Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
Намерени са резултати от
548
текста в
6
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Наблюдение
'.
На страница
4
:
196
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За външното
наблюдение
сънят се състои в това, че ние със своя Аз и астрално тяло се намираме извън физическото и етерно тяло.
И както в зърното е заложена растежната сила, която след това се изживява в цъфтежа, така още по времето след преминаването на портата на смъртта, в мъртвия се вкоренява сила, която след това се запазва в течение на целия живот между смъртта и новото раждане, и която в новия земен живот или в последващите земни животи се изживява като кармично балансиране на това, което сме натворили. Така се ражда волята, която после несъзнателно се изживява в Кармата. Да разгледаме по-подробно още нещо важно за тази картина на живота между смъртта и новото раждане. Да хвърлим още един път поглед на смяната /редуването/ на условията на живот, които са ни добре познати в техните външни прояви и за скритото значение на които нееднократно сме говорили, обръщайки внимание на взаимодействието между дневния буден живот и нощния живот в съня. Днес още един път от определена гледна точка ще прегледаме тези състояния на бодърстване и сън.
За външното наблюдение сънят се състои в това, че ние със своя Аз и астрално тяло се намираме извън физическото и етерно тяло.
Животът в съня, ако не е пронизан от сънища, засега остава безсъзнателен, но не бездеен. Напротив, този живот в съня, макар и в нормалния живот да остава засега безсъзнателен, вътрешно е доста по-деен душевен живот, отколкото животът на душата в будно състояние. Будният живот на душата само затова е толкова интензивен, защото дейността на Аза и астралното тяло в будно състояние среща противодействието на етерното и физическо тяло, и това взаимно сблъскване на Аз и астрално тяло от една страна и физическо и етерно тяло от друга страна поражда непрестанно удар и контраудар. Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по време на съня. Нощният живот не се сблъсква с физическото и етерно тяло и затова не достига до съзнанието.
към текста >>
Да погледнем още един път със средствата на външното
наблюдение
към живота, протичащ между раждането и смъртта.
Преглеждаме и претегляме тяхната стойност за света. Търсим да разберем тяхното значение в хода на общия миров живот. Потресаваща вътрешна дълбочина от разглеждането се разлива над събитията от преживения ден. Но в съвременния живот тя остава безсъзнателна /неосъзната/. Това повторно, всяка нощ повтарящо се преживяване на живота от деня има голямо значение, като подготовка за живота след преминаването на портата на смъртта.
Да погледнем още един път със средствата на външното наблюдение към живота, протичащ между раждането и смъртта.
Смята се, че помним себе си до определен момент назад в живота. Но в действителност не се помни целият живот; в действителност се помни само това, което е било, връщайки се назад, от вечерта до пробуждането сутрин. Тук споменът прекъсва. По-нататък ще е предшестващият ден, след това отново нощ, върху която споменът не се простира. Така са изградени нашите спомени за миналото, като брънки на верига – светла брънка, тъмна брънка.
към текста >>
2.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното
наблюдение
.
В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот. Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон. Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете, на учението за цветовете на Гьоте /бележка 47/.
Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение.
Но физиката в наше време е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук, и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте. В немския народ живее стремежа към духовното. Затова и вътре в немския народ, ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме, и за които утре отново ще говорим. Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския.
към текста >>
3.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Нужно беше да се повтори същото
наблюдение
отново.
И когато стана ясна особената духовна конфигурация на човечеството в тази далечна епоха, тогава можеше да се намери отговор на въпроса: с коя възрастова конфигурация на индивидуалния личен живот на отделния човек може да се съпостави тази конфигурация? И се изясни, че човечеството, като такова, не отделният човек – за него стана дума по-горе, а човечеството като цяло, в този първи следатлантски период беше на възраст, съпоставима с възрастта на съвременния човек от 48 до 56 години. И така, помислете: ако вземем духовната конфигурация на това, което тогава беше културният живот, се стига до това, че възрастта на човечеството от онази епоха е съпоставима с възрастта на днешен мъж и, разбира се, жена, – от 48 до 56 години. Не беше много лесно да се добера до това знание, но след като е намерено, то вече е духовнонаучен факт. Как стои работата с втория, древноперсийски период?
Нужно беше да се повтори същото наблюдение отново.
И какво се оказа: ако се обърнем към духовните особености на тогавашната култура, това може да се съпостави само със съвременния възрастов период от 42 до 48 години. И ако се обърнем към египетско-халдейско-вавилонската култура, която завършва, примерно, в 747-а година преди Христа, тя съответства на възрастта на съвременния човек от 35 до 42 години. Вземайки гръко-латинския период, той съответства на възрастта от 28 до 35 години. Нашата, пета следатлантска културна епоха, съответства на възрастта на отделния съвременен човек от 21 до 28 години. В шести културен период – това може в известна степен да се предвиди – възрастта на човечеството ще съответства на възрастта на отделния човек от 14 до 21 години.
към текста >>
4.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да запомним това число и да добавим още едно
наблюдение
.
Традиционната астрономия знае за това. Времето, за което пролетната точка изминава своя път по окръжността на Зодиака, се равнява, примерно, на 25900 години, закръгляйки го – на 26000 години. Значи, с това число от 26 хиляди години, се измерва в космоса придвижването на точката на пролетното равноденствие по кръга на Зодиака. С това число в космоса се измерва хода на Слънцето. Така, приблизително, можем да кажем.
Да запомним това число и да добавим още едно наблюдение.
Човек вдишва и издишва, прави за една минута определен брой дишания. Този брой не е еднакъв в различните възрасти, но може да бъде определен средният брой дишания при човек на средна възраст. Това са, примерно, 18 дишания в минута. Да сметнем колко дишания ще се паднат за 24-те часа на денонощието. Средният брой дишания в минута умножаваме по 60 и получаваме броя дишания за час – 1080 дишания в час.
към текста >>
5.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това е повърхностно
наблюдение
.
Но те са и тези, които най-много могат да бъдат подложени на объркване, на заблуди, внасяни от споменатите, свалени от небето, победени там от Михаил, ариманични духове на препятствията. Те, духовете на препятствията, се проявяват, като внасят объркване в безброй области, в които човек смята, че мисли съвсем правилно, но в които той в най-голяма степен е предоставен на объркващото въздействие на тези духове. С погледа към един от тези моменти ще стане ясно, как, собствено, се извършва развитието – оставаме в областта на развитие на човечеството. Да вземем най-важния закон на развитието, който сме разглеждали от други гледни точки вече неведнъж. Чудовищна повърхностност е, когато се мисли, че историческите събития просто следват едно след друго, че това, което стана през 1918 година, е просто следствие от това, което беше през 1917 година, 1916 година и т.н.
Това е повърхностно наблюдение.
Фактически развитието върви по съвсем различен начин; това, което става в духовните светове, винаги в последващите времена по особен начин продължава своето въздействие. Може да се вземе произволна година, например, 1879. Тогава, в 1880 година става нещо, което в известен смисъл повтаря възвратно 1878 година; и през 1881 година в известен смисъл се повтаря възвратно това, което е било в 1877 година – и така нататък. Може да се изходи от произволна точка на човешкото развитие; винаги в значителните импулси ще намерим въздействието на предшестващите години. Затова можем да очакваме, че във важен отрязък от време действието на този закон на развитието на човечеството ще се прояви с особена яснота.
към текста >>
6.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Многогодишният опит, щателното
наблюдение
над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл всемирно-исторически, широко замислен политически мироглед.
Тъй като не трябва да се мисли, че този подпис беше неизбежен, за да не се предизвика още по-голямо нещастие. Този, който действително вниква в реалните обстоятелства, знае, че през съвременната световна ситуация може да се пробие само с Истината, само с пълната и безусловна Истина. Даже и ако, може би, отказът от подписване на така формулираните мирни преговори би довел до трагична ситуация, не трябваше да се отива към това подписване. Времето, в което живеем, е сурово, то изисква велики решения: изходът може да се намери само по пътя на истината. Искам да подчертая: тъй като за предоставеното ми кратко време няма да мога да разгърна въпроса така, че от самото съдържание на думите ми да бъде напълно обосновано всичко, което съобщавам, ще се опитам, най-малкото в стила, както обикновено правя това, с нюанси, със самия начин на изложението да ви дам основата за съставянето на собствено мнение.
Многогодишният опит, щателното наблюдение над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл всемирно-исторически, широко замислен политически мироглед.
В инспираторите, ако можем така да ги наречем, на англосаксонската политика господства политическата постановка, която може да бъде охарактеризирана със следните две основни положения. Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на мировото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство. Това е дълбоко вкоренен мироглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света. Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за мировата мисия, които са владеели древното юдейство. Древноюдейският народ е мислил доста по-морално, по-теологично; но в силата на убеденост във водачите на англосаксонския народ, в неговите водещи личности, ние имаме преди всичко работа именно c това основно положение – то може да се проследи и чисто външно – и съвсем особеното възприемане на живота.
към текста >>
7.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Представете си, че тук, на горната рисунка, (бяло), схематично е изобразена областта на сетивното
наблюдение
, т.е.
Изобщо не се съмнявайте: В областта на социалния живот и политиката, днешните хора все още извличат определени сили тъкмо от последиците, които са останали от древната наука за бъдещето. Естествено, тази наука за бъдещето не се опира на външни, сетивни възприятия. До нея никога не може да се стигне според образеца на естествената наука; защото по същество, това, което може да се наблюдава чрез сетивата, е ако мога така да се изразя наука на миналото. И сега аз Ви напомням за един много важен, много съществен закон на Вселената: Наблюдавайки света единствено с физическите сетива, какъвто е подходът на естествената наука, Вие се изправяте пред продължението на миналите закони, Вие се изправяте, така да се каже, пред космическия труп на миналото. Естествената наука изучава мъртвия живот.
Представете си, че тук, на горната рисунка, (бяло), схематично е изобразена областта на сетивното наблюдение, т.е.
онова, което се простира пред нашите очи, уши и т.н. Представете си още, че тук (жълто) са съсредоточени всички естественонаучни закони, които биха могли да бъдат открити. В този случай целият сбор от естественонаучни закони остава като нещо втвърдено, като нещо, което има отношение единствено към миналото. Но извън сферата на тези закони Вие задължително попадате на онова, което не подлежи на сетивно наблюдение, на онова, което очите не могат да видят и ушите не могат да чуят: един втори свят от закони (виолетово). И в действителност този втори свят е тук, вътре, само че той сочи към бъдещето.
към текста >>
Но извън сферата на тези закони Вие задължително попадате на онова, което не подлежи на сетивно
наблюдение
, на онова, което очите не могат да видят и ушите не могат да чуят: един втори свят от закони (виолетово).
Естествената наука изучава мъртвия живот. Представете си, че тук, на горната рисунка, (бяло), схематично е изобразена областта на сетивното наблюдение, т.е. онова, което се простира пред нашите очи, уши и т.н. Представете си още, че тук (жълто) са съсредоточени всички естественонаучни закони, които биха могли да бъдат открити. В този случай целият сбор от естественонаучни закони остава като нещо втвърдено, като нещо, което има отношение единствено към миналото.
Но извън сферата на тези закони Вие задължително попадате на онова, което не подлежи на сетивно наблюдение, на онова, което очите не могат да видят и ушите не могат да чуят: един втори свят от закони (виолетово).
И в действителност този втори свят е тук, вътре, само че той сочи към бъдещето. Има известна аналогия между световните събития и това, което наблюдаваме при растенията. Статичният, моментен образ на растението никога не съдържа цялата истина за него; защото по един тайнствен начин то винаги крие в себе си нещо, което все още не може да се види, нещо, до което очите ще стигнат едва през следващата година: развитието, метаморфозата. Обаче тази скрита еволюционна способност, е вече там, вътре в растението, само че под невидима форма. По сходен начин изглежда и светът около нас.
към текста >>
Веднага след като човек се опита да приложи тези теории в непосредственото си
наблюдение
върху света, те отказват да му служат. Защо?
Всеки естественик, всеки природоизследовател стига само до миналото, до образа на трупа. Несъмнено, когато човекът е обърнат към духовния свят, това минало може да му липсва, това е вярно. Обаче пълната действителност следва да включва в себе си и невидимото. И ето как от една страна хората създават Кант-Лапласовата теория, а от друга страна говорят за края на света, подражавайки на професор Dewar спомнете си за вчерашната ми публична лекция -, който конструира в главата си един край на Земната планета,когато хората ще четат своите вестници при температури от няколко стотин градуса под нулата, всред стени, намазани със светещ белтък; и бих искал да зная как ще бъде издоено млякото, за което се казва, че ще бъде в твърдо агрегатно състояние. Това са нелепи представи, както всъщност и цялата Кант-Лапласова теория.
Веднага след като човек се опита да приложи тези теории в непосредственото си наблюдение върху света, те отказват да му служат. Защо?
Защото те са теории, възникващи от трупове, от мъртвото минало на света. Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето. Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория! Dewar! Но тези хора са били роби на изключително суеверни представи!
към текста >>
8.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И когато човек обгърне с поглед това важно събитие, той стига до заключението: Да, аз дълбоко съм се заблуждавал, когато съм разглеждал света единствено с понятия и дефиниции, а не чрез едно живо и непосредствено
наблюдение
.
Тази война, започнала в началото на 40-те години, завърши с това, че определени духовни Същества, които години наред се държаха като "подстрекатели" в духовния свят, бяха победени и отхвърлени, свалени тук долу във физическия свят, където е арената на нашата човешка еволюция. Следователно, сега те живеят всред нас и то по такъв начин,че те насочват своите импулси не само в мисловното съдържание на нашите светогледи, но и направо в нашите усещания, в нашата воля, в нашите темпераменти. И хората едва ли разберат цялата важност на днешните събития, а и на тези, които предстоят, ако те не проумеят, че сетивно-физическият свят е свързан с духовния свят, и че едно толкова важно събитие трябва да бъде разглеждано също както се разглежда и едно природно явление. От историческа гледна точка, днес хората са свикнали да приемат за валидни само явленията, които се разиграват в условията на сетивно-физическия свят. Но те отново трябва да признаят валидността и на онези духовни събития, в които сме въвлечени и до които ние се добираме само с помощта на антропософията.
И когато човек обгърне с поглед това важно събитие, той стига до заключението: Да, аз дълбоко съм се заблуждавал, когато съм разглеждал света единствено с понятия и дефиниции, а не чрез едно живо и непосредствено наблюдение.
Днес хората имат усещането, че те на всяка цена трябва да изхождат от точно дефинирани понятия, и започват да задават въпросите: Какво точно представлява Ариман? Какво точно представлява Луцифер? Какво представляват отделните Йерархии? така питат те, и си въобразяват, че кога то разполагат с една или друга дефиниция, те вече са вникнали в тяхната истинска природа. Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните гърци.
към текста >>
9.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Често съм посочвал следното: Зад видима та фасада на нещата се прониква не чрез спекулация, а само чрез истинско духовно
наблюдение
.
Ако през 1879 Духовете на Мрака биха спечелили битката, тогава би се утвърдила една съвсем друга връзка между човешките тела и човешките души,коренно различна от тази, която е в сила за родените след 1879. Повечето души биха се инкарнирали в други човешки тела, и би тържествувал онзи еволюционен план, към който се стремяха Духовете на Мрака. Обаче това не се получи. И причината, за да не се получи, е в победата на Архангел Михаил над Змея през есента на 1879. Тази битка намери своето отражение на Земята през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години под формата на една нарастваща критичност, на едно нарастващо остроумие и т.н.
Често съм посочвал следното: Зад видима та фасада на нещата се прониква не чрез спекулация, а само чрез истинско духовно наблюдение.
Спекулацията на ума никога не би могла да се досети, че току-що изброените душевни качества, са само един вид продължение на битката, разиграла се в духовните светове поради необходимостта от регламентиране на кръвните връзки, размножението и т.н. Тези неща трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Защото ако никой вярва, че би могъл да си обясни истинските зависимости между физическия и духовния свят с помощта на мозъчното мислене, той дълбоко се заблуждава. Обикновено хората стигат до напълно погрешни изводи, понеже прибягват до всевъзможни схеми и външни логически правила, които са заимствани от принципите на естествената наука. Обаче тези правила са валидни само за физическия свят; те не са валидни за съотношенията между физическия и духовния свят.
към текста >>
10.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тези неща винаги се налага да подчертавам това могат да бъдат установени само чрез непосредствено
наблюдение
в свръхсетивните светове.
Само Съществата на Мрака ще положат известни усилия за продължаване на физическото размножение. Ние знаем, че зародишът на Шестата следатлантска културна епоха се намира в европейския Изток. Европейският Изток ще развие у себе си една силна тенденция, според която физическото размножение няма да има шансове след Шестата културна епоха, понеже той, европейският Изток ще тласне Земята към едно по-скоро духовно, психическо съществувание. А от Америка ще действуват другите импулси за Седмата следатлантска културна епоха, в която размножителните процеси ще се насочват от свалените на Земята Ангели. Помислете само, колко сложни са нещата.
Тези неща винаги се налага да подчертавам това могат да бъдат установени само чрез непосредствено наблюдение в свръхсетивните светове.
Тръгне ли по пътя на теоретичните разсъждения, човек по правило се заблуждава. Тогава той следва една определена посока и евентуално стига до твърдението, че тъкмо през Шестата следатлантска културна епоха физическото размножение на хората ще бъде преустановено. Единствено духовното наблюдение позволява на човека да проследи различните течения, чиито взаимодействия дават пълна картина на цялото. Необходими са много усилия, за да стигнем до този вид познание, за което става дума сега. Да, човекът с право ще Ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за действие съответно чрез неговата нервна система и неговата кръв както на Архангели и Ангели,така на абнормните Духове.
към текста >>
Единствено духовното
наблюдение
позволява на човека да проследи различните течения, чиито взаимодействия дават пълна картина на цялото.
А от Америка ще действуват другите импулси за Седмата следатлантска културна епоха, в която размножителните процеси ще се насочват от свалените на Земята Ангели. Помислете само, колко сложни са нещата. Тези неща винаги се налага да подчертавам това могат да бъдат установени само чрез непосредствено наблюдение в свръхсетивните светове. Тръгне ли по пътя на теоретичните разсъждения, човек по правило се заблуждава. Тогава той следва една определена посока и евентуално стига до твърдението, че тъкмо през Шестата следатлантска културна епоха физическото размножение на хората ще бъде преустановено.
Единствено духовното наблюдение позволява на човека да проследи различните течения, чиито взаимодействия дават пълна картина на цялото.
Необходими са много усилия, за да стигнем до този вид познание, за което става дума сега. Да, човекът с право ще Ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за действие съответно чрез неговата нервна система и неговата кръв както на Архангели и Ангели,така на абнормните Духове. Точно тук си взаимодействуват различните сили и Същества. Ако наблюдаваме външната страна на живота, ние виждаме, така да се каже, само външните очертания на морската вълна, но не и силите, които я изхвърлят на брега. Впрочем Духовете на Мрака, които бяха свалени на Земята през 1879, упражняваха своите въздействия от духовния свят и докато се намираха там.
към текста >>
11.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Оттам също и отново породеното от разграждането, но сега не телесно - защото телесното се разгражда, - а духовно-душевно, не може да се наблюдава от външната природна наука, защото непрекъснато се изплъзва от
наблюдение
то и е достъпно само за това
наблюдение
, което процедира така, както описах преди.
Смъртта непрекъснато живее в нас, когато мислим и си представяме. Бих искал да кажа, че разпръсната като атомите, смъртта непрекъснато живее в нас, а крайната смърт, която ни постига, е само сумирането на това, което непрекъснато работи в нас разграждащо, но отново бива компенсирано, само че компенсацията е такава, че накрая идва също и спонтанната смърт. Смъртта трябва да се разбира като действаща в организма сила, също както се разбират и жизнените сили. Но погледнете ли напълно правомерната в своята област природна наука, ще откриете, че тя разглежда само изграждащите сили. Това, което разгражда, й се изплъзва.
Оттам също и отново породеното от разграждането, но сега не телесно - защото телесното се разгражда, - а духовно-душевно, не може да се наблюдава от външната природна наука, защото непрекъснато се изплъзва от наблюдението и е достъпно само за това наблюдение, което процедира така, както описах преди.
Но тогава се вижда, че докато живеем живота си, цялата ни душевна дейност е ориентирана не само към основата, върху която трябва да се развива и която, когато е дейна, дори разгражда по време на мисленето и представянето си, но че цялата душевна дейност е присъща на духовния свят, който винаги ни обгръща, в който стоим с нашата душевно-духовна същност така, както стоим с тялото в сетивно-физическия свят. Следователно чрез духовната наука ние се стремим към действително отношение на човека спрямо духовния свят, към истинския, конкретния реален духовен свят, който прониква във всичко физическо. Тогава се появява възможността да се наблюдава по-нататък как това, което действа и тъче като душевност в нас, което разгражда в описаните граници, е цялост. Това, което нарекох душевно развитие, преминава от обикновеното съзнание към съзерцаващото съзнание. За него говоря в моята книга «За загадката на човека».
към текста >>
Това
наблюдение
стига до обширното също и в отделния случай, когато смъртта се вземе за основа на духовното изследване, както раждането и зародишният живот се взимат за основа на физическото изследване.
Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години. По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва. Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на мисълта за човешката свобода. Така в духовното изследване постепенно се стига до духовните факти, като се тръгне от смъртта.
Това наблюдение стига до обширното също и в отделния случай, когато смъртта се вземе за основа на духовното изследване, както раждането и зародишният живот се взимат за основа на физическото изследване.
Бих искал да допълня още нещо, за да не изнасям неопределени, а конкретни резултати от антропософското духовно изследване. В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост. Следователно ние можем да различаваме различни видове смърт. Духовното изследване, което конкретно се занимава с природата на смъртта, открива следното. Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден живот поради катастрофа или по друг начин.
към текста >>
12.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
За много неща трябва да си изградим способност за
наблюдение
, която е различна от грубата способност за
наблюдение
на съвременния човек.
Като някой, който няма никакво понятие за действителните сили, стоящи зад това, за което хората сънуват. Това, откъдето именно се пораждат така дълбоките, така решителните събития, както е през нашето време, изглежда за хората, които днес се грижат за науката, като стая, в която се намира някой човек, никога не виждал тази стая, който е донесен тук спящ, продължава да спи и опознава стаята само като спящ. Материалистическата наука изучава света по този начин. Означеното като съзерцаващо съзнание в моята книга «За загадката на човека», трябва до определена степен да се развие сред човечеството на петата следатлантска културна епоха и известни тайни трябва да се осветят, иначе те ще бъдат разпространени между хората по неправилен начин чрез такива средства, за които ви разказах днес. Не е лесно да се посочат тези неща в днешно време, но е задължително необходимо да се говори за тях.
За много неща трябва да си изградим способност за наблюдение, която е различна от грубата способност за наблюдение на съвременния човек.
Във връзка с казаното искам да ви насоча към две неща. Първо, хората вече спечелват нещо, когато се опитат да приемат сериозно неща, които иначе се взимат като случайност, така че в тях да видят нещо като указания за задълбочаване на душата си. Да предположим, че прочитате, че някъде в определено време е умрял някой човек. До някои неща се достига, когато си поставим въпроса: Какво би било, ако същият човек би починал три месеца по-рано или три месеца по-късно? Въпрос, касаещ се само за възможни неща.
към текста >>
13.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Там е и причината, защо официалните учени и духовните науки, дори и когато произлизат от най-малоценните, както е например университетската психиатрия или психология, не са в състояние да достигнат до едно мнение, понеже им липсва най-елементарното изискване - действителното
наблюдение
на живота.
Разбира се, че това много добре го знам. Знам, че днес се говори на стените, когато човек иска да пречупи това, което хората днес уж изобщо не притежават - вярата в авторитета, понеже уж са я премахнали! Но тъкмо тази лекция102 ще е доказателство за трудностите, с които се бори духовната наука в съвременното културно течение, по простата причина, че е принудена да посочи ясни и точни граници на понятията и конкретни духовни изживявания. При такъв индивид като Десоар далеч не може да става дума например за логика. А в много голяма степен логиката изобщо липсва в съвременната така наречена научна литература.
Там е и причината, защо официалните учени и духовните науки, дори и когато произлизат от най-малоценните, както е например университетската психиатрия или психология, не са в състояние да достигнат до едно мнение, понеже им липсва най-елементарното изискване - действителното наблюдение на живота.
Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна литература - не казвам наука, а научна литература - и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение. Тези неща трябва да се кажат, дори когато човек има най-голям респект пред естественонаучния начин на мислене, когато винаги подчертава тъкмо най-великите постижения на естественонаучния начин на мислене. Трябва да стане известно, че такива неща навлизат в живота по напълно противоречив начин. След това отклонение бих желал да се върна на темата. Десоар намира особено показателно103 в един случай, при който си позволява още една комбинация от обективни неистини и клевети, че в книгата «Духовното ръководство на човека и човечеството» соча важно, подсъзнателно влияние на духовни импулси, като показвам, че в детето, което изгражда мозъка си, действа по-интелигентна мъдрост от това, което по-късно става съзнателно, когато мозъкът вече е изграден.
към текста >>
14.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
н., - необходимо е определено знание да бъде проспано, за да няма човекът повече възможност да черпи душевност от
наблюдение
то на природата, а да разчита само на себе си.
Такива необходимости трябва да се разберат. Но човек не бива да се чувства потиснат от тях. Поради това трябва наистина да е ясно, че е настъпило времето за събуждане и че трябва да се работи за събуждането, че събитията понякога изпреварват знанието и явленията около нас не се разбират, ако човек не направи усилие да усвои знанието. Многократно съм обяснявал, че действат определени групи от егоистично окултно стремящи се хора, работещи в посоката, която посочих в тези разглеждания. Първоначално определено знание всред хората е необходимо да се оттегли - знание, което днес се означава с неразбираемите думи алхимия, астрология и т.
н., - необходимо е определено знание да бъде проспано, за да няма човекът повече възможност да черпи душевност от наблюдението на природата, а да разчита само на себе си.
За да събуди силите в себе си, е необходимо първоначално определени истини да се появят в абстрактна форма, която отново да трябва да приеме духовен образ. Три идеи постепенно кристализират в течение на развитието през последните столетия, които така, както се разпространяват между хората, са абстрактни идеи. Кант ги назовава по погрешен начин144, Гьоте - по правилен145. Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие. Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално.
към текста >>
За това, което биологът вижда с микроскопа си днес, вярва, че там, където е полето за
наблюдение
под микроскопа, се намират и силите, за които става въпрос.
Днес се мисли, че някъде се намира определено живо същество, например кокошка, и когато в това живо същество се поражда нов зародиш, геологът изследва как яйцето израства в кокошката. Той изследва силите, които, произхождащи от самата кокошка, карат яйцето да расте. Това е безсмислица. Яйцето съвсем не израства от кокошката, а кокошката е само почвата. Силите, които създават яйцето от почвата, подготвена в кокошката, действат от космоса.
За това, което биологът вижда с микроскопа си днес, вярва, че там, където е полето за наблюдение под микроскопа, се намират и силите, за които става въпрос.
Но това, което той вижда там, зависи от силите на звездите, които в дадена точка действат заедно като определена констелация. И ако тук се открие космическото, едва тогава ще се открие истината, че космосът е това, което създава яйцето в кокошката. Всичко това обаче е свързано с тайната на Слънцето и от страна на земното разглеждане - с тайната на златото. Днес само загатвам. Тези неща ще станат много по-ясни в течение на времето.
към текста >>
15.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Основни характеристики на един съвременен мироглед -Душевни резултати от едно
наблюдение
според научни методи» (1894 г.), Събр.
Десоар се опитва да се оправдае пред Рудолф Щайнер в предговора към второто издание на книгата си «Отвъд душата», Щутгарт, 1918 г. Но как той работи с изказванията на Рудолф Щайнер, показва отговорът му на корекцията от Рудолф Щайнер, засягаща мястото, отнасящо се до 5-ти и 6-ти културен период «...моля читателят да обърне внимание, че живее не в шестия, а в петия културен период. Но той може да ми вярва, че относно грешката в цифрови данни (на стр. 259) не скърбя особено много, защото за мен тези следатлантски периоди са... празна мъгла.» (с. XI). 95. «Философия на свободата.
Основни характеристики на един съвременен мироглед -Душевни резултати от едно наблюдение според научни методи» (1894 г.), Събр.
съч. 4. 96. «Духовното ръководство на човека и човечеството. Духовнонаучни резултати от изследванията на развитието на човечеството» (1911 г.), Събр. съч. 15. 97. «Прераждане и карма, необходими представи от гледната точка на съвременната природна наука» (1903 г.), напечатано в «Lucifer-Gnosis».
към текста >>
16.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ние сме откъснати от този свят чрез
наблюдение
то и мисленето.
Чувствата ни не живеят по по-различен начин в съзнанието, отколкото сънищата ни. А волевите импулси просто ги проспиваме. Можем да си представим как си спомняме за сънищата, но в обикновеното съзнание изобщо не знаем как действа волята, когато повдигнем ръката си. В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание.
Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето.
Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие. Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас.
към текста >>
17.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В първата статия ще намерите такова
наблюдение
, съгласно което един човек иска да регистрира днешните мирогледи.
Представете си днес един човек, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирогледите така, както може да ги разбере. Колко мирогледа ще открие той? Той би трябвало да открие седем. Може да ги нарече с други имена според това, което представляват външно, но те трябва да се представят като седем отделни части. Прочетете последния брой на „Пруски годишници“.
В първата статия ще намерите такова наблюдение, съгласно което един човек иска да регистрира днешните мирогледи.
Той ги изброява. Колко се получават? Седем – католицизъм, протестантство, рационализъм, хуманизъм, идеализъм, социализъм и личен индивидуализъм. Те наистина са седем. Само категориите са разместени, но не може някой да получи нещо друго освен седем.
към текста >>
18.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ние можем да се убедим в тяхната деятелност само ако се издигнем до определена степен на ясновидското
наблюдение
, така че непосредствено да видим какво се разиграва в астралното ни тяло.
Тогава не е можело да се вижда нищо тъкмо защото на преден план са излизали образите, пораждани от атавистичното ясновидство. А през гръцко-латинската епоха мисленето не е разполагало със силата, която има днес. Мисленето наистина се засилва през епохата на естествените науки, така че именно епохата на съзнателната душа е тази, която позволи съзнателно навлизане в такава област, каквато обсъждаме днес. Плодотворното действие на духовната наука се изразява в това, че тя не си играе с теории, а е в състояние да посочи факти от решаващо значение за живота. Какво вършат ангелите в нашето астрално тяло?
Ние можем да се убедим в тяхната деятелност само ако се издигнем до определена степен на ясновидското наблюдение, така че непосредствено да видим какво се разиграва в астралното ни тяло.
Следователно трябва да се издигнем поне до определена степен на имагинативното познание, ако искаме да отговорим на поставения въпрос. И тогава се установява, че съществата от йерархията на ангелите – всяко едно от тях отговаря за отделния човек, но като остава във взаимодействие с другите – всъщност изграждат образи в човешкото астрално тяло. Насърчавани от духовете на формата, те изграждат образи. Не се ли издигнем до имагинативното познание, не можем да предположим, че в нашето астрално тяло непрекъснато възникват образи. Тези образи непрекъснато се пораждат и разпадат.
към текста >>
От
наблюдение
то на негативното в нашия живот, което обаче свидетелства за мъдрото насочване на живота ни, до
наблюдение
то на творящия и действащ ангел в нашето астрално тяло има пряк път, много пряк и сигурен път, по който можем да вървим напред.
„Какво ли е могло да ми се случи днес? “ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина. И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували. Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай? Върху всички тези неща вече съм говорил тук.
От наблюдението на негативното в нашия живот, което обаче свидетелства за мъдрото насочване на живота ни, до наблюдението на творящия и действащ ангел в нашето астрално тяло има пряк път, много пряк и сигурен път, по който можем да вървим напред.
към текста >>
19.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено
наблюдение
, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека.
И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст. И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота. Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят. Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания. И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години.
Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека.
И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене. В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина. Това е много неудобна истина, но такъв е животът. Мога даже да си представя хората, които ще кажат: да, но ако човек в цялата си вътрешна закономерност е така ограничен, къде е свободната воля на човека? Къде му е свободата?
към текста >>
Това е такова малко
наблюдение
, което ви представих.
Този социалист не е чел книгата на Кауцки на немски, а е чел руския ѝ превод, и понеже статията е била преведена от немски, той си направил неин обратен превод. И така, ето какво станало: превод от немски на руски и обратен превод. При това било извлечено и цитирано обратното на това, което се съдържа в немската книга! Ето какво е нужно за да се направи съвсем честен превод от един език на друг, и какво е нужно, написаното да се превърне в своята противоположност! При това съвсем не става дума за маловажни неща, а, по принцип, само за основни положения, с които днес изобщо запознаването е само от преводи.
Това е такова малко наблюдение, което ви представих.
Но който има търпението да наблюдава в живота такива и подобните им неща, няма да не те разбере, ако му кажеш: Омир е невъзможно да бъде разбран, ако ползваме всичко това, което имаме на разположение; ние само си въобразяваме, че го разбираме. Но това е външната страна на нещата. Има и вътрешна страна. Душевното устройство от епохата на Омир толкова съществено се е отличавало от душевното устройство на днешните хора, че днешният човек е много далеч от възможността да разбира Омир. Защото днешното душевно устройство е такова, че то съществено е примесено с интелектуалност.
към текста >>
20.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
За хората от древността преживяването на дясното и лявото е било действителен опит, може да се каже, действително
наблюдение
на света.
При усещането на горното и долното дълбоко са усещали също отношението на субекта към обекта. Горе все по-далеч и по-далеч са се разгръщали божествените светове, а долу са се намирали световете, противоположни на божествените, и мястото на човека е било между горното и долното. При такива хора като Гьоте – достатъчно е само да се прочете неговият „Фауст“ – ще намерите остатъци от това усещане за горно и долно. И към това горно и долно човек е усещал още дясното и лявото. Когато днес говорим за дясно и ляво, ние употребяваме абстрактни понятия.
За хората от древността преживяването на дясното и лявото е било действителен опит, може да се каже, действително наблюдение на света.
Горно и долно – това е линия, разположена от безкрайност към безкрайност или от съзнателното към несъзнателното. Дясно и ляво се е усещало като мирова връзка между смисъл и облик, между мъдрост и форма. Нужно е само да прекарате оста на симетрия; това, което се намира отляво и отдясно на нея, съвместно дава формата, и не бихте могли да свържете помежду им дясно и ляво, без да подходите към това осмислено, без да разгледате отношенията им едно към друго. Ако горното и долното сочат към тайнствените отношения на човека към духовния и материален светове, преживяването на дясно и ляво сочи към отношението на човека към изживяващия се във форми свят. И доколкото той във формата съотнася помежду им дясно и ляво, доколкото дава да се разгърне мъдростта в симетричните, разделени на дясно и ляво форми, той се усеща в този втори елемент на пространството.
към текста >>
И все пак, някои хора, разсъждаващи за тези неща, които не са съвсем заспали, стигат до това, че измерението дълбочина, собствено, е достъпно за несъзнателното
наблюдение
, което не е прекалено несъзнателно.
Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото човек не абстрактно, не геометрично, като нас, а конкретно е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността. Когато живея тук на Земята, живея също и в троичността на пространството; но тази троичност на пространството е нагледно доказателство за троичността на божествения произход на света. Такава примерно е била идеята на древния човек. Днес пространството се е превърнало в абстракция, и само някои хора усещат измерението за дълбочина и дебелина, както те са възникнали: горно и долно, предно и задно, дясно и ляво на плоското измерение. Относно това днес няма да намерим много при философите.
И все пак, някои хора, разсъждаващи за тези неща, които не са съвсем заспали, стигат до това, че измерението дълбочина, собствено, е достъпно за несъзнателното наблюдение, което не е прекалено несъзнателно.
Някои хора още усещат дълбочината, но това са последни остатъци от пространственото преживяване. В развитите религии сега действителното разбиране на троичността предшества разбирането за единството на Бога. Разбирането на единството на Бога има същия произход, както разбирането на троичността на Бога чрез пространството. Духовната наука извлича своето съдържание от самите божествени факти. Тогава идват глупави хора и казват, че няма едни или други външни доказателства.
към текста >>
21.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
“. При непосредствено
наблюдение
на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така.
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
“. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така.
Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения. Но да си представим сега, че искаме да пренесем това към външния материален живот и искаме да кажем: във външния живот работата стои така.
към текста >>
Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци
наблюдение
на това, което става.
Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие. В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид.
Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия дух на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на съвременния живот такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният човек. Утре ще продължим тези обсъждания. „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“ – GA 153, лекция 6 [ii] „Духовната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от списание „Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“ [iii] С.Х.Мерай, „Weltmutation.
към текста >>
22.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Едно по-фино
наблюдение
на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно
наблюдение
, вече може да стигне до това.
Противовес за подобието е силата на наследствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на наследствеността. Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието.
Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това.
Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите. Ако разгледате портрети на изтъкнати исторически личности, които по външен вид приличат на своите предци, навсякъде ще видите, че в същото време в биографиите им са отбелязани душевни качества, – и те са именно унаследени качества, – които се противопоставят на тези, от които са получили приликата във външния вид. В това се състои една от съществените тайни на живота. Предците доста по-добре биха разбирали своите потомци и родителите доста по-добре биха разбирали своите деца, ако без предразсъдъци имаха предвид този факт. Ако, например, – извинете, че говоря такива неща, но все пак не се намираме в общество на филистери, – някаква майка, имайки синче, което много прилича на нея, се радва, че синчето ѝ толкова прилича на нея, за възпитанието му би било особено полезно, ако тя би си казала: ами ако моето синче развие качества, като тези, които са причина за честите караници с мъжа ми?
към текста >>
23.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно
наблюдение
.
И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание!
Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение.
Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта. Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие. Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът.
към текста >>
24.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за
наблюдение
; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят.
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
Така че може да се каже: древните така са формирали своето съзнание, че те са развивали силите, които са били дадени на съзнанието им и инстинктивно са се ограничавали до това, в представите си да нямат нищо друго, освен духове. В древните времена чрез духовете те са си представяли боговете, а по-късно започнали да разглеждат духовете като реалност. Работата не е в това, че духовете са фалшиви, а възгледът на човека за духовете стана фалшив. И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните. Той е доволен от това и намира себе си за много умен.
към текста >>
25.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Изследват аспирин, или ацетин, или фенацетин и т.н., и го дават на пациентите: давайки едно след друго такива неща, се изисква само
наблюдение
и записване на резултатите от наблюденията, тук не се изисква душевна активност.
Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл. Тези думи е нужно да се възприемат сериозно. Ако искаме да се свържем с Мистерията на Голгота, трябва да държим душата си свежа, за да възприемаме все нови и нови импулси, които циклично, не винаги, но от време на време, се вливат от духовния свят към човечеството. Обаче на това противодейства естествената наука, която не иска и да знае за такива влияния, която просто иска да постави изследователите в лаборатории или клиники и да ги натовари с рутинна работа. Там изследват как действат невидимите лъчи, без да ги е грижа какъв свят се разкрива в тях.
Изследват аспирин, или ацетин, или фенацетин и т.н., и го дават на пациентите: давайки едно след друго такива неща, се изисква само наблюдение и записване на резултатите от наблюденията, тук не се изисква душевна активност.
Тази душевна настройка се е формирала от импулсите на Академията Гондишапур. Защото ако всичко би било пронизано от тези импулси, днес човечеството би се наслаждавало на покой и нямаше да е нужно нищо повече да прави; чрез благодат щеше да му е дадено всичко, което то би трябвало да изработи за съзнателната си душа. Това настроение, само че изразено в сетивното, господства във външната естествена наука. Другото настроение се е вляло в света от Рим и продължава в различни форми това, което дойде не от Палестина, не от Мистерията на Голгота, а от Рим, и което се развива в две направления: каденето с тамян, което развива култа, който е насочен не към интелекта, а само към сетивната душа, и риториката, която се стреми само към словесните формулировки или към такава организация на човешките действия, която в своите закономерности самата би представлявала риторика. И двете страни се запазват.
към текста >>
26.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното
наблюдение
на природата.
Те сами си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят и което ги заплашва с разрушаване на личността; да, самата необходимост на световните събития ги заплашва с разрушаване на личността, понеже те се боят да влязат в битката, която днес се води зад кулисите на видимия свят и чиито вълни Духовете на Личността искат да прокарат в нашето време. Но признаването на духовния свят изисква една готовност да се справим с въпроса, който ние обсъждаме именно днес. Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука.
Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата.
Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си. Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки. Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене. Аналитичното мислене има нужда от точни, стегнати понятия. Ако днес някой иска да каже нещо, той го изсича с точни, стегнати понятия.
към текста >>
27.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното
наблюдение
му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Както образът в огледалото показва онова, което се отразява, така земният духовен живот ни насочва към изживяванията на човешкото същество, преди да е влязло във физическо тяло. Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят. Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение. Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане! Това е факт, на който духовният изследовател трябва да обърне особено внимание.
Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Така за духовния изследовател този земен духовен живот се разграничава от другите светски занимания на даден човек. Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки. Забележете следното. Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия живот… всъщност няма да намерите никаква връзка между политическия живот и свръхсетивното. Политическият живот е изцяло на земята!
към текста >>
28.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно
наблюдение
у човека.
Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие. И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните. Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този човек, какъвто той стои пред нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме конкретно духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме конкретно божествено-духовното, което работи над целия човек, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа. Говорейки в имагинации, можем да посочим в миналото, как луциферическият елемент е бил внедрен в човека чрез импулса на архангел Михаел; чрез онова, което Михаел е станал, от човека трябва да бъде отнет отново ариманическият елемент. Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека.
Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното. Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин. Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент.
към текста >>
29.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното
наблюдение
на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието. Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание. И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот.
Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност. Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее. Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини.
към текста >>
Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното
наблюдение
това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието. Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание. И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот. Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее. Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини. Щом веднъж сме ги разбрали, ние знаем тогава, че те важат също и за бъдещето.
към текста >>
Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от
наблюдение
то нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее.
Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание. И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот. Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа. Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее.
Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини. Щом веднъж сме ги разбрали, ние знаем тогава, че те важат също и за бъдещето. Който знае, който може да докаже от вътрешни основания, че квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета, той знае, че никога някой не ще може да начертае един правоъгълен триъгълник, за който това да не важи.
към текста >>
Така е с истините, които извличаме външно от
наблюдение
то.
И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот. Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа. Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност. Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее. Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре.
Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението.
Обаче не е така например с математическите истини. Щом веднъж сме ги разбрали, ние знаем тогава, че те важат също и за бъдещето. Който знае, който може да докаже от вътрешни основания, че квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета, той знае, че никога някой не ще може да начертае един правоъгълен триъгълник, за който това да не важи. С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното наблюдение. Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване.
към текста >>
С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното
наблюдение
.
Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини. Щом веднъж сме ги разбрали, ние знаем тогава, че те важат също и за бъдещето. Който знае, който може да докаже от вътрешни основания, че квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета, той знае, че никога някой не ще може да начертае един правоъгълен триъгълник, за който това да не важи.
С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното наблюдение.
Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване. Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно. Ние имаме математическите истини затова, защото сами ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим и т.н., описваме линии. Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката.
към текста >>
Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално
наблюдение
на природата.
Ние хората стоим с нашия душевен живот действително така, че този душевен живот е като една кобилица на везна, която трябва да търси първо равновесието между луциферическия елемент от една страна, и ариманическия елемент от друга страна. Само че луциферическият елемент се намира в нашата ясна глава, а ариманическият елемент се намира долу в мъдростта, която прониква нашата воля. Между тези два елемента ние трябва да търсим равновесието в нещо, което всъщност отначало ни се явява като непроникнато от нещо. Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество? Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата.
Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота. Съществува една духовнонаучна анатомия, която ни показва, що е култура на главата, що е култура на обмяната на веществата, що е онази организационна сфера, която се намира между двете, и от какво се нуждае тя. На нашето човешко същество принадлежи проникването с Христовия Импулс, нашето човешко същество трябва да се проникне с Христовия Импулс. Така щото можем да си кажем: да предположим един хипотичен момент, да предположим, че Тайната на Голгота не би настъпила в Земното развитие, тогава човекът също би имал мъдростта на главата.
към текста >>
30.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително
наблюдение
на човешкото същество отивайки до подробности.
Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо. В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота. При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот. До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това.
Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности.
Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма. Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество.
към текста >>
31.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Второто изживяване е това, че в момента, когато човекът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато човек се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно
наблюдение
на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама.
Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят. Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща. Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек. Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане. И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание.
Второто изживяване е това, че в момента, когато човекът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато човек се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно наблюдение на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама.
Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния човек, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага. Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята. Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята. Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина.
към текста >>
32.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Трябва да дойде времето, когото нашето
наблюдение
на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките.
Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос. С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес.
Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките.
Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“ Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа.
към текста >>
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно
наблюдение
на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот.
Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот.
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас.
към текста >>
Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето
наблюдение
на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето
наблюдение
на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното
наблюдение
на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
Онова, което преди можеше да се преживява вътрешно, трябваше все повече и повече да бъде преживяно чрез разбиране външната природа. Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето.
Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия. Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
към текста >>
Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето
наблюдение
на планетите и звездите в пространството.
Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата. Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия.
Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството.
Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия. Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане. Всеки, който днес говори за Коледната Мистерия, трябва да отправи изискване към човечеството с оглед на бъдещето. Живеем в сериозни времена и трябва ясно да видим, че имаме нужда да станем човеци в истински смисъл.
към текста >>
Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез
наблюдение
на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу.
Още не сме достигнали до вътрешната мъдрост на Мъдреците, нито до благочестивостта, която потече от овчарите към външния свят. Социалният въпрос, който е застанал пред човечеството е ужасяващо спешен. Страховити неща са станали през последните години и социалният въпрос става все повече и повече заплашителен; само онези със заспали души може да не дооглеждат този факт. Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот.
Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу.
Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците. Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си. Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството.
към текста >>
33.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Тук обаче трябва да се направи едно
наблюдение
.
Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение.
Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>
34.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И тогава по пътя на едно такова
наблюдение
се установява,
Но трябва да се премине също и междинното пространство, пропастта бих искал да си послужа с този фигуративен, но пък ясен образ пропастта между етерното и физическото тяло; да, трябва да се премине и нещо от нас да се вмъкне в етерно-физическата област, когато става пробуждането и когато външните сетивни впечатления са вече там. Това, което изживяваме като обективен характер на тези тъчащи, сновящи мисли, пространственото се разиграва между етерното и физическото тяло. В обективния характер на тези мисли ние трябва да виждаме едно взаимодействие между етерното и физическото тяло. Ако представим нещата схематично, получава се следното: (Рис. 7) Ето приблизително тук е физическото тяло (оранжево), тук етерното тяло (зелено), така че в мислите, които ние обхващаме, имаме едно живо взаимопроникване на физическото и етерното тяло.
И тогава по пътя на едно такова наблюдение се установява,
че между нашето физическо и нашето етерно тяло независимо дали сме будни или спим постоянно се разиграват процеси, които изграждат обективните тъчащи мисли (жълто). Ето как ние обективираме първия елемент от душевния живот на човека. В него ние виждаме едно преливане, едно тъкане между етерното тяло и физическото тяло. В будно състояние този преливащо-сновящ свят не достига до нашето съзнание. Той може да се улови и схване, само по начина както бе току-що описан.
към текста >>
35.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но днес аз бих искал да говоря по-скоро за резултатите; защото процесът на
наблюдение
то беше достатъчно обсъждан през последните дни.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 2 Октомври 1921 Сега бих желал още веднъж да обобщя това, което през последните дни изнесох пред Вас относно познанието на душевния и духовен живот на човека. Мисля и за онези подробности, които ще трябва да се добавят, за да получим един, макар и временен завършек на нашето разглеждане.
Но днес аз бих искал да говоря по-скоро за резултатите; защото процесът на наблюдението беше достатъчно обсъждан през последните дни.
Ние видяхме, че в междинното пространство между етерното тяло и физическото тяло съществува една подвижна тъкан от живи мисли. Какво представлява всъщност тази тъкан? Тя е това, което чрез раждане то, ние внасяме от духовно-душевния свят в този физически земен свят. Необходимо е да си представим, че това което ние имаме само под формата на образи вътре в нашата мисловна дейност, притежава един самостоятелен живот, но в този случай, това което чувствуваме имайки мислите е не вътре, а: мисловната тъкан е пронизана от една обективна субстанция, така че тази мисловна тъкан е активна, действена и неукротима. Нейното съдружно действие върху човека е налице през целия му живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Разбира се, външното
наблюдение
е само едно леко приближаване до истинската същност, но дори и като такова, то има своята извънредно голяма стойност.
И ако с един вид самопознание се устремим към дадено настроение, там ние няма да открием нищо друго, освен субективното изживяване на това настроение, субективното изживяване, което е нюансирано по всевъзможни начини от външни подробности и обстоятелства; да, там ние ще открием именно едно субективно изживяване. Обаче ако останем вътре в това субективно изживяване, вътре в собственото душевно вълнение, без да стигнем до идеята, че за някого тези неща могат да станат обективни, в такъв случай ние няма да можем да се доберем до истинската същност на тези чувства и настроения. Но дори и в обикновения живот, ние сме в състояние да проникнем в тези настроения, в тези изцяло потопени в чувствата настроения. Впрочем за това е необходима и известна способност за психологическа ориентация. Понякога е възможно да разгледаме и изучим чувствения живот на някои известни, забележителни личности, и тогава стигаме до твърде интересни заключения.
Разбира се, външното наблюдение е само едно леко приближаване до истинската същност, но дори и като такова, то има своята извънредно голяма стойност.
Например ние можем да си поставим задачата да изследваме Гьоте, а при него душевните настроения са нещо подчертано защото това лесно може да се извърши с помощта на неговите дневници и писма, с неговите забележителни произведения, в които ние можем просто биографически да проследяваме ден след ден и час след час. Възможно е да си поставим например задачата да изследваме по един фин психологичен начин душевното настроение на Гьоте, да кажем, през 1790 година. Най-напред ще трябва да опишем това ду шевно настроение възможно най-точно. И след като го опишем, ние ще бъдем принудени да се насочим в две направления извънредно важно е да запомним това да, ще бъдем насочени в две направления: към Гьотевия живот преди 1790 година и към живота му след 1790 година. И ако психологическият поглед обхване всичко, което е натрупано в Гьотевата душа преди 1790 година, наред с това, което после радва и мъчи душата му до смъртта ако си представим живо предшествуващите и последващи събития тогава пред нас ще се очертае забележителния факт, че всяко моментно душевно настроение на човека представлява взаимодействие между това, което е минало, което човек знае, и това което тепърва идва и още не е дадено като негова съзнателна опитност.
към текста >>
36.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И духовното
наблюдение
ни дава точно тази гаранция, че човешкото етерно тяло е зародишния кълн на това бъдещо царство, което ще израсне между растителния и животинския свят.
Няколко дни след като минем през Портата на смъртта, тези образи се разпадат; сега навлизаме в такъв етап от развитието на живота, когато няма да разполагаме повече с тези образи като такива; с образното етерно тяло, тялото на строителните сили. То се разтваря в етерния Космос, както и физическото тяло се разлага, ако бъде оставено само на земните сили. Този прекрасен образен свят на етерното тяло отново ни показва, че в негово лице имаме нещо като зародиш; наистина то изчезва, но изчезва както посятото в земята семе, избуяващо напролет в своя нов и устремен към Слънцето растеж. Ето как Космосът приема в себе си нашето етерно тяло и го разтваря в безкрайните си простори. Обаче всичко, което е изтъкано по този начин в Космоса от човешките етерни тела, ще се преобрази в сили за Бъдещият Юпитер, в сили за Юпитеровото природно царство, което ще бъде едно растително-животинско, едно животинско-растително царство.
И духовното наблюдение ни дава точно тази гаранция, че човешкото етерно тяло е зародишния кълн на това бъдещо царство, което ще израсне между растителния и животинския свят.
Нека да се замислим по-нататък за днешния растителен свят, който развива само „живот“ и не развива никакви усещания. Нека да се замислим как в една субстанциалност, подобна на днешния растителен свят, но проникната от сетивни усещания, се развива едно животинско-растително царство, едно растително-животинско царство, което, така да се каже, ще обвива бъдещата Земна планета новия Юпитер. При това, сетивното усещане няма да бъде сходно с усещането на днешните животни, които в своите възприятия се ограничават в областта на земния свят; то ще бъде едно космическо усещане, една жива връзка с процесите и явленията, които ще се носят около Бъдещият Юпитер. И така, тук в етерното тяло ние имаме зародишния кълн на едно идващо царство, на животинско-растителното царство. Всичко което днес имаме навън като минерално царство, в известен смисъл ще се претопи, и този процес ще означава гибелта на Земния свят.
към текста >>
37.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното
наблюдение
.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 Еволюцията на формите в минералното, растителното и човешкото царство Участието на Зодиакалния кръг и планетарните сфери в изграждането на вътрешните органи Медицинските трактати на Мориц Бенедикт. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 Слънчевата тайна в историческото развитие на човечеството Двете страни на волята Симпатия и антипатия Налудните идеи за преследване – Вътрешната воля като огнище на злото, което възстановява човешките жизнени сили Възприемането на мрака и на светлината Слънцето в представите на древните перси, египтяни и гърци Паладиумът като исторически символ на Слънчевите тайни и неговото пренасяне от Троя в Рим и Константинопол Юлиян Апостат Задачите на Антропософията. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 Човешкият мозък от свръхсетивна гледна точка Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината утроба Ритмичната система като посредник между миналото и бъдещето За връзките между окото и бъбречната система – Човешките етерни тела като необходимо условие за космическата еволюция – Съзнанието, до което човек ще стигне на Бъдещия Юпитер Човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа Хайнрих II и Ecclesia catholica non Romana. * * * Указания относно публикуването на езотеричните лекции от Рудолф Щайнер
към текста >>
38.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното
наблюдение
, Антропософията идва като една активна концепция.
За да не бъда погрешно разбран, бих допълнил и още нещо: външният живот на човека се превръща в негов вътрешен живот, защото и самият човек става обитател на Слънцето; а всяко вътрешно изживяване доколкото е получено на Земята се превръща в това, което можем да наречем „небе“. Да, така е“ през живота между смъртта и новото раждане Земята се превръща в небе, а Слънцето в Земя. Човек ще се издигне до цялостен и завършен поглед върху света, само ако прибави всички тези неща към интелектуалния материализъм на днешната епоха. И едва тогава той ще се почувствува истински свързан с Космоса и Земята. Този „друг“ мироглед днес си пробива път в света под бойното знаме на Антропософията.
Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция.
Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека. След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение. Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой. Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния свят. Този човек всъщност спи.
към текста >>
Те искат да напредват единствено с помощта на пасивното съзерцание, с помощта на пасивното
наблюдение
.
Ние не трябва да се доближаваме до тези неща външно и абстрактно. Достатъчно е да обхванем човекът в неговата цялост, и тогава преходите в космическата еволюция ще бъдат описвани съвсем естествено. Трябва да изковаваме понятията си с размах, пластично и смело, така че да ни служат в овладяването на нови те и трудно достъпни истини: как например нашите чувства и мисли се разширяват, първоначално в планетарните, а после и в космическите пространства, където пребиваваме и самите ние; как носим в себе си онези хора, с които сме изградили един или друг вид отношения. Да, човешкият живот е твърде сложен. И онези, които биха желали да изградят своя мироглед с няколко студени и мъртви понятия, едва ли ще стигнат далеч.
Те искат да напредват единствено с помощта на пасивното съзерцание, с помощта на пасивното наблюдение.
А животът е твърде сложен дори и в най-малкия бръмбар, а ние съвсем не трябва да си въобразяваме, че животът в необозримия Космос където плува и микрокосмосът на човека е така замислен и така устроен, че да бъде обхванат от няколко студени и мъртви понятия.
към текста >>
39.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Те биха искали да видят как официалната наука израства от външното и повърхностно
наблюдение
.
Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля! Да, те искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт. Те го тласкат към мистиката, към фалшивата теософия. Те го тласкат към пълна пасивност и шепнат: Ти не трябва да действуваш, а да съзерцаваш! Те го превръщат в един мечтател, който предпочита ден и нощ да се занимава с великите загадки на света, но не и да пренесе във външния свят огнените езици на своя Дух.
Те биха искали да видят как официалната наука израства от външното и повърхностно наблюдение.
Те с удоволствие наблюдават как възниква една наука като тази на отец Сели, който беше отличен астрофизика, защото наред с микроскопа и телескопа притежаваше нещо, което е просто несъвместимо с техниката: онова, което му беше дадено от луциферическите Същества под формата на свръхчовешка мъдрост. Да, луциферическите Същества насърчават тази свръхземна и свръхчовешка мъдрост, но в същото време те отклоняват човешкия Дух от непосредствените земни задачи. И тогава официалната материалистическа наука изведнъж се оказва лишена от основание и вътрешен смисъл; оказва се лишена от реалните сили на Духа. Те вече не интересуват никого. По същия начин луциферическите Същества искат да превърнат изкуството в нещо безжизнено, те омагьосват човека с художествени форми, които не могат да служат на Духа.
към текста >>
40.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Те стават достъпни за
наблюдение
, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло.
Ние можем да напредваме към човека по отношение на неговата форма, степени на живот, душевност и духовни откровения. Формата на човешкото тяло е в зависимост от небето на неподвижните звезди и тя застава пред нас съвсем нагледно и ясно. Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н. са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим.
Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло.
А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система. Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията. Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има. Откъм другия полюс нещата изглеждат по-различно.
към текста >>
41.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно
наблюдение
, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек.
в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта, чувствата и волята спрямо нея, това, което по време на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти. До него ние се приближаваме най-вече със смътното детско съзнание. А когато искаме да обхванем лежащите вън от спящия човек душевни сили, ние трябва да направим и други крачки в зоните на несъвършенството. Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете. И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния свят вън от спящия човек?
Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек.
И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък. А сега, скъпи мои приятели, припомнете си нещо, което често съм споменавал пред Вас, макар и по друг повод. Става дума за това, че строежът на човешката глава според нейната силова организация води началото си от предишния земен живот; и че останалата част от днешния човек, като изключим неговата глава, съдържа в себе си онези сили, които ще изградят главата му през следващия земен живот. И все пак това, което човек изнася навън от заспиването до пробуждането е твърде инфантилно, и сякаш видяно в негатив. Фактически в това, което човек изнася вън от себе си в мига на заспиването, ние имаме бъдещите физически очертания на човешката глава.
към текста >>
И ако проучи данните от свръхсетивното
наблюдение
, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
До него ние се приближаваме най-вече със смътното детско съзнание. А когато искаме да обхванем лежащите вън от спящия човек душевни сили, ние трябва да направим и други крачки в зоните на несъвършенството. Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете. И какво представлява всъщност това, което живее в душевния и духовния свят вън от спящия човек? Извънредно характерно е, че според антропософското, или духовно-научно наблюдение, определящият фактор е заложен в двигателно-веществообменния човек.
И ако проучи данните от свръхсетивното наблюдение, човек се изпълва с усещането и това усещане непрекъснато расте, за да стигне накрая до едно недвусмислено познание, че разглеждайки този образ като един фотографски негатив, но без да изпуска мисълта за позитива, той неусетно стига до строежа на човешкия мозък.
А сега, скъпи мои приятели, припомнете си нещо, което често съм споменавал пред Вас, макар и по друг повод. Става дума за това, че строежът на човешката глава според нейната силова организация води началото си от предишния земен живот; и че останалата част от днешния човек, като изключим неговата глава, съдържа в себе си онези сили, които ще изградят главата му през следващия земен живот. И все пак това, което човек изнася навън от заспиването до пробуждането е твърде инфантилно, и сякаш видяно в негатив. Фактически в това, което човек изнася вън от себе си в мига на заспиването, ние имаме бъдещите физически очертания на човешката глава. Тази подробност е изключително важна.
към текста >>
Основавайки се на духовно-научното
наблюдение
, ние бихме могли да заявим: Практически всяка нощ, в мига на заспиването, човек отправя едно точно определено запитване към духовния свят.
Фактически в това, което човек изнася вън от себе си в мига на заспиването, ние имаме бъдещите физически очертания на човешката глава. Тази подробност е изключително важна. И ако се обърнем към истинската морал на стойност на човека, ние ще установим как през следващия земен живот моралната предразположба се инкарнира в силите на човешката глава. А впоследствие тези сили на човешката глава се превръщат в нашите мисловни и интелектуални възможности. Всичко това е вече загатнато под формата на онези образи, които човек извлича вън от себе си в мига, на заспиването.
Основавайки се на духовно-научното наблюдение, ние бихме могли да заявим: Практически всяка нощ, в мига на заспиването, човек отправя едно точно определено запитване към духовния свят.
Разбира се, той не го прави съзнателно, а го отправя с онази част от своето същество, която се отделя от физическото и етерното тяло. Да, човек задава на духовния свят следния въпрос: Какво прибавят Съществата на духовния свят към моята морална конституция? И човек винаги получава отговор. Този отговор му се дава под формата на „извивките“ и „нюансирането“, за които вече стана дума. Всяка сутрин, в мига на пробуждането, човек влиза в етерното си и физическото тяло с един отговор от духовно-душевния свят.
към текста >>
Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното
наблюдение
като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37).
Изобщо цялата ни морална нагласа трябва да се разглежда в непосредствена връзка с познанието, което получаваме по времето, когато спим. Вече от много примери ние се убеждаваме, че инстинктивното познание на древните епохи както и онова инстинктивно познание, съхранено все още у определени индивиди, разбира се не под формата на интелектуални схеми, а под формата на образи е много по-мъдро от днешната официална наука. В моралните максими на инстинктивното познание е съхранена голяма част от това, което днес чрез антропософската Духовна Наука може да ни стане много по-ясно и достъпно. Нека само да си припомним една от максимите, която може да се срещне във всеки народ, във всяка култура: ако един човек е засегнат и оскърбен, той не трябва да пренася в съня си нито едно усещане, свързано с душевната травма, а да приключи с нея още преди заспиването; и че ако друг човек е обхванат от гняв, той трябва на всяка цена да укроти гнева си преди заспиването. След като знаете, че заспиването е един въпрос към духовния свят, а пробуждането отговор на този въпрос, Вие ще се досетите: Ако вчера сме укротили един гневен изблик, ако сме се освободили от една обида, тогава утрото ще ни донесе съвсем друг отговор, отколкото ако влезем разгневени в духовния свят и ако от въпроса ни блика гняв и жажда за отмъщение.
Ако внесем злоба и гняв в духовния свят, тогава там сякаш се изливат потоци от вулканична лава и всичко това се открива на свръхсетивното наблюдение като променливи форми, оцветени в червен цвят (рис. 37).
Ако преди заспиването гневът е укротен, образите са съвсем различни. Голяма част от нещата, които описвам тук, проявяват своите действия не само в душевните настроения на човека, но и направо в неговите вътрешни органи. Ето защо много от причините на т.нар вътрешни болести следва да търсим в естеството на самия отговор, който сме получили от духовния свят, след като при заспиване сме отправили към него и нашия несъзнателен въпрос. Защото денем нашите физически и етерни органи трябва да са напълно подготвени за това, което волевият Аз и чувственото астрално тяло свалят от духовния свят в мига на пробуждането. Една дълбоко погрешна представа имат хората, които казват: Добре, докато е буден, човекът изживява много неща, но докато спи, той не изживява нищо.
към текста >>
Свръхсетивното
наблюдение
показва: В мига на пробуждането Азът и астралното тяло изгубват своите рязко очертани, ясни и светли контури; след като се прибере в етерно-физическия човек, астралното тяло изгубва ясните си контури, става аморфно, смътно, не така искрящо.
И ако при събуждането Азът и астралното тяло отново се приберат в етерното и физическото тяло, тогава всичко, което по време на съня изглеждаше искрящо и светло, се превръща в нещо смътно и мрачно. Това, което вън от тялото имаше ясни контури става дума за Азът вътре в тялото получава неопределени и смътни контури. Изобщо, ако човек сериозно изследва как в мига на пробуждането Азът и астралното тяло се прибират .обратно в етерното и физическото тяло, той стига до едно ясно определено усещане. Опита ме ли се да назовем това усещане с абстрактни и повърхностни думи, ние по правило ще го охарактеризираме съвсем грубо и неточно. А тъкмо тук трябва да сме изключително прецизни.
Свръхсетивното наблюдение показва: В мига на пробуждането Азът и астралното тяло изгубват своите рязко очертани, ясни и светли контури; след като се прибере в етерно-физическия човек, астралното тяло изгубва ясните си контури, става аморфно, смътно, не така искрящо.
И тогава човек има онова усещане, когато ден след ден есента и зимата напредват в своя път. Да вникнем в цялостния човек, когато той се пробужда, означава да се пренесем в онази атмосфера, която настъпващата зима носи със себе си. А когато човек заспива, с други думи, когато Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло, тогава ние попадаме в душевната атмосфера, която ни обкръжава с настъпването на пролетта и лятото. Тези подробности са изключително важни. Скъпи мои приятели, през последните седмици отново се постарах да Ви покажа как антропософското изследва не ни кара да разглеждаме човека в неговите сложни и двустранни връзки с целия Космос.
към текста >>
42.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Този начин на
наблюдение
, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на
наблюдение
.
Идеята е същата във всички три растения, но тази идея трябва да се пази, подвижна вътрешно, за да преминава от една форма в друга. Тук /рис. 1/, трябва да нарисувам достатъчно ясно тази форма: дълго и тънко стебло, изолира ни листа; "събира се силата на листата": в тази идея получавам още една форма, третата. И така, нужно ми е да формирам едно подвижно понятие и чрез това подвижно понятие, цялата растителна система става за мен едно единство. Докато Лине събра едни с други различните форми и ги наблюдава като минерални форми, Гьоте искаше да схване цялата растителна система като едно единство с подвижните идеи; така че прониква, плъзва се, така да се каже, с тази идея вън от една растителна форма и трансформирайки самият той тази идея, се плъзва, прониквайки в една друга растителна форма и т.н.
Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение.
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията. Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение. Казано с други думи, това означава, че Гьоте си казваше: когато гледам едно растение, това, което виж дам, изобщо не е физическото, което най-малко, предполагам да видя, а това физическо е станало невидимо и трябва да възприема това, което виждам с други идеи, различни от тези на минералното царство. Изключително важно е да зачетем това! Защото ние можем да си кажем, ако поставим това по правилен на чин пред нашата душа: в минералното царство, физическата природа е видима външно около нас.
към текста >>
Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на
наблюдение
.
1/, трябва да нарисувам достатъчно ясно тази форма: дълго и тънко стебло, изолира ни листа; "събира се силата на листата": в тази идея получавам още една форма, третата. И така, нужно ми е да формирам едно подвижно понятие и чрез това подвижно понятие, цялата растителна система става за мен едно единство. Докато Лине събра едни с други различните форми и ги наблюдава като минерални форми, Гьоте искаше да схване цялата растителна система като едно единство с подвижните идеи; така че прониква, плъзва се, така да се каже, с тази идея вън от една растителна форма и трансформирайки самият той тази идея, се плъзва, прониквайки в една друга растителна форма и т.н. Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение. Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение.
Казано с други думи, това означава, че Гьоте си казваше: когато гледам едно растение, това, което виж дам, изобщо не е физическото, което най-малко, предполагам да видя, а това физическо е станало невидимо и трябва да възприема това, което виждам с други идеи, различни от тези на минералното царство. Изключително важно е да зачетем това! Защото ние можем да си кажем, ако поставим това по правилен на чин пред нашата душа: в минералното царство, физическата природа е видима външно около нас. В растителното царство, физическата природа е станала невидима. Естествено, притегателната сила упражнява своето действие, всичко, което е във физическата природа упражнява още своето действие върху растителното царство; но това е станало невидимо и това, което е станало видимо, е една висша природа, то е това, което е вътрешно постоянно подвижно, което е вътрешно живо.
към текста >>
Ако вземем астралното тяло, това, което го изявява, към вътрешността, това е характерния аспект на движенията, към вътрешността виденията и образите на творческата имагинация; астралното тяло, най-точно казано, се изплъзва вече, малко по малко от
наблюдение
то.
Даже представите за паметта под форма на образи живеят в този елемент, когато се появят. Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия. Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация. Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли.
Ако вземем астралното тяло, това, което го изявява, към вътрешността, това е характерния аспект на движенията, към вътрешността виденията и образите на творческата имагинация; астралното тяло, най-точно казано, се изплъзва вече, малко по малко от наблюдението.
При човека, етерното тяло се изплъзва още повече от наблюдението. Етерното тяло не е вече, действително видимо отвън, така да се каже, или, най-много, е видимо в изключителни случаи на физическа изява. То може да стане такова, когато някой извинете ме, че говоря за тези неща се поти, тогава, това за етерното тяло е един начин да бъде външно видимо. Но, виждате ли, вече е нужна имагинация, за да се сложи факта на изпотяването във връзка с цялото човешко същество. Парацелзий напълно го прави.
към текста >>
При човека, етерното тяло се изплъзва още повече от
наблюдение
то.
Можем да кажем това: видян отвън, Азът се изразява, например, в инкарната, но също и в другите форми, които се представят тогава. Иначе не бихме могли да говорим за физиономия. Ако гледаме, например, някой, чиито ъгълчета на устата падат, когато лицето му е в покой, това е абсолютно обосновано във формата, която има неговия Аз в своята инкарнация. Но от гледна точка на вътрешното, това са абстрактните мисли. Ако вземем астралното тяло, това, което го изявява, към вътрешността, това е характерния аспект на движенията, към вътрешността виденията и образите на творческата имагинация; астралното тяло, най-точно казано, се изплъзва вече, малко по малко от наблюдението.
При човека, етерното тяло се изплъзва още повече от наблюдението.
Етерното тяло не е вече, действително видимо отвън, така да се каже, или, най-много, е видимо в изключителни случаи на физическа изява. То може да стане такова, когато някой извинете ме, че говоря за тези неща се поти, тогава, това за етерното тяло е един начин да бъде външно видимо. Но, виждате ли, вече е нужна имагинация, за да се сложи факта на изпотяването във връзка с цялото човешко същество. Парацелзий напълно го прави. За него, не само начинът, но и субстанциалният елемент на изпотяването, не са същите при един или при друг човек.
към текста >>
43.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това
наблюдение
на нашето телесно същество в светлината.
Това е кръвта, кръвта, която, тече през поколенията. И, така Освалд Шпенглер си приготвя един метод, за да може да каже: най-значимите събития, протичащи в човешката история се произвеждат от кръвта. За да стане това, той трябва, наистина, да се отдаде още на няколко пируета на мисълта: "В този кръг, да бъдеш пробуден е синоним на "констатирам", като става въпрос за осезанието на един инфузий или за човешката мисъл на най-високо ниво"* /*Ибид стр. 572/. Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво! И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята.
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/. И така той излага, че това, което е действително от значение, излиза от необходимост от тъмнината, от мрака, от растителното, от кръвта и всички хора, направили нещо в историята, не са го направили, както би могло да се смята, изхождайки от една идея, от една мисъл, а че мислите, даже мислите на мислителите са само допълнения. Освалд Шпенглер няма достатъчно думи на презрение, по повод това, което произвежда мисълта. И той се противопоставя тогава на всички, които действат истински, защото оставят мисълта да бъде мисъл, те оставят мисълта да бъде работа на другите. Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността.
към текста >>
Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко
наблюдение
на живота.
Още повече, съществуват още други същества, до които всички тези видове като хора отиват да търсят своите мисли. Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н. разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност.
Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота.
И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството. Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект. В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/. Е добре, ако керемида беше паднала върху главата на Архимед, тази керемида би имала, според тази теория, по-голяма стойност за действителната история, за логичната история, от всичко, излязло от Архимед!
към текста >>
44.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото
наблюдение
на сетивното.
Той имаше само образи на мисълта. В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни. Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта. Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили. Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили.
За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното.
Ето защо, имахме една наука на сетивното наблюдение, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре. Така че, когато хората искаха още просто мисли, изпълнени от нещо, те трябваше да прибягват до древните традиции, какъвто беше случаят, или в религиозните изповядвания, станали традиционни, или в тайните общества от различно естество, и станали традиционни, като имаше разцъфтяващи от тях по цялата Земя. Голямата маса от хора се събра в най-различните религиозни изповядвания, където се излагаше на тези хора нещо, чието съдържание беше извлечено от най-древните епохи, където беше дадено още, именно едно съдържание на мислите. Или тогава се разгръщаше под форма на култ или друга някаква в тайни общества това, което произлизаше именно от древни времена чрез традицията. Мислите изпълваха отвън от едно сетивно съдържание на наблюдението.
към текста >>
Ето защо, имахме една наука на сетивното
наблюдение
, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре.
В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни. Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта. Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили. Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили. За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното.
Ето защо, имахме една наука на сетивното наблюдение, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре.
Така че, когато хората искаха още просто мисли, изпълнени от нещо, те трябваше да прибягват до древните традиции, какъвто беше случаят, или в религиозните изповядвания, станали традиционни, или в тайните общества от различно естество, и станали традиционни, като имаше разцъфтяващи от тях по цялата Земя. Голямата маса от хора се събра в най-различните религиозни изповядвания, където се излагаше на тези хора нещо, чието съдържание беше извлечено от най-древните епохи, където беше дадено още, именно едно съдържание на мислите. Или тогава се разгръщаше под форма на култ или друга някаква в тайни общества това, което произлизаше именно от древни времена чрез традицията. Мислите изпълваха отвън от едно сетивно съдържание на наблюдението. Отвътре, те бяха изпълнени от импулси от миналото, станали догматични и традиционни.
към текста >>
Мислите изпълваха отвън от едно сетивно съдържание на
наблюдение
то.
За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното. Ето защо, имахме една наука на сетивното наблюдение, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре. Така че, когато хората искаха още просто мисли, изпълнени от нещо, те трябваше да прибягват до древните традиции, какъвто беше случаят, или в религиозните изповядвания, станали традиционни, или в тайните общества от различно естество, и станали традиционни, като имаше разцъфтяващи от тях по цялата Земя. Голямата маса от хора се събра в най-различните религиозни изповядвания, където се излагаше на тези хора нещо, чието съдържание беше извлечено от най-древните епохи, където беше дадено още, именно едно съдържание на мислите. Или тогава се разгръщаше под форма на култ или друга някаква в тайни общества това, което произлизаше именно от древни времена чрез традицията.
Мислите изпълваха отвън от едно сетивно съдържание на наблюдението.
Отвътре, те бяха изпълнени от импулси от миналото, станали догматични и традиционни. Всъщност, беше абсолютно необходимо да протичат така нещата от ХVІ век чак до последната трета на ХІХ век, защото в работните отношения между хората ръководен беше тогава още в целия цивилизован свят този духовен принцип, който може да бъде наречен принципът на Архангел Габриел, ако искаме да употребим едно древно име; значи на това същество /това е само една терминология, аз искам да насоча това към една духовна сила/, което управляваше своето действие върху човешките души, без модерната цивилизация да е съзнателна за това. Самите хора вътрешно нямаха съдържание. Те се задоволяваха да усвоят едно традиционно съдържание за живота на своята душа и своя дух. Но ефектът от това беше, че хората не можеха да усетят присъствието в това духовно съдържание.
към текста >>
45.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ако човек продължи да прави това упражнение, идва денят, бих искал да кажа големият ден, в който той ще направи едно съвсем точно
наблюдение
.
Кое, значи, е важното тук? Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това единствено съдържание всичко, което в нас е сила на мисълта, сила на усещането. Така както мускулите на ръцете укрепват, когато ги караме да работят, така е душевните сили укрепват от факта, че са направлявани безброй пъти отново и отново върху едно съдържание. Това единствено съдържание трябва да остане толкова, колкото е възможно същото, месеци наред, може би и години. Защото душевните сили най-напред трябва да бъдат укрепени, интензифицирани, преди човек да стигне до истинско то свръхсетивно изследване.
Ако човек продължи да прави това упражнение, идва денят, бих искал да кажа големият ден, в който той ще направи едно съвсем точно наблюдение.
Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото. Забелязва също и следното нещо: преди това, беше зависим от своето тяло за всяка своя мисъл и свое усещане, от нервносетивната система, в своята представна активност, от системата на кръвообращението в своето усещане и т.н. сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима от цялата активност на тялото. И човек забелязва това от факта, че занапред е в състояние да приведе самия себе си така че, да завибрира в главата нещо, което беше останало дотогава напълно несъзнателно. Тогава човек прави своето изненадващо откритие на това, което различава съня от пробуждането.
към текста >>
Ще направи това
наблюдение
, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото.
Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това единствено съдържание всичко, което в нас е сила на мисълта, сила на усещането. Така както мускулите на ръцете укрепват, когато ги караме да работят, така е душевните сили укрепват от факта, че са направлявани безброй пъти отново и отново върху едно съдържание. Това единствено съдържание трябва да остане толкова, колкото е възможно същото, месеци наред, може би и години. Защото душевните сили най-напред трябва да бъдат укрепени, интензифицирани, преди човек да стигне до истинско то свръхсетивно изследване. Ако човек продължи да прави това упражнение, идва денят, бих искал да кажа големият ден, в който той ще направи едно съвсем точно наблюдение.
Ще направи това наблюдение, че човек малко по малко, е в една душевна активност, която е изцяло независима от тялото.
Забелязва също и следното нещо: преди това, беше зависим от своето тяло за всяка своя мисъл и свое усещане, от нервносетивната система, в своята представна активност, от системата на кръвообращението в своето усещане и т.н. сега, той се усеща в една активност на душата и духа, която е напълно зависима от цялата активност на тялото. И човек забелязва това от факта, че занапред е в състояние да приведе самия себе си така че, да завибрира в главата нещо, което беше останало дотогава напълно несъзнателно. Тогава човек прави своето изненадващо откритие на това, което различава съня от пробуждането. Тази разлика се състои, всъщност, в това, че когато човек е буден, нещо вибрира в целия човешки организъм, с изключение на главата: там, това, което е в движение в целия останал организъм, е в покой.
към текста >>
46.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Хората днес казват: Не е истински учен онзи, който не обяснява
наблюдение
то и експеримента напълно логично; който не преминава от мисъл към мисъл в строго спазване на правилните методи, които са били развити.
Топлината на моето сърце пробива този лед, замръзнал от празните думи, от условностите, и от ежедневието." Макар и не ясно изразено - защото днес нищо не е ясно изразено - това състояние на нещата е съществувало много време и все още съществува и в наши дни. И най-трудно е за хората с академично образование да се опитат да си намерят място в нашето съвремие. Срещу тях се изправят мисли, лишени от сърдечност, и точно поради това те напълно съзнателно се стремят към тях. Сега, говорейки от духа, често е необходимо да оформяме думите различно от обичайния начин, когато казваме на хората нещо много логично, философско или научно. Този подход е съвсем не на място, когато сме изправени пред духовното, и съвсем не на място, когато сме изправени пред духовното е също така и следното нещо, което ние ще разгледаме като пример.
Хората днес казват: Не е истински учен онзи, който не обяснява наблюдението и експеримента напълно логично; който не преминава от мисъл към мисъл в строго спазване на правилните методи, които са били развити.
Ако не прави това, той не е истински мислител. Но скъпи приятели, какво ще се получи ако реалността се окаже един художник и се присмива на нашите диалектически и експериментални методи? Ако самата Природа работи, следвайки артистични импулси? Ако беше така, човешката наука, според Природата, би трябвало също да стане художник, тъй като в противен случай не би имало възможност за разбирането на Природата. Това обаче определено не е гледната точка на съвременния учен.
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от
наблюдение
то на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ, ОСНОВАНИЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДНЕВНИЯ ЖИВОТ Първа лекция, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното.
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния. Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно.
към текста >>
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента,
наблюдение
то и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки само
наблюдение
с обикновените сили на съзнанието.
Първа лекция, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния. Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта.
към текста >>
48.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Макар за повърхностното
наблюдение
да изглежда, че при виждането върху физическия организъм на човека въздейства идващото от обкръжението, това не е вярно.
Човекът вижда обкръжението си. Какво означава, че той вижда обкръжението си? Нека първо да разгледаме чисто фактическата действителност. Че човекът вижда обкръжението, означава, че нещо въздейства върху него. Но когато се касае за цялостния човек, ние трябва да се запитаме на какво въздейства първо обкръжението?
Макар за повърхностното наблюдение да изглежда, че при виждането върху физическия организъм на човека въздейства идващото от обкръжението, това не е вярно.
Когато виждаме външния свят, ние го правим естествено с физическите очи (виж рис. 1 светло), но всичко, което става във физическите очи, не е нещо непосредствено. Рис. 1 Това, което се случва първоначално, всъщност е взаимодействие на процеси в аза и в астралния организъм. Искам да покажа това, като в окото означа аза с жълто, естествено, след това то продължава по-нататък навътре в организма, и с червено означа астралния организъм.
към текста >>
49.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тогава е протичала светлата епоха и целият културен живот и е съответствал, а човекът е можел да лекува, което означава, че е можел да се пребори със смъртта чрез
наблюдение
то и третирането на етерното тяло.
Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив. Древният човек е минавал покрай тези растения така, че е бил тъжен, кожата му дори малко изсъхвала, когато минавал покрай Colchicum autumnale. Той чувствал дори нещо като отпускане на косата. Докато минавайки, да речем, покрай червени цъфнали растения като днешния мак, косата му ставала пухкава, мека. Така че той абсолютно е съизживявал светлината на растителния свят.
Тогава е протичала светлата епоха и целият културен живот и е съответствал, а човекът е можел да лекува, което означава, че е можел да се пребори със смъртта чрез наблюдението и третирането на етерното тяло.
Това продължило дълго и когато разглеждаме древната гръцка медицина, например Хипократ,[1] виждаме хората все още да говорят за соковете на човека, за черната и светлата жлъчка, за кръвта и слузта. С това всъщност те са имали винаги предвид спомените за древната светла епоха. Слузта всъщност е означавала етерното тяло и кръвта например е олицетворявала онези вибрации, които астралното тяло е предизвиквало в етерното тяло и т.н. Тези спомени са били още съхранени и едва по времето на Гален,[2] когато вече се налагало и за останалия човешки културен живот да се съобразява само с физическия свят, също и мирогледът на човека, доколкото е следвало да бъде основа за лечебните процеси, е получил физически характер. Вече се разглеждало физическото тяло.
към текста >>
50.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ние бихме могли да се потопим във всеки момент от своя живот и да стигнем до вътрешно просветлено съзерцание на това, което в сравнение с пространственото тяло, което съдържа нашите сетива и ни довежда до външното
наблюдение
, може да се нарече времево тяло.
Това състояние на човешкото изживяване може да се нарече ясновидство. И това ясновидство при събуденото самосъзнание в духа първоначално предизвиква способността човек да може да бъде вътре във всеки момент, който изживява на Земята. Може например много добре да се изживее: «Ти си бил на осемнадесет години. Тогава си прекарал едно или друго събитие.» Човек има обаче не само спомени за тези събития, но ги изживява повече или по-малко отново. Той е този, който е бил на осемнадесет, петнадесет или на десет години.
Ние бихме могли да се потопим във всеки момент от своя живот и да стигнем до вътрешно просветлено съзерцание на това, което в сравнение с пространственото тяло, което съдържа нашите сетива и ни довежда до външното наблюдение, може да се нарече времево тяло.
Това времево тяло съществува. Ние не го изживяваме в следващи един след друг моменти, но то съществува. То съществува със своята вътрешна подвижност. В своя досегашен земен живот човек се вижда така, както иначе си спомня за този земен живот, но само в бледи сенчести мисли. Целият земен живот се просветлява така, че човек се намира вътре във всеки момент.
към текста >>
51.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Докато в сетивното
наблюдение
обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното.
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
към текста >>
52.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Човек се надява някога, когато науката, както се казва, стане по-съвършена, да разбере повече от сега от света чрез интелигентността, чрез сетивното
наблюдение
и експеримента.
Трета полупублична лекция, Лондон, 19 ноември 1922 г. Антропософията, както си позволявам да я характеризирам през последните два дни, не иска да бъде само теоретичен възглед, чрез който човек да се издигне над нерадостното, болезненото и нещастието в живота и да може да избяга в някакъв мистичен свят, а тя иска да бъде нещо, което да може да навлезе в практическия живот на човека. Тя трябва да стане практика в съществуването, защото това духовно познание, за което вчера и завчера говорих, следва да доведе до истинско проникване, истинско прозиране в духовния свят, който не съществува сам за себе си, а навлиза във всеки материален процес. Когато в живота заставаме срещу човека, нямаме работа само с това, което нашите очи могат да възприемат, което може да бъде разбрано от неговия говор, което изобщо като прояви и жестове може да се разбере от неговата същност с обикновеното съзнание, но ние имаме работа с една живееща в него духовна, спиритуална същност, с такава духовност, с такава надсетивна същност, която непрекъснато навлиза в неговата материална организация. С познанието, което постигаме чрез обикновеното сетивно възприятие и интелекта, обвързан със сетивните възприятия, никога не можем да разберем нещо повече от света.
Човек се надява някога, когато науката, както се казва, стане по-съвършена, да разбере повече от сега от света чрез интелигентността, чрез сетивното наблюдение и експеримента.
Но който може да прецени отношението на човека към света, както се вижда в двете лекции, които изнесох тук, знае, че със сетивното наблюдение и с интелекта може да се разбере само минералното царство. Щом се стигне до растителното царство, трябва да сме наясно, че в растителното царство навлизат от Всемира много по-фини закономерности и сили от тези, които могат да бъдат схванати с разума и сетивата. Още повече важи това за животинския свят, а най-много важи за човека. Защото растенията - при тях най-малко, животните и хората дори в тяхната физическа организация са такива, че силите, действащи в материята, действат като идеална магия. Който вярва, че някакъв процес, който той е проследявал в лабораторията, може да го проследи по същия начин в животното или в човешкия организъм, много се заблуждава.
към текста >>
Но който може да прецени отношението на човека към света, както се вижда в двете лекции, които изнесох тук, знае, че със сетивното
наблюдение
и с интелекта може да се разбере само минералното царство.
Антропософията, както си позволявам да я характеризирам през последните два дни, не иска да бъде само теоретичен възглед, чрез който човек да се издигне над нерадостното, болезненото и нещастието в живота и да може да избяга в някакъв мистичен свят, а тя иска да бъде нещо, което да може да навлезе в практическия живот на човека. Тя трябва да стане практика в съществуването, защото това духовно познание, за което вчера и завчера говорих, следва да доведе до истинско проникване, истинско прозиране в духовния свят, който не съществува сам за себе си, а навлиза във всеки материален процес. Когато в живота заставаме срещу човека, нямаме работа само с това, което нашите очи могат да възприемат, което може да бъде разбрано от неговия говор, което изобщо като прояви и жестове може да се разбере от неговата същност с обикновеното съзнание, но ние имаме работа с една живееща в него духовна, спиритуална същност, с такава духовност, с такава надсетивна същност, която непрекъснато навлиза в неговата материална организация. С познанието, което постигаме чрез обикновеното сетивно възприятие и интелекта, обвързан със сетивните възприятия, никога не можем да разберем нещо повече от света. Човек се надява някога, когато науката, както се казва, стане по-съвършена, да разбере повече от сега от света чрез интелигентността, чрез сетивното наблюдение и експеримента.
Но който може да прецени отношението на човека към света, както се вижда в двете лекции, които изнесох тук, знае, че със сетивното наблюдение и с интелекта може да се разбере само минералното царство.
Щом се стигне до растителното царство, трябва да сме наясно, че в растителното царство навлизат от Всемира много по-фини закономерности и сили от тези, които могат да бъдат схванати с разума и сетивата. Още повече важи това за животинския свят, а най-много важи за човека. Защото растенията - при тях най-малко, животните и хората дори в тяхната физическа организация са такива, че силите, действащи в материята, действат като идеална магия. Който вярва, че някакъв процес, който той е проследявал в лабораторията, може да го проследи по същия начин в животното или в човешкия организъм, много се заблуждава. Защото в животинския и човешкия организъм чисто физическият процес се обхваща в една идеална магия.
към текста >>
Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от
наблюдение
то това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от
наблюдение
то, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл.
Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата. Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието. Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия.
към текста >>
При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за
наблюдение
, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото
наблюдение
виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата.
Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата.
Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието. Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия. Само това, което издига самите нас вътрешно морално като възпитател или учител във възпитанието, което прониква възпитателните ни подходи като религиозно богослужение, дава силата, чрез която можем да действаме редом с детето така, че всички заложби в него да се разгърнат навън.
към текста >>
И тези морални импулси трябва да обогатят човешкото познание и
наблюдение
то на човека така, както току-що описах.
Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия. Само това, което издига самите нас вътрешно морално като възпитател или учител във възпитанието, което прониква възпитателните ни подходи като религиозно богослужение, дава силата, чрез която можем да действаме редом с детето така, че всички заложби в него да се разгърнат навън. С други думи, всяко възпитание и занимание трябва сами да са морални действия, да произлизат от морални импулси.
И тези морални импулси трябва да обогатят човешкото познание и наблюдението на човека така, както току-що описах.
Ако се съобразяваме с това, ще видим как в живота се вижда по-ясно, отколкото се предполага, че човекът преминава през различни жизнени периоди. Обикновено се вижда по един външен начин, че например около седмата година детето получава вторите си зъби. Понякога се вижда какви телесни промени се извършват със смяната на зъбите, но не се възприема точно какво преобразяване се извършва с целия човек по време на тази смяна на зъбите. Който правилно може да наблюдава какъв е бил човекът преди седмата си година и какъв става по-късно, вижда, че след седмата година се развиват сили от дълбините на човешкото същество, които преди това са били дълбоко скрити в организма. Ако разгледаме добре нещата, трябва да си кажем, че смяната на зъбите не е еднократно, появило се внезапно събитие в човешкия живот.
към текста >>
53.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за
наблюдение
на формите и цветовете.
На този, който изхожда от определена програма, му е по-лесно. Той представя общи принципи, общи максими. Това не е възможно при особеността на възпитателските принципи, намиращи се в основата на валдорфското възпитание. Казах вече, че се касае за основаване на педагогиката и възпитанието, произлизащо от духовно-научния мироглед, който може да доведе до истинско познание за човека и оттам и до истинското опознаване на същността на детето. Когато един художник или друг човек на изкуството упражнява своето изкуство, трябва да си усвои две неща.
Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за наблюдение на формите и цветовете.
Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове. Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето.
към текста >>
Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за
наблюдение
, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за
наблюдение
на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето.
Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за наблюдение на формите и цветовете. Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове.
Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето.
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание? Всъщност само като опознаваме външните прояви на душевността.
към текста >>
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от
наблюдение
то на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото
наблюдение
, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот.
Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове. Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето.
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот.
А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание? Всъщност само като опознаваме външните прояви на душевността. Ние се учим да познаваме нашето мислене, чувстване и воля, като се стремим към себенаблюдение.
към текста >>
Ние се учим да познаваме нашето мислене, чувстване и воля, като се стремим към себе
наблюдение
.
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание? Всъщност само като опознаваме външните прояви на душевността.
Ние се учим да познаваме нашето мислене, чувстване и воля, като се стремим към себенаблюдение.
Това са свойства на душевността. За самата душевност, бих казал, имаме само една преценка, една представа. Ние виждаме сетивното, възприемаме го. Душевността познаваме, като от свойствата на собствената ни вътрешност си изграждаме преценката, че в самите нас се намира нещо душевно. Антропософската наука за духа, както я имам предвид тук, не изхожда от това обикновено съзнание, а търси систематично да развие дремещите сили в човешката душа така, че от това да се породи - моля да не се плашите от израза - един вид екзактно ясновидство.
към текста >>
Живото
наблюдение
показва, че духът не се намира в детето в по-малка степен, отколкото във възрастния човек, но този дух е заключен дълбоко вътре в детето, той първо трябва да овладее тялото.
Защото той изхожда от това, което не са само душевни откровения, а е непосредствена душевна субстанция, която може да бъде възприета, както цветовете се възприемат от очите. Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това познание му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух. Така възпитателското изкуство, за което говоря тук, произлиза от живото човешко познание, от схващането на развитието в детето във всеки момент от живота. Едва когато по този начин се прозре, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се прозре човекът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание. И тогава, изхождайки от една такава наука, ние можем да дадем указания на учителите и възпитателите как в непосредственото практическо общуване с детето те могат да образоват това, което се съзира като самата душа, изживява се като самия дух.
Живото наблюдение показва, че духът не се намира в детето в по-малка степен, отколкото във възрастния човек, но този дух е заключен дълбоко вътре в детето, той първо трябва да овладее тялото.
И ние узнаваме по какъв прекрасен начин духът, даден на детето като божествена зестра, действа в детския организъм, когато сами можем да възприемем този дух, преди той да ни заговори чрез езика, преди да може да се прояви и ни се покаже чрез интелектуалното мислене. Тогава разбираме как изобщо не може да се каже, че физическата природа на човека е едно, а духовността е друго. В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм.
към текста >>
И който познава хората, така че да изхожда в
наблюдение
то си от духа и душата, той вижда при едно дете в единадесетата, дванадесетата година дали е третирано така в обстановка, изпълнена със стрес, в подходяща за него среда, или в твърде бавни движения на обкръжението му.
И това, което като стрес се отразява на душевно-духовния живот на детето, се пренася непосредствено върху телесната организация. Често се случва да навикаме едно дете, да го уплашим и тогава не въздействаме само върху душата на детето, а върху цялата му физическа организация. Здравето на възрастния човек до късна възраст лежи в нашите ръце, според това как се държим в присъствието на детето. Най-важните възпитателски мерки за едно дете в първия жизнен период са как възрастният се държи в негово присъствие. Ако детето е изложено на непрекъснат живот и дейност, която в неговото обкръжение протича бързо, стресово, цялата му физическа организация ще получи склонност вътрешно да бърза (да е неспокойна).
И който познава хората, така че да изхожда в наблюдението си от духа и душата, той вижда при едно дете в единадесетата, дванадесетата година дали е третирано така в обстановка, изпълнена със стрес, в подходяща за него среда, или в твърде бавни движения на обкръжението му.
Ние го виждаме в крачката на детето. Ако то е живяло в изпълнена със стрес обстановка, в която всичко е протичало с прекалена бързина, в която впечатленията постоянно са се сменяли, детето пристъпва с тиха крачка. Начинът как детето възприема своето обкръжение се отпечатва във физическата му организация до крачката, до ходенето. Ако детето е израснало в обкръжение, което не му е дало достатъчно импулси, а е било изпълнено със скука, виждаме обратното, как детето върви в по-късния си живот с прекалено тежка стъпка. Споменавам тези примери, понеже са особено фрапантни и показват как може да се изфини човешкото наблюдение.
към текста >>
Споменавам тези примери, понеже са особено фрапантни и показват как може да се изфини човешкото
наблюдение
.
И който познава хората, така че да изхожда в наблюдението си от духа и душата, той вижда при едно дете в единадесетата, дванадесетата година дали е третирано така в обстановка, изпълнена със стрес, в подходяща за него среда, или в твърде бавни движения на обкръжението му. Ние го виждаме в крачката на детето. Ако то е живяло в изпълнена със стрес обстановка, в която всичко е протичало с прекалена бързина, в която впечатленията постоянно са се сменяли, детето пристъпва с тиха крачка. Начинът как детето възприема своето обкръжение се отпечатва във физическата му организация до крачката, до ходенето. Ако детето е израснало в обкръжение, което не му е дало достатъчно импулси, а е било изпълнено със скука, виждаме обратното, как детето върви в по-късния си живот с прекалено тежка стъпка.
Споменавам тези примери, понеже са особено фрапантни и показват как може да се изфини човешкото наблюдение.
От тях се вижда какво бихме могли да дадем на детето, ако можем правилно да наблюдаваме през първата жизнена епоха. Защото в първата жизнена епоха на човека детето е това, което бих искал да нарека подражаващо на цялото си обкръжение същество също и по отношение на това, което то трябва да прави в душевността и морално. И за това искам да дам един пример. Който в живота много се е занимавал с такива неща, може да узнае нещо. Веднъж при мен дойде един баща и каза: «Нашият син беше досега винаги послушно дете, правеше всичко, което предизвикваше нашето морално удовлетворение.
към текста >>
Щом първо научим детето да пише така, с това удовлетворяваме неговите потребности не само да насочим
наблюдение
то му, не само главата, а цялото му същество.
Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли. Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си. За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя. Става въпрос не да си изградим няколко абстрактни идеи и да ги натъпчем в детето, а да знаем как трябва да процедираме с детето, когато искаме да формираме в душата му нещо плодоносно за целия му живот. И така няма непосредствено да предадем абстрактното четене и писане на детето, а ще започнем с писането, но изхождайки от художественото, като оставим всичко, което съществува като абстрактни букви в света, да се породи от картината.
Щом първо научим детето да пише така, с това удовлетворяваме неговите потребности не само да насочим наблюдението му, не само главата, а цялото му същество.
Първо ще научим детето да пише, защото ние му даваме правилното, ако детето научи писането така, че да го извлече от картината, като участва с цялото си същество, а не само с главата. Научило ли се е то да пише така, тогава може да учи да чете. Който е здраво оплетен в днешното училищно образование, ще каже: «Да, ама там детето учи по-бавно да чете и пише, отколкото е учило досега.» Но дали темпото, което днес се налага, е правилно! Всъщност правилно е, общо взето, ако детето започне да се учи да чете едва след осмата година! Така че всичко това се развива, изхождайки от художественото, от картинното.
към текста >>
Който се е научил да познава човека чрез истинско душевно и духовно съзерцание на човека, ще може по фин начин да наблюдава и от
наблюдение
то ще почерпи възпитателското изкуство.
Първо ще научим детето да пише, защото ние му даваме правилното, ако детето научи писането така, че да го извлече от картината, като участва с цялото си същество, а не само с главата. Научило ли се е то да пише така, тогава може да учи да чете. Който е здраво оплетен в днешното училищно образование, ще каже: «Да, ама там детето учи по-бавно да чете и пише, отколкото е учило досега.» Но дали темпото, което днес се налага, е правилно! Всъщност правилно е, общо взето, ако детето започне да се учи да чете едва след осмата година! Така че всичко това се развива, изхождайки от художественото, от картинното.
Който се е научил да познава човека чрез истинско душевно и духовно съзерцание на човека, ще може по фин начин да наблюдава и от наблюдението ще почерпи възпитателското изкуство.
Да предположим, че имаме едно дете, което много твърдо стъпва с краката си по земята. Това произлиза оттам, че от смяната на зъбите върху детето е въздействано душевно по неправилен начин. Но ние можем да поправим някои неща, като чрез картинните образи, които му поднесем от вътре навън, го срещнем с изкуството и по-късно оживим това, което е изградено до смяната на зъбите. Оттам този, който истински познава човешката природа, ще занимава едно твърдо стъпващо на земята дете преди всичко, като го привлече към рисуването, чертането. А при дете, което има лека, танцувателна крачка, цялото по-късно формиране на характера му, невероятно дълбоката моралност е зависима от това, такова дете да се занимае повече с музика.
към текста >>
Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от
наблюдение
то на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез
наблюдение
то на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло.
Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм.
Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло.
Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот. Можете да карате детето да прави достатъчно външна гимнастика, но когато тази гимнастика е формирана само според правилата на тялото, чрез нея няма да предпазите детето, да речем, в късна възраст от всякакви болести на веществообмяната, ревматизъм, изобщо болести, които по-късно стават болести на веществообмяната. Защото това, което се извлича от гимнастиката, по-скоро сгъстява физическото тяло. А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести.
към текста >>
54.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено
наблюдение
, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган.
Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене. Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване. По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин.
Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган.
Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет. Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие. Тук, на Земята, човекът най-малко познава това, което обикновено приема за най-ценното в телесното си битие, вътрешността на своето тяло. Защото, когато той започне да го опознава, по правило това е най-неприятното запознанство, например главоболие и всичко свързано с него. В духовното битие между смъртта и новото раждане е точно обратното.
към текста >>
Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от
наблюдение
то на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие. Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия».
Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им. Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние. Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта.
към текста >>
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за
наблюдение
то им.
Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия». Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им.
Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние. Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта. Това е тайната на живота по отношение на любовта.
към текста >>
Духовната наука го може и физиологията сигурно ще я последва, защото нещата могат да се узнаят и с пълното точно
наблюдение
на човешката природа.
Едва тогава може да се разчита на спомените. Преди това човекът се прави скован и душевно склерозирал за бъдещия му живот, ако прекалено силно се разчита на спомените му. При детето до смяната на зъбите е важно да са правилни настоящите впечатления. На спомените бива да разчитаме едва между смяната на зъбите и половата зрялост. Нашата физиология днес още не е стигнала дотам да опише точно подробностите на сега споменатия процес.
Духовната наука го може и физиологията сигурно ще я последва, защото нещата могат да се узнаят и с пълното точно наблюдение на човешката природа.
Когато произнесем някакъв звук или тон, можем да кажем, че най-напред работи главата. Но от главата произлиза същата способност, която вътрешно душевно дава спомените, навлизащи в определен смисъл в звука и в тона. Това идва отгоре. И сигурно не можете да си представите някое същество да говори без да може да си спомня. Ако постоянно бихме забравяли какво се намира в звука или в тона никога не бихме могли да говорим или да пеем.
към текста >>
55.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното
наблюдение
то е нещо минало.
Във външния земен живот трябва да е така. Но макар и да угасва така в по-късно време, то остава като част от човешката същност. И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека.
Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното наблюдение то е нещо минало.
Поради това то има и своето значение. Ако бихте били родени седемгодишен, ако бихте останали до седмата си година в някаква друга форма на съществуване, например в ембрионалното състояние и тогава да се родите, но същевременно да сте получили вторите си зъби в ембрионалното си състояние, тогава никога нямаше да можете да станете религиозни хора. Защото заложбата за религиозност нямаше повече да може да се развие в такъв земен живот. Всичко, което носите в себе си като религиозност, го носите затова в себе си, защото първите седем години от живота ви се намират във вас. Вие не ги възприемате като налични, но те стоят действително във вас.
към текста >>
56.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В моята „Теософия" ще намерите редица важни опитности от душевния свят, но най-вече
наблюдение
то, че тези хора, които на Земята са развили лоши чувства, трябва да развиват и мъчителни опитности под погледа на онези, които са развили добри чувства.
Така че нека обобщим: Както тук на Земята имаме приятния и топъл летен въздух, както имаме смразяващия зимен въздух, така и след смъртта си ние попадаме в едно духовно-душевна атмосфера, която е ласкава и топла само доколкото е подготвен чрез нашите добри чувства, или пък в една смразяваща атмосфера, доколкото тя е подготвена чрез нашите лоши чувства. Тук на Земята лятната топлина и зимният студ са нещо общо за всички хора. В живота след смъртта всеки сам поражда своята собствена атмосфера. И това е едно от най-странните изживявания след смъртта, скъпи мои приятели, че докато една душа се носи в смразяващ и свиреп студ, до нея върви една друга душа, която е обгърната от ласкава и нежна топлина. Това са опитности, които всеки може да провери след смъртта.
В моята „Теософия" ще намерите редица важни опитности от душевния свят, но най-вече наблюдението, че тези хора, които на Земята са развили лоши чувства, трябва да развиват и мъчителни опитности под погледа на онези, които са развили добри чувства.
Ние трябва да сме сигурни: След като мине през Портата на смъртта, всичко онова, което е било скрито в най-дълбоките гънки на душата, се разбулва докрай. И сега на свой ред сънят също добива едно космическо значение. Всяка нощ ние заспиваме, за да подготвим светлината, в която ще живеем след смъртта. Ние изработваме нашите „зимни" опитности, за да подготвим духовно-душевните си „топлинни" опитности, в които ще попаднем след смъртта. Ние сами подготвяме цялата атмосфера на духовния свят, като внасяме там поледиците на нашите действия.
към текста >>
57.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
От гледна точка на външното, физическо
наблюдение
, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото.
Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения. По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта. Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора. Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта.
От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото.
След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло. В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето. Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне един друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини. Тогава Вие изобщо няма да сте в състояние да виждате.
към текста >>
58.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно
наблюдение
.
Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние.
Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение.
Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина.
към текста >>
Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно
наблюдение
, които са подробно описани в моите книги.
За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение.
Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги.
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека.
към текста >>
Те категорично отблъскват каквото и да е
наблюдение
от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека.
Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам.
Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека.
Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
И все пак това е възможно, стига да сме способни за само
наблюдение
спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия.
И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове. Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на човека и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците". Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновя ват човека за моралната доброта.
към текста >>
59.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Впрочем в хода на времето човешкото
наблюдение
изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют. Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане. Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят. Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност. Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят.
Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества. От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете. Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа. В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете. Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят.
към текста >>
Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното
наблюдение
и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя. За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм.
Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
Този модерен светоглед, изкован от чисто човешки представи, показва едно грандиозно различие от досегашните светогледи на човечеството. Едва през първата третина на 15 век човешките представи станаха чисто човешки. И това, което човек всъщност разви от тогава насам в своето мислене, беше пространството. Ако се обърнете към онези древни епохи, за които стана дума днес, към Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха, Вие ще установите, как в своята „златна" епоха например хората искаха да общуват с Боговете; как в своята „сребърна" епоха те можеха да изживяват на Земята само Слънчевото сияние на духовния свят и т.н. В светогледите на древните епохи времето и неговото протичане играеха могъща роля.
към текста >>
60.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако обаче ухото съществуваше единствено като съобщителна връзка с външния свят, ние никога не бихме могли да достигнем до
наблюдение
то на онзи процес, който се разиграва в ухото независимо от физическия свят.
Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи. А докато човек възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи. Ако аз наблюдавам един предмет от физическия свят, моите очи запазват пълно мълчание. Ако долавям определен звук от физическия свят, моите уши също запазват пълно мълчание. Това означава: Чрез ухото аз съвсем не възприемам някакъв процес от вътрешните структури на ухото, аз възприемам нещо което от външния свят продължава в човешкото ухо, възприемам, тъй да се каже, „продължението" на външния свят.
Ако обаче ухото съществуваше единствено като съобщителна връзка с външния свят, ние никога не бихме могли да достигнем до наблюдението на онзи процес, който се разиграва в ухото независимо от физическия свят.
Но от друга страна, всички Вие добре знаете, че дори и външното сетивно впечатление да се премахне, остава известно последействие. Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи. Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят.
към текста >>
Външното
наблюдение
изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят.
Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм. Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и един въздушен организъм. И този пулсиращ и жив въздушен организъм се среща с астралното тяло на човека именно в сетивните органи. Разбира се, в сетивните органи се разиграват много по-сложни и разнообразни процеси, но същественото е точно в тази среща между въздушния организъм и астралното тяло.
Външното наблюдение изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят.
Впрочем ако напредне до имагинативно познание, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес. По този начин ние започваме да опознаваме характера и естеството на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои. И ние трябва да сме в състояние да си представим, че в несъзнателния процес, разиграващ се в сетивните възприятия, се подвизават точно тези свръхсетивни Същества, които, тъй да се каже, влизат и излизат през „вратите" на нашите сетива. Независимо дали чуваме или виждаме нещо, това е един процес, който се осъществява не само поради нашата произволна намеса, този процес е включен в обективния свят; да, този процес се осъществява в един свят, където като хора ние изобщо не сме стъпвали, макар и да ставаме мислещи хора именно в условията на този свят. Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека.
към текста >>
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното
наблюдение
.
Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека. Обаче нашите възможности не спират до тук. Ние можем да опознаем и други области от човека. Това става с помощта на по-висшата степен от свръхсетивното познание, а именно с помощта на инспиративното познание. В тази връзка е необходимо да си изясним и ритмичната смяна между състоянията на сън и будност.
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение.
Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления. За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
към текста >>
Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно
наблюдение
на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно.
Ако се обърнем към някои от вътрешните органи, да кажем бъбреците, ние едва ли бихме могли да твърдим доколкото изживяваме бъбречните процеси в себе си, че чрез тях влизаме във връзка с външния свят. Обаче доколкото изживяваме процесите, които се разиграват вътре в сетивата, ние изживяваме самия външен свят. Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология. Аз имам предвид не тях, а съвсем достъпния до обикновеното човешко съзнание факт, а именно, че процесът, който се разиграва в сетивната област може да бъде схванат по-скоро като нещо, в което ние участвуваме активно, а не като механично продължение на външния свят в нашия организъм. Затова и нашето астрално тяло е най-близо до външния свят именно в сетивата.
Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно.
А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят. Така че от тази гледна точка сънят се явява като един вид усилено сетивно изживяване на външния свят. Когато затворите очите си, Вашето астрално тяло започва да се свива към вътрешността на главата; в този момент то Ви принадлежи. Ако погледнете навън, астралното тяло се изтегля към очите и, тъй да се каже, се включва във външния свят. Ако то изцяло се изнесе вън от Вашия организъм, тогава Вие заспивате.
към текста >>
61.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вие виждате, че ако истински се стремим да разберем човека, ние трябва да осъществим едно всеобхватно и фундаментално
наблюдение
върху него, давайки си сметка, че в случая външните природни закони изобщо са неприложими.
Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата. И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество. Законите на природната необходимост не могат да бъдат приложени спрямо него, защото в неговия организъм действува не само една природна необходимост, а две противоположни природни необходимости, които стигат до взаимно уравновесяване. И точно в тази сфера на взаимно уравновесяващи се природни действия независимо от процесите на външния свят се проявява духовно-душевната същност на човека; тази същност може да бъде опозната чрез нейните собствени закономерности.
Вие виждате, че ако истински се стремим да разберем човека, ние трябва да осъществим едно всеобхватно и фундаментално наблюдение върху него, давайки си сметка, че в случая външните природни закони изобщо са неприложими.
Ако отблизо разгледаме истинската същност на човека, ще открием, че в него са вложени редица закономерности. Ние се научаваме да разбираме човека едва след като проумеем: Да, в себе си той носи частица от самата природа, но по такъв начин, че природните противоположни процеси се неутрализират взаимно. Ако вникнем с духовно-научен поглед в тази частица от природата, ще установим, че по отношение на физическото и етерно тяло докато човек спи тя е пронизана от минерални и растителни свойства. Да, спящият човек е проникнат от минерални и растителни свойства, които предизвикват в него един вид лято. И едва сега, вниквайки по един правилен начин в неудържимия и бликащ живот тук, ние стигаме до неговото истинско значение.
към текста >>
62.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно
наблюдение
и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено.
Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята. Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло. Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло. Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло. Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло.
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено.
А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло. Това разделение на човешкото същество, което се проявява в него в ежедневието поне веднъж в денонощието, има дълбоко значение за целия му живот. Това, което се представя като физическо тяло и като етерно тяло, разглеждано с външните сетива и външния разсъдък, се намира в определено развитие от раждането до смъртта. От това, което се проявява в детето отначало като инстинктивен живот, като детски подражателен живот, а после от това, което впоследствие се създава под въздействие на авторитета на възрастните, от това после човек преминава към развитие на по-самостоятелен живот. Ние виждаме по такъв начин, различните стадии на неговия растеж , външното формиране на неговото физическо тяло и това, което се проявява в говора, в мисленето, тоест все неща проявяващи се чрез физическото тяло, макар и отнасящи се по-скоро към областта на душевната дейност, във всичко това ние виждаме развитие, вървящо от раждане към смърт.
към текста >>
А за външно
наблюдение
си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло. Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло. Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло. Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло. А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено.
А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
Това разделение на човешкото същество, което се проявява в него в ежедневието поне веднъж в денонощието, има дълбоко значение за целия му живот. Това, което се представя като физическо тяло и като етерно тяло, разглеждано с външните сетива и външния разсъдък, се намира в определено развитие от раждането до смъртта. От това, което се проявява в детето отначало като инстинктивен живот, като детски подражателен живот, а после от това, което впоследствие се създава под въздействие на авторитета на възрастните, от това после човек преминава към развитие на по-самостоятелен живот. Ние виждаме по такъв начин, различните стадии на неговия растеж , външното формиране на неговото физическо тяло и това, което се проявява в говора, в мисленето, тоест все неща проявяващи се чрез физическото тяло, макар и отнасящи се по-скоро към областта на душевната дейност, във всичко това ние виждаме развитие, вървящо от раждане към смърт. Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта.
към текста >>
Но ако сега пак така внимателно проведем
наблюдение
на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при
наблюдение
на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта.
Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното. Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н. Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по отношение на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята. До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства. И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта.
Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
Ако проведем наред с
наблюдение
то на човека между пробуждането и заспиването му също и друго
наблюдение
, а именно
наблюдение
на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека.
До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства. И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата. Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно.
Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека.
И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат. Днес ние ще разгледаме особено внимателно един от моментите в развитието на Аза и астралното тяло. Този момент се определя от това особено положение, което в живота на човека заема речта, не този или онзи език, а речта изобщо, способността за говор. Разбира се, когато човек говори, то в това взема участие целия човек.
към текста >>
Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова
наблюдение
над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот.
Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
Днес ние ще разгледаме особено внимателно един от моментите в развитието на Аза и астралното тяло. Този момент се определя от това особено положение, което в живота на човека заема речта, не този или онзи език, а речта изобщо, способността за говор. Разбира се, когато човек говори, то в това взема участие целия човек. Физическото тяло участва с това, че предоставя за съответната вибрация своите гласни връзки и изобщо целия апарат на говора; в това участва и етерното тяло на човека, и астралното, и Аза. Но физическото тяло и Аза вземат сравнително по-малко участие в процеса на говора.
към текста >>
Ако останат само при
наблюдение
то на външното, давано от органите на външните сетива, те няма да забележат най-главното, няма да забележат това, което трябва да направят за да превърнат днешния процес на упадък в бъдещ процес на подем.
Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното. И така, ние виждаме: в земния живот въобще, в културния живот, като цивилизован живот, прониква този елемент, който, като вътрешен материализъм, е обхванал живота на познанието, художествения и религиозен живот. Ние можем днес наистина да видим, как върху различните народности, които се формират на Земята, не действа вече, както беше преди, това, което творчески е формирало хората от дълбините на Вселената, а действа това, което израства само от глъбините на самата Земя. Ние наистина виждаме, как човек и вътре в своята народност все повече и повече се сраства със само материалното на земното битие. Ако хората решат да обърнат внимание на това, което, наистина, в нашия век звучи малко парадоксално, а именно, че човек притежава също някаква автобиография и за своя Аз и астрално тяло, която се проявява в различни свои фази през времето между заспиването и пробуждането също така, както външния физически живот се проявява в своето развитие от раждането до смъртта в периода между пробуждането и заспиването, тогава биха видели, откъде произлиза много от това, което има място в нашата съвременна цивилизация и за което трябва да кажем: така повече не може да продължава.
Ако останат само при наблюдението на външното, давано от органите на външните сетива, те няма да забележат най-главното, няма да забележат това, което трябва да направят за да превърнат днешния процес на упадък в бъдещ процес на подем.
Ако човек действително поиска да погледне живота така, че да може в резултат да започне да прави нещо и този поглед да доведе до практически резултати в живота, той трябва да пристъпи към духовното познание за живота на човека и тогава ще му е нужна духовно-научна гледна точка. И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му живот, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръководен от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност. Със своя физически живот от пробуждането до заспиването ние можем и да отричаме съществуването на духа, но с нашата духовна част, която за времето от заспиването до пробуждането отхвърля етерното и физическото тяло, ние не можем да отричаме духа. А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене, чувства и воля. И ето, младото поколение израства така, че му се налага да среща това наследство, което са му завещали по-възрастните, с чувство на упрек, защото в това наследство те получават нещо такова, което ги тласка в пропаст в тази област, където те не искат да бъдат материалистични, където те трябва да станат духовни, когато се намират само в своя Аз и в своето астрално тяло.
към текста >>
63.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата
наблюдение
то.
Те са били инспирирани непосредствено оттам. Виждате ли, за такива неща може да се говори, разглеждайки ги в различни плоскости. Същото, което говоря днес, оставайки на плоскостта, характеризираща Духовете на Формата и Архаите, същото говорих и преди няколко години за да охарактеризирам «14-те точки» на Удроу Уилсън за мира, като донесли толкова много нещастия и хаос в света. По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене. Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено!
Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението.
При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли. И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи. В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността. Но пред това хората днес изпитват ужасен страх. Вие вероятно знаете известния анекдот за това, как науката се съставя на основата на природните особености на различните националности.
към текста >>
64.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото
наблюдение
.
При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е сведена до минимум. Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение. И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото. Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съединение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата. Виждате, че действително може да се намери някакво взаимодействие при тези вещества, които човешкият или животински организъм не може непосредствено да разруши, които, така да се каже, образуват интензивни, продължително съхраняващи се етерни «ядра», че може да се намери взаимодействие между тях и това, което в съвсем друго място на човешкия организъм предизвиква структурни образувания, които могат да действат организиращо, а с други думи- оздравяващо.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение.
С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин.
към текста >>
65.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Неговото
наблюдение
установяваше точно това.
Хората изливат разтопено олово във водата и после се мъчат да отгатнат какво означават получените форми. Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали. Да, в разгара на лятото, чрез музиката и поезията, човекът отправя въпроси към Небето, а то му отговаря като спуска Азовото чувство в неговото съноподобно съзнание. А в най-дълбоката точка на зимата той се обръща към това, което иска да узнае, но не от Небето; сега той се обръща към земния елемент и проверява какви форми може да приеме земния елемент. И той установяваше, че формите, които възникваха, бяха донякъде подобни на формите, които образуваха бръмбарите, пеперудите и т.н.
Неговото наблюдение установяваше точно това.
Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи. През времето на Коледа човекът разбираше животинските форми. И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик. Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за животинските и расовите качества. И само в Коледния период той се доближаваше до изживяването на своя собствен човешки образ.
към текста >>
66.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното
наблюдение
изобщо.
Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот. Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния живот. Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н. с помощта на спектроскопа и абстрактните изчисления, а според готовността ни да приложим онези познавателни средства, които са заложени в имагинацията, инспирацията и интуицията.
И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното наблюдение изобщо.
Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално естество, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята. Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време. Учените на 19. век, естествено, не вярваха също и във връзките между Лунните фази и времето; повярваха само някои от тях, следвайки мистичния полъх в душите си, какъвто беше случаят с Густав Теодор Фехнер.
към текста >>
Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното
наблюдение
, не засяга кой знае колко човешкото същество.
И точно както по този начин говорим за Луната и, бих казал, за нейното „население”, за нейното духовно съдържание, по същия начин можем да говорим и за Сатурн. Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие. Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие.
Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество.
Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си. Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре. Ако тук някой би възразил, че вероятно става дума за някакви „реминисценции”, той изобщо не е запознат с процеса, който описвам.
към текста >>
67.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за
наблюдение
, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
Ние можем да вникнем с нашия поглед в този пърхащ свят и можем да си кажем: Вий пърхащи същества, излъчвате даже нещо по-добро отколкото слънчевата светлина, вий излъчвате духовна светлина в Космоса! Нашата материалистична наука взема малко под внимание духовното. И така тази материалистична наука няма даже никаква възможност да стигне по някакъв начин до тези неща, които принадлежат на цялото на мировата икономия. Но тези неща съществуват, както съществуват физическите действия. Защото това, което се излъчва навън в царството на духа, то ще продължи да действува по-нататък, когато Земята вече отдавна ще е загинала; това, което днес физикът, химикът констатират, ще намери своя край заедно с края на земното съществувание.
Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
Тези са нещата, които обаче същевременно биха могли да насочат вниманието към това, че, когато насочваме поглед към другия звезден свят, ние не трябва също да вярваме, че там се излъчва само това, което спектроскопът показва, или по-добре казано това, което спектроскопикът си фантазира, че вижда в спектроскопа; а това, което лъчезари надолу към Земята от другите звездни светове, е също така резултат на живи същества в други светове, както това, което се излъчва от Земята, е резултат на живи същества. Ние гледаме една звезда и заедно с днешния физик си представяме нещо като един запален неорганически пламък нещо подобно. Естествено това е пълно безсмислие. Защото това, което виждаме там, е изцяло резултат на нещо живо, на нещо одушевено, одухотворено.
към текста >>
68.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Действителното
наблюдение
на еволюцията дава нещо съществено друго.
ШЕСТА СКАЗКА 28 октомври 1923 год. Преди да стигнем до там, да разгледаме свързаните с човека в земното съществувание животински, растителни и минерални същества, днес трябва да хвърлим един поглед върху развитието на самия човек, да поставим пред нашата душа някои неща, които са известни от различните изложения, които аз съм дал устно или писмено, които обаче тук трябва да бъдат съпоставени по един обзорен начин. Когато днес искаме да се оставим да бъдем поучени от официалната наука, нещата се представят така, че се казва: трябва да се изследва, как по-висшите, така наречените по-висши същества, да речем тези на растителното царство, след това на животинското царство, на човешкото царство са се развили от неживи, така наречените неорганически вещества и сили.
Действителното наблюдение на еволюцията дава нещо съществено друго.
То показва, както можете да видите в моята книга "Тайната Наука", че човекът, такъв, какъвто той стои днес пред нас, е онова същество, което има зад себе си най-дългото развитие, развитието на което отива в миналото до епохата на стария Сатурн. Така щото можем следователно да кажем: Човекът е най-старото създание в развитието на нашата Земя Едвам през време на старото Слънце животинският свят се прибави към човешкия, през време на старата Луна се прибави растителността: и минералното царство, каквото го имаме днес, се прибави към другите царства всъщност едвам през време на развитието на днешната Земя, то е резултат на земното развитие. Сега искаме да разгледаме човека в неговата днешна форма и да се запитаме: Коя е при човека най-старата част от гледна точка на историята на развитието? Това е човешката глава? Тази човешка глава получила нейната първа заложба във времето, когато Земята се намираше още в нейната Сатурнова метаморфоза.
към текста >>
За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото
наблюдение
.
Напротив съществото на пеперудата, това е едно същество, върху външната страна на което Космосът стоварва така да се каже всичките свои красоти. Пеперудата е едно същество, което така да се каже посипано с прашеца на крилата е получило всичко, което съществува като красота и величие в Космоса по начина, както аз ви го описах. Следователно трябва да си представим съществото на пеперудата така, че то е така да се каже едно отражение, един огледален образ на красотите на горния Космос. Докато човекът приема в себе си, включва в себе си това, което е горен Космос, става вътрешно едно душевно същество, душевно като концентрация на Космоса, което след това изпуска лъчи навън и си дава формата в човешката глава, така че в човешката глава имаме нещо образувано отвътре навън, в съществото на пеперудата имаме нещо, което е образувано отвън навътре, и за този, който разглежда тези неща ясновиждането, нещата се представят така, че той научава нещо неимоверно, когато постъпи по следния начин; когато си каже: аз искам да проуча тайните, най-старите тайни, Сатурновите тайни на човешката глава, искам да зная, какви сили са царували всъщност в мозъчната черупка, в черепа. И той трябва да се остави да бъде насочен върху това, което се вижда навсякъде външно, което навсякъде се влъчва външно, и да изследва съществото на пеперудата.
За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблюдение.
И когато еволюцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна метаморфоза на главата. Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека. Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека.
към текста >>
69.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
За земното
наблюдение
не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном.
Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях.
За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном.
Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост. Съществува една германска поговорка, която произхожда от много старо време и изразява много добре това свойство на Гномите, да бъдат постоянно внимателни. Казва се: Бъди внимателен като един дух от приказките. И такива духове от приказките са именно Гномите.
към текста >>
70.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ето защо който иска да проведе едно действително рационално
наблюдение
на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти?
Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата.
Ето защо който иска да проведе едно действително рационално наблюдение на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти?
Защото ако вземем всички явления от приемането на храната в устата, от преработването на храната, като превръщаме в нас различните вещества в скорбяла и захар и т.н., ако вземем обвиването на храната в устата с птиалина, ако отидем по-нататък, ако вземем обработването на храната от пепсина в стомаха, ако отидем по-нататък и вземем отново обработването на продуктите на обмяната на веществата в храносмилателната система, при тяхното преминаване в лимфатичната система, при тяхното преминаване в кръвта, тогава трябва да обследваме всеки отделен процес, а това са безброй процеси, с които имаме работа. Смесването на продуктите на обмяната на веществата с излъчванията на панкреатичната жлеза, която се прибавя след това, смесването на веществата с излъчванията на жлъчката, ние трябва да питаме всеки отделен процес, какво искаш ти всъщност? И всеки отделен процес ще ни отговори: Ако съм сам, тогава аз съм един такъв процес, който непрестанно прави човека болен. Никой процес на обмяната на веществата не трябва да стига до край в човешката природа, защото всеки процес на обмяната на веществата, ако стигне до край, прави човека болен. Човешката природа е здрава е само тогава, когато процесите на обмяната на веществата биват спрени на определена степен.
към текста >>
71.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И посредством
наблюдение
над жестообразното ние проникваме чак до откровението на душевно-духовното във физическото.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ 24 ноември 1923 г. В търсене на прехода от душевното, на което посветихме вчерашните си разглеждания, към съзиданието на душевното във физическия човек, именно към съзиданието на душевното във физическия човек по отношение на тези неща, които също се обсъждаха вчера, ние намираме два пътя. Споменът отначало води душата назад, в изминалия живот; мисленето, както вече ви показах вчера, води душата в етерното съществуване. А това, което после обхваща човека още по-силно, отколкото споменът, което го обхваща така силно, че вътрешните импулси преминават в телесното - това обозначих вчера като жест, като жестообразно.
И посредством наблюдение над жестообразното ние проникваме чак до откровението на душевно-духовното във физическото.
Виждате ли, работата е там, че встъпването на човека във физическия земен живот е обхващане, овладяване на физическото от духовно-душевното. А споменът, с който ние започваме, служи, за да се пренесе преживяното по-рано в земното съществуване в следващия период от живота. А сега се питаме дали можем, изхождайки от човешкия живот - защото спомените ни връщат към това, което е ставало в течение на земния живот, - на основата на човешкия живот да проникнем още по-назад? Можем ли да проникнем, отивайки назад, в това, което стои до встъпването на човека в земния живот? Тук стигаме до две неща: първото е това, което човек е изпитал духовно-душевно в доземното битие.
към текста >>
72.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И който може да проведе само
наблюдение
толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления.
вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот. Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера. Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно. Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените.
И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления.
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг.
към текста >>
И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек волята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в действие волята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира волята си, когато му е студено; при по-фино
наблюдение
върху себе си това ще стане ясно.
Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня. Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща. Повторно да се преживее това, на което сте се учили като седемнадесет годишни и след това да се видят в отражение, като в Акаша-Хроника, хората седящи в пансиона. В това се състои преживяването на деня. Обаче може да се преживее и годината.
И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек волята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в действие волята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира волята си, когато му е студено; при по-фино наблюдение върху себе си това ще стане ясно.
Който може действително да преживее взаимовръзката между воля и усещане на хлад или топлина, той постепенно, изработвайки това чувство, получава възможност да говори за зимна и лятна воля в себе си. Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена. Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената. Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята. Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото.
към текста >>
73.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно
наблюдение
.
Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв. Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали.
Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение.
Но това е само привидно. Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма. Грубо казано, ние не можем да имаме олово в себе си, но по-точно казано - не можем да съществуваме без олово. Какво би бил човек, ако оловото не действаше върху него от космоса, от атмосферата, ако в безкрайно фино, разредено състояние не проникваше в него чрез неговите очи със слънчевия лъч, ако не проникваше в тялото чрез дишането, в безкрайно фино състояние не навлизаше в него чрез храната? Какъв би бил човекът, ако оловото не действаше в него?
към текста >>
Преди няколко седмици ви казах как чрез
наблюдение
на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т.
Хората са привикнали да доказват нещата по такъв начин, че винаги се привеждат доказателства, основани на сетивните възприятия. Това е все едно някой да каже: „Ако се твърди, че Земята се движи в космическото пространство без опора, това е невъзможно. Земята трябва да има нещо, на което да се опре, иначе ще падне.“ Да, космическите тела взаимно се поддържат и само по отношение на нещата на Земята може да се каже, че трябва да имат нещо, на което да се опрат. За истините, които засягат ежедневното съзнание, ние изискваме доказателства Истините, свързани с духа, взаимно се поддържат. Но човек трябва да умее да чувства това взаимно поддържане.
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т.
н., - как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от предишния му живот. Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите позволява на човека да разпознае как отделните животи на Земята са свързани един с друг. Тук виждате две истини, които взаимно се поддържат една друга. И винаги е така: узнавайки една истина, после от друга страна отново чуваме същата истина, но от друга гледна точка, след което вероятно ще се появи и трета и тези истини на антропософията, също както небесните тела в Космоса, наистина се поддържат едни други, без всякаква опора. Така и трябва да бъде, когато се издигаме от истините, които са валидни за обикновеното съзнание, към онези истини, които сами по себе си, същностно пребивават в света.
към текста >>
74.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно
наблюдение
.
Но пълна представа за фактическото положение на нещата ще получим тогава, когато узнаем какво е било съдържанието на седемгодишното обучение, което Аристотел е провел с Александър. Ще ви предам накратко съдържанието на това обучение, взето от същността на античните Мистерии. Когато в онези времена се е говорело за природата, под природа се разбирало не това, което разбира днешното естествознание - само земните явления, по които след това по външен начин се правят заключения за извънземни, небесни явления. Тогава човекът е бил включван в природата в най-широк смисъл и това се е правило благодарение на факта, че и в природата се е търсил Духът, защото не се е одобрявало да се разглежда човекът като бездушно и бездуховно същество. При мистерийното обучение работата се състояла в това, да се разшири природата в космическите простори дотолкова, доколкото космосът е бил достъпен за човека благодарение на родството му с него.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение.
Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието.
към текста >>
Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и
наблюдение
, а към целия човешки живот.
При мистерийното обучение работата се състояла в това, да се разшири природата в космическите простори дотолкова, доколкото космосът е бил достъпен за човека благодарение на родството му с него. Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение. Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално.
Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот.
Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа. На обучавания, който постепенно е трябвало да стигне до знанието, се посочвала необходимостта от истинско вживява-не в природното обкръжение. Вгледай се - примерно така му казвали, - ти дишаш въздух, но въздухът през лятото е топъл, а през зимата - студен.
към текста >>
Ако вътрешното преживяване е било задълбочено по току-що описания начин, ученика го довеждали до
наблюдение
на това, което действително живее в стремящото се нагоре, в разтварящото се срещу мировите простори цвете.
И когато после с това вътрешно усещане за противоположност на въздушно-топлото и влажно-студеното пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същността на Вселената въобще. Днес химикът изследва водорода и след изследването описва определени негови свойства. След това наблюдава мировите пространства, вижда там нещо, проявяващо свойствата, както водородът в лабораторията, и казва, че водород има и в космическите пространства. Такова съотнасяне е било безумие още във времената на Аристотел. Тогава към работата са подхождали по различен начин.
Ако вътрешното преживяване е било задълбочено по току-що описания начин, ученика го довеждали до наблюдение на това, което действително живее в стремящото се нагоре, в разтварящото се срещу мировите простори цвете.
Познанието за растенията е било това, към което водели ученика. Познанието за растенията се осъществявало, като му казвали: Виж разтварящата се чашка на цвета, наблюдавай как тук ти въздейства това, което сияе срещу мировите простори. В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина. Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори.
към текста >>
75.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ние видяхме как, благодарение на
наблюдение
то в самия човек,
наблюдение
, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 21 декември 1923 г. В течение на последните седмици говорих тук за различни видове Мистерии. Предприехме особен опит да проникнем с поглед в тези Мистерии, които в качеството на последни велики Мистерии непосредствено свързвали човешкото вътрешно същество с природния живот, с духа на природното битие. Това бяха Мистериите на Хиберния.
Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека.
Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растителност, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората. Преминавайки на Изток, което в историческа връзка ще направим в следващите дни, бихме намерили нещо различно в Мистериите. Обаче днес имам - доколкото все още не всички слушатели са се събрали - да добавя нещо към вече разгледаното и после ще започнем нещо ново. Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие. Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи.
към текста >>
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при
наблюдение
на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена. В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето. Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението. Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението? Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето?
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И накрая, там вътре живее огненото, което се е разтворило в отделните същества по такъв начин, че от разкъсаните, разпръснати части може да възникне новото. Елементите живеят във всяко земно образувание. Както преди, в древните Мистерии, хората са виждали в солите нещо старомодно космическо, формирано обаче в земни условия, което Майката-Земя е носела срещу металите, те виждали меркуриевото във всичко това, което, изхождайки от Вселената, е трябвало да стане метал. И колко детинско е, когато днес хората започват да дават описание на това, което още в средновековието се представяло като Меркурий! Зад всички описания винаги на заден план стои фактът, че като Меркурий в Средновековието са обозначавали нещо подобно на живак, или изобщо някакъв отделен метал.
към текста >>
76.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на
наблюдение
, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него.
Традиционно се е съхранило и това, което се нарича алхимия. Обаче днес вече съвсем не се знае - и още в XII-XIII столетие едва ли са знаели - какви са условията за действителното астрологично знание и действителното алхимично знание. Благодарение на размишление или благодарение на емпирично изследване - както това сега се нарича - никой не може да стигне до астрологията. Хората, които са били посветени в древните Мистерии, на вашия въпрос би ли могло чрез изследване, чрез размишление да се стигне до астрологията, биха отговорили: ти можеш да стигнеш до астрологията чрез размишление, чрез емпирическо изследване дотолкова, доколкото можеш да узнаеш чрез емпирическо изследване и размишление тайните на човека, ако той сам не ти ги разкаже. Да допуснем, че съществува нещо, което го знае само един човек, което не знае никой, освен този човек; и някой започва да гради предположения, да прави експерименти, за да узнае какво знае този човек или мисли за това, което този човек знае - това би било абсурдно, нали?
Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблюдение, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него.
Защото древните хора са знаели: тайните на звездните светове ги знаят само Боговете, или, както по-късно са ги наричали, космически Интелигенции. Тези космически Интелигенции знаят тайните на звездните светове и само те могат да ги съобщят на човека. Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции. Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия?
към текста >>
Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез
наблюдение
, а общуване с космическите Интелигенции.
Тези космически Интелигенции знаят тайните на звездните светове и само те могат да ги съобщят на човека. Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции. Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия? Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук.
Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции.
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата. Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата.
към текста >>
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез
наблюдение
, не просто размишляване, а общуване с природните духове.
Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции. Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия? Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук. Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции.
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове.
Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата. Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата. Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е декадентски продукт.
към текста >>
77.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Разширявайки духовното
наблюдение
до Луната, се достига до етера.
Така е и с една от тайните на древните времена, отнасяща се до Венера. Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила. Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и предполагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н. се състоят от еднакви субстанции. В древни времена са знаели, че гледайки втренчено Луната и Слънцето, още може да се види нещо, което има непосредствена връзка с физическото на Земята, със земното, с водното, с въздушното, с огненото.
Разширявайки духовното наблюдение до Луната, се достига до етера.
Но разширявайки своето наблюдение чак до Венера, се навлиза в духовния свят, в чисто астралния свят. Това, което се проявява като физическата Венера, е нещо като външен знак, че нещо живее и съществува в астралното, съответно е на нещо в астрална-та светлина. Физическата светлина на Венера е нещо съвсем различно от физическата светлина на Слънцето. Физическата светлина на Слънцето има още някакво родство с това, което може да живее на Земята като принадлежаща й светлина. Това, което е светлината на Венера - детско бърборене е, когато я считат за отразена от Слънцето светлина, - свети вече от духовния свят.
към текста >>
Но разширявайки своето
наблюдение
чак до Венера, се навлиза в духовния свят, в чисто астралния свят.
Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила. Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и предполагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н. се състоят от еднакви субстанции. В древни времена са знаели, че гледайки втренчено Луната и Слънцето, още може да се види нещо, което има непосредствена връзка с физическото на Земята, със земното, с водното, с въздушното, с огненото. Разширявайки духовното наблюдение до Луната, се достига до етера.
Но разширявайки своето наблюдение чак до Венера, се навлиза в духовния свят, в чисто астралния свят.
Това, което се проявява като физическата Венера, е нещо като външен знак, че нещо живее и съществува в астралното, съответно е на нещо в астрална-та светлина. Физическата светлина на Венера е нещо съвсем различно от физическата светлина на Слънцето. Физическата светлина на Слънцето има още някакво родство с това, което може да живее на Земята като принадлежаща й светлина. Това, което е светлината на Венера - детско бърборене е, когато я считат за отразена от Слънцето светлина, - свети вече от духовния свят. И експонирайки тази светлина със своето собствено душевно същество, се узнава каква е Интелигенцията, свързана с Венера.
към текста >>
78.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно
наблюдение
.
И когато се опита да ги съживи за официалния живот на империята, да реабилитира Слънчевия култ, той беше убит по време на похода към Персия. Ето колко могъщи бяха силите, които през първите християнски столетия действуваха, за да унищожат всяка следа от подобно знание, от подобно отношение към Слънцето. Ето защо не е чудно, че днешният човек не може да стигне до познанието за тези неща. Докато Лунните сили представляват онова, което детерминира човека, което го изпълва с една неумолима вътрешна необходимост, така че той е длъжен да постъпва според законите на своите инстинкти, на своя темперамент, емоции, изобщо според цялото си физическо-етерно тяло, то духовните Слънчеви сили освобождават човека от тази необходимост. Те претопяват, така да се каже, силата на тази необходимост, претопяват я в самия човек, така че чрез Слънчевите сили той става едно свободно същество.
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение.
Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек. Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек. Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека.
към текста >>
До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното
наблюдение
.
И за тези хора се знаеше, че те са родени за втори път. Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено. Аз наистина бих желал да се обърна към всеки ориенталист, към всеки един от познавачите на санскрит надявам се, че всред нас е и на-шия приятел проф. Бек и да попитам: Могат ли днес, дори строго научните и лингвистични изследвания да ни отговорят ясно и недвусмислено, какво е истинското значение на израза „повторно родени". Разбира се, формалните отговори са не един и два, но до истинското му значение могат да се доберат само тези, които се осмелят да го потърсят в съотношенията, изложени от мен в днешната лекция.
До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното наблюдение.
И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното наблюдение, бих желал да попитам който и да е не предубеден специалист, пристъпващ към работа с документите и сведенията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти. Рано или късно тя ще ги потвърди. Обаче ние трябва да насочим вниманието си пред всичко към онези сили, които предхождат всяка документална наука, защото с такава документална наука човекът изобщо не може да бъде разбран. И така, нека отправим поглед към онези древни епохи, в които за Лунното раждане на човека се говореше като за сътворението на човека от Бог Отец. Относно Слънчевото раждане на човека, посветените бяха наясно: в духовната атмосфера на Слънцето действува силата на Христос, на Сина, и тази сила прави от човек едно свободно същество.
към текста >>
И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното
наблюдение
, бих желал да попитам който и да е не предубеден специалист, пристъпващ към работа с документите и сведенията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти.
Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено. Аз наистина бих желал да се обърна към всеки ориенталист, към всеки един от познавачите на санскрит надявам се, че всред нас е и на-шия приятел проф. Бек и да попитам: Могат ли днес, дори строго научните и лингвистични изследвания да ни отговорят ясно и недвусмислено, какво е истинското значение на израза „повторно родени". Разбира се, формалните отговори са не един и два, но до истинското му значение могат да се доберат само тези, които се осмелят да го потърсят в съотношенията, изложени от мен в днешната лекция. До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното наблюдение.
И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното наблюдение, бих желал да попитам който и да е не предубеден специалист, пристъпващ към работа с документите и сведенията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти.
Рано или късно тя ще ги потвърди. Обаче ние трябва да насочим вниманието си пред всичко към онези сили, които предхождат всяка документална наука, защото с такава документална наука човекът изобщо не може да бъде разбран. И така, нека отправим поглед към онези древни епохи, в които за Лунното раждане на човека се говореше като за сътворението на човека от Бог Отец. Относно Слънчевото раждане на човека, посветените бяха наясно: в духовната атмосфера на Слънцето действува силата на Христос, на Сина, и тази сила прави от човек едно свободно същество. Помислете само как действува тази сила, Слънчевата сила?
към текста >>
След всичко това, кандидатът потъваше в себе си за да изучи „трикамерния" човек в продължение на една земна инкарнация; кандидатът потъваше в себе си и външното
наблюдение
повече не му беше необходимо.
Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки. Всичко това беше твърде важно за втората степен на Посвещението. Тя заостряше вниманието на окултните кандидати, обясняваше им, че всички приказки за едно познание, което почива на обикновените земни средства т.е. ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природознание всъщност трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено знание от пред-Земни живот. И че геометрия, архитектура, музика, геодезия са науки, които трябва да се изучават именно на Земята, заради Земята.
След всичко това, кандидатът потъваше в себе си за да изучи „трикамерния" човек в продължение на една земна инкарнация; кандидатът потъваше в себе си и външното наблюдение повече не му беше необходимо.
А в третата степен, кандидатът се опитваше да изучава човека не просто като потъваше в себе си, не просто като изживяваше себе си в духовно отношение, а като пренасяше това духовно отношение, тези духовни отношения непосредствено в човешкото тяло. Всички древни Мистерии означаваха тази степен като Портата на смъртта. Едва в този момент окултният кандидат разбираше как изглеждат нещата, след като човек положи в земята своето физическо тяло. Само че между тази действителна смърт и ритуалите при Посвещението, съществува известна разлика. Защо е необходима тази разлика, аз ще посоча в следващите си лекции.
към текста >>
79.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза.И духовното
наблюдение
установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н.
В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос. Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята. С епохата на материализма, в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н. Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените отношения, констелации и т.н. лежат не физически ,а духовни връзки.
Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза.И духовното наблюдение установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н.
подвижни звезди, в излъчващата се светлина от звездите и т.н. Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по отношение на човека в такава взаимна връзка, каквато от друга страна съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят. И затова човекът застава в най-близки отношения с Космоса именно тогава, когато осъществява нещо от това, което можем да наречем тайна на Луната. Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза. Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск.
към текста >>
правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на
наблюдение
то, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н.
И ако в небесното тяло на Луната разграничаваме нейната физическо-етерна част от нейната духовно-душевна част, за тази последната трябва да заявим, че тя далеч не представляваше нещо единно, а беше по-скоро като един конгломерат от духовни Същества. Целият духовен живот на Луната зависеше от начина, по който духовните Същества, намиращи се в нея наблюдаваха панорамата на Всемира, на Космоса. И ако ми позволите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор преди всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е. те отправяха взор към подвижните звезди на нашата планетарна система. И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е.
правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н.
Цялото това знание беше добре известно в древните Мистерии. В много от тях посветените наистина знаеха: констелациите и подвижните съотношения в планетарната система, която принадлежи на нашата Земя, зависят от Луната, от духовните Същества, които живеят там, от техния „наблюдателен пункт". Този факт намери отражение и в нещо друго: именно Луната беше схващана като определящата точка в планетарните взаимни връзки и отношения, от които пък зависеше и изграждането на човешкото етерно тяло. С други думи, човечеството все пак разбра, че Лунните сили не са статични, а взаимодействуват по определен начин със силите на другите подвижни звезди. И всичко това е записано в дните на седмицата.
към текста >>
а вече с оглед констелациите и „
наблюдение
то" на Луната
В много от тях посветените наистина знаеха: констелациите и подвижните съотношения в планетарната система, която принадлежи на нашата Земя, зависят от Луната, от духовните Същества, които живеят там, от техния „наблюдателен пункт". Този факт намери отражение и в нещо друго: именно Луната беше схващана като определящата точка в планетарните взаимни връзки и отношения, от които пък зависеше и изграждането на човешкото етерно тяло. С други думи, човечеството все пак разбра, че Лунните сили не са статични, а взаимодействуват по определен начин със силите на другите подвижни звезди. И всичко това е записано в дните на седмицата. Луна (Моnd) = ден на Луната, понеделник /Montag/
а вече с оглед констелациите и „наблюдението" на Луната
спрямо Марс = ден на Марс, вторник /Маrdi/ спрямо Меркурий = ден на Меркурий, сряда /Меrcredi/ спрямо Юпитер = ден на Юпитер, четвъртък (немският Донар) /Dоnnеrstag/ спрямо Венера = ден на Венера, петък (немската Фрайя) /Freitag/ спрямо Сатурн = ден на Сатурн, събота /Saturday/
към текста >>
Всичко, което Лунните Същества ще узнаят от
наблюдение
то върху Сатурн, то ще даде в пределите на етерното тяло вътрешната душевна топлина на човека.
Евритмията наистина израства от езика, и то след като към неговите тайни се подходи приблизително по следния начин: ето, сега Лунните Същества вече са отправили взор към Марс и техните наблюдения са готови, но по-нататък ще трябва да се проследи как тези наблюдения се изменят след като Лунните Същества са отклонили своя взор към Меркурий. Говорната способност на човека се превръща в евритмична способност, едва след като Марсовите опитности на Лунните Същества се трансформират в Меркуриеви опитности. Този е космическият смисъл на нещата. А това, което пронизва човека като способност за мъдри мисли, което го пронизва като мъдрост,той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Юпитер. И ако по-нататък: всичко, което пронизва човешката душа като сили на любовта и красотата, него той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Венера.
Всичко, което Лунните Същества ще узнаят от наблюдението върху Сатурн, то ще даде в пределите на етерното тяло вътрешната душевна топлина на човека.
А онова, което трябва да се държи настрана, което трябва образно казано да се отблъсне, за да не се смути изграждането на етерното тяло непосредствено преди поредната инкарнация на човека, то води своето начало от Слънцето. От Слънцето, или от погледа към Слънцето, води началото си всичко, от което човекът трябва да бъде защитен, за да се превърне чрез изграждането на етерното тяло в едно самостоятелно и цялостно същество. Да, той наистина има нужда от тези закрилящи сили... Ето как на времето човек изучаваше процесите, които се разиграваха на Луната. Той се учеше как трябва да изработи и формира етерното тяло непосредствено преди слизането си от Космоса в земното човешко тяло.
към текста >>
Духовното
наблюдение
, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно.
И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система.
Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно.
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно. Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят. И какво можеше да наблюдава в този случай? Преди всичко, можеше да се наблюдава наред с много други неща, но това беше най-съществено как от Слънцето идват такива сили, които не трябва да се допускат до изграждането на човешкото етерно тяло. Слънцето се проявяваше като нещо, което може да разпадне, да разруши етерното тяло.
към текста >>
80.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По-късно тази цивилизация се опира, по-скоро на външно
наблюдение
на природата, на изследване на природата с помощта на външните сетива, което съответства на традицията - писмена или устна - в сферата на историята.
Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят. Събитията от човешката еволюция са тясно свързани помежду си; съществували са сякаш нещо като пукнатини или проломи, разпространили се в онова време по света, в които постепенно изчезвала предишната близост между човека и бога. На Изток древното виждане на боговете тръгнало към упадък след изгарянето на Ефес. В Хиберния то останало още няколко века след Христа, но впоследствие изчезнало и там. И всичко, което се е излъчило от Мистерията на Голгота, се развило чрез традицията, предавало се е по пътя на устната традиция и ние виждаме на Запад растеж на цивилизацията, основаващ се изцяло на устната традиция.
По-късно тази цивилизация се опира, по-скоро на външно наблюдение на природата, на изследване на природата с помощта на външните сетива, което съответства на традицията - писмена или устна - в сферата на историята.
И така, може да се каже: тук ние имаме цивилизация на личността. И в тази цивилизация Мистерията на Голгота с всичко, което принадлежи на духа, повече не се възприема от човека, тя просто се предава като история (виж рис. на стр. 74). Ние трябва да си представим с цялата яснота тази картина - образ на цивилизация, от която е отстранено всичко духовно. Тази култура започва от времето, след Юлиан Отстъпник и продължава до момента, когато, в края на XIX век, започвайки от края на 70-те години, не пристига сякаш нов призив към човечеството от духовните висини.
към текста >>
Неговата логика е действена; това не е логиката на простото
наблюдение
и разглеждане, това е логика, която действа във вътрешното същество.
Това е задължително преживяване на всеки, който чете Платон, ако не го чете съвсем сухарски. С Аристотел работата стои иначе. С Аристотел у вас никога няма да възникне чувство, че излизате от тялото си. Когато вие четете Аристотел, след като сте се подготвили медитативно, ще откриете, че той работи непосредствено във физическия човек. Вашата физическа природа прави крачка напред чрез четене на Аристотел.
Неговата логика е действена; това не е логиката на простото наблюдение и разглеждане, това е логика, която действа във вътрешното същество.
Сам Аристотел е с глава над всички педанти, които дошли след него и развили логиката, изхождайки от него. В някакъв смисъл можем да кажем, че съчиненията на Аристотел се разбират правилно само тогава, когато се разглеждат като книги за медитация. Така забележително стои работата. Помислете, какво би станало, ако естественонаучните съчинения на Аристотел биха преминали на Запад и пристигнали в Средна и Южна Европа. Несъмнено, те биха дали много, но по вреден начин.
към текста >>
81.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Съвсем невъзможно е да се намери даже най-просто лекарство чрез
наблюдение
само на физическото тяло, защото във физическото тяло на човека няма никакви инструменти, които да съобщят каквото и да е за собственото му устройство.
Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението. Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност. Но може да се случи и обратното. Етерните сили могат да станат прекалено слаби, а физическите сили, действащи от центъра на Земята, съответно, да станат твърде силни. В този случай вие трябва да преровите цялото царство на растенията, за да намерите нещо, което да усили етерните сили в органа, в който те са отслабнали; тогава вие ще имате лекарство за този случай.
Съвсем невъзможно е да се намери даже най-просто лекарство чрез наблюдение само на физическото тяло, защото във физическото тяло на човека няма никакви инструменти, които да съобщят каквото и да е за собственото му устройство.
Така нареченият нормален процес, ставащ в него, е природен процес, но и процесът, ставащ при болест, също е природен процес. Ако имате нормален, здрав черен дроб, то това е черен дроб, в който стават природни процеси. Но ако във вашия черен дроб има абсцес, това е също черен дроб, в който стават природни процеси. Различието никога не може да бъде намерено чрез изследване на физическото тяло. Всичко, което можете да постигнете чрез изследването на физическото тяло, това е да констатирате факта, че едната картина в случая се отличава от другата.
към текста >>
82.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Защото храмовете на розенкройцерите са били старателно скрити за външното физическо
наблюдение
.
Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали. Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път. В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища. В средните векове е трябвало да се изминават духовни пътища. Опора за желаещият да има истинско розенкройцерско ръководство от XIII, XIV и особено от XV век са били на първо място духовните пътища.
Защото храмовете на розенкройцерите са били старателно скрити за външното физическо наблюдение.
Много истински розенкройцери често са посещавали тези храмове, - това е така, - но физическото око на човека не би могло да ги открие. Въпреки това там е имало ученици, идващи при тези стари розенкройцери; защото в отделни места истински розенкройцери действително е можело да бъдат намерени. Те са наподобявали отшелниците на мъдростта и святостта. Тях е можел да намери само този, който е бил способен да възприеме езика на боговете в кроткото сияние на очите им. Аз не говоря просто иносказателно.
към текста >>
83.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно
наблюдение
показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания.
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек. И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания. Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания. Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек?
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания.
От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно. И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме. Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл. Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в мислите. Изворът на свободата блика в мисълта.
към текста >>
От
наблюдение
то на природните процеси днес той си съставя идеята: Всичко е необходимо обусловено, всяко следствие има причина, всичко, което съществува, има своята причина.
Изворът на свободата блика в мисълта. Човекът просто има непосредствено съзнание за това, че в мисълта той е свободно същество. Можете да кажете: - Но днес съществуват много хора, които се съмняват в свободата. Това е само доказателство, че днес теоретическият фанатизъм на хората е по-голям от това, което човекът непосредствено изживява в действителността. Човек вече не вярва на своите изживявания, защото е претъпкан с теоретически възгледи.
От наблюдението на природните процеси днес той си съставя идеята: Всичко е необходимо обусловено, всяко следствие има причина, всичко, което съществува, има своята причина.
Следователно, когато оформя дадена мисъл, това също има своята причина. Хората съвсем не мислят веднага за повтарящите се земни съществувания, а мислят за това, че бликащото от една мисъл, също така е причинено, както това, което произлиза от една машина. Чрез тази теория за всеобщата причинност, както я наричат, за всеобщото причиняване, днес човек многократно се заслепява спрямо това, че той ясно носи в себе си съзнанието за свободата. Свободата е факт, който се изживява, щом човек действително достигне да размишлява върху себе си. Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по чудо ражда мислите от себе си.
към текста >>
Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себе
наблюдение
то, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг.
Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа. Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях. А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен! Но пък той е устроил света по определен начин. С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен.
Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг.
Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата. Значи някой си построява една къща. Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща. Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще. Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода.
към текста >>
84.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко
наблюдение
на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
ЛЮБОВ - РАДОСТ - ОТКРИТО СЪРЦЕ. АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА - СТРАДАНИЕ, ГЛУПОСТ. Това са безусловните връзки. Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме пред една безусловна необходимост, както при една течаща река, - въпреки това има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление, - има възможност да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение. Това е възможно.
Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.
Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества. Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота. А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник.
към текста >>
85.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред
наблюдение
то, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване.
И преди всичко нямаше нужда да я има трагедията на Гретхен, а щеше да има една истинска солидна сватба, вместо сцената в затвора. Е, наистина от една гледна точка това има своето основание, но Гъоте сигурно съвсем не е имал това предвид. Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата. Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст». При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки.
И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване.
Човек достига до тях. Има един пример, една хубава картина. От едната страна се намират първокласните филистери, като например Дю Боа Реймонд, който казваше, че Гъоте трябваше да изобрази Фауст като кмет на Магдебург, да открие електрическата машина и въздушната помпа, да се ожени за Гретхен - нали, това са филистери от първа класа! Това е в подсъзнанието, понеже е налице една кармическа връзка. Те всички бяха маври, които бяха заедно с Фридрих Теодор Фишер.
към текста >>
86.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо
наблюдение
, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин.
Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си. Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение. Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености. Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот. Към този философ аз проявих много дълбок интерес.
Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин.
Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света. В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм. В последно време веднъж в една друга серия[1] от лекции трябваше да опиша един исторически факт - сблъскването на римския свят със северно-германския свят по време на преселението на народите, през времето, когато християнството се разпространи на север от южните, гръцко-латински области.
към текста >>
Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от
наблюдение
то на фактите в живота.
Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение. Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците. Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение. Така, преминавайки от един земен живот в друг, от едно въплъщение в друго, съществува една метаморфоза, едно взаимодействие на трите различни организации на човешкото същество.
Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от наблюдението на фактите в живота.
Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар. Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците.
към текста >>
87.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко
наблюдение
.
Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер. За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч. 34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30. Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика.
Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение.
Освен това неговите възгледи са малко толерантни спрямо други мирогледи.” [10] Георг Козак, 1836-1914. Учител в прогимназията на Винер Нойщадт. Сравни “Моят жизнен път”, глава II, Събр. Съч. 28.
към текста >>
88.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това
наблюдение
достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман.
И някога трябва да стигнем дотам, че напълно да осъзнаем, че действително е така. Когато вземем един единствен човешки живот - бил той на Гьоте, на Лесинг, на Спиноза, на Шекспир, на Дарвин - и обгърнем с поглед това, което се проявява от този човешки живот, това е като че откъсваме една роза от нейния храст и вярваме, че тя може да съществува сама по себе си. Такъв един единствен земен живот не е обясним сам по себе си, човек трябва да намери обяснението на основата на повтарящите се земни съществувания. Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна. Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание.
Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман.
И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен. Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли. Естествено при всичко има изключения.
към текста >>
Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това
наблюдение
трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите. И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците. И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление. И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува.
Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
Но при Лорд Байрон - аз само споменах втория, защото иначе не бих се запознал с Лорд Байрон, ако при него не би ме завел пътят на другия, - при Лорд Байрон ние виждаме как кармата се проявява. Някога той тръгва от Изток, за да вземе Паладиума. Когато се ражда на Запад, той отива да помага, за да бъде осъществен духовният Паладиум в 19-то столетие - свободата. И той отива, привлечен от същата онази област на Земното кълбо, поне от същата посока, към която в миналото се е насочил от другата страна. Действително нещо потресаващо е да видим, как една и съща индивидуалност идва в същата област на Земята в единия земен живот от едната страна, в другия земен живот от другата страна; в единия земен живот призована от това, което според възгледите на тогавашното време беше дълбоко потопено в мита, в другия земен живот привлечен от онова, което епохата на просвещението беше произвела като велик идеал.
към текста >>
89.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той изискваше
наблюдение
, сетивното се подчертаваше, но по един друг начин.
Понякога това му се удава трудно, защото той има една педантична черта. Той се обръща по един педантичен начин към сърцата, но той говори на сърцата, понеже е един предземен ученик на Амос Комениус, защото е приел от него нещо, което се намираше в този Амос Комениус, който е така характерен с неговата духовна същност. Помислете, че той все пак идва от мохамеданизма. Той е нещо съвършено различно от духовете например, които са се присъединили към лорд Бейкън, но също и Амос Комениус в неговото прераждане като Амос Комениус живееше в действителния външен свят. Той навсякъде искаше нагледност в обучението, в основата на обучението навсякъде трябваше да има нещо образно.
Той изискваше наблюдение, сетивното се подчертаваше, но по един друг начин.
Защото Амос Комениус същевременно е един от онези, които в епохата на 30-годишната война най-живо се придържаха към убеждението за настъпването на така нареченото «хилядолетно царство»; той е този, който в своята «Пансофия» изрази велики, всеобхватни световни идеи. Той искаше да действа върху възпитанието на хората чрез ударната сила. Това продължи да действа и в Шлосер, то се намираше вътре в Шлосер. Аз споменавам тези два образа, Ранке и Шлосер, за да ви покажа, как само тогава можем да разберем това, което се явява в човека като духовно-творческо, когато също вземем под внимание именно и извънземния живот. Ние можем само тогава да го разберем, както разбрахме някои неща благодарение на това, че взехме под внимание и разгледахме повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
И така се получи следното: Трябва да си представите, как всичко, което е живяло в една човешка душа в нейните минали прераждания, се явява в най-различни форми, в подобия, които външното
наблюдение
понякога съвсем не може да констатира.
Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква. Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват. Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно. - Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател. Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
И така се получи следното: Трябва да си представите, как всичко, което е живяло в една човешка душа в нейните минали прераждания, се явява в най-различни форми, в подобия, които външното наблюдение понякога съвсем не може да констатира.
Вие вече видяхте това при други прераждания, които разгледах тук през тази седмица. И така се стига до едно прераждане през първите християнски столетия в Италия, където душата дълго време е живяла в края на първата половина на първото християнско хилядолетие в римския двор в Равена, където първо трябва да спрем. Но тук се стига до объркване поради това, че човек трябва все пак да се запита: - Какво живее в душата? - В момента, когато човек се запита, за да предизвика окултното изследване: - Какво е живяло в душата? - нещата отново се заличават.
към текста >>
90.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при
наблюдение
то самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим.
- То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното. Но когато се опитаме да изследваме кармическите връзки през земния живот на Конрад Фердинанд Майер, ние се объркваме. Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите предишни инкарнации. Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р.
Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим.
Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности. Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща.
към текста >>
Чрез това към едно внимателно
наблюдение
на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява
наблюдение
то на германските отношения.
И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още преди да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния. Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния. Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде. Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия.
Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения.
Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност. Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена. Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV. Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит. Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
към текста >>
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно
наблюдение
то, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения. Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност. Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена. Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV. Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит.
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята. Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот. В по-късно време става следното. Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада. Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил.
към текста >>
Човек трябва да има пластично
наблюдение
, за да проследи тези неща.
Херман Грим четеше по един твърде особен начин. Херман Грим прочиташе нещо и веднага се дръпваше назад от прочетеното. Той положително и този път е сторил това, защото този жест се получава, като че ли той би искал изречение по изречение да глътне прочетеното. Този вътрешен жест на поглъщане на изреченията е онова, което можа да доведе от Херман Грим до неговите минали въплъщения. А разхождането пред разтворените книги и малко вцепенената римска стойка, в която Херман Грим го среща за първи път, когато те се срещат в Италия, това е, което от своя страна води от Емерсон до Тацит.
Човек трябва да има пластично наблюдение, за да проследи тези неща.
И вижте, мои мили приятели, това трябваше отново с един пример да ви скицира, как трябва да бъдат задълбочавани историческите разглеждания. И такова задълбочаване трябва вече да се появи всред нас. Защото тези неща трябва да бъдат резултат на онзи импулс, който трябва да навлезе в нашето Антропософско общество чрез Коледното събрание. В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни отношения, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки. За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот.
към текста >>
91.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното
наблюдение
, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма.
След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди. И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване. Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела.
Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма.
Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4]. И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи. Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност.
към текста >>
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в
наблюдение
то на сетивата; така че сетивното
наблюдение
на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания. Там се намират определени хора - негови ученици, които скоро след смъртта му описват това, което им е казвал Базилиус Валентинус. Едва ли съществуват автентични съчинения от Базилиус Валентинус, но има съчинения от неговите ученици, които съдържат много от неговата същинска мъдрост, от неговата алхимична мъдрост. Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук. Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие.
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота. Как хората се отнасят един към друг в живота, какво си говорят, какво вършат, той не виждаше това както го вижда един обикновен еснаф днес - той бе далече от това да го разглежда както това прави един обикновен еснаф, - а го разглеждаше с това, което беше станало негово душевно око, имайки в себе си импулсите от неговото алхимично време. И той прехвърляше едно през друго събитията, които ставаха между хората, правеше от това драми и стана Франк Ведекинд[6]. Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко познание, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат. Вземете само «Хидала» или някоя друга драма на Франк Ведекинд, при която на човек му се завъртява главата, когато иска да свърже по-ранното с по-късното.
към текста >>
92.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
До
наблюдение
то на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала».
Нали в наше време са се появили знаменити личности. Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности. И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота. И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд.
До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала».
Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал. И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък. Виждате следователно, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извънредно важно при едно същество, именно при един човек. Има хора, при които характерното е лицето. Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете; и от лицето не можем да прозрем нищо, а само нещо от ръцете.
към текста >>
Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при
наблюдение
то на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
Корабокрушенецът беше в една спасителна лодка и бързо гребеше към един средно голям остров. Дали ще успее да се спаси със своята лодка не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед - аз описвам една картина - върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше, че въпреки че го грози опасност във всеки момент да потъне, този човек все още можеше да се възхищава на вълните. Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа. Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1]. Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири.
Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това. При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него. Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци. Когато нямаме чувство за тези тънкости в живота, които понякога пораждат необходимост да свързваме не само бъдещето с миналото, а обратното, да разгледаме миналото като нещо, което ни разкрива бъдещето. Когато не разглеждаме живота в тази интимност, ние няма да можем да развием онази вътрешна подвижност на душата, която е необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки.
към текста >>
93.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но
наблюдение
то на духовното не може да става така несъзнателно.
За да получим правилна гледна точка относно познанието на човека, всъщност в нас трябва да проникне всичко онова, което съществува в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде. Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието. Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване. С това трябва да сме напълно наясно.
Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно.
В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдение на духовното. Тогава съществуваше едно инстинктивно ясновидство. Това ясновидство угасна в хода на човешкото развитие. Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното. Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното.
към текста >>
В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за
наблюдение
на духовното.
Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието. Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване. С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно.
В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдение на духовното.
Тогава съществуваше едно инстинктивно ясновидство. Това ясновидство угасна в хода на човешкото развитие. Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното. Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното. За да проследим кармата, важното е да започнем да насочваме вниманието си върху онова, което може да ни доведе до наблюдението на кармическите връзки.
към текста >>
За да проследим кармата, важното е да започнем да насочваме вниманието си върху онова, което може да ни доведе до
наблюдение
то на кармическите връзки.
В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдение на духовното. Тогава съществуваше едно инстинктивно ясновидство. Това ясновидство угасна в хода на човешкото развитие. Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното. Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното.
За да проследим кармата, важното е да започнем да насочваме вниманието си върху онова, което може да ни доведе до наблюдението на кармическите връзки.
След това трябва да доведем до нашето съзнание тези наблюдения. За тази цел ние трябва да направим нещо повече от това, което правим например за окото, за да осъзнаем цвета. Мои мили приятели, това, което трябва първо да научим, се съдържа в думата да чакаме. По отношение на вътрешните изживявания трябва да можем да чакаме. Веднъж аз вече говорих върху това «да можем да чакаме».
към текста >>
Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до
наблюдение
в духовния свят.
Човек със собствените си изживявания трябва да премине към това, което в действителност съществува също и в света. Ние не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението. Трябва да поставим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът. Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да застанем зад гледната точка: - Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице; и след това го забравяме.
Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят.
В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му. Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно често да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота. Така е в крайна сметка със събитията. Какво прави човек със своите преживявания, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги.
към текста >>
94.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но това може да открием и по отношение на съвършено обикновеното житейско
наблюдение
.
Вие ще можете да наблюдавате това в хората около вас в сегашния ви живот. Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните гръцки държавници по-добре, отколкото съвременните държавници. Когато ги запитаме за някого като Перикъл, Алчибиад или Милтиад и т. н., те са добре осведомени, защото са учили това в училище. Когато ги запитаме за нещо, което става по същия начин в днешно време, те знаят твърде малко за него.
Но това може да открием и по отношение на съвършено обикновеното житейско наблюдение.
Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма. Аз посочих, че има хора, мъже, които разказват - когато разговаряме с тях след обяд, - че преди обяд са видели на улицата една дама. Когато ги запитаме, с каква дреха е била облечена, те не знаят! В края на краищата това е невероятно, но факт; има такива хора. Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания.
към текста >>
Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното
наблюдение
.
Така че можем да кажем: Когато човекът мисли, се отделя земно /твърдо/ вещество. В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното. А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране.
Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение.
Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират. За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството, че това е далеч от действителността. Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат.
към текста >>
Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното
наблюдение
в анатомията, всъщност никога не го разбират.
В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното. А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение.
Онези, които искат да го обхванат чрез сетивното наблюдение в анатомията, всъщност никога не го разбират.
За целта човек трябва много да напрегне вътрешната продуктивна сила на духа си, за да разбере този процес. Когато слушаме обясненията, които се отнасят за ритмичния процес, както те се излагат в обикновените лекции по анатомия и физиология, действително е така, че от мъртвото описание, което се дава - онези, които са изпитвали това, ще го потвърдят, - ние имаме чувството, че това е далеч от действителността. Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат. Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживеност от всички страни, така че човек постоянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в едно музикално настроение.
към текста >>
Разглеждането на ритмичната система в човека трябва да бъде инспирирано, действено вътре в сетивното
наблюдение
, действено в сетивния свят.
Как въобще може да се предприеме едно кармично разглеждане, когато се вярва, че това, което се вижда в системата на веществообмяна и крайници, е човекът? Той съвсем не е само това. Ние можем да предприемем едно кармическо разглеждане едва тогава, когато знаем, що е човекът. И онова, което трябва да имаме предвид, това без съмнение е намиращото се сега в сетивния свят едно свръхсетивно подобие на интуицията. Така че, мои мили приятели, вие можете да си кажете: Разглеждането на главата всъщност е имагинативно проектирано в сетивния свят.
Разглеждането на ритмичната система в човека трябва да бъде инспирирано, действено вътре в сетивното наблюдение, действено в сетивния свят.
Разглеждането на системата веществообмяна и крайници трябва да бъде интуитивно, свръхсетивно в сетивния свят. Това е много интересно, защото в разглеждането на човека ние имаме образи за интуицията, инспирацията и имагинацията. И при едно правилно разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека ние можем да научим, що е всъщност интуицията в свръхсетивното. При едно правилно разглеждане на ритмичната система на човека можем да научим, що е инспирацията в свръхсетивното. При едно правилно разглеждане на главата можем да научим, що е имагинация, що е имагинативно разглеждане в свръхсетивното.
към текста >>
95.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява
наблюдение
то на тази ретроспективна картина.
Както казах, тези праучители смениха арената на тяхното действие от Земята на Луната и тъй като във Вселената всичко е свързано, сега имат една велика задача във връзка с целия космически процес. И те са именно тези, които извънредно много се занимават с образуването на човешката карма. Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен ред - не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване. Когато човек е минал през вратата на смъртта, той първо има един ясен ретроспективен поглед върху една мощна велика картинна панорама на това, което е преживял в живота си. Това е картинно виждане на изминалия земен живот.
След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява наблюдението на тази ретроспективна картина.
Тогава започва действителното ретроспективно изживяване. Нали, по време на нашето земно съществуване нашият живот протича така, че когато го обгръщаме в спомен той ни изглежда като единство, но това естествено е заблуждение; защото животът не протича като единство, ние сме будни през деня и безсъзнателни през нощта - буден ден, безсъзнателна нощ и т. н.. Когато след това човек си спомня изминалото време, той забравя, че винаги между дните са и нощите. През тези нощи с душата, с астралното тяло и с аза стават много неща, но човек не знае нищо за тях. Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание.
към текста >>
Тук виждате, как при едно действително реално
наблюдение
се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления.
Те са много по-интензивни и заличават онова, което се намира в земния живот. И аз можах да наблюдавам това. Докато имах извънредно голям интерес към житейските прояви на съответната личност, когато тя беше жива,- тъй като тази личност беше образецът на моя Щрадер, - след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта. Този интерес сега превишава всичко, което мога да открия или да опиша по някакъв начин в нейния живот. Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така.
Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления.
Може още да се сподели за тези неща. Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни. Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот. Всичко това приема съвършено друга форма! И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност.
към текста >>
96.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско
наблюдение
.
Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот. Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр. 193 стрела надолу/. Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата.
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение.
Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство.
към текста >>
97.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
По правило - това показва окултното
наблюдение
- не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум. Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител? Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите. Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот. Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен. Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията.
към текста >>
98.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Наблюдение
на по-интимните връзки на съдбата; те се простират до най-близкото царство на йерархиите.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. Силите на Михаил действат върху целия човек и чрез това те действат силно във физическата карма. Времето на великата криза. Решаващият фактор на импулса на Михаил. Духовното се подготвя да стане една сила, създаваща раси.
Наблюдение на по-интимните връзки на съдбата; те се простират до най-близкото царство на йерархиите.
Раждането на едно двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общността на Михаил. Напредване в смисъла на Михаил значи човек да не се оставя отклонен от никакви съображения, да върви в посока на водещите антропософски сили. Разпространеният навсякъде в нашето време интелектуализъм е духовна храна за ариманическите същества. Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи. Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели.
към текста >>
99.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Така че след ретроспективното
наблюдение
на жизнената панорама, изникват живи мисли.
С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки. Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън. Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви. Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи.
- Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли.
Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го. Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната сфера. Той пристъпва в тази лунна сфера и тогава започва ретроспективното изживяване на земния живот, което трае една трета от времето, през което човекът е живял на Земята, което всъщност трае толкова дълго, колкото е било времето, през което човекът е спал на Земята. Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта?
към текста >>
100.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но явленията, които описах, не са така очевидни; те не са такива, че след грубо
наблюдение
да кажем: - При едното явление е така, при другото е така.
Дорнах, 8 юли 1924 г. Днес в нашите разглеждания бих искал да включа нещо, което след това ще ни даде възможност по-точно да проследим кармическите връзки на самото антропософско движение. Онова, което искам да кажа, произлиза от факта, че в антропософското движение има две групи хора. В общи черти вече охарактеризирах, как антропософското движение се сформира от отделни хора. Естествено това се разбира първо в своята цялост, но в антропософското движение фактически съществуват именно две групи хора.
Но явленията, които описах, не са така очевидни; те не са такива, че след грубо наблюдение да кажем: - При едното явление е така, при другото е така.
- Много от това, което днес ще охарактеризирам, не се намира напълно в обикновеното съзнание на личността, а както по-голямата част от кармическите факти, се намира в инстинктите, в подсъзнанието, но изцяло се отпечатва в характера, в темперамента, в начина на действие и в самата му реализация. Трябва да различаваме едната група, която по отношение на християнството се характеризира с една особено силна и сърцата връзка и принадлежност към него. В душите на тези хора като антропософи живее копнежът да могат да се нарекат християни в правилния смисъл на думата, както те схващат това. За тази група е много важно да може да се каже: - Антропософското движение представлява едно такова движение, което признава импулса на Христос и го носи в себе си. И хората от тази група биха имали угризения на съвестта, ако това не е така.
към текста >>
НАГОРЕ