Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
38
резултата от
28
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Охлюв
'.
1.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тялото се явява от една страна като едно отделени е от духовно-душевното същество, приблизително така, че можем да си позволим сравнението с
охлюв
ата черупка, която обгръщайки
охлюв
а, се получава като едно негово копие.
духовната наука, която разбираме тук, сочи на едно изживяване, което душата може да има независимо от тялото. А това изживяване се изявява като нещо индивидуално. То се явява като един по-висш човек, който стои към физическия човек както към своя инструмент. Това, което човек чувствува чрез духовното изживяване на душата освободена от тялото, е едно духовно-душевно единно човешко същество, което принадлежи на един духовен свят така, както физическото тяло принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява това свое духовно същество /същност/, тя познава също, че то стои в определено отношение към тялото.
Тялото се явява от една страна като едно отделени е от духовно-душевното същество, приблизително така, че можем да си позволим сравнението с охлювата черупка, която обгръщайки охлюва, се получава като едно негово копие.
От друга страна духовно-душевното се явява като сборът от сили в растението, които след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие чрез листата и цветовете, се събират в зародиша /семето/, за да образуват заложбата за едно ново растение. Ние не можем да изживеем /да почувстваме/ духовно-душевния човек, без същевременно чрез изживяването да знаем, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек. Да се оформи в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които могат да се проявят в това настоящо физическо тяло. Наистина това настоящо физическо тяло е дало на душата възможност да има изживявания във връзка с външния свят, които правят от духовно-душевния човек нещо различно от това, което той е бил, когато е навлязъл в живота в това физическо тяло; но това тяло е твърде определено оформено, поради което духовно-душевният човек не може да го преобрази според изпитаните в него изживявания. Така в човека се намира едно духовно-душевно същество, което съдържа заложбата за един нов човек.
към текста >>
2.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
За опитността (опита) намиращият се на по-ниска степен организъм на
охлюв
а е равностоен на най-високо развитото животно.
Тук светът е едно разнообразие от съвършено равностойни неща. Никое нещо, никое събитие не може да прояви претенция, че играе по-голяма роля в процесите на света в сравнения с някой друг член на света на опитността. Ако трябва да ни стене ясно, че този или онзи факт има по-голямо значение от някой друг, ние трябва не само просто да наблюдаваме нещата, а да ги поставяме вече в мислено отношение. Недоразвития орган на едно животно, който може да няма и най-малкото значение за неговите органически функции, е за опитността равностоен на най-важния орган на животинското тяло. Това по-голямо или по-малко значение ни става ясно едва тогава, когато размишляваме върху отношенията на отделните членове на наблюдението, когато обработим опитността.
За опитността (опита) намиращият се на по-ниска степен организъм на охлюва е равностоен на най-високо развитото животно.
Разликата в съвършенството на организмите ни се явява едва тогава, когато обхванем с понятия даденото разнообразие и го преработим. Равностойни в това отношение са и културата на ескимо са и тази на образования европеец; значението на Цезар за историческото развитие на човечеството се явява за чистата опитност не по-голямо от това на един от неговите войници. В историята на литературата Гьоте не стои по-високо от Готшед, когато се касае само за фактите на чистата опитност. Мисловно на тази степен на наблюдение светът е за нас една съвършена гладка повърхност. Нито една част на тази повърхност не се издига над друга; никоя част не показва някаква мислима разлика над друга.
към текста >>
3.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Защото само чрез едно съвсем определено конкретно съдържание аз мога да зная защо
охлюв
ът се намира на по-низша степен на организация в сравнение с лъва.
Нито един от тях не играе по-голяма роля от другия в световния гмеж. Речем ли да си изясним дали един факт има по-голямо значение от друг, ние трябва да се допитаме до нашето мислене. Без функциониращото мислене рудиментарният орган на животното, който не е от значение за неговия живот, ни се струва равностоен на най-важната част на тялото. Отделните факти проявяват своето значение за себе си и за останалите части на света едва когато мисленето прокара нишките си от една същност към друга. Това е съдържателната дейност на мисленето.
Защото само чрез едно съвсем определено конкретно съдържание аз мога да зная защо охлювът се намира на по-низша степен на организация в сравнение с лъва.
Простото съзиране, възприятието, не ми дава никакво съдържание, което би могло да ме осведоми за съвършенството на организацията. Това съдържание, извлечено от понятийния и идейния свят на човека, мисленето предоставя на възприятието. В противовес на даденото ни отвън възприятийно съдържание, мисловното съдържание възниква вътрешно. Формата, в която то се появява първоначално, ще означим като интуиция. Нейната роля за мисленето е същата като тази на наблюдението за възприятието.
към текста >>
4.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Най-много те имат далечно подобие с определени черупки на
охлюв
и и миди, които днес съществуват.
Първо такива същества, които имат въздухообразно тяло, върху което принадлежащото към него астрално същество работи отвън. Тези същества са от животинско естество. Те образуват едно първо животинско царство върху Земята. Тези животни имат форми, които на днешния човек биха изглеждали чудновати, ако бихме ги описали тук. Тяхната форма трябва да запомним, че тази форма е съставена само от въздухообразна материя не прилича на нито една от днешните животински форми.
Най-много те имат далечно подобие с определени черупки на охлюви и миди, които днес съществуват.
Наред с тези животински форми физическото развитие на човечеството върви напред. Издигналият се сега по-високо астрален човек си създава физическо копие, което се състои от два вида материя, от жизнения етер и от химическия етер. Следователно сега имаме работа с един човек, който се състои от астрално тяло и който работи в едно етерно тяло, състоящо се на свой ред от два вида етер; от жизнения етер и от химическия етер. Благодарение на жизнения етер това физическо копие на човека има способността да се размножава, да произвежда от себе си себеподобни същества. Чрез химическия етер то развива определени сили, които са подобни на днешните химически сили на привличане и отблъскване.
към текста >>
5.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те образуват, така да се каже, една духовна общност, една духовна държава и техните обиталища и работилница е Земното тяло, което те носят със себе си, както
охлюв
ът носи своята черупка.
За същества, които са надарени с едно сънищно образно съзнание, или за такива, които са надарени със съзнателно образно съзнание, тези творения на третото елементарно царство биха могли да бъдат възприемани като нахлуваща светлина, цветни снежинки, мирис, вкус, като всякакъв вид звуци и шумове. Обаче всички такива възприятия трябва да си ги представим като нещо призрачно. Следователно, относно Земята, там, където тя се сгъстява като фин етер от нейния астрален предшественик, можем да си представим, че тя е един конгломерат от етерна минерална основна маса, от етерни растителни, животински и човешки същества. Същевременно изпълвайки междинните пространства и прониквайки в другите същества там се намират създанията на трите елементарни царства. Това Земно тяло е обитавано от по-висшите духовни същества, които по най-разнообразен начин упражняват въздействие върху споменатите царства.
Те образуват, така да се каже, една духовна общност, една духовна държава и техните обиталища и работилница е Земното тяло, което те носят със себе си, както охлювът носи своята черупка.
При това трябва да се има предвид, че със Земята още напълно е съединено това, което сега е отделено като Слънце и Луна. Двете небесни тела се отделят от Земята едва по-късно. “Висшият човек” (Човекът-дух, Духът-живот, Духовното себе – т.е. Атма-Буди-Манас) на тази степен няма още никаква самостоятелност. Тук той още съставлява един член в духовната държава, а именно той е свързан първоначално с Духовете на формата, както една човешка ръка като несамостоятелна част е свързана с човешкия организъм.
към текста >>
6.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако някой намери
охлюв
на черупка, в която няма и следа от живия
охлюв
, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили.
Представа за тези преходни степени ние ще получим най-вече ако проследим от свръхсетивна гледна точка развитието на Вселената и свързаната с него еволюция на човека. Естествено, за сетивното наблюдение процесите между смъртта и новото раждане са много по-скрити, отколкото духовните причини, лежащи в основата на живота между раждането и смъртта. Сетивното наблюдение може да се произнесе само върху тази част от скрития свят, чиито действия се проявяват във видимия физически свят. Но пред сетивното наблюдение трябва да възникне въпросът, дали след като навлиза чрез раждането в земния си живот, човек не донася със себе си и нещо от това, което свръхсетивното познание описва като процеси между смъртта и новото раждане.
Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили.
По същия начин, ако някой наблюдава човека в живота и открие нещо, което е невъзможно да води своето начало от този живот, би било разумно да допусне, че то води началото си от това, което описва Тайната Наука, стига нейните описания да хвърлят известна светлина върху иначе неразбираемите факти и събития от живота. В този случай сетивно-ориентираното наблюдение също би могло да вникне в невидимите причини, лежащи в основата на видимите действия. С всяко ново наблюдение, непредубеденото и обективното разглеждане на живота се убеждава във верността на свръхсетивното познание. Необходимо е само човек да намери правилната гледна точка и от нея да отправи поглед към процесите, лежащи в основата на физическия свят. Къде например са скрити процесите, описани като периоди на пречистване?
към текста >>
7.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на
охлюв
ите и т.н.
Можем именно да говорим за едно обръщане на посоката на потребността за обяснение. Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/. Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр.
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н.
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
към текста >>
8.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Тялото се явява от една страна като едно отделяне, като едно излъчване от душевно-духовната същност, нещо подобно, както бихме могли да направим сравнение с черупката на един
охлюв
, която, обвивайки
охлюв
а, е отделена от самия него като едно негово копие.
Духовната наука, която разбираме тук, показва едно изживяване, което душата може да има независимо от тялото. И това изживяване се разкрива като нещо индивидуално. То се явява като един по-висш човек, който се отнася към физическия човек както към своя инструмент. Това, което чрез духовното виждане на душата се чувства свободно от физическото тяло, е една единна духовно-душевна човешка същност, която принадлежи на един духовен свят, както тялото принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява тази нейна духовна същност, тя познава също, че тази същност се намира в определено отношение с тялото.
Тялото се явява от една страна като едно отделяне, като едно излъчване от душевно-духовната същност, нещо подобно, както бихме могли да направим сравнение с черупката на един охлюв, която, обвивайки охлюва, е отделена от самия него като едно негово копие.
От друга страна духовно-душевното се явява в тялото както сборът от сили на растението, които, след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие с листата и цветовете, се сгъстява в семето, в зародиша, за да образуват заложбата на едно ново растение. Ние не можем да изживеем духовно-душевния човек, без същевременно да знаем чрез това изживяване, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек, в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които не могат да се проявяват в това настоящо физическо тяло. Това настоящо физическо тяло е дало на душата възможност да има изживявания във връзка с външния свят, които правят от духовно-душевния човек нещо различно от това, което той е бил, когато е започнал да живее в това физическо тяло; въпреки това, настоящето физическо тяло е вече определено оформено и духовно-душевният човек не може вече да го преобрази съобразно изживяванията, които е имал в него. Така в човека се намира една духовно-душевна същност, която съдържа заложбата за един нов човек. Такива мисли могат да бъдат само бегло засегнати тук.
към текста >>
9.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една
охлюв
а черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така.
Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице. Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него. Да разгледаме като пример за това рака пустинник.
Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така.
Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното. Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма".
към текста >>
Това търсене на една
охлюв
а черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е.
Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице. Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него. Да разгледаме като пример за това рака пустинник. Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така.
Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е.
то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното. Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма". Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот.
към текста >>
10.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с
охлюв
а, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо. То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата реалност. Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата "образ"). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание.
Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи. Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един йероглиф. Това е знака на Рака в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън навътре и отвътре навън. Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да "одушевява" тялото отвътре.
към текста >>
11.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с
охлюв
а, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Едно качество на това образно съзнание е, че то е творческо. То създава форми и цветове, които не съществуват във физическата реалност. Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила. (Това е указано в етимологията на думата “образ”). По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание.
Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея.
Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи. Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един йероглиф. Това е знака на Рака в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън навътре и отвътре навън. Средата на третата (Лемурийска) епоха бе времето, когато душата премина в своето създадено от самата нея обиталище и започна да “одушевява” тялото отвътре.
към текста >>
12.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Подобно на
охлюв
а, строящ своя дом, те са отвън, като някакъв инструмент, създават телесните органи.
Ако сега вие си представите, че човекът е умрял че от него е излязло етерното тяло, съединено с астралното тяло и с "Аза", но връзката при това не съвсем е прекъсната и всичко, което излязло от тук се намира в обкръжаващата космическа маса, изпраща свои лъчи надолу и работи над физическото тяло,тогава вие ще получите това състояние, в което човечеството пребивавало на Сатурн. На Сатурн долу съществувало само това, което се съдържа в нашите чисто физически тела. Сатурн бил обкръжен от етерно-астрална атмосфера, в която се намирали човешките "Азове". На Сатурн всъщност вече имало хора, но те се намирали в много, много тъмно състояние на съзнанието. Тези души имали задача да поддържат в дейно състояние това, което принадлежало към тях там долу.
Подобно на охлюва, строящ своя дом, те са отвън, като някакъв инструмент, създават телесните органи.
Ние ще опишем, как изглеждало това, над което отгоре работели душите. Ние трябва не много да опишем този физичен Сатурн, изобщо този Сатурн. Аз вече казах, че от физическото тяло там били образувани само зародиша на органите на сетивата. Онова, което живеело в човека в качеството на такъв зародиш, душите обработвали отвън на повърхността на Сатурн. Те действително се намирали в космическото пространство обкръжаващо Сатурн, а долу се намирала тяхната работилница.
към текста >>
13.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите,
охлюв
ите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните.
Извънредно важно е да се има предвид това. Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание. Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване. Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части.
По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните.
При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено. В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите кости и хрущяли. При най-висшите животни този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена. С астралното тяло на хората се случва нещо особено, там става ново втъкаване. Астралното тяло отчасти се преобразува от Аза и това предизвиква изместването на тенденцията към втвърдяване, която съществуваше преди.
към текста >>
14.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И едвам когато се намираше в
охлюв
ата къща на своето тяло, той чувствуваше, че има нещо собствено.
Но като такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание. Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа. Всеки път през нощта около него настъпваше яснота; но той се чувствуваше несамостоятелен. Както нашите пръсти се отнасят към нашия Аз, така се чувствуваха хората, че принадлежат на груповите души, които погледът на ясновидеца вижда така, както те са описани в Откровението на Йоана под формата на 4-те глави на лъв, телец, орел и човек. Човекът се чувствуваше пренесен в някоя такава групова душа.
И едвам когато се намираше в охлювата къща на своето тяло, той чувствуваше, че има нещо собствено.
Защото, за да стане човекът едно самостоятелно същество, това се дължи на факта, че той можеше да се затвори в своето тяло. Обаче той трябваше да заплати това затваряне във физическото тяло чрез постепенно затъмнение на духовния свят, чрез пълното оттегляне от този свят. В замяна на това около него във физическия свят стават все по-ясно и по-ясно, когато той се връщаше във физическото тяло. С това в него все повече се появява чувството, че той е един Аз, че носи в себе си едно съзнание. Той се научава да казва на себе си "Аз".
към текста >>
Ако охарактеризираме, какво е станало тогава, нека си представим човека, как той един вид се измъква от своята
охлюв
на къща и влиза в духовния свят.
Защото, за да стане човекът едно самостоятелно същество, това се дължи на факта, че той можеше да се затвори в своето тяло. Обаче той трябваше да заплати това затваряне във физическото тяло чрез постепенно затъмнение на духовния свят, чрез пълното оттегляне от този свят. В замяна на това около него във физическия свят стават все по-ясно и по-ясно, когато той се връщаше във физическото тяло. С това в него все повече се появява чувството, че той е един Аз, че носи в себе си едно съзнание. Той се научава да казва на себе си "Аз".
Ако охарактеризираме, какво е станало тогава, нека си представим човека, как той един вид се измъква от своята охлювна къща и влиза в духовния свят.
Там той се намира между духовно-божествени Същества. Тогава той чува своето име да звучи отвън, чува отвън това, което той е. За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име. Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън. Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа.
към текста >>
Когато се измъкваше така от
охлюв
ата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа.
Ако охарактеризираме, какво е станало тогава, нека си представим човека, как той един вид се измъква от своята охлювна къща и влиза в духовния свят. Там той се намира между духовно-божествени Същества. Тогава той чува своето име да звучи отвън, чува отвън това, което той е. За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име. Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън.
Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа.
Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си. Този Бог, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза. Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз! С това бяха свързани външни събития. Когато първите атланти се потопяваха в своето физическо тяло по начина, който описахме, те поглеждаха също и навън в небесното пространство и както вече казахме те не виждаха там една действителна дъга; но там, където по-късно се появи слънцето, те виждаха като един вид оцветен кръг.
към текста >>
По-рано, когато излизаше из
охлюв
ата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото.
Пред него се затвори това, което по-рано беше отворено за него, а именно духовния свят. Наистина хората от далечното минало са виждали това, което по-късно разказват митове, те са виждали Водан, Меркурий, Юпитер, Зевса, виждали са през нощта всички образи, били са между тях. Но тази врата към духовните светове се затвори. В замяна на това човекът завладя света около него. Духовете се оттеглиха от него; оттегли без това, което той по-рано можеше да вижда.
По-рано, когато излизаше из охлювата черупка на своето физическо тяло, той виждаше Божественото.
Сега той трябваше да види това Божествено намирайки се вътре в своето физическо тяло, когато това Божествено трябваше да се яви пред него. А това не значи нищо друго, че ние трябва да приемем Божественото във видима форма, във видима телесна форма, защото човешкото съзнание се е развило с оглед да може да вижда външния физически свят. Ето защо Божественото трябваше да приеме телесна форма, телесен физически образ. Затова в даден момент на развитието във времето Божественото трябваше да се яви в тяло от плът. То трябваше да се яви така, защото човекът беше стигнал до тази степен на възприемането.
към текста >>
15.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Представете си, как всичко ще стане така да се каже образно; земята ще стане все по-фина и по-фина в нейната материя, а най-грубите части ще се виждат сред фината материя като черупки, както например влечугите или
охлюв
ите изхвърлят своите обвивки.
Колкото душата става по-топла чрез Любовта, толкова по-силно ще може тя да действува върху материята; тя ще одухотвори, ще астрализира цялата Земя, ще я превърне в едно астрално кълбо. Но също както Любовта разтваря материята, както топлата вода разтваря солта, така и противоположното на Любов та ще изтласка в течение на 7 степени това, което не е станало способно да изпълни мисията на Земята. Противоположното на божествената Любов се нарича Божи гняв, този е техническия израз за тази сила. Както тази Любов е била всадена в човечеството в течение на Четвъртата културна епоха, както тя става все по-топла и по-топла в течение на последните културни епохи на нашата голяма Пета епоха, през Шестата и Седмата, така расте от друга страна онова, което втвърдява около себе си материята: Божият гняв. И това действие на божия Гняв, това изтласкване на материята ни е показано в Откровението на Йоана чрез изливането на 7-те чаши на божия Гняв.
Представете си, как всичко ще стане така да се каже образно; земята ще стане все по-фина и по-фина в нейната материя, а най-грубите части ще се виждат сред фината материя като черупки, както например влечугите или охлювите изхвърлят своите обвивки.
Така твърдите части ще бъдат все повече и повече окачени към префинената материя. През последната епоха, епохата на тръбните звуци, вие бихте виждали вече с ясновидските очи, как хората са съставени от тънки тела, от одухотворени тела и как онези, които са втвърдили в себе си материалния принцип, са запазили в себе си това, което днес съставлява най-важните съставни части на материята. Вие бихте видели, как това отпада като обвивка на плод в материалното кълбо, което ще бъде като един остатък след тази епоха, обозначена със 7-те звуци на тръбите. Това ни дава Откровението на Йоана като пророчество. И много е важно да почувствуваме това пророчество вътре в душите си, така че то да действува възпламеняващо върху нашата воля.
към текста >>
16.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Съществуват някои минерали, които произхождат направо от животинския живот: например черупките от
охлюв
ите, на мидите и т. н.
Именно образуването на минералното царство предизвика явленията на втвърдяване и изсъхване, които застрашаваха да вкаменят Земята. Защото в действителност минералното царство не е нищо друго освен това, което по-висшите царства бяха изхвърлили. За да можете да си представите, по какъв начин минералното царство се е образувало така бавно чрез отделяне от другите царства, помислете за това, което днешната наука описва: каменните въглища са едно минерално вещество, което днес копаем от Земята; но какво е било то по-рано? Тези блокове от каменни въглища са били дървета, растения, които са загинали, натрупали са се и са се минерализирали. Така всичко, което образува твърдата земя, е резултат от такива отпадъчни процеси, получени от по-висши царства.
Съществуват някои минерали, които произхождат направо от животинския живот: например черупките от охлювите, на мидите и т. н.
Така на Земята са се появили минералите. Те са се образували, защото на Земята са продължили да действуват Съществата, които работеха още на стария Сатурн, Духовете на Личността. Но ако развитието би продължило по този начин, цялата Земя постепенно би изсъхнала и се вкаменила. Сега ние стигаме до една важна точка на развитието на нашата Земя. Нека си представим образа на Слънцето, което се е отделило от Земята, вземайки със себе си най-тънките същества и вещества*./* Рудолф Щайнер: Духовна наука/.
към текста >>
17.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на
охлюв
, а в следващите епохи скоростта не се променя значително.
Ето кое е същественото. Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението. Когато пониква първото листенце, това е един забележителен скок. Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на плода. Непрекъснато се извършват скокове, и който не се съобразява с този факт, просто не е в състояние да разбере природата.
Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително.
Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове. Такъв забележителен скок настъпи и по времето, когато Христос Исус се яви на Земята. Тогава настъпи един такъв скок, че за относително кратко време настъпиха големи промени в старото ясновидство и в господството на духовните сили над материята, така че от тях останаха само незначителни следи. Ето защо, преди този прелом, трябваше още веднъж да се концентрира в една точка всичко, което съществуваше като един вид наследство от древността. Едва тогава човечеството можеше да приеме и развие в себе си един нов импулс.
към текста >>
18.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Така ние имаме образ на една елементарна обвивка, една обвивка, една черупка, която можем да си представим нещо като черупката на
охлюв
, когато искаме да си съставим една твърде груба сетивна представа.
Тази тъчаща духовност, тези духовни Същества бяха минали през трите предидущи степени Сатурнова, Слънчева и Лунна степен и се бяха издигнали до този момент, който току що охарактеризирах, бяха стигнали определена степен на развитие в тяхното съществуване. Нека поставил пред нашата душа този образ от тъчащи в себе си топлинен, въздухообразен или газообразен и огнен елементи като едно мощно небесно кълбо, което се разделя в един слънчев и един земен елемент; но нека си представим, че всичко това, което имаме в тази елементарна-веществена форма на представата, е само средство за нещо духовно. Да си представим, че от материалната мантия, която е изтъкана от течен, въздухообразен и огнен елемент, ни гледат лицата на духовни същества, които тъкат там вътре, които изявяват в този елемент представен за нас, за вашата душа, чрез материални представи. Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество. Нека си представим този образ!
Така ние имаме образ на една елементарна обвивка, една обвивка, една черупка, която можем да си представим нещо като черупката на охлюв, когато искаме да си съставим една твърде груба сетивна представа.
Обаче това е една черупка, която не е съставена от твърда материя, както черупката на охлюв, а е изтъкана от най-тънките водни, въздухообразни или газообразни и огнени елементи. А вътре да си представим нещо духовно, което ни гледа като лица, които се изявяват именно чрез тази черупка и самите те са една сила на откровението, една сила, която от скритата свръхсетивна област един вид пробожда черупката и се изявява навън, ако мога да се изразя така. Призовете този образ, който се опитах да обрисувам, пред душите си, това живо тъкане на нещо духовно в нещо материално и призовете пред душата си вътрешната душевна сила, която произвежда тъкането, организирането в материята и за момент се абстрахирайте от всичко останало: Тогава ще имате пред себе си това, което живееше в душата на един древноеврейски мъдрец, когато звуците Берешит проникваха тази душа. Бет, първата буква на тази дума, извикваше тъкането на материята, материалното тъкане на черупката, на мантията; вторият съставен звук Реш, извикваше лицевото естество на духовните Същества, които тъчаха в тази мантия, и Шит, третият звук, третата буква извикваше пробождащата сила, която се възмогна отвътре, за да се изяви. Приблизително по този начин ние се домогваме до принципа, който стои на основата на едно такова описание.
към текста >>
Обаче това е една черупка, която не е съставена от твърда материя, както черупката на
охлюв
, а е изтъкана от най-тънките водни, въздухообразни или газообразни и огнени елементи.
Нека поставил пред нашата душа този образ от тъчащи в себе си топлинен, въздухообразен или газообразен и огнен елементи като едно мощно небесно кълбо, което се разделя в един слънчев и един земен елемент; но нека си представим, че всичко това, което имаме в тази елементарна-веществена форма на представата, е само средство за нещо духовно. Да си представим, че от материалната мантия, която е изтъкана от течен, въздухообразен и огнен елемент, ни гледат лицата на духовни същества, които тъкат там вътре, които изявяват в този елемент представен за нас, за вашата душа, чрез материални представи. Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество. Нека си представим този образ! Така ние имаме образ на една елементарна обвивка, една обвивка, една черупка, която можем да си представим нещо като черупката на охлюв, когато искаме да си съставим една твърде груба сетивна представа.
Обаче това е една черупка, която не е съставена от твърда материя, както черупката на охлюв, а е изтъкана от най-тънките водни, въздухообразни или газообразни и огнени елементи.
А вътре да си представим нещо духовно, което ни гледа като лица, които се изявяват именно чрез тази черупка и самите те са една сила на откровението, една сила, която от скритата свръхсетивна област един вид пробожда черупката и се изявява навън, ако мога да се изразя така. Призовете този образ, който се опитах да обрисувам, пред душите си, това живо тъкане на нещо духовно в нещо материално и призовете пред душата си вътрешната душевна сила, която произвежда тъкането, организирането в материята и за момент се абстрахирайте от всичко останало: Тогава ще имате пред себе си това, което живееше в душата на един древноеврейски мъдрец, когато звуците Берешит проникваха тази душа. Бет, първата буква на тази дума, извикваше тъкането на материята, материалното тъкане на черупката, на мантията; вторият съставен звук Реш, извикваше лицевото естество на духовните Същества, които тъчаха в тази мантия, и Шит, третият звук, третата буква извикваше пробождащата сила, която се възмогна отвътре, за да се изяви. Приблизително по този начин ние се домогваме до принципа, който стои на основата на едно такова описание. И когато се помогнем до този принцип, тогава ние същевременно можем да почувствуваме нещо от духа на този език, който, както казахме, проявяваше една творческа сила в душата, за която модерният човек с неговите отвлечени езици няма вече никаква представа.
към текста >>
19.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази
охлюв
на черупка, той прави преценките се за не щата и хората.
Но това е само едната страна: човекът да стане възприемчив за Макрокосмоса, за онзи свят, в който той пребивава всяка нощ, макар че спящото му съзнание не регистрира този факт. Пребиваването в макрокосмическия свят е заслепяващо и объркващо, понеже в сетивния свят човекът свиква с коренно различни отношения, отколкото онези, с които се сблъсква в свръхсетивния свят. В сетивния свят човекът е така устроен, че разглежда всички неща, ако мога така да се изразя, от една единствена гледна точка. И ако трябва да се произнесе за нещо, което не съвпада точно с мнението, основаващо се на собствената му гледна точка, тогава той го провъзгласява за погрешно. Но опрем ли се на възгледа, че всички неща трябва да са подредени по удобен за нас начин несъмнено такъв възглед е полезен за живота на физическия план ние никога не бихме се справили с Макрокосмоса.
Защото в условията на сетивния свят, човекът се концентрира върху една точка и изхождайки от тази точка, от тази охлювна черупка, той прави преценките се за не щата и хората.
И тогава всичко, което съвпада с предварително изграденото мнение, е истинно; което не съвпада е погрешно. Когато обаче се докосне до посвещението, той трябва да навлезе в макрокосмическия свят. Нека да предположим, че човекът навлиза в една определена посока; в този случай той би изживял само процесите, които среща тук, а всичко останало би отпаднало от неговото полезрение. Обаче, навлизайки в Макрокосмоса, човекът просто не може да се ограничи само в една от посоките; той трябва да се разлее по всички възможни посоки. Навлизането в Макрокосмоса е едно огромно себеразширение.
към текста >>
20.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на
охлюв
, превозни средства.
Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга.
Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
Накратко казано, чрез външната култура биха били разпространени само безутешност и пустота по лицето на Земята. Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен живот. Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин. Така ние напредваме по един съзнателен начин към бъдещите времена, поемайки от нашата епоха на вярата, през епохата на любовта и надеждата, приемайки в себе си духовно-научните истини, за да се приближим все повече и повече до най-висшите, до най-истинните, до най-прекрасните цели на човечеството.
към текста >>
21.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Можем да си създадем една представа за това, което възприемаме тук, ако помислил за един
охлюв
който, отделя своята собствена къща.
Необходимо е да си изясним тези понятия; защото изглежда само като една суха теория, когато само изброяваме, какви същества принадлежат към различните йерархии. Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния свят, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там. А сега, изхождайки отново от човека, искаме, също, както се опитахме вчера, да охарактеризираме съществата на третата йерархия, да опишем съществата на втората йерархия. Вчера казахме, че съществата на трета та йерархия се характеризират с това, че вместо човешкото възприятие имат Откровението на тяхното собствено същество и вместо човешкия вътрешен живот имат изпълването с духа. При съществата на втората йерархия констатираме, когато, се потопяваме в тях, че не само тяхното възприятие е едно откровение на тяхното същество, че те не само изявяват тяхното собствено същество, но че това откровение, тази изява на тяхното същество остава като нещо самостоятелно, което се отделя от самите тези същества.
Можем да си създадем една представа за това, което възприемаме тук, ако помислил за един охлюв който, отделя своята собствена къща.
Къщата така си представяме ние се състои от едно вещество, което се съдържа първо в тялото на охлюва. След това охлювът отделя своята къща; той не само е показал навън своето собствено същество за погледа, а е отделил нещо, което остава след това обективно, нещо, което остава. Така е със собственото същество, със себичността на съществата на втората йерархия. Те не само изявяват своето Себе, както съществата на третата йерархия, а отделят тази същност от себе си, така че тя остава да съществува като едно самостоятелно същество. Това ще ни стане по-ясно, ако си представим от една страна едно същество на третата йерархия, от друга страна едно същество на втората йерархия.
към текста >>
Къщата така си представяме ние се състои от едно вещество, което се съдържа първо в тялото на
охлюв
а.
Човек може да си състави една жива представа за това първо, което тъче и живее зад сетивния свят, само тогава, когато познава пътя, по който ясновидското съзнание прониква там. А сега, изхождайки отново от човека, искаме, също, както се опитахме вчера, да охарактеризираме съществата на третата йерархия, да опишем съществата на втората йерархия. Вчера казахме, че съществата на трета та йерархия се характеризират с това, че вместо човешкото възприятие имат Откровението на тяхното собствено същество и вместо човешкия вътрешен живот имат изпълването с духа. При съществата на втората йерархия констатираме, когато, се потопяваме в тях, че не само тяхното възприятие е едно откровение на тяхното същество, че те не само изявяват тяхното собствено същество, но че това откровение, тази изява на тяхното същество остава като нещо самостоятелно, което се отделя от самите тези същества. Можем да си създадем една представа за това, което възприемаме тук, ако помислил за един охлюв който, отделя своята собствена къща.
Къщата така си представяме ние се състои от едно вещество, което се съдържа първо в тялото на охлюва.
След това охлювът отделя своята къща; той не само е показал навън своето собствено същество за погледа, а е отделил нещо, което остава след това обективно, нещо, което остава. Така е със собственото същество, със себичността на съществата на втората йерархия. Те не само изявяват своето Себе, както съществата на третата йерархия, а отделят тази същност от себе си, така че тя остава да съществува като едно самостоятелно същество. Това ще ни стане по-ясно, ако си представим от една страна едно същество на третата йерархия, от друга страна едно същество на втората йерархия. Ние насочваме окултния поглед върху едно същество на третата йерархия.
към текста >>
След това
охлюв
ът отделя своята къща; той не само е показал навън своето собствено същество за погледа, а е отделил нещо, което остава след това обективно, нещо, което остава.
А сега, изхождайки отново от човека, искаме, също, както се опитахме вчера, да охарактеризираме съществата на третата йерархия, да опишем съществата на втората йерархия. Вчера казахме, че съществата на трета та йерархия се характеризират с това, че вместо човешкото възприятие имат Откровението на тяхното собствено същество и вместо човешкия вътрешен живот имат изпълването с духа. При съществата на втората йерархия констатираме, когато, се потопяваме в тях, че не само тяхното възприятие е едно откровение на тяхното същество, че те не само изявяват тяхното собствено същество, но че това откровение, тази изява на тяхното същество остава като нещо самостоятелно, което се отделя от самите тези същества. Можем да си създадем една представа за това, което възприемаме тук, ако помислил за един охлюв който, отделя своята собствена къща. Къщата така си представяме ние се състои от едно вещество, което се съдържа първо в тялото на охлюва.
След това охлювът отделя своята къща; той не само е показал навън своето собствено същество за погледа, а е отделил нещо, което остава след това обективно, нещо, което остава.
Така е със собственото същество, със себичността на съществата на втората йерархия. Те не само изявяват своето Себе, както съществата на третата йерархия, а отделят тази същност от себе си, така че тя остава да съществува като едно самостоятелно същество. Това ще ни стане по-ясно, ако си представим от една страна едно същество на третата йерархия, от друга страна едно същество на втората йерархия. Ние насочваме окултния поглед върху едно същество на третата йерархия. Това същество става познаваемо за нас чрез факта, че изявява навън своята себичност, своята вътрешност и в тази изява има своето възприятие; обаче когато променя своята вътрешна представа, своето вътрешно изживяване, тогава се явява също друго откровение, друга изява.
към текста >>
22.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на
охлюв
, която е била напусната от живия
охлюв
.
Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела.
За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв.
Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития. Докато на Земята ние сме едновременно с нещата, които се явяват пред нашите очи, това, което виждаме в звездното небе, понеже не представлява едно състояние, което отговаря на живото настояще, то е една истинска майя, една истинска илюзия, то представлява нещо, което е имало своето пълно значение в миналото и е останало като остатък. Светът на физическите небесни тела представлява остатъците на минали дела на съответните Същества на йерархиите, които достигат в настоящето още само чрез тяхното последействие. Искаме да разгледаме нещата още по-точно като се опитаме да разгледаме един конкретен пример. Когато наблюдаваме нашата земна луна, тогава ясновидското съзнание, което се е абстрахирало от всичко друго и наблюдава само Луната, има особеното впечатление, че външната физическа Луна изчезва и на нейно място се явява това, което прави едно впечатление, каквото имаме по отношение на един възпоменателен образ.
към текста >>
23.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен
охлюв
.
Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята. Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето. И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето. Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето.
Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв.
Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи. Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек.
към текста >>
Този ушен
охлюв
е изпълнен с течност.
Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето. И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето. Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето. Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв.
Този ушен охлюв е изпълнен с течност.
Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи. Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек. Главата е положена в собствения ни мозък.
към текста >>
Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина
охлюв
.
Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето. Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването.
Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв.
Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи. Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек. Главата е положена в собствения ни мозък. Ние изобщо носим в нас няколко повече или по-малко метаморфозирали човеци. Там лежи един от тях.
към текста >>
Охлюв
ът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек.
Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи.
Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек.
Главата е положена в собствения ни мозък. Ние изобщо носим в нас няколко повече или по-малко метаморфозирали човеци. Там лежи един от тях. Да, какво всъщност е налице там? Който не изучава развитието на човека само чрез грубата сетивна наука, а знае, че човешкият зародиш, формиран в тялото на майката, е съответствие на предшествалото в предземния живот, той също знае, че през първите стадии на ембрионалното развитие е най-изявена главно главата.
към текста >>
24.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Крайниците им ту се удължавали, ту се прибирали; накратко, всичко при тях било като при
охлюв
а, който може да протяга и прибира пипалцата си.
Обаче това не са били произволни облаци, а е било нещо живо в определени форми. Това, собствено, са били животни, състоящи се от този коагулирал белтък, развил се до гъстотата на желе, до гъстотата на нашата сегашна хрущялна маса. Такива желеобразни животни са се намирали в тази течна белтъчна атмосфера. Те са имали форма, която в умален вид я има при нашите рептилии, нашите гущери и т. н., но те не са имали подобна плътност, пребивавали са в тази желеподобна маса и са били вътрешно подвижни.
Крайниците им ту се удължавали, ту се прибирали; накратко, всичко при тях било като при охлюва, който може да протяга и прибира пипалцата си.
По времето, когато всичко това се е образувало навън, от Вселената - освен силикатите - в Земята е било отделено това, което днес виждате като варовици. Когато отиваме не в древните планини, а просто в Юра (Юрските геологически пластове), намираме този варовик. Този варовик е бил внесен от Космоса в Земята по-късно, но по същия начин, както и силикатите; така че като второ, на Земята имаме варовика. А тези варовици постоянно са прониквали навътре и в основни линии това определя, че Земята в нейното ядро става все по-плътна и по-плътна. След това в определени места към варовиците се присъединяват силикатите.
към текста >>
25.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Израждането на белия дроб трябва да бъде търсено в процеси, подобни на процесите на формиране черупката на стридата, или подобни на други процеси, разбира се, естествено и на формиране черупката на
охлюв
а и т.н.
до това, което формира белия дроб вътрешно независимо от това, че функционално белият дроб лежи в основата на дишането и ако изследваме този процес, протичащ тук, тогава ще видим, че това е противоположния полюс на процеса, разиграващ се в стридата с образуване на черупката и. Чрез своя белодробно образуващ процес човешкото устройство е внесло в себе си онова, което тук във външната Вселена е разположено над химическата зона (вж. рис.21). Необходимо е само да разгледате болестната картина, действителната болестна картина, възникваща у човека под определени влияния от страна на калциевия карбонат, и Вие отново ще откриете че това е силно свързано с всички онези процеси, представляващи собствените жизнени процеси на белодробното устройство. Само че е трудно, тези процеси да бъдат отделени от онези, които са поставени изцяло под въздействието на дихателния процес. Но именно при белия дроб, тъй като той служи на човешкото устройство в две направления, е необходимо да имаме предвид, че от една страна той има функционални задачи по посока навън, а от друга страна има такива функционални задачи и по посока навътре.
Израждането на белия дроб трябва да бъде търсено в процеси, подобни на процесите на формиране черупката на стридата, или подобни на други процеси, разбира се, естествено и на формиране черупката на охлюва и т.н.
Ето така, днес приближавайки се някакси от другата страна към това, към което се приближихме и вчера, до стигаме до там, в лицето на бъбречната, на чернодробната, на белодробната дейност да виждаме нещо, което във вътрешността на човека протича като съответствие на външната въздушна дейност, съответно на дейността на водата, съответно на дейността на твърдата почва. Само че при вътрешното приближаване успяхме по-пълно да затворим кръга, отколкото ще можем да сторим това днес, но затварянето ще се осъществи през следващите дни. На дейността във въздуха съответствува всичко онова, което в широк смисъл се включва към бъбречната система, и което е преди всичко свързано с всички функции на урината. Сродното на системата, което имаме предвид, разглеждайки нейните най-дълбоко разположени части – бъбреците, то е, което при определени условия може да предизвика чувство на задух, нужда от дишане, което в силна степен, под формата на определени странични действия, можете да наблюдавате и при приемането на carbo vegetabilis. Така, че можем да кажем: всъщност по-дълбоките причини на нарушенията в дихателната система, за задуха, трябва да бъдат търсени в бъбречната система.
към текста >>
26.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Чувал съм от други, че
охлюв
и и плужеци, които също влизат в кошерите, биват покривани с кора.
Тази мишка е пропълзяла в кошера и е умряла там, а само си представете, колко ужасна е била за пчелите миризмата на разлагащата се мишка! Но тук, в такава извънредна ситуация, целият кошер притежава инстинкт, благодарение на който тази умряла мишка се опакова в обвивка. Ако тази обвивка се разчупи, ще мирише ужасно; но тази воня остава затворена в обвивката. Вие виждате, че кошерът притежава не само инстинкт да строи килийки, да отглежда разплод, но в него живее инстинкт за всичко, което е необходимо да се направи в необичайна ситуация, например когато умре мишка вътре. И тъй като пчелите не са в състояние да изхвърлят мъртвата мишка навън, тяхната взаимопомощ се е проявила в това, че те са направили обвивка около тази мишка.
Чувал съм от други, че охлюви и плужеци, които също влизат в кошерите, биват покривани с кора.
В кошера живее не само обикновеният инстинкт, там живее истински целителен инстинкт. Той е във висша степен ефективен. А ако вътре в кошера се намира гнездо на стършели, пчелите в този случай не строят такава твърда обвивка, но те постоянно ограждат това гнездо с екскременти от тяхната отрова, от което стършелите губят енергията и силата си и въобще загиват. Както мишката, мъртвата мишка, намирайки се в обвивката, вече не разпространява около себе си миризма, така и на стършелите им се налага постоянно да живеят - даже ако не са обкръжени от здрава обвивка, - да живеят в мъгла, с която ги обкръжават пчелите; от това стършелите не могат нищо да правят. Те окончателно губят сила и енергия и не могат да се защитят, ако някой се приближи.
към текста >>
27.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Благодарение на това се заключава, че е имало времена, когато е нямало животни като днешните, а животните са били доста по-прости и са изглеждали както нашите нисши животни,
охлюв
и, миди и т. н.
Всичко останало е дело на таланта. Тук можем да кажем: на всяка животинска форма съответства специфична форма на зъбите - човек има друга форма на зъбите - и формата на зъбите винаги се образува в съответствие с целия облик, с цялото същество. Сега трябва да имаме такъв талант, който би позволил на основата на намерените зъби да си съставим представа за това, какво би могло да бъде това животно. Следователно всичко това съвсем не е така лесно. Но виждате ли, изучавайки тези пластове, се правят изводи и за това, как всички тези неща са се развивали.
Благодарение на това се заключава, че е имало времена, когато е нямало животни като днешните, а животните са били доста по-прости и са изглеждали както нашите нисши животни, охлюви, миди и т. н.
Но винаги трябва да знаете какво остава от такива животни. Представете си, че би могло да стане следното. Да допуснем, че е имало някога малко момче, което не е обичало да яде раци; то скрило един рак на обеда с родителите си и след това си играло с него, като за това никой не разбрал. После закопало рака в градината. И така, ракът се оказал закопан в градината.
към текста >>
28.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Когато днес в Равена искат да стигнат до морето, им се налага да пътуват повече от час; но в почвата, простираща се от Равена до морето, се срещат морски раковини и морски
охлюв
и.
Следователно там, където днес между Европа и Америка е разположен гигантски океан, огромно море, е било някога суша. Но почвата е пропаднала надолу. Навсякъде, където повърхността на Земята се е спускала, веднага е нахлувала вода. Следователно трябва да приемем факта, че тук почвата се е спускала. Забележително е, че например тук, в Италия, се намира град Равена.
Когато днес в Равена искат да стигнат до морето, им се налага да пътуват повече от час; но в почвата, простираща се от Равена до морето, се срещат морски раковини и морски охлюви.
Това доказва, че тук някога е било море. И Равена, която днес се намира на час разстояние от морето, някога е била разположена на морския бряг, морето е граничило с нея. Тук почвата се е издигала, тя се е издигала все по-високо, а водата е отстъпвала. Ако почвата се е издигала особено силно, тя е изсъхвала и след това там е ставало студено, както става в планините. Такава местност, където е станало студено - ако продължа своята рисунка, тук би бил Сибир, - е разположена в Сибир.
към текста >>
НАГОРЕ