Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
Намерени са
4334
резултата от
1124
текста в
5
страници с точна фраза : '
Познание
'.
На страница
5
:
334
резултата в
122
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Хората искат не
познание
за действителността, те искат само утопии.
Разбира се, може да се случи и нещо съвсем друго. Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен живот поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм. Но аз станах свидетел и на друго: Истинският замисъл на моята книга “Същност на социалния въпрос” чисто и просто не беше дискутиран. Вместо това хората питаха: Но как ще стане така, че след толкова и толкова години капиталът да се наследи от най-способните? И тъй нататък.
Хората искат не познание за действителността, те искат само утопии.
към текста >>
Появиха се хора, чиито сърца се късаха при мисълта за това, което тласна към упадък нашата епоха, те дойдоха и поискаха да знаят какво може да им каже антропософското
познание
относно истинското проникване в реалния свят, относно импулсите, които трябва да бъдат пренесени от настоящето в бъдещето.
Това се отнасяше в още по-голяма степен и за социалния въпрос.
Появиха се хора, чиито сърца се късаха при мисълта за това, което тласна към упадък нашата епоха, те дойдоха и поискаха да знаят какво може да им каже антропософското познание относно истинското проникване в реалния свят, относно импулсите, които трябва да бъдат пренесени от настоящето в бъдещето.
към текста >>
2.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Познание
за извънземните формообразуващи сили. Метаморфоза.
Появата и значението на патологичната анатомия от времето на Моргани. Хормонална патология. Клетъчна патология. Болестни процеси и природни процеси. Значение на сравнителната анатомия.
Познание за извънземните формообразуващи сили. Метаморфоза.
Понятието на Трокслер за болестта.
към текста >>
3.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Като Второ след това бих желал да ви посоча в каква насока трябва да се търси познанието за човека, което
познание
да даде действителната основа за медицинската дейност.
Това, което трябва да бъде изложено в тази лекция, бих желал да го постигна така, че в един вид програма, по следния начин, да разпределя материала за разглеждане: първо бих желал да ви дам някои неща, посочващи трудностите в днешното обичайно образование, по пътя към едно действително разглеждане същността на болестта.
Като Второ след това бих желал да ви посоча в каква насока трябва да се търси познанието за човека, което познание да даде действителната основа за медицинската дейност.
Трето бих желал да посоча възможностите за едно рационално лечение чрез опознава не връзките на човека с останалия свят. В тази част бих желал да отговоря на въпроса, дали изобщо е възможно лечение и дали то е мислимо. И четвърто, като мисля, че това може би ще бъде най-важната част на разглежданията, което обаче трябва да се слее с другите три точки бих желал до утре или до други ден всеки един от участниците да ми запише това, което би желал да чуе, това, за което желае да се говори в този курс. Тези желания могат да простират върху всичко възможно. Чрез тази четвърта част на програмата, която обаче, както казахме, трябва да бъде вработена в другите три части, искам да постигна, да не си тръгнете от курса с чувството, че не сте чули може би тъкмо това, което сте желаели да чуете.
към текста >>
Те са говорили за 4-те основни съставни части на човешкия организъм, но причината поради която са ги характеризирали по този или по онзи начин, ги е отвеждало назад към едно
познание
, всъщност вече заляло заедно с Хипократ.
И така според възгледите на древните, чрез течните съставни части, в човешкия организъм се внасят силови въздействия произхождащи от Космоса. Именно на тези силови въздействия, самите те произхождащи от Космоса, постепенно са престанали да обръщат и най-малкото внимание. И все пак медицинското мислене чак до 15 век е било построено върху това, което в известна степен е било оставено от този филтриран възглед, представен ни от Хипократ. И по тази причина за съвременния учен е така трудно да разбира изобщо по-древните медицински трудове, датиращи от преди 15 век, защото наистина трябва да се каже: повечето от хората, писали тогава, сами не са разбирали задоволително това, което са писали.
Те са говорили за 4-те основни съставни части на човешкия организъм, но причината поради която са ги характеризирали по този или по онзи начин, ги е отвеждало назад към едно познание, всъщност вече заляло заедно с Хипократ.
Говорело се е все още за после действията на това познание, за свойствата на течностите, съставящи човешкия организъм. Ето защо в основата си това, което е възникнало чрез Гален, и което е продължавало да действува до 15 век, представлява съвкупност от стари наследства, станали все по-неразбираеми. Но винаги е имало отделни хора, които на основата на все още съществуващото са могли да знаят; че тук трябва да се посочи нещо, което не се изчерпва с химически установимото или с физически установимото, с чисто земното. И към тези хора, които са знаели, че трябва да се посочи онова в човешкия организъм, чрез което течните субстанции в него действуват по начин, различен от този, който може да се констатира химически, т. е. към тези борци за обичайната хормонална патология принадлежат най-вече бих могъл да назова и други имена Парацелзий и Ван Хелмонт, които именно на прехода на 15, 16 век към 17 век, въвеждат ново течение в медицинското мислене.
към текста >>
Говорело се е все още за после действията на това
познание
, за свойствата на течностите, съставящи човешкия организъм.
И така според възгледите на древните, чрез течните съставни части, в човешкия организъм се внасят силови въздействия произхождащи от Космоса. Именно на тези силови въздействия, самите те произхождащи от Космоса, постепенно са престанали да обръщат и най-малкото внимание. И все пак медицинското мислене чак до 15 век е било построено върху това, което в известна степен е било оставено от този филтриран възглед, представен ни от Хипократ. И по тази причина за съвременния учен е така трудно да разбира изобщо по-древните медицински трудове, датиращи от преди 15 век, защото наистина трябва да се каже: повечето от хората, писали тогава, сами не са разбирали задоволително това, което са писали. Те са говорили за 4-те основни съставни части на човешкия организъм, но причината поради която са ги характеризирали по този или по онзи начин, ги е отвеждало назад към едно познание, всъщност вече заляло заедно с Хипократ.
Говорело се е все още за после действията на това познание, за свойствата на течностите, съставящи човешкия организъм.
Ето защо в основата си това, което е възникнало чрез Гален, и което е продължавало да действува до 15 век, представлява съвкупност от стари наследства, станали все по-неразбираеми. Но винаги е имало отделни хора, които на основата на все още съществуващото са могли да знаят; че тук трябва да се посочи нещо, което не се изчерпва с химически установимото или с физически установимото, с чисто земното. И към тези хора, които са знаели, че трябва да се посочи онова в човешкия организъм, чрез което течните субстанции в него действуват по начин, различен от този, който може да се констатира химически, т. е. към тези борци за обичайната хормонална патология принадлежат най-вече бих могъл да назова и други имена Парацелзий и Ван Хелмонт, които именно на прехода на 15, 16 век към 17 век, въвеждат ново течение в медицинското мислене. При това бихме могли да кажем, че те се опитват да формулират нещо, което другите вече са престанали да формулират.
към текста >>
Но става дума за това, медицината все повече да бъде разработена по посока на интуитивното и да се достигне до таланта, изхождайки от проявата на формите, да се правят изводи за същността на човешкия организъм, на индивидуалния човешки организъм, който в известно отношение може да бъде болен или здрав: това интуитивно
познание
в областта на наблюдението на формите да играе все по-важна роля в развитието на медицината и за в бъдеще.
По-нататък бих желал да ви обърна внимание на следното, че когато трябва да насочваме такива извънземни сили, много по-силно бива ангажирана личността на човека, от колкото когато непрекъснато посочваме т.н. обективни правила, обективни природни закони.
Но става дума за това, медицината все повече да бъде разработена по посока на интуитивното и да се достигне до таланта, изхождайки от проявата на формите, да се правят изводи за същността на човешкия организъм, на индивидуалния човешки организъм, който в известно отношение може да бъде болен или здрав: това интуитивно познание в областта на наблюдението на формите да играе все по-важна роля в развитието на медицината и за в бъдеще.
Тези неща както казахме трябва да ни служат само като вид въведение, като ориентировъчно въведение. Защото това, за което днес ставаше дума, това бе: да покажем, че медицината отново трябва да насочи погледа си върху онова, което не може да бъде достигнато чрез химия; нещо, което може да бъде постигнато само ако преминем към едно духовно-научно разглеждане на фактите. Във връзка с това днес хората изпадат в различни заблуждения. Мнозина мислят, че въпросът най-вече трябва да се свежда до това, за целите на одухотворяването на медицината на мястото на материалните средства да бъдат сложени духовни. Но колкото е оправдано това в известни области, толкова неоправдано е по отношение на цялото; защото нещата преди всичко се свеждат до това, по духовен път да разберем каква лечебна сила може да се крие в дадено материално средство т.е.
към текста >>
4.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Наистина много рядко съществува действително
познание
за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него.
Ала тук идваме до една област, където и обичайното ни медицинско обучение отново вместо органичната взаимовръзка цари чист агрегат. Наистина, медиците предварително слушат курс по естествени науки, и след това върху основата на този естественонаучен курс се изграждат общата и специална патология, общата терапия и т.н. Но когато започнат същинските медицински лекции, не може много да се разбере, как тези процеси, обсъждани в същинските медицински лекции, и по-точно как се отнасят лечебните средства спрямо процесите във външната природа. Вярвам, че лекарите преминали съвременното медицинско обучение, не само разсъдъчно, но и с цялата си душа ще почувствуват като недостатък факта, че когато практически трябва да се намесят в болестните процеси, те усещат в себе си едно чувство, едно чувство на несигурност, когато трябва да приложат едно или друго средство.
Наистина много рядко съществува действително познание за връзката на приложеното лечебно средство с това, което протича в човека, което е действително налице в него.
Тук става дума, че тъкмо поради природата на този проблем изпъква необходимостта от реформа в медицинското образование.
към текста >>
Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до
познание
на възможностите на даден лечебен метод.
Но появяващата се тук разлика има основно значение. Разгледайте например нещо, което ни е много близко, обикновената, тъй наречената бяла акация (popinia pseu doacacia). Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез метаморфоза и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата. Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използува своя нормално оформен орган за определените му функции. Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н.
Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод.
И така, в природата извън човека нещата отиват много далече. Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват.
към текста >>
И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното
познание
, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм.
Съществува съвършен паралел между това, което изживяваме вътрешно-душевно и това, което в природата представлява формообразуващи природни принципи. Тук съществува съвършен паралел. Този паралел трябва да бъде посочен и да бъде показано, че в основата човекът във външния свят притежава като формообразуващи принципи това, което вътрешно, под формата на душевно-духовен живот е изнесъл извън собствения си организъм. По тази причина в неговия собствен организъм това вече не лежи в основата на материята, на субстанцията. Добре, но всичко това не е изнесено в еднаква степен от всички части на организма, но е изнесено по различен начин.
И едва след като в известна степен сме въоръжени с предварителното познание, което изложих сега, едва тогава можем по съответен начин да пристъпим към човешкия организъм.
Защото, разглеждайте всичко онова, от което е изградена нервната ни система, и ще откриете следния своеобразен факт: тъкмо това, което обикновено описваме като нервни клетки, като нервна тъкан и т.н., тъкмо това всъщност е образование, сравнително изостанало на една по-ранна степен на развитие. Това са едни по-ранни стадии на развитие, и това са не особено напреднали в развитието си клетъчни образования.
към текста >>
5.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Виждате ли, това са неща, които отново трябва да бъдат придобити по един нов път на
познание
.
Виждате ли, това са неща, които отново трябва да бъдат придобити по един нов път на познание.
Днес ние разбира се можем просто да повтаряме древните лекари, които са стъпвали на основата на атавистичното ясновидство: защото така няма да постигнем много. Но тези неща ние отново трябва да ги придобием за себе си.
към текста >>
6.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, което действително стремящия се към
познание
изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства.
И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем.
Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства.
И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото
познание
на това, което протича във вътрешната структура на телата.
И тъй като всичко, което става на Земята, в известен смисъл представлява въздействие на това, което е извънземно, то в земното трябва да открием именно въздействието на това, което се разиграва в Космоса. Това довежда до там, не по един толкова абстрактен и фантастичен начин, в земните субстанции да бъдат търсени причините за тяхната конфигурация или за агрегатното им състояние, така, както прави това днешната молекулна физика или молекулно-атомната химия.
В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата.
Преди известно време се говореше за това, днес тези неща биват фотографирани, тъй както споменах в по-предишната лекция; в спиритическите кръгове също се правят снимки на духове. И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на атоми, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
към текста >>
7.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Много от нещата, свързани с неправилното функциониране на слезката трябва да регулираме чрез нещо, основаващо се на това
познание
за връзката между дихателната система и веществообмянната система, или между кръвната циркулация и вещество обмяната, тъй както тази връзка биде опосреднена чрез слезката.
Виждате ли, този факт може да бъде просто установен чрез наблюдение върху човека. А сега Ви моля, с подобна насока да изследвате този факт по отношение на анатомичното и физиологичното, което можете да откриете, Вие ще откриете потвърждение на всичко, до най-малката подробност. Вие ще откриете потвърждение и чрез това, че слезковата артерия е свързана почти непосредствено с аортата на мястото на слезката в организма, и от друга страна Вие ще откриете опосредняването по посока на приемането на храна чрез включването на слезковата вена в целия организъм, която вена се насочва към порталната и стои в непосредствена връзка с черния дроб. Ето така се събират заедно полувъншния и полувътрешния ритъм и неритъм, и се регулират взаимно. Дейността на слезката е включена между ритмичния човек и вещество обменния човек.
Много от нещата, свързани с неправилното функциониране на слезката трябва да регулираме чрез нещо, основаващо се на това познание за връзката между дихателната система и веществообмянната система, или между кръвната циркулация и вещество обмяната, тъй както тази връзка биде опосреднена чрез слезката.
Не е чудно, че физиологията на слезката бива силно подценена именно от материалистичната наука, тъй като тази материалистична наука нищо не знае за троичния човек, за вещество обменния, циркулаторния и нервно сетивния човек.
към текста >>
8.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тези две деви от Енгадин ни представят нещо, което бих желал да кажа осветлява онова човешко
познание
, от което се нуждае медицината.
Само че тази тенденция не е така повърхностно свързана с формирането на човешкия Аз; тя е свързана с онова, което в човешкия Аз се проявява под формата на воля, не с онова, което в човешкия Аз се проявява под формата на представа. Или всичко, което в човека усилва или отслабва волята, с всичко това е свързано онова устройство, което в кръвта предизвиква твърде силната способност за втечняване. Бих желал да кажа, че тук историята ни представя един красив случай, който от своя страна ни показва, как при правилна интерпретация можем да достигнем до определени тайни на природата. Не просто природата, но историята ни представя известен случай в Енгадин (долината на югоизточна Швейцария бел. прев.), който може би Ви е известен; известния случай с девите от енгадин.
Тези две деви от Енгадин ни представят нещо, което бих желал да кажа осветлява онова човешко познание, от което се нуждае медицината.
Тези деви от Енгадин произхождали от фамилия от хемофилици, и те взели твърдото решение, да не се женят. Така тези деви от Енгадин се явяват в историята, като персонални поборници срещу пренасянето на хемофилията. В този случай трябва да погледнем на нещата правилно. Положително всички произхождащи от фамилии на хемофилици момичета не притежават тази способност по този начин да се противопоставят на стремежа към размножаване. Тук е нужно формирането на силна субективна воля, формирането тъкмо на онази силна субективна воля, която действува в Аза, а не в астралното тяло.
към текста >>
По такъв начин стигаме до
познание
за отношението между антимонизиращия и албуминизиращия елемент на човешкия организъм.
Ето тук Вие имате пред себе си анти-антимонизиращите сили. Само че тези анти-антимонизиращи сили са идентични с нещо, което ако мога да образувам такава дума бих желал да нарека албуминизиращи сили, белтък-образуващи сили, които имат такова оздравително действие, че стимулират образуването на белтък. Защото това, което пречи на съсирването на кръвта, това са белтък-образуващите сили.
По такъв начин стигаме до познание за отношението между антимонизиращия и албуминизиращия елемент на човешкия организъм.
Бих желал да кажа, вярвам, че ако хората биха изследвали това взаимодействие между антимонизиращия и албуминизиращия елемент, то тогава човек би придобил основни познания за процесите на болестта и на лечението. Защото какво всъщност представляват албуминизиращите процеси? Това са онези процеси, чрез които всички пластични сили в природата, всички формообразуващи сили в природата добиват плът за образуването на субстанции в човешкия, а също и в животинския организъм. Антимонизиращите сили са онези, които в известен смисъл, въздействувайки отвън, представляват пластичните ваятели, даващи форма на органообразуващата субстанция. Ето така антимоновите сили имат известно отношение към вътрешните организиращи сили на органите.
към текста >>
9.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Широкообхватно антропософско
познание
за света като основа на терапевтичната преценка.
Широкообхватно антропософско познание за света като основа на терапевтичната преценка.
Връзка на растението с човешкия организъм; силите на корена в терапевтично отношение, жълта тинтява, омайниче, Geum urbanum, ирис. Листа, треви - майоран. Цвят - бъз. Семена - ким Carum carvi. Метаморфоза на сетивния процес във веществообмяната и следващите от това терапевтични възгледи.
към текста >>
10.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните органи, където преди всичко може да се стигне до
познание
, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека.
Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване тялото много силно, ще доведе до разболяването. Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея.
Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните органи, където преди всичко може да се стигне до познание, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека.
Затова всъщност е направено много малко само с голото познание на случващото се в човешкия дихателен и циркулационен организъм, ако не се допълни с другото. Естествено, не твърдя, че с това е направено прекалено малко, но чрез познанието, постигнато със стетоскопа и т.н., е направено достатъчно само тогава, когато се прибави и познанието за целия човек и от съвсем друга страна се приближим към това, чрез което можем да поставим една такава диагноза. Иначе резултатите от такава диагноза са всъщност само интересни научни факти. Когато се говори за подобни неща, изхождайки от по-късното време, трябва да се говори малко радикално, но зад радикалното се крие истината за нещата.
към текста >>
Затова всъщност е направено много малко само с голото
познание
на случващото се в човешкия дихателен и циркулационен организъм, ако не се допълни с другото.
Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея. Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните органи, където преди всичко може да се стигне до познание, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека.
Затова всъщност е направено много малко само с голото познание на случващото се в човешкия дихателен и циркулационен организъм, ако не се допълни с другото.
Естествено, не твърдя, че с това е направено прекалено малко, но чрез познанието, постигнато със стетоскопа и т.н., е направено достатъчно само тогава, когато се прибави и познанието за целия човек и от съвсем друга страна се приближим към това, чрез което можем да поставим една такава диагноза. Иначе резултатите от такава диагноза са всъщност само интересни научни факти. Когато се говори за подобни неща, изхождайки от по-късното време, трябва да се говори малко радикално, но зад радикалното се крие истината за нещата.
към текста >>
Тук не можем да направим нищо без едно
познание
, което следва да навлезе в надсетивното.
Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност. Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност. Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество. Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден организъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното.
Тук не можем да направим нищо без едно познание, което следва да навлезе в надсетивното.
И трябва да се каже следното.
към текста >>
Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното
познание
на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин.
Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото. Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин. Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм. Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят.
Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин.
Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области. Трябва да изходим от това място и оттам да навлезем в другите области.
към текста >>
11.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Да речем, при имагинативното наблюдение на някоя болнична картина, изобщо на някой симптоматичен комплекс, често се случва да получим непосредствено интуитивно
познание
за лечебното средство и след това, което се разбира от само себе си, да се изкушим да размислим върху нещата според преценките на научното
познание
и да стигнем до заключението, че нещата са погрешни, че не е възможно да е така.
Да речем, при имагинативното наблюдение на някоя болнична картина, изобщо на някой симптоматичен комплекс, често се случва да получим непосредствено интуитивно познание за лечебното средство и след това, което се разбира от само себе си, да се изкушим да размислим върху нещата според преценките на научното познание и да стигнем до заключението, че нещата са погрешни, че не е възможно да е така.
Това е съвсем обикновено явление, с което често се сблъсква този, който изобщо може да прави окултни изследвания, не само по отношение на терапията. Когато размислим по-задълбочено и проследим нещата по-нататък, едва тогава стигаме до убеждението, колко те са наистина правилни. Нещата, които се констатират чрез имагинативното изследване с последващата интуиция, са винаги правилните, ако те почиват на добри познавателни сили. Но преценката във всеки случай трябва първо да се издигне до това, което се опознава по този начин. Тук трябва да се запознаем с факта, че човешкият организъм е във висша степен сложен, така че неговото разсъдъчно разглеждане довежда действително до възможно най-големите трудности, особено тогава, когато се опитаме да поставим този човешки организъм отново в съотношение с външния свят.
към текста >>
12.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Нужно е такива неща да се имат предвид, ако изобщо искаме да стигнем до
познание
за света.
Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното. Значи имаме работа със силно въздействие върху астралната същност в храносмилателните области на човека. Корените на жълтата тинтява обаче съдържат и захар. Сигурно си спомняте, че съм посочвал как в преработването на захарта при човешкия организационен процес лежи силно импулсиране на азовата дейност. Това можете да го изследвате и външно статистически, като вземете под внимание, че например народи, които слабо развиват азовата дейност, като източно-европейските, руския народ, при които азът не се изтъква напред, като народ годишно употребяват минимално количество захар, за разлика от англичаните, при които азът развива изключително активна дейност и изобщо колкото повече отивате на Запад, толкова повече е количеството на консумираната годишно захар.
Нужно е такива неща да се имат предвид, ако изобщо искаме да стигнем до познание за света.
към текста >>
Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното
познание
, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища.
превръща го в нещо, действащо в по-силна степен, като, така да се каже, формирането, приготвянето го предаваме на самата природа и на действащите в нея сили. Естествено трябва да имаме предвид следното. Например ще си кажем: Как трябва да действа някое минерално-метално средство? Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни.
Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища.
В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата.
към текста >>
13.
Относно записките на лекциите
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като стремеж за
познание
.
Който желае да проследи моето вътрешно усилие и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвремието, той трябва да го направи въз основа на публикуваните ми съчинения.
В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като стремеж за познание.
Там е показано това, което в духовното съзерцание все повече се изграждаше като сграда на антропософията, но в много отношения се осъществи в несъвършен вид.
към текста >>
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското
познание
за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като «антропософска история» в сведенията от духовния свят.
Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като «антропософска история» в сведенията от духовния свят.
към текста >>
14.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
15.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Човекът трябва да си каже: Наистина, аз съм свидетел на това, как материализмът постоянно напредва, но той не може да удовлетвори всички изисквания на човешката душа; има такива области в човешкото
познание
, където той е безпомощен.
Тук аз бих желал да Ви предпазя от една възможна грешка. Тя се състои в това, че мнозина вярват: Да, Антропософията се стреми да подцени и игнорира голямото значение на естествените науки в нашето време. Но това изобщо не е вярно. Достатъчно е само човек да надникне в откритията на патофизиологията, които бяха направени през 2-та половина на 19 век, за да се удиви пред тяхната стойност и пред тяхното величие. Обаче само това не е достатъчно.
Човекът трябва да си каже: Наистина, аз съм свидетел на това, как материализмът постоянно напредва, но той не може да удовлетвори всички изисквания на човешката душа; има такива области в човешкото познание, където той е безпомощен.
Но по този начин от друга страна, материализмът имаше да изпълни една важна мисия. Той изостри неимоверно много способността за експериментални проучвания.
към текста >>
Ако искаме да разберем и да оценим истинското достойнство на Шелинг, ние действително трябва да си изясним дълбокото инстинктивно
познание
, от което той черпеше своите истини и своите заблуждения.
Но откъде идва всичко това?
Ако искаме да разберем и да оценим истинското достойнство на Шелинг, ние действително трябва да си изясним дълбокото инстинктивно познание, от което той черпеше своите истини и своите заблуждения.
Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично мислене, до едно забележително изречение. Да познаваш природата, казваше той, означава да твориш природата. Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото познание, ние бихме го приложили и в медицината. И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка. Тук ние емпиричният светоглед е категоричен: За човека това е невъзможно!
към текста >>
Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото
познание
, ние бихме го приложили и в медицината.
Но откъде идва всичко това? Ако искаме да разберем и да оценим истинското достойнство на Шелинг, ние действително трябва да си изясним дълбокото инстинктивно познание, от което той черпеше своите истини и своите заблуждения. Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично мислене, до едно забележително изречение. Да познаваш природата, казваше той, означава да твориш природата.
Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото познание, ние бихме го приложили и в медицината.
И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка. Тук ние емпиричният светоглед е категоричен: За човека това е невъзможно! И онзи който иска да продължи нататък и да преодолее цялата неосъществимост на подобно свръхчовешко изискване
към текста >>
И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето
познание
, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка.
Но откъде идва всичко това? Ако искаме да разберем и да оценим истинското достойнство на Шелинг, ние действително трябва да си изясним дълбокото инстинктивно познание, от което той черпеше своите истини и своите заблуждения. Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично мислене, до едно забележително изречение. Да познаваш природата, казваше той, означава да твориш природата. Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото познание, ние бихме го приложили и в медицината.
И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка.
Тук ние емпиричният светоглед е категоричен: За човека това е невъзможно! И онзи който иска да продължи нататък и да преодолее цялата неосъществимост на подобно свръхчовешко изискване
към текста >>
Понеже в нашето
познание
сме напълно лишени от възможността да следваме съзидателния ход на природата, ние не можем да насочим погледа си там, където възникват новите формации, новообразуванията, това ще рече, че ние не можем да се доближим до материалните процеси, както например те се манифестират в карциномните новообразувания.
към каквото приканва Шелинг изобщо не е в състояние да наблюдава процесите, където възникват например различните новообразувания.
Понеже в нашето познание сме напълно лишени от възможността да следваме съзидателния ход на природата, ние не можем да насочим погледа си там, където възникват новите формации, новообразуванията, това ще рече, че ние не можем да се доближим до материалните процеси, както например те се манифестират в карциномните новообразувания.
Обаче в правилното съпоставяне между това, което е неизпълнимо за нас, при което ние не успяваме да следваме инстинктивното изискване на един гениален човек: Да познаваш природата, означава да твориш природата и това което настъпва в карциноматозния процес, всъщност се установява по какъв начин ние можем да си онагледим тези процеси в сферата на човешкото тяло.
към текста >>
С нашето
познание
ние не можем да проникнем в онези области, където започва разрушението на Духа.
Но от една друга страна, както ще видим сега, Шелинг казва още нещо, без да се съобразява с каквито и да е инстинкти. Аз много моля да обърнете внимание върху полюсната противоположност на това, което Шелинг казва. От една страна имаме изречението: Да познаваш природата, означава да твориш природата това ние не можем да осъществим, но от друга страна бихме имали изречението: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа! До този момент това забележително изречение е изговаряно само от последователите на Духовната наука, и то в един пълен мистериен мрак: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Ако не можем да осъществим какъвто и да е творчески акт спрямо природата, по същия начин ние не можем засега казваме това само по аналогия, но занапред ще го обсъдим подробно да осъществим и никакво разрушение на Духа.
С нашето познание ние не можем да проникнем в онези области, където започва разрушението на Духа.
Обаче навярно Вие вече предчувствувате, това което ще кажа, а именно че онези области, където започва разрушението на Духа, показват несъмнено родство с маниакалните състояния.
към текста >>
16.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като
познание
.
Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание.
Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация.
към текста >>
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко
познание
не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре.
към текста >>
И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско
познание
.
И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания.
И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание.
Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат.
към текста >>
17.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Така ние тръгваме по един определен път на
познание
, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека.
Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес.
Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека.
И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре. Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу. И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп. Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното.
към текста >>
Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско
познание
за задачите на лекаря.
Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба. Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество. И в стремежа си да продължи своите специални изследвания медикът трябва да тръгва точно от тук.
Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря.
И ако Вие правилно схванете посоката, в която антропософски ориентираната Духовна наука иска да тласне днешната медицина тази вечер отново ще говоря на тази тема тогава неизбежно ще си кажете: Да, тази антропософски ориентирана Духовна наука съвсем не се стреми да вкара човека в дилетанство, преди всичко тя се стреми да излекува и оздрави истинската наука, сериозната наука, която едва тогава ще може да изпълнява отново своите важни социални функции.
към текста >>
18.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ако разширим този начин на мислене, ние стигаме до истинското
познание
на физическия човек и до неговите съотношения с духовно-душевния човек.
Тук аз привеждам само определен пример от една богата област, за която става дума тази пролет пак тук в Дорнах пред избрана аудитория от лекари специалисти. Аз привеждам тези примери само от гледна точка на принципите, върху които те се основават, обаче от всичко това, Вие можете да си направите заключението, как медицинската наука може да стане рационална и да послужи като пример, как могат да се обхванат процесите вътре в човека и процесите навън в природния свят, и как тези два вида процеси могат или взаимно да се подкрепят, или да си противодействуват, така че да е възможно нормализирането на един или друг болестен процес в човешкия организъм.
Ако разширим този начин на мислене, ние стигаме до истинското познание на физическия човек и до неговите съотношения с духовно-душевния човек.
Вие добре знаете каква огромна роля играе наследственото учение в съвременната медицина, само че то третира наследствения проблем по един крайно абстрактен начин. С помощта на официалната външна наука ние не можем да проникнем в това, което действително се разиграва в човешкото същество. Сега аз отново искам да изтъкна пред Вас твърде важния факт, до който ни отвежда антропософското изследване, а именно че човекът всъщност е изграден от целия останал свят както от земния свят, така и от извънземния свят, от Космоса. И в зависимост от това дали е мъж или жена, човекът е изграден по един съвсем различен начин.
към текста >>
И накрая избирайки екстемния случай с хемофилията и наследствените отношения при нея аз поисках да Ви дам един пример за това, как правилното вникване в тайните на природата, може да се превърне в една илюстрация на духовнонаучното
познание
.
Кръвната болест преминава през жените, но не ги засяга. Това също потвърждава моите думи за "независимостта" на женския зародиш. Така че в случая външните явления само илюстрират онова, до което ние можем да достигнем в духовното съзерцание. Днес в една по-скоро описателна форма, аз Ви показах как с помощта на духовното съзерцание може да се вникне в най-конкретната същност на човека, в неговите градивни и разградни процеси, в неговите оздравителни и болестотворни процеси, намиращи се впрочем в постоянно взаимодействие. Аз Ви показах как с помощта на духовното съзерцание може да се вникне в съотношенията между човека и неговото обкръжение и по този начин да се хвърли мост от физиологията и патологията към терапията.
И накрая избирайки екстемния случай с хемофилията и наследствените отношения при нея аз поисках да Ви дам един пример за това, как правилното вникване в тайните на природата, може да се превърне в една илюстрация на духовнонаучното познание.
към текста >>
И както светът на човека може да бъде социално оздравен, само ако в социалните идеи се промъкне и духовното
познание
, така и нашата медицина може да бъде оздравена, само ако духовното съзерцание успее да проникне във всички нейни разклонения.
Ето така непълни изглеждат и човешките знания в онези области, които съхраняват бъдещето на медицинската наука. Защото медицинската наука е най-интимно свързана със социалния организъм.
И както светът на човека може да бъде социално оздравен, само ако в социалните идеи се промъкне и духовното познание, така и нашата медицина може да бъде оздравена, само ако духовното съзерцание успее да проникне във всички нейни разклонения.
към текста >>
Обаче в своя непрекъснат път на развитие, човечеството рано или късно ще съзре плодовете на това ново
познание
.
Сега става дума за това да ги комбинираме и свържем в едно цяло. Може би тъкмо от този курс Вие ще се убедите, че за да ги свържем в едно цяло, ние имаме потребността от един духовен център. Впрочем за тази цел човекът ще трябва да напусне онези удобни пътища, които днес му се предлагат навсякъде.
Обаче в своя непрекъснат път на развитие, човечеството рано или късно ще съзре плодовете на това ново познание.
Точно за това аз обсъдих от духовнонаучна гледна точка всички тези неща пред една аудитория от специалисти. Може би не беше съвсем редно да изнасям само лекции върху една такава важна област, каквато е медицината. Но Вие помните как се стигна до тези импровизирани лекции, така че Ви моля да се задоволите и с малкото, което те съдържат. Но това, до което би трябвало да стигнем при всички обстоятелства, независимо дали нещата се изнасят от специалисти или не, е да покажем: Дори и в тази трудна област, медицината, напредъкът е възможен само чрез импулса на Антропософията. Аз не зная дали след тези лекции всичко това можа да се получи и при Вас по един правилен и интензивен начин; не зная дали специалистите-медици са достатъчно обезщетени.
към текста >>
19.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
За възпитанието на деца с изоставащо развитие е необходимо
познание
на възпитателната практика със здрави деца.
За възпитанието на деца с изоставащо развитие е необходимо познание на възпитателната практика със здрави деца.
Как да разглеждаме симптомите и субстанционалната същност на боледуването. Същинските духовно-душевни сили и тяхното отношение към наследствеността. Синтетическите процеси в нервно-сетивната система и аналитическите процеси във веществообменната система. Новото изграждане на човешкия организъм след седмата година. Действието на индивидуалността.
към текста >>
20.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко
познание
за практическото възпитание на здравите деца.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца.
Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца.
Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения.
към текста >>
Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова
познание
.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца.
Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание.
Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото
познание
и външния свят.
Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това?
Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят.
И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят.
към текста >>
И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на
познание
за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят.
Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят.
И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят.
към текста >>
21.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното тяло, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво
познание
за вътрешната организация на човешкото тяло, той не може да навлезе във физическото и етерното тяло, част от него винаги остава извън тялото си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото тяло, той се проявява като „луд”.
После би могла да последва и една друга инкарнация, при която съответният човек, сравнително млад, попада в затвора, така че остава напълно откъснат от света. По-късно той преминава през смъртта и навлиза в новия си живот. И ето, че сега го виждаме обвзет от неговата лудост.
Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното тяло, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната организация на човешкото тяло, той не може да навлезе във физическото и етерното тяло, част от него винаги остава извън тялото си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото тяло, той се проявява като „луд”.
Ние бихме могли да вникнем в неговите изживявания, в това, което е той самият, само ако напълно се абстрахираме от неговото физическо и етерно тяло, и насочим поглед към неговото астрално тяло и неговия Аз.
към текста >>
22.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво
познание
за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
23.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, изхождайки от едно такова
познание
, Вие трябва да се опрете на нещо, което установявате в представите или волята на едно такова дете и после да го проследите през следващите 3-4 дни.
И така, изхождайки от едно такова познание, Вие трябва да се опрете на нещо, което установявате в представите или волята на едно такова дете и после да го проследите през следващите 3-4 дни.
Тогава Вие ще прецените, дали в случая наистина имате пред себе си тази форма на абнормен душевен живот, която аз току-що описах. И сега, имайки предвид съответните предпоставки, Вие ще поставите въпроса: Как аз да лекувам едно такова дете?
към текста >>
24.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Лечебната евритмия, макар и без да достига някакъв художествен завършек, трябваше да израсне от общото
познание
на звуковата евритмия.
Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение. Не бива да се допуска разкъсване на тази връзка. Не бива да се допуска какъвто и да е егоизъм в тесните специалности; трябва да има единствено стремеж за приобщаване към цялото. Доколкото лечебната евритмия се приближава до лечебната педагогика, дотолкова и цялата евритмия се приближава до лечебната педагогика. Вие виждате, че и тук трябва да бъде търсена тази жива връзка, изразяваща се също и в това, че до известна степен онзи, който се занимава с лечебна евритмия, следва да е запознат и с основите на самата евритмия.
Лечебната евритмия, макар и без да достига някакъв художествен завършек, трябваше да израсне от общото познание на звуковата евритмия.
Когато беше дадена лечебната евритмия, поставихме и условието тя да не бъде упражнявана без сътрудничество с лекаря. Всичко това показва как трябва да бъдат приемани нещата, които човек изживява в антропософията.
към текста >>
25.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Целебните действия, изхождащи от това
познание
.
Сили на Вселената: слънчево, лунно въздействие върху растението и планетарните влияния. Опознаване на слънчевия живот в отношение спрямо човешкото същество; нахлуваща и изтичаща карма. Слънчеви и Лунни въздействия в тяхната взаимовръзка.
Целебните действия, изхождащи от това познание.
към текста >>
26.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Трябва да сме напълно наясно, че всъщност всички клонове на човешкото
познание
трябва да надраснат нещо грубо, нахлуло в тях в епохата на материализма.
Скъпи мои приятели! Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то погледът се насочва към такива явления в човешкия живот, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния живот.
Трябва да сме напълно наясно, че всъщност всички клонове на човешкото познание трябва да надраснат нещо грубо, нахлуло в тях в епохата на материализма.
Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други. Също така успешно можем да насочим вниманието си не чак толкова към самите изследвания, те имат своите заслуги, но към начина на разглеждане, възникнал по този път; можем да насочим вниманието си към онова, което възникна като криминална антропология и което изследваше черепите на пристъпниците. Възникналите при това хрумвания бяха не само груби, но носеха и известен печат на една изключително силна филистериозност. Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изследователи и мислители, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер. И всичко, което се отклонява от този тип, бе обявено за патологично.
към текста >>
Виждате ли, скъпи мои приятели, човек трябва да се обучи в тези неща, ако иска да работи за това, което чрез разбирателството между медицина и теология да доведе до едно
познание
за човешкото същество.
Виждате ли, скъпи мои приятели, човек трябва да се обучи в тези неща, ако иска да работи за това, което чрез разбирателството между медицина и теология да доведе до едно познание за човешкото същество.
Тогава човек трябва да надрасне обикновените категории на понятията, които губят своя смисъл, защото в противен случай не можем да отличим светеца от глупака, безумеца от гения, не можем да отличаваме никого другиго, освен този, който е един нормален среден гражданин от всички останали.
към текста >>
27.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското
познание
.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии.
Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание.
Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло. И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си.
към текста >>
За този, който успява да прозре нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на
познание
, му се струва една страшна детинщина.
Представено схематично, процесът при окото би бил следният /Виж рис. №8/: упражнява се дразнение, действуващо първоначално в Аза, преминава в астралното тяло, в етерното тяло; това, което действува в етерното тяло, във всички посоки се сблъсква с физическото, физическото го отблъсква, и отблъскването от физическото, това е същинското зрително изживяване. Налице е една постоянна игра между етерното тяло и хориоидеята, ретината. Това, което етерното тяло извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното съзнание се проявява като зрително изживяване. Подобно е при всяко едно сетивно възприятие.
За този, който успява да прозре нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на познание, му се струва една страшна детинщина.
към текста >>
Защото за вникването в тези неща е нужно не само теоретично
познание
, но е необходимо вживяване в нещата.
И така, Вие виждате, когато подходим към подобно явление, как вътрешното, духовно-кармично разглеждане се слива с вътрешното патологично-терапевтично разглеждане. Но тук Вие виждате, как пасторското отношение към човека, което отношение трябва да съобразява своите възгледи с кармическите взаимовръзки, с духовното, как това отношение може да се докосне до нещо, което е обозримо само от медицинска гледна точка.
Защото за вникването в тези неща е нужно не само теоретично познание, но е необходимо вживяване в нещата.
Да се вживее от страната, разкриваща се от патологично-физиологичния аспект, това трябва да стори лекарят. Да се вживее в нещата от страната, произхождаща от теологично-кармична гледна точка, това трябва да стори пасторът. И хармонията ще се породи от взаимодействието, на това винаги трябва да се обръща внимание, а не от дилетантското взаимно намесване.
към текста >>
Никога не би могло да се решава чувството за отговорност у дадена човешка личност по друг начин, освен според задълбоченото
познание
на човешкото същество.
Никога не би могло да се решава чувството за отговорност у дадена човешка личност по друг начин, освен според задълбоченото познание на човешкото същество.
Въпросът за свободата, свързан с въпроса за отговорността са възможно най-дълбоките.
към текста >>
28.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Детската душа е така сродна с онова, което живее в Слънчевия лъч, че на човек му се разтуптява сърцето от това
познание
,
познание
, което сгрява с истинска светлина това, кое то става между човека и Космоса.
Така през първата епоха от живота ние работим най-вече с това, което идва до нас от Слънцето, а когато детето дойде при нас в училището между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава това са Слънчевите сили, които сега са се освободили за душевния елемент. Това е великото, мощното в разбирането на човешкото развитие, че когато формираме душата на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, тогава имаме работа с чисти Слънчеви сили.
Детската душа е така сродна с онова, което живее в Слънчевия лъч, че на човек му се разтуптява сърцето от това познание, познание, което сгрява с истинска светлина това, кое то става между човека и Космоса.
към текста >>
29.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Виждате ли, това е и което ще даде здрава опора, както на пастора, така и на лекаря, в движението на целия модерен път на
познание
, защото няма да има вече нужда този път на
познание
да бъде отричан.
Виждате ли, това е и което ще даде здрава опора, както на пастора, така и на лекаря, в движението на целия модерен път на познание, защото няма да има вече нужда този път на познание да бъде отричан.
Несметни богатства ни носи физиологията на сетивата от всички страни, но с тези съкровища сякаш от всички страни идват най-чудните строителни материали за една хубава къща. Тези материали са чудесни. Хората ги донасят, натрупват ги на голям куп, но не могат да построят къщата. Невъзможно е къщата да бъде построена. Всичко, което протича в сетивата, човек го събира, натрупва го на голям куп и не достига до обработката.
към текста >>
30.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това
познание
, че психопатът и тъй нар.
А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати.
Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар.
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено. Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.
към текста >>
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това
познание
трябва да бъде особено оценено.
А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати. Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар.
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено.
Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.
към текста >>
Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно
познание
, различно от познанието на другите.
Наистина е важно, тези лекари и пастори, пребиваващи в рамките на антропософското движение, да се обедини в знанието си на подобни факти.
Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно познание, различно от познанието на другите.
Противно на това всяко решение да бъде основан някакъв съюз, или обединение, или група, всяко подобно решение представлява една абстракция. Истински свързва щото звено с притежанието на едно определено знание. Тези, които притежават това знание, те са едно цяло и те би трябвало да се чувствуват като едно цяло. Вътрешната връзка трябва да бъде израз на тази вътрешна връзка, създадена чрез знанието. В това отношение на нашето време му липсват много неща.
към текста >>
И това
познание
трябва да проникне в нас.
Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен.
И това познание трябва да проникне в нас.
Да си материалист означава да си болен. Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
към текста >>
31.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително
познание
.
Но виждате ли, какво е залегнало в основата на това?
Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително познание.
Защото мисленето на хората от по-ново време, и по-точно научното мислене се е развило изключително под влияние на материализма. Когато днес вече многостранно бива изказано задоволство за това, че в науката материализмът бил в упадък, че навсякъде съществува стремежът да се излезе извън рамките на материализма, да, скъпи мои приятели, но човек, който прониква в тези неща, всичко това прави едно доста по-неприятно впечатление. Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни. Но тези дърдорковци на тема спиритуализъм, идеализъм и др.п., те хвърлят пясък в очите на другите хора, а и в собствените си очи.
към текста >>
32.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното
познание
, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане. Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
към текста >>
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно
познание
, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили. Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане.
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
към текста >>
Всичко това в него се обединява до едно общо
познание
.
И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука. И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря. Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай.
Всичко това в него се обединява до едно общо познание.
Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание. Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение. А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
Но да напредне в действителното
познание
, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното
познание
.
И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука. И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря. Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание.
Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание.
Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение. А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
А това е същността на цялостното
познание
, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител. Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание. Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение.
А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
И това, което накрая ще Ви се представи като резултат, скъпи мои приятели, то няма да бъде нищо по-малко от това да можете да си кажете: сега, когато имам зад себе си цялото медицинско
познание
, аз разбирам това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, чак до този момент, в който Христос преминава през портата на смъртта на Голгота.
Ако възприемате медицината в смисъла, който имаме предвид в този курс върху пасторална медицина, тогава Вие, крачка по крачка, ще напредвате.
И това, което накрая ще Ви се представи като резултат, скъпи мои приятели, то няма да бъде нищо по-малко от това да можете да си кажете: сега, когато имам зад себе си цялото медицинско познание, аз разбирам това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, чак до този момент, в който Христос преминава през портата на смъртта на Голгота.
Вие ще разберете пътя на Христа от Отца до смъртта на Голгота. Това е Мистерията. Човек отначало не вярва, че едното е свързано с другото, но то е свързано. То е така свързано, че тъкмо чрез вникването в лечебните методи Вие ще разберете, какво се е случило в Космоса, че Отец е изпратил Си на, за да премине Той през смъртта на Голгота; и в лицето на това, което се е случило чрез смъртта на Голгота, скъпи мои приятели, вие виждате не смъртта, но вие виждате взаимодействието на всичко онова, което се е случило в смъртта, която не е смърт, но е преодоляване на смъртта и е изцеление на цялата човешка същност. Това е пътят на лекаря от Отца към Сина, до момента когато Той умира на Голгота.
към текста >>
33.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето
познание
, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ. Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим пред онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние пред понятието за материята. И всъщност това игнорабимус по отношение на понятието за материята и просто едно признание!
Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
към текста >>
34.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително
познание
за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света.
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил!
към текста >>
Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова
познание
на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма. Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот. Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология.
Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>
Моето
познание
стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис. № 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему. Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят. Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>
35.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето
познание
.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница.
Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание.
Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето
познание
на природата от към тази страна.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно.
И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна.
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика.
към текста >>
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето
познание
изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна.
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е.
целият обсег на така наречената аналитична механика.
към текста >>
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно
познание
може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв.
към текста >>
И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и
познание
в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата. В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно.
И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност. Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия организъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице.
към текста >>
36.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние изживяваме едно
познание
, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо.
Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот.
По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща.
към текста >>
В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова
познание
, което може да бъде същевременно социално.
Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото. И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията. Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост. Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване.
В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално.
Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>
37.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно
познание
и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят.
Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова
познание
, което е социално приложимо.
Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо.
Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо.
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Обаче когато човек е принуден да внесе своето
познание
, съдържанието на своето
познание
в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
към текста >>
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално
познание
, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот.
Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
към текста >>
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето
познание
: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи.
към текста >>
И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно
познание
, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко
познание
.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи.
И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
към текста >>
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно
познание
на действителния духовен свят.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят.
Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>
И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват
познание
за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят.
И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
към текста >>
Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към
познание
Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи. Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това.
Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения.
към текста >>
38.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско
познание
: охарактеризирахме инспирацията.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията.
Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера.
към текста >>
Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото
познание
.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията.
Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание.
Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация.
към текста >>
Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това
познание
се явява като нещо, което човек действително изпитва.
Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието.
Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>
Онзи, който иска да постигне едно истинско
познание
към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е.
Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване.
Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е.
трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай. Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
Обаче пред нас е перспективата на едно по-висше
познание
, когато ще развием по един здрав начин онова, което застрашава да завладее човечеството по един болестен начин и да превърне цивилизацията във варварство.
Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и след това го внасяме в нашето тяло, без да задържаме нашия Аз. Чрез това се ражда: агорафобия, клаустрофобия, астрофобия.
Обаче пред нас е перспективата на едно по-висше познание, когато ще развием по един здрав начин онова, което застрашава да завладее човечеството по един болестен начин и да превърне цивилизацията във варварство.
към текста >>
По този начин ние добиваме едно истинско
познание
на човека.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека.
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително
познание
на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека.
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм.
О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително
познание
на човека, а също и за една действителна медицина.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено.
Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
Той трябва да се извлече до
познание
за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното. Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология.
Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
Ако искаме въобще да определим, да дефинираме стоката, тогава ние не знаем, що е
познание
.
А това, което живее в стоката, е най-сложното понятие, което човек трябва първо да схване; защото никакъв отделен човек не е достатъчен, за да може да схване действието на стоката в живота, да я разбере в нейната действителност в живота.
Ако искаме въобще да определим, да дефинираме стоката, тогава ние не знаем, що е познание.
Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата душа. Обаче стоката живее винаги във взаимоотношенията между много хора и много човешки типове. Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата. С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката. Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо.
към текста >>
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето
познание
, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
към текста >>
39.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича
познание
на висшите светове и онова
познание
, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие.
към текста >>
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича
познание
на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание.
И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията.
към текста >>
Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към
познание
, никак не е така просто.
Онова, което се явява тук, е нещо троично. Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора.
Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто.
Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора.
към текста >>
Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето
познание
.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество. Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива.
Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание.
За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин.
към текста >>
За тази цел на висшето
познание
душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество. Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание.
За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше.
Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово.
към текста >>
Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето
познание
, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот.
Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото.
към текста >>
Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето
познание
, той използуваше тези три сетива по друг начин.
Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин.
Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото.
към текста >>
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето
познание
; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето
познание
, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън.
към текста >>
Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно
познание
на действителното съдържание на онова, което всъщност е мислел Буда.
Но ние виждаме също при други неща, че така да се каже източният човек имаше склонност и в по-късни времена да остане при словото, да не направлява душевните сили през словото, а да живее в самото слово. Ние виждаме това например в речите на Буда. Прочетете тези речи на Буда с техните множество повторения. Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение.
Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно познание на действителното съдържание на онова, което всъщност е мислел Буда.
Така лишена от всякакво разбиране на източната същност е станала постепенно западната цивилизация. Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда според онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възгледите на Буда Ние приемаме тези възгледи само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията. Ако не развием способността да чувствуваме нещо при постоянните повторения и при ритмичното възвръщане на определени пасажи, ние не можем да вникнем в това, което се разбира с будизма.
към текста >>
Само благодарение на това, че стигне до имагинативния свят, само благодарение на това той ще стигне до едно истинско
познание
на човечеството.
Въпреки това, западното човечество трябва да върви по този път. И както източният човек е чувствувал при своите мантри влизането в духовния свят на вътрешната природа, също така западният човек, издигайки се над всяка психология на асоциациите, трябва да се научи да влиза вътре в своето собствено същество благодарение на това, че стига до имагинативния свят.
Само благодарение на това, че стигне до имагинативния свят, само благодарение на това той ще стигне до едно истинско познание на човечеството.
И това истинско познание на човечеството трябва да бъде постигнато за прогреса на човечеството. И понеже ние трябва да живеем по един много по-съзнателен начин отколкото източният човек, не трябва просто да казваме: нека оставим на бъдещето и да видим, дали чрез естествените процеси човечеството няма да усвои постепенно този имагинативен свят. Не, понеже сме навлезли в стадия на съзнателното развитие на човечеството, ние трябва също да се стремим съзнателно към този имагинативен свят и не трябва да спираме при определени етапи. Защото, какво се случва, когато спрем при определени етапи? Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло.
към текста >>
И това истинско
познание
на човечеството трябва да бъде постигнато за прогреса на човечеството.
Въпреки това, западното човечество трябва да върви по този път. И както източният човек е чувствувал при своите мантри влизането в духовния свят на вътрешната природа, също така западният човек, издигайки се над всяка психология на асоциациите, трябва да се научи да влиза вътре в своето собствено същество благодарение на това, че стига до имагинативния свят. Само благодарение на това, че стигне до имагинативния свят, само благодарение на това той ще стигне до едно истинско познание на човечеството.
И това истинско познание на човечеството трябва да бъде постигнато за прогреса на човечеството.
И понеже ние трябва да живеем по един много по-съзнателен начин отколкото източният човек, не трябва просто да казваме: нека оставим на бъдещето и да видим, дали чрез естествените процеси човечеството няма да усвои постепенно този имагинативен свят. Не, понеже сме навлезли в стадия на съзнателното развитие на човечеството, ние трябва също да се стремим съзнателно към този имагинативен свят и не трябва да спираме при определени етапи. Защото, какво се случва, когато спрем при определени етапи? Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло.
към текста >>
40.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно
познание
на математическото мислене.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене.
Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Можем да се подготвим вече добре за едно такова
познание
чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно
познание
.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание.
Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл.
към текста >>
Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно
познание
, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”.
И тогава, когато минали през това, тогава е настъпило нещо съвсем особено. Тогава ние навреме забелязваме нещо.
Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”.
След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”.
към текста >>
41.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Конкретният смисъл на астрономическото
познание
в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд.
Съвременната математика не е насочена към действителността. Отсъствието на основа за обществената наука. Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса. Яйцеклетка и сперматозоид.
Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд.
Взаимодействието между ембриология и астрономия е предварително условие за обединение на социалните и природните науки.
към текста >>
42.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо
познание
.
Това дотолкова се е внедрило в съзнанието на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин. Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“. – И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи.
Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание.
Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“. – И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди. Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления. Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията.
към текста >>
Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото
познание
“.
Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“. – И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание.
Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“.
– И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди. Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления. Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата.
към текста >>
Наричаме това „астрономическо
познание
“.
Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата. В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе.
Наричаме това „астрономическо познание“.
Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде. Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности. В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7]. Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото.
към текста >>
Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо
познание
, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област.
И, изхождайки от изчисленията, би могло да се каже, как действа едно или друго лекарство. В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес. Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо.
Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо познание, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област.
Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно. Но това, естествено, не се прави. Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непоследователност. Характерно за съвременността е това, че стана възможно да се издигне общото изискване всичко да се разбира по образец на астрономията.
към текста >>
Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено
познание
в това направление, днес никъде няма да намерите.
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща. Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека. Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10].
Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите.
Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика. Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това.
към текста >>
43.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Процесът на развитие на човешкото
познание
може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извънредно далеч“[2], докато всичко преди е било само детски период, – как могат да се изменят гледните точки.
Откъде можем да получим нещо реално относно небесните явления? С този въпрос трябва да се заемем на първо място. Можем ли само с едната математика, която използваме за небесните явления, да получим нещо за тези небесни явления?
Процесът на развитие на човешкото познание може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извънредно далеч“[2], докато всичко преди е било само детски период, – как могат да се изменят гледните точки.
към текста >>
Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско
познание
, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини.
той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане.
Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини.
На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“.
към текста >>
44.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И тя трябва да бъде извлечена от по-интимното
познание
за самия човек.
Тук виждате, как поставяме човека, поставяме го правилно в целия космос и преставаме да говорим за Слънце и Луна, така, сякаш се намираме в изолация тук на Земята и само чрез очите си или чрез телескопи виждаме отвън Слънцето и Луната. Ние говорим за Слънцето и Луната като за нещо вътрешно свързано с нашия живот, и самата тази връзка я възприемаме също както особените конфигурации на нашия живот във времето. Докато отново не се постави човекът в това, което вършат Слънцето и Луната, няма да може да се постави здрава основа за истинската астрономия. Виждате, че новата астрономическа наука трябва да се гради на основата на духовната наука.
И тя трябва да бъде извлечена от по-интимното познание за самия човек.
Само тогава ще можем да свържем някакъв смисъл с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем предпоставките от човека, за да проследим след това на базата на тези предпоставки схематично изразяваното от външната астрономия. И благодарение на това ще успеем да внесем поправки в същественото в тази външна астрономия.
към текста >>
45.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на
познание
, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно.
Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията. Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми.
В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно.
Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането. И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се представя в ембриологията. Това е напълно обоснован идеал – да се рисуват фигури не само като натуралистични изображения на развиващия се ембрион, но да се конструират, изхождайки от вътрешната закономерност, която е подобна на закономерностите на геометричните фигури.
към текста >>
И така, сега бихме могли да кажем: проследявайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето
познание
, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа.
И така, сега бихме могли да кажем: проследявайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето познание, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа.
От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията. Моля ви да премислите тази мисъл докрай. Можете да направите това, доколкото тя представлява методологическа мисъл, тоест нейната действителност стои в нас.
към текста >>
От една страна, ние довеждаме нашето
познание
до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията.
И така, сега бихме могли да кажем: проследявайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето познание, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа.
От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията.
Моля ви да премислите тази мисъл докрай. Можете да направите това, доколкото тя представлява методологическа мисъл, тоест нейната действителност стои в нас.
към текста >>
46.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Може да се каже: когато в процеса на
познание
– вчера вече говорих за това – се проследяват небесните явления, се стига до момент, когато трябва да си кажеш, че светът е устроен различно от този, който би могъл да се тълкува с помощта на този процес на
познание
; и когато се разглеждат ембриологичните явления, трябва да кажа, че е необходимо да се предположи нещо предшестващо фактите от действителността, които все още можем да обхванем.
Първо трябва да ви представя негативното, преди да стигнем до позитивното, защото тук е изключително важно да се придвижваме към съвсем ясни понятия. От друга страна, вчера видяхме, как от района на неопределеността и хаоса изплува това, което от определен момент можем да представим образно, тоест в известен смисъл даже геометрично, а именно появяващото се пред нас в ембриологията.
Може да се каже: когато в процеса на познание – вчера вече говорих за това – се проследяват небесните явления, се стига до момент, когато трябва да си кажеш, че светът е устроен различно от този, който би могъл да се тълкува с помощта на този процес на познание; и когато се разглеждат ембриологичните явления, трябва да кажа, че е необходимо да се предположи нещо предшестващо фактите от действителността, които все още можем да обхванем.
към текста >>
Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото
познание
– представите.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека.
Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите.
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси. Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
В началото той, разбира се, не се открива на нашето разсъдъчно
познание
.
И така, трябва да кажем: извън нас стои подреденият космос. Той се явява, собствено, само на нашето сетивно възприятие.
В началото той, разбира се, не се открива на нашето разсъдъчно познание.
От една страна го имаме, този подреден космос, но не можем да влезем с него в човека. Ние си казваме, че сетивното възприятие ни изпраща във вътрешното на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека. Значи, астрономията представлява нещо, което не ни влиза в главата. Това изобщо не е казано в някакъв сравнителен смисъл, а е открито изцяло теоретико-познавателно. Астрономия е нещо, което не ни влиза в главата.
към текста >>
Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на
познание
, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
Чрез него човека отново е бил включен в целия космос. Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие. В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата. Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието. Това взаимодействие на несъзнателно преживявана реалност и изтъненото до образ нервно-сетивно преживяване, древноиндийският мъдрец го е търсил в контролирания дихателен процес.
Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
към текста >>
От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое
познание
, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие.
Астрономията, ако продължаваме да се занимаваме с нея както преди, никога няма да ни доведе до разбиране на реалността, а само до едни образи; ембриологията, макар и да ни води към разбиране на реалността, никога няма да даде възможност да се прониже реалността с някакви образни представи. На астрономическите мирови образи не им достига реалност; ембриологичните образи са бедни на представи, не можем да пронижем фактите с представи. Също и в теоретико-познавателно отношение трябва да се занимаваме с целия човек, а не само да фантазираме чрез някаква философско-психологическа теория на познанието около сетивните възприятия; необходимо е да се занимаваме с човека като цяло. И трябва да сме в състояние да включим целия този човек в света. От една страна е очевидно, как в астрономията се губи почва за познанието.
От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие.
Може съвсем ясно да се забележи, че и от двете страни имаме нещо нуждаещо се от разширение.
към текста >>
47.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Значи, трябва по определен начин да се домогнем до други методи на
познание
.
От предшестващите разглеждания, с които се занимахме тук, може да се види, че цялата работа е в това, при обяснение на природните явления да се намери път, който ни извежда от разсъдъчно-математическото. От самосебе си се разбира, че не следва по никакъв начин да се оспорва обосноваността на математическия подход – това произтича от общия дух на разсъжденията, – но цялата работа е в това, да можем въпреки това, точно да посочим момента, когато основавайки се на математическите представи, от една страна не можем да се придвижим по-нататък в небесното пространство, а от друга – по отношение на ембриологните факти.
Значи, трябва по определен начин да се домогнем до други методи на познание.
Ще стане дума за това, именно в тези лекции да се демонстрира обосноваността на използването на определени познавателни средства. Ще се опитам да обоснова, че търсенето на това, което обикновено се търси в небесното пространство само чрез очите или чрез разширение на техните способности, е необходимо така да се разшири, че целият човек да се превърне в реагент за получаване на сведения по отношение на небесните явления. Днес ще покажа валидността на това, или поне ще се опитам да го набележа, разглеждайки нашия проблем от съвсем друга страна, а именно от страна, която по отношение на тази тема на някои ще им се стори доста парадоксална. Обаче ще видите причината, защо е необходимо да подходим към нашия проблем и от тази страна. Ако разглеждаме развитие на човечеството на Земята, от това развитие би трябвало да се изяви нещо, показващо ни генезиса на небесните явления.
към текста >>
Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото
познание
са били повдигнати важни въпроси.
Обикновено не винаги достатъчно точно се оценява колко красноречив е повратът, който е станал в тази епоха в развитието на мисленето и познанието на човечеството.
Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси.
При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови. Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина.
към текста >>
Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото
познание
е бил въпросът за реализма и номинализма[2].
Обикновено не винаги достатъчно точно се оценява колко красноречив е повратът, който е станал в тази епоха в развитието на мисленето и познанието на човечеството. Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси. При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови.
Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2].
Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции. Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти.
към текста >>
Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото
познание
.
Обикновено не винаги достатъчно точно се оценява колко красноречив е повратът, който е станал в тази епоха в развитието на мисленето и познанието на човечеството. Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси. При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови. Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога.
Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание.
Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции. Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
към текста >>
Който се интересува от разглеждането на развитието на човешкото
познание
, знае, доколко, въпреки известната антипатия към разглеждане
И така, проследявайки по такъв начин развитието на тази област в Европа, намираме 10000 години преди християнското летоброене ледниково опустошение в културата, и отново ще го имаме примерно 10000 години след този момент от времето. По средата, тоест между двете опустошения в човешкото развитие, стои раздвижването в човешкия живот.
Който се интересува от разглеждането на развитието на човешкото познание, знае, доколко, въпреки известната антипатия към разглеждане
към текста >>
Защото ако искаме да стигнем до истински начин за
познание
в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически числови изрази, и изчисленията ни изпращат извън пределите на самите себе си.
Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години. Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух. И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него. Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек. И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема.
Защото ако искаме да стигнем до истински начин за познание в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически числови изрази, и изчисленията ни изпращат извън пределите на самите себе си.
към текста >>
48.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук вече можем да кажем, че особеният начин на
познание
, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека.
Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
към текста >>
49.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
нашето
познание
за минералното царство, отнасяйки познанието ни към небесната сфера именно съгласно предшестващото разглеждане, ще бъдем принудени по някакъв начин да приведем във връзка с небесната сфера също и областта, към която тази сфера на
познание
е приспособена – минералното царство.
Ако сега проследим, от една страна, минералното царство, а от друга страна, неговото отражение, т.е.
нашето познание за минералното царство, отнасяйки познанието ни към небесната сфера именно съгласно предшестващото разглеждане, ще бъдем принудени по някакъв начин да приведем във връзка с небесната сфера също и областта, към която тази сфера на познание е приспособена – минералното царство.
Ние си казваме: до известна степен по отношение на нашата главова организация сме организирани от небесната сфера. Значи и това, което стои в основата на силите на минералното царство, трябва да бъде организирано някак си от небесната сфера. И ако сравните това, което имате във вашата познавателна сфера като цялата съвкупност на познанието си за минералното царство, с това, което съществува отвън в минералното царство, ще си кажете: това, което съществува във вас, се отнася към това, което се намира отвън в минералното царство, както образът към реалността.
към текста >>
С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето
познание
, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност.
Всички радиуси вървят по направление към центъра на Земята. Тук в радиалното имаме това, което интуитивно разпознаваме, благодарение на което реално се усещаме. Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност. Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство. До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността.
С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност.
Ако обмислим това в детайли, ще стигнем до мисленето, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5). За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята. Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис.
към текста >>
Сега можете да кажете: но този метод на
познание
е по-малко надежден от другия, който е взел днес на въоръжение микроскопа и телескопа.
Само по такъв начин можем наистина да се приближим към света.
Сега можете да кажете: но този метод на познание е по-малко надежден от другия, който е взел днес на въоръжение микроскопа и телескопа.
Може би той ще се стори на хората по ненадежден, но когато работата стои така, че и с тези любими днес методи не можем да се докоснем до реалността, когато се появява абсолютната необходимост да се разбира действителността с други видове познание, тогава ще сме принудени да развиваме тези други видове познание. Не решава проблема, когато някой казва, че не иска да има работа с мисленето, което развиваме тук, защото му се вижда ненадеждно. Да, ако беше възможно да се достигне тази степен на надеждност! Обаче вие ще видите, ако наистина проследите този ход на мислите, че степента на надеждност е толкова голяма, както и тази, която живее във вашето разбиране на външния реален триъгълник, когато го обхващате с вътрешната конструкция на триъгълника. И в едното, и в другото, разбира се, действа същият принцип, същият начин на разбиране на външната действителност.
към текста >>
Може би той ще се стори на хората по ненадежден, но когато работата стои така, че и с тези любими днес методи не можем да се докоснем до реалността, когато се появява абсолютната необходимост да се разбира действителността с други видове
познание
, тогава ще сме принудени да развиваме тези други видове
познание
.
Само по такъв начин можем наистина да се приближим към света. Сега можете да кажете: но този метод на познание е по-малко надежден от другия, който е взел днес на въоръжение микроскопа и телескопа.
Може би той ще се стори на хората по ненадежден, но когато работата стои така, че и с тези любими днес методи не можем да се докоснем до реалността, когато се появява абсолютната необходимост да се разбира действителността с други видове познание, тогава ще сме принудени да развиваме тези други видове познание.
Не решава проблема, когато някой казва, че не иска да има работа с мисленето, което развиваме тук, защото му се вижда ненадеждно. Да, ако беше възможно да се достигне тази степен на надеждност! Обаче вие ще видите, ако наистина проследите този ход на мислите, че степента на надеждност е толкова голяма, както и тази, която живее във вашето разбиране на външния реален триъгълник, когато го обхващате с вътрешната конструкция на триъгълника. И в едното, и в другото, разбира се, действа същият принцип, същият начин на разбиране на външната действителност. Това е, което трябва да се разглежда.
към текста >>
50.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В основата е стояло истинското
познание
.
На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто посредством обединяване на емпирични данни за местата на планетите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго.
В основата е стояло истинското познание.
Това е невъзможно да се отрече, ако правилно се погледне към него в исторически план. Съвременният човек, естествено, казва: със система на Коперник сме отишли толкова далеч, че няма необходимост да се разсъждава за тези духовни личности. – Днешният човек не се занимава с това, но ако действително се заеме с него, ще стигне до това, което са си казвали привържениците на Птолемей: „Да, Марс, Юпитер и Сатурн се намират в по-различно отношение към човека, отколкото Меркурий и Венера; в човека на Юпитер, Сатурн и Марс съответства нещо друго, от това, което съответства на Меркурий и Венера“. И те привеждали Юпитер, Сатурн и Марс във връзка с формирането на човешката глава, а Венера и Меркурий – с формирането на това, което се намира в човешката организация под сърцето. По същество е по-добре вместо „глава“, да се каже: Юпитер, Сатурн и Марс са свързани с формирането на всичко това, което е разположено над сърцето, а Венера и Меркурий – с това, което в човека е разположено под сърцето.
към текста >>
51.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Сега става дума за това, как се представя за нашето човешко
познание
във външното движение това, което протича само в сферата, и това, което протича само в посока на радиуса.
Сега става дума за това, как се представя за нашето човешко познание във външното движение това, което протича само в сферата, и това, което протича само в посока на радиуса.
към текста >>
52.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното
познание
за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката. Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката.
Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
53.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно
познание
, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е. от онези процеси, които само изменят състоянието или движението на една система, без да изменят каквото и да е от природата на елементите, които съставят.
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
В последната анализа, те са се заловили с изучаване проблемата на самото живо същество. Тук имаме един много дълъг и много бавен процес, който в очите на нашите съвременници представлява това, което се нарича "завоюванията на науката".
към текста >>
Но този кратък увод не трябва да се обърне да изследва или да критикува научния дух, когато този дух претендира, че може да достави едно точно
познание
на света на явленията, което един ден ще задоволи вечните нужди на човешкото сърце.
Но този кратък увод не трябва да се обърне да изследва или да критикува научния дух, когато този дух претендира, че може да достави едно точно познание на света на явленията, което един ден ще задоволи вечните нужди на човешкото сърце.
Това изследване и тази критика са били направени много пъти и от различни гледни точки. Антропософията много пъти е разглеждала при различни случаи този непреодолим стремеж, който положителните науки имат да обгърнат в една синтеза всички подтици на човешкото същество и, нещо, което е по-добро, та показа пътищата, по които човечеството трябва да тръгне, ако иска да се освободи от този плен на научната отвлеченост. Впрочем Рудолф Щайнер загатва за тези нови пътища накрая на тези сказки.
към текста >>
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско
познание
, което древните хора са притежавали като нещо нормално.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално.
Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи. Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше. От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен. Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност. За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
към текста >>
За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за
познание
на една природа вън от него.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално. Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи. Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше. От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен. Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност.
За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
към текста >>
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на
познание
, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
към текста >>
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното
познание
на вселената; то ще бъде заменено с едно друго
познание
: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие.
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
към текста >>
Проучвайки нещата отблизо, намираме най-после в интуитивното
познание
на човека основите на една физика, която в човешкото тяло се изразява в движението на течностите и техните взаимодействия, които основи са били изходната точка на самите естествени науки.
Рудолф Щайнер показва по-нататък, че това съвсем не е така. Първоначално в човека има една вътрешна опитност за ориентирането в пространството, която е основата на математическите понятия. В миналото човекът е познавал също /Рудолф Щайнер разглежда този въпрос в други свои трудове/ една друга вътрешна опитност, която му даваше качественото разбиране на числата.
Проучвайки нещата отблизо, намираме най-после в интуитивното познание на човека основите на една физика, която в човешкото тяло се изразява в движението на течностите и техните взаимодействия, които основи са били изходната точка на самите естествени науки.
Явно, всичко това е било забравено и днешният човек остава равнодушен пред един камък, който пада, или пред блясъка на цветовете при изгрева и залеза на слънцето. Едно от усилията на Рудолф Щайнер е именно това, да помогне на човека отново да намери, по пътищата различни от тези на миналото, този тънък вътрешен живот и да го запази от отвлечеността, в която той е изпаднал.
към текста >>
И, за да виждаме ясно в утрешната работа, трябваше вече да знаем, по какъв начин и през какви етапи човешкият дух е изпаднал в отвлечеността; изследването на Рудолф Щайнер ни обяснява това обширно и с едно остро
познание
на философските въпроси, които са свързани с научната проблема.
Как е станало това? Страниците, които следват, ни го казват.
И, за да виждаме ясно в утрешната работа, трябваше вече да знаем, по какъв начин и през какви етапи човешкият дух е изпаднал в отвлечеността; изследването на Рудолф Щайнер ни обяснява това обширно и с едно остро познание на философските въпроси, които са свързани с научната проблема.
към текста >>
54.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно
познание
, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник.
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата.
към текста >>
Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно
познание
и на един нов духовен подтик.
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р. Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания.
Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик.
Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес.
към текста >>
С богословската наука той съединяваше едно задълбочено
познание
на математическите схващания на неговата епоха.
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"? Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха. Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност.
С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха.
Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
към текста >>
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето
познание
различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото.
Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце. Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог. Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта.
към текста >>
слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно
познание
.
Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми.
слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание.
Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо. Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено
към текста >>
Но полученото по този начин духовно
познание
не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Стигнал там, човек може да остане само ням.
към текста >>
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото
познание
, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз.
към текста >>
55.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на
познание
, който човечеството беше практикувало до тогава.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава.
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога. Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз. Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е. угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>
Този начин на
познание
ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава.
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога.
Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз. Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е. угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>
Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на
познание
; това нищо, т.е.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава. Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога. Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз.
Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е.
угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>
угасването на всяко
познание
изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава. Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога. Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз. Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е.
угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за
познание
.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание.
От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания. И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
Ние видяхме, че Николай Кузански, когато повдигаше своя поглед към божествения свят, си казваше: там трябва да спре всяко
познание
; за да се говори за божествения свят, човек трябва да притежава мъдрото невежество.
Тук ние намираме на онази точка, на която беше спряла миналата сказка.
Ние видяхме, че Николай Кузански, когато повдигаше своя поглед към божествения свят, си казваше: там трябва да спре всяко познание; за да се говори за божествения свят, човек трябва да притежава мъдрото невежество.
Колебаейки се, той се опита да фиксира с няколко математически символа нещо от този божествен свят; но той си даваше напълно сметка за безсилието на математическите науки да схванат този божествен свят.
към текста >>
56.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на
познание
, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност. Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно. Мистика, Матезис, Математика, са съединени.
За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото.
Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>
Едната е изцяло вътрешна и пренебрегва тялото; другата е основана на вътрешната опитност на тялото, едно живо, непосредствено
познание
на законите на организма.
Истинският мистичен път, бихме могли да кажем, е този, който минава през душата; математическите науки са външната мистика.
Едната е изцяло вътрешна и пренебрегва тялото; другата е основана на вътрешната опитност на тялото, едно живо, непосредствено познание на законите на организма.
към текста >>
Фактически, един Декарт и един Спиноза още притежават един остатък от това
познание
, поне в начина, по който те прилагат математиката; това лесно може да се установи, ако се проучат техните съчинения без предубеждение, като се отъждествим колкото е възможно с тях.
Фактически, един Декарт и един Спиноза още притежават един остатък от това познание, поне в начина, по който те прилагат математиката; това лесно може да се установи, ако се проучат техните съчинения без предубеждение, като се отъждествим колкото е възможно с тях.
Това, което различава философията на един Спиноза от самата мистика, не е просто друго нещо, освен, че един мистик като Майстер Екхардт или Йоханес Таулер, търсят вътрешната опитност на тайните на света в сферата на чувството, докато Спиноза превъзстановява тези тайни вътре в него според метода на математиката.
към текста >>
В него още съществува един отзвук от времената, когато математиката и Мистиката бяха за човека два пътя на
познание
за душата.
В действителност, няма съществена разлика между начина, по който Екхардт и Спиноза прилагат, единият своя мистичен метод, другият своя математически метод. Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, според математическия метод.
В него още съществува един отзвук от времената, когато математиката и Мистиката бяха за човека два пътя на познание за душата.
към текста >>
Човекът, можем да кажем, притежаваше тогава едно цялостно
познание
за самия себе си.
Човекът, можем да кажем, притежаваше тогава едно цялостно познание за самия себе си.
Но, както видяхме, в даден момент той изгубва това впечатление да участвува с цялото си същество в мировото съществуване, в тайните на вселената Той отдели от своята душа математиката.
към текста >>
57.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тук за Бъркли в моментът, където той изгубва допира с действителността; той се придържа към вътрешната опитност, към непосредственото
познание
, според метода на древните; следователно той не може да допусне математическите понятия, които се изгубват в неточността на диференциалите.
Тук за Бъркли в моментът, където той изгубва допира с действителността; той се придържа към вътрешната опитност, към непосредственото познание, според метода на древните; следователно той не може да допусне математическите понятия, които се изгубват в неточността на диференциалите.
към текста >>
Нашето време още прибира плодовете на това ново
познание
.
Нашето време още прибира плодовете на това ново познание.
Ние присъствуваме на тържеството на научната мисъл, която плашеше Бъркли. Това тържество трая докато теориите на относителността дойдоха да свалят от престола нютоновите идеи. Защото мненията на Гьоте не можаха да си пробият път; за да разберем добре теориите, които се наложиха, трябва да съзрем страха, който обхвана някои духове, които не бяха изгубили всякакъв жив допир с миналото, или с впечатленията сродни с чувството от миналото.
към текста >>
Човекът живеещ върху Земята е предназначен да умре; също така, развитието на човечеството изискваше, щото непосредствената опитност за живата природа да бъде последвана от едно интелектуално
познание
на неодушевеното.
Човекът живеещ върху Земята е предназначен да умре; също така, развитието на човечеството изискваше, щото непосредствената опитност за живата природа да бъде последвана от едно интелектуално познание на неодушевеното.
За да познаем някои неща, необходимо е да изучим мъртвия труп. Също така има някои космически тайни, които могат да се открият само на научната мисъл.
към текста >>
58.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Всяко
познание
беше за него пряк допир.
В миналото човекът живееше вътрешно всичко, което познаваше от света; той притежаваше интуитивното чувство да се ориентира отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, като една допълваща част на вселената.
Всяко познание беше за него пряк допир.
По този начин той не изпитваше никаква несигурност относно връзката, която съществуваше между неговите идеи и света.
към текста >>
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото
познание
на математиките.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките.
Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети. Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите.
към текста >>
Обаче това
познание
беше неделимо от вселената.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките.
Обаче това познание беше неделимо от вселената.
Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети. Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите. Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета.
към текста >>
Когато човекът имаше още в себе си инстинктивно
познание
на триъгълника, на правоъгълника, на петоъгълника, той по инстинкт имаше също и чувството за раждането и смъртта, за това, което се ражда, и за това, което преминава.
Когато човекът имаше още в себе си инстинктивно познание на триъгълника, на правоъгълника, на петоъгълника, той по инстинкт имаше също и чувството за раждането и смъртта, за това, което се ражда, и за това, което преминава.
Това чувство обхващаше всички степени преминаващи от раждането до смъртта. Когато виждаше, че малкото дете живее един все повече личен живот, когато виждаше, как неговите черти оживяваха, добиваха израз, той чувствуваше в това като едно продължение, едно последствие от раждането, въпреки че смекчено, едно постоянно ставане. Той изживява вътрешно всички етапи на раждането.
към текста >>
Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено
познание
, което той имаше за света.
Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично.
Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
59.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно
познание
, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло. Това става през време на съня.
При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма.
Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности. Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>
Обаче векът на науката не искаше едно
познание
на човека основано на духовната действителност.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него. Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>
60.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Научните схващания, които са се образували и разпространили от 15-ия век насам са безсилни да доставят едно цялостно
познание
за човешкото същество.
Научните схващания, които са се образували и разпространили от 15-ия век насам са безсилни да доставят едно цялостно познание за човешкото същество.
Във всички техни области е станало и с математиките. Тези последните бяха изолирани от човека. Те бяха считани като нещо в себе си, с което човекът няма никаква вътрешна връзка. Този начин на виждане нещата и на постъпване бе разпрострян и върху други области на познанието. По този начин стана невъзможно да се намери отново една истинска връзка между човека и познатата вселена.
към текста >>
Едно по-дълбоко
познание
на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност.
Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта. Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл.
Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност.
Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>
Външните явления, които днес подреждаме във физиката, бяха наблюдавани несъмнено по обективен на чин от древните; обаче тяхното
познание
се основаваше на личното чувство, на тяхната вътрешна опитност за факта; техният вътрешен живот протичаше в непрестанна връзка с живота на вселената.
Външните явления, които днес подреждаме във физиката, бяха наблюдавани несъмнено по обективен на чин от древните; обаче тяхното познание се основаваше на личното чувство, на тяхната вътрешна опитност за факта; техният вътрешен живот протичаше в непрестанна връзка с живота на вселената.
към текста >>
За да запазим примера с падащия камък, можем да проследим движението на този камък с един изцяло външен поглед, или пък можем сами да се пренесем в наблюдаването явление, изпитвайки скоростта, която бихме имали, ако бихме искали да тичаме също така скоро както пада камъкът; тогава ние разбираме явлението с цялото си същество и не добиваме само едно отвлечено
познание
, основано единствено на сетивното възприятие.
Едно физическо явление може да бъде наблюдавано по два начина.
За да запазим примера с падащия камък, можем да проследим движението на този камък с един изцяло външен поглед, или пък можем сами да се пренесем в наблюдаването явление, изпитвайки скоростта, която бихме имали, ако бихме искали да тичаме също така скоро както пада камъкът; тогава ние разбираме явлението с цялото си същество и не добиваме само едно отвлечено познание, основано единствено на сетивното възприятие.
към текста >>
61.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението,
познание
на дълбоките истини на живота и на развитието.
Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
към текста >>
Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско
познание
, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването.
Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско познание, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването.
Но от друга страна, сега имаме възможност да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на нещата, особено след изминаването до последната третина на 19-то столетие, което показа големия прилив на материалистичната вълна; защото от този момент, една промяна, която е станала в отношението на физическото към духовното, позволява вече на човека да намери отново свръхсетивните явления зад външните факти.
към текста >>
Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко
познание
на духовния свят.
Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят.
Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно.
към текста >>
Но ето че просиява зората на едно ново духовно
познание
, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно.
Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят.
Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно.
към текста >>
Хората изразява ха тяхното
познание
на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението.
Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти. Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология.
Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението.
Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас.
към текста >>
В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно
познание
същевременно сетивно и свръхсетивно.
В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно.
И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани.
към текста >>
И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното
познание
стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани.
В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно.
И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани.
към текста >>
Напротив, с Коперник и Галилей, математиките, с които хората ще си служат от сега нататък, за да познаят физическия свят, става нещо външно за човешката душа и хората имат за тях вече само отвлечено, интелектуално
познание
.
В миналото никой не би имал идеята за една физическа наука основана на нещо друго освен на вътрешната опитност.
Напротив, с Коперник и Галилей, математиките, с които хората ще си служат от сега нататък, за да познаят физическия свят, става нещо външно за човешката душа и хората имат за тях вече само отвлечено, интелектуално познание.
Можем да кажем, че физическата наука, в миналото включена в човешкото същество, е пренесена във външния свят.
към текста >>
Размислете малко за непосредственото
познание
, което хората на миналото са имали за физическите и химически явления.
Размислете малко за непосредственото познание, което хората на миналото са имали за физическите и химически явления.
Те съставляваха така да се каже част от тях и не бяха просто описание на една съществуваща вън от човека природа. Това беше една живяна физика, една живяна химия.
към текста >>
Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното
познание
през толкова изопачени текстове.
При Яков Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно. Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните предания. В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните. Той постига това много трудно, ето защо неговите изрази са толкова непохватни.
Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното познание през толкова изопачени текстове.
към текста >>
Всички усилия на човека към
познание
явно правят да се яви това положение.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос.
Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното
познание
.
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното познание.
Но почти в същата епоха се намират други школи, които започват да си съставят за човека една идея близка до това, което намираме в съвременните ръководства по анатомия. Днес вече не си представят човека като нещо съставено от кости, мускули и органи, каквито са черния дроб, стомахът, сърцето, и пр... Неволно, четейки съчинения с този стил, че човешкото същество не е действително нища друго, освен тази съвкупност от материални органи, с точни разграничения. Без съмнение, тези органи действително съществуват. Обаче твърдото вещество, твърдата материя съставляват най-много една десета от човешкото тяло; всичко останало е течно. Човекът е една течна колона.
към текста >>
Това
познание
е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Те считаха тялото като един конгломерат от твърди органи, сред който всичко се подчинява на механически закони; органите са сравнени със смукателни или тласкащи помпи и пр. Човешкото тяло се превърна в една машина.
към текста >>
Няма вече никаква следа от едно
познание
на етерните сили, под тласъка на които се движат органическите течности.
Когато изучаваме по външния път хода на развитието, виждаме как е постъпила съдбата. Ятрохимията притежаваше още сянката на етерното тяло, ятромеханистите не знаят нищо за него. Един забележителен дух, ако съдим за него в зависимост от епохата, Щал, запознавайки се с тези различни теории, ги отхвърля; те му изглеждат незадоволителни; теорията на ферментацията не е приемлива за него, защото тя не прави друго освен да внася отново в човека идеите на материалистичната химия; тази на ятрохимиците го задоволява още по-малко, защото те не намират вече в организма нищо друго освен физическите и механически закони.
Няма вече никаква следа от едно познание на етерните сили, под тласъка на които се движат органическите течности.
към текста >>
62.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това, което днес образува външната физика или механика, беше в миналото обект на едно вътрешно
познание
, родено от съзнанието за физическото тяло.
Това, което днес образува външната физика или механика, беше в миналото обект на едно вътрешно познание, родено от съзнанието за физическото тяло.
Както видяхме вече няколкократно, нашата модерна физика се е получила от прожектирането вън от човешкото същество на това вътрешно чувство, от сега нататък прилага произволно към външната природа.
към текста >>
За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното
познание
на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него.
Ние виждаме движението Общо взето ние правим да изчезне скоростта по едни елегантен начин, изразявайки я с една диференциала. Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението. Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт. Когато изучаваме движението на едно тяло, т.е. промените на положението в пространството, в него няма нищо от самите нас.
За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него.
Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
към текста >>
Физиката и химията не ще свършат до нищо, ако не минат през посредничеството на едно
познание
на човешкото същество съобразно с действителността.
Абсолютно невъзможно е да намерим отново чувството за скоростта, ако се придържаме към наблюдението на движението, докато обръщаме и преобръщаме диференциалите. Трябва да се върнем отново към човека. Трябва да го разгледаме отвън, да изучим неговото физическо тяло и да си дадем сметка, че именно в това тяло и особено в неговите вътрешни елементи, ние ще намерим началното състояние на всичко, което е жива действителност в природата. В неговия физико-етерен организъм трябва да търсим първоначалното състояние на природата.
Физиката и химията не ще свършат до нищо, ако не минат през посредничеството на едно познание на човешкото същество съобразно с действителността.
към текста >>
Но не трябва да забравяме, че това
познание
на човешкото същество не може да се получи чрез съвременните физически методи.
Но не трябва да забравяме, че това познание на човешкото същество не може да се получи чрез съвременните физически методи.
Наистина тези методи не виждат в човека освен това, което е мъртво, неживо: чрез тях ние никога не ще видим друго освен мъртвия труп.
към текста >>
Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно
познание
на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.
Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията. Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията.
Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.
към текста >>
Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено
познание
, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп.
Днес на нашите погледи се предлага един внушителен свят, роден именно от изучаването на мъртвата природа: това е светът на техниката, чието име издава вече самото и значение. Защото на гръцки "техника" значи изкуство. Благодарение на това, че добихме познанието на неживото, ние проникнахме в царството на техниката. Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на думата. Важно е именно да из питаме, що се отнася за духа на техниката, нещо, което отговаря почти на болезненото впечатление, което смъртта на едно човешко същество причинява.
Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено познание, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп.
Това чувство ще се роди, когато ще сме разбрали добре, че техниката е практическата наука на неживото. Това чувство именно ще тласне хората да търсят духа по други пътища.
към текста >>
Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно
познание
, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота.
Те казваха: когато се издигнем над всичко, което имам навик да наблюдавам, аз стигам до нищото; но в нищото намирам Аза. Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове.
Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота.
Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа. След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини. За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
към текста >>
63.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Това
познание
е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо.
Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи. С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване.
Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо.
Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели. Защото ако той би поробил колкото и малко да е това познание за земните метали за практически цели, имагинативното познание би било веднага направено невъзможно. Това е едни космически закон.
към текста >>
Днес човек не трябва да поставя това
познание
в служба на утилитарни цели.
Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи. С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване. Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо.
Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели.
Защото ако той би поробил колкото и малко да е това познание за земните метали за практически цели, имагинативното познание би било веднага направено невъзможно. Това е едни космически закон.
към текста >>
Защото ако той би поробил колкото и малко да е това
познание
за земните метали за практически цели, имагинативното
познание
би било веднага направено невъзможно.
Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи. С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване. Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо. Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели.
Защото ако той би поробил колкото и малко да е това познание за земните метали за практически цели, имагинативното познание би било веднага направено невъзможно.
Това е едни космически закон.
към текста >>
без да ги отделят от едно цялостно
познание
на човешкото същество.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е.
без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество.
Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
Едно истинско
познание
на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.
Тук ние проникваме в една област, където връзката, която съединява човека с вселената, ни се явява още по -ясно отколкото можах да покажа това по-рано. Сказките, които завърших върху развитието на естествените науки, и особено вчерашната сказка, показват, че настоящата форма на тези науки позволява на човека да познае главно неживото, неодушевеното. Човек не познава себе си такъв, какъвто той е в действителност, той познава само своя мъртъв труп.
Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.
към текста >>
Това
познание
ще бъде тогава напълно съзнателно.
Това познание ще бъде тогава напълно съзнателно.
В миналото то беше инстинктивно, защото астралното тяло се свързваше с етерното тяло по начин различен от днешния. Днес тези две тела са в такова отношение, че на човека е възможно да стане едно свободно същество на Земята. Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето.
към текста >>
Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично
познание
: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето.
Това познание ще бъде тогава напълно съзнателно. В миналото то беше инстинктивно, защото астралното тяло се свързваше с етерното тяло по начин различен от днешния. Днес тези две тела са в такова отношение, че на човека е възможно да стане едно свободно същество на Земята.
Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето.
към текста >>
Защото научното
познание
се ограничава строго към средата на човешкото същество.
Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те.
Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество.
Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
към текста >>
Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското
познание
.
Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание.
към текста >>
Изнасяйки този курс, в който бях помолен да опиша историческото развитие на научната мисъл, моето намерение беше да завърша това историческо изследване с един начин на
познание
, което може да даде практическите резултати.
Изнасяйки този курс, в който бях помолен да опиша историческото развитие на научната мисъл, моето намерение беше да завърша това историческо изследване с един начин на познание, което може да даде практическите резултати.
Защото необходимо е Антропософското Движение да стане плодотворно в различни области на човешката дейност.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското
познание
за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
65.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „Философия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото
познание
?
През 80-те и 90-те години на 19 век Рудолф Щайнер се занимава интензивно с Гьоте и става издател на неговите естественонаучни трудове.
Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „Философия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото познание?
Как се достига до сигурност на познанието? Възможна ли е човешката свобода? Това произведение не е задължително да се познава, за да се разбере селскостопанския курс и да се приложат новите аспекти и предложения в практиката. И въпреки това, те принадлежат към най-плодоносното, което човек може да изучи, ако иска да достигне до изчерпателно познание и себепознание. Който обаче от научна гледна точка иска да прецени Щайнеровия „Селскостопански курс“, не може да се размине с основното изучаване както на това произведение, така и на други негови произведения.
към текста >>
И въпреки това, те принадлежат към най-плодоносното, което човек може да изучи, ако иска да достигне до изчерпателно
познание
и себепознание.
През 80-те и 90-те години на 19 век Рудолф Щайнер се занимава интензивно с Гьоте и става издател на неговите естественонаучни трудове. Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „Философия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото познание? Как се достига до сигурност на познанието? Възможна ли е човешката свобода? Това произведение не е задължително да се познава, за да се разбере селскостопанския курс и да се приложат новите аспекти и предложения в практиката.
И въпреки това, те принадлежат към най-плодоносното, което човек може да изучи, ако иска да достигне до изчерпателно познание и себепознание.
Който обаче от научна гледна точка иска да прецени Щайнеровия „Селскостопански курс“, не може да се размине с основното изучаване както на това произведение, така и на други негови произведения.
към текста >>
Рудолф Щайнер и модерното екологично селско стопанство се опират на това
познание
и изграждат отделното стопанство като една възможно многостранна културна екологична система, която лежи в разнообразна природна среда.
В конвенционалното селско стопанство все повече се разчита на химически и биотехнически средства. Изтъква се, че в природата отделният вид може да просъществува и да процъфти винаги само в по-големи жизнени общности.
Рудолф Щайнер и модерното екологично селско стопанство се опират на това познание и изграждат отделното стопанство като една възможно многостранна културна екологична система, която лежи в разнообразна природна среда.
Вместо азот от химичните заводи се поощрява биологичното обогатяване с азот чрез засаждане на бобови култури. Вместо минерални торове се активира биологичното разпадане в почвата, за което от особено значение е употребата на тор от принадлежащите на стопанството животни. Вместо химикали против насекоми-вредители, се извършва засаждане на различни културни растения, които цъфтят и дават плод по различно време и се подпомага умножаването на многообразието на птичия свят, полезните насекоми, червеите и микроорганизмите. Естествените сили, които осигуряват здравето на всеки организъм, се укрепват чрез активирането на жизнеността посредством специални препарати и подходящо торене. Хармонизиращото действие на тези биологично-динамични препарати върху културните растения и почвата е доказано посредством много опити на трайно торене в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J.
към текста >>
Както при всяко антропософско
познание
, така и тук ние трябва да се вживеем в нещата, да ги изпитаме: както вътрешно, така и във външния свят.
Биологично-динамичната търговска марка „Demeter“ е гаранция, че селските стопани и градинари разбират какво е имал предвид Рудолф Щайнер.
Както при всяко антропософско познание, така и тук ние трябва да се вживеем в нещата, да ги изпитаме: както вътрешно, така и във външния свят.
Но преди всичко, ние трябва да ги опознаем. „Не да вярваш това, което ти казвам, а да го мислиш“, пише Рудолф Щайнер в своята „Теософия“. Простата вяра пречи за правилното възприемане и за нарастващото разбиране, също както и необоснованият скептицизъм.
към текста >>
66.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Виждате как от едно най-странично
познание
следват съвсем положителни указания, които радикално подпомагат човека, докато иначе нещата се оставят на простото опитване.
Виждате как от едно най-странично познание следват съвсем положителни указания, които радикално подпомагат човека, докато иначе нещата се оставят на простото опитване.
Трябва да сме наясно, че земеделското стопанство заедно с това, което се намира под почвата, представлява същинска индивидуалност също и във времето и че животът на Земята е особено силен точно през зимата, докато през лятото той по определен начин замира.
към текста >>
И ако човечеството с днешното
познание
бъде поставено пред необходимостта да произведе от някои растения, останали от предисторическо време, разнообразието на нашите плодови сортове, той няма да постигне много, ако формите на нашите овощни сортове не се наследяваха и не са били произведени във времето, когато човечеството още е съзнавало инстинктивната прамъдрост относно производството на овощните сортове от примитивни сортове.
От всичко това се вижда, че преценката на правилния подход при отглеждането на растението, така да се каже неговата азбука, е: винаги да може да се каже, кое при дадено растение е космично и кое в него е земно. Как особените свойства на почвата да бъдат насочени така, че космичното действие да бъде, тъй да се каже, уплътнено и задържано в корените и листата. Или как може то да се направи по-тънко, по-фино, за да бъде изтеглено нагоре и да обагри цветовете, или да направи плодовете по-вкусни и по-хранителни. Когато кайсиите или сливите имат фин вкус, този фин вкус е всъщност вложеното в тях космично действие, както е при багрите на цветовете в ябълката. Вие фактически ядете Юпитер, в сливата Вие фактически ядете Сатурн.
И ако човечеството с днешното познание бъде поставено пред необходимостта да произведе от някои растения, останали от предисторическо време, разнообразието на нашите плодови сортове, той няма да постигне много, ако формите на нашите овощни сортове не се наследяваха и не са били произведени във времето, когато човечеството още е съзнавало инстинктивната прамъдрост относно производството на овощните сортове от примитивни сортове.
Ако нямаме вече създадени овощните сортове и ако законите на наследствеността не им позволяваха да се възпроизвеждат, ако при такова положение човекът днес с днешната си интелигентност би бил поставен пред необходимостта отново да създава нещата, той не би постигнал нищо по отношение на овощните сортове, понеже днес човекът не прониква рационално в процеса, а всичко прави чрез експерименти, чрез опити. Рационалното прониква не в процесите обаче е основното условие, което трябва да е налице, ако искаме изобщо стопански напредък.
към текста >>
67.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Всичко става
познание
, също и това, което живее в азота.
Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата болка от това. Ако леко се допрете, ще усетите повърхността на масата и други нейни свойства. Същото е, когато медитирате. Вие постепенно се враствате в едно изживяване на азота около Вас. Това е действителният процес при медитирането.
Всичко става познание, също и това, което живее в азота.
Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща. Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство. Там се намира това, което постоянно възбужда особения интерес на скъпия ни приятел Щегеман, а именно взаимодействието на душевно-духовното с нещата около нас. Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира.
към текста >>
Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно
познание
.
Да вземем един селянин, както върви през нивата си. Ученият го смята за невежа, за неосведомен. Ученият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно. Селянинът извинете, това е точно така той е един медитант, той медитира. Което той промедитира в своите зимни нощи, това е твърде, твърде много.
Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно познание.
Той не може да го изрази, то внезапно се появява. Той върви през полето и изведнъж то е там. Той знае нещо, което след това изпробва. Това съм го виждал много пъти, когато като млад съм живял със селяни; винаги, навсякъде е така.
към текста >>
Сега трябва да добием
познание
за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане.
Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението.
Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане.
Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца. Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност.
към текста >>
Трябва да добием
познание
за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество.
Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението. Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане.
Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество.
Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца. Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност. Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца.
към текста >>
В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това
познание
, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца.
Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението. Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц.
В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца.
Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност. Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца.
към текста >>
Виждате, че трябва да се проникне по-дълбоко, за да се постигне едно по-чувствително
познание
.
Виждате, че трябва да се проникне по-дълбоко, за да се постигне едно по-чувствително познание.
Варовикът трябва да се схваща като момък, изпълнен със силни желания, тъй като той иска всичко да откъсне, да грабне, а кварцът трябва да се разглежда като онзи благородник, който изтръгва всичко онова, което варовикът е ограбил, отнася го в атмосферата и изгражда формите на растенията. Той живее така, че или се огражда като в някой замък например в полския хвощ, или разпръснат навсякъде, по някога в силна хомеопатична доза, се занимава с това, което трябва да се отнема от калция. Виждате как отново срещу нас застава невероятно интимното природно действие.
към текста >>
68.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В по-нататъшния ход на нашите обсъждания ще се опрем на това
познание
относно развитието на растенията и изграждането на организма на животните, което постигнахме в предшестващите дни.
В по-нататъшния ход на нашите обсъждания ще се опрем на това познание относно развитието на растенията и изграждането на организма на животните, което постигнахме в предшестващите дни.
Поне накратко ще разгледаме някои от духовно-научните представи за вредителите от растителен и животински вид, както и така наречените болести по растенията. Всъщност тези неща трябва да се разглеждат само конкретно. Затова също и там, където малко може да се говори общо, понеже нещата трябва да бъдат разглеждани специфично, най-напред ще дам примери, които, като се вземат за отправни точки на по-нататъшни изследвания, могат да доведат до понататъшни резултати. Бих желал сега да разгледам същността на плевелите, на така наречените растителни вредители.
към текста >>
Само че много от това, което някога е било
познание
, по-късно се е преобразило в суеверие.
Виждате ли, става въпрос по този начин човек да достигне дотам, че да се съобразява с действието на звездите, без да изпада в каквото и да било суеверие.
Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие.
Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни. Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни.
към текста >>
Прави се противно то на това, което трябва да се направи, за да се получи
познание
за далечините.
А какво прави днешната наука? Поставя в малка чинийка един препарат, отстранява всичко от него и тогава го разглежда.Изключва всичко, което от всички страни би могло да действа върху препарата. Това се нарича микроскоп.
Прави се противно то на това, което трябва да се направи, за да се получи познание за далечините.
Човек вече не е доволен, че се е заключил в стаята, а бърза да се заключи вътре в тази малка тръбичка и да се изолира от целия прекрасен свят. Там не бива да се допуска нищо друго, освен това, което е под обектива. Така човек постепенно привиква да прибягва до микроскопа. Когато обаче човек намери пътя към Макрокосмоса, тогава ще постигне познание за природата и за много други неща.
към текста >>
Когато обаче човек намери пътя към Макрокосмоса, тогава ще постигне
познание
за природата и за много други неща.
Това се нарича микроскоп. Прави се противно то на това, което трябва да се направи, за да се получи познание за далечините. Човек вече не е доволен, че се е заключил в стаята, а бърза да се заключи вътре в тази малка тръбичка и да се изолира от целия прекрасен свят. Там не бива да се допуска нищо друго, освен това, което е под обектива. Така човек постепенно привиква да прибягва до микроскопа.
Когато обаче човек намери пътя към Макрокосмоса, тогава ще постигне познание за природата и за много други неща.
към текста >>
69.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако напълно обхванете с поглед това даване и вземане, тогава ще осъзнаете нещо, което е играло голяма роля в едно древно инстинктивно
познание
за тези неща.
Ако напълно обхванете с поглед това даване и вземане, тогава ще осъзнаете нещо, което е играло голяма роля в едно древно инстинктивно познание за тези неща.
Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата растението дава, животното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата. И при хора, особено сензитивни за тези неща, е останало нещо от това ясновидство и до по-късни времена. И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко живее чрез даване и вземане”[1]. Ако прелистите Гьотевите съчинения, ще го намерите. Той не е разбирал вече неговото истинско значение, а го е възприел от древната употреба и традицията, като е чувствал, че това изречение характеризира една природна истина.
към текста >>
70.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Книги на Рудолф Щайнер, които особено много могат да допринесат за разбиране на селскостопанския курс, са: „Основи на теорията на Гьотевия мироглед“, „Гьотевите природонаучни книги“, „Теософия“, „Въведе ние в свръхсетивното
познание
и предназначението на човека“, „Тайната наука“.
Списъкът на тези стопанства и организации в различните държави както и повече сведения, също и въвеждаща литература може във всяко време да бъде поискана, да бъде поръчана при издателя.
Книги на Рудолф Щайнер, които особено много могат да допринесат за разбиране на селскостопанския курс, са: „Основи на теорията на Гьотевия мироглед“, „Гьотевите природонаучни книги“, „Теософия“, „Въведе ние в свръхсетивното познание и предназначението на човека“, „Тайната наука“.
Освен това посочваме: Герберт Гросман, „Растенията“; Еренфрийд Пфайфер, „Плодородието на Земята“; Волфганг Шауман „Въведение в биологично-динамичното селско стопанство“
към текста >>
71.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Тези всеобемни познания във всички области на човешкия живот са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно
познание
разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления.
Тези всеобемни познания във всички области на човешкия живот са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно познание разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления.
Дадените от него знания не са теория, не са плод на разсъждения те са преки възприятия на свръхсетивните явления и на тяхната проява в материалния свят. И Рудолф Щайнер посочва пътя, по който днешният човек може да развие заложените в него духовно-душевни органи, та сам да постигне тези възприятия и да провежда духовно-научни изследвания.
към текста >>
72.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на обикновената мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към
познание
душа недействащи още в обикновеното съзнание и в обикновената наука сили, които правят възможно такова проникване.»
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на обикновената мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към познание душа недействащи още в обикновеното съзнание и в обикновената наука сили, които правят възможно такова проникване.»
към текста >>
73.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално
познание
.
Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите. Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения. Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти.
Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание.
В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли.
към текста >>
Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече
познание
от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности. След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности. Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности.
Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
към текста >>
В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за
познание
, което вече е душевна дейност.
По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план.
В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за познание, което вече е душевна дейност.
към текста >>
„Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за
познание
.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14
„Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за познание.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14
към текста >>
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше
познание
свръхсетивна действителност.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
към текста >>
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова
познание
, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието.
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието.
Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено. При тях става дума за философски книги. Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука.
към текста >>
74.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Свободата при човека се реализира чрез
познание
за света, себепознание и насочване на волята с разбиране.
Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение.
Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране.
За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли. Развитието на тялото дава само заложба за това. Всеки трябва сам да определя до къде да достигне в своето индивидуално развитие. Човекът е същество със силно проточено телесно развитие през младостта, което е свързано с възможността индивидуално да може да се обучава. Колективното телесно-душевно развитие е станало духовно-душевно и индивидуализирано, тоест то се осъществява, когато се създава от един индивидуален човек, в края на краищата от един Аз.[4]
към текста >>
Тогава поставяме в ход нашите усилия за
познание
, сиреч ние търсим мислите, които създават връзката за нашето съзнание.
Ако един въпрос е достатъчно важен за нас, той не ни оставя спокойни.
Тогава поставяме в ход нашите усилия за познание, сиреч ние търсим мислите, които създават връзката за нашето съзнание.
Това е началото на всяка наука.
към текста >>
За човека, който се стреми към
познание
, винаги е наложително да се включи към познанието на света.
Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност. Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се получава повече или по-малко или какво ние измерваме. Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното изживяване не е проста работа. То ни заставя да съчетаваме вътрешното изживяване с изживяването на света. Ако обаче сме доволни от това, че външният начин на действие функционира добре, без действително да проникваме в него, тогава не възниква никакъв въпрос.
За човека, който се стреми към познание, винаги е наложително да се включи към познанието на света.
Трябва само да забележим това.
към текста >>
При всяко
познание
ние противопоставяме нещо на света.
При всяко познание ние противопоставяме нещо на света.
Даже какъв въпрос поставяме, това зависи от самите нас. Да проследим един въпрос, това означава да оставим настрана много други. Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески. В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си. Ако някой направи това по друг начин, често скоро бива заподозрян в обвързаност с „мироглед“ от времето преди науката.
към текста >>
75.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Те обаче не водят към
познание
или това става много мъчно, защото в сетивния свят може да се изпита само производното, но не е възможно доказателство за духовната реалност.
Следователно гените не могат да бъдат причината на жизнения процес. Трябва да разбираме генетиката само ако я схващаме като микроскопичен физически инструментариум на една духовна реалност, която с помощта на гените може да се осъществи в тялото, всъщност същинската реалност на цялото. Духовната реалност може да се открие само със съответни, тоест с духовни методи. Докато се ограничаваме в областта на сетивните явления, следователно докато сме методически детерминирани, не можем да надхвърлим хипотезите в тази насока.
Те обаче не водят към познание или това става много мъчно, защото в сетивния свят може да се изпита само производното, но не е възможно доказателство за духовната реалност.
Разнообразните описания на Рудолф Щайнер ясно показват, че не се касае за нещо измислено.
към текста >>
Само в този случай може да има
познание
и с това наука и отговорност.
Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание. Тялото се явява като служител на човешкия Дух.
Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност.
към текста >>
Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква
познание
за тази вътрешна страна, точно така, както
познание
на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност.
Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>
Всяко ново
познание
ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли.
Подобно е както при мислите. Всички те са свързани.
Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли.
Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло.
към текста >>
76.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Отбелязахме по-горе, че
познание
за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм.
При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части.
към текста >>
И ние трябва да добием
познание
за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното изграждане и кварцовото изграждане.
„Варовикът и кварцът обаче намираме също и като основа за развитието на растението.
И ние трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното изграждане и кварцовото изграждане.
Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да се промъкнем, да пропълзим дотам, и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано как формообразуването на въглерода се излъчва във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под които има варовик и кварц.“ (3, 102)
към текста >>
Трябва да добием
познание
за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да се промъкнем, да пропълзим дотам, и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано как формообразуването на въглерода се излъчва във варовиковото и кварцовото вещество.
„Варовикът и кварцът обаче намираме също и като основа за развитието на растението. И ние трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното изграждане и кварцовото изграждане.
Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да се промъкнем, да пропълзим дотам, и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано как формообразуването на въглерода се излъчва във варовиковото и кварцовото вещество.
Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под които има варовик и кварц.“ (3, 102)
към текста >>
Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя
познание
за генетиката, за разбирането на живота и на размножението.
Генетиката е, разбира се, природна наука, тоест тя почива на това, което се усеща от сетивата, разширено с помощта на микроскопа и молекулярната биология, когато експериментира с живи същества. Нейните резултати имат голямо значение за биологията, включително за биологията на човека. Това се вижда от огромните резултати на генетиката, които далече надхвърлят това, което човек е могъл да мечтае само преди няколко десетилетия. Тъкмо защото научните резултати са така значителни, тяхното приложение е свързано с големи опасности, които обаче не са предмет на нашето разглеждане.
Тук генетичната техника ни интересува само доколкото ни доставя познание за генетиката, за разбирането на живота и на размножението.
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси.
към текста >>
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето
познание
е винаги от понятийно, от идейно естество.
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество.
Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията. Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
към текста >>
77.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и
познание
.[15]
За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната наука. Касае се за това да изградим и обучим чувството, за да стане то по-добър, по-сигурен обективен инструмент на преценката. Това изисква Щайнер. По-късно той казва: правилно да прозрем означава правилно да разберем.
Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и познание.[15]
към текста >>
78.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Макар че от 1924 природонаучното
познание
значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната наука.»
Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното. Касае се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата. Впрочем радиоактивността се установява само чрез инструменти. В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето.
Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната наука.»
към текста >>
Осмата лекция съдържа един въпрос, който има централно значение за цялото
познание
: засилването на онези сили в земеделското стопанство, които в третата лекция във връзка с въглерода Щайнер нарича човешки Аз (доколкото човекът е включен в разглеждането) или действащата в растението световна Духовност.[11]
Осмата лекция съдържа един въпрос, който има централно значение за цялото познание: засилването на онези сили в земеделското стопанство, които в третата лекция във връзка с въглерода Щайнер нарича човешки Аз (доколкото човекът е включен в разглеждането) или действащата в растението световна Духовност.[11]
към текста >>
Но да помислим само за физическото тяло на растенията, животните и човека, как то с природонаучните усилия за
познание
на нашето време все по-точно се опознава.
Вероятно някой едва се сдържа малко отчаяно да запита защо всичко това трябва да бъде така усложнено и трудно?
Но да помислим само за физическото тяло на растенията, животните и човека, как то с природонаучните усилия за познание на нашето време все по-точно се опознава.
С тях се занимават съвсем различни научни области. От дълго време отделният учен вече не е в състояние да познава всичко, което се открива за познанието в неговата специална област. То е твърде много и твърде комплицирано. Той трябва да се специализира. В каквато и специална област да работи като изследовател, ученият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново.
към текста >>
Щайнер 1923: „Инициационно
познание
„, 5 лекция.
[5] Р.
Щайнер 1923: „Инициационно познание„, 5 лекция.
Човешките отношения към трите свята, Сс 227.
към текста >>
79.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията
познание
на действителността.
Обхванем ли с поглед целостта на Курса и разположението на Курса в цялостното дело на Рудолф Щайнер, биодинамичният метод на земеделие се откроява като стремеж да се извлекат практически последици от значително разширеното чрез антропософията познание на действителността.
Независимо от идейното изобилие, което подпомага разбирането на цялостната, особено също и духовна действителност, от която зависи сетивната действителност, тук са развити от Рудолф Щайнер основни идеи и гледни точки за разбиране на житейските отношения и на практическото изграждане на земеделското стопанство. По тази причина в биодинамичният метод на земеделие само до известна степен могат да се посочат определени мероприятия и пропуски, понеже многообразието на природата в различните климатични условия, на хората и социалните отношения, могат под еднакъв основен аспект да водят и трябва да водят до много различни пътища на осъществяване. В тази взаимна връзка се основава също и способността за развитие на този метод на работа както в посока на познанието, така и в посока на практическото приложение. Въз основа на ясни предварителни сведения за отделния човек, както и ясни условия за търговията и консуматора, да се достигне до установяване на определени условия, които се определят от жизнената опитност. Това има много преимущества.
към текста >>
80.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Не може да се добие
познание
за живота след смъртта, ако не се добие
познание
за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.
След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция. Църквата като господарка на смъртта. Животът преди раждането и животът след смъртта.
Не може да се добие познание за живота след смъртта, ако не се добие познание за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.
към текста >>
81.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното
познание
, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
82.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това значи, че не трябва да бъдем фанатици, хващащи се за думата, а трябва да се дава лекарство на основата на пълното
познание
за него - в един случай така, в друг - по друг начин.
Но от това виждате също и следното: в днешния свят виждате както алопатията, така и хомеопатията. Алопатите лекуват с методите на алопатията, хомеопатите лекуват с методите на хомеопатията. Обаче, господа, не всички заболявания могат да се лекуват с помощта на хомеопатия; някои трябва да се лекуват с помощта на алопатия. При това лекарствените средства се смесват различно.
Това значи, че не трябва да бъдем фанатици, хващащи се за думата, а трябва да се дава лекарство на основата на пълното познание за него - в един случай така, в друг - по друг начин.
В антропософията не се хващаме за думите-лозунги: «алопатия», «хомеопатия», а се действа, изхождайки от фактите. Тук се казва: алопатията подхожда по отношение на стомаха, червата и бъбреците; тук тя постига успех. Хомеопатията е ефективна, ако изходен пункт на заболяването е главата, както това е при грипа. Главата е първичният източник на много заболявания. Трябва да се знае как такива явления протичат в природата.
към текста >>
в цикъла «
Познание
за съществото на човека в тяло, душа и дух.
[2] Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята: виж лекции от 20, 23, 27 и 30 септември 1922 г.
в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло, душа и дух.
За ранните състояния на Земята» (10 лекции, Дорнах, 1922 г.) библ. №347.
към текста >>
83.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Днешният човек може да каже: факт е, че тези хора са виждали все още по доста несъвършен начин, затова пък днес най-накрая ние достигнахме истинското
познание
за тези неща.
Днешният човек може да каже: факт е, че тези хора са виждали все още по доста несъвършен начин, затова пък днес най-накрая ние достигнахме истинското познание за тези неща.
Разбира се, от една страна, такова изказване е допустимо. Но Данте съвсем не е бил глупав; той също е виждал всичко това, което другите виждат днес. И така, той съвсем не е бил глупав. И тези, от които той приел (своите знания), всички тези, които вярвали в това тогава, също не били глупаци; просто те си представяли всичко това различно. Възниква въпросът: от какво е обусловено в мировата история следното събитие; това, че хора, които по-рано си представяли мирозданието съвсем различно, в XVI век изведнъж отхвърлили тази концепция и получили съвсем друга представа за строежа на света?
към текста >>
84.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до
познание
самостоятелно!
На какво обаче учил този Тома Аквински?
Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно!
Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли.
към текста >>
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на
познание
и воля.
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля.
За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено безсмъртие.
към текста >>
[1] Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на
познание
на природата.
[1] Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на познание на природата.
Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.»
към текста >>
85.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки
познание
, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос.
Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос.
Всичко, което го има в света, навън, намира своето пълно отражение вътре в човека.
към текста >>
Нашите студенти ги водят към (
познание
на) мъртвото тяло, към
познание
за трупа, те не могат да изучават живия човек.
Господа, обикновената наука днес не дава никакви указания по въпроса. Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там. Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло.
Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек.
Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства. Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства. Не иска това, защото съвременното възпитание развива в него твърде много високомерие по отношение на това, което би трябвало да съдейства за неговото усъвършенстване.
към текста >>
86.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето
познание
пътища няма.
Средновековната теология е декларирала, че съществува наука, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията. Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика. Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука.
Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма.
Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
към текста >>
»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето
познание
от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Това става знание.
към текста >>
87.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето
познание
, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си. Когато истински спи, той се намира в безсилно, безсъзнателно състояние. Той не може да възприема нищо от света. Намирайки се частично в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид.
към текста >>
Този, който стига до това
познание
, забелязва постоянно намаляне на своите възможности.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме.
Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности.
Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре.
към текста >>
Истинското
познание
му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти всъщност си седял на магарето и сам си го подкарвал.
И така, важно е да забележите следното: в какво магаре се превръщаш ти в течение на своя живот. Това е много важна страна от живота. При това човек не става нескромен, а наопаки, той става изключително скромен.
Истинското познание му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти всъщност си седял на магарето и сам си го подкарвал.
Сега, когато си станал старец, ти самият си се превърнал в това магаре. Виждате ли, налага се да прибягвам до силни изрази, иначе нищо няма да се получи.
към текста >>
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето
познание
не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки! (Математическата формула, свързваща времето на живот и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:
към текста >>
88.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Те идват днес до такова (
познание
) и могат да обърнат внимание върху това на другите хора.
Понеже в последния земен живот малцина са знаели за тези неща, в днешно време това е достъпно само за малцина.
Те идват днес до такова (познание) и могат да обърнат внимание върху това на другите хора.
И тогава, ако правят това, което е описано в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? », може би тези хора и в настоящо време ще достигнат просветление, знаейки, че те вече са живели в предни земни животи. Но ние започваме именно с антропософската духовна наука. Благодарение на нея хората постепенно ще започнат отново да си спомнят себе си.
към текста >>
89.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското
познание
за душевното начало.
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана.
Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало.
В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания. Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата. Всички желания от такъв род се състоят в това, че човек отвътре, от своя организъм развива желание за нещо, нещо иска; такива са желанията.
към текста >>
В резултат на такова
познание
научаваме, че човек развива желания.
Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана. Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало.
В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания.
Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата. Всички желания от такъв род се състоят в това, че човек отвътре, от своя организъм развива желание за нещо, нещо иска; такива са желанията.
към текста >>
Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското
познание
.
Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското познание.
Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на познанието като такова.
към текста >>
90.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
в цикъла «
Познание
за съществото на човека в тяло, душа и дух.
2. Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята: виж лекции от 20, 23, 27 и 30 септември 1922 г.
в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло, душа и дух.
За ранните състояния на Земята» (10 лекции, Дорнах, 1922 г.) библ. №347.
към текста >>
17. Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на
познание
на природата.
17. Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на познание на природата.
Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.»
към текста >>
91.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
92.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното
познание
, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
93.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако антропософското
познание
би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий.
Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий.
Това просто нямаше и на ум да му идва! Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини. Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса.
към текста >>
94.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Всички тези неща ви показват как, благодарение на истинското
познание
за човека, би следвало да се задълбочи науката.
Кварцът представлява чудесен кристал. Той има тенденция към кристалообразуване. Ако приготвите този кварц по съответния начин, ще получите доста ефективен препарат от кварц, използван в числото на нашите лекарствени препарати. Този препарат от кварц е ефективен при всички заболявания, протичащи във връзка с главата на човека, когато човек не образува кристали вътре в себе си и трябва да му се притечем на помощ отвън, използвайки тези прекрасни кристали, тези прекрасни кристални образувания. Обаче ако такъв човек стои в своята стая пред прекрасен заснежен прозорец с ледени цветя и ги гледа като теле в железница - а именно това прави нашата наука, - тогава той заедно с тази наука ще стои по този начин пред проблемите на човешката глава и тук нищо не може да се направи; защото той нищо не знае за това.
Всички тези неща ви показват как, благодарение на истинското познание за човека, би следвало да се задълбочи науката.
към текста >>
95.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Веднъж изнасях в Париж лекция[1] и казах, изхождайки от чисто вътрешното
познание
, че в кометата трябва да се съдържа малко синилна киселина, че синилната киселина присъства в кометата.
Но всичко, което трябва да го има в човека, трябва в някаква форма да съществува и навън, във Вселената. Работата стои така, че кометите ги изследват отново и отново. И именно във връзка с кометите се разигра една своего рода малка история в антропософското движение.
Веднъж изнасях в Париж лекция[1] и казах, изхождайки от чисто вътрешното познание, че в кометата трябва да се съдържа малко синилна киселина, че синилната киселина присъства в кометата.
Дотогава в науката още не бяха обръщали внимание на присъствието в кометите на синилна киселина. Но скоро след това се появи една комета. Това беше именно тази комета, за която вие говорите. И именно в тази комета, използвайки по-съвършените инструменти, които не съществуваха преди, откриха, че действително в кометите, във веществото на кометите се съдържа синилна киселина! Така че можем да се позоваваме на този случай, ако се попита: успяла ли е антропософията нещо да предскаже?
към текста >>
96.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Иска ми се да ви запозная само с тези забележки, които положително носят несъмнен характер, тъй като те са основани на истинското
познание
.
Казах ви някои от нещата, които искам да кажа. В сряда ще е следващото занятие. Може да се заемем и с други въпроси. Може би и на самия господин Мюлер ще му хрумне нещо друго.
Иска ми се да ви запозная само с тези забележки, които положително носят несъмнен характер, тъй като те са основани на истинското познание.
Макар и някои неща, възможно е, да изискват по-нататъшно допълнително изясняване.
към текста >>
97.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
А това някак не се удава на съвременното
познание
.
Но тук играе съпътстваща роля и нещо по същество друго. Предишният пчелар е притежавал много инстинкти. Той е правил много неща, без да може да каже защо. И за да може удовлетворително да се отговори на това «защо? », е необходимо много основно задълбочаване в предмета.
А това някак не се удава на съвременното познание.
Предишният пчелар е притежавал доста силен инстинкт, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях. Има някаква разлика в това, как по-рано са правили кош, а сега се прави кутия. Кутия, направена от дърво. Дървото е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно. Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстрактното дърво.
към текста >>
98.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
99.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното
познание
, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
100.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Трябва да се познава именно свръхсетивната природа, ако искаме да притежаваме
познание
за лекарствените средства.
Това може да се направи с помощта на отрова от насекоми. Ако болният го ухапе пчела, тогава помощта се постига по естествен начин и човек, за негова радост, може да бъде излекуван. Знание за лекарствените средства означава да се знае: как действа природата върху «аза»? Как действа природата върху астралното тяло? Как действа природата върху етерното тяло?
Трябва да се познава именно свръхсетивната природа, ако искаме да притежаваме познание за лекарствените средства.
към текста >>
101.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Доколкото очите се намират - в голямата си част - на повърхността, доколкото те са фино устроени и отделени от главния мозък, ние можем най-добре тях да използваме за
познание
.
На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите. Тук имате работа със същия този проблем. Ако чувството на осезание го създаваше нервната система, най-добре бихме осезавали с тези места, които се намират близо до главния мозък. Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а на места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира на самия край - крайчетата на пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже, «седи» на външната повърхност на тялото. Това, което се намира вътре, в човека, като негов «аз», може да бъде най-добре познато на най-външната повърхност.
Доколкото очите се намират - в голямата си част - на повърхността, доколкото те са фино устроени и отделени от главния мозък, ние можем най-добре тях да използваме за познание.
Бихте могли да възразите: но очите се намират в черепа близо до главния мозък. Обаче достатъчно много кости способстват за тази отделеност, за тази изолираност, а в мястото, където костите отсъстват, там, където окото се съединява с главния мозък, то нищо не вижда. И така, в случая с краищата на палците за тяхната особена чувствителност роля играе чисто пространствената им отдалеченост; в случая с очите играе главна роля тяхната изолираност, тяхната защитеност от главния мозък. За целта служи и нещо друго, заслужаващо внимание. Ако разгледате нисше животно, образувало свой главен мозък, този мозък се формира така, че мозъкът оставя за очите незаети кухини, при това окото не израства от мозъка, а се разполага тук, встрани, и враства (изобразява го на рисунка).
към текста >>
102.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, човек, притежаващ истинско
познание
, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето.
Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето.
Ето защо са украсявали коленната става, която ние днес, поради крачолите на нашите панталони, не можем с нищо да украсим. На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на жартиерата. Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем.
към текста >>
103.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Как въобще получаваме
познание
за звездите и небесните тела?
Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела?
Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите. На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това.
към текста >>
104.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Раймонд Лулий за духовното
познание
.
Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота). Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека. Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят.
Раймонд Лулий за духовното познание.
Духовната основа на азбуките. Спиритичните сеанси.
към текста >>
105.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното
познание
, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
106.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те узнавали за това благодарение на вътрешното
познание
.
При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека. Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр.
Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание.
Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо. Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>
107.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Следователно именно това, което водело към истинското
познание
, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено.
В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма.
Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено.
От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата. Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек. Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>
108.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното
познание
.
Църквата не е искала хората да знаят за това! Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала. Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик!
Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание.
Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението. И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата. Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той. В днешно време незнанието е отишло толкова далеч, че хората питат: защо празникът Пасха се празнува в съответствие със Слънцето, Луната и звездите?
към текста >>
109.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
С дълбоко
познание
те използвали такива вещества, които позволявали на физическите съединения да запазят такава прекрасна форма, че ние и до днес държим в музеите тези мумии.
Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята[1]. Те не са желаели това. Балсамирайки труповете, с това са пречели на слизането долу. Те искали да запазят за човека удобството от пребиваването в духовния свят. Следствие от това е било, че те не само са консервирали мумиите, но и с познаване на въпроса са използвали вещества.
С дълбоко познание те използвали такива вещества, които позволявали на физическите съединения да запазят такава прекрасна форма, че ние и до днес държим в музеите тези мумии.
Те представляват точно копие на това, което някога е бил човек.
към текста >>
110.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно
познание
.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове. Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия. Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите.
В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание.
Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение. Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
към текста >>
Но днес монотеизмът трябва да се проявява под формата на духовно
познание
.
Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек духовното начало. Днес сред евреите господства преди всичко расовото, расисткото начало. Те и бракове сключват преди всичко един с друг. Следователно те още се ръководят от расовото, расисткото, а не от духовното. И на въпроса дали еврейският народ е изпълнил своята мисия в човешката познавателна еволюция, е необходимо да се отговори така: той я е изпълнил, защото народ, култивиращ известен монотеизъм, единобожие, е трябвало да съществува по-рано.
Но днес монотеизмът трябва да се проявява под формата на духовно познание.
Ето защо мисията се явява изпълнена. Ето защо тази еврейска мисия като такава, именно като еврейска, повече не е нужна в еволюцията и единствено правилно би било, ако евреите в резултат на асимилация от другите народи биха се разтворили в тях.
към текста >>
111.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на
познание
посредством десетте сефири стигнала до упадък.
Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите. По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука. Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно.
Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък.
Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините. Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири. Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса. Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина». Този тезис е бил установен от Маймонид[1].
към текста >>
При това той се изразявал образно, но даден образ философите възприемали сериозно и смятали, че Раймонд Лулий действително е имал предвид своеобразна рулетка, която се върти, за да се разбъркват картончета, докато рулетката, която е имал предвид, представлява не нещо друго, а свръхсетивно-то
познание
, осъществявано в главата!
Лулий е казвал на своите близки: всички вие сте станали празноглави, във вашите глави вече нищо няма, вашата глава - това е нищо. Вие трябва да вложите в главите си такива понятия, като тези десет сефири. След това трябва да се учите да въртите вашата глава от един сефир към друг, докато не се научите да използвате тези букви. Ето какво им повтарял Раймонд Лулий. Това е написано в неговите съчинения.
При това той се изразявал образно, но даден образ философите възприемали сериозно и смятали, че Раймонд Лулий действително е имал предвид своеобразна рулетка, която се върти, за да се разбъркват картончета, докато рулетката, която е имал предвид, представлява не нещо друго, а свръхсетивно-то познание, осъществявано в главата!
към текста >>
Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско
познание
не се получава.
става следното (не смятам, впрочем, да опровергавам, че такива неща биха могли да стават). Имате маса, около нея сядат хора, да кажем, осем човека. Те поставят ръцете си така, че с крайчеца на палците си докосват плота на масата и тя започва да подскача! След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи. В това се състоят спиритичните сеанси.
Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава.
Истинското познание трябва да се получи по някакъв различен начин. В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си. Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия. Ето защо те сядат около масата и й дават възможност да почуква, отначало А, после В, после С и т. н., после те образуват думи - в това и се състоят спиритичните откровения.
към текста >>
Истинското
познание
трябва да се получи по някакъв различен начин.
Имате маса, около нея сядат хора, да кажем, осем човека. Те поставят ръцете си така, че с крайчеца на палците си докосват плота на масата и тя започва да подскача! След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи. В това се състоят спиритичните сеанси. Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава.
Истинското познание трябва да се получи по някакъв различен начин.
В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си. Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия. Ето защо те сядат около масата и й дават възможност да почуква, отначало А, после В, после С и т. н., после те образуват думи - в това и се състоят спиритичните откровения. Тук мъдростта им се поднася даром, нали така, самите те не я достигат.
към текста >>
Такива хора се стремят към
познание
на духовния свят.
Но какво всъщност бихме могли да кажем на тези хора?
Такива хора се стремят към познание на духовния свят.
Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят. Духовете не могат да се видят. Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат тяло. И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко. Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин!
към текста >>
112.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
И така, следователно може, изхождайки от духовното
познание
, да се говори за кометите, дори за материалния им състав, дори за това, че в кометите се съдържа цианид, като впоследствие казаното се потвърждава.
И така, следователно може, изхождайки от духовното познание, да се говори за кометите, дори за материалния им състав, дори за това, че в кометите се съдържа цианид, като впоследствие казаното се потвърждава.
И това е само един пример.
към текста >>
113.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, новото знание, новото
познание
никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това.
Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията. Но на Изток това не може да стане.
Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това.
Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път. Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът. Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа. И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление. Но и европейците също, макар и в незначителна степен, страдат от това.
към текста >>
Ето още един пример, показващ, че Европа действително стига до това, сама да има духовно
познание
, духовна наука.
Ето още един пример, показващ, че Европа действително стига до това, сама да има духовно познание, духовна наука.
към текста >>
114.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Затова ние трябва отново да стигнем до духовното
познание
, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен.
Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука.
към текста >>
И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното
познание
.
Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора. Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата.
И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание.
Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание. Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Затова не трябва да се казва, че материализмът е лош, макар и да не е истинен. Материализмът, ако не е прекален, не е нещо лошо, благодарение на материализма човечеството може да се научи на много неща, които по-рано не е знаело.
към текста >>
Човек отново се връща към духовното
познание
.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука.
Човек отново се връща към духовното познание.
Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Затова не трябва да се казва, че материализмът е лош, макар и да не е истинен. Материализмът, ако не е прекален, не е нещо лошо, благодарение на материализма човечеството може да се научи на много неща, които по-рано не е знаело. Това е така.
към текста >>
115.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
116.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Само с помощта на духовното
познание
можем да се запознаем със социалните закономерности.
Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>
117.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното
познание
, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Бихме могли да наречем тези лекции диалог, доколкото съдържанието им, по настояване на Рудолф Щайнер, се определяше от самите работници. На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
към текста >>
118.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето
познание
.
Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти. И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия.
Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание.
Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, тогава и дума не може да става, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много, много по-мъдри, отколкото сме ние днес.
към текста >>
119.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Такива чисто външни признаци е неприемливо да се използват в процеса на
познание
: трябва да се прониква в същността на нещата.
Това, разбира се, са глупости. Веднъж вече съм ви говорил за това. Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например венерината мухоловка[3]. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато. Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има душа, защото ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната.
Такива чисто външни признаци е неприемливо да се използват в процеса на познание: трябва да се прониква в същността на нещата.
И тогава можем да кажем - знаейки в същото време, че миризмата на растението повтаря миризма, която вече я има във външния свят, - можем да кажем: растението се явява всъщност фин обонятелен орган. Даже човешкият нос, господа, представлява всъщност вид грубо растение.
към текста >>
По такъв начин се пристъпва към истинското
познание
за света.
По такъв начин се пристъпва към истинското познание за света.
И само когато нещата се изследват по подобен начин, се открива как човек се отнася към целия останал свят. Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек има нос, предназначен за обоняние, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят. Листата на растенията можем да сравним с езика на човека. Те могат да усещат света на вкус.
към текста >>
120.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното
познание
.
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси духовно-то начало.
Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното познание.
И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение. А основаното на грешно учение не може да се развива успешно.
към текста >>
И само с помощта на духовното
познание
можем да се запознаем със социалните закономерности.
Духовна тя ще успее да стане само в случай, че благоволи във всичко - било то картоф или комета - да търси духовно-то начало. Да се научим да изследваме нещата във взаимната им свързаност можем само благодарение на духовното познание.
И само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
Те трябва да бъдат познати истински; тогава ще се разбере, че въпросите, които изплуваха във връзка например с марксизма, се повдигаха с добри намерения, но почиваха на грешно учение. А основаното на грешно учение не може да се развива успешно.
към текста >>
121.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Но откъде може да се получи
познание
за това, как трябва да се обработват нивите?
Никога с помощта на пресмятания хората няма да могат да определят какви условия трябва да има на Земята; само когато се знае и нещо друго, само тогава ще се разбере, какви условия трябва да има на Земята. Ето как стои работата. И можем да кажем: да, по отношение на знанията за човека ние в нашето просветено време силно сме изостанали. Както неотдавна ви казах, на събранието на земеделците неотдавна констатираха, че в течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Причината за това е, че освен селяните, които още инстинктивно пазят старото знание, никой вече не знае ясно как трябва да се обработват нивите.
Но откъде може да се получи познание за това, как трябва да се обработват нивите?
към текста >>
122.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
НАГОРЕ