Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
262
резултата от
149
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Писател
'.
1.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Нашата философия понастоящем е достатъчно безплодна и би могла добре да използва живителната сила от мисли на един смел и решителен
писател
, какъвто е Ницше.
Във всеки случай, със смелите си мисловни скокове Ницше се озовава в по-дълбоки тайни на човешката природа, отколкото мнозина логически мислители с предпазливото си пълзене. Какъв е смисълът от логиката, щом с мрежата си от понятия тя улавя само едно безстойностно съдържание? Когато чуваме стойностни мисли, се изпълваме със задоволство, дори да не са свързани с логически нишки. Житейската радост не зависи само от логиката, а също и от създаването на мисли.
Нашата философия понастоящем е достатъчно безплодна и би могла добре да използва живителната сила от мисли на един смел и решителен писател, какъвто е Ницше.
Силата на развитие на тази философия е парализирана от влиянието, оказано върху нея от Кантовото мислене. Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни.
към текста >>
2.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В началото на
писател
ския си път Ницше се заблуждава относно това, което инстинктите му желаят от изкуството.
В началото на писателския си път Ницше се заблуждава относно това, което инстинктите му желаят от изкуството.
Ето защо тогава той е бил привърженик на Вагнер. Чрез изучаването на Шопенхауеровата философия е изкушен от идеализма. Известно време вярва в идеализма и се заблуждава с идеални потребности. По-късно забелязва, че идеализмът се противопоставя на неговите инстинкти. Става по-искрен спрямо себе си.
към текста >>
3.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницше не излага мислите си в завършена форма още в началото на своя
писател
ски път.
Ницше не излага мислите си в завършена форма още в началото на своя писателски път.
В началото се намира под влиянието на немския идеализъм, по-точно във формата, която е получил от Шопенхауер и Вагнер. В първите си творби той се изразява във формулите на Шопенхауер и Вагнер. Но който успее да погледне през същността на тези формули до сърцевината на Ницшевите мисли, той ще открие в тези книги същите възгледи и цели, които се изразяват в по-късните му творби.
към текста >>
В противоположност на
писател
ите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Той открива край себе си само хора, които се изразяват в образователните форми на времето, които прикриват същността си чрез тези форми. В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения. „Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом.
В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
към текста >>
Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и
писател
ят“ (1873).
На духа му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът. Той не може да изтърпи, че човек още не е варварин, щом е станал вече филистер. („Давид Щраус“, § 2) Филистерът не иска чисто и просто да оспорва екзистенциалното право на забележителни хора, той обаче смята, че те загиват от действителността, ако не могат да се помирят с институциите, които средностатистическият човек е създал за своите нужди. Тези институции са единственото, което е реално и разумно и с тях трябва да се помири също и великият човек. Изхождайки от това филистерско убеждение, Давид Щраус пише книгата „Старата и новата вяра“.
Срещу тази книга и още повече срещу изразеното в нея убеждение е отправено първото от Ницшевите „Несвоевременни размишления“, „Давид Щраус, изповедникът и писателят“ (1873).
Въздействието на по-новите постижения на естествената наука върху филистера е такова, че той казва: „Християнската перспектива за един безсмъртен, небесен живот, заедно с другите надежди (на християнската религия), е безвъзвратно пропаднала.“ („Давид Щраус“, § 4) Той иска удобно да нагласи живота на земята според представите на естествената наука, толкова удобно, както това е угодно на филистера. Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата. „През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно. За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства.
към текста >>
4.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Такива
писател
и ни липсват.
Шопенхауер никога не е влияел върху Ницше така, че да може да се каже, че последният е станал негов привърженик. В книгата „Шопенхауер като възпитател“ Ницше описва впечатлението, което е получил от учението на песимистичния философ. „Шопенхау-ер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, тогава трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с любов.
Такива писатели ни липсват.
Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер. Сред бележките, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател“, намираме следното: „Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си.
към текста >>
5.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато в първия си
писател
ски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета.
Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си.
Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета.
Когато от 1876 г. започва битката си срещу идеалите, той вече има изграден свой собствен идеал. И когато в края на писателския си път написва безподобно гневния „Антихрист“, това отново не е нищо друго освен скритият в самия него християнски елемент, чрез който той е предизвикан. Той не трябва да води особена борба със себе си, за да се освободи от християнството. Но той бива освободен от разума, от едната страна на същността си.
към текста >>
И когато в края на
писател
ския си път написва безподобно гневния „Антихрист“, това отново не е нищо друго освен скритият в самия него християнски елемент, чрез който той е предизвикан.
Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета. Когато от 1876 г. започва битката си срещу идеалите, той вече има изграден свой собствен идеал.
И когато в края на писателския си път написва безподобно гневния „Антихрист“, това отново не е нищо друго освен скритият в самия него християнски елемент, чрез който той е предизвикан.
Той не трябва да води особена борба със себе си, за да се освободи от християнството. Но той бива освободен от разума, от едната страна на същността си. В сърцето си, в своите чувства той остава верен на християнските представи в практическия живот. Действа като страстен противник на едната страна на същността си. „Човек трябва да погледне гибелта отблизо, още по-добре да я изживее в себе си, трябва да стигне почти до същността и, за да разбере, че тук няма шега.
към текста >>
6.
НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Първа част: Давид Щраус, изповедникът и
писател
ят.
Несвоевременни размишления.
Първа част: Давид Щраус, изповедникът и писателят.
Първо издание, 1873 г. Втора част: За ползата и вредата от историята за живота. Първо издание, 1874 г. Трета част: Шопенхауер като възпитател. Първо издание, 1874 г.
към текста >>
7.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
15. „лошите и страшни последици“: Несвоевременни размишления, Първа част, Давид Щраус, Изповедникът и
писател
ят.
15. „лошите и страшни последици“: Несвоевременни размишления, Първа част, Давид Щраус, Изповедникът и писателят.
към текста >>
74. Давид Фридрих Щраус (1808-1874), евангелистки теолог и успешен
писател
.
74. Давид Фридрих Щраус (1808-1874), евангелистки теолог и успешен писател.
Творбата му Старата и новата вяра излиза през 1872 г. и претърпява множество издания.
към текста >>
77. Малвида фон Майзенбург (1816-1903),
писател
ка.
77. Малвида фон Майзенбург (1816-1903), писателка.
Ницше се запознава с Ваг-неровата привърженичка през 1872 г. в Байройт; той живее в нейния кръг между 1876 и 1882 г. в Сорент и Рим. - Мемоарите на една идеалистка, 1876. - Заникът на една идеалистка, Берлин и Лайпциг, 1898.
към текста >>
79. „В Дюринговия „Курс по философия“: Ойген Дюринг (1833-1921), философ и националикономист в Берлин,
писател
на свободна практика; вж.
79. „В Дюринговия „Курс по философия“: Ойген Дюринг (1833-1921), философ и националикономист в Берлин, писател на свободна практика; вж.
Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Събр. съч. 18. Курс по философия от Дюринг, Лайпциг, 1875. Вж. Рудолф Щайнер, Моят жизнен път, глава XVIII.
към текста >>
8.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Аз поглеждам не без хумористични чувства назад върху някои "критични" съждения, които съм изпитал в моя път като
писател
.
Който подобно на мене върви по своя път, той ще събуди известни недоразумения относно себе си. Но общо взето той лесно ще пренесе това. За него тези недоразумения са много самопонятни, когато си представи духовното разбиране на своите критици.
Аз поглеждам не без хумористични чувства назад върху някои "критични" съждения, които съм изпитал в моя път като писател.
Аз писах върху Гьоте и във връзка с него. Това, което казах, звучеше за някои така, че то можеше да се побере в техните шаблонни мисли. Приемайки го, те вършеха това, като казваха: "Един такъв труд като уводите на Рудолф Щайнер към естествено-научните трудове на Гьоте трябва да се счита като най-добрият, който въобще е бил написан по този въпрос". Когато по-късно публикувах един самостоятелен труд, бях станал вече значително по-глупав. Защото сега един доброжелателен критик даде съвет: "Преди да продължи по-нататък да реформира и да изнесе в света своята "Философия на свободата", съветваме го настоятелно да работи над себе си и се издигне до едно разбиране на онези двама философи /Юм и Кант/".
към текста >>
Въпреки че по себе си са незначителни, те ме се струват все пак подходящи като симптоми сочещи на факти, които днес застават като непреодолими пречки в пътя, в който се разгръща
писател
ска дейност в областта на висшите въпроси на познанието.
Тук аз посочих няколко типични съждения върху моя идеен свят.
Въпреки че по себе си са незначителни, те ме се струват все пак подходящи като симптоми сочещи на факти, които днес застават като непреодолими пречки в пътя, в който се разгръща писателска дейност в областта на висшите въпроси на познанието.
Аз обаче трябва да вървя по своя път, безразлично, дали един ми дава добрия съвет да чета Кант; дали друг ме очерня, защото съм съгласен с Хекел. И така аз писах и върху мистиката, независимо от това, какво може да помисли един вярващ материалист. За да не се прахосва безполезно печатарско мастило, бих искал само да осведомя тези, които може би сега ме съветват да прочета Хекеловите "Мирови загадки", че през последните месеци съм държал над тридесет сказки върху тази книга.
към текста >>
9.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Станал известен първоначално като изследовател на Гьоте, по-късно като
писател
и редактор на престижно литературно списание, като лектор и преподавател, той развива в края на миналия и началото на нашия век своя духовно-научен светоглед, като същевременно се придържа и към точните природни науки.
„В нашата епоха ние изживяваме процеса на разчленението на религия, изкуства и наука в неговия пълен триумф." добави философът и антропософ Рудолф Щайнер на конгреса „Изтокът и Западът", състоял се във Виена през 1922 год. Изводите, които могат да се направят от това, той формулира така: „Онова, което трябва да търсим и да намерим като разбирателство между Изтока и Запада е хармонията, вътрешното единство между религия, изкуство и наука," Рудолф Щайнер (1868-1925) принадлежи несъмнено към най-изтъкнатите мислители на нашия век.
Станал известен първоначално като изследовател на Гьоте, по-късно като писател и редактор на престижно литературно списание, като лектор и преподавател, той развива в края на миналия и началото на нашия век своя духовно-научен светоглед, като същевременно се придържа и към точните природни науки.
„Едва когато превърнем космическото съдържание в съдържание на нашето мислене, едва тогава ще намерим отново връзката, от която сами сме се отделили.", пише той в 1893 в своя философски труд „Философия на свободата". Основната посока на това, което Рудолф Щайнер създаде през следващите години чрез многобройните си статии и преди всичко реферати, както и в творческо- художествените си изпълнения, беше ясно очертана още в този труд. Това бе антропософията, както той нарече своята духовна наука, което означава наука за мъдростта на човека; свързана същевременно с мъдростта на Космоса, тя представлява космософия. А онази наука, която няма за цел „да повдигне битието на личността, всъщност не може да бъде нищо друго, освен задоволяване на повърхностно любопитство".
към текста >>
10.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Във всеки дом има едно свещено място, наречено храм и манастир, една малка стаичка или килия, в която те се отдават на тайните на висшия живот... Те притежават също съчинения на древни
писател
и, които в миналото са ръководили тяхната школа и са оставили обяснения върху методите, употребявани в алегоричните писания... Тълкуването на свещените писания е било насочено върху дълбокия смисъл на алегоричните писания."
„Жилищата на терапевтите са външно прости, осигуряващи само предпазването от слънчевата жега и външния студ. Те не са разположени нагъсто, както в градовете, защото близкото съседство не е привличащо за този, който търси уединението; но те не са и много отдалечени едно от друго, за да не затрудняват задружния живот, който те толкова много ценят; а и при случай на нападение от разбойници да могат лесно да си помагат.
Във всеки дом има едно свещено място, наречено храм и манастир, една малка стаичка или килия, в която те се отдават на тайните на висшия живот... Те притежават също съчинения на древни писатели, които в миналото са ръководили тяхната школа и са оставили обяснения върху методите, употребявани в алегоричните писания... Тълкуването на свещените писания е било насочено върху дълбокия смисъл на алегоричните писания."
към текста >>
11.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Климент Александрийски, християнски
писател
с езическо образование (умрял през 217 г.
Климент Александрийски, християнски писател с езическо образование (умрял през 217 г.
сл.Хр.) ни дава следния пример: „Бог не ни е забранил да си почиваме от добрите дела, празнувайки съботата. Той е позволил на онези, които могат да ги разберат, да вземат участие в божествените тайни и в свещената светлина. Той не е открил на тълпата това, което не е подходящо за нея, но само на малцина, които е сметнал за достойни да разберат великата тайна и да се развиват съобразно с нея, както Бог е поверил неизразимото на Логоса, а не на писанието. Бог е дал на църквата едни като апостоли, други като пророци, трети като евангелисти, четвърти като пастири и учители за съвършенството на светиите, за делото на служенето, за съграждането на Христовото тяло."
към текста >>
Борбата между Мистериите и християнството приема особен отпечатък чрез различните „гностически" секти и
писател
и.
Борбата между Мистериите и християнството приема особен отпечатък чрез различните „гностически" секти и писатели.
Като гностици трябва да считаме всички писатели, които търсели един по-дълбок смисъл в християнското учение. (Блестящо описание на развитието на Гнозиса дава споменатата по-горе книга на Мийд „Откъси от една изгубена вяра".) Ние можем да разберем тези гностици, ако ги разглеждаме като хора, пропити от мъдростта на Мистериите и устремени да разберат християнството от гледището на Мистериите. За тях Христос е Логосът. Като такъв той е от духовно естество. В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън.
към текста >>
Като гностици трябва да считаме всички
писател
и, които търсели един по-дълбок смисъл в християнското учение.
Борбата между Мистериите и християнството приема особен отпечатък чрез различните „гностически" секти и писатели.
Като гностици трябва да считаме всички писатели, които търсели един по-дълбок смисъл в християнското учение.
(Блестящо описание на развитието на Гнозиса дава споменатата по-горе книга на Мийд „Откъси от една изгубена вяра".) Ние можем да разберем тези гностици, ако ги разглеждаме като хора, пропити от мъдростта на Мистериите и устремени да разберат християнството от гледището на Мистериите. За тях Христос е Логосът. Като такъв той е от духовно естество. В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън. Той трябва да бъде пробуден в душата.
към текста >>
12.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Те притежават също съчинения на древни
писател
и, които някога са ръководили тяхната школа и са остави ли много обяснения относно метода, употребяван в алегорическите писания... При тях тълкуването на тези писания е насочено върху по-дълбокия смисъл на алегорическите разкази." Така Филон насочва своето внимание върху по-дълбокия смисъл на „алегоричните" разкази от Стария Завет.
„Те притежават също съчинения на древни писатели, които някога са ръководили тяхната школа и са остави ли много обяснения относно метода, употребяван в алегорическите писания... При тях тълкуването на тези писания е насочено върху по-дълбокия смисъл на алегорическите разкази." Така Филон насочва своето внимание върху по-дълбокия смисъл на „алегоричните" разкази от Стария Завет.
към текста >>
13.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Едуард Шуре (1841-1929), френски
писател
.
Едуард Шуре (1841-1929), френски писател.
„Les Grands Inities Esguisses de I,Historie secrete des Rligions, Paris 1889. Авторизиран немски превод от Мари фон Сиверс (по-късно Мари Щайнер фон Сиверс)
към текста >>
Роберт Грийн Ингерсол (1833-1899), американски
писател
и политически оратор
Роберт Грийн Ингерсол (1833-1899), американски писател и политически оратор
към текста >>
Ернест Ренан (1823-1892), френски философ и
писател
Ернест Ренан (1823-1892), френски философ и писател
към текста >>
14.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Давид Фридрих Щраус, 1808-1874, евангелски теолог и
писател
.
Давид Фридрих Щраус, 1808-1874, евангелски теолог и писател.
към текста >>
15.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Писател
ят на тази книга вярва, че никакъв вид предубеждение не го е съблазнило да направи една произволна конструкция на историческото развитие, а самите факти ни принуждават да признаем резултата от горепосочения род.
На него му се представят четири различаващи се епохи и развитието на философския стремеж на човечеството. Той трябваше да намери различията на тези епохи така характерно изразени, както намираме различията на видовете на едно природно царство. Това го доведе дотам, да признае, че историята на философското развитие на човечеството носи доказателството за съществуването на обективни напълно независими от човека духовни импулси, които се развиват по-нататък в течение на времето. И това, което хората вършат като философи, то се явява като изява на развитието на тези импулси, които властват под повърхността на външната история. Налага се убеждението, че един такъв резултат следва от безпристрастното разглеждане на историческите факти.
Писателят на тази книга вярва, че никакъв вид предубеждение не го е съблазнило да направи една произволна конструкция на историческото развитие, а самите факти ни принуждават да признаем резултата от горепосочения род.
Оказа се, че ходът на развитието на философския стремеж на човечеството ни кара да различим епохи, всяка една от които трае 7 до 8 столетия. Във всяка една от тези епохи под повърхността на външната история царува един друг духовен импулс, който, така да се каже, прониква със своите лъчи в човешката личност и който със своето собствено по-нататъшно развитие произвежда това на човешкото философстване.
към текста >>
16.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като
писател
той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света.
Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>
17.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Рисува например професията на
писател
я: "Идеята трябва сама да говори, не
писател
ят.
Чрез този свой ентусиазъм той трябва да действал вълшебно върху своите съвременници и своите ученици. Нека чуем, какво казва един от тези последните, Форберг: "Неговата публична лекция опиянява поради това като буря, която се разтоварва от своя огън в отделните удари; той повдига душата, иска да направи не само добри, но велики хора; неговото око е наказващо, неговата стъпка упорита, той иска чрез своята философия да ръководи духа на епохата; неговата фантазия не е цъфтяща, но енергична и мощна; неговите образи не са очарователни, но смели и велики. Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби.
Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят.
Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха. Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света.
към текста >>
"Обаче в себе си произведението на
писател
я трябва да бъде едно произведение на вечността.
Той на всичко поставя най-високите мащаби. Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят. Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха. Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде".
"Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността.
Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света. Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните". Така говори един мъж, който има съзнание за своята професия, за своето призвание като духовен ръководител на своята епоха, когото в предговора към своето Наукоучение каза: Важна не е моята личност, а истината, защото "аз съм един свещенослужител на истината". Ние разбираме за едни човек, който живееше по този начин в истината, че той искаше не само да насочи другите към разбиране, а да ги принуди. Той може да даде на едно от своите съчинения заглавието: "Ясен като слънцето отчет пред голямата публика върху истинската същност на най-новата философия.
към текста >>
18.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити
писател
и изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо.
В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни. Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти.
Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо.
Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини. Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще. И понеже естественият подбор действа чрез и за доброто на всяка същество, то всички телесни и духовни дарби ще се стремят към усъвършенстване".
към текста >>
19.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В началото на своя
писател
ски път той стоеше от еволюционната идея както въобще и от естествената наука.
Фридрих Ницше /1844-1900 г./ бе подбуден от мислите на Ролф за своите еволюционни идеи, след като първо беше минал през други форми на своя душевен живот.
В началото на своя писателски път той стоеше от еволюционната идея както въобще и от естествената наука.
Той получи първо едно голямо впечатление от светогледа на Артур Шопенхауер. Страданието на основата на всяко съществуване е една представа, която той прие от Шопенхауер. Той търсеше освобождението от това страдание не в изпълнението на морални задачи както Шопенхауер и Едуард фон Хартман, а напротив вярваше, че устройването на живота в произведение на изкуството, води над страданието на съществуването. Гърците си създадоха един свят на красотата, на илюзията, за да си направят поносимо страданието, което изпълва съществуването. И той вярваше, че намира в музикалната драма на Рихард Вагнер един свят, който чрез красотата повдига човека над страданието.
към текста >>
20.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ние го четем така, сякаш е
писател
от нашето съвремие.
Благодарение на връзката си с Гьоте, Шилер изживява онова, което изживя и Гьоте в най-решителните периоди от своя живот. Дори и на Шилер да беше трудно да разбере Гьоте, все пак ние трябва да кажем: Това, което Шилер абстрактно изразява в своите Писма, и това, което Гьоте образно описва в своята Приказка, представляват едно и също нещо. Приказката носи в себе си цялата Гьотева психология. Ние виж даме, че в специфичния устрем на своите творчески пориви Гьоте става до такава степен продуктивен, че дори и днес мнозина от нас се ориентират именно по него. Дори и днес ние считаме Гьоте за наш съвременник.
Ние го четем така, сякаш е писател от нашето съвремие.
Той е толкова продуктивен, плодотворен, защото неговите творби съдържат голяма част от вечните истини на света. Той действува в смисъла на онази максима, която сам считаше да общовалидна:
към текста >>
21.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския
писател
Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..."
Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския писател Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..."
към текста >>
22.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Така за мен всички
писател
ски опити се превърнаха в постоянен източник на вътрешно неудовлетворение.
До този момент се бях изявявал като автор само в няколко статии за пресата. Не ми беше лесно да напиша това, което живееше в душата ми така, че да го сметна достойно за публикуване. Все имах чувството, че вътрешно изработеното от мен приема много оскъден вид, когато трябва да го представя в готово за печат изложение.
Така за мен всички писателски опити се превърнаха в постоянен източник на вътрешно неудовлетворение.
към текста >>
23.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Освен това от време на време се появяваха философът Адолф Щьор, Гозвине фон Берлепш, прочувствената разказвачка Емилие Матайя (която пишеше под псевдонима Емил Мариот), поетът и
писател
Фриц Лемермайер и композиторът Щрос.
Съботни посетители бяха още историци на църквата и други теолози.
Освен това от време на време се появяваха философът Адолф Щьор, Гозвине фон Берлепш, прочувствената разказвачка Емилие Матайя (която пишеше под псевдонима Емил Мариот), поетът и писател Фриц Лемермайер и композиторът Щрос.
С Фриц Лемермайер, с когото по-късно тясно се сприятелих, се запознах в следобедите при деле Грацие. Той беше забележителен човек. Говореше за всичко, от което се интересува, с вътрешно премерено достойнство. По външен вид той приличаше както на музиканта Рубинщайн, така и на актьора Левински. Беше развил почти култ към Хебел.
към текста >>
24.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и
писател
и.
Беше също през 1888 г., когато бях въведен в дома на виенския евангелски пастор Алфред Формей.
Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и писатели.
Алфред Формей сам се изявяваше като поет. Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди. Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек. Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята. Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение.
към текста >>
25.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Разказите, с които започна
писател
ското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят.
Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
към текста >>
26.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Запознах се с Ото Ерих Хартлебен в кръга на журналистите, театралите и
писател
ите, който се събираше във вечерите на Гьотевите фестивали отделно от „учените знаменитости“ в хотел „Хемнициус“.
Запознах се с Ото Ерих Хартлебен в кръга на журналистите, театралите и писателите, който се събираше във вечерите на Гьотевите фестивали отделно от „учените знаменитости“ в хотел „Хемнициус“.
Веднага ми стана понятно неговото присъствие там, тъй като той се чувстваше в свои води в разговорите, които се водеха в хотела. Той се застояваше дълго там и просто не можеше да си тръгне. Един път бяхме с него и останалите. Ние, останалите, на следващата сутрин трябваше „по задължение“ да отидем на Гьотевото заседание. Хартлебен го нямаше.
към текста >>
27.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Такова търсене, каквото можеше да се забележи тук, се случва само там, където благодарение на приемствеността на старите сценични традиции е много трудно да се изрази това, което изхожда от
писател
ите, идващи не от сцената – като Шилер, а от живота – като Ибсен.
Тази „артистическа уютност“ започна да се усеща, когато тук проникна духът на Ибсен и други новатори. Това изпитаха всички, например актьорите, които водеха борба в стремежа си да изработят стил например за „Нора“.
Такова търсене, каквото можеше да се забележи тук, се случва само там, където благодарение на приемствеността на старите сценични традиции е много трудно да се изрази това, което изхожда от писателите, идващи не от сцената – като Шилер, а от живота – като Ибсен.
към текста >>
28.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Хората, занимаващи се с
писател
ство, или не проявяват никакъв интерес към тях, тъй като те противоречат на мисловните им навици, а те просто не желаят да излязат от тях, или пък слушат, след което казват: „Да, това е правилно, но аз винаги съм го правил така и така.“ Те изобщо не забелязват разликата между това, към което трябва да се стремим, и това, което „винаги са правили по такъв начин“.
Но в такива неща човек винаги има един и същ опит.
Хората, занимаващи се с писателство, или не проявяват никакъв интерес към тях, тъй като те противоречат на мисловните им навици, а те просто не желаят да излязат от тях, или пък слушат, след което казват: „Да, това е правилно, но аз винаги съм го правил така и така.“ Те изобщо не забелязват разликата между това, към което трябва да се стремим, и това, което „винаги са правили по такъв начин“.
към текста >>
29.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Запознах се с мистър Мийд, толкова заслужилия
писател
на теософското движение.
Посещението в Лондон представляваше голям интерес за мен. Там се запознах с важни ръководители на Теософското общество. Имах възможността да живея в дома на мистър Бертрам Китли, един от тези лидери. С него станахме големи приятели.
Запознах се с мистър Мийд, толкова заслужилия писател на теософското движение.
В дома на Бертрам Китли се водеха възможно най-интересните беседи за духовното познание, развивано в Теософското общество, които човек може да си представи.
към текста >>
30.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия
писател
в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното?
Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното?
" Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна. Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове. Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма.
към текста >>
31.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Древни гръцки
писател
и постоянно обръщат вниманието върху това, че съществуването на Заратустра трябва да бъде поставено около пет до шест хиляди години преди Троянската война.
Когато насочим поглед върху Заратустра, ние трябва всъщност да обгърнем съвършено отдалечени от нашата епоха времена. Въпреки това някои нови изследвания считат Заратустра за съвременник на Буда и съгласно тези изследвания той е живял преди шест или шест и половина столетия преди явяването на Християнството на Земята. Но тук трябва да отбележим също знаменателния факт, че и проучванията през последните години, проследявайки внимателно всичко, което съществува като предания върху Заратустра, трябваше да стигнат до констатацията, че все пак онази личност, която се крие зад името на Заратустра, на древния основател на персийската религия, трябва да бъде поставена много, много столетия преди Буда.
Древни гръцки писатели постоянно обръщат вниманието върху това, че съществуването на Заратустра трябва да бъде поставено около пет до шест хиляди години преди Троянската война.
От това, което официалното изследване е открило в много области, можем вече да направим извода: официалното историческо изследване трудно ще се реши на това, обаче накрая ще бъде принудено от самите документи да признае това, което гръцката наука, гръцкото предание е запазило върху далечната древност на епохата на Заратустра. Изхождайки от своите предпоставки, Духовната наука също трябва да постави фактически живота на основателя на персийската религия, на Заратустра, в такива далечни минали времена, както са сторили това вече гръцките писатели в древността. Но тогава ние имаме правото да обърнем вниманието на това, че щом Заратустра е живял в света толкова хилядолетия преди идването на Християнството в света, той трябва да се е намирал пред едно съвършено друго човешко съзнание.
към текста >>
Изхождайки от своите предпоставки, Духовната наука също трябва да постави фактически живота на основателя на персийската религия, на Заратустра, в такива далечни минали времена, както са сторили това вече гръцките
писател
и в древността.
Когато насочим поглед върху Заратустра, ние трябва всъщност да обгърнем съвършено отдалечени от нашата епоха времена. Въпреки това някои нови изследвания считат Заратустра за съвременник на Буда и съгласно тези изследвания той е живял преди шест или шест и половина столетия преди явяването на Християнството на Земята. Но тук трябва да отбележим също знаменателния факт, че и проучванията през последните години, проследявайки внимателно всичко, което съществува като предания върху Заратустра, трябваше да стигнат до констатацията, че все пак онази личност, която се крие зад името на Заратустра, на древния основател на персийската религия, трябва да бъде поставена много, много столетия преди Буда. Древни гръцки писатели постоянно обръщат вниманието върху това, че съществуването на Заратустра трябва да бъде поставено около пет до шест хиляди години преди Троянската война. От това, което официалното изследване е открило в много области, можем вече да направим извода: официалното историческо изследване трудно ще се реши на това, обаче накрая ще бъде принудено от самите документи да признае това, което гръцката наука, гръцкото предание е запазило върху далечната древност на епохата на Заратустра.
Изхождайки от своите предпоставки, Духовната наука също трябва да постави фактически живота на основателя на персийската религия, на Заратустра, в такива далечни минали времена, както са сторили това вече гръцките писатели в древността.
Но тогава ние имаме правото да обърнем вниманието на това, че щом Заратустра е живял в света толкова хилядолетия преди идването на Християнството в света, той трябва да се е намирал пред едно съвършено друго човешко съзнание.
към текста >>
Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките
писател
и ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е.
Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно. За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила. Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд. Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман.
Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките писатели ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е.
това, което стои зад Светлината. Чрез какво можем да си създадем едно понятие за това, което Заратустра и учението на Заратустра разбира под "Зеруане акарене" или "Зеруане акарана"?
към текста >>
Когато даже и древните гръцки
писател
и казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга.
Странно е, как в Заратустризма чрез неговото отдаване на великите явления на макрокосмоса, на външния свят, нещо отстъпва, оттегля се, което във всички или почти във всички други придържащи се повече към мистиката културни течения, също и в нашия материализъм, играе важна роля. Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот.
Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга.
Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева. В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете. Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра. Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството.
към текста >>
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият
писател
, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този
писател
изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството.
На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
С това
писател
ят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота.
С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата.
Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман. С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването. С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
С това гръцкият
писател
обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването.
Когато разглеждаме Заратустра, ние виждаме фактически в него един дух, който в много далечни времена на миналото е дал на културата на човечеството мощни импулси. Защото достатъчно е само да проследим това, което е било изживяно в Предна Азия и в по-късни времена на асирийските и вавилонски народи, даже до епохата на Египет и до времето, когато Християнството се разпространи в света: навсякъде ние ще намерим представи, които можем да проследим в миналото, и ще намерим, че те имат своя произход във великите светлини, които Заратустра е дал на човечеството. На нас ще ни бъде разбираемо, когато гръцкият писател, който искаше да изрази, как отделните ръководители са дали на своите народи винаги по-късния дял, от който тези народи се нуждаеха в културата, на нас ще ни бъде разбираемо, когато този писател изтъква: Когато Питагор научи от прадедите това, което трябваше да премине върху него от египтяните геометрията, от финикийците аритметиката, от халдейците астрономията -, той трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да научи от тях пълните с тайнственост учения за отношението на човечеството към духовния свят и за истинското поведение в живота. С това писателят, който ни казва това за Питагор, констатира, че учението на Заратустра върху поведението в живота води над всички други противоположности и прави всички други противоположности да завършат в противоположността на доброто и злото,която противоположност може да бъде превъзмогната само чрез едно пречистване от злото, от лъжата и измамата. Например като най-злия противник на Ормузд се счита онзи, който е назован с името "КЛЕВЕТА": това е едно от най-важните качества на Ариман.
С това гръцкият писател обръща вниманието върху факта, че Питагор не можеше да намери най-чистия морален идеал, идеалът за моралното пречистване на човека, нито при египтяните, от които можа да научи геометрията, нито при финикийците, от които можа да научи аритметиката, нито даже при халдейците, от които можа да научи астрономията, а трябваше да отиде при последователите на Заратустра, за да има един героичен светоглед, който сериозно признава побеждаването на Злото в пречистването.
С това древността признава високото благородство и единствеността на Заратустризма.
към текста >>
Тук един древен
писател
дава едно определение, което съвпада съвсем точно с това, което е изразено сега.
Всичко, което бе казано сега, може да бъде подкрепено с изказвания от официалната история. Така хората би трябвало да помислят, дали отговаря на истината това, което представители на официалната наука казват, когато например Плутарх споменава, че в смисъла на Заратустризма като тяло на най-висшето Същество, което има значение за Земята, се счита светлината и че неговото духовно естеството истината.
Тук един древен писател дава едно определение, което съвпада съвсем точно с това, което е изразено сега.
Но и историческите явления ще се изяснят, когато вземем под внимание това, което сега охарактеризирахме.
към текста >>
32.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Най-великите гръцки
писател
и говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество.
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в Христос". Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
към текста >>
33.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главния източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници, като
писател
ите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник.
Хората днес празнуват своите празници, без да имат ни най-малка представа от това, което те означават.
Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главния източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници, като писателите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник.
Ала за теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение. И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник – първоизточникът на празника Света Троица.
към текста >>
34.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
И само това ни дава възможност да хвърлим поглед в бъдещето, прави възможно да предусещаме какво "наскоро"- както казва
писател
ят на Апокалипсиса – ще се случи.
Много отдавна ние сме го срещали за първи път. Сега го срещаме отново, когато можем да схванем съзнателно това, което той е внесъл в нашите души. И ако слезем още по-надолу, ние срещаме духовете, които са участвали в нашето създаване преди еони. Ние срещаме 12-те йерархии духове: Духовете на волята, Духовете на мъдростта, Духовете на формата, Духовете на движението, Духовете на личността или на егоизма, Духовете на топлината или огъня, Духовете на свечеряването и т. н. Всичко това се представя пред нашите духовни сетива, при това слизане в Универсума, в това пътуване.
И само това ни дава възможност да хвърлим поглед в бъдещето, прави възможно да предусещаме какво "наскоро"- както казва писателят на Апокалипсиса – ще се случи.
към текста >>
35.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои
писател
и на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
Когато римляните все повече се налагали в тези острови, властта на друидите постепенно намалява и най-накрая те били нападнати от Светониус Паулинус, губернатор на Британия при Нерон, 61-ва година сл. Хр. От това нападение остава в крепостта на друидите, малкият остров Англесей. Те били напълно разбити, победителят хвърля много от тях в огньовете, които те самите запалили за изгаряне на римските пленници, които очаквали да заловят. Ала въпреки че тяхната власт била така разрушена, много от техните религиозни практики продължили и през ХІ век, при управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват Слънцето, Луната, огньовете и др.
Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
към текста >>
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на
писател
я, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г.
/*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г.
Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П. Блаватска и нейните приятели. Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П. Блаватска, която живееше в Одеса. Хенри Стил Олкът, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от стария дневник – истинската история на Теософското общество", 1895, т.
към текста >>
Може би много твърдения на мохамеданските
писател
и, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите.
Вебер обаче прибавя, че данни по този въпрос липсват. На друго място той отбелязва: Важното влияние, което будизмът е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените.
Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите.
Генетичният произход, както на будизма, така и на мендаизмът е все още недостатъчно известен за нас, за да можем да си оформим окончателни мнения за влиянието на първия върху втория. Следователно ние ще се задоволим с меки подсказвания към бъдещите изследователи, които, може би, ще помогнат за изясняването на задачата".
към текста >>
/*2/ – Джим Пол /псевдоним на Джим Пол Фридрих Рихтер /1763-18251 поет,
писател
на романи и мислител.
/*2/ – Джим Пол /псевдоним на Джим Пол Фридрих Рихтер /1763-18251 поет, писател на романи и мислител.
Тук разказаният епизод е от неговите детски спомени.
към текста >>
/*4/ – "Светлина върху пътя" от Майбъл Колинс /1851-1927/, теософска
писател
ка, призната от Р.
/*4/ – "Светлина върху пътя" от Майбъл Колинс /1851-1927/, теософска писателка, призната от Р.
Щайнер с похвала към въпросната и книга. /Похвалата, отпечатана в неговото "Ръководство за езотерично обучение", Лондон, 1972 г.
към текста >>
Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален
писател
и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк.
/*4/ – Тук Р. Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама.
Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк.
В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г.
към текста >>
36.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Най-великите гръцки
писател
и говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха “второ-родените”, защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество.
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка “в Христос”. Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
към текста >>
37.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Известно е, че е загинал прочутият римски
писател
Плиний Стари15.
Окултистът не бива да се плаши да казва и неща, които не се приемат лесно. И накрая искам да споделя още нещо трудно за вярване, което обаче е изследвано съвсем сигурно. При въпросното избухване на Везувий през 79-та година, когато са разрушени Херкулан и Помпей, се случва нещо забележително.
Известно е, че е загинал прочутият римски писател Плиний Стари15.
Да се проследи съдбата му окултно е извънредно важно, но в сегашното разглеждане няма да засегнем индивидуалната му карма, а нещо друго. Всички знаете какво представлява акашовата хроника. Известно ви е, че с помощта на акашовата хроника човек може да се пренесе в определено време, също и във времето на първото изригване на Везувий. Там се вижда нещо забележително. В течение на лекцията разказах за своеобразностите на осмия пласт, който се нарича раздробител или създател на числата.
към текста >>
38.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Пишещият може да се махне, да дойде друг и от това, което стои тук като материално, да познае какво първоначално е имал наум
писател
ят.
Който няма някакво понятие за духа, сигурно няма да напише тази дума. Но може да дойде някой, който няма понятие от духа, изобщо не може да чете, но може да опише: Това е крива линия, която отива надолу, после отново има крива линия нагоре, после отново надолу и така нататък. На никой човек няма да му дойде на ума, че това, което описва този, който не може да чете, се нарича «дух». Но науката днес така описва фактите. За да може да се напише тази дума тук, е бил необходим някакъв смисъл, излял се в това, което стои тук.
Пишещият може да се махне, да дойде друг и от това, което стои тук като материално, да познае какво първоначално е имал наум писателят.
Така е също и с първоначалния дух насреща на физическия ни свят. Физическият свят е шрифт, нищо друго освен шрифт. Обикновената наука описва отделните неща на света така, както показах. Окултистът обаче знае, че тези отделни неща, освен че човек може да ги опише външно, означават още нещо. Те могат да се прочетат, понеже са писмени знаци на духа.
към текста >>
39.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Сигурно си спомняте, че Розегер, който е добър и обичан
писател
, описва своите селяни от външно наблюдение и то така, както ги представя пред нас.
Сигурно си спомняте, че Розегер, който е добър и обичан писател, описва своите селяни от външно наблюдение и то така, както ги представя пред нас.
Но Анзенгрубер ги описва по-живо, така, че те стоят твърдо и сигурно на двата си крака като издялани, напълно действителни и сигурни. Веднъж двамата сприятелени писатели вървели заедно и Розегер казва на Анзенгрубер: «Ти би могъл да опишеш селяните много по-добре, ако веднъж отидеш на село и ги видиш. Да, отвърнал Анзенгрубер, аз никога не съм виждал такива селяни. Но ги описвам, понеже това лежи в кръвта ми. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, а също и чичо ми бяха селяни.
към текста >>
Веднъж двамата сприятелени
писател
и вървели заедно и Розегер казва на Анзенгрубер: «Ти би могъл да опишеш селяните много по-добре, ако веднъж отидеш на село и ги видиш.
Сигурно си спомняте, че Розегер, който е добър и обичан писател, описва своите селяни от външно наблюдение и то така, както ги представя пред нас. Но Анзенгрубер ги описва по-живо, така, че те стоят твърдо и сигурно на двата си крака като издялани, напълно действителни и сигурни.
Веднъж двамата сприятелени писатели вървели заедно и Розегер казва на Анзенгрубер: «Ти би могъл да опишеш селяните много по-добре, ако веднъж отидеш на село и ги видиш.
Да, отвърнал Анзенгрубер, аз никога не съм виждал такива селяни. Но ги описвам, понеже това лежи в кръвта ми. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, а също и чичо ми бяха селяни. Това лежи в кръвта ми.» Азенгрубер няма нужда да вижда селяните. Кръвта действа през поколенията, така че това се проявява и в описанието на селяните.
към текста >>
40.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това, което казва тук
писател
ят-материалист, отдавна е известно на окултистите, защото висшата мъдрост на света се придобива със спокойно понасяне на болката и страданието.
По този начин, може в значителна степен да се проникне в дълбините на създаването на света, ако се знае съотношението между физическия и астралния светове. И предметите се съотнасят един с друг съвършено не така, както си го представят това хората. Много се оплакват например, от болки и страдание. Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй като, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост, благоразумие и широко разбиране на нещата. Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки мислител може да се открие някаква застинала болка.
Това, което казва тук писателят-материалист, отдавна е известно на окултистите, защото висшата мъдрост на света се придобива със спокойно понасяне на болката и страданието.
Това създава мъдрост в следващото прераждане.
към текста >>
В особена връзка с това можем да посочим думите на френския
писател
Фобр д`Оливе: ако се погледне на човешкия живот, той често прилича на образоването на бисера в черупката на мидата само поради болест в мидата се получава бисер.
Никой, страхливо бягайки от болката, не можещ да я понесе, не създава за себе си основа за мъдрост. Ако ние продължим да разглеждаме по-нататък, то ще открием, че и за болестите не трябва да се оплакваме. Ако погледнем на болестта отгоре, от гледна точка на вечността, трябва да се отнасяме към нея по съвършено различен начин. Понесените болести често се възвръщат в следващия живот под формата на особена телесна красота, така че красотата, която срещаме у хората, е придобита от тях с цената на болест от предишен живот. Такава е връзката между увреждането на тялото в следствие на болест, особено в следствие на външни причини,и красотата.
В особена връзка с това можем да посочим думите на френския писател Фобр д`Оливе: ако се погледне на човешкия живот, той често прилича на образоването на бисера в черупката на мидата само поради болест в мидата се получава бисер.
В крайна сметка, така е и с живота на човека: кармично красотата е свързана с болестите и се явява като техен резултат. Но когато аз казвам: който развива в себе си лоши наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става дума именно за вътрешна предразположеност. Става така, че човекът заболява от това, че работи в заразена атмосфера, а това е нещо друго това също може да бъде причини за болестта, но не е свързано с предразположеността на физическото тяло.
към текста >>
41.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски
писател
и, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка.
Докато не знаем правия път на духовната наука, докато тя не стане за нас система на мислене. Но свое образното е това, идеите да се преобразуват в чувство, и ние да станем други хора, когато се научим на всяка стъпка да усещаме и чувстваме това, което виждаме навън! Това имаха предвид тези, които наистина познаваха езотеричното учение на християнството.
Вие можете да проследите чак до средата на 18 век християнски писатели, които все още притежаваха усет за живото в природата, в цялата му радост и болка.
Затова в писанията си те ни казваха думите, които за днешния човек са само фрази, или в най-добрия случай алегории и образи, докато в действителност те трябва да се разбират като нещо истинско: Вие не трябва просто да мислите за природата, вие трябва да я усещате и да я вкусвате, и да я чувствате! Това имаха предвид те, когато косачът косеше нивите: да вкусим, да изпитаме чувствата, които облъхват нивята. И когато видим как човекът в каменоломната раздробява камъните, а съусетим удоволствието, което изпитва природата. И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка.
към текста >>
42.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един
писател
, Филон Александрийски, който също говори за Логоса.
Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова философски.
Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса.
Следователно, когато в образованите гръцки среди искали да говорят за нещо възвишено, говорели за Логоса, а Йоан е следвал техния пример. И така, това се приема като доказателство, че авторът на Йоановото Евангелие не черпи от онези източници, от които черпят другите евангелисти, а се оставя
към текста >>
43.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
За да изтълкуваме тайнствеността на неговия живот един
писател
казва, че в деня, когато този човек е бил изкаран на бял свят, на единия край на небето е залязвало Слънцето, а на другия е изгрявала Луната.
Именно тук в този град можа да бъде наблюдаван един такъв характерен случай от този род. Високо уважаемият професор Даумер е наблюдавал добре този случай при онзи за мнозина толкова загадъчен човек, който по един тайнствен път бе доведен тук в този град и който намери своята смърт по също такъв загадъчен начин в Ансбах.
За да изтълкуваме тайнствеността на неговия живот един писател казва, че в деня, когато този човек е бил изкаран на бял свят, на единия край на небето е залязвало Слънцето, а на другия е изгрявала Луната.
Вие знаете, че аз говоря за Каспар Хаузер. Ако оставите настрана всичко, което е било казано за и против във връзка с този случай, ако се спрете само на това, което при всички обстоятелства е доказано, ще знаете, че този подхвърлен човек, който внезапно изниква на улицата и който, поради това, че не се знаеше от къде е дошъл, бе наречен дете на Европа, когато бе намерен, той не знаеше нито да чете, нито да смята.
към текста >>
44.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И ако този
писател
би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание.
Да си представим, че имаме пред себе си един 70 годишен човек, обаче един вече пробуден човек, който е придобил своя висш Аз. Да се представим, че новораждането или пробуждането на неговия висш Аз е станало в 40-та му година. Ако тогава някой би го познавал и би искал да опише неговия живот, той би могъл да си каже: тук аз имам пред себе си един човек, в който току що се е родил висшият Аз. Това е същият човек, когото преди 5 години аз познавах в еди кое си положение, а преди 10 години в друго положение!
И ако този писател би искал да опише тъждествеността, самоличността на този човек, ако той би искал да покаже, че още при раждането си този човек е имал нещо особено в своя произход, тогава той би проследил годините му начиная от 40-та назад, що се касае за неговото физическо съществувание.
Той би описал това физическо съществувание в смисъла даден от Духовната наука. Обаче в 40-та година в човека се ражда висшият Аз. От сега нататък висшият Аз озарява всички отношения на живота. Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано.
към текста >>
45.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Има двама
писател
и, които и двамата са се опитали да преработят това съчинение.
Между някои от поетическите планове на Гьоте, които са останали и които за този, който проучва по-отблизо Гьоте, могат да станат една ценна прибавка към великите и прекрасни творби на поета, между тези планове се намира също и фрагментът от една поема за Навзикаа. Обаче има само малко скици, върху които той е отбелязал, как е искал да построи това съчинение. Той е работил може би много пъти върху него, понякога е изхвърлял някои изречения и често пъти е оставало само малко от написаното. Така стои въпросът и с "Навзикаа".
Има двама писатели, които и двамата са се опитали да преработят това съчинение.
И двамата са били изследователи: литературният историк Шерер и Херман Грим. Обаче Херман Грим не е бил само изследовател, но също и мислител с творческа фантазия. Той е също авторът на книгата "Животът на Микеланджело" и "Гьоте". Залавяйки се да преработи Гьотевата "Навзикаа" , той постъпил по следния начин: опитал се да се пренесе в духа на Гьоте и се запитал: ако Гьоте е бил такъв и такъв, как е схващал той един такъв образ като този на Навзикаа от Одисея? На тази основа и с известно презиране на историческите документи Херман Грим съчинил една "Навзикаа" според идеята на Гьоте, в духа на Гьоте.
към текста >>
46.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Накрая той написа своята дисертация: За връзката, която съществува между отоците на г-жа Кристияна Гьоте и алегоричните и символичните лица от втората част на Фауст... Явно, това е малко преувеличено, но все пак то добре отговаря на манталитета на съвременните
писател
и на биографии.
Всекидневните събития били оставяни настрана, това което толкова много би интересувало един днешен биограф, не се за писвало. Какво не би направил днес един историк, за да събира документация! Теодор Вишер, който осмиваше начина, по който питат днес биографите, използуваше един много добър пример: Един ден един млад учен се залови да пише една докторска дисертация върху Гьоте. Тази дисертация започваше една подготвителна работа състоящата събирането на всички елементи, от които авторът би се нуждаел. Но това не му беше достатъчно и той отиде да рови из всички хамбари в градовете, където Гьоте бе живял, обърна праха на всички стаи, от където беше минал Гьоте, прерови всички съдове с вонящи боклуци, за да не изпусне нищо от това, което би обогатило неговата дисертация.
Накрая той написа своята дисертация: За връзката, която съществува между отоците на г-жа Кристияна Гьоте и алегоричните и символичните лица от втората част на Фауст... Явно, това е малко преувеличено, но все пак то добре отговаря на манталитета на съвременните писатели на биографии.
Думата "дискретност" им е непозната.
към текста >>
47.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един
писател
на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг
писател
на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо. Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове.
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите. Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
към текста >>
48.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
австрийски историк и
писател
на политически теми, използвал фалшив документ, за да свидетелства за сръбските интриги срещу Австрия.
[9] Тук беше историк – Хайнрих Фридюнг – 1851-1920 г.
австрийски историк и писател на политически теми, използвал фалшив документ, за да свидетелства за сръбските интриги срещу Австрия.
Виж също „Масарик разказва за своя живот“, беседи с Карел Чапек, издателство Саssirer, Берлин, 1937, стр. 130/131
към текста >>
49.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Знаем, че важният римски
писател
Тацит в един пасаж на своите творби описва християните като тайна и неизвестна секта и също знаем, че сто години след като Християнството се бе разпространило по южните области на Европа, странни истории относно него са се разправяли в Рим.
В този смисъл векът, когато Христос е живял и проповядвал в Палестина, можем да наречем преходен век. Моля не считайте, че такъв един скок, такова едно преминаване като това трябва да бъде забелязано лесно от всеки един. Не, наистина! Най-съществените събития, ставащи в един век може да останат напълно скрити от очите на онези, които са живи и те могат да преминат край хората напълно незабелязано. Ние знаем, че такова едно събитие някога е станало, като не е оставило следа, минавайки напълно незабележимо край милиони човешки същества.
Знаем, че важният римски писател Тацит в един пасаж на своите творби описва християните като тайна и неизвестна секта и също знаем, че сто години след като Християнството се бе разпространило по южните области на Европа, странни истории относно него са се разправяли в Рим.
към текста >>
50.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тъй като въпросният
писател
е онзи, който казва това или онова.
Духовният изследовател трябва да свикне, четейки съвременната литература, да замества "всеки" и "никой" с "той".
Тъй като въпросният писател е онзи, който казва това или онова.
От това авторът заблуждава колко знае; но започва да става съмнително, когато писателят отива по-далеч и действително прилага на практика онова, което пише. Теориите са опасни само когато се прилагат на практика. Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие. В действителност има много хора, наистина много такива хора днес. На целия стил на усещане на човешките същества днес принадлежи това, че те всъщност харесват постоянно да правят все по-тъмен воала върху света, в които не може да се навлезе по правилния начин без преминаваме покрай могъщата фигура, покрай Големия Пазач на Прага.
към текста >>
От това авторът заблуждава колко знае; но започва да става съмнително, когато
писател
ят отива по-далеч и действително прилага на практика онова, което пише.
Духовният изследовател трябва да свикне, четейки съвременната литература, да замества "всеки" и "никой" с "той". Тъй като въпросният писател е онзи, който казва това или онова.
От това авторът заблуждава колко знае; но започва да става съмнително, когато писателят отива по-далеч и действително прилага на практика онова, което пише.
Теориите са опасни само когато се прилагат на практика. Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие. В действителност има много хора, наистина много такива хора днес. На целия стил на усещане на човешките същества днес принадлежи това, че те всъщност харесват постоянно да правят все по-тъмен воала върху света, в които не може да се навлезе по правилния начин без преминаваме покрай могъщата фигура, покрай Големия Пазач на Прага. Този могъщ Пазач ни отказва влизане, ако не поемем следния свещен обет: Знаейки добре колко сме несъвършени, ние никога няма да спрем стремежа си да станем все по-съвършени.
към текста >>
Например, ако такъв
писател
казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие.
Духовният изследовател трябва да свикне, четейки съвременната литература, да замества "всеки" и "никой" с "той". Тъй като въпросният писател е онзи, който казва това или онова. От това авторът заблуждава колко знае; но започва да става съмнително, когато писателят отива по-далеч и действително прилага на практика онова, което пише. Теориите са опасни само когато се прилагат на практика.
Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие.
В действителност има много хора, наистина много такива хора днес. На целия стил на усещане на човешките същества днес принадлежи това, че те всъщност харесват постоянно да правят все по-тъмен воала върху света, в които не може да се навлезе по правилния начин без преминаваме покрай могъщата фигура, покрай Големия Пазач на Прага. Този могъщ Пазач ни отказва влизане, ако не поемем следния свещен обет: Знаейки добре колко сме несъвършени, ние никога няма да спрем стремежа си да станем все по-съвършени. Само с този импулс е допустимо за който е да премине в Макрокосмоса. Всеки, който няма достатъчна сила на волята да продължи да работи върху себе си, трябва да започне да я придобива.
към текста >>
51.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
навярно
писател
ят го е забравил.
И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден. Генезисът разказва така, както трябва да изискваме от него според това, което можем да констатираме от гледището на Духовната наука. Тук отново имате едно такова кръстовище, с което тълкувателите от 19-я век не са могли никак да се справят. Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение?
навярно писателят го е забравил.
От Генезиса хората би трябвало да се научат, че те не само не трябва да прибавят нищо, което не принадлежи там, но и да не отнемат нищо, което му принадлежи. Авторът на Генезиса не е забравил нищо. Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там. Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът. Ние бихме могли да научим много неща от тези древни писатели, които действително не се нуждаели да полагат никаква клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото.
към текста >>
Ние бихме могли да научим много неща от тези древни
писател
и, които действително не се нуждаели да полагат никаква клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото.
навярно писателят го е забравил. От Генезиса хората би трябвало да се научат, че те не само не трябва да прибавят нищо, което не принадлежи там, но и да не отнемат нищо, което му принадлежи. Авторът на Генезиса не е забравил нищо. Има най-дълбока причина, щото за втория ден на сътворението тези думи да не стоят там. Това отново е един такъв факт, какъвто споменах вече много, който ни изпълва с едно такова чувство на удивление и благоговение, когато вникваме в един такъв древен документ, какъвто е Генезисът.
Ние бихме могли да научим много неща от тези древни писатели, които действително не се нуждаели да полагат никаква клетва за това, но от само себе си са следвали принципа, "да не прибавят нищо и да не изпускат нищо от това, което са познали като истина." те са били дълбоко проникнати от това, че всяка дума трябва да бъде свещена за нас, всяка дума, която стой там, и че ние ме трябва да изпускаме нищо от необходимото.
към текста >>
52.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Да допуснем -, а това е било нещо естествено за епохите преди идването на Христос че някой художник или
писател
узнава как кандидатът за посвещение минава през едни или други процедури, и после се опитва да ги нарисува или опише; в този случай рисунките и описанията могат да се окажат съвсем близки до евангелските описания за Христовото Събитие.
Нека да вземем следния случай.
Да допуснем -, а това е било нещо естествено за епохите преди идването на Христос че някой художник или писател узнава как кандидатът за посвещение минава през едни или други процедури, и после се опитва да ги нарисува или опише; в този случай рисунките и описанията могат да се окажат съвсем близки до евангелските описания за Христовото Събитие.
Лесно е да си представим как в някои от древните Мистерии, окултният ученик след определена подготовка за да бъде напълно свободен в душевните си изживявания е бил завързван с разпънати ръце за един вид кръст. В това състоя ние той оставал известно време, за да получи свобода в душевните си изживявания. Да приеме, че всичко това остава за поколенията под някаква художествена форма. Но после, вече в наши дни, някой намира тези описания и с право заявява: Този писател, съответно този художник, е заимствувал нещо от душевните изпитания, на които са били подлагани окултните ученици в древните Мистерии. И той би могъл да добави: Да, в Евангелията аз отново откривам онова, което е съществувало в древните Мистерии.
към текста >>
Но после, вече в наши дни, някой намира тези описания и с право заявява: Този
писател
, съответно този художник, е заимствувал нещо от душевните изпитания, на които са били подлагани окултните ученици в древните Мистерии.
Нека да вземем следния случай. Да допуснем -, а това е било нещо естествено за епохите преди идването на Христос че някой художник или писател узнава как кандидатът за посвещение минава през едни или други процедури, и после се опитва да ги нарисува или опише; в този случай рисунките и описанията могат да се окажат съвсем близки до евангелските описания за Христовото Събитие. Лесно е да си представим как в някои от древните Мистерии, окултният ученик след определена подготовка за да бъде напълно свободен в душевните си изживявания е бил завързван с разпънати ръце за един вид кръст. В това състоя ние той оставал известно време, за да получи свобода в душевните си изживявания. Да приеме, че всичко това остава за поколенията под някаква художествена форма.
Но после, вече в наши дни, някой намира тези описания и с право заявява: Този писател, съответно този художник, е заимствувал нещо от душевните изпитания, на които са били подлагани окултните ученици в древните Мистерии.
И той би могъл да добави: Да, в Евангелията аз отново откривам онова, което е съществувало в древните Мистерии.
към текста >>
53.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
413) - късноримски
писател
-неоплатоник, в Александрия под ръководството на Хипатия изучава философия и точни науки.
20. Синезий (ок. 370-ок.
413) - късноримски писател-неоплатоник, в Александрия под ръководството на Хипатия изучава философия и точни науки.
към текста >>
54.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски
писател
, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт.
От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност. И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин.
Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт.
Но и сред тях веднага възникнало мнение, че той е загинал от ръката на християнин.
към текста >>
55.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Тези обстоятелства подготвиха още в ранната му младост неговата по-късна дейност като лектор и
писател
.
Този човек беше намерен в лицето на Рудолф Щайнер. Той прекара своята младост, бихме казали, в една дружелюбна самотност и непрекъснато учене. Едва излязъл от детството, той беше принуден да се издържа с преподаването на частни уроци, а после и като възпитател.
Тези обстоятелства подготвиха още в ранната му младост неговата по-късна дейност като лектор и писател.
Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности. Той обозначи това като „вмъкване под кожата на Дракона”. Тази тежка борба беше за него едно задължение. Защото в противен случай той не би си признал правото да воюва в името на човечеството. Тази битка имаше за цел да постигне победата на Духа над абстрактния интелект.
към текста >>
56.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Една личност, която за съжаление бе оклеветена и криво разбрана, например от
писател
я Целзус и особено от Хекел в неговата книга „Мирови загадки”.
И от какво зависи тези две течения да се слеят, за да могат хората вътрешно, чрез Буда, да стигнат до Христос? Как ще бъде постигнато това? Благодарение на факта, че задълженията на Бодисатва никога не остават неизпълнени. В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество дойде до неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва. И тогава дойде онази индивидуалност, за която знаем, че живя около сто години преди Исус от Назарет в ордена на есеите.
Една личност, която за съжаление бе оклеветена и криво разбрана, например от писателя Целзус и особено от Хекел в неговата книга „Мирови загадки”.
Онази личност, която следователно беше действувала едно цяло столетие преди Мистерията на Голгота, известна под името Йешу бен Пандира, беше едно от въплъщенията на онзи Бодисатва, който стана приемник на Гаутама, издигнал се от Бодисатва до ранга Буда. Той ще действува още като Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност като Бодисатва, също ще стане Буда. Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда. Дотогава той ще се въплъщава още често. А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действува морално.
към текста >>
57.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Днес Учителите не позволяват
писател
ят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета.
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем внимание на определени методи. Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман.
Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета.
Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц. Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>
58.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
При поети,
писател
и и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи.
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща!
При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи.
Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота. Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота? Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>
59.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Обикновено намерих само, че
писател
ите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват.
Само окултното изследване ни довежда до аза на животните. Обаче този аз на животните не може вече да бъде намерен в същата област в която може да бъде намерен човешкият Аз. Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително.
Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват.
Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека. Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>
Защото с това, че споменатите
писател
и разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо.
Обаче този аз на животните не може вече да бъде намерен в същата област в която може да бъде намерен човешкият Аз. Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин. Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително. Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват.
Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо.
Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека. Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>
60.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Главна представителка на испанската мистика,
писател
ка.
4 Терезия от Авила (1515 1582): испанска светица от ордена на Кармелитите.
Главна представителка на испанската мистика, писателка.
В условията на големи трудности, заедно с Йоханес Кройц (1542 1591) е осъществила важни реформи в ордена на Кармелитите
към текста >>
61.
11. УКАЗАНИЯ
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Главна представителка на испанската мистика,
писател
ка.
29 Терезия от Авила (1515 1582): испанска светица от ордена на Кармелитите.
Главна представителка на испанската мистика, писателка.
В условията на големи трудности, заедно с Йоханес Кройц (1542 1591) е осъществила важни реформи в ордена на Кармелитите
към текста >>
62.
Бележки
GA_138 За инициацията
Spemann, 1900 г.: „От самото начало на
писател
ската си дейност се стремях към това да записвам основните си мисли, проследявайки историята на европейското развитие на народите… Първоначално намерението ми беше да оформя изнасяните в Берлинския университет в продължение на петдесет семестъра лекции в един том, който да съдържа историята на духовния растеж на немците, но започвам да се съмнявам, че ще успея с това.“ Берлин, септември 1899 г.
149 във встъпителните бележки: Херман Грим, Фрагменти: Първи том, Берлин и Щутгарт, Verlag W.
Spemann, 1900 г.: „От самото начало на писателската си дейност се стремях към това да записвам основните си мисли, проследявайки историята на европейското развитие на народите… Първоначално намерението ми беше да оформя изнасяните в Берлинския университет в продължение на петдесет семестъра лекции в един том, който да съдържа историята на духовния растеж на немците, но започвам да се съмнявам, че ще успея с това.“ Берлин, септември 1899 г.
към текста >>
63.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и
писател
и.
Елинството създаваше, тъй да се каже, основните предпоставки за изчисляването на времето и всички онези, които искаха да проникнат по-дълбоко в смисъла на живота, се опираха именно на елинството.
Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и писатели.
После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно погледнато, накрая то беше покорено от римляните. Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност. Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните. Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура. С това сливане между елинство, римлянство и християнство човекът на 18 век отбеляза второто хилядолетие от достъпната за него общочовешка история, което всъщност представляваше и първото християнско хилядолетие.
към текста >>
64.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Напълно естествено е, че един съвременен
писател
не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите.
Аз често съм говорил за съвременния познавач на изкуствата Херман Грим13 и съм казвал, че той с лекота написа една биография на Микеланджело, но му трябваха три опита да опише, тъй да се каже, жизнения път на Рафаело. И понеже Херман Грим не беше обикновен „учен“ в подобен случай той лесно би се справил с всичко а един универсален човек, който в сърцето си подхождаше честно към всеки обект на своите изследвания, той трябваше да признае, когато за пореден път се опитваше да напише „Животът на Рафаело“, че усилията му са били напразни. И той непрекъснато трябваше да започва отначало и никога не оставаше доволен от своята работа. Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно наследство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“. На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не гледа на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история.
Напълно естествено е, че един съвременен писател не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите.
Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази. И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт. В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста. При Леонардо да Винчи и при Микеланджело човек може да се ограничи в описанието на това, какво са представлявали те някога; при Рафаело трябва да изходим от това, какво представлява той за нас в днешния ден. Върху първите двама е разстелено едно тънко було, върху Рафаело не!
към текста >>
Да, добрият
писател
изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази.
И понеже Херман Грим не беше обикновен „учен“ в подобен случай той лесно би се справил с всичко а един универсален човек, който в сърцето си подхождаше честно към всеки обект на своите изследвания, той трябваше да признае, когато за пореден път се опитваше да напише „Животът на Рафаело“, че усилията му са били напразни. И той непрекъснато трябваше да започва отначало и никога не оставаше доволен от своята работа. Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно наследство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“. На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не гледа на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история. Напълно естествено е, че един съвременен писател не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите.
Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази.
И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт. В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста. При Леонардо да Винчи и при Микеланджело човек може да се ограничи в описанието на това, какво са представлявали те някога; при Рафаело трябва да изходим от това, какво представлява той за нас в днешния ден. Върху първите двама е разстелено едно тънко було, върху Рафаело не! Той спада към онези, чиито растеж ще продължи още дълго време.
към текста >>
65.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това е една легенда
писател
ят Хамерлинг я е разказвал отново в своите творби това е една легенда, в която нищо не е действително, обаче в стотици случаи може да бъде така.
Той заминава в чужбина, там научава, че неговият баща се е разболял. Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира. Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена. От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано.
Това е една легенда писателят Хамерлинг я е разказвал отново в своите творби това е една легенда, в която нищо не е действително, обаче в стотици случаи може да бъде така.
Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин. При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието. Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка! Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник. Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието.
към текста >>
66.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Обаче при по-новите гръцки
писател
и като Еврипид16, вече намираме такава дума.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“.
Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума.
При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
към текста >>
67.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от
писател
ска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си.
Така в „Тайната доктрина“ се появи единствена по рода си книга, в която стоят най-големите откровения, които човечеството по това време можа да получи. Там се намират неща, които са изтъкнати и в едно друго произведение в писмата от „Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията“, така наречените „Писма от Учителите“36. Там също се намира нещо велико, което е било открито на човечеството. Но има и други части в „Тайната доктрина“. Там например има изчерпателни сведения за теорията на масата.
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си.
Има и други части, в които прозира дълбока, страстна природа относно научните неща, без да е налице точно познание на предмета. Така „Тайната доктрина“ е книга, съставена от събрани неща, които би трябвало да се изключат, но също и от факти на най-висша мъдрост. Това става понятно, когато се узнае обяснението на един дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37. Той казва: „Госпожа Блаватска беше една тройственост. Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена.
към текста >>
68.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
43. Волтер (1694-1778), влиятелен
писател
и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
към текста >>
69.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия
писател
и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано. Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път. И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето.
Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>
70.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ако
писател
я на разказа за Каина и Авела би могъл да напише онова, което е станало с човека в момента на разказа за рая, от други основания отколкото тези, които са съществували в течение на развитието на човечеството, той би описал първото /виж рисунка № 6/, горното изживяване.
От този момент човек знае, какво трябва да се разбира с историята, с разказа за Каин и Авел (Абел), предаден в Библията. Обаче само от този момент, защото разказът за Каина и Авела не е нищо друго освен предаването на едно окултно изживяване, а именно онова, за което току-що говорих.
Ако писателя на разказа за Каина и Авела би могъл да напише онова, което е станало с човека в момента на разказа за рая, от други основания отколкото тези, които са съществували в течение на развитието на човечеството, той би описал първото /виж рисунка № 6/, горното изживяване.
към текста >>
71.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
73) Морис Метерлинк, 1862-1949, белгийски поет и
писател
.
73) Морис Метерлинк, 1862-1949, белгийски поет и писател.
„За смъртта“, превод на немски Фридрих фон Опелн-Брониковски, Йена 1913 г.
към текста >>
136) ако такъв човек… глупавата басня за йезуитите: Фердинанд Мак, 1861-1930, лекар и
писател
.
136) ако такъв човек… глупавата басня за йезуитите: Фердинанд Мак, 1861-1930, лекар и писател.
В: „Два пъти умрял! “, Лайпциг 1912 г., д-р Щайнер е набелязан за възпитаник на йезуитите във Втори раздел: „Теософско висше училище за духовна наука“.
към текста >>
72.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
През този период той написа „Раждането на трагедията от духа на музиката” и „Несвоевременни размишления”, съдържащи четирите части: „Давид Щраус – изповедникът и
писател
ят”, „За ползата и вредата от историята”, „Шопенхауер като възпитател”, „Рихард Вагнер в Байрот”.
С тези думи аз накратко скицирах пред вас какво изпита душата на Нитче в хода на неговия живот. Ако се опитате да вникнете в първите му произведения, вие ще ги разберете най-вече чрез разположението на мистицизма в знака на идеализма.
През този период той написа „Раждането на трагедията от духа на музиката” и „Несвоевременни размишления”, съдържащи четирите части: „Давид Щраус – изповедникът и писателят”, „За ползата и вредата от историята”, „Шопенхауер като възпитател”, „Рихард Вагнер в Байрот”.
Всичко това е мистицизъм в знака на идеализма. После душата на Нитче рязко поема напред. Настъпва една втора епоха. Тогава възникват „Човешко, твърде човешко”, „Утринна зора”, „Весела наука”. Тук емпиризмът стои в знака на рационализма.
към текста >>
73.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
13 Фриц Маутнер (1849-1923,
писател
и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
13 Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски 11. Точно тук, в Касел, в един цикъл от лекции разясних...: „Евангелието на Йоан“, Събр. съч. 112, от 24 юни до 7 юли 1909 г.; вж. особено лекцията от 5 юли 1909 г.
към текста >>
13. Фриц Маутнер (1849-1923,
писател
и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски речник. Нов принос към критиката на езика“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).
към текста >>
58. Жан Жорес, 1857-1914, френски
писател
и политик, застъпник за свобода и примирие между народите, особено между Франция и Германия.
58. Жан Жорес, 1857-1914, френски писател и политик, застъпник за свобода и примирие между народите, особено между Франция и Германия.
към текста >>
74.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
бел.22) беше дала повод на френския
писател
Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да оклевети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист.
Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г. публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч. № 24, срв.
бел.22) беше дала повод на френския писател Едуард Шуре, който до Първата световна война бил близък приятел както на Рудолф Щайнер, така и на Мария Щайнер, да оклевети Рудолф Щайнер във Франция публично като германски шовинист.
След войната пък истинските германски шовинисти бяха онези, които чрез опити за покушения, чрез провокиране на сбивания в залите и т.н.направиха иевъзможни публичните изяви на Рудолф Щайнер в Германия.
към текста >>
75.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Георг Брандес е датчанин, датски
писател
.
Нека приведа и още един факт. От известно време се води дискусия между Клемансо, мистър Арчър и Георг Брандес*16 с един акцент! Преди войната това не беше обичайно.
Георг Брандес е датчанин, датски писател.
Повечето от Вас сигурно го познават, защото той е един от най-успешните европейски писатели. Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно.
към текста >>
Повечето от Вас сигурно го познават, защото той е един от най-успешните европейски
писател
и.
Нека приведа и още един факт. От известно време се води дискусия между Клемансо, мистър Арчър и Георг Брандес*16 с един акцент! Преди войната това не беше обичайно. Георг Брандес е датчанин, датски писател.
Повечето от Вас сигурно го познават, защото той е един от най-успешните европейски писатели.
Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно.
към текста >>
Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми
писател
и, към
писател
ите, които понасям най-трудно.
Нека приведа и още един факт. От известно време се води дискусия между Клемансо, мистър Арчър и Георг Брандес*16 с един акцент! Преди войната това не беше обичайно. Георг Брандес е датчанин, датски писател. Повечето от Вас сигурно го познават, защото той е един от най-успешните европейски писатели.
Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно.
към текста >>
Същият английски
писател
потвърждава описанието за японския милитаризъм, дадено навремето от кореспондента на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г.
Същият английски писател потвърждава описанието за японския милитаризъм, дадено навремето от кореспондента на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г.
японската войска щурмува Порт Артур и четири дни наред безчинстващи войници колит цивилното население, мъже, жени и деца с необуздано варварство. "От ранни зори до късна нощ дните минаваха в убийства, грабежи и осакатявания, във всевъзможни неописуеми жестокости, докато градът заприлича на такава кошмарна картина, че всеки останал жив с ужас ще я помни до края на дните си."
към текста >>
Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и
писател
и не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея.
"Руският народ е добродушен и благ, каквото и да извършват неродствените му казаци. Престъпното правителство на царизма предизвика войната, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към войната.
Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея.
към текста >>
76.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Уилям Арчър, английски
писател
,преводач на Ибсен, виден журналист.
*16. Жорж Клемансо (1841-1929), 1917-1920 министър-председател на Франция.
Уилям Арчър, английски писател,преводач на Ибсен, виден журналист.
Георг Брандес (1842-1927). Статията е озаглавена "Farbenbli nde Neutralitat" (Страдащ от далтонизъм неутралитет), сп. "Интернационале рундшау", Цюрих, 1916, стр. 633 сл. и представлява отговор на William Archer, "Colour-blind Neutrality, аn Open Letter to Doctor George Brandes" (Страдащ от далтонизъм неутралитет, отворено писмо до д-р Георг Брандес), Лондон, 1916.
към текста >>
*32. Richard Graf von Pfeil (1846-1916), офицер и
писател
, написал между другото (1907) "Neun Jahre in russischen Diensten unter Alexander III." (Девет години на руска служба по времето на Александър ІІІ).
*32. Richard Graf von Pfeil (1846-1916), офицер и писател, написал между другото (1907) "Neun Jahre in russischen Diensten unter Alexander III." (Девет години на руска служба по времето на Александър ІІІ).
Цитатът е взет от А1ехander Redlich, "Dеr Gegensatz zwischen Osterreich-Ungarn und Ruß1and" (Антагонизмът между Австро-Унгария и Русия), Щутгарт, 1915, стр. 19.
към текста >>
*69. Maurice Barres (1862-1923),
писател
националист.
*69. Maurice Barres (1862-1923), писател националист.
към текста >>
*152. Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781), германски
писател
и философ от епохата на Просвещението.
*152. Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781), германски писател и философ от епохата на Просвещението.
"Laokoon oder uber die Grenzen der Malerei und Poesie" (Лаокоон, или За границите между живописта и по езията), 1766.
към текста >>
1882), италиански
писател
.
*211. Giuseppe Prezzolini (род.
1882), италиански писател.
Споменатите в цитата книги са Р. Р. Fischer, "Ita lien und die Italiener" (Италия и италианците), 1901; Bolton-King, "А History of Italian Unitiy" (История на италианското единство), Лондон, 1899, "Italy today' (Италия днес), Лондон, 1901.
към текста >>
*228. Александър Херцен (1812-1870), руски
писател
.
*228. Александър Херцен (1812-1870), руски писател.
Сведения за преписката между Херцен и Мил се съдържат у Mereschkowski, "Dег Anmarsch des Pobels" (Настъплението на тълпата), Мюнхен 1907.
към текста >>
77.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Професорите по философия само фино са продължили това, и
писател
ите-философи също.
С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното. Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата. Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана.
Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също.
Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето. По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери. Трябва да си изясним, че насоката на мислите, насоката на човешкия мироглед коренно трябва да бъде променена от духовната наука. Земният живот ще ни се представи в своето истинско значение, само когато бъде осъзнато, че той представлява продължение на живота в духовния свят. И той може да бъде разбран правилно само изхождайки от такива позиции.
към текста >>
78.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Австрийска
писател
ка, една от организаторките на международното пацифистко движение.
Берта фон 3утнер, (1843-1914г.г.).
Австрийска писателка, една от организаторките на международното пацифистко движение.
Нейният автобиографичен роман "Долу оръжието! " (1899) произвел огромно впечатление и бил преведен почти на всички европейски езици. От 1892 до 1899 г. издателка на списание със същото име. В 1905 година получава нобелова награда за мир.
към текста >>
Тертулиан, (160-220 г.), църковен
писател
.
Тертулиан, (160-220 г.), църковен писател.
към текста >>
Густав Ерве, (1871-1944г.), журналист и
писател
.
Густав Ерве, (1871-1944г.), журналист и писател.
към текста >>
79.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Напълно естествено е, че днес всеки педагог или
писател
е абсолютно убеден: Той би трябвало да открие такава възпитател на система, такива принципи на възпитание, че те да са най-добрите в света.
Обаче подобни възгледи срещаме не само в политиката. Вземете например педагозите.
Напълно естествено е, че днес всеки педагог или писател е абсолютно убеден: Той би трябвало да открие такава възпитател на система, такива принципи на възпитание, че те да са най-добрите в света.
към текста >>
Наскоро получих един лексикон с фамилните имена на поети и
писател
и, които са малко или много свързани с еврейството, с идеите, целите и постиженията на юдаизма.
Наскоро получих един лексикон с фамилните имена на поети и писатели, които са малко или много свързани с еврейството, с идеите, целите и постиженията на юдаизма.
Вътре бях посочен и аз. Според автора на този литературен лексикон причините са две. Първо голямата ми прилика с Игнатий Лойола, който именно поради своя юдаизъм бил основал йезуитството, и второ произхождал съм от една гранична област между земи, населени с германци и славяни (макар и аз да съм случайно роден там, без нито един от родителите ми да има нещо общо с местното население). Считаше се, че еврейското ми потекло е доказано! Виждате ли, скъпи мои приятели, аз вече не се учудвам от подобни неща, защото днес всички сме свидетели на толкова много странни и чудновати неща, нали.
към текста >>
80.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Скандинавският
писател
Кийлен*33 беше и остава един измежду малцината, които се обявиха в подкрепа на моите книги.
Позволете ми един кратък пример. Преди известно време също тук в Швейцария Вие сигурно забелязахте една книга, която се открояваше по витрините, и която направи голямо впечатление на съвременните хора. Вие разбирате аз обсъждам тези неща съвсем добронамерено, а не с някаква затаена враждебност; в моите коментари няма дори и сянка от лично пристрастие.
Скандинавският писател Кийлен*33 беше и остава един измежду малцината, които се обявиха в подкрепа на моите книги.
И той прие моята характеристика за книгата "Държавата като форма на живот", за нея става дума -, като характеристика, която аз бях длъжен да направя с оглед на моите антропософски принципи.
към текста >>
Просто стана така, че преди време един берлински
писател
написа няколко остроумни статии макар и не в традициите на немската журналистика статии, които съдържаха цялата "доктрина Уилсън", макар и да не се споменаваше нищо за самия него.
Обаче това съвсем не е вярно. Аз съзнателно употребявам съчетанието "доктрината на Уилсън", за да подчертая, че тук имаме нещо съвсем специално; но съм твърде далеч от някакви обобщения, за които Вие може да употребите например израза "доктрината на Америка" Реалният свят трябва да се разбира правилно. Впрочем част от тирадите, които в последно време изнесе мистър Уилсън, не са поникнали на американска почва. И мистър Уилсън не може да претендира за някаква награда, тъй като тирадите му наистина не са оригинални. Те нямат никаква стойност, те не са дори оригинални.
Просто стана така, че преди време един берлински писател написа няколко остроумни статии макар и не в традициите на немската журналистика статии, които съдържаха цялата "доктрина Уилсън", макар и да не се споменаваше нищо за самия него.
Тези статии причиниха задоволство не толкова в Германия, колкото в Американския Конгрес; те бяха преведе ни и отпечатани, Вие ще ги намерите в много от решенията на Американския Конгрес; да, новите тиради на мистър Уилсън са взети от дебатите в Американския Конгрес върху статиите на този берлински писател. И много от това, което г-н Уилсън изфабрикува срещу Средна Европа, се корени точно тук. Както вече казах, то изобщо не е оригинално. И за бъдещата историография ще бъде от особен интерес да установи комичния факт, че за известно време конгресмените се отказаха от своите лични интереси и четяха на глас статиите на един берлински писател, след което ги подвързваха в брошури и върху тях обосноваха много от решенията на Американския Конгрес.
към текста >>
Тези статии причиниха задоволство не толкова в Германия, колкото в Американския Конгрес; те бяха преведе ни и отпечатани, Вие ще ги намерите в много от решенията на Американския Конгрес; да, новите тиради на мистър Уилсън са взети от дебатите в Американския Конгрес върху статиите на този берлински
писател
.
Аз съзнателно употребявам съчетанието "доктрината на Уилсън", за да подчертая, че тук имаме нещо съвсем специално; но съм твърде далеч от някакви обобщения, за които Вие може да употребите например израза "доктрината на Америка" Реалният свят трябва да се разбира правилно. Впрочем част от тирадите, които в последно време изнесе мистър Уилсън, не са поникнали на американска почва. И мистър Уилсън не може да претендира за някаква награда, тъй като тирадите му наистина не са оригинални. Те нямат никаква стойност, те не са дори оригинални. Просто стана така, че преди време един берлински писател написа няколко остроумни статии макар и не в традициите на немската журналистика статии, които съдържаха цялата "доктрина Уилсън", макар и да не се споменаваше нищо за самия него.
Тези статии причиниха задоволство не толкова в Германия, колкото в Американския Конгрес; те бяха преведе ни и отпечатани, Вие ще ги намерите в много от решенията на Американския Конгрес; да, новите тиради на мистър Уилсън са взети от дебатите в Американския Конгрес върху статиите на този берлински писател.
И много от това, което г-н Уилсън изфабрикува срещу Средна Европа, се корени точно тук. Както вече казах, то изобщо не е оригинално. И за бъдещата историография ще бъде от особен интерес да установи комичния факт, че за известно време конгресмените се отказаха от своите лични интереси и четяха на глас статиите на един берлински писател, след което ги подвързваха в брошури и върху тях обосноваха много от решенията на Американския Конгрес.
към текста >>
И за бъдещата историография ще бъде от особен интерес да установи комичния факт, че за известно време конгресмените се отказаха от своите лични интереси и четяха на глас статиите на един берлински
писател
, след което ги подвързваха в брошури и върху тях обосноваха много от решенията на Американския Конгрес.
Те нямат никаква стойност, те не са дори оригинални. Просто стана така, че преди време един берлински писател написа няколко остроумни статии макар и не в традициите на немската журналистика статии, които съдържаха цялата "доктрина Уилсън", макар и да не се споменаваше нищо за самия него. Тези статии причиниха задоволство не толкова в Германия, колкото в Американския Конгрес; те бяха преведе ни и отпечатани, Вие ще ги намерите в много от решенията на Американския Конгрес; да, новите тиради на мистър Уилсън са взети от дебатите в Американския Конгрес върху статиите на този берлински писател. И много от това, което г-н Уилсън изфабрикува срещу Средна Европа, се корени точно тук. Както вече казах, то изобщо не е оригинално.
И за бъдещата историография ще бъде от особен интерес да установи комичния факт, че за известно време конгресмените се отказаха от своите лични интереси и четяха на глас статиите на един берлински писател, след което ги подвързваха в брошури и върху тях обосноваха много от решенията на Американския Конгрес.
към текста >>
81.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Стигна се дотам, че някои литературни произведения се оказаха много повъзхвалявани от най-забележителните творби на
писател
и като Шпилхаген, Густав Фрайтаг, Паул Хайзе и т.н.
Достатъчно е само да се замислим върху отделните факти и ще установим, че в това отношение нашата епоха показва доста странни особености. Кой би повярвал например нека да си послужа с това доказателство -, че днес големите литературни творби далеч не стават достояние на широката общественост чрез пресата, която разбира всичко и се намесва във всичко? Кой би по вярвал днес, че големите, епохални литературни творби могат да останат непознати за широката общественост? Хората все пак би трябвало да научават за тях. Но ето че през втората половина на 19 век онова, което днес наричаме и то с известен респект "преса", намери своите трайни очертания.
Стигна се дотам, че някои литературни произведения се оказаха много повъзхвалявани от най-забележителните творби на писатели като Шпилхаген, Густав Фрайтаг, Паул Хайзе и т.н.
Питам Ви: Има ли всред Вас хора, които да не са чували за книгата "Тринадесет липи" от Вебер*39? Ето как пресата се намесва в живота на хората. Макар че в това съчинение са вложени наистина забележителни идеи. Да, те живеят днес в стотици и хиляди сърца.
към текста >>
И ако Давид Фридрих Щраус*40 би постигнал своя идеал, основавайки подобна филистерска религия заради която Ницше написа книгата "Давид Фридрих IIIpayc: вероизповедникът-
писател
" -, тогава ариманическите Същества биха се чувствували много по-добре, отколкото се чувствуват те днес.
Следователно, ариманическите Същества получават истинска помощ, ако хората се стремят към една на пълно натуралистична религия.
И ако Давид Фридрих Щраус*40 би постигнал своя идеал, основавайки подобна филистерска религия заради която Ницше написа книгата "Давид Фридрих IIIpayc: вероизповедникът-писател" -, тогава ариманическите Същества биха се чувствували много по-добре, отколкото се чувствуват те днес.
Да, обаче ариманическите Същества черпят сили за устояване и от още нещо: А именно, когато съвременните хора изпадат в предразсъдъци, незнание и ужас пред духовния свят. С нищо друго хората не насърчават ариманическите Същества така, както с предразсъдъците, незнанието и ужаса пред духовния свят!
към текста >>
82.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
*14. Херман Бар, 1863-1934, австрийски поет и
писател
.
*14. Херман Бар, 1863-1934, австрийски поет и писател.
към текста >>
*46. Д-р Роман Боос, 1889-1952, социолог,
писател
и лектор.
*46. Д-р Роман Боос, 1889-1952, социолог, писател и лектор.
Поддържа идеята на Р. Щайнер за "троичното устройство на социалния организъм"
към текста >>
*52. Морис Метерлинк, 1862-1949, белгийски поет и
писател
*52. Морис Метерлинк, 1862-1949, белгийски поет и писател
към текста >>
1873, френски
писател
*53. Франсиз Делези, род.
1873, френски писател
към текста >>
83.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Човек наистина е принуден, понеже «Философия на свободата» не е моята първа книга, а е завършекът на десетгодишна
писател
ска дейност, да посочи такива изблици на академична параноя, на академична лудост при такова прилагане на научния морал.
Така е наистина. Щом обсъждаме такива въпроси, понякога трябва да се посочват много странни неща. Той споменава «Философия на свободата» само с една забележка, като формулира тривиално изречение, което е типично Десоарово, не произлиза от мен101. Всичко това е лудост. При това казва: В Щайнеровата първа книга «Философия на свободата».
Човек наистина е принуден, понеже «Философия на свободата» не е моята първа книга, а е завършекът на десетгодишна писателска дейност, да посочи такива изблици на академична параноя, на академична лудост при такова прилагане на научния морал.
Известно ми е, разбира се, въпреки че в тази статия показах колко е корумпирано цялото това изложение, че винаги ще се намерят хора да кажат: Десоар опроверга Щайнер и т. н. Разбира се, че това много добре го знам. Знам, че днес се говори на стените, когато човек иска да пречупи това, което хората днес уж изобщо не притежават - вярата в авторитета, понеже уж са я премахнали!
към текста >>
Така се изгражда душевният живот на Ницше, така протича и животът му като
писател
.
Под влиянието на тази борба той не иска да засили въздействието на произведенията си, а на мислите си. Ницше наистина продължава мислите на Шопенхауер, но ги продължава по своеобразен начин. Когато е преминал вече през портата на смъртта, Шопенхауер вижда, че е написал произведенията си в епоха, в която духовете на мрака още не са приближили, още не са долу на Земята, и иска да продължи мислите и импулсите си, които се пораждат от това. Още докато наблюдава в духовния свят борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината, той иска да продължи своите произведения, внася в душата на Ницше импулсите да продължи мислите му. Това, което навлиза в душата на Ницше от духовния свят, контрастира със случващото се на физическия план в личните отношения с Вагнер.
Така се изгражда душевният живот на Ницше, така протича и животът му като писател.
към текста >>
84.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Псевдоним на Абата Алфонс Луис Констант, френски олултен
писател
.
62. Елифас Леви, 1810 - 1875.
Псевдоним на Абата Алфонс Луис Констант, френски олултен писател.
към текста >>
108. «Раждането на трагедията от духа на музиката» (1872 г.) - «Несвоевременни размишления»: «Давид Щраус - изповедникът и
писател
ят» (1873 г.), «За ползата и вредата от историята за живота» (1874 г.), «Шопенхауер като възпитател» (1874 г.), «Рихард Вагнер в Байройт» (1876 г.).
108. «Раждането на трагедията от духа на музиката» (1872 г.) - «Несвоевременни размишления»: «Давид Щраус - изповедникът и писателят» (1873 г.), «За ползата и вредата от историята за живота» (1874 г.), «Шопенхауер като възпитател» (1874 г.), «Рихард Вагнер в Байройт» (1876 г.).
към текста >>
121. Людвиг Анценгрубер, 1839 - 1889, виенски
писател
в «Един юмручен удар», драма в 3 акта, 3-ти акт, 6-та сцена, буквално: «Щом Бог живее - аз съм атеист!
121. Людвиг Анценгрубер, 1839 - 1889, виенски писател в «Един юмручен удар», драма в 3 акта, 3-ти акт, 6-та сцена, буквално: «Щом Бог живее - аз съм атеист!
»
към текста >>
127. Фриц Маутнер, 1849 - 1923,
писател
и философ.
127. Фриц Маутнер, 1849 - 1923, писател и философ.
«Речник на философията. Нови публикации към критика на езика», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1. т., статията «История», стр. 411, гласи: «Така Вунд е един класик на философията по милостта на издателя ».
към текста >>
85.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като
писател
с величествена сила на словото.
От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото.
Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството. Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните. Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото.
към текста >>
Когато човек опознае Тертулиан като
писател
, наистина има всички основания да запита: Какво всъщност е дълбокото душевно убеждение на Тертулиан, който е бил обхванат от току-що описаната инспирация?
Когато човек опознае Тертулиан като писател, наистина има всички основания да запита: Какво всъщност е дълбокото душевно убеждение на Тертулиан, който е бил обхванат от току-що описаната инспирация?
Това дълбоко душевно убеждение на Тертулиан е наистина поучително.
към текста >>
Сравних обаче – сравнението може да се направи съвсем обективно – някои от статиите на Удроу Уилсън с изказвания например от Херман Грим, една личност, която е изцяло немец от 19 век, типичен средноевропеец от 19-то столетие,
писател
, който с начина си на писане ми е толкова симпатичен, колкото Удроу Уилсън ми е несимпатичен.
„Само литература“. Прочитайки тези статии, човек изучава американската същност – понеже Удроу Уилсън е типичен американец.
Сравних обаче – сравнението може да се направи съвсем обективно – някои от статиите на Удроу Уилсън с изказвания например от Херман Грим, една личност, която е изцяло немец от 19 век, типичен средноевропеец от 19-то столетие, писател, който с начина си на писане ми е толкова симпатичен, колкото Удроу Уилсън ми е несимпатичен.
Но нека оставим личното настрана. Обичам стила на Херман Грим и изпитвам нещо като антипатия към начина на писане на Удроу Уилсън, но въпреки това човек може да бъде напълно обективен. Типичният американец Удроу Уилсън пише просто блестящо, прекрасно тъкмо за развитието на американския народ. Но нещо друго ми направи впечатление, когато сравних статиите на Удроу Уилсън и на Херман Грим, където и двамата пишат за методите на историята. Изречения от Удроу Уилсън могат да се пренесат в статията на Херман Грим, думите са почти същите, които е написал Херман Грим.
към текста >>
86.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
89. обикновеният човек от Назарет: Това определение е направено от Густав Френсен, 1863–1945, евангелски свещеник и
писател
на романи („Селски проповеди“, 2 изд., Том I, Гьотинген 1900 г., стр.
89. обикновеният човек от Назарет: Това определение е направено от Густав Френсен, 1863–1945, евангелски свещеник и писател на романи („Селски проповеди“, 2 изд., Том I, Гьотинген 1900 г., стр.
69), и от Хайнрих Вайне, 1874–1936, протестантски теолог, („Исус през деветнадесетото столетие“, Тюбинген/Лайпциг 1903 г.).
към текста >>
220 г., църковен
писател
.
169. Тертулиан, ок. 160 до ок.
220 г., църковен писател.
Неговото произведение за защита на християните е: „Apologeticum“.
към текста >>
87.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тя много ясно се проявява при първите църковни
писател
и.
Знаете, че след Мистерията на Голгота започва строителството на църквата. Църквата установила определена последователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н. Била е установена такава степенувана последователност. Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл.
Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели.
Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред. Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела. И отношението на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на отношението на Архангела към Архая. По такъв начин, социалната структура на църквата е трябвало да бъде отражение на теокрацията: горе в духовния свят стъпаловидно са се разположили йерархиите, а долу, като отражение на духовните йерархии, трябва стъпаловидно да се разположат църковните чинове.
към текста >>
88.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Неотдавна в едно чуждо списание[v], което излиза тук в Швейцария, прочетох една статия, в която социалистическият
писател
Кауцки[vi] особено се оплаква от един руски социалист, обвинявайки го в неправилно цитиране, така че при него се получава точно обратното на това, което Кауцки пише в книгите си.
Неотдавна в едно чуждо списание[v], което излиза тук в Швейцария, прочетох една статия, в която социалистическият писател Кауцки[vi] особено се оплаква от един руски социалист, обвинявайки го в неправилно цитиране, така че при него се получава точно обратното на това, което Кауцки пише в книгите си.
Че тук има място преднамерено изкривяване на текста на Кауцки е изключено поради самата природа на въпроса и природата на тази личност. Прочетох и статия на същия този социалист, и също намерих за доста любопитно това, което се излага като мнение на Кауцки. Още по време на четенето имах мнение, защото ми стана интересно, как изобщо е възможно такова нещо; но много скоро, след като приключих с четенето, разбрах как това е могло да стане, доколкото този социалист поднесе своите извинения, но аз научих за това по-късно. Този социалист не е чел книгата на Кауцки на немски, а е чел руския ѝ превод, и понеже статията е била преведена от немски, той си направил неин обратен превод. И така, ето какво станало: превод от немски на руски и обратен превод.
към текста >>
89.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[ii] Мишел Ейкем дьо Монтен – (1533-1592), френски философ и
писател
от епохата на Ренесанса, автор на книгата „Есета“ (1580-1588).
[ii] Мишел Ейкем дьо Монтен – (1533-1592), френски философ и писател от епохата на Ренесанса, автор на книгата „Есета“ (1580-1588).
Виж Р.Щайнер, лекцията от 2.12.2015 в GA 65 „За духовния живот на Средна Европа“
към текста >>
90.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
в отвъдния живот, – и истинските
писател
и, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници.
Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е.
в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници.
В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството. Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
към текста >>
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите
писател
и отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа.
към текста >>
Климент Александрийски (Тит Флавий Клеменс), 150-217, гръцки християнски теолог и църковен
писател
и учител в „Катехетското училище“ в Александрия, виж „Християнството като мистичен факт“ GA 8
Климент Александрийски (Тит Флавий Клеменс), 150-217, гръцки християнски теолог и църковен писател и учител в „Катехетското училище“ в Александрия, виж „Християнството като мистичен факт“ GA 8
към текста >>
91.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като
писател
-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали.
Изхождайки от нашето съзнание, ние образуваме представи относно природата, доколкото сме истински съвременни, самодоволни, просветени, умни хора. Но ако вземем целия този свят от представи за природата и го изпитаме, непреднамерено го изпитаме, ще намерим, че макар да имаме представи, с тези свои представи не сме в състояние да обхванем природата. Тогава хората казват, че съществуват граници в познанието за природата.
Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали.
Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия.
към текста >>
В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и
писател
-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи.
Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия.
В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи.
Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги.
към текста >>
92.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[vi] Бейкън Вируламски – Франсис Бейкън, 1561-1626, англиски философ, юрист, политик и
писател
.
[vi] Бейкън Вируламски – Франсис Бейкън, 1561-1626, англиски философ, юрист, политик и писател.
Автор на „Нов органон“, по подобие на Аристотелевия „Органон“
към текста >>
93.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[iv] Херман Бар – 1863-1934, австрийски
писател
и поет, театрален и литературен критик
[iv] Херман Бар – 1863-1934, австрийски писател и поет, театрален и литературен критик
към текста >>
94.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това не е една измислица на някой по-късен допълващ
писател
, когато в края на Евангелието /на Йоана/ стои, че някои неща са оставени ненаписани.
Това не е една измислица на някой по-късен допълващ писател, когато в края на Евангелието /на Йоана/ стои, че някои неща са оставени ненаписани.
С това посочва същевременно онова, което може да се открие на човечеството само постепенно. Лошо разбира Евангелията онзи, който ги разглежда така, като че те трябва да останат такива, каквито са и че към тях не може да се прибави нищо. Те трябва да бъдат тълкува ни според думите на Христа Исуса, които аз постоянно съм Ви цитирал: Ето аз съм с вас всеки ден до края на земните времена. А това значи: аз ви се изявих не само в дните, в които са написани евангелията, аз ще ви говоря постоянно чрез моя дух на деня Михаел, когато по търсите пътя към мене. Вие можете да прибавите чрез непрестанното Откровение Христово към Евангелията това, което наистина не може да се знае в Евангелието на първото хилядолетие, но ще може да се знае в Евангелието на второто хилядолетие /с това Евангелие трябва да разбираме Антропософията/, и към което постоянно може да се прибави нещо ново.
към текста >>
95.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Не съществува ни каква необходимост, щото това, което този
писател
казва, да го казва за Христос.
Достатъчно е само да обърна вниманието Ви върху един класически пример на едни модерен богослов, Адолф Харнак, който написа книгата "Същност на християнството". Моля Ви, направете този опит, заличете навсякъде в книгата "Същност на християнството" името Христос и на негово място напишете просто името Бог, ще видите, че не се изменя нищо от съдържанието на тази книга.
Не съществува ни каква необходимост, щото това, което този писател казва, да го казва за Христос.
Нужно е само той да го каже за общия Бог, за стоящия на основата на света Бог. Ни как не е нужно, щото това, което казва, то да бъде отнесено към Христос. Там където той доказва нещо, то е повърхностно и вътрешно невярно, като заема от Евангелията отделните съобщения; обаче от начина, по който ги преработва, няма никакъв повод те да бъдат отнесени към Христос. Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос.
към текста >>
96.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И сега този днешен
писател
който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава.
Някой си, не зная дали шведец или норвежец, е написал неотдавна една книга, в която предава много цитати от алхимисти. Той цитира особено едно място от един алхимист, в което се намира всичко възможно: /живак/ меркурий, антимон и т.н.
И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава.
Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н. Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл.
към текста >>
Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният
писател
, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти.
Той цитира особено едно място от един алхимист, в което се намира всичко възможно: /живак/ меркурий, антимон и т.н. И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава. Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н. Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека.
Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти.
Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат. Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена. При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората.
към текста >>
97.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните
писател
ски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи.
Който разглежда днес тези задачи и се опитва да получи един действителен поглед в онова, от което човечеството крайно се нуждае, трябва често да мисли за повърхностна та лекота, с която днес се вземат публичните, така наречените публични работи. Бихме могли да кажем, че днес хората политизират в пусто. Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък. В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение. Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес.
Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи.
Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота. Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>
В една от своите книги Ницше е написал онези думи, които аз отново цитирах в моята книга за Ницше още на първите страници, и от които може да се предчувствува трагичността на германския духовен живот В своята книга "давид щраус изповядващият и
писател
ят" Ницше се опитва тогава да охарактеризира събитията от 187/71 г.
В една от своите книги Ницше е написал онези думи, които аз отново цитирах в моята книга за Ницше още на първите страници, и от които може да се предчувствува трагичността на германския духовен живот В своята книга "давид щраус изповядващият и писателят" Ницше се опитва тогава да охарактеризира събитията от 187/71 г.
основаването на Германския райх с думите: "изкореняването на германския дух в полза на германския райх". От тогава това изрязване на гръкляна на германския дух е било основно продължено. И когато в последните 5 до 6 години три четвърти от света се нахвърляха върху тогавашна Германия аз не искам да говоря върху причините и виновните, а да предам само конфигурацията, световното положение тогава всъщност съществуваше мъртвият труп на германския духовен живот. Но когато някой говори така, както аз говорих вчера, характеризирайки безпристрастно фактите, не трябва да се мисли, че в този германски духовен живот не съществува още много нещо, което въпреки бъдещето циганство трябва да излезе наяве, което трябва да бъде взето под внимание. Защото от какво се провалиха всъщност германците?
към текста >>
98.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Писател
и като Милтън и Клопсток описват битката между луциферическите черти, които им се явяват Божествени, и ариманическите черти.
Какво тогава се е случило в по-близките дни? Случило се е нещо, на което хората трябва да погледнат с духовно-интелектуална пламенност, защото ако не разберат какво е онова, което се е случило, те не могат да навлязат по правилния начин в Коледния празник. Днес ние четем Милтън и Клопсток, четем техните описания на свръхсетивния свят. Какво намираме? Навсякъде намираме луциферически качества приписани на Съществата, които са наречени Божествени.
Писатели като Милтън и Клопсток описват битката между луциферическите черти, които им се явяват Божествени, и ариманическите черти.
И голяма част от онова, което съвременното човечество описва като Божествено, е просто луциферическо. Те не го разпознават като такова, каквото е; точно колкото малко разпознават и онова, което е ариманическо.
към текста >>
99.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
*4. Едуард Булвър-Лайтън (1803 1873), английски
писател
и политик, автор на „Занони“ и „Последните дни на Помпей“.
*4. Едуард Булвър-Лайтън (1803 1873), английски писател и политик, автор на „Занони“ и „Последните дни на Помпей“.
към текста >>
100.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния
писател
, говорил за седемте свободни изкуства.
Ако потърсим из представените неща в древните времена, никъде няма да открием сухи дефиниции. Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество. През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности. Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика.
Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която доминира над всички. Защото това абсолютно са царици. Както казахме, те са 7 на брой. Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това!
към текста >>
101.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Писател
ят, за когото говорих тук последният път, трябваше, всъщност, да даде извънредно много на мисълта на тези, които се считат членове на Антропософското Движение.
Писателят, за когото говорих тук последният път, трябваше, всъщност, да даде извънредно много на мисълта на тези, които се считат членове на Антропософското Движение.
Защото ние виждаме в Освалд Шпенглер една личност, която овладява една изключително голяма част от научната област, която може днес да се овладее. Можем да стигнем до там да кажем, че Шпенглер овладява съвсем различни мисли, станали, по време на последните векове благото, собствено на цивилизованото човечество. Той може наистина да бъде считан като човек, асимилирал много науки или най-малко мисли, извлечени от науките.
към текста >>
102.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Такива са били, така да се каже,
писател
ите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му.
Защо то се появява? То се появява, защото става преход от бъбречната дейност към чернодробната дейност. Можете да го разберете, когато се обърнете към физиологията. Предишните физиолози са били в известно отношение, разбира се, по-добри физиолози от материалистическите физиолози на съвремието.
Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му.
Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното. И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
към текста >>
103.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
[4] «Когато надхвърлиха тридесет, в тяхна чест и за доброто на света щеше да е по-добре да умрат, но от сега нататък те живееха, за да влошават околността все повече.» Това място е от фрагмента «Епизод за нашето съвремие от един републикански
писател
» (зимата 1806/07), публикувано от сина на Фихте в издадените Събрани съчинения на Фихте, VII том, стр.
[4] «Когато надхвърлиха тридесет, в тяхна чест и за доброто на света щеше да е по-добре да умрат, но от сега нататък те живееха, за да влошават околността все повече.» Това място е от фрагмента «Епизод за нашето съвремие от един републикански писател» (зимата 1806/07), публикувано от сина на Фихте в издадените Събрани съчинения на Фихте, VII том, стр.
519 и сл.
към текста >>
104.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога
писател
ят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията.
Човечеството наистина е извлякло изкуството от религиозния живот.
И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията.
В действителност е казано: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата ще проникнеш в страната на познанието». С други думи, това означава, че всяко знание е произлязло от изкуството. Всъщност няма знание, което да не е вътрешно свързано с изкуството. Само знанието, което се отнася до външното, до ползата, изглежда да няма връзка с изкуството. Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите.
към текста >>
105.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер,
писател
, драматург, лекар и философ.
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята.
И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ.
Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти? Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво. Материализмът е действително дълбока тайна, той е забележително явление на човешката цивилизация.
към текста >>
106.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Валентин Андреа[2] е физическият
писател
на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа.
Настъпило забележително явление, състоящо се в това, че човек вече не бил достъпен за спиритуално влияние. И в кое би могло най-точно да се види, че хората със своето съзнание повече не са достъпни за спиритуални влияния, ако не в това, което се давало на хората по начина - описах го в списанието «Царство»[1], - по който е била дадена на хората «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Тогава обърнах внимание върху факта, колко удивителни са нещата около тази «Химическа сватба».
Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа.
Обаче никой, който познава биографията му, не би се усъмнил, че този Валентин Андреа, който впоследствие станал филистерски пастор и написал разни елейни книги, не е писал «Химическата сватба». Безсмислено е да се вярва, че Валентин Андреа е написал «Химическата сватба». Само сравнете «Химическата сватба», или «Организация на света», или другите трудове на Валентин Андреа - физически това е една и съща личност - с всичко сантиментално сладко, твърде елейно, което е написал в по-късния си живот пастор Валентин Андреа, носещ само същото име. Имаме във висша степен забележителен феномен! Млад човек, едва завършил училище, записва такива неща, като «Организация на света», «Химическата сватба на Християн Розенкройц», и ни струва голямо усилие да схванем вътрешния смисъл на тези трудове.
към текста >>
[2] Йохан Валентин Андреа, 1586-1654, поет и
писател
теолог.
[2] Йохан Валентин Андреа, 1586-1654, поет и писател теолог.
Освен «Химическа сватба» той пише следните розенкройцески съчинения: «Всеобща и генерална реформация на целия останал свят», «Fama Fratemitatis, или откриване на братството на великия розенкройцерски орден», «Confessio Fraternitatis, или изповедание на великото братство на високопочитаемото розекройцерство».
към текста >>
107.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и
писател
; написал "Рудолф Щайнер.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В.
Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер.
Биография", Щутгарт, 1961 г./
към текста >>
108.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[1] Жул Верн, 1828-1905, френски
писател
на популярни утопични, технически-природонаучни романи, например “Пътуване около света за 80 дни” и много други.
[1] Жул Верн, 1828-1905, френски писател на популярни утопични, технически-природонаучни романи, например “Пътуване около света за 80 дни” и много други.
към текста >>
109.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той продължи своята дейност като
писател
и можеше винаги сам да се грижи за своите неща - естествено до известна степен, - въпреки че беше напълно ослепял.
Но през времето, когато нещо така силно го подтикваше да ругае, той имаше нещастието да ослепее. Но и като сляп доцент изнасяше лекции в Берлин. Той ослепя напълно. Това не му попречи по някакъв начин да проявява целия си характер.
Той продължи своята дейност като писател и можеше винаги сам да се грижи за своите неща - естествено до известна степен, - въпреки че беше напълно ослепял.
Но първо той се запозна с една действително трагична съдба в историята на учените от 19-то столетие, със съдбата на Юлиус Роберт Майер[16], истинският откривател на механическия еквивалент на топлината, който, както може напълно да се твърди, бе невинно затворен в лудницата, облечен в усмирителна риза и ужасно третиран от семейството, колегите и «приятелите». Тогава Дюринг написа своето съчинение: «Роберт Майер, Галилей на 19-и век». Действително в тази съдба на Юлиус Роберт Майер имаше един вид съдба на Галилей.
към текста >>
110.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като
писател
», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт».
В този живот на Ницше строго могат да се разграничат един от друг три периода. Първият период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката.
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт».
Това беше в 1876 година, през 1869 година е написана «Раждането на трагедията от духа на музиката». Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един почитател на Рихард Вагнер.
към текста >>
Например той иска да охарактеризира Мишел, френския
писател
Мишел[4].
Виждате ли, когато проследим тези три епохи, всичките те имат един единен характер. И даже последната книга, най-малкото напечатаната последна книга, «Залезът на кумирите или как се философстваше с чука» (на български издадена като «Залезът на боговете»), където, бих искал да кажа, всичко е показано от неговата обратна страна, даже тази последна книга носи нещо от целия основен характер на Ницшевата духовност. Само че там, където той действително пише на стари години, Ницше става имагинативен, образен.
Например той иска да охарактеризира Мишел, френския писател Мишел[4].
Това е една сполучлива характеристика, която той написва: «въодушевлението с което си съблича дрехата, през времето когато е въодушевен». От определена страна Мишел е схванат отлично. Такива подобни неща се намират нагледно предадени в тази книга «Залезът на кумирите».
към текста >>
[5] Жорж Брандес, 1842-1927, датски литературен критик и
писател
.
[5] Жорж Брандес, 1842-1927, датски литературен критик и писател.
към текста >>
111.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[5] Кристоф Фридрих Николай, 1733-1811,
писател
.
[5] Кристоф Фридрих Николай, 1733-1811, писател.
Основава заедно с Лесинг и с Мозес Менделсон в Берлин през 1759 “Писма, отнасящи се до най-новата литература”.
към текста >>
112.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В първото столетие, или около 100 години след раждането на християнството имаме един извънредно знаменит римски
писател
в лицето на Тацит[4].
Бих искал да насоча вниманието ви върху още един пример на едно такова действие, преминаващо в историята чрез човешките индивидуалности.
В първото столетие, или около 100 години след раждането на християнството имаме един извънредно знаменит римски писател в лицето на Тацит[4].
към текста >>
С Тацит е била сприятелена онази личност, която е позната в историята като Плиний Младши[6], който е написал много писма и много се е възхищавал от стила на Тацит, така че този Плиний Младши, който сам е бил
писател
, се е отдавал изцяло на това възхищение към Тацит.
С Тацит е била сприятелена онази личност, която е позната в историята като Плиний Младши[6], който е написал много писма и много се е възхищавал от стила на Тацит, така че този Плиний Младши, който сам е бил писател, се е отдавал изцяло на това възхищение към Тацит.
към текста >>
Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на
писател
и от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
към текста >>
Той се вживява в един учен стил - имам предвид един изучен
писател
ски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа.
В по-късно време става следното. Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада. Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил.
Той се вживява в един учен стил - имам предвид един изучен писателски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа.
Той постоянно гледа да се освободи от него, иска да го отхвърли.
към текста >>
Той става
писател
, става подражател на този стил - естествено не педантичен подражател, а художествен подражател в най-добрия смисъл на думата, става подражател на този стил в естетично-художествен смисъл.
Той става писател, става подражател на този стил - естествено не педантичен подражател, а художествен подражател в най-добрия смисъл на думата, става подражател на този стил в естетично-художествен смисъл.
към текста >>
И ето отново, в неговото възхищение към
писател
я Емерсон и в начина, по който Херман Грим среща Емерсон, ние намираме отношението на по-младия Плиний спрямо Тацит.
И ето отново, в неговото възхищение към писателя Емерсон и в начина, по който Херман Грим среща Емерсон, ние намираме отношението на по-младия Плиний спрямо Тацит.
Бих могъл да кажа, че във всяко изречение, което написва оттогава Херман Грим, ние можем отново да видим как възкръсва това старо отношение между Плиний Младши и Тацит. И ние виждаме възхищението, което Плиний Младши изпитва към Тацит отново да излиза на преден план, можем да кажем, като напълно съвпада с възхищението, което Херман Грим храни към Емерсон.
към текста >>
113.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в
писател
ска форма.
Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела.
Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма.
към текста >>
114.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Всъщност
писател
ите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии.
Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т. н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи. Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография.
Всъщност писателите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии.
към текста >>
115.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Да си представим схоластика-мислител или
писател
на 13-то столетие.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото.
Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие.
Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично.
към текста >>
В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните
писател
и-схоластици.
Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах. Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество. Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата.
В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици.
Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение. Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени мисли, са консолидирани и продължават да живеят.
към текста >>
116.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Сборувайте така в мисли всичко това, което днес е мислено от всички
писател
и на вестници в един ден по цялата Земя, за да се издадат вестниците.
Опитайте се да направите една малка сметка, която обаче обхваща нещо страшно голямо, но само пространствено голямо, опитайте се да направите една малка сметка, мои мили приятели.
Сборувайте така в мисли всичко това, което днес е мислено от всички писатели на вестници в един ден по цялата Земя, за да се издадат вестниците.
Моля, обгърнете с поглед това. Обгърнете с поглед този сбор от интелигентност, която се изсмуква от перата и се настила на хартията, след това се напечатва и т. н.. Обгърнете с поглед това, което се разлива тук като лична интелигентност в света.
към текста >>
И тогава, бих искал да покажа, доколко например Ариман се явява дори и като
писател
в течение на новото време, за да обърне вниманието върху това, което трябва да бъде наблюдавано от онези, които днес искат да наблюдават реалности.
Моята задача ще бъде именно да говоря за това действие на Ариман.
И тогава, бих искал да покажа, доколко например Ариман се явява дори и като писател в течение на новото време, за да обърне вниманието върху това, което трябва да бъде наблюдавано от онези, които днес искат да наблюдават реалности.
към текста >>
117.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Искам да кажа, че сега ние сме изложени на това, което аз нарекох две течения - произнасянето на речи и
писател
ството.
Обаче за да се стигне дотам, е необходимо да не заставаме срещу интелектуализма с една неясна, мъглива дейност, да не излизаме без чадър.
Искам да кажа, че сега ние сме изложени на това, което аз нарекох две течения - произнасянето на речи и писателството.
Аз казах, че както човек се намокря, когато излиза без дъждобран през време на дъжд, така и това идва към хората - не може да бъде другояче. В «най-нежната младежка възраст», когато сме станали на 20 до 24 години, ние трябва да изучаваме в материалистичните книги онова, което е необходимо. Да, през тази нежна възраст до 20, 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, ние сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията. Можем да се опълчваме срещу това - но нищо не помага, въпреки всичко сме подготвяни чрез това.
към текста >>
Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като
писател
.
Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма.
Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател.
И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.
към текста >>
Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е
писател
ят и хората смесват неговите произведения с човешко творчество?
Защо каква полза има, мои мили приятели, ако някой издаде някъде една книга и написва своето име върху нея, а всъщност той съвсем не е авторът? Тогава истинският автор бива припознат за един друг. Ако Ариман е автор на някаква книга, как би могло да бъде от полза, ако считаме за автор някой човек, а всъщност Ариман е този, който чрез своята блестяща дарба така се проявява във всичко, че може да се отъждестви със стила на един човек!
Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е писателят и хората смесват неговите произведения с човешко творчество?
Да усвои човек в тази област способността да различава нещата, това е безусловно необходимо, мои мили приятели.
към текста >>
118.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Именно поради тази причина Ариман може да се яви като
писател
.
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него. Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова. Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми. Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции.
Именно поради тази причина Ариман може да се яви като писател.
Естествено той си служи с едно ангелско същество. Той може да пише книги. И когато днес сме събрани под знака на нашето Коледно тържество /полагане на основния камък на новото Антропософско общество, бел. пр./, не трябва да се премълчават такива неща. Затова бих искал да отбележа следното.
към текста >>
Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите
писател
и на последното време, по отношение на един от най-великите
писател
и беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения.
Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите писатели на последното време, по отношение на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения.
Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в обществеността имахме работа с един блестящ писател, който беше завишил човешките способности до най-висока степен. Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше. Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това.
към текста >>
Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в обществеността имахме работа с един блестящ
писател
, който беше завишил човешките способности до най-висока степен.
Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите писатели на последното време, по отношение на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения.
Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в обществеността имахме работа с един блестящ писател, който беше завишил човешките способности до най-висока степен.
Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше. Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит.
към текста >>
Тук Ариман за първи път се появява като
писател
на Земята.
Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите писатели на последното време, по отношение на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения. Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в обществеността имахме работа с един блестящ писател, който беше завишил човешките способности до най-висока степен. Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше.
Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята.
Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит. Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»! Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман. По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман.
към текста >>
119.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Веднъж ми се представи случай да срещна един модерен лекар, който беше много известен и като
писател
, и когото аз много ценях.
Веднъж ми се представи случай да срещна един модерен лекар, който беше много известен и като писател, и когото аз много ценях.
В този случай аз споменавам кармическите подробности, които доведоха до съответното изследване. Това изследване беше правено продължително време и бе приключено едва през последните седмици и сега се представя в такава форма, че - когато някой е един съвестен човек, - той говори за него. Аз споменавам подробности, за да можете да видите някои неща - естествено не всичко - и да разберете, как са свързани нещата.
към текста >>
В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, аз срещнах сега другия, чийто
писател
ски път и лекарска дейност познавах и много ценях.
Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление. Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм. Тази личност също извънредно охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург. Тази личност беше обкръжена от една, бих искал да кажа, морална аура. Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на волята.
В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, аз срещнах сега другия, чийто писателски път и лекарска дейност познавах и много ценях.
И това, което се случи през време на това посещение, действително остави дълбоко впечатление, което ме подбуди да приема цялото в областта на духовното изследване.
към текста >>
От онова, което можах да науча, виждайки заедно двете личности и от впечатлението, което ми направи тази друга личност, чийто
писател
ски път и лекарска дейност аз отдавна познавах и ценях и която за първи път видях външно, чрез всичко това аз получих силата, първо да изследвам не тази личност, с която сега се запознах, по отношение на нейните кармически и жизнени връзки, но тя някак си хвърляше светлина върху другия, когото отдавна познавах.
Тогава се получи нещо твърде странно.
От онова, което можах да науча, виждайки заедно двете личности и от впечатлението, което ми направи тази друга личност, чийто писателски път и лекарска дейност аз отдавна познавах и ценях и която за първи път видях външно, чрез всичко това аз получих силата, първо да изследвам не тази личност, с която сега се запознах, по отношение на нейните кармически и жизнени връзки, но тя някак си хвърляше светлина върху другия, когото отдавна познавах.
Оказа, че другият е живял в древен Египет не в неговия последен, но в един по-преден земен живот, и особеното е, че той е бил мумифициран в древен Египет, бил е балсамиран като мумия.
към текста >>
Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския
писател
Тит Ливий.
Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин. Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския писател Тит Ливий.
към текста >>
А сега моля ви вземете целия живот и
писател
ското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания.
Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг. Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг! Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа.
към текста >>
120.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тази личност от нашето време ми беше позната, тя беше
писател
ка, намираща се даже в приятелски отношения с мен, която вече отдавна е починала.
И един такъв монах, един отделен, особено отдаден на работата, на ученията в Шартр монах, се прероди в наше време, но се въплъти по такъв начин, че именно при тази личност по един чудесен начин можеше да се види отблясъкът на миналото в този живот.
Тази личност от нашето време ми беше позната, тя беше писателка, намираща се даже в приятелски отношения с мен, която вече отдавна е починала.
Тя носеше в себе си едно твърде странно душевно настроение, едно душевно настроение, за което не бих говорил по-рано, въпреки че я бях наблюдавал преди години. Обаче да се говори върху тези неща всъщност е възможно едва откакто настроениението на Коледното събрание се разля върху нашето Антропософско общество, защото то донесе особено осветляване на тези неща и защото днес е налице възможността безпристрастно да се говори върху тези неща, както вече споменах.
към текста >>
И двете лица, онова на монаха и онова на
писател
ката, в която той се прероди в настоящето, действително извънредно много си приличаха.
При това бих искал да спомена, че когато съществуват такива дълбоко действащи кармически импулси в основата на душата, имаме пред себе си особеността, че в едно следващо въплъщение ще се получи прилика във физическия израз на лицето - това рядко се случва, но тук случаят е именно такъв - една прилика с предишното въплъщение.
И двете лица, онова на монаха и онова на писателката, в която той се прероди в настоящето, действително извънредно много си приличаха.
към текста >>
121.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
При това човек се удивлява на мислителя; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният
писател
никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т.
Но интересът, който проявявах към този земен образец на Щрадер, който сега застана срещу мен като една свръхсетивна индивидуалност, беше разпален именно чрез това, че този образец действително искаше да обхване християнството по един внушително остроумен рационалистичен начин.
При това човек се удивлява на мислителя; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т.
н.. Накратко казано, при тази личност се явява цялата слабост на интелектуализма на модерното време.
към текста >>
122.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
77. тази личност беше една моя близка
писател
ка.
77. тази личност беше една моя близка писателка.
Не е сигурно коя е била тази личност. Емил Бок предполага, че се касае за австрийската поетеса Бети Паоли («Рудолф Щайнер. Студии относно неговия жизнен път и неговите произведения», Щутгарт 1990, стр. 54ff.), което обаче се оказа неправилно. Сравни статията от Карл Хуго Цинк «Бети Паоли и монахът от Шартр» в «Гьотеанум» 53.год., Nr.
към текста >>
123.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
[6] Бако от Верулам (Францис Бейкън) 1561-1626, философ,
писател
, политик и висш държавник при Якоб I от Англия.
[6] Бако от Верулам (Францис Бейкън) 1561-1626, философ, писател, политик и висш държавник при Якоб I от Англия.
към текста >>
124.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
[4] Джузепе Мацини, 1805-1872, поет,
писател
, борец за свободата и единството на Италия.
[4] Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
към текста >>
[16] Брунето Латини, 1220-1294, учител на Данте, флорентински поет,
писател
и държавник.
[16] Брунето Латини, 1220-1294, учител на Данте, флорентински поет, писател и държавник.
към текста >>
[17] Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски
писател
на френски език.
[17] Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски писател на френски език.
голямата загадка. «Le grand Secret», Париж 1929.
към текста >>
[18] Георг Кристоф Лицхтенберг, 1742-1799, физик в Гьотинген, сатиричен
писател
, майстор на афоризмите.
[18] Георг Кристоф Лицхтенберг, 1742-1799, физик в Гьотинген, сатиричен писател, майстор на афоризмите.
към текста >>
125.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
[1] Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски
писател
и педагог.
[1] Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски писател и педагог.
към текста >>
126.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
56. Бако от Верулам (Францис Бейкън) 1561-1626, философ,
писател
, политик и висш държавник при Якоб I от Англия.
56. Бако от Верулам (Францис Бейкън) 1561-1626, философ, писател, политик и висш държавник при Якоб I от Англия.
към текста >>
62. Джузепе Мацини, 1805-1872, поет,
писател
, борец за свободата и единството на Италия.
62. Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
към текста >>
Брунето Латини, 1220-1294, учител на Данте, флорентински поет,
писател
и държавник.
Брунето Латини, 1220-1294, учител на Данте, флорентински поет, писател и държавник.
към текста >>
73. Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски
писател
на френски език.
73. Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски писател на френски език.
към текста >>
Георг Кристоф Лицхтенберг, 1742-1799, физик в Гьотинген, сатиричен
писател
, майстор на афоризмите.
Георг Кристоф Лицхтенберг, 1742-1799, физик в Гьотинген, сатиричен писател, майстор на афоризмите.
към текста >>
265. Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски
писател
и педагог.
265. Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827, швейцарски писател и педагог.
към текста >>
127.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "
писател
ството" в широк обхват.
Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини!
Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват.
Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги? Писателите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това. Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, преди да бъде разпространено печатарското изкуство? Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура. Тогава е съществувало вече един вид печатарско изкуство, основано също в едно време, когато господството на Михаел беше горе и долу имаше едно насрещно господство на Ариман.
към текста >>
Кой беше
писател
по-рано, когато още не се печатаха книги?
Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини! Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват.
Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги?
Писателите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това. Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, преди да бъде разпространено печатарското изкуство? Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура. Тогава е съществувало вече един вид печатарско изкуство, основано също в едно време, когато господството на Михаел беше горе и долу имаше едно насрещно господство на Ариман. Обаче то не стигна до нищо особено; тогава Ариман не беше още силен.
към текста >>
Писател
ите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това.
Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини! Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват. Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги?
Писателите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това.
Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, преди да бъде разпространено печатарското изкуство? Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура. Тогава е съществувало вече един вид печатарско изкуство, основано също в едно време, когато господството на Михаел беше горе и долу имаше едно насрещно господство на Ариман. Обаче то не стигна до нищо особено; тогава Ариман не беше още силен. Той не можеше още да направи особени опити, за да извоюва от Михаела господството над Интелигентността.
към текста >>
Писател
ството стана така да се каже нещо популярно.
Но ариманизмът доби голяма значение в печатарското изкуство на новото време.
Писателството стана така да се каже нещо популярно.
И едно нещо стана възможно, едно нещо, което е също така чудно, блестящо и заслепяващо, както от друга страна то трябва да бъде прието в пълна съразмерност на душевните сили, но все пак трябва да бъде оценено в неговото истинско значение. Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател.
към текста >>
Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като
писател
!
Но ариманизмът доби голяма значение в печатарското изкуство на новото време. Писателството стана така да се каже нещо популярно. И едно нещо стана възможно, едно нещо, което е също така чудно, блестящо и заслепяващо, както от друга страна то трябва да бъде прието в пълна съразмерност на душевните сили, но все пак трябва да бъде оценено в неговото истинско значение.
Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател!
Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух. Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
към текста >>
Ариман като
писател
!
Но ариманизмът доби голяма значение в печатарското изкуство на новото време. Писателството стана така да се каже нещо популярно. И едно нещо стана възможно, едно нещо, което е също така чудно, блестящо и заслепяващо, както от друга страна то трябва да бъде прието в пълна съразмерност на душевните сили, но все пак трябва да бъде оценено в неговото истинско значение. Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел.
Ариман като писател!
Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух. Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните. На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани.
към текста >>
Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като
писател
.
Писателството стана така да се каже нещо популярно. И едно нещо стана възможно, едно нещо, което е също така чудно, блестящо и заслепяващо, както от друга страна то трябва да бъде прието в пълна съразмерност на душевните сили, но все пак трябва да бъде оценено в неговото истинско значение. Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател!
Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател.
Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух. Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните. На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас.
към текста >>
Че той е един блестящ
писател
, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух.
И едно нещо стана възможно, едно нещо, което е също така чудно, блестящо и заслепяващо, както от друга страна то трябва да бъде прието в пълна съразмерност на душевните сили, но все пак трябва да бъде оценено в неговото истинско значение. Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател.
Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух.
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните. На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения!
към текста >>
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като
писател
, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното
писател
ство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея.
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман.
към текста >>
Ариман е започнал вече да се проявява като
писател
по този начин и той ще продължи своята работа.
Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея. Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание! Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство.
Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа.
Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман. Както старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани.
към текста >>
Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като
писател
ство.
Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея. Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание! Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа.
Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство.
Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман. Както старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани.
към текста >>
Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите
писател
и на близкото бъдеще: Ариман!
Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея. Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание! Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство.
Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман!
Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман. Както старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани.
към текста >>
Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче
писател
я ще бъде Ариман.
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание! Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман!
Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман.
Както старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани.
към текста >>
Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо
писател
ство.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие. Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман.
Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство.
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие. Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици. Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман!
към текста >>
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като
писател
, която действува през цялото 20-то столетие.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие. Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство.
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици. Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман!
към текста >>
Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като
писател
.
Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство. Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие. Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици.
Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател.
Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман!
към текста >>
И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като
писател
.
Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие.
И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като писател.
Хората ще трябва да проявяват будност във всички области и да имат един свещен ентусиазъм за Мъдростта на Михаел.
към текста >>
128.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Нищо в това, което е външно
писател
ство на Бако /Бейко/ от Варулам не напомня за християнските импулси.
Ние виждаме да се явяват личности в онова, което е станало меродавно за нашата епоха. Да вземем например една личност, която е станала извънредно меродавна в по-ново време за външния живот, а именно за всичко, което е повлияно от науката: Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Тази личност се явява, ние се запознаваме с нейния живот. Ние разглеждаме тази личност сред християнската цивилизация.
Нищо в това, което е външно писателство на Бако /Бейко/ от Варулам не напомня за християнските импулси.
Той би могъл да израсне също така добре от една нехристиянска цивилизация. Това, което той казва върху Християнството, е твърде повърхностно в сравнение с това, което е неговият същински импулс на сърцето. Ние забелязваме тази особеност на характера при него като учен, като философ и като държавник.
към текста >>
129.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски
писател
, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин.
Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин.
към текста >>
130.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В едно от своите изказвания известният английски
писател
Гарлайл споменава Данте, авторът на "Божествена Комедия".
Ще взема един пример.
В едно от своите изказвания известният английски писател Гарлайл споменава Данте, авторът на "Божествена Комедия".
В други отношения изказването не е особено значимо; то бе по темата за Данте и Шекспир, но един пасаж е забележителен. Онези, четящи това изказване по начина, по който обикновените читатели са свикнали да четат а за повечето хора днес няма разлика между четенето на написано от Гарлайл и на статия във вестник няма да намерят нищо кой знае колко поразително. Но вниманието на някой, поел нещо от Духовната Наука не само в мозъка си като теория, но и в своите чувства, може да бъде привлечено от този пасаж. Гарлайл изтъква колко е забележително, че от събития, които външно изглеждат случайност, а също и от нещо, което изобщо не се е случило така както са искали хората, може да се стигне до неща с огромно значение. Гарлайл пояснява това, говорейки за съдбата на Данте.
към текста >>
131.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Някои критици намират, че през време на моя
писател
ски жизнен път са настъпили промени в моите възгледи.
Тази сказка, която излиза тук във второ издание, бе държана преди повече от 20 години в Гьотевото Дружество във Виена. По случай това ново издание на едно от моите отдавнашни писания може да бъде казано следното.
Някои критици намират, че през време на моя писателски жизнен път са настъпили промени в моите възгледи.
Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение? И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи. При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в съзнанието най-важното, което е казано. Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа.
към текста >>
132.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области,
писател
и на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях.
Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането.
Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях.
Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание. Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
към текста >>
133.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
[6] Арно Холц, 1863-1929, поет и
писател
.
[6] Арно Холц, 1863-1929, поет и писател.
Противник на традици-онното стихотворно изкуство.
към текста >>
134.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Музикален критик и
писател
във Виена.
[3] Едуард фон Ханслик, 1825-1904.
Музикален критик и писател във Виена.
Трудът му „За музикално красивото“ излиза за първи път през 1854 г.
към текста >>
135.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
70. Арно Холц, 1863-1929, поет и
писател
.
70. Арно Холц, 1863-1929, поет и писател.
Противник на традиционното стихотворно изкуство.
към текста >>
Музикален критик и
писател
във Виена.
122. Едуард фон Ханслик, 1825-1904.
Музикален критик и писател във Виена.
Трудът му „За музикално красивото“ излиза за първи път през 1854 г.
към текста >>
136.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Тук има нещо смущаващо: този човек иска да остане учен, а твърди, че психолозите имат нужда от
писател
ите.
И все пак един психолог, отличаващ се с добра наблюдателност, успя да открие връзката между усещане и чувства. Става дума за Мориц Бенедикт от Виена*44. Впрочем неговата „Психология", в която има нещо твърде особено, е почти непозната. На първо място, Мориц Бенедикт е специалист по криминална антропология, а пише и трудове по психология. На второ място, той е естествоизпитател, а в същото време пише върху значението на поетичното изкуство за възпитанието и дори анализира художествени творби, за да покаже как могат да се използват в хода на възпитанието.
Тук има нещо смущаващо: този човек иска да остане учен, а твърди, че психолозите имат нужда от писателите.
И на трето място: Той е евреин, а посвещава своята „Психология" на католическия свещеник философ към теологическия факултет на Виенския университет, Лауренц Мюлнер. Три наистина смущаващи подробности, които пречат на професионалните психолози да приемат сериозно неговите изводи. Но ако разлистите неговата „Психология", Вие ще установите изключително много сполучливи и остроумни разсъждения, въпреки че в основата си тя е погрешна, защото почива на едно материалистическо схващане за света. Като цяло, книгата няма голяма стойност, обаче отделните наблюдения са превъзходни. Човек трябва да се възползва от едно добро обяснение, независимо къде ще го срещне.
към текста >>
137.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
*36 Анатолий В.Луначарски, 1875 1933, руски
писател
и политик.
*36 Анатолий В.Луначарски, 1875 1933, руски писател и политик.
От 1917 до 1929 народен комисар по въпросите на образованието
към текста >>
*49 Херман Бар, 1863 1934, австрийски
писател
и критик
*49 Херман Бар, 1863 1934, австрийски писател и критик
към текста >>
138.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
През деветдесетте години внезапно се появи един напълно нов
писател
: Гьоте, така да се каже, стана най-плодотворния
писател
в края на 19. век.
Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион. – Това беше отпечатано чак през деветдесетте години благодарение на моите усилия.
През деветдесетте години внезапно се появи един напълно нов писател: Гьоте, така да се каже, стана най-плодотворния писател в края на 19. век.
към текста >>
139.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски
писател
, поет, философ и учен.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен.
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>
140.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и
писател
ското му ниво
[2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика. „Mecanique celeste“, 5 Bde., Paris 1799-1825.
Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво
към текста >>
141.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Дали Плутарх (46-120, гръцки
писател
, платоник, жрец в Лелфах.
[1] цитат от Архимед – Рудолф Щайнер приписва цитата на Плутарх. Обаче това място вече се среща при Архимед в „Преброяване на песъчинките“.
Дали Плутарх (46-120, гръцки писател, платоник, жрец в Лелфах.
На него принадлежи голямо литературно произведение, което съдържа много сведения за личностите и възгледите на Древния свят. Относно Плутарх виж изказването в главата „Мистериите и мъдростта на мистериите“ в книгата „Християнството като мистичен факт“ (1902), GA 8) е говорил за това, въпросът е открит. Възможно е тук споменаването на Плутарх с Аристарх да е объркано. За това съобщава Рудолф Волф в справочника по астрономия (Handbuch der Astronomie, Zurich 1890, S. 536): “За допълнение на съобщението за Архимед следва да напомним, че Плутарх в своето съчинение „De facie in orbe lunae“ разказва, че Аристарх Самоски са искали да го съдят като пренебрегващ религията, тъй като той премества свещеното мирово огнище, когато, „за да представи правилно небесните явления, той заставя небето да спре, а Земята, напротив, – да се движи по наклонена окръжност и в същото време да се върти около собствената си ос““.
към текста >>
[8] Валтер Йохан Щайн 1891-1957, първо математик, а после
писател
с философска и историческа насоченост.
[8] Валтер Йохан Щайн 1891-1957, първо математик, а после писател с философска и историческа насоченост.
Учител във Валдорфското училище.
към текста >>
142.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Писател
ите, писали в Рим в продължение на сто години след събитията, станали с Христос Исус в Палестина, нищо не са писали за това!
Римляните установили своята власт над всички тези страни. И така, римското господство се простирало много широко! Рим се намира примерно тук. Разбира се, в Рим се разигравало всичко, отнасящо се до правителствена дейност и други подобни неща; всичко това ставало много далеч от Палестина. А всичко, което се разигравало тук, в Палестина, било малко известно в Рим.
Писателите, писали в Рим в продължение на сто години след събитията, станали с Христос Исус в Палестина, нищо не са писали за това!
Едва след изминаването на около сто години в Рим започнали да разбират това, което е станало в Палестина. Но и тогава в Рим не било казано нищо, освен следното: да, в Палестина е бил разпънат някакъв неизвестен човек. Разпъването тогава означавало примерно същото, каквото по-късно е означавало бесенето. (Има се предвид позорната присъда. - Бел.
към текста >>
143.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките
писател
и и поети.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците. Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен.
По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят. По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух.
към текста >>
144.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски
писател
като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]!
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа.
Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]!
Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
145.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски
писател
, Тацит.
Случило се така, че римляните - независимо от християнството - все повече и повече разширявали сферата на господството си на Север, където те се сблъсквали с народности, преселили се от Азия. Възниквали множество войни между римляните и народите, намиращи се на север.
Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит.
Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната голяма книга под заглавието «Германия»[4]. В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години след основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи. Но аз съм ви казвал също и друго. Тацит е писал, бидейки образован римлянин, но той не е могъл да каже за християнството нищо друго освен това, че то е било основано като секта в Азия от някой си Христос, който бил осъден и екзекутиран! Следователно Тацит е писал в Рим още по времето, когато християните са били поробени, когато те още са живеели в своите подземни катакомби.
към текста >>
146.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
е бил евреин: Бениамин Дизраели, лорд Биконсфилд (1804-1881), английски държавен деец и
писател
.
[4] един от най-значителните държавни дейци на XIX в.
е бил евреин: Бениамин Дизраели, лорд Биконсфилд (1804-1881), английски държавен деец и писател.
към текста >>
147.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
е бил евреин: Бениамин Дизраели, лорд Биконсфилд (1804-1881), английски държавен деец и
писател
.
43. един от най-значителните държавни дейци на XIX в.
е бил евреин: Бениамин Дизраели, лорд Биконсфилд (1804-1881), английски държавен деец и писател.
към текста >>
148.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
[4] «Веднъж се запознах с човек...» - Херман Роле (1819-1904), австрийски
писател
.
[4] «Веднъж се запознах с човек...» - Херман Роле (1819-1904), австрийски писател.
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч. 217, стр. 163.
към текста >>
149.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
16. «Веднъж се запознах с човек...» - Херман Роле (1819-1904), австрийски
писател
.
16. «Веднъж се запознах с човек...» - Херман Роле (1819-1904), австрийски писател.
Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч. 217, стр. 163.
към текста >>
НАГОРЕ