Търсене в текстове за 'Охлюв'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 11 резултата от 8 текста с която и да е от думите за : 'Охлюв'.

1. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили.
живота между раждането и смъртта. Сетивното наблюдение може да се произнесе само върху тази част от скрития свят, чиито действия се проявяват във видимия физически свят. Но пред сетивното наблюдение трябва да възникне въпросът, дали след като навлиза чрез раждането в земния си живот, човек не донася със себе си и нещо от това, което свръхсетивното познание описва като процеси между смъртта и новото раждане. Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили. По същия начин, ако някой наблюдава човека в живота и открие нещо, което е невъзможно да води своето начало от този живот, би било разумно да допусне, че то води началото си от това, което описва Тайната Наука, стига нейните описания да хвърлят известна светлина върху иначе неразбираемите факти и събития от живота. В този случай сетивно-ориентираното наблюдение също би могло да вникне в невидимите причини, лежащи в основата на видимите действия. С всяко ново наблюдение, непредубеденото и обективното разглеждане на живота се убеждава във верността на свръхсетивното познание. Необходимо е само човек да намери правилната гледна точка и от нея да отправи поглед към процесите, лежащи в основата на физическия свят. Къде например са скрити процесите, описани като периоди на пречистване?
към текста >>

2. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Тялото се явява от една страна като едно отделяне, като едно излъчване от душевно-духовната същност, нещо подобно, както бихме могли да направим сравнение с черупката на един охлюв, която, обвивайки охлюва, е отделена от самия него като едно негово копие.
Духовната наука, която разбираме тук, показва едно изживяване, което душата може да има независимо от тялото. И това изживяване се разкрива като нещо индивидуално. То се явява като един по-висш човек, който се отнася към физическия човек както към своя инструмент. Това, което чрез духовното виждане на душата се чувства свободно от физическото тяло, е една единна духовно-душевна човешка същност, която принадлежи на един духовен свят, както тялото принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява тази нейна духовна същност, тя познава също, че тази същност се намира в определено отношение с тялото. Тялото се явява от една страна като едно отделяне, като едно излъчване от душевно-духовната същност, нещо подобно, както бихме могли да направим сравнение с черупката на един охлюв, която, обвивайки охлюва, е отделена от самия него като едно негово копие. От друга страна духовно-душевното се явява в тялото както сборът от сили на растението, които, след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие с листата и цветовете, се сгъстява в семето, в зародиша, за да образуват заложбата на едно ново растение. Ние не можем да изживеем духовно-душевния човек, без същевременно да знаем чрез това изживяване, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек, в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които не могат да се проявяват в това настоящо физическо тяло. Това настоящо физическо тяло е дало на душата възможност да има изживявания във връзка с външния свят, които правят от духовно-душевния човек нещо различно от това, което той е бил, когато е започнал да живее в това физическо тяло; въпреки това, настоящето физическо тяло е вече определено оформено и духовно-душевният човек не може вече да го преобрази съобразно изживяванията, които е имал в него. Така в човека се намира една духовно-душевна същност, която съдържа заложбата за един нов човек.
към текста >>

3. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително.
Ето кое е същественото. Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението. Когато пониква първото листенце, това е един забележителен скок. Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на плода. Непрекъснато се извършват скокове, и който не се съобразява с този факт, просто не е в състояние да разбере природата. Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително. Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
към текста >>

4. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Така ние имаме образ на една елементарна обвивка, една обвивка, една черупка, която можем да си представим нещо като черупката на охлюв, когато искаме да си съставим една твърде груба сетивна представа.
Така ние имаме образ на една елементарна обвивка, една обвивка, една черупка, която можем да си представим нещо като черупката на охлюв, когато искаме да си съставим една твърде груба сетивна представа. Обаче това е една черупка, която не е съставена от твърда материя, както черупката на охлюв, а е изтъкана от най-тънките водни, въздухообразни или газообразни и огнени елементи. А вътре да си представим нещо духовно, което ни гледа като лица, които се изявяват именно чрез тази черупка и самите те са една сила на откровението, една сила, която от скритата свръхсетивна област един вид пробожда черупката и се изявява навън, ако мога да се изразя така.
към текста >>

Обаче това е една черупка, която не е съставена от твърда материя, както черупката на охлюв, а е изтъкана от най-тънките водни, въздухообразни или газообразни и огнени елементи.
Така ние имаме образ на една елементарна обвивка, една обвивка, една черупка, която можем да си представим нещо като черупката на охлюв, когато искаме да си съставим една твърде груба сетивна представа. Обаче това е една черупка, която не е съставена от твърда материя, както черупката на охлюв, а е изтъкана от най-тънките водни, въздухообразни или газообразни и огнени елементи. А вътре да си представим нещо духовно, което ни гледа като лица, които се изявяват именно чрез тази черупка и самите те са една сила на откровението, една сила, която от скритата свръхсетивна област един вид пробожда черупката и се изявява навън, ако мога да се изразя така.
към текста >>

5. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това? Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга. Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
към текста >>

6. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Можем да си създадем една представа за това, което възприемаме тук, ако помислил за един охлюв който, отделя своята собствена къща.
А сега, изхождайки отново от човека, искаме, също, както се опитахме вчера, да охарактеризираме съществата на третата йерархия, да опишем съществата на втората йерархия. Вчера казахме, че съществата на трета та йерархия се характеризират с това, че вместо човешкото възприятие имат Откровението на тяхното собствено същество и вместо човешкия вътрешен живот имат изпълването с духа. При съществата на втората йерархия констатираме, когато, се потопяваме в тях, че не само тяхното възприятие е едно откровение на тяхното същество, че те не само изявяват тяхното собствено същество, но че това откровение, тази изява на тяхното същество остава като нещо самостоятелно, което се отделя от самите тези същества. Можем да си създадем една представа за това, което възприемаме тук, ако помислил за един охлюв който, отделя своята собствена къща. Къщата така си представяме ние се състои от едно вещество, което се съдържа първо в тялото на охлюва. След това охлювът отделя своята къща; той не само е показал навън своето собствено същество за погледа, а е отделил нещо, което остава след това обективно, нещо, което остава. Така е със собственото същество, със себичността на съществата на втората йерархия. Те не само изявяват своето Себе, както съществата на третата йерархия, а отделят тази същност от себе си, така че тя остава да съществува като едно самостоятелно същество. Това ще ни стане по-ясно, ако си представим от една страна едно същество на третата йерархия, от друга страна едно същество на втората йерархия.
към текста >>

7. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв.
Нали, този представен образ, който се намира във Вашата душа, се различава от представния образ на нещо, което стои пред Вашите очи. Вие виждате това нещо с цялата необходима интензивност; когато утре ще си спомните за тази роза, тогава ще имате възпоменателния образ на тази роза. Изяснете си сега, как във Вашата душа чистият възпоменателен образ се различава от това, което се ражда като образ на възприятието чрез непосредственото впечатление, тогава ще имате възможността да разберете, как ясновидското съзнание възприема небесните тела. То се пренася следователно ясновидски в света и когато се пренася например в Марс, в Луната, то не знае непосредствено, какво би се явило сега пред очите, ако би наблюдавало физически небесните тела; но чрез това пренасяне то има в себе си нещо, което не бихме могли да назовем по друг начин освен като един образ на спомена, като един образ на паметта. И така е с всичко, което стои пред нас за обикновеното нормално съзнание в Космоса като физически небесни тела. За ясновидското съзнание всичко това се представя така, че ние знаем непосредствено: Всичко това, което ни се явява тук, е всъщност нещо минало, то е нещо, което е имало пълен живот в миналото; и така както е в настоящето, то не ни се явява всъщност в неговата първична жива форма, а така сравнително както една черупка на охлюв, която е била напусната от живия охлюв. Цялата физическа система от небесни тела е едно свидетелство за чисто минали неща, за чисто минали събития. Докато на Земята ние сме едновременно с нещата, които се явяват пред нашите очи, това, което виждаме в звездното небе, понеже не представлява едно състояние, което отговаря на живото настояще, то е една истинска майя, една истинска илюзия, то представлява нещо, което е имало своето пълно значение в миналото и е останало като остатък. Светът на физическите небесни тела представлява остатъците на минали дела на съответните Същества на йерархиите, които достигат в настоящето още само чрез тяхното последействие.
към текста >>

8. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв.
Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята. Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето. И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето. Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето. Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи. Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек.
към текста >>

Този ушен охлюв е изпълнен с течност.
Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето. И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето. Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето. Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи. Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек. Главата е положена в собствения ни мозък.
към текста >>

Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв.
Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето. Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи. Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек. Главата е положена в собствения ни мозък. Ние изобщо носим в нас няколко повече или по-малко метаморфозирали човеци. Там лежи един от тях.
към текста >>

0.044779062271118