Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
13
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
Намерени са
16930
резултата от
1695
текста в
17
страници с части от думите : '
Пост
'.
На страница
13
:
1000
резултата в
130
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Защото моралността трябва да я
пост
игнем във вътрешното изграждане на ритъма между седмата и четиринадесетата година.
В това се състои религиозното настроение. Само че ние предаваме това настроение върху нещо друго. В първите седем години имаме склонността да подражаваме на всичко, което ни обкръжава. По-късно то е същото настроение за отдаване на духовно-душевното. Ако бихме се родили на четиринадесет години, веднага полово зрели, никога не бихме станали морални хора.
Защото моралността трябва да я постигнем във вътрешното изграждане на ритъма между седмата и четиринадесетата година.
Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на човека. Това го носим по-късно в нас. Ние винаги носим всичко в нас. Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която чувствате. Ако днес чувствате религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по отношение на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите.
към текста >>
В един междинен стадий хората трябва да
пост
игнат чувството за свобода.
В древните времена хората са притежавали инстинктивно ясновидство като остатък от предземния си живот. Това е отминало и отзвучало. То вече не съществува.
В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода.
Хората се намират отново в стадий, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който ще преминат след смъртта. И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята. Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание. Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът.
към текста >>
А познанието,
пост
игнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта.
Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата.
А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта.
Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни. То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране. Тези неща също така трябва да бъдат разбрани от духовния изследовател, както ги разбира този, на когото те се съобщават. Защото това, което е задачата на човека на Земята, не е непосредствено ясновидството.
към текста >>
Това, което се
пост
ига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни.
Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата. А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта. Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек.
Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни.
То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране. Тези неща също така трябва да бъдат разбрани от духовния изследовател, както ги разбира този, на когото те се съобщават. Защото това, което е задачата на човека на Земята, не е непосредствено ясновидството. Ясновидството трябва да е налице, за да се открият надсетивните истини.
към текста >>
2.
Рудолф Щайнер за записките на лекциите.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава пред
пост
авките за такава преценка.
Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като „антропософска история“ в сведенията от духовния свят.
към текста >>
3.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съ
пост
авен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
съч. 2).
към текста >>
„Как се
пост
игат познания за висшите светове?
1904 - 1905 г.
„Как се постигат познания за висшите светове?
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум,
пост
роен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Пред
пост
авки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27).
към текста >>
4.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Приблизително така са
пост
авени и нещата по време на съня.
Докато тук на Земята ние сме така устроени, че нашите органи и техните взаимодействия се проявяват вътре в нашата кожа, нещата между смъртта и новото раждане изглеждат съвсем различно: Казано с две думи, тогава ние притежаваме едно звездно тяло. Пред необятния звезден свят ние се чувстваме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло.
Приблизително така са поставени и нещата по време на съня.
От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в един космически живот. А между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание. Всичко, което тук на Земята е т.н. външен свят, особено когато отправим поглед към космическите пространства, след смъртта се превръща в наш вътрешен свят.
към текста >>
И ако всеки от Вас, скъпи мои приятели, проучи внимателно и точно този процес, ще знае съвсем ясно как е
пост
авен човекът в своите отношения спрямо Космоса.
И ако всеки от Вас, скъпи мои приятели, проучи внимателно и точно този процес, ще знае съвсем ясно как е поставен човекът в своите отношения спрямо Космоса.
Преди всичко той трябва да обърне внимание на три особени качества на човешкото същество, които и преди са били обект на нашето антропософско разглеждане; едва чрез тези качества, едва чрез тези проявления, човекът се превръща в онова същество, кое то трябва да изпълни своите задачи в условията на физическия план.
към текста >>
А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът
пост
епенно развива своето мислене.
Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
От друга страна, мисленето е нещо, което детето развива тук на Земята най-вече с помощта на другите хора, под
пост
оянните грижи на другите хора.
От друга страна, мисленето е нещо, което детето развива тук на Земята най-вече с помощта на другите хора, под постоянните грижи на другите хора.
По същия начин могат да се разглеждат вървежа и говора, които детето развива преди да е развило мисленето.
към текста >>
Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова чудо, което човекът и Съществата на висшите Йерархии
пост
игат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм.
И както често съм споменавал, в този свръхсетивен свят човекът подготвя своя духовен зародиш.
Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова чудо, което човекът и Съществата на висшите Йерархии постигат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм.
Обаче всичко, което е вече изградено на Земята преди нашето слизане, то е организирано по съвсем друг начин и изобщо не прилича на човешката организация, каквато е тя тук на Земята между раждането и смъртта.
към текста >>
И тези процеси
пост
оянно се разиграват в живота между смъртта и новото раждане.
Аз имам съзнанието за това благодарение на онези възприемателни възможности, които са ми присъщи в духовния свят между смъртта и новото раждане. Аз усещам себе си като една определена индивидуалност. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено" съзнание.
И тези процеси постоянно се разиграват в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и
пост
епенно навлиза в сферата на Лунните сили.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили.
И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили.
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли. И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
Представете си Земната планета, представете си нейното въздушно обкръжение; после ние стигаме до това, което
пост
епенно преминава в духовния свят: Космическият етер, който
пост
епенно преминава в духовния свят.
Представете си Земната планета, представете си нейното въздушно обкръжение; после ние стигаме до това, което постепенно преминава в духовния свят: Космическият етер, който постепенно преминава в духовния свят.
към текста >>
По същия начин земният човек е
пост
авен и по отношение на гравитацията.
По същия начин земният човек е поставен и по отношение на гравитацията.
Той организира своята походка, както и всяко друго движение в силовото поле на гравитацията. Навън нещата изглеждат съвсем иначе; там те са организирани, както вече стана дума, по всички възможни посоки, там ориентиращите линии са изтеглени между отделените Същества на висшите Йерархии. И сега отново възниква същият въпрос: Какво лежи между двете области? Между небесния ритъм и човешкия ритъм се разиграват въздушните явления на метеорологията. А какво се разиграва между антигравитацията на Космоса и тежестта на Земята?
към текста >>
Всъщност така са
пост
авени нещата навсякъде, където гравитацията се включва във Земното формообразуване, а именно чрез подобни, бих могъл да кажа, континентални явления.
Виждате ли, всичко онова, което се разиграва във вятъра и метеорологичните явления, се намира в най-дълбока връзка с нашия дихателен процес. А това, което се разиграва във вулканичните сили, то е свързано с гравитацията и ни се открива само в онези случаи, когато ние съзнателно поискаме да вникнем в тяхната дълбока връзка; да, сякаш от време на време свръхсетивните сили свързвайки се със законите на гравитацията сами си прибират една или друга част от Земята, макар и само за да породят хаоса от „другата" страна, обратната на тази, в която гравитацията изгражда своите здрави форми.
Всъщност така са поставени нещата навсякъде, където гравитацията се включва във Земното формообразуване, а именно чрез подобни, бих могъл да кажа, континентални явления.
В първия случай към въздушните явления на метеорологията се намесват топлинният и водният елемент, докато тук Земята се бунтува в сливането на телуричния (земния) елемент и водата. Тук ние имаме работа с нещо, което се издига над равновесието и неговите закономерности; с нещо което след определено време ще анихилира Земната материя, така че гравитацията няма да има никаква стойност за бъдещото въплъщение на Земната планета*3.
към текста >>
И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е
пост
авен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
Това, което хората приемат за едно случайно събитие, в сферата на Духа показва истинските си и закономерни причини. С помощта на метеорологията, земният човек може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт.
И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
към текста >>
По този начин, скъпи мои приятели, аз се
пост
арах да Ви открия истинските и конкретни връзки между нещата, а не да ви занимавам с разни измислици и художествени списания.
По този начин, скъпи мои приятели, аз се постарах да Ви открия истинските и конкретни връзки между нещата, а не да ви занимавам с разни измислици и художествени списания.
към текста >>
5.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И в този случай бихме могли да
пост
авим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека?
При него от една страна имаме лишените от съзнание физическо тяло и етерно тяло, а от друга лишените от съзнание астрално тяло и Аз.
И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека?
Ние знаем, че състояние то на будност, т.е. обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля. И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
По отношение на Слънцето, обикновеното човешко съзнание
пост
ъпва по същия начин: то си изработва един картонен макет на Слънцето и не може да проникне по-дълбоко от външния светлинен пласт.
При действителния човек Вие долавяте неговата духовно-душевна същност.
По отношение на Слънцето, обикновеното човешко съзнание постъпва по същия начин: то си изработва един картонен макет на Слънцето и не може да проникне по-дълбоко от външния светлинен пласт.
към текста >>
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели,
пост
епенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично.
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично.
Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година. Дори и когато мислят, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници. Логиката според начина по който сме свикнали да я развиваме е само една далечна последица от Земната тежест; естествено това не означава, че тук на Земята логиката е излишна напротив, тя е необходима в най-висша степен.
към текста >>
Ние не можем да окачествим една лоша
пост
ъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята. Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата.
Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл. Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>
За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в
пост
оянен конфликт с едно или друго явление.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса.
За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление.
Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт.
към текста >>
Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глу
пост
угасява духовната светлина и предизвиква „нощ".
Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства.
Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ".
Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват.
към текста >>
Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глу
пост
.
след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ".
Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години".
към текста >>
Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глу
пост
и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята.
Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
към текста >>
Да, тук на Земята човекът може
пост
епенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта.
Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя! Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят. Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта. И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид.
към текста >>
6.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е
пост
авя всъщност в космическия свят.
Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това. Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер. Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления.
Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят.
А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране. И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
към текста >>
Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно действие, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия човек и си
пост
авят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
Тези помощници принадлежат на Меркурий и Венера, също както Лунните Същества принадлежат на Луната. Така се образува един вид триединство от Съществата на Луната, Меркурий и Венера. Космическите Същества от този род, които са минали през едно правилно развитие, принадлежат точно на тези звезди. Обаче както в телуричния, така и във водния елемент на Земята, действуват такива Същества, които макар и да са от същата категория, принадлежат тъй да се каже към една друга епоха и които не напуснаха космическото тяло на Земята, докато навън в Космоса се обособяваха Луната, Венера и т.н. И сега тези Същества упражняват върху спящия човек определени въздействия, както и самите космически Същества, само че тези въздействия са подчертано опасни и вредни.
Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно действие, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия човек и си поставят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
към текста >>
Такова е
пост
оянното и страстно желание на тези Същества.
И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята. Те обсебват Земния етер и след като човек заспи, както става всяка нощ, те се опитват да му дадат друго етерно тяло. Впрочем това не им се отдава почти никога. В редки случаи, за които ще говоря по-късно, те успяват, но тези случаи са изключение. И все пак те не прекъсват своите опити, защото никога не губят надеждата: Ето, сега човекът заспива и оставя своето етерно тяло в леглото, обаче ние ще си послужим със Земния етер и ще подменим човешкото етерно тяло с друго етерно тяло!
Такова е постоянното и страстно желание на тези Същества.
към текста >>
Фактически в твърдия и течен елемент на Земната планета е скрито цяло войнство от свръхсетивни Същества, които с напредване на времето биха дали всичко, за да превърнат човечеството в огромна тълпа от призраци, от уродливи етерни призраци, така че нормалната крайна цел на Земното развитие изобщо да не бъде
пост
игната.
И ако все пак на едно ариманическо Същество би се отдало с течение на времето да подмени изцяло етерното тяло на спящия човек, тогава след смъртта докато човек е още в своето етерно тяло той ще прояви една голяма устойчивост в това етерно тяло. Вие знаете, че обикновено етерното тяло се разпада няколко дни след смъртта. Обаче в този случай човекът би се оказал извънредно устойчив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил един подчертано етерен човешки род. Точно такъв е стремежът на тези духовни Същества. Обаче всичко това би причинило едно консервиране на Земята.
Фактически в твърдия и течен елемент на Земната планета е скрито цяло войнство от свръхсетивни Същества, които с напредване на времето биха дали всичко, за да превърнат човечеството в огромна тълпа от призраци, от уродливи етерни призраци, така че нормалната крайна цел на Земното развитие изобщо да не бъде постигната.
И всяка нова нощ тези Същества се изпълняват с надежда и смелост; те винаги и непоколебимо вярват, че усилията им ще възтържествуват.
към текста >>
Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да
пост
игнем оздравяване.
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх. Впрочем това става и сега. Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня. И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници.
Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване.
Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят?
към текста >>
Онези болести, които се пораждат не от външните въздействия, а от самият човешки организъм, са тясно свързани с обстоятелството, че ариманическите Същества почти напълно
пост
игат своята задача: Ето, сега този или онзи човек, наред със своето собствено етерно тяло приема и едно друго етерно тяло.
Онези болести, които се пораждат не от външните въздействия, а от самият човешки организъм, са тясно свързани с обстоятелството, че ариманическите Същества почти напълно постигат своята задача: Ето, сега този или онзи човек, наред със своето собствено етерно тяло приема и едно друго етерно тяло.
Хората, които при събуждането вмъкват етерните закономерности от нощта в своето физическо тяло и в своето собствено етерно тяло, внасят в своя организъм и самите болестотворни причини. С помощта на тези болестотворни причини „легалните" Венерини, Меркуриеви и Лунни Същества се предпазват от вредните влияния на изостаналите духовни Същества. Да, ние трябва да знаем, че когато човек не се разболява от една или друга болест, той все пак е изложен на опасността, за която става дума сега. Ако обаче приетите от него чрез ариманическите влияния „неправилни" етерни процеси, тъй да се каже, „избият" навън, тогава тялото му рухва в една или друга болест.
към текста >>
А на трето място тук следва да
пост
авим егоизма.
Друга реакция, която може да се получи, в случай че даден човек избегне ариманическите влияния, това е възможността му да се заблуждава.
А на трето място тук следва да поставим егоизма.
Според първоначалния замисъл човекът не трябваше да боледува, не трябваше да изпада в заблуждение, нито пък в прекален егоизъм. Като феномен, егоизмът е едно придържане на човека към правилното Земно развитие, въпреки атаките на ариманическите Същества.
към текста >>
И сега аз бих желал отново да припомня: Човекът е
пост
авен между тези две воюващи сили, между тези две космически войнства, разположени съответно в земния и воден елемент от една страна и в топлинния и въздушен елемент от друга.
И сега аз бих желал отново да припомня: Човекът е поставен между тези две воюващи сили, между тези две космически войнства, разположени съответно в земния и воден елемент от една страна и в топлинния и въздушен елемент от друга.
И само обстоятелството, че той е инкарниран във физическо тяло, скрива от него факта, че за душата му се води една ужасяваща битка в Космоса.
към текста >>
Ако човечеството пренебрегне всичко онова, което днес може да се каже за духовния свят, занапред то ще се ориентира все по-слабо и по-слабо в тези явления, така че те
пост
епенно ще обсебят цялото му подсъзнание.
Ако човек иска да се ориентира правилно в тези неща, той трябва да ги проследи чак зад кулисите на материалния свят.
Ако човечеството пренебрегне всичко онова, което днес може да се каже за духовния свят, занапред то ще се ориентира все по-слабо и по-слабо в тези явления, така че те постепенно ще обсебят цялото му подсъзнание.
Ако обаче човечеството повери своето бъдеще на подсъзнанието, това ще се окаже извънредно опасно. Човечеството се нуждае не от друго, а от ясно и чисто мислене, от верен усет за действителния свят.
към текста >>
7.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме
пост
авени вътре в тези Йерархии.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества.
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии.
Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да
пост
игнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е. силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят.
Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
към текста >>
Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да
пост
ъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи.
Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи.
Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>
Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек
пост
ига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода.
Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии.
Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове.
към текста >>
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се
пост
авя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области.
Да, тези зависимости трябва да бъдат проучени основно, защото категориите „морално" и „неморално" изобщо са необясними от земна гледна точка. Ако човек се опитва да ги обясни като резултата от земните отношения, той винаги ще изпада в грешки.
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области.
И всички ние трябва да сме наясно: доколкото антропософската Духовна Наука насочва човека към процесите и събитията в свръхсетивния свят, тя му помага да разбере правилно същността на моралните закони. За естественонаучния подход към света, моралът се явява под формата на илюзии.
към текста >>
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси
пост
епенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека.
В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот. Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят.
към текста >>
Когато човекът е
пост
авен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека. В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот. Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта.
Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят.
В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал. Обаче човекът принадлежи и на двата свята. Моралът става за него една реалност само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща. Моралът никога не може да бъде разбран от земните отношения.
към текста >>
Пост
епенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно.
Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане. Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма. Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп. В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед.
Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно.
Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство. Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене.
към текста >>
Дори и тук на Земята един човек да
пост
игне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят. Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство. Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия.
Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
към текста >>
8.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Качествата, необходими на човека за да се противо
пост
авя на света и да работи в него по време на земния си живот, зависят от действията на човека в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Скъпи мои приятели!
Качествата, необходими на човека за да се противопоставя на света и да работи в него по време на земния си живот, зависят от действията на човека в духовния свят между смъртта и новото раждане.
По този начин обаче, земният човек е вплетен в такива отношения, които придобиват осезаема действителност едва когато минем в свръхсетивния свят.
към текста >>
Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да
пост
игне доброто.
С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност. Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро. Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план.
Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто.
Когато разглеждате една статуя, скъпи мои приятели, Вие не стигате до мисълта, че бихте могли да разговаряте с нея. Тя е само един образ. И в този образ може да говори това, което е красотата. Така че с помощта на истината, ние само означаваме една или друга действителност, самата истина обаче съществува в един недействителен елемент; същото важи и за красотата, и за доброто.
към текста >>
Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те
пост
оянно се крият.
Да, в света трябва да живеят такива свръхсетивни Същества, които да задържат нашите недействителни мисли, тъй като иначе те просто биха се разлетели около нас. И такива елементарни Същества, които ни помагат да задържим нашите мисли, действително съществуват.
Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те постоянно се крият.
Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ? ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание. Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли? поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества. И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат.
към текста >>
Глу
пост
та е тяхното отличително качество.
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано умен човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах. В нея той ще различи цяло войнство от такива Същества, към които Гномите се отнасят извънредно снизходително и без никакво зачитане, защото те са несръчни и тромави, но преди всичко, защото те са невероятно глупави.
Глупостта е тяхното отличително качество.
И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят. А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек. Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят. Всичко това Ви е познато от моите Мистерийни драми. Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
към текста >>
Както вече казах, тези Духове-Глупци са
пост
оянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят.
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано умен човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах. В нея той ще различи цяло войнство от такива Същества, към които Гномите се отнасят извънредно снизходително и без никакво зачитане, защото те са несръчни и тромави, но преди всичко, защото те са невероятно глупави. Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят. А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек.
Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят.
Всичко това Ви е познато от моите Мистерийни драми. Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
към текста >>
Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води
пост
оянна битка.
Преди малко стана дума за Съществата от категорията на Гномите и за това как те презират Духовете-Глупци. Впрочем, макар и да се отблъскват взаимно, в известен смисъл те принадлежа на едно и също царство.
Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води постоянна битка.
Вие помни те, че човешката мъдрост става възможна едва с помощта на Духовете-Глупци, в противен случай мъдростта би била твърде мимолетна, би отлитала още в мига на своето възникване и изобщо не би могла да се задържи тук на физическия свят. Отново повтарям: Извънредно трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те моментално изчезват зад ариманическите Същества. И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един умен човек. Там са притаени цели тълпи от тези свръхсетивни Същества. Ако обаче човекът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества.
към текста >>
Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние
пост
епенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда. Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата. И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин. За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно.
Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
към текста >>
Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те
пост
оянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело.
Обаче в момента, когато човекът реши да развие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят.
Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело.
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
към текста >>
Както човекът беше
пост
авен в старото Сатурново състояние, така са
пост
авени и тези Същества днес.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес.
Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние.
към текста >>
В романа е описана една героична
пост
ъпка и Вие сте трогнати до сълзи!
Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи.
В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи!
И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
към царствата на според популярния израз Гномите, Силфите, Ундините и Саламандрите, ние ще установим, че те като че ли се стремят да
пост
игнат нещо в условията на този наш свят.
Ако се обърнем към нормалните елементарни царства, т.е.
към царствата на според популярния израз Гномите, Силфите, Ундините и Саламандрите, ние ще установим, че те като че ли се стремят да постигнат нещо в условията на този наш свят.
Те се отправят към определени форми, които са тук, в нашия сетивен свят, само че засега те не са достъпни за нашите обикновени сетива.
към текста >>
Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата
пост
оянно метаморфозират,
пост
оянно се преобразяват.
Съществата, за които говоря сега, вече са преминали онази степен, на която се намират днес хората, животните и растенията. И ако бихме могли да се върнем на Старата Луна, която е предишното въплъщение на нашата Земя, там ние веднага бихме открили тези Същества, които днес бродят по Земята по своя странен и ужас-но свенлив начин. Но там, на Старата Луна, ние бихме ги окачествили като нормалния за тамошните условия животински свят. Припомнете си за миг Старата Луна, както е описана от мен в „Тайната Наука".
Там тя е описана като нещо пластично и „меко"; там нещата постоянно метаморфозират, постоянно се преобразяват.
Всред тези Същества неусетно се промъкват онези противни и отблъскващи Същества, които вече описах, онези първообрази на Духовете-Паяци, които пронизваха Старата Луна и бяха видими, напълно видими. Там можеха да се открият и онези Същества, които днес под формата на Духове-Глупци кръжат около умните хора. Всички те бяха там, на Старата Луна и причиниха планетарната метаморфоза, при която от Старата Луна възникна нашата Земя. И тук на Земята тези Същества не изпитват вече никаква радост от образуването на кристалите, скалите и т.н. Тук те изпитват подчертана радост от разрушението, разцепването на минералите.
към текста >>
Този човек няма усета за реалния свят, той е
пост
авен всред някакви изкуствени, картонени цветя.
Да, ако човек не иска да се отдава на илюзии, а се стреми към истинското опознаване на света, той е длъжен да вникне в природата на тези неща. Днес това е много по-необходимо, отколкото преди. И който си въобразява, че изкуството няма нищо общо с отблъскващата грозота, той въобще не се е докоснал до изкуството и не го разбира ни най-малко. Защо? Защото, скъпи мои приятели, пред произведенията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произведения. И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго.
Този човек няма усета за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя.
Да, ако човек няма предчувствието за отблъскващата грозота, той е лишен и от вълшебния трепет, който идва от красотата.
към текста >>
Хората могат да развият своите заложби само ако се противо
пост
авят на реалния свят.
Да, ето как са свързани нещата в света. И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми позволите този израз, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят.
Хората могат да развият своите заложби само ако се противопоставят на реалния свят.
А реалният свят не се състои в това, да повтаряме Дух, Дух, Дух. Реалният духовен свят може да бъде опознат до най-малките си подробности. И едва тогава, скъпи мои приятели, ние ще се издигнем до онези въздействия, които при определени обстоятелства могат да ни озарят като духовни опитности, приблизително по начина, по който ги описах днес пред Вас.
към текста >>
9.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като пред
пост
авка за свободата, като пред
пост
авка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии.
От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
Да, в стремежа си да се приближим към духовния свят, ние се противо
пост
авяме на самия пространствен копнеж на човека.
Обаче от друга страна чрез това, което наричаме антропософска Духовна Наука ние се стремим към едно преодоляване и напускане на пространствения свят.
Да, в стремежа си да се приближим към духовния свят, ние се противопоставяме на самия пространствен копнеж на човека.
За всички нас това е един вид помощ. И все пак трябва да сме наясно: Това е само едно онагледяване, а истинският стремеж е или поне би трябвало да бъде едно пълно преодоляване на пространствения свят.
към текста >>
Тя съвсем не се стреми да игнорира или отхвърли
пост
иженията на Галилей, Коперник и Джордано Бруно.
Да, ние се стремим да преодолеем пространствения свят. Ние се стремим отново да навлезем в категория та „време", но също и в категорията „свръхвреме", изобщо в това, което ни освобождава от сетивния свят. А сетивният свят е застъпен в най-грубите си форми, тъкмо там, в пространствения свят. Аз многократно съм дефинирал към какво се стреми Антропософията.
Тя съвсем не се стреми да игнорира или отхвърли постиженията на Галилей, Коперник и Джордано Бруно.
Нашата антропософска Духовна Наука не иска да накърни ни най-малко това човешко мислене, което еволюира във връзка с пространството. Напротив, тя го уважава и се съобразява с него. И въпреки това, Антропософията иска да проникне във всички научни области. Тя е длъжна да го направи по нейния дълбок и свойствен начин, а не да кокетира с една или друга научна дисциплина.
към текста >>
Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противо
пост
авя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
Обаче отново трябва да изтъкнем: изключително трудно е за Антропософията да насочи пространствено ориентираното човешко мислене, това чисто човешко мислене, еманципирано от божествено-духовния свят отново към Боговете. Ние не искаме да се връщаме към древните душевни състояния, ние искаме да развием съвсем нови душевни състояния, да уловим техния зародиш в сляпата привързаност на човека към пространствено-материалния свят и да го пренесем в сферите на Духа. Ние искаме да сменим тона, ние искаме да говорим за веществата, силите и Духа с други думи, а не с тези на Галилей и Коперник.
Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за
пост
игането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел?
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе. За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те
пост
ъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел? Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе.
За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите неле
пост
и и вършат неща, които Боговете вече не разбират.
Да, алхимикът се затваряше в своята лаборатория и се опитваше да вникне в божествената воля, която съединява и разделя веществата. Обаче Бог надничаше в тази лаборатория и там, в действията на алхимиците откриваше нещо свое, нещо сродно. Ако днес Боговете надзърнат в една лаборатория, всичко, което се прави там, ще им се стори безкрайно чуждо.
Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират.
Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек. Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники. И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните постижения на т.нар. професорско съсловие. И този факт засяга особено живо онези, които са докоснати от съвременното Посвещение.
към текста >>
И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните
пост
ижения на т.нар.
Обаче Бог надничаше в тази лаборатория и там, в действията на алхимиците откриваше нещо свое, нещо сродно. Ако днес Боговете надзърнат в една лаборатория, всичко, което се прави там, ще им се стори безкрайно чуждо. Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират. Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек. Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники.
И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните постижения на т.нар.
професорско съсловие. И този факт засяга особено живо онези, които са докоснати от съвременното Посвещение. Те си казват: Ами да, през последните столетия ние хората станахме съвършено отчуждени от Боговете. Ние отново трябва да открием небесните мостове към божествено-духовния свят. И точно това се получава, скъпи мои приятели, когато човек приеме в себе си импулса на Антропософията.
към текста >>
Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде
пост
игнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка. Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили. В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството.
Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството.
Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент. Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е. в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>
Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме
пост
авени по един или друг начин в пространството, т.е.
В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент.
Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е.
в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>
в нещо, което сме
пост
игнали като еманципация от Боговете.
Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент. Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е.
в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>
Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за неле
пост
и фантазия!
Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания. Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента?
Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия!
В своите научни понятия той изобщо не е прекрачил в епохата на Михаил.
към текста >>
Човекът също гледа навън, и ако е правилно
пост
авен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено!
Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето.
Човекът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено!
Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението! Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око. Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството. А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята.
към текста >>
Но ако хората искат да
пост
игнат своята крайна земна цел, Михаил ще каже: Ето, хората положиха усилия и отново вмъкнаха „времето" в „пространството", отново вмъкнаха свръхсетивния елемент, като по този начин без да са вторачени в абстрактния пространствен свят и без да приемат удобните комикси на 20 век те отново разбраха, че техният живот е неразделно свързан с живота на Боговете.
Но ако хората искат да постигнат своята крайна земна цел, Михаил ще каже: Ето, хората положиха усилия и отново вмъкнаха „времето" в „пространството", отново вмъкнаха свръхсетивния елемент, като по този начин без да са вторачени в абстрактния пространствен свят и без да приемат удобните комикси на 20 век те отново разбраха, че техният живот е неразделно свързан с живота на Боговете.
към текста >>
И ако се замислите, скъпи мои приятели, колко много означава всичко това, Вие ще почувствувате с каква непоколебима сериозност и с какво
пост
оянство трябва да работим върху онези душевни качества, с чиято помощ бихме могли да превърнем Антропософията в средищен център на нашите човешки представи!
И ако се замислите, скъпи мои приятели, колко много означава всичко това, Вие ще почувствувате с каква непоколебима сериозност и с какво постоянство трябва да работим върху онези душевни качества, с чиято помощ бихме могли да превърнем Антропософията в средищен център на нашите човешки представи!
към текста >>
10.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
От онези методи, които са описани в моята книга „Как се
пост
игат познания за висшите светове?
Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и чувства, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до един вид огледален образ на външния свят. По този начин на човека не се налага да учи нищо ново. Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят. Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят.
От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
" Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар. имагинативно познание. И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание. Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи. А докато човек възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи.
към текста >>
" Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да
пост
игне т.нар.
Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и чувства, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до един вид огледален образ на външния свят. По този начин на човека не се налага да учи нищо ново. Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят. Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
" Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар.
имагинативно познание. И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание. Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи. А докато човек възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи.
към текста >>
И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което човек противо
пост
авя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия. Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка. По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание. Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа.
И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което човек противопоставя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
към текста >>
Астрално тяло не може да
пост
игне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата.
вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт.
Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата.
Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Ако не бяхме в състояние
пост
оянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание.
В тази връзка е необходимо да си изясним и ритмичната смяна между състоянията на сън и будност. Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм.
Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание.
От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления. За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма. Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>
За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни
пост
оянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение. Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления.
За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>
Но ние
пост
игаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления. За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>
Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е
пост
авено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин.
Сега бих желал да се изразя по един парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид. Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят.
Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин.
Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат. Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат. Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм. Да, външният свят продължава навътре в нашите сетива и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
към текста >>
Както в един газ, който подлагаме на
пост
оянно нарастващ натиск, се натрупва голяма вътрешна сила, така и чрез описаните вътрешни процеси във времето, Вашето астрално тяло получава извънредно голяма сила на спомняне, извънредно голяма памет.
Вие се връщате във Вашето астрално тяло и във Вашия Аз до утрото на 22 Декември, и след това бързо се пренасяте в утрото на 23. Да, Вие пренасяте напред във времето основните си душевни процеси. Обаче това е едно сгъстяване на времето, или още по-добре казано сгъстяване на това, което живее във времето. И благодарение на този процес, нашите душевни сили, т.е. нашето астрално тяло се сгъстява по такъв начин, че ние можем да разполагаме не само с мимолетните впечатления от външния свят, а с един траен спомен за този външен свят.
Както в един газ, който подлагаме на постоянно нарастващ натиск, се натрупва голяма вътрешна сила, така и чрез описаните вътрешни процеси във времето, Вашето астрално тяло получава извънредно голяма сила на спомняне, извънредно голяма памет.
към текста >>
Обикновено той си представя времето като нещо, което
пост
оянно „изтича".
По този начин добиваме представа за нещо, което в друг случай винаги се изплъзва от съзнанието на човека.
Обикновено той си представя времето като нещо, което постоянно „изтича".
И всичко, което се разиграва във времето, също изтича заедно с времето. По отношение на пространството се знае, че това, което е „разтегнато" в пространството, може да бъде „сгъстено", като същевременно обаче расте и неговата сила на експанзия. Но същото се отнася и до това, което живее във времето, до онези душевни качества, които могат разбира се, стана дума само за едно сравнение да бъдат сгъстени във времето и да укрепят своята вътрешна сила. А за човека тази сила е идентична със силата на спомнянето.
към текста >>
11.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тези тържествени празници протичаха с един
пост
оянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки символите на мъдростта, се отправяха към светилищата.
Тези тържествени празници протичаха с един постоянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки символите на мъдростта, се отправяха към светилищата.
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този израз се „освобождаваха" от всеки един символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост. И в този момент дълбоката изповед на древните мъдреци звучеше по един единствен начин: Ето, сега ние отново станахме невежи, отново станахме пълни глупаци.
към текста >>
В действителност това беше само едно средство, за да не се изпада под луциферически влияния: Напредвайки към върховата точка на лятото, човекът натрупваше мъдрост, после тя се превръщаше в глу
пост
, за да освободи място на нова мъдрост.
В действителност това беше само едно средство, за да не се изпада под луциферически влияния: Напредвайки към върховата точка на лятото, човекът натрупваше мъдрост, после тя се превръщаше в глупост, за да освободи място на нова мъдрост.
Да, този беше начина, по който Космосът искаше да бъде изживяван. И както Космосът позволяваше редуване на зима и лято, така и човек трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глупостта.
към текста >>
И както Космосът позволяваше редуване на зима и лято, така и човек трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глу
пост
та.
В действителност това беше само едно средство, за да не се изпада под луциферически влияния: Напредвайки към върховата точка на лятото, човекът натрупваше мъдрост, после тя се превръщаше в глупост, за да освободи място на нова мъдрост. Да, този беше начина, по който Космосът искаше да бъде изживяван.
И както Космосът позволяваше редуване на зима и лято, така и човек трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глупостта.
към текста >>
Така че те съвсем не можеха да
пост
ъпват по този начин.
Обаче имаше хора, чиято мъдрост им беше необходима през цялата година например тези участници в Мистериите, които практикуваха един или друг вид лечение, защото лечението също беше включено в мистерийното знание.
Така че те съвсем не можеха да постъпват по този начин.
И наистина: Недопустимо би било ако трябва да се изразя с днешните имена на месеците лекарят да се окаже кръгъл глупак през август или септември. Естествено, тези хора трябваше да съхраняват мъдростта и те бяха тъй да се каже „практикуващите" участници в Мистериите, докато ръководителите и „теоретиците" на Мистериите всяко лято потъваха в мрака на глупостта.
към текста >>
Естествено, тези хора трябваше да съхраняват мъдростта и те бяха тъй да се каже „практикуващите" участници в Мистериите, докато ръководителите и „теоретиците" на Мистериите всяко лято потъваха в мрака на глу
пост
та.
Обаче имаше хора, чиято мъдрост им беше необходима през цялата година например тези участници в Мистериите, които практикуваха един или друг вид лечение, защото лечението също беше включено в мистерийното знание. Така че те съвсем не можеха да постъпват по този начин. И наистина: Недопустимо би било ако трябва да се изразя с днешните имена на месеците лекарят да се окаже кръгъл глупак през август или септември.
Естествено, тези хора трябваше да съхраняват мъдростта и те бяха тъй да се каже „практикуващите" участници в Мистериите, докато ръководителите и „теоретиците" на Мистериите всяко лято потъваха в мрака на глупостта.
към текста >>
Известни следи от това потъване в глу
пост
та е доловил и Гьоте.
Известни следи от това потъване в глупостта е доловил и Гьоте.
В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено съзнание, а не в будност; ръководи ги от мрака на глупостта, а не от сиянието на мъдростта.
към текста >>
В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено съзнание, а не в будност; ръководи ги от мрака на глу
пост
та, а не от сиянието на мъдростта.
Известни следи от това потъване в глупостта е доловил и Гьоте.
В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено съзнание, а не в будност; ръководи ги от мрака на глупостта, а не от сиянието на мъдростта.
към текста >>
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се
пост
игне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно.
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде
пост
игната само в сферата на свръхчовешкото.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно. Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото.
Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но сега човек трябва да
пост
ъпи по друг начин.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно. Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си. През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото.
Но сега човек трябва да постъпи по друг начин.
Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
А това той може да
пост
игне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си. През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят.
А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Пост
епенно ние ще се научим да виждаме, че в обкръжението на Земята живее не само онова, което идва непосредствено от Слънцето, а че в живота на Земята участвуват и онези сили, които се пораждат под повърхността на Земята.
Постепенно ние ще се научим да виждаме, че в обкръжението на Земята живее не само онова, което идва непосредствено от Слънцето, а че в живота на Земята участвуват и онези сили, които се пораждат под повърхността на Земята.
За тези елементарни факти сме говорили и друг път тук в Дорнах.
към текста >>
До съвсем скоро се смяташе например, че за да не се объркват „текущите сметки" на годишния календар, Великденът трябва да се датира
пост
оянно на 1 Април.
Впрочем, предстои ни да живеем в епоха, която няма да прилича по нищо на нашата сегашна действителност.
До съвсем скоро се смяташе например, че за да не се объркват „текущите сметки" на годишния календар, Великденът трябва да се датира постоянно на 1 Април.
Да, всичко трябваше да се свежда до материалистическото светоусещане за годишния цикъл.
към текста >>
Защото много факти говорят за обратното че човекът иска да се свърже не с мъдростта, а с глу
пост
та.
Скъпи мои приятели! Ние трябва да сме наясно: Еволюцията на човечеството зависи от това, до колко човекът ще поиска да се свърже с мъдростта.
Защото много факти говорят за обратното че човекът иска да се свърже не с мъдростта, а с глупостта.
Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него човекът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и живота. Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и воля. За тази цел човечеството трябва да потъне в „среднощния час". Само там то ще намери необходимата светлина.
към текста >>
12.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако искаме да задълбочим нашите мисли в съответствие с днешния празник, най-добре е да
пост
ъпим по начина, за който стана дума вчера: Да насочим поглед към миналите епохи от развитието на човечеството, тъй като в противен случай едва ли бихме стигнали до истинското духовно ръководство на човечеството и до задачите, които то
пост
авя пред съвременния човек.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели!
Ако искаме да задълбочим нашите мисли в съответствие с днешния празник, най-добре е да постъпим по начина, за който стана дума вчера: Да насочим поглед към миналите епохи от развитието на човечеството, тъй като в противен случай едва ли бихме стигнали до истинското духовно ръководство на човечеството и до задачите, които то поставя пред съвременния човек.
Ние не трябва да забравяме, че най-важната част на Коледния импулс се основава на факта, че през една далечна нощ нощта на 24 Декември Христовата светлина озари цялото човечество и неговото развитие, като по този начин Христовото Събитие се включи в планетарния живот на Земята, която едва сега а това важи и за човечеството получи своя истински смисъл.
към текста >>
Да, човекът
пост
епенно разбираше, че ако иска да
пост
игне истинското си достойнство, той трябва да се обърне към духовния свят.
Тайните на човешкото астрално тяло се извличаха от откровенията на Логоса в цъфтящите и увяхващи растения, от завиращите се в почвата насекоми и т.н.
Да, човекът постепенно разбираше, че ако иска да постигне истинското си достойнство, той трябва да се обърне към духовния свят.
И тогава той ръководен от Посветените насочваше своя душевен поглед към онова свръхсетивно Същество, което ние означавам с името Михаил.
към текста >>
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противо
пост
авя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
В някои от Мистериите нещата бяха така устроени, че на учениците им се казваше: Ето, сега вие трябва да видите Слънцето в среднощния час, среднощното Слънце, сега вие трябва да разпознаете Слънцето зад тъмната маса на Земята. И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите животни, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на човека.
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
към текста >>
Но през онези древни епохи беше така, че докато Посветените насочваха своите ученици към среднощното Слънце, в същото време те трябваше и
пост
оянно да им напомнят колко изоставен се чувствува в своя Аз земният човек.
Но през онези древни епохи беше така, че докато Посветените насочваха своите ученици към среднощното Слънце, в същото време те трябваше и постоянно да им напомнят колко изоставен се чувствува в своя Аз земният човек.
И свещеният зимен празник все повече и повече се превръщаше в празник на болката и отчаянието, с чиято помощ човекът трябваше да научи, че по време на земния си живот е изключено да намери пътя към своя Аз. По този начин той трябваше да научи нещо, а именно: да извлича от знаците, които Логосът вписваше в скованата от зимен студ Земя всичко онова, което му показваше колко безпощадно е изоставен неговият Аз. И тогава той отправяше мечтите си към Слънцето, към Слънчевите лъчи, само че те бяха скрити от Земята. Наистина, той успяваше да зърне Слънцето в среднощния час, обаче се усещаше все по-слаб, за да стигне до среднощното Слънце. И все пак болезненото усещане за изоставеност на човешкия Аз от страна на Космоса съдържаше нещо пророческо: Да, рано или късно в хода на човешкото развитите Духовният повелител на Слънцето ще слезе на Земята, за да излекува космическата самотност на болното човечество.
към текста >>
Да, тогава нашата съзерцаваща душа ще се свърже с онази духовна сила, която
пост
оянно тласка човечеството напред по неговия път.
И ако се научим да се вглеждаме правилно, или още по-добре казано да съзерцаваме правилно в дълбоката същност на човешката природа с помощта на антропософската Духовна Наука тогава пред нас се откриват буквите, които са вписани в сърцето и белите дробове, в мозъка и изобщо във всички части на човешкия организъм, пред нас се откриват тайните на Космоса; също както тези космически тайни се откриваха на древните Посветени чрез Логоса и неговите знаци в растителния и животинския свят. Да, ние трябва да се издигнем дотам, че да съзерцаваме човешкото същество. И тогава самата вътрешна същност на човека ще се превърне за нас в една вълшебна книга. И в нея ще намерим записани всички подробности от развитието на човечеството. Само че тогава, скъпи мои приятели, ние ще трябва да пожертвуваме нещо от себе си в името на човечеството и неговото развитие.
Да, тогава нашата съзерцаваща душа ще се свърже с онази духовна сила, която постоянно тласка човечеството напред по неговия път.
И именно защото човечеството е в едно непрекъснато развитие, пред нас блясва истинската задача: всяка нова епоха трябва да изживява по свой начин както Мистерията на Голгота, така и Мистерията на Коледата. Едва тогава ние ще се извисим до непосредственото усещане за онзи Дух, който си избра Исусовото човешко тяло, за да се роди във Витлеем; онзи Дух, който обеща: И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на света. За тази цел ние трябва да си изработим нов духовен слухов орган, едно ново духовно ухо за незатихващото откровение на Логоса, за незатихващото му откровение в самото човешко същество. Нека да се вслушаме в инспирациите на този човешки Бог, както и на времето хората се научиха да се вслушват в инспирациите на „Годишния Бог".
към текста >>
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа
пост
оянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус.
Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма. Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще
пост
игне бъдещата си духовна форма.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие.
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Ние трябва да
пост
авим Коледния импулс в неговото точно място от историческото развитие на човечеството.
Ние трябва да поставим Коледния импулс в неговото точно място от историческото развитие на човечеството.
Ние не трябва да очакваме един нов Месия или един нов Христос. Ние трябва да се стремим към онези сили, които въпреки непрогледния мрак на материалния свят, идват от самото човешко същество, към силите, които идват от живия, безкраен и напредващ в своето развитие Христос Исус.
към текста >>
13.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Човешкият живот, доколкото той протича като съизживяване на природния свят и като едно непрекъснато развитие на човешките душевни и духовни опитности, е
пост
авен между две големи полярни противоположности.
Човешкият живот, доколкото той протича като съизживяване на природния свят и като едно непрекъснато развитие на човешките душевни и духовни опитности, е поставен между две големи полярни противоположности.
И човешките усилия за проникване в духовния Космос, са в значителна степен повлияни от въздействията на тези две противоположности.
към текста >>
Достатъчно е само да погледнем как беше
пост
авен въпросът за свободата и необходимостта в условията на съвършено различния духовен свят, за да си кажем: Всъщност по този начин външните събития изобщо не могат да ни съобщят нищо от това, което става в най-дълбоките пластове на живота и на космическата еволюция.
Достатъчно е само да погледнем как беше поставен въпросът за свободата и необходимостта в условията на съвършено различния духовен свят, за да си кажем: Всъщност по този начин външните събития изобщо не могат да ни съобщят нищо от това, което става в най-дълбоките пластове на живота и на космическата еволюция.
към текста >>
Ако настроим душите си на същата вълна, каквато успяхме да
пост
егнем тук последния път непосредствено преди Коледата, ние ще установим, че от най-първата пролетна зеленина до периода на цъфтенето, се разиграват определени процеси.
Нека спрем вниманието си най-напред на годишния цикъл.
Ако настроим душите си на същата вълна, каквато успяхме да постегнем тук последния път непосредствено преди Коледата, ние ще установим, че от най-първата пролетна зеленина до периода на цъфтенето, се разиграват определени процеси.
Да, ние имаме един необхватен сбор от природни процеси, които се разиграват в посока от корените към цветовете. А наесен, когато настъпи увяхването на растителния свят, ние имаме процеси от съвсем друг вид.
към текста >>
Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези
пост
епенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост. И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост. В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята. Впрочем Земята не се променя толкова бързо.
Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
И така, доколкото всяка година минаваме през пролет, лято, есен и зима в нашето собствено тяло, ние сме включени в природната необходимост.
към текста >>
По време на бодърствуването нещата са
пост
авени обратно.
По време на бодърствуването нещата са поставени обратно.
Тогава за физическото и етерно тяло настъпва зима. Азът и астралният организъм на човека са обърнати към онези космически сфери, с които те могат да поддържат връзка, докато човек е буден. Когато Азът и астралното тяло се потопят във физическото и етерно тяло, тогава за тях за Азът и астралното тяло настъпва лято. Отново имаме сливане между зима по отношение на физически-етерния организъм, и лято по отношение на Азът и астралния организъм.
към текста >>
Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той
пост
ига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една
пост
оянна зима и с едно
пост
оянно лято.
Нали разбирате ако разглеждаме Земята, в нейните различни географски области, ние ще имаме едно временно и лято, и зима; само че ние не можем да вместим тези годишни времена едно в друго. Обаче в човека непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима. Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято.
Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято.
Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин. Вътре в човека винаги има и лято, и зима. Само че веднъж духовното лято е свързано с телесната зима, а друг път духовната зима е свързана с телесното лято.
към текста >>
14.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които
пост
епенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно единство обгръщаше науката, изкуството и религия та. Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят.
Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства.
Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия.
към текста >>
Предварително бих желал да отбележа, че днес Антропософското Движение далеч вече не съвпада с Антропософското Общество; обаче ако Антропософското Общество иска да
пост
игне своите цели, практическото трябва да се проникне изцяло с импулса на Антропософското Движение.
Истинската същност на антропософската Духовна Наука вижда само онзи човек, който ясно различава в нея тъкмо този импулс. Естествено, в своето духовно развитие, човечеството ще трябва да преодолее не малко препятствия, за да стигне до осъществяването на подобен идеал. Но тъкмо в търпеливото посвещаване на тази тежка борба е вложен и един елемент, който може и трябва да ощастливи цялото Антропософско Движение*8. Може би едва след като подробно изложа моите мисли, Вие ще вникнете в дълбоките причини за тези разисквания.
Предварително бих желал да отбележа, че днес Антропософското Движение далеч вече не съвпада с Антропософското Общество; обаче ако Антропософското Общество иска да постигне своите цели, практическото трябва да се проникне изцяло с импулса на Антропософското Движение.
към текста >>
Теологично-религиозното движение
пост
епенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота.
От известно време при мен започнаха да пристигат млади теолози, християнски теолози, които привършваха теологичното си обучение. На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва.
Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота.
Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс. А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали,
пост
епенно ще се обособи вън от Антропософското Движение.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание. Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание. Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област. Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък.
Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение.
Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са поставени в неподходяща културна и социална среда.
към текста >>
Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са
пост
авени в неподходяща културна и социална среда.
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание. Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област. Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък. Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение.
Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са поставени в неподходяща културна и социална среда.
към текста >>
Разбира се, Антропософското Общество има своите цели и задачи, но общо взето те могат да бъдат
пост
игнати и от отделната личност.
Аз изтъкнах и обстоятелството, че така или иначе, ще се стигне до образуването на общности.
Разбира се, Антропософското Общество има своите цели и задачи, но общо взето те могат да бъдат постигнати и от отделната личност.
В този случай обаче индивидуално извоюваното познание е длъжно да се проникне от вътрешната необходимост на онези етично-религиозни и социални сили, от които се нуждае самата еволюция на човечеството.
към текста >>
Да, всички тези истини, които изнасям сега пред Вас, бяха същевременно пред
пост
авката, за да окажем помощ на новото религиозно Движение и помощта можеше да бъде оказана само при тези условия.
Още сега, докато сме в началото на нашия далечен път, докато сме длъжни да развием първите зародишни сили на бъдещия свят, ние трябва да сме наясно: Движението за религиозно обновление следва да разгръща цялата си активност в онези сфери, които са извън Антропософското Движение; да се разграничава от него дори и в набавянето на материални средства. (За да бъдат разбрани нещата, аз трябва да говоря и за тези подробности); да не се увеличават трудностите, които и без друго съпътствуват днес Антропософското Движение; да не се подкопава неговото материално положение. От друга страна, тези хора не бива да търсят с лека ръка свои съмишленици всред неантропософите. И ако нещата се развиват именно по този начин, ще се стигне до един абсурд, който би унищожил и двете Движения. Днес нещата не се свеждат до това, да настъпваме напред с фанатизъм и жар, а просто да осъзнаем, че действуваме в името на една човешка необходимост.
Да, всички тези истини, които изнасям сега пред Вас, бяха същевременно предпоставката, за да окажем помощ на новото религиозно Движение и помощта можеше да бъде оказана само при тези условия.
към текста >>
Ако тази пред
пост
авка не съществуваше, Движението за религиозно обновление изобщо не би могло да възникне, независимо от всички мои указания.
Ако тази предпоставка не съществуваше, Движението за религиозно обновление изобщо не би могло да възникне, независимо от всички мои указания.
към текста >>
15.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
При човека природните сили действуват по такъв начин, че зима и лято ако ми позволите този начин на изразяване
пост
оянно работят за своето взаимно неутрализиране.
По този начин обаче възниква нещо, което се свежда приблизително до следното: Зимните процеси неутрализират летните процеси и от друга страна летните процеси неутрализират зимните, така че се стига до един вид равновесно положение. Днес официалната наука не може да стигне до този извод, понеже тя е в пълно неведение спрямо човешкото същество.
При човека природните сили действуват по такъв начин, че зима и лято ако ми позволите този начин на изразяване постоянно работят за своето взаимно неутрализиране.
към текста >>
Както от двете страни на една везна имаме определени тежести, които могат да се уравновесят до състояние на пълен покой, така и при човека се
пост
ига едно пълно уравновесяване на противоположните природни процеси.
Човекът носи в себе си, цялата обкръжаваща го природа; само че природните процеси непрекъснато се неутрализират, докато накрая се стига дотам, че в човешкото същество настъпва, общо взето, едно състояние на покой.
Както от двете страни на една везна имаме определени тежести, които могат да се уравновесят до състояние на пълен покой, така и при човека се постига едно пълно уравновесяване на противоположните природни процеси.
към текста >>
Да поради факта, че нервната система
пост
ига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите.
Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система.
Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите.
За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус. Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите. В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм. Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята. Точно това е характерно за материалистическата наука, че тя няма никакво предчувствие за същността на материалните процеси и им приписва всевъзможни качества, каквито те в действителност не притежават.
към текста >>
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при човека, които непрекъснато
пост
игат един вид равновесие.
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при човека, които непрекъснато постигат един вид равновесие.
В природния свят летните и зимни природни процеси са противоположни и не действуват едновременно в една географска област. В човешкия организъм обаче противоположните процеси се разпределят равномерно и постигат взаимно равновесие. Да, при човека противоположните процеси протичат успоредно, наслояват се и действуват едновременно. Но равновесието, до което стигат те, не може да ни стане ясно, ако не разделим „средната" или ритмична система на човека на още две части. Става дума за дихателния ритъм и за кръвноциркулаторния ритъм.
към текста >>
В човешкия организъм обаче противоположните процеси се разпределят равномерно и
пост
игат взаимно равновесие.
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при човека, които непрекъснато постигат един вид равновесие. В природния свят летните и зимни природни процеси са противоположни и не действуват едновременно в една географска област.
В човешкия организъм обаче противоположните процеси се разпределят равномерно и постигат взаимно равновесие.
Да, при човека противоположните процеси протичат успоредно, наслояват се и действуват едновременно. Но равновесието, до което стигат те, не може да ни стане ясно, ако не разделим „средната" или ритмична система на човека на още две части. Става дума за дихателния ритъм и за кръвноциркулаторния ритъм. Така ние говорим за „горна" и „долна" ритмична система. Обаче в средата между „горе" и „долу" се намира онзи човешки орган, който в най-голяма степен се стреми към равновесие, защото както отгоре, така и отдолу, той е пронизван от противоположни природни сили.
към текста >>
Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което
пост
оянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм.
Онзи орган в човешкото тяло, който представлява същинската арена на равновесието, е сърцето. Динамичните взаимодействия между „горе" и „долу" намират тук своята уравновесеност и хармония. Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология. Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека.
Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм.
В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване. При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата. И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество.
към текста >>
Ако отново насочим поглед към спящото човешко тяло следвайки всевъзможните съ
пост
авки, които могат да бъдат направени от многобройните ми лекции по тези въпроси ние ще установим следното: Ние ще установим че под огнените езици на Азът и астралното тяло нещо става.
Ако отново насочим поглед към спящото човешко тяло следвайки всевъзможните съпоставки, които могат да бъдат направени от многобройните ми лекции по тези въпроси ние ще установим следното: Ние ще установим че под огнените езици на Азът и астралното тяло нещо става.
Там е спящото физическо тяло, което прелива от неудържимите растежни сили. Тези растежни сили неусетно съживяват минералния свят на човека. Неговите най-микроскопични частици и, ако мога така да се изразя, „трохите" на физическото тяло сега изглеждат така, сякаш техните атоми биха се разпаднали, сякаш от цялото тяло се оформя една подвижна минералнотечна-въздухообразна маса, която е пронизана от неудържим и бликаш живот и тази вътрешна сила, която причинява всичко това, какво представлява тя? Виждате ли, това което вибрира вътре в етерното и физическо тяло докато ние спим е отзвучаващата ударна вълна на нашия космически живот преди раждането. Докато сме будни, тази ударна вълна е в покой.
към текста >>
Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато
пост
ига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества. Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си. И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм. В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън".
Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>
Само че тези състояния не
пост
игат никакво равновесие, понеже те са валидни за противоположните Земни половини, а не за цялата Земя.
Ако обаче разглеждаме нещата от духовно-научна гледна точка, ние ще установим следното: Ние ще установим, че към дълбокия зимен сън на нашата планета изпраща своите сили едно духовно лято; че летният сезон на Земята винаги е проникнат от една духовна зима.
Само че тези състояния не постигат никакво равновесие, понеже те са валидни за противоположните Земни половини, а не за цялата Земя.
Нека допълня още и това, че физическата зима се подсилва от душевно-духовната зима, а физическото лято от духовното лято.
към текста >>
Ако външната природа би била предопределена да остане в границите на минералния и растителен свят, това за нея би означавало
пост
епенна смърт, също както и физическо-етерният човешки организъм
пост
епенно се разпада след смъртта в космическия етер.
В човешкото същество ние виждаме, тъй да се каже, миналото и бъдещето, застанали редом едно до друго. Ако се обърнем към външната природа доколкото тя е изградена от минерални и растителни свойства ние заставаме пред образа на миналото. Докато онази сила в човека, която в неговото настояще действува като елемент на бъдещето, представлява вече самата заложба на свободата. И точно тази свобода, скъпи мои приятели, е нещо, което в природата не съществува.
Ако външната природа би била предопределена да остане в границите на минералния и растителен свят, това за нея би означавало постепенна смърт, също както и физическо-етерният човешки организъм постепенно се разпада след смъртта в космическия етер.
Да, физическият и етерен организъм умират; човекът обаче не умира, защото неговите астрално тяло и Аз носят в себе си не смърт, а съзидание.
към текста >>
Както неподвижните звезди изграждат здравите и
пост
оянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво отношение с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата кръв.
По същия начин човек е проникнат и от своята кръв. В кръвта действува етерният организъм. Всичко, кое то циркулира в човешкото тяло кръв, лимфа и т.н. е проявление на етерния организъм. И точно с този свой етерен организъм, човекът влиза във връзка ако мога така да се изразя с действията на звездите, с движенията на планетите.
Както неподвижните звезди изграждат здравите и постоянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво отношение с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата кръв.
към текста >>
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е
пост
авен човека се преобразява в един жив свят.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие. Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят.
И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
16.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския
пост
, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
*8. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук, на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс". След Коледното събрание през 1923-1924 г.
в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
17.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което
пост
епенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта. По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят. В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек. В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние.
Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното.
Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и
пост
оянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън.
И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън.
Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън.
Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл. Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества. И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен живот, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние? Нашите думи, които избираме от цялото богатство на езика, с който свикваме, когато го изучаваме от детството си, ние можем да образуваме така, че тези думи да бъдат насочени само към физическия свят.
към текста >>
Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противо
пост
авя на възрастните.
Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие. И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие. И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното.
Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните.
Такава е духовната подоснова на тези усещания, които се проявяват благодарение на движението на младите. Какво иска днес младият човек от по-възрастните? Той не може да изкаже това сам, защото неговото съзнание, благодарение на образованието, което е получил като наследство от по-възрастните, по-скоро се задържа отколкото да се развие. Той не може да го изкаже, но усеща, преживява това в помръкването на своя душевен живот: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е дадено от старшото поколение, и да намеря правилния път. Това по-старо поколение е длъжно още да ме възпитава, но ме лишава от възможността там, където е нужно, да намеря взаимно разбиране с духовния свят.
към текста >>
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което
пост
епенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде.
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
18.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и
пост
ави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата. В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес. И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло. До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес. Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори.
Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>
Гьоте се е опитвал да
пост
игне това: има цели папки с негови рисунки, и освен това той е правил всевъзможни опити, но не му се е отдало напълно да обхване със своя Аз и астрално тяло своето етерно тяло и по правилен начин да се ползва от него.
Гьоте се е опитвал да постигне това: има цели папки с негови рисунки, и освен това той е правил всевъзможни опити, но не му се е отдало напълно да обхване със своя Аз и астрално тяло своето етерно тяло и по правилен начин да се ползва от него.
Разгледайте рисунките на Гьоте и във вас ще възникне непосредственото чувство: това го рисува някакъв Аз и астрално тяло, и това е гениално, но в това няма нищо от правилния рисунък, от това, което се достига с правилно използвани физическо и етерно тяло. И този, който не е филистерски почитател на Гьоте, а който свободно и открито се отнася към това, този запознал се с ранните, младежки стихове на Гьоте, ще почувства, че Гьоте не е могъл все още по подходящ начин да подходи със своя Аз и астрално тяло към етерното и физическо тяло. Той не е могъл това. Особено силно се проявява това в неговата младост. А лайпцигските професори вече, разбира се, съвсем пък не могли да му дадат нещо такова, което би му позволило да вземе от физическия свят в елементарния свят това, което би му помогнало после по правилен начин да овладее своето етерно тяло.
към текста >>
Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха
пост
епенно проникнало в интелектуалистичния свят.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение. Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци.
Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят.
И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н. Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло. И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>
С това още не се
пост
ига правилното съотношение между сън и бодърстване.
Спящият човек, неговият Аз и етерно тяло трябва да установят правилно отношение към трите елементарни царства, но също и към царствата на Ангелите и Архангелите. Но ако се ограничим само до правилните отношения с всички тези царства, това няма да доведе до правилно намиране на себе си вътре в тях.
С това още не се постига правилното съотношение между сън и бодърстване.
За това, Азът и астралното тяло по правилен начин да могат да излизат от физическото и етерно тяло и обратно да влизат в тях, човек освен това трябва да има правилно отношение и към царството на Архаите, царството на Началата и царството на Изначалните сили.
към текста >>
Вие може да си спомните известната история, много типична, тя
пост
оянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек.
Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>
Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават
пост
оянно.
към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек. Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си! Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род.
Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>
Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за възприятие и
пост
игане на това, че там, във външната природа, в която ние живеем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние преживяваме в будно състояние със своето нормално съзнание.
Но това ние ще можем, ако по време на бодърстването си развием достатъчно здрави сили, нужни за разбирането на духовното познание.
Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за възприятие и постигане на това, че там, във външната природа, в която ние живеем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние преживяваме в будно състояние със своето нормално съзнание.
към текста >>
И тогава ще получим
пост
епенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека. Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание. Трябва да се обърнем към духовното познание.
И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
към текста >>
19.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това е станало
пост
епенно в хода на развитие на човечеството.
Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата. Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите. Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите. Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят.
Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството.
Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период. А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги. Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света. Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род преживявания са имали те.
към текста >>
Такова художествено
пост
игане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии.
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии.
И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник. И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити». Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>
Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при
пост
игане на мислите е било същото.
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...». Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете.
Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото.
И тези преживявания след това хората ги изгубили. Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противо
пост
авим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противо
пост
авим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
20.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да
пост
игне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека.
Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и. И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите. И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди. Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е.
от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека.
Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят. Тоест всичко това, което ние виждаме и възприемаме като цветове, звуци, топлина, се ограничава от тази червена линия. Това, което се намира зад или над възприятията на външните сетива, това е тази област, в която, както вече вчера казах, се намират Духовете на Формата, които Библията именува Елохими; след тях са, така наречените Сили, като по висши Духове, а след тях Господствата и т.н. Това са три царства, стоящи зад възприемаемия от външните сетива свят.
към текста >>
Аз се
пост
арах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят.
И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите. И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди. Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е. от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека.
Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят.
Тоест всичко това, което ние виждаме и възприемаме като цветове, звуци, топлина, се ограничава от тази червена линия. Това, което се намира зад или над възприятията на външните сетива, това е тази област, в която, както вече вчера казах, се намират Духовете на Формата, които Библията именува Елохими; след тях са, така наречените Сили, като по висши Духове, а след тях Господствата и т.н. Това са три царства, стоящи зад възприемаемия от външните сетива свят.
към текста >>
Всичко това, което става в Средните векове, като движение от Запад на Изток и от Изток на Запад, това, което се проявява във вълните на преселения на народите, това, което се намира в
пост
оянните боеве, в боевете с хуните и боевете с турците, в преселението на народите и в кръстоносните походи, всичко това, което има насоченост от Запад на Изток и от Изток на Запад, всичко това е сетивно-физическо, външно-историческо отражение на тази духовна битка, която, както по-горе казах, се разиграва зад кулисите на световната история.
Така, че ние можем да видим европейските исторически събития от това време, започвайки от 4-то столетие, така да се каже, пронизани от непрекъснати духовни битки. Намиращите се в правилно развитие Начала водят борба за полагащото им се по право съкровище с изостаналите Власти, с Духовете на Формата.
Всичко това, което става в Средните векове, като движение от Запад на Изток и от Изток на Запад, това, което се проявява във вълните на преселения на народите, това, което се намира в постоянните боеве, в боевете с хуните и боевете с турците, в преселението на народите и в кръстоносните походи, всичко това, което има насоченост от Запад на Изток и от Изток на Запад, всичко това е сетивно-физическо, външно-историческо отражение на тази духовна битка, която, както по-горе казах, се разиграва зад кулисите на световната история.
Историческите процеси, протичащи на Земята, ще бъдат разбрани в тяхната същина само тогава, когато видят в тях отражение на това, което се разиграва в свръхсетивния духовен свят между съществата от висшите духовни Йерархии.
към текста >>
Би могло, както вече казах, да се
пост
ави въпрос за това, какво би станало с европейската цивилизация, ако не бяха нахлули от Изток на Запад тези, често, доволно варварски народи и не бяха се излели чрез своите, изпълнени с младежки свежи сили отделни представители, върху остарялата гръко-римска цивилизация?
Би могло, както вече казах, да се постави въпрос за това, какво би станало с европейската цивилизация, ако не бяха нахлули от Изток на Запад тези, често, доволно варварски народи и не бяха се излели чрез своите, изпълнени с младежки свежи сили отделни представители, върху остарялата гръко-римска цивилизация?
към текста >>
Вие можете да съ
пост
авите това, което ви описвам днес, с това, което съм ви говорил по-рано за тези културни течения, изхождайки от други отправни гледни точки, защото в свръхсетивното всичко взаимно се преплита и да се разберат нещата е възможно само
пост
епенно, подлагайки на разглеждане най-различни импулси.
С течение на времето всичко това приело такъв вид, че ако погледнем към Европа, то там, на Запад, макар и едностранчиво, но все повече и повече се разпространявали импулсите на Духовете на Личността, на Изток — все повече и повече импулсите на изостаналите Духове на Формата.
Вие можете да съпоставите това, което ви описвам днес, с това, което съм ви говорил по-рано за тези културни течения, изхождайки от други отправни гледни точки, защото в свръхсетивното всичко взаимно се преплита и да се разберат нещата е възможно само постепенно, подлагайки на разглеждане най-различни импулси.
към текста >>
Човек е свободно същество, макар и природните импулси да ръководят неговите
пост
ъпки.
През 1611 г. става крал на Швеция. Син и наследник на Карл IX. бел.на прев.Е.М.) и т.н., във всичко ние можем да видим, че случващото се външно в историята, се импулсира ( не казвам, че се води на повод, а че се импулсира) от свръхсетивните сили, стоящи зад него. Хората остават при това свободни същества.
Човек е свободно същество, макар и природните импулси да ръководят неговите постъпки.
И не е ли така – не можем да говорим, че ставаш несвободен в следствие на това, че като погледнеш през прозореца и видиш че вали дъжд, взимаш чадъра и на улицата го отваряш: просто се налага да се съобразяваме с природните сили. Така, че човек със своите душевно-духовни възможности макар и да стои сред духовни импулси, сред духовни сили и закономерности, все пак остава свободно същество.
към текста >>
Ние трябва да
пост
авим две неща пред своята душа: първо, ние разглеждаме отделния човек, но ние го разглеждаме не така, както го разглежда съвременната наука, която ни показва: ето тук той има такива мускули, а там такива, там се намират такива кости, а там такъв нерв и т.н.
Ние трябва да поставим две неща пред своята душа: първо, ние разглеждаме отделния човек, но ние го разглеждаме не така, както го разглежда съвременната наука, която ни показва: ето тук той има такива мускули, а там такива, там се намират такива кости, а там такъв нерв и т.н.
Но ние разглеждаме целият човек, целият му физически облик като отражение на свръхсетивното и ние знаем, че физическият човек, в този вид, в който се намира на Земята, се изгражда както е замислен по време на пребиваването му между смъртта и новото раждане от самият човек съвместно с Духовете от Висшите Йерархии. Така, че ние разглеждаме отделният човек като отражение на някаква свръхсетивна форма на човека, заложена първично в духовния свят. И второ, ние разглеждаме, какво става в историята на човечеството като отражение на тези процеси, които стават зад кулисите на историята, тези процеси, които се разиграват в свръхсетивния свят, в този свят, където, може да се каже, цели войнства свръхсетивни същества се стремят да установят помежду си, тук употребявам земен израз, се стремят да установят помежду си съответстващи социални взаимоотношения, както и хората на Земята, но така, че при това действията на тези надземни социални същества са такива, че излизащите от тях импулси слизат на Земята и намират своя израз в действията на хората.
към текста >>
Но техният брой
пост
оянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят,
пост
оянно ще нараства.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят. Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот.
Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства.
И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот. Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо. С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат
пост
авени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят. Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот. Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства. И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот.
Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо.
С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
21.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И човек е
пост
авен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е
пост
авен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я
пост
игне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос.
Човек днес не осъзнава това достатъчно ясно, защото все още не е достатъчно честен за него. Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи. Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете. Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли.
Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос.
Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси. Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота! Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре. Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме. Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред.
към текста >>
Други не осъзнават това и като последствие на техните
пост
ъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме.
Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли. Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси. Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота! Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре.
Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме.
Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред. Хората биха искали да заглушат в себе си тези велики мирови въпроси, да ги заобиколят, те не искат да се стреснат и да осъзнаят истинската причина за този раздор. На тях им се иска да забравят за това.
към текста >>
И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което
пост
оянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество. Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят.
Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности.
към текста >>
И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противо
пост
авят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество. Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена.
И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите.
И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора. Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
И ето, ако сега човек поиска да се поддаде на тези изостанали Духове на Формата, пък ако е и много тщеславен, и освен това, ако съдбата му е предоставила висок
пост
, тогава той започва да фабрикува – напълно в съответствие с националния шовинизъм на съвремието - «четиринадесет точки».
И ето, ако сега човек поиска да се поддаде на тези изостанали Духове на Формата, пък ако е и много тщеславен, и освен това, ако съдбата му е предоставила висок пост, тогава той започва да фабрикува – напълно в съответствие с националния шовинизъм на съвремието - «четиринадесет точки».
И той намира поддръжници, които разглеждат тези «14 точки » на Удроу Уилсън като нещо, което трябва да донесе на света нещо великолепно.
към текста >>
В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да
пост
ави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция. Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен. Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н. Но едно не достига в този анекдот, това, което би могло да доведе до правилен извод, да даде правилен отчет.
В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
Този човек, който може да свърши тази работа, той ще провиди и в тази камила, която е видял в менажерията, каква ще бъде камилата в пустинята. Да, той ще може да провиди това даже от литературите описания, които е получил от разни книги, от книги, в които се съдържат, може би, карикатурно-филистерски, педантични описания; той все пак от това може да получи каквото трябва, ако съумее да проникне в съществото на камилата, без значение на цялата школска ученост или априорност на получения от него материал. Това е то, което е необходимо днес преди всичко за човечеството: да намери път към духовното, но при това, разбира се, не пренебрегвайки външният опит, а включвайки и всички знания, давани ни от външните сетива, да намерим път към духовното.
към текста >>
И така, ние имаме във всяка област на нашият стремеж към познание това, което трябва да ни поведе към правилното разбиране на това, как изостаналите Духове на Формата могат да ни отклонят от правия път и как правилното разбиране на това, в какво се състои правилната мисия на Духове на Личността, може да ни
пост
ави правилно в живота на нашата епоха.
И така, ние имаме във всяка област на нашият стремеж към познание това, което трябва да ни поведе към правилното разбиране на това, как изостаналите Духове на Формата могат да ни отклонят от правия път и как правилното разбиране на това, в какво се състои правилната мисия на Духове на Личността, може да ни постави правилно в живота на нашата епоха.
към текста >>
22.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние наблюдаваме около нас неща, в които, честно казано, няма импулс за
пост
ъпателно развитие, няма жизнени зачатъци, неща, у които има само настояще, но никакво бъдеще.
Макар, че вследствие на това ние сме достигнали, като хора, собствената си свобода, своята самостоятелност, от друга страна, чрез това сме се изолирали от всичко, което в света е в непрестанно формиране.
Ние наблюдаваме около нас неща, в които, честно казано, няма импулс за постъпателно развитие, няма жизнени зачатъци, неща, у които има само настояще, но никакво бъдеще.
Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и животинско царства. Но това не е така. Той наблюдава това зараждащо се и формиращо се дотолкова, доколкото то е запълнено с мъртво вещество, той разглежда и тези формиращи сили като нещо мъртво. Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото. Но не го разбират.
към текста >>
Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги
пост
авим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото.
Макар, че вследствие на това ние сме достигнали, като хора, собствената си свобода, своята самостоятелност, от друга страна, чрез това сме се изолирали от всичко, което в света е в непрестанно формиране. Ние наблюдаваме около нас неща, в които, честно казано, няма импулс за постъпателно развитие, няма жизнени зачатъци, неща, у които има само настояще, но никакво бъдеще. Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и животинско царства. Но това не е така. Той наблюдава това зараждащо се и формиращо се дотолкова, доколкото то е запълнено с мъртво вещество, той разглежда и тези формиращи сили като нещо мъртво.
Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото.
Но не го разбират.
към текста >>
И това възприемане на чисто духовното
пост
епенно умирало с
пост
епенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
В следствие на това човек навлезе в много своеобразна епоха на своето развитие. Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят. Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък мислите са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците. Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно.
И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
към текста >>
Това значи изобщо да се откаже от всякакво
пост
игане и разбиране.
Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви. Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива.
Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране.
Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли. Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее. И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот. И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието.
към текста >>
И това е довело до
пост
оянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието.
Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли. Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее. И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот.
И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието.
Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието. Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил. Огромното мнозинство съвременни учени въобще не ги е грижа за това, те го предоставят на философите. В тази област могат да се направят твърде своеобразни наблюдения.
към текста >>
Сега можем да
пост
авим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят?
И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош. Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък. Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго.
Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят?
И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо. При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години. След това човек работи за създаване на своето астрално тяло. Това става в периода от 14-та до 21-ва година, след това той до 28 години е зает с изработка на сетивната си душа, а до 35-та година – на разсъдъчната душа, и после на съзнателната душа.
към текста >>
При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за
пост
рояване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за
пост
рояване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години.
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго. Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят? И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо.
При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години.
След това човек работи за създаване на своето астрално тяло. Това става в периода от 14-та до 21-ва година, след това той до 28 години е зает с изработка на сетивната си душа, а до 35-та година – на разсъдъчната душа, и после на съзнателната душа. А по-нататък не може да се говори, че нещо се изработва, то ще се образува в бъдеще, започвайки от 42-рата година, когато се полагат основите на неговия Дух-Себе; Той ще бъде развит едва в бъдеще, но и сега човек е съпричастен към началото на развитието му. Така продължава и нататък.
към текста >>
Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние
пост
епенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения.
Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно.
към текста >>
И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само
пост
епенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото.
Тук те имат своето жило, а тук влачат като на буксир своята задна част на тялото; това са земни или пясъчни оси. При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е сведена до минимум. Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение.
И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото.
Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съединение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата.
към текста >>
23.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа
пост
епенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти
пост
епенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха.
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие. С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството. Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период.
Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха.
Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи. Така, ако се обърнем към по-ранните епохи, то това различие в неговото устройство се проявява даже и в цялата външност на човека, в неговата, можем да кажем, телесност. Ако се приближим до по-късните времена, тоест се приближим към нашата съвременна културна епоха, тогава това, което можем да наречем прогресивно в хода на развитие на човечеството, започва все повече да се изразява вече в душевното устройство на човека. Вече неведнъж сме говорили за това. А днес искам да подложа това на разглеждане, изхождайки от друга гледна точка.
към текста >>
И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги
пост
авяли на едно или друго място.
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика.
И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>
Едва в по-късните следатлантски епохи
пост
епенно започнало да се формира разделение на касти, базирано на други пред
пост
авки, за които вече съм говорил в други свои лекции.
Едва в по-късните следатлантски епохи постепенно започнало да се формира разделение на касти, базирано на други предпоставки, за които вече съм говорил в други свои лекции.
Защото в тези по-ранни времена на древноиндийската култура е имало здраво чувство за това, че в основата на човека е заложена някаква божествена имагинация. Аз често съм ви разказвал за това, как първоначално е съществувало някакво инстинктивно ясновиждане, сънищно ясновиждане. О, ако се обърнем към най-старите времена на следатлантския период, то тогава хората са говорили не само това, което са виждали като на сън, някакви имагинации, но те са казвали: в тази или онази особена конфигурация на физическото тяло на човека, слизащ на Земята, се залага определена божествена имагинация и съобразно с нея той още от детството формира своята физиономия и изобщо целия физически израз на своето същество. Така, че не само инстинктивно са се взирали във физиономията на човека, но и прозирали в нейните характерни черти имагинацията на Боговете. Казвали си: Боговете имат имагинации и тези имагинации се запечатват във физическото същество на хората.
към текста >>
Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги
пост
авяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
В наше време от това се е съхранило малко. В наше време, ако искат да кажат за някой, че е много скучен, казват: той води разговор за времето. Помислете само колко е обидно, ако за някой казват: това е много скучен човек, освен за времето, той за нищо друго не може да разговаря. Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето.
Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят.
И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната. Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
И тогава
пост
епенно започнали да изчисляват.
По време на третата следатлантска епоха този инстинкт – да прозират духовното, да съзират във времето мислите на Боговете, е бил в основни линии изгубен от хората.
И тогава постепенно започнали да изчисляват.
Тогава на мястото на интуитивното схващане на мислите на Боговете за хората, възприемани в явленията и констелациите на природния свят, дошло изчисляването на констелациите на небесните светила; и когато човек се появявал на белия свят, изчислявали за него съществуващата тогава констелация на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Така, че характерно за тази трета, египетско-халдейска епоха, е било това, че тогава се е придавало най-голямо значение на възможността по констелацията на небесните светила да се изчисли, по какъв начин човек навлиза от своя доземен в земния си живот. Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение. Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията.
към текста >>
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало
пост
епенно).
Този, който би се заел с изследване на света от тази гръко-римска културна епоха, би получил усещането, че хората някога все още са имали чувство за връзка с облаците и небесните явления, но че след това са предоставили тази област на Боговете: властелини на облаците сега станали Зевс и Хера. А преди човек сам е участвал там със своята душа. Гъркът изгони своя Зевс (това звучи странно, но отговаря на действителността) в областта на облаците, в областта на светлината. Човекът от древноперсийската епоха още се е чувствал със своята душа вътре в това. Той не е можел да каже: «Зевс живее в мен», тъй като усещал своята душа намираща се в областта на облаците, във въздушната област на атмосферата.
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно).
Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора. И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
към текста >>
И така, гърците
пост
епенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно). Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора.
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие.
към текста >>
24.
Съдържание
GA_223 Годишният кръговрат
Пред
пост
авки за въвеждане на един нов есенен празник, Друидите и Мистериите на Митра.
Предпоставки за въвеждане на един нов есенен празник, Друидите и Мистериите на Митра.
към текста >>
25.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Както днешните хора извличат смисъла на един текст от буквите, които имат пред себе си, така и древните стигаха до смисъла на нещата, наблюдавайки как примерно Овенът или Телецът са
пост
авени спрямо прииждащата Лунна светлина, как са
пост
авени Венера или самото Слънце.
Да, в епохата на халдейските и египетските Мистерии хората изчакваха нощните часове и проследяваха положението на звездите спрямо прииждащата Лунна светлина.
Както днешните хора извличат смисъла на един текст от буквите, които имат пред себе си, така и древните стигаха до смисъла на нещата, наблюдавайки как примерно Овенът или Телецът са поставени спрямо прииждащата Лунна светлина, как са поставени Венера или самото Слънце.
И от констелациите на съзвездията и звездите, от това, как те са разположени спрямо прииждащата Лунна светлина, древните разчитаха това, което Небето искаше да каже на Земята. То беше обличано в думи. И древните посветени търсеха смисъла на това, което се криеше в думите. Те търсеха онова, което Слънчевият Дух, наречен по-късно Христос, имаше да каже на земните хора. Погледите на древните посветени бяха насочени към онова, което звездите, в техните констелации спрямо Луната, искаха да кажат на Земята.
към текста >>
26.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, а
пост
олите.
Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена. Защото с какво свързваме Великден?
С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите.
към текста >>
През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на а
пост
ол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече.
През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”.
Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
Обаче това инстинктивно ясновидство
пост
епенно угасна, въпреки че през първите три столетия след възникването на християнството следи от него все още съществуваха тук и там по света.
Ние знаем, че в изходната точка от своето развитие на Земята хората притежаваха едно инстинктивно ясновидство, с чиято помощ те можеха да виждат в духовния свят, с чиято помощ те разглеждаха духовния свят като равен по значение с физическо-сетивния свят.
Обаче това инстинктивно ясновидство постепенно угасна, въпреки че през първите три столетия след възникването на християнството следи от него все още съществуваха тук и там по света.
Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Великдена, опиращо се на древните светогледи. Обаче след 4. век това разбиране отслабна, за да отстъпи място на нещо, което можа да се прояви съвсем ясно в първата третина на 15. век: Хората започнаха да живеят в абстрактните мъртви мисли. И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
към текста >>
Човекът никога не може да живее в духовната реалност, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я
пост
авя във връзка с всички мирови процеси.
Който иска да ограничи духовния свят само в едни или други абстракции, който примерно заявява, че духовният свят не бива да слиза до равнището на сетивно-физическият свят, той трябва да защитава също и тезата, че божествените Същества следва да бъдат детронирани, ако допуснем, че те са създали физическия свят. Напротив, божественото може да бъде обхванато в неговото величие, в неговата мощ само тогава, когато не го откъсваме от сетивното, а му признаем силата да се намесва творчески в сетивния свят. Всъщност ние принизяваме божествения свят, ако го издигаме в някакви абстрактни, мъгляви висини.
Човекът никога не може да живее в духовната реалност, ако я схваща като нещо абстрактно, ако не я поставя във връзка с всички мирови процеси.
към текста >>
Като нещо, което държи равновесието между подземния и надземния свят: ето приблизително как трябва да се гледа на Великденската Мистерия и на Михаиловата Мистерия, есенната Мистерия, обаче това, както казахме, ще бъде
пост
игнато едва в далечното бъдеще.
Като нещо, което държи равновесието между подземния и надземния свят: ето приблизително как трябва да се гледа на Великденската Мистерия и на Михаиловата Мистерия, есенната Мистерия, обаче това, както казахме, ще бъде постигнато едва в далечното бъдеще.
към текста >>
Пост
авена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука. И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят. Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук.
Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява.
Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>
Божествено-духовните Същества усещаха този свят като нещо, което им се противо
пост
авя.
Тези други Богове, обитаващи Небето редом с Христос, смятаха за враждебен онзи свят, който също и в древността наричаха “Ад”. Обаче действията на тези духовни Същества спрямо човека се простираха само до вратите на Ада. От друга страна, силите на човека навлизат също и в пределите на Ада; и това не е нищо друго, освен едно навлизане, подсъзнателно навлизане на човека всред ариманическите сили особено през зимните месеци и пролетните месеци, когато тези ариманически сили рязко нарастват.
Божествено-духовните Същества усещаха този свят като нещо, което им се противопоставя.
към текста >>
– Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да
пост
игне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба.
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта!
– Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да постигне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба.
Тогава той ще бъде положен в гроба без да се страхува от разрушителните ариманически сили, които действуват в Земните дълбини през периода на зимния Слънчев поврат.
към текста >>
Човечеството трябва да
пост
игне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл.
Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници.
И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Днес хората продължават да празнуват своите празници според старите традиции, обаче рано или късно те ще трябва да
пост
игнат една езотерическа зрялост и тогава ще са в състояние да прибавят към природните процеси и нещо от самите себе си.
Защото къде се коренеше способността на човека да създава празници и да ги свързва с определени годишни периоди? Тя се коренеше в неговата първична духовна сила.
Днес хората продължават да празнуват своите празници според старите традиции, обаче рано или късно те ще трябва да постигнат една езотерическа зрялост и тогава ще са в състояние да прибавят към природните процеси и нещо от самите себе си.
Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Великденската мисъл. Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
към текста >>
И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа,
пост
игайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците.
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили. Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници. Те допълваха звездните основания със своите вътрешни човешки основания. Но сега хората ще трябва да създават и поддържат празниците, опирайки се на своите вътрешни езотерически сили.
И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците.
Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
към текста >>
27.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Изобщо хората съизживяваха с природата нейните
пост
епенни промени и метаморфози.
Ние съвсем не бива да подценяваме какво значение има за човечеството фактът, че то може да насочва цялото си внимание към един или друг годишен празник. Днес хората участвуват в религиозните празници по-скоро по навик, но това не винаги е било така. В миналото, когато тяхното съзнание беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на животните и т.н.
Изобщо хората съизживяваха с природата нейните постепенни промени и метаморфози.
Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа. Душите изпитваха такива усещания, чиито особен характер подсказваше тяхната нагласа към онова, което представляваха празниците.
към текста >>
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува
пост
авен в света.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света.
В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят. Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се пред
пост
авяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде
пост
авено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа.
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа.
Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо! Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот! А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се
пост
игна нищо!
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа. Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност.
Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо!
Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот! А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е
пост
игнал едно допълване на Великденското настроение.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята.
И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение.
Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот.
към текста >>
Когато дойде времето на активно действуващите личности, тя би могла да се превърне в един импулс, който – въпреки облика на сегашното човечество – единствен би могъл да измести низходящите сили и на тяхно място да
пост
ави възходящите сили.
Първоначално тази тема, принадлежаща към реалната езотерика, трябваше да бъде обсъдена от познавателна гледна точка.
Когато дойде времето на активно действуващите личности, тя би могла да се превърне в един импулс, който – въпреки облика на сегашното човечество – единствен би могъл да измести низходящите сили и на тяхно място да постави възходящите сили.
към текста >>
28.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И така, в случая ние можем да онагледим това древно човешко съзнание като го
пост
авим тук (защрихованата част), докато минералното и същински човешкото са извън тази област, за която древното човечество, като изключим посветените, не знаеше нищо.
Следователно, същински човешкото лежи извън това, което интересуваше тези древни хора.
И така, в случая ние можем да онагледим това древно човешко съзнание като го поставим тук (защрихованата част), докато минералното и същински човешкото са извън тази област, за която древното човечество, като изключим посветените, не знаеше нищо.
към текста >>
От друга страна, с приближаването на зимното Слънцестоене, учителите от Мистериите наставляваха хората как да разбират отговорите, които Земята даваше на
пост
авените от тях въпроси, и това ставаше чрез моделирането, чрез пластичните образи, при което у човек
пост
епенно се пробуди интерес към неговия външен човешки образ, към участието на всички животински форми в неговия външен облик.
Ето как през определени празнични периоди от годината древните Мистерии разширяваха кръгозора на човечеството. От една страна ставаше така, че цялото обкръжение на Земята се издигаше нагоре към Небето и тогава човекът искаше да научи как Небето пази неговия Аз и как неговият Аз пребивава там.
От друга страна, с приближаването на зимното Слънцестоене, учителите от Мистериите наставляваха хората как да разбират отговорите, които Земята даваше на поставените от тях въпроси, и това ставаше чрез моделирането, чрез пластичните образи, при което у човек постепенно се пробуди интерес към неговия външен човешки образ, към участието на всички животински форми в неговия външен облик.
В разгара на лятото човекът вътрешно напредваше в познанието за своя Аз; в дълбоката зима човекът външно напредваше в чувственото възприемане на своя човешки облик. Човекът се доближаваше до разбирането на своята собствена същност не просто поради факта, че е човек, а защото съпровождаше Земята в нейния годишен кръговрат, и това му позволяваше да се издига до Азовото съзнание, когато Небето отваряше своите прозорци и, от друга страна, да осъзнава своя външен човешки облик, когато през зимата Земята му откриваше своите тайни. Тогавашният човек беше дълбоко и интимно свързан с хода на годината, толкова интимно, че той би могъл да си каже: Аз осъзнавам това, че съм човек, само защото животът ми протича не смътно и глухо, а защото през лятото ми е позволено да се издигна до Небесата, а през зимата ми е позволено да потъна в Земните Мистерии, в Земните тайни.
към текста >>
Защото в Азовото съзнание, с което човечеството отдавна разполага, е навлязло нещо, което по-рано можеше да бъде
пост
игнато само благодарение на небесните прозорци през лятото.
Но след като извоюва свободата си през интелектуалистичната епоха, човекът вече не можеше да има онези задружни, съвместни изживявания с Космоса, какъвто беше случаят в далечното минало. Обаче ако отново се обърне към духовния свят, той може да има такива изживявания, въпреки промените в своята конструкция.
Защото в Азовото съзнание, с което човечеството отдавна разполага, е навлязло нещо, което по-рано можеше да бъде постигнато само благодарение на небесните прозорци през лятото.
Ето защо днес човекът трябва да постига разбиране на Космоса с помощта на нещо друго, макар че то също се издига високо над неговия Аз.
към текста >>
Ето защо днес човекът трябва да
пост
ига разбиране на Космоса с помощта на нещо друго, макар че то също се издига високо над неговия Аз.
Но след като извоюва свободата си през интелектуалистичната епоха, човекът вече не можеше да има онези задружни, съвместни изживявания с Космоса, какъвто беше случаят в далечното минало. Обаче ако отново се обърне към духовния свят, той може да има такива изживявания, въпреки промените в своята конструкция. Защото в Азовото съзнание, с което човечеството отдавна разполага, е навлязло нещо, което по-рано можеше да бъде постигнато само благодарение на небесните прозорци през лятото.
Ето защо днес човекът трябва да постига разбиране на Космоса с помощта на нещо друго, макар че то също се издига високо над неговия Аз.
към текста >>
И така, ние виждаме: Съвременното съзнание е
пост
игнато с цената на това, че голяма част от връзките му с Космоса е изгубена; обаче след като веднъж е стигнал до изживяването на това, което представляват неговата свобода и неговият мисловен свят, той може отново да има своите космически изживявания.
И така, ние виждаме: Съвременното съзнание е постигнато с цената на това, че голяма част от връзките му с Космоса е изгубена; обаче след като веднъж е стигнал до изживяването на това, което представляват неговата свобода и неговият мисловен свят, той може отново да има своите космически изживявания.
Ето това е, към което антропософията се стреми, когато говори за обновление на празниците и дори за въвеждането на един нов празник като този на Михаил през есента. Трябва отново да си изградим едно вътрешно разбиране за това, какво представлява ходът на годишните времена за човека. И тогава този годишен ход ще може да се превърне за човека в нещо по-висше от това, което беше някога.
към текста >>
29.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато днес човекът говори за Аза, той всъщност едва ли го
пост
авя в някакво отношение спрямо този или онзи свят.
Само че в условията на божествено-духовния свят тази същност на техния собствен Аз им се откриваше не по един неутрален, равнодушен, бих казал дори флегматичен начин, както това става днес.
Когато днес човекът говори за Аза, той всъщност едва ли го поставя в някакво отношение спрямо този или онзи свят.
Той си представя Аза, тъй да се каже, като една точка, която насочва неговите действия, и около която се натрупват неговите знания. Но това е един вид флегматично усещане: усещането, което днешният човек изпитва към своя Аз. Изобщо не можем да твърдим, че в своя Аз – въпреки голямата му близост с това, което наричаме “его” – днешният човек фактически изпитва някакъв егоизъм; защото, ако иска да е честен, той никога няма да твърди, че особено много обича своя Аз. Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои изживявания. Обаче Азът е само една кратка думичка, възприемана като средищна точка, около която се разполагат всички човешки изживявания.
към текста >>
Обаче по времето, когато започна празнично отбелязваното приближаване към този Аз, предшествано впрочем от продължителна подготовка, за да стане възможна срещата с Аза, по това време, когато хората усещаха как този Аз
пост
епенно се връща обратно и човекът с неговата телесно-душевна същност – или както днес бихме се изразили, с неговата физическо-етерно-астрална същност – оставаше напълно сам, по това време Азът действително беше усещан ведно с неговите отношения към целия Космос, към целия свят.
Той си представя Аза, тъй да се каже, като една точка, която насочва неговите действия, и около която се натрупват неговите знания. Но това е един вид флегматично усещане: усещането, което днешният човек изпитва към своя Аз. Изобщо не можем да твърдим, че в своя Аз – въпреки голямата му близост с това, което наричаме “его” – днешният човек фактически изпитва някакъв егоизъм; защото, ако иска да е честен, той никога няма да твърди, че особено много обича своя Аз. Той обича своето тяло, обича своите инстинкти, обича едни или други свои изживявания. Обаче Азът е само една кратка думичка, възприемана като средищна точка, около която се разполагат всички човешки изживявания.
Обаче по времето, когато започна празнично отбелязваното приближаване към този Аз, предшествано впрочем от продължителна подготовка, за да стане възможна срещата с Аза, по това време, когато хората усещаха как този Аз постепенно се връща обратно и човекът с неговата телесно-душевна същност – или както днес бихме се изразили, с неговата физическо-етерно-астрална същност – оставаше напълно сам, по това време Азът действително беше усещан ведно с неговите отношения към целия Космос, към целия свят.
към текста >>
Но спрямо такива природни тайни, за каквито стана дума вчера, човекът имаше усещането, че това, което той трябва да приеме в себе си като морални импулси, му се откриваше именно в разгара на лятото, когато светлината и топлината
пост
игнаха своята връхна точка.
Обаче това, което човекът главно усещаше спрямо този Аз и неговите връзки със света, не беше “натуралистично”, ако ни е позволено да си послужим с тази днешна дума, то не беше нещо, за което можем да съдим по външните му проявления, но то беше нещо, което представляваше един вид средищната точка на прадревния морален светоглед. Никакви големи природни тайни не са се откривали на човека през тази епоха.
Но спрямо такива природни тайни, за каквито стана дума вчера, човекът имаше усещането, че това, което той трябва да приеме в себе си като морални импулси, му се откриваше именно в разгара на лятото, когато светлината и топлината постигнаха своята връхна точка.
И това беше време, което човекът усещаше като едно божествено-морално просветление. И това, което човекът искаше да получи като отговор от Небето чрез своите музикални, поетични и танцови ритуали, това което очакваше, то му се откриваше от Небето с цялата си сериозност и представляваше това, което в морален смисъл Небето изискваше от човека.
към текста >>
И както през есента
пост
епенно нарастваше познанието за природата, така и в дълбоката зима към човека бавно се приближаваше изкушението на Ада, изкушението от страна на Злото.
Но в същото време той чувствуваше и нещо друго. Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум. Докато през лятото разумът, бих казал, се изпаряваше и отвън прииждаха силите на морала и мъдростта, през есента укрепваха и се “консолидираха” силите на разума. Да, човекът се приближава до Злото, обаче неговият разум укрепва. През дълбоката зима човекът направо усеща изкусителния шепот на змията, обаче в същото време укрепва, консолидира се умът, разсъдливостта, но също и това, което го прави хитър и лукав, което го насърчава да се ръководи от принципа на полезността.
И както през есента постепенно нарастваше познанието за природата, така и в дълбоката зима към човека бавно се приближаваше изкушението на Ада, изкушението от страна на Злото.
Ето как бяха усещани тези неща през древността. И ако тук горе (Рис. 15) отбелязваме “Морален импулс”, а после – “Познание за природата”, тук долу трябва да запишем “Изкушение чрез Злото”.
към текста >>
Например днес всеки казва: Добре, ако аз имам тук едно живо същество с толкова малки размери, че трудно го различавам с невъоръжено око, тогава го
пост
авям под микроскопа, то се уголемява и сега аз го наблюдавам без усилие.
Обаче в древните времена, когато хората отправяха поглед към това, което днес е природата, там те все още виждаха проявленията на Духа. Днес ние опознаваме природния свят, за да кажем накрая: Всичко това не е Дух, това е зимна мъдрост. И всичко, което е лятна мъдрост, трябва да има друга форма. – За да получи човекът тласъка към Духа, импулса за Духа, той трябва да опознае бездуховното, антидуховното. И трябва да се вгледа в такива неща, които днес нито един човек няма да признае.
Например днес всеки казва: Добре, ако аз имам тук едно живо същество с толкова малки размери, че трудно го различавам с невъоръжено око, тогава го поставям под микроскопа, то се уголемява и сега аз го наблюдавам без усилие.
към текста >>
Тъкмо това е, което
пост
епенно ще придаде на този празник един характер на тържествено спомняне, който обаче отдавна беше загатнат с онези величествени думи, според които онова, което по-рано е било празник в чест на небесните дарове, занапред ще бъде, или ще трябва да бъде, празник на спомнянето.
Тъкмо това е, което постепенно ще придаде на този празник един характер на тържествено спомняне, който обаче отдавна беше загатнат с онези величествени думи, според които онова, което по-рано е било празник в чест на небесните дарове, занапред ще бъде, или ще трябва да бъде, празник на спомнянето.
Тези величествени думи, които трябва да се превърнат в основа за всяка една празнична мисъл, следователно и за онези празнични мисли, които ще възникват занапред, тези величествени думи са: “Това правете за мое спомняне”. Тук празничната мисъл е обърната откъм страната на спомнянето.
към текста >>
30.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Те изобразяваха величествените, всеобхватни мирови закономерности и
пост
авяха човека всред тези величествени, всеобхватни закономерности.
Днес ние искаме да поговорим – бих казал, под формата на един вид исторически спомен – за това, как в по-древните периоди от общочовешкото развитие тази човешка душа също имаше познавателни възможности, как в случаите, когато човекът искаше да се включи в самото мирово развитие, в Космоса, в хода на времето, пред човешката душа се разгръщаха могъщи, величествени образи, които му проясняваха смисъла на нещата. Общо взето, през епохите, когато човешката душа все още притежаваше познавателни възможности, тези образи изграждаха най-съществената част от нейните светогледи.
Те изобразяваха величествените, всеобхватни мирови закономерности и поставяха човека всред тези величествени, всеобхватни закономерности.
към текста >>
Днес аз бих искал да говоря пред Вас за образа, който всички Вие добре познавате, чието значение обаче от една страна
пост
епенно избледня в човешкото съзнание, а от друга страна стана обект на различни недоразумения: образа на битката, на войната, която Михаил води с Дракона.
Днес аз бих искал – тъй като полагам основите за едно по-нататъшно разглеждане на човешката душа от антропософска гледна точка – да извикам пред Вашите души един от онези грандиозни, величествени образи, които действуваха върху хората по начина, загатнат от мен току-що; един от онези образи, които преди всичко имат тази особеност, че дори и днес – по един нов начин, който ще обсъдим по-късно – те отново се приближават към хората.
Днес аз бих искал да говоря пред Вас за образа, който всички Вие добре познавате, чието значение обаче от една страна постепенно избледня в човешкото съзнание, а от друга страна стана обект на различни недоразумения: образа на битката, на войната, която Михаил води с Дракона.
Този образ все още вълнува много хора, но същинското, дълбокото му съдържание, както казах, или е избледняло, или е останало недоразбрано, във всеки случай то не оказва върху човешката душа онези въздействия, каквито имаше до 18. столетие. Днес ние просто не можем да си представим колко големи изменения са настъпили и каква голяма част от онова, което днешният така наречен “образован” човек смята за фантастични измислици, всъщност е изграждало самата основа на древните светогледи. Това важи с особена сила за образа, показващ битката на Михаил с Дракона. Когато днешният човек размишлява върху това, как се е развил на Земята, тогава той – следвайки своя материалистичен светоглед – стига до извода, че относително съвършените форми на човешкото тяло водят началото си от все по-далечни и подалечни физическо-животински предшественици. Фактически така стигаме до днешния човек, който е в състояние да изживява своята собствена същност по душевно-духовен начин, докато другите по-скоро материални създания, от които той произлиза, остават по-близо до чисто материалното съществуване.
към текста >>
Изобщо хората приемат, че материята
пост
епенно се развива до определено равнище, при което тя е в състояние да изживява по един или друг начин духовния свят.
Този образ все още вълнува много хора, но същинското, дълбокото му съдържание, както казах, или е избледняло, или е останало недоразбрано, във всеки случай то не оказва върху човешката душа онези въздействия, каквито имаше до 18. столетие. Днес ние просто не можем да си представим колко големи изменения са настъпили и каква голяма част от онова, което днешният така наречен “образован” човек смята за фантастични измислици, всъщност е изграждало самата основа на древните светогледи. Това важи с особена сила за образа, показващ битката на Михаил с Дракона. Когато днешният човек размишлява върху това, как се е развил на Земята, тогава той – следвайки своя материалистичен светоглед – стига до извода, че относително съвършените форми на човешкото тяло водят началото си от все по-далечни и подалечни физическо-животински предшественици. Фактически така стигаме до днешния човек, който е в състояние да изживява своята собствена същност по душевно-духовен начин, докато другите по-скоро материални създания, от които той произлиза, остават по-близо до чисто материалното съществуване.
Изобщо хората приемат, че материята постепенно се развива до определено равнище, при което тя е в състояние да изживява по един или друг начин духовния свят.
Но до сравнително неотдавна този възглед изобщо не съществуваше; нещата намираха своето обяснение по един напълно противоположен начин.
към текста >>
Обаче човекът е така
пост
авен в своето развитие, че той буквално приема природата в себе си, приема я с храната, приема я чрез дишането, приема я – макар и по един по-духовен начин – чрез своите сетивни възприятия.
Обаче човекът е така поставен в своето развитие, че той буквално приема природата в себе си, приема я с храната, приема я чрез дишането, приема я – макар и по един по-духовен начин – чрез своите сетивни възприятия.
Да, човекът приема външната природа в себе си по три начина: като се храни, като диша въздуха, и чрез сетивните възприятия. Изобщо той е едно двойнствено същество. С духовно-душевната си същност той е сроден със Съществата на висшите Йерархии, но другата си същност той трябва да изгражда от това, което се съдържа във външната природа. Това съдържание той приема вътре в себе си. И приемайки го в себе си като хранителни средства, като въздух, като сетивни възприятия, то продължава в човека онези процеси, които се разиграват във външната природа.
към текста >>
Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите
пост
епенно възникват природните царства, възниква също и човекът.
Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът.
И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата. Разумът не може да си представи нещата по друг начин. Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света. Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата. В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли.
към текста >>
Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание,
пост
епенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света.
Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът. И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата. Разумът не може да си представи нещата по друг начин.
Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света.
Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата. В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли. Но в своята душа той не може да постъпи по този начин, тъй като душата е свързана не с главата, а с целия ритмичен организъм на човека. Въздухът, който сега е вътре в мен, до преди малко не се намираше в мен, а беше част от всеобщия въздух, и след като го издишам, той отново ще се присъедини към всеобщия въздух. Само главата изолира човека от света, само главата го прави отшелник на Земята.
към текста >>
Но в своята душа той не може да
пост
ъпи по този начин, тъй като душата е свързана не с главата, а с целия ритмичен организъм на човека.
И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата. Разумът не може да си представи нещата по друг начин. Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света. Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата. В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли.
Но в своята душа той не може да постъпи по този начин, тъй като душата е свързана не с главата, а с целия ритмичен организъм на човека.
Въздухът, който сега е вътре в мен, до преди малко не се намираше в мен, а беше част от всеобщия въздух, и след като го издишам, той отново ще се присъедини към всеобщия въздух. Само главата изолира човека от света, само главата го прави отшелник на Земята. Спрямо това, човекът остава неизолиран единствено чрез своите органи; там той принадлежи на всеобщия Космос, там той е само част от Космоса. Обаче душата все повече и повече ставаше невиждаща, виждаща стана само главата. Но главата развива само интелектуалността и тъкмо тя изолира човека от света.
към текста >>
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята кре
пост
.
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост.
Едва тогава, както вече описах, Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка крепост. В този образ, който скицирах пред душите ви, Михаил космически е застанал зад човека. В човека живее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил. В космическия Михаил все още живее онова Същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.
към текста >>
Едва тогава, както вече описах, Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка кре
пост
.
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост.
Едва тогава, както вече описах, Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка крепост.
В този образ, който скицирах пред душите ви, Михаил космически е застанал зад човека. В човека живее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил. В космическия Михаил все още живее онова Същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.
към текста >>
В човека живее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът
пост
епенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил.
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост. Едва тогава, както вече описах, Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка крепост. В този образ, който скицирах пред душите ви, Михаил космически е застанал зад човека.
В човека живее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил.
В космическия Михаил все още живее онова Същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.
към текста >>
И по този начин човекът би се оказал подготвен за годишните празници, чието разбиране едва тлееше в него от древността, подготвен да посрещне с пълно съзнание също и онзи празник, който годишният календар е
пост
авил в края на Септември, в началото на есента: Празникът на Михаил.
И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос. И тогава озаряващите мисли на Михаил биха се превърнали в първите предвестници на повторното завръщане на човека в свръхсетивния свят. Човешкото познание би се задълбочило в религиозен трепет.
И по този начин човекът би се оказал подготвен за годишните празници, чието разбиране едва тлееше в него от древността, подготвен да посрещне с пълно съзнание също и онзи празник, който годишният календар е поставил в края на Септември, в началото на есента: Празникът на Михаил.
към текста >>
31.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И това повторно намиране на Духа трябва да бъде
пост
игнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса. Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят. Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества.
И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
към текста >>
Когато в света бъде
пост
игнато онова, към което се стреми антропософията, тогава, естествено, обичайната посредственост няма да играе никаква роля в антропософските начинания, защото, ако тогава от антропософския светоглед израства едно или друго начинание, това ще става с възможно най-голямата сериозност.
Когато в света бъде постигнато онова, към което се стреми антропософията, тогава, естествено, обичайната посредственост няма да играе никаква роля в антропософските начинания, защото, ако тогава от антропософския светоглед израства едно или друго начинание, това ще става с възможно най-голямата сериозност.
И за да се докоснем поне малко до тази сериозност, аз бих искал да Ви помоля: опитайте се поне веднъж отново да включите в общочовешкото развитие тези някога живи, но днес напълно похабени празници.
към текста >>
Но тя ще бъде в състояние да го
пост
игне само ако онова, което е в основата на нейното учение действително се превърне в непосредствено изживяване.
Рано или късно трябва да стигнем дотам, че да отбелязваме Михаиловия празник с пълна сериозност, и разбирането за същността на Михаилов празник може да възникне именно от антропософско Движение. Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано. Антропософията трябва да се превърне в едно основно изживяване, в едно такова изживяване, което ще позволи на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота. Както казах, в случая с Михаиловия празник всичко това може да е застъпено и в по-малка степен, но то може да произлезе именно от душевно-преобразяващата сила на антропософското Движение. И наистина, антропософията би трябвало да носи в себе си силата да преобразява човешката душа.
Но тя ще бъде в състояние да го постигне само ако онова, което е в основата на нейното учение действително се превърне в непосредствено изживяване.
към текста >>
Но те могат да
пост
игнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека.
Защото в своята невинност външната природа не може да има нищо общо с Дракона. Вчера аз описах как той, един вид се окопава в човешкото същество. Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие. И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни.
Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека.
Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи. В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
към текста >>
В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го
пост
игнат.
Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие. И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни. Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека. Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи.
В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
към текста >>
Но във външната природа той не може да го
пост
игне, той може да го
пост
игне само във вътрешната човешка природа.
Всъщност през древните епохи, когато човечеството се развиваше по-скоро инстинктивно, и хората изживяваха духовния свят непосредствено в сърцето си, духовно-душевните процеси бяха за тях нещо самопонятно както и природните процеси, и мировото развитие напредваше така, че бих казал, потокът на съществуванието “преминаваше” през човека по един “редовен начин”. Но тъкмо през по-новата епоха, чиито край наближава, и която трябва да се издигне до една по-висша духовност, положението се промени и огромна част от природата на елементарните Духове премина от ръцете на човека в ръцете на Дракона. Защото самата същност на този Дракон е такава, че той изпитва истински глад и жажда за елементарните Духове; той би искал дебнешком да се промъкне навсякъде, той би искал да докосне всички растения и минерали преди да всмукне в себе си елементарните Духове на природата. Защото той иска да се свърже с тях, той иска да ги вплете в своето собствено съществувание.
Но във външната природа той не може да го постигне, той може да го постигне само във вътрешната човешка природа.
Той може това само в рамките на човешката природа, понеже тъкмо там той може да съществува. И ако този процес напредне достатъчно далеч, тогава Земята би затънала в упадък, тогава Драконът за когото говорих вчера, би извоювал безусловната си победа в Земния свят. И той би победил с оглед на точно определени причини, понеже поради факта, че – бих казал – се е вмъкнал в човешката природа напълно просмукан с елементарни Същества, настъпват известни промени.
към текста >>
Човекът знае много добре: Аз
пост
ъпвам правилно само ако действувам по този или онзи начин!
А на душевно равнище? Всичко онова, което човекът проявява като плахост на душата произтича от външните елементарни сили, които Драконът е всмукал в него. О, колко далеч е отишла тази плахост на душата!
Човекът знае много добре: Аз постъпвам правилно само ако действувам по този или онзи начин!
– Той не може да събере сили за друг вид активност: Тя се превръща за него в душевна тежест. Елементарните Същества в тялото на Дракона са тези, които предизвикват това.
към текста >>
И бихме могли да добавим: Ако правилно се вгледаме в духовната, душевната и физическа организация на човека, ние ще се убедим, как на всички тези три равнища, на които той се намира днес – впрочем далечната цел на всичко това е добра, а именно:
пост
игането на неговата свобода – как на всички тези три равнища достъпът на човека към духовния свят е прекъснат, как той вече няма в себе си онези духовни сили, с които би могъл да разполага по-рано.
А на физическо равнище? На човек никога не би хрумнало да се оплаква от това, което наричаме “болестотворни бацили”, ако тялото му – благодарение на онези духовни въздействия, които описвам сега – не се беше превърнало в подходяща почва за бацилите. Да, тези неща засягат дори физическата организация.
И бихме могли да добавим: Ако правилно се вгледаме в духовната, душевната и физическа организация на човека, ние ще се убедим, как на всички тези три равнища, на които той се намира днес – впрочем далечната цел на всичко това е добра, а именно: постигането на неговата свобода – как на всички тези три равнища достъпът на човека към духовния свят е прекъснат, как той вече няма в себе си онези духовни сили, с които би могъл да разполага по-рано.
И Вие виждате как поради това трайно омаломощаване на живота му, как поради надмощието на Дракона в него, човекът е лишен от възможността да изживее в себе си победоносната сила на Духа.
към текста >>
Това, което Драконът искаше да
пост
игне, да
пост
игне чрез развитието на човека, то не беше
пост
игнато.
В общи линии човекът разруши зад себе си мостовете към Михаиловата сила. Обаче междувременно в света настъпиха някои промени. Човекът, тъй да се каже, отпадна от Михаиловата сила; отявленият материализъм на 19. век е наистина едно отделяне от Михаиловата сила. Обаче обективно, в духовните измерения на света, Михаиловата сила удържа победа и то тъкмо в последната третина на 19. век.
Това, което Драконът искаше да постигне, да постигне чрез развитието на човека, то не беше постигнато.
Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Воден от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона. Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа. Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на пасивността – дори и от пасивната молитва. Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили. Защото Михаиловите сили не изискват от човека да им се моли, а активно да се свърже с тях.
към текста >>
Човекът действително трябва да
пост
игне едно непосредствено изживяване на Духа.
И сега нека да загатнем за онова, което трябва да настъпи в човека, за да могат Михаиловите мисли отново да оживеят в душата му.
Човекът действително трябва да постигне едно непосредствено изживяване на Духа.
И той трябва да го постигне, изхождайки не от някакво ясновидство, а от чистото мислене. Би било твърде зле, ако всеки човек трябваше да стане ясновиждащ, за да изпита в себе си доверие към Духа. Това доверие към Духа може да има всеки, който притежава известна възприемчивост спрямо Духовната наука.
към текста >>
И той трябва да го
пост
игне, изхождайки не от някакво ясновидство, а от чистото мислене.
И сега нека да загатнем за онова, което трябва да настъпи в човека, за да могат Михаиловите мисли отново да оживеят в душата му. Човекът действително трябва да постигне едно непосредствено изживяване на Духа.
И той трябва да го постигне, изхождайки не от някакво ясновидство, а от чистото мислене.
Би било твърде зле, ако всеки човек трябваше да стане ясновиждащ, за да изпита в себе си доверие към Духа. Това доверие към Духа може да има всеки, който притежава известна възприемчивост спрямо Духовната наука.
към текста >>
32.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да
пост
роява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти.
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти.
В последния случай той си служи с абстрактни мисли, вади заключения и т.н. Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път. Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации. Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата.
към текста >>
Защото това, което той виждаше в една такава примитивно
пост
роена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември.
Но днес във видимия сетивен свят човекът е изгубил този душевен елемент. Когато жрецът на друидите влизаше в това място – а в повечето случаи долмените, както и много други култови места, бяха свързани с погребалните процедури – той заемаше такова положение, че оставаше непроницаем за физическите лъчи на Слънцето. Обаче духовните въздействия на Слънцето минаваха през него и той беше специално обучен за да ги възприема. И така, той отправяше поглед през нарочно подбраните каменни блокове – а те винаги бяха специално подбрани – към онова пространство, където се насочваха духовните Слънчеви сили и където физическите Слънчеви сили биваха изключени. Жрецът на друидите старателно обучаваше своя духовен поглед.
Защото това, което той виждаше в една такава примитивно построена тъмна камера, беше едно през Февруари и съвсем друго през Юли, Август или Декември.
През Юли образите имаха леко жълт оттенък, през Декември преобладаваше синият цвят. Който може да наблюдава това, вижда в качествените изменения, които претърпяват тези смътни образи в тъмната камера през хода на годината, не друго, а целия годишен кръговрат, проявяващ се в духовно-душевната атмосфера на Слънчевото сияние. В тези каменни Слънчеви кръгове има такива участъци, които – също както зодиакалните знаци – са разположени според числото дванадесет. На възвишението, което ние изкачихме, имаше един такъв по-голям каменен кръг, а на известно разстояние, друг по-малък. И ако с помощта на един въздушен балон можехме да се издигнем нависоко и оттам да погледнем останките от тези два каменни кръга на друидите без да вземаме предвид малкото разстояние между тях, тогава – има нещо много вълнуващо в това – ние щяхме да видим същите очертания, каквито имаше опожареният Гьотеанум в Дорнах.
към текста >>
Докато днес дори и най-дълбоката мистика е само един вид абстракция; тя не се тревожи за външната природа, а се намесва само според предписанията на традицията, като в същото време се стреми към вътрешно извисяване, затваря се и се концентрира в себе си, за да
пост
игне някаква абстрактна връзка с въображаемия божествено-духовен свят.
И всичко това навлизаше до най-дълбоките пластове на социалния живот. Според знаците, които разчитаха в Космоса, жреците на друидите даваха своите наставления за това, което трябваше да се върши през този или онзи ден от годината, тъй че то да се намира в благоприятна връзка с целия Космос. Това беше един култ, чрез който целият живот фактически се превръщаше в един вид богослужение.
Докато днес дори и най-дълбоката мистика е само един вид абстракция; тя не се тревожи за външната природа, а се намесва само според предписанията на традицията, като в същото време се стреми към вътрешно извисяване, затваря се и се концентрира в себе си, за да постигне някаква абстрактна връзка с въображаемия божествено-духовен свят.
Но през онези древни епохи нещата бяха съвсем различни. Тогава в култа, който осигуряваше едно реално отношение към Космоса, хората се свързваха със самите действия на Боговете. И всичко, което хората предприемаха на Земята беше определяно от предписанията на друидите, като по този начин се изпълняваше волята на Боговете, записана в звездната писменост. Обаче тази звездна писменост първо трябваше да бъде разчетена. Извънредно вълнуващо е човек да се пренесе тъкмо в онези места, където някога процъфтяваше културата на друидите.
към текста >>
И когато ученикът
пост
игаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”. През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства.
И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
към текста >>
С днешните си познания, колкото и да наблюдава света, както и да го изобразява художествено, човекът не може да
пост
игне нищо.
Едва сега значението на този символ започва да се прояснява.
С днешните си познания, колкото и да наблюдава света, както и да го изобразява художествено, човекът не може да постигне нищо.
Не така стоят нещата с онзи, който има известна представа за науката на сърцето, изучавана от древните ученици на Митра. През онези епохи – наблюдавайки самия себе си чрез своето сърце – човекът действително изучаваше годишния кръг, който Слънцето изминаваше през Зодиака. Ето защо беше напълно редно – и с опитностите, събрани по този начин човекът поставяше над своята нисша природа именно своята висша природа – Космосът да е разположен в кръг около човека, защото хората тъкмо така можеха да се приближават до духовната същност на Космоса. И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него. Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината.
към текста >>
Ето защо беше напълно редно – и с опитностите, събрани по този начин човекът
пост
авяше над своята нисша природа именно своята висша природа – Космосът да е разположен в кръг около човека, защото хората тъкмо така можеха да се приближават до духовната същност на Космоса.
Едва сега значението на този символ започва да се прояснява. С днешните си познания, колкото и да наблюдава света, както и да го изобразява художествено, човекът не може да постигне нищо. Не така стоят нещата с онзи, който има известна представа за науката на сърцето, изучавана от древните ученици на Митра. През онези епохи – наблюдавайки самия себе си чрез своето сърце – човекът действително изучаваше годишния кръг, който Слънцето изминаваше през Зодиака.
Ето защо беше напълно редно – и с опитностите, събрани по този начин човекът поставяше над своята нисша природа именно своята висша природа – Космосът да е разположен в кръг около човека, защото хората тъкмо така можеха да се приближават до духовната същност на Космоса.
И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него. Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината. Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро.
към текста >>
Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глу
пост
е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода.
Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф.
Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода.
– Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието. Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
Шлайден определял това за глу
пост
и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф.
Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф.
Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф.
Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието. Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
Фехнер, поради настояването им едновременно да
пост
авят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието.
И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф.
Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието.
Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
Тази духовна същност, това духовно съдържание не е нещо, което може да бъде разбрано абстрактно, защото тук действително става дума за един вид Лунно население, и в този случай духовно-научният поглед възприема Луната като един вид кре
пост
в Космоса.
На пръв поглед външният облик на Луната е такъв, какъвто се представя на нашите сетива. Но особено когато преминем от имагинация към инспирация, Луната веднага показва своята духовна същност.
Тази духовна същност, това духовно съдържание не е нещо, което може да бъде разбрано абстрактно, защото тук действително става дума за един вид Лунно население, и в този случай духовно-научният поглед възприема Луната като един вид крепост в Космоса.
От Луната в посока към Земята тръгват не само светлинните лъчи на Слънцето, но и изобщо външните въздействия на Универсума. Обаче във вътрешността на Луната има един затворен свят, един свят, до който днес може да се добере само този, който в известен смисъл се е издигнал до виждането в духовния свят. Ако проучите някои древни предания за отношенията между Луната и другите Същества в Космоса, Вие бихте могли да ги сравните с това, което днес може да се каже за Луната от антропософска гледна точка.
към текста >>
По този начин ние
пост
епенно стигаме до една представа за духовното съдържание на Луната.
А на Земята остана утайката, и по-точно: Сегашната разновидност на размножителните сили. Там тези размножителни сили не съществуват в днешната си форма, а като един вид утайка. Аз не искам да кажа, че те бяха нещо лошо, но все пак представляваха един вид утайка. А това, което остана горе като по-светла течност, е днешната абстрактна мъдрост. Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция от една страна се обособява, в абстрактен смисъл, доброто и злото, а от друга страна, като един вид утайка, се обособяват по-грубите анималистични качества.
По този начин ние постепенно стигаме до една представа за духовното съдържание на Луната.
И една такава наука беше налице още през епохата на инстинктивното ясновидство, като тогава тя имаше по-скоро пророчески характер.
към текста >>
И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която
пост
епенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити.
Тъкмо този е пътят, по който, примерно, можем да навлезем в истинската вътрешна същност на Сатурн. И тогава някой би могъл да установи следното: Там има едно „население” и то е един вид „пазителят на спомени”, свързани с нашата планетарна система. Сатурновите Духове съхраняват всичко, което се е случило в нашата планетарна система от незапомнени времена; Сатурновите Духове го съхраняват в своята необятна космическа памет.
И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити.
Аз често съм повтарял тези думи и винаги съм прибавял следното: Прекрасно е, когато правим този експеримент пред децата, когато наливаме течност в някакъв съд, после изсипваме няколко капки олио, след което поставяме отгоре малко картонче, пробито с игла, и след като го завъртим няколко пъти, виждаме как отстрани започват да се отделят малки капки олио. В ежедневието може и да е добре, когато на моменти забравяме за себе си. Обаче в този случай не бива да забравяме, че самите ние сме тези, които сме привели в движение въпросното олио. Искам да кажа, че Кант-Лапласовата теория също не би трябвало да забравя този, който завърта иглата с картончето и да го запраща някъде в Космоса, откъдето този всемогъщ „г-н учител” да върти иглата. Когато днешната наука говори за тези неща по такъв начин, тя не говори честно.
към текста >>
Аз често съм повтарял тези думи и винаги съм прибавял следното: Прекрасно е, когато правим този експеримент пред децата, когато наливаме течност в някакъв съд, после изсипваме няколко капки олио, след което
пост
авяме отгоре малко картонче, пробито с игла, и след като го завъртим няколко пъти, виждаме как отстрани започват да се отделят малки капки олио.
Тъкмо този е пътят, по който, примерно, можем да навлезем в истинската вътрешна същност на Сатурн. И тогава някой би могъл да установи следното: Там има едно „население” и то е един вид „пазителят на спомени”, свързани с нашата планетарна система. Сатурновите Духове съхраняват всичко, което се е случило в нашата планетарна система от незапомнени времена; Сатурновите Духове го съхраняват в своята необятна космическа памет. И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити.
Аз често съм повтарял тези думи и винаги съм прибавял следното: Прекрасно е, когато правим този експеримент пред децата, когато наливаме течност в някакъв съд, после изсипваме няколко капки олио, след което поставяме отгоре малко картонче, пробито с игла, и след като го завъртим няколко пъти, виждаме как отстрани започват да се отделят малки капки олио.
В ежедневието може и да е добре, когато на моменти забравяме за себе си. Обаче в този случай не бива да забравяме, че самите ние сме тези, които сме привели в движение въпросното олио. Искам да кажа, че Кант-Лапласовата теория също не би трябвало да забравя този, който завърта иглата с картончето и да го запраща някъде в Космоса, откъдето този всемогъщ „г-н учител” да върти иглата. Когато днешната наука говори за тези неща по такъв начин, тя не говори честно.
към текста >>
В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да
пост
авя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента.
В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
33.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
С оглед на малките,
пост
епенни изменения геолозите изчисляват продължителността на епохите.
Но какво става сега? Нека да вземем следния пример: Ето, днес аз започвам да изследвам човешкото сърце, и след един месец правя нови изследвания. Да предположим, че с помощта на много фина изследователска техника аз установявам някои изменения в това човешко сърце и сега аз зная точно как това човешко сърце се е променило в рамките на един месец. После аз установявам какви са промените следващия месец, още по-следващия и т.н. Или с други думи: По отношение на човешкото сърце аз използвам същия метод, основаващ се на различните отлагания в земните пластове, който използват и геолозите, за да изчислят геологическите епохи състоящи се от милиони и милиони години.
С оглед на малките, постепенни изменения геолозите изчисляват продължителността на епохите.
Но как да интерпретирам аз моите резултати, които показват измененията в човешкото сърце? Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н.
към текста >>
Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е
пост
авен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси.
Той усещаше Земните процеси, съответствуващи на зимния обрат на Слънцето, именно в лицето на Коледния празник. Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя.
Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси.
И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>
Ако обаче
пост
игнем тази друга ориентация, тогава след известно време забелязваме, че по този начин през един вид обучение преминава не само човешкият интелект, но и човешкото сърце.
Ако обаче постигнем тази друга ориентация, тогава след известно време забелязваме, че по този начин през един вид обучение преминава не само човешкият интелект, но и човешкото сърце.
И тогава човешкото сърце ще свързва зимата не само с това, че обличаме дебелите палта, понеже става студено, и лятото – с това, че сваляме дрехите, понеже отново става топло; тогава в хода на годината човешкото сърце ще изживява – заедно със Земята – редица фини преходи от ледената зима до лятната жега. Човекът ще се научи действително да усеща годишния кръговрат, както той усеща проявленията на едно живо, одушевено същество.
към текста >>
Но когато той съизживява умирането на природата, тогава тази негова опитност се превръща в един призив: Сега ти трябва да пробудиш твоите собствени съзидателни сили и да ги противо
пост
авиш на умирането.
Обаче човекът не бива да умира. Човекът не бива да бъде принуждаван. Той може да живее заедно с покълващия природен свят и – свързан с негода развива своето съзнание за природата.
Но когато той съизживява умирането на природата, тогава тази негова опитност се превръща в един призив: Сега ти трябва да пробудиш твоите собствени съзидателни сили и да ги противопоставиш на умирането.
Тогава вътре в него покълват духовно-душевните сили, покълва същинското себесъзнание, и в своите вътрешни изживявания, включвайки се в умирането на природата през есента и зимата, той наистина пробужда своето съзнание до най-висша степен. Да, ето как човекът метаморфозира в годишния кръговрат, изживявайки редуването: Природно съзнание – себесъзнание. Когато човекът участвува в умирането на природата, се пробуждат вътрешните му жизнени сили. Когато природата поема своите елементарни Същества навътре в утробата си, вътрешните човешки сили пробуждат себесъзнанието.
към текста >>
34.
Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело
GA_223 Годишният кръговрат
308. Методика на обучението и пред
пост
авки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924)
308. Методика на обучението и предпоставки за възпитанието 5 лекции (Щутгарт 1924)
към текста >>
309. Антропософската педагогика и нейните пред
пост
авки 5 лекции (Берн 1924)
309. Антропософската педагогика и нейните предпоставки 5 лекции (Берн 1924)
към текста >>
35.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съ
пост
авен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
съч. 2).
към текста >>
„Как се
пост
игат познания за висшите светове?
1904 - 1905 г.
„Как се постигат познания за висшите светове?
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум,
пост
роен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Пред
пост
авки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27).
към текста >>
36.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Без съмнение можем да признаем правото да се произнася със съждения върху съдържанието на едно такова частно издание само онзи, който познава, какви пред
пост
авки се изискват за едно подобно съждение.
Без съмнение можем да признаем правото да се произнася със съждения върху съдържанието на едно такова частно издание само онзи, който познава, какви предпоставки се изискват за едно подобно съждение.
А за по-голяма част от тези издания това е най-малко антропософското познание на човека, на Космоса, доколкото неговото същество е изложено в Антропософията, познаването също на онова, което се намира в съобщенията от духовния свят като "антропософска история"
към текста >>
Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логически, а в един смисъл, който не може да бъде никога
пост
игнат без едно пренасяне на интелектуализма в художественото на света.
Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логически, а в един смисъл, който не може да бъде никога постигнат без едно пренасяне на интелектуализма в художественото на света.
към текста >>
37.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното
пост
епенно трябва да премине в художественото схващане на света.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане.
И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света.
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава.
към текста >>
Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логично, а в един смисъл, който не може да бъде
пост
игнат никога без пренасянето на интелектуализма в художествеността на света.
Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логично, а в един смисъл, който не може да бъде постигнат никога без пренасянето на интелектуализма в художествеността на света.
Обаче тогава, когато можете да извършите метаморфозата от интелектуалистичното в художественото и можете да развиете художественото като принцип на познанието, Вие ще намерите това, тогава ще намерите това, което живее в човека по човешки начин, а не по природосъобразен начин, ще го намерите навън в Макрокосмоса, във великия свят. Тогава ще намерите родството на човека с великия свят в един истински смисъл.
към текста >>
38.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Нека
пост
авим това пред нашия поглед /нарисувано е на дъската/: сферата на Сатурн, сферата на Юпитер, сферата на Марс, тогава намираме преминаването към сферата на Слънцето и имаме в най-външната част на нашата планетна система едно съвместно действие на Слънцето, Сатурн, Юпитер и Марс.
Нека поставим това пред нашия поглед /нарисувано е на дъската/: сферата на Сатурн, сферата на Юпитер, сферата на Марс, тогава намираме преминаването към сферата на Слънцето и имаме в най-външната част на нашата планетна система едно съвместно действие на Слънцето, Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>
И ако
пост
авим човека по отношение на негово то действително съществувание във Вселената бихме могли да кажем, че на Земята той е само в неговия миниатюрен образ тогава по отношение на неговата глава ние трябва да го
пост
авим в сферата на орела.
И когато виждаме орела да лети на кръгове във въздуха, ние изказваме една действителност, ако кажем: Онези сили, които от Слънцето пронизват въздуха, така че те са съставени от съвместното действие на Слънцето с Марс, Юпитер и Сатурн, те са тези, които живеят в цялата форма, в цялото същество на орела. Обаче те живеят същевременно във формата на човешката глава.
И ако поставим човека по отношение на негово то действително съществувание във Вселената бихме могли да кажем, че на Земята той е само в неговия миниатюрен образ тогава по отношение на неговата глава ние трябва да го поставим в сферата на орела.
към текста >>
Лъвът
пост
авя кръвообращението срещу дишането, като дишането служи като един вид препятствие, и кръвообращението непрестанно подбужда течението на дишането.
Лъвът е представител на онези животни, които са в истинския смисъл слънчеви животни, в които Слънцето разгръща така да се каже своята собствена сила. Лъвът вирее най-добре, когато звездите под Слънцето и звездите над Слънцето се намират в такова съчетание, че имат и упражняват най-малко влияние върху Слънцето. Тогава се ражда онази особеност, която аз Ви описах вчера, че силите на самото Слънце, които проникват въздуха, възбуждат в лъва онази дихателна система, че в нейния ритъм тази дихателна система се намира в съвършено равновесие с ритъма на кръвообращението, не по отношение на броя, а по отношение на динамиката. Това се уравновесява чудесно при лъва.
Лъвът поставя кръвообращението срещу дишането, като дишането служи като един вид препятствие, и кръвообращението непрестанно подбужда течението на дишането.
Аз Ви казах, че при лъва това може да се види даже във формата на неговата муцуна. Там се изразява това чудесно отношение на ритъма на кръвообращението и ритъма на дишането вече в самата форма. Това може да се види от особения, почиващ в себе си и все пак насочен навън поглед на лъва.
към текста >>
Ето защо ако
пост
авим пред нашия поглед същинското действие на Слънцето, тогава съответно на сферата на Слънцето трябва да нарисуваме човека така, че да
пост
авим неговото сърце и принадлежащите към него бели дробове в областта на действието на Слънцето.
Ето защо ако поставим пред нашия поглед същинското действие на Слънцето, тогава съответно на сферата на Слънцето трябва да нарисуваме човека така, че да поставим неговото сърце и принадлежащите към него бели дробове в областта на действието на Слънцето.
Тогава имаме в тази област лъвската природа на човека.
към текста >>
По този начин ние
пост
авихме човека в цялата Вселена.
По този начин ние поставихме човека в цялата Вселена.
Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети. Когато всички тези сили действуват тогава, когато не само проникват въздуха, а пронизват по различен начин повърхността на Земята, тогава тези сили действуват нагоре от дълбочините на Земята. И това, което действува така на горе от дълбочините на Земята, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена именно в организма на кравата.
към текста >>
И това, което важи, за да
пост
ави в действие тези природни сили, за да ги превърне така да се каже на пълно в един цивилизационен слой върху Земята, това е везна, жалон /мярка/ и число.
Това, което би се случило тогава, е следното: В течение на последните столетия ние получихме на Земята под влиянието на външната наука една материална техника, един външен технически живот. Нашата техника е нещо чудесно във всички области. Природните сили действуват в техниката в тяхната безжизнена форма.
И това, което важи, за да постави в действие тези природни сили, за да ги превърне така да се каже на пълно в един цивилизационен слой върху Земята, това е везна, жалон /мярка/ и число.
към текста >>
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат
пост
епенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се
пост
ига ефектът на машината.
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината.
Всичко се стреми към построяването на такива машини. Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
към текста >>
Всичко се стреми към
пост
рояването на такива машини.
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината.
Всичко се стреми към построяването на такива машини.
Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
към текста >>
Обаче когато някога тези машини ще бъдат
пост
роени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е
пост
авена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината. Всичко се стреми към построяването на такива машини.
Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
към текста >>
Механизмите отново ще изчезнат
пост
епенно от лицето на Земята.
А сега представете си, ако средата /средна Европа/ би била съблазнено чрез онова, което лъвът говори, тогава наистина не ще съществува опасността, която аз описах.
Механизмите отново ще изчезнат постепенно от лицето на Земята.
Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината. Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм. Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот. Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето.
към текста >>
Хората биха до били стремежа да заличат това, което човекът е
пост
игнал в своята свобода и самостоятелност.
И отново, ако съблазнителният зов на орела би съблазнил запада, така че да успее да разпространи своя начин на мислене и разбиране върху цялата Земя и да се едностранчиви в този начин на мислене и разбиране, тогава в човечеството би се родил стремежът да се свърже по този начин непосредствено със свръхземния свят, който някога е съществувал, който е съществувал в началото на земното развитие.
Хората биха до били стремежа да заличат това, което човекът е постигнал в своята свобода и самостоятелност.
Те биха стигнали до там, да живеят изцяло в онази несъзнателна воля, която прави боговете да живеят в човешките мускули и нерви. Хората биха се върнали към първобитни състояния, към едно първоначално първобитно ясновидство. Човекът би се стремил да се освободи от Земята чрез това, че би се върнал назад към началото на земното развитие.
към текста >>
От организацията на Лъва произлиза онова, което не иска да превърне настоящето в нещо трайно, но което иска да направи настоящето колкото е възможно повече мигновено, нетрайно, което иска да превърне всичко в една игра на течението на годината, което
пост
оянно се повтаря, което иска да се превърне във вятър и буря, в игра на слънчевия лъч, във въздуха.
Запознай се с всичко, което се крие в действията на Земята. Ти ще станеш господар на Земята. Ти ще превърнеш в нещо трайно онова, което си изработваш на Земята. Да, ако човекът би се подал да този съблазнителен зов, тогава не би могла да бъде отстранена онази опасност, за която аз говорих: механизирането на земната цивилизация. Защото астралното естество на преживящото животно иска да превърне настоящето в нещо трайно, иска да го направи вечно.
От организацията на Лъва произлиза онова, което не иска да превърне настоящето в нещо трайно, но което иска да направи настоящето колкото е възможно повече мигновено, нетрайно, което иска да превърне всичко в една игра на течението на годината, което постоянно се повтаря, което иска да се превърне във вятър и буря, в игра на слънчевия лъч, във въздуха.
И този характер би приела също и цивилизацията.
към текста >>
Така щото тази басня
пост
авя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът
пост
авя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът
пост
авя своя другар хищник вълка.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент.
Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка.
И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>
И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като
пост
епенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>
Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противо
пост
ави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото мислене и действие:
Ако почувствувате, какво искам да кажа с това европеизиране на тази стара негърска басня, тогава ще разберете, че днес тези неща трябва да бъдат всъщност правилно разбрани.
Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противопостави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото мислене и действие:
към текста >>
И така човекът трябва да противо
пост
ави своята троична сентенция на едностранните съблазнителни зовове, онази троична сентенция, смисълът на която може да доведе до хармонично съгласуване на едностранностите.
И така човекът трябва да противопостави своята троична сентенция на едностранните съблазнителни зовове, онази троична сентенция, смисълът на която може да доведе до хармонично съгласуване на едностранностите.
Той трябва да се научи да насочва поглед към кравата, но след като е почувствувал основно нейната същност, да насочи поглед нагоре към това, което езикът на звездите изявява. Той трябва да се научи да насочва поглед нагоре към орела и след като е почувствувал основно природата на орела в себе си, да насочи погледа въоръжен с това, което природата на орела му е дала, да насочи този поглед надолу върху това, което покълва и се разцъфтява в Земята и действува от долу нагоре също в организма на човека. И той трябва да се научи да гледа лъва така, че от лъва да му се разкрие това, което подухва във вятъра, което просветва в светкавицата, което проехтява около него в гръмотевицата, което вятърът и бурята произвеждат в течение на годината в целия земен живот, в който е впрегнат човекът. Следователно когато човекът с физически поглед насочен нагоре и с духовния поглед насочен надолу, с физическия поглед насочен на долу и с духовния поглед насочен нагоре, с физическия поглед насочен направо към изток и с духовния поглед насочен противоположно към запад, следователно когато човекът е в състояние да направи, щото духовният поглед и физическият поглед да се проникнат един друг нагоре и надолу, напред и назад, тогава той може да чуе действителните, даващите му сила, а не отслабващите го зовове на орела от висините, на лъва от околността, на кравата от вътрешността на Земята.
към текста >>
39.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние се опитахме да
пост
авим отново човека във Вселената изхождайки от една определена гледна точка.
Ние се опитахме да поставим отново човека във Вселената изхождайки от една определена гледна точка.
Днес искаме да разгледаме нещата от една такава гледна точка, която бих могъл да кажа която обхваща цялото. В нашия физически живот ние живеем на Земята, заобиколени сме от онези събития и факти, които съществуват чрез физическата материя на 3емята, която е оформена и изградена по най-различен начин в съществата на природните царства, в самата човешка форма. Във всичко това живее физическата материя на Земята. Тъй като скоро след това ще трябва да говорим за нейната противоположност, нека наречем тази физическа материя физическото вещество на Земята, следователно онова, което лежи материално като основа на различните форми на Земята, и нека различим от нея това, което съществува като противоположност на физическото вещество вж. Вселената, духовното вещество, което например лежи на основата на нашата собствена душа, което обаче иначе лежи също на основата на всички онези форми във Вселената, които като духовни форми се съединяват с физическите форми.
към текста >>
Достатъчно е само да помислите за това, че в общия образ на нашия свят трябваше да
пост
авим съществата на висшите йерархии.
Ние не можем да се справим, ако говорим само за една физическа материя, за едно физическо вещество.
Достатъчно е само да помислите за това, че в общия образ на нашия свят трябваше да поставим съществата на висшите йерархии.
Тези същества на висшите йерархии нямат земно вещество, физическо вещество в това, което при тях бихме могли да наречем тяло. Те имат именно духовно вещество. Така щото ние можем да насочим поглед върху земното и ще забележим физическо вещество, можем да насочим поглед върху извънземното и ще забележим духовно вещество.
към текста >>
Но за да бъде човек, той трябва също
пост
оянно да прониква веществото на своята глава с духовни те сили получавани от извънземната природа.
Чрез това, че през целия земен живот в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуждено от Земята. Човекът трябва да вземе веществото за своята глава от Земята.
Но за да бъде човек, той трябва също постоянно да прониква веществото на своята глава с духовни те сили получавани от извънземната природа.
И когато умира, човекът е нещо извънредно смущаващо за Земята благодарение на това, че тя трябва да си вземе обратно материята на главата, която е станала чужда за нея. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и предава веществото на своята глава на Земята, която всъщност е напълно одухотворена, която носи в себе си духовните резултати, тогава това вещество на Земята е в същност нещо отровно за целостта на земния живот, те е нещо, което смущава земния живот. И когато прозре тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: Би било справедливо от моя страна да взе ма със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане. Но човекът не може да стори това. Защо то ако би взел със себе си това одухотворено земно вещество при минаването през вратата на смъртта, той би си създал непрестанно един враг за цялото свое развитие между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Тази материя би работила
пост
оянно за унищожението на неговото духовно развитие между смъртта и едно ново раждане.
Когато човекът е минал през вратата на смъртта и предава веществото на своята глава на Земята, която всъщност е напълно одухотворена, която носи в себе си духовните резултати, тогава това вещество на Земята е в същност нещо отровно за целостта на земния живот, те е нещо, което смущава земния живот. И когато прозре тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: Би било справедливо от моя страна да взе ма със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане. Но човекът не може да стори това. Защо то ако би взел със себе си това одухотворено земно вещество при минаването през вратата на смъртта, той би си създал непрестанно един враг за цялото свое развитие между смъртта и едно ново раждане. Би било най-ужасното нещо, което би могло да се случи на човека, ако той би взел със себе си това одухотворено вещество на главата, когато мине през вратата на смъртта.
Тази материя би работила постоянно за унищожението на неговото духовно развитие между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Да отвърнем погледа от човека и го насочим върху нещо, върху което през последните дни
пост
оянно насочвахме поглед, да насочим погледа върху света на птиците, който ни беше представен през последните дни чрез орела.
Да отвърнем погледа от човека и го насочим върху нещо, върху което през последните дни постоянно насочвахме поглед, да насочим погледа върху света на птиците, който ни беше представен през последните дни чрез орела.
Ние говорихме за орела като представител на птичия свят, като за онова животно, което обхваща така да се каже качествата и силите на птичия свят. И като разглеждаме орела, ние разглеждаме всъщност онова, което в космическата връзка принадлежи на целия птичи свят. Следователно в бъдеще аз ще говоря просто за орела. Аз Ви говорих за това, как всъщност орелът отговаря на главата на човека и как онези сили, които в човешката глава създават мислите, при орела същите тези сили създават неговите пера. Така щото всъщност в перата на орела действуват проникнатите от Слънцето въздушни сили, проникнатите от светлината въздушни сили.
към текста >>
Това, което
пост
оянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление.
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление.
Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността. Всичко, което кравата има като духовно вещество, тя го принуждава да влезе в земните отношения.
към текста >>
И човек
пост
ъпва правилно, кога то има към кравата чувството: Ти си истинското жертвено животно, защото ти даваш всъщност
пост
оянно на Земята това, от което тя се нуждае, без което тя не би могла да съществува по-нататък, без което тя би се втвърдила и пресъхнала.
Когато кравата умира, тогава това духовно вещество, което тя носи в себе си, е способно да бъде прието от Земята заедно със земната материя за благото на живота на Цялата Земя.
И човек постъпва правилно, кога то има към кравата чувството: Ти си истинското жертвено животно, защото ти даваш всъщност постоянно на Земята това, от което тя се нуждае, без което тя не би могла да съществува по-нататък, без което тя би се втвърдила и пресъхнала.
Ти и даваш непрестанно духовно вещество и обновяваш вътрешната подвижност, вътрешната жизненост на Земята.
към текста >>
И сега Вие ще се чудите още по-малко, че един така дълбоко проникващ в духовното религиозен светоглед, какъвто е индийският, почита кравата; защото тя е животното, което
пост
оянно одухотворява Земята,
пост
оянно дава на Земята онова вещество, което самата тя взема от Космоса.
И сега Вие ще се чудите още по-малко, че един така дълбоко проникващ в духовното религиозен светоглед, какъвто е индийският, почита кравата; защото тя е животното, което постоянно одухотворява Земята, постоянно дава на Земята онова вещество, което самата тя взема от Космоса.
И би трябвало всъщност пред нас да застане действителната картина, която ни показва, как под едно пасящо стадо крави Земята се изпълва долу с радост, духовете на елементите ликуват долу, защото получават обещаната им храна от Космоса чрез съществуването на същества, които пасат там. И би трябвало всъщност да нарисуваме танцуващата и ликуваща атмосфера на духовете на елементите, които заобикалят летящия орел. Тогава отново ще сме на рисували духовни действителности и бихме виждали физическото в духовните действителности; ние бих ме виждали орела продължен в неговата аура и действуващо в аурата ликуване на елементалните духове на въздуха /Силфите, бележка на преводача/, на въздушните духове на огъня /Саламандрите/.
към текста >>
Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които
пост
авят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък.
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо. Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света.
Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък.
Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло.
към текста >>
40.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тук имаме работа с това, че
пост
епенно от огненото кълбо на Сатурн се образува въздухообразното кълбо, проникнатото от светлината, просветлено от светлината въздухообразно кълбо на Слънцето.
След това различаваме като втора метаморфоза на развитието на Земята това, което аз нарекох накратко старата Слънчева метаморфоза на Земята.
Тук имаме работа с това, че постепенно от огненото кълбо на Сатурн се образува въздухообразното кълбо, проникнатото от светлината, просветлено от светлината въздухообразно кълбо на Слънцето.
към текста >>
Топлината и светлината
пост
епенно проникват по-дълбоко.
Аз често пъти съм обръщал вече вниманието върху това, как селяните заравят своите картофи през зима та в земята, покриват ги с пръст, защото това, което през лятото идва на Земята като слънчева топлина и сила на слънчевата светлина, се намира именно през зимата във вътрешността на Земята. Картофите замръзват на повърхността на Земята, но те не замръзват, а остават като добри картофи, когато са заровени в една яма и са покрити отгоре с пръст, защото през зимата действието на Слънцето се намира в Земята. През зимата трябва да търсим лятното действие на Слънцето под Земята. Ако през месец декември слезем на опре делена дълбочина в Земята, тогава през този месец имаме в Земята юлското действие на Слънцето. През юли Слънцето изпраща лъчите на своята светлина и на своята топлина върху повърхността на Земята.
Топлината и светлината постепенно проникват по-дълбоко.
И ако през месец декември искаме да търсим онова, което през месец юли изживяваме като слънчеви сили на повърхността на Земята, тогава трябва да изкопаем една яма и на определена дълбочина се намира това, което през месец юли е било на повърхността, и е под Земята през месец декември. Там картофите са закопани в юлското слънце. Следователно Слънцето не се намира само там, където го търсим с грубо материалистичния ум, а то съществува всъщност в много области. Само че това е регулирано строго според сезоните в Космоса.
към текста >>
Както виждате, ние можем да
пост
авим пред нас две изречения, които изразяват една велика тайна на природата:
Както виждате, ние можем да поставим пред нас две изречения, които изразяват една велика тайна на природата:
към текста >>
Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем
пост
епенно до отношението на човека към цялата Земя.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните.
Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя.
Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем.
към текста >>
41.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на
пост
оянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
Ние можем да вникнем с нашия поглед в този пърхащ свят и можем да си кажем: Вий пърхащи същества, излъчвате даже нещо по-добро отколкото слънчевата светлина, вий излъчвате духовна светлина в Космоса! Нашата материалистична наука взема малко под внимание духовното. И така тази материалистична наука няма даже никаква възможност да стигне по някакъв начин до тези неща, които принадлежат на цялото на мировата икономия. Но тези неща съществуват, както съществуват физическите действия. Защото това, което се излъчва навън в царството на духа, то ще продължи да действува по-нататък, когато Земята вече отдавна ще е загинала; това, което днес физикът, химикът констатират, ще намери своя край заедно с края на земното съществувание.
Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
към текста >>
Ние имаме светлинния етер, топлинния етер, който обаче всъщност има две части, два слоя; единият е земният топлинен слой, другият е космическият топлинен слой и тези два слоя
пост
оянно действуват един в друг.
А сега нека преминем от този пояс от пеперуди, ако мога да кажа така, който опасва Земята, да преминем още веднъж при рода на птиците. Ако си представим това, което вече знаем, имаме три граничещи една с друга области. Над тях съществуват други области, под тях отново други области.
Ние имаме светлинния етер, топлинния етер, който обаче всъщност има две части, два слоя; единият е земният топлинен слой, другият е космическият топлинен слой и тези два слоя постоянно действуват един в друг.
Ние имаме не само един, а два вида топлина, онази топлина, която има в същност земен произход, и една такава, която има космически произход. Тези два вида топлина постоянно действуват една в друга. След това граничещ с топлинния етер имаме въздуха. След това идват водата и Земята /течният и твърдият елемент/ и горе имаме химическия етер и жизнения етер.
към текста >>
Тези два вида топлина
пост
оянно действуват една в друга.
А сега нека преминем от този пояс от пеперуди, ако мога да кажа така, който опасва Земята, да преминем още веднъж при рода на птиците. Ако си представим това, което вече знаем, имаме три граничещи една с друга области. Над тях съществуват други области, под тях отново други области. Ние имаме светлинния етер, топлинния етер, който обаче всъщност има две части, два слоя; единият е земният топлинен слой, другият е космическият топлинен слой и тези два слоя постоянно действуват един в друг. Ние имаме не само един, а два вида топлина, онази топлина, която има в същност земен произход, и една такава, която има космически произход.
Тези два вида топлина постоянно действуват една в друга.
След това граничещ с топлинния етер имаме въздуха. След това идват водата и Земята /течният и твърдият елемент/ и горе имаме химическия етер и жизнения етер.
към текста >>
Пеперудата диша в същност само чрез тръбички, които отиват от нейната обвивка навътре и които са малко издути, така че тя може да складира въздуха, когато лети, така че това не я смущава, че няма нужда
пост
оянно да диша.
Видите ли, птицата диша и използува въздуха по начина, както аз Ви описах това. При пеперудата положението е по-различно. Пеперудата въобще не диша с такива органи, каквито имат така наречените по-висши животни; всъщност те са по-обемистите животни, а в действителност не са по-висшите животни.
Пеперудата диша в същност само чрез тръбички, които отиват от нейната обвивка навътре и които са малко издути, така че тя може да складира въздуха, когато лети, така че това не я смущава, че няма нужда постоянно да диша.
Тя диша всъщност винаги само чрез тръбички, които отиват в нейната вътрешност. Чрез това, че тя диша чрез тръбички, тя има възможност да приема заедно с въздуха, който вдишва, същевременно и светлината, която изпълва въздуха, да приема тази светлина в нейното тяло. Тук съществува също една голяма разлика.
към текста >>
Чрез това те побеждават тежестта, теглото на Земята, като противо
пост
авят, бих могъл да кажа на това тегло нещо, което е свързано с това тегло, противо
пост
авят го като противотегло, като противотежест.
Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло, този елемент на светлината. Те трябва да използуват въздуха, но обичат най-много този въздух, когато той не носи светлината. Те се отдават на сумрака. И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути. Благодарение на това те могат да се задържат във въздуха.
Чрез това те побеждават тежестта, теглото на Земята, като противопоставят, бих могъл да кажа на това тегло нещо, което е свързано с това тегло, противопоставят го като противотегло, като противотежест.
Но чрез това те впрегнати напълно в областта на земните сили. Ние не бихме могли всъщност никога, да построим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците. Нашата постройка никога не ще отговаря напълно на действителността. Трябва да внесем в тях нещо, което съдържа също и други конструкции. Но можем напълно да конструираме летежа на прилепа със земна динамика и механика.
към текста >>
Ние не бихме могли всъщност никога, да
пост
роим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците.
Те се отдават на сумрака. И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути. Благодарение на това те могат да се задържат във въздуха. Чрез това те побеждават тежестта, теглото на Земята, като противопоставят, бих могъл да кажа на това тегло нещо, което е свързано с това тегло, противопоставят го като противотегло, като противотежест. Но чрез това те впрегнати напълно в областта на земните сили.
Ние не бихме могли всъщност никога, да построим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците.
Нашата постройка никога не ще отговаря напълно на действителността. Трябва да внесем в тях нещо, което съдържа също и други конструкции. Но можем напълно да конструираме летежа на прилепа със земна динамика и механика.
към текста >>
Нашата
пост
ройка никога не ще отговаря напълно на действителността.
И прилепите могат да се държат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих могъл да кажа, карикатурни крила, които съвсем не са действителни крила, а изпънати кожи, кожи изпънати между удължените пръсти, парашути. Благодарение на това те могат да се задържат във въздуха. Чрез това те побеждават тежестта, теглото на Земята, като противопоставят, бих могъл да кажа на това тегло нещо, което е свързано с това тегло, противопоставят го като противотегло, като противотежест. Но чрез това те впрегнати напълно в областта на земните сили. Ние не бихме могли всъщност никога, да построим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците.
Нашата постройка никога не ще отговаря напълно на действителността.
Трябва да внесем в тях нещо, което съдържа също и други конструкции. Но можем напълно да конструираме летежа на прилепа със земна динамика и механика.
към текста >>
Прилепът е в същност едно същество, което
пост
оянно се вслушва в своя собствен летеж, дали този летеж не е застрашен някъде.
Първото животно отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане. Прилепът не обича виждането, и затова той има нещо, бих могъл да кажа, като въплътен страх пред това, което вижда и не иска да вижда. Той би искал да мине бързо покрай нещото: да трябва да вижда и да не иска да вижда така би искал той да профучи навсякъде. Така би искал той да се отклони навсякъде, да мине бързо покрай нещата. И затова, защото иска да профучи навсякъде покрай нещата, той би искал да се вслуша така чудесно във всичко.
Прилепът е в същност едно същество, което постоянно се вслушва в своя собствен летеж, дали този летеж не е застрашен някъде.
към текста >>
Вие виждате, че можем да разберем всичко това само тогава, когато разгледаме прилепа в тази връзка, в която сега го
пост
авихме.
Разглеждайте ушите на прилепа. От тези уши на прилепа можете да видите, че те са настроени към страха от света. Това са много чудни и странни образувания, те са настроени за промъкване дебнешком през света, за страх от света.
Вие виждате, че можем да разберем всичко това само тогава, когато разгледаме прилепа в тази връзка, в която сега го поставихме.
към текста >>
Така Земята е заобиколена от това
пост
оянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме
пост
оянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват.
Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотвореното вещество в царството на духа през време на нейния живот; птицата изпраща такова одухотворено вещество в духовния свят след нейната смърт. Какво прави прилепът? Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух. Чрез това се раждат, бих могъл да кажа, непрестанно духовни бисери в земния въздух.
Така Земята е заобиколена от това постоянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват.
Тези са духовните образи, които виждаме, когато гледаме един прилеп да лети. Фактически той постоянно има за себе си като една комета, нещо като една опашка. Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя. Той я изтласква обратно във въздуха. И също както с физическите очи виждаме да пърха прилепът, така също можем да видим, как пърха във въздуха това съответно духовно образуване, духовна форма на прилепите, които свистят през въздушното пространство.
към текста >>
Фактически той
пост
оянно има за себе си като една комета, нещо като една опашка.
Какво прави прилепът? Прилепът отделя одухотвореното вещество, особено онова одухотворено вещество, което живее в опънатите кожи между пръстите, отделя го през време на неговия живот, обаче не го предава на Вселената, а го отделя в земния въздух. Чрез това се раждат, бих могъл да кажа, непрестанно духовни бисери в земния въздух. Така Земята е заобиколена от това постоянно мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но излъчващите се обратно към Земята онези включвания на въздуха, там където прилепите отделят това, което те одухотворяват. Тези са духовните образи, които виждаме, когато гледаме един прилеп да лети.
Фактически той постоянно има за себе си като една комета, нещо като една опашка.
Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя. Той я изтласква обратно във въздуха. И също както с физическите очи виждаме да пърха прилепът, така също можем да видим, как пърха във въздуха това съответно духовно образуване, духовна форма на прилепите, които свистят през въздушното пространство. И когато знаем: въздухът се състои от кислород, азот и други съставни части, това не е всичко; той се състои също от духовните влияния на прилепите.
към текста >>
42.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Преди да стигнем до там, да разгледаме свързаните с човека в земното съществувание животински, растителни и минерални същества, днес трябва да хвърлим един поглед върху развитието на самия човек, да
пост
авим пред нашата душа някои неща, които са известни от различните изложения, които аз съм дал устно или писмено, които обаче тук трябва да бъдат съ
пост
авени по един обзорен начин.
Преди да стигнем до там, да разгледаме свързаните с човека в земното съществувание животински, растителни и минерални същества, днес трябва да хвърлим един поглед върху развитието на самия човек, да поставим пред нашата душа някои неща, които са известни от различните изложения, които аз съм дал устно или писмено, които обаче тук трябва да бъдат съпоставени по един обзорен начин.
към текста >>
Докато човекът приема в себе си, включва в себе си това, което е горен Космос, става вътрешно едно душевно същество, душевно като концентрация на Космоса, което след това изпуска лъчи навън и си дава формата в човешката глава, така че в човешката глава имаме нещо образувано отвътре навън, в съществото на пеперудата имаме нещо, което е образувано отвън навътре, и за този, който разглежда тези неща ясновиждането, нещата се представят така, че той научава нещо неимоверно, когато
пост
ъпи по следния начин; когато си каже: аз искам да проуча тайните, най-старите тайни, Сатурновите тайни на човешката глава, искам да зная, какви сили са царували всъщност в мозъчната черупка, в черепа.
Двете развития отиват по-нататък. Човекът се овътрешнява, така, че той все повече и повече става едно същество, което изразява откровение на нещо душевно, което отива отвътре навън, представено схематично приблизително както следва: едно същество, което се развива лъчезарещо отвътре навън /нарисувано е на дъската/. Напротив съществото на пеперудата, това е едно същество, върху външната страна на което Космосът стоварва така да се каже всичките свои красоти. Пеперудата е едно същество, което така да се каже посипано с прашеца на крилата е получило всичко, което съществува като красота и величие в Космоса по начина, както аз ви го описах. Следователно трябва да си представим съществото на пеперудата така, че то е така да се каже едно отражение, един огледален образ на красотите на горния Космос.
Докато човекът приема в себе си, включва в себе си това, което е горен Космос, става вътрешно едно душевно същество, душевно като концентрация на Космоса, което след това изпуска лъчи навън и си дава формата в човешката глава, така че в човешката глава имаме нещо образувано отвътре навън, в съществото на пеперудата имаме нещо, което е образувано отвън навътре, и за този, който разглежда тези неща ясновиждането, нещата се представят така, че той научава нещо неимоверно, когато постъпи по следния начин; когато си каже: аз искам да проуча тайните, най-старите тайни, Сатурновите тайни на човешката глава, искам да зная, какви сили са царували всъщност в мозъчната черупка, в черепа.
И той трябва да се остави да бъде насочен върху това, което се вижда навсякъде външно, което навсякъде се влъчва външно, и да изследва съществото на пеперудата. За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблюдение.
към текста >>
За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се
пост
авя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците.
Образува се заложбата на храносмилателната система. През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите. Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата.
За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците.
Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха. През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното волево движение на крайниците. Това е още един съществено различен храносмилателен апарат: по-късно той се метаморфозира в онзи храносмилателен апарат, който е земният храносмилателен апарат. Обаче човекът си присъединява храносмилателния апарат през време на Лунната епоха.
към текста >>
Така ние можем да проследим правилно, как човекът започвайки от главата расте надолу, как Земята прави да му израснат крайниците и ги
пост
авя в нейна служба, че тези крайници се
пост
авят в земното равновесие на притеглянето и на магнетичните сили.
Така ние можем да проследим правилно, как човекът започвайки от главата расте надолу, как Земята прави да му израснат крайниците и ги поставя в нейна служба, че тези крайници се поставят в земното равновесие на притеглянето и на магнетичните сили.
И същевременно с това израстване надолу се развиват различните животински класи.
към текста >>
Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество,
пост
оянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя.
Ето защо ще намерите, че е разбираемо, ако връщайки се към нещо, което вече съм изказал, аз нарисувам още веднъж следното.
Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя.
Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона. Така пеперудената корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса. Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса. И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
към текста >>
Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни
пост
роихме един мост към същността на растенията.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение.
Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията.
Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много. Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада. И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове.
към текста >>
43.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една
пост
оянна опасност, а именно затова, защото това земно естество
пост
оянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно.
Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество.
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно.
И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена.
към текста >>
И те са
пост
оянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма.
Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество. После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно. И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби.
И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма.
Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена. Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята.
към текста >>
Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното,
пост
оянното преобразуване.
И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите.
Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване.
Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж
пост
авят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват.
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват.
От това за Силфите звучи мирова музика. Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба.
към текста >>
Аз
пост
оянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата.
В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз".
Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата.
Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.
към текста >>
Видите ли, Силфата внася
пост
оянно светлината в растението.
Чрез това, че Силфите внасят светлината в растенията, в растението се създава нещо твърде особено.
Видите ли, Силфата внася постоянно светлината в растението.
Светлината, т.е. силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията. Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението.
към текста >>
44.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Физическото тяло, което доставя инструментите за духа, сетивните апарати, не е в състояние да се
пост
ави във връзка със съществата, които стоят на основата на физическия свят.
Вчера аз Ви говорих за другата страна на природното съществувание, за съществата, които придружават като свръхсетивни-невидими същества съществата и процесите на видимата, сетивната природа. Едно старо инстинктивно ясновидство е виждало тези свръхсетивни същества на духовния свят, които стоят зад природното съществувание, виждало ги е както е виждало и сетивните. Днес тези същества са се оттеглили така да се каже от човешкия поглед. Обаче фактът, че този народ на Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите /духовете на огъня/ не може да бъде възприеман както животните, растенията и така нататък на физическия сетивен свят, вината за това е на човека, който в настоящия момент на неговото земно развитие не е в състояние да развие своето душевно-духовно същество без помощта на физическото и етерното тяло. Именно в настоящото положение на земното развитие човекът е заставен да ползува своята душа с помощта на етерното тяло, да ползува своя дух с помощта на физическото тяло.
Физическото тяло, което доставя инструментите за духа, сетивните апарати, не е в състояние да се постави във връзка със съществата, които стоят на основата на физическия свят.
Също така не може да се постави във връзка с тези същества и етерното тяло, от което човекът се нуждае, за да развие своята душа. Чрез това на човека се изплъзва, ако мога да се изразя така, в същност половината от заобикалящия го земен свят. Всичко, което включва онези същества на елементите, за които аз Ви говорих, му се изплъзва. До него не може да се добере физическото и етерното тяло, можем да добием една идея за това, което всъщност се изплъзва на съвременния човек, когато си изясним, що са в същност такива Гноми, Ундини и т.н.
към текста >>
Също така не може да се
пост
ави във връзка с тези същества и етерното тяло, от което човекът се нуждае, за да развие своята душа.
Едно старо инстинктивно ясновидство е виждало тези свръхсетивни същества на духовния свят, които стоят зад природното съществувание, виждало ги е както е виждало и сетивните. Днес тези същества са се оттеглили така да се каже от човешкия поглед. Обаче фактът, че този народ на Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите /духовете на огъня/ не може да бъде възприеман както животните, растенията и така нататък на физическия сетивен свят, вината за това е на човека, който в настоящия момент на неговото земно развитие не е в състояние да развие своето душевно-духовно същество без помощта на физическото и етерното тяло. Именно в настоящото положение на земното развитие човекът е заставен да ползува своята душа с помощта на етерното тяло, да ползува своя дух с помощта на физическото тяло. Физическото тяло, което доставя инструментите за духа, сетивните апарати, не е в състояние да се постави във връзка със съществата, които стоят на основата на физическия свят.
Също така не може да се постави във връзка с тези същества и етерното тяло, от което човекът се нуждае, за да развие своята душа.
Чрез това на човека се изплъзва, ако мога да се изразя така, в същност половината от заобикалящия го земен свят. Всичко, което включва онези същества на елементите, за които аз Ви говорих, му се изплъзва. До него не може да се добере физическото и етерното тяло, можем да добием една идея за това, което всъщност се изплъзва на съвременния човек, когато си изясним, що са в същност такива Гноми, Ундини и т.н.
към текста >>
Гномите трябва така да се каже
пост
оянно и
пост
оянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото
пост
оянно се намират в опасност да изгубят своето вещество.
Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят. И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение. Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество.
Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество.
Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>
Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми
пост
оянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях.
И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение. Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество.
Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях.
За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>
Той трябва
пост
оянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях. За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном. Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот.
Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>
Съществува една германска поговорка, която произхожда от много старо време и изразява много добре това свойство на Гномите, да бъдат
пост
оянно внимателни.
Съществува една германска поговорка, която произхожда от много старо време и изразява много добре това свойство на Гномите, да бъдат постоянно внимателни.
Казва се: Бъди внимателен като един дух от приказките. И такива духове от приказките са именно Гномите. Следователно когато искаме да предупредим някого да бъде внимателен, ние казваме: Бъди внимателен както един Гном. Този Гном е действително едно внимателно същество. Ако бихме могли да поставим в първия чин на един училищен клас като образцов пример един Гном, така че всички да го виждат, тогава този Гном би бил едно отлично същество за подражание от всички ученици в класа.
към текста >>
Ако бихме могли да
пост
авим в първия чин на един училищен клас като образцов пример един Гном, така че всички да го виждат, тогава този Гном би бил едно отлично същество за подражание от всички ученици в класа.
Съществува една германска поговорка, която произхожда от много старо време и изразява много добре това свойство на Гномите, да бъдат постоянно внимателни. Казва се: Бъди внимателен като един дух от приказките. И такива духове от приказките са именно Гномите. Следователно когато искаме да предупредим някого да бъде внимателен, ние казваме: Бъди внимателен както един Гном. Този Гном е действително едно внимателно същество.
Ако бихме могли да поставим в първия чин на един училищен клас като образцов пример един Гном, така че всички да го виждат, тогава този Гном би бил едно отлично същество за подражание от всички ученици в класа.
към текста >>
Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези
пост
оянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя.
Човек би възприел същевременно в своето същество всичко това, което работи като разрушителни сили в него, което непрестанно разгражда. И ако човек би ги възприел неподготвен, тези Гноми биха били истински символи на смъртта. Той би се изплашил извънредно много от тази гледка, ако не би чул нищо за тях в своя обикновен ум и те биха му се явили при неговото заспиване и биха го погребали така да се каже, защото така изглежда положението, Гномите биха го погребали отвъд в астралния свят, в който той влиза при заспиването. Защото това е едно погребване чрез Гномите, което става при заспиването, гледано от отвъдния свят, от астралния свят. То това е така само за момента на заспиването.
Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя.
Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло. Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините. Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши.
към текста >>
Както за дневното съзнание имаме около нас съществата с резки очертания, така също за проясненото нощно съзнание биха се представили тези
пост
оянно превръщащи се същества, тези възбуждащи подобно на море вълни и отново потопяващи се същества.
Обаче когато човекът навлиза в дълбокия сън без сънища, и не сънят е лишен от сънища за него, но с помощта на Инспирацията може да бъде прозрян този сън, тогава пред духовния поглед изпъкват от морето на астралното, в което Гномите погребват някак си човека при заспиването, тогава от астралното море изпъкват съществата на Ундините и те стават видими в дълбокия сън. Сънят заличава, угасва обикновеното съзнание. Проясненото за съня съзнание има като съдържание този чудесен свят на превръщащия се течен елемент, на подаващия се на метаморфозите на Ундините по всички възможни начини течен елемент.
Както за дневното съзнание имаме около нас съществата с резки очертания, така също за проясненото нощно съзнание биха се представили тези постоянно превръщащи се същества, тези възбуждащи подобно на море вълни и отново потопяващи се същества.
Целият дълбок сън е в същност изпълнен с това, че около човека съществува едно подвижно море от живи същества, едно подвижно море от Ундини.
към текста >>
Зложелателните същества се различават преди всичко чрез това от доброжелателните, че доброжелателните се придържат повече към растителното и минералното царство; обаче зложелателните искат
пост
оянно да отидат при животинското царство и при човешкото царство, а още по-злите също при растителното и минералното царство.
Но не всички са доброжелателни същества. И в момента, когато човек прониква в света, в който действуват тези същества, там не се намират само доброжелателните, а има и зложелателни. И тук първо човек трябва да си със тави едно схващане, едно разбиране, кои от тях са доброжелателни и кои зложелателни. Това не е така лесно. Вие ще разберете това от факта, как аз трябва да Ви опиша зложелателните.
Зложелателните същества се различават преди всичко чрез това от доброжелателните, че доброжелателните се придържат повече към растителното и минералното царство; обаче зложелателните искат постоянно да отидат при животинското царство и при човешкото царство, а още по-злите също при растителното и минералното царство.
Но можем да получим вече едно напълно съответно понятие за зложелателността, която същества на това царство могат да имат, ако разгледаме онези, които искат да се домогнат до човека и до животните и искат да произведат всъщност в човека това, което висшите йерархии са отредили на доброжелателните за растителното и минералното царство.
към текста >>
Вишну представляваше онази сфера, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той
пост
оянно трябва да износва изграденото, доколкото това трябва
пост
оянно да се трансформира.
Тези са нещата, които в същност са стояли на основата на такива интуиции получени от инстинктивното ясновидство, каквито са интуициите на индийците за Брахма, Вишну, Шива. Брахма представляваше действуващото същество в мировата сфера, която трябва да действува върху човека.
Вишну представляваше онази сфера, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той постоянно трябва да износва изграденото, доколкото това трябва постоянно да се трансформира.
И Шива представляваше всичко онова, което е свързано с разрушителните сили. И в по-старите времена на индийската висока култура се казваше: Брахма е вътрешно сроден с всичко онова, което е от огнено естество, което е от естеството на съществата на огъня /Саламандрите/ и от естеството на Силфите; Вишну е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Силфите и на Ундините; Шива е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Гномите и на Ундините. Въобще когато се върнем назад към тези по-стари представи, ние намираме на всякъде образни изрази за това, което днес отново трябва да търсим като тайни лежащи на основата на природата.
към текста >>
45.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но
пост
авяйки си тази задача, тези Коболди, тези Гноми се чувствуват особено много важни, защото събират най-различните опитности в цялото земно съществувание и се подготвят, когато цялото вещество, цяла та материя на Земята бъде разпръсната във Вселената, когато тя се развие като едно ново небесно тяло познато от Духовната Наука като бъдещ Юпитер, да запазят тогава в структурата на Земята това, което е доброто в тази структура и да въплътят тогава това като един вид скелет на Юпитер.
Но поставяйки си тази задача, тези Коболди, тези Гноми се чувствуват особено много важни, защото събират най-различните опитности в цялото земно съществувание и се подготвят, когато цялото вещество, цяла та материя на Земята бъде разпръсната във Вселената, когато тя се развие като едно ново небесно тяло познато от Духовната Наука като бъдещ Юпитер, да запазят тогава в структурата на Земята това, което е доброто в тази структура и да въплътят тогава това като един вид скелет на Юпитер.
към текста >>
Те са съхранителите на
пост
оянството, на непреривността на твърдата структура в развитието.
Тези са нещата, които се получават по отношение на света на Гномите. Чрез това Гномите получават едно интересно, едно извънредно интересно отношение към цялата еволюция на Вселената. Те винаги пренасят твърдото състояние от предишното в твърдото състояние на по-късното.
Те са съхранителите на постоянството, на непреривността на твърдата структура в развитието.
Те съхраняват по този начин твърдата структура от едно небесно тяло в друго небесно тяло. Представлява най-интересното нещо да пристъпим към тези духовни същества на един свръхсетивен свят и да проучим тяхната задача, защото само благодарение на това получаваме впечатлението, как всичко, което съществува като същества в света, сътрудничи за цялото устройство на света.
към текста >>
Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва
пост
оянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество.
А сега да преминем към Силфите. Ние намираме в течение на годината умиращите птици. Аз Ви описах, как тези умиращи птици имат своето одухотворено вещество, как те искат да предадат това одухотворено вещество на висшите светове, за да отиде то от Земята в по-горните светове. Но за това са необходими посредници. И тези посредници са Силфите.
Положението е такова, че фактически чрез умиращия свят на птиците въздухът се изпълва постоянно с астралност, с една по-нисша астралност, но именно с астралност, с астрално вещество.
В това астрално вещество, не мога да кажа пърхат, а бих могъл да кажа, ако думата не би звучала грозно, отлитат отлитат Силфите. Те приемат това, което идва от умиращите птици, отнасят го отново с копнеж нагоре във висините и искат да бъдат вдишани от Съществата на висшите йерархии. Те се предлагат като нещо, което е дихателна същност на висшите йерархии. Отново едно величествено зрелище! Виждайки как птичият свят умира, това астрално, вътрешно блестящо вещество преминава във въздуха.
към текста >>
Ние хората се намираме
пост
оянно вътре в това, което става тук, и положението е в същност такова, макар и първоначално човекът да не е в състояние да обхване със своето обикновено съзнание този заобикалящ го свят, положението, казвам, е всъщност такова, че всяка нощ ние се намираме в тъкането и работата на тези същества, вземаме с нашия Аз и с нашето астрално тяло участие в това, което тези същества вършат.
Всичко това, което накрая виждаме като една чудесна мирова картина, която обаче е израз на това, което става на Земята, всичко това става първо в неговия начален стадий на Земята.
Ние хората се намираме постоянно вътре в това, което става тук, и положението е в същност такова, макар и първоначално човекът да не е в състояние да обхване със своето обикновено съзнание този заобикалящ го свят, положението, казвам, е всъщност такова, че всяка нощ ние се намираме в тъкането и работата на тези същества, вземаме с нашия Аз и с нашето астрално тяло участие в това, което тези същества вършат.
към текста >>
Обаче духовният човек, Азът и астралното тяло са заобиколени през нощта от тези същества на елементите, които живеят около и това е всъщност едно
пост
оянно предупреждение за човека той да напредне със своето съзнание , така че да знае повече за света.
Видите ли, на физическото поле е често пъти неприятно човек да бъде заобиколен от комари и тем подобни.
Обаче духовният човек, Азът и астралното тяло са заобиколени през нощта от тези същества на елементите, които живеят около и това е всъщност едно постоянно предупреждение за човека той да напредне със своето съзнание , така че да знае повече за света.
към текста >>
И когато сме се вживели в това, което тези същества имат да кажат на човека, ние разбираме също
пост
епенно, как те изразяват тяхното собствено същество.
И когато сме се вживели в това, което тези същества имат да кажат на човека, ние разбираме също постепенно, как те изразяват тяхното собствено същество.
Гномите например приблизително така:
към текста >>
Видите ли, аз се
пост
арах, доколкото това е възможно, да Ви дам тук едно понятие, как тези същества на царствата на елементите охарактеризират сами себе си и какво предупреждават те първо човека, какво му на помнят.
Видите ли, аз се постарах, доколкото това е възможно, да Ви дам тук едно понятие, как тези същества на царствата на елементите охарактеризират сами себе си и какво предупреждават те първо човека, какво му на помнят.
Но те не са така недружелюбни, да нашепват на човека само нещо отрицателно, а изричат така да се каже лапидарни изречения. Човек чувствува тези лапидарни изречения като нещо извънредно исполинско. И при такива неща Вие трябва да си усвоите вече едно чувство за това, колко различно е, дали изговаря ме едно изречение само в човешки думи, колкото и красиви да са те, или дали едно такова изречение прозвучава космически от цялата мощна войска на Гномите. Начинът, по който се ражда едно такова изречение, прави именно тази разлика. И когато човек се вслушва в Гномите, тогава срещу него звучи хорът на Гномите, след като той му е дал предупреждението, което аз написах, тогава срещу него звучи хорът на Гномите:
към текста >>
Не общата абстрактна истина, че светът е роден от Словото, може да ни даде напълно цялостно това, а може да ни го даде цялостно само това, когато
пост
епенно разберем, как мировото Слово е съставено в неговите различни нюанси от гласовете на отделните същества, така че тези различни нюанси звучат и говорят във великата хармония на светя и в мощната мирова мелодия, когато то твори.
Да, така се представя това пренесено в думи, както би могло да се яви някому. Обаче тези думи, тези слова принадлежат на мировите слова и макар ние да не ги чуваме с нашето обикновено съзнание, тези слова не са без значение за хората. И прадревният възглед, който е произлязъл от едно инстинктивно ясновиждане, според който възглед светът е бил създаден от Словото, този възглед е именно една истина. Обаче мировото Слово не е едно съчетание на срички, едно съчетание от малко срички, а мировото Слово е онова, което звучи от безброй и безброй същества, то звучи заедно от безброй същества. Безброй и безброй същества имат да кажат нещо и мировото Слово звучи заедно от тези безброй и безброй същества.
Не общата абстрактна истина, че светът е роден от Словото, може да ни даде напълно цялостно това, а може да ни го даде цялостно само това, когато постепенно разберем, как мировото Слово е съставено в неговите различни нюанси от гласовете на отделните същества, така че тези различни нюанси звучат и говорят във великата хармония на светя и в мощната мирова мелодия, когато то твори.
към текста >>
46.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Трябва да бъдем наясно върху факта, че онова, което днес стои пред нас като човек, е резултат на онова дълго космическо развитие, което аз
пост
оянно съм излагал като Сатурново, Слънчево, Лунно и Земно развитие.
Трябва да бъдем наясно върху факта, че онова, което днес стои пред нас като човек, е резултат на онова дълго космическо развитие, което аз постоянно съм излагал като Сатурново, Слънчево, Лунно и Земно развитие.
Земното развитие не е още завършено. Но нека бъдем наясно върху това, какво дължи в същност човекът на Земното развитие в тесния смисъл, на това Земно развитие, което е последвало Лунното развитие.
към текста >>
Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват
пост
оянно тенденция да се превърнат в топлинен етер.
И нека отидем по-нататък, да отидем при растителните вещества, които човекът приема в себе си като храна. Човекът приема в себе си растителните вещества; той самият принадлежи на света, когато развива растителното също в себе си.
Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват постоянно тенденция да се превърнат в топлинен етер.
Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние. Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма.
към текста >>
Растителните вещества проявяват в човека
пост
оянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние.
И нека отидем по-нататък, да отидем при растителните вещества, които човекът приема в себе си като храна. Човекът приема в себе си растителните вещества; той самият принадлежи на света, когато развива растителното също в себе си. Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват постоянно тенденция да се превърнат в топлинен етер.
Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние.
Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
към текста >>
Само всичко човешко може да приеме в него твърдата земна форма и да я запази
пост
оянно.
Всичко минерално трябва да премине в човека някога в топлинен етер. Всичко растително в човека трябва да мине в човека през преходната форма на въздухообразното. Всичко животинско в човека трябва да ми не през преходната форма на течното състояние.
Само всичко човешко може да приеме в него твърдата земна форма и да я запази постоянно.
Тази е една от тайните на човешкия организъм.
към текста >>
И този етер, който бива
пост
оянно произведен от въглерода, е онова, което прави сега човешкия организъм годен да се отвори за духовните влияния, да приеме астрално-етерните действия от Космоса.
Физическата наука казва само: въглеродът бива издишван с въглеродната киселина /въглеродния двуокис/. Обаче това е само едната страна на целия процес. Човекът издишва въглеродната киселина, обаче въглеродът, който е съединен с кислорода, оставя в човешкия организъм етер. Този етер прониква в етерното тяло на човека.
И този етер, който бива постоянно произведен от въглерода, е онова, което прави сега човешкия организъм годен да се отвори за духовните влияния, да приеме астрално-етерните действия от Космоса.
Този етер, който въглеродът оставя в човешкия организъм, привлича космическите импулси, онези космически импулси, които отново действуват формиращо върху човека, подготвят например неговата нервна система, за да може тя да стане носител на мислите. Този етер трябва постоянно да прониква нашите сетива, например нашите очи, за да могат очите да виждат, за да могат очите да приемат външния светлинен етер. Следователно ние дължим на въглерода това, че имаме в нас една етерна подготовка, която ни прави способни да се отворим за действията на духовните сили на света.
към текста >>
Този етер трябва
пост
оянно да прониква нашите сетива, например нашите очи, за да могат очите да виждат, за да могат очите да приемат външния светлинен етер.
Обаче това е само едната страна на целия процес. Човекът издишва въглеродната киселина, обаче въглеродът, който е съединен с кислорода, оставя в човешкия организъм етер. Този етер прониква в етерното тяло на човека. И този етер, който бива постоянно произведен от въглерода, е онова, което прави сега човешкия организъм годен да се отвори за духовните влияния, да приеме астрално-етерните действия от Космоса. Този етер, който въглеродът оставя в човешкия организъм, привлича космическите импулси, онези космически импулси, които отново действуват формиращо върху човека, подготвят например неговата нервна система, за да може тя да стане носител на мислите.
Този етер трябва постоянно да прониква нашите сетива, например нашите очи, за да могат очите да виждат, за да могат очите да приемат външния светлинен етер.
Следователно ние дължим на въглерода това, че имаме в нас една етерна подготовка, която ни прави способни да се отворим за действията на духовните сили на света.
към текста >>
Обаче системата на обмяната на веществата като човешка система е
пост
авена в целия Космос така, че тя не може да съществува сама за себе си.
Всичко това се подготвя още в системата на обмяната на веществата.
Обаче системата на обмяната на веществата като човешка система е поставена в целия Космос така, че тя не може да съществува сама за себе си.
Системата на обмяната на веществата не може да съществува сама за себе си. Ето защо тя е била образувана в човека като една трета система в нейната заложба. Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека. Обаче това хранене на може да съществува само за себе си.
към текста >>
Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е
пост
оянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен.
Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека. Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си.
Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен.
И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата. Ето защо който иска да проведе едно действително рационално наблюдение на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти? Защото ако вземем всички явления от приемането на храната в устата, от преработването на храната, като превръщаме в нас различните вещества в скорбяла и захар и т.н., ако вземем обвиването на храната в устата с птиалина, ако отидем по-нататък, ако вземем обработването на храната от пепсина в стомаха, ако отидем по-нататък и вземем отново обработването на продуктите на обмяната на веществата в храносмилателната система, при тяхното преминаване в лимфатичната система, при тяхното преминаване в кръвта, тогава трябва да обследваме всеки отделен процес, а това са безброй процеси, с които имаме работа. Смесването на продуктите на обмяната на веществата с излъчванията на панкреатичната жлеза, която се прибавя след това, смесването на веществата с излъчванията на жлъчката, ние трябва да питаме всеки отделен процес, какво искаш ти всъщност? И всеки отделен процес ще ни отговори: Ако съм сам, тогава аз съм един такъв процес, който непрестанно прави човека болен.
към текста >>
В следващите сказки ние ще разберем, че това, което на пръв поглед би могло да изглежда като глу
пост
в организацията на света, а именно, че в човека започва нещо, което, ако не бъде спряно на половината път, би направило човека болен, ние ще разберем, че това е много мъдро устроено.
В следващите сказки ние ще разберем, че това, което на пръв поглед би могло да изглежда като глупост в организацията на света, а именно, че в човека започва нещо, което, ако не бъде спряно на половината път, би направило човека болен, ние ще разберем, че това е много мъдро устроено.
Но сега искаме да го разгледаме временно като факт, искаме да обърнем внимание върху това, че подробностите в процесите на обмяната на веществата, когато ги проследим вътрешно в тяхната същност, биха отговорили: Ние сме на път да направим да заболее целият организъм. Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси.
към текста >>
Процесите на кръвообращението съдържат
пост
оянно лекуващи процеси.
В следващите сказки ние ще разберем, че това, което на пръв поглед би могло да изглежда като глупост в организацията на света, а именно, че в човека започва нещо, което, ако не бъде спряно на половината път, би направило човека болен, ние ще разберем, че това е много мъдро устроено. Но сега искаме да го разгледаме временно като факт, искаме да обърнем внимание върху това, че подробностите в процесите на обмяната на веществата, когато ги проследим вътрешно в тяхната същност, биха отговорили: Ние сме на път да направим да заболее целият организъм. Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението.
Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси.
Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие. През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар. Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл.
към текста >>
Този ритъм на дишането трябва
пост
оянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази
пост
оянно този ритъм.
А точката, в която Слънцето изгрява в началото на пролетта изминава целия зодиак в течение на 25920 години. В неговата средна възраст човекът прави дневно средно 25920 вдишки. Ударите на пулса са четири пъти повече. Другото кръвообращение, повече вътрешно кон центрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата. Дихателното обръщение е това, което отговаря на външното съобщение на човека с външния свят, което е взаимоотношението с външния свят.
Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм.
Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден. Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса. Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса. В това деление и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека.
към текста >>
Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането
пост
оянно го възвръща в Космоса.
Дихателното обръщение е това, което отговаря на външното съобщение на човека с външния свят, което е взаимоотношението с външния свят. Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм. Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден. Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса.
Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса.
В това деление и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека. Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на дихателния процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса.
към текста >>
В това деление и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който
пост
оянно се извършва в човека.
Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм. Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден. Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса. Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса.
В това деление и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека.
Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на дихателния процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса.
към текста >>
Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат
пост
оянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва
пост
оянно да развива тенденцията да остава здрав.
Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав.
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос.
към текста >>
И тъй като в нашия среден организъм се раждат
пост
оянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система.
Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав.
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система.
Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас
пост
оянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос.
И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването. Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са
пост
оянно процеси на оздравяването.
От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии. Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата.
Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването.
Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
А сега представете си, какво можете да проучите при онова небесно тяло, което е било
пост
авено така да се каже като най-достойния духовен обект на проучването на границата на нашата планетна система.
А сега представете си, какво можете да проучите при онова небесно тяло, което е било поставено така да се каже като най-достойния духовен обект на проучването на границата на нашата планетна система.
Там в средата се намира онова, което съдържа в себе си силите, които, ако си представим концентрирани върху Земята, са сили създаващи заболяване, а в околността се показват кръжащите сили на оздравяването. И който има възприемчивост за такива неща, той ще види там в пръстените на планетата Сатурн силите изразени в такава форма, в каквато не могат да се намерят в това, което заобикаля Земята, ще види, че там е това, което е кръжащото здраве. Тези пръстени на Сатурн са и още нещо съвършено друго от това, което астрономите казват за тях. Тези пръстени на Сатурн са кръжащо здраве и вътрешността на Сатурн е заболяващо то, създаващото болест, виждано в най-чистата концентрация. И така в планетата Сатурн, която е поставена на най-външния край на нашата планетна система, ние вижда ме да се извършва същият процес, който носим в нас непрестанно в нашата обмяна на веществата и в на шия организъм на кръвообращението Но ние виждаме също, как нашият духовен поглед е насочен именно върху света на втората йерархия, съставена от духовните същества Кириотетес /Господства/, Динамис /Сили/ и Ексузиаи /Власти/; върху света на първата йерархия съставена от Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>
И така в планетата Сатурн, която е
пост
авена на най-външния край на нашата планетна система, ние вижда ме да се извършва същият процес, който носим в нас непрестанно в нашата обмяна на веществата и в на шия организъм на кръвообращението Но ние виждаме също, как нашият духовен поглед е насочен именно върху света на втората йерархия, съставена от духовните същества Кириотетес /Господства/, Динамис /Сили/ и Ексузиаи /Власти/; върху света на първата йерархия съставена от Серафимите, Херувимите и Престолите.
А сега представете си, какво можете да проучите при онова небесно тяло, което е било поставено така да се каже като най-достойния духовен обект на проучването на границата на нашата планетна система. Там в средата се намира онова, което съдържа в себе си силите, които, ако си представим концентрирани върху Земята, са сили създаващи заболяване, а в околността се показват кръжащите сили на оздравяването. И който има възприемчивост за такива неща, той ще види там в пръстените на планетата Сатурн силите изразени в такава форма, в каквато не могат да се намерят в това, което заобикаля Земята, ще види, че там е това, което е кръжащото здраве. Тези пръстени на Сатурн са и още нещо съвършено друго от това, което астрономите казват за тях. Тези пръстени на Сатурн са кръжащо здраве и вътрешността на Сатурн е заболяващо то, създаващото болест, виждано в най-чистата концентрация.
И така в планетата Сатурн, която е поставена на най-външния край на нашата планетна система, ние вижда ме да се извършва същият процес, който носим в нас непрестанно в нашата обмяна на веществата и в на шия организъм на кръвообращението Но ние виждаме също, как нашият духовен поглед е насочен именно върху света на втората йерархия, съставена от духовните същества Кириотетес /Господства/, Динамис /Сили/ и Ексузиаи /Власти/; върху света на първата йерархия съставена от Серафимите, Херувимите и Престолите.
Когато насочим внимателно духовния поглед върху планетата Сатурн и неговия пръстен, ние сме на сочени към тези горни йерархии, как те гледат, бих могъл да кажа, върху това, което създава болест и това, което оздравява.
към текста >>
Това са силите, които така да се каже се разцъфтяват навън от изцелението, което
пост
оянно става в човека.
И това удоволствие е сега една сила във Вселената. Това удоволствие на висшите йерархии прониква след това със своите течения нашата нервно-сетивна система и образува в нея силите на духовното развитие на човека.
Това са силите, които така да се каже се разцъфтяват навън от изцелението, което постоянно става в човека.
Така че на трето място имаме духовното развитие.
към текста >>
Те ще трябва да изхождат от процесите на обмяната на веществата, а другото трябва да бъде най-много пред
пост
авка ние ще има да говорим още върху това -; анатомията, тънката анатомия трябва да бъде изходната точка, защото тя е нещо твърдо установено.
Всяко отделно звено на познанието на човека трябва да бъде, бих могъл да кажа, вдъхновено по определен начин от онова, което лежи на основата на това, което аз казах тук. Предположете, че някой иска да установи една система на лечебното изкуство, една действително рационална система на лечебното изкуство. Какво трябва да съдържа тази система? Естествено тя трябва да съдържа главно процесите на лечението. Обаче от какво трябва да изхождат процесите на лечението?
Те ще трябва да изхождат от процесите на обмяната на веществата, а другото трябва да бъде най-много предпоставка ние ще има да говорим още върху това -; анатомията, тънката анатомия трябва да бъде изходната точка, защото тя е нещо твърдо установено.
Тя представлява вече нещо напълно човешко.
към текста >>
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя
пост
оянно тенденцията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния.
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тенденцията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния.
Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата. Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение. Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили. Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е.
към текста >>
След това, бих могъл да кажа, ще се
пост
игне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили.
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тенденцията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния. Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата. Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение. Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека.
След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили.
Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е. никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото мислене при развитието на духовните процеси на човека.
към текста >>
Обаче ще бъде
пост
игнато нещо само тогава, когато бъде фактически развита една такава система на медицината.
Вие виждате следователно също, как днес трябва да бъде създадена една система на медицината от едно общо познание на човека. Това чувствуват някои хора.
Обаче ще бъде постигнато нещо само тогава, когато бъде фактически развита една такава система на медицината.
Ако разгледате днес ръководства по лечебното изкуство, ще видите, че не се започва със системата на обмяната на веществата или това се прави само в редки случаи. Но от това трябва да се изходи, иначе не може да се познае, в какво се състои въобще естеството на болестта.
към текста >>
Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме
пост
оянно като нормални про-цеси в течната кръв.
В тази течаща течност, какви процеси стават непрестанно в нея? В нея непрестанно стават процеси. Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган. В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления.
Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв.
Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е. на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв. Един абсолютно нормален, здравословен процес разместен, поставен на друго място, на което той не принадлежи, е един процес причиняващ заболяване. И определени болести на нервната система се състоят именно в това, че нервната система, която в цялата нейна организация е полюсно противоположна на кръвната система, трябва да изпита проникването в нея на нормалните процеси на кръвта. Когато процесите, които са нормални процеси в кръвоносните съдове, проникнат в нервните пътища, и това става при най-лекото проникване, тогава нервните пътища са обхванати от възпаления, които се намират съвсем в началото на възпалението, и ние получаваме различните форми на болна та нервна система.
към текста >>
на втвърдените места, процеси, които трябва
пост
оянно да стават в течащата кръв.
Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган. В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е.
на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв.
Един абсолютно нормален, здравословен процес разместен, поставен на друго място, на което той не принадлежи, е един процес причиняващ заболяване. И определени болести на нервната система се състоят именно в това, че нервната система, която в цялата нейна организация е полюсно противоположна на кръвната система, трябва да изпита проникването в нея на нормалните процеси на кръвта. Когато процесите, които са нормални процеси в кръвоносните съдове, проникнат в нервните пътища, и това става при най-лекото проникване, тогава нервните пътища са обхванати от възпаления, които се намират съвсем в началото на възпалението, и ние получаваме различните форми на болна та нервна система.
към текста >>
Един абсолютно нормален, здравословен процес разместен,
пост
авен на друго място, на което той не принадлежи, е един процес причиняващ заболяване.
В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е. на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв.
Един абсолютно нормален, здравословен процес разместен, поставен на друго място, на което той не принадлежи, е един процес причиняващ заболяване.
И определени болести на нервната система се състоят именно в това, че нервната система, която в цялата нейна организация е полюсно противоположна на кръвната система, трябва да изпита проникването в нея на нормалните процеси на кръвта. Когато процесите, които са нормални процеси в кръвоносните съдове, проникнат в нервните пътища, и това става при най-лекото проникване, тогава нервните пътища са обхванати от възпаления, които се намират съвсем в началото на възпалението, и ние получаваме различните форми на болна та нервна система.
към текста >>
Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва
пост
оянно да съществуват в кръвта.
Вие виждате, тук ние отново навлизаме в една област на терапията, на процесите на лечението. Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото. То е стигнало само на едно погрешно място чрез един не правилен процес.
Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта.
Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание. От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие. В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
към текста >>
Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият
пост
оянни лечения.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес.
Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения.
И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек. Тук духовете на природата, започвайки от йерархиите надолу до духовете на елементите, за които аз Ви говорих, третират като лечители това, което би могло да се яви също в живота като смущаващи, предизвикващи болести процеси. Тогава ние не правим вече нищо друго, освен едно прочитане. Защото когато виждаме, какво става там навън, когато след това прилагаме като лечително средство това или онова вещество, или го преработваме като лечително вещество, тогава ние просто заставаме и се питаме: къде се явява желязото? Къде се явява този или онзи метал в артериите?
към текста >>
Да, всяко минаване през света е в действителност едно истинско проучване на това, което храни, което лекува, едно проучване на духовното, защото в природата
пост
оянно се получават заболявания и
пост
оянно се лекува.
Да, всяко минаване през света е в действителност едно истинско проучване на това, което храни, което лекува, едно проучване на духовното, защото в природата постоянно се получават заболявания и постоянно се лекува.
Там навън се намират великите процеси на лечението. Ние трябва само да ги приложим върху човека. Това е чудното съвместно действие на Макрокосмоса с микрокосмоса. Действително представлява една дълбока истина това, което аз съм казал на някои от Вас в тази или онази форма:
към текста >>
Те се отдалечават от природата, колкото е възможно повече, правят нещо, което им затваря погледа за природата, защото това, което искат да изследват,
пост
авят го в едно стъкло върху една малка масичка; окото не гледа в природата, а гледа в стъклото.
Днес хората са свикнали с нещо друго.
Те се отдалечават от природата, колкото е възможно повече, правят нещо, което им затваря погледа за природата, защото това, което искат да изследват, поставят го в едно стъкло върху една малка масичка; окото не гледа в природата, а гледа в стъклото.
Самият поглед е откъснат от природата. Те наричат това един микроскоп. Бихме могли също така да го наречем в известно отношение един нулескоп, защото се откъсваме от природата. И хората не знаят, когато са увеличили това там долу под микроскопа, че фактически имат за духовното познание същото нещо, което би се случило, ако процесът би станал в природата. Помислете само, когато вземете нещо съвсем малко от човека и го увеличите под микроскопа, за да можете да го наблюдавате, Вие вършите с това малко нещо от човека същото, което бихте сторили с човека, ако бихте го разкъсали така нашироко и надалече!
към текста >>
47.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Докато не съзираме това, ние
пост
оянно и
пост
оянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата.
От изложеното до сега можахте да видите, че отношенията на заобикалящия човека свят към самия този човек са нещо твърде различно от това, което хората си рисуват често според днешните понятия. Те мислят твърде леко: онова, което живее в заобикалящия човека свят, което принадлежи на минералното, растителното и животинското царства и след това бива прието от човека, че то продължава някак своите процеси, своите външни материални процеси, които физикът, химикът и така нататък изследват в самия човек. Но за това не може и дума да става, а трябва да бъдем наясно, че в процесите вътре в човешката кожа всичко е различно от това, което става вън от човешката кожа, че в тези кожни процеси се намира един свят съвършено различен от външния.
Докато не съзираме това, ние постоянно и постоянно ще размишляваме върху това, как това или онова, което изследваме в ретортата или по някой друг начин, се продължава в човешкия организъм, и човешкият организъм ще бъде считан само като едно по-сложно устройство на процесите наблюдавани в ретортата.
към текста >>
Но с това е свързано още нещо съвършено друго; с него е свързано обстоятелството, че например нещо, което има твърда форма, което още в устата се превръща в течно състояние, бива изменено след това по-нататък до топлинен етер; приемайки в човека течната форма, то
пост
епенно губи от своето тегло и става чуждо на Земята; и докато стигне нагоре до формата на топлинния етер, то е напълно готово да приеме в себе си духовното, което идва отгоре, което идва от мировите далечини.
Но с това е свързано още нещо съвършено друго; с него е свързано обстоятелството, че например нещо, което има твърда форма, което още в устата се превръща в течно състояние, бива изменено след това по-нататък до топлинен етер; приемайки в човека течната форма, то постепенно губи от своето тегло и става чуждо на Земята; и докато стигне нагоре до формата на топлинния етер, то е напълно готово да приеме в себе си духовното, което идва отгоре, което идва от мировите далечини.
към текста >>
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противо
пост
ави на растението никаква човешка форма.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението.
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
към текста >>
Следователно когато станете отново материалистични и започвате да мислите, какво трябва да изживее хищното животно, като се
пост
авяте на неговото място, и си представяте сега: какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене?
Естествено при такива неща трябва да си представите, че това бива изживяно в едно друго съзнание.
Следователно когато станете отново материалистични и започвате да мислите, какво трябва да изживее хищното животно, като се поставяте на неговото място, и си представяте сега: какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене?
И започнете тогава да отидете за хищното животно според това, какво би могло да бъде за вас едно такова Камалока, тогава Вие сте естествено материалистични, в същност анималистични; тогава Вие се пренасяте в животинската при рода. Естествено ние трябва да разберем тези неща, ако искаме да разберем света, но не трябва да се пренасяме така да се каже в тези неща, както материалистът се пренася за целия свят в неживата материя.
към текста >>
Ето защо аз никога не ще
пост
авя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна.
Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината. Какви последствия извлича след това човек за своя начин на живот, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините.
Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна.
Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в сфера та на собственото изживяване. Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене.
към текста >>
Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат
пост
авени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са
пост
авени в сфера та на собственото изживяване.
Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината. Какви последствия извлича след това човек за своя начин на живот, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините. Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна.
Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в сфера та на собственото изживяване.
Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене.
към текста >>
Ако човекът иска да си запази тези формиращи сили за по-късна възраст, той не ще
пост
ъпи добре, ако иска да подпомогне това чрез консумиране на мляко; защото онова, което при детето отива към главата и чрез съществуващите до смяната на зъбите сили в главата е в състояние да излъчва формиращи сили в цялото тяло, то не съществува вече при по-късния, при по-възрастния човек.
Ако човекът иска да си запази тези формиращи сили за по-късна възраст, той не ще постъпи добре, ако иска да подпомогне това чрез консумиране на мляко; защото онова, което при детето отива към главата и чрез съществуващите до смяната на зъбите сили в главата е в състояние да излъчва формиращи сили в цялото тяло, то не съществува вече при по-късния, при по-възрастния човек.
Тогава целият останал организъм трябва да излъчва формиращите сили. И тези формиращи сили за останалия организъм, те могат да бъдат подпомогнати твърде особено в тяхната импулсивност, като човекът приема нещо, което действува различно от главата.
към текста >>
48.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тя се занимава по-малко с това, което идва от човека като импулси, които се коренят на онова място, на което много често хората
пост
авят по неопределен начин например съвестта.
Модерната цивилизация насочва човека например още съгласно неговото възпитание все повече и повече към това, да задава въпроса: Кое е полезно? Кое е било конвенционално установено? Що е заповед? Що е закон? И така нататък.
Тя се занимава по-малко с това, което идва от човека като импулси, които се коренят на онова място, на което много често хората поставят по неопределен начин например съвестта.
към текста >>
Сега Вие можете да
пост
авите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива
пост
авен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза?
Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза?
към текста >>
И така Азът и астралното тяло се оттеглят /от физическото и от етерното тяло/ и като се оттеглят по този начин те вземат със себе си това което през време на живота е останало незабелязано, защото
пост
оянно е било потопено във физическото тяло.
Нека разгледаме мъртвия труп. Нека разгледаме с духовните очи етерния труп. Там ние можем да видим нещо, което не предизвиква вече едно човешко съждение, едно морално съждение, също както растението, камъкът не предизвикват едно морално човешко съждение. Това, което се крие там като морална природа, то се е превърнало в природни сили. Обаче човекът е всмукал много нещо от това през време на своя живот и той го взема със себе си когато преминава вратата на смъртта.
И така Азът и астралното тяло се оттеглят /от физическото и от етерното тяло/ и като се оттеглят по този начин те вземат със себе си това което през време на живота е останало незабелязано, защото постоянно е било потопено във физическото тяло.
Този Аз и това астрално тяло вземат със себе си в духовния свят всички импулси на човешката омраза и на студенината по отношение на хората, които са се настанили в душата. Аз казах, че може да се забележи колко много се е посадило в човека от човешкото неразбиране и от човешката омраза в нашата цивилизация от различни неща, за които ще има още да говорим, че това може да се забележи едвам когато виждаме човека да мине през вратата на смъртта.
към текста >>
В свръхсетивния свят, в който влизат така наречените мъртви, днес могат да се видят в действителност
пост
оянно истински течения, които, ако биха действували такива, каквито са непосредствено, биха задържали хората в техния напредък.
Обаче това, което той занася там със себе си, е духовният остатък на онова, което трябва да се намира във физическото тяло, което трябва да съставлява физическото и етерното тяло. В човешкото неразбиране и в човешката омраза човекът носи в духовния свят остатъците на това, което принадлежи всъщност на физическия свят, и той го занася по един духовен начин. Никога не би било от полза за човека да носи по-нататък това през време на живота между смъртта и едно раждане, защото той не би могъл никак да напредне, би се спъвал при всяка крачка в своето по-нататъшно развитие между смъртта и едно ново раждане, ако би трябвало да носи по-нататък това човешко неразбиране и тази човешка омраза.
В свръхсетивния свят, в който влизат така наречените мъртви, днес могат да се видят в действителност постоянно истински течения, които, ако биха действували такива, каквито са непосредствено, биха задържали хората в техния напредък.
А от какво произхождат тези течения?
към текста >>
Когато човекът бива освободен по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо
пост
епенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко.
Без съмнение, когато човек прозре всичко това, когато види, как тази морална студенина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна студенина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в леда, който е само физическото копие на тази морално-духовна студенина, която съществува там горе. Когато човек има пред себе си и двете, той може да ги сравни.
Когато човекът бива освободен по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо постепенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко.
към текста >>
След това обаче човекът изгубва от своята форма първо онова, което е формата на неговата глава; После
пост
епенно се разтопява останалата част на неговата форма.
Но човекът още има тази форма, когато е минал през вратата на смъртта. Тя се виеща блестяща с преливащи цветове, блещукаща, блестяща в цветове.
След това обаче човекът изгубва от своята форма първо онова, което е формата на неговата глава; После постепенно се разтопява останалата част на неговата форма.
И във времето, когато между смъртта и едно ново раждане е стигнал в областта на Серафимите, Херувимите и Престолите, той е вече напълно метаморфозиран, превърнал се е в един вид копие на Космоса.
към текста >>
Така виждаме следователно първо човека, когато го проследим между смъртта и едно ново раждане, виждаме го, бих могъл да кажа, да тъче по-нататък, като
пост
епенно изгубва своята форма отгоре надолу.
Така виждаме следователно първо човека, когато го проследим между смъртта и едно ново раждане, виждаме го, бих могъл да кажа, да тъче по-нататък, като постепенно изгубва своята форма отгоре надолу.
Обаче когато последната долна част на неговата земна форма е изгубена, вече се е развило нещо, което, бих могъл да кажа, е една чудесна духовна форма, която в себе си е едно копие на цялата мирова сфера и която е същевременно образецът на бъдещата глава, която човекът ще носи на себе си. Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-висшата йерархия Серафими, Херувими и Престоли. Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата.
към текста >>
И в цивилизацията те са приготвили това, устроили са това, което през пролетта на 1914 година ме
пост
ави в необходимостта да говоря във Виена за това, че нашата съвременна цивилизация е проникната от един духовен карцином, от една ракова духовна болест, от духовни тумори.
Остана един остатък. И този остатък се вля в последните столетия върху Земята, така че в духовната земна атмосфера, бих могъл да кажа в астралната светлина на Земята, се намира в два елемент един сбор от импулси на съществуващите вън от човека човешка омраза и човешко неразбиране. Тези последните не са станали човешки форми; те текат в астралната светлина около Земята. Те действуват вътре в човека, обаче сега не в онова, което е отделният човек; те действуват вътре в това, което хората образуват едни с други на Земята. Те действуват в цивилизацията.
И в цивилизацията те са приготвили това, устроили са това, което през пролетта на 1914 година ме постави в необходимостта да говоря във Виена за това, че нашата съвременна цивилизация е проникната от един духовен карцином, от една ракова духовна болест, от духовни тумори.
към текста >>
Положението е точно такова, като че един човек, който не е нагласен да бъде гладен,
пост
оянно се тъпче с хранителни средства.
Да тогава за тази модерна цивилизация се установява имен но, за тази модерна цивилизация, в която са се влели теченията на човешката омраза и на човешкото неразбиране, на човешката студенина, които не са били използувани при образуването на човешките форми: това, което се е вляло се проявява като паразити на модерната цивилизация. Модерната цивилизация има в себе си нещо дълбоко паразитно; тя е като част на един организъм, който е проникнат от паразити, от бацили. Това, което хората са натрупали като мисли, то съществува, без да бъде в една жива връзка с човека. Помислете само, как това се проявява във всекидневните явления. Един човек, който трябва да учи нещо, понеже съдържанието на това, което трябва да бъде учено съществува вече, който човек обаче не учи с ентусиазъм, а трябва да седне именно и да учи, за да мине един изпит или да представлява един добър чиновник или други подобни неща; за такъв човек не съществува никаква елементарна връзка между това, което той приема, и това, което живее в същност в неговата душа като желание за приемане на духовното.
Положението е точно такова, като че един човек, който не е нагласен да бъде гладен, постоянно се тъпче с хранителни средства.
Тези хранителни средства не изпитват преобразуванията, за които аз говорих; те стават баласт в неговия организъм, в неговото същество; накрая те се превръщат в нещо, което предизвиква развъждането на паразити.
към текста >>
49.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да
пост
рои мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни. По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят.
В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н.
Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи. Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>
Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се
пост
араем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни. По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят. В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи.
Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>
Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си
пост
авяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране.
Такъв живот в мислите довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата». Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите. Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата».
Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране.
И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят. Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек. Примерно така си е представял проблема с мисленето Едуард фон Хартман.
към текста >>
Пост
игайки в себе си мисленето,
пост
игате в себе си божественото.
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в мислите вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото.
Постигайки в себе си мисленето, постигате в себе си божественото.
към текста >>
Изживява се чувството, имаме съвсем правилното чувствено изживяване, че със своето мислене, което не се намира в някакво определено място,
пост
игаме всичко отвътре.
Когато се стигне до охарактеризираното по-горе мисловно изживяване, тогава не опознаваме света; и не се намираме просто в точката на своя Аз, а става нещо съвсем друго.
Изживява се чувството, имаме съвсем правилното чувствено изживяване, че със своето мислене, което не се намира в някакво определено място, постигаме всичко отвътре.
Чувства се, че се осезава вътрешният човек. Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си. Човек става обект, предмет за себе си.
към текста >>
Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си,
пост
оянно се простираме в самите себе си.
Когато се стигне до охарактеризираното по-горе мисловно изживяване, тогава не опознаваме света; и не се намираме просто в точката на своя Аз, а става нещо съвсем друго. Изживява се чувството, имаме съвсем правилното чувствено изживяване, че със своето мислене, което не се намира в някакво определено място, постигаме всичко отвътре. Чувства се, че се осезава вътрешният човек.
Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си.
Човек става обект, предмет за себе си.
към текста >>
Мисловното изживяване, което вече описах, довежда човека до самия него; човек
пост
ига сам себе си.
Второто, което човек може да развие посредством своя вътрешен душевен живот, настъпва тогава, когато той не разгръща мисли и не се издига в мислите, предизвикани отвън, а се отдава на своите спомени. Когато човек се отдава на спомените си и прави това наистина вътрешно, тогава пак възниква съвсем определено изживяване.
Мисловното изживяване, което вече описах, довежда човека до самия него; човек постига сам себе си.
И това самопознание му доставя определено удовлетворение. Когато се премине към изживяване в спомените, при действително вътрешно следване на този път, най-важното изживяване на чувствата не е стигането до самия себе си. Това се достига в мисленето; затова в протичането на това мислене се намира свободата, която изцяло зависи от личностното в човека. Затова «Философия на свободата» излиза от мисловното изживяване, защото чрез мисловното изживяване човек стига до самия себе си, намира себе си като свободна личност. По друг начин стои работата с изживяването на спомените.
към текста >>
Вие
пост
авяте тези писма пред себе си и се вживявате с тяхна помощ в миналото.
Виждате ли, споменът може да стане по-реален, когато вие с цялата възможна реалност извикате пред себе си нещо, което действително сте преживели преди няколко или преди няколко десетки години. Искам да покажа всичко както си е. Представете си, че се ровите в стари лични неща, като се опитвате, да кажем, да намерите писма, написани от вас във връзка с някакъв случай.
Вие поставяте тези писма пред себе си и се вживявате с тяхна помощ в миналото.
Или, по-добре, вие вземате не писмата, които сам сте написал или които на вас са написали, защото тогава се намесва твърде много субективното; по-добре, ако вземете вашите стари учебници и ги разгърнете така, както сте ги разгръщали, когато сте били ученици; добре е, ако наистина извадите нещо такова от живота си, което действително e имало място в него. И забележителното е, че когато вие правите това, променяте вашето душевно настроение, каквото и да е то в момента. Това е удивително! Трябва да сте само малко изобретателен в това отношение и всичко може да послужи за целта. Да предположим, че някаква дама в някакъв килер намира рокля, което е носила преди двадесет години или нещо подобно, тя я облича и изцяло се пренася в състоянието, в което се е намирала преди двадесет години.
към текста >>
Това, което действително настъпва в такъв случай, се заключава например в следното:
пост
епенно ще започнете да възприемате сутрешното зазоряване по съвсем друг начин, ще започнете съвсем различно да възприемате възхода на Слънцето.
Но ако очаквате, че ще стане достатъчно само да погледнете вляво или вдясно, за да видите там мъгливата фигура на вашето астрално тяло, грешите; работата съвсем не стои така. Трябва с цялата сериозност да се отнесете към това, което става в действителност.
Това, което действително настъпва в такъв случай, се заключава например в следното: постепенно ще започнете да възприемате сутрешното зазоряване по съвсем друг начин, ще започнете съвсем различно да възприемате възхода на Слънцето.
По този път постепенно ще стигнете до това, че ще започнете да възприемате топлината на утринната заря като нещо възвестяващо, като нещо пророкуващо, съдържащо в себе си природна пророческа сила. Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с пророчество сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите. И именно чрез такива преживявания, каквито ви описах, ще можете да дойдете до състояние, че гледайки към утринната заря, да чувствате: Да, тази утринна заря не ме оставя сам. Работата не е просто, че тя е там, а аз - тук. Аз вътрешно съм свързан с нея.
към текста >>
По този път
пост
епенно ще стигнете до това, че ще започнете да възприемате топлината на утринната заря като нещо възвестяващо, като нещо пророкуващо, съдържащо в себе си природна пророческа сила.
Но ако очаквате, че ще стане достатъчно само да погледнете вляво или вдясно, за да видите там мъгливата фигура на вашето астрално тяло, грешите; работата съвсем не стои така. Трябва с цялата сериозност да се отнесете към това, което става в действителност. Това, което действително настъпва в такъв случай, се заключава например в следното: постепенно ще започнете да възприемате сутрешното зазоряване по съвсем друг начин, ще започнете съвсем различно да възприемате възхода на Слънцето.
По този път постепенно ще стигнете до това, че ще започнете да възприемате топлината на утринната заря като нещо възвестяващо, като нещо пророкуващо, съдържащо в себе си природна пророческа сила.
Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с пророчество сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите. И именно чрез такива преживявания, каквито ви описах, ще можете да дойдете до състояние, че гледайки към утринната заря, да чувствате: Да, тази утринна заря не ме оставя сам. Работата не е просто, че тя е там, а аз - тук. Аз вътрешно съм свързан с нея. Това е свойство на душата ми; в тази минута аз сам съм утринна заря.
към текста >>
И
пост
епенно в тези духовни същества се съзират чертите на това, което се описва от Антропософията.
Цветята не само показват своите жълти или червени цветове, които са на повърхността, но те започват да говорят, по духовен начин да беседват с нашата душевност. Цветът става прозрачен. Духовното става вътрешно подвижно в растението и цъфтежът сякаш става говор. По такъв начин човек фактически съединява душата си също и с външното в природното битие. И по този начин се получава впечатление, че нещо стои зад природното битие, че светлината, с която се свързваме, е носена от духовни същества.
И постепенно в тези духовни същества се съзират чертите на това, което се описва от Антропософията.
към текста >>
Така се израства до
пост
игането на човешкия образ.
Така се израства до постигането на човешкия образ.
Когато пластически или живописно искам да постигна човешкия образ, тогава на основата на пространствено-вътрешно-то, на телесно-вътрешното на човека аз мога да разбера само долната част на главата на човешкия образ. Няма да мога да внеса истинен дух в същността на тази работа, ако не представя горната част на главата по такъв начин, че да се мисли за нея като за привнесена отвън. Всичко това (вж. стрелките) е образувано отвътре навън; а това (горната част на главата) е образувано отвън навътре.
към текста >>
Когато пластически или живописно искам да
пост
игна човешкия образ, тогава на основата на пространствено-вътрешно-то, на телесно-вътрешното на човека аз мога да разбера само долната част на главата на човешкия образ.
Така се израства до постигането на човешкия образ.
Когато пластически или живописно искам да постигна човешкия образ, тогава на основата на пространствено-вътрешно-то, на телесно-вътрешното на човека аз мога да разбера само долната част на главата на човешкия образ.
Няма да мога да внеса истинен дух в същността на тази работа, ако не представя горната част на главата по такъв начин, че да се мисли за нея като за привнесена отвън. Всичко това (вж. стрелките) е образувано отвътре навън; а това (горната част на главата) е образувано отвън навътре.
към текста >>
Относително лесно е да
пост
авим пред нашия поглед преживяното в детството или нещо от миналото, за да реализираме определен спомен.
Това, което по такъв начин вътрешно прониква в човека, може все пак да бъде пренесено в реалността, макар и трудно.
Относително лесно е да поставим пред нашия поглед преживяното в детството или нещо от миналото, за да реализираме определен спомен.
По-трудно е да се пренесем в темперамента на своето детство или въобще в своя по-ранен темперамент. Обаче реализацията именно на такива упражнения може да има огромно значение за човека. И ако съумеем да направим това вътрешно, с голямо душевно задълбочаване, а не просто външно, тогава се постигат значителни резултати.
към текста >>
И ако съумеем да направим това вътрешно, с голямо душевно задълбочаване, а не просто външно, тогава се
пост
игат значителни резултати.
Това, което по такъв начин вътрешно прониква в човека, може все пак да бъде пренесено в реалността, макар и трудно. Относително лесно е да поставим пред нашия поглед преживяното в детството или нещо от миналото, за да реализираме определен спомен. По-трудно е да се пренесем в темперамента на своето детство или въобще в своя по-ранен темперамент. Обаче реализацията именно на такива упражнения може да има огромно значение за човека.
И ако съумеем да направим това вътрешно, с голямо душевно задълбочаване, а не просто външно, тогава се постигат значителни резултати.
към текста >>
Разбира се, нещичко човек
пост
ига и тогава, когато, да кажем, на четиридесет или петдесет години - разбира се, в необходимите рамки - и външно е зает с игрите от своето детство, скача, както е скачал като дете и т.н.
Разбира се, нещичко човек постига и тогава, когато, да кажем, на четиридесет или петдесет години - разбира се, в необходимите рамки - и външно е зает с игрите от своето детство, скача, както е скачал като дете и т.н.
Старае се да прави такава физиономия, каквато е имал на осем години, когато леля му е давала бонбонче и т.н. Това пренасяне в миналото чак до подробностите на жеста, изражението на лицето, внася в живота ни нещо, което ни препълва с усещания: външният свят е вътрешен свят, а вътрешният - външен.
към текста >>
Няма да можем с пълно съзнание вътрешно да обхванем нашето поведение преди двадесет години, изражението на лицето или жестовете, правени при едно или друго обстоятелство, без дълбоко вътрешно, сериозно и енергично усилие, а също и без
пост
игане на връзката между духовното и физическото във всички неща.
Няма да можем с пълно съзнание вътрешно да обхванем нашето поведение преди двадесет години, изражението на лицето или жестовете, правени при едно или друго обстоятелство, без дълбоко вътрешно, сериозно и енергично усилие, а също и без постигане на връзката между духовното и физическото във всички неща.
Тогава бихме се приближили до изживяване на първата Йерархия.
към текста >>
50.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Би могло да се очаква, че този, който забележи това, ще каже: от подобни пред
пост
авки е невъзможно въобще да се извадят някакви заключения.
Сутринта, когато пътувах във влака, четох една книга за управител от известен, сега залязъл княжески род. В тази книга се разглежда и въпросът за наследствените особености на този род. Привеждат се свойства, проследими чак до седмо столетие, наследявани отново и отново от поколение в поколение. И се отбелязва следното: в този княжески род е имало хора с ярко изразена склонност към екстравагантност, към парадоксите в живота, към излишества и т.н.; но е имало и такива, при които нищо подобно не се е наблюдавало. Обърнете внимание: какъв своеобразен начин на мислене!
Би могло да се очаква, че този, който забележи това, ще каже: от подобни предпоставки е невъзможно въобще да се извадят някакви заключения.
Когато обаче преглеждате много от това, което в съвремието води до така наречените надеждни възгледи, ще намерите много подобни неща.
към текста >>
По такъв начин днес ще се
пост
араем да обхванем в светлината на духовното познание тези неща, появяващи се в живота на всяка крачка.
Обаче при непредубедено разглеждане именно на тези моменти се усеща, че без пътя в духовния свят е невъзможно да се стигне до тяхното обяснение.
По такъв начин днес ще се постараем да обхванем в светлината на духовното познание тези неща, появяващи се в живота на всяка крачка.
към текста >>
За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което
пост
епенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация.
Аз и тук вече съм посочвал, че с помощта на имагинативното съзерцание може да се проследи животът на човека зад портата на смъртта и че действително в духовния свят се появява това, което остава от човека, след като той съблече от себе си физическото тяло, предавайки го на елементите на Земята. След като види своето етерно тяло, възприето от етерната среда, която е свързана с нашата Земя, на човека му остава духовно-душевното, Аза, астралното тяло и това, което после се присъединява към Аза и астралното тяло. Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма. Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление.
За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация.
Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз. По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош. Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това. Когато се гледа духовният образ, останал след смъртта, се вижда физиогномичен израз на това, какъв е бил човек на Земята.
към текста >>
Луциферическите същества действат
пост
оянно по такъв начин, че да отклонят от проникване във физическата материалност това, което носи в себе си тенденцията за приближаване към физическата материалност.
Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално.
Луциферическите същества действат постоянно по такъв начин, че да отклонят от проникване във физическата материалност това, което носи в себе си тенденцията за приближаване към физическата материалност.
В областта на човека луциферическите същества действат по такъв начин, че използват всяка възможност да отвлекат човека от неговата физическа телесност. Луциферическите същества се стремят да превърнат човека в чисто духовно-душевно-етерно същество. Ариманическите същества се стремят да изключат от човека всичко, което го води към душевно-духовното, което трябва да се развива в човешката сфера. Те биха искали да превърнат в духовно подчовешкото онова, което стои във влеченията, инстинктите и т.н., онова, което изразява себе си в телесността. Да одухотворят човека - това е стремежът както на луциферическите, така и на ариманическите същества.
към текста >>
Така че на ариманическите сили, които се стараят да вложат колкото може повече в наследствеността, се удава да
пост
игнат това, Азът да се окаже слабо съединен с човешката същност.
В силите на наследствеността стоят ариманическите сили. И в следствие на това, че човек носи в себе си много от тези наследствени импулси, той има такава телесност, която Азът не може добре да обхване. В това именно и се състои тайната на някои човешки същества, че те носят в себе си твърде много от наследствените импулси. Днес това наричат «обременена наследственост». Следствие на това е, че Азът не може напълно да проникне в телесното, не може да преизпълни със себе си отделните телесни органи и тялото развива до някаква степен наред с импулсирането от Аза собствена деятелност, която би трябвало да преизпълва тази телесност.
Така че на ариманическите сили, които се стараят да вложат колкото може повече в наследствеността, се удава да постигнат това, Азът да се окаже слабо съединен с човешката същност.
Това е едната страна на въпроса.
към текста >>
Ако тук би могъл да се намеси Ариман, ако би могъл да повлияе на астралното тяло, това би станало сила, която Ариман би могъл да импулсира в човека, която не само не би започнала
пост
епенно да се изравнява кармически, но която би сродила съвсем тясно човека със Земята, би го довела до твърде тясна връзка със земното.
Защото сега, след преместването на Луната - и тук стигам до необходимостта да употребявам човешката реч за това, което ми се искаше да облека в други словесни изрази, - тези същества, тези древни мъдри учители стигат дотам, по време на своето лунно битие да търсят съглашение с ариманическите и луциферическите сили. Особено вредна би била за човека намесата на ариманическите сили в неговото битие след смъртта, когато тези ариманически сили действително биха могли да имат влияние върху него. Защото когато човек преминава през вратата на смъртта и в своята душа носи последствията на нещо зло, той попада - както вече ви казах - изцяло в ариманическо обкръжение, даже той има ариманичен вид. Той сам има ариманическа физиономия и възприема само онези човешки същества, които също имат такава физиономия. Това трябва да остане само душевно преживяване за човека.
Ако тук би могъл да се намеси Ариман, ако би могъл да повлияе на астралното тяло, това би станало сила, която Ариман би могъл да импулсира в човека, която не само не би започнала постепенно да се изравнява кармически, но която би сродила съвсем тясно човека със Земята, би го довела до твърде тясна връзка със земното.
Към това се стремят ариманическите сили. Те искат да проникнат в тези човешки същества, които пренасят през вратата на смъртта зли импулси, когато човек още има сходство със земния си образ. Те биха искали да пронижат тези образи със своите сили, да съединят възможно повече подобни същества със земното битие и да основат по такъв начин така нареченото ариманическо земно човечество.
към текста >>
Пост
ига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си.
Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане
пост
оянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се
пост
игат познания за висшите светове?
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2]
пост
ави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
И тогава ще разберете, че във времената, когато още са усещали това, което се простира от другата страна на Прага, което действително тъче и живее в светещия облак, което живее и действа в сгъстяващата се мъгла, в тези времена например художниците са се намирали в съвсем друго положение, отколкото в следващите времена. Тогава и онова, което те са познавали като духовно, им е носило цвета така, че този цвят да легне на съответното място на платното. Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир.
Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
към текста >>
Действително работата се заключава в това, да се
пост
игне тази свързаност на човека с духовното във всички жизнени ситуации и особено във важните жизнени ситуации.
Действително работата се заключава в това, да се постигне тази свързаност на човека с духовното във всички жизнени ситуации и особено във важните жизнени ситуации.
към текста >>
51.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противо
пост
авяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени.
Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени.
Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>
На такъв филистер не му е известно, че човек, по простата причина, че се явява същество от спомени и същество на жеста и физиономията,
пост
оянно прониква вътре в природата.
На такъв филистер не му е известно, че човек, по простата причина, че се явява същество от спомени и същество на жеста и физиономията, постоянно прониква вътре в природата.
Ние не сме същества само стоящи пред вратите на природата и напразно хлопащи по тях. Именно с това, което е най-вътрешното в нас, ние се намираме в най-тясна връзка с вътрешното на природата. Но доколкото до седмата година човек има напълно унаследено тяло, нищо от Аза, от жеста и физиономията не преминава във вътрешното на природата. Едва от смяната на зъбите ние започваме да проникваме в същностното на природата. Затова само след смяната на зъбите съзряваме за това, да мислим за нещо природно.
към текста >>
Едва след смяната на зъбите детето
пост
епенно навлиза в природата така, че мислите му малко могат да съвпадат с мислите на природата; и по същество целият живот от седем до четиринадесет години се състои в това, че детето навлиза в природата; защото освен спомените на своята душа, сега то внася в природата своя жест, своята физиономия.
Едва след смяната на зъбите детето постепенно навлиза в природата така, че мислите му малко могат да съвпадат с мислите на природата; и по същество целият живот от седем до четиринадесет години се състои в това, че детето навлиза в природата; защото освен спомените на своята душа, сега то внася в природата своя жест, своята физиономия.
И после това преминава през целия му живот. Като отделни човешки индивидуалности ние се раждаме за вътрешното на природата едва със смяната на зъбите.
към текста >>
Обаче тази трета Йерархия
пост
оянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия.
И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата. Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра». В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден. Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия.
Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия.
И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
към текста >>
Да кажем, че като седемнадесетгодишен млад човек вие всеки ден хапвате в пансиона, където хората
пост
оянно се сменят.
Вие седите ето тук, а наоколо седят хора. Вие сте извлекли от паметта си нещо, което е било преживяно от вас вътрешно. И ето, каквото тогава ви е обкръжавало външно, ви излиза насреща като съвсем пространствено съзерцание. Нужно е само да се обърне внимание на такива връзки. Тук могат да бъдат направени много значителни открития.
Да кажем, че като седемнадесетгодишен млад човек вие всеки ден хапвате в пансиона, където хората постоянно се сменят.
И ето, извиквате по някакъв начин сцена, преживяна тогава от вас вътрешно. Преживявате я живо. А през нощта преживявате: ето, седите на масата и около вас седят хора, които, доколкото те са се сменяли в пансиона, сте виждали доста рядко. По едното от лицата вие се сещате: това е, което преживях тогава. Външно пространственото се присъединява към вътрешно душевното, когато по такъв начин активизирате спомените.
към текста >>
И когато
пост
авим това пред душата си, тогава ние трябва, както съм ви казвал, да
пост
авим пред нашата душа пространствено зимата, ако установим нещо в жив спомен пред своята душа.
Денят метаморфозира в течение на годината. Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на Изток. И това е течението на първата Йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение. Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на Изток и от Изток на Запад.
И когато поставим това пред душата си, тогава ние трябва, както съм ви казвал, да поставим пред нашата душа пространствено зимата, ако установим нещо в жив спомен пред своята душа.
към текста >>
Който може действително да преживее взаимовръзката между воля и усещане на хлад или топлина, той
пост
епенно, изработвайки това чувство, получава възможност да говори за зимна и лятна воля в себе си.
Обаче може да се преживее и годината. И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек волята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в действие волята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира волята си, когато му е студено; при по-фино наблюдение върху себе си това ще стане ясно.
Който може действително да преживее взаимовръзката между воля и усещане на хлад или топлина, той постепенно, изработвайки това чувство, получава възможност да говори за зимна и лятна воля в себе си.
към текста >>
52.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Пост
епенно стигаме до познанието, че всяко кристалообразно, намиращо се вътре в Земята, представлява един космически сетивен орган на Земята.
Да си спомним очите на насекомите, тези фасетни очи, които са разделени на множество сектори и които разлагат на множество отделни части всичко, което се приближава отвън към тях. Ако пожелаем, можем да си представим - и трябва да си представим, - че съществуващите безброй кварцови и други подобни образувания на повърхността на Земята сякаш са очи на Земята, предназначени вътрешно да се отразява и вътрешно да се възприема космическото обкръжение.
Постепенно стигаме до познанието, че всяко кристалообразно, намиращо се вътре в Земята, представлява един космически сетивен орган на Земята.
към текста >>
53.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това, което говорих вчера, създава пред
пост
авки за по-детайлно разглеждане на някои събития, станали в хода на земното развитие и повлияли на външния образ на нашата Земя.
Това, което говорих вчера, създава предпоставки за по-детайлно разглеждане на някои събития, станали в хода на земното развитие и повлияли на външния образ на нашата Земя.
Както си спомняте, аз говорих, че съзерцавайки и опознавайки, можем да встъпим в определени отношения с металното в Земята, с всичко, което съществува в Земята благодарение на факта, че тя е пронизана от метални жили, че тази Земя въобще съдържа в себе си металното, разнообразието от метали.
към текста >>
Но Вселената е
пост
авила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре.
Това са били свойствата на тогавашната земна атмосфера - ако ми бъде позволено да употребя съвременния израз. Първо от Космоса се е образувало това, което ви описах вчера: първите прапланини. Те са се образували от Космоса. Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената. Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената.
Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре.
Вселената ги е поставила в Земята. Само че това кварцообразно, кремъчно-киселинно, проникващо тогава в цялата атмосфера и постепенно отлагащо се като най-древни скални породи, не е било толкова твърдо, колкото днес. Това втвърдяване до вида, в който днес виждаме скалните породи, е станало по-късно, благодарение на по-късните условия. Всичко това, което тогава се е образувало от Космоса, едва ли е било по онова време по-твърдо от восък.
към текста >>
Вселената ги е
пост
авила в Земята.
Първо от Космоса се е образувало това, което ви описах вчера: първите прапланини. Те са се образували от Космоса. Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената. Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената. Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре.
Вселената ги е поставила в Земята.
Само че това кварцообразно, кремъчно-киселинно, проникващо тогава в цялата атмосфера и постепенно отлагащо се като най-древни скални породи, не е било толкова твърдо, колкото днес. Това втвърдяване до вида, в който днес виждаме скалните породи, е станало по-късно, благодарение на по-късните условия. Всичко това, което тогава се е образувало от Космоса, едва ли е било по онова време по-твърдо от восък.
към текста >>
Само че това кварцообразно, кремъчно-киселинно, проникващо тогава в цялата атмосфера и
пост
епенно отлагащо се като най-древни скални породи, не е било толкова твърдо, колкото днес.
Те са се образували от Космоса. Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената. Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената. Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре. Вселената ги е поставила в Земята.
Само че това кварцообразно, кремъчно-киселинно, проникващо тогава в цялата атмосфера и постепенно отлагащо се като най-древни скални породи, не е било толкова твърдо, колкото днес.
Това втвърдяване до вида, в който днес виждаме скалните породи, е станало по-късно, благодарение на по-късните условия. Всичко това, което тогава се е образувало от Космоса, едва ли е било по онова време по-твърдо от восък.
към текста >>
Те били не
пост
оянни, не
пост
оянни до такава степен, че възниквали и изчезвали.
След това се образувало нещо своеобразно, този течен белтък запълнил тези образи; благодарение на това те станали малко по-твърди, малко по-плътни; те повече не били образи. Силикатите отпаднали от тях, разпаднали се в останалата атмосфера и в древното лемурийско време са се реели могъщи течни растителни образувания, напомнящи днешните водорасли, които не са били закрепени с корени в почвата - почва тогава въобще не е имало, - плаващи в този течен белтък, от който те образували своята субстанция, от който са били пронизани; те не само са плавали, а започвали да сияят, бих казал, избухвали в светлина, после отново изчезвали, появявали се отново, пак изчезвали.
Те били непостоянни, непостоянни до такава степен, че възниквали и изчезвали.
към текста >>
Подобно зрелище на нещо
пост
оянно раззеленяващо се и прецъфтяващо би имал наблюдателят пред себе си.
Обаче то бързо се издигало - не израствало от земята през пролетта и не увяхвало през есента, а бързо се издигало през пролетта (пролетта е била извънредно кратка), след това достигало силата си и после изчезвало отново в течния белтъчен елемент.
Подобно зрелище на нещо постоянно раззеленяващо се и прецъфтяващо би имал наблюдателят пред себе си.
И той не би говорил за растения, покриващи Земята, а за растения, възникващи от Космоса като въздушни облаци, уплътняващи се и после разтварящи се, зеленеещи в белтъчната атмосфера. А за това, което малко съответствало на нашето лято, би казал: това е времето, когато обкръжението на Земята зеленее. Обаче зеленината по-скоро е трябвало да се наблюдава нагоре, отколкото надолу. По такъв начин се получава представа за това как кремъчното от земната атмосфера прониква в земното и привлича към себе си растителната сила, намираща се вън в Космоса, за това как растителният свят слиза от Космоса на Земята. Но за периода, за който говоря, би трябвало да кажем: този растителен свят е възникващ и изчезващ в атмосферата.
към текста >>
Правилно се изразяват, когато казват (трябва да се
пост
игне и съответната представа): тези растения, видими тук, в атмосферата, за тогавашното време се явяват като нещо отделено, изхвърлено от човека.
И към това трябва да добавим следното: когато днес човек, именно благодарение на родството с металното в Земята, се пренася в онези времена, тогава възниква чувството, че всичко това се отнася до него самия, че човек има някаква връзка с това, което тогава се е раззеленявало и прецъфтявало в атмосферата. Когато днес си спомняте своето детство, това е спомен за кратък период от време. Обаче когато си спомняте за болка, преживяна в детството, това вече е нещо, принадлежащо на вас. И тези извикани, благодарение на металното в Земята, космически спомени за процесите на раззеленява-не и прецъфтяване стават нещо, което ви принадлежи. Още тогава, като хора, ние сме били свързани със Земята, която е живеела в тази белтъчна атмосфера, но така, че човек тогава е бил все още напълно духовен.
Правилно се изразяват, когато казват (трябва да се постигне и съответната представа): тези растения, видими тук, в атмосферата, за тогавашното време се явяват като нещо отделено, изхвърлено от човека.
Човек отделя от своето същество това, което още е единно с цялата Земя. И той би трябвало да има същата представа и за нещо съвсем друго, което също отделя. А именно тук става следното: всичко, което описвах досега, е било предизвикано от факта, че кремъчната киселина по-рано е била отделена от атмосферата под формата на восък. Дотогава навсякъде е била само тази белтъчна атмосфера. Върху нея е въздействал Космосът, върху нея са въздействали безкрайно многообразни сили, които от целия Космос са сияли към Земята - сили, за които нашето днешно познание нищо не иска да знае.
към текста >>
А тези варовици
пост
оянно са прониквали навътре и в основни линии това определя, че Земята в нейното ядро става все по-плътна и по-плътна.
А тези варовици постоянно са прониквали навътре и в основни линии това определя, че Земята в нейното ядро става все по-плътна и по-плътна.
След това в определени места към варовиците се присъединяват силикатите. Обаче тези варовици съдържат космически сили. Варовикът е нещо съвсем различно от грубата физическа материя, каквато си я представят днешните физици. Варовикът навсякъде съдържа формиращи сили, оставащи относително непроявени.
към текста >>
Пренасяйки се в малко по-късно време в сравнение с възникването и изчезването на процесите на раззеленяване, намираме, че в цялата белтъчна атмосфера има
пост
оянна циркулация на варовикова субстанция.
Пренасяйки се в малко по-късно време в сравнение с възникването и изчезването на процесите на раззеленяване, намираме, че в цялата белтъчна атмосфера има постоянна циркулация на варовикова субстанция.
Образува се варовикова мъгла и от друга страна, варовиков дъжд. В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и дъжд, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала. И тук възниква нещо своеобразно: варовикът проявява особена притегателна сила по отношение на тази желеобразна, на тази хрущялоподобна маса, той я пронизва, пропива я със себе си. И чрез земните сили, заключени в него - казах ви, че в него са затворени земни сили, - той разтваря цялата желеобразна маса, която се е образувала под формата на коагулирал белтък. Варовикът взима от небето това, което небето е образувало в белтъчната атмосфера, и го пренася близо до Земята.
към текста >>
И от това впоследствие
пост
епенно възникват животните с кости, съдържащи варовик.
Образува се варовикова мъгла и от друга страна, варовиков дъжд. В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и дъжд, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала. И тук възниква нещо своеобразно: варовикът проявява особена притегателна сила по отношение на тази желеобразна, на тази хрущялоподобна маса, той я пронизва, пропива я със себе си. И чрез земните сили, заключени в него - казах ви, че в него са затворени земни сили, - той разтваря цялата желеобразна маса, която се е образувала под формата на коагулирал белтък. Варовикът взима от небето това, което небето е образувало в белтъчната атмосфера, и го пренася близо до Земята.
И от това впоследствие постепенно възникват животните с кости, съдържащи варовик.
Това е нещо, което се развива в късното лемурийско време.
към текста >>
Кислородът
пост
епенно започнал да преобладава над сярата, докато по-рано сярата е имала много голямо значение за земната атмосфера.
В същото време са станали и много други неща, всичко се изменило. Естествено, че когато след това се появила медта, отделяйки се в Земята, се изменила и цялата атмосфера. Тя станала друга - много по-малко серниста.
Кислородът постепенно започнал да преобладава над сярата, докато по-рано сярата е имала много голямо значение за земната атмосфера.
Цялата земна атмосфера станала друга.
към текста >>
Сега
пост
епенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция.
В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго. Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни.
Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция.
А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н. От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо. Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества. От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като
пост
оянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества.
В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго. Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни. Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция. А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н. От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо.
Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества.
От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той
пост
епенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека.
Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>
И така,
пост
епенно стигате - когато проследите назад физическото - от слоновост през по-финото физическо до духовното.
И така, постепенно стигате - когато проследите назад физическото - от слоновост през по-финото физическо до духовното.
Следвайки този път, обръщайки особено внимание на конкретните детайли, стигаме до духовния произход на всичко, което е свързано със земното. Земята има начало в духовното. Това се дава от истинския възглед. И аз мисля, че е прекрасна идея, когато можеш да си кажеш: ако проникнеш във вътрешността на Земята и дадеш на твърдите метали да ти разкажат за това, което помнят, те ще ти разкажат: някога ние сме били толкова разширени в пространството, че въобще сме нямали физическа субстанция, а сме били само цветове, реещи се в Духа, плуващи във Вселената. По такъв начин спомените на земните метали са това, което отива назад до състоянието, когато всеки метал е бил космически цвят, пронизващ другите, когато Космосът в своето същество е бил нещо като вътрешна дъга, някакъв вид спектър, който после се диференцирал и чак впоследствие станал физически.
към текста >>
54.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И този, който се замисли над това многозначително встъпление на Евангелието от Йоан, трябва да се запита: За какво става дума тук, когато в началото на всички неща се
пост
авя Словото?
Когато днес човек говори за словото, той обикновено има предвид слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово. Обаче ние знаем, че Евангелието от Йоан започва с многозначителните думи: «В началото бе Словото-Логос. И Словото бе у Бога. И Словото беше Бог».
И този, който се замисли над това многозначително встъпление на Евангелието от Йоан, трябва да се запита: За какво става дума тук, когато в началото на всички неща се поставя Словото?
Какво се подразбира под Логос, под Слово? И как този смисъл се съотнася със слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово?
към текста >>
За хората на науката тази тайна е барикадирана, защото в основата на всяко размишление днес науката
пост
авя най-невероятна-та карикатура на истината, а именно така наречения закон за съхранение на енергията и веществото.
А след това ученикът се въвеждал в истинската тайна на речта. Обаче тази тайна е свързана с тайната на човека.
За хората на науката тази тайна е барикадирана, защото в основата на всяко размишление днес науката поставя най-невероятна-та карикатура на истината, а именно така наречения закон за съхранение на енергията и веществото.
Веществото в човека постоянно се преобразува. То не остава в едно състояние. То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода.
към текста >>
Веществото в човека
пост
оянно се преобразува.
А след това ученикът се въвеждал в истинската тайна на речта. Обаче тази тайна е свързана с тайната на човека. За хората на науката тази тайна е барикадирана, защото в основата на всяко размишление днес науката поставя най-невероятна-та карикатура на истината, а именно така наречения закон за съхранение на енергията и веществото.
Веществото в човека постоянно се преобразува.
То не остава в едно състояние. То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода.
към текста >>
И ученикът
пост
епенно се прониквал от чувството, сякаш със собственото си тяло, като с покров, е обгръщал мировата тайна, звучаща от гърдите му и живееща в речта.
И ученикът постепенно се прониквал от чувството, сякаш със собственото си тяло, като с покров, е обгръщал мировата тайна, звучаща от гърдите му и живееща в речта.
към текста >>
Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да
пост
игнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека.
Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е
пост
авял животинският свят.
Човек е слушал и това, което е чувал, е било светът, човек е гледал към това, което е чувал, но той е гледал в самия себе си. Словото отначало е било звук. Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване. Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците.
В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят.
Самите същества се разгадавали взаимно едно друго. Едно същество, в дадения случай животно, питало, друго същество, в дадения случай растение, му давало отговор. И целият свят се превръща в реч.
към текста >>
Тази страшна картина на пожара в Гьотеанума може да бъде
пост
авена пред нас.
После този Гьотеанум беше погълнат от огъня.
Тази страшна картина на пожара в Гьотеанума може да бъде поставена пред нас.
И от скръбта може да се роди потребност - да се вижда все по-дълбоко и по-дълбоко, вглеждайки се в това, което все още стои пред нашата мисловна сила: този обхванат от пламъците в новогодишната нощ Гьотеанум. Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на събитието. Това, което трябваше да бъде основано в него и което затова е подобно на нещо от разказаното от мен вчера и онзи ден, е свързано с Евангелието от Йоан - това се съедини с изгарящия и поглъщащ пламък. И това е значителен, много значителен импулс, скъпи мои приятели, който ние трябва да успеем да възприемем. Да превърнем този пламък в повод: благодарение на него да видим другия пламък, пламъкът, унищожил някога Ефеския храм.
към текста >>
55.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И така, тях ги водели, от една страна, близо до пропаст, а от друга страна - близо до друга пропаст и
пост
оянно им давали повод за съмнение, сякаш ги принуждавали да чакат, докато не им бъде
пост
роен някакъв мост през всяка такава пропаст поотделно.
Второто, което те душевно узнавали, било колко малко може да допринесе за човешкото щастие добитото като познание по пътя на обикновеното съзнание, колко малко щастие могат да дадат на човек логиката, диалектиката, риториката. А от друга страна, на тези ученици се разяснявало, че човек, ако иска да има баланс в живота си, трябва да се приближава до неща, които биха му донесли радост и щастие.
И така, тях ги водели, от една страна, близо до пропаст, а от друга страна - близо до друга пропаст и постоянно им давали повод за съмнение, сякаш ги принуждавали да чакат, докато не им бъде построен някакъв мост през всяка такава пропаст поотделно.
Те вече толкова силно се потапяли в съмненията и трудностите на познанието, че когато от подготовката преминели към действителните подстъпи на мировите тайни, стигали до решението: ако е нужно, ще се откажем от познанието, ще се откажем от всичко това, което не допринася за щастието на човека. В тези древни Мистерии е било задължително хората да се подлагат на такива силни изпитания и действително да се довеждат до точката, където в най-естествен елементарен вид да развият чувства, които обикновения, филистерски разсъдък, разбира се, счита за необосновани. Обаче веднага ще се възрази: «Никой нормален човек няма да се откаже от познанието; само по себе си е разбираемо, че каквито и усилия да му струва, всеки човек би искал да има познание! ». Но това ще го кажат хора, непознаващи такива трудности, невъвеждани систематично в тези трудности, за разлика от учениците в Мистериите на Хиберния. От друга страна, също така лесно се казва: «Трябва да се откажем от вътрешното щастие и да вървим само по пътя на познанието».
към текста >>
Тази статуя
пост
оянно се възстановявала за тях.
Втората статуя създавала впечатление, че тя цялата стои под влияние на лунните сили, които пронизват организма и които обуславят израстването на главата от този организъм. Учениците получавали необичайно силно впечатление от това, което преживявали тук.
Тази статуя постоянно се възстановявала за тях.
И те често, на групи, през не много дълги промеждутъци от време, се приближавали до тази статуя. Когато това ставало, отначало наоколо царяла гробна тишина. До самата статуя ги водели вече посветените; после ги оставяли и вратата на Храма се затваряла зад тях; те оставали в своята самота.
към текста >>
И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически израз за безполезността на познанието, което може да бъде
пост
ижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят.
Инициаторът отново изчезвал. Отново ученикът оставал сам. И по време на тази самотна тишина всеки чувствал нещо - най-малкото изглеждало, че всеки чувства това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят. Тук, във физическия свят, наричат нещо познание, обаче то няма, собствено, никаква ценност в духовния свят.
И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически израз за безполезността на познанието, което може да бъде постижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят.
По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пълнота и следвайки пътя на аскета, да влезеш в духовния свят. Обаче несъмнено това е илюзия, това е грешка. Защото това, което се явява в тази втора статуя, ясно казва: Виж как ми липсва истината.
към текста >>
56.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Оттогава ученикът бил научен да гледа на външния свят и да си казва, сега от този външен свят, истината, оставаща му завинаги: В света, който ни обкръжава, в този свят, от който имаме нашата външна телесност, в този свят нещо
пост
оянно отмира.
Оттогава ученикът бил научен да гледа на външния свят и да си казва, сега от този външен свят, истината, оставаща му завинаги: В света, който ни обкръжава, в този свят, от който имаме нашата външна телесност, в този свят нещо постоянно отмира.
И в снежните кристали на зимата ние имаме външни знаци на постоянно умиращия в материята дух. Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да чувстваме този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
към текста >>
И в снежните кристали на зимата ние имаме външни знаци на
пост
оянно умиращия в материята дух.
Оттогава ученикът бил научен да гледа на външния свят и да си казва, сега от този външен свят, истината, оставаща му завинаги: В света, който ни обкръжава, в този свят, от който имаме нашата външна телесност, в този свят нещо постоянно отмира.
И в снежните кристали на зимата ние имаме външни знаци на постоянно умиращия в материята дух.
Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да чувстваме този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
към текста >>
Ако него вече го има, тогава се знае: в материята духът
пост
оянно умира, известявайки за себе си в изстиващата и смръзната природа.
Ако него вече го има, тогава се знае: в материята духът постоянно умира, известявайки за себе си в изстиващата и смръзната природа.
Тук постоянно действа нищото. И от това нищо се ражда на първо място нещо като сън за природата. А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще. Обаче мировата смърт не би се докоснала до мировото раждане, ако човекът не бе стоял между тях. Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт.
към текста >>
Тук
пост
оянно действа нищото.
Ако него вече го има, тогава се знае: в материята духът постоянно умира, известявайки за себе си в изстиващата и смръзната природа.
Тук постоянно действа нищото.
И от това нищо се ражда на първо място нещо като сън за природата. А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще. Обаче мировата смърт не би се докоснала до мировото раждане, ако човекът не бе стоял между тях. Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт. Никакво бъдеще не би възникнало в противовес на миналото.
към текста >>
57.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в
пост
оянно преселение на народите, даже в Америка през океана.
Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица. Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие. Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите. Всички тези неща са относителни.
Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана.
Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят. И все пак работата стои така, че в този период, който се описва като време на преселение на народите, и в последващия период, историческите сведения стават по-редки. За този период малко е известно. Малко се разказва например за това, какво е ставало ето тук, на тези места, във Франция, в Германия и т.н.
към текста >>
Пост
епенно свързаното със сетивно-физическото битие, с необходимостта, получило преимущество над това, което било свързано с духовното виждане.
Но каквото могло само да се присъедини към физическата действителност, оставило в сянка това, което се съобразявало с духовното издигане на човека, със спиритуалното одухотворяване на човека, със спиритуалното одушевяване на човека.
Постепенно свързаното със сетивно-физическото битие, с необходимостта, получило преимущество над това, което било свързано с духовното виждане.
Съобщението за Спасителя, който бил на Земята във физическо тяло, победило чудесните имагинативни картини, които излизали от Хиберния и са могли да бъдат представени в култовете, великите имагинативни картини, които възвестявали за Спасителя като за духовно същество и при това съвсем не отчитали в изобразяването на своя култ, в своите предания, че това било също и някакво историческо събитие. Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо събитие, защото тези култове са били основани преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
Така
пост
епенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагледен модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непосредствено чрез художествените средства.
Дошло време, когато хората все повече и повече ставали възприемчиви само за физически съзерцаваното, когато стигнали дотам, да не се съобразяват с истинските неща, не намиращи опора във физически зримото. Така мъдростта, дошла от Хиберния, вече не се усещала в нейната субстанционалност. И по такъв начин изкуството, дошло от Хиберния, вече не се усещало в своята космическа истина.
Така постепенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагледен модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непосредствено чрез художествените средства.
към текста >>
А над това
пост
оянно е имало място достижимото от човека, обаче неразбрано от него спиритуално откровение.
По това време дори и да имаше исторически книги със съответната дебелина, в тях страниците биха били празни, защото тогава човечеството е вървяло сякаш в две течения, едното от които протичало надолу във физическия свят, където хората все повече и повече вярвали само в това, което им говорел разсъдъкът и сетивните органи.
А над това постоянно е имало място достижимото от човека, обаче неразбрано от него спиритуално откровение.
И характерен пример именно за такова откровение са неща, подобни на «Химическата сватба на Християн Розенкройц».
към текста >>
58.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да
пост
авим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си. Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота. Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
към текста >>
Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще
пост
авим отново пред душата си.
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си.
Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота. Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
към текста >>
С това обаче става очевидно, че в Хиберния въобще на първо място се
пост
авяло спиритуалното, духовното на всички неща.
С това обаче става очевидно, че в Хиберния въобще на първо място се поставяло спиритуалното, духовното на всички неща.
Наистина каквото в Хиберния било тържествено извършено, било прихванато от всевъзможни тайни течения в духовния живот през британските острови, през Бретан, през днешна Холандия и Белгия, а също и през днешния Елзас към
към текста >>
Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противо
пост
авя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него.
Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека. Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото. Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност. Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото.
Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него.
Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека. Благодарение на това той получава способност да има спомени, да притежава памет.
към текста >>
Тук ученикът се научавал, че на силата на Сатурн трябва да бъде противо
пост
авена друга: силата на Луната.
Тук ученикът се научавал, че на силата на Сатурн трябва да бъде противопоставена друга: силата на Луната.
Да допуснем, че тези две сили биха стояли така, че биха вървели към Земята - следователно и към човека - от противоположни страни, обаче сливайки се една с друга. Каквото Сатурн взима от човека, Луната му го дава; каквото Сатурн дава на човека, Луната му го взема. И следователно, както човек има в желязото сила, която може вътрешно да преработва, както Сатурн има сила в оловото, така Луната има сила в среброто.
към текста >>
Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противо
пост
авяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн.
Също и среброто, както го има в Земята, е стигнало вече до такова състояние, че не може повече да прониква в човек. Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено сребро. Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените.
Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн.
Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса.
към текста >>
Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които
пост
епенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах.
Много от това, което предавам от мен към теб и други ученици, може да ти изглежда не съвсем правилно. Това, което съм давал на теб и другите ученици, е в края на краищата екстракт от святата древна мъдрост на Мистериите.
Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах.
- Ето това обяснил Платон на Аристотел. - Затова искам да се оттегля за определено време, - казал Платон, - а ти ще останеш сам на себе си. Опитай се да изработиш в мисловния свят, към който ти имаш особено разположение и който трябва да стане мисловен свят на хората за много столетия, опитай се да изработиш в мислите това, което си възприел в моята школа.
към текста >>
И случващото се между Платон и Аристотел
пост
епенно довело до това, че Платон се отдалечил от Аристотел, разсърдил се и повече не ходил да преподава в Академията.
Виждате ли, скъпи мои приятели, аз трябваше именно така да ви опиша тази сцена, както я описах сега. Ако надникнете в историческите книги, и там ще намерите тази сцена и сега ще ви я разкажа, както се описва в книгите, по които хората изучават история. Ето какво се разказва в тях: Аристотел винаги е бил от вироглавите ученици на Платон, така че Платон веднъж казал, че Аристотел, макар и способен ученик, прилича на кон, хвърлящ къч по своя треньор.
И случващото се между Платон и Аристотел постепенно довело до това, че Платон се отдалечил от Аристотел, разсърдил се и повече не ходил да преподава в Академията.
Ето това е написано в историческите книги.
към текста >>
Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да
пост
авим по този начин пред нашите души определено историческо явление.
Някои неща, необходими за това разбиране, ще бъдат обсъдени по-късно в нашите лекции.
Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да поставим по този начин пред нашите души определено историческо явление.
В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
към текста >>
59.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
На обучавания, който
пост
епенно е трябвало да стигне до знанието, се посочвала необходимостта от истинско вживява-не в природното обкръжение.
На обучавания, който постепенно е трябвало да стигне до знанието, се посочвала необходимостта от истинско вживява-не в природното обкръжение.
Вгледай се - примерно така му казвали, - ти дишаш въздух, но въздухът през лятото е топъл, а през зимата - студен. Ти дишаш така, че през зимата можеш да възприемеш дишането си под формата на пара, на мъгла. През лятото, когато дишаш топъл въздух, то става невидимо.
към текста >>
И
пост
епенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух.
Този феномен би могъл да е отправна точка за обучение. Връзката с природата ставала не като се каже: погледни това тяло, то има тази и тази температура; нагрявам го в ретортата и то преминава през едни или други промени. Не, идвало се до връзката с човека, човека, както се усещал вътре в тази връзка, представяйки процеса на дишане.
И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух.
Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно.
към текста >>
Това са противо
пост
авяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е
пост
авен в света.
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази. «Навън и вътре» нищо особено не означава. Многозначително е следното: топла въздушност и студена воднистост.
Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света.
Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло. Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда.
към текста >>
Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята
пост
авеност в нейната среда.
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази. «Навън и вътре» нищо особено не означава. Многозначително е следното: топла въздушност и студена воднистост. Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света. Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло.
Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда.
към текста >>
Така
пост
епенно ученикът стигал до там, че на въпроса на учителя: Какво, собствено, възприемаш ти, когато гледаш чашката на цвета, разтварящата се цветна корона, излизащите оттам и сияещи срещу теб тичинки?
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина. Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори. И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето.
Така постепенно ученикът стигал до там, че на въпроса на учителя: Какво, собствено, възприемаш ти, когато гледаш чашката на цвета, разтварящата се цветна корона, излизащите оттам и сияещи срещу теб тичинки?
- е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние. Виждате ли, ученикът стигал до там, че да може да каже: Това, което се явява като тайна на Луната, излязла от Земята и все още съхраняваща нещо от доземното лунно състояние, се отразява от цветята срещу мен. Защото цветята са говорили на ученика всяка нощ не едно и също. Когато Луната стояла в съзвездието Лъв, цветята говорили различно от това, което те говорили, когато Луна е стояла в Дева или в Скорпион. Защото за това, което Луната е преживявала по време на преминаването и през зодиакалния кръг, разказвали земните цветя.
към текста >>
За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глу
пост
на древните.
Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето. Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята.
За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глупост на древните.
Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека. По отношение на качеството на златото човек чувствал: там вътре си ти, там усещаш себе си. И благодарение на това чувство стигал до разбиране на слънчевата природа.
към текста >>
В действителност металите, каквито са те сега на Земята, са дошли от Космоса във въздушна форма и
пост
епенно в течение на лунното битие са станали течни.
В действителност металите, каквито са те сега на Земята, са дошли от Космоса във въздушна форма и постепенно в течение на лунното битие са станали течни.
Те са дошли във въздушна форма, когато Земята е била в своето древно слънчево състояние, достигнали са течна форма в течение на лунното битие и са били покорени от Земята в твърда форма именно по време на земното развитие. Това е била втората тайна, която се откривала на ученика.
към текста >>
С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и
пост
епенно се е учило да се гледа така на цялата природа.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното. По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно.
С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа.
Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>
60.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него
пост
авяли три символично оформени стомни.
Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно.
Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той
пост
епенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс.
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс.
Ставало така, сякаш цялото съзнание на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от гърдите в главата. Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите Богове». От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му.
към текста >>
И от познание за небето
пост
епенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И накрая, там вътре живее огненото, което се е разтворило в отделните същества по такъв начин, че от разкъсаните, разпръснати части може да възникне новото. Елементите живеят във всяко земно образувание.
към текста >>
61.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Който действително разбира Мистерията на Голгота - защото тя не се разбира чрез историческите сведения, запазили се за нея, - едновременно
пост
ига разбиране в нея и на предшествалите я Мистерии.
Гледайки към източните мистерии, гледайки в Мистериите, които ви описах като предноазиатските Ефески Мистерии, гледайки към гръцките Мистерии (били те Хтонически или Елевзински), гледайки към Мистериите, за които говорих вчера, Самотракийските Мистерии, или накрая, гледайки към Мистериите, които охарактеризирах като Хибернийски Мистерии - навсякъде виждаме как в сумрака на храма се разиграва Мистерията и след това тя изпраща импулсите си в света.
Който действително разбира Мистерията на Голгота - защото тя не се разбира чрез историческите сведения, запазили се за нея, - едновременно постига разбиране в нея и на предшествалите я Мистерии.
към текста >>
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и
пост
игнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата.
Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата.
В тях е имало много трагичност. Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка. Често съм говорил за това. Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства. И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост.
към текста >>
Фактически ние вдишваме мравчената киселина - макар и в малки дози -
пост
оянно от въздуха, където тя се намира благодарение на работата на насекомите над растенията, посредством която оксаловата киселина в растенията се превръща в мравчена киселина.
Вторият въпрос бил такъв: как протича този процес навън, във великата природа? Ето така, по отношение на процеса, който избрах в качеството на пример, тогавашният естествоизпитател би казал: Аз обръщам поглед към външното на Земята, където се разстила светът на растенията. Разбира се - изразявайки се радикално, - оксаловата киселина се намира в детелината, но в действителност оксаловата киселина е разпространена навсякъде в растителността, макар понякога и в хомеопатични дози, но тя се намира навсякъде. В същото време навсякъде има следи, дори понякога и хомеопатични следи от това, което например насекоми от вида на мравките произвежда от оксаловата киселина в съвременните дървета. Тази армия от насекоми, която понякога така досажда на човека, превръща това, което е разпространено като оксалова киселина по ливади и поляни, в цялата растителна покривка на Земята, в мравчена киселина.
Фактически ние вдишваме мравчената киселина - макар и в малки дози - постоянно от въздуха, където тя се намира благодарение на работата на насекомите над растенията, посредством която оксаловата киселина в растенията се превръща в мравчена киселина.
към текста >>
Тези два въпроса е
пост
авял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория.
Тези два въпроса е поставял пред себе си средновековният естествоизпитател при всяко явление, което той е изучавал в своята лаборатория.
И нещо своеобразно, което е съвсем изгубено за съвременния човек, е било характерно за този средновековен естествоизпитател. Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие.
към текста >>
При този процес, в който тук се преживява метаморфозата на оксаловата киселина в мравчена киселина, може да се преживее и някакъв отговор на природно-духовното, ако бъде
пост
авен определен въпрос.
Всички тези истински изследователи, които по този начин са търсили човека и Вселената, както природата в ретортите, всички тези хора са били усилени фаустовски натури в късното Средновековие, защото са чувствали дълбоко: Когато ние експериментираме, с нас говорят духовете на природата, духовете на Земята, духовете на Водата, духовете на Огъня, духовете на Въздуха. Ние ги чуваме в тяхното бълбукане, шумолене, в тяхното особено течение, бръмчащи в началото звуци, които после преминават в хармония и мелодия, за да се приберат обратно в себе си. Така че мелодии звучат, когато имат място явления от природата. Виждаме реторта и задълбочил се в процеса, случващ се в нея, благочестив човек.
При този процес, в който тук се преживява метаморфозата на оксаловата киселина в мравчена киселина, може да се преживее и някакъв отговор на природно-духовното, ако бъде поставен определен въпрос.
А този отговор от природно-духовното може да се използва за изследване на вътрешното същество на човека. Преди всичко ретортата започва да говори чрез цветни явления. Усеща се как природните духове на земния елемент, природните духове на водния елемент се явяват от оксаловата киселина, усещат се, но после цялото това преминава в някакво мелодично жужене, някаква хармония, които след това отново се прибират в себе си. Така са преживявали процеса, при който се получава мравчена киселина и въглена киселина. И ако така са се вживявали в този преход от цветно в звучащо, тогава са се вживявали също и в това, което е можел да каже лабораторният процес за великата природа и за човека.
към текста >>
В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени пред
пост
авки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да
пост
ъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
Представете си пред вас двама-трима човека, при които е диагностицирана неспособност за изработване на мравчена киселина; вие им давате мравчена киселина и това им помага. След това при вас идва човек, който има нещо аналогично. Вие му давате мравчена киселина, но тя съвсем не му помага. Обаче в мига, когато му дадете оксалова киселина, тя тутакси му помага. Защо? Ами защото недостигът на сили се намира на друго място, там, където оксаловата киселина би трябвало да се превърне в мравчена киселина.
В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
Това ще бъде превърнато от самия мен в мравчена киселина. Аз се отказвам от мравчената киселина, искам сам да си я изработя.
към текста >>
Тези алхимични изследователи, тези, които заслужават това име - защото с тези неща са свързани и много глу
пост
и и измами, - винаги са премисляли вътрешната връзка на това, което е здравата природа в човека, с това, което е болната природа в човека.
Виждате, че нещата са много сложни.
Тези алхимични изследователи, тези, които заслужават това име - защото с тези неща са свързани и много глупости и измами, - винаги са премисляли вътрешната връзка на това, което е здравата природа в човека, с това, което е болната природа в човека.
към текста >>
Скъпи мои приятели,
пост
авих пред вашите души някои от мислите, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи.
Скъпи мои приятели, поставих пред вашите души някои от мислите, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи.
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на волята, но със съзнанието:
към текста >>
62.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
После водели ученика
пост
епенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие.
След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето.
После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие.
То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>
Това са Интелигенции, които живеят, бих казал, в
пост
оянно противо
пост
авяне, в
пост
оянна опозиция на Интелигенциите на Слънцето.
Това са Интелигенции, които живеят, бих казал, в постоянно противопоставяне, в постоянна опозиция на Интелигенциите на Слънцето.
В древните Мистерии голяма роля е играело противопоставянето на Интелигенциите на Венера на Интелигенциите на Слънцето. Донякъде с право са говорили за постоянно противоборство на Интелигенциите на Венера с Интелигенциите на Слънцето. Съществували са изходни пунктове на тази борба, когато Интелигенциите на Венера започвали да противоборстват на Интелигенциите на Слънцето. Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна борба, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично отношение между Венера и Слънцето. В разиграващото се тук е имало следващи една след друга фази.
към текста >>
В древните Мистерии голяма роля е играело противо
пост
авянето на Интелигенциите на Венера на Интелигенциите на Слънцето.
Това са Интелигенции, които живеят, бих казал, в постоянно противопоставяне, в постоянна опозиция на Интелигенциите на Слънцето.
В древните Мистерии голяма роля е играело противопоставянето на Интелигенциите на Венера на Интелигенциите на Слънцето.
Донякъде с право са говорили за постоянно противоборство на Интелигенциите на Венера с Интелигенциите на Слънцето. Съществували са изходни пунктове на тази борба, когато Интелигенциите на Венера започвали да противоборстват на Интелигенциите на Слънцето. Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна борба, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично отношение между Венера и Слънцето. В разиграващото се тук е имало следващи една след друга фази. И никой от хората няма да може да разбере какво живее на Земята като вътрешни импулси в историята, ако не знае как протича борбата между Венера и Слънцето.
към текста >>
Донякъде с право са говорили за
пост
оянно противоборство на Интелигенциите на Венера с Интелигенциите на Слънцето.
Това са Интелигенции, които живеят, бих казал, в постоянно противопоставяне, в постоянна опозиция на Интелигенциите на Слънцето. В древните Мистерии голяма роля е играело противопоставянето на Интелигенциите на Венера на Интелигенциите на Слънцето.
Донякъде с право са говорили за постоянно противоборство на Интелигенциите на Венера с Интелигенциите на Слънцето.
Съществували са изходни пунктове на тази борба, когато Интелигенциите на Венера започвали да противоборстват на Интелигенциите на Слънцето. Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна борба, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично отношение между Венера и Слънцето. В разиграващото се тук е имало следващи една след друга фази. И никой от хората няма да може да разбере какво живее на Земята като вътрешни импулси в историята, ако не знае как протича борбата между Венера и Слънцето. Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази борба между Венера и Слънцето.
към текста >>
В същото време, когато
пост
авям въпроси на природата с моите експерименти в моята лаборатория, за моето съзерцание се появяват природните духове с техните откровения.
Той се е намирал в своята лаборатория. Там е можел да си каже: Тук, в моята лаборатория, аз внасям субстанции, реторти, пещи. Провеждам различни експерименти.
В същото време, когато поставям въпроси на природата с моите експерименти в моята лаборатория, за моето съзерцание се появяват природните духове с техните откровения.
Защото чак до петнадесетото столетие духовете на природата още са се явявали на правилно подготвения розенкройцерски изследовател; това му се давало. Но от външното знание той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до висшите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н. Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател. Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време.
към текста >>
Предизвиква
пост
оянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър.
Защото чак до петнадесетото столетие духовете на природата още са се явявали на правилно подготвения розенкройцерски изследовател; това му се давало. Но от външното знание той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до висшите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н. Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател. Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време.
Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър.
Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател.
към текста >>
63.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съ
пост
авен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
съч. 2).
към текста >>
„Как се
пост
игат познания за висшите светове?
1904 - 1905 г.
„Как се постигат познания за висшите светове?
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум,
пост
роен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Пред
пост
авки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27).
към текста >>
64.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Всъщност тази церемония в своя външен ритуал и във външното протичане на своя култ, тази церемония
пост
оянно загатваше за това, което се разиграваше в свещените Мистерии с онзи човек, избиран и подготвян от йерофантите, за да стигне до Посвещение.
Тази церемония беше външна и показна, но тя разтърсваше душите на много хора.
Всъщност тази церемония в своя външен ритуал и във външното протичане на своя култ, тази церемония постоянно загатваше за това, което се разиграваше в свещените Мистерии с онзи човек, избиран и подготвян от йерофантите, за да стигне до Посвещение.
През онези древни епохи всеки от кандидатите за Посвещение трябваше да престои определено време в една съвсем необичайна обстановка. Стените, подът и таванът на залата бяха черни. Цялата зала, в чиято среда се намираше единствено един ковчег или подобна на ковчег клетка, беше мрачна и тъмна. Тези, които стояха до ковчега и ръководеха Посвещението, се отнасяха към кандидата като към човек, изправен пред неизбежна смърт. Те подемаха траурни песни за смъртта.
към текста >>
И когато пред вас застане строгия преход на душата през изпитанията на смъртта с които тя не само изживява нея, смъртта, а
пост
оянно и отново може да я вика в своите спомени тогава с един истински есенен трепет на сърцето, вие ще установите как тъкмо това божествено Същество, което е символ на красотата, младостта и величието на човека, как тъкмо това божествено Същество сега умира, как и то прави неизбежната крачка, на която е подчинен целия природен свят.
Цялата природа умира. Обаче докато всичко наоколо потъва в смъртта, вие трябва да изживеете онази част от човека, която само отчасти е сходна на смъртта. Човекът също умира. И за него рано или късно идва есен. И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга.
И когато пред вас застане строгия преход на душата през изпитанията на смъртта с които тя не само изживява нея, смъртта, а постоянно и отново може да я вика в своите спомени тогава с един истински есенен трепет на сърцето, вие ще установите как тъкмо това божествено Същество, което е символ на красотата, младостта и величието на човека, как тъкмо това божествено Същество сега умира, как и то прави неизбежната крачка, на която е подчинен целия природен свят.
Но точно сега, когато природата угасва в своята пустота, когато в природата нахлува неумолимата смърт, вие трябва да си спомните нещо съвсем друго. Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е. докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света. Тогава той вижда как става все по-голям, докато накрая, негов става сякаш целия Космос.
към текста >>
От друга страна, тялото на окултния кандидат не можеше да го пренесе в онези дълбини на подсетивния свят, както това
пост
игна Христос Исус.
А най-съществено беше следното: тъкмо защото Христос, който беше едно Слънчево Същество, завладя тялото на Исус от Назарет, вече стана възможно, щото всичко, което преди изпълваше душата на кандидата за Посвещение, да се осъществява сега в тялото на човека. И то можеше да работи там въпреки цялата преходност, въпреки тленността на това тяло, въпреки че смъртта погълна тялото на Исус от Назарет; да, въпреки всичко, можа да настъпи Възкресението Христово и Христос се издигна много по-високо от душите на кандидатите за Посвещение.
От друга страна, тялото на окултния кандидат не можеше да го пренесе в онези дълбини на подсетивния свят, както това постигна Христос Исус.
към текста >>
Те добре знаеха, че благодарение на
пост
игнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него.
Обаче докато този свещен спомен зрееше в човешката душа, съзнанието за Слънчевото естество на Христос все повече и повече угасваше. Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по отношение на Христовото Същество.
Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него.
Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани. Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството. Те не позволяваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето. И тогава той сам слезе при хората, за да предприеме един небивал акт, спрямо който тези земни хора можеха да имат ясно и будно съзнание.
към текста >>
А сега ние ставаме свидетели как в следващите столетия човечеството
пост
игна едно забележително развитие.
А сега ние ставаме свидетели как в следващите столетия човечеството постигна едно забележително развитие.
Хората все по-слабо проникваха в духовния свят. Духовното съдържание на Голгота не стигаше до сърцата им. Развитието напредваше към изработването на твърди и безкомпромисни материалистични светогледи. Сърдечният трепет, с който човек разбираше: Ето, точно сега, когато външната природа умира, аз мога да устремя погледа си към животворящия Дух, този сърдечен трепет изчезна. По същия начин изчезна и усещането за външната тържественост на празниците.
към текста >>
Есента изгуби възможността си
пост
оянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия природен свят.
Есента изгуби възможността си постоянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия природен свят.
Човекът започна да се придържа към материята, да вярва в материята. А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа. Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят.
към текста >>
65.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
И забележете, че във всички тези религии, които са вдъхновени от идеята за Бог Отец, във всички тях, малко или много пулсира живата връзка между този Бог Отец и космическите сили на Луната, силите които
пост
оянно се изливат от Луната към Земята.
И забележете, че във всички тези религии, които са вдъхновени от идеята за Бог Отец, във всички тях, малко или много пулсира живата връзка между този Бог Отец и космическите сили на Луната, силите които постоянно се изливат от Луната към Земята.
Разбира се, от този древен спомен, от тази зависимост на човека от Лунните сили, днес едва ли е останало нещо друго освен отблясъци от поетичното творчество, което сякаш се развихря под действието на Лунните сили, както и онази традиция в медицината, според която ембрионалното развитие на човека се измерва именно в лунни, в лунарни месеци.
към текста >>
Докато Лунните сили представляват онова, което детерминира човека, което го изпълва с една неумолима вътрешна необходимост, така че той е длъжен да
пост
ъпва според законите на своите инстинкти, на своя темперамент, емоции, изобщо според цялото си физическо-етерно тяло, то духовните Слънчеви сили освобождават човека от тази необходимост.
Ето защо не е чудно, че днешният човек не може да стигне до познанието за тези неща.
Докато Лунните сили представляват онова, което детерминира човека, което го изпълва с една неумолима вътрешна необходимост, така че той е длъжен да постъпва според законите на своите инстинкти, на своя темперамент, емоции, изобщо според цялото си физическо-етерно тяло, то духовните Слънчеви сили освобождават човека от тази необходимост.
Те претопяват, така да се каже, силата на тази необходимост, претопяват я в самия човек, така че чрез Слънчевите сили той става едно свободно същество.
към текста >>
Ако към нас не бяха отправени освобождаващите Слънчеви сили, които разрушават импулсите на необходимостта, ние щяхме да бъдем
пост
авени като строго детерминирани същества в една неизменна и сковаваща природна необходимост, ние не бихме израснали до там да изпитаме ударите на съдбата, не бихме израснали до необходимостите на съдбата.
И така, нека отправим поглед към онези древни епохи, в които за Лунното раждане на човека се говореше като за сътворението на човека от Бог Отец. Относно Слънчевото раждане на човека, посветените бяха наясно: в духовната атмосфера на Слънцето действува силата на Христос, на Сина, и тази сила прави от човек едно свободно същество. Помислете само как действува тази сила, Слънчевата сила? Тя действува по такъв начин, че едва с нейна помощ ние като земни хора сме в състояние да направим нещо от самите себе си.
Ако към нас не бяха отправени освобождаващите Слънчеви сили, които разрушават импулсите на необходимостта, ние щяхме да бъдем поставени като строго детерминирани същества в една неизменна и сковаваща природна необходимост, ние не бихме израснали до там да изпитаме ударите на съдбата, не бихме израснали до необходимостите на съдбата.
към текста >>
Точно така се
пост
ъпва днес.
Разбира се, те съзнаваха, че вън от своите сетива възприемат именно околния физически свят... Обаче, дори ако човек стига до там, че със своите духовни сили прониква дълбоко навътре в своето физическо тяло, имайки се за един напълно развит, напълно зрял човек... какво може той тогава? Той може само да гледа навън с очите си, да слуша навън с ушите си, да усеща навън с кожата си топлина или студ, грапавия или гладък предмет: С една дума, той може да възприема само в посока навън, а не в посока навътре. С очите си той не може да вникне вътре в себе си, в най-добрия случай може да сецира физическия труп и да вярва, че гледа навътре в себе си. Обаче в действителност това съвсем не е така. И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини.
Точно така се постъпва днес.
За да се научат да познават човека, хората просто го разрушават, разглобяват го; само че по този начин той не може да бъде разбран. Това към което хората насочват усилията си, то изобщо не е човекът! Искат ли да изучат човека, хората трябва да сменят посоката: както днес виждат навън с очите си, както днес чуват навън с ушите си, това те трябва да могат, но в посока навътре. И всичко: очи, уши, цялата кожа като сетиво за допир и топлина, вкус, обоняние всичко това древните Мистерии наричаха вратата към човека, портата към човека.
към текста >>
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да
пост
игнат.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба. Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло.
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят. И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт. В този случай пред окултния кандидат Земята се явяваше като една външна планета, като една звезда и там в древните Мистерии той трябваше вместо със Земята, да живее със Слънцето. Да, тогава той добре знаеше какво получава от Слънцето и как действуват Слънчевите сили в него.
към текста >>
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го
пост
авя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба. Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло. И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят.
И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт. В този случай пред окултния кандидат Земята се явяваше като една външна планета, като една звезда и там в древните Мистерии той трябваше вместо със Земята, да живее със Слънцето. Да, тогава той добре знаеше какво получава от Слънцето и как действуват Слънчевите сили в него.
към текста >>
А помислете сега, ако днес на един фармацевт или химик, които искат да придобият научна степен, им бъде наложено: Добре, само че преди това вие трябва да се
пост
авите спрямо силите на Слънцето по същия начин, както приемате картофите, телешкото и т.н.
А помислете сега, ако днес на един фармацевт или химик, които искат да придобият научна степен, им бъде наложено: Добре, само че преди това вие трябва да се поставите спрямо силите на Слънцето по същия начин, както приемате картофите, телешкото и т.н.
нима това не е чисто безумие! Обаче на времето тези неща бяха реалност. И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното познание, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия. Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърхностно.
към текста >>
От онези епохи останаха само далечни отблясъци, които мистерийното обучение
пост
оянно припомняше на окултните кандидати.
Така или иначе, днес трябваше да Ви опиша и то от две различни страни как беше изживян Великдена в древните Мистерии, как беше изживян той не просто в едно определено годишно време, а в една определена степен от развитието на човека: Великдена като Възкресение на духовно-душевния човек, издигащо го от физическото тяло до духовния Космос. Но времето напредваше.
От онези епохи останаха само далечни отблясъци, които мистерийното обучение постоянно припомняше на окултните кандидати.
И когато дойде Мистерията на Голгота, всичко това беше вече отминало и забравено. Но човечеството би потънало в пълна нищета, в пълен упадък, ако тази могъща сила до която впрочем се издигаха и посветените в Мистериите ако тази могъща сила не беше слязла в земното тяло на Исус от Назарет, така че от тогава да е неизменно на Земята, предоставяйки на човека вълшебния дар чрез Христос Исус да се свързва със самия Слънчев Дух.
към текста >>
в Дорнах,Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския
пост
, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
След Коледното Събрание през 1923-1924г.
в Дорнах,Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
В България Антропософски Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllgemeine Antroposophischaft, Ppstfach 134, СН-4143: Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
66.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост,
пост
оянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната
пост
оянно се
пост
авяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос.
В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос.
Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята. С епохата на материализма, в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н.
към текста >>
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една
пост
оянна метаморфоза.
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза.
Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: Наполовина, четвърт и т.н. Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието. После цикъла отново стига до Пълнолунието.
към текста >>
Така че ние сме непрекъснато
пост
авени в ритмичната смяна между физическата и духовна изява на Луната.
Или иначе казано, веднъж Луната надвисва над нас в своя цялостен физически облик, а друг път в своя цялостен духовен облик.
Така че ние сме непрекъснато поставени в ритмичната смяна между физическата и духовна изява на Луната.
към текста >>
И ако човек
пост
игаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло
пост
авен в стихията на Лунната светлина.
С помощта на мистерийното Посвещение за което вчера говорих пред Вас човекът можеше да излиза „вън" от себе си, като за това бе необходимо да преодолява сетивните функции на своите очи, уши и т.н.; човек можеше да се освободи от физическото тяло и да живее само в етерното тяло. Ако обаче човек живееше в етерното тяло, той живееше в целия Космос. И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер.
И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина.
Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно. Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
към текста >>
Те действително бяха в
пост
оянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната.
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване.
Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната.
Затова и за древните посветени се разказва, че те странствуват от една Мистерия към друга Мистерия. По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ. Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната. И то по този начин той се научаваше да прониква във всичко, което е свързано с истинското значение на годината.
към текста >>
67.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Сигурен съм, че
пост
епенно Вие сами ще се убедите в огромната роля, която Мистериите изиграха в цялостното развитие на човечеството.
Ние видяхме как от Мистериите израстват такива сили, които в съзнанието на хората осъществяват опре делена връзка с космическия свят и как тази връзка може да намери своя израз в хода на годишните празници. Изтъкнахме и обстоятелството, че Великденският празник също води началото си от принципа на Посвещението.
Сигурен съм, че постепенно Вие сами ще се убедите в огромната роля, която Мистериите изиграха в цялостното развитие на човечеството.
към текста >>
А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората
пост
оянно слизат в една или друга инкарнация.
Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение. Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа.
А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация.
По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието.
към текста >>
Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което
пост
епенно нарастваше до слухово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер".
В тези Мистерии на Ефес цялата служба се поемаше от богинята на Ефес, която за външният, екзотеричен свят беше известна като Артемида. И всичките и усилия бяха насочени към това, човекът да усети и съизживее духовното изграждане на своето етерно тяло от необятния космически етер.
Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до слухово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер".
Това беше едно извънредно дълбоко впечатление, което черпейки ентусиазъм от опияняващата радост на Артемида се пренасяше върху всичко, което напира, расте и цъфти в необятните сфери на космическия етер. И от духовната атмосфера на ефеското светилище се излъчваше един вълшебен полъх, който беше дълбоко родствен с растежните сили на необятния космически етер.
към текста >>
А най-после идва ред и на Сатурн: той обединява всичко, което човек
пост
ига „вътрешно" и „външно".
А най-после идва ред и на Сатурн: той обединява всичко, което човек постига „вътрешно" и „външно".
Сатурн подготвя човека за неговото слизане на Земята. Сатурн подготвя онзи космически човек, който вече влиза в своето физическо тяло, онзи космически човек, който в своето физическо тяло носи Бога.
към текста >>
Нека се обърнем към това, което искаме да
пост
игнем, нека да го приемем като един образ.
Нека се обърнем към това, което искаме да постигнем, нека да го приемем като един образ.
Обаче в този образ е скрита дълбока истина. И тази дълбока истина може да се изрази със следните прости думи: След като е приела вече Коледния импулс, Антропософията трябва да се проникне от един езотеричен импулс. И този езотеричен импулс е тук, само защото всичко, което беше земно, се изнесе горе в космическия етер ,излъчи се там с помощта на физическия огън, обаче не като огън, а като астрална светлина ... и сега тя отново хвърля отблясъците си долу, като импулси на Антропософското Движение, стига, разбира се, да сме в състояние да разграничим и приемем тези импулси в хода на нашия живот.
към текста >>
68.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Те са идвали до
пост
игане и осъзнаване на собствената си човешка същност в движенията на ръцете и краката си.
Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си.
Те са идвали до постигане и осъзнаване на собствената си човешка същност в движенията на ръцете и краката си.
Те самите са се намирали вътре в движението. И в тази разпростряност на вътрешното същество в крайниците те са възприемали директна картина на своята връзка със звездния свят (виж рис. на стр. 4): "Моята глава – това е образ на Земята. В мястото, където главата ми безпрепятствено се отваря надолу към гърдите и стига до сърцето, аз имам образ на това, което живее в земното обкръжение.
към текста >>
Тогава той не просто е
пост
авял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли. Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений. Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята.
Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
Благодарение на факта, че ние
пост
авяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща.
Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот.
Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща.
Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата.
към текста >>
И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се
пост
авят паметници и монументи.
Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци.
И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>
Ние ги
пост
авяме по навик.
Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека. Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
Ние ги поставяме по навик.
Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята. "Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена.
към текста >>
Това, което ние вътрешно усещаме като пред
пост
авка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното. И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците.
Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>
69.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и
пост
епенно заселвайки Европа и Азия.
От предната лекция трябва да ви е ясно, че правилен поглед върху историческото развитие на човечеството на Земята е възможен само в случай, че вземем в предвид съвсем различните състояния на душата, които са преобладавали в различните епохи.
Вчера аз се опитах да охарактеризирам азиатския период на развитие, истинския Древен Изток, и видяхме, че е необходимо да се обърнем към тези времена, когато потомците на атлантските народи са си проправяли път на Изток след атлантската катастрофа, придвижвайки се от запад на Изток и постепенно заселвайки Европа и Азия.
Всичко, което е ставало в Древна Азия във връзка с тези народи, се е намирало под влияние на тези хора, чието духовно състояние се е приспособило към ритъма. В началото на азиатския период е бил още видим отзвукът от това, което е съществувало в пълен обем в Атлантида - отзвук от локализираната памет. В хода на източното развитие тази локализирана памет преминавала в ритмическа, и аз показах, как с гръцкото развитие е станал великия прелом, който е донесъл новия вид памет - времевата.
към текста >>
Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се
пост
арали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега.
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени.
Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега.
Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега. Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви. Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата. Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена.
към текста >>
Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да
пост
авя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега.
Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата. Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>
Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за
пост
игане и разбиране на нещата.
Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега. Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата.
Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>
Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в
пост
оянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали.
И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно битие. Но ние намираме също сред тези народи нещо такова, което на повечето от нас може да се стори крайно варварско. На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дяволско. От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали. Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия.
Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали.
Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта. И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им. В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест относно тези завоевателни войни, той е чувствал, че такива завоевания са били позволени от боговете. Стремежът към мир, любовта към мира, която е възникнала по-късно и е обхванала по-голямата част на Азия, в същност е продукт на по-късна цивилизация.
към текста >>
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са
пост
оянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно. Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност.
към текста >>
Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и
пост
оянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото.
Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание. Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание. Така стои работата със съвременното човечество.
Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото.
Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно. Защото по причина на самата моя младост, аз не мога напълно да развия човешката си същност.
към текста >>
Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при
пост
рояване на новия си дом, е било потребност на неговото съзнание.
Народ от този тип е имал излишък на младост, излишък на жизнени сили и твърде малко от това, което може да се нарече разсъдливост. Той е оставял своята родина и е завоювал област, където е живеел по-стар народ, - народ, който по един или друг начин е приел в себе си силите на смъртта, защото вече е стигнал до упадък. По младата нация е излизала срещу по-старата и я е завладявала. Не е било необходимо, кръвни връзки да свържат победители и победени. Това, което безсъзнателно е ставало между тях в душевната сфера, е действало подмладяващо, а също е влияело върху разсъдъчните способности.
Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при построяване на новия си дом, е било потребност на неговото съзнание.
Трябвало е само да обърне внимание на тези роби и в душата му се смекчавала тенденцията към затъмнение, а в замяна се пробуждала съзнателност, разумност.
към текста >>
Това, което в наши дни
пост
игаме като индивиди, в онези времена се е
пост
игало чрез съвместно живеене с другите.
Това, което в наши дни постигаме като индивиди, в онези времена се е постигало чрез съвместно живеене с другите.
Народът, които е гледал на света като победител и господар, - младият народ, не разполагащ със силата на разсъдъка, - се е нуждаел в обкръжението си, така да се каже, от народ, който е имал в себе си повече сили на смъртта. В преодоляването на другия народ, той се е стремял към това, което му е било нужно за собствената му еволюция. И така, ние намираме, че тези източни битки, често толкова плашещи и представящи ни се в толкова варварски аспект, в действителност не са нищо друго, от импулси за човешкото развитие. Те са били необходими. Човечеството не би могло да се развива на Земята, ако не бяха тези ужасни войни и битки, които ни се струват толкова варварски.
към текста >>
Посветеният, както и другите хора, също е виждал духовното множество, но той развил вътре в себе си такова възприятие, както сега при нас, и поради това за него цялата картина започвала да се замъглява и небесното множество
пост
епенно е изчезвало от погледа; тогава избухването на мълнията е могло да се види в този вид, в който сега я вижда всеки.
Човекът от древните времена е виждал по друг начин. Той е виждал живи духовни същества, движещи се в небето (жълто), а точното очертание на мълнията съвсем е изчезвало. Той е виждал множество, процесия от духовни същества, преминаващи над тях или в космическото пространство. Мълнията като такава, той не е виждал. Той е виждал множество духове, реещи се и движещи се през космическото пространство.
Посветеният, както и другите хора, също е виждал духовното множество, но той развил вътре в себе си такова възприятие, както сега при нас, и поради това за него цялата картина започвала да се замъглява и небесното множество постепенно е изчезвало от погледа; тогава избухването на мълнията е могло да се види в този вид, в който сега я вижда всеки.
Цялата природа в тази форма, в която я виждаме днес, е можела да бъде постигната в предишните времена само чрез посвещение. Но как се е отнасял човек към такова познание? Той по никакъв начин не е гледал на познанието, постигнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес. Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание.
към текста >>
Цялата природа в тази форма, в която я виждаме днес, е можела да бъде
пост
игната в предишните времена само чрез посвещение.
Той е виждал живи духовни същества, движещи се в небето (жълто), а точното очертание на мълнията съвсем е изчезвало. Той е виждал множество, процесия от духовни същества, преминаващи над тях или в космическото пространство. Мълнията като такава, той не е виждал. Той е виждал множество духове, реещи се и движещи се през космическото пространство. Посветеният, както и другите хора, също е виждал духовното множество, но той развил вътре в себе си такова възприятие, както сега при нас, и поради това за него цялата картина започвала да се замъглява и небесното множество постепенно е изчезвало от погледа; тогава избухването на мълнията е могло да се види в този вид, в който сега я вижда всеки.
Цялата природа в тази форма, в която я виждаме днес, е можела да бъде постигната в предишните времена само чрез посвещение.
Но как се е отнасял човек към такова познание? Той по никакъв начин не е гледал на познанието, постигнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес. Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха.
към текста >>
Той по никакъв начин не е гледал на познанието,
пост
игнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес.
Мълнията като такава, той не е виждал. Той е виждал множество духове, реещи се и движещи се през космическото пространство. Посветеният, както и другите хора, също е виждал духовното множество, но той развил вътре в себе си такова възприятие, както сега при нас, и поради това за него цялата картина започвала да се замъглява и небесното множество постепенно е изчезвало от погледа; тогава избухването на мълнията е могло да се види в този вид, в който сега я вижда всеки. Цялата природа в тази форма, в която я виждаме днес, е можела да бъде постигната в предишните времена само чрез посвещение. Но как се е отнасял човек към такова познание?
Той по никакъв начин не е гледал на познанието, постигнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес.
Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха. Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля. Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят.
към текста >>
Защото, макар, от една страна, посветеният да се е учил да преживява Азия в нейната изоставеност от боговете, в нейната лишеност от дух, от друга страна той се е учил да познава още по дълбокото състояние на съзнание, от това, което се
пост
игало с втората йерархия.
Вие трябва да разберете сега, че това състояние би трябвало да е непоносимо за посвещавания, не бидейки за него момент на компенсация за трудностите. Такива моменти са имали място.
Защото, макар, от една страна, посветеният да се е учил да преживява Азия в нейната изоставеност от боговете, в нейната лишеност от дух, от друга страна той се е учил да познава още по дълбокото състояние на съзнание, от това, което се постигало с втората йерархия.
Познавайки света, изоставен от боговете, той се е учил също да познава света на Серафимите, Херувимите, Престолите.
към текста >>
По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противо
пост
авени една на друга.
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст. Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа. Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта. Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея.
По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга.
От една страна имаме преход от ритмическа памет към времева; от друга – две съвсем различни преживявания по отношение на смъртта в човешкото устройство.
към текста >>
70.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В първите две уводни лекции ние се
пост
арахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото.
В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото.
За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад. Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период. Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи.
към текста >>
И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е
пост
авял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване.
И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
към текста >>
Но това е било трудно
пост
ижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи.
Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво.
И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите. Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях. Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
към текста >>
Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата
пост
ига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят.
Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес.
Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят.
И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не. Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила.
към текста >>
Защото ако вие
пост
оянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго.
Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго.
Ако са ясно различими, можете да съдите за едното с помощта на другото. Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации. И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество. И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X.
към текста >>
И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как
пост
епенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество.
Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго. Ако са ясно различими, можете да съдите за едното с помощта на другото. Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации.
И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество.
И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес.
към текста >>
Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да
пост
ави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин.
/*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък.
Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин.
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
към текста >>
71.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По-точно сравнение на двете описания довежда все пак до това, че иде реч за два различни аспекта на преживяването: в предлаганата лекция – за преживяванията непосредствено пред двете колони, благодарение на които ученикът познава самия себе си като слънчево или лунно същество; напротив, в лекцията от 8 декември – за
пост
епенно за пръв път възникващ отзвук, обусловен от станалото преживяване на колоните, които се откриват на ученика като пристъпващи отвън космически действия на Слънцето и Луната./
Това се отнася до Хибернийските мистерии*, за които неотдавна говорих на нашите приятели от Дорнах. Аз трябва сега да повторя туй-онуй от казаното тогава, преди да можем да дойдем до пълно и ясно разбиране на разглеждания предмет. /*(По-подробно виж в Материали към Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, № 69) Малко преди това - 7, 8 и 9 декември 1923 г. (във "Форми на мистериите", Събрани съчинения, том 232) - Рудолф Щайнер вече подробно е говорил за това. Сравнението на двете описания може да доведе до въпроса, не става ли тук дума за две взаимоизключващи се описания на едно и също нещо: процесът, който е описан в лекциите "Форми на мистериите", - преживяване на зимните имагинации под въздействие на слънчевата колона, преживяване на летните имагинации под въздействието на лунната колона – сякаш си противоречи с описанието в лекцията от 27 декември, където зимните образи възникват от лунната колона, а летните - от слънчевата.
По-точно сравнение на двете описания довежда все пак до това, че иде реч за два различни аспекта на преживяването: в предлаганата лекция – за преживяванията непосредствено пред двете колони, благодарение на които ученикът познава самия себе си като слънчево или лунно същество; напротив, в лекцията от 8 декември – за постепенно за пръв път възникващ отзвук, обусловен от станалото преживяване на колоните, които се откриват на ученика като пристъпващи отвън космически действия на Слънцето и Луната./
към текста >>
И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да
пост
игнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство. Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината. И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието.
И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска.
към текста >>
Но сам Аристотел
пост
оянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята.
Ерудитът може да прочете всичко това в книгите, написани за Аристотел.
Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята.
Той е достигал Земята. А с отделянето на Луната на ранните стадии на еволюция етерът се отделил от Земята. И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристотелевото назидание към Александър, - не е проникнато от етер. Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества. Така, че Луната е формовчик и ваятел на съществата.
към текста >>
Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти
пост
епенно проникваш в елемент, който те изсушава.
Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм.
Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава.
Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51).
към текста >>
Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и
пост
епенно навлизане във влажността.
Под това не трябва да се разбира, че ако човек отива в Азия, то ще бъде напълно изсушен. Ние се сблъскваме тук, разбира се, с такива въздействия, които Александър е могъл да усеща в себе си, след като е получил ръководство и указания от Аристотел. Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при напредване на изток. По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста.
Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влажността.
към текста >>
72.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Обаче Гърция се е стремила
пост
епенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония. Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове. Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала.
Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
към текста >>
Много важен за разбирането на целия гръцки характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена реалност, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече
пост
епенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способности.
Трябва честно да кажем, че в наши дни най-важното в историята на човешкото развитие остава просто незасегнатата от външно-материалистическо разглеждане история!
Много важен за разбирането на целия гръцки характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена реалност, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече постепенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способности.
Това е ставало крачка по крачка. В драмите на Есхил в художествените образи е отразено това чувство, което още е останало в човека от древните времена на богове. Но едва Софокъл започнал да се изявява, когато човек започнал да се отърсва от това усещане за връзка с божествено-духовното съществувание. А после се появява нещо, свързано с името, значението на което все още е недостатъчно оценено от историческата наука, обаче по въпроса има и други мнения.
към текста >>
И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне човечеството от божествено-духовното и да се
пост
ави в само земното.
Там хората са имали достъп до призрачните образи, живите образи-сенки. Защо тогава да се записва историята? По-късно, обаче, дошло време, когато сянковите образи се потопили в низшия свят, където човешкото съзнание не е могло повече да ги възприема. Тогава и възникнал стремежа да се записва ставащото. Появил се Херодот,* първият историк, записал историята в проза.
И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне човечеството от божествено-духовното и да се постави в само земното.
/*Херодот от Халикарнас, 5 век пр. Р.X. – най-древният гръцки историк; Персийските войни/ И все пак в продължение на цялата гръцка култура всичкото това клонящо към земното развитие е било озарено от сияние, светлината на което, както ще чуем утре, не е проникнала нито в Рим, нито в средновековието. А там, в Гърция, светлина е имало. А що се отнася до призрачните образи, даже и до потъмнелите сянкови образи от залеза на гръцката цивилизация, човек все още е чувствал, че те са божествени в своята основа.
към текста >>
Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща
пост
оянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет. Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората. Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър. В последващите години много учени излезли от Гърция.
Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>
И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на
пост
игане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци. Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим. Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н.
И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
До там всичко е ясно. Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток. Там ние трябва да гледаме чрез имагинации. За там е необходимо духовно виждане.
към текста >>
А след това ние
пост
епенно разпознаваме на преден план възхода на римския свят, света на средновековието, светове, които продължават до нашето време.
Вглеждайки се в Изтока и давайки на нашата имагинация да се откъсне от потресаващите събития, които наблюдаваме там, можем да видим в истинска светлина тази древна глава от човешката история, - защото тя би трябвало да бъде схващана чрез имагинации.
А след това ние постепенно разпознаваме на преден план възхода на римския свят, света на средновековието, светове, които продължават до нашето време.
Всички други разделения на историята на периоди - древен, средновековен и нов, или както и още да ги нарекат, - водят до лъжливи представи. Но ако дълбоко и внимателно изучите картината, която поставих пред вас, тя ще ви даде истинско проникновение в скритите течения, пронизващи европейската история чак до наши дни.
към текста >>
Но ако дълбоко и внимателно изучите картината, която
пост
авих пред вас, тя ще ви даде истинско проникновение в скритите течения, пронизващи европейската история чак до наши дни.
Вглеждайки се в Изтока и давайки на нашата имагинация да се откъсне от потресаващите събития, които наблюдаваме там, можем да видим в истинска светлина тази древна глава от човешката история, - защото тя би трябвало да бъде схващана чрез имагинации. А след това ние постепенно разпознаваме на преден план възхода на римския свят, света на средновековието, светове, които продължават до нашето време. Всички други разделения на историята на периоди - древен, средновековен и нов, или както и още да ги нарекат, - водят до лъжливи представи.
Но ако дълбоко и внимателно изучите картината, която поставих пред вас, тя ще ви даде истинско проникновение в скритите течения, пронизващи европейската история чак до наши дни.
към текста >>
73.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Само че доста рядко, размишлявайки за подобни неща, ние ги съ
пост
авяме едно с друго.
с деня на насилствената смърт на Юлиан Отстъпник в дълбините на Азия. Между тези две събития стои Мистерията на Голгота. А сега да изследваме малко този период от време като звено във веригата на цялостната история на човешкото развитие. Ако искаме да погледнем по-нататък, зад чертата на този период, ще ни е нужно, преди всичко, да изменим силата си на виждане и възприятие. Това изменение е много сходно с това, за което сме чували в друга връзка.
Само че доста рядко, размишлявайки за подобни неща, ние ги съпоставяме едно с друго.
към текста >>
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да
пост
игнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да
пост
игнем това, което стои зад границата на указания период.
Спомнете си, как в книгата "Теософия" аз съм описал различните светове, свързани с човека. Описах ги като физически свят; преходен свят, граничещ с него, иначе казано – свят на душите; след това свят, в които само най-издигнатата част от нашата природа може да получи достъп, - свят на духовете.
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Грешка би било да си въобразяваме, че ползвайки се от съвременните представи ще можем да разберем станалото до изгарянето на Ефеския храм. Ние трябва да си образуваме други понятия и други представи, за да проникнем с поглед до човешките същества, които били също така уверени в постоянната връзка на своята душа с боговете, както, че чрез дишането човек идва в съприкосновение с въздуха навън.
към текста >>
Ние трябва да си образуваме други понятия и други представи, за да проникнем с поглед до човешките същества, които били също така уверени в
пост
оянната връзка на своята душа с боговете, както, че чрез дишането човек идва в съприкосновение с въздуха навън.
Спомнете си, как в книгата "Теософия" аз съм описал различните светове, свързани с човека. Описах ги като физически свят; преходен свят, граничещ с него, иначе казано – свят на душите; след това свят, в които само най-издигнатата част от нашата природа може да получи достъп, - свят на духовете. Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период. Грешка би било да си въобразяваме, че ползвайки се от съвременните представи ще можем да разберем станалото до изгарянето на Ефеския храм.
Ние трябва да си образуваме други понятия и други представи, за да проникнем с поглед до човешките същества, които били също така уверени в постоянната връзка на своята душа с боговете, както, че чрез дишането човек идва в съприкосновение с въздуха навън.
към текста >>
Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същност на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да
пост
рои с помощта на своите собствени понятия и представи.
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката).
Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същност на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да построи с помощта на своите собствени понятия и представи.
Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в Гърция от времената на Херодот и по-нататък.
към текста >>
Източното човечество е било
пост
роено иначе.
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим. Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида.
Източното човечество е било построено иначе.
Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали. Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете.
към текста >>
Събитията от човешката еволюция са тясно свързани помежду си; съществували са сякаш нещо като пукнатини или проломи, разпространили се в онова време по света, в които
пост
епенно изчезвала предишната близост между човека и бога.
Събитията от човешката еволюция са тясно свързани помежду си; съществували са сякаш нещо като пукнатини или проломи, разпространили се в онова време по света, в които постепенно изчезвала предишната близост между човека и бога.
към текста >>
Не вярвам, скъпи мои приятели, че можем да
пост
игнем това в пълен всемирно-исторически смисъл, ако не съумеем, гледайки пламъка, издигащ се със страшни, огромни езици над Гьотеанума, който ни беше толкова скъп, да се вгледаме в същото това време в другото престъпно изгаряне на храма в Ефес, когато Херострат, воден от демоничните сили, хвърлил в храма горящия факел.
Не вярвам, скъпи мои приятели, че можем да постигнем това в пълен всемирно-исторически смисъл, ако не съумеем, гледайки пламъка, издигащ се със страшни, огромни езици над Гьотеанума, който ни беше толкова скъп, да се вгледаме в същото това време в другото престъпно изгаряне на храма в Ефес, когато Херострат, воден от демоничните сили, хвърлил в храма горящия факел.
Когато ние сложим тези две събития заедно, поставяйки едното на преден, а другото на заден план, то тогава бихме имали картина, която, може би, би ни дала достатъчно сили, за да запечатаме в сърцата си това, което изгубихме преди година и което трябва да се стремим да построим отново.
към текста >>
Когато ние сложим тези две събития заедно,
пост
авяйки едното на преден, а другото на заден план, то тогава бихме имали картина, която, може би, би ни дала достатъчно сили, за да запечатаме в сърцата си това, което изгубихме преди година и което трябва да се стремим да
пост
роим отново.
Не вярвам, скъпи мои приятели, че можем да постигнем това в пълен всемирно-исторически смисъл, ако не съумеем, гледайки пламъка, издигащ се със страшни, огромни езици над Гьотеанума, който ни беше толкова скъп, да се вгледаме в същото това време в другото престъпно изгаряне на храма в Ефес, когато Херострат, воден от демоничните сили, хвърлил в храма горящия факел.
Когато ние сложим тези две събития заедно, поставяйки едното на преден, а другото на заден план, то тогава бихме имали картина, която, може би, би ни дала достатъчно сили, за да запечатаме в сърцата си това, което изгубихме преди година и което трябва да се стремим да построим отново.
към текста >>
74.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало;
пост
епенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него.
В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали. Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество. Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената.
Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него.
Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
към текста >>
Какво знае, например, най-новото естествознание, което
пост
епенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека. В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
към текста >>
Всичко, което можете да
пост
игнете чрез изследването на физическото тяло, това е да констатирате факта, че едната картина в случая се отличава от другата.
Съвсем невъзможно е да се намери даже най-просто лекарство чрез наблюдение само на физическото тяло, защото във физическото тяло на човека няма никакви инструменти, които да съобщят каквото и да е за собственото му устройство. Така нареченият нормален процес, ставащ в него, е природен процес, но и процесът, ставащ при болест, също е природен процес. Ако имате нормален, здрав черен дроб, то това е черен дроб, в който стават природни процеси. Но ако във вашия черен дроб има абсцес, това е също черен дроб, в който стават природни процеси. Различието никога не може да бъде намерено чрез изследване на физическото тяло.
Всичко, което можете да постигнете чрез изследването на физическото тяло, това е да констатирате факта, че едната картина в случая се отличава от другата.
За причината предизвикала това вие нищо не можете да научите. Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган. От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество. Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него.
към текста >>
Но трябва да отбележим, че с
пост
епенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало.
В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки.
Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало.
И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество. Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата.
към текста >>
И сега, в наши дни, ние сме
пост
авени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество.
В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало.
И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество.
Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата.
към текста >>
75.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Изгарянето на Ефес ознаменува началото на епохата на
пост
епенно изчезване на мистериите в тяхната древна форма.
Изгарянето на Ефес ознаменува началото на епохата на постепенно изчезване на мистериите в тяхната древна форма.
Казах ви, че мистериите тук-таме се съхранили: например, в Хибернийските мистерии Мистерията на Голгота е била грандиозно отпразнувана в култа в същото това време, когато тя физически се е извършвала в Палестина. Знанието за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния. Но все пак, истинската същност на мистериите отстъпвала все повече. Външните центрове, които са били места за срещи между богове и хора, все повече и повече губели своето значение. Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали.
към текста >>
Земята може да го разруши, но да го
пост
рои - никога.
Земята няма власт над твоето физическо тяло. Земята може да формира, а също да запазва прозрачните кристални образувания с тяхната поразителна конфигурация; но Земята не може да съхрани формата на твоето физическо тяло, тя трябва да го разгради на прах. Твоето физическо тяло не е от Земята, то е от духовността отгоре. На Серафимите, Херувимите и Престолите принадлежи формата и облика на твоето физическо тяло. Не на земята, а на височайшите духовни сили принадлежи това твое физическо тяло.
Земята може да го разруши, но да го построи - никога.
към текста >>
Далечните космически пространства могат да разтворят, но не и отново да
пост
роят твоето етерно тяло.
И по-нататък, вътре в това физическо тяло е затворено етерно тяло. Ще дойде ден, когато твоето физическо тяло ще бъде предоставено на Земята за разрушение. Тогава твоето етерно тяло ще се разтвори в широките простори на Космоса.
Далечните космически пространства могат да разтворят, но не и отново да построят твоето етерно тяло.
Само божествените духовни същества могат да го построят - съществата от йерархиите Сили, Власти, Господства. На тях си задължен за етерното си тяло. Със своето физическо тяло ти си съединен с физическите субстанции на Земята. Но това, което вътре в теб, преобразува тези субстанции в нещо съвсем различно от всичко, което физически присъства в обкръжението на физическото тяло. Твоето етерно тяло привежда в движение всичко, което е течно вътре в теб.
към текста >>
Само божествените духовни същества могат да го
пост
роят - съществата от йерархиите Сили, Власти, Господства.
И по-нататък, вътре в това физическо тяло е затворено етерно тяло. Ще дойде ден, когато твоето физическо тяло ще бъде предоставено на Земята за разрушение. Тогава твоето етерно тяло ще се разтвори в широките простори на Космоса. Далечните космически пространства могат да разтворят, но не и отново да построят твоето етерно тяло.
Само божествените духовни същества могат да го построят - съществата от йерархиите Сили, Власти, Господства.
На тях си задължен за етерното си тяло. Със своето физическо тяло ти си съединен с физическите субстанции на Земята. Но това, което вътре в теб, преобразува тези субстанции в нещо съвсем различно от всичко, което физически присъства в обкръжението на физическото тяло. Твоето етерно тяло привежда в движение всичко, което е течно вътре в теб. Соковете в тяхната циркулация се намират под влиянието на твоето етерно тяло.
към текста >>
Човекът от последващите времена
пост
епенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото.
Той чувствал сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите. Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата. И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина.
Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото.
Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното.
към текста >>
Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик
пост
епенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата.
В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие.
Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата.
И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история. И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
към текста >>
Ако нашият Гьотеанум беше
пост
роен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество,
пост
авено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество.
Много ученици в Ефес съзерцавали по такъв начин земното от етерните висини. Но определен вид богове били завистливи. Столетие преди Мистерията на Голгота храбреци вече намирали начин да срещнат тази завист на боговете. Те намирали способ да възприемат това, което идвало към тях от древните святи времена на човешката история и то мощно е действало в човешкото развитие до момента на изгарянето на Ефес. Наистина, към това време то станало смътно и слабо, но продължавало още да действа даже в тази отслабена форма.
Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество.
А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия. Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми. А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството. Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм.
към текста >>
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да
пост
игнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус.
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
към текста >>
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата,
пост
роена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година.
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ.
към текста >>
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да
пост
роим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум.
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
76.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Затова, позволете ми така да
пост
роя последната лекция, че тя, от една страна, вътрешно да съответства на общата перспектива, дадена от лекционният курс, а от друга, така да се каже, с емоционалната си страна да бъде ориентирана към бъдещето на антропософията.
Събрахме се днес за последен път на нашите събрания, които трябва да дадат мощен, значителен импулс на антропософското движение.
Затова, позволете ми така да построя последната лекция, че тя, от една страна, вътрешно да съответства на общата перспектива, дадена от лекционният курс, а от друга, така да се каже, с емоционалната си страна да бъде ориентирана към бъдещето на антропософията.
към текста >>
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако
пост
ъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние.
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние.
Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока.
към текста >>
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да
пост
ави пред себе си управата на Дорнах.
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата. Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията.
към текста >>
Вашият ум е просветлен от целта, която сега всички искате да
пост
игнете; това ще ви помогне.
И така, скъпи мои приятели, дайте да излезем оттук със сърца, изпълнени с топлина. В тези сърца тук беше утвърден крайъгълния камък на Антропософското общество; така ще понесем тази сърдечна топлина в света и ще посветим усърдната и дейност на оздравяването на света.
Вашият ум е просветлен от целта, която сега всички искате да постигнете; това ще ви помогне.
Дайте да приемем това днес с цялото си усърдие. И ще видим, че ако сме достойни, ще бъдем под щастлива звезда. Скъпи мои приятели, следвайте тази щастлива звезда и ще видите, къде ще ни отведат боговете, с помощта на светлината от тази звезда.
към текста >>
77.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Първи том
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Изложените от него пред
пост
авки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”.
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
- Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
78.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И ние
пост
ъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на неживото търсим също и причините вътре в неживото царство.
Когато наблюдаваме неживото, без изключение неживото, ние откриваме, че можем да намерим причините, за които може да се говори в царството на неживото, навсякъде в самото това неживо. Където имаме нещо неживо като следствие, в същото царство на неживото можем да търсим и причините.
И ние постъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на неживото търсим също и причините вътре в неживото царство.
към текста >>
С това обаче ние
пост
авяме вече неживото наред с нещо друго.
Когато имате пред себе си един, колкото и да е красив кристал, вие трябва да търсите формите на този кристал в самото неживо царство. Така това неживо царство се оказва като нещо затворено в себе си. Ние първо не можем да кажем, къде намираме границите на това неживо. При известни обстоятелства те могат да се намират някъде много далече в мировите далечини. Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото.
С това обаче ние поставяме вече неживото наред с нещо друго.
И с това същевремено ни се разкрива една определена перспектива.
към текста >>
Нека сега
пост
авим това пред погледа на нашата душа.
Нека сега поставим това пред погледа на нашата душа.
Нека разгледаме човешкото тяло в неговата неживост, когато душата го е изоставила, сравнявайки го с извънчовешката нежива природа.
към текста >>
Вие виждате, че по отношение на тази причинност можем да съ
пост
авим човешкото физическо тяло в неговата безжизненост с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия живот и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния живот на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съ
пост
авим човешката астрална организация с това, което се намира вън в животинското царство.
Вие виждате, че по отношение на тази причинност можем да съпоставим човешкото физическо тяло в неговата безжизненост с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия живот и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния живот на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съпоставим човешката астрална организация с това, което се намира вън в животинското царство.
към текста >>
Аз
пост
оянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността.
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността.
Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността.
Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно. Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад.
към текста >>
Сега някой би могъл да каже: - Ето, ние
пост
оянно вървим все по-нататък и по-нататък.
Слънцето отново получава обратно своята светлина от всички страни, макар и в друга форма, в преобразена форма, но то я получава обратно. А сега да приложим този начин на мислене върху това, което току що премислихме. Ние първо стоим в пространството. Земното пространство остава вътре, ние излизаме навън във Вселената. Но това не ни е още достатъчно, ние излизаме навън във времето.
Сега някой би могъл да каже: - Ето, ние постоянно вървим все по-нататък и по-нататък.
Не, сега отново се връщаме обратно. Ние трябва да продължим начина на мислене. Ние отново се връщаме обратно! Отново се връщаме обратно именно така, както, когато в пространството постоянно вървим напред, стигаме до границата и след това отново се връщаме обратно; така също и тук ние отново се връщаме обратно. Това значи, когато сме търсили миналите свръхфизически причини в далечините на времето, ние трябва отново да се върнем обратно във физическото.
към текста >>
Отново се връщаме обратно именно така, както, когато в пространството
пост
оянно вървим напред, стигаме до границата и след това отново се връщаме обратно; така също и тук ние отново се връщаме обратно.
Но това не ни е още достатъчно, ние излизаме навън във времето. Сега някой би могъл да каже: - Ето, ние постоянно вървим все по-нататък и по-нататък. Не, сега отново се връщаме обратно. Ние трябва да продължим начина на мислене. Ние отново се връщаме обратно!
Отново се връщаме обратно именно така, както, когато в пространството постоянно вървим напред, стигаме до границата и след това отново се връщаме обратно; така също и тук ние отново се връщаме обратно.
Това значи, когато сме търсили миналите свръхфизически причини в далечините на времето, ние трябва отново да се върнем обратно във физическото.
към текста >>
Когато
пост
ъпваме чисто логически и търсим редицата от причини, тогава и по простия мисловен път ние достигаме до миналите земни съществувания.
Когато постъпваме чисто логически и търсим редицата от причини, тогава и по простия мисловен път ние достигаме до миналите земни съществувания.
Необходимо е да се обърне внимание върху това, че и самото мислене трябва да стане друго, когато искаме да разберем духовното.
към текста >>
Също и когато искаме да разберем едно музикално, художествено или друго произведение на изкуството, е необходимо да създадем в себе си пред
пост
авки за разбирането на нещата.
Нали хората смятат, че не може да бъде разбрано това, което се изявява от духовния свят. Човек наистина може да го разбере, само че той трябва да разшири своята логика.
Също и когато искаме да разберем едно музикално, художествено или друго произведение на изкуството, е необходимо да създадем в себе си предпоставки за разбирането на нещата.
Когато тези предпоставки липсват, ние нищо не разбираме. Тогава го възприемаме като някакъв шум. Или в едно произведение на изкуството ние не виждаме нищо друго, освен някаква неразбираема формация. Така и насреща на това, което се съобщава от духовния свят, ние трябва да поднесем едно мислене, което е подходящо за духовния свят. Но това се установява още при простото логическо мислене.
към текста >>
Когато тези пред
пост
авки липсват, ние нищо не разбираме.
Нали хората смятат, че не може да бъде разбрано това, което се изявява от духовния свят. Човек наистина може да го разбере, само че той трябва да разшири своята логика. Също и когато искаме да разберем едно музикално, художествено или друго произведение на изкуството, е необходимо да създадем в себе си предпоставки за разбирането на нещата.
Когато тези предпоставки липсват, ние нищо не разбираме.
Тогава го възприемаме като някакъв шум. Или в едно произведение на изкуството ние не виждаме нищо друго, освен някаква неразбираема формация. Така и насреща на това, което се съобщава от духовния свят, ние трябва да поднесем едно мислене, което е подходящо за духовния свят. Но това се установява още при простото логическо мислене. Когато разглеждаме различните видове причини, ние стигаме фактически дотам, да можем също и логически да разбираме миналите земни съществувания.
към текста >>
Това
пост
авя пред вас въпроса: Дали и при минерала, при разнообразно оформените кристали мога да запитам: - Не е ли и тук едно начало по отношение на това, което аз оставям като мой физически труп, като край на моето съществуване?
Това поставя пред вас въпроса: Дали и при минерала, при разнообразно оформените кристали мога да запитам: - Не е ли и тук едно начало по отношение на това, което аз оставям като мой физически труп, като край на моето съществуване?
Не се ли свързват те и тук в едно начало и край? -
към текста >>
79.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато преминем по-нататък от разглеждането, което трябваше да ни подготви за разбирането на човешката съдба, на кармата, когато преминем по-нататък от абстрактното, от мисловното към живота, именно напредвайки ние стигаме дотам, да
пост
авим пред погледа на нашата душа първо различните области на живота, в които е
пост
авен човекът, за да добием от тези детайли на живота основите за една характеристика на човешката съдба, на кармата.
Когато преминем по-нататък от разглеждането, което трябваше да ни подготви за разбирането на човешката съдба, на кармата, когато преминем по-нататък от абстрактното, от мисловното към живота, именно напредвайки ние стигаме дотам, да поставим пред погледа на нашата душа първо различните области на живота, в които е поставен човекът, за да добием от тези детайли на живота основите за една характеристика на човешката съдба, на кармата.
към текста >>
Ако
пост
авите след това съда с вода отдолу, така че тялото да се потопи във водата, веднага виждате, че везната не е вече в равновесие, тя се наклонява към противоположната на тялото страна, тялото става по-леко.
Табела 3 Това може да бъде изследвано, когато имате везна, с която първо претегляте тялото, преди то да бъде потопено в течността, в случая във водата. То има определено тегло.
Ако поставите след това съда с вода отдолу, така че тялото да се потопи във водата, веднага виждате, че везната не е вече в равновесие, тя се наклонява към противоположната на тялото страна, тялото става по-леко.
Когато след това проверите, с колко тялото е станало по-леко, веднага установявате, че то е олекнало точно с толкова, колкото тежи изместената от него вода. Следователно, когато като течност имате вода, потопеното във водата тяло олеква толкова, колкото тежи изместената от него вода. Това е така нареченият «Закон на Архимед». Архимед го е открил в банята. Той просто влязъл във ваната и почувствал, че кракът му става по-лек или по-тежък, според това, дали го простира навън, или го потопява във водата.
към текста >>
И ние
пост
оянно трябва да поглеждаме към растителната покривка на Земята и като гледаме растителната покривка на Земята, трябва да осъзнаваме, че онова, което кара растенията да растат, идвайки от далечините на етера, действа също и в нас.
Но растежът не се изразява само в тези груби неща. Ако инструментите, които хората притежават за метода на изследването биха били достатъчно фини, те биха открили, че всеки човек всъщност има различен състав на черния дроб, на далака, друг състав на мозъка. Черният дроб не е просто черен дроб. При всеки човек той е, - естествено в тънки нюанси, - нещо различно. Всичко това е свързано със същите сили, които карат растенията да растат.
И ние постоянно трябва да поглеждаме към растителната покривка на Земята и като гледаме растителната покривка на Земята, трябва да осъзнаваме, че онова, което кара растенията да растат, идвайки от далечините на етера, действа също и в нас.
То произвежда в нас първоначалната конституция на човека, която до голяма степен е свързана с нашата съдба. Защото дали чрез действието на силите от етерния свят някой има този или онзи състав на черния дроб, на белите дробове или на мозъка, това дълбоко е свързано с неговата съдба.
към текста >>
Освен това, човекът
пост
оянно се издига от това, което действа върху него, но все пак той живее в тази атмосфера.
Всичко това наистина действа върху човека. Естествено то действа върху човека различно отколкото върху животните, защото за разлика от животните човекът притежава и други качества, той притежава различни от животното съставни същности. То действа различно върху човека, иначе човекът, който живее в атмосферата на слона би станал слон. Но той не става слон.
Освен това, човекът постоянно се издига от това, което действа върху него, но все пак той живее в тази атмосфера.
към текста >>
А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била
пост
авена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това!
Размислете само, какво означава това. Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам. Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си. И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго. Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване.
А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това!
Когато разглеждаме такива неща ние установяваме, колко сме глупави като съзнателни хора и колко безкрайно умно и мъдро е това, което става с нас в света.
към текста >>
Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което
пост
авя човека в съвкупността на ангелските йерархии.
Всички отделни въпроси по съответен начин ще ни се разкрият в техните отговори, когато по един правилен начин обгърнем с поглед тази основа.
Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии.
Човекът се движи свободно само в царството на минералния свят. Там е областта на неговата свобода.
към текста >>
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да
пост
авя по правилен начин и въпроса за свободата.
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата.
Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята. Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят.
към текста >>
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да
пост
авя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата.
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е
пост
авен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата. И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
80.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противо
пост
авим онзи импулс, който назоваваме с името свобода.
Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода.
Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания. Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи. Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
към текста >>
Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато
пост
епенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода. Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания. Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи.
Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят. От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н..
към текста >>
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че
пост
оянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът
пост
оянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни.
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>
Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, защото
пост
епенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите.
И отново, когато тези хора се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, много повече от този земен живот е прониквало там горе в онзи живот, ако ми е позволено да използвам тази дума «горе».
Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, защото постепенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите.
В схващането на мъртвите за земното, нашите съществителни имена например скоро след смъртта стават абсолютни празнини. Те разбират още само глаголите, подвижното, действащото. И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране постоянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури.
към текста >>
И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране
пост
оянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури.
И отново, когато тези хора се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, много повече от този земен живот е прониквало там горе в онзи живот, ако ми е позволено да използвам тази дума «горе». Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, защото постепенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите. В схващането на мъртвите за земното, нашите съществителни имена например скоро след смъртта стават абсолютни празнини. Те разбират още само глаголите, подвижното, действащото.
И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране постоянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури.
към текста >>
Когато забелязват някаква глу
пост
у себе си, която не искат да отстранят, тогава те казват: - Да, от това аз не мога да се освободя, това е моята природа.
Такива са повечето от теоретиците. Но съществуват също и практици.
Когато забелязват някаква глупост у себе си, която не искат да отстранят, тогава те казват: - Да, от това аз не мога да се освободя, това е моята природа.
То идва от само себе си и аз съм безсилен срещу него. - Такива хора има много. Те се позовават на неизменимата причинност на тяхното същество. Но в повечето случаи те остават непоследователни, когато понякога искат да покажат на себе си нещо, което биха искали да бъдат, за което не се нуждаят от никакво извинение, а за което искат да бъдат похвалени; тогава те се отклоняват от този възглед.
към текста >>
Да предположим, че решавате да си
пост
роите къща.
Да предположим, че решавате да си построите къща.
Построяването на къщата изисква, да речем, една година. След една година вие ще живеете в нея. Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда! - Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
към текста >>
Пост
рояването на къщата изисква, да речем, една година.
Да предположим, че решавате да си построите къща.
Построяването на къщата изисква, да речем, една година.
След една година вие ще живеете в нея. Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда! - Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
към текста >>
Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е
пост
роена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда!
Да предположим, че решавате да си построите къща. Построяването на къщата изисква, да речем, една година. След една година вие ще живеете в нея.
Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда!
- Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
към текста >>
- Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си
пост
роили къща.
Да предположим, че решавате да си построите къща. Построяването на къщата изисква, да речем, една година. След една година вие ще живеете в нея. Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда!
- Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
към текста >>
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си
пост
роявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това.
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това.
Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре! Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед. Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя. Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел. Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
към текста >>
Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и
пост
оянно предприема неща, които след това свободно изоставя.
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре! Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед.
Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя.
Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел. Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
към текста >>
Той стои под
пост
оянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода
пост
оянно бива лашкан насам натам.
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре! Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед. Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя. Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел.
Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
към текста >>
Виждате ли, когато срещу
пост
авите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг.
Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг.
Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата. Значи някой си построява една къща. Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща. Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще. Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода.
към текста >>
Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам
пост
оянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с
пост
рояването на къщата.
Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг.
Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата.
Значи някой си построява една къща. Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща. Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще. Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода. Той самият си е ограничил тази свобода; привидно няма никаква свобода.
към текста >>
Значи някой си
пост
роява една къща.
Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг. Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата.
Значи някой си построява една къща.
Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща. Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще. Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода. Той самият си е ограничил тази свобода; привидно няма никаква свобода.
към текста >>
Не искам да кажа, аз си
пост
роявам къща - вероятно аз никога не ще си
пост
роя такава, - но да речем, че някой си
пост
роява къща.
Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг. Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата. Значи някой си построява една къща.
Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща.
Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще. Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода. Той самият си е ограничил тази свобода; привидно няма никаква свобода.
към текста >>
И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е
пост
роил къща.
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание. С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост.
И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща.
Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно? - Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
към текста >>
Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до
пост
рояването на тази къща.
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание. С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост. И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща.
Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща.
И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно? - Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
към текста >>
И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да
пост
роя къщата е било разумно или неразумно?
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание. С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост. И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща. Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща.
И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно?
- Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
към текста >>
- Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глу
пост
да си
пост
рои къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост. И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща. Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно?
- Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
към текста >>
Човек лесно не понася своите глу
пост
и.
Но в живота е една неприятна работа, когато по отношение на дадено нещо, което човек е извършил, той трябва да си каже, че е било глупаво. Това не е приятно.
Човек лесно не понася своите глупости.
Той би искал да не е взимал решението. Но това се отнася само за единия земен живот, защото между глупостта на решението и наказанието, което човек получава за това, когато трябва да изпита последствията на тази глупост, между тях се намира еднородният земен живот. Той остава винаги такъв.
към текста >>
Но това се отнася само за единия земен живот, защото между глу
пост
та на решението и наказанието, което човек получава за това, когато трябва да изпита последствията на тази глу
пост
, между тях се намира еднородният земен живот.
Но в живота е една неприятна работа, когато по отношение на дадено нещо, което човек е извършил, той трябва да си каже, че е било глупаво. Това не е приятно. Човек лесно не понася своите глупости. Той би искал да не е взимал решението.
Но това се отнася само за единия земен живот, защото между глупостта на решението и наказанието, което човек получава за това, когато трябва да изпита последствията на тази глупост, между тях се намира еднородният земен живот.
Той остава винаги такъв.
към текста >>
Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да
пост
игнете в новия земен живот онова, което поправя грешката.
Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот. В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени.
Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката.
Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот. Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е
пост
игнал определени неща, които иначе не би
пост
игнал в един предишен живот.
Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество.
И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот.
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте
пост
игнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот.
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били
пост
авени от предишните земни съществувания.
За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания. Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот. Той прочита в кармата задачата за своя земен живот. Тогава той съзнателно изпълнява това, което са му възложили неговите минали земни съществувания. Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела.
Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания.
към текста >>
Откакто ръководя антропософското общество аз винаги изговарям Ка/=е/рма и много съжалявам, че от това много хора са свикнали
пост
оянно да казват ужасната дума «кирма».
Тук бих искал да отворя само една малка скоба. Виждате ли, думата карма е дошла в Европа по околния път чрез Англия. Само поради това, че се пише карма, хората много често казват карма. Но това е изговорено погрешно; карма трябва да се изговаря именно така, като че тази дума би била изписана с буквата «е».
Откакто ръководя антропософското общество аз винаги изговарям Ка/=е/рма и много съжалявам, че от това много хора са свикнали постоянно да казват ужасната дума «кирма».
Когато казвам карма, тези хора постоянно разбират «кирма». Това е ужасно. Вие ще сте чули вече, че от известно време някои много верни ученици произнасят «кирма».
към текста >>
Когато казвам карма, тези хора
пост
оянно разбират «кирма».
Тук бих искал да отворя само една малка скоба. Виждате ли, думата карма е дошла в Европа по околния път чрез Англия. Само поради това, че се пише карма, хората много често казват карма. Но това е изговорено погрешно; карма трябва да се изговаря именно така, като че тази дума би била изписана с буквата «е». Откакто ръководя антропософското общество аз винаги изговарям Ка/=е/рма и много съжалявам, че от това много хора са свикнали постоянно да казват ужасната дума «кирма».
Когато казвам карма, тези хора постоянно разбират «кирма».
Това е ужасно. Вие ще сте чули вече, че от известно време някои много верни ученици произнасят «кирма».
към текста >>
Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е
пост
игнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата.
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата.
Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата.
Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е. влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
към текста >>
Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е
пост
роил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си
пост
рои къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща.
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата. Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата.
Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща.
- Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е. влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
към текста >>
влиза в къщата, която си е
пост
роил в предишните земни съществувания.
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата. Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата. Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е.
влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
към текста >>
81.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Едно съединение на душевно-духовния човек, съставен от аз, астрално тяло и етерно тяло, с физическия човешки зародиш може да стане само чрез това, че етерното тяло на майчиния организъм
пост
епенно се оттегля от физическия човешки зародиш.
Човекът привлича етерното тяло от целия миров етер, преди да се съедини с физическото тяло, което му е дадено чрез произхода му.
Едно съединение на душевно-духовния човек, съставен от аз, астрално тяло и етерно тяло, с физическия човешки зародиш може да стане само чрез това, че етерното тяло на майчиния организъм постепенно се оттегля от физическия човешки зародиш.
към текста >>
Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противо
пост
авих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер. Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./.
Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
към текста >>
Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата
пост
оянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това?
Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика.
Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това?
- и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.
към текста >>
Естествено при всичко това човек
пост
оянно трябва да бъде наясно, че кармата, че някакво кармическо течение веднъж трябва да започне някъде.
Естествено при всичко това човек постоянно трябва да бъде наясно, че кармата, че някакво кармическо течение веднъж трябва да започне някъде.
Така че, ако например тук имате редуващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен живот, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в предишни земни съществувания. Но то също така може да бъде едно първоначално страдание, което кармически се изравнява едва в следващия земен живот. Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в предишните земни съществувания.
към текста >>
И
пост
епенно в следващите столетия възпитанието ще бъде
пост
авено все повече в самия живот.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят.
И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот.
При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично.
към текста >>
АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА - СТРАДАНИЕ, ГЛУ
ПОСТ
.
АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА - СТРАДАНИЕ, ГЛУПОСТ.
към текста >>
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глу
пост
и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
към текста >>
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин
пост
епенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
към текста >>
А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде
пост
авен още един въпрос.
А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос.
Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята.
към текста >>
82.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това са казвали по-стари светогледи, това е същинското основно значение на наследствения грях, - необходимостта човек да се
пост
ави в наследствеността.
Този начин да получи едно физическо тяло, за човека е последствие от наследствения грях.
Това са казвали по-стари светогледи, това е същинското основно значение на наследствения грях, - необходимостта човек да се постави в наследствеността.
към текста >>
83.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Благодарение на това, че тези органи се
пост
авят в движение, благодарение на това, че предимно тези органи извършват работата при човека, обмяната на веществата получава най-силния импулс.
И третото е това, което съставлява организма на крайниците на човека. Крайниците завършват в организма на гърдите. В ембрионалния стадий те се явяват като добавъчни органи. Те се развиват най-късно. Но те са онези органи, които са най-свързани с обмяната на веществата.
Благодарение на това, че тези органи се поставят в движение, благодарение на това, че предимно тези органи извършват работата при човека, обмяната на веществата получава най-силния импулс.
Ето така ние различаваме трите члена, охарактеризирахме трите члена, които се явяват в човешката форма.
към текста >>
Вашето съзнание
пост
оянно се сблъсква с това.
Гледайки така назад в нашия живот, ние трябва да включим безсъзнанието, което трае една трета от нашия живот. Но на това ние не обръщаме внимание. Обаче това е точно така, както ако имате една бяла повърхнина и в средата една черна дупка. Вие виждате черната дупка, въпреки че там няма никакви сили. Така при спомнянето в миналото, въпреки че вътре няма нищо от възпоминания за живота, вие виждате черното, нощите, през които сте спали.
Вашето съзнание постоянно се сблъсква с това.
Това допринася вие да наричате себе си един Аз.
към текста >>
Ако споменът действително
пост
оянно изчезваше и не се сблъскваше с нищо, вие не бихте стигнали до едно азово съзнание.
Ако споменът действително постоянно изчезваше и не се сблъскваше с нищо, вие не бихте стигнали до едно азово съзнание.
Следователно можем наистина да кажем, че ние имаме нещо от съня. И също както в обикновения земен живот имаме нещо от съня, така ние имаме нещо и от онзи сън, който царува в нашето искане, в нашата воля.
към текста >>
Вие
пост
оянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света.
Вие минавате през света.
Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света.
Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена.
към текста >>
Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно
пост
оянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми».
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго. Аз съм виждал как хора запаметяват.
Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми».
Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго.
към текста >>
Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глу
пост
.
Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, при Серафимите, Херувимите и Престолите ние наблюдаваме онази дейност, която като справедлива изравняща дейност се получава от нашите собствени земни дела, изживяни с други хора. Боговете трябва да упражняват изправящата, уравняващата дейност и ние гледаме тази дейност като наше небе, което сега е под нас. В делата на боговете ние гледаме последствията на нашите земни дела, гледаме дали нещо е добро или зло, мъдро или глупаво. Когато между смъртта и едно ново раждане гледаме надолу, ние се отнасяме към отраженията, към огледалните образи на нашите дела така, както тук на Земята се отнасяме към издигащото се над нас като свод небе. Ние носим нашата вътрешна карма в нашата вътрешна организация.
Ние я донасяме на Земята като наши таланти, като наш гений, като наша глупост.
Това, което боговете оформят там долу, което те трябва да изживеят вследствие на нашия земен живот, в следващия земен живот идвайки насреща, то ни пресреща като факти на нашата съдба. И ние можем да кажем: - Онова, което всъщност ние проспиваме, то ни довежда при нашия земен живот в нашата съдба. Но вътре в него живее онова, което съответните богове на първата йерархия трябваше да изживеят при себе си като последствие на нашите дела през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Дали през време на моя земен живот съм бил
пост
авен в една област която е важна за мен, дали съм бил
пост
авен в една професия, която е важна за мен, всичко това, което ме сплотява като външна съдба, е изображение, копие на онова, което боговете на първата йерархия са изживели като следствие на моя минал земен живот през времето, когато аз самият съм се намирал между смъртта и едно ново раждане.
Дали срещам някой човек, който има значение за мен в земния ми живот, който определя съдбата ми, това, което става чрез срещата с този човек, боговете са го изживели като резултат на онова, което сме имали с този човек в един минал земен живот.
Дали през време на моя земен живот съм бил поставен в една област която е важна за мен, дали съм бил поставен в една професия, която е важна за мен, всичко това, което ме сплотява като външна съдба, е изображение, копие на онова, което боговете на първата йерархия са изживели като следствие на моя минал земен живот през времето, когато аз самият съм се намирал между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
84.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След като в разглеждането на кармата последния път описах повече образуването на кармическите сили, днес бих искал да
пост
авя, така да се каже, основата, за разбирането на кармата като разгледаме отделни човешки съдби; за да можем да обгърнем с поглед кармическата определеност, кармическото предопределение, да речем, на тези отделни човешки съдби.
След като в разглеждането на кармата последния път описах повече образуването на кармическите сили, днес бих искал да поставя, така да се каже, основата, за разбирането на кармата като разгледаме отделни човешки съдби; за да можем да обгърнем с поглед кармическата определеност, кармическото предопределение, да речем, на тези отделни човешки съдби.
към текста >>
Беше средно едър, не дебел, а по-скоро слаб; ходеше по улицата, като държеше ръцете си така, като че
пост
оянно си правеше път с лактите.
Беше средно едър, не дебел, а по-скоро слаб; ходеше по улицата, като държеше ръцете си така, като че постоянно си правеше път с лактите.
Това той вършеше напълно и като духовна индивидуалност! Тази беше външността.
към текста >>
Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глу
пост
и, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един честен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен.
От Гьотевия «Фауст» той все пак ценеше до известна степен първата част. Но Фишер беше на мнение, че втората част на «Фауст» е една скалъпена, слепена нескопосна работа на старостта, защото според него втората част на «Фауст» би трябвало да бъде съвършено различна! И тогава той не само написва своята книга «Фауст, трета част на историята», в която иронизира втората част от Гьотевия Фауст, а също така беше замислил един план, какъв би трябвало да бъде Гьотевият «Фауст». Това е тесногръда, филистерска работа. Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение.
Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глупости, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един честен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен.
По съвършено подобен начин е еснафско всичко това, което Фридрих Теодор Фишер е написал във връзка с Гьотевия «Фауст».
към текста >>
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да
пост
авим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник?
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник?
Ние бива да поставим въпроса: - Не съществуваше ли като заложба в него това, което в онази вечер се беше проявило в кафенето? - И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия?
към текста >>
Ние бива да
пост
авим въпроса: - Не съществуваше ли като заложба в него това, което в онази вечер се беше проявило в кафенето?
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник?
Ние бива да поставим въпроса: - Не съществуваше ли като заложба в него това, което в онази вечер се беше проявило в кафенето?
- И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия?
към текста >>
Това звучи парадоксално, звучи гротескно, но това е един въпрос, който, когато разглеждаме живота в по-голям мащаб, напълно трябва да бъде
пост
авен, защото от разглеждането на такива неща всъщност се раждат по-дълбоките въпроси на кармата.
Това звучи парадоксално, звучи гротескно, но това е един въпрос, който, когато разглеждаме живота в по-голям мащаб, напълно трябва да бъде поставен, защото от разглеждането на такива неща всъщност се раждат по-дълбоките въпроси на кармата.
към текста >>
Интелектуалии - сродно с каналии /от френската дума, която означава подлец/ - той
пост
оянно има подобни словообразувания.
Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен. Той например винаги пише «интелектуалии» за хората, които са интелектуалистични.
Интелектуалии - сродно с каналии /от френската дума, която означава подлец/ - той постоянно има подобни словообразувания.
Но някои неща са извънредно интересни.
към текста >>
85.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
- Когато си образуваме такива съждения, ние вече
пост
ъпваме погрешно, поне лесно можем да
пост
ъпим погрешно.
Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим предразсъдъците. Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот.
- Когато си образуваме такива съждения, ние вече постъпваме погрешно, поне лесно можем да постъпим погрешно.
Да се образуват такива умствени съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци. Вие трябва да отидете при южните прозорци и оттам да видите дърветата, като напълно безпристрастно застанете срещу тези дървета. Така именно трябва действително да заличите всичко умствено тогава, когато се касае да разберете онези имагинации, които просто съществуват като имагинации на съответни минали земни съществувания за такива личности.
към текста >>
Тази индивидуалност, която след това живя в 19-то столетие като Фридрих Теодор Фишер, тази индивидуалност в 8-то столетие е търсила връзка с много хора, принадлежащи към същата арабска народност и към същата арабска култура, които тогава бяха дошли вече в тесен контакт с Европа, тя е правила
пост
оянни опити да се установи в Сицилия и е трябвало да води остри борби, т.е.
Тази индивидуалност, която след това живя в 19-то столетие като Фридрих Теодор Фишер, тази индивидуалност в 8-то столетие е търсила връзка с много хора, принадлежащи към същата арабска народност и към същата арабска култура, които тогава бяха дошли вече в тесен контакт с Европа, тя е правила постоянни опити да се установи в Сицилия и е трябвало да води остри борби, т.е.
всъщност европейците е трябвало да водят остри борби с арабите. Тази индивидуалност беше взела активно участие в такива борби. И можем да кажем, че тя е била една гениална личност, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното.
към текста >>
Но той не можа да се придържа
пост
оянно към хегелианството.
С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята. Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство. Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано.
Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството.
Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
към текста >>
Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и
пост
епенно преминавайки към принципите.
Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува.
Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите.
И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика. Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.
към текста >>
Да, всичко това за Дю Боа Реймонд са глу
пост
и и той би искал Гъоте да опише един герой, който изобретява електрическата въздушна помпа!
Аз ви разказах за филистерското отношение също и към Гъотевия Фауст. Всичко това идва оттам, че той се чувства несигурен и от друга страна иска да се присъедини отново към своите стари другари. Трябва да се обърне внимание, как в кармата силно работи несъзнателното, това несъзнателно, което естествено за една по-висока степен на виждането е нещо съзнателно. Но човек трябва да е наясно, как някои филистерски естествено научни изследователи мразеха Гъотевия «Фауст»! Спомнете си израза от Дю Боа Реймонд, който вчера ви споменах, че Гъоте би направил по-добре, да накара Фауст нещо да изобрети, вместо да го остави да заклева духове, като земния дух и след това да тръгне с Мефистофел да изкушава момичета и да не се жени за тях.
Да, всичко това за Дю Боа Реймонд са глупости и той би искал Гъоте да опише един герой, който изобретява електрическата въздушна помпа!
Наистина това би било истинско социално дело, въпросният можеше да стане и кмет на Магдебург. И преди всичко нямаше нужда да я има трагедията на Гретхен, а щеше да има една истинска солидна сватба, вместо сцената в затвора. Е, наистина от една гледна точка това има своето основание, но Гъоте сигурно съвсем не е имал това предвид.
към текста >>
Но нещо
пост
оянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст».
Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата.
Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст».
При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки. И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване. Човек достига до тях.
към текста >>
И аз
пост
оянно се отказвах, понеже човек става - не бих казал скептичен, но просто недоверчив спрямо своите виждания.
От едно наистина огромно разтърсващо значение за мен е фигурата, която се е разхождала нагоре надолу в Щутгарт. Аз ви я описах: Чудно хубавите сини очи, червеникаво-кестенявата брада, така държаща ръцете си, този образ вече ви го описах. Това съзерцание, което сега ви описвам, беше налице, но физическата осанка на шваба Фишер, както той ходеше нагоре надолу из Щутгарт, не отговаряше на това, понеже за един окултен поглед той наистина не изглеждаше като прероден арабин.
И аз постоянно се отказвах, понеже човек става - не бих казал скептичен, но просто недоверчив спрямо своите виждания.
На човек му се иска те да се потвърдят по категоричен начин. Аз отново и отново отстранявах този образ, докато загадката се разреши по следния начин:
към текста >>
Хората
пост
оянно се връщаха отново към Шуберт.
Наистина обратно е положението, бих искал да кажа, по отношение съдбата на творбите на Шуберт след неговата смърт. При творбите на Шуберт, при неговите композиции беше така, че когато Шуберт почина, той много малко беше известен на хората. Минаха години и той стана все повече и повече известен, и вече през 70-те, 80-те години на 19-то столетие всяка година изваждаше на яве все нови творби на Франц Шуберт. Това беше интересно, защото след своята смърт Шуберт внезапно стана най-плодовитият композитор. Излизаха все нови творби от него.
Хората постоянно се връщаха отново към Шуберт.
към текста >>
На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм
пост
роил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
към текста >>
Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят,
пост
роих следователно целия светоглед на Дюринг.
Тогава направих следното. Първо си представих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в определен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане.
Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят, построих следователно целия светоглед на Дюринг.
Това лесно може да се направи. Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността. Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно?
към текста >>
Действително, всички тези хора, които са
пост
роили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед.
Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален.
Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед.
Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило. Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света. Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал.
към текста >>
Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си
пост
рои света.
Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед. Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило.
Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света.
Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал.
към текста >>
Като иконоборец Дюринг е имал особен начин да размахва сабята, тази своебразна крива сабя, която тогава
пост
епенно се налагаше.
За мен беше нещо извънредно интересно. Във второто томче на Дюринговата книга за Юлиус Роберт Майер се намира една особена дума. Тук ние получаваме нещата нагледно!
Като иконоборец Дюринг е имал особен начин да размахва сабята, тази своебразна крива сабя, която тогава постепенно се налагаше.
Аз намерих едно съзвучие - нали, тук важното са действително образните подробности, - една дума в книгата за Юлиус Роберт Майер. Там има една глава, която се нарича: «Schlichologisches - промъкване дебнешком», промъкване дебнешком в германския университетски живот и т. н.! Там където има интриги, чрез които човек се промъква отстрани; промъкване дебнешком!
към текста >>
86.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да
пост
авя пред душата си това, което е ценно, по следния начин.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот. Към този философ аз проявих много дълбок интерес.
Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин.
Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света. В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм.
към текста >>
Ние трябва истински да
пост
авим пред погледа си тези физически прадеди на средно-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим представа, колко много човешка импулсивност е съществувала някога в света.
В последно време веднъж в една друга серия[1] от лекции трябваше да опиша един исторически факт - сблъскването на римския свят със северно-германския свят по време на преселението на народите, през времето, когато християнството се разпространи на север от южните, гръцко-латински области.
Ние трябва истински да поставим пред погледа си тези физически прадеди на средно-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим представа, колко много човешка импулсивност е съществувала някога в света.
Тогава съизживяването с духовните същества на природата е било много живо между различните германски племена, с които римляните се сблъскаха в първите столетия на християнското летоброене. Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното. Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното. И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка.
към текста >>
Но ако мъжагите, които в миналото са ревали в тяхното душевно състояние, биха се надигнали, те биха свалили шапчицата за спане на днешното си въплъщение и биха казали: Това, което днес съществува в хората като флегматичност, която не може да бъде разтърсена, трябва да се
пост
ави под шапчицата за спане, под нощната шапчица с пискюл, то принадлежи всъщност на леглото, а не на арената на човешката дейност.
И така ние трябва да кажем, че същите тези хора отново са тук, но те са станали флегматични! Някои от тях в миналото са ревали като лъвове, а сега са станали флегматични, флегматични до най-висока степен, приели са душевното настроение на 19-то и 20-то столетие.
Но ако мъжагите, които в миналото са ревали в тяхното душевно състояние, биха се надигнали, те биха свалили шапчицата за спане на днешното си въплъщение и биха казали: Това, което днес съществува в хората като флегматичност, която не може да бъде разтърсена, трябва да се постави под шапчицата за спане, под нощната шапчица с пискюл, то принадлежи всъщност на леглото, а не на арената на човешката дейност.
към текста >>
И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да
пост
авят достатъчно дълбоко в Земята, за да предизвикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание. Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното. Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия. И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро. Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стойност.
И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да поставят достатъчно дълбоко в Земята, за да предизвикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
към текста >>
А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил
пост
авен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е
пост
авен в неизгодно положение.
Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие.
А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение.
С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение.
към текста >>
Аз
пост
оянно исках да прелиствам и да погледна на другата страница, дали остроумното се намира там.
Ето че имаме сега една връзка, след което нещата, които по-рано са били тъмни, изведнъж се осветляват. Защото виждате ли, когато четях Хартман като младеж, без да зная за тези връзки, аз имах чувството, че тук има нещо извънредно остроумно. Но прочитайки някоя и друга страница следваше констатацията: Да, тук има нещо страшно умно, но остроумното не е на тази страница.
Аз постоянно исках да прелиствам и да погледна на другата страница, дали остроумното се намира там.
Но остроумното не беше от днес, а това беше остроумното от вчера или завчера.
към текста >>
Той си изяснява, че когато хората си
пост
авят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота.
Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм. Той осмива идеалите.
Той си изяснява, че когато хората си поставят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота.
Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стойност, трябва да се преследва един идеал. И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво. Тук Ницше е волтерианец, той посвети също една книга на Волтер. В нея Нитцше изцяло е рационалист, интелектуалец. И това трае до 1882/1883 година.
към текста >>
И така Ницше взима на прицел отделните идеали,
пост
авя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво.
Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм. Той осмива идеалите. Той си изяснява, че когато хората си поставят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота. Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стойност, трябва да се преследва един идеал.
И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво.
Тук Ницше е волтерианец, той посвети също една книга на Волтер. В нея Нитцше изцяло е рационалист, интелектуалец. И това трае до 1882/1883 година. След това започва последната епоха от неговия живот, когато той изгражда идеи като тези за възвръщане на подобното, когато разглежда Заратустра като един идеал на човека. Тогава той написва «Така каза Заратустра» в стил на химн.
към текста >>
87.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Арабите
пост
оянно обсаждат Константинопол.
Мохамеданизмът бе основан в Мека, след това продължен в Медина. Той се разпространява нагоре в областите на Дамаск, Багдат и т. н. в цяла предна Азия. Ние го виждаме да царува по такъв начин, какъвто аз току-що описах. С това ние имаме едната линия, в която мохамеданизмът се разпространява от Арабия на север през цяла Предна Азия.
Арабите постоянно обсаждат Константинопол.
Те хлопат на вратите на Европа. Те искат, така да се каже, да прокарат това, което имат като ударна сила, през европейския Изток към Средна Европа.
към текста >>
Така всъщност ние виждаме, как чрез съпротивата на европейските християнски воюващи народи
пост
епенно угасват онези течения, за които току-що говорихме.
Така всъщност ние виждаме, как чрез съпротивата на европейските християнски воюващи народи постепенно угасват онези течения, за които току-що говорихме.
И когато стигаме така към края на първото хилядолетие, за Европа остават опасностите идващи от страна на турците, но те нямат вече нищо общо с това, което имаме предвид тук. Защото оттогава не се говори вече за разпространението на арабизма.
към текста >>
Преди известно време с примера за Фридрих Теодор Фишер и Франц Шуберт аз можах да ви покажа, как чрез преминаването на индивидуалностите от едно въплъщение в друго под една напълно различна форма се продължава в по-късно време онова, което е било изработено,
пост
игнато в една минала епоха.
И когато разглеждаме това, тогава стигаме до констатацията, че арабизмът всъщност не е умрял.
Преди известно време с примера за Фридрих Теодор Фишер и Франц Шуберт аз можах да ви покажа, как чрез преминаването на индивидуалностите от едно въплъщение в друго под една напълно различна форма се продължава в по-късно време онова, което е било изработено, постигнато в една минала епоха.
към текста >>
И Муавия, който от една страна изпрати своите пълководци чак до Константинопол, но от друга страна също и в Африка направи някои опити - обаче не успя да осъществи нещо особено, - Муавия беше същевременно един разсъдлив човек, който външно не успя да
пост
игне всъщност много нещо, не успя също и в духовните области.
Ние виждаме, как скоро след смъртта на пророка столицата е преместена от Медина в Дамаск, как пълководците на приемниците на Мохамед се насочват натам, как обаче те винаги са отблъснати, как тук не успява да се осъществи нещо по същия начин, както оттатък на Запад. И така ние много скоро виждаме, как в Дамаск царува един от приемниците на пророка, Муавия[13] 611 г. и живее напълно с онази душевна нагласа, която от една страна израства от монотеизма на арабите, но също и от детерминизма, който все повече и повече се превръща във фатализъм. Но още тогава царуваше пренесеният в Азия гърцизъм - аристотелизмът, макар и, бих искал да кажа, в една повече мистична форма, в една повече вътрешна форма.
И Муавия, който от една страна изпрати своите пълководци чак до Константинопол, но от друга страна също и в Африка направи някои опити - обаче не успя да осъществи нещо особено, - Муавия беше същевременно един разсъдлив човек, който външно не успя да постигне всъщност много нещо, не успя също и в духовните области.
към текста >>
88.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Така той израства, всъщност
пост
оянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество.
Така той израства, всъщност постоянно живеейки в големия свят - както казах, аз не искам да дам една биография, а да изтъкна някои характерни черти, които утре ще ни доведат до едно важно разглеждане, - и получава живо впечатление от него чрез вътрешното му отношение към света, избликващо от вътрешността на неговото същество.
Веднъж, вече почти узрял, бива заведен на сушата от баща си, именно точно в Рим, като от Рим той разглежда и цяла Италия. Именно при това разглеждане на Италия от Рим през неговата душа трябва да е преминало нещо особено. Пътувайки със своите кораби по морето, той се запознава обикновено с много будни хора, но у тези хора липсва един точно определен интерес, те са именно като спящи за отношенията на времето. При тези хора той понякога вижда неща, които го довеждат до отчаяние, понеже на тях им липсва ентусиазъм за истинската човечност, който ентусиазъм още от ранна възраст се проявява у него по един сърдечно гениален начин.
към текста >>
И от останалите жизнени условия, в които се намира през първата половина на 19-то столетие той става онова, което хората тогава лесно ставаха: Той става фанатичен анти-католик, анти-клерикал и фанатичен републиканец, човек, който ясно си
пост
авя задачата да направи всичко, което може, за да донесе щастие на човечеството по възможния му начин, по който действително предприема да стори това.
При това отиване на сушата в Рим през неговата душа трябва да е преминало, бихме искали да кажем, нещо като визия, което му предрича неговата по-късна роля за освобождението на Италия.
И от останалите жизнени условия, в които се намира през първата половина на 19-то столетие той става онова, което хората тогава лесно ставаха: Той става фанатичен анти-католик, анти-клерикал и фанатичен републиканец, човек, който ясно си поставя задачата да направи всичко, което може, за да донесе щастие на човечеството по възможния му начин, по който действително предприема да стори това.
към текста >>
Всичко това са черти, които действително показват, как в живота се
пост
авят необходимостите на съдбата.
Какво направил Гарибалди, когато, както изглежда, ревността един ден приела много големи размери? Той накарал до корен да острижат хубавата му коса и тръгнал с оголена глава. Това е било още в Америка.
Всичко това са черти, които действително показват, как в живота се поставят необходимостите на съдбата.
към текста >>
Но интересното е, че когато след това избухва германо-френската война в 1870 година, остарелият вече Гарибалди се
пост
авя на разположение на французите.
Но интересното е, че когато след това избухва германо-френската война в 1870 година, остарелият вече Гарибалди се поставя на разположение на французите.
Той бил всъщност единственият, който при тази възможност, въпреки че е имал опитност само в свободните войни, които беше водил в Италия и в Америка, в една относително регулярна битка пленява едно германско знаме така, че е трябвало да го измъкне изпод купчина бойци, които изцяло го покривали, като искали да го запазят със собствените си тела. Гарибалди пленява знамето. Но понеже същевременно изпитал извънредно голямо уважение пред това, че бойците го пазели със собствените си тела, след като отнел знамето той отново го върнал на неговите притежатели. Във всеки случай, след това, когато се явил на едно събрание, бил освиркан заради това си деяние.
към текста >>
Трябва само да можем да си представим целия този Лесинг с неговата личност, да го
пост
авим пред погледа на нашата душа.
Освен това при Лесинг е интересен франкмасонският разговор в «Сериозност и шега» и други неща, които произхождат от франкмасонството. Това, което Лесинг направи като исторически изследовател на религиозния живот, като критик на религиозния живот, е нещо е разтърсаващо за онзи, който може да прецени, какво значение има подобно нещо през 18-то столетие.
Трябва само да можем да си представим целия този Лесинг с неговата личност, да го поставим пред погледа на нашата душа.
към текста >>
Когато не вървеше вече никак, слагаха му пиявици, за да не бъде
пост
оянно нападан от духовния свят.
Лесинг гениалният, нямаше никакви видения, нито сънища. Обаче филистерът Николай страдаше именно от видения. Те идваха и отново си отиваха, когато му слагаха пиявици.
Когато не вървеше вече никак, слагаха му пиявици, за да не бъде постоянно нападан от духовния свят.
към текста >>
Това вече ни
пост
авя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало.
Вие ще проумеете, мои мили приятели, че именно тази личност до най-висока степен е интересна по отношение на кармата, по отношение на нейното преминаване през различните земни съществувания. Защото през втората половина на 18-то столетие идеята за повтарящите се земни съществувания не беше общовалидна идея. При Лесинг тя наистина беше нещо като изстреляно от пистолет, като една проблеснала, гениална идея. И не можем да кажем, че бихме могли някак да я обясним чрез възпитанието или чрез нещо друго, което би могло да има влияние върху този особен Лесингов живот и то върху живота на Лесинг в напреднала възраст.
Това вече ни поставя задачата да запитаме: - Какъв ли е бил миналият земен живот при един човек, у когото в определена възраст внезапно изниква идеята за повтарящите се земни съществувания, която иначе е чужда на заобикалящата го цивилизация и изниква именно така, че самият човек сочи към това, как тя е съществувала някога в далечното минало.
Следователно този човек привежда всъщност вътрешни чувствени основания, които са свързани до голяма степен с указанието за неговите собствени земни съществувания, въпреки че в своето обикновено дневно съзнание Лесинг несъмнено няма никакво предчувствие за подобни взаимовръзки.
към текста >>
Аз обаче
пост
оянно следях по-нататък неговия живот,
пост
оянно му оставах всъщност близък.
Виждате ли, това, което ви разказвам, ми се разкри всъщност едва тогава, когато вече няколко години не бях виждал съответната личност, която за мене беше един много любим учител до моята 18-та година.
Аз обаче постоянно следях по-нататък неговия живот, постоянно му оставах всъщност близък.
Но в определен момент на моя собствен живот аз имах повод да проследя този живот поради определена причина.
към текста >>
Аз можех сега по-лесно да
пост
авя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак.
Всичко, което бе говорено там за Байрон, ми подейства така, че аз почувствах най-живата потребност да знам, какви могат да бъдат кармическите връзки при Байрон! Естествено това не беше така лесно. Но действително, като че тази картина на разговора с Ойген Хайнрих Шмидт, който ритна с краката си, ме доведе до Байрон, който, както знаете, беше куц с единия крак, защото този крак беше по-къс. И тогава аз си казах: - Един такъв крак имаше също и моят любим учител[10] и някога трябва да се изследват кармическите връзки. - Аз вече ви показах при един пример, при нараняването на крака на Едуард фон Хартман, как такива черти могат да ни заведат в миналото.
Аз можех сега по-лесно да поставя пред моя поглед съдбата на този близък за мен човек, който имаше също такъв крак.
И естествено тук преди всичко заслужаваше да се отбележи, че от една страна това, да има човек куц крак, съществуваше и при Байрон и при другия. Но иначе те бяха съвършено различни. Байрон, гениалният поет, който въпреки гениалността си, а може би точно поради тази гениалност имаше приключенска природа и другият, който беше отличен геометрик, каквито рядко се случват на такива учителски места, на който действително можехме да се възхищаваме по отношение на неговата геометрическа фантазия и на неговото владеене на дискрептивната геометрия.
към текста >>
Накратко казано, аз можах да си
пост
авя кармическия проблем при две душевно съвършено различни личности по повод на това привидно незначително физическо свойство; но това ме доведе дотам да разгледам двата проблема, единия и другия човек, Байрон и моя учител по геометрия, да разгледам тези проблеми свързано и да разреша загадката.
Накратко казано, аз можах да си поставя кармическия проблем при две душевно съвършено различни личности по повод на това привидно незначително физическо свойство; но това ме доведе дотам да разгледам двата проблема, единия и другия човек, Байрон и моя учител по геометрия, да разгледам тези проблеми свързано и да разреша загадката.
към текста >>
89.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Този път аз избрах - върху тези неща ние
пост
оянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото.
Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности. Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки.
Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото.
Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество.
към текста >>
Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах,
пост
авиха други от средата на Антропософското общество.
Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности. Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки. Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото.
Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество.
към текста >>
н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората
пост
оянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности?
Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т.
н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности?
Не могат ли те да се намерят между съвременните хора, между онези, на които се пада да минат своето прераждане именно в тази епоха?
към текста >>
Друг човек не може да
пост
игне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин.
И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена личност, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави представа, какво представлява всъщност една такава личност.
Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин.
Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик. Той е налице.
към текста >>
Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се
пост
авя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща.
Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах.
Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща.
Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
към текста >>
Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което
пост
оянно и
пост
оянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене.
Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие. В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда.
към текста >>
И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което
пост
оянно е било в него, през време на живота му като Лесинг.
Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания. Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб. - Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие.
И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг.
При него е така, както ако Валентин Андрее също би изпратил инспиратора и не би написал никакви тривиални богословски назидателни писания, а би дочакал до стара възраст и тогава би написал съзнателно «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц».
към текста >>
Един геометрик познава цялата математика и когато
пост
роява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща.
Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо едностранчиво; при един музикант знаем, че той също е едностранчив. Защото хората са известни именно само когато са едностранчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е едностранчив.
Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща.
Той знае математическата страна на геометрическите построения, знае изчислителната страна.
към текста >>
Той знае математическата страна на геометрическите
пост
роения, знае изчислителната страна.
Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо едностранчиво; при един музикант знаем, че той също е едностранчив. Защото хората са известни именно само когато са едностранчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е едностранчив. Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща.
Той знае математическата страна на геометрическите построения, знае изчислителната страна.
към текста >>
Константин, който искал да пренесе римската мощ в Константинопол, заповядал с нечуван блясък да пренесат този Паладиум в Константинопол, естествено отначало съвършено тайно, да го закопаят и зазидат и да
пост
авят на мястото една донесена от Египет колона, под която
пост
авили Паладиума.
Константин, който искал да пренесе римската мощ в Константинопол, заповядал с нечуван блясък да пренесат този Паладиум в Константинопол, естествено отначало съвършено тайно, да го закопаят и зазидат и да поставят на мястото една донесена от Египет колона, под която поставили Паладиума.
Той заповядал да издигнат тази колона и върху нея да поставят една статуя на Аполон, която обаче била изваяна така, че приличала на император Константин по онова време. След това заповядал да донесат гвоздеи от кръста на Христос. От тях направил една лъчиста корона на статуята, която била една стара статуя на Аполон, но която трябвало да представя самия него.
към текста >>
Той заповядал да издигнат тази колона и върху нея да
пост
авят една статуя на Аполон, която обаче била изваяна така, че приличала на император Константин по онова време.
Константин, който искал да пренесе римската мощ в Константинопол, заповядал с нечуван блясък да пренесат този Паладиум в Константинопол, естествено отначало съвършено тайно, да го закопаят и зазидат и да поставят на мястото една донесена от Египет колона, под която поставили Паладиума.
Той заповядал да издигнат тази колона и върху нея да поставят една статуя на Аполон, която обаче била изваяна така, че приличала на император Константин по онова време.
След това заповядал да донесат гвоздеи от кръста на Христос. От тях направил една лъчиста корона на статуята, която била една стара статуя на Аполон, но която трябвало да представя самия него.
към текста >>
Те не успяват да
пост
игнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен.
Обаче те не успяват да сторят това.
Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен.
Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка. И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате.
към текста >>
90.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съ
пост
авен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
съч. 2).
към текста >>
„Как се
пост
игат познания за висшите светове?
1904 - 1905 г.
„Как се постигат познания за висшите светове?
“ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), „Степени на висшето познание“ (Събр. съч. 12).
към текста >>
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум,
пост
роен по-късно от бетон.
1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р.
Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон.
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Пред
пост
авки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27).
към текста >>
91.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки . Втори том
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Изложените от него пред
пост
авки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”.
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
- Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
92.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Изложените от него пред
пост
авки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са подредени в отдели: книги лекции художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, не предназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл с малки изключения сам да ги коригира. Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове».
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
93.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той знаеше какво иска и беше странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършваше малки военни нападения с хора, които, както беше привично тогава, се
пост
авяха на разположение като наемни войници.
Една личност с енергичен характер притежаваше голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция. Този мъж управляваше своето имение по един извънредно подреден начин, бих искал да кажа, по един извънредно систематичен за тогавашното време начин.
Той знаеше какво иска и беше странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършваше малки военни нападения с хора, които, както беше привично тогава, се поставяха на разположение като наемни войници.
Това бяха малки войскови части, с които този човек потегляше и се опитваше да оплячкоса това или онова.
към текста >>
И заедно с група негови хора съответният стана един вид кре
пост
ник в своето собствено предишно стопанство.
Но през онези времена не беше обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспяваше в своята родина. Несъмнено тази личност беше авантюрист, но тя не успя да се измъкне така бързо, нямаше възможност за това.
И заедно с група негови хора съответният стана един вид крепостник в своето собствено предишно стопанство.
Сега той трябваше да работи като крепостник с група от тези, които заедно с него бяха потеглили към приключения, докато през това време му беше отнето имението.
към текста >>
Сега той трябваше да работи като кре
пост
ник с група от тези, които заедно с него бяха потеглили към приключения, докато през това време му беше отнето имението.
Но през онези времена не беше обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспяваше в своята родина. Несъмнено тази личност беше авантюрист, но тя не успя да се измъкне така бързо, нямаше възможност за това. И заедно с група негови хора съответният стана един вид крепостник в своето собствено предишно стопанство.
Сега той трябваше да работи като крепостник с група от тези, които заедно с него бяха потеглили към приключения, докато през това време му беше отнето имението.
към текста >>
Случи се тогава, че у всички тези хора, които бяха станали кре
пост
ници, докато по-рано те бяха господарите, се създаде едно настроение, особено враждебно на принципа на господарството, на собствеността.
Случи се тогава, че у всички тези хора, които бяха станали крепостници, докато по-рано те бяха господарите, се създаде едно настроение, особено враждебно на принципа на господарството, на собствеността.
И в тези гористи местности през нощите горяха огньове, около които хората се събираха и крояха всевъзможни планове срещу онези, които бяха завладели имението.
към текста >>
И стана така, че съответният, който от голям земевладелец се превърна в кре
пост
ник, стана повече или по-малко роб, сега освен с работата, която беше длъжен да извърши, изпълваше своя живот с това, да кове планове, как отново да завладее своето имение.
И стана така, че съответният, който от голям земевладелец се превърна в крепостник, стана повече или по-малко роб, сега освен с работата, която беше длъжен да извърши, изпълваше своя живот с това, да кове планове, как отново да завладее своето имение.
Той и неговите хора мразеха онзи, който му беше отнел имението.
към текста >>
Онзи, който беше изгубил дом и стопанство, и беше станал един вид кре
пост
ник, и даже роб, се прероди като Карл Маркс[9], основателя на новия социализъм.
Дойде време и тези две индивидуалности минаха през вратата на смъртта; в духовния свят между смъртта и едно ново раждане изпитаха всичко, което можеше да бъде изпитано от онова време, и се преродиха отново в 19-то столетие.
Онзи, който беше изгубил дом и стопанство, и беше станал един вид крепостник, и даже роб, се прероди като Карл Маркс[9], основателя на новия социализъм.
А другият, който в миналото му беше отнел имението, се прероди като неговия приятел Енгелс. Каквото те имаха да решават помежду си в техния минал земен живот, през време на дългия път между смъртта и едно ново раждане се превърна в стремеж да изправят това, което си бяха причинили един на друг.
към текста >>
Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съ
пост
авите с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах.
Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставите с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах.
Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното.
към текста >>
И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек
пост
оянно стои пред очите ми.
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят.
И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми.
На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така,
към текста >>
Той
пост
оянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително.
Ото Хауснер почти не можеше да държи някоя реч, без между другото да отправи хвалебствия по адрес на Швейцария. Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария.
Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително.
Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария. Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже. Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше. Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления. В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого.
към текста >>
Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той
пост
оянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария.
Ото Хауснер почти не можеше да държи някоя реч, без между другото да отправи хвалебствия по адрес на Швейцария. Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария. Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително.
Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария.
Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже. Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше. Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления. В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого. И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент.
към текста >>
Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст
пост
оянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съ
пост
ави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува.
Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност. И тези изречения бяха доказани. Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх.
към текста >>
И третото беше, как Ото Хауснер действително извънредно оживено говореше тогава, когато трябваше да бъде
пост
роен Арлбергският тунел, Арлбергската железница, пътят, който свързва Австрия с Швейцария и който следователно трябваше да свърже Средна Европа със Западна Европа.
И третото беше, как Ото Хауснер действително извънредно оживено говореше тогава, когато трябваше да бъде построен Арлбергският тунел, Арлбергската железница, пътят, който свързва Австрия с Швейцария и който следователно трябваше да свърже Средна Европа със Западна Европа.
Естествено той и тогава произнесе своите хвалебствия по отношение на Швейцария, защото влакът трябваше да влезе в Швейцария. Но когато той произнесе тази реч, която беше солена и пиперлива, но по един действително деликатен начин, човек наистина имаше чувството, че този човек знае да изходи от неща, които трябва да са били заложени в него от едно минало земно съществуване.
към текста >>
Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде
пост
роен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия.
Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден. Но това наистина беше една по най-чудесен начин поръсена с всички подправки реч. Тази реч даде насоката към Запада.
към текста >>
И когато съ
пост
авих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там.
И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там.
Той трябваше да донесе християнството. Той потеглил с онези хора, които бяха импулсирани от ирландското посвещение. Заедно с тях е трябвало да пренесе християнството. По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария. Той приема всичко това много надълбоко.
към текста >>
Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за
пост
рояването на Арлбергския път.
И тогава в него се развива нещо, което от една страна бихме могли да наречем склонност към германската същност, от друга страна обаче се развива също и противната сила към това - чувството, че тогава той би отишъл твърде далече. И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища. Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща.
Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път.
Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк. И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца. От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество. Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
към текста >>
От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността
пост
оянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество.
Той би трябвало да разпространява тогава християнството. Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк. И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца.
От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество.
Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
към текста >>
94.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем
пост
епенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот. При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение. И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи.
към текста >>
Когато през 1913 година бе основано Антропософското общество, касаеше се за това, изхождайки от един действително окултен основен импулс, веднъж да бъде
пост
авен въпросът: - Ще се развива ли по-нататък Антропософското общество чрез силата, която то беше придобило дотогава в неговите членове?
Вие знаете, мои мили приятели, че след 1918 година в Антропософското общество имаше всякакви стремежи[2]. Тези стремежи имаха съвсем определен произход.
Когато през 1913 година бе основано Антропософското общество, касаеше се за това, изхождайки от един действително окултен основен импулс, веднъж да бъде поставен въпросът: - Ще се развива ли по-нататък Антропософското общество чрез силата, която то беше придобило дотогава в неговите членове?
- Това можеше да бъде проверено само чрез факта, че аз самият, който дотогава ръководех германската секция като генерален секретар, под формата в която антропософското движение съществуваше в Теософското общество, че тогава аз самият не поех в ръцете си ръководството на Антропософското общество, а исках да видя, как това Антропософско общество ще се развива от неговата собствена сила.
към текста >>
Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съ
пост
авяйки дипломатическите преговори.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е. той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани.
Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори.
Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>
Защото който разглежда Конрад Фердинанд Майер, както той е живял като поета Конрад Фердинанд Майер, той вижда, че най-хубавите произведения на Конрад Фердинанд Майер почиват на това, че в неговата човешка конституция
пост
оянно се проявява нещо като стремеж на неговия аз и на астралното му тяло да искат да избягат от физическото тяло и от етерното тяло.
Трябва да призная, мои мили приятели, че една от най-интересните личности от по-новия духовен живот по отношение на нейната карма беше за мене Конрад Фердинанд Майер[8].
Защото който разглежда Конрад Фердинанд Майер, както той е живял като поета Конрад Фердинанд Майер, той вижда, че най-хубавите произведения на Конрад Фердинанд Майер почиват на това, че в неговата човешка конституция постоянно се проявява нещо като стремеж на неговия аз и на астралното му тяло да искат да избягат от физическото тяло и от етерното тяло.
към текста >>
Човек
пост
оянно има чувството, че когато Конрад Фердинанд Майер пише, той си спомня за нещо, но не точно.
При такъв човек духовно-душевното стои дълбоко вътре във физическо-етерното, засяда напълно там вътре. При Конрад Фердинанд Майер не съществуваше такова нещо. При него имаше една много нежна връзка на духовно-душевното с физическо-етерното. Да се опише душата на този човек, това действително принадлежи към най-интересните неща, които можем да направим по отношение на по-новото духовно развитие. Извънредно интересно е да видим как някои неща, които се явяват у Конрад Фердинанд Майер, изглеждат почти като едно размътено спомняне, като един смътен спомен, който спомен обаче е станал нещо красиво чрез размътването.
Човек постоянно има чувството, че когато Конрад Фердинанд Майер пише, той си спомня за нещо, но не точно.
Той го изменя, но го изменя в нещо красиво и съвършено по форма. По един чудесен начин това може да се наблюдава във всяко отделно произведение от неговите поетически творения.
към текста >>
- Човек
пост
оянно бива отблъскван и
пост
епенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател.
Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква. Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват. Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно.
- Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател.
Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
към текста >>
Защото, когато изследваме подобно нещо,
пост
оянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква. Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват. Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно. - Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател.
Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
към текста >>
И тогава
пост
оянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот.
И така се стига до едно прераждане през първите християнски столетия в Италия, където душата дълго време е живяла в края на първата половина на първото християнско хилядолетие в римския двор в Равена, където първо трябва да спрем. Но тук се стига до объркване поради това, че човек трябва все пак да се запита: - Какво живее в душата? - В момента, когато човек се запита, за да предизвика окултното изследване: - Какво е живяло в душата? - нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават.
И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот.
И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е. индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия. Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците.
към текста >>
95.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Целият наш стремеж е насочен към това, да
пост
авим отново човека в центъра на разглеждането на света.
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек.
Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света.
С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света. Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете. Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение. Бихте ли могли да си представите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата? Едно такова същество никога не би могло да познае цялото растение, то би говорило за растението като за едно същество, което има само корени и листа.
към текста >>
С това се
пост
ига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света.
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек. Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света.
С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света.
Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете. Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение. Бихте ли могли да си представите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата? Едно такова същество никога не би могло да познае цялото растение, то би говорило за растението като за едно същество, което има само корени и листа.
към текста >>
И обстоятелството, че това е така,
пост
авя човека, но сега вече цялостта на човека, индивидуалността на човека, отново в центъра на разглеждането.
Щом приложим това разглеждане върху историята, ние вече не сме в състояние да разглеждаме човека само така, че силите на историята да са концентрирани върху човека и да виждаме в човека едно единно същество, а трябва да разглеждаме човека както той минава през различни земни съществувания, защото в един земен живот той е свързан с една по-стара епоха, в друг земен живот с една по-късна епоха.
И обстоятелството, че това е така, поставя човека, но сега вече цялостта на човека, индивидуалността на човека, отново в центъра на разглеждането.
Това е едното, което се постига чрез такъв светоглед относно природата и историята.
към текста >>
Това е едното, което се
пост
ига чрез такъв светоглед относно природата и историята.
Щом приложим това разглеждане върху историята, ние вече не сме в състояние да разглеждаме човека само така, че силите на историята да са концентрирани върху човека и да виждаме в човека едно единно същество, а трябва да разглеждаме човека както той минава през различни земни съществувания, защото в един земен живот той е свързан с една по-стара епоха, в друг земен живот с една по-късна епоха. И обстоятелството, че това е така, поставя човека, но сега вече цялостта на човека, индивидуалността на човека, отново в центъра на разглеждането.
Това е едното, което се постига чрез такъв светоглед относно природата и историята.
към текста >>
Другото е, че именно когато
пост
авим човека в центъра на разглеждането, ще бъде
пост
игнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност.
Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
към текста >>
Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от
пост
оянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
към текста >>
Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност
пост
оянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения.
Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване.
И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното. Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното.
към текста >>
Когато
пост
авим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което
пост
оянно иска да израсне над връзката с физическото тяло.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения. Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване. И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното.
Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло.
- То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното.
към текста >>
А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек,
пост
оянните навици на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита личност.
А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек, постоянните навици на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита личност.
Начинът, по който някой държи нещо, или по който някой по навик отговаря на нещо, - не това, което той отговаря, а как отговаря, като например, че той първо винаги отхвърля и едва когато не може вече по друг начин, се съгласява, или с добродушие хвали нещо и т. н. и т. н., - такива черти са най-важното и когато особено ги вземем под внимание, те застават в центъра на разглежданията, и от тях израстват много неща. Трябва да разглеждаме начина как някой хваща нещо, как прави това съвсем обективно, изработва го художествено; тогава нещата не остават при разглеждането на жестовете, а около жестовете се изгражда образът на един друг човек.
към текста >>
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се
пост
авя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното.
Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората.
В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно. В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
към текста >>
В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се
пост
авя на мястото на действителното събитие.
Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното. Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората. В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно.
В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие.
към текста >>
За да се
пост
игне това, трябва да насочим погледа от неговите поетически творения върху човешкото в него; тогава зад картината се появява онова, което представлява формите на миналите въплъщения.
Който разглежда само поета Конрад Фердинанд Майер, който разглежда само знаменитата личност, която е създала творбите, той положително не ще стигне дотам да знае нещо за миналите въплъщения на тази личност.
За да се постигне това, трябва да насочим погледа от неговите поетически творения върху човешкото в него; тогава зад картината се появява онова, което представлява формите на миналите въплъщения.
към текста >>
Той
пост
оянно гледа да се освободи от него, иска да го отхвърли.
В по-късно време става следното. Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада. Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил. Той се вживява в един учен стил - имам предвид един изучен писателски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа.
Той постоянно гледа да се освободи от него, иска да го отхвърли.
към текста >>
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде
пост
авен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен
пост
оянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък.
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи.
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък.
Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои.
към текста >>
Това, мои мили приятели, бих искал да
пост
авя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден.
Това, мои мили приятели, бих искал да поставя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден.
Тогава Великденското тържество ще стане нещо като опресняване на Коледното тържество. Ако това Коледно тържество трябва да действа по правилен начин, то трябва всъщност да бъде опреснено, като че ли е настоящо, чрез всичко онова, което се развива от него.
към текста >>
96.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот,
пост
епенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта.
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа. Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща. Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н. отдавна е определена, но решението да се извърши тази извънредно голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извънредно много неща.
Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта.
Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го.
към текста >>
Тези тела действат така, че няма възможност да се
пост
игне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството.
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата. Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят.
Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството.
И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането.
към текста >>
Той изживя, виждайки така да се каже като посветен, как Юлиан Отстъпникът /Юлиан А
пост
ата/[1] бе злодейски убит от един човек.
И виждате ли, този посветен, изпълнил душата си с парещия въпрос за съдбата на християнството, един ден излезе в по-далечните околности на своя мистериен център и изживя нещо, което му направи потресаващо впечатление.
Той изживя, виждайки така да се каже като посветен, как Юлиан Отстъпникът /Юлиан Апостата/[1] бе злодейски убит от един човек.
Със знанието на посветен той изживя това.
към текста >>
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже,
пост
оянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота. Как хората се отнасят един към друг в живота, какво си говорят, какво вършат, той не виждаше това както го вижда един обикновен еснаф днес - той бе далече от това да го разглежда както това прави един обикновен еснаф, - а го разглеждаше с това, което беше станало негово душевно око, имайки в себе си импулсите от неговото алхимично време. И той прехвърляше едно през друго събитията, които ставаха между хората, правеше от това драми и стана Франк Ведекинд[6].
към текста >>
Материалното е преходно, то е само един образ на вечната идея, която преминава през преходните по време явления като нещо вечно в
пост
оянно редуващите се метаморфози.
Едната от тези личности, които принадлежаха към кръга на учениците, беше - бих могъл да кажа - една фино цизелирана личност от онова време на гръцката епоха, една личност, която беше особено достъпна за всичко, което, чрез изучаването идеите на Платон, караше човешките души да се издигнат нагоре от Земята. Достатъчно е само да си представим, как Платон навсякъде казваше: - Срещу преходното, което застава срещу нас в отделните събития, които стават около човека, стоят вечните идеи.
Материалното е преходно, то е само един образ на вечната идея, която преминава през преходните по време явления като нещо вечно в постоянно редуващите се метаморфози.
Така Платон повдигаше своите ученици от преходните външни сетивни неща до съзерцанието на вечните идеи, които се извисяваха, така да се каже, както небесното над земното.
към текста >>
При животните може да се
пост
ъпи по същия начин.
Защото към човека, в който идеята става непосредствено жива и конкретна, не можем съвсем правилно да приложим Платоновия начин на мислене. Той е твърде индивидуален. При Платон идеите са, така да се каже, нещо носещо се над нещата. Минералите, кристалите, също и другите външни неща на сетивния свят отговарят на тези идеи. Гьоте по същия начин проследява първичното прарастение и разглежда типовете.
При животните може да се постъпи по същия начин.
При човека обаче, във всяка отделна човешка индивидуалност трябва да бъде проследена живата идея. Да се види «ентелехията» действаща в човека, извърши първо Аристотел, а не Платон.
към текста >>
Този ученик, който със своята душа всъщност
пост
оянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше.
Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>
Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание
пост
оянно го откъсваше отново от Земята.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство.
Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята.
Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>
При единия, а именно при първия, когото описах, стана така, че когато мина през вратата на смъртта, - понеже със своя дух той
пост
оянно се възнасяше в свръхземното, но без целия, пълния човек, когото той обхващаше само в чувствата, - между смъртта и едно ново раждане можеше да схване всичко онова, което живееше там, да речем, в първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, а също и нещо от втората йерархия, но не най-близката до човека йерархия, чрез която разбираме, как е организирано човешкото тяло на Земята.
При единия, а именно при първия, когото описах, стана така, че когато мина през вратата на смъртта, - понеже със своя дух той постоянно се възнасяше в свръхземното, но без целия, пълния човек, когото той обхващаше само в чувствата, - между смъртта и едно ново раждане можеше да схване всичко онова, което живееше там, да речем, в първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, а също и нещо от втората йерархия, но не най-близката до човека йерархия, чрез която разбираме, как е организирано човешкото тяло на Земята.
към текста >>
Едната личност беше тази, която разви слабо предземно разбиране за човешкото тяло, която, когато се роди отново, не прие даже и последните импулси и не слезе напълно в човешкото тяло, не се потопи напълно в него, а всъщност нещо от нея
пост
оянно оставаше да витае отвън.
Едната личност беше тази, която разви слабо предземно разбиране за човешкото тяло, която, когато се роди отново, не прие даже и последните импулси и не слезе напълно в човешкото тяло, не се потопи напълно в него, а всъщност нещо от нея постоянно оставаше да витае отвън.
към текста >>
Защото пред душата си трябва ясно да
пост
авим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико.
И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщност духовните импулси.
Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико.
Също така и другият, Роберт Хамерлинг, чрез болестта на тялото му.
към текста >>
Наистина, аз
пост
оянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека. Утре ще продължа това разглеждане.
към текста >>
[1] Флавий Клавдий Юлиан А
пост
ат (Отстъпника), 332-363, римски кайзер 361-363.
[1] Флавий Клавдий Юлиан Апостат (Отстъпника), 332-363, римски кайзер 361-363.
към текста >>
97.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
По отношение на една личност, каквато беше Нерон, животът изглежда като нещо, с което човек може безнаказано да се подиграва, като че ли би могъл да му се присмива, без да очаква никакви последствия, като че ли някой с абсолютно лекомислие може да заеме един авторитетен по себе си
пост
.
Приемете в душата си всичко това, което исторически се съобщава за римския император Нерон.
По отношение на една личност, каквато беше Нерон, животът изглежда като нещо, с което човек може безнаказано да се подиграва, като че ли би могъл да му се присмива, без да очаква никакви последствия, като че ли някой с абсолютно лекомислие може да заеме един авторитетен по себе си пост.
към текста >>
Това изследване, което продължи дълго - защото в такива неща човек трябва да бъде много предпазлив, - това изследване беше извънредно трудно, защото естествено аз
пост
оянно бях заблуждаван от всевъзможни хора, - можете да вярвате или да не вярвате, - които претендираха, че са Нерон и които твърдяха това с голям фанатизъм.
Това изследване, което продължи дълго - защото в такива неща човек трябва да бъде много предпазлив, - това изследване беше извънредно трудно, защото естествено аз постоянно бях заблуждаван от всевъзможни хора, - можете да вярвате или да не вярвате, - които претендираха, че са Нерон и които твърдяха това с голям фанатизъм.
Така че това, което изхождаше като субективна сила от такива «преродени» Нероновци, трябваше естествено първо да бъде преборено. Аз трябваше да мина тук през трънлив храсталак.
към текста >>
Обаче когато човек
пост
оянно само гледа навън в природата, той запада душевно по отношение на възприемането.
Остават незадоволени още потребности на зрението. И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т. н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл.
Обаче когато човек постоянно само гледа навън в природата, той запада душевно по отношение на възприемането.
Той започва да слабее душевно за своя сетивен свят. Това, че човек започва да слабее за сетивния свят, знаеха притежателите на мистерийната мъдрост.
към текста >>
Те знаеха, че ако при архитектурата на храмовете се наблюдава съразмерността на носещите и притискащите части на
пост
ройката, или както в Ориента - формите, които всъщност представяха нещо морално във външната пластика, когато се гледа това, което се предлагаше на очите, като архитектурни форми, или като музикалното в архитектурата, те знаеха, че вътре лежи лечебното средство срещу изтощаването на сетивата, ако те гледат само навън в природата.
Но те също знаеха, чрез какво може да бъде изправено това слабеене.
Те знаеха, че ако при архитектурата на храмовете се наблюдава съразмерността на носещите и притискащите части на постройката, или както в Ориента - формите, които всъщност представяха нещо морално във външната пластика, когато се гледа това, което се предлагаше на очите, като архитектурни форми, или като музикалното в архитектурата, те знаеха, че вътре лежи лечебното средство срещу изтощаването на сетивата, ако те гледат само навън в природата.
И когато гръкът беше завеждан в неговия храм, където той възприемаше носещите и притискащите елементи, колоните и върху тях архитрава и т. н., когато той възприемаше това, което стоеше пред него като вътрешна механика и динамика, тогава погледът беше ограничаван. Напротив в природата човек гледа втренчено пред себе си, погледът отива всъщност в безкрайността и той никога не стига до края. Всъщност човек може безкрайно да упражнява естествената наука за всеки проблем, може да продължава все по-нататък. Обаче погледът се ограничава, когато пред себе си човек има действителна архитектурна творба, която е способна да хване този поглед, да го денатурализира.
към текста >>
[5] този Гъотеанум: Първият Гьотеанум, изграден от дърво под ръководството на д-р Рудолф Щайнер през годините 1913-1922 е художествена
пост
ройка.
[5] този Гъотеанум: Първият Гьотеанум, изграден от дърво под ръководството на д-р Рудолф Щайнер през годините 1913-1922 е художествена постройка.
Преди да бъде отвътре още напълно завършена, но от 1920 тя се използвала, сградата е била запалена и изцяло изгоряла в Новогодишната нощ на 1922/23 година.
към текста >>
98.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото чрез това човекът
пост
епенно би бил откъснат от собственото си същество.
След като разгледахме редица кармически взаимовръзки, проявени в историческото развитие на човечеството и след като чрез тези разглеждания видяхме, как едно или друго нещо се прелива от един земен живот в следващия земен живот, сега ще преминем към разглеждането на кармическите връзки още от една друга гледна точка, от онази гледна точка, която, бих искал да кажа, ни води още повече в непосредствения човешки живот. Защото разглеждането на кармата има действителна стойност, само ако това разглеждане може да се влее в нашия жив етос, в цялото устройство на нашия живот и душа. Така че, заставайки като човек в живота и в света, чрез кармическото разглеждане ние можем да изпитаме навлизането на сили и същевременно задълбочаване на живота ни. Животът има много загадки, но не всички загадки би трябвало да останат неразрешени.
Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество.
Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество. Но задачата на човека е да става все по-съзнателен и по-съзнателен. Той може да постигне това само тогава, когато до определена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух. И понеже кармата е съставна част на целия наш живот и на цялото наше съществуване, самопонятно е, че разглежданията на кармата се явяват непосредствени разглеждания за основата на нашия човешки живот.
към текста >>
Той може да
пост
игне това само тогава, когато до определена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух.
Така че, заставайки като човек в живота и в света, чрез кармическото разглеждане ние можем да изпитаме навлизането на сили и същевременно задълбочаване на живота ни. Животът има много загадки, но не всички загадки би трябвало да останат неразрешени. Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество. Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество. Но задачата на човека е да става все по-съзнателен и по-съзнателен.
Той може да постигне това само тогава, когато до определена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух.
И понеже кармата е съставна част на целия наш живот и на цялото наше съществуване, самопонятно е, че разглежданията на кармата се явяват непосредствени разглеждания за основата на нашия човешки живот.
към текста >>
Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме
пост
авени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието.
Но да се предприемат кармически разглеждания с тяхното непосредствено приложение в живота е изключително трудно точно за настоящото човешко съзнание.
Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието.
към текста >>
Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които е
пост
авен човекът и които закриват кармическите връзки, правят ги невидими.
Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които е поставен човекът и които закриват кармическите връзки, правят ги невидими.
Така че е извънредно трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата.
към текста >>
Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го
пост
авя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил.
Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило предишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщност неговият егоизъм не е намалял.
Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил.
Всъщност той сега обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена неговата душевност. Всъщност сега той много повече пита, отколкото е питал по-рано: - Какво впечатление ми прави другият? -
към текста >>
- Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да
пост
ъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така.
Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора. Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно. В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче.
- Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така.
към текста >>
Обаче какво върши той в своето изкуство, как
пост
ъпва в своето изкуство, това е нещо, което е особено обусловено в неговата карма.
Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки. Важното тогава е, именно при такива личности да можем да обърнем внимание на онова, което е очебийно при тях, значително. Това, че някой става велик художник например, е нещо, което не е необходимо да е обусловено в неговата карма.
Обаче какво върши той в своето изкуство, как постъпва в своето изкуство, това е нещо, което е особено обусловено в неговата карма.
Така например неща, които, бих казал, всъщност правят живота поетичен, се разкриват именно в едно кармическо разглеждане.
към текста >>
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да
пост
игнете относно човека.
Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл.
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека.
Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака.
към текста >>
Следователно това, което сте
пост
игнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало.
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало.
Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора.
към текста >>
И когато по описания начин правя така, че
пост
епенно да изчезне видимият човек и виждам зад него импулсите на Луната, импулсите на Слънцето, импулсите на Сатурн, тогава от Вселената срещу мен отново идва образът на човека.
И когато по описания начин правя така, че постепенно да изчезне видимият човек и виждам зад него импулсите на Луната, импулсите на Слънцето, импулсите на Сатурн, тогава от Вселената срещу мен отново идва образът на човека.
Но сега това не е човекът в неговото настоящо въплъщение, това е човекът в някое от неговите минали въплъщения, или в няколко минали въплъщения. Аз трябва първо да стигна дотам, човекът, когото виждам тук, движещ се покрай мен, да стане прозрачен за мен, все по-прозрачен и по-прозрачен, като се абстрахирам от целия негов живот. Тогава на негово място, но изникващ от космическите ширини, се появява човекът, какъвто той е бил в минали земни съществувания.
към текста >>
99.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Днес ще започнем да разглеждаме вътрешните дейности на душата, които могат да доведат човека дотам, че той
пост
епенно да получи възприятия, да си създаде представи за кармата.
Днес ще започнем да разглеждаме вътрешните дейности на душата, които могат да доведат човека дотам, че той постепенно да получи възприятия, да си създаде представи за кармата.
Тези представи, тези възприятия могат да се получат само в резултат на това, че човекът може да вижда в светлината на кармата изживявания, които имат кармическа причина.
към текста >>
Когато човек
пост
оянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието.
За да получим правилна гледна точка относно познанието на човека, всъщност в нас трябва да проникне всичко онова, което съществува в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде.
Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието.
Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване. С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно. В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдение на духовното.
към текста >>
Трябва да
пост
авим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът.
Такива неща изискват действително чакане, едно узряване. Човек със собствените си изживявания трябва да премине към това, което в действителност съществува също и в света. Ние не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението.
Трябва да поставим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът.
Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да застанем зад гледната точка: - Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице; и след това го забравяме. Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят. В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.
към текста >>
Така трябва да
пост
ъпваме също и с изживяванията, които имаме.
Такива неща изискват действително чакане, едно узряване. Човек със собствените си изживявания трябва да премине към това, което в действителност съществува също и в света. Ние не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението. Трябва да поставим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът.
Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме.
Не трябва да застанем зад гледната точка: - Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице; и след това го забравяме. Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят. В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.
към текста >>
Който
пост
ъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят.
Човек със собствените си изживявания трябва да премине към това, което в действителност съществува също и в света. Ние не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението. Трябва да поставим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът. Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да застанем зад гледната точка: - Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице; и след това го забравяме.
Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят.
В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.
към текста >>
Да, за това става дума, първо да си
пост
авите задачата, да извикате напълно ясно пред душата си едно изживяване, което сте имали - не когато то става, а след това, - като че ли искате да го нарисувате духовно; така да го извикате пред душата си, че, когато в изживяването някой е говорил, да си представите силно, енергично и напълно ясно звука на неговия глас, начина, по който той изказва думите сръчно или несръчно и т.
Да, за това става дума, първо да си поставите задачата, да извикате напълно ясно пред душата си едно изживяване, което сте имали - не когато то става, а след това, - като че ли искате да го нарисувате духовно; така да го извикате пред душата си, че, когато в изживяването някой е говорил, да си представите силно, енергично и напълно ясно звука на неговия глас, начина, по който той изказва думите сръчно или несръчно и т.
н., накратко, да се стремите да създадете образа на това, което сте изживели. Когато по този начин превърнете в картина едно изживяване на деня, тогава на следващата нощ, когато астралното тяло се намира извън етерното и физическото тяло, астралното тяло се занимава с този образ. Самото то всъщност е носителят на този образ, то сега изгражда този образ извън тялото. То взема този образ със себе си, когато през нощта излезе вън от етерното и физическото тяло и го изгражда тогава извън тях.
към текста >>
Изразено малко крайно, наистина е, като че ли сте решили, - като че един невероятно смел бързоходец си е
пост
авил за цел да
пост
игне рекорд по тичане: - Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, аз вече си представям това, това е в мен.
С този образ, който е напълно преобразен, с него вие ставате на третия ден от леглото. Вие ставате затворен в този облак /виж рис. червено/. И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което вашето чувство ви е дало на втория ден, сега ще забележите, че тук в този сегашен образ се намира вашата воля. Вътре в него седи вашата воля! Обаче тази воля не може да се прояви, тя е като обвързана.
Изразено малко крайно, наистина е, като че ли сте решили, - като че един невероятно смел бързоходец си е поставил за цел да постигне рекорд по тичане: - Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, аз вече си представям това, това е в мен.
Това е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да приведа волята в изпълнение. - Такъв е приблизително процесът.
към текста >>
Но въпреки това
пост
оянно идват хора, които питат за отделни неща.
В Антропософското общество действително бе направено много. Човек може да получи леко замайване, когато вижда тези напечатани цикли от лекции да стоят един до друг.
Но въпреки това постоянно идват хора, които питат за отделни неща.
В повечето случаи това съвсем не е необходимо, защото ако действително се възприеме това, което се намира в циклите, повечето въпроси намират отговор от само себе си. Трябва само човек да има търпението, действително само да има търпение за това. Работата е и в това, че антропософската литература вече съдържа много неща, които могат да работят в душата. И от страна на настоящото езотерично ръководство ние ще вложим сърцето си в това, което трябва да стане и времето ще се изпълни с това, което трябва да бъде. Обаче от друга страна за много неща, които хората искат да знаят, трябва да се посочи, че съществуват стари цикли, стари курсове, които така си лежат и след като бяха държани, никой повече не се интересува от тях, а някои хора искат само да имат «нов» курс.
към текста >>
Ние не придобиваме вътрешното
пост
оянство в проследяването на това, което покълва и носи плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата.
Ние не придобиваме вътрешното постоянство в проследяването на това, което покълва и носи плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата.
Във връзка с това трябва да отвикнем от някои неща, с които днес в много отношения сме свикнали. Трябва да привикнем към една вътрешна активна работа на душата, към работа в духа. Това е, което после ни помага да постигнем нещата, които аз обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да прозрем кармически.
към текста >>
Това е, което после ни помага да
пост
игнем нещата, които аз обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да прозрем кармически.
Ние не придобиваме вътрешното постоянство в проследяването на това, което покълва и носи плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата. Във връзка с това трябва да отвикнем от някои неща, с които днес в много отношения сме свикнали. Трябва да привикнем към една вътрешна активна работа на душата, към работа в духа.
Това е, което после ни помага да постигнем нещата, които аз обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да прозрем кармически.
към текста >>
И така трябва изобщо да се
пост
ъпва, когато искаме да познаем духовното.
И така трябва изобщо да се постъпва, когато искаме да познаем духовното.
Ние предварително трябва да си кажем: - В първия момент, когато по някакъв начин мисловно пристъпваме към това духовно, само сме поставили началото. - И ако искаме веднага да имаме някакъв резултат, това е напълно невъзможно, - трябва да можем да чакаме. Нали, когато днес имам едно изживяване, което е причинено кармически в един предишен земен живот, това схематично можем така да представим: - Това съм аз, това е моето днешно изживяване, /виж рис. бяло, червено/.
към текста >>
Ние предварително трябва да си кажем: - В първия момент, когато по някакъв начин мисловно пристъпваме към това духовно, само сме
пост
авили началото.
И така трябва изобщо да се постъпва, когато искаме да познаем духовното.
Ние предварително трябва да си кажем: - В първия момент, когато по някакъв начин мисловно пристъпваме към това духовно, само сме поставили началото.
- И ако искаме веднага да имаме някакъв резултат, това е напълно невъзможно, - трябва да можем да чакаме. Нали, когато днес имам едно изживяване, което е причинено кармически в един предишен земен живот, това схематично можем така да представим: - Това съм аз, това е моето днешно изживяване, /виж рис. бяло, червено/.
към текста >>
Но това не се
пост
ига още при първия опит, нишката се прекъсва.
Но това не се постига още при първия опит, нишката се прекъсва.
Човек трябва да има търпение отново и отново да повтаря нещата. Тогава се чувства, как в душата нещо се засилва. Тогава се чувства, как в душата се пробужда нещо, така че човек всъщност може да си каже: - Досега ти беше изпълнен само с кръв, ти чувстваше как в теб пулсират кръвта и дишането. Сега още нещо е вътре, още нещо освен кръвта, ти си изпълнен с нещо. -
към текста >>
Защото, когато нишката
пост
оянно се прекъсва и отново е както по-рано, - когато на драго сърце бихте искали да уловите някъде кармическата връзка, но тя
пост
оянно се прекъсва, - там можехте да изгубите кураж.
Вие долавяте това, когато се натъквате на нещо, което естествено винаги е било във вас, но на което едва сега обръщате внимание. И сега, когато долавяте нещо подобно, вие изпитвате смелост.
Защото, когато нишката постоянно се прекъсва и отново е както по-рано, - когато на драго сърце бихте искали да уловите някъде кармическата връзка, но тя постоянно се прекъсва, - там можехте да изгубите кураж.
Но когато доловите, че вътрешно сте изпълнени с нещо, тогава отново добивате смелост и си казвате: - Вече ще стане. -
към текста >>
- Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да
пост
игне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан.
Бихме могли да кажем следното: Днес вън в света има някои хора, които само са чули за антропософията, може би нищо не са чели или са чели само това, което са написали противниците. Но се получава нещо извънредно забавно. Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес. Значи такива хора, които се намират вън, говорят върху това: - Ах, антропософите са побъркани.
- Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан.
Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят. Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение. Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят.
към текста >>
Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да
пост
игне нещо в духовния свят.
Но се получава нещо извънредно забавно. Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес. Значи такива хора, които се намират вън, говорят върху това: - Ах, антропософите са побъркани. - Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан.
Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят.
Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение. Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят. На човек не му остава нищо друго, освен да има една съвършено нормална глава, и едно съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията.
към текста >>
Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се
пост
игне нещо в това отношение.
Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес. Значи такива хора, които се намират вън, говорят върху това: - Ах, антропософите са побъркани. - Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан. Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят.
Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение.
Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят. На човек не му остава нищо друго, освен да има една съвършено нормална глава, и едно съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията. С фантазиране, което е вече едно начало на ненормалност, тук не може да се постигне нищо.
към текста >>
С фантазиране, което е вече едно начало на ненормалност, тук не може да се
пост
игне нищо.
Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение. Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят. На човек не му остава нищо друго, освен да има една съвършено нормална глава, и едно съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията.
С фантазиране, което е вече едно начало на ненормалност, тук не може да се постигне нищо.
към текста >>
Ако някой би си
пост
авил за цел да откачи точно чрез антропософията, това би представлявало наистина един опит с неподходящи средства.
Всички неща, колкото и странно да звучат те, както ги разказах отново днес, трябва да бъдат изживяни в светлината на абсолютна разсъдливост, на абсолютна нормалност на главата и сърцето. И когато наистина се преживеят, да наистина, нищо друго не изтръгва така сигурно човека дори и от най-леката дневна побърканост както антропософията. Всичката побърканост би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би й се отдал.
Ако някой би си поставил за цел да откачи точно чрез антропософията, това би представлявало наистина един опит с неподходящи средства.
към текста >>
Човек трябва да се
пост
ави така спрямо нещата, както аз сега полуиронично обясних, ако иска да пристъпи към тях по правилен начин и с правилно ориентиране.
Аз не казвам това, за да подхвърля една шега, а го казвам, защото то трябва да бъде съставна част на нагласата и схващането на духовно-научния стремеж.
Човек трябва да се постави така спрямо нещата, както аз сега полуиронично обясних, ако иска да пристъпи към тях по правилен начин и с правилно ориентиране.
Човек трябва да бъде с целия си ум, с ясен и здрав разсъдък и тогава той ще може да пристъпи към тези неща с правилната нагласа и разбиране. Но към това той трябва поне да се стреми, да се стреми да избягва и най-малките смахнатости на живота.
към текста >>
100.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му
пост
оянно се насочвал към една определена точка.
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една определена точка.
Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател. Той никога не се отклонявал от темата и винаги много добре изнасял своите лекции. Но един ден се отклонил. Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си. Накрая отишъл при слушателя и запитал: - Защо сте зашили копчето, което беше откъснато?
към текста >>
Именно очите му били
пост
оянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател.
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една определена точка.
Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател.
Той никога не се отклонявал от темата и винаги много добре изнасял своите лекции. Но един ден се отклонил. Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си. Накрая отишъл при слушателя и запитал: - Защо сте зашили копчето, което беше откъснато? Това ме накара напълно да се отклоня от моята концепция!
към текста >>
Погледнал нататък, но бил принуден
пост
оянно да отклонява погледа си.
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една определена точка. Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател. Той никога не се отклонявал от темата и винаги много добре изнасял своите лекции. Но един ден се отклонил.
Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си.
Накрая отишъл при слушателя и запитал: - Защо сте зашили копчето, което беше откъснато? Това ме накара напълно да се отклоня от моята концепция! - Той винаги гледал мястото на липсващото копче и това му помагало да се концентрира. Това е незначително нали, - дали някой гледа или не гледа към едно липсващо копче, - но за цялата душевна нагласа е важно, дали това се прави или не. И когато човек иска да наблюдава кармическите линии, това вече има извънредно голямо значение.
към текста >>
Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било
пост
авяно в движение.
Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си.
Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение.
Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие. То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.
към текста >>
Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да
пост
авим при тях подлога на друго място и т.
Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора.
Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т.
н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално.
към текста >>
н.. Има езици, при които можем да
пост
авим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално.
Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора. Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т.
н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално.
към текста >>
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той
пост
авя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението.
Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис. жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/. Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
към текста >>
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в
пост
оянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид.
Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм. В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението. По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
към текста >>
Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживеност от всички страни, така че човек
пост
оянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в едно музикално настроение.
че това е далеч от действителността. Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат.
Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживеност от всички страни, така че човек постоянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в едно музикално настроение.
към текста >>
Тогава, когато човек е
пост
игнал това, той прониква също и във вътрешните навици на душата, чрез които може да бъде разбрана кармата.
Тогава, когато човек е постигнал това, той прониква също и във вътрешните навици на душата, чрез които може да бъде разбрана кармата.
Утре ще говорим за това. Но това, което имаме там е сетивното копие на инспирацията.
към текста >>
Когато движа моите ръце и моите крака,
пост
оянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне.
Следователно трябва да си представим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н. са всъщност нещо духовно и в това духовно се развива азът.
Когато движа моите ръце и моите крака, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне.
Обаче то не е същественото. Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, вие не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното; за това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека. Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис. тъмна щриховка - видимото; светла щриховка - духовното/.
към текста >>
101.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат
пост
авени и неживи природни процеси.
Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие. Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж.
И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси.
към текста >>
Но в нашата епоха
пост
епенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите.
Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите.
Представете си само, какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...! Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел.
към текста >>
Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да
пост
игне.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва.
Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне.
Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>
То
пост
епенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници.
Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно. И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша. А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно.
То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници.
Сега обаче аз виждам действителността.
към текста >>
Когато през зимата
пост
авяте картофите в ровове, там все още е запазено въздействието на слънчевата топлина.
И тук отгоре всъщност има само една малка обвивка, където се задържат въздействията на Луната. Въздействията на Слънцето проникват дълбоко в Земята. През зимата все още се запазва една част от лятната слънчева топлина.
Когато през зимата поставяте картофите в ровове, там все още е запазено въздействието на слънчевата топлина.
слънчевите въздействия проникват много по-дълбоко в Земята, лунните въздействия се простират само дотам, докъдето стигат корените на растенията - един тънък пласт.
към текста >>
За да можем да преценяваме подобни свръхсетивни наблюдения, трябва да бъдем напълно свободни от суеверия, да
пост
ъпваме навсякъде критично и да приемаме само онова, което може да бъде проверено.
Приказките, които съществуват за такива неща, абсолютно почиват на реалността.
За да можем да преценяваме подобни свръхсетивни наблюдения, трябва да бъдем напълно свободни от суеверия, да постъпваме навсякъде критично и да приемаме само онова, което може да бъде проверено.
към текста >>
[4] Праобраз на Щрадер: Става въпрос за професора по философия в Мюнстер Гидеон Шпикер, 1840-1912, автор на споменаваното от д-р Рудолф Щайнер на няколко места произведение «От манастира до академичния учителски
пост
», Щутгарт 1908.
[4] Праобраз на Щрадер: Става въпрос за професора по философия в Мюнстер Гидеон Шпикер, 1840-1912, автор на споменаваното от д-р Рудолф Щайнер на няколко места произведение «От манастира до академичния учителски пост», Щутгарт 1908.
към текста >>
102.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото, когато тук на Земята
пост
оянно се говори за всевалидността на природните закони или даже по един наивен начин се говори за вечността им, на човек винаги му се иска да възрази: - Да, съществуват обаче области в света, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане, където природните закони изобщо се отминават с насмешка, защото там нямат никакво значение, там те съществуват, така да се каже, само като информация от Земята, а не като нещо, сред което се живее.
Виждате ли, мои мили приятели, това трябва да се каже веднъж.
Защото, когато тук на Земята постоянно се говори за всевалидността на природните закони или даже по един наивен начин се говори за вечността им, на човек винаги му се иска да възрази: - Да, съществуват обаче области в света, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане, където природните закони изобщо се отминават с насмешка, защото там нямат никакво значение, там те съществуват, така да се каже, само като информация от Земята, а не като нещо, сред което се живее.
И когато между смъртта и едно ново раждане човекът мине през тази област и живее достатъчно дълго в един свят, където няма никакви природни закони, а има само духовни закони, той отвиква да мисли за природните закони като за нещо сериозно. Той не върши това и между смъртта и едно ново раждане. Там той живее именно в една област, където духовното, което е възнамерявал да осъществи, се осъществява.
към текста >>
103.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
- направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той
пост
авя нещата схематично едно до друго.
В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците. От това един професор - какво ли не правят професорите!
- направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго.
Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот.
към текста >>
Пост
оянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек.
В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците. От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго.
Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек.
Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила.
към текста >>
Нещата не трябва да се
пост
авят пространствено едно до друго.
В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците. От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система.
Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго.
Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила. Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.
към текста >>
Аз винаги съм си
пост
авял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили.
Това беше обаче времето, което действаше по особен начин върху хората - това се констатира днес, когато определени хора се разглеждат кармически.
Аз винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили.
към текста >>
Това те го
пост
игат.
И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите.
Това те го постигат.
Тук те са многообещаващи личности.
към текста >>
104.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но кармата се изработва
пост
епенно.
Там обаче вече започва онази област, където духовният свят се грижи за значително индивидуализиране на човека в неговата карма на Земята. Вие видяхте, как в онзи живот, в който човекът прекарва непосредствено след смъртта и който трае една трета от продължителността на земния му живот, се подготвя кармата.
Но кармата се изработва постепенно.
Също и върху това как се изработва кармата, аз вече казах някои неща: Тя се изработва в съюз с висшите същества.
към текста >>
Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше
пост
оянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя.
Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия. Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи.
Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя.
Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки. Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното.
към текста >>
Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че
пост
оянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът.
Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия. Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи. Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя. Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки.
Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът.
Това беше едното.
към текста >>
Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали пред
пост
авка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн.
Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн.
Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация.
към текста >>
105.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Вижте, това имагинативно познание не би било всъщност никак трудно за
пост
игане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
Ние можем да кажем, че човекът живее в свръхсетивното, но той живее в свръхсетивното така, че вътрешно се е отделил от своето физическо тяло.
Вижте, това имагинативно познание не би било всъщност никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
към текста >>
Когато искаме да
пост
игнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това.
Естествено човек може относително лесно да преодолее онова, което е свързано с непосредственото сетивно схващане. Но помислете само, че човекът е свързан със своето физическо тяло така също и чрез своята душевна нагласа, която е придобил в земния живот. Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло. Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло.
Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това.
Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
към текста >>
Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава
пост
епенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
Но помислете само, че човекът е свързан със своето физическо тяло така също и чрез своята душевна нагласа, която е придобил в земния живот. Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло. Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло. Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това.
Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
към текста >>
По този начин се е изразявало, че това дете се
пост
авя в света под покровителството на съответния пророк.
Понякога даже при даването на име има известно кокетство. На хората им харесва името. Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с отношението на детето към духовния свят, което хората са си представяли. Вземете например епохата, когато един пророк е бил почитан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е. дом на Елиза.
По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк.
Така имената са били давани с тази цел.
към текста >>
Едва от момента, който аз ви посочих, 1413 година, Земята беше
пост
авена в пълната невъзможност да гледа с очите на боговете.
А сега ние разбираме също и основанието, защо точно на Земята може да се развие свободата. Докато Луната беше свързана със Земята и докато древните праучители поучаваха хората чрез техния спомен, и докато след това в мистериите се съхраняваше това, което бяха учили древните праучители, което продължи до 14-то християнско столетие, дотогава всяка мъдрост беше това, което беше виждано с очите на боговете.
Едва от момента, който аз ви посочих, 1413 година, Земята беше поставена в пълната невъзможност да гледа с очите на боговете.
С развитието на съзнателната душа започва възможността да се развие свободата при хората.
към текста >>
Когато човек не направи усилия да
пост
игне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че
пост
оянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
А какво значение има това за земния живот?
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
Човек може правилно да живее в своята съдба, само когато може да приеме живота спокойно. Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа. И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата.
към текста >>
Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие
пост
оянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове.
Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие постоянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове.
В моите мистерийни драми аз нагледно показах, как в крайна сметка не само горните йерархии, но също и елементарните същества, както и ариманическото и луциферичното се намесват в живота и в действията, които се разливат отгоре-надолу и отдолу-нагоре, когато се изпълнява съдбата на човека.
към текста >>
Чрез такива разсъждения човек стига до чувствената страна на антропософията, той съзира, как всичко, което идва към нас като антропософия, трябва да засегне също и нашите чувства, как ние не само научаваме нещо, но как също сме подбудени да развием чувства към света, чувства, които всъщност едва тогава ни
пост
авят правилно в живота.
Чрез такива разсъждения човек стига до чувствената страна на антропософията, той съзира, как всичко, което идва към нас като антропософия, трябва да засегне също и нашите чувства, как ние не само научаваме нещо, но как също сме подбудени да развием чувства към света, чувства, които всъщност едва тогава ни поставят правилно в живота.
И без да бъдем доведени до такива чувства, ние не можем истински да прозрем онази закономерност, която изпълва кармата на човека.
към текста >>
106.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Точно толкова малко, колкото малки ленти са положени върху лицето ви при галенето, точно толкова и там горе съществуват онези същности, за които говори физиката; а астралното тяло на Космоса
пост
оянно упражнява своите въздействия върху етерната организация, които въздействия са като галенето на лицето ви.
Вижте, в действителност всяка звезда, която виждаме да блести на небето, е входна порта към астралността, така че навсякъде, където блестят звездите, всъщност блести астралното. Вижте звездното небе в неговото разнообразие - там звездите са събрани на групи, тук повече са разпръснати, раздалечени една от друга, - тогава трябва да си кажете: - В тази вълшебна светлинна конфигурация невидимото свръхсетивно тяло на Космоса става видимо. Затова звездният свят не бива да се смята за бездуховен. Да се поглежда нагоре към звездите и да се говори за горящи газови формации е точно същото, когато някой - извинете ме за парадоксалното сравнение, но то е абсолютно подходящо - с любов ви погали и при това държи пръстите си малко разперени, а вие кажете, че това, което чувствате при галенето, са малки ленти, положени върху лицето ви.
Точно толкова малко, колкото малки ленти са положени върху лицето ви при галенето, точно толкова и там горе съществуват онези същности, за които говори физиката; а астралното тяло на Космоса постоянно упражнява своите въздействия върху етерната организация, които въздействия са като галенето на лицето ви.
към текста >>
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и
пост
авим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Веднъж тя трябва да се обхване с поглед, да се остави да въздейства на душата с цялата си невероятна сила, да се остави да действа вътре в душата на човека - без да се разваля и корумпира от съзнанието. И когато премислим, чрез какво старото инстинктивно ясновидство реализира такова настроение, от всичко това, което тогава е било дадено, за да се реализира тази мисъл всред човечеството, в наше време ни е останал Коледният празник.
към текста >>
Когато през Коледната нощ човекът си представи, как стои на Земята със своето физическо, със своето етерно, със своето астрално тяло, сроден с триединния Космос, който в своята етерност, проявяваща се така величествено в синевата на небето, но същевременно вълшебно-магически му се представя през нощта, как той стои срещу астралността на Космоса в блестящите звезди, тогава в тази светлина на обкръжението, във взаимната й връзка с това, което е в земното, той чувства как е
пост
авен в пространството със своята собствена азова същност.
Когато през Коледната нощ човекът си представи, как стои на Земята със своето физическо, със своето етерно, със своето астрално тяло, сроден с триединния Космос, който в своята етерност, проявяваща се така величествено в синевата на небето, но същевременно вълшебно-магически му се представя през нощта, как той стои срещу астралността на Космоса в блестящите звезди, тогава в тази светлина на обкръжението, във взаимната й връзка с това, което е в земното, той чувства как е поставен в пространството със своята собствена азова същност.
И тогава той може да погледне Коледната мистерия, новороденото дете, представителя на човечеството на Земята, който, доколкото встъпва в своето детство, се ражда в пространството. И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пълнота и с тази нейна величественост в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur. – Роден съм от божественото, което прониква и одухотворява пространството. -
към текста >>
Но Христос донася вестта: Тогава, когато пространството бъде преодоляно и човекът опознае Слънцето като творец на пространството, когато той чувства, че се намира в Слънцето чрез Христос, когато се чувства
пост
авен в живото Слънце, тогава физическо-земното изчезва; остава етерното и астралното.
Но Христос донася вестта: Тогава, когато пространството бъде преодоляно и човекът опознае Слънцето като творец на пространството, когато той чувства, че се намира в Слънцето чрез Христос, когато се чувства поставен в живото Слънце, тогава физическо-земното изчезва; остава етерното и астралното.
Етерното оживява сега не в небесната синева, а като светло червени отблясъци на Космоса. И от тези светлочервени отблясъци не блестят звездите, а звездите ни докосват с техните любовни въздействия. И човекът - когато той наистина се вживее във всичко това, - стоящ на Земята, отхвърлил физическото, може да се почувства в етерното, което го облъчва като лилавочервено; звездите не изглеждат като блестящи точки, а са любовни ласки, като човешко погалване.
към текста >>
Разбере ли се онова отношение на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което отношение съдържа в себе си свободата, която земният човек ще
пост
игне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята.
Остава другата половина на годината. Ако едната половина се разбере по този начин, на човека се разкрива и другата половина от живота му.
Разбере ли се онова отношение на физическото спрямо душевното в човека и спрямо свръхфизическото, което отношение съдържа в себе си свободата, която земният човек ще постигне на Земята, тогава във взаимовръзките между Коледния, Великденския празник и Петдесятница се разбира свободният човек на Земята.
А разбере ли той въз основа на тези три представи, Коледната мисъл, мисълта за Великден и мисълта за Петдесятница, от тях човек се мотивира да разбере останалата част от годината, разкрива се и останалата част от човешкия живот, за която загатнах с това, че казах: - Погледне ли се към човешката съдба, зад нея се явяват йерархиите, работата, творчеството на йерархиите. Затова е така величествено да се погледне в една човешка съдба, понеже се вижда, как вътре се намират всички йерархии.
към текста >>
Както някога преди въвеждането на празника Петдесятница, при първото празнуване на Петдесятница нещо просветна във всеки един от а
пост
олите, така би трябвало мисълта за Петдесятница отново да оживее и за антропософското разбиране.
Така вашето разбиране ще бъде обогатено с това, което представлява мисълта за Петдесятница.
Както някога преди въвеждането на празника Петдесятница, при първото празнуване на Петдесятница нещо просветна във всеки един от апостолите, така би трябвало мисълта за Петдесятница отново да оживее и за антропософското разбиране.
към текста >>
107.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ако някой се опита да направи това, аз ще се противо
пост
авя.
За сега това не може да бъде предадено по свободен начин.
Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя.
Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух. Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
към текста >>
Ако трябва да опиша до какво може да се стигне при четенето на една биография, то е следното: Който следи с действително внимание една биография, той ще трябва да си каже, че в една биография
пост
оянно се явяват случаи при описването на явления от живота, които не са обосновани от протичащото развитие на разказа.
Кармата е нещо, непосредствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа. В случай, когато четенето става с действително вътрешно участие в това, което се разказва, четенето на една биография би трябвало всъщност да събуди особени чувства у читателя.
Ако трябва да опиша до какво може да се стигне при четенето на една биография, то е следното: Който следи с действително внимание една биография, той ще трябва да си каже, че в една биография постоянно се явяват случаи при описването на явления от живота, които не са обосновани от протичащото развитие на разказа.
към текста >>
Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек
пост
оянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване.
Това чувство би трябвало всъщност да изпита всеки, който непредубедено чете една биография. По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи.
Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване.
Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин. Естествено това би било абстрактно. Вероятно на много хора ще се хареса като сензация, но в действителност с него не би се постигнала по-висша духовност, отколкото се постига чрез нашите филистерски биографии, както те се пишат в наше време, защото всичко, което в наше време се върши в тази област, е филистерско дело.
към текста >>
Вероятно на много хора ще се хареса като сензация, но в действителност с него не би се
пост
игнала по-висша духовност, отколкото се
пост
ига чрез нашите филистерски биографии, както те се пишат в наше време, защото всичко, което в наше време се върши в тази област, е филистерско дело.
По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи. Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване. Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин. Естествено това би било абстрактно.
Вероятно на много хора ще се хареса като сензация, но в действителност с него не би се постигнала по-висша духовност, отколкото се постига чрез нашите филистерски биографии, както те се пишат в наше време, защото всичко, което в наше време се върши в тази област, е филистерско дело.
към текста >>
Когато премисля всичко, каквото преживях по отношение на Гьоте през 7-те Ваймарски години, през които работих в Гьотевия и в Шилеровия архив, а при описанието на моята автобиография си
пост
авям именно задачата да размисля върху това, тогава аз си казвам по въпроса за кармата, че един от най-трудните моменти в някое изложение е да се опише това, което Гьоте е изпитал в душата си между 1792 и 1800 година.
Когато премисля всичко, каквото преживях по отношение на Гьоте през 7-те Ваймарски години, през които работих в Гьотевия и в Шилеровия архив, а при описанието на моята автобиография си поставям именно задачата да размисля върху това, тогава аз си казвам по въпроса за кармата, че един от най-трудните моменти в някое изложение е да се опише това, което Гьоте е изпитал в душата си между 1792 и 1800 година.
Да се напише тази глава от биографията на Гьоте, даже само да се премисли, да се види тя така, че в нея да се открие действащата карма, това действително е изключително трудно.
към текста >>
Когато разглеждаме събуждащия се човек, ние откриваме, че астралното тяло се връща в него първо през крайниците, а именно първо през пръстите на ръцете и краката, през върховете на пръстите и през крайниците то
пост
епенно се разпространява в човека.
Но сега да разгледаме събуждащия се човек.
Когато разглеждаме събуждащия се човек, ние откриваме, че астралното тяло се връща в него първо през крайниците, а именно първо през пръстите на ръцете и краката, през върховете на пръстите и през крайниците то постепенно се разпространява в човека.
Следователно астралното тяло се връща във физическото и етерното тяло през другата, противоположната страна. Също и азът идва обратно през другата страна, само че сега не обгръща така /синьо/ астралното тяло, а когато се връща той е повече обгърнат от астралното тяло.
към текста >>
От това вие виждате, че азът и астралното тяло се намират
пост
оянно в движение.
Ние се събуждаме и когато се събуждаме, астралното тяло и азът се вливат в нашето тяло през върховете на пръстите на ръцете и на краката. За да изпълнят отново човека до главата, те се нуждаят всъщност от целия ден; и когато са стигнали до главата, тогава отново настъпва моментът, когато напускат човека.
От това вие виждате, че азът и астралното тяло се намират постоянно в движение.
към текста >>
Така ние сме
пост
авени в света и така можем да добием представа за същинските тайни на нашето съществуване по отношение на света.
Така ние сме поставени в света и така можем да добием представа за същинските тайни на нашето съществуване по отношение на света.
И така ще открием, как ще можем да преминем през различните форми на кармата.
към текста >>
Да се внесе светлина в тези тайни на съществуването, беше заложено още в намеренията на Коледното събрание и още тогава то вече бе
пост
авено пред душите на събраните тогава приятели.
Да се внесе светлина в тези тайни на съществуването, беше заложено още в намеренията на Коледното събрание и още тогава то вече бе поставено пред душите на събраните тогава приятели.
Цялото изграждане на Антропософското общество, мои мили приятели, беше едно рисковано начинание. Защото в тази зала, в която се проведе Коледното събрание и трябваше да се основе новата форма на Антропософското общество, през тази зала реално премина една значителна дилема: Дали ще бъде възможно от духовните светове наистина да се свали и да се сподели това, което ще направи Коледното събрание истинско в неговото понататъшно съществуване и въздействие. Дали ще пресъхнат изворите, които се намират в основата на изследването на духовния свят? Но тази вътрешна криза в антропософското движение трябваше действително да съществува и да се обхване с напълно ясно съзнание. Тези две възможности трябваше да бъдат разгледани.
към текста >>
108.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Разясненията върху кармата могат само бавно и
пост
епенно да ни въведат в разбирането на сложната закономерност, стояща в основата на света.
Разясненията върху кармата могат само бавно и постепенно да ни въведат в разбирането на сложната закономерност, стояща в основата на света.
Днес бих искал първо да насоча вниманието ви върху това, как трябваше да подчертаем, че в изграждането на човешката карма между смъртта и едно ново раждане си сътрудничат първо самите хора, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. Там хората работят заедно с други хора, с онези хора, с които те са предимно кармически свързани. Така че в изграждането на кармата между смъртта и едно ново раждане ние виждаме групи от хора, кармически свързани групи от хора и бихме могли да кажем, че в този чисто духовен живот ясно се разграничават групите от хората, които общо работят едни с други. Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото човечество.
към текста >>
При други области на земната повърхност, виждаме пред
пост
авки за поява на земетресения или други катастрофи.
Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани.
При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи.
И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма.
към текста >>
Опитваме се да си създадем представата, че този втори свят съществува, но в такъв случай често пъти само
пост
авяме тези два свята просто един до друг, без да ги свързваме един с друг в нашите представи.
Ние чуваме да ни се казва това.
Опитваме се да си създадем представата, че този втори свят съществува, но в такъв случай често пъти само поставяме тези два свята просто един до друг, без да ги свързваме един с друг в нашите представи.
към текста >>
Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който
пост
епенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението.
Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление.
Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението.
Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето. Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия. Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето. В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето. Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина.
към текста >>
Много точно си спомням, че видях, как от вечерната заря
пост
епенно се появи проблясваща в синьо светлина, която се задвижи от Запад на Изток.
Много точно си спомням, че видях, как от вечерната заря постепенно се появи проблясваща в синьо светлина, която се задвижи от Запад на Изток.
Към полунощ аз видях, за което много точно си спомням, Слънцето в противоположната точка на небето по отношение на точката, където то се намираше в своята блестяща обедна сила; съзерцавах това среднощно Слънце в неговото сияние, в неговото искрене, което прави толкова силно морално впечатление, съзерцавах го зад Земята. Аз видях Слънцето в полунощ. -
към текста >>
Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия,
пост
оянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях.
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго. Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една облакообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества. Искам схематично да отбележа /жълто/ това, което се излъчва, което първоначално струи през Земята. О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него!
Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях.
И ние постепенно се запознаваме с онова, което става всъщност тук.
към текста >>
И ние
пост
епенно се запознаваме с онова, което става всъщност тук.
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго. Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една облакообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества. Искам схематично да отбележа /жълто/ това, което се излъчва, което първоначално струи през Земята. О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него! Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях.
И ние постепенно се запознаваме с онова, което става всъщност тук.
към текста >>
Ние гледаме това поле и долавяме, разбираме, как сме
пост
авени като хора в духовния Космос.
Ние гледаме това поле и долавяме, разбираме, как сме поставени като хора в духовния Космос.
Ние създаваме работа на Ангелите за часовете, през които спим, а тази работа я създаваме, когато сме будни. Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън.
към текста >>
Там са
пост
авяли малко по-низшите посветени /долните кръгове/, онези, които още са имали работа с човешките физически и етерни тела.
След това да си представим една друга картина с човешки тела наоколо.
Там са поставяли малко по-низшите посветени /долните кръгове/, онези, които още са имали работа с човешките физически и етерни тела.
към текста >>
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека
пост
авя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
към текста >>
109.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството
пост
авя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава.
Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество.
към текста >>
След като по този начин
пост
авихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси.
След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси.
към текста >>
И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите пред
пост
авки за оценка на земния живот.
Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души.
И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот.
Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете.
към текста >>
Наред с изграждането, организмът
пост
оянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години. През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това. А какво би станало, ако той би живял 65 години?
Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
към текста >>
И от такива пред
пост
авки ние се научаваме да
пост
авяме въпроса за кармата на Земята, за кармата на народите и с това също и за индивидуалната човешка карма, доколкото тя е свързана с кармата на народите, с кармата на Земята.
Това, което се внася в духовния свят чрез чисто емоционалните цивилизационни импулси, но което всъщност се ражда само от заблуденото човешко съзнание, то е онова, което преобразено се изхвърля нагоре от вътрешността на Земята в изригването на вулканите, в земетресенията.
И от такива предпоставки ние се научаваме да поставяме въпроса за кармата на Земята, за кармата на народите и с това също и за индивидуалната човешка карма, доколкото тя е свързана с кармата на народите, с кармата на Земята.
Ние се научаваме да поставяме този въпрос така, че когато в някоя област на Земята се разрушава една стара култура с действия, произлизащи от човешките емоции, когато диви инстинкти искат да създадат нещо фантастично ново, но могат да действват само разрушително, да търсим причините в действията на Луцифер. И ние също трябва да се запитаме: - Къде някога на Земята ще изригне, ще изхвърли пламъци или ще надигне почвата онова, което сега пламти в дивите страсти на хората? -
към текста >>
Ние се научаваме да
пост
авяме този въпрос така, че когато в някоя област на Земята се разрушава една стара култура с действия, произлизащи от човешките емоции, когато диви инстинкти искат да създадат нещо фантастично ново, но могат да действват само разрушително, да търсим причините в действията на Луцифер.
Това, което се внася в духовния свят чрез чисто емоционалните цивилизационни импулси, но което всъщност се ражда само от заблуденото човешко съзнание, то е онова, което преобразено се изхвърля нагоре от вътрешността на Земята в изригването на вулканите, в земетресенията. И от такива предпоставки ние се научаваме да поставяме въпроса за кармата на Земята, за кармата на народите и с това също и за индивидуалната човешка карма, доколкото тя е свързана с кармата на народите, с кармата на Земята.
Ние се научаваме да поставяме този въпрос така, че когато в някоя област на Земята се разрушава една стара култура с действия, произлизащи от човешките емоции, когато диви инстинкти искат да създадат нещо фантастично ново, но могат да действват само разрушително, да търсим причините в действията на Луцифер.
И ние също трябва да се запитаме: - Къде някога на Земята ще изригне, ще изхвърли пламъци или ще надигне почвата онова, което сега пламти в дивите страсти на хората? -
към текста >>
Когато насочва поглед към някое стихийно бедствие, науката на посвещението може и трябва да
пост
ави въпроса: Кога е било подготвено това стихийно бедствие?
Когато насочва поглед към някое стихийно бедствие, науката на посвещението може и трябва да постави въпроса: Кога е било подготвено това стихийно бедствие?
В ужасите, в жестокостите на войната и в други страшни събития, които са ставали в цивилизационното развитие на хората. Защото така са свързани нещата. Тези неща стават зад кулисите на съществуването. Пред такова разглеждане събитията, които настъпват, не се явяват изолирани. Те се явяват в една велика световна връзка.
към текста >>
Тогава се показва, как съдбата на човека е
пост
авена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба.
Едва когато насочим поглед върху нещо подобно, едва тогава светът, който се намира зад човека, идва съвсем близко до нас. Защото тогава ни се показва нещо, което можем да разглеждаме с най-дълбоко съучастие.
Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба.
И приближавайки се до такива представи, ние се връщаме обратно с тях към това, което е навлязло в света чрез мистериите от древните времена на ясновидството.
към текста >>
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как
пост
епенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества.
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества.
След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването. Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед. Защо има толкова нещастия в света?
към текста >>
И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек
пост
епенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването.
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества. След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение.
И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването.
Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед. Защо има толкова нещастия в света? За да могат боговете да сътворят от тях щастие. Защото само щастието, голото щастие, не водеше в дълбините на световното съществуване. Само щастието, което израства от нещастието при преминаването на човека през света на сетивата, води в дълбините на света.
към текста >>
Ето защо, мои мили приятели,
пост
арайте се да схванете познанието за кармата така, че това познание да събуди у вас чувството: - Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо относно кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. -
Ето защо, мои мили приятели, постарайте се да схванете познанието за кармата така, че това познание да събуди у вас чувството: - Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо относно кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. -
към текста >>
110.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Трети том
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Изложените от него пред
пост
авки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”.
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
- Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
111.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде
пост
авен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството.
В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството.
Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули. Особено важно е онова въплъщение, което се пада в първите следхристиянски столетия. Едната група души е била вече уморена от езичеството; тя се е запалила в сърцето си за Христос; другата група, която е имала по-малко въплъщения на Земята е била още изпълнена с мощните импулси на древното езичество и приема християнството повече с душа, проникната от интелекта. От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите предимно в нейната воля, сякаш си спомняше за едно взето решение
към текста >>
Пред
пост
авките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули.
В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството.
Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули.
Особено важно е онова въплъщение, което се пада в първите следхристиянски столетия. Едната група души е била вече уморена от езичеството; тя се е запалила в сърцето си за Христос; другата група, която е имала по-малко въплъщения на Земята е била още изпълнена с мощните импулси на древното езичество и приема християнството повече с душа, проникната от интелекта. От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите предимно в нейната воля, сякаш си спомняше за едно взето решение
към текста >>
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и
пост
епенно е проникнала човечеството.
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството.
Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция. Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история. С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
към текста >>
112.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато днес застъпват някакви възгледи хората
пост
ъпват така, че сякаш за защитаването им първо е
пост
авено условието, на някого да се изтръгне сърцето.
Трябва да можем да се пренесем в душевната нагласа именно на такива хора, които принадлежаха на Доминиканския орден, за да преценим, как именно тези хора бяха обезпокоени от онова, което беше останало от починалите хора и в което те не биваха, не можеха вече да вярват с техния мироглед. Трябва да се пренесем в душевността на тези хора. Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие.
Когато днес застъпват някакви възгледи хората постъпват така, че сякаш за защитаването им първо е поставено условието, на някого да се изтръгне сърцето.
В онова време не е било така. В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдечност. Поради това обаче, че се влагаше сърцето, също и в такъв случай, като този, който изнасям тук, е имало силна вътрешна борба.
към текста >>
Днес човек може да мисли най-голямата неле
пост
и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята.
Когато днес някой мисли върху въпроси за светогледа, нищо не го обезпокоява.
Днес човек може да мисли най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята.
Днес такива неща, които още можеха да бъдат изживени в 13-то, 14-то столетие, са напълно непознати. Тогава по-млади свещеници са отивали при по-възрастните и са изразявали вътрешните си терзания, които са изпитвали в борбата за постоянството на своето вероизповедание, като са казвали: - Измъчват ме призраците на умрелите.
към текста >>
Тогава по-млади свещеници са отивали при по-възрастните и са изразявали вътрешните си терзания, които са изпитвали в борбата за
пост
оянството на своето вероизповедание, като са казвали: - Измъчват ме призраците на умрелите.
Когато днес някой мисли върху въпроси за светогледа, нищо не го обезпокоява. Днес човек може да мисли най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята. Днес такива неща, които още можеха да бъдат изживени в 13-то, 14-то столетие, са напълно непознати.
Тогава по-млади свещеници са отивали при по-възрастните и са изразявали вътрешните си терзания, които са изпитвали в борбата за постоянството на своето вероизповедание, като са казвали: - Измъчват ме призраците на умрелите.
към текста >>
В замяна на това ние сме
пост
игнали живеенето в Съзнателната душа.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време.
В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа.
И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание. Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас. Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
Тя отново ще бъде
пост
игната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа. И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание. Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас.
Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
Чрез
пост
оянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество.
Тези хора, които са живели тогава, днес отчасти са отново тук на Земята. Те са изживели дълбоко в душите си именно този залез на една епоха.
Чрез постоянните нападения от страна на онези призраци, за които говорих, се е загнездило всъщност едно дълбоко съмнение по отношение особената валидност на интелектуалното естество.
Това съмнение трябва да се разбере. Защото през 13-то столетие в богословската наука е имало много хора, които са се занимавали с познанието, задавайки въпрос на съвестта си:- Какво става сега? -
към текста >>
113.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Поради това сърцата би трябвало отново да могат да доловят онова, което е било долавяно в старите времена на посвещение, в старите мистерии, където ученикът на посвещението
пост
оянно и внушително е бил призоваван: - Съпреживявай съдбите на мъртвите!
Поради това сърцата би трябвало отново да могат да доловят онова, което е било долавяно в старите времена на посвещение, в старите мистерии, където ученикът на посвещението постоянно и внушително е бил призоваван: - Съпреживявай съдбите на мъртвите!
- От това са останали само повече или по-малко абстрактните думи: «memento mori» /помни, че си смъртен/, които не могат така дълбоко да въздействат на съвременните хора, защото всъщност са станали абстрактни и не разширяват съзнанието в един по-жив и образен живот, в сравнение с този, който съществува в сетивния свят.
към текста >>
Земните човешки дела
пост
оянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите.
между смъртта и едно ново раждане, в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те се обгръщат, обкръжават от съществата на първата йерархия.
Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите.
И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото:
към текста >>
Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което
пост
оянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан.
Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан.
Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.
към текста >>
Обаче онова, което става още в областта на небесните светове като следствие на това, каквото човек е изживял и извършил тук на Земята, то
пост
оянно действа също и по-нататък в историческото изграждане на земния живот.
Това обаче не свидетелства за нищо друго, освен за извънредно голямото значение всъщност на ставащото в настоящето при превръщането на човешките земни дела в душевно-небесни дела. Защото каквото човек изживява като своя съдба, като своя карма, то се извършва за него, в него, около него от един земен живот в друг земен живот.
Обаче онова, което става още в областта на небесните светове като следствие на това, каквото човек е изживял и извършил тук на Земята, то постоянно действа също и по-нататък в историческото изграждане на земния живот.
То се извършва в това, което човекът не владее като отделен човек тук на Земята.
към текста >>
114.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И това - човешките души да се чувстват свързани с целия Космос, - трябва да бъде
пост
игнато за тях чрез антропософията.
В областта на планетите намираме само онези души, които са на път да слязат в земното съществуване или са на път за духовния свят след смъртта. Не можем обаче да говорим за среднощния час между смъртта и едно ново раждане, без да помислим за една звезда, която човек обитава през този период, като също вземем предвид това, което казах за същността на звездите. Когато се пристъпи с такова знание към Космоса, мои мили приятели, там навън се намират звездите, космическите знаци, от които към нас блести и сияе душевният живот на онези, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Тогава сме заставени да разгледаме и констелациите на звездите, като се запитаме: - Как е свързано с човешкия живот всичко това, което виждаме в космическите ширини? - Тогава се научаваме да гледаме по друг начин, с душевна топлота нагоре към сребристо светещата Луна, към ослепителното Слънце, към блещукащите през нощта звезди; защото ние също и човешки се чувстваме съединени с всичко това.
И това - човешките души да се чувстват свързани с целия Космос, - трябва да бъде постигнато за тях чрез антропософията.
Тогава обаче ни се разкриват също и определени тайни на космическото съществуване.
към текста >>
Когато
пост
оянно и с внимание наблюдаваме движението на звездите и движението на Слънцето, констатираме, че по отношение на звездите Слънцето не винаги изгрява в същото време, а винаги малко по-късно.
Ние можем да проследим, как Слънцето, да речем, залязва в областта, където се намират определени групи звезди. Можем да проследим онова привидно движение, както се казва, онзи привиден път, който звездите изминават в своята обиколка около Земята. Можем да проследим и пътя на Слънцето. Днес казваме: - В течение на 24 часа Слънцето обикаля Земята - естествено всичко това е привидно – и звездите обикалят Земята. Така казваме ние, но това не е правилно.
Когато постоянно и с внимание наблюдаваме движението на звездите и движението на Слънцето, констатираме, че по отношение на звездите Слънцето не винаги изгрява в същото време, а винаги малко по-късно.
Всеки ден Слънцето стига малко по-късно на мястото, на което се е намирало предния ден по отношение на звездите. След това тези откъслеци от време, с които Слънцето остава назад от движението на звездите, се сумират, стават един час, стават два часа, стават три часа, накрая стават един ден. И идва моментът, когато казваме: - Слънцето е останало назад от движението на звездите с един ден.
към текста >>
Защото то
пост
оянно ни насочва да виждаме това, което става на Земята, във връзка с това, което става в мощната величествена писменост на звездите.
Тези неща не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен с благоговение, с онова благоговение, което древните мистерии са наричали благоговение пред горния свят.
Защото то постоянно ни насочва да виждаме това, което става на Земята, във връзка с това, което става в мощната величествена писменост на звездите.
И всъщност, животът, който днес хората водят, е един твърде ограничен живот в сравнение с този, който са водили например в началото на третия следатлантски период, когато навсякъде са преценявали човека не според това, което са отбелязвали стъпките му по Земята, а според това, което звездите на Вселената казват за човешкия живот.
към текста >>
- Само че това не може да стане изведнъж, а може само бавно и
пост
епенно да достигне до съзнанието, за да се яви така в съзнанието, че действията на Антропософското общество да се изградят върху основите, които вече съществуват за антропософите.
Когато оставите мисълта да прехвърли всичко това, което се събужда от една такава идея, ще си кажете: - Тази мисъл може да бъде задълбочена така, че духовно да се яви историята, която стои зад Антропософското общество.
- Само че това не може да стане изведнъж, а може само бавно и постепенно да достигне до съзнанието, за да се яви така в съзнанието, че действията на Антропософското общество да се изградят върху основите, които вече съществуват за антропософите.
към текста >>
Това именно
пост
авя пред сърцето ни въпроса: - Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията?
Но когато по-късно проникнем с поглед това, което е станало, поглеждаме към света и казваме: - Днес в света има много хора, които срещаме тук и там, и за които, когато обгърнем с поглед връзката им с тяхното предземно съществуване можем да кажем, че чрез това предземно съществуване са били определени за Антропософското общество, но поради определени събития не могат да намерят пътя в него. - Такива хора съществуват много повече, отколкото можем да си представим.
Това именно поставя пред сърцето ни въпроса: - Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията?
към текста >>
Под влияние на тази неразбрана, упражнявана без разбиране дейност, той стига дотам, че си докарва едно особено страдание, една особена болест, която засяга неговия гръклян - това е едно въплъщение на мъж, - така че гласът му
пост
епенно се помрачава, става все по-неясен и по-неясен и накрая почти се изгубва.
Ние можем да разгледаме една такава душа, как тя бива намерена точно в онова време, - а именно бива намерена по един начин, който много развълнува мен и други тук в обществото, - бива открита в онова време, което посочих като един неуспял златар, притежаващ ръкописи, които едва ли може да разбере, тълкува ги по свой начин и след това прави опити според прочетените предписания, без всъщност да има понятие, какво прави. Защото, за да вникне човек в духовно-химическите връзки, съвсем не е проста работа. И така ние виждаме един такъв експериментатор с една малка библиотека, съдържаща най-разнообразни предписания, които произхождат от арабско-мавърски източници; виждаме, как този човек развива своята дейност на едно уединено място, на едно място, което се посещава от множество любопитни хора.
Под влияние на тази неразбрана, упражнявана без разбиране дейност, той стига дотам, че си докарва едно особено страдание, една особена болест, която засяга неговия гръклян - това е едно въплъщение на мъж, - така че гласът му постепенно се помрачава, става все по-неясен и по-неясен и накрая почти се изгубва.
към текста >>
В този човек от една страна съществува жаждата да овладее изкуството за правене на злато, а заедно с това и нещо друго, което би искал да
пост
игне, ако в онова време би било възможно; от друга страна той приема християнството по един начин, който всъщност е пълен с упреци.
Но в това време християнските учения вече са разпространени, те навсякъде обземат, завладяват хората.
В този човек от една страна съществува жаждата да овладее изкуството за правене на злато, а заедно с това и нещо друго, което би искал да постигне, ако в онова време би било възможно; от друга страна той приема християнството по един начин, който всъщност е пълен с упреци.
Развива се нещо, бих искал да кажа, като едно ненапълно пречистено фаустовско настроение. В него живее силно чувството: - Не си ли извършил ужасно зло? - И все пак постепенно под влиянието на такива мисли в душата се образува скептичното усещане: - Че изгуби гласа си, това е божие наказание. Това е справедливото наказание затова, че си се заловил да вършиш нередни неща.
към текста >>
- И все пак
пост
епенно под влиянието на такива мисли в душата се образува скептичното усещане: - Че изгуби гласа си, това е божие наказание.
Но в това време християнските учения вече са разпространени, те навсякъде обземат, завладяват хората. В този човек от една страна съществува жаждата да овладее изкуството за правене на злато, а заедно с това и нещо друго, което би искал да постигне, ако в онова време би било възможно; от друга страна той приема християнството по един начин, който всъщност е пълен с упреци. Развива се нещо, бих искал да кажа, като едно ненапълно пречистено фаустовско настроение. В него живее силно чувството: - Не си ли извършил ужасно зло?
- И все пак постепенно под влиянието на такива мисли в душата се образува скептичното усещане: - Че изгуби гласа си, това е божие наказание.
Това е справедливото наказание затова, че си се заловил да вършиш нередни неща.
към текста >>
Виждате ли, мои мили приятели, тук имаме пример, как в един такъв краен случай нещата вътрешно се преобръщат; как трябва да потърсим странните, тайнствени пътища на връзката между чувството за срам и омразата в едно минало съществуване, когато искаме да разберем пред
пост
авките за един настоящ земен живот.
Виждате ли, мои мили приятели, тук имаме пример, как в един такъв краен случай нещата вътрешно се преобръщат; как трябва да потърсим странните, тайнствени пътища на връзката между чувството за срам и омразата в едно минало съществуване, когато искаме да разберем предпоставките за един настоящ земен живот.
към текста >>
Така, мои мили приятели, можем да се надяваме, че
пост
епенно ще се събуди едно съвършено ново разбиране за същността на Антропософското общество и душата на това общество може да бъде изследвана с всички нейни трудности.
Така, мои мили приятели, можем да се надяваме, че постепенно ще се събуди едно съвършено ново разбиране за същността на Антропософското общество и душата на това общество може да бъде изследвана с всички нейни трудности.
Също не трябва да оставаме само при отделния човешки живот, а трябва да се върнем в миналото до онова, което всъщност, не можем да кажем, че днес отново се въплътява, но по-скоро можем да кажем, че отново се изживява. Именно с това аз поисках да започна днес.
към текста >>
115.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Другата група в нейната изява или в изявата на принадлежащите към нея личности първоначално не е по-малко честно християнска, но тази група идва всъщност до християнството, изхождайки от други пред
пост
авки.
Другата група в нейната изява или в изявата на принадлежащите към нея личности първоначално не е по-малко честно християнска, но тази група идва всъщност до християнството, изхождайки от други предпоставки.
към текста >>
Но тя не изпитва онази голяма вътрешна потребност на сърцето безусловно да
пост
ави Христос в центъра.
Тази група в началото намира удовлетворение в антропософската космология, в развитието на Земята от другите планетни форми; намира удовлетворение в онова, което антропософията може да каже за човека и изхождайки оттук после по един естествен начин тази група е доведена до християнството.
Но тя не изпитва онази голяма вътрешна потребност на сърцето безусловно да постави Христос в центъра.
Както казах, тези неща в голямата си част се разиграват в подсъзнанието. Който се упражнява да наблюдава душите, винаги може да прецени съответната личност по един правилен начин.
към текста >>
Пред
пост
авките за това групиране се намират в изминалите древни времена.
Предпоставките за това групиране се намират в изминалите древни времена.
От моята книга «Тайната наука» знаете, че в определено време от земното развитие някои души са се оттеглили от протичащото земно развитие и са отишли да обитават други планети, и че през едно определено време, а именно през време на лемурийската и атлантската епохи, отново са слезли на Земята. Също знаем, как под влияние на факта, че душите са слезли през тези епохи от другите планети, от Юпитер, Сатурн, Марс и пр., а също и от Слънцето, за да приемат земна форма, са се породили първоначалните мистерии, които в моята книга «Тайната наука» аз нарекох оракули.
към текста >>
При това, може би, трябва да припомня изнесеното от мен -
пост
авяйки основите на антропософското течение, което сега имаме именно в антропософското движение - на Коледното събрание, където говорих за онези индивидуалности, с които по-късно е свързан епосът за Гилгамеш.[1] Тогава изнесох някои неща относно такива индивидуалности.
При това, може би, трябва да припомня изнесеното от мен - поставяйки основите на антропософското течение, което сега имаме именно в антропософското движение - на Коледното събрание, където говорих за онези индивидуалности, с които по-късно е свързан епосът за Гилгамеш.[1] Тогава изнесох някои неща относно такива индивидуалности.
При една от тях имаме точно работа с относително малък брой въплъщения в миналото, докато при другата индивидуалност имаме много въплъщения в миналото.
към текста >>
При тези души е много важно, какво становище са заели по отношение на християнството според пред
пост
авките на техните минали земни съществувания.
При тези души е много важно, какво становище са заели по отношение на християнството според предпоставките на техните минали земни съществувания.
Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни изживявания от минали въплъщения, на онова, което техните души са изживели по отношение на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т. н.. По-късно ще можем да разгледаме също и второстепенни кармични въпроси. Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са изживели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.
към текста >>
Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде
пост
авено това, което душите са изживели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.
При тези души е много важно, какво становище са заели по отношение на християнството според предпоставките на техните минали земни съществувания. Виждате ли, мои мили приятели, това е важен кармичен въпрос, - по-късно ще обсъдим също и второстепенни кармични въпроси, но този въпрос е един кардинален въпрос – защото като оставим настрана много други, странични и второстепенни неща, хората идват в Антропософското общество именно благодарение на техните най-дълбоки вътрешни изживявания от минали въплъщения, на онова, което техните души са изживели по отношение на светогледа, на религиозното си вероизповедание и т. н.. По-късно ще можем да разгледаме също и второстепенни кармични въпроси.
Ето защо по отношение на кармата на Антропософското общество на преден план трябва да бъде поставено това, което душите са изживели по отношение на познанието, по отношение на светогледа и религиите.
към текста >>
И те приемаха само като пред
пост
авки това, което се разказва в Евангелията.
Наистина в епохата, за която говорих, все по-малко е било възможно да бъде разбран фактът, че едно същество, което произхожда от Слънцето, е слязло на Земята. И особено онези души, които бяха доста много и се бяха влели в християнството, като имаха зад себе си много земни въплъщения, простиращи се далеч в атлантската епоха, те не можеха вече да разберат, как Христос може да бъде наричан «слънчево същество». Точно тези души, които в своите древни вероизповедания се чувстваха свързани със слънчевия оракул и всъщност още през атлантските времена обожаваха Христос, но обожавайки Го, гледаха нагоре към Слънцето, тези души, които някога - даже според изказването на свети Августин[2] - са били слънчеви християни преди още християнството да бъде основано на Земята, те не можаха да намерят правилното разбиране за това, че Христос е слънчево същество, дори на основата на цялата тяхна духовност. Ето защо в следхристиянската епоха предпочетоха да се придържат към онова, което без това тълкуване и тази христологична космология, счита без съмнение Христос за един Бог, но Бог, непознат преди това, който се е съединил с тялото на Исус.
И те приемаха само като предпоставки това, което се разказва в Евангелията.
Не можеха вече да насочват своя поглед нагоре към космическите светове, за да разберат същността на Христос, защото преди това вече бяха познали Христос само в извънземните светове. Чрез земните мистерии и слънчевия оракул винаги им бяха говорили за Христос като за едно слънчево същество, но те не можеха да се ориентират във възгледа, че именно този Христос, този извънземен Христос беше станал едно действително земно същество.
към текста >>
Независимо дали са преминали или не през още едно междинно въплъщение, те се озоваха в онова велико свръхземно събрание, което
пост
авих в първата половина на 19-то столетие и което охарактеризирах през последната неделя[3].
Независимо дали са преминали или не през още едно междинно въплъщение, те се озоваха в онова велико свръхземно събрание, което поставих в първата половина на 19-то столетие и което охарактеризирах през последната неделя[3].
Тогава в един свръхсетивен култ, който се състоеше от мощни имагинации, се намираха и тези души, пред чиито духовни погледи беше представена в тези мощни имагинации слънчевата тайна на Христос. Това имаше за задача, поне чрез образи да бъдат доведени при Христос тези души, които преди да слязат отново на Земята по определен начин бяха стигнали до задънена улица по отношение на тяхното християнство. Христос, когото те не бяха изгубили напълно, но все пак го бяха изгубили така, че в техните души Той беше потопен в съмнение и несигурност.
към текста >>
Когато отново слязоха на Земята и се родиха в края на 19-то столетие или около прехода от 19-то към 20-то столетие, те бяха онези, които не можеха да
пост
ъпят по друг начин, освен да се почувстват тласнати към Христос - понеже по време на тяхното въплъщение в първите столетия на християнството бяха приели Христос без космическото разбиране за неговата същност, а само по един чувствен начин.
Така в най-дълбоката част на тяхното същество остана една извънредно голяма топлота и преданост към християнското чувство и едно подсъзнателно припомняне на онези мощни имагинации. Всичко това се сля сега в копнежа им да бъдат християни по един правилен начин.
Когато отново слязоха на Земята и се родиха в края на 19-то столетие или около прехода от 19-то към 20-то столетие, те бяха онези, които не можеха да постъпят по друг начин, освен да се почувстват тласнати към Христос - понеже по време на тяхното въплъщение в първите столетия на християнството бяха приели Христос без космическото разбиране за неговата същност, а само по един чувствен начин.
Но впечатленията, получени чрез мощните имагинации, в които бяха участвали в техния предземен живот, тези впечатления останаха в тях като неопределени копнежи. И така на тях им беше трудно да намерят мястото си в антропософския светоглед, доколкото този антропософски светоглед разглежда първо Космоса и оставя по-назад разглеждането на Христос. Защо им беше трудно? Беше им трудно поради простата причина, че имаха едно твърде особено отношение към въпроса: Що е антропософия?
към текста >>
По този начин за човек се създава основата, по един правилен начин да
пост
авя в живота си другите проявления на кармата.
По този начин за човек се създава основата, по един правилен начин да поставя в живота си другите проявления на кармата.
И затова като първа насока трябваше да бъде показано, как човек застава спрямо антропософията, спрямо цялата христология според особения начин на неговото предопределение и дали той е повече активен или пасивен в антропософското движение.
към текста >>
И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да
пост
ъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите.
Такъв много често е случаят при втората група души. При тях просветват още много неща от техните истински езически въплъщения. Оттам те имат една напълно определена наклонност - да приемат веднага Христос като едно космическо същество. Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на живота. Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли нямат такова голямо значение за човека.
И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите.
Именно между тези, които злословят много по адрес на отношенията в самото антропософско движение, злословят именно по адрес на личности, злословят дребнаво, са и преходните типове, които се прехвърлят от едната в другата група. При тях двата импулса не са особено силно изразени.
към текста >>
Благодарение на това
пост
епенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение.
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение.
Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение.
Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си. Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща. Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого. Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество. А това, което ние внасяме чрез антропософията в земния живот и в земната цивилизация, трябва да бъде именно задълбочаването на човешкото същество.
към текста >>
116.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И в това време, първо за онези хора, които
пост
ъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят.
- съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух? Какво представлява смъртта? Кои са седемте главни гряха? – Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно слушане.
И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят.
към текста >>
117.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И едва когато
пост
авим пред нашата душа тези три предварителни духовни условия за едно духовно развитие в настоящето и в бъдещето, тези духовни условия, които бяха способни да съберат заедно определен брой хора, още преди да са слезли във физическия свят в последната третина на 19-то столетие или около поврата между 19-то и 20-то столетие, едва когато се запознаем с тези предварителни условия, ще бъде възможно да разберем отделни извънкармически събития, които са се влели в онези съществувания, свързани по определен начин в антропософското движение.
Днес трябва да прибавим и нещо трето.
И едва когато поставим пред нашата душа тези три предварителни духовни условия за едно духовно развитие в настоящето и в бъдещето, тези духовни условия, които бяха способни да съберат заедно определен брой хора, още преди да са слезли във физическия свят в последната третина на 19-то столетие или около поврата между 19-то и 20-то столетие, едва когато се запознаем с тези предварителни условия, ще бъде възможно да разберем отделни извънкармически събития, които са се влели в онези съществувания, свързани по определен начин в антропософското движение.
към текста >>
В онова, което е съществувало преди появата на комедията, се разгръща един чудесен период от човешкото развитие, защото в това развитие
пост
оянно са се проявявали действията от Земята, и действията от свръхземното.
Това завърши всъщност едва в 12-то, 13-то столетие и тогава то се вля в едно значително поетическо творение – в Божествената комедия на Данте[1]. В него изживяването на хората намери своя край.
В онова, което е съществувало преди появата на комедията, се разгръща един чудесен период от човешкото развитие, защото в това развитие постоянно са се проявявали действията от Земята, и действията от свръхземното.
Двете постоянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които живееха в духовния свят и бяха изживели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с болка настроение при гледането на това, което ставаше долу. Те виждаха, как това, което сами бяха изживявали на Земята потъва. И те въодушевяваха, спиритуализираха от свръхсетивния свят индивидуалности в сетивния свят, за да създадат тук и там още по някой център, където да се култивира онова, което създава връзката на хората с духовността.
към текста >>
Двете
пост
оянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които живееха в духовния свят и бяха изживели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с болка настроение при гледането на това, което ставаше долу.
Това завърши всъщност едва в 12-то, 13-то столетие и тогава то се вля в едно значително поетическо творение – в Божествената комедия на Данте[1]. В него изживяването на хората намери своя край. В онова, което е съществувало преди появата на комедията, се разгръща един чудесен период от човешкото развитие, защото в това развитие постоянно са се проявявали действията от Земята, и действията от свръхземното.
Двете постоянно се сливат, защото хората на Земята бяха изгубили връзка с духовния свят, а онези хора, които живееха в духовния свят и бяха изживели някога тази връзка тук на Земята, сега изпитваха особено, изпълнено с болка настроение при гледането на това, което ставаше долу.
Те виждаха, как това, което сами бяха изживявали на Земята потъва. И те въодушевяваха, спиритуализираха от свръхсетивния свят индивидуалности в сетивния свят, за да създадат тук и там още по някой център, където да се култивира онова, което създава връзката на хората с духовността.
към текста >>
- Това беше
пост
авяно пред учениците.
След като учениците бяха стигнали толкова далеч, те биваха въвеждани в планетната система. Тогава научаваха, как при опознаването на планетната система заедно с това се получава познание за човешката душа: - Научи се да познаваш, как подвижните звезди се движат на небето и тогава ще научиш, как твоята собствена душа действа, тъче и живее вътре в теб.
- Това беше поставяно пред учениците.
към текста >>
В Шартр, където днес още се намират онези чудесни шедьоври на архитектурата, беше достигнал един лъч на още живата мъдрост на Петър от Ком
пост
ела[3], който беше действал в Испания и там развиваше едно живо мистерийно християнство, говорещо за помощницата на Христос – Природата; което говореше за това, че едва когато тази природа въведе човека в елементите, в света на планетите, в света на звездите, едва тогава той ще узрее, отново не мога да кажа, телесно, а душевно да опознае седемте помощнички, които заставаха пред човешката душа не като абстрактни теоретически понятия, а като живи богини - граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика.
В Шартр, където днес още се намират онези чудесни шедьоври на архитектурата, беше достигнал един лъч на още живата мъдрост на Петър от Компостела[3], който беше действал в Испания и там развиваше едно живо мистерийно християнство, говорещо за помощницата на Христос – Природата; което говореше за това, че едва когато тази природа въведе човека в елементите, в света на планетите, в света на звездите, едва тогава той ще узрее, отново не мога да кажа, телесно, а душевно да опознае седемте помощнички, които заставаха пред човешката душа не като абстрактни теоретически понятия, а като живи богини - граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика.
Учениците се научаваха да ги познават като живи божествено-духовни образи.
към текста >>
За такива живи образи говореха онези, които бяха около Петър от Ком
пост
ела.
За такива живи образи говореха онези, които бяха около Петър от Компостела.
Ученията на Петър от Компостела светеха в школата на Шартр. В тази школа учеше например Бернардус от Шартр[4], който разпалваше духом своите ученици, въпреки че не можеше вече да им покаже богинята Природа и богините на седемте свободни изкуства. Той обаче говореше така живо за тях, че най-малко пред учениците заставаха образите на фантазията така, че всеки час учене в дадена наука се превръщаше в блестящо изкуство.
към текста >>
Ученията на Петър от Ком
пост
ела светеха в школата на Шартр.
За такива живи образи говореха онези, които бяха около Петър от Компостела.
Ученията на Петър от Компостела светеха в школата на Шартр.
В тази школа учеше например Бернардус от Шартр[4], който разпалваше духом своите ученици, въпреки че не можеше вече да им покаже богинята Природа и богините на седемте свободни изкуства. Той обаче говореше така живо за тях, че най-малко пред учениците заставаха образите на фантазията така, че всеки час учене в дадена наука се превръщаше в блестящо изкуство.
към текста >>
Това беше един значителен духовен живот, който Петър от Ком
пост
ела, Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йоханес от Шарт-Салисбъри, Хенрик д, Андели, съчинил «Битката на седемте изкуства» бяха водили, но особено се отличаваше този на Аланус от Лил.
Нещо друго се случи с всички онези, които бяха действали в Шартр, когато те минаха през вратата на смъртта и влязоха в духовния свят.
Това беше един значителен духовен живот, който Петър от Компостела, Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йоханес от Шарт-Салисбъри, Хенрик д, Андели, съчинил «Битката на седемте изкуства» бяха водили, но особено се отличаваше този на Аланус от Лил.
Той по свой начин съчини книгата «Против еретиците», в която се беше обърнал срещу еретиците в християнския смисъл, като изхождаше от старото съзерцание, именно от съзерцанието на духовния свят.
към текста >>
Онези, които
пост
авиха началото на кулминацията на схоластиката, се намираха още в духовния свят.
Там ние имаме едно духовно съществуване, мои мили приятели. Последните велики учители от Шартр току-що бяха пристигнали в духовния свят.
Онези, които поставиха началото на кулминацията на схоластиката, се намираха още в духовния свят.
И зад кулисите на човешкото развитие в началото на 13-то столетие се разигра един от най-важния обмен на идеи между онези, които идвайки от школата на Шартр, бяха занесли горе в свръхсетивния свят още древния ясновиждащ платонизъм, и онези, които се подготвяха да занесат долу аристотелизма като един велик преход за създаването на нова духовност, която трябваше да се влее в развитието на човечеството.
към текста >>
И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични забележки, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя живот, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин
пост
оянно бях държан далеч от този орден.
Нещо забележително се беше случило например в цистерциенския орден, когато Аланус аб Инсулис, Аланус от Лил беше облякъл цистерциенската одежда, ставайки със своя платонизъм цистерциенски свещеник. Всъщност това остана свързано с този орден.
И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични забележки, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя живот, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин постоянно бях държан далеч от този орден.
Аз израснах, така да се каже, в сянката на цистерциенския орден, който има важни клонове около Виенер Нойщадт. Свещениците от този орден бяха онези, които възпитаваха по-голямата част от младежите в областта, в която израснах. Постоянно виждах одеждата на цистерциенския орден - бялото расо, бялата служебна дреха с черния пояс, ние го наричаме «стола». И ако в моята «Автобиография» бих имал повод да говоря върху подобни неща, бих казал: - Всичко, всичко в моята младост беше насочено натам - да не мина по онзи път на образование, по който минах през реалното училище във Виенер Нойщадт, а през гимназията. По онова време това беше една цистерциенска гимназия.
към текста >>
Пост
оянно виждах одеждата на цистерциенския орден - бялото расо, бялата служебна дреха с черния пояс, ние го наричаме «стола».
Нещо забележително се беше случило например в цистерциенския орден, когато Аланус аб Инсулис, Аланус от Лил беше облякъл цистерциенската одежда, ставайки със своя платонизъм цистерциенски свещеник. Всъщност това остана свързано с този орден. И вече мога да кажа: - защо в такива връзки, които трябва да бъдат разкрити тук сега, да не могат да се направят също и малки лични забележки, които не можеха да се включат в моята «Автобиография», - аз бих искал да кажа: - Онова, което трябваше да ме научи да познавам някои взаимовръзки в това направление - други взаимовръзки се получиха всъщност от съвършено други направления - беше, че в моя живот, до моята ваймарска епоха пред очите ми непрекъснато се появяваше цистерциенският орден и все пак по определен начин постоянно бях държан далеч от този орден. Аз израснах, така да се каже, в сянката на цистерциенския орден, който има важни клонове около Виенер Нойщадт. Свещениците от този орден бяха онези, които възпитаваха по-голямата част от младежите в областта, в която израснах.
Постоянно виждах одеждата на цистерциенския орден - бялото расо, бялата служебна дреха с черния пояс, ние го наричаме «стола».
И ако в моята «Автобиография» бих имал повод да говоря върху подобни неща, бих казал: - Всичко, всичко в моята младост беше насочено натам - да не мина по онзи път на образование, по който минах през реалното училище във Виенер Нойщадт, а през гимназията. По онова време това беше една цистерциенска гимназия. И силите, които едновременно ме привличаха и отблъскваха, бяха забележителни.
към текста >>
[3] един лъч от още живата мъдрост на Петър от Ком
пост
ела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
[3] един лъч от още живата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
Онзи Петър от Компостела - имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие. Въпреки това остава отворен въпросът, дали книгата в действителност не е много по-стара или се опира на някакво по-старо произведение.
към текста >>
Онзи Петър от Ком
пост
ела - имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие.
[3] един лъч от още живата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
Онзи Петър от Компостела - имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие.
Въпреки това остава отворен въпросът, дали книгата в действителност не е много по-стара или се опира на някакво по-старо произведение.
към текста >>
118.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Нека
пост
авим пред душите си казаното, че епохата на Михаил започна в последната третина на 19-то столетие.
Знаем също, че това обръщане на цялото човечество към една пълна със светлина епоха се е подготвило благодарение на факта, че в края на 70-те години на 19-то столетие е настъпила епохата на Михаил.
Нека поставим пред душите си казаното, че епохата на Михаил започна в последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
Със слизането на Христос на Земята беше свързан и фактът, че заедно със своите последователи Михаил видя не само сбогуването на Христос със Слънцето, но той преди всичко видя и как от неговите ръце, от самия Михаил
пост
епенно се изплъзва господството над космическата интелигентност.
Със слизането на Христос на Земята беше свързан и фактът, че заедно със своите последователи Михаил видя не само сбогуването на Христос със Слънцето, но той преди всичко видя и как от неговите ръце, от самия Михаил постепенно се изплъзва господството над космическата интелигентност.
В онова време от Слънцето се виждаше много ясно, че нещата от духовния свят вече няма да идват при човека с космическото интелигентно съдържание, а че в определен момент самият човек на Земята ще стигне до своята собствена интелигентност. Налице беше един важен факт, който проникваше дълбоко в душата по отношение на това, как космическата интелигентност тече надолу към Земята. Постепенно тя вече не можеше да бъде намерена в небесата - ако мога да си послужа с този израз, - а беше спусната долу на Земята.
към текста >>
Пост
епенно тя вече не можеше да бъде намерена в небесата - ако мога да си послужа с този израз, - а беше спусната долу на Земята.
Със слизането на Христос на Земята беше свързан и фактът, че заедно със своите последователи Михаил видя не само сбогуването на Христос със Слънцето, но той преди всичко видя и как от неговите ръце, от самия Михаил постепенно се изплъзва господството над космическата интелигентност. В онова време от Слънцето се виждаше много ясно, че нещата от духовния свят вече няма да идват при човека с космическото интелигентно съдържание, а че в определен момент самият човек на Земята ще стигне до своята собствена интелигентност. Налице беше един важен факт, който проникваше дълбоко в душата по отношение на това, как космическата интелигентност тече надолу към Земята.
Постепенно тя вече не можеше да бъде намерена в небесата - ако мога да си послужа с този израз, - а беше спусната долу на Земята.
към текста >>
Описах всичко, което бе
пост
игнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да ви изложа, как след това управлението на интелигентността на Земята премина именно в отделните членове на доминиканския орден.
Описах ви, как в отделните школи, например във великата школа от Шартр, бяха предадени по-нататък традициите за онова, което някога се явяваше на хората потопено в космическата интелигентност.
Описах всичко, което бе постигнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да ви изложа, как след това управлението на интелигентността на Земята премина именно в отделните членове на доминиканския орден.
Нека разгледаме съчиненията, които са израснали от християнската схоластика, от онова чудесно духовно течение, което днес се разбира неправилно както от своите привърженици, така и от своите противници, защото то не се разглежда в неговата същност. Нека да погледнем, как там се полагат усилия, за да се разбере, какво означават всъщност понятията и какво за хората и за нещата в света означава интелигентното съдържание. Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно сред доминиканския орден. Едните виждат в общите понятия само имена, другите виждат в общите понятия духовни съдържания, които се изявяват в нещата.
към текста >>
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да
пост
игнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност.
Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност.
Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята. В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение. То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.
към текста >>
Сега тя беше на Земята и хората трябваше да
пост
игнат яснота относно нейния смисъл.
Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл.
Погледнато от духовния свят, на Земята можеше да се види, как онова, което принадлежи на областта на Михаил, сега се развиваше долу, извън неговата власт, и то именно при започващото господство на Гавраил. Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яснота относно тези отношения. Именно в онова време е важно да насочим поглед върху начина, по който земното е свързано със свръхсетивното. Защото изглежда, че земното сякаш е откъснато от свръхсетивното, - но то е свързано с него! И от това, което изложих в последните часове, виждате, как земното всъщност е свързано със свръхсетивното.
към текста >>
Ариман срещу Михаил, Михаил
пост
авен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази борба.
Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата. Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството.
Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази борба.
Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази борба. А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти.
към текста >>
119.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В тази лекция ще се опитам да опиша, как отделният антропософ живее в своята карма благодарение на това, че като резултат на пред
пост
авките, за които говорихме, той е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение.
В тази лекция ще се опитам да опиша, как отделният антропософ живее в своята карма благодарение на това, че като резултат на предпоставките, за които говорихме, той е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение.
За целта днес ще е необходимо да добавя някои неща като обяснение на това, което изложих тук последния понеделник. Аз насочих вниманието ви към онази значителна свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие, която можем да опишем, казвайки: - В нея самият Михаил беше великия учител. Отряди човешки души, които тогава се намираха между смъртта и едно ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не бяха определени за земно въплъщение, а живееха в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т.е. човешки, свръхчовешки и подчовешки принадлежаха тогава към учениците в Михаиловата школа. През последния понеделник ви описах нещо от онова, което тогава е било съдържание на съответното учение.
към текста >>
интелигентната същност, която беше разпространена над целия свят и се намираше под неограниченото управление на Михаил до края на епохата на Александър Велики, премина
пост
епенно във владение на земните хора, фактически се изтръгна от властта на Михаил.
След това започна времето, през което космическата интелигентност, т.е.
интелигентната същност, която беше разпространена над целия свят и се намираше под неограниченото управление на Михаил до края на епохата на Александър Велики, премина постепенно във владение на земните хора, фактически се изтръгна от властта на Михаил.
към текста >>
В нея това
пост
оянно се подчертаваше във всички метаморфози, като непрекъснато се описваше основният характер на древните мистерии.
Задачата на онази свръхсетивна школа, за която ви говорих през последния понеделник беше да доведе до пълна яснота този спор.
В нея това постоянно се подчертаваше във всички метаморфози, като непрекъснато се описваше основният характер на древните мистерии.
Онова, което можах да опиша пред вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации.
към текста >>
Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни пред
пост
авки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува.
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи.
Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува.
Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията. И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.
към текста >>
Нищо не се
пост
ига само с това, че към името на Ариман се изпитва презрение или на едно пълчище от презрени същества се дава неговото име.
Виждате ли, мои мили приятели, трябва да познаваме този Ариман, т.е. тези отряди на Ариман.
Нищо не се постига само с това, че към името на Ариман се изпитва презрение или на едно пълчище от презрени същества се дава неговото име.
С това не се постига абсолютно нищо. Онова, което е важно, е, че в лицето на Ариман пред нас стои преди всичко едно космическо същество, което притежава най-високата интелигентност, която можем да си представим, едно космическо същество, което изцяло е приело интелигентността в своята индивидуалност. Ариман до висока степен е свръхинтелигентен във всяко направление; той владее една ослепителна интелигентност, която идва от цялото човешко същество - само не от онази част, която се оформя човешки в човешкото чело.
към текста >>
С това не се
пост
ига абсолютно нищо.
Виждате ли, мои мили приятели, трябва да познаваме този Ариман, т.е. тези отряди на Ариман. Нищо не се постига само с това, че към името на Ариман се изпитва презрение или на едно пълчище от презрени същества се дава неговото име.
С това не се постига абсолютно нищо.
Онова, което е важно, е, че в лицето на Ариман пред нас стои преди всичко едно космическо същество, което притежава най-високата интелигентност, която можем да си представим, едно космическо същество, което изцяло е приело интелигентността в своята индивидуалност. Ариман до висока степен е свръхинтелигентен във всяко направление; той владее една ослепителна интелигентност, която идва от цялото човешко същество - само не от онази част, която се оформя човешки в човешкото чело.
към текста >>
За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глу
пост
та.
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност. Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи.
За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта.
А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност. Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, - мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.
към текста >>
Ч овекът
пост
оянно е изложен на изкушението да направи от интелигентността нещо лично и индивидуално по образец на Ариман.
Виждате ли, когато по този начин имаме пред себе си Ариман, ние естествено ще почувстваме тогава и пълната противоположност между Ариман и Михаил. Защото за Михаил съвсем не е важно индивидуалното в интелигентността.
Ч овекът постоянно е изложен на изкушението да направи от интелигентността нещо лично и индивидуално по образец на Ариман.
Всъщност Ариман има много презрително мнение за Михаил, той смята Михаил за глупав. Естествено това е само по отношение на самия него, защото Михаил не иска лично да си присвои интелигентността, а иска и в течение на хилядолетия е искал да управлява пан-интелигентността през еоните. И сега, когато хората притежават интелигентността, тя отново би трябвало да бъде управлявана от него като нещо общочовешко, като нещо, което да ползва всички хора под формата на всеобща интелигентност.
към текста >>
Тази борба, която съществуваше вече в Космоса, придоби значение, след като в 8-то и 9-то столетие космическата интелигентност
пост
епенно се изтръгна от властта на Михаил и на неговите отряди и слезе долу между земните човешки същества.
Тази борба, която съществуваше вече в Космоса, придоби значение, след като в 8-то и 9-то столетие космическата интелигентност постепенно се изтръгна от властта на Михаил и на неговите отряди и слезе долу между земните човешки същества.
Това стана актуално едва когато в човечеството започна да се развива Съзнателната душа в онзи момент, който ви посочих - в началото на 15-то столетие. Тогава в отделните духове на Земята също виждаме нещо, което е като отражение на това, което ставаше във великата свръхсетивна школа, за която ви говорих последния понеделник; в онова време виждаме, че нещо от това свръхсетивно познание се отразява в отделните земни хора.
към текста >>
И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а
пост
оянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т.
Защо за десет такива общи понятия: битие, имане, ставане и т. н., човек трябва да се мъчи? - Но това е същото, ако някой каже: - Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество! Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ! В тази книга няма нищо друго освен а, б, в, г, д, е,... до ъ в различни комбинации.
И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т.
н.. Някой, който не знае, как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези букви и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст».
към текста >>
В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха, които
пост
оянно и
пост
оянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество.
В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха, които постоянно и постоянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество.
В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т. н., това е отделен въпрос, но все пак то е един вид напускане на света за отделните души и отиване при нещо, което е различно от онова, от което те са израснали. Отделният човек е засегнат от най-разнообразни кармически последствия. Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил. Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение.
към текста >>
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за пред
пост
авките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук. Виждаме, че се отправя един мощен космическо-земен зов към кармическите взаимоотношения на членовете на Антропософското общество. В последния понеделник чухме, как този зов ще се разпростре над целия 20-ти век и как в края на 20-ти век ще настъпи кулминационната точка.
към текста >>
120.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Така че хората на Михаил вече също са
пост
авени, - не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси.
И във всички тези взаимовръзки, които аз ви описах, в тази свръхсетивна школа през 15-и, 16-и, 17-и век, в онзи свръхсетивен култ в началото на 19-и век, между духовете, които участват, непрекъснато действат множество луциферически същества, необходими за тези взаимовръзки. Михаил се нуждае от луциферически същества, които съдействат, за да победи той полярната противоположност, да победи Ариман.
Така че хората на Михаил вече също са поставени, - не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси.
Тези неща много определено се показаха именно към края на миналото столетие. Тогава не беше рядкост човек да успее да прозре през това, което нарекох було. Тогава се виждаше, колко силно Михаил трябва да се бори против Ариман и колко лесно беше да бъде отклонено съзнанието чрез луциферически влияния.
към текста >>
Във всичко това - вие можете да го видите вече от досегашните изявления - в крайна сметка е
пост
авено антропософското движение.
Във всичко това - вие можете да го видите вече от досегашните изявления - в крайна сметка е поставено антропософското движение.
Защото антропософското движение е свързано с цялото това течение на Михаил, както се вижда от изложението, което направих досега.
към текста >>
Ние
пост
авяме хората на определено място когато размисляме, когато ги виждаме, къде може да принадлежат.
Помислете само, колко силно може да се говори за това: - Тук имаме принадлежащ към даден народ човек - русин, французин, англичанин, германец.
Ние поставяме хората на определено място когато размисляме, когато ги виждаме, къде може да принадлежат.
Ние ще считаме за важно, когато погледнем един човек, че той е турчин, руснак и т. н.. При тези, който днес действително приемат антропософията като тяхна най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики не ще имат вече никакъв смисъл, когато те отново ще слязат на Земята. Хората ще кажат: - Откъде е този човек? Той не е от един народ, не е от една раса, той е такъв, като че е израснал от всички раси и народи.
към текста >>
Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман
пост
оянно противо
пост
авя.
Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя.
Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба. Помислете само, че овладяването на интелигентността от страна на хората е станало възможно едва в 15-то столетие, откакто Съзнателната душа се развива в човека; защото тя е притежание на човека, тя може да си усвои интелигентността. Едва от онова време насам хората са добили това, които ги кара така много да се гордеят с тази лично действаща интелигентност.
към текста >>
Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги
пост
ави в своя служба.
Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя.
Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба.
Помислете само, че овладяването на интелигентността от страна на хората е станало възможно едва в 15-то столетие, откакто Съзнателната душа се развива в човека; защото тя е притежание на човека, тя може да си усвои интелигентността. Едва от онова време насам хората са добили това, които ги кара така много да се гордеят с тази лично действаща интелигентност.
към текста >>
121.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично, изразява се нещо, което
пост
авя под въпрос човешката свобода и други подобни.
Ние трябваше да почувстваме, че намиращият се сред антропософското движение отделен човек, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда стремежа на човека към антропософските въпроси. Ние трябва да си признаем, че в обикновените условия на живота човекът долавя малко от своята карма и че той застава в живота така, като че нещата, които за него се превръщат в преживявания, стават по случайност. Че в това, което ни среща в земния живот от раждането до смъртта има съдбовно-кармически взаимовръзки, малко се обръща внимание.
А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично, изразява се нещо, което поставя под въпрос човешката свобода и други подобни.
към текста >>
Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки
пост
авя в истинска светлина същността на свободата.
Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата.
И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода. Аз ви описах нещата, които са свързани както с минали земни съществувания на онези, които влизат в общността на Михаил, така и с живота между смъртта и едно ново раждане. От това вие виждате, че при такива хора, т.е. всъщност при всички вас, кармически се касае за това, че духовното играе голяма, много важна роля в цялото вътрешно устройство на душата.
към текста >>
Бихме искали да кажем: - На всички онези, което се вживяват по описания начин в течението на Михаил, им беше
пост
авена целта, да влязат във физическото тяло с известна резервираност.
Но фактът, че човекът е така силно свързан с духовни импулси, които действат направо върху неговата душа, това го довежда дотам, при слизането от духовния във физическия свят да се потопи по-малко интензивно във външното тяло, отколкото това става при другите хора.
Бихме искали да кажем: - На всички онези, което се вживяват по описания начин в течението на Михаил, им беше поставена целта, да влязат във физическото тяло с известна резервираност.
И това лежи напълно в основата на кармата на антропософските души.
към текста >>
И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява,
пост
авя пред очите на душата по-голям брой възможности.
Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище, онези, които се намират в по-горните класове, ние намираме както при момчетата така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие, но че поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив много по-трудно, защото става по-сложно вътрешно да се овладее живота. Възможностите се разширяват, стават по-големи.
И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е някаква голяма задача - като оставим настрана някои изключения, - за онези, които са възпитатели и учители на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да могат да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище, защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.
към текста >>
Такъв един младеж или дете не
пост
авя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки.
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност. Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността. И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе.
Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки.
За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
към текста >>
За всичко, което съществува като кармически пред
пост
авки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност. Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността. И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе. Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки.
За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
към текста >>
Всичко това обаче налага необходимостта, антропософът да обърне внимание на едно предварително условие, на една при него особено силно развита пред
пост
авка в неговата карма.
Всичко това обаче налага необходимостта, антропософът да обърне внимание на едно предварително условие, на една при него особено силно развита предпоставка в неговата карма.
Могат да бъдат изнесени най-различни неща и ние ще изнесем още разнообразни неща върху причините, поради които един или друг характер, един или друг темперамент е тласкан към антропософията от онези събития на духовния свят, които аз описах; обаче всички тези подтици, които тласкат отделните антропософи към антропософията, имат нещо като един насрещен образ, като една противоположност, който е по-силно начертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора.
към текста >>
Обаче при яйцето на Колумб се касае, някому да дойде на ум да го
пост
ави така, че то да може да стои изправено; а също и при това, за което сега ще говоря, ще се касае за това, на някого да му дойде на ум, да му хрумне.
Мои мили приятели, нека да обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на нашия съвременен живот. Вие ще видите, че при това, което днес ще кажа, се касае за нещо подобно на яйцето на Колумб.
Обаче при яйцето на Колумб се касае, някому да дойде на ум да го постави така, че то да може да стои изправено; а също и при това, за което сега ще говоря, ще се касае за това, на някого да му дойде на ум, да му хрумне.
към текста >>
Следователно ние сме
пост
оянно изложени на това.
Следователно помислете само: Ние просто можем да не знаем определени неща, които трябва да знаем, ако не ги прочетем във вестника; ние не можем да научим определени неща, които трябва да научим, ако не ги учим в смисъла на материализма. Как някой днес може да стане лекар, ако при това не иска «да консумира» материализма! Той не може другояче, освен да приеме материализма; разбира се, че трябва да стори това. И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време.
Следователно ние сме постоянно изложени на това.
Но това действа необикновено силно в кармата.
към текста >>
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е
пост
авен така чрез неговата карма в живота, всъщност
пост
оянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент.
Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота.
към текста >>
Тогава космическата интелигентност
пост
оянно изтръгваше душата от това, което съществуваше като материализъм.
Днес ние живеем в епохата на Михаил с душата, в която се намира изтръгналата се от властта на Михаил интелектуалност. Когато самият Михаил управляваше космическата интелигентност, нещата се представяха различно.
Тогава космическата интелигентност постоянно изтръгваше душата от това, което съществуваше като материализъм.
Естествено и в други епохи е имало материалисти, но не както в нашата епоха. В други епохи когато някой беше материалист, беше всаден с неговия
към текста >>
Ариман е една велика, превъзхождаща интелигентност и той би искал да
пост
игне нещо особено с развитието на Земята.
Антропософите не трябва с уплаха да отстъпват пред такива познания. Защото само това може да доведе интелектуализма с неговата действителност пред душата.
Ариман е една велика, превъзхождаща интелигентност и той би искал да постигне нещо особено с развитието на Земята.
Той използва всеки случай, когато по някакъв начин духовността е така пренесена в тялото на един човек, че тялото е силно обхванато, че чрез това силно обхващане на тялото от духа съзнанието е понижено и приспано. И тогава се случва - това е станало възможно именно в наше време - тогава се случва един блестящ дух да се настани в един човек, но той да превишава човешката личност. Тогава един такъв дух, който се намира в една човешка личност и превишава човешката личност, може да действа на Земята, да действа, както хората действат.
към текста >>
Но ние
пост
оянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората.
Към това Ариман се стреми първоначално, той се стреми силно към това. Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието. Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек!
Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората.
А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма. Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател. И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.
към текста >>
122.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност
пост
епенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум.
И особено през последните два часа ние можахме вече да загатнем, какво значение може да има това за кармата на отделния антропософ. Ние видяхме, че тази карма на антропософа е свързана с цялото развитие, през което е преминал принципът на Михаил в течение на дълги, дълги епохи. Ние първо видяхме повече по един абстрактен начин, как от властта на Михаил отпадна онова, което можахме да наречем управление на космическата интелигентност. В по-древни времена хората, както казах, не приписваха интелигентността на себе си, но всичко, което те проявяваха във форми на интелигентността, го считаха, че произхожда от инспирацията на по-висши същества. И сведущите в тази област знаеха, че това бяха онези висши същества, които в християнската терминология по-късно бяха наречени Михаил и неговите сподвижници.
Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум.
Аз също ви посочих, как - традиционно, но също и с известно разбиране, - погледът остана насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил. Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.
към текста >>
Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно
пост
оянно и
пост
оянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и
пост
епенно навлиза Съзнателната душа.
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения.
Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
към текста >>
А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как
пост
епенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание.
Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което аз казах. Пренесете се в онзи факт, че с 9-то следхристиянско столетие се извършва кризата: Космическата интелигентност слиза долу между земните хора. Това е обективен факт, то е онова, което става.
А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание.
Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация. Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята.
към текста >>
Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе
пост
ановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа.
Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година. То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества.
Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа.
Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. - Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа. - Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим.
към текста >>
Те си
пост
авиха за цел вече да не оставят Земята да бъде зависима от Слънцето, а тя да може да зависи директно от Космоса.
И след хиляди и хиляди години Слънцето ще има значително повече петна, отколкото днес. То ще става все по-петнисто. Това винаги е външната изява на факта, че силата на Михаил, космическата сила на интелигентността все повече намалява. В умножаването на слънчевите петна чрез космическото развитие се показва упадъкът, разрушаването на Слънцето; все повече се показва помътняването на Слънцето, остаряването на Слънцето в Космоса. И от появяването на достатъчно голям брой слънчеви петна другите планетни интелигенции разбраха, че не искат вече да бъдат управлявани от Слънцето.
Те си поставиха за цел вече да не оставят Земята да бъде зависима от Слънцето, а тя да може да зависи директно от Космоса.
Това става чрез решенията на планетните съвети на Архангелите. А именно еманципацията на планетната интелигенция става под ръководството на Орифиил, той ръководи тази еманципация от интелигенцията на Слънцето. Това беше пълно разделяне на мирови същества, които дотогава принадлежаха заедно. Слънчевата интелигенция на Михаил и планетните интелигенции постепенно стигнаха до космическа опозиция едни спрямо други.
към текста >>
Слънчевата интелигенция на Михаил и планетните интелигенции
пост
епенно стигнаха до космическа опозиция едни спрямо други.
И от появяването на достатъчно голям брой слънчеви петна другите планетни интелигенции разбраха, че не искат вече да бъдат управлявани от Слънцето. Те си поставиха за цел вече да не оставят Земята да бъде зависима от Слънцето, а тя да може да зависи директно от Космоса. Това става чрез решенията на планетните съвети на Архангелите. А именно еманципацията на планетната интелигенция става под ръководството на Орифиил, той ръководи тази еманципация от интелигенцията на Слънцето. Това беше пълно разделяне на мирови същества, които дотогава принадлежаха заедно.
Слънчевата интелигенция на Михаил и планетните интелигенции постепенно стигнаха до космическа опозиция едни спрямо други.
към текста >>
Нещо решаващо е, дали в цялото бъдеще Михаил може да пренесе това, което е вечно в неговото действие и то сега, когато цялата сила е при човеците; когато това, което се явява във физическото Слънце, потъмнява и
пост
епенно изчезва.
Да, макар и на съществата от йерархията на Архангелите да приписваме съвършено друг вид душевна сила, едно съвършено друго устройство на тяхното вътрешно същество - трябва също да им припишем решения, разсъждения върху това, което става. Ние хората също не вземаме решения по друг начин, освен гледайки нещата, които стават външно, оставяйки фактите да говорят, и под влияние на фактите правим това или онова. Само че между раждането и смъртта за нас са меродавни земните факти. За съществата от йерархията на Ангелите са меродавни такива факти, като тези, че в планетния живот става едно разцепление. Едната група се обърна към интелигенцията на Земята и с това същевременно към планетните интелигенции; другата група остана вярна на сферата на Михаил, за да пренесе и внесе в цялото бъдеще това, което Михаил управлява като нещо вечно.
Нещо решаващо е, дали в цялото бъдеще Михаил може да пренесе това, което е вечно в неговото действие и то сега, когато цялата сила е при човеците; когато това, което се явява във физическото Слънце, потъмнява и постепенно изчезва.
към текста >>
В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно
пост
авени в кармата.
Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие.
В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата.
И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
към текста >>
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него
пост
оянно живее стремеж да напредва с антропософското учение.
Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение.
Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно.
към текста >>
Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да
пост
игнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.
към текста >>
123.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
92 един лъч от още живата мъдрост на Петър от Ком
пост
ела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
92 един лъч от още живата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
Онзи Петър от Компостела – имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие. Въпреки това остава отворен въпросът, дали книгата в действителност не е много по-стара или се опира на някакво по-старо произведение.
към текста >>
Онзи Петър от Ком
пост
ела – имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие.
92 един лъч от още живата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis».
Онзи Петър от Компостела – имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие.
Въпреки това остава отворен въпросът, дали книгата в действителност не е много по-стара или се опира на някакво по-старо произведение.
към текста >>
Пост
авените в квадратните скоби думи са от издателя, понеже иначе не може да се разбере смисъла на дадените места.
Поставените в квадратните скоби думи са от издателя, понеже иначе не може да се разбере смисъла на дадените места.
към текста >>
Внесените думи са така написани в оригиналната стенограма, но не са
пост
авени на същите места.
Внесените думи са така написани в оригиналната стенограма, но не са поставени на същите места.
към текста >>
124.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Четвърти том
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Изложените от него пред
пост
авки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”.
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
- Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
125.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Изява на силата на Михаил в душата, нейното оживяване в делата е необходимо, за да бъде
пост
игната победата над демоните-змейове.
Рафаел и Новалис. Преминаването на Рафаел през сферите на Луната, Меркурий, Венера и Слънцето. Неговото свързване с Гьоте, Елифас Леви и Сведенборг в сферата на Юпитер. Биографията на Рафаел от Херман Грим. Отзвук на живота на Рафаел в магическия идеализъм на Новалис.
Изява на силата на Михаил в душата, нейното оживяване в делата е необходимо, за да бъде постигната победата над демоните-змейове.
към текста >>
126.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Въпреки всичко решението трябваше да бъде взето, защото пред
пост
авките бяха такива, че от този момент нататък трябваше да настъпи противоположното на това, което преди малко охарактеризирах, ако антропософското дело трябваше да остане и по-нататък свързано с Антропософското общество.
Въпреки всичко решението трябваше да бъде взето, защото предпоставките бяха такива, че от този момент нататък трябваше да настъпи противоположното на това, което преди малко охарактеризирах, ако антропософското дело трябваше да остане и по-нататък свързано с Антропософското общество.
За бъдеще Антропософското общество трябва да бъде онова място, през което непосредствено да тече езотеричният живот и самото то да действа езотерично, имайки съзнание за своята езотерична дейност.
към текста >>
От нашата антропософска литература вече може да се види, че за
пост
игане на онези познания, които в духовния свят се отнасят за фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание.
От нашата антропософска литература вече може да се види, че за постигане на онези познания, които в духовния свят се отнасят за фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание.
Ние ще чуем, как този духовен свят, изследван чрез развитието на човешкото съзнание, става след това разбираем за безпристрастния, здрав човешки ум. Това винаги трябва да се има предвид. За изследването на духовния свят са необходими други състояния на съзнанието; за схващането, за разбирането на това, което изнася духовният изследовател, се изисква само здравото човешко чувство, здравият човешки ум, който трябва да се развие действително безпристрастно.
към текста >>
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се
пост
игат чрез развитието на други състояния на съзнанието.
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието.
От столетия насам ние въоръжаваме нашите сетива с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп. Също и духовният изследовател въоръжава своите външни сетива с това, което той сам развива в своята душа. Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот.
към текста >>
Днес като въведение бих искал да ви представя развитието на други състояния на съзнанието, като първоначално само съ
пост
авя обикновените състояния на съзнанието на съвременното човечество с онези състояния на съзнанието, които са съществували някога не в исторически, но в предисторически първични състояния от развитието на човечеството.
Днес като въведение бих искал да ви представя развитието на други състояния на съзнанието, като първоначално само съпоставя обикновените състояния на съзнанието на съвременното човечество с онези състояния на съзнанието, които са съществували някога не в исторически, но в предисторически първични състояния от развитието на човечеството.
към текста >>
127.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Аз
пост
оянно трябва да споменавам един факт, който срещнах в живота.
Това обаче прави изследването на кармата, изследването на нишката на съдбата да налага като необходимост, да насочим нашето внимание върху обстоятелства в живота на един човек, които понякога изглеждат даже второстепенни, незначителни.
Аз постоянно трябва да споменавам един факт, който срещнах в живота.
към текста >>
н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да
пост
ъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа.
Привеждам това като един особено гротесков пример. Примерите не са винаги така гротескни. Но човек трябва да има именно способността да обгръща с поглед цялостната личност, когато по един валиден начин иска да разглежда кармата. Виждате ли например за един по-дълбок поглед фактът, че някой има определена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от възпитанието и т.
н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да постъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа.
Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но това е един радикален, краен пример. Нещата не винаги се представят така. С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота.
към текста >>
Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха
пост
авени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се
пост
авя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани.
Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма.
Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани.
Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е.
към текста >>
Вождът, който беше посветен,
пост
епенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия.
Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло. А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа.
Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия.
Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти. Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
към текста >>
Стана така, че той
пост
епенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който
пост
епенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения.
Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло. А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа. Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия.
Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения.
И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти. Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него. И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
към текста >>
Този другият
пост
епенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си.
Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло. А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа. Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг.
Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си.
Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти. Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него. И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
към текста >>
Пост
епенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти.
А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа. Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си.
Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти.
Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него. И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
към текста >>
Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна
пост
епенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти.
Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
към текста >>
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и
пост
епенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин.
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския писател Тит Ливий.
към текста >>
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя
пост
оянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта. Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те
пост
оянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности.
А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности.
И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност. Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил. Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор. А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая.
към текста >>
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го
пост
авете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг! Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>
Ето защо, след като по този начин
пост
авих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот според неговия по-дълбок смисъл.
Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот според неговия по-дълбок смисъл.
към текста >>
128.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние виждаме, как това течение
пост
епенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот.
Ако вземем определено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между живеещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия. Обаче между тези нехристиянски хора особено изпъкват много от онези, които са били повлияни от онези течения, които са дошли от Азия през Северна Америка в Европа и които изхождат от арабизма, от мохамеданството. Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата. Повече от половин хилядолетие след Тайната на Голгота ние виждаме от арабизма да се раждат в мохамеданството всички стари светогледни елементи на арабизма, много неща, които са свързани с това, много неща именно от една богата, но изградена по нехристиянски начин ученост. Ние виждаме, как тази ученост се разпространява чрез ударни военни походи от Азия през Северна Африка към Западна и Южна Европа.
Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот.
Когато вече пресъхва повече външният начин на разпространение на арабизма в Европа, ние виждаме - и тук имаме един от случаите, където от външната история сега трябва да погледнем към духовните основи, - как арабизмът се разпространява по един вътрешен начин. И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен живот, понеже се касае за много по-вътрешни импулси. Така също и при историческите личности се касае за много по-вътрешни импулси. И ние виждаме резултатите от минали културни епохи, пренесени в по-късните епохи от личности, от самите хора, но при това пренасяне ние ги виждаме изменени, така че в новата форма както те са били пренесени от дадена личност в едно ново въплъщение не можем да ги разпознаем отново, само като разглеждаме външното. И така ние искаме да обгърнем с поглед едно такова вътрешно течение.
към текста >>
То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже,
пост
авено в този момент.
По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества. Това, което стана по този начин долу на Земята в Константинопол, беше една земна проекция, едно земно отражение, в което обаче не може да бъде отново разпознато онова, чиято проекция е то.
То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент.
към текста >>
129.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е
пост
авила антропософията.
Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията.
С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е. изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение.
към текста >>
От духовния свят те се намираха в
пост
оянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр.
Но дойде една особена фаза на развитието. През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята. Не бяха налице условията за това. Но в замяна на това в свръхсетивния живот те подготвяха течението на Михаил.
От духовния свят те се намираха в постоянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр.
Но след това, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то столетие и в 12-то столетие - ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че естествено тези земни наименования не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, - тогава станаха един вид свръхсетивни преговори между онези души, които бяха действали в школата от Шартр и които минавайки през вратата на смъртта се издигнаха в свръхсетивния свят. Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък.
към текста >>
Ние трябва да виждаме животът да се разгръща също и там, където той се развива може би сред твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е
пост
авено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо.
Ние трябва да виждаме животът да се разгръща също и там, където той се развива може би сред твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е поставено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо.
към текста >>
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват
пост
авени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях.
Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща.
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях.
Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.
към текста >>
Но тъкмо във времето, когато материализмът
пост
ави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души.
Аз следователно показах, как съвместно действаха платоническото и аристотелското течение. След това аристотелиците отново минаха през вратата на смъртта. И в епохата на Съзнателната душа отначало на Земята все повече и повече се разви материализмът.
Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души.
В тази свръхсетивна школа беше учител самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане. И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
към текста >>
130.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да
пост
авят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр.
На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
към текста >>
Аз се
пост
арах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони. И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте.
Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал
пост
епенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Сега, мои мили приятели, във връзка с тези неща бих искал постепенно да разгледам какво представлява кармата на Антропософското общество, съответно кармата на индивидуалностите на неговите отделни членове поради това, че, както казах вече последния път, една голяма част от душите, които честно стоят в антропософското движение, е намерила някъде и някога връзката с онова течение на Михаил, което всъщност искам да охарактеризирам с всичко онова, което имах да кажа досега за Аристотел и Александър, за това, което се случи в свръхсетивния свят по времето, когато тук на Земята се проведе осмият вселенски събор в Константинопол, за това, което стана като продължение в духовния и във физическия свят на живота от двора на Харун ал Рашид и накрая за онази свръхсетивна школа, която стоеше под закрилата на самия Михаил.
Най-значителното в учението на тази школа беше, че в нея постоянно се обръщаше вниманието първо върху връзката с древните мистерии, върху връзките с всичко онова, което от съдържанието на древните мистерии отново трябва да дойде в една нова форма, за да проникне с духовност новата цивилизация; че от друга страна обаче вниманието се обръщаше върху импулсите, които разпалените за духовния живот души трябва да имат в основата на техните бъдещи действя. И разбирайки това духовно течение, е възможно да се разбере доколко антропософията с нейната същност дава импулсите за едно обновено, истинско, честно разбиране на Христовия импулс.
към текста >>
НАГОРЕ