Търсене в текстове за 'Наблюдение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 6

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 ,

Намерени са резултати от 548 текста в 6 страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Наблюдение'.
На страница 6: 100 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът.
Ако искаме схематично да представим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година след година, изобразявайки го схематично, ще намерим следното. Тук (виж рис.) имаме в известен смисъл човешки череп със съдържащия се в него мозък. Той се преобразува и може да се проследи, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена. Това, което градейки и оформяйки действа върху човешката глава, което оказва върху нея по определен начин телесно-физическо въздействие отвън, го откриваме в някаква вътрешна връзка със силите, които последователно се проявяват във взаимодействието между Земята и Слънцето в течение на годината. В течение на денонощието намираме това, което чрез сетивата отива навътре, правейки себе си независимо от растежа, и душевно-духовно въздейства върху човека. До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът. Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл. Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот. Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето. Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека.
към текста >>

И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация.
Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука. Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>

В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент. Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот. В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот. Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове. Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз.
към текста >>

2. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

При образуването на тези представи трябва да различаваме два момента: първо, тези представи са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и след това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения.
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим. Но такъв начин на разглеждане не би ни позволил да осъществим замисъла именно на тези лекции. Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността. Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти. Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал представите за небесните явления. При образуването на тези представи трябва да различаваме два момента: първо, тези представи са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и след това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения. Понякога доста далеч отиващи теории са се свързвали с относително оскъдни наблюдения. Първо – това е когато се е изхождало от наблюдения и посредством тях се е стигало до определени представи. Второ, стигайки до определени представи, по-нататък от тях са се развивали хипотези. И в това формиране на хипотези, които след това се използват при изграждането на съвсем определен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват предразсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории. Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията.
към текста >>

Много е важно, че сме доведени до несъизмеримостта именно в областта на астрономическото наблюдение, което значи да се стигне до границите на математизирането по такъв начин, че действителността в един момент просто ни се изплъзва.
Всеки можеше да допълни реда както иска. Вярно, че при несъизмеримите числа това не става. Но все пак, щом се стигне до несъизмеримостта, работата стои така, че по-нататъшният процес може само да се набележи. Може само да се каже: по-нататък процесът ще се развива в това направление. Не е дадено нищо за формирането на представа: какво все пак става тук зад числата. Много е важно, че сме доведени до несъизмеримостта именно в областта на астрономическото наблюдение, което значи да се стигне до границите на математизирането по такъв начин, че действителността в един момент просто ни се изплъзва. Действителността ни се изплъзва – не можем да го кажем по друг начин. Това вече не е реалност. Какво означава това? Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата наука, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна наука, а в един момент ни се изплъзват. Сякаш там, където става дума за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото.
към текста >>

В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно.
Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията. Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми. В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно. Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането. И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се представя в ембриологията. Това е напълно обоснован идеал – да се рисуват фигури не само като натуралистични изображения на развиващия се ембрион, но да се конструират, изхождайки от вътрешната закономерност, която е подобна на закономерностите на геометричните фигури. И така, сега бихме могли да кажем: проследявайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето познание, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа. От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията.
към текста >>

Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми.
Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми. Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука. Бих искал сега да изходя оттук в методологическото разглеждане и утре да можем да се приближим по-близо до реалността. Искам да изходя от следното. Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици. След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика.
към текста >>

Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми. Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука. Бих искал сега да изходя оттук в методологическото разглеждане и утре да можем да се приближим по-близо до реалността. Искам да изходя от следното. Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици. След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика. И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема.
към текста >>

От нашето наблюдение изпада всичко, което не съответства на тази закономерност.
Можем да кажем, че в рамките на нашите формални опити a +b = b+a без съмнение е вярно, но вярно ли е това също и вътре в действителността? Възможно е да не се намерят никакви основания това да бъде вярно и в пределите на външната действителност. Един ден бихме били доста учудени от това, че не действаме по правилата, когато казваме, че при някакъв реален процес a +b = b+a . Но тук има също и друга страна. Ние вътрешно сме свързани с тази закономерност и затова се приближаваме към действителността с тази закономерност. От нашето наблюдение изпада всичко, което не съответства на тази закономерност. Това е другата страна. С други думи: ние установяваме постулати, които използваме за действителността, и ги смятаме за аксиоми на самата действителност. Но можем и да кажем: аз разглеждам определена област от действителността и проверявам, доколко приложим към нея е законът: a +b = b+a . Повече нищо не мога да кажа. Защото, когато пристъпвам с този закон към действителността, се открива всичко, което му съответства, и аз, без да се колебая, отхвърлям това, което не му съответства.
към текста >>

3. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
Против това се обявяват други, които нищо не искат да знаят за такава дедукция на индивидуално-зародишното от видовото развитие, и казват, че трябва да се придържаме към силите, съдържащи се непосредствено в ембрионалните явления. Изразявайки се с други думи, тези други говорят за своего рода механика на развитието. Собствено, може да се каже: от строго биогенетичната школа на Хекел[1] е излязъл Оскар Хертвиг[2], който след това напълно премина към признаване на механиката на развитието. Механичното трябва да се схваща по начин поне подобен на математиката, макар и да не е чиста математика, но тук то се представя пред нас също и исторически: как в началото се предполага нещо, а след това в действие се вкарва начин на разглеждане, подобен на механико-математическия; искам да се позова на тези неща, както са се развивали исторически. Тези неща имат, бих казал, повече теоретико-познавателен характер. От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични. Тези неща изискват днес да проведем до известна степен общо разглеждане. Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери. Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен. Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост.
към текста >>

4. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

От това, което се подготвя в животното, а не от голото наблюдение, макар и въоръжено с телескоп, трябва да се създадат предпоставки за познаване на взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
Тогава Слънцето също въздейства върху животното, но между тях се намира Земята. Тоест, първия път трябва да се говори за пряко въздействие на слънчевите лъчи върху животното, втория път – за косвеното въздействие на слънчевите лъчи върху животното, когато между тях се намира Земята, когато слънчевите лъчи първо трябва да преминат през Земята. Ако сега обяснявате формата на животното с прякото слънчево въздействие, ще получите главата; ако обяснявате животното със слънчевите лъчи, които първо преминават през Земята, получавате противоположния на главата полюс. Черепът трябва да се изучава като резултат от прякото слънчево въздействие; формата, морфологията на противоположния полюс трябва да се изучават като въздействие на слънчевите лъчи, на пътя на които се намира Земята, като въздействие на непреките слънчеви лъчи. И така, морфологията на животното ни насочва към взаимоотношенията между Земята и Слънцето. От това, което се подготвя в животното, а не от голото наблюдение, макар и въоръжено с телескоп, трябва да се създадат предпоставки за познаване на взаимоотношенията между Земята и Слънцето. Сега си представете линията на гръбнака на човека, обърната под прав ъгъл по отношение на животното, тоест, че става съществена модификация на това въздействие; че, собствено, от слънчевото въздействие в човека имаме нещо съвсем друго, отколкото в животното; и че е необходимо това, което действа в човека, да го представим като резултираща (рис. 4). А именно, ако тази линия (паралелната на повърхността на Земята на рис. 3), представляваща прякото или косвено слънчево въздействие, я представим символично (хоризонталата на рис. 4), то трябва да си кажем: тук действа също и вертикалата. И само образувайки резултиращата, ще получим това, което действа в човека.
към текста >>

Трябва да извлечем астрономическите разглеждания от нещата, които проследяваме, когато оставаме само в сферата на наблюдението, даже ако действаме с помощта на телескоп или пресмятания, или механика.
4), то трябва да си кажем: тук действа също и вертикалата. И само образувайки резултиращата, ще получим това, което действа в човека. С други думи, ако сме принудени да поставим в основата на образуването на животинската форма, било то въртенето на Слънцето около Земята, или движението на Земята около своята собствена ос, ще сме принудени да добавим друго движение на Земята или по-скоро на Слънцето, движение, свързано с образуването на човека и съединяващо се в резултат в единна равнодействаща с първото движение, стоящо в основата на образуването на животното. Това значи, че в проявяващото се в човека и в животното трябва да разгадаем основата за това, което представляват възможните взаимни движения на мировите тела. Трябва да извлечем астрономическите разглеждания от нещата, които проследяваме, когато оставаме само в сферата на наблюдението, даже ако действаме с помощта на телескоп или пресмятания, или механика. Трябва да включим астрономията в това, което се изразява в този чувствителен инструмент – в организма. Защото това, което действа в животното като формиращи сили и действат в човека формирайки го, явно сочи към движенията в небесното пространство. Сега оставаме в областта на някакъв вид качествена математика. Как трябва да преобразуваме нашите представи, ако преминем от животното към растението? От двете приведени сега направления, не можем да използваме нито едното.
към текста >>

5. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела.
Всички зададени ми по този начин въпроси, ще използвам в една от лекциите през следващата седмица и ще ви ги изложа, за да получим колкото може по-пълен образ на предмета. При такива условия ще успеем да запазим в себе си даже по-фините неща, които включих в течение на това изложение. Да си изясним още един път, как, собствено, ориентирахме цялото разглеждане, което трябва да ни доведе до разбирането на астрономията и нейните връзки със земните явления, как ориентирахме целия ход на това разглеждане. Стремяхме се да обърнем внимание върху това, че такива разглеждания обикновено са насочени да вземат предвид само резултатите от сетивните наблюдения, в това число с помощта на инструменти. Така, всъщност, беше ориентирано всичко това, което чак до наши дни се е привеждало за разбирането, за обяснението на небесните явления. В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела. Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето. След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории. Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1). Планета се движи в това направление, отново се връща и се движи така. Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема преди всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се представят в по-друг вид, отколкото са дадени от непосредственото наблюдение.
към текста >>

Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема преди всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се представят в по-друг вид, отколкото са дадени от непосредственото наблюдение.
В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела. Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето. След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории. Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1). Планета се движи в това направление, отново се връща и се движи така. Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема преди всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се представят в по-друг вид, отколкото са дадени от непосредственото наблюдение. И тогава посредством интерпретация се е създавала представата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität). Тук първо се стига до системата на Коперник, след това – до всички модификации, на които оттогава тя е била подложена. Избирало се е главно това, което се дава на познавателната способност, доколкото тази познавателна способност се опира на сетивните органи и обработката на сетивните впечатления посредством разсъдъка, опира се на интерпретациите. Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в определен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията.
към текста >>

Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е преди всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята.
създавала представата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität). Тук първо се стига до системата на Коперник, след това – до всички модификации, на които оттогава тя е била подложена. Избирало се е главно това, което се дава на познавателната способност, доколкото тази познавателна способност се опира на сетивните органи и обработката на сетивните впечатления посредством разсъдъка, опира се на интерпретациите. Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в определен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията. Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на планетите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че посредством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем. Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е преди всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята. Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека. Ако успеем да направим това, тези връзки ще ни посочат, как в действителност стои работата с движенията в небесното пространство. И тези неща трябва да ги проследим по-нататък. Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
към текста >>

Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено.
Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими. – По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни. Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено. Така че даже емпиричното изследване по определен начин се приближава към това, което е открил Кеплер, изхождайки от своето дълбоко усещане на природата. Изобщо, ако говорим за връзките с космоса на това, което става на Земята, веднага ни се струва не съвсем редно да се говори за връзките на другите мирови тела, на другите тела от нашата планетна система със Земята, но да не се говори за тези, които влизат и отново излизат така, както кометите; особено тогава, когато днес трябва да признаем, че кометата предизвиква явления, сочещи към сили, противоположни на тези, които обикновено се разглеждат за нашата планетна система като силите, които я удържат. Кометите внасят в нашата система нещо противоположно на тази система. Ако това се проследи по-нататък, може да се каже, че в действителност фактът, че кометите влизат като противоположност на това, което удържа заедно самата планетна система, означава нещо съвсем особено. В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня.
към текста >>

6. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера.
Получавате определена връзка и можете да кажете: по отношение на строежа на човека, ориентиран перпендикулярно на земната повърхност, радиусът на Земята има такова космическо значение, както сферичната повърхност, космическата сферична повърхност по отношение на организацията на черепа. По този начин в резултат ще получите същата противоположност, която в действителност, ако обръщате внимание на самочувствието на своя организъм и в същото време на външния опит, ще усетите като съдържаща се във вас самите. Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите. Ако вземете всичко това, ще можете да кажете: между това вътрешно чувство и чувството на осъзнаване при възприемането на външния свят, съществува същото отношение, както между строежа на нашето тяло и строежа на черепа ни. По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в смисъл на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето съзнание чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка. За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера. Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето съзнание от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно съзнание, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето съзнание. И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме. Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея. По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса. Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извънредно обширен свят на представите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на представите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера.
към текста >>

Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото.
По такъв начин, изхождайки от математиката, тук наистина сами можете да създадете преход от количественото към качественото. Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък. Благодарение на това, се появява възможност да се създаде математика, която наистина ще успее да се съобрази с реалността. И това, всъщност, трябва да стане, ако искаме да стигнем от друга страна до обясненията именно в областта на астрономическите явления. Защото по отношение на външния свят имаме пред себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното тяло и нас. Когато разглеждаме небесните явления, някаква примка от траекторията на Венера или нещо подобно, ние действително имаме пред себе си при разглеждането на обикновения факт, нещо разиграващо се между нас и нещо друго.
към текста >>

7. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум.
Знаете, че освен това имаме и един образ на света, който се осъществява много сложно, чрез интерпретация на видимите движения и така нататък, и този образ, която се е формирал вследствие на великия преврат във възгледите от времето на Коперник, е в основата на разглеждането на небесните явления. Днес на всеки е ясно, че този образ на света не може абсолютно да съответства на действителността, и че едва ли може да се каже: това, което виждаме, например, като движения на планетите или като отношение на Слънцето към планетите, е истинският облик на това, което стои тук в основата, и това, което виждат очите, е само очевидното. Едва ли днес някой компетентен човек ще застане на тази гледна точка. Обаче у него все пак ще възникне усещането, че от видимия образ, който при разглеждането се предизвиква от всякакви, основани на илюзии неща, придвижвайки се напред от този образ, който би трябвало да бъде наблюдаем все пак реално и веществено, повече ще се приближи до истинския образ, към този, който, интерпретирайки оттук, създава наблюдаващата и изчисляваща астрономия. Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма. За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата. От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека. Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност. Нека в началото да поставим въпроса: какво ни се представя съгласно емпиризма, съгласно наблюдението, тоест до определена степен съгласно видимото – можем само да се опитаме да запълним по някакъв начин това, което ни поднася видимото, с това, което ни предлага цялата човешка организация съгласно морфологията и развитието, – което преди всичко ни поднася видимото, когато разглеждаме звездите, които обикновено се наричат неподвижни?
към текста >>

Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма. За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата. От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека. Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност. Нека в началото да поставим въпроса: какво ни се представя съгласно емпиризма, съгласно наблюдението, тоест до определена степен съгласно видимото – можем само да се опитаме да запълним по някакъв начин това, което ни поднася видимото, с това, което ни предлага цялата човешка организация съгласно морфологията и развитието, – което преди всичко ни поднася видимото, когато разглеждаме звездите, които обикновено се наричат неподвижни? Сега повтарям добре известни за повечето от вас факти, но трябва да си припомним това добре известно, доколкото, само съпоставяйки съответстващите резултати от наблюденията, ще можем да се придвижим към разбиране. Какво ни дава движението на така наречените неподвижни звезди? Тук, естествено, трябва да прибегнем към помощта на по-дълги периоди от време, защото в кратки интервали от време небето на неподвижните звезди година след година ни се явява в един и същи образ. Само когато се разглеждат по-продължителни периоди, се проявява, че за тези големи интервали от време небето на неподвижните звезди не ни поднася този еднакъв образ, а цялата му конфигурация се изменя.
към текста >>

Нека в началото да поставим въпроса: какво ни се представя съгласно емпиризма, съгласно наблюдението, тоест до определена степен съгласно видимото – можем само да се опитаме да запълним по някакъв начин това, което ни поднася видимото, с това, което ни предлага цялата човешка организация съгласно морфологията и развитието, – което преди всичко ни поднася видимото, когато разглеждаме звездите, които обикновено се наричат неподвижни?
Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма. За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата. От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека. Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност. Нека в началото да поставим въпроса: какво ни се представя съгласно емпиризма, съгласно наблюдението, тоест до определена степен съгласно видимото – можем само да се опитаме да запълним по някакъв начин това, което ни поднася видимото, с това, което ни предлага цялата човешка организация съгласно морфологията и развитието, – което преди всичко ни поднася видимото, когато разглеждаме звездите, които обикновено се наричат неподвижни? Сега повтарям добре известни за повечето от вас факти, но трябва да си припомним това добре известно, доколкото, само съпоставяйки съответстващите резултати от наблюденията, ще можем да се придвижим към разбиране. Какво ни дава движението на така наречените неподвижни звезди? Тук, естествено, трябва да прибегнем към помощта на по-дълги периоди от време, защото в кратки интервали от време небето на неподвижните звезди година след година ни се явява в един и същи образ. Само когато се разглеждат по-продължителни периоди, се проявява, че за тези големи интервали от време небето на неподвижните звезди не ни поднася този еднакъв образ, а цялата му конфигурация се изменя. Нека сега, изхождайки само от една точка, да представим примерно това изменение, защото което даде една област в това отношение, ще го даде и друга област.
към текста >>

Феноменът може да се наблюдава при Меркурий обикновено в началото на годината, и това е, което за наблюдението преди всичко може да се нарече именно движение на Меркурий.
По небосвода тя се приближава до известна степен в определено направление. Виждаме, как тя се движи по ето такъв начин (рис. 4), ако ежедневно я наблюдаваме, докато е видима. Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение[2]. Тази примка я образува един път в течение на годината. Феноменът може да се наблюдава при Меркурий обикновено в началото на годината, и това е, което за наблюдението преди всичко може да се нарече именно движение на Меркурий. Останалата траектория е проста и само на едно място Меркурий показва тази примка. Ако преминем към Венера, тя ще ни покаже подобно явление, само че малко по-различно оформено. Тя се движи така (рис. 5), след това се обръща и продължава по-нататък. В течение на годината отново откриваме само една единствена примка, и отново именно тогава, когато тя се намира, както може да се допусне в съответствие с другите астрономически представи, най-близко до нас.
към текста >>

Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас.
Преди всичко тук трябва да се заемем с определени движения на неподвижните звезди и след това с движенията на планетите: такива движения на неподвижните звезди, които обхващат напълно очевидно гигантски времеви отрязъци, ако се базираме на нашите представи за време и такива движения на планетите, които обхващат година или част от годината, и които след кратко време ни демонстрират забележителни отклонения под формата на примкообразни линии в своя обикновен път. И така, възниква въпросът: как трябва да постъпим с тези два вида движения? Как можем да стигнем до интерпретация, например, на това примкообразно движение? Това наистина е голям въпрос. И само следното съображение може да доведе до това да се намери някаква интерпретация на примкообразното движение. Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас. Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения външен свят, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате. Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го. Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви. Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение.
към текста >>

Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви.
Това наистина е голям въпрос. И само следното съображение може да доведе до това да се намери някаква интерпретация на примкообразното движение. Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас. Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения външен свят, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате. Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го. Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви. Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение. Този принцип е широко използван.
към текста >>

Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения.
Бидейки хора, ние по определен начин съществуваме заедно със Земята. Намираме се в някаква точка на Земята. Движим се заедно със Земята. Това, което сега е като проекция на небесния свод, трябва отново да го сведем към тези движения, които осъществяваме със самата Земя. Защото това, че осъществяваме движения със самата Земя, отново обратно се проектира върху ембрионалния ни живот, върху нашия ембрионален период, и се появява това, което го има в нас, което се образува, разбира се, благодарение на силите на движение. Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения. Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата. Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината. И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината. Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт.
към текста >>

Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий.
Така цялото нещо ще прилича на траекторията на планета. Можете просто със сенчеста фигура да конструирате подобие на траекторията на планетата. [1] преди 50000 години е изглеждало по такъв начин – рисунки 2 и 3 заедно със съобщението за 50 000 години се съдържат в широко разпространената книга на А.Дистервег „Популярна астрономия“ 1904 г. с.346. Новите справочници, като „Meyers Lexikon“ (1972) или „Brockhaus abc Astronomie“ (1977) съдържат същите рисунки, но се назовава период от 100000 години. [2] Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение – следващото след тези думи изказване за Меркурий е било предадено в 1-во издание в следната изменена форма: „Такива примки той образува един път за времето на така нареченото синодично въртене (рис. 4). Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий. Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ. Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели.
към текста >>

Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ.
[2] Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение – следващото след тези думи изказване за Меркурий е било предадено в 1-во издание в следната изменена форма: „Такива примки той образува един път за времето на така нареченото синодично въртене (рис. 4). Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий. Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ. Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели. Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение.
към текста >>

Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели.
Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий. Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ. Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели. Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение. Кривата на Баравал може да се разглежда като последващ плод на дадения курс.
към текста >>

Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии.
Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ. Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели. Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение. Кривата на Баравал може да се разглежда като последващ плод на дадения курс. Новият, прост метод за определяне на добрата видимост на Меркурий, може да се получи по пътя на „овала“. Това е крива, която описва точката на кулминация на еклиптиката в течение на звездния ден над хоризонта.
към текста >>

на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение.
Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ. Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели. Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение. Кривата на Баравал може да се разглежда като последващ плод на дадения курс. Новият, прост метод за определяне на добрата видимост на Меркурий, може да се получи по пътя на „овала“. Това е крива, която описва точката на кулминация на еклиптиката в течение на звездния ден над хоризонта. За географската ширина на Базел 47,5º е валидна следната крива: Кривата показва, например, мястото на „Близнаци“, където в този момент се намира началото на зодиакалния сегмент „Близнаци“, когато той е на върха на еклиптиката.
към текста >>

8. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако сравните, преди всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които предлага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание.
Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци. Ако сравните, преди всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които предлага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание. Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение. Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание. Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно.
към текста >>

9. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

А сега се връщаме в системата на Коперник, където отделните места на емпиричното наблюдение отново се свързват с математически линии, които съответстват на това, което е било така и при Аристарх Самоски.
Птолемей не е правил така. Птолемей е можел така да конструира своя модел, че би приел центъра на въртене примерно тук, тук би взел един прът, водещ до ръба на въртящото се колело, като на края на този прът би поставил друго въртящо се колело. Така би създал модела си той (рис. 2). Този, създаден от него модел, който живее в неговите представи като математически образ, няма съвсем никакво сходство с това, което се наблюдава външно. Неговият математически образ е нещо различно от това, което е външно видимо. А сега се връщаме в системата на Коперник, където отделните места на емпиричното наблюдение отново се свързват с математически линии, които съответстват на това, което е било така и при Аристарх Самоски. – Но дали е наистина същото? Ето за какво трябва да попитаме: Същото ли е това? Мисля, че ако проследите от какви предпоставки е възникнала системата на Коперник и как се е запазила, ще кажете: това, собствено, доста прилича на цялото наше математическо поведение в емпиричното поле. Коперник – това, разбира се, може да се докаже – първо мислено е конструирал за себе си планетната система така, както ние мислено конструираме триъгълник, който след това намираме във външната емпирична действителност. Тоест той по определен начин е изхождал от някакъв вид априорно математическо съждение и го е приложил към емпиричните факти.
към текста >>

10. Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение.
Четиринадесета лекция Щутгарт, 14 януари 1921 година Днес ще продължим тона от вчера на нашите разглеждания и ще се постараем да извлечем от материала, който в края на краищата е съставен от резултати на наблюдения на небесните явления, за които се опитваме да намерим истинската форма, такива представи, които могат да ни въведат в структурата на небесните явления. Тук преди всичко бих искал още един път да посоча това, което може да следва от вчерашните повече исторически разглеждания. Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение. И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“. Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението. По същество, може да става дума само за правилното разбиране на наблюдавания факт. Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема. Трябва преди всичко да се постави въпроса, който непосредствено произтича от наблюдаваните факти.
към текста >>

Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението.
Щутгарт, 14 януари 1921 година Днес ще продължим тона от вчера на нашите разглеждания и ще се постараем да извлечем от материала, който в края на краищата е съставен от резултати на наблюдения на небесните явления, за които се опитваме да намерим истинската форма, такива представи, които могат да ни въведат в структурата на небесните явления. Тук преди всичко бих искал още един път да посоча това, което може да следва от вчерашните повече исторически разглеждания. Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение. И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“. Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението. По същество, може да става дума само за правилното разбиране на наблюдавания факт. Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема. Трябва преди всичко да се постави въпроса, който непосредствено произтича от наблюдаваните факти. В тези лекции поради недостиг на отделеното за тях време, аз, разбира се, няма да успея действително да демонстрирам и обсъдя всички подробности. Ще успея да дам само насоката.
към текста >>

11. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Защото може да се получи представа за нашата система от небесни тела само в случай, че сме в състояние, доколкото формите на движение се наричат криви, първо, да се определи формата на кривите, тоест фигуралното, а след това да се определят центровете за наблюдение.
Шестнадесета лекция Щутгарт, 16 януари 1921 година Както видяхте, става дума да се съберат елементите, които, в края на краищата, ще могат да ни доведат до определяне формата на движение на небесните тела и допълнително към тези форми да установим това, което може да се нарече взаимно разположение на небесните тела. Защото може да се получи представа за нашата система от небесни тела само в случай, че сме в състояние, доколкото формите на движение се наричат криви, първо, да се определи формата на кривите, тоест фигуралното, а след това да се определят центровете за наблюдение. Тази задача, собствено, е поставена на такова разглеждане, каквото сега предприехме. Засега съвсем съзнателно се придържах тук към такова разглеждане по съвсем определени причини. Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение. Съществува склонност да се създават теории, тоест да се получават окончателни възгледи. До известна степен не се изчаква, докато се появят условия за създаването на теория.
към текста >>

Често съм привеждал съвсем тривиален пример за двама души, които виждам стоящи един до друг в 9 часа сутринта и в 3 часа следобед, като разликата е, че единият е останал да стои, а другият, след като съм си заминал, след като съм прекратил наблюдението, е отишъл да си върши работата, което му е отнело 6 часа.
Но сега работата е да се установи, дали при този начин на действие, който включва в цялото мироздание и човека, имаме възможност да научим нещо за това – преди всичко искам да се изразя много внимателно, – може ли някое движение да бъде само привидно, или това движение някак трябва да бъде действително и показва ли нещо, че движението е действително. Вече съм ви казвал, че трябва да правим разлика между такива движения, които могат да бъдат именно относителни, и такива движения, които, бидейки въртеливи, срязващи и деформиращи, сочат, че могат да не бъдат разбирани в относителен смисъл. Тук трябва да се търси съответствието на критерия за реални движения. Този критерий за реални движения може да се получи само внимателно вглеждайки се във вътрешните отношения на движещия се обект. Никога не трябва да се ограничаваме само с разглеждане на външните отношения на местоположението. Често съм привеждал съвсем тривиален пример за двама души, които виждам стоящи един до друг в 9 часа сутринта и в 3 часа следобед, като разликата е, че единият е останал да стои, а другият, след като съм си заминал, след като съм прекратил наблюдението, е отишъл да си върши работата, което му е отнело 6 часа. И сега той отново стои редом до първия в 3 часа следобед. Обаче, наблюдавайки само местоположението им, никога няма да се досетя, какво всъщност става тук. Само когато се вгледам в степента на умора на единия и другия, тоест във вътрешния процес, ще мога да разбера за движението. И така, работата е, че трябва да се стигне до това, какво е направил, какво е изпитал движещият се, ако искаме да характеризираме движението именно като движение в себе си. Но за това трябва и нещо друго, с което искам да се заема утре, но днес поне ще се доближим до проблема.
към текста >>

Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват. Когато дните стават по-дълги, а нощите по-кратки, те спят по-малко; когато нощите стават по-дълги, те спят по-дълго. Но това, в края на краищата, са неща, които стават само за нетрайно сравнение, върху което не може да се изгради ясен възглед за нещата. Трябва да поставим въпроса малко по-иначе, ако искаме да видим проникването на мировите отношения в човешките субективни отношения и благодарение на това да изявим вътре в човека нещо, което може да ни посочи абсолютните движения във вселената. Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното.
към текста >>

Ако със своите опити сме стигнали до определен момент, винаги трябва да умеем веднага да намираме възможност да не теоретизираме по-нататък, а с това, което се получава, тутакси да преминем към наблюдение, което в случая е обясняващо наблюдение.
Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина. С наличните инструменти съвременните хора наистина могат да направят много. В своята едностранчивост те са станали изключително ловки при експериментирането. Нуждаем се от нова постановка на опитите и това непременно трябва да бъде разгледано, защото с предишната постановка на опитите просто не можем да преодолеем определени въпроси. От друга страна, не трябва на основата на получените от предишни изследвания резултати, просто сляпо да спекулираме по-нататък, а експерименталните резултати трябва да ни дават възможност, когато се отдалечаваме от фактите, отново и отново, доколкото е възможно, да се връщаме към фактите. Ако със своите опити сме стигнали до определен момент, винаги трябва да умеем веднага да намираме възможност да не теоретизираме по-нататък, а с това, което се получава, тутакси да преминем към наблюдение, което в случая е обясняващо наблюдение. Иначе не могат да се преодолеят определени граници, които представляват текущите граници на науката. Тук ви обръщам внимание върху една такава граница, която, впрочем, не се възприема като непреодолима от нито един човек, но която може да бъде преодоляна само в случай, че в дадената област се премине към друга постановка на опитите. Това е въпросът за строежа на Слънцето. От наистина внимателните и добросъвестни наблюдения, които бяха направени с всички налични средства, следва, че трябва да различаваме в центъра на Слънцето нещо, за което всички хора се намират в неведение. Говори се просто за слънчево ядро.
към текста >>

12. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тук имате линията на наблюдение (ЕS); представете си, че проектирате Слънцето тук (S); да предположим, че Слънцето се е придвижило напред (S1), и виe щe получите неговото видимо място с всичко, което следва да се отчита като проекция на това, което се получава, когато Земята и Слънцето се разминават.
Освен това си представете, че в някаква точка на тази лемнискатна винтова линия се намира Земята, а в друга точка се намира Слънцето, и Земята се движи, следвайки Слънцето. Така тук имате движението на Земята нагоре и движението на Слънцето надолу (при E1, S1). Те се разминават. Няма да имате никаква възможност да си представите, какво действително стои в основата съгласно критериите, по които може да се оцени движението както на Земята, така и на Слънцето, освен да си представите всичко, изхождайки от това, че Земята и Слънцето се движат по лемнискатна винтова линия, следвайки се, и вследствие възниква това, което сега се проектира в пространството. Тук имате линията на наблюдение (ЕS); представете си, че проектирате Слънцето тук (S); да предположим, че Слънцето се е придвижило напред (S1), и виe щe получите неговото видимо място с всичко, което следва да се отчита като проекция на това, което се получава, когато Земята и Слънцето се разминават. Трябва само, ако искате да получите вярно изчисление, да отчетете всички различни корективи, например уравненията на Бесел[4] и други подобни. Трябва в това място да отчетете всичко, което тук действително го има. Трябва да вземете предвид, че за изчисленията съвременната астрономия има три Слънца, както вече споменах, а именно действителното Слънце, междинно Слънце и средно Слънце. Две от тези три Слънца, естествено, са измислени, защото тук има само истинско Слънце. Но това, което имаме при определяне на времето, се съобразява на първо място с междинното Слънце, което съвпада с истинското Слънце само в перигей и апогей, а в другите случаи навсякъде се разминава с него; и освен това, с другото Слънце, което съвпада с междинното Слънце само в точките на равноденствието.
към текста >>

По такъв начин се получава резултат, който съвпада с това, което ни се дава чрез наблюдението на връзките на човека с космоса.
Трябва да вземете предвид, че за изчисленията съвременната астрономия има три Слънца, както вече споменах, а именно действителното Слънце, междинно Слънце и средно Слънце. Две от тези три Слънца, естествено, са измислени, защото тук има само истинско Слънце. Но това, което имаме при определяне на времето, се съобразява на първо място с междинното Слънце, което съвпада с истинското Слънце само в перигей и апогей, а в другите случаи навсякъде се разминава с него; и освен това, с другото Слънце, което съвпада с междинното Слънце само в точките на равноденствието. Следва само в съответствие с всичко това, да се коригира установеното като орбита на Слънцето. Когато всичко това се събере заедно и след това се направят изчисления, ще се получи, разбира се, този резултат. По такъв начин се получава резултат, който съвпада с това, което ни се дава чрез наблюдението на връзките на човека с космоса. Сега работата е, правилно да отнесем кривата, която получихме тук, към нашата слънчева система. За целта искам да ви нарисувам, изключвайки от разглеждането двете най-външни планети – те не са ни нужни в тази връзка, – първо обичайната хипотетична слънчева система (рис. 4): орбитата на Сатурн – отношенията тук нямат значение, – орбитата на Юпитер, орбитата на Марс, орбитата на Земята с лунната орбита, орбитата на Венера, орбитата на Меркурий и Слънцето. Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните планети. Сега работата е в това, как се вписва тук казаното за орбитата на Слънцето и Земята, ако преди всичко искаме да разглеждаме това, което имаме тук, като някакъв перспективен образ.
към текста >>

По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание.
Тя стои в основата на принципа на следването след нещо. И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация. Рис.6[5] И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма. Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата.
към текста >>

13. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

От само себе си се разбира, че те се основават на наблюдението, след това на провеждането на опити, като това последното не е нищо друго освен едно разширено и повтарящо по воля наблюдение.
У В О Д В серията от девет сказки, които съставляват цикъла върху Раждането на естествените науки, Рудолф Щайнер разглежда от гледна точка на историята на идеите духовните и интелектуални условия, които в началото на модерните времена благоприятствуваха за разцъфтяването на естествените науки. Тези методи са познати и те се прилагат също към познати явления. Методите? От Бейкън насам те не са се изменили вече. От само себе си се разбира, че те се основават на наблюдението, след това на провеждането на опити, като това последното не е нищо друго освен едно разширено и повтарящо по воля наблюдение. Те поставят в действие противоположните операции на анализата и индукцията; широко използуват хипотезата; държат сметка за механизма на причините и се основават върху формите на разсъждение, с които ни запознава всяко едно ръководство по приложна логика. Те предполагат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на познанието, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено средство, чрез което човек може да стигне до истината. Явленията? Това са всички онези, които неживата материя и живото вещество ни разкриват. Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е.
към текста >>

14. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Но когато гледам едно друго лице да бяга, моето наблюдение, напълно външно, е същото, независимо дали това лице е, което наистина тича, или пък земята се придвижва.
/Виж рис. №7/. Поради факта, че участвувам вече вътрешно в движението, аз изгубвам възможност да разбера, да схвана това движение. Тази констатация може да се разпростре върху множество физически явления. Поради това, че са се отказали от всяко вътрешно общение с фактите, хората се намират сега в невъзможност да ги свържат и чрез най-малкия мост с човешкото същество. Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противоположната посока. Но когато гледам едно друго лице да бяга, моето наблюдение, напълно външно, е същото, независимо дали това лице е, което наистина тича, или пък земята се придвижва. Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията. Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението. Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон. Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата. Тя трябваше да се яви в нашата епоха.
към текста >>

15. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Абсолютно невъзможно е да намерим отново чувството за скоростта, ако се придържаме към наблюдението на движението, докато обръщаме и преобръщаме диференциалите.
Би било безумие да вярваме, когато имаме пред очите си един мъртъв труп, че той е бил винаги в състоянието, в което го виждаме. Чрез самия факт, че признавам в него един мъртъв труп, аз допускам, че някога той е бил един жив организъм. Природата, за съвременната наука, която я е обхванала в схващанията и идеите на днешната физика, не е вече освен един мъртъв труп. Мъртвият труп е крайното състояние на всичко, което съществува. Как да намерим възможност да се върнем отново към началното състояние, към раждането? Абсолютно невъзможно е да намерим отново чувството за скоростта, ако се придържаме към наблюдението на движението, докато обръщаме и преобръщаме диференциалите. Трябва да се върнем отново към човека. Трябва да го разгледаме отвън, да изучим неговото физическо тяло и да си дадем сметка, че именно в това тяло и особено в неговите вътрешни елементи, ние ще намерим началното състояние на всичко, което е жива действителност в природата. В неговия физико-етерен организъм трябва да търсим първоначалното състояние на природата. Физиката и химията не ще свършат до нищо, ако не минат през посредничеството на едно познание на човешкото същество съобразно с действителността. Но не трябва да забравяме, че това познание на човешкото същество не може да се получи чрез съвременните физически методи.
към текста >>

16. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Наблюдение на Макрокосмичното като задача на духовната наука: Земя и растеж на растенията
Човекът като основа на цялото изследване. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 Разреждане, разбъркване и разпръскване на тора от кравешките рога. – Хаотизация на семето. Способност за възпроизводство и хранителност на житните растения. Наблюдение на Макрокосмичното като задача на духовната наука: Земя и растеж на растенията 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 Правилното определяне състава на тора. Обработка с неорганични съединения. Пряко оживяване на земята с органично вещество. Хомеопатична дозировка.
към текста >>

17. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Поради това е необходимо да разширим наблюдението си върху живота на растенията и животните, както и върху живота на самата земя, на самата почва, като включим едно силно разширяване към космичната страна.
И днес още, когато прочете селскостопанските правила в селскостопански календари, човек остава извънредно изненадан от вложената в тях огромна мъдрост и разбиране. Здравият инстинкт го е предпазвал от суеверие. Наред с извънредно дълбокомислени изказвания, които се отнасят за важни неща като сеитбата и жътвата, тук-там, за да се от страни всяко възможно изпадане в глупост, се намират и такива изречения: „Ако петелът пее на бунището, ще вали или времето ще остане такова, каквото е“. В тази инстинктивност навсякъде има необходимия хумор, за да се отстрани суеверието. Щом говорим тук от антропософска гледна точка, наистина става дума не да се връщаме назад към старите инстинкти, а въз основа на едно по-дълбоко духовно проникване да намерим това, което инстинктите, които са станали несигурни, все по-малко могат да ни дадат. Поради това е необходимо да разширим наблюдението си върху живота на растенията и животните, както и върху живота на самата земя, на самата почва, като включим едно силно разширяване към космичната страна. Наистина, от една страна е правилно да не се свързва по тривиален начин дъждовното време с фазите на Луната, но от друга страна това, което някога е ставало, става и сега. При други срещи често съм разказвал, че в Лайпциг имаше двама университетски професори, единият от които, Густав Теодор Фехнер[2], един човек понякога с правилен поглед в духовните неща, въз основа на своите наблюдения, а не поради суеверие, в определена степен можеше да установи, че известни периоди на дъждовно и на не дъждовно време са в зависимост от Луната и нейното обикаляне около Земята. Според него от статистическите изследвания се вижда, че това се явява като една закономерност. Неговият колега обаче, известният професор Шлайден[3], в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени.
към текста >>

Духовното наблюдение показва, че докато водата няма никакво отношение към кварца, топлината има извънредно тесни връзки със силиция, по-точно със силите, които действат чрез силиция, като засилва действието им.
Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма наука за тези неща, няма желание те да се проучат и установят. По-нататък: навсякъде около нашата Земя има атмосфера. Освен че е съставена от въздух, атмосферата има свойството да бъде понякога по-топла, понякога по-студена. Понякога показва силно повишаване на топлината и тогава, когато напрежението е твърде силно, атмосферата се разтоварва чрез бури. А как стои въпросът с топлината? Духовното наблюдение показва, че докато водата няма никакво отношение към кварца, топлината има извънредно тесни връзки със силиция, по-точно със силите, които действат чрез силиция, като засилва действието им. Това са силите, които произлизат от Сатурн, Юпитер, Марс. Тези сили, които идват от Сатурн, Юпитер, Марс трябва да се разглеждат по съвсем друг на чин, отколкото силите на Луната. Да помислим: Сатурн се нуждае от трийсет години, за да завърти около Слънцето, докато Луната за своите фази има нужда от трийсет, съответно от двадесет и осем дни. Сатурн е видим само петнадесет години[6]. Той се свързва с растенията по съвсем друг начин.
към текста >>

18. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако се тръгне от наблюдението на почвата, трябва да се насочи вниманието, че повърхността на земята е орган в един организъм, който се проявява навсякъде в природния растеж, изобщо където е налице природен растеж, природен живот.
Тази почва искам да я означа тук с този щрих /Рис.2/ обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично. Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие. Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава. И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката, обаче днес те никак не се взимат под внимание. Ако се тръгне от наблюдението на почвата, трябва да се насочи вниманието, че повърхността на земята е орган в един организъм, който се проявява навсякъде в природния растеж, изобщо където е налице природен растеж, природен живот. Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма. И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси. Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност.
към текста >>

По-късно това наблюдение трябва да го разширим и върху животните.
Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята. Силите от далечните на Космоса действат не пряко върху растенията, не чрез непосредственото лъчение, а се поемат първо от Земята и се излъчват обратно от Земята нагоре. Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване. Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам. От това зависи как почвата непосредствено въздействува върху растежа на растенията с нейните вътрешни свойства. По-късно това наблюдение трябва да го разширим и върху животните. Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята. Тези въздействия са в камъните и пясъка. Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на растението и това зависи от действието на далечните космически сили. Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав.
към текста >>

Защото това усъвършенстване на познанията, опирайки се на формата, според наблюдение на формата, е от огромно значение.
Това ще стане, когато отново са налице познания за вътрешните сили, които действат в стопанството. Разбира се, към това, което вече изложихме относно съответстващото на стомах състояние над почва та и за съответстващото на главата състояние под почвата, принадлежи също и разбирането за животинския организъм. Животинският организъм живее вътре в природното домакинство и непосредствено е свързан с всичко, което му принадлежи. С оглед на неговата форма и обагряне, върху структурата и състава на неговата субстанция в животинския организъм действат силите на Космоса: от муцуната към сърцето действат силите на Сатурн, Юпитер и Марс, в сърцето силите на Слънцето и зад сърцето към опашката силите на Венера, Меркурий и Луната /Рис.6/. И онези, които се интересуват от тези неща, трябва за в бъдеще да придобият познания, като се опират на наблюденията си върху формата. Защото това усъвършенстване на познанията, опирайки се на формата, според наблюдение на формата, е от огромно значение. Идете някога в музей и разгледайте скелета на бозайник, идете със съзнанието, че в образуването на главата, в оформянето и, действа предимно слънчевото облъчване, като навлиза през муцуната директното лъчево слънчево действие. Според това как животното се излага на Слънцето, по един или по друг начин лъвът се излага различно от начина, по който се излага конят или според други дълбоки причини, за които тук също ще разговаряме, според това се формират и принадлежащите към нея части. Така че предната част на животното имаме работа с прякото действие на Слънцето, от което зависи образуването на главата. Сега помислете и за това, че слънчевата светлина идва към Земята и по друг път като отразена от Луната. Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно.
към текста >>

19. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

За нашето наблюдение, бих казал, че цялостният организъм на растителния свят, ако изходим от азотното дишане, се разделя на две части.
Долу под земята е варовикът, който е зависим от това, да вдишва азот, както човешките дробове са зависими от вдишването на кислород. И пеперудоцветните растения представляват нещо подобно на това, което става с нашите епителни клетки. Именно чрез вдишването азотът слиза долу. И това са единствените растения от такъв вид. Всички оста нали растения не са свързани с вдишването, а с издишването. За нашето наблюдение, бих казал, че цялостният организъм на растителния свят, ако изходим от азотното дишане, се разделя на две части. Навсякъде, където срещаме пеперудоцветни растения, виждаме пътя на дишането. В другите растения виждаме други органи, които упражняват дишане по много по-скрит начин и в действителност имат други функции. Ние имаме задачата да се научим да виждаме, че всеки растителен вид е поставен в цялостния организъм на растителния свят, както отделният човешки орган е поставен в цялостния организъм на човека. Човек трябва да гледа на отделното растение като на част от едно цяло. Когато нещата се разглеждат по този начин, тогава ще се види голямото значение на пеперудоцветните растения разбира се, тези неща се знаят, но е необходимо да се опознаят от духовна гледна точка, тъй като съществува голяма опасност в скоро време, особено където са загубени традициите, новото да бъде приложено по съвсем погрешни начини.
към текста >>

20. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Аз употребявах швейцарска кофа, която там употребяват за доене, а цялата работа беше изпробвана според непосредственото духовно наблюдение.
Може да се прецеди разтворът, това не вреди. Най-добре ще бъде машините да се снабдят с цедка преди да се разпръсква. Нищо не се каза, дали масата от рога трябва да се претегли, за да се получи съответната пропорция. За каква кофа става дума, за швейцарска или за кофа от определени литри? Аз употребявах швейцарска кофа, която там употребяват за доене, а цялата работа беше изпробвана според непосредственото духовно наблюдение. Сега съотношението би трябвало да се изгради по тегло. Рогата могат ли да се употребяват повече пъти или те винаги трябва да са взети от прясно заклана крава? Мисля опити в това отношение не сме правили от това, което се знае за тези неща, че рогата могат да се употребяват поред три-четири пъти, след което вече не са така добри. Би могло обаче, ако стане нужда, рогата употребени три-четири пъти последователно да бъдат съхранени в обор с крави и да бъдат употребени и през следващата година.
към текста >>

Наблюдението на Макрокосмоса като задача на Духовната наука: Животът на Земята и животът на растенията.
Трябва ли да се занесат през есента да зимуват на полето или да се оставят до пролетта там, където са закопани? Трябва да сте наясно, че торенето с тора от рогата не замества напълно торенето изобщо, че обикновеното торене естествено трябва да продължи. Новото торене трябва да се разглежда като допълнително торене, което съществено повишава действието на досегашното торене. Другият, обикновеният начин на торене остава паралелно да се прилага. Наблюдението на Макрокосмоса като задача на Духовната наука: Животът на Земята и животът на растенията. [1] Образуване на киселина: Смислова промяна вместо „образуване на кислорода".
към текста >>

21. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове.
Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното. Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението. То обаче има извънредно голямо значение. За тези неща човек трябва да има известно знание. Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите. В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове. Хората нищо не знаят за известни неща, които непрекъснато стават около нас. Ако ги познаваха, те по -лесно биха могли да приемат такива неща, които сега изложих. Знам много добре, че рутинираните в днешния начин на мислене ще кажат: но ти нищо не казваш как да се подобри азотното съдържание на тора. Аз непрекъснато говорих именно за това, особено когато говорих за белия равнец, лайката, копривата, защото в органическия процес действа една тайна алхимия, която например наистина превръща калия в азот, когато той работи вътре в тора по правилен начин. В живота на растението участват тези четири елемента, за които говорих.
към текста >>

22. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Вижте сега, корен има, само че той е невидим за грубото външно наблюдение.
При паразитните растения не можем да открием истински корени в дървото. И ако искаме правилно да разберем това явление, трябва да си кажем: да, тези растения, които растат по дървото, които развиват своите цветове и листа, също своите стебла, те са загубили корените, когато са се настанили на дървото. Едно растение обаче не е цяло, ако няма корен, не може да има растение без корени. То се нуждае от корен. Следва да се запитаме: къде се намира в действителност коренът на това паразитно растение? Вижте сега, корен има, само че той е невидим за грубото външно наблюдение. В този случай човек не трябва само да иска да види корена, но трябва да го разбере. Какво значи това да го разбере? Нека да продължим, като си послужим с един конкретен пример. Представете си, че в почвата едно до друго засаждаме тревисти растения, така че при развитието си корените им се вплитат и увиват един в друг и образуват едно смесено коренище. Бихте могли да си представите, че това коренище не би искало да остане нещо разпокъсано, то би се организирало като едно единство и там долу соковете биха започнали взаимно да текат един към друг.
към текста >>

23. 14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Утешително е все пак, че сега от Америка, където способността за наблюдение се проявява по-добре отколкото в Европа, та от Америка вече идват гласове, че в атмосфера, проникната отвсякъде с електрически течения и лъчения, хората не могат да се развиват по нормален начин, че всичко това влияе върху цялостното развитие на хората.
Нали се намира и четирилистна детелина. Позволено ли е хранителни вещества да се консервират с електрически ток? Какво бихте желали да постигнете с това? Вашият въпрос естествено задължава да се разгледа цялата роля на електричеството в природата изобщо. Утешително е все пак, че сега от Америка, където способността за наблюдение се проявява по-добре отколкото в Европа, та от Америка вече идват гласове, че в атмосфера, проникната отвсякъде с електрически течения и лъчения, хората не могат да се развиват по нормален начин, че всичко това влияе върху цялостното развитие на хората. Душевният живот се променя, той ще става друг, ако тези неща бъдат по-нататък развивани, както всъщност се проектира. Има значение дали снабдявате една област с парни локомотиви за железниците или ги електрифицирате. Парата въздейства по-съзнателно, електричеството въздейства страшно несъзнателно и хората съвсем не знаят откъде идват известни неща. Няма никакво съмнение, че развитието се движи в тази посока, като имам предвид, че електричеството се употребява като излъчено без проводници, а също и проведе но чрез проводници, за възможно най-бързо пренасяне на съобщения от едно място на друго. Този живот на човека, особено когато е потопен в излъченото без проводник електричество, ще въздейства така, че хората вече няма да могат да схващат съобщенията, които така бързо получават.
към текста >>

Процесът е правилен дотогава, докато наблюдението показва, че е необходим за консервиране на храната.
В мига, в който топлината прониква непроменена в самите нас, когато прониква в нас както в едно сухо дърво, в същия миг ние настиваме. Нищо, което прониква отвън в организма, не бива да остава каквото е, а веднага трябва да бъде преобразено. За солите този процес не се отнася, за солта той важи най-малко. Ето защо със солите за консервиране на фуражи, както Вие току що казахте, не може да се навреди, но това трябва да се прави разумно и да не се слага твърде много сол, тъй като по вкус няма да хареса на животното. Процесът е правилен дотогава, докато наблюдението показва, че е необходим за консервиране на храната. За препоръчване ли е да се подквасва фуражът без сол? Това е един процес напреднал твърде далече. В този случай става дума за свръхорганически процес. Когато е отишъл много далече, този процес е страшно вреден.
към текста >>

24. 16. Указание на немските издатели GA_327 Биодинамично земеделие

Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите.
Как да се подеме работата според указанията на Селскостопанския курс. Осъществяването на идеите и указанията, съобщени от Рудолф Щайнер в Селскостопанския курс, беше предприето от членовете на учредения в Кобервитц Изследователски кръг на антропософските земеделци веднага след курса. Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения. Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите. Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни. Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм. При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности. Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата. Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция. Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр.
към текста >>

Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури.
В съзвучие с указанието на Рудолф Щайнер: „Дадено стопанство винаги е една индивидуалност, в която нещата не са същите както в друго стопанство. Климатът, естеството на почвата дават най-дълбоките основи на индивидуалността на един имот. Имотът в Силезия не е такъв, какъвто е имотът в Тюрингия или Южна Германия. Това наистина са индивидуалности:“ Според антропософския възглед общите положения, абстракциите нямат никаква стойност и те са без всякаква стойност, когато трябва да се навлезе в практиката.“ Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача. Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури. Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията. Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука. Освен основаната през 1924 биохимическа лаборатория при Гьотеанума в Дорнах, в хода на развитието на биодинамичната работа бяха основани още изследователски институти за биодинамична дейност в САЩ, Швеция и Германия. За доказване на особеното качество на биодинамичното производство важно значение има методът на чувствителните кристализации, открит от д-р Е. Пфайфер въз основа на съветите и помощта на д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>

25. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Главната трудност обаче се намира в там, че също и в Селскостопанския курс Щайнер описва нещата въз основа на своето, често съвсем непосредствено, свръхсетивно наблюдение.
Разбира се, може да има различни мнения по много точки, но все пак аз се помъчих да се издигна над само изказани мнения. По-специално изборът на коментираните места би могъл да се направи по друг начин. Не се предявяват претенции за изчерпателност и не се и прави опит за това. Във всички случаи е необходима една прецизна мисловна работа от страна на читателя, така че истинските потребности може би не стоят така далече една от друга. Всеки лесно може да пропусне това, което може би го интересува по-малко. Главната трудност обаче се намира в там, че също и в Селскостопанския курс Щайнер описва нещата въз основа на своето, често съвсем непосредствено, свръхсетивно наблюдение. В своята въвеждаща в Антропософията книга „Теософия“ той казва: «Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1 Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата. Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят.
към текста >>

След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
„Целта на това изложение беше да се стигне до такива практически гледни точки за земеделието, които да свържат придобитото до днес чрез практическо вникване и научно изследване с това, което може да бъде дадено от духовното разглеждане на съответните въпроси.“9 Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности. След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности. Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки. Материализмът освободи хората от древните духовни зависимости. Само с него обаче човечеството не става нито социално, нито се справя по отношение на природата, а попада в катастрофи. Това, което е трябвало да се каже, за да може селското стопанство да бъде разбрано в този негов смисъл, той (Рудолф Щайнер) го е обхванал в дадените осем лекции.
към текста >>

Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности.
Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности. След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности. Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки. Материализмът освободи хората от древните духовни зависимости. Само с него обаче човечеството не става нито социално, нито се справя по отношение на природата, а попада в катастрофи. Това, което е трябвало да се каже, за да може селското стопанство да бъде разбрано в този негов смисъл, той (Рудолф Щайнер) го е обхванал в дадените осем лекции. Как човек да усвои тези съдържания
към текста >>

По-скоро сетивното наблюдение придобива нов, активен интерес, когато човек пристъпва към него с нови, произтичащи от духовно-научното разглеждане въпроси.
До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план. В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за познание, което вече е душевна дейност. „Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за познание.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14 С това не се има предвид никакво принципно отвръщане от сетивния свят. По-скоро сетивното наблюдение придобива нов, активен интерес, когато човек пристъпва към него с нови, произтичащи от духовно-научното разглеждане въпроси. Точно това е същественото. Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото. Това особено важи за израстването и за процесите на живота. Сетивата ни дават сведения за станалото. Също и при едно растение виждаме само това, което вече е израсло, което вече се е случило, дори и когато има форми, багри и т.н., които говорят за това, че растежът тук още не е приключил, а други че е дошъл вече до края.
към текста >>

Тази вътрешна четиристепенност на физическата, жизнената, душевната и духовната човешка същност произлиза не от усложняването на веществената организация, а всяка степен съответства на една собствена духовна действителност, които Рудолф Щайнер описва от своето свръхсетивно наблюдение и изследване.
С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените? Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително. Тогава могат да се поставят нови въпроси относно същностите в природата, на които Щайнер предлага обширни отговори. Тази вътрешна четиристепенност на физическата, жизнената, душевната и духовната човешка същност произлиза не от усложняването на веществената организация, а всяка степен съответства на една собствена духовна действителност, които Рудолф Щайнер описва от своето свръхсетивно наблюдение и изследване. Те са причините за така значително променения, в сравнение с външния свят, веществен процес в организма. Тези „членове на съществото“ са йерархически подредени. В последна сметка духът определя физиката, тялото. Обратното води към болест и смърт. Това „учение за слоевете“ не е ново за историята на културата, а още от Аристотел пронизва философията и теологията, макар не винаги в еднаква форма и при всички философи.
към текста >>

При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения.
Във връзка с Аристотел Портман говори за „себепроява“ на животното. Но какво представлява това „себе“, остава съвсем открит въпрос.[6] За нашето „въведение“ това са странични забележки. Тези кратки аподиктични забележки не трябва да подвеждат да бъде отминат факта, че посочените трудове са значителни постижения на нашето столетие, които все още са актуални и много ценни за четене. За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се мисли, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание. Разликата от Щайнеровите изказвания е очевидна. При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения. Предпоставки за участниците. С тези предварителни думи трябва да се посочи само съдържанието, което се изтъква в много изявления на Щайнер, и чието знание той предпоставя. Поне книгите „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“трябвало да прочете този, който е искал да бъде допуснат до участие в курса. От тяхното основно изучаване не може да се откаже, не може да се лиши никой, който иска да участва в Селскостопанския курс[7] и наистина да усвои биодинамичния метод на земеделие. Освен това трябвало е участниците същевременно да са и земеделски стопани.
към текста >>

26. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията.
При това трябва да се ограничим в рамките на най-важното. В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на планетите. В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина). Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост. Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование. Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията. Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти. Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично. Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята. В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение. Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли.
към текста >>

Понеже нашето внимание е фиксирано върху самия образ, много от отделните наблюдения ни се изплъзват, както и свързващата дейност на мисленето в нашето наблюдение.
В какво положение се намират силите в общото устройство на действителността? С очите възприемаме отделни форми и цели фигури, например организми. Подобно става и при осезанието. Разбира се, в повечето случаи ние не си даваме сметка, че даден образ вече е сбор от възприятия, за който регистрирането, например нашите движения на очите, когато обходим с поглед границите на образа, играе подобна роля, както телесно вътрешните възприятия на движенията на нашите ръце и китки при впечатленията на осезанието. Тази съпринадлежност на възприятията от различни сетива се осъзнава чак от мисленето, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез мисленето се опознават като съвкупност и тогава се изживяват в единство едно с друго. Понеже нашето внимание е фиксирано върху самия образ, много от отделните наблюдения ни се изплъзват, както и свързващата дейност на мисленето в нашето наблюдение. Това важи също и за променящите се във времето явления в един организъм. От яйцеклетката и покълващото семе по-нататък през разлистването и цъфтежа на растението чак до новото семе - всичките тези образи принадлежат на един и същ организъм. Съответното важи и за животното и за човека. Ако разложим образа механично или химически, остават някакви отломки. Тях наричаме материя, която се състои от вещества.
към текста >>

Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
Бек, Мюнхен. [11] Т. С.Кюн 1962: „Структура на научните революции„ и 1975: „Създаването на новото„, издателство Зуркамп, Франкфурт. [12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел. Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността. Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури. [13] Й. П. Екерман: „Разговори с Гьоте„, 18 октомври 1827, издателство Инзел, Франкфурт/М. [14] 1910 Сс 13. [15] 1904 Сс 11. [16] Р.
към текста >>

27. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

С това сравнение се препраща към отношения, които за външното наблюдение не се разбират от само себе си, но търсенето на силите, които ги създават, и тяхното взаимно действие дават на изследването една допълнителна ценна насока.
Той нарича такова земеделско стопанство „вид индивидуалност“ най-напред като констатация на налични разнообразни фактически индивидуални различия. Но това, както ще видим по-късно, е само първият най-низш аспект на това понятие. Освен постоянно променящите се природни условия земеделските стопани играят важна роля със своите различни традиции и цели, структури на предприятията и начин на обработка. Рудолф Щайнер съзнателно свързва с това животинския и човешкия организъм, в които се намират сравними закони и порядък. От само себе си се разбира, че между тези организми и земеделското стопанство има множество различия, които се разкриват при сравнителното разглеждане и които предизвикват изненада. С това сравнение се препраща към отношения, които за външното наблюдение не се разбират от само себе си, но търсенето на силите, които ги създават, и тяхното взаимно действие дават на изследването една допълнителна ценна насока. Обосновката и значението на тази насока на изучаване следва най-напред от общата еволюция на човека, Земята и Космоса, както те са описани в книгата „Въведение в Тайната наука“. Разбира се, че това трябва да важи и за съвременните факти. Вижда се, че даването и вземането в разнообразието на организмите на дадено място не води до хаос, а до един жив порядък, който при всичките смени на годишните времена продължава да живее във времето, притежава способност за възраждане и се запазва. Еленберг формулира това така: „Една екосистема представлява свързано взаимодействие на живи същества с техния неорганичен околен свят; тя наистина е отворена, но е способна до известна степен да се саморегулира… Такава система никога не е натрупан сбор, а единство или цялостност“ (Хартман 1933).[1] Тинеман, „бащата на екологията“ в 1956 посочва,[2] че през 1918 нарекъл едно малко езеро „физиологичен организъм от по-висок порядък“ и една „физиологична индивидуалност от висш порядък“.
към текста >>

Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса.
В растението не става по същия начин. При него астралното тяло действа отвън, ограничаващо, и предизвикващо метаморфозата.[20] Инкарнираното астрално тяло обуславя животното да се нагажда по- малко непосредствено към жизнените отношения, а опосредено, като ги надвива в себе си, когато ги усвоява като храна, въздух и топлина.[21] В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях. Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22] Като лечебно средство[23] за едно земеделско стопанство трябва да се разбира средство, което подобрява себезапазването, възстановяването или издръжливостта на една биологична система, чието здраве е увредено, но също и средство, което активизира биологичните процеси, които създават добива или подобряват условията за добив, при това без да води до нарастване на зависимостта от приложеното средство. Следователно това би било средство, което подпомага самостоятелното здраве и достиженията на земеделското стопанство. Винаги има нещо общо с това, че философски формулирано, същност и явление биват тясно свързани, че духовните членове на съществото обхващат и влияят по-интензивно на физическото тяло.
към текста >>

28. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм).
Рудолф Щайнер предпоставя природонаучните знания за тези вещества. Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части. Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи. В живия организъм химическите елементи се държат не така, както се държат навън, макар да запазват своя характер. Всеки встъпва във връзка с другите елементи по специфичен начин, обаче това води до връзки, които се получават само в организма. Тук също важи и обратното: ако не познаваме поведението на елементите в живия организъм, пропускаме важни страни от характера на веществата.
към текста >>

Но Щайнер от свръхсетивно наблюдение описва духовния свят (в общ смисъл) и, както той често казва, в макроскопично разглеждане.
Щайнер говори за семе, което се разпада на световен прах.[10] Но самото семе всъщност е резултат от процеса. Тъй като във всяко семе вече се намира едно обособено малко ново растение. Тук може да става въпрос само до устройството на семето и до цветния прашец, тоест за органи на цвета, които водят до изграждане на семето. Ние не искаме просто да твърдим, че Щайнер е имал предвид това, но тук става въпрос за реални процеси, които трябва мисловно да проследим, когато търсим действителността. Едното е сетивният свят и до голяма степен микроскопичният сетивен свят. Но Щайнер от свръхсетивно наблюдение описва духовния свят (в общ смисъл) и, както той често казва, в макроскопично разглеждане. Но „никога няма дух без материя и материя без дух“[11] Пълната земна действителност съдържа и двете страни. Това пронизва целия Курс и цялата антропософия. От така свързаните изказвания можем да разберем, че «хаосът в семето и хаосът в най-далечните простори на света» трябва да действат свързано и че от това произлиза чудно подредената структура на едно семе, а не пак нов хаос.[12] При тези предпоставки хиплоидният прашец би могъл да се приеме за носител на космичните действия, за които говори Щайнер. Впрочем генетично той носи само половината на това, което съставлява новото растение.
към текста >>

29. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата.
При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена. При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога. Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог. Тъй като при всяко ново раждане имаме нов млекодаващ период, на рогата имаме отпечатък от плодовитостта на кравата. Разстоянието между тези изтънявания се дължи на времето между две отелвания. Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата. И тук както при рогата на елена същинският рогов твърд пласт загубва своя живот. Става ли с това пропусклив за свободната астралност и световния дух? Във връзка с прилива и отлива и на много въздействия върху човешкото етерно тяло Рудолф Щайнер казва: «Когато говорим за подслънчевите планети, трябва също да търсим техния съответен образ в Земята и тогава да помислим за физическото обратно въздействие, за произлизащото от Земята обратно въздействие върху физическия елемент. А това, което стои насреща повече духовно-душевно, това трябва да го припишем на надслънчевите планети» (Марс, Юпитер, Сатурн).[10]
към текста >>

30. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство.
Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест милиони години). В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората. Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство. Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер. Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята. Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство. Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта. Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия.
към текста >>

Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта.
В този случай бихме дошли до това, че някога тук, в нашия регион, всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората. Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство. Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер. Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята. Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство. Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта. Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен. Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят.
към текста >>

31. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако вземем в ръце европейска книга - да допуснем, че това е една от тези книги, които нерядко се пишат, книга, посветена на храносмилането на майския бръмбар, - тя започва така: видът на майските бръмбари има храносмилателни органи: но те са недостъпни за обикновено наблюдение.
Ако човек утре трябва нещо да направи, на сутринта той може да започне с аргументацията, с доказването, нали така? Той може вечерта да отиде да спи така и без нищо да е направил, защото му се е наложило твърде много да доказва. Американецът няма да направи така, защото той не е силен в частта на доказателствата. В това има несъмнено предимство на Америка пред Германия. В тази област могат да се направят интересни наблюдения. Ако вземем в ръце европейска книга - да допуснем, че това е една от тези книги, които нерядко се пишат, книга, посветена на храносмилането на майския бръмбар, - тя започва така: видът на майските бръмбари има храносмилателни органи: но те са недостъпни за обикновено наблюдение. Необходимо е по-дълбоко да се проникне в цялото устройство на майския бръмбар и т.н. Авторът започва да доказва, да аргументира всичко останало. Американецът започва така: ако разчленим майския бръмбар, ще се открие това и това. Наблюдавайки, той твърди нещо, настоява за нещо. Виждате, че благодарение на присъщите на бялата раса свойства европейците строят цялата си организация вече по-различно.
към текста >>

32. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Това е било вярно наблюдение.
Тези неща са били известни доста отдавна. Само че днес хората неохотно си спомнят за това, което отдавна е известно. Още в самото начало на XIX столетие хората, писали по тази тема, са заявявали: човек трябва 8 часа да работи, 8 часа да се занимава със своите работи и 8 часа да спи. Получават се 16 часа бодърстване и 8 часа сън, и така, 3 Х 8 = 24 часа. Така че продължителността на съня съставлява една трета от 24 часа. Това е било вярно наблюдение. Една трета от своя живот човек трябва да посвети на съня. Хората днес малко ги е грижа за това, колко важен за живота е сънят, нали така, защото те днес въобще не мислят какво представляват душата и духът. Тях ги е грижа само за това, което човек преживява телесно, в състояние на бодърстване, докато духът и душата не ги занимават. Работата стои така, че хората днес в практическия живот често казват: Боже мой, прекрасно е да поспиш, но за това би трябвало да ти се доспи. И ето, те пият ли пият много бира вечер, за да заспят по-лесно.
към текста >>

При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение.
Разбира се, тези неща не могат да се изучават така, както би им се искало на съвременните учени. Съвременните учени биха искали да изучават само това, което може да се пипне с ръка. Обаче този, който се е научил истински да наблюдава какво става, какво се изработва в детето в периода между вторите зъби и половата зрялост, той знае какво е това астрално тяло. То носи със себе си всички потребности. Разбира се, преди израстване на вторите зъби детето също има потребности, доколкото астралното тяло вече е внедрено в главата; но по-късно то се разпространява, прониквайки цялото тяло. При момчетата този процес на разпространение на астралното по-добре се поддава на наблюдение. При тях се изменя гласът и това свидетелства за настъпването на половата зрелост. Това е навлизане на астралното тяло в цялото физическо тяло. При момичетата този стадий може да се наблюдава по вторичните полови признаци, по гърдите и така нататък. Това свидетелства за навлизането на астралното тяло. Това астрално тяло остава след смъртта в човека след като етерното тяло е вече отхвърлено.
към текста >>

33. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Но има още нещо, което при правилно проведено наблюдение свидетелства за наличието в човека на още три други тела: невидимото етерно тяло, астралното тяло и «аза».
Има един такъв «експеримент», той е доста важен, характерен за изучаването на душевния живот на човека. Всички придават значение на физическото тяло, защото в противен случай ще се наложи въобще да се отрича съществуването на човека. За физическото тяло не се спори. Всеки го има. В настояще време естествоизпитателите казват: физическото тяло е единственото тяло и ние можем да обясним всичко, изхождайки от него. Но има още нещо, което при правилно проведено наблюдение свидетелства за наличието в човека на още три други тела: невидимото етерно тяло, астралното тяло и «аза». Има едно явление, което може да се подложи на наблюдение по правилата на естествената наука - такива явления има много, но едно особено добре може да се наблюдава на напълно научно ниво; при това (наблюдаваният) човек фактически идва в състояние, свидетелстващо за наличието у него на етерно тяло, астрално тяло и «аз». Виждате ли, в Европа има хора с потребност да се опияняват, да се упояват. Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства. Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум. Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум.
към текста >>

Има едно явление, което може да се подложи на наблюдение по правилата на естествената наука - такива явления има много, но едно особено добре може да се наблюдава на напълно научно ниво; при това (наблюдаваният) човек фактически идва в състояние, свидетелстващо за наличието у него на етерно тяло, астрално тяло и «аз».
Всички придават значение на физическото тяло, защото в противен случай ще се наложи въобще да се отрича съществуването на човека. За физическото тяло не се спори. Всеки го има. В настояще време естествоизпитателите казват: физическото тяло е единственото тяло и ние можем да обясним всичко, изхождайки от него. Но има още нещо, което при правилно проведено наблюдение свидетелства за наличието в човека на още три други тела: невидимото етерно тяло, астралното тяло и «аза». Има едно явление, което може да се подложи на наблюдение по правилата на естествената наука - такива явления има много, но едно особено добре може да се наблюдава на напълно научно ниво; при това (наблюдаваният) човек фактически идва в състояние, свидетелстващо за наличието у него на етерно тяло, астрално тяло и «аз». Виждате ли, в Европа има хора с потребност да се опияняват, да се упояват. Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства. Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум. Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум. Те употребяват малко опиум, само малка доза.
към текста >>

Виждате, че ако самото наблюдение е поставено правилно, всичко това може да се постави на естественонаучна основа.
Животното няма «аз», защото гърбът му се намира в хоризонтално положение. Та на какво оказва влияние употребата на опиум, превърната в навик? На «аза». Така че следователно можем да кажем: «азът» страда от употребата на опиум по навик. И така, с помощта на опиума ние фактически откриваме всичките три тела на човека, които сами по себе си са свръхсетивни: при слаби дози - етерното тяло, при силни дози - астралното тяло и при станала навик употреба на опиум - «аза». Виждате, че ако самото наблюдение е поставено правилно, всичко това може да се постави на естественонаучна основа. Но също така виждате и следното: малаецът в своята употреба по навик достига до нещо грандиозно. Той се издига до «аза». Какво получава той при това? На какво се радва този малаец или турчин, систематически употребявайки опиум? На какво все пак се радва?
към текста >>

34. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма.
И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя. При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя? Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили.
към текста >>

35. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
» Кварцът, който сте откривали горе в планината, сам по себе си е много твърд. От него могат да ти излязат цицини; самият кварц няма да се счупи, но главата на човек е напълно възможно да се пробие, ако се случи да се чукнеш в него. В кварца най-много от всичко се обръща внимание на неговата твърдост. Но телата не навсякъде остават такива, каквито ги срещаме тук или там. В човека го има същия този кварц, но в по-течна форма. Защо? Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.). Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца.
към текста >>

36. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Аз съм учуден, че лекарят, под чието наблюдение се е намирал този, за когото разказахте, не му е казал, че втория път няма да е толкова зле, а на третия път ще придобие имунитет.
Ако в началото на пчеларската дейност на човека по малко го жилят, но сърцето му е достатъчно здраво, това ще му подейства така, че той ще става все по-малко чувствителен. Ако човек знае, че е здрав, той даже може да прави следното: ако веднъж го е ухапала пчела, той може да позволи да бъде жилен и по-нататък; като последица ще бъде това, че той ще разцъфти във всички цветове на дъгата и т. н., но това ще мине. Така кръвта ще придобие имунитет. Това зависи не само от организацията, а и от това, което се е вкарвало в кръвта на човека дотогава. Аз съм учуден, че лекарят, под чието наблюдение се е намирал този, за когото разказахте, не му е казал, че втория път няма да е толкова зле, а на третия път ще придобие имунитет. Но е възможно той да е имал сериозно заболяване на сърцето и да не е трябвало да се излага на опасност. Това винаги трябва да се отчита. Все пак това е доста опасно нещо и даже има лекари, които смятат, че преди да пристъпи към работа, всеки пчелар трябва да получи ваксина. Когато са изпращали хората на война, те са били подлагани на въздействието на всевъзможни отрови. Това не би следвало да се препоръчва.
към текста >>

37. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

При правилно проведено наблюдение, разглеждайки долната част на тялото на човека с намиращите се вътре в нея черва, стомах, черен дроб, бъбреци, далак и дебело черво, се вижда постоянното превръщане на оксаловата киселина в мравчена киселина: тази мравчена киселина след това заедно с въздуха, който човек вдишва, преминава във всички части на тялото му.
Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина. От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина. А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата. При правилно проведено наблюдение, разглеждайки долната част на тялото на човека с намиращите се вътре в нея черва, стомах, черен дроб, бъбреци, далак и дебело черво, се вижда постоянното превръщане на оксаловата киселина в мравчена киселина: тази мравчена киселина след това заедно с въздуха, който човек вдишва, преминава във всички части на тялото му. Така става това в човека. Навън по цялата Земя имаме растения. Имаме също и най-разнообразни видове насекоми, които пърхат над тях. Тук долу се намира оксаловата киселина. Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха.
към текста >>

И този, който е способен за такова наблюдение, изпитва необикновено уважение към тези зароили се стари пчели с тяхната царица; те се държат по горепосочения начин, защото искат да попаднат в духовния свят.
Благодарение на това ние сме единни и цялостни хора. Но кошерът не представлява такава цялост, като човека. Пчелите не могат да намерят пътя в духовния свят. Заради тяхното превъплъщение ние трябва да им предоставим друг кошер. Това е нещо, символизиращо превъплъщението на човека. И този, който е способен за такова наблюдение, изпитва необикновено уважение към тези зароили се стари пчели с тяхната царица; те се държат по горепосочения начин, защото искат да попаднат в духовния свят. Но физически те са станали толкова материални, че това не им се отдава. И ето, пчелите се скупчват всички заедно, превръщат се в единно тяло. Те се стремят да се обединят. Те искат да се махнат от света. Защото вие знаете: във времето, когато излитат, те кацат на ствола на дърво или на нещо друго, скупчват се всички заедно и се стремят да изчезнат, да отидат в духовния свят.
към текста >>

38. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането.
Някои насекоми се заравят в земята и там умират. На човек му се налага да плаща за свободата си с това, че способността му за предчувствие е крайно оскъдна. При животните няма свобода, всичко при тях е несвободно. Затова те притежават силно предчувствие; знаете, че когато например грози опасност, опасност от земетресение, животните избягват, докато за човека тези събития се оказват внезапни. Можем да кажем: за човека е извънредно трудно да проникне в душата на животното. Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват, изхождайки от предвиждането. Макар и да не можем да сравняваме действията на животното и действията на човека! Ще обсъдим още нещо, засягащо слоновете, благодарение на което ще ни стане ясно това, за което питахте. Виждате ли, нееднократно са наблюдавали как някакво неголямо стадо слонове се насочва към водоема, или, както тук казваме, на водопой. Би могло да се случи така, че някой палав младеж да хвърли нещо по преминаващ слон. Слонът отначало се държи много търпеливо, не реагира и показва пълно безразличие към станалото.
към текста >>

39. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят!
Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия. И така, както виждате, това, за което ме попитахте, е свързано със следното: албинизмът възниква от неправилната преработка на сярата или желязото, осъществявана посредством «аза».
към текста >>

Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение.
Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение. В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието. Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия. И така, както виждате, това, за което ме попитахте, е свързано със следното: албинизмът възниква от неправилната преработка на сярата или желязото, осъществявана посредством «аза». Хлорозата възниква от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством вашето астрално тяло; хлорозата в по-голяма степен удря състава на кръвта.
към текста >>

40. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани.
Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н. И така, виждате, че изучавайки това, което се отделя в урината, много може да се каже, като се основаваме на анализа й. Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, както се гледа летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината. Съвременната по-материалистична медицина изследва урината химически, намира в нея белтък, оксалова киселина, захар и тем подобни. И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната съди, следвайки химията. Разбира се, в древността, когато на такова съзерцателно наблюдение все още са отделяли голямо внимание, хората както трябва са изучавали тази методика и не е имало шарлатани. В днешно време тези, които практикуват това, в по-голямата си част са шарлатани. Обаче не искам да кажа, че всички са шарлатани. Някой може и да е добре обучен и действително много може да види тук, да види всевъзможни болести; но това ученичество, това обучение носи личен характер, човек трябва да има много голям опит и трябва да умее да прилага този опит. Ето в какво е разликата: днес хората не ценят духа. Духът е близо до края си, близо до ликвидация.
към текста >>

Господа, оттук виждате, че древната медицина в по-голяма степен се е опирала именно на непосредственото наблюдение.
Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа. Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би следвало да се различават. За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на умствения труд. Би следвало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа. Но днес искат да премахнат духа. Господа, оттук виждате, че древната медицина в по-голяма степен се е опирала именно на непосредственото наблюдение. От това е имало и други последици. Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би следвало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства. Разсъждавали са така: човек отделя. Ако това, което е отделено, се върне в организма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън. Но какво се извършва при това отделяне?
към текста >>

41. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако например в Дорнах имам часовник и в Цюрих също имам часовник, стрелките на които показват едно и също време, това още не ми дава пълна увереност - тъй като часовниците са отдалечени един от друг, - че моето наблюдение не носи всъщност погрешен характер; може би синхронността отсъства!
Не може да се каже повече от това, което става непосредствено пред вас. Как стои работата със света като цяло, остава неизвестно. Това е имало далечни последствия и е важно за нашите възгледи за движението не само на небесните тела, но и за телата на нашата Земя. Изводите, направени оттук от Айнщайн и неговите единомишленици, отиват много далеч. Те например казват: ако движението е само относително, ако то не е абсолютно, е невъзможно да се каже нещо истинно за синхронността или асинхронността. Ако например в Дорнах имам часовник и в Цюрих също имам часовник, стрелките на които показват едно и също време, това още не ми дава пълна увереност - тъй като часовниците са отдалечени един от друг, - че моето наблюдение не носи всъщност погрешен характер; може би синхронността отсъства! И така, вие виждате, че от този проблем произтичат далеч отиващи следствия. Пита се: нима не можем да се оправим в този проблем? Нима нищо не можем да кажем за самото нещо, ако то се движи? Това е важен въпрос. Съвсем ясно е, че на (пръв) поглед ние нищо не можем да кажем за движението.
към текста >>

42. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека.
Но даже и днес в случая с английския шилинг вие ще откриете вавилонската система за изчисление по дузини[10]. И така, именно във Вавилон тази система за изчисление била свалена от небето на Земята. Върху кое в човека оказвал особено въздействие светът на звездите? Върху астралното тяло, господа. Астралното тяло изцяло и напълно е подчинено на влиянието на звездния свят. Но доколкото в настоящото време астрономията нищо не желае да знае за астралното тяло, тя не предприема усилия за наблюдение на влиянието на звездите върху човека. Това, което изчислява днешната астрономия, действително не оказва особено силно влияние върху човека. Но науката за звездите при вавилонците е била много по-фина. И благодарение на нея те открили астралното тяло на човека. Това е нещо удивително. Ние можем да кажем: вавилонците открили астралното тяло по духовен начин.
към текста >>

Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр. [9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р.
към текста >>

43. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение.
Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз. Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света. Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците. Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното. И така, едва в Гърция човек за първи път обърнал внимание на външния свят. Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него. Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят).
към текста >>

44. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тези, на които в мистериите е принадлежала ролята на учители, е трябвало да получават информация чрез доверени хора, които те са можели да изпращат за наблюдение в света.
Този, който бил приет в мистериите, ставал врана. С какво се занимавала враната? Враната се занимавала с това, че тя, преди всичко, ставала посредник между външния свят и мистериите. Защото тогава още не е имало вестници. Първите вестници се появили чак хиляда години по-късно, когато възникнало изкуството на книгопечатането. Тези, на които в мистериите е принадлежала ролята на учители, е трябвало да получават информация чрез доверени хора, които те са можели да изпращат за наблюдение в света. Следователно може да се каже, че враните били чисто и просто доверените лица на тези, които са били в мистериите. Трябвало е да се учи, за да се стане истинско доверено лице. Днес в качеството на доверени лица се проявяват много хора, особено в партиите и тем подобни, но при това остава въпросът, достойни ли са за доверието тези доверени лица! Обаче тези, които тук, в мистериите, се проявявали като врани, се разглеждали в качеството им на доверени лица само след проверка. Преди всичко те е трябвало да научат: с отговорност да наблюдават и после правдиво да съобщават в мистериите видяното.
към текста >>

45. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Хората са водели наблюдение на Слънцето (изобразява го на рисунка 13).
Но да развие такава вътрешна, фина връзка с коня, както това е при арабите, тоест в горещата зона, в Европа никой не е способен, доколкото такива отношения между човек и животно именно тук не могат да бъдат развити. Това зависи от отвесното падане на слънчевите лъчи, от въздействието на Слънцето. Рис. 13 Вижте по-нататък, господа. Във Вавилон и Асирия са знаели, че от Слънцето излизат определени въздействия, определени сили. Хората са водели наблюдение на Слънцето (изобразява го на рисунка 13). Те разсъждавали така: ето съзвездието Лъв, тоест някаква група звезди на небето, а тук, да кажем, е съзвездието Скорпион. В годината има определено време, когато Слънцето стои в съзвездието Лъв, което означава, че Слънцето закрива съзвездието Лъв, то е зад Слънцето. По друго време Слънцето закрива съзвездието Скорпион или съзвездието Стрелец, или друга група звезди. Вавилонците и асирийците са знаели: човек оказва най-силно въздействие върху животното, когато Слънцето стои пред съзвездието Лъв. Това въздействие е най-слабо, ако Слънцето стои в съзвездието Дева или
към текста >>

46. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Това са резултати от духовното наблюдение.
Обаче естествено е и това, че ако нещо подобно стане, тези хора премълчават за него, те посмъртно мълчат, доколкото то не ги устройва. Въпреки всичко, това е така. И така, следователно може, изхождайки от духовното познание, да се говори за кометите, дори за материалния им състав, дори за това, че в кометите се съдържа цианид, като впоследствие казаното се потвърждава. И това е само един пример. Ето защо не се опасявам да говоря за такива неща, които се струват на хората съвсем глупави; за това, че кометите възникват тук, а тук престават да съществуват; че ето тук материалът им се консолидира, а ето тук отново изчезва, когато те излизат от планетната система. Това са резултати от духовното наблюдение. Ще дойде време и казаното ще бъде потвърдено от физически наблюдения. Много от това, което говори днес материалистичната наука, се явява чудовищна фантасмагория. Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо. Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо. Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета.
към текста >>

47. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр. 6. Но даже и днес в случая с английския шилинг: Английската валута беше приведена към десетичната система. 6а. Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята».
към текста >>

48. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

В някои местности - при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде - при изгрев и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление.
За малко да се абстрахираме от това, че, както учи Коперник[1], Земята се върти около Слънцето. Да приемем нещата така, както те изглеждат. Тогава тук имаме Земята, а тук - Слънцето, въртящо се около Земята от изток на запад. Слънцето нека е разположено някъде тук (изобразява го на дъската). Тук има една особеност. В някои местности - при точно наблюдение това може да се забележи навсякъде - при изгрев и залез Слънце, но и в други случаи, не настъпва сумрак в чист вид, а става нещо, предизвикващо повсеместно удивление. Около Слънцето се разпространява лъчиста светлина. Винаги когато се наблюдава Слънцето и особено сутрин и вечер, освен сумракът, се появява още и тази лъчиста светлина. Около Слънцето грее светлина. Наричат я зодиакална светлина. По повод на тази зодиакална светлина, господа, хората нееднократно са си напъвали главите, особено тези, които мислят материалистично.
към текста >>

НАГОРЕ

1.684604883194