Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1896
резултата от
846
текста в
2
страници с точна фраза : '
Израз
'.
На страница
2
:
896
резултата в
452
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде
израз
на човешката същност.
Засега видяхме, че цялостният организъм, тъй както е застанал пред нас като обитател на Земята, носи в себе си инструмента на своя Аз в лицето на кръвната система, така че човекът е човек поради това, че таи в себе си Аз, и този Аз успява да прояви себе си чак до физическата система, успява в лицето на кръвта да си създаде свой инструмент. След като телесната ни повърхност, нашите форми представляват съществена част от цялостното ни устройство, то трябва да кажем: това цялостно устройство би трябвало чрез кръвта да упражнява своето въздействие чак до кожата, за да може изобщо в нея да намери израз цялата човешка същност, доколкото същата носи физически характер.
Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност.
Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата. Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес.
към текста >>
И доколкото формите на телесната повърхност представляват
израз
на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери
израз
на самия себе си в очертанията на кожата.
Засега видяхме, че цялостният организъм, тъй както е застанал пред нас като обитател на Земята, носи в себе си инструмента на своя Аз в лицето на кръвната система, така че човекът е човек поради това, че таи в себе си Аз, и този Аз успява да прояви себе си чак до физическата система, успява в лицето на кръвта да си създаде свой инструмент. След като телесната ни повърхност, нашите форми представляват съществена част от цялостното ни устройство, то трябва да кажем: това цялостно устройство би трябвало чрез кръвта да упражнява своето въздействие чак до кожата, за да може изобщо в нея да намери израз цялата човешка същност, доколкото същата носи физически характер. Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност. Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система.
И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата.
Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата. Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес. Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят.
към текста >>
Така в кожата ние откриваме нещо, което е
израз
, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е
израз
на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес.
Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност. Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата.
Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес.
Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си. Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност.
към текста >>
И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме
израз
на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят.
И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата. Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес. Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне.
И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят.
Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си. Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност. Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата. И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е.
към текста >>
С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като
израз
на Аза, така и нервната система като
израз
на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е.
Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия. Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма.
С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е.
да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло. По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм. Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия организъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т. н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни. И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза.
към текста >>
да обобщим нервната система като
израз
на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява
израз
на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като
израз
на физическото тяло.
В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия. Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е.
да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло.
По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм. Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия организъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т. н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни. И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза. Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система.
към текста >>
Кръвта е не само в смисъла на поетичния
израз
"съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм.
н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни. И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза. Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи.
Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм.
Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм. По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв. Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е.
към текста >>
Днес ние се занимаваме с кръвта като
израз
на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество.
Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм. По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв. Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос.
Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество.
И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека. Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз. При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в сравнение с човека.
към текста >>
Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат
израз
на човешкия Аз.
Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека.
Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз.
При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в сравнение с човека. С други думи: във всички тези системи, предхождащи кръвната система, трябва да е налице това, което да приеме кръвта. Т.е. трябва да имаме точно такава нервна система, която да може да приеме кръвната система в смисъла на човешката кръвна система; трябва да имаме такава система от жлези, която да е точно подготвена за човешкото кръвообращение, а също така и храносмилателната система трябва да е точно подготвена за кръвната система на човека. Но това отново означава, че и от другата страна на човешкия организъм, например в храносмилателната система, която описахме като изразител на същинското физическо тяло на човека, е необходимо да е заложен Аза. Като че ли цялото храносмилане трябва така да бъде насочено и така да бъде разположен в организма, че в крайна сметка кръвта да може да се движи по своето правилно русло.
към текста >>
силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде
израз
на Аза.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си. Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта. Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е.
силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза.
По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм. Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е.
към текста >>
Докато кръвта ни представлява
израз
на дейността на нашия Аз, т.е.
силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм.
Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е.
на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: действително в кожата ние имаме преобразените хранителни вещества, които се отлагат съобразно формата в най-външните очертания на нашето тяло, за да ни превърнат тук във физически човек; но в начина, по който хранителния материал бива отложен в костите, трябва да виждаме храносмилателен процес, който се превръща в човешка форма, но който в сравнение с това, което намира
израз
в кожата, представлява преобразен храносмилателен процес.
Когато материалът от хранителните вещества бъде отнесен до даден хрущял или до дадена кост, то в основата си този материал също бива пренесен до там само като физически, и това, което накрая откриваме в хрущяла или в костта не е нищо друго, освен преобразени хранителни вещества; но тук те са преобразени по начин, различен от този в кожата.
Ето защо можем да кажем: действително в кожата ние имаме преобразените хранителни вещества, които се отлагат съобразно формата в най-външните очертания на нашето тяло, за да ни превърнат тук във физически човек; но в начина, по който хранителния материал бива отложен в костите, трябва да виждаме храносмилателен процес, който се превръща в човешка форма, но който в сравнение с това, което намира израз в кожата, представлява преобразен храносмилателен процес.
към текста >>
В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен
израз
своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание.
Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост.
В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание.
Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища. Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>
И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински
израз
.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края.
И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз.
А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас.
към текста >>
И аз ви моля да вземете този
израз
като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви!
По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви.
И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви!
Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система. Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот. Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност.
към текста >>
Израз
на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система.
Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни.
В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза. Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм. Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др.
към текста >>
Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен
израз
на азовите изживявания в инструмента на Аза.
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване. Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система.
Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза.
Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н.
към текста >>
Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира
израз
в неговия инструмент, в кръвта.
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване. Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система. Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза.
Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта.
И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н. При смущения в кръвната система само материалистичните убеждения биха насочили вниманието главно върху храненето; защото храненето на кръвта се гради върху храненето на физическата система, на жлезистата система, на нервната система и т.н, и в основата си хранителните вещества, когато достигнат кръвта, са вече в силна степен филтрирани.
към текста >>
И така можете да си представите -, макар че това намира
израз
само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта.
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване. Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система. Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза. Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта.
И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта.
Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н. При смущения в кръвната система само материалистичните убеждения биха насочили вниманието главно върху храненето; защото храненето на кръвта се гради върху храненето на физическата система, на жлезистата система, на нервната система и т.н, и в основата си хранителните вещества, когато достигнат кръвта, са вече в силна степен филтрирани. Ето защо ако кръвта е засегната външно, то предварително трябва вече да е налице съществено заболяване на организма; на това се противопоставят всички душевни, всички азови процеси и действуват тъкмо върху това, което се разиграва в кръвната циркулация.
към текста >>
Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен
израз
.
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване. Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система. Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза. Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта.
Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз.
Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н. При смущения в кръвната система само материалистичните убеждения биха насочили вниманието главно върху храненето; защото храненето на кръвта се гради върху храненето на физическата система, на жлезистата система, на нервната система и т.н, и в основата си хранителните вещества, когато достигнат кръвта, са вече в силна степен филтрирани. Ето защо ако кръвта е засегната външно, то предварително трябва вече да е налице съществено заболяване на организма; на това се противопоставят всички душевни, всички азови процеси и действуват тъкмо върху това, което се разиграва в кръвната циркулация.
към текста >>
Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя
израз
в кръвната система.
Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система. Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза. Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз.
Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система.
И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н. При смущения в кръвната система само материалистичните убеждения биха насочили вниманието главно върху храненето; защото храненето на кръвта се гради върху храненето на физическата система, на жлезистата система, на нервната система и т.н, и в основата си хранителните вещества, когато достигнат кръвта, са вече в силна степен филтрирани. Ето защо ако кръвта е засегната външно, то предварително трябва вече да е налице съществено заболяване на организма; на това се противопоставят всички душевни, всички азови процеси и действуват тъкмо върху това, което се разиграва в кръвната циркулация.
към текста >>
Ако искаме грубо да характеризираме нещата, трябва да кажем: в общи линии хората се занимават така с френология, че във формите на нашия череп търсят
израз
на вътрешното устройство на нашия Аз, като при това биват установени общи правила: тази издатина означава това, другата това, и т.н.
Така костната система в най-силна степен се оттегля от процесите на Аза, а нашата кръвна система най-тясно се свързва с процесите на Аза. Да, тази костна система е устроена, бихме казали, съвсем независимо от човешкия Аз и все пак в смисъла на човешкия Аз с изключение на една единствена част в костната система, която част обаче, бидейки изключение от общата неподчененост на Аза, дава повод за различни нелепости. Знаете за съществуванието на френологията, на изследването на черепа. Това изследване на черепа, въпреки че се разглежда от някои материалистични среди като суеверие, а дори и там, където хората грижливо пазят тази традиция, по законите на общата мода на нашето време, постепенно доби материалистичен оттенък.
Ако искаме грубо да характеризираме нещата, трябва да кажем: в общи линии хората се занимават така с френология, че във формите на нашия череп търсят израз на вътрешното устройство на нашия Аз, като при това биват установени общи правила: тази издатина означава това, другата това, и т.н.
към текста >>
По този начин хората искат да открият човешките качества в различните издатини, намиращи се по нашия череп, така че в костната система на черепа френологията търси един вид пластичен
израз
на нашия Аз.
По този начин хората искат да открият човешките качества в различните издатини, намиращи се по нашия череп, така че в костната система на черепа френологията търси един вид пластичен израз на нашия Аз.
Това обаче, по начина, по който хората се занимават с него, и въпреки, че на пръв поглед в него, в строежа на отделните кости се търси духовен израз, това все пак е глупост. Защото който действително е внимателен наблюдател, той знае, че няма нито един човешки череп, който да е подобен на друг, и че никога не можем да кажем общо, еди кои си възвишения или хлътвания означават това или онова, но че всеки един череп се отличава така силно от останалите, че всеки човешки череп представлява различна форма.
към текста >>
Това обаче, по начина, по който хората се занимават с него, и въпреки, че на пръв поглед в него, в строежа на отделните кости се търси духовен
израз
, това все пак е глупост.
По този начин хората искат да открият човешките качества в различните издатини, намиращи се по нашия череп, така че в костната система на черепа френологията търси един вид пластичен израз на нашия Аз.
Това обаче, по начина, по който хората се занимават с него, и въпреки, че на пръв поглед в него, в строежа на отделните кости се търси духовен израз, това все пак е глупост.
Защото който действително е внимателен наблюдател, той знае, че няма нито един човешки череп, който да е подобен на друг, и че никога не можем да кажем общо, еди кои си възвишения или хлътвания означават това или онова, но че всеки един череп се отличава така силно от останалите, че всеки човешки череп представлява различна форма.
към текста >>
Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен
израз
на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане.
Но който е разглеждал устройството на черепа, той знае, въпреки че самият човек е индивидуален, а също така индивидуално е и черепното устройство, че тази чудна конфигурация на черепа е заложена още от самото начало, съответно на отделната човешка индивидуалност, и трябва да се развива така, както и другите кости, само че при всеки човек различно. На каква основа лежи това? Това лежи на същата основа, на която изобщо се развиват индивидуалните качества на човека. Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации. И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане.
Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане.
Докато всички останали кости в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане. В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза. Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане.
към текста >>
Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде
израз
на това, което сме били в предходното прераждане.
Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации. И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане. Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане. Докато всички останали кости в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане. В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза.
Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане.
Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях. Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане! И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура.
към текста >>
Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е
израз
на Аза от предходното прераждане.
Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане. Докато всички останали кости в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане. В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза. Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството.
Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане.
Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях. Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане! И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура. Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира израз нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество. Който от мъртвата мида прави заключение за живото същество, което някога е било в нея и е придало формата на мидата, той не би могъл логически да отхвърли равностойното заключение, че в индивидуалното оформяне на черепа на човека е дадено непосредственото доказателство за влиянието на предходния живот върху настоящия.
към текста >>
Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира
израз
нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество.
Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях. Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане! И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура.
Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира израз нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество.
Който от мъртвата мида прави заключение за живото същество, което някога е било в нея и е придало формата на мидата, той не би могъл логически да отхвърли равностойното заключение, че в индивидуалното оформяне на черепа на човека е дадено непосредственото доказателство за влиянието на предходния живот върху настоящия.
към текста >>
2.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя
израз
в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм. В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението.
Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта.
към текста >>
И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен
израз
, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира
израз
това, което вече има своя примерен образ в костната система.
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека? Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система. Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека.
И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система.
Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме. Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като
израз
на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила
израз
в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза.
И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме.
Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза.
Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз. А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло. Да обхванем засега с поглед това разпределение: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега. Вътрешната планетарна система създава предварителен образ на това, което наричаме свое астрално тяло.
към текста >>
нещо, което можем да наречем космически астрал, така бива включено в нас, че намира своя
израз
във вътрешната ни планетарна система.
Обаче тази вътрешна планетарна система с цялото си устройство, именно защото е разположена все още в най-силна степен под съзнанието, съвсем не произхожда от съзнателния душевен живот, т.е. тя е вложена в нас чрез нашето вътрешно устройство от макрокосмоса. Т.е.
нещо, което можем да наречем космически астрал, така бива включено в нас, че намира своя израз във вътрешната ни планетарна система.
към текста >>
Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок
израз
в костната система.
А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес. И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма. В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек. Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система.
Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
към текста >>
Знаем, че всичко, което характеризирахме като мисловно в Аза, проявява себе си чрез един вид отлагане на сол, ако мога да си послужа с този
израз
.
Сега да разгледаме нещата от една друга гледна точка.
Знаем, че всичко, което характеризирахме като мисловно в Аза, проявява себе си чрез един вид отлагане на сол, ако мога да си послужа с този израз.
Защото вие разбирате, че подходящи изрази надали биха могли да бъдат намерени за всички тези неща, непознати за обикновеното човешко съзнание, представляващи се обаче на ясновидското съзнание като вид най-фини процеси на отлагане на сол. И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е. бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли.
към текста >>
3.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И ако за миг мислено отстраните всичко, което изпълва човешкия организъм под формата на хранителни вещества, то пред вас като физическо устройство ще остане бихме могли да кажем, извинете за тривиалния
израз
нищо друго, освен една торба във физическо отношение, и по-точно нищо няма да остане пред вас във физическо отношение.
При това най-добре ще сторим, ако изходим отново от най-грубото: от обменното взаимодействие между човешкото устройство и външния свят, и нашата земя, в процеса на приемане на хранителните вещества. Тези хранителни вещества са тъкмо тези, които, след като бъдат приети и по най-многообразен начин преобразени, и то преобразени стъпаловидно, биват отведени с помощта на различните функции на органите до отделните елементи на човешкото устройство, до всички отделни системи на човешката физическа същност. Не е трудно също така да се разбере, че всичко, което се получава от хранителните вещества в човешкия организъм в основата си едва сега превръща човека в действително физически човек, такъв, какъвто е застанал той пред нас във физическия свят. В това наблюдение обаче се крие една определена трудност. Само този, който напълно сериозно приема принципите, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите въздействия.
И ако за миг мислено отстраните всичко, което изпълва човешкия организъм под формата на хранителни вещества, то пред вас като физическо устройство ще остане бихме могли да кажем, извинете за тривиалния израз нищо друго, освен една торба във физическо отношение, и по-точно нищо няма да остане пред вас във физическо отношение.
Защото и това, което физическият организъм притежава под формата на кожа и обвивки, е налице само благодарение на това, че хранителните вещества са били отнесени до съответните части от свръхсетивните силови въздействия. И така махнете хранителните вещества, а също така и това, което се получава от тях, и си представете човешкия организъм като свръхсетивна силова система, която действува по такъв начин, че тези хранителни вещества да могат да бъдат отнесени във всички посоки. Ако напълно оставите пред душата ви да изплува тази мисъл, така, както я произнесох сега, то вие ще си кажете: има обаче едно условие, преди нещо, макар и най-малкото, от хранителните вещества да бъде прието; защото тези хранителни вещества не биха могли да бъдат приети от външния свят в произволен вид и да бъдат въведени във всяко едно същество, и да произлезе това, което става в човешкия организъм. Т.е. в човешкия организъм, изхождащата от свръхсетивните светове, трябва да е налице вътрешната силова система, преди още да се осъществило най-първото приемане на хранителните вещества; в тази вътрешна силова система "човекът" трябва да е предварително заложен като такъв. И в целия окултизъм, това от човека, което се противопоставя на истинския, физически материален пълнеж, т.е.
към текста >>
При това те така трябва да бъдат преработени, че постепенно да могат да служат на онези органи в човешкия организъм, които са
израз
на по-висшите, свръхсетивни принципи на човешкия организъм: на астралното тяло, на Аза.
Т. е. трябва да си представим един хранителен поток, подхванат от жизнения процес, или както се казва в окултизма, от етерното тяло: веднага щом хранителните вещества постъпят в човешкия организъм, те биват обработени от етерното тяло, т.е. етерното тяло се грижи за тяхното преобразяване, за включването им във вътрешната подвижност на човешкия организъм. И така, този следващ свръхсетивен елемент на човека, етерното тяло, трябва да бъде разглеждан като подбудител на първото преобразувание на хранителните вещества. След като тези хранителни вещества са преобразени до такава степен, че да са поети вече от жизнения процес, трябва да ни е ясно, че те, съвсем в смисъла и в стила, както описах ме това в предходните лекции, биват преработени по-нататък, за да продължи тяхното приспособяване към човешкия организъм.
При това те така трябва да бъдат преработени, че постепенно да могат да служат на онези органи в човешкия организъм, които са израз на по-висшите, свръхсетивни принципи на човешкия организъм: на астралното тяло, на Аза.
Накратко, трябва да сме наясно, че по-висшите процеси трябва да изпращат по посока надолу своеобразния вид на своята вътрешна подвижност до тези преобразени хранителни вещества, получени с помощта на храносмилателния канал, на стомаха, червата и т.н. Тук на хранителния поток, доколкото е преобразен от обикновения храносмилателен канал, се противопоставят именно тези органи, които са познатите ни вече 7 вътрешни органа, представляващи сякаш една вътрешна планетарна система в човека. Схематично бихме казали: хранителните вещества биват приети, още в храносмилателния канал биват обработени по разнообразен начин и на тях се противопоставят черния дроб, бъбреците, жлъчката, слезката, сърцето, белия дроб и т.н. След като вече сме наясно, че тези органи, чрез съответните им силови системи са предназначени за това, да продължат обработката на хранителните вещества, то по отношение на смисъла на това преобразяване ще можем да кажем: ако хранителният поток биваше обработен само до такава степен, до каквото може да постигне това храносмилателният канал, то човекът щеше да е принуден да води съществувание на растение; защото той не би успял да формира такива органи във физическия свят, които да бъдат инструменти за неговите по-висши способности. Т.е. 7-те органа продължават да преобразяват хранителния поток, и това, което те правят, бива задържано от симпатиковата нервна система, за да не постъпва в човешкото съзнание.
към текста >>
Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира
израз
в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища.
Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо. Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието. Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят. Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си. Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент.
Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища.
Така също, за да се издигне човекът до същинския съзнателен Аз от кръвта също трябва да бъде излъчено нещо. И в процеса на това отделяне човекът осъзнава, че, бидейки вътрешна същност, той се противопоставя на външния свят. Ако не съществуваха тези вътрешни процеси на отделяне, в своето изживяване човекът така би се поставил спрямо външния свят, че вътрешно сам себе си би изгубил, или най-много би изживял в себе си смътни вътрешни процеси но нищо не би знаел за това, което е навън и за това, че съществото, което диша въздуха и поема хранителните вещества отвън е същото онова същество, което работи и във вътрешността му. Да узнае това, за човека става възможно чрез факта, че чрез белия си дроб той отделя от преобразената кръв въглената киселина, а чрез бъбреците отделя преобразените вещества, които трябва да напуснат кръвта, за да има човекът по посока навътре възприятия от собствената си същност.
към текста >>
И цялото това съществуващо отношение в действителност намира
израз
в това, ако си представим, че сърцето подобно на Слънцето е застанало в центъра и осигурява 3-те тела на вътрешната планетарна система, означаващи възходящия процес на поемане.
Цялостното, равномерно регулиране на вътрешната подвижност го виждаме като функция на тази вътрешна планетарна система в човека.
И цялото това съществуващо отношение в действителност намира израз в това, ако си представим, че сърцето подобно на Слънцето е застанало в центъра и осигурява 3-те тела на вътрешната планетарна система, означаващи възходящия процес на поемане.
Тъй като в планетарната система Слънцето е застанало спрямо Сатурн, Юпитер и Марс, така и вътрешното Слънце, сърцето, в човешкия организъм стои спрямо Сатурн – слезка, Юпитер черен дроб и жлъчка Марс. И би трябвало да говоря не със седмици, а с месеци, ако трябваше да ви изложа всички основания, поради които при едно точно и интимно окултно наблюдение отношението на Слънцето към външните планети от нашата планетарна система действително може да бъде сравнено с отношението, което в човешкия организъм сърцето има спрямо вътрешната планетарна система, спрямо черния дроб, жлъчката и слезката. Защото в действителност външното отношение е било така възприето, че във взаимодействието на тези органи се отразява това, което се разиграва в големия свят, в макрокосмоса, в нашата Слънчева система. И процесите, разиграващи се между Слънцето и вътрешните планети чак до Земята, ние ги виждаме отразени в отношението сърце-Слънце спрямо белите дробове тъй както спрямо Меркурий, и спрямо бъбреците, тъй както спрямо Венера. Така в лицето на тази вътрешна планетарна система на човека ние имаме нещо, което отразява външната планетарна система.
към текста >>
Това на мира
израз
в неритмичността в проявленията на човешкия организъм.
И така, вчера ние казахме, че организмът може да развие една твърде силна вътрешна подвижност.
Това на мира израз в неритмичността в проявленията на човешкия организъм.
Аз още вчера наблегнах на това, че когато поради такава твърде силна вътрешна подвижност се появи самостоятелен собствен живот във вътрешните органи, тогава на тези органи е важно да бъде противопоставено това, което може да приглуши тази вътрешна подвижност. Това, означава, че когато вътрешните органи преустройват, когато твърде силно преобразяват външната подвижност на хранителните вещества, когато те доставят един твърде мощен продукт от вътрешното преобразувание, тогава ние трябва да им противопоставим отвън такъв продукт, който да подтисне, да приглуши вътрешната подвижност. Как може да се осъществи това?
към текста >>
За днешния човек, запознат с подобни неща от закостенелите писания на Средновековието, в които той не вижда нищо друго освен пъстри суеверия, звучи съвсем странно, че съответствието между дейностите на органите от вътрешната планетарна система и определени външни субстанции, притежаващи противоположна подвижност, не само е било изследвано от окултната наука през хилядолетията, било е изследвано задълбочено и основно, но и че безбройните изследвания, извършени по ясновидски път, следва, че например вътрешният Юпитер, когато прекали във функциите си, може да бъде възпрян, като му се противопостави онази външна подвижност, намираща
израз
в металната субстанция на калая.
Когато искаме да улучим вътрешната органна система, развила във всеки един от своите органи твърде силна вътрешна подвижност, то ние трябва да подадем на организма това от околната среда, което притежава подвижност, противоположна подвижност на органите и която е в състояние да ги подтисне. Това означава, че трябва да се опитаме да открием онези външни подвижности, които съответствуват на отделните подвижности на органите.
За днешния човек, запознат с подобни неща от закостенелите писания на Средновековието, в които той не вижда нищо друго освен пъстри суеверия, звучи съвсем странно, че съответствието между дейностите на органите от вътрешната планетарна система и определени външни субстанции, притежаващи противоположна подвижност, не само е било изследвано от окултната наука през хилядолетията, било е изследвано задълбочено и основно, но и че безбройните изследвания, извършени по ясновидски път, следва, че например вътрешният Юпитер, когато прекали във функциите си, може да бъде възпрян, като му се противопостави онази външна подвижност, намираща израз в металната субстанция на калая.
Вътрешната подвижност на жлъчката можем да преодолеем чрез това, което намира израз в металната субстанция на желязото. Всъщност изобщо не би трябвало да се учудвате, че именно жлъчката може да бъде преодоляна чрез желязото. Защото желязото е единствения метал, който ние трябва да притежаваме в кръвта си, т.е. който принадлежи на инструмента на Аза. И видяхме, че именно в лицето на жлъчката имаме този орган, който осъществява връзката Аза с най-плътния материал, отлагащ се в човека чрез процеса на храносмилане.
към текста >>
Вътрешната подвижност на жлъчката можем да преодолеем чрез това, което намира
израз
в металната субстанция на желязото.
Когато искаме да улучим вътрешната органна система, развила във всеки един от своите органи твърде силна вътрешна подвижност, то ние трябва да подадем на организма това от околната среда, което притежава подвижност, противоположна подвижност на органите и която е в състояние да ги подтисне. Това означава, че трябва да се опитаме да открием онези външни подвижности, които съответствуват на отделните подвижности на органите. За днешния човек, запознат с подобни неща от закостенелите писания на Средновековието, в които той не вижда нищо друго освен пъстри суеверия, звучи съвсем странно, че съответствието между дейностите на органите от вътрешната планетарна система и определени външни субстанции, притежаващи противоположна подвижност, не само е било изследвано от окултната наука през хилядолетията, било е изследвано задълбочено и основно, но и че безбройните изследвания, извършени по ясновидски път, следва, че например вътрешният Юпитер, когато прекали във функциите си, може да бъде възпрян, като му се противопостави онази външна подвижност, намираща израз в металната субстанция на калая.
Вътрешната подвижност на жлъчката можем да преодолеем чрез това, което намира израз в металната субстанция на желязото.
Всъщност изобщо не би трябвало да се учудвате, че именно жлъчката може да бъде преодоляна чрез желязото. Защото желязото е единствения метал, който ние трябва да притежаваме в кръвта си, т.е. който принадлежи на инструмента на Аза. И видяхме, че именно в лицето на жлъчката имаме този орган, който осъществява връзката Аза с най-плътния материал, отлагащ се в човека чрез процеса на храносмилане. По същия начин слезката-Сатурн има своето съответствие в оловото; сърцето Слънце в златото; Меркурий носи самото си име: т.е.
към текста >>
Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен
израз
на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм.
Докато солите действуват, само ако ги въведем в организма чрез храносмилането или директно в кръвта, т.е. докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи.
Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм.
Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното. Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека.
към текста >>
Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен
израз
на мисловното.
Докато солите действуват, само ако ги въведем в организма чрез храносмилането или директно в кръвта, т.е. докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи. Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм.
Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното.
Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека. Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: ако изместим храносмилателният канал по-навътре, то тази органна система ще се окаже затворена във вътрешността, на която
израз
е днешната лимфна дейност, при която от вътрешната продукция се взима само онова, което бива излъчено от тъканите.
Гръбначно-мозъчната система днес ни се представя така, сякаш в нея можем да видим един орган в процес на низходящо развитие; така че в онези органи, представляващи ни предишни стадии, имаме пред себе си по-късно формирани органни системи, намиращи се в процес на низходящо развитие. Това трябва да отнесем и спрямо лимфната система. В това, което ни се представя в човека като долен човек в пространствен смисъл в противоречие между лимфната система и храносмилателно-кръвната система имаме това, което преобразява лимфната система до храносмилателно-кръвна система. Но трябва да сме наясно, че самата кръвна система е една толкова сложна, разположена навътре органна система, външният вид на която дори показва, че представлява продукт на преобразувания от едно предишно състояние, че представлява продукт на двойно преобразуване. Това обаче, което ни показва, че преобразуванието се е извършило само в смисъл на отваряне навън, това е храносмилателният канал.
Ето защо можем да кажем: ако изместим храносмилателният канал по-навътре, то тази органна система ще се окаже затворена във вътрешността, на която израз е днешната лимфна дейност, при която от вътрешната продукция се взима само онова, което бива излъчено от тъканите.
към текста >>
И колкото по-дълбоко бихме навлезли, толкова повече бихме видели, че всичко, от най-дребните до най-великите факти, чак до това, което казахме за свръхсетивните силови системи в зародишевите предпоставки, се потвърждава във външния
израз
на предпоставките на силовите системи, в това, което човекът развива, за да живее родът му на Земята, докато Земята провежда този свой процес.
Това, което женския зародиш е осъдено на смърт поради надделяването на онези сили, които, ако изобщо можеха да се приближат до сетивното, в крайна сметка биха довели до разбиването, до изоставането спрямо външния свят, това бива уравновесено от мъжкия зародиш чрез процеса на оплождане. Това, което под формата на сили е концентрирано в мъжката част на зародиша, ако някога би израснало само за себе си, би повлякло всичко дълбоко под границата на земното, то би довело човешкото устройство до едно твърде силно уплътняване на костната система и до съвсем друг вид разтваряне на сетивата и възприемане на външния свят в сравнение с това, което е днес. Още в самото си възникване тези две органни предпоставки би трябвало да се съединят и да се следват; защото поотделно в земните условия те от самото начало са осъдени на смърт, и само живото взаимодействие на това, което в двете посоки препятствува преливането, създава единствено възможния за земния живот човешки зародиш. Така виждаме макар засега само схематично -, че сме в състояние да разберем нещата до там, където човекът създава подобния на себе си. Бихме могли да осветлим много други подробности и от развитието на зародиша.
И колкото по-дълбоко бихме навлезли, толкова повече бихме видели, че всичко, от най-дребните до най-великите факти, чак до това, което казахме за свръхсетивните силови системи в зародишевите предпоставки, се потвърждава във външния израз на предпоставките на силовите системи, в това, което човекът развива, за да живее родът му на Земята, докато Земята провежда този свой процес.
Но също така видяхме, че под формата на най-плътен процес на потъване в земното Земята ни дава нещо, което ние нарекохме предпоставка за костната система, и ни дава най-подвижния процес в лицето на това, което нарекохме кръвна система на човека. И трябва само накратко да добавим, че всичко, което на Земята протича във външния физически човешки организъм, доколкото същият е видим, се насочва нагоре към процесите, протичащи в кръвта. Тези процеси обаче са процеси на затопляне. Ето защо в процесите на затопляне имаме непосредствен израз на кръвната дейност като инструмент на Аза, на най-високо ниво, под което се намира физическия човешки организъм. Отдолу са разположени другите процеси, най-отгоре е процесът на затопляне и в него непосредствено се намесва нашата азова душевна дейност.
към текста >>
Ето защо в процесите на затопляне имаме непосредствен
израз
на кръвната дейност като инструмент на Аза, на най-високо ниво, под което се намира физическия човешки организъм.
Бихме могли да осветлим много други подробности и от развитието на зародиша. И колкото по-дълбоко бихме навлезли, толкова повече бихме видели, че всичко, от най-дребните до най-великите факти, чак до това, което казахме за свръхсетивните силови системи в зародишевите предпоставки, се потвърждава във външния израз на предпоставките на силовите системи, в това, което човекът развива, за да живее родът му на Земята, докато Земята провежда този свой процес. Но също така видяхме, че под формата на най-плътен процес на потъване в земното Земята ни дава нещо, което ние нарекохме предпоставка за костната система, и ни дава най-подвижния процес в лицето на това, което нарекохме кръвна система на човека. И трябва само накратко да добавим, че всичко, което на Земята протича във външния физически човешки организъм, доколкото същият е видим, се насочва нагоре към процесите, протичащи в кръвта. Тези процеси обаче са процеси на затопляне.
Ето защо в процесите на затопляне имаме непосредствен израз на кръвната дейност като инструмент на Аза, на най-високо ниво, под което се намира физическия човешки организъм.
Отдолу са разположени другите процеси, най-отгоре е процесът на затопляне и в него непосредствено се намесва нашата азова душевна дейност. Ето защо при толкова много душевни процес и ние изпитваме нещо, което бихме могли да наречем: превръщане на душевната ни дейност във вътрешно затопляне което може да разгърне себе си до физическо затопляне в рамките на кръвния процес. Т.е. виждаме, как духовно-душевното, чрез процеса на затопляне, навлиза в областта на органичното, на физиологичното, това, което протича отгоре надолу. Чрез много други факти от външния свят бихме могли да покажем, как в процеса на затопляне духовно-душевното се докосва до физиологичното, до това, което се крие зад него. Т.е. в процеса на затопляне имаме превръщания в дейностите на органните системи.
към текста >>
4.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Така от седемнадесетото до осемнадесетото столетие беше подготвено това, което през 1785 година намери своя
израз
в съчинението „Тайните фигури на розенкройцерите”.
Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата. Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора. За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц. Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света. Едва след като върху тях биваше работено сто години, те можеха да бъдат обсъждани по съответен начин.
Така от седемнадесетото до осемнадесетото столетие беше подготвено това, което през 1785 година намери своя израз в съчинението „Тайните фигури на розенкройцерите”.
към текста >>
5.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Числовите отношения на химията са действително
израз
на числовите отношения на хармонията на сферите.
Отговор: В света съществуват определен брой вещества, които могат са се съединяват и да се разединяват. Това, което наричаме химизъм, е проектирано във физическия свят от света на Девакана, така че в съединението на две вещества според техните атомни тегла имаме едно сянково отражение на два музикални тона от хармонията на сферите. Химическото родство на две вещества във физическия свят е едно сянково отражение от света на хармонията на сферите.
Числовите отношения на химията са действително израз на числовите отношения на хармонията на сферите.
Тази хармония на сферите вече е замлъкнала поради сгъстяването на материята. Ако бихме довели веществата физически до едно етерно разреждане и бихме могли да възприемаме атомните числа като вътрешен формиращ принцип, ние бихме чували хармонията на сферите. Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества.
към текста >>
6.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Който чувствува в символите
израз
на душевната сила, който включва това в чувствата, в сърцето, който във всичко чувствува онова, което иначе само знае, той поставя своите мисли във връзка с Девакана.
Едва тогава ние можем да вникнем с поглед в по-дълбоките основи на съществуванието. Когато искаме да разберем нещо за света на Девакана, нито една теория не може да ни помогне. Единственото, което ни помага е ако можем с мислите да свържем и чувствата. Мисленето ни свързва единствено с астралния свят. Когато например геометрикът схваща отношенията на триъгълника като символ и извлича това, което се крие в него с оглед участието на човека в трите свята, респективно неговата троичност и т.н., това му помага да се издигне по-високо.
Който чувствува в символите израз на душевната сила, който включва това в чувствата, в сърцето, който във всичко чувствува онова, което иначе само знае, той поставя своите мисли във връзка с Девакана.
Ето защо това, което ни е дадено при медитацията, ние трябва да го проникнем с нашите чувства, защото само така се свързваме със света на Девакана. Следователно обикновената, лишена от чувства наука, колкото и остроумна да бъде тя, може да свързва човека само с астралния свят.
към текста >>
7.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Детето се разви по един твърде особен начин, така че също и това, което то носеше в себе си като висша духовност от много инкарнации, намери
израз
и във външното тяло.
В онова време не се знаеше, че трябва да се прероди като дете една индивидуално ст, която беше живяла по времето на Мистерията на Голгота и беше участвувала в нея. Междувременно тази индивидуалност беше развила в различни инкарнации най-дълбокия копнеж, преданост и любов. Колегиумът на дванадесетте мъдри мъже взе това дете скоро след като то се бе родило и положи грижи за неговото израстване и възпитание. Изолирано от външния свят, детето се намираше единствено под негово влияние; те бяха негови възпитатели също и за това, що се отнасяше до грижите за тялото.
Детето се разви по един твърде особен начин, така че също и това, което то носеше в себе си като висша духовност от много инкарнации, намери израз и във външното тяло.
Неговото тяло беше наистина слабо и болнаво, обаче то стана чудно прозрачно. То израстна и се разви до онова особено състояние, при което един светящ, блестящ Дух обитаваше в едно прозрачно тяло. Чрез процесите на едно извънредно мъдро възпитание, в неговата душа беше вложено това, което беше натрупано през предатлантските и следатлантските епохи. В душата на това дете бяха съединени всички съкровища на мъдростта и то чрез по-дълбоките душевни сили, а не чрез интелекта. След известно време в това дете настъпи едно твърде особено състояние.
към текста >>
8.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Първото откровение, дадено на човешката душа от настоящия цикъл на човечеството, за което можем да говорим тук, е откровението, което се е разляло от планината Синай и е намерило своя
израз
в десетте Заповеди на Мойсей.
Първото откровение, дадено на човешката душа от настоящия цикъл на човечеството, за което можем да говорим тук, е откровението, което се е разляло от планината Синай и е намерило своя израз в десетте Заповеди на Мойсей.
Онзи, който размишлява по-дълбоко върху истинското значение на това откровение на човечеството, което е дадено от десетте заповеди, може да наблюдава нещо чудно именно в тези десет заповеди. Обаче тези неща са такива, че те принадлежат към всекидневното благо на човека, върху което той вече не размишлява. Но започне ли да размишлява, той ще трябва да си каже: Странно, в тези десет заповеди е дадено нещо, което откакто е било дадено, минава като закон през човечеството и което всъщност важи дори още и днес, което всъщност лежи в основата на всички законодателства по лицето на Земята, доколкото те са се присъединили постепенно към по-новата култура или са се присъединявали в течение на последните хилядолетия. Това е нещо всеобхватно, величествено, универсално; то е било разкрито на човечеството, когато му е било казано: В духовния свят съществува едно първично Същество, което има тук на Земята своето отражение, Азът, и това първично Същество може да се влее като сила в човешкия Аз така, че човекът да следва онези норми, онези закони, които са дадени в десетте заповеди.
към текста >>
Нещата не се свеждат до това, дали ние искаме да вярваме или не, а до това, че ние разполагаме с онези жизнени сили на душата, които намират
израз
в думата „вяра”, и че душата се отдръпва, опустява и пресъхва, ако тя не може да вярва в нещо.
Няма значение дали човекът отхвърля вярата или не я отхвърля, защото в човешката душа вярата представлява една съвкупност от сили, които принадлежат към жизнените сили на душата.
Нещата не се свеждат до това, дали ние искаме да вярваме или не, а до това, че ние разполагаме с онези жизнени сили на душата, които намират израз в думата „вяра”, и че душата се отдръпва, опустява и пресъхва, ако тя не може да вярва в нещо.
към текста >>
Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като
израз
на мъдростта: вяра, любов, надежда!
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува. И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло. Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език!
Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>
9.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Поради факта, че в нашата епоха даваме
израз
на Съзнателната душа и че можем да бъдем обсебени от един луциферически Дух, той има възможност да развие своята седма основна част.
Обаче междувременно тези луциферически Същества напреднаха в своето развитие, също както и човекът е напреднал. Така че даже някой от тези Духове, който да речем по времето, когато човекът навлезе в Атлантската епоха, стоеше там на прага да развие своята шеста основна част, сега вече е на път – разбира се неговото развитие на Земята е абнормно – да развие вече своята седма основна част. Това той върши по такъв начин, че отново обсебва един човек, за да използва макар и само за няколко години неговите изживявания, за да напредне в собственото си развитие.
Поради факта, че в нашата епоха даваме израз на Съзнателната душа и че можем да бъдем обсебени от един луциферически Дух, той има възможност да развие своята седма основна част.
И какво се получава, когато човекът бъде обсебен от един висш луциферически Дух? Получава се един гений! Защото сега човешката природа е озарена от това по-висше Същество и макар човекът да се оказва непрактичен за ежедневието, в други области той разчупва схемите и се проявява като истински новатор.
към текста >>
10.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо днес искаме да засегнем някои въпроси, които често пъти намират
израз
в току що казаното.
А що се отнася до въпроса за себепознанието, това съвсем не е такъв въпрос, на който да може да се отговори светкавично, както би могъл да вярва някой.
Ето защо днес искаме да засегнем някои въпроси, които често пъти намират израз в току що казаното.
Искаме да разгледаме, доколко, макар и привидно, антропософията се явява като едно учение, като една наука, макар че в най-висшия смисъл тя ни дава онова, което можем да наречем себепознание и ни отваря пътя към “добрия човек”. Тук става дума преди всичко за това, да разглеждаме от различни страни как антропософията може да се влее в живота.
към текста >>
11.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира
израз
в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
към текста >>
Духовният смисъл на гръцката култура има своя
израз
в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките.
Индийската епоха бе последвана от Персийската, след която дойде Египетско-халдейската епоха. Дори когато проследяваме развитието на човечеството само външно, става ясно, че духовността постоянно намалява. След това стигаме до културата, която стоеше изцяло върху почвата на земното: До гръцко-латинската култура. Тук, в гръцките произведения на изкуството, ние виждаме величествената среща между духовното съдържание и формата. А в римската култура, в юрисдикцията на Рим, човекът стана пълен господар във физическата област.
Духовният смисъл на гръцката култура има своя израз в думите: По-добре просяк в горния, физическия свят, отколкото цар в царството на сенките.
В това се изразява целият ужас пред света, който стои зад физическото поле, ужасът пред света, в който човекът навлиза след смъртта. Тук духовността е слязла до най-дълбоката си точка.
към текста >>
12.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак
израз
на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво.
Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното.
Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво.
Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е.
към текста >>
13.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият
израз
на Четвъртата следатлантска културна епоха.
Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало. Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха. Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми. Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха.
И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
И непрекъснато следва да подчертаваме: Не става дума за това, как един или друг интерпретира този или онзи
израз
на Буда, а как будизмът навлезе в съзнанието на поколенията, какво той можа да предложи на душите!
Ето кое е важното!
И непрекъснато следва да подчертаваме: Не става дума за това, как един или друг интерпретира този или онзи израз на Буда, а как будизмът навлезе в съзнанието на поколенията, какво той можа да предложи на душите!
А какво будизмът даде на душите, това е показано съвсем ясно и нагледно с притчата, в която се разказва за цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена. Това, което ние наричаме „Аз“ и за което казваме, че човекът го усеща едва, когато започне да размишлява за своята вътрешна същност, за него будистът казва: Всъщност то е нещо, както всички други неща; то принадлежи към света на Майя и изобщо не преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
Когато обсъждахме оценката на древните гърци за Аза, ние споменахме, че този Аз намира своя външен
израз
във външната човешка форма.
Когато обсъждахме оценката на древните гърци за Аза, ние споменахме, че този Аз намира своя външен израз във външната човешка форма.
Ако се върнем към будизма, ще установим, че той има, така да се каже, едно основно желание: да отхвърли колкото е възможно по-скоро тази външна обвивка и да се освободи от нея. Можем ли тогава да се учудваме, че будизмът изобщо не цени човешкото физическо тяло? Да, според своята вътрешна същност будизмът изобщо не цени външната форма на физическото тяло, следователно, той не цени и тази външна форма, от която се нуждае възникването на Аза! Не само че не я цени, но я отхвърля, отхвърля я напълно! И така, недооценявайки формата на физическото тяло, будизмът не може да стигне и до формата на самия Аз.
към текста >>
14.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ако можем да си послужим с един не лош
израз
, това е тялото, с което хората са „облечени“.
Той нарича първия Адам родоначалник на всички човеци, живеещи на Земята. И по какъв начин? Няма нужда да се впускаме в подробни разсъждения, за да получим отговор на този въпрос. Той го нарича родоначалник на всички човеци, като вижда в неговото лице първия човек, от който произлизат всички други а за Павел това означава: онзи, от когото хората унаследиха своето физическо тяло. Или с други думи: Адамовото тяло е първото тяло, което застава пред нас в света на Майя, и то е смъртно; то е наследеното от Адам тленно тяло, подчиненото на смъртта физическо тяло на човека.
И ако можем да си послужим с един не лош израз, това е тялото, с което хората са „облечени“.
към текста >>
15.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило
израз
всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене.
Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението. Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда.
към текста >>
израз
в потоците и силите на етерното тяло.
израз в потоците и силите на етерното тяло.
Когато възприемаме една мисъл, едно усещане, този процес се разиграва в нашата душевна организация под формата на три отделни звена, както това е графично изобразено в следващата схематична рисунка. Целият ни душевен живот протича по този начин. Но ако човекът, разполагайки със своето обикновено земно съзнание, би имал душевните си изживявания само според посочения току-що начин, той не би могъл да стигне до ясно съзнание за тях; те биха останали несъзнателни.
към текста >>
16.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са
израз
на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие.
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос. Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората. Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи.
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие.
И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
към текста >>
17.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Неговото дело беше
израз
на чистата и божествена Любов!
Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу! Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар. „наследствен грях“. Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело?
Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов!
Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло. Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството. И когато хората проумеят това дело на Божията любов, когато се опитат да го превърнат в свой първостепенен идеал, спрямо който всяка проява на човешка любов е нещо съвсем незначително, тогава те ще се приближат и до чувството на пълна несъизмеримост между човешката любов и Божията Любов, онази Божия Любов, довела до Мистерията на Голгота, както и до онези имагинации, които ни позволяват да извикваме пред духовния си поглед редица отделни моменти от Събитието на Голгота.
към текста >>
“ Обаче този порив има смисъл само когато е
израз
на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е
израз
на примирение и резигнация.
Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни. Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството. И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем!
“ Обаче този порив има смисъл само когато е израз на действена воля и стремеж към все по-обширни познания, а не когато е израз на примирение и резигнация.
Да, ние не бива да се примиряваме с нашите оскъдни знания и да казваме: Все пак ние не можем да знаем всичко; следователно, нека да скръстим ръце и да почакаме! Това би означавало един крайно погрешен извод от нашите антропософски занимания. Правилното усещане изглежда така, сякаш нещо непрекъснато ни възпламенява и тласка към все нови и нови познания, всяко от които означава за нас една нова степен по пътя към висшите светове.
към текста >>
18.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира
израз
именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
Щайнер си служи с древно-индийския
израз
„Акаша“.
*31. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р.
Щайнер си служи с древно-индийския израз „Акаша“.
Нередактираният превод на „Хрониката Акаша“ (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
Щайнер
израз
„теософски“ следва да се разбира в смисъла на неговия основополагащ труд „Теософия“ (Събр.
*49. В тези лекции употребяваният от Р.
Щайнер израз „теософски“ следва да се разбира в смисъла на неговия основополагащ труд „Теософия“ (Събр.
Съч. №9).
към текста >>
19.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Огънят като видим
израз
на свръхсетивното жертвоприношение.
Вътрешните аспекти на Земята четвъртото планетарно въплъщение на нашата планета. Удивлението като източник на човешкото познание Жертвената субстанция на свръхестествените Същества.
Огънят като видим израз на свръхсетивното жертвоприношение.
Смъртта в минералното, растителното, животинското и човешкото царство Мистерията на Голгота като условие за постигане на Азово съзнание.
към текста >>
20.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Аз често съм обръщал внимание, че от началото на 19 век в немската психология неусетно се стигна до хубавия
израз
„душевно учение без душа".
Аз често съм обръщал внимание, че от началото на 19 век в немската психология неусетно се стигна до хубавия израз „душевно учение без душа".
Меродавно за това „душевно учение без душа" макар че изразът идва от другаде беше световно известната школа на Вунд6, която е застъпена не само в Германия, а навсякъде, където се говори за психология. До какво се свежда „душевното учение без душа? " То представлява едно обширно описание на душевните способности, без да се търси центърът, който ги обединява.
към текста >>
Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран
израз
на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост.
Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост!
Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост.
Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята.
към текста >>
21.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Различните топлинни състояния са само външен, сетивно-физически
израз
на жертвата.
Да, ние вече се опитахме да си изградим един образ за духовните процеси на Стария Сатурн. Ние казах ме, че Духовете на Волята, или Престолите извършват своите жертвени действия, така че пренасяйки се в конкретните духовни процеси на Стария Сатурн ние виждаме Херувимите, както и жертвените действия на Престолите. Жертва след жертва се издига към Херувимите, и тази непрекъсната саможертва погледната външно застава пред нас като „топлина", като „огън".
Различните топлинни състояния са само външен, сетивно-физически израз на жертвата.
И навсякъде във физическия свят, където усещаме една или друга топлина, ние следва да сме наясно: зад топлината е скрита жертвата. Самата топлина е една пълна илюзия; зад топлината се намират невидимите за човешкия поглед жертвоприношения на свръхсетивните Същества. И ако искаме да дадем една правилна характеристика на топлината, следва да заявим: Мировата топлина е откровение на саможертвата, извършвана от свръхсетивните Същества.
към текста >>
Нека да се опитаме, ако ми позволите този
израз
, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот.
Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха.
към текста >>
22.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Тогава, външно погледнато, би се получило следното: Всичко, което нерезигнираните Херувими биха извършили с жертвената субстанция, щеше да намери видим
израз
в промяната на въздушните маси.
Разлика има и тя се проявява по следния начин. Колкото повече напредва развитието на Старата Луна, толкова по-отчетливо изпъкват последиците от резигнацията. Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния свят се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната към тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е. щяха да включат в себе си и част от качествата на жертвата. Нека да допуснем, че тези Херувими биха поискали да извършат едно или друго действие.
Тогава, външно погледнато, би се получило следното: Всичко, което нерезигнираните Херувими биха извършили с жертвената субстанция, щеше да намери видим израз в промяната на въздушните маси.
Обаче другите Херувими отблъскват жертвата и по този начин те преминават от „тленност" в „безсмъртие", от „преходност" в „непреходност". Но самата жертвена субстанция е все още налице, тя е, така да се каже, изтръгната от силите, които иначе биха били приети от Херувимите, и сега вече тя не е принудена да следва техните подтици, техните импулси. И какво става с тази жертвена субстанция?
към текста >>
Да, благодарение на факта, че една жертва бива отблъсната, другите свръхсетивни Същества, които не отхвърлят жертвата, и които дават
израз
на своите желания, на своите страсти, завладяват обекта на жертвата, завладяват самата жертвена субстанция и по този начин постигат независимост и равноправие спрямо останалите свръхсетивни Същества.
Става следното: Сега идват други свръхсетивни Същества, които завладяват жертвената субстанция и след като тя вече не е в ръцете на Херувимите, тези Същества стават независими от Херувимите; те стават напълно самостоятелни и ги виждаме да действуват редом с Херувимите, докато в противен случай т.е. ако Херувимите биха приели жертвената субстанция -, те щяха да бъдат управлявани от Херувимите. Ето как възниква и пълната противоположност на резигнацията: Определена категория свръхсетивни Същества привличат към себе си разпиляната в Космоса жертвена субстанция и отсега нататък осъществяват своите действия вътре в самата нея, в самата жертвена субстанция. И това са именно „изостаналите" Същества, така че „изоставането" е последица от резигнацията на Херувимите. И все пак точно Херувимите са тези, които поради обстоятелството, че отблъскват жертвата предоставят на другите Същества способността да изостанат в своето развитие.
Да, благодарение на факта, че една жертва бива отблъсната, другите свръхсетивни Същества, които не отхвърлят жертвата, и които дават израз на своите желания, на своите страсти, завладяват обекта на жертвата, завладяват самата жертвена субстанция и по този начин постигат независимост и равноправие спрямо останалите свръхсетивни Същества.
към текста >>
Обаче душата на Леонардо да Винчи беше преизпълнена тъкмо с тези сили, които можеха да дадат видим
израз
на това забележително, космическо събитие.
Нима цветето познава законите, според които то израства нагоре към Слънцето? Разбира се, че не и все пак то расте. Както цветето няма нужда да познава природните закони, така и човешката душа не се нуждае от разума, за да почувствува неизмеримото величие, когато се изправи пред един Бог и пред неговия враг, когато се изправи пред художествения образ на противоположността между вечното и преходното. Тази противоположност не се поддава на разума, тя нахлува с магична сила в душата и човекът, застанал пред този образ, просто изтръпва, понеже усеща, че гледа огледалния образ на нещо, което се разиграва в Космоса. И художникът няма нужда да бъде някакъв окултист, за да изобрази с чисто физически средства едно велико, космическо събитие.
Обаче душата на Леонардо да Винчи беше преизпълнена тъкмо с тези сили, които можеха да дадат видим израз на това забележително, космическо събитие.
Да, великите произведения на изкуството дължат своята разтърсваща сила на обстоятелството, че те са дълбоко свързани с универсалния, космически смисъл на мирозданието. Художниците от по-ранните епохи бяха свърза ни с универсалния смисъл на мирозданието, без самите те да знаеха това. Обаче изкуството би потънало в пълен упадък, изкуството би загинало, ако занапред то не съумее да извлече от антропософското познание своите съвършено нови принципи.
към текста >>
23.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Това, което например в обикновения живот изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен
израз
на жертвата.
Навлизайки в една доста трудна област от нашия антропософски мироглед, ние стигнахме до там, че зад явленията на външния сетивен свят, започнахме макар и само отчасти да различаваме определени процеси и събития, които всъщност протичат в духовния свят. Въпреки че тези сетивни явления не показват в достатъчна степен присъствието на духовни сили зад своя външен облик, както това става в нашите душевни изживявания, все пак ние се досещаме за наличието на определени духовни качества, на определени духовни въздействия.
Това, което например в обикновения живот изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен израз на жертвата.
А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия разум, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н. безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества. И накрая, зад „водата", ние открихме това, което нарекохме резигнация, индиферентност.
към текста >>
В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са
израз
на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание.
Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко. Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност. И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство! Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния живот! И най-важната, най-могъща сила, която пулсира там долу, и която е спотаена във всяка човешка душа, независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за нея, това е копнежът!
В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание.
към текста >>
Ето как копнежът намира
израз
в думите на този поет, написани до неговия приятел, а самият той беше един дух, който не успя да укроти своя копнеж, чрез това, което съвременният човек може да намери, макар и с цената на енергични усилия, в лицето на антропософската Духовна наука.
Ето как копнежът намира израз в думите на този поет, написани до неговия приятел, а самият той беше един дух, който не успя да укроти своя копнеж, чрез това, което съвременният човек може да намери, макар и с цената на енергични усилия, в лицето на антропософската Духовна наука.
Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на живота си, като първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее.
към текста >>
24.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Сравнението би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен
израз
в морските вълни на повърхността.
Сега бихме могли да си послужим със следното сравнение: Светът на истината засега е скрит, също както и вътрешните сили на потока, или на океана са скрити във водните маси; ако разширим това сравнение, света на Майя ще локализираме там горе, където е водната повърхност и където протича безкрайната игра на морските вълни.
Сравнението би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен израз в морските вълни на повърхността.
Впрочем сравнението не е толкова важно. Важно е най-после да поставим въпроса: Нима все пак в широкия свят на Майя, на илюзията, не съществува нещо, което да е „действително"?
към текста >>
Но всичко това намира своя
израз
и в един чисто духовен процес.
Обаче така ние навлизаме и в духовната характеристика на това, което наричаме четвърти елемент в Космоса. Защото зад всяка разновидност на огъня ние имаме един вид жертва от най-висш порядък да, навсякъде зад огъня и топлината се извършва някакво свръхсетивно жертвоприношение -, ако зад всичко онова, което обгръща Земята като въздух, ние откриваме един вид безвъзмездната, вездесъща космическа добродетелност, ако зад течния елемент или водата ние съзираме духовна резигнация, тогава ние трябва да окачествим земния елемент, който единствен може да бъде носител на смъртта защото ако не съществуваше елементът на Земята, нямаше да съществува и смъртта като онзи елемент, който поради резигнацията на висшите Същества е откъснат от своята същинска мисия. Тук Вие виждате съвсем конкретно, как водният елемент се сгъстява в земен.
Но всичко това намира своя израз и в един чисто духовен процес.
Нека да си представим, как част от водната маса на един поток замръзва и се превръща в лед, или с други думи, водата става твърда. В основата на този процес лежи не друго, а обстоятелството, че това, което позволява превръщането на водата в лед, е всъщност прекъсването на връзката между водата и нейната първоначална мисия, нейната първоначална цел. Точно тази е в същото време и духовната страна на втвърдяването, на преминаването от течно в твърдо състояние. Защото, ако разглеждаме потока в окултен смисъл, само неговата течаща водна маса е „вода", а ледът всъщност „земя". В основата си това, което наричаме смърт, е нещо, което е изгубило първоначалната си връзка със своята цел, а елементът, в който протичат и завършват процесите на смъртта, е елементът на Земята.
към текста >>
25.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
4. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Рудолф Щайнер си служи с древноиндийския
израз
„Акаша".
4. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Рудолф Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша".
Нередактираният превод на Димо Р. Даскалов (Събр. Съч. №11) е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира
израз
именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
33. Виж Рудолф Щайнер, Лекция от 10 Юни 1904 в „Легендата за храма и Златната легенда като символичен
израз
на миналите и бъдещите еволюционни тайни"' (20 лекции, Берлин 1904-1906, Събр. Съч.
33. Виж Рудолф Щайнер, Лекция от 10 Юни 1904 в „Легендата за храма и Златната легенда като символичен израз на миналите и бъдещите еволюционни тайни"' (20 лекции, Берлин 1904-1906, Събр. Съч.
№93), превод от английски: Вера Гюлгелиева и Лекция от 27. Март 1913 в „Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе" (10 лекции, Хага 1913, Събр. Съч. №145), превод от немски: Димо Даскалов. И двата нередактирани превода са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
26.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
От тези три принципа обаче само душата и тялото намират
израз
във физическия свят.
Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията. В животното се откриват дух, душа и тяло.
От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят.
Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа. Когато бобърът изгражда своята изкусна постройка, се проявява духът, който работи от един по-висш свят. Когато човекът строи, тогава действа духът в него.
към текста >>
Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира
израз
в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“.
И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест. Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот. Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното.
Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“.
Човек ще разбере правилно закона на кармата тогава, когато не възприема нещата в обикновения общоприет смисъл, а мисли съгласно едни много по-висши критерии.
към текста >>
27.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя
израз
в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот.
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация. Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време.
Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот.
Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове.
към текста >>
Езикът изобщо е
израз
на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот.
Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот.
Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят.
към текста >>
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават
израз
на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи.
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно. И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси. Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях.
към текста >>
Това е едно вживяване в едни други душевни сили, ако можем да употребим този
израз
.
Как си припомняме нещо? Правим го така, че не си представяме, че нещо е станало просто случайно в нашия живот, че сме се натъкнали на еди-какво си, че тогава сме били в дадено положение, от което сме се измъкнали и т. н. Не трябва да останем при представите, а трябва да ги направим живи, подвижни – все едно че пред нас стои образът на една личност, която е искала това, която е желаела това в своите въжделения, волеви импулси, преживявания на чувствата и т. н. Трябва да се вживеем във волята. И така, това е едно съвсем различно вживяване в себе си от онова вживяване в представния живот при спомнянето, за което стана въпрос.
Това е едно вживяване в едни други душевни сили, ако можем да употребим този израз.
към текста >>
28.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя
израз
в нашето външно тяло.
В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло. Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло. То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм.
Това, което носим във вътрешния си мир, е получило своя израз в нашето външно тяло.
Когато наближим тридесетата си година – може да е малко по-рано или малко по-късно, – се намираме най-физически спрямо света, тогава се намираме в такава връзка със света, че сме в най-голяма близост до физическия план. Когато тогава с най-голяма яснота вярваме, че имаме външна физическа яснота по отношение на житейските връзки, в които встъпваме, трябва да кажем: Житейските връзки, в които встъпваме тогава, са тези, които в тази инкарнация най-малко зависят от това, което от рождението ни насам действа в най-дълбоките ни вътрешни пластове. При все това можем да приемем, че изобщо не е случайно това, че около тридесетата ни година се срещаме с хората, които именно тогава трябва да влязат в нашето обкръжение. Със сигурност можем да приемем, че и тогава кармата ни е в сила, така че и тези хора имат връзка с някои от предишните ни инкарнации.
към текста >>
29.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един
израз
на западния езотеризъм.
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи.
Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
30.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният
израз
на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят.
На Луната не може да се намери едно развитие подобно на човешкото. Също така на нея не може да се намери нещо, кое то би приличало в неговото развитие на нашето животинско царство. Окултният поглед не може да открие нищо с тези две форми на развитието. С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго. Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло.
Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят.
На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни. Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите.
към текста >>
Обаче за сравнение е достатъчно, ако обгърнем с окултния поглед само определен брой растителни форми позволете ми да употребя този
израз
"окултен поглед" ако получим окултното впечатление от онова, което действува и живее в растенията.
А както видяхме цялостта на луните съставлява мъртвия труп, който планетната система влачи със себе си. А сега нека насочим окултния поглед върху неподвижната звезда, следователно при нас върху Слънцето. По същия начин, както описахме това за цялостта на луните и на планетите, да се опитаме да добием едно впечатление от неподвижната звезда. Когато обърнем внимание на това, което добиваме като впечатление чрез силите, които действуват в неподвижна та звезда, ние отново можем да намерим нещо, което в самите земни отношение може да предизвика върху нас същото впечатление. И ето, че това отново е нещо трудно, защото този път имаме работа с растенията и не можем да обгърнем с поглед целия растителен свят на нашата планета.
Обаче за сравнение е достатъчно, ако обгърнем с окултния поглед само определен брой растителни форми позволете ми да употребя този израз "окултен поглед" ако получим окултното впечатление от онова, което действува и живее в растенията.
И когато оставим това да действува върху окултния поглед, то напомня за впечатлението, което сме получили от вътрешното развитие на неподвижната звезда.
към текста >>
И когато за почваме да описваме микрокосмическия човек отдолу нагоре, от физическото тяло, като същество стоящо непосредствено пред нас, то при планетната система трябва да започнем да описваме от мъртвия труп и да намерим след това във физическата система също веществата на телата на кометите, които са външният
израз
за пречистващите астрални бури вътре в планетната система.
Колко често се казва, че всеки микрокосмос отговаря на един макро-космос! Можем да наречем човека един микрокосмос, една слънчева система в малък размер; когато обаче имаме да говорим за това, че съществува едно съответствие, ние не трябва да спираме при тези абстрактни изказвания, а трябва да проучим конкретното отношение до там, че да знаем: навсякъде в света такива шаблонни описания имат само една приблизителна стойност.
И когато за почваме да описваме микрокосмическия човек отдолу нагоре, от физическото тяло, като същество стоящо непосредствено пред нас, то при планетната система трябва да започнем да описваме от мъртвия труп и да намерим след това във физическата система също веществата на телата на кометите, които са външният израз за пречистващите астрални бури вътре в планетната система.
към текста >>
31.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този
израз
се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително.
Само окултното изследване ни довежда до аза на животните. Обаче този аз на животните не може вече да бъде намерен в същата област в която може да бъде намерен човешкият Аз. Животинският аз може да бъде намерен само съществуващ отделно от физическото тяло; така че всъщност ние се запознаваме с един напълно друг свят, когато с окултния поглед се издигаме до животинския аз. И когато човек не обича да прави всякакви схематични деления и предварително да казва: светът се състои от физическо поле, астрално поле, ментално поле и т.н., когато той не обича това, защото при всички тези наименования не се получава особено много нещо, той трябва да постъпи тогава по друг начин.
Аз намерих даже в теософски книги, че там много се говори за израза "Логос", обаче не намерих, че с този израз се предизвикват всъщност пред стави за това, което Логосът е действително.
Обикновено намерих само, че писателите на тези книги знаят, че този Логос се състои от пет букви; щом обаче човек се опита да стигне до действителни представи, до конкретни представи, така че да запази нещо в своята душа, тогава изнесените представи се изпаряват. Защото с това, че споменатите писатели разказват всякакви неща: че Логосът преде и т.н., едно съзнание, което иска да бъде конкретно, не може да започне нищо. Каквото и да бъде Логосът, той съвсем положително не е един паяк, който преде своята паяжина, и това, което той върши, съвсем сигурно не можем да наречем една мрежа или платно. Следователно не е добре да постъпва ме с абстракции, за да предизвикаме представи, когато говорим за неща, които излизат вън от физическата област на човека. Нещо друго е, когато окултният поглед търси за животното това, което за човека се проявява вече във физическия свят, в цялото действие и целите постъпки на човека: Аза.
към текста >>
32.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние не трябва да се дразним от това, че тя не може да се справи с нещата, защото има определена антипатия към Христос и Яхве; обаче въпреки това истината проличава през нейните думи и характеристиката на Яхве като един Бог на Луната и описанието, че Луцифер е неговият противник, това се оказва като нещо, което е бихме могли да кажем като един пречупен
израз
на истината.
Тук важното не са имената, а това, да познаем цялото значение на този Принцип. Ние трябва да познаем, че в духовната област говорим за Христос така, както във физическата област говорим за Слънцето; че в духовната област говорим за планетната система и за планетите така, както в развитието на Земната култура говорим за Буда. Тук отново имате една точка, където намирате едно от най-важните откровения, които срещате при Х.П. Блаватска. Какви велики откровения се намират в книгата Тайното Учение на Х.П. Блаватска, можете да видите също от това, как тази авторка третира въпроса за понятието на Яхве.
Ние не трябва да се дразним от това, че тя не може да се справи с нещата, защото има определена антипатия към Христос и Яхве; обаче въпреки това истината проличава през нейните думи и характеристиката на Яхве като един Бог на Луната и описанието, че Луцифер е неговият противник, това се оказва като нещо, което е бихме могли да кажем като един пречупен израз на истината.
И описанието, което е дадено в тази книга от вдъхновението при Х.П. Блаватска, получава само при нея едно субективно оцветение, защото тя имаше чувството, че всъщност Луцифер е едно добро Божество: Тя го чувствуваше като едно добро Божество; тя го постави в известно отношение пред Бога на Луната, защото за нея Луцифер беше един слънчев Бог. Той е действително такъв, обаче ние трябваше да изнесем истинската връзка, трябваше да покажем истинската връзка, за да можем да разберем израза, който се употребяваше по-рано: "Xристос е истинският Луцифер." Christus verus Zucifcrus,
към текста >>
Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до
израз
във физическата област, в множество светове от духовни същества.
Christus veris Zuciferus . Мисля, обични приятели, че въпреки цялото несъвършенство, с което можа да бъде изложена тази тема, все пак пред Вашите души застана това, което винаги искаме да постигнем в областта на Духовната Наука: че третирането на всяка една тема ни довежда до там, да погледнем от сетивния свят в духовния свят. При небесните тела, които ни светят от мировото пространство като отпечатъци на мировите чудеса, това е в много отношения особено трудно, защото в небесните тела имаме едно сложно съвместно действие на различните йерархии и защото всичко, което става в мировото пространство, ние можем да го разберем само тогава, когато също тук зад всяка материя, даже и зад материята на светлината намираме Духа или Духовете. 3ад всичко това духовно се намира общият, отческият, божественият Живот.
Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества.
Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства. Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство.
към текста >>
33.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Човешката фигура като
израз
на Азът.
Мистични опитности и окултно съзнание. Същност на представата за Азът.
Човешката фигура като израз на Азът.
Съответствие между човешката форма и човешкото същество. Двойната промяна в човешката фигура: гордостта видоизменя „горната част", страстите „долната част". Дванадесетте части на човешката фигура в съответствие с дванадесетте знаци на Зодиака.
към текста >>
Формулата: Трите са едно и едното е три като
израз
на Мистерия магна.
Привидната цялост във външния облик на човека. Необходимото структуриране и обособяване на „седем членните" горен, среден и долен човек. Зодиакални зависимости. Двете страни на Мистерия магна: вътрешното единство между Азовата природа на човека и неговия вътрешен облик. Разпадането на вътрешната Азова природа в „мислеща", „сетивна" и „волева" душа след като човек премине през Прага на духовния свят.
Формулата: Трите са едно и едното е три като израз на Мистерия магна.
към текста >>
34.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Тя трябва да се стреми, доколкото това е възможно, да бъде един верен
израз
на окултните истини.
Това, което лежи в основата на окултизма, е винаги едно и също. Народите и епохите притежават различни религии, само защото тези религии са произлезли от теософските модификации на окултизма. Окултизмът не познава никакви различия; за разлика от религията той не познава и противоречията между хората, както и тяхната враждебност. Той носи в себе си едно общочовешко богатство, което може да бъде постигнато навсякъде по Земята. Доколкото теософията се стреми, особено в наше време, да се преобрази в една съответствуваща на епохата форма, тя трябва да се предпазва и да не включва в себе си исторически наложените диференциации на човечеството.
Тя трябва да се стреми, доколкото това е възможно, да бъде един верен израз на окултните истини.
Затова и теософията по необходимост трябва да се стреми към преодоляване на различните възгледи и най-вече на различните религиозни течения.
към текста >>
Обаче по-важно е, че според своя идеал, теософията е длъжна да бъде един чист
израз
на окултните истини.
Ние все повече трябва да се издигаме до там, че да не ограничаваме една теософия в определени и неподвижни рамки. Защото в хода на човешкото развитие стана така, че поради религиозни предразсъдъци а по-точно поради религиозни предчувствия, теософиите застинаха в определени и неизменни форми. Обаче според своя идеал, теософията беше длъжна да бъде едно постоянно възобновяване на окултизма. Затова не може да има една будистка или индуистка теософия, нито пък заратустрова или християнска теософия. Разбира се, необходимо е да се съобразяваме с етническите своеобразия, с особените представи и понятия, каквито окултизмът среща в лицето на един определен народ.
Обаче по-важно е, че според своя идеал, теософията е длъжна да бъде един чист израз на окултните истини.
И в известен смисъл, когато в средна Европа възникнаха общности, където се говореше за "християнска теософия", това представляваше отричане от основния принцип на всички окултисти по света. В действителност не може да има християнска теософия, както не може да има и будистка или заратустрова теософия.
към текста >>
Съвсем понятно е също това, че в една област, където господствуват християнските умонастроения, ще бъде изключително труд но да се стигне до едно обективно познание или, бихме казали, до онези страни на окултизма, които са намерили
израз
в будистката религия.
Обикновено се стига до там, че доколкото изповядва будистката религия, един будист никога не признава възгледите на един християнин. И ако теософията съдържа някакви елементи от будизма, естествено е, че тази будистка теософия ще се отнася недоверчиво или враждебно към окултизма.
Съвсем понятно е също това, че в една област, където господствуват християнските умонастроения, ще бъде изключително труд но да се стигне до едно обективно познание или, бихме казали, до онези страни на окултизма, които са намерили израз в будистката религия.
Идеалът обаче би бил достигнат, когато и двамата започнат да се разбират еднакво добре, и когато върху цялата Земя настъпи едно изпълнено с хармония и мир взаимно разбиране.
към текста >>
35.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Той лесно може да разпознае известна непълноценност у даден човек, обаче неговото съзнание е изпълнено преди всичко (аз моля този
израз
"преди всичко" да се чуе и да се схване правилно) със задължението, тези окултни познания да не се прилагат за подобряване на личната жизнена позиция.
Като окултист, човек много често изпреварва своето време.
Той лесно може да разпознае известна непълноценност у даден човек, обаче неговото съзнание е изпълнено преди всичко (аз моля този израз "преди всичко" да се чуе и да се схване правилно) със задължението, тези окултни познания да не се прилагат за подобряване на личната жизнена позиция.
Да, окултистът среща такъв човек и си казва: този е един непълноценен, един неравностоен човек, обаче спрямо него аз трябва да се отнасям така, както бих се отнасял и по-рано. Аз трябва да го търпя и понасям по същия начин, както бих го търпял и понасял преди да получа окултното познание.
към текста >>
36.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И все пак ние се убеждаваме, че на Азът може да съответствува само нещо, което преодолява безформието и изгражда свой външен
израз
.
Но с продължителното и пълно с надежди вглеждане във вътрешния живот, за човека настъпва нещо мрачно и фатално. Тогава ние стигаме до нашите времеви представи и никога не можем да сме сигурни, дали тук наистина намираме нещо, което би ни извело извън този представен свят. Във всеки случай не можем да се надяваме, че с упоритото съзерцаване и потапяне в нашата собствена личност, ще успеем да се освободим от нея, а точно това е, което като окултисти ние сме длъжни да постигнем. Обаче навън от нас нима там навън не са само изживяванията и опитностите на земния човек?
И все пак ние се убеждаваме, че на Азът може да съответствува само нещо, което преодолява безформието и изгражда свой външен израз.
Да, така е: Ние не можем да уловим Азът. Но ако отправим поглед навън, ние ще открием нещо вълнуващо и то е засега единственото, което можем да обозначим като израз на нашия Аз: Това е човешката фигура!
към текста >>
Но ако отправим поглед навън, ние ще открием нещо вълнуващо и то е засега единственото, което можем да обозначим като
израз
на нашия Аз: Това е човешката фигура!
Тогава ние стигаме до нашите времеви представи и никога не можем да сме сигурни, дали тук наистина намираме нещо, което би ни извело извън този представен свят. Във всеки случай не можем да се надяваме, че с упоритото съзерцаване и потапяне в нашата собствена личност, ще успеем да се освободим от нея, а точно това е, което като окултисти ние сме длъжни да постигнем. Обаче навън от нас нима там навън не са само изживяванията и опитностите на земния човек? И все пак ние се убеждаваме, че на Азът може да съответствува само нещо, което преодолява безформието и изгражда свой външен израз. Да, така е: Ние не можем да уловим Азът.
Но ако отправим поглед навън, ние ще открием нещо вълнуващо и то е засега единственото, което можем да обозначим като израз на нашия Аз: Това е човешката фигура!
към текста >>
Аз вярвам, че всеки един човек може да си каже: тъй както в своята външна форма, едно растение е
израз
на своята същност и тази външна форма съответствува на неговата вътрешна същност; тъй както един кристал е формиран според своето вътрешно устройство; тъй както всяко животно е оформено в съответствие със своята вътрешна същност, така и човешката форма неизбежно трябва да е
израз
на човешкия Аз.
Замислете се над тази дума и тя ще Ви помогне в този труден момент, изискващ да обхванете "човешката фигура" в нейния непомрачен и истински вид (а това е необходимо, за да развием днешната тема докрай).
Аз вярвам, че всеки един човек може да си каже: тъй както в своята външна форма, едно растение е израз на своята същност и тази външна форма съответствува на неговата вътрешна същност; тъй както един кристал е формиран според своето вътрешно устройство; тъй както всяко животно е оформено в съответствие със своята вътрешна същност, така и човешката форма неизбежно трябва да е израз на човешкия Аз.
Или с други думи: от невъобразимо обширния арсенал на човешките опитности, не друго, а човешката форма, човешката фигура се явява като израз на човешкото същество. Това кратко изречение изглежда направо тривиално, но то е едно от най-важните изречения, които изобщо човек може да извика пред погледа на съзерцаващата си душа.
към текста >>
Или с други думи: от невъобразимо обширния арсенал на човешките опитности, не друго, а човешката форма, човешката фигура се явява като
израз
на човешкото същество.
Замислете се над тази дума и тя ще Ви помогне в този труден момент, изискващ да обхванете "човешката фигура" в нейния непомрачен и истински вид (а това е необходимо, за да развием днешната тема докрай). Аз вярвам, че всеки един човек може да си каже: тъй както в своята външна форма, едно растение е израз на своята същност и тази външна форма съответствува на неговата вътрешна същност; тъй както един кристал е формиран според своето вътрешно устройство; тъй както всяко животно е оформено в съответствие със своята вътрешна същност, така и човешката форма неизбежно трябва да е израз на човешкия Аз.
Или с други думи: от невъобразимо обширния арсенал на човешките опитности, не друго, а човешката форма, човешката фигура се явява като израз на човешкото същество.
Това кратко изречение изглежда направо тривиално, но то е едно от най-важните изречения, които изобщо човек може да извика пред погледа на съзерцаващата си душа.
към текста >>
А сега след като човешката фигура, като
израз
на човешкия Аз, е на всяка крачка около него: Нима сега той може да улови Азът?
Но окултистът е длъжен да продължи нататък. Досега той имаше само представата за Азът.
А сега след като човешката фигура, като израз на човешкия Аз, е на всяка крачка около него: Нима сега той може да улови Азът?
към текста >>
Така окултният кандидат идва до усещането, че човешката фигура представяйки се уж за съответствуващ
израз
на човешкото същество направо го измамва, защото всъщност тук човешкото същество остава спотаено и скрито.
Всъщност от тук нататък за окултиста има само една възможност: Да се отнася към човешката фигура, така както се отнася към един човешки Аз. И рано или късно, човекът по необходимост ще бъде доведен до там, че за човешката фигура, за човешката форма, която само привидно го следва на всяка крачка в ежедневието да признае открито: Тази човешка фигура всъщност не се намира тук между земните неща. Изключително важно е, че ние стигаме до представата, според която човешката фигура съдържа в себе си нещо твърде особено, точно както беше и с представата за Азът; че тази човешка фигура според естествения си начин, по който застава външно пред нас всъщност ни заблуждава.
Така окултният кандидат идва до усещането, че човешката фигура представяйки се уж за съответствуващ израз на човешкото същество направо го измамва, защото всъщност тук човешкото същество остава спотаено и скрито.
към текста >>
С други думи, човешката фигура не може да представлява това, което ние търсим като
израз
на Азът.
Ако обаче бихме възприели едно непосредствено съзнание за човешката фигура като за един външен обект, тогава в известен смисъл ние бихме се отклонили от изискването за "съзнание без външен обект".
С други думи, човешката фигура не може да представлява това, което ние търсим като израз на Азът.
към текста >>
37.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен
израз
на Духа.
За нея те са изключително полезни и практични органи. Но в този смисъл човешките ръце изобщо не са полезни. Наистина те могат да се усъвършенствуват като полезни и практични органи, но сами по себе си те не са такива. С тях не можем да летим, не можем да плуваме; те са непригодни дори за катерене, ако ги сравним с предните крайници на маймуните. Ние твърдо можем да заявим, че от практична гледна точка, човешките ръце са нецелесъобразни; по отношение на външния свят те са във висша степен нецелесъобразни.
И ако обхванем всичко, което човекът е трябвало да направи със своите ръце в хода на Земното развитие, ние трябва да кажем: Човешките ръце се оказват нещо скъпо и незаменимо, само защото е трябвало да извоюват от материята един истински и подобаващ външен израз на Духа.
към текста >>
Окултизмът винаги е наричал тези неща с
израз
, "Мистерия магна".
Окултизмът винаги е наричал тези неща с израз, "Мистерия магна".
Тук ние имаме само външната страни, на "Мистерия магна", видима в сетивния Земен свят, обаче тя не може да се прецени правилно, ако от тук нататък в привидното единство на човешката природа не се научим да разграничаваме "горния", "средния" и "долния човек".
към текста >>
Ако обаче я разбираме както трябва, тази формула, тази тайнствена и при видно противоречива формула: "Трите са едно и едното са три", наистина става един
израз
на "Мистерия магна".
За нейните други страни ще говорим по-нататък. Сега само загатваме за най-елементарните наченки на тази велика мистерия. Като окултни кандидати, в една определена степен на развитие, Вие неизбежно ще срещнете формулата: Великата тайна се състои в това: Трите са едно и едното са три. За окултистите тази формула означава това, което аз досега описвах, и тя има своя дълбок смисъл. Тя променя този свой смисъл, само когато външното неразбиране я превръща в една материалистична догма.
Ако обаче я разбираме както трябва, тази формула, тази тайнствена и при видно противоречива формула: "Трите са едно и едното са три", наистина става един израз на "Мистерия магна".
към текста >>
38.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този
израз
нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с разбирането на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание. Да, то може да доведе до едно много добро разбиране на нещата. Това разбиране става по следния начин. Ако ние се запитаме: Кое е най-същественото от вътрешните телесни области, което човекът възприема в своите съновидения, тогава трябва да отговорим: Това е болезненото, неправилното, хаотичното. Нормалното състояние на нашата вътрешно-телесна организация не може да се възприеме от сънищното съзнание.
И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
към текста >>
39.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този
израз
човекът духовно обръща своята кожа, т.е.
Да, приблизително това би казал Луцифер, загатвайки още, че Боговете са били принудени поради обстоятелства, за които ще говорим по-късно да предоставят на човека тъкмо тази неустойчива фигура. И после Луцифер посочва, как би направил човека, ако беше действувал сам, без своите врагове. В това, на което Луцифер обръща внимание откривайки начина, по който сам би изградил човека има нещо извънредно примамливо и изкусяващо. Луцифер би казал на човека: Огледай се само, и виж какво остава от теб, след като се разпадне човешката фигура.
Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е.
когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща. Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него.
към текста >>
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния свят се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния
израз
и този
израз
е: Приемането на Христовия Импулс.
Ако аз трябва да назова пред Вас онази помощ, от която окултният кандидат в издигането си към свръх сетивния свят се нуждае днес, за да забрави своя Аз, бих могъл да употребя единствено възможния израз и този израз е: Приемането на Христовия Импулс.
За тази помощ става дума. Тази е помощта: Да се приеме Христовия Импулс тук на Земята. От начина, по който човек се отнася към Христовия Импулс по време на своя земен живот зависи дали при издигането към свръхсетивния свят Азът ще бъде предаден на забрава или не, като в последния случай, Азът би се превърнал в единствената здрава опора на човека.
към текста >>
40.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Да, от Луцифер ние узнаваме, че неговото царство е именно Венера, и че онези сили, които имат своя символичен и физически
израз
в светлината на Венера, т.е.
Да, от Луцифер ние узнаваме, че неговото царство е именно Венера, и че онези сили, които имат своя символичен и физически израз в светлината на Венера, т.е.
в светлината на Зорницата и Вечерницата, която се разлива в мировото пространство, са всъщност символично-физическите въздействия на Луцифер върху човека. При това Луцифер не се ограничава само до въздействия в областта на долния човек. Той би действувал по този начин, само ако Венера свети с пълният си диск, какъвто е случаят с пълната Луна. Но Вие добре знаете, че Венера има точно същите фази, както и Луната, че има една нарастваща, една пълна, и една смаляваща се Венера. Всяка отделна четвърт действува върху човекът-гърди, както и всяка четвърт от пълния Лунен цикъл.
към текста >>
И така пълният
израз
на това, което по отношение на човека наричаме "духовни въздействия", ние можем да открием в небето като едно космическо взаимодействие между Слънце, Луна и Венера.
При това Луцифер не се ограничава само до въздействия в областта на долния човек. Той би действувал по този начин, само ако Венера свети с пълният си диск, какъвто е случаят с пълната Луна. Но Вие добре знаете, че Венера има точно същите фази, както и Луната, че има една нарастваща, една пълна, и една смаляваща се Венера. Всяка отделна четвърт действува върху човекът-гърди, както и всяка четвърт от пълния Лунен цикъл. Тази част от Венера обаче, която действува духовно, е отправена към човекът-глава.
И така пълният израз на това, което по отношение на човека наричаме "духовни въздействия", ние можем да открием в небето като едно космическо взаимодействие между Слънце, Луна и Венера.
Забележете добре един израз на това, което е всъщност човешкият Дух.
към текста >>
Забележете добре един
израз
на това, което е всъщност човешкият Дух.
Той би действувал по този начин, само ако Венера свети с пълният си диск, какъвто е случаят с пълната Луна. Но Вие добре знаете, че Венера има точно същите фази, както и Луната, че има една нарастваща, една пълна, и една смаляваща се Венера. Всяка отделна четвърт действува върху човекът-гърди, както и всяка четвърт от пълния Лунен цикъл. Тази част от Венера обаче, която действува духовно, е отправена към човекът-глава. И така пълният израз на това, което по отношение на човека наричаме "духовни въздействия", ние можем да открием в небето като едно космическо взаимодействие между Слънце, Луна и Венера.
Забележете добре един израз на това, което е всъщност човешкият Дух.
към текста >>
Този
израз
е твърде общ, но той има своето оправдание.
На шесто място трябва да поставим "движението, осъществяващо функциите на жлезите, или съдовете".
Този израз е твърде общ, но той има своето оправдание.
Съдовата система на човека трябва да бъде в постоянна активност, иначе той не би могъл да се поддържа като едно живо същество. Обаче от известни съображения, чието разясняване би ни отвело твърде далеч, аз бих желал да запазим точно това име: "Движение, осъществяващо жлезите",
към текста >>
41.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Тъкмо защото човешките думи са неупотребими за описанието на една по-висша действителност, в "Тайната Наука" аз се отказах да давам словесен
израз
на всичко, свързано с по-висшите състояния на човешкото съзнание.
Както вече споменах, едва ли ще имаме необходимото време за да опишем третото свръхсетивно съзнание. Аз бих искал само да загатна, че тъкмо то позволява да се потопим в процесите на Стария Сатурн, т.е. в първото от последователните досегашни въплъщения на нашата Земя. И ако искаме да следваме посвещението до неговата най-висша степен, където човешките думи стават съвсем безпомощни, ние трябва да устояваме и в най-главозамайващите и страшни върхове на съзнанието, независимо от това, че в известен смисъл тези неща започват да изглеждат като дръзновение, като самонадеяност.
Тъкмо защото човешките думи са неупотребими за описанието на една по-висша действителност, в "Тайната Наука" аз се отказах да давам словесен израз на всичко, свързано с по-висшите състояния на човешкото съзнание.
Описанията на тези състояния в Мистериите бяха възможни само поради особения символен език, чрез който те ставаха достояние на хората. Обаче съществуват и още по-висши състояния на съзнанието, така че бихме могли да говорим за четвърто и пето свръхсетивно съзнание. Естествено, това би могло да продължи до без крайност; ето защо необходимо е да следваме една определена посока. Ако подходим към нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически свят; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е. на физическото тяло, е развита още по времето на Стария Сатурн, тогава Вие неизбежно ще откриете едно отношение, една връзка между Стария Сатурн и света на третото свръхсетивно съзнание.
към текста >>
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше
израз
в една или друга религия.
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия.
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека.
към текста >>
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб
израз
в нашия свят?
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия.
И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят?
Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл. Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли. Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека.
към текста >>
Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен
израз
на светлината не другаде, а в своите мисли.
Вие ще намерите напълно в реда на нещата, че според нагласата и предразположбите на отделните групи от хора, окултното познание намираше израз в една или друга религия. И все пак, ако обгърнем всичко това с духовен поглед а ние вече говорихме за неизявената светлина, за неизговореното слово и за съзнанието без външен обект тогава аз бих Ви попитал: Намират ли тези три неща поне един слаб израз в нашия свят? Да, ако обобщите всичко, което бе изнесено в този лекционен курс, Вие ще отговорите на този въпрос в положителен смисъл.
Вие ще си кажете: Да, светлината влиза изцяло в характеристиката на гордия Луцифер, по своята същност светлината е атрибут на Духа, и доколкото човекът е тук във физическия план, той има най-слабия и нищожен израз на светлината не другаде, а в своите мисли.
Но в този случай, след като е във физическия план, къде би открил човекът неизговореното Слово? Това, което е неизговорено Слово тук, във физически план, идва не от другаде, а от душевната сфера на човека. Докато светлината клони към духовното, Словото се открива в човека, в душата на човека. А съзнанието как се проявява то при физическия човек? Чрез това, че външната материя действува върху него.
към текста >>
42.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде
израз
на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул.
Скъпият ни д-р Унгер ви изнесе лекции през тези дни тук, в Мюнхен. За мен беше нещо дълбоко радващо, ощастливяващо, когато скъпият ни приятел, директорът Зелин дойде при мен вчера сутринта, изпълнен с въодушевление от двете лекции на д-р Унгер и ми каза следните думи зад кулисите: „Едно движение, което има такива вдъхновени застъпници пред обществеността, няма да пропадне! “ Защото на какво трябва във висша степен да се радвам аз самият – позволете ми тези искрени, честни думи, – ако не, че може да се случи именно нещо такова? Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено към това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности! Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото.
Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул.
Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи.
към текста >>
43.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако трябва да се изрази това отношение, може да се каже: В главата си и по-точно в мозъка си имаме истински точен
израз
на етерните сили, имаме нещо, което във външното си проявление и външните си функции действително е вярно отражение на функциите и процесите в съответната етерна част.
Такова е преживяването, когато човек открива връзката между това, което в човешкото елементарно или етерно тяло съответства на мозъка или на главата, и самия физически мозък или физическата глава. Налице е вътрешна взаимозависимост. Всъщност външното сетивно битие протича така, че е невъзможно да бъде прекъснат в твърде голяма степен паралелизмът между двете.
Ако трябва да се изрази това отношение, може да се каже: В главата си и по-точно в мозъка си имаме истински точен израз на етерните сили, имаме нещо, което във външното си проявление и външните си функции действително е вярно отражение на функциите и процесите в съответната етерна част.
към текста >>
Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен протичащо само в сетивния свят, в много по-голяма степен само сетивна работа, а това, което правят съответните елементарни или етерни органи, взема съвсем минимално участие в това, което намира физически
израз
в ръцете, в тяхното откровение.
Там нещата са съвсем различни. Бих искал да дам пример. Да вземем например ръцете. По същия начин както на главата или на мозъка съответства една етерна, елементарна част в елементарното тяло, така и на ръцете съответстват елементарни, етерни процеси на човешкото етерно тяло. Но между външните физически ръце и техните задачи и това, което лежи в основата на това в съответната елементарна или етерна част, съществува много по-голяма разлика, отколкото между физическата глава и съответстващата част в човешкото елементарно тяло.
Това, което правят ръцете, е в много по-голяма степен протичащо само в сетивния свят, в много по-голяма степен само сетивна работа, а това, което правят съответните елементарни или етерни органи, взема съвсем минимално участие в това, което намира физически израз в ръцете, в тяхното откровение.
За да характеризирам съответстващите факти, трябва, както често се налага, да кажа неща, които изглеждат гротескни и парадоксални за физическото наблюдение и за обличането в думи на физически наблюдения, които обаче напълно отговарят на фактическото положение, лежащо в основата на тези неща и които всеки, който знае нещо за нещата, ще почувства непосредствено по начина, по който ще трябва да го изкажа.
към текста >>
Но независимо от факта, че в ръцете, в движенията се дава
израз
на това, което съответства на елементарната част, тези етерни органи в етерното тяло са истински духовни органи.
На физическите ръце съответстват елементарни части.
Но независимо от факта, че в ръцете, в движенията се дава израз на това, което съответства на елементарната част, тези етерни органи в етерното тяло са истински духовни органи.
По-висша, много по-интуитивна, по-духовна дейност се извършва в органите, намиращи израз в ръцете и техните функции, отколкото в етерния мозък. Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка. Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение. Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове.
към текста >>
По-висша, много по-интуитивна, по-духовна дейност се извършва в органите, намиращи
израз
в ръцете и техните функции, отколкото в етерния мозък.
На физическите ръце съответстват елементарни части. Но независимо от факта, че в ръцете, в движенията се дава израз на това, което съответства на елементарната част, тези етерни органи в етерното тяло са истински духовни органи.
По-висша, много по-интуитивна, по-духовна дейност се извършва в органите, намиращи израз в ръцете и техните функции, отколкото в етерния мозък.
Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка. Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение. Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове. Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи.
към текста >>
Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен
израз
в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение.
На физическите ръце съответстват елементарни части. Но независимо от факта, че в ръцете, в движенията се дава израз на това, което съответства на елементарната част, тези етерни органи в етерното тяло са истински духовни органи. По-висша, много по-интуитивна, по-духовна дейност се извършва в органите, намиращи израз в ръцете и техните функции, отколкото в етерния мозък. Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка.
Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение.
Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове. Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи. По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия.
към текста >>
Докато при Христос винаги е било така, че той е давал
израз
на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят.
Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
44.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това тяло може да бъде
израз
на онова, което съществото е в своята вътрешност.
Друг пример за такова нещо е, че нашите понятия за красиво и грозно, както с пълно право ги имаме за сетивния свят, всъщност не могат да са повече валидни, когато навлизаме в свръхсетивните светове, по няколко причини. Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление. Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове.
Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност.
То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми. Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си. Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно. Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън.
към текста >>
Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения
израз
на онова, което носят в себе си.
Когато възприемаме в свръхсетивните светове, виждаме една важна разлика във връзка със съществата, които ни се явяват там. За едното – благодарение на интуитивното познание, което може да се има там – ще може да се каже: Това същество, което виждаш там, е в състояние, има волята действително да изживява също и всичко, което има в себе си, в своето външно проявление. Да приемем, че едно такова същество има елементарно светлинно тяло, то принадлежи към съществата, които не се въплъщават в сетивния свят, а само приема светлинно тяло или подобно в по-висшите светове. Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми.
Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си.
Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно. Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън. В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност. За свръхсетивните светове съществуват две категории същества: едните, които откриват всичко, което имат в себе си, и другите, които не могат да разкрият това, което имат.
към текста >>
Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този
израз
– да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън.
Това тяло може да бъде израз на онова, което съществото е в своята вътрешност. То не е като човек в сетивния свят, който застава пред нас в определена форма и който крие в себе си различни чувства, усещания, така че да може да каже: Моите чувства са за мен; каквото се показва външно, е моят природен образ; мога да скрия това, което се проявява в душата ми. Това не се отнася за определени същества в свръхсетивния свят, те показват в своя образ непосредствения израз на онова, което носят в себе си. Има други същества, което не могат да проявят същността си непосредствено във външен свръхсетивен образ. Спрямо тези същества ясновиждащото съзнание има чувството за нещо отблъскващо, за нещо, което би искало да избегне, за нещо, което потиска, което дори може да бъде противно.
Така може да се различат два вида същества: такива, които имат пълната воля – ако мога да употребя този израз – да изложат на показ своята вътрешност, и такива, спрямо които човек има чувството: каквото излагат на показ, е недоразвито, защото каквото е в тях, е скрито, не излиза навън.
В сетивното битие не може да се каже в същата степен, когато някой прикрива нещо и когато на някого всичко напира да излезе от устата му: те се различават по своята същност. За свръхсетивните светове съществуват две категории същества: едните, които откриват всичко, което имат в себе си, и другите, които не могат да разкрият това, което имат. Когато искаме да употребяваме обозначенията красиво и грозно приблизително с израза, който имаме в сетивния свят, трябва да го употребим за тези две категории същества. В свръхсетивните светове се стига само до периферията чрез това, че могат да се нарекат красиви съществата, които откриват всичко, защото те се усещат като красива картина. А като нещо грозно се усещат съществата, които не разкриват своята вътрешност.
към текста >>
45.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това замъгляване, това изчезване е просто
израз
на факта, че той не го пуска вътре.
Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин. Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда.
Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре.
Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало. Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен. Той те пуска вътре само до степента, до която ти самият ставаш по-силен в морално и интелектуално отношение, иначе не; и ти го показва чрез това, че изчезва.
към текста >>
Това е подходящият
израз
, който може да се използва за тези неща.
Това, в което човек живее, след като може да възприема елементарно, е неговото елементарно тяло. Но той го е имал и по-рано. Разликата в елементарното тяло преди и след свръхсетивното наблюдаване се състои само в това, че чрез инициацията то сякаш се съживява. Докато преди това сякаш е спяло, след това то се съживява.
Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща.
Но ще се забележи и още нещо. Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния свят, той вижда именно това същество. Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество. Това не представлява никаква трудност.
към текста >>
46.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Какво намира
израз
в Гьотевата душа?
Какво намира израз в Гьотевата душа?
Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите. Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
към текста >>
Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило
израз
в сто и четвърти псалм на Давид.
Попитайте човек, който е направил тъй много за естествената наука на деветнадесетото столетие, като Александер фон Хумболт, който е искал да даде толкова всеобхватна картина на естественото развитие, попитайте го къде според него са засегнати най-дълбоките загадки на битието. Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид!
Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид.
Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време! Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим? Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде! А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
към текста >>
47.
Бележки
GA_138 За инициацията
80 в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят: в теософската терминология обозначенията Девакан или ментален свят се отнасят до същото, което Рудолф Щайнер обозначава с немския
израз
„духовна страна“, която се разделя на нисша и висша област.
80 в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят: в теософската терминология обозначенията Девакан или ментален свят се отнасят до същото, което Рудолф Щайнер обозначава с немския израз „духовна страна“, която се разделя на нисша и висша област.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
Историята като външен
израз
на вътрешни духовни процеси.
Историята като външен израз на вътрешни духовни процеси.
Художественият елемент и духовно-драматичната градация в композицията на Стария Завет и Евангелията.
към текста >>
49.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Към всичко изброено нека прибавим и борбата на човешката душа за истината, която по-късно намери своя чуден
израз
в Гьотевия „Фауст“ и можеше да бъде разпозната у всеки човек, тъй че напълно оправдани са думите: Всеки човек, устремен към истината, носи в себе си една фаустовска природа.
Ако отправим поглед към отделни личности, оказали влияние върху културата на Запада, в чието лице бихме могли да открием почти всичко, което носеше в душата си човекът на започващия 19 век в случай, че той имаше някакво отношение към духовния живот следва да посочим Давид3, Омир , Данте, Шекспир5 и току-що навлизащия в живота Гьоте. Бъдещите историци ще бъдат съвсем наясно: В прехода от 18 към 19 век духовният облик на хората се определяше именно от тези пет личности. Най-фините трепети на душите се пораждаха и то в много по-голяма степен, отколкото бихме могли да предположим от усещанията, от истините на Псалмите; в душите още живееше това, което, общо взето, намираме и у Омир, това, което прие толкова грандиозни очертания у Данте, също и това, което макар и само загатнато, т.е. твърде далеч от душевната конфигурация на съвременния човек можа да се прояви у Шекспир.
Към всичко изброено нека прибавим и борбата на човешката душа за истината, която по-късно намери своя чуден израз в Гьотевия „Фауст“ и можеше да бъде разпозната у всеки човек, тъй че напълно оправдани са думите: Всеки човек, устремен към истината, носи в себе си една фаустовска природа.
към текста >>
Обаче насочвайки поглед към фаустовия образ такъв, какъвто съществуваше в традиционните представи, а и познат нему още от куклените пиеси на неговото детство, у него се пробудиха онези далечни сили, които стояха зад историческия Фауст, онези сили, които бяха намерили
израз
в предишната инкарнация на Фауст: Емпедокъл, древният гръцки философ.
Фауст също представлява един такъв образ, който в по-ранната литература, а и по-късно у Гьоте, израства пред нас като един вид завършек на една реална личност от по-далечното минало. Тази личност е живяла през 16 век, била е тук, само че не в този вид, който познаваме от Гьотевия „Фауст“. И защо Гьоте го описва по този начин? Работата е там, че и самият Гьоте не знаеше.
Обаче насочвайки поглед към фаустовия образ такъв, какъвто съществуваше в традиционните представи, а и познат нему още от куклените пиеси на неговото детство, у него се пробудиха онези далечни сили, които стояха зад историческия Фауст, онези сили, които бяха намерили израз в предишната инкарнация на Фауст: Емпедокъл, древният гръцки философ.
Ето какво просветва в образа на Фауст. И бихме могли да допълним: Когато Емпедокъл се хвърля в кратера на вулкана Етна, за да се съедини с огнения елемент на Земята, настъпва едно приказно одухотворяване, едно приказно спиритуализиране на онази, бих казал, предхристиянска природна мистика, която се превръща в действителност, докато в заключителната част на Гьотевия „Фауст“ откриваме нейното чудно съответствие, а именно издигането на Фауст в огнения елемент на небето чрез Патер Серафикус. Ето как бавно и постепенно в по-дълбоките стремежи на хората се поражда едно съвършено ново духовно направление. По-будните умове на човечеството, и то без да са знаели нещо за реинкарнацията и Кармата, отдавна са предусещали, че когато разглеждат една богата и надарена човешка душа, опирайки се на нейните вътрешни закономерности, те се докосват и до всичко онова, което идва от миналите инкарнации. Както Шекспир описва Хамлет такъв, какъвто го познаваме, макар и да няма представа, че в Хектор и Хамлет е живяла една и съща душа, така и Гьоте описва Фауст по такъв начин, сякаш зад Фауст грее душата на Емпедокъл с всички негови странности, защото вътре във Фауст беше инкарнирана именно душата на Емпедокъл.
към текста >>
50.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Да, всъщност външните събития в мировата история и в човешкия живот са само откровения на вътрешни духовни процеси, на вътрешни духовни сили; така че фактически външните исторически събития могат да бъдат проучвани само ако ги разглеждаме като
израз
на определени вътрешни, духовни процеси.
И какво означава за нас този факт? Ние сме изправени пред основателя на Заратустровото учение, пред великия посветен от древноперсийската култура, който достигайки определена точка от своето развитие сега отново се преражда в един от представителите на древноеврейския народ: Следвайки пътя на Заратустровата душа, ние виждаме прехода от древноперсийската култура към специфичния елемент на древното еврейство.
Да, всъщност външните събития в мировата история и в човешкия живот са само откровения на вътрешни духовни процеси, на вътрешни духовни сили; така че фактически външните исторически събития могат да бъдат проучвани само ако ги разглеждаме като израз на определени вътрешни, духовни процеси.
към текста >>
Външните исторически събития са един великолепен
израз
на тези вътрешни процеси.
Те просто следват вътрешните душевно-духовни процеси. И защо става всичко това? Защо древноеврейският народ върви по такъв път, че в родната Палестина той трябва да изтърпи халдейското, вавилонското и персийското робство, за да бъде после отново освободен от Александър Велики? Ако искаме да се изразим съвсем лаконично, следва да кажем: Така изглежда само външният преход на Заратустра от древноперсийската култура в специфичния древноеврейски елемент. Евреите сами си докараха Заратустра, или казано с други думи, те бяха доведени до него, подчинявайки се на персийския елемент, защото Заратустра искаше да се свърже с тях.
Външните исторически събития са един великолепен израз на тези вътрешни процеси.
М който разглежда нещата в духовно-научен смисъл, знае: Външната история е само „тяло“ за прехода на Заратустра от персийския елемент, който първоначално обхващаше древноеврейския елемент; и после, след като последният се оказа достатъчно наситен от персийското влияние, той беше изтеглен от Александър Велики навън, така че това, което остана, беше само средата, необходима за Заратустра. Ето какво премина от единия народ в другия.
към текста >>
Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като
израз
на някаква догма.
Защото на нито един астроном не би хрумнало да отъждествява Слънцето с другите планети. За него е напълно самопонятно, че трябва да отдели Слънцето от останалите планети. Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“. И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед.
Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма.
Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия. Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети! нещо, което веднага среща възражението: Да, обаче по този начин Слънцето получава едно предимство. Но това изобщо не е вярно; това е само едно признаване на самата истина.
към текста >>
51.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира
израз
в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело.
Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история. И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка. Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело . Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело.
Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение! Ето какъв е случаят с Рафаело.
към текста >>
52.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са
израз
на едно и също нещо.
Отново се налага да подчертая, че до истината се стига само ако диференцираме нещата по този начин.
Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо.
Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно. Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи.
към текста >>
53.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Как изразяваше своите възгледи, какъв
израз
даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят?
А сега нека да се отправим няколко крачки на запад. Нека да извикаме пред душите си образа на Йоан Кръстител и да си представим думите, които Буда би могъл да изрече: Аз дойдох след него, след Кришна, защото той е по-голям от мен; и аз искам да ви посоча обратните пътища към него, за да излезете от този свят, който вече не съдържа в себе си божествения свят, възпяван от Кришна. Насочете вашето усещане назад! И сега отново си представете Йоан Кръстител. Как говореше той?
Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят?
Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него! , а казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител. И той съвсем не казва: Този свят е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него. А какво казва Кръстителят? Променете вашето разбиране!
към текста >>
54.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо всичко онова, което намира
израз
в повторението на едни и същи качества, на едни и същи процеси, може да бъде обхванато по един грандиозен начин именно от Изтока.
Това, което се приближи до човечеството в хода на времето, имаше тази особеност, че бих казал съвсем бавно и постепенно на хората се откриха онези неща, които представляваха сбора от отделните познания. Защото в рамките на една епоха далеч не всички народи и изхождащите от тях духовни течения имаха едно и също значение. Ние виждаме, че онова еволюционно течение, което завърши с Мистерията на Голгота, в известен смисъл беше лишено от усета за времето и не виждаше във времето някакъв реален фактор. Общо взето, цялото източно познание е лишено от усета за времето и не вижда във времето някакъв реален фактор. За него е присъщ един друг усет този за безкрайното повторение.
Ето защо всичко онова, което намира израз в повторението на едни и същи качества, на едни и същи процеси, може да бъде обхванато по един грандиозен начин именно от Изтока.
към текста >>
И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски
израз
на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането.
Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения. Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл. Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три. Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството. Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата.
И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането.
Брахма, Шива, Вишну: Тази троичност лежи в основата на творческите сили. В епохата преди откровението на Кришна, до тази троичност, Брахма, Шива, Вишну, хората стигнаха чрез ясновидството. И отражението на тази троичност ние откриваме навсякъде, където меродавно е не времето, а цикличното повторение.
към текста >>
Обаче наред с тях съществува и един друг елемент, нека да го наречем „неисторически елемент“, намиращ
израз
в описанието на редица големи и малки цикли, глобуси и раси, така че оставаме с впечатлението: Да, тук основният момент се състои в повторението, след втория цикъл следва третият цикъл, след едната главна раса идва другата главна раса и така нататък.
И нека да напомним, че винаги, когато им се откриваха нови откровения, те получаваха един рецидив, свързан със старите изживявания. В началото на Теософското движение бяха разкрити забележителни истини. Обаче същественото беше в това, че теософският живот остана почти недокоснат от историческия подход към света. И Вие бихте могли да се убедите в моите думи, ако хвърлите поглед върху „Езотеричният будизъм“ от Синет19, една книга, която впрочем е написана много добре. Всички нейни глави, в които проличава историческият подход към света, лесно ще бъдат приети от западноевропейските души.
Обаче наред с тях съществува и един друг елемент, нека да го наречем „неисторически елемент“, намиращ израз в описанието на редица големи и малки цикли, глобуси и раси, така че оставаме с впечатлението: Да, тук основният момент се състои в повторението, след втория цикъл следва третият цикъл, след едната главна раса идва другата главна раса и така нататък.
Човек действително попада в един вид часовников механизъм, където главният акцент пада върху повторението. И това беше един рецидив, връщащ ни назад към един начин на мислене, който вече е преодолян от човечеството.
към текста >>
Това което благодарение на кръвта се случва в естествения живот на отделния човек, намира
израз
и в цялата история на старозаветния народ.
И в Стария Завет ние откриваме този исторически подход на първо място в непрекъснатото напомняне, че същността на древнозаветния народ се състои в следното: Юдеите принадлежат към кръвта на Авраам, Исаак и Яков; те продължават развитието си и в следващите генерации и, общо взето, това, което се развива, представлява една форма на размножаващата се кръв. С древнозаветния народ става същото, което се случва с отделния човек, когато той преминава през различните периоди на своя живот, така че факторът време продължава да играе решаваща роля. И ако се вгледаме още по-внимателно в подробностите, ще установим как смяната на генерациите в древнозаветния народ напомня израстването на отделния човек, доколкото той развива по естествен път това, което наричаме физически заложби. Нещата, които непрекъснато се предават от бащата на сина и така нататък ето какво описва Стария Завет. Той описва това, което може да възникне като особености на вярата именно поради факта, че потомците винаги се придържаха към своите родители, към кръвното родство.
Това което благодарение на кръвта се случва в естествения живот на отделния човек, намира израз и в цялата история на старозаветния народ.
И както в определен момент отделният човек проявява един или друг душевен елемент, така че този душевен елемент изпъква особено силно, същото установяваме това е твърде интересно в историческото развитие на Стария Завет.
към текста >>
После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава
израз
на душевните си качества през двадесетата година.
Старият Завет представя цялото тяло на древния юдейски народ като един вид съответствие на отделния човек. Ние виждаме как расовите особености на този народ се формират по времето на Авраам, Исаак и Яков, и как всичко зависи от това, че този народ притежава тъкмо тези кръвни и расови качества. И ако проследите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет.
После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата година.
И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен израз на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества. После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите народи, които си дават среща именно в древнозаветния народ. Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите народи. Като в една величествена хармония, като в една симфония се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите народи, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
към текста >>
И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен
израз
на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества.
Старият Завет представя цялото тяло на древния юдейски народ като един вид съответствие на отделния човек. Ние виждаме как расовите особености на този народ се формират по времето на Авраам, Исаак и Яков, и как всичко зависи от това, че този народ притежава тъкмо тези кръвни и расови качества. И ако проследите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет. После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата година.
И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен израз на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества.
После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите народи, които си дават среща именно в древнозаветния народ. Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите народи. Като в една величествена хармония, като в една симфония се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите народи, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
към текста >>
Учениците отговарят: „Хората смятат, че ако искаме да си послужим с един тривиален
израз
наоколо броди Йоан Кръстител, Илия, или някой от пророците; и поради някой от тях стават нещата, които виждаме.“ „Обаче какво смятате вие тъй пита Христос Исус, че става сега?
Нека сега да запомним и да задържим в душата си само онова, което е казано в Евангелието. Както вече загатнахме, след смъртта на Йоан Кръстител, когато душата на Илия-Йоан прераства в групова душа на учениците, се извършва първото истинско „чудо“, за което все повече и повече ще се убеждаваме как трябва да бъде разбираното, ние стигаме до едно напълно неразбираемо място, където Христос Исус говори на своите ученици и ги пита: „Какво смятат хората, че става сега? “ Защото, нали така, въпросът може да бъде зададен и под тази форма; за хората преди всичко е важно да знаят от кого произлизат въздействията, които те наблюдават.
Учениците отговарят: „Хората смятат, че ако искаме да си послужим с един тривиален израз наоколо броди Йоан Кръстител, Илия, или някой от пророците; и поради някой от тях стават нещата, които виждаме.“ „Обаче какво смятате вие тъй пита Христос Исус, че става сега?
“ И тогава Петър казва: „Тези неща стават, защото Ти си Христос.“ Ето как, в смисъла на това Евангелие, чрез своето познание Петър поставя себе си във възловата точка на общочовешкото развитие. Защото какво всъщност казва той с тези думи? Нека да размислим върху думите на Петър.
към текста >>
55.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние трябва да сме наясно, че това, което се разиграва в цялостния ход на събитията, намира непосредствен
израз
в отношенията между Христос Исус и неговите ученици, неговите най-близки ученици.
За да вникнем в същината на тази гледна точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“, разговора на Бога със самия себе си.
Ние трябва да сме наясно, че това, което се разиграва в цялостния ход на събитията, намира непосредствен израз в отношенията между Христос Исус и неговите ученици, неговите най-близки ученици.
А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено внимание. Това, което се разигра тогава, не може да бъде само разказано по един външен начин, понеже неговите проявления са изключително сложни. Става дума за много дълбоки и интимни отношения между душата на Христос и душите на дванадесетте ученици. Това, което се извършваше в душата на Христос, обхващаше най-важните и многозначителни процеси за онази епоха. Обаче всичко, което се извършваше в душата на Христос, веднага се отразяваше като един вид огледален образ, като един вид рефлекс в апостолските души, само че разделено на дванадесет части; така че всеки от дванадесетте изживяваше като в отражение само една част и то различна от онова, което се извършваше в душата на Христос Исус.
към текста >>
Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са
израз
именно на Аза.
Налице е само копнежът към духовните светове. И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините? За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза.
Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза.
И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия. Ето какво усещаме ние в тези души и разбираме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
към текста >>
56.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е
израз
на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
Обаче ние знаем, че то не можа веднага да проникне в техните сърца. Учениците не можаха веднага да разберат всичко. Но с много от нещата, които биват изживявани в окултната област, става точно така. Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял. Но така или иначе, ние можем да почувствуваме следното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни.
И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
към текста >>
57.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно
израз
в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара. Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения. А покварата в духовния живот продължи да нараства.
към текста >>
Истинският окултизъм, истинската Духовна наука намират своя
израз
дори в най-незначителните подробности на композицията, както и в цялото съдържание на Евангелията, и особено в енергичното, внушително Евангелие на Марко.
Също и момъкът, тоест космическият Христос, се явява първо на жените и едва после на учениците от мъжки пол.
Истинският окултизъм, истинската Духовна наука намират своя израз дори в най-незначителните подробности на композицията, както и в цялото съдържание на Евангелията, и особено в енергичното, внушително Евангелие на Марко.
към текста >>
Едва после, благодарение на всичко онова, което Той представляваше, можа да се възпламени и Словото, което в същото време стана
израз
на Неговата истинска същност.
Най-напред и преди всичко останало трябваше да се прояви действието, произтичащо от събитието. Едва по-късно то можеше да бъде разбрано. Защото ключът към разбирането на Голготската Мистерия е самата Мистерия на Голгота. Най-напред трябваше да дойде Христос и да довърши основното събитие, чиято кулминация имаме в Мистерията на Голгота. Едва после, благодарение на Неговите усилия, тоест чрез самия Него, хората можаха да стигнат до разбирането на Голготската Мистерия.
Едва после, благодарение на всичко онова, което Той представляваше, можа да се възпламени и Словото, което в същото време стана израз на Неговата истинска същност.
към текста >>
58.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили
израз
при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота.
Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена.
Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота.
Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
59.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Аз бях много изненадан, когато в старите предания намерих един
израз
като един вид не искам да кажа потвърждение, а като един вид указание относно тези опитности.
Аз бях много изненадан, когато в старите предания намерих един израз като един вид не искам да кажа потвърждение, а като един вид указание относно тези опитности.
Когато сме на Земята във физическия живот ние казваме: Ние остаряваме. В духовния живот между смъртта и едно ново раждане трябва да казваме: Ние се подмладяваме. Така щото бихме могли да кажем: когато някой се ражда тук, или там и разглеждаме неговото духовно съществувание: той се е подмладил тук, или там. Но странно, във втората част на Гьотевия "Фауст" се намират думите: "Той се е подмладил в страната на мъглите". Защо Гьоте употребява за раждането израза "подмладяване"?
към текста >>
Това знаят добре всички, че Данте е употребил този
израз
, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото?
Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>
60.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този
израз
, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание.
Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание. Що наричаме ние следователно нашето човешко съзнание. Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас.
Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание.
Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро. Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня. Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание. През време на съня ние не сме изпълнени от нашите представи, не сме изпълнени от инстинктите, желания и страсти, не сме изпълнени от болки и страдания, защото когато болките са така силни, че смущават нашия сън, тогава нашето съзнание остава да съществува. Онзи, който може да прави разлика между съня и бедност, може също да знае що е съзнание.
към текста >>
Ако не бихме умирали този е радикалният
израз
за тези процеси -, ние не бихме могли да бъдем действително човеци.
Защото трябва постоянно да се удряме навътре, ако това азово съзнание трябва да бъде запазено. От това следва извънредно важният факт, че ние получаваме развитието на нашия Аз от разрушаването на нашето същество. Ако членовете на нашето същество не биха се удряли постоянно един в друг, ние не бихме имали никакво съзнание за нашия Аз, никакво азово съзнание. Да, когато човек задава въпроса: Защо съществува разрушение, остаряване, смърт? трябва да му отговорим: Разрушението, остаряването, смъртта съществуват затова, за да може разрушавайки се човекът да се развива, а именно да може все по-нататък да развива своето азово съзнание.
Ако не бихме умирали този е радикалният израз за тези процеси -, ние не бихме могли да бъдем действително човеци.
Обаче, когато оставим този факт да действува в неговото пълно значение върху нашата душа, тогава може да ни дойде следната мисъл, която Окултизмът може да ни даде като отговор, а именно мисълта: Ако искаме да живеем като човеци ние постоянно се нуждаем от физическото, етерното, астралното и Азът. Такива, каквито сме четири члена: обаче, за да можем да добием азовото съзнание, ние трябва да ги разрушаваме. Ние трябва постоянно да ги разрушаваме отново и отново да ги получаваме. Върху това почива необходимостта от повтарящите се земни съществувания, за да имаме възможност постоянно да разрушаваме нови човешки тела и именно чрез това да се развиваме по-нататък като съзнателни човешки същества.
към текста >>
61.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в
израз
на Мировото слово, чрез което са станали всички неща.
В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него. Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество. Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане. Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика. Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност.
Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща.
В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори. Духовният човек преминава в по-далечните сфери, в които се е намирал преди това. И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано.
към текста >>
Така както фигурата лежи, това е действителният
израз
на дейното етерно тяло, за дейното жизнено тяло.
На една от фигурите, на тази която е наречена "Нощ", могат да се направят именно истински художествени проучвания, може да се проучи, какви жестове, какво е положението на почиващото тяло: главата опряна на ръката, подмишницата върху бедрото, както това е изобразено когато изследваме това художествено, можем да резюмираме цялото като кажем: Когато етерното тяло е особено дейно в човека и когато трябва да бъде изобразено това, то би трябвало да бъде изобразено по този начин така се изразява това в живота, във вътрешността когато човекът почива. Когато човекът почива, когато спи, етерното тяло развива най-голяма дейност. Микеланжело е създал подходящото положение във фигурата на "Нощта".
Така както фигурата лежи, това е действителният израз на дейното етерно тяло, за дейното жизнено тяло.
Когато преминем към фигурата на "Деня", която се намира от другата страна, това е подходящият израз на човешкият Аз. Фигурата на "Утринният здрач" представлява израза на астралното тяло, а тази на "Вечерният здрач", представлява израза на физическото тяло. Това не са никакви алегории, а истини добити от живота, овековечени тук с една нечувано художествено важна дълбочина. Аз се бих противопоставил на това познание, обаче колкото по-точно проучвах тези фигури на Микеланджело, толкова по-ясни ставаха те. Аз вече не се учудвам сега на една легенда, която някога се бе родила във Флоренция.
към текста >>
Когато преминем към фигурата на "Деня", която се намира от другата страна, това е подходящият
израз
на човешкият Аз.
На една от фигурите, на тази която е наречена "Нощ", могат да се направят именно истински художествени проучвания, може да се проучи, какви жестове, какво е положението на почиващото тяло: главата опряна на ръката, подмишницата върху бедрото, както това е изобразено когато изследваме това художествено, можем да резюмираме цялото като кажем: Когато етерното тяло е особено дейно в човека и когато трябва да бъде изобразено това, то би трябвало да бъде изобразено по този начин така се изразява това в живота, във вътрешността когато човекът почива. Когато човекът почива, когато спи, етерното тяло развива най-голяма дейност. Микеланжело е създал подходящото положение във фигурата на "Нощта". Така както фигурата лежи, това е действителният израз на дейното етерно тяло, за дейното жизнено тяло.
Когато преминем към фигурата на "Деня", която се намира от другата страна, това е подходящият израз на човешкият Аз.
Фигурата на "Утринният здрач" представлява израза на астралното тяло, а тази на "Вечерният здрач", представлява израза на физическото тяло. Това не са никакви алегории, а истини добити от живота, овековечени тук с една нечувано художествено важна дълбочина. Аз се бих противопоставил на това познание, обаче колкото по-точно проучвах тези фигури на Микеланджело, толкова по-ясни ставаха те. Аз вече не се учудвам сега на една легенда, която някога се бе родила във Флоренция. В тази легенда се казва, че Микеланджело имал власт над "Нощта", когато се е намирал сам с нея в капелата, тя е ставала и се е движела наоколо.
към текста >>
Щом тя е
израз
на етерното тяло, няма нищо чудно в това.
Фигурата на "Утринният здрач" представлява израза на астралното тяло, а тази на "Вечерният здрач", представлява израза на физическото тяло. Това не са никакви алегории, а истини добити от живота, овековечени тук с една нечувано художествено важна дълбочина. Аз се бих противопоставил на това познание, обаче колкото по-точно проучвах тези фигури на Микеланджело, толкова по-ясни ставаха те. Аз вече не се учудвам сега на една легенда, която някога се бе родила във Флоренция. В тази легенда се казва, че Микеланджело имал власт над "Нощта", когато се е намирал сам с нея в капелата, тя е ставала и се е движела наоколо.
Щом тя е израз на етерното тяло, няма нищо чудно в това.
С това исках да кажа, колко ясно и нагледно става всичко, когато се научаваме все повече и повече да разглеждаме всичко от гледна точка на Окултизма. Обаче за развитието на духовния живот, на културата се допринася най-много, когато човек застава срещу човека, така че да предполага и да предчувствува окултното скритото.
към текста >>
62.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така, че можем да кажем: След смъртта човек се научава да познава цял един свят от това, което през време на земния живот е било около него и е намерило един съзнателен
израз
в него.
Може би човек, въобще не би стигнал, да изкаже така лесно нещо привидно парадоксално, ако изследванията на живота след смъртта не биха го довели до там. Защото някои неща които се явяват в душата, е и това, което току що бе охарактеризирано като нещо, което не стига до горното съзнание. След смъртта пред душата се явяват много неща, явяват се много силно, за които той не е имал никакво предчувствие през време на живота на Земята: Ти се намираше в опасност за живота, ти пропусна едно щастие, беше в това, или онова положение. Цял един свят от непреживени неща, застават пред душата след смъртта. Това, което изглежда смешно за материалиста, след смъртта то става действителност, истинска действителност.
Така, че можем да кажем: След смъртта човек се научава да познава цял един свят от това, което през време на земния живот е било около него и е намерило един съзнателен израз в него.
към текста >>
От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират
израз
, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични.
От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични.
Така се проявяват тези три вида сили. За живота между смъртта и едно ново раждане тези различни душевни способности имат съвършено различно значение. Да вземем първо интелектуалните сили. За какво ни помагат след смъртта? След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
63.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един
израз
на звездното небе.
Тази е тайната на човешкото битие след смъртта, между смъртта и едно ново раждане. След като човекът е минал през вратата на смъртта, излизайки от малкото пространство на Земята, той става все по-голям и по-голям, израства до размерите на сферата на Луната, на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн. Тук ние израстваме в мировото пространство, превръщайки се като духовно същество в един вид огромна сфера. После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят.
Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе.
Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна. И още една тайна се крие тук: човекът се е смалил, свил се е следователно, въплътил се е в едно физическо тяло, в което е дошъл чрез една родителска двойка. До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят.
към текста >>
Действително тази "Нощ" е изваяна така, че тя давя най-чудесният
израз
за свободното, независимо етерно тяло, което е изразено във физиономията на физическото тяло, когато астралното тяло и Азът се намират вън от него.
Обаче това, което е важно сега тук се четирите алегорични фигури. Когато изходим от разглеждането на фигурата наречена "Нощ", от тази чудесна "Нощ", ако останем с мнението, че имаме работа с една алегория, ние не можем да стигнем до истинското разбиране. Обаче, ако си представим това, което знаем за човешкото етерно тяло, ако си представим това етерно тяло в неговата пълна дейност така, че запитаме: Когато астралното тяло и Азът са се излъчили от физическото и етерното тяло би потърсило най-много отговарящите на това жестове, какви жестове биха се получили? Тогава ние получаваме отговора от тази на фигурата "Нощта". Тук би се получил един такъв жест, какъвто Микеланджело е предал на тази фигура.
Действително тази "Нощ" е изваяна така, че тя давя най-чудесният израз за свободното, независимо етерно тяло, което е изразено във физиономията на физическото тяло, когато астралното тяло и Азът се намират вън от него.
Тази фигура съвсем не е алегория, а физическият човек, обрисуван във връзка с физическото и етерното тяло, когато астралното тяло и Азът се намират вън от тях. Тогава ние разбираме фигурата в това положение, което е исторически най-верният израз на етерното тяло и в неговата жизненост.
към текста >>
Тогава ние разбираме фигурата в това положение, което е исторически най-верният
израз
на етерното тяло и в неговата жизненост.
Обаче, ако си представим това, което знаем за човешкото етерно тяло, ако си представим това етерно тяло в неговата пълна дейност така, че запитаме: Когато астралното тяло и Азът са се излъчили от физическото и етерното тяло би потърсило най-много отговарящите на това жестове, какви жестове биха се получили? Тогава ние получаваме отговора от тази на фигурата "Нощта". Тук би се получил един такъв жест, какъвто Микеланджело е предал на тази фигура. Действително тази "Нощ" е изваяна така, че тя давя най-чудесният израз за свободното, независимо етерно тяло, което е изразено във физиономията на физическото тяло, когато астралното тяло и Азът се намират вън от него. Тази фигура съвсем не е алегория, а физическият човек, обрисуван във връзка с физическото и етерното тяло, когато астралното тяло и Азът се намират вън от тях.
Тогава ние разбираме фигурата в това положение, което е исторически най-верният израз на етерното тяло и в неговата жизненост.
към текста >>
64.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние знаем вече, че душата се нуждае от определено време, за да отвикне, ако можем да употребим този
израз
, от всичко онова, което я свързва с нейния последен земен живот на Земята.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, когато следователно и положил своето физическо и своето етерно тяло, тогава през първото време след смъртта той е отдаден, душата е отдадена именно на спомени те за изтеклия живот на Земята.
Ние знаем вече, че душата се нуждае от определено време, за да отвикне, ако можем да употребим този израз, от всичко онова, което я свързва с нейния последен земен живот на Земята.
към текста >>
Това е наистина само един образен
израз
на един духовен процес, но все пак е много по умен и сполучлив от това, което днес умните хора застъпват.
Всъщност за тази тайна, би могла да знае само една класа хора, само една определена класа хора, но те представляват все повече и повече. На малките деца разказват, че щъркелът, или други същества донасят нещо чрез което човек може да се роди на света.
Това е наистина само един образен израз на един духовен процес, но все пак е много по умен и сполучлив от това, което днес умните хора застъпват.
Обаче за днешното време се счита за нещо просветно, човешките отношения да бъдат обяснявани материалистично. Това образно представяне на духовния процес би трябвало все още да действува върху детските души, върху имагинацията! Без съмнение хората ще казват: Децата не вярват сега вече в щъркела, защото онези, които разказват приказката, самите те не вярват това. Обаче онези, които стават антропософи, те вярват в образа на щъркела и скоро ще открият, че в това образно представяне е било дадено нещо подобно за духовните процеси
към текста >>
65.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ако искаме да употребим един образен
израз
, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили.
Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
към текста >>
66.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид
израз
или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата.
Ведите до най-голяма степен представляват една цялостна философска система; те са, така да се каже, най-духовният монизъм, който можем да си представим; монизъм, духовен монизъм, ето до какво се свежда философията на Ведите, която по-късно намира своето продължение във Веданта.
Ако искаме да разберем философията на Ведите, никога не бива да забравяме, че тя се опира на следната предпоставка: своята най-дълбока същност, своето собствено „Себе", човекът намира именно в себе си и че онова, което той съвсем бегло долавя в ежедневния живот, е един вид израз или отпечатък на неговото „Себе", че човекът може да се разбива и че неговото развитие все повече и повече изкарва на бял свят висшата човешка природа, която е спотаена в шеметните бездни на душата.
Следователно, в човека се намират един вид спящи сили, едно по-висше „Себе" и това по-висше „Себе" далеч не е онова, което съвременният човек непосредствено възприема, макар и то непрекъснато да работи в душата му. Когато един ден човекът ще овладее това, което живее в него като „Себе", той ще установи според философията на Ведите че това „Себе" е напълно идентично с всеобхватното „Мирово Себе" и че с това свое „Себе" той не само е изцяло потопен във всеобхватното „Мирово Себе", но и представлява едно цяло с него. Той се отнася към „Мировото Себе" по два начина. Последователят на Веданта си представя отношението на „човешкото Себе" Към „Мировото Себе" приблизително по съшия начин, по който става вдишването и издишването на физическия въздух. Както вдишваме и издишваме и както навън се намира обшият въздух, а вътре в нас се намира само онази частица въздух, която сме вдишали, така и навън се простира всеобщото, всеобхватно и вездесъщо „Мирово Себе" и ние го вдишваме именно тогава, когато сме отдадени на едни или други духовни съзерцания.
към текста >>
67.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този
израз
е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво.
С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива.
Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво.
Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво. Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло.
към текста >>
Следователно, когато вървим отдолу нагоре, ние можем в смисъл на философията Санкхия да разделим човека на неговото грубо физическо тяло, на неговото по-фино етерно тяло, на неговото астрално тяло макар че този
израз
не се употребява в терминологията на Санкхия, а вместо него се употребява изразът „силово" тяло, което образува сетивата -, после идва едно вътрешно сетиво, Манас, след това Ахамкара, принципът, който стои в основата на човешката индивидуалност и който позволява на човека не само да разполага с едно вътрешно сетиво, чрез което възприема отделните области на сетивата, а да се чувствува като едно отделно същество, като една индивидуалност.
Следователно, когато вървим отдолу нагоре, ние можем в смисъл на философията Санкхия да разделим човека на неговото грубо физическо тяло, на неговото по-фино етерно тяло, на неговото астрално тяло макар че този израз не се употребява в терминологията на Санкхия, а вместо него се употребява изразът „силово" тяло, което образува сетивата -, после идва едно вътрешно сетиво, Манас, след това Ахамкара, принципът, който стои в основата на човешката индивидуалност и който позволява на човека не само да разполага с едно вътрешно сетиво, чрез което възприема отделните области на сетивата, а да се чувствува като едно отделно същество, като една индивидуалност.
После идват по-висшите принципи, които у човека се намират едва в зародишен вид, Будхи и накрая това, което другата източна философия е свикнала да нарича Атман, и което философията Санкхия космически си представя като духовното Първично течение, както ние вече го охарактеризирахме.
към текста >>
Лесно можем да срещнем един човек, кой то проявява най-вече своята душевно-духовна същност, така че при всяко движение, всеки жест или поглед, които намират видим
израз
в движенията на физическото тяло, всъщност отстъпват на заден план, а на преден план идва именно душевно-духовната същност.
Например, душата може да бъде свързана с Будхи така, че да запази своята пълна самостоятелност в Будхи, така че да се прояви не Будхи, а нейното истинско душевно естество. Може да съществува и точно обратният случай. Душата може да обвие своята самостоятелност в един вид сън, в леност, така че превес да вземе не природата на душата, а природата на нейните обвивки. Така изглеждат нещата и при външната физическа природа, която е съставена от грубата материя. Достатъчно е да разгледаме само човешката природа.
Лесно можем да срещнем един човек, кой то проявява най-вече своята душевно-духовна същност, така че при всяко движение, всеки жест или поглед, които намират видим израз в движенията на физическото тяло, всъщност отстъпват на заден план, а на преден план идва именно душевно-духовната същност.
И така, ние имаме пред себе си един човек, виждаме как пред нас застава неговото грубо физическо тяло; обаче в движенията, в жеста, в погледа е загатнато нещо, което ни кара да кажем: Да, този човек е изцяло душевно-духовен и той използува физическия принцип, само за да даде видим израз на своята душевно-духовна същност. Тук надмощие взема не физическият принцип; тук победител над физическия принцип е именно човекът.
към текста >>
И така, ние имаме пред себе си един човек, виждаме как пред нас застава неговото грубо физическо тяло; обаче в движенията, в жеста, в погледа е загатнато нещо, което ни кара да кажем: Да, този човек е изцяло душевно-духовен и той използува физическия принцип, само за да даде видим
израз
на своята душевно-духовна същност.
Може да съществува и точно обратният случай. Душата може да обвие своята самостоятелност в един вид сън, в леност, така че превес да вземе не природата на душата, а природата на нейните обвивки. Така изглеждат нещата и при външната физическа природа, която е съставена от грубата материя. Достатъчно е да разгледаме само човешката природа. Лесно можем да срещнем един човек, кой то проявява най-вече своята душевно-духовна същност, така че при всяко движение, всеки жест или поглед, които намират видим израз в движенията на физическото тяло, всъщност отстъпват на заден план, а на преден план идва именно душевно-духовната същност.
И така, ние имаме пред себе си един човек, виждаме как пред нас застава неговото грубо физическо тяло; обаче в движенията, в жеста, в погледа е загатнато нещо, което ни кара да кажем: Да, този човек е изцяло душевно-духовен и той използува физическия принцип, само за да даде видим израз на своята душевно-духовна същност.
Тук надмощие взема не физическият принцип; тук победител над физическия принцип е именно човекът.
към текста >>
в преходни те форми на хората от племето Куру живеят душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен
израз
; т.е.
Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя? Тогава пред него застава Кришна, великият учител на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият. В телата на тези, срещу които ти трябва да воюваш, т.е.
в преходни те форми на хората от племето Куру живеят душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен израз; т.е.
в твоите противници живеят вечните души, които търсят начин на изразяване с помощта на формите от външния свят. Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната еволюция на човечеството. Вие трябва да воювате, така изисква настоящият момент, който обозначава преход от един период в друг. Но нима ти трябва да тъгуваш, само защото форми воюват против форми, само защото едни променяйки се форми воюват против други променящи се форми? Кои от тези форми ще изпратят другите форми в лоното на смъртта?
към текста >>
68.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира
израз
в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара.
Вече казах: В смисъла на философията Санкхия, човекът се състои от грубото физическо тяло, от по-финото елементарно или етерно тяло, от тялото, съдържащо естествените закономерни сили на сетивата, от онова, което е наречено Манас, Ахамкара и т.н. не е нужно да се спираме на другите по-висши съставни части, понеже, общо взето, те все още не са достатъчно разбити.
Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара.
Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас. Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи. Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част.
към текста >>
От друга страна всичко застава пред нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен
израз
самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в еволюцията на човечеството.
Да, когато човек поглежда към Кришна, той поглежда същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той почита всичко онова, което сам носи в себе си като скри та заложба и който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнася към този друг човек така, как то един Бог се отнася към хората. Ето как трябва да си представяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; наред с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във великото учение на Кришна.
От друга страна всичко застава пред нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен израз самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в еволюцията на човечеството.
към текста >>
69.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен
израз
ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел.
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел.
Само ако имаме предвид този факт, ние можем да правим истински сравнения. И тогава вече ще сме наясно: Това, което един ден ще се изви си до своето истинско величие, първоначално трябваше да се появи от дълбините на християнството в съвсем незначителна форма, то трябваше да бликне по един донякъде хаотичен начин от човешката душа ето какво проличава в Посланията на апостол Павел. Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
към текста >>
И така, според замисъла на общочовешката еволюция, тъкмо в прехода от Третата Към Четвъртата следатлантска епоха трябваше да настъпи, ако мога да си послужа с този
израз
, едно умъртвяване на външното откровение.
После настъпи епохата, в която се разигра Мистерията на Голгота, а още по-късно, някъде около 15,16 век след Мистерията на Голгота, съвсем ясно човечеството навлезе в епохата на Тамас. И ако искаме да си послужим с нашите обичайни термини, тогава трябва да кажем: сега се намираме в първата епоха, която що се отнася до известни духовни откровения все още съвпада със състоянието Сатва, с епохата, която наричаме Египетско-халдейска. Онова, което е характерно за състоянието Раджас, съвпада с Гръцко-римската епоха, а онова, което е характерно за състоянието Тамас, съвпада с нашата съвременна епоха. Ние знаем, че Египетско-халдейската епоха е всъщност Третата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха е всъщност Четвъртата следатлантска епоха, а нашата съвременна епоха отговаря на Петата следатлантска епоха.
И така, според замисъла на общочовешката еволюция, тъкмо в прехода от Третата Към Четвъртата следатлантска епоха трябваше да настъпи, ако мога да си послужа с този израз, едно умъртвяване на външното откровение.
Но как всъщност протече подготовката на човечеството, което посегна към искрата на Христовия Импулс?
към текста >>
И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира
израз
в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас. Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света!
И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен
израз
в света на християнството.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая.
Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството.
Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>
Това, което трябваше да настъпи, намери своя видим
израз
в онази повратна точка на Четвъртата следатлантска епоха, която ние обозначаваме като Мистерията на Голгота.
Сега, разглеждайки нещата в наш, антропософски смисъл, ние виждаме, как душата започва своята актив на борба срещу Ариман и Луцифер. Истинското величие на тази борба може да бъде видяно едва след на стъпването на християнството. За древното учение Санкхия Пуруша остава, така да се каже, незасегната: там просто се описват събитията, които възникват, когато Пуруша се „облича" в Пракрити. Навлизайки в епохата на християнство и още поточно, в това, което лежи в основата на езотеричното християнство, ние се докосваме и до самата Пуруша, като обгръщаме с поглед трите вида сили: Душевните, луциферическите и ариманическите. Едва сега ние забелязваме вътрешните отношения на душата, възникващи в резултат на нейната борба срещу Луцифер и Ариман.
Това, което трябваше да настъпи, намери своя видим израз в онази повратна точка на Четвъртата следатлантска епоха, която ние обозначаваме като Мистерията на Голгота.
към текста >>
70.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира
израз
именно в неговото функцинално-морфологично троично устройство, включващо:
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функцинално-морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
Сградата носи името си не само като
израз
на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р.
*27. Става дума за предстоящия строеж на Първия Гьотеанум, чийто основен камък е тържествено поставен на 20 Септември 1913. Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р. Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928.
Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р.
Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч. № 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч. № 2; нередактираните български преводи на Събр. Съч. № 1 и № 2 са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества), но и поради обстоятелството, че мирогледът на самия Рудолф Щайнер както той многократно и убедително посочва израства именно от Гьотевия път на познание.
към текста >>
71.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Чувството, което лежи в този
израз
има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията.
За да осветя тези неща, бих желал да посоча още един друг факт, който се отнася по-малко до съвестта, отколкото до учудването. В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението.
Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията.
Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така. Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме? Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното. Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното.
към текста >>
Така в удивлението имаме
израз
на това какво сме видели по-рано, а съвестта е
израз
за едно по-късно виждане в духовния свят.
Така в удивлението имаме израз на това какво сме видели по-рано, а съвестта е израз за едно по-късно виждане в духовния свят.
Съвестта показва дали ще се изплашим, или ще изпитваме блаженство, когато можем да видим нашите действия в Девахана. Така съвестта е пророческо предчувствие за това как ние ще изживеем нашите дела след смъртта.
към текста >>
72.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В Девахана тази суетност намира своя
израз
в изключително зловонни изпарения и определени духовни същества бягат от такава индивидуалност, която разпространява около себе си такива зловонни изпарения от суета или самодоволство.
Или да си представим как някой навлиза в Девахана с изключителна суетност, която не е могъл да преодолее.
В Девахана тази суетност намира своя израз в изключително зловонни изпарения и определени духовни същества бягат от такава индивидуалност, която разпространява около себе си такива зловонни изпарения от суета или самодоволство.
Това не е само картинно казано. Суета и самодоволство в Девахана представляват изключително зловонни изпарения и поради това благотворното влияние на дадени същества, които се отдръпват, не се осъществява. Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее. И той съзрява под въздействието на това качество. Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния.
към текста >>
73.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние видяхме как чрез факта, че подсъзнанието става повече или по-малко достъпно за нашата душа, ние узнаваме нещо за него и постигаме влияние върху един свят, който ако си позволим един
израз
, употребяван през цялото Средновековие можем да наречем елементарен свят.
Ние видяхме как чрез факта, че подсъзнанието става повече или по-малко достъпно за нашата душа, ние узнаваме нещо за него и постигаме влияние върху един свят, който ако си позволим един израз, употребяван през цялото Средновековие можем да наречем елементарен свят.
към текста >>
74.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
С това вече е казано, че инициацията, позволете този
израз
, е един надрелигиозен път.
В нашето време за тази цел първоначално е необходимо едно действително, не само теоретично задълбочаване в истинската, в правилната духовна наука, която първоначално поне в нашето съвремие би трябвало да бъде изходната точка, ако искаме да разберем какво представлява пътят на инициацията. Добре е, ако предварително споменем няколко думи за същността на инициацията. Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят. Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията. Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено.
С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път.
Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени. Те са произтекли от това, което големите посветени са могли да дадат на хората. Но религиите са дадени на хората по такъв начин, че в съдържанието им хората са чувствали това, което е било подходящо за тях според епохата, в която са живели, според расата, към която са принадлежали, дори според географските ширини, в които те са живели.
към текста >>
75.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Един истински
израз
на материалистическата същност на нашето време!
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси.
Един истински израз на материалистическата същност на нашето време!
За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
Например когато сутрин Слънцето изгрява над съзвездието Риби, тази констелация е
израз
на съвсем определен начин на въздействие от духовни сили надолу към Земята.
Когато в смисъла на днешното окултно развитие човек се изправи срещу света и всичко външно приеме за знаци, за сравнения, в нашия „Душевен календар“32 той ще има една червена нишка. Не трябва да се вярва, че знаците на зодиакалните съзвездия представляват самите съзвездия. Знакът на Овена не означава съзвездието Овен, а това, че Слънцето или Луната се намират в определено съотношение към въпросното съзвездие и от това произхождат особени сили. Тези знаци не означават нещо поставено в пространството, а че дадени сили действат така, или иначе. Това, което се нарича пространство, е фантазия.1 Отвсякъде действат духовни сили и знаците изразяват как те действат.
Например когато сутрин Слънцето изгрява над съзвездието Риби, тази констелация е израз на съвсем определен начин на въздействие от духовни сили надолу към Земята.
към текста >>
Там намираме други знаци, различни от традиционните стари календарни знаци, като нов
израз
на това, което душите трябва да научат като нещо ново в тази епоха.
Всичко това ние можем да почувстваме и да превърнем в имагинативно познание. Това, което може да покълне в нашата душа, когато наистина почувстваме какво се излъчва от духовния свят, ние се опитахме да изразим в календара, който тази година се появи в рамките на теософското движение.
Там намираме други знаци, различни от традиционните стари календарни знаци, като нов израз на това, което душите трябва да научат като нещо ново в тази епоха.
Те възникнаха така, че се проследи с чувството, не с разсъдъка това, което наблюдавахме като ритмични промени върху нашата Земя заспиването през пролетта на духовните същества, които стоят във връзка с нашата Земя и тяхното събуждане през есента. Необходимо е обновление на тези неща, които са влети в нашите празници от прастарата ясновиждаща мъдрост. Те трябва да се обновят, понеже през петата епоха отново ще възкръсне това, което е било съкровище на мъдростта през третата епоха.
към текста >>
76.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение като не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя
израз
в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота.
Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение като не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя израз в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота.
И днес може би трябва да се наблегне на един въпрос: Има ли смисъл в това да се изработи обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П. Блаватска онова, което не е могло да бъде дадено в неговото начало, или има смисъл едно специално мнение от извънредно съмнителен характер да се издигне в догма и тя да се означи като всеобхватността на теософското движение? Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по отношение духа на Е. П. Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното. Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива.
към текста >>
Така един
израз
в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“45, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората.
Така един израз в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“45, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората.
Както Христос изгражда своето астрално тяло от удивлението и учудването, както той изгражда своето физическо тяло от съвестта, така той изгражда и своето етерно тяло от чувствата на състрадание и обич.
към текста >>
Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са
израз
на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>
И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен
израз
и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света. Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество.
И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
към текста >>
77.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Че детето с целия му
израз
е простовато, че Мадоната била нанесена отгоре от някой дилетант, че малките ангели долу, са допълнително нарисувани от някой чирак.
Вие знаете, че в Дрезден се намира едно от най-големите произведения на Рафаел: „Сикстинската мадона“. Хората, които много не се замислят, може би смятат, че това е картина, която победоносно е дошла в Германия. На Гьоте тя изобщо не е направила впечатление, понеже вече бил чул общоприетото мнение за това произведение. Гьоте, като млад човек, още не е бил така сигурен в преценките си и се е влияел от това, което са говорили хората. Какво са му разказали музейните служители в Дрезден?
Че детето с целия му израз е простовато, че Мадоната била нанесена отгоре от някой дилетант, че малките ангели долу, са допълнително нарисувани от някой чирак.
Това е било настроението към „Сикстинската мадона“, когато Гьоте като млад човек е бил в Дрезден. Но виждаме как стоят нещата сега. Да обхванем с поглед какво всъщност е станал Рафаел вече за хората! Рафаел работи в Рим в едно време, през което много се е спорило относно религиозни догми. Начинът, по който Рафаел рисува християнските тайни, стои над различните разновидности на вероизповеданието.
към текста >>
Но дори и с течение на времето физическите произведения на Рафаел да се разпаднат на прах, ние ще знаем, че същата индивидуалност, която ги създаде, е живяла и в Новалис, за да даде по друг начин
израз
на това, което се намира в нея.
Първо ще познаят личностите, а после как индивидуалността преминава през тях. И чак сега ние разбираме това четирикратно вестителство и възходящата градация в това четирикратно вестителство. Сега към такова нещо имаме съвсем друго отношение, отколкото по-рано. Днес се знае, че оригиналите в Рим не са в тяхната някогашна форма, те са развалени, вече не са такива, каквито са били рисувани от ръката на Рафаел, и като преминат още няколко столетия, тези неща ще изчезнат. Дори и репродукциите да имат по-дълъг живот, някога ще се разпадне всичко, което е създала индивидуалността.
Но дори и с течение на времето физическите произведения на Рафаел да се разпаднат на прах, ние ще знаем, че същата индивидуалност, която ги създаде, е живяла и в Новалис, за да даде по друг начин израз на това, което се намира в нея.
към текста >>
И това трябваше да намери
израз
в нашия календар, който разбира се изглежда смешен за външния свят, но въпреки всичко ние няма да го скрием, даже и ако заради това ни смятат за чудаци.
И това трябваше да намери израз в нашия календар, който разбира се изглежда смешен за външния свят, но въпреки всичко ние няма да го скрием, даже и ако заради това ни смятат за чудаци.
Този календар показва, че ние държим на връзката със старите времена. В илюстративната страна на календара, която беше създадена от един мил и многоуважаван от нас приятел49, имате обновяване на това, което вече е станало сухо и пусто; имагинациите, които се отнасят до констелациите на Слънцето, Луната и знаците на Зодиака, обновени за днешната душа, са дадени по такъв начин, че вие наистина получавате нещо, когато наблюдавате поредицата на седмиците и дните. Ако поставите въпросът: Как човек сам може да достигне до такива неща? тогава погледнете „Душевният календар“. Неговите медитации са резултат на четиригодишни окултни изследвания и опитности.
към текста >>
78.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем
израз
чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират
израз
в християнството.
Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството.
Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие. Днес ще посоча само някои места, които представят как се чувства Киприян пред вълшебната мощ на предхристиянските духовни сили.
към текста >>
79.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като
израз
на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим. Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот. И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот. И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс.
И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
80.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека души, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този
израз
на Лайбниц.
62. В деня на погребението на Виланд, на 23. Януари 1813, Гьоте се изказва в разговор с Йоханес Даниел Фалк (Фалк, Гьоте, представен въз основа на лични контакти; в „Разговори с Гьоте“, Цюрих 1969, 2 том, стр.
771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека души, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този израз на Лайбниц.
Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни. Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън. Аз бих могъл да нарека души само последните.
към текста >>
81.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Астралното тяло става все повече
израз
за вътрешната стойност на човека в Космоса.
Изменение на човека за външното ясновидско наблюдение. Това което се изживява във вътрешността като една по-голяма подвижност на физическото тяло, гледано отвън се показва разцепено, разделено едно от друго и нарастващо. На мястото на физическата материя се явяват имагинации. 12 членове (части) на една мирова картина, чрез която при окултното развитие говорят йерархиите. Етерното тяло е един разказвач на историята на света.
Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на човека в Космоса.
Себе-то на човека се разделя, изпраща навън съдържанието на своето съзнание, пренася го в едно същество на йерархиите. Образ на Слънцето за астралното тяло, и на въртящите се около него планети, за размножението на Себе-то. Превръщането на Съзнателната душа в Имагинативна душа, на Разсъдъчната душа в Инспиративна душа, на Сетивната душа в Интуитивна душа.
към текста >>
82.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато му се дава животинска храна, тогава тази животинска храна, която бе охарактеризирана вчера се показва, проявява се също чрез това, че тя е чувствувана като нещо, което се включва като едно силно чуждо вещество в човешкия организъм, което човек се научава да чувствува, ако можем да употребим един радикален
израз
, като един кол, който човек си е забил в плътта.
Един факт на опита става особено онзи, че при животинската храна нашето физическо тяло има да носи повече, да влече повече със себе си, отколкото при растителната храна. Вчера ние подчертахме, че физическото тяло се сбръчква един вид, свива се, отделя се от другите духовни членове чрез развитието.
Когато му се дава животинска храна, тогава тази животинска храна, която бе охарактеризирана вчера се показва, проявява се също чрез това, че тя е чувствувана като нещо, което се включва като едно силно чуждо вещество в човешкия организъм, което човек се научава да чувствува, ако можем да употребим един радикален израз, като един кол, който човек си е забил в плътта.
към текста >>
83.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен
израз
на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност.
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на костната система. Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване. Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно.
И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност.
Древните хора са знаели, че в своя скелет човек се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
към текста >>
84.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Моля да не разберете криво този
израз
; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този
израз
без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър. Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост.
Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност.
По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин. Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето. И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.
към текста >>
85.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов
израз
в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас.
Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал. По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло. Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма. Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става!
Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас.
Основната грешка на Амфортас се състои в това, че в сферата, в която астралното тяло трябваше да добие своето право да бъде егоист, че в тази сфера той внася онова, което още може да съществува в човека като лични страсти и желания. Когато човек внася в сферата, в която астралното тяло би трябвало да се освободи от личните интереси, своите лични интереси, той става неизлечим, тогава той става ранимият Амфортас.
към текста >>
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този
израз
с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Защото това, което съставлява ритуала, то е взето от духовните светове с помощта на астралното тяло. Следователно така нареченото спане в църквата, което в някои области е една много любима работа за много хора, трябва в същност да се избягва.
към текста >>
86.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ние чувствуваме като наш вътрешен живот също онова, което намира своя
израз
в обхващането, събирането и всички изживявания на Аза.
В обикновения душевен живот е така, че ние чувствуваме като наш вътрешен живот живота в астралното тяло в преливащи и отливащи страсти, афекти, инстинкти, желания и пр.
Ние чувствуваме като наш вътрешен живот също онова, което намира своя израз в обхващането, събирането и всички изживявания на Аза.
Обаче това, което изживяваме по този начин, то не е нищо друго освен отражението на нашето Себе и на астралното тяло в етерното и в Аза; това не е никакво съзнателно изживяване на астралното тяло и на Себе-то. И чрез това, което имаме в обикновения душевен живот, ние не можем въобще да добием никаква истинска представа за същинското изживяване на висшите светове в астралното тяло и в Себе-то.
към текста >>
87.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Познавах някога един сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален
израз
, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Познавах някога един сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Този човек каза именно, че му се струва, като че развитието на човечеството към бъдещето става в такава посока, в която човекът ще развие предимно все повече и повече своята глава и всичко останало при човека ще се атрофира по отношение на главата.
към текста >>
Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния
израз
в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята.
Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него.
Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален. Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>
И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този
израз
само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята.
Това, което ние носим в нашето астрално тяло, е играло главно една голя ма роля на старата Луна. Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм. На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло. И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма.
И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята.
Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество. Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята. Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух. И с онази промяна, която става с нашето Себе и с нашето астрално тяло през време на нашето окултно развитие, е свързано това, че ние се чувствуваме през нощта в обществото на Луцифер.
към текста >>
88.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
То става все повече и повече един
израз
на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания.
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече
израз
за стойността на човека в Космоса.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания. То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
89.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен
израз
в Луна и Астрид.
След това обаче Ариман се явява пред нас в най-сериозния си облик там, където смъртта на Щрадер малко по малко се вплита в действието, представено в Мистерийната драма, вплита се така, че в силите, изхождащи от тази смърт, душевният поглед трябва да търси източника на всичко, което изобщо се случва в „Пробуждането на душите“. И все отново и отново е необходимо да се повтаря, че това пробуждане става по различен начин.
При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен израз в Луна и Астрид.
При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия. Но и в съвършено различни форми постепенно може да зазори пробуждането в душите. Така в Девета картина виждаме как то се заражда в душата на Щрадер. Тук нямаме – както вече беше казано – осезаемо духовните душевни сили Луна, Филия, Астрид и другата Филия, а все още имагинативните образи, които излъчват духовните събития във физическото съзнание. Тази степен на пробуждането на душата, която може да се прояви у Щрадер по такъв начин, може да се представи само по пътя на изобразяването на такова имагинативно познание като образа на кораба в Единадесета картина.
към текста >>
При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден
израз
– пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия.
След това обаче Ариман се явява пред нас в най-сериозния си облик там, където смъртта на Щрадер малко по малко се вплита в действието, представено в Мистерийната драма, вплита се така, че в силите, изхождащи от тази смърт, душевният поглед трябва да търси източника на всичко, което изобщо се случва в „Пробуждането на душите“. И все отново и отново е необходимо да се повтаря, че това пробуждане става по различен начин. При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен израз в Луна и Астрид.
При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия.
Но и в съвършено различни форми постепенно може да зазори пробуждането в душите. Така в Девета картина виждаме как то се заражда в душата на Щрадер. Тук нямаме – както вече беше казано – осезаемо духовните душевни сили Луна, Филия, Астрид и другата Филия, а все още имагинативните образи, които излъчват духовните събития във физическото съзнание. Тази степен на пробуждането на душата, която може да се прояви у Щрадер по такъв начин, може да се представи само по пътя на изобразяването на такова имагинативно познание като образа на кораба в Единадесета картина.
към текста >>
90.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен
израз
на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество.
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество.
Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност. Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят. То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло. Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят. Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето.
към текста >>
91.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Човек няма нужда да се учи да чете космическото писмо така, както се учи да чете тези произволни знаци, които за станалата ясновиждаща душа се явяват могъща картина като
израз
на страната на духовете.
Но не следва да си представяме нещата така, че това четене на космическото писмо може да се научи по начина, по който се научава четенето във физическия свят. Четенето във физическия свят се основава повече или по-малко, поне днес – в древните епохи на човечеството не е било така, – на отношението на произволни знаци към това, което те означават.
Човек няма нужда да се учи да чете космическото писмо така, както се учи да чете тези произволни знаци, които за станалата ясновиждаща душа се явяват могъща картина като израз на страната на духовете.
Но всъщност е нужно само това, което тук се представя в пейзаж от образи, да се възприема непредубедено и с възприемчива душа, защото това, което се преживява при това възприемане, само по себе си вече представлява четене. Тези образи, така да се каже, сами изливат своя смисъл. Затова лесно може да стане така, че определени коментари, интерпретации на образите от духовния свят в абстрактни представи да се явят по-скоро като пречка за непосредствената насоченост на душата към това, което стои зад окултното писмо, отколкото като помощ при това четене. В такива неща, каквито са изложени както в „Теософия“, така и в картините от „Пробуждането на душите“, става дума преди всичко за това, да оставим непредубедено нещата да ни въздействат. С по-дълбоките сили, които понякога идват съвсем смътно до съзнанието, човек вече преживява указанията за духовния свят.
към текста >>
И с един характерен
израз
това е било наречено мирово слово.
И всяко окултно възприятие, всичко, което посветените на всички времена са направили за човечеството, е съзерцавало в една определена област това, което означава този разговор на духове, който същевременно е действие на духове.
И с един характерен израз това е било наречено мирово слово.
към текста >>
92.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
е съвсем симпатично, симпатично в добрия смисъл на думата, и когато има нужда да даде
израз
на добронамерена скука, тя свива двете си ръце в юмрук и започва да прави кръгообразни движения с палците си и, винаги когато прави това, не може напълно да се въздържи да не се прозява.
И ето че преди добрият професор Капезий да изпадне напълно в съноподобно състояние, пристига г-жа Балде, която отначало още известно време трябва да слуша разсъжденията за числата и фигурите. Тя присяда търпеливо. У нея има една странност: когато нещо не .
е съвсем симпатично, симпатично в добрия смисъл на думата, и когато има нужда да даде израз на добронамерена скука, тя свива двете си ръце в юмрук и започва да прави кръгообразни движения с палците си и, винаги когато прави това, не може напълно да се въздържи да не се прозява.
После, след като известно време е правила това, възниква пауза и сега тя може да пробуди отново Капезий от съня с освежителен разказ. И г-жа Фелиция разказва на добрия професор Капезий следното.
към текста >>
93.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък
израз
.
За това става дума в духовния свят. В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят. Произнесеното навсякъде е дело. По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества. Той трябва да се държи така, т.е.
да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз.
Какво откриваме там? И за нашия собствен Аз вече не откриваме това, което имаме долу, във физическия, а също и в елементарния свят. Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план. Но нито впечатленията, нито мисленето, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят. Затова в духовния свят намираме нещо различно за така наречения човешки Аз на физическия план и на елементарния свят.
към текста >>
94.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И ако искам да използвам истински плосък
израз
за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора.
Тук изобщо си нямаме работа със субективни изживявания, а с представяне на духовния свят, отделен от човека, който се изживява в духовното така, както външният физически свят се изживява във физическото. Но едва тогава Йохан Томасий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят. Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят.
И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора.
И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят. Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят. Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз. Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза. Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени.
към текста >>
95.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този
израз
изглежда като един вид оскърбление за естествено-научното мислене.
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като един вид оскърбление за естествено-научното мислене.
Въпреки това, принуден съм, доколкото е възможно, да облека в думи всичко онова, до което се докосва погледът на ясновидеца. От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи. Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца. Сега ясновиждащият поглед действително попада в един вид затъмнение на Земята. Сега човек усеща едно повторение на онзи многозначителен момент, когато часове наред физическото Слънце сякаш угасна и затъмнението обхвана цялата Палестина.
към текста >>
Външното природно събитие се превръща в
израз
на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение.
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение.
Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение.
Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак. Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса. Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост. С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
към текста >>
И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим
израз
на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде.
Те винаги трябваше да се питат: Но кой е Този, с когото ние сме там заедно? И те непрекъснато се изправяха пред Него, без да го разпознават. Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят. Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава.
И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде.
През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули. Той им се беше явил като духовен Учител и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието. Едва сега те ясно видяха: Те бяха стояли редом с Христос, редом с възкръсналия Христос. Но едва сега те проумяха и друго: Какво точно беше станало с тях самите!
към текста >>
96.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този
израз
един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание. Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума.
Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата.
И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си. Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес. Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт. Чрез тях действуваше онази сила, в която се беше превърнал Христос след Мистерията на Голгота. И тук ние стигаме до онзи момент, когато трябва да обсъдим земния живот на Христос в смисъла на Петото Евангелие.
към текста >>
Но вместо да навлезе в един Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този
израз
свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята.
Виждаме, следователно, скъпи мои приятели, че в Христовото Същество имаме пред себе си едно такова Същество, спрямо което ние напълно трябва да променим всички наши понятия, с които сме свикнали да обозначаваме различните душевни състояния на човека. След кратък промеждутък от време, който наричаме период на пречистване, или период на Камалока, човекът преминава в духовния свят, за да се подготви за следващия си земен живот. Следователно, след смъртта човекът се включва в един духовен живот. След Петдесятницата Христовото Същество изживя онова, което за Него има същото значение, каквото за човек има преминаването в Света на Духовете: напускането на Земната сфера.
Но вместо да навлезе в един Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този израз свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята.
Човекът напуска Земята, за да замени своето земно обиталище с това на Небето. Христос напуска Небето, за да замени Своето небесно обиталище със Земята. Моля Ви да разгледате този факт с нужното внимание, и после да го свържете с усещането за всичко онова, което настъпи чрез Мистерията на Голгота и чрез самия Христос, чрез Неговата саможертва: а именно напускането на духовните сфери и непосредственото свързване със Земята и със земното човечество, чиято еволюция Той тласна напред благодарение на своя Христов Импулс. Това ни показва, че преди Йоановото Кръщение в реката Йордан, Христос все още не принадлежеше на Земята. Следователно, Христос навлезе в Земната сфера, идвайки от свръхземните сфери.
към текста >>
Какво изживяваха те, когато ако ми позволите този
израз
бродеха, не по Земята, а по Слънцето?
И какво изживяваха тези Слънчеви Герои в продължение на три дни и половина, колкото траеше тяхното посвещение?
Какво изживяваха те, когато ако ми позволите този израз бродеха, не по Земята, а по Слънцето?
Своята общност с Христос, който преди Мистерията на Голгота все още не беше слязъл на Земята! Всички Слънчеви герои от древността бяха издигани в сферата на Слънцето, понеже през онези времена връзката с Христос можеше да бъде постигана единствено там. Христос слезе на Земята, идвайки тъкмо от този свят, в който бяха издигани окултните ученици в условията на древното посвещение. Или с други думи: всичко онова, което можеше да бъде постигано чрез процедурата на посвещението за отделни окултни ученици, сега в дните на Петдесятница се разигра като едно природно събитие, което дълбоко засегна апостолите на Христос. Докато по-рано човешките души трябваше да се издигат до Христос, сега Христос слезе до апостолите.
към текста >>
Според Петото Евангелие думите на евангелиста Лука съвсем точно възпроизвеждат това, което ясновиждащото съзнание установява като един вид космически
израз
на външните събития.
Следователно, в чисто човешки план, събитието от Йордан, което наричаме Кръщението на Йоан, може да бъде сравнено със зачатието.
Според Петото Евангелие думите на евангелиста Лука съвсем точно възпроизвеждат това, което ясновиждащото съзнание установява като един вид космически израз на външните събития.
Думите, идващи от Небето, действително гласяха: „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих." Да, тези думи от Евангелието на Лука възпроизвеждат съвсем точно истинския ход на събитията: Раждането, или зачатието на Христос в планетарното тяло на Земята. Ето какво се случи в реката Йордан.
към текста >>
97.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тези основни моменти намират
израз
в някои от символите на есейския Орден.
Есеите практикуваха една разновидност на тайното учение в определени места на Палестина. Орденът беше известен със своите строги правила. Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред. Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н. След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят.
Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден.
Дешифрирането на Хрониката Акаша показва, че името „есеи" идва от еврейската дума „есин" или „асин". Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги носеха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес. Есеите имаха и други правила: те не трябваше да носят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини. И понеже по онова време Орденът на есеите беше официално признат, те влизаха в Йерусалим през специални порти, на които нямаше никакви рисунки, никакви изображения. Ако есеите стигаха до някаква украсена, изографисана врата, те винаги трябваше да се връщат обратно.
към текста >>
98.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сега, разделяйки се в Вашите души и сърца, нека дам
израз
на моето желание за още по-здрава връзка между всички нас, понеже сега вече тя ще се дължи и на духовното изследване върху толкова скъпото за мен Пето Евангелие.
И така, аз бях длъжен да говоря за Петото Евангелие, което за мен е нещо свещено.
Сега, разделяйки се в Вашите души и сърца, нека дам израз на моето желание за още по-здрава връзка между всички нас, понеже сега вече тя ще се дължи и на духовното изследване върху толкова скъпото за мен Пето Евангелие.
А това може би ще по роди в душите и сърцата Ви топлото усещане: Макар и разделени физически, макар и разделени във времето и пространството, ние искаме да останем заедно, заедно да почувствуваме всичко онова, което трябва да постигнем в нашите души заради свещения дълг, който Духът възлага на човешките души през нашата епоха.
към текста >>
99.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Нима не виждаме тук един дълбок символичен
израз
на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения. Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб! И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
към текста >>
Следователно, тази по-нова епоха е предназначена главно за това, човекът да бъде принуден и да даде
израз
на онези енергии и сили, които са присъщи на неговия Аз.
Следователно, тази по-нова епоха е предназначена главно за това, човекът да бъде принуден и да даде израз на онези енергии и сили, които са присъщи на неговия Аз.
За целта особено подходящо е погледът да се ограничи само върху външните сетивни явления, едно ограничение, каквото е характерно за съвременните естествени науки. Когато в заобикалящия го свят човекът не открива вече онова, което му се откриваше в образи, във величествени имагинации, до които стигаше, макар и несъзнателно, през Египетско-халдейската епоха, или онова, което изживяваше през Гръцко-римската епоха във величествената мисловна панорама на един Платон или Аристотел, а напротив, когато човекът без панорамата на имагинациите, без панорамата на мислите е принуден да ограничи своя поглед само върху сетивната действителност, тогава Азът понеже той може да долови духовната същност единствено в самия себе си трябва да потърси силите на своето себесъзнание. И когато внимателно проследим всички сериозни философи от 15 век насам, ние виждаме как те се борят за утвърждаването на такъв светоглед, на такъв образ за света, който гарантира присъствието на човешкия Аз, на себесъзнателната човешка душа.
към текста >>
100.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Аз вече споменах, как през онези дни следователно в другото състояние на съзнанието до езическия олтар, за което говорихме последния път той чу от духовния свят възвестяването на думите, даващи
израз
на това, което в свещените учения на езическите народи следва да считаме като вплитане на човека в материалния свят, в сетивно-физическия свят.
Аз вече споменах, как през онези дни следователно в другото състояние на съзнанието до езическия олтар, за което говорихме последния път той чу от духовния свят възвестяването на думите, даващи израз на това, което в свещените учения на езическите народи следва да считаме като вплитане на човека в материалния свят, в сетивно-физическия свят.
Следователно, от духовните светове той чу онзи глас, който по-рано се откриваше на древните езически народи. И това, което чу тогава, може да бъде сравнено с един вид космическата молитва „Отче наш". Тя показва как човек трябва да гради своята душевна съдба с оглед на това, че от раждането до смъртта си той е вплетен в земната материя.
към текста >>
Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи
израз
в начина му да се отнася към другите хора.
Наистина, майката се опита да му възрази, когато той казваше: Дори ако днес отново прозвучат гласовете на древните еврейски пророци, не би се намерил нито един човек, който да ги чуе и разбере. На това майката отговори, че на света има, например, един Хилел, и той е велик учител, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството. Няма нужда да Ви припомням огромното значение на този Хилел. В древноеврейските книги той е оценен както трябва. Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство.
Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора.
Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество. Този род водеше назад до семейството на самия Давид.
към текста >>
И как това намери
израз
в неговата душа, научаваме от една чудна легенда.
Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество. Този род водеше назад до семейството на самия Давид. Така той обедини в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата кръв еврейство.
И как това намери израз в неговата душа, научаваме от една чудна легенда.
към текста >>
Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов
израз
на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области.
Това било така, защото още с появата си, Исус от Назарет правел извънредно силно впечатление. И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения. Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание.
Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области.
Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия. И когато тези култови действия в прадревните свещени времена Исус знаеше това от непосредствена опитност бяха насочвани от жреците с едно истинско разбиране за нещата, тогава в тях вземаха участие и самите божествено-духовни Същества. Обаче постепенно тези култови действия стигнаха до своя упадък и бяха напълно деформирани. Жреците вече нямаха необходимата душевна нагласа и се стигна дотам, че в тези езически храмове вместо добрите древни божествени Същества започнаха да властвуват демоните. Точно в тези демони се криеше причината за големите страдания на местните хора.
към текста >>
Да, мистерийните откровения намираха
израз
в определени култови действия.
И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения. Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание. Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области.
Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия.
И когато тези култови действия в прадревните свещени времена Исус знаеше това от непосредствена опитност бяха насочвани от жреците с едно истинско разбиране за нещата, тогава в тях вземаха участие и самите божествено-духовни Същества. Обаче постепенно тези култови действия стигнаха до своя упадък и бяха напълно деформирани. Жреците вече нямаха необходимата душевна нагласа и се стигна дотам, че в тези езически храмове вместо добрите древни божествени Същества започнаха да властвуват демоните. Точно в тези демони се криеше причината за големите страдания на местните хора. Точно тези демони видя сега Исус от Назарет.
към текста >>
101.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Обаче те го познаха, защото онзи забележителен физиономичен
израз
, получен от продължителното пребиваване на Заратустра, не беше променен за страничния наблюдател.
Те бяха същите, с които той често беше разговарял в случаите, когато посещаваше есейската общност. Но понеже Азът на Заратустра беше излязъл от него, той не позна веднага двамата есеи.
Обаче те го познаха, защото онзи забележителен физиономичен израз, получен от продължителното пребиваване на Заратустра, не беше променен за страничния наблюдател.
Двамата есеи го заговориха с думите: Къде води твоят път? Исус от Назарет отговори: Там, където души като вашите не искат да погледнат, където мъките на човечеството ще усетят лъчите на забравената светлина!
към текста >>
102.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато четем евангелския
израз
„Бог може да събуди чеда Авраамови от тези камъни", нека да не забравяме, че много от думите в тогавашния език са имали двойствен смисъл и са съдържали всевъзможни намеци.
Когато четем евангелския израз „Бог може да събуди чеда Авраамови от тези камъни", нека да не забравяме, че много от думите в тогавашния език са имали двойствен смисъл и са съдържали всевъзможни намеци.
И тези думи са нарочно употребени по такъв начин, че да насочат вниманието към скрития смисъл на нещата. А тези неща ще бъдат напълно разбрани само тогава, когато току-що изнесените от мен факти бъдат съпоставени с мисията на апостол Павел*50.
към текста >>
Но за хората, които живеят след Мистерията на Голгота, тази убеденост трябваше да намери своя нов
израз
в дълбоко осъзнатите думи: В Христа умираме!
Научим ли се да разбираме Мистерията на Голгота, ние ще постигнем и онази жива връзка с Христос, от която се нуждаем, онази жива връзка с Бога, каквато съществуваше у древните евреи, връзката с Бога на Авраам, Исаак и Яков, изразяваща се в това, че всеки от тях беше убеден: След смъртта си аз се завръщам при праотеца Авраам.
Но за хората, които живеят след Мистерията на Голгота, тази убеденост трябваше да намери своя нов израз в дълбоко осъзнатите думи: В Христа умираме!
към текста >>
103.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
На второ място е полагането в гроба: Естествено, тук може да се проследи както вече споменах в лекционния цикъл, изнесен в Карлсруе*57 как едно природно събитие идва като външен
израз
на духовното събитие.
На второ място е полагането в гроба: Естествено, тук може да се проследи както вече споменах в лекционния цикъл, изнесен в Карлсруе*57 как едно природно събитие идва като външен израз на духовното събитие.
Когато Христос бива положен в гроба, настъпва силно земетресение, придружено от въздушни бури над Земята. Изключително важно е, че проучването на Хрониката Акаша, както днес наричаме Петото Евангелие, също установява: след отминаването на бурите, плащаниците лежаха в гроба, както това е описано съвсем точно в Евангелието на Йоан. Вглеждайки се назад в своите спомени, апостолите изживяха тъкмо това, което описах току-що; тъкмо това изживяха те след срещите си с Христос и след Възкресението като Мистерията на Голгота.
към текста >>
104.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Щайнер си служи с древноиндийския
израз
„Акаша".
*12. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Р.
Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша".
Нередактираният превод на "Хрониката Акаша" (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските дружества.
към текста >>
*15. Девакан: индийски
израз
, равнозначен на „небесното царство" в християнската терминология.
*15. Девакан: индийски израз, равнозначен на „небесното царство" в християнската терминология.
към текста >>
105.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия
израз
"мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече.
Защото можем да се надяваме, че чрез едно такова проникване ще доловим някои неща от истинските импулси на развитието на човечеството. Нека се придържаме към мислителния живот на времето, което се намира в началото на нашето летоброене. Нека се постараем да проникнем, чието исторически, в това, което хората са произвели като задълбочение на мислите ако щете 200 години преди Тайната на Голгота и още толкова години след тази Тайна, за да проникнат в тайните на света, в загадките на света. Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството.
Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече.
Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време. Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света. Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Сега бих искал, обични приятели, предварително да обърна вниманието Ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този
израз
абсолютно нищо от това, което би съществувало в този
израз
от някакви религиозни предания или убеждения; в тези сказки бих искал да взема относно този
израз
/Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и духовно наблюдение.
Сега бих искал, обични приятели, предварително да обърна вниманието Ви върху това, че когато говоря за Тайната на Голгота, не бих искал да внеса при тези сказки в този израз абсолютно нищо от това, което би съществувало в този израз от някакви религиозни предания или убеждения; в тези сказки бих искал да взема относно този израз /Тайната на Голгота/ чисто обективния свят на фактите, който стои на основата на развитието на човечеството, това, което се предлага на физическото и духовно наблюдение.
Бих искал да направя за нас едно разглеждане, което се абстрахира от всичко онова, което е било добито относно Тайната на Голгота, което съществува в отделните религиозни вероизповедания, и бих искал да насоча погледа само върху това, което е станало в развитието на човечеството. Сега предварително ще кажа някои неща, които ще мога да кажа ясно и убедително едвам в следващите дни.
към текста >>
106.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този
израз
, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество.
Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман.
Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество.
Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
към текста >>
Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този
израз
на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този
израз
изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че действието на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това действие на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията.
Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките сетива станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното възприятие. Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките сетива, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха. Това събитие стана в духовния свят.
Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този израз на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този израз изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че действието на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това действие на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията.
към текста >>
Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният
израз
за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението.
И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента.
Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението.
Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е. преведено на нашия език "Лекуващият чрез Бога". Това е Натановото момче Исус, лекуващият чрез Бога, Иехошуа - Исус.
към текста >>
107.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този
израз
отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител.
Не виждаме ли ние, когато потърсихме троичното Христово Събитие, свръхземното Христово събитие, което предходи три пъти Тайната на Голгота, не виждаме ли ние, как Христос преминава от запад на изток към мястото, където трябваше да бъде изпълнена Тайната на Голгота? Не виждаме ли, как Той изпрати своя посланик пред себе си в лицето на пророк Илия и не знаем ли, как този пратеник се яви отново в своето следващо въплъщение като Йоан Кръстител? И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората? Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия. За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята.
Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител.
Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос. И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята. Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана. Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по един нов начин, да го освободят един вид от Земята. Но това беше възможно само тогава, когато дойде една сила, която освободи, отдели този Дух на Земята от земните сили.
към текста >>
Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже
израз
на метеорологичните отношения.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво. За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология.
Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения.
И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла.
към текста >>
108.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Една човешка душа може да има такава нагласа, независимо от това, кой измежду тези 12 образа на духовния Зодиак я озарява, че нейното основно настроение, намиращо
израз
в цялата конфигурация на мирогледа, можем да определим като гнозис.
Една човешка душа може да има такава нагласа, независимо от това, кой измежду тези 12 образа на духовния Зодиак я озарява, че нейното основно настроение, намиращо израз в цялата конфигурация на мирогледа, можем да определим като гнозис.
Да, човек може да стане и гностик. И той става гностик, ако е така устроен, че да опознава света не чрез сетивата или нещо подобно, а чрез определени познавателни сили, разположени в самата му душа. Като гностик той може да има тази склонност, че примерно да се оставя под озаряващото въздействие на онази част от духовния Зодиак, която нарекохме спиритуализъм. И тогава благодарение на своя гнозис той ще навлезе още по-дълбоко в тайните на духовния свят.
към текста >>
А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито един от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото истинността на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният
израз
– действително да се справим с истината.
А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито един от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото истинността на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният израз – действително да се справим с истината.
Както сте в състояние мисловно да обхващате физическия Космос като едно цяло: Зодиак, планетарна система, Слънце, Луна и Земя, Земята сама по себе си, така вие сте също и в състояние мисловно да обхващате една духовна Вселена: антропоморфизъм; теизъм, интуитизъм, натурализъм; гнозис, логизъм, волунтаризъм, емпиризъм, мистицизъм, трансцедентализъм, окултизъм; всичко това кръжащо през 12-те знака на духовния Зодиак. И всичко това действително е налице, само че то е налице единствено в духовен смисъл. Както физическият Космос е налице и физически отговаря на истината, така стоят нещата и с духовната Вселена.
към текста >>
109.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
В душевния живот това намира
израз
във факта, че душата променя своя мироглед.
Ако си припомните вчерашната ми рисунка, вие виждате как в посока отвътре навън, над мистицизма е поставен емпиризма, съответно как над Венера душата се издига до Слънцето. Душата напредва до настроението на емпиризма и в същото време навлиза в знака на рационализма.
В душевния живот това намира израз във факта, че душата променя своя мироглед.
към текста >>
Ето как в хода на една и съща инкарнация една такава душа би дала
израз
на математическата представа за света, на протъканото от воля, на опиращото се върху воля математическо мироздание.
– Тенденцията за промени вече е налице при „тези” души. Нека да предположим, че една такава душа ще поиска да развие тази тенденция още по-добре в своя живот. Тя ще поиска да напредне от емпиризма към следващата мирогледна нагласа, към волунтаризма. И ако тя би напредвала по този начин също и през знаците на духовния Зодиак, сега тя би навлязла в математизма. После тя би преминала към един друг мироглед, който в този символичен образ ще се отклонява с 60 градуса от първата линия, където мистицизмът се намира в знака на идеализма.
Ето как в хода на една и съща инкарнация една такава душа би дала израз на математическата представа за света, на протъканото от воля, на опиращото се върху воля математическо мироздание.
към текста >>
И това намира
израз
във факта, че тази последна позиция – волунтаризмът в знака на математизма – се натъква на една силна съпротива в душата, така че сега тя не може да се развива по-нататък, понеже тя просто не намира никакви залавни точки и съответната личност се оказва лишена от каквито и да са заложби за това, което представлява математиката.
Но сега се оказва – и аз моля да запомните това – че две такива душевни констелации, които могат да се появят в хода на времето, започват да си пречат и да си влияят неблагоприятно, ако са разположени така, че образуват един ъгъл от 60 градуса. За физическата астрология тази констелация е благоприятна, обаче за духовната астрология този така наречен секстил е неблагоприятен.
И това намира израз във факта, че тази последна позиция – волунтаризмът в знака на математизма – се натъква на една силна съпротива в душата, така че сега тя не може да се развива по-нататък, понеже тя просто не намира никакви залавни точки и съответната личност се оказва лишена от каквито и да са заложби за това, което представлява математиката.
Неблагоприятното влияние на секстила се изразява в пълното отсъствие на математически заложби. Следователно, на тази констелация: „Волунтаризъм в знака на математизма” не може да се разчита. Последицата от това е, че не се прави никакъв опит за пренасяне на душевната нагласа в тази посока. И понеже сега съответната душа не може да поеме пътя към „волунтаризма в знака на математизма”, тя се разполага в новата позиция: „Емпиризъм в знака на рационализма” и търси изход, поставяйки се в опозиция спрямо направлението, което тя все още може да поддържа.
към текста >>
Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става
израз
на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист.
Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
към текста >>
Фактът, че през първия период на тогавашната си инкарнация, в която живееше като Фихте, той успя да формулира основния нерв на своя мироглед с думите: „Нашият свят е онагледеният материал на нашите задължения”, показва как тези думи, изговорени и по-късно, са
израз
на това как душата му е променила своята констелация в духовния Космос, т.е.
Сега за нас човекът открива в много по-ясна светлина, особено ако разгледаме една мисъл на Фихте, който казва: - Що за философия има някой, зависи от това, що за човек е самият той. Да, наистина, каква е философията на един човек, зависи от това, какво представлява самият той!
Фактът, че през първия период на тогавашната си инкарнация, в която живееше като Фихте, той успя да формулира основния нерв на своя мироглед с думите: „Нашият свят е онагледеният материал на нашите задължения”, показва как тези думи, изговорени и по-късно, са израз на това как душата му е променила своята констелация в духовния Космос, т.е.
колко богато беше надарена тази душа, за да могат духовните йерархии да я „преформират” така, че сега с тяхна помощ тя да мисли по един толкова различен начин. Нещо подобно казахме и тогава, когато обсъждахме примера с Нитче.
към текста >>
110.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до мислите на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му
израз
.
Така както човекът се изявява чрез жестовете и чрез израза на лицето си, така в митологията на древните хора Йехова можеше да бъде разбран чрез Михаил. Йехова се е разкривал на посветения по такъв начин, че да може да схване нещо, което никога по-рано не е могъл да схване, а именно, че Михаил е лицето на Йехова.
Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до мислите на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз.
Михаил е външната изява на Яхве или Йехова, както при човека познаваме изявата на неговия аз върху челото или върху лицето му.
към текста >>
111.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен
израз
във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот.
И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система.
И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот.
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен.
към текста >>
Тази мускулна система е един символичен
израз
за системата на нашите чувства.
Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят. Докато се намираме във физическото тяло ние насочваме нашия поглед около нас; тогава виждаме съществата на минералното, растителното и животинското царство, виждаме планини, реки, морета, облаци, виждаме звезди, слънцето, луната; това, което виждаме така външно, има една вътрешна страна и в тази вътрешност навлизаме ние самите, когато живеем по посочения начин вън от нашето тяло. Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице. Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано. Както нашата воля стои във вътрешна връзка с механиката на нашия скелет, така и нашите чувства стоят във вътрешна връзка с нашата мускулна система.
Тази мускулна система е един символичен израз за системата на нашите чувства.
Както са изградени нашите мускули, както те позволяват да ги свиваме и удължаваме, за да предизвикаме чрез това механиката на скелета, за целта е необходима нашата планетна система, с която се запознаваме, когато се намираме в нашето астрално тяло. В нашата мускулна система живее цялата планетарна система, както целият космос живее в механиката на нашата костна система. Това, което можем да кажем по съответен начин върху мислите и сетивните усещания, ще разгледаме в следващите сказки.
към текста >>
Ние съзерцаваме това, което е най-обикновеното нещо на всекидневието, което е
израз
на нашето всекидневно настроение и добиваме нещо като едно впечатление от това, което намирате предадено чрез устата на Капезиус и на Бенедиктус в първите изречения на моята драма "Изпитания на душата": как в човека се сливат така да се каже целите, които са си поставили божествено-духовните Същества; как в това, което е човешка природа, се влива онова, което божествено-духовни Същества са мислили през световете.
Ние съзерцаваме това, което е най-обикновеното нещо на всекидневието, което е израз на нашето всекидневно настроение и добиваме нещо като едно впечатление от това, което намирате предадено чрез устата на Капезиус и на Бенедиктус в първите изречения на моята драма "Изпитания на душата": как в човека се сливат така да се каже целите, които са си поставили божествено-духовните Същества; как в това, което е човешка природа, се влива онова, което божествено-духовни Същества са мислили през световете.
И сега искаме да резюмираме това в едно чувство на живота сега гледаме на цялата човешка природа различно от по-рано, сега знаем, че тази човешка природа е проникната от божествения Космос, а не както по-рано. И съзнанието за всичко това се запалва, укрепва, засилва се и казва с вътрешно разбиране на душата и на чувството: Ако искаме да разберем човека, ние не можем да сторим това по друг начин освен като познаем: от божествено-духовното е роден целият този човек!
към текста >>
112.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Всичко това е
израз
на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум.
Чрез времето, когато се намира в сетивното тяло, Боговете, които го водят напред, поемат неговото развитие. А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това.
Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум.
Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум. Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него. Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал виждането в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства. Ние бихме могли да проникнем без опасност в тези духовни светове само чрез едно грижливо обучение. Иначе нужно ни е цялото време на нашия земен живот, за да бъдем изтръгнати през това време от изкушението на Луцифер.
към текста >>
113.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Този труп е
израз
на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим.
От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа. И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас.
Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим.
Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят. Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас. Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ стремеж към одухотворение. И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да прозрем в неговото цялостно значение:
към текста >>
114.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Сега ние виждаме не само това: такива са били твоите отношения с тези хора между това и това време това сме имали и по-рано -, но тези хора стават за нас
израз
за това, което е изправяне, възмездие за миналите изживявания.
Ние чувствуваме, изживяваме, каква стойност сме добили чрез нашето изминало съществуване, изпитваме, до какви способности можем да стигнем в бъдеще. И след като живеем известно време по-нататък в духовния свят, из сумрака на окръжаващия духовен свят изниква една ясна картина, едно ясно виждане, сега вече не на нашия минал живот на Земята, но на всичко човешко, което е било свързано с този живот, а именно на всичко онова човешко, което е било по-близо свързано с този живот. С нас влизат в отношенията духовни отношения хора, с които сме имали това или онова отношение в предишни степени на съществуването. Не като че по-рано общуването с тези хора не е съществувала ние все повече се чувствуваме заедно с хората, които през земния живот са били близко свързани с нас, ние изживяваме това в по-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане -, но сега, като намираме тези хора след мировия среднощен час в духовния свят, ни се показва на тези хора, с какво ние сме им станали длъжници или с какво те са станали длъжници към нас.
Сега ние виждаме не само това: такива са били твоите отношения с тези хора между това и това време това сме имали и по-рано -, но тези хора стават за нас израз за това, което е изправяне, възмездие за миналите изживявания.
От самите хора, както те застават пред нас, ние виждаме, чрез какви нови изживявания на физическото поле можем да изправим миналото, с какво сме им станали длъжници и т.н. Намирайки се пред душите на хората ние виждаме така да се каже действията, които в бъдеще ще бъдат последствията от отношенията, които в миналото сме имали към хората. Естествено ние можем най-добре да разберем това, ако вземам по възможност един конкретен случай.
към текста >>
115.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен
израз
на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън.
А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат душите, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива души, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер.
Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън.
На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци. Това беше казано още преди години; днес искаме да го разгледаме по-задълбочено.
към текста >>
116.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Народът свързал една много духовита, остроумна легенда с описаното отваряне на устата, искайки да покаже какво голямо значение има това, което ние обозначаваме с абстрактната дума „време“ или с абстрактния
израз
„напредване на времето“.
Защото, представете си живо следната картина: колко много хора са стояли изправени пред този чуден часовник, гледали са фигурата на скъперника, фигурата на суетния човек, чийто образ непрекъснато се отразява в огледалото! И колко много хора са видели и другото постижение на големия майстор: а именно, че когато трябвало да удари точният час, първо се раздвижвала смъртта, която съпровождала удара на часовника с помощта на един специален механизъм, другата фигура също се раздвижвала: и сега смъртта правела знак на скъперника, намиращ се от другата страна, и скъперникът също отвръщал с един знак. Всичко това можело да бъде видяно като на длан и правело дълбоко впечатление върху всеки, който заставал пред часовника. Гледката действително пораждала едно дълбоко впечатление. Това се вижда от факта, че народната легенда отива още по-нататък, като добавя нещо извънредно странно: Смъртта, представена като скелет, винаги отваряла уста, когато трябвало да удари часът, изтраквала със зъби и народната легенда допълва: кога то човек гледал в тази посока, той виждал как от устата на смъртта се показало едно врабче, чийто единствен копнеж бил да литне отново в небесните простори; но всеки път, когато искало да направи това, устата се затваряла и то отново останало вътре в продължение на цял час.
Народът свързал една много духовита, остроумна легенда с описаното отваряне на устата, искайки да покаже какво голямо значение има това, което ние обозначаваме с абстрактната дума „време“ или с абстрактния израз „напредване на времето“.
Няма съмнение, че тук народната легенда се докосва до една изключително дълбока тайна.
към текста >>
Външно погледнато, скалата се срутва и затрупва една група хора: обаче това е само външният
израз
на нещо, което става в духовния свят, това е другата част на събитието, която съществува също така обективно, както първото, видимото събитие.
Но то получава едно самостоятелно битие. И когато живеем по-нататък с други мисли, ние задължително се съобразяваме и с предишните наши мисли. Ние все още им предлагаме, така да се каже, една бременна обвивка, обаче един ден тази обвивка ще се разкъса. Защото в духовния свят нейната стоят различно. Ето защо едно такова събитие, каквото аз разгледах съвсем хипотетично, Вие трябва да го разглеждате и от тази гледна точка.
Външно погледнато, скалата се срутва и затрупва една група хора: обаче това е само външният израз на нещо, което става в духовния свят, това е другата част на събитието, която съществува също така обективно, както първото, видимото събитие.
към текста >>
117.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Вие няма да се измъчвате вече от никакви противоречия, защото виждате как Гьоте гледа от горе, и там, горе, той подготвя в своята вътрешна организация всичко онова, което по-късно ще намери външен
израз
в една или друга от неговите поетични творби.
И ако сега обгърнете с поглед всичко това, тогава за Вас няма да съществуват вече никакви противоречия, когато наблюдавате отделните събития в хода на времето. Вие си казвате ето, Парсифал, Фауст... събитията напредват... после идва Гьоте и от неговата вътрешна същност бликва онова, което също може да бъде така добре разбрано в хода на времето.
Вие няма да се измъчвате вече от никакви противоречия, защото виждате как Гьоте гледа от горе, и там, горе, той подготвя в своята вътрешна организация всичко онова, което по-късно ще намери външен израз в една или друга от неговите поетични творби.
И сега, намирайки се на физическото поле, той освобождава същите онези душевни сили, които още преди раждането си е всмукал в себе си като квинтесенция на най-важните събития, разиграли се през миналите векове. Между тези две изречения, между тези две твърдения „Гьотевите творби трябваше да възникнат в строго определено време“ и „Гьоте ги създаде напълно свободно“ няма никакво противоречие, както и ако тук на масата бих имал една, две, три, четири, пет, шест топки, следователно една поредица от топки, а после идвам с една малка купа и казвам: първата топка слагам в купата, втората топка слагам в купата, третата топка слагам в купата и т.н... после отивам там и ги изсипвам. Но някой казва: Топките, които се намират сега тук, са същите, които бяха там. Не, възразява някой друг: това са топките, които току-що бяха изсипа ни от купата. И двете твърдения са напълно верни.
към текста >>
118.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Те усещаха много повече от нас как волята, която днес живее само в Аза, се потопява в органите, как тя ако мога да си послужа с един днешен
израз
се потопява в астралното тяло.
Цялата тази възприемателна способност постепенно изчезна за човека от по-новото време, понеже днешното човечество е длъжно да извърши прехода към свободата, която е възможна само поради това, че днес хората са в състояние да възприемат единствено външния физически свят със своето „предметно“ съзнание. Изгубвайки способността да виждат аурата, хората изгубиха и една друга способност. Би трябвало да развием у себе си един фин усет за онзи начин, по който дребните хора говореха за волята.
Те усещаха много повече от нас как волята, която днес живее само в Аза, се потопява в органите, как тя ако мога да си послужа с един днешен израз се потопява в астралното тяло.
Да, те усещаха продължението на Аза в астралното тяло. Можем нагледно да обясним това, скъпи мои приятели, в една точно определена област. Виждате ли, фактът, че днешните художници не могат да рисуват без модел, този факт се основава на това, че хората напълно изгубиха възможността да изживяват по някакъв начин продължението на Аза вътре в организма, продължението на Аза в астралното тяло. Защо днес се удивляваме толкова много на старите портрети? Защото художниците от миналото не изработваха своите портрети така, както правят днешните художници, които поставят пред себе си едно лице и допират, т.е.
към текста >>
Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яснота, а извинете ме за грубия
израз
само един навъсен череп!
Нека сега да пристъпим към опиянението ако човек изтрезнее напълно, той неизбежно се включва в един пречистен, интензивен религиозен живот; с помощта на точни и конкретни понятия той задълбочава религиозните си изживявания: и всичко това се дължи на импулсите, които той е приел от Духовната наука. Ако сега обаче се обърнете към един човек, който не желае да има нищо общо с идеите на Духовната наука, и ако този човек нека да приемем, че той разгръща своята дейност в областта на днешната теология бъде принуден, макар и за миг, да погледне, така да се каже, духовно-научните истини право в очите, тогава той ще изтрезнее по един твърде странен начин както изтрезняват онези, които вече не са пияни, но последиците на алкохолното опиване са все още в кръвта им. Да, този човек ще изпадне в тежък махмурлук. Днес това се забелязва на всяка крачка. Да, ако днес, когато Духовната наука е вече добре позната, но не и разбрана това се наблюдава особено в местата около Дорнах, където теолозите все пак са чували нещо за нея, ако днес Вие се вслушате в техните думи, ще установите съвсем ясно: всичко това при тях се проявява, общо взето, като един вид махмурлук, в който те изпадат поради обстоятелството, че макар и за кратко, трябва да се докоснат до антропософските понятия и идеи: все такива неща, вместо които те разполагат единствено с опияняващи, безсмислени думи и точно с тези думи без никакви вътрешни основания теолозите се опитват да ни обяснят духовния произход на човешката душа.
Те се ужася ват от евентуалното отрезвяване, което едва ли ще понесат, защото знаят: тук пред тях не възниква каквато и да е яснота, а извинете ме за грубия израз само един навъсен череп!
към текста >>
И фактът, че в Средна Европа Азът се свързва най-често и непосредствено с Христовия Импулс, намира езиков
израз
тъкмо в обстоятелството, че немската дума Ich (= Аз, Б.пр.) сякаш по силата на една вътрешна, духовно-еволюционна необходимост е изградена от инициалите на Исус Христос: Ich, I С -Н, Jesus Christus.
Да, тези душевни бедствия са свързани и с още нещо, за което аз съм споменавал тук неведнъж: през досегашните епохи на хората се налагаше да стигнат най-напред до представата за своя Аз; сега ние вече се намираме в онази епоха, когато хората се приближават до истинската представа за Аза. Вие добре знаете, че латинският език като език на Четвъртата следатлантска епоха само по изключение прибягваше до думата его. Тогава все още не се говореше за Аза; тогава Азът се съдържаше в самия глагол. Но колкото повече мировата еволюция също и в рамките на езика се приближаваше до Петата следатлантска епоха, толкова повече Азът се отделяше от глагола. Сега, чрез Христовия Импулс, този Аз трябва да бъде намерен по един нов, съответствуващ на епохата начин.
И фактът, че в Средна Европа Азът се свързва най-често и непосредствено с Христовия Импулс, намира езиков израз тъкмо в обстоятелството, че немската дума Ich (= Аз, Б.пр.) сякаш по силата на една вътрешна, духовно-еволюционна необходимост е изградена от инициалите на Исус Христос: Ich, I С -Н, Jesus Christus.
към текста >>
119.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира
израз
именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
120.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Тук, когато разглеждаме човека на физическия план, Азът се проявява като това, което ни се представя – ако мога да употребя този
израз
– като най-висшето нещо.
Тук, когато разглеждаме човека на физическия план, Азът се проявява като това, което ни се представя – ако мога да употребя този израз – като най-висшето нещо.
Физическото тяло за човека е общо с всички минерали, етерното тяло – с всички растения, астралното тяло – с всички животни. Аза той има само за себе си. В духовния свят този Аз, който тук се проявява като най-висша част на човешката природа, там, в духовния свят, между смърт и ново раждане, е най-нисшата ѝ част. Както тук започваме при физическото тяло, така в духовния свят трябва да се започне с Аза, който само е обвит от астралното като мъгла по времето, когато човекът преживява душевния свят, но този Аз остава най-нисшата част на човешкото същество между смъртта и ново раждане. Така, както тук се обгръщаме с духовни части, преминавайки от духовния свят във физическия чрез раждането или зачеването, така в духовния свят също се обгръщаме с духовни части.
към текста >>
То се уголемява все повече и повече и се вплита – това е всъщност правилният
израз
– в духовния свят, в който човекът е навлязъл.
После човек се отделя от това етерно преживяване. Настъпва освобождаване от етерното тяло. Всичко, с което е бил свързан човек като етерно тяло, което по-рано е имал вътрешно, сега вече става външно.
То се уголемява все повече и повече и се вплита – това е всъщност правилният израз – в духовния свят, в който човекът е навлязъл.
Сега този свят представлява празното пространство, за което говорих. Той остава празен. А етерното тяло се уголемява все повече и повече.
към текста >>
121.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние разглеждаме духовно-научно човека – и това е нещо добро – така, както той застава пред нас тук, във физическия свят, като
израз
на цялото си същество.
Ние разглеждаме духовно-научно човека – и това е нещо добро – така, както той застава пред нас тук, във физическия свят, като израз на цялото си същество.
Преди всичко трябва да тръгнем от това, което човекът ни предлага във физическия свят, и аз винаги съм посочвал как получаваме нещо като обща представа за цялостния човек22, когато го разглеждаме така, че за основа вземаме физическото тяло, което опознаваме отвън чрез сетивно наблюдение, чрез научно анализиране на сетивно възприемаемото във физическия свят. После разглеждаме тялото или организацията, която означаваме като етерно тяло, което вече има свръхсетивен характер, което не може да се наблюдава с обикновените сетивни органи – както и с разума, свързан с мозъка, – и е недостъпно за официалната наука. Това етерно тяло е образувание, за което може да се каже, че умове като Имануел Херман Фихте23, синът на великия Йохан Готлиб Фихте24, а после Трокслер25 и други са знаели за него. Етерното тяло е нещо в човека, което е достъпно само за имагинативното познание, защото свръхсетивното е нещо, което може да се наблюдава външно свръхсетивно така, както външно сетивно може да се наблюдава сетивното физическо тяло.
към текста >>
Всяка наша крачка през света представлява крачка на външния
израз
на събитие, свързано с боговете, и е част от мрежата, която боговете употребяват в своя миров план, която те са ни оставили, докато преминем през портата на смъртта, за да я изтеглят после от нас и да я включат във Вселената.
И докато вярваме, че живеем само заради самите себе си, чрез нашите преживявания боговете изработват нещо, което вплитат в света. Ние имаме мисли и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят. И след като умрем, знаем, че сме живели за това, за да могат боговете да изплетат тази мрежа, която произлиза от етерното ни тяло и се разпростира в целия Всемир. Боговете са ни дали шанса да живеем, за да могат да изплетат от живота ни нещо за себе си, нещо, което да обогати техния свят. Това е разтърсваща мисъл!
Всяка наша крачка през света представлява крачка на външния израз на събитие, свързано с боговете, и е част от мрежата, която боговете употребяват в своя миров план, която те са ни оставили, докато преминем през портата на смъртта, за да я изтеглят после от нас и да я включат във Вселената.
Тези наши човешки съдби са същевременно божествени дела, и начинът, по който се явяват на нас, хората, носи само външен характер.
към текста >>
И аз искам, въпреки че изразът за тези едновременни изживявания е по-общ, да употребя този
израз
: докато живеем, ние се уморяваме и изтощаваме.
Сега имаме и друга, важна и съществена опитност. Когато тук, във физическия свят, живеем, работим, вършим това или онова, имаме изживявания – току-що говорихме за това. Но ние нямаме изживявания просто във физическия свят, а имаме още нещо.
И аз искам, въпреки че изразът за тези едновременни изживявания е по-общ, да употребя този израз: докато живеем, ние се уморяваме и изтощаваме.
Да, точно това се случва, ние се уморяваме. Въпреки че по време на съня до следващото състояние на съзнание умората изчезва – много по-малко чрез съня, отколкото благодарение на покоя по време на съня, – все пак това изчезване на умората е частично. Защото, разбира се, Вие знаете, че в живота се изтощаваме, че остаряваме, че силите ни постепенно отслабват. Следователно, в по-широк смисъл, ние се уморяваме. И когато човек остарее, знаем, че чрез съня не може да се компенсира всичко.
към текста >>
Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния
израз
, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст.
Помислете само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на живота, например на старостта. Животът ни се състои в това, че постепенно се учим да усещаме нашето физическо тяло. Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане.
Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст.
Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен. Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората. Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме.
към текста >>
И това, което в нас е земно, представлява само външното, то е само външният
израз
на земното.
Докато се случва всичко това, на земята се подготвя нещото, което представлява нашата наследствена линия. Така, както след смъртта предаваме на земята само това, което произлиза от земята, също така приемаме от родители, баби и дядовци само това, което е земно в нас.
И това, което в нас е земно, представлява само външното, то е само външният израз на земното.
Всичко е вплетено в това, което изплитаме по описания начин, и в това, което изплитат всички божествени йерархии, преди чрез зачеването да получим връзка с това, с което се обгръщаме и обличаме при слизането ни на физическия план. Аз Ви казах, че колкото повече можем да възприемем в нашите чувства от тези величествени познания, толкова по-добре би било за нас. Помислете само за следното. Ние използваме нашата глава. Но доколкото, като хора, живеем в материализма, нямаме ни най-малка представа, че всички божествени йерархии работят върху формирането на нашата глава, върху формирането на духовното в нея, за да можем изобщо да живеем.
към текста >>
Това, което се открива външно в кръвта и смъртта, както и в саможертвата, е външен
израз
за вътрешен духовен процес, който обаче трябва да се разбере в правилния смисъл.
Това обаче ни напомня, също както и съвременните събития, че с пълно съзнание трябва да стоим изцяло в рамките на всичко, което представлява духовния свят. Защото и тези съвременни събития имат духовна страна.
Това, което се открива външно в кръвта и смъртта, както и в саможертвата, е външен израз за вътрешен духовен процес, който обаче трябва да се разбере в правилния смисъл.
към текста >>
122.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Можем да употребим тъкмо този
израз
– те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща.
С нашите чувства и волеви импулси е същото, както с мислите. Тези волеви импулси на човечеството ще стават все по-своенравни, все по-упорити.
Можем да употребим тъкмо този израз – те постепенно ще се отделят от общия елемент на човечеството, освен ако душата не се изпълни с онези велики, всеобхватни импулси, които могат да възникнат само от виждането на духовните взаимовръзки на физическите неща.
Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили.
към текста >>
Затова той трябва да каже: „Когато се говори за Божия гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като
израз
на неговата любов.“
Сега Ви моля: в действителност дух и любов са едно, но същевременно любовта е най-висшата форма на духовния живот, следователно отново една част, но частта същевременно представлява цялото! Тук имате най-ужасяващата несвързаност на мисленето! Всичко се основава на това, че Бог е любов.
Затова той трябва да каже: „Когато се говори за Божия гняв49 и за Божието наказание, това трябва да се разбира като израз на неговата любов.“
към текста >>
123.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен
израз
, – етерното тяло на мъртвия е комутатор.
Обаче след смъртта остава една връзка между истинската човешка индивидуалност и етерното, което е отделено от нея. Тази връзка представлява едно взаимодействие между тях. Най-ясно това се забелязва поради факта, че чрез духовно обучение човек придобива способност да осъществи реални отношения с този или онзи мъртвец. Определен вид отношения могат да се състоят във факта, че мъртвият предава на своето етерно тяло преди всичко това, което иска да предаде на нас, които сме още във физическия свят. Защото само поради това, че той го предава на своето етерно тяло, така да се каже, записва го в своето етерно тяло, ние можем в така наречените имагинации, докато сме във физическото си тяло, да имаме възприятия от мъртвите.
Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор.
Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор. Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно. Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации. Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации.
към текста >>
Ако проследим фактите, намиращи
израз
в това, че например не обичаме даден човек, ще трябва да си припишем толкова много предразсъдъци, суета и други качества, каквито се страхуваме да допуснем за себе си.
Те са плод на влиянието на нашата суета, на нашия егоизъм. Нека осъзнаем колко много отношения създаваме с различни хора от суета, от егоизъм, от други неща, които са свързани с нашия физически земен живот. Ние обичаме, ние мразим хората. Малко ни е грижа за причините на нашата любов и нашата омраза, на нашите симпатии и антипатии. Да, често не обръщаме внимание на тези симпатии и антипатии поради простата причина, че биха могли да излязат наяве много неприятни истини.
Ако проследим фактите, намиращи израз в това, че например не обичаме даден човек, ще трябва да си припишем толкова много предразсъдъци, суета и други качества, каквито се страхуваме да допуснем за себе си.
към текста >>
Ако искаме да използваме един тривиален
израз
, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго. Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания.
Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
към текста >>
“ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален
израз
.
Все по-зряло – това, което продължава да се развива, става все по-зряло – става живеещото в нас, когато то вече няма нужда да бъде просто инспирация, а интуиция в смисъла, в който употребявам думата в „Как се постигат познания за висшите светове?
“ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз.
Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт. Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите.
към текста >>
124.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен
израз
за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук.
В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини. Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното. Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици. Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители. Така достъпът е бил по-лесен.
Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук.
Защото когато останалите живи са останали при същите условия, при които е живял мъртвият, тогава за мъртвия е много по-лесно да открие път към тях. И един ден в историческия развой на човечеството ще се проследяват такива фини импулси и причини.
към текста >>
Изобщо това, което човекът изживява тук, в много отношения е свързано с големия свят, с макрокосмоса, така че това, което се изживява тук, в макрокосмоса, винаги намира
израз
в човека, както и в числовите съотношения към макрокосмоса.
Но то се изживява по-вътрешно, по-интензивно.
Изобщо това, което човекът изживява тук, в много отношения е свързано с големия свят, с макрокосмоса, така че това, което се изживява тук, в макрокосмоса, винаги намира израз в човека, както и в числовите съотношения към макрокосмоса.
Искам да посоча нещо за пример: ако изчислим броя на дните на човешкия живот, получаваме същия брой, който е нужен на Слънцето, за да премине през цялата платоническа година, през цялата космическа година. Следователно човешкият живот се състои от толкова дни, от колкото се нуждае Слънцето, за да премине през целия космически кръг от един зодиакален знак до друг. Слънцето се нуждае от около 25 900 и още няколко години за целта. Приблизително толкова дни живее човекът – разбира се, това не е същото за всички – в индивидуалния си живот между раждане и смърт. Ето още една интересна взаимовръзка.
към текста >>
125.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Митът за Балдур като
израз
на отровните въздействия.
"Социалният карцином". Действие и значение на отровите. Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната. Съзнанието възниква чрез разрушаване на определени сили. Целебната сила на отровите: уравновесяване на луциферическото посредством ариманическото.
Митът за Балдур като израз на отровните въздействия.
Г. С. Фулъртън за Германия.
към текста >>
126.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В това противопоставяне намира
израз
прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани.
В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
127.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нерядко вярното намира
израз
не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места.
При историографията наистина става дума и за нещо по-дълбоко. Върху най-външната повърхност на физическото битие, в най-външната Майя може примерно да се каже: Щом този или онзи професор е способен човек и познава историческите методи, той съумява да представи вярното исторически. В никакъв случай обаче не е наложително това да бъде така. Дали някой като историограф умее или не умее да представя вярното,зависи от това, да и Кармата го води към опознаване на вярното или не. До това се свеждат нещата.
Нерядко вярното намира израз не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места.
Бих могъл да го кажа и другояче: То се разкрива за оногова, чиято Карма го отвежда да види вярното във верния миг там, където чрез едно единствено явление се проявява нещо значително. Защото често пъти в едно единствено явление намира израз онова, което хвърля светлина върху десетилетия и като мълния осветява реално извършващото се. А сега искам да Ви разкажа една кратка история като подготовка за някои неща, които ще бъдат особено важни при предимно духовните разсъждения.
към текста >>
Защото често пъти в едно единствено явление намира
израз
онова, което хвърля светлина върху десетилетия и като мълния осветява реално извършващото се.
В никакъв случай обаче не е наложително това да бъде така. Дали някой като историограф умее или не умее да представя вярното,зависи от това, да и Кармата го води към опознаване на вярното или не. До това се свеждат нещата. Нерядко вярното намира израз не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места. Бих могъл да го кажа и другояче: То се разкрива за оногова, чиято Карма го отвежда да види вярното във верния миг там, където чрез едно единствено явление се проявява нещо значително.
Защото често пъти в едно единствено явление намира израз онова, което хвърля светлина върху десетилетия и като мълния осветява реално извършващото се.
А сега искам да Ви разкажа една кратка история като подготовка за някои неща, които ще бъдат особено важни при предимно духовните разсъждения.
към текста >>
Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро
израз
на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене.
Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира
израз
именно в британското политическо мислене.
Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене.
Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
Той намирал
израз
в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата.
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период. Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред.
Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата.
Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало. Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент.
към текста >>
128.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Затуй, защото със своето същество, с всичките си наклонности той е бил външният
израз
на определени течения, като външното обаче ще трябва да схващате символично за нещо, което е стаено вътрешно.
Защо погледнато най-напред външно на въпросния Франц Фердинанд се е отдавало някакво значение?
Затуй, защото със своето същество, с всичките си наклонности той е бил външният израз на определени течения, като външното обаче ще трябва да схващате символично за нещо, което е стаено вътрешно.
В неговото същество е живеело нещо, което стига да можело веднъж да се освободи изцяло е било изключително благосклонно разположено към индивидуалното развитие на славянството. Той просто може да бъде наречен активен приятел на славянството, имал е разбиране или може би е редно да кажа, че онова, което е живеело в него и което той самият не е осъзнавал напълно, е имало разбиране за това, какви форми трябва да приеме съвместният живот на славяните, ако те ще се развиват индивидуално.
към текста >>
129.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този
израз
, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси.
Предлаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии. Знам колко малко човек е предразположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат. И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ. Импулсите на един народ могат да се направляват така, че някой поради на роден или личен егоизъм да ги пренапрегне и в известна степен да не движи импулсите на народа така, че да действат в хармония с импулсите на цялото човечество. В това отношение е извънредно трудно да се улучи вярното.
При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси.
Но от тези добри европейски импулси той се нуждаел само дотолкова, доколкото можел да действа като истински сръбски патриот. Човек трябва да съумее да заеме сръбско становище, за да изпита разбиране относно частичната едностранчивост у Михаил. Но това не е важно. Може да се каже, че когато един мъж като Михаил Обренович изявява патриотизма си по такъв начин, то това изявяване положително е понятно за всеки, който по рождение, потекло и възпитание трябва да има друг патриотизъм. Достатъчно е само с няколко думи да Ви предам какво е заявил за идеала на Михаил Обренович човек, който го е познавал добре.
към текста >>
не защото точно това негово изказване е особено важно, а защото то представлява симптоматичен
израз
за нещо реално съществуващо.
Няма никакво съмнение, че от едната страна се намира онова, за чието осъществяване през Петия следатлантски период е призван тъкмо английският народ, ала от една съвсем друга страна то постоянно бива осуетявано. И макар хорът да разполага с чудесните гласове, за които споменах завчера, човек трябва да се вслушва и в разни други гласове. Ето защо бих искала да насоча вниманието Ви към едно изказване на лорд Роузбъри*88 от 1893 г.
не защото точно това негово изказване е особено важно, а защото то представлява симптоматичен израз за нещо реално съществуващо.
Лорд Роузбъри заявил:
към текста >>
130.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Затова нека днешните исторически събития бъдат наречени Карма на материализма; в такъв случай обаче този
израз
"Кармата на материализма" не бива отново да се приема като фраза, а е рядко да бъде схващан правилно.
През следващите дни ще трябва да се спрем и на въпроса, защо човечеството още преди едно столетие не се е насочило към по-духовни тенденции. Защото ако го беше сторило, днешното плачевно положение нямаше да настъпи. Но нека отложим това още малко и да се занимаем с него утре или вдругиден. Преди всичко ще се придържаме към постановката, че тягостните събития до голяма степен произтичат от отхвърлянето на взаимовръзката с духовния свят.
Затова нека днешните исторически събития бъдат наречени Карма на материализма; в такъв случай обаче този израз "Кармата на материализма" не бива отново да се приема като фраза, а е рядко да бъде схващан правилно.
към текста >>
131.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия
израз
си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка.
В лицето на Данте ние имаме една особено изтъкната личност от края на Четвъртата следатлантска епоха. Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например. Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте. Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно.
Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка.
Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти. Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>
В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, намират
израз
определени закони по същия начин, както и природните.
Във връзка с това искам да приведа нещо, на което вече нееднократно съм обръщал внимание.
В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, намират израз определени закони по същия начин, както и природните.
Веднъж вече спрях вниманието Ви върху един езиков закон. Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език. Тук развитието протича по съвсем регулярен начин. Мога да Ви илюстрирам това съвсем схематично, но нещата се характеризират със същата абсолютна закономерност като природните закони и изключенията са само привидни.
към текста >>
132.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Резервоарът си останал в Централна Европа, а с това, че на централното се полагало друг вид развитие, е свързано положението, че то така да се каже извършило оня скок, който не ми се иска суетно да назовавам скок напред, а само скок, намерил
израз
в приведения вчера от мен закон за звукоизместването.
Това излъчване протича във всички посоки.
Резервоарът си останал в Централна Европа, а с това, че на централното се полагало друг вид развитие, е свързано положението, че то така да се каже извършило оня скок, който не ми се иска суетно да назовавам скок напред, а само скок, намерил израз в приведения вчера от мен закон за звукоизместването.
Това са закони, които не е нужно да бъдат измервани с някакви симпатии или антипатии те чисто и просто са факти. А пък какви последици трябва да имат тези факти за това всеки може да си създаде своя представа, но нека да не смесва тия неща със симпатии или антипатии.
към текста >>
При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния
израз
направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх!
Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах. Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г.
При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх!
Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи. И така, за да видите, че не разкрасявам нищо, ще Ви прочета една преценка именно от 1870 г.*138 Тя гласи:
към текста >>
През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния
израз
бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното:
Няма спор, че такива речи винаги са едностранчиви, но ако се държи сметка за всичко тук впрочем има немалко важни неща, за които трябва да се държи сметка -, тогава неминуемо се стига до някаква преценка, а от тази реч на Жорес*140 през 1905 г. могат да се узнаят доста важни неща. Позволявам си да избера точно този пример, защото неотдавна за Жорес казах нещо от съвсем друг ъгъл. Както знаете, той беше демократ, даже социалдемократ и каквото да се казва иначе за него, той бе ще човек, на чието сърце лежеше не само мирът, който оглед на някои други обстоятелства би бил толкова нужно на Европа или поне на Западна Европа, но също така и сплотяването на всички хора по света, застъпващи се най-сериозно за опазването на мира. Следователно Жорес вече имал някак си право да говори по начина, по който го правеше.
През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното:
към текста >>
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния
израз
да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване? Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани. Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини.
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
"
към текста >>
Това са неща, намиращи
израз
в онова, с което човек се сблъскваше например в Австрия.
Това са неща, намиращи израз в онова, с което човек се сблъскваше например в Австрия.
Представете си, че Швейцария отвред е заобиколена от ненавистници. Не зная дали това би подействало особено успокоително, най-вече ако тази ненавист се проявява не само в това, че примерно в Румъния е станал пословичен изразът „Jos Austria perfida! ", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък.
към текста >>
Истината, дори когато тя простете за парадоксалния
израз
е вредна истина, не може никога да бъде толкова вредна, колкото заблудата.
Макар и да си съставя преценки по свое собствено чувство за нас преценките са факти -, необходимо е човек да се взира в самите факти и върху тях да надгражда. Аз и днес можех да привеждам само отделни факти като пояснение на онова, което всъщност имам предвид; но аз ги излагах пред Вас единствено с намерението да разкривам именно факти, а не нещо друго. Нека обаче да бъдем наясно какво цели привежда нето на такива факти. То цели да даде път на истината.
Истината, дори когато тя простете за парадоксалния израз е вредна истина, не може никога да бъде толкова вредна, колкото заблудата.
към текста >>
Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците
израз
за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски.
Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153.
Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>
А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило
израз
и във външните събития.
И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм.
А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
133.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ето защо, когато в Евангелието от Лука четем описанието за появата на архангел Гавраил пред Мария, ние трябва да търсим неговото първоначало в истинските видения, намерили
израз
в онова, което някога се отразило в Нертусовата символика на старите Нертусови мистерии.
Ето защо, когато в Евангелието от Лука четем описанието за появата на архангел Гавраил пред Мария, ние трябва да търсим неговото първоначало в истинските видения, намерили израз в онова, което някога се отразило в Нертусовата символика на старите Нертусови мистерии.
То се било пренесло на изток. Днес Духовната Наука ни го разбулва и единствено тя осмисля англосаксонската песен за руните. Защото Нертус и Инг са едно и също. А нали за Инг се казва: "Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани. Сетне се отправил на изток.
към текста >>
134.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ще ми се да се спра накратко само на един
израз
, който може би не се разбира напълно, за да знаете какво се крие зад него.
Ще започна най-напред с няколко бележки. От мои по-раншни изявления, правени пред Вас, Вие донякъде сте осведомени за нашите коледни мистерийни сценки*177. Затова днес едва ли е нужно да повтарям неща, които можете да намерите в коледните беседи за тези мистерийни сценки.
Ще ми се да се спра накратко само на един израз, който може би не се разбира напълно, за да знаете какво се крие зад него.
Дяволът казва:
към текста >>
За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила
израз
в неговите сънища.
За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища.
По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили. Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур. Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното растение. То обаче било издирено от врага на азите Локи, комуто се удало при вдигнатия от боговете празник, сиреч при докосването на бога Балдур с материалния свят, да се възползва от имела.
към текста >>
В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило
израз
в противоположността между Балдур и Хьодур.
За щото Балдур притежава нещо от добрите качества на Луцифер, а Хьодур -нещо от добрите качества на по-късния Мефистофел-Ариман. При това с добри имам предвид не нравствено добри, а необходими за развитието качества. Такива неща обаче отново стоят във връзка с цялостната еволюция. През Четвъртия след атлантски период просто все още е било възможно човекът от определен момент нататък да бъде въведен по стария начин в духовния свят, както е ставало и в тези нордски мистерии. Ала за бъдните времена това трябвало да се промени, тъй като атавистичният начин на старото ясновидство не можел да устои на по-грубо проявяващите се изисквания на материалистическата епоха.
В митовете тъкмо това отношение на старото ясновидство от Четвъртия следатлантски период към по-късния е намерило израз в противоположността между Балдур и Хьодур.
Какво собствено си взаимодейства, кое лежи в основата на това, че Балдур представителят на човешкото съзнание, което може да бъде просветлено от божествената същност, че Балдур може под влияние на злата сила Локи да бъде погубен от Хьодур бога на борбата, на войната, на тъмнината? В основата му лежи, че както отдавна съществува за нашата епоха и ще се задържи още за известно време между светлината и тъмнината винаги трябва да протича взаимодействие. Всъщност чист религиозен егоизъм е човекът да бъде каран да вярва, че нещо във физическия свят, в света на Майя може да бъде изцяло добро. Всяка светлина има своя сянка и тъкмо действителното вникване в това познание, че всяка светлина има своя сянка, е извънредно важно и значимо.
към текста >>
135.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
А онова, което още търси да намери
израз
в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество.
Вчера се заехме да разгледаме мита за Балдур, който както видяхме ни връща към старите традиции и точно чрез едно такова разглеждане може да ни стане ясно как християнството е трябвало да се опре на онова, което човечеството било прозряло по-рано. Ако се спрем на трите големи празника през годината, както днес все още се отбелязват, ще видим, че тези три големи празника през годината стоят в безспорна връзка с неща, получили се бавно и постепенно по време на развоя на човечеството.
А онова, което още търси да намери израз в Коледното, Великденското и Петдесетнишкото тайнство, може да бъде разбрано напълно едва тогава, когато човек не се бои да свърже нещата с мисленето, чувстването и усещането на развиващото се в потока на времето човечество.
Ние видяхме как представата за Христос ни връща към ранни, ранни времена.
към текста >>
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския
израз
също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност.
И тъй, когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва ако си позволя да използвам християнския израз също на "небето" и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече предвид нашето Пето следатлантско време в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност.
Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Земята и на Небето. В противен случай не се излиза извън Майя. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата. Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова,което говорим.
към текста >>
Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират
израз
божии присъди.
Задайте си сега сами въпроса дали днес в тези думи се съдържа истина!
Достатъчно е само да попитате дали хората вярват, че в днешните военни действия намират израз божии присъди.
Вярват ли хората в това? Запитайте се колцина са вярващите, че развръзката иде от Бога, но имам предвид честно вярващите; защото сред различните лъжи, обикалящи сега света, е и тази, която се съдържа в призоваването на боговете или на Бога, и то от всички страни, разбира се. Обаче една истинска вира в смисъл, че се изпълнява някаква божия присъда, в тази материалистическа епоха естествено не може да съществува. Следователно човек трябва да погледне на тази работа сериозно и достойно, и да си каже: Всъщност става нещо, в чиято вътрешна реалност никой не вярва. Няма вяра във вътрешната реалност и в тази вътрешна реалност се вярва толкова по-малко, колкото по на запад се отива в Европа, при това с право, защото колкото по на запад се отива в Европа, толкова повече именно този европейски Запад има задачата да подсигурява материализма за Петия следатлантски период.
към текста >>
Който се съсредоточи в мистерийната взаимовръзка, намерила
израз
в мита за Балдур, може да разбере как е било изкоренено усещането за Исус.
А хората наистина трябва да се постараят да разберат факта за Христос, да го разберат във връзка с целия духовен свят. Днес какво ли не се разбира под Христос и какво ли не се разбира под Исус, от които две съставни части се състои разбирането за Христос Исус! Който огледа историческата взаимовръзка, може да прозре, че с изкореняването на гнозиса е изчезнало и разбирането за Христос.
Който се съсредоточи в мистерийната взаимовръзка, намерила израз в мита за Балдур, може да разбере как е било изкоренено усещането за Исус.
към текста >>
136.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Така човек може да разказва дълго, при което често ще се установява, че съпричастните в дадения случай хора са абсолютно невинни, защото простете за тривиалния
израз
същинските кукловоди остават скрити зад кулисите.
Така по едно време се намесили нишки, чрез които трябвало да бъдат спечелени именно италианските републиканци накратко, в даден момент във Флоренция и в Торино съществувала връзка между Бисмарк и Узедом. Въпросният Узедом бил приятел на Мацини, приятел на други хора, които пък имали известна тежест сред някои кръгове от народа. Узедом бил човек, който всъщност прекалявал с позата си на разумен мъж и който назначил за свой частен секретар някакъв псевдомацинист. Впоследствие се оказало, че частният му секретар, за когото уж се знаело, че е посветен в секретните дела на тайните съюзи на Мацини, бил най-обикновен шпионин. Бисмарк разказва тази история съвсем простодушно и като извинение за това, че е бил подведен, добавя: Но Узедом беше изтъкнат франкмасон.
Така човек може да разказва дълго, при което често ще се установява, че съпричастните в дадения случай хора са абсолютно невинни, защото простете за тривиалния израз същинските кукловоди остават скрити зад кулисите.
към текста >>
137.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вчера направих опит да представя едно историческо събитие и да покажа, че едно такова историческо събитие не бива да се тълкува от морално гледище и че онова, което лежи в основата на историческата необходимост, не може да се преценява с еснафско притворство или "моралинно", ако река да си послужа още веднъж с този
израз
на Ницше.
Вчера направих опит да представя едно историческо събитие и да покажа, че едно такова историческо събитие не бива да се тълкува от морално гледище и че онова, което лежи в основата на историческата необходимост, не може да се преценява с еснафско притворство или "моралинно", ако река да си послужа още веднъж с този израз на Ницше.
Защото трябва да бъдем наясно, че както Мистерията на Голгота няма нищо общо с народи или човешки групи и сиянието на това събитие пада само върху индивидуалния човек, по същия начин е недопустимо обикновената морална преценка за мислите, чувствата и желанията на отделния човек да бъдат пренасяни просто по аналогия върху групи от хора.
към текста >>
Затова ние виждаме как угасват взаимовръзките, които за старото атавистично съзнание все още са били напълно обозрими и които намират
израз
в някои митове.
Сега у Вас може би напира въпросът: Какво следва от всичко това? От всичко това следва (и ако поразмислите, сами ще откриете взаимовръзката), че пред човечеството,извисило се над предишните атавистични познания за взаимовръзки от подобен род, днес стои задачата с помощта на придобитото друго съзнание да се стреми действително към истината. Другояче не става. Взаимовръзката със старите атавистични познания е прекъсната точно защото човечеството е трябвало да се освободи и да даде възможност за все по-пълна изява на съзнанието на Аза.
Затова ние виждаме как угасват взаимовръзките, които за старото атавистично съзнание все още са били напълно обозрими и които намират израз в някои митове.
Ето защо аз Ви изложих взаимовръзката на един такъв мит като този за Балдур с велики, всеобхватни явления в развитието на човечеството.
към текста >>
По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е
израз
на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития.
Но това се проявява и във външното, в конкретното,тъкмо от тези печални, пропити със страдания сегашни събития личи, че чувството за истинното често пъти без вина от страна на хората не пулсира като душевна кръв по света. Чувството за истинното е онова, което реално трябва да бъде пробудено.
По тази причина през последните седмици бяха наложителни известни указания за сетивно-конкретното, доколкото то е израз на стоящи зад него духовни импулси и духовни събития.
Защото изцяло от стремежа към истината или по-скоро от липсата на стремеж към истината в наши дни зависи как биват третирани нещата от съвременността и как днес могат да се кажат някои неща, на които вярват най-широки кръгове и които при все това не са нищо друго освен чисто преиначаване на истината. В една епоха, когато е възможно истината по най-различен начин да бъде оформяна така, както на човек му се иска в зависимост от неговите антипатии, страсти и инстинкти, в тази епоха е необходимо твърде много, ако трябва да се пробуди онова силно чувство за истината, което пък сетне отвежда към духовния живот. Това се вижда от подробностите.
към текста >>
138.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с
израз
на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
На стр. 47 сл. Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната.
Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."
към текста >>
139.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим
израз
на тази общност.
Това е обективен окултен факт. Искам да назова името на един човек, не теософ, но живял в духа на германския народ, – за да охарактеризирам, до какво е довело осъзнаването му на Аза. Знам, че така мисли не само той. Това е Херман Грим /бележка11/, който в духовен смисъл сякаш носеше в себе си духа на Гьоте. Той произнася изумителните думи: "Общите морални убеждения на всички хора – това днес е обединяващата всички нас църква.
С по-голяма от когато и да било страст, днес ние търсим зрим израз на тази общност.
Всички действително сериозни стремежи на масите са насочени към тази единствена цел. Националните различия са изгубили тук своето значение. Ние чувстваме, че в етичния мироглед няма национални разлики. Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война. Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа.
към текста >>
140.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В човека, разбира се, също намират своя
израз
незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение.
Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества.
В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение.
В живота на народите те не правят това. В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
към текста >>
И германо-славянските противоречия са външен
израз
на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа.
И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост. Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял. Изтокът не би могъл правилно да я разбере.
И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа.
Може да се окаже, че както детето се противи и не иска да усвоява достиженията на възрастните, така и Изтокът се противи на достиженията на Запада, противи им се като стига чак до ненавист, даже когато понякога се чувства принуден да приеме тези достижения. В светлината на Истината тези факти изискват съвсем друго, от това, което така широко е разпространено сега; макар и понякога това друго да се усеща, няма склонност да се виждат и разбират тези факти, изхождайки от действително много вътрешни импулси. Тъй като ако същите тези вътрешни импулси поне отчасти са приведени в действие, тогава отпадат много от дрънканиците, трябва да отпадне много от това, което съществува и произлиза от всевъзможните обърквания и неясноти при оставащите в плен на външната майя.
към текста >>
141.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това е тривиален
израз
, но е дословно точен.
Само при едно условие ние имаме анормално преживяване на отделен дух на народ по време на сън. Това става, ако ние особено страстно ненавиждаме този народ. Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по време на сън ние се намираме в сферата на духа на този народ. И този, който достига познанието на инициацията, ако от лични националистически подбуди ненавижда някой народ, е принуден да бъде в сферата на духа на този народ именно когато встъпва в областта на инициацията, и пред него тутакси се разкрива недопустимостта на такава ситуация. Тривиално изразявайки се, можем да кажем: който ненавижда друг народ поради националистически, лични страсти, той е принуден да спи с духа на този народ.
Това е тривиален израз, но е дословно точен.
към текста >>
142.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен
израз
– "допреди да станеш млад".
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание.
Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад".
И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>
143.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия
израз
, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение.
Необходим ни е ясен, изпълнен с разбиране поглед върху ставащото в света.
Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение, – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение.
Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят. Няма нищо по лесно от това, да се припишат на такова движение, като нашето, всевъзможни шарлатанства и мошеничества. В граници, които често подчертаваме, в нашето малко съобщество на стремящите се да стигнат до разбирането на жизнените факти, е необходимо известно доверие. Но в резултат на тази доверчивост именно участниците в нашето движение се вкарват в заблуждение от тези, които съвсем не се стремят да им кажат нещо съответстващо на действителността, а са готови да вклинят всякакви неща в техните души, за да възпита по околните пътища на теософската или друга духовна доверчивост духовна гвардия за различни цели, далеч от истинските духовни стремежи на човечеството.
към текста >>
Французинът търси красивия
израз
в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския.
Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен.
Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго. Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>
144.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този
израз
– посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира въздействието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации.
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят.
Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този израз – посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира въздействието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации.
Как се превръща във вътрешно това, което навън в света продължава да живее като резултати от нашите постъпки. Към това гледат от своите духовни висини посочените висши Йерархии. И това, към което така гледат, е сега за тях материал, от който те създават нещо различно от онова, което могат да дадат на мировото развитие нисшите Йерархии от духове; и преди всичко то е помощта за осъществяване на Кармата – за да стане това, което в периода между смъртта и новото раждане така нахлува от външното във вътрешното, основа за постепенното сплитане на тъканта на причинността, която след това се спуска във физическата субстанция на наследствеността, за да се съедини духовният човек с това, което той получава от баща си и майка си. Много неща са необходими за да се осъществи това, което по този начин се спуска от духовните висини, за да стане съединяването с тъканта на наследствеността, идваща от предците. След като човек е преминал портата на смъртта, свалил е от себе си етерното тяло, преминал е в света на душите обратното преживяване на своя последен земен живот, – едва тогава започва работата, която трябва да бъде осъществена между смъртта и новото раждане, за да бъде подготвено новото раждане, новата инкарнация.
към текста >>
145.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Гъркът е разглеждал тялото, като външен
израз
на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот.
Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа. Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо.
Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот.
Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си. Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време. Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло.
към текста >>
Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя
израз
в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа.
Къде е причината за тази абстрактност? Е, човечеството съвсем е изгубило представата за това, което сравнително неотдавна е било мистерийна истина: че човек се състои от тяло, душа и дух. Във времената на гърците това още е било разбиращо се от самосебе си. За първите отци на църквата това също е било разбиращо се от самосебе си.
Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа.
Простете рязкостта на израза ми. Той е само външна констатация на това, което се е затвърдило в съзнанието на човечеството във връзка с описаните от мен факти. От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух. Учили са: човек се състои само от тяло и душа, както и днес учат професорите по философия. И когато един Вундт или друг професор по философия от наши дни няма понятие за троичността на човека и говори през цялото време само за тяло и душа, и през ум не му минава, че той само следва указанията на Константинополския Събор от 869 година.
към текста >>
146.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това сякаш е отражение, външен
израз
на по-рано станалото в духовния свят.
Нарекох есента на 1879 година повратна точка в човешкото развитие на новото време. Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят. В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век. И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време. Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план.
Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят.
Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона. В различни области е имало такива битки на нормално развиващите се същности от висшите Йерархии срещу духовете на препятствията, духовете на задържането и изоставането. За правилното развитие на културата на човечеството, в десетилетията от 40-те до 70-те години на XIX в., е била тази битка във висините на духа, а именно в тези светове на духа, които непосредствено граничат със Земята. Тогава, в 1879 година, тази битка е завършила с победа – ако може да се каже така – на добрите сили над определени духове на препятствията, които тогава – можем да се изразим така – бяха низвергнати в земните отношения. В сферата на развитие на човечеството на духовен план, духовете на препятствията, победени само във висшите духовни светове, към края на 70-те години бяха низвергнати в най-низшите духовни светове и оттогава с още по-голяма сила властват сред хората.
към текста >>
147.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Затова, ако материализмът стане всеобщ, единствен мироглед на човечеството, тогава хората биха ставали в живота между смъртта и новото раждане, ако може да се употреби такъв
израз
, изгладнели, духовно гладни.
Трябва да встъпим в живота между раждането и смъртта, за да придобием тук мисли. С тези мисли, придобити тук във физическия живот, ние се храним през целия период на живота между смъртта и новото раждане, и "гладуваме", ако ги нямаме. В това е разликата. На духовен глад в отвъдния свят е обречен този, който тук на Земята не иска да има мисли за духовните светове. И този, който може да се насити в живота между смъртта и новото раждане, е когото обрисувах като втория човек, който живее в тези мисли, които развиваме тук.
Затова, ако материализмът стане всеобщ, единствен мироглед на човечеството, тогава хората биха ставали в живота между смъртта и новото раждане, ако може да се употреби такъв израз, изгладнели, духовно гладни.
Като следствие от това би било повредено встъпването във физическия свят при новото раждане. Духовният живот би завехнал, а с него би завехнал и физическият свят, който човечеството трябва още да усвоява в течение на този земен период.
към текста >>
148.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Само тогава ще се издигнем до истински немското, когато се издигнем до великите, възвишени гледни точки; тъй като този, който стои в немското с горещо сърце, а не със зийнала уста – простете ми грубия
израз
– той знае, че живее в истински немското – значи да се срасне с великите, възвишени гледни точки.
Разбира се, и в Германия имаше подпалвачи на войната; но в решаващите моменти техните усилия нямаха значение. Значение имаше това, за което говоря в последната глава на "Основните точки": изгубили сме възвишената гледна точка. И това доведе политиката до безсилие.
Само тогава ще се издигнем до истински немското, когато се издигнем до великите, възвишени гледни точки; тъй като този, който стои в немското с горещо сърце, а не със зийнала уста – простете ми грубия израз – той знае, че живее в истински немското – значи да се срасне с великите, възвишени гледни точки.
Ние отново трябва да намерим този път, пътят към великите гледни точки на германския народ. И това, което днес говоря с вас за тези неща, това, по същество, произхожда от откровения. Без оглед на това, че този въпрос ми беше поставен, бих могъл и да не му отговоря, но исках да отговоря на този въпрос. И това, което ме подтикна към отговора, ще ви стане ясно, когато ви дам заключителните думи от бележката, допълнително дадена ми от питащия. Той пише: Смятам за изключително важно, в мемоарите, по въпроса за виновниците за войната, някога да бъде изложена и широко разпространена правилната, ясна гледна точка.
към текста >>
149.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Вие несъмнено ще ми повярвате, че за мен е особено приятно и вълнуващо да прекарам следващите дни всред Вас и то тъкмо в Дорнах, където ние дадохме видим
израз
на нашата обща воля, на нашия общ стремеж да напредваме неуморимо в изучаването и прилагането на антропософията.
Вие несъмнено ще ми повярвате, че за мен е особено приятно и вълнуващо да прекарам следващите дни всред Вас и то тъкмо в Дорнах, където ние дадохме видим израз на нашата обща воля, на нашия общ стремеж да напредваме неуморимо в изучаването и прилагането на антропософията.
В хода навремето, свързвайки този антропософски стремеж с най-интимните страни на човешката душа, ние често ще си задаваме въпроса: Какъв е впрочем истинският характер на нашата воля? И вероятно ще сме прави, ако заявим: В нашата трагична епоха, ние можем да се доберем до един отрицателен отговор на въпроса за нашата воля. Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития*1, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах. Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години.
към текста >>
За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а
израз
, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим
израз
нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах.
Вие несъмнено ще ми повярвате, че за мен е особено приятно и вълнуващо да прекарам следващите дни всред Вас и то тъкмо в Дорнах, където ние дадохме видим израз на нашата обща воля, на нашия общ стремеж да напредваме неуморимо в изучаването и прилагането на антропософията. В хода навремето, свързвайки този антропософски стремеж с най-интимните страни на човешката душа, ние често ще си задаваме въпроса: Какъв е впрочем истинският характер на нашата воля? И вероятно ще сме прави, ако заявим: В нашата трагична епоха, ние можем да се доберем до един отрицателен отговор на въпроса за нашата воля. Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития*1, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме.
За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах.
Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години. Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят. И ние си казваме: Тези мъчителни години ни изглеждат така, сякаш времето е станало еластично, сякаш то е разтегнато по такъв начин, че спомените ни за мирните години се отдръпнаха от нас с цели столетия.
към текста >>
Най-погрешната вяра, която е обвземала човечеството в хода на неговата история, е тази ако ми позволите, скъпи мои приятели, един тривиален
израз
че Духовете биха допуснали да бъдат игнорирани от човека.
А той възниква от бездуховното приемане на света, да, от бездуховното вникване в света. Духовният свят не може да бъде игнориран безнаказано! Може и да си въобразяваме, че игнорирането на духовния свят е безнаказано, може и да си въобразяваме, че сме добре осигурени срещу всякакви опасности, стига да овладеем представите и понятията от сетивния свят, може да го вярваме с цялата си душа и тази е всеобщата вяра на днешното човечество. Само че това не е истина! Не!
Най-погрешната вяра, която е обвземала човечеството в хода на неговата история, е тази ако ми позволите, скъпи мои приятели, един тривиален израз че Духовете биха допуснали да бъдат игнорирани от човека.
Погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, макар и в духовния свят да важи съвсем различна терминология, отколкото тук в сетивния физически свят. И все пак погледнете на това като на един егоизъм, като на едно себелюбие от страна на Духовете, обаче не забравяйте: ако Духовете бъдат игнорирани тук в сетивния свят, ако Духовете бъдат игнорирани от човека, те си отмъщават жестоко! Това е един общовалиден закон, една желязна необходимост: Духовете си отмъщават. И между многото други характеристики, които могат да се дадат за нашата съвременна епоха, ние сме в правото си да заявим: Сегашният хаос всред човечеството е всъщност самото отмъщение на Духовете заради тяхното продължително игнорира не от страна на хората.
към текста >>
150.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото нека да се замислим още веднъж,че под впечатленията от подобни истини, ние сме принудени позволете ми този
израз
да изграждаме с мъртвите една социална общност.
От вчерашната ми лекция Вие несъмнено сте разбрали, че нашата епоха изисква от човека да промени в значителна степен своите мисли, чувства и воля. Насоките на душевния живот трябва да се променят из основи. И тези обновени форми на мислене и чувства трябва да изместят тъкмо най-съкровените трепети на душата древните, наследените, свещените трепети на човешката душа. Това е едно неумолимо изискване на епохата. Предполагам, че след вчерашните ми думи за хаоса в нашия видим физически свят и за необходимостта от духовно обновление на човечеството, всеки от Вас е изпитал известно вълнение.
Защото нека да се замислим още веднъж,че под впечатленията от подобни истини, ние сме принудени позволете ми този израз да изграждаме с мъртвите една социална общност.
И едва тогава ние усещаме с остра болка събитията, които стават на физическия план; обаче от друга страна не трябва да забравяме, че онези души, които през последните десетилетия не успяха да се включат в един истински духовен живот, просто копнеят за разрушителните процеси на физическия план, понеже от тези разрушителни процеси те черпят сили за духовно-душевния живот след смъртта. Оттук следва и едно чисто практическо съображение: да стимулираме по всякакъв начин единствения фактор, който занапред ще смекчи и укроти разрушителните сили всред човечеството, а именно истинския духовен живот. Освен това трябва да бъдем съвсем наясно, че през миналите хилядолетия нещата не изглеждаха така; тогава далеч не беше задължително, щото една материалистическа епоха непременно да предизвика война и опустошения. Обаче занапред ще е точно така.
към текста >>
Изключително важно за нас е да разберем защо хората изостанаха в своето морално развитие, докато в същото време Боговете напълно обезпечиха техния интелект, като не само подготвиха през епохите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя физическото тяло и мозъка, но им предложиха ако позволите този
израз
дори и "премии" под формата на еженощно проникване в духовния свят.
Това обстоятелство е изключително важно.
Изключително важно за нас е да разберем защо хората изостанаха в своето морално развитие, докато в същото време Боговете напълно обезпечиха техния интелект, като не само подготвиха през епохите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя физическото тяло и мозъка, но им предложиха ако позволите този израз дори и "премии" под формата на еженощно проникване в духовния свят.
Подобни състояния, при които нощем ще се свързваме с един морален свят, ние ще познаем едва във втората половина на онази епоха, назовавана в антропософията като "Бъдеща Венера".
към текста >>
151.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният
израз
"красиви" не води до никъде.
Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви.
Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде.
Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно.
към текста >>
152.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако ми позволите този
израз
, материалният свят на сетивните възприятия все още не беше минерализиран.
Нещата в миналото бяха други; както външните сетивни възприятия бяха много по-духовни, така и всичко, намиращо се в непосредствена връзка с елементарния мисловен свят, беше много по-образно, много по-имагинативно. Сънищата имаха стойност на имагинации, които насочваха към бъдещето. Както спомените насочват към миналото, така и имагинациите насочват към бъдещето, разбира се не по един и същ начин. Изобщо ние трябва да си представим душевното устройство през миналите епохи като нещо съвсем различно от душевното устройство на днешния човек: през миналите епохи обикновеното дневно съзна ние беше сякаш пронизвано от подвижни и променливи съновидения, които обаче сочеха към съвсем реални факти от живота на елементарния свят.
Ако ми позволите този израз, материалният свят на сетивните възприятия все още не беше минерализиран.
Духовните сили бликаха от цветовете и звуците. В онези далечни времена човекът все още можеше, така да се каже, да сънува в будност, само че тези будни сънища бяха същевременно неоспорими истини в елементарния, в обикновения мисловен свят. За да се постигне и утвърди свободата на човека, той трябваше да бъде "отдалечен" от пронизания е духовни Същества външен свят, и неговият вътрешен живот стана интимен и дълбок.
към текста >>
Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този
израз
там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят.
Вече казах: Дори и в по-късните столетия би могла да се търси известна аналогия с отделни примери от римската история например, с Нума Помпилиус и нимфата Егерия. Виждате ли, днес нещата не се откриват така непосредствено на хората и затова те смятат цялата история за една общоприета басня, за една измислица. Припомнете си, че в края на 16 и началото на 17 век се появи мистичния Якоб Бьоме*29, чиито дълбоки интуиции загатваха за една много по-древна епоха. Към учениците на Якоб Бьоме спадаха и много хора от по-късните времена; един от последните съзнателни ученици на Якоб Бьоме беше Сен Мартин.
Особено в своята книга "За грешките и за истината" той се опира изцяло на Якоб Бьоме, макар и същността на учителя да е вече твърде разводнена, макар и ако ми позволите този израз там Якоб Бьоме да е вече твърде "изветрял" И все пак спомените от миналото бяха толкова силни, че Сен Мартин знаеше: ако човек иска да има правилни идеи за социалната структура, ако иска да има точни и ръководни политически идеи, той не може просто да ги измисли; тези идеи трябва да му бъдат предадени от духовния свят.
Ето защо в своята книга "За грешките и за истината" Сен Мартин даде не просто идея за външната природа и нейното разнообразие, не просто идея за историята и нейния ход, а политически идеи, съвсем конкретни политически идеи. Днес, когато единствените политически структури на света са държавите, бихме могли да наречем идеите на Сен Мартин "държавнически" Обаче в неговото изложение откриваме една съвсем конкретна и същевременно удивителна представа. С една дума, той говори за "първичното човешко прелюбодеяние" Разбира се, това прелюбодеяние е станало на времето, преди още да е можело да се говори за сексуални отношения между мъжа и жената. И така, той няма предвид едно обикновено прелюбодеяние; той има предвид нещо съвсем друго; той има предвид нещо, което твърди и Библията, когато ти казва. "И Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, ги вземаха за жени".
към текста >>
153.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Но когато той започне да упорствува, да се изправя срещу природата със своето мъртво и абстрактно мислене, той заприличва ако ми позволите този
израз
на същински козел, който блъска с рогата си без да вижда нищо.
И забележете само, скъпи мои приятели,как се прилагат тези неща в нашата действителност. Сега бих искал да кажа нещо за това нереално, неправдоподобно мислене, защото то също се намесва в реалния свят. През последните три, четири столетия този вид нереално и неправдоподобно мислене претърпя известен разцвет. Благодарение на този вид мислене, в социалната сфера възникна една нереална и неправдоподобна структура, една структура, пълна с растящи противоречия. Спрямо външната природа, това погрешно мислене досега нямаше особено значение; природата не върви след човека.
Но когато той започне да упорствува, да се изправя срещу природата със своето мъртво и абстрактно мислене, той заприличва ако ми позволите този израз на същински козел, който блъска с рогата си без да вижда нищо.
При много от т.н. "светогледи" картината е същата; те се сблъскват в истината със своите "рогати" доводи и не виждат нищо; да, едностранчиви са като козли, тези днешни "възгледи".
към текста >>
154.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен
израз
в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879.
Такива събития и днес ние се намираме под външните последици на тези събития и несъмнено още дълго време ще се налага да се съобразяваме с тих имат своите дълбоки корени не другаде, а в някои точно определени процеси, разиграващи се в духовния свят.
И когато изследваме процесите на духовния свят, намерили своя външен израз в току що казаното, ние трябва да отправим поглед към една борба, към един вид битка в духовния свят, започнала в споменатото време, и завършила през един период от време, за който често сме говорили, а именно през есента на годината 1879.
Следователно, Вие ще си изградите една точна представа за тези неща, ако се замислите, че тази война, тази битка в духовния свят започна през 40-те години на 19 век и завърши през есента на 1879.
към текста >>
Обаче днес всички тези ариманически и материалистични сили намират
израз
в духовните представи на хората, в техните морални импулси, а днес те с лека ръка кръщават какво ли не с името "морални импулси"; занапред тези сили лесно могат да прераснат в такива импулси, които ще приковат човека и то по негова собствена воля!
Обаче днес всички тези ариманически и материалистични сили намират израз в духовните представи на хората, в техните морални импулси, а днес те с лека ръка кръщават какво ли не с името "морални импулси"; занапред тези сили лесно могат да прераснат в такива импулси, които ще приковат човека и то по негова собствена воля!
към планетарното тяло на Земята. Тези неща трябва да бъдат разбрани в тяхната истинска светлина. Особено внимание заслужават процесите, които сме склонни да считаме като нещо самопонятно. Това се отнася и за много от природните закони, които днес биват разглеждани като нещо самопонятно. Всеки, който не ги признава, бива смятан за дилетант или за глупак.
към текста >>
155.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Когато казваме, че през 1879 Духовете на Мрака са ако можем да си послужим с този
израз
свалени от Небето долу на Земята, ние стигаме само до една твърде обща представа.
Всъщност има безброй много дефиниции, които са съставени по този образец, и голяма част от така наречените "научни дефиниции" се отнасят към действителния свят по абсолютно същия начин. Обаче в антропософията ние не бива да си служим с подобни дефиниции. До най-злополучното познание се стига, когато разчитаме на понятия, на абстракции. Разбира се, ние бихме могли да дефинираме понятието за Духовете на Мрака, за ариманическо-луциферическите Същества, обаче с това няма да постигнем нищо.
Когато казваме, че през 1879 Духовете на Мрака са ако можем да си послужим с този израз свалени от Небето долу на Земята, ние стигаме само до една твърде обща представа.
Защото тези Духове на Мрака, които сега бродят всред нас, са от същата категория, от която бяха онези Духове на Мрака, които в древни време на също бяха отхвърлени от духовния свят и свалени тук долу на Земята; техните задачи бяха тясно свързани с Гръцко-латинската епоха. Впрочем техните задачи се отнасяха за цялата Атлантска епоха, но обхващаха и Гръцко-латинската епоха.
към текста >>
И скоро ще се види, дали поне един малък кръг хора ще се издигне над кръвно-родствените предразсъдъци, над фразеологията, която се шири по света, и която не означава нищо друго, освен видимия
израз
на духовното събитие от Ноември 1879.
Днес съществуват достатъчно много хора, които отхвърлят такива общочовешки истини, понеже те са в разрез с установените наследствени и кръвни връзки. Обаче това са общочовешки истини и те не са дошли от Земята, а са извлечени от духовните светове. Колко ужасяваща е реакцията на онези, които днес тласкат почти целия свят срещу истинския напредък на човечеството, без да влагат нищо в голата фраза за "освобождаването на народите".
И скоро ще се види, дали поне един малък кръг хора ще се издигне над кръвно-родствените предразсъдъци, над фразеологията, която се шири по света, и която не означава нищо друго, освен видимия израз на духовното събитие от Ноември 1879.
към текста >>
Така развитието на човечеството през Петата, Шестата и Седмата епоха ще напредва в смисъла на извинете ме за странния
израз
в смисъла на белокосата Дарвинова теория.
Занапред, колкото и да остарява, човекът ще може да става все по-млад и по-млад, стига да приема в себе си импулсите от духовния свят. Приеме ли в себе си импулсите от духовния свят, независимо от белите си коси и бръчки, той ще става все по-млад и по-млад, понеже вече разполага с онези импулси, които ще пренесе през Портата на смъртта. Обаче когато върви натам само с тялото си, той не може да се подмлади. Тогава той съизживява с душата си всичко онова, което изпитва тялото. Разбира се, човекът не може да избегне побеляването на своята коса, обаче той може да дари побелялата си глава с една млада душа, само ако черпи от изворите на духовния живот.
Така развитието на човечеството през Петата, Шестата и Седмата епоха ще напредва в смисъла на извинете ме за странния израз в смисъла на белокосата Дарвинова теория.
И ако хората искат да избегнат онази катастрофа, която може да бъде сравнена с планетарната смърт на Земята катастрофата на бъдещето те трябва да извлекат необходимите младенчески сили от учението за метаморфозата, от спиритуалното еволюционно учение, което се съдържа в гьотеанизма. Това спиритуално еволюционно учение трябва да бъде пренесено през бъдещата катастрофа, също както и индивидуалният човек пренася подмладената си душа през Портата на смъртта.
към текста >>
Поради обстоятелството, че човекът ако мога да си послужа с този
израз
слезе от Небето тук долу на Земята, а наред с него и онези Духове на Мрака, които положиха достатъчно усилия за неговото освобождаване, за неговата свобода през епохите, когато в сила бяха законите на наследствеността, расата и кръвта, чрез всичко това човекът успя да се свърже със Земята.
Поради обстоятелството, че човекът ако мога да си послужа с този израз слезе от Небето тук долу на Земята, а наред с него и онези Духове на Мрака, които положиха достатъчно усилия за неговото освобождаване, за неговата свобода през епохите, когато в сила бяха законите на наследствеността, расата и кръвта, чрез всичко това човекът успя да се свърже със Земята.
Делото на Луцифер и Ариман беше превърнато в нещо добро, понеже благодарение на тих човекът успя да се свърже със Земята.
към текста >>
156.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Те се стремяха, ако мога да си послужа с този
израз
, да получат в ръцете си едно прадревно наследство на човечеството.
Те се стремяха, ако мога да си послужа с този израз, да получат в ръцете си едно прадревно наследство на човечеството.
В какво се състоеше това прадревно наследство? Вчера аз прочетох: През миналите хилядолетия напредващите Духове на Светлината ръководеха човечеството с оглед на кръвните връзки и групираха хората според съответните семейни, племенни и расови връзки, така че събираха в малки или големи общности онези, които си принадлежаха в смисъла на една обща прадревна Карма, засягаща човечеството и света. Ето защо и самите хора виждаха в кръвните връзки едно от средствата, за да изпълнят своите задачи, свеждащи се до това, да внесат в общата Карма на човечеството всичко онова, което можеха да получат от Земята. А кръвните връзки идват не от другаде, а от Земята.
към текста >>
Когато разглеждаме някои забележителни, представителни личности а в тях намират
израз
духовните импулси на общочовешката еволюция тогава откриваме как дори и в най-малките подробности се потвърждава онова, което проблясва като общо познание у всеки един от тях.
Колко вълнуващо е, независимо дали го правим в голям или малък мащаб, да насочим поглед към десетилетията след 40-те години на 19 век. През изтеклите седмици ние стигнахме до една обща характеристика на събитията, която в известен смисъл ще се опитам да задълбоча и в днешната лекция.
Когато разглеждаме някои забележителни, представителни личности а в тях намират израз духовните импулси на общочовешката еволюция тогава откриваме как дори и в най-малките подробности се потвърждава онова, което проблясва като общо познание у всеки един от тях.
Ще си послужа с един наглед незначителен пример.
към текста >>
Интересна е и една друга подробност, когато разглеждаме един такъв човек, в чиито дела, така да се каже, намират видим
израз
свалените на Земята духовни сили, той казва и в това няма никакво съмнение -, че когато през 40-те години говори в Лайпциг върху Гьотевия "Фауст", той се спира главно върху първата част,а за втората част не споменава нищо.
Интересна е и една друга подробност, когато разглеждаме един такъв човек, в чиито дела, така да се каже, намират видим израз свалените на Земята духовни сили, той казва и в това няма никакво съмнение -, че когато през 40-те години говори в Лайпциг върху Гьотевия "Фауст", той се спира главно върху първата част,а за втората част не споменава нищо.
Когато после, т.е. след победата на Михаил над Змея, отново се връща към своите лекции върху "Фауст", Марбах се спира главно върху втората част. Епохата на материалния разум, остроумието и критиката не беше подходяща за интерпретиране на втората част от Гьотевия "Фауст", едно от най-важните завещания на гьотеанизма, е до голяма степен неразбираема за повечето хора.
към текста >>
157.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Простете ми този
израз
, но подобни "конски теории" днес се радват на голямо уважение.
Дарвиновата теория изцяло е изградена според правилата на тази логика. Благодарение на голямата си едностранчивост, тя може и да се е докоснала до някои важни подробности, но като цяло, тя е допринесла най-вече за едно пълно затъмнение на нещата. Дори и днес безкрайно много естественонаучни хипотези страдат, така да се каже, от това, че хората не забелязват кочияша. Често се говори за причина и следствие; и обикновено причината за придвижването на файтона се търси в коня, нещо, което се смята за голям напредък. И хората изобщо не забелязват, че такава подмяна между коня и кочияша, в днешната наука се прави на всяка крачка.
Простете ми този израз, но подобни "конски теории" днес се радват на голямо уважение.
Техните погрешни изводи не могат лесно да бъдат оборени, понеже донякъде е вярно, че конят тегли файтона, само че тук ние търсим съвсем друг смисъл в думите "правилно" и "погрешно" Ето защо материалистичните мислители винаги могат да оборят спиритуалния мислител, който знае,че освен коня и файтона, съществува кочияшът. Този пример ясно показва, до къде може да ни отведе онази остроумна критика, която Духовете на Мрака искат да подарят на човека. Никой не търси истината, или цялостния облик на нещата; по-важно е те да бъдат разбрани според логиката, че конят тегли файтона. Логиката може напълно да се еманципира от действителността. Може да си много логичен и в същото време напълно чужд на действителния свят.
към текста >>
И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен
израз
.
Единствено по този начин хората могат да пробудят у себе си yceта за действителността. Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване. Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим, те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят.
И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз.
Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва. Да, така вървят нещата днес.
към текста >>
158.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са
израз
на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание.
През Март 1924 в продължение на три дни Р. Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание.
Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
към текста >>
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира
израз
именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
159.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Там ще намерите изложено с всички подробности това, което душата трябва да предприеме със себе си във вътрешна подвижност и вътрешни упражнения - ако ми позволите да употребя този
израз
, - за да преобрази наистина в себе си това, което в нея не е диференцирано в духовни органи, за да може тогава да вижда в духовния свят.
Тук имаме описание, което един човек прави във времето, преди да се появи решението, духовнонаучното решение да се стигне не само до този сблъсък и неговия отговор, а да се проникне в духовния свят зад преградната стена. Мога само принципно да говоря за такива неща. Ще ги намерите изложени в детайли в моите книги «Как се постигат познания за висшите светове»12 и във втората част на «Въведение в Тайната наука»13.
Там ще намерите изложено с всички подробности това, което душата трябва да предприеме със себе си във вътрешна подвижност и вътрешни упражнения - ако ми позволите да употребя този израз, - за да преобрази наистина в себе си това, което в нея не е диференцирано в духовни органи, за да може тогава да вижда в духовния свят.
към текста >>
160.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Възможно е през времето между смъртта и ново раждане умрелият да среща в духовния свят много човешки души, през които преминава - защото там цари всепроникване, - но те като че ли не съществуват за него, ако мога да употребя този
израз
.
След смъртта човекът среща преди всичко онези хора, с които е бил кармически свързан през живота.
Възможно е през времето между смъртта и ново раждане умрелият да среща в духовния свят много човешки души, през които преминава - защото там цари всепроникване, - но те като че ли не съществуват за него, ако мога да употребя този израз.
Там са хората, с които той има някаква кармическа връзка. За да се врастваме все повече във всеобща мирова връзка също и след смъртта, трябва да си изградим това в живота тук на Земята. Основаването на създадените чисто въз основа на духовността общности е задача на настоящето и бъдещето. Защо има стремеж да се създават такива общности, каквато е антропософската? Защо се търсят хора, за да се обединят чрез такива идеи?
към текста >>
161.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Те са, ако мога да употребя този тривиален
израз
, отбранителни мерки.
Когато се проследят по-нататъшните основания за такива неща, се вижда откъде произлизат, откъде идват импулсите за тях. И голяма част от атентатите, които са ви известни, за които се говори в Европа, са импулси, духовни импулси, но не първоначални, а в известен смисъл следствия.
Те са, ако мога да употребя този тривиален израз, отбранителни мерки.
Искало се е да се предотврати нещо друго. Чрез тези действия се е искало да се предотвратят други такива, които имат същата насока; да се възпрепятстват, или по-добре казано, да се възпрепятстват поне техните последици.
към текста >>
162.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Всичко, което се изгражда в яйцето, е
израз
на космическите сили, а кокошката – както и човекът – е само мястото, където космосът изгражда цялата световна система.
Днешното човечество е убедено, че магнитната стрелка на компаса показва посоката север-юг, с единия край тя сочи на север, с другия – на юг, следователно това не идва от самата стрелка, а Земята като цяло е космически магнит, на който първият полюс лежи на юг, а вторият – на север, и би се смятало за глупост, ако някой твърди, че посоката се създава само от силите, лежащи в магнитната стрелка на компаса. Но днес цялата наука и цялото мислене отхвърлят космическото развитие на намиращото се като зародиш в животинското или в човешкото същество. Това, което при магнитната стрелка на компаса се определя като глупост, се приема, когато се каже, че яйцето се изгражда в кокошката. Но когато в кокошката се изгражда яйцето, наистина участва целият космос. Тук, на Земята, се създават само предпоставките за това.
Всичко, което се изгражда в яйцето, е израз на космическите сили, а кокошката – както и човекът – е само мястото, където космосът изгражда цялата световна система.
Ние трябва да се запознаем с това. Между смъртта и ново раждане човекът работи заедно с висшите същества, със съществата от висшите йерархии в цялата тази силова система, която пронизва космоса. Между смъртта и ново раждане винаги се работи. В духовното не се бездейства, а се работи.
към текста >>
163.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Катастрофата, в която се намираме днес, е не само
израз
на задънената улица, в която е навлязъл човекът.
Това става постепенно, бавно. Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане. Но човекът трябва да постигне това световно чувство. Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство!
Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът.
Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч. Затова мислите и усещанията не могат истински да проникнат този свят и да хармонизират човешкия труд. Човечеството ще бъде осъдено все повече и повече да създава дисхармония в социалния живот и все повече да разпръсва военни настроения над света, ако в чувстването си не се приобщи към хармонията на космоса, като я внесе във всичко, което върши дори и в ежедневието. Ето защо духовната наука е в зависимост от това, което трябва да навлезе непосредствено в хода на най-външната култура, или човечеството няма да излезе от задънената улица.
към текста >>
164.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Това е външният
израз
, външната картина на вътрешните процеси.
И макар че Римската империя има сложна военна администрация, тя става все по-бедна на злато и пари.
Това е външният израз, външната картина на вътрешните процеси.
Споменавам тази външна картина – обедняването на злато и пари на Римската империя, – понеже тя е външен израз и на душевното настроение. Какво произлиза от това душевно настроение? Разбира се, това душевно настроение има определено значение в целия смисъл на световно-историческото явление. При това обедняване на метални парични средства би следвало да произлезе нещо от страна на римляните. И какво се получава?
към текста >>
Споменавам тази външна картина – обедняването на злато и пари на Римската империя, – понеже тя е външен
израз
и на душевното настроение.
И макар че Римската империя има сложна военна администрация, тя става все по-бедна на злато и пари. Това е външният израз, външната картина на вътрешните процеси.
Споменавам тази външна картина – обедняването на злато и пари на Римската империя, – понеже тя е външен израз и на душевното настроение.
Какво произлиза от това душевно настроение? Разбира се, това душевно настроение има определено значение в целия смисъл на световно-историческото явление. При това обедняване на метални парични средства би следвало да произлезе нещо от страна на римляните. И какво се получава? От това произлиза индивидуализмът, характерен за нашата епоха.
към текста >>
165.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в
израз
на свръхсетивния свят.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>
Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш
израз
на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията.
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата. Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светоглед не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило. Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за човека.
Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията.
В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
към текста >>
166.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
до 1413 година се състои в това, че човечеството се възпитава – ако бива да употребим този
израз
на Лесинг – в свободното разполагане с разсъдъчната душа.
Знаете какво означава тази епоха. С течение на времето човечеството се развива така, че в известна степен развива и различните съставни части от човешката природа. Знаете, че през египетско-халдейската епоха, която предхожда 747 година пр. Хр., в своето развитие човекът е бил въведен в това, което се нарича сетивна душа, в гръцко-латинската културна епоха – в разсъдъчната душа, а от 1413 година насам в нашата пета следатлантска епоха – в така наречената съзнателна душа. Така че можем да кажем: Същността на гръцко-латинската култура от 747 година пр. Хр.
до 1413 година се състои в това, че човечеството се възпитава – ако бива да употребим този израз на Лесинг – в свободното разполагане с разсъдъчната душа.
към текста >>
Не само „буквата убива, духът животвори“, който
израз
често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота. И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото. Това е.
Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота.
Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно. Ако някои между нас го обмислят, няма да чуваме вече така често хората да казват: Този говори напълно по антропософски или по теософски, трябва непременно да се прочете! Не става въпрос какви думи се намират там, а от кой дух произлизат.
към текста >>
167.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
167. Ако бива да употребим този
израз
на Лесинг: Във „Възпитанието на човешкия род“, 1780 г.
167. Ако бива да употребим този израз на Лесинг: Във „Възпитанието на човешкия род“, 1780 г.
към текста >>
111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като
израз
на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
179. Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година: В „Canones contra Photium“, Канон 11, се постановява, че човекът няма „две души“, а „unam animam rationabilem et intellectualem“. Уважаваният от Рудолф Щайнер католически философ Ото Вилман в своето тритомно произведение „История на идеализма“, Първо издание, Брауншвайг, 1894 г., § 54: Християнският идеализъм като завършек на античния (том II, стр.
111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
към текста >>
168.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв
израз
, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето.
в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия.
Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето.
И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
169.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя
израз
, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното. Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот. И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот. Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие.
Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия.
Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
Философията на Бентам, за която вчера ви говорих, е преди всичко външен теоретичен
израз
на този ариманически възглед.
И така, днес ние стоим пред факта, че голям брой хора се придържат към чисто ариманически мироглед, отстояват този чисто ариманически мироглед, и по този начин привличат към Земята всичко това, което трябва да дойде, ако вместо божествения ред над Земята се разпространи ариманическият ред.
Философията на Бентам, за която вчера ви говорих, е преди всичко външен теоретичен израз на този ариманически възглед.
Марксизмът представлява такъв израз, който е деен, формиращ, затова той има огромно влияние. И инерционният буржоазен живот не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния живот са се развили елементи на такъв мироглед. Марксизмът – това е крайният му израз. Той ще продължи да действа и в бъдеще. Това, което отначало е било само знание, е станало явление, станало е действителност.
към текста >>
Марксизмът представлява такъв
израз
, който е деен, формиращ, затова той има огромно влияние.
И така, днес ние стоим пред факта, че голям брой хора се придържат към чисто ариманически мироглед, отстояват този чисто ариманически мироглед, и по този начин привличат към Земята всичко това, което трябва да дойде, ако вместо божествения ред над Земята се разпространи ариманическият ред. Философията на Бентам, за която вчера ви говорих, е преди всичко външен теоретичен израз на този ариманически възглед.
Марксизмът представлява такъв израз, който е деен, формиращ, затова той има огромно влияние.
И инерционният буржоазен живот не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния живот са се развили елементи на такъв мироглед. Марксизмът – това е крайният му израз. Той ще продължи да действа и в бъдеще. Това, което отначало е било само знание, е станало явление, станало е действителност. Само възглед за тези неща, който отново ще стане стимулиращ волята, може да помогне в тези неща.
към текста >>
Марксизмът – това е крайният му
израз
.
И така, днес ние стоим пред факта, че голям брой хора се придържат към чисто ариманически мироглед, отстояват този чисто ариманически мироглед, и по този начин привличат към Земята всичко това, което трябва да дойде, ако вместо божествения ред над Земята се разпространи ариманическият ред. Философията на Бентам, за която вчера ви говорих, е преди всичко външен теоретичен израз на този ариманически възглед. Марксизмът представлява такъв израз, който е деен, формиращ, затова той има огромно влияние. И инерционният буржоазен живот не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния живот са се развили елементи на такъв мироглед.
Марксизмът – това е крайният му израз.
Той ще продължи да действа и в бъдеще. Това, което отначало е било само знание, е станало явление, станало е действителност. Само възглед за тези неща, който отново ще стане стимулиращ волята, може да помогне в тези неща.
към текста >>
170.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация,
израз
на това, което стои зад него.
Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм. Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще.
Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него.
Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците. Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка. Обаче в човека или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
към текста >>
171.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Когато детето, – употребявайки буржоазния
израз
– „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран.
В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот. Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм.
Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран.
Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят. Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта. Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>
Днес още можете отчетливо да се изразявате, ясно да говорите и пишете, фиксирайки казаното, но това няма да продължи дълго – защото в близкото бъдеще времето ще върви по-бързо, ако може да се употреби такъв парадоксален
израз
, отколкото е вървяло в миналото, – така че ще бъде съвсем невъзможно да се разбира написаното или казаното от нас днес така, както сега го разбираме.
Днес още можете отчетливо да се изразявате, ясно да говорите и пишете, фиксирайки казаното, но това няма да продължи дълго – защото в близкото бъдеще времето ще върви по-бързо, ако може да се употреби такъв парадоксален израз, отколкото е вървяло в миналото, – така че ще бъде съвсем невъзможно да се разбира написаното или казаното от нас днес така, както сега го разбираме.
И чак в бъдеще, след много време, нашият разсъдък ще бъде способен да разбира това, което ние говорим и пишем. Историкът се хваща за свидетелствата, той се осланя на външните свидетелства. Но от това, дали има или няма свидетелства, не зависи нашето разбиране за едно или друго, а то зависи от това, доколко е развита способността ни за разбиране. За далечното минало тази способност за разбиране не е пригодна. И ако го няма това отричане, тогава възниква теорията на Кант-Лаплас и подобните ѝ.
към текста >>
172.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния живот, а тези, които с добра воля се отдават на духовния живот, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този
израз
, донесат на хората щастие.
Доста трудно е да се убеди днешното човечеството в това, че днес е особено нужна добра воля, доколкото тази добра воля често се смята за безсърдечна воля. Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния живот на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението. И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си човека, и по някаква причина той обича друг човек, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния живот. Тогава в него се ражда желание, този човек да бъде щастлив, и на него му се струва безсърдечно, ако му съобщи цялата истина. Но тези, които в тази област имат добра воля, знаят, че съвсем не е добра воля, когато се затварят очите и се казва: нищо не искаме да знаем за духовния живот, и без него можем да бъдем щастливи, – а когато се каже: трябва да се положат всички усилия, духовният живот да се утвърди на земята.
Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния живот, а тези, които с добра воля се отдават на духовния живот, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този израз, донесат на хората щастие.
към текста >>
173.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния
израз
, но той е подходящ, – не го обхване ужас.
Можем да си представим, доколко страшно изглежда това даже в нашето материалистическо време, когато хората чуват, какво собствено се разиграва в човешката природа. Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба. Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба. Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот. Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност.
Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас.
Но времето, когато това беше възможно свърши. След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото. Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано. Голата наука на премълчаването в бъдеще ще прекрати своето съществуване.
към текста >>
174.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият
израз
, – се стреми да се съобразява с другия полюс.
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи.
Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс.
Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали. И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център.
към текста >>
175.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия
израз
, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание.
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание.
Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло. Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност. В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание.
към текста >>
Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски
израз
.
Можете да попитате: какви цели, собствено, преследват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по отношение на човешката природа и интереса към нея?
Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски израз.
Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила.
към текста >>
Ние знаем, че нашата Земя е метаморфоза – употребявайки този
израз
на Гьоте – на предшестващи мирови тела, четвърта метаморфоза.
Сега трябва да попитаме: откъде дойде всичко това? Това е въпрос, който трябва да ни интересува преди всичко: откъде дойде всичко това? Каква е природата на тези ариманически и луциферически сили?
Ние знаем, че нашата Земя е метаморфоза – употребявайки този израз на Гьоте – на предшестващи мирови тела, четвърта метаморфоза.
Ползвайки определена терминология, ние казахме: в началото Земята е била въплътена като Сатурн, след това като Слънце, след това като Луна и сега е въплътена като Земя. И така, ние знаем, че тази Земя е четвърто въплъщение на своето космическо същество, четвърта метаморфоза. Тя ще претърпи и по-нататъшни метаморфози. Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и човекът? Знаем, че с формирането на най-близката ни част на Космоса – нашата Земя, са свързани Духовете на Формата.
към текста >>
176.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този
израз
, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие.
В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>
И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен
израз
, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г.
Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос. Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята.
И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г.
човечеството все повече би се ожесточавало срещу духовния свят и не би приемало никакви инспирации.
към текста >>
177.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е
израз
на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа.
към текста >>
Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв
израз
, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези.
Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането. Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
178.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив
израз
, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра.
Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт. Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно. Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало. Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен.
Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра.
И там е посочено числото 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд. Но в по-голяма или по-малка степен, те са преминали покрай неговото истинско значение.
към текста >>
179.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия
израз
– си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение.
Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
Човек се нуждае от волята да прозре действителността. Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време. – Това трябва да се прозре. Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н. Става въпрос за това да се прозре действителността зад думите.
към текста >>
180.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Те са
израз
на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание.
Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи. Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията. Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно. Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха.
Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание.
В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното, от книгите на Николай Рубакин. Изцяло отхвърляйки живите сили на Духовната наука, той се опитва да изследва човешката душа по един съвършено нов начин: той се придържа към интелигентността, описва нейните проявления, но в същото време, изключва същинската й активност. Стремежите на един такъв човек се свеждат до следното: В наши дни всичко трябва да се върши интелигентно, обаче без да се впряга субективната интелигентност. И ето какво се опита да постигне той.
към текста >>
181.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Хората даже се гордеят с това, което често се нарича „практичен подход“, макар този
израз
да се използва в тесен смисъл.
Другият път е на волята. Тук също хората са доста пристрастени към лъжовен път, който не води към Христос, а далече от Него. И в това друго царство [на волята] ние отново трябва да намерим пътя към Христос. Младите все още съхраняват някакъв идеализъм, но като цяло днешното човечество е сухо и прозаично.
Хората даже се гордеят с това, което често се нарича „практичен подход“, макар този израз да се използва в тесен смисъл.
Днешното човечество не харесва идеалите, които бликат от извора на духа. Младите все още имат тези идеали. Никога по-рано животът на по-възрастните не се e отличавал толкова рязко от живота на младите, както е това днес. Липсата на разбиране между човешките същества всъщност е главният белег на нашето време.
към текста >>
182.
Съдържание
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Стилове на строежите като
израз
на развитието на човечеството.
Стилове на строежите като израз на развитието на човечеството.
Гръцкият храм, готическата катедрала, храмът на Граала, Дорнахската постройка.
към текста >>
183.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тогава трябва да си кажем: онова, което намира днес
израз
във формата на човешката глава, то се е развило бавно и постепенно.
Когато обгърнем с поглед образуването на главата нека я вземем първо напълно телесно когато говорим за развитието на главата доколкото тя подържа организма за сетивното възприятие или за мисленето или за образуването на представите, тогава ние, трябва да насочим поглед далече в миналото космическо развитие на човека.
Тогава трябва да си кажем: онова, което намира днес израз във формата на човешката глава, то се е развило бавно и постепенно.
То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие. Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие.
към текста >>
184.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен
израз
за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие. Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава.
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност.
Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това. Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
185.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален
израз
извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика.
Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние. В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието. Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали. Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота. Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене.
Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален израз извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика.
До Тайната на Голгота изтекоха приблизително от изгубването на съдържанието на мистериите, от появата на чисто формалното естество, на чисто мислителното естество на мистериите четири и половина столетия. Можем да кажем приблизително: четири и половина столетия. Така щото трябва да си представим: в едно предисторическо време върху цивилизованата тогава Земя се разпространи културата на мистериите. Тя се разви по-нататък приблизително така, че остана само един дестилат, гръцката диалектика, гръцкото мислене. След това настъпи Тайната на Голгота.
към текста >>
Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния
израз
като един вътрешен недостатък.
Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно. Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес. Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил. Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек. Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания.
Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък.
Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи. Но който не се е подготвил за това виждане в миналото, той не ще може действително да ги вижда. Тогава той ще чувствува тази способност като един недостатък. Ето защо в правилното познание на настоящите преобразователни сили на човечеството е заложено това, че чрез антропософски ориентираната Духовна Наука хората да бъдат доведени до едно истинско себепознание. А и днес още можем да обърнем вниманието върху това, какво ще бъде особеното изживяване, което хората ще могат да имат с виждането на миналите земни съществувания.
към текста >>
186.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален
израз
, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си.
Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>
187.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто
израз
, чийто откровение те са.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са.
Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека. Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството. Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето. Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света.
към текста >>
188.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
След като обрисувахме по този начин човека от гледището на Духовната Наука от едната страна полюса на интелигентността, от другата страна полюса на волята след като видяхме, че в горната част физическите органи са
израз
на полюса на интелигентността, можем сега да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в човека сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество?
След като обрисувахме по този начин човека от гледището на Духовната Наука от едната страна полюса на интелигентността, от другата страна полюса на волята след като видяхме, че в горната част физическите органи са израз на полюса на интелигентността, можем сега да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в човека сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество?
С нищо, с абсолютно нищо в действителността. Във външния свят имаме едно минерално, едно растително и едно животинско царство. Онова, което се намира във вътрешността на човека, което е също телесно, не съвпада с нито едно от тези природни царства.
към текста >>
189.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Епохалният
израз
за цялото това душевно настроение на хората е храмът или катедралата, бихме могли да кажем, която в нейната същинска, типична форма е готическата катедрала.
Така по отношение на душевното настроение човечеството беше станало така да се каже копнеещо, строеше върху копнежи, строеше на основата на търсенето, вярваше, че в това търсене може да бъде по-щастливо чрез включването на общността, но беше винаги убедено, че онова, което трябва да бъде признато като Божествено-духовно, не е нещо, което царува непосредствено между хората, а което се крие в пълни с тайнственост основи. Когато сега хората искаха да изразят онова, към което се стремяха с копнеж, което търсеха с копнеж, те можеха да го изразят само така, като го свързват по някакъв начин с нещо пълно с тайнствено ст.
Епохалният израз за цялото това душевно настроение на хората е храмът или катедралата, бихме могли да кажем, която в нейната същинска, типична форма е готическата катедрала.
Обаче когато отново това, към което хората се стремяха с копнеж като към най-висшето и пълно с тайнственост, биваше обгърнато с духовен поглед, именно във времето, когато искаха да се издигнат от земното в свръхземното, те трябваше да преминат от чисто готическия стил към нещо друго, което, бихме могли да кажем, сега не съединяваше физическата общност, а целия съвместно стремящия се дух на човечеството или на съвместно стремящите се души и духове на човечеството към един център, към един пълен с тайнственост център.
към текста >>
190.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
За онези обаче, които могат да виждат връзките в живота, е също ясно, че европейското нещастие на последните години, макар и то вече да е отминало привидно, е вътрешно свързано с това, което хората са свикнали да мислят, и простете ми малко тривиалния, банален
израз
за което хората така драговолно говорят: как ви блестящи неща сме постигнали и при това си близват от удоволствие пръстите.
За онези обаче, които могат да виждат връзките в живота, е също ясно, че европейското нещастие на последните години, макар и то вече да е отминало привидно, е вътрешно свързано с това, което хората са свикнали да мислят, и простете ми малко тривиалния, банален израз за което хората така драговолно говорят: как ви блестящи неща сме постигнали и при това си близват от удоволствие пръстите.
към текста >>
И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като
израз
за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране.
И тук аз стигнах до точката, за която загатнах вчера. Когато, да речем, един човек още от самата Гръцка епоха, от времето до средата на 15-то столетие, обръщаше вниманието върху явленията от раждането до смъртта на човека, той можеше да посочи света на Боговете, как от божествените светове се тъче съдбата на човека чрез раждането и смъртта. Днес ние трябва да говорим по друг начин, трябва да говорим така, че съдба та на човека се определя чрез неговите минали земни съществувания и чрез начина, как той е определен така, създава силите, според които божествените светове могат да дойдат при него. Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества. До този важен момент на развитието на човечеството сме стигнали вече.
И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като израз за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране.
Всеки човек днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията. Достатъчно хора бяха убити през последните 4 до 5 години. Това са най-малко 10 до 12 милиона в цивилизования свят, вероятно и повече, три пъти повече осакатените в различните страни, нашата цивилизация действително е стигнала блестящо високо! Обаче това хората трябва да познаят като устията, а изворите трябва да се търсят в това, което става в човешките души при всяка опълчване против духовния свят, който иска да проникне във физическия свят и който иска да води човечеството в бъдещето. И всички неща трябва да бъдат разглеждани днес от тази гледна точка, т.е.
към текста >>
191.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тяхната първична характерна черта е тази, че ако мога сега да употребя по-късния
израз
с плебейските способности на атавистичното ясновидство те свързваха мислителната способност.
Това беше едно важно социално явление, че онези древни хора, които нямаха нищо друго освен сънищните виждания върху тайните на света, видяха да идват в техните територии имигранти, с които още можеха да разберат, защото също имаха духовни виждания, които обаче имаха още нещо, което самото местно население нямаше: мислителната способност. Това беше един особен вид хора. Индийците /считаха/ онази каста, която наричаха каста на брахманите, като потомци на тези хора, които свързваха атавистичното ясновидство с мислителната способност. И когато тези хора слязоха в южните области от по-високо разположените северни местности на Азия, те получиха името Арийци. Това е арийското население.
Тяхната първична характерна черта е тази, че ако мога сега да употребя по-късния израз с плебейските способности на атавистичното ясновидство те свързваха мислителната способност.
към текста >>
Защото целия
израз
"природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение.
Не се знае нищо за него. В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре!
Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение.
Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука. И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт.
към текста >>
192.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Всичко, намиращо
израз
в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен
израз
на Християнството, напоено със законност.
Той стана онази голяма правна система, която наричаме римска Католическа религия. Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят. Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на Изтока или в гръцката философия за живота. В това Християнство са установени юридическите римски принципи. То е религиозен поток, пропит със законност.
Всичко, намиращо израз в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен израз на Християнството, напоено със законност.
Точно това Християнство, пропито със законност, намира своята кулминация в "Страшният Съд".
към текста >>
193.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Моята цел когато ги писах беше, както ще забележите, да пробудя съвестта на германския народ, да дам
израз
на онова, което можеше да се възприеме дори тогава като поначало липсващо в духовния живот на германската нация.
Посрещайки ви днес с новогодишни поздравления, бих искал да изразя пожеланието всеки един от вас да осъзнае в дълбините на своята душа колко големи и настойчиви са изискванията на настоящия момент що се отнася до еволюцията на човечеството, и като резултат от това осъзнаване всеки един от своето собствено място да съдейства доколкото може в изпълнението на онова, от което човечеството се намира в такава нужда. По това време на годината, символично изразяващо срещата на миналото и бъдещето, бих искал вместо въведение към нашето новогодишно съзерцание, което с право е също и съзерцаване на целия ход на времето, да припомня няколко откъса от есета, които написах преди повече от 30 години и които скоро ще бъдат публикувани. Въпреки че са свързани с лични преживявания, тези съчинения имат определено значение, ако искаме да се вгледаме в цялото духовно положение на днешния ден.
Моята цел когато ги писах беше, както ще забележите, да пробудя съвестта на германския народ, да дам израз на онова, което можеше да се възприеме дори тогава като поначало липсващо в духовния живот на германската нация.
Ще ви прочета няколко пасажа от едно от есетата, озаглавено "Духовният знак на днешния ден". Тези пасажи се отнасят към случвалото се преди повече от 30 години, към едно минало, което тогава беше настояще. Аз прибавих самия духовен живот, преобладаващ по онова време, към симптомите, проявяващи се най-подчертано в мисловния живот на германската нация. Аз написах: "Нашето поколение си пропомня със свиване на раменете периода, когато през целия духовен живот на германския народ протичаше един философски поток. Мощният импулс на времената, завладяващ умовете на хората в края на миналото столетие (т.е.
към текста >>
Точно както гръцкият дух намери
израз
в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки общуване със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл.
Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран. Този е импусът, който е най-подходящ за една нация от мислители. Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството. Вместо това сред немците има непрекъснат подтик на духа към причините за нещата, към външно скритите, дълбоки начала на обкръжаващата ни природа.
Точно както гръцкият дух намери израз в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки общуване със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл.
Следователно начинът, по който Фихте и неговите наследници разглеждаха света, беше наистина германски. Ето защо техните учения бяха приемани толкова ентусиазирано; ето защо за известно време те завладяваха целия живот на нацията. Ето защо ние не трябва да скъсваме с тяхното духовно водачество. Нашето разрешение на трудностите трябва да бъде в това да превъзмогваме грешките, докато продължаваме естествния ход на развитието, открито установен по онова време. Не е трайно онова, което тези духове откриха или мислеха да открият, а това как те се изправяха пред проблемите."
към текста >>
194.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат
израз
на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят.
Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят.
Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят.
Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики. Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически.
към текста >>
195.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче ние днес виждаме в каква силна степен хората са формирани от механичната същност на своите матерни, родови езици; те не само че не влагат езиковите особености като един основен, определящ тон в своето същество, но започват да изглеждат и като копия, като отпечатъци на езика; при което ясно можем да видим как самият лицев
израз
на човека се превръща в един отпечатък на езика.
Обаче ние днес виждаме в каква силна степен хората са формирани от механичната същност на своите матерни, родови езици; те не само че не влагат езиковите особености като един основен, определящ тон в своето същество, но започват да изглеждат и като копия, като отпечатъци на езика; при което ясно можем да видим как самият лицев израз на човека се превръща в един отпечатък на езика.
И това, което днес срещаме като застинали народностни характери, като своеобразни и характерни физиономии то е последица от едно външно, едностранно приближаване на Архангелои до човека.
към текста >>
196.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Гьоте не можа да се издигне до една драматична поезия; той беше предразположен към нея, но никога не можа да стане истински драматичен поет; той застина в една друга степен и тя намери
израз
в неговото пластично чувство.
Но нека продължим: изглежда някои хора донякъде имаха право да сравнят известни творби на Гьоте с гладкия и мъртъв мрамор творби като „Ифигения“, „Тасо“ и преди всичко „Извънбрачната дъщеря“. Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми. Накратко Гьоте може да блесне като един особен гений, именно защото той не успя да дойде на света по един правилен начин. Той дойде на света като художник, но не можа да стане истински художник. Тогава той отново се насочи към поетичното творчество и в това полу-художническо поетично творчество, изобрази наистина всичко, което пожела.
Гьоте не можа да се издигне до една драматична поезия; той беше предразположен към нея, но никога не можа да стане истински драматичен поет; той застина в една друга степен и тя намери израз в неговото пластично чувство.
Ние бихме могли да кажем, и то е наистина нещо, което характеризира Гьоте, ако правилно разбираме нещата: Гьоте е един човек, който не беше роден както трябва на Земята.
към текста >>
197.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков
израз
една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
Аз казах: През Портата на смъртта ние не можем да пренесем със себе си нищо, съвсем нищо от това, което е проникнало в душата ни по един интелектуалистичен начин. Обаче преди 15 век човекът все още имаше един вид наследство от миналите епохи. И Вие знаете, че това наследство се изразяваше в едно атавистично ясновидство, което постепенно се притъпи и избледня, за да премине накрая от 15 век насам в пълна мисловна абстрактност. И практически човек получаваше своята собствена същност именно от това божествено наследство, в чието владение той влизаше след своята смърт.
Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
към текста >>
198.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
За него тя беше
израз
и откровение на духовния свят.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности. Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят. През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин.
За него тя беше израз и откровение на духовния свят.
Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода. Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят. Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
199.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като
израз
на предходната инкарнация, човекът-гърди като
израз
на сегашната инкарнация и човекът-крайници като
израз
на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.
Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като израз на предходната инкарнация, човекът-гърди като израз на сегашната инкарнация и човекът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.
към текста >>
200.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, Азът проявява воля, той действува, обаче далеч не всичко, което се извършва в Азът, намира непосредствен
израз
в обикновеното съзнание.
Впрочем обикновеното съзнание не може да разграничи волята от Азът. Волята е вплетена в Азът.
Да, Азът проявява воля, той действува, обаче далеч не всичко, което се извършва в Азът, намира непосредствен израз в обикновеното съзнание.
Както вече споменахме, от гледна точка на обикновеното съзнание, волята се намира в състояние на дълбок сън.
към текста >>
В живо та между раждането и смъртта ние наблюдаваме ако ми позволите този
израз
„останките“ от предишните инкарнации на нашата Земя, т.е.
Вие добре разбирате, че по този начин животът на отделния човек се свързва с живота на целия Космос.
В живо та между раждането и смъртта ние наблюдаваме ако ми позволите този израз „останките“ от предишните инкарнации на нашата Земя, т.е.
наблюдаваме „останките“ от Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха. Докато сме тук, всичко това ни обгръща като верига от явления и феномени. Но тези феномени, малко или много, ни отпращат към миналото. А всичко онова, което носим в нашия вътрешен свят, всичко което осъществяваме на тази Земя, то ни отпраща в бъдещето. Но дори и в настоящето, ние можем да доловим дискретните очертания на бъдещето, което подготвя своите форми в нашите опитности между смъртта и новото раждане; там, където „вътрешният“ свят става „външен, а „външният“ свят „вътрешен“.
към текста >>
201.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Да, силите, които намират
израз
в нашия език и ни карат да принадлежим към един народ точно те формират и всички онези физически качества, които ни ограничават в нашите човешки „рамки“ много повече, от колкото например мисловният елемент.
В много по-голяма степен отколкото го допуска, човекът е резултат на своя език, както от друга страна е резултат на своето мислене. Нашата физическа форма ние изцяло получаваме от външния свят, и на свой ред чрез нашата воля ние „отливаме“ една или друга форма във външния свят. Това, което представлява нашият живот, произхожда от същата област, от която произхождат и нашите мисли. В тази област действуват Архаите.
Да, силите, които намират израз в нашия език и ни карат да принадлежим към един народ точно те формират и всички онези физически качества, които ни ограничават в нашите човешки „рамки“ много повече, от колкото например мисловният елемент.
Хората имат еднакви мисли, обаче езиците им са различни. Хората се диференцират според езика; обаче все пак в езика те имат нещо независимо дали индивидът принадлежи към един по-малък или по-голям народ което ги сближава и с другите.
към текста >>
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен
израз
в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища.
И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>
202.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е
израз
на целия Космос.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи. С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло. Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг.
Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос.
Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
Ако ми позволите този
израз
, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим
израз
най-вече в Рим.
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим.
Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене. Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия. Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна Гърция.
към текста >>
203.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Везните са съвършенният
израз
на равновесието.
Девата с житните класове олицетворява зрелостта.
Везните са съвършенният израз на равновесието.
Скорпионът, естествено, е отровното жило. Фактически Стрелецът е едно животно, той има животинска фигура, чиято предна част е оформена като човек с лък и стрела. Зодиакалният знак Стрелец представлява човек, опънал в ръцете си лък и стрела, но в долната си част като кентавър притежаващ едно животинско тяло. Всички подробности тук имат нещо общо с „ловеца“.
към текста >>
А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира
израз
в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация.
Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена. Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата. По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“. Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация. Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация.
А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация.
Ето как и от една друга гледна точка се оказва, че човекът е троично същество, формата на човешкото тяло може да се изследва задълбочено и прецизно само по този начин.
към текста >>
204.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А по време на земния живот ако ми позволите този
израз
той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре.
В една от рисунките аз показах как в човешката фигура може да се вмести целият животински кръг. Като първоначален образ на човешката фигура трябваше да посочим човешкия ембрион. Вътре в него означихме всеки един от 12-те формообразуващи принципи на животинския кръг. Обаче в хода на своя земен живот, между раждането и смъртта, човек така да се каже се изтръгва от тази ембрионална форма. По време на ембрионалния период, той изцяло се формира от Космоса.
А по време на земния живот ако ми позволите този израз той сам „изтегля“ себе си в посока нагоре.
Той повдига главата си и така да се каже прекъсва животинския кръг. Изправяйки главата си през времето на своя физически живот, човек не може да промени нейната ембрионална форма; човек я изправя, но не може да я включи в небето на неподвижните звезди и по този начин той стига до възможността да приема в главата, онова, което самият той пренася от предишния си земен живот. Животното запазва хоризонталното положение на своя гръбначен стълб. Обикновено главата му виси в края на гръбначния стълб. И фактически животното запазва в много по-голяма степен първоначалната форма на животинския кръг.
към текста >>
Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като
израз
не като двигател, а като
израз
на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
Самият Слънчев живот, самото Слънце като извор на светлина, живот и любов е нещо основно и съдбоносно за човека. И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния живот.
Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
към текста >>
205.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този
израз
, носител на образи.
Обаче с това те умъртвяват сами те себе си. Те биха искали да станат изцяло око или ухо и т.н. И за да не се случи това, те биват проникнати от виталния принцип, от жизнения принцип, който напира от останалия организъм. Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят. Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало.
Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този израз, носител на образи.
И едва тогава той има вече изживяването? наречено „образ“; образът, който се носи и плува в етерния свят.
към текста >>
206.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Там ние чувствуваме душата си, ако ми позволите този
израз
, яка и здрава.
И така: Докато изливаме нашия Дух, съответно душата, в очертанията на физическото тяло, ние се потопяваме дълбоко навътре в материята.
Там ние чувствуваме душата си, ако ми позволите този израз, яка и здрава.
Но когато имаме сетивни възприятия и представи, ние се чувствуваме не яки и здрави; тогава ние се чувствуваме будни.
към текста >>
Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен
израз
в съответните части на човешкото тяло.
Формата на човешкото тяло е в зависимост от небето на неподвижните звезди и тя застава пред нас съвсем нагледно и ясно. Степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н. са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим.
Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло.
А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система. Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията. Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>
Обаче, ако ми позволите този
израз
, само един „проклетник“ би могъл да вижда т.нар.
Каква е гледната му точка? Правилно ли вижда предметите някой, който пропуска да отбележи координатите хикс, игрек и зет? Къде е поставен такъв човек? Да, виждате ли, нещата са такива, че там той не може да бъде, защото там той непрекъснато би наблюдавал света в перспектива. Но ако човек би бил изнесен достатъчно далеч, ако би бил изнесен просто „отвъд“, там той щеше да вижда вертикалната линия по правилен начин.
Обаче, ако ми позволите този израз, само един „проклетник“ би могъл да вижда т.нар.
координатни оси, представени тук (рис. 21); и всъщност човек трябва да прекрачи в безкрайността; там в безкрайността е неговото място. Тази е правилната гледна точка. Тя трябва да е навсякъде в пространството. И когато се говори за пространство, когато се говори за аналитична геометрия, гледната точка трябва да е изнесена навсякъде в без крайността.
към текста >>
207.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ето така ние слизаме, ако ми позволите този
израз
, от небето към Земята.
В душевния свят на човека ние трябва да търсим и самия Дух, за когото вчера стана дума, че може да бъде изживян само под формата на образи.
Ето така ние слизаме, ако ми позволите този израз, от небето към Земята.
Когато разглеждахме формите на човешкото тяло, ние трябваше да се обърнем към неподвижните звезди; когато разглеждахме степените на живота, трябваше да се обърнем към планетарните сфери; когато разглеждахме човешката душа, ние трябваше да слезем до специфичните Земни условия. Едва по този начин ще си изградим цялостен образ за взаимните връзки между Космоса и човека.
към текста >>
208.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако обаче се обърнем към духовната същност на човека, ще установим, че той ако ми позволите този
израз
„участвува“ в Духа не само докато е буден, не само в своите будни представи, но и докато спи, т.е.
Ако обаче се обърнем към духовната същност на човека, ще установим, че той ако ми позволите този израз „участвува“ в Духа не само докато е буден, не само в своите будни представи, но и докато спи, т.е.
също и с онази част от своето същество, в която действува волята.
към текста >>
Да, наред с официалното утвърждаване на християнството по времето на Константин, то изгуби своята първична мъдрост, и външно това намери
израз
в пренасянето на Паладиума в Константинопол.
Обаче след като Константин превърна християнството в държавна религия, Паладиумът беше изнесен от територията на Рим. Константин основа Константинопол, но под неговите каменни колони които издигна там за самия себе си той постави Паладиума. А после римското християнство се разви по такъв начин, че Слънчевата тайна му беше отнета точно от императора, който успя макар и само външно да го разпространи в пределите на гигантската Римска империя и да го утвърди в нейния здраво регламентиран имперски механизъм.
Да, наред с официалното утвърждаване на християнството по времето на Константин, то изгуби своята първична мъдрост, и външно това намери израз в пренасянето на Паладиума в Константинопол.
към текста >>
209.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Какъв е впрочем външният
израз
на тези четири вида сили?
Сега обаче бих желал да си припомним един елементарен факт, а именно, че в сегашния етап от световната и космическата еволюция, човешкото същество разполага със силите на физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът.
Какъв е впрочем външният израз на тези четири вида сили?
Засега ще се задоволим само с това да посочим, че Азът се проявява най-вече в импулсите на човешката воля. Когато човек спи, него вата воля, както знаете, бездействува. С други думи: В този момент волята няма нужда от физическата организация; в този момент волята не слага своя отпечатък върху физическата организация. Както знаем, Азът е вън от физическото тяло. Ние виждаме, че отсъствието на Азът в човешкото физическо тяло, така да се каже, е свързано с пасивното състояние на волята.
към текста >>
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в
израз
на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят. Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
към текста >>
210.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
За този факт аз не мога да намеря друг подходящ
израз
, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в тялото Дух.
За този факт аз не мога да намеря друг подходящ израз, освен да кажа: Азът става жертва на самия себе си, жертва на действуващия в тялото Дух.
Да, с Азът става точно това, докато духовните сили на Космоса работят върху него. Една жертва може да бъде приета с благосклонност; така е също и с Азът, докато той се изгражда вън от човека. Но жертвата може да бъде и отхвърлена. Това са крайните и радикални страни на един и същ процес. Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата.
към текста >>
211.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Какво означава този
израз
: "тези народи гледаха духовния свят отвън?
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън?
" това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин.
към текста >>
Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този
израз
"светия", по техен начин, в степента, в която те наричат един голям учен, във всички университети.
И какво се получи?
Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този израз "светия", по техен начин, в степента, в която те наричат един голям учен, във всички университети.
Нещата имат напълно своята вътрешна свързаност. Днешната наука е възможно само ако тя се прави по такъв начин, че счита за авторитетен учен именно този, който приема без резерви гледната точка на теологията от Средновековието. Днешната наука е абсолютно продължение на най-интимния нерв на схоластичната теология; останалото е само нещо, дошло после, но това е продължението до нашата епоха, от схоластичната епоха.
към текста >>
212.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения
израз
на духовното.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното.
И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
към текста >>
213.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Може да му се приложи тогава, този
израз
, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение.
Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората.
Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение.
То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях.
към текста >>
214.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Един
израз
на стр.13, прилича на крайно духовен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на мисълта от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/.
Един израз на стр.13, прилича на крайно духовен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на мисълта от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/.
към текста >>
И сега идва един основен
израз
:
И сега идва един основен израз:
към текста >>
От тази гледна точка, тогава е, разбира се, възможно да започнем да разсъждаваме върху историята чрез следния
израз
: "Всички големи събития от историята са носени от същества като тези: народи, партии, войски, краси; в замяна историята на духа се развива в общности, кръгове, школи, културни слоеве, ориентации, "изми", чиято сплотеност е по-разхлабена.
От тази гледна точка, тогава е, разбира се, възможно да започнем да разсъждаваме върху историята чрез следния израз: "Всички големи събития от историята са носени от същества като тези: народи, партии, войски, краси; в замяна историята на духа се развива в общности, кръгове, школи, културни слоеве, ориентации, "изми", чиято сплотеност е по-разхлабена.
И тук още съдбата решава дали тези тълпи ще намерят водач в решителния момент на тяхната по-голяма интензивност на действието или ще са сляпо тласкани напред, ако случайно набелязаните водачи са хора с висока стойност или тотално незначителни личности, издигнати на върха от вълната на събитията като Помпей или Робеспиер. Това е характеристиката на държавния човек, който пронизва от край до край с една тотална сигурност тези души маси, които се образуват и разтурят в потока на времето, но, въпреки всичко, зависи също и от случайността, дали той ще може да ги покорява или ще бъде завлечен от тях* /* Шпенглер стр. 579/.
към текста >>
215.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Нали, една голяма част от човечеството днес има вместо мозък ако мога да си позволя да употребя тук един
израз
от Централна Европа /versulzt/, който, може би, много от вас не познават "кълцана глава".
Нали, една голяма част от човечеството днес има вместо мозък ако мога да си позволя да употребя тук един израз от Централна Европа /versulzt/, който, може би, много от вас не познават "кълцана глава".
"Кълцана глава" е нещо, което когато се коли прасе, се прави от всички късове на прасето, които не могат да се използват за нищо друго и се смесват в желирани части, от тях не могат дори кренвирши да се направят, и се прави кълцана глава, нали. И бих казал, на драго сърце, че между различните, нарушаващи реда на възпитанието действия, съществува фактът, че мозъкът е трансформиран в "кълцана глава" при по-голямата част от хората. Те, хората, те не могат да направят нищо с него. Това абсолютно не го казвам, за да обвиня някого, който и да е, а даже, по-скоро, може би, за да извиня и в смисъла, в който може да се изпита много милост за тези мозъци, превърнати в "кълцани глави".
към текста >>
216.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ние бихме могли също да вземем едно древно писание, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него
израз
, върху който да медитираме.
До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съзнание; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща. Добре е също да не го извличаме от трезора на нашата памет, а да си го доставим чрез една друга личност, експериментирала в този род неща но тя да иска да упражнява някакво внушение върху нас, а защото можем да бъдем сигурни, че това, върху което медитираме тогава, е нещо ново за нас.
Ние бихме могли също да вземем едно древно писание, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него израз, върху който да медитираме.
Важното е да не извличаме от нашето подсъзнание и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас. В този случай, тези неща не могат да бъдат възприемани в своята цялостност, защото всички видове остатъци от това, което човек е изпитвал и усещал се смесват там. Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност.
към текста >>
Важното е да не извличаме от нашето подсъзнание и от нашата несъзнателност
израз
, който е навлязъл дълбоко в нас.
До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съзнание; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща. Добре е също да не го извличаме от трезора на нашата памет, а да си го доставим чрез една друга личност, експериментирала в този род неща но тя да иска да упражнява някакво внушение върху нас, а защото можем да бъдем сигурни, че това, върху което медитираме тогава, е нещо ново за нас. Ние бихме могли също да вземем едно древно писание, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него израз, върху който да медитираме.
Важното е да не извличаме от нашето подсъзнание и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас.
В този случай, тези неща не могат да бъдат възприемани в своята цялостност, защото всички видове остатъци от това, което човек е изпитвал и усещал се смесват там. Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност.
към текста >>
217.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този
израз
, просто не го чува.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите. Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят. Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни.
Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува.
В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>
218.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Ние трябваше да се изправим пред външните събития, включително страшната и ужасяваща световна война; те са само външният
израз
на онова, което властва най-дълбоко в душата на съвременния цивилизован свят.
В началото аз мога само да опиша няколко впечатления, за да илюстрирам какво работеше заедно в хаотичните взаимодействия в началото на XX век - векът, изправил ви пред такива тежки душевни изпитания.
Ние трябваше да се изправим пред външните събития, включително страшната и ужасяваща световна война; те са само външният израз на онова, което властва най-дълбоко в душата на съвременния цивилизован свят.
Това просто е така, и ние трябва да бъдем съзнателни за него. На първо място ние трябва да потърсим нещо, за което копнеят дълбините на душата на Германия - както вашият говорител правилно каза - но което точно в Германия бе все повече изхвърляно от съзнанията на хората с приближаването на съвременната епоха. Ние изгубихме не само Гьоте, но и огромна част от онова, което съществуваше в Средните Векове, и от което изразстна Гьоте, и ние трябва да го намерим отново. И ако днес от изцяло външен аспект се зададе въпросът: Защо днес сте дошли тук? - Аз ще отговоря: За да намерите това.
към текста >>
219.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен
израз
, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
към текста >>
220.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически
израз
, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния
израз
на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме
израз
на нещо духовно-душевно.
Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество.
Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно.
В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът.
към текста >>
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният
израз
от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира.
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
към текста >>
221.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това, което виждаме в облаците, чувстваме в повея на ветровете, е само външен
израз
, само делата на тези същества.
Това тяло се образува, разгражда се, преминава през бързи метаморфози.
Това, което виждаме в облаците, чувстваме в повея на ветровете, е само външен израз, само делата на тези същества.
Тялото стои на заден план, то е въздушно и топлинно тяло. Така че, когато поглеждаме в нашата атмосфера, в обкръжението на Земята, в което се намираме като хора, около нас съществува един свят от същества, които са въздушни и топлинни същества. Тези въздушни и топлинни същества са от същия вид, който в моите книги и лекции често съм наричал луциферични същества.
към текста >>
И те се борят, ако мога да си послужа с един земен
израз
, «на нож», за да постигнат това.
Колкото и да звучи странно и парадоксално, в тези власти, които се изявяват във вятъра и времето, пулсират във въздушните течения, имаме съществата, които най-много мразят човешката свобода и не искат да знаят за нея, искат да унищожат човешката свобода, да направят от хората морални автомати и много добри ангелски същества.
И те се борят, ако мога да си послужа с един земен израз, «на нож», за да постигнат това.
към текста >>
Същността, която в Стария завет е наречена Яхве, тази същност - ако може да се използва изразът, в началото казах как ще се ползвам от такива изрази - има своето седалище на Луната, т.е., като духовно същество в Космоса тя принадлежи към това, което има своя
израз
във физическите лунни явления.
Същността, която в Стария завет е наречена Яхве, тази същност - ако може да се използва изразът, в началото казах как ще се ползвам от такива изрази - има своето седалище на Луната, т.е., като духовно същество в Космоса тя принадлежи към това, което има своя израз във физическите лунни явления.
Тази лунна същност, Яхве, има следната задача в мировия порядък. Преди всичко тя е, ако мога да кажа така, натоварена със задачата да обгърне човека, който слиза от духовно-душевния свят надолу към Земята, с едно тяло и да го поведе надолу към Земята. Тази Яхве-същност си запазва обаче правото да има работа с хората и на Земята, именно да регулира всичко, което се отнася до размножителните сили. Тази Яхве-същност, която така да се каже, има своето седалище на Луната, води човека надолу към Земята и иска да владее всичко, което в човека е свързано с нагоните и инстинктите на възпроизвеждането.
към текста >>
Тези марсови, юпитерови и сатурнови същества действително се държат напълно порядъчно във външната природа - ако мога да употребя такъв
израз
за така възвишени същества.
Тези марсови, юпитерови и сатурнови същества действително се държат напълно порядъчно във външната природа - ако мога да употребя такъв израз за така възвишени същества.
Те проникват с моралност това, което във външната природа ни се явява само като природа. Те донасят моралността на хората, тя действително навлиза чрез сетивата.
към текста >>
222.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това висше духовно същество има своя външен
израз
в Слънцето и в неговото проявление.
Това обаче е било различно за онези древни времена на мистериите и трябва да бъде различно днес, както ще разберем по-късно. В онези древни времена учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено време идва едно висше духовно същество.
Това висше духовно същество има своя външен израз в Слънцето и в неговото проявление.
Оттам древните мистерийни мъдреци са наричали това същество висшето божествено Слънчево същество. И както тук, на Земята, гледаме човека с неговата външна физиономия и казваме, че чрез физиономията, чрез жестовете му в него се проявява душата, така древните хора са наблюдавали движението на Слънцето и неговите проявления. Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по отношение на жестовете в движението на Слънцето. В проявлението на Слънцето те са виждали жестовете за висшето
към текста >>
Те са виждали в тях физиогномичния
израз
, външния блясък по отношение на жестовете в движението на Слънцето.
Това обаче е било различно за онези древни времена на мистериите и трябва да бъде различно днес, както ще разберем по-късно. В онези древни времена учениците са учили от учителите си, че когато човекът премине през портата на смъртта в надсетивния свят, срещу него в определено време идва едно висше духовно същество. Това висше духовно същество има своя външен израз в Слънцето и в неговото проявление. Оттам древните мистерийни мъдреци са наричали това същество висшето божествено Слънчево същество. И както тук, на Земята, гледаме човека с неговата външна физиономия и казваме, че чрез физиономията, чрез жестовете му в него се проявява душата, така древните хора са наблюдавали движението на Слънцето и неговите проявления.
Те са виждали в тях физиогномичния израз, външния блясък по отношение на жестовете в движението на Слънцето.
В проявлението на Слънцето те са виждали жестовете за висшето
към текста >>
223.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен
израз
в обикновения говор.
Евритмичното изкуство се състои в това, че от дълбините на човешката природа така се призовават движения на отделния човек или човешки групи, че всичко, което се появява като такива движения, закономерно произлиза от човешкия организъм по същия начин, както човешкият говор или пеенето. В това евритмично изкуство всеки отделен жест, всяка отделна мимика не е нещо своеволно, а в нея имаме действителен видим говор, така че евритмично, това ще рече видимо, също така може да се пее чрез определени движения, както може да се говори. Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор. Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове.
В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор.
Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм. Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло. Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
към текста >>
224.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Там споменът е пълноценен и силен - ако мога да употребя този
израз
за духовното, той се нуждае от плътта и става слаб.
Тя е бледа и абстрактна в сравнение с пълнотата на нашия живот. Защо спомените ни са слаби и сенчести? Те са именно сянката на нашите душевни изживявания между смъртта и новото раждане. Там е способността да си спомняме, така че всъщност тя ни представя нашето битие. Това, което на Земята ни дава плът и кръв, между смъртта и новото раждане ни дава способността да си спомняме.
Там споменът е пълноценен и силен - ако мога да употребя този израз за духовното, той се нуждае от плътта и става слаб.
А когато умрем - често съм го описвал и ще го намерите и в моите книги, тогава последният остатък от спомените остава няколко дни в етерното тяло. Преминем ли портата на смъртта, погледнем ли назад към нашия изминал земен живот, тогава тези спомени избледняват. И от тези спомени се измъква навън това, което ни е давало силата на любовта на Земята, силата за живота след смъртта. Така силата на нашите спомени е наследството, които имаме от предземния си живот, а силата на любовта е зародишната сила за това, което имаме след смъртта си. Така се отнася земният живот към духовния свят.
към текста >>
А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим
израз
на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето?
Но е така, че преминем ли от духовния във физическия свят, същевременно преминаваме, така да се каже, през голямото забравяне. Кой вижда с обикновеното съзнание в слабата сенчеста сила на спомена отзвука на това, което всъщност сме били като аз в духовния свят? А кой познава в езика, в частта, която идва от спомнянето, отклика на вибрирането на аза? Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съзнание отзвука на съществата на висшите йерархии? Въпреки това не е ли така, че този, който се вслушва в говора, изключвайки ползата от него, който може да чуе това, което тоновете изразяват чрез своята самостоятелна същност, догажда, прозира, ако притежава художествено чувство, как в говоренето и пеенето се разкрива повече от това, което осъзнава обикновеното съзнание?
А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим израз на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето?
Защо го преобразуваме там? Какво всъщност правим?
към текста >>
225.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По същия начин трябва да свикнем, също и зад физическата обвивка на растенията, зад тяхната ако ми позволите този
израз
„физиогномия", да търсим душевно духовния план на нещата.
Според физическата наука, пролетният цъфтеж и есенното увяхване са свързани със Слънцето. Освен това науката ни показва, че хлорофилът може да се образува само под действието на Слънчевата светлина. Изобщо физическата наука ни описва какво се разиграва във физическите процеси; тя обаче не ни показва какво става зад цъфтежа и увяхване то, тя не ни показва само те духовни процеси на растителния свят. Но точно както кръвната циркулация прониква навсякъде и човешкия физически организъм, точно както етерните процеси се манифестират в този физически организъм като съдови явления, и точно както човешкият физически организъм е пронизван с душевно духовни сили, по същия начин в.разлистването, цъфтежа и увяхването на растенията се разиграват такива физически процеси, които също са пронизани от всякъде с духовни и душевни космически сили. Когато погледнем един човек в лицето, когато уловим неговия поглед, мимика, жестове и т.н., ние всъщност проникваме зад физическата обвивка в областите на душата и Духа.
По същия начин трябва да свикнем, също и зад физическата обвивка на растенията, зад тяхната ако ми позволите този израз „физиогномия", да търсим душевно духовния план на нещата.
към текста >>
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този
израз
сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека.
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека.
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа. За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове. И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли.
към текста >>
226.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Те отказваха да се присъединят към ако ми позволите този
израз
- „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната.
Обаче имаше и такива Същества, които само наблюдаваха отделянето на Луната от Земята.
Те отказваха да се присъединят към ако ми позволите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната.
Тези Същества останаха на Земята. Другите Същества, чиито обобщен представител е Яхве, се свързаха с отделената Луна. В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве. Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния воден елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по един неправилен начин, свързани със Земята.
към текста >>
И все пак: този специалитет на теологията е само
израз
на това, че ариманическата ударна вълна нахлува в човешката култура.
Обявяването на Христос за мит е чисто луциферически похват; превръщането на Онзи, който дойде чрез Мистерията на Голгота, в един обикновен човек, е чисто ариманически похват. Евангелията и „скромният мъж от Назарет" са вътрешно несъвместими!
И все пак: този специалитет на теологията е само израз на това, че ариманическата ударна вълна нахлува в човешката култура.
към текста >>
Те искат, ако ми позволите този
израз
да подковат коня си с целия свят, тъй като не виждат в този свят никакви свръхсетивни сили; да подковат коня си, а не да разберат и приложат скритите в нашия свят свръхсетивни сили.
Точно в същото положение се оказват и онези хора, които отказват да приемат познанието за духовния свят.
Те искат, ако ми позволите този израз да подковат коня си с целия свят, тъй като не виждат в този свят никакви свръхсетивни сили; да подковат коня си, а не да разберат и приложат скритите в нашия свят свръхсетивни сили.
Естествено, имаше и такива времена споменът за тях не е чак толкова далечен кога то с подобни железни парчета хората подковаваха своите коне и не усещаха нищо нередно, нищо смущава що. Обаче днес нещата изглеждат съвсем различно. А наближава една друга епоха, през която човекът ще копнее за вестите от духовния свят; той ще копнее за тях дори с оглед на обикновения си социален живот.
към текста >>
227.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И тогава, ако ми позволите един земен
израз
, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас. Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества.
И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло.
Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си. Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си. Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си.
към текста >>
И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този
израз
в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите.
И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими!
към текста >>
Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия
израз
едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп.
Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане. Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма.
Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп.
В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед. Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно. Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство. Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене.
към текста >>
228.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
към царствата на според популярния
израз
Гномите, Силфите, Ундините и Саламандрите, ние ще установим, че те като че ли се стремят да постигнат нещо в условията на този наш свят.
Ако се обърнем към нормалните елементарни царства, т.е.
към царствата на според популярния израз Гномите, Силфите, Ундините и Саламандрите, ние ще установим, че те като че ли се стремят да постигнат нещо в условията на този наш свят.
Те се отправят към определени форми, които са тук, в нашия сетивен свят, само че засега те не са достъпни за нашите обикновени сетива.
към текста >>
И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми позволите този
израз
, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят.
Да, ето как са свързани нещата в света.
И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми позволите този израз, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят.
Хората могат да развият своите заложби само ако се противопоставят на реалния свят. А реалният свят не се състои в това, да повтаряме Дух, Дух, Дух. Реалният духовен свят може да бъде опознат до най-малките си подробности. И едва тогава, скъпи мои приятели, ние ще се издигнем до онези въздействия, които при определени обстоятелства могат да ни озарят като духовни опитности, приблизително по начина, по който ги описах днес пред Вас.
към текста >>
229.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И тогава Боговете, ако ми позволите този
израз
, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел? Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе.
За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
230.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този
израз
човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
Нека за миг да се пренесем в една от тези древни епохи. Както и друг път, ние веднага ще се убедим, че всичко, което се изнасяше в древните Мистерии, беше предназначено за едно друго човечество. Това човечество все още притежаваше един вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на съзнанието, които се намираха между дълбокия сън и будността.
Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този израз човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
към текста >>
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този
израз
се „освобождаваха" от всеки един символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост.
Тези тържествени празници протичаха с един постоянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки символите на мъдростта, се отправяха към светилищата.
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този израз се „освобождаваха" от всеки един символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост.
И в този момент дълбоката изповед на древните мъдреци звучеше по един единствен начин: Ето, сега ние отново станахме невежи, отново станахме пълни глупаци.
към текста >>
За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален
израз
на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален
израз
на друга духовно-душевна сила.
Ако в древните епохи някой търсеше мъдростта на света, той започваше всичко от звездите, които са вън в духовния Космос и се опитваше да пренесе в човешката душа това, което те говореха на човека. И ето, той отправяше погледа си например към Слънцето. Но тогава в сила беше старото имагинативно познание. За днешния учен Слънцето представлява едно гигантско газово кълбо, нещо което естествено е немислимо за чистото и непреднамерено съзерцание.
За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила.
Да, човекът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето. И тогава той съумяваше да разчете в Космоса това, което виждаше като духовен облик на Слънцето, да го пренесе долу в своето собствено сърце и да каже: Ето, чак сега аз разбирам човешкото сърце, самото Слънце ми подсказва какво представлява естеството на човешкото сърце. Така и в другите звезди и съзвездия човекът откриваше това, което беше скрито в самия него.
към текста >>
231.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Докато днес, ако ми позволите този тривиален
израз
, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели.
От лекционния цикъл, който започнах тук на 24 Декември 1922, Вие вече разбрахте, че така нареченото естественонаучно мислене съвсем не е толкова древно, както сме свикнали да смятаме. Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично. И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение.
Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели.
Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода.
към текста >>
232.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В същото време, ако ми позволите този
израз
, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън".
Да, ако се вгледаме във външните физически процеси, ние трябва да добавим още следното: Всъщност от тези минерални и растителни процеси на външната природа зависят и всички останали физически процеси. Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества. Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си. И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм.
В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън".
Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>
233.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира
израз
именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
към текста >>
234.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Обективният мажор и обективният минор като
израз
на душевните преживявания на Боговете.
Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр. и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите. Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност. В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата.
Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
„Философия на свободата“ като
израз
на това преустроено съзнание.
Предаването на мислите от Духовете на Формата на Архаите и развитието на независимо мислене и морални импулси.
„Философия на свободата“ като израз на това преустроено съзнание.
Придържането към стария манталитет чрез действието на изостаналите Духове на Формата – един основен проблем на нашето време. Богословски битки за школата на Ричъл. Съдбоносните четиринадесет точки на У. Уилсън от духовна гледна точка. Неспособността на хората днес да остареят правилно и последвалото недоволство на младежта.
към текста >>
235.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние можем да употребим този
израз
- „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло.
Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло.
Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло.
Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло. А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено. А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
към текста >>
Така че, за да разбираме днес живота, трябва — ако използваме тривиалния
израз
— да виждаме това, което става зад кулисите на този живот.
Така че, за да разбираме днес живота, трябва — ако използваме тривиалния израз — да виждаме това, което става зад кулисите на този живот.
Но това е възможно само с помощта на действителната и истинска духовна наука.
към текста >>
236.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но тъй като, намирайки се на съвременния стадий на развитие, не е изработил още по подобен начин духовно-душевни органи в своя Аз и астрално тяло, които биха могли да станат – тук ще употребя парадоксален
израз
– свръхсетивни органи на сетивата, той и не може да осъзнае това, което преживява между заспиването и пробуждането.
В последно време аз нееднократно обръщах вашето внимание върху това, че също така добре може да се направи животоописание на човека за времето, което прекарва между заспиването и пробуждането, както това се прави за времето между пробуждането и заспиването. Всичко, което човек преживява между пробуждането и заспиването, той го преживява с помощта на своето физическо и етерно тяло. Благодарение на това, че в своите физическо и етерно тяло той притежава съответно изработени сетивни органи, се достига до това, че той получава съзнание за този свят, който обкръжавайки го, е свързан с неговите физическо и етерно тяло, така да се каже, се намира в единение с него.
Но тъй като, намирайки се на съвременния стадий на развитие, не е изработил още по подобен начин духовно-душевни органи в своя Аз и астрално тяло, които биха могли да станат – тук ще употребя парадоксален израз – свръхсетивни органи на сетивата, той и не може да осъзнае това, което преживява между заспиването и пробуждането.
И така, само с помощта на духовното възприятие може да се обхване това, което съдържа в себе си биографията на този Аз и астрално тяло, паралелно на тази биография, която се осъществява чрез физическото и етерно тяло на човека.
към текста >>
Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като
израз
на душевните преживявания на Боговете.
И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор.
Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете.
Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
към текста >>
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като
израз
на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
Това са били не преживяни вътре в себе си мажор и минор, а мажор и минор, възприемани като израз на душевните преживявания на Боговете. Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената.
Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като
израз
на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
237.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Този поток намерил своя краен
израз
едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе. Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др. Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс. И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа.
Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>
Така виждаме, как в Западна Европа все повече и повече започват съвместно да действат, простете за педантично-филистерския
израз
, нормалните Начала и ненормалните Архангели.
Така виждаме, как в Западна Европа все повече и повече започват съвместно да действат, простете за педантично-филистерския израз, нормалните Начала и ненормалните Архангели.
към текста >>
И второ, ние разглеждаме, какво става в историята на човечеството като отражение на тези процеси, които стават зад кулисите на историята, тези процеси, които се разиграват в свръхсетивния свят, в този свят, където, може да се каже, цели войнства свръхсетивни същества се стремят да установят помежду си, тук употребявам земен
израз
, се стремят да установят помежду си съответстващи социални взаимоотношения, както и хората на Земята, но така, че при това действията на тези надземни социални същества са такива, че излизащите от тях импулси слизат на Земята и намират своя
израз
в действията на хората.
Ние трябва да поставим две неща пред своята душа: първо, ние разглеждаме отделния човек, но ние го разглеждаме не така, както го разглежда съвременната наука, която ни показва: ето тук той има такива мускули, а там такива, там се намират такива кости, а там такъв нерв и т.н. Но ние разглеждаме целият човек, целият му физически облик като отражение на свръхсетивното и ние знаем, че физическият човек, в този вид, в който се намира на Земята, се изгражда както е замислен по време на пребиваването му между смъртта и новото раждане от самият човек съвместно с Духовете от Висшите Йерархии. Така, че ние разглеждаме отделният човек като отражение на някаква свръхсетивна форма на човека, заложена първично в духовния свят.
И второ, ние разглеждаме, какво става в историята на човечеството като отражение на тези процеси, които стават зад кулисите на историята, тези процеси, които се разиграват в свръхсетивния свят, в този свят, където, може да се каже, цели войнства свръхсетивни същества се стремят да установят помежду си, тук употребявам земен израз, се стремят да установят помежду си съответстващи социални взаимоотношения, както и хората на Земята, но така, че при това действията на тези надземни социални същества са такива, че излизащите от тях импулси слизат на Земята и намират своя израз в действията на хората.
към текста >>
238.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Духовете на Формата са били, ако ми бъде позволено да употребя такъв
израз
, пълноправни управители в цялата сфера на мислите и те са имали право да донасят на човека мисли отвън, развивайки неговото мислене.
Цялото това устройство на човешката душа се е обуславяло от факта, че човек в своя свят на мислите се е намирал в зависимост от Духовете на Формата, чак до 4-то столетие сл.р.Хр., а в своите после-действия даже чак до 15-то столетие.
Духовете на Формата са били, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз, пълноправни управители в цялата сфера на мислите и те са имали право да донасят на човека мисли отвън, развивайки неговото мислене.
към текста >>
239.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
О, ако се обърнем към най-старите времена на следатлантския период, то тогава хората са говорили не само това, което са виждали като на сън, някакви имагинации, но те са казвали: в тази или онази особена конфигурация на физическото тяло на човека, слизащ на Земята, се залага определена божествена имагинация и съобразно с нея той още от детството формира своята физиономия и изобщо целия физически
израз
на своето същество.
Едва в по-късните следатлантски епохи постепенно започнало да се формира разделение на касти, базирано на други предпоставки, за които вече съм говорил в други свои лекции. Защото в тези по-ранни времена на древноиндийската култура е имало здраво чувство за това, че в основата на човека е заложена някаква божествена имагинация. Аз често съм ви разказвал за това, как първоначално е съществувало някакво инстинктивно ясновиждане, сънищно ясновиждане.
О, ако се обърнем към най-старите времена на следатлантския период, то тогава хората са говорили не само това, което са виждали като на сън, някакви имагинации, но те са казвали: в тази или онази особена конфигурация на физическото тяло на човека, слизащ на Земята, се залага определена божествена имагинация и съобразно с нея той още от детството формира своята физиономия и изобщо целия физически израз на своето същество.
Така, че не само инстинктивно са се взирали във физиономията на човека, но и прозирали в нейните характерни черти имагинацията на Боговете. Казвали си: Боговете имат имагинации и тези имагинации се запечатват във физическото същество на хората. Такъв е бил първоначалният възглед за човека - като посланик на Боговете на Земята.
към текста >>
Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е
израз
на мислите на Боговете.
Тук вече го е нямало в толкова силна степен това инстинктивно чувство към физиогномичното. Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото.
Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете.
И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>
Този
израз
не съвсем правилно отговаря на същността на нещата, но, във всеки случай, светлината не трябва да прониква зад огледалото.
Прието е да се казва, че огледалото отразява светлината.
Този израз не съвсем правилно отговаря на същността на нещата, но, във всеки случай, светлината не трябва да прониква зад огледалото.
Вследствие на какво светлината може да проникне зад огледалото? Само тогава, когато огледалото бъде разбито. И ето, наистина, ако човек не оживява своите мисли, ако човек се ограничава само с интелектуални, мъртви мисли, то той разрушава Земята, разбива я. И разрушението започва да се осъществява с най-тънкия и елемент, с топлината. И в петата следатлантска епоха съществува засега само възможност, чрез все по-голямото развитие на чисто интелектуални мисли да се съсипе топлинната атмосфера на Земята.
към текста >>
240.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Вие знаете, че около седмата си година детето се променя и външен
израз
на тази промяна е смяната на зъбите; около неговата четиринадесета година външен
израз
на промяната е половата зрялост.
Вие знаете, че около седмата си година детето се променя и външен израз на тази промяна е смяната на зъбите; около неговата четиринадесета година външен израз на промяната е половата зрялост.
Това са телесни промени. Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл. Така те чувствуваха, че се издигат на една по-висока степен от живота.
към текста >>
241.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И понеже древните хора разбираха това, учениците на Мистериите бяха подканвани да изучават този вид песни и танци, за да ги включат по-късно – ако мога да си позволя подходящия съвременен
израз
– именно в Йоановия празник.
Естествено, не всички животни са чучулиги или лястовици; естествено, не всички животни пеят, но нещо подобно на птичите песни, макар и да не звучи толкова прекрасно, се излъчва към Космоса от целия животински свят.
И понеже древните хора разбираха това, учениците на Мистериите бяха подканвани да изучават този вид песни и танци, за да ги включат по-късно – ако мога да си позволя подходящия съвременен израз – именно в Йоановия празник.
Разбира се, хората вече изпращаха навън към Космоса не животински звуци, а в очовечена форма, това което представляваше един вид продължение на животинския зов към Всемира.
към текста >>
242.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
От вчерашната лекция, както и припомняйки си други неща, които можах да кажа по този повод през миналата Коледа в Гьотеанума, преди той да бъде изтръгнат от нашите сърца – Вие бихте могли да си кажете следното: В своите проявления годишният ход беше – а и днес също би могъл да бъде – усещан като нещо, което по отношение на външното протичане е също така
израз
на едно скрито в него живо същество, също както например проявленията на човешкия организъм са
израз
на нещо, което е скрито в него, и това е самата човешка душа.
За да разширя още повече вчерашното обсъждане относно влиянието на Мистериите върху отношението, свързващо човека и годишния ход в далечното минало, днес аз искам да се спра върху вярванията, засягащи всичко онова, което тогавашният човек можеше да има като усещания за Космоса.
От вчерашната лекция, както и припомняйки си други неща, които можах да кажа по този повод през миналата Коледа в Гьотеанума, преди той да бъде изтръгнат от нашите сърца – Вие бихте могли да си кажете следното: В своите проявления годишният ход беше – а и днес също би могъл да бъде – усещан като нещо, което по отношение на външното протичане е също така израз на едно скрито в него живо същество, също както например проявленията на човешкия организъм са израз на нещо, което е скрито в него, и това е самата човешка душа.
към текста >>
Ако си представим, как всички тези ритуали, които описах вчера, се извършват в летните жеги и в разразяващите се летни бури с техните мълнии и гръмотевици, ние можем да почувствуваме, как тъкмо падащите мълнии и гръмотевици са видимия
израз
на моралното предупреждение, което Небето отправя към Земното човечество.
Ако си представим, как всички тези ритуали, които описах вчера, се извършват в летните жеги и в разразяващите се летни бури с техните мълнии и гръмотевици, ние можем да почувствуваме, как тъкмо падащите мълнии и гръмотевици са видимия израз на моралното предупреждение, което Небето отправя към Земното човечество.
Част от това, което е останало от тези древни времена, виждаме в по-късния образ на Зевс, в това, че той е Богът на гръмотевиците, Богът, чието оръжие са мълниите. Нещо сходно откриваме и в лицето на германския Бог Донар.
към текста >>
Норвежкият епос за Олаф също е един по-късен
израз
на това, което се случваше в древните времена.
А през периода на зимата той потъваше в себе си и сънищата му протичаха там – вътре в самия него. Тези сънища бяха свързани с душевния му стремеж да се откъсне от прегръдката на Земята. И от всичко това остана нещо, което по-късно намираме свързано с онези вътрешни образи, които човекът виждаше през тринадесетте нощи след зимното Слънцестоене. Навсякъде можем да открием спомени от тези далечни времена.
Норвежкият епос за Олаф също е един по-късен израз на това, което се случваше в древните времена.
към текста >>
243.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като
израз
на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти.
Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя.
Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти.
И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона. Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля. Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва. Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят. Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие.
към текста >>
244.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И в това, което бива възприемано по този начин, вътре в човека, във вътрешните движения на човека намира
израз
целият годишен кръговрат на външната природа.
Само за абстрактно мислещия човек процесите в нашия организъм са едни и същи през цялата година. Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката кръв е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чуден барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм. Ето в какво беше възпитаван ученикът на Митра: Да възприема в самия себе си годишния ход чрез организацията на сърцето, чрез науката на сърцето, с чиято помощ той вниква в процесите на метаморфозиралите хранителни средства и в поглъщането им от кръвта.
И в това, което бива възприемано по този начин, вътре в човека, във вътрешните движения на човека намира израз целият годишен кръговрат на външната природа.
към текста >>
245.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически
израз
на духовния свят.
При всички области на Духовната наука нещата опират тъкмо до едно такова всестранно обхващане на действителността. А чрез методите, за които говорих вчера, чрез такива интимни методи, както показах вчера, ние можем да опознаем населението на Луната и на Сатурн, можем да опознаем не само отношението на Земята към нейните същества, но и отношенията на всяко мирово създание към Космоса. Навсякъде в света материалните неща съдържат в себе си Духа, защото те са само неговият външен облик. Навсякъде в сетивния свят имагинацията, инспирацията и интуицията откриват неговото духовно съдържание, обаче не го намират, така да се каже, в ясни и точни контури, а го намират в една непрекъсната подвижност, в един непрекъснат живот.
И точно както това, което геологията твърди за камъните няма никаква реалност, и възникването на Земята е неотделимо от растенията, животните и физическите хора, така и Земята – ако искаме да я обхванем в нейната цялост – ние трябва да разглеждаме като външен физически израз на духовния свят.
към текста >>
246.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
На причислени, ако мога да си послужа с този
израз
, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат.
Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза. След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането. Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат.
Тук имаме възникнали като животни чисто храносмилателни апарати.
към текста >>
Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван
израз
във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона.
Ето защо ще намерите, че е разбираемо, ако връщайки се към нещо, което вече съм изказал, аз нарисувам още веднъж следното. Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя.
Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона.
Така пеперудената корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса. Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса. И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
към текста >>
247.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно
израз
на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу.
И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма.
Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу.
Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността. И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
към текста >>
И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен
израз
на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу. Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността.
И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
към текста >>
248.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всичко това, което накрая виждаме като една чудесна мирова картина, която обаче е
израз
на това, което става на Земята, всичко това става първо в неговия начален стадий на Земята.
Всичко това, което накрая виждаме като една чудесна мирова картина, която обаче е израз на това, което става на Земята, всичко това става първо в неговия начален стадий на Земята.
Ние хората се намираме постоянно вътре в това, което става тук, и положението е в същност такова, макар и първоначално човекът да не е в състояние да обхване със своето обикновено съзнание този заобикалящ го свят, положението, казвам, е всъщност такова, че всяка нощ ние се намираме в тъкането и работата на тези същества, вземаме с нашия Аз и с нашето астрално тяло участие в това, което тези същества вършат.
към текста >>
249.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тук намира
израз
не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека.
Но виждате ли, освен душевната окраска съществува и още нещо. Ето, ние срещаме човек. Той винаги иронично свива устни, особено когато го заговорят, или се муси, или прави трагични физиономии. А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само разговорът с него, но и самият му поглед ни извисява. Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н.
Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека.
Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно. Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството.
към текста >>
Неуловимият
израз
на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения.
Той винаги иронично свива устни, особено когато го заговорят, или се муси, или прави трагични физиономии. А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само разговорът с него, но и самият му поглед ни извисява. Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н. Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека. Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно.
Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения.
Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството. Темпераментът на възрастния преобладаващо е в резултат на преживяното в миналото, което вътрешно, душевно се е превърнало в спомени.
към текста >>
250.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен
израз
.
След като види своето етерно тяло, възприето от етерната среда, която е свързана с нашата Земя, на човека му остава духовно-душевното, Аза, астралното тяло и това, което после се присъединява към Аза и астралното тяло. Но когато човек разглежда в имагинативно съзерцание това, което е преминало през портата на смъртта, то все пак му се представя в определен образ. Всъщност това е образът, който човек носи в себе си, образът, на който физическата материя придава форма. Тази форма по отношение на физическата телесност се явява само сенчест образ; обаче по отношение на душевното усещане и възприятие тя произвежда силно, интензивно впечатление. За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация.
Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз.
По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош. Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това. Когато се гледа духовният образ, останал след смъртта, се вижда физиогномичен израз на това, какъв е бил човек на Земята.
към текста >>
Когато се гледа духовният образ, останал след смъртта, се вижда физиогномичен
израз
на това, какъв е бил човек на Земята.
За душевното възприятие в този образ главата на човек се появява замъглено; по-силно се явява останалото, което постепенно при преминаването през живота между смъртта и новото раждане се превръща в глава през следващата инкарнация. Обаче едно може да се каже за тази форма, която се вижда в имагинативно съзерцание, след като човек е минал през портата на смъртта: тя носи определен физиогномичен израз. По някакъв начин тя се явява точно отражение от такъв вид и начин, по който човек тук, във физическия земен живот, се е проявявал като добър или лош. Тук, във физическия земен живот, човек може да скрива какво действа в душата му - зло или добро. След смъртта той повече не може да крие това.
Когато се гледа духовният образ, останал след смъртта, се вижда физиогномичен израз на това, какъв е бил човек на Земята.
към текста >>
Този, който пренася през портата на смъртта морално злото, свързано с душата му, носи физиогномичен
израз
, който, ако можем така да се изразим, го прави външно приличащ на ариманичните образи.
Този, който пренася през портата на смъртта морално злото, свързано с душата му, носи физиогномичен израз, който, ако можем така да се изразим, го прави външно приличащ на ариманичните образи.
Абсолютен факт е, че на първо време след смъртта всички усещания и възприятия на човека са свързани с това, което той може да отразява, да копира в себе си. Ако човек сам в себе си носи физиономията на Ариман, тъй като е пренесъл през портата морално злото в своята душа, той може да отразява, да копира само това, което прилича на Ариман; и в известна степен той е душевно сляп по отношение на тези човешки души, които са преминали през портата на смъртта с добро настроение, с благо морално настроение. Това е най-суровият съд, в който влиза човек след преминаване през вратата на смъртта и бидейки зъл, той може да вижда само себеподобни, защото може да отразява само това, което може да бъде физиономия на също такъв зъл човек.
към текста >>
251.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И той съзидава това, за което говорих, образува това, което после се проявява в човек като физиономия и жест, като външен материален
израз
на душевно-духовното.
Да, но виждате ли, тук твори Азът. Макар и Азът още да не се е родил за външния свят в седемгодишното дете - той се ражда по-късно, - все пак той действа, защото природно е свързан с тялото и именно Азът се явява тук строител.
И той съзидава това, за което говорих, образува това, което после се проявява в човек като физиономия и жест, като външен материален израз на душевно-духовното.
Въобще работата стои така, че този човек, който взима живо участие в света, който се интересува от всичко и това, в което той взима живо участие, преработва с вътрешна живост, такъв човек в своя външен израз на лицето, в своите жестове отново дава материален израз на онова, което е възприел с интерес, което с интерес е преработил вътрешно. При човек, който с жив интерес се отнася към външния свят, който активно преработва вътрешно този свой интерес към външния свят, при такъв човек в последващия период от живота, във всяка бръчка може да се види как той сам я е образувал; и много може да се прочете при това, защото в жеста, във физиономията, в израза на лицето се проявява Азът. При човек, който високомерно или без всякакъв интерес преминава през външния свят, цял живот остава един и същ израз на лицето. Във физиономията и жеста не се отпечатват по-фините преживявания. На едни лица може да се прочете цяла биография, на други не може да се прочете нищо друго освен това, че този човек някога е бил дете, което само по себе си не представлява нищо особено.
към текста >>
Въобще работата стои така, че този човек, който взима живо участие в света, който се интересува от всичко и това, в което той взима живо участие, преработва с вътрешна живост, такъв човек в своя външен
израз
на лицето, в своите жестове отново дава материален
израз
на онова, което е възприел с интерес, което с интерес е преработил вътрешно.
Да, но виждате ли, тук твори Азът. Макар и Азът още да не се е родил за външния свят в седемгодишното дете - той се ражда по-късно, - все пак той действа, защото природно е свързан с тялото и именно Азът се явява тук строител. И той съзидава това, за което говорих, образува това, което после се проявява в човек като физиономия и жест, като външен материален израз на душевно-духовното.
Въобще работата стои така, че този човек, който взима живо участие в света, който се интересува от всичко и това, в което той взима живо участие, преработва с вътрешна живост, такъв човек в своя външен израз на лицето, в своите жестове отново дава материален израз на онова, което е възприел с интерес, което с интерес е преработил вътрешно.
При човек, който с жив интерес се отнася към външния свят, който активно преработва вътрешно този свой интерес към външния свят, при такъв човек в последващия период от живота, във всяка бръчка може да се види как той сам я е образувал; и много може да се прочете при това, защото в жеста, във физиономията, в израза на лицето се проявява Азът. При човек, който високомерно или без всякакъв интерес преминава през външния свят, цял живот остава един и същ израз на лицето. Във физиономията и жеста не се отпечатват по-фините преживявания. На едни лица може да се прочете цяла биография, на други не може да се прочете нищо друго освен това, че този човек някога е бил дете, което само по себе си не представлява нищо особено.
към текста >>
При човек, който високомерно или без всякакъв интерес преминава през външния свят, цял живот остава един и същ
израз
на лицето.
Да, но виждате ли, тук твори Азът. Макар и Азът още да не се е родил за външния свят в седемгодишното дете - той се ражда по-късно, - все пак той действа, защото природно е свързан с тялото и именно Азът се явява тук строител. И той съзидава това, за което говорих, образува това, което после се проявява в човек като физиономия и жест, като външен материален израз на душевно-духовното. Въобще работата стои така, че този човек, който взима живо участие в света, който се интересува от всичко и това, в което той взима живо участие, преработва с вътрешна живост, такъв човек в своя външен израз на лицето, в своите жестове отново дава материален израз на онова, което е възприел с интерес, което с интерес е преработил вътрешно. При човек, който с жив интерес се отнася към външния свят, който активно преработва вътрешно този свой интерес към външния свят, при такъв човек в последващия период от живота, във всяка бръчка може да се види как той сам я е образувал; и много може да се прочете при това, защото в жеста, във физиономията, в израза на лицето се проявява Азът.
При човек, който високомерно или без всякакъв интерес преминава през външния свят, цял живот остава един и същ израз на лицето.
Във физиономията и жеста не се отпечатват по-фините преживявания. На едни лица може да се прочете цяла биография, на други не може да се прочете нищо друго освен това, че този човек някога е бил дете, което само по себе си не представлява нищо особено.
към текста >>
Често абстрактно съм цитирал едно изречение на Гьоте, което се явява критика на един
израз
на Халер.
Често абстрактно съм цитирал едно изречение на Гьоте, което се явява критика на един израз на Халер.
Халер е отсякъл: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен». Гьоте отговаря: «О, ти, филистере! Ние сме навсякъде вътре. Няма вътре, няма вън; което вътре е, то е и отвън, което е навън, то е и вътре. Попитай по-добре себе си, кой си ти самият: ядро или обвивка».
към текста >>
Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече
израз
във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня.
Така стои работата и тогава, когато осъзнаваме нашата воля. Именно това е, което влиза в жеста, във физиономията: нашето осъзнаване на собствената воля. Това, което говоря сега, трябва да има особено значение за тези, които се занимават с евритмия, макар, разбира се, на евритмията да не й се задава като цел да използва на дело това, което ще кажа сега.
Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня.
Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща. Повторно да се преживее това, на което сте се учили като седемнадесет годишни и след това да се видят в отражение, като в Акаша-Хроника, хората седящи в пансиона. В това се състои преживяването на деня.
към текста >>
252.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв
израз
; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период. Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин. То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря.
Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса.
Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>
253.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това са били свойствата на тогавашната земна атмосфера - ако ми бъде позволено да употребя съвременния
израз
.
Това са били свойствата на тогавашната земна атмосфера - ако ми бъде позволено да употребя съвременния израз.
Първо от Космоса се е образувало това, което ви описах вчера: първите прапланини. Те са се образували от Космоса. Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената. Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената. Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре.
към текста >>
254.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Те трябвало да преминат през всичко, което може да бъде преживяно в трудностите, когато вече действително един път е достигнато познанието и после искат да му дадат
израз
.
Те трябвало да преминат през всичко, което може да бъде преживяно в трудностите, когато вече действително един път е достигнато познанието и после искат да му дадат израз.
към текста >>
И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически
израз
за безполезността на познанието, което може да бъде постижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят.
Инициаторът отново изчезвал. Отново ученикът оставал сам. И по време на тази самотна тишина всеки чувствал нещо - най-малкото изглеждало, че всеки чувства това, - което може да се изрази в следните думи: Аз стоя на прага на Духовния свят. Тук, във физическия свят, наричат нещо познание, обаче то няма, собствено, никаква ценност в духовния свят.
И това, че тук, във физическия свят, с него са свързани затруднения, е само физически израз за безполезността на познанието, което може да бъде постижимо в този свят за свръхсетивното, за Духовния свят.
По подобен начин ученикът е имал усещане: много неща тук, във физическия свят, ни говорят: ти трябва да се откажеш от вътрешната радостна пълнота и следвайки пътя на аскета, да влезеш в духовния свят. Обаче несъмнено това е илюзия, това е грешка. Защото това, което се явява в тази втора статуя, ясно казва: Виж как ми липсва истината.
към текста >>
255.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този
израз
- плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се.
Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание. Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества. Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата.
Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се.
Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина. Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро. Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава. И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се.
към текста >>
256.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Едно от най-интересните съчинения, стигнало от Аристотел до потомците, е съчинението по физиогномика, под която се разбирало не само физиогномиката на лицето, но и физиогномиката на целия човек, с претенцията, че по такъв начин се разбира действителната природа на човека, как човек е с къдрава или права коса, в съответствие с различния климат, в който той мени не само цвета на своята кожа, но и целия
израз
на своето човешко същество, в съответствие с това, в какъв климат се е родил.
Едно от най-интересните съчинения, стигнало от Аристотел до потомците, е съчинението по физиогномика, под която се разбирало не само физиогномиката на лицето, но и физиогномиката на целия човек, с претенцията, че по такъв начин се разбира действителната природа на човека, как човек е с къдрава или права коса, в съответствие с различния климат, в който той мени не само цвета на своята кожа, но и целия израз на своето човешко същество, в съответствие с това, в какъв климат се е родил.
към текста >>
257.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като
израз
на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления.
Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си.
Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления. Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек. Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
към текста >>
Той го разглеждал като
израз
на Бога, който се откривал в природните явления.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си.
Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления.
Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек. Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
към текста >>
Един и същ външен комплекс симптоми може да намери
израз
в разнообразни болезнени състояния и причини за болести.
Да допуснем, че човек с такъв мироглед е имал за задача да препоръча лечение. Имал е пред себе си някакъв човек.
Един и същ външен комплекс симптоми може да намери израз в разнообразни болезнени състояния и причини за болести.
Но с методите, които този човек е прилагал - не казвам, че днес те биха могли да бъдат такива, каквито са били в Средновековието, днес, разбира се, те би трябвало да бъдат други, - е можел да каже: ако се проявява точно определен комплекс симптоми, значи човекът не е в състояние да превърне достатъчно оксалова киселина в мравчена. Той по някакъв начин е отслабнал в способността си да превръща оксаловата киселина в мравчена киселина. На него може да му се помогне, ако по някакъв начин му се даде мравчена киселина, така че да му помогне външно, когато сам той не може да си изработи мравчената киселина.
към текста >>
258.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този
израз
с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека.
Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека.
Защото какво е било това, което са узнавали едновременно с такива тайни в тези древни времена? Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата. В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата. По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека.
към текста >>
259.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен
израз
/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общности, и тези общности, така да се каже, „регистрираха" живота на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди метаморфозата, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи.
Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
към текста >>
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира
израз
именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
към текста >>
260.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този
израз
привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка.
космическо съществувание.
След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка.
Обаче преди да е осъществил чрез своя Аз и своето астрално тяло свързването си със физическото тяло, човекът трябваше да се облече с едно етерно тяло и това етерно тяло той вземаше от Космоса.
към текста >>
261.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Ние видяхме как от Мистериите израстват такива сили, които в съзнанието на хората осъществяват опре делена връзка с космическия свят и как тази връзка може да намери своя
израз
в хода на годишните празници.
Ние видяхме как от Мистериите израстват такива сили, които в съзнанието на хората осъществяват опре делена връзка с космическия свят и как тази връзка може да намери своя израз в хода на годишните празници.
Изтъкнахме и обстоятелството, че Великденският празник също води началото си от принципа на Посвещението. Сигурен съм, че постепенно Вие сами ще се убедите в огромната роля, която Мистериите изиграха в цялостното развитие на човечеството.
към текста >>
И ако бихме искали да си послужим с един днешен
израз
, ние можем да заявим: Мистериите се намесваха извънредно вещо и компетентно в духовното ръководство на цялото човечество.
Нещата с тези Мистерии бяха така устроени, че всичко, което духовно проникваше в света и тласкаше напред развитието на човечеството, идваше от Мистериите.
И ако бихме искали да си послужим с един днешен израз, ние можем да заявим: Мистериите се намесваха извънредно вещо и компетентно в духовното ръководство на цялото човечество.
към текста >>
Ако искаме да стигнем до правилния възглед, който обяснява решаващото значение на Лунните сили, на Лунните „наблюдения" или дори ако разрешите този
израз
на духовната Лунна „обсерватория" за изграждането на човешкото етерно тяло, ние трябва да отправим поглед към Космоса, където тези сили са записани и където те съществуват като един обективен факт.
Ако искаме да стигнем до правилния възглед, който обяснява решаващото значение на Лунните сили, на Лунните „наблюдения" или дори ако разрешите този израз на духовната Лунна „обсерватория" за изграждането на човешкото етерно тяло, ние трябва да отправим поглед към Космоса, където тези сили са записани и където те съществуват като един обективен факт.
И точно тук ние трябва да апелираме към съучастието на човека, което в различните епохи извира с различна сила от неговата душа.
към текста >>
Може дори да се каже, че за всеки от последователите на ефеските Мистерии това състояние изглеждаше така простете ми тривиалния
израз
сякаш в ушите му гърмяха същите звуци, които са уловени и тук в тези кратки поетични строфи.
Може дори да се каже, че за всеки от последователите на ефеските Мистерии това състояние изглеждаше така простете ми тривиалния израз сякаш в ушите му гърмяха същите звуци, които са уловени и тук в тези кратки поетични строфи.
Защото те чувствуваха ясно: Ето, чак сега разбирам, как чрез силите на моето етерно тяло, аз съм свързан със силите на планетарната система. И съвсем кратко и сбито, това намираше израз в първия стих, отнасящ се до етерното тяло на Всемира, на Космоса:
към текста >>
И съвсем кратко и сбито, това намираше
израз
в първия стих, отнасящ се до етерното тяло на Всемира, на Космоса:
Може дори да се каже, че за всеки от последователите на ефеските Мистерии това състояние изглеждаше така простете ми тривиалния израз сякаш в ушите му гърмяха същите звуци, които са уловени и тук в тези кратки поетични строфи. Защото те чувствуваха ясно: Ето, чак сега разбирам, как чрез силите на моето етерно тяло, аз съм свързан със силите на планетарната система.
И съвсем кратко и сбито, това намираше израз в първия стих, отнасящ се до етерното тяло на Всемира, на Космоса:
към текста >>
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този
израз
всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>
262.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В характерните примери за това, което се явява действителен
израз
на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили.
Какво всъщност е ставало?
В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили.
Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека. Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание. Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание.
към текста >>
263.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Там той преживявал по много силен начин, с цялото си същество това, което впоследствие намерило като парадигма
израз
в началните думи на Йоановото Евангелие: "В началото бе Словото.
В мистериите на Ефес и Мала Азия ученикът преминавал през преживявания от съвсем друг вид.
Там той преживявал по много силен начин, с цялото си същество това, което впоследствие намерило като парадигма израз в началните думи на Йоановото Евангелие: "В началото бе Словото.
И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог."
към текста >>
264.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен
израз
, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите.
А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
към текста >>
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен
израз
в изгубения Гьотеанум.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум.
Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>
265.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Естествено това е един тривиален, груб
израз
.
Да разгледаме сега още веднъж това, което вече разглеждахме. Когато искаме да намерим причините за физическото, ние можем да останем вътре във физическото. Когато трябва да търсим причините за растителното, ние трябва да излезем навън в далечините на етерното пространство, но все още можем да останем в пространството, само че, както казахме, тук пространството става нещо хипотетично, защото трябва да прибегнем до изрази от приказките - «там където светът е закован с дъски». Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски».
Естествено това е един тривиален, груб израз.
Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността.
към текста >>
266.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Аз трябва да употребя един
израз
, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник.
А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка?
Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник.
Той по същото време се намира с нас на Земята.
към текста >>
267.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Детските болести са
израз
на тази вътрешна борба.
Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят. Това поражда една борба през първите 7 години от живота. Погледнато от духовна гледна точка, тази борба представлява всичко това, което външно симптоматично се изразява в детските болести.
Детските болести са израз на тази вътрешна борба.
към текста >>
Но виждате ли, мои мили приятели, аз никога не съм срещал човек, който сега има симпатично лице, симпатичен
израз
на лицето, да не е изпитвал радост от живописта в един минал земен живот.
Без съмнение, днес бих искал да кажа, че е повече или по-малко рисковано да се говори за тези неща; но връзките на кармата могат да бъдат разбрани само тогава, когато сме склонни да приемем проявяващите се в кармата подробности. Например през времето, когато човешките души, които днес са тук, са живели в един предишен земен живот, също е имало живопис, имало е хора, които не са проявявали никакъв интерес към тази живопис. Днес също има хора, на които е съвършено безразлично дали на стената имат окачена една отвратителна картина или една много добре нарисувана картина. Така и през времето, когато душите, които днес са на Земята, са се намирали в минали земни съществувания, е имало такива хора.
Но виждате ли, мои мили приятели, аз никога не съм срещал човек, който сега има симпатично лице, симпатичен израз на лицето, да не е изпитвал радост от живописта в един минал земен живот.
Хора с несимпатичен израз на лицето - което също играе роля в кармата на човека, което има значение за съдбата му, - винаги са минавали безразлично, флегматично пред произведенията на живописта.
към текста >>
Хора с несимпатичен
израз
на лицето - което също играе роля в кармата на човека, което има значение за съдбата му, - винаги са минавали безразлично, флегматично пред произведенията на живописта.
Без съмнение, днес бих искал да кажа, че е повече или по-малко рисковано да се говори за тези неща; но връзките на кармата могат да бъдат разбрани само тогава, когато сме склонни да приемем проявяващите се в кармата подробности. Например през времето, когато човешките души, които днес са тук, са живели в един предишен земен живот, също е имало живопис, имало е хора, които не са проявявали никакъв интерес към тази живопис. Днес също има хора, на които е съвършено безразлично дали на стената имат окачена една отвратителна картина или една много добре нарисувана картина. Така и през времето, когато душите, които днес са на Земята, са се намирали в минали земни съществувания, е имало такива хора. Но виждате ли, мои мили приятели, аз никога не съм срещал човек, който сега има симпатично лице, симпатичен израз на лицето, да не е изпитвал радост от живописта в един минал земен живот.
Хора с несимпатичен израз на лицето - което също играе роля в кармата на човека, което има значение за съдбата му, - винаги са минавали безразлично, флегматично пред произведенията на живописта.
към текста >>
268.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но това не е вярно, съвсем не е така; а в това, което външно е формата на главата, ние имаме само главния
израз
на формата на главата.
Ще кажете, че не би трябвало да делим човека така, че да го обезглавяваме, да му отрязваме главата. Обвинението, че това се прави в антропософията, беше само дело на онзи професор, който упреква антропософията, че тя дели човека на глава, гръдни органи и крайници.
Но това не е вярно, съвсем не е така; а в това, което външно е формата на главата, ние имаме само главния израз на формата на главата.
Човекът изцяло остава глава през целия си живот. Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното сетиво, са разпрострени върху целия организъм. Това ни показва, че не трябва пространствено да различаваме един от друг трите члена, а само да разберем, че устройството на главата външно се явява главно във формата на главата, но то прониква всъщност целия човек. Така е също и при другите членове. През целия земен живот главата се намира също и в големия пръст на крака, доколкото големият пръст на крака има осезателно усещане или усещане на топлината.
към текста >>
А ритъмът с неговите ритмични органи е второто нещо, което се образува в човешкото същество и от своя страна също се разпростира в целия човек, но той има своя външен
израз
преди всичко в органите на гърдите.
А ритъмът с неговите ритмични органи е второто нещо, което се образува в човешкото същество и от своя страна също се разпростира в целия човек, но той има своя външен израз преди всичко в органите на гърдите.
Целият човек е сърце, е бели дробове; обаче белите дробове и сърцето именно са локализирани в органите, които обикновено наричаме така. Целият човек също така диша. Вие дишате на всяко място от вашия организъм. Говори се за дишането на кожата. Само че дишането е концентрирано главно в дейността на белите дробове.
към текста >>
269.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Защото при Франц Шуберт ние винаги имаме чувството - когато искаме да го намерим поглеждайки назад в окултното поле, ако мога да употребя този
израз
-, че той ни се изплъзва.
Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии. Човек много трудно стига до един образ на тази личност. Но в този случай именно връзката с Шпаун ни дава един образ.
Защото при Франц Шуберт ние винаги имаме чувството - когато искаме да го намерим поглеждайки назад в окултното поле, ако мога да употребя този израз -, че той ни се изплъзва.
Ако бива да се изразя тривиално, Шуберт винаги ни се изплъзва, когато искаме да го проследим в неговото минало въплъщение. Ние не можем лесно да го проследим в миналото, той винаги ни се изплъзва.
към текста >>
270.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като
израз
на бога Водан.
Тогава съизживяването с духовните същества на природата е било много живо между различните германски племена, с които римляните се сблъскаха в първите столетия на християнското летоброене. Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното. Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното. И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка.
Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан.
И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
към текста >>
271.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И след това по начин, който протича напълно от характера на Лесинг, той казва: - Трябва ли тази идея за повтарящите се земни съществувания - той не употребява този
израз
, но по смисъл той се съдържа в книгата му, - да бъде така абсурдна, само защото се е появила у хората в древните времена, когато те още не бяха покварени от училищната мъдрост?
След това обаче книгата завършва с едно кратко изложение, в което се обяснява, че човекът живее в повтарящи се прераждания на Земята.
И след това по начин, който протича напълно от характера на Лесинг, той казва: - Трябва ли тази идея за повтарящите се земни съществувания - той не употребява този израз, но по смисъл той се съдържа в книгата му, - да бъде така абсурдна, само защото се е появила у хората в древните времена, когато те още не бяха покварени от училищната мъдрост?
- След това показвайки как човекът минава от един земен живот в друг земен живот, книгата завършва с хвалебствено слово за повтарящите се земни съществувания с думите: «Нима цялата вечност не е моя? »
към текста >>
272.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но това е изобщо нещо, което грижливо трябва да се съблюдава в Антропософското общество, което от Коледното тържество насам трябва да бъде пълен
израз
на антропософското движение.
Тогава те изгубват кураж. Опитват може би още няколко пъти, - пак не върви. Но когато някой опита 49 пъти или друг 69 пъти, на 50-тия, на 70-тия път успява. Защото това, за което се касае при всички тези неща, е, човек първо да усвои един вид душевен навик за тези неща. Първо той трябва да се вживее в тези неща, да добие душевни навици!
Но това е изобщо нещо, което грижливо трябва да се съблюдава в Антропософското общество, което от Коледното тържество насам трябва да бъде пълен израз на антропософското движение.
към текста >>
273.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този
израз
, в глава в следващия земен живот.
Достатъчно е само да си припомните какво често съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг. Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите. Физическото тяло на човека се предава на елементите. Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот. Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот.
Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот.
Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма. Това важи за цялото съотношение на силите в устройството на човешкото същество.
към текста >>
274.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен
израз
[1].
Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот. Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната. От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот.
И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1].
към текста >>
275.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Представете си, как всичко оживява, когато се знае, че тези звезди са
израз
на любовта, с която астралният Космос въздейства върху етерния Космос!
С това в Космоса се внася величествен, но същевременно душевен, истински душевен живот. Помислете си само поне веднъж, колко е мъртъв Космосът, когато се погледне нагоре и се наблюдават само горящи газови тела, които светят!
Представете си, как всичко оживява, когато се знае, че тези звезди са израз на любовта, с която астралният Космос въздейства върху етерния Космос!
Това е съвсем точен израз.
към текста >>
Това е съвсем точен
израз
.
С това в Космоса се внася величествен, но същевременно душевен, истински душевен живот. Помислете си само поне веднъж, колко е мъртъв Космосът, когато се погледне нагоре и се наблюдават само горящи газови тела, които светят! Представете си, как всичко оживява, когато се знае, че тези звезди са израз на любовта, с която астралният Космос въздейства върху етерния Космос!
Това е съвсем точен израз.
към текста >>
Погледна ли нагоре в далечния Космос, погледна ли звездите, те са
израз
на йерархиите, те са жизнените проявления на йерархиите, предизвикващи чувства у човека.
И сега звездите ни изглеждат като изрази на нещо друго. Аз ги сравних с галене. Духът-себе зад тях е галещото същество. Само че галещото същество там не е едно единство, а целият свят на йерархиите. Разгледам ли осанката на един човек, погледна ли очите му, които светят насреща ми, чуя ли гласа му, това е изразът на човека.
Погледна ли нагоре в далечния Космос, погледна ли звездите, те са израз на йерархиите, те са жизнените проявления на йерархиите, предизвикващи чувства у човека.
Погледна ли в безкрайността на синия световен феномен, виждам как се проявява навън тяхното етерно тяло, което обаче е най-долната част на този свят на йерархиите.
към текста >>
276.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото, как е възможно да намеря правилен
израз
за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората?
Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му. Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо. Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това. Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук.
Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората?
Как трябва да изразя това? -
към текста >>
277.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Да се мисли по друг начин е
израз
на едно болно мислене.
Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества. Нищо друго не може да бъде разумно; да се мисли по друг начин даже не е нормално.
Да се мисли по друг начин е израз на едно болно мислене.
към текста >>
278.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше
израз
в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят.
Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога. От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел. Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека.
В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят.
Това беше времето на великото изпитание. Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма. Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби. Задачата на антропософа е да има едно чувство за това, че Космосът се намира днес в тази борба на Ариман против михаелизма. Земен отблясък на свръхсетивното учение на Михаил при Раймундус де Сабуида.
към текста >>
279.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Хората са доволни, когато могат да сравнят това, което се явява в антропософията, с някакъв стар
израз
.
Хората са доволни, когато могат да сравнят това, което се явява в антропософията, с някакъв стар израз.
Трябва само да погледнете, колко доволни са те, когато в някоя изнасяна от мен лекция се явява нещо, за което някой може да каже: - Виждате ли, това се намира също и в една стара книга. - Но в старата книга то се намира по съвършено друг начин, изхождайки именно от съвършено други основания на съзнанието! Хората обаче са толкова несмели да приемат това, което израства от почвата на настоящето, че се чувстват вече успокоени, когато може да бъде цитирано нещо подобно от миналото.
към текста >>
280.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е
израз
за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване.
Видяхме, как разглеждането на кармата, в която е включена човешката съдба, води от най-далечните отношения на Вселената, от звездните светове до най-интимните изживявания на човешкото сърце, доколкото това сърце е израз за всичко, което човек чувства да действа върху него и което става с него във връзка със земното съществуване.
Винаги, когато искаме да стигнем до едно съждение, когато изхождаме от едно по-дълбоко разбиране на кармическите връзки, отново сме заставени да насочим поглед към тези, така отдалечени една от друга области на космическото съществуване. Всъщност трябва да кажем: - Каквото и да разглеждаме, било природата, било естествената конфигурация в развитието на човечеството - историята или в живота на народите, то не води толкова високо в космическите области както разглеждането на кармата. Тя насочва вниманието ни върху връзките на човешкия живот, прекаран тук на Земята с това, което става в космичните ширини. Виждаме, че този земен човешки живот, когато в определени взаимовръзки достигне своята граница, се развива до около 70 години. След тази възраст е всъщност подарен по милост живот.
към текста >>
Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен
израз
.
В това състояние на душата съответният човек потърси съвета на онези хора, които сега също са се свързали с Антропософското общество, които в онова минало време можаха да се намесят в неговата съдба така, че спасиха в известна степен душата му от тези дълбоки съмнения. Ние наистина можем да говорим за едно спасение на душата. Но всичко това стана при такива странични събития, че съответният човек преживя това с едно силно, но повърхностно чувство. От една страна той беше завладян от чувство на благодарност към онези, които го бяха спасили душевно; от друга страна в това, което беше настъпило тук, в тази неяснота се примеси един много силен ариманически импулс, една силна нередна магическа наклонност, едно не напълно истинско чувстване на своето същество в християнската правда. Във всичко това се примеси една ариманическа черта.
Понеже то разпростря неяснота върху душата, съответният човек стигна дотам, че внесе в своята благодарност една ариманическа черта и благодарността бе превърната в нещо, което намери в душата недостоен израз.
Това отново застана пред душата, когато след смъртта на този човек в живота й между смъртта и едно ново раждане тя стига до онова място, което аз посочих като първата половина на 19-то столетие. Така че тази душа преживя тогава това, което тя беше развила в своя минал земен живот като една външна, бих искал да кажа, поклонническа благодарност, преживя го отново в цялото негово недостойнство.
към текста >>
281.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше
израз
, откровение на Бог-Отец.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец.
Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
към текста >>
282.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Постепенно тя вече не можеше да бъде намерена в небесата - ако мога да си послужа с този
израз
, - а беше спусната долу на Земята.
Със слизането на Христос на Земята беше свързан и фактът, че заедно със своите последователи Михаил видя не само сбогуването на Христос със Слънцето, но той преди всичко видя и как от неговите ръце, от самия Михаил постепенно се изплъзва господството над космическата интелигентност. В онова време от Слънцето се виждаше много ясно, че нещата от духовния свят вече няма да идват при човека с космическото интелигентно съдържание, а че в определен момент самият човек на Земята ще стигне до своята собствена интелигентност. Налице беше един важен факт, който проникваше дълбоко в душата по отношение на това, как космическата интелигентност тече надолу към Земята.
Постепенно тя вече не можеше да бъде намерена в небесата - ако мога да си послужа с този израз, - а беше спусната долу на Земята.
към текста >>
283.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен
израз
, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност.
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност.
Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи. За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта. А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност. Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, - мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.
към текста >>
[5]
Израз
от «Книга на природата»: В предговора на новото издание от 1923.
[5] Израз от «Книга на природата»: В предговора на новото издание от 1923.
«шиболет»: знак за познване, различаване.
към текста >>
284.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
132
Израз
от «Книга на природата»: В предговора на новото издание от 1923.
132 Израз от «Книга на природата»: В предговора на новото издание от 1923.
«шиболет»: знак за познване, различаване.
към текста >>
285.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са
израз
на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно.
При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми.
Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества.
към текста >>
286.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат
израз
и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др.
п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
към текста >>
287.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Обаче това е само външният прикачен
израз
за нещо, което има извънредно дълбоко значение.
Ако искаме добре да разберем онова, което всъщност стана по този начин, ние трябва да бъдем наясно върху факта, че в действителното развитие на християнството е съществувало едно християнство преди слизането на Христос на Земята, преди Тайната на Голгота. И трябва да се вземат сериозно такива думи, като тези на свети Августин, който казваше, че християнството винаги е съществувало, само че онези, които изповядваха християнството преди Тайната на Голгота, не се наричаха християни, а носеха други имена.
Обаче това е само външният прикачен израз за нещо, което има извънредно дълбоко значение.
В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше знанието на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство преди Тайната на Голгота. Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия живот в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо.
към текста >>
288.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
При това бих искал да спомена, че когато съществуват такива дълбоко действащи кармически импулси в основата на душата, имаме пред себе си особеността, че в едно следващо въплъщение ще се получи прилика във физическия
израз
на лицето - това рядко се случва, но тук случаят е именно такъв - една прилика с предишното въплъщение.
При това бих искал да спомена, че когато съществуват такива дълбоко действащи кармически импулси в основата на душата, имаме пред себе си особеността, че в едно следващо въплъщение ще се получи прилика във физическия израз на лицето - това рядко се случва, но тук случаят е именно такъв - една прилика с предишното въплъщение.
И двете лица, онова на монаха и онова на писателката, в която той се прероди в настоящето, действително извънредно много си приличаха.
към текста >>
289.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния
израз
, - но извънредно горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи.
Самият начин, по който съответната личност се прояви на събора, показваше един всестранно преценяващ нещата, спокоен, но извънредно въодушевен човек, не обаче за подробностите и едностранчивостите.
Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния израз, - но извънредно горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи.
към текста >>
290.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този
израз
, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика.
Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
към текста >>
291.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
- Навсякъде, където насочим поглед в света на сетивата, каквото и да гледаме, то е външният
израз
, външната изява на идеи.
Но всичко това живее в Платон. И преди всичко в Платон живее възгледът: - Идеите са основите на всичко, което съществува в света на сетивата.
- Навсякъде, където насочим поглед в света на сетивата, каквото и да гледаме, то е външният израз, външната изява на идеи.
При това в светогледа на Платон се влива още един друг елемент, който е станал известен в света в една характерна дума, която е била твърде криво разбирана и злоупотребена, в характерната дума «платоническа любов».
към текста >>
Това е един хубав
израз
- съвсем сладък от зрялост.
А сега проследете всичко това, до чудесната книжка «Гьоте и любовта»[7] и вие действително ще намерите в нея това, което някой може да каже за платоническата любов в непосредствения живот без интелектуализъм. Че в тази книжка «Гьоте и любовта» е дадено нещо извънредно по стил и поведение, това така хубаво ме впечатли веднъж, когато говорех за тази книжка със сестрата на Шрьоер. Тя нарече стила «съвсем сладък от зрялост». И действително такъв е този стил.
Това е един хубав израз - съвсем сладък от зрялост.
Всичко е така - не може да се каже концентрирано в този случай, а отлично фино изградено. Благородството му е особено свойствено.
към текста >>
292.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смъртта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мога да си послужа с този
израз
, - което също така го свързва със съществата на висшите йерархии.
Ние можем да опишем човешкото съществуване и така, че да кажем: - С физическото раждане, с физическото зачатие от едно чисто духовно съществуване човекът влиза в областта на природния порядък на животинското, растителното и минералното царство; а когато минава през вратата на смъртта, човекът влиза в царството на стоящите над него същества.
Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смъртта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мога да си послужа с този израз, - което също така го свързва със съществата на висшите йерархии.
Тук в земното царство ние се обръщаме първо към това, което се намира в заобикалящия ни свят. Ние чувстваме това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи. Земният човек поглежда нагоре със своите предчувствия, със своята религиозна благочестивост, с онова, което за неговото земно съществуване има най-голяма стойност и заслужава той да се стреми към него. И когато иска да си състави представа за това, което се намира там горе в духовното царство, той си създава образи, които са взети от земното, по земен начин си представя онова, което се намира горе.
към текста >>
След това се случи така, че в последно време отново, ако мога да си послужа с тривиалния
израз
, те се срещнаха в Средна Европа.
Тази личност беше Амос Комениус[7]. И може да се каже, че тези две души, които живяха в двора на Харун ал Рашид, така преминаха през световната история през следните епохи, че поеха два различни пътя. Единият, обикалящ Южна Европа, за да бъде като Бейкън от Верулам организатор на новата история, философия и наука, другият пое полския път, онзи път, който беше поет също и при кръстоносните походи; той пое пътя към Средна Европа. Също и той стана велик организатор, но неговата организация беше от друг характер. И действително, една голяма драма, една мощна драма е това, но по различно време - не бива погрешно да се разбира, но това беше свързано със световноисторическата карма - Амос Комениус и лорд Бейкън от Верулам бяха поели различни пътища.
След това се случи така, че в последно време отново, ако мога да си послужа с тривиалния израз, те се срещнаха в Средна Европа.
И много от това, което цивилизацията трябваше да намери, се прояви по този начин в нея, че онова, което в езотерично отношение лежи в дейността на Амос Комениус, се свързва със силата, която се намира в техниката, свърза се с всичко, което се намира в онова, което беше основано чрез Бако от Верулам. Един от чудните примери в световната история е това, което произлиза от тези две души, които живяха и твориха през прехода от осми до девети век в двора на Харун ал Рашид. Самият Харун ал Рашид, който в известен смисъл минава през Африка и Южна Европа, като достига до Англия, за да действа към Средна Европа; Амос Комениус, който идва в Средна Европа за да пресрещне другия в това, което той изгражда.
към текста >>
293.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Е, човек би могъл да варира един
израз
от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата.
Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно. Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка». Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва. Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере.
Е, човек би могъл да варира един израз от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата.
- Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; след това в следващите глави той като че ли полудява. - Е, мои мили приятели, що за консеквенции има това? Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, последната глава - луд. Книгата е завършена, следва друга. Отново първоначално: - уравновесен, логичен, обширен дух, накрая - луд.
към текста >>
294.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
А този
израз
на любовта в етера, това са звездите.
Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери. Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света. Това е напълно подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места; само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни.
А този израз на любовта в етера, това са звездите.
Те наистина са това; там няма нищо физическо. А да се види космически една звезда, означава същото, каквото се чувства като породено от любовта на човека докосване. Така, когато поглеждаме към звездите, ние усещаме любовта на божествено-духовните същества. Ние трябва да се запознаем с това, че звездите са само знаци за присъствието на боговете във Всемира. Нашата физическа наука ще трябва много да учи, ако иска от нейните илюзии да достигне до истината.
към текста >>
295.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен
израз
на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят.
Вчера започнахме да говорим за взаимовръзката на човешкия живот между раждането и смъртта тук на Земята и другия човешки живот в свръхсетивния свят между смъртта и едно ново раждане, отнасящ се към кармата. Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии. Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството. Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития.
Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят.
С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития. Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата. Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в следващите лекции - най-напред точно при личности, чийто живот е повече или по-малко всеобщо познат, разгледаме, как се проявява въздействието от отделния земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
296.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като
израз
на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората.
Всичко това беше подготвено обаче в течение на столетия. Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини.
Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората.
За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти. Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си. Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството. Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие. Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство.
към текста >>
297.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И там бе "Прегледана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ
израз
там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението.
И там бе "Прегледана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ израз там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението.
Имаше едно велика, обхватна небесна Школа. В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете.
към текста >>
298.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен
израз
това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел.
С това обаче е свързано нещо друго.
С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен израз това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел.
В интереса, който човек може да проявява към такива неща, каквито бяха изнесени днес, когато този интерес е достатъчно силен, се изразява вътрешният стремеж, той да бъде истински антропософ. Обаче именно с това че някой разбира тези неща, той приема също и себе си импулса да се яви отново на Земята след по-малко от едно столетие, за да доведе до пълнота онова, което Антропософията иска.
към текста >>
299.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И това, което тези души изживяха в миналото, намира сега в тяхното прераждане своя
израз
, като определени души намират достъп до Антропософското Движение.
Така се посажда кармически в душите копнежът, да дойдат при онова Християнство, което трябваше да бъде разпространено под влиянието на Михаел в края на 19-то, в началото на 20-то столетие чрез Антропософията.
И това, което тези души изживяха в миналото, намира сега в тяхното прераждане своя израз, като определени души намират достъп до Антропософското Движение.
към текста >>
300.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Всичко това е
израз
за нашата Карма.
Видите ли, когато насочваме по този начин погледа в мировите ширини, Луната и Слънцето ни се явяват като две врати в духовния свят. И ние си казваме: онова, което се намира във физическата околност на Земята, то живее мигновено в моето физическо тяло; онова, което се намира в далечните сфери на етера, където са звездите, то живее в моето етерно тяло. Обаче когато насочвам поглед нагоре към Луната, към Слънцето, аз гледам това, което не живее нито в моето физическо тяло, нито в моето етерно тяло, а живее в моето астрално тяло и развива своите сили в моето Азово същество. Тогава лунното съществуване ни извежда вън от нашето физическо и етерно тяло и ни въвежда в духовния свят. И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи характер.
Всичко това е израз за нашата Карма.
Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване.
към текста >>
301.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Живи, вътрешно подредени картини и цветове свободно витаели наоколо в пространството като
израз
на удоволствие и неудоволствие, на симпатия и антипатия.
Кои са силите, които нахлуват към нашите сега все още смътни духовни органи? През деня в астралното тяло на днешния човек нахлуват такива сили, които противодействат на неговото развитие, които даже унищожават такива органи, които то е притежавало преди пробуждането на ясното дневно съзнание. Преди това човекът е възприемал астралните впечатления непосредствено. Околният свят му е говорел чрез образи, чрез изразните средства на астралния свят.
Живи, вътрешно подредени картини и цветове свободно витаели наоколо в пространството като израз на удоволствие и неудоволствие, на симпатия и антипатия.
След това тези цветове сякаш се уталожили и наслагали по повърхността на нещата, предметите придобили твърди очертания. Такъв процес се е развивал, когато човешкото тяло е ставало по-твърдо и по-организирано. Когато неговите очи напълно се отварят за физическата светлина, когато пред духовния свят се спуска булото на Майя, тогава астралното тяло на човека започва да получава впечатления от околния свят чрез физическото и етерното тяло и от своя страна ги препраща на Аза, откъдето те навлизат в съзнанието на човека. С това астралното тяло бива постоянно заето, постоянно в действие. Но това, което сега работи в него, не са ваятелни, не са градивни сили съответстващи на неговата природа.
към текста >>
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е
израз
и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина.
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
към текста >>
Физическият
израз
на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето. Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички.
Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове. Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси. Те направиха човеците зрели за Посвещението на Волята.
към текста >>
302.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Втори такъв
израз
е «То мисли».
Втори такъв израз е «То мисли».
Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>
Силата на този
израз
някога в още по-предишно време също не е била в човека, а в един по-висш душевен свят.
Третото изречение е: «Тя чувства».
Силата на този израз някога в още по-предишно време също не е била в човека, а в един по-висш душевен свят.
Оттам е действала надолу и е преобразила формата, която човешкото тяло е имало дотогава. Дотогава ръцете на човешкото тяло не са се различавали от краката. По онова време днешните ръце и крака са били само еднакво оформени органи за движение и по тази причина човекът не е имал изправена походка. Голяма стъпка напред в човешкото развитие е, че неговите предни двигателни органи са били превърнати в работни органи. По този начин той придобива изправената походка, която му дава способността да преодолее низшата природа, при което неговият поглед се насочва към небесните духовни светове.
към текста >>
Чрез силата на този
израз
в най-далечното минало човешкото тяло за пръв път е било излъчено от неговото обкръжение, като самостоятелно същество.
Четвъртото изречение е «Той иска (проявява воля за действие)».
Чрез силата на този израз в най-далечното минало човешкото тяло за пръв път е било излъчено от неговото обкръжение, като самостоятелно същество.
към текста >>
Ако се потопи в този
израз
с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)».
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение.
Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)».
Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща. Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>
303.
Литература
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Храмовата легенда и Златната легенда като символичен
израз
на минали и бъдещи тайни от развитието на човека.
Храмовата легенда и Златната легенда като символичен израз на минали и бъдещи тайни от развитието на човека.
Из съдържанията на «Езотеричното училище» (20 лекции Берлин 1904 до 1906) Събр.Съч. № 93
към текста >>
304.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но ако сравним техния възглед за света с това, което намира
израз
в материализма на XIX век, ще изглежда напълно убедително, че материализмът никога по-рано не е съществувал в такава форма.
Във формата, под която той се появи през XIX век като действителен възглед за света, материализмът никога преди това не е съществувал. Наистина, имало е отделни материалистични философи като Демокрит и др. можете да прочетете за тях в моята книга "Загадките на философията" които бяха, така да се каже, предвестниците на теоретичния материализъм.
Но ако сравним техния възглед за света с това, което намира израз в материализма на XIX век, ще изглежда напълно убедително, че материализмът никога по-рано не е съществувал в такава форма.
Най-малко той можеше да съществува, така да се каже, през Средните Векове, или вековете предшестващи зората на модерната мисъл, защото в онези дни душите на хората бяха все още твърде тясно свързани с импулсите на духовния свят. Да се счита, че цялата Вселена не е нищо повече от сбор самодвижещи се атоми и че тези атоми, групирани в молекули, пораждат всички явления на живота и на духа такова схващане бе отредено чак за XIX век.
към текста >>
305.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки
израз
в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова.
Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс.
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова.
По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план. Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди.
към текста >>
306.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това беше
израз
на погрешна любов към Осмата Сфера.
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля! Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение. Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване!
Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера.
Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера. И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
към текста >>
Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава
израз
на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна. Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново. Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни.
Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>
307.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тя бе преминала през точката на най-дълбока тъмнина един
израз
на което беше нареченото от мен истинско наводнение с материализъм в средата на XIX век.
Посоката, която трябваше да бъде следвана, беше точно противоположна на онази от по-ранния път. Действителен факт е, че човешката природа в настоящия момент на времето е въвлечена в процес на реорганизация.
Тя бе преминала през точката на най-дълбока тъмнина един израз на което беше нареченото от мен истинско наводнение с материализъм в средата на XIX век.
към текста >>
Не трябва, нека използваме един банален
израз
, да изхвърляме детето заедно с мръсната вода.
Ние нямаме основания за отхвърляне на ясновидски опитности очевидно не. Нашият единствен дълг е да стигнем до същината на такива опитности, когато те се използват за подпомагане целите на личната суета, или когато външният ход на събитията безспорно доказва, че тези опитности са били неверни.
Не трябва, нека използваме един банален израз, да изхвърляме детето заедно с мръсната вода.
Нашето Общество в никакъв случай не трябва да се превръща в организация за научна теория. Тук също можете да видите, че тази опасност може лесно да възникне.
към текста >>
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния
израз
"външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение. Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена.
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
към текста >>
308.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Те дават
израз
на подтик, доста различен от онзи на егоизма.
Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества. Много хора, на които това се е случило са показвали, че им е приятно да измъчват и подтискат другите души. Това са характерните черти, които стават очевидни. Но никога не може да се казва, че хора с такива черти, дължащи се на техния съюз с Ариманическите елементарни същества, са винаги егоистични. Не е нужно те да бъдат егоисти, и дори обикновено не са.
Те дават израз на подтик, доста различен от онзи на егоизма.
Те изразяват страст към унищожение, и разрушават без ни най-малка лична изгода за себе си. Съществата, в чиято сфера човек навлиза, са в основата си същества на разрушението, и те го съблазняват, примамват го да унищожава.
към текста >>
309.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб
израз
, но който често е много подходящ.
Това е тема с много голямо значение за разбирането на човешката еволюция. Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва.
Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ.
Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни. Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание. Да го поставим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален. Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги определена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек. Точно където има пробив в огледалото на съзнанието, чрез тези отвори се оказва прекалено силно влияние върху другите хора.
към текста >>
310.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И онази духовна фигура и каза: "Ето, понеже направи това, ти доби възможността да се потопяваш в душите на хората на физическото поле, една способност, една способност, която се проявява в една част от онова, с което те назова младежът; защото благодарение на стореното от тебе ти се превърна в това, което се нарича изкуство на мимиката, изкуство на мимическия
израз
".
Душата на жената стори това. И тя стана едно с тази духовна фигура, влезе напълно в тази духовна фигура. Тя отново израсна, стана голяма и красива душата на тази жена.
И онази духовна фигура и каза: "Ето, понеже направи това, ти доби възможността да се потопяваш в душите на хората на физическото поле, една способност, една способност, която се проявява в една част от онова, с което те назова младежът; защото благодарение на стореното от тебе ти се превърна в това, което се нарича изкуство на мимиката, изкуство на мимическия израз".
към текста >>
Така стана с хората там долу на Земята, че те вляха своите желания, своите похоти в техния мимически
израз
, че в него се показва тяхното собствено себе.
"Обаче ти можеш да отидеш до определена стъпка! ", каза духовната фигура. "Позволено ти е именно да влееш във формата именно още това, което изпълняваш като движение. В момента, в който би вляла в тази форма твоите собствени желания, ти би окарикатурила формата в гримаса и би се свършило със съдбата на твоето изкуство.
Така стана с хората там долу на Земята, че те вляха своите желания, своите похоти в техния мимически израз, че в него се показва тяхното собствено себе.
Ти обаче трябва да изразиш само безкористието, тогава ще бъдеш образецът на мимическото изкуство! "
към текста >>
И този момент душата на онази жена забеляза в самата себе си едно изживяване, едно вътрешно изживяване, което беше нещо, което бихме могли да назовем само с един
израз
, който на Земята е обичаен като пробуждане.
И този момент душата на онази жена забеляза в самата себе си едно изживяване, едно вътрешно изживяване, което беше нещо, което бихме могли да назовем само с един израз, който на Земята е обичаен като пробуждане.
към текста >>
311.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ето защо онзи, който иска да нарисува едно пъргаво селско момче на планинското пасище, няма нужда да предаде това, което вижда, а преди всичко трябва да бъде наясно, че в това, което е схванал като художествен замисъл, той убива пъргавото селско момче на планинското пасище, или поне го е вцепенил, и че трябва отново да оживи тази вцепенена форма, трябва да и предаде един
израз
, един жест, който сега отново съединява с останалата природна връзка това, което е убито в отделните части, и чрез това да даде един нов живот.
Натуралистичното изкуство боледува от това, че му липсва хуморът. Ето защо то ни доставя много мъртви трупове, доставя ни това, което в природата убива всеки по-висш живот, обаче липсва му хуморът, за да оживи отново това, което в първия процес трябва да убие. Даже една прелестна жена по отношение на нея ни се струва, като че не само сме я убили тайнствено, а като че първо сме я малтретирали и след това сме я убили. Това е винаги един процес, който се движи в едната посока, този процес на убиването, който е свързан с това, че трябва да копираме това, което в един по-висш живот побеждава нещо, което в природата иска да встъпи в съществуванието. Винаги имаме едно убиване и едно новооживяване чрез хумора, което трябва да стане в душата както на художествено творящия така и на художествено наслаждаващия се.
Ето защо онзи, който иска да нарисува едно пъргаво селско момче на планинското пасище, няма нужда да предаде това, което вижда, а преди всичко трябва да бъде наясно, че в това, което е схванал като художествен замисъл, той убива пъргавото селско момче на планинското пасище, или поне го е вцепенил, и че трябва отново да оживи тази вцепенена форма, трябва да и предаде един израз, един жест, който сега отново съединява с останалата природна връзка това, което е убито в отделните части, и чрез това да даде един нов живот.
Такива неща се е опитал да постигне Ходлер. Днес те отговарят напълно на копнежите на хората на изкуството.
към текста >>
Самият Гьоте е употребил този
израз
"сетивно-свръхсетивно".
Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство. Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството както казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато характеризираме, ние винаги характеризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент. Но така всяко изкуство става съдържание и форма в неговия първичен елемент, когато изтръгва по посочения начин от природата нейните тайни, не чрез измисляне, не чрез измъдруване, а чрез откриване на сетивно-свръхсетивното в нея. Аз вярвам, че без съмнение в самата душа има често пъти един много тайнствен процес, когато насочим дълбоко вниманието върху сетивно-свръхсетивното в природата.
Самият Гьоте е употребил този израз "сетивно-свръхсетивно".
И въпреки че той нарича това сетивно-свръхсетивно една явна тайна, то може да бъде намерено само тогава, когато подсъзнателните душевни сили могат да се потопят напълно в природата.
към текста >>
312.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
При човека те се намират или като вътрешен
израз
на неговото същество, или когато светлината го осветлява и бива отразена.
Бихме могли да виждаме във въздуха насрещния образ на човешкото душевно естество, следователно повече от нещо само неживо: един копнеж към човека. Но положението е такова, че при въздуха много трудно ще стигнем до едно такова чувство, до едно такова усещание, защото въздухът и огънят подбуждат малко за художественото оформление. Никой не ще иска да нарисува огъня, нито пък светкавицата, също така никой не ще иска да нарисува въздуха. Следователно непосредствено по отношение на въздуха ние не ще стигнем лесно до това усещание; обаче струва ми се, че едно действително художествено чувство може да стигне до това усещание по отношение на света на светлината и на цветовете. По отношение на света на светлината и на цветовете ние можем действително да имаме чувството: всеки цвят или поне отношенията на цветовете имат копнежа да станат или един цял човек или една част от човека.
При човека те се намират или като вътрешен израз на неговото същество, или когато светлината го осветлява и бива отразена.
Обаче ние можем да кажем: когато живеем в самата светлина, ние живеем заедно с копнежа на въздуха, да се оформи например като човешко лице. Можем да имаме чувството: червеният, жълтият цвят искат нещо; те искат да се оформят в нещо от човека, имат заложен в самите себе си един език, един говор. Тогава ние не ще бъдем съблазнени да копираме просто човека по еснафски начин. Освобождаването от модела трябва да стане въобще един идеал на художественото творчество. Който не е победил модела в момента, в който започва да твори, който не гледа на модела като нещо, което го упътва да подслушва тайните на природата, той ще остане зависим от модела и ще създава илюстрации.
към текста >>
Той ще открие, че червените, жълтите цветове са такива, че нещо дава
израз
на себе си, говори чрез самото себе си.
Тогава ние не ще бъдем съблазнени да копираме просто човека по еснафски начин. Освобождаването от модела трябва да стане въобще един идеал на художественото творчество. Който не е победил модела в момента, в който започва да твори, който не гледа на модела като нещо, което го упътва да подслушва тайните на природата, той ще остане зависим от модела и ще създава илюстрации. Напротив онзи, който има художествено чувство, ще бъде съблазнен да оформи човека или някое друго същество или някоя природна форма от цвета. За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот.
Той ще открие, че червените, жълтите цветове са такива, че нещо дава израз на себе си, говори чрез самото себе си.
Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството. Различно е положението, когато стоим срещу синия, срещу виолетовия цвят. Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до мисълта. Ние ще имаме чувството, че със синия, с виолетовия цвят не можем да изобразим нещо, което изразява самото себе си, а което по-лесно изразява нещо друго. Ние ще бъдем съблазнени да изобразим синьото съобразно неговата вътрешност чрез това, че го познаваме в движение.
към текста >>
Трябва да призная, че този
израз
страшно ме раздразни, защото ми се струваше, че по този път би могло да се получи най-отвратителното в едно произведение на изкуството.
Ние можем да намерим сетивно-свръхсетивното в самата природа, можем да оживим голата форма. Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека. Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор. Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността.
Трябва да призная, че този израз страшно ме раздразни, защото ми се струваше, че по този път би могло да се получи най-отвратителното в едно произведение на изкуството.
Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от дърво това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек.
към текста >>
Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен
израз
.
При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно. Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент. Говорейки преносно, можем да кажем: без да убием една красива жена, без да я превърнем в нещо мъртво, ние не можем да я нарисуваме правилно. Нейната красота в природата съществува чрез нещо съвършено различно отколкото тя трябва да съществува в едно завършено произведение на изкуството. Трябва да открием първо чрез хумор това, което отново създава онова, което всъщност трябва да убием.
Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз.
Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на учения едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго. Ние трябва отново да го направим миловиден и ще можем тогава да го разберем от една съвършено друга страна.
към текста >>
Даже самият
израз
е взет от Гьоте.
Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте. Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая. Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството.
Даже самият израз е взет от Гьоте.
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството. Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество. Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството.
към текста >>
313.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този
израз
не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
към текста >>
314.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като
израз
за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа.
Всъщност говорът не е нещо единно, а нещо, което живее в три различни сфери. Първо имаме едно състояние на говора, което позволява да считаме говора като инструмент за разбиране между хората и в науката. Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване.
Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа.
Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено. Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език.
към текста >>
315.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това вътрешно изразяване, не символично, а художествено -, вътрешният
израз
е това, което е важното, а не подражава щото, не придържането към модела, това основава тайната на самата повърхност.
Той може да каже, че една повърхнина има за него значение само затова, защото тя подражава една съществуваща във външната природа повърхнина в човешкото тяло и други подобни. Съвсем не така. Това, което е изживява в скулптурното изкуство, е собственият живот на повърхнината. Който е стигнал до там да разбере, каква разлика съществува между една повърхнина, която е огъната само веднъж, и една такава, която е огъната още веднъж не може да има по някакъв начин скулптурно живот в себе си. Само една два пъти огъната повърхност може да изразява живота като повърхнина.
Това вътрешно изразяване, не символично, а художествено -, вътрешният израз е това, което е важното, а не подражава щото, не придържането към модела, това основава тайната на самата повърхност.
към текста >>
То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като
израз
на духа на народа едно произведение на изкуството.
Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен. И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо. Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма.
То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството.
Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее.
към текста >>
316.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
След смъртта ние отлагаме нашето астрално тяло: тогава простете ми баналния
израз
нашата музикалност бива погълната от музиката на сферите.
Когато след смъртта сме стигнали до там, където отлагаме нашето астрално тяло, ние отлагаме също всичко онова, което от музикалното ни напомня за този земен живот. Обаче в този момент на света музикално то се превръща в музиката на сферите. Ние ставаме независими от това, което изживяваме като музикално във въздуха и се вживяваме нагоре в нещо музикално, което е музика на сферите. Защото онова, което тук на Земята изживяваме като музика във въздуха, горе в духовния свят то е музика на сферите. И сега неговото отражение се вживява в елемента на въздуха, сгъстява се, става онова, което ние изживяваме като земна музика, което оформяме, което изживяваме след това докато имаме нашето астрално тяло.
След смъртта ние отлагаме нашето астрално тяло: тогава простете ми баналния израз нашата музикалност бива погълната от музиката на сферите.
Така щото в музиката и в поезията ние имаме един предварителен живот на онова, което след смъртта е нашият свят, нашето съществувание. Ние изживяваме свръхсетивното в две направления. Така ни се представят тези четири изкуства.
към текста >>
317.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността
израз
на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия
израз
на поезията.
Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя.
И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>
Тогава се ражда нуждата да бъде приведена в движение почиващата човешка форма, която е
израз
на това нормално отношение, да бъде приведена в такива движения, които изнасят в пространство и време формата на човешкото тяло.
В човека почива това, което е неговата форма. В човешката действителност тази форма е проникната с това, което става негово движение. В човешката форма се проникват от вътре волята, от вън възприятието, и човешката форма е първо изразът за това проникване. Човекът живее като обвързан, когато неговата воля, когато неговата вътрешно развита воля, която иска да премине в движение, трябва да спре пред сферата, в която бива прието възприятието. И щом човекът може да размисли върху цялото свое човешко същество, тогава в него оживява чувството: в тебе живее нещо повече, отколкото можеш да оживотвориш с твоя нервно-сетивен организъм в общението със света.
Тогава се ражда нуждата да бъде приведена в движение почиващата човешка форма, която е израз на това нормално отношение, да бъде приведена в такива движения, които изнасят в пространство и време формата на човешкото тяло.
Това отново е една борба на човешкото вътрешно същество с пространството и с времето. Когато се опитваме да го фиксираме художествено, тогава между музикално-поетическото и пластично-архитектурно-живописното се ражда евритмичното.
към текста >>
318.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този
израз
, елементарно-космически.
Обаче с помощта на Духовната наука е напълно възможно да открием основните различия във всяка една от тези епохи. И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха. От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, както и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя. Обаче животът стана такъв едва в хода на времето. Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия.
Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически.
Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос.
към текста >>
И ако днес бихме искали да посочим подходящия
израз
за тогавашното възприемане на Азът, би трябвало да кажем: Тогавашният човек усещаше божествения Аз, а не човешкия Аз.
От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз. И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло. Той беше Земен гражданин само благодарение на тази обвивка. Обаче в условията на Земния свят Азът винаги беше възприеман като нещо чуждо.
И ако днес бихме искали да посочим подходящия израз за тогавашното възприемане на Азът, би трябвало да кажем: Тогавашният човек усещаше божествения Аз, а не човешкия Аз.
към текста >>
Хората започнаха да отъждествяват божествения свят с отделните Богове на народа, с всичко онова, което намираше
израз
в кръвното родство.
После дойде времето на египетско-халдейската култура, когато понятието „народ“ се издигна до още по-висока степен.
Хората започнаха да отъждествяват божествения свят с отделните Богове на народа, с всичко онова, което намираше израз в кръвното родство.
към текста >>
319.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери
израз
всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното човечество. И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят.
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане.
към текста >>
Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този
израз
, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми.
Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу!
Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми.
Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят. Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството.
към текста >>
Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен
израз
в архитектурните форми.
В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство. Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят. Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели.
Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми.
Дори и днес Вие бихте могли да се обърнете към определени прослойки от този или онзи народ, които все още са запазили своите народни носии и гледайки тези носии, Вие ще си кажете: Да, ето как всред тези народни маси са се събрали определен брой човешки души и сродството, което са изпитвали в пренаталния си живот, сега те превръщат в стил на обличане, в носия. В своето облекло те пресъздават спомена си от това, как са изглеждали на Небето. Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия смисъл на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото. Обаче от друга страна Вие ще се убедите, че през онези времена, когато повечето хора са били подвластни на художествения елемент, е имало дълбок смисъл в това, човек да застане пред Рафаеловите Магдалена или Мария. Вие знаете, че тяхното облекло е съвсем различно.
към текста >>
И още нещо: за всички нарисувани от него Магдалени и Марии, Рафаел се придържа към почти еднакви цветове и форми на техните одежди, защото той все още имаше живото усещане, или поне пазеше живата традиция, според която духовно-душевните сили, които ние сваляме от Небето, намират своя
израз
също и в облеклото.
Дори и днес Вие бихте могли да се обърнете към определени прослойки от този или онзи народ, които все още са запазили своите народни носии и гледайки тези носии, Вие ще си кажете: Да, ето как всред тези народни маси са се събрали определен брой човешки души и сродството, което са изпитвали в пренаталния си живот, сега те превръщат в стил на обличане, в носия. В своето облекло те пресъздават спомена си от това, как са изглеждали на Небето. Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия смисъл на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото. Обаче от друга страна Вие ще се убедите, че през онези времена, когато повечето хора са били подвластни на художествения елемент, е имало дълбок смисъл в това, човек да застане пред Рафаеловите Магдалена или Мария. Вие знаете, че тяхното облекло е съвсем различно.
И още нещо: за всички нарисувани от него Магдалени и Марии, Рафаел се придържа към почти еднакви цветове и форми на техните одежди, защото той все още имаше живото усещане, или поне пазеше живата традиция, според която духовно-душевните сили, които ние сваляме от Небето, намират своя израз също и в облеклото.
Ето в какво се състои дълбокият смисъл на облеклото! Днешният човек смята, че основното предназначение на облеклото е да ни предпазва от студа. Разбира се, това донякъде е вярно, обаче по този начин никога не могат да възникнат каквито и да е художествени форми. Художествените форми възникват, само ако влезем в някакво отношение спрямо духовния свят, и ако действително искаме да ги открием, ние трябва да изградим такова отношение.
към текста >>
Силовите съотношения, които днес намират
израз
в нашия физически организъм, в крайниците и т.н., вертикалната или хоризонтална посока на тези сили, тяхното привличане или отблъскване, всичко това ще формира нашата глава през следващата инкарнация.
Силовите съотношения, които днес намират израз в нашия физически организъм, в крайниците и т.н., вертикалната или хоризонтална посока на тези сили, тяхното привличане или отблъскване, всичко това ще формира нашата глава през следващата инкарнация.
За тази цел обаче ни се притичват на помощ всички висши Йерархии*12 Да, в метаморфозата, чийто краен резултат ще бъде нашата глава през следващата инкарнация, вземат участие всички небесни Духове. И нищо чудно, че главата получава онази сферична форма, която всеки момент ни напомня за небесната сфера над нас; следващата част на главата се явява като отражение на атмосферата, която е разположена над Земята, респективно на атмосферните сили. Бихме могли да кажем, че в горната си част главата е едно точно отражение на Небето, в средната си част тя загатва за връзките си с гърдите, т.е. всичко онова, което кръжи около Земята. В нашите гърди ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък.
към текста >>
320.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Опитах се да покажа, ако ми позволите този
израз
, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят.
Вчера аз се опитах да покажа как антропософските възгледи за света ни отвеждат дотам, че изкуството от ново има шанс да бъде прието от човечеството, и то по един много по-интензивен начин, отколкото това е възможно под влиянието на материализма и натурализма.
Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят.
После се опитах да насоча вниманието Ви върху това, как самият човек, взет в неговия цялостен облик, може да бъде разглеждан по чисто художествен път, като изтъкнах космическата предистория на човешката глава.
към текста >>
След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този
израз
да отпечата в пространството своята собствена форма.
Нека още веднъж да разгледаме основните моменти от този троичен художествен мироглед. От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта. Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят. Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят.
След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма.
Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят. И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив. Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения свят.
към текста >>
И тогава възникваше инстинктивната, чувствена потребност: Да, в тези цветове, в тези ако ми позволите неуместния
израз
кройки, ние трябва да търсим една такава обвивка, която да отговаря на спомена ни за живота преди раждането.
И тогава възникваше инстинктивната, чувствена потребност: Да, в тези цветове, в тези ако ми позволите неуместния израз кройки, ние трябва да търсим една такава обвивка, която да отговаря на спомена ни за живота преди раждането.
Ето защо в облеклото на примитивните народи ние виждаме едно несръчно загатване, едно несръчно изобразяване на онази астрална човешка същност, която човекът е притежавал още преди своето раждане във физическия свят. И така, архитектурата има нещо общо с това, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска физическото тяло. А изкуството на обличането, доколкото то наистина се проявява като изкуство, има нещо общо с онова, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска духовния свят, за да се потопи във физическия свят.
към текста >>
Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава
израз
на духовния свят.
Да, в известен смисъл изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията. Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки.
Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят.
С това ние засегнахме онези изкуства, които имат нещо общо с пространствените форми и, следователно, с отношението, което човешката душа изгражда към света чрез физическото пространствено тяло.
към текста >>
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим
израз
в сценичните действия на епоса.
Сега бих искал да повторя нещо, което често съм обсъждал пред Вас. Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба. „Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят.
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса.
Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки? Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
към текста >>
Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава
израз
не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните Богове, Боговете на волята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката воля, а волята на Боговете.
А драматическата поезия? За да си отговорим на този въпрос, достатъчно е само да си припомним времето преди Есхил и по-специално един от Боговете: Дионисий.
Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава израз не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните Богове, Боговете на волята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката воля, а волята на Боговете.
И едва с течение на времето, когато връзката на човека с духовния свят беше вече забравена, в сценичните представления действията на Боговете бяха изместени от действията на хората. Този процес започна още в древна Гърция, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена.
към текста >>
321.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен
израз
, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма. И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж. Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм. В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар.
И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
към текста >>
За мен далеч не е нужно така усещаше Гьоте нещата да изневерявам на природата, аз просто трябва да пречистя въпросния отпадък и да му предам художествени очертания, така че в самата си същност той да се превърне в не посредствен
израз
на божествено-духовния свят.
Гьоте далеч не искаше да каже: Да, Боговете съществуват! Но вярвайки в съществуванието на Боговете аз изтъквам малко или много символично едно доказателство, а точно това Гьоте не искаше. Той изобщо не познаваше подобно усещане. Напротив, той имаше приблизително следното усещане: Ето, сега аз съзерцавам камъните, растенията, животните, сега аз наблюдавам поведението на хората. За мен те са като един вид форми, които са отпаднали от божествено-духовния свят и които вероятно са твърде отдалечени от него; обаче макар и да виждам преходния, земния елемент във формите и цветовете, макар и да виждам, че всички те са като един отпадък от божествено-духовния свят, все пак аз трябва да ги посрещна по такъв начин, че от тези форми и цветове да проговори самият божествено-духовен свят.
За мен далеч не е нужно така усещаше Гьоте нещата да изневерявам на природата, аз просто трябва да пречистя въпросния отпадък и да му предам художествени очертания, така че в самата си същност той да се превърне в не посредствен израз на божествено-духовния свят.
Ето как Гьоте усещаше класицизма. Според него той беше в основата на гръцкото изкуство и въобще в основата на истинското изкуство.
към текста >>
беше дълбоко убеден, че не съществува истински художник, който да не носи религиозния импулс в себе си; и понеже самият Гьоте носеше в себе си един извънредно дълбок религиозен импулс, той беше силно отблъснат от повърхностната религиозност, и дори ако мога да си послужа с този почти педантичен
израз
той полагаше възможно най-добросъвестните усилия за такова художествено пречистване на сетивно-физическите форми, че те да се проявят като отпечатък на божествено-духовния свят.
беше дълбоко убеден, че не съществува истински художник, който да не носи религиозния импулс в себе си; и понеже самият Гьоте носеше в себе си един извънредно дълбок религиозен импулс, той беше силно отблъснат от повърхностната религиозност, и дори ако мога да си послужа с този почти педантичен израз той полагаше възможно най-добросъвестните усилия за такова художествено пречистване на сетивно-физическите форми, че те да се проявят като отпечатък на божествено-духовния свят.
към текста >>
Или с други думи, като художник, той не би искал да се отдалечава твърде много от Земята, а чисто и просто да я представи като един
израз
на духовно-божествения миров ред.
Нека накратко да проследим тези негови добросъвестни усилия. Той често подхваща една тема, която е прекалено сурова и земна и дори се чувствува задължен да не я променя много, а само да й предаде художествена форма. И погледнете в този смисъл как Гьоте работи върху образа на Гьотц фон Берлихинген. Той взема неговото чисто външно животоописание, неговата биография и започва да я пресъздава с истинско страхопочитание, да я драматизира и това се усеща дори в заглавието, защото първоначално то гласи: Историята на Готфрид Берлихинген, драматизирана с желязна ръка. Следователно, той взема една земна, физическа история и започва да я пресъздава с такова страхопочитание, че – променяйки повествованието съвсем леко накрая й придава драматична форма.
Или с други думи, като художник, той не би искал да се отдалечава твърде много от Земята, а чисто и просто да я представи като един израз на духовно-божествения миров ред.
към текста >>
322.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Макар и да съществуваха, те бяха слабо развити, понеже древните знаеха: Благодарение на словото, което извличаха от най-съкровените дълбини на своите физически тела, те даваха непосредствен
израз
на нещо свръхсетивно, така че словото им позволяваше, и то по най-добър начин, да изразят всичко онова, което иначе се проявяваше в звездните констелации и движения, много по-добре отколкото това беше възможно чрез друг вид изкуство, което в крайна сметка би се нуждаело от една или друга материална субстанция.
Но така ние се пренасяме назад в едно време, когато другите изкуства освен поезията бяха сравнително слабо развити.
Макар и да съществуваха, те бяха слабо развити, понеже древните знаеха: Благодарение на словото, което извличаха от най-съкровените дълбини на своите физически тела, те даваха непосредствен израз на нещо свръхсетивно, така че словото им позволяваше, и то по най-добър начин, да изразят всичко онова, което иначе се проявяваше в звездните констелации и движения, много по-добре отколкото това беше възможно чрез друг вид изкуство, което в крайна сметка би се нуждаело от една или друга материална субстанция.
В онези древни времена хората усещаха: Да, словото извира от самата духовна същност на човека. Ето защо то откликва най-интензивно и най-вярно на всичко онова, с което звездният Космос дарява Земята. И хората узнаха за тези дарове, които се проявиха също и чрез другите изкуства, най-напред именно чрез поезията, която през онези древни времена беше рожба не само на фантазията, а и на непосредственото виждане в духовния свят. Поезията, която хората градяха благодарение на словото, беше усещана от тях като един вид душевна връзка със самия Космос.
към текста >>
323.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този
израз
хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име.
А сега, нека да разгледаме, изхождайки от тази гледна точка, едно отделно изкуство, да кажем, живопис та. През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата. В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света. Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име.
Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име.
Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа. Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство.
към текста >>
Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен
израз
в животинското царство.
Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име. Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа.
Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство.
към текста >>
Защото с този
израз
аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове.
Впрочем нека да не допускаме никакви недоразумения. Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва.
Защото с този израз аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове.
Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така. Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете.
към текста >>
324.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен
израз
на изкуството.
Наред с обектите на земното познание, кандидатите за посвещение се запознаваха както с развитието на религиозните култове, така и със събитията и фактите от свръхсетивните светове. Религия и познание действуваха ръка за ръка.
Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен израз на изкуството.
В Мистериите човекът ясно усещаше елемента на художествено красивото. Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия. Да, за да осъществи своето окултно познание, той трябваше да бъде вътрешно озарен. И тук аз бих вметнал, че ясното съзнание за едно такова „роднинско“ единство между религия, наука и изкуство задължително трябва да присъствува във всяка антропософска дейност. И това следва да проличи като нещо напълно самопонятно и естествено, а не чрез една или друга художествена интерпретация.
към текста >>
В този случай е напълно възможно да възникне един Гьотеанум като
израз
на безидейна архитектура, само че нека да не забравяме: Формите на Гьотеанума са взети направо от духовния свят.
Не се правят никакви опити за символично или алегорично обогатяване на идеите, а им се позволява механично да следват художествените форми.
В този случай е напълно възможно да възникне един Гьотеанум като израз на безидейна архитектура, само че нека да не забравяме: Формите на Гьотеанума са взети направо от духовния свят.
Да, Гьотеанумът трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван. И ако бих имал честта да Ви развеждам из Гьотеанума, аз бих се обърнал към Вас примерно така: Естествено, Вие сте дошли тук, за да Ви разведа из Гьотеанума, но за мен това всъщност е нещо крайно несимпатично. И в следващия половин час аз трябва да предприема нещо крайно несимпатично, защото Гьотеанумът, както казах, трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван. И аз винаги съм изтъквал, че неговите форми трябва да живеят в образи, а не в абстрактни, умъртвяващи мисли.
към текста >>
Или с други думи: Архитектурата дава
израз
на първоначалния човешки стремеж за това, как душата иска да бъде приета от Космоса!
Или с други думи: Архитектурата дава израз на първоначалния човешки стремеж за това, как душата иска да бъде приета от Космоса!
Намирайки се в един дом, аз трябва да имам и съответните художествени усещания. Моят поглед се плъзга по линиите, повърхностите и така нататък. Защо те са тук? За да ми подскажат, че душата иска да продължи тези линии и с тяхна помощ да се отправи към мировите простори. Обаче там душата иска да бъде защитена от напиращата срещу нея светлина» И ако разгледаме отношението на душата към пространствения Космос, и по-точно как пространственият Космос поема човешката душа, тогава ние стигаме до истинските художествени форми на архитектурата.
към текста >>
Цветове те на облеклото са
израз
на това, че човекът иска да пренесе душевната си същност на друго, телесно равнище.
Потвърждение на казаното ще открием най-вече у примитивните натури. Следвайки своите неосъзнати художествени пориви, още докато са в тялото, те започват да се украсяват, започват да се обличат.
Цветове те на облеклото са израз на това, че човекът иска да пренесе душевната си същност на друго, телесно равнище.
И сега неговото физическо тяло, в което той е потопен, се оказва недостатъчно; той иска да крачи по света, но целият да е в багри, т.е. да е в пълно съответствие със своето душевно състояние. Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се проявяват в архитектурните форми. Ако душата поиска да се отправи към мировото пространство, тя трябва да тръгне по следите на архитектурните форми. Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.
към текста >>
Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този
израз
, една живопис на облеклото.
Едва по-късно човекът пренася художествения си усет, според който крои, шие и боядисва своите дрехи, в други видове изкуство. Никак не е без значение, че през епохите, когато този художествен усет беше много по-развит, отколкото днес, в картините, примерно, на италианските ренесансови художници, Вие виждате как дрехите на Магдалена са съвсем различни от тези на Мария.
Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото.
към текста >>
Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни
израз
, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото!
И все по-често започваме да си задаваме въпросите: Имаш ли ти, като антропософ, правилно разбиране за физическото тяло, което възниква от пространствените космически форми, за да се превърне после в един труп? Имаш ли представа за това, как душата, след като е напуснала физическото тяло, иска отново да бъде приета от мировото пространство? Отговориш ли си на тези въпроси, ти ставаш архитект. И още: Разбираш ли ти към какво се стреми душата, когато тя иска да навлезе в пространството с несъзнателните спомени от живота си преди раждането?
Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото!
И това е другият полюс на архитектурното изкуство.
към текста >>
И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя
израз
в дихателната система, а чрез нея и в нервната система.
Например, дихателният ритъм се пренася върху нервни те процеси на човешкия организъм. Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система. По един фин, душевно-духовен начин този ритъм наистина се пренася в областта на нервната система. Докато ритъмът, според който се движи кръвта, е свързан с веществообмяната. Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута.
И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя израз в дихателната система, а чрез нея и в нервната система.
към текста >>
В евритмията намират
израз
онези движения, които са в съответствие с движенията на моя небесен първообраз.
И в този момент у теб възниква копнежът да превърнеш Земния свят в едно художествено изображение на небесния първо образ. Виждате ли, един ден човекът ще се превърне в инструмент за проявление на човешко-космическите връзки. Един ден човекът ще се превърне в евритмист. И всъщност евритмистът казва: Подвижният първообраз на човека съвсем не се изчерпва с обичайните движения на човешките крайници. Аз трябва да стигна до идеалния първообраз на човека, обаче за тази цел е необходимо да овладея съвсем друг вид движения.
В евритмията намират израз онези движения, които са в съответствие с движенията на моя небесен първообраз.
Ето защо евритмията, не е някакво изкуство на жестовете, нито пък се приближава до обикновения танц. Тя се намира по средата, като от едната й страна стои танцът, а от другата изкуството на жестовете или мимическото изкуство. Мимическото изкуство служи само за подсилване на изговореното слово. Ако човекът иска да изрази нещо и думите не му достигат, тогава той прибягва до жестовете, които компенсират недостатъчната сила на думите. Мимическото изкуство се проявява в онези случки, когато изобщо не разчитаме на думите; тук волята утвърждава себе си толкова категорично, че душата просто излиза вън от себе си и послушно тръгва след своето тяло,което определя естеството на движенията.
към текста >>
А между тях се намира видимият говор на евритмията, която няма нужда нито от насочващи, нито от необуздани жестове, понеже тук словото намира своя съвършен
израз
в евритмичните жестове и движения.
Тя се намира по средата, като от едната й страна стои танцът, а от другата изкуството на жестовете или мимическото изкуство. Мимическото изкуство служи само за подсилване на изговореното слово. Ако човекът иска да изрази нещо и думите не му достигат, тогава той прибягва до жестовете, които компенсират недостатъчната сила на думите. Мимическото изкуство се проявява в онези случки, когато изобщо не разчитаме на думите; тук волята утвърждава себе си толкова категорично, че душата просто излиза вън от себе си и послушно тръгва след своето тяло,което определя естеството на движенията. Необузданите жестове са в основата на танцовото изкуство.
А между тях се намира видимият говор на евритмията, която няма нужда нито от насочващи, нито от необуздани жестове, понеже тук словото намира своя съвършен израз в евритмичните жестове и движения.
Човешкото слово е силно зависимо от въздушния елемент. Когато изговаряме една дума, ние упражняваме натиск върху въздуха и, така да се каже, изтегляме навън един въздушен жест. Ако разполагаме със сетивно-свръхсетивни възприемателни възможности и наблюдаваме какво точно излиза от човешката уста, ние ще установим породените от нас въздушни жестове и това са думите. Възпроизвеждайки думите, ние получаваме евритмията; нейните многозначителни жестове са видими за физическото око, за разлика от невидимите въздушни жестове на човешкия говор.
към текста >>
325.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Така завършеният живот на Космоса намира непосредствен
израз
в света на цветовете.
Аз имах пред себе си тези четири цвята: зеленият, цветът на инкарната, белият и черният.
Така завършеният живот на Космоса намира непосредствен израз в света на цветовете.
И ако вниквам в тези четири цвята с моя художествен усет, аз виждам как те образуват един затворен кръг и как всичко това поражда у мен следното желание: Завършеният образ на тези цветове да се намира непрекъснато пред моя поглед!
към текста >>
Ако душата поиска да потъне в своята истинска, вътрешна природа, а после да намери съответния художествен
израз
в областта на цветовете, тя трябва напълно да се откъсне от външните събития и да се затвори в самата себе си.
И така, четирите цвята: на инкарната, зеленото, черното и бялото, ние определяме като цветове-образи и цветове-сенки, а синьото, жълтото и червеното като цветове-сияния, които идват към нас от областта на сенките. Следвайки нашия художествен усет, ние виждаме как светът около нас сияе в трите цвята на червеното, жълтото и синьото, и си казваме: Да, в припламването на червения отблясък ние съзерцаваме не друго, а самия живот. Живата природа иска да ни се открие именно в онзи миг, когато срещу нас грейва червеното, интензивно червеното, така че ние ще обозначим червеното като „сияние на живата природа“. От друга страна, ако Духът има намерение да ни се открие не в своята абстрактна универсалност, а да ни проговори интимно и настоятелно, той ще поиска всъщност такова ще бъде желанието на нашата душа да се обърне към нас не в спокойствието на бялото, а в сиянието на жълтото. В жълтия цвят е скрито сиянието на Духа.
Ако душата поиска да потъне в своята истинска, вътрешна природа, а после да намери съответния художествен израз в областта на цветовете, тя трябва напълно да се откъсне от външните събития и да се затвори в самата себе си.
Това се постига чрез нежното сияние на синьото. В нежното сияние на синьото е скрита светлината на душата. И сега ние започваме да възприемаме другите три цвята по следния начин: червеното като сияние на живота, синьото като сияние на душата, и жълтото като сияние на Духа.
към текста >>
И ние вършим това, когато разглеждаме повърхността като
израз
на третото измерение, когато усещаме отдръпването на синьото и приближаването на червеното, следовател но когато третото измерение е разположено в самите цветове.
Същото се отнася и за цветовете. Тук ние трябва да осмислим факта, че художникът следва да превърне повърхността в свой изходен материал. Ние усещаме повърхността истински само тогава, когато заличим третото пространствено измерение.
И ние вършим това, когато разглеждаме повърхността като израз на третото измерение, когато усещаме отдръпването на синьото и приближаването на червеното, следовател но когато третото измерение е разположено в самите цветове.
Сега вече ние действително премахваме материята, докато в пространствената перспектива оставаме в нейната власт. Разбира се, аз не казвам нищо, което да е насочено против пространствената перспектива За епохата, настъпила след средата на 15 век тя беше нещо напълно естествено и успя да прибави съвсем нови и важни черти към старата живопис. Обаче същественото тук е, че след като дълго време сме творили в условията на материализма, който има своя непосредствен израз в пространствената перспектива, сега ние отново се връщаме към духовните първоизточници на живописта, респективно към цветовата перспектива.
към текста >>
Обаче същественото тук е, че след като дълго време сме творили в условията на материализма, който има своя непосредствен
израз
в пространствената перспектива, сега ние отново се връщаме към духовните първоизточници на живописта, респективно към цветовата перспектива.
Тук ние трябва да осмислим факта, че художникът следва да превърне повърхността в свой изходен материал. Ние усещаме повърхността истински само тогава, когато заличим третото пространствено измерение. И ние вършим това, когато разглеждаме повърхността като израз на третото измерение, когато усещаме отдръпването на синьото и приближаването на червеното, следовател но когато третото измерение е разположено в самите цветове. Сега вече ние действително премахваме материята, докато в пространствената перспектива оставаме в нейната власт. Разбира се, аз не казвам нищо, което да е насочено против пространствената перспектива За епохата, настъпила след средата на 15 век тя беше нещо напълно естествено и успя да прибави съвсем нови и важни черти към старата живопис.
Обаче същественото тук е, че след като дълго време сме творили в условията на материализма, който има своя непосредствен израз в пространствената перспектива, сега ние отново се връщаме към духовните първоизточници на живописта, респективно към цветовата перспектива.
към текста >>
Виждате ли, ние никога не бива да забравяме, че още преди да стигнат до вербалния
израз
на своите произведения, Шилер, примерно, носеше в душата си една неопределена мелодия, а Гьоте, от своя страна, живееше с един неопределен, подвижен образ.
Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм. Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено. Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание. Издигайки се все повече и повече в духовните светове, ние трябва да се превръщаме в художници, а не в символисти. Също и в областта на рецитаторското изкуство, тръгвайки от чистия натурализъм, ние трябва да се издигнем до един нов вид духовност.
Виждате ли, ние никога не бива да забравяме, че още преди да стигнат до вербалния израз на своите произведения, Шилер, примерно, носеше в душата си една неопределена мелодия, а Гьоте, от своя страна, живееше с един неопределен, подвижен образ.
Днес основната тежест при рецитацията и декламацията пада върху прозаическия елемент. Обаче това, че си служим с проза, за да изразим поетическата реч, е само един сурогат. Пое тическото изкуство няма нищо общо със съдържанието на прозата. От хората, които пишат стихове, 99 процента не са никакви поети. В поезията важно е не буквалното съдържание, а това, което поетът постига чрез музикалните, ритмически и имагинативни средства.
към текста >>
326.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира
израз
именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са
израз
на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
към текста >>
327.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но тонът е непосредствен
израз
на самата Воля, без участието на Представата.
Така е с всяко изкуство, освен с музиката. Другите изкуства трябва да преминат през Представата, следователно предават образите на Волята.
Но тонът е непосредствен израз на самата Воля, без участието на Представата.
Когато чрез изкуството човек участва активно в тона, той до известна степен е прилепил ухото си до сърцето на природата, долавя нейната Воля и я възпроизвежда в поредица от тонове. Така - казва Шопенхауер - човек влиза в едно интимно отношение с нещата, така той прониква дълбоко в тяхната същност. Понеже човек се чувства близо до същността на нещата в музиката, затова той чувства в нея онази дълбока удовлетвореност.
към текста >>
328.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Да съпоставим мислите на Шопенхауер с тези на Гьоте, чийто
израз
откриваме в следните думи: В природата са по-важни намеренията[1].
Да съпоставим мислите на Шопенхауер с тези на Гьоте, чийто израз откриваме в следните думи: В природата са по-важни намеренията[1].
Така виждаме, че Шопенхауер и Гьоте са в пълно съгласие един с друг. Двамата приемат, че в природата съществуват намерения, които тя не постига напълно в делата си, не може да доведе до пълно проявление, най-малкото не ги постига в подробности. Творецът се стреми да разпознае тези намерения в природата, да ги обедини и да ги представи. Така разбираме, че Гьоте иска да каже, че изкуството е откровение на тайните намерения на природата, че творецът представлява продължението на природата. Той приема природата в себе си, оставя я да се възроди в него и да излезе от него.
към текста >>
Музиката е
израз
на природната воля, докато всички останали изкуства са
израз
на идеята за природата.
Шопенхауер намира отговора и казва: Всички други изкуства, скулптурата, живописта, трябва да обединяват представите, преди да разгадаят тайните намерения на природата. Напротив, музиката, мелодиите, хармониите на тоновете са непосредствено проявление на природата. Музикантът чува непосредствено как пулсът на божествената воля бие в света; той долавя как тази воля се изразява в тонове. Така той стои по-близо до сърцето на света, отколкото всички други творци. В него живее способността да изразява волята, световната воля.
Музиката е израз на природната воля, докато всички останали изкуства са израз на идеята за природата.
Тъй като музиката се приближава по-близо до сърцето на света, тъй като е толкова непосредствен израз на неговите трепети и вълнения, затова тя въздейства толкова непосредствено върху човешката душа. Тя се влива в душата като нещо божествено в различни образи.
към текста >>
Тъй като музиката се приближава по-близо до сърцето на света, тъй като е толкова непосредствен
израз
на неговите трепети и вълнения, затова тя въздейства толкова непосредствено върху човешката душа.
Напротив, музиката, мелодиите, хармониите на тоновете са непосредствено проявление на природата. Музикантът чува непосредствено как пулсът на божествената воля бие в света; той долавя как тази воля се изразява в тонове. Така той стои по-близо до сърцето на света, отколкото всички други творци. В него живее способността да изразява волята, световната воля. Музиката е израз на природната воля, докато всички останали изкуства са израз на идеята за природата.
Тъй като музиката се приближава по-близо до сърцето на света, тъй като е толкова непосредствен израз на неговите трепети и вълнения, затова тя въздейства толкова непосредствено върху човешката душа.
Тя се влива в душата като нещо божествено в различни образи.
към текста >>
329.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Става въпрос за звуковия
израз
на душата.
Би могло да се възрази, че студенокръвното насекомо също звучи. Но това не е в смисъла, в който се образува словото от звученето на душата отвътре навън. Звуците, които издава насекомото, са чисто физически. Цвърченето на щурците, свистенето на крилете са външни звуци, те не са душата, която звучи.
Става въпрос за звуковия израз на душата.
към текста >>
330.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тонът, образуваният тон не е за него представа, а
израз
на „нещото в себе си“.
Един гений не изобразява някой отделен човек. Гениалният художник улавя множество черти и създава от тях един образ, един идеал. Художникът прониква до идеите и създава от тях своите образи, които са особено характерни. Това важи за всяко изкуство, но не и за музиката. В него Шопенхауер не вижда идеи, а „нещото в себе си“ да ни говори.
Тонът, образуваният тон не е за него представа, а израз на „нещото в себе си“.
Директното говорене е музикалното говорене. То е най-висшето, според Шопенхауер, което говори на душата му.
към текста >>
Един такъв голям посветен разпознава физическия
израз
на духовните същества.
Какво стои в основата на Шопенхауеровия възглед и оказва влияние върху Рихард Вагнер? За да схванем какво е живяло в този човек, трябва да се опитаме да вникнем дълбоко в световната същност, защото Шопенхауер е само философ, не и окултист. Трябва да се опитаме да разберем максимата на великия Хермес Трисмегист:[3] Всичко горе е както долу.
Един такъв голям посветен разпознава физическия израз на духовните същества.
Зад външния израз, зад жеста стои душата, която прозира. Всичко, което е в душата, е и в тялото. Хермес вижда в душата това, което е горе, а в тялото - това, което е долу. Природата е само физическият израз на духа. Той вижда в музиката сътворения чрез изкуство тон.
към текста >>
Зад външния
израз
, зад жеста стои душата, която прозира.
Какво стои в основата на Шопенхауеровия възглед и оказва влияние върху Рихард Вагнер? За да схванем какво е живяло в този човек, трябва да се опитаме да вникнем дълбоко в световната същност, защото Шопенхауер е само философ, не и окултист. Трябва да се опитаме да разберем максимата на великия Хермес Трисмегист:[3] Всичко горе е както долу. Един такъв голям посветен разпознава физическия израз на духовните същества.
Зад външния израз, зад жеста стои душата, която прозира.
Всичко, което е в душата, е и в тялото. Хермес вижда в душата това, което е горе, а в тялото - това, което е долу. Природата е само физическият израз на духа. Той вижда в музиката сътворения чрез изкуство тон.
към текста >>
Природата е само физическият
израз
на духа.
Трябва да се опитаме да разберем максимата на великия Хермес Трисмегист:[3] Всичко горе е както долу. Един такъв голям посветен разпознава физическия израз на духовните същества. Зад външния израз, зад жеста стои душата, която прозира. Всичко, което е в душата, е и в тялото. Хермес вижда в душата това, което е горе, а в тялото - това, което е долу.
Природата е само физическият израз на духа.
Той вижда в музиката сътворения чрез изкуство тон.
към текста >>
Музиката е
израз
на тоновете на девакана.
Художникът рисува астрални цветове. При музиканта обаче звучи светът на девакана вътре в нашето земно.
Музиката е израз на тоновете на девакана.
В хармонията на сферите пристъпва в действие един дух от девакана. Тук не е налице само сетивен тон, тук присъства и първообразът. В етерното тяло на човека се намира първообразът на деваканическия тон. Това етерно тяло, което човек е образувал в себе си, е проникнато с трептенията на деваканическия свят.
към текста >>
331.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Поне за времето, в което е създадено, то е
израз
на цялостния човек.
Всички тези неща се случват и в музикалното произведение.
Поне за времето, в което е създадено, то е израз на цялостния човек.
За такива неща всъщност може само да се загатне.
към текста >>
332.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Може да се научи толкова много за човешката същност и човешката природа, когато се наблюдават тъкмо такива сцени, когато астралното тяло на човека стига до едно тъй страшно побесняло движение, дава
израз
на всичките си страсти и завладява етерното тяло.
Може да се научи толкова много за човешката същност и човешката природа, когато се наблюдават тъкмо такива сцени, когато астралното тяло на човека стига до едно тъй страшно побесняло движение, дава израз на всичките си страсти и завладява етерното тяло.
И крясъците на етерното тяло при някой, който крещи! А можете да си представите, че онези викаха с все сила един през друг. И тъкмо тези крясъци се изживяваха евритмично. От това може да се научи много. Но когато става дума за красива евритмия, човек първо трябва малко да закръгли тези движения, да ги приведе в красива форма.
към текста >>
На хората им доставя удоволствие да изпитват голям респект пред абстрактния
израз
на мислите върху изкуството, но след като говорихме за едно художествено разбиране за него, да искате повторно да се дава дефиниция за изкуството, е нещо, което не върви.
На хората им доставя удоволствие да изпитват голям респект пред абстрактния израз на мислите върху изкуството, но след като говорихме за едно художествено разбиране за него, да искате повторно да се дава дефиниция за изкуството, е нещо, което не върви.
Естествено би било много лесно да се дефинира същността на изкуството, тъй като тя многократно е била дефинирана в течение на 19-ти и в началото на 20-ти век. И в краен случай можем да си представим какво има предвид под наука за изкуството онзи, който не смята, че чрез метода на разглеждане на духовната наука човек разбира изкуството. Но става дума за това да не оставаме при определени предразсъдъци, които веднъж сме си втълпили, а да съумеем да се настроим в живото движение на духовния живот и да вървим в крак с това, което днес в действителност се призовава от дълбините на човечеството: обединяване на наука, изкуство и религия, а не продължаване на разцеплението на тези три течения на човешкия духовен живот.
към текста >>
333.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Защото тази реч е
израз
на нашите земни мисли.
Слизайки на земята, човек го губи. В майчиното си тяло той не е нито в равновесните връзки на своя духовен живот, нито в равновесните връзки на земното си битие. Първите той е оставил, а във вторите още не е встъпил. По подобен начин стоят нещата с речта. Речта тук, на земята, е напълно пригодена към земните взаимоотношения.
Защото тази реч е израз на нашите земни мисли.
Те съдържат земни знания. Към тях е пригодена речта по време на земното битие. В предшестващото земното битие, както вече обясних, човек използва реч, която не излиза отвътре навън, която не следва предимно издишването, а следва духовното вдишване, инспирирането, онова, което в битието, предшестващо земното, можем да опишем като вдишване. Там има живот в мировия логос. Там има живот в мировото слово, в мировата реч, от която са направени нещата.
към текста >>
И позволете ми днес, като
израз
на вътрешното задоволство от това изпълващо ни с толкова радост художествено събитие, да кажа някои неща за взаимовръзката на тоновото и звуковото изразяване на човека тук, на земята, с живота на човека в онова, което съответства на тона и звука там, в духовното.
И в този момент е уместно да вмъкна в нашето космологическо разглеждане, с което се занимаваме вече от няколко седмици[2], главата за изразяването на човека чрез тон и слово. Тези дни имахме голямата радост да чуем в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение[3].
И позволете ми днес, като израз на вътрешното задоволство от това изпълващо ни с толкова радост художествено събитие, да кажа някои неща за взаимовръзката на тоновото и звуковото изразяване на човека тук, на земята, с живота на човека в онова, което съответства на тона и звука там, в духовното.
към текста >>
Да допуснем, че душевното в своя вокален
израз
се изобразява по следния начин (червено).
Да допуснем, че душевното в своя вокален израз се изобразява по следния начин (червено).
То се удря о съгласния елемент (жълто), а последният е оформен пластично, съобразно земните отношения.
към текста >>
334.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен
израз
за едно слухово преживяване.
За онзи, който иска да проникне в тайната на музикалното, преживяването на квартата е може би едно от най-интересните неща. Не поради това, че квартовото изживяване е най-интересно като такова, а защото то стои на разделителната граница между квинтовото изживяване на външния свят и терцовото изживяване във вътрешността на човека. Квартовото изживяване се намира точно на границата на човешкия организъм.
Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване.
В квартата човек - той не осъзнава този процес, но върху него се основава усещането, което има при изживяването на квартата - се чувства сред богове. Докато при квинтовото изживяване той трябва да забрави себе си, за да е сред богове, при квартовото изживяване не е нужно да забрави себе си, за да се почувства сред богове. При квартовото изживяване той се разхожда в света на боговете като човек. Той стои точно на границата на човешката си същност, има я още, наблюдава я от другата страна.
към текста >>
Но тъкмо чистата материя е била ангажирана така, че пианото да може да стане
израз
на музикалното.
Едно пиано е точно като филистера, който няма вече в себе си по-висшия човек. Пианото е филистерският инструмент. Цяло щастие е, че то съществува, защото иначе филистерът не би имал никаква музика. Но пианото е онова, което се е появило чрез едно материалистическо изживяване на музикалното. Затова пианото е инструментът, който може да се употребява най-удобно, за да събужда музикалното в материалното.
Но тъкмо чистата материя е била ангажирана така, че пианото да може да стане израз на музикалното.
И следователно трябва да се каже: Пианото е естествено един много благотворен инструмент - нали, защото иначе ние би трябвало да прибегнем до помощта на духовното съвсем отначало в нашата материалистическа епоха в часовете по музика, - но то е онзи инструмент, който трябва да бъде надмогнат. Човекът трябва да се освободи от въздействието на пианото, ако иска да изживее същинското музикално.
към текста >>
335.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И понеже в своето настоящо еволюционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния
израз
- биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето съзнание това, което изживява между заспиването и събуждането.
В последно време отново обърнах внимание върху факта, че много добре би могло да се направи описание на живота на човека по времето, което той прекарва между заспиването и събуждането, както и на времето между събуждането и заспиването. Всичко, което човек преживява между събуждането и заспиването, той го преживява чрез своето физическо и етерно тяло. Чрез това, че притежава съответните развити сетивни органи във физическото и етерното тяло, той може да възприема съзнателно света, който е свързан с физическото и етерното тяло като негово обкръжение и е, така да се каже, едно с него.
И понеже в своето настоящо еволюционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния израз - биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето съзнание това, което изживява между заспиването и събуждането.
Така че само едно духовно наблюдение може да обхване онова, което съдържа биографията на аза и на астралното тяло, паралелно на биографията, която е налице благодарение на физическото и етерното тяло.
към текста >>
За тях имаше смисъл само този
израз
: Аз живея в правената от боговете музика.
Така беше при атлантците. Тяхното музикално изживяване се припокриваше с едно непосредствено религиозно изживяване. Тяхното септимово изживяване бе такова, че те не можеха да кажат, че сами имат нещо общо с възникването на септимовите интервали. Напротив, те чувстваха как богове, които странстват в света, се откриват в септими. За тях не би имало никакъв смисъл да кажат: Аз правя музика.
За тях имаше смисъл само този израз: Аз живея в правената от боговете музика.
към текста >>
Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като
израз
на душевното изживяване на боговете.
Човекът преживяваше нещо, което е трудно за описване. Но представа би могла да се получи, ако кажа: Човекът преживяваше секундата на следващата октава и терцата на по-следващата. Той изживяваше един вид обективна терца, а така също и двете терци, голяма и малка. Само че терцата - това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия смисъл. Само защото възприемам примата в същата октава, тонът, който мисля в отношение със следващата прима, е терцовият тон.
Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете.
Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън. Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение.
към текста >>
Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като
израз
на радост от тяхното световно творение.
Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете. Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън. Това, което вълнува днес неговата душевност, той го възприемаше в състояние на отделеност от физическото си тяло като преживяване на боговете отвън.
Това, което днес би трябвало да охарактеризираме като вътрешно мажорно преживяване, той го възприемаше в състояние на отделеност от тялото си като космическа песен на ликуване, като космическа музика на ликуване на боговете, като израз на радост от тяхното световно творение.
А това, което имаме като вътрешно минорно преживяване, човекът в лемурийската епоха го възприемаше като оплакване на боговете от възможността хората да попаднат в това, което е описано в Библейската история като Грехопадение, като отпадане от божествено-духовните сили, от добрите сили.
към текста >>
336.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
16 януари 97 Християнската мистерия Музиката от "Парсифал" като
израз
на свръхсетивното
16 януари 97 Християнската мистерия Музиката от "Парсифал" като израз на свръхсетивното
към текста >>
337.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Естествено, рибната форма, би била само един външен
израз
на души, които биха достигнали една по-висша степен на развитие, така както настоящата рибна групова душа е нещо възвишено.
Всички лоши Същества, които били изпъдени с Луната е трябвало отново да бъдат спасявани и така: Новото съединяване на Луната със Слънцето станало. Какво би станало, ако това ново присъединяване, не би станало, ако всяка планета е продължила по собствен път? Тогава не би било възможно, човекът да се яви в настоящата си форма, нито пък Слънчевите Същества биха напреднали до там, където са днес. Ако старата Луна е продължала по своя собствен път сама и не и се бе дало възможност от ново присъединяване към Слънцето, за да почерпи нови сили, то тогава най-висшето същество, което би могло да бъде създадено на Луната, би приличало на змия. Слънчевите същества от друга страна които били толкова духовни, че нямали Физическо тяло, но притежавали етерно тяло, като свой най-нисш носител, биха получили физическо тяло, чиято най-висша форма, би била тази на рибата.
Естествено, рибната форма, би била само един външен израз на души, които биха достигнали една по-висша степен на развитие, така както настоящата рибна групова душа е нещо възвишено.
към текста >>
338.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Но онова, което е живяло в душата на Микеланджело, преди картините му да получат
израз
, форма, онова, което първоначално е съществувало като нови творения в душата му, продължава да живее, остава и ще се прояви в бъдещи степени на развитие и ще му се даде форма.
Нека да се върнем към примера за Микеланджело. Неговите вълшебни картини са въздействували /на/ върху милиони хора. Тези картини, обаче, един ден ще се разпаднат на прах и ще има бъдещи поколения, които никога няма да са виждали неговите картини.
Но онова, което е живяло в душата на Микеланджело, преди картините му да получат израз, форма, онова, което първоначално е съществувало като нови творения в душата му, продължава да живее, остава и ще се прояви в бъдещи степени на развитие и ще му се даде форма.
Знаете ли, защо облаци и звезди ни се явяват днес? Защото е имало Същества в предшествуващи ери, които са имали мисли за облаци и звезди.
към текста >>
Математиците имат един
израз
за това и то е валидно за всички окултни школи: 1 = / 2 Х / / 1 Х /.
Математиците имат един израз за това и то е валидно за всички окултни школи: 1 = / 2 Х / / 1 Х /.
Това е окултна формула, която изразява как Единството може да бъде разделено и частите, така да се подредят, че се получава Едното. Това показва, че като окултисти, ние не трябва да мислим за Единството /Цялото/ само като ЕДНО, но като части, които ние отново събираме заедно.
към текста >>
339.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
В действителност, всяка материя е
израз
на духовност, вест от дейността на Бога.
Тогава хората и светът ще са престанали да съществуват в настоящите си форми. Онова, което сега е вън в света отделните букви, от които човек е съставен той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света. В едно доста повърхностно теософско учение се казва, че човек търси Бога вътре в себе си. Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпространи по целия свят. Нищо в света не е само материя, това само така изглежда.
В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога.
Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека. Това можете да видите при четвъртия печат с неговата скала, море и колони. Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин. Към тази Слънчева сила се стремят хората. В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето.
към текста >>
340.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Непрекъснатата метаморфоза на животинската същност има своя свръхсетивен
израз
в човешкия мисловен процес.
Формиращото влияние на човешката глава. Главата и животинското царство. За тенденцията на главата да продуцира свръхсетивни животински форми.
Непрекъснатата метаморфоза на животинската същност има своя свръхсетивен израз в човешкия мисловен процес.
Произход на мигрената. Растителният свят като метаморфоза на въглерода. Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване. Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи.
към текста >>
341.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В условията на физическия свят, душевният живот е здраво свързан с физическия организъм, така че от една страна, в него се проявява всичко, което намира
израз
в антипатията, паметта и понятието.
В условията на физическия свят, душевният живот е здраво свързан с физическия организъм, така че от една страна, в него се проявява всичко, което намира израз в антипатията, паметта и понятието.
Всички те са свързани с нервната организация, така че в нервната организация на човешкия организъм се отразяват всички пренатални опитности на човешкото същество. Животът преди раждането непрекъснато действува чрез антипатията, паметта и понятията, така че изгражда в човешкото тяло именно нервите. Тази е истината за нервната система. Всички приказки за някакво разграничаване на „сетивни" и „двигателни" нерви, е чиста безмислица, както многократно съм изтъквал.*17
към текста >>
Впрочем симпатията и антипатията имат троичен
израз
в нашето физическо тяло.
Впрочем симпатията и антипатията имат троичен израз в нашето физическо тяло.
То има, така да се каже, три огнища, където се срещат симпатията и антипатията.*19 Най-напред такова огнище имаме в нашата глава, където при взаимодействието между кръвта и нервите, възниква паметта. Навсякъде, където е налице едно прекъсване на нервната дейност, навсякъде където се явява един вид „скок", там възниква огнище, в което се срещат симпатията и антипатията.
към текста >>
342.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако поначало не бихме били в състояние да събираме в едно цяло левите и десни свръхсетивни пипала, или ако съприкосновението им е твърде незначително, какъвто е случаят при животните, които ако ми позволите този
израз
никога не могат да вдигнат предните си лапи за молитва или за друг вид духовна дейност, тогава ние никога нямаше да стигнем до усещането за нашия Аз.
Представете си, че двете Ви ръце са така устроени, че е невъзможно да ги протегнете напред и да обгърнете раменете си. В този случай Вие би трябвало завинаги да останете евритмично при „А", без да стигнете до „О", просто защото една съпротивителна сила не Ви позволява да протегнете ръцете си напред и да ги приближите една до друга*25. По отношение на свръхсетивните пипала, излизащи от очите му, конят е в следното положение: с пипалата на лявото око той никога не може да докосне пипалата на дясното око. Обаче поради разположението на своите очи, човекът винаги може да докосне тези две свръхсетивни пипала. Точно на това се дължи и усещането за Азът, което също е от свръхсетивно естество.
Ако поначало не бихме били в състояние да събираме в едно цяло левите и десни свръхсетивни пипала, или ако съприкосновението им е твърде незначително, какъвто е случаят при животните, които ако ми позволите този израз никога не могат да вдигнат предните си лапи за молитва или за друг вид духовна дейност, тогава ние никога нямаше да стигнем до усещането за нашия Аз.
към текста >>
На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи
израз
в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н.
Тези движения, които фиксирате в геометрията, когато чертаете определена геометрична фигура, Вие извършва те заедно със Земята.
На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи израз в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н.
Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато знание, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата костна система. Обаче с Вашето обикновено съзнание, Вие не можете да проникнете в костната система; тук съзнанието угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от костната система. Човекът е включен в Космоса: Създавайки геометрията, той възпроизвежда това, което сам извършва в Космоса.
към текста >>
343.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Докато Гьоте упражнява своята несъзнателна воля в акта на ходенето, нещо от неговите Интуиции напира навън и намира
израз
в това, което ръката на другия послушно записва на белия лист.
Вземете например втората част от Гьотевия „Фауст" и се опитайте да разберете как са възникнали тези забележителни стихове. Гьоте беше вече съвсем стар, когато пишеше втората част на своя „Фауст". На бюрото стоеше неговия секретар и записваше това, което Гьоте диктуваше. Ако Гьоте би трябвало да пише сам, вероятно нямаше да съчини онези забележителни места от втората част на „Фауст". Но ето че диктувайки той непрекъснато крачи напред и назад из своята малка стая във Ваймар и несъмнено, това ритмично движение е допринесло твърде много за цялата концепция на „Фауст".
Докато Гьоте упражнява своята несъзнателна воля в акта на ходенето, нещо от неговите Интуиции напира навън и намира израз в това, което ръката на другия послушно записва на белия лист.
към текста >>
344.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам
израз
на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен.
Днес хората не са склонни да правят строго разграничение между нещата. Когато мислим за „Азът", ние си представяме преди всичко нашата душевна същност и това ни задоволява напълно. Така постъпват и почти всички психолози. Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим като „Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек като един индивидуален и неповторим „Аз". А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия.
В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен.
Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението. Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете. Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват. Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове".
към текста >>
345.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето защо главата изглежда така впрочем в ембрионалното развитие тя стои на първо място, сякаш в нея намират
израз
най-характерните и универсални човешки качества.
Ето защо главата изглежда така впрочем в ембрионалното развитие тя стои на първо място, сякаш в нея намират израз най-характерните и универсални човешки качества.
Какво е отношението на главата към душевния и духовния свят? Тя е най-напреднала в своето физическо развитие, тъкмо защото в еволюцията си е преминала през необходимите степени от животинското царство. Душевният свят е така свързан с главата, че през първите години от живота на детето, той просто сънува. А Духът в главата той спи.
към текста >>
Той трябва, ако ми позволите този
израз
, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца.
Още в началото на учебната година, учителят трябва да има верен поглед за душевното и телесно състояние на своите ученици, да отчита промените в хода на всеки възрастов период, особено що се отнася до деветата и дванадесетата година.
Той трябва, ако ми позволите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца.
В края на учебната година той трябва да повтори „ревюто", за да отчете евентуалните промени. Много вероятно е да забележи, как едно дете се е развивало „нормално", как друго е „изостанало" и т.н. И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията? "
към текста >>
346.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен
израз
в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес.
Да, от свръхсетивна гледна точка, животинските форми непрекъснато напират от човека, за да бъдат веднага премахвани от него самия. И какво би се получило, ако „заснемем" на фотографска лента целият този процес? Какво би ни показала една „свръхсетивна фотография"? Там ние бихме видели не друго, а човешките мисли. Мислите на човека са свръхсетивния корелат на това, което остава невидимо за сетивата.
Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес.
Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт. Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят. Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли.
към текста >>
347.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя
израз
едва след настъпването на половата зрялост.
Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас.
Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
към текста >>
И както появата на душевните зъби се изразява в способността да усвоим писането и четенето през първите училищни години, така и всичко онова, което блика от живата и топла детска фантазия, е
израз
на силите, които нарастват след 12-та, 13-та, 14-та и 15-та година.
И както появата на душевните зъби се изразява в способността да усвоим писането и четенето през първите училищни години, така и всичко онова, което блика от живата и топла детска фантазия, е израз на силите, които нарастват след 12-та, 13-та, 14-та и 15-та година.
И тогава на преден план изпъкват онези душевни способности, които са облъхнати от вътрешната и скрита душевна любов, с други думи от силите на фантазията. През последните години на основното образование трябва да апелираме тъкмо към тези сили на фантазията. Ние трябва да подпомагаме най-вече общата интелигентност на седемгодишното дете, което се учи да пише и да чете, а не да насърчаваме неговите разсъдъчни способности, които се проявяват едва след 12-та година. Накратко: през този възрастов период следва да насърчаваме фантазията, а не разсъдъчните способности. Пробуждайки детската фантазия, ние правим възможно усвояването, примерно, на историята и географията.
към текста >>
348.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
И нещо друго: народният темперамент намира ли
израз
и в езика?
Н.: Когато се говори за народностен темперамент, може ли да се говори за принадлежността на отделния човек към темперамента на своя народ?
И нещо друго: народният темперамент намира ли израз и в езика?
към текста >>
Характерът на народностния темперамент намира
израз
в отделните езици.
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици.
Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
към текста >>
Напомням Ви за великолепния
израз
на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма.
Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
349.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Въздействието трябва да намери
израз
още в първите редове.
Сега да се върнем към предишното фонетично упражнение. От него можете да научите много.
Въздействието трябва да намери израз още в първите редове.
/Следва скоропоговорка/.
към текста >>
350.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но нещата не стоят така, въпреки че човешката глава може да бъде разглеждана като
израз
на душевното.
Р.Щ.: Всички тези неща напомнят на времето на френологията, когато по известен начин се събират човешките душевни качества и след това се търсят издадени по главата места, които се свързват с душевните качества.
Но нещата не стоят така, въпреки че човешката глава може да бъде разглеждана като израз на душевното.
Може да се каже, че ако някой има силно изпъкнало чело, то той може да бъде философ, докато ако челото му е хлътнало назад и е надарен, може да стане творец. Не може да се каже, че творецът "седи" някъде, но може да се усети какво се крие в едната или другата форма. Става дума за това,че по този начин се, открива душата: който е по-интелектуален, това проличава на челото му; ако има грижа, това пробягва по челото. Същото е и при това търсене сред растенията. Аз мисля, че не трябва да се търси така повърхностно, трябва да се проникне във същността и да се определят истинските отношения.
към текста >>
351.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Какъв беше външния
израз
на социалистическото учение преди световната война?
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света.
Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война?
Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н. Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>
Външният
израз
на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война?
Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм.
към текста >>
Не мислете, че това, което се образува като гръцка душевна структура, е нещо, което намира
израз
само в общото душевно устройство!
Не мислете, че това, което се образува като гръцка душевна структура, е нещо, което намира израз само в общото душевно устройство!
Тя се изразява и в словообразуването и словослагателството в гръцкия език. Гръцкият език е построен върху една аристократична социална душевна структура. Ние още носим това в духовния си живот. Затова не сме преживели обновление на духа, когато настъпи средата на 15 век, а преживяхме ренесанс или реформация, не обновление на духовния си живот, а само едно опресняване на старото. Ние още носим това в духовния си живот.
към текста >>
352.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Когато образованият ориенталец говори, много добър
израз
намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н.
Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект. Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено. За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл.
Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н.
-, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност. Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл. Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл. Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл. С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл.
към текста >>
353.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Главата най-силно довежда до
израз
това, което е очевидно в човека.
Тук ние стигнахме до една извънредно важна гледна точка. Вие трябва така да си поставите таза гледна точка, че да си кажете: когато гледам човешката глава, т.е. това, което ви нарисувах бяло (виж рисунката, светла щриховка), то аз имам пред себе си главното и във физическото тяло.
Главата най-силно довежда до израз това, което е очевидно в човека.
В Гърди-човека действа повече етерното тяло. В главата етерното тяло има най-малко участие, а в Гърдите много по-силно. Затова физически разглеждано гръдната част на човека е по-несъвършена от главата. Физически погледнато тя е по-несъвършена.а най-несъвършен е Веществообмяна-човекът, защото в него етерното тяло е съвсем слабо, а астралното тяло действа най-силно. И както често съм подчертавал: Азът е бебето, то дори няма физически корелат.
към текста >>
354.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира
израз
в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система. Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете.
Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система.
към текста >>
355.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен
израз
.
Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен.
При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз.
Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>
Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира
израз
в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия.
Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие.
Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата.
към текста >>
Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират
израз
в лепкавия език и в горчивия вкус на устата.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие.
Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата.
В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата. Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
към текста >>
Бидейки един физически процес, той е същевременно
израз
на въздействието на духовното в детето.
Това, което се случва със зъбите, става и с целия организъм на детето през тази първа възраст от неговия живот. Смяната на зъбите представлява само симптом на други процеси, които обаче не се разиграват така явно за нашия поглед. Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм.
Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето.
И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм. Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм. Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора.
към текста >>
356.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тази важна точка в живота на детето намира
израз
във външността на човека.
Тази важна точка в живота на детето намира израз във външността на човека.
Тук се появява една странна разлика, едно странно разграничаване между момчето и момичето. Отново ще трябва да спомена какво е значението на това обстоятелство в едно училище, в което има момчета и момичета, както е във Валдорфското училище. Трябва да знаем, че настъпва едно важно разграничаване между момчето и момичето. Около 10-та година момичетата започват да растат по-бързо в сравнение с момчетата. Момчетата изостават в растежа си.
към текста >>
357.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде
израз
на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно!
Става дума за това, че наистина изкуството и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор. Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява.
Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно!
И учителят грабва мастилницата и я хвърля на пода, така че тя се разбива. Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние възпитаваме правилно.
към текста >>
358.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В заключение бих искал да кажа: Това, което можах да кажа тук, намери
израз
по-скоро в областта на чувствата.
В заключение бих искал да кажа: Това, което можах да кажа тук, намери израз по-скоро в областта на чувствата.
Моята гледна точка не бива едностранчиво да се приема за “духовна”; тя е “духовна” доколкото чрез нея говори Духът на живота. Ето защо аз можах да охарактеризирам импулса, който трябва да живее чрез тази социална идея, по-скоро с помощта на чувствата. В рамките на три лекции повече не може да се направи.
към текста >>
359.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Хистерията като
израз
на превеса на вещество обмените процеси.
Учение за сърцето. Сърцето като уравновесяващ орган между горе и долу. Полярността на човешкия организъм. Физиогномия на болестта.
Хистерията като израз на превеса на вещество обмените процеси.
Неврастения за превеса на сетивните процеси. Туберкулоза: диспозиция и инфекция. Значение на отделните симптоми за протичането и лечението. Същност на хомеопатията.
към текста >>
Телесна температура като
израз
на дейността на Аза.
прев.) причини за заболявания. Вкостяване. Склероза. Карцином. Хидроцефалия в детската възраст и по-късни заболявания. Предразположение към сифилис, пневмония и плеврит. Ендокардит. Проблеми на лекуването.
Телесна температура като израз на дейността на Аза.
Процес на формиране на човека и клетъчно образуващи процеси. Олово и склероза, калай и хидроцефалия, желязо и белодробни процеси. Мед, живак, сребро.
към текста >>
360.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всичко онова, което намира
израз
в сърцето, което може да бъде разгледано като последица и засега трябва да бъде прието откъм механистичната му страна.
Това взаимодействие се осъществява от взаимопроникващите се сили. И това, което се взаимопрониква, то бих желал да кажа преди своето взаимопроникване, се застоява в сърцето. При това сърцето се оформя като (орган на застоя) между нещо, което от сега нататък бих желал да наричам ниско разположена функция на организма, приемането на храната, обработката на храната и високо разположените функции на организма, към най-ниските към които бих желал да причисля дишането. Включен е един застоен орган и същественото при това е, че сърдечната дейност представлява последица от взаимодействието между втечнените хранителни вещества, т.е. между хранителната течност и приетия отвън въздух.
Всичко онова, което намира израз в сърцето, което може да бъде разгледано като последица и засега трябва да бъде прието откъм механистичната му страна.
Единственото надеждно начало, положено, за да бъде разбрана поне тази механистична основа на сърдечната дейност но не повече това начало е положено от един австрийски лекар д-р Карл Шмидт, лекар в северния Щайермарк, който публикува съобщение във "Виенски медицински седмичник" 1892 г. бр. 15 по въпроса за сърдечния удар и пулсовата крива. В тази разработка не се съдържа много нещо, но трябва да кажем, че поне един човек, изхождайки от медицинската си практика, е забелязал, че при сърцето имаме работа, не с обикновена помпа, а с едно застойно устройство. Шмидт си представя целия процес на сърдечното движение и на сърдечния удар, както дейността на хидравлична машина, задвижвана от самите течения. В това се състои истинското, присъщо на изложението на д-р Карл Шмидт.
към текста >>
В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява
израз
на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство.
Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство.
В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство.
Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>
И ако трябва да си послужим с един обичаен
израз
, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия.
в процеса на приемането на храна и в храносмилателния апарат в широк смисъл преобладава онова, което наричаме вътрешни химически или също така органически сили на приетата храна. В здравия организъм нещата трябва така да протичат, че всички онези сили, действуващи сами в хранителните вещества, присъщи на хранителните вещества, които сили в лабораториите изследваме в хранителните вещества, всички те трябва да бъдат преодолени чрез горното, така че изобщо да не влизат в съображение за вътрешната дейност на организма, да няма в тях никаква външна химия, никаква външна динамика, или нещо подобно, но всичко това да е преодоляно. Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен смисъл напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа да го етеризира, така ще е по-точно казано. Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм. Тъй като физическото тяло не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното тяло, в археуса.
И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия.
Ще изберем като израз хистерия по-късно ще разберем, че този израз съвсем не е зле подбран като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси. Истинските хистерични прояви в тесния смисъл на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна. В действителност в достигащия чак до сексуалните симптоми хистеричен процес имаме залегнали нищо друго, освен подобни дисхармонии на вещество обмяната, които според природата си всъщност са външни процеси, които не би трябвало да протичат в човешкия организъм, т.е. процеси, спрямо които горното се оказва твърде слабо, за да ги овладее. Това е единия полюс.
към текста >>
Ще изберем като
израз
хистерия по-късно ще разберем, че този
израз
съвсем не е зле подбран като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси.
В здравия организъм нещата трябва така да протичат, че всички онези сили, действуващи сами в хранителните вещества, присъщи на хранителните вещества, които сили в лабораториите изследваме в хранителните вещества, всички те трябва да бъдат преодолени чрез горното, така че изобщо да не влизат в съображение за вътрешната дейност на организма, да няма в тях никаква външна химия, никаква външна динамика, или нещо подобно, но всичко това да е преодоляно. Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен смисъл напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа да го етеризира, така ще е по-точно казано. Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм. Тъй като физическото тяло не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното тяло, в археуса. И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия.
Ще изберем като израз хистерия по-късно ще разберем, че този израз съвсем не е зле подбран като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси.
Истинските хистерични прояви в тесния смисъл на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна. В действителност в достигащия чак до сексуалните симптоми хистеричен процес имаме залегнали нищо друго, освен подобни дисхармонии на вещество обмяната, които според природата си всъщност са външни процеси, които не би трябвало да протичат в човешкия организъм, т.е. процеси, спрямо които горното се оказва твърде слабо, за да ги овладее. Това е единия полюс.
към текста >>
И така той е твърде силно духовен, твърде силно ако мога да употребя този
израз
органично интелектуален.
И тогава, когато се появят подобни явления с хистеричен характер, имаме работа с едно прекомерно засилване на извън човешката дейност в областта на долните части на човешкото устройство. Но същата тази дисхармония във взаимодействието може да настъпи и поради това, че горния процес не протича правилно, т.е. протича по такъв начин вътре в себе си, че твърде силно ангажира горното устройство този процес е противоположен, в известна степен е негатив на долните процеси, той ангажира твърде силно горните процеси. Този процес затихва веднага преди още чрез сърцето да е установил контакт с долното устройство.
И така той е твърде силно духовен, твърде силно ако мога да употребя този израз органично интелектуален.
Тогава се появява другия полюс на тази дисхармония неврастения. Тези две бих желал да кажа, намиращи се все още в областта на функционалното дисхармонии на човешкото устройство, трябва да бъдат разбрани преди всичко останало. Защото това са в известна степен дефекти, изразяващи себе си както в горното, така и в долното. И постепенно ще трябва да разберем, по какъв начин полярността в човешкото устройство се подчинява на единия или на другия недостатък. И така, в лицето на неврастенията имаме функциониране на горното, което твърде силно ангажира органите на горното, така че това, което, изхождайки отгоре, чрез посредничеството на сърцето, би трябвало да протича долу, всъщност протича още в горното, приключва още тук и тази дейност не се спуска чрез застоя в сърцето към долното течение.
към текста >>
То не получава функционален
израз
.
(Дисхармонията в целия храносмилателен процес, изобщо във всички процеси на долния организъм, ще бъде последица бих желал да кажа на органически превърналата се хистерия). Но това, което протича в даден организъм, то от своя страна въздействува обратно върху целия организъм. Не бива да се пропуска, че това което протича под формата на дисхармония, то от своя страна въздействува обратно върху целия организъм. А сега си представете, че нещо, което ако можехме да го наблюдаваме във функционалния му стадий, би било просто една хистерична проява, че то изобщо не прояви себе си функционално. Това е напълно възможно.
То не получава функционален израз.
към текста >>
И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира
израз
в организма.
Но в другите явления, които Ви описах, също представляват отбрана, борба на организма срещу онова, което се надига в лицето на предразположението към туберкулоза. Болните в гърлото, болките в крайниците, те просто показват, че организмът не и позволява да протичат ония процеси, които, бидейки долни процеси, не могат да бъдат надмогнати от горното. От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора. Дори да настъпи на пример отслабване на тегло и това е само отбранително средство. Защото процесът, който се извършва, ако човек не отслабне на тегло, е може би тъкмо онова нещо в долното, което не може да бъде овладяно от горното, така че в случая организмът се отбранява чрез това, че отслабва на тегло, за да може да отсъствува временно това, което не може да бъде овладяно.
И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма.
При този, който все още не е заболял от туберкулоза, но при когото туберкулозата е вероятна, са особено показателни нощните изпотявания. Защото нощните изпотявания не са нищо друго освен една дейност на организма, осъществяваща се по време на сън, която дейност всъщност би трябвало да протича в състояние на будност, под пълното влияние на духовно-физическата дейност. Това, което всъщност би трябвало да протича през деня при пълна будност, то не се осъществява и намира свой израз през нощта. Това явление е последица и същевременно е отбранително средство. Докато организмът е отбременен от своята духовна дейност, той си създава една дейност, намираща израз в нощните изпотявания.
към текста >>
Това, което всъщност би трябвало да протича през деня при пълна будност, то не се осъществява и намира свой
израз
през нощта.
Дори да настъпи на пример отслабване на тегло и това е само отбранително средство. Защото процесът, който се извършва, ако човек не отслабне на тегло, е може би тъкмо онова нещо в долното, което не може да бъде овладяно от горното, така че в случая организмът се отбранява чрез това, че отслабва на тегло, за да може да отсъствува временно това, което не може да бъде овладяно. И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма. При този, който все още не е заболял от туберкулоза, но при когото туберкулозата е вероятна, са особено показателни нощните изпотявания. Защото нощните изпотявания не са нищо друго освен една дейност на организма, осъществяваща се по време на сън, която дейност всъщност би трябвало да протича в състояние на будност, под пълното влияние на духовно-физическата дейност.
Това, което всъщност би трябвало да протича през деня при пълна будност, то не се осъществява и намира свой израз през нощта.
Това явление е последица и същевременно е отбранително средство. Докато организмът е отбременен от своята духовна дейност, той си създава една дейност, намираща израз в нощните изпотявания.
към текста >>
Докато организмът е отбременен от своята духовна дейност, той си създава една дейност, намираща
израз
в нощните изпотявания.
И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма. При този, който все още не е заболял от туберкулоза, но при когото туберкулозата е вероятна, са особено показателни нощните изпотявания. Защото нощните изпотявания не са нищо друго освен една дейност на организма, осъществяваща се по време на сън, която дейност всъщност би трябвало да протича в състояние на будност, под пълното влияние на духовно-физическата дейност. Това, което всъщност би трябвало да протича през деня при пълна будност, то не се осъществява и намира свой израз през нощта. Това явление е последица и същевременно е отбранително средство.
Докато организмът е отбременен от своята духовна дейност, той си създава една дейност, намираща израз в нощните изпотявания.
към текста >>
361.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Често се цитира един много интересен
израз
на Парацелзий: "Лекарят трябва да положи изпит пред природата".
Нихилизъм, който всъщност е напълно доволен, когато болестите бъдат разпознати и който общо се отнася доста скептично спрямо някакво рацио в лечението. А би трябвало, бих искал да кажа, ако по чисто разумен път поставяме изискванията спрямо медицината, все пак би трябвало да кажем, че заедно с диагнозата трябва да е дадено и нещо, което да ни насочи към лечението. Не бива да съществува само външната връзка между терапия и патология. В известен смисъл така би трябвало да разпознаваме същността на заболяването, че изхождайки от нея, да можем да си формираме мнение и за лечебния процес. Разбира се, това е свързано с въпроса: доколко изобщо е възможно в цялата взаимовръзка на природните процеси да има лечебни средства и лечебни процеси?
Често се цитира един много интересен израз на Парацелзий: "Лекарят трябва да положи изпит пред природата".
Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа. Наистина, такъв опит се прави, когато се налице болестни процеси, срещу които природата се опитва да се бори сама. И в такъв случай нещата се свеждат до това, по отношение на лечебните и методи природата да бъде наблюдавана само в изключителни случаи, когато вече са налице увреждания и природата търси начин да си помогне, докато истинското наблюдение над природата е това наблюдение, при което се наблюдават нормални процеси. И би трябвало да възникне въпросът: възможно ли е да бъдат наблюдавани нормалните процеси в природата, да бъде наблюдавано това, което в известен смисъл наричаме нормални процеси; та с тяхна помощ да добием някакъв възглед за лечебен подход. Веднага ще забележите, че това е свързано с един малко съмнителен въпрос.
към текста >>
Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен
израз
, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа.
А би трябвало, бих искал да кажа, ако по чисто разумен път поставяме изискванията спрямо медицината, все пак би трябвало да кажем, че заедно с диагнозата трябва да е дадено и нещо, което да ни насочи към лечението. Не бива да съществува само външната връзка между терапия и патология. В известен смисъл така би трябвало да разпознаваме същността на заболяването, че изхождайки от нея, да можем да си формираме мнение и за лечебния процес. Разбира се, това е свързано с въпроса: доколко изобщо е възможно в цялата взаимовръзка на природните процеси да има лечебни средства и лечебни процеси? Често се цитира един много интересен израз на Парацелзий: "Лекарят трябва да положи изпит пред природата".
Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа.
Наистина, такъв опит се прави, когато се налице болестни процеси, срещу които природата се опитва да се бори сама. И в такъв случай нещата се свеждат до това, по отношение на лечебните и методи природата да бъде наблюдавана само в изключителни случаи, когато вече са налице увреждания и природата търси начин да си помогне, докато истинското наблюдение над природата е това наблюдение, при което се наблюдават нормални процеси. И би трябвало да възникне въпросът: възможно ли е да бъдат наблюдавани нормалните процеси в природата, да бъде наблюдавано това, което в известен смисъл наричаме нормални процеси; та с тяхна помощ да добием някакъв възглед за лечебен подход. Веднага ще забележите, че това е свързано с един малко съмнителен въпрос. Лечебните процеси в природата, по нормален начин, биха могли да бъдат наблюдавани, само ако болестните процеси в природата са нормални.
към текста >>
Кръвта е тази, на която в рамките на цялото стопанство на човешкия организъм ако мога да употребя този еснафски
израз
трябва да признаем формообразуващи сили.
Тези два процеса са: кръвотворението и млякообразуването, така както се проявяват в човешкия организъм. Кръвотворението и млякообразуването дори външно кръвотворението и млякообразуването се отличават съвсем съществено. Кръвотворението бих желал да кажа е разположено силно навътре, в скритата част на човешкия организъм. Образуването на мляко е нещо, което в крайна сметка показва тенденция повече към повърхността. Но най-съществената разлика между кръвотворението и образуването на мляко все пак се състои в това, че когато разглеждаме самия човек, виждаме, че кръвотворението в силна степен носи в себе си способността да разгръща формообразуващи сили.
Кръвта е тази, на която в рамките на цялото стопанство на човешкия организъм ако мога да употребя този еснафски израз трябва да признаем формообразуващи сили.
Така кръвта, в известно отношение, все още притежава онези формообразуващи сили, които установихме в нисшия организъм. Кръвта притежава тези сили. И именно тук новата наука, разглеждайки кръвта, би могла да намери опора в нещо много важно, но всъщност и до днес не го е сторила в един действително разумен смисъл на думата. Науката би могла да намери опора в това, че главната съставна част на кръвта са червените кръвни клетки, които от своя страна отново не притежават размножителна способност, които отново притежават тази своеобразност, че не могат да се размножават. Това свойство е общо за тях и за нервните клетки.
към текста >>
362.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Днес аз искам само да набележа, а в следващите ни разглеждания това ще бъде проследено по-нататък, че това напрежение намира
израз
в силите, концентрирани в два органа, в шишарковидното тяло (Glandula pineale бел.
Чисто материалистичното обучение в медицината, която изобщо не търси такива връзки, засега това обучение всъщност представлява пречка за разкриването на тези неща. За съвременната естествена наука и за медицината целият главен мозък представлява карантия. Но че при това се прави същата грешка, както ако бихме казали, че положителното и отрицателното електричество са просто едно и също, просто са електричество на това не се обръща никакво внимание. А е толкова по-важно да се обърне внимание на това, за щото тъй както между положителното и отрицателното електричество възниква напрежение, което търси да уравновеси себе си, така и в човека непрестанно съществува напрежение между горното и долното. В овладяването на това напрежение е заложено всъщност онова, което най-вече трябва да бъде търсено в полето на медицината.
Днес аз искам само да набележа, а в следващите ни разглеждания това ще бъде проследено по-нататък, че това напрежение намира израз в силите, концентрирани в два органа, в шишарковидното тяло (Glandula pineale бел.
прев.) и в тъй нар. слизеста жлеза (Hypophysis cerebri бел. прев.) Всички тези сили намират израз в пинеалната жлеза и са опънати противоположно на силите на слизестата жлеза, на hypophysis cerebri опънати са противоположно на тези други сили, които са сили от долната област. Това е едно истинско отношение на напрежение. И ако винаги от общото състояние на човека правехме извод за това отношение на напрежение, тогава бихме добили една много добра основа за по-нататъшния лечебен процес.
към текста >>
прев.) Всички тези сили намират
израз
в пинеалната жлеза и са опънати противоположно на силите на слизестата жлеза, на hypophysis cerebri опънати са противоположно на тези други сили, които са сили от долната област.
А е толкова по-важно да се обърне внимание на това, за щото тъй както между положителното и отрицателното електричество възниква напрежение, което търси да уравновеси себе си, така и в човека непрестанно съществува напрежение между горното и долното. В овладяването на това напрежение е заложено всъщност онова, което най-вече трябва да бъде търсено в полето на медицината. Днес аз искам само да набележа, а в следващите ни разглеждания това ще бъде проследено по-нататък, че това напрежение намира израз в силите, концентрирани в два органа, в шишарковидното тяло (Glandula pineale бел. прев.) и в тъй нар. слизеста жлеза (Hypophysis cerebri бел.
прев.) Всички тези сили намират израз в пинеалната жлеза и са опънати противоположно на силите на слизестата жлеза, на hypophysis cerebri опънати са противоположно на тези други сили, които са сили от долната област.
Това е едно истинско отношение на напрежение. И ако винаги от общото състояние на човека правехме извод за това отношение на напрежение, тогава бихме добили една много добра основа за по-нататъшния лечебен процес.
към текста >>
363.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
когато обременяваме организма с всички тези сили, намиращи
израз
, когато му дадем лекарството в алопатично състояние, ние всъщност стоварваме върху него едно огромно бреме, натоварваме го с работа и предизвикваме в него нарушение.
В действителност алопати не съществуват, защото и това, което бива предписано под формата на алопотични лечебни средства, и то в организма преминава през процес на хомеопатизиране и всъщност е в състояние да лекува само чрез този процес на хомеопатизиране. Така, че всъщност всеки един алопат намира помощ за своя алопатичен способ в лицето на хомеопатизирането от страна на собствения организъм, който всъщност извършва това, което алопатът пропуска да извърши: разрушаване на връзката между отделните части на лечебното средство. Но във всеки случай все пак съществува значителна разлика между това дали организмът ще бъде свободен от този вид хомеопатизиране или няма да бъде свободен, поради простата причина, че това, което представляват лечебните процеси в организма, е твърде силно свързано със състоянията, до които лечебните средства постепенно достигат, когато бъдат хомеопатизирани. Но в лицето на това, което телата от външния свят притежават в себе си, организмът има срещу себе си нещо, с което не е в лечебно родство, т.е. нещо, което той приема в себе си като чуждо тяло.
когато обременяваме организма с всички тези сили, намиращи израз, когато му дадем лекарството в алопатично състояние, ние всъщност стоварваме върху него едно огромно бреме, натоварваме го с работа и предизвикваме в него нарушение.
За случаите, когато не е възможно да снемем от тялото този процес на хомеопатизиране, ще говорим отделно.
към текста >>
да дава
израз
на своите растежни възможности предимно чрез образуването на коренова система и при това да развива малки и незабележими цветове.
Ето тук виждате нещо, което иначе остава все още органически свързано с растението разполагането на цветовите и семенни органи върху ствола, под формата на външно отделяне, като процес сам за себе си. Така че в лицето на белия имел трябва да виждате възкачване на нещо, което иначе съществува в процеса на формиране на цветове и семена, свързано с един вид отделяне от земните сили. В известен смисъл именно в лицето на имела се еманципира онзи елемент от растението, който е неземен. Ето така виждаме, как онова, което се стреми да се издигне над земята, и което встъпва във взаимодействие с извън земното, постепенно, чрез формирането на цветове и семена, се отделя от Земята; а в лицето на белия имел го виждаме да достига до една особено силна индивидуализирана еманципация. Ако съчетаете всичко това с формите при растенията, то Вие ще си кажете: ето тук, по отношение на растителния свят трябва да съществува значителна разлика, в зависимост от това, дали растението е склонно да развива повече кореновата система, т.е.
да дава израз на своите растежни възможности предимно чрез образуването на коренова система и при това да развива малки и незабележими цветове.
Такива растения са насочени повече към земния елемент. Растенията, еманципирани от земния елемент, са именно тези, които разтварят себе си в процеса на формиране на семена и цветове, и особено тези, които проявяват себе си като паразити в растителното царство. Но растенията носят в себе си тенденцията, да превръщат всеки един от своите органи в нещо най-очебиещо.
към текста >>
което в известен смисъл намира
израз
в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е.
В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е.
което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е.
до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека. Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението. С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
към текста >>
364.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си
израз
в лицето на формирането на корените.
Днес всъщност цялата коперниканска представа за света би трябвало да бъде проверена и да бъде заменена с друга. Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена. И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент. Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера.
Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените.
Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната. И така, в лицето на растението намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система. Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как растението намира израз цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
към текста >>
И така, в лицето на растението намира
израз
бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система.
И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент. Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната.
И така, в лицето на растението намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система.
Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как растението намира израз цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
към текста >>
Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как растението намира
израз
цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната. И така, в лицето на растението намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система.
Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как растението намира израз цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
към текста >>
Това, което намира
израз
в процеса на изгаряне, е преди всичко нещо, което бих казал представлява истински външен документ за принадлежността на растението към целия Космос, а не само към това, което откриваме на Земята.
Необходимо е да погледнете само на следния факт: когато изгаряте растения, развити повече по посока на корена, т.е. растения, които в по-слаба степен преминават през процеса на цвето и семеобразуване, отколкото онези растения, които се развиват повече по посока на цветообразуването, ще видите, че първите съдържат значително повече пепелни съставки, отколкото когато изгаряте цветове, а също така и когато изгаряте и бял имел или дървовидни растения. Разликата се дължи на това, че под слънчевият елемент, лунният, меркуриевият, венериният елемент, действуват повече върху такива растения, които показват силна тенденция към образуването на корени. Тогава в пепелта ще откриете желязо, манган, кварц, т.е съставки, представляващи преки лечебни средства и които се проявяват като лечебни средства, когато употребявате някаква част от растението. За разлика от това, когато изгаряте противоположния вид растение, ще откриете малко пепеляви съставки.
Това, което намира израз в процеса на изгаряне, е преди всичко нещо, което бих казал представлява истински външен документ за принадлежността на растението към целия Космос, а не само към това, което откриваме на Земята.
към текста >>
И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира
израз
в пепелта, т.е.
Така, наблюдавайки цялостния растеж на растенията, всъщност всяка година небесните сили биват потопени под земята, за да се съединят със силите на Земята и да започне отново кръговратът. И така, всяка година вие спускате цветно-плодовия елемент в кореновия елемент чрез това постигате онези цикли, на които е подчинен целият растителен растеж. Виждате ли, това Ви навежда най-вече на мисълта, че в лицето на земната флора в действителност имаме нещо, което представлява взаимообмен на самата Земя, в нейната цялост, с извънтелурическия елемент. Това се простира не просто върху формата на Земята, но това се простира и върху външния химизъм, и върху цялата органна система. Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм.
И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е.
че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент. И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта. И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня. И тук ние се насочваме към тази полярна противоположност между изпепеляването и това, което открива себе си в огъня, насочваме се към противоположността между вещественото и невещественото.
към текста >>
че земният химизъм намира
израз
в това, което е отпаднало от живия елемент.
И така, всяка година вие спускате цветно-плодовия елемент в кореновия елемент чрез това постигате онези цикли, на които е подчинен целият растителен растеж. Виждате ли, това Ви навежда най-вече на мисълта, че в лицето на земната флора в действителност имаме нещо, което представлява взаимообмен на самата Земя, в нейната цялост, с извънтелурическия елемент. Това се простира не просто върху формата на Земята, но това се простира и върху външния химизъм, и върху цялата органна система. Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм. И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е.
че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент.
И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта. И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня. И тук ние се насочваме към тази полярна противоположност между изпепеляването и това, което открива себе си в огъня, насочваме се към противоположността между вещественото и невещественото. И така, тук от една страна имаме растителния свят в неговата взаимовръзка с Космоса.
към текста >>
Това намира
израз
във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето. Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи.
Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел.
прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно. Това обаче, бих желал да кажа е израз само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен. И това е факта, че там, където става дума за лечение на човек, т.е.
към текста >>
Това обаче, бих желал да кажа е
израз
само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен.
Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи. Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел. прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно.
Това обаче, бих желал да кажа е израз само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен.
И това е факта, че там, където става дума за лечение на човек, т.е. там, където достигаме до медицинската област, когато там се каже нещо, то противоположността на казаното също може да е вярно за определени случаи и това, виждате ли, е фаталното. Напълно е възможно някой да посочи напълно верен път за лечението на това или онова, и приложен за видимо същите явления в организма, този път не е никакъв път на лечение, но е необходимо да бъде поет противоположния път. Така, че в медицината една лечебна теория може винаги да бъде изместена от друга, ако не съзнаваме, че с даден лечебен метод може да бъде лекувана само една част от човека, а другата част на човека трябва да бъде лекувана чрез друг лечебен метод. Това е, което трябва да разберем сега тук.
към текста >>
В това преди всичко имаме противоположността тежест светлина, и махалоподобно люшкащото се, непрекъснато търсене на равновесието между тежест и светлина, която намира
израз
в меркуриалния елемент.
А сега, във връзка с казаното днес, каква е разликата между тези три различни вътрешни формообразуващи процеса на извън човешката природа? Всичко, което е солеподобно в своя процес, то отвежда вътрешните процеси в обсега на тежестта. И тези от Вас, които четат стари медицински трудове, ще сторят добре, ако навсякъде в древните ръкописи, където става дума за превръщането на субстанциите в соли, си кажат допълнително: чрез този процес съответната субстанция бива предадена на силите на тежестта: докато чрез противоположния процес, чрез светлинния процес, вече невеществените съставки биват иззети от силите на тежестта. И така, ако на мястото на другите невеществени съставки поставим светлината като заместител, като представител, то и в извън човешката природа непрекъснато трябва да си представяме борбата между светлината и тежестта, между това, което се стреми към извънземното, и това, което насочва земните субстанции към централната точка.
В това преди всичко имаме противоположността тежест светлина, и махалоподобно люшкащото се, непрекъснато търсене на равновесието между тежест и светлина, която намира израз в меркуриалния елемент.
В него се съдържа не друго, а това което представя непрекъснато търсене на равновесното състояние между светлината и тежестта.
към текста >>
И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира
израз
на това, което се извършва в човека, но са напълно
израз
и на извънчовешките отношения.
в уравновесяването между двете. Само че виждате ли, в тази пълна противоположност по странен начин е вместена цялата сърдечна дейност при човека. Това бих казал е ужасното в съвременния природонаучен светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен смисъл ограничена от кожата на съответното същество. Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес.
И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения.
Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество. Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
към текста >>
Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява
израз
не само на това, което става в човека, но е
израз
и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения. Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество.
Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
към текста >>
И тук имате един ритъм във Вселената, който намира
израз
в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден.
Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето.
И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден.
И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем. Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства. И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
365.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това е, което трябва да имаме предвид при този тъй често споменаван
израз
, че "подобното се лекува чрез подобно".
И това е важното да бъде включено времето в анализа на болестта, така че, ако мога да се изразя така едностранчиво да не очакваме природата да е изградила човешкия организъм по възможно най-удобния начин, за да можем лесно и удобно да разчитаме в него как да го лекуваме. Човешкият организъм не е устроен така, че по най-удобния начин да прочитаме в него как да го лекуваме. Твърде много е да се иска лесно да четем в него как да го лекуваме. В известно отношение основното правило: "подобното се лекува чрез подобно" е вярно. Не може да става дума за това, че основният симптомокомплекс, който означаваме като подобно, спрямо това, което наричаме симптомокомплекс на лечението, да се намира в друг възрастов период в сравнение с другия, така, че например преди 20-та година да е налице даден симптомокомплекс, който, да кажем, може да бъде предизвикан под влиянието на външни средства, и че тези средства, които преди 20-та година предизвикват болестния процес, по известен начин след 20-та година се превръщат в лечебни средства.
Това е, което трябва да имаме предвид при този тъй често споменаван израз, че "подобното се лекува чрез подобно".
към текста >>
И така, при Луната нещата стоят по следния начин: в известна степен Луната хвърля към Земята определени формообразуващи сили, която намира
израз
в това, че тя стимулира за действия самия човек в действената област на фантазията.
В областта на физическото, всички тези явления, проявяващи себе си чрез приливите и отливите и чрез много други неща, не са истински телурически въздействия, но това са всъщност лунни въздействия; но те идват не от влиянието на Луната, както твърдят по-новите теории, но от това, което е лунен елемент в самата Земя. Ето защо външно нещата си съответствуват. Но по правило те най-малкото не са непосредствена взаимовръзка във времето. Така също, когато говорим за подслънчевите планети, трябва да търсим огледален образ в Земята и след това да търсим тяхното повече физическо, обратно въздействие; изхождайки от земното, да си представим обратното въздействие върху физическото. Това, което възниква повече в сферата на душевно-духовното, него можем да го отдадем на извънземните планети.
И така, при Луната нещата стоят по следния начин: в известна степен Луната хвърля към Земята определени формообразуващи сили, която намира израз в това, че тя стимулира за действия самия човек в действената област на фантазията.
Луната има силно влияние върху душевно-фантазната дейност. Такива неща също би трябвало да бъдат изследвани. Разбира се, във времето на материализма на тях се обръща твърде малко внимание. Но те реално съществуват. Луната упражнява силно влияние върху човешката фантазна дейност повече във връзка с душевно-духовното.
към текста >>
366.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само, че днес хората не са склонни това, което намира
израз
във физическите процеси, правилно да го свързват с духовните основи на битието.
Когато казваме етерно тяло, астрално тяло и т.н. ние си служим с определен начин на изразяване, по-скоро с цел съкращаване или за опростяване на нашите идеи, който начин изразяване напълно може да бъде свързан с онова, което представлява отпечатък във физическите процеси.
Само, че днес хората не са склонни това, което намира израз във физическите процеси, правилно да го свързват с духовните основи на битието.
Но това непременно трябва да стане за целта на едно одухотворяване на медицинското мислене и светоглед. Така например, медицината непременно ще трябва да се занимае с начина на взаимодействие между това, което наричаме етерно тяло и това, което наричаме физическо тяло. Вие знаете, това взаимодействие се осъществява в човека, и вчера ние всъщност говорихме за едната страна на това взаимодействие, а именно за случая, когато в него настъпи един вид дисхармония спрямо въздействията на астралното тяло. Но това взаимодействие се осъществява и навън, в природата извън човека.
към текста >>
Да насочим сетивото си към ароматното във флората, към всичко онова, чрез което флората в известен смисъл спасява себе си от процеса на втвърдяване, чрез което флората се стреми да преодолее в себе си растителния елемент и чрез което растението, в известен смисъл простете ми лаическия
израз
все още се стреми да изнесе своята духовност в атмосферата, така че чрез ароматното вещество атмосферата да носи в себе си нещо от растителната същност.
Но в природата един процес винаги преминава в друг.
Да насочим сетивото си към ароматното във флората, към всичко онова, чрез което флората в известен смисъл спасява себе си от процеса на втвърдяване, чрез което флората се стреми да преодолее в себе си растителния елемент и чрез което растението, в известен смисъл простете ми лаическия израз все още се стреми да изнесе своята духовност в атмосферата, така че чрез ароматното вещество атмосферата да носи в себе си нещо от растителната същност.
В известен смисъл в това, навън ухае, в него се съдържат схемите на самите растения. Вземете това, какво всъщност се извършва там навън, когато растението разпраща своите ароматични схеми, не позволявайки да се достигне до напълно плътни растителни форми, когато излъчва от цвета нещо, което цветът наистина би желал да бъде, но което се изплъзва от този цветен процес, което съхранява себе си в едно ефирно състояние. Това именно не е нищо друго освен един задържан процес на изгаряне. Когато си представите това ароматизиране метаморфозирано, ще стигнете до там, да кажете: това ароматизиране представлява всъщност един задържан процес на изгаряне. От една страна имате изгарянето, а от друга страна имате ароматизирането на растителния свят: тогава в това виждате две метаморфози на едно нещо.
към текста >>
Но това, по един твърде забележителен начин, намира
израз
дори в анатомичната структура на главния мозък.
В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието.
Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък.
И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>
367.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Този вътрешен органически процес, състоящ се в съществената си част в това, в силна степен да бъде извършено нещо, за което вече споменах в изминалите лекции, а именно ако мога отново да използувам този
израз
хомеопатизирането на процеса на кварцообразуване в условията на външния свят.
И всичко онова, което ние получаваме от растенията, използувайки пепелта, то от своя страна е в тясно родство със кварцовия процес във външната среда. Само че този кварцов процес във външната среда има своя обратен образ във вътрешността на човека. При това той има своя обратен образ в онези органи, които ако мога така да се изразя са разположени над сърдечната дейност по посока на белодробната дейност, във вътрешноорганната формообразуваща дейност, т.е. в онази дейност, която формира белия дроб и се разполага по посока на главата. Там вътре, във всичко онова, което, ако мога така да кажа протича над сърдечната дейност, там вътре е заложена полярната противоположност на целия процес на кварцообразуване в условията на външния свят.
Този вътрешен органически процес, състоящ се в съществената си част в това, в силна степен да бъде извършено нещо, за което вече споменах в изминалите лекции, а именно ако мога отново да използувам този израз хомеопатизирането на процеса на кварцообразуване в условията на външния свят.
Ето защо когато дадена болестна картина сочи, че местонахождението на заболяването е разположено над сърдечната дейност най-грубо това ще Ви се разкрие чрез факта, че е налице например обилна белодробна секреция, но не по-слабо се проявява това и при менингита (meningitis възпаление на мозъчните обвивки бел. прев.), тогава разбира се това, което е налице, може да доведе до всевъзможни други нарушения в организма. И тези нарушения в белия дроб въздействуват върху нарушенията на сърдечните съдове, защото в организма всичко е взаимно свързано. Тези нарушения, които от една страна могат да се проявят като склонност към възпалителни състояния на главния мозък, те могат и да не се проявят като такива възпалителни състояния, но могат да възникнат като възпалителни състояния на храносмилателните органи или в това, което е свързано с храносмилателните органи. И в такъв случай въпросът се свежда до това, да знаем, къде всъщност лежи изходната точка.
към текста >>
368.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо, в известен смисъл своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира
израз
и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре.
В областта, която съм обозначил със зелено, тук действуват етерните сили на медта, меркурия и среброто (виж рис.19). Уравновесяването се осъществява от златото, силите, имащи своето местоположение най-вече в сърцето. Разказвайки, обаче по този начин за човека, ние говорим за него така, както бихме говорили за пръста, ако го разглеждаме като част от целия Космос. Да говорим така за човека, означава, всъщност да го разглеждаме, като член на целия свят, включен в целия свят. И ето тук в тази тракт (виж рис.19) е залегнало противоречието, че именно чрез храносмилането и чрез това, което е свързано с него, човекът напуска цялото, а също така и в обратния процес, в мисленето, в зрението е заложено нещо, чрез което той отново се индивидуализира от общия световен процес.
Ето защо, в известен смисъл своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира израз и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре.
Защото, ако то бъде прието непосредствено, човекът най-малкото средно взето би се оказал твърде слаб, за да го преработи непосредствено. Тогава, ако мога да се изразя така парадоксално, храната би представлява ла един непрекъснат лечебен процес, ако не бихме варели хранителните продукти. Ето защо приемането на сурова храна в много по-силна степен представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна, което е по-скоро един обикновен хранителен процес. това, мисля, е изключително важно, че приемането на сурова храна в много по-подчертан смисъл представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна. Суровоядството много повече се доближава до същинското лечение, отколкото варената храна.
към текста >>
Но поради това родство с всичко земно, намиращо
израз
в храносмилателната му система, човекът е същевременно онова същество, което умее да мисли, което изобщо може да се развива като човек.
И така, това са неща, сочещи родството на човека с околната природа. Виждате ли, ние откриваме човека в известна степен разделен на две, е нещо междинно в него, което обуславя махаловидното движение между двете страни на разцеплението. И трябва да кажем: такъв един поглед върху периферния човек и върху повече централния, индивидуализиран човек всъщност ни въвежда дълбоко в същността на цялата природа. В периферията си човекът е сроден с всички извънземно и това се доказва именно от активността на минералното в него, което, бидейки с минерален характер, в действителност е в зависимост от планетите и от съзвездията, и централно, като индивид човекът е сроден с всичко земно.
Но поради това родство с всичко земно, намиращо израз в храносмилателната му система, човекът е същевременно онова същество, което умее да мисли, което изобщо може да се развива като човек.
към текста >>
И последната изява на периферното бих желал да кажа е нещо, което намира
израз
съвсем в периферията на човека и което именно му придава човешки образ.
Казвам всичко това по причина, защото по този начин искам да характеризирам, че тези разглеждания, които провеждаме тук и това с всеки ден ще става все по-ясно, се провеждат, изхождайки от един определен дух; и тъй като днес съществува тенденцията, все повече и повече да се еманципира патологията и да не се насочва към терапията, по тази причина и мисленето бива отклонено от плодотворни неща, които, ако бъдат проследени по правилен начин биха имали огромно значение за откриването на лечебни процеси. И така въпросът: какво значение има в човешкия организъм фактът за съществуването на тази двойственост между този, в известен степен космично-периферен човек и земния, телурически-централния човек? И двете части на човека представляват силови системи, силови системи, които по различен начин изразяват себе си. Всичко периферно изразява себе си като нещо формообразуващо.
И последната изява на периферното бих желал да кажа е нещо, което намира израз съвсем в периферията на човека и което именно му придава човешки образ.
Направо бихме могли да кажем: да изследваме някой път, според отношението на косите спрямо силициевата киселина, как в периферията на човека въздействуват формообразуващото в самия човек с формообразуващото в кварца.
към текста >>
Това са предимно формообразуващи сили, появяващи се тук, и те не клетъчни формообразуващи сили, но тотални формообразуващи сили, намиращи своя последен
израз
в образа на самия човек при което разбира се към образа на човека причислявам и цялото образование на кожата, в зависимост от това, дали е силно или слабо окосмена и други подобни.
Според степента на това, как човек допуска намеса върху себе си или се противопоставя на тази намеса, точно на тази основа можем да изследваме, каква е властта, която силициевата киселина притежава или не притежава над формообразованието на човешката глава. Разбира се, човекът винаги трябва да бъде разглеждан заедно с цялостната си фигура, но когато тръгнем днес по улицата и обхванем с поглед всички плешиви глави, тогава виждаме, в каква степен хората са склонни да приемат в себе си формообразуващия процес на силициевата киселина или да му се противопоставят. Това ни довежда до непосредствения възглед, който можем да постигнем и без действително ясновидство, но който можем да постигнем само ако се уповаваме на активността на самата природа.
Това са предимно формообразуващи сили, появяващи се тук, и те не клетъчни формообразуващи сили, но тотални формообразуващи сили, намиращи своя последен израз в образа на самия човек при което разбира се към образа на човека причислявам и цялото образование на кожата, в зависимост от това, дали е силно или слабо окосмена и други подобни.
Обратно, това, което е повече централизирано, което е повече свързано с въглерода и с въглената киселина, в него е заложен разтварящия образа елемент, елемента на разрушение, на разтваряне. Та ние живеем благодарение на това, че в себе си непрекъснато унищожаваме своя образ, стремим се да го разтворим, а образът непрекъснато се стреми да възстанови себе си отново от Космоса. Като хора ние живеем поради факта, че по отношение на образа непрекъснато се стремим да деформираме себе си, а тази деформация непрекъснато бива поправяна от страна на Космоса. Това е един дуализъм, залегнал в човека, това изграждане и тази деформация.
към текста >>
369.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Сега, обаче трябва да кажа, че ми прозвуча странно това, което вчера бе казано по отношение на физиологизирането на химията може би това не е много точен
израз
, но Вие ще разберете, какво имам предвид, особено ако вчера сте слушали лекцията на д-р К.
Та нали въглерода го откриваме и в природата извън човека бих желал тук да кажа в природата, привидно намираща се извън човека. Защото какво всъщност от голямата природа не се съдържа в човека? Всъщност нищо, защото всичко онова, което засега ни се представя като разположено в извън човешката природа като нещо извън човешко, то в хода на човешкото развитие е било изнесено извън човека, било е отстранено от човека. Човекът е трябвало да навлезе в етапи от развитието, в които е могъл да навлезе само поради обстоятелството, че определени процеси са протичали в насрещния му външен свят и с това му е била дадена възможно-стта да приеме вътре в себе си определени други процеси. Така че всъщност непрекъснато съществува една противоположност, а също така и родство между определени външни процеси в определени вътрешни процеси.
Сега, обаче трябва да кажа, че ми прозвуча странно това, което вчера бе казано по отношение на физиологизирането на химията може би това не е много точен израз, но Вие ще разберете, какво имам предвид, особено ако вчера сте слушали лекцията на д-р К.
и това, което в неделя д-рШ. любезно изложи в своите интересни разглеждания, където бе посочено, как всъщност би било необходимо по духовен научен начин да бъде обхванато това, което искаме да постигнем чрез хомеопатизирането. Но на едно място всичко това прозвуча чрез една странна дума, една дума, с което аз всъщност мога да кажа е трябвало да се занимавам в продължение на десетилетия, една дума, която често бива изговаряна, а именно че лекарите хомеопати изпитват известен страх от мистификацията т.е. боят се да усетят уханието на мистиката.
към текста >>
Докато тук, ако мога да употребя този
израз
се извършва обезвъздушаване, прекратява се съществуването на въздуха, от тази зона, като че ли избухвайки от обезвъздушаването, произлиза това, което ни се изпраща под формата на светлина (вж. рис.21).
На известно разстояние от Земята, това, което е заложено в топлинните сили, играе роля, идентична на ролята на атмосферата, разположена под това топлинно покривало. Ако ето тук оставим тези топлинни въздействия, т.е. извънземната топлинна зона, тогава тук е разположена въздушната зона (вж. рис. 21). Отвъд това топлинно въздействие обаче, е разположен противоположния на въздушната зона полюс, където всичко се отнася противоположно на това, което всъщност се разиграва в нашата въздушна зона.
Докато тук, ако мога да употребя този израз се извършва обезвъздушаване, прекратява се съществуването на въздуха, от тази зона, като че ли избухвайки от обезвъздушаването, произлиза това, което ни се изпраща под формата на светлина (вж. рис.21).
Истинска глупост е да се вярва, че нашата земна светлина идва от Слънцето.
към текста >>
Ако този
израз
не беше днес така презрян, ако не беше употребяван по този начин, всъщност, ако не се гледаше на него сякаш всички древни глупаци са говорили просто ей тъй, за земя, за въздух и за вода, тогава и хората днес не биха се стеснявали да говорят за земя, вода, въздух и огън.
Ето така, наблюдавайки този процес на формиране на черупката у стридата, ние действително правим крачка напред в разглеждането на връзката между човека и природата извън него. Ако от образуването на водата слезем надолу (вж. рис.21) то достигаме до формирането на почвата, до процеса на уплътняване, до това, което бих могъл да нарека втвърдяване.
Ако този израз не беше днес така презрян, ако не беше употребяван по този начин, всъщност, ако не се гледаше на него сякаш всички древни глупаци са говорили просто ей тъй, за земя, за въздух и за вода, тогава и хората днес не биха се стеснявали да говорят за земя, вода, въздух и огън.
Нали, поне помежду си можем понякога да говорим за такива неща. Но и това формиране на плътната почва има навън, в света, свой обратен образ. И този обратен образ, виждате ли, това е възникването на живота, това е действителното оживотворяване. Това е, което е залегнало в самите жизнени сили, идващи по този начин от много по-далеч, отколкото химическите сили. В рамките на Земята, в света извън човека, в рамките на същински земното, тези химически сили биват изцяло умъртвени, отмират напълно(вж. Рис.21).
към текста >>
370.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Когато везните са правилно уравновесени, и ако не се появят силни противоположни образования срещу това, до което води неправилното уравновесяване на везните, а именно неправилно установеното взаимодействие между белтък и желязо, в такъв случай възникват всички онези явления, които външно намират
израз
в лицето на анемията.
Когато везните са правилно уравновесени, и ако не се появят силни противоположни образования срещу това, до което води неправилното уравновесяване на везните, а именно неправилно установеното взаимодействие между белтък и желязо, в такъв случай възникват всички онези явления, които външно намират израз в лицето на анемията.
Необходимо е, най-после човекът да не бъде разглеждан така грубо в своето развитие, когато той ни предлага едно или друго явление по-късно разрушени зъби, които са били предварително подготвени още в юношеска възраст, което по-късно е довело именно до разрушаване на зъбите, или в анемията да виждаме само това, което днес се разглежда химически, но е необходимо да проникнем в цялата тайна на човешкото устройство, ако искаме да разберем нещо от това, което се появява при болния човек.
към текста >>
371.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това обаче е много по-малко свързано с паразитната му същност, отколкото с обстоятелството, че белият имел кара цялата природа да работи специално за него (в оригинала идиоматичен
израз
, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален
израз
, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.).
И така, навсякъде можете да видите, така например и във връзка с възникването на епилепсията, че в себе си белият имел притежава способността да противодействува на човешкия организъм.
Това обаче е много по-малко свързано с паразитната му същност, отколкото с обстоятелството, че белият имел кара цялата природа да работи специално за него (в оригинала идиоматичен израз, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален израз, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.).
Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата. По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата. Ако не бихме предизвикали прекалено обосновани духовно-научни изследвания, но в мига, в който от друга страна започне практическия лечебен процес, започва и пълната зависимост от начина на обработване на имелната субстанция, за което всъщност почти не съществуват необходимите познания, за да бъде провеждан този процес по правилен начин.
към текста >>
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия
израз
"болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е. болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа. Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот.
към текста >>
372.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тогава ще откриете едно крайно своеобразно явление, известно на всички Вас, което е външен
израз
на това, което току що казах: ще откриете, че в кръвта на фамилията пренесената хемофилия се проявява само при мъжките индивиди, че противното на това, пренасяне то става само чрез женските индивиди, или че жена, която е дъщеря на хемофилик, носи в себе си склонността да предава това кръвно заболяване на своите наследници-мъже, дори когато тя самата няма това заболяване; тя го има разбира се само дотолкова, доколкото е член на фамилията.
И така, в едно общество, в което се полагат грижи за здравето на жените, в него се води борба срещу вредното влияние, изхождащо от земните сили по отношение процесите на унаследяването, защото по този начин се апелира към активността на хармонизиращите сили, изхождащи от извънземното, които в известен смисъл притежават своя земен акумулатор единствено в женския организъм. Това е нещо, за което е изключително важно да бъде взето под внимание. Това, което казах сега, е валидно за всички земни и извънземни сили, това е нещо силно универсално. Но то става очебийно явно тогава, когато имаме работа, че за явленията на унаследяване не може да се говори просто ей така, но тук трябва да бъде проведено изследване, къде конкретните факти очебийно сочат унаследяването. Изследвайте някой ден тези явления на унаследяването при хемофилици.
Тогава ще откриете едно крайно своеобразно явление, известно на всички Вас, което е външен израз на това, което току що казах: ще откриете, че в кръвта на фамилията пренесената хемофилия се проявява само при мъжките индивиди, че противното на това, пренасяне то става само чрез женските индивиди, или че жена, която е дъщеря на хемофилик, носи в себе си склонността да предава това кръвно заболяване на своите наследници-мъже, дори когато тя самата няма това заболяване; тя го има разбира се само дотолкова, доколкото е член на фамилията.
Обратно, мъжете стават хемофилици. Но когато те се оженят за жени, за които може да се докаже, че не произхождат от семейства на хемофилици, тогава кръвното заболяване не се пренася.
към текста >>
Ето тук, ако го анализираме, имате нещо, което представлява ясен външен
израз
на казаното от мен, и явленията на хемофилиците показват много по-ясно, отколкото извършените преди известно време опити на Вайсман, как всъщност протичат нещата по отношение на унаследяването.
Ето тук, ако го анализираме, имате нещо, което представлява ясен външен израз на казаното от мен, и явленията на хемофилиците показват много по-ясно, отколкото извършените преди известно време опити на Вайсман, как всъщност протичат нещата по отношение на унаследяването.
Това е, което трябва да открием като нещо важно за цялостното разглеждане на човешкото устройство, и трябва да преценяваме човешкото устройство и според това, което може да упражнява влияние върху него.
към текста >>
Но това, което действува в антимона, то всъщност е налице навсякъде; навсякъде, ако мога да употребя този
израз
, навсякъде действува антимонизиращата сила.
Ето тук при антимона виждаме, как едно тяло включва себе си в цялостния природен процес. Други субстанции не показват това по тъй очебиен начин. Това, което ни се показва чрез този нагледен случай в природата, може да бъде разбрано само ако изхождаме от обстоятелството, че силите, съществуващи в природата, действуват навсякъде; само че, когато субстанциите проявяват тези сили в особено силна степен, тогава тези сили са особено концентрирано локализирани във въпросните субстанции.
Но това, което действува в антимона, то всъщност е налице навсякъде; навсякъде, ако мога да употребя този израз, навсякъде действува антимонизиращата сила.
Тази антимонизираща сила е, която действува регулиращо в човека, но по такъв начин, че в нормално състояние човекът извлича тази антимонизираща сила от извънземния елемент. В известен смисъл човекът извлича от извънземният елемент онова, което антимонът доставя в концентриран вид. В нормалното състояние човекът не прибягва към земната антимонизираща сила и към това, което е концентрирано в антимона, в нормално състояние човекът прибягва към външната извънземна сила на антимона. Тук разбира се е естествено да запитаме: какво всъщност представлява тази антимонизираща сила от сферата на извънземното?
към текста >>
373.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
По този начин горе биват активирани да кажем, за да използуваме един художествен
израз
– трептящите епитети, започващи например едно по-възбудено движение, чрез което бива стимулирана секрецията на белия дроб.
Ала най-интересното е, че тук се извършва едно пълно обръщане. Тук се извършва едно пълно обръщане на процесите. Това обръщане на процесите може да бъде характеризирано приблизително по следния начин: докато в долната част се стреми да действува като сетивен човек, да действува в областта на вкусовото възприятие, след това започва обратното цялата работа се обръща наопаки долният човек се насочва повече по посока на възприемането, а горният човек се насочва повече към това, което въздействува на възприятието. И последицата от това е следната: докато преди това е настъпило един вид рефлекторно действие, което аз характеризирах като изходящо от астралното тяло, сега процесът се обръща и протича по такъв начин, че в известна степен се осъществя-ва рефлектира що действие отдолу, т.е. отдолу идва нещо, което съответствува на рефлексията (отражението), а отгоре започва нещо, което би съответствувало на рефлексията.
По този начин горе биват активирани да кажем, за да използуваме един художествен израз – трептящите епитети, започващи например едно по-възбудено движение, чрез което бива стимулирана секрецията на белия дроб.
Тук е в сила обратното движение. Първо чрез разтварянето бива предизвикано движението през черния дроб, след това чрез обвиващита дейност на черния дроб бива предизвикано разтварянето, разпръскването, възбуждането на това, което е разположено над чернодробната дейност белодробната дейност; и вместо разтваряне в долните органи, се осъществява секреция в горните органи. Това е пътя, който се изминава в човешкия организъм от приемането на веществата, през разтварянето, през солевото въздействие до формообразуващото действие, и оттам до разпръскващото действие, което действие може да бъде сравнено с процес на изгаряне, с процес на изпаряване. И така поставете до живачните капчици кипя ща течност, която непрекъснато се изпарява, т.е. която се намира в състояние на оживено изпаряване, кое то именно можем да наречем фосфорно въздействие, където сякаш неорганичния елемент е запален, тогава Вие ще имате пред себе си дейността, развиваща се в противоположните органи, т.е.
към текста >>
Болката не е нищо друго, освен
израз
на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза.
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на болка, и други симптоми на неговото състояние. Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган.
Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза.
По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган. Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е. че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло. Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично. Имаме работа с оттеглящи се съзнателни психични симптоми.
към текста >>
374.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И от тази инстинктивна терапия произлиза много важният
израз
: «Не бива с всеки неблагонадежден човек да се споделя изкуството на лекуването, понеже така същевременно ще му бъде издадено и изкуството на разболяването.» Това е едно изречение в древната медицина, което морално е било много строго спазвано, и е един от тези изрази, които показват основанията, защо нещата в школите са били държани в тайна.
В инстинктивните представи на примитивното човечество наистина откриваме това, което би могло да се нарече инстинктивна терапия.
И от тази инстинктивна терапия произлиза много важният израз: «Не бива с всеки неблагонадежден човек да се споделя изкуството на лекуването, понеже така същевременно ще му бъде издадено и изкуството на разболяването.» Това е едно изречение в древната медицина, което морално е било много строго спазвано, и е един от тези изрази, които показват основанията, защо нещата в школите са били държани в тайна.
към текста >>
И това взаимодействие на две нередовности е нещо - извинете, сега ще употребя един
израз
не за живота, а, бих казал, за клиничното разглеждане, - което принадлежи към най-интересното; това нередовно взаимодействие, където двете дейности не се обединяват, а едно прекалено слабо силово действие горе предизвиква прекалено силно долу, или обратното, много силно долу предизвиква много слабо горе.
Във фосфорното и сярното въздействие и в това на арсена имаме две противоположности. Можем и да кажем: С простите правила за единия или другия полюс не е направено нищо, защото нередовността в едната част на човека веднага има противоположното действие и продължава в противоположната нередовност в другата част на човешкия организъм. Нередовността в горния човек скоро се проявява и като нередовност в долния човек.
И това взаимодействие на две нередовности е нещо - извинете, сега ще употребя един израз не за живота, а, бих казал, за клиничното разглеждане, - което принадлежи към най-интересното; това нередовно взаимодействие, където двете дейности не се обединяват, а едно прекалено слабо силово действие горе предизвиква прекалено силно долу, или обратното, много силно долу предизвиква много слабо горе.
Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността. Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие. Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите. И за това можем да помогнем с антимона. Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от обикновената външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие.
към текста >>
375.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Действително ставащото при заспиването и събуждането на човека е - ако бива да си послужа с парадоксалния
израз
- извънредно гениално събиране именно на това, за което в определена насока става въпрос.
От една страна, сигурно е правилно постепенно да си изградим чувството да свързваме по правилния начин подробностите на един комплекс от симптоми. От друга страна обаче, природата ни помага и същевременно извънредно силно ни затруднява да използваме помощта, която ни оказва в тази област. Природата сама обхваща всички тези комплекси от симптоми и бих казал, че тя прави същото, което ние обединяваме в една формула, когато събираме подробностите на един комплекс от симптоми, тя прави същото, но особено силно ни затруднява да наблюдаваме това, което прави. Тя събира заедно отделните актове на даден симптоматичен комплекс в заспиването и събуждането.
Действително ставащото при заспиването и събуждането на човека е - ако бива да си послужа с парадоксалния израз - извънредно гениално събиране именно на това, за което в определена насока става въпрос.
Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни. Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно. Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт.
към текста >>
376.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този
израз
, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Вчера казах, че определени симптоматични комплекси се обединяват в явленията на заспиването и събуждането. Първоначално е важно да се разгледат преди всичко симптомите, които се обединяват в процеса на заспиването, и там трябва да кажем следното.
Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Залепването за астралното тяло е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
към текста >>
Всяко неволно трепване на устните, всяко неволно мигане, твърде припряното движение на пръстите и др.п., именно нещо, което не е
израз
на вътрешен процес, следователно всяко неспокойствие у човека е вторично будно явление, дължащо се на проблематичното заспиване.
Това, естествено, е случаят, за който вчера говорих, че обикновено човек не може да се осведоми както трябва за значението на проблематичното заспиване. Затова е необходимо да свикнем да обгръщаме с поглед явленията, които в будно състояние са предизвикани от проблематичното заспиване. И тук трябва да кажем, че всичко, което по определен начин показва неволно функциониране на организма, е вторично явление, предизвикано от проблематичното заспиване.
Всяко неволно трепване на устните, всяко неволно мигане, твърде припряното движение на пръстите и др.п., именно нещо, което не е израз на вътрешен процес, следователно всяко неспокойствие у човека е вторично будно явление, дължащо се на проблематичното заспиване.
Разбира се, този процес най-често се вижда, когато се проявява силно. Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните органи, тогава е необходимо да си изработим определен усет и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления. Тук искам да отбележа, че можем например да чуем някои шумове в артериите, отляво и отдясно на гърлото при болни от хлороза[1] хора, които слизат надолу. Тези шумове, които преди са били наричани монахински шумове - не знам дали сега още ги наричат така, - могат да се забележат при всеки човек, когато силно завърти главата си наляво и надясно, когато предизвика силна проява на астралността, те винаги се пораждат тогава, когато иначе волево движение се извърши неволно. Следователно всеки път астралността се напряга прекалено силно, прекалено силно се ангажира и се притиска към органа, когато обикновено волево изпълнявано движение, едно зависимо от аза движение, се изпълнява неволно, когато човекът е неспокоен вътре в себе си.
към текста >>
Ще видите техния външен
израз
в търсенето на човешкия организъм на съзвучието, установяващата се едва по време на живота хармония между веществата, които трябва да се приемат, и вътрешната човешка организация.
Като имате това предвид, наблюдавайте всички явления, които се показват при децата от осмата, деветата година до дванадесетата, тринадесетата година, точно тези явления, които са така важни да се наблюдават в предучилищната възраст. Разгледайте въпросните явления от тази гледна точка.
Ще видите техния външен израз в търсенето на човешкия организъм на съзвучието, установяващата се едва по време на живота хармония между веществата, които трябва да се приемат, и вътрешната човешка организация.
Наблюдавайте внимателно как, ако главата не иска съвсем да приеме по това време вътрешните сили на веществата, ако се съпротивлява, това се проявява в детското главоболие в деветата, десетата, единадесетата година. Наблюдавайте как се появяват странични явления в нарушението на обмяната на веществата, сравнително лежащи навън смущения на обмяната на веществата в отделянето на стомашната киселина и т.н., вижте всичко това и ще разберете, че има деца, които непрекъснато боледуват от това недостатъчно проникване на аза отдолу и отгоре.
към текста >>
377.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Когато преминем към същинския метален процес, когато преминем към същинските метали, в тях имаме това - ако мога да употребя този
израз
, който отдавна вече не се среща в немския език, но отговаря на действителността, - чрез което Земята най-често се връща назад по пътя на нейното изграждане[1], към разграждането си.
Когато преминем към същинския метален процес, когато преминем към същинските метали, в тях имаме това - ако мога да употребя този израз, който отдавна вече не се среща в немския език, но отговаря на действителността, - чрез което Земята най-често се връща назад по пътя на нейното изграждане[1], към разграждането си.
А металите все повече имат тенденцията не да се консервират или консолидират в земната област, а да се раздробяват, разтрошават. Те всъщност са това, което представлява разграждането[2] на Земята и затова развиват скрито за външното наблюдение излъчване, радиация. Навсякъде те действат излъчващо. Да се наблюдава това е от много особено значение навсякъде, където интерпретацията, анализирането на природата, доколкото от нея се извличат лекарства, се насочва към металите.
към текста >>
378.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
душевни заболявания подчертавам този
израз
: "Така наречените" който могат да се проявят под всевъзможни форми и начини; от органично обусловените илюзии до органично недоказуемите хистерни състояния и т.н.
Да, всичко това спира на половината път, и в този случай ние имаме работа с различните форми на т.н.
душевни заболявания подчертавам този израз: "Така наречените" който могат да се проявят под всевъзможни форми и начини; от органично обусловените илюзии до органично недоказуемите хистерни състояния и т.н.
към текста >>
379.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан
израз
просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре.
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско.
Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре.
Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме. А един такъв човек като Шелинг чисто и просто успя да предусети всичко това, благодарение на своите здрави инстинкти.
към текста >>
Ако човек иска действително да разбере една меланхолия или една хипохондрия, които са преминали онази степен, която вече ги определя като несъмнени душевни заболявания, той изобщо не трябва да се задълбочава и да гадае в областта на душевното, а трябва да насочи поглед към коремната област на засегнатия болен, да проучи как се проявява там недостатъчната организация, как тази недостатъчна организация ако си послужим с един
израз
от химията причинява един вид "утайка", било то в стомаха, черния дроб, жлъчката и т.н.
Ако човек иска действително да разбере една меланхолия или една хипохондрия, които са преминали онази степен, която вече ги определя като несъмнени душевни заболявания, той изобщо не трябва да се задълбочава и да гадае в областта на душевното, а трябва да насочи поглед към коремната област на засегнатия болен, да проучи как се проявява там недостатъчната организация, как тази недостатъчна организация ако си послужим с един израз от химията причинява един вид "утайка", било то в стомаха, черния дроб, жлъчката и т.н.
Аз добре зная, че тези процеси съвсем не са така удобни за изследване, както ужасно грубите процеси защото и хистологията е нещо извънредно грубо към които се обръща днешната наука. Психолозите може и да са нещо полезно, но това което е истински необходимо, се състои в изискването, че т.н. душевни заболявания трябва да се свържат не с друго, а с телесните състояния на човека. Впрочем по този начин те ще стават и все по-малко интересни. Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила.
към текста >>
380.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират
израз
в соматичните болестни процеси, т.е.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е.
това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле. В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма. От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания.
към текста >>
381.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този
израз
едно безчинство.
Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система.
Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство.
И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество. Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа. Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>
Нервно-сетивната система е
израз
на съзнателния живот на човека.
Това, което аз изнасям сега пред Вас, позволява да бъде илюстрирано и от други примери. Ние можем да открием такива примери навсякъде, но нека вземем пример от една област, която може да ни открие цялата зависимост между духовно-душевните сили и физическия свят. Онова което нервно-сетивната система обхваща, е включено в съзнателния живот на човека между пробуждането и заспиването.
Нервно-сетивната система е израз на съзнателния живот на човека.
Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е израз на съзнателния живот на човека. Вие, така да се каже, крачим през света със съзнателна глава, но с несъзнателни крайници.
към текста >>
Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е
израз
на съзнателния живот на човека.
Това, което аз изнасям сега пред Вас, позволява да бъде илюстрирано и от други примери. Ние можем да открием такива примери навсякъде, но нека вземем пример от една област, която може да ни открие цялата зависимост между духовно-душевните сили и физическия свят. Онова което нервно-сетивната система обхваща, е включено в съзнателния живот на човека между пробуждането и заспиването. Нервно-сетивната система е израз на съзнателния живот на човека.
Обаче системата веществообмен-крайници далеч не е израз на съзнателния живот на човека.
Вие, така да се каже, крачим през света със съзнателна глава, но с несъзнателни крайници.
към текста >>
382.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Той само искал да даде
израз
на това, което определя съзнанието.
Тук ние сме изправени пред един сложен случай. Бащата на въпросния млад човек бил философ и по един странен начин разделял душевните способности на представи, съждения от една страна и на сили на симпатия и антипатия от друга страна, без да държи сметка за волята. Волята не била включена в списъка на душевните сили. Когато изброявал душевните сили, той никога не споменавал волята. Обаче той искал да бъде честен.
Той само искал да даде израз на това, което определя съзнанието.
И той стигнал толкова далеч, че за него станало напълно естествено да няма никаква представа за волята. В сравнително късна възраст му се родил син. Той, бащата, чрез системното игнориране на волята заложил в черния дроб не друго, а неспособност за превръщане на субективните намерения в действие. При сина всичко това вече се проявява като заболяване. И тук Вие се досещате защо индивидуалността на сина е избрала тъкмо този баща: защото тя не е знаела нищо за вътрешната организация на черния дроб.
към текста >>
383.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират
израз
в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот.
Но това изисква от нас преди всичко да се вглеждаме, изпълнени с обич да се вглеждаме във всичко онова, което изживява себе си в така наречената лудост, да се вглеждаме във всички подробности, които намират израз в лудостта и да се издигаме над голата симптомология на душевния живот, отвеждаща ни само до една безплодна психография; нека на първо място да търсим кармичните връзки, в които влиза обзетия от лудостта, а после и връзките му с външния свят, да проследяваме жизнените ситуации, в които той попада – защото тези жизнени ситуации са невероятно интересни – да погледнем на всичко това по-обективно, и тогава ще намерим тази лудост за извънредно интересна и ще съзрем в нея изкривеното отражение на една висша мъдрост, отворената, но изкривена порта към духовния свят, все повече и повече ще се вживяваме в нарастващия, дълбок, а не търсещ сензациите интерес към абнормностите на душевния живот.
Защото, ако някога една или друга абнормност действително засегне физическото и етерното тяло, се стига до това, което вече описах: поради засилената активност на астрално-Азовите сили възниква определен ритъм, който захваща физическото и етерното тяло и те стават ту по-силни, ту по-слаби; и сега ние преизпълнени с обич, можем да наблюдаваме какво настъпва в момент на интензивен самозахват и в момент на слаб самозахват, и тогава от този ритъм може да произлезе това, че по-късно, след преодоляване на ритъма, а именно чрез една по-голяма интензивност, отколкото имаме при обикновените случаи, черният дроб и стомахът биват захванати така, че на света се появява един гений на действието, на делата, докато в противен случай нещата се уравновесят в по-нататъшния живот между смъртта и новото раждане. Замислете се само върху това, колко необходимо е да осъзнаем, че когато възпитаваме едно непълноценно дете, ние се намесваме в нещо, което иначе, следвайки своя естествен ход без нашата намеса или при неправилна намеса, се осъществява едва тогава, когато детето премине през портата на смъртта и се роди за следващия си живот, така че всъщност ние се намесваме дълбоко в кармата. Всяка възпитателна или лечебна мярка спрямо едно непълноценно дете представлява намеса в кармата и, естествено, тези мерки трябва да се прилагат. Те водят до правилна намеса в кармата; някои неща могат да бъдат преодолявани.
към текста >>
384.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически
израз
също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна.
Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото тяло, тежкото физическо тяло, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо тяло ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация. Това е едната възможност. Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна. Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация.
Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна.
Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията. Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло. Ето за какво става дума. Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Ако обаче я срещнем у едно дете като
израз
на подражание, това означава, че тенденцията за присвояване се е спуснала надолу в сферата на волята.
А патологията започва та, където се прекрачи определена мярка. Филистерството е присъщо на мнозина, но все пак без достатъчно основания е трудно да се определи, доколко е нормално да се събират различни вещи и предмети. Можеш да си голям филистер и да събираш пощенски марки, и тогава страстта към събиране е съвсем безвредна.
Ако обаче я срещнем у едно дете като израз на подражание, това означава, че тенденцията за присвояване се е спуснала надолу в сферата на волята.
Сега всъщност става дума за това, Вие внимателно да наблюдавате, за да разберете дали при клептоманията не сме изправени пред един кармическо-морален дефект, и с оглед на моите вчерашни обяснения да се обърнете към детето с правилната душевна нагласа и да го възпитавате в морален смисъл, но с извънредна вътрешна оживеност, а не вяло и отпуснато. Вътрешно оживени и развълнувани, търсете такива житейски истории, в които това, което детето върши, стига до пълен абсурд. Разказвайте му случки, свързани с кражби и го правете непрекъснато. Всичко това води до едно повлияване на кармата.
към текста >>
385.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като
израз
на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни.
Особено внимание заслужава изпотяването при детето. Вие внимателно трябва да проверите, ако искате да научите детето на нещо, ако искате да породите някакви представи у него, дали в състоянията на изпотяване не бива изживявана всъщност тъкмо тази вътрешна ранимост. И тук съществува една голяма трудност. Обикновено Вие ще установите, че това, което предизвиква такива вътрешни състояния, веднага води до изпотяване. Това обикновено е така, но не винаги.
Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни.
Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта. Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането. При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия. При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза. Ето с какво си имаме работа.
към текста >>
Или, ако бих могъл да си послужа с един банален
израз
: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване?
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен. Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света. Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си. Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим.
Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване?
Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека. Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по педагогика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити. Понеже изпитите са вече нещо, което подклажда нервността.
към текста >>
И тази близост до духовния свят не може да намери адекватен
израз
в здравия човешки организъм.
И ние работим най-добре за нашето самовъзпитание, когато проследяваме болестните симптоми с най-искрена загриженост, с най-искрен интерес. Тогава у нас се поражда чувството: Всъщност всеки симптом е нещо чудно! Обаче от друга страна не бива да тръбим: Умопомрачените са божествени хора. – В наши дни това не бива да се прави. Но все пак трябва да сме наясно: Ако се появи един абнормен симптом, от духовна гледна точка, това е нещо, което стои по-близо до духовния свят, отколкото поведението, което човек има, разполагайки със своя здрав организъм.
И тази близост до духовния свят не може да намери адекватен израз в здравия човешки организъм.
Стигнем ли до едно такова разбиране, ние ще започнем да обръщаме внимание и на интимните подробности, за които вече стана дума.
към текста >>
386.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И сега Вие имате едното, първото същество, намиращо
израз
в човешката глава.
Сега обаче искам да представя нещата още по-нагледно, като изобразя тази Азова организация ето тук, после астралната организация, етерната организация и накрая Азовата организация. И сега нека да прибавим другото същество, но по такъв начин, че Азовата организация, намираща се тук отвън, да бъде конфигурирана ето така; следователно, вместо да очертая един кръг, аз донякъде ще го видоизменя. Природните същества, изобщо мировите същества винаги са така устроени, че всичко онова, което е кълбовидно, сферично, подлежи на различни видоизменения. Сега, в посока навътре, към Азовата организация аз ще прибавя астралната организация, после етерната организация и накрая, съвсем в центъра – физическата организация (Рис. 12, дясно).
И сега Вие имате едното, първото същество, намиращо израз в човешката глава.
Освен него, Вие имате второто същество, намиращо израз в двигателно-веществообменната система. И фактически, в организацията на главата ние имаме нещо, което приютява Аза, както и астралното тяло, а навън остават физическото тяло и етерното тяло, които дават облика на човешкото лице.
към текста >>
Освен него, Вие имате второто същество, намиращо
израз
в двигателно-веществообменната система.
И сега нека да прибавим другото същество, но по такъв начин, че Азовата организация, намираща се тук отвън, да бъде конфигурирана ето така; следователно, вместо да очертая един кръг, аз донякъде ще го видоизменя. Природните същества, изобщо мировите същества винаги са така устроени, че всичко онова, което е кълбовидно, сферично, подлежи на различни видоизменения. Сега, в посока навътре, към Азовата организация аз ще прибавя астралната организация, после етерната организация и накрая, съвсем в центъра – физическата организация (Рис. 12, дясно). И сега Вие имате едното, първото същество, намиращо израз в човешката глава.
Освен него, Вие имате второто същество, намиращо израз в двигателно-веществообменната система.
И фактически, в организацията на главата ние имаме нещо, което приютява Аза, както и астралното тяло, а навън остават физическото тяло и етерното тяло, които дават облика на човешкото лице.
към текста >>
387.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери
израз
в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата.
Никой не забелязва, че нещо не е в ред. И тази абнормност се проявява едва в хода на времето, когато детето е пораснало. Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия.
Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата.
Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.
към текста >>
Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия
израз
, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина.
От друга страна, всичко, което му се преподава, да съдържа малко на брой елементи, но така, че то да е прегледно. А нещата стават прегледни поради това, че човек ги прави такива и зорко следи – същото се отнася и за другите деца – дали това, което детето трябва да върши, се съпровожда от неща, които засилват неговото внимание. За онези деца, които не могат да излязат от своето тяло, нито могат да вмъкнат в него душевната си същност, т.е. не могат да овладеят своя физически организъм, за тях е уместно да създадем такива предпоставки, че те да развият възможно най-голям интерес към света. Да предположим, че започваме да рисуваме (Рис. 13).
Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия израз, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина.
Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание. Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие на мисли. „Ето, сега ти вземаш четката, сега ти докосваш хартията.” – Ако човек съпровожда всяко едно движение по такъв начин, че държи детското внимание будно, той може да постигне много. Вие ще се убедите, че организмът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години.
към текста >>
388.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
После детето се научава да го преодолява, но изпитва една вътрешна празнота в сравнение с предишното си състояние, и тази нерегулярност намира
израз
в мускулните спазми.
Виж виждате: на 3-та година стените на органите не пропускат астралната организация, в резултат на което се появяват гърчовете. С гърчовете е свързана – по причини, които аз вече обясних – и загубата на съзнание. Но конкретният случай е такъв, че след известно време астралната организация въпреки всичко пробива до известна степен през стените, така че преди това детето изпитва едно подсъзнателно или полусъзнателно напрежение. Това напрежение продължава толкова дълго, колкото и гърчът.
После детето се научава да го преодолява, но изпитва една вътрешна празнота в сравнение с предишното си състояние, и тази нерегулярност намира израз в мускулните спазми.
към текста >>
389.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Едно такова дете дава
израз
на своите заложби като например: става природоизследовател, изготвя разни препарати, които проучва под микроскопа, и така нататък, задоволявайки по един правилен или неправилен начин своите копнежи.
Но да си представим и другия случай, когато детето израства не там, където на войската се гледа като на нещо досадно – това са само общи характеристики, които аз давам този или онзи случай – а израства в една чисто пруска атмосфера, където милитаризмът доставя една сурова радост и не представлява някаква скучна необходимост. Детето не остава в семейството, а заминава в гимназията, после в университета. За него полезни се оказват такива неща, каквито за другите деца нямат никаква стойност.
Едно такова дете дава израз на своите заложби като например: става природоизследовател, изготвя разни препарати, които проучва под микроскопа, и така нататък, задоволявайки по един правилен или неправилен начин своите копнежи.
Детето попада в една среда, в която обикновено не се краде или ако се краде, има обекти, върху които понятието „кражба” е неприложимо. Но в този случай клептоманията се развива неусетно под повърхността на нещата. И съответното дете най-вероятно ще стане един физиологически оратор, ще стане най-прославения физиолог на своето време и животът му ще се определя главно от едно странно влечение към клептомания, лежащо в основата на един възторг от военните дела, който ще се проявява и в неговия стил на говорене. В своите речи то ще търси образи от сферата на военното изкуство, битките и така нататък. Обаче в други случаи това влечение ще се изроди в голяма суетност.
към текста >>
Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен
израз
на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето.
Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето.
Те потвърждават също и това, че сме във връзка с онези духовни същества, които носят в себе си и Духа-Себе. Тези неща действуват обективно и не се налага да си служим с други външни средства. Но когато някъде цялото население е свикнало да държи ръцете си в джобовете и да не извършва с тях никакви движения, това означава само едно: тези хора искат да бъдат напуснати от Боговете, от онези Богове, които са разположени най-близко до духовния човек. Те не искат да знаят нищо за онези същества, които са изградили Духа-Себе, също както и човекът е постигнал своята Азова организация. И тогава първото, което се случва, е че хората занемаряват своя език.
към текста >>
390.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като
израз
на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата.
От друга страна, не можем да укоряваме по-възрастните, че не проявяват достатъчно разбиране към по-младите; все пак голяма част от несполуките се дължат на това, че първите не приемат достатъчно сериозно вторите. Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора. Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това. При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата.
Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата.
Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст. Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи след Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора. Ето защо толкова често сме свидетели на общи приказки за велики мисии и задачи, като в същото време никой не обръща внимание на малките, конкретни неща, без които не може.
към текста >>
Тази рисунка не означава нищо друго, освен
израз
на това, което сега ще Ви покажа с една проста медитативна фигура.
Едва по този начин Вие се приближавате към човека. Припомнете си рисунката, на която изобразих човека веществообмен-крайници и човека-глава.
Тази рисунка не означава нищо друго, освен израз на това, което сега ще Ви покажа с една проста медитативна фигура.
При човека това е осъществено по такъв начин, че в човекакрайници Азовата точка на главата става кръг. И Вие ще се научите да разбирате целия човек, ако подходите към него, тръгвайки от вътрешната му същност. На първо време, Вие трябва да разберете, че двете фигури, двете представи са едно и също, че те просто не се различават една от друга. Те са различни само за външния поглед. Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо?
към текста >>
391.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за метаморфозата до онова учение, също свързано с метаморфозата, което намира
израз
тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
А сега се замислете какъв път е извървяло Гьотевото учение за метаморфозата до онова учение, също свързано с метаморфозата, което намира израз тук чрез факта, че обсъждаме едно нормално едногодишно дете, метаморфозирало в онзи гигантски ембрион, който видяхме преди няколко дни.
Това е една метаморфоза на изоставането, едно задържане в определено ембрионално състояние.
към текста >>
392.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ето как ние все повече и повече се убеждаваме, че онова, което живее зад фасадата на човешкия род и намира
израз
в една или друга патология, фактически представлява част от същинската, външно проявена, духовност на човешкия род.
Общо взето, така стоят нещата с всичко живо, както впрочем и с живота в духовния свят.
Ето как ние все повече и повече се убеждаваме, че онова, което живее зад фасадата на човешкия род и намира израз в една или друга патология, фактически представлява част от същинската, външно проявена, духовност на човешкия род.
Разглеждайки нещата по този начин, ние стигаме и до разбирането, до схващанията на древните, които във възпитанието са виждали нещо, което извънредно близко до лечението. В лечението те са виждали едно приближаване на луциферическите и ариманически сили към това, което поддържа равновесието между тях и осигурява напредъка на добрите Богове. В лечението те виждаха уравновесяване между Луцифер и Ариман. И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение. Възпитанието лекува така наречените нормални хора, а лечението е неговата специализирана разновидност, предназначена за така наречените абнормни хора.
към текста >>
393.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това е един тривиален
израз
, но той е верен: тъй както човекът е достъпен за Херувима, така е достъпен за Дявола.
И още повече се отнася това до идеята за свободната воля. Защото Вие трябва да си помислите, че във всеки миг свободното волево решение представлява ефект от цялото човешко същество; от цялото човешко същество, така, както то изживява себе си, здраво или болно, или полу-болно, или свръх-здраво, в свободния устрем на волята. В свободния устрем на волята е заложен целият човек, ала с всичко, което може да бъде видяно в цялостния човек, заложен е там вътре с всички усложнения. Човешката природа може да бъде опозната едва когато сме я опознали с тези усложнения. И виждате ли, това, което при личности, отклоняващи се от нормата в една или друга посока, приемаме един ненормален оттенък, то бива премахнато, бива обединено до хармония във всеки един човек.
Това е един тривиален израз, но той е верен: тъй както човекът е достъпен за Херувима, така е достъпен за Дявола.
И ние ще изследваме така също и тези процеси, при които човек е достъпен за дявола. Но всичко това съществува и в обикновения човек, само че противоположните дейности взаимно се елиминират, тъй като се развиват еднакво мощно в различни посоки. Ако във всеки един човек има ангел, то във всеки един човек има и един дявол. Но когато по отношение на нещо ангелът и дяволът са еднакво силни, тогава те взаимно се елеменират.
към текста >>
394.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Виждате ли, тук имаме обратния образ, патологичния обратен образ на онова, което при светеца, използуваме този
израз
, за да имаме термин, днешната медицина няма термин за това състояние, което при светеца настъпва във втория стадий.
Виждате ли, тук имаме обратния образ, патологичния обратен образ на онова, което при светеца, използуваме този израз, за да имаме термин, днешната медицина няма термин за това състояние, което при светеца настъпва във втория стадий.
Около него се появява един свят, който е видим ясновидски, но който има духовно съдържание и той заживява в духовния свят, получава вътрешни впечатления от духовния свят. Другият, патологичният човек е такъв, защото в Кармата му е заложена една слаба индивидуалност, така че тя бива притеглена от телесното, и вместо духовно наситени видения, такъв човек изпада в гърчови състояния, получава прекъсване на съзнанието, инкохерентност на продължаващия живот и т.н.
към текста >>
Това намира ясен
израз
в скиталческите стремежи, но в един краен стадий.
Юга, защото съществува афинитет между това, което в този вид е леко патологично и това, което Кали Юга създава. Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта. Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах.
Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий.
Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо. Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло. Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н. Това е родството.
към текста >>
395.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече
израз
в устройството на главата.
Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание. Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо. Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание.
Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата.
Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система. Защото човекът е устроен така, ако си представите човека схематично /Виж рис. №10/: веществообменно-двигателна система, ритмична система, нервно-сетивна система.
към текста >>
Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен
израз
, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората".
Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
396.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ние можем да продължим да употребяваме този
израз
.
Това човекът си го представя отново като някакъв вид пасивни реактивни процеси или нещо подобно. Хората изобщо нямат ясна представа за тези неща. Те просто изследват това, което може да бъде изследвано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи. Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло. Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода.
Ние можем да продължим да употребяваме този израз.
Това протича в елемента на водата.
към текста >>
397.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
№6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава
израз
на някакви външни процеси.
Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис.
№6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси.
Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той? Той сънува своето лекарство.
към текста >>
Вътрешната връзка трябва да бъде
израз
на тази вътрешна връзка, създадена чрез знанието.
Наистина е важно, тези лекари и пастори, пребиваващи в рамките на антропософското движение, да се обедини в знанието си на подобни факти. Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно познание, различно от познанието на другите. Противно на това всяко решение да бъде основан някакъв съюз, или обединение, или група, всяко подобно решение представлява една абстракция. Истински свързва щото звено с притежанието на едно определено знание. Тези, които притежават това знание, те са едно цяло и те би трябвало да се чувствуват като едно цяло.
Вътрешната връзка трябва да бъде израз на тази вътрешна връзка, създадена чрез знанието.
В това отношение на нашето време му липсват много неща.
към текста >>
Ето защо лекарят всъщност би трябвало да знае, че материализмът представлява външния обрив,
израз
на едно болестно състояние, и така, лекарски, би трябвало да разглежда ме материализма.
И така, днес, в наше време, виждаме, когато сравним цялата, отнасяща се до човека медицина с това, с което тя напълно оправдано може да бъде сравнена: цивилизационната патология, цивилизационна та терапия, когато вземе нея, ние откриваме, че спиритизмът например в никакъв случай не представлява лечебно средство, не отговаря на съноподобното състояние на материализма, съответствуващ от своя страна на сомнамбулното описание на вътрешните органи. Когато даден процес, който всъщност трябва да обхване вътрешността, когато той пробие по посока на външния свят, такива патологични процеси можем да наблюдаваме при кожните обриви, където нещата съвсем не съответствуват на това, което Ви казах, тогава за погледа възниква това, което бива наблюдавано във вътрешността, по посока навън то възникване като здраве, но като една болест на отклонение.
Ето защо лекарят всъщност би трябвало да знае, че материализмът представлява външния обрив, израз на едно болестно състояние, и така, лекарски, би трябвало да разглежда ме материализма.
към текста >>
398.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този
израз
, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното.
Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ.
към текста >>
И така, какво друго би могъл да каже един древен посветен, ако би желала да използува един по-неутрален
израз
, който да представи нещата забулено, тъй като някой друг не го е разбрал освен отново посветените; какво друго би могъл да каже, освен: че е бил отведен надолу при долните Богове?
И така, какво друго би могъл да каже един древен посветен, ако би желала да използува един по-неутрален израз, който да представи нещата забулено, тъй като някой друг не го е разбрал освен отново посветените; какво друго би могъл да каже, освен: че е бил отведен надолу при долните Богове?
Той би могъл да каже: аз опознах природата на човешките болести, защото тя ни отвежда при долните Богове.
към текста >>
399.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Именно този последният парадоксен
израз
би трябвало да се употреби за едно такова явление.
Но, много уважаеми присъствуващи, върху светогледите може да се спори в научния кабинет, може да се спори в академиите, при неволя даже и в литературата, ако литературните спорове не са едно пусто клюкарство и пусти сплетни на клюки. Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата философия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния живот. Мислително може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот.
Именно този последният парадоксен израз би трябвало да се употреби за едно такова явление.
към текста >>
400.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този
израз
на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна.
Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас.
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна.
До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този
израз
, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката.
Много уважаеми присъствуващи, трябва човек да е почувствувал веднъж това, което може да го доведе от абстрактното схващане на геометрическите форми до пълното с удивление чувство на вътрешната хармония, която се крие в това математизиране.
Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката.
към текста >>
401.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тогава аз се осмелих да употребя един
израз
, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин. Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване.
Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата.
Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека. От друга страна аз сторих това, за да обърна вниманието върху факта, че първо онова, което прави света за нас морално-религиозно пълноценен, а именно моралните заповеди, може да бъде доловено само в тази област, която се държи свободна от външните впечатления, която почива върху вътрешната работа на самия човек. Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят.
към текста >>
Аз употребих с пълно съзнание този
израз
“морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин. Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/.
Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
От друга страна аз сторих това, за да обърна вниманието върху факта, че първо онова, което прави света за нас морално-религиозно пълноценен, а именно моралните заповеди, може да бъде доловено само в тази област, която се държи свободна от външните впечатления, която почива върху вътрешната работа на самия човек. Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят.
към текста >>
402.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този
израз
– онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят. Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>
403.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален
израз
.
Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето.
Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз.
Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието.
към текста >>
404.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен
израз
.
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове. Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове.
Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз.
Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа. Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери.
към текста >>
Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен
израз
на нещо.
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове. Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз.
Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо.
Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа. Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди.
към текста >>
Във всички движения на небесните тела той е виждал
израз
на нещо.
Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове. Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо.
Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо.
Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа. Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди. Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там.
към текста >>
Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен
израз
на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа.
Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така?
Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа.
Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди. Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там. Реалност е била, например, сферата на Луната, и Луната е била не затворено същество, а само жест. Там, където тя се е появявала, там тази сфера е правела определен жест.
към текста >>
Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв
израз
, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф.
Тук имаме преход от линията към равнината. Моля да обърнете внимание на това! Докато просто ни се описва елипса, се намираме на линията, на кривата. Преминавайки на пътя, който описва радиус-векторът, преминаваме към плоскостта. В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите.
Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф.
На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът. И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата.
към текста >>
405.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира
израз
също и писателското му ниво
[2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика. „Mecanique celeste“, 5 Bde., Paris 1799-1825.
Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво
към текста >>
406.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този
израз
, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма. Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред. И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата? Това е процесът на оплождане. Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън.
Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
Това, което е
израз
на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта.
Онзиден говорихме за тези процеси, които до известна степен са вътрешно органично копиране на лунните процеси, за процесите в женския организъм. В женския организъм имаме в определена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси. Посочих ви също и психофизиологичния факт, съществуващ в спомените на човека. Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния органичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като органичен процес с процеса на женските функции. Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване.
Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта.
Но по отношение на психофизиологическото това е абсолютно същото процесуално преживяване на външните събития. В книгата си „Въведение в тайната наука“[5] много отчетливо посочих това преживяване във външния свят.
към текста >>
407.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Реалистите – разбира се, тогава този
израз
се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции. Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят.
Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
към текста >>
Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този
израз
, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието. Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза. Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън. Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9].
Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
към текста >>
Ако сега вземете оскъдните остатъци, които след преминаването на ледниковия период са били спасени от културата на предишните времена, ако вземете това, което го е имало там, ще видите: съвсем определено тогава е било време, когато по днешните умерени ширини е била разпространена „поляризацията“ – моля ви само да приемете този
израз
в правилния смисъл, – в които е ставало нещо такова, каквото става в днешните полярни области.
Ако сега вземете оскъдните остатъци, които след преминаването на ледниковия период са били спасени от културата на предишните времена, ако вземете това, което го е имало там, ще видите: съвсем определено тогава е било време, когато по днешните умерени ширини е била разпространена „поляризацията“ – моля ви само да приемете този израз в правилния смисъл, – в които е ставало нещо такова, каквото става в днешните полярни области.
Там на голяма част от Земята просто се е било разпространило това, което сега е отблъснато към северния полюс.
към текста >>
Тогава виждаме: Земята и събитията на Земята са
израз
на мирови отношения, които се проявяват в определени ритми.
Естествено, за северното и южното полукълбо на Земята тези отношения са различни, но това не променя нещата. Това в крайна сметка ще ни доведе до съответстващи картини на реалните процеси. Но първо трябва да изходим от емпиричните факти. Какво ни се открива, когато без хипотези, без каквото и да е предубеждение просто се приближим към явленията? Какво ни се открива тогава?
Тогава виждаме: Земята и събитията на Земята са израз на мирови отношения, които се проявяват в определени ритми.
Защото явлението, което е станало тогава, примерно 10000 г. пр.Хр., ще се повтори примерно в 11-то хилядолетие след възникването на християнството. И намиращото се между тях също по определен начин трябва да се повтори. Ставащото тук (между двата ледникови периода), разбира се е съществувало също и преди. Тук имаме ритъм.
към текста >>
408.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този
израз
– на нещо и след това самото то го може.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период? Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят. Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот. При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното. И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят.
Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може.
Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки. Няма да стигнем до разбиране на мировите явления, ако винаги разглеждаме само разположените едно до друго неща или ги поставяме на стъклото на микроскопа. Ще стигнем до разбиране на мировите явления тогава, когато успеем да разберем детайлите наистина свързано, изхождайки от великото цяло.
към текста >>
Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен
израз
на тази вътрешна хармония, като последен количествен
израз
за нещо качествено.
Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония.
Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено.
Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими. – По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни.
към текста >>
409.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този
израз
няма нищо общо с общоприетия
израз
„ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото.
Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало.
– Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
410.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От всичко това са си оставили само математическия му
израз
, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация.
Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето. И Птолемей е формирал преди всичко математически образ на света, който още е носил в себе си нещо от предишното чувство, но вече го е отделил, може да се каже, като качество. Последователите на Птолемей са чувствали в древните времена, а по-късно вече съвсем слабо, че със Слънцето става нещо различно, отколкото, например, с Юпитер. Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис. 1), Венера преминава под сърцето.
От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация.
Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа.
към текста >>
411.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя
израз
във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване.
Естествено, по същество, сега трябва да си представям лунната сфера с друга консистенция и субстанциалност. Разбира се, мога да мисля това, което обемно е пронизано от тези две сфери, пронизано също от трета и четвърта сфера. И така, представям си това някак пронизано и от трета сфера: това може да е слънчевата сфера, която вътрешно качествено се отличава от лунната сфера. Тоест казвам, че като човек съм пронизан от слънчевата и лунната сфери. Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм.
Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване.
Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери. Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система. Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система. Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки. Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
към текста >>
412.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това е не нещо друго, а друг
израз
за това, че трябва да си представяме метаморфозата като пълно обръщане.
Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека. Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството. С други думи, колкото и странно, колкото и парадоксално да звучи това: ако искате с разбиране да преминете от някаква форма във вашата глава към разбиране на някаква форма в областта на метаболитната система, вие не можете да останете в пространството, а трябва да го напуснете. Трябва да излезете от самите себе си и да търсите нещо, което го няма в пространството, което не принадлежи на обикновеното пространство, както и това, което се намира между горния и долния клон на кривата на Касини.
Това е не нещо друго, а друг израз за това, че трябва да си представяме метаморфозата като пълно обръщане.
към текста >>
413.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
От близо 10 години Рудолф Щайнер беше предприел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем
израз
: построяването на Гьотеанума.
Неговият поглед беше свободен; и този цикъл от сказки е един много по-очебиещ пример от колкото би се помислило на пръв поглед. За да си дадем напълно сметка за това, трябва да познаваме трагичните обстоятелства, при които той е бил изнесен. Това беше в Дорнах, срещу Коледа 1922 година.
От близо 10 години Рудолф Щайнер беше предприел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем израз: построяването на Гьотеанума.
След като сам изработи макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер. По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.
към текста >>
414.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен
израз
на сетивни навици.
Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно. Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне. Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В.
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>
415.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен
израз
.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз.
към текста >>
416.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това е един извънредно интересен
израз
.
Това е един извънредно интересен израз.
Онзи, който първи напълно математизира пространството, разделя го окончателно от човешкото същество, стига въпреки това до там да го определи като "sensorium" на Бога , като един вид мозъчно схващане, което Бог си е образувал. Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи. Това пространство, в което човек чувствуваше навсякъде да живее Бог, той го отразява от човека. Но чрез това се отразява и връзката между природата и Бога. Пространството съществува вече само вън от човешката душа, във външния свят, там, където са математиките.
към текста >>
417.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато виждаше, че малкото дете живее един все повече личен живот, когато виждаше, как неговите черти оживяваха, добиваха
израз
, той чувствуваше в това като едно продължение, едно последствие от раждането, въпреки че смекчено, едно постоянно ставане.
Когато човекът имаше още в себе си инстинктивно познание на триъгълника, на правоъгълника, на петоъгълника, той по инстинкт имаше също и чувството за раждането и смъртта, за това, което се ражда, и за това, което преминава. Това чувство обхващаше всички степени преминаващи от раждането до смъртта.
Когато виждаше, че малкото дете живее един все повече личен живот, когато виждаше, как неговите черти оживяваха, добиваха израз, той чувствуваше в това като едно продължение, едно последствие от раждането, въпреки че смекчено, едно постоянно ставане.
Той изживява вътрешно всички етапи на раждането.
към текста >>
418.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Този
израз
е станал нещо твърде обикновено.
Но има и нещо друго: както видяхме, нашата психология се е изтънчила до крайност, пневматологията се е стопила почти до пълно изчезване. Необходимо е също да си дадем ясно сметка за това, което е станало за науките. Днес синьото, червеното, един до диез, един сол диез, различните градуси /температура/ топлина и пр., са "субективни усещания".
Този израз е станал нещо твърде обикновено.
Но що е всъщност едно чисто "субективно усещане"? Това е едно явление, следователно в известно отношение един външен вид; но нека за момент останем при явлението. Във външната природа ние виждаме вече само движението; също така, в психологията и в пневматологията ние разглеждаме вече само явлението. И също както в нашето изучаване на природата липсва скоростта, ние сме изгубили същността в познанието на вътрешния живот.
към текста >>
419.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски
израз
, очите могат да изглеждат "мистични".
Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал. Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела.
Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични".
И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня. В такова едно постоянно състояние се произвежда един вид трептене на физическото тяло и на етерното тяло, не зависимо от Аза и от астралното тяло. Те трептят свободно. И онези хора, които се използуват за откриване на металите, представят тази особеност.
към текста >>
420.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Изобщо силицият играе мислимо най-голяма роля в това, което по един древен
израз
се нарича домакинство на природата, тъй като силицият се намира не само там, където го виждаме, в кварца или в другите камъни.
Учудващо е, че този силиций толкова малко се забелязва, че даже почти се изключва от процеси, в които може да действа извънредно благотворно. В антропософската медицина силициевата субстанция представлява съществената част на много лекарства. Цяла верига от болести се лекуват с вътрешно поемане или с бани със силициева киселина, защото почти всичко, което в случай на заболяване се появява в абнормно състояние на сетивата, което не лежи в самите сетива, а се проявява в сетивата, както и във вътрешните сетива, което предизвиква болки тук или там в органите всичко това по чудесен начин бива повлияно от силиция.
Изобщо силицият играе мислимо най-голяма роля в това, което по един древен израз се нарича домакинство на природата, тъй като силицият се намира не само там, където го виждаме, в кварца или в другите камъни.
Извънредно фино разреден силиций има също в атмосферата, всъщност той е налице навсякъде. Половината от стоящата на наше разположение Земя е силиций[5], тъй като той заема 48% от нея. Какво върши силицият? Да, това трябва да се запитаме в една хипотетична форма.
към текста >>
421.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
По отношение на човек един древен
израз
гласи: „Кръвта е съвсем особена течност“.
В растението обаче той остава вътре и по този начин в определена степен задържа твърдата форма също и в едногодишните растения.
По отношение на човек един древен израз гласи: „Кръвта е съвсем особена течност“.
И с право трябва да се каже, че човешкият Аз пулсира в кръвта и така той се изявява физически. Казано по-точно: това е тъчащият, управляващия, формиращият се и веднага разрушаващ своята форма въглерод, по чийто път в кръвта, оросена със сярата се движи духовната същност на човека, която наричаме Аз, като същинския дух на човека, живее във въглерода, така в известна степен световният Аз е световният Дух, който чрез сярата живее във формиращия се и винаги отново разпадащ се въглерод.
към текста >>
422.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия
израз
да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди.
Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре. Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения. Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна.
Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва извинете отново за грубия израз да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди.
Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма. В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него. Така че може да се каже: един организъм е толкова по-здрав, колкото повече мирише навътре и колкото по-малко мирише навън /Рис. 10/.
към текста >>
423.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Начинът, по който той употребява този
израз
, е същевременно и ясен и неясен.
И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко живее чрез даване и вземане”[1]. Ако прелистите Гьотевите съчинения, ще го намерите. Той не е разбирал вече неговото истинско значение, а го е възприел от древната употреба и традицията, като е чувствал, че това изречение характеризира една природна истина. Хората след него вече нищо не са разбирали от това и сега също не разбират какво има предвид Гьоте, когато говори за даване и вземане. Той говори също за дишането като даване и вземане, доколкото дишането взаимодейства с обмяната на веществата.
Начинът, по който той употребява този израз, е същевременно и ясен и неясен.
към текста >>
424.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Но когато малко по малко въз основа на това небрежно говорене професорската психопатия този
израз
вече многократно съм употребявал навлезе в тези неща, тогава с тези празни приказки тя създава остроумни казвам го без ирония – наистина остроумни теории.
Самият факт, че се говори така и че на мисълта се дава определена насока, с това се причиняват големи вреди. Този, който само неправилно говори за горене в организма, но действа макар и наполовина правилно според инстинкта и традицията, с това той няма да навреди.
Но когато малко по малко въз основа на това небрежно говорене професорската психопатия този израз вече многократно съм употребявал навлезе в тези неща, тогава с тези празни приказки тя създава остроумни казвам го без ирония – наистина остроумни теории.
Тогава настъпва стадият, когато тези теории служат за ръководство на дейността в тази област и така се причиняват големи вреди. Защото това, за което се говори в тези теории, е съвсем различно от това, което става в растенията и животните. Характерно явление за днешното вре ме е да не се прави това, което е в съгласие с природата. Ето защо става необходимо да хвърлим поглед върху разисквания въпрос в тази област.
към текста >>
425.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Що се отнася до студа, до мраза изобщо, трябва само да си изясните какво намира
израз
в действието на студа.
Ако искате доматите да станат големи и хубави, трябва да се държат на топло. Те страдат много от студа.
Що се отнася до студа, до мраза изобщо, трябва само да си изясните какво намира израз в действието на студа.
Действията при замръзването са винаги съществено засилване на космическото влияние върху Земята. Това космическо влияние се поддържа посредством определена температура. При определена температура имаме влиянието, от което растението се нуждае. И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно, растението добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за живота на растението, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
към текста >>
426.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е жив
израз
на отношенията с околната среда.
За разлика от животното и човека растението непосредствено се определя само от етерно тяло. Щайнер го нарича „жизнено тяло“ и „тяло на създаващите сили“. Геологичното развитие на растителното царство протича в посока на увеличаващата се връзка с околния свят. Висшите растения много точно се ориентират по гравитацията на Земята със своите издънки и корени, вкореняват се дълбоко в минералното царство и пускат филизи нагоре обратно на гравитацията, образуват цветове (спорофити) от влагата на земята към формиращото въздействие на Слънцето. Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата.
Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е жив израз на отношенията с околната среда.
към текста >>
427.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Днес е валидно като факт, че екосистемите притежават способност да се възпроизвеждат, следователно те не са само
израз
и играчка на външните отношения, но че могат при промяна на условията до известна степен да запазват собствения си вид.
Тинеман, „бащата на екологията“ в 1956 посочва,[2] че през 1918 нарекъл едно малко езеро „физиологичен организъм от по-висок порядък“ и една „физиологична индивидуалност от висш порядък“.
Днес е валидно като факт, че екосистемите притежават способност да се възпроизвеждат, следователно те не са само израз и играчка на външните отношения, но че могат при промяна на условията до известна степен да запазват собствения си вид.
Това е типично качество на организмите.
към текста >>
428.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
С този
израз
не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо.
Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание. Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек. В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли. При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
429.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Здравето се състои в това, че духовната същност на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е
израз
на тази същност, а болестта е, когато това не е така.
Здравето се състои в това, че духовната същност на организма прониква физическото тяло и физическото тяло по всяко време и навсякъде е израз на тази същност, а болестта е, когато това не е така.
Следователно не се отнася само до това да се поставя физическото тяло на растенията, животните и човека в благоприятни условия и да се предпазва от вредни влияния, а да бъде активирана самата духовна същност. Видяхме, че това също е многообразен процес.
към текста >>
430.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
[1] «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»: този
израз
Р.
[1] «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»: този израз Р.
Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т. 205).
към текста >>
431.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Изказванията на медиумите представляват само това, което възприема човек - отново трябва да употребя този
израз
- в своята магарешка природа.
А говорното сетиво се разполага тук (вляво). Той може да ви съобщава нещо недостоверно. Затова медиумите говорят, макар и да не се намират в света. Затова изказванията на медиумите нищо не дават, защото те само наполовина се намират в своето физическо тяло. Това съвсем нищо не дава.
Изказванията на медиумите представляват само това, което възприема човек - отново трябва да употребя този израз - в своята магарешка природа.
към текста >>
432.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв
израз
в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици». Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид.
Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия.
към текста >>
433.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
21. «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»: този
израз
Р.
21. «Аз съм атеист и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето»: този израз Р.
Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т. 205).
към текста >>
434.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В нея е намерило
израз
това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав.
Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите. Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост. Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри. Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко».
В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав.
Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.
към текста >>
Подобен
израз
се среща при Фриц Рейтерс в произведението «Ut mine stromtid», гл. 38.
[2] Хайнрих Хайне – (1797–1856). Изречението «бедността произхожда от нищетата» при него досега не е намерено.
Подобен израз се среща при Фриц Рейтерс в произведението «Ut mine stromtid», гл. 38.
«Искам да ви кажа, гражданино, тъй като отдавна вече живея в този град и наблюдавам хората: голямата бедност в града възниква от голямата нищета! » (реплика на инспектор Бресих).
към текста >>
435.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук можете да откриете праобраза на това, което намира
израз
в пчеларството.
Появяването на сладост във втората смокиня е съпроводено с усилване на процеса на образуване на восък; той става по-силен, отколкото при дивата смокиня. Именно това е признакът, отличаващ облагородената смокиня от дивата - голямата наситеност с восък. Самата природа създава този примес на восък. Така че облагородената смокиня, сладката смокиня израства на дърво, в което се осъществява вътрешно восъко-образуване.
Тук можете да откриете праобраза на това, което намира израз в пчеларството.
към текста >>
436.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Подобен
израз
се среща при Фриц Рейтерс в произведението «Ut mine stromtid», гл. 38.
18. Хайнрих Хайне - (1797-1856). Изречението «бедността произхожда от нищетата» при него досега не е намерено.
Подобен израз се среща при Фриц Рейтерс в произведението «Ut mine stromtid», гл. 38.
«Искам да ви кажа, гражданино, тъй като отдавна вече живея в този град и наблюдавам хората: голямата бедност в града възниква от голямата нищета! » (реплика на инспектор Бресих).
към текста >>
437.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В кожената престилка намира
израз
системата на крайниците на човека; в ризата - гръдната система, а в мантията, в плаща - системата на главата.
Виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало. В образуването на каменни въглища са заложени всички древни слънчеви сили. На възрастните алкохолът действа върху астралното тяло и даже върху самия «аз». Особена вреда алкохолът нанася на децата. За златната рибка и успешното й развитие във вода, пронизана от слънце и топлина.
В кожената престилка намира израз системата на крайниците на човека; в ризата - гръдната система, а в мантията, в плаща - системата на главата.
Първоначално фракът и цилиндърът са били принадлежности към плаща.
към текста >>
438.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен
израз
.
И така, вместо потискане на ферментацията в човека, в случая тя се извършва. Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията.
В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз.
Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт.
към текста >>
В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този
израз
.
И така, вместо потискане на ферментацията в човека, в случая тя се извършва. Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира».
В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз.
Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него.
към текста >>
439.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Може да се каже така: камбалата е
израз
на жаждата на морето за светлина и въздух.
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята. Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето!
Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух.
Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност.
към текста >>
440.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Външно те се изготвят така, че благодарение на тях намира
израз
духовното начало в човека!
Какво означават украшенията?
Външно те се изготвят така, че благодарение на тях намира израз духовното начало в човека!
За да се ориентираме как у първобитните народи се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни народи хората още не са били толкова самостоятелни, както са самостоятелни днешните хора. Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност. Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя. Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно.
към текста >>
Може да се каже: украшението - това е воля, насочена към изразяване на духовното начало в облеклото от това време, в украшенията се проявява воля, стремяща се да направи костюм на това време,
израз
на духовното начало.
- трябва да виждаме във формите на първобитното им облекло. Господин Бурле каза съвсем правилно: едни харесват развяващо се облекло, други - прилепващо. Развяващото се, летящото облекло се е развило от опитите да се имитира оперението на някои птици, да се направи облеклото с криле; харесвало се е криловидното облекло, облеклото, подобно на криле. Това, че се носи развяващо се облекло, оказва влияние даже на умението и ловкостта на хората. При обръщанията те едновременно правели с ръце благоприятстващи движения, благодарение на което придобивали опитност, ловкост и др. под.
Може да се каже: украшението - това е воля, насочена към изразяване на духовното начало в облеклото от това време, в украшенията се проявява воля, стремяща се да направи костюм на това време, израз на духовното начало.
А чистата самозащита - срещу която, разбира се, не може нищо да се възрази - е само мярка за степента на филистерство в хората. В колкото по-голяма степен човек иска да устрои облеклото си само за защита, в толкова по-голяма степен той е филистер. В колкото по-голяма степен иска да се украси, толкова по-малко е филистер и толкова повече той иска да изрази в облеклото духовното начало, съставляващо основата на човешкото достойнство.
към текста >>
441.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Народният
израз
казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило.
И така, вие виждате, тук има проява на необичайни признаци, отличаващи такъв човек от нормалните хора. Какво става с психично болните? При психично болните етерното тяло винаги е малко освободено, разхлабено, или астралното тяло е разхлабено. Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло.
Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило.
Народът понякога се изразява много точно, тъй като има инстинкт по отношение на свръхсетивното. Към такива стари народни изрази не трябва да се отнасяме с презрение, защото те са верни. Ако лудият разхлабва своето етерно или астрално тяло и вследствие от това става по-силен, той се оказва в същото положение, както и този, чието етерно тяло е разхлабено, защото след няколко дни ще умре. Ако той стане по-силен в етерното тяло, отново може да пише по-добре. Ако той стане по-силен в астралното тяло - а в него се съдържа всичко това, което човек е забравил, - той извлича от астралното тяло забравеното и отново може да говори на език, който по-рано е владеел.
към текста >>
Това също е народен
израз
и той съвсем не е безпочвен.
- Виждате ли, при такива хора има голямо значение, имало ли е в обкръжението му жена или някой друг, който е можел постоянно да го предпазва, да му говори, колко вредна е злоупотребата с алкохол? (Това предположение се потвърждава). Този факт може да ни наведе на следа. В обкръжението му е имало хора, които постоянно са го увещавали, че не трябва толкова много да пие, тъй като това е ненормално и така той си вреди. Но при този човек, както се казва, всичко е влизало през едното ухо и е излизало през другото.
Това също е народен израз и той съвсем не е безпочвен.
Наистина отношението на човека към някои изказвания е, че те му влизат през едното ухо и излизат през другото. Защо? Защото астралното тяло оставя без внимание тези изказвания, пропуска ги. Ухото - това е само инструмент на слуха. Астралното тяло пропуска казаното покрай ушите.
към текста >>
442.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако прелистите и почетете от древните медицински манускрипти, ще се натъкнете на
израз
, който няма да ви е понятен.
Ако прелистите и почетете от древните медицински манускрипти, ще се натъкнете на израз, който няма да ви е понятен.
Разни мистици и хора, казващи, че цялата мъдрост -не само науката, - но и мъдростта те черпят с лъжичка, ще ви дрънкат за това, което са изчели в древните книги. Това не струва много, тъй като те не разбират древните книги. Но ако ги прочетете, ще се натъкнете на един термин. Там отново и отново се повтаря изразът: мумия. Дават се указания: ако «мумията» е светла, значи, че човек е поразен от различни заболявания, които го довеждат до изтощение, до туберкулоза.
към текста >>
443.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ку-клукс-клан като
израз
на крайния национализъм.
Първоначално, когато още са се чувствали звуците, човечеството е имало един-единствен език. В езика е заложено нещо, което позволява напълно да се изучи човекът. Култът, който практикуват масоните, е на основата на подражанието, а не на разбирането. Католическата църква и масонството като най-големи противници. Целите на масоните.
Ку-клукс-клан като израз на крайния национализъм.
към текста >>
444.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Този принцип намира
израз
в древната юдейска религия, религията на Яхве.
Можете да си представите, че ако се почита изключително лунен бог, от когото човек зависи през времето, когато майката го носи в своето тяло, тогава и всичко останало се обяснява, като се изхожда от факта, че човек донася на Земята своето същество като цяло, донася това, което в него го има и ще го има.
Този принцип намира израз в древната юдейска религия, религията на Яхве.
Ако бихте попитали древния евреин, който, да кажем, е заболял: «Защо се разболя? », той би отговорил: «Такава е волята на Яхве». Ако му изгори къщата и го попитате: «Защо ти изгоря къщата? », той ще отвърне: «Такава е волята на Яхве», и т. н. Той има само единствения Бог, благодарение на когото човек встъпва в земния свят и всичко свежда към този Яхве.
към текста >>
И тогава, приемайки ги, хората от обкръжението им казвали: «Сега ти пристъпваш към «служене» - използвам съвременния
израз
.
Да, господа, това може и да ви се стори невероятно, но все пак е истина. За това са забравили, доколкото историческите сведения постоянно се изкривяват. Затова и нищо не е известно. Нещо подобно е съществувало в древността, макар и да не се проявявало с толкова груба очевидност, както в приведения по-горе пример. Но в много дълбока древност, да кажем, преди седем-осем хиляди години, ако надникнем например в Индия, там действително е съществувало такова явление: достигайки тридесетата година от живота, хора забравяли за своя предишен живот, те ставали съвсем нови хора.
И тогава, приемайки ги, хората от обкръжението им казвали: «Сега ти пристъпваш към «служене» - използвам съвременния израз.
И едва тогава на дадения човек му съобщавали как се казва и кой е той. Разбира се, това преображение е ставало все по-слабо и по-слабо, но то, въпреки всичко, съществувало. Например при египтяните още е било така, че хора, достигнали петдесет години, не са могли да си спомнят своето детство, техните спомени се простирали само до тридесетата им година. Всичко останало те узнавали от обкръжаващите ги хора, така, както ние узнаваме от заобикалящите ни хора за станалото с нас, когато сме били бебета или двегодишни деца. Историята не съобщава за тези изменения, ставали с човечеството, но въпреки това, тях ги е имало.
към текста >>
445.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те искали да установят в Палестина своя собствена власт, затова предприели големи военни походи, станали известни като кръстоносни походи, чиято цел така и не била достигната, но които станали
израз
на борбата между западното християнство, източното християнство и проникнатото с тюркизъм мохамеданство.
От западните области натам се отправяли множество поклонници, принасящи при това значителни жертви. Имало е множество много бедни хора, отказващи се от всичко необходимо, само за да извършат това пътешествие в Палестина към Светия Гроб Господен, както го наричали. Но въпреки това, такова пътешествие се предприемало! И едва след идването на турците тези пътешествия станали опасни, защото турците властвали над Палестина и те вредили на християнските поклонници, пилигримите, когато пристигали тук. Европейците искали да освободят Палестина, за да може да се идва тук.
Те искали да установят в Палестина своя собствена власт, затова предприели големи военни походи, станали известни като кръстоносни походи, чиято цел така и не била достигната, но които станали израз на борбата между западното християнство, източното християнство и проникнатото с тюркизъм мохамеданство.
Християнството е трябвало да бъде спасено от станалото тюркско мохамеданство.
към текста >>
446.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Колоната станала външен
израз
на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
пр.), някога пренесено от Троя в Рим и скрито там, императорът Константин заповядал да го пренесат от Рим в Константинопол и да го закопаят там, а над него да въздигнат колона. На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон. Обаче от страните на Изтока е била доставена дървесина - както се говори, от кръста Господен, кръста на Христос - и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб. Но там, където дървесината е образувала този лъчезарен венец, хората е трябвало да виждат самия Константин! Така започнало почитането на Константин, стоящ върху колоната, издигната върху най-величественото римско сакрално съкровище.
Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
към текста >>
447.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия
израз
- от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.).
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката). След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу). И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена.
И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.).
Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос.
към текста >>
Вие виждате, че този
израз
носи по-човечен характер.
«Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази.
Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер.
И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът. Следователно човек се чувства свързан със Земята. Чувства, че може да стои на Земята, това е фундаментът, «йесод».
към текста >>
Трудно е да се подбере съответният
израз
за «малкут».
Освен това, върху него действат силите на самата Земя (стрелка 10), не само силите, действащи от обкръжението, но и силите на самата Земя действат върху него. Това е «малкут». Днес ние трябва да го преведем: поле, на което човек действа, земният външен свят. «Малкут» - това е поле.
Трудно е да се подбере съответният израз за «малкут».
Може да се каже: поле, царство, но всички тези думи биха били неправилни. Съвременните названия вече не съответстват на усещанията на древния евреин: това, че в дадения случай върху него действа самата Земя.
към текста >>
448.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
И както свещеникът сваля белите ленени одежди, приличащи на риза, като
израз
на етерното тяло, точно така и определени високи степени при масоните имат същите одежди, а за астралното тяло - което е цветно - имат тога, връхно облекло.
Съществуват също така по-високи степени, където носят облекло, много подобно на свещеническото: тук всичко поотделно означава нещо. Казвал съм ви например, че човек освен физическо тяло има също така и етерно тяло.
И както свещеникът сваля белите ленени одежди, приличащи на риза, като израз на етерното тяло, точно така и определени високи степени при масоните имат същите одежди, а за астралното тяло - което е цветно - имат тога, връхно облекло.
Ето така всичко това се изразява. Мантията, която след това е била съединена с шлем, е изразявала могъществото на Аза.
към текста >>
Тези стремежи да се доведе национализмът до връхна точка, до крайност, намериха своя
израз
във възникването в Америка на обединението Ку-клукс-клан.
довеждащи национализма до връхна точка, до крайности.
Тези стремежи да се доведе национализмът до връхна точка, до крайност, намериха своя израз във възникването в Америка на обединението Ку-клукс-клан.
В своята работа то широко използва такива средства, като например знаци, именно в гореописания от мен смисъл.
към текста >>
449.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Наричаме ги с гръцки или древноеврейски имена, доколкото нямаме немски и изобщо още нямаме подходящ езиков
израз
за тях: престоли, херувими, серафими.
И, трето, има първа йерархия, имаща работа с човешката воля - в което човек е най-силен, - посредством която човек не само се движи, но и реализира своите дела. Волята е свързана със същества, духовно присъстващи навън в целия свят, въобще явяващи се висшите духовни същества от тези, с които ние можем да се запознаем.
Наричаме ги с гръцки или древноеврейски имена, доколкото нямаме немски и изобщо още нямаме подходящ езиков израз за тях: престоли, херувими, серафими.
Това е най-висшето царство.
към текста >>
450.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Също така тя вижда
израз
на свръхсетивното в звездите и т. н.
Антропософията не прави това, нали така? Тя си представя свръхсетивния свят не в антропоморфен вид, а такъв, какъвто той е в действителност.
Също така тя вижда израз на свръхсетивното в звездите и т. н.
Забележително е това, че нещо подобно вече са имали китайците. Китайците не са почитали невидими божества, а са казвали така: нещата, които са на Земята, се различават едно от друго в зависимост от климата, в зависимост от свойствата на почвата, на която се намират. Виждате ли, Китай даже в най-отдалечените древни времена вече е бил голяма страна, той и днес е по-голям от Европа! Тази огромна страна и по-рано е била огромна, тя е имала чудовищно голямо и силно население. Не е истина, че населението на Земята нараства - това е само предразсъдък на съвременната наука, която винаги смята така, както й се иска.
към текста >>
Ако аз се запозная с човек и кажа: този човек е кисел, - за вас това ще бъде само образен
израз
.
Той е можел действително да се вживее в него. Китаецът се отнасял с доверие към външното. Затова някои фигури на речта подчертавали участието му във външния свят. Ние вече нямаме такива изрази - или в най-добрия случай те носят само образен характер. При китайците те означавали нещо напълно реално.
Ако аз се запозная с човек и кажа: този човек е кисел, - за вас това ще бъде само образен израз.
Вие не можете да си представите, че той е действително кисел, като оцет. Но за китаеца това е означавало, че този човек предизвиква в него вкусово усещане, усещане за кисело.
към текста >>
451.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде
израз
на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза.
Възможно е да звучи музика. Колебанията продължават, след това хората около масата започват да предават всички тези фини потрепвания на самата маса. Всички това се сумира и масата започва да танцува. Това се прави на спиритичните сеанси посредством незначителни движения, възбуждани чрез музика и пеене. Тези фини движения могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипотетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно.
Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза.
Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Можете да ми вярвате само в случай, че знаете. Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано.
към текста >>
452.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие
израз
«свободен дух» имаше нещо фалшиво.
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво.
Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа!
към текста >>
Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил
израз
; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа.
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво. Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други.
Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа.
Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
към текста >>
НАГОРЕ