Търсене в текстове за 'Пост'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 17

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10 , 11 , 12 , 13 , 14 , 15 , 16 , 17 ,

Намерени са 16930 резултата от 1695 текста в 17 страници с части от думите : 'Пост'.
На страница 17: 930 резултата в 84 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.
Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата. Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти. И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение. Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето. Затова у него възниква силно полово влечение. В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.
към текста >>

На тях не им се удавало да приведат въртеливото движение в постъпателно.
По-рано винаги са го управлявали европейци. Те, така да се каже, командвали парада. Но ето че на японците им се приискало да управляват самостоятелно. Английските инженери останали на брега. Японците, без да предупредят, излезли в морето, но явно се оплели, защото параходът почнал да се върти около своята ос. На тях не им се удавало да приведат въртеливото движение в постъпателно. Европейците, които знаели къде е проблема, подхилвайки се, стояли на брега. И така, тези представители на Азия не проявили в дадения случай това самостоятелно мислене, което на европейците се е удало да развият в резултат на общуването с обкръжаващата среда. Японците ще разработват всички европейски изобретения; но да измислят нещо самостоятелно на японците едва ли ще се удаде. В човечеството като цяло, в човешкия род работата върви така, че хората на Земята трябва да се ориентират към взаимопомощ. Те трябва да си помагат едни на други.
към текста >>

Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества.
Тя не може да ги удържа. Затова те вече, като индианци на Запад, измират, станали са умираща раса. Те измират по естествена причина, в съответствие със своята собствена природа; получавайки твърде малко светлина и топлина, те умират от своето земно начало. Земното начало в тяхната природа съставлява тяхната сексуалност, животът на привличането. Те не могат да регулират последната; в същото време при тях се формират здрави кости. Доколкото в костите им постъпва излишък на минерални вещества, индианците повече не могат да издържат този излишък от минерални вещества. Костите стават страшно здрави, но става така, че поради своите кости човек като цяло върви към гибел.
към текста >>

Появили се прекрасните индийски поеми, най-прекрасното от всичко, което го има там; но в същото това време може да се забележи, че възникналото там постепенно ставало инертно; причина за последното било това, че белите хора не са се намирали в своя собствен регион.
С това е свързано великото преселение на народите, станало някога оттук, отгоре надолу, чак до Индия. Потокът на бялото население се преместил в тази област, където хората станали жълти. Тогава се появили индусите, те възникнали от смесването на монголската и кавказката раса. Появили се прекрасните индийски поеми, най-прекрасното от всичко, което го има там; но в същото това време може да се забележи, че възникналото там постепенно ставало инертно; причина за последното било това, че белите хора не са се намирали в своя собствен регион.
към текста >>

Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада.
Едновременно с това при американците се проявява още едно свойство. Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така? Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен. Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>

Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели.
Едновременно с това при американците се проявява още едно свойство. Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така? Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен. Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>

Европеецът, ако иска нещо да направи, трябва отначало да аргументира постъпката си.
Американецът не прави така. Ако четете американска книга, цялата тя се състои от твърдения, от императиви. Това е крачка назад, отстъпление на страната на инстинкта. Животното въобще нищо не доказва, не аргументира. Лъвът не доказва, че му се иска да изяде друго животно; той просто го изяжда. Европеецът, ако иска нещо да направи, трябва отначало да аргументира постъпката си. Всичко трябва отначало да се докаже, да се обоснове. В това днес се състои съществената разлика между европееца и американеца. Европейците доказват, американците твърдят, настояват на своето.
към текста >>

2. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но преди това искам да се заема с въпроса, който беше поставен тук отначало.
Но преди това искам да се заема с въпроса, който беше поставен тук отначало. Въпросът е за това, каква представа за света, какъв образ на света е създал Данте[1]. И така, този господин (задалият въпроса) е чел Данте. Четейки Данте, този средновековен поет, може да се види, че той е имал съвършено различна представа за света, различен образ за света от нашия.
към текста >>

Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила.
След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко. Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера. Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук. Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила. И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните. В противен случай нашето тяло би представлявало само химическа лаборатория - така е смятал Данте. Това, че в нашето тяло всичко става по друг начин, отколкото в обикновената химическа лаборатория, където само се смесват или разделят вещества, е обусловено от меркуриевите сили. И така, Меркурий е по-голям от Земята и по-голям от Луната.
към текста >>

И така, ние сме поставени вътре във всички тези сили, които ни пронизват.
Всичко това се намира вътре в още по-велика «сфера», както го е наричал Данте. Ние сме включени в областта на действие на сили, идващи от тази планета, от Венера (редът на Меркурий и Венера в системата на Данте е различен от този в системата на Коперник - бел. пр.). И така, ние сме поставени вътре във всички тези сили, които ни пронизват. Самата Венера, венерините сили също ни пронизват. Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възможност не само да храносмиламе, но и да насочваме продуктите от храносмилането в кръвта. Венерините сили живеят в нашата кръв. Всичко, което е свързано с нашата кръв, идва от венерините сили. Така си е представял това Данте.
към текста >>

И така, етерния свят е свят, състоящ се от толкова фина субстанция, че човек постоянно гледа през нея, без да я забелязва.
Невидимият свят - това са същите тези сфери. Този свят човек е различавал от света, видим за очите; видимият свят той наричал физически (природен) свят. Това е бил физическият свят. Него човек е отличавал от този, който не е можело да бъде видян с очите. Именно този свят е имал предвид Данте; този свят са наричали етерен свят. И така, етерния свят е свят, състоящ се от толкова фина субстанция, че човек постоянно гледа през нея, без да я забелязва.
към текста >>

Той може да изпита това в случай, че развива и тренира себе си по метода, описан в книгата ми «Как се постигат познания за висшите светове?
Човек може да преживее такъв спомен. Той може да изпита това в случай, че развива и тренира себе си по метода, описан в книгата ми «Как се постигат познания за висшите светове? » В този случай у него може да се появи такъв спомен. Човек узнава, че при това душата става независима от тялото. Тогава тя на първо място преживява именно този спомен, доколкото живее не във веществото, което човек може да отхвърли, да свали от себе си, а в противоположния елемент, стремящ се навън, към целия свят. Такова е първото състояние след смъртта. Човек при него си спомня себе си.
към текста >>

Защото поставеният въпрос е страшно труден.
Тогава тя на първо място преживява именно този спомен, доколкото живее не във веществото, което човек може да отхвърли, да свали от себе си, а в противоположния елемент, стремящ се навън, към целия свят. Такова е първото състояние след смъртта. Човек при него си спомня себе си. Второто състояние ми се иска да ви опиша следващия път. Сега искам да опиша това, което би могло да ни послужи като подготовка. Защото поставеният въпрос е страшно труден.
към текста >>

3. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Защото ако поставеният въпрос е жизнено важен, отговаряйки му, се налага да кажем много неща; в случая на такива жизнено важни въпроси се налага да се привлече цялата наука, защото цялата наука съществува, за да отговаря на големите жизнено важни въпроси.
Добро утро, господа! Иска ми се да кажем още нещо по втората част на неотдавна зададения въпрос. Защото ако поставеният въпрос е жизнено важен, отговаряйки му, се налага да кажем много неща; в случая на такива жизнено важни въпроси се налага да се привлече цялата наука, защото цялата наука съществува, за да отговаря на големите жизнено важни въпроси.
към текста >>

- Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум.
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното. Не може да се знае мисли ли животното, или не. Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер. Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>

Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил.
Когато се движим, в нас винаги нещо загива. Ако стоя тук и мина насам, а след това изследвам тялото си, ще открия в него след ходене повече продукти на горенето, повече минерални вещества, отколкото е имало преди ходенето, защото в процеса на ходене веществата вътре в мен изгарят. Аз въобще няма да мога да се движа, даже да пазя равновесие, взаимодействайки със силата на тежестта, ако не изгоря нещо в мен. И така, заради обезпечаването на такива жизнени потребности, като ходенето, като владеенето на своето тяло посредством правилни движения, аз трябва да поддържам в себе си горенето. Но ако аз бих проявявал непрекъсната активност, съпровождана с такова горене (окислителен процес) в мен, доста скоро бих загинал от това. Ще ми се наложи постоянно да възстановявам това, което съм изгорил.
към текста >>

В нас постоянно протича не само чисто външен процес на изгаряне.
В нас постоянно протича не само чисто външен процес на изгаряне. Когато ядем, храната през устата постъпва в стомаха. Там тя трябва да бъде преработена. След това трябва да се разпространи по цялото тяло. Тази работа е вътрешна; но и тя също изгаря нашето физическо тяло. Ако етерното тяло макар и за миг би прекратило своята дейност, това би бил краят на човека.
към текста >>

Когато ядем, храната през устата постъпва в стомаха.
В нас постоянно протича не само чисто външен процес на изгаряне. Когато ядем, храната през устата постъпва в стомаха. Там тя трябва да бъде преработена. След това трябва да се разпространи по цялото тяло. Тази работа е вътрешна; но и тя също изгаря нашето физическо тяло. Ако етерното тяло макар и за миг би прекратило своята дейност, това би бил краят на човека. Тогава неговият собствен процес на изгаряне би убил него самия.
към текста >>

В случая с говора работа не стои така, че човек да трябва постоянно да говори (за разлика от непрекъснатата работа на сърцето и дихателната система - бел. пр.).
С говора работата не стои така. При нарушение на сърдечната дейност - такова нарушение означава, че горенето, предизвикано от тази сърдечна дейност не се поправя тутакси от етерното тяло - сърцето може да спре. В случая с говора работата стои иначе: този, който говори непрекъснато, може скоро да досади. Пък и на самия себе си той нищо добро не носи. В случая с говора работа не стои така, че човек да трябва постоянно да говори (за разлика от непрекъснатата работа на сърцето и дихателната система - бел. пр.). Той може да говори, когато иска, но може и да спре да говори. Обаче той не може да прекрати изпълняваната посредством етерното тяло компенсация на сърдечната дейност. Тази компенсация човек трябва да прави от началото на своя земен живот до самия му край.
към текста >>

Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме кислород, кислородът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис.
Има голяма разлика между това, което вътрешно извършва човек, когато говори, и в случая, когато просто живее. Поддържането на живота се състои в осъществяване (на непрекъснат) процес на горене. Поддържането на речта се осъществява по желание. Но при речта ние също разрушаваме нещо в нас. По правомерен начин разрушаваме нещо в себе си. Виждате ли, при дишането ние постоянно поемаме кислород, кислородът се съединява с кръвта и се отделя въглероден двуокис. Ние не можем да използваме по подобен начин азота. Но когато говорим, винаги поемаме твърде много азот. Отличителната особеност на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот. В някакво отношение така ние сами отравяме себе си. Да поемеш излишък от азот означава да станеш подобен на цианида.
към текста >>

Човек постоянно се цианизира, когато говори.
Но когато говорим, винаги поемаме твърде много азот. Отличителната особеност на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот. В някакво отношение така ние сами отравяме себе си. Да поемеш излишък от азот означава да станеш подобен на цианида. Защото цианидът е съединение на въглерода с азота, подобно на това, както въглеродният двуокис е съединение на въглерода с кислорода. Човек постоянно се цианизира, когато говори. И той на свой ред трябва да компенсира тази цианизация. Привеждайки в движение своите органи на речта, в някакъв смисъл човек умъртвява себе си, както се умъртвява с изгарянето, съпътстващо движението, което пак трябва да бъде компенсирано. Тази компенсация прави астралното тяло. Не трябва да ви смущава думата «астрално» (звездно). Бих могъл да употребя и друг термин.
към текста >>

Ако през нощта, по време на сън не компенсирахме, не поправяхме постоянно това, което е било изгорено от нас по време на деня, ние нямаше да спим, а щяхме да умираме.
Сега можете да забележите разликата между астрално тяло и етерно тяло. Ако през нощта, по време на сън не компенсирахме, не поправяхме постоянно това, което е било изгорено от нас по време на деня, ние нямаше да спим, а щяхме да умираме. И така, в течение на целия земен живот трябва да удържаме етерното тяло при физическото тяло. Но ние не можем (в нормално състояние - бел. пр.) да говорим през нощта, когато спим; за това трябва първо да се събудим. Речта е свързана с астралното тяло. През нощта просто извличаме своето астрално тяло от нашето физическо тяло и етерно тяло.
към текста >>

Тук постоянно се налага да се търсят думите, отново да се премислят и да се преживяват вътрешно.
Ако човек иска да се приближи към антропософията, той трябва - бих казал - съвсем отново да се научи да говори. Защото виждате, че когато някакъв съвременен учен ви изнася лекция, дявол да го вземе, тази лекция излиза от него като от машина. Наблюдавайте го: тя излиза като от машина. Работата изглежда иначе, ако това, което ви съобщават, се отнася до духовната наука, до антропософията. Тук постоянно се налага да се търсят думите, отново да се премислят и да се преживяват вътрешно. Когато словото е формирано, още повече изпитваш страх, че то може да се окаже неадекватно. В антропософията отношението към това, което чуваш, е съвсем различно от това на съвременните учени. Съвременните учени не се грижат вече за речта. Но в антропософията ние трябва постоянно да се интересуваме от нея.
към текста >>

Но в антропософията ние трябва постоянно да се интересуваме от нея.
Работата изглежда иначе, ако това, което ви съобщават, се отнася до духовната наука, до антропософията. Тук постоянно се налага да се търсят думите, отново да се премислят и да се преживяват вътрешно. Когато словото е формирано, още повече изпитваш страх, че то може да се окаже неадекватно. В антропософията отношението към това, което чуваш, е съвсем различно от това на съвременните учени. Съвременните учени не се грижат вече за речта. Но в антропософията ние трябва постоянно да се интересуваме от нея.
към текста >>

Виждате ли, това става особено актуално, когато пиша моите книги: аз постоянно изпитвам състояние на вътрешно безпокойство, формулировките да се окажат по-правилни, за да могат хората също да разберат това, което е написано.
Виждате ли, това става особено актуално, когато пиша моите книги: аз постоянно изпитвам състояние на вътрешно безпокойство, формулировките да се окажат по-правилни, за да могат хората също да разберат това, което е написано. При това се налага да се въвеждат лингвистични иновации. Съвременните образовани хора ще кажат просто, че аз пиша на лош стил, че не пиша на литературен, истински немски език; защото те са привикнали към определени словосъчетания, подобно на ходещи механизми те използват словесни щампи. Те не говорят от душата. Ето защо на тях им е непривично, ако човек гради своите изречения по друг начин от този, по който го правят те. И така, виждате, че съвременните хора не ги е грижа за речта.
към текста >>

Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното.
При сериозно изучаване на историята може да се види какви усилия са прилагали хората за изработка на своите религиозни убеждения. Затова по-рано се е водила борба за религиозните убеждения. Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина.
към текста >>

Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта.
Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека. Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него. Ние можем да умрем във всеки момент. Но ние не умираме, докато можем в сън и будност по правилен начин да съединяваме нашето етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>

Смъртта постоянно присъства в него.
Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него. Ние можем да умрем във всеки момент. Но ние не умираме, докато можем в сън и будност по правилен начин да съединяваме нашето етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>

Той върви, това значи, че той вижда как постоянно изгаря.
Виждате ли, това твърди човек, който е антропософ; той не изсмуква от пръстите си тези сведения, така че какво прави? Допълнително към това, което се учи обикновено, той се учи на още нещо. Да допуснем, че в ежедневния живот човек върви. Той върви, това значи, че той вижда как постоянно изгаря. Но той никога не вижда как се компенсира това изгаряне. Ако би почнал да съзерцава как се компенсира горенето, какво става, когато аз придвижвам моя крак и там отново трябва през етерното тяло да се влее нещо, което компенсира горенето, той би започнал да възприема етерното тяло. В настоящо време човек е забравил за него. Той не гледа към своето етерно тяло. В това и се състои антропософското учение: да се научим да гледаме към своето етерно тяло.
към текста >>

Общата методика на постановката на такива експерименти описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
Той не гледа към своето етерно тяло. В това и се състои антропософското учение: да се научим да гледаме към своето етерно тяло. Да се научим да виждаме как в човека протича непрекъснат процес, насочен срещу смъртта. Човек може да прави експерименти, както ги правят във физичната или химическа лаборатория. Искам да ви опиша един такъв експеримент. Общата методика на постановката на такива експерименти описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » Но искам още един път да ви покажа как се правят тези неща.
към текста >>

Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си.
Представите, които сте си съставили за свръхсетивния свят - за етерното тяло - в течение на три дни излитат. Те излитат, ако първо не ги превърнем във физически представи. Защо? Защото това, което човек изкуствено прави като експеримент, е идентично на това, което става след смъртта. След смъртта етерните представи в човека също изчезват. Така изчезват те и в случай, че са предизвикани изкуствено. Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си. Това значи да не се спираш дотам, докъдето е обикновената наука. Затова моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? » е продължение на това, което обикновено изучават хората. Това продължение обаче описва факти, подобни на гореизложеното, че човек запазва преживяване на своето етерно тяло два или три дни; това може да бъде имитирано в опит. Така това продължение се превръща в наука.
към текста >>

Затова моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
Защото това, което човек изкуствено прави като експеримент, е идентично на това, което става след смъртта. След смъртта етерните представи в човека също изчезват. Така изчезват те и в случай, че са предизвикани изкуствено. Както с помощта на естествознанието в химическата лаборатория се изучават съединенията на кислорода, по същия начин с помощта на духовната наука се изучава гореизложеното, поставяйки съответния експеримент върху самия себе си. Това значи да не се спираш дотам, докъдето е обикновената наука. Затова моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? » е продължение на това, което обикновено изучават хората. Това продължение обаче описва факти, подобни на гореизложеното, че човек запазва преживяване на своето етерно тяло два или три дни; това може да бъде имитирано в опит. Така това продължение се превръща в наука.
към текста >>

Защото ако тялото трябваше постоянно да прилага усилия, за да удовлетворява желанията си, то би трябвало да се скапе.
Та какво иска той по същество? Той иска тялото му да функционира нормално. В случай на глад той също иска да има нормално функциониращо тяло. Човек винаги иска нещо за самия себе си. Виждате ли, това, което той иска за себе си, не може да бъде обусловено от самото тяло. Защото ако тялото трябваше постоянно да прилага усилия, за да удовлетворява желанията си, то би трябвало да се скапе. Тялото не може да развива желания.
към текста >>

Човек не познава своето астрално тяло, без прилагане на това, което описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
Човек не познава своето астрално тяло, без прилагане на това, което описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? », защото ретроспективните му спомени достигат само до тази точка в детството, когато астралното му тяло вече се е съединило с неговото физическо тяло така, че той не може повече да ги различи. Ако човек е обучен, връщайки се назад, си спомня, че бидейки съвсем малко дете, той е искал физическото тяло като цяло. Тогава човек започва да разбира какво се прави след смъртта, когато след няколко дни спомените изчезнат. Човек постоянно страстно желае своето физическо тяло от последния живот. Това продължава дълго.
към текста >>

Човек постоянно страстно желае своето физическо тяло от последния живот.
Човек не познава своето астрално тяло, без прилагане на това, което описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? », защото ретроспективните му спомени достигат само до тази точка в детството, когато астралното му тяло вече се е съединило с неговото физическо тяло така, че той не може повече да ги различи. Ако човек е обучен, връщайки се назад, си спомня, че бидейки съвсем малко дете, той е искал физическото тяло като цяло. Тогава човек започва да разбира какво се прави след смъртта, когато след няколко дни спомените изчезнат. Човек постоянно страстно желае своето физическо тяло от последния живот. Това продължава дълго. Това може да се изпробва.
към текста >>

Човек живее след смъртта в своето астрално тяло, докато не постигне отсъствие на желание за своето физическо тяло.
Следователно да се запознаем с астралното тяло е възможно; може да се констатира: астралното тяло става по-различно, колкото по-стар става човек. Колкото по-стар е човек, толкова повече желания развива той. Затова, когато преминава през смъртта, ако е стар, желанията му са повече, отколкото ако е още съвсем малък. В този случай желанията му са по-малко. Човек живее след смъртта в своето астрално тяло, докато не постигне отсъствие на желание за своето физическо тяло. Следващия път ще ви покажа защо се казва: човек след смъртта в продължение на една трета от времето на своя живот живее в астрално тяло, а само няколко дни в своето етерно тяло. Днес няма да ни стигне времето да изложим това по подробно.
към текста >>

Защото това е част от въпроса, който ми поставихте.
Следващия път ще ви обясня какво може много добре да обоснове представата за това, което наричат вечност. Следващия път ще доведа този въпрос до край. Защото това е част от въпроса, който ми поставихте.
към текста >>

- Напротив, въпросът за живота след смъртта, за постекзистенцията много силно тревожи хората, защото на тях не им се иска животът да свършва.
Но, виждате ли, има известна църковна догма[3], съдържанието на която е доста забележително. Тя се е появила скоро след като християнството се е разпространило. В тази догма Римската църква забранявала на хората да вярват в живота преди земния живот, да вярват в предекзистенцията, предсъществуването. Защо? Виждате ли, за да не създава животът преди земния живот грижи на хората, за да не се интересуват те от него. Вие казвате: аз вече се намирам тук; какво ме е грижа за живота преди земния ми живот? - Напротив, въпросът за живота след смъртта, за постекзистенцията много силно тревожи хората, защото на тях не им се иска животът да свършва. Това интересува хората.
към текста >>

Хората не искат да се чувстват в постоянна зависимост, те искат да вземат живота си в своите собствени ръце.
Духовната наука, антропософията иска да предостави на хората такива познания, които биха им позволили сами да «завеждат» въпросите, касаещи смъртта. Така стои работата. Виждате ли, господа, това е истинският прогрес. Хората не искат да се чувстват в постоянна зависимост, те искат да вземат живота си в своите собствени ръце. Ето в това е работата.
към текста >>

4. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко.
Колко време прекарваме в сън в течение на целия наш живот между раждането и смъртта? Виждате ли, господа, промеждутъкът на съня е най-дълъг при най-малкото дете. Детето след раждането си почти през цялото време спи. След това времето на съня постепенно се съкращава и то спи все по-малко. Когато човек остарее и направи ретроспективна сметка, той може да каже, че е проспал една трета от своя живот. Това е напълно нормално. Една трета от живота се прекарва в сън.
към текста >>

Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло.
Но това желание да се притежава тяло има и своята обратна страна. Тялото е подвижно в течение на целия ден. Тялото се изтощава в течение на целия ден. И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това. Това е значителен факт и за него трябва да се знае. Докато човек през деня трябва да бъде постоянно подвижен, душевно-духовното начало все по-малко обича това тяло. Именно затова детето спи така много. То много обича своето тяло, много иска да получава удоволствие от тялото си. Ако сте виждали детенце, винаги можете да забележите как то се наслаждава на своето тяло. Само помислете как детето суче мляко и заспива. В съня детето изпитва удоволствие от храносмилането.
към текста >>

Тази симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло, той сега трябва постепенно да изгуби.
Представете си сега, че човек умира и сваля от себе си своето тяло; той вече няма тяло. Първото, което настъпва при това, е, както ви казах, че на човек му се появяват мисли в качеството на спомени за целия му живот. Още след няколко дни те се губят. Те се разсейват по целия свят. Но след това в човека остава симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло. Тази симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло, той сега трябва постепенно да изгуби. Това е първото, което правим след смъртта: трябва да се разделим със симпатията към нашето тяло.
към текста >>

Необходимо е да се добие способност за съзерцание; днес хората придобиват само способност за абстрактно мислене, за изработка на теории, но не и за съзерцание на това, което описах в книгата си «Как се постигат познания за висшите светове?
Необходимо е да се добие способност за съзерцание; днес хората придобиват само способност за абстрактно мислене, за изработка на теории, но не и за съзерцание на това, което описах в книгата си «Как се постигат познания за висшите светове? » Ако човек истински съзерцава детето, съзерцава как детето постепенно се приближава към смяната на зъбите, към своите втори зъби, той вижда свръхсетивната работа на етерното тяло. Това е същото тяло, което човек задържа, когато умира, задържа в течение на няколко дни, а после то се разтваря, разсейва се по целия свят. И така, ако правилно се изучава това, благодарение на което човек получава своите втори зъби, може да се направи извод, че след смъртта човек само няколко дни още има своето етерно тяло, а няколко дни по-късно го отхвърля и то се разсейва по света.
към текста >>

» Ако човек истински съзерцава детето, съзерцава как детето постепенно се приближава към смяната на зъбите, към своите втори зъби, той вижда свръхсетивната работа на етерното тяло.
Необходимо е да се добие способност за съзерцание; днес хората придобиват само способност за абстрактно мислене, за изработка на теории, но не и за съзерцание на това, което описах в книгата си «Как се постигат познания за висшите светове? » Ако човек истински съзерцава детето, съзерцава как детето постепенно се приближава към смяната на зъбите, към своите втори зъби, той вижда свръхсетивната работа на етерното тяло. Това е същото тяло, което човек задържа, когато умира, задържа в течение на няколко дни, а после то се разтваря, разсейва се по целия свят. И така, ако правилно се изучава това, благодарение на което човек получава своите втори зъби, може да се направи извод, че след смъртта човек само няколко дни още има своето етерно тяло, а няколко дни по-късно го отхвърля и то се разсейва по света.
към текста >>

Това астрално тяло има постоянна потребност от физическото тяло.
Той притежава още свое астрално тяло и свой «аз». Това астрално тяло има постоянна потребност от физическото тяло. То заедно с намиращия се в него «аз» постоянно иска физическото тяло. Следователно можем да кажем: човек развива - това вече ви казах неотдавна - в своето астрално тяло тази потребност. Всички потребности ги развива астралното тяло. Потребностите са непричастни към физическото тяло. Когато физическото тяло стане труп, то няма повече никакви потребности.
към текста >>

То заедно с намиращия се в него «аз» постоянно иска физическото тяло.
Той притежава още свое астрално тяло и свой «аз». Това астрално тяло има постоянна потребност от физическото тяло. То заедно с намиращия се в него «аз» постоянно иска физическото тяло. Следователно можем да кажем: човек развива - това вече ви казах неотдавна - в своето астрално тяло тази потребност. Всички потребности ги развива астралното тяло. Потребностите са непричастни към физическото тяло. Когато физическото тяло стане труп, то няма повече никакви потребности.
към текста >>

Това свръхсетивно иска постепенно да обхване цялото тяло.
Виждате ли, от получаването на вторите зъби до половата зрелост вътре в детето работи нещо свръхсетивно. Какво иска това свръхсетивно? Това свръхсетивно иска постепенно да обхване цялото тяло. То още не се намира вътре, когато детето получава вторите зъби; то започва да внедрява астрално-то тяло в цялото си тяло, така че астралното тяло прониква в него. Тогава детето става все по-зряло. Когато астралното тяло изцяло проникне във (физическото) тяло, детето достига полова зрялост. Важно е, ако човек знае: астралното тяло - това е, което довежда детето до половата зрялост.
към текста >>

Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят.
Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много. Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят. Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде. Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша.
към текста >>

При това всичко, което сте вдишали, трябва постоянно да се изразходва във вашето тяло.
Вече бяхте доста учудени, когато ви обяснявах азбучните основи на това, което става в човешкото тяло. Но колкото и много процеси, ставащи в човешкото тяло, да разгледаме, това ще бъде малка част от тях. Вие вдишвате. Вдишката, която поемате в себе си, се изразходва във вашето тяло. Замислете се над факта, че правите примерно осемнадесет дишания в минута. При това всичко, което сте вдишали, трябва постоянно да се изразходва във вашето тяло. В това се съдържа проява на огромен разум, всеобемащ разум.
към текста >>

Представете си какво бихме били ние, ако постоянно се отзовавахме на всяко въздействие на природата.
Господа, този възглед много би допаднал на материализма, ако последният го беше взел на въоръжение. Но при по-точно разглеждане и той не издържа критика. Представете си какво бихме били ние, ако постоянно се отзовавахме на всяко въздействие на природата. Тогава навярно ние бихме станали - както това сега наричат хората, - бихме станали нервни. Този, който би се оказал чувствителен към всеки повей на вятъра, към всеки лъч светлина, не би бил нормален човек, това би било шило в торба. Обкръжаващата природа би ни направила хиперактивни. Следователно така също не става.
към текста >>

Ако вземете едно любимо вещество, ако вземете цветен прашец и го разгледате под микроскоп, ще видите колко фино и изкусно е построен вътрешно той.
Виждате ли, такова съвсем неподредено вещество, като тук, никъде в света няма. Всички вещества по един или друг начин са вътрешно подредени, някак структурирани. Ако вземете едно любимо вещество, ако вземете цветен прашец и го разгледате под микроскоп, ще видите колко фино и изкусно е построен вътрешно той. Оплодената яйцеклетка представлява нещо единствено от своя вид, там вътре е пълно запустение. Отначало веществото трябва да бъде доведено до пълно запустение: то вече не трябва да представлява нищо от само себе си, не трябва да се оставя само на себе си, ако от него трябва да се получи човек. Хората винаги се замислят над това, какво представлява белтъкът. Те изучават вътрешния строеж на белтъка. Да, белтъкът вътрешно има доста проточена структура, докато не е оплоден.
към текста >>

Оплождането като цяло служи само за да предостави на разположение на устремилия се в този свят човек това разрушено вещество, да противопостави на човека разрушеното вещество.
Целият Космос образува формата на растението. При човека целият Космос отначало не образува неговата форма. Човек трябва сам да си я изгради. Човек фактически трябва сам да влезе в това разрушено вещество, иначе от това разрушено вещество не би могъл да възникне никакъв човек. И така, човек трябва отначало да излезе от духовния свят и да влезе в това разрушено вещество. Оплождането като цяло служи само за да предостави на разположение на устремилия се в този свят човек това разрушено вещество, да противопостави на човека разрушеното вещество. С неразрушено вещество човек нищо не би могъл да направи, не би могъл да пристъпи към работа. Той не би могъл да влезе в света като растението, защото тогава той би бил само растение. Той действително трябва да изгради в себе си цял Космос. И той го изгражда. Това е наистина удивително, как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество.
към текста >>

Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.
Има и нещо друго. Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен ъгъл. Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята. Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си. Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце. Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.
към текста >>

Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос.
Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос. Всичко, което го има в света, навън, намира своето пълно отражение вътре в човека.
към текста >>

От целия Космос трябва да се познае тайната как да се построи тялото.
Това продължава по-дълго, отколкото продължава животът му на Земята, а на Земята работата върви така, че на него не му се налага да учи толкова много. По същество мнозинството днес се учи много малко. Доста странно и куриозно е това, че учените се учат най-малко, защото това, което те учат, за нищо не става. Знанията им са годни само да разбереш как изглежда трупът, те са непригодни за разбиране на живия организъм. Но «азът» трябва да се учи на това след смъртта. От целия Космос трябва да се познае тайната как да се построи тялото. И тук можем да посочим времето, което «азът» прекарва, за да научи от целия свят това, как живее и действа човек вътрешно.
към текста >>

Виждате ли, ако благодарение на упражненията, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
Виждате ли, ако благодарение на упражненията, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това. В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време.
към текста >>

» човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това.
Виждате ли, ако благодарение на упражненията, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това. В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време. Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов носител.
към текста >>

Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната наука няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце.
Малкото дете предава на тялото цялата космическа мъдрост. Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната наука няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце. Детето постепенно враства тук, то отдава цялата мъдрост на своя «аз» на тялото си, докато по-рано притежател на цялата тази космическа мъдрост е бил «азът».
към текста >>

Детето постепенно враства тук, то отдава цялата мъдрост на своя «аз» на тялото си, докато по-рано притежател на цялата тази космическа мъдрост е бил «азът».
Малкото дете предава на тялото цялата космическа мъдрост. Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната наука няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце. Детето постепенно враства тук, то отдава цялата мъдрост на своя «аз» на тялото си, докато по-рано притежател на цялата тази космическа мъдрост е бил «азът».
към текста >>

Обаче на следващите занятия ние ще говорим повече по темата, така че ще чуете значително повече и постепенно темата ще става все по-понятна за вас.
По този начин, за начало аз бих искал малко да ви разкажа какво представлява «азът». Обаче на следващите занятия ние ще говорим повече по темата, така че ще чуете значително повече и постепенно темата ще става все по-понятна за вас.
към текста >>

Да съпоставим това, което знаем за края на човешкия живот, за това как човек постепенно губи своето етерно тяло и своето астрално тяло; да го съпоставим с това, че после «азът» трябва отново да се спусне долу, за да си построи свое астрално тяло и така нататък.
Ето за какво става дума тук. Макар и да не върви толкова бързо, ще отговоря докрай на зададения въпрос. Да съпоставим това, което знаем за края на човешкия живот, за това как човек постепенно губи своето етерно тяло и своето астрално тяло; да го съпоставим с това, че после «азът» трябва отново да се спусне долу, за да си построи свое астрално тяло и така нататък. Тогава ще се приближим към това как човек отново и отново се спуска долу. След това ще се приближим и към това време, когато човек въобще ще се освободи от всички свои земни животи, когато няма да трябва отново да слиза долу. Тогава ще отговорим също и на въпроса: кога за първи път се е появил човек? Кога му е било поставено началото? Някога му е било сложено начало, като на своего рода растение.
към текста >>

Кога му е било поставено началото?
Макар и да не върви толкова бързо, ще отговоря докрай на зададения въпрос. Да съпоставим това, което знаем за края на човешкия живот, за това как човек постепенно губи своето етерно тяло и своето астрално тяло; да го съпоставим с това, че после «азът» трябва отново да се спусне долу, за да си построи свое астрално тяло и така нататък. Тогава ще се приближим към това как човек отново и отново се спуска долу. След това ще се приближим и към това време, когато човек въобще ще се освободи от всички свои земни животи, когато няма да трябва отново да слиза долу. Тогава ще отговорим също и на въпроса: кога за първи път се е появил човек? Кога му е било поставено началото? Някога му е било сложено начало, като на своего рода растение. За това не му е било нужно да бъде човек. Но веднъж вече съм ви описвал как цялата Земя е била огромно растение и ние виждаме как Земята някога отново ще бъде растение; тогава човек ще бъде освободен от своето човешко битие.
към текста >>

5. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»!
Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък. И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята душа, авторът на книгата свежда до рота войници. Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»! » Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота.
към текста >>

Както за действията на отделния военачалник можем да кажем, че за представите на отделните войници и воински подразделения те - действията на командира - постоянно представляват повече или по-малко тъмна, подсъзнателна задкулисна основа, по същия начин и масата на отделните конкретни представи и чувства съставлява задкулисната основа на понятието «аз».
И така, на първо място авторът предлага да се състави съответна представа (за «аза»). Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения на организма с външния свят. Това е общо понятие за всичко изброено, също както понятието растително царство обхваща в себе си безкрайното число от всички растения. Думата «аз» - сега следва най-интересното! - думата «аз» е представител на всички тези представи, както военачалникът, командирът е представител на всички отделни войници. Както за действията на отделния военачалник можем да кажем, че за представите на отделните войници и воински подразделения те - действията на командира - постоянно представляват повече или по-малко тъмна, подсъзнателна задкулисна основа, по същия начин и масата на отделните конкретни представи и чувства съставлява задкулисната основа на понятието «аз».
към текста >>

Най-ясно това се открива при постепенното формиране на представата за «аза» при детето.
Предлагайки толкова «красиво» сравнение, авторът на книгата след това продължава: «Оттук следва, че горепосоченото понятие «аз» изцяло се свежда до стоящата в основата му представа. Най-ясно това се открива при постепенното формиране на представата за «аза» при детето. Но и всеки възрастен мислещ човек също може да си даде сметка за това, че той във всяко отношение се чувства днес по-друг «аз», отколкото преди десет години».
към текста >>

Обаче днес в книгите вие крачка след крачка, постоянно се натъквате на такива места.
Сега ще попитам господин Ербсмел или господин Бурле, дали се чувстват те като съвсем различни «азове» в сравнение с тези, които са били преди десет години!? Защото вие можете да различите дали сте станали съвсем различни от това, което сте били преди десет години! Обаче днес в книгите вие крачка след крачка, постоянно се натъквате на такива места. В тях обичайни факти от живота са поставени с краката нагоре. Разбира се, че е просто глупост, когато някой каже, че се чувства като съвсем различен «аз», отколкото преди десет години. Обаче именно това твърдят тези господа. Но в момента, когато човек започва да размишлява за «аза», той същият ли е днес както и преди десет години, не му остава нищо освен да каже: «азът» умира, когато умира тленното тяло. Но защо?
към текста >>

В тях обичайни факти от живота са поставени с краката нагоре.
Сега ще попитам господин Ербсмел или господин Бурле, дали се чувстват те като съвсем различни «азове» в сравнение с тези, които са били преди десет години!? Защото вие можете да различите дали сте станали съвсем различни от това, което сте били преди десет години! Обаче днес в книгите вие крачка след крачка, постоянно се натъквате на такива места. В тях обичайни факти от живота са поставени с краката нагоре. Разбира се, че е просто глупост, когато някой каже, че се чувства като съвсем различен «аз», отколкото преди десет години. Обаче именно това твърдят тези господа. Но в момента, когато човек започва да размишлява за «аза», той същият ли е днес както и преди десет години, не му остава нищо освен да каже: «азът» умира, когато умира тленното тяло. Но защо?
към текста >>

Разбира се, че е просто глупост, когато някой каже, че се чувства като съвсем различен «аз», отколкото преди десет години.
Сега ще попитам господин Ербсмел или господин Бурле, дали се чувстват те като съвсем различни «азове» в сравнение с тези, които са били преди десет години!? Защото вие можете да различите дали сте станали съвсем различни от това, което сте били преди десет години! Обаче днес в книгите вие крачка след крачка, постоянно се натъквате на такива места. В тях обичайни факти от живота са поставени с краката нагоре. Разбира се, че е просто глупост, когато някой каже, че се чувства като съвсем различен «аз», отколкото преди десет години. Обаче именно това твърдят тези господа. Но в момента, когато човек започва да размишлява за «аза», той същият ли е днес както и преди десет години, не му остава нищо освен да каже: «азът» умира, когато умира тленното тяло. Но защо?
към текста >>

Също както се лющи вашата кожа, вътрешните органи също постоянно се изхвърлят от тялото.
Вече съм ви разказвал, господа: вие си режете ноктите, кожата се лющи и така нататък; всичко това се сменя в течение на седем-осем години. Днес в себе си нямате нито една частица вещество от това, което е било във вас преди десет години. Също както се лющи вашата кожа, вътрешните органи също постоянно се изхвърлят от тялото. Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва. Къде е то? Къде е тялото, което сте имали преди десет години? То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в гроба труп. Трупът преминава в земята.
към текста >>

Ако бихте могли да разделите трупа на най-миниатюрни частички, подобни на люспичките, постоянно отпадащи от вас, ако бихте могли да го разчлените на толкова малки частички, също не бихте забелязали, че този труп някъде изчезва.
Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва. Къде е то? Къде е тялото, което сте имали преди десет години? То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в гроба труп. Трупът преминава в земята. Ако бихте могли да разделите трупа на най-миниатюрни частички, подобни на люспичките, постоянно отпадащи от вас, ако бихте могли да го разчлените на толкова малки частички, също не бихте забелязали, че този труп някъде изчезва. Човек би могъл да го издуха. Така и физическото тяло в течение на седем или осем години преминава във външния свят.
към текста >>

Той веднага би почнал да говори глупости, ако би бил (последователен) материалист.
А аз винаги му казвах така: но виж, ти казваш: аз вървя, ти даже казваш - аз мисля; защо лъжеш? Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли! Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз». Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир. Това няма да им дойде на ум, защото в живота човек не може да бъде материалист. Той веднага би почнал да говори глупости, ако би бил (последователен) материалист.
към текста >>

- И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим.
Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това? - И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим. Още тогава този «аз» е действал в тялото.
към текста >>

С помощта на микроскоп може да се види тази удивителна конструкция, да се види как прекрасно тя е построена.
Науката, твърдяща, че тялото се наследява, че човек наследява тялото, не струва колкото халосен изстрел. Работата обаче стои иначе. Ако разгледате макар и само една кост - сега ще трябва да си спомните нещо, разказано от мен по-рано, - ако разгледате бедрената кост, ще откриете, че тя изглежда удивително. Бедрената кост има цялостна конструкция. Конструкцията на бившия Гьотеанум е нищо в сравнение с прекрасната конструкция, която притежава цялата бедрена кост. С помощта на микроскоп може да се види тази удивителна конструкция, да се види как прекрасно тя е построена.
към текста >>

То е прекрасно построено и прекрасно организирано.
Ако си отрежете края на носа - необходимо е само миниатюрно парченце, не голямо, - това би било нездравословно, може да отрежете само толкова, че да не се повредите, и го разгледате под микроскоп, ще видите удивително тяло с прекрасно изградена конструкция. Да, господа, вие даже не си представяте колко прекрасна е миниатюрната част от края на носа ви! Тя е удивително красива! И така стои работата с кой да е член на човешкото тяло. То е прекрасно построено и прекрасно организирано. Най-добрият от скулпторите не би могъл да го направи по-добре.
към текста >>

Но това, разбира се, са глупости, суеверие.
Познавах една дама, твърдяща, че в показалеца на лявата й ръка се намира малък дух и тя винаги го пита, ако й се иска нещо да научи. Тя го пита, когато трябва да отиде на разходка и така нататък. Но това, разбира се, са глупости, суеверие. Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух. Работа стои така: човешкото душевно-духовно начало, тоест «азът», може да влезе само в яйцеклетката, защото там веществото изцяло и напълно представлява само прах, пепел, мирова пепел. Встъпвайки тук, душата преработва сега тази мирова пепел посредством силите, които тя е донесла със себе си от духовния свят.
към текста >>

Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух.
Познавах една дама, твърдяща, че в показалеца на лявата й ръка се намира малък дух и тя винаги го пита, ако й се иска нещо да научи. Тя го пита, когато трябва да отиде на разходка и така нататък. Но това, разбира се, са глупости, суеверие. Това, което трябва да си кажем, се заключава в следното: в такива удачно построени кости или даже в края на носа не може да проникне непосредствено ни човешкото същество, ни човешката душа, ни човешкият дух. Работа стои така: човешкото душевно-духовно начало, тоест «азът», може да влезе само в яйцеклетката, защото там веществото изцяло и напълно представлява само прах, пепел, мирова пепел. Встъпвайки тук, душата преработва сега тази мирова пепел посредством силите, които тя е донесла със себе си от духовния свят.
към текста >>

Господа, това става по причина, че детето постоянно подражава, имитира.
Бихте могли да кажете: но защо тогава детето така прилича на майката или на бащата? Господа, това става по причина, че детето постоянно подражава, имитира. Този, който казва: това дете и баща му си приличат като две капки вода - би могъл да каже и нещо друго. Виждате ли, макар и за това да не се говори толкова широко, но след известен период детето изглежда много приличащо на баща си или на майка си; по-късно детето става много повече приличащо, отколкото когато е съвсем малко. Обаче такива явления не трогват учените господа. Но ако почакаме още малко, въздържим се от разсъждения, когато детето е на осем или четиринадесет дни или един месец, ще дочакаме, когато стане на три или четири години. Тогава детето започва да говори.
към текста >>

Да съпоставим всичко това пред своята душа.
Да съпоставим всичко това пред своята душа. Детето се учи да ходи, което значи да пази равновесие и да се движи. На какво се учим в процеса на ходене? Учим се да използваме крайниците. Но не можем да се научим да използваме крайниците, ако не използваме в същото това време обмяната на веществата. При използване на членовете на тялото в нас винаги нещо изгаря.
към текста >>

Но виждате ли, господа, на нас, като деца, никога не би ни се удало да формираме към седмата си година своя главен мозък по толкова удивителен начин, ако не се намирахме в постоянна връзка със света.
Но виждате ли, господа, на нас, като деца, никога не би ни се удало да формираме към седмата си година своя главен мозък по толкова удивителен начин, ако не се намирахме в постоянна връзка със света. Ако имате например работа със сляпородено дете, веднага ще забележите, че очният нерв и с това цял отдел от главния му мозък остават в състояние на каша. Те съвсем не се изграждат толкова прекрасно. Ако човек се роди глух, слуховият нерв, нервите, вървящи от ухото и кръстосващи се тук (изобразява го на рисунка) и след това отиващи тук към този участък, си остават мозъчна каша. Следователно в течение на първите седем години от живота ние можем по правилен начин да построим нашия главен мозък само в случай, че сетивните ни органи функционират изправно.
към текста >>

Следователно в течение на първите седем години от живота ние можем по правилен начин да построим нашия главен мозък само в случай, че сетивните ни органи функционират изправно.
Но виждате ли, господа, на нас, като деца, никога не би ни се удало да формираме към седмата си година своя главен мозък по толкова удивителен начин, ако не се намирахме в постоянна връзка със света. Ако имате например работа със сляпородено дете, веднага ще забележите, че очният нерв и с това цял отдел от главния му мозък остават в състояние на каша. Те съвсем не се изграждат толкова прекрасно. Ако човек се роди глух, слуховият нерв, нервите, вървящи от ухото и кръстосващи се тук (изобразява го на рисунка) и след това отиващи тук към този участък, си остават мозъчна каша. Следователно в течение на първите седем години от живота ние можем по правилен начин да построим нашия главен мозък само в случай, че сетивните ни органи функционират изправно.
към текста >>

Детето не би могло да построи своя главен мозък, то не би могло да има човешкия главен мозък вътре в себе си, ако не би могло да работи с намиращия се наоколо етер.
По такъв начин ние отново намираме първия свръхсетивен член на човека - етерното тяло. Детето не би могло да построи своя главен мозък, то не би могло да има човешкия главен мозък вътре в себе си, ако не би могло да работи с намиращия се наоколо етер.
към текста >>

Обучението на мислене непосредствено работи над построяването на нашето тяло.
Когато човек е формирал мисленето, тогава той, бих казал, отново се връща към говора. Обучението на говорене протича съвсем различно от обучението на мислене. Обучението на мислене непосредствено работи над построяването на нашето тяло. Това мислене ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори. То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора. В течение на това време ние също се учим да говорим. Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене. Защото какво става в случая с речта?
към текста >>

Но това е глупост.
Виждате ли, прието е да се вярва, че глад и жажда човек изпитва посредством своето физическо тяло. Но това е глупост. Представете си машина, която се привежда в движение от вода. Всичко е прекрасно, машината работи, но трябва само да спрете водата и машината спира. Това означава, че вие отново трябва да пуснете водата, трябва да дадете на машината да се «напие». Но в машината не се появява никаква жажда. Машината не жадува: тя спира, но преди това не изпитва жажда, иначе би почнала да крещи.
към текста >>

Ако етерът ни предразполагаше да крещим, тогава по целия свят би се раздавал ако не рев, то поне някакъв постоянен шум.
Напротив, детето започва да врещи, ако изпитва жажда. Каква е връзката между жаждата и крясъка? Защото викът не се крие във веществото, той не се крие и в етерното тяло. Етерът може да гради, да строи; той може да гради това, което е нашият облик, нашата форма. Но етерът не ни предразполага да крещим. Ако етерът ни предразполагаше да крещим, тогава по целия свят би се раздавал ако не рев, то поне някакъв постоянен шум. Ако ние гледаме, при това етерът, действайки съвместно с нашето око, ни дава възможност да виждаме. Етерът постоянно влиза в нашето око. Затова ние виждаме. Но влизайки в окото ни, етерът не издава там звук: сссс...; етерното тяло на човек не съска, не шепне, нали така? Представете си какво би било, ако в тази зала, само поради това, че гледаме, се раздава съскане?!
към текста >>

Етерът постоянно влиза в нашето око.
Защото викът не се крие във веществото, той не се крие и в етерното тяло. Етерът може да гради, да строи; той може да гради това, което е нашият облик, нашата форма. Но етерът не ни предразполага да крещим. Ако етерът ни предразполагаше да крещим, тогава по целия свят би се раздавал ако не рев, то поне някакъв постоянен шум. Ако ние гледаме, при това етерът, действайки съвместно с нашето око, ни дава възможност да виждаме. Етерът постоянно влиза в нашето око. Затова ние виждаме. Но влизайки в окото ни, етерът не издава там звук: сссс...; етерното тяло на човек не съска, не шепне, нали така? Представете си какво би било, ако в тази зала, само поради това, че гледаме, се раздава съскане?! Чудна работа! И така, етерното тяло не крещи и не шепне.
към текста >>

При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло.
Обаче всичко, което току-що ви описах, още не ме води дотам, че да мога да ходя. Защото, виждате ли, ако посредством насочено от главата действие на етерното тяло аз съзидавам моето (физическо) тяло, целият ми живот би могъл да протече подобно на скулптура (тоест в неподвижност - бел. пр.). При това аз бих могъл да построя тяло, бих могъл да рева като лъв; такова реване би могло да се произведе посредством астралното тяло. Но ако аз, бидейки дете, искам да ходя и да пазя при това равновесие, ако искам да използвам волята си за ходене, за хващане, за пазене на равновесие, за действията, за които казвам: аз ходя, аз хващам, аз намирам равновесие -в тези случаи в своите права трябва да встъпи «азът», тоест нещо друго, освен етерното тяло и астралното тяло. Този «аз» живее в крайниците и в обмяната на веществата. Ако привеждате в движение крайниците, тук се проявява «азът». Така че освен физическото тяло в човека има още три части: вие имате етерно тяло, астрално тяло и «аз» (схемата в рис.)
към текста >>

Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? »[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване. Това става знание.
към текста >>

Това е, което ще доведе до постигането на свръхсетивното.
Този материал, разбира се, е малко трудничък, но нищо. Трудно е поради това, че на младини хората не са били подготвени за такава проблематика. Ако те бяха подготвени, съвсем нямаше да им е трудно. Човек днес трябва - бих казал - да се понапъне, за да може в по-късна възраст да може да изучава това, за което не е бил подготвен в младостта. Но виждайки как съвременният човек стига дотам, да казва: ротният командир е само общо понятие за ротата войници, за вас става очевидно, че съвременната наука има нужда от ремонт. Това е, което ще доведе до постигането на свръхсетивното.
към текста >>

[2] «Как се постигат познания за висшите светове?
[2] «Как се постигат познания за висшите светове? »: 1904-1905, библ. №10.
към текста >>

6. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре.
към текста >>

На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи!
Те са му нужни, за да формират правил-но неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание. На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък. По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени. Илюзорността отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло, бидейки вън от него.
към текста >>

Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък.
Виждате ли, ако човек ходи наоколо и в едно определено време въобще не може да влезе в своето физическо тяло, той е медиум. Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек. Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък. При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие. Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
към текста >>

7. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Разказвал съм ви много истории за това, че животните извършват доста разумни постъпки.
Разказвал съм ви много истории за това, че животните извършват доста разумни постъпки. От тази история с костенурката можете да заключите, че животните правят това без посредничеството на главата, защото на костенурката са й от-рязали главата, но тя е продължила да изпълнява движенията напълно целенасочено. Костенурката е тръгнала не напосоки, а право към водата, където е можела да замине. Ако беше с глава, тя едва ли би направила всичко това по-различно, тя не би могла да направи всичко това по-добре.
към текста >>

Но тези експерименти се провеждат постоянно, при това, за да опровергаят тези факти.
Бихте могли да кажете: това е единичен, изключителен случай. Но това не е единичен случай, тъй като подобни експерименти са се провеждали и се провеждат и досега. Този, който може да вижда всички тези неща духовно, не се нуждае от подобни експерименти. Но тези експерименти се провеждат постоянно, при това, за да опровергаят тези факти. Обаче опитите не противоречат на тези факти, а само ги потвърждават. Опитите, за които сега ви разказвам, са се провеждали нееднократно, много пъти. Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел. Сега жабата е без глава. Отново я поставят на масата.
към текста >>

Отново я поставят на масата.
Но тези експерименти се провеждат постоянно, при това, за да опровергаят тези факти. Обаче опитите не противоречат на тези факти, а само ги потвърждават. Опитите, за които сега ви разказвам, са се провеждали нееднократно, много пъти. Взимат жаба и й отрязват главата със скалпел. Сега жабата е без глава. Отново я поставят на масата. Преди всичко тя, макар и без глава, се държи доста нахално; тя се опитва да се наклони ту напред, ту назад, проявява активност със задната част на тялото, надига се високо и скача. Ако сега вземете разяждаща киселина и намокрите жабата от тази страна (изобразява го на рисунка - отсъства в текста) - тук се намира безглавата жаба, тя има крака, но няма глава, - и така, ако я намокрите с разяждаща киселина, нея ще я боли и със своя заден крак жабата ще започне да се чеше, да се драска, макар и да няма глава. Ако добавите още киселина, тя ще започне да си помага и с предния крак. Ако добавите още, тя ще се защитава и с помощта на краката от другата страна. След това тя, разбира се, ще изгуби равновесие, ще се катурне.
към текста >>

В това отношение искам да ви разкажа какво може да стане, ако детето е имало коклюш и в трахеята е имало чувствително място и на астралното му тяло постоянно се е искало да очисти това място, което е предизвикало магарешката кашлица при детето.
Бихте могли обаче да кажете: предостави ни някакво доказателство за това, че тук действително взема участие астралното тяло, тоест нещо духовно. В това отношение искам да ви разкажа какво може да стане, ако детето е имало коклюш и в трахеята е имало чувствително място и на астралното му тяло постоянно се е искало да очисти това място, което е предизвикало магарешката кашлица при детето. Да допуснем, че докато детето е имало коклюш, родителите са купили котка или тя сама е дошла. Разказвам ви нещо, което често се случва. Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче. Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето. Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствителност, чувствително място.
към текста >>

Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче. Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето. Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствителност, чувствително място. Но по време на коклюша детето има такава възприемчивост. Коклюшът се излекува, но остават някои видими остатъчни явления. Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
към текста >>

За лечение, макар и много предпазливо, може да се направи следното: детето, болно от коклюш, отначало се поставя в леглото, където трябва порядъчно да се изпоти - при това трябва постоянно да се наблюдава, - и така, детето се завива доста, за да му стане горещо.
Представете си, че такива драскотини са се появили в трахеята: при това астралното тяло в трахеята малко се освобождава. За лечение, макар и много предпазливо, може да се направи следното: детето, болно от коклюш, отначало се поставя в леглото, където трябва порядъчно да се изпоти - при това трябва постоянно да се наблюдава, - и така, детето се завива доста, за да му стане горещо. С горещината астралното тяло се съединява лесно, а със студа - по-трудно. Ако просто пуснете детето да тича из студената стая, астралното тяло няма да може да се вмъкне във физическото тяло, тъй като там топлина няма. Но ако вие обвиете детето с топлина - хората правят това инстинктивно, често те му слагат шал на шията, за да запазят топлината, - тогава астралното тяло ще започне да се привлича от топлината. Астралното тяло не може да се привлече от водата или въздуха, но с топлина можеш да го привлечеш. Ако дадете възможност на детето да полежи по такъв начин, че астралното тяло да бъде привлечено от топлината, то отново ще се насочи в дадения телесен член (изобразява го на рисунка).
към текста >>

То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина.
Хайде да разгледаме астматика. В този случай работи именно астралното тяло. То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина. Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката. Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло. Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе. Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност. Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек.
към текста >>

Представете си, че възпитавате човек, постоянно подлагайки го на побои.
Какво произтича от това? Поради това нашето астрално тяло се държи като несъвършено същество. То се държи по животински начин, като животно. Представете си, че възпитавате човек, постоянно подлагайки го на побои. Струва си да обърнем внимание върху това, колко широко е разпространено такова основано на побоища възпитание. Един наш съвременник - макар и като цяло да не ми е много симпатичен, тъй като е малко скучен, но все пак този човек представлява голям интерес. Той обходи Европа, беше даже в Базел; това е Рабиндранат Тагор[3], той днес е широко известен. Защото, нали така, човек от Азия е нещо различно и хората се стичат при него! И макар европеецът да е способен на нещо по-значително, азиатецът предизвиква у хората голям интерес, това е рядък екземпляр!
към текста >>

Там той в частност описва как всички постоянно са го биели.
Той обходи Европа, беше даже в Базел; това е Рабиндранат Тагор[3], той днес е широко известен. Защото, нали така, човек от Азия е нещо различно и хората се стичат при него! И макар европеецът да е способен на нещо по-значително, азиатецът предизвиква у хората голям интерес, това е рядък екземпляр! Виждате ли, той разказва своята биография. Биографията му също е скучна, но да се прочете първа глава от тази автобиография все пак е много важно. Там той в частност описва как всички постоянно са го биели. Човек, явяващ се образован представител на Азия, образован индус, обикалящ из Европа, разказва, че цялото възпитание всъщност се е градило на това, че децата постоянно са били подлагани на побои. Така че това не е чисто европейска традиция. Според жизнеописанието му е видно, че и азиатците по най-страшен начин са подлагани на побоища.
към текста >>

Човек, явяващ се образован представител на Азия, образован индус, обикалящ из Европа, разказва, че цялото възпитание всъщност се е градило на това, че децата постоянно са били подлагани на побои.
Защото, нали така, човек от Азия е нещо различно и хората се стичат при него! И макар европеецът да е способен на нещо по-значително, азиатецът предизвиква у хората голям интерес, това е рядък екземпляр! Виждате ли, той разказва своята биография. Биографията му също е скучна, но да се прочете първа глава от тази автобиография все пак е много важно. Там той в частност описва как всички постоянно са го биели. Човек, явяващ се образован представител на Азия, образован индус, обикалящ из Европа, разказва, че цялото възпитание всъщност се е градило на това, че децата постоянно са били подлагани на побои. Така че това не е чисто европейска традиция. Според жизнеописанието му е видно, че и азиатците по най-страшен начин са подлагани на побоища.
към текста >>

След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>

Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>

И този, който с помощта на методите, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
Но ето, господа, че умираме. Вече разбираме, че при това от нас се отделя само физическото тяло. То си заминава. Но обликът, формата, която изобразих сега, остава. Вие преминавате през смъртта заедно с нея. И този, който с помощта на методите, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » придобие висшето знание, той може точно да различи с какъв характер човек преминава през смъртта. Вътре остава моралното впечатление, получено от живота. Вие трябва да влезете в свят, въз основа на който строите следващия земен живот.
към текста >>

Това, разбира се, е глупост.
Знаете, че някои неразумни хора упрекват антропософията в това, че тя смята, че душите преминават в животни и преражданията на душите се състоят в това, че душите преминават в животни. Това, разбира се, е глупост. Но истината тук е в това, че в душата се отпечатва един или друг облик; човек, когато умира, е подобен на лъв, подобен на котка, подобен на тигър или подобен на крокодил. И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик. Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път. Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години. Такива сведения не са взети от тавана; това е известно, защото човек по доста забавен начин става такъв, преминавайки през нощта към съня.
към текста >>

Сега астралното тяло иска да движи сърцето по-бързо; но от другата страна на пътя му се поставя препятствие.
Виждате ли, тук работата е ето в какво: ако нервът се подлага на въздействието на тока тук, астралното тяло влиза тук и възбужда сърцето да бие по-бързо, поради това, че известна част от работата, която обикновено изпълнява астралното тяло, поема електрическият ток. Той може да забърза работата на сърцето. Сега да допуснем, че въздействието на тока е тук (на другия нерв). Сега астралното тяло иска да движи сърцето по-бързо; но от другата страна на пътя му се поставя препятствие. Щом поиска да задвижи сърцето по-бързо, то не може поради това, което става от другата страна. Възбужданията, които се правят тук (върху първия нерв) се използват от него (астралното тяло), тъй като вземат върху себе си част от неговата работа. Възбужданията, които се правят тук (върху втория нерв), му вредят (на астралното тяло), понеже те му противодействат. Ако бих могъл да се вмъкна в самото сърце и да действам с ток оттук, сърцето също би почнало да бие по-бързо и по-бързо. Но ако навън подлагам на въздействието на тока този нерв, астралното тяло не може да движи сърцето, защото среща нарастващо противодействие.
към текста >>

Но с това нищо не бихте постигнали; вие трябва да въздействате тук (показва го на рисунката).
Можете да кажете: но не действа ли главата тук посредством астралното тяло? Не, господа, ако това беше главата, то и токът би следвало да въздейства нагоре, в областта на главата. Но с това нищо не бихте постигнали; вие трябва да въздействате тук (показва го на рисунката). Ако отделите главата от астралното тяло, отделянето й би станало на това място, както при жабата и костенурката. Въздействието с електричество трябва да се прави там, където е разположен нервът, който го има и при жабата. Medulla oblongata, продълговат мозък - ето как се нарича това място. Тук трябва да въздействате с тока, а главата съвсем не е нужно да знае за всичко ставащо.
към текста >>

8. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род».
Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец. Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек. Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род». В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали. Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи. Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора? - Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
към текста >>

Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора?
Лесинг е представен там като велик човек. Обаче същият този Лесинг, пиесите на когото и досега се поставят навсякъде в театрите и се ползват с голям успех, този Лесинг на стари години написал една кратка статия: «Възпитание на човешкия род». В края там било казано, че е невъзможно да се изнесе правилно съждение за душата, невъзможно е нещо да се узнае за душевния живот, без да се допусне, че има повтарящи се земни животи; по този въпрос след дълъг размисъл не може да не стигнеш до тези възгледи, които още примитивните хора са имали. Всички те са вярвали в повтарящите се земни животи. Едва по-късно, ставайки «по-съвременни», хората се отказали от такива възгледи. Лесинг питал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали предишните древни хора? - Накратко, самият Лесинг казва, че той може да обясни душевния живот на човека само придържайки се към древната вяра за повтарящи се земни животи.
към текста >>

Но повтарящи се земни животи - това е глупост.
Можете да си представите обаче в какво затруднено положение се оказват нашите така наречени съвременни изследователи. Та нали тези изследователи казват: Лесинг е бил един от най-великите хора на всички времена. Но повтарящи се земни животи - това е глупост. Как се съгласува едното с другото? - Ами Лесинг е остарял и е изпаднал в слабоумие. Ние не можем да приемем съществуването на повтарящи се земни животи! - Виждате що за хора са това. Когато нещо им отърва, те го приемат и обявяват автора за велик човек.
към текста >>

Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват.
При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи. Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват. При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден. След това тези хора заспиват. Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват.
към текста >>

В човека действа това, което постоянно поддържа в него живота.
Може да се види: ако човек заспива от въздействието на опиума, в него функционира само това, което го оживява. Иначе човек не би могъл отново да се събуди, той би трябвало да умре. В човека действа това, което постоянно поддържа в него живота. Може да се види как през нощта в тялото се извършва известна борба, за да може отново да се пробуди. В човека тогава работи нещо непричастно на разумното начало, на разсъдъка; работи това, което поддържа живота в тялото. Под действието на отровата тялото частично умира. Разсъдъкът, разумното начало бива изгонено. Но оживяващото начало още присъства вътре в човека, тъй като в противен случай той не би могъл отново да се събуди.
към текста >>

И така, разсъдъкът напуска човека не бавно и постепенно, а излиза бързо от човека, много бързо.
Сега си представете, че някой взема твърде голяма доза или преднамерено се трови с опиум. В дадения случай не става същото, но - което е особено забележително - тук веднага става това, с което завършва приемът на слаба доза опиум. Това, което при приемането на слаба доза става едва в края, при приемането на силна доза става веднага: човек заспива. И така, разсъдъкът напуска човека не бавно и постепенно, а излиза бързо от човека, много бързо. Но и сега вътре в него остава нещо, което го е нямало при употребата на слаба доза опиум. И пак това може да се види.
към текста >>

Мъжецът и мекото небце благодарение на вдишването и издишването постоянно се движат, ако вдишването и издишването протичат нормално, по правилен начин.
е разположена устата му, тук влиза въздухът, а след това, след известно време излиза навън. Тук на пътя на въздуха се намира мъжецът и вие ще го видите, ако надникнете в устата. Горе е разположено мекото небце, то ту се издига, ту се спуска; то е окачено. Мъжецът и мекото небце благодарение на вдишването и издишването постоянно се движат, ако вдишването и издишването протичат нормално, по правилен начин. Но ако вдишването е нормално, а издишването - ненормално, ако издишването е затруднено, защото се натъква на нещо, тогава мекото небце и мъжецът започват да вибрират, да треперят, поради което първо се появява пресипналост, а след това -хрипове.
към текста >>

Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването.
Но в дадения случай, когато бързо заспива от голяма доза опиум, при него започват хрипове, спазми; лицето почервенява, а устните посиняват. Казвал съм ви, че човек има червена кръв вследствие от това, че вдишва кислород. Когато кръвта се смесва с кислород, тя става червена; ако кръвта се смесва с въглерод, тя става синя. Когато се издишва, кръвта посинява. Следователно ако виждате, че лицето на човека е червено, а устните - сини, какво означава това? Под (повърхността) на лицето се намира твърде много въздух, постъпил при вдишване, твърде много червена кръв, появяваща се в резултат на вдишването. А какво означава, ако устните са сини? В такъв случай се оказва, че много кръв, която е трябвало да проникне навън, по-близо до повърхността, е заседнала вътре. Тя би трябвало след това да отиде по-нататък, към това място в белите дробове (в белодробните капиляри - бел. пр.), където въглеродният двуокис се освобождава, където въглеродният двуокис трябва да се издиша. И така, при човек, отровен от голяма доза опиум, се наблюдава парализа на дишането; цялото дишане се затормозява, «засяда».
към текста >>

Те постепенно привикват към тази процедура, вследствие от което целият процес протича при тях по-осъзнато.
Има още една, трета форма на употреба на опиум. Тя е много разпространена в света, макар и не в Европа, а сред тюркските народи в Азия и в Индокитай сред малайските народи. При това тези хора употребяват опиум само в такива дози, които могат да понесат, да дойдат отново на себе си, да се събудят, а не да умрат. Благодарение на това те доста интересно правят всичко това, което правят всички останали консуматори на опиум. Те постепенно привикват към тази процедура, вследствие от което целият процес протича при тях по-осъзнато. Ето как описват това турците: когато употребявам опиум, аз се оказвам в рая. Така изглеждат тези представи, тези фантастични видения. На малайците в Индокитай също им се иска да виждат нещо подобно. Вследствие те привикват към употребата на опиум, защото на тях също им се иска да видят всичко това. Човек може да прави това сравнително дълго и така той идва до извода: все пак има някаква друга реалност.
към текста >>

Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната душа, за душата, която преминава през различни земни животи. Те са знаели нещо за това. В днешно време хората са изгубили това знание. Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на душата. Макар и това да е страшно, те отново и отново са вкарвали в себе си болестотворното начало, болестта. Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
към текста >>

И в края на краищата ги постига апоплектичен удар.
За малаеца това е доста по-различно, отколкото за европееца. Малаецът, когато побледнее, действително изглежда като призрак, тъй като обикновено той е жълто-кафяв. После, след известно време, хората стават такива, сякаш около очите им е съвсем празно, сякаш имат кухини. След това се изтощават, като преди това губят способност нормално да ходят - клатушкат се и куцат. След това все повече губят желание да мислят, почват много да забравят. И в края на краищата ги постига апоплектичен удар.
към текста >>

Преди ставите им да загубят подвижност, което прави невъзможно нормалното ходене, при тях се появява постоянен запек; следователно червата също вече не функционират.
Такива са симптомите. Да се наблюдава това е много интересно. Преди ставите им да загубят подвижност, което прави невъзможно нормалното ходене, при тях се появява постоянен запек; следователно червата също вече не функционират. На основата на всичко описано от мен виждате, че в дадения случай цялото тяло постепенно загива.
към текста >>

На основата на всичко описано от мен виждате, че в дадения случай цялото тяло постепенно загива.
Такива са симптомите. Да се наблюдава това е много интересно. Преди ставите им да загубят подвижност, което прави невъзможно нормалното ходене, при тях се появява постоянен запек; следователно червата също вече не функционират. На основата на всичко описано от мен виждате, че в дадения случай цялото тяло постепенно загива.
към текста >>

Въпросът за това, как хората привикват към постоянната употреба на опиум, е напълно известен и по темата е писано нееднократно.
Съществува нещо много своеобразно. Познанията, получени при обследване в това отношение, не са големи, тъй като хората не обръщат внимание на това; макар такъв вид познания лесно би могло да бъдат получени. Въпросът за това, как хората привикват към постоянната употреба на опиум, е напълно известен и по темата е писано нееднократно. Но сега хората биха могли да пробват следното - в друго отношение те много често предприемат това, - ако почнат да дават на животно същото количество опиум, което употребява наркоманът, животното или би почнало да проявява оживление - на първия стадий, когато етерното тяло изпада в безпорядък, - или, на втория стадий, получавайки достатъчна доза, то би умряло. При животните не се появява това, което възниква при консуматорите на опиум, не се появява навик за системна употреба. При животното не се появява привикване.
към текста >>

Виждате, че ако самото наблюдение е поставено правилно, всичко това може да се постави на естественонаучна основа.
Животното няма «аз», защото гърбът му се намира в хоризонтално положение. Та на какво оказва влияние употребата на опиум, превърната в навик? На «аза». Така че следователно можем да кажем: «азът» страда от употребата на опиум по навик. И така, с помощта на опиума ние фактически откриваме всичките три тела на човека, които сами по себе си са свръхсетивни: при слаби дози - етерното тяло, при силни дози - астралното тяло и при станала навик употреба на опиум - «аза». Виждате, че ако самото наблюдение е поставено правилно, всичко това може да се постави на естественонаучна основа.
към текста >>

Това, от една страна, е ужасно, защото вследствие тялото му става съвсем болно; но, от друга страна, в него така силно действа страстното желание да изучи «аза», че той не може да му се противопостави.
Какво получава той при това? На какво се радва този малаец или турчин, систематически употребявайки опиум? На какво все пак се радва? Той се радва на това, че паметта му се пробужда по най-удивителен начин. Той бързо преглежда целия свой земен живот и още много неща. Това, от една страна, е ужасно, защото вследствие тялото му става съвсем болно; но, от друга страна, в него така силно действа страстното желание да изучи «аза», че той не може да му се противопостави. Той се радва на това, че в него се пробужда необятна, грандиозна памет.
към текста >>

И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло.
Обаче работата стои така: ако човек прави нещо прекалено, това го разрушава. Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много мисли, това го разрушава. И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло. Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта. Това първо. След това - както вече ви описах това - човек става вял по отношение на ходенето. Той не може да си спомни как трябва да мести краката си. Това се отнася до безсъзнателната памет.
към текста >>

Всъщност това е глупост; тогава би се наложило на всичко физическо да приписваме наличието само на физическо тяло.
Всъщност това е глупост; тогава би се наложило на всичко физическо да приписваме наличието само на физическо тяло. Всички проявления (на физическото) ние виждаме в растенията. Но не можем да кажем, че човек - това е само едно растение (има само растителна природа). Защото при приемане на голяма доза опиум, въздействието му се проявява върху астралното тяло и само при човека се открива това, което има място при привикване към опиума.
към текста >>

Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път?
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието. Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път? Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние. Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията.
към текста >>

Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора?
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието. Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път? Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние. Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията. Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духовност. Те всичко са виждали в образи, в образна форма.
към текста >>

Само че това трябва да се усвоява постепенно.
Виж сега, просто рисувам Р (F). И така, от риба извеждам буквата Р (F). Отначало детето рисува риба, а след това получава оттук буквата «Р» (F). Само трябва да се прави това умно, за да не е абстрактно това, което се появява от картинката: тогава детето, разбира се, се учи охотно. Това може да се направи с всяка буква. Само че това трябва да се усвоява постепенно.
към текста >>

При нас във Валдорфското училище един учител прекрасно обясняваше как постепенно са се появили римските цифри.
При нас във Валдорфското училище един учител прекрасно обясняваше как постепенно са се появили римските цифри. Но стигайки до знака V (пет), той изведнъж се запъна. Как е могло да се появи V? Виждате ли, какво има тук? (Доктор Щайнер вдига ръка нагоре). Вие, разбира се, ще кажете -ръка, това е ръка.
към текста >>

И тогава, ако правят това, което е описано в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
Понеже в последния земен живот малцина са знаели за тези неща, в днешно време това е достъпно само за малцина. Те идват днес до такова (познание) и могат да обърнат внимание върху това на другите хора. И тогава, ако правят това, което е описано в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? », може би тези хора и в настоящо време ще достигнат просветление, знаейки, че те вече са живели в предни земни животи. Но ние започваме именно с антропософската духовна наука. Благодарение на нея хората постепенно ще започнат отново да си спомнят себе си.
към текста >>

Благодарение на нея хората постепенно ще започнат отново да си спомнят себе си.
Понеже в последния земен живот малцина са знаели за тези неща, в днешно време това е достъпно само за малцина. Те идват днес до такова (познание) и могат да обърнат внимание върху това на другите хора. И тогава, ако правят това, което е описано в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? », може би тези хора и в настоящо време ще достигнат просветление, знаейки, че те вече са живели в предни земни животи. Но ние започваме именно с антропософската духовна наука. Благодарение на нея хората постепенно ще започнат отново да си спомнят себе си.
към текста >>

Обаче тези глупости се налага да се изучават.
- той отговори: Светлината е причината, поради която тялото притежава зрение. Тук няма какво да се възрази. Със същия успех той би могъл да каже: Какво е бедността? Бедността произхожда от нищетата! Качеството на определенията е същото. Обаче тези глупости се налага да се изучават.
към текста >>

9. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати мисли.
И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така. Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят. Растението не показва наличие в себе си на мисловен свят. Тук са налични само мислите, които живеят в растението. Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати мисли.
към текста >>

Човек постоянно има силно влечение към захарта и той трябва много бавно да отвиква от това желание.
Ако в детството сте усвоили страстно желание да ядете колкото се може повече захар, по този начин сте развили сил-но влечение да получавате захар. Но изведнъж някой, в чиято компетентност е това и на когото се доверявате, намира, че на определен етап от живота ви за вас би било полезно да не ядете толкова много захар; силното влечение към захарта във вас въпреки това се запазва. Да допуснем, че сте развили диабет, захарна болест, и не трябва да ядете захар - господа, ще се наложи доста дълго да отвиквате! Човек постоянно има силно влечение към захарта и той трябва много бавно да отвиква от това желание. Знаете, че ако човек много пие, у него се появява пристрастеност, силно влечение към виното; той трябва бавно да отвиква от това. Ако човек гълта опиум, за което неотдавна ви разказах, и го възпират от това, той изпада в безумие вследствие от изключителната страст към опиума.
към текста >>

И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло.
Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян) живот. Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък. В течение на тази третина от (изживения) живот човек трябва да отвикне от тези желания. И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло. След смъртта работата стои така: в течение на целия ви живот близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас. Вие винаги сте го виждали. Виждали сте го чрез физическото си тяло. Само турците вярват, че след смъртта ще имат работа с нещо по-прекрасно от поляните, цветята и така нататък, които са имали тук, на Земята. И така, от всичко това ни се налага да отвикваме.
към текста >>

Ако някой е имал силно влечение постоянно да бие други хора, това страстно желание да бие остава в него, и тогава той трябва да се отучи от всичко това.
Това състояние настъпва след два-три дена, в течение на които, както ви казах, умрелият ретроспективно съзерцава. И едва когато се отучи от това (състоянието на желания), той враства в духовния свят и може да възприема по духовен начин. Тогава той няма повече страсти към физическия свят. И така, този, който може да съди за душевния живот, може да съди и за това, което остава от физическия живот. А остава, разбира се, не само приятното. Ако някой е имал силно влечение постоянно да бие други хора, това страстно желание да бие остава в него, и тогава той трябва да се отучи от всичко това.
към текста >>

Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък.
Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи сушата на определеното място. И така, това не зависи от Земята. Това зависи от звездните констелации. Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите. Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди. Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък. Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън. Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене. Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации. Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
към текста >>

Платон съобщава, че Солон е бил у един египтянин и този мъдър египтянин му казал: вие, гърците, макар и да ви съпътстват успехи, все още сте деца, защото не знаете, че участъците суша постоянно се издигат над морето и отново се потапят, че винаги стават катаклизми.
Платон съобщава, че Солон е бил у един египтянин и този мъдър египтянин му казал: вие, гърците, макар и да ви съпътстват успехи, все още сте деца, защото не знаете, че участъците суша постоянно се издигат над морето и отново се потапят, че винаги стават катаклизми.
към текста >>

Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа.
Виждате ли, Юлиан е бил прав. Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух. Това ви казва този, който е познал душевното. Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа. Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това. И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество.
към текста >>

Да се постъпва така е лишено от смисъл.
Страшно впечатление получаваш, разглеждайки тези очевидно глупави възражения, издигани от тези хора срещу антропософията. На една страница казаното от мен се оценява просто като измислица, като моя измислица. Да допуснем, че съм измислил това; но даже в този случай същият този автор в същата тази книга не може да казва: той не е казал нищо ново! Защото той твърди, че аз измислям и ме упреква за това. И после казва, че това вече било известно на другите. Да се постъпва така е лишено от смисъл. Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надареност, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на личности между двете момчета.
към текста >>

[4] римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл.
[4] римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството.
към текста >>

10. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но това не е така; човек постоянно пребивава в състояние, в което той ту оживява, ту умира.
Виждате ли, господа, днес представите за човека са такива, че него го смятат изцяло и напълно за хомогенно, еднородно същество. Но това не е така; човек постоянно пребивава в състояние, в което той ту оживява, ту умира. Човек оживява не само при раждането и умира не само по време на смъртта, не - често съм ви казвал това, - човек постоянно умира и отново оживява.
към текста >>

Човек оживява не само при раждането и умира не само по време на смъртта, не - често съм ви казвал това, - човек постоянно умира и отново оживява.
Виждате ли, господа, днес представите за човека са такива, че него го смятат изцяло и напълно за хомогенно, еднородно същество. Но това не е така; човек постоянно пребивава в състояние, в което той ту оживява, ту умира. Човек оживява не само при раждането и умира не само по време на смъртта, не - често съм ви казвал това, - човек постоянно умира и отново оживява.
към текста >>

Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък.
Ако погледате нещо съвсем друго - кръвоносните съдове, ще откриете: в главата кръвоносните съдове са доста тънки. Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото. Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>

Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали.
Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото. Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>

Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>

Ако настъпи особено силно калциране, човека го постига, както се казва, удар.
Това, което сега ви обясних, може да бъде продължено. Известно ви е, че на стари години много хора, може да се каже, се калцират. Получават се варовикови отлагания, склероза. Хората лесно стигат дотам - ако съдовете им се калцират, именно кръвоносните съдове, - че не могат нормално да се придвижват. Ако настъпи особено силно калциране, човека го постига, както се казва, удар. Той получава удар (апоплектичен удар -бел. пр.). Ударът възниква вътре, защото кръвоносните съдове се калцират и не могат повече да издържат.
към текста >>

Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове.
Какво става в човека, когато той се калцира, когато склерозира? Виждате ли, става нещо такова, все едно стените на кръвоносните му съдове искат да станат нерви. Това е нещо достойно за внимание. Нервите трябва постоянно да отмират, нервите трябва в течение на целия живот да се намират в това състояние, в което съвсем не трябва да бъдат кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове трябва да бъдат свежи (еластични). Докато нервите винаги трябва да имат склонност към отмиране. Ако, напротив, нервите на човека прекалено се размекнат, ако те - ако може да се изразим така - са недостатъчно калцирани, твърде меки, човек става безумен. И така, виждате, че на нервите не им е позволено да бъдат като кръвоносните съдове, а на кръвоносните съдове не им е позволено да бъдат като нерви.
към текста >>

Той обуславя постоянното стареене на човека.
Това ни принуждава да кажем, че човек има в себе си два принципа. Първият от тях, това е нервният принцип. Той обуславя постоянното стареене на човека. От сутрин до вечер човек всъщност става малко по-стар. През нощта благодарение на кръвта става освежаване, подмладяване. Това е като махалото на часовника; човек става ту по-стар, ту по-млад, ту по-стар, ту по-млад. Разбира се, ако от сутрин до вечер бо-дърстваме, ние ставаме по-стари, а ако през нощта спим, се подмладяваме; обаче винаги мимолетното остаряване остава. И така, през нощта става подобрение, но всеки ден стареенето по малко се акумулира, натрупва се.
към текста >>

Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме.
По същия начин стои работата и с духовното начало, господа. Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме. Представете си какъв скок правим, когато се събуждаме! Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение. Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите. Помислете колко голяма е разликата! След събуждането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас.
към текста >>

Има такива хора, които цял живот постоянно дремят и постоянно мечтаят, които постоянно искат да заспят.
От друга страна, има и такива хора, които въобще не могат нормално да се събудят. Има такива хора, които цял живот постоянно дремят и постоянно мечтаят, които постоянно искат да заспят. Такива хора не могат да се събудят. Ние трябва да притежаваме способност и умение правилно да заспиваме; но не ни е позволено прекомерно да усилваме тази способност. Иначе вечно ще спим и повече няма да успеем да се събудим.
към текста >>

Може да се каже, че човек постоянно е подложен на опасността да се люшне на една или друга страна: или на страната на прекомерното размекване, или на страната на прекомерното втвърдяване.
Може да се каже, че човек постоянно е подложен на опасността да се люшне на една или друга страна: или на страната на прекомерното размекване, или на страната на прекомерното втвърдяване.
към текста >>

И така, ариманични са тези сили, които постоянно се стремят да превърнат човека в труп.
Виждате ли, по същия начин в уплътненото, застинало (вещество) има нещо невидимо, нещо свръхсетивно. Това невидимо, свръхсетивно, но реално, което човек може да наблюдава, ако има съответните дарби, се нарича ариманично. И така, ариманични са тези сили, които постоянно се стремят да превърнат човека в труп. Ако действаха само ариманични сили, ние постоянно бихме се превръщали в трупове, бихме се превръщали в педанти, в окончателно вкаменени хора. Постоянно бихме бодърствали и не бихме могли да спим.
към текста >>

Ако действаха само ариманични сили, ние постоянно бихме се превръщали в трупове, бихме се превръщали в педанти, в окончателно вкаменени хора.
Виждате ли, по същия начин в уплътненото, застинало (вещество) има нещо невидимо, нещо свръхсетивно. Това невидимо, свръхсетивно, но реално, което човек може да наблюдава, ако има съответните дарби, се нарича ариманично. И така, ариманични са тези сили, които постоянно се стремят да превърнат човека в труп. Ако действаха само ариманични сили, ние постоянно бихме се превръщали в трупове, бихме се превръщали в педанти, в окончателно вкаменени хора. Постоянно бихме бодърствали и не бихме могли да спим.
към текста >>

Постоянно бихме бодърствали и не бихме могли да спим.
Виждате ли, по същия начин в уплътненото, застинало (вещество) има нещо невидимо, нещо свръхсетивно. Това невидимо, свръхсетивно, но реално, което човек може да наблюдава, ако има съответните дарби, се нарича ариманично. И така, ариманични са тези сили, които постоянно се стремят да превърнат човека в труп. Ако действаха само ариманични сили, ние постоянно бихме се превръщали в трупове, бихме се превръщали в педанти, в окончателно вкаменени хора. Постоянно бихме бодърствали и не бихме могли да спим.
към текста >>

Ариманичните сили са нужни, за да не оставаме деца постоянно.
Силите, които ни размекват, подмладяват ни и ни дават въображение, са луциферични сили, тези сили, от които се нуждаем, за да не станем живи трупове. Но ако съществуваха само луциферични сили, през целия си живот бихме си оставали деца. И така, луциферичните сили са необходими в света, за да не се превръщаме в старчета още на три годинки. Ариманичните сили са нужни, за да не оставаме деца постоянно. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека.
към текста >>

Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година, е такова, че човечеството постоянно пребивава в опасност от попадане под влиянието на ариманическите сили.
Виждате ли, сега сме 1923 година, нали така? Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година, е такова, че човечеството постоянно пребивава в опасност от попадане под влиянието на ариманическите сили. Помислете само, колко ариманизирано е възпитанието днес, особено там, където отсъства духовната наука. Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към които те нямат никакъв интерес. Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата. Това е съвсем чуждо за децата.
към текста >>

Какво правя по този начин от свежата, постоянно подмладяваща се брезова дървесина?
Да допуснем, че разсъждавам правилно и човек има плеврит - как мога да му помогна? Вземам, да кажем, парче брезова дървесина. През пролетта брезовата дървесина расте силно. Подходяща е брезовата дървесина, която е разположена редом с ликото, тъй като в ликото силите на растежа са особено интензивни. Умъртвявам тези сили, което означава, че аз овъглявам дървесината и получавам брезови въглища[1]. Какво правя по този начин от свежата, постоянно подмладяваща се брезова дървесина? Правя от нея брезови въглища и по този начин правя от нея нещо ариманично. Сега раздробявам брезовите въглища на прах и го давам на този, който има в себе си твърде много луциферично, което се изразява в плеврита. Добавям ариманично там, където при пациента е имало твърде много луциферично.
към текста >>

И така, във всички области, при всякакви обстоятелства трябва да се знае как да се постъпи с човека.
И така, следва да се знае, че и медицината може да бъде християнска, ако човек знае например следното. Да допуснем, че някой открива съвсем точно, че човек, който още като дете редовно е ядял захар, хваща рак на черния дроб[8] -това е ариманическо израждане на черния дроб, - и тук трябва да се знае, че като противодействие следва да се приложи нещо луциферическо. Както човек различава топло от студено, така трябва да различава луциферическото и ариманическото. Ако на човек са му вкочанясали ръцете и краката, значи той е ариманизиран. Ако ние го обгърнем в топлина, в топъл шал, в палто, това е луциферическо и то противодейства (на вкочаняването). И така, във всички области, при всякакви обстоятелства трябва да се знае как да се постъпи с човека. Тогава медицината ще бъде християнска.
към текста >>

Виждате, че при такава постановка на нещата изразите «ариманическо», «луциферическо», «християнско» не представляват нищо суеверно, а са напълно научни.
Виждате, че при такава постановка на нещата изразите «ариманическо», «луциферическо», «християнско» не представляват нищо суеверно, а са напълно научни.
към текста >>

Тя подчертава, че християнското съвсем не е това, в устата да е постоянно името на Христос.
Затова антропософията без притеснение говори за християнското именно в този смисъл. Тя подчертава, че християнското съвсем не е това, в устата да е постоянно името на Христос. Хората упрекват антропософията, че тя толкова малко говори за Христос. Винаги в такива случаи отговарям: антропософията говори малко за Христос, защото тя знае десетте заповеди. А вие говорите за Христос толкова много, защото не знаете заповедта: не споменавай напразно името Господне.
към текста >>

От тази гледна точка тя разглежда събитието, поставено между древните времена, които са имали луциферичен характер, и новите времена, които носят ариманичен характер; тя разглежда събитията в Палестина като решаващи, като задаващи тона на цялата мирова история.
Днес в проповедите християнските пастори непрестанно изговарят името на Христос. Обаче Него можеш да го изговаряш само когато правилно разбираш какво означава то! В този смисъл антропософията се държи различно: тя иска да бъде наистина християнска, без лъжливо лицемерие. Тя иска да стои на научно равнище, тя действително се стреми да излезе на научно ниво. От тази гледна точка тя разглежда събитието, поставено между древните времена, които са имали луциферичен характер, и новите времена, които носят ариманичен характер; тя разглежда събитията в Палестина като решаващи, като задаващи тона на цялата мирова история.
към текста >>

Ето такъв отговор ми се искаше да ви дам на поставения въпрос.
Само правилно разбирайки това, което тогава е станало на Земята, бих казал, ще се освестим. Човечество сега се намира сякаш не на себе си с цялата своя чисто външна наука. Разговорът ни за това ще продължим в сряда в девет часа. Ето такъв отговор ми се искаше да ви дам на поставения въпрос. Предполагам, че всичко това може да се разбере.
към текста >>

11. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Доктор Щайнер: Както виждате, господа, въпросът е поставен своевременно и ние ще го обсъдим днес.
Доктор Щайнер: Както виждате, господа, въпросът е поставен своевременно и ние ще го обсъдим днес. Отрано ще ви предупредя, че лекцията ми ще бъде напълно понятна само за тези, който достатъчно дълго време са идвали тук, докато господата, които днес за пръв път идват, няма да могат веднага да се ориентират в това, което обсъждаме.
към текста >>

Едва после, след изтичане на сто години, когато римското управление започнало да взема все по-тираничен и в същото време все по-пищен характер, докато римляните тънели в разкош, постепенно, малко по малко тук почнало да се разпространява християнството.
Но и тогава в Рим не било казано нищо, освен следното: да, в Палестина е бил разпънат някакъв неизвестен човек. Разпъването тогава означавало примерно същото, каквото по-късно е означавало бесенето. (Има се предвид позорната присъда. - Бел. пр.) Това не правело особено впечатление. Едва после, след изтичане на сто години, когато римското управление започнало да взема все по-тираничен и в същото време все по-пищен характер, докато римляните тънели в разкош, постепенно, малко по малко тук почнало да се разпространява християнството. Едва тогава Рим почнал да обръща внимание на християните. Но в началото в Рим решително не искали да търпят християните. Те били подлагани на много силни гонения и преследвания. Сега трябва да ви кажа защо са преследвали християните в Рим; в противен случай няма да разберете какви възгледи са залегнали в основата на появилия се тогава възглед, че тук, в Палестина, в Йерусалим е умрял Бог. Трябва да си изясните по какъв начин са се появили тогава в света такива възгледи.
към текста >>

Но всички християни по-късно не постъпвали така ужасно, както постъпвали римляните в периода на разцвета на Империята.
Вярно е, че и в средните векове инквизицията е практикувала подобни неща по най-страшен начин. Но всички християни по-късно не постъпвали така ужасно, както постъпвали римляните в периода на разцвета на Империята. Това е истина.
към текста >>

Две много важни научни постановки са били разработени от Кекуле.
Има един известен химик, Кекуле[4], безупречен учен, истински химик, написал много книги по химия. Две много важни научни постановки са били разработени от Кекуле. Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщност не е в тях. Двете важни научни химически постановки се отнасят до молекулярния строеж на такива вещества, като например бензола. Постановките, въведени от Кекуле, играят извънредно голяма роля в химията. Който познава химията, знае, че днес навсякъде се говори за теориите на Кекуле.
към текста >>

Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщност не е в тях.
Има един известен химик, Кекуле[4], безупречен учен, истински химик, написал много книги по химия. Две много важни научни постановки са били разработени от Кекуле. Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщност не е в тях. Двете важни научни химически постановки се отнасят до молекулярния строеж на такива вещества, като например бензола. Постановките, въведени от Кекуле, играят извънредно голяма роля в химията. Който познава химията, знае, че днес навсякъде се говори за теориите на Кекуле.
към текста >>

Двете важни научни химически постановки се отнасят до молекулярния строеж на такива вещества, като например бензола.
Има един известен химик, Кекуле[4], безупречен учен, истински химик, написал много книги по химия. Две много важни научни постановки са били разработени от Кекуле. Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщност не е в тях. Двете важни научни химически постановки се отнасят до молекулярния строеж на такива вещества, като например бензола. Постановките, въведени от Кекуле, играят извънредно голяма роля в химията. Който познава химията, знае, че днес навсякъде се говори за теориите на Кекуле.
към текста >>

Постановките, въведени от Кекуле, играят извънредно голяма роля в химията.
Има един известен химик, Кекуле[4], безупречен учен, истински химик, написал много книги по химия. Две много важни научни постановки са били разработени от Кекуле. Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщност не е в тях. Двете важни научни химически постановки се отнасят до молекулярния строеж на такива вещества, като например бензола. Постановките, въведени от Кекуле, играят извънредно голяма роля в химията. Който познава химията, знае, че днес навсякъде се говори за теориите на Кекуле.
към текста >>

Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст.
Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност. Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина. Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт. Такива «богове» на трона обикновено не били просветлени, нямали са просветление, или поне повечето от тях; те са нямали такова, настъпващо в тридесетата година просветление.
към текста >>

Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт.
Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина. Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек. Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт. Такива «богове» на трона обикновено не били просветлени, нямали са просветление, или поне повечето от тях; те са нямали такова, настъпващо в тридесетата година просветление.
към текста >>

Християните казвали: нашият Бог не е поставен от хората, той е поставен от самите всемирни Власти.
Християните казвали: нашият Бог не е поставен от хората, той е поставен от самите всемирни Власти.
към текста >>

Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така?
Но те е трябвало да казват и нещо друго. Виждате ли, това, което се е говорело навремето за Исус, не е носило още толкова неопределен характер, като това, което аз сега ви съобщавам. Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така? Въпросът преди е бил по-определен и ето по какъв начин. Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек умен, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения. След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение. Тук неговият ум, неговият разсъдък окончателно се шлифоват. Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение носи чисто външен характер.
към текста >>

След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение.
Но те е трябвало да казват и нещо друго. Виждате ли, това, което се е говорело навремето за Исус, не е носило още толкова неопределен характер, като това, което аз сега ви съобщавам. Аз трябва бавно и постепенно да правя тези съобщения, защото този въпрос като цяло носи неясен и неопределен характер, нали така? Въпросът преди е бил по-определен и ето по какъв начин. Виждате ли, в днешно време, за да се направи отделният човек умен, в духа на нашето време, съществуват висши учебни заведения. След дълго пребиваване в гимназия или реално училище, където умът се тренира, човек постъпва във висше учебно заведение. Тук неговият ум, неговият разсъдък окончателно се шлифоват. Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение носи чисто външен характер.
към текста >>

Но това са просто глупости.
Но съвременният учен разсъждава за Слънцето примерно така. Седейки на Земята, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ. Но това са просто глупости. Слънцето е населено, е, не с хора, които можеш да видиш с очи, но въпреки това то е заселено.
към текста >>

Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става.
Виждате ли, в този момент станало забележително събитие. Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса. Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа. Така станало и с евреите: когато всичко станало, понеже слънчевото знание изхождало вече не от Мистериите, а от един човек, който притежавал това знание, евреите казали: само той свидетелства, че всичко казано от него е истина! - Вие знаете какво правят с тези хора, които казват истина, още неизвестна на другите.
към текста >>

- Постановката нямаше да получи признание.
Виждате ли, в този момент станало забележително събитие. Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса. Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа. Така станало и с евреите: когато всичко станало, понеже слънчевото знание изхождало вече не от Мистериите, а от един човек, който притежавал това знание, евреите казали: само той свидетелства, че всичко казано от него е истина! - Вие знаете какво правят с тези хора, които казват истина, още неизвестна на другите. Това, което възвестявал Исус от Назарет, в Когото сега обитавал Христос, било велика истина и мъдрост.
към текста >>

Сега преминавам непосредствено към въпроса, който ми беше поставен.
Сега преминавам непосредствено към въпроса, който ми беше поставен. Виждате ли, господа, съвременните просветени теолози в по-голямата си част проявяват даже повече злост от непросветените. Непросветените теолози казват: Христос бил положен в гроба и след три дни възкръснал в плът и кръв, такъв, какъвто е бил. Просветените хора, разбира се, възразяват: ние не вярваме в това, защото никой не се изправя от гроба. Обаче аз бих могъл да кажа, че с това непросветените теолози изказват известно изповедание. То може и да е спор-но, но въпреки това е изповедание.
към текста >>

Но много хора постепенно повярвали, че там е възкръснал Христос.
Какво казват просветените теолози? Виждате ли, един от най-просветените, известни и споменавани теолози е Харнак[6]. Какво казва той за Възкресението? Виждате ли, Харнак казва: не може да се научи какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина, където е била гробницата. Ето как говори този просветен теолог: «Не можем да узнаем какво се е случило на третия ден в Гетсиманската градина. Но много хора постепенно повярвали, че там е възкръснал Христос. И щом вече се е установило такова пасхално вярване, ние смятаме, че трябва да се придържаме към него».
към текста >>

Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно».
Виждате ли, веднъж, доста отдавна аз поставих този въпрос в Берлинската асоциация «Джордано Бруно». Председател беше един учен. Той смяташе себе си за доста компетентен по дадения въпрос и заяви: Харнак не може да твърди нищо подобно, защото такова твърдение би било равносилно, че следва да се вярва не в това, което действително е станало, а само в това, в което хората вече са повярвали! Работа би стояла така, както със светия хитон от Трир, където хората също казват: неизвестно е, носил ли е този свят хитон от Трир самият Христос, но понеже мнозина вярват в това, и ние вярваме! Така се изказа протестантът за католическата вяра в светия хитон от Трир. Или друг пример във връзка с костите на свети Антоний.
към текста >>

Виждате ли, четейки Посланията на апостол Павел, вие четете за широко известното явяване в Дамаск, което е преживял Павел.
Виждате ли, четейки Посланията на апостол Павел, вие четете за широко известното явяване в Дамаск, което е преживял Павел. Близо до Дамаск той изпитал своего рода сънно състояние, при което му се явил Христос. Обърнете внимание как разказва за това апостол Павел. Той е казвал: мен не могат да ме лишат от вярата в Христос, защото аз, както и другите апостоли, съм виждал Христос.
към текста >>

Обърнете внимание как разказва за това апостол Павел.
Виждате ли, четейки Посланията на апостол Павел, вие четете за широко известното явяване в Дамаск, което е преживял Павел. Близо до Дамаск той изпитал своего рода сънно състояние, при което му се явил Христос. Обърнете внимание как разказва за това апостол Павел. Той е казвал: мен не могат да ме лишат от вярата в Христос, защото аз, както и другите апостоли, съм виждал Христос.
към текста >>

Той е казвал: мен не могат да ме лишат от вярата в Христос, защото аз, както и другите апостоли, съм виждал Христос.
Виждате ли, четейки Посланията на апостол Павел, вие четете за широко известното явяване в Дамаск, което е преживял Павел. Близо до Дамаск той изпитал своего рода сънно състояние, при което му се явил Христос. Обърнете внимание как разказва за това апостол Павел. Той е казвал: мен не могат да ме лишат от вярата в Христос, защото аз, както и другите апостоли, съм виждал Христос.
към текста >>

И така, Павел не казва, че другите апостоли са виждали Христос във физическо тяло, иначе той би трябвало да твърди, че той също е виждал Христос във физическо тяло.
И така, Павел не казва, че другите апостоли са виждали Христос във физическо тяло, иначе той би трябвало да твърди, че той също е виждал Христос във физическо тяло. Той решително твърди, че е виждал Христос в облаците, тоест свръх-сетивния Христос; говорейки, че той и другите апостоли са виждали Христос, той показва, че и другите апостоли, както и той, са виждали Христос именно в свръхсетивно тяло. Според мнението на някои на това противоречи фактът, че Тома Неверни е трябвало да сложи пръст в раните. Но с това се засвидетелства само следното: преживяването на присъствието на Христос е било толкова велико, че даже Тома е могъл да повярва, че се е докоснал до Него. И така, всичко това се отнася до свръхсетивния Христос.
към текста >>

Той решително твърди, че е виждал Христос в облаците, тоест свръх-сетивния Христос; говорейки, че той и другите апостоли са виждали Христос, той показва, че и другите апостоли, както и той, са виждали Христос именно в свръхсетивно тяло.
И така, Павел не казва, че другите апостоли са виждали Христос във физическо тяло, иначе той би трябвало да твърди, че той също е виждал Христос във физическо тяло. Той решително твърди, че е виждал Христос в облаците, тоест свръх-сетивния Христос; говорейки, че той и другите апостоли са виждали Христос, той показва, че и другите апостоли, както и той, са виждали Христос именно в свръхсетивно тяло. Според мнението на някои на това противоречи фактът, че Тома Неверни е трябвало да сложи пръст в раните. Но с това се засвидетелства само следното: преживяването на присъствието на Христос е било толкова велико, че даже Тома е могъл да повярва, че се е докоснал до Него. И така, всичко това се отнася до свръхсетивния Христос.
към текста >>

Учениците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така?
Учениците и особено апостолите приемали тези следи от рани много присърце, нали така? Картината би била по-малко впечатляваща, ако не се разказваше за това, че следите от рани е можело да се пипнат. Защо именно следи от рани? Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго? В този случай той (Тома) също би усетил нещо. Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.
към текста >>

Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди.
И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук. Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали. Тогава те казали: сега Той ни напусна; (извърши се) Възнесението. Това събитие хвърлило учениците в много дълбока печал. Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди. Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата - тези огнени езици. Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами получили способността да обучават.
към текста >>

Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици». Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид. Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни. За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия.
към текста >>

Така постепенно божественото достойнство преминало върху царя и първенците.
По-късно, когато миграцията на хората по Земята се увеличила, те вече не можели да свързват бога с някакво определено място, тъй като това би встъпило в противоречие с начина им на живот. Те водели номадски начин на живот: затова идентифицирали бога вече не с мястото, а с човека, който изпълнявал ролята на техен вожд. Така постепенно божественото достойнство преминало върху царя и първенците. Така за народа вождът станал цар. Появили се много такива вождове.
към текста >>

Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им.
Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омнибус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми. Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд! » ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от съня.
към текста >>

12. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

23. «Как се постигат познания за висшите светове?
23. «Как се постигат познания за висшите светове? »: 1904-1905, библ. №10.
към текста >>

37. римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл.
37. римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството.
към текста >>

Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им.
Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омни-бус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми. Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките и как всички те кръжаха в хоровод. Видях как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд! » ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта да нахвърлям на хартия, макар и час-тично, образите от съня.
към текста >>

13. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения. „Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2).
към текста >>

„Как се постигат познания за висшите светове?
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>

Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>

Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>

14. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това, което постъпва в човека от хлора, трябва да се свърже по правилен начин с желязото.
Желязото и натрият са разпространени навсякъде във Вселената, за да можем да притежаваме свободна воля; натрият е разпространен навсякъде във Вселената, за да можем въобще да имаме глава. За да можем да изградим нашите крайници, хлорът трябва да се съедини с водорода в солна киселина. Това, което постъпва в човека от хлора, трябва да се свърже по правилен начин с желязото. Марс е творецът на желязото в нашата планетна система, Меркурий е взаимосвързан с хлора. Слънчевата сила в човека съединява хлора с желязото. Терапия със злато. Хлороза при млади момичета и хрипливост на гласа при момчетата при мутирането на гласа.
към текста >>

Ние произвеждаме постоянно в телата си от оксаловата киселина мравчена киселина.
Човекът изцяло е изпълнен с мравчена киселина. Защо имаме в тялото си мравчена киселина? По какво се познава, че човек има твърде малко мравчена киселина? Навсякъде в природата и навсякъде в човешкото тяло се съдържа оксалова киселина. Ние произвеждаме постоянно в телата си от оксаловата киселина мравчена киселина. Чрез рояка от насекоми въздухът около Земята се прониква с мравчена киселина. Мравчената киселина привлича душата и духа. Процеси на гниене. Мравчената киселина е основата за земната душа и земния дух. Сиянието на младата пчела-майка и екзалтирането на старите пчели.
към текста >>

15. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>

16. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката.
Тук се намира главата й (вж. рис.), а тук, отзад, жило; тя, без да бърза, бавно пълзи наоколо, правейки впечатление на някаква лентяйка. Но вътрешно тази гъсеница съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул. Така, ако тук се намира гъсеницата (вж. рис.), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул. Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката. Така че имаме яйце, гъсеница, а тук - това, което се нарича пашкул. Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата. Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи - яйце, втори - гъсеница, трети - пашкул, и четвърти - самата пеперуда. Някъде се снася яйце.
към текста >>

Тя постоянно се намира на светло.
И така, яйцето винаги трябва да бъде овлажнено, а влагата -да съдържа сол. При пеперудите това също е така: и тогава изпълзява гъсеница. Следователно на яйцето е необходима само тази леко подсолена влажност; очи то няма и нищо не вижда. Във всичко останало то живее само за себе си - в свят, където е съвсем тъмно. В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло. Тя постоянно се намира на светло. Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло. Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето. Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница. И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления.
към текста >>

Представете си, че между този пулт и мястото, където се намирам, би била постлана голяма пухена завивка.
Да, господа, но какво е това? Представете си, че между този пулт и мястото, където се намирам, би била постлана голяма пухена завивка. Вътре в нея би имало тънък пласт пух и аз, от своето място, бих искал да попадна тук; аз отивам натам, мачкам този пух, но не достигам до пулта, а трябва да се спра по средата, тъй като не мога да притискам този пух повече. Не достигам до пулта, но усещам натиска от това, на което се опирам. Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина. Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща.
към текста >>

Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък.
Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“. Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска. Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената. пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>

Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда.
Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце. И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия. Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете. Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда.
към текста >>

- а го поставя в закрито помещение; там той дава възможност на пеперудата да снесе яйца.
Ние разглеждаме света. Ние наблюдаваме какъв е светът, вглеждаме се в природата. Какво прави ученият? Той малко се вглежда в природата като цяло, когато иска да научи нещо подобно: отначало си поръчва в оптиката многократно увеличаващ микроскоп, плашещо силно увеличаващ. Сред природата той не го изнася - пък и малко би било възможно да се направи там с негова помощ! - а го поставя в закрито помещение; там той дава възможност на пеперудата да снесе яйца. В пеперудата, пърхаща във въздуха, ученият не вижда голям смисъл. Той слага яйцето на предметното стъкло и наблюдава това яйце през микроскопа (изобразява го на рисунка): тук се намира неговото око, той разглежда, какво става с яйцето, което освен това е и разрязал: там, където природата вече нищо не прави, той самият прави тънък срез и разглежда това, което самият той току-що е срязал. Тук, долу, на предметното стъкло лежи срязано с бръснач тънко листче. Изследват го, какво има вътре! Така изобщо се провеждат днес много изследвания.
към текста >>

Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре!
Но тъй като яйцеклетката на Анна е била в клетката на Мария, тя е трябвало да се намира и вътре в клетката на Гертруда. Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н. Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева. Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността. Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре! » Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда!
към текста >>

Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук!
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
към текста >>

Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво!
Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат. Колко усилия полагат те за това! Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот. И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот! Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят.
към текста >>

17. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират.
Ако тук присъстваше само азотът, човек би се задушил. Представете си, че вместо в стая, където са смесени кислород и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се задушаваме един след друг. Бихме могли да кажем: възможно е да ни е все едно, има ли тук азот, или не, трябва само да има кислород. Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират. Най-младите от нас ще продължат да са живи, но те биха имали дълга бяла брада, бели коси и бръчки, биха се превърнали в старци! И така, ако тук имаше чист кислород, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо. Само благодарение на факта, че кислородът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21% кислород, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората. Ако нямаше азот, щяхме да почнем да живеем твърде бързо. Продължителността на живота ни би била около шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет години и на тези години щяхме да сме вече побелели старци.
към текста >>

Преди всичко ще разгледаме азота, не този, който е отвън, а този, който постоянно вдишваме и издишваме.
Сега обаче ще разгледаме нещо друго. Преди всичко ще разгледаме азота, не този, който е отвън, а този, който постоянно вдишваме и издишваме. Ако имахме само азот, тогава бихме се задушили. Поради нашите дробове щяхме да се задушим от азота. Но бъбреците ни, храносмилателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим. Така че можем да кажем: ако човек се намира тук (вж. рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете на човека, влиза в долната част на тялото му, в краката и стъпалата му.
към текста >>

рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете на човека, влиза в долната част на тялото му, в краката и стъпалата му.
Преди всичко ще разгледаме азота, не този, който е отвън, а този, който постоянно вдишваме и издишваме. Ако имахме само азот, тогава бихме се задушили. Поради нашите дробове щяхме да се задушим от азота. Но бъбреците ни, храносмилателните ни органи, нашите ръце и крака се нуждаят от азот; кръвта го доставя там, където е необходим. Така че можем да кажем: ако човек се намира тук (вж. рис.), азотът постоянно постъпва - него искам да обознача с червено - в раменете и ръцете на човека, влиза в долната част на тялото му, в краката и стъпалата му. Тук вътре трябва да има азот. В белите дробове не трябва да се задържа азот, той трябва само да преминава през тях; в белите дробове имаме кислород. Белите дробове могат да живеят само тогава, когато в тях има кислород; азотът преминава по-нататък и отива в ръцете и раменете. Така че навсякъде тук, където оцветих с червено, трябва да прониква азот. Този азот трябва също и да се натрупва в сърцето.
към текста >>

И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина.
Но това винаги е опасна ситуация, ако въглерод и азот някъде се намират заедно, редом един до друг. Ако въглерод и азот се намират някъде редом един до друг, винаги съществува опасност, при съответни условия те да образуват синилна киселина, циановодородна киселина; защото синилната киселина се състои от това, което тук, на схемата, обозначих с червено и синьо. Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опасност във вас да се образува синилна киселина. И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина. А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди. Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено. Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий. Така и трябва да бъде.
към текста >>

Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий.
Така че, докато ходите насам-натам, винаги съществува опасност във вас да се образува синилна киселина. И така, навсякъде, където обозначих със синьо, постоянно съществува опасност, целият организъм на човека да образува проникващата всичко синилна киселина. А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди. Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено. Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий. Така и трябва да бъде. Защото ако във вас нямаше предпоставки за образуване на цианкалий, вие нямаше да можете да ходите, вашите ръце нямаше да могат да се движат. Силата, даваща възможност да се движим, движенията на ръцете и краката произлизат от това, че вие постоянно се подлагате на опасността да се образува цианкалий.
към текста >>

Защото ако във вас нямаше предпоставки за образуване на цианкалий, вие нямаше да можете да ходите, вашите ръце нямаше да могат да се движат.
А тъй като в костите има калций, синилната киселина може да се съедини с калция и тогава да се появят калциеви цианидни съединения, може да се образуват цианиди. Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено. Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий. Така и трябва да бъде. Защото ако във вас нямаше предпоставки за образуване на цианкалий, вие нямаше да можете да ходите, вашите ръце нямаше да могат да се движат. Силата, даваща възможност да се движим, движенията на ръцете и краката произлизат от това, че вие постоянно се подлагате на опасността да се образува цианкалий.
към текста >>

Силата, даваща възможност да се движим, движенията на ръцете и краката произлизат от това, че вие постоянно се подлагате на опасността да се образува цианкалий.
Знаете, че с цианкалий можете да се отровите с пълна гаранция. Не съществува по-силно средство от цианкалия: той действа мигновено. Но за човека постоянно съществува опасност той да изработи синилна киселина и цианкалий. Така и трябва да бъде. Защото ако във вас нямаше предпоставки за образуване на цианкалий, вие нямаше да можете да ходите, вашите ръце нямаше да могат да се движат. Силата, даваща възможност да се движим, движенията на ръцете и краката произлизат от това, че вие постоянно се подлагате на опасността да се образува цианкалий.
към текста >>

Това е много фин процес: цианкалият постоянно иска да се образува в нас и ние постоянно го препятстваме.
Това е много фин процес: цианкалият постоянно иска да се образува в нас и ние постоянно го препятстваме. В това се състои нашият живот в качеството ни на движещ се човек. Даже движението на кръвта зависи от това, че ние препятстваме образуването на цианкалия. Благодарение на тази съпротивителна сила на образуването на цианкалий се възбуждат нашите движения. И нашата воля всъщност се възбужда от това, че тя трябва постоянно да препятства образуването в нас на цианкалий и синилна киселина.
към текста >>

И нашата воля всъщност се възбужда от това, че тя трябва постоянно да препятства образуването в нас на цианкалий и синилна киселина.
Това е много фин процес: цианкалият постоянно иска да се образува в нас и ние постоянно го препятстваме. В това се състои нашият живот в качеството ни на движещ се човек. Даже движението на кръвта зависи от това, че ние препятстваме образуването на цианкалия. Благодарение на тази съпротивителна сила на образуването на цианкалий се възбуждат нашите движения. И нашата воля всъщност се възбужда от това, че тя трябва постоянно да препятства образуването в нас на цианкалий и синилна киселина.
към текста >>

Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце.
Господа, цианкалий така и не се образува; ако той би се образувал, ние щяхме да се отровим. Но във всеки момент ние носим в себе си възможността за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим. Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий.
към текста >>

Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад.
Но във всеки момент ние носим в себе си възможността за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим. Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий.
към текста >>

Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий.
Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека.
към текста >>

Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий.
Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето.
към текста >>

Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>

И вместо да се образува синилна киселина в посока към стъпалата на краката, сега по направление към главата постоянно се образува въглена киселина, въглероден двуокис - него искам да обознача с виолетово.
Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота. Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода. И вместо да се образува синилна киселина в посока към стъпалата на краката, сега по направление към главата постоянно се образува въглена киселина, въглероден двуокис - него искам да обознача с виолетово. И така, по направление на краката човек образува синилна киселина, а по направление на главата - въглероден двуокис; в него ние също бихме се задушили, ако се наложеше да го дишаме, но за нашата глава той е нужен. Виждате ли, господа, това е много интересно нещо: главата ни се нуждае от въглероден двуокис.
към текста >>

Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички.
Вие, разбира се, сте запознати с въглеродния двуокис. Навярно сте пробвали газирана лимонада или газирана вода: вътре в тях има мехурчета, приличащи на перлички, газови мехурчета. Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички.
към текста >>

Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви.
Вие, разбира се, сте запознати с въглеродния двуокис. Навярно сте пробвали газирана лимонада или газирана вода: вътре в тях има мехурчета, приличащи на перлички, газови мехурчета. Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета. Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава.
към текста >>

Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички.
Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава. Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>

Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава.
Вероятно сте чували за води, съдържащи въглена киселина и сами сте ги пили. Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено полезни за здравето. Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава. Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята. Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява.
към текста >>

Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо.
Вероятно сте чували за води, съдържащи въглена киселина и сами сте ги пили. Такива води, съдържащи желязо и въглеродни киселини, са особено полезни за здравето. Виждате ли, там, където има такива води - а в земята има извънредно много такива води, - там природата така въздейства на земята, че в нея постоянно се образува това, което човек изработва в своята глава. Големи желязосъдържащи извори се намират тук-там по Земята. Там се изпращат хора, на които собствената глава става твърде слаба. Защото всяка човешка глава представлява такъв желязосъдържащ извор: тук вътре постоянно се образува окислено желязо. Колкото хора седите тук, толкова извори има. Ако някой цяла зима води разгулен живот, главата му става твърде слаба и тогава съдържанието на железни карбонати в главата му намалява. Той чувства тогава същото, което много хора чувстват през пролетта: чувства, че нещо не е наред с кръвта му - това е естествено, защото цяла зима е безчинствал! - чувства слабост в главата и се налага да бъде изпратен при водите, съдържащи въглена киселина, за да получи чрез стомаха си, а оттам и в главата това, което всъщност би трябвало сам да си изработва, ако беше водил порядъчен живот. Желязосъдържащите извори съвсем не са редки.
към текста >>

Във всеки случай трябва постоянно да го изработваме в нашата глава.
Във всеки случай трябва постоянно да го изработваме в нашата глава. Но също така трябва веднага да потиснем този процес, при това в същия този момент, когато той иска да възникне, тъй като ние трябва да потискаме синилната киселина. На карбонизираното желязо можем да позволим само да почне да се образува. Знаете, че днес химиците говорят само за това: да, ние можем да съединим заедно желязо, въглерод и кислород и да получим карбонизирано желязо. То трябва да се появи, това карбонизирано желязо. Но в живота не става така.
към текста >>

Виждате ли, от това карбонизирано желязо, намиращо се във вашата глава, постоянно се издигат потоци към Луната.
То трябва да се появи, това карбонизирано желязо. Но в живота не става така. Точно както има разлика между камъка и парче от вашия черен дроб, я има и между това, което химикът произвежда в своята лаборатория като карбонизирано желязо, и това, което присъства като желязо, като карбонизирано желязо във вашата глава. То живее! В това се и състои разликата, че то живее. Виждате ли, от това карбонизирано желязо, намиращо се във вашата глава, постоянно се издигат потоци към Луната. Точно както към Слънцето се издига поток от цианкалий, така и към Луната се издигат и се връщат назад потоците, които образува човек благодарение на това, че той има в себе си силата да овладее карбонизираното желязо.
към текста >>

Трябва да помислите над това, че растенията, намиращи се на Земята, постоянно употребяват въглероден двуокис.
Ако човек е по-разумен, всички тези неща щателно биха се изучавали. Днес не се знае за тях. Трябва да помислите над това, че растенията, намиращи се на Земята, постоянно употребяват въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се намира тук. Ние, хората, а също и животните, издишваме въглероден двуокис. Въглеродният двуокис се намира тук! Растенията, намиращи се на Земята, вдишват не кислород, а въглероден двуокис. Те отделят кислород, а въглеродния двуокис задържат в себе си.
към текста >>

Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила.
Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>

Те са били поставени една в друга (вж. рис.).
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис.
към текста >>

Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее!
към текста >>

Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената.
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната. Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма. Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка.
към текста >>

Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него.
Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната.
към текста >>

Но това е такава безсмислица, все едно някой да каже: човече, твоят черен дроб вече не го бива, аз ще ти направя дървен и ще го поставя на мястото му.
Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха. Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха. И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода. Така че вътре в човека става изгаряне. Така господин професорът ви разказва за изгарянето в човека. Но това е такава безсмислица, все едно някой да каже: човече, твоят черен дроб вече не го бива, аз ще ти направя дървен и ще го поставя на мястото му. Да, но този дроб е мъртъв! А на човек му трябва жив дроб. Ако запалите свещ, имате мъртво изгаряне. Изгарянето, ставащо вътре в човека - това е живо изгаряне! Между изгарянето на свещта и живото изгаряне разликата е както между живия дроб и дървения.
към текста >>

Това е пълна глупост.
И така, ако професорът казва, че в човек има място изгарянето, той говори не за истинския човек, а за дървена кукла, издялана от този професор. Това е безсмислица! Самото горене е живо в човека. Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека. Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н. Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне.
към текста >>

Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък.
Това е безсмислица! Самото горене е живо в човека. Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека. Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н. Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне. Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта.
към текста >>

18. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека. Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс. Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките. Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът. Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>

Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите.
Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло. Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите. Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
към текста >>

Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоян-но отделя жлъчка.
Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган. Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоян-но отделя жлъчка. Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм. Така че можем да кажем: от дясната страна при човека се намира черният дроб, от него изтича жлъчка и постъпва в жлъчния мехур, оттук в кръвта и се разпространява по цялото тяло. Така че на човек черният му дроб служи за отделяне на жлъчка.
към текста >>

Така че можем да кажем: от дясната страна при човека се намира черният дроб, от него изтича жлъчка и постъпва в жлъчния мехур, оттук в кръвта и се разпространява по цялото тяло.
Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган. Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоян-но отделя жлъчка. Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм. Така че можем да кажем: от дясната страна при човека се намира черният дроб, от него изтича жлъчка и постъпва в жлъчния мехур, оттук в кръвта и се разпространява по цялото тяло. Така че на човек черният му дроб служи за отделяне на жлъчка.
към текста >>

Можете да попитате: а защо от черния дроб постоянно върви тази жлъчка?
Можете да попитате: а защо от черния дроб постоянно върви тази жлъчка? Господа, ако нямахте жлъчка, вие бихте били странни хора. Макар и в много малки количества, тази жлъчка трябва да се разпространява по цялото тяло. Ако нямахте жлъчка, вие бихте били ужасни флегматици: ръцете, раменете, главата биха висели; ще ви е противно да кажете на когото и да е дори и дума и т. н. Бихте били съвсем пасивни, флегматични хора, ако нямахте жлъчка. Човек трябва да има жлъчка и жлъчката трябва да излиза от черния дроб.
към текста >>

Става това, че коремът, коремната кухина постоянно притиска черния дроб, така че той става толкова малък, както при ескимоса.
Да продължим нататък. Да допуснем сега, че човек често е подложен на това, което се нарича настинка, в частност, пре-охлаждане на корема. И така, човек много често получава пре-охлаждане на корема; тогава коремът му отговаря: ако аз бях ескимос, бих бил такъв, какъвто трябва да бъда в студените области на Земята. Става това, че коремът, коремната кухина постоянно притиска черния дроб, така че той става толкова малък, както при ескимоса. И така, ако човек получава силно преохлаждане на корема, неговият черен дроб се свива и тогава той изхвърля жлъчка. Жлъчката постоянно капе в жлъчния мехур и се разпространява оттам по цялото тяло.
към текста >>

Жлъчката постоянно капе в жлъчния мехур и се разпространява оттам по цялото тяло.
Да продължим нататък. Да допуснем сега, че човек често е подложен на това, което се нарича настинка, в частност, пре-охлаждане на корема. И така, човек много често получава пре-охлаждане на корема; тогава коремът му отговаря: ако аз бях ескимос, бих бил такъв, какъвто трябва да бъда в студените области на Земята. Става това, че коремът, коремната кухина постоянно притиска черния дроб, така че той става толкова малък, както при ескимоса. И така, ако човек получава силно преохлаждане на корема, неговият черен дроб се свива и тогава той изхвърля жлъчка. Жлъчката постоянно капе в жлъчния мехур и се разпространява оттам по цялото тяло.
към текста >>

Ако той отново и отново отделя твърде много жлъчка, постепенно се сбръчква и става непригоден.
Вие всички, господа, сте преживявали това, което се нарича пренапрежение; човек повдига нещо твърде тежко за него, при което мускулите се откъсват един от друг и се разрушават. Ако човек приложи към някакъв орган прекалено голяма сила, този орган се разрушава. Така е и с черния дроб. Ако той отново и отново отделя твърде много жлъчка, постепенно се сбръчква и става непригоден. Така че повечето заболявания на черния дроб, които човек получава, възникват от това, че поради преохлаждане на корема в човека възниква склонност да отделя твърде много жлъчка и черният му дроб се изтощава. Заболяванията на черния дроб възникват поради преохлаждане на корема, от сбръчкване на черния дроб. Разбира се, тук играят роля и всевъзможни други обстоятелства. При преохлаждане на корема в човека става нарушение в работата на сърцето. Тогава докторите казват, че причина за заболяването на черния дроб е сърцето.
към текста >>

А белите дробове трябва постоянно да отделят слуз, да отделят слуз отново и отново.
Но това, че белите дробове вкарват вътре кислород, дишат, е само част от дейността им. Белите дробове трябва да правят и нещо друго. Също както черният дроб отделя жлъчка, така и белите дробове отделят това, което се нарича слуз. Белите дробове отделят слуз, но също както и черният дроб, не могат да задържат в себе си това, което се намира в тях. Черният дроб не може изцяло да се напълни с жлъчка, той трябва да я отдаде на тялото. А белите дробове трябва постоянно да отделят слуз, да отделят слуз отново и отново. Работата стои така, че когато белите дробове отделят слуз, тази слуз преминава във всички други части на тялото. Тя излиза навън заедно с потта, прониква даже в издишвания въздух, излиза с урината, тази слуз се разпространява навсякъде. Но органът, отделящ слузта, са белите дробове.
към текста >>

Тази гъделичкаща въглена киселина - въглеродният двуокис, - която в много малко количество постоянно се издига нагоре към главата, ни позволява да бъдем разумни хора.
Също както жлъчката и черният дроб са свързани със Слънцето, така и белите дробове с отделяната от тях слуз се намират във връзка с Луната. Знаем, че нагоре към главата, както съм ви казвал, се издига въглероден двуокис, и съм ви показвал, че ако човек изпраща към главата твърде малко въглероден двуокис, той става глупав. Тази гъделичкаща въглена киселина - въглеродният двуокис, - която в много малко количество постоянно се издига нагоре към главата, ни позволява да бъдем разумни хора. Защото всички ние сме много разумни хора, нали така? Знаете, че ако пием газирана вода, тя гъделичка и това много силно се чувства. Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо. Него той изпраща нагоре към главата. И това гъделичкане възбужда главата: благодарение на това тя става разумна, а не глупава.
към текста >>

При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане.
Но, както се казва, хората, които са истински глупави, свързват въглерода не с кислород, а с водород. Те свързват въглерода с водород и се появява друг газ, който в мините понякога го наричат минен газ - блатен газ, метан. Всички ние също изпращаме по малко от този блатен газ, метана; това ни е нужно, защото иначе бихме станали твърде умни. За да можем винаги да си оставаме малко глупави, за да не бъдем винаги умни, ние изработваме метан. Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан. При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане. Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора. Това става през нощта, когато се образува много метан. Само при глупавите метанът се образува даже при бодърства-не. Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре. Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове.
към текста >>

Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре.
Но тези, които стават действително глупави, изработват прекалено много метан. При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане. Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора. Това става през нощта, когато се образува много метан. Само при глупавите метанът се образува даже при бодърства-не. Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре. Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове. Тя се отделя през ноздрите, даже във формата на кристали, както става в черния дроб с жлъчката. Това трябва да ви е ясно от описанията, които направих в сряда.
към текста >>

Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове.
При не много умните хора въглената киселина постъпва в главата и там тя предизвиква гъделичкане. Но ако след това се събере прекалено много метан, хората стават сънливи, налягат ги сънливост и умора. Това става през нощта, когато се образува много метан. Само при глупавите метанът се образува даже при бодърства-не. Така че въглената киселина трябва постоянно да се издига нагоре. Но сам по себе си въглеродният двуокис не прави това: той трябва да постъпи в главата от слузта, образуваща се в белите дробове. Тя се отделя през ноздрите, даже във формата на кристали, както става в черния дроб с жлъчката. Това трябва да ви е ясно от описанията, които направих в сряда.
към текста >>

Ако от сока на корена на това растение се приготви лекарство и се даде на човека, функцията на черния дроб ще бъде дублирана и скоро може да се открие, че макар човек отначало да продължи да отделя не по-малко жлъчка и гневното му душевно състояние да не се прекрати, въпреки това черният му дроб отново ще укрепне и постепенно ще настъпи подобрение.
Или забелязвам, че черният дроб отделя твърде много жлъчка; търся си растение, което може да дублира дейността на черния дроб. Има например растение, което се нарича цикория (Cichorium intubus). Ако от сока на корена на това растение се приготви лекарство и се даде на човека, функцията на черния дроб ще бъде дублирана и скоро може да се открие, че макар човек отначало да продължи да отделя не по-малко жлъчка и гневното му душевно състояние да не се прекрати, въпреки това черният му дроб отново ще укрепне и постепенно ще настъпи подобрение.
към текста >>

Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно!
Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството. Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате. Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно! Ще ви се наложи дълго да чукате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена. Ако направите така, тогава можете да телеграфирате оттук: сигналите ще постъпват там. Вие, разбира се, знаете - впрочем говоря това, за да бъде изложението завършено, - че тук има движеща се хартиена лента и ако ударникът натиска тази лента, се получава точка, или тире, ако го натиска по-дълго; от точките и тиретата се образува телеграфната азбука: а - точка, тире; b - тире, точка, точка, точка; с - тире, точка, тире, точка. Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен. Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо?
към текста >>

Ако направите така, тогава можете да телеграфирате оттук: сигналите ще постъпват там.
В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате. Но ако поставите единия телеграфен апарат тук, а другия - в Базел и опънете между тях един проводник, това няма да е достатъчно! Ще ви се наложи дълго да чукате по клавишите; защото бихте могли да изпратите сигнал в Базел само в случай на установяване на обратна връзка, тъй като токовата верига трябва да бъде затворена. Ако направите така, тогава можете да телеграфирате оттук: сигналите ще постъпват там. Вие, разбира се, знаете - впрочем говоря това, за да бъде изложението завършено, - че тук има движеща се хартиена лента и ако ударникът натиска тази лента, се получава точка, или тире, ако го натиска по-дълго; от точките и тиретата се образува телеграфната азбука: а - точка, тире; b - тире, точка, точка, точка; с - тире, точка, тире, точка. Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен. Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо? Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата. Земята заменя проводника със своето собствено вещество.
към текста >>

Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята. Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън. Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>

Трябва да има всичко това, което идва от Луната: въглена киселина от дишането, слуз от белите дробове - това човек трябва да насочва към главата, тоест тези сили, които постоянно се стремят тук, в главата, да образуват кристали.
Спомнете си какво ви казах: когато лунните сили са твърде малко, когато се образува твърде много метан, блатен газ в главата на човек, той става, както казва народът, «въздух под налягане», иначе казано, глупак. При това той развива в себе си твърде малко лунни сили. Какво трябва да има човек в главата си? Трябва да има всичко това, което идва от Луната: въглена киселина от дишането, слуз от белите дробове - това човек трябва да насочва към главата, тоест тези сили, които постоянно се стремят тук, в главата, да образуват кристали. Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим. Но той иска да се образува. Представете си, господа, мозъкът на всеки от вас е забележителен орган. Когато господин Зеефелд е показвал на господин Бурле тези прекрасни снежни кристални фигури, това го е заинтересувало и той си е помислил: интересно, с какво е свързано това? А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки!
към текста >>

Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим.
Спомнете си какво ви казах: когато лунните сили са твърде малко, когато се образува твърде много метан, блатен газ в главата на човек, той става, както казва народът, «въздух под налягане», иначе казано, глупак. При това той развива в себе си твърде малко лунни сили. Какво трябва да има човек в главата си? Трябва да има всичко това, което идва от Луната: въглена киселина от дишането, слуз от белите дробове - това човек трябва да насочва към главата, тоест тези сили, които постоянно се стремят тук, в главата, да образуват кристали. Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим. Но той иска да се образува. Представете си, господа, мозъкът на всеки от вас е забележителен орган. Когато господин Зеефелд е показвал на господин Бурле тези прекрасни снежни кристални фигури, това го е заинтересувало и той си е помислил: интересно, с какво е свързано това? А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки! Това е същото, както ако някой би правил мигновени фотографии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през носа.
към текста >>

В антропософията се учи на това, че човек, имащ определено заболяване на главата, е твърде отслабен, за да образува кристали в мозъка си - това постоянно появяване и изчезване на ледени картини.
Обаче всичко това има огромно практическо значение. Само помислете, господа, да кажем, че при някой възниква напълно определено заболяване на главата поради това, че отделя твърде малко слуз. Това може да предизвика заболяване на главата. Ако в случай, когато се отделя твърде малко слуз, се предпише като лекарство окислено желязо, то ще дублира функцията по отделяне на слуз, ще изтласква слузта нагоре и това може да доведе до оздравяване. Виждате ли, в това е разликата между антропософската медицина и тради-ционната, която действа по метода на пробата и грешката. В антропософията се учи на това, че човек, имащ определено заболяване на главата, е твърде отслабен, за да образува кристали в мозъка си - това постоянно появяване и изчезване на ледени картини. Трябва да му се помогне. Това може да се направи с помощта на чиста кремъчна киселина. Ако се изкачите високо в планината и видите там прекрасен кварц, това е кремъчна киселина, окис на силиция. Кварцът представлява чудесен кристал. Той има тенденция към кристалообразуване.
към текста >>

19. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Казвал съм ви: въглеродът постоянно действа в нас: във въглерод се превръща храната, която ядем.
Казвал съм ви: въглеродът постоянно действа в нас: във въглерод се превръща храната, която ядем. Ние вдишваме кислород, а също и азот. Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме.
към текста >>

Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина.
Ние вдишваме кислород, а също и азот. Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода. Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата.
към текста >>

Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода.
Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода. Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата. Ако нашата глава наподоби мухлясало мазе, ние ставаме глупави.
към текста >>

И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата.
Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода. Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата. Ако нашата глава наподоби мухлясало мазе, ние ставаме глупави. Така че е много важно, насочваме ли нагоре достатъчно количество въглероден двуокис или повече блатен газ, метан, и по този начин - водород; малко метан винаги ни е необходим, иначе бихме станали прекалено умни хора, а ставайки прекалено умни, бихме получили лошо храносмилане.
към текста >>

Постъпвайки в главата, водородът пречи на човека да развива мисленето си.
С помощта на съвременния спектрален анализ може да се установи какви вещества съществуват във Вселената. Накъдето и да насочим спектроскопа във Вселената, навсякъде се получават в него такива цветове, че може да се направи извод: тук навсякъде има водород. Водородът се намира навсякъде. Този водород е извънредно важен за някои неща. Казвал съм ви, че в главата действието му носи вреда, ако той е твърде много. Постъпвайки в главата, водородът пречи на човека да развива мисленето си. Човек може да мисли благодарение на това, че има в главата си не прекалено много водород.
към текста >>

Защото светът постоянно се разрушава.
Защото сега ви е известно: колкото вредно е, ако живото същество, от една страна, се окаже лишено от кислород, толкова вредно за възпроизводството е, ако животното се лиши от водород. Сега виждаме защо в целия свят, навсякъде, където и да погледнем - можем да гледаме във всяко направление, - съществува водород. Защо в целия свят има водород? Господа, водородът съществува в света навсякъде по причина, че светът би се оказал тозчас унищожен, ако го нямаше водорода. Навсякъде, където има размножаване, трябва да действа водородът. Защото светът постоянно се разрушава. Виждате, светът навсякъде постоянно умира. Скалите се рушат, ерозират, всичко навсякъде се превръща в прах. Живите същества гният, в света възникват всевъзможни процеси на ферментация, които са една от формите на гниенето. Ние всъщност живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира. И само благодарение на това, че нещо ферментира, може да се появи нещо по-висше.
към текста >>

Виждате, светът навсякъде постоянно умира.
Сега виждаме защо в целия свят, навсякъде, където и да погледнем - можем да гледаме във всяко направление, - съществува водород. Защо в целия свят има водород? Господа, водородът съществува в света навсякъде по причина, че светът би се оказал тозчас унищожен, ако го нямаше водорода. Навсякъде, където има размножаване, трябва да действа водородът. Защото светът постоянно се разрушава. Виждате, светът навсякъде постоянно умира. Скалите се рушат, ерозират, всичко навсякъде се превръща в прах. Живите същества гният, в света възникват всевъзможни процеси на ферментация, които са една от формите на гниенето. Ние всъщност живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира. И само благодарение на това, че нещо ферментира, може да се появи нещо по-висше. Така става и при виното: ако ширата не ферментира, ако разпадните процеси се прекратят, гроздовият сок не би могъл да възкръсне във вино, което оживява и е предмет на въжделенията за мнозина.
към текста >>

Ние всъщност живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира.
Навсякъде, където има размножаване, трябва да действа водородът. Защото светът постоянно се разрушава. Виждате, светът навсякъде постоянно умира. Скалите се рушат, ерозират, всичко навсякъде се превръща в прах. Живите същества гният, в света възникват всевъзможни процеси на ферментация, които са една от формите на гниенето. Ние всъщност живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира. И само благодарение на това, че нещо ферментира, може да се появи нещо по-висше. Така става и при виното: ако ширата не ферментира, ако разпадните процеси се прекратят, гроздовият сок не би могъл да възкръсне във вино, което оживява и е предмет на въжделенията за мнозина. Така стои работата въобще в целия свят. Водородът е този, който позволява да се издигне от разлагането това, което създава живота.
към текста >>

С помощта на сапуна ние ставаме по-чисти, иначе постоянно бихме изглеждали като коминочистачи.
Човек се смята за страшно умен, той може да каже така: аз съм овладял содата, аз правя от нея за себе си стъкло, сапун, бои, аз пречиствам с нейна помощ тютюна, избелвам и пера прането си с нея - всичко това съм открил и това значи, че съм много умен - така казва за себе си човек. Да, но природата все пак е доста по-умна! Ето какво трябва винаги да си повтаряме: природата е много по-умна, много, много по-умна. Помислете какво става при използването на сода от човека. Да започнем с фабриката за производство на сапун. С помощта на сапуна ние ставаме по-чисти, иначе постоянно бихме изглеждали като коминочистачи. Така че сапунът е необходим за поддържане на чистота, но той е необходим само защото съдържа сода. За производството на стъкло е нужна сода. Стъклото е чисто и прозрачно; за да стане стъклото чисто и прозрачно, е необходима сода. По-нататък: ние перем прането си със сода. Мием го, правим го чисто, за да блести като светлина.
към текста >>

Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света.
Содата е необходима за производството на бои. Колкото и да е куриозно, навсякъде, където се използва сода, трябва да се появява малко светлина. При обработката на тютюна: на човека светлината му е нужна за живота; твърде тъмният тютюн не би действал възбуждащо, той би носил разрушение. Содата присъства навсякъде, където тя е запазила въглената киселина и натрия; тя освобождава въглената киселина, за да можем да направим света малко по-светъл. Природата прави това в много по-значителен мащаб; защото тя е много по-умна от човека. Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света. Но природата е такава, че използва содата най-широко. В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят. Работа стои така, че навсякъде, където содата - тоест натриевият карбонат - встъпва в съприкосновение с разположения наоколо миров фосфор, отново се появява нов живот, нещо живо. Иначе всичко би станало мъртво. И така, от взаимодействието на земната сода и водорода, така наречения вселенски фосфор, всичко постоянно се обновява.
към текста >>

И така, от взаимодействието на земната сода и водорода, така наречения вселенски фосфор, всичко постоянно се обновява.
Човекът се върти в кръг и постепенно научава как може да бъде използвана содата в света. Но природата е такава, че използва содата най-широко. В природата содата е разпространена навсякъде; на рисунката обозначих тази зона на разпространение с бял цвят. Работа стои така, че навсякъде, където содата - тоест натриевият карбонат - встъпва в съприкосновение с разположения наоколо миров фосфор, отново се появява нов живот, нещо живо. Иначе всичко би станало мъртво. И така, от взаимодействието на земната сода и водорода, така наречения вселенски фосфор, всичко постоянно се обновява. Сега ви е известно огромното значение на водорода. Водород има навсякъде, той е крайно необходим във Вселената; но необходимостта му е обусловена от едновременното наличие на земята на сода. Защото благодарение на това взаимодействие се преодолява всеобщата смърт. Водородът, така нареченият фосфор, винаги действа съвместно със содата и по този начин препятства смъртта. Отново и отново се появява нов живот.
към текста >>

И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят. Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество. Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода. Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>

Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят. Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество. Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода. Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>

И постъпателното развитие не би могло да стане без тази частична еманципация на човека.
Виждате ли, размножаването на човека в света например се състои в това, че той в известен смисъл се еманципира от природата. Човечеството се затваря; то се затваря, еманципира се преди всичко благодарение на културата. И постъпателното развитие не би могло да стане без тази частична еманципация на човека. Защото и змията става в известен смисъл висше същество, ако поради недостиг на вода стане живораждаща. Цялото развитие на човечество се основава на това, че човек все повече и повече се е еманципирал от природата и сега не само ражда живо потомство, но и всички други сили развива откъснат от природата; като следствие човекът става източник на това, което по-рано е произлизало от природата.
към текста >>

Така се открива това, по какъв начин е поставен човек вътре в природните явления.
Така се открива това, по какъв начин е поставен човек вътре в природните явления. Трябва само да се разглеждат природните явления в тяхното най-показателно, най-подходящо място. Ако ученият лишава змията от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне. Но ако знае какво става в лабораторията му, той ще открие мировите тайни.
към текста >>

Ако ученият лишава змията от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне.
Така се открива това, по какъв начин е поставен човек вътре в природните явления. Трябва само да се разглеждат природните явления в тяхното най-показателно, най-подходящо място. Ако ученият лишава змията от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне. Но ако знае какво става в лабораторията му, той ще открие мировите тайни.
към текста >>

20. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата.
Разглеждайки човека, трябва да кажем: за целия му живот, а също и за цялото му духовно развитие са необходими две неща. Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата. Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си. Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод. И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше.
към текста >>

Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си.
Разглеждайки човека, трябва да кажем: за целия му живот, а също и за цялото му духовно развитие са необходими две неща. Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата. Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си. Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод. И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго.
към текста >>

И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод.
Разглеждайки човека, трябва да кажем: за целия му живот, а също и за цялото му духовно развитие са необходими две неща. Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата. Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си. Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод. И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина.
към текста >>

Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго.
Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си. Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод. И така, човек постоянно отделя от себе си въглерод. Този въглерод би могъл в края на краищата да се прояви в нас така, че ние да станем нещо като черни колони. Бихме станали черни стълбове, ако този въглерод се задържаше. Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим.
към текста >>

Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим.
Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород. За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>

При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме.
Казвал съм ви също какво ни е нужно за волята. При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме. Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото. В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия. Появява се цианкалий, но той трябва тутакси да се разпадне. За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й. Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид.
към текста >>

Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото.
Казвал съм ви също какво ни е нужно за волята. При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме. Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото. В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия. Появява се цианкалий, но той трябва тутакси да се разпадне. За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й. Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид. При всяко движение, макар и с палец, в нас се образува малко синилна киселина, но ние веднага я разрушаваме, когато правим това движение с палеца.
към текста >>

За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й.
Казвал съм ви също какво ни е нужно за волята. При ходене, при движение на ръцете и раменете - тук започва да се проявява волята - трябва постоянно да образуваме съединение на въглерода с азота и отново и отново да го разрушаваме. Но този цианид, или синилна киселина, трябва, така да се каже, постоянно да пътува по нашите крайници и членове на тялото. В членовете на тялото и крайниците той след това се съединява с калия. Появява се цианкалий, но той трябва тутакси да се разпадне. За да можем въобще да живеем, в нас постоянно трябва да има място процесът на отравяне и в същото време процесът на деактивация на отровата, на разрушаването й. Такава е тайната на човешкия живот: от една страна, въглената киселина, от друга - цианкалият, съединилият се с калия цианид. При всяко движение, макар и с палец, в нас се образува малко синилна киселина, но ние веднага я разрушаваме, когато правим това движение с палеца. И така, това трябва да присъства в човека.
към текста >>

Това значи, че навън, в атмосферата на кометите се съдържа това, което ние постоянно трябва да образуваме в нашите телесни членове.
Какво значи това, господа? Това значи, че навън, в атмосферата на кометите се съдържа това, което ние постоянно трябва да образуваме в нашите телесни членове. Сега помислете колко често съм говорил тук за това, че яйцето се образува от целия космос, от цялата Вселена, следователно също и човекът, животните или растенията също са образувани от цялата Вселена. Бих искал с примера за самия човек да ви покажа това, за да можете съвсем точно да си изясните какво значение имат тези комети в цялата Вселена.
към текста >>

Ето в какво постепенно се е превърнало това, което още при атиняните се е култивирало като нещо прекрасно.
Но това, с което са започнали да се занимават атиняните - красивите словесни фигури, - след това е получило широко разпространение в Рим като риторика. Римляните най-малкото все още прекрасно са говорели. В средните векове също са се учили красиво да говорят. Но днес хората произнасят ужасни фрази. Това може да се види от следния пример: би могъл да се посочи и друг град за пример, но именно във Виена от седмица текат избори; там не се говори красиво, а се излива ужасяващ поток от съвсем не прекрасни слова. Ето в какво постепенно се е превърнало това, което още при атиняните се е култивирало като нещо прекрасно. Това излиза от човека. Защото Космосът не произнася предизборни речи, нали така, това правят хората! Спартанците не са произнасяли предизборни речи; в своите лаконични изречения те изразявали това, което е казвала Вселената. Те гледали нагоре към звездите и мислели: човек броди по цял свят, той е практик, не се задържа на едно място. Звездата не бърза, движи се ту бавно, ту бързо, но винаги стига навреме.
към текста >>

Ако човек постоянно, в течение на целия ден би изработвал повече цианкалий, отколкото има в него, това би било прекалено.
Има неща, които, макар и да са нужни на човека в неговия организъм, той не смее прекомерно да ги изработва, защото би могъл да умре. Към тях се отнася цианидът, циановодородната киселина. Ако човек постоянно, в течение на целия ден би изработвал повече цианкалий, отколкото има в него, това би било прекалено. Човек изработва в себе си съвсем малко цианкалий, много малко. На човек му е необходимо цианкалият да постъпва отвън; човек го поема в себе си заедно с това, което той вдишва в себе си. Това е съвсем малко, но на човек повече и не му трябва.
към текста >>

На човек му е необходимо цианкалият да постъпва отвън; човек го поема в себе си заедно с това, което той вдишва в себе си.
Има неща, които, макар и да са нужни на човека в неговия организъм, той не смее прекомерно да ги изработва, защото би могъл да умре. Към тях се отнася цианидът, циановодородната киселина. Ако човек постоянно, в течение на целия ден би изработвал повече цианкалий, отколкото има в него, това би било прекалено. Човек изработва в себе си съвсем малко цианкалий, много малко. На човек му е необходимо цианкалият да постъпва отвън; човек го поема в себе си заедно с това, което той вдишва в себе си. Това е съвсем малко, но на човек повече и не му трябва.
към текста >>

21. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Натриевият бикарбонат, тоест содата, която имаме в себе си, постоянно иска да се издига нагоре, в нашата глава.
Кислорода поемаме при дишането. Въглеродът се образува в нас. Ние го произвеждаме в нас посредством хранителните продукти. Кислородът в нас се свързва с въглеродния двуокис и натрия и тогава се получава натриев бикарбонат или сода. Содата играе голяма роля непосредствено в нашата глава. Натриевият бикарбонат, тоест содата, която имаме в себе си, постоянно иска да се издига нагоре, в нашата глава. Само в случая, когато трябва да се активизира репродуктивната функция, содата трябва да играе във възпроизводството своята роля - за това също ви говорих. Така че содата играе в нас голяма роля.
към текста >>

Сега поставяме тук спектрална призма, това е един такъв стъклен предмет; тук прониква падащата светлина и тук сега получаваме цветове като при дъгата.
Това са цветовете, които се намират в дъгата. Виждате ли, ако в дъгата има такива цветове, тях ги създава природата. Но можем и сами да създадем тези цветове, като за целта се прави пълно затъмняване и в стаята се оставя само малък отвор за прозоречната светлина (изобразява го на рисунката): тук имаме прозорец, тук - дупчица за светлина, тук пада светлината. Сега поставяме тук спектрална призма, това е един такъв стъклен предмет; тук прониква падащата светлина и тук сега получаваме цветове като при дъгата. Можем да ги проектираме на стената.
към текста >>

Той постоянно се изработва в нас благодарение на хранителните продукти.
Ако не съществуваше натрият, тогава не бихме били в състояние да я имаме. Така че какво трябва да има, че ние, хората, да можем да имаме глава? Трябва да има въглена киселина, тоест въглерод и кислород, и трябва да има натрий. Казах ви, че натрий съществува в космоса навсякъде. Въглерод имаме ние самите. Той постоянно се изработва в нас благодарение на хранителните продукти. Само че той веднага се отделя, тъй като ни е необходимо да имаме не мъртъв въглероден човек, а жив човек, който всичко разрушава и отново създава. А въглерод ние създаваме повсеместно. И така, въглерод ние самите имаме, кислород вземаме от въздуха, натрий - от Вселената. Него трябва да го има, за да можем да имаме глава.
към текста >>

Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха.
Можем да си съставим следната представа: ако в нашия стомах имаше кислород, тогава това, което се образува, би могло да излиза навън през носа и устата. Тук (в белите дробове и кръвта - бел. пр.) има кислород и той поглъща въглерода. В стомаха също трябва да има нещо, необходимо за поглъщането на храната. Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха. Това е хлорът. За содата вече ви казах; содата се използва за избелване на прането и изобщо се използва при прането. Но и хлорът също може да се използва за избелване, той се съдържа в избелващата синка. Това е вещество, в което има светлина, което носи светлина. Хлорът много прилича на кислорода, той е окислител.
към текста >>

При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло.
При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло. В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород. Хлорът, съединявайки се с водорода, образува солна киселина, хлороводородна киселина. Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненаситност по отношение на храната.
към текста >>

След това храната постъпва в стомаха.
Когато през устата приемаме храна, тя първо се разлага с помощта на тази киселина, която се съдържа в слюнката, в птиалина - слюнните секреции. Това е нещо подобно на солната киселина. След това храната постъпва в стомаха. Вътре в стомаха има пепсин. Той прилича на солната киселина, само че е малко по-различен; но и самата солна киселина присъства в стомаха. И само защото солната киселина става жива, тази жива солна киселина става тогава пепсин. Тя жадно поглъща храната. А ако човек има твърде малко солна киселина, тогава в устата му веднага се появява горчив вкус. Защо?
към текста >>

Работата стои така: нещо подобно на солната киселина трябва да бъде постоянно дейно в нас, за да можем въобще да изградим нашите телесни членове.
Тя жадно поглъща храната. А ако човек има твърде малко солна киселина, тогава в устата му веднага се появява горчив вкус. Защо? Солната киселина ненаситно поема в себе си всички хранителни продукти и ги разпраща по цялото тяло. Ако солната киселина не действа правилно, в стомаха на човека се отлага това, с което той се е гощавал. Всичко това отново се издига към устата подобно на изпарение; този горчив привкус се усеща тогава, когато тези изпарения се издигат нагоре, езикът става обложен и т. н. Работата стои така: нещо подобно на солната киселина трябва да бъде постоянно дейно в нас, за да можем въобще да изградим нашите телесни членове.
към текста >>

Това става, за да може човек по правилен начин да свърже в себе си желязото с това, което постъпва от солната киселина, от хлора.
Сега помислете: освен всичко останало, вие имате във вашето тяло солна киселина; имате в себе си въглерод и още много други неща. Човекът трябва да се разглежда поетапно: да допуснем, че тук се намира човекът (изобразява го на рисунка), тогава тук навсякъде би се намирала солна киселина. Тази солна киселина трябва да се пронизва с частички желязо, намиращи се в кръвта. Тогава човек ще бъде такъв човек, който е свободен, той ще може с пълна сила да развива своята свободна воля. За какво толкова много неща стават в човека? Това става, за да може човек по правилен начин да свърже в себе си желязото с това, което постъпва от солната киселина, от хлора. В човек постоянно трябва по правилен начин да се осъществява процес на съединяване с това, което идва от хлора, с желязото. Може да стане така, че женският организъм, особено в младостта, в периода на съзряване, да използва за това съзряване толкова много сили, че тези сили вече не стигат, за да съединят по правилен начин с желязото това, което възниква от хлора. В този случай в организма, от една страна, се намира желязото: то затормозява организма и не може да се свърже с това, което възниква, от друга страна, от хлора, защото за това няма сили. Тук не може да се помогне, ако просто се дава желязо на такова младо момиче, което не е в състояние да свързва хлора с желязото, тъй като желязото в нея и без това е достатъчно. Появява се хлороза, малокръвие, което младата девойка получава не защото не й достига желязо, а защото тя не може да свърже желязото с хлора.
към текста >>

В човек постоянно трябва по правилен начин да се осъществява процес на съединяване с това, което идва от хлора, с желязото.
Човекът трябва да се разглежда поетапно: да допуснем, че тук се намира човекът (изобразява го на рисунка), тогава тук навсякъде би се намирала солна киселина. Тази солна киселина трябва да се пронизва с частички желязо, намиращи се в кръвта. Тогава човек ще бъде такъв човек, който е свободен, той ще може с пълна сила да развива своята свободна воля. За какво толкова много неща стават в човека? Това става, за да може човек по правилен начин да свърже в себе си желязото с това, което постъпва от солната киселина, от хлора. В човек постоянно трябва по правилен начин да се осъществява процес на съединяване с това, което идва от хлора, с желязото. Може да стане така, че женският организъм, особено в младостта, в периода на съзряване, да използва за това съзряване толкова много сили, че тези сили вече не стигат, за да съединят по правилен начин с желязото това, което възниква от хлора. В този случай в организма, от една страна, се намира желязото: то затормозява организма и не може да се свърже с това, което възниква, от друга страна, от хлора, защото за това няма сили. Тук не може да се помогне, ако просто се дава желязо на такова младо момиче, което не е в състояние да свързва хлора с желязото, тъй като желязото в нея и без това е достатъчно. Появява се хлороза, малокръвие, което младата девойка получава не защото не й достига желязо, а защото тя не може да свърже желязото с хлора.
към текста >>

Марс ни предоставя силата на желязото; метеоритите, постоянно отделящи желязо във въздуха, ни предоставят субстанцията на желязото.
Ако проверим какво влияе толкова силно върху човека, когато той произвежда неправилно своята солна киселина, когато стомахът му работи неправилно, ще видим: тук влияе Меркурий, планетата Меркурий, която е свързана с хлора. Така че в случая с младата девойка, страдаща от малокръвие, можем да кажем: тук по неправилен начин става съчетаване на влиянието на Меркурий, което трябва да въздейства на стомаха и неговото продължение, и влиянието на Марс. И така, вие виждате, поглеждайки нагоре, към Марс, можем да кажем: той ни оказва това влияние, което ни позволява да усвояваме желязото. Марс трябва да участва тук, за да имаме силата да използваме това желязо. Желязото трябва да присъства тук, за да можем да прилагаме тази сила за свободно волеизявление. Марс ни предоставя силата на желязото; метеоритите, постоянно отделящи желязо във въздуха, ни предоставят субстанцията на желязото. Следователно можем да кажем: Марс е това тяло във Вселената, което ни предразполага към правилното използване на желязото, което ни донасят метеоритите и кометите при своите нередовни появявания.
към текста >>

Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността.
Можете да забележите това дори в дребните неща. Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън. Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има. Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността. Това е много изразено в съвременните хора. Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността.
към текста >>

Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността.
Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има. Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността. Това е много изразено в съвременните хора. Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността.
към текста >>

Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.
Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина. И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на който започва основно от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол. Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно, за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.
към текста >>

С примера за малокръвната, страдаща от хлороза девойка, вече видяхте: тук неправилно се съчетава това, което идва от стомаха, което е свързано със солната киселина, и това, което постъпва тук като храна.
С примера за малокръвната, страдаща от хлороза девойка, вече видяхте: тук неправилно се съчетава това, което идва от стомаха, което е свързано със солната киселина, и това, което постъпва тук като храна. Те не могат по правилен начин да се стиковат. Разбира се, необходимо е да се изследва не е ли някакъв специфичен случай, когато желязото е твърде малко. Разбира се, че това също може да бъде, това също може да стане причина за хлорозата. Но причина за хлорозата може да стане също и недостигът на хлор. Все пак в повечето от случаите това не е така; в повечето от случаите тези два компонента не могат по правилен начин да се стиковат един с друг.
към текста >>

Ако младата девойка има твърде малко желязо, тогава е необходимо да се обърне внимание на това, желязото по правилен начин да постъпва в нея.
В съвременната медицина съществува например следното: хората навсякъде предполагат една-единствена причина, но болестите могат да изглеждат външно съвсем еднакво, а вътрешно да бъдат съвсем различни! Така че ако младата девойка има хлороза, трябва не само да се пита: не й ли е много малко желязото и не й ли е малко хлорът? - а трябва също да се запитаме: може пък те да не могат хармонично да се съчетаят помежду си? Ако младата девойка има твърде малко желязо, тогава е необходимо да се обърне внимание на това, желязото по правилен начин да постъпва в нея. Защото ако вкарвате желязото в стомаха, както това често става, първо трябва да активизирате способността на хлора да поглъща това желязо в стомаха, иначе желязото ще остане да стои в стомаха, а после ще бъде изкарано през червата, но така и няма да попадне в организма на човека. Следователно първо трябва да намерим път към това, да внесем в човека влиянието на Меркурий, влиянието на хлора.
към текста >>

Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос. Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си!
към текста >>

При момичетата се открива, че те в по-голяма степен се намират под влиянието на Меркурий, а при момчетата - че те се намират в по-голяма степен под влиянието на Марс и имат склонност към пресипналост; ако те не хриптят постоянно, във всеки случай всяка зима тази пресипналост се появява.
И така, при момчетата това съответства на хлорозата, появяваща се при момичетата; при момчетата това се проявява по такъв начин, че мутацията на гласа не протича нормално, а се появява известна хрипливост, каквато има при много хора. Тогава виновник за ставащото е не влиянието на Меркурий, а влиянието на Марс. Но не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите. Ако се каже: трябва да се усили влиянието на Марс, може да се окаже, че то може да се усили, използвайки злато, Aurum. Виждате, че периодът на полово съзряване при подрастващите се проявява различно. При момичетата се открива, че те в по-голяма степен се намират под влиянието на Меркурий, а при момчетата - че те се намират в по-голяма степен под влиянието на Марс и имат склонност към пресипналост; ако те не хриптят постоянно, във всеки случай всяка зима тази пресипналост се появява.
към текста >>

Бихте могли да поставите следните въпроси: как се съотнасят храненето на народа и здравето му?
Следващата сряда ще се заемем с нещо, което най-тясно се отнася към това. Може и да ви хрумне нещо друго, което бихте искали да научите в тази връзка. Бихте могли да поставите следните въпроси: как се съотнасят храненето на народа и здравето му? Може да обърнете внимание на едно или друго, свързано с избухванията на епидемии, разпространяващи се сред народа и т. н. Бихме могли да поговорим тогава за това. Така че помислете за това! Може би до следващата сряда ще измислите нещо, което искате да научите във връзка с въпросите за храненето.
към текста >>

22. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

След това поставихме в тези саксийки семена, пшеничени зърна.
пр.), но не на всеки това ще се удаде. Разреждането може да бъде направено с най-различни вещества. Ние продължихме нашите експерименти, вземайки малки саксийки за цветя, и добавихме там това, което получихме; отначало обикновена вода, с обикновен състав, след това тази, в която имаше една десета част, след това -една стотна част, след това - хилядна част, после - една десетохилядна, стохилядна и т. н. до една трилионна част. Ето какво направихме. След това поставихме в тези саксийки семена, пшеничени зърна. Пшеничните зърна покълнаха (изобразява го на рисунка) и при наличието на разредено вещество те растяха по-добре, отколкото без него! Всичко това продължи. Виждате ли, при по-високи степени на разреждане винаги се получаваше по-ускорен ръст; едно, две, три, четири, пет и т. н., докато не достигна до дванадесета степен на разреждане. На дванадесетата степен на разреждане процесът тръгна в обратна посока, растежът ставаше все по-малък.
към текста >>

В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява.
Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното. Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън. То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок. Какво прави той? Виждате ли, жизненият сок кръжи наоколо и създава навсякъде листа. Ето защо вие можете също да наблюдавате такава спирала, на която поред се разполагат листата. Така че жизненият сок кръжи наоколо.
към текста >>

Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят.
Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят. Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия. Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции. Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучукът се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията.
към текста >>

н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне.
Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава. Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието. А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т. н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне. И това е станало, защото на хората така им е по-удобно. Хората днес вече казват: не може да си човек, който знае всичко. Да, ако няма стремеж да се стане човек, който може да събере и обедини цялото знание, би могло по аналогия да кажем и така: трябва въобще да се откажем от позитивното знание.
към текста >>

Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята.
Живеем в такова време, когато всички тези неща вземат застрашителни размери. Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения.
към текста >>

23. ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Недостатъците постепенно се увеличават, а достойнствата намаляват.
Господин Мюлер отговаря: Да, в известно отношение това е многообещаващо. Ако семейството се остави само на себе си, без да се грижим всестранно за него, може да се окаже, че то ще стане нежизнеспособно. Недостатъците постепенно се увеличават, а достойнствата намаляват.
към текста >>

24. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Едната клетка е построена до другата.
Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се мисли за него, след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си. Тези отделни малки клетки представляват нещо удивително, така бих казал. Самата клетка изглежда така: отгоре тя е шестоъгълна, а отстрани - ето такава (виж рис.). От другата страна тя е запечатана. Вътре в нея може да бъде отложено яйце или хранителен запас. Едната клетка е построена до другата. Те много добре са стиковани една с друга, така че в пчелните пити посредством тези разположени една до друга килийки - така се наричат - пространството се използва напълно.
към текста >>

Това е свързано с факта, че в тези малки очички също постоянно постъпва отрова.
Тогава се отбраняват с помощта на своята отрова. Но отровата винаги има и друго предназначение. При пчелите тази отрова в много незначително, нищожно количество преминава в цялото тяло. Без тази отрова пчелите въобще не биха могли да съществуват. Наблюдавайки пчелата-работничка, може да се каже, че тя не може нищо да види със своите малки очички. Това е свързано с факта, че в тези малки очички също постоянно постъпва отрова. Но в момента, когато се появи новата майка, новото слънчево влияние, отровата губи сила. Отровата вече не действа. И очичките внезапно почват да виждат. Така че благодарение на своята отрова, действаща постоянно, пчелите живеят, така да се каже, в полумрак.
към текста >>

Така че благодарение на своята отрова, действаща постоянно, пчелите живеят, така да се каже, в полумрак.
Наблюдавайки пчелата-работничка, може да се каже, че тя не може нищо да види със своите малки очички. Това е свързано с факта, че в тези малки очички също постоянно постъпва отрова. Но в момента, когато се появи новата майка, новото слънчево влияние, отровата губи сила. Отровата вече не действа. И очичките внезапно почват да виждат. Така че благодарение на своята отрова, действаща постоянно, пчелите живеят, така да се каже, в полумрак.
към текста >>

Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка.
Да, господа, при това могат да се изучават връзките по време. Клетките, които се образуват в ембриона първи и след това спират развитието си - белтъчните клетки, - това са тези клетки, които съществуват на най-ранните стадии на ембриогенезата. Другите, клетките на кръвта, възникват малко по-късно и най-накрая се появяват нервните клетки. Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби.
към текста >>

А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система.
Именно така става и в кошера! Само че човек си изгражда тяло, което видимо му принадлежи, а пчелите също си строят тяло - това са питите с килийките. Тази восъчна постройка има аналогия с това, което става вътре в нашето тяло, макар и това да не може да се открие с такава лекота; кръвните клетки произвеждат нещо подобно на восъка. Ние самите сме създадени от своеобразен восък, подобно на това, както пчелите формират пити в кошера. Значи така: човек има глава и главата работи над голямото тяло, което по същество представлява кошер; между майката и пчелите-работнички в кошера се поддържат такива съотношения, както между сферичните белтъчни клетки и кръвта. А нервите постоянно се разрушават, нервите постоянно се износват, ние износваме нашата нервна система. Ние наистина не си избиваме нервите, както пчелите си избиват търтеите - иначе бихме умирали всяка година, - но въпреки това нашите нерви всяка година отслабват. Човек умира поради това, че нервите му стават все по-слаби. Тогава ние вече не сме в състояние да усещаме тялото; човек умира именно тогава, когато той износи своите нерви.
към текста >>

Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оставим поне малка надежда за бъдещето.
В практическия живот въобще няма място за фанатизъм. Това може да се сравни с нещо, за което сега ще ви кажа. Може приблизително да се пресметне кога на земята ще свършат въглищата. Запасите от въглища на земята са ограничени и някога те ще бъдат изчерпани. Сега би било възможно да се извличат от Земята толкова въглища, че те да стигнат до тогава, докато самата Земя не престане да съществува. Не би следвало да казваме, че именно така трябва да постъпим, за да оставим поне малка надежда за бъдещето. Би следвало да кажем друго: о, да, разбира се, когато ние грабим Земята, извличайки от нея въглищата, грабим нашите потомци, лишавайки ги от тези въглища; но те ще изнамерят нещо друго, защото няма да имат въглища. Същото може да се каже и по отношение на вредата, носена от изкуственото развъждане на пчели.
към текста >>

В това е имало нещо, настройващо ги благоговейно, имало е нещо, което ги е предразполагало да гледат на пчелата като на особено свещено животно, тъй като тя е произвеждала нещо такова, което и самият човек би трябвало постоянно да произвежда в самия себе си.
Когато едно време хората са правели свещи от пчелен восък и са ги палели, те са виждали в това чудно свещенодействие. Изгарящия при това восък са вземали от кошера. Той се е втвърдявал. Когато огънят разтопява този восък, когато този восък се изпарява, той идва до същото състояние, в което се намира и в нашето собствено тяло. Благодарение на предчувствието хората изживявали в изгарящия восък как се възнася към небето това, което се намира и в собственото им тяло. В това е имало нещо, настройващо ги благоговейно, имало е нещо, което ги е предразполагало да гледат на пчелата като на особено свещено животно, тъй като тя е произвеждала нещо такова, което и самият човек би трябвало постоянно да произвежда в самия себе си. Затова в колкото по-отдалечени времена надникваме, толкова повече намираме в хората благоговение пред същността на пчелите като цяло. Пчелите тогава, разбира се, са били още диви и хората гледали на тях като на някакво откровение. По-късно те влезли в домакинството на човека. Обаче във всичко, което се отнася до пчелите, има удивителни загадки и само този, който достатъчно добре изучи процесите, протичащи между главата и тялото на човека, може да почувства какво представлява пчелата.
към текста >>

25. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук поставям това вещество, белия прах, бариевия платино-цианид и закривам отвора: веществото започва да свети.
И така, аз закривам червения, оранжевия, жълтия, зеления, синия, индиговия и виолетовия; правя бленда и закривам целия спектър. Тогава тук ще останат ултравиолетовите лъчи, невидими за човека. Тук поставям това вещество, белия прах, бариевия платино-цианид и закривам отвора: веществото започва да свети. Ние, хората, не виждаме нищо в тази затъмнена стая; тук се пропускат само посочените лъчи и ние екранираме техния източник по такъв начин, че остава само ултравиолетът. Какво ще стане, ако сложа тук бариев плати-но-цианид? Той ще «вижда».
към текста >>

Следствие от това е, че ако поставя тук мравка, тя тутакси ще се подложи на силно химическо въздействие.
рис.), ще попаднем в зоната на така нареченото ултравиолетово излъчване. И така, тук имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, след това идват индигото и виолетовото. Тук е инфрачервеното излъчване, а тук - ултравиолетовото. И така, тук, отдясно, имаме ултравиолетови лъчи. Ултравиолетовите лъчи притежават свойството - това пише в статията самият автор - много силно да въздействат химически. Следствие от това е, че ако поставя тук мравка, тя тутакси ще се подложи на силно химическо въздействие. Тя ще усети това. И действително е вярно, че тя ще усети това преимуществено в очите. Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда. Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи.
към текста >>

Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда.
И така, тук, отдясно, имаме ултравиолетови лъчи. Ултравиолетовите лъчи притежават свойството - това пише в статията самият автор - много силно да въздействат химически. Следствие от това е, че ако поставя тук мравка, тя тутакси ще се подложи на силно химическо въздействие. Тя ще усети това. И действително е вярно, че тя ще усети това преимуществено в очите. Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда. Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата. И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие.
към текста >>

Ние не бихме могли да усвояваме в нашето тяло постъпващия с храната белтък, да го усвояваме така, както се полага на човека, ако в панкреаса нямахме такива метали.
Ако тези хора си направят труда да помислят, биха открили наистина удивителни неща, тъй като бариевият платино-цианид действително е интересен. Бариевият платино-цианид, освен другото, съдържа в себе си барий. Това е бял метал, той принадлежи към групата на алкалните метали. Интересното е, че такива метали изпълняват определена функция в човешко тяло. Ние не бихме могли да усвояваме в нашето тяло постъпващия с храната белтък, да го усвояваме така, както се полага на човека, ако в панкреаса нямахме такива метали. Те трябва да са там. Така че барият за нас е нещо, което е свързано с нормалното състояние на храносмилането ни.
към текста >>

Така че тази субстанция наподобява това, което човек постоянно изработва в своето тяло.
Спомнете си сега още нещо. Виждате ли, там, вътре, има още и цианид. Това е едно от съединенията на циановодородната, на синилната киселина. Казвал съм ви, че при човека именно там, където работят мускулите, винаги се образува много малко количество синилна киселина. Така че тази субстанция наподобява това, което човек постоянно изработва в своето тяло. Изхождайки от това, вие бихте могли да намерите причината, поради която човек - неговото тяло - проявява особена чувствителност - очите тук се нямат предвид, - към това, което става при ултравиолетова светлина, която се явява, така да се каже, химически активната съставка на светлината. Така че ако само ни се отдаде да намерим подход към тези неща, ще можем да формираме съждения и за самите хора.
към текста >>

Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т.
Но към това води само духовната наука, само тя позволява да се намери този подход, обръщайки внимание, че там, където бариевият платино-цианид се подлага на особеното атакуващо въздействие, съществува своего рода чувство. А при пчелите това съществува в много голям мащаб, пчелите усещат цвета доста интензивно, но те виждат само тогава, когато се появява самостоятелно светещо същество, светещо съвсем слабо. Ето защо аз ви казах: обикновено всичко наоколо за пчелите е потопено в мрак. Но когато се появи новата пчела-майка, тя сияе за пчелите също както за нас сияят през юни светулките. Това и усещат трите малки оченца на пчелите; другите очи, по-големите по размер, имат своего рода светлоусещане, но със сумрачен характер. Ако е поставена преграда пред светлината и тя е закрита, животното усеща наличието на такива участъци от спектъра, които са химически активни, например ултравиолетовите, или тези, които не притежават химическа активност, т. е. инфрачервените.
към текста >>

Представете си, че всички вие сте били приети на работа, но в един прекрасен ден решавате, че трябва да обявите стачка, тъй като тукашното началство е постъпило неправилно.
Ако роят се е отделил и някой хване старата майка, тогава, както казахте, може отново да се върне семейството в кошера, за да продължи спокойно да работи и по-нататък. Но това не е повод за опровергаване на това, че семейството отлита преди всичко поради силния светлинен ефект от страна на младата майка, който въздейства на трите малки очички. Това твърдение не се опровергава по такъв начин. Тук трябва да разсъждавате много логично. Искам да ви приведа един пример от живота. Представете си, че всички вие сте били приети на работа, но в един прекрасен ден решавате, че трябва да обявите стачка, тъй като тукашното началство е постъпило неправилно. Да си представим, че сте решили да стачкувате. И така, вие сте почнали да се роите, господа.
към текста >>

Сега мога да кажа: но нима всичко не започна с неправилната постъпка на началството?!
Но минава известно време и вие вече нямате възможност да си купите нещо за ядене, нали така? Почвате да гладувате и по неволя се връщате назад. Сега мога да кажа: но нима всичко не започна с неправилната постъпка на началството?! Помислете само: ако сте отделили пчелата-майка от отцепилия се рой и отново върнете този рой в кошера, той, разбира се, ще бъде принуден, тъй като старата майка я няма - което той усеща, - да признае новата майка и «да изпие горчивата чаша», тоест да се покори на неприятната необходимост. Затова не трябва да се смята за невярно това, което казах, а работата е именно в това, всички тези неща да се разглеждат в правилната светлина.
към текста >>

Неговата светлина постепенно отслабва и младата майка продължава да свети още известно време.
Доктор Щайнер: Но младата майка вече е била вътре в своята килийка, макар и като яйце. На шестнадесетия ден тя е станала възрастна пчела-майка. Тогава тя изпълзява. Девет дена преди това тя вече е била там, вътре, или като яйце, или като личинка. Особеното е това, че яйцето тук свети най-сил-но от всичко. Неговата светлина постепенно отслабва и младата майка продължава да свети още известно време. Но най-силно свети тя, когато е още във фазата на яйце или личинка. Така че е съвсем ясно, че отлетелият първи рой се е състоял от най-чувствителните пчели, които са заминали. Всичко се обяснява от факта, че докато там няма млада майка, нищо не се случва. Защото какво е младата майка? Тя е вече тук даже тогава, когато е само яйце.
към текста >>

С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>

Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи.
Хората могат да се убедят, че обонянието действа доста надеждно с примера за полицейските кучета: без него тях просто нямаше да ги има. С помощта на очите на тях им се удава да постигнат много малко, но пък чрез обонянието те достигат много. В животинския свят надеждност трябва да се приписва не на очите, а на химическите въздействия, които най-силно се предизвикват от действието на ултравиолетовото облъчване. Ако искате да придадете на служебното куче безукорност, ще бъде добре, ако вървейки с него, през цялото време осветявате откъм него с ослепително ярък фенер, за да го държите постоянно в ултравиолетови лъчи. Тогава служебното куче ще търси по-уверено, тъй като в «подушващите» му косъмчета - кучето също има такива - химическото въздействие ще се проявява с по-голяма надеждност.
към текста >>

Ако вземете растение, в него присъства много от така нареченото нишесте; това нишесте има постоянна тенденция към захарообразуване.
Но, както казах неотдавна, тези неща стават по-понятни, тъй като вие използвате като добавка чай от лайка: така вие частично освобождавате пчелата от това, което иначе ще й се наложи да изпълни в своя организъм. Когато смесвате захарта с чай от лайка, субстанцията на лайката започва да изпълнява функцията, която в растението води до образуване на мед. Веществото, съдържащо се в чая от лайка, се съдържа не само в самата лайка, но и във всяко медоносно растение. Но, разбира се, лайката съдържа това вещество в много висока степен и затова не трябва да се използва в качеството и на медоносно растение. Ако вземете растение, в него присъства много от така нареченото нишесте; това нишесте има постоянна тенденция към захарообразуване. Сокът от лайка въздейства на намиращото се в растението нишесте така, че той управлява в него процеса на прехода от захарен сироп към мед. Ако давате чай от лайка като подхранка, с това вие поддържате процеса на медообразуване. Вие придавате на захарта родство с меда, когато добавяте чай от лайка.
към текста >>

26. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В тях се правят съобщения за това, какво е станало например в областта на пчеларството и какви успехи е постигнало то.
Като се замислим, до неотдавна не съществуваха толкова много списания по специализирани теми, както днес. В тях се правят съобщения за това, какво е станало например в областта на пчеларството и какви успехи е постигнало то. Това ми напомня за моята младост. Трябва да се знае по какъв начин тогава се съобщаваше за такива неща, като успехите в пчеларството. Тогава един разказваше на друг какво самият той е научил от опита си и веднага можеше да се почувства, наистина ли има такъв опит или само си дрънка. Защото едно е, когато някой слуша какво му казва другият. Тогава може да се забележи, наистина ли той знае или само повтаря след някого.
към текста >>

Тази жена, лекарят, е постигнала със своите курсове по медолечение такива успехи, които наистина са достойни за благословия.
Но в тази статия има още нещо. Тази жена, лекарят, е постигнала със своите курсове по медолечение такива успехи, които наистина са достойни за благословия. Това, което е успяла да осъществи на практика, е отлично. Но тя разсъждава за това в духа на науката и всъщност до никъде не може да стигне. Тя казва:
към текста >>

Тук ще ви кажа следното: да съпоставим това, което вече отдавна ни е известно от тези лекции, за да погледнем нещата по правилния начин.
Но ние не трябва да си създаваме представи, които са само словесна игра и да си казваме, че бедността произлиза от нищетата, комичното - от vis comica, от «комичната сила», а животворната сила на меда - от витамините, които се съдържат в него; не, ние трябва да прозираме действителността. Тук ще ви кажа следното: да съпоставим това, което вече отдавна ни е известно от тези лекции, за да погледнем нещата по правилния начин.
към текста >>

Що за глупости ни дрънкат!
Сега ще кажете: «Дявол да го вземе! Що за глупости ни дрънкат! » Кварцът, който сте откривали горе в планината, сам по себе си е много твърд.
към текста >>

Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.). Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца.
към текста >>

Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали.
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.). Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца. Но от това нямаше да ни е добре!
към текста >>

Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва.
Но от това нямаше да ни е добре! Кварцът има достъп за проникване в човека само до точката, в която се появява тенденцията за образуване на хексагоналната форма. По-нататък, след тази точка достъпът се прекратява. На процеса на формиране на кварца не му се предоставя възможност да се придвижи в това направление по-нататък. Така че в тялото ни процесът по формиране на кварца се намира в самото начало, а след това се прекъсва; той трябва да се прекрати. Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва. Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали. Но в действителност те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц.
към текста >>

Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали.
Кварцът има достъп за проникване в човека само до точката, в която се появява тенденцията за образуване на хексагоналната форма. По-нататък, след тази точка достъпът се прекратява. На процеса на формиране на кварца не му се предоставя възможност да се придвижи в това направление по-нататък. Така че в тялото ни процесът по формиране на кварца се намира в самото начало, а след това се прекъсва; той трябва да се прекрати. Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва. Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали. Но в действителност те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц.
към текста >>

Но вашето тяло е много добър геометър и на него постоянно му се иска да прави такива кристали.
Предполагам, че не всички от вас са добри по геометрия. Не на всички ви се налага да се занимавате с геометрия и може би няма да ви се удаде веднага да нарисувате такъв кристал или да го моделирате от пластелин. Но вашето тяло е много добър геометър и на него постоянно му се иска да прави такива кристали. За това ни принуждава необходимостта. Но целият живот се основава на това, че ние потискаме този стремеж; ако не ни се удава повече да го потискаме, умираме.
към текста >>

Когато ставате твърде слаби и не сте в състояние да развивате в себе си тази хексагонална сила, която трябва да идва от главата през цялото тяло, ако не сте в състояние да правите кръвта си толкова здрава, че тази хексагонална сила постоянно да присъства тук, тогава трябва да приемате мед вътрешно, а децата - мляко.
Виждате ли, господа, ако ядете пчелен мед, получавате изключително мощна сила. Когато ставате твърде слаби и не сте в състояние да развивате в себе си тази хексагонална сила, която трябва да идва от главата през цялото тяло, ако не сте в състояние да правите кръвта си толкова здрава, че тази хексагонална сила постоянно да присъства тук, тогава трябва да приемате мед вътрешно, а децата - мляко. При детето хексагоналната сила още я няма, затова то трябва да я получава от това, което е приготвено в самия човек в млякото.
към текста >>

Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите.
Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека. То носи животински характер. Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите. Той идва от растителното царство, присъщ е на растението. Ако вземете кремъчна киселина, тоест кварц - това е минерално. На него му е присъща ярко изразена хексагонална форма. Восъкът, който се образува в резултат на храносмилането в самата пчела, получава форма - той не се появява вече оформен, а именно получава форма, - изгражда се в хексагонални килийки. Млякото отново разтваря тази форма.
към текста >>

Процентното съдържание на хемоглобин в кръвта постоянно би намалявало.
Сега разгледайте следното: представете си, че на недохранено дете не му е провървяло и то не е получило гореописания курс по медотерапия във възрастта от шестнадесет-седемнадесет години или - още по-добре - на тринадесет-четиринадесет години. Работата при него не би била добре, хемоглобинът в кръвта му би намалявал още и още. Процентното съдържание на хемоглобин в кръвта постоянно би намалявало. Детето става възрастен, навършва, да кажем, тридесет години, и остава много отслабен човек. Авторът на статията описва такива случаи и казва: «Те са на ръба». Нещо веднага трябва да се направи с такъв човек, който е около тридесетте. Би било много добре да му се предпише курс по медотерапия, но човекът е твърде изтощен. Той трябва да получава толкова мед, че този мед да му помогне, а не да повреди стомаха му.
към текста >>

И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки.
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не.
към текста >>

Не трябва да се учудваме на това, а трябва само да се съпоставят наличните факти; тогава ще стане видно, че това действително е така.
Не трябва да се учудваме на това, а трябва само да се съпоставят наличните факти; тогава ще стане видно, че това действително е така. С по-голямо внимание ще почне да се гледа на практиката.
към текста >>

27. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако пчелинът постоянно остава на едно място, пчеларят няма да има перспектива.
Има лоши години, когато медът не стига до април-май. Семействата, останали жизнеспособни, трябва да се поддържат с помощта на изкуствено подхранване със захар, чай от лайка, мащерка и малко сол. В съвременния пчелин съвсем точно са определени количеството часове, необходими като труд за единица продукция: пет и половина часа, като часът струва от един до един и половина франка; затова себестойността на меда е на ниво седем франка. Необходимо е също да се отчитат амортизационните отчисления; питите се изразходват и трябва да се подменят. Трябва да се обезпечава издръжката на самия имот. Ако пчелинът постоянно остава на едно място, пчеларят няма да има перспектива. При господин Ербсмел случаят е друг, но ако имам голям пчелин, трябва да пресметна всичко; трябва да се каже, че при цена от шест франка възниква дефицит. Такава е гледната точка и на американските пчелари.
към текста >>

Вече съм ви привеждал такава съпоставка: веществото, материята, субстанцията, намираща се в човешкото тяло, в течение на седем-осем години напълно се отделя.
Вие познавате този приятел, да кажем от 1915 г. Този приятел е останал в Европа, а вие сте заминал за Америка и сте се върнал, да кажем, през 1925 г. Приятелят се е оказал в Арлсхайм (село в Дорнах - бел. пр.). Вие сте отишли в Арлсхайм, срещнали сте приятеля си и сте го познали. Но какво всъщност е станало между събитията? Вече съм ви привеждал такава съпоставка: веществото, материята, субстанцията, намираща се в човешкото тяло, в течение на седем-осем години напълно се отделя. Нея я няма повече тук. Така че приятелят, когото вие отново сте видели след десет години, действително няма в себе си нищо от това, което сте виждали в него като материално преди десет години. И все пак вие сте го познали. Ако го погледнете с невъоръжено око, той изглежда така, както го познавате: той представлява някаква плътна маса. Ако започнете да го разглеждате през достатъчно голямо увеличително стъкло - да разглеждате този приятел, - ще видите, че в главата му преминават кръвоносни съдове.
към текста >>

Тези точици не се намират в покой, те постоянно вибрират.
И все пак вие сте го познали. Ако го погледнете с невъоръжено око, той изглежда така, както го познавате: той представлява някаква плътна маса. Ако започнете да го разглеждате през достатъчно голямо увеличително стъкло - да разглеждате този приятел, - ще видите, че в главата му преминават кръвоносни съдове. Значи, така тези кръвоносни съдове се виждат, ако ги разглеждате с невъоръжено око или през слабо увеличително стъкло. Но ако си представим една доста силна лупа, кръвта, намираща се там, ще изглежда различно: тя ще се състои от точици, приличащи на малки животинки. Тези точици не се намират в покой, те постоянно вибрират. Когато видите това, то много прилича на роящ се пчелен рой!
към текста >>

Но поради това, че ние днес въобще не живеем при здравословни социални отношения, всичките ни проблеми са поставени в нездрави позиции.
И това в известен смисъл е вярно; работата е там, че в днешните условия всичко без изключение се оценява неправилно и се намира в неверни ценови съотношения. Днес всъщност даже не би следвало да се започва дискусия за ценовите съотношения, тъй като всички ценови съотношения носят фалшив характер; да се дискутира цената би могло само на по-широката основа на националната икономика. До нищо няма да доведе, ако се дискутира само за цената на отделен жизнено необходим продукт, а медът е именно такъв жизнено необходим продукт, а не деликатес или луксозна стока. При здравословен социален порядък би трябвало да се установи - от само себе си разбиращо се - здравословна, адекватна цена на меда. В това може да не се съмнявате. Но поради това, че ние днес въобще не живеем при здравословни социални отношения, всичките ни проблеми са поставени в нездрави позиции. Вижте, какво става, когато посетите голямо имение. Да, господа, просто е чудовищно това, което ще ви каже управителят на имението; това, като правило, не е селянин, а управител на голямо имение, - какво ще ви каже той за размера на млеконадоя от неговите крави. Той получава толкова много мляко на ден, че за разбиращия от животновъдство е очевидно: да се получи толкова мляко от крава е просто невъзможно. Но те го получават! Мога да ви гарантирам, че го получават.
към текста >>

А ако вътре в кошера се намира гнездо на стършели, пчелите в този случай не строят такава твърда обвивка, но те постоянно ограждат това гнездо с екскременти от тяхната отрова, от което стършелите губят енергията и силата си и въобще загиват.
А ако вътре в кошера се намира гнездо на стършели, пчелите в този случай не строят такава твърда обвивка, но те постоянно ограждат това гнездо с екскременти от тяхната отрова, от което стършелите губят енергията и силата си и въобще загиват. Както мишката, мъртвата мишка, намирайки се в обвивката, вече не разпространява около себе си миризма, така и на стършелите им се налага постоянно да живеят - даже ако не са обкръжени от здрава обвивка, - да живеят в мъгла, с която ги обкръжават пчелите; от това стършелите не могат нищо да правят. Те окончателно губят сила и енергия и не могат да се защитят, ако някой се приближи.
към текста >>

Както мишката, мъртвата мишка, намирайки се в обвивката, вече не разпространява около себе си миризма, така и на стършелите им се налага постоянно да живеят - даже ако не са обкръжени от здрава обвивка, - да живеят в мъгла, с която ги обкръжават пчелите; от това стършелите не могат нищо да правят.
А ако вътре в кошера се намира гнездо на стършели, пчелите в този случай не строят такава твърда обвивка, но те постоянно ограждат това гнездо с екскременти от тяхната отрова, от което стършелите губят енергията и силата си и въобще загиват. Както мишката, мъртвата мишка, намирайки се в обвивката, вече не разпространява около себе си миризма, така и на стършелите им се налага постоянно да живеят - даже ако не са обкръжени от здрава обвивка, - да живеят в мъгла, с която ги обкръжават пчелите; от това стършелите не могат нищо да правят. Те окончателно губят сила и енергия и не могат да се защитят, ако някой се приближи.
към текста >>

Ако би било възможно тогава да се поставят редом пчеларят и селянинът, това би изглеждало така (рис.).
Ако се погледне ретроспективно към моята младост и се види, що за пчеларство имаше в местността, където живеех, там само селяните отглеждаха пчели, събиращи мед. Тези селяни бяха доста едри хора. Не мога да кажа, че те бяха такива, както тук, при вас; тук няма ни един такъв шишко, каквито бяха тези селяни. Тогава цената на меда беше такава, че никой не се решаваше да се занимава само с отглеждане на пчели, за да продава мед за пари. Ако би било възможно тогава да се поставят редом пчеларят и селянинът, това би изглеждало така (рис.). Ето това е селянинът, а това - пчеларят! От това нищо не би се получило! Селянинът не е водил счетоводство на своя пчелин, но на пчеларя би му се наложило да го прави. Но от това нищо не би излязло. Така че, когато става дума за рентабилност, винаги трябва да се вземат предвид и основно да се познават общите национално-икономически условия.
към текста >>

- а би следвало да се постави въпросът така: ако някой, в някаква възраст не може да понася мед, това е някаква болест.
Но може да се окаже, че причината за непоносимостта при някой човек са белите му дробове. Тогава следва да се предпишат не фосфорсъдържащи препарати, а препарати, съдържащи сяра. Ето какво мога да отговоря на този въпрос. Работата е, че не може да се каже общо: човекът има стомашно разстройство от мед, как да се борим с него? - а би следвало да се постави въпросът така: ако някой, в някаква възраст не може да понася мед, това е някаква болест. Здравият човек може да понася мед. Ако не понася мед, той е болен. Трябва да се постави диагноза и да се лекува болестта.
към текста >>

Трябва да се постави диагноза и да се лекува болестта.
Ето какво мога да отговоря на този въпрос. Работата е, че не може да се каже общо: човекът има стомашно разстройство от мед, как да се борим с него? - а би следвало да се постави въпросът така: ако някой, в някаква възраст не може да понася мед, това е някаква болест. Здравият човек може да понася мед. Ако не понася мед, той е болен. Трябва да се постави диагноза и да се лекува болестта.
към текста >>

Всичко това трябва да бъде поставено на научна основа и по този начин да бъде задълбочено.
Върху пчелния кошер като такъв влияе това, което ви казах. Пчелите, особено пчелата-майка, са в известен смисъл слънчеви животни, и затова върху тях оказва голямо влияние всичко това, което прави самото Слънце, когато то минава през зодиакалния кръг. Самите пчели зависят, разбира се, и от това, което те намират в растенията. Тук нещата са така, че посевът, засяваните семена по най-действен начин са свързани с преминаването на Луната през знаците на Зодиака; така че работата е в това, намират ли пчелите в растенията веществата, с които се запасяват. А това значи, че всички тези неща не са паднали просто от тавана; макар днес те и да се поднасят в дилетант-ска интерпретация. Всичко това трябва да бъде поставено на научна основа и по този начин да бъде задълбочено.
към текста >>

28. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Понякога той съвсем не е знаел, защо прави нещо по определен начин, но поставял кошера си на съвсем определено място, на място, което често се е продухвало от вятъра от една или друга страна и други подобни.
Ще обобщя всичко, което пчеларят е правил по-рано благодарение на своя силен инстинкт. Понякога той съвсем не е знаел, защо прави нещо по определен начин, но поставял кошера си на съвсем определено място, на място, което често се е продухвало от вятъра от една или друга страна и други подобни. Днес кошерите се поставят по необходимост там, където има място. Климатичните условия се отчитат, но не съвсем.
към текста >>

Днес кошерите се поставят по необходимост там, където има място.
Ще обобщя всичко, което пчеларят е правил по-рано благодарение на своя силен инстинкт. Понякога той съвсем не е знаел, защо прави нещо по определен начин, но поставял кошера си на съвсем определено място, на място, което често се е продухвало от вятъра от една или друга страна и други подобни. Днес кошерите се поставят по необходимост там, където има място. Климатичните условия се отчитат, но не съвсем.
към текста >>

В този случай е добре в бъдеще пчеларят да построи неголяма оранжерия - тук не трябва много - и изкуствено да развъжда такива растения, които в определено време от годината пчелите особено ги обичат и които са им нужни; трябва да се направи макар и малка цветна леха, на която пчелите да могат да излитат, например през май.
Има години, когато се вижда, че пчелите събират нектар почти изключително от дърветата, нали така? В такива години цветовете на цветята стават много опасни за пчелите. В тези години пчелите по-лесно заболяват, отколкото в други години. В този случай е добре в бъдеще пчеларят да построи неголяма оранжерия - тук не трябва много - и изкуствено да развъжда такива растения, които в определено време от годината пчелите особено ги обичат и които са им нужни; трябва да се направи макар и малка цветна леха, на която пчелите да могат да излитат, например през май. Тогава те сами ще я намерят, ако посочените растения, необходими им през май, са се развили в природата лошо или въобще ги няма.
към текста >>

Но това ще се открие и тогава ще се почне да се избягва или може би ще се постъпи, както се постъпи с лозята.
пр.) пчелите също са съвсем други. Пчелите много силно привикват към местността и не трябва да им се оказва дългосрочна помощ, като им се запълва меденото стомахче с нещо, което произхожда от друга местност. Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят тялото си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина. Ще се забележи, че успех ще има в течение на няколко години, а след това могат да започнат неприятности. Вие съвсем правилно казахте, че категорични сведения за това още няма. Но това ще се открие и тогава ще се почне да се избягва или може би ще се постъпи, както се постъпи с лозята. С лозята стана така: знаете, че преди седемдесет-осемдесет години изведнъж се появи лозовата филоксера, която е унищожила лозята на обширни територии в Европа. Наложи ми се в миналото много да се занимавам с този проблем, тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник[1] и много се занимаваше с този въпрос. Тогава хората размишляваха, защо американските лози не се поразяват от филоксерата и остават вън от опасност. Защо това беше така? Получи се поради това, че при европейските винени лози не трябваше да се използват същите методи за борба с филоксерата, които успешно се използваха при борбата с филоксерата при американските лози.
към текста >>

В противен случай, макар и да е възможно да се постигне бърз успех, той няма да бъде продължителен.
Не трябва да се мисли механично, трябва ясно да си представяме, че в съответствие с цялостната си природа организмът привиква към определена локализация. Това е необходимо да се отчита. В противен случай, макар и да е възможно да се постигне бърз успех, той няма да бъде продължителен.
към текста >>

Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота?
Искам да добавя още няколко щриха, връщайки се към темата за същността на приготвянето на меда при пчелите. Защото е цяло чудо, че такива малки същества го дават, че са способни да извличат от цветовете и въобще от цветята, от растенията това, което те после превръщат в изключително здравословен мед, който би могъл да играе доста по-значителна роля в храненето на човека, отколкото това става днес, ако истински се оцени колко важна е употребата на мед. За целите на така наречената социална медицина бих искал да подчертая, че смятам за особено полезно, ако хората в своя брачен период, започвайки от годежа, почнат да ядат мед за целите на детската профилактика. Тогава не би имало рахитични деца, тъй като в меда се съдържа силата, която, бидейки след това преработена от човека, въздейства върху възпроизводствената сила, а именно придава правилните форми на детето. Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н. Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, както и физическите възможности на човека. Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си. Оплакват се само тези, на които децата им са болни от рахит.
към текста >>

Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво. Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>

С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок. Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>

Да, господа, трябва само да погледнете към това и ще си кажете: дявол го взел, пчелите в своите чудни восъчни пити възпроизвеждат нещо като изкуствено построен дървесен ствол с неговите разклонения!
Да, господа, трябва само да погледнете към това и ще си кажете: дявол го взел, пчелите в своите чудни восъчни пити възпроизвеждат нещо като изкуствено построен дървесен ствол с неговите разклонения! Те не проникват в самото дърво, за да отложат своите яйца, а строят за себе си във външния свят някакво отражение на дърво и ролята на растящите смокини тук изпълнява медът, с който те запълват подготвените пити. Това, което правят пчелите, е своего рода подражание на процеса на изкуствено облагородяване на смокинята.
към текста >>

Вярвам, че благодарение на това постепенно ще се успее да се достигне до по-правилна гледна точка.
Това са неща, за които трябва да се има ясна представа при обсъждането на толкова важни и отговорни работи, като пчеларството. Вярвам, че благодарение на това постепенно ще се успее да се достигне до по-правилна гледна точка.
към текста >>

29. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В хидротехниката е известно устройство, използвано по-рано за пулсиращо напомпване на вода във водонапорни кули - воден таран; за изкачването на водата той използва само енергията на хидравличния удар, възникващ под напора на водата, постъпваща от широк тръбопровод в приемната камера - бел. пр.
В хидротехниката е известно устройство, използвано по-рано за пулсиращо напомпване на вода във водонапорни кули - воден таран; за изкачването на водата той използва само енергията на хидравличния удар, възникващ под напора на водата, постъпваща от широк тръбопровод в приемната камера - бел. пр.
към текста >>

Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му.
Но има една особеност: всичко това, което може да доведе човек до заболяване или даже да го убие, може също да го излекува. Приготвянето на лекарства е много отговорна работа, тъй като няма такова лекарство, което не би могло при неправилна употреба да предизвика заболяването, което би трябвало да лекува. Следователно, ако пчелната отрова може да доведе до пълно обезсилване или даже до смърт на човека, как става това? Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално. При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря. Така се прави изкуствено дишане при безсъзнание. Същността на изкуственото дишане винаги се състои в това, че с негова помощ се цели отново по правилен начин да се вкара в организма „Азът“.
към текста >>

Ако ви попадне средство, рекламирано като панацея, което само помага и е съвсем безвредно - такива средства постъпват в търговската мрежа, - в случая трябва да се съгласим, че в действителност все пак ще има някои неприятни последствия.
Но, господа, това не е единственият проблем, има и друг проблем: Позволява ли общото състояние на болния да понесе това средство? Такива средства винаги дълбоко проникват в организма и те следва да се назначават само тогава, когато общото състояние на здравето на пациента е било всестранно обследвано. Трябва да се знае всичко, което касае състоянието на здравето му. Ако ви попадне средство, рекламирано като панацея, което само помага и е съвсем безвредно - такива средства постъпват в търговската мрежа, - в случая трябва да се съгласим, че в действителност все пак ще има някои неприятни последствия. Лечението винаги има и неблагоприятни последствия. На болния се налага да преодолява последствията от лечението, ако го лекуват от някаква определена болест.
към текста >>

Друго: как да се постъпва с производството на пчелен мед, как пчелите да го произвеждат, трябва ли всички пчелари да използват захар за подхранване?
Друго: как да се постъпва с производството на пчелен мед, как пчелите да го произвеждат, трябва ли всички пчелари да използват захар за подхранване? От гореказаното следва, че пчеларят не трябва даже и да си помисля да използва захар. Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, както се прави с неудобните работници.
към текста >>

Тогава би могло, ако не се иска да се предостави това на самите пчели - впрочем, когато се излюпват много търтеи, пчелите нищо не могат да направят и е необходимо да се хранят сами, - и така, би могло с помощта на усилена подхранка да се постигне излюпването да стане по-рано, не чак на двадесет и третия, двадесет и четвърти ден, а на двадесет-двадесет и първия ден.
Що се отнася до търтеите, тук бих искал също да кажа нещо. Може от по-рано да се появи съмнение, че пчелата-майка не се опложда така, както трябва, и ще се появят твърде много търтеи. Тогава би могло, ако не се иска да се предостави това на самите пчели - впрочем, когато се излюпват много търтеи, пчелите нищо не могат да направят и е необходимо да се хранят сами, - и така, би могло с помощта на усилена подхранка да се постигне излюпването да стане по-рано, не чак на двадесет и третия, двадесет и четвърти ден, а на двадесет-двадесет и първия ден. Тогава търтеите, макар и да бъдат още малко сънливи, все пак ще приличат на пчелите-работнички. Само да не се задържи излюпването. Тук би могло да се види какво влияние оказват сроковете.
към текста >>

Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки.
Има още един вариант, когато такива висши насекоми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго - на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките. Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по-здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а именно листните въшки. Листната въшка е доста благородно животно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така - и така, говорейки по мравешки, въшката е благородно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението. Това, което тя отделя като сок, за мравките е най-фин мед. Листните въшки могат да го дават. Било е забелязано, че и осите проявяват понякога качества на гастрономи по отношение на въшките.
към текста >>

И така, мравките използват за своята постройка най-твърд материал.
И така, мравките използват за своята постройка най-твърд материал. Но те вече не се занимават със строителство на клетки. Това не им е свойствено. Те използват твърд материал. Можете да видите: пчелите използват материала, който се намира в самия цвят. От него те правят своите восъчни килийки, но в същото време те получават от този цветен нектар своята храна.
към текста >>

Мравките специално намират листни въшки, замъкват ги в своята постройка и вие можете да откриете в мравуняка листни въшки.
При осите материалът е по-твърд, те също го използват за строителство на клетки, той е подобен на хартия. Това е по-твърд материал, но той е тънък и затова по-чуплив от медените пити, но сам по себе си той е по-твърд. Осите вече започват да проявяват гастрономичен интерес към листните въшки; но те също се хранят подобно на пчелите, употребявайки това, което се намира вътре в растението. Обаче мравките, които употребяват само твърди строителни материали, които могат да правят само проходи в земята и да създават кухини, мравките, които вече не строят пити с килийки - те особено обичат листните въшки. Мравките специално намират листни въшки, замъкват ги в своята постройка и вие можете да откриете в мравуняка листни въшки.
към текста >>

Има наистина огромна разлика между пчелните пити, построени от восък, гнездата на осите от хартия и мравуняците, който се строят по по-външен начин и вече нямат клетки.
Има наистина огромна разлика между пчелните пити, построени от восък, гнездата на осите от хартия и мравуняците, който се строят по по-външен начин и вече нямат клетки. Това е обусловено от големите разлики в храненето.
към текста >>

30. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Последния път ви разказах как мравките създават своята постройка, как те използват за строителството на хълмчетата пръст възникнали по естествен начин малки късчета от изгнила или още твърда, но нежива дървесина, която те отнасят в купчината, или от други материали, които смесват, разполагайки ги долу.
Последния път ви разказах как мравките създават своята постройка, как те използват за строителството на хълмчетата пръст възникнали по естествен начин малки късчета от изгнила или още твърда, но нежива дървесина, която те отнасят в купчината, или от други материали, които смесват, разполагайки ги долу. След това те си правят хълмче от пръст. В това хълмче има многобройни ходове, по които те се движат на тълпи, подобно на процесия. Може да се види как изпълзяват от дупчиците, разбягват се на различни страни и събират това, което искат да съберат.
към текста >>

Представете си, че някъде има къща и в някакъв ъгъл, където стопаните дълго не ги забелязват, има мравуняк; мравките се приспособяват, влачат отвсякъде разни боклуци, частички пръст, разни тресчици и строят някъде там, където дълго не е почиствано, отначало съвсем малка постройка, която е незабележима.
При нас това рядко става, но в южните области мравките могат да причинят сериозни грижи. Представете си, че някъде има къща и в някакъв ъгъл, където стопаните дълго не ги забелязват, има мравуняк; мравките се приспособяват, влачат отвсякъде разни боклуци, частички пръст, разни тресчици и строят някъде там, където дълго не е почиствано, отначало съвсем малка постройка, която е незабележима. И ето, оттам те прокарват ходове към кухнята и килера, при това пътищата им са много сложни, а след това получават това, което им е нужно за храна от кухнята или килера. В южните области може да стане така, че целият дом да се окаже на разположение на мравуняка. Разбира се, първо даже не се знае, що за приятели живеят в такъв мравуняк и това се забелязва едва тогава, когато случайно се сблъскат с тях или видят, че в килера вече нещо е изядено. Тогава се открива мравунякът, като се проследи направлението на ходовете.
към текста >>

И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом.
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом. Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом. И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.
към текста >>

Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом.
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом. Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом. И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.
към текста >>

Да се постараем да влезем в самата същност на тези неща.
Бихме могли да кажем, че всичко това е устроено доста разумно. И както вече съм ви казвал, колкото повече наблюдаваш всичко това, толкова повече се удивяваш. Удивяваш се и се питаш: що за закономерност действа тук като цяло? Да се постараем да влезем в самата същност на тези неща. Ще започнем с това, че на Земята растат цветя. Ето ги и гъсениците. Тогава се появяват тези насекоми, хранят се от цветята, изяждат гъсениците и се размножават по-нататък. Историята се повтаря отново и отново. И на нас, хората, отначало ни се струва, че целият този свят на насекоми би могъл въобще да се премахне.
към текста >>

Тук навсякъде са расли подобни на растения образувания, но те постоянно са се изменяли, постоянно са приемали други форми, подобно на облаци.
Някога Земята се е намирала в такова положение, че на нея въобще не е имало такива растения и такива насекоми, каквито имаме пред себе си ние, а нещата са стояли така: виждате ли, тук е имало, да кажем, нещо, сравнимо с днешната Земя. Тук навсякъде са расли подобни на растения образувания, но те постоянно са се изменяли, постоянно са приемали други форми, подобно на облаци. И такива облачни образувания са се намирали в обкръжението на Земята (изобразява го на рисунка). Но тези облаци не са били такива, каквито са облаците сега, мъртви, или поне външно изглеждащи безжизнено, не, това са били живи облаци, толкова живи, както днешните растения. Ако си представите сегашните облаци, изпълнени с живот и зелени, тогава ще получите представа за растителния свят от онова време.
към текста >>

Всички тези вещества постоянно се изменят.
И вие виждате, господа, че това, от което се нуждае това цвете, това, което му е съвсем необходимо, представлява едно вещество, което играе голяма роля и в човешкото тяло. Ако вие изследвате човешкото тяло, ще откриете в него най-различни вещества. Всички тези вещества постоянно се изменят. Но на края навсякъде в човешкото тяло веществата се превръщат в нещо такова, което в известно количество винаги се съдържа в човешкото тяло. Човешкото тяло се нуждае от това вещество. Това е мравчената киселина.
към текста >>

Ако това не ставаше, ако ги нямаше пчелите, осите и мравките, които постоянно посещават света на цветята и го ядат, тогава толкова необходимата мравчена киселина и необходимите отрови не биха постъпвали, втичайки се към тези цветя, и цветята би трябвало да загинат след известно време.
Но докато пчелата изтегля от цвета, от нея в цвета, в този нектар, прониква отрова. Също и осата, ако жили, изпуска отрова. Ако мравките се придвижват по умиращ дървесен ствол или нещо от този род, там попада мравчена киселина. В цветята, когато ги налазят мравки, също възниква връзка между нектара и сока на мравката. И това е необходимо. Ако това не ставаше, ако ги нямаше пчелите, осите и мравките, които постоянно посещават света на цветята и го ядат, тогава толкова необходимата мравчена киселина и необходимите отрови не биха постъпвали, втичайки се към тези цветя, и цветята би трябвало да загинат след известно време.
към текста >>

Защото цветята всъщност стават все по-болни и по-болни и тези пчели, оси и мравки, са неуморни малки лекари, доставящи на цветята мравчена киселина, която е толкова необходима на цветята, която лекува болестта, и това лечение продължава постоянно.
Това е вредно вещество. Но какво прави беладоната? Тя акумулира духа от мировата обкръжаваща среда. Тези отрови са събирачи, акумулатори на духа. Ето защо отровите са също и лекарствени средства. Защото цветята всъщност стават все по-болни и по-болни и тези пчели, оси и мравки, са неуморни малки лекари, доставящи на цветята мравчена киселина, която е толкова необходима на цветята, която лекува болестта, и това лечение продължава постоянно. Вие виждате, че пчелите, осите и мравките не са само грабители, а едновременно донасят това, което дава на цветята възможност да живеят.
към текста >>

Ето защо ние постъпваме така: избираме за себе си само тези растения, които можем да култивираме по такъв начин, че всичко в тях да стане плътно, твърдо като камък, и благодарение на това уплътняване получаваме възможност да извличаме много мравчена киселина.
Но мравките, мравунякът като цяло, разсъждава по следния начин: ако ние изпълзявахме там, където природата се развива от само себе си, свободно, и ако изсмуквахме от растенията само това, което го има навсякъде, в нас би се образувала твърде малко мравчена киселина и твърде малко мравчена киселина бихме могли да отдаваме на Земята. Ето защо ние постъпваме така: избираме за себе си само тези растения, които можем да култивираме по такъв начин, че всичко в тях да стане плътно, твърдо като камък, и благодарение на това уплътняване получаваме възможност да извличаме много мравчена киселина. Така че тези мравки-стопани, мравки-земеделци, постъпват така, за да получат колкото може повече мравчена киселина. Именно тези мравки внасят в Земята много мравчена киселина. Ето каква закономерност има тук.
към текста >>

Така че тези мравки-стопани, мравки-земеделци, постъпват така, за да получат колкото може повече мравчена киселина.
Но мравките, мравунякът като цяло, разсъждава по следния начин: ако ние изпълзявахме там, където природата се развива от само себе си, свободно, и ако изсмуквахме от растенията само това, което го има навсякъде, в нас би се образувала твърде малко мравчена киселина и твърде малко мравчена киселина бихме могли да отдаваме на Земята. Ето защо ние постъпваме така: избираме за себе си само тези растения, които можем да култивираме по такъв начин, че всичко в тях да стане плътно, твърдо като камък, и благодарение на това уплътняване получаваме възможност да извличаме много мравчена киселина. Така че тези мравки-стопани, мравки-земеделци, постъпват така, за да получат колкото може повече мравчена киселина. Именно тези мравки внасят в Земята много мравчена киселина. Ето каква закономерност има тук.
към текста >>

То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво.
За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат. Поради това инстинктът се превръща в празна дума. Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност знаят всичко това. То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво. И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
към текста >>

И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат. Поради това инстинктът се превръща в празна дума. Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност знаят всичко това. То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво. И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
към текста >>

Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал.
[2] «мравки-стопани» – за тях съобщава Брем, цитирайки Дарвин: «Друг вид, Atta malefaciens, Дарвин нарича мравки-стопани и съобщава следното: «Видът, който наричам «стопани», са големи мравки. Те живеят в своеобразни градове и подобно на прилежни и внимателни земеделци, във всяко време на годината провеждат своевременни съответстващи мероприятия. Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз.
към текста >>

31. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Пчелите работят изключително съвършено и най-забележителното при тях не е това, че правят мед, а това, че удивително построените си пчелни килийки те правят от това, което се съдържа в самите тях.
Днес преди всичко искам да ви приведа като пример един вид насекоми, който би могъл да ви бъде интересен именно във връзка с пчелите. Пчелите работят изключително съвършено и най-забележителното при тях не е това, че правят мед, а това, че удивително построените си пчелни килийки те правят от това, което се съдържа в самите тях. Това, което използват като материал, те го добиват от себе си в своя кошер. Пчелите работят така, че материалът не се използва в първоначалния му вид; преди да го предадат в кошера, те го преработват. Така те работят, опирайки се на своите собствени сили.
към текста >>

Така продължава да действа пчелата-дървогнезд, докато не построи десет или дванадесет такива празнини, намиращи се една над друга.
След това насекомото излита навън, събира всичко, което може да се събере наоколо и го вкарва в тази кухина. След като кухината е запълнена, пчелата отлага в нея яйцето, от което ще излезе личинка. Пчелата го отлага тук, вътре. Когато яйцето е отложено, пчелата започва да строи покрив, в средата на който оставя отвор. След това тя започва да пробива по-нататък и тук, над отвора, прави второ жилище за втора излюпваща се пчела-дървогнезд; напълвайки го и правейки отвор, тя отново отлага яйце. Така продължава да действа пчелата-дървогнезд, докато не построи десет или дванадесет такива празнини, намиращи се една над друга. И във всяка тя снася по едно яйце.
към текста >>

Биха могли да се приведат стотици и хиляди примери за проява на разум в постройките на насекомите и в способите им на работа.
Виждате, че цялото гнездо е устроено толкова разумно, че можем само да се удивяваме на това. Когато днес хората в своите механизми подражават на нещо, това в по-голяма си част е имитация на неща, подобни на горепосоченото, и то изпълнени доста по-малко изкусно. Това, което съществува в природата, е създадено във висша степен разумно, така че може да се каже: тук, вътре, навсякъде присъства разум, истински разум. Биха могли да се приведат стотици и хиляди примери за проява на разум в постройките на насекомите и в способите им на работа. Помислете само, колко разумно е това, за което неотдавна ви разказах във връзка с мравките-стопани, които създават цяла ферма и правят това необикновено разумно.
към текста >>

Постепенно ще забележите разликата.
Виждате ли, като направите по-нататъшно изследване, ще установите: на един мравчената киселина не помага, а на друг тя винаги помага. Постепенно ще забележите разликата. При хората, на които мравчената киселина помага, може да бъде открита слуз в белите дробове. При тези, на които мравчената киселина не помага, се открива слуз в черния дроб, бъбреците или далака. Всичко това е много специфична история. Голяма е разликата, когато недостиг на мравчена киселина изпитват белите дробове, и в случай, ако недостиг на мравчена киселина изпитва черният дроб. Разликата е в това, че лечението на белите дробове може да започне с използване на самата мравчена киселина, намираща се в мравуняка.
към текста >>

Това, което вие давате, постъпва в стомаха.
Това означава, че трябва да вземете обикновен киселец или детелина, растяща по ливадите, да добиете киселина от тях и да му давате. И така, вие виждате: на човек с болни бели дробове трябва да се дава мравчена киселина; на този, който не е наред с черния дроб или червата, трябва да се дава оксалова киселина. Особеността тук е в това, че човекът, на когото давате оксалова киселина, известно време след като сте му я дали, ще произведе в самия себе си мравчена киселина от тази оксалова киселина! Работата не е само в това, да се вкара в човека някакво вещество, но трябва да се знае какво самият организъм може да направи самостоятелно. Ако вие му дадете мравчена киселина, организмът казва: това не ми трябва, искам сам да поработя - ние сме му дали мравчена киселина, - с нея аз вече нищо не мога да направя, не мога да я вдигна в белите дробове. Това, което вие давате, постъпва в стомаха. Накрая всичко преминава в червата. Тъй като човешкото тяло иска да поработи само, то от своя страна казва: какво ми дават? Аз трябва не само да създавам мравчена киселина, но ми се налага още и да доставям от стомаха в белите дробове тази мравчена киселина, която са ми дали. Не мога да направя това. Тялото иска оксалова киселина; от нея то прави мравчена киселина.
към текста >>

Животът, господа, е работа, а не вещество само по себе си: най-важното е да се знае, че животът не е ядене на зеле и ряпа, не, животът се състои в това, което прави тялото, когато в него постъпват веществата, съдържащи се в зелето и ряпата.
Животът, господа, е работа, а не вещество само по себе си: най-важното е да се знае, че животът не е ядене на зеле и ряпа, не, животът се състои в това, което прави тялото, когато в него постъпват веществата, съдържащи се в зелето и ряпата. Но във всеки случай тялото не трябва от намиращото се в него зеле отново да формира и безсмислено да изкарва навън същото зеле. Обаче в основата на съвременната цивилизация стои именно това.
към текста >>

В нашето тяло ние постоянно произвеждаме от оксаловата киселина мравчена киселина.
Ролята на глицерина изпълнява самото тяло. Тук, в моите черва, се намират заедно глицеринът и оксаловата киселина. Какво се случва? Погледнете устата на човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към органите се влива на капчици мравчена киселина. Процесът като цяло е такъв, както ви го нарисувах тук: ние го имаме в нашето собствено тяло. В нашето тяло ние постоянно произвеждаме от оксаловата киселина мравчена киселина.
към текста >>

От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина.
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород. Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина. От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина. А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.
към текста >>

И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията.
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород. Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина. От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина. А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.
към текста >>

При правилно проведено наблюдение, разглеждайки долната част на тялото на човека с намиращите се вътре в нея черва, стомах, черен дроб, бъбреци, далак и дебело черво, се вижда постоянното превръщане на оксаловата киселина в мравчена киселина: тази мравчена киселина след това заедно с въздуха, който човек вдишва, преминава във всички части на тялото му.
При правилно проведено наблюдение, разглеждайки долната част на тялото на човека с намиращите се вътре в нея черва, стомах, черен дроб, бъбреци, далак и дебело черво, се вижда постоянното превръщане на оксаловата киселина в мравчена киселина: тази мравчена киселина след това заедно с въздуха, който човек вдишва, преминава във всички части на тялото му. Така става това в човека.
към текста >>

Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина.
Навън по цялата Земя имаме растения. Имаме също и най-разнообразни видове насекоми, които пърхат над тях. Тук долу се намира оксаловата киселина. Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха. Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина. Това, което осите притежават, е отрова, приличаща на мравчената киселина, само че малко видоизменена. И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен. Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно. Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно? Ако мравките нямаха мравчена киселина, всичко, което ви описах, всичко, което изглежда така прекрасно, би се правило крайно глупаво.
към текста >>

Тъй като ние също произвеждаме в нас самите мравчена киселина, нима нямаме достатъчно предпоставки, за да си кажем: там, навън в природата, навсякъде присъства разум; той идва благодарение на мравчената киселина.
Тъй като ние също произвеждаме в нас самите мравчена киселина, нима нямаме достатъчно предпоставки, за да си кажем: там, навън в природата, навсякъде присъства разум; той идва благодарение на мравчената киселина. В нас самите също навсякъде има разум, тъй като ние имаме мравчена киселина. А мравчена киселина не би имало, ако първо нямаше оксалова киселина. И ето, тези малки животинки кръжат и пърхат над растенията и създават предпоставки, намиращата се в растенията оксалова киселина да се превръща в мравчена киселина, претърпявайки метаморфоза.
към текста >>

И ето, тези малки животинки кръжат и пърхат над растенията и създават предпоставки, намиращата се в растенията оксалова киселина да се превръща в мравчена киселина, претърпявайки метаморфоза.
Тъй като ние също произвеждаме в нас самите мравчена киселина, нима нямаме достатъчно предпоставки, за да си кажем: там, навън в природата, навсякъде присъства разум; той идва благодарение на мравчената киселина. В нас самите също навсякъде има разум, тъй като ние имаме мравчена киселина. А мравчена киселина не би имало, ако първо нямаше оксалова киселина. И ето, тези малки животинки кръжат и пърхат над растенията и създават предпоставки, намиращата се в растенията оксалова киселина да се превръща в мравчена киселина, претърпявайки метаморфоза.
към текста >>

Ако се изучи връзката на загниващата дървесина с пчелата-дървогнезд, може да се направи извод, че ставащото в загниващото дърво постоянно става и в човешкото тяло.
Ако се изучи връзката на загниващата дървесина с пчелата-дървогнезд, може да се направи извод, че ставащото в загниващото дърво постоянно става и в човешкото тяло. То започва да загнива и ако гниенето стане твърде силно, тялото умира. И това, което става в случая с пчелата навън, трябва постоянно да го прави и човекът: той трябва да строи килийки, тоест клетки. А това той може да прави само защото превръща растителното начало, пронизано с оксалова киселина, в мравчена киселина, превръща го в нещо, което е пронизано от мравчена киселина.
към текста >>

И това, което става в случая с пчелата навън, трябва постоянно да го прави и човекът: той трябва да строи килийки, тоест клетки.
Ако се изучи връзката на загниващата дървесина с пчелата-дървогнезд, може да се направи извод, че ставащото в загниващото дърво постоянно става и в човешкото тяло. То започва да загнива и ако гниенето стане твърде силно, тялото умира. И това, което става в случая с пчелата навън, трябва постоянно да го прави и човекът: той трябва да строи килийки, тоест клетки. А това той може да прави само защото превръща растителното начало, пронизано с оксалова киселина, в мравчена киселина, превръща го в нещо, което е пронизано от мравчена киселина.
към текста >>

В природата също от оксаловата киселина постепенно се образува мравчена киселина, така че Земята постоянно има възможност да бъде обкръжена не само от кислород и азот, но и от мравчена киселина.
Тук ние имаме, от една страна, човека, а от друга - природата. В природата също от оксаловата киселина постепенно се образува мравчена киселина, така че Земята постоянно има възможност да бъде обкръжена не само от кислород и азот, но и от мравчена киселина.
към текста >>

Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите.
Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново. Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите. И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята. Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>

Но в нас също постоянно присъства тенденция към това: на нас ни се иска да станем малки животинки.
Господа, това е страшно и величествено! Човешката душа няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки животни. Но в нас също постоянно присъства тенденция към това: на нас ни се иска да станем малки животинки. В нас го има това, че ние винаги вътрешно се стремим да се облечем във формата на миниатюрни бацили и бактерии, в подобие на такива малки пчелички, но отново и отново преодоляваме този стремеж. Благодарение на това ние сме единни и цялостни хора. Но кошерът не представлява такава цялост, като човека. Пчелите не могат да намерят пътя в духовния свят. Заради тяхното превъплъщение ние трябва да им предоставим друг кошер.
към текста >>

32. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал.
28. «мравки-стопани» - за тях съобщава Брем, цитирайки Дарвин: «Друг вид, Atta malefaciens, Дарвин нарича мравки-стопани и съобщава следното: «Видът, който наричам «стопани», са големи мравки. Те живеят в своеобразни градове и подобно на прилежни и внимателни земеделци, във всяко време на годината провеждат своевременни съответстващи мероприятия. Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз.
към текста >>

33. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения. „Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2).
към текста >>

„Как се постигат познания за висшите светове?
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>

Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>

Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>

34. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Белтъкът, присъстващ в човека, постоянно разтваря оловото.
Астралното тяло произвежда арсен. В големи количества отровата убива човека, в по-слаби дози го разболява, а в малки дози, в разредена форма е лекарствено средство. Действието на отровата най-добре се изследва в случаите на слаби отравяния. Минералните отрови и самопомощта на организма срещу тези минерални отрови. Рахитичните деца произвеждат твърде малко олово. Белтъкът, присъстващ в човека, постоянно разтваря оловото. Растителните отрови въвличат живота в чувството. Таниновата киселина противодейства на растителните отрови. Отровите от животински произход действат, на първо място, в кръвта; тях човек може да изхвърли, да унищожи само благодарение на собствена, възникваща в кръвта противоотрова. Отровите от животински произход човек постоянно изработва сам, например при дифтерит. Мравчената киселина и обновяването на Земята в Космоса.
към текста >>

Отровите от животински произход човек постоянно изработва сам, например при дифтерит.
Рахитичните деца произвеждат твърде малко олово. Белтъкът, присъстващ в човека, постоянно разтваря оловото. Растителните отрови въвличат живота в чувството. Таниновата киселина противодейства на растителните отрови. Отровите от животински произход действат, на първо място, в кръвта; тях човек може да изхвърли, да унищожи само благодарение на собствена, възникваща в кръвта противоотрова. Отровите от животински произход човек постоянно изработва сам, например при дифтерит. Мравчената киселина и обновяването на Земята в Космоса. За живота на свръхсетивния човек е необходим птомаин. Подагра и ревматизъм. Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Отровите от растителен произход способстват за вмъкването на етерното в астралното тяло.
към текста >>

35. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>

36. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тези пчели бяха толкова опасни за постройката, че след две години този майстор-дърводелец беше принуден да купи тази сграда.
Господин Мюлер: Бих искал още един път да се върнем към пчелите, към дървесните пчели, гнездящи по дърветата. На младини бях свидетел на един случай, когато гората на голяма територия беше загнила и дърветата не можеха да се използват. Тогава един майстор дърводелец отиде и изкупи голямо количество от тази дървесина, която по-рано се използваше само за правене на щайги. Тази дървесина той използваше при строителството на нова сграда. Но след година навсякъде в помещенията започнаха да намират пчели. Тези пчели бяха толкова опасни за постройката, че след две години този майстор-дърводелец беше принуден да купи тази сграда. Всички греди от покрива трябваше да се демонтират. На него му се наложи да се заеме с тази работа, наложи му се да купи постройката.
към текста >>

На него му се наложи да се заеме с тази работа, наложи му се да купи постройката.
Тогава един майстор дърводелец отиде и изкупи голямо количество от тази дървесина, която по-рано се използваше само за правене на щайги. Тази дървесина той използваше при строителството на нова сграда. Но след година навсякъде в помещенията започнаха да намират пчели. Тези пчели бяха толкова опасни за постройката, че след две години този майстор-дърводелец беше принуден да купи тази сграда. Всички греди от покрива трябваше да се демонтират. На него му се наложи да се заеме с тази работа, наложи му се да купи постройката.
към текста >>

Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса.
Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем! Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние. Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство. Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса. Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали. В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи животни на древния свят.
към текста >>

Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно.
Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята. Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа. Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно. Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове. На открити местности тях обичайно не ги намират.
към текста >>

Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането.
Можем да кажем: за човека е извънредно трудно да проникне в душата на животното. Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането. Макар и да не можем да сравняваме действията на животното и действията на човека!
към текста >>

Следователно в постъпки от такъв характер е задействан гръбначния мозък; благодарение на него ние, хората, инстинктивно се браним, ако нещо се приближи до нас по такъв начин.
И така, човек инстинктивно замахва, защитавайки се от нещо, което при дадените обстоятелства може да му навреди. Това винаги става при човека. В случая на действия от такъв род, когато човек прогонва муха, главният мозък се оказва незадействан; задействани са само нервите, които отиват към гръбнака. Когато човек обмисля нещо, това става така: тук, горе, се намира главният му мозък, след това, ако той например е видял нещо, към главния мозък води зрителният нерв, а от главния мозък през целия останал организъм върви воля, която извършва нещо. Но ако човек просто маха, отпъжда мухата, която е кацнала на него, при това нервът не отива в мозъка - той даже в главата не отива, - не, той отива непосредствено в гръбнака и без обмисляне от главния мозък, мухата бива прогонена. Следователно в постъпки от такъв характер е задействан гръбначния мозък; благодарение на него ние, хората, инстинктивно се браним, ако нещо се приближи до нас по такъв начин.
към текста >>

Можем да поставим следният въпрос: защо човек има вътрешно формирани кости, такива като в ръцете и краката му?
Можем да поставим следният въпрос: защо човек има вътрешно формирани кости, такива като в ръцете и краката му? Защото при него нервните маси са проникнати от кръвни маси. Така че може да се каже: на висшите животни и човека е необходимо да имат вътре кръв за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка. Разбирате ли това?
към текста >>

37. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива.
Въздействието на отровите върху човешкия организъм носи специфичен характер. Във връзка с въздействието на отровите трябва да разгледате поне следното. Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или - в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън - може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек, професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване. Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива. Той губи свежия цвят на лицето, губи необходимата загладеност. И така, макар въздействието на арсена в дадения случай да е забавено, тялото постепенно загива.
към текста >>

И така, макар въздействието на арсена в дадения случай да е забавено, тялото постепенно загива.
Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или - в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън - може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек, професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване. Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно, за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива. Той губи свежия цвят на лицето, губи необходимата загладеност. И така, макар въздействието на арсена в дадения случай да е забавено, тялото постепенно загива.
към текста >>

Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж.
Какво стои тук, в основата? Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната наука могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като факт. Това е невъзможно да се обясни без знания за свръхсетивните тела на човека! Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж. Събр. съч. 351 - бел. пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен. Него той изработва сам. В много отношения разглежданата тема предизвиква у човека удивление: неотдавна ви казах: ако се твърди, че човек в живота може съвсем да мине без алкохол, това е не-вярно.
към текста >>

пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен.
Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната наука могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като факт. Това е невъзможно да се обясни без знания за свръхсетивните тела на човека! Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж. Събр. съч. 351 - бел. пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен. Него той изработва сам. В много отношения разглежданата тема предизвиква у човека удивление: неотдавна ви казах: ако се твърди, че човек в живота може съвсем да мине без алкохол, това е не-вярно. Човек може да живее и да не пие алкохол; това е истина. Но той не може да живее без алкохол въобще. Даже ако той не пие алкохол, въпреки това в необходимите количества този алкохол изработва неговото собствено тяло.
към текста >>

И така, човек постоянно изработва арсен, животното -също, а растението - не. Защо?
И така, човек постоянно изработва арсен, животното -също, а растението - не. Защо? Защото растенията имат само етерно тяло! Арсенът се произвежда посредством астралното тяло. Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства.
към текста >>

И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.
Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства. Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително битие. Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул. Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.
към текста >>

Те постоянно се борят едно с друго.
Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека). То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>

В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато.
Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>

Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н.
Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>

Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално.
Сега човек повече не може да живее; той умира. Но ако аз дам на човека такава доза арсен, че астралното му тяло стане много по-здраво, членовете на тялото му, вътрешните органи постепенно се изтощават, човек става изнурен, цветът на лицето - сив, доколкото вътрешните органи не могат да работят нормално. Ако започна отначало да давам на човек малко арсен, съвсем малко, или той сам го приема - в такива случаи арсенът не го дават, а човек сам го приема, - астралното тяло започва да става малко по-живо, макар и малко; то възбужда органите и общото действие се оказва противоположно. Ако в началото дам на астралното тяло твърде много, то моментално убива органите. Ако му дам малко, то възбужда органите. То ги възбужда подобно на това, както възбужда подправката. Ако бавно повишавайки дозата, тя се прави все по-силна, органите понасят това.
към текста >>

В противен случай той би трябвало - но това се постига много трудно - да започне бавно да сваля дозата, да я прави все по-малка и по-малка.
Но представете си, че човек, на когото му се е случило един път да се «наяде» с арсен, прекратява приема му. Астралното тяло също прекратява своята активност, арсенът вече не го пришпорва и човек много бързо стига до упадък. Следователно човек, който е започнал да приема арсен и е довел приема до определена доза, ще бъде принуден да го употребява и по-нататък до самата си смърт. Лошото е това, че хората вече не могат да отвикнат. Лошо е това, че човек ще бъде принуден да приема арсен в течение на цял живот. В противен случай той би трябвало - но това се постига много трудно - да започне бавно да сваля дозата, да я прави все по-малка и по-малка. Но обикновено в този случай става същото, което станало със селянина, който според тази теория решил да отучи магарето от храна. Той започнал да му дава все по-малко и по-малко. Магарето се изтощило, но все още било живо. Накрая той почнал да му дава само по едно класче; тогава магарето умряло. Селянинът си помислил: ако беше отвикнало и от последния клас, то би живяло и досега... Именно това става и с тези, на които се налага да отвикнат от арсена!
към текста >>

Такива отрови може да се изследват само в случаите, ако постъпват в човека не в такова количество, което веднага да го убие.
И така, различават се минерални, растителни и животински отрови. Всяка от тези видове отрови действа върху човека по съвсем различен начин. Да вземем например минералните отрови, да кажем, олово или мед - всичко това действа като отрова, - или сярна киселина, азотна киселина, фосфор и т. н. Такива отрови може да се изследват само в случаите, ако постъпват в човека не в такова количество, което веднага да го убие. Следва да се обърне внимание върху това, че силна доза отрова убива човека; минералната отрова убива човека. Ако дозата е по-слаба, отровата предизвиква у него заболяване. Най-главното, което може да бъде изследвано, е: в резултат на кое действие на отровата човек заболява. Именно при слабо въздействие може да се изучава влиянието на отровата най-добре. Ако човек е болен, може да се излекува приемайки подобна доза.
към текста >>

Необходимо е да се погрижим в стомаха и червата да постъпи противоотрова, свързваща се с отровата.
Тялото се старае да приема в себе си само това, което то може да преработи. Ето защо при приемане на минерална отрова веднага възникват позиви за повръщане. Човек започва да слюноотделя, да му се повдига. Това е самопомощ, която тялото си оказва, но, като правило, това е недостатъчно. При определено количество (приета) отрова това е недостатъчно и е необходимо да се използва противоотрова. Необходимо е да се погрижим в стомаха и червата да постъпи противоотрова, свързваща се с отровата. Прониквайки в стомаха и червата, отровата атакува цялото тяло, целия организъм. Но ако дам противоотрова, отровата и противоотровата се свързват една с друга и образуват едно вещество. Вследствие от това отровата повече не атакува тялото, тя, така да се каже, се «бракосъчетава» с противоотровата. Тогава мога да дам силно средство за предизвикване на повръщане или очистително за червата, за да се изкара всичко това навън.
към текста >>

И така, оловото, съдържащо се в човека, е малко количество, постоянно изработвано и изхвърляно чрез потта.
Само си представете; още като дете вие сте започнали да произвеждате олово в тялото си. Но оловото не може да се открие в тялото в достъпно за възприемане количество, защото то веднага се отделя с потта. Ако то не излизаше заедно с потта, тогава вие, бидейки дете, след няколко години бихте натрупали в себе си толкова олово, че то би станало откриваемо. Обаче сега, когато вие всички сте пораснали, вместо меки кости бихте имали изключително твърди кости. Би бил достатъчен само слаб удар и костите - доколкото те биха били чупливи и крехки - тутакси биха се разтрошавали, биха се разпадали. И така, оловото, съдържащо се в човека, е малко количество, постоянно изработвано и изхвърляно чрез потта. Но ако вкарам твърде много от него, няма да мога да го изкарам заедно с потта; то разрушава човека. И ето, приемам разбит във вода яйчен белтък. Той препятства вредното действие на оловото. Защо става това? Това, че постоянно изкарвам с потта произвежданото от мен олово, става поради това, че в мен винаги има наличен белтък.
към текста >>

Това, че постоянно изкарвам с потта произвежданото от мен олово, става поради това, че в мен винаги има наличен белтък.
И така, оловото, съдържащо се в човека, е малко количество, постоянно изработвано и изхвърляно чрез потта. Но ако вкарам твърде много от него, няма да мога да го изкарам заедно с потта; то разрушава човека. И ето, приемам разбит във вода яйчен белтък. Той препятства вредното действие на оловото. Защо става това? Това, че постоянно изкарвам с потта произвежданото от мен олово, става поради това, че в мен винаги има наличен белтък. Когато детето пие майчиното мляко, топлото майчино мляко, сред разните въздействия, които това мляко оказва, действа така, че детето, благодарение на употребата на мляко, се приучава да изхвърля оловото с потта, да извежда оловото заедно с потта. Аз също мога да използвам топло мляко; в този случай оловото бива предразположено да си намери път навън от тялото или чрез слюнката, или чрез изпотяването. Последните остатъци винаги трябва да се изхвърлят навън с потта.
към текста >>

В човека винаги има белтък и той постоянно разтваря оловото.
И така, виждате, че човек подражава на това, което прави природата. В човека винаги има белтък и той постоянно разтваря оловото. Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави. Въздействието на минералната отрова може да се неутрализира посредством прием на средства от животински или растителен произход. Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота. Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло.
към текста >>

Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави.
И така, виждате, че човек подражава на това, което прави природата. В човека винаги има белтък и той постоянно разтваря оловото. Ако съм приел в стомаха си прекалено много олово и след това приема вода с яйчен белтък, макар и по изкуствен начин, аз повтарям същото, което тялото постоянно прави. Въздействието на минералната отрова може да се неутрализира посредством прием на средства от животински или растителен произход. Средството трябва да произхожда от света на живата природа, от живота; или вода с яйчен белтък - защото яйцето произхожда от кокошка, от живо същество, - или топло мляко, което също е получено от животно, или масло, добито от растение, пак от живота. Трябва да вкарам тук нещо такова, което произхожда от живота, което още има в себе си етерно тяло. Така, в случай на минерално отравяне, аз лекувам физическото тяло с етерно тяло. Физическото тяло много интензивно изпраща своите вещества в етерното тяло - ето какво става в случай на отравяне с минерални отрови.
към текста >>

Виждате ли, когато човек започне да храносмила, всичко, което той приема, първо постъпва в стомаха.
Виждате ли, когато човек започне да храносмила, всичко, което той приема, първо постъпва в стомаха. Там приетото се намира още в състоянието, в което е и навън; физическото още си остава физическо. Ако работата отиде по-далеч, както в случая с растителните отрови, които имат не само физически, но и етерен произход, от етерното тяло, процесът отива по-дълбоко. Но всички хранителни продукти постъпват в кръвта. Змийската отрова може успешно да се храносмели, защото ако постъпи в кръвта от страна на храносмилателната система, тя нищо няма да направи. Защо? Ако приетото се намира в стомаха, тук още действа физическото тяло.
към текста >>

Но всички хранителни продукти постъпват в кръвта.
Виждате ли, когато човек започне да храносмила, всичко, което той приема, първо постъпва в стомаха. Там приетото се намира още в състоянието, в което е и навън; физическото още си остава физическо. Ако работата отиде по-далеч, както в случая с растителните отрови, които имат не само физически, но и етерен произход, от етерното тяло, процесът отива по-дълбоко. Но всички хранителни продукти постъпват в кръвта. Змийската отрова може успешно да се храносмели, защото ако постъпи в кръвта от страна на храносмилателната система, тя нищо няма да направи. Защо? Ако приетото се намира в стомаха, тук още действа физическото тяло. Ако приетото се намира по-нататък, в червата, докато не премине в кръвта, върху него действа етерното тяло, докато при преминаването в кръвта действа астралното тяло. Но вътре в кръвта действа «азът». И така, ако змийската отрова постъпи в кръвта, това способства за вмъкването на астралното тяло в «аза».
към текста >>

Змийската отрова може успешно да се храносмели, защото ако постъпи в кръвта от страна на храносмилателната система, тя нищо няма да направи. Защо?
Виждате ли, когато човек започне да храносмила, всичко, което той приема, първо постъпва в стомаха. Там приетото се намира още в състоянието, в което е и навън; физическото още си остава физическо. Ако работата отиде по-далеч, както в случая с растителните отрови, които имат не само физически, но и етерен произход, от етерното тяло, процесът отива по-дълбоко. Но всички хранителни продукти постъпват в кръвта. Змийската отрова може успешно да се храносмели, защото ако постъпи в кръвта от страна на храносмилателната система, тя нищо няма да направи. Защо? Ако приетото се намира в стомаха, тук още действа физическото тяло. Ако приетото се намира по-нататък, в червата, докато не премине в кръвта, върху него действа етерното тяло, докато при преминаването в кръвта действа астралното тяло. Но вътре в кръвта действа «азът». И така, ако змийската отрова постъпи в кръвта, това способства за вмъкването на астралното тяло в «аза». Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло.
към текста >>

И така, ако змийската отрова постъпи в кръвта, това способства за вмъкването на астралното тяло в «аза».
Но всички хранителни продукти постъпват в кръвта. Змийската отрова може успешно да се храносмели, защото ако постъпи в кръвта от страна на храносмилателната система, тя нищо няма да направи. Защо? Ако приетото се намира в стомаха, тук още действа физическото тяло. Ако приетото се намира по-нататък, в червата, докато не премине в кръвта, върху него действа етерното тяло, докато при преминаването в кръвта действа астралното тяло. Но вътре в кръвта действа «азът». И така, ако змийската отрова постъпи в кръвта, това способства за вмъкването на астралното тяло в «аза». Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Растителните отрови способстват за вмъкването на етерното тяло в астралното тяло. Животинските отрови способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза». Затова в случай на отрова от животински произход не помага нищо друго, както самото извличане на отровата от кръвта, доколкото «азът» е най-висш. В този случай вече не може да се даде средство, чрез което да може да бъде изхвърлена отровата, а трябва да се изкара и неутрализира непосредствено.
към текста >>

Виждате ли, господа, животински отрови постоянно произвежда и самият човек.
Начинът на действие на животинската отрова е доста поучителен. Виждате ли, господа, животински отрови постоянно произвежда и самият човек. Всъщност човек сам произвежда всичко, което съществува. Това, че животните произвеждат такива отрови, способства те да имат свои собствени сили; те биха били глупави, ако не произвеждаха отрови. Човек изработва отрови, които много приличат на животинските отрови, при това той ги произвежда в по-голямата им част в органите в непосредствена близост до главата му, и то в неголямо количество, така че тялото му да може да ги използва. Ако производството на отрови се усили много, тогава и животинските отрови в човешкия организъм биха могли да се окажат твърде много.
към текста >>

Растителните отрови представляват същото, с което постоянно се налага да има работа астралното тяло в човека.
Оттук вие виждате, че в природата трябва да присъства не само това, което е полезно, но и това, което е вредно; то също има своята задача. Минералните отрови представляват същото - само че в усилен вид, - с което се налага да има работа етерното тяло вътре в човека. Растителните отрови представляват същото, с което постоянно се налага да има работа астралното тяло в човека. Животинските отрови са същото, с което постоянно се налага да има работа «азът». Може да се каже така: в бодърстващия човек винаги има леко отравяне - при спящия също, - но на тази отрова в самия човек противостои противоотрова. Работата е в това, да изясним следното: в природата трябва да съществуват както отровни, така и неотровни вещества, за да функционира нормално природното стопанство.
към текста >>

Животинските отрови са същото, с което постоянно се налага да има работа «азът».
Оттук вие виждате, че в природата трябва да присъства не само това, което е полезно, но и това, което е вредно; то също има своята задача. Минералните отрови представляват същото - само че в усилен вид, - с което се налага да има работа етерното тяло вътре в човека. Растителните отрови представляват същото, с което постоянно се налага да има работа астралното тяло в човека. Животинските отрови са същото, с което постоянно се налага да има работа «азът». Може да се каже така: в бодърстващия човек винаги има леко отравяне - при спящия също, - но на тази отрова в самия човек противостои противоотрова. Работата е в това, да изясним следното: в природата трябва да съществуват както отровни, така и неотровни вещества, за да функционира нормално природното стопанство.
към текста >>

Мравчената киселина от мравешките купчини постоянно поддържа природата със своите изпарения.
Сега ще разберете и това, защо ви казах, че мравчената киселина непременно трябва да съществува. Мравчената киселина от мравешките купчини постоянно поддържа природата със своите изпарения. Вследствие на това мравчената киселина винаги присъства навсякъде. Човек сам произвежда своята мравчена киселина. Но природата се нуждае от мравките, които да изработват мравчена киселина за обкръжаващата среда. Ако произвеждането на мравчена киселина би се прекратило, нашата Земя в Космоса никога не би успяла да се обновява, а би почнала да отмира.
към текста >>

Но човек носи този труп постоянно (има се предвид безжизненото само по себе си физическо тяло - бел. пр.).
Виждате ли, ако разгледаме човешкия труп, в този човешки труп също възниква така наречената трупна отрова, все пак отрова. Но човек носи този труп постоянно (има се предвид безжизненото само по себе си физическо тяло - бел. пр.). Отровата възниква постоянно. Ако имате работа с труп, този труп постоянно доставя трупна отрова. Ако имате работа с жив човек, неговото тяло също доставя трупна отрова, но в дадения случай има налични етерно тяло, астрално тяло и «аз» и те постоянно работят с появяващата се отрова, изяждат я и я унищожават; те живеят, защото ядат тези отрови. Ако, бидейки трупове, не бяхме отровни, тогава като жив човек не бихме били човек като такъв. Оттук можете да си направите извода, че когато човек умира, нещо от него трябва да излезе навън.
към текста >>

Отровата възниква постоянно.
Виждате ли, ако разгледаме човешкия труп, в този човешки труп също възниква така наречената трупна отрова, все пак отрова. Но човек носи този труп постоянно (има се предвид безжизненото само по себе си физическо тяло - бел. пр.). Отровата възниква постоянно. Ако имате работа с труп, този труп постоянно доставя трупна отрова. Ако имате работа с жив човек, неговото тяло също доставя трупна отрова, но в дадения случай има налични етерно тяло, астрално тяло и «аз» и те постоянно работят с появяващата се отрова, изяждат я и я унищожават; те живеят, защото ядат тези отрови. Ако, бидейки трупове, не бяхме отровни, тогава като жив човек не бихме били човек като такъв. Оттук можете да си направите извода, че когато човек умира, нещо от него трябва да излезе навън. Това е свръхсетивното начало.
към текста >>

Ако имате работа с труп, този труп постоянно доставя трупна отрова.
Виждате ли, ако разгледаме човешкия труп, в този човешки труп също възниква така наречената трупна отрова, все пак отрова. Но човек носи този труп постоянно (има се предвид безжизненото само по себе си физическо тяло - бел. пр.). Отровата възниква постоянно. Ако имате работа с труп, този труп постоянно доставя трупна отрова. Ако имате работа с жив човек, неговото тяло също доставя трупна отрова, но в дадения случай има налични етерно тяло, астрално тяло и «аз» и те постоянно работят с появяващата се отрова, изяждат я и я унищожават; те живеят, защото ядат тези отрови. Ако, бидейки трупове, не бяхме отровни, тогава като жив човек не бихме били човек като такъв. Оттук можете да си направите извода, че когато човек умира, нещо от него трябва да излезе навън. Това е свръхсетивното начало. Защото сега, когато това свръх-сетивно начало е излязло навън, няма кой да ликвидира отровата и тя остава в човека.
към текста >>

Ако имате работа с жив човек, неговото тяло също доставя трупна отрова, но в дадения случай има налични етерно тяло, астрално тяло и «аз» и те постоянно работят с появяващата се отрова, изяждат я и я унищожават; те живеят, защото ядат тези отрови.
Виждате ли, ако разгледаме човешкия труп, в този човешки труп също възниква така наречената трупна отрова, все пак отрова. Но човек носи този труп постоянно (има се предвид безжизненото само по себе си физическо тяло - бел. пр.). Отровата възниква постоянно. Ако имате работа с труп, този труп постоянно доставя трупна отрова. Ако имате работа с жив човек, неговото тяло също доставя трупна отрова, но в дадения случай има налични етерно тяло, астрално тяло и «аз» и те постоянно работят с появяващата се отрова, изяждат я и я унищожават; те живеят, защото ядат тези отрови. Ако, бидейки трупове, не бяхме отровни, тогава като жив човек не бихме били човек като такъв. Оттук можете да си направите извода, че когато човек умира, нещо от него трябва да излезе навън. Това е свръхсетивното начало. Защото сега, когато това свръх-сетивно начало е излязло навън, няма кой да ликвидира отровата и тя остава в човека. Ако хората биха могли както трябва да помислят, защо във физическото тяло възниква трупна отрова, те биха казали: физическото тяло постоянно произвежда трупна отрова; няма причина, поради която то да не трябва да я произвежда, защото физическото тяло като такова е едно и също и когато човек е умрял, и когато е жив.
към текста >>

Ако хората биха могли както трябва да помислят, защо във физическото тяло възниква трупна отрова, те биха казали: физическото тяло постоянно произвежда трупна отрова; няма причина, поради която то да не трябва да я произвежда, защото физическото тяло като такова е едно и също и когато човек е умрял, и когато е жив.
Ако имате работа с жив човек, неговото тяло също доставя трупна отрова, но в дадения случай има налични етерно тяло, астрално тяло и «аз» и те постоянно работят с появяващата се отрова, изяждат я и я унищожават; те живеят, защото ядат тези отрови. Ако, бидейки трупове, не бяхме отровни, тогава като жив човек не бихме били човек като такъв. Оттук можете да си направите извода, че когато човек умира, нещо от него трябва да излезе навън. Това е свръхсетивното начало. Защото сега, когато това свръх-сетивно начало е излязло навън, няма кой да ликвидира отровата и тя остава в човека. Ако хората биха могли както трябва да помислят, защо във физическото тяло възниква трупна отрова, те биха казали: физическото тяло постоянно произвежда трупна отрова; няма причина, поради която то да не трябва да я произвежда, защото физическото тяло като такова е едно и също и когато човек е умрял, и когато е жив. Но човекът, именно свръхсетивният човек, на когото за живота му е нужна трупна отрова, е излязъл вън; ето защо трупната отрова остава. Това свидетелства, че свръхсетивният човек се помещава в сетивно възприемаемия физически човек. Само съвременната наука не е в състояние да стигне до това, защото съвременната наука не мисли.
към текста >>

Ако болният го ухапе пчела, тогава помощта се постига по естествен начин и човек, за негова радост, може да бъде излекуван.
Това може да се направи с помощта на отрова от насекоми. Ако болният го ухапе пчела, тогава помощта се постига по естествен начин и човек, за негова радост, може да бъде излекуван. Знание за лекарствените средства означава да се знае: как действа природата върху «аза»? Как действа природата върху астралното тяло? Как действа природата върху етерното тяло? Трябва да се познава именно свръхсетивната природа, ако искаме да притежаваме познание за лекарствените средства.
към текста >>

38. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вследствие на ежедневната употреба на 120 грама белтъчини от човешкия организъм в червата постоянно се образува нещо подобно на гниещо кокоше яйце, което подлага на силна интоксикация съдържанието на стомаха и страшно го замърсява; токсините преминават после в организма, преминават в тялото.
Днес науката отново се върна към проблема. В настояще време й е известно, че ако човек употребява в храната толкова много белтък, това способства не здравето, а болестта, защото значителна част от белтъчините в храносмилателната система на човека загнива. Вследствие на ежедневната употреба на 120 грама белтъчини от човешкия организъм в червата постоянно се образува нещо подобно на гниещо кокоше яйце, което подлага на силна интоксикация съдържанието на стомаха и страшно го замърсява; токсините преминават после в организма, преминават в тялото. При това, покрай образуването в организма на вещества, способстващи в по-късна възраст развитието на така наречената атеросклероза - калцирането на артериите - атеросклерозата се появява главно от прекомерната употреба на белтъчини, - освен това човек става извънредно лесно податлив на всевъзможни инфекции. Човек толкова по-малко е подложен на опасност от инфекциозни заболявания - разбира се, необходимото количество той все пак трябва да понесе, - колкото в по-малка степен употребяваните от него белтъчини са в повече. Който употребява твърде много белтъчини, доста повече е подложен на такива инфекциозни заболявания, като дифтерит, едра шарка и чума, от този, който употребява не толкова много белтъчини.
към текста >>

И така, в нас постоянно тече борба с гниенето и това, което се бори с гниенето, е етерното тяло.
Когато след смъртта човек се лишава от своето етерно тяло, той започва да гние. В дадения случай вие, така да се каже, можете чрез допир да усетите: човек не гние, докато е жив; но веднага след като умре, започва да гние. Поради какво става това? Поради това, че ако човек е мъртъв, етерното му тяло е излязло навън! Следователно етерното тяло представлява тази част от човека, която препятства гниенето. И така, в нас постоянно тече борба с гниенето и това, което се бори с гниенето, е етерното тяло.
към текста >>

Вътре и вън от човешкия организъм има етер, който постоянно се бори против гниенето на белтъчините.
Предполагам, господа, че ако човек премисли всичко това както трябва, той с цялата очевидност, разглеждайки само външните явления, ще открие, че етерното тяло трябва да присъства, че етерното тяло въобще трябва да присъства навсякъде. Само си представете, че белтъчините, произвеждани на Земята, биха почнали да загниват. От Земята би се надигнала воня чак до небето, ако тук нямаше етер, отново и отново потискащ тази смрад. Вътре и вън от човешкия организъм има етер, който постоянно се бори против гниенето на белтъчините. На това трябва да се обръща особено внимание.
към текста >>

Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване.
В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко. Ако в червата се образуват прекалено много газове, възникват болезнени явления: подуване, метеоризъм, а това е нездраво. За производството на газове като такива, за газообмена е предназначена средната част на човешкото тяло. И този висок духовно-свръхсетивен член, който се намесва в този процес, активно действайки в газообразното, е човешкото астрално тяло. Това човешко астрално тяло по вътрешен начин се бори с гранясването на мазнините; както етерното тяло се бори със загниването на белтъчините, така и астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Човек постоянно би имал горчиви оригвания от собствените си мазнини, би почнал да се усеща вътрешно на вкус гранясал, ако астралното тяло не се бореше постоянно с процеса на гранясване. И така, намиращото се в нас астрално тяло служи за борба с гранясването на мазнините.
към текста >>

Човек, за своя радост, не гранясва постоянно, а само в случай на вътрешна болест.
Виждате, господа, колко удивително е всичко това; защото от този пример можете да видите и това, че навън, в обикновения физически материален свят всичко протича съвсем различно, отколкото вътре в нас. Навън, във физическия свят мазнините обезателно гранясват. Човек, за своя радост, не гранясва постоянно, а само в случай на вътрешна болест. Работата е там, че като е здрав, човек притежава такова астрално тяло, че не може да граняса. Почва да гранясва само в случай, че яде прекалено много мазнини, така че астралното му тяло не е в състояние да се справи с тях, или ако по някаква причина той произвежда твърде много мазнини: людоедите знаят за това по-добре от нас. Човек възприема вътрешно своята гранивост. Може да се каже така: ако човек се намира в състояние на гранивост, това означава, че въздействието на астралното му тяло рязко намалява. В този случай той постоянно усеща в устата си неприятен привкус.
към текста >>

В този случай той постоянно усеща в устата си неприятен привкус.
Човек, за своя радост, не гранясва постоянно, а само в случай на вътрешна болест. Работата е там, че като е здрав, човек притежава такова астрално тяло, че не може да граняса. Почва да гранясва само в случай, че яде прекалено много мазнини, така че астралното му тяло не е в състояние да се справи с тях, или ако по някаква причина той произвежда твърде много мазнини: людоедите знаят за това по-добре от нас. Човек възприема вътрешно своята гранивост. Може да се каже така: ако човек се намира в състояние на гранивост, това означава, че въздействието на астралното му тяло рязко намалява. В този случай той постоянно усеща в устата си неприятен привкус. Този неприятен привкус на свой ред действа на стомаха. Така, по околен път човек придобива стомашно-чревни заболявания от гранясалите в него самия мазнини.
към текста >>

Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира».
И така, вместо потискане на ферментацията в човека, в случая тя се извършва. Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация.
към текста >>

В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз.
И така, вместо потискане на ферментацията в човека, в случая тя се извършва. Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него.
към текста >>

Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра».
И така, вместо потискане на ферментацията в човека, в случая тя се извършва. Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него. Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола.
към текста >>

Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки.
Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него. Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола. Може да се каже така: в човешката глава се намира нещо, непрекъснато полагащо усилия да преодолее ферментацията на намиращите се в главата нишесте и захар.
към текста >>

Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация.
Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него. Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола. Може да се каже така: в човешката глава се намира нещо, непрекъснато полагащо усилия да преодолее ферментацията на намиращите се в главата нишесте и захар.
към текста >>

Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него.
В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него. Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола. Може да се каже така: в човешката глава се намира нещо, непрекъснато полагащо усилия да преодолее ферментацията на намиращите се в главата нишесте и захар.
към текста >>

Обаче в този случай той би могъл да получи един здрав калай от хората, на които е искал да повлияе с помощта на внедряването на картофената диета; така че никакъв успех този съюз на монистите не би постигнал!
При това тези хора се сблъскват с противоречие: защото като истински материалисти те би следвало да въведат повсеместна картофена диета - тя би станала най-доброто средство за убеждаване в полза на материализма, нали така? За повечето хора това все пак е неприемливо. Обаче ако материалистическите монисти, съюзът на монистите би намислил да се бори истински, би следвало да се погрижи за това, всичката друга храна да бъде заменена от картофи, от картофена диета. Тогава на съюза на монистите би бил гарантиран грандиозен успех. Дори и не толкова бързо, а в течение на няколко десетилетия; най-добрият начин на действие за съюза на монистите би било оказването на влияние с помощта на картофите. Обаче в този случай той би могъл да получи един здрав калай от хората, на които е искал да повлияе с помощта на внедряването на картофената диета; така че никакъв успех този съюз на монистите не би постигнал!
към текста >>

На човек трябва да му е ясно, че ако той яде твърде много картофи, средната част на главния му мозък отслабва, изтощава се, даже сетивните органи могат да пострадат в резултат на прекомерна употреба на картофи.
Сам по себе си картофът не би могъл да живее, доколкото нишестената маса би почнала да му нанася страшна вреда; затова в същото време той извлича от (обкръжаващия) свят отрова, като с това ликвидира вредните въздействия в самия себе си. Ето защо аз го наричам ловък и хитър. Картофът сам притежава отрова, благодарение на която той отстранява нанасяната му вреда. Но за човека отровата на картофа е особено вредна; човек не получава отрова с картофа, а той му предоставя само това, с което сам е принуден да се бори посредством отровата. Наистина може да се каже: картофът е хитро, ловко същество! На човек трябва да му е ясно, че ако той яде твърде много картофи, средната част на главния му мозък отслабва, изтощава се, даже сетивните органи могат да пострадат в резултат на прекомерна употреба на картофи.
към текста >>

Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на Земята, той го преодолява.
Гниенето се забелязва по-лесно, особено по миризмата, така че даже със запушен нос се предпочита колкото може по-рядкото приближаване към трупа. И така, загниването може с лекота да се усети по миризмата, може да се помирише. Обаче ако трупът е положен в гроб, никой няма да почне да преценява гранясал ли е трупът или не; ето защо обикновено за това нищо не се знае. Що се отнася до ферментацията, макар тя и да има място, я изучават още по-малко. И така, фактически става следното: вследствие от излизането на «аза» човешкото тяло се обхваща от ферментация, вследствие от излизането на астралното тяло човешкото тяло гранясва, а вследствие от излизането на етерното тяло човешкото тяло е подложено на гниене. Всичко това постоянно присъства в човека, но докато живее на Земята, той го преодолява. Този, който отрича, че в човека се намират етерно тяло, астрално тяло и «аз» като активни духовни членове на неговото същество, трябва да си зададе въпроса: как ще се обясни това, че човек не гние? Защо не е подложен на ферментация? Защо не гранясва? Всичко това би трябвало да става с него, ако беше едно чисто физическо тяло!
към текста >>

Белтъкът може да неутрализира отровата в човек, но същият белтък може да стане отровен, ако той загние в организма, ако от него в организма постъпи прекалено много.
Сами по себе си лекарствени вещества се превръщат в отрови, ако се използват в голямо количество. Белтъкът може да неутрализира отровата в човек, но същият белтък може да стане отровен, ако той загние в организма, ако от него в организма постъпи прекалено много. Така че храненето и отравянето вървят ръка за ръка. Вие самите сте чували, как излишъкът от храна може да доведе до отравяне. Значителна част от заболяванията са предизвикани от неправилно хранене; това означава, че при хранене не се е обръщало никакво внимание на това, съответните вещества да постъпват само в количества, гарантиращи преработката им.
към текста >>

Значителна част от заболяванията са предизвикани от неправилно хранене; това означава, че при хранене не се е обръщало никакво внимание на това, съответните вещества да постъпват само в количества, гарантиращи преработката им.
Сами по себе си лекарствени вещества се превръщат в отрови, ако се използват в голямо количество. Белтъкът може да неутрализира отровата в човек, но същият белтък може да стане отровен, ако той загние в организма, ако от него в организма постъпи прекалено много. Така че храненето и отравянето вървят ръка за ръка. Вие самите сте чували, как излишъкът от храна може да доведе до отравяне. Значителна част от заболяванията са предизвикани от неправилно хранене; това означава, че при хранене не се е обръщало никакво внимание на това, съответните вещества да постъпват само в количества, гарантиращи преработката им.
към текста >>

39. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Господа, поставеният въпрос звучи по следния начин:
Господа, поставеният въпрос звучи по следния начин:
към текста >>

Двадесет и пет от тях трябва прилежно да работят; те постоянно стоят тук.
Обаче има една странност, един отличителен признак несъмнено при всеки; макар, както казват хората, човек да вижда всичко посредством зрителния нерв, в мястото на присъединяването му зрение липсва: на това място той е сляп, тук той нищо не вижда! И така, ако някой насочи поглед именно така, че гледа оттук, или ако нервите около (сляпото петно) са болни и само това място (само петното) е здраво, човек въпреки това не вижда с мястото, където влиза зрителният нерв. Хората казват следното: човек вижда с помощта на очния нерв; той за това и съществува, за да вижда. Нима не сте чували това? Представете си: да допуснем, че има група работници от, да кажем, тридесет човека. Двадесет и пет от тях трябва прилежно да работят; те постоянно стоят тук. Но тук стои и още една група от пет човека - всъщност това не е така, аз само предполагам, че това е така - и тези петимата се смеят, безделничат, лентяйстват, докато другите усърдно работят. И така, можем да кажем: тук се намират двадесет и пет прилежни работника и още пет, които през цялото време лентяйстват, седят си удобно и безделничат. Ако някой каже, че петимата безделници също изпълняват тази работа - или, възможно е, не би казал, доколкото то не е видно, но въпреки това работата би се извършвала благодарение на безделието, - вие не бихте му повярвали, нали така? Защото това е глупост. Обаче науката твърди: «очният нерв вижда».
към текста >>

Защото това е глупост.
Представете си: да допуснем, че има група работници от, да кажем, тридесет човека. Двадесет и пет от тях трябва прилежно да работят; те постоянно стоят тук. Но тук стои и още една група от пет човека - всъщност това не е така, аз само предполагам, че това е така - и тези петимата се смеят, безделничат, лентяйстват, докато другите усърдно работят. И така, можем да кажем: тук се намират двадесет и пет прилежни работника и още пет, които през цялото време лентяйстват, седят си удобно и безделничат. Ако някой каже, че петимата безделници също изпълняват тази работа - или, възможно е, не би казал, доколкото то не е видно, но въпреки това работата би се извършвала благодарение на безделието, - вие не бихте му повярвали, нали така? Защото това е глупост. Обаче науката твърди: «очният нерв вижда». Но именно на мястото, където е най-концентриран, той не вижда! Това е същото, като да кажете: работата е свършена благодарение на това, което направиха петимата безделници. Виждате ли, такива неща са известни - и това е куриозното, - за тези неща се знае и въпреки това отново и отново се твърди най-обикновената глупост. Защото от това, че тук се намира така нареченото сляпо петно - именно на това място, където очният нерв проявява максимална активност, ние нищо не виждаме, - ясно следва, че сам по себе си очният нерв не е това, с което човек вижда.
към текста >>

Виждате ли, такива неща са известни - и това е куриозното, - за тези неща се знае и въпреки това отново и отново се твърди най-обикновената глупост.
Ако някой каже, че петимата безделници също изпълняват тази работа - или, възможно е, не би казал, доколкото то не е видно, но въпреки това работата би се извършвала благодарение на безделието, - вие не бихте му повярвали, нали така? Защото това е глупост. Обаче науката твърди: «очният нерв вижда». Но именно на мястото, където е най-концентриран, той не вижда! Това е същото, като да кажете: работата е свършена благодарение на това, което направиха петимата безделници. Виждате ли, такива неща са известни - и това е куриозното, - за тези неща се знае и въпреки това отново и отново се твърди най-обикновената глупост. Защото от това, че тук се намира така нареченото сляпо петно - именно на това място, където очният нерв проявява максимална активност, ние нищо не виждаме, - ясно следва, че сам по себе си очният нерв не е това, с което човек вижда.
към текста >>

И така, имащият много силен «аз» напълно разтваря желязото и вследствие от това, в обвивката, разположена на най-отдалечения край на организма, постъпва малко желязо, защото то изцяло се разтваря.
Казах ви: тук, в окото, влиза това, което се нарича «аз», тази най-благородна, свръх-сетивна част на човека. Тук влиза «азът». «Азът» при различните хора е различен, или е силен, или слаб. Да допуснем, че у човека «азът» е много силен, че човек притежава много силен «аз». Виждате ли, такъв човек е в състояние съвсем да разтвори желязото, което има в кръвта си и което той чрез съдовата обвивка доставя в окото. И така, имащият много силен «аз» напълно разтваря желязото и вследствие от това, в обвивката, разположена на най-отдалечения край на организма, постъпва малко желязо, защото то изцяло се разтваря. Тук постъпва малко желязо и вследствие от това тази обвивка става тънка. А поради тънкостта и човек получава сини очи. Представете си, че «азът» в човека е слаб; тогава той не така силно разтваря желязото и вследствие от това повече неразтворено желязо постъпва в тази обвивка. От това неразтворено желязо обвивката става по-дебела и човек получава тъмни, черни очи. И така, от «аза» зависи дали човек има черни или сини очи.
към текста >>

Тук постъпва малко желязо и вследствие от това тази обвивка става тънка.
Тук влиза «азът». «Азът» при различните хора е различен, или е силен, или слаб. Да допуснем, че у човека «азът» е много силен, че човек притежава много силен «аз». Виждате ли, такъв човек е в състояние съвсем да разтвори желязото, което има в кръвта си и което той чрез съдовата обвивка доставя в окото. И така, имащият много силен «аз» напълно разтваря желязото и вследствие от това, в обвивката, разположена на най-отдалечения край на организма, постъпва малко желязо, защото то изцяло се разтваря. Тук постъпва малко желязо и вследствие от това тази обвивка става тънка. А поради тънкостта и човек получава сини очи. Представете си, че «азът» в човека е слаб; тогава той не така силно разтваря желязото и вследствие от това повече неразтворено желязо постъпва в тази обвивка. От това неразтворено желязо обвивката става по-дебела и човек получава тъмни, черни очи. И така, от «аза» зависи дали човек има черни или сини очи.
към текста >>

Представете си, че «азът» в човека е слаб; тогава той не така силно разтваря желязото и вследствие от това повече неразтворено желязо постъпва в тази обвивка.
Да допуснем, че у човека «азът» е много силен, че човек притежава много силен «аз». Виждате ли, такъв човек е в състояние съвсем да разтвори желязото, което има в кръвта си и което той чрез съдовата обвивка доставя в окото. И така, имащият много силен «аз» напълно разтваря желязото и вследствие от това, в обвивката, разположена на най-отдалечения край на организма, постъпва малко желязо, защото то изцяло се разтваря. Тук постъпва малко желязо и вследствие от това тази обвивка става тънка. А поради тънкостта и човек получава сини очи. Представете си, че «азът» в човека е слаб; тогава той не така силно разтваря желязото и вследствие от това повече неразтворено желязо постъпва в тази обвивка. От това неразтворено желязо обвивката става по-дебела и човек получава тъмни, черни очи. И така, от «аза» зависи дали човек има черни или сини очи.
към текста >>

Ако в очите постъпва особено много сяра, тогава се появява червена дъгообразна обвивка.
Господа, освен това в кръвта има и друго вещество: това е сярата. И даже ако «азът» може да преработи желязото, той въпреки това понякога не е в състояние да преработи сярата. Ако «азът» допуска в тази обвивка непреработена сяра, в дъгообразната обвивка се появяват жълто-кафяви оттенъци; при това възникват кафявите очи. Ако в очите постъпва особено много сяра, тогава се появява червена дъгообразна обвивка. От сярата проблясваща тук, отзад, даже зеницата не изглежда черна. Видна е вече не черна зеница; излъчващата, искрящата сяра прави даже зеницата тъмно-червена. Така стои работата при албиносите, при тези хора, които и кожата си също не могат да обезпечат с пигментация, с цвят. Така че може да се каже: има хора, които могат сякаш да впръскват сярата в очите си. «Азът» може да я впръска, обуславяйки с това особената окраска на ириса.
към текста >>

Обаче това, което постъпва в дадения случай в очите като сяра и желязо, постъпва и в цялото тяло, тъй като идва от кръвта.
Обаче това, което постъпва в дадения случай в очите като сяра и желязо, постъпва и в цялото тяло, тъй като идва от кръвта. Тук, в окото, се намират само малки кръвоносни съдове. Ако следователно някой впръска сяра в окото, той впръсква тази сяра навсякъде в своята кожа. Вследствие от това, че той навсякъде впръсква сяра в цялата своя кожа, на местата, където сярата е проникнала, естествената окраска на кожата се изменя; защото естествената окраска на кожата се появява в резултат на преработката на желязото. Ако човек недостатъчно преработва своето желязо, но пък впръсква сяра, при него възникват пъстри петна на кожата, при това едновременно тези петна могат да се появят и на дъгообразната обвивка на очите.
към текста >>

И така, вие виждате; именно в този случай, ако разглеждаме свръхсетивния човек, «поставен» във всеки човек, може да се разбере този човек чак до веществото, чак до материята.
И така, вие виждате; именно в този случай, ако разглеждаме свръхсетивния човек, «поставен» във всеки човек, може да се разбере този човек чак до веществото, чак до материята. Антропософията съвсем не е слабоумна, за да не разбира материята. Именно материализмът не разбира материята, не разбира веществото. Прочетете някъде за албиносите; какво ще прочетете? Този от вас, който ми зададе въпроса, вероятно е прочел някъде: «Причината за албинизма е неизвестна! » Материализмът често се обръща към тази сакраментална фраза: «Причината не е известна!
към текста >>

Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна.
Сега можете да разберете къде е истинската наука. Представете си, че сте дошли на някакво място на Земята, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна. Не се задълбочавате да се поинтересувате от това, какво е ставало тук преди и просто констатирате: причината е неизвестна. Не ви интересува, че например тридесет човека са работили тук ден след ден. Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна. Но причина в дадения случай е «азът», работещ в материята, във веществото.
към текста >>

Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите.
Но оттук можете да видите и следното: ирисът, дъгообразната обвивка действително представлява вярно огледално отражение на преработката на желязото и сярата в организма като цяло. Вземете например албиноса, човек, лишен от кожна пигментация, защото това е своеобразно заболяване. В организма има прекалено много сяра, но той е привикнал към това и е организирал този процес. Но може да стане така, че в отслабен вид сярата да постъпва в очите. Виждате ли, освен тази жена-албинос, за която разказах, освен тази дама, която се излагаше на показ, аз съм виждал и други хора, лишени от кожна пигментация. Винаги е можело да се отбележи, че с тези албиноси става нещо особено. Може да се каже: такъв лишен от кожна пигментация човек, такъв албинос притежава своеобразен червеникав, бледно-червен цвят на ириса; зеницата му е с тъмно-червен цвят, а тялото му е бледно, бяло. Провеждайки по-нататъшно обследване на такъв човек, на свойствата на организма му, се открива, че при него рязко са отслабени връзките между сърцето и бъбреците. При него са отслабени не само очите, но и са нарушени - в посока към отслабване - връзките между сърцето и бъбреците.
към текста >>

И така постъпват днес многобройните ирисолози след едночасово занятие.
Ето защо предизвикват възмущение всевъзможните книжки, написани в настояще време: нещата, описвани там, като правило много кратко се наричат: ирисодиагностика. Там на петдесет страници се дава ръководство как трябва да се изследват ирисите. Така тук се дават: отделите на дъгообразната обвивка и зеницата, нарисувани схематично, после се дават болестите; тук са болестите на далака, тук на белите дробове, тук - сифилисът и т. н. И ето, на такъв запознат с дадената схема за ирисодиагностика остава само да погледне през силна лупа ириса, а след това да се обърне към своята книжка: забелязвайки нещо в сектора на белодробните заболявания, той констатира: белодробно заболяване! И така постъпват днес многобройните ирисолози след едночасово занятие. Всичко останало те възлагат на книжката, която имат; така те поставят диагноза. Но това е възмутително, господа. На най-трудното изкуство искат да се обучат по най-лесния начин. Обаче по такъв начин не се постига нищо ценно, напротив, с това се нанася ущърб на самото същество на медицината. Необходимо е да се различава отнася ли се някой сериозно към медицината, или просто иска да спечели пари.
към текста >>

Всичко останало те възлагат на книжката, която имат; така те поставят диагноза.
Ето защо предизвикват възмущение всевъзможните книжки, написани в настояще време: нещата, описвани там, като правило много кратко се наричат: ирисодиагностика. Там на петдесет страници се дава ръководство как трябва да се изследват ирисите. Така тук се дават: отделите на дъгообразната обвивка и зеницата, нарисувани схематично, после се дават болестите; тук са болестите на далака, тук на белите дробове, тук - сифилисът и т. н. И ето, на такъв запознат с дадената схема за ирисодиагностика остава само да погледне през силна лупа ириса, а след това да се обърне към своята книжка: забелязвайки нещо в сектора на белодробните заболявания, той констатира: белодробно заболяване! И така постъпват днес многобройните ирисолози след едночасово занятие. Всичко останало те възлагат на книжката, която имат; така те поставят диагноза. Но това е възмутително, господа. На най-трудното изкуство искат да се обучат по най-лесния начин. Обаче по такъв начин не се постига нищо ценно, напротив, с това се нанася ущърб на самото същество на медицината. Необходимо е да се различава отнася ли се някой сериозно към медицината, или просто иска да спечели пари.
към текста >>

Обаче по такъв начин не се постига нищо ценно, напротив, с това се нанася ущърб на самото същество на медицината.
И ето, на такъв запознат с дадената схема за ирисодиагностика остава само да погледне през силна лупа ириса, а след това да се обърне към своята книжка: забелязвайки нещо в сектора на белодробните заболявания, той констатира: белодробно заболяване! И така постъпват днес многобройните ирисолози след едночасово занятие. Всичко останало те възлагат на книжката, която имат; така те поставят диагноза. Но това е възмутително, господа. На най-трудното изкуство искат да се обучат по най-лесния начин. Обаче по такъв начин не се постига нищо ценно, напротив, с това се нанася ущърб на самото същество на медицината. Необходимо е да се различава отнася ли се някой сериозно към медицината, или просто иска да спечели пари.
към текста >>

Така може да бъде предотвратена глупостта.
Белодробни заболявания имат много хора. Те възникват по най-различни причини. В това отношение следва да се съблюдава най-голяма предпазливост, защото именно най-прекрасните неща са съпътствани от всякакви безобразия. Доста съм ви разказвал на тези занятия за това, че човек зависи не само от Земята, но и от цялото звездно небе. Но именно в тази област се изисква най-много-странна осведоменост и проницателност. Така може да бъде предотвратена глупостта. Общо взето, шарлатанството и безобразието проникват днес в света от различни астролози. Има сходство между ирисодиагностиката и астрологията. В основата на астрологията стои нещо много благородно и величествено, обаче при тези, които се занимават днес с астрология, в основата няма нищо благородно. При тях в основата са основно спекулациите с портфейлите на техните съграждани.
към текста >>

Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват.
И така, работата е там, че при болните от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността, осъществявана вътре. «Азът» в по-голяма степен действа на повърхността, докато астралното тяло действа в по-голяма степен вътре. Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността. Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието.
към текста >>

Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата.
Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността. Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия.
към текста >>

40. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето.
Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и. В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
към текста >>

Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението?
Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли. Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението? То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени. Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат.
към текста >>

То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени.
Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли. Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението? То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени. Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат.
към текста >>

Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето.
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
към текста >>

Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства.
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
към текста >>

С примера за сьомгата виждаме как всичко живо на земята се намира в постоянно движение.
Може да се каже така: даже по отношение на животните Земята притежава своего рода кръговрат, което е видно с примера за сьомгата. Тя на смени отива ту в морето, ту в реката. Така тя ходи ту тук, ту там. Цяло поколение сьомги отива ту тук, ту там. С примера за сьомгата виждаме как всичко живо на земята се намира в постоянно движение.
към текста >>

Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер.
Виждате ли, господа, нашата днешна наука, която иска да разглежда само материята, именно поради това нищо всъщност не знае за материалното. При възпитанието на децата цари пълно безобразие: децата се учат да правят всичко както с дясната, така и с лявата ръка. Но това не съответства на човешкото устройство! Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер. Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек. Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука. И така, отляво човек е повече земен, а отдясно, за да не бъде неправилно разбрана думата («етерен»), би могло да се каже, повече небесен, космически.
към текста >>

Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята.
Но има хора, повече привързани към Земята; те спят основно на лявата си страна, лежат на лявата страна. На дясната страна хората лягат в случай, че дясната им страна е уморена или ако в по-голяма степен са подложени на силите, отнасящи се към небесното, към космическото. Да се наблюдават такива неща, разбира се, е трудно, защото те са смесени с много други неща. Ако човек легне на дясната си страна, може просто това да е по-тъмната страна на стаята; именно това може да е причината. И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото. Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята. При животните това си струва да се наблюдава. Навсякъде може да се види как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света.
към текста >>

С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята.
Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите. Но и самите извори в нещо приличат на камбалата: за Земята като цяло те са това, с което тя е обърната към светлината. Камбалата, рибата, трябва да се обръща към светлината със своето собствено тяло.
към текста >>

И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла.
И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед! И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла. Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство.
към текста >>

Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер.
Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер. Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород. Така и в случая със Земята не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
към текста >>

Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород.
Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер. Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород. Така и в случая със Земята не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
към текста >>

Така и в случая със Земята не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер. Обаче, виждате ли, ако някой следи само грубите прояви на човека, може да не забележи, че човек постоянно поема кислород. Така и в случая със Земята не се забелязва, че тя постоянно поема от Космоса своята храна.
към текста >>

41. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

До известна степен той е принуден да постъпва така по една проста причина: в противен случай (ако се облича не като другите) биха могли да го вземат за полуидиот, ако не и за кръгъл идиот.
Човек вижда как се обличат по-простите народи и племена, вижда какво облекло носи народът в града, където живее. Човек в края на краищата вижда и това, което облича той самият, макар и то да е последната му грижа. В това отношение човек просто се придържа към обичая. До известна степен той е принуден да постъпва така по една проста причина: в противен случай (ако се облича не като другите) биха могли да го вземат за полуидиот, ако не и за кръгъл идиот.
към текста >>

Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира.
Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите. Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите. Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел. пр.) Може да се помисли, че тези жлези не са толкова важни. Но ако при операция на щитовидната жлеза, на гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер на главичка на топлийка органи, настъпва общо заболяване на организма. Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира. Следователно тези нищожни на вид и размер органи имат за човешкия организъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите! Тяхното значение за вашия организъм е да отделят много фини вещества (хормони), които трябва да попадат в кръвта. Кръвта би станала непригодна без наличието на тези органи, ако последните не отделяха в кръвта своите хормони. И така, виждате, че тези органи, на които не се придава особено значение, всъщност имат огромно значение за съществото, в което се намират.
към текста >>

Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички.
Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят! Гъркът не би повярвал, че пред него стои човек, той би го взел за най-ужасно привидение! Просто трябва да го имате предвид. Появяват се и такива неща: от чисто абстрактния образ на редингота, който вече сам по себе си е грозен, се отрязват някои части и се получава фрак. С този пример най-добре се вижда колко безразсъдно е станало човечеството. Само защото нещо е станало обичайно, защото, както се казва, човека могат да го сметнат за полуумен, а може и за кръгъл идиот, ако не постъпва като всички, той постъпва като всички. Трябва обаче съзнателно да се отнесем към това, че в днешно време костюмите на мъжката половина от човечеството напомнят за лудница, особено ако те съответстват на установилите се норми. Това свидетелства, че човек малко по малко се еманципира от реалността.
към текста >>

Правителството е поставяло точка по въпроса.
Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух. Правителството е заявявало претенциите си върху това откритие, върху това лекарство и казвало: само по мое разрешение, по мой указ то може да се продава там и там. Правителството е поставяло точка по въпроса.
към текста >>

И тъй като в ново време нищо повече не знаели за реалния духовен човек, не могли да измислят нищо по-добро от това да вземат елементи от древното облекло и да внесат в него нови неща: отделни парчета тъкан да се подрежат от всички страни - преди всичко това, което покривало краката, - да се окастрят, да се стеснят, колкото да могат да се пъхнат там; така, постепенно, трансформирайки се от тогата, се е появило мъжкото палто.
Древният римлянин и грък още са знаели за това, че човекът - това още не е целият човек, че има още и свръхсетивно тяло. Като подражание на това свръхсетивно тяло той носил своята тога; именно така се е появила тогата. Посредством тогата римлянинът е искал да имитира свръхсе-тивното тяло. Тогата, това е не нещо друго, а астралното тяло. В изкусно събраните гънки на тогата реално се отразявали силите на астралното тяло. И тъй като в ново време нищо повече не знаели за реалния духовен човек, не могли да измислят нищо по-добро от това да вземат елементи от древното облекло и да внесат в него нови неща: отделни парчета тъкан да се подрежат от всички страни - преди всичко това, което покривало краката, - да се окастрят, да се стеснят, колкото да могат да се пъхнат там; така, постепенно, трансформирайки се от тогата, се е появило мъжкото палто. Съвременният мъжки костюм е не нещо друго, а орязаната старинна тога, само че никой вече не знае за това.
към текста >>

Това е глупост.
За това хората са забравили по най-невероятен начин. Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека. По въпроса се разсъждава така: ето животното и ето човека. Измерва се дължината на животното и после дължината на човека. Но могат ли да се сравняват помежду си тези две величини, господа? Това е глупост. Тази част, която измерват при животното, при човек се простира само до тук (до опашната кост); така че можете да сравнявате с животинския свят само тази част на човека, от темето до опашната кост. Ако искате да сравните този размер при човека (от главата до петите) с размера при животното, вие трябва да сравнявате човека с този размер на животното, в който влизат и двата задни крака. Действително понякога недомислието стига твърде далеч.
към текста >>

Днес в по-голямата си част живописта се прави на триножника, тоест това са картини, които след това се поставят в рамки и се окачват някъде, за да е приятно.
Особено важно е да изясним следното: живописта на древните, стари майстори-художници е била много по-близка до реалността, отколкото живописта на съвременните. Днес в по-голямата си част живописта се прави на триножника, тоест това са картини, които след това се поставят в рамки и се окачват някъде, за да е приятно. Това всъщност няма никакъв смисъл. В края на краищата защо ние трябва да затворим картината на стената? Ето какъв въпрос би следвало да зададем. В древността нещата са стояли така: имало е олтар, на олтара е била нарисувана картина (икона), благодарение на която човек е трябвало да осъзнае, че той стои пред олтар. Имало е църкви и тях са ги посещавали.
към текста >>

42. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели?
Господин Мюлер: Един малък въпрос. Неотдавна господин докторът говори за арсена и за дебелите деца. Преди много години можах да видя на един панаир дебели деца. Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години. Специално изкуствено отгледани за целта деца понякога идваха от Унгария. След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели? Има ли възможност да се възбуди съдебно преследване срещу тези персони, които добавят арсен в храната на децата; може ли законодателно да се забрани подобна практика? Или гешефти от такъв вид ще продължават да се правят тайно?
към текста >>

Около Дармщат има едно езеро, в което едно химическо предприятие постоянно излива топла вода - там даже има язовирна стена, - та в това езеро се въдят хиляди и хиляди златни рибки, и всички те са тъмночервени.
Иска ми се също да поговорим още по темата на последната лекция на господин доктора за прясната вода. Около Дармщат има едно езеро, в което едно химическо предприятие постоянно излива топла вода - там даже има язовирна стена, - та в това езеро се въдят хиляди и хиляди златни рибки, и всички те са тъмночервени. Защо става така? Те са съвсем тъмночервени.
към текста >>

Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто.
Ако храната, която ядете, много ви харесва и я употребявате дълго, ще надебелеете, ще натрупате мазнини. Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват. Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто. След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки. Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително. Какво ли само не се прави по света, за да удовлетворят желанията на тези хора! Има даже неща от друг вид, които правят, за да доставят удоволствие на тези хора.
към текста >>

Ето защо именно в случая с алкохола е извънредно трудно да се постигне нещо сериозно по пътя на обяснението.
Но в случая с отравяне с арсен, който се изразява в затлъстяване, арсенът го дават на децата други хора; когато арсенът го приемат възрастни, те го правят напълно съзнателно. Може да се каже така: обяснението на ситуацията в дадения случай би могло да окаже много силно въздействие. Би могло например да се каже, че този, който - както вече съм казвал - приема арсен от тщеславие, от желание да се хареса, получавайки обяснение и знаейки точно за последствията, би престанал да приема арсен. Напротив, в случая с алкохола работата стои по-зле, защото обяснението на ситуацията не довежда човека до пълен отказ от алкохол. Защото ако е започнал да пие една-две чашки, той изпада в такова състояние, в което обяснението губи своята ефективност, той пие и по-нататък. Ето защо именно в случая с алкохола е извънредно трудно да се постигне нещо сериозно по пътя на обяснението. Обяснението би трябвало да действа само по себе си, но на практика се налага да се прибягва до закона, което свидетелства, за съжаление, за слабостта на човечеството. В днешно време има страни - спомнете си за Северна Америка, - където вносът на алкохол е забранен със закон, за да могат хората да запазват разсъдъка си. Обаче колко струва това земно човечество, което запазва разсъдъка си, въобще запазва положителните си качества само на основата на предписанията на закона?
към текста >>

Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце.
Как се осъществява изработката на алкохол вътре в самия човек? Това става по следния начин; ще ви кажа нещо, което вероятно доста ще ви заинтересува, но трябва да бъдете по-внимателни, за да го разберете. Виждате ли, господа, къде присъства силата на Слънцето? Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин. Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло. Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло.
към текста >>

Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти.
Но вие ядете растения, господа. Вкарвате в себе си растения. Вашият собствен организъм действа по-бързо от Земята; тук надарените с живот въглища от растенията много бързо се преобразуват и вие във вашето собствено тяло получавате съдържащата въглерод въглена киселина. Въглената киселина в нас не се превръща във въглища, подобно на каменните въглища в Земята, тя си остава във вид на въглена киселина. Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише.
към текста >>

Тогава също имаме постъпване на продукта в главата, но той отначало постъпва в кръвта; тогава не се образува ечемик - тези зрънца, - а кръвообращението като цяло възбужда главата, цялата кръвоносна система на главата отделя вредните вещества.
Ако човек не понася алкохол, тоест алкохолът недостатъчно добре се усвоява, този неусвоен алкохол прониква в главата, въздейства на очите и способства за насочването към главата на слизести маси. Точно както когато човек, употребяващ алкохол, предизвиква с това кипеж в кръвта си, при тези, които лошо понасят алкохола, в кипеж се привеждат слизестите маси, те се уплътняват и даже се гранулират, образуват се зърна. Това са уплътнили се слизести маси. Ето какво може да стане с този, който лошо понася даже една порция алкохол. Но да допуснем, че човек добре понася алкохола. Тогава също имаме постъпване на продукта в главата, но той отначало постъпва в кръвта; тогава не се образува ечемик - тези зрънца, - а кръвообращението като цяло възбужда главата, цялата кръвоносна система на главата отделя вредните вещества. В резултат се появява махмурлук и човек се оказва в състояние, когато трябва да пийне отново. По тези признаци може да се различи как действа алкохолът на един или друг човек.
към текста >>

В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно.
Вие знаете как се развъждат златните рибки. Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златна-та рибка просто няма да се излюпи. В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно. Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място.
към текста >>

Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.).
Можете да направите следния опит. Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода. След това пуснете тук златни рибки. Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.). Сега проверете при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
към текста >>

Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
Можете да направите следния опит. Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода. След това пуснете тук златни рибки. Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.). Сега проверете при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
към текста >>

При индустриалните предприятия такава система действа самостоятелно, защото в нея винаги постъпва нова топла вода.
При индустриалните предприятия такава система действа самостоятелно, защото в нея винаги постъпва нова топла вода. Следователно съвсем не е чудно, че златните рибки се развиват, при това много успешно. Такива са природните въздействия. Само в случай на правилно разбиране на явленията, се откриват тези въздействия на природата.
към текста >>

Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето.
Интересно е, че такива традиции продължават да живеят и до днес; масоните на своите събрания използват кожена престилка като особен отличителен знак. Това е наследство от древен Египет. Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
към текста >>

43. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер.
Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става? След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава. Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер. И тогава от човека остават - за да преминат през духовния свят - астралното тяло и собственият «аз». След това те преминават през духовния свят.
към текста >>

- Виждате ли, при такива хора има голямо значение, имало ли е в обкръжението му жена или някой друг, който е можел постоянно да го предпазва, да му говори, колко вредна е злоупотребата с алкохол?
Сега да разгледаме вашия случай. Виждате ли, не познавам този мъж и не знам как е живял. Може би вие сте го познавали? Тогава бихте могли да отговорите на някои въпроси. Добре ли го познавахте? - Виждате ли, при такива хора има голямо значение, имало ли е в обкръжението му жена или някой друг, който е можел постоянно да го предпазва, да му говори, колко вредна е злоупотребата с алкохол? (Това предположение се потвърждава). Този факт може да ни наведе на следа. В обкръжението му е имало хора, които постоянно са го увещавали, че не трябва толкова много да пие, тъй като това е ненормално и така той си вреди. Но при този човек, както се казва, всичко е влизало през едното ухо и е излизало през другото. Това също е народен израз и той съвсем не е безпочвен.
към текста >>

В обкръжението му е имало хора, които постоянно са го увещавали, че не трябва толкова много да пие, тъй като това е ненормално и така той си вреди.
Тогава бихте могли да отговорите на някои въпроси. Добре ли го познавахте? - Виждате ли, при такива хора има голямо значение, имало ли е в обкръжението му жена или някой друг, който е можел постоянно да го предпазва, да му говори, колко вредна е злоупотребата с алкохол? (Това предположение се потвърждава). Този факт може да ни наведе на следа. В обкръжението му е имало хора, които постоянно са го увещавали, че не трябва толкова много да пие, тъй като това е ненормално и така той си вреди. Но при този човек, както се казва, всичко е влизало през едното ухо и е излизало през другото. Това също е народен израз и той съвсем не е безпочвен. Наистина отношението на човека към някои изказвания е, че те му влизат през едното ухо и излизат през другото. Защо? Защото астралното тяло оставя без внимание тези изказвания, пропуска ги. Ухото - това е само инструмент на слуха.
към текста >>

В живота става така, че хора, «преглътнали» казаното им, постъпват като преди.
Непрекъснато пиеш! Това не е работа, губиш всякакво човешко достойнство! » - и т. н. Човекът е изслушвал всичко това безропотно, така да се каже, преглъщал го е. Става така. В живота става така, че хора, «преглътнали» казаното им, постъпват като преди. Но все пак в астралното им тяло нещо се е задържало от тези приказки. Може да сте му повтаряли това толкова често и напористо, че астралното му и етерното тяло да не са пропуснали всичко, без частично да задържат нещо. Докато безпрепятствено са се държали във физическото тяло, те не са чували казаното. Но в момента, когато физическото тяло е обусловило разхлабването на етерното тяло и астралното тяло, в човека чрез тях внезапно е влязла мисълта: все пак господин Ербсмел вярно ми говореше! Може и наистина да съм ненормален, щом цял живот се наливах толкова.
към текста >>

Разсъдъкът бил изолиран от останалия човек така, че всичко протичало напълно разумно, подобно на това, както и животните постъпват разумно - без да имат при това «аз»; последното често съм ви го демонстрирал с много хубави примери.
Той отишъл на гарата, купил си билет и заминал. Взел достатъчно пари със себе си, всичко, което имал. Така че можел да отиде надалеч. Като стигнал до гарата, означена на билета, си купил нов билет. Това направил многократно, без да съзнава какво върши. Разсъдъкът бил изолиран от останалия човек така, че всичко протичало напълно разумно, подобно на това, както и животните постъпват разумно - без да имат при това «аз»; последното често съм ви го демонстрирал с много хубави примери. Накрая той се осъзнал, паметта му се върнала. Осъзнал кой е. Образоваността му също се върнала в главата; тогава осъзнал, че се намира в Берлин, в приют за скитници! В края на краищата той стигнал дотук. А тръгнал от Щутгарт.
към текста >>

Ако поне малко сте наблюдавали живота преди войната, пътешествайки, сте могли да откриете - във всеки хотел, там, където се поставят писмата и адресатите могат да ги получат, - бихте могли да откриете послание с обратен адрес на едно американско общество.
В тази област се допускат много злоупотреби. Ако поне малко сте наблюдавали живота преди войната, пътешествайки, сте могли да откриете - във всеки хотел, там, където се поставят писмата и адресатите могат да ги получат, - бихте могли да откриете послание с обратен адрес на едно американско общество. Съдържанието винаги беше едно и също. Какво беше това? Беше основано американско общество с филиали. В Берлин имаше такъв филиал, във Франкфурт, в много големи градове имаше филиали. Работата беше поставена на добра основа.
към текста >>

Работата беше поставена на добра основа.
Ако поне малко сте наблюдавали живота преди войната, пътешествайки, сте могли да откриете - във всеки хотел, там, където се поставят писмата и адресатите могат да ги получат, - бихте могли да откриете послание с обратен адрес на едно американско общество. Съдържанието винаги беше едно и също. Какво беше това? Беше основано американско общество с филиали. В Берлин имаше такъв филиал, във Франкфурт, в много големи градове имаше филиали. Работата беше поставена на добра основа. Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество. Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството. Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е лошо да имаш власт над хората. Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои! - Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът.
към текста >>

Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество.
Съдържанието винаги беше едно и също. Какво беше това? Беше основано американско общество с филиали. В Берлин имаше такъв филиал, във Франкфурт, в много големи градове имаше филиали. Работата беше поставена на добра основа. Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество. Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството. Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е лошо да имаш власт над хората. Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои! - Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът. Търговците на вино доста охотно се хващаха на това.
към текста >>

Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството.
Какво беше това? Беше основано американско общество с филиали. В Берлин имаше такъв филиал, във Франкфурт, в много големи градове имаше филиали. Работата беше поставена на добра основа. Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество. Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството. Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е лошо да имаш власт над хората. Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои! - Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът. Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали.
към текста >>

Това, към което някои хора се стремят съзнателно, това, което като осъзната цел е поставено в посочената брошура, егоистично се реализира от отделни хора и те постигат успех, макар и не толкова голям.
Покрай това обаче ще трябва да разгледаме и други неща. Това, към което някои хора се стремят съзнателно, това, което като осъзната цел е поставено в посочената брошура, егоистично се реализира от отделни хора и те постигат успех, макар и не толкова голям. Вероятно ви се е случвало да присъствате някъде на събрания, където с речи се изявяват оратори. Ще се съгласите с мен, че убедителността на речта сама по себе си не винаги играе единствена роля, а много зависи и от влиянията, излъчвани от самия оратор. Работата е там, че най-обичани народни трибуни понякога стават хора, които използват неправомерни методи. Това е доста разпространено в наше време.
към текста >>

Съвсем не се стремя да постигна това, което изискват критиците.
Например стана така, че трябваше да напиша есе за собствения си живот за списание «Гьотеанум». Може някой от вас да е попадал на статията, целта на която беше да разкаже за всичко колкото се може по-просто, без украси, възможно най-просто, без излишества и преувеличения. Един от критиците, от тези, които особено много ни ругаят, заяви, че аз нося не «поезия и истина» като Гьоте, а «истината в цялата й трезвост». Да, именно към това се стремя! Съвсем не се стремя да постигна това, което изискват критиците. Днес подобни критици практикуват това, което по отношение на «трезвия стил» се явява «пияният стил». Този «пиян» стил се е разпространил днес навсякъде. Хората не се стремят да оказват въздействие със съдържанието на речта си, а използват думи, които да смажат другите хора. Започват да се практикуват неправомерни влияния. Ако пиша така, както се стремя да пиша, въздействието е върху «Аза», което запазва свободната воля.
към текста >>

Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна.
Доктор Щайнер: За теорията на Айнщайн би ми се наложило дълго да говоря, тъй като би било трудно да се изложи теорията на Айнщайн кратко. Този, който иска да я разбере правилно, трябва да знае математика. При теорията на Айнщайн необикновеното е това, че всички говорят за нея, но никой не я разбира; разговорите се водят, опирайки се на авторитетните мнения, защото, както беше казано, необходимо е да се знае математиката. Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн. И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години. Следващия път, доколкото е възможно, ще ви разкажа в популярна форма това-онова за нея.
към текста >>

44. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Господин Мюлер пита не би ли могъл господин докторът да каже нещо по наскоро поставения въпрос: има знахари, които по вида на урината диагностицират заболяването на човека.
Господин Мюлер пита не би ли могъл господин докторът да каже нещо по наскоро поставения въпрос: има знахари, които по вида на урината диагностицират заболяването на човека.
към текста >>

Господин Мюлер продължава с въпросите: В района на Базел има един човек, който, използвайки уринодиагностиката и специфични лекарствени средства, постига големи успехи в практиката си.
Господин Мюлер продължава с въпросите: В района на Базел има един човек, който, използвайки уринодиагностиката и специфични лекарствени средства, постига големи успехи в практиката си.
към текста >>

Древната медицина много точно е знаела, че човек не е само физическото тяло, което виждат очите и пипат ръцете, но той е и свръхсетивно същество, което пронизва тялото; ние също постоянно подчертаваме това.
новата медицина, иначе не може да се разбере каква е гледната точка на новата медицина днес. Древната медицина много точно е знаела, че човек не е само физическото тяло, което виждат очите и пипат ръцете, но той е и свръхсетивно същество, което пронизва тялото; ние също постоянно подчертаваме това.
към текста >>

Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката.
Разликата между тази древна медицина и новата медицина вие бихте могли да откриете, връщайки се към самото начало на човешкия живот, връщайки се към времето преди раждането. Нямам предвид духовното (състояние), предшестващо раждането, а физическото (състояние), тоест ембриона на човека в тялото на майката. Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката. В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна. След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка.
към текста >>

Но освен това, което съществува по такъв начин, около човека (ембриона) в майчиното тяло постоянно съществува уплътнена, слизеста течност.
Но освен това, което съществува по такъв начин, около човека (ембриона) в майчиното тяло постоянно съществува уплътнена, слизеста течност. Тази слизеста течност (изобразява я на рисунката) заема в матката мястото около (плода). Тази слизеста, плътна течност, с различни по-плътни образувания, по време на раждането се изхвърля във вид на така наречената плацента. Нея я разглеждат като отпадък, като нещо, което няма значение, тъй като в днешно време всичко, което се създава в живото същество и излиза извън него, се разглежда като отпадък.
към текста >>

Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова. Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза. Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>

И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова. Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза. Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>

В човек видимо е това, което постоянно се гради, от което се формира физическото му тяло.
Говорил съм ви за сетивновъзприемаемия и за свръхсетивния човек, за човека, който се вижда, и за човека, който също се намира в нас и не се вижда. В човек видимо е това, което постоянно се гради, от което се формира физическото му тяло. На този стадий на (ембриона) се образуват краищата на ръце (вж. рис.) и краищата на крака. Но това, което е свръхсетивно - астралното тяло и «азът», - служи на процесите на отделяне, постоянно отделя. Само физическото и етерно тяло строят. Астралното тяло и «азът» отново разрушават.
към текста >>

Но това, което е свръхсетивно - астралното тяло и «азът», - служи на процесите на отделяне, постоянно отделя.
Говорил съм ви за сетивновъзприемаемия и за свръхсетивния човек, за човека, който се вижда, и за човека, който също се намира в нас и не се вижда. В човек видимо е това, което постоянно се гради, от което се формира физическото му тяло. На този стадий на (ембриона) се образуват краищата на ръце (вж. рис.) и краищата на крака. Но това, което е свръхсетивно - астралното тяло и «азът», - служи на процесите на отделяне, постоянно отделя. Само физическото и етерно тяло строят. Астралното тяло и «азът» отново разрушават.
към текста >>

Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него.
Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него. Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия. Но няма да намерите много от построеното преди триста години. При човека работата стои така, че и строителството, и разрушението стават едновременно. Отначало се строи: ние ядем, поемаме вещества; те стигат до черния дроб, там се трансформират и преобразуват. След това започват разрушението и отделянето.
към текста >>

Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия.
Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него. Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия. Но няма да намерите много от построеното преди триста години. При човека работата стои така, че и строителството, и разрушението стават едновременно. Отначало се строи: ние ядем, поемаме вещества; те стигат до черния дроб, там се трансформират и преобразуват. След това започват разрушението и отделянето. В граденето и разрушаването се състои цялата деятелност на човешките същества.
към текста >>

Но няма да намерите много от построеното преди триста години.
Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него. Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия. Но няма да намерите много от построеното преди триста години. При човека работата стои така, че и строителството, и разрушението стават едновременно. Отначало се строи: ние ядем, поемаме вещества; те стигат до черния дроб, там се трансформират и преобразуват. След това започват разрушението и отделянето. В граденето и разрушаването се състои цялата деятелност на човешките същества. Ако само строяхме, щяхме да ставаме недодялани и глупави.
към текста >>

Именно на това, че разрушаваме, че постоянно произвеждаме отделяния в главния мозък, че имаме отделителни органи за секрети, жлези, е основано това, че не сме слабоумни, че сме разумни хора, макар и в различна степен, разбира се.
След това започват разрушението и отделянето. В граденето и разрушаването се състои цялата деятелност на човешките същества. Ако само строяхме, щяхме да ставаме недодялани и глупави. Щяхме да бъдем слабоумни. Щяхме да бъдем не просто слабоумни, но щяхме да странстваме подобно на бездуховни растения, ако само строяхме. Именно на това, че разрушаваме, че постоянно произвеждаме отделяния в главния мозък, че имаме отделителни органи за секрети, жлези, е основано това, че не сме слабоумни, че сме разумни хора, макар и в различна степен, разбира се. Защото духовното начало се основава на разрушението, а не на строенето. Затова процесите на отделяне имат изключителна важност.
към текста >>

Тук би постъпвала потта и след известно време - би трябвало още да има и фини мускули - кожата би се свивала и потта би се изхвърляла навън.
Сега да минем към отделянето на урина. Виждате ли, този процес протича по-незабележимо, отколкото потоотделянето, тъй като потта не прави нищо друго, а излиза навън и покрива кожата. Ако кожата имаше малки торбички, където потта би могла да се отделя и ако отгоре бяха покрити с кожа, вие нямаше да забелязвате процеса на потоотделяне. Би могло да бъде така, че вътре в кожата да има такива малки торбички (мехурчета). Тук би постъпвала потта и след известно време - би трябвало още да има и фини мускули - кожата би се свивала и потта би се изхвърляла навън. Както потта се отделя посредством етерното тяло, по същия начин урината се отделя посредством астралното тяло. Обаче остава незабелязано, че ако например човек притежава чувствително, живо осезание, отделя повече урина, отколкото в случай на слабо осезание, защото урината не излиза отведнъж навън. Виждате ли, човек, стигащ до състояние на въодушевление и оставащ в него - независимо дали е зает с външна дейност или наблюдава нещо, - такъв човек би трябвало в състояние на въодушевление постоянно да изпуска урина, ако нямаше пикочен мехур. Такова устройство, такава (телесна) организация не би предвещавала нищо добро. Човек не би могъл да иде в музей, защото като види там картините и се въодушеви, не трябва да излиза от тоалетната!
към текста >>

Виждате ли, човек, стигащ до състояние на въодушевление и оставащ в него - независимо дали е зает с външна дейност или наблюдава нещо, - такъв човек би трябвало в състояние на въодушевление постоянно да изпуска урина, ако нямаше пикочен мехур.
Ако кожата имаше малки торбички, където потта би могла да се отделя и ако отгоре бяха покрити с кожа, вие нямаше да забелязвате процеса на потоотделяне. Би могло да бъде така, че вътре в кожата да има такива малки торбички (мехурчета). Тук би постъпвала потта и след известно време - би трябвало още да има и фини мускули - кожата би се свивала и потта би се изхвърляла навън. Както потта се отделя посредством етерното тяло, по същия начин урината се отделя посредством астралното тяло. Обаче остава незабелязано, че ако например човек притежава чувствително, живо осезание, отделя повече урина, отколкото в случай на слабо осезание, защото урината не излиза отведнъж навън. Виждате ли, човек, стигащ до състояние на въодушевление и оставащ в него - независимо дали е зает с външна дейност или наблюдава нещо, - такъв човек би трябвало в състояние на въодушевление постоянно да изпуска урина, ако нямаше пикочен мехур. Такова устройство, такава (телесна) организация не би предвещавала нищо добро. Човек не би могъл да иде в музей, защото като види там картините и се въодушеви, не трябва да излиза от тоалетната! Но човешката природа се е погрижила за тази секреция. Природата я събира в пикочния мехур и на известно време я освобождава. Урината се отделя при предимно посредничество на астралното тяло; то навсякъде изпълва човека, урината се извежда отвсякъде, събира се в бъбреците и после отива в пикочния мехур.
към текста >>

В целия човек постоянно се извършва отделяне.
А отделяното от червата по особен начин се подчинява на «аза»; при животните то се подчиняват на астралното тяло, но при човека се подчиняват на «аза». Не само червата са задействани в процеса на отделяне, а е задействан целият човек. В целия човек постоянно се извършва отделяне. Червата представляват само извеждащия апарат. Може да се каже, че именно отделянията позволяват да се види, че в потта проявява активност етерното тяло, при урината активно е астралното тяло и в отделянето на фекалии активен е «азът».
към текста >>

Ако например ядем яйца и тези яйца трябва да бъдат усвоени, яйцето първо попада в устата, а след това отива в стомаха; после постъпва в червата и тук - както вече съм казвал - яйцето съвсем се разрушава.
Ако например ядем яйца и тези яйца трябва да бъдат усвоени, яйцето първо попада в устата, а след това отива в стомаха; после постъпва в червата и тук - както вече съм казвал - яйцето съвсем се разрушава. Белтъкът е подложен на разрушение. Но след това, по пътя, който разрушеният белтък изминава по направление към черния дроб, той се съгражда отново и по такъв начин, от животинския или растителен белтък, по пътя от червата към черния дроб възниква човешкият белтък. Едва тогава човешкият белтък постъпва в кръвта.
към текста >>

Едва тогава човешкият белтък постъпва в кръвта.
Ако например ядем яйца и тези яйца трябва да бъдат усвоени, яйцето първо попада в устата, а след това отива в стомаха; после постъпва в червата и тук - както вече съм казвал - яйцето съвсем се разрушава. Белтъкът е подложен на разрушение. Но след това, по пътя, който разрушеният белтък изминава по направление към черния дроб, той се съгражда отново и по такъв начин, от животинския или растителен белтък, по пътя от червата към черния дроб възниква човешкият белтък. Едва тогава човешкият белтък постъпва в кръвта.
към текста >>

По пътя от устата до стомаха и червата картофът постепенно се превръща в захар.
Или пък, господа, представете си, че ядете картофи. Картофите основно претърпяват промяна още в устата, защото нишестето изобщо е от най-важните хранителни средства и служи не само да се колосват ризите. Картофът се състои почти само от нишесте. По пътя от устата до стомаха и червата картофът постепенно се превръща в захар. От картофа отначало се появява декстрин, а след това захар. Картофът само в устата не е много сладък; в червата той става необичайно сладък, тъй като там той се превръща в захар. Но когато в червата картофеното нишесте се превръща в захар, когато черният дроб след това превръща картофената или някаква друга захар в човешка захар, тази вътрешна захар се предава после на цялото тяло и то вследствие от това се затопля, придобива своя вътрешна топлина. Но за да може това да стане, астралното тяло трябва нормално да работи. Ако то не работи нормално, процесът на превръщане в човешка захар не се осъществява по правилен начин и животинските и растителни захари отиват право в бъбреците.
към текста >>

И така, ако искаме да имаме здрава глава, посредством гърдите трябва да издигаме и доставяме в главата едно постоянно произвеждано в нас вещество, а именно - оксалова киселина.
Или вземете следното: виждате ли, ако искаме главата да е здрава, което в края на краищата също не е безразлично за физическия човек тук, на земята, защото главата на човек трябва да е здрава, ако смятаме, че тя е най-важният му орган. И така, ако искаме да имаме здрава глава, посредством гърдите трябва да издигаме и доставяме в главата едно постоянно произвеждано в нас вещество, а именно - оксалова киселина. Здравата глава трябва да има определено количество оксалова киселина. Тази оксалова киселина ние произвеждаме в нас самите, подобно на това, както произвеждаме необходимия ни алкохол. Но и самата глава трябва правилно да работи, за да бъде произведена оксаловата киселина, оксалатът. Ако главата работи неправилно, оксаловата киселина си остава долу; в дадения случай се нарушава кръвоснабдяването на главата, а оксаловата киселина попада в урината и се отделя.
към текста >>

Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите.
Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите. Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване. Ако кръвта преминава през органите много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди. В такъв случай, ако кръвта вече в урината излиза от бъбреците навън, урината - в случай на такова състояние на кръвта - става на парцали. Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали. Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста.
към текста >>

Да, господа, всичко това понякога ни се струва глупост.
Днес вече не ценят явленията, свързани с отделянето на отпадъци. Макар и в някакво отношение да е добре, че не ги ценят толкова високо. Защото в тази връзка всичко става. Познавах един човек, който искаше да ликвидира измиването, като го мотивира с това - след като беше чул, че духът живее в секретите, - че всичко отделяно трябва да се запазва, даже мръсотията. Като следствие той много ценеше всяка мръсотия. Да, господа, всичко това понякога ни се струва глупост. Но не винаги това е глупост. Да вземем например коня. Той има копита, които преминават в мекотата на конския палец. Там се събира мръсотия. Може да стане така, че ако постоянно почиствате тази мръсотия от коня, той да заболее.
към текста >>

Но не винаги това е глупост.
Макар и в някакво отношение да е добре, че не ги ценят толкова високо. Защото в тази връзка всичко става. Познавах един човек, който искаше да ликвидира измиването, като го мотивира с това - след като беше чул, че духът живее в секретите, - че всичко отделяно трябва да се запазва, даже мръсотията. Като следствие той много ценеше всяка мръсотия. Да, господа, всичко това понякога ни се струва глупост. Но не винаги това е глупост. Да вземем например коня. Той има копита, които преминават в мекотата на конския палец. Там се събира мръсотия. Може да стане така, че ако постоянно почиствате тази мръсотия от коня, той да заболее. Трябва инстинктивно да чувствате, колко дълго можете да оставите мръсотията, за да може конят отново да произведе тази мръсотия.
към текста >>

Може да стане така, че ако постоянно почиствате тази мръсотия от коня, той да заболее.
Да, господа, всичко това понякога ни се струва глупост. Но не винаги това е глупост. Да вземем например коня. Той има копита, които преминават в мекотата на конския палец. Там се събира мръсотия. Може да стане така, че ако постоянно почиствате тази мръсотия от коня, той да заболее. Трябва инстинктивно да чувствате, колко дълго можете да оставите мръсотията, за да може конят отново да произведе тази мръсотия. С примера за коня нагледно ви е показано какво значение има мръсотията на секретите. Тези продукти имат значение за духовното начало в човека, те имат значение за здравето и болестта. И здравето, и болестта трябва да се определят по секретите. Духовното начало в секретите древните са наричали «мумия».
към текста >>

И така, господа, поставихте въпрос, а аз ви казах как всичко това стои всъщност.
И така, господа, поставихте въпрос, а аз ви казах как всичко това стои всъщност. При всякакви обстоятелства можете да се позовавате на това, че в толкова специфичната тематика става дума не за нещо мръсно, а за дух. Защото човек би станал безсилен, ако градивният процес в него прекомерно се усили. Ако само гради, в него ще се появят тумори. Той трябва да поддържа процесите на разрушение. Той именно трябва да руши.
към текста >>

45. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Господин Бурле поставя въпрос за теорията на относителността; как стои работата с нея днес?
Господин Бурле поставя въпрос за теорията на относителността; как стои работата с нея днес? По темата се е случвало много да четат, особено по-рано. Сега за това сякаш са забравили; поне вече не се чува толкова, колкото преди.
към текста >>

Доктор Щайнер: Виждате ли, въпросът за теорията на относителността е трудно нещо, трябва да бъдете много внимателни и даже ако се постараете да бъдете внимателни, в края на краищата ще трябва да кажете, че не сте се ориентирали в този проблем.
Доктор Щайнер: Виждате ли, въпросът за теорията на относителността е трудно нещо, трябва да бъдете много внимателни и даже ако се постараете да бъдете внимателни, в края на краищата ще трябва да кажете, че не сте се ориентирали в този проблем. Но така е и при тези хора, които днес говорят за теорията на относителността. Макар и да казват, че смятат тази теория за велико достояние на нашето време, те не я разбират. Ще се постарая, доколкото изобщо е възможно, да я изложа популярно. Както се казва, днес ще бъде трудно, но следващия път ще преминем към по-интересни неща.
към текста >>

Ще се постарая, доколкото изобщо е възможно, да я изложа популярно.
Доктор Щайнер: Виждате ли, въпросът за теорията на относителността е трудно нещо, трябва да бъдете много внимателни и даже ако се постараете да бъдете внимателни, в края на краищата ще трябва да кажете, че не сте се ориентирали в този проблем. Но така е и при тези хора, които днес говорят за теорията на относителността. Макар и да казват, че смятат тази теория за велико достояние на нашето време, те не я разбират. Ще се постарая, доколкото изобщо е възможно, да я изложа популярно. Както се казва, днес ще бъде трудно, но следващия път ще преминем към по-интересни неща.
към текста >>

С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой.
С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой.
към текста >>

Но това е глупост.
Вие знаете, че ако картината се намира тук, тя е голяма; ако се отдалечите, тя, по законите на перспективата, ще става все по-малка. Размерите на картината, която вие виждате, са относителни. Привържениците на релативистката теория предполагат, че човешките размери също имат изключително такъв характер, тъй като причините, по които тези размери стават видими, навсякъде са едни и същи. Но това е глупост. Големината на човека вече в самата себе си носи нещо абсолютно; човек не може да бъде много по-голям или много по-малък, отколкото му е предопределено. Хората измислят всичко това, тъй като нямат никаква представа за участието на Космоса в процесите и явленията, ставащи на земята около нас. От всичко, което вече ви казах, можете да направите следния извод: тук се намира Земята; на Земята се намира някакъв човек. Но вие знаете, че човек зависи не само от силите на
към текста >>

Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата.
Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища. На децата обясняват как е възникнала планетната система, която отначало е била мъглявина и от тази мъглявина са се отделили планетите. В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата. Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова. Същото би трябвало да е станало и в Космоса. Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата. Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата!
към текста >>

пр.) На планината поставям топ, изстрелът на който може да се чуе при желание чак в Офенбург.
С това е свързано и нещо друго. Представете си, господа, че тук се намира планина. Тук се намира Фрайбург в Брейсгау (природен парк в Германия - бел. пр.) На планината поставям топ, изстрелът на който може да се чуе при желание чак в Офенбург. Но вие ще чуете изстрела със закъснение. Ако някой определи времето, когато той е чул изстрела във Фрайбург и кога някой го е чул в Офенбург, в показанията на часовниците ще се открие разлика. На звука му е необходимо известно време, за да стигне от Фрайбург до Офенбург.
към текста >>

46. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Първоначалното значение на карнавала преди Велики пости и в какво се е превърнал днес.
Първоначалното значение на карнавала преди Велики пости и в какво се е превърнал днес. За физическите взаимоотношения при ферментацията на виното, радиопредаването и близнаците. Животните като предсказатели на природни бедствия. Влияние на един човек върху друг. При гърците очите се отварят за външния свят. Човек произхожда от духовния свят и когато умре, отново се връща в духовния свят.
към текста >>

Как са построени пирамидите.
Магическата сила на езика. Зареждане с разрушителна сила на веществата, използвани при балсамирането. Атмосферата, създавана от тамяна. Запазване на кълняемостта на зърното от гробниците. Мумиите са враждебни на живота. Как са построени пирамидите. Силата на фараоните.
към текста >>

47. ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер GA_353 История на човечеството и културните народи

Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>

48. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние.
Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо. В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество.
към текста >>

Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението.
В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза.
към текста >>

Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот.
Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението. Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот. Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза. Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес.
към текста >>

Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят. Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили. Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата. Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения. И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
към текста >>

Вследствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия.
Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини. Тук, в Арабия, също така живеят хора, в по-голяма или по-малка степен намиращи се под господството на англичаните. Това е все още почти непроходимата местност Арабия. Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия. Това се канеше да направи Германия. Вследствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия. Тук някога е била Сирия. (Рис. 1)
към текста >>

Тогава човек постепенно отново идва в съзнание.
Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза. Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща. Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>

Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло.
Труповете се балсамирали, при това ги балсамирали умело и ги съхранявали. Защо е било така? Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8]. Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]). Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно. Ако би им било известно за Аза и за астралното тяло, те биха казвали, че сами ще си построят физическото тяло. Но на тях им е било известно само това фино етерно тяло. Затова и вярвали, че е необходимо да се съхрани физическото тяло, за да може човек да го намери, връщайки се отново (вж. бел.[9] ). И така, съществуването на етерното тяло е било открито от египтяните.
към текста >>

Ето защо в основата на бройната си система те поставили числата шестдесет, дванадесет и т. н.
Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека. И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите. Знанията за въздействието на звездите върху човека те оформили като специална наука. Ето защо в основата на бройната си система те поставили числата шестдесет, дванадесет и т. н.
към текста >>

Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>

49. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Въпрос: Какво е предназначението на навечерието на поста, какво представлява карнавалът преди великия пост.
Въпрос: Какво е предназначението на навечерието на поста, какво представлява карнавалът преди великия пост. Можем ли да чуем от доктор Щайнер нещо по тази тема? Откъде произхожда празникът Сирни заговезни, какво означава той?
към текста >>

В миналото те са имали определен положителен смисъл, но постепенно този смисъл се е изгубил.
Виждате ли, няма да разберете празника, питайки каква цел има той. Най-малкото, формата на провеждането му говори, че в края на краищата хората с години са могли напълно да минат без този празник. Бихме могли да кажем, че според сегашния възглед празникът няма никакъв смисъл. Той е изгубил своето първоначално значение. С карнавала и други подобни неща работата стои така, както с ордените, пищните одежди и т. н. В миналото те са имали определен положителен смисъл, но постепенно този смисъл се е изгубил. Не е ли вярно, че и други празници също малко по малко изчезват: постепенно те ще загубят своето значение, ако не бъдат обновени в своя първоначален смисъл. По отношение на карнавала не се предприемат никакви усилия за възстановяване на предишното му значение. А карнавалът би могъл да проникне още по-дълбоко в социалния живот, ако би получил отново своя първоначален смисъл, който е имал, например в Древния Рим.
към текста >>

Не е ли вярно, че и други празници също малко по малко изчезват: постепенно те ще загубят своето значение, ако не бъдат обновени в своя първоначален смисъл.
Най-малкото, формата на провеждането му говори, че в края на краищата хората с години са могли напълно да минат без този празник. Бихме могли да кажем, че според сегашния възглед празникът няма никакъв смисъл. Той е изгубил своето първоначално значение. С карнавала и други подобни неща работата стои така, както с ордените, пищните одежди и т. н. В миналото те са имали определен положителен смисъл, но постепенно този смисъл се е изгубил. Не е ли вярно, че и други празници също малко по малко изчезват: постепенно те ще загубят своето значение, ако не бъдат обновени в своя първоначален смисъл. По отношение на карнавала не се предприемат никакви усилия за възстановяване на предишното му значение. А карнавалът би могъл да проникне още по-дълбоко в социалния живот, ако би получил отново своя първоначален смисъл, който е имал, например в Древния Рим.
към текста >>

Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста.
Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила. Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста. Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел. пр.), доколкото по време на карнавала хората най-малко се сдържали, незабавно правели всичко, което им харесвало. А после ставало много по-лошо, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това. По-късно станало така, все едно предшестващото време го е нямало. Така са се съчетали тези празници.
към текста >>

Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел.
Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста. Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел. пр.), доколкото по време на карнавала хората най-малко се сдържали, незабавно правели всичко, което им харесвало. А после ставало много по-лошо, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това. По-късно станало така, все едно предшестващото време го е нямало. Така са се съчетали тези празници.
към текста >>

Обаче при това винаги трябва да изследваме предпоставките.
Следователно може да се каже: такива неща стават в света, такива неща са обясними, тъй като при определени условия те могат да имат място, вследствие влиянието на един човек върху друг, влияние, осъществявано без каквито и да било физически връзки. Обаче при това винаги трябва да изследваме предпоставките. В описания случай предпоставките са могли да бъдат съвсем различни. Въпреки това, ако например по време на бременността е станала караница между двете жени, тя би могла да послужи като причина, по-късно да се състои взаимното включване, установяването на комуникация между втората жена и детето.
към текста >>

В описания случай предпоставките са могли да бъдат съвсем различни.
Следователно може да се каже: такива неща стават в света, такива неща са обясними, тъй като при определени условия те могат да имат място, вследствие влиянието на един човек върху друг, влияние, осъществявано без каквито и да било физически връзки. Обаче при това винаги трябва да изследваме предпоставките. В описания случай предпоставките са могли да бъдат съвсем различни. Въпреки това, ако например по време на бременността е станала караница между двете жени, тя би могла да послужи като причина, по-късно да се състои взаимното включване, установяването на комуникация между втората жена и детето.
към текста >>

Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното тяло.
Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното тяло.
към текста >>

Така постепенно се формирали възгледи за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Така постепенно се формирали възгледи за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза. Виждате ли, думата Яхве означавала не нещо друго, а Аз съм. Ето какво било значението на думата. По такъв начин почитането на Яхве като висш Бог, изповядването на висшия Бог ясно сочи към човешкия Аз.
към текста >>

Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ.
Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа. Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия. Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция. В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг. Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз. Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света. Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света.
към текста >>

По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци.
Можете да разберете, че тези думи са били проява на определени възгледи. В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите. Те охотно гледали на тях като на свои отци, като на свои духовни отци. И преди всичко те вярвали, че тези духовни отци се намират в по-тясна връзка с боговете, отколкото останалите, стоящи отвън. Бидейки външни, отначало те е трябвало да приемат вести, сведения от отците. По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци. Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си. Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод. Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците». Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите.
към текста >>

В Библията, в Новия Завет в тази връзка постоянно се използват изрази, където Исус Христос се нарича ту Син Божий, ту син човешки.
В Библията, в Новия Завет в тази връзка постоянно се използват изрази, където Исус Христос се нарича ту Син Божий, ту син човешки. На всички места, където става дума за Сина Божий и за сина човешки, се има предвид еднозначността на двата термина. Именно затова се използва ту единият, ту другият. Но ако това не се знае, Евангелието въобще не може да се разбере. Ето защо в настоящето то се разбира толкова лошо от тези, които го изповядват.
към текста >>

Ако някой би казал така, това, разбира се, би било глупост, господа.
Когато слънцето грее, на него му става горещо. И ето, появява се такова съждение: на човек може да му стане горещо. По-късно хора, намиращи се в Европа, намират, че през лятото на тях също им става горещо. На тях също им е горещо. Сега те извикват на помощ не разсъдъка, а чувството и казват: въз основа на съвременните събития не може да се обясни защо на човек му става горещо, но ето, в Древна Индия на хората им ставало горещо, те се преселили в Европа и пренесли в Европа това свое свойство, вследствие на което им ставало горещо. Ако някой би казал така, това, разбира се, би било глупост, господа. Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа.
към текста >>

При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост.
Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа. Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>

Те биха отрекли и влиянието на Слънцето, ако такова отрицание не би било явна глупост!
Те биха отрекли и влиянието на Слънцето, ако такова отрицание не би било явна глупост! Именно на това трябва да се обърне внимание, ако искаме да разберем възникването на християнството.
към текста >>

[1] До началото на 20 век Римската църква празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя.
[1] До началото на 20 век Римската църква празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда». При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник, като на някои места се правят карнавали. – Бел. пр.
към текста >>

В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40.
[1] До началото на 20 век Римската църква празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда». При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник, като на някои места се правят карнавали. – Бел. пр.
към текста >>

Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда».
[1] До началото на 20 век Римската църква празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда». При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник, като на някои места се правят карнавали. – Бел. пр.
към текста >>

50. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия.
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус. При това трябва да отбележим нещо особено: в Йерусалим било основано християнството. Столетие по късно един от най-образованите римляни знае за него не повече от това, което току-що ви съобщих! Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия. И ето, под повърхността на това, което гледано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта. Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, както ги наричали. Те вече отдавна се разпространявали сред народа, докато знатните римляни не ги е било грижа за това.
към текста >>

Но как постъпвали с тези християни?
Но как постъпвали с тези християни? Виждате ли, от време на време тези потомци на разбойниците на Ромул се събирали на определени места, където те «изостряли своята образованост». «Образоваността» от такъв вид се състояла в това, че те, покрай всичко друго, са строели арени за сражения с диви зверове. Доставяло им огромно удоволствие да хвърлят на зверовете тези, които според разбирането на римляните не са достигнали човешката степен на развитие - били са не съвсем хора. Те се забавлявали, като хвърляли последните, след принудително сражение със зверовете, за храна на същите зверове. Това е било «изтънчено» наслаждение.
към текста >>

Обаче две неща са съвместими едно с друго и две неща несъвместими: мъдростта е несъвместима с глупостта, но учеността много добре живее дружно с голямата глупост.
Докато в мистериите човек ставал друг. Тук той е трябвало да достигне до друго отношение към целия свят. В мистериите той е трябвало да стане мъдър. Днес, благодарение на съществуващите в света учреждения и учебни заведения, нито един човек не става по-мъдър. Затова пък става много учен. Обаче две неща са съвместими едно с друго и две неща несъвместими: мъдростта е несъвместима с глупостта, но учеността много добре живее дружно с голямата глупост. Някога е било именно така: в древните мистерии се ставало мъдър и там човек бивал пронизан от духовността. Човек ставал сериозно приемащ духовността. Трябвало е да се преминат седем степени. Много малко достигали висшата степен. Тези седем степени имали названия, които е трябвало да бъдат разбрани, за да се научи какво правели хората на една или друга степен.
към текста >>

Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава.
Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност. И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори. Именно до това стигал тук човек. Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане. Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава. Древните хора разбирали това и затова на техните слушатели преди всичко се предписвало мълчание. И така, след като приучвали човека да цени истината, го обучавали на мълчание. Едва тогава той се учел на мълчание.
към текста >>

В мистериите човек постепенно ставал бог.
Обичайно тя се интерпретира така. Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс». Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух. Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете. В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък.
към текста >>

На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена гледна точка».
Само в случай, когато е отишъл толкова далеч, че се е издигнал до пета степен, той вече не иска нищо особено. Иска само това, което иска целият народ. Това става негов интерес. И така той става дух на народа. Тези духове на народа в древните мистерии, също и в Гърция, били наистина много, много мъдри хора. На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена гледна точка». Не, без оглед на достигнатата от тях пета степен, с помощта на упражнения те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е. Виждате ли, ако днес някой е държавник, на него му се налага да отговаря на питания, внесени в райхстага, в парламента. Представете си, че това се прави така, както се е правело някога! Ако този, който е задължен да даде отговор, би казал така: отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света, да се потопя в себе си, за да изкажа съждение за това. Бих искал да знам какво ще кажат партиите в Райхстага, да кажем, на господин Щреземан[7] или други корпорации, ако на питане би последвал такъв отговор: за да се състави зряло съждение по зададения въпрос, отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света!
към текста >>

Даже ако вие кажете нещо, а аз се постарая да използвам някакъв цифров код, ще се окаже, че той е приложим и към казаното от вас.
Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана». Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил. Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони. И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности. Даже ако вие кажете нещо, а аз се постарая да използвам някакъв цифров код, ще се окаже, че той е приложим и към казаното от вас. Такова е свойството на самата реч. В казаното от вас господства духовното начало.
към текста >>

51. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче нито едно, даже най-просто събитие, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху Земята.
Господа, да продължим разглеждането на Мистерията на Голгота. Казвал съм ви: по-нататъшното развитие е обусловено от факта, че ставащото на Земята зависи не само от Земята, но от целия свят. На съвременния човек му е много трудно да си състави представа за тази зависимост на земните събития от целия свят. Обаче нито едно, даже най-просто събитие, ставащо с човека, не би могло да бъде разбрано, ако не се знае, че мировото пространство постоянно оказва влияние върху Земята. Демонстрирал съм ви го с многобройни примери. Днес ще го продемонстрирам във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>

Налага се да допуснем, че кристалното небе, за което говорили древните, постепенно се реабилитира от науката.
Възможно е тези дни да сте чели, че гарантираното знание за звездите не е толкова стабилно. Скоро стана известно нещо, което беше открито неотдавна: оказва се, че Земята е обкръжена не от празно пространство. Ако се издигнем на височина четиристотин километра, там Земята е обкръжена от твърдите кристали на азота! Налага се да допуснем, че кристалното небе, за което говорили древните, постепенно се реабилитира от науката. Но за това искам да спомена само мимоходом. От подобни примери достатъчно разумните хора от нашето време биха могли да видят колко малко всъщност е известно за света на звездите.
към текста >>

Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях. Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят. Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност. Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>

За това са забравили, доколкото историческите сведения постоянно се изкривяват.
Аз... аз не те познавам! Аз едва днес дойдох тук! Какво искаш от мен? » Така би станало в случая, ако върху всеки човек на възраст, да кажем, тридесет години би се оказвало слънчево влияние. Да, господа, това може и да ви се стори невероятно, но все пак е истина. За това са забравили, доколкото историческите сведения постоянно се изкривяват. Затова и нищо не е известно. Нещо подобно е съществувало в древността, макар и да не се проявявало с толкова груба очевидност, както в приведения по-горе пример. Но в много дълбока древност, да кажем, преди седем-осем хиляди години, ако надникнем например в Индия, там действително е съществувало такова явление: достигайки тридесетата година от живота, хора забравяли за своя предишен живот, те ставали съвсем нови хора. И тогава, приемайки ги, хората от обкръжението им казвали: «Сега ти пристъпваш към «служене» - използвам съвременния израз. И едва тогава на дадения човек му съобщавали как се казва и кой е той.
към текста >>

е имало римски император Юлиан[1], когото назовавали Апостат, Отстъпник.
В четвъртото столетие след Р. Хр. е имало римски император Юлиан[1], когото назовавали Апостат, Отстъпник. Той искал отново да въведе древната звездна религия. Той бил убит по време на поход в Персия! Това, което станало в Рим, може да се обясни само по следния начин.
към текста >>

Това е искал да постигне Хайнрих II Свети.
Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа. При това човек ще получи класов мироглед и т. н. Но мислите не допускат господство над себе си! Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества. Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно. Този факт може да се оценява отрицателно, но във всеки случай, по време на управлението на Хайнрих II Свети световното господство е било много силно. И ако тогава би се удало да се организира Католическата Църква така, че тя да изгуби своя римски характер, да престане да бъде римска, учението на църквата би било отделено от идеята за световно господство.
към текста >>

Така и нищо не било постигнато.
В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала голяма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер фон Хабенихт[5]. Защо той се нарича фон Хабенихт, тоест «нямащ нищо», може само да се гадае. Във всеки случай той е бил също толкова «нямащ нищо», колкото и ние с вас. Трудно ще ни е да си представим сумата, на която би възлязъл един кръстоносен поход в Азия. Но цялата тази армия от кръстоносци още по пътя престанала да съществува. Така и нищо не било постигнато.
към текста >>

Но да се постигне всичко това не се удало.
Но да се постигне всичко това не се удало. В по-късните кръстоносни походи пак се намесвали римските властници. Всичко това може да се прочете в историята на кръстоносните походи.
към текста >>

Християнството достигнало необичаен успех в социално отношение именно в това, че постепенно изчезнало робството.
срещу християнството, което действително е свързано с Христос Исус и учи именно на това, на което е учил самият Христос Исус. Това и става в случая с антропософията. Ето защо съвсем не е чудно, че у тези, които познават християнството само в неговите съвременни форми, се поражда голяма антипатия към такова християнство. Но към християнството като такова тази антипатия не е насочена. Християнството достигнало необичаен успех в социално отношение именно в това, че постепенно изчезнало робството. Ако не е било християнството, господа, нямаше да я има и съвременната наука. Вижте само: голяма част от действително великите открития са били направени от монаси. Въздушната помпа е изобретена от смелия бургомистър на Мариенбург господин Гуерике[7]. Повечето от значителните открития са направени именно от монаси. И този, който е създал системата, която носи неговото име - Коперник[8], е бил каноник, католически каноник.
към текста >>

52. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Ще се опитам да ви изясня как е изглеждала Европа по времето, когато християнството, постепенно разширявайки се, пристигало в Европа.
Ще се опитам да ви изясня как е изглеждала Европа по времето, когато християнството, постепенно разширявайки се, пристигало в Европа. Тук Европа се отделя от Азия, от Урал. Тук имаме могъщата река Волга и ако бихме попаднали в тези области, които днес съставляват Южна Русия, Украйна и т. н., ние бихме заварили там - по времето, когато християнството се е надигало от юг - народ, по-късно съвсем изчезнал от тези земи, преместил се на Запад и на Запад претопил се сред другите народи. Това са остготите. И така, по времето, когато християнството започнало да се разпространява, тук живеели остготите.
към текста >>

Християнството, разпространяващо се от Рим, приело по-външна форма, която по-късно станала мъртва в култа, защото значението на този култ повече не се постигало.
Тук по-късно по-горе назованият Вулфила превел Библията. Тук дошло християнство, което било по-истинно, отколкото християнството, което по втория път повсеместно се разпространявало от Рим. От Рим християнството се разпространявало в по-голяма степен като господство. Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на Изток, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски характер. Азиатският характер се явява по-вътрешен. Християнството, разпространяващо се от Рим, приело по-външна форма, която по-късно станала мъртва в култа, защото значението на този култ повече не се постигало. Казах ви за дарохранителницата, за «светая светих», отразяваща Слънцето и Луната - но това е било скрито, не е могло повече да се оцени по достойнство. И така, тук се разпространявал култ, загубил същността си, илюзорен култ. Този загубил същността си култ по-късно бил пренесен от един загубил същността си император в Константинопол. Бил основан град Константинопол. А в по-късно време това «видоизменено» християнство се разпространило и по други страни.
към текста >>

Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война.
Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война. По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно. Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката. Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса. Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните. А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове.
към текста >>

По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно.
Когато тези (германски) народи преминавали в Европа, преди всичко те се сблъсквали с келтите, при това постоянно възниквала борба и война. По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно. Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката. Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса. Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните. А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове. И много повече, отколкото от германските мечове, римляните изпитвали страх от този страшен вик на нападащите.
към текста >>

И те биха казали: съвсем не става за човек някой, който постоянно се държи като сънливец, като поспаланко!
Виждате ли, ако тези хора биха могли да се появят отново в предишния си вид - разбира се, те се появяват отново, тъй като хората се превъплъщават, но забравят всичко, което са преживели, - ако биха могли да се появят отново във вида, който са имали някога, и видят днешното население, цялото днешно население би им се сторило съставено от сънливци, от поспаланковци! И те биха казали: съвсем не става за човек някой, който постоянно се държи като сънливец, като поспаланко! Нека си надене нощната шапчица и да отива да спи. Техният начин на живот е бил съвсем друг, те са били подвижни.
към текста >>

Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в стремеж към световно господство.
Виждате ли, господа, казвал съм ви, че например в манастирите, а също така и в първите университети, е съществувало много от това, което се отнася към древната наука, така че там християнството го свързвали с тази древна наука. Това, което било получено от древната звездна мъдрост, астрологията, което по-късно в Европа съвсем изчезнало, идвало от Ирландия. От Рим всъщност се е разпространявал само култът. Едва по-късно, когато Средна Европа се обърнала към Евангелието, то допълнило култа. Но сред хората живеело много от това, което било донесено от Ирландия. Виждате ли, в Европа християнството постепенно изцяло и напълно се превърнало в стремеж към световно господство. Положителните елементи на християнството, съществували тук, горе, където възникнал готският превод на Библията на Вулфила, а също така донесени тук от Ирландия, по-късно, малко по малко съвсем изчезнали. Те още съществували в средновековието в голям обем, но по-късно в по-голямата си част съвсем изчезнали. Виждате ли, Рим действал с голяма хитрост. У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там земята запустявала, - у тези народи се съхранила склонността към странстване, към скитничество. Събитията се развивали по доста забележителен начин.
към текста >>

Благодарение на това римляните постепенно ставали господари.
Предоставяли им земя, доколкото те я имали в излишък. В резултат от което тези народности преминавали от лов и война към земеделие, към обработка на земята. Но при какви условия римляните им давали земя? Да, тези германски народности имали земята, те можели да я обработват. Те можели да правят това, но управлението принадлежало на римляните! Благодарение на това римляните постепенно ставали господари. Това господство се проявило най-силно тук, на Запад. В областите, по-късно заселени от германци, хората се съпротивлявали дълго. Обаче такива хора, като готите, идвайки в Италия и влизайки в съприкосновение с тамошните хора, попадали в зависимост. Защото римско-латинското население се отличавало с хитрост. Какво правели те?
към текста >>

Постепенно от Изток идвали славяните.
Постепенно от Изток идвали славяните. Тези народи се прехвърляли на Запад, където те частично изчезвали, частично приемали друг език и т. н. По-късно пристигналите славяни се разселвали към Източна Европа и прониквали в отделни места доста далеч. Тук например древногерманският елемент се смесил със славянския елемент по определени причини, които ще ви изложа следващия път, славяните на Изток получили названието «руси». И напротив, предпочелите тези области, изчезнали сред германците. Останало смесването на кръвта.
към текста >>

53. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Поставеният въпрос, господа, е доста многопланов, така че паралелно с него трябва да обсъдим още някои неща.
Поставеният въпрос, господа, е доста многопланов, така че паралелно с него трябва да обсъдим още някои неща.
към текста >>

Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум.
И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия. Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците. Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области. При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение. Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно. И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер. Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен характер. В сравнение с по-западните религии тя отделя повече внимание на самия култ, отколкото на вътрешните, религиозни импулси, на религиозния живот в човека.
към текста >>

Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси.
Трябва само правилно да разберем какво всъщност означавало в световната история отстояваното от Мохамед в качеството на основен закон: има само един Бог. Защо Мохамед акцентирал така силно това? Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси. Днес това повече не се усеща. В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън. И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог.
към текста >>

Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса).
Днес това повече не се усеща. В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън. И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог. Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса).
към текста >>

Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец.
Казвали си: постигналият в мистериите висше просветление, се явява отражение на този Дух-Отец, който оказва решаващо въздействие върху всичко, което е в природата.Това била седма степен, степен, на която човек е можел да се възкачи в мистериите, достигайки чин Отец.
към текста >>

Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля.
За факта на раждането му, осъществен посредством природните сили, би било толкова нелепо да се говори като за добър или зъл, както и в случая на растението. Защото на вас никога няма да ви мине през ума да наречете зла беладоната само заради това, че тя е отровна за човека. Вие можете да възразите: тя няма нищо общо с това. Беладоната не притежава воля, както я притежава човекът. Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух.
към текста >>

А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата!
Господа, погледнете кое да е произведение на природата до животното включително. Ако кравата е стара, с пълно право можете да кажете, че за тази крава трябва да се плати по-ниска цена, отколкото за млада такава. Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля. Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
към текста >>

Вследствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса).
Даденото вероучение се разпространявало с неимоверен фанатизъм. Вследствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса). Тук в по-голяма степен се ограничават с това, че говорят за един Бог, Когото наричат Отец на всичко съществуващо. Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата. Вследствие на това в исляма възникнала твърдата идея за съдбата, наречена фатализъм. Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец.
към текста >>

Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство.
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството. Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората. Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство. Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба. Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация. Какво възниквало постепенно тук?
към текста >>

Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация.
Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората. Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство. Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба. Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация. Какво възниквало постепенно тук?
към текста >>

Какво възниквало постепенно тук?
Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство. Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба. Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация. Какво възниквало постепенно тук?
към текста >>

Ако сега преминем в Европа, там, вследствие на стремежа за защита от мохамеданството, от монотеизма в чистия му вид, където не става и дума за някакви три лица, възникнала щателно разработена доктрина за три божествени персони (лица, ипостаси).
Ако сега преминем в Европа, там, вследствие на стремежа за защита от мохамеданството, от монотеизма в чистия му вид, където не става и дума за някакви три лица, възникнала щателно разработена доктрина за три божествени персони (лица, ипостаси).
към текста >>

Разбиране по въпроса се постига в много редки случаи, още повече, ако разногласията приемат значителен характер.
Един говори едно, друг друго! Те така и ще спорят. Но какво става обикновено в този случай? В края на краищата, те се разделят, разминават се един с друг! С прекратяването на спора става разделение. Разбиране по въпроса се постига в много редки случаи, още повече, ако разногласията приемат значителен характер. Вие знаете, че в началото имаше една социалистическа партия. Там много се спореше. Там имаше лява и дясна фракции. Но след това всяка от тези фракции образува собствено партийно ръководство. Така е било и с разпространението на християнството.
към текста >>

Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга.
Тук, в Азия, тоест на Изток, отдавали предпочитание на Бог-Отец, макар да утвърждавали Христос. В Европа правели повече разлика между Отец и Син. По тази тема дискутирали, водели спорове до IX, X в. сл. Р. Хр. А след това станало великото разделение на Църквите. Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга. Така се проявило това голямо различие между източното и западното християнство.
към текста >>

От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш.
Пристигнали монголски и татарски племена. Те водели война срещу арабите. Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог. На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш. Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството.
към текста >>

54. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Защото днес светът е зает с други проблеми, заради които има противопоставяне.
Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората мисли така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин? Защото днес светът е зает с други проблеми, заради които има противопоставяне. Някога са воювали едни с други по най-страшен начин по причина, че едните са се придържали към различни принципи от другите. За съвременния човек това е трудно разбираемо. Но виждате ли, господа, трябва да се постараем да разберем това, защото някога ще дойдат и времена, когато няма да бъде понятно защо хората така са се сражавали заради днешните проблеми! И това може да стане в не толкова далечното бъдеще.
към текста >>

Но виждате ли, господа, трябва да се постараем да разберем това, защото някога ще дойдат и времена, когато няма да бъде понятно защо хората така са се сражавали заради днешните проблеми!
Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората мисли така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин? Защото днес светът е зает с други проблеми, заради които има противопоставяне. Някога са воювали едни с други по най-страшен начин по причина, че едните са се придържали към различни принципи от другите. За съвременния човек това е трудно разбираемо. Но виждате ли, господа, трябва да се постараем да разберем това, защото някога ще дойдат и времена, когато няма да бъде понятно защо хората така са се сражавали заради днешните проблеми! И това може да стане в не толкова далечното бъдеще.
към текста >>

Обаче постепенно всичко това изгубило своето значение.
По-нататък: Луната се изобразявала в такъв вид (в такава фаза), доколкото именно лунният сърп се представял като най-важния. Казвал съм ви: силите, придаващи на човека неговия физически облик, са лунните сили. Всичко като цяло добива смисъл, докато е известно как стоят тези работи. Обаче постепенно всичко това изгубило своето значение.
към текста >>

Помислете за факта, че турците, мохамеданите, както ви казах, изповядвали само един Бог, а не три ипостаса, три Лица.
Помислете за факта, че турците, мохамеданите, както ви казах, изповядвали само един Бог, а не три ипостаса, три Лица. Те възлагали всичко изключително на Бог-Отец. Какъв символ е трябвало да приемат в такъв случай? Разбира се, Луната! Именно затова символ на турците се явява полумесецът.
към текста >>

Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа?
Ще кажете: но ако са отменили Духа, как може да се каже, че протестантската, Евангелистката Църква от трите Божествени Ипостаса е приела Духа? Да, господа, може да се отговори, че в Евангелистката Църква даже и не са знаели, че те са измолили Духа, защото Духът действително е бил «отменен». Те не са Го имали по съзнателен начин. Но аз често съм ви казвал: това, за което не се знае, все пак може да съществува. Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това.
към текста >>

Така и в случая с възникването на протестантизма можем да кажем, че този трети лик, трети Ипостас - Светият Дух - е действал тук.
Някакво духовно начало, макар и не много значително, е действало все пак в Евангелистката Църква. Но нейните представители не знаели за това. Виждате ли, ако го нямаше всичко това, за което не знаят, например професорите, какво въобще би останало в този свят? Това е именно така, господа и трябва да бъде ясно. Може да се говори за това, което човек прави, даже ако той сам не знае какво прави! Така и в случая с възникването на протестантизма можем да кажем, че този трети лик, трети Ипостас - Светият Дух - е действал тук.
към текста >>

Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа!
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа! » Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция.
към текста >>

55. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Едва постепенно през III, IV в.
В първите християнски столетия празникът Пасха също се е извършвал по-различно, отколкото сега. Едва постепенно през III, IV в. възникнала сегашната форма. Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството. Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва!
към текста >>

На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон.
Виждате ли, много интересно е да се наблюдава как през IV столетие един след друг са управлявали двама императори. Отначало управлявал император Константин[1], човек изключително самонадеян. Той е основал Константинопол. Някакво съкровище (вероятно се има предвид Паладиума - бел. пр.), някога пренесено от Троя в Рим и скрито там, императорът Константин заповядал да го пренесат от Рим в Константинопол и да го закопаят там, а над него да въздигнат колона. На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон. Обаче от страните на Изтока е била доставена дървесина - както се говори, от кръста Господен, кръста на Христос - и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб. Но там, където дървесината е образувала този лъчезарен венец, хората е трябвало да виждат самия Константин! Така започнало почитането на Константин, стоящ върху колоната, издигната върху най-величественото римско сакрално съкровище. Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
към текста >>

Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик!
Църквата не е искала хората да знаят за това! Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала. Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението. И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата. Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той.
към текста >>

Постепенно през III, IV в.
Обаче вместо да станат по-одухотворени, тези неща, за съжаление, се възприемали все повече и повече материалистично. Те ставали по-външни, по-формални. Постепенно през III, IV в. се установил порядък, когато при настъпването на Разпети Петък свещениците се молели, хората се настройвали. В три часа след обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал. Всичко притихвало. След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали. После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение.
към текста >>

Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите.
В три часа след обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал. Всичко притихвало. След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали. После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение. Но това е било същото, което ставало и при древния празник на Адонис, такъв, какъвто някога е бил. Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите. В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:
към текста >>

В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости.
Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си. Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното. Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко. Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива.
към текста >>

Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно.
Известно е само материалното. Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко. Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива. И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност. Тя ги вдишва, за да живее.
към текста >>

56. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Но след това друг човек го постигнала същата участ.
Вторият въпрос се отнася към археологическите находки в Египет. Беше съобщено, че е била намерена мумия в гробница и че при отварянето на тази гробница или при работите, извършвани на входа, са умрели от отравяне двама инженери и ръководителят. Относно първия случай отначало смятали, че той е станал вследствие на обикновен сърдечен пристъп или нещо подобно. Но след това друг човек го постигнала същата участ. Във вестниците се изказа предположението, че при балсамирането на мумията са били използвани отрови, за да се предотврати проникването на хора в помещението на гробницата. Аз не мога да повярвам, че отрова може да запази действието си толкова дълго. Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза смърт? Или може би съществуващите тогава в Египет отрови са запазвали своето въздействие толкова дълго?
към текста >>

Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло.
Впрочем, ако се вгледате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели. Но тях едва можете да ги видите. И напротив, някои порезни рани оставят ръбове, дебели белези, които дълго си личат. Откъде се появяват тези големи белези? Виждате ли, човешкото тяло изцяло и напълно се формира отвътре. Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло. При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата. Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека.
към текста >>

Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат.
Да допуснем, че човек е млад, например толкова млад, колкото съм бил аз, когато съм се порязвал с ножчето - тогава бях на десет, единадесет, дванадесет години. Ако човекът е така млад, неговото етерно тяло развива пълна дейност, то е извънредно дейно. Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат. Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади.
към текста >>

От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади.
Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат. Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади. Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи. Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
към текста >>

Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло.
Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило. Мирисът на мастилата, произвеждали се по-рано, не е бил вреден. В известен смисъл той даже е действал коригиращо. Вредата, причинявана на човека от неестественото положение, напрежението върху ръцете, се компенсирала благодарение на стария метод за производство на мастила. Мастилото се е произвеждало от шикалки. Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло. Когато, както знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, както казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание. Анилиновите мастила разпространяват мирис, действащ противоположно в сравнение с мириса на старите мастила от шикалки. Сега се преминава към пишещи машини. Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-лошото. Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя.
към текста >>

Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот! Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете. Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие. Това, което е действало вътре в предишния земен живот, продължава да съществува.
към текста >>

При това притежава сили, за да си построи ново тяло.
Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго. Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение. Човек преминава през периода между смъртта и новото раждане. Той идва отново, връща се. При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили. Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето. Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега. Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия.
към текста >>

Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили. Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало. Така, да кажем, ако човек, живял в Древна Гърция и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа. Но ако по някаква причина - предполагам, не без помощта на дявола - каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в тяло човек, тогава той би умрял. Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в тяло!
към текста >>

Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм.
Когато днес ние чуваме за древните мистерии - а за тях сме чували вече не един път, - вие бихте могли да попитате: къде са се извършвали тези мистерии? За да се види къде те са се извършвали, отначало трябва да се заровиш надолу, в скалите, там да намериш пещери, кухини. В тези пещери би могло да се видят различни интересни писмена, изискващи разшифровка. Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен оглед са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек. Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата. Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос. Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете. Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща! Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте! Само си представете, че фараоните - така са се наричали египетските царе - са притежавали могъщество, което благодарение на тяхната силна духовност им е позволявало да въздействат върху хората!
към текста >>

Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща!
Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен оглед са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек. Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата. Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос. Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете. Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща! Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте! Само си представете, че фараоните - така са се наричали египетските царе - са притежавали могъщество, което благодарение на тяхната силна духовност им е позволявало да въздействат върху хората! Ако даже върху материята са можели да въздействат, още повече са можели словесно да въздействат върху хората. Днес ние не го правим, защото човек трябва да бъде убеден в това, което чува. Но древните фараони са притежавали огромна мощ.
към текста >>

Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо.
Египтяните не са били луди. Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес. Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила. Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе. Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът. В епохата, следваща след египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила.
към текста >>

Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе.
Египтяните не са били луди. Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес. Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила. Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе. Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът. В епохата, следваща след египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила. Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими правови норми за такова поддържане.
към текста >>

Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби.
Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес. Те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила. Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе. Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът. В епохата, следваща след египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила. Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими правови норми за такова поддържане. Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава са оставяли природата на човека в тъпо безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила. И ето, благодарение на изкуствено придобиваните физически сили са се създавали такива неща като царските гробници, за проникването в които днес се налага да се прилагат огромни усилия, даже само за да се разбият!
към текста >>

57. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако искаме да постигнем разбиране за същината на нещата, трябва да обърнем внимание на ареала, където подобни неща стават.
Обаче, господа, това е свързано и с някои други неща. Ако искаме да постигнем разбиране за същината на нещата, трябва да обърнем внимание на ареала, където подобни неща стават. В определен смисъл трябва да привлечем на помощ географията. Но не тази днешна скучна география, която говори не за различията между взаимните въздействия на жабите и човека, а само за съвсем външните неща.
към текста >>

Ние, разбира се, не постъпваме така, както е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни упражнения изключваме мисленето, свързано с главата.
Ние, разбира се, не постъпваме така, както е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни упражнения изключваме мисленето, свързано с главата. Главата служи само за да се осмисли това, което се вижда и съзерцава посредством останалия организъм на човека. И така, тук по духовен начин се предизвиква същият процес, който е предизвикал Ван Хелмонт, използвайки по-древен способ.
към текста >>

Обаче нищо повече не се получавало, нищо не му се удало да постигне.
Ван Хелмонт изпитал толкова голямо разтърсване в своя живот, толкова му харесало, че поискал да повтори опита и започнал често да се угощава с върховете на корените на това растение. Обаче нищо повече не се получавало, нищо не му се удало да постигне.
към текста >>

Какво би могло да означава, че не му се удавало да постигне същия резултат?
Какво би могло да означава, че не му се удавало да постигне същия резултат? Означава, че Ван Хелмонт е започнал да прави опитите със закъснение, така че някакви (временни) съотношения не са се съгласували с предишните. Самият Ван Хелмонт не е могъл да си го обясни. Разбира се, аз не мога да ви кажа, че подобно на Хелмонт, бихте могли и сами да постигнете това, за което ви разказах - когато Ван Хелмонт за пръв път е опитал връхчетата на корена на растението. Ван Хелмонт не е посочил датата. Обаче на основата на сведенията, които, макар и по съвсем друг път, могат да бъдат получени от духовната наука, може да се каже следното.
към текста >>

Разбира се, аз не мога да ви кажа, че подобно на Хелмонт, бихте могли и сами да постигнете това, за което ви разказах - когато Ван Хелмонт за пръв път е опитал връхчетата на корена на растението.
Какво би могло да означава, че не му се удавало да постигне същия резултат? Означава, че Ван Хелмонт е започнал да прави опитите със закъснение, така че някакви (временни) съотношения не са се съгласували с предишните. Самият Ван Хелмонт не е могъл да си го обясни. Разбира се, аз не мога да ви кажа, че подобно на Хелмонт, бихте могли и сами да постигнете това, за което ви разказах - когато Ван Хелмонт за пръв път е опитал връхчетата на корена на растението. Ван Хелмонт не е посочил датата. Обаче на основата на сведенията, които, макар и по съвсем друг път, могат да бъдат получени от духовната наука, може да се каже следното.
към текста >>

Но такъв напредък, такъв потрес, като първия път, на него не му се удало да постигне отново.
Когато Ван Хелмонт е опитал връхчето на корена за първи път, навярно е било пълнолуние. Но той не е обърнал внимание на този факт. По-късно той е правил опити вече не при пълнолуние, затова нищо не е успял да достигне по този начин. От първия път той запазил нещо. Получил възможност отново и отново да вижда нещо в духовния свят. Но такъв напредък, такъв потрес, като първия път, на него не му се удало да постигне отново.
към текста >>

Обаче постепенно тази наука е била забравена.
Тази наука е можела да се прилага по отношение на човека. Обаче постепенно тази наука е била забравена. В онова време са наблюдавали както планетната система, така и небето на неподвижните звезди. Знаели, че в зависимост от положението на планетата, човешкият живот се стича по един или друг начин. Знаели, че ако Слънцето стои в Лъв, то оказва най-силно влияние върху човешкото сърце.
към текста >>

По такъв начин самата Земя или най-малкото нейните метални съставки са съпоставяли с небесните тела.
Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака . Ако някой е искал да напише «сребро», той е изобразявал знака . Това еднакво е обозначавало както Луната, така и среброто. По такъв начин самата Земя или най-малкото нейните метални съставки са съпоставяли с небесните тела. (Рис. 13)
към текста >>

Виждате ли, господа, ние няма да знаем много за човека и неговото отношение към Вселената, ако не можем да постигнем гореописаните неща.
Виждате ли, господа, ние няма да знаем много за човека и неговото отношение към Вселената, ако не можем да постигнем гореописаните неща.
към текста >>

Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления.
Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник. И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало. Едва сега започват да разбират Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората разбирали трудно. Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления.
към текста >>

Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел. На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно. Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес.
към текста >>

Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия.
[6] Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина. След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>

58. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Поставя се въпрос: Изпълни ли еврейският народ своята мисия в еволюцията на човечеството?
Поставя се въпрос: Изпълни ли еврейският народ своята мисия в еволюцията на човечеството?
към текста >>

Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност. С това се оказват разбираеми три неща. В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите. Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>

Доколкото еврейството е имало предвид само един Бог, то е било принудено да не прави изображения на този единствен Бог, а да Го постига само с вътрешната част на душата, посредством разсъдъка.
Доколкото еврейството е имало предвид само един Бог, то е било принудено да не прави изображения на този единствен Бог, а да Го постига само с вътрешната част на душата, посредством разсъдъка. Лесно е да се разбере обаче, че вследствие на това във висша степен се е уплътнявал човешкият егоизъм. Защото човек е ставал чужд на всичко, което е било вън от него, доколкото е виждал духовното само в своята собствена персона. Всъщност с това се е предизвиквал известен национален егоизъм, народен егоизъм при евреите. Този факт не бива да се отрича, но заради него на евреите им е по-свойствено да усвояват неща, които не са образни. В същото време на тях по не им се удава да усвояват образното.
към текста >>

Един ще каже така: да, много е трудно да настроиш всички тези хора на една вълна, да постигнеш единомислие.
Един от тях е евреин, останалите не. Да допуснем, че те са представители на някакво общество. Това, което ви разказвам, не е измислено, а ми се наложи да го преживея. В това общество царяха различни мнения. Да допуснем, че тези пет човека, между които един е евреин, разговарят. Един ще каже така: да, много е трудно да настроиш всички тези хора на една вълна, да постигнеш единомислие. За да се постигне компромис, тези, които са малцинство, трябва да се увещават ето така, а тези, които са мнозинство - ето така. Компромис ще бъде достигнат в резултат на факта, че хората ще говорят по определен начин един с друг. Втори (неевреин) ще каже така: да, но аз съм живял сред хора, които са малцинство, и зная колко трудно ще бъде да се убедят! Трети, представител на малцинството, казва така: по този начин не става, аз нямам повече никакво желание да участвам в това! Четвърти казва: но все пак трябва да видим от какво изхождат едната и другата страна.
към текста >>

За да се постигне компромис, тези, които са малцинство, трябва да се увещават ето така, а тези, които са мнозинство - ето така.
Да допуснем, че те са представители на някакво общество. Това, което ви разказвам, не е измислено, а ми се наложи да го преживея. В това общество царяха различни мнения. Да допуснем, че тези пет човека, между които един е евреин, разговарят. Един ще каже така: да, много е трудно да настроиш всички тези хора на една вълна, да постигнеш единомислие. За да се постигне компромис, тези, които са малцинство, трябва да се увещават ето така, а тези, които са мнозинство - ето така. Компромис ще бъде достигнат в резултат на факта, че хората ще говорят по определен начин един с друг. Втори (неевреин) ще каже така: да, но аз съм живял сред хора, които са малцинство, и зная колко трудно ще бъде да се убедят! Трети, представител на малцинството, казва така: по този начин не става, аз нямам повече никакво желание да участвам в това! Четвърти казва: но все пак трябва да видим от какво изхождат едната и другата страна. Това казват неевреите.
към текста >>

И ето че започва евреинът: всичко това са глупости!
Компромис ще бъде достигнат в резултат на факта, че хората ще говорят по определен начин един с друг. Втори (неевреин) ще каже така: да, но аз съм живял сред хора, които са малцинство, и зная колко трудно ще бъде да се убедят! Трети, представител на малцинството, казва така: по този начин не става, аз нямам повече никакво желание да участвам в това! Четвърти казва: но все пак трябва да видим от какво изхождат едната и другата страна. Това казват неевреите. И ето че започва евреинът: всичко това са глупости! Понятието компромис, компромисът се състои в това, че хора с различни мнения се уравновесяват, компенсират се един с друг и отстъпват. Той внася нещо абстрактно: понятието компромис. Той изхожда не от нещо конкретно, а започва: понятието компромис - при това излага ултимативно изискване, също сочещо неговата изначална неотстъпчивост. Ако човек казва: «В какво се състои понятието компромис? » - и т.
към текста >>

Не, той чисто и просто издига това, което е постулата в понятието.
н., той вече има в себе си някаква представа за това и иска да я демонстрира. Обаче евреинът не започва с това, а започва: понятието компромис! С това се изявява йеховистката представа: «Йехова каза! » . Той не мисли за това как стои работата в частност. Не, той чисто и просто издига това, което е постулата в понятието. Затова евреинът винаги мисли, че той може да развие от понятието всичко, което му е угодно. Докато евреите се затварят в своя кръг, така ще бъде и по-нататък. Ако бъдат асимилирани сред другите хора, те вече няма да казват: «понятието компромис». Те ще трябва да се държат така, както и другите хора. Именно това е свързано с въздействието на душите на народите върху тях.
към текста >>

59. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Те си представяли нещата така: човек е поставен в света, но от всички страни върху него въздействат мировите сили.
Нека да си изясним какво са имали предвид древните евреи с дървото Сефирот. Те си представяли нещата така: човек е поставен в света, но от всички страни върху него въздействат мировите сили. Ако разглеждаме човека такъв, какъвто той се явява в света (изобразява се на рис. 15), изобразявайки го схематично, ние можем да си го представим така. Ето как си представяме стоящия в света веществен човек. Древните евреи си представяли, че върху този древен човек от всички страни въздействат мировите сили. Тук чертая една стрелка, стигаща до сърцето.
към текста >>

Те, както знаете, не винаги са били мъдри и не винаги са притежавали дарове от висшите небеса, но поставяли върху себе си тази регалия, този знак.
Тя е била знак за висша мъдрост. Разказвал съм ви как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си. Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при думата «корона». В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят. Не е чудно, че кралете са слагали корона. Те, както знаете, не винаги са били мъдри и не винаги са притежавали дарове от висшите небеса, но поставяли върху себе си тази регалия, този знак. Изказвайки се за древната традиция, не следва да я смесваме с това, в което тя се е превърнала вследствие на злоупотребите. И така, висшето, висшите мирови дарове, висшите духовни дарове, които могат да се спуснат към човека, които той може да съедини със своята глава, ако знае много - това е, което древното еврейство е наричало «кетер», корона. Както виждате, това е било най-висшето. То е формирало главата от космоса.
към текста >>

Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости.
Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър. Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра. Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
към текста >>

Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости.
Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър. Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра. Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
към текста >>

Така бихте постигнали не кой знае какво!
Представете си, господа, че на вас ви се е наложило да изучите само азбуката и вие бихте знаели - ако някой би ви попитал: «Какво е А, В, С, D и т. н.? » - бихте знаели само тези букви А, В, С и D, и т. н. Вашите познания биха се ограничили до това, че вие бихте могли да изброите една след друга двадесет и две или тридесет и две букви. Така бихте постигнали не кой знае какво! Защото ако някой човек може да изброи тридесет и две букви и само това, той няма да постигне нещо съществено, нали така? Но точно така би се котирал и този древен евреин, който би могъл само да каже едното: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут», тоест би могъл само да изброи десет сефири. Този, който би отговорил само така, евреинът би оценил като човек, способен да каже само А, В, С, D, E, F, G, Н и т. н. Трябва да се научи много повече от азбуката, нали така? Трябва да се научи да се използва азбуката при четене, трябва да се научи да се използват буквите при четене.
към текста >>

Защото ако някой човек може да изброи тридесет и две букви и само това, той няма да постигне нещо съществено, нали така?
Представете си, господа, че на вас ви се е наложило да изучите само азбуката и вие бихте знаели - ако някой би ви попитал: «Какво е А, В, С, D и т. н.? » - бихте знаели само тези букви А, В, С и D, и т. н. Вашите познания биха се ограничили до това, че вие бихте могли да изброите една след друга двадесет и две или тридесет и две букви. Така бихте постигнали не кой знае какво! Защото ако някой човек може да изброи тридесет и две букви и само това, той няма да постигне нещо съществено, нали така? Но точно така би се котирал и този древен евреин, който би могъл само да каже едното: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут», тоест би могъл само да изброи десет сефири. Този, който би отговорил само така, евреинът би оценил като човек, способен да каже само А, В, С, D, E, F, G, Н и т. н. Трябва да се научи много повече от азбуката, нали така? Трябва да се научи да се използва азбуката при четене, трябва да се научи да се използват буквите при четене. Представете си, господа, колко малко букви има и колко много сте прочели през живота!
към текста >>

Те поставят ръцете си така, че с крайчеца на палците си докосват плота на масата и тя започва да подскача!
Но най-забавното, господа, е ето какво. Представете си, че във втората половина на XIX в. става следното (не смятам, впрочем, да опровергавам, че такива неща биха могли да стават). Имате маса, около нея сядат хора, да кажем, осем човека. Те поставят ръцете си така, че с крайчеца на палците си докосват плота на масата и тя започва да подскача! След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи. В това се състоят спиритичните сеанси. Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава. Истинското познание трябва да се получи по някакъв различен начин. В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си.
към текста >>

Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух. Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили! Това в действителност е така. Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така. Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
към текста >>

На една омъжена дама започнало да й се струва твърде глупаво, че нейният мъж постоянно държи речи, чете доклади на научни теми.
Обаче при прехода от елинизма към латинството хората забравили за «алеф». Първата буква се означава с А - и поради това смятат, че първата буква означава само А. Отваряш си устата и само това! Само това и нищо друго. На една омъжена дама започнало да й се струва твърде глупаво, че нейният мъж постоянно държи речи, чете доклади на научни теми. Той бил много образован човек и постоянно държал речи, четял лекции. На нея това й било ужасно противно. И ето че един ден тя му заявила: На тебе постоянно ти се иска да четеш лекции, да държиш речи! Ако на тебе толкова ти се иска нещо да държиш, дръж си езика зад зъбите. Да, това, което съставлявало съдържанието, се оказало напълно изгубено.
към текста >>

Той бил много образован човек и постоянно държал речи, четял лекции.
Обаче при прехода от елинизма към латинството хората забравили за «алеф». Първата буква се означава с А - и поради това смятат, че първата буква означава само А. Отваряш си устата и само това! Само това и нищо друго. На една омъжена дама започнало да й се струва твърде глупаво, че нейният мъж постоянно държи речи, чете доклади на научни теми. Той бил много образован човек и постоянно държал речи, четял лекции. На нея това й било ужасно противно. И ето че един ден тя му заявила: На тебе постоянно ти се иска да четеш лекции, да държиш речи! Ако на тебе толкова ти се иска нещо да държиш, дръж си езика зад зъбите. Да, това, което съставлявало съдържанието, се оказало напълно изгубено. Гърците не си мислели А, «алфа», без да си помислят за човека.
към текста >>

И ето че един ден тя му заявила: На тебе постоянно ти се иска да четеш лекции, да държиш речи!
Отваряш си устата и само това! Само това и нищо друго. На една омъжена дама започнало да й се струва твърде глупаво, че нейният мъж постоянно държи речи, чете доклади на научни теми. Той бил много образован човек и постоянно държал речи, четял лекции. На нея това й било ужасно противно. И ето че един ден тя му заявила: На тебе постоянно ти се иска да четеш лекции, да държиш речи! Ако на тебе толкова ти се иска нещо да държиш, дръж си езика зад зъбите. Да, това, което съставлявало съдържанието, се оказало напълно изгубено. Гърците не си мислели А, «алфа», без да си помислят за човека. Те тутакси си спомняли за човека. Те не използвали «бета» без да си спомнят за дома, в който живее човекът.
към текста >>

Оказа се много полезно, че господин До-лингер постави този въпрос, доколкото чрез него ние проникнахме в антропософията малко по-дълбоко.
Виждате ли, господа, това е то, на което можем да се научим с помощта на дървото Сефирот, ако само го разберем по правилния начин. Оказа се много полезно, че господин До-лингер постави този въпрос, доколкото чрез него ние проникнахме в антропософията малко по-дълбоко.
към текста >>

60. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Но господин Бурле, който по-рано постави въпроса за релативизма, за теорията на относителността, винаги задава трудни въпроси!
Доктор Щайнер: Господа, ако трябва да отговоря на този въпрос, ще ви се наложи днес да ме следвате в област, малко по-трудна за разбиране. Но господин Бурле, който по-рано постави въпроса за релативизма, за теорията на относителността, винаги задава трудни въпроси! Така че днес ще ви се наложи да се подготвите за материал, който ще се окаже не толкова лесен за разбиране, както и за неща, за които съм съобщавал в други случаи. Но виждате ли, за Кант е невъзможно да се разказва в лека за разбиране форма, доколкото той сам по себе си е труден за разбиране. Нещата са такива, че днес целият свят - ако някой въобще, не искам да кажа, «се интересува от този предмет», защото малцина се интересуват истински, но мнозина си дават вид, че се интересуват от него, - целият свят говори за Кант като за нещо изключително важно за света. Защото и вие също знаете, че за този двестагодишен юбилей беше изписано цяло множество статии, целта на които е да се разясни на света какво огромно значение е имал Имануел Кант за целия духовен живот.
към текста >>

» Преди двадесет и четири години четях лекции, при което се запознах с един човек, който, седейки в аудиторията, постоянно спеше.
Взех «Критика на чистия разум» на Кант, издание на «Рекламна универсална библиотека», разкъсах я на коли и я подших в моя учебник, който стоеше пред мен по време на занятията. Така четях Кант, докато учителят изнасяше урока по история. Затова с цялата отговорност се осмелявам да говоря за Кант, за когото всички и без това говорят без да млъкнат. Ако кажеш на хората нещо на духовни теми, те тутакси възразяват: «Да, но Кант е казал...! » Както в богословието винаги казват: «В Библията е казано», така мнозина образовани хора казват: «Да, но Кант е казал.! » Преди двадесет и четири години четях лекции, при което се запознах с един човек, който, седейки в аудиторията, постоянно спеше. Той винаги слушаше в сънно състояние. Само понякога, ако ми се наложеше да повиша тон, той се събуждаше, комично се стряскаше и възклицаваше: «Да, но Кант каза! »
към текста >>

Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот.
Сега стигаме до следното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на паяк, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н. Да, той го изплита, тъче го, така казва. Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот. При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае! Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно. Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности. След това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност. Качеството включва в себе си действителност, отрицание и ограничение и т. н.
към текста >>

Как построява своята вяра?
Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум». В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо. Сега филистерът може да сложи настрана книгата: нали му доказаха, че нищо не може да знае. След това Кант пише «Критика на практическия разум». Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека. Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
към текста >>

Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание.
към текста >>

И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието.
към текста >>

И така, светът - това е глупостта на божеството.
В статията, където споменах Шопенхауер, тогава казах: според Шопенхауер всичко разумно в света е работа на човека, защото именно човекът създава всичко в света. Каквото се намира зад него, е глупавата воля. И така, светът - това е глупостта на божеството. Статията обаче беше тогава конфискувана. Тя трябваше да бъде публикувана в Австрия.
към текста >>

Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо. Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти. Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош. И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т. н., а от другата страна - всичко, което имаме като страдание и т. н. Балансът винаги е отрицателен. Следователно целият свят е лош. Ето защо Хартман станал песимист.
към текста >>

Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме.
Защо те не предпочетат да се унищожат? Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството. Тогава всичко създадено би изчезнало. Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе. И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго. Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя. Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили. Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах. Ето тогава ще бъде достигната истинската крайна цел.
към текста >>

Възклицание от място: В Америка искат да построят оръдие, за да водят лунен обстрел, да обстрелват Луната!
Възклицание от място: В Америка искат да построят оръдие, за да водят лунен обстрел, да обстрелват Луната!
към текста >>

Именно защото той е бил по-умен от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би следвало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо.
Ще кажете: «Как е могло всичко това да излезе от такъв умен човек? Само глупак може да твърди подобни неща! » Не, Едуард фон Хартман наистина не е бил глупак, той е бил даже по-умен от всички останали. Веднага мога да го докажа. Именно защото той е бил по-умен от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би следвало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо. Хартман е бил съвсем умен, макар и основно покварен от Кант човек.
към текста >>

Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно умен Едуард фон Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост.
Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно умен Едуард фон Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост. Макар и да ви описах Едуард фон Хартман като умен, вие имате основание да предполагате, че той, въпреки това, е бил глупав. В това не е трудно да повярвате. Но отчитайки последната разказана история, вие би трябвало да си помислите, че тези, другите, са били още по-глупави от него. Ето тогава вие бихте ме зарадвали! Защото би било напълно възможно да се докаже исторически, че тези, другите, са били още по-глупави от този, който се е стягал да взриви Земята.
към текста >>

61. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, господа, работата стои така: веднъж вече ми се е налагало да говоря по тази тема във връзка с друг въпрос, поставен от господин Бурле - въпросът беше за теорията на относителността, за това, дали има в тази теория нещо правилно, - и във връзка с други поставени въпроси.
Виждате ли, господа, работата стои така: веднъж вече ми се е налагало да говоря по тази тема във връзка с друг въпрос, поставен от господин Бурле - въпросът беше за теорията на относителността, за това, дали има в тази теория нещо правилно, - и във връзка с други поставени въпроси. Така например е съществувала теория, изложена от известния Тихо де Брахе[2], който казвал: да, Слънцето стои на място, но и Земята стои на място и т. н. Следователно е имало и друга мирова система, но ние разглеждаме тези две: древната, възлизаща главно до Птолемей[3], и коперниковата система, водеща до Коперник. И така, имаме две системи на света, две мирови системи. Във всяка от тях има нещо правилно. Ако съвсем точно се ориентираме във фактите, не може да се различи коя от двете системи е правилната.
към текста >>

Постепенно обаче тя изчезва.
Виждате ли, хората твърдят следното: кометата пристига от такива отдалечени области, в които тя не се вижда. Когато се приближава към Слънчевата система, тя започва да се вижда (изобразява го на рисунка). И така, нея я виждат. Сега тя отива по-нататък. Нея все още я виждат. Постепенно обаче тя изчезва. Какво казват по този повод хората? Хората казват: докато е над Земята, тя се вижда. Ако кометата си отиде оттук, тя става невидима, а след определен брой години отново се връща обратно. Така разсъждават тези хора. (Рис. 17)
към текста >>

По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция.
Но това преместване действа върху планетната система така, както на вас ви действа работата. Когато работите, вие губите своята субстанция и трябва отново да я замените. По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция. Тази субстанция също трябва да се замени. Тук бродят и се преместват комети. Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система. По такъв начин, благодарение на неизползваемите комети отново се попълва изгубената субстанция на планетната система. Но в същото време тези комети, влизайки в планетната система, съдействат за пораждането в нея на разстроеност, на нередовност.
към текста >>

Макар и да не виждате как тези мирови хранителни продукти постъпват в Слънчевата система, в същото време вие виждате как тези мирови хранителни продукти се поглъщат от Земята.
Същото прави със своите хранителни продукти и планетарната система. Такава комета понякога също може да се окаже погълната - не всяка, но понякога някоя от тях би могла изцяло да бъде погълната по примера на змея. Но идват и такива комети, които са били раздробени по пътя. След това кометата, например през август, се разпада на рой метеорити, разпада се на истински малки звездички, падащи надолу - метеоритите. Тези падащи метеорити се явяват малки парченца от комета. Макар и да не виждате как тези мирови хранителни продукти постъпват в Слънчевата система, в същото време вие виждате как тези мирови хранителни продукти се поглъщат от Земята. По такъв начин следователно можем да оценим значението за Земята на тези толкова нередовно появяващи се комети.
към текста >>

То постоянно стои на едно място и винаги оказва своето влияние върху човека.
Представете си някоя любима звезда или съзвездие, стоящо там. Вечер то изгрява, на сутринта залязва. То постоянно стои на едно място и винаги оказва своето влияние върху човека. Но представете си друго съзвездие, например, да кажем, Близнаци или Лъв. През тях преминава Луната. В момента, когато Луната преминава през тях, тя закрива Близнаците или Лъва. Тогава аз виждам само Луната, а съзвездието Близнаци не виждам. В указания момент съзвездието Близнаци не може да оказва своето въздействие върху Земята, доколкото това въздействие се покрива.
към текста >>

Лъв оказва влияние върху човека постоянно, освен през времето, когато го екранира Луната.
Лъв оказва влияние върху човека постоянно, освен през времето, когато го екранира Луната. Тогава влиянието отсъства. Но ако Луната закрива влиянието, оказвано от съзвездието Лъв, човек трябва да развие даденото влияние от самия себе си. И така, човек, който във времето, когато съзвездието е закрито, екранирано от Луната, трябва особено силно да развива това влияние от самия себе си - такъв човек се явява, така да се каже, лъвов човек, човек-лъв. Този, който по особен начин може да развие влиянието на Рак, ако това съзвездие е екранирано, се явява човек-рак. В съответствие със своите заложби един или друг човек развива в голяма степен или едно, или друго.
към текста >>

Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното.
Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси.
към текста >>

Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта.
Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба. Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана. При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека.
към текста >>

62. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче тази култура постепенно стигнала до пълен упадък, станала е декадентска, изродила се е.
Вие бихте могли да попитате: как се е получило така, че тези хора са успели да запазят това скрито? Знаете, че древното строително изкуство въобще се е състояло не в това, да се строи навън. Отначало дълбаели в скалите и в тях са си правели жилища. Това е най-древната форма на строителното изкуство. Не трябва много да се учудваме, че тази най-древна форма на строителното изкуство се намира също така и тук, в Тибет. Обаче тази култура постепенно стигнала до пълен упадък, станала е декадентска, изродила се е. И това, което е възникнало в Тибет по-късно, е такова, което вече не може да бъде използвано в съвременността, защото тази тибетска култура е по-древна от индийската култура. Индийската култура е възникнала едва след като Земята е приела облика, който тя има и днес. И така, тибетската култура, съхранила се в лоша форма, е съществувала дотогава в относително добра форма. Принципът на властта в Тибет се е формирал в наистина безрадостна форма. В Тибет на този, който трябва да стане ръководител, му се въздават божествени почести.
към текста >>

Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост!
Именно така е! Така се достига до подобно откритие. Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени. Преди то е било непонятно. Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху Земята. Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост! Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания. Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена. Може да се почувства известно уважение, голям респект към това, което някога го е имало тук.
към текста >>

Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания.
Така се достига до подобно откритие. Но ако то вече е достигнато, неочаквано се хвърля светлина и върху казваното от учениците на източните посветени. Преди то е било непонятно. Тези хора говорят, да кажем, за духовете на Луната и за тяхното влияние върху Земята. Европейските учени ще кажат: всичко, което говорят те, е глупост! Но ако човек сам стигне до такава истина, вече не казва, че това са глупости, не, той само се удивлява на постигнатото от тези «древни глави» преди много хиляди години, когато човечеството е загубило тези знания. Това може да направи голямо впечатление на човека: как той самият е открил тези неща с такива усилия, а после му става известно, че за него вече са знаели някога, че макар и в непонятна днес форма - защото понякога тези, които говорят за тези неща, самите нищо не разбират, - то се е запазило от най-древни времена. Може да се почувства известно уважение, голям респект към това, което някога го е имало тук.
към текста >>

Само благодарение на факта, че той никога не е постъпвал като съвременните европейци.
През VI в. преди основаването на християнството Александър Македонски пренесъл в Азия много от гръцката култура. Сега то присъства в Азия. Още повече, каквото Александър пренесъл в Азия, по околен път - през Испания, чрез арабите и евреите - отново е стигнало в Европа! Но благодарение на какво на Александър Велики въобще му се е отдало да пренесе тези неща в Азия? Само благодарение на факта, че той никога не е постъпвал като съвременните европейци. Европейците се смятат за разумни хора, абсолютно разумни хора. Сблъсквайки се с различни хора, те казват: «Всички те са глупаци, ние трябва да им преподадем нашата мъдрост». Но при такъв подход към тези «различни хора» нищо не се получава. Александър не направил така. Преди всичко той усвоявал това, което са притежавали тези хора.
към текста >>

И в това, което вече са имали тези хора, той е давал възможност - постепенно, на малки порции - да се влее нещо друго.
Европейците се смятат за разумни хора, абсолютно разумни хора. Сблъсквайки се с различни хора, те казват: «Всички те са глупаци, ние трябва да им преподадем нашата мъдрост». Но при такъв подход към тези «различни хора» нищо не се получава. Александър не направил така. Преди всичко той усвоявал това, което са притежавали тези хора. И в това, което вече са имали тези хора, той е давал възможност - постепенно, на малки порции - да се влее нещо друго. Той е ценил и уважавал постигнатото от другите.
към текста >>

Той е ценил и уважавал постигнатото от другите.
Сблъсквайки се с различни хора, те казват: «Всички те са глупаци, ние трябва да им преподадем нашата мъдрост». Но при такъв подход към тези «различни хора» нищо не се получава. Александър не направил така. Преди всичко той усвоявал това, което са притежавали тези хора. И в това, което вече са имали тези хора, той е давал възможност - постепенно, на малки порции - да се влее нещо друго. Той е ценил и уважавал постигнатото от другите.
към текста >>

И така, англичаните разбират, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ.
Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа! Разбира се, от това нищо не се получава. Ето защо развитието става така: на англичаните им върви при основаването на колонии. Въпреки че колонизираните се бунтуват и прочие, в стопанско отношение Англия винаги удържа превес. И така, англичаните разбират, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ. Англичаните водят и войната също съвсем различно, отколкото я водят например германците. Как си представя германецът необходимостта от война с кой да е народ? Съвсем не искам да ви говоря против войната, а искам само да ви разкажа как германците си представят нещата: трябва просто да се настъпи и да се завоюва този народ. Англичаните не постъпват така. Отначало те се ориентират, провокират народите да се проявят, дават им възможност да се изтощят, да се разгромят един друг и наблюдават само колко дълго ще трае това.
към текста >>

Англичаните не постъпват така.
Въпреки че колонизираните се бунтуват и прочие, в стопанско отношение Англия винаги удържа превес. И така, англичаните разбират, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ. Англичаните водят и войната също съвсем различно, отколкото я водят например германците. Как си представя германецът необходимостта от война с кой да е народ? Съвсем не искам да ви говоря против войната, а искам само да ви разкажа как германците си представят нещата: трябва просто да се настъпи и да се завоюва този народ. Англичаните не постъпват така. Отначало те се ориентират, провокират народите да се проявят, дават им възможност да се изтощят, да се разгромят един друг и наблюдават само колко дълго ще трае това. С други думи, те дават възможност на хората да се довършат един друг. Това го потвърждава историята. Именно благодарение на този факт е била основана английската световна империя.[3] Другите никога не знаят «от коя трънка ще изскочи заекът», как ще тръгнат нещата. Англичаните, в известен смисъл инстинктивно, се отнасят с уважение към отличителните качества на чуждия народ.
към текста >>

Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи.
Англичаните, в известен смисъл инстинктивно, се отнасят с уважение към отличителните качества на чуждия народ. Благодарение на този факт на англичаните им се удаде да достигнат колосалното икономическо превъзходство. В Англия навярно никому не би дошло на ум да направи това, което правят сега в Германия, а именно да въведе рентната марка.[4] От само себе си се разбира, че сега в Германия има голям недостиг на пари. Пари никой няма. Но когато беше въведена рентната марка, така наречената парична единица със стабилна стойност, хората възприеха това като нещо страшно умно. Всъщност това беше най-голямата глупост от всичко, което би могло да се направи. Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато. Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка.
към текста >>

Европа представлява от само себе си всъщност велика теоретическа постройка, система от теории.
Европа представлява от само себе си всъщност велика теоретическа постройка, система от теории. Европа теоретизира, а към практиката няма отношение. Това все пак е именно така! Европа осъществява даже търговските сделки и бизнеса на основата на теории, даже тези неща носят изключително измислен характер. За известно време нещата се получават. Но това никога не продължава дълго.
към текста >>

Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика.
Тук също духовната наука трябва да доведе до изменение на начина на мислене. Но как това става в настоящото време? Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика. Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше. Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
към текста >>

Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика. Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше. Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива. Аз бих написал в такъв случай враждебно, насочено срещу Ницше съчинение. В него бих могъл да ругая остро и почти така силно, както е ругал самият Ницше. Но от това не би имало никаква полза и то не би имало никаква ценност! Аз вникнах в учението на Ницше. Отразих това, което самият Ницше е говорил.
към текста >>

Така постъпвах във всичко, не отричах едни или други неща, а ги приемах такива, каквито са.
Обаче именно защото съм антропософ, за Ницше писах така, както съм писал! След това по същия начин писах за Хекел[7]. Аз, разбира се, бих могъл да напиша: Хекел е бил вулгарен материалист, той съвсем не разбирал какво е дух и др. под. Да, господа, по този начин пак нищо не би било направено. Но аз приех Хекел такъв, какъвто е. Така постъпвах във всичко, не отричах едни или други неща, а ги приемах такива, каквито са. И така, благодарение на антропософията беше даден образец за това, как трябва да се действа, ако има необходимост да се пренесе културата в Азия! Ако човек отива в Индия, преди всичко трябва добре да знае какво твърдят старите брахманисти и какво твърдят будистите. И тогава трябва да дадете възможност да се влее тук също и това, което вие считате за правилно. Така например са правели и учениците на самия Буда. Малко преди възникването на християнството, учениците на Буда са разпространявали будизма във Вавилон на Ефрат и Тигър, но са го правели така, както ви разказах.
към текста >>

Изключително изкусно, ловко са лекували зъбите, поставяли са своеобразни пломби, при това от камък!
Виждате ли, европейците са се развивали по такъв начин, че даже техните най-велики технически новости по същество са съвсем млади, родили са се съвсем неотдавна. Интересно е например следното: когато влезете в някои музеи, където се демонстрират древните европейски експонати, вие понякога можете да бъдете много силно удивени. Вие бихте могли например да се удивите, намирайки се в етруски музей, където се намират експонати, остатъци от етруската култура - тоест култура, която някога е съществувала в Европа, - откривайки колко изкусни са били тези хора, например в стоматологията. Изключително изкусно, ловко са лекували зъбите, поставяли са своеобразни пломби, при това от камък! Всичко това в Европа е загинало. В Европа действително е настъпило варварство. В периода, наричан Велико преселение на народите - от III до VII век сл. Р. Хр., - всичко в Европа е било варваризира-но, доведено до варварско състояние. Едва след този период тези неща са ги овладявали отново.
към текста >>

И ако ние в Европа не съумеем да намерим нещо по-добро от това, което в духовна-та култура имат жителите на Азия, защо изобщо са нужни в Азия мисионерските организации и други подобни глупости?
Откъде то е идвало в онова време? Тогава тези неща в по-голяма или по-малка степен са се пренасяли от Азия! Външната техника, която са притежавали жителите на Азия, е била изгубена. Едно-друго от това китайците все още имат. Но по отношение на духовната култура днес азиатците наистина изпреварват европейците. И ако ние в Европа не съумеем да намерим нещо по-добро от това, което в духовна-та култура имат жителите на Азия, защо изобщо са нужни в Азия мисионерските организации и други подобни глупости? От това няма никаква необходимост!
към текста >>

Ако без да си разбрал, какво трябва да се изучава в хората, отидеш при тях с нещо, което им е съвсем чуждо, нищо няма да успееш да постигнеш сред тях.
И такъв знак, като например пречупеният кръст, така наречената свастика, този знак е бил древен слънчев знак - изключително разпространен в Азия. (Рис. 19) За него жителите на Азия още помнят. На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно както и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-голямо впечатление, отколкото марксизмът. Марксизмът се състои от мисловни понятия, които не впечатляват хората. Но такъв знак ги впечатлява. Ако без да си разбрал, какво трябва да се изучава в хората, отидеш при тях с нещо, което им е съвсем чуждо, нищо няма да успееш да постигнеш сред тях.
към текста >>

И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия?
Ако нещо подобно в настоящето е най-разпространената книга, а тази книга на Освалд Шпенглер е най-популярна в Германия, и жителят на Изтока, азиатецът сравни написаното там със своята собствена духовна култура, той би трябвало да си каже: ето един от най-умните хора в Европа! А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение. И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия? », трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат духовността, изгубена от тях по време на Великото преселение на народите». В първите християнски столетия истинската духовност е била изгубена. Защото каквото е стигнало до Европа, е било в действителност не дълбоко християнство, а просто думи, правилни думи. Най-добре това може да се види от начина, по който Лутер е превел Библията. Какво е направил той от Библията?
към текста >>

63. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

По съвсем друг начин са били поставени нещата в древността.
Работата била такава, че преди да се получи разрешение да се започне обучението, човек е трябвало дълго да се подготвя. Днес решаващ за това, може ли човек да се учи на нещо или не, става принцип, нямащ нищо общо с обучението. Защото днес решаващо за това, може ли даден човек да учи, е дали може да внесе парите за обучението или не, нали така? Което няма никакво отношения към способностите на дадения човек. По съвсем друг начин са били поставени нещата в древността. Сред всички хора без изключение са намирали тези - а тогава са били доста по-проницателни за това от днес, - които са имали някакви способности. Разбира се, че тези неща - доколкото хората тогава вече са били егоистични - стигнали до упадък. Но изначално принципът е бил такъв, че са търсели тези, които са имали способности. Те били предназначени да се обучават духовно - не просто посредством тренировка и дресировка да усвояват основите, както се случва при обучението днес. Те са можели да се учат духовно.
към текста >>

Има знание, благодарение на което може да се построяват думите точно така, ако се владее разбирането на звуците, които се намират в думите.
Това е нещо подобно на тиха радост. Човек е удовлетворен от това, което той преживява, възприема «И». Затова смехът може да се изрази така: хи-хи. Това е тиха радост. Така всяка буква носи в себе си нещо определено. Има знание, благодарение на което може да се построяват думите точно така, ако се владее разбирането на звуците, които се намират в думите.
към текста >>

21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен.
към текста >>

Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност.
Бихме могли да кажем още нещо, господа. Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност. Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб. Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес?
към текста >>

Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи.
Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност. Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб. Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
към текста >>

И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество.
Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество. И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи. Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>

Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да мислят, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване, дума, показващи, че човек живее не само във външно-материалното.
Исках само да покажа всичко, както си е. Може, разбира се, да съществува и такъв масонски орден, който обединява изключително добри хора и т. н. В днешно време нещо подобно може да стане особено важно. Наистина, ако днес човек се учи, когато стане лекар или юрист, професията не грабва сърцето му. Затова много юристи и лекари стават масони. Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да мислят, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване, дума, показващи, че човек живее не само във външно-материалното. Това е, което исках да ви кажа. Има ли още нещо, за което бихте искали да попитате?
към текста >>

Преди всичко трябва да се постъпва с човечеството като с безпросветна, тъпа маса.
Макар и с това те да са се занимавали малко, защото повече са работели по отношение на външния свят, за да участват в ставащото в него. Би могло да се каже: нима такива хора, желаещи да възбудят абсолютно националистическия принцип, желаещи да разрушат всичко, не са безумни? Никой просто не смее да говори за това. Разбира се, ако човек пита за това, означава, че той не взема участие в такива неща. Но тези хора си казват: днес всичко е толкова объркано - водачите го казват на другите, които ги следват, -че на тези, другите, им е все едно, те не виждат смисъл да ги е грижа за положението на нещата, каквото то е днес. Преди всичко трябва да се постъпва с човечеството като с безпросветна, тъпа маса. Тогава хората отново ще се освестят, тогава отново ще се учат на нещо порядъчно. И така, тези хора вече имат идея. В това отношение именно Ку-клукс-клан има такава идея. Вие как смятате? Че не е така ли?
към текста >>

64. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Животните, ако те се опитомяват, дресират - тоест постигат известни способности, напомнящи човешките, - обезателно трябва да се дресират от човек!
Но случвало ли ви се е да се сблъскате с това, бик да дресира друг бик? Или един кон да опитомява друг кон? Животните, ако те се опитомяват, дресират - тоест постигат известни способности, напомнящи човешките, - обезателно трябва да се дресират от човек! Не съществува кучешко училище, където да преподават кучета и от дадени кучета да правят дресирани, нали така! Тук просто е необходима намесата на човека. И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени мисли. Съгласявайки се във всичко с материалистите, той би могъл да каже: човек, във вида, в който е сега, е бил първоначално животно, а след това е бил дресиран, «одомашнен», - но не би могло него самия да го дресира същото животно, каквото той първоначално е бил! Така не става, иначе едно куче би могло да дресира друго куче.
към текста >>

Но става така, че човек постепенно привиква към това и вече не се удивлява.
», ако не се притеснява да го направи. «А» винаги служи за изразяване на удивление. Всяка буква изразява нещо. И ако аз казвам: «Ball» (топка), използвам «А», защото хвърляйки топката, аз съм удивен от факта, колко странно се държи тя. Или ако това е топка за танци, аз се удивлявам как тя безпорядъчно се върти! Но става така, че човек постепенно привиква към това и вече не се удивлява. Тогава той би могъл да нарича топката «Bull» или «ВШ», но не и «Ball». Да вземем думата «Fall» (случай). Ако някой някъде се тръшне, падне, може да се каже: «Ах! ». Нещо различно, също значително, се съдържа в звука «Ф». (Рис. 22)
към текста >>

Ето какво исках да ви кажа в отговор на въпроса, поставен във връзка с йерархиите.
Ето какво исках да ви кажа в отговор на въпроса, поставен във връзка с йерархиите.
към текста >>

Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак.
Целият въздух е бил по-плътен. Сега разбирате, че тогава хората с техните меки кости също са можели да живеят. Защото нашите сегашни кости ние ги имаме заради факта, че въздухът не може повече да ни носи. По-плътният въздух е носил хората. Ходенето в древни времена е приличало повече на плуване. Днес ходенето е станало страшно механично, машинообразно: поставяме крак - той трябва да се постави като опора, -после поставяме втория крак. В най-дълбока древност хората не са ходили така. Те усещали, че наситеният с вода въздух им позволява да се носят като във вода. И са можели да имат меки кости. Когато въздухът станал по-разреден - за това може да се узнае с помощта на външната наука, че въздухът е станал по-разреден, по-фин, - тогава и твърдите кости станали необходими, едва тогава възникнали тези твърди кости. Разбира се, дотогава въглената киселина е била навън, тя се е съдържала във въздуха.
към текста >>

Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля.
То не може да мръдне от мястото си, не е в състояние да се храни и други подобни. То нищо не може! Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък. Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля. Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят. Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят. Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък. Но за нашата свобода ние сме задължени именно на този процес. Ето така всъщност залезът на древните знания настъпил едновременно с появяването на свободата.
към текста >>

Той поставя въпрос: «Какво принадлежи към това съдържание на света, защото всичко, което виждаме, съществува само дотолкова, доколкото то е мислимо».
И така, господинът е чел «Философия на свободата». Той поставя въпрос: «Какво принадлежи към това съдържание на света, защото всичко, което виждаме, съществува само дотолкова, доколкото то е мислимо». И след това той добавя: Кант е пояснил, че разсъдъкът не е способен да разбира това, което се явява причинен свят, предшестващ света на опита.
към текста >>

Да, господа, макар учението на Кант да се разглежда като велика наука, всъщност то е велика безсмислица, глупост.
Кант, за когото неотдавна говорих, е допуснал голяма грешка. Той е смятал, че още невъзприемаемото от детето, а възприемаемо едва по-късно мисловно съдържание, самият човек първо привнася в нещата. Всъщност Кант казва: ако тук стои стол - този стол има цвят, столът трополи при местене. Но ако кажа, че столът притежава тежест, това не се явява свойство на стола, с такова аз самият го дарявам, когато мисля, че той е тежък. Столът има здравина, но я има не сам по себе си, с нея аз го дарявам, придавам му я, когато мисля, че той е здрав. Да, господа, макар учението на Кант да се разглежда като велика наука, всъщност то е велика безсмислица, глупост. Това е от случаите, когато поради своеобразното развитие на човечеството, една велика безсмислица е приета за велика наука, за висша философия. И при това Кант са започнали да го наричат «всесъкрушител», «всесъкруша-ващия». Аз също винаги съм виждал в него «съкрушителя» - от най-ранната си младост отново и отново изучавах Кант, - иначе нямаше да мога да си задам въпроса: кой все пак е по-велик: този, който «съкрушава» чинията със супата, или този, който я произвежда? На мен винаги ми се е струвало, че по-велик е този, който я произвежда! Кант всъщност е «съкрушил» всичко.
към текста >>

Затова на поставения тук въпрос би следвало да отговорим така: какво принадлежи към съдържанието на света?
На мен винаги ми се е струвало, че по-велик е този, който я произвежда! Кант всъщност е «съкрушил» всичко. Така че направеното по-горе възражение от името на Кант не трябва особено да ни безпокои. Нещата са такива, че ние, раждайки се, сме освободени от тези неща, доколкото нямаме с тях никаква връзка. Ние отново врастваме в нещата едва тогава, когато си съставяме понятия. Затова на поставения тук въпрос би следвало да отговорим така: какво принадлежи към съдържанието на света? В моята «Философия на свободата» казвам: едва когато направим съдържанието на света наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сме били освободени, когато сме били деца. Бидейки дете, всеки от нас притежава не съдържанието на света, а само сетивно-възприемаемата част от съдържанието на света. Обаче мисловното съдържание действително се намира в състава на мировото съдържание. Така че, бидейки дете, всеки от нас притежава само половината от мировото съдържание и едва по-късно, когато дорастем до нашите мисли, ние имаме мисловното съдържание не само в нас, а знаем, че то присъства в самите неща, обуславяйки нашите мисли, при това така, че знаем, че те са присъщи на нещата, намират се в нещата. По такъв начин възстановяваме връзката с нещата.
към текста >>

Тогава се възстановява връзката между природа и дух, докато в началото, докато сме деца, имаме пред себе си само природа, а духът постепенно се изработва от собствената природа.
Материалистически настроените се чувстват все по-уверени в своята правота, когато се позовават на Кант. Човечеството трябва да се отучи от този предразсъдък - тоест тази част от човечеството, която най-малко знае за Кант, трябва да отвикне от привичката да се позовава на Кант всеки път и особено в случаите, когато иска да каже: «За духовния свят въобще нищо не може да се знае». И така, мировото съдържание се състои от сетивно съдържание и мисловно съдържание. Но до духовното съдържание се стига едва в течение на живота, когато се развият мислите. Тогава се възстановява връзката между природа и дух, докато в началото, докато сме деца, имаме пред себе си само природа, а духът постепенно се изработва от собствената природа.
към текста >>

65. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>

Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия.
37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина. След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>

66. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_353 История на човечеството и културните народи

„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения. „Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2).
към текста >>

„Как се постигат познания за висшите светове?
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>

Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>

Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>

67. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.
към текста >>

В някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска.
За мамутите, открити в северната част на Сибир. Нашата днешна Земя е своего рода миров труп. В някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска. Потопът е дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби. За Pithecanthropus erectus на Дюбоа и произхода на човека. Всички млекопитаещи са възникнали от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Маймуната произхожда от човека, а не обратното. Форма на главата и формиране на атлантския човек и неговия воднист мозък.
към текста >>

Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина.
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога. Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години.
към текста >>

Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска.
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога. Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар. Мълнията - това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух.
към текста >>

Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство.
към текста >>

Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами.
От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25 920 дни, 25 920 вдишвания.
към текста >>

Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство.
Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25 920 дни, 25 920 вдишвания. Ако вземем човешкия живот за един миров ден, една мирова година ще е равна на броя на дните в човешкия живот 72 х 360 = 25 920 години.
към текста >>

Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането.
Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25 920 дни, 25 920 вдишвания. Ако вземем човешкия живот за един миров ден, една мирова година ще е равна на броя на дните в човешкия живот 72 х 360 = 25 920 години.
към текста >>

68. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер. GA_354 Сътворението на света и човека

Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно.
Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>

69. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Ще построя изложението по такъв начин, че първо ще се опитам да ви изясня, какви първоначални състояния е имало на Земята и как те, от една страна, са довели до всичко, което виждаме навън, и, от друга страна, до това, което виждаме в човека.
Доктор Щайнер: И така, въпросът е дали мога отново да започна разговор за сътворението на света и човека, доколкото тук са се събрали много нови приятели. Ще построя изложението по такъв начин, че първо ще се опитам да ви изясня, какви първоначални състояния е имало на Земята и как те, от една страна, са довели до всичко, което виждаме навън, и, от друга страна, до това, което виждаме в човека.
към текста >>

По такъв начин се намирате в елемента топлина, където е ту горещо, ту хладно, но вие постоянно се намирате в някакво топлинно състояние.
В това първоначално състояние още не е имало никакви твърди тела, не е имало въздух, а само топлина, при това тази топлина е била жива. Ако днес вие мръзнете, мръзне вашият «Аз». Ако днес се потите, ако истински ви е горещо, вашият «Аз» започва да се поти, става му горещо. По такъв начин се намирате в елемента топлина, където е ту горещо, ту хладно, но вие постоянно се намирате в някакво топлинно състояние. Виждаме го и днес при човека: той живее в топлинния елемент. Човек изцяло и напълно живее в тази топлина.
към текста >>

Нещата постоянно са подложени на охлаждане.
И първото, което станало с това, което тук е било живо мирово същество, е било охлаждане. Нещата постоянно са подложени на охлаждане. Какво възниква, когато нещо, в което не може да се различи нищо друго освен топлина, се охлажда? Възниква въздух. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало: газообразното. Ако нагряваме твърдо тяло все по-силно и по-силно, в тази топлина се образува газ. Ако нещо, което още не е станало вещество, спускайки се отгоре надолу, се охлажда, преди всичко се образува въздух.
към текста >>

Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали.
И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя. И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил. Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда! Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали. Така че тогава оплождането е имало всемирен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден. Благодарение на оплождането той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло. Точно така е ставало оплождането за растенията и животните - от цялото мирово обкръжение.
към текста >>

Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион.
Но това отива още по-далеч, господа. Както ви казах, ако се осъществи зачатие, тоест предпоставката за развитието на физическия човек, постепенно се образува ембрион. Предшестващото всичко това вече съм ви описвал: всичко, което става в женския организъм, всичко, което периодически се изхвърля, както и всичко, което се случва с изхвърленото в духа. При този процес винаги става нещо - макар при здравите жени да не е толкова забележимо, при тези, които се грижат за себе си, които са здрави, - при жените винаги се появяват топли вълни, повишаване на температурата, трескаво състояние. Защо става това? Защото тук е задействано топлинно състояние; при него жената живее в елемента на топлината. Що за топлинно състояние е това?
към текста >>

И така, днес ви описах как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото тяло, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо.
Работата стои така, господа: във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщане на човека към древното състояние. И така, днес ви описах как постепенно, стъпка по стъпка са се развили човекът, животното, растението и минералът, при което мировото тяло, на което те са се развивали, е ставало все по-твърдо и по-твърдо. Ще поговорим за това по-нататък - днес е понеделник, - в близката сряда[2] в девет часа.
към текста >>

Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато. Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата ѝ и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката ѝ вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр. 281 от посочения труд).
към текста >>

70. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си.
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях. Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия. А тук, горе, са се намирали тези интересни животни. И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си. И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние. Ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем приятно за нас. Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, всмуквали го в своето тяло.
към текста >>

Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу.
Този процес бил едновременно и оплождането на онова време. Само благодарение на казаното тези появили се там животни въобще са можели да живеят по-нататък. Само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят. В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго. Те отново и отново са се образували. Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло. И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи.
към текста >>

Само помислете: хранителните продукти, които постъпват през устата на човека в стомаха му, трябва да преминат през всевъзможни междинни стадии, докато не постъпят в главата му, например в очите, в ушите.
Че това е така, господа, се изяснява при изучаването на благотворното въздействие на кремъчната киселина като лекарство. Кремъчната киселина е във висша степен благотворно лекарствено средство. Само помислете: хранителните продукти, които постъпват през устата на човека в стомаха му, трябва да преминат през всевъзможни междинни стадии, докато не постъпят в главата му, например в очите, в ушите. Това е дългият път, който трябва да изминават хранителните продукти. Необходими са спомагателни сили, за да могат тези продукти въобще да се доберат дотук. Може да стане така, че тези спомагателни сили да не достигат. Да, при много хора тези спомагателни сили са твърде малко, така че хранителните продукти не работят правилно горе, в главата на човека. Виждате ли, в този случай трябва да им се предпише да вземат кремъчна киселина; тя способства за издигането на хранителните вещества нагоре, до сетивните органи и до главата.
към текста >>

А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие. Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници.
към текста >>

Въпросът на господин Долингер е такъв, че изисква изчерпателен отговор, което ще ни се удаде да направим, ако имате търпение, докато не видите как съвременното се е развило от това, което постепенно е ставало.
От тези гледни точки искам да продължим по-нататък в близката събота[1], в която се надявам да започнем нашето занятие в девет часа. Въпросът на господин Долингер е такъв, че изисква изчерпателен отговор, което ще ни се удаде да направим, ако имате търпение, докато не видите как съвременното се е развило от това, което постепенно е ставало. Този въпрос е труден за разбиране. Но аз вярвам, че разглеждайки нещата така, както ние го правим, ще достигнем до това разбиране.
към текста >>

71. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т.
Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т. н., просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща. При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости. Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните. И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.
към текста >>

По такъв начин разсъждението за земните пластове се поставя не просто на основата на тяхното разположение един над друг, а отчита и факта, как те са били разместени.
По такъв начин разсъждението за земните пластове се поставя не просто на основата на тяхното разположение един над друг, а отчита и факта, как те са били разместени. Вижте: Алпите, този могъщ планински масив, разпрострял се от Средиземно море до австрийските придунавски области - този могъщ алпийски хребет е основният планински масив и в Швейцария; него въобще е невъзможно да го разберем, ако не се замисляме за тези неща. Защото в Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Тук често долният пласт е разположен над горния, а горният се намира долу; необходимо е първо да се установи как всичко това се е смесвало едно с друго.
към текста >>

По-късно обаче обвивката на животното се разтваря, а още по-късно тук попада някаква струйка вода, която постепенно изпълва със своята камениста маса това, което е било кухо пространство (зеленото),
Много често става така, че се образува такова кухо пространство. Около животното се отлага пръст. Но вътре я няма, животното не я всмуква в себе си, то се обкръжава от всички страни и доколкото животното е имало черупчеста обвивка, вътре се образува кухо пространство. По-късно обаче обвивката на животното се разтваря, а още по-късно тук попада някаква струйка вода, която постепенно изпълва със своята камениста маса това, което е било кухо пространство (зеленото),
към текста >>

А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци.
Въздухът е мъртъв. Именно благодарение на факта, че сярата, водородът и въглеродът са отделени от него, кислородът и азотът са станали мъртви. Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа!
към текста >>

Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира.
Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание. Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата, така стои работата и с културата! Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата. Няма как да разберем как се е развило християнството, ако не разглеждаме това, как то се е развивало на основата на езичеството.
към текста >>

И след половин година от Америка дойде вест, че там, по пътя на изследването на звездите, постепенно откриват, че звездите не се състоят от нагорещен газ, а са кухини, празно пространство!
И ако някой последователно проведе такова изследване и при това мисли съвсем непредубедено, както го правим ние тук, използвайки сложните прибори на спектралния анализ, ще успее да види: тук няма газ, тук се намира всмукващо пространство. И аз отдавна съм дал задание на някои от нашите хора да изследват с помощта на спектроскопи Слънцето и звездите, за да докажат на основата на външния опит, че звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ. И това е възможно да се докаже. Но хората, на които дадох такова задание, бяха отначало крайно въодушевени: ах, това ще бъде чудесно! Но въодушевлението им угасна; те твърде дълго протакаха. И след половин година от Америка дойде вест, че там, по пътя на изследването на звездите, постепенно откриват, че звездите не се състоят от нагорещен газ, а са кухини, празно пространство! Няма нищо лошо, че стана именно така. Разбира се, за нас би било във висша степен полезно, ако откритието го направехме самите ние. Но все пак работата не е в това, а в установяването на истината.
към текста >>

72. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук. Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот. Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти. Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт. Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно.
към текста >>

Виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко.
Виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко. Това не е било така. И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи. Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа. Тези животни са живели някога. Фактът, че те са живели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия.
към текста >>

Виждате ли, това, какви са растенията и животните тук (в Америка) и какви са те тук (в Европа и Африка), може да се обясни само с факта, че някога тук, навсякъде, се е намирала суша, дъното е било горе и животните са можели да преминават оттук, а растенията не е трябвало да изпращат семената си през океана, а семената постепенно са се разпространявали по сушата.
И така, там се намират растения и животни. Ако днес разгледаме тези растения и тези животни, които обитават, от една страна, Западното крайбрежие на Европа и тук, долу, в Африка, и от друга страна - източното крайбрежие на Америка, тогава се изяснява, че както растенията, така и животните се намират в родство помежду си. В някои неща се отличават, но между тях има родство. Откъде е могло да възникне родство между тях? Ето по каква причина те са родствени едни на други: тук, долу, е морско дъно, горе - водите на Атлантика, тук е Африка. Виждате ли, това, какви са растенията и животните тук (в Америка) и какви са те тук (в Европа и Африка), може да се обясни само с факта, че някога тук, навсякъде, се е намирала суша, дъното е било горе и животните са можели да преминават оттук, а растенията не е трябвало да изпращат семената си през океана, а семената постепенно са се разпространявали по сушата.
към текста >>

От всичко това виждате, че в някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска; тя ту се издига, ту се спуска, при това е видно, че сушата и водата на Земята в различните епохи се разпределят по различен начин.
От всичко това виждате, че в някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска; тя ту се издига, ту се спуска, при това е видно, че сушата и водата на Земята в различните епохи се разпределят по различен начин. Ако разгледаме скалните породи в Британската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, ако разгледаме самите пластове, ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето. Когато е била горе, там са расли някои растения дотогава, докато тя не се е потапяла долу, не е потъвала. След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко, разбира се, е било пустинно. Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя многократно се е спускала и издигала.
към текста >>

Следователно почвата на Земята се намира в постоянно движение.
Ако разгледаме скалните породи в Британската империя от Англия, Шотландия и Ирландия, ако разгледаме самите пластове, ще открием, че Англия много пъти се е издигала и спускала в хода на времето. Когато е била горе, там са расли някои растения дотогава, докато тя не се е потапяла долу, не е потъвала. След това тя отново се е издигала нагоре, но тогава всичко, разбира се, е било пустинно. Тя се е покривала със съвсем различен растителен и животински свят, който можем да видим и днес. Тя многократно се е спускала и издигала. Следователно почвата на Земята се намира в постоянно движение. И в древните епохи тя се е намирала в още по-силно, великанско движение. Ако днес всичко би се движило така, както в древните епохи, положението на човека би било наистина зловещо, защото последните известия за мощни движения на Земята, най-последните известия за това са били достигналите до хората легендарни сведения за потопа. Но потопът е просто дреболия в сравнение със станалото някога на Земята в гигантски мащаби.
към текста >>

Смятали, че това същество е принадлежало към вид примати, от които по-късно постепенно се е развило човечеството.
Смятали, че това същество е принадлежало към вид примати, от които по-късно постепенно се е развило човечеството. Оттук произхождат всякакви вярвания в това как е трябвало да се развива човек. Едните казват, че е имало някакъв вид маймуни, който е попаднал в определени жизнени условия, принудили го да започне да се труди. Така стъпалата, които при маймуните са приспособени за катерене, са били преоформени в нормални стъпала, докато предните хватателни крайници, приспособени за катерене, са се превърнали в ръцете на човека; именно така те са се изменяли. Но други пък говорят иначе: не, не е могло да бъде така; защото ако този маймунообразен човек би попаднал в такива неблагоприятни условия, той просто би умрял и не би успял да се видоизмени. Много по-вероятно е този маймуночовек да е живеел в своего рода райско състояние, където не му се е налагало да работи, където е бил защитен и свободно е можел да се развива.
към текста >>

Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н.
Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали. Към нашите варовити кости навън имат отношение варовиковите планини; с тях ние постоянно обменяме варовик, пием го заедно с водата и т. н. Дотогава още не е имало никакъв костен скелет. Ние, хората, ако живеехме тогава, бихме могли да имаме само такива меки хрущяли, каквито днес имат акулите. И с помощта на дробове ние също не бихме могли да дишаме, както днес. Тогава е трябвало да имаме своеобразен плавателен мехур и специални хриле; следователно човек, живеещ там, по своя външен облик би бил наполовина човек и наполовина риба. Основавайки се на външните неща, не трябва да стигаме до извода, че човек е изглеждал съвсем различно и е бил наполовина човек, наполовина риба.
към текста >>

После Земята постепенно е започнала да придобива вида, който тя има днес.
После Земята постепенно е започнала да придобива вида, който тя има днес. Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано. Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен.
към текста >>

Това е човекът на преходния период, човек, който е живял, когато в крайбрежните области почвата постепенно се е спускала.
Но ето че настанало време, когато този вид вода, тази слизеста форма на водата е изчезнала. Хората вече не са можели да мислят, костите се отдръпнали назад и възникнал този нискочел череп. И едва по-късно той отново е израснал - по цяла Европа и Америка - и възникнало високото чело. Така че трябва да кажем: тези атланти, тези древни атланти са имали водниста глава с много високо чело, а след това станало така, че то отстъпило назад, превръщайки се първо в ниско чело, което малко по малко отново израснало и станало високо чело. Това време било междинно; тогава хората били като неандерталския човек или като тези, които намират при разкопките в Южна Франция или в Югославия. Това е човекът на преходния период, човек, който е живял, когато в крайбрежните области почвата постепенно се е спускала. Тези хора, които разкопават днес в Южна Франция, не са били хора от ранната епоха, те са по-късни хора! Това са предшественици, но вече по-късни.
към текста >>

Ето кое е интересно: от същото време, когато би трябвало да живеят хората с плоски, ниски чела, от същото време са и пещерите, в които има неща, по които може да се установи, че хората тогава са живеели не в постоянни домове, а в подземни кухини, които те изкопавали.
Ето кое е интересно: от същото време, когато би трябвало да живеят хората с плоски, ниски чела, от същото време са и пещерите, в които има неща, по които може да се установи, че хората тогава са живеели не в постоянни домове, а в подземни кухини, които те изкопавали. Земята тогава още едва ставала твърда. Следователно по времето, докато Земята още не се е била втвърдила окончателно, както днес, но е била най-малкото толкова твърда, тези хора са изкопавали в Земята своите жилища, които днес също ги откриват. Тук намират забележителни знаци, забележителна живопис, която макар и относително примитивна, но все пак напълно разумно предава образите на животните, които са живеели по това време. Удивляват се на това, как са могли тези хора с плоски чела, с недоразвита глава да правят такива рисунки. Тези рисунки са едновременно и разумни, но в други отношения, и неловки.
към текста >>

Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна.
Ако вие, господа, бихте срещнали днес нещо подобно, бихте го приели за призрак, при това доста куриозен призрак! Той би бил много приличащ на риба, но все пак би изглеждал човекообразен. Ние също сме били такива някога! И тук вече се приближаваме към това състояние, когато човек е бил всъщност съвсем духовен. Виждате, че колкото по-далеч поглеждаме, толкова повече намираме, че човек, бидейки духовен, е завладявал веществото. Но тогава ние сме можели да започнем само с най-меките, податливи части от нашето вещество, тъй както, вземайки в устата си късче хляб, трябва отначало малко да го овлажним и сдъвчем, а след това цялата храна - според постъпването й в нашето тяло - трябва да я направим течна. Помислете само: сдъвквате хляба, той се придвижва по хранопровода, влиза в стомаха, разпределя се в кръвта. В какво се превръща това парче хляб? Това е нещо достойно за внимание.
към текста >>

Тук той го слага в устата си, тук то постепенно е сдъвкано, в стомаха става още по-течно, сега се разпространява в кръвта и отива навсякъде, придобива фина форма, съвсем фина и се разпространява тук.
Да допуснем, че пред вас има човек, човешки организъм; тук е стомахът, хранопроводът, тук той излиза до устата (изобразява го на дъската). Този човек яде парче хляб. Тук той го слага в устата си, тук то постепенно е сдъвкано, в стомаха става още по-течно, сега се разпространява в кръвта и отива навсякъде, придобива фина форма, съвсем фина и се разпространява тук.
към текста >>

Вие не забелязвате, че всичко, което приемате в себе си, постоянно прави човека.
Ето в ръката ми парче хляб. Аз го изяждам - как то ще изглежда след някое време? След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек! И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че не го забелязвате. Вие не забелязвате, че всичко, което приемате в себе си, постоянно прави човека. Въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново. Така както когато вие днес, 9 юни, ядете, всичко това става много фин, крайно фин човек. Нещо от това остава, останалото се отделя. На следващия ден става същото; но при това вашето тяло се подменя. То се подменя напълно в течение на седем години.
към текста >>

Въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново.
Ето в ръката ми парче хляб. Аз го изяждам - как то ще изглежда след някое време? След три часа, когато то се разпространи посредством кръвта по цялото тяло, то ще изглежда така: това парче хляб се е превърнало в своеобразен човек! И така, всичко на трапезата вие преобразувате, превръщайки го в човек; само че не го забелязвате. Вие не забелязвате, че всичко, което приемате в себе си, постоянно прави човека. Въобще не бихте могли да бъдете човек, ако не създавахте постоянно този човек отново. Така както когато вие днес, 9 юни, ядете, всичко това става много фин, крайно фин човек. Нещо от това остава, останалото се отделя. На следващия ден става същото; но при това вашето тяло се подменя. То се подменя напълно в течение на седем години. Господа, на нас ни е необходимо това вече втвърдено тяло, за да можем отново и отново да пресъздаваме този нов човек.
към текста >>

Но доколкото повърхността на сушата и дъното на моретата се издигат и спускат, дотолкова се изменят постоянно както човечеството, така и животните.
Днес сушата се издига и спуска не така силно, но по малко това още става. И който погледне карта - даже и в Швейцария това е така - от преди сто години, ще види, благодарение на тази карта, какво е ставало: ето морето - днес някакъв град или друго място се намира далеч от него. Но може да се научи, че това място се е разполагало някога на брега на това море или езеро, като Равена например. Да, моретата пресъхват, стават по-малки даже и днес. Само че това става по-бавно, отколкото е ставало тогава. Но доколкото повърхността на сушата и дъното на моретата се издигат и спускат, дотолкова се изменят постоянно както човечеството, така и животните. Те се намират в процес на постоянно преобразуване. Само че това става много по-бавно, отколкото е ставало някога.
към текста >>

Те се намират в процес на постоянно преобразуване.
И който погледне карта - даже и в Швейцария това е така - от преди сто години, ще види, благодарение на тази карта, какво е ставало: ето морето - днес някакъв град или друго място се намира далеч от него. Но може да се научи, че това място се е разполагало някога на брега на това море или езеро, като Равена например. Да, моретата пресъхват, стават по-малки даже и днес. Само че това става по-бавно, отколкото е ставало тогава. Но доколкото повърхността на сушата и дъното на моретата се издигат и спускат, дотолкова се изменят постоянно както човечеството, така и животните. Те се намират в процес на постоянно преобразуване. Само че това става много по-бавно, отколкото е ставало някога.
към текста >>

Оказа се доста плодотворно, че господин Долингер постави този въпрос.
Ето това е, което днес исках да ви кажа. Видяхте как е възникнал днешният човешки род. Следващия път ще добавим нещо от историята, ще видим какъв е бил някога този човешки род. Едва тогава е възникнала историята в съвременната й форма, едва тогава са се появили хора, които са се стремили да станат ловци, земеделци, пастири и т. н. Този исторически фрагмент ще присъединим към това, което успяхме да кажем сега за възникването на света и човека. Оказа се доста плодотворно, че господин Долингер постави този въпрос. Достатъчно подробно можахме да говорим по тази тема и както вече беше казано, следващия път ще добавим и късче история.
към текста >>

73. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Видяхте как от цялата останала макроприрода постепенно се е формирал човешкият род.
Господа! Казах ви, че ще разгледаме малко история в допълнение към това разглеждане на света, което предприехме. Видяхте как от цялата останала макроприрода постепенно се е формирал човешкият род. И чак когато Земята е умряла, когато вече не е имала свой собствен живот, чак тогава са се създали условия за живот на човека на Земята, чак тогава е могъл да се развие животът на хора и животни на Земята така, както ви го описах.
към текста >>

За постигането на тези неща е необходимо да се занимаваш с духовната наука.
Никой от тях повече не съществува. Даже ако има техни останки, би се наложило да ги изравяме от дъното на Атлантическия океан. Би трябвало първо да се достигне това дъно - а това е по-трудно, отколкото се смята, - след това да се правят разкопки, но и тогава, най-вероятно, така и не би се удало да се намери нещо, доколкото те са имали меки тела - говорил съм ви за това. И културата, която са създавали жестикулирайки, с помощта на жестове, също не може да бъде открита с помощта на разкопки в Земята, тъй като от нея въобще нищо не е останало! Следователно това, което е още по-древно от японците и китайците, въобще е недостъпно за съвременната наука. За постигането на тези неща е необходимо да се занимаваш с духовната наука.
към текста >>

Когато рисувам това, постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много големи, тези на следващия - по-малки, на следващия - още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице.
Но освен това, при рисуването ние трябва да отчитаме още нещо. Да допуснем, че аз стоя тук и искам да рисувам. Виждам, че отпред седи господин Айзенпрайс, а зад него виждам господин Майер и тези двама господа, които седят отзад; тях трябва да ги нарисувам така: господин Айзенпрайс - много голям, господин Майер и двамата господа отзад - много малки. Така те биха излезли и на фотография, ако бих ги фотографирал - много малки. Когато рисувам това, постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много големи, тези на следващия - по-малки, на следващия - още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице. Вие виждате, че трябва да се рисува в съответствие с перспективата. При нас това е задължително. Ние трябва да рисуваме в съответствие със светлината и сянката, трябва да рисуваме в съответствие с перспективата. Това следва от нашия начин на мислене. Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном!
към текста >>

н., но това, което са виждали, постигали вътрешно.
И така, вие виждате: едва късното човечество е започнало да се учи да вижда. Хората, които живеели в Древен Китай, можели само в присъщия им маниер да мислят образно; те не изработвали общи понятия, такива като стол и т. н., но това, което са виждали, постигали вътрешно. Това не е удивително, господа, защото китайците са произхождали от такава култура, в която са виждали не така, както виждаме ние днес. Днес виждаме така, доколкото между нас и предмета има въздух. Но в областите, от които произхождали китайците, такъв въздух не е имало. Във времената, за които говорим, не са виждали така. В древните времена би било безсмислено да се говори за светлина и сянка, тъй като в плътния въздух тях просто още не ги е имало.
към текста >>

След като техните европейски учители прекарали известно време с японците, те се възгордели и казали: ние вече и сами ще се оправим, можем да поставим някого за капитан.
Че тази култура е израснала не на самобитна почва, се разбира от факта, че тя не е в състояние самостоятелно да достигне до неща, които се явяват чисто европейски. Можем да го илюстрираме със следния пример. Японците е трябвало да използват парен кораб. Те си въобразили, че всичко при тях се получава по най-добрия начин. Например видели как се прави поворот с парахода, как се борави с витлото и т. н. След като техните европейски учители прекарали известно време с японците, те се възгордели и казали: ние вече и сами ще се оправим, можем да поставим някого за капитан. Тогава европейците слезли на сушата, а японците на своя параход излезли в открито море. Те искали да пробват поворот и видели, че корабът завива, но не знаели как да спрат. И този кораб започнал постоянно да се върти, да танцува в морето, и европейските учители, стоящи на сушата, е трябвало с лодка да влязат в морето и едва тогава успели да спрат кораба. Знаете, че Гьоте има едно стихотворение «Ученикът на магьосника», където юноша подслушал заклинанията на стария магьосник. На него не му се щяло сам да ходи за вода и той научил как с вълшебни заклинания да преобразява метлата, че тя да носи вода.
към текста >>

И този кораб започнал постоянно да се върти, да танцува в морето, и европейските учители, стоящи на сушата, е трябвало с лодка да влязат в морето и едва тогава успели да спрат кораба.
Те си въобразили, че всичко при тях се получава по най-добрия начин. Например видели как се прави поворот с парахода, как се борави с витлото и т. н. След като техните европейски учители прекарали известно време с японците, те се възгордели и казали: ние вече и сами ще се оправим, можем да поставим някого за капитан. Тогава европейците слезли на сушата, а японците на своя параход излезли в открито море. Те искали да пробват поворот и видели, че корабът завива, но не знаели как да спрат. И този кораб започнал постоянно да се върти, да танцува в морето, и европейските учители, стоящи на сушата, е трябвало с лодка да влязат в морето и едва тогава успели да спрат кораба. Знаете, че Гьоте има едно стихотворение «Ученикът на магьосника», където юноша подслушал заклинанията на стария магьосник. На него не му се щяло сам да ходи за вода и той научил как с вълшебни заклинания да преобразява метлата, че тя да носи вода. И когато старият магьосник излязъл, той се опитал да застави метлата да донесе вода. Той знаел думата, заставяща метлата да носи вода. И метлата започнала непрестанно да носи вода - младежът забравил как може да я спре!
към текста >>

Затова индусите проявявали склонност към това, постепенно да превърнат своята култура в религия.
Виждате ли, индусите били съвсем различни хора от китайците. Китайците не са притежавали фантазия, а индусите от самото начало са били преизпълнени с фантазия. Затова индусите проявявали склонност към това, постепенно да превърнат своята култура в религия. Китайците никога, чак до наше време, не са обръщали своята култура в нещо религиозно. Виждате ли, европейците са тези, които объркват едното с другото и говорят за китайска религия. Нито един китаец няма да признае това! Той ще каже: «В Европа имате религия, индусите имат религия; ние нямаме нещо, което да прилича на вашата религия» - ето какво ще каже китаецът. Но това, към което са били предразположени индусите, е било възмож-но само благодарение на изключително точните им познания за човешкото тяло, каквито китайците са нямали.
към текста >>

Виждате ли, ако поставим на масата оцет, сол и пипер и поискаме да узнаем, какви са тези вещества на вкус, ще трябва първо да опитаме с език пипера, солта или оцета; тогава ще знаем какви са те на вкус.
Той ще каже: «В Европа имате религия, индусите имат религия; ние нямаме нещо, което да прилича на вашата религия» - ето какво ще каже китаецът. Но това, към което са били предразположени индусите, е било възмож-но само благодарение на изключително точните им познания за човешкото тяло, каквито китайците са нямали. Китаецът е можел много добре да се вживее във всичко, което се е намирало навън. Затова и той е рисувал така, както ви описах. Ако той е възприемал нещо, е можел добре да се вживее в него. Виждате ли, ако поставим на масата оцет, сол и пипер и поискаме да узнаем, какви са тези вещества на вкус, ще трябва първо да опитаме с език пипера, солта или оцета; тогава ще знаем какви са те на вкус. При древния китаец това не е било така. Той е усещал вкуса на нещо докато е още навън. Той е можел действително да се вживее в него. Китаецът се отнасял с доверие към външното. Затова някои фигури на речта подчертавали участието му във външния свят.
към текста >>

Ето защо индусите имали висока духовна култура, те не се отдавали постоянно на външния свят, а си представяли всичко по духовен начин.
Индусите казвали: ако се изобразява отделно нещо, това е неистина, необходимо е да си представяме нещото духовно. Ето защо индусите имали висока духовна култура, те не се отдавали постоянно на външния свят, а си представяли всичко по духовен начин.
към текста >>

Така постепенно те се вглеждали вътре в себе си, учили се да познават вътрешния човек, учили се по напълно духовен начин да познават физическото тяло на човека.
Когато ходим пеша, се чувстваме изправени хора. От това се отказвали тези, които преминавали обучение в Индия. По време на обучението те е трябвало да държат единия си крак в такова положение и да седят върху него, а другият - в такова; следователно те са седели ето така и винаги са гледали при това върха на носа си - за тях е било съвсем непривично да стоят, имали са чувството, че не са изправени хора, че са свити като ембрион, сякаш още се намирали в майчиното тяло. Вие можете да видите това например във фигурата на Буда. Така е трябвало да се учат индусите. Така постепенно те се вглеждали вътре в себе си, учили се да познават вътрешния човек, учили се по напълно духовен начин да познават физическото тяло на човека.
към текста >>

Вас все повече и повече ще ви интересуват отделни, конкретни особености, но следващия път ще отделям внимание на поставените въпроси и така постепенно ще се придвижваме напред.
Но все пак подготвяйте въпроси. Вас все повече и повече ще ви интересуват отделни, конкретни особености, но следващия път ще отделям внимание на поставените въпроси и така постепенно ще се придвижваме напред. Сега не мога да ви кажа кога ще се състои следващото занятие. Трябва да пътувам до Норвегия и след десет или четиринадесет дни ще ви кажа кога ще е следващото занятие.
към текста >>

74. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

И коренът със своите тънки израстъци и коренчета зависи от тази земя; тук той постоянно извлича от земята соли.
Но е необходимо да кажем следното: виждате ли, на човек му е нужно от растението не само това, че то му дава кислород, на него му е нужно растението като цяло; с изключение на отровните растения и такива растения, които съдържат твърде малко вещества, на човека са му нужни всички растения, при това той ги получава не в процеса на дишане, а при храненето. И тук пак има забележителна връзка. Както виждате, растението се състои от корен, ако това е едногодишно растение - дърветата засега няма да ги разглеждаме, - от корен, от стъбло и от цвят с плод. Да разгледаме корена. Коренът се намира в Земята, той съдържа в себе си особено много соли, доколкото солите се намират в Земята. И коренът със своите тънки израстъци и коренчета зависи от тази земя; тук той постоянно извлича от земята соли. Така че коренът представлява нещо, което особено е свързано с минералното начало на Земята, със солите.
към текста >>

Най-просто е, господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето наред с другата храна; разбира се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време.
В червата има глисти, ако силите на главата са твърде отслабени, доколкото в този случай главата недостатъчно силно въздейства в посока надолу върху цялото останало тяло и глистите не биха имали човека в качеството на свое местообитание, ако силите от главата действаха силно по направление на червата, по направление надолу. Оттук най-добре може да се види колко великолепно е устроено човешкото тяло, в него всичко е взаимосвързано. И ако детето има глисти, трябва да си кажем: на него му е отслабена главата. Трябва също така да си кажем - особено тези, които искат да бъдат педагози, е много важно да знаят такива неща, - ако в живота срещаш хора, на които им е слаба главата, в детството си те са имали глисти. Какво трябва да се прави, ако наблюдаваме такова явление? Най-просто е, господа, да се вземе ряпа или моркови и в течение на известно време да се храни детето наред с другата храна; разбира се, не трябва постоянно да го храним само с ряпа, а само известно време. Ряпата представлява главно растителен корен, намиращ се в Земята. Той съдържа много соли и доколкото притежава силите на Земята, при попадане в стомаха, е способен да оказва въздействие чрез кръвта чак до главата. Само богати на соли компоненти са способни да проникват в главата. Вещества, богати на соли, веществата на корените, укрепват човека, действайки чрез главата. Това, както виждате, е извънредно важно.
към текста >>

Картофите преминават в кръвта и след това постъпват даже в главата.
След това картофът се отправя към червата. И те трябва отново да изразходват много сили. Вследствие на това обаче картофът въобще остава в червата; силите, действащи по-късно, не са способни повече да направляват този картоф по-нататък в останалото тяло. Следователно, ако се ядат картофи в суров вид, просто или ще се напълни стомахът - и червата тогава даже няма да са в състояние да започнат своята работа, - или ще се напълнят червата; но по-нататък процесът няма да продължи. Но ако картофите са сготвени - сварени или по друг начин, - на стомаха не му се налага да има твърде много работа с тях, както и на червата. Картофите преминават в кръвта и след това постъпват даже в главата.
към текста >>

Знаете, че в по-ново време се появиха всевъзможни глупости, особено по отношение на храненето.
Знаете, че в по-ново време се появиха всевъзможни глупости, особено по отношение на храненето. Тези глупости днес са на мода. Съществува така нареченото суровоядство. При него не искат въобще нищо да готвят, а ядат всичко в суров вид. Защо възникват такива неща? Защото материалистичната наука не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят.
към текста >>

Тези глупости днес са на мода.
Знаете, че в по-ново време се появиха всевъзможни глупости, особено по отношение на храненето. Тези глупости днес са на мода. Съществува така нареченото суровоядство. При него не искат въобще нищо да готвят, а ядат всичко в суров вид. Защо възникват такива неща? Защото материалистичната наука не е в състояние да помогне на хората да се узнаят такива неща, да се узнае как стои тук работата; а да се запознаят с духовната наука те просто не желаят. Затова и измислят такива неща.
към текста >>

Ако ядете картофи, във вашата глава постъпва не картоф, а захар; изменението става по гореописания от мен начин.
Растенията, почти всички растения, съдържат мазнини, растителни масла, които те изработват от минерални вещества. Виждате ли, мазнините не се усвояват от човешкия организъм така лесно, както въглехидратите и солите. Солите въобще не се изменят. Ако солите супата си, солта, която слагате тук, в почти неизменен вид се издига в главата ви. Вие я въвеждате в главата. Ако ядете картофи, във вашата глава постъпва не картоф, а захар; изменението става по гореописания от мен начин. Обаче в случая с мазнините, независимо дали ядете растителни или животински мазнини, работата не стои така просто. В случая с мазнините нещата са така. Ако ядете мазнини, те почти напълно се поглъщат благодарение на слюнката в устата, стомашния сок, чревните сокове, и в кръвта постъпва нещо съвсем друго; животното и човекът трябва, при посредничеството на силите, които се създават от мазнините, да образуват в червата и кръвта свои собствени мазнини. Виждате ли, в това се състои разликата между мазнините и солта или захарта. Сол и захар човек приема още и от природата; само захарта от картофите или от ръжта и т. н.
към текста >>

Ако ядете мазнини, те почти напълно се поглъщат благодарение на слюнката в устата, стомашния сок, чревните сокове, и в кръвта постъпва нещо съвсем друго; животното и човекът трябва, при посредничеството на силите, които се създават от мазнините, да образуват в червата и кръвта свои собствени мазнини.
Ако солите супата си, солта, която слагате тук, в почти неизменен вид се издига в главата ви. Вие я въвеждате в главата. Ако ядете картофи, във вашата глава постъпва не картоф, а захар; изменението става по гореописания от мен начин. Обаче в случая с мазнините, независимо дали ядете растителни или животински мазнини, работата не стои така просто. В случая с мазнините нещата са така. Ако ядете мазнини, те почти напълно се поглъщат благодарение на слюнката в устата, стомашния сок, чревните сокове, и в кръвта постъпва нещо съвсем друго; животното и човекът трябва, при посредничеството на силите, които се създават от мазнините, да образуват в червата и кръвта свои собствени мазнини. Виждате ли, в това се състои разликата между мазнините и солта или захарта. Сол и захар човек приема още и от природата; само захарта от картофите или от ръжта и т. н. той изработва сам. Тук той приема в себе си нещо природно. Но мазнините, които има в себе си човекът или животното, вече не са от природата; човекът и животното ги изработват самостоятелно.
към текста >>

Ако ям хляб, този хляб върви нагоре и постъпва в главата благодарение на факта, че в растението кореновото начало се издига в стъбло - тогава в стъблото действат силите на корена, без оглед на това, че стъблото расте горе във въздуха.
Ако ям хляб, този хляб върви нагоре и постъпва в главата благодарение на факта, че в растението кореновото начало се издига в стъбло - тогава в стъблото действат силите на корена, без оглед на това, че стъблото расте горе във въздуха. Тук работата не е в това, намира ли се нещо във въздуха, горе, а в това, има ли в него кореново начало. Но листът, зеленият лист не притежава кореново начало. Зеленият лист никога не възниква под земята. В края на лятото и есента, когато слънчевите лъчи действат не така силно, стъблото може да узрее. Но най-силните производителни сили на Слънцето са нужни на листа, който трябва да узрее; него го отхранва Слънцето.
към текста >>

Белтъкът, който присъства в главата - естествено главата трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, - този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си.
И още нещо: трябва да се знае как действат отделните вещества. Трябва да се знае, че солите действат главно върху главата, въглехидратите, съдържащи се в нашите основни продоволствени продукти, в хляба и картофите, действат на дихателната система и шията - белите дробове, гърлото, небцето и т. н. Трябва да се знае, че мазнините въздействат преимуществено върху сърцето и кръвоносните съдове - артерии и вени, а белтъкът действа преимуществено върху органите от долната част на тялото. Главата въобще не получава нищо особено от белтъчините. Белтъкът, който присъства в главата - естествено главата трябва да бъде построена от белтък, защото той представлява жива субстанция, - този белтък човек също трябва сам да изгради за себе си. И ако човек употребява прекомерно много белтъчини, не следва да вярва, че с това особено оздравява своя мозък, напротив, неговият главен мозък ще бъде отровен.
към текста >>

75. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване.
То трябва да получи белтъка, да го погълне в себе си и съвсем да го разложи. Белтъкът се състои от въглерод, азот, кислород, водород и сяра, това са най-важните съставни части на белтъка. Белтъкът се оказва напълно разпаднат, така че човек има в себе си вече не белтък, а - ако процесът става в червата - въглерод, азот, кислород, водород и сяра. Виждате ли, сега човекът е разложил белтъка, подобно на човек, разглобил часовник. Вие ще кажете: но ако човек е разглобил часовник един път, при това придобива достатъчен опит, за да прави часовници и по-нататък; подобно на това на човек би му било достатъчно един път да се нахрани с белтък, за да може след това да създава белтък отново и отново. Но това все пак не е така; защото човек има памет именно като цялостен човек, а тялото като такова не притежава такава памет, която би позволила да се придобие такъв вид опит; тялото похарчва тези възможности в процеса на построяване. Следователно ние трябва отново и отново да ядем нов белтък, за да можем да произведем белтък.
към текста >>

А сярата постоянно получаваме от въздуха.
Засега него там още го има. Виждате ли, с кислорода ние вдишваме и азот, доколкото във въздуха винаги има азот. И също така не използваме азота, който се съдържа в изяденото от нас кокоше яйце, а пак само този азот, който сме вдишали от въздуха. И водорода, който сме изяли заедно с кокошето яйце, също съвсем не използваме. Ние правим нашия собствен белтък само от този водород, който прониква в нас през носа и даже през ушите, през сетивните органи. А сярата постоянно получаваме от въздуха. И така, и водорода, и сярата ние също получаваме от въздуха. Въобще от този белтък, който ядем, задържаме само въглерода. Всичко останало, необходимо за използване, вземаме от това, което получаваме от въздуха.
към текста >>

Това, което получаваме със солите, постъпва в цялата глава и от него ние след това образуваме необходимото за нашите кости.
Собственият си белтък ние сами изработваме; от чуждия белтък използваме само въглерода. Собствена мазнина ние също изработваме самостоятелно. Обаче за тази мазнина използваме - макар и съвсем малко - част от този азот, който приемаме при храненето. Следователно работата стои така, че и белтъка, и мазнината произвеждаме самостоятелно. Само това, което получаваме от картофите, бобовите и зърнените култури, се разпространява по тялото, но полученото от картофите и зърнените култури преминава не в цялото тяло, а можем да кажем, че достига едва до долната част на главата. Това, което получаваме със солите, постъпва в цялата глава и от него ние след това образуваме необходимото за нашите кости.
към текста >>

Ако получаваме растение, ние го получаваме от семе, поставено в почвата.
Виждате ли, става въпрос също така и за това, че трябва по правилен начин да подхранваме самото растение! Ако искаме правилно да подхранваме растението, е необходимо да се замисляме над това, че растението е нещо живо. Растението не е минерално образувание, то е нещо живо. Ако получаваме растение, ние го получаваме от семе, поставено в почвата. Растението не може успешно да се развива, ако то получава почва, която, макар и малко, не е оживена. Но как да я оживим? Можем да направим почвата жива, ако по правилен, нормален начин я торим. Следователно нормално торене е това, което ни доставя действително нормален растителен белтък.
към текста >>

Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни.
И така, вие виждате: говорейки за хранене, трябва да се обръща внимание на това, по какъв начин се добиват хранителните продукти. Това е извънредно важно. Видяхте вече от различните примери, че човешкото тяло има свойството страстно да желае това, което му е необходимо. Да вземем например следното обстоятелство: затворниците с дълги присъди - а те обикновено получават храна с недостатъчно съдържание на мазнини - получават толкова неукротима жажда към мазнини, че ако някъде останат капки по пода от лампа, внесена от пазачите в килията, те тутакси се навеждат и излизват тази мазнина по причина, че тялото изключително силно усеща съществения недостиг на кой да е недостигащ му хранителен продукт. Това свойство не се проявява, ако човек постоянно, ден след ден може нормално да се храни. Но ако в продължение на седмици нещо в менюто липсва, тогава тялото проявява към него необичайна жадност. Именно него трябва да добавим към менюто.
към текста >>

Защото човек, който яде картофи, постоянно изпитва подбуждане на мисли.
Помислете колко мисъл се изразходва в света, само за да се издаде един вестник! Да, за това многомислие - макар то и съвсем да не е необходимо, защото е прекомерно много, - за това многомислие ние сме задължени на картофите! Защото човек, който яде картофи, постоянно изпитва подбуждане на мисли. Той не е способен за нищо друго освен за размишления. Поради това неговите дробове и сърце стават слаби; туберкулозата, туберкулозата на дробовете стана особено широко разпространена едва тогава, когато започна храненето с картофи! И хората са най-отслабени в местностите, където почти нищо друго не се отглежда, освен картофи, където хората живеят с едните картофи.
към текста >>

Работата е там, че ако искаме правилно да се поставим в живота, е необходимо знание.
Именно духовната наука - и аз често съм ви говорил за това - е предназначена да изучава тези материални неща. Материалистичната наука не знае нищо за храненето, тя не знае кое е здравословно за човека. Това е отличителното свойство на материализма, той винаги само мисли, мисли, мисли, но нищо не знае! Работата е там, че ако искаме правилно да се поставим в живота, е необходимо знание. Това е, което исках да ви кажа във връзка с въпроса за храненето.
към текста >>

Виждате ли, ако детето постоянно и упорито мисли, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, по-къс-но детето ще отмъква и други неща.
Виждате ли, ако детето постоянно и упорито мисли, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, по-къс-но детето ще отмъква и други неща. Ако детето е доволно, ако му дават това, което му е нужно, то никога няма да стане крадец. Така че това има голямо значение също и в морален смисъл: обръща ли се внимание на такива неща или не. Това е много важно, господа. И на поставения от вас въпрос трябва да се отговори така: трябва да се обръща особено внимание на това, какво иска детето и от какво се отвращава и не следва да бъде принуждавано към това, което не иска. Ако стане например така, че - както това става при много деца - то не иска да яде месо, работата е там, че от месото това дете получава чревно отравяне и то иска да го избегне.
към текста >>

И на поставения от вас въпрос трябва да се отговори така: трябва да се обръща особено внимание на това, какво иска детето и от какво се отвращава и не следва да бъде принуждавано към това, което не иска.
Виждате ли, ако детето постоянно и упорито мисли, че когато мама и тате не го виждат, може да вземе захар, по-къс-но детето ще отмъква и други неща. Ако детето е доволно, ако му дават това, което му е нужно, то никога няма да стане крадец. Така че това има голямо значение също и в морален смисъл: обръща ли се внимание на такива неща или не. Това е много важно, господа. И на поставения от вас въпрос трябва да се отговори така: трябва да се обръща особено внимание на това, какво иска детето и от какво се отвращава и не следва да бъде принуждавано към това, което не иска. Ако стане например така, че - както това става при много деца - то не иска да яде месо, работата е там, че от месото това дете получава чревно отравяне и то иска да го избегне. Тук работата е в инстинкта. Дете, което седи на маса, където всички други ядат месо, а то се отказва от месото, има предразположеност към чревно отравяне от месото. Всичко това трябва да приемете за сведение.
към текста >>

76. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Едни говорят за рая, други за нещо друго; съвсем до неотдавна е съществувало мнението, че човек първоначално е бил съвършен и само постепенно се е развивало това несъвършено състояние, в което той се намира в днешно време.
Даже без да провеждаме особени изследвания по темата, можем да установим, че различните народи по различен начин са разказвали за това първоначално съвършено състояние. Едни говорят за рая, други за нещо друго; съвсем до неотдавна е съществувало мнението, че човек първоначално е бил съвършен и само постепенно се е развивало това несъвършено състояние, в което той се намира в днешно време. Другият възглед представя това, с което вие вероятно сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши животни и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние. Знаете, разбира се, че при това се опитват да използват първобитните състояния, в които се намират и днес още дивите народи - така наречените диви народи, - за да си съставим представа за това, какви са могли да бъдат хората първоначално, когато те още са били подобни на животните. Казват: ние в Европа, а също така в Америка, сме високо цивилизовани хора; но в Африка, в Австралия и т. н. живеят още нецивилизовани народи, които се намират на първобитна степен на развитие, или най-малкото стоят на степен, много близка до първоначалната; по тях може да се изучава какво е представлявало първоначалното състояние.
към текста >>

Другият възглед представя това, с което вие вероятно сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши животни и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние.
Даже без да провеждаме особени изследвания по темата, можем да установим, че различните народи по различен начин са разказвали за това първоначално съвършено състояние. Едни говорят за рая, други за нещо друго; съвсем до неотдавна е съществувало мнението, че човек първоначално е бил съвършен и само постепенно се е развивало това несъвършено състояние, в което той се намира в днешно време. Другият възглед представя това, с което вие вероятно сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши животни и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние. Знаете, разбира се, че при това се опитват да използват първобитните състояния, в които се намират и днес още дивите народи - така наречените диви народи, - за да си съставим представа за това, какви са могли да бъдат хората първоначално, когато те още са били подобни на животните. Казват: ние в Европа, а също така в Америка, сме високо цивилизовани хора; но в Африка, в Австралия и т. н. живеят още нецивилизовани народи, които се намират на първобитна степен на развитие, или най-малкото стоят на степен, много близка до първоначалната; по тях може да се изучава какво е представлявало първоначалното състояние.
към текста >>

» Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени.
Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух. Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото? Как се развива душата? Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени. Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които разполагаме. Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското. И би трябвало да се усъвършенства, за да получи съвременния си облик. Така че не може и дума да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна наука встъпва в противоречие с естествената наука, доколкото тя просто приема естественонаучните истини.
към текста >>

Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Макензи и т. н.
Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола. Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи. Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих. Този човек сам ми разказа за това. Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Макензи и т. н. Всичко това е просто глупост, би трябвало просто да му изпратят късче риза.
към текста >>

Всичко това е просто глупост, би трябвало просто да му изпратят късче риза.
Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи. Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих. Този човек сам ми разказа за това. Той ми заяви също така, че би било много по-разумно, ако бяха му изпратили късче от ризата, вместо да правят тази глупост: да извикат при императора английския лекар Макензи и т. н. Всичко това е просто глупост, би трябвало просто да му изпратят късче риза.
към текста >>

Напротив, при състоянието, което основно господства днес на Земята, където всичко се основава на насилието, на принципа на властта, където мъдростта не се цени, може много лесно да стане така, че хора, желаещи днес да поставят всичко на основата на силата, постепенно отново да придобият животинска телесност и ще възникнат две големи раси: едната, състояща се от тези, които са се появили заради мира, духа и мъдростта, и другата, която отново ще добие животински облик.
Но нали когато човек е бил в тази животинска форма, никакви съвременни маймуни още не е имало! Следователно човек не е могъл да произлезе от съвременните маймуни. Напротив! Подобно на това, както съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, така и съвременните маймуни също се явяват още по-пропаднали същества. Ако надникнем в земната еволюция още по-дълбоко, ще открием човешки същества, които са били формирани така, както ви описах тук на предните занятия: били са образувани от мек елемент, те не са произлезли от съвременното животно. От съвременните маймуни никога няма да възникне човек. Напротив, при състоянието, което основно господства днес на Земята, където всичко се основава на насилието, на принципа на властта, където мъдростта не се цени, може много лесно да стане така, че хора, желаещи днес да поставят всичко на основата на силата, постепенно отново да придобият животинска телесност и ще възникнат две големи раси: едната, състояща се от тези, които са се появили заради мира, духа и мъдростта, и другата, която отново ще добие животински облик.
към текста >>

Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките!
Да, господа, човечеството би стигнало далеч, ако маймуни станат възпитатели на децата! Но вие знаете, че страстният стремеж на някои хора отива още по-далеч. Стига само веднъж да се открие, че маймуните могат да се използват като бавачки и тогава тези маймуни могат да се дресират и за друго: естествено децата ще си платят за това, но маймуната може да се обучи и за друго. Чисто външно при известни обстоятелства маймуната може да се дресира за ролята на гледач на деца. Тогава у хората би се появил забележителен стремеж. Тогава целият социален въпрос би бил поставен на нова степен; тутакси биха се появили предложения да се развъждат маймуни в голямо количество за работа във фабриките! При което хората биха открили, че маймуните излизат по-евтино от човека, така че това би могло да стане решение на социалния въпрос. Ако действително маймуните стават за детски бавачки, могат да се появят и брошури за решение на социалния въпрос с помощта на масово развъждане на маймуни!
към текста >>

Виждате ли, индианците постепенно се запознавали с «добрите» хора, които дошли при тях, докато тези пришълци не ги изтребили.
Това е, към което се придържали тези примитивни хора. Те говорели за Великия Дух, който владее всичко. Този Велик Дух са почитали още хората, които са живеели в Атлантската епоха там, където между Европа и Америка още е било суша. Индианците са запазили тази традиция. Разсъдък индианците още не са имали. Виждате ли, индианците постепенно се запознавали с «добрите» хора, които дошли при тях, докато тези пришълци не ги изтребили. Индианците се запознали с хартията, върху която стояли малки знаци. Те са ги смятали за малки дяволчета и са се отнасяли към тях с отвращение, доколкото тези знаци са възникнали от разсъдъка. Човек, проявяващ своята активност, изхождайки от въображението, се отнасял с отвращение към това, което идвало, изхождайки от разсъдъка.
към текста >>

Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до духовното.
Древното състояние обаче не може да се върне. Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до духовното. Ние нямаме право да представяме примитивните хора така, че те са имали изключително само инстинкти. Те знаели, че действащото в тях е дух. Ето защо те и имали вяра в този дух.
към текста >>

Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес.
Това е само малка част от начина, по който е ставало културното развитие на човечеството. Така че трябва да кажем: да, прави са тези, които днес смятат, че човек е възникнал от животинските форми. Обаче не от животинските форми, които имат място днес, защото те са възникнали по-късно, когато човека вече го е имало. Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес. Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен. Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен. Само благодарение на интелекта той може да стане свободен.
към текста >>

След това духът постепенно се е смалявал, а разсъдъкът е растял.
Виждате ли, това е и задачата на антропософията: тя, за разлика от много съвременни хора, не иска отново да връща примитивното състояние, отново да носи на хората древната индийска мъдрост. Безсмислица е, ако хората ни оценяват по този начин; не, антропософията намира ценност в това, да се стигне до духа, но с пълен разсъдък, именно с пълен разсъдък! Това е важно, на това трябва да стъпите. Ние съвсем не смятаме да предприемаме нещо в разрез с разсъдъка, но думата е за това, с този разсъдък да се движим напред. Първоначално хората са били с дух, но без разсъдък. След това духът постепенно се е смалявал, а разсъдъкът е растял. Сега, изхождайки от разсъдъка, трябва отново да стигнем до духа. Ето по какъв път трябва да тръгне културата. Ако културата не иска да върви по този път, тук, господа, ще се наложи да кажем: такава Световна война още никога не е имало, никога преди хората не са се терзали така. Но ако хората не поискат да тръгнат по този път, за да може разсъдъкът отново да доведе до духа, тогава ще се разразят още по-силни войни. Тогава войните ще стават все по-яростни и хората напълно реално ще се самоизтребят, подобно на два плъха, затворени в една клетка, които се изяждат един друг, докато от тях не остане нищо друго освен две опашки.
към текста >>

77. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас.
Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, нашето тяло няма да мирише. Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества. Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите органи за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, можем само да усещаме вкуса й. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необходимо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата. И фактът, че няма обоняние, му създава професионални трудности. Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответстващи обонятелни нерви при него.
към текста >>

Това, разбира се, са глупости.
Много важно е вие също да разбирате тези неща. Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човекът, че те, както и човекът, имат душа. Това, разбира се, са глупости. Веднъж вече съм ви говорил за това. Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например венерината мухоловка[3]. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато. Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има душа, защото ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната. Такива чисто външни признаци е неприемливо да се използват в процеса на познание: трябва да се прониква в същността на нещата.
към текста >>

Нямаше да е необходимо да изядем нещо, за да му усетим вкуса: от всички страни към нас биха постъпвали вкусови усещания.
Обаче срещаме и много забележителни хора. Ако бихте могли да помирисвате така добре, както това правят растенията, ако бихте усещали вкуса така добре, както той се усеща от растенията, вие не бихте могли да се ориентирате: тогава от всички страни биха се усещали миризма и вкус! Нямаше да е необходимо да изядем нещо, за да му усетим вкуса: от всички страни към нас биха постъпвали вкусови усещания. При човека не става така, той вече не притежава това.
към текста >>

Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания.
Да вземем растението. Носът му продължава до корена, стоящ под Земята. Всичко това е нос. Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания. Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани. Така че можем да кажем: поради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради факта, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено. С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето.
към текста >>

Защото ако човек не се върне отново към това, което някога се е постигало с помощта на фантазията, ако човек отново не дойде до духа, той ще се превърне в такава топка.
Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки. Впрочем този човек напълно сериозно смяташе така, той виждаше в това страшна трагедия. В края на краищата хората ще се търкалят по света, представлявайки само глава, подобна на топка. Дали ще е така? Това е напълно пра-вилна мисъл. Защото ако човек не се върне отново към това, което някога се е постигало с помощта на фантазията, ако човек отново не дойде до духа, той ще се превърне в такава топка. Ето защо изучаването на духовната наука ще позволи на човек не само да стане по-умен, макар и от това той да не поумнее повече, отколкото от другите теории, възприема ли духовната наука само като теория. Той няма да стане по-умен, даже ще оглупее, но ако възприеме духовната наука правилно, така, както тя трябва да бъде възприета, това ще достигне чак до палците му! Вдървените палци отново ще станат ловки, защото външният свят отново ще добие своята ценност. Вие ще ги одухотворите, но от това те няма да станат още по-неумели. Следователно трябва да се обръща внимание на такива неща.
към текста >>

78. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс. Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната. постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>

Виждате ли, постоянно се говори за каналите, които трябва да ги има на Марс.
Виждате ли, постоянно се говори за каналите, които трябва да ги има на Марс. Но защо се говори за канали? На Марс не се вижда нищо друго освен ето такива линии (изобразява ги на дъската), и за тях говорят като за канали. Това е правил-но, но също така и неправилно. Доколкото Марс не е толкова твърд, като Земята, не може, разбира се, да се говори за такива канали, като на Земята, но може да се говори, че на Марс има нещо подобно на нашите пасатни ветрове. Знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения
към текста >>

Знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения
Виждате ли, постоянно се говори за каналите, които трябва да ги има на Марс. Но защо се говори за канали? На Марс не се вижда нищо друго освен ето такива линии (изобразява ги на дъската), и за тях говорят като за канали. Това е правил-но, но също така и неправилно. Доколкото Марс не е толкова твърд, като Земята, не може, разбира се, да се говори за такива канали, като на Земята, но може да се говори, че на Марс има нещо подобно на нашите пасатни ветрове. Знаете, че от горещите области на Земята, от Африка, от земите, близки до екватора, топлият въздух постоянно се движи към студения
към текста >>

н., постепенно развивайки се до стадия имаго, стадия на завършеното насекомо.
Тук можем да посмятаме. Ако е била година, когато тези личинки активно са унищожавали нашите картофи, трябва да очакваме настъпването на четвъртата година; на първата година нищо няма да стане, на втората - също нищо, на третата - също нищо, а на четвъртата година, господа, отново ще се появят тези личинки на майския бръмбар. Тогава се появява множество майски бръмбари, защото на четвъртата година майският бръмбар излиза от яйцата, снесени четири години преди това. Така че примерно четиригодишен период стои между появяването на личинките, които просто, както всяко насекомо, преминават стадия на личинки, след това стадия ларва и т. н., постепенно развивайки се до стадия имаго, стадия на завършеното насекомо. И така, на личинките са необходими четири години за развитието им до стадия на майски бръмбар. Разбира се, майски бръмбари винаги има, но ако в дадена година са снесени малко яйца, на четвъртата година ще има малко майски бръмбари. Общото количество майски бръмбари зависи от количеството личинки, отложени четири години преди това.
към текста >>

Той трябва да си набави отнякъде такива личинки, получени в годината, когато ги е имало много, и да ги постави изкуствено в някакъв съд и след година да провери: повечето личинки няма да се излюпят и майски бръмбари няма да има.
Някой може ли да каже: аз не вярвам в това. Господа, не можем да направим всички експерименти, но ако някой не вярва, нека да направи следното. Той трябва да си набави отнякъде такива личинки, получени в годината, когато ги е имало много, и да ги постави изкуствено в някакъв съд и след година да провери: повечето личинки няма да се излюпят и майски бръмбари няма да има. Разбира се, такива експерименти не се провеждат, тъй като в тези неща не се вярва.
към текста >>

Господин Бурле: Бих искал да поставя въпроса по-широко.
Господин Бурле: Бих искал да поставя въпроса по-широко. Как стои работата с окраската на минералите?
към текста >>

Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
Така че Слънцето не изгрява през цялото време в една и съща точка. Това е съзвездието Риби (изобразява го на дъската); в продължение на столетия, много дълго ние намираме точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби, но не винаги е било така. Ако се върнем назад към 1200-ната година - сега сме 1924 година, - ако се върнем назад, ще открием, че Слънцето тогава е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. И пак точката на пролетното равноденствие дълго време се е намирала в съзвездието Овен. Още по-рано, да кажем, например в древноегипетската епоха Слънцето е изгрявало не в съзвездието Овен, а в съзвездието Телец, още по-рано - в съзвездието Близнаци и т. н. Така че можем да кажем: точката на пролетното равноденствие на Слънцето постоянно се придвижва.
към текста >>

Ако земната почва се намира долу, в долината, тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе, в планините, там тези минерални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват.
Ако земната почва се намира долу, в долината, тези минерални съставки в нея са по-малко; ако е разположена горе, в планините, там тези минерални породи постоянно се разтрошават, изветрят и раздребняват. Там растението поема в своите сокове съвсем малки частици от тези камъни и по такъв начин то става лекарствено растение.
към текста >>

Така постепенно антропософията ще прониква в практическия живот.
И така, започнахме да се занимаваме със селско стопанство на основата на антропософската духовна наука. Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау.[2] После беше организиран съюз, който ще вземе това дело в свои ръце. Вече направихме в това направление едно-друго и реализирахме някои неща. Засега само положихме основите, но за тези неща ще трябва да се борим. Така постепенно антропософията ще прониква в практическия живот.
към текста >>

[2] «Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» - В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «Духовнонаучни предпоставки за успеха на селското стопанство», Събр. съч.
[2] «Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» - В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «Духовнонаучни предпоставки за успеха на селското стопанство», Събр. съч. 327, Дорнах, 1975.
към текста >>

79. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте.
Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало. Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Така че напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физически смисъл ще угасне за Земята. Следователно можем, на основата на появата на слънчевите петна - защото е ясно, че това е именно така, а не иначе, - да говорим за края на Земята. Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми - вече съм ви разказвал, че в древните епохи са съществували други форми. Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя планетарна система също старее и се изменя.
към текста >>

Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска.
Въпреки това този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко. Имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем как всъщност се е развивала Земята, би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие. Защо става нещо подобно? Това става, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, и тук днес също ще намерите ледников период, защото там, горе, винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на Земята там има сняг и лед. И това става, господа.
към текста >>

Възможно е да знаете, че когато десетилетие след десетилетие се наблюдава времето, се оказва, че то не остава едно и също, а постоянно се изменя.
Възможно е да знаете, че когато десетилетие след десетилетие се наблюдава времето, се оказва, че то не остава едно и също, а постоянно се изменя.
към текста >>

Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук.
Но ако вземете стълба и се качите горе, ще откриете, че макар долу още да е много студено, горе, под тавана, вече е топло. Защо става така? Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре. Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък. Всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре. Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс. Те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области. Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух.
към текста >>

Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре.
Защо става така? Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре. Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък. Всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре. Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс. Те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области. Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух. Това са пасатните ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.
към текста >>

Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух.
Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре. Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс. Те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области. Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух. Това са пасатните ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.
към текста >>

Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше дъждовната вода и я използваше за пране.
Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това. Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца. Затова я събирали във ведра. Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше дъждовната вода и я използваше за пране. Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането. Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме така, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следователно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век. Веднъж вече съм ви разказвал - част от присъстващите го знаят - за двама професори от Лайпцигския университет; фамилията на единия беше Шлайден[2], а на другия - Фехнер[3]. Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята.
към текста >>

Шлайден беше извънредно умен и казваше: всичко това са глупости, суеверия, не може да го бъде.
Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането. Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме така, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следователно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век. Веднъж вече съм ви разказвал - част от присъстващите го знаят - за двама професори от Лайпцигския университет; фамилията на единия беше Шлайден[2], а на другия - Фехнер[3]. Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята. Шлайден беше извънредно умен и казваше: всичко това са глупости, суеверия, не може да го бъде. Е, когато спорят професори, няма никаква полза, впрочем, когато спорят други хора, ползата също е малка! Обаче доколкото и двамата бяха женени, имаше госпожа професорша Шлайден и госпожа професорша Фехнер. Това беше по времето, когато в Лайпциг още събираха дъждовна вода за пране. И професор Фехнер казва на жена си: Е, добре, ако моят колега Шлайден твърди, че по новолуние падат толкова валежи, колкото и по пълнолуние, нека госпожа професоршата Шлайден да поставя своите съдове и да събира вода по новолуние, а ти събирай вода по пълнолуние, и аз твърдя, че ти ще събереш повече! [4] Обаче госпожа професоршата Шлайден чула това предложение и казала: Не!
към текста >>

И професор Фехнер казва на жена си: Е, добре, ако моят колега Шлайден твърди, че по новолуние падат толкова валежи, колкото и по пълнолуние, нека госпожа професоршата Шлайден да поставя своите съдове и да събира вода по новолуние, а ти събирай вода по пълнолуние, и аз твърдя, че ти ще събереш повече!
Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята. Шлайден беше извънредно умен и казваше: всичко това са глупости, суеверия, не може да го бъде. Е, когато спорят професори, няма никаква полза, впрочем, когато спорят други хора, ползата също е малка! Обаче доколкото и двамата бяха женени, имаше госпожа професорша Шлайден и госпожа професорша Фехнер. Това беше по времето, когато в Лайпциг още събираха дъждовна вода за пране. И професор Фехнер казва на жена си: Е, добре, ако моят колега Шлайден твърди, че по новолуние падат толкова валежи, колкото и по пълнолуние, нека госпожа професоршата Шлайден да поставя своите съдове и да събира вода по новолуние, а ти събирай вода по пълнолуние, и аз твърдя, че ти ще събереш повече! [4] Обаче госпожа професоршата Шлайден чула това предложение и казала: Не! Така не става, аз искам да поставям своите съдове по пълнолуние, нека госпожа професоршата Фехнер поставя своите съдове по новолуние! Виждате, че жените са разсъждавали по друг начин, защото на тях им е била нужна вода! Професорите са можели да спорят за водата безметежно, а на жените водата им е била нужна.
към текста >>

Така не става, аз искам да поставям своите съдове по пълнолуние, нека госпожа професоршата Фехнер поставя своите съдове по новолуние!
Е, когато спорят професори, няма никаква полза, впрочем, когато спорят други хора, ползата също е малка! Обаче доколкото и двамата бяха женени, имаше госпожа професорша Шлайден и госпожа професорша Фехнер. Това беше по времето, когато в Лайпциг още събираха дъждовна вода за пране. И професор Фехнер казва на жена си: Е, добре, ако моят колега Шлайден твърди, че по новолуние падат толкова валежи, колкото и по пълнолуние, нека госпожа професоршата Шлайден да поставя своите съдове и да събира вода по новолуние, а ти събирай вода по пълнолуние, и аз твърдя, че ти ще събереш повече! [4] Обаче госпожа професоршата Шлайден чула това предложение и казала: Не! Така не става, аз искам да поставям своите съдове по пълнолуние, нека госпожа професоршата Фехнер поставя своите съдове по новолуние! Виждате, че жените са разсъждавали по друг начин, защото на тях им е била нужна вода! Професорите са можели да спорят за водата безметежно, а на жените водата им е била нужна.
към текста >>

Но вследствие от това възниква силно движение, благодарение на което във въздуха, в горещия въздух постоянно се възбуждат електрически токове.
Но вследствие от това възниква силно движение, благодарение на което във въздуха, в горещия въздух постоянно се възбуждат електрически токове. Мълнията само възбужда електричество. Сама по себе си тя още не е електричество.
към текста >>

Аз, разбира се, се постарах да отговоря колкото се може по-обстойно.
Това е следствие от по-твърдия ни мозък, докато предишните хора са имали по-мек мозък. Това, което ние можем да обмисляме само през лятото, древните египтяни са можели да обмислят в произволно време на годината. Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблюдава причинно-следствените връзки в хода на годината, причинно-следствените връзки в състоянието на времето и т. н. Може би на някого все още не всичко му е ясно? Удовлетвори ли ви това изложение? Аз, разбира се, се постарах да отговоря колкото се може по-обстойно. Светът представлява нещо цялостно и ако искаш да обясниш отделна негова част, се разбира от само себе си, че се налага да се засегнат и други неща, доколкото всички те зависят едно от друго.
към текста >>

Щайнер казва също, че семействата Шлайден и Фехнер са живеели едно до друг, и в тясното дворче не е можело да се поставят съдове едновременно, а се е налагало да правят това подред. Вж.
[4] През юли 1924 г. Р. Щайнер казва също, че семействата Шлайден и Фехнер са живеели едно до друг, и в тясното дворче не е можело да се поставят съдове едновременно, а се е налагало да правят това подред. Вж. «Селскостопански курс», лекция 1. - Бел. пр.
към текста >>

80. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

На единия от триъгълниците тетраедърът е поставен, а трите други триъгълника пирамидално се издигат нагоре.
Виждате ли, тук има един, втори и трети триъгълник, а това, което е отпред - това е четвърти триъгълник. В основата се намира триъгълник. Можете ли да си представите това? Един триъгълник долу, а тук над него се намират още три триъгълника и всичко това образува пирамида. Така се представя тетраедър; трябва ясно да си представим това, че четири триъгълника тук се събират заедно. На единия от триъгълниците тетраедърът е поставен, а трите други триъгълника пирамидално се издигат нагоре. Това е съвсем правилно тяло.
към текста >>

За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс.
Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи планини ще се окажат разположени по тази линия. За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан. Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини.
към текста >>

Ако Слънцето не се екранира от другите небесни тела, както това често става, слънчевата светлина постъпва редовно.
Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на Земята, то е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с взаимоотношенията на небесните тела и Слънцето. Никога друг път огнено изригване не може да стане, освен в случаите, когато Слънцето има възможност особено силно да свети на даденото място, когато то не е екранирано от другите небесни тела. Ако Слънцето не се екранира от другите небесни тела, както това често става, слънчевата светлина постъпва редовно. Светлината, идваща от звездите, е навсякъде, само че през деня звездите не се виждат.
към текста >>

Така че звездите постоянно присъстват.
Така че звездите постоянно присъстват. Но ако разположението на звездите е такова, че Слънцето може с пълна сила да изработва своята топлина, ако звездите не пречат на Слънцето, тогава към такива особени точки силата на Слънцето, топлинната сила, се излъчва максимално. Това именно са местата, където вулканите, тези огнедишащи планини са възникнали вече по-късно, след като Земята е била залепена. Те са се появили по-късно. И напротив, тези вулкани, които са разположени по шевовете на тетраедъра, са се появили изна-чално, в по-ранно време.
към текста >>

Защото постоянно се твърди именно това.
Защото постоянно се твърди именно това. Но никакви доказателства не съществуват, освен може би това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло. Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти.
към текста >>

Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че Земята вътрешно е огнено-течна.
Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени. Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията[6], че Земята вътрешно е огнено-течна.
към текста >>

Основната лунна маса е била изхвърлена от Земята; веднага след като тя се е разположила тук, върху нея от всички страни на космоса започнали да падат и да се наслояват леки вещества, винаги съдържащи се във Вселената - те падали долу във вид на метеорити и постоянно се трупали тук.
Виждате ли, това също е ставало тогава. Отначало изхвърлените вещества са се обединили в единно мирово тяло. След това върху него падат и се наслояват субстанции отвън, и вижте, образува се нещо, подобно на Луната. Какво имаме тук? Цялостен процес. Основната лунна маса е била изхвърлена от Земята; веднага след като тя се е разположила тук, върху нея от всички страни на космоса започнали да падат и да се наслояват леки вещества, винаги съдържащи се във Вселената - те падали долу във вид на метеорити и постоянно се трупали тук. Така е възникнала Луната. Всички тези неща се съгласуват и обвързват едно с друго.
към текста >>

И така, съвременниците му го затворили в лудница, а след това светът го признал за велик гений и в родния му град му поставили паметник.
С нокти и зъби той предприел втори опит и станал лекар. Но в течение на живота му никой не се отнасял към него с уважение. Даже напротив. А той бил толкова въодушевен от откритието си, че навсякъде говорел за него. И за него самия се заговорило така: той бълнува, неговите идеи хвъркат; затова накрая го затворили на сигурно в лудницата. И така, съвременниците му го затворили в лудница, а след това светът го признал за велик гений и в родния му град му поставили паметник.
към текста >>

То не става студено, каквото би трябвало да стане, постоянно отдавайки топлина, така разсъждавал Юлиус Роберт Майер.
Този Юлиус Роберт Майер бил същият, който на основата на своите размишления и изследвания издигнал такава идея: защо става така, че Слънцето, отдавайки ни толкова много топлина, самото то не изстива? То не става студено, каквото би трябвало да стане, постоянно отдавайки топлина, така разсъждавал Юлиус Роберт Майер. Затова, смятал той, в Слънцето постоянно трябва да влитат комети, извънредно много комети трябва да долитат от мировото пространство. Това са доста фино разпрашени тела, но те влитат тук. И това е истина, те влитат тук! Защото Слънцето изглежда съвсем различно от това, което си представят днес физиците. Ако можехте да се издигнете тук, бихте били много удивени; вие нямаше да откриете там огнен газ, а бихте открили, че всяка земна материя тутакси изчезва, оказвайки се всмукана тук.
към текста >>

Затова, смятал той, в Слънцето постоянно трябва да влитат комети, извънредно много комети трябва да долитат от мировото пространство.
Този Юлиус Роберт Майер бил същият, който на основата на своите размишления и изследвания издигнал такава идея: защо става така, че Слънцето, отдавайки ни толкова много топлина, самото то не изстива? То не става студено, каквото би трябвало да стане, постоянно отдавайки топлина, така разсъждавал Юлиус Роберт Майер. Затова, смятал той, в Слънцето постоянно трябва да влитат комети, извънредно много комети трябва да долитат от мировото пространство. Това са доста фино разпрашени тела, но те влитат тук. И това е истина, те влитат тук! Защото Слънцето изглежда съвсем различно от това, което си представят днес физиците. Ако можехте да се издигнете тук, бихте били много удивени; вие нямаше да откриете там огнен газ, а бихте открили, че всяка земна материя тутакси изчезва, оказвайки се всмукана тук. Слънцето представлява всмукващо пространство.
към текста >>

И то постоянно всмуква тези маси на кометите, тези фини, етерни образувания в космоса; те са почти духовни, тях ги засмуква Слънцето, то се храни с тези етерни маси, с тези маси на кометите.
И това е истина, те влитат тук! Защото Слънцето изглежда съвсем различно от това, което си представят днес физиците. Ако можехте да се издигнете тук, бихте били много удивени; вие нямаше да откриете там огнен газ, а бихте открили, че всяка земна материя тутакси изчезва, оказвайки се всмукана тук. Слънцето представлява всмукващо пространство. Но това, което съществува там като всмукваща топка, не е напълнено газово кълбо, а е подобно на искрящо мехурче в мировото пространство, вътре в което го няма всичко това, което се предполага, че е там. И то постоянно всмуква тези маси на кометите, тези фини, етерни образувания в космоса; те са почти духовни, тях ги засмуква Слънцето, то се храни с тези етерни маси, с тези маси на кометите. И досега ние виждаме на Слънцето това, което е падало на него. Ние би трябвало да обърнем внимание на това, господа, доколкото то е много важно.
към текста >>

Ако човек е свободен от духа, той говори всякакви глупости.
Ето какво може да се узнае, разбирайки истинската наука. Ако човек е свободен от духа, той говори всякакви глупости. И в наше време се говорят всякакви глупости. Това не позволява да се установи как стои работата в дествителност.
към текста >>

И в наше време се говорят всякакви глупости.
Ето какво може да се узнае, разбирайки истинската наука. Ако човек е свободен от духа, той говори всякакви глупости. И в наше време се говорят всякакви глупости. Това не позволява да се установи как стои работата в дествителност.
към текста >>

[4] «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г.
[4] «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г. и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена. Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
към текста >>

[6] «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлениците на последния.
[6] «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлениците на последния. По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
към текста >>

81. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Доктор Щайнер: Поставен е такъв въпрос: господинът би искал да знае какво представлява антропософията, какво значение има тя за човека въобще, също и за трудещите се, бих могъл също така да кажа, за работническата класа.
Доктор Щайнер: Поставен е такъв въпрос: господинът би искал да знае какво представлява антропософията, какво значение има тя за човека въобще, също и за трудещите се, бих могъл също така да кажа, за работническата класа.
към текста >>

Струва си само да си спомним, че днес всъщност всичко е постигнато благодарение на откриване на силата на парата, благодарение на парните машини.
Виждате ли, преди всичко би следвало да обърна внимание колко малко са склонни хората да възприемат нещо ново, когато това ново идва в света. Могат да се приведат направо куриозни примери как са се възприемали в света новите научни открития. Струва си само да си спомним, че днес всъщност всичко е постигнато благодарение на откриване на силата на парата, благодарение на парните машини. Когато парната машина се е появила за пръв път, това е бил съвсем малък парен катер, изкачващ се нагоре по реката; селяните го унищожили, като казали, че това не им харесва, че то не е добро за хората! Но подобно отношение са имали не само селяните. Когато за първи път в съюза на учените в Прага било направено съобщение за метеоритите, хората, които слушали съобщението, обявили докладчика за глупак.
към текста >>

Тези учени господа заявили, че не трябва да се строи железопътна линия, тъй като пътниците много лесно могат да се разболеят, да станат нервни от бързото пътуване; а след като хората все пак не се отказали от построяването на железопътната линия - даже и днес можете да прочетете прекрасни документи по темата, - лекарите предписали отляво и отдясно на линията да се изгради висока дъсчена ограда, за да не получат минаващите покрай линията селяни сътресение на мозъка!
Но нещо още по-интересно предприела колегията на лекарите[2] през четиридесетте години на XIX век, когато се е строила първата ж.п. линия от Фюрхт до Нюрнберг. Тези учени господа заявили, че не трябва да се строи железопътна линия, тъй като пътниците много лесно могат да се разболеят, да станат нервни от бързото пътуване; а след като хората все пак не се отказали от построяването на железопътната линия - даже и днес можете да прочетете прекрасни документи по темата, - лекарите предписали отляво и отдясно на линията да се изгради висока дъсчена ограда, за да не получат минаващите покрай линията селяни сътресение на мозъка! Виждате как са ставали тези неща. Железните пътища въпреки това се построили, те имали огромен успех, без значение на възраженията срещу тях. Така и антропософията ще си пробие път в света, доколкото тя просто трябва да дойде, тъй като в света нищо не може да бъде разбрано истински, ако разбирането на нещата не идва от духа, ако не бъдат познати истински духовните основи на всичко съществуващо.
към текста >>

Железните пътища въпреки това се построили, те имали огромен успех, без значение на възраженията срещу тях.
Но нещо още по-интересно предприела колегията на лекарите[2] през четиридесетте години на XIX век, когато се е строила първата ж.п. линия от Фюрхт до Нюрнберг. Тези учени господа заявили, че не трябва да се строи железопътна линия, тъй като пътниците много лесно могат да се разболеят, да станат нервни от бързото пътуване; а след като хората все пак не се отказали от построяването на железопътната линия - даже и днес можете да прочетете прекрасни документи по темата, - лекарите предписали отляво и отдясно на линията да се изгради висока дъсчена ограда, за да не получат минаващите покрай линията селяни сътресение на мозъка! Виждате как са ставали тези неща. Железните пътища въпреки това се построили, те имали огромен успех, без значение на възраженията срещу тях. Така и антропософията ще си пробие път в света, доколкото тя просто трябва да дойде, тъй като в света нищо не може да бъде разбрано истински, ако разбирането на нещата не идва от духа, ако не бъдат познати истински духовните основи на всичко съществуващо.
към текста >>

Въпреки това в Офенбург на Дрейк даже са му поставили паметник!
Да кажем, да вземем употребата на картофи за храна. Искам да изходя от нещо най-обикновено - от употребата на картофите за храна. Виждате ли, имало е време, когато в Европа картофите не ги е имало; те били донесени в Европа от далечни страни. Въвеждането на картофите се приписва на един човек, наричан Дрейк[3]. Но това не е така, картофът е бил въведен по друг начин. Въпреки това в Офенбург на Дрейк даже са му поставили паметник! Веднъж полюбопитствах, защо в Офенбург има паметник на Дрейк. Стана ми любопитно и погледнах в енциклопедичния речник. Там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа! Виждате как се създават книгите, как се създава историята.
към текста >>

Там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа!
Въвеждането на картофите се приписва на един човек, наричан Дрейк[3]. Но това не е така, картофът е бил въведен по друг начин. Въпреки това в Офенбург на Дрейк даже са му поставили паметник! Веднъж полюбопитствах, защо в Офенбург има паметник на Дрейк. Стана ми любопитно и погледнах в енциклопедичния речник. Там се казваше: паметникът на Дрейк в Офенбург е поставен именно защото той уж е вкарал картофа в Европа! Виждате как се създават книгите, как се създава историята.
към текста >>

В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и т. н.
Вследствие от това такъв хранителен продукт като картофите много съществено се отличава от здравословните продукти, например от хляба. Ако човек яде здравословен хляб, тогава всичко, което като материално се съдържа в зърното, в ръжта и пшеницата, по здравословен начин се смила в храносмилателния му тракт. В резултат в главата постъпва само духовното начало от ръжта и пшеницата и т. н.
към текста >>

Да, господа, полицията, която, както ви е известно, е винаги на своя пост, освен всичко останало, забранила този доклад.
Да, господа, полицията, която, както ви е известно, е винаги на своя пост, освен всичко останало, забранила този доклад. Така че хората даже не чули ясно какво е искал да каже този учен. Но въпреки това, сензацията се състояла! Бихте могли да попитате: прав ли е бил ученият, желаещ да изнесе доклада, или не е бил прав?
към текста >>

Тя вече няма да идва, защото постепенно е отдала своята материя на космическото пространство, а нещо от нея е попаднало на Земята.
Следователно живеем във време, за което можем да кажем: ако кометата не се беше оказала толкова милостива, ние днес не бихме седели тук! В края на краищата станало така, че тя въобще престанала да се появява като комета, макар в дните, когато е следвало да се появи, още да има метеоритни дъждове. Бавно, в продължение на столетия, тя изхвърляла цялата си материя и много скоро въобще престанала да бъде видима. Тя вече няма да идва, защото постепенно е отдала своята материя на космическото пространство, а нещо от нея е попаднало на Земята.
към текста >>

Вижте, ако изследваме човешкото развитие, ще се окаже, че духовните способности на човека постоянно се изменят.
Но искам да ви покажа и другата страна на този въпрос. Вижте, ако изследваме човешкото развитие, ще се окаже, че духовните способности на човека постоянно се изменят. Който не вярва на това, той не разбира процеса на развитие на човечеството като цяло. Ако хората са притежавали същите духовни способности, всички открития биха били направени много по-рано! Обаче в древните времена хората са притежавали нещо друго; никакви, даже най-малки духовни способности не са притежавали. Вече съм ви излагал това от най-различни страни, отговаряйки на съответните въпроси.
към текста >>

Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен.
Виждате ли, такива способности не се появяват от само себе си, те се развиват. Но ако продължим и по-нататък да правим това, което правим днес, ако продължим и в бъдеще да тъпчем всеки до откат с всевъзможни науки във възрастта от шест до дванадесет-четиринадесет години - което, от друга страна, не е лошо, - ние, хората, ще станем малко по малко такива, каквито по-рано не сме били, ще станем нервни. Ще станем нервни хора. Оттук може да ви стане ясно, че тези същите господа доктори, които някога през четиридесетте години са били толкова глупави, вярвайки, че хората не биха могли да живеят, ако има железопътна линия, тези същите господа доктори от гледна точка на тяхната наука не са били толкова глупави! Защото това, което те са можели тогава да знаят, ги е водило до следното съждение: при пътуване с влак човек постепенно ще изгуби работоспособност, ще изгуби памет, нервите му ще бъдат възбудени, ще бъде неспокоен. Ето какво са можели да кажат те от позицията на тогавашната им наука. И това е съвсем вярно, абсолютно е правилно, когато са говорили така. Но те не са отчитали едно. Хората станали по-нервни, но не много, а само малко. Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви!
към текста >>

Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепенно се е разтворила.
Хората станали по-нервни, но не много, а само малко. Сравнете само колко се различавате днес, като се върнете от работа, от хората през тридесетте и четиридесетте години (на XIX век), които вечер си слагаха нощни шапчици и бяха много приятни, душевни хора, съвсем без нерви! Светът в това отношение е станал друг, но все пак не така силно, както са си го представяли медиците от Нюрнберг. «Нюрнбергци няма да обесят този, който още го няма - нюрнбергци не се придържат към нещо, което още го няма»; така станало с нюрнбергци и този път: те не можели да използват научни данни, които още не са имали. Така че какво е било неизвестно на тези господа медици? Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепенно се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това? Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята.
към текста >>

Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя.
Така че какво е било неизвестно на тези господа медици? Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепенно се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това? Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове. Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята. Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него. Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт.
към текста >>

Това води до постепенно одухотворяване.
Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса. Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата. Това води до постепенно одухотворяване. Така вместо през 1933 г. да погуби Земята, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено средство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.
към текста >>

да погуби Земята, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено средство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.
Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса. Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата. Това води до постепенно одухотворяване. Така вместо през 1933 г. да погуби Земята, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено средство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.
към текста >>

А това е възможно само тогава, когато светът на духовното се постигне с помощта на антропософията.
Ето, пред вас е част от тази история: кометите се появява навън, в небето, и след някое време те достигат до нас от самата Земя и ни одухотворяват. Такива неща в днешно време вече се намесват в нашия човешки живот. И тази тема не следва да се замотава по филистерски; в днешно време е необходимо да се отделя внимание на духовното, което става в света. А това е възможно само тогава, когато светът на духовното се постигне с помощта на антропософията. Бихте могли да кажете: е, добре, такива неща стават. Кометата ни учи, че ние, хората, можем да си останем глупаци, но не трябва да се притесняваме от това. Защото даже ако са просветени и практични, хората въпреки това си остават страшни фаталисти и мислят, че в света всичко ще продължи, «тъй както трябва да бъде». Но има възможност за избор. Може да се научи нещо, занимавайки се с тази наука, а може въобще да не се занимавате с нея.
към текста >>

Нима повсеместно и постоянно не се оплаквате от тираничното отношение на предприемачите към работниците и т. н.?
Помислете обаче какво се е променило от онова време? Питал съм ви, доволни ли сте? Могат ли да ви удовлетворят формите, в които се осъществява развитието на работническия въпрос? Нима повсеместно и постоянно не се оплаквате от тираничното отношение на предприемачите към работниците и т. н.? Това последното работниците осезаемо усещат. Но те не усещат от какво се поражда то. А откъде се поражда? То се поражда оттам, че решението на работническия въпрос не може да бъде намерено без посредничеството на науката - това е съвсем вярно. По-рано този въпрос се е решавал на основата на религията и т. н.
към текста >>

А такова никой няма, доколкото постоянно се ориентират само към материята, тъй като цялата наука е материалистична.
А откъде се поражда? То се поражда оттам, че решението на работническия въпрос не може да бъде намерено без посредничеството на науката - това е съвсем вярно. По-рано този въпрос се е решавал на основата на религията и т. н. Сега тези въпроси трябва да се решават на научна основа. Но за това преди всичко е необходимо да се притежава истинско научно мислене! А такова никой няма, доколкото постоянно се ориентират само към материята, тъй като цялата наука е материалистична. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
към текста >>

Те постоянно се прозяваха, а другите бяха весели.
Представете си само: човек, който цял ден не работи, защото е рентиер. Той или отива да се разхожда, или просто се мести от кресло на кресло. Но той също изразходва своите сили от сутрин до вечер, по съвсем същия начин! Случи ми се да видя на един работнически концерт, че работниците изглеждаха много по-малко уморени от рентиерите, които въобще нищо не са правили. Те постоянно се прозяваха, а другите бяха весели.
към текста >>

И затова изчислението като цяло не може да се постави на естественонаучни основи.
Така че виждате, че в сметката има грешка. Силите, които изразходваме вътрешно, и силите, които отдаваме външно при работа, не са едни и същи сили! Те не са едни и същи. И затова изчислението като цяло не може да се постави на естественонаучни основи. Трябва да се направи по съвсем друг начин. Такива неща трябва да се основават на понятия за човешко достойнство, понятия за права на човека и т. н. И така стои работата с много неща. Като следствие, на основата на съществуващата наука възниква страшен безпорядък и неразбиране в социалната сфера.
към текста >>

Тогава работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, тогава той ще бъде поставен на здрава основа, именно защото всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
С помощта на духовната наука сега можете да кажете колко полезен хранителен продукт са картофите, колко е полезно зелето, колко ценна е солта и т. н. Можете да разберете какво е необходимо на човека, за да се развива успешно и да бъде здрав. Това можете да установите само благодарение на духовната наука, като се основавате на знанията, получени от духовната наука. След това можете да преминете към разглеждането на социалния живот. Тогава работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, тогава той ще бъде поставен на здрава основа, именно защото всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>

Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня.
С всички въпроси е необходимо да се занимаваме така, че духовното начало да не остава пренебрегнато, както това е ставало в течение на дълго време, а трябва навсякъде това ду-ховно да се взема за разглеждане. В шестдесетте, седемдесетте години (на XIX век) хората говореха така: науката трябва да се появи сред работниците. Но истинска наука тогава още не съществуваше, тя се появи чак сега като духовна наука, която само външно носи името антропософия. Антропософията няма намерение - както това се правеше досега - да поставя каруцата, тоест материята, пред коня. Отпред трябва да бъде главата, духът, така е правилно. Тогава ще бъде намерено това, което е правилно, ще се стигне и до правилни методи на възпитание, ще има педагогика, правилно възпитаваща децата. От това зависи извънредно много. Тогава ще бъде намерен правомерен подход към социалния живот.
към текста >>

82. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Виждате ли, правилно да се разбере поставеният въпрос и да се отговори на него може само ако леко се обърнем назад и хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството.
Виждате ли, правилно да се разбере поставеният въпрос и да се отговори на него може само ако леко се обърнем назад и хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството. Фактът, че хората първоначално са били звероподобни, имали са звероподобен ум и т. н., е псевдонаучна приказка. На това противоречи фактът, че древните времена, които още може да се проследят исторически, свидетелстват, макар и в поетична форма, за високото съвършенство на хората, обитаващи през периода на първобитно състояние на Земята. По това време неравенството, макар и да е съществувало сред хората, не е било в смисъла, в който го преживяват те в днешно време. Имало е период, когато неравенството се е проявявало по особен начин.
към текста >>

Разбира се, то е трябвало да възникне, защото обстоятелствата постоянно принуждавали към това, защото хората постоянно чувствали: така повече не може да продължава.
Разбира се, то е трябвало да възникне, защото обстоятелствата постоянно принуждавали към това, защото хората постоянно чувствали: така повече не може да продължава. Те са искали да кажат по какъв начин трябва да се подобри положението. Но от една страна, работническият въпрос станал толкова парлив във връзка с обстоятелството, че индустриалното развитие, всички открития и изобретения се проявяват във формата, която те са приели днес, нали така? Докато не я е имало тази всеобхватна индустрия, не е имало и толкова потискащи условия на живот. Но защо индустриалното развитие е съпътствано от тези потискащи условия на живот?
към текста >>

Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н.
Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни. Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н. Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова.
към текста >>

Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите.
Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят! Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята? Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно! Да вземем например капитала.
към текста >>

Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят.
Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят! Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята? Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно! Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш.
към текста >>

Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят!
Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите. Днес работата стои така, че човек вече предварително е предубеден и когато чува за науката за звездите, той казва: всичко това e една глупост, ние отдавна знаем, че звездите на нищо не влияят. Обаче глупостта е именно в това, когато се казва, че звездите не влияят! Защото какво се получава, когато хората казват, че не вярват в съществуването на звездните влияния върху всичко, което се намира на Земята? Получава се, че те вече нищо ясно не знаят, а ето това е нещо конкретно! Да вземем например капитала. Той може да се изрази в цифри, него можеш да го пресметнеш. А какво се установява на базата на такива сметки?
към текста >>

Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека.
Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение. Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека. Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища. Така антропософската наука ще бъде способна да изясни в какво се състои социалният въпрос и в съответствие с това да действа. Днес вие само можете да видите, че съвременното знание фактически не е в състояние своевременно да се намесва, то се спъва на всяка крачка.
към текста >>

Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини.
към текста >>

Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно.
Виждате ли, при истинско изследване на човешкото тяло би се оказало, че е невярно да се смята, че когато човек мисли, той извършва в мозъка си някакъв съзидателен процес. Точно обратно, когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Веществата в мозъка се разпадат. Там винаги отчасти присъства смъртта. Окончателната смърт се състои в това, че тялото започва да се разпада. Но това, което става с човешкото тяло едновременно, когато човек умира, по подобен начин става в човешкото тяло постоянно. Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това.
към текста >>

Кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада.
Процесите на отделяне при човека се осъществяват не само посредством органите за отделяне на урина и фекалии, но и чрез потта, а също и по други начини. Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това. Кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада. Следователно човек постоянно отхвърля това, което той има в себе си като вещество. Отделяното в урината и фекалиите не е така значително, доколкото там, в по-голямата си част се съдържа това, което човек е изял, което не е усвоено в тялото и не е преминало в самото тяло. Но това, което се отделя в ноктите, е било усвоено някога и е преминало през цялото тяло.
към текста >>

Следователно човек постоянно отхвърля това, което той има в себе си като вещество.
Представете си, що за глава бихте имали всички вие, ако никога не подстригвахте косите си! Тук човек също отделя нещо. Представете си, що за нокти бихте имали, ако никога не ги изрязвахте! Но работата не се ограничава с това. Кожата постоянно се лющи, само че това не се забелязва; кожата се лющи и отпада. Следователно човек постоянно отхвърля това, което той има в себе си като вещество. Отделяното в урината и фекалиите не е така значително, доколкото там, в по-голямата си част се съдържа това, което човек е изял, което не е усвоено в тялото и не е преминало в самото тяло. Но това, което се отделя в ноктите, е било усвоено някога и е преминало през цялото тяло.
към текста >>

Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава?
Но сега, господа, замислете се ето над какво. Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло! Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило. Запитайте се, възниква ли мислене от това, че тялото постоянно се изгражда, или от това, че тялото се разрушава? Това е важно! Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете. Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване.
към текста >>

И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме.
Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание. Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада.
Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си. Докато спим, бързо се възстановява това, което вследствие на мисленето постоянно се разпада. Именно сънят и бодърства-нето по правилен начин ни демонстрират, че при мисленето в нашето тяло отчасти присъства смъртта.
към текста >>

И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло.
Те свалят от себе си част от своето тяло, така че след няколко години с перата се оказва изхвърлено цялото тяло. А какво остава тогава? Защото нещо трябва да остава. Защото вие седите тук, въпреки че нямате нищо от тялото, което сте имали преди осем или девет години; и въпреки това седите тук! Вие сте си създали ново тяло. И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами.
към текста >>

Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами.
И така, господа, тук седи душата, тук седи душевното и духовно начало и то постоянно работи над тялото, изгражда това тяло. Ако вие, отивайки някъде, намерите голяма купчина камъни, се досещате, че тук ще се строи къща. При това съвсем не предполагате, че на всички тези камъни ще им пораснат краченца и те сами ще се наредят така, че да се появи къща! Толкова малко са способни и веществата сами себе си да обединят в тяло. Тялото, което притежаваме в първите седем-осем години от живота - така би могло да се обясни това, - получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем-осем години получаваме ново тяло. Него ние получаваме не от майка си и баща си, него трябва да построим за себе си сами. Откъде се взема то? Е, тялото, което ние имаме в първите години от живота си, е получено от майката и бащата. Ако тях ги нямаше, нищо не бихме имали. Но това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Защото това, което се възстановява по-късно, не самото вещество, а действието, това, което гради, същността, идва от духовния свят.
към текста >>

Ако видят как тялото постоянно се обновява, ще стигнат до това, че силата за обновлението се намира вътре благодарение на душевното начало.
Виждате ли, това също е нещо, което се е оказало съвсем забравено, като причината е, че хората днес са станали доста непрозорливи и не могат да стигнат до действителното положение на нещата. Ако видят как тялото постоянно се обновява, ще стигнат до това, че силата за обновлението се намира вътре благодарение на душевното начало.
към текста >>

Ако науката би се заела правилно с нещата, би било открито, че храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например постоянно да обновява главата си.
И виждате ли, господа, много е важно да се знае, че човек поема хранителни вещества също и заедно с въздуха. Ако науката би се заела правилно с нещата, би било открито, че храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например постоянно да обновява главата си. Но храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите например, човек получава съвсем не от храната, която яде, а от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Следователно получаваме храна в процеса на хранене и получаваме храна посредством това, което поемаме от въздушното пространство при дишане. Но работата стои така, че поемайки храна посредством дишането, ние едновременно поемаме от мировото пространство и душевното начало, а не само вещество. Това вещество се намира в толкова фино състояние, че в него навсякъде живее душевното. Така че можем да кажем: човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането.
към текста >>

Така че можем да кажем: човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането.
Ако науката би се заела правилно с нещата, би било открито, че храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например постоянно да обновява главата си. Но храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите например, човек получава съвсем не от храната, която яде, а от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Следователно получаваме храна в процеса на хранене и получаваме храна посредством това, което поемаме от въздушното пространство при дишане. Но работата стои така, че поемайки храна посредством дишането, ние едновременно поемаме от мировото пространство и душевното начало, а не само вещество. Това вещество се намира в толкова фино състояние, че в него навсякъде живее душевното. Така че можем да кажем: човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Но това не значи, че с всяко вдишване поемаме в себе си късче душа, а с всяко издишване изхвърляме това късче обратно, защото в този случай ние постоянно бихме изхвърляли душата. И сега, когато знаем тези неща, можем да направим някои изчисления. Повечето от вас вече знаят какво следва, но все още могат да бъдат изненадани. Ако изследвате, ще откриете, че едно човешко същество прави по 18 вдишвания в минута. Сега да сметнем колко вдишвания прави това на ден: 18 вдишвания в минута, 18 х 60 = 1080 вдишвания за час; за 24 часа, 24 х 1080 = 25 920 вдишвания на ден.
към текста >>

Но това не значи, че с всяко вдишване поемаме в себе си късче душа, а с всяко издишване изхвърляме това късче обратно, защото в този случай ние постоянно бихме изхвърляли душата.
Но храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите например, човек получава съвсем не от храната, която яде, а от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Следователно получаваме храна в процеса на хранене и получаваме храна посредством това, което поемаме от въздушното пространство при дишане. Но работата стои така, че поемайки храна посредством дишането, ние едновременно поемаме от мировото пространство и душевното начало, а не само вещество. Това вещество се намира в толкова фино състояние, че в него навсякъде живее душевното. Така че можем да кажем: човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Но това не значи, че с всяко вдишване поемаме в себе си късче душа, а с всяко издишване изхвърляме това късче обратно, защото в този случай ние постоянно бихме изхвърляли душата. И сега, когато знаем тези неща, можем да направим някои изчисления. Повечето от вас вече знаят какво следва, но все още могат да бъдат изненадани. Ако изследвате, ще откриете, че едно човешко същество прави по 18 вдишвания в минута. Сега да сметнем колко вдишвания прави това на ден: 18 вдишвания в минута, 18 х 60 = 1080 вдишвания за час; за 24 часа, 24 х 1080 = 25 920 вдишвания на ден.
към текста >>

Такава е, както виждате, началната база за отговор на въпроса, поставен от този господин.
Такава е, както виждате, началната база за отговор на въпроса, поставен от този господин. Представете си само, колко закономерно е устроена Вселената, ако това число 25 920 се появява отново и отново. В човешкото дишане живее движението на Слънцето. Това е необичайно важно.
към текста >>

83. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

Постепенно започва да се движи и капката й вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца.
Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато. Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата й и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката й вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр. 281 от посочения труд).
към текста >>

17. «Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» - В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «Духовнонаучни предпоставки за успеха на селското стопанство», Събр. съч.
17. «Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» - В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «Духовнонаучни предпоставки за успеха на селското стопанство», Събр. съч. 327, Дорнах, 1975.
към текста >>

27. «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г.
27. «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г. и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена. Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
към текста >>

29. «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлени-ците на последния.
29. «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлени-ците на последния. По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
към текста >>

84. Рудолф Щайнер - живот и творчество. GA_354 Сътворението на света и човека

„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения. „Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2).
към текста >>

„Как се постигат познания за висшите светове?
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>

Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>

Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27).
към текста >>

НАГОРЕ

5.5745930671692