Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
Намерени са
4334
резултата от
1124
текста в
5
страници с точна фраза : '
Познание
'.
На страница
4
:
1000
резултата в
228
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Впрочем въпросното
познание
се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното
познание
, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият човек, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат.
Впрочем въпросното познание се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното познание, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият човек, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат.
към текста >>
Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“
познание
, човекът беше все още свързан с останалия свят.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос.
Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят.
А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
Да, такъв беше характерът на човешкото
познание
през онези древни епохи.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи.
С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло. Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг. Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос.
към текста >>
С помощта на своето образно
познание
, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи.
С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг. Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
Древното
познание
, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса.
Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното
познание
, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса. Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване.
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера.
Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>
Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко
познание
.
Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание.
Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм. Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание.
към текста >>
Истинското човешко
познание
е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм.
Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание.
Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм.
Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание.
към текста >>
Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко
познание
.
Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание. Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм.
Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание.
към текста >>
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно
познание
, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго
познание
.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои.
Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това
познание
.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието.
Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше
познание
.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание.
През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
През епохата на Старата Луна това висше
познание
беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание.
През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
В своето
познание
, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята.
Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят.
В своето познание, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята.
В своята мъдрост той се усещаше все още свързан с по-висшите сфери, а със земните си задачи се справяше малко или много инстинктивно.
към текста >>
Този напредък на човешкото
познание
, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим.
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим.
Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене. Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия. Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна Гърция.
към текста >>
Ако обаче вложим в сетивното
познание
на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер.
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия.
към текста >>
И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно
познание
, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман.
Днес човекът е в самия център на тази борба.
И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман.
Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство.
към текста >>
Но той може да излезе от там, само ако осъществи пълен обрат в душевната си нагласа, пълен обрат в духовното си
познание
, пълен обрат в своите познания и представи, които трябва да се изпълнят с действителните духовни сили, понеже Духът обхваща целия човек.
Но той може да излезе от там, само ако осъществи пълен обрат в душевната си нагласа, пълен обрат в духовното си познание, пълен обрат в своите познания и представи, които трябва да се изпълнят с действителните духовни сили, понеже Духът обхваща целия човек.
Ариман може да бъде преодолян, и след като Духът преодолява Ариман, той всъщност спасява Ариман.
към текста >>
2.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето
познание
не по друг начин, а като се вглежда в себе си.
И тогава ние заставаме пред формата на човешкото тяло и си казваме: Благодарение на своето мислене, доколкото то е свързано с главата, човек се обръща към целия Космос. И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло.
Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си.
И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“. Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си. Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос. В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен свят цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
към текста >>
Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно
познание
на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
Вие разбирате, че по този начин формата на човешкото тяло идва като един екстракт от целия Космос.
Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
към текста >>
3.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, насочван от това инстинктивно
познание
, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният живот се определя от Сатурн.
Вземете например окото един от сетивните органи: то изобщо нямаше да се развие като онзи съвършен физикален апарат, какъвто го знаем всички ние. То би останало недоразвито в някаква съвсем друга телесна част; би се включило например в даден мускул или кръвоносен съд. Така че ако човек би бил непрекъснато изложен на Слънчевите въздействия, той би могъл да развие своите очи, но не и другите сетива. Човекът дължи своите сетива на обстоятелството, че Сатурн който обикаля в най-външната орбита всъщност смекчава въздействията на Слънцето. Грубо казано, Сатурн „изсушава“ очната формация, благодарение на което възниква физикалният апарат.
Да, насочван от това инстинктивно познание, към което ние днес отново обръщаме поглед, древният човек беше убеден: сетивният живот се определя от Сатурн.
към текста >>
И би било във висша степен желателно, ако някога тези прагматични и психоаналитични теории бъдат заменени с едно действително и точно
познание
.
Да, днес определени хора изместват тези неща в областта на подсъзнанието... което си е чист мързел, и всички учени от рода на Уйлямс Джеймс, всички психоаналитици би трябвало да го знаят добре. Това „подсъзнание“ е едно съвсем негативно понятие. Извинете ме за израза, но то е просто един плювалник, побиращ всички неясни и необясними факти от живота. Всичко попада вътре, всичко се намества там, в тези скрити „провинции“ на душата, които после колко забележително! започват да „реагират“ по един или друг начин.
И би било във висша степен желателно, ако някога тези прагматични и психоаналитични теории бъдат заменени с едно действително и точно познание.
към текста >>
4.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Единствено с помощта на антропософското
познание
ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата.
към текста >>
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското
познание
се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот.
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот.
Точно от тези три лекции Вие ще разберете с какво дълбоко основание тук в лекционните цикли и навсякъде, където е възможно с какво дълбоко основание Антропософията се стреми към една синтеза, към едно хармонично сливане на религията, изкуството и науката. Обаче това сливане на религия, изкуство и наука е неосъществимо без да се извисим до една истинска космология, която непрекъснато да ни сочи и напомня, какво точно представлява човекът в своята форма и в своя живот.
към текста >>
5.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното
познание
издига човека горе в духовния свят.
Да имаме сетивни възприятия и да образуваме представи това означава, че ние не живеем в тялото.
Едно дълбоко непознаване на нещата е да вярваме, че едва имагинативното, инспиративното, или интуитивното познание издига човека горе в духовния свят.
Не, ако човек има сетивни възприятия или пък ако образува представи, той вече живее в духовния свят. Защото ние видяхме, че сетивните възприятия са свързани с мъртвата материя, с чисто физическите апарати на нашите сетивни органи, които са механично вградени в нашия организъм и оживяват едва след като бъдат проникнати от етерното тяло. Служейки си с тези физически апарати, ние стигаме до сетивните възприятия. До определено изживяване стига не физическият апарат, а духовните сили, които пулсират вътре в него. Според своята същност, съдържанието на сетивното възприятие е нещо духовно.
към текста >>
Единствено „предметното“
познание
, единственото ни се открива като непосредствена духовна дейност под формата на образи.
Сега вече Духът е навлязъл напълно в тялото. Интуицията действува в двигателно-веществообменния човек, инспирацията в ритмичната дейност, имагинацията в общия жизнен тонус.
Единствено „предметното“ познание, единственото ни се открива като непосредствена духовна дейност под формата на образи.
И само защото са „образи“, те могат да се слеят с образите на външния свят.
към текста >>
6.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Нека да сме наясно: Днес положението е такова, каквото го вижда не предубеденото антропософско
познание
и доказателства могат да се съберат от всяка научна дисциплина, стига човек да поиска.
И така, от брошурата на Мориц Бенедикт, Вие виждате каква е нагласата на днешното научно мислене спрямо това, което би трябвало да постигне самото то, и как разсъждава един лекар стигнал до тежък конфликт с колегите си поради своето високомерие който, макар и не-антропософ, съзира огромна дупка в претенциозния замък на днешното научно фарисейство.
Нека да сме наясно: Днес положението е такова, каквото го вижда не предубеденото антропософско познание и доказателства могат да се съберат от всяка научна дисциплина, стига човек да поиска.
към текста >>
7.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И онези тайни шествия на първите християни към Рим, бяха вдъхновени не от друго, а от духовното
познание
, че Рим охранява съкровището на Паладиума.
Да, римските посветени държаха Слънчевата тайна в ръцете си. Общо взето, висшите римски духовници, както и първите римски императори, например Август, даваха да се разбере, че Рим разполага с най-великия дар на света, поне външно и символично, защото Паладиумът беше вграден под масивните каменни основи на най-големия римски храм. Тази подробност знаеха само онези, които бяха запознати с най-дълбоките тайни на Римската империя. Но по съвършено друг, духовен път, това стана известно на онези, които имаха задачата да разпространяват християнството по света.
И онези тайни шествия на първите християни към Рим, бяха вдъхновени не от друго, а от духовното познание, че Рим охранява съкровището на Паладиума.
Да, тези неща могат да бъдат разбрани само по духовен път, а не с помощта на историята.
към текста >>
8.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното
познание
, която наричаме имагинация.
По време на сън, както знаем, астралното тяло също е вън от физическия човек. Да, по време на сън, чувствата също потъват в плътния мрак на безсъзнанието. Обстоятелството, че по време на сън човек „губи“ своето съзнание, може да породи у нас известно колебание относно външните изразни форми на физическото и етерното тяло. Нека засега да не отговаряме на този въпрос. Ние имаме представа за човека най-вече благодарение на неговото физическо тяло.
Етерното тяло, както се убеждаваме вече толкова години наред, може да се окаже недостъпно за хората, които по една или друга причина, пропускат да развият онази степен на свръхсетивното познание, която наричаме имагинация.
Нека засега да оставим настрана физическото и етерното тяло. Нас ни интересува Азът, като изграден от елементите на волята, и астралното тяло, като изградено от елементите на чувствата.
към текста >>
И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено
познание
, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния свят вън от спящия човек? Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек.
И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
към текста >>
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното
познание
на древните епохи както и онова инстинктивно
познание
, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука.
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука.
В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно. Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването. След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение. Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37). Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни.
към текста >>
В моралните максими на инстинктивното
познание
е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно.
Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука.
В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно.
Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването. След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение. Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37). Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни.
към текста >>
Ние съвсем не искаме да спорим за верността на този афоризъм, но от гледна точка на природонаучното
познание
, тук се потвърждава: Това, което пронизва будния човек, то изобщо не може да бъде „регистрирано“ със средствата на природонаучното мислене; дори и за природонаучното мислене, спящият човек изглежда нещо съвсем различно от будния човек.
Ние съвсем не искаме да спорим за верността на този афоризъм, но от гледна точка на природонаучното познание, тук се потвърждава: Това, което пронизва будния човек, то изобщо не може да бъде „регистрирано“ със средствата на природонаучното мислене; дори и за природонаучното мислене, спящият човек изглежда нещо съвсем различно от будния човек.
към текста >>
9.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
На пръв поглед, официалната наука познава добре човешкото физическо тяло, но това „
познание
“ е само привидно.
На пръв поглед, официалната наука познава добре човешкото физическо тяло, но това „познание“ е само привидно.
Защо официалната наука например изобщо не подозира колко много се различава двигателно-веществообменния човек от човека-глава. Според своето физическо устройство, човекът-глава е като едно отражение и последица на това, което човек е изживял между смъртта и поредното си ново раждане. Тук ние отново би трябвало да се абстрахираме от мащабите; това значително, ще улесни нашата работа.
към текста >>
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно
познание
до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
Ако обаче се прехвърлим обратно зад тази интелектуалистична епоха и отправим поглед към онези древни религии, които насочваха човека дори и през Средновековието озарявайки го не само с вяра, но и с позна ние, ако отправим поглед към техните култови свещенодействия, ние ще се убедим колко близко е цялото това инстинктивно познание до антропософския стремеж отново да навлезем в духовния свят, но вече с ясно и будно съзнание.
И сега аз трябва да заявя: Ако човек се издигне до инспирацията и стигне до мисълта, че „спейки, астралният човек става съдник на душата“, той може да открие как срещу него застава като един адекватен образ това, което Микеланджело е изобразил в „Страшния съд“ на Сикстинската капела. В сцените на „Страшния съд“ напира нещо от най-древните времена на човечеството, и то е приело християнска форма само между другото. Приемайки християнска форма, то влиза вече в рамките на традицията. Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата.
към текста >>
Вие разбирате, че след като Антропософията воюва за дълбоко и ясно човешко
познание
, подобни исторически факти трябва да се припомнят на хората в тяхното истинско значение.
Вие разбирате, че след като Антропософията воюва за дълбоко и ясно човешко познание, подобни исторически факти трябва да се припомнят на хората в тяхното истинско значение.
Това е необходимо, скъпи мои приятели, защото срещу Вас се отправят всевъзможни и отвратителни нападки; те възникват тук, в непосредствената близост на „Ecclesia catholica Romana“, обаче нали се досещате в нея работи духът на Ариман. Тъкмо поради този ариманически дух ние не трябва да си въобразяваме, че „Ecclesia catholica non Romana“ e спотаила в себе си съкровищата на вечната мъдрост. В наскоро изнесения лекционен цикъл, определен за теолози, се оказа, че мнозина от участниците почувствуваха видимо облекчение от самия девиз на Хайнрих II „Ecclesia catholica non Romana“, вероятно от един дълбок интелектуалистичен импулс, целящ да задълбочи протестантския копнеж на тези хора. Обаче ние днес сме поставени в такава ситуация, която налага да се освободим от рационализма, както впрочем и от световното господство на Римската църква. Човечеството отново трябва да се обедини в името на своя общ духовен живот, който съвсем няма да претендира за властта и монопола на една международна институция.
към текста >>
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското
познание
, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи.
Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят.
към текста >>
Ние сме длъжни да черпим от дълбините на антропософското
познание
винаги, когато става дума за човека и преди всичко, за съзнанието на нашата епоха.
Обаче това, което се случи тогава, е превърнато днес малко или много в ежедневие. Само че антропософското съзнание е длъжно да различава безпогрешно истината от лъжата, дори. и там, където това разграничаване е напълно скрито под натиска на общоприетото мнение.
Ние сме длъжни да черпим от дълбините на антропософското познание винаги, когато става дума за човека и преди всичко, за съзнанието на нашата епоха.
към текста >>
10.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво
познание
, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето
познание
има вече в аванс значение за бъдещето.
Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето.
Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух. Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
към текста >>
11.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето
познание
, за нашето външно
познание
, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така.
Вие знаете, разбира се, че сега съществува нещо, наречено "Теология". Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката. Да разгледаме тогава тази теология, която се оформи малко по малко в своята истинска същност, едва в по-късния период на св. Августин не може да бъде разбран с помощта на тази теология, или поне не може да бъде разбран точно, докато всичко което предшества, също, всичко, което не може повече да бъде разбрано чрез тази теология.
Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така.
Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах. Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут. "Денис Ареопага учението за йерархиите" неприведена в Гьотеанума № 50, 51, 52 от 23 и 30 юли 1922г./. Ще намерите също и останалата част от есето в продължението му в един от следващите номера. Там ще намерите също съвсем точно изложен начина да са поставени по отношение на света в първите векове на християнската ера: те бяха съвсем различни от тези на ІХ, Х и следващи векове.
към текста >>
Когато се издигнем до имагинативното
познание
, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното
познание
сме отнесени в недрата на духовни процеси.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси.
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата.
към текста >>
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното
познание
, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси.
Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план.
Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи. Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание. После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес.
към текста >>
Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното
познание
.
Когато се издигнем до имагинативното познание, забелязваме все повече и повече и чрез целия този процес на издигне към имагинативното познание сме отнесени в недрата на духовни процеси. Че целият душевен живот така бива носен в недрата на тези процеси, докато ние се издигаме до имагинативното познание, се представя пред нас така, сякаш сме влезли във връзка със същности, които не живеят на физически план. Виждането чрез органите на сетивност представя и тогава имаме опитност с изчезването, така да се каже, на всичко, що е сетивно виждане. Но целият процес се представя пред вас така сякаш същности от висш свят ви помагат; даваме си сметка, че трябва да схващаме тези същности като същите тези, които са разглеждани в древната теология като Ангелои, Архангелои и Архаи.
Тогава бих могъл да кажа, че тези същности ви помагат да се издигнете до имагинативното познание.
После, така, както се отварят облаците, светът на сетивата се отваря и погледът прониква зад света на сетивата. А зад света на сетивата, се отваря тогава това, което можем да наречем инспирация, зад този свят на сетивата се открива тогава втората йерархия, йерархията се открива на Екскузиаи, на Динамис, на Кариотетес. Тези творчески същности, които подреждат света, се представят на познанието, инспирирано от душата. И когато после, възнесението продължава до интуицията, тогава се появява първата йерархия Тронове, Херувими, Серафими. Това са възможностите да се постигне директно, отново, чрез духовно развитие, онова, което чувахме, в действителност да се изразява в древните теологии чрез наименованията на Първата, Втората, Третата йерархия.
към текста >>
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма
познание
за тях.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят. Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с
познание
за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен.
После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
Чрез своя собствен път на
познание
, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае.
Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят. Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят. Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук.
Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае.
Записано беше в писмени документи или поддържано от традицията, но под формата на догми и сковано. Намираше се, значи, там горе / в рисунката/ и неговото запазване става тогава религиозната изповед. Там се съдържаше това, което можеше да се каже за духовната реалност. Там беше. И човек стигаше все повече и повече до съзнанието за това: не трябва да се опира до това, което беше казано за там горе чрез незнайно какви откровения, които не могат да бъдат вече проверени.
към текста >>
12.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко
познание
, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях.
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях.
И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко. Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин. Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
към текста >>
И суровата схоластика на разделянето на човешкото
познание
, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко.
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях.
И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко.
Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин. Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
към текста >>
Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко
познание
, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях. И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко. Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин.
Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
към текста >>
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в
познание
чрез откровението, в свръхсетивното
познание
, което той овладява само до определена степен.
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Шилер представя едно знание чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в реалност, докато самото то стига само до реалността на външността в красотата.
към текста >>
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в духовно
познание
.
Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в духовно познание.
към текста >>
13.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха
познание
за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано.
Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
Това постановление по повод човешкото
познание
, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница.
Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието.
Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница.
към текста >>
Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото
познание
.
В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини. Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско. Тогава догми те ще престанат да бъдат догми.
Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание.
От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми. Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
към текста >>
От факта, че човешкото
познание
бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми.
В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини. Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско. Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание.
От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми.
Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
към текста >>
Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото
познание
, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско. Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание. От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми. Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност.
Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
към текста >>
14.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за
познание
на човека, ограничен в главата си.
Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново познанието, но този път за са мия човек. Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете. Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност.
Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората.
към текста >>
Така че, това е,следователно, общата предопределеност на човечеството да се освобождава все повече и повече от етерното тяло и да постига
познание
за човека.
Така, човекът е на пътя към познанието за човека, защото взема малко по малко своята изходна точка вън от човека.
Така че, това е,следователно, общата предопределеност на човечеството да се освобождава все повече и повече от етерното тяло и да постига познание за човека.
Но това, естествено, е нещо, което е свързано с определена опасност. Губи се малко по малко или най-малко съществува възможността да се изгуби, връзката с етерното тяло. В космичната предопределеност на човечеството, то беше предотвратено именно чрез Мистерията на Голгота. Докато човек видя някога определеността на боговете отвън, занапред той е потенциално способен да вижда своята собствена космична предопределеност на човека. Но, от факта, че се освобождава все повече и повече от самия себе си и че Мистерията на Голгота се разбира така, както горещо препоръчваше апостол Павел: "Не аз, а Христос в мен", човек влиза отново в човешка та същност чрез своята връзка с Христос.
към текста >>
Но трябва именно чрез духовното
познание
, да се открие перспективата позволяваща да се постигне
познание
за това, което е от значение за Христос в Исус.
Но трябва именно чрез духовното познание, да се открие перспективата позволяваща да се постигне познание за това, което е от значение за Христос в Исус.
Защото само така, като се излезе от връзката с човека и се гледа само навън, стана възможно, чрез завоя, който определя връзката с Христос, да се гледа отново човека и самото човечество с интерес, чрез завоя, който определя разбирането на Мистерията на Голгота.
към текста >>
15.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно
познание
за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното
познание
и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга.
към текста >>
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното
познание
, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично. Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот.
към текста >>
Защото Освалд Шпенглер би имал точно толкова правото да напише историята, тогава труфи растението с едно
познание
на "кога?
И ето, че растението започва сега не само своя сън, а и да "познава" в своя блажен сън. Намираме се пред едно предположение, например, което би било долу-горе такова: този сън, който е смятан, че се разпространява в човешката еволюция като един продължителен прилив за историята би могъл също да започне сега да става пробуждане.
Защото Освалд Шпенглер би имал точно толкова правото да напише историята, тогава труфи растението с едно познание на "кога?
" и "защо? ". Още повече, състоянието на сън, в което е растението, има даже изключително интересни качества: "Напорът на първите малки зелени връхчета, излизащи от зимната земя, издуването на пъпките, цялата сила, предизвикваща растежа, разпръскването на аромата, проявяването, узряването: всичко това е желание да се изпълни една съдба и питане, стремящо се непрекъснато към "кога? "* /*Ибид/.
към текста >>
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме
познание
за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво! И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята.
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
към текста >>
16.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това
познание
за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук.
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това познание за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук.
Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване. Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание. Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща. Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното.
към текста >>
Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното
познание
.
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това познание за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук. Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване.
Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание.
Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща. Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното.
към текста >>
Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича
познание
чрез посвещение; това
познание
беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха.
Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха.
Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа.
към текста >>
Този, който има
познание
чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото
познание
чрез посвещение е една висша степен на обикновеното
познание
.
Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание.
То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне познание чрез посвещение. Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава познание чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това познание чрез посвещение.
към текста >>
То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне
познание
чрез посвещение.
Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание.
То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава познание чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това познание чрез посвещение.
към текста >>
Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава
познание
чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това
познание
чрез посвещение.
Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание. То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава познание чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това познание чрез посвещение.
към текста >>
Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това
познание
чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието.
Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това познание чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието.
Ние мислим, например, смятаме, че узнаваме нещо чрез нашите мисли. Там, когато се приема като мислещи същества, ние сме субектът. Търсим обектите, наблюдавайки природата, наблюдавайки човешкия живот, експериментирайки. Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да дойдат към нас.
към текста >>
В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското
познание
чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си.
Ние сме субектът; това, което идва към нас, са обектите. При човека, който търси познанието чрез посвещение се явява една тотално различна ориентация. Той трябва да се възприеме, в качеството си на човек, като обект и за този обект, човекът, той трябва да търси субекта. Ето, значи, тази пълна противоположност, която трябва да се получи. В обикновеното знание ние се усещаме като субекти, ние търсим обектите, които са вън от нас.
В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското познание чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си.
Но тогава това е материята на познанието, което идва едва по-късно.
към текста >>
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това
познание
чрез посвещение, тръгва от мисленето.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето.
Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне
познание
чрез посвещение.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето.
Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите.
към текста >>
Напротив, модерното
познание
чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал.
Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи. Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение.
Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал.
Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси
познание
за свръхсетивните светове.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове.
Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака. Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си.
към текста >>
Тези, които търсят свръхсетивното
познание
не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове. Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака. Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания.
Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си.
Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване. На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri? и на английски език Occult Science An Outline.
към текста >>
На основата на едно
познание
като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване.
На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
и на английски език Occult Science An Outline.
към текста >>
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно
познание
.
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание.
Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот. Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание. Така както в активния живот човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си.
към текста >>
Ако искаме да имаме
познание
за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща.
Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности.
към текста >>
От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно
познание
.
Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват.
От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно познание.
към текста >>
Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от
познание
за моралната подредба на света.
Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света. Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда. Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите.
Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света.
Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание. Мога само да нахвърля това.
към текста >>
Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното
познание
.
Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света. Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда. Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите. Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света.
Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание.
Мога само да нахвърля това.
към текста >>
Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на
познание
, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното
познание
: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши.
Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на познание, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното познание: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши.
Сега, болката става едно космическо страдание с цялото настоящо страдание на основата на съществуванието.
към текста >>
Всеки човек, постигнал някакво
познание
би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото. Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието. Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието.
Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
към текста >>
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото
познание
, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното
познание
.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание.
Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
към текста >>
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното
познание
, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта.
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Той се връща тогава в своето тяло с това
познание
, щом го е трансформирал в понятие.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие.
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
17.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно
познание
чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта.
За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
Хелен Келер има един различен чувствен свят, един различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно
познание
за езика.
Хелен Келер има един различен чувствен свят, един различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно познание за езика.
Без него, ние не бихме развили представата за Аза. Развиваме я от факта, че можем да поставим дясната ръка върху лявата, по-специално, когато поставяме един върху друг симетричните крайници. Така, ние развиваме също една фина представа за Аза, защото кръстосваме очните оси на двете очи, когато визираме един обект. Така както кръстосваме ръцете, така кръстосваме и двете очни оси. Когато гледаме нещо, винаги кръстосваме очите.
към текста >>
18.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно
познание
духовното.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното.
Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл. И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за
познание
и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец.
И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец. И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца.
И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец.
Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*. Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей", Париж, Триади 1981/.
към текста >>
Но духовната наука, духовното
познание
може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части.
Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
към текста >>
В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно
познание
за своето душевно същество; те имаха
познание
за това, което не може да умира.
Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото.
В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира.
Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта. Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата.
към текста >>
Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно
познание
, се представя с пълна сила на душата.
Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа.
Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата.
Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата.
към текста >>
Ето какво трябва да намерим в едно духовно
познание
, в едно ново
познание
чрез посвещение.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение.
Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
Нашето
познание
ще остане едно мъртво
познание
, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо
познание
, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
към текста >>
Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето
познание
, има вече в аванс едно значение за бъдещето.
Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето.
Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух. Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
19.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И абсолютно не бива де се губи предвид това, че е, разбира се възможно, даже при модерното
познание
чрез посвещение да се гледат с прецизност и проникновеност значимите процеси, които протичат в човека между заспиването и пробуждането, че тези процеси, все пак, не протичат само при посветения, а при всички хора; че еволюцията на всички хора зависи от тези процеси.
От момента на заспиване до момента на пробуждане, безброй много неща стават в човешкото същество. И даже по-голямата част от нещата, които духът трябва да извърши в земното съществувание, през човешко то същество може да предприеме със самото себе си и с нещата. По време на състоянието на сън, в човешката еволюция се провежда всичко, което висши духовни същества предприемат с човешката душа, за да отведат човека до обходи цялостността на своята еволюция в недрата на земното съществувание.
И абсолютно не бива де се губи предвид това, че е, разбира се възможно, даже при модерното познание чрез посвещение да се гледат с прецизност и проникновеност значимите процеси, които протичат в човека между заспиването и пробуждането, че тези процеси, все пак, не протичат само при посветения, а при всички хора; че еволюцията на всички хора зависи от тези процеси.
Посветеният може само да привлече внимание то върху тези процеси. Но що се отнася до усещането, до изпитването на тяхната значимост, малко по малко всички хора би трябвало да го направят в човешкото съществувание, що се отнася до разсъждаването им за значението на това земно съществувание.
към текста >>
Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно
познание
по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно
познание
за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота.
Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око! И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения.
Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота.
Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
към текста >>
Светът би останал несъвършен, ако имаше този начин на стремеж към познанието, ако човекът се придържаше само към положението на Буда, за да постигне
познание
.
Светът би останал несъвършен, ако имаше този начин на стремеж към познанието, ако човекът се придържаше само към положението на Буда, за да постигне познание.
През времето на Гърция вече, човешкото същество трябваше да влезе във връзка също със силите, с които човек влиза във връзка, когато се развива в посока към констелациите, намиращи се според момента под Земята.
към текста >>
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме
познание
по история.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история.
Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено. Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
към текста >>
Така както някога хората отправяха своето
познание
само към висшите светове това, което можете добре да наблюдавате в състоянието на Буда; така, по-късно, хората търсейки една космология, го прочетоха в еволюцията на Земята и бяха посветени в истинските Мистерии на гърците, това, което гръцкият мит разказва често на определени важни именити места; така, след като хората изучиха така Мистериите на небето – Мистериите на Земята в науката, излязла от посвещението, имаме нужда от една модерна наука на посвещението, която да може, така да се каже, да се колебае в ритъм между небето и Земята, която да изпита небето, когато иска да се осведоми за Земята и да пита Земята, когато иска да се осведоми за небето.
Така както някога хората отправяха своето познание само към висшите светове това, което можете добре да наблюдавате в състоянието на Буда; така, по-късно, хората търсейки една космология, го прочетоха в еволюцията на Земята и бяха посветени в истинските Мистерии на гърците, това, което гръцкият мит разказва често на определени важни именити места; така, след като хората изучиха така Мистериите на небето – Мистериите на Земята в науката, излязла от посвещението, имаме нужда от една модерна наука на посвещението, която да може, така да се каже, да се колебае в ритъм между небето и Земята, която да изпита небето, когато иска да се осведоми за Земята и да пита Земята, когато иска да се осведоми за небето.
към текста >>
Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното
познание
чрез посвещение.
Но човек ще постигне това само ако зачете следното нещо. Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно единство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек. Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните сетива, които можем да си обясним с усета свързан със сетивата.
Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното познание чрез посвещение.
Човек би казал това: това познание чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса.
към текста >>
Човек би казал това: това
познание
чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса.
Но човек ще постигне това само ако зачете следното нещо. Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно единство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек. Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните сетива, които можем да си обясним с усета свързан със сетивата. Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното познание чрез посвещение.
Човек би казал това: това познание чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса.
към текста >>
Помислете само до каква степен е станало текущо днес противопоставянето на всяко
познание
, което се представя в света: това е моята гледна точка.
Помислете само до каква степен е станало текущо днес противопоставянето на всяко познание, което се представя в света: това е моята гледна точка.
И хората казват: това е моята гледна точка, без да се разви ват по някакъв начин. Всеки изтъква своята гледна точка именно, изхождайки от точката, която заема в света точно в момента, в който казва това. И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше познание, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция.
към текста >>
И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше
познание
, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция.
Помислете само до каква степен е станало текущо днес противопоставянето на всяко познание, което се представя в света: това е моята гледна точка. И хората казват: това е моята гледна точка, без да се разви ват по някакъв начин. Всеки изтъква своята гледна точка именно, изхождайки от точката, която заема в света точно в момента, в който казва това.
И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше познание, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция.
към текста >>
Ако възможността да се завоюва модерното
познание
основно се е появила в последната третина от ХІХ век, твърде по-рано действаха противоположните сили, които искаха да създадат преди всичко между хората голямо изравняване, голямо уеднаквяване, даже в областта на духа.
Ако възможността да се завоюва модерното познание основно се е появила в последната третина от ХІХ век, твърде по-рано действаха противоположните сили, които искаха да създадат преди всичко между хората голямо изравняване, голямо уеднаквяване, даже в областта на духа.
Би могло да бъдат цитирани много хора, при които беше действаща тази враждебност към модерното посвещение.
към текста >>
Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско
познание
за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur.
Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен живот.
Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско познание за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur.
Всеки спомен трябва да бъде изграден върху това, което може да дойде в нас, когато отправяме поглед върху света, където Христос става нашият водач в несъзнателното, така както го описах днес.
към текста >>
20.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Но за мен това е
познание
, не просто вяра.
То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно. Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество! Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате.
Но за мен това е познание, не просто вяра.
Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели.
към текста >>
21.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Имагинативно
познание
на духовно-душевното.
Имагинативно познание на духовно-душевното.
Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност. Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация. Преход от изживяване към откровение на духовния Космос. Стремежът към ново въплъщаване. Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева сфера.
към текста >>
Ново отношение днес към светлината: подвижно
познание
.
Характеристика на древната светла епоха. Същност на болестта и здравето, отношение на човека към светлината. Болест и лечение през светлата и тъмната епоха.
Ново отношение днес към светлината: подвижно познание.
Христовото събитие и оживяването на мъртвата светлина.
към текста >>
Екзактно
познание
за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
към текста >>
Възпитателско изкуство чрез
познание
за човека
Възпитателско изкуство чрез познание за човека
към текста >>
Смисъл на духовнонаучното
познание
.
Смисъл на духовнонаучното познание.
Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
към текста >>
Духовно
познание
в земното създава светлина за живота след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
22.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно
познание
е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта.
Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
Именно защото антропософското
познание
се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за
познание
.
Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание.
Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
към текста >>
Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно
познание
.
Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание.
Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
към текста >>
Чрез този особен начин на
познание
, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
към текста >>
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното
познание
, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането.
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането.
От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание.
към текста >>
Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното
познание
.
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка.
Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание.
Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание.
към текста >>
Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното
познание
.
Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън.
Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание.
Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише.
към текста >>
Мракът започва да става светъл и с имагинативното
познание
вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние.
Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание.
Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние.
По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише.
към текста >>
По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното
познание
.
По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние.
По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание.
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише.
към текста >>
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното
познание
се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание.
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише.
към текста >>
Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до
познание
за душевния живот.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища.
Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот.
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава.
към текста >>
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил
познание
за съня по съвсем друг начин.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот.
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин.
Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността.
към текста >>
Който наистина постигне
познание
за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското
познание
за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин.
Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват.
Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността. През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането.
към текста >>
Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното
познание
, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно.
Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно.
Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността. През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането.
към текста >>
Имагинативното
познание
не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата.
Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.?
към текста >>
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното
познание
, а е необходимо инспиративното, инспирираното
познание
.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание.
Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх.
към текста >>
А инспирираното
познание
може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически.
А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват.
към текста >>
Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното
познание
.
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие. В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание.
Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
към текста >>
23.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Знаете, че това, което е налице като
познание
в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно
познание
.
Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е. на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие. Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н.
Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване. И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
към текста >>
Постигне ли човекът имагинативното
познание
- него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло.
към текста >>
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното
познание
съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни.
към текста >>
Съзряното чрез имагинативното
познание
не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване.
към текста >>
Пред имагинативното
познание
много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство.
към текста >>
При имагинативното
познание
можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм.
Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм.
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум.
към текста >>
Имагинативното
познание
съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор.
Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека.
към текста >>
Това имагинативно
познание
няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно
познание
има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е.
Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е.
тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека.
към текста >>
Това е първото, което постигаме като съзерцание, когато се издигнем до имагинативното
познание
.
Това е първото, което постигаме като съзерцание, когато се издигнем до имагинативното познание.
към текста >>
А инспиративното
познание
ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм.
към текста >>
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото
познание
познавателно гледаме в предземното съществуване.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване.
Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята.
към текста >>
Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното
познание
, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание.
Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното познание, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание.
След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание. Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание.
към текста >>
Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното
познание
, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото
познание
.
Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното познание, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание. След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание. Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство.
Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание.
В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване.
към текста >>
Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното
познание
, той прави огромни открития.
Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм. Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот.
Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития.
Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
към текста >>
За това не е можело да помогне някое външно абстрактно
познание
или теория.
А какво е довело до по-нататъшния действителен напредък на човечеството?
За това не е можело да помогне някое външно абстрактно познание или теория.
Да помогне е могло единствено Съществото, живяло преди само в надсетивните светове, което е посрещало хората, когато между смъртта и раждането те са пристъпвали в надсетивното, можело е да помогне само ако Съществото би слязло на Земята, така че земният човек още на Земята да може да се свърже с него. А слизането долу е Събитието на Голгота. Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното битие.
към текста >>
24.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко
познание
представлява едно голямо единство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат.
Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко познание представлява едно голямо единство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат.
Вина има именно формата, която е придобила науката на настоящето, която изобщо не знае, че духът трябва да се проследи до най-външните разклонения на материята и едва тогава светът постепенно може да се разбере. Едва тогава човек се научава да се издига до едно наистина религиозно схващане на света, докато иначе то многократно остава само егоистично схващане, което спекулира с егоистичните мотиви на човека, но не иска да навлезе в познанието, поради което ние стигаме изцяло до упадък, а не до възход на цивилизацията.
към текста >>
25.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо
познание
.
За този, който може да възприема в духовния свят, нашето време действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните времена винаги е посочвала този важен преход. В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха. Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване.
Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание.
В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
към текста >>
В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното
познание
трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха. Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване. Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание.
В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
към текста >>
Върху каква основа е било изграждано човешкото
познание
в тогавашното време?
Защо обаче хората са можели изобщо да постъпват по този начин? Можели са, защото са имали ясна представа за човешкото етерно тяло. В онези древни времена не се е разглеждало само физическото човешко тяло, а се виждало и етерното тяло, то се е виждало светещо. Човекът е бил светлинно същество и както днес от изгледа на плътта се преценява, че някой е болен, ако например е блед, така здравословното състояние тогава се е преценявало според етерното тяло, според оцветяването, когато например е ставало червено, синьо или зелено.
Върху каква основа е било изграждано човешкото познание в тогавашното време?
Върху светлината, върху това, което в човека е било светлината. Трябва да се вземе съвсем буквално, че тогава е била светлата епоха, времето, в което наистина се е възприемало това, което в човека е живяло като светлина.
към текста >>
Сега ние трябва отново да си изградим познанието, етерното
познание
във външния свят, именно в растителния свят.
Сега повече не се вижда нищо от тази светлина. Възприема се само къде има вещества и човек се придържа към мъртвата светлина. Но тази мъртва светлина има за човека първоначално само абстрактни понятия, донесла е само интелектуализма. Днес обаче стоим в прехода към необходимостта отново да опознаем светлината по нов начин. Преди човекът е знаел, че има светлото етерно тяло.
Сега ние трябва отново да си изградим познанието, етерното познание във външния свят, именно в растителния свят.
към текста >>
Това се представя пред нас; всичко трябва да премине в подвижно
познание
.
Той диагностицира така, че предпочита отвън да очертае контурите на сърцето, на това, което е готов физически орган. Не става въпрос толкова да се види външния готов орган, защото той е просто един орган, който винаги се променя и подменя. И това подменяне е вътрешно подвижно и ако го начертая, е всъщност все едно, че чертая светкавица, то се намира в непрекъсната подвижност. Ако искам да разбера човека, трябва да го обхвана в неговата подвижност. А тази подвижност днес я намирам само когато разбера целия свят и въз основа на това също и човека.
Това се представя пред нас; всичко трябва да премине в подвижно познание.
Преди всичко още в училище трябва да започнем с подвижността. Нещо ужасно е, когато учим децата в училище на неподвижност. Винаги ми тежи, когато децата, да речем, имат някакъв готов триъгълник, с който могат да направят различни неща. Това застинало нещо всъщност е едно нищо. Би трябвало да има нещо подобно, където триъгълникът се измества.
към текста >>
26.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но за над сетивното
познание
тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността.
Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно
познание
, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса.
Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание. А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността. Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие. Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното.
към текста >>
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно
познание
.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи. И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски.
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание.
Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо.
към текста >>
Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното
познание
можем да представляваме за света.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи. И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила.
Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света.
То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
То задоволява само нашето
познание
и трябва някога да се появи.
И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света.
То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи.
Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това
познание
не е необходимо.
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи.
Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо.
Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
27.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Пред вас положително не е необходимо да обяснявам как познанията, за които днес искам да говоря, са спечелени чрез това екзактно ясновидство, което съм описвал вече тук, в Лондон.[2] Предполагам, че ще приемете това, което ще кажа, като изхождащо от това екзактно ясновидско духовно-научно
познание
.
Наистина е така, че човекът, който познава човешкия живот само от дневната му страна, познава само половината на този човешки живот, защото най-важното се случва по време на съня.
Пред вас положително не е необходимо да обяснявам как познанията, за които днес искам да говоря, са спечелени чрез това екзактно ясновидство, което съм описвал вече тук, в Лондон.[2] Предполагам, че ще приемете това, което ще кажа, като изхождащо от това екзактно ясновидско духовно-научно познание.
към текста >>
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно
познание
, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят.
Днес искам първо да ви опиша от една друга страна как протича изживяването между заспиването и събуждането. Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот.
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят.
Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения. В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
28.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
То е почерняло, защото аз, Слънчевият бог, не съм на него, а съм слязъл и съм се свързал със Земята.» И ако тогава с цялата си вътрешна отдаденост, с изостреното
познание
за това, което идва именно от Мистерията на Голгота, пристъпим към Христос, тогава Слънцето не се просветлява - то остава черен диск, но започва да прави доловимо това, което Христос ни казва и ние узнаваме за родството на Христос със Слънцето.
Ние сме насочени към Христос, който като духовно същество, свързано с Мистерията на Голгота, стои там и казва: «Не се отчайвай, че Слънцето е станало черно.
То е почерняло, защото аз, Слънчевият бог, не съм на него, а съм слязъл и съм се свързал със Земята.» И ако тогава с цялата си вътрешна отдаденост, с изостреното познание за това, което идва именно от Мистерията на Голгота, пристъпим към Христос, тогава Слънцето не се просветлява - то остава черен диск, но започва да прави доловимо това, което Христос ни казва и ние узнаваме за родството на Христос със Слънцето.
Макар да остава черен диск, Слънцето се превръща в известен смисъл в такова същество, което ни прави способни да чуем Христос, когато сме си изработили истинско душевно отношение към него.
към текста >>
29.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Инициационното
познание
показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот.
Инициационното познание показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот.
То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот. Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир. Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло.
към текста >>
Инициационната наука, инициационното
познание
може да задържи картинните образи, които се представят по този начин в етерното тяло най-много три до четири дни, след това те изчезват и ако човек иска да запази някаква връзка с него, трябва да се завърне във физическото си тяло, за да може да задържи етерното тяло.
То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот. Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир. Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло.
Инициационната наука, инициационното познание може да задържи картинните образи, които се представят по този начин в етерното тяло най-много три до четири дни, след това те изчезват и ако човек иска да запази някаква връзка с него, трябва да се завърне във физическото си тяло, за да може да задържи етерното тяло.
Така етерното тяло изчезва няколко дни след смъртта, но чрез това, човек сам се враства все повече и повече в звездния свят.
към текста >>
Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото
познание
.
Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот.
Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание.
Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил. Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството. Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят.
към текста >>
Следователно врастването в духовното
познание
е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство.
Следователно врастването в духовното познание е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство.
Другата страна обаче е тази, която произлиза за човешката душевност, за човешката душа от едно истинско честно проникване с науката за духа и това е, че фактически, докато се разпространява светлината на тази наука за духа, тази светлина не остава само теория, а се влива в човешкото чувстване и остава там като разпространяваща се човешка любов.
към текста >>
В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното
познание
, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
Това означава, че по това време Михаил е действал в силите на Яхве. Той е бил служител на Яхве. Той се е борил срещу това, което е трябвало да бъде победено като ариманична мощ, за което говорих през последните дни. В нашата епоха Михаил е определен все повече и повече да става служещо на Христос същество. Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята.
В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Защото светлината на духовното
познание
свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо.
Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
Разпространява ли се все повече и повече духовното
познание
на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо. Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност.
Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
30.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ЕКЗАКТНО
ПОЗНАНИЕ
ЗА НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ В СМИСЪЛА НА АНТРОПОСОФСКАТА НАУКА ЗА ДУХА
ЕКЗАКТНО ПОЗНАНИЕ ЗА НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ В СМИСЪЛА НА АНТРОПОСОФСКАТА НАУКА ЗА ДУХА
към текста >>
То се постига по екзактен начин, както се изследва природата с обикновеното
познание
.
При антропософската наука за духа, както се има предвид тук, тези способности трябва да се изведат от душата по такъв начин, че преди човекът да се насочи към познанието, трябва да приложи методите върху своето собствено развитие, да си служи екзактно с тях именно при това собствено развитие. Човек се подготвя за виждането във висшия свят така, че подготовката, която извършва със самия себе си, предпоставя точния метод. Затова е възможно, както вече си позволих да кажа в тази зала при последните си лекции, да се стигне по този начин до едно екзактно, точно ясновидство.
То се постига по екзактен начин, както се изследва природата с обикновеното познание.
към текста >>
Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето
познание
, това означава два до три дни.
Това, което посветеният предварително изживява в познанието, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло.
Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни.
към текста >>
Искам, както вече казах, да изяснявам от време на време само някои от методите на съвременния посветен, чрез които той получава екзактно
познание
за висшите светове.
Едно такова съизживяване може да бъде постигнато за опознаването на висшите светове.
Искам, както вече казах, да изяснявам от време на време само някои от методите на съвременния посветен, чрез които той получава екзактно познание за висшите светове.
Останалото можете да намерите в споменатата книга.
към текста >>
Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното
познание
е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове.
Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото. Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо. Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н. Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание.
Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове.
Ние се чувстваме в общия живот на Космоса. Виждаме света от гледната точка на всеобщия живот в Космоса.
към текста >>
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето
познание
и висшия живот, е свободното движение в духовния свят.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня. Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е.
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят.
Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
към текста >>
«
Познание
и инициация» и на 15-ти април 1922 г.
[1] Виж Лондон на 14-ти април 1922 г.
«Познание и инициация» и на 15-ти април 1922 г.
«Опознаване на Христос чрез антропософията»; публикувани в «Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението », Събр. съч. 211.
към текста >>
31.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
От две страни, освен някои други, точно в настоящето се надига съпротива срещу това, което наричам антропософско духовно
познание
.
От две страни, освен някои други, точно в настоящето се надига съпротива срещу това, което наричам антропософско духовно познание.
За едната вчера загатнах. Тя произхожда от защитниците на естествените науки, които смятат, че надсетивните познания от вида, както ги изложих вчера, изобщо не могат да се постигнат от страна на човешките познавателни сили. Така, от тази страна, антропософията се смята за нещо невъзможно.
към текста >>
И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното
познание
с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят.
Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане. Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог. Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин.
И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят.
И така се е смятало, че даденото някога на хората от боговете се е опазвало от поколение на поколение и е достигало до учениците от всяка епоха.
към текста >>
Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното
познание
, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото
познание
.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>
Това духовно
познание
обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност. Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното.
към текста >>
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето
познание
, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното. От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
към текста >>
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото
познание
, достига с това
познание
на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос.
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното
познание
, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му.
Този друг начин го търси антропософската наука за духа. И може би ще ми бъде позволено да говоря за този друг начин именно поради едно определено основание. Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише. Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи!
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му.
Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
към текста >>
И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само
познание
.
Върху душата се излива толкова дълбоко, благоговеещо усещане, че човек не иска да се приближи.
И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само познание.
Познанието е първоначално. То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание.
към текста >>
Така от антропософската наука за духа извира
познание
за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното. То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност.
Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
към текста >>
Тогава тя се опознава така, че се знае по същия начин надсетивно, както е надсетивното
познание
, за което вчера и днес говорих, че проникне ли се чрез надсетивното
познание
в собствения организъм, също и там се открива Христос, както е минал през Мистерията на Голгота.
Това обаче ни учи да опознаваме дълбините на човешката същност. Защото тази човешка същност може да се опознае, когато се обхване за втори път, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното.
Тогава тя се опознава така, че се знае по същия начин надсетивно, както е надсетивното познание, за което вчера и днес говорих, че проникне ли се чрез надсетивното познание в собствения организъм, също и там се открива Христос, както е минал през Мистерията на Голгота.
И сега разбираме не само слезлия на Земята някога, преминалия през смъртта Христос, а изживяваме Христос, който е преминал през смъртта и се е излял в цялото човечество за това, че човекът да може да го намери, ако достатъчно дълбоко навлезе в себе си. Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло. И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос. Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си.
към текста >>
Това изживява в надсетивното
познание
този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло.
Това обаче ни учи да опознаваме дълбините на човешката същност. Защото тази човешка същност може да се опознае, когато се обхване за втори път, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното. Тогава тя се опознава така, че се знае по същия начин надсетивно, както е надсетивното познание, за което вчера и днес говорих, че проникне ли се чрез надсетивното познание в собствения организъм, също и там се открива Христос, както е минал през Мистерията на Голгота. И сега разбираме не само слезлия на Земята някога, преминалия през смъртта Христос, а изживяваме Христос, който е преминал през смъртта и се е излял в цялото човечество за това, че човекът да може да го намери, ако достатъчно дълбоко навлезе в себе си.
Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло.
И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос. Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си. Съвременният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност.
към текста >>
И каквото той така си спечелва като Христово
познание
, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос.
Това обаче ни учи да опознаваме дълбините на човешката същност. Защото тази човешка същност може да се опознае, когато се обхване за втори път, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното. Тогава тя се опознава така, че се знае по същия начин надсетивно, както е надсетивното познание, за което вчера и днес говорих, че проникне ли се чрез надсетивното познание в собствения организъм, също и там се открива Христос, както е минал през Мистерията на Голгота. И сега разбираме не само слезлия на Земята някога, преминалия през смъртта Христос, а изживяваме Христос, който е преминал през смъртта и се е излял в цялото човечество за това, че човекът да може да го намери, ако достатъчно дълбоко навлезе в себе си. Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло.
И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос.
Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си. Съвременният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност.
към текста >>
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово
познание
да намери нови пътища и за първичната проста набожност.
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност.
Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек.
към текста >>
32.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тя трябва да стане практика в съществуването, защото това духовно
познание
, за което вчера и завчера говорих, следва да доведе до истинско проникване, истинско прозиране в духовния свят, който не съществува сам за себе си, а навлиза във всеки материален процес.
Антропософията, както си позволявам да я характеризирам през последните два дни, не иска да бъде само теоретичен възглед, чрез който човек да се издигне над нерадостното, болезненото и нещастието в живота и да може да избяга в някакъв мистичен свят, а тя иска да бъде нещо, което да може да навлезе в практическия живот на човека.
Тя трябва да стане практика в съществуването, защото това духовно познание, за което вчера и завчера говорих, следва да доведе до истинско проникване, истинско прозиране в духовния свят, който не съществува сам за себе си, а навлиза във всеки материален процес.
Когато в живота заставаме срещу човека, нямаме работа само с това, което нашите очи могат да възприемат, което може да бъде разбрано от неговия говор, което изобщо като прояви и жестове може да се разбере от неговата същност с обикновеното съзнание, но ние имаме работа с една живееща в него духовна, спиритуална същност, с такава духовност, с такава надсетивна същност, която непрекъснато навлиза в неговата материална организация.
към текста >>
Аз можах да покажа, че първата степен от това
познание
показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега.
Разбирането на една такава духовна магия може да се постигне от човека чрез познанията, за които вчера и завчера говорих тук.
Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега.
Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало. Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм.
към текста >>
И тези морални импулси трябва да обогатят човешкото
познание
и наблюдението на човека така, както току-що описах.
Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия. Само това, което издига самите нас вътрешно морално като възпитател или учител във възпитанието, което прониква възпитателните ни подходи като религиозно богослужение, дава силата, чрез която можем да действаме редом с детето така, че всички заложби в него да се разгърнат навън. С други думи, всяко възпитание и занимание трябва сами да са морални действия, да произлизат от морални импулси.
И тези морални импулси трябва да обогатят човешкото познание и наблюдението на човека така, както току-що описах.
към текста >>
Тези сили ги виждаме отново, когато можем да разгледаме човека с надсетивното
познание
, в променения душевен живот на детето в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
В самата смяна на зъбите се стига само до завършека на това, което действа в детето през целия първи жизнен период. Това повече не се повтаря в по-нататъшния живот. Какво означава то? Означава, че във физическия организъм детето е развило до седмата си година сили, от които се нуждае, докато получи вторите зъби, от които повече не се нуждае след това за своя физически организъм, защото не настъпва друга смяна на зъбите. Какво става с тези сили?
Тези сили ги виждаме отново, когато можем да разгледаме човека с надсетивното познание, в променения душевен живот на детето в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
Този душевен живот става друг. В душата се проявяват друг вид паметни сили. Детето започва да се отнася по друг начин към своето обкръжение. И ако можем да наблюдаваме духовно, а не само физически, трябва да кажем и че това, което виждаме в душата на детето от приблизително седмата до четиринадесетата година, е било преди това в неговия физически организъм, било е още дейност, която е свързана със смяната на зъбите, но също и с различни други процеси в човешкия организъм, и която през седмата година престава да се проявява по физически начин, а започва да действа душевно. Можем следователно да кажем, че ако искаш да прецениш това, което действа като особени сили в душевността на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, трябва да погледнеш какво е действало физически в детето от раждането му до смяната на зъбите.
към текста >>
33.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ВЪЗПИТАТЕЛСКО ИЗКУСТВО ЧРЕЗ
ПОЗНАНИЕ
ЗА ЧОВЕКА
ВЪЗПИТАТЕЛСКО ИЗКУСТВО ЧРЕЗ ПОЗНАНИЕ ЗА ЧОВЕКА
към текста >>
Казах вече, че се касае за основаване на педагогиката и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско
познание
за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето.
Импулсите, които ще дам, ще са непълни, защото при възпитателските принципи, за които говоря, не става въпрос за определена програма, а за практика. А когато става въпрос за практика, може да се направи само едно, именно да се приведат примери от тази практика. На този, който изхожда от определена програма, му е по-лесно. Той представя общи принципи, общи максими. Това не е възможно при особеността на възпитателските принципи, намиращи се в основата на валдорфското възпитание.
Казах вече, че се касае за основаване на педагогиката и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско познание за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето.
към текста >>
Той не може да изхожда от теоретичното
познание
, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете.
Когато един художник или друг човек на изкуството упражнява своето изкуство, трябва да си усвои две неща. Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за наблюдение на формите и цветовете. Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите.
Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете.
Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове. Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето. Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа.
към текста >>
Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично
познание
, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове.
Когато един художник или друг човек на изкуството упражнява своето изкуство, трябва да си усвои две неща. Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за наблюдение на формите и цветовете. Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника.
Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове.
Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето. Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание?
към текста >>
Каквото днес се нарича
познание
, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата.
Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове. Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето. Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа.
Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата.
Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание? Всъщност само като опознаваме външните прояви на душевността. Ние се учим да познаваме нашето мислене, чувстване и воля, като се стремим към себенаблюдение. Това са свойства на душевността. За самата душевност, бих казал, имаме само една преценка, една представа.
към текста >>
Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно
познание
?
Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове. Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето. Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата.
Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание?
Всъщност само като опознаваме външните прояви на душевността. Ние се учим да познаваме нашето мислене, чувстване и воля, като се стремим към себенаблюдение. Това са свойства на душевността. За самата душевност, бих казал, имаме само една преценка, една представа. Ние виждаме сетивното, възприемаме го.
към текста >>
Едва когато виждаме душата и можем да изживеем духа в живото мислене, тогава можем да имаме истинското
познание
за човека.
Едва когато виждаме душата и можем да изживеем духа в живото мислене, тогава можем да имаме истинското познание за човека.
Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него. Той не само вижда детето, бих казал, външно, чрез сетивата, а вижда как душевността се проявява в сетивните откровения. Защото той изхожда от това, което не са само душевни откровения, а е непосредствена душевна субстанция, която може да бъде възприета, както цветовете се възприемат от очите. Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това познание му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух.
към текста >>
Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко
познание
, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него.
Едва когато виждаме душата и можем да изживеем духа в живото мислене, тогава можем да имаме истинското познание за човека.
Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него.
Той не само вижда детето, бих казал, външно, чрез сетивата, а вижда как душевността се проявява в сетивните откровения. Защото той изхожда от това, което не са само душевни откровения, а е непосредствена душевна субстанция, която може да бъде възприета, както цветовете се възприемат от очите. Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това познание му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух.
към текста >>
Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това
познание
му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух.
Едва когато виждаме душата и можем да изживеем духа в живото мислене, тогава можем да имаме истинското познание за човека. Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него. Той не само вижда детето, бих казал, външно, чрез сетивата, а вижда как душевността се проявява в сетивните откровения. Защото той изхожда от това, което не са само душевни откровения, а е непосредствена душевна субстанция, която може да бъде възприета, както цветовете се възприемат от очите.
Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това познание му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух.
към текста >>
Така възпитателското изкуство, за което говоря тук, произлиза от живото човешко
познание
, от схващането на развитието в детето във всеки момент от живота.
Така възпитателското изкуство, за което говоря тук, произлиза от живото човешко познание, от схващането на развитието в детето във всеки момент от живота.
Едва когато по този начин се прозре, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се прозре човекът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание. И тогава, изхождайки от една такава наука, ние можем да дадем указания на учителите и възпитателите как в непосредственото практическо общуване с детето те могат да образоват това, което се съзира като самата душа, изживява се като самия дух.
към текста >>
Погледнем ли го с външното
познание
, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче.
Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния.
към текста >>
Това, което ви казах по отношение на израстващия човек като подражателно същество, се отнася за първата жизнена епоха на детето, която се вижда от правилното човешко
познание
като протичаща от раждането до смяната на зъбите, приблизително до седмата година.
Това, което ви казах по отношение на израстващия човек като подражателно същество, се отнася за първата жизнена епоха на детето, която се вижда от правилното човешко познание като протичаща от раждането до смяната на зъбите, приблизително до седмата година.
През седмата година детето се променя повече, отколкото обикновено се мисли. Това, което настъпва тогава в развитието на детето и трябва да се прозре като основа за истинската възпитателска практика и изкуството на възпитанието, искам да го обясня през втората част на лекцията, след като първата част бъде преведена.
към текста >>
Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско
познание
за човека.
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя. Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване? Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба? Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света.
Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
34.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига
познание
за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие. Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия».
Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им. Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние.
към текста >>
И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното
познание
осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа.
Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе. Премина през голямото забравяне. В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта.
И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа.
Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е.
към текста >>
Това трябва да го направим наше
познание
, изхождайки от най-различните гледни точки.
Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство. И ако художественото се схване по правилния начин в своята духовност, то постепенно ще премине в религиозното. Изкуство, религия и наука някога са били едно. Но ние можем да предположим техния общ произход. Това го можем само когато в човешката цивилизация, в човешкото развитие отново се завърнем към духа, когато сериозно приемем отношенията, които съществуват между човека тук, в неговото физическо земно битие, и духовния свят.
Това трябва да го направим наше познание, изхождайки от най-различните гледни точки.
към текста >>
35.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Можем да кажем, че висшето
познание
не внася нищо ново в човека.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество.
Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека.
Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно.
към текста >>
Всичко, което дава висшето
познание
, вече се намира в човека.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека.
Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека.
Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него.
към текста >>
Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото
познание
като такова, а изживяването на това
познание
.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека.
Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание.
Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него. Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота.
към текста >>
Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до
познание
за тези надсетивни светове.
Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж.
Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове.
Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него. Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота.
към текста >>
Можем да говорим за ясновидско
познание
, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него.
Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно.
Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него.
Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота.
към текста >>
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското
познание
.
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание.
Често съм подчертавал, че не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване. Но и за този, който сам стига до ясновидското съзерцание, е важно да превърне в обикновените човешки понятия това, което съзерцава. Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съвременния човек, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на човека в днешната цивилизация. Следователно човек трябва да разбере това, което се разкрива чрез ясновидското изследване, независимо дали е ясновидец или не е ясновидец.
към текста >>
с обикновеното
познание
, гледайки в себе си.
Той възприема в определен смисъл своето мислене, чувстване и воля, когато поглежда в себе си. Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н.
с обикновеното познание, гледайки в себе си.
Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни. Когато са здрави, не ги усещаме. Човекът живее в себе си, действа в себе си. Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той.
към текста >>
Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното
познание
, не с онова къртично
познание
между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съзнание?
Това обаче, което там съзираме в нас като един вътрешен напълно съдържателен свят от духовни същества, тук, по време на земното съществуване, ни се представя в неговото отражение, представя се така, че ние виждаме сетивните образи на онези същества, които иначе възприемаме в нашата вътрешност между смъртта и новото раждане. Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас.
Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното познание, не с онова къртично познание между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съзнание?
Сетивно ние виждаме в Слънцето определена картина. Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като един свят от духовни същества. Тогава не виждаме Слънцето, както го виждаме тук, а като царство от духовни същества. Тук, в земното битие, имаме нещо като един вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето. Така е и с другите звезди.
към текста >>
Тези неща са, така да се каже, «засипано»
познание
.
Тези неща са, така да се каже, «засипано» познание.
Те трябва да се издигнат на по-висша степен, да се прозрат с нашата съвременна интелигентност, отново да се открият, след като човечеството се е движило известно време в мрака. Те трябва наново да се открият и могат да бъдат открити и антропософският мироглед е началото на това новооткриване на духовното прозрение на човечеството във всички области на живота.
към текста >>
С други думи, обикновеното земно
познание
, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства.
С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства.
Това не е така при познанието, което черпим при вътрешните изживявания в духовния свят. Те обхващат цялото ни същество, да, когато усвоим тези знания, цялото ни същество бива другояче организирано. Духовнонаучните знания не ни оставят студени в нашата душевност, както физическите знания, но въпреки това те не са по-малко обективни знания. Ако някой би казал: «Знания, които докосват душевността, не са обективни, те са субективни» - не бива да си представяме следното. Когато някой стои пред Рафаеловата Сикстинска мадона, би трябвало да е особняк, ако не изпита възхищение от тази картина.
към текста >>
Когато човек иска да узнае какво означава духовното
познание
- именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки разум, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното
познание
.
Има хора, които днес чуват какво може да се представи от страна на науката за духа и казват: «Там има особени хора, които днес оповестяват една духовнонаучна истина и смятат, че тя е необходима за човечеството. Ние не се съмняваме, че може да е истина, че има такива светове, за които говори науката за духа, но какво ни засягат те? Можем спокойно да изчакаме да умрем и тогава ще видим какво е вярно. Защо тук да се напрягаме да разбираме какво има в духовния свят? » Но нещата не стоят така.
Когато човек иска да узнае какво означава духовното познание - именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки разум, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното познание.
За него искам да кажа няколко думи.
към текста >>
Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното
познание
, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега?
Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите. Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ.
към текста >>
Нещата, които се описват за живота след смъртта, не са измислени, а са спечелени от едно живо
познание
.
Човекът опознава цялата същност на етерното от това изживяване, както сега го описах.
Нещата, които се описват за живота след смъртта, не са измислени, а са спечелени от едно живо познание.
Когато обаче искаме да използваме помощ, никога не е достатъчна само дейността на главата. Аз не се боя да говоря за собствения си опит, когато забелязах колко бегли са такива изживявания в етерния Космос. Колкото и човек да съзерцава, трябва да прибегне до нещо друго, за да разкаже след една седмица своите изживявания на други хора. Но тази помощ не идва от способностите на главата. Подходящо се оказа да се записва изживяното, още докато то не беше изчезнало, така че дейността не беше предизвикана от главата, а чрез пишещата ръка.
към текста >>
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното
познание
.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание.
От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане. Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното
познание
като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание. От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане.
Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
36.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Още като се издигнем към имагинативното
познание
, трябва дейно да постигнем това имагинативно съзнание.
Ние се намираме вече в тази криза. Затова е необходимо чрез целия човек да се постигне и знанието за надсетивните светове.
Още като се издигнем към имагинативното познание, трябва дейно да постигнем това имагинативно съзнание.
към текста >>
Човек си спечелва обикновеното
познание
в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи.
То се постига и се запазва в паметта. Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света. Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва.
към текста >>
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното
познание
, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта.
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва. То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта.
към текста >>
Този, който е постигнал етерното (имагинативното)
познание
, знае, че то изчезва след три дни, ако той не направи максимални усилия да го превърне в обикновените понятия.
Това е същата дейност. След смъртта човек си спомня чрез своето етерно тяло около три дни. Има малка разлика при различните хора. Можете да прочетете за това в книгата ми «Въведение в тайната наука». Но обикновено, докато се намира в етерното тяло, човек си спомня в продължение на три дни.
Този, който е постигнал етерното (имагинативното) познание, знае, че то изчезва след три дни, ако той не направи максимални усилия да го превърне в обикновените понятия.
към текста >>
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно
познание
.
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание.
При по-висшите познания това още повече важи. Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек. Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива. Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото.
към текста >>
Не е чудно, че тогава още едно
познание
засяга целия човек.
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание. При по-висшите познания това още повече важи.
Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек.
Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива. Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо.
към текста >>
При имагинативното
познание
обаче пространственото престава да съществува.
Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива. Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо.
При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува.
Всичко става времево. Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно. Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване.
към текста >>
Този, който се издигне до имагинативното
познание
, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване.
При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува. Всичко става времево. Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно.
Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване.
Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял. Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен. Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък. Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава. Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години.
към текста >>
Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното
познание
.
Това е отминало и отзвучало. То вече не съществува. В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода. Хората се намират отново в стадий, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който ще преминат след смъртта. И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята.
Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание.
Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян.
към текста >>
37.
Указания към това издание.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
и една открита лекция «Възпитателско изкуство чрез
познание
за човека» по покана на «Educational Union for the realisation of spiritual values» в Morley Hall.
Събраните в този том лекции на Рудолф Щайнер в Щутгарт, Дорнах, Хага и Берлин са предназначени за членове на Ан-тропософското общество; също и лекциите в Лондон на 12, 16 и 19 ноември 1922 г. Редом с тях Рудолф Щайнер изнася по време на престоя си в Лондон три полупублични лекции в Steinway Hall (17, 18 и 19 ноември 1922 г.) и на 20 ноември 1922 г.
и една открита лекция «Възпитателско изкуство чрез познание за човека» по покана на «Educational Union for the realisation of spiritual values» в Morley Hall.
към текста >>
38.
Рудолф Щайнер за записките на лекциите.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като стремеж за
познание
.
Който желае да проследи моите вътрешни усилия и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвремието, той трябва да го направи въз основа на публикуваните ми съчинения.
В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като стремеж за познание.
Там е показано това, което в духовното съзерцание все повече се изграждаше като сграда на антропософията, но в много отношения се осъществи в несъвършен вид.
към текста >>
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското
познание
за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като „антропософска история“ в сведенията от духовния свят.
Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като „антропософска история“ в сведенията от духовния свят.
към текста >>
39.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
40.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно
познание
.
Дори и като сетивно същество, човекът принадлежи към свръхсетивния свят.
Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно познание.
Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното познание. Силата на спомнянето възниква при събуждането чрез „сгъстяване" на това, което живее във времето.
към текста >>
Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното
познание
.
Дори и като сетивно същество, човекът принадлежи към свръхсетивния свят. Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно познание.
Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното познание.
Силата на спомнянето възниква при събуждането чрез „сгъстяване" на това, което живее във времето.
към текста >>
Духовното
познание
е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на човека. Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм. Природна необходимост и човешка свобода.
Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското
познание
за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на « антропософска история» се съдържа в съобщенията от духовния свят.
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на « антропософска история» се съдържа в съобщенията от духовния свят.
към текста >>
41.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Доколкото искаме да останем верни на физическото
познание
ние сме длъжни да твърдим: Да, Слънчева та светлина и топлина се проявяват в растенията като формират растителните сокове, хлорофила и т.н.
Доколкото искаме да останем верни на физическото познание ние сме длъжни да твърдим: Да, Слънчева та светлина и топлина се проявяват в растенията като формират растителните сокове, хлорофила и т.н.
Ако обаче обърнем всичко това с духовен поглед, ако се обърнем към растителната физиогномия на Земята както се обръщаме към физиогномията на човека, тогава ни се открива нещо, което аз бих желал да назова с една определена дума, защото практически тя най-добре отразява нещата, които се разиграват там. Хората са свикнали да си представят Слънцето като едно огромно газово кълбо, което изпраща своята светлина към Земята. Обаче тази представа не отговаря на истината. Вярно е, че Слънцето изпраща лъчите си надолу към Земята, но ако се вгледаме правилно в нашето Слънце, ние ще открием, че неговите лъчи имат както външна, така и вътрешна страна. Ако един човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
към текста >>
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото
познание
филистерски, трезво и непоетично.
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично.
Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година. Дори и когато мислят, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници. Логиката според начина по който сме свикнали да я развиваме е само една далечна последица от Земната тежест; естествено това не означава, че тук на Земята логиката е излишна напротив, тя е необходима в най-висша степен.
към текста >>
42.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо
познание
, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер.
По сходен начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на човека, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло. Те влизат в непосредствена връзка не със звездния свят, а с онези Същества, чиито физически облик имаме в лицето на Слънцето, Луната и звездите; с други думи със Съществата от висшите Йерархии. Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии. Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това.
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер.
Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления. Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране. И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
към текста >>
Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното
познание
напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят.
Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното познание напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят.
Днешният човек трябва да изгради най-после представа за своето истинско достойнство, за своето космическо достойнство.
към текста >>
43.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, днес антропософското
познание
ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии.
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво
познание
за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи. Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи.
Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското
познание
, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето
познание
; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си.
Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано. Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията. В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят.
към текста >>
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното
познание
, до онова
познание
, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе.
към текста >>
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното
познание
, тогава пространството изчезва.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва.
Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения.
към текста >>
Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво
познание
за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота.
Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне един друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини. Тогава Вие изобщо няма да сте в състояние да виждате. Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в живота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на един бъдещ духовен свят. И това, което се развива в този случай, са именно очите за свръхсетивния свят.
Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво познание за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота.
Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
към текста >>
Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво
познание
за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне един друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини. Тогава Вие изобщо няма да сте в състояние да виждате. Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в живота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на един бъдещ духовен свят. И това, което се развива в този случай, са именно очите за свръхсетивния свят. Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво познание за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота.
Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
към текста >>
Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно
познание
.
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят. Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство.
Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание.
Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия. Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
към текста >>
Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното
познание
; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
Науката за Посвещението днес е един факт. И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи. И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали човекът ще потърси свръхсетивното позна ние или не. Епохата, през която той е длъжен да го потърси, вече настъпи.
Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>
44.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното
познание
.
Да, в света трябва да живеят такива свръхсетивни Същества, които да задържат нашите недействителни мисли, тъй като иначе те просто биха се разлетели около нас. И такива елементарни Същества, които ни помагат да задържим нашите мисли, действително съществуват. Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те постоянно се крият. Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ?
ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание.
Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли? поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества. И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат. Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
към текста >>
45.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно
познание
, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
Обаче отново трябва да изтъкнем: изключително трудно е за Антропософията да насочи пространствено ориентираното човешко мислене, това чисто човешко мислене, еманципирано от божествено-духовния свят отново към Боговете. Ние не искаме да се връщаме към древните душевни състояния, ние искаме да развием съвсем нови душевни състояния, да уловим техния зародиш в сляпата привързаност на човека към пространствено-материалния свят и да го пренесем в сферите на Духа. Ние искаме да сменим тона, ние искаме да говорим за веществата, силите и Духа с други думи, а не с тези на Галилей и Коперник.
Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
към текста >>
ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното
познание
на Земния човек след първата третина на 15 век.
Обаче човекът трябва да влезе в епохата на Михаил, понеже тази епоха има една много важна особеност. Ако си зададем въпроса: Какъв смисъл имаше впрочем това, че ако мога така да се изразя Гавраил предаде скиптъра на Михаил?
ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното познание на Земния човек след първата третина на 15 век.
към текста >>
Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно
познание
.
Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно познание.
И какво иска Антропософията? Антропософията иска да осветли цялата разсъдъчна дейност на човека, която е свързана с пространството, отново да я превърне в нещо свръхсетивно, тя работи отдолу нагоре и протяга, тъй да се каже, ръцете си отдолу.нагоре, за да улови протегнатите отгоре надолу ръце на Михаил. Само така могат да бъдат изградени мостовете между хората и Боговете. И Михаил стана предводител на тази велика епоха не за друго, а защото беше длъжен да пренесе интелектуалния щурм на човека „горе" в духовния свят междувременно той успя да утвърди категорията „пространство" в категорията „време" и да включи този щурм, респективно тази специфично човешка опитност в знанието на Боговете.
към текста >>
46.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Себепознанието изисква едно важно условие: докато човек го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно
познание
.
Знаем че човекът възприема света чрез своите сетива; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите сетива. Ако в ежедневния живот можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в състояние да възприема външния свят. И ако сетивата даваха на човека нещо от заобикалящия го свръхсетивен свят, това би означавало сетивата да се отрекат от самите себе си. Ако нашите уши можеха да говорят, ако нашите очи можеха да говорят, с други думи, ако можехме да възприемаме процесите, които се разиграват в нашите уши и очи, тогава ние нямаше да можем да възприемаме това, което е външно доловимо чрез ухото, нито пък това, което е външно доловимо чрез окото. Тъкмо по този начин човекът доколкото той е едно Земно същество се научава да познава света; светът да, но не и себе си.
Себепознанието изисква едно важно условие: докато човек го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно познание.
към текста >>
имагинативно
познание
.
По този начин на човека не се налага да учи нищо ново. Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят. Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар.
имагинативно познание.
И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание. Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи. А докато човек възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи.
към текста >>
И ако един човек е напреднал до имагинативно
познание
, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното
познание
.
Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят. Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар. имагинативно познание.
И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание.
Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи. А докато човек възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи.
към текста >>
Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително
познание
на човека, и още по-точно: до първата степен на това
познание
.
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи.
Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание.
Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят. Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива. Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
Ако човек е нап-реднал в имагинативното
познание
, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят.
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи. Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото.
Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят.
Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива. Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното
познание
.
Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят. Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива.
Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
Всеки човек, стигнал чрез имагинативното
познание
до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят.
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации. И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот.
Всеки човек, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно
познание
.
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека. И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия. Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка.
По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание.
Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа. И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което човек противопоставя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
към текста >>
Впрочем ако напредне до имагинативно
познание
, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес.
Външното наблюдение изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят.
Впрочем ако напредне до имагинативно познание, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес.
към текста >>
Това става с помощта на по-висшата степен от свръхсетивното
познание
, а именно с помощта на инспиративното
познание
.
Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека. Обаче нашите възможности не спират до тук. Ние можем да опознаем и други области от човека.
Това става с помощта на по-висшата степен от свръхсетивното познание, а именно с помощта на инспиративното познание.
към текста >>
Така че със своето астрално тяло по време на съня човек се докосва именно до инспиративното
познание
.
По този начин при сетивното възприемане човек е частично потопен във външния свят, докато при съня той е напълно потопен във външния свят.
Така че със своето астрално тяло по време на съня човек се докосва именно до инспиративното познание.
Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното познание човек може да възприема и момента на пробуждането. А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което човек за миг затваря очите си.
към текста >>
Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното
познание
човек може да възприема и момента на пробуждането.
По този начин при сетивното възприемане човек е частично потопен във външния свят, докато при съня той е напълно потопен във външния свят. Така че със своето астрално тяло по време на съня човек се докосва именно до инспиративното познание.
Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното познание човек може да възприема и момента на пробуждането.
А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което човек за миг затваря очите си.
към текста >>
Ако обаче напредналият до инспиративно
познание
човек успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на човека.
Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос. В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането. Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм. При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло. Разбира се, това прибиране или изтегляне на астралното тяло в мига на пробуждането, остава незабелязано за обикновеното съзнание, тъй както и самият сетивен процес остава незабелязан за обикновеното съзнание.
Ако обаче напредналият до инспиративно познание човек успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на човека.
Да, сега тук възникват сериозни пречки.
към текста >>
Работата е там, че инспиративното
познание
може добре да разграничава тези неща.
Веднага след пробуждането, обикновеното съзнание се изправя пред външния свят и тъй да се каже светкавично свързва изживяванията на дихателния процес с изживяванията на останалия организъм. Обаче инспиративното съзнание има силата да разграничи тази експанзия на астралното тяло по разклоненията на дихателния процес и да я възприеме като нещо различно от останалите органични процеси. Естествено, те не протичат самостоятелно и изолирано. Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от денонощието.
Работата е там, че инспиративното познание може добре да разграничава тези неща.
И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на дихателния ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани. След като опознаем всевъзможните разновидности които впрочем са съвсем обективни, а не субективни, емоционални състояния съпровождащи нахлуването на астралното тяло, ние вече знаем: човекът е не само сетивно същество, сетивен човек, но и дихателно същество, дихателен човек и като такъв дихателен човек, той има своите корени не другаде, а в света на Архангелои, според както е описан в моята „Тайна Наука". Съществата от свръхсетивния свят, които стоят с една степен над човека, действуват в неговия сетивен процес, а Съществата, които са с две степени над човека, действуват в неговия дихателния процес.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, истинското
познание
за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове.
Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки. Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои. Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят. И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества. Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>
Себепознанието означава Богопознание,
познание
за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове. Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки. Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои.
Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят.
И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества. Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>
Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително
познание
на света с неговите духовни причини.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове. Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки. Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои. Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят. И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества.
Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>
Обаче и за двата вида
познание
за мистичното ясновидство на древните, и за екзактното ново ясновидство е в сила едно и също: истинското проникване в онези процеси, които се разиграват в дълбините на човешкия организъм, ни отвежда в свръхсетивния духовен свят.
Естествено, днес няма нужда да повтарям, че дихателните упражнения на древните са неподходящи за съвременния човек, и че те трябва да бъдат заместени с други упражнения, които ще намерите описани в споменатите книги.
Обаче и за двата вида познание за мистичното ясновидство на древните, и за екзактното ново ясновидство е в сила едно и също: истинското проникване в онези процеси, които се разиграват в дълбините на човешкия организъм, ни отвежда в свръхсетивния духовен свят.
към текста >>
47.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Там не съществуваше никаква разлика между вяра и
познание
.
Древните хора също полагаха подобни усилия, само че по отношение на образите, които те имаха от духовния свят. Но наред с образите, от духовния свят те получаваха и мисли. Да, ако можехме да си представим величествените и преливащи от светлина мисли на древното човечество, ние просто бихме застинали от удивление. Тези мисли не бяха съчинявани, те бяха получавани като едно откровение. Както днес имаме училища и университети, така древните имаха своите Мистерии, в които наука, изкуство и религия бяха едно цяло.
Там не съществуваше никаква разлика между вяра и познание.
Познанието се изграждаше с помощта на образи, а онова, в което хората вярваха, се подкрепяше от силата на познанието.
към текста >>
Но тогава в сила беше старото имагинативно
познание
.
Ако в древните епохи някой търсеше мъдростта на света, той започваше всичко от звездите, които са вън в духовния Космос и се опитваше да пренесе в човешката душа това, което те говореха на човека. И ето, той отправяше погледа си например към Слънцето.
Но тогава в сила беше старото имагинативно познание.
За днешния учен Слънцето представлява едно гигантско газово кълбо, нещо което естествено е немислимо за чистото и непреднамерено съзерцание. За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила. Да, човекът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето. И тогава той съумяваше да разчете в Космоса това, което виждаше като духовен облик на Слънцето, да го пренесе долу в своето собствено сърце и да каже: Ето, чак сега аз разбирам човешкото сърце, самото Слънце ми подсказва какво представлява естеството на човешкото сърце. Така и в другите звезди и съзвездия човекът откриваше това, което беше скрито в самия него.
към текста >>
48.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в
познание
, превръщаше се в четене.
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии. Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот.
към текста >>
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно
познание
, сега то израстваше до един богат вътрешен живот.
После обаче идваше онзи сезон от годината, който съответствува на днешната Коледа. През този сезон Посветените от „Годишния Бог" показваха на своите ученици онези особености, които проличават в замръзването на водата, онези художествени форми на милиардите снежинки, от които е изтъкана бялата пелена на зимата.
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот.
Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд. Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика. Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата. Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили.
към текста >>
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно
познание
.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
49.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, така трябва да се разглеждат нещата: само истинската опитност дава
познание
; всяка теория тръгва от една строго ограничена житейска област и веднага се опитва да обясни целия живот.
Да, така трябва да се разглеждат нещата: само истинската опитност дава познание; всяка теория тръгва от една строго ограничена житейска област и веднага се опитва да обясни целия живот.
Ние не трябва да изхождаме от частните закони на гравитацията, от законите на растителната вегетация, от законите на животинските инстинкти, от законите на логиката, защото всеки частен закон, попаднал в човешката глава, бързо прераства във фалшиви обобщения. Ние просто трябва да наблюдаваме един или друг феномен, където има взаимодействие между природните сили. Такъв феномен е годишният цикъл.
към текста >>
И когато с помощта на антропософското
познание
, за което Вие сте осведомени от нашата литература, се обърнем към физическото и етерното тяло на човека в зависимост от това дали той спи или е буден, тогава установяваме следното.
И когато с помощта на антропософското познание, за което Вие сте осведомени от нашата литература, се обърнем към физическото и етерното тяло на човека в зависимост от това дали той спи или е буден, тогава установяваме следното.
към текста >>
Ако със средствата на антропософското
познание
се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя.
Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята. И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото. Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене.
към текста >>
Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското
познание
и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято.
Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно
познание
, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят.
Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ.
към текста >>
И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското
познание
.
Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ.
И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание.
Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
50.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното
познание
за света.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно единство обгръщаше науката, изкуството и религия та. Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха.
Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света.
Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят.
към текста >>
Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно
познание
на духовния свят.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно единство обгръщаше науката, изкуството и религия та. Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света.
Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят.
Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал.
към текста >>
Духовното
познание
беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно единство обгръщаше науката, изкуството и религия та. Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят.
Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства.
Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия.
към текста >>
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като
познание
.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание.
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание. Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област. Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък. Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение.
към текста >>
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като
познание
.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание.
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание.
Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област. Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък. Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение. Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са поставени в неподходяща културна и социална среда.
към текста >>
В този случай обаче индивидуално извоюваното
познание
е длъжно да се проникне от вътрешната необходимост на онези етично-религиозни и социални сили, от които се нуждае самата еволюция на човечеството.
Аз изтъкнах и обстоятелството, че така или иначе, ще се стигне до образуването на общности. Разбира се, Антропософското Общество има своите цели и задачи, но общо взето те могат да бъдат постигнати и от отделната личност.
В този случай обаче индивидуално извоюваното познание е длъжно да се проникне от вътрешната необходимост на онези етично-религиозни и социални сили, от които се нуждае самата еволюция на човечеството.
към текста >>
Това, което можах да им предложа като човешка помощ, произтичаше от особеностите на съвременното духовно
познание
.
Това, което можах да им предложа като човешка помощ, произтичаше от особеностите на съвременното духовно познание.
Това, което дадох на тези хора няма нищо общо с Антропософското Движение. Аз се обърнах към тях като частно лице. В указанията ми беше включен и тактичния намек, че Антропософското Движение няма нищо общо с Движението за религиозно обновление, и че преди всичко не трябва да бъда считан за основател на това движение. Надявах се още, че обществеността и без друго е наясно по този въпрос. Вярно е, че на неколцината, които поискаха да основат това Движение за религиозно обновление, аз дадох необходимите съвети, които според мен бяха правилни и подходящи за съответната цел.
към текста >>
Защото всичко онова, което се опира на култа, в последна сметка трябва да отпадне, а всичко, което се стреми към
познание
ще набира все повече сили, енергия и мощ.
Ако от друга страна един човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Защото всичко онова, което се опира на култа, в последна сметка трябва да отпадне, а всичко, което се стреми към познание ще набира все повече сили, енергия и мощ.
към текста >>
51.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Когато духовно-научното
познание
сравнява планетарния организъм на Земята с човешкия организъм например по отношение на летните и зимни процеси то ни кара да се замислим върху състоянието на противоположните Земни полукълба.
Когато духовно-научното познание сравнява планетарния организъм на Земята с човешкия организъм например по отношение на летните и зимни процеси то ни кара да се замислим върху състоянието на противоположните Земни полукълба.
При човека нещата са устроени така, като че ли лятото от едното полукълбо би могло да се пренесе светкавично в зимата на другото полукълбо.
към текста >>
Отговор ще получим именно от антропософското духовно-научно
познание
.
И едва сега, вниквайки по един правилен начин в неудържимия и бликащ живот тук, ние стигаме до неговото истинско значение. Кога всъщност бликва този живот? Когато Азът и астралното тяло не са тук, кога то Азът и астралното тяло по времето на съня са навън в духовния Космос. И откъде идва този бликащ живот?
Отговор ще получим именно от антропософското духовно-научно познание.
към текста >>
В леглото остават неговото физическо и етерно тяло, които според Антропософията можем донякъде да сравним със земната почва, с минералното царство, представляващи основата на растителния живот естествено растителен живот в съвсем други форми, достъпни обаче за духовно-научното
познание
.
Нека се обърнем към спящия човек.
В леглото остават неговото физическо и етерно тяло, които според Антропософията можем донякъде да сравним със земната почва, с минералното царство, представляващи основата на растителния живот естествено растителен живот в съвсем други форми, достъпни обаче за духовно-научното познание.
към текста >>
Всъщност духовното
познание
е едно истинско Причастие, то в началото на един нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
Всъщност духовното познание е едно истинско Причастие, то в началото на един нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
Този космически култ възниква поради това, че човек все повече и повече се убеждава: Моят минерален и растителен организъм е пронизан от моето астрално тяло и моят Аз. Но аз не трябва да застина на тази степен. Аз трябва да инкарнирам Духа както в себе си, така и в мъртвия свят, който ме обгражда отвсякъде!
към текста >>
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно
познание
, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства.
Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога. Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител. Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
Вътрешното отношение на човека към света прераства от
познание
в един нов космически култ.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства. Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога. Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител.
Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
И ако Антропософията иска да изпълни своята историческа мисия, тя трябва да започне от тук, от момента, когато човешкото
познание
трябва да прерасне в един нов космически култ.
И ако Антропософията иска да изпълни своята историческа мисия, тя трябва да започне от тук, от момента, когато човешкото познание трябва да прерасне в един нов космически култ.
към текста >>
52.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
*5. Според свръхсетивното
познание
човешкото същество разполага с 12 сетива:
*5. Според свръхсетивното познание човешкото същество разполага с 12 сетива:
към текста >>
53.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното
познание
за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
От проведените тук от нас по-рано разглеждания вие знаете, че започвайки от 15-то столетие, човечеството встъпи в епохата на развитие на съзнателната душа. И в сегашно време човек, който действително би искал да участва в развитието на човечеството, следва да си изясни някои работи. Защото иначе той не може да заеме правилна позиция към цялото социално устройство на съвременния живот.
Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
към текста >>
Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно
познание
отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика.
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви.
Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика.
Речта, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план. Даже по отношение на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание. Това, което води до образността на речта, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е. всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на речта.
към текста >>
Но сега, ако той не може да възприеме духовното
познание
, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение. Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи. А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл.
Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
Ако човек действително поиска да погледне живота така, че да може в резултат да започне да прави нещо и този поглед да доведе до практически резултати в живота, той трябва да пристъпи към духовното
познание
за живота на човека и тогава ще му е нужна духовно-научна гледна точка.
Ако човек действително поиска да погледне живота така, че да може в резултат да започне да прави нещо и този поглед да доведе до практически резултати в живота, той трябва да пристъпи към духовното познание за живота на човека и тогава ще му е нужна духовно-научна гледна точка.
към текста >>
54.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Вие вече знаете от курса лекции, който прочетох тук миналата година за философията, космологията и религиозното
познание
, че човек, преди да се спусне на Земята, вече е напълно определено сформирано същество, само не е облечено във физическо тяло, не е свързано още с физическите сили на Земята, но което, може да се каже, е облечено с душевно-духовното, свързано е с душевно-духовните сили също така, както сме свързани чрез своето физическо тяло и с физическите природни сили.
Вие вече знаете от курса лекции, който прочетох тук миналата година за философията, космологията и религиозното познание, че човек, преди да се спусне на Земята, вече е напълно определено сформирано същество, само не е облечено във физическо тяло, не е свързано още с физическите сили на Земята, но което, може да се каже, е облечено с душевно-духовното, свързано е с душевно-духовните сили също така, както сме свързани чрез своето физическо тяло и с физическите природни сили.
И ето човек, когато се спуска във физически-земното съществуване от своето доземно битие, той донася със себе си до известна степен също и отзвуци на тези сили, които е носил в себе си по времето на доземното си битие. Защото в детето действа още духовното, явяващо се отзвук на силите, пребивавали в нас до момента на слизането ни на Земята.
към текста >>
Но това ние ще можем, ако по време на бодърстването си развием достатъчно здрави сили, нужни за разбирането на духовното
познание
.
Но това ние ще можем, ако по време на бодърстването си развием достатъчно здрави сили, нужни за разбирането на духовното познание.
Тогава ние ще стигнем до там, че у нас ще се окажат сърце и способност за възприятие и постигане на това, че там, във външната природа, в която ние живеем като физически земни хора, има и още нещо друго, освен това, което ние преживяваме в будно състояние със своето нормално съзнание.
към текста >>
Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното
познание
.
Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека.
Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание.
Трябва да се обърнем към духовното познание. И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
към текста >>
Трябва да се обърнем към духовното
познание
.
Такива проявления, такава деятелност в елементарния свят можеше още да се показва преди в тези времена, когато Архаите, Началата, се намираха още в живо общение с човека. Днес това вече е невъзможно, ако се ползваме само от обикновеното съзнание, а не прибягваме до духовното познание.
Трябва да се обърнем към духовното познание.
И тогава ще получим постепенно отново някакво разбиране, отначало просто с помощта на здравия разсъдък, как трябва да организираме тази смяна на състоянията на будност и сън, между пребиваването във физическия свят и в елементарния свят, за да предизвикаме оздравителни процеси.
към текста >>
Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за
познание
, от този, който днес му се преподава.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите.
Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава.
Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне.
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво
познание
душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
И работата стои така, че сега е настъпило време, когато тези неща отново трябва да бъдат осъзнати от хората, защото, в противен случай, същността на човека в своята душевност би стигнала до упадък.
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
към текста >>
56.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското
познание
.
И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят. Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот. Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства. И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот. Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо.
С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
57.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И така, ние имаме във всяка област на нашият стремеж към
познание
това, което трябва да ни поведе към правилното разбиране на това, как изостаналите Духове на Формата могат да ни отклонят от правия път и как правилното разбиране на това, в какво се състои правилната мисия на Духове на Личността, може да ни постави правилно в живота на нашата епоха.
И така, ние имаме във всяка област на нашият стремеж към познание това, което трябва да ни поведе към правилното разбиране на това, как изостаналите Духове на Формата могат да ни отклонят от правия път и как правилното разбиране на това, в какво се състои правилната мисия на Духове на Личността, може да ни постави правилно в живота на нашата епоха.
към текста >>
58.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки
познание
за нещо реално, а продължават в коловоза нататък.
И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош.
Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък.
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго. Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят? И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо.
към текста >>
И сега, след станалото прекъсване в нашето
познание
, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята.
към текста >>
59.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Към някакво по-определено
познание
хората от това време не са се стремили.
При което, това се е правило не на основата на някакво външно интелектуално разглеждане, а изхождайки от дълбоко инстинктивно чувство: тоест това не значи, че хората от това време са провеждали някакви физиологически изследвания, това, разбира се, съвсем не им е било необходимо. Подобни неща са възможни само в такива времена, когато интелектуализмът, дори и още неразвил се напълно, все пак вече се пробужда. Те са имали фин физиогномичен усет. Те дълбоко са усещали, например, следното: ако този човек има еди какво си изражение на лицето, то това показва, че той притежава музикални способности. Те са придавали голямо значение на възможността да научават за музикалните способности на човека въз основа на изражението на неговото лице или неговите жестове, и на целия му облик.
Към някакво по-определено познание хората от това време не са се стремили.
За тях би било непонятно и неприемливо твърдението, че нещо трябва да бъде доказано. Това би било неприемливо за тях, това би предизвикало в тях усещане на почти физическа болка, а в по-старите времена действително би предизвикало физическа болка. Да доказваш какво да е на който и да е, това е все едно да го мушкаш с нож! Така биха казали тогава хората. Защо трябва да се доказва?
към текста >>
Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме
познание
с помощта на доказателства.
На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н.
Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства.
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика.
към текста >>
60.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко
познание
за духовния свят.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца. За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо.
Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното
познание
, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта!
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта!
– Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да постигне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба. Тогава той ще бъде положен в гроба без да се страхува от разрушителните ариманически сили, които действуват в Земните дълбини през периода на зимния Слънчев поврат.
към текста >>
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно
познание
във волята си.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
61.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между
познание
и откровение, което именно наричаме схоластическо.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
Че от човека може да се очаква само
познание
за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно
познание
.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба.
И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание.
След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>
62.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
С настъпването на есента той усещаше, че се отдалечава от духовното
познание
, и че есента изисква от него да се задълбочи в познанието за природата.
Неговите мисли и съзерцания бяха неразделно свързани с природния свят. Ако искаме да изразим с днешни думи това, което човекът усещаше с настъпването на есента, ние би трябвало да кажем следното. Аз много моля да се има предвид, че – естествено – през онези времена не би било възможно да се говори с днешни думи. Тогава изцяло е преобладавало усещането, а не мисленето. Ако обаче все пак искаме да опишем нещата с нашите днешни думи, ние би трябвало да кажем следното: С насоката на своето мислене и с вида на своите усещания човекът разбираше, че е изправен пред един преход – преходът от познанието за Духа към познанието за природата (Рис. 15).
С настъпването на есента той усещаше, че се отдалечава от духовното познание, и че есента изисква от него да се задълбочи в познанието за природата.
Така че с настъпването на есента ние се отдалечаваме от моралните импулси и се приближаваме до познанието за природата. Човекът започва да размишлява върху природата.
към текста >>
Следователно, тук имаме един преход от просветление към
познание
, към едно все по-засилващо се
познание
.
През онези времена би изглеждало съвсем нелепо, тъкмо в летните месеци да се говори за природознание, естествено в тогавашните му форми. Лятото е тук, за да подтикне човека към по-дълбоко свързване с духовността на света. А с приближаването на онова годишно време, което днес бихме нарекли Михаилово, човекът си казваше: Да, всичко онова, което усещам около себе си, наблюдавайки горите, дърветата и растенията, ме подтиква към природознанието. – Изобщо това беше времето, през което хората трябваше да превръщат познанието и разсъдливостта в свое занимание. Но то беше също и времето, през което трябваше да се отделя повече внимание за външните условия на живот.
Следователно, тук имаме един преход от просветление към познание, към едно все по-засилващо се познание.
към текста >>
15) отбелязваме “Морален импулс”, а после – “
Познание
за природата”, тук долу трябва да запишем “Изкушение чрез Злото”.
Да, човекът се приближава до Злото, обаче неговият разум укрепва. През дълбоката зима човекът направо усеща изкусителния шепот на змията, обаче в същото време укрепва, консолидира се умът, разсъдливостта, но също и това, което го прави хитър и лукав, което го насърчава да се ръководи от принципа на полезността. И както през есента постепенно нарастваше познанието за природата, така и в дълбоката зима към човека бавно се приближаваше изкушението на Ада, изкушението от страна на Злото. Ето как бяха усещани тези неща през древността. И ако тук горе (Рис.
15) отбелязваме “Морален импулс”, а после – “Познание за природата”, тук долу трябва да запишем “Изкушение чрез Злото”.
към текста >>
И сега, вече преминал през цялата тази вътрешна метаморфоза, а именно от просветление към
познание
, от
познание
за Духа към
познание
за природата, сега той трябваше да извърши прехода от познанието за природата към съзирането на Злото.
И сега, вече преминал през цялата тази вътрешна метаморфоза, а именно от просветление към познание, от познание за Духа към познание за природата, сега той трябваше да извърши прехода от познанието за природата към съзирането на Злото.
И на учениците от Мистериите, които през лятото получаваха мантрата “Приеми светлината”, а през есента мантрата “Виж около себе си”, сега през зимата им се казваше:
към текста >>
15) отбелязахме: “Просветление”, “
Познание
”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”.
Сега ние се приближаваме към пролетта, към пролетното равновесие. И както тук (Рис.
15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”.
И сега на мястото на познанието, съответно на изкушението чрез Злото, идва нещо, което можем да наречем завръщане към повисшата човешка природа чрез покаянието. Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
към текста >>
Ако тук написахме: “Просветление”, “
Познание
”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
Сега ние се приближаваме към пролетта, към пролетното равновесие. И както тук (Рис. 15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”. И сега на мястото на познанието, съответно на изкушението чрез Злото, идва нещо, което можем да наречем завръщане към повисшата човешка природа чрез покаянието.
Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
към текста >>
Тъкмо там е точката, в която, усвоявайки познанието за природата, точно в това
познание
той ще съзре едно отражение на познанието за Бога-Дух.
Естествено, разбирането за летния празник изчезна много по-бързо, отколкото разбирането за другите годишни празници. Това е така, защото колкото повече материализмът обхващаше човечеството, толкова по-недостъпно за него ставаше просветлението. Сега за съвременното човечество от изключителна важност е да пренесе онова време – белязано от просветлението, което обаче засега остава неосъзнато от човека – тъкмо там, където в разгара си е есента.
Тъкмо там е точката, в която, усвоявайки познанието за природата, точно в това познание той ще съзре едно отражение на познанието за Бога-Дух.
За тази цел няма по-добър възпоминателен празник от есенния празник на Михаил. И от него трябва да се тръгва, ако искаше по правилен начин да задаваме общочовешкия въпрос: Как във величествения напредък на съвременното познание за природата да намерим познанието за Духа, как човекът да преобрази познанието си за природата така, че то да се превърне в познание за Духа? – Или с други думи, как да бъде овладяно това, което – протичайки в себе си – иска да въвлече човека в подчовешкото?
към текста >>
И от него трябва да се тръгва, ако искаше по правилен начин да задаваме общочовешкия въпрос: Как във величествения напредък на съвременното
познание
за природата да намерим познанието за Духа, как човекът да преобрази познанието си за природата така, че то да се превърне в
познание
за Духа?
Естествено, разбирането за летния празник изчезна много по-бързо, отколкото разбирането за другите годишни празници. Това е така, защото колкото повече материализмът обхващаше човечеството, толкова по-недостъпно за него ставаше просветлението. Сега за съвременното човечество от изключителна важност е да пренесе онова време – белязано от просветлението, което обаче засега остава неосъзнато от човека – тъкмо там, където в разгара си е есента. Тъкмо там е точката, в която, усвоявайки познанието за природата, точно в това познание той ще съзре едно отражение на познанието за Бога-Дух. За тази цел няма по-добър възпоминателен празник от есенния празник на Михаил.
И от него трябва да се тръгва, ако искаше по правилен начин да задаваме общочовешкия въпрос: Как във величествения напредък на съвременното познание за природата да намерим познанието за Духа, как човекът да преобрази познанието си за природата така, че то да се превърне в познание за Духа?
– Или с други думи, как да бъде овладяно това, което – протичайки в себе си – иска да въвлече човека в подчовешкото?
към текста >>
Само че по този начин ние изобщо не стигаме до истинския смисъл на съвременното
познание
за природата?
Ето как изпълни той своята предопределена задача. Същото се отнася и за неговото ембрионално развитие. Човекът непрекъснато отхвърля от себе си всичко, което не бива да се съдържа в него.
Само че по този начин ние изобщо не стигаме до истинския смисъл на съвременното познание за природата?
Той лежи в изречението: В познанието за природата ти виждаш това, което ти трябва да изключиш от познанието за човека! – И какво означава това? Това означава: Човекът трябва да изследва естествените науки. Защо? Когато работи с микроскопа, той знае, че там вътре му се открива нещо, което не е Дух. Когато се взира с телескопа в далечините на мировото пространство, там също му се открива нещо, което не е Дух.
към текста >>
15); обозначаваме това, което ни води към
познание
, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
Ако нямаме предчувствие за това, което живее под една или друга форма в самия ход на годината, ние сме склонни да отнасяме всичко единствено към човека. Тогава ние обозначаваме това, което ни води към просветление, с понятието мъдрост (Рис.
15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
към текста >>
63.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Наистина чрез интелектуалния подем на нашата цивилизация през последните три, четири столетия човешката душа беше донякъде изключена от общото
познание
.
Наистина чрез интелектуалния подем на нашата цивилизация през последните три, четири столетия човешката душа беше донякъде изключена от общото познание.
Днес хората не се уморяват все отново и отново да изтъкват, че човекът не би могъл да остане при трезвия, сух разум, но въпреки това, ако става дума за познанието, той трябва да разчита най-вече на този разум. От друга страна непрекъснато се изтъква, че най-после човешката душа трябва да влезе в своите права, само че тя никога не бива да бъде допускана до тези права. Хората непрекъснато ú оспорват правото да има каквото и да е отношение към мировите тайни; ограничават я само до това, което са личните мнения, до това, което зависи само от личните мнения на човека.
към текста >>
Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото
познание
, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света.
Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът. И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата. Разумът не може да си представи нещата по друг начин.
Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света.
Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата. В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли. Но в своята душа той не може да постъпи по този начин, тъй като душата е свързана не с главата, а с целия ритмичен организъм на човека. Въздухът, който сега е вътре в мен, до преди малко не се намираше в мен, а беше част от всеобщия въздух, и след като го издишам, той отново ще се присъедини към всеобщия въздух. Само главата изолира човека от света, само главата го прави отшелник на Земята.
към текста >>
Човешкото
познание
би се задълбочило в религиозен трепет.
И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос. И тогава озаряващите мисли на Михаил биха се превърнали в първите предвестници на повторното завръщане на човека в свръхсетивния свят.
Човешкото познание би се задълбочило в религиозен трепет.
И по този начин човекът би се оказал подготвен за годишните празници, чието разбиране едва тлееше в него от древността, подготвен да посрещне с пълно съзнание също и онзи празник, който годишният календар е поставил в края на Септември, в началото на есента: Празникът на Михаил.
към текста >>
64.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното
познание
за тези неща заглъхнаха.
Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от денонощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи. Той можеше да проследява тези сенковидни форми и изхождайки единствено от тях да твърди с голяма точност: сега сме в периода на Март, сега сме в периода на Октомври. С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот. Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните?
Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха.
Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята. И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага. Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
към текста >>
Фактически до вътрешната същност на планетите се приближаваме най-вече тогава, когато – тръгвайки отгоре – стигаме до нагледно
познание
за това, което иначе е видимо само в условията на външния свят.
Защото това, което изгрява и се надига отвътре, не са никакви реминисценции, а могъщи имагинации, пронизани от интуиции, и сега това, което иначе човек вижда само външно, той започва да го вижда вътрешно. Той усеща себе си вплетен в големите тайни на Зодиака. И ако улучи благоприятния момент – вече откъм вътрешната страна на Универсума – даден човек може, примерно, да долови вътрешно някоя от тайните на Сатурн, докато Сатурн преминава през едно или друго съзвездие на Зодиака. Да разчетеш космическата писменост се състои в това, да откриеш методите, с чиято помощ можеш да проследяваш вътрешно видяните небесни тела при тяхното преминаване през съзвездията на Зодиака. Това, което отделната планета казва някому, му дава „гласната буква” на космическата писменост А това, което се разполага около нея, докато планетите преминават през съзвездията на Зодиака, му дава „съгласните”.
Фактически до вътрешната същност на планетите се приближаваме най-вече тогава, когато – тръгвайки отгоре – стигаме до нагледно познание за това, което иначе е видимо само в условията на външния свят.
към текста >>
И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното
познание
, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина.
Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд.
И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина.
Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня. И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>
65.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното
познание
настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия!
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат!
Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия!
– Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години. Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително. Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект. Те са прецизни, те са точни.
към текста >>
– Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното
познание
, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години.
Фактически нещата се свеждат до това, да напредваме в познанието не само логически, но и с усет за реалността. Днес хората казват: Явните заблуди на днешното образование не ни засягат много; леките противоречия също не ни засягат! Обаче най-лошото в днешните науки, в днешното познание настъпва тогава, когато привидно нямаме никакви противоречия!
– Виждате ли, към областта на духовното богатство, на точното познание, принадлежи също и това да преценим всички онези фактори, които например според днешната геология са взели участие във възникването на Земята преди толкова милиона години.
Впрочем тези изчисления допускат известни отклонения в подробностите. Някои геолози казват: Земята е възникнала преди 20 милиона години, други казват: 200 милиона години; макар че днес за мнозина разликата между 20 милиона и 200 милиона е нещо съвсем незначително. Въпреки различията, изчислителните методи на учените са такива, че ние можем да се отнасяме към тях с пълен респект. Те са прецизни, те са точни. Но какво става сега?
към текста >>
Но точно както тук е в сила инстинктът за откриване на споменатото душевно-духовно единство в конкретния човешки индивид, така и, от друга страна, когато имагинативното
познание
разглежда Земята, то далеч не открива някакво единство в Земната духовност, а там то открива една множественост, едно многообразие.
Първоначално чрез имагинацията ние разбираме как в известен смисъл Земната духовност се различава от човешката духовност. Ако един човек застане пред мен, аз виждам многообразни проявления на неговата същност. Аз виждам, как той върви, чувам как говори, виждам неговата физиономия, жестовете на ръцете му. Всичко това ме насочва къде да търся преобладаващото в него душевно-духовно единство.
Но точно както тук е в сила инстинктът за откриване на споменатото душевно-духовно единство в конкретния човешки индивид, така и, от друга страна, когато имагинативното познание разглежда Земята, то далеч не открива някакво единство в Земната духовност, а там то открива една множественост, едно многообразие.
Ето защо не бива, по аналогия с духовността на човека да правим изводи за духовната цялост на Земята, понеже според верния поглед върху нещата съществува не цялост, а множественост и разнообразие от духовни Същества, живеещи в природните царства на Земята.
към текста >>
И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното
познание
, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност.
Днешният човек не е твърде склонен да се замисля върху това вдишване и издишване на Земята. Човешкото дишане е по скоро физически процес, Земното дишане е по скоро духовен процес, едно излизане на елементарните Същества в мировите пространства и по-късно тяхното завръщане в Земята. Но както човекът изживява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – изживява и целия годишен кръговрат. Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината.
И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност.
И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост.
към текста >>
И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно
познание
, към което се стреми антропософията.
Човешкото дишане е по скоро физически процес, Земното дишане е по скоро духовен процес, едно излизане на елементарните Същества в мировите пространства и по-късно тяхното завръщане в Земята. Но както човекът изживява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – изживява и целия годишен кръговрат. Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност.
И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията.
Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост. Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост.
към текста >>
Ето как антропософските истини, антропософското
познание
трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце.
Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце.
И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона. Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество. Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят.
към текста >>
И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо
познание
отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона.
Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце.
И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона.
Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество. Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света.
към текста >>
Обаче в този случай от едно такова
познание
, преобразено в човешкото сърце, ще се роди тъкмо онази сила, от която човечеството се нуждае, за да развива своя социален живот.
Обаче в този случай от едно такова познание, преобразено в човешкото сърце, ще се роди тъкмо онази сила, от която човечеството се нуждае, за да развива своя социален живот.
През последните три, четири столетия хората свикнаха да разглеждат природата и човечеството единствено с помощта на чисто интелектуални, абстрактни представи. И сега, когато човечеството е изправено пред големите проблеми на социалния хаос, то би искало да ги разрешава по чисто интелектуален път. Обаче единственото, до което хората стигат, вървейки по този път, са химерите. Защото да се намесва в социалната област може само едно чисто и всестранно развито човешко сърце. Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето отношение към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса.
към текста >>
Дано тези лекции допринесат поне малко за това, да прокарат един вид мост между разсъдъчното антропософско
познание
и онова, в което антропософията може да се превърне за човешките сърца.
Дано тези лекции допринесат поне малко за това, да прокарат един вид мост между разсъдъчното антропософско познание и онова, в което антропософията може да се превърне за човешките сърца.
В такъв случай аз бих бил твърде радостен и често ще си спомням за това, което можахме да обсъдим в тези лекции, с които действително исках да се обърна не към Вашия разум, а към Вашите сърца, за да посоча по един необичаен за наши дни начин онези социални импулси, които са крайно необходими за днешното човечество. А всъщност нужното настроение за социални импулси ние можем да получим едва чрез интимно задълбочаване във всичко онова, което се извършва в човешките сърца. Ето какво изпитвам особено силно в душата си сега, когато трябва да привърша тези лекции, които изнесох пред Вас, скъпи австрийци, воден от една вътрешна потребност на моето сърце.
към текста >>
66.
Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело
GA_223 Годишният кръговрат
293. Цялостното
познание
за човека като основа на педагогиката.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
302.
Познание
за човека и организация на обучението 8 лекции Щутгарт 1921)
302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции Щутгарт 1921)
към текста >>
306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното
познание
за човека.
306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека.
Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923)
към текста >>
67.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
68.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
А за по-голяма част от тези издания това е най-малко антропософското
познание
на човека, на Космоса, доколкото неговото същество е изложено в Антропософията, познаването също на онова, което се намира в съобщенията от духовния свят като "антропософска история"
Без съмнение можем да признаем правото да се произнася със съждения върху съдържанието на едно такова частно издание само онзи, който познава, какви предпоставки се изискват за едно подобно съждение.
А за по-голяма част от тези издания това е най-малко антропософското познание на човека, на Космоса, доколкото неговото същество е изложено в Антропософията, познаването също на онова, което се намира в съобщенията от духовния свят като "антропософска история"
към текста >>
69.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно
познание
.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание.
Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система. И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>
70.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото ние можем да гледаме тази област на света на пеперудите около Земята с едно такова
познание
и да се изпълним с още съвършено други чувства.
Помислете само, колко величествено е всъщност това в цялата космическа икономия, когато можем да си представим Земята, изпълнена с пърхащия свят на пеперудите по най-разнообразен начин, изпращаща непрестанно одухотворена земна материя в мировото пространство, която светът на пеперудите отдава на Космоса!
Така щото ние можем да гледаме тази област на света на пеперудите около Земята с едно такова познание и да се изпълним с още съвършено други чувства.
към текста >>
71.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Вие ще сте видели, че в тези сказки, които аз държах през последните дни, всичко се стреми към това, да свърже явленията на света така, че накрая чрез това да се получи едно действително обхватно
познание
на човека.
Вие ще сте видели, че в тези сказки, които аз държах през последните дни, всичко се стреми към това, да свърже явленията на света така, че накрая чрез това да се получи едно действително обхватно познание на човека.
Всичко, което разгледахме, се стреми към познанието на човека. Едно познание на човека ще бъде възможно само тогава, когато то може да започне от най-нисшите форми на явленията на света, от всичко това, което се открива на човека като материален свят. И това, което започва с разглеждането на всичко, което се открива като материален свят, трябва да завърши с разглеждането на света на йерархиите. От най-нисшите форми на материалния свят нагоре до най-висшите форми на духовното съществувание трябва да бъде търсено онова, което може да доведе след това до действителното познание на човека. За момент ние ще нахвърлим един вид очерк за едно такова познание на човека в сказките, които мога да изнеса сега пред Вас.
към текста >>
Едно
познание
на човека ще бъде възможно само тогава, когато то може да започне от най-нисшите форми на явленията на света, от всичко това, което се открива на човека като материален свят.
Вие ще сте видели, че в тези сказки, които аз държах през последните дни, всичко се стреми към това, да свърже явленията на света така, че накрая чрез това да се получи едно действително обхватно познание на човека. Всичко, което разгледахме, се стреми към познанието на човека.
Едно познание на човека ще бъде възможно само тогава, когато то може да започне от най-нисшите форми на явленията на света, от всичко това, което се открива на човека като материален свят.
И това, което започва с разглеждането на всичко, което се открива като материален свят, трябва да завърши с разглеждането на света на йерархиите. От най-нисшите форми на материалния свят нагоре до най-висшите форми на духовното съществувание трябва да бъде търсено онова, което може да доведе след това до действителното познание на човека. За момент ние ще нахвърлим един вид очерк за едно такова познание на човека в сказките, които мога да изнеса сега пред Вас.
към текста >>
От най-нисшите форми на материалния свят нагоре до най-висшите форми на духовното съществувание трябва да бъде търсено онова, което може да доведе след това до действителното
познание
на човека.
Вие ще сте видели, че в тези сказки, които аз държах през последните дни, всичко се стреми към това, да свърже явленията на света така, че накрая чрез това да се получи едно действително обхватно познание на човека. Всичко, което разгледахме, се стреми към познанието на човека. Едно познание на човека ще бъде възможно само тогава, когато то може да започне от най-нисшите форми на явленията на света, от всичко това, което се открива на човека като материален свят. И това, което започва с разглеждането на всичко, което се открива като материален свят, трябва да завърши с разглеждането на света на йерархиите.
От най-нисшите форми на материалния свят нагоре до най-висшите форми на духовното съществувание трябва да бъде търсено онова, което може да доведе след това до действителното познание на човека.
За момент ние ще нахвърлим един вид очерк за едно такова познание на човека в сказките, които мога да изнеса сега пред Вас.
към текста >>
За момент ние ще нахвърлим един вид очерк за едно такова
познание
на човека в сказките, които мога да изнеса сега пред Вас.
Вие ще сте видели, че в тези сказки, които аз държах през последните дни, всичко се стреми към това, да свърже явленията на света така, че накрая чрез това да се получи едно действително обхватно познание на човека. Всичко, което разгледахме, се стреми към познанието на човека. Едно познание на човека ще бъде възможно само тогава, когато то може да започне от най-нисшите форми на явленията на света, от всичко това, което се открива на човека като материален свят. И това, което започва с разглеждането на всичко, което се открива като материален свят, трябва да завърши с разглеждането на света на йерархиите. От най-нисшите форми на материалния свят нагоре до най-висшите форми на духовното съществувание трябва да бъде търсено онова, което може да доведе след това до действителното познание на човека.
За момент ние ще нахвърлим един вид очерк за едно такова познание на човека в сказките, които мога да изнеса сега пред Вас.
към текста >>
Тогава чрез едно интимно
познание
на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение.
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тенденцията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния. Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата.
Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение.
Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили. Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е. никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото мислене при развитието на духовните процеси на човека.
към текста >>
Вие виждате следователно също, как днес трябва да бъде създадена една система на медицината от едно общо
познание
на човека.
Вие виждате следователно също, как днес трябва да бъде създадена една система на медицината от едно общо познание на човека.
Това чувствуват някои хора. Обаче ще бъде постигнато нещо само тогава, когато бъде фактически развита една такава система на медицината. Ако разгледате днес ръководства по лечебното изкуство, ще видите, че не се започва със системата на обмяната на веществата или това се прави само в редки случаи. Но от това трябва да се изходи, иначе не може да се познае, в какво се състои въобще естеството на болестта.
към текста >>
Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително
познание
на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като
познание
.
Вие виждате, тук ние отново навлизаме в една област на терапията, на процесите на лечението. Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото. То е стигнало само на едно погрешно място чрез един не правилен процес. Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта.
Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание.
От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие. В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
към текста >>
И хората не знаят, когато са увеличили това там долу под микроскопа, че фактически имат за духовното
познание
същото нещо, което би се случило, ако процесът би станал в природата.
Днес хората са свикнали с нещо друго. Те се отдалечават от природата, колкото е възможно повече, правят нещо, което им затваря погледа за природата, защото това, което искат да изследват, поставят го в едно стъкло върху една малка масичка; окото не гледа в природата, а гледа в стъклото. Самият поглед е откъснат от природата. Те наричат това един микроскоп. Бихме могли също така да го наречем в известно отношение един нулескоп, защото се откъсваме от природата.
И хората не знаят, когато са увеличили това там долу под микроскопа, че фактически имат за духовното познание същото нещо, което би се случило, ако процесът би станал в природата.
Помислете само, когато вземете нещо съвсем малко от човека и го увеличите под микроскопа, за да можете да го наблюдавате, Вие вършите с това малко нещо от човека същото, което бихте сторили с човека, ако бихте го разкъсали така нашироко и надалече! Вие бихте имали нещо още по-ужасно от самия прокруст, ако бихте разкъсали човека така, за да бъде той увеличен, както се увеличава това малко нещо там под стъклото, под тръбата на микроскопа. Но вярвате ли, че ще имате още там човека? Естествено не може да става и дума, че ще имате там човека. Също така нямате нещо истинно там долу под микроскопа.
към текста >>
Без съмнение всичко това може да бъде полезно за други неща, обаче за това, което е едно действително
познание
на човека, то е първо нещо, което ни отдалечава извънредно много от това действително
познание
на човека.
Но вярвате ли, че ще имате още там човека? Естествено не може да става и дума, че ще имате там човека. Също така нямате нещо истинно там долу под микроскопа. Увеличената истина не е вече истина, тя е една илюзорна форма. Ние не трябва да се отдалечаваме от природата и сами да си затваряме погледа.
Без съмнение всичко това може да бъде полезно за други неща, обаче за това, което е едно действително познание на човека, то е първо нещо, което ни отдалечава извънредно много от това действително познание на човека.
към текста >>
Действителното
познание
на човека трябва да бъде търсено така, както посочихме това.
Действителното познание на човека трябва да бъде търсено така, както посочихме това.
То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата. Защото всичко е една долна основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в хранене то, в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е кон центрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано чрез нервно-сетивните процеси. Светът е устроен по този начин тристепенно.
към текста >>
Искаме да видим, как можем да се издигнем от такива изходни точки в нещо, което е така да се каже боравенето с нещата в практическия живот и което след това може да бъде пренесено до това, което е
познание
на йерархиите.
Това исках аз да Ви дам първо като една основа. Върху тази основа ще градим след това по-нататък.
Искаме да видим, как можем да се издигнем от такива изходни точки в нещо, което е така да се каже боравенето с нещата в практическия живот и което след това може да бъде пренесено до това, което е познание на йерархиите.
към текста >>
72.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето
познание
, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде.
Тази духовна форма се свързва първо с това, което във физическия живот е дадено на човека като зародиш. Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата. Там мишниците и ръцете се превръщат в скулите на главата. Тогава целият долен човек се превръща в това, което е сега духовна заложба за по-късната глава.
Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде.
И тогава ние виждаме човека пътуващ по-нататък като духовна форма, как той отново се връща в областта на втората йерархия, в областта на първата йерархия. И сега в тази преобразена духовна форма трябва да бъде вложено това защото тази духовна форма е само заложбата за бъдещата глава, влага се това, което става органи на гърдите, което става органи на крайниците, органи на обмяната на веществата. Това трябва да бъде вложено в духовната форма. От къде идват духовните импулси за това влагане?
към текста >>
73.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По такъв начин днес ще се постараем да обхванем в светлината на духовното
познание
тези неща, появяващи се в живота на всяка крачка.
Обаче при непредубедено разглеждане именно на тези моменти се усеща, че без пътя в духовния свят е невъзможно да се стигне до тяхното обяснение.
По такъв начин днес ще се постараем да обхванем в светлината на духовното познание тези неща, появяващи се в живота на всяка крачка.
към текста >>
Така че на базата на духовното
познание
може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане. Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове.
Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
74.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Именно чрез висшето
познание
може да се изясни тази принадлежност на физическия човека към Земята.
Такова независимо саморазвитие е направил и човекът съвместно със Земята по такъв начин, че да може да си каже: Пръстът, който имам на ръката си, е пръст само доколкото е част от моя организъм. В момента, в който го отрежа, той престава да бъде пръст, загива и се разпада. По същия начин, ако си представим човека, отделен на няколко километра от Земята, той би загинал, подобно на отрязания пръст. Заблудата на човека, че като физическо същество е независим от Земята, възниква единствено от факта, че може да се придвижва свободно по повърхността на Земята, докато пръстът не може да стори това по отношение на тялото. Ако пръстът можеше свободно да се разхожда по останалия организъм, той би изпаднал в същото заблуждение относно човека, в което изпада човек, като физическо същество, относно Земята.
Именно чрез висшето познание може да се изясни тази принадлежност на физическия човека към Земята.
към текста >>
Можем да напреднем още повече в това
познание
, ако навлезем малко по-дълбоко в Земята и опознаем това, което са жилите или залежите от метали, или каквото и да било друго от общо метално естество.
Това е, бих казал, първото запознанство, което чрез имагинативното съзнание човек прави с най-твърдата част от земната повърхност.
Можем да напреднем още повече в това познание, ако навлезем малко по-дълбоко в Земята и опознаем това, което са жилите или залежите от метали, или каквото и да било друго от общо метално естество.
Тук проникваме под повърхността на Земята. Но тук, когато се запознаваме с металното, стигаме до нещо много специално, до едно изцяло отделено от останалата Земя същество. Металите носят нещо независимо в самите себе си. Те са достъпни за обособено преживяване. И това преживяване има голямо, извънредно голямо значение за човека.
към текста >>
Дори този, който вече е придобил определено по-висше
познание
чрез имагинативно виждане, все още не познава себе си, тъй като преживявайки кварца и другите древни скали, се съединява с милионите очи на Земята и така преживява чувства, възприема себе си в целия Космос.
Дори този, който вече е придобил определено по-висше познание чрез имагинативно виждане, все още не познава себе си, тъй като преживявайки кварца и другите древни скали, се съединява с милионите очи на Земята и така преживява чувства, възприема себе си в целия Космос.
Но когато такъв човек прониква към вътрешността на Земята, първите импулси за такова преживяване могат да бъдат дадени чрез възприемане на чудните, дълбоки влияния в планинските мини. Ако обаче вече е получил тези импулси, той се нуждае само от духовно виждане, за да може навсякъде да проследява металното, дори и без да слиза в рудника. Но първото чувство, за което говоря, би трябвало или може да бъде придобито с особена интимност в рудниците, където се добиват метали. Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят.
към текста >>
Това е един начин за придобиване на
познание
за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период. Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин. То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите.
Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря.
Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса. Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>
Ходил е например при хора като миньори в рудниците и по този начин е придобил голяма част от своето
познание
.
Даже Парацелз - личност, живяла много по-късно от тези, за които говорих по-горе, - за да научи най-важното от това, което е искал да научи, не е отишъл във висшето училище; не казвам, че не е учил във висше училище, защото е учил и няма да кажа нищо против следването във висше училище. Но за да научи най-важните неща, които е искал да знае, той не е ходил във висшето училище, а там, където са можели да му разкажат за по-важните неща.
Ходил е например при хора като миньори в рудниците и по този начин е придобил голяма част от своето познание.
към текста >>
Това ни се показва, когато инспиративното
познание
прониква до металните жили в Земята, до металното в Земята.
Това е наистина една забележителна връзка. В космически аспект медицината е космическа поезия, както много тайни от света се състоят в това, че нещо, което на едно ниво от битието е вредно или води до болест, на друго е висше, най-прекрасно, най-съвършено.
Това ни се показва, когато инспиративното познание прониква до металните жили в Земята, до металното в Земята.
към текста >>
Тук трябва да бъде обединено това, което е било казано в различни времена, но което наистина се поддържа, взаимно се привлича, а понякога и взаимно се отблъсква, показвайки по този начин вътрешния живот на антропософското
познание
, тъй като антропософското
познание
живее чрез себе си.
Тук трябва да бъде обединено това, което е било казано в различни времена, но което наистина се поддържа, взаимно се привлича, а понякога и взаимно се отблъсква, показвайки по този начин вътрешния живот на антропософското познание, тъй като антропософското познание живее чрез себе си.
Другите познания, които съществуват днес, зависят от своите опори, но антропософското познание е самоподдържащо се.
към текста >>
Другите познания, които съществуват днес, зависят от своите опори, но антропософското
познание
е самоподдържащо се.
Тук трябва да бъде обединено това, което е било казано в различни времена, но което наистина се поддържа, взаимно се привлича, а понякога и взаимно се отблъсква, показвайки по този начин вътрешния живот на антропософското познание, тъй като антропософското познание живее чрез себе си.
Другите познания, които съществуват днес, зависят от своите опори, но антропософското познание е самоподдържащо се.
към текста >>
[2] в друга връзка казах веднъж: В лекциите от 16 до 17 април 1923, изнесени в «Педагогическа практика от гледна точка на духовнонаучното
познание
на човека», Събр.
[2] в друга връзка казах веднъж: В лекциите от 16 до 17 април 1923, изнесени в «Педагогическа практика от гледна точка на духовнонаучното познание на човека», Събр.
съч. 306.
към текста >>
75.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Върху нея е въздействал Космосът, върху нея са въздействали безкрайно многообразни сили, които от целия Космос са сияли към Земята - сили, за които нашето днешно
познание
нищо не иска да знае.
Правилно се изразяват, когато казват (трябва да се постигне и съответната представа): тези растения, видими тук, в атмосферата, за тогавашното време се явяват като нещо отделено, изхвърлено от човека. Човек отделя от своето същество това, което още е единно с цялата Земя. И той би трябвало да има същата представа и за нещо съвсем друго, което също отделя. А именно тук става следното: всичко, което описвах досега, е било предизвикано от факта, че кремъчната киселина по-рано е била отделена от атмосферата под формата на восък. Дотогава навсякъде е била само тази белтъчна атмосфера.
Върху нея е въздействал Космосът, върху нея са въздействали безкрайно многообразни сили, които от целия Космос са сияли към Земята - сили, за които нашето днешно познание нищо не иска да знае.
Затова и нашето днешно познание не е истинско познание; защото многообразието на ставащото на Земята не би имало място, ако не би било подложено отвсякъде на космическите импулси и космическите въздействия. Днешният учен, съвсем нищо не казващ за тези космически сили, въобще нищо не казва за действителността. Защото той никъде не отчита това, което живее тук. В най-малката частица, която разглеждат под микроскоп, живеят не само земни, но и космически сили. И като не отчитат това, не достигат познание за реалността.
към текста >>
Затова и нашето днешно
познание
не е истинско
познание
; защото многообразието на ставащото на Земята не би имало място, ако не би било подложено отвсякъде на космическите импулси и космическите въздействия.
Човек отделя от своето същество това, което още е единно с цялата Земя. И той би трябвало да има същата представа и за нещо съвсем друго, което също отделя. А именно тук става следното: всичко, което описвах досега, е било предизвикано от факта, че кремъчната киселина по-рано е била отделена от атмосферата под формата на восък. Дотогава навсякъде е била само тази белтъчна атмосфера. Върху нея е въздействал Космосът, върху нея са въздействали безкрайно многообразни сили, които от целия Космос са сияли към Земята - сили, за които нашето днешно познание нищо не иска да знае.
Затова и нашето днешно познание не е истинско познание; защото многообразието на ставащото на Земята не би имало място, ако не би било подложено отвсякъде на космическите импулси и космическите въздействия.
Днешният учен, съвсем нищо не казващ за тези космически сили, въобще нищо не казва за действителността. Защото той никъде не отчита това, което живее тук. В най-малката частица, която разглеждат под микроскоп, живеят не само земни, но и космически сили. И като не отчитат това, не достигат познание за реалността.
към текста >>
И като не отчитат това, не достигат
познание
за реалността.
Върху нея е въздействал Космосът, върху нея са въздействали безкрайно многообразни сили, които от целия Космос са сияли към Земята - сили, за които нашето днешно познание нищо не иска да знае. Затова и нашето днешно познание не е истинско познание; защото многообразието на ставащото на Земята не би имало място, ако не би било подложено отвсякъде на космическите импулси и космическите въздействия. Днешният учен, съвсем нищо не казващ за тези космически сили, въобще нищо не казва за действителността. Защото той никъде не отчита това, което живее тук. В най-малката частица, която разглеждат под микроскоп, живеят не само земни, но и космически сили.
И като не отчитат това, не достигат познание за реалността.
към текста >>
76.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Не от историческите паметници, разбира се - за тяхното унищожаване в достатъчна степен се е погрижило човешкото варварство, - а от достъпната за духовното
познание
мисловно-етерна хроника, в която са записани събитията от всемирната история, можем да узнаем какво е ставало вътре в тези ефески Мистерии.
Затова днес - въоръжени с това, което в течение на последните два дни премина пред нашите души - ще надникнем в тайните, в Мистериите на храма на Диана в Ефес, ще надникнем в периода на шесто-седмо дохристиянско столетие, или в още по-ранен период, за да видим с какво са се занимавали в тези толкова свещени места от древността. И тук ние намираме, че обучението в Мистериите на Ефес на първо място е посочвало това, което звучи в човешката реч.
Не от историческите паметници, разбира се - за тяхното унищожаване в достатъчна степен се е погрижило човешкото варварство, - а от достъпната за духовното познание мисловно-етерна хроника, в която са записани събитията от всемирната история, можем да узнаем какво е ставало вътре в тези ефески Мистерии.
към текста >>
Обаче за този, който в своето
познание
се стреми да се извиси до духовното, всичко това, което става във физическия свят, трябва едновременно да стане външно откровение, образ на по-дълбоко духовното.
И наистина е било така, че в това, което са учили за Прасловото в ефеските Мистерии, се съдържа всичко, което после е довело до началото на Евангелието от Йоан. Трябва да кажем, че обръщането на антропософите към тези тайни, лежащи в недрата на времената, е съвсем навременно днес. Защото именно това, което стоеше тук на възвишението на Дорнах като Гьотеанум, в определен, съвсем пряк смисъл стана център на антропософската дейност. Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства какво би трябвало да бъде Гьотеанумът.
Обаче за този, който в своето познание се стреми да се извиси до духовното, всичко това, което става във физическия свят, трябва едновременно да стане външно откровение, образ на по-дълбоко духовното.
И ако, от една страна, ние трябва да приемем скръбта, именно като хора, стремящи се към духовно познание, трябва да превърнем това, което е станало в скръбта, в повод да стигнем до съзерцание на откровението, отиващо все по-дълбоко и по-дълбоко. Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото. И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог. И Бог беше Словото».
към текста >>
И ако, от една страна, ние трябва да приемем скръбта, именно като хора, стремящи се към духовно
познание
, трябва да превърнем това, което е станало в скръбта, в повод да стигнем до съзерцание на откровението, отиващо все по-дълбоко и по-дълбоко.
И наистина е било така, че в това, което са учили за Прасловото в ефеските Мистерии, се съдържа всичко, което после е довело до началото на Евангелието от Йоан. Трябва да кажем, че обръщането на антропософите към тези тайни, лежащи в недрата на времената, е съвсем навременно днес. Защото именно това, което стоеше тук на възвишението на Дорнах като Гьотеанум, в определен, съвсем пряк смисъл стана център на антропософската дейност. Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства какво би трябвало да бъде Гьотеанумът. Обаче за този, който в своето познание се стреми да се извиси до духовното, всичко това, което става във физическия свят, трябва едновременно да стане външно откровение, образ на по-дълбоко духовното.
И ако, от една страна, ние трябва да приемем скръбта, именно като хора, стремящи се към духовно познание, трябва да превърнем това, което е станало в скръбта, в повод да стигнем до съзерцание на откровението, отиващо все по-дълбоко и по-дълбоко.
Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото. И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог. И Бог беше Словото».
към текста >>
77.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Миналия път трябваше да ви разкажа за ефеските Мистерии на Артемида, за да обърна внимание върху определени връзки между това, което в течение на развитието на човечеството е било изработено като
познание
, и това, което днес отново може да бъде открито посредством виждане, съзерцание в духовния свят.
Миналия път трябваше да ви разкажа за ефеските Мистерии на Артемида, за да обърна внимание върху определени връзки между това, което в течение на развитието на човечеството е било изработено като познание, и това, което днес отново може да бъде открито посредством виждане, съзерцание в духовния свят.
към текста >>
Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на
познание
, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на
познание
на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците.
Разбира се, и в тези Мистерии е имало водещи към посвещението посветени, възприемащи най-древната прамъдрост на човечеството и пробуждани и импулсирани с тази прамъдрост за достигане на някакво собствено виждане. И е имало посвещавани ученици, които именно чрез особен вид посвещение, практикувано там, се довеждали, така да се каже, до Мировото Слово. Ако погледнем към тази подготовка, на която се подлагали в началото посвещаваните там, в Хиберния, ще видим, че тази подготовка се е състояла от две неща. Първото е било, че подготвяните душевно се довеждали до всички трудности на познанието въобще.
Всичко това, което може да бъде наречено, бих казал, мъките на пътя на познанието, този път на познание, който още не навлиза в дълбините на битието, а се състои просто в пределно напрягане на обичайните душевни сили, съдържащи се в ежедневното съзнание, тези трудности, давани по подобен път на познание на обичайното съзнание, се довеждали близо до душевността на учениците.
Те трябвало да преминат през всички съмнения, всички мъки, цялата вътрешна борба и чести крушения в тази вътрешна борба, през разочарования, дори и при най-добра логика и диалектика.
към текста >>
Второто, което те душевно узнавали, било колко малко може да допринесе за човешкото щастие добитото като
познание
по пътя на обикновеното съзнание, колко малко щастие могат да дадат на човек логиката, диалектиката, риториката.
Второто, което те душевно узнавали, било колко малко може да допринесе за човешкото щастие добитото като познание по пътя на обикновеното съзнание, колко малко щастие могат да дадат на човек логиката, диалектиката, риториката.
А от друга страна, на тези ученици се разяснявало, че човек, ако иска да има баланс в живота си, трябва да се приближава до неща, които биха му донесли радост и щастие. И така, тях ги водели, от една страна, близо до пропаст, а от друга страна - близо до друга пропаст и постоянно им давали повод за съмнение, сякаш ги принуждавали да чакат, докато не им бъде построен някакъв мост през всяка такава пропаст поотделно. Те вече толкова силно се потапяли в съмненията и трудностите на познанието, че когато от подготовката преминели към действителните подстъпи на мировите тайни, стигали до решението: ако е нужно, ще се откажем от познанието, ще се откажем от всичко това, което не допринася за щастието на човека. В тези древни Мистерии е било задължително хората да се подлагат на такива силни изпитания и действително да се довеждат до точката, където в най-естествен елементарен вид да развият чувства, които обикновения, филистерски разсъдък, разбира се, счита за необосновани. Обаче веднага ще се възрази: «Никой нормален човек няма да се откаже от познанието; само по себе си е разбираемо, че каквито и усилия да му струва, всеки човек би искал да има познание!
към текста >>
Обаче веднага ще се възрази: «Никой нормален човек няма да се откаже от познанието; само по себе си е разбираемо, че каквито и усилия да му струва, всеки човек би искал да има
познание
!
Второто, което те душевно узнавали, било колко малко може да допринесе за човешкото щастие добитото като познание по пътя на обикновеното съзнание, колко малко щастие могат да дадат на човек логиката, диалектиката, риториката. А от друга страна, на тези ученици се разяснявало, че човек, ако иска да има баланс в живота си, трябва да се приближава до неща, които биха му донесли радост и щастие. И така, тях ги водели, от една страна, близо до пропаст, а от друга страна - близо до друга пропаст и постоянно им давали повод за съмнение, сякаш ги принуждавали да чакат, докато не им бъде построен някакъв мост през всяка такава пропаст поотделно. Те вече толкова силно се потапяли в съмненията и трудностите на познанието, че когато от подготовката преминели към действителните подстъпи на мировите тайни, стигали до решението: ако е нужно, ще се откажем от познанието, ще се откажем от всичко това, което не допринася за щастието на човека. В тези древни Мистерии е било задължително хората да се подлагат на такива силни изпитания и действително да се довеждат до точката, където в най-естествен елементарен вид да развият чувства, които обикновения, филистерски разсъдък, разбира се, счита за необосновани.
Обаче веднага ще се възрази: «Никой нормален човек няма да се откаже от познанието; само по себе си е разбираемо, че каквито и усилия да му струва, всеки човек би искал да има познание!
». Но това ще го кажат хора, непознаващи такива трудности, невъвеждани систематично в тези трудности, за разлика от учениците в Мистериите на Хиберния. От друга страна, също така лесно се казва: «Трябва да се откажем от вътрешното щастие и да вървим само по пътя на познанието». Но за човек, запознат с действителното положение на нещата, и двете тези възражения, срещащи се така често, са нещо съвършено филистерско.
към текста >>
После, когато всичко това е било направено, учениците провеждали нещо като изпитателен срок, в който едновременно са действали, от една страна, това, което са преживяли по-рано, при подготовката по пътя на обикновеното
познание
и щастие, и това, което станало в тях велик въпрос на цялата им душа, на целия човек.
После, когато всичко това е било направено, учениците провеждали нещо като изпитателен срок, в който едновременно са действали, от една страна, това, което са преживяли по-рано, при подготовката по пътя на обикновеното познание и щастие, и това, което станало в тях велик въпрос на цялата им душа, на целия човек.
Това сега е трябвало да действа съвместно.
към текста >>
Живея в твоето
познание
,
Живея в твоето познание,
към текста >>
Живея в твоето
познание
.
И както можете да си представите, това отново произвеждало силно впечатление върху ученика. Защото той бил подготвен да преживее силата, която му излизала насреща в образа на тази статуя и която казвала за себе си: Виж, как ми липсва битието. Образът съм на света.
Живея в твоето познание.
към текста >>
Благодарение на подготвеното в ученика като отношение към трудностите по обикновения път на
познание
, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в качеството на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието.
Благодарение на подготвеното в ученика като отношение към трудностите по обикновения път на познание, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в качеството на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието.
И той стигал до усещането, че не може да победи тези съмнения в познанието. След преминаване на всичко това през душата, той бил вътрешно готов да се хване с цялата си душа за този образ, да живее с това, което е било Мирова Сила, символизирана в този образ, тъй да кажем, да й се предаде. Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда.
към текста >>
Тук, във физическия свят, наричат нещо
познание
, обаче то няма, собствено, никаква ценност в духовния свят.
Инициаторът отново изчезвал. Отново ученикът оставал сам. И по време на тази самотна тишина всеки чувствал нещо - най-малкото изглеждало, че всеки чувства това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят.
Тук, във физическия свят, наричат нещо познание, обаче то няма, собствено, никаква ценност в духовния свят.
И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически израз за безполезността на познанието, което може да бъде постижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят. По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пълнота и следвайки пътя на аскета, да влезеш в духовния свят. Обаче несъмнено това е илюзия, това е грешка. Защото това, което се явява в тази втора статуя, ясно казва: Виж как ми липсва истината.
към текста >>
Ученикът вече имал усещането, че от другата страна на прага всичко изглежда по-различно, отколкото от тази страна и че много от това, което тук, от тази страна на прага е ценно, се превръща в безполезно от другата страна на прага и че даже такива неща, като
познание
и истина, изглеждат съвсем по друг начин от другата страна на прага.
Следователно ученикът бил близо до това, на прага на познанието да дойде до усещането, че вътрешната радостна пълнота на душата трябва да бъде достигната като изключение от това, което на слабия, привързан към физическото тяло човешки стремеж, изглежда като горещо желана истина тук, във физическия свят.
Ученикът вече имал усещането, че от другата страна на прага всичко изглежда по-различно, отколкото от тази страна и че много от това, което тук, от тази страна на прага е ценно, се превръща в безполезно от другата страна на прага и че даже такива неща, като познание и истина, изглеждат съвсем по друг начин от другата страна на прага.
към текста >>
Ученикът се изпитвал, така да се каже, на везната
познание
-щастие.
Всичко това били усещания, отчасти предизвикващи в ученика съзнание, че той се намира вече над някои грешки и разочарования на физическия свят. Но са съществували и усещания, подобни на действащ огнен пламък. Така че се чувствали като ранени от вътрешен огън, сякаш вътрешно унищожени. Душата се колебаела от едно усещане към друго и обратно.
Ученикът се изпитвал, така да се каже, на везната познание-щастие.
Когато вътрешно е преживявал това, започвало да му се струва, че му говорят самите статуи. Сега той достигал някакво, сякаш вътрешно слова и изглеждало, сякаш самите статуи говорели. И ето какво казвала едната статуя:
към текста >>
Това, което е нужно и може да се каже за този път на
познание
, ще разгледаме в близките дни във връзка с другите неща.
Това, което е нужно и може да се каже за този път на познание, ще разгледаме в близките дни във връзка с другите неща.
към текста >>
78.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм
познание
, но не ми достига битие.
Помислете, скъпи мои приятели, че на този етап, който ви описах вчера в края на лекцията, ученикът се освобождавал с думите, възникващи на местата на двете статуи: Наука, Изкуство.
Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига битие.
А Изкуство се изписвало на мястото на статуята, която казвала: Аз съм фантазия, но не ми достига истина. Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо познанието. Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие. Сега той преживявал отгласи. И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери битие от това, което той има в познанието в същото време, когато губи себе си в мировите далнини.
към текста >>
79.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно
познание
за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята.
Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно познание за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята.
към текста >>
80.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото
познание
на древността, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време.
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото познание на древността, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време.
Да, трябва даже да кажем, че този, който е в състояние да възприеме това нещо като мироглед, не само със съзнанието, но и с душата си, може в логическите изложения на Аристотел да почувства, че в основата на неговата логика и философия стои вътрешната връзка с тайните на природата. Това е била съдбата на Аристотел - да разпространи по Европа логическата система, което, ако мога така да се изразя, е неговият собствен път на развитие. За илюстрация може да се приведе този своеобразен факт: навярно би било немислимо Платон да стане учител на Александър, когато знаем, че Аристотел е можел да изпълни тази задача.
към текста >>
Той вече е преживял това и благодарение на преживяването е стигал при цветето до подобно
познание
.
Ученикът е можел да почувства това, защото първо е бил въведен в усещането, което му откривала охлаждащата вода.
Той вече е преживял това и благодарение на преживяването е стигал при цветето до подобно познание.
към текста >>
И когато ученикът се посвещавал по такъв начин, в сърцето му отново се откривало
познание
, което той изразявал примерно в следната форма:
И когато ученикът се посвещавал по такъв начин, в сърцето му отново се откривало познание, което той изразявал примерно в следната форма:
към текста >>
81.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото
познание
, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
към текста >>
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без
познание
за растението.
Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена. В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето.
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението.
Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението? Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето?
към текста >>
И от
познание
за небето постепенно, може да се каже, се образувало
познание
за въртенето на планетите,
познание
за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И накрая, там вътре живее огненото, което се е разтворило в отделните същества по такъв начин, че от разкъсаните, разпръснати части може да възникне новото. Елементите живеят във всяко земно образувание.
към текста >>
С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето
познание
, а небето се превръща за него в математика.
С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето познание, а небето се превръща за него в математика.
Той изчислява звездната величина, движението, отдалечеността на небесните светила и така нататък. Небето се превръща в абстракция.
към текста >>
82.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел
познание
за висшите светове.
После настъпило преходно време - в лекциите, които ще прочета в следващите дни[1], ще охарактеризирам тези неща от историческа гледна точка, - настъпил преходен период, който, в края на краищата, довел до четиринадесетото, петнадесетото столетие, когато, както знаете, започнала новата епоха на човешкото развитие. Преминало преходното време.
След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за висшите светове.
Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщност все пак радостни лица. И ако се опише сцената, която може да се извлече от Акаша-хрониката - например, сцена от Самотракийските Мистерии на Кабирите, - би трябвало да кажем: личностите, които влизали във вътрешността на храмовете на Кабирите, имали многозначителни, задълбочени лица, но имали в себе си и нещо радостно.
към текста >>
Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към
познание
- в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии.
Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии.
към текста >>
Затова трябва да се премине път на
познание
, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции.
Хората, които са били посветени в древните Мистерии, на вашия въпрос би ли могло чрез изследване, чрез размишление да се стигне до астрологията, биха отговорили: ти можеш да стигнеш до астрологията чрез размишление, чрез емпирическо изследване дотолкова, доколкото можеш да узнаеш чрез емпирическо изследване и размишление тайните на човека, ако той сам не ти ги разкаже. Да допуснем, че съществува нещо, което го знае само един човек, което не знае никой, освен този човек; и някой започва да гради предположения, да прави експерименти, за да узнае какво знае този човек или мисли за това, което този човек знае - това би било абсурдно, нали? Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблюдение, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него. Защото древните хора са знаели: тайните на звездните светове ги знаят само Боговете, или, както по-късно са ги наричали, космически Интелигенции. Тези космически Интелигенции знаят тайните на звездните светове и само те могат да ги съобщят на човека.
Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото
познание
, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието.
Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото познание, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието.
Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора. А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове. И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението.
към текста >>
А с това, което тогава се прилагало като средство за
познание
, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове.
Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото познание, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието. Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора.
А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове.
И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението.
към текста >>
Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното
познание
за човека.
По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност.
Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека.
Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека.
към текста >>
Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно
познание
за човека.
По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност. Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека.
Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека.
към текста >>
Но тези природни духове на са давали никакво истинско
познание
на душата.
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали.
Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата.
към текста >>
83.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това
познание
ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>
Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно
познание
, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за
познание
, носена от сетивно-образното преживяване в човека.
Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека.
То е било нещо като сърдечно, душевно познание.
към текста >>
То е било нещо като сърдечно, душевно
познание
.
Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека.
То е било нещо като сърдечно, душевно познание.
към текста >>
Но нещо такова, каквото е древната алхимия, не се достига по този абстрактен път на
познание
, по който сега нещо се научава.
Такъв, бих казал, радикален метаморфозен възглед добивал ученикът от тези древни времена. Това е стояло в основата на истинската древна алхимия, а не на шарлатанската алхимия, за която днес разказват всевъзможни неща.
Но нещо такова, каквото е древната алхимия, не се достига по този абстрактен път на познание, по който сега нещо се научава.
Днес наблюдават или размишляват за нещата. Така алхимията не би могла да бъде достигната. Днес насочват телескопа към дадена звезда, установяват звездния паралакс и т.н. и изчисляват, изчисляват, или, за да се запознаят със субстанцията й, употребяват спектроскоп и т.н. Но всичко, което научават, е безкрайно абстрактно в сравнение с това, което някога са можели да узнаят за звездите!
към текста >>
По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото
познание
, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното.
Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател.
По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното.
Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност.
към текста >>
По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на
познание
за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност.
По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност.
Само блед отблясък е, когато Фауст открива книгата на Макрокосмоса и иска да се издигне до космическите Интелигенции, но отново я затваря, защото той не може това и се спира само на Духа на Земята. По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
към текста >>
84.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
85.
Съдържание
GA_233a Великденският празник
Имагинативното
познание
като средство за разчитане на звездните тайни.
Звучащото астрално тяло на космическия човек. Изграждане на светлинното етерно тяло. Начало на половата диференциация. Сатурн като начало на инкарнационния процес. Пожарът в Ефес и раждането на Александър Велики.
Имагинативното познание като средство за разчитане на звездните тайни.
Езотеричната азбука на космическата писменост. Без крайният празник на антропософското познание. Окултните последици от опожаряването на Гьотеанума.
към текста >>
Без крайният празник на антропософското
познание
.
Начало на половата диференциация. Сатурн като начало на инкарнационния процес. Пожарът в Ефес и раждането на Александър Велики. Имагинативното познание като средство за разчитане на звездните тайни. Езотеричната азбука на космическата писменост.
Без крайният празник на антропософското познание.
Окултните последици от опожаряването на Гьотеанума.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското
познание
за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
86.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно
познание
, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без никаква признателност, без никакво съзнание за своето извънземно, за своето космическо отечество!
В известен смисъл дори е логично, че с днешните познавателни средства просто не могат да се установят някакви други отношения със света.
И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно познание, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без никаква признателност, без никакво съзнание за своето извънземно, за своето космическо отечество!
към текста >>
Тя заостряше вниманието на окултните кандидати, обясняваше им, че всички приказки за едно
познание
, което почива на обикновените земни средства т.е.
Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване. Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки. Всичко това беше твърде важно за втората степен на Посвещението.
Тя заостряше вниманието на окултните кандидати, обясняваше им, че всички приказки за едно познание, което почива на обикновените земни средства т.е.
ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природознание всъщност трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено знание от пред-Земни живот. И че геометрия, архитектура, музика, геодезия са науки, които трябва да се изучават именно на Земята, заради Земята.
към текста >>
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше
познание
, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба. Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло.
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят. И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт. В този случай пред окултния кандидат Земята се явяваше като една външна планета, като една звезда и там в древните Мистерии той трябваше вместо със Земята, да живее със Слънцето. Да, тогава той добре знаеше какво получава от Слънцето и как действуват Слънчевите сили в него.
към текста >>
И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното
познание
, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия.
А помислете сега, ако днес на един фармацевт или химик, които искат да придобият научна степен, им бъде наложено: Добре, само че преди това вие трябва да се поставите спрямо силите на Слънцето по същия начин, както приемате картофите, телешкото и т.н. нима това не е чисто безумие! Обаче на времето тези неща бяха реалност.
И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното познание, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия.
Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърхностно.
към текста >>
87.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното
познание
към космическото
познание
, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници.
И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното познание към космическото познание, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници.
Обаче голяма част от първоначалното съдържание, вложено и закодирано в тези годишни празници, е вече напълно изгубена.
към текста >>
88.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско
познание
, не е възможен никакъв духовен живот.
Обаче винаги се намират достатъчно много хора, които са минали през своите инкарнации без да бъдат облъхнати от Мистериите с онази сила, с която са били облъхвани в по-миналите епохи. Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека. Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение.
Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот.
И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение.
към текста >>
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното
познание
ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии.
И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>
И това, което гори в този празник на антропософското
познание
и светоусещане, също се издига нагоре в духовния свят и там то непременно трябва да се свърже с Коледния импулс, извикан за живот също тук, в Дорнах.
Да, това са същите неща, скъпи мои приятели, които бих искал да приближа до сърцата Ви през тази великденска седмица. Защото във всяко човешко сърце, което търси Антропософията, може да се разгори един безкраен празник.
И това, което гори в този празник на антропософското познание и светоусещане, също се издига нагоре в духовния свят и там то непременно трябва да се свърже с Коледния импулс, извикан за живот също тук, в Дорнах.
Защото този импулс не трябва да остане като нещо измислено, като нещо интелектуално, този импулс трябва да се преобрази в един импулс на сърцето; този импулс не трябва да действува като една трезва и суха мозъчна мисъл, този импулс трябва и то не от сантименталност, а с оглед действителната стойност на нещата да бъде тържествен и ведър.
към текста >>
89.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По отношение на нивото на
познание
е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения.
към текста >>
Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от
познание
добито от модел на сърце от папие-маше.
По такъв начин човек е достигал до това, което в древните времена е съответствало на нашия емоционален живот. Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце?
Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше.
От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>
90.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И ако се наложи да обозначим тези царства в съответствие с терминологията, приета в нашето антропософско
познание
, - в Древния Изток са ги наричали по друг начин, но това не е съществено, ние ще ги назоваваме по нашему, - тогава ще имаме на върха за височайше царство първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли, след това втората йерархия: Господства, Сили, Власти, - и третата йерархия: Начала, Архангели, Ангели.
Там, долу, е било това царство, което е станало за нас земно царство. Човек е живеел вътре в него. Но той си е представял (виж рис. на стр. 14), че там, където свършва едно царство (светло), започва друго (жълто-червено), след това, по-нагоре от него, още едно (синьо); и накрая, най-високото от достижимите царства (оранжево).
И ако се наложи да обозначим тези царства в съответствие с терминологията, приета в нашето антропософско познание, - в Древния Изток са ги наричали по друг начин, но това не е съществено, ние ще ги назоваваме по нашему, - тогава ще имаме на върха за височайше царство първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли, след това втората йерархия: Господства, Сили, Власти, - и третата йерархия: Начала, Архангели, Ангели.
към текста >>
А после следва четвъртото царство, където обитават човешките същества, царство, в което ние - в съответствие със съвременния метод на
познание
- наблюдаваме прости природни обекти и процеси; но в тях човекът на Древния Изток е възприемал цялата природа пронизана от елементарните духове на водата и земята.
А после следва четвъртото царство, където обитават човешките същества, царство, в което ние - в съответствие със съвременния метод на познание - наблюдаваме прости природни обекти и процеси; но в тях човекът на Древния Изток е възприемал цялата природа пронизана от елементарните духове на водата и земята.
Това е била Азия (виж рис.).
към текста >>
Но как се е отнасял човек към такова
познание
?
Той е виждал множество, процесия от духовни същества, преминаващи над тях или в космическото пространство. Мълнията като такава, той не е виждал. Той е виждал множество духове, реещи се и движещи се през космическото пространство. Посветеният, както и другите хора, също е виждал духовното множество, но той развил вътре в себе си такова възприятие, както сега при нас, и поради това за него цялата картина започвала да се замъглява и небесното множество постепенно е изчезвало от погледа; тогава избухването на мълнията е могло да се види в този вид, в който сега я вижда всеки. Цялата природа в тази форма, в която я виждаме днес, е можела да бъде постигната в предишните времена само чрез посвещение.
Но как се е отнасял човек към такова познание?
Той по никакъв начин не е гледал на познанието, постигнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес. Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха. Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля.
към текста >>
91.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско
познание
за Луната, получава също
познание
и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната.
Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята.
Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
към текста >>
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за
познание
, която притежавал Гилгамеш.
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш.
Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително.
към текста >>
Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско
познание
, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното.
По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа. Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека.
Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното.
към текста >>
92.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но цялото
познание
, което човек може да има със сегашното си съзнание относно илюзорния характер на сетивния свят, е нищо в сравнение с този вътрешен срив, вътрешна трагика, която хората от онези времена са преживявали при подготовката за Хибернийското посвещение.
Възможно е, сега вие да кажете, че сами отдавна вече сте стигнали до това убеждение; че вие знаете това достатъчно добре.
Но цялото познание, което човек може да има със сегашното си съзнание относно илюзорния характер на сетивния свят, е нищо в сравнение с този вътрешен срив, вътрешна трагика, която хората от онези времена са преживявали при подготовката за Хибернийското посвещение.
Защото, когато казват теоретически: всичко е майя, всичко е илюзия, - то приемат това много леко. Но тренировката на хибернийските ученици се е насочвала към такъв момент, когато е трябвало да си кажат: за човека няма възможност да пробие през илюзиите и да дойде до истинското битие.
към текста >>
93.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Навсякъде той посаждал духовното
познание
за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората.
Но на първо място по важност е фактът, че по цяла Азия били учредени големи и малки академии, в които в последващите времена се съхранявали и изучавали трудовете на Аристотел. Започнатото по такъв начин от Александър продължавало да действа в Мала Азия векове, отново и отново повтаряйки се сякаш със затихващо ехо. С един мощен удар Александър насадил аристотелевското разбиране за природата в Азия и даже в Индия. Ранната смърт му попречила да достигне Арабия, макар това да е било основната му цел. Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет.
Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората.
Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър. В последващите години много учени излезли от Гърция. Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>
94.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно
познание
е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах.
По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни личности, явяващи се свидетелство за Аристотелевите духовни наставления; сега и от тях няма. Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на Изток (далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво). Но това, което било пренесено на Изток, отново се върнало назад.
В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно познание е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах.
към текста >>
95.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското
познание
, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената.
Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата. При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали. Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други. Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм. Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека.
И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената.
Хората знаели, че до истинското разбиране за човека ще дойдат само тогава, когато сведат до едно цяло природата, с всичките и импулси, с всичките и субстанциални съставки. И само тогава може да се получи образ, имагинация за съществото на човека. Елемент на дисхармония се вмъква в този образ тогава, когато ние срещаме в природата нещо, което не може да се намери в човека. Така са мислили естествоизпитателите от IX-XI век. Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм .
към текста >>
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето
познание
за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Как да си съставим правилно понятие за него? (скоро ще видите защо заговорих за това). Да вземем някакъв предмет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък. Камъкът пада на Земята. Ние казваме: камъкът е тежък, той се притегля от Земята, той има тегло.
към текста >>
Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно
познание
и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка?
Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество.
Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка?
Той стои в особена връзка с всичко, което в човешкото същество е минерално. Така, когато приемате в себе си някакво специфично минерално вещество, - например, когато сложите на езика си малко сол, - то този ваш аз незабавно прониква в тази минерална субстанция. И докато веществото преминава по нататък в тялото, през цялото време - даже когато солената субстанция се намира в стомаха – азът остава с тази субстанция. Солта преминава още по-нататък, тя претърпява разни промени, тя преминава през червата, - нито на едно място азът не изпуска солта. Те напомнят на две тясно свързани неща, две неща, принадлежащи едно на друго: азът и солта, която влиза в човешкото същество.
към текста >>
Без
познание
за човека вече повече нищо не може да се научи за здравото или болното човешко същество.
Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно. И тук ние се доближаваме до разглеждане на много важни процеси в човешкото тяло. Научаваме се да разбираме, как в нашата веществообмяна имаме процеси, които са само на една еволюционна степен от обменните процеси, които стават, например, в нашия мозък, - процеси, които строят нервната система и т.н. Ще говоря за това утре и във връзка с тези процеси ще поясня коренната разлика между хората от XII и XX век. Ще видим, че са необходими нови импулси, ако хората очакват прогрес в разбирането на здравето и болестта.
Без познание за човека вече повече нищо не може да се научи за здравото или болното човешко същество.
И така, за това ще продължим да беседваме утре.
към текста >>
96.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем
познание
подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус.
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
към текста >>
97.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното
познание
.
Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество.
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
към текста >>
98.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние ще ги намерим, само когато се издигнем до имагинативното
познание
, когато придобием едно съвършено друго
познание
.
И ако бихме били в състояние да пътуваме, мили приятели, не само както Жул Верн[1] е сторил това, но действително да пътуваме, да речем, до Луната, до Слънцето и т.н., ние съвсем не бихме станали много по-умни по отношение на това търсене на причините, отколкото сме на Земята, ако не бихме си усвоили никакви други познавателни сили, освен онези, които вече имаме. Ние никъде не бихме се справили, ако бихме искали например да кажем: - Ето на, причините за действията, които се явяват в растителното царство, не се намират в самото растително царство на Земята, следователно нека отидем на Слънцето, там ще намерим причините. - Но ние не ще ги намерим и там.
Ние ще ги намерим, само когато се издигнем до имагинативното познание, когато придобием едно съвършено друго познание.
Но тогава няма нужда да отиваме на Слънцето, ние ще ги намерим в самата област на Земята. Ние обаче ще открием, че трябва да преминем от един обикновен физически свят в един етерен свят и че в далечините на света навсякъде действа космическият етер с неговите сили, че той действа именно от далечините. Етерът действа навсякъде в света от космическите далечини.
към текста >>
99.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Днес хората отвреме навреме откриват това
познание
, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода.
Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба.
В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>
Защото в момента, когато се издигнем до имагинативно
познание
- аз вече говорих за това, - веднага виждаме, че в минералния свят минералите са завършени, затворени са в минералния свят.
При това, което представлява сили, подържащи растителното царство, вече не е така.
Защото в момента, когато се издигнем до имагинативно познание - аз вече говорих за това, - веднага виждаме, че в минералния свят минералите са завършени, затворени са в минералния свят.
Това, което подържа растителното царство, то изобщо не се появява външно пред обикновеното съзнание. Тук човек трябва по-дълбоко да проникне в света. И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
100.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното
познание
, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно.
Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало. Когато насочим поглед напред в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница.
Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно.
Разликата ще става все по-малка. Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега.
към текста >>
101.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След като сме придобили необходимото
познание
, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една личност, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен живот - която въпреки това можем най-високо да почитаме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази личност като наш съвременник?
Вижте, тук трябва да имаме именно едно свободно, открито разбиране, за да дадем отговор на интимния въпрос: - Как стои работата с всички вътрешни явления в душата, когато един съвременник говори с теб, върши дела, които стигат до теб, - как е това?
След като сме придобили необходимото познание, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една личност, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен живот - която въпреки това можем най-високо да почитаме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази личност като наш съвременник?
Следователно, какво би било, ако - извинете за личния елемент, - ако аз бих бил съвременник на Гьоте? Да, когато не сме безразличен човек - самопонятно е, че когато сме един безразличен човек и нямаме разбиране за онова, което може да бъде един съвременник, тогава не може да си отговорим добре на този въпрос, - тогава можем да запитаме: - Какво би било, ако сега вървя надолу по улица Шилер във Ваймар към Площад на жените и срещу мен би се задал «дебелият таен съветник», ако искате в 1826, 1827 година? - Ние знаем твърде добре, че не бихме понесли това! Ние понасяме «съвременника». Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни живот.
към текста >>
102.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В такъв случай онзи, който иска да каже истината от духовното
познание
, трябва да каже следното на хората: - Да, може да се случи, че през времето, когато вие сте тук на Земята, не желаете да слезете още веднъж на Земята в един бъдещ живот.
В такъв случай онзи, който иска да каже истината от духовното познание, трябва да каже следното на хората: - Да, може да се случи, че през времето, когато вие сте тук на Земята, не желаете да слезете още веднъж на Земята в един бъдещ живот.
Но това не е меродавно. Тук на Земята вие първо преминете в духовния свят през вратата на смъртта. Това вие го искате. Дали искате отново да слезете, това зависи от вашата преценка тогава, когато не носите вече никакво физическо тяло. Тогава сигурно ще си образувате едно друго съждение.
към текста >>
Ако сега с духовното
познание
се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота.
Нека да предположим, че двама души са приятели или приятелки преди тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва.
Ако сега с духовното познание се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота.
Това е един много интересен случай, който често срещаме, когато проучим нещата духовно-научно.
към текста >>
103.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
На съответното място долу намерих цитата, - аз го познавах, затова веднага го намерих - където пишеше, че е невъзможно в едно действително, обективно
познание
на материалните факти на света да се говори за възвръщане на нещата, на констелациите, които веднъж вече са съществували!
А сега от Ницшевия архив, където се съхраняват неговите тетрадки - тогава аз бях в приятелски отношения с госпожа Елизабета Фьорстер Нишце[19], – нека с този ръкопис да отидем в библиотеката, да потърсим там и да отворим Дюринговата философия на действителността. Там ще намерим връщането на подобното! Защото Ницше е изразил много идеи като противоположни идеи. Аз много бързо можах да установя това. Взех «Философия на действителността» от Дюринг, която се намираше в библиотеката на Ницше и я отворих.
На съответното място долу намерих цитата, - аз го познавах, затова веднага го намерих - където пишеше, че е невъзможно в едно действително, обективно познание на материалните факти на света да се говори за възвръщане на нещата, на констелациите, които веднъж вече са съществували!
към текста >>
104.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото
познание
.
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2]. Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието.
Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание.
Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното. Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия. И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро. Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стойност. И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да поставят достатъчно дълбоко в Земята, за да предизвикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
към текста >>
105.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Отново считам за дързост, когато разказвам това, обаче вярвам, че тези дръзки неща не могат да бъдат отбягнати във връзката, в която се намира днес духовният живот, който трябва да изхожда от духовното
познание
за човека.
Аз бях доведен до изучаване на кармата на тази личност именно по следния начин.
Отново считам за дързост, когато разказвам това, обаче вярвам, че тези дръзки неща не могат да бъдат отбягнати във връзката, в която се намира днес духовният живот, който трябва да изхожда от духовното познание за човека.
към текста >>
106.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
107.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Значението на храмовата архитектура, на култа и на протичащата в образи медитация: Задълбочено вътрешно
познание
и оздравено сетивно усещане.
Необикновеното във всекидневието. Изпъкване на човешки характери от историческите събития, които се превръщат в душевни импулси за следващите земни съществувания. Коронованият принц Рудолф. Добро и зло в светлината на кармата. Въпросът за съдбата като морално изживяване на човека.
Значението на храмовата архитектура, на култа и на протичащата в образи медитация: Задълбочено вътрешно познание и оздравено сетивно усещане.
Изграждането на Гьотеанума възпитание за кармичното виждане
към текста >>
Имагинативно и инспиративно
познание
на живота след смъртта.
Намесата на порядъка на йерархиите и отражения на духовните същества в планетната система.
Имагинативно и инспиративно познание на живота след смъртта.
Области на Луната, Меркурий и Венера. Слънчево съществуване. Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването на кармата с висшите същества. Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго
към текста >>
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното
познание
.
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното познание.
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло. Тогава физическото тяло се явява като носител на духовните същества. Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата се явява едва чрез развитието на Съзнателната душа; това е едната страна, другата е страната на йерархиите в човека. Съдбата на човека е работа на боговете.
към текста >>
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното
познание
: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло.
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното познание.
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло.
Тогава физическото тяло се явява като носител на духовните същества. Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата се явява едва чрез развитието на Съзнателната душа; това е едната страна, другата е страната на йерархиите в човека. Съдбата на човека е работа на боговете. Спокойното приемане на съдбата дава най-силните духовни импулси.
към текста >>
108.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нескромността всъщност идва само от липсата на
познание
за човека.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност.
Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека.
Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност. Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност.
към текста >>
Без съмнение, от едно проникващо, обширно
познание
за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност. Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека.
Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно.
Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност. Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси.
към текста >>
Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за
познание
в тази област среща извънредно големи трудности.
Но когато се опитаме да изследваме кармическите връзки през земния живот на Конрад Фердинанд Майер, ние се объркваме. Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите предишни инкарнации. Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р. Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим.
Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности.
Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда.
към текста >>
109.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тази личност, която някога с инициационното
познание
изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
След това дойде 19-то столетие.
Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване.
към текста >>
Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко
познание
, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат.
Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко познание, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат.
Вземете само «Хидала» или някоя друга драма на Франк Ведекинд, при която на човек му се завъртява главата, когато иска да свърже по-ранното с по-късното. Обаче човек може да бъде омагьосан по един особен начин, така че е напълно сигурен: - Тук не се касае за това, че еснафите седят в партера и произнасят своите преценки. Те имат право, от еснафска гледна точка, разбира се, но съвсем не се касае за това. - А се касае за това, че световната история е създала нещо особено, че един алхимичен начин на мислене, прехвърлен през столетията, се прилага върху човешкия живот и човешките дела и човешките разговори се смесват, както някога в една епоха, когато алхимията беше вече в упадък, в кухните на алхимците се правеха опити в реторти, смесваха се веществата и силите, и се изпитваха в тяхното действие.
към текста >>
110.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към
познание
.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения. Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини. Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко. Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми.
И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>
Но това, което се намира в междинното поле, когато вървите с него в живота, когато се движите в живота с едно задълбочено вътрешно
познание
чрез имагинацията и с едно сетивно усещане, излекувано чрез външните архитектурни форми, които са изградени, изхождайки действително от човешката природа, тогава вие получавате онова чувство, което древните хора са имали за ударите на съдбата.
неговият външен поглед да бъде уловен от една действителна, овътрешнена архитектура и от друга страна защото не оставя неговият насочен навътре поглед да бъде уловен от имагинативното, от образното.
Но това, което се намира в междинното поле, когато вървите с него в живота, когато се движите в живота с едно задълбочено вътрешно познание чрез имагинацията и с едно сетивно усещане, излекувано чрез външните архитектурни форми, които са изградени, изхождайки действително от човешката природа, тогава вие получавате онова чувство, което древните хора са имали за ударите на съдбата.
Когато човек развие това, което се намира между двете, между чувстването на истински архитектоничното и чувстването на истински символичното, насочено към вътрешността, тогава той чувства възприемчивостта за ударите на съдбата. Той чувства това, което става, като идващо от минали съществувания.
към текста >>
111.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото, когато погледнем с известно
познание
нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот.
Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание.
Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот.
Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>
В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното
познание
; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията.
В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията.
Тя се състои от външно видими имагинации.
към текста >>
112.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното
познание
по отношение на това, което съществува около човека.
Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова.
Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
към текста >>
Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно
познание
и знание за нещата, което знание днес е невъзможно.
Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес. Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели.
Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно.
към текста >>
113.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото
познание
.
Когато насочим поглед, така да се каже, върху арената на нашата карма, която е Земята, ще открием, че това, което й принадлежи - всички същества от различните земни царства, - има реално влияние върху човека. То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава това, което се намира в заобикалящата го земна среда. Човек трябва да се храни, трябва да расте; за целта трябва да приема в себе си веществата на Земята.
Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото познание.
Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти.
към текста >>
И всъщност цялото
познание
се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот.
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде.
И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот.
Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища.
към текста >>
Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето
познание
.
Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора?
Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание.
Но ние не можем да знаем това, което става с намеренията, които съществуват като душевно-духовни изживявания вътре в нас. - Когато човек не насочва поглед към това, което е изразено с отсечката от в до с, той не може да знае нищо за него. Той може само да вярва, че тези неща, които живеят в нашата душа, по някакъв начин също се осъществяват. В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата.
към текста >>
114.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно
познание
, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло.
Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло.
В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло.
И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство. Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание.
към текста >>
Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното
познание
.
Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло. В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло. И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство.
Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание.
към текста >>
Но когато настъпва инспиративното
познание
, тогава можем да насочим поглед върху тези действителни спомени за земния живот, които са една панорама от спомени, и тогава, понеже сме подтиснали имагинативното
познание
, понеже така да се каже събитията от земния живот, също и доколкото те са възприемаеми чрез етерното тяло, не се виждат вече, ние възприемаме сиянието на нещо по-висше.
Но когато настъпва инспиративното познание, тогава можем да насочим поглед върху тези действителни спомени за земния живот, които са една панорама от спомени, и тогава, понеже сме подтиснали имагинативното познание, понеже така да се каже събитията от земния живот, също и доколкото те са възприемаеми чрез етерното тяло, не се виждат вече, ние възприемаме сиянието на нещо по-висше.
към текста >>
Следователно, ако отбележа схематично това ретроспективно виждане на човека до раждането - вместо душевния поглед аз рисувам физическия поглед, - ако го загатна в това течение, тогава това течение се заличава в инспиративното
познание
и се явяват всякакви други форми.
Следователно, ако отбележа схематично това ретроспективно виждане на човека до раждането - вместо душевния поглед аз рисувам физическия поглед, - ако го загатна в това течение, тогава това течение се заличава в инспиративното познание и се явяват всякакви други форми.
към текста >>
Това, което ви разказах, например за изживяването на живота след смъртта при онази личност, която в моите мистерийни драми е образецът на Щрадер, това бива изживяно благодарение на факта, че първо гледаме панорамата на спомените, след това в инспиративното
познание
тази панорама на спомените се заличава.
Това, което ви разказах, например за изживяването на живота след смъртта при онази личност, която в моите мистерийни драми е образецът на Щрадер, това бива изживяно благодарение на факта, че първо гледаме панорамата на спомените, след това в инспиративното познание тази панорама на спомените се заличава.
Когато се заличава онази част, която отговаря на времето между раждането и 7-та година, тогава се явяват тези действия, за които ви говорих и които представляват съдействието на лунните същества /виолетово / с човешкото същество след смъртта.
към текста >>
Показва се нещо друго, когато в инспиративното
познание
направим видима онази част от ретроспективното виждане, която отговаря на периода от 7-та до 14-та година в земния живот, на периода на половото узряване.
Показва се нещо друго, когато в инспиративното познание направим видима онази част от ретроспективното виждане, която отговаря на периода от 7-та до 14-та година в земния живот, на периода на половото узряване.
Тогава става видимо всичко това, което човек преживява след смъртта благодарение на това, че от сферата на Луната той се издига в сферата на Меркурий /бяло/.
към текста >>
Когато чрез инспиративното
познание
заличим следващия период от човешкия живот /от 14-та до 21-та година/ и оставим да изплува онова, което може да се яви при заличаването на тази част, пред нас тогава се явяват изживяванията и фактите, през които човек минава след неговата смърт в сферата на Венера /оранжево/.
Когато чрез инспиративното познание заличим следващия период от човешкия живот /от 14-та до 21-та година/ и оставим да изплува онова, което може да се яви при заличаването на тази част, пред нас тогава се явяват изживяванията и фактите, през които човек минава след неговата смърт в сферата на Венера /оранжево/.
към текста >>
И така, когато с инспиративното
познание
насочим поглед назад към първата епоха от живота на човека, ние виждаме онова, което става с така наречените умрели в макроносмоса, и то в духовния макрокосмос.
И така, когато с инспиративното познание насочим поглед назад към първата епоха от живота на човека, ние виждаме онова, което става с така наречените умрели в макроносмоса, и то в духовния макрокосмос.
към текста >>
Когато проникнем с погледа на инспиративното
познание
в тази епоха, ние изживяваме онова, - можем поне да го изживеем, - през което преминава един умрял човек в по-голямата част от своя живот между смъртта и едно ново раждане, през което той преминава благодарение на това, че се намира във взаимни отношения със слънчевите същества.
След това имаме един период, който трае от 21-та до 42-та година от земния живот /жълто/.
Когато проникнем с погледа на инспиративното познание в тази епоха, ние изживяваме онова, - можем поне да го изживеем, - през което преминава един умрял човек в по-голямата част от своя живот между смъртта и едно ново раждане, през което той преминава благодарение на това, че се намира във взаимни отношения със слънчевите същества.
През този период става видимо слънчевото съществуване между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато с инспиративното
познание
човек разгледа живота си през периода от 49-та до 56-та година, - за това обаче той трябва да е станал по-възрастен от 56 години, - той стига до опознаването на всичко онова, което могат да създадат в човека съществата от сферата на Юпитер /зелено/, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане.
Когато с инспиративното познание човек разгледа живота си през периода от 49-та до 56-та година, - за това обаче той трябва да е станал по-възрастен от 56 години, - той стига до опознаването на всичко онова, което могат да създадат в човека съществата от сферата на Юпитер /зелено/, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
115.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното
познание
, пред познанието на посвещението.
Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание.
А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението.
към текста >>
За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното
познание
, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос.
За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос.
към текста >>
Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното
познание
пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже.
Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже.
към текста >>
Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното
познание
, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло.
Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло.
към текста >>
Следователно чрез имагинативното
познание
човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето
познание
чрез ума.
Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света.
Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума.
Тогава при познавателния процес той живее само в етерното тяло. Благодарение на това той вижда тази панорама от спомени.
към текста >>
Вижте, това имагинативно
познание
не би било всъщност никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
Ние можем да кажем, че човекът живее в свръхсетивното, но той живее в свръхсетивното така, че вътрешно се е отделил от своето физическо тяло.
Вижте, това имагинативно познание не би било всъщност никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
към текста >>
Когато искаме да постигнем истинско имагинативно
познание
, ние трябва да се освободим от всичко това.
Естествено човек може относително лесно да преодолее онова, което е свързано с непосредственото сетивно схващане. Но помислете само, че човекът е свързан със своето физическо тяло така също и чрез своята душевна нагласа, която е придобил в земния живот. Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло. Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло.
Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това.
Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
към текста >>
Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно
познание
и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
Но помислете само, че човекът е свързан със своето физическо тяло така също и чрез своята душевна нагласа, която е придобил в земния живот. Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло. Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло. Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това.
Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
към текста >>
Но вие трябва да имате предвид разликата между състоянието «човек да бъде свързан с физическото тяло и чрез това да бъде вътре в това физическо тяло» и другото състояние «човек да не бъде свързан с физическото тяло и въпреки това да се намира вътре в това физическо тяло» Това е съвършено различно и именно то съставлява имагинативното
познание
, човек да остане вътре във физическото тяло, да не излиза от него и въпреки това да стане независим от него.
Но вие трябва да имате предвид разликата между състоянието «човек да бъде свързан с физическото тяло и чрез това да бъде вътре в това физическо тяло» и другото състояние «човек да не бъде свързан с физическото тяло и въпреки това да се намира вътре в това физическо тяло» Това е съвършено различно и именно то съставлява имагинативното познание, човек да остане вътре във физическото тяло, да не излиза от него и въпреки това да стане независим от него.
към текста >>
Така при имагинативното
познание
човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т.
Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от течността; тогава течността ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътрешността на стените на глинения съд.
Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т.
н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека. Етерното тяло е вътре във физическото, но то е отделено от него. Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в старото състояние. Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното познание, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.
към текста >>
Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното
познание
, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.
Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от течността; тогава течността ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътрешността на стените на глинения съд. Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т. н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека. Етерното тяло е вътре във физическото, но то е отделено от него. Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в старото състояние.
Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното познание, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.
към текста >>
Това е така за имагинативното
познание
, не обаче и за инспиративното
познание
Инспиративното
познание
, което, настъпва при изпразнено съзнание, както ви описах, това инспиративно
познание
предизвиква състояние, при което със своето духовно-душевно естество човекът се намира вън от физическото тяло.
Това е така за имагинативното познание, не обаче и за инспиративното познание Инспиративното познание, което, настъпва при изпразнено съзнание, както ви описах, това инспиративно познание предизвиква състояние, при което със своето духовно-душевно естество човекът се намира вън от физическото тяло.
Тук /рис.4 с/ духовно-душевното естество е извън физическото и етерното тяло.
към текста >>
Едва тогава настъпва инспиративното
познание
.
Външната конфигурация трябва да бъде такава, както при съня. Със своя аз и със своето астрално тяло човек трябва да бъде напълно вън от етерното тяло.
Едва тогава настъпва инспиративното познание.
към текста >>
А сега спомнете си, че вчера ви казах: - Когато човек насочва погледа си назад и вижда панорамата на спомените и след това тази панорама от спомени се заличи, когато човек навлезе в инспиративното
познание
, тогава в инспиративното
познание
се възприема това, което се намира вътре във физическото тяло.
А сега спомнете си, че вчера ви казах: - Когато човек насочва погледа си назад и вижда панорамата на спомените и след това тази панорама от спомени се заличи, когато човек навлезе в инспиративното познание, тогава в инспиративното познание се възприема това, което се намира вътре във физическото тяло.
Когато се заличи панорамата на спомените за периода от раждането до 7-та година, до смяната на зъбите, човек възприема именно: - Да, вътре в това физическо тяло се намираше едно ангелско същество. Човек наистина възприема една трета йерархия вътре в своето същество. Така че състоянието на нещата е следното: Човек се излъчва от своето физическо тяло, след това отново се връща в това физическо тяло като в своя собствен човешки дом и виж ти, там вътре среща своя ангел, когато насочва поглед назад върху периода от раждането до 7-та година.
към текста >>
И така, когато при инспиративното
познание
сме излезли от нашето тяло и след това отново се връщаме в него, ние забелязваме, че вътре в нашето тяло се намират всички същества на висшите йерархии.
И отново, когато насочим поглед върху намиращото се между 7-та и 14-та година и се върнем обратно в нашето тяло, ние намираме едно архангелско същество. Естествено това архангелско същество се намира там също и от раждането до 7-та година. Обаче ние не го намираме, когато насочваме нашия ясновиждащ поглед обратно само върху този период от раждането до 7-та година.
И така, когато при инспиративното познание сме излезли от нашето тяло и след това отново се връщаме в него, ние забелязваме, че вътре в нашето тяло се намират всички същества на висшите йерархии.
Но до този вид себепознание, че тялото е носител на съществата от висшите йерархии, ние съвсем не можем да достигнем по друг начин, освен като първо се излъчваме /с нашето духовно-душевно същество/ навън и после отново се връщаме в тялото.
към текста >>
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено
познание
, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр. 228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/. По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено
познание
той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр.
228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
Докато човек остава при имагинативното
познание
и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че определени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа.
Докато човек остава при имагинативното познание и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че определени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа.
Човек не забелязва, не съзира много неща от своята карма само при имагинативното познание. Но щом се появи инспиративното познание и човек отново се завръща в своето тяло, тогава се чувства изпълнен с един свят от безброй йерархии. Човек се завръща в своето тяло и отначало не знае, кой е. Дали е Ангелът, или това същество от йерархията на Динамис, Ексусиаи и т. н.? Ние сме разпръснати в един свят от същества.
към текста >>
Човек не забелязва, не съзира много неща от своята карма само при имагинативното
познание
.
Докато човек остава при имагинативното познание и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че определени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа.
Човек не забелязва, не съзира много неща от своята карма само при имагинативното познание.
Но щом се появи инспиративното познание и човек отново се завръща в своето тяло, тогава се чувства изпълнен с един свят от безброй йерархии. Човек се завръща в своето тяло и отначало не знае, кой е. Дали е Ангелът, или това същество от йерархията на Динамис, Ексусиаи и т. н.? Ние сме разпръснати в един свят от същества. Ние сме опиянени от разнородността на собствената си същност, понеже сме едно с всички тези същества.
към текста >>
Но щом се появи инспиративното
познание
и човек отново се завръща в своето тяло, тогава се чувства изпълнен с един свят от безброй йерархии.
Докато човек остава при имагинативното познание и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че определени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа. Човек не забелязва, не съзира много неща от своята карма само при имагинативното познание.
Но щом се появи инспиративното познание и човек отново се завръща в своето тяло, тогава се чувства изпълнен с един свят от безброй йерархии.
Човек се завръща в своето тяло и отначало не знае, кой е. Дали е Ангелът, или това същество от йерархията на Динамис, Ексусиаи и т. н.? Ние сме разпръснати в един свят от същества. Ние сме опиянени от разнородността на собствената си същност, понеже сме едно с всички тези същества.
към текста >>
116.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
До тази гледна точка обаче се достига само чрез едно
познание
, което изобщо не може да обхване самия човек, което всъщност обхваща само извънчовешкото.
До тази гледна точка обаче се достига само чрез едно познание, което изобщо не може да обхване самия човек, което всъщност обхваща само извънчовешкото.
В момента, в който истински се обхване човекът, като стоящ вътре в Универсума, в същия момент може да се открият взаимните връзки между единичните човешки помощни тела, служещи му като инструменти, - т.е. физическото, етерното и астралното тяло – със съответстващата им същност в Космоса.
към текста >>
117.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно
познание
към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени.
Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени.
Тези спомени говорят само за току-що изживяното земно съществуване, но въпреки това в тях живее именно един човешки аз. И ако тези спомени не бяха съществували - аз загатнах за това в минали лекции - тогава човешкият аз не би бил напълно в човека. Там долу има нещо, което отново и отново може да събуди спомените в нас.
към текста >>
Вижте, мои мили приятели, ние получаваме усещане за величественост, когато опирайки се на инициационната наука започваме да си казваме: - Около нас се простират тези части на световното
познание
и зад всичко това, което създава едно външно впечатление, живеят йерархиите така истинно, както зад това, което изплува в нас като спомен, живее отделният човек. -
Понеже сме изживели съответните неща, ние знаем, че те произхождат от нашите изживявания. Там вътре по същия начин идват мисли, както и нашите спомени, но те навлизат отвън. Как навлизат те? Тук долу е човекът, а тук се намира целият свят на йерархиите /виж рис. 9, стр. 264/.
Вижте, мои мили приятели, ние получаваме усещане за величественост, когато опирайки се на инициационната наука започваме да си казваме: - Около нас се простират тези части на световното познание и зад всичко това, което създава едно външно впечатление, живеят йерархиите така истинно, както зад това, което изплува в нас като спомен, живее отделният човек. -
към текста >>
118.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото
познание
, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество.
След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава. Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество.
към текста >>
Ето защо, мои мили приятели, постарайте се да схванете познанието за кармата така, че това
познание
да събуди у вас чувството: - Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо относно кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. -
Ето защо, мои мили приятели, постарайте се да схванете познанието за кармата така, че това познание да събуди у вас чувството: - Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо относно кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. -
към текста >>
119.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В първите християнски столетия са съществували центрове за висше
познание
, като остатъци на мистериите.
В първите християнски столетия са съществували центрове за висше познание, като остатъци на мистериите.
В тези центрове не се говореше за природни закони, а за творящата сила на богинята «Природа» /«натура»/. След това в 7-то, 8-то столетие слабата жива връзка с духовния свят изчезва, но определено съзнание за тази връзка намира още убежище в отделни учебни центрове, чието живо импулсиращо действие завършва едва в 12-то, 13-то столетие. Поучения върху живота на елементите, движението на планетите, космическия океан, тайните на аза бяха развивани като учение до края на 14-то 15-то столетие. Школата на Шартр, Клюни. Даже в университета от Орлеан се развиват към края на 13-то столетие учения от този род.
към текста >>
120.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно
познание
.
Това съвместно изживяване с Вселената напълно е престанало в наше време. В замяна на това ние сме постигнали живеенето в Съзнателната душа. И всичко, което ни заобикаля като реалност, също както ни заобикалят масите, столовете, дърветата и реките, всичко, което ни заобикаля като една духовна действителност, продължава да действа още само върху дълбините на човешкото подсъзнание. Интимната страна на живота, духовната същност на живота е престанала да съществува за нас.
Тя отново ще бъде постигната в едно живо възприето духовнонаучно познание.
към текста >>
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното
познание
, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото.
Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално.
към текста >>
121.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на човечеството с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към
познание
хора стояха в жива връзка с него.
Първо трябва да бъде взета под внимание онази епоха, която се простира до 7-то, 8-то християнско столетие, когато все още съществуваше макар и слаба връзка на човечеството с духовния свят, едно изживяване на самия духовен свят, когато стремящите се към познание хора стояха в жива връзка с него.
След това имаме епохата, която започва от 7-то, 8-то столетие и трае до великия поврат в 14-то, 15-то столетие, когато онези души, които през първите християнски столетия се намираха на Земята в описаната от мен епоха, вече живееха в духовния свят в периода между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Беше онази творяща богиня, с която по определен начин се свързваше търсещият
познание
.
Тя беше метаморфоза на старата Прозерпина.
Беше онази творяща богиня, с която по определен начин се свързваше търсещият познание.
Тя му се явяваше от всеки минерал, от всяко растение, от всяко животно, явяваше се от облаците, от планините, от изворите. Хората чувстваха, че тази богиня, която твори през зимата под Земята, а през лятото над Земята, е помощникът на онова божество, за което говорят евангелията. Тя изпълняваше божествена сила, беше изпълняващото божествено същество.
към текста >>
И когато един такъв човек, който се стремеше към
познание
, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън.
Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън. И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина. И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
Тогава научаваха, как при опознаването на планетната система заедно с това се получава
познание
за човешката душа: - Научи се да познаваш, как подвижните звезди се движат на небето и тогава ще научиш, как твоята собствена душа действа, тъче и живее вътре в теб.
След като учениците бяха стигнали толкова далеч, те биваха въвеждани в планетната система.
Тогава научаваха, как при опознаването на планетната система заедно с това се получава познание за човешката душа: - Научи се да познаваш, как подвижните звезди се движат на небето и тогава ще научиш, как твоята собствена душа действа, тъче и живее вътре в теб.
- Това беше поставяно пред учениците.
към текста >>
Такова едно живо
познание
е било култивирано чак до 7-то, 8-то столетие в места, където са били запазени старите мистерии.
Днес хората са забравили, че са съществували такива форми на обучение. Но те са съществували.
Такова едно живо познание е било култивирано чак до 7-то, 8-то столетие в места, където са били запазени старите мистерии.
А като учение, като теория то беше култивирано по-нататък до поврата от 14-то към 15-то столетие, за който така често говорих. И в отделни центрове, където са били култивирани такива учения, можем да проследим, как при възможно най-големи трудности са продължили да живеят тези стари учения, макар и почти умъртвени до понятия и идеи, но все пак до такива живи понятия и идеи, че в отделни хора те все още можеха да събудят стремеж нагоре към всичко онова, за което ви говорих.
към текста >>
На учениците се обясняваше, че съществува едно древно, почти ясновидско
познание
, но то се затъмнява, заглъхва.
Там обучаваше и Бернардус Силвестрис[5], който в мощни описания правеше така, че пред учениците да възкръсне онова, което беше именно древната мъдрост. Там учеше преди всичко Йоханес от Шартр[6], който говореше за човешката душа по един истински величествен и вдъхновен начин. Този Йоханес от Шартр, когото наричаха също Йоханес Салисбъри, развиваше възгледи, в които разглеждаше Аристотел, разглеждаше аристотелизма. Там върху особено предпочитаните ученици се действаше така, че те получаваха разбиране, че на Земята не може вече да съществува такова учение, каквото е имало през време на първите християнски столетия, че развитието на Земята не може вече да понася това.
На учениците се обясняваше, че съществува едно древно, почти ясновидско познание, но то се затъмнява, заглъхва.
Сега може само да се знае за диалектиката, реториката, астрономията, астрологията, но не могат да се виждат богините на седемте свободни изкуства, защото по-нататък трябва да действа Аристотел, който още в древността беше израснал на висотата на понятията и идеите, необходими на петата следатлантска епоха.
към текста >>
И още докато беше жив Аланус от Лил учеше онези, за които предполагаше, че го разбират: - Сега за известно време на Земята трябва да действа едно аристотелски оцветено
познание
в строги понятия и идеи.
Аланус от Лил разпалваше духом учениците в Шартър именно в 12-то столетие. Той дълбоко разбираше, че в следващите столетия Земята няма да може да ползва онова, което се учи, което се преподава по такъв начин - защото това беше не само платонизъм, това беше учение за мистерийното съзерцание от преди платоновото време, само че това съзерцание беше приело християнството в себе си.
И още докато беше жив Аланус от Лил учеше онези, за които предполагаше, че го разбират: - Сега за известно време на Земята трябва да действа едно аристотелски оцветено познание в строги понятия и идеи.
Защото само така може да бъде подготвено това, което отново трябва да дойде като духовност в по-късни времена.
към текста >>
Но това
познание
живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята.
Виждате ли, това още тогава живееше в духовната атмосфера и още проявяваше своето действие по определен начин. Имаше известно сродство с школи, които все още съществуваха в Северна Италия, в Италия въобще, в Испания, но те бяха твърде спорадични в своето съществуване.
Но това познание живо се разпространяваше по-нататък в най-различни течения по Земята.
А към края на 12-то столетие много от това се намираше в университета на Орлеан, където съществуваха някои инспирации чрез школата на Шартр и където по този начин се култивираха забележителни учения. Случи се така, че един човек в Италия, който пребиваваше като посланик по-рано в Испания и се намираше под въздействието на значително историческо събитие, получи нещо като слънчев удар и под влиянието на този лек слънчев удар всичко, което беше получил в неговата школа като подготовка, се превърна в мощно откровение. Той видя това, което човек можеше да види под влияние на живия принцип на познанието, видя мощно издигащата се планина заедно с всичко онова, което проявява своя живот в минералите, растенията и животните, яви му се богинята Природа, явиха му се елементите /стихиите/, явиха му се планетите, явиха му се богините на седемте свободни изкуства, яви му се Овидий като главен учител; - още веднъж пред душата на един човек стоеше онова мощно видение, което така често е стояло пред човешките души в първите столетия на християнството. Това беше видението на Брунето Латини[10], което след това премина у Данте и потече от Дантевата Божествена комедия.
към текста >>
Тогава се стигна до споразумение, като тези индивидуалности, които произхождаха от школата в Шартр, казаха на онези, които тъкмо се готвеха да слязат в сетивно-физическия свят и да развиват аристотелизма в схоластиката като един подходящ елемент на епохата: - За нас първоначално не е възможно да действаме на Земята, защото Земята сега не е в състояние да култивира живото
познание
.
Тогава се стигна до споразумение, като тези индивидуалности, които произхождаха от школата в Шартр, казаха на онези, които тъкмо се готвеха да слязат в сетивно-физическия свят и да развиват аристотелизма в схоластиката като един подходящ елемент на епохата: - За нас първоначално не е възможно да действаме на Земята, защото Земята сега не е в състояние да култивира живото познание.
Това, за което ние още можехме да се грижим като последни носители на платонизма, трябва сега да бъде заменено от аристотелизма. Ние оставаме тук горе. - И духовете от Шартр останаха в свръхсетивния свят, без да навлязат досега в земни въплъщения. Но те мощно съдействаха при изграждането на онази величествена имагинация, която бе изградена именно в първата половина на 19-то столетие и за която ви говорих.
към текста >>
122.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тази интимност водеше до
познание
на това, което се отрази в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само един традиционен отблясък.
Но нека навлезем в интимното учение на онази свръхсетивна школа.
Тази интимност водеше до познание на това, което се отрази в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само един традиционен отблясък.
Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие.
към текста >>
Тогава в отделните духове на Земята също виждаме нещо, което е като отражение на това, което ставаше във великата свръхсетивна школа, за която ви говорих последния понеделник; в онова време виждаме, че нещо от това свръхсетивно
познание
се отразява в отделните земни хора.
Тази борба, която съществуваше вече в Космоса, придоби значение, след като в 8-то и 9-то столетие космическата интелигентност постепенно се изтръгна от властта на Михаил и на неговите отряди и слезе долу между земните човешки същества. Това стана актуално едва когато в човечеството започна да се развива Съзнателната душа в онзи момент, който ви посочих - в началото на 15-то столетие.
Тогава в отделните духове на Земята също виждаме нещо, което е като отражение на това, което ставаше във великата свръхсетивна школа, за която ви говорих последния понеделник; в онова време виждаме, че нещо от това свръхсетивно познание се отразява в отделните земни хора.
към текста >>
Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко
познание
», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
[1] Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»).
Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
към текста >>
123.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно
познание
на света, ширина на чувстването на света, далновидност.
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност.
Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността. И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе. Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
към текста >>
124.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално
познание
.
Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което аз казах. Пренесете се в онзи факт, че с 9-то следхристиянско столетие се извършва кризата: Космическата интелигентност слиза долу между земните хора. Това е обективен факт, то е онова, което става.
А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание.
Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация. Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята.
към текста >>
125.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко
познание
», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
123 Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»).
Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.
към текста >>
126.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Една точна наука, едно точно
познание
може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото.
Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото.
Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества. Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко. И както сега човекът казва: - Розата е червена - и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: - Розата ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. -
към текста >>
127.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Те ще видят, че това, което в стила на Тит Ливий се проявява като странно човешки проникващо и убедително, и същевременно клонящо към мита, се стреми към онова човешко
познание
, което може да добие само един балсамьор.
Сега аз бих желал само, колкото е възможно по-голям брой от вас, като знаят вече това, да вземат в ръцете си историята на Тит Ливий със знанието, което се получава тук от кармическите взаимовръзки и да оставят да им въздейства стилът на Тит Ливий.
Те ще видят, че това, което в стила на Тит Ливий се проявява като странно човешки проникващо и убедително, и същевременно клонящо към мита, се стреми към онова човешко познание, което може да добие само един балсамьор.
До такава връзка ние стигаме едва тогава, когато извършим такива изследвания. Но тогава се получава именно това, което внезапно разпръсва светлина. Ние трудно можем да си представим произхода на стила на Тит Ливий, този забележителен стил, който също и като историк балсамира хората, които описва - защото такъв е в крайна сметка този стил. Ние трудно можем да си създадем представа за произхода на този стил. Когато насочим вниманието си върху такива връзки, се хвърля светлина върху този стил.
към текста >>
Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно
познание
на някакъв вид алхимически въпроси; това
познание
разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа.
Между тях има един покровител, който е твърде странен човек. Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност.
Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа.
И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често. Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек.
към текста >>
128.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И ние не можем да основем едно истинско
познание
, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света.
Защото, виждате ли, онова, което ви описах за течението на Михаил, то продължи да действа след това. Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха. И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие.
И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света.
Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>
В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно
познание
на външната природа.
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни.
В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>
129.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше
познание
, търсеше това
познание
още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони.
И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>
В настоящето отново трябва да се търси едно действително
познание
за човека с тяло, душа и дух, но не едно такова
познание
, което се корени в абстрактни идеи и закони, а което може да вникне в действителните основи на цялостното човешко същество.
За това ни дава повод онова, което днес трябва да бъде търсено чрез една от най-дълбоките задачи на настоящето.
В настоящето отново трябва да се търси едно действително познание за човека с тяло, душа и дух, но не едно такова познание, което се корени в абстрактни идеи и закони, а което може да вникне в действителните основи на цялостното човешко същество.
Човекът действително трябва да бъде изучен според неговите здравни и болестни състояния не така, както това се върши днес, според чисто физически познания. По този начин човекът не може да бъде познат; по този начин не може да бъде познато преди всичко онова в живота, което действа в човека и се намесва така решаващо в неговата съдба - нещастие, болест, способност или неспособност. Ние се научаваме да познаваме кармата във всички нейни форми, когато, изхождайки от физическия живот, можем да проследим човека в неговата духовност и в неговия вътрешен душевен живот.
към текста >>
Днес стремежът за
познание
е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т.
Днес стремежът за познание е такъв, че човекът е разглеждан по един съвършено външен начин по отношение на неговите органи, по отношение на неговите кръвоносни съдове, по отношение на неговите нерви, и т.
н.. И който разглежда човека по този начин според неговото здраве и болест, той не е в състояние във всичко това да намери нещо, което е дух или душа. Можем да кажем, че днешният анатом, днешният физиолог биха искали да говорят така, както някога един знаменит астроном е говорил на своя цар в отговор на зададен от царя въпрос: - Аз изследвах цялата Вселена, търсих навсякъде между звездите и техните движения, но не намерих никакъв Бог. - Така казал астрономът. Днешният анатом и днешният физиолог биха могли да кажат: - Аз изследвах всичко, сърце, нерви, стомах, мозък, кръвоносни съдове и бъбреци, но не намерих душата и духа. -
към текста >>
Този труд ще бъде продължен и тогава ще преминем по-нататък от това, което отначало е развито само в елементарна форма, към онова, което точно от тази страна, от медицинско-патологична страна може да даде едно човешко
познание
, едно
познание
за човека.
Това ще покаже книгата[2], която сега разработваме съвместно с моята мила сътрудничка, госпожа д-р Ита Вегман, която третира именно здравия и болния човек и която се надявам скоро да излезе от печат. Но точно такива изследвания, които търсят вратата, през която по един правилен начин да проникнат от физическия човек в духовния човек, дават един перспективен резултат само тогава, когато те се провеждат по един правилен начин. Така че за една такава работа, каквато се върши тук, се използват не само изследователските способности на настоящето, а също и изследователските способности, които са резултат на това, че се вземат под внимание кармическите нишки, които се получават от историческото развитие на човечеството. Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае. В първи том на този труд първо ще бъдат издадени само наченките в това отношение.
Този труд ще бъде продължен и тогава ще преминем по-нататък от това, което отначало е развито само в елементарна форма, към онова, което точно от тази страна, от медицинско-патологична страна може да даде едно човешко познание, едно познание за човека.
Това ще бъде възможно само благодарение на факта, че в лицето на госпожа д-р Ита Вегман имаме една личност, която в своите медицински проучвания е приела нещата така, че при нея те се развиват по един самопонятен начин към онова, което е духовен възглед за човешката същност. Но тук, в течение на това изследване, в разглеждането на органологията на човека, която виждаме в духовна перспектива, се получават нещата, които водят също до кармическите връзки. Защото същият род виждане, което трябва да развием, за да виждаме духовното, което стои не зад цялостния човек, а зад отделните органи - зад един орган стои светът на Юпитер, зад друг орган светът на Венера и т. н., - разбиранията, които трябва да бъдат развити тук, те водят именно до това, което се представя като възможност да стигнем зад човешките личности, в техните минали земни съществувания. Защото в настоящия земен живот човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа.
към текста >>
[2] Рудолф Щайнер / Ита Вегман «Основи за разширение на лечебното изкуство според духовнонаучното
познание
».
[2] Рудолф Щайнер / Ита Вегман «Основи за разширение на лечебното изкуство според духовнонаучното познание».
Книгата се издава след смъртта на Рудолф Щайнер 1925. Събр. съч. 27.
към текста >>
130.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за
познание
, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
131.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това учение беше свързано с едно проникващо
познание
на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
към текста >>
Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше
познание
на природата и на света.
Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света.
към текста >>
В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото
познание
, а да ги изобразява във визионерни виждания.
В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания.
към текста >>
132.
Стих: Родени от слънчевите същества могъщи
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Вие, ученици на духовното
познание
,
Вие, ученици на духовното познание,
към текста >>
133.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
когато в близко време излезе книгата: Рудолф Щайнер / Ита Вегман «Основи за разширение на лечебното изкуство според духовнонаучното
познание
».
когато в близко време излезе книгата: Рудолф Щайнер / Ита Вегман «Основи за разширение на лечебното изкуство според духовнонаучното познание».
Книгата се издава след смъртта на Рудолф Щайнер 1925. Събр. съч. 27.
към текста >>
134.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
135.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно
познание
, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят!
И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка. - Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това. - Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества. Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят.
Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят!
Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности. Това днес още е нещо необикновено за човека. Когато се говорят общи приказки за духовността, че има един духовен свят и така нататък, то тези, които не са вкостенели материалисти го приемат.
към текста >>
136.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като
познание
за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова
познание
за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот.
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като познание за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова познание за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот.
Поради това, че изобщо ще стане възможно да се получат познания, които същевременно дават религиозни и морални импулси, чрез това антропософията ще може да даде на човечеството нещо по-различно, отколкото цивилизацията на последните столетия. Последната особено силно боледуваше, защото великите познания, които вече съществуваха - естественонаучни, икономически, философски познания, - ангажираха само главата на хората. Моралните и религиозните импулси трябва да дойдат от сърцата, трябва да покълнат от душевността. Те бяха там като религиозни, като морални идеали. Но дали в тези морални идеали също има една така мощна сила, че моралното и религиозно чувстване да може да създаде светове, които имат значение за бъдещето, когато физическият свят на съвремието пропадне, затова новата наука не можеше да направи изявления.
към текста >>
И когато изградим степента на
познание
, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп.
Но другояче изглежда всичко това, когато се разглежда смъртта на човека със силите на познанието, които се пораждат в душата чрез душевни упражнения. Обикновените сили на познанието не виждат трупа по друг начин. Но ако чрез душевните упражнения достигнем до една друга степен на познанието, която в моите книги описах като имагинация, тогава смъртта напълно се променя за нас. Чрез смъртта, човекът се изтръгва от Земята.
И когато изградим степента на познание, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп.
За познавателната степен на имагинацията физическата смърт се превръща в духовно раждане. Преди смъртта човекът застава пред нас като земен човек. Той може да каже: - Аз съм тук на това място, навън е светът. - В този момент, когато настъпи смъртта, човекът не е само там, където се намира неговият труп. Той започва своето битие в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал.
към текста >>
Земята - така се показва на имагинативното
познание
- ни дава възможността да преминем през смъртта.
Той може да каже: - Аз съм тук на това място, навън е светът. - В този момент, когато настъпи смъртта, човекът не е само там, където се намира неговият труп. Той започва своето битие в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал. Светът извън неговото тяло става негово изживяване и така това, което досега е било вътрешен свят става външен свят; това, което досега е било външен свят става вътрешен свят. От личното съществуване ние преминаваме в едно световно съществуване.
Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта.
Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса. Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята. Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли. За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови мисли, които живеят и творят в ширините на пространството. Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите мисли.
към текста >>
Пред това имагинативно
познание
Земята се разкрива като смъртта в Космоса.
- В този момент, когато настъпи смъртта, човекът не е само там, където се намира неговият труп. Той започва своето битие в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал. Светът извън неговото тяло става негово изживяване и така това, което досега е било вътрешен свят става външен свят; това, което досега е било външен свят става вътрешен свят. От личното съществуване ние преминаваме в едно световно съществуване. Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта.
Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса.
Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята. Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли. За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови мисли, които живеят и творят в ширините на пространството. Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите мисли. Всичко действа и твори в мирови мисли.
към текста >>
Това е едно не образно
познание
, а
познание
на духовно слушане.
Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си.
Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане.
Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува. От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества.
към текста >>
Инспирираното
познание
така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува.
Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си. Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане.
Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува.
От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества. Аз казах: - Светът е изпълнен с мирови мисли.
към текста >>
Достигнем ли интуитивното
познание
, звездите ни разкриват мировата същност, духовната мирова същност.
Първият аспект е аспектът на смъртта - земният аспект; вторият аспект, който ни извежда в ширините на пространството, към които иначе като земен човек поглеждаме без разбиране, е аспектът на изчезването на човека. А третият аспект ни показва това, което също ограничава пространствените ширини за физическия поглед, - третият аспект е аспектът на звездите. Но звездите не са такива, както изглеждат за физическия поглед. За физическия поглед звездите са светещи точки на границата на пространството, към които ние поглеждаме.
Достигнем ли интуитивното познание, звездите ни разкриват мировата същност, духовната мирова същност.
И вместо да виждаме физическите звезди, с интуицията ние виждаме духовни колонии в духовния Космос, които се намират на отделните места, където ние предполагаме физически звезди.
към текста >>
Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното
познание
, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот.
Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване.
Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава?
към текста >>
Когато със свръхсетивното
познание
се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот. Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така.
Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън.
Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня.
към текста >>
137.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното
познание
като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва.
Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили.
Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва.
Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача.
към текста >>
138.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне
познание
за съответните светове.
Ние говорихме за живота между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как след смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят. Когато посочваме към тези знаци, ние същевременно посочваме към духовните светове, които сами наблюдаваме, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера.
Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове.
Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е.
към текста >>
Когато посветените са можели да се издигат до
познание
извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето.
Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот.
Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето.
След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека.
към текста >>
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно
познание
не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години. Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване.
към текста >>
139.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно
познание
, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения.
От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното
познание
се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното
познание
, на негово място се появява сферата на Меркурий.
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий.
Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир. И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука.
към текста >>
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното
познание
, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера.
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера.
Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин.
към текста >>
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното
познание
, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера.
към текста >>
За да се достигне до слънчевото
познание
, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система.
А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера. Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век.
към текста >>
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно
познание
, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера. Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща.
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
Човешкото самопознание е мирово
познание
.
И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално.
Човешкото самопознание е мирово познание.
Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих:
към текста >>
140.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но това
познание
може още да бъде задълбочено.
Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества.
Но това познание може още да бъде задълбочено.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така.
към текста >>
Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното
познание
.
Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове. - Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят. И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство. Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални.
Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание.
Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук.
към текста >>
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното
познание
се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
Ако може да се погледне това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът. Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна. И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер.
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората. Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често. Да вземем мъдростта. Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта!
към текста >>
141.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното
познание
и може да вижда в духовния свят.
Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят.
Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин:
към текста >>
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно
познание
- какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
към текста >>
». Който сгъсти и усили своето
познание
, той може да насочи това свое
познание
към някакво настоящо изживяване.
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване.
Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг. Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>
Когато човек притежава инициационно
познание
, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това
познание
.
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване.
Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание.
Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг. Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>
Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното
познание
, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това.
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание.
Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това.
Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг. Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното
познание
, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него.
Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него.
Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма. Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
към текста >>
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното
познание
, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Запознае ли се човек с истинското духовно
познание
, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени.
Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други.
към текста >>
Чрез духовното
познание
от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример.
към текста >>
142.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното
познание
, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали.
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме.
към текста >>
143.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното
познание
, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното
познание
, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното
познание
и след това чрез интуитивното
познание
се достига назад до предишните земни животи.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека. Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън.
Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи.
Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15. Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там.
към текста >>
И този, който с истинско инициационно
познание
прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално.
И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил. Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни животи. Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени гледната точка на своя мироглед.
към текста >>
Чрез инициационното
познание
наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят.
Ако някой живее, да речем, в двадесето столетие, той използва това тяло - и за познанието той трябва да използва тогава главата, - което може да му даде двадесето столетие. Така той не може да бъде ясновидец. Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил. Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът.
Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят.
Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ. В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското
познание
реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ.
Ако някой живее, да речем, в двадесето столетие, той използва това тяло - и за познанието той трябва да използва тогава главата, - което може да му даде двадесето столетие. Така той не може да бъде ясновидец. Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил. Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът. Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят.
Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ.
В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
Такива неща трябва да се разглеждат не само със сухия разум, а с душата, с чувство и любов, но така, че чувството, топлината и любовта да станат така ясни и светли, какъвто е иначе разумът и да може да се достигне до истинско
познание
.
Да, така се случва.
Такива неща трябва да се разглеждат не само със сухия разум, а с душата, с чувство и любов, но така, че чувството, топлината и любовта да станат така ясни и светли, какъвто е иначе разумът и да може да се достигне до истинско познание.
Разумът може да развива само картини от външната природа и който вярва, че може да получи нещо друго, освен картини от външния свят, той се заблуждава. Това другото можете да имате едва когато душевната нагласа, чувството и любовта станат познавателни сили. Едва с това, че човек се пренася в кармическото развитие по описания начин, се стига дотам, постепенно да се изработят възгледи за действието на кармата. Но тогава трябва да участва цялата душа. Затова това, което се съдържа в такива разисквания за кармата, трябва да обхване целия човек.
към текста >>
144.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Чрез новата наука на посвещението човечеството отново може да се върне към изгубеното
познание
.
Виждането на Кармата беше една действителност на съзнанието за хората от миналите времена. Заглъхването на съзнанието за Кармата; то преминава във формата на ученост, например в древен Египет. Преминаване на астралното виждане в събуждането и заспиването.
Чрез новата наука на посвещението човечеството отново може да се върне към изгубеното познание.
към текста >>
Кармически връзки от миналото действуват при срещата на хората върху душата и волята, докато чрез хора, които срещаме за първи път, ние обогатяваме общо нашето
познание
за света и за човека.
Вратата на Слънцето и вратата на Луната. Праучителите на човека, които преди отделянето на Луната са живели на Земята, образуват на Луната един вид мирова колония. Те водят книга за миналото на човека. Преди да слезем на Земята преди раждането, ние минаваме през сферата на Луната и приемаме импулсите на тези Същества в нашето астрално тяло. На Слънцето не живеят никакви същества, които да са живели някога на Земята, а Същества на висшите йерархии, космическите първообрази на човека, които поставят в действие човешкото бъдеще.
Кармически връзки от миналото действуват при срещата на хората върху душата и волята, докато чрез хора, които срещаме за първи път, ние обогатяваме общо нашето познание за света и за човека.
Относно Коледното Тържество при Гьотеанума в 1923 година.
към текста >>
А за по-голяма част от тези печатни издания това е антропософското
познание
на човека и на Космоса, доколкото същността на това
познание
е изложено в Антропософията, а също и познанието на това, което се намира като Антропософска История в съобщенията от духовния свят".
Едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание се признава само за онзи, който познава, какви предпоставки се допускат за неговото произнасяне.
А за по-голяма част от тези печатни издания това е антропософското познание на човека и на Космоса, доколкото същността на това познание е изложено в Антропософията, а също и познанието на това, което се намира като Антропософска История в съобщенията от духовния свят".
към текста >>
145.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид
познание
, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности.
Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност? И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху определени връзки, които са съществували в редуващите се земни съществувания на различни личности.
Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности.
към текста >>
146.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното
познание
най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
към текста >>
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова
познание
, което човечеството е изгубило.
И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
към текста >>
147.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно
познание
, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също както самия Августин. Тази личност, за която говоря като принадлежаща приблизително на 5-то столетие на християнското летоброене, можа да посещава в Африка онези училища, които беше посещавал също и свети Августин, и там тя се запозна с всичко онова, което беше възникнало от науката на манихеите, от това, което произхождаше от дълбоко източна, но изменена в по-късни времена мъдрост. По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред.
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
към текста >>
Обаче вътрешното
познание
не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения.
Това е нещо извънредно фрапиращо но същевременно извънредно поясняващо. Защото вземете искрящата историческа светлина, която се разпространява тук: орденът на йезуитите продължи да съществува по-нататък; обаче този, който го беше подържал до определен момент, беше станал съвършено друг, той се яви като индивидуалност на Емануел Сведенборг, така щото чрез одухотворението на Емануел Сведенборг орденът на йезуитите е ръководен чрез съвършено други импулси, различни от тези на неговия първи основател. Ние виждаме именно в историческото развитие основателите на нещо, онези личности, които са били дълбоко свързани с нещо, когато проследим протичането на Кармата, ние ги виждаме, как те се отделят от тези движения и ги предават на съвършено други сили. Така щото научаваме: няма никакъв исторически смисъл да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола. Официалната история прави това.
Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения.
към текста >>
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно
познание
на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време.
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества.
И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар. И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия".
към текста >>
Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско
познание
би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин.
Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин.
към текста >>
148.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
На душите бе дадено едно точно
познание
върху древните мистерии.
В тази Школа бе направен един поглед върху същността на съществуващите в миналото мистерии.
На душите бе дадено едно точно познание върху древните мистерии.
Хвърлен бе един поглед в миналото върху мистериите на Слънцето, върху мистериите на планетите. Обаче открита бе също една перспектива за бъдещето, за това, което трябваше да започне в новата епоха на Михаел, настъпващата в края на 19-то столетие, в която сега се намираме. Всичко това мина тогава през душите. Това бяха отново същите души, които в нашата епоха на Михаел се чувствуваха привлечени към Антропософското Движение.
към текста >>
149.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Свръхсетивното
познание
е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме.
Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно. Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма.
към текста >>
От това Вие виждате, колко малко знае съвременното
познание
за това, какво са всъщност небесните тела от външния свят.
От това Вие виждате, колко малко знае съвременното познание за това, какво са всъщност небесните тела от външния свят.
Физическото познание на Луната, с което сме свикнали днес, не е всъщност никакво позна ние. Онзи, който днес описва Луната физически, мисли, представя си, че това, което намира изобразено върху картите на Луната като планини, винаги е било там. Наивно е да се вярва това. Лунните Същества са били винаги там, духовно-душевното естество на Луната е било там, не обаче физическата материя. Можете да си изясните това, когато насочите поглед върху самия човек.
към текста >>
Физическото
познание
на Луната, с което сме свикнали днес, не е всъщност никакво позна ние.
От това Вие виждате, колко малко знае съвременното познание за това, какво са всъщност небесните тела от външния свят.
Физическото познание на Луната, с което сме свикнали днес, не е всъщност никакво позна ние.
Онзи, който днес описва Луната физически, мисли, представя си, че това, което намира изобразено върху картите на Луната като планини, винаги е било там. Наивно е да се вярва това. Лунните Същества са били винаги там, духовно-душевното естество на Луната е било там, не обаче физическата материя. Можете да си изясните това, когато насочите поглед върху самия човек. В течение на своя земен живот човекът непрестанно променя, заменя своите физически същества.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално
познание
.
В течение на своя земен живот човекът непрестанно променя, заменя своите физически същества. След 7 години ние нямаме вече нищо от веществата, които сега носим в себе си. Всичко ще бъде заменено. Това, което остава в нас, е духовно-душевното, и така също и с небесните тела. Вие можете да гледате днес нагоре към Луната: нейното вещество, макар и да трае по-дълго от човешкото вещество, е станало съвършено друго в течение на времето; само духовно-душевното остава.
Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално познание.
Това материално познание е без съмнение извънредно умно, остроумно, то може преди всичко да изчислява и изчислява абсолютно сигурно. Изчисленията са винаги правилни, верни, обаче те не отговарят на истината. Видите, някой днес може да изчисли структурата на сърцето. Той наблюдава тази структура днес, и в течение на един месец я наблюдава отново: тя се е изменила, не много. След още един месец тя пак не се е изменила много.
към текста >>
Това материално
познание
е без съмнение извънредно умно, остроумно, то може преди всичко да изчислява и изчислява абсолютно сигурно.
След 7 години ние нямаме вече нищо от веществата, които сега носим в себе си. Всичко ще бъде заменено. Това, което остава в нас, е духовно-душевното, и така също и с небесните тела. Вие можете да гледате днес нагоре към Луната: нейното вещество, макар и да трае по-дълго от човешкото вещество, е станало съвършено друго в течение на времето; само духовно-душевното остава. Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално познание.
Това материално познание е без съмнение извънредно умно, остроумно, то може преди всичко да изчислява и изчислява абсолютно сигурно.
Изчисленията са винаги правилни, верни, обаче те не отговарят на истината. Видите, някой днес може да изчисли структурата на сърцето. Той наблюдава тази структура днес, и в течение на един месец я наблюдава отново: тя се е изменила, не много. След още един месец тя пак не се е изменила много. Тогава въпросният изследовател пресмята, колко се е изменила структурата на сърцето за една година.
към текста >>
А сега видите ли, онова, което Ви разказах, а именно нещо, което може да бъда добито като
познание
на света чрез Антропософията, и също както съвсем не е необходимо човек да бъде художник, за да намери, че една картина е хубава, така не е необходимо той да бъде посветен, за да разбере нещата.
А сега видите ли, онова, което Ви разказах, а именно нещо, което може да бъда добито като познание на света чрез Антропософията, и също както съвсем не е необходимо човек да бъде художник, за да намери, че една картина е хубава, така не е необходимо той да бъде посветен, за да разбере нещата.
Човек може да разбере нещата, защото идеите си съответствуват едни с други. Има хора, които казват: какво ни интересува нас целият духовен свят, ние ще можем да го разберем едва тогава, когато ще бъдем в него. Тези хора казват това поради причината, защото днес са свикнали да наричат едно доказателство само онова, което може да бъде доказано само сетивно уловимо с ръка. Такива хора изглеждат на безумци, които казват: всичко, което е в света, трябва да се опира на нещо, трябва да бъде подпряно, иначе то ще падне на Земята. Някой може да дойде и да каже: Земята, Луната, Слънцето се намират вън в мировото пространство, обаче те трябва да имат една подпора, за да не паднат долу.
към текста >>
Напълно невъзможно е, да постигнем истинско
познание
на човека, без да имаме
познание
на Ангелите.
Онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, когото среща за първи път в Космоса, получава задачата да се свърже с неговия Ангел. Тогава той се научава да познава много неща от външния свят. Наистина Ангелите му говорят отвътре, Ангелите говорят общо взето вътре в нас, и ние сме един външен свят. В действителност ние не можем никак да познаем други хора по-дълбоко с духовни сили, без да познаем войнството от Ангели.
Напълно невъзможно е, да постигнем истинско познание на човека, без да имаме познание на Ангелите.
Също така, както трябва да кажа, че и обикновеното тънко чувство, когато то се среща с хората, които не са кармически свързани, се научава да познава заобикалящия свят, така и посветеният се научава да познава добре същинския външен свят, света на Ангелите. С това той получава посредници за по-висшите йерархии.
към текста >>
150.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното
познание
, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание.
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание.
Читателят от своя страна ги разкрива, опознава ги и ги изживява. Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение. Тогава наистина се включва в определен поток на духовното битие и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли. При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят. Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>
С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое учение, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно
познание
.
Дадените в книгата указания не съдържат нищо лично.
С тях Рудолф Щайнер не развива някакво ново свое учение, това са послания от реално съществуващия духовен свят, обективни закони и изисквания, които трябва да бъдат спазени от всеки, който искрено се стреми към свръхсетивно познание.
А настоящите предварителни бележки са всъщност пожелание за успешно начало и още по-успешно системно езотерично самообучение. Нека тази книга стане неразделен другар на българския читател и да му помогне да почувства приятелството на големия приятел на съвременното човечество - Рудолф Щайнер.
към текста >>
151.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Аз постигам
познание
само за тези неща, към чието ДА и НЕ не изпитвам нито симпатия, нито антипатия.
Аз постигам познание само за тези неща, към чието ДА и НЕ не изпитвам нито симпатия, нито антипатия.
(Аз имам познание само за тези неща, към които нямам нито положително, нито отрицателно отношение.)
към текста >>
(Аз имам
познание
само за тези неща, към които нямам нито положително, нито отрицателно отношение.)
Аз постигам познание само за тези неща, към чието ДА и НЕ не изпитвам нито симпатия, нито антипатия.
(Аз имам познание само за тези неща, към които нямам нито положително, нито отрицателно отношение.)
към текста >>
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате
познание
за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината. Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
към текста >>
Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско
познание
за себе си.
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно. Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината.
Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
към текста >>
152.
Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри)
GA_245 Указания за езотеричното обучение
в Твоите усещания живееше
познание
,
в Твоите усещания живееше познание,
към текста >>
когато на мене още не беше дадено
познание
.
когато на мене още не беше дадено познание.
към текста >>
в Твойто същество познанието е
познание
световно,
в Твойто същество познанието е познание световно,
към текста >>
153.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и
познание
за звездите», Събр.Съч.
[2] Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2.
Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч.
№ 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек».
към текста >>
154.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското
познание
.
Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и слушали. Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното. Добре е, когато се упражняваме в това, да извикваме обратно в спомена изживявания от нашето минало. Болка и радост, които сме изпитали, в спомена изглеждат съвсем другояче, отколкото някога в тогавашното настояще.
Чрез това обратно извикване се приближаваме до истинското познание.
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме. Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост.
към текста >>
155.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Великите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръководят в нашата вътрешна борба за
познание
.
В тези разглеждания трябва да бъдат обяснени по-отблизо упражненията, които имат да правят онези, които се намират в окултно обучение. За този, който още не прави тези упражнения, дадените обяснения ще му бъдат подготовка за времето, когато той също ще ги изпълнява.
Великите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръководят в нашата вътрешна борба за познание.
Едно много познато упражнение е, човек най-напред да се концентрира в точката на корена на носа между веждите навътре в главата, след това в ларинкса, после в точката, изтеглена по линията от раменете през ръцете, китките до пръстите и най-после в точката, която се разпростира върху цялата повърхност на тялото. В тайното учение за тези линии и повърхности също се говори като за точки. Сега искаме да се научим да разбираме това упражнение по-добре.
към текста >>
156.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Духовното
познание
стана сценично изобразена форма, изживяна на сцената от хората.
В четирите Мистерийни драми Рудолф Щайнер даде драматична форма на своите познания.
Духовното познание стана сценично изобразена форма, изживяна на сцената от хората.
Издигащият се от дълбините на душата стремеж към Духа трябваше да бъде изразен чрез действащи лица.
към текста >>
157.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното
познание
.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния.
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
Да почувстваме обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман разпростира хаоса върху стремежа към духовно
познание
за световете на висшите Йерархии.
Все по-дълбоко потъваше и трябваше да потъва Ариман. Нека се почувстваме заобиколени от човешките души, в които звучи копнежът по Духа.
Да почувстваме обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман разпростира хаоса върху стремежа към духовно познание за световете на висшите Йерархии.
Почувствайте, че в нашето време е налице възможността към четирикратно известеното Духовно Слово да прибавим и едно друго, което мога да ви представя само в символи.
към текста >>
От Изтока то премина в Запада, четирикратно известено в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде отражението, което ще прибави
познание
към това, което е все още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово.
От Изтока дойде насам то - Светлината и Словото на Благовещението.
От Изтока то премина в Запада, четирикратно известено в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде отражението, което ще прибави познание към това, което е все още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово.
Дълбоко в сърцата и душите ни навлиза то, когато слушаме онази проповед на планината, произнесена, когато беше настъпило времето за съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина беше угаснала и се появи новата духовна светлина. Появи се новата духовна светлина! Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца. От дълбините на нашата световна еволюция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота. И дълбоко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да извести най-дълбоко в душата на Микрокосмоса, от най-съкровените дълбини на човешкото сърце тайната на съществуването.
към текста >>
Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно
познание
, по истинската човешка любов, по силната воля.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2].
Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля.
Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването.
към текста >>
Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и смисълът на новото
познание
, на новата любов и на новата могъща сила.
Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и смисълът на новото познание, на новата любов и на новата могъща сила.
Душите, които ще действат в разцвета и плода на бъдещата земна еволюция, ще трябва да разберат това, което ние днес за първи път искаме да въплътим в нашите души: отекващият макрокосмически глас на прадревната вечна молитва:
към текста >>
Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към
познание
на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
И така да се разделим - като отнесем в душите си съзнанието за значението, за сериозността и за достойнството на действието, което извършихме.
Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
Да отнесем това, мили мои сестри и братя, със себе си като спомен от този заедно отпразнуван час, който не бихме желали да забравим.
към текста >>
158.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали
познание
...
Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание...
към текста >>
Начинът за постигане на свръхсетивно
познание
в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова
познание
днес.
Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес.
Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание. Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги...
към текста >>
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше
познание
, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги...
Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес. Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание.
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги...
към текста >>
Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно
познание
/схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята.
Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята.
към текста >>
А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това
познание
е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/.
Така в древни времена познанието на положението преди раждането било като спомен.
А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това познание е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/.
Тази е разликата.
към текста >>
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато
познание
боли.
Всеки ден трябва да се прави нещо вътрешно, душевно. Понякога това са малки задължения, дребни прояви, но те трябва да се изпълняват с желязно усърдие и търпение. Ако на хората се препоръчат такива упражнения, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това. Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима.
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
към текста >>
Настъпва първото деликатно
познание
.
Много добре мога да си представя съвременните хора, които искат да тръгнат по пътя към висшите светове. Те започват.
Настъпва първото деликатно познание.
Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен. Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува.
към текста >>
Но когато се постига висше
познание
, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен.
Те започват. Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен.
Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
към текста >>
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето
познание
- понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува.
Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен. Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува.
Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека. Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
към текста >>
А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш
познание
чрез лишение и болка.
Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата.
А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
към текста >>
159.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно
познание
, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук.
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук.
Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове. Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят.
към текста >>
Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно
познание
,
познание
на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време. И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.
към текста >>
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото
познание
в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото
познание
на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното
познание
.
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание.
Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите.
към текста >>
Това
познание
се постига във всеки случай на основата на обикновеното
познание
; тази основа трябва да е налице; интелектуалното
познание
трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното
познание
.
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание.
Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание.
Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът.
към текста >>
Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното
познание
трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това
познание
на посвещението.
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание.
Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението.
Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът. Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме.
към текста >>
Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното
познание
принципно се различава от обикновеното
познание
.
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението.
Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание.
В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът. Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме. Ние винаги търсим обектите.
към текста >>
В обикновеното
познание
ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието.
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание.
В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието.
Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът. Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме. Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да застанат пред нас, да ни се разкрият, за да можем да ги обхванем с нашите мисли, да можем да приложим към тях нашите мисли.
към текста >>
В обикновеното
познание
ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас.
При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение.
В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас.
В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него. Но това е предмет на едно едва по-късно познание.
към текста >>
В инициационното
познание
самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно
познание
субектите се явяват като резултат от него.
При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас.
В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него.
Но това е предмет на едно едва по-късно познание.
към текста >>
Но това е предмет на едно едва по-късно
познание
.
При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас. В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него.
Но това е предмет на едно едва по-късно познание.
към текста >>
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното
познание
ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас.
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас.
В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса.
към текста >>
В известна степен в инициационното
познание
ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него.
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас.
В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него.
Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса.
към текста >>
Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното
познание
ние мислим за нещата; при инициационното
познание
ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса.
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него.
Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса.
към текста >>
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното
познание
, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно
познание
се основава и тръгва от мисленето.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето.
Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното
познание
.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето.
Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание.
Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
Едни възприемат природонаучното
познание
, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин.
Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека.
Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за мислителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко
познание
, именно със самото мислене?
А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството? Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам математиката, аз изграждам мисли чисто от себе си. Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си. Тогава прилагам тази тъкан към външните неща и тя подхожда, тя им съответства.
Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за мислителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко познание, именно със самото мислене?
към текста >>
По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно
познание
трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание.
По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
към текста >>
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното
познание
.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание.
Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек. Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Напротив, съвременното инициационно
познание
трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек.
Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал.
Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното
познание
.
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание.
- В обикновения живот ние изживяваме себе си. Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава.
към текста >>
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно
познание
се намираме извън себе си.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора.
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
към текста >>
От такова
познание
, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука».
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби.
От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука».
към текста >>
Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното
познание
.
Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание.
Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот. Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си. Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си.
към текста >>
За инициационното
познание
тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното.
към текста >>
Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното
познание
открива неродеността преди безсмъртността.
В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато.
Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността.
към текста >>
Тъй като истинското духовно
познание
представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща.
Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас.
Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща.
Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества.
към текста >>
Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си
познание
.
Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени.
Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание.
към текста >>
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от
познание
за моралния световен ред.
Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам.
към текста >>
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното
познание
.
Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае. Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание.
Това сега аз мога само да скицирам.
към текста >>
Обаче човек не може да постигне това интуитивно
познание
, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното
познание
, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши.
Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши.
Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването.
към текста >>
Всеки, който е придобил някакво
познание
, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка. Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието.
Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания.
към текста >>
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето
познание
, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос.
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос.
Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото.
към текста >>
Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното
познание
.
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос.
Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание.
Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото.
към текста >>
Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното
познание
, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта.
Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
към текста >>
С това
познание
, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото.
Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото.
И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
към текста >>
И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива
познание
, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото.
И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
към текста >>
И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното
познание
.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите.
И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание.
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа.
към текста >>
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното
познание
и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание.
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят.
Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа. Затова човек трябва да направи опит сам да намери Духа, който действа в него, за да може да опознае също Духа, който действа в света.
към текста >>
160.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това са въздействия, които само надсетивното
познание
може да преценява.
«Когато се правят упражненията за инициацията, те не въздействат само върху етерното тяло, а и върху свръхсетивните сили на физическото тяло. Човек не бива обаче да си представя, че по този начин във физическото тяло има някакви въздействия, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение.
Това са въздействия, които само надсетивното познание може да преценява.
Те нямат нищо общо с никакво външно познание. Те се представят като успех в процеса на узряване на съзнанието, когато то има изживявания в интуицията, въпреки че преди това е отстранило всички външни и вътрешни изживявания от себе си. Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо. То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните упражнения. Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло.
към текста >>
Те нямат нищо общо с никакво външно
познание
.
«Когато се правят упражненията за инициацията, те не въздействат само върху етерното тяло, а и върху свръхсетивните сили на физическото тяло. Човек не бива обаче да си представя, че по този начин във физическото тяло има някакви въздействия, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение. Това са въздействия, които само надсетивното познание може да преценява.
Те нямат нищо общо с никакво външно познание.
Те се представят като успех в процеса на узряване на съзнанието, когато то има изживявания в интуицията, въпреки че преди това е отстранило всички външни и вътрешни изживявания от себе си. Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо. То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните упражнения. Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло. Ученикът на Духовната наука забелязва, че постепенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол.
към текста >>
161.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и
познание
за звездите», Събр.Съч.
25. Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2.
Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч.
№ 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек».
към текста >>
162.
Литература
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Теософия. Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човешкото предназначение (1904) Събр.Съч.
Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предназначение (1904) Събр.Съч.
№ 9
към текста >>
Степени на висшето
познание
(1905-08) Събр.Съч.
Степени на висшето познание (1905-08) Събр.Съч.
№ 12
към текста >>
Антропософският път на
познание
.
Ръководни антропософски принципи.
Антропософският път на познание.
Мистерията на Михаил. (1924-25) Събр. Съч. № 26
към текста >>
Екзактно
познание
на свръхсетивните светове.
Екзактно познание на свръхсетивните светове.
Христос от гледната точка на антропософията (2 лекции Лондон 1922) Единично издание из Събр.Съч. № 218
към текста >>
163.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Въведение в свръхсетивното
познание
на света, 1904
9. Теософия.
Въведение в свръхсетивното познание на света, 1904
към текста >>
12. Степени на висшето
познание
, 1905 - 1908
12. Степени на висшето познание, 1905 - 1908
към текста >>
Антропософският път на
познание
.
26. Ръководни антропософски принципи.
Антропософският път на познание.
Мистерията на Михаил, 1924 - 1925
към текста >>
164.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
"Тези условия", пише Рудолф Щайнер в своята автобиография, "включват поне антропософско
познание
за Човека и Космоса в неговата духовна същност; също и на това, което може да се нарече “антропософска история", разказано като резултат от проучване в духовния свят."
Следните лекции бяха изнесени от Рудолф Щайнер пред аудитория, запозната с общата основа на неговото антропософско учение. Той често подчертаваше разликата между своите писмени трудове и записките от лекции, изнесени устно и първоначално непланирани за издаване. Трябва да се напомни, че определени по-напред упоменати условия бяха взети за дадени, когато тези съобщения бяха изнесени.
"Тези условия", пише Рудолф Щайнер в своята автобиография, "включват поне антропософско познание за Човека и Космоса в неговата духовна същност; също и на това, което може да се нарече “антропософска история", разказано като резултат от проучване в духовния свят."
към текста >>
165.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно
познание
.
Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици. Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции.
Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание.
Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше. Често съм казвал, че тези следи могат много лесно да бъдат изведени до състояние на атавистично, зрително ясновидство. Показвали сме по много различни начини как това атавистично ясновидство може да се прояви в нашето време.
към текста >>
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното
познание
, хората бяха в относително щастливо положение.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение.
Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
към текста >>
(Виж "Мистерийно
познание
и мистерийни центрове", XII-та лекция.
В онези времена, мисленето не беше този труден процес, който е в наши дни. Хората имаха определени грандиозни, всеобхватни идеи, и в допълнение, имаха виждане (е на диаграмата). Нещо от този род, макар и вече в по-слаба форма, присъстваше в чувствителна степен у пророците, които основаха Мистериите на Самотраките и там дадоха величественото учение на четиримата богове: Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса и Кадмилос. В това велико учение, което някога имаше своя дом на остров Самос, определени възвишени идеи бяха предавани на онези, които бяха посвещавани в Мистериите, и те бяха способни да съчетаят тези идеи с оцелелите плодове на древното ясновидство. Би могло да стане възможно по някакъв друг повод да говорим за тези неща, при това в по-големи подробности.
(Виж "Мистерийно познание и мистерийни центрове", XII-та лекция.
14 лекции, изнесени в Дорнах, от 23 Ноември до 21 Декември 1923 год. бел. англ. пр.)
към текста >>
Вие виждате също, как самите ние сме работили с помощта на общодостъпни трудове, чрез които хората могат малко по-малко да бъдат отведени до
познание
за духовните светове.
И екзотериците предложиха път. Днес мога да ви кажа това: пътят, предложен от екзотериците по онова време, е пътят, по който ние самите вървим. Тяхното предложение беше в това, определена част от езотеричното знание да бъде популяризирана.
Вие виждате също, как самите ние сме работили с помощта на общодостъпни трудове, чрез които хората могат малко по-малко да бъдат отведени до познание за духовните светове.
към текста >>
166.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за
познание
за духовния свят.
Тези лекции бяха изнесени пред кръг от членове на Теософското Общество, на което аз самият тогава не бях член. Трябва да се има в предвид от самото начало, че си имахме работа с учение, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят. Така навсякъде по света имаше хора, които до известна степен бяха готови и искаха да знаят нещо за духовния свят. За нещата, които ви казах днес, те не знаеха нищо, нямаха ни най-малка представа за тях. Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задоволен.
И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за познание за духовния свят.
към текста >>
167.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Виждали са чрез имагинативно
познание
в надигащи се, вълнуващи се образи.
Ако си представите Земния човек по такъв начин, че да виждате само неговата минерална част, трябва да си представите Лунния човек вътре в него. Само че няма нищо минерално в този Лунен човек, затова той не може да се види с физически очи, а само с духовен поглед. Лунната форма лежи в основата на определени съставни части на физическия човек, съдържа се вътре в него, но може да бъде доловена само от окото на ясновидеца. Излишно е да се казва, че съществуващото вътре е присъствало на Старата Луна. Но само си припомнете как са виждали на Старата Луна.
Виждали са чрез имагинативно познание в надигащи се, вълнуващи се образи.
Те все още присъстват днес, но за да се видят, е необходимо поне атавистично ясновидство. Човекът на Старата Луна би могъл да се възприеме само чрез атавистично ясновидство, което в онази епоха е било нормалната способност за виждане. Затова също и всичко свързано с тази еволюция на Старата Луна може да се види само в имагинации, с древното зрително ясновидство. Никога не трябва да се мисли, че Лунният човек може да се създаде на минералната Земя; той е продукт на Старата Луна и като такъв може да бъде видян в имагинативното ясновидство. И така във връзка със Старата Луна трябва да си представим, че цялата околна среда е била видима за имагинативното ясновидство на Лунния човек точно както нашето обкръжение, с растенията, животните, реките, планините, е видимо за физическите очи.
към текста >>
168.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Чрез самото
познание
можем да се приближим към тези неща наистина чрез самото
познание
.
Чрез самото познание можем да се приближим към тези неща наистина чрез самото познание.
Затова когато започнахме периодичното списание "Луцифер-Гнозис", първата статия бе, разбира се, по темата за Луцифер, за да бъде той правилно разбран, защото трябва да се осъзнае, че доколкото той предизвиква дейността на главата, е благодетел на човечеството. Но противотежестта трябваше също да бъде там: Любовта трябваше да бъде там като противотежест. Това бе заявено в най-първата статия в списанието, защото в онзи момент беше крайно необходимо това да се появи.
към текста >>
169.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Някой може да каже: Едно течение на
познание
постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа.
Някой може да каже: Едно течение на познание постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа.
Връзката с Космоса е установена отново, този път отвътре. Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали факта, че докато от една страна знанието за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре.
към текста >>
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с
познание
за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите.
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите.
Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост.
към текста >>
170.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено
познание
.
А сега искам да говоря за нещо, което е важно да се запомни, когато говорим за първите години от живота между смъртта и новото раждане. Наистина положителна и достоверна картина на тези първи години или десетилетия може да се добие само чрез използване на определени паралели. Само така е възможно, чрез добавяне на много детайли, да се допълни общата картина, предадена в книгата "Теософия". Цялото наше развитие зависи от това дали ще го направим. В тази книга е даден широк общ план, и нашата работа трябва да се състои в разширяването на разнообразните направления, скицирани в общия план.
Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание.
към текста >>
171.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо
познание
, достигащо до широката публика.
Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън.
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика.
към текста >>
И когато този език е овладян, той предава определено
познание
.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
И когато този език е овладян, той предава определено познание.
Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от
познание
за най-вътрешните кръгове.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост.
Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове.
Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
Науката няма необходимите сили на
познание
, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто.
Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
към текста >>
Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на
познание
, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата?
Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на познание, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата?
към текста >>
Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на
познание
, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители.
Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното. Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им.
към текста >>
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на
познание
но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители. Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им.
към текста >>
И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното
познание
, беше следният.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението.
И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният.
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето
познание
и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният.
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>
И оттук онова, което някога бе дълбоко
познание
, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност.
Човечеството е напреднало! Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина.
И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност.
Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
към текста >>
172.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Работата е там, че ако някой днес тръгне просто да развива онова, което в определени тайни Ордени претендира да бъде тайно
познание
с придружаващия го символизъм, ще бъде много лесно да се предаде в ръцете на Ариман всичко, следвано дотук като окултизъм.
Работата е там, че ако някой днес тръгне просто да развива онова, което в определени тайни Ордени претендира да бъде тайно познание с придружаващия го символизъм, ще бъде много лесно да се предаде в ръцете на Ариман всичко, следвано дотук като окултизъм.
А ако досега прилаганият мистицизъм бъде насърчен и развит в човешките същества, той лесно ще бъде предаден в ръцете на Луцифер. Корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван между тези две опасности. Това е изключително важно. Следователно Духовната Наука трябва да бъде така устроена, че да не могат да пуснат корени нито мистични, нито окултни отклонения.
към текста >>
Души, презиращи всякакви опити за придобиване на
познание
за духовния свят, имат да страдат много заради Ариман.
Хората, достигнали до духовно разбиране, държат тези същества на разстояние. Но тези същества имат голяма власт над душите, чието мислене е материалистично и които не придобиват разбиране за духовния свят.
Души, презиращи всякакви опити за придобиване на познание за духовния свят, имат да страдат много заради Ариман.
Гръцкият мит е описал това много нагледно в образа на Тантал. Боговете поставили пред него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи. (Според мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения. Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала. Над него, точно над главата му, имало клони с натежали плодове.
към текста >>
Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на
познание
.
Това влизане в нечие собствено тяло като в нещо непознато и съдържащо неизвестни елементи е изживяване, което може да сполети онези, които не се придържат точно към правилния път.
Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на познание.
Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими. И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се чувстваме сякаш определени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас. Ариман прибавя нещо, защото като влезе в нас, той изпълва органите. Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас.
към текста >>
173.
Изкуство и познание на изкуството. Свръх-сетивното в неговото осъществяване чрез изкуството
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
ИЗКУСТВО И
ПОЗНАНИЕ
ИЗКУСТВО И ПОЗНАНИЕ
към текста >>
174.
Съдържание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното
познание
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното познание
към текста >>
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното
познание
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното познание
към текста >>
Сетивно-свръхсетивното духовно
познание
и художественото творчество
Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество
към текста >>
175.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това
познание
, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството.
Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството. Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте. Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи.
към текста >>
176.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното
познание
.
И в съня и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на жената не е могла лесно да предчувствува по-рано. Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение. Това, което тя изживя, не беше нещо, което може да се нарече една астрална имагинация.
И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното познание.
Защото душата на тази жена знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство! " може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното познание. И така ние ще облечем в този случай в думи впечатленията на имагинативното познание, които душата на тази жена има.
към текста >>
" може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното
познание
.
И в съня и се примеси един вид съновидение, което отново не беше никакво съновидение, което в известно отношение беше действителност, една действителност от особен род, родствена само по форма със съновидението, а всъщност беше откровение на една действителност, която тази душа на жената не е могла лесно да предчувствува по-рано. Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение. Това, което тя изживя, не беше нещо, което може да се нарече една астрална имагинация. И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното познание. Защото душата на тази жена знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство!
" може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното познание.
И така ние ще облечем в този случай в думи впечатленията на имагинативното познание, които душата на тази жена има.
към текста >>
И така ние ще облечем в този случай в думи впечатленията на имагинативното
познание
, които душата на тази жена има.
Защото това, което тя изживява, не беше съновидение, а само изглеждаше като съновидение. Това, което тя изживя, не беше нещо, което може да се нарече една астрална имагинация. И ако искаме да изразим, какво изживя тя, не можем да го облечем в думи по друг начин, освен да го предадем в образи, в които говори имагинативното познание. Защото душата на тази жена знаеше в този момент, че върху онова, което и бе назовано от младежа като "Ти си изкуство! " може да се говори само интимно, вътрешно, когато обличаме в думи изживяванията на имагинативното познание.
И така ние ще облечем в този случай в думи впечатленията на имагинативното познание, които душата на тази жена има.
към текста >>
Когато нейното вътрешно чувство се събуди и тя можеше първо да различи нещо, тя видя една странна фигура, един странен образ, който изглеждаше съвършено различен от това, което бихме могли да си представим като духовен образ само с помощта на физическото
познание
.
Когато нейното вътрешно чувство се събуди и тя можеше първо да различи нещо, тя видя една странна фигура, един странен образ, който изглеждаше съвършено различен от това, което бихме могли да си представим като духовен образ само с помощта на физическото познание.
Този образ беше беден в това, което още можеше да напомни за физическия сетивен свят само чрез това, че показваше нещо като три вплетени един друг кръгове: три кръга, които стояха перпендикулярно един към друг, като че единият кръг стоеше хоризонтално, другият отвесно и третият стоеше от дясно наляво. И това, което течеше през тези кръгове, което можеше да бъде възприето, не беше нещо, което напомняше за едно физическо-сетивно впечатление, то напомняше по-скоро за нещо чисто душевно, за нещо, което бихме могли да сравним с усещанията и чувствата на душата. Но от този образ се струеше нещо, което не бихме могли да наречем другояче освен: това, което се струеше, беше нещо като една дълбоко задържана, вътрешна тъга, тъга за нещо. И когато душата на тази жена видя това, тя реши да запита: "Коя е причината на тази тъга? "
към текста >>
И при нея дойде една друга духовна фигура, отново твърде, твърде различна от това, което хората си представят обикновено с тяхното физическо сетивно
познание
като форма на духовете.
Душата на жената продължи да живее по-нататък в това състояние.
И при нея дойде една друга духовна фигура, отново твърде, твърде различна от това, което хората си представят обикновено с тяхното физическо сетивно познание като форма на духовете.
Пред нея застана нещо, което беше всъщност като една форма, която е затворена в плоскостта, която няма три измерения. Обаче тази фигура имаше нещо твърде особено. Въпреки че беше затворена в плоскостта, душата на жената можеше да я вижда в своето имагинативно състояние винаги от две страни. И тази фигура се показваше по два съвършено различни начина, единият път от едната страна, единият път от другата страна.
към текста >>
И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като
познание
.
Слънцето светеше. Утринната зора се оцвети все по-червено и по-червено. И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят. И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят. Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука.
И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като познание.
към текста >>
177.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Гьотевото учение за метаморфозите, което изхожда от това, че например при растението цветните листа са преобразени обикновени листа, което след това бе разпростряно върху всички природни форми, Гьотевото учение за метаморфозите, когато някога онова, което се крие в него, бъде извлечено от едно още по-обширно
познание
на природата отколкото е било възможно по времето на Гьоте съобразно с развитието на новата епоха, това Гьотево учение за метаморфозите има в себе си заложби да се прояви и да стане нещо много по-обширно, когато някога природата бъде разбулена чрез един широк възглед.
Искам да изкажа още по-точно именно върху това последното. При някои Гьотеви работи имаме нещо, което още не е било никак изтъкнато, имаме всъщност пълни със значение човешки истини.
Гьотевото учение за метаморфозите, което изхожда от това, че например при растението цветните листа са преобразени обикновени листа, което след това бе разпростряно върху всички природни форми, Гьотевото учение за метаморфозите, когато някога онова, което се крие в него, бъде извлечено от едно още по-обширно познание на природата отколкото е било възможно по времето на Гьоте съобразно с развитието на новата епоха, това Гьотево учение за метаморфозите има в себе си заложби да се прояви и да стане нещо много по-обширно, когато някога природата бъде разбулена чрез един широк възглед.
Бих могъл да кажа: при Гьоте това учение за метаморфозите е още твърде умствено ограничено. То може да бъде разширено.
към текста >>
178.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното
познание
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното познание
към текста >>
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното
познание
, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
към текста >>
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното
познание
има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
към текста >>
Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно
познание
.
Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада.
Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени.
към текста >>
С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното
познание
, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи.
С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
към текста >>
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното
познание
?
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание?
За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството. Тези опити с изкуствата са общо взето вече характерни в тяхната изходна точка. Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно познание, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления. Човек може да изключи, да премахне това от своята душа. Когато сега този, който стои следователно в свръхсетивното виждане, се опита да обгърне ясно с поглед по отношение на едно произведение на изкуството всичко това, което е свикнал да обгръща с поглед по отношение на едно външно сетивно явление, получава се едно съвършено друго изживяване.
към текста >>
Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно
познание
, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления.
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание? За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството. Тези опити с изкуствата са общо взето вече характерни в тяхната изходна точка.
Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно познание, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления.
Човек може да изключи, да премахне това от своята душа. Когато сега този, който стои следователно в свръхсетивното виждане, се опита да обгърне ясно с поглед по отношение на едно произведение на изкуството всичко това, което е свикнал да обгръща с поглед по отношение на едно външно сетивно явление, получава се едно съвършено друго изживяване. По отношение на сетивното явление виждащият е винаги в състояние да изключва сетивни възприятия и свързани със спомена представи, но не и по отношение на произведението на изкуството. Въпреки че всичко, което е свързано със сетивата и с представите е самопонятно изключено, остава винаги едно важно вътрешно съдържание, което той нито иска, нито може да изключи. Произведението на изкуството дава нещо, което му се представя като сродно с неговото ясновидство.
към текста >>
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното
познание
.
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание.
Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание. Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането.
към текста >>
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното
познание
могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите.
В особено положение, в особено забележително положение се намира ясновидството по отношение на живописта. Тук положението е такова, че не настъпва нито едното, нито другото, но нещо друго, нещо още по-характерно.
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите.
Те не се смущават едни други. Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото учение за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете. Там се съдържа най-елементарното. Там е описано с вътрешен инстинкт това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове. До това чувствуване идва ясновидството от духовния свят, до това чувство, което действително може да бъде изживяно всеки ден в по-висшия свят.
към текста >>
Това е нещо, което ни довежда в отношение с художественото схващане и свръхсетивното
познание
.
Ние възприемаме избледняване и изчервяване, което е така, като че излъчва топлина. В това, че виждаме човека да избледнява и да се изчервява, се намира средното състояние. В това изживяване в движение е свързано обстоятелството, че ние знаем, че се потопяваме също във външното същество на човека, а не само в неговата душа, в неговия Аз. Ние се потопяваме в това, което той е чрез своята душа в своето тяло, чрез инкарната.
Това е нещо, което ни довежда в отношение с художественото схващане и свръхсетивното познание.
Защото това, което става така подвижно в инкарната, се намира несъзнателно в художественото създаване на инкарната. Нужно е само художникът да има тънко съзнание за това. Обаче само благодарение на това, че може да изживее това, един художник ще дойде в състояние да вложи тънкото, живото трептене в средата на инкарната.
към текста >>
Така в живописта се показва, как се сблъскват един с друг изворите на художествената фантазия и на свръхсетивното
познание
.
Така в живописта се показва, как се сблъскват един с друг изворите на художествената фантазия и на свръхсетивното познание.
В обикновения живот те се сблъскват, макар и хората да не забелязват това, в областта на говора. Днес говорът, езикът се разглежда също научно силно умствено; обаче в нас животът на езика съществува по тричленен начин. Който пристъпва към езика с ясновиждането и трябва да изрази възприеманото в духовния свят, той усвоява по отношение на езика първо едно чувство, което бихме могли да наречем смахнато: когато хората говорят така помежду си едни с други, а също когато водят обикновена наука, всичко, което те казват, е понижение достойнството на езика до равнището, на което трябва да стои езикът. Езикът само като средство за разбирателството е понижение на неговата стойност. Езикът живее всъщност в неговата собствена същност там, когато поезията протича през него, когато през езика /говора/ тече това, което прониква от вътрешността на човека.
към текста >>
179.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното
познание
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното познание
към текста >>
От най-стари времена хората са чувствували, че съществува едно родство или поне едно отношение между художествената фантазия, художественото творчество, художествената наслада и свръхсетивното
познание
От най-стари времена хората са чувствували, че съществува едно родство или поне едно отношение между художествената фантазия, художественото творчество, художествената наслада и свръхсетивното познание
към текста >>
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно
познание
.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание.
От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
към текста >>
Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното
познание
.
Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят.
Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание.
Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Ето защо на стремежа към свръхсетивно
познание
, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати.
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Двете почиват различно душевно устройство и душевно настроение: обаче този, който се стреми към свръхсетивното
познание
в смисъла, в който то се разбира тук, той ще има особени опитности с изкуството.
Тук може да се види, колко принципно се различава това ясновидство от художественото творчество.
Двете почиват различно душевно устройство и душевно настроение: обаче този, който се стреми към свръхсетивното познание в смисъла, в който то се разбира тук, той ще има особени опитности с изкуството.
към текста >>
От гледна точка на свръхсетивното
познание
отделните изкуства се превръщат в царства за себе си.
Това са опитности, които се специфицират. Констатира се, че ясновидецът има определени опитности с отделните изкуства. Именно в подробностите на въздействието такива думи като "изкуство" изгубват тяхното обикновено значение.
От гледна точка на свръхсетивното познание отделните изкуства се превръщат в царства за себе си.
Архитектурата се превръща в нещо друго откакто музиката, живописта и т.н. Обаче за да обгърнем с поглед това, което ясновидска опитност по отношение на изкуството, необходимо е да обърнем вниманието върху това, че е близък въпросът: щом ясновидецът трябва да подтисне действията на външния свят и това, което принадлежи на спомените, какво му остава тогава?
към текста >>
Не трябва да се смесва свръхсетивното
познание
с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика.
В душата живее това, което винаги съществува в човешката душа от трите душевни дейности, за които говори психологията. Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот.
Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика.
Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/. Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой. Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността. Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън. Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>
Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното
познание
, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/.
В душата живее това, което винаги съществува в човешката душа от трите душевни дейности, за които говори психологията. Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот. Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика.
Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/.
Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой. Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността. Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън. Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>
Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското
познание
чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой.
В душата живее това, което винаги съществува в човешката душа от трите душевни дейности, за които говори психологията. Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот. Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика. Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/.
Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой.
Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността. Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън. Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>
За свръхсетивното
познание
се ражда една предметна интелектуалност, която мисли в пространствени форми, които се огъват, които си дават форма чрез техния собствен живот.
Ясновидецът знае, че с тези форми, които са живи мисъл-форми, той прониква в свръхсетивната действителност зад сетивния свят, но че той трябва да развие това проявяващо се в пространствени форми-мислене. Ясновидецът чувствува: във всичко това, което се проявява в хармонии на размерите и на формите, действуват волята и емоционалните чувства. Той се научава да познава силите на света в такива преминаващи през отношенията на размерите и числата форми, както те действуват в неговото мислене. Ето защо в своето мислене той се чувствува сроден с това, което архитектът оформя. Когато в него оживява един нов живот на чувствата не този на обикновеното съзнание -, той се чувствува в известно отношение сроден с това, което архитектът и скулпторът създават във форми.
За свръхсетивното познание се ражда една предметна интелектуалност, която мисли в пространствени форми, които се огъват, които си дават форма чрез техния собствен живот.
Това са мисъл-форми, чрез които душата на ясновидеца се потопява в духовната действителност, която той чувствува като сродна с това, което живее във формите на скулптора. Можем да охарактеризираме, какво е мисленето и новото чувствуване на ясновидеца, като обгърнем с поглед неговите изживявания във връзка с архитектурата и пластиката.
към текста >>
Тогава се показва, че особено с новоразвитото чувствуване, което бива изживяно вън от тялото, е сродно онова, което човек изживява в свръхсетивното
познание
с музиката.
Тогава се показва, че особено с новоразвитото чувствуване, което бива изживяно вън от тялото, е сродно онова, което човек изживява в свръхсетивното познание с музиката.
В ясновиждащото състояние музиката бива изживяна различно отколкото в обикновеното съзнание: тя бива изживяна така, че човек се чувствува съединен с всеки отделен тон, с всяка мелодия, той живее с душата във вълнуващия се, звучащ живот. Душата е напълно съединена със звученето, душата е като разлята във вълните на тоновете Мога да кажа, че едва ли може да се получи чрез нещо едно такова прецизно виждане, едно такова образно виждане за възлизащата от морската пяна Афродита, освен когато човек схване начина, по който човешката душа живее в елемента на музикалното издигайки се нагоре, когато този музикален елемент бива схванат в ясновидското състояние.
към текста >>
По особен начин изживява свръхсетивното
познание
живописта.
По особен начин изживява свръхсетивното познание живописта.
За свръхсетивното познание живописта стои като самотна. И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено. Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество. Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта. Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, както се нуждае от него.
към текста >>
За свръхсетивното
познание
живописта стои като самотна.
По особен начин изживява свръхсетивното познание живописта.
За свръхсетивното познание живописта стои като самотна.
И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено. Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество. Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта. Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, както се нуждае от него. Той отива отвън навътре до там, където преобразува живеещото в пространството така, че действува в линии, форми, цветове.
към текста >>
Тази среща прави живописта да изглежда като едно особено свойство на свръхсетивното
познание
.
Едно и също нещо е това, което ясновидецът вижда и което художникът създава на платното, обаче гледано от различни страни. Така ясновидецът се среща с живописеца. Срещата е едно забележително, пълно със значение изживяване.
Тази среща прави живописта да изглежда като едно особено свойство на свръхсетивното познание.
Това проличава особено при едно явление, което трябва да стане за всяка душа един особен проблем: при инкарната, при цвета на човешката плът, който всъщност за този, който иска да проникне вътрешно в такива неща, съдържа в себе си също така нещо пълно с тайнственост както и очарователно, което ни позволява да вникнем в дълбоки отношения на природата и на духа. Ясновидецът изживява по особен начин този инкарнат. Тук бих искал да обърна вниманието върху едно нещо.
към текста >>
Но не е така; това ни показва свръхсетивното
познание
.
Това има голямо значение, че ясновидецът, който е считан сериозно за такъв, не разбира нещо, което стои вън от живота, а нещо, което представлява само едно завишение на живота в определени страни. Кога ние сме ясновиждащи в обикновения живот? Ние сме ясновидци в един случай, който днес не се познава затова, понеже изхождайки от материалистичния възглед хората са си образували всевъзможни умувания върху начина, по който ние долавяме един чужд Аз, когато стоим срещу един чужд физически човек. Днес вече съществуват хора, които казват: ние възприемаме, долавяме душата на един друг човек само чрез едно подсъзнателно заключение. Ние виждаме овала на лицето, другите човешки линии, цвета на неговото лице, формата на очите, свикнали сме, когато виждаме нещо такова телесно, когато стоим срещу един човек да видим аналогичното заключение, че това, което ни показва една такава форма, крие в себе си също един човек.
Но не е така; това ни показва свръхсетивното познание.
Това, което ни се явява при човека в човешката форма и оцветение, то е един вид възприятие, каквото е възприятието на цвета и формата при един кристал. Цветът, формата и повърхността на един кристал ни се натрапват като нещо, което са самите те. Повърхността, оцветението при човека, сами изчезват, стават, идейно казано, прозрачни. Сетивното възприятие на другия човек се заличава духовно: ние възприемаме непосредствено другата душа. Това е едно непосредствено пренасяне в другата душа, един пълен с тайнственост, чуден процес в душата, когато стоим срещу другия човек в нашето собствено човешко същество.
към текста >>
Това се дължи на факта, че в произведението на изкуството се явява нещо сродно със свръхсетивното
познание
, само че в една друга дреха.
Сега възниква въпросът: На какво се дължи, че ясновидецът има такива отношения към художника, че съществуват такива отношения между ясновидеца и човека на изкуството? На какво се дължи, че ясновидецът не може да не вземе под внимание впечатлението създадено от едно произведение на изкуството?
Това се дължи на факта, че в произведението на изкуството се явява нещо сродно със свръхсетивното познание, само че в една друга дреха.
Това се дължи на факта, че вътрешния живот на човека е много по-сложен, отколкото може да си представи днешната наука.
към текста >>
Бих искал да изложа това от една друга страна, където привидно се говори за нещо научно, което сочи към нещо, което трябва все повече да се развие, за да се построят мостове от една страна между обикновеното виждане на действителността и от друга страна изживяването на художествената фантазия и свръхсетивно то
познание
.
Бих искал да изложа това от една друга страна, където привидно се говори за нещо научно, което сочи към нещо, което трябва все повече да се развие, за да се построят мостове от една страна между обикновеното виждане на действителността и от друга страна изживяването на художествената фантазия и свръхсетивно то познание.
Искам да запитам: на какво се дължи, че творящия музикант произвежда от своята вътрешност онова, което живее в неговите тонове? Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстрактно. Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно. Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане. То е нещо твърде мъгливо.
към текста >>
Тази пропаст, която трябва да познаваме, е една пречка за човешкото
познание
.
Вярна е това, което Дю Боа Реймонд казва: наблюдението на природата не може никога да стигне до там да схване онова, което се намира в пространството. Когато естественикът говори за материя, която съществува там в пространството, тази материя не може да бъде намерена с това, с което се опитваме да схванем действителността. За обикновеното съзнание положението остава такова, че от една страна имаме вътрешния живот, който не прониква до действителността, от друга страна външната действителност, която не е достъпна за вътрешния живот. Между двете съществува една пропаст.
Тази пропаст, която трябва да познаваме, е една пречка за човешкото познание.
Тя не може да бъде преодоляна по никакъв друг начин освен чрез това, че в душата бъде развито свръхсетивното виждане, такова виждане, каквото аз днес показах чрез неговото отношение към художественото.
към текста >>
Едно
познание
, което прониква виждащо в действителното изкуство, една такава наука не съществува още днес; някога тя не ще бъде чувствувана от художниците като смущаваща, а като оплодотворяваща.
Ние можем да разберем, че художникът се чувствува смущаван, когато се развива наука на изкуството по модела на по-новата естествена наука или на умствено-научната естетика, както тя се схваща днес.
Едно познание, което прониква виждащо в действителното изкуство, една такава наука не съществува още днес; някога тя не ще бъде чувствувана от художниците като смущаваща, а като оплодотворяваща.
към текста >>
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно
познание
.
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно познание.
Хората, които пристъпват към Духовната Наука, се чувствуват обаче по някога разочаровани: те не намират така удобни отговорите на техните необмислени достатъчно въпроси, а намират други светове, които понякога имат много по-дълбоки загадки отколкото тези в сетивния свят. Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството. Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва. Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори.
към текста >>
В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, както художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното
познание
, може да разбере от Божествено-Духовното.
Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството. Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва. Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори. Без съмнение проникващите дълбоко художници са чувствували вече това.
В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, както художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното познание, може да разбере от Божествено-Духовното.
Той казва: "Който иска само да се потопи с чувствата в това, което днес може да се узнае за божествено-духовното, а не да проникне в него чрез познанието, прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
към текста >>
Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското
познание
.
Това характеризира, на каква точка на нашата култура се намираме ние.
Когато човек може да вникне в това, от което крайно се нуждае нашето време, той ще трябва, както Моргенщерн, да стигне до впечатлението: човек не трябва да остане неграмотен по отношение на ясновидството; като художник той трябва да търси отношения към ясновидското познание.
Както има голяма значение, когато ясновидският елемент влива светлина в художественото творчество, също така голямо значение има, когато това, което като ясновидска еснафщина няма днес нищо музикално, а най-много има нещо немузикално, се остави да бъде оплодотворено от художествения вкус. По-важно от всяко патологично ясновидство за духовния познавател е мостът, който може да бъде построен между изкуството и ясновидството.
към текста >>
Който прозира това, знае, че ще бъде за благото на човечеството в настоящето и в бъдещето, когато хората ще потърсят все повече и повече духовните неща, духовното
познание
.
Който прозира това, знае, че ще бъде за благото на човечеството в настоящето и в бъдещето, когато хората ще потърсят все повече и повече духовните неща, духовното познание.
Светлина на ясновидството трябва да свети в изкуството, за да може топлината и величието на изкуството да действува плодотворно върху широтата и величието на хоризонта на ясновидството. Това е необходимо за изкуството, което иска да се потопи в истинското съществувание, както ние се нуждаем от това, за да можем да овладеем задачите, кои то все повече ще се изправят пред нас от неопределените дълбочини на човечеството.
към текста >>
180.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Сетивно-свръхсетивното духовно
познание
и художественото творчество
Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество
към текста >>
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво
познание
върху изкуството.
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството.
И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи. Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
към текста >>
Следователно под духовно
познание
аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото
познание
, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко
познание
, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
181.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското
познание
, нещо такова като евритмията.
Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията.
Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота? С непосредствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха. В тази материалистична епоха е без съмнение така, че хората са забравили свръхсетивния произход на изкуството и се насочват повече или по-малко към това, да подражават онова, което се намира във външната сетивна природа. Само онзи, който действително има едно по-дълбоко чувство по отношение на природата от една страна и към изкуството от друга страна, не ще може да се съгласи с това подражаване на природното съществувание в изкуството, с натурализма. Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да предаде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното?
към текста >>
Когато творим от едно
познание
, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта.
Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта.
към текста >>
182.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и
познание
на изкуството" тя написа следния предговор.
Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки. От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път.
Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор.
към текста >>
183.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското
познание
за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
184.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето
познание
за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи.
Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи.
И напълно естествено, тези душевни качества са твърде различни за отделните епохи. Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна. Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно.
към текста >>
И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на
познание
, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите. Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент.
И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
към текста >>
185.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим
познание
дори и от онзи Космос, който е извън времето.
Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело. Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи. Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад.
Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско
познание
.
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание.
Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията. Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека. Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща.
към текста >>
186.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, благодарение на антропософското духовно-научно
познание
, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност.
Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност.
И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят. Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили. И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада. Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения. Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, както това става и в областта на музиката.
към текста >>
187.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното
познание
, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството.
Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората. Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето. В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа.
Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството.
В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав. И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем. Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност.
към текста >>
В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно
познание
и на една вътрешно изживяна религия.
Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората. Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето. В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа. Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството.
В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия.
Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав. И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем. Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност. Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг свят, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта.
към текста >>
И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично
познание
!
Нека да се спрем на тези чувства, които току що охарактеризирах именно от антропософска гледна точка и които имат отношение към познанието. С помощта на познанието човекът се стреми да проникне в тайните, в загадките на мировото съществувание.
И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично познание!
И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание. Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен свят. Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното познание, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях. И от заниманията си с антропософията ние добре знаем, че за да проникнем в тях, често пъти се налага да минем през сериозни вътрешни опасности и че за да контролира своите мисли, чувства и воля, човекът се нуждае от едно вътрешно укрепване. Ето защо прекосяването на това преддверие ние обозначаваме като един вид среща с Пазачът на прага.
към текста >>
И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично
познание
.
Нека да се спрем на тези чувства, които току що охарактеризирах именно от антропософска гледна точка и които имат отношение към познанието. С помощта на познанието човекът се стреми да проникне в тайните, в загадките на мировото съществувание. И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично познание!
И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание.
Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен свят. Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното познание, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях. И от заниманията си с антропософията ние добре знаем, че за да проникнем в тях, често пъти се налага да минем през сериозни вътрешни опасности и че за да контролира своите мисли, чувства и воля, човекът се нуждае от едно вътрешно укрепване. Ето защо прекосяването на това преддверие ние обозначаваме като един вид среща с Пазачът на прага. Следователно, навлизането в духовно-божествените тайни на света винаги е свързано с преодоляване на определени опасности и през портата към свръхсетивния свят ние не можем да преминем такива, каквито съществуваме в обикновения живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното
познание
, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях.
Нека да се спрем на тези чувства, които току що охарактеризирах именно от антропософска гледна точка и които имат отношение към познанието. С помощта на познанието човекът се стреми да проникне в тайните, в загадките на мировото съществувание. И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично познание! И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание. Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен свят.
Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното познание, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях.
И от заниманията си с антропософията ние добре знаем, че за да проникнем в тях, често пъти се налага да минем през сериозни вътрешни опасности и че за да контролира своите мисли, чувства и воля, човекът се нуждае от едно вътрешно укрепване. Ето защо прекосяването на това преддверие ние обозначаваме като един вид среща с Пазачът на прага. Следователно, навлизането в духовно-божествените тайни на света винаги е свързано с преодоляване на определени опасности и през портата към свръхсетивния свят ние не можем да преминем такива, каквито съществуваме в обикновения живот между раждането и смъртта.
към текста >>
С това аз загатвам за огромната сериозност на истинското
познание
.
С това аз загатвам за огромната сериозност на истинското познание.
От друга страна нека да отбележим и голямата пропаст, разделяща чисто природния свят от всичко онова, което човекът трябва да преодолее, ако той иска да се завърне в своето истинско отечество и ако той иска да знае защо често пъти се чувствува като чужденец в чисто природния свят. Следователно, между най-дълбоката, вътрешна същност на човека и арената, където тя се проявява, има една голяма пропаст. Естествено, когато с акта на раждането слизаме във физическия свят, ние сваляме със себе си и част от нашата вечна, божествена същност. Обаче когато искаме да я опознаем според нейните първоначални извори, тогава тази пропаст изведнъж разделя непосредствения земен живот от онези области на познанието, които трябва да преодоляваме по пътя си към духовния свят.
към текста >>
И така, от една страна истинското
познание
предполага пълна сериозност спрямо духовния свят и спрямо начините, по които се стремим да се свържем с него.
И така, от една страна истинското познание предполага пълна сериозност спрямо духовния свят и спрямо начините, по които се стремим да се свържем с него.
От друга страна религиозният човек, като такъв, просто не би съществувал тук, ако земните условия го задоволяваха по един или друг начин, ако нещата действително бяха такива, каквито ги представя модерният натурализъм, чието бълнуване описва човека само като една висша степен от еволюцията на природата. Да, ако това беше така и всички биха били доволни от земните условия, няма никакво място за каквато и да е религия. Обаче религията има съвсем други задачи и тя не се интересува дали някой е доволен от земните условия или не. Религията има задача или да утеши човека от земните несгоди или по някакъв начин да го обезщети за понесените страдания. Религията се стреми да издигне човека над физическите закономерности и отново да пробуди у него усещането, че той представлява нещо много повече от един жив организъм.
към текста >>
188.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Но какво върши днешното
познание
?
И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-физическия миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност.
Но какво върши днешното познание?
То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на физическия свят. Да, днешното научно познание е валидно само тук, на Земята. Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно познание няма никаква стойност! Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема.
към текста >>
Да, днешното научно
познание
е валидно само тук, на Земята.
И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-физическия миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност. Но какво върши днешното познание? То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на физическия свят.
Да, днешното научно познание е валидно само тук, на Земята.
Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно познание няма никаква стойност! Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема.
към текста >>
Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно
познание
няма никаква стойност!
И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-физическия миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност. Но какво върши днешното познание? То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на физическия свят. Да, днешното научно познание е валидно само тук, на Земята.
Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно познание няма никаква стойност!
Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема.
към текста >>
189.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно
познание
за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света.
А сега, нека да разгледаме, изхождайки от тази гледна точка, едно отделно изкуство, да кажем, живопис та. През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата.
В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света.
Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име. Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име. Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята.
към текста >>
Мъдрост = онова, което се превръща в лишено от форми
познание
; блясък = красотата, изкуството; сила = онова, което те прави действително годен.
А сега нека отново, водени от гения на езика, да се върнем към нашата тема. Добродетелност! Какво означава всъщност да си добродетелен? Да си добродетелен означава да си годен, да си подготвен, за да се справиш с нещо. Например Гьоте се опитва да говори за добродетелността като за една троичност, съставена от мъдрост, блясък и сила.
Мъдрост = онова, което се превръща в лишено от форми познание; блясък = красотата, изкуството; сила = онова, което те прави действително годен.
към текста >>
190.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено
познание
и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката. Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство. И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии. фактически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции. Защото онова, което беше преподавано в Мистериите, не беше нещо едностранчиво и не се свеждаше до простото изговаряне на едни или други думи.
Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
към текста >>
Наред с обектите на земното
познание
, кандидатите за посвещение се запознаваха както с развитието на религиозните култове, така и със събитията и фактите от свръхсетивните светове.
Наред с обектите на земното познание, кандидатите за посвещение се запознаваха както с развитието на религиозните култове, така и със събитията и фактите от свръхсетивните светове.
Религия и познание действуваха ръка за ръка. Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен израз на изкуството. В Мистериите човекът ясно усещаше елемента на художествено красивото. Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия. Да, за да осъществи своето окултно познание, той трябваше да бъде вътрешно озарен.
към текста >>
Религия и
познание
действуваха ръка за ръка.
Наред с обектите на земното познание, кандидатите за посвещение се запознаваха както с развитието на религиозните култове, така и със събитията и фактите от свръхсетивните светове.
Религия и познание действуваха ръка за ръка.
Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен израз на изкуството. В Мистериите човекът ясно усещаше елемента на художествено красивото. Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия. Да, за да осъществи своето окултно познание, той трябваше да бъде вътрешно озарен. И тук аз бих вметнал, че ясното съзнание за едно такова „роднинско“ единство между религия, наука и изкуство задължително трябва да присъствува във всяка антропософска дейност.
към текста >>
Да, за да осъществи своето окултно
познание
, той трябваше да бъде вътрешно озарен.
Наред с обектите на земното познание, кандидатите за посвещение се запознаваха както с развитието на религиозните култове, така и със събитията и фактите от свръхсетивните светове. Религия и познание действуваха ръка за ръка. Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен израз на изкуството. В Мистериите човекът ясно усещаше елемента на художествено красивото. Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия.
Да, за да осъществи своето окултно познание, той трябваше да бъде вътрешно озарен.
И тук аз бих вметнал, че ясното съзнание за едно такова „роднинско“ единство между религия, наука и изкуство задължително трябва да присъствува във всяка антропософска дейност. И това следва да проличи като нещо напълно самопонятно и естествено, а не чрез една или друга художествена интерпретация.
към текста >>
Точно обратното състояние наблюдаваме при онези души, които действително поемат по пътя на антропософското
познание
.
Точно обратното състояние наблюдаваме при онези души, които действително поемат по пътя на антропософското познание.
Докато при абстрактното познание, след известно време се появява потребността да обяснява логично всичко, дори и самото изкуство, в определен момент от антропософското познание възниква потребността от изкуство. Защото в определен момент антропософското познание, стига то да е на прав път, си казва: Да, всичко, което си обхванал със своите мисли, не е цялата жива действителност, ти се нуждаеш и от нещо друго.
към текста >>
Докато при абстрактното
познание
, след известно време се появява потребността да обяснява логично всичко, дори и самото изкуство, в определен момент от антропософското
познание
възниква потребността от изкуство.
Точно обратното състояние наблюдаваме при онези души, които действително поемат по пътя на антропософското познание.
Докато при абстрактното познание, след известно време се появява потребността да обяснява логично всичко, дори и самото изкуство, в определен момент от антропософското познание възниква потребността от изкуство.
Защото в определен момент антропософското познание, стига то да е на прав път, си казва: Да, всичко, което си обхванал със своите мисли, не е цялата жива действителност, ти се нуждаеш и от нещо друго.
към текста >>
Защото в определен момент антропософското
познание
, стига то да е на прав път, си казва: Да, всичко, което си обхванал със своите мисли, не е цялата жива действителност, ти се нуждаеш и от нещо друго.
Точно обратното състояние наблюдаваме при онези души, които действително поемат по пътя на антропософското познание. Докато при абстрактното познание, след известно време се появява потребността да обяснява логично всичко, дори и самото изкуство, в определен момент от антропософското познание възниква потребността от изкуство.
Защото в определен момент антропософското познание, стига то да е на прав път, си казва: Да, всичко, което си обхванал със своите мисли, не е цялата жива действителност, ти се нуждаеш и от нещо друго.
към текста >>
При антропософския път на
познание
душата остава жива, тя не се оставя да бъде умъртвена от мъртвите мисли, а изпитва непрекъсната потребност да усеща и изживява света по художествен начин.
При антропософския път на познание душата остава жива, тя не се оставя да бъде умъртвена от мъртвите мисли, а изпитва непрекъсната потребност да усеща и изживява света по художествен начин.
Ако някой живее в своите абстрактни мъртви мисли, тогава изкуството се превръща за него в един вид лукс, в една прибавка към живота, която той не различава от своите илюзии и заблуждения. Но ако си тръгнал по антропософския път на познание, идва един момент, когато си казваш: Да, твоите мисли не са някакви образи на живата действителност, твоите мисли са един вид жестове. Твоите мисли са мъртви жестове.
към текста >>
Но ако си тръгнал по антропософския път на
познание
, идва един момент, когато си казваш: Да, твоите мисли не са някакви образи на живата действителност, твоите мисли са един вид жестове.
При антропософския път на познание душата остава жива, тя не се оставя да бъде умъртвена от мъртвите мисли, а изпитва непрекъсната потребност да усеща и изживява света по художествен начин. Ако някой живее в своите абстрактни мъртви мисли, тогава изкуството се превръща за него в един вид лукс, в една прибавка към живота, която той не различава от своите илюзии и заблуждения.
Но ако си тръгнал по антропософския път на познание, идва един момент, когато си казваш: Да, твоите мисли не са някакви образи на живата действителност, твоите мисли са един вид жестове.
Твоите мисли са мъртви жестове.
към текста >>
В хода на антропософското
познание
, изхождайки от живия Дух, ние се опитваме да се приближим до са мото художествено произведение, както например аз постъпих с Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия тук аз не съчиних някакъв коментар, а трябваше просто да влея една жива субстанция в друга жива субстанция.
В хода на антропософското познание, изхождайки от живия Дух, ние се опитваме да се приближим до са мото художествено произведение, както например аз постъпих с Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия тук аз не съчиних някакъв коментар, а трябваше просто да влея една жива субстанция в друга жива субстанция.
В нашата нехудожествена епоха се родиха прекалено много естети. Всъщност самите естети са нещо нехудожествено.
към текста >>
Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско
познание
.
Да, тази стара песен е добре позната. Обаче помислете върху следното: Ако действителността, ако самата природа беше една художничка, не би я ползвало нищо, ако примерно от хората се изискваше да бъдат винаги и във всичко логични. Ако самата природа беше художничка, с нашите логически понятия ние не бихме могли да прибавим към нея абсолютно нищо. А всъщност природата е художничка!
Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско познание.
Нека престанем да живеем само в идеите. За да обхванем природата, трябва да мислим в образи, особено когато се обръщаме към най-висшето творение на природата: човекът в неговите физически форми. физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология. Това може да стори анатомия, от никаква физиология. Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо познание.
към текста >>
Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо
познание
.
Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско познание. Нека престанем да живеем само в идеите. За да обхванем природата, трябва да мислим в образи, особено когато се обръщаме към най-висшето творение на природата: човекът в неговите физически форми. физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология. Това може да стори анатомия, от никаква физиология.
Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо познание.
към текста >>
А ако се задълбочим в художественото
познание
на устата и брадичката, там ние срещаме едно отражение на онова, което се разиграва във вътрешността на човешкия организъм.
Човешката глава, примерно, няма да бъде вече обект на произволни алегорични сравнения, защото челото и целия свод на горната й теменна част ще бъдат възприемани по един дълбоко интимен начин като огледално отражение на издигащия се над нас небесен свод. Да, челото и горната част на главата са отражение на целия Космос, а отражението на всичко онова, което вършим, обикаляйки около Слънцето и кръжейки около звездите и планетите с нашите хоризонтални кръгообразни движения, цялото това съдружно космическо движение ние имаме в художественото усещане за строежа на носа и очите. Представете си съвсем живо: покоят на неподвижните звезди имаме в изпъкналото чело и в засводената горна част на главата, а планетарните движения имаме в подвижния човешки поглед, във всичко онова, което вътрешно изживяваме чрез носа и обонянието.
А ако се задълбочим в художественото познание на устата и брадичката, там ние срещаме едно отражение на онова, което се разиграва във вътрешността на човешкия организъм.
Устата и брадичката са олицетворение на целия човек, доколкото той се проявява душевно в своето тяло. Там целият свят е художествено моделиран. В челото и горната част на главата спокойната сфера на Космоса; в очите, носа и горната устна движението през мировото пространство; в устата и брадичка та вътрешният покой в самия себе си.
към текста >>
В своята интелектуална образованост, човекът, колкото и логично да обяснява нещата, само кръжи около тях, докато антропософското
познание
винаги насърчава стремежа да се потопим вътре в нещата и да пресъздаваме онова, което вече е създадено от Космоса.
Колко вълнуващо е да наблюдаваме, как, изобразявайки един античен профил, гърците веднага се превръщат в пластици, в художници. За разлика от мозъчното мислене, духовният светоглед рано или късно ни отвежда в изкуството. Това се отнася, разбира се, и за антропософския светоглед, така че в определен мо мент човекът си казва: Да, в света има неща, до които ти не можеш да достигнеш чрез мислите, и за да ги достигнеш, ти трябва да станеш художник.
В своята интелектуална образованост, човекът, колкото и логично да обяснява нещата, само кръжи около тях, докато антропософското познание винаги насърчава стремежа да се потопим вътре в нещата и да пресъздаваме онова, което вече е създадено от Космоса.
към текста >>
Виждате ли, по този начин антропософското
познание
предизвиква един могъщ вътрешен подем в художественото творчество, защото то ни възвръща живота, без да ни омаломощава с някакви абстрактни понятия.
Виждате ли, по този начин антропософското познание предизвиква един могъщ вътрешен подем в художественото творчество, защото то ни възвръща живота, без да ни омаломощава с някакви абстрактни понятия.
Ние се издигаме нагоре към повърхността на човешкото тяло, където откриваме здравия светлорозов цвят на инкарната, или потъваме в духовните измерения на физическото тяло, където цари бялото, или виждаме как душата не може да се справи с физическото тяло, в резултат на което то се разболява и пред нас се появява зеленото, като във всеки от тези случаи ние оставаме горе при повърхността на човешкото тяло.
към текста >>
Днес аз се постарах да покажа, как антропософското
познание
, за разлика от интелектуалистичното
познание
, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение.
Върху тези неща, допълвайки темата „Антропософия и изкуство“, аз ще говоря в следващата си лекция „Антропософия и поезия“.
Днес аз се постарах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение.
Антроиософското познание ни превръща или в истински почитатели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават. Но всеки от нас, ако иска да бъде човек в истинския смисъл на тази дума, може и трябва да възстанови техните сестрински отношения. Учените не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират. Те трябва да си кажат: Да, това, което ние обозначаваме с помощта на нашите мисли, поражда у нас живата потребност да го пресъздаваме и по съвсем друг начин като архитекти, скулптори, художници, музиканти, поети.
към текста >>
Антроиософското
познание
ни превръща или в истински почитатели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават.
Върху тези неща, допълвайки темата „Антропософия и изкуство“, аз ще говоря в следващата си лекция „Антропософия и поезия“. Днес аз се постарах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение.
Антроиософското познание ни превръща или в истински почитатели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават.
Но всеки от нас, ако иска да бъде човек в истинския смисъл на тази дума, може и трябва да възстанови техните сестрински отношения. Учените не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират. Те трябва да си кажат: Да, това, което ние обозначаваме с помощта на нашите мисли, поражда у нас живата потребност да го пресъздаваме и по съвсем друг начин като архитекти, скулптори, художници, музиканти, поети.
към текста >>
Гьотевите думи ще се окажат напълно верни: Изкуството е вид
познание
, защото останалото
познание
не може да ни даде вярна представа за света.
Гьотевите думи ще се окажат напълно верни: Изкуството е вид познание, защото останалото познание не може да ни даде вярна представа за света.
Това може да стане, само ако прибавим изкуството към абстрактното познание. И в този случай, когато изкуството и науката тръгнат ръка за ръка, веднага се поражда и религиозното настроение. Това пролича също и в строежа на нашата сграда в Дорнах, защото името „Гьотеанум“ беше предложено не от немска страна, а от страна на нашите чуждестранни приятели. Същото искаше да каже и Гьоте с думите:
към текста >>
Това може да стане, само ако прибавим изкуството към абстрактното
познание
.
Гьотевите думи ще се окажат напълно верни: Изкуството е вид познание, защото останалото познание не може да ни даде вярна представа за света.
Това може да стане, само ако прибавим изкуството към абстрактното познание.
И в този случай, когато изкуството и науката тръгнат ръка за ръка, веднага се поражда и религиозното настроение. Това пролича също и в строежа на нашата сграда в Дорнах, защото името „Гьотеанум“ беше предложено не от немска страна, а от страна на нашите чуждестранни приятели. Същото искаше да каже и Гьоте с думите:
към текста >>
191.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Завчера се постарах да обясня, че антропософското
познание
, което в същото време е идентично с вътрешния живот на душата, съвсем не ни отклонява от изкуството и от художественото светоусещане, и че всеки, който пълнокръвно живее в антропософията, рано или късно открива в себе си същинските извори на художественото творчество.
Завчера се постарах да обясня, че антропософското познание, което в същото време е идентично с вътрешния живот на душата, съвсем не ни отклонява от изкуството и от художественото светоусещане, и че всеки, който пълнокръвно живее в антропософията, рано или късно открива в себе си същинските извори на художественото творчество.
Опитах се още, навлизайки в различните области на изкуството, да посоча как истинското изкуство непрекъснато се стреми да се освободи от обичайните изразни средства.
към текста >>
Художественото произведение може да бъде разбрано само от художественото
познание
.
Естествено, в процеса на художественото творчество, аз винаги се осланям на моя художествен усет, а не на абстрактното мислене.
Художественото произведение може да бъде разбрано само от художественото познание.
Ето защо аз не прибягвам до каквито и да е логически доказателства, за да обясня как при съчетанието между тези четири цвята у нас възниква желанието да имаме един цялостен, завършен образ. Необходимо е само да очертаем тези контури и вътре в тях да изградим съответния образ. Посочените четири цвята винаги съдържат в себе си известен елемент от сянката. Бялото, тъй да се каже, е най-светлата сянка, понеже бялото представлява един вид сянка на самата светлина. Черното е възможно най-тъмната сянка.
към текста >>
Да, опитаме ли се да стигнем до истинската същност на нещата, ние имаме нужда от едно такова
познание
, което ни доближава до точните съотношения между човека и Космоса.
И така, ние сме изправени пред един двоен преходен период: От едната страна стигаме до пространствената перспектива, която ни извежда навън от материалното пространство, от другата страна стигаме до терците, които нахлуват в етерно-физическото човешко тяло, следователно, и в двата случая ние имаме работа с чисто натуралистични възгледи. От една страна, в пространствената перспектива ние откриваме външния натурализъм, от друга страна, в терците ние откриваме вътрешния човешки натурализъм.
Да, опитаме ли се да стигнем до истинската същност на нещата, ние имаме нужда от едно такова познание, което ни доближава до точните съотношения между човека и Космоса.
В следващите етапи от еволюцията музиката също ще претърпи едно голямо одухотворяване. То ще се състои в това, че ние ще разпознаваме определения тон с оглед на неговата неповторимост. Днес ние включваме отделния тон в съответната хармония или мелодия, така че тайната на музиката ни се открива благодарение на съотношението между отделните тонове. Занапред ние няма да разчитаме на съотношението между тоновете, няма да ги разпознаваме според, бих казал, тяхното равнинно измерение, а според тяхното дълбинно измерение; ние просто ще навлизаме в отделните тонове и тогава в тях винаги ще откриваме скритите зародиши на съседните тонове. Ние ще се научим да усещаме следното: Ето, сега аз навлизам, потъвам в музикалния тон и тогава той ми открива други три или пет, или още повече тонове,и заедно с тона, в който съм потопен а междувременно са мият тон се разширява в мелодия и в хармония аз прекрачвам в духовния свят.
към текста >>
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото
познание
, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят.
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
към текста >>
Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско
познание
.
Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят. Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм. Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено.
Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание.
Издигайки се все повече и повече в духовните светове, ние трябва да се превръщаме в художници, а не в символисти. Също и в областта на рецитаторското изкуство, тръгвайки от чистия натурализъм, ние трябва да се издигнем до един нов вид духовност. Виждате ли, ние никога не бива да забравяме, че още преди да стигнат до вербалния израз на своите произведения, Шилер, примерно, носеше в душата си една неопределена мелодия, а Гьоте, от своя страна, живееше с един неопределен, подвижен образ. Днес основната тежест при рецитацията и декламацията пада върху прозаическия елемент. Обаче това, че си служим с проза, за да изразим поетическата реч, е само един сурогат.
към текста >>
А това ще постигнем само тогава, когато окрилени от истинското
познание
открием пътя към божествено-духовния свят.
Да, всичко това може да звучи абсурдно, обаче тъкмо такива абсурди ще ни накарат да се замислим, че сме длъжни да се борим срещу всякакви имитации и срещу самия принцип на сляпото подражание, противопоставяйки им не друго, а истинското изкуство. Въпреки че натурализмът направи огромния скок от сценичното представление до филмовото изкуство защото аз не съм педант и мога да ценя дори това, към което не изпитвам симпатия ние трябва да извървим обратния път от филмите към сценичното изобразяване на духовните факти и събития. В изкуството ние отново трябва да открием присъствието на Боговете, на божествено-човешките сили.
А това ще постигнем само тогава, когато окрилени от истинското познание открием пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>
В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното
познание
, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството.
В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното познание, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството.
Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в сферата на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен усет, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството. От друга страна, една такава ориентация не се изчерпва с разсъждения за изкуството, а прераства в истински художествени изживявания, в художествено творчество. Поначало художественият елемент възниква от човешкия светоглед. И когато хората, примерно, казват: Добре, но ние не успяхме да разберем нищо от формите на Гьотеанума, би могло да им се отговори: А нима онези, които никога не са чували за християнството, са лишени от възможността да разберат Сикстинската Мадона на Рафаело? Изкуството винаги възниква от вътрешното осмисляне, от вътрешното изживяване на света.
към текста >>
192.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Просто към методологията на естественонаучното
познание
, той прибавя методологията на свръхсетивното
познание
, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът.
От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1-354) е ясно, че „антропологията“ и „антропософията“ не се изключват взаимно.
Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космосът.
към текста >>
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно
познание
... а като живо
познание
, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек“.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“. Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек“.
към текста >>
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения“, той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото
познание
.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения“, той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците. Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
Щайнер различава четири степени на
познание
:
*4. Първоначално Р.
Щайнер различава четири степени на познание:
към текста >>
1. Материалното, или предметно
познание
, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
1. Материалното, или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>
2. Имагинативното
познание
, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.).
2. Имагинативното познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.).
към текста >>
3. Инспиративното
познание
Щайнер говори за „духовно чуване“, за „духовни тонове“ и за „разчитане на скритата писменост“.
3. Инспиративното познание Щайнер говори за „духовно чуване“, за „духовни тонове“ и за „разчитане на скритата писменост“.
към текста >>
4. Интуитивното
познание
: сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
към текста >>
5.
Познание
за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
към текста >>
Името „Гьотеанум“ идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на
познание
.
*11. Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел.
Името „Гьотеанум“ идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.
към текста >>
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско
познание
.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
към текста >>
Наред с имагинативното
познание
, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното
познание
: инспиративното и интуитивното
познание
.
*17. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството: Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се въз приема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение.
Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното
познание
.
От „биологична“ гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява“; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло. Ето защо, все повече хора ще имат опитности „вън“ от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни“ феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин.
Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.
към текста >>
193.
Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В своята целокупност те показват, че той е притежавал обширно и задълбочено
познание
в музикалната история, както и в музикалната наука.
Музиката е единственото изкуство, с което Рудолф Щайнер не се е занимавал практически. Но в неговите творби се срещат многобройни мнения за нея.
В своята целокупност те показват, че той е притежавал обширно и задълбочено познание в музикалната история, както и в музикалната наука.
Заедно с това той ни обръща внимание в отпечатаните тук лекции и отговори на въпроси върху духовните скрити причини на музикалното творчество и изживяване от различни гледни точки. Също така той говори за праизвора на музиката в духовния свят на девакана, за нейната връзка с човешката същност, за значението ѝ в човешкия живот в най-дълбоко минало, в настоящето и в бъдещето; за духовния праизвор на инструментите. Така тези текстове дават много подтици за задълбочаване на музикалното изживяване и музикалното разбиране, както и импулси в областта на музикалното творчество.
към текста >>
194.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така Шопенхауер, изхождайки от едно инстинктивно
познание
, определя на музиката ролята да изразява непосредствено същността на космоса.
Така Шопенхауер, изхождайки от едно инстинктивно познание, определя на музиката ролята да изразява непосредствено същността на космоса.
Той имаше един вид инстинктивно предчувствие за истинското положение на нещата. Защо музикалното може да говори на всеки, защо музиката въздейства на човека от най-ранно детство, ще ни се изясни, като се обърнем към живота, в който тя има своите действителни примери.
към текста >>
Воден от това интуитивно
познание
, Шопенхауер определя централно място на музиката сред изкуствата и казва, че човек възприема в нея пулса на световната воля.
Воден от това интуитивно познание, Шопенхауер определя централно място на музиката сред изкуствата и казва, че човек възприема в нея пулса на световната воля.
към текста >>
195.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В неговата творба „Светът като воля и представа“ той говори за изкуствата като за вид
познание
, което отвежда непосредствено в божественото, като това
познание
би могло да бъде
познание
на разума.
Открай време музиката се е разкривала на великите личности, които са се опитвали да проникнат по-дълбоко в житейските тайни, като нещо много специфично. Музиката винаги е заемала специално място в изкуството. Да вземем възгледа на Шопенхауер.
В неговата творба „Светът като воля и представа“ той говори за изкуствата като за вид познание, което отвежда непосредствено в божественото, като това познание би могло да бъде познание на разума.
Този възглед на Шопенхауер е свързан с това, че той е имал разбирането за света, че всичко, което ни заобикаля, е само огледално отражение на човешката представа. Този възглед разкрива, че външните неща предизвикват представи в човешките сетива и че човек именно по този начин влиза във връзка с нещата. Той не може да знае нищо за това, което не оставя някакъв отпечатък върху сетивата. Той говори физиологически за специфични сетивни усещания. Окото може да възприеме само светлинни усещания, останалите впечатления не възприема; то може да усети само това, което е светлина.
към текста >>
Който разбира тази сентенция във висшия смисъл, той се учи да разпознава стойностното в нещата и още по-стойностното в света и малко по малко започва да усеща в себе си като стойностно
познание
копието на по-висшите светове, и също така чувства в музикалното картината на един по-висш свят.
Така чрез окултизма светът и преди всичко изкуствата стават разбираеми за нас. Всичко горе е, както долу.
Който разбира тази сентенция във висшия смисъл, той се учи да разпознава стойностното в нещата и още по-стойностното в света и малко по малко започва да усеща в себе си като стойностно познание копието на по-висшите светове, и също така чувства в музикалното картината на един по-висш свят.
към текста >>
196.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразуването на етерното тяло чрез силите на аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в „
Познание
за душата и духа“, Събр.
[6] Да си представим: вероятно преди този пасаж в записките има пропуск.
Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразуването на етерното тяло чрез силите на аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в „Познание за душата и духа“, Събр.
съч. 56.
към текста >>
197.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Когато човек се издигне в духовния свят по начина, който съм описал в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове“, той стига първо до имагинацията, до имагинативното
познание
.
Когато човек се издигне в духовния свят по начина, който съм описал в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове“, той стига първо до имагинацията, до имагинативното познание.
Но междувременно той губи съгласните и засега му остават само гласните. В имагинирането той е загубил физическото си тяло. Загубил е съгласните. В имагинативния свят човек вече няма никакъв усет за съгласните. Ако иска да опише напълно адекватно с думи онова, което се намира там, би трябвало да каже, че то се състои от чисти гласни.
към текста >>
И ако човек стигне от имагинативното
познание
до инспиративното
познание
, поемайки директно откровенията на духовното, тогава всички съгласни, които имаме на земята, се превръщат в нещо съвсем друго.
И ако човек стигне от имагинативното познание до инспиративното познание, поемайки директно откровенията на духовното, тогава всички съгласни, които имаме на земята, се превръщат в нещо съвсем друго.
Съгласните човек губи. Значи той губи това (покрито с жълто, виж рис., долното жълто). Затова пък в духовното възприятие, което може да се получи чрез инспирация, може да се изрази нещо ново: духовните съответствия на съгласните (виж горното жълто).
към текста >>
198.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Затова навсякъде ще чуете, че в древните мистерийни школи и в останалите традиции ясновидското
познание
се нарича също така духовно-музикално
познание
.
Затова навсякъде ще чуете, че в древните мистерийни школи и в останалите традиции ясновидското познание се нарича също така духовно-музикално познание.
Навсякъде се посочва - хората днес вече не знаят защо, - че съществува обикновеното телесно познание, интелектуалното познание, и духовното познание, което е всъщност едно музикално познание, едно познание, живеещо в музикалния елемент. И всъщност никак не би било трудно да се популяризира учението за тричленния човек, ако хората станат съзнателни за своето музикално усещане. Хората имат музикално усещане само в краен случай, ала те, като хора, не са истински вътре в музикалното усещане. Те стоят до музикалното. При изживяването на музикалното нещата не са по-различни.
към текста >>
Навсякъде се посочва - хората днес вече не знаят защо, - че съществува обикновеното телесно
познание
, интелектуалното
познание
, и духовното
познание
, което е всъщност едно музикално
познание
, едно
познание
, живеещо в музикалния елемент.
Затова навсякъде ще чуете, че в древните мистерийни школи и в останалите традиции ясновидското познание се нарича също така духовно-музикално познание.
Навсякъде се посочва - хората днес вече не знаят защо, - че съществува обикновеното телесно познание, интелектуалното познание, и духовното познание, което е всъщност едно музикално познание, едно познание, живеещо в музикалния елемент.
И всъщност никак не би било трудно да се популяризира учението за тричленния човек, ако хората станат съзнателни за своето музикално усещане. Хората имат музикално усещане само в краен случай, ала те, като хора, не са истински вътре в музикалното усещане. Те стоят до музикалното. При изживяването на музикалното нещата не са по-различни. Ако музикалното би оживяло напълно в хората, тогава те ще почувстват: В мелодичното е моята етерна глава, а физическото е отпаднало; там е едната част на човешката организация.
към текста >>
199.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това е нещо, което звучи от онова чудно
познание
на старите мистерии, преминаващо от само себе си в изкуството, така че ние долавяме, че не е описано само абстрактно как някога хората са преминали през луциферическо и ариманическо изкушение и са проумели това или онова, а че хората са чували как боговете в прастари земни времена са музицирали ликуващо в космоса от радостта на своето творение и как са виждали пророчески отпадането на хората от божествено-духовните сили и това виждане са изразявали в космически жалби.
Това е нещо, което звучи от онова чудно познание на старите мистерии, преминаващо от само себе си в изкуството, така че ние долавяме, че не е описано само абстрактно как някога хората са преминали през луциферическо и ариманическо изкушение и са проумели това или онова, а че хората са чували как боговете в прастари земни времена са музицирали ликуващо в космоса от радостта на своето творение и как са виждали пророчески отпадането на хората от божествено-духовните сили и това виждане са изразявали в космически жалби.
към текста >>
Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли
познание
, изкуство и религия.
Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли познание, изкуство и религия.
Така трябва да се развие убеждението, че е необходимо да се върнем към онова човешко душевно състояние, което отново ще възникне, отново ще заструи художествено, когато душата се проникне религиозно; към онова душевно състояние, което, изпълнено с живот, разбира дълбоко какво е имал Гьоте предвид[1], когато казва: Красивото е едно манифестиране на тайните природни закони, които без неговото проявление биха останали вечно скрити. Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено. Така човек може да преживее заедно с този свят своето целокупно разгръщане.
към текста >>
Човекът в близко бъдеще би се изсушил душевно чрез интелектуалното едностранчиво
познание
, той би станал душевно изхабен чрез едностранчивото изкуство и изобщо бездушевен чрез едностранчивата религия, ако не открие пътя, който ще го доведе до вътрешната хармония и единство на трите, ако не успее да открие пътя, по един по-съзнателен начин, отколкото някога, ако не съумее да излезе от себе си и да погледне и чуе отново свръхсетивното заедно със сетивното.
Вече е дошло времето, когато тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората, защото иначе човешката природа би пропаднала в нейната душевност.
Човекът в близко бъдеще би се изсушил душевно чрез интелектуалното едностранчиво познание, той би станал душевно изхабен чрез едностранчивото изкуство и изобщо бездушевен чрез едностранчивата религия, ако не открие пътя, който ще го доведе до вътрешната хармония и единство на трите, ако не успее да открие пътя, по един по-съзнателен начин, отколкото някога, ако не съумее да излезе от себе си и да погледне и чуе отново свръхсетивното заедно със сетивното.
към текста >>
Когато човек поглежда с помощта на духовната наука към по-древните, по-дълбоки личности от развиващата се гръцка култура, когато човек погледне онези личности, чиито наследници са Есхил, Хераклит, той ще открие, че тези личности, доколкото са били посветени в мистериите, са имали едно сходно чувство за своето
познание
, за своите творчески сили, които те са усещали, както Омир - „Музо, възпей ми гнева на Ахила Пелеев“[2] - не като нещо, което се движи в самите тях, а като нещо, което извършваха в своето религиозно усещане в общност с духовния свят.
Когато човек поглежда с помощта на духовната наука към по-древните, по-дълбоки личности от развиващата се гръцка култура, когато човек погледне онези личности, чиито наследници са Есхил, Хераклит, той ще открие, че тези личности, доколкото са били посветени в мистериите, са имали едно сходно чувство за своето познание, за своите творчески сили, които те са усещали, както Омир - „Музо, възпей ми гнева на Ахила Пелеев“[2] - не като нещо, което се движи в самите тях, а като нещо, което извършваха в своето религиозно усещане в общност с духовния свят.
И така те си казваха: В прастари времена хората се преживяваха като такива, когато чрез най-важните човешки дейности - както показах това за музикалното, но и за мисловното схващане беше същото - излизаха от себе си и се преживяваха заедно с боговете. Онова, което те преживяваха тогава, по-късно го загубиха.
към текста >>
200.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразуването на етерното тяло чрез силите на аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в „
Познание
за душата и духа“, Събр.
43. Да си представим: вероятно преди този пасаж в записките има пропуск.
Рудолф Щайнер е описал вероятно още по-точно преобразуването на етерното тяло чрез силите на аза, както е представил това в много лекции, например в публичната лекция от октомври 1907 г., отпечатана в „Познание за душата и духа“, Събр.
съч. 56.
към текста >>
201.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
68 Степе- ните на висшето
познание
(1905 r.)
11 От хрониките на Акаша (1904 г.) Лемурийската раса, стр.
68 Степе- ните на висшето познание (1905 r.)
към текста >>
12 Степените на висшето
познание
, стр.
12 Степените на висшето познание, стр.
21 Инспирация и интуиция, стр. 69
към текста >>
28 март 55
Познание
за свръхсетивното Рихард Вагнер и мистиката
28 март 55 Познание за свръхсетивното Рихард Вагнер и мистиката
към текста >>
28 октомври 271 Изкуство и
познание
за изкуството.
28 октомври 271 Изкуство и познание за изкуството.
Същност на изкуството
към текста >>
9 януари 161 Пътища на духовното
познание
и на обновяване на художествения мироглед.
9 януари 161 Пътища на духовното познание и на обновяване на художествения мироглед.
1-ва лекция
към текста >>
14 май х (Човешките душа и тяло в природното и духовното
познание
)
14 май х (Човешките душа и тяло в природното и духовното познание)
към текста >>
5 и 6 май 271 Изкуство и
познание
за изкуството.
5 и 6 май 271 Изкуство и познание за изкуството.
Изворите на фантазията в изкуството и изворите на свръхсетивното познание.
към текста >>
Изворите на фантазията в изкуството и изворите на свръхсетивното
познание
.
5 и 6 май 271 Изкуство и познание за изкуството.
Изворите на фантазията в изкуството и изворите на свръхсетивното познание.
към текста >>
14-та лекция 1 юни 271 Изкуство и
познание
за изкуството. Сетивносврьхсетивното.
14 май 181 Земна смърт и вселенски живот.
14-та лекция 1 юни 271 Изкуство и познание за изкуството. Сетивносврьхсетивното.
Духовно познание и творчество в изкуството.
към текста >>
Духовно
познание
и творчество в изкуството.
14 май 181 Земна смърт и вселенски живот. 14-та лекция 1 юни 271 Изкуство и познание за изкуството. Сетивносврьхсетивното.
Духовно познание и творчество в изкуството.
към текста >>
12 септември 271 Изкуство и
познание
за изкуството.
12 септември 271 Изкуство и познание за изкуството.
Свръхсетивният произход на изкуството
към текста >>
9 април 271 Изкуство и
познание
за изкуството.
9 април 271 Изкуство и познание за изкуството.
Психология на изкуството
към текста >>
14 и15 юни 302
Познание
за човека и организация на учебните занятия.
14 и15 юни 302 Познание за човека и организация на учебните занятия.
3-та и 4-та лекция
към текста >>
14 май х (Антропософия и духовно
познание
)
14 май х (Антропософия и духовно познание)
към текста >>
17 и 22 април 306 Педагогическата практика от гледна точка на духовно-научното
познание
за човека.
17 и 22 април 306 Педагогическата практика от гледна точка на духовно-научното познание за човека.
Възпитание на детето и на младия човек. 3-та и 8-ма лекция и Отговори на въпроси
към текста >>
29 август 227
Познание
за инициацията.
29 август 227 Познание за инициацията.
11 -та лекция
към текста >>
21 юли 319 Антропософско
познание
за човека и медицина.
21 юли 319 Антропософско познание за човека и медицина.
8-ма лекция
към текста >>
202.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Въведение в свръхсетивното
познание
на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
11), „Степени на висшето
познание
“ (Събр.
1904 - 1905 г. „Как се постигат познания за висшите светове? “ (Събр. съч. 10), „Из хрониката Акаша“ (Събр. съч.
11), „Степени на висшето познание“ (Събр.
съч. 12).
към текста >>
203.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /
познание
/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение.
За ученикът, който иска да развие своя капацитет за по-висше /познание/ виждане, за ясновидството, много е важно да прави следното упражнение.
Първоначално, ще си представя пространството като тъмнина, като загасва всяка светлина през нощта, или като си затваря очите. След това ще се опитва постепенно да проникне чрез своите вътрешни сили до ясна зрителна представа на светлина. Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина.
към текста >>
204.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
За необходимостта от преобразяване на човешкото
познание
.
„Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва". За родството между кости и нерви. Рахитът. Геометрията като отражение на космическите движения. Възгледите на Едуард фон Хартман за самоунищожението на човешкия род. Човекът като арена, а не като зрител на космическите процеси и събития.
За необходимостта от преобразяване на човешкото познание.
към текста >>
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното
познание
.
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание.
Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища". За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето! Особености на етерния ландшафт в Южна Италия.
към текста >>
За това как човек допълнително включва геометричните форми на Космоса към своето
познание
.
Абстрактното единство на видимия свят. Дванадесетте човешки сетива. Сетивото за възприемане на чуждия Аз. Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля. Скритата връзка между зрение и чувства.
За това как човек допълнително включва геометричните форми на Космоса към своето познание.
Зрителното възприятие от антропософска гледна точка. Светът застава пред човека „раздробен" на 12 части, които той свързва благодарение на своите съждения. Духът също следва да се разглежда с оглед на различните състояния на човешкото съзнание.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското
познание
за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от “духовния свят".
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от “духовния свят".
към текста >>
205.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за
познание
както у младежа, така и у грохналия старец.
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец.
Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
към текста >>
206.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното
познание
за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век.
Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха.
Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха. Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден. Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи.
към текста >>
207.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Занапред всяко обучение ще бъде провеждано с оглед на една истинска психология, която обаче може да бъде извлечена единствено от антропософското духовнонаучно
познание
.
Занапред всяко обучение ще бъде провеждано с оглед на една истинска психология, която обаче може да бъде извлечена единствено от антропософското духовнонаучно познание.
Обстоятелството, че обучението и възпитанието по начало би трябвало да се опират на психологията, е нещо самопонятно и Вие добре знаете, че например широко разпространената в миналото Хербартова педагогика се основава на принципите от Хербартовата психология.*8
към текста >>
Да, днес Вие може да срещнете в учебниците по психология и педагогика всевъзможни дефиниции за „представа*11, „воля" и т.н.: Обаче тези дефиниции съвсем не Ви дават истинско
познание
за „представата" и „волята".
Това се дължи на факта, че днес, в епохата на Съзнаващата Душа (Bewusstseinseele)*9, хората все още не са способни за такова духовно вдълбочаване, което би им открило истинската природа на човешката душа. Онези понятия от областта на психологията, които бяха заети от Четвъртата следатлантска епоха*10, фактически днес са останали малко или много без съдържание и звучат като кухи фрази. Ако днес някой вземе каквото и да е съчинение, боравещо с психологически понятия, веднага ще открие, че тук съдържание просто липсва. Всъщност психолозите само си играят с понятия. Кой например днес стига до ясно понятие за това, какво е една представа?
Да, днес Вие може да срещнете в учебниците по психология и педагогика всевъзможни дефиниции за „представа*11, „воля" и т.н.: Обаче тези дефиниции съвсем не Ви дават истинско познание за „представата" и „волята".
По силата на една външна, историческа необходимост, днес на хората напълно убягва душевната връзка между отделния човек и Космоса. Хората просто не са в състояние да проумеят тази дълбока, истинска връзка. Но едва когато осъзнаем връзката между отделния човек и целия Космос, ние стигаме и до идеята за истинската същност на човека.
към текста >>
„Cogito ergo sum" („Мисля, следователно съществувам") е най-голямата заблуда, лежаща в основата на съвременния светоглед; защото в целия смислов обхват на „cogito" съвсем не лежи „sum",a „non sum".A това означава: там докъдето се простира моето
познание
, аз не съществувам; там е само образът.*13
„Cogito ergo sum" („Мисля, следователно съществувам") е най-голямата заблуда, лежаща в основата на съвременния светоглед; защото в целия смислов обхват на „cogito" съвсем не лежи „sum",a „non sum".A това означава: там докъдето се простира моето познание, аз не съществувам; там е само образът.*13
към текста >>
Обаче сега това могъщо
познание
, което е еквивалент на космическо-душевните процеси преди раждането, ще бъде отслабено и заглушено, ще бъде сведено до степента на „образа" чрез силите на антипатията.
Но какво отблъсквате, какво отхвърляте Вие чрез антипатията? Вие отхвърляте целия си живот, преживян от Вас в периода преди раждането, респективно преди зачатието. А по същество, той има определено познавателен характер. Следователно, Вие дължите Вашите познавателни способности на живота си преди раждането.
Обаче сега това могъщо познание, което е еквивалент на космическо-душевните процеси преди раждането, ще бъде отслабено и заглушено, ще бъде сведено до степента на „образа" чрез силите на антипатията.
С други думи: Това могъщо познание се сблъсква с антипатията, която го превръща в образна представа, в образ.
към текста >>
С други думи: Това могъщо
познание
се сблъсква с антипатията, която го превръща в образна представа, в образ.
Но какво отблъсквате, какво отхвърляте Вие чрез антипатията? Вие отхвърляте целия си живот, преживян от Вас в периода преди раждането, респективно преди зачатието. А по същество, той има определено познавателен характер. Следователно, Вие дължите Вашите познавателни способности на живота си преди раждането. Обаче сега това могъщо познание, което е еквивалент на космическо-душевните процеси преди раждането, ще бъде отслабено и заглушено, ще бъде сведено до степента на „образа" чрез силите на антипатията.
С други думи: Това могъщо познание се сблъсква с антипатията, която го превръща в образна представа, в образ.
към текста >>
Това, което бушува в нас, макар и несъзнателно, от гледна точка на висшето
познание
, ръководи събитията в Космоса по напълно съзнателен начин.
От всичко, което вече изложих пред Вас, логически следва, че човешката природа може да бъде разбрана само ако я поставим във връзка с Космоса. Защото, дори и когато мислим, ние осъществяваме в себе си един космически процес. Още преди раждането, ние сме били в Космоса и нашите тогавашни изживявания се отразяват сега в нас; а след като минем през Портата на смъртта, ние отново ще бъдем там, и целият ни бъдещ живот е вложен като зародишен кълн в нашата воля.
Това, което бушува в нас, макар и несъзнателно, от гледна точка на висшето познание, ръководи събитията в Космоса по напълно съзнателен начин.
към текста >>
Да, ние постигаме по-висши степени на
познание
, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните.
Не прави изключение, разбира се, и „долният човек". Главата, както вече казах носи в себе си елементи от „долният човек"; физиолозите отдавна са забелязали: най-финно устроена е не кората на главния мозък, с която толкова се гордеем, не „сивото вещество", а онази част която е разположена под него. В мозъчната кора по-скоро имаме един вид изхранваща система, така че метафорично казано, по-добре е човек да не си въобразява нещо особено за своето „сиво вещество"; всъщност там, в сивата мозъчна кора имаме преход от по-комплицираните мозъчни структури към тези които имат отношение по-скоро към изхранването на мозъка. Характерно за мозъчната обвивка например е, че тя осигурява изхранването на онези нервни влакна, които са пряко свързани с мисловната дейност. Човешкият мозък превъзхожда животинския, само защото неговите мозъчни нерви са по-добре изхранвани.
Да, ние постигаме по-висши степени на познание, само защото осигуряваме по-добро изхранване на нашите мозъчни нерви, отколкото правят това животните.
Обаче мозъкът и поначало нервната система нямат нищо общо с истинското мислене; те са само негов физически инструмент в рамките на човешкото тяло.
към текста >>
208.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В известен смисъл, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско
познание
на човешкото същество, нещата изцяло се променят.
Но какво представлява този закон за съхранение на енергията от културно-историческа гледна точка? Всъщност той е една голяма пречка за правилното разбиране на човешката природа. Ние никога не бихме стигнали до такова разбиране, ако смятаме, че в хода на еволюцията е невъзможно да се породят съвсем нов вид сили. Защото истинската природа на човека подсказва, че чрез него непрекъснато се пораждат нови сили. Впрочем в условията на физическия свят, човекът е единственото същество, в което се образуват нови сили а както по-късно ще чуем също и нови вещества, нови субстанции.
В известен смисъл, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско познание на човешкото същество, нещата изцяло се променят.
към текста >>
209.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско
познание
на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата.
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско познание на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата.
И така: Какво всъщност представлява чувството? Преди всичко, чувството е в много близко родство с волята. Волята е бих казал само осъщественото чувство, а чувството това е непроявената воля. Волята, която е все още непроявена, която е задържана в душата това е чувството. Чувството това е приглушената воля.
към текста >>
Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно
познание
, говори за Духът-Себе, като употребява множественото число, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди. Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е. с множественото число на „Манас". Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе".
Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе, като употребява множественото число, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
към текста >>
Не подценявайте неговото
познание
!
И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре. Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение.
Не подценявайте неговото познание!
Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани. Всред гостите имало, естествено, и дами. След като вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани.
към текста >>
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално
познание
е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст.
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст.
Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
към текста >>
210.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Всичко това идва да ни убеди, до каква голяма степен „волята" се проявява в практическия живот не само като „воля", а като една сила, проникната от нашето мислене, от нашето
познание
.
Всичко това идва да ни убеди, до каква голяма степен „волята" се проявява в практическия живот не само като „воля", а като една сила, проникната от нашето мислене, от нашето познание.
към текста >>
Чувствата са все още едно незавършено
познание
, както и все още една непроявена воля, едно задържано
познание
, една за държана воля.
Чувствата са все още едно незавършено познание, както и все още една непроявена воля, едно задържано познание, една за държана воля.
Ето защо и чувствата са съставени от симпатия и антипатия, които са скрити както видяхте едновременно и в мисленето и във волята. Те двете, симпатията и антипатията, са скрити в мисленето и във волята, доколкото са налице физическите процеси на нервите и кръвта, а се откриват в областта на чувствата.
към текста >>
211.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека сега да вникнем във волята, чувствата и мисленето по друг начин: от гледна точка на духовното
познание
.
От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си поставяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и волевата. Досега ние обсъждахме тези три сфери най-вече с оглед на симпатията и антипатията.
Нека сега да вникнем във волята, чувствата и мисленето по друг начин: от гледна точка на духовното познание.
към текста >>
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото
познание
.
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото познание.
Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина. С помощта на мисленето, Вие придобивате познания, обаче ясно чувствувате, как Вашият Аз е напълно ангажиран в тази познавателна дейност. В известен смисъл, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „познание", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност. Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини.
към текста >>
В известен смисъл, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „
познание
", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност.
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото познание. Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина. С помощта на мисленето, Вие придобивате познания, обаче ясно чувствувате, как Вашият Аз е напълно ангажиран в тази познавателна дейност.
В известен смисъл, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „познание", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност.
Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини. Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение.
към текста >>
Изобщо, до едно истинско
познание
за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>
Ето защо в нашето мисловно
познание
ние разполагаме само с образи; нещо, което вече обсъдихме от душевна гледна точка.
Човешкият Аз не би могъл изцяло да се посвети на околния свят. Да, Азът трябва да бъде предпазен; той не бива да се разлива по всички посоки на Космоса. Наистина, един ден той ще се развие до такава степен, че ще може да прониква в Космоса. Обаче засега той не е в състояние на върши това. Ето защо е необходимо ние да пренасяме нашия напълно буден Аз не направо в реалния свят, а само в образите, имащи отношение към този свят.
Ето защо в нашето мисловно познание ние разполагаме само с образи; нещо, което вече обсъдихме от душевна гледна точка.
към текста >>
В мисловното
познание
ние боравим с образи; и ние, човеците поне в сегашната си еволюционна степен разполагаме през периода от раждането до смъртта не с реалния Космос, а само с образите за Космоса.
Нека сега да обсъдим въпроса от духовна гледна точка.
В мисловното познание ние боравим с образи; и ние, човеците поне в сегашната си еволюционна степен разполагаме през периода от раждането до смъртта не с реалния Космос, а само с образите за Космоса.
Да, нашият буден Аз разполага само с образите. Ето защо, намирайки се в будно състояние, ние трябва най-напред да породим в нашето тяло именно образите за Космоса; едва после нашият Аз може да си служи с образите и да живее с тях.
към текста >>
Напълно будният Аз живее в мис ловното
познание
.
И сега Вие разбирате защо аз описвам три степени от живота на Азът в обикновения живот: Пълна будност, будност, придружена от сънуване, и ако мога така да се изразя спяща будност.
Напълно будният Аз живее в мис ловното познание.
Обаче там Азът живее само в образи, и ако в живота си между раждането и смъртта човекът пренебрегне упражненията, споменати в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", той ще ограничи своето мислене единствено в сферата на образите.
към текста >>
I, В будно съзнание образно
познание
I, В будно съзнание образно познание
към текста >>
Сега обаче Вие едва ли бихте могли да си обясните защо интуитивното усещане, за което хората говорят, прониква по-лесно до образното
познание
, характерно за всекидневието, отколкото до видимо по-близките инспиративни чувства.
Сега обаче Вие едва ли бихте могли да си обясните защо интуитивното усещане, за което хората говорят, прониква по-лесно до образното познание, характерно за всекидневието, отколкото до видимо по-близките инспиративни чувства.
Нещата са още по-нагледни в долната част на рисунката. Ако следваме посоката на първата стрелка, виждаме как
към текста >>
образното
познание
слиза в областта на Инспирациите, за да се издигне после отново в областта на Интуициите (стрелка 2).
образното познание слиза в областта на Инспирациите, за да се издигне после отново в областта на Интуициите (стрелка 2).
Обаче познанието, обозначено със стрелка 1, е всъщност слизане в тялото. Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят. Сега Вие живеете в свят от образи. Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята. Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята.
към текста >>
212.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето
познание
.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея. При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето.
Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>
Той ще потъне във всевъзможни словесни дефиниции на „запомнянето", обаче няма и да се опита да извлече
познание
за нещата именно от действителния свят.
Ето какво е най-вече необходимо за бъдещето човечество: Хората да се пробудят за действителния свят. Днес хората мислят единствено с думи; те не мислят с оглед на действителния свят. Нима съвременният човек може да свърже „запомнянето" с процесите на пробуждане?
Той ще потъне във всевъзможни словесни дефиниции на „запомнянето", обаче няма и да се опита да извлече познание за нещата именно от действителния свят.
към текста >>
213.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Но ако от друга страна, човек би се заел единствено да разграничава и диференцира нещата, той никога не би стигнал до едно истинско
познание
за тях, защото в този случай той би обхващал само разликите.
Накратко: искаме ли да се приближим до истинската природа на човека, трябва да сме наясно, че всяка отделна част е свързана с цялото; но ако се опираме по един абстрактен начин на „цялото", ние няма да стигнем до никъде. Ако не бихме разграничавали и диференцирали нещата, светът би останал неопределен и смътен, както и всички котки изглеждат сиви през нощта. Хората, които разглеждат света като едно абстрактно единство, го виждат единствено в сиво.
Но ако от друга страна, човек би се заел единствено да разграничава и диференцира нещата, той никога не би стигнал до едно истинско познание за тях, защото в този случай той би обхващал само разликите.
към текста >>
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „
познание
".
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек.
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
към текста >>
А това, което лежи между тях, е вече „
познание
"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система.
Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля.
А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система.
Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв. Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето
познание
.
" Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят. Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание. Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие. Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло.
Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>
214.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства,
познание
за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
към текста >>
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското
познание
за човека и света.
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
към текста >>
За да стигнем до това
познание
, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка.
За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка.
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния. Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието.
към текста >>
215.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
*23 Според свръхсетивното
познание
човешкото същество разполага с 12 сетива:
*23 Според свръхсетивното познание човешкото същество разполага с 12 сетива:
към текста >>
*29 Рудолф Щайнер и Ита Вегман, „Основни принципи за разширено лечебно изкуство според духовнонаучното
познание
" (Събр.Сьч. №27).
*29 Рудолф Щайнер и Ита Вегман, „Основни принципи за разширено лечебно изкуство според духовнонаучното познание" (Събр.Сьч. №27).
Книгата е преведена на български от г-н Димо Р.Даскалов.
към текста >>
216.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
293. Цялостното
познание
за човека като основа на педагогиката.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
302.
Познание
за човека и организация на обучението 8 лекции (Щутгарт 1921)
302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции (Щутгарт 1921)
към текста >>
306. Педагогическата практика от гледище на духовнонаучното
познание
за човека.
306. Педагогическата практика от гледище на духовнонаучното познание за човека.
Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923)
към текста >>
217.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и
познание
.
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми.
И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание.
Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание.
към текста >>
Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното
познание
.
Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми. И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание.
Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание.
към текста >>
По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това
познание
да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията.
А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително. Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното?
По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията.
Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал. А самата астрономия, какъв е нейният идеал? Да разглежда цялата световна постройка като машина.
към текста >>
Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително
познание
.
Но виждате ли, то е свързано с това, което в общи линии може да бъде разбрано само когато се върнем към антропософски ориентираната духовна наука.
Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително познание.
Аз казах: Водещите, ръководещите кръгове на съвремието вече не могат да се доверят на мозъка си, защото той е декадентен. Те трябва да се насилят са проумеят това, за което мозъка не е нужен, за което е нужно етерното тяло. Защото мислите, което трябва да бъдат обхванати от антропософски ориентираната духовна наука, не се нуждаят от мозъка. Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно познание, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
към текста >>
Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно
познание
, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
Но виждате ли, то е свързано с това, което в общи линии може да бъде разбрано само когато се върнем към антропософски ориентираната духовна наука. Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително познание. Аз казах: Водещите, ръководещите кръгове на съвремието вече не могат да се доверят на мозъка си, защото той е декадентен. Те трябва да се насилят са проумеят това, за което мозъка не е нужен, за което е нужно етерното тяло. Защото мислите, което трябва да бъдат обхванати от антропософски ориентираната духовна наука, не се нуждаят от мозъка.
Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно познание, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
към текста >>
Към тези три понятия е прикачено социалното
познание
на съвремието.
Ще откриете три понятия: ще ги откриете и в книгата ми "Същност на социалния въпрос", която всъщност написах не за антропософи, а за широката публика. И там ще намерите трите важни понятия за съвременния социален живот. Там е понятието Стока или продукт, базата на стопанския живот. Следващото важно понятие е Работата. И третото важно понятие е понятието Капитал.
Към тези три понятия е прикачено социалното познание на съвремието.
към текста >>
Защото той разбира се е един много умен съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно
познание
!
С това вие можете конкретно да видите, защо трябва да произлизат конфузни неща. Защо Луйо Брентано дефинира понятието Капитал, което съвпада с понятието Предприемач, така, че при него работникът е и капиталист, предприемач?
Защото той разбира се е един много умен съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно познание!
към текста >>
Но днес ни е необходимо едно
познание
за света, което да повдигне това в модерното време.
Във всеки случай, това се получава по един заобиколен път. Библията посочва нещо от този път, като говори за капитализма като за мамонизъм. Тя свързва капитала с един особен род духовност. Ако желаем да открием действуващата в капитализма духовност, мамонизма, то ще ни е нужна интуиция. В Библията това е написано.
Но днес ни е необходимо едно познание за света, което да повдигне това в модерното време.
към текста >>
218.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно
познание
, което е призрачно, което не се докосва до действителността.
И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие. Когато навлезете в гората да събирате дърва, то това има космическо значение, надхвърлящо земното развитие. Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение надхвърлящо земното развитие. В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл. Помислете какво означава това.
То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността.
Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина. Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие.
към текста >>
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова
познание
за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл.
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа.
към текста >>
Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното
познание
и да навлязат в реалното
познание
на духа.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами.
Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа.
И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното
познание
, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието.
Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме. Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието.
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието.
И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието. И едва след това можем да излезем в духа.
към текста >>
И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното
познание
на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното
познание
и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието.
И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
към текста >>
И в крайна сметка едно външно
познание
ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание.
Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек. Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота.
И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание.
Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота.
към текста >>
219.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Но истинското
познание
на човека няма да произлезе от егоизма, също и не от онзи сублимиран егоизъм, който току що описахме като причинител на интереса към продължението на душевното съществуване след смъртта.
По принцип егоизмът не пита за това продължение поради това, че съзнава, че той е тук, човекът, и е доволен от това, че е тук. Той само не осъзнава това, че и след смъртта е тук, затова иска да му се даде доказателство за това. Към това го тласка егоизма.
Но истинското познание на човека няма да произлезе от егоизма, също и не от онзи сублимиран егоизъм, който току що описахме като причинител на интереса към продължението на душевното съществуване след смъртта.
И трябва ли да се отрича, че религията дори много спекулира с този така обозначен егоизъм? Тази спекулация с егоизма трябва да бъде преодоляна. А този, който гледа в духовния свят, знае, че преодоляването ще донесе със себе си не просто познания преодоляването ще донесе със себе си една съвсем различна нагласа на човека към човешкото му обкръжение. Той ще чувства и усеща съвсем различно подрастващия човек, ако винаги гледа как се продължава това, което вече не можеше да остане в духовния свят.
към текста >>
220.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Самото
познание
на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност.
Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време. Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието.
Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност.
Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане. Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>
221.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето
познание
, интелигентността му действаше различно от нашата.
И така, това, което казах се намира в съществена връзка с развитието на човечеството. Като съвременни хора ние значи разнасяме един труп. Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение.
Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата.
Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото! Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност. Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота. Това състояние никога няма да настъпи.
към текста >>
Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното
познание
.
Но интелигентното у човека и това, което познава, въпреки всичко е физическото тяло, т.е. трупът. Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си?
Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание.
Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
към текста >>
И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско
познание
, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия.
Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение. Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос.
И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия.
Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително. Те оставят най-добрите се волеви сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това.
към текста >>
222.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Първоначално това духовно
познание
се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно
познание
в отделни области на практическия живот.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот.
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно
познание
на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова
познание
, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Ала това природно научно
познание
, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4. Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
Затова имаме и едно
познание
за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа.
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа.
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот. Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи. Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното
познание
за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек.
към текста >>
Тъкмо към такова
познание
за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Просто съществуват граници на човешкото
познание
.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото
познание
, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото, душата и Духа.
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото познание, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото, душата и Духа.
към текста >>
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това
познание
, то ние трябва именно да го изградим.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот. И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно
познание
, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно
познание
, което изцяло живее в нас.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас.
Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли.
към текста >>
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално
познание
някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят?
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят?
Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Това
познание
е само интуитивно
познание
, не интелектуалното
познание
, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота.
Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Това е едно
познание
, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното
познание
.
А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно
познание
и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива
познание
за човека.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно
познание
и към интуицията да прибавим инспирацията.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
223.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Първоначално това духовно
познание
се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно
познание
в отделни области на практическия живот.
Първоначално това духовно познание се развиваше заради самото себе си, а през последните години се намериха последователи на този светоглед, които да въведат това духовно познание в отделни области на практическия живот.
Така в Щутгарт Емил Молт3 беше този, който разглеждайки целите на Гьотеанума, на Свободната висша школа за духовна наука в Дорнах, Швейцария, пожела да види всичко това осъществено в едно възпитателно и учебно заведение за деца в училищна възраст. И така се стигна до основаването на Валдорфското училище в Щутгарт.
към текста >>
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно
познание
на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова
познание
, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Ала това природно научно
познание
, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека.
Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4. Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
Затова имаме и едно
познание
за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа.
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа.
В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот. Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи. Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното
познание
за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа.
Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек.
към текста >>
Тъкмо към такова
познание
за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа.
Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание.
Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда? Той е почти като пластичния материал, който скулптурът взема в ръцете си, когато издига дадена скулптура.
към текста >>
Просто съществуват граници на човешкото
познание
.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период? За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото
познание
, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото, душата и Духа.
Този духовен възглед, който влиза в съображение тук, не казва: Тук са границите на човешкото познание, той казва: от дълбочините на човешката природа трябва да бъдат извадени такива познавателни сили, че да добием способността, тъй както разглеждаме физиологическото устройство на човешкото око, на човешкото ухо, така да разглеждаме и целия човек в неговото съществувание, в неговото развитие според тялото, душата и Духа.
към текста >>
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това
познание
, то ние трябва именно да го изградим.
Ако в обикновения живот тъкмо поради съвременното ни природонаучно възпитание ние не притежаваме това познание, то ние трябва именно да го изградим.
Ето защо аз ще трябва да Ви говоря за изграждането на онези познания, които могат да ни позволят едно същинско навлизане във вътрешната структура на детския живот. И към това навлизане ни принуждава дори едно наблюдение, което по един непосредствен начин произлиза от самия живот.
към текста >>
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно
познание
, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Това което казвам тук, изхождайки от едно духовно познание, то – бих желал да кажа – може и днес да бъде напълно потвърдено по природонаучен път.
Съществува едно природо-научно откритие – позволете ми, тъй като това откритие ме е следвало през целия ми живот, позволете ми личната забележка, че това природо-научно откритие е на възрастта, на която съм и аз: това откритие е направено в годината, в която съм се родил – това природо-научно откритие се състои във факта, че човешкият говор се дължи на формирането на лявата слепоочна гънка в главния мозък. Но това формиране се осъществява напълно през времето на детската възраст, изхождайки от онази пластика, за която Ви говорих. И когато разгледаме цялата взаимовръзка, съществуваща между жестовете на дясната ръка и на дясната длан, преобладаващи в онези деца, които по правилен начин формират тази гънка – (за левичарите ще говоря по-късно, доколкото те имат връзка с общото: те представляват едно изключение: но тъкмо те са доказателство за това, как изучаването на езика е свързано с всеки жест, с най-малкото движение на дясната ръка и на дясната длан) – тогава ние ще видим как чрез една тайнствена вътрешна връзка между кръв, нерви и гънката на мозъка, изхождайки от жеста, с помощта на подражанието на околната среда, се формира говорът.
към текста >>
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно
познание
, което изцяло живее в нас.
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас.
Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли.
към текста >>
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално
познание
някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят?
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят?
Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Това
познание
е само интуитивно
познание
, не интелектуалното
познание
, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота.
Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Това е едно
познание
, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното
познание
.
А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична?
Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно
познание
и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание.
Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива
познание
за човека.
10-та му година и по съвсем различен начин от 10-та до 14-та година, когато го оставяме да придобива познание за човека.
Да оживява в собствената си душа същността на детето през всяка една отделна година, през всяка една отделна седмица – това е което трябва да изгражда духовната основа на възпитанието.
към текста >>
Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно
познание
и към интуицията да прибавим инспирацията.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му? – Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното. Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация.
Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
224.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно
познание
, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата.
При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно
познание
по пътя на аскетизма.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера.
В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма.
По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към
познание
, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм.
В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
към текста >>
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и
познание
трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм. В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
към текста >>
Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше
познание
, това усамотение вече не може да бъде наш възглед.
В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота.
Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед.
Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота. Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
към текста >>
Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това
познание
да черпим знания за божествено-духовния свят.
В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота. Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед. Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота.
Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
към текста >>
Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно
познание
, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно познание, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
към текста >>
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно
познание
преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател.
Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин.
към текста >>
Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше
познание
.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател. Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо.
Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание.
Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране.
към текста >>
Да приемем: Аз имам в себе си ясното
познание
, че между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето преди всичко друго има нужда от авторитета, че детето има нужда от примери, в които примери да вярва: тогава аз допринасям с нещо за това детето да ми вярва, защото за него аз съм посредник на божествено-духовния свят.
Да приемем: Аз имам в себе си ясното познание, че между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето преди всичко друго има нужда от авторитета, че детето има нужда от примери, в които примери да вярва: тогава аз допринасям с нещо за това детето да ми вярва, защото за него аз съм посредник на божествено-духовния свят.
Детето ми вярва. То приема нещата, но все още не ги разбира. Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст. Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко. И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
към текста >>
Това
познание
за човека днес много трудно може да бъде постигнато.
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят.
Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато.
Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
към текста >>
Днес ние сравнително лесно постигаме
познание
за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието.
И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато.
Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието.
Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
към текста >>
Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от
познание
за човека и то практично
познание
за човека, такова
познание
, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>
За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо
познание
за човека.
Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното
познание
да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния.
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане.
към текста >>
225.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето
познание
.
Би могло да се стори някому, че възпитателното изкуство, за което трябва да говорим тук, сякаш желае да ни изведе от практиката на живота и да ни отнесе в една чисто духовна област и сякаш в същото време развитието на човека ще бъде изнесено в една твърде духовна насока.
Така би могло да се стори на човека след всичките разисквания, които направих до тук и които трябваше да разгледат духовната основа, която възпитателят трябва да има като условие за своето познание.
Но това е така само на пръв поглед. Защото в действителност тъкмо това е възпитателно изкуство, към което се стремим чрез застъпения тук светоглед, тъкмо това възпитателно изкуство поставя пред нас в най-силна степен практични и жизнени задачи. Защо тук първоначално стана дума за духовното в човека? Защото според този възглед всичко казано по отношение на духовната същност има за цел на първо място да отговори на въпроса: По какъв начин чрез съзнателно и правилно отношение, изхождайки от една духовна основа, можем да разбираме човешкия физически организъм в детската и в юношеската възраст?
към текста >>
Тогава едно истинско
познание
за човека ни показва, че физическият организъм е този, който носи у себе си нещо като подражание на грижите, които характеризирах.
В живота си възрастният човек често пъти знае изключително добре какво е правилно да се направи; обаче той не може да го извърши. Обикновено не му достига необходимата сила. Често това, което прави човек безсилен спрямо необходимостта нещо да бъде извършено, е скрито много дълбоко в него.
Тогава едно истинско познание за човека ни показва, че физическият организъм е този, който носи у себе си нещо като подражание на грижите, които характеризирах.
Това подражание се е въплътило в организма. Чрез физическия организъм е възникнала една, превърната в навик основна ориентация в живота. Може да имаме обаче такъв случай, когато светът изисква от човека нещо, което изобщо не съответствува на неговата организация, изградена в непосредствена близост до нечии грижи.
към текста >>
Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи като основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното
познание
е достигнало днес.
Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи като основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното познание е достигнало днес.
Изобщо можем да кажем, че правилното разбиране на това познание в много области на описаната тук наука за духовната страна на света представлява – без никаква следа от фантастика – едно необходимо продължение на естествената наука. Тази необходимост не може да бъде видяна до момента, когато природонаучното мислене бива осъществявано единствено чрез резултатите на сетивното наблюдение и на механичния експеримент. Обаче с познанията, произлизащи от това, не може да бъде изградена основата за възпитанието на човека. Защото в човека природните процеси биват издигнати на една по-висока степен тъкмо от духовните сили.
към текста >>
Изобщо можем да кажем, че правилното разбиране на това
познание
в много области на описаната тук наука за духовната страна на света представлява – без никаква следа от фантастика – едно необходимо продължение на естествената наука.
Доколкото вникването в духовната същност на човека може да ни служи като основа в грижата ни за физическия организъм, става ясно, ако погледнем степента на развитие, която природонаучното познание е достигнало днес.
Изобщо можем да кажем, че правилното разбиране на това познание в много области на описаната тук наука за духовната страна на света представлява – без никаква следа от фантастика – едно необходимо продължение на естествената наука.
Тази необходимост не може да бъде видяна до момента, когато природонаучното мислене бива осъществявано единствено чрез резултатите на сетивното наблюдение и на механичния експеримент. Обаче с познанията, произлизащи от това, не може да бъде изградена основата за възпитанието на човека. Защото в човека природните процеси биват издигнати на една по-висока степен тъкмо от духовните сили.
към текста >>
Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно
познание
; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
Познанието на това време насочва всички погледи върху физическото, но му липсва погледа за значението на физическото, материалното. Тъкмо изхождайки от материалистично ориентираната наука не може да бъде прозряно значението на материалното. Изследването на материалното без усет за духовното, което осветлява материалното, представлява сляпо търсене в тъмна стая. Науката за духовното именно ще покаже навсякъде въздействието на Духа върху физическото. Когато познанието стане активно в тази насока, тогава човек няма да се прекланя пред нещо мистично и измислено, но ще проследява Духа във всички негови проявления, в рамките на материалния свят.
Защото само когато познаем Духа като творчество, създаващо навсякъде материя, само тогава добиваме истинно познание; а не когато човек като мистик се прекланя пред някакъв абстрактен “Дух”, застанал на своя трон в някаква въздушна кула и всичко останало материално разглежда като едно недуховно битие на света.
към текста >>
Но той казва: Ние имаме нужда именно от едни по-висши гледни точки, за да приложим природо-научното
познание
в живота.
Въпросът не се свежда до това да излезем и да кажем: Нашата естествена наука е лоша, трябва да я оборим. Това не може да хрумне на един духовно мислещ човек.
Но той казва: Ние имаме нужда именно от едни по-висши гледни точки, за да приложим природо-научното познание в живота.
А това, което беше показано тук по отношение физическата страна на живота, същото има определящо значение и за душевната страна и за моралната същност на човека.
към текста >>
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим
познание
за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот.
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот.
Такъв светоглед, когато е честно постигнат, остава не само в сферата на мисловната система, но той е съпроводен от определена нагласа. И каква нагласа ще бъде предизвикана у човека, това най-добре можем да видим, ако погледнем мнозина от нашите съвременници.
към текста >>
Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното
познание
– да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност.
Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>
226.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Напредъкът на материалистичното
познание
за света придобива значение тъкмо чрез духовния възглед.
Човекът би желал да каже: В момичето малко по-рано бива вложено нещо от целия Космос, нещо от Вселената, докато в момчето през обходния път, чрез езика, бива вложен заобикалящият го земен свят. Външно Вие можете да усетите това чрез един симптом – когато момчето променя тембъра на своя глас. По този обходен път на мутирането на гласа се извършва нещо огромно в цялостното устройство на момчето. В женския организъм това мутиране на гласа се извършва по един много лек, незабележим начин. Обратно, вътрешно в организма се извършва нещо, което е свързано с бързото израстване като по този начин – ако мога да се изразя така – свръхсетивният свят се излива в момичето много по-силно, отколкото това става при момчето.
Напредъкът на материалистичното познание за света придобива значение тъкмо чрез духовния възглед.
към текста >>
И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното
познание
, извършен през последните векове.
Виждате ли, когато става дума за това, че някъде биват застъпени духовни възгледи или духовни стойности, тогава хората лесно казват: Да, това са едни особени чудаци, които витаят над земята, презирайки материалното.
И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното познание, извършен през последните векове.
И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света като антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят. Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят. Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия. Духовният човек може да бъде материалист. Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята.
към текста >>
Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното
познание
, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят.
Виждате ли, когато става дума за това, че някъде биват застъпени духовни възгледи или духовни стойности, тогава хората лесно казват: Да, това са едни особени чудаци, които витаят над земята, презирайки материалното. И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното познание, извършен през последните векове. И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света като антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят.
Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят.
Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия. Духовният човек може да бъде материалист. Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята. Тъкмо материалистът губи всякакъв възглед за материалния процес. Това е нещо, което аз желая да подчертая като нещо особено значително.
към текста >>
Ето защо разрешете ми да Ви разкажа нещо от физиологията, на което обикновено не се обръща внимание, но което може да бъде оценено едва когато бъде разгледано като факт, изхождайки от една Духовна наука, от едно духовно
познание
.
Тя може да изчезне само ако човек вникне дълбоко в човешката природа.
Ето защо разрешете ми да Ви разкажа нещо от физиологията, на което обикновено не се обръща внимание, но което може да бъде оценено едва когато бъде разгледано като факт, изхождайки от една Духовна наука, от едно духовно познание.
Виждате ли, хората вярват, че вършат нещо особено, когато превръщат нещо в понятие, когато е на лице идеал, представа за нещо. Ала в това вярват само онези хора, които съдят за човека според мисленето му. Понякога истините са нещо ужасно парадоксално: когато се обърнем към подсъзнателното, към сърдечната природа на човека, към душевността на човека, тогава всъщност всички понятия, всички идеи представляват нещо, което поражда в човека едно тихо чувство на антипатия: така е и при философа – едно тихо чувство на антиаптия. Във формулирането на идеи винаги има някакво отвращение. Ето защо е така важно да знаем, че всяко скрито, подсъзнателно отвращение у децата в никакъв случай не бива да бъде надмогвано чрез това децата да бъдат пресищани с понятия.
към текста >>
Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали
познание
за света – в това отношение те са знаели повече от нас.
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас? И колкото и странно да звучи, трябва да отговорим, че това наистина е било така.
Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас.
В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко. Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека. Ние сме изгубили възможността да поставим човека на неговото място в света като едно действително същество, намиращо своите основания в самото себе си. Ние сме изгубили познанието за човека в по-голямата негова част.
към текста >>
Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива
познание
за човека.
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас? И колкото и странно да звучи, трябва да отговорим, че това наистина е било така. Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас. В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко.
Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека.
Ние сме изгубили възможността да поставим човека на неговото място в света като едно действително същество, намиращо своите основания в самото себе си. Ние сме изгубили познанието за човека в по-голямата негова част.
към текста >>
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова
познание
за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка.
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка.
От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това. Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите.
към текста >>
Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено
познание
.
Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание.
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта. Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората.
към текста >>
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за
познание
като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание.
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората.
към текста >>
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото
познание
на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси.
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси.
Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност. Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
към текста >>
Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно
познание
, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване.
Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
към текста >>
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало
познание
има много слаби възпитателни импулси.
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси.
Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
към текста >>
227.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но да посочим, изхождайки от особеностите на нашия социален живот, от конкретните факти, лежащи в природния свят, в човешкия труд, в откривателския и комбинативен човешки дух, да посочим как от всичко изобразено постепенно може да се стигне до едно достойно човешко съществувание, това изисква едно толкова дълбоко
познание
, с каквото не разполага нито един клон на науката, нито един клон на природознанието.
Уважаеми дами и господа, да се говори за един рай на Земята, в който всички ще живеят добре, в който всички ще са доволни, е нещо твърде лесно. В това, бих казал, се убеждаваме от само себе си.
Но да посочим, изхождайки от особеностите на нашия социален живот, от конкретните факти, лежащи в природния свят, в човешкия труд, в откривателския и комбинативен човешки дух, да посочим как от всичко изобразено постепенно може да се стигне до едно достойно човешко съществувание, това изисква едно толкова дълбоко познание, с каквото не разполага нито един клон на науката, нито един клон на природознанието.
Защото по отношение на усложнените социални и стопански факти онова, което виждаме под микроскопа или през телескопа, е нещо извънредно просто.
към текста >>
228.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Да, всичко това може да бъде извлечено от едно действително
познание
за света.
Да, всичко това може да бъде извлечено от едно действително познание за света.
Но когато идва някой и започне да го обяснява теоретически и интелектуално с доктрината на Маркс, тогава естествено нещата остават неразбрани; остава неразбран този, който не се задоволява с повърхностното разглеждане на мизерията и заявява: Там нищо не може да се подобри, защото първо хората трябва да бъдат поставени в такива социални връзки, които принуждават мизерията да изчезне.
към текста >>
Той възникна от духовните области, от духовното
познание
като резултат от разделението на труда.
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин? Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството.
Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда.
В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото. Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот. Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации.
към текста >>
НАГОРЕ