Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
Намерени са резултати от
592
текста в
6
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Знание
'.
На страница
6
:
906
резултата в
92
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали по
знание
...
Лекция от 27. Май 1922, Дорнах включена в «Човешкият душевен живот и духовен стремеж във връзка със световното и Земно развитие», Събр.Съч. №212
Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание...
Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес. Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание. Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги... Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове.
към текста >>
Начинът за постигане на свръхсетивно по
знание
в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова по
знание
днес.
Май 1922, Дорнах включена в «Човешкият душевен живот и духовен стремеж във връзка със световното и Земно развитие», Събр.Съч. №212 Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание...
Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес.
Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание. Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги... Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога».
към текста >>
Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съ
знание
може да бъде развито едно по-висше съ
знание
.
включена в «Човешкият душевен живот и духовен стремеж във връзка със световното и Земно развитие», Събр.Съч. №212 Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание... Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес.
Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание.
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги... Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога». Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път.
към текста >>
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше по
знание
, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги...
и духовен стремеж във връзка със световното и Земно развитие», Събр.Съч. №212 Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание... Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се постига такова познание днес. Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило до възгледите за света, които днешният човек трябва да нарече свои собствени, и че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание.
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги...
Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога». Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път. В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес.
към текста >>
В онази древна епоха на човешкото развитие общото съ
знание
е било съвсем друго, отколкото е днес.
Как човекът днес, ако правилно схваща своето време и отношението си към него, може да достигне до по-висше познание, е описано във втората част на моята книга «Въведение в Тайната наука», и по-подробно в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», също и в други книги... Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове. Казах вече веднъж също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като «Пътят на Йога». Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига йога - онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път.
В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес.
Ние, днешните хора, гледаме света, възприемаме с нашите сетива например цветове, тонове и т.н. Търсим да открием закономерностите в сетивния свят, но съзнаваме, че ако искаме да отидем по-нататък - да изживеем духовно-душевното във външните неща, тогава ние черпим от нашата фантазия. В онези древни времена не е било така. Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек. В светкавицата и гръмотевицата, в отделните звезди, в съществата на различните природни царства древните хора са виждали същевременно духовно-душевното.
към текста >>
С това е свързано обстоятелството, че тогава хората не са имали ясно себесъ
знание
.
Днес ние просто не познаваме човешката природа и преди всичко човешката природа в онези древни времена, когато вярваме, че тези хора са си фантазирали всевъзможни същества в светкавицата и гръмотевицата, в извора и реката, във вятъра и промените в атмосферата. Не, случаят не е такъв. Те ги виждали, както ние виждаме червено и синьо, както чуваме тона до диез или сол; точно така онези древни човеци виждали духовно-душевното в нещата на външния свят. За тях е било така естествено да виждат духовно-душевното, както за нас е естествено да виждаме синьо и червено. С това обаче е свързано нещо друго.
С това е свързано обстоятелството, че тогава хората не са имали ясно себесъзнание.
Ясното себесъзнание, от което днес ние като нормални хора сме проникнати, е липсвало в онези древни времена. Човекът, тъй да се каже, не се разграничавал от външния свят. Донякъде както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувствали онези древни хора, макар да не са го изразявали. Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят.
към текста >>
Ясното себесъ
знание
, от което днес ние като нормални хора сме проникнати, е липсвало в онези древни времена.
Не, случаят не е такъв. Те ги виждали, както ние виждаме червено и синьо, както чуваме тона до диез или сол; точно така онези древни човеци виждали духовно-душевното в нещата на външния свят. За тях е било така естествено да виждат духовно-душевното, както за нас е естествено да виждаме синьо и червено. С това обаче е свързано нещо друго. С това е свързано обстоятелството, че тогава хората не са имали ясно себесъзнание.
Ясното себесъзнание, от което днес ние като нормални хора сме проникнати, е липсвало в онези древни времена.
Човекът, тъй да се каже, не се разграничавал от външния свят. Донякъде както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувствали онези древни хора, макар да не са го изразявали. Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят. Да си представим, че един такъв древен човек е вървял покрай реката.
към текста >>
Донякъде както моята ръка, ако имаше съ
знание
, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувствали онези древни хора, макар да не са го изразявали.
За тях е било така естествено да виждат духовно-душевното, както за нас е естествено да виждаме синьо и червено. С това обаче е свързано нещо друго. С това е свързано обстоятелството, че тогава хората не са имали ясно себесъзнание. Ясното себесъзнание, от което днес ние като нормални хора сме проникнати, е липсвало в онези древни времена. Човекът, тъй да се каже, не се разграничавал от външния свят.
Донякъде както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувствали онези древни хора, макар да не са го изразявали.
Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят. Да си представим, че един такъв древен човек е вървял покрай реката. Ако днес вървим надолу по течението на реката, ние като днешни умни хора имаме, разбира се, чувството: ние крачим и се движим надолу; това няма нищо общо с реката. - Древният човек не е чувствал така.
към текста >>
Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съ
знание
има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава.
Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз.
Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава.
Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита. Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, как то потъва във всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-дишането във вида, както душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена. И когато четете Бхагават Гита със съзнанието, че всъщност пренесената назад в духовния свят душа с повишеното Се-бе-чувстване е била тази, която казва всичко това, което нашепват Кришна или други древни посветени, достигнали такова Себе-чувство, едва тогава вие четете правилно тези древни поезии.
към текста >>
И когато четете Бхагават Гита със съ
знание
то, че всъщност пренесената назад в духовния свят душа с повишеното Се-бе-чувстване е била тази, която казва всичко това, което нашепват Кришна или други древни посветени, достигнали такова Себе-чувство, едва тогава вие четете правилно тези древни поезии.
Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита. Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, как то потъва във всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-дишането във вида, както душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена.
И когато четете Бхагават Гита със съзнанието, че всъщност пренесената назад в духовния свят душа с повишеното Се-бе-чувстване е била тази, която казва всичко това, което нашепват Кришна или други древни посветени, достигнали такова Себе-чувство, едва тогава вие четете правилно тези древни поезии.
Следователно може да се каже: Онези древни мъдреци са се издигнали над общото множество на тогавашното население и категорично са отделили своя Аз от външния свят. Обособили го. Но те го обособили не с егоистични мисли, а чрез един преобразен дихателен процес, който заедно с душата в известна степен е потъвал във вътрешния въздушен ритъм. Този е бил начинът, по който в древността се е търсел път към духовния свят. По-късно този начин се променя.
към текста >>
Това преминава в традицията, в историческото съ
знание
на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията.
Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява. Вместо това постепенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив. Така от променения дихателен процес, когато словата носени от този дихателен процес се изричали по особен начин, са се създали мантричните изрази, мантрите. И докато в по-древни времена съществен бил дихателният процес и неговото изживяване, по-късно същественото стават тези мантри.
Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията.
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес. Това изживяване обаче било определено да изнесе човека от света, в който той е живял между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят. За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, практикуван в древността. Днешният човек трябва, не по околния път на дишането, а по един по-душевен път - по пътя повече на мисълта, да се издигне сам в духовния свят. Затова днес е правилно, когато в медитацията, в концентрацията на своите мисли и мисловни образи човекът сам преобрази това, което иначе е само логическа връзка, в една, бих желал да кажа, музикална връзка.
към текста >>
Когато сте в обикновеното съ
знание
, когато с обикновеното съ
знание
размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес.
След това се вживява в синьото. Той преживява ритъма: червено-синьо, синьо-червено, червено-синьо, - което е мисловен ритъм, но не така, както той протича в логичното мислене, а като едно много по-живо мислене. Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога. Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна.
Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес.
Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес. Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес. Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм. Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм. С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят.
към текста >>
От това живее нашето обикновено съ
знание
.
Мисленето трябва да се включи в ритъма, който прониква външния свят. В момента, в който мисленето действително се освободи от телесните функции по този начин и се отдели от дишането, когато се свърже с външния ритъм, тогава то потъва не в сетивните възприятия, не в сетивните свойства на нещата, а наистина потъва в духовната същност на отделните неща. Когато наблюдавате едно растение, виждате, че то е зелено, че цъфти червено. Това казва вашето око. Върху него размишлява вашият ум.
От това живее нашето обикновено съзнание.
Едно друго съзнание развиваме, когато откъснем мисленето от дишането и го свържем с външния свят. Това мислене се научава да вибрира с растението - как то израства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено. То вибрира вътре в духовното, което лежи в основата на всички отделни неща във външния свят. Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха. Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности.
към текста >>
Едно друго съ
знание
развиваме, когато откъснем мисленето от дишането и го свържем с външния свят.
В момента, в който мисленето действително се освободи от телесните функции по този начин и се отдели от дишането, когато се свърже с външния ритъм, тогава то потъва не в сетивните възприятия, не в сетивните свойства на нещата, а наистина потъва в духовната същност на отделните неща. Когато наблюдавате едно растение, виждате, че то е зелено, че цъфти червено. Това казва вашето око. Върху него размишлява вашият ум. От това живее нашето обикновено съзнание.
Едно друго съзнание развиваме, когато откъснем мисленето от дишането и го свържем с външния свят.
Това мислене се научава да вибрира с растението - как то израства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено. То вибрира вътре в духовното, което лежи в основата на всички отделни неща във външния свят. Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха. Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности. И поради това, че човекът постепенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното:
към текста >>
Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно по
знание
/схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята.
По този начин съзерцаваме това, което сме били, преди да слезем на Земята. Ето това е разликата. Искам да я означа схематично: Ако това е йога /схема 1, светло/, така той развива свое сил-но чувство за Аз /червено/. С това чувство за Аз си спомнял за онова, което е бил преди да слезе на Земята, където е бил сред духовно-душевно обкръжение /синьо/. Той се връщал по течението на спомена.
Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята.
Така в древни времена познанието на положението преди раждането било като спомен. А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това познание е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/. Тази е разликата. Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят. Имало е и друг начин: йога поставял тялото си в определени пози.
към текста >>
Така в древни времена по
знание
то на положението преди раждането било като спомен.
Ето това е разликата. Искам да я означа схематично: Ако това е йога /схема 1, светло/, така той развива свое сил-но чувство за Аз /червено/. С това чувство за Аз си спомнял за онова, което е бил преди да слезе на Земята, където е бил сред духовно-душевно обкръжение /синьо/. Той се връщал по течението на спомена. Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята.
Така в древни времена познанието на положението преди раждането било като спомен.
А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това познание е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/. Тази е разликата. Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят. Имало е и друг начин: йога поставял тялото си в определени пози. Правел е например следното упражнение - оставал дълго време с прострени ръце или предприемал една съвсем определена поза, като сядал и кръстосвал краката си един върху друг, и т.н.
към текста >>
А в днешно време по
знание
то за положението преди раждането, ако това по
знание
е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/.
Искам да я означа схематично: Ако това е йога /схема 1, светло/, така той развива свое сил-но чувство за Аз /червено/. С това чувство за Аз си спомнял за онова, което е бил преди да слезе на Земята, където е бил сред духовно-душевно обкръжение /синьо/. Той се връщал по течението на спомена. Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята. Така в древни времена познанието на положението преди раждането било като спомен.
А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това познание е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/.
Тази е разликата. Това е бил единият начин, по който йога живеел в духовния свят. Имало е и друг начин: йога поставял тялото си в определени пози. Правел е например следното упражнение - оставал дълго време с прострени ръце или предприемал една съвсем определена поза, като сядал и кръстосвал краката си един върху друг, и т.н. Какво постигал с това?
към текста >>
За да доведе до съ
знание
то това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките.
Така добивал възможността да възприема със сетивата, които днес почти не се вземат под внимание. Знаем, че човекът има не само пет, а дванадесет сетива; той има например сетиво за равновесие - често съм говорил за него, - чрез което възприема как се задържа в равновесие, без да пада наляво, надясно, назад, напред. Както възприема цветовете, така той трябва да възприема и своето равновесие, иначе щеше да се люшка на всички страни или да пада. Пияният например залита, понеже не възприема равновесието си. Същото е и при припадък.
За да доведе до съзнанието това сетиво за равновесие, йога заемал определена поза на организма и с това той развивал фино и силно чувство за посоките.
Ние говорим за горе и долу, ляво и дясно, отпред и отзад - като че ли всичко това е едно и също. За йога това постепенно ставало нещо, което той чувствал много силно и фино чрез това, че за дълго време давал на тялото си определени положения. Така той развивал фино чувство за тези други сетива, за които споменах извън познатите пет сетива. Но когато тези други сетива бъдат изживявани, те имат много по-духовен характер от обикновените сетива. С това йога се вживявал в едно възприемане за посоките на пространството.
към текста >>
Съвременните тълкуватели на религиозното съ
знание
много си улесняват живота.
Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация. Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили. След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм. И тогава са заживявали в духовния свят с душевния си организъм, който бил излъчван чрез аскетизъм. Всъщност по този начин наистина са били придобити всички значителни религиозни представи.
Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота.
Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание. Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка. Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят. Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани.
към текста >>
Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: По
знание
то, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание.
Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили. След като се знае как днешният човек се чувства, когато му бъде причинена дори малка болка, ще се разбере, че има голяма разлика в сравнение с това, което са понасяли от време на време древните аскети, само и само да освободят своя душевен организъм. И тогава са заживявали в духовния свят с душевния си организъм, който бил излъчван чрез аскетизъм. Всъщност по този начин наистина са били придобити всички значителни религиозни представи. Съвременните тълкуватели на религиозното съзнание много си улесняват живота.
Те обявяват религиозните представи за поезия, защото твърдо стоят на принципа: Познанието, което човекът трябва да придобие, не бива да причинява болка, нито страдание.
Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка. Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят. Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани. Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата.
към текста >>
Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна
знание
то;
знание
то да бъде
знание
за природата.
Древните изследователи на религиите не са стояли на това гледище, те са били наясно: Когато човекът изцяло е вътре в своя физически организъм, - което, разбира се, е правилното за неговата земна работа; не бива да се представя за правилно едно фалшиво поведение, едно чуждо на света съществуване - той нищо не може да изживее в духовния свят. Това изживяване в духовния свят са търсели някогашните аскети, като са притъпявали тялото, като са му причинявали даже болка. Всеки път, когато чрез болка са излъчвали духовно-душевното от някой член, този член изживявал душевно-духовното в духовния свят. Великите религии не са постигнати без болка, те са дълбоко изстрадани. Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата.
Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна знанието; знанието да бъде знание за природата.
Сега то се придобива с главата. Главата е дебела, нея особено не я боли, най-вече понеже познанията се придобиват с изключително повърхностни понятия. И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата. И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание. Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек.
към текста >>
И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между
знание
и вяра е, че днес човек иска да признава за
знание
само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като
знание
, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
Това, което се съобщавало като резултат на човешкото развитие, днес се приема чрез вярата. Днес хората хубавичко разделят едно от друго: На една страна знанието; знанието да бъде знание за природата. Сега то се придобива с главата. Главата е дебела, нея особено не я боли, най-вече понеже познанията се придобиват с изключително повърхностни понятия. И на другата страна стои това, което се е запазило като свещени традиционни представи; то, както се казва, се приема чрез вярата.
И всъщност от определена гледна точка би трябвало да се каже: Разликата между знание и вяра е, че днес човек иска да признава за знание само това, което когато се придобива, не причинява болка и че по пътя на вярата, която също не причинява болка, човек се стреми да постигне това, което някога е било постигано като знание, но не принадлежи на сетивния свят, а е придобивано с много болки и страдание.
Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек. Защо, това ще разгледаме при друг удобен случай. Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята. Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на волята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм освобождава духовното си същество от телесната природа. Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност.
към текста >>
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато по
знание
боли.
Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност. Всеки ден трябва да се прави нещо вътрешно, душевно. Понякога това са малки задължения, дребни прояви, но те трябва да се изпълняват с желязно усърдие и търпение. Ако на хората се препоръчат такива упражнения, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това. Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима.
Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
Много добре мога да си представя съвременните хора, които искат да тръгнат по пътя към висшите светове. Те започват. Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те.
към текста >>
Настъпва първото деликатно по
знание
.
Ако на хората се препоръчат такива упражнения, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това. Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима. Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли. Много добре мога да си представя съвременните хора, които искат да тръгнат по пътя към висшите светове. Те започват.
Настъпва първото деликатно познание.
Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен. Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува.
към текста >>
Но когато се постига висше по
знание
, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен.
Те започват. Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен.
Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
към текста >>
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето по
знание
- понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува.
Настъпва първото деликатно познание. Това боли. Значи съм болен, казват си те. Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен. Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува.
Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека. Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
към текста >>
Но чрез това не се постига по
знание
то.
Съвсем естествено е, когато някого нещо го боли да е болен. Но когато се постига висше познание, тогава може понякога много силно да боли и човек да не е болен. Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно.
Но чрез това не се постига познанието.
За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека. Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания. Когато те са постигнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съзнание. Хората днес се съпротивляват срещу такива истини по простата причина, че усещат, че нещата не са такива, както на тях им се иска да бъдат. Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг.
към текста >>
Когато те са постигнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съ
знание
.
Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека. Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
Когато те са постигнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съзнание.
Хората днес се съпротивляват срещу такива истини по простата причина, че усещат, че нещата не са такива, както на тях им се иска да бъдат. Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата. А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка. Не говоря това, за да обезсърчавам, макар че за мнозина днес то звучи като обезсърчаване; говоря просто самата истина.
към текста >>
А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш по
знание
чрез лишение и болка.
Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания. Когато те са постигнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съзнание. Хората днес се съпротивляват срещу такива истини по простата причина, че усещат, че нещата не са такива, както на тях им се иска да бъдат. Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата.
А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
Не говоря това, за да обезсърчавам, макар че за мнозина днес то звучи като обезсърчаване; говоря просто самата истина. Каква е ползата, ако се каже на хората, че те могат да проникнат във висшите светове чрез благополучие, ако това не е вярно, ако проникването във висшите светове изисква преодоляване, изисква да се превъзмогне страданието. И така, днес се опитах да ви опиша как се прониква в човешката същност. Тази човешко-душевна-духовна същност е скрита дълбоко в човека. Тепърва трябва да се проникне до там.
към текста >>
Тези неща могат да се намерят само по такива пътища на по
знание
то, които днес отново уточних и човек може да узнае как тези пътища по различен начин са били премина-вани в древността и в новите времена.
Каква е ползата, ако се каже на хората, че те могат да проникнат във висшите светове чрез благополучие, ако това не е вярно, ако проникването във висшите светове изисква преодоляване, изисква да се превъзмогне страданието. И така, днес се опитах да ви опиша как се прониква в човешката същност. Тази човешко-душевна-духовна същност е скрита дълбоко в човека. Тепърва трябва да се проникне до там. Но дори сам да не е проникнал, човек трябва да знае, че в него има нещо скрито и поради изискванията на днешното време той трябва да опознае как наистина протичат такива неща, които бяха описани вчера.
Тези неща могат да се намерят само по такива пътища на познанието, които днес отново уточних и човек може да узнае как тези пътища по различен начин са били премина-вани в древността и в новите времена.
към текста >>
2.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно по
знание
, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук.
Лекция от 20. Август 1922, Оксфорд включена в “Тайната на Троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят в поврата на времената”, Събр.Съч. №214
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук.
Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове. Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят. Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
към текста >>
Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно по
знание
, по
знание
на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук. Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове. Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят.
Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време. И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство. Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението.
към текста >>
И тук тъкмо по отношение на по
знание
то на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.
Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят. Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха. Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време.
И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието.
към текста >>
Който притежава по
знание
то на посвещението, се различава от този, който притежава другото по
знание
в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото по
знание
на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното по
знание
.
Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят. Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха. Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време. И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание.
Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите.
към текста >>
Това по
знание
се постига във всеки случай на основата на обикновеното по
знание
; тази основа трябва да е налице; интелектуалното по
знание
трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното по
знание
.
Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят. Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха. Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време. И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство. Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание.
Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание.
Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът.
към текста >>
Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното по
знание
трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това по
знание
на посвещението.
Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха. Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време. И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство. Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание.
Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението.
Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът. Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме.
към текста >>
Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното по
знание
принципно се различава от обикновеното по
знание
.
Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време. И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство. Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението.
Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание.
В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът. Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме. Ние винаги търсим обектите.
към текста >>
В обикновеното по
знание
ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на по
знание
то.
И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство. Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание.
В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието.
Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът. Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме. Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да застанат пред нас, да ни се разкрият, за да можем да ги обхванем с нашите мисли, да можем да приложим към тях нашите мисли.
към текста >>
При човека, който се стреми към по
знание
то на посвещението, настъпва напълно друга ориентация.
Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът. Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме. Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да застанат пред нас, да ни се разкрият, за да можем да ги обхванем с нашите мисли, да можем да приложим към тях нашите мисли. Ние сме субектът; това, което пристъпва към нас, са обектите.
При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация.
Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас. В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него. Но това е предмет на едно едва по-късно познание.
към текста >>
В обикновеното по
знание
ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас.
Обектите трябва да застанат пред нас, да ни се разкрият, за да можем да ги обхванем с нашите мисли, да можем да приложим към тях нашите мисли. Ние сме субектът; това, което пристъпва към нас, са обектите. При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение.
В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас.
В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него. Но това е предмет на едно едва по-късно познание. Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса.
към текста >>
В инициационното по
знание
самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно по
знание
субектите се явяват като резултат от него.
Ние сме субектът; това, което пристъпва към нас, са обектите. При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас.
В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него.
Но това е предмет на едно едва по-късно познание. Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението.
към текста >>
Но това е предмет на едно едва по-късно по
знание
.
При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас. В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него.
Но това е предмет на едно едва по-късно познание.
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението. Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето.
към текста >>
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното по
знание
ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас.
Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас. В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него. Но това е предмет на едно едва по-късно познание.
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас.
В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението. Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание.
към текста >>
В известна степен в инициационното по
знание
ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него.
Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас. В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него. Но това е предмет на едно едва по-късно познание. Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас.
В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него.
Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението. Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век.
към текста >>
Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното по
знание
ние мислим за нещата; при инициационното по
знание
ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса.
В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас. В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него. Но това е предмет на едно едва по-късно познание. Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него.
Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса.
Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението. Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин.
към текста >>
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното по
знание
, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно по
знание
се основава и тръгва от мисленето.
Но това е предмет на едно едва по-късно познание. Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето.
Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното по
знание
.
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението. Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето.
Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание.
Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот. А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството?
към текста >>
Това природонаучно
знание
се възприема от хората по различен начин.
Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението. Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век.
Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин.
Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот. А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството? Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам математиката, аз изграждам мисли чисто от себе си. Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си.
към текста >>
Едни възприемат природонаучното по
знание
, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека.
Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението. Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин.
Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека.
Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот. А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството? Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам математиката, аз изграждам мисли чисто от себе си. Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си. Тогава прилагам тази тъкан към външните неща и тя подхожда, тя им съответства.
към текста >>
Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за мислителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко по
знание
, именно със самото мислене?
Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот. А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството? Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам математиката, аз изграждам мисли чисто от себе си. Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си. Тогава прилагам тази тъкан към външните неща и тя подхожда, тя им съответства.
Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за мислителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко познание, именно със самото мислене?
Не може да се разкрие как стоят нещата с това мислене, колкото и дълго да се обмисля този въпрос; защото тогава мисленето остава постоянно на едно и също място и човекът се върти винаги около оста, която вече си е изградил. Трябва да се извърши нещо със самото мислене. С мисленето трябва да се извърши това, което в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове» съм описал като медитация. За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл.
към текста >>
Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съ
знание
някаква представа или комплекс от представи.
В това ние сме напълно свободни. Това медитиране е прасвободно действие. При все това ако можем да останем верни ако си обещаем, не на някой друг, а на самите себе си, че ще останем верни на това медитиране, тогава само по себе си това представлява огромна сила на душата, а именно самото това да останем верни. След като разгледах тези въпроси, бих желал да насоча вниманието, как се извършва самата медитация в нейните най-прости форми. Днес мога да обсъдя само с принцип-ната страна.
Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква представа или комплекс от представи.
Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредствен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно. Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас. Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потърсим в нея едно медитативно изречение. Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства. Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства.
към текста >>
Отнася се за това да не изваждаме от подсъ
знание
то или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства.
Днес мога да обсъдя само с принцип-ната страна. Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква представа или комплекс от представи. Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредствен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно. Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас. Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потърсим в нея едно медитативно изречение.
Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства.
Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства. Касае се за това, всичко да бъде така обозримо, както е едно математическо правило. Да вземем нещо съвсем просто: «В светлината живее мъдростта.» На първо място съвсем не се налага да проверяваме, дали това е вярно. То е една картина, един образ. Работата не е в това да се занимаваме по някакъв начин със съдържанието като такова, а да го обхванем вътрешно с душевен поглед, да се отпуснем върху него със съзнанието си.
към текста >>
Работата не е в това да се занимаваме по някакъв начин със съдържанието като такова, а да го обхванем вътрешно с душевен поглед, да се отпуснем върху него със съ
знание
то си.
Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства. Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства. Касае се за това, всичко да бъде така обозримо, както е едно математическо правило. Да вземем нещо съвсем просто: «В светлината живее мъдростта.» На първо място съвсем не се налага да проверяваме, дали това е вярно. То е една картина, един образ.
Работата не е в това да се занимаваме по някакъв начин със съдържанието като такова, а да го обхванем вътрешно с душевен поглед, да се отпуснем върху него със съзнанието си.
В началото ще задържаме съзнанието в покой върху такова съдържание за много кратко време. Но времето ще става все по-дълго и по-дълго. В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание.
към текста >>
В началото ще задържаме съ
знание
то в покой върху такова съдържание за много кратко време.
Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства. Касае се за това, всичко да бъде така обозримо, както е едно математическо правило. Да вземем нещо съвсем просто: «В светлината живее мъдростта.» На първо място съвсем не се налага да проверяваме, дали това е вярно. То е една картина, един образ. Работата не е в това да се занимаваме по някакъв начин със съдържанието като такова, а да го обхванем вътрешно с душевен поглед, да се отпуснем върху него със съзнанието си.
В началото ще задържаме съзнанието в покой върху такова съдържание за много кратко време.
Но времето ще става все по-дълго и по-дълго. В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
към текста >>
По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно по
знание
трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
В началото ще задържаме съзнанието в покой върху такова съдържание за много кратко време. Но времето ще става все по-дълго и по-дълго. В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание.
По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото. И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с представната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т. н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дейност. При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да поставя във вибрация нещо в главата си, което по-рано е оставало неосъзнато. Сега именно той прави едно забележително откритие.
към текста >>
Първото, което по
знание
то на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот.
Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата. В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина. Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот.
Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност. Този деен фактор в организма ние разглеждаме като етерното тяло на човека. То не е пространствено тяло, то е времево тяло, тяло на времето.
към текста >>
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното по
знание
.
Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг. Човешкото етерно тяло също може да бъде уловено пространствено, но това е само един миг от него. В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение. Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие. Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание.
Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек. Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот. Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
към текста >>
Напротив, съвременното инициационно по
знание
трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал.
Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие. Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си. Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек.
Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал.
Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот. Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот. Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в живота. В нашия живот здраво се установяват симпатия и антипатия. Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора.
към текста >>
Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава по
знание
то на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек. Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот.
Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в живота. В нашия живот здраво се установяват симпатия и антипатия. Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло.
към текста >>
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното по
знание
.
Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък. Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание.
- В обикновения живот ние изживяваме себе си. Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава.
към текста >>
В известна степен съ
знание
то се разширява в просторите на етера.
Който наистина развива свръхсетивни истини, той всъщност трябва да ги създава в момента, в който ги излага. Така че аз мога да изнеса една и съща лекция тридесет, четиридесет, петдесет пъти, но за мене тази лекция никога не е същата. Естествено това и в другите случаи е така, но в повишена степен е така, когато е налице тази независимост от паметта, това пренасяне в един вътрешен живот, когато е достигната вътрешната степен на паметта. Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса.
В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера.
Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора. И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си. Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака.
към текста >>
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно по
знание
се намираме извън себе си.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора.
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака. Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота. Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания.
към текста >>
От такова по
знание
, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука».
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби.
От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука».
Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот. Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си. Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си.
към текста >>
Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното по
знание
.
Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби. От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука».
Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание.
Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот. Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си. Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си. Понякога това не е лесно дори в обикновения живот.
към текста >>
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съ
знание
то си.
Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби. От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука». Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот.
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си. Понякога това не е лесно дори в обикновения живот. Помислете колко малко човекът може да прогони своите мисли. Мисли, особено ако са неприятни, понякога преследват човека в продължение на дни. Той не може да ги отпъди.
към текста >>
Ако сме се упражнявали в това продължително време, ние ще достигнем до там да можем да отстраняваме, да изхвърляме от своето съ
знание
този ретроспективен поглед върху живота чак до раждането, цялото това етерно тяло или както го нарекох, тяло на времето.
Помислете колко малко човекът може да прогони своите мисли. Мисли, особено ако са неприятни, понякога преследват човека в продължение на дни. Той не може да ги отпъди. И това е още по-трудно, когато вече сме се научили да се концентрираме върху мислите. Дадено мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, в края на краищата започва здраво да ни завладява и ние трябва да употребим всичките си усилия, за да го отстраним.
Ако сме се упражнявали в това продължително време, ние ще достигнем до там да можем да отстраняваме, да изхвърляме от своето съзнание този ретроспективен поглед върху живота чак до раждането, цялото това етерно тяло или както го нарекох, тяло на времето.
Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем. Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним. Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание». Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание. Но сега то се изпълва.
към текста >>
Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съ
знание
».
И това е още по-трудно, когато вече сме се научили да се концентрираме върху мислите. Дадено мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, в края на краищата започва здраво да ни завладява и ние трябва да употребим всичките си усилия, за да го отстраним. Ако сме се упражнявали в това продължително време, ние ще достигнем до там да можем да отстраняваме, да изхвърляме от своето съзнание този ретроспективен поглед върху живота чак до раждането, цялото това етерно тяло или както го нарекох, тяло на времето. Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем. Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним.
Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание».
Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание. Но сега то се изпълва. Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят. Това е инспирацията. Сега там нахлува нещо, което не е някакво по-фино вещество, а което се отнася към веществото така, както негативът се отнася към позитива.
към текста >>
Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съ
знание
.
Дадено мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, в края на краищата започва здраво да ни завладява и ние трябва да употребим всичките си усилия, за да го отстраним. Ако сме се упражнявали в това продължително време, ние ще достигнем до там да можем да отстраняваме, да изхвърляме от своето съзнание този ретроспективен поглед върху живота чак до раждането, цялото това етерно тяло или както го нарекох, тяло на времето. Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем. Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним. Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание».
Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание.
Но сега то се изпълва. Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят. Това е инспирацията. Сега там нахлува нещо, което не е някакво по-фино вещество, а което се отнася към веществото така, както негативът се отнася към позитива. Това, което е противоположно на веществото, сега нахлува в освободеното от етера човешко устройство.
към текста >>
Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съ
знание
, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят.
Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем. Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним. Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание». Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание. Но сега то се изпълва.
Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят.
Това е инспирацията. Сега там нахлува нещо, което не е някакво по-фино вещество, а което се отнася към веществото така, както негативът се отнася към позитива. Това, което е противоположно на веществото, сега нахлува в освободеното от етера човешко устройство. Важното е да можем да осъзнаем: Духът не е само по-фино, по-етерно вещество; това не е вярно. Ако наречем веществото позитив, тогава по отношение на позитива трябва да наречем Духа негатив.
към текста >>
За инициационното по
знание
тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
И едва сега аз от опит зная какво е Духът. Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието. Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността.
За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното. От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието. То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини.
към текста >>
Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи по
знание
то си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието.
Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност.
Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието.
В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато. Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността. Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора. Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята. Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума.
към текста >>
Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното по
знание
открива неродеността преди безсмъртността.
Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност. Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието. В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато.
Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността.
Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора. Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята. Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума. - В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света. Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват.
към текста >>
Тъй като истинското духовно по
знание
представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща.
Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас.
Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща.
Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества. Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени. Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание.
към текста >>
Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си по
знание
.
Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества. Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени.
Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание.
Че наистина сме напреднали с такива упражнения, можем да разберем по определени симптоми. Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица.
към текста >>
Изобщо това ни дава едно съвсем друго съ
знание
, едно съ
знание
, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа. Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света.
Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред. Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам. Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването.
към текста >>
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от по
знание
за моралния световен ред.
Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам. Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката.
към текста >>
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното по
знание
.
Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае. Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание.
Това сега аз мога само да скицирам. Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота.
към текста >>
Обаче човек не може да постигне това интуитивно по
знание
, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното по
знание
, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши.
Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае. Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред. Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам.
Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши.
Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота. Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото. Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка.
към текста >>
В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на по
знание
то.
Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото. Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка. Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят.
В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието.
Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба. Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания. Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос. Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото.
към текста >>
Всеки, който е придобил някакво по
знание
, ще може да направи при
знание
то и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка. Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието.
Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания. Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос. Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта.
към текста >>
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето по
знание
, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос.
Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба. Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания.
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос.
Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото.
към текста >>
Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното по
знание
.
Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба. Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания. Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос.
Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание.
Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното по
знание
, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
Своите познания обаче аз съм постигнал единствено чрез своите болки, чрез своите страдания. Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос. Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта.
Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят. И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането.
към текста >>
С това по
знание
, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото.
Ако първоначално човек почувства това още спрямо по-низшето познание, той ще може да го изживее, когато преодолее себе си, когато се провре през болката, която бива усещана като космична болка и достигне до неутралните изживявания в духовния космос. Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора.
С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото.
И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят. И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието.
към текста >>
И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива по
знание
, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
Човек трябва да си пробие път до съпреживяване на действеността и същността на всички неща; тогава е налице интуитивното познание. Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото.
И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието.
към текста >>
И това не е философска спекулация, дадена от по
знание
то на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване.
Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване.
Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието. Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност.
към текста >>
Това е едно изживяване, което бива въведено в по
знание
то.
И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят. И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието.
Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието.
Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност. Човек се учи да познава себе си в тялото, докато се намира в тялото. Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек. Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека. Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението.
към текста >>
И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното по
знание
.
Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек. Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека. Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението. Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите.
И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание.
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа.
към текста >>
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното по
знание
и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят.
Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека. Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението. Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание.
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят.
Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа. Затова човек трябва да направи опит сам да намери Духа, който действа в него, за да може да опознае също Духа, който действа в света.
към текста >>
3.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Конфликтът между езотерици и екзотерици за публикуването на езотерично
знание
.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. Ясновидство и мислене. Символизмът на школите за Посвещение.
Конфликтът между езотерици и екзотерици за публикуването на езотерично знание.
Компромисът, постигнат чрез въвеждането на медиумизма и спиритуализма. Неуспех на опита. Духовната Наука и принципът, следван от екзотериците от средата на XIX век. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. Медиумни методи на изследване в Теософското Общество.
към текста >>
Пътят на по
знание
то в Духовната Наука.
Компромисът, постигнат чрез въвеждането на медиумизма и спиритуализма. Неуспех на опита. Духовната Наука и принципът, следван от екзотериците от средата на XIX век. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. Медиумни методи на изследване в Теософското Общество.
Пътят на познанието в Духовната Наука.
Целите на определени тайни Ордени. Крахът на спиритуализма. Уникалната личност на Елена Блаватска. Основаването на Теософското Общество. Събитията, предшестващи основаването на Германската секция на Теософското Общество и развитието на духовно-научното Движение.
към текста >>
Древното
знание
все още присъства в епохата на зараждащия се материализъм, например в Хайнрот и Гьоте (Макариа във "Вилхелм Майстер").
Сложността на темата за Осмата Сфера. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. Опасността от отклонения по пътя към духовните светове. Ясновидството в древни и сегашни епохи. Ревитализацията на етерното тяло във връзка с новото явяване на Христос.
Древното знание все още присъства в епохата на зараждащия се материализъм, например в Хайнрот и Гьоте (Макариа във "Вилхелм Майстер").
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. Изследване на живота между смъртта и новото раждане. Трансформацията на неизползвани физически сили в духовни сили след смъртта. В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън. Границите, поставени от науката и религията за да спират навлизането в духовните светове.
към текста >>
Проблемът за публикуването на досега пазеното в тайна
знание
.
В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън. Границите, поставени от науката и религията за да спират навлизането в духовните светове. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. Целта на използването на символи в т.н. тайни Общества или Ордени.
Проблемът за публикуването на досега пазеното в тайна знание.
Трансформацията на силите в световната история, илюстрирана с Данте в "Божествена Комедия" и приказката за отец Антониус. Силите, враждебни към природата и човека, скрити зад природните феномени, и опитностите на душите. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. Изучаването на минералния свят е важно за човешката Земна еволюция. Двойнственост в света на сетивата; тройнственост в свръх-сетивния свят.
към текста >>
Човешкото съ
знание
между обективната и субективната реалност, между Ариманическия и Луциферическия свят.
Изучаването на минералния свят е важно за човешката Земна еволюция. Двойнственост в света на сетивата; тройнственост в свръх-сетивния свят. Ариманическа интелигентност и Луциферическа воля. Опасността от обективен окултизъм (Сцила) и субективен мистицизъм (Харибда) може да бъде избегната чрез изучаване на Духовната Наука. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
Човешкото съзнание между обективната и субективната реалност, между Ариманическия и Луциферическия свят.
Нарушения на съзнанието и тяхната корекция. Митът за Тантал. Водещите принципи на Духовната Наука. * * * Следните лекции бяха изнесени от Рудолф Щайнер пред аудитория, запозната с общата основа на неговото антропософско учение.
към текста >>
Нарушения на съ
знание
то и тяхната корекция.
Двойнственост в света на сетивата; тройнственост в свръх-сетивния свят. Ариманическа интелигентност и Луциферическа воля. Опасността от обективен окултизъм (Сцила) и субективен мистицизъм (Харибда) може да бъде избегната чрез изучаване на Духовната Наука. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. Човешкото съзнание между обективната и субективната реалност, между Ариманическия и Луциферическия свят.
Нарушения на съзнанието и тяхната корекция.
Митът за Тантал. Водещите принципи на Духовната Наука. * * * Следните лекции бяха изнесени от Рудолф Щайнер пред аудитория, запозната с общата основа на неговото антропософско учение. Той често подчертаваше разликата между своите писмени трудове и записките от лекции, изнесени устно и първоначално непланирани за издаване.
към текста >>
"Тези условия", пише Рудолф Щайнер в своята автобиография, "включват поне антропософско по
знание
за Човека и Космоса в неговата духовна същност; също и на това, което може да се нарече “антропософска история", разказано като резултат от проучване в духовния свят."
Водещите принципи на Духовната Наука. * * * Следните лекции бяха изнесени от Рудолф Щайнер пред аудитория, запозната с общата основа на неговото антропософско учение. Той често подчертаваше разликата между своите писмени трудове и записките от лекции, изнесени устно и първоначално непланирани за издаване. Трябва да се напомни, че определени по-напред упоменати условия бяха взети за дадени, когато тези съобщения бяха изнесени.
"Тези условия", пише Рудолф Щайнер в своята автобиография, "включват поне антропософско познание за Човека и Космоса в неговата духовна същност; също и на това, което може да се нарече “антропософска история", разказано като резултат от проучване в духовния свят."
към текста >>
4.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природо
знание
то, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век.
Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години. Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това. В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството. Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна.
Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век.
Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици. Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции. Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание. Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше.
към текста >>
Това природо
знание
беше много различно по характер от съвременната естествена наука.
Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това. В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството. Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век.
Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука.
То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици. Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции. Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание. Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше. Често съм казвал, че тези следи могат много лесно да бъдат изведени до състояние на атавистично, зрително ясновидство.
към текста >>
То беше природо
знание
, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици.
В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството. Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука.
То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици.
Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции. Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание. Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше. Често съм казвал, че тези следи могат много лесно да бъдат изведени до състояние на атавистично, зрително ясновидство. Показвали сме по много различни начини как това атавистично ясновидство може да се прояви в нашето време.
към текста >>
Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно по
знание
.
Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици. Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции.
Докато бе зает със своите външни дейности, следите от старото ясновидство все още се раздвижваха вътре в него, макар и повече непридружавани от каквото и да е сигурно познание.
Но броят на хората, в които тези признаци на древно ясновидство оцеляваха, постоянно намаляваше. Често съм казвал, че тези следи могат много лесно да бъдат изведени до състояние на атавистично, зрително ясновидство. Показвали сме по много различни начини как това атавистично ясновидство може да се прояви в нашето време. От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят. След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието.
към текста >>
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното по
знание
, хората бяха в относително щастливо положение.
От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят. След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието. Колкото и малко това да се осъзнава днес от онези, които не се занимават с подобни неща, ще бъде ясно на бъдещите хора, че материалистическите тенденции на втората половина на XIX век са достигнали своя връх в средата на века; тогава беше, когато тези тенденции разгърнаха своята най-голяма сила. Но смисъла на всяка тенденция е в това определени умения да се развият и наистина внушителното величие на методите, създадени от материалистичната наука, води началото си от тази тенденция на душите да се придържат здраво към външния, материален свят на сетивата. Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение.
Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
към текста >>
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съ
знание
за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
Но смисъла на всяка тенденция е в това определени умения да се развият и наистина внушителното величие на методите, създадени от материалистичната наука, води началото си от тази тенденция на душите да се придържат здраво към външния, материален свят на сетивата. Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях.
Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта. Човечеството постепенно изгуби тази способност за живеене във връзка с духовния свят.
към текста >>
(Виж "Мистерийно по
знание
и мистерийни центрове", XII-та лекция.
В онези времена, мисленето не беше този труден процес, който е в наши дни. Хората имаха определени грандиозни, всеобхватни идеи, и в допълнение, имаха виждане (е на диаграмата). Нещо от този род, макар и вече в по-слаба форма, присъстваше в чувствителна степен у пророците, които основаха Мистериите на Самотраките и там дадоха величественото учение на четиримата богове: Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса и Кадмилос. В това велико учение, което някога имаше своя дом на остров Самос, определени възвишени идеи бяха предавани на онези, които бяха посвещавани в Мистериите, и те бяха способни да съчетаят тези идеи с оцелелите плодове на древното ясновидство. Би могло да стане възможно по някакъв друг повод да говорим за тези неща, при това в по-големи подробности.
(Виж "Мистерийно познание и мистерийни центрове", XII-та лекция.
14 лекции, изнесени в Дорнах, от 23 Ноември до 21 Декември 1923 год. бел. англ. пр.) И след това ясновидството малко по-малко потъна под прага на съзнанието и да го призовем от дълбините на душата ставаше все по-трудно. Беше, разбира се, възможно да задържим някои от идеите, дори да ги доразвием по-нататък; и така най-накрая дойде времето, когато имаше посветени, които не бяха непременно ясновидци забележете добре, посветени, които не бяха задължително ясновидци. На различните места, където имаше събирания на тези посветени, те само усвояваха запазеното отчасти от стари времена, за което се твърдеше, че древни пророци са го разкрили или каквото можеше да бъде извлечено от хората, все още притежаващи способностите на атавистичното ясновидство.
към текста >>
И след това ясновидството малко по-малко потъна под прага на съ
знание
то и да го призовем от дълбините на душата ставаше все по-трудно.
В това велико учение, което някога имаше своя дом на остров Самос, определени възвишени идеи бяха предавани на онези, които бяха посвещавани в Мистериите, и те бяха способни да съчетаят тези идеи с оцелелите плодове на древното ясновидство. Би могло да стане възможно по някакъв друг повод да говорим за тези неща, при това в по-големи подробности. (Виж "Мистерийно познание и мистерийни центрове", XII-та лекция. 14 лекции, изнесени в Дорнах, от 23 Ноември до 21 Декември 1923 год. бел. англ. пр.)
И след това ясновидството малко по-малко потъна под прага на съзнанието и да го призовем от дълбините на душата ставаше все по-трудно.
Беше, разбира се, възможно да задържим някои от идеите, дори да ги доразвием по-нататък; и така най-накрая дойде времето, когато имаше посветени, които не бяха непременно ясновидци забележете добре, посветени, които не бяха задължително ясновидци. На различните места, където имаше събирания на тези посветени, те само усвояваха запазеното отчасти от стари времена, за което се твърдеше, че древни пророци са го разкрили или каквото можеше да бъде извлечено от хората, все още притежаващи способностите на атавистичното ясновидство. Едно убеждение дойде отчасти от историческите традиции, отчасти чрез опити. Хората се убеждаваха, че каквото техният интелект мислеше, това беше вярно. Но с течение на времето броят на хората в тези събрания, все още способни да виждат в духовния свят, постоянно намаляваше, докато броят на онези, които имаха теории за духовния свят и ги изразяваха в символи и други подобни, постоянно нарастваше.
към текста >>
И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъ
знание
то, само че имаше и склонност към материализъм.
Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек. Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен. Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях. За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука.
И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм.
Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно както сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят. Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност. Те не можеха да прибягнат до никакви конкретни умения, посредством които съществуването на духовен свят можеше да бъде показано нагледно, но въпреки това те не желаеха да видят външния свят завладян изцяло от материализъм. И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове познанието, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото човечество, заедно с културата и философията, потъва в материализъм? Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва?
към текста >>
И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове по
знание
то, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото човечество, заедно с културата и философията, потъва в материализъм?
За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука. И така ситуацията в средата на XIX век беше такава, че човечеството като цяло, особено цивилизованото човечеството, притежаваше способността за духовно виждане дълбоко долу в подсъзнанието, само че имаше и склонност към материализъм. Имаше, обаче, в действителност и много хора, които знаеха че има духовен свят, които знаеха, че точно както сме заобиколени от въздух, така сме заобиколени и от духовен свят. Но в същото време тези хора бяха обременени с определено чувство на отговорност. Те не можеха да прибягнат до никакви конкретни умения, посредством които съществуването на духовен свят можеше да бъде показано нагледно, но въпреки това те не желаеха да видят външния свят завладян изцяло от материализъм.
И така през XIX век една трудна задача се изправи пред онези, които бяха посветени, една ситуация, в същността на която се налагаше въпросът: Трябва ли да продължаваме да пазим в ограничени кръгове познанието, което е дошло до нас от древни времена и само да наблюдаваме, докато цялото човечество, заедно с културата и философията, потъва в материализъм?
Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва? Те не посмяха да направят това, особено онези, които се занимаваха наистина сериозно с тези неща. И така се стигна до това, че в средата на XIX век думите "езотерик" и "екзотерик", които бяха използвани от посветените помежду им, придобиха значение по-различно от онова, което е било по-рано. Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии.
към текста >>
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение
знание
, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика.
Ще посмеем ли просто да бъдем зрители, докато това се случва? Те не посмяха да направят това, особено онези, които се занимаваха наистина сериозно с тези неща. И така се стигна до това, че в средата на XIX век думите "езотерик" и "екзотерик", които бяха използвани от посветените помежду им, придобиха значение по-различно от онова, което е било по-рано. Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии.
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика.
Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание. Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично. Имаше широко разпространена дискусия по онова време, за която външният свят не знае нищо, но която беше особено разгорещена в средата на XIX век.
към текста >>
Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното
знание
.
Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии. Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика. Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците?
Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание.
Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично. Имаше широко разпространена дискусия по онова време, за която външният свят не знае нищо, но която беше особено разгорещена в средата на XIX век. Всъщност сблъсъците и споровете между езотериците и екзотериците бяха далеч по-разпалени от онези между консерваторите и либералите в съвременните парламенти. Езотериците заеха становището, че само на онези, които са се заклели в най-строго мълчание и бяха пожелали да принадлежат към едно отделно общество, трябва да бъде разказвано нещо относно духовния свят или пък знание, свързано с него. Екзотериците казваха: Ако този принцип бъде следван, хората недокосващи се до такова общество или лига ще потънат напълно в материализъм.
към текста >>
Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното
знание
публично.
Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии. Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика. Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание.
Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично.
Имаше широко разпространена дискусия по онова време, за която външният свят не знае нищо, но която беше особено разгорещена в средата на XIX век. Всъщност сблъсъците и споровете между езотериците и екзотериците бяха далеч по-разпалени от онези между консерваторите и либералите в съвременните парламенти. Езотериците заеха становището, че само на онези, които са се заклели в най-строго мълчание и бяха пожелали да принадлежат към едно отделно общество, трябва да бъде разказвано нещо относно духовния свят или пък знание, свързано с него. Екзотериците казваха: Ако този принцип бъде следван, хората недокосващи се до такова общество или лига ще потънат напълно в материализъм. И екзотериците предложиха път.
към текста >>
Езотериците заеха становището, че само на онези, които са се заклели в най-строго мълчание и бяха пожелали да принадлежат към едно отделно общество, трябва да бъде разказвано нещо относно духовния свят или пък
знание
, свързано с него.
Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание. Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично. Имаше широко разпространена дискусия по онова време, за която външният свят не знае нищо, но която беше особено разгорещена в средата на XIX век. Всъщност сблъсъците и споровете между езотериците и екзотериците бяха далеч по-разпалени от онези между консерваторите и либералите в съвременните парламенти.
Езотериците заеха становището, че само на онези, които са се заклели в най-строго мълчание и бяха пожелали да принадлежат към едно отделно общество, трябва да бъде разказвано нещо относно духовния свят или пък знание, свързано с него.
Екзотериците казваха: Ако този принцип бъде следван, хората недокосващи се до такова общество или лига ще потънат напълно в материализъм. И екзотериците предложиха път. Днес мога да ви кажа това: пътят, предложен от екзотериците по онова време, е пътят, по който ние самите вървим. Тяхното предложение беше в това, определена част от езотеричното знание да бъде популяризирана. Вие виждате също, как самите ние сме работили с помощта на общодостъпни трудове, чрез които хората могат малко по-малко да бъдат отведени до познание за духовните светове.
към текста >>
Тяхното предложение беше в това, определена част от езотеричното
знание
да бъде популяризирана.
Всъщност сблъсъците и споровете между езотериците и екзотериците бяха далеч по-разпалени от онези между консерваторите и либералите в съвременните парламенти. Езотериците заеха становището, че само на онези, които са се заклели в най-строго мълчание и бяха пожелали да принадлежат към едно отделно общество, трябва да бъде разказвано нещо относно духовния свят или пък знание, свързано с него. Екзотериците казваха: Ако този принцип бъде следван, хората недокосващи се до такова общество или лига ще потънат напълно в материализъм. И екзотериците предложиха път. Днес мога да ви кажа това: пътят, предложен от екзотериците по онова време, е пътят, по който ние самите вървим.
Тяхното предложение беше в това, определена част от езотеричното знание да бъде популяризирана.
Вие виждате също, как самите ние сме работили с помощта на общодостъпни трудове, чрез които хората могат малко по-малко да бъдат отведени до познание за духовните светове. В средата на XIX век нещата не бяха стигнали до момента, в който някой би се осмелил да приеме, че това беше тяхна убеденост. В такива кръгове, разбира се, няма гласуване, и да кажем следното е да говорим с метафори. Въпреки това може да се посочи, че на първото гласуване езотериците удържаха победа и екзотериците бяха принудени да отстъпят. Обществото или лигата не бяха против заради доброто старо правило за взаимно поддържане.
към текста >>
Вие виждате също, как самите ние сме работили с помощта на общодостъпни трудове, чрез които хората могат малко по-малко да бъдат отведени до по
знание
за духовните светове.
Езотериците заеха становището, че само на онези, които са се заклели в най-строго мълчание и бяха пожелали да принадлежат към едно отделно общество, трябва да бъде разказвано нещо относно духовния свят или пък знание, свързано с него. Екзотериците казваха: Ако този принцип бъде следван, хората недокосващи се до такова общество или лига ще потънат напълно в материализъм. И екзотериците предложиха път. Днес мога да ви кажа това: пътят, предложен от екзотериците по онова време, е пътят, по който ние самите вървим. Тяхното предложение беше в това, определена част от езотеричното знание да бъде популяризирана.
Вие виждате също, как самите ние сме работили с помощта на общодостъпни трудове, чрез които хората могат малко по-малко да бъдат отведени до познание за духовните светове.
В средата на XIX век нещата не бяха стигнали до момента, в който някой би се осмелил да приеме, че това беше тяхна убеденост. В такива кръгове, разбира се, няма гласуване, и да кажем следното е да говорим с метафори. Въпреки това може да се посочи, че на първото гласуване езотериците удържаха победа и екзотериците бяха принудени да отстъпят. Обществото или лигата не бяха против заради доброто старо правило за взаимно поддържане. Не и докато в по-нови времена дойде моментът, когато някои членове са изгонени или са напуснали.
към текста >>
Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното
знание
, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод.
Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис. Това доведе до следната ситуация. Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа. Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството. Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът.
Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод.
Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян. В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно. Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение.
към текста >>
Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното
знание
да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян.
Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството. Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът. Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава.
Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян.
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно. Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение. В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности. Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие!
към текста >>
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното
знание
, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът. Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян.
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение. В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности. Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса.
към текста >>
Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично
знание
води до беди, и че онези, които придобиват такова
знание
, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение.
Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян. В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение.
В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности. Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса. Когато външният свят казва, че един окултист, който работи както ние работим тук, упражнява голям авторитет това са само празни приказки.
към текста >>
Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично
знание
.
Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян. В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно. Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение. В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности.
Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание.
Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса. Когато външният свят казва, че един окултист, който работи както ние работим тук, упражнява голям авторитет това са само празни приказки. Колкото дълго даденият съвет е приятен, на окултиста, по правило, никой не се оплаква; но когато съветът вече не се харесва, той не се спазва. Някои хора дори заплашват, като заявяват: "Ако не ми дадеш различен съвет, аз просто не мога да продължа." Това може да се изостри до истинска опасност, нищо че е било само съветване на въпросното лице за негово добро.
към текста >>
Азовото съ
знание
и също астралното съ
знание
са били подтиснати и като резултат от това физическото и етерното тяло стават особено активни.
Те бяха способни да обяснят предаваното от тях само с обикновената околна среда в материалните елементи, в които духът, разбира се, присъства. Очакваше се обаче, че медиумите ще извадят наяве всички видове скрити закони на природата, скрити закони на елементарната природа. Но това, което всъщност се случи, бе неизбежно, и то поради следната причина: Човекът, както знаем, се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. През времето от заспиването до събуждането, следователно, истинският човек е в своите Аз и астрално тяло; но тогава той е едновременно и в царството на мъртвите. Медиумът стоящ там, обаче, не е Аз и астрално тяло.
Азовото съзнание и също астралното съзнание са били подтиснати и като резултат от това физическото и етерното тяло стават особено активни.
В това състояние медиумът може да влезе в контакт с хипнотизатор, или внушител т.е. с някакъв друг човек. Азът на другия човек, а също и околната среда, могат тогава да окажат въздействие върху медиума. Невъзможно е за медиума да влезе в царството на мъртвите, защото самите членове на неговото същество, принадлежащи на това царство, са били обезсилени. Медиумите се заблуждаваха; те уж описваха царството на мъртвите.
към текста >>
Но от това можете да научите колко необходимо е да се тръгне по другия път, а именно, наистина да започне да се дава гласност на част от езотеричното
знание
.
Един прекрасен ден, следователно, трябваше да се признае, че е бил следван път, който водеше хората към заблуда към една чисто Луциферическа доктрина, обвързана с изцяло Ариманически наблюдения. Измама, от която нищо добро не можеше да произлезе, беше разпространена на длъж и шир. Това бе осъзнавано с напредване на времето. Вие виждате, следователно, как бе направен опит да се спрат материалистическите тенденции на епохата и дори да бъдат накарани хорските умове да разберат, че има духовен свят около нас. По начало, този път доведе до заблуждения, както вече чухме.
Но от това можете да научите колко необходимо е да се тръгне по другия път, а именно, наистина да започне да се дава гласност на част от езотеричното знание.
Това е пътят, по който трябва да се поеме, дори ако това носи беда след беда. Самият факт, че следваме Духовната Наука е, така да се каже, потвърждение на нуждата от практическо прилагане на принципа на екзотериците от средата на XIX век. И целта на Духовната Наука, която искаме да развием, не е нищо друго, освен да осъществим на практика този принцип, да го приведем в действие почтено и искрено. От всичко това ще ви бъде ясно, че материализмът е нещо, за което не можем просто да се отдаваме на размисъл; трябва да разберем необходимостта от неговата поява, особено на върха или най-ниската точка която той достигна около средата на XIX век. Цялата тенденция започна, разбира се, много преди това несъмнено три, четири или пет столетия по-рано.
към текста >>
Човешката склонност към духовното преминаваше все повече и повече в подсъ
знание
то, и това положение на нещата достигна своята връхна точка в средата на XIX век.
Това е пътят, по който трябва да се поеме, дори ако това носи беда след беда. Самият факт, че следваме Духовната Наука е, така да се каже, потвърждение на нуждата от практическо прилагане на принципа на екзотериците от средата на XIX век. И целта на Духовната Наука, която искаме да развием, не е нищо друго, освен да осъществим на практика този принцип, да го приведем в действие почтено и искрено. От всичко това ще ви бъде ясно, че материализмът е нещо, за което не можем просто да се отдаваме на размисъл; трябва да разберем необходимостта от неговата поява, особено на върха или най-ниската точка която той достигна около средата на XIX век. Цялата тенденция започна, разбира се, много преди това несъмнено три, четири или пет столетия по-рано.
Човешката склонност към духовното преминаваше все повече и повече в подсъзнанието, и това положение на нещата достигна своята връхна точка в средата на XIX век.
Но това също беше необходимо, с цел чисто материалните дарби на хората да могат да се развият неспъвани от окултни способности. Материалистични философи като Кант, един материалистичен философ от гледна точка на идеалистите на XIX век можете да прочетете за това в моята книга "Загадките на философията" нямаше да може да се появи, ако окултните способности не бяха отстъпили на заден план. Определени умения се развиват в човечеството, когато други такива се отдръпнат, но докато единия вид способности и умения се развиват външно, другият вид следват свой собствен вътрешен път. Тези три, четири или пет столетия не бяха, по тази причина, пълна загуба за духовната еволюция на човечеството. Духовните сили продължиха да се развиват под прага на съзнанието, и ако помислите върху онова, което съм посочил във връзка с памфлета на фон Врангел (публикуван в Лайпциг през 1914 год.
към текста >>
Духовните сили продължиха да се развиват под прага на съ
знание
то, и ако помислите върху онова, което съм посочил във връзка с памфлета на фон Врангел (публикуван в Лайпциг през 1914 год.
Човешката склонност към духовното преминаваше все повече и повече в подсъзнанието, и това положение на нещата достигна своята връхна точка в средата на XIX век. Но това също беше необходимо, с цел чисто материалните дарби на хората да могат да се развият неспъвани от окултни способности. Материалистични философи като Кант, един материалистичен философ от гледна точка на идеалистите на XIX век можете да прочетете за това в моята книга "Загадките на философията" нямаше да може да се появи, ако окултните способности не бяха отстъпили на заден план. Определени умения се развиват в човечеството, когато други такива се отдръпнат, но докато единия вид способности и умения се развиват външно, другият вид следват свой собствен вътрешен път. Тези три, четири или пет столетия не бяха, по тази причина, пълна загуба за духовната еволюция на човечеството.
Духовните сили продължиха да се развиват под прага на съзнанието, и ако помислите върху онова, което съм посочил във връзка с памфлета на фон Врангел (публикуван в Лайпциг през 1914 год.
под заглавие "Наука и Теософия") по темата, която той там нарича "приказното", ще можете да разпознаете съществуването на окултни способности, които само чакат да бъдат разгърнати. Те съществуват в изобилие в душите на хората; става въпрос само да бъдат събудени по правилния начин. Беше необходимо да кажем тези неща като въведение, и утре ще преминем на въпроса за взаимоотношенията между живите и мъртвите, без да забравяме, че грешният път, водещ началото си от компромиса между екзотерици и езотерици, всъщност бе поучителен. За да разберем естеството на този компромис, трябва да проучим проблема на раждането и смъртта, и тогава да покажем какъв ефект имаха материалистичните методи във връзка с това.
към текста >>
5.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съ
знание
, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съ
знание
.
И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция. Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е. един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита? " Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване. Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм.
С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание.
Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество. Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател. Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество. Има значителна разлика, както виждате, между методите на изследване, практикувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество.
към текста >>
Средната партия беше за това, езотеричното
знание
да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи.
Такова беше положението в развитието на окултизма през 40-те, 50-те и дори 60-те години на XIX век. Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото. В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение. Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел.
Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи.
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
към текста >>
И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от
знание
то на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели.
Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица. Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини. Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност!
И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели.
Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите". Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството.
към текста >>
Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно
знание
чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план.
Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата. По това време тези леви Братя вече имаха свои собствени особени интереси. В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси. Ако е необходимо, бих могъл да го направя някой път. Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка.
Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план.
Така нещата не можеха да продължават. Ситуацията сега беше извънредно трудна, ужасно трудна. Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал. Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици. Той беше изцяло материалистичен, беше чисто дилетантство.
към текста >>
(Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на по
знание
то за добро и зло, лекция 4-та.
Тя имаше дързост в излишък! "Добрият съвет е безценен", казва поговорката. Какво щеше да стане? И тогава се случи нещо, на което съм обръщал внимание по различни поводи, понеже разказваното днес във връзка с това съм го разказвал и другаде. Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен".
(Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та.
"Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ. пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен. Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре. Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо.
към текста >>
Помислете за това по следния начин: Окултното
знание
беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа.
Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен". (Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та. "Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ. пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен. Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре.
Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа.
С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо. Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение. Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин. От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи.
към текста >>
С други думи, всичкото притежавано от нея окултно
знание
бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо.
(Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та. "Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ. пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен. Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре. Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа.
С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо.
Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение. Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин. От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи. Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение.
към текста >>
И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за по
знание
за духовния свят.
Тези лекции бяха изнесени пред кръг от членове на Теософското Общество, на което аз самият тогава не бях член. Трябва да се има в предвид от самото начало, че си имахме работа с учение, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят. Така навсякъде по света имаше хора, които до известна степен бяха готови и искаха да знаят нещо за духовния свят. За нещата, които ви казах днес, те не знаеха нищо, нямаха ни най-малка представа за тях. Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задоволен.
И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за познание за духовния свят.
Вие знаете, че по гротесков и абсурден начин бях обвинен, че съм направил внезапен обрат от изцяло различен светоглед, представен в моята книга "Възгледи за света и живота през XIX век" (Съдържанието на тази книга е включено в "Загадките на философията" бел. англ. пр.) Първата част бе издадена през Февруари 1900 год., а втората част през Октомври същата година. Бях обвинен, че неочаквано съм променил някои страни и съм преминал отвъд Теософията. Често съм ви казвал, че не само имах книгите на Синет, например, в ръцете си непосредствено след тяхното излизане, но и че имах също и тесни връзки с младото Теософско Общество във Виена. Добре е да разберете какви бяха обстоятелствата по онова време, но искам също и да ви дам много кратък, обективен поглед върху миналото на Германската Секция.
към текста >>
нежива природа е всъщност неузряла интелигентност, затова в нейните явления разумният характер все пак се проявява, но без съ
знание
.
Ето защо се случва, че колкото повече законите се съобразяват със самата природа, толкова повече завесата изчезва, самите явления стават по-духовни и накрая изчезват напълно. Оптичните явления не са нищо повече от геометрия, чиито линии са начертани от светлина, а самата светлина е вече двусмислена материалност. В явленията на магнетизма всички следи от материя се губят, а също и при тези на гравитацията, които дори ученият може да приеме само като пряко духовен процес ефект от разстояние не остава нищо от нейните закони, чиито следствие в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Перфектната теория за природата би била тази, въз основа на която тя като цяло е сведена до една интелигентност. Безжизнените и несъзнателни продукти на природата са само неуспешни нейни опити да отрази самата себе си; т.н.
нежива природа е всъщност неузряла интелигентност, затова в нейните явления разумният характер все пак се проявява, но без съзнание.
Природата достига своята най-висша цел, да стане самата тя изцяло обект на себе си в своето най-висше и последно отражение, което не е нищо друго освен Човека, или по-общо онова, което наричаме Разум, чрез който природата се връща напълно в себе си, и чрез който става явно, че тя, природата, е от самото начало идентична с познаваното от нас като интелигентност или съзнание." И говорейки по-нататък за Шелинг, аз казах малко по-късно: "За Шелинг, с неговата прогресивна мисъл, изучаването на света бе изучаването на Бога, или Теософия. Той вече стоеше твърдо зад убежденията си, когато през 1809 год. написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми". Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са божествени, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта?
към текста >>
Природата достига своята най-висша цел, да стане самата тя изцяло обект на себе си в своето най-висше и последно отражение, което не е нищо друго освен Човека, или по-общо онова, което наричаме Разум, чрез който природата се връща напълно в себе си, и чрез който става явно, че тя, природата, е от самото начало идентична с познаваното от нас като интелигентност или съ
знание
."
Оптичните явления не са нищо повече от геометрия, чиито линии са начертани от светлина, а самата светлина е вече двусмислена материалност. В явленията на магнетизма всички следи от материя се губят, а също и при тези на гравитацията, които дори ученият може да приеме само като пряко духовен процес ефект от разстояние не остава нищо от нейните закони, чиито следствие в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Перфектната теория за природата би била тази, въз основа на която тя като цяло е сведена до една интелигентност. Безжизнените и несъзнателни продукти на природата са само неуспешни нейни опити да отрази самата себе си; т.н. нежива природа е всъщност неузряла интелигентност, затова в нейните явления разумният характер все пак се проявява, но без съзнание.
Природата достига своята най-висша цел, да стане самата тя изцяло обект на себе си в своето най-висше и последно отражение, което не е нищо друго освен Човека, или по-общо онова, което наричаме Разум, чрез който природата се връща напълно в себе си, и чрез който става явно, че тя, природата, е от самото начало идентична с познаваното от нас като интелигентност или съзнание."
И говорейки по-нататък за Шелинг, аз казах малко по-късно: "За Шелинг, с неговата прогресивна мисъл, изучаването на света бе изучаването на Бога, или Теософия. Той вече стоеше твърдо зад убежденията си, когато през 1809 год. написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми". Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са божествени, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта? Ако душата на човека е в Бог, как се стига до това, че тя следва своите собствени егоистични интереси?
към текста >>
Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съ
знание
е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата.
И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия. Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен.
Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата.
Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля. Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме. Ернст Хекел изказа една антропоморфична догма: "Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел.
към текста >>
За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съ
знание
чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето.
Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме. Ернст Хекел изказа една антропоморфична догма: "Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света.
За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето.
Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази. Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота. Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно.
към текста >>
След като бе далеч за известно време, Г-жа Щайнер се върна в Берлин от Русия през есента, и със
знание
то на графиня Брокдорф присъстваше на втория курс от лекции, изнесени през зимата на 1901-1902 год.
за Густав Теодор Фехнер. Това беше специална лекция и не бе част от останалите. Г-жа Щайнер следователно вече беше присъствала на някои от лекциите, които изнасях по онова време. Би било интересно да свържем няколко детайла тук но те могат да бъдат пропуснати; те просто добавят малко колоритност на случката. Ако е необходимо, могат да се разкажат по друг повод.
След като бе далеч за известно време, Г-жа Щайнер се върна в Берлин от Русия през есента, и със знанието на графиня Брокдорф присъстваше на втория курс от лекции, изнесени през зимата на 1901-1902 год.
След една от тези лекции върху Гръцките Мистерии, тази позната дойде до мен и каза добре, нещо точно за това, за което се говореше! Тази дама впоследствие ставаше все повече и повече фанатичен последовател на Теософското Общество и по-късно получи висок пост в Ордена, основан да чака Второто Идване на Христос. По времето за което говоря, тя дойде при мен след лекцията за Гръцките Мистерии и, приемайки вид на наистина дълбоко посветена в Теософското Общество и възнамерявайки да докаже своята посветеност, каза: "Вие говорихте за Мистерии; но те още съществуват. Все още има тайни общества. Знаете ли това?
към текста >>
Пътят, който следваме от дълги години, бе поет с пълно съ
знание
.
По време на разговора аз казах недвусмислено: "Със сигурност е необходимо да се създаде такова Движение. Но аз ще обвържа себе си само с Движение, което е свързано изключително със западния окултизъм и работи за неговото развитие." И казах също, че такова Движение трябва да има своята връзка с Платон, Гьоте и т.н. И посочих цялата програма, която беше известна по онова време. В тази програма нямаше място за нездравословни дейности, но естествено дойдоха малко хора с такива наклонности; това бяха хора, повлияни от Движението, за което говорих. Но от разговора цитиран в началото на тази лекция, който имах с един член на Английското Теософско Общество ще видите, че в тази програма бе включено пълното отхвърляне на всичко в природата на медиумизъм и атавизъм.
Пътят, който следваме от дълги години, бе поет с пълно съзнание.
Въпреки че не са липсвали и елементи на медиумистично и атавистично ясновидство, не е имало отклонение от този път, и той доведе до нашето сегашно положение. Аз трябваше, разбира се, да разчитам да намеря вътре в Теософското Общество хора, които желаеха и можеха да приемат изцяло здравословни методи на работа. Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да представят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели. Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно. Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години наред.
към текста >>
6.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Следователно тя е написана в противодействие на онези, които искаха да оставят
знание
то за прераждането да изчезне.
Благодарение на журналистическите качества и на добрия стил в който е написана, книгата привлече огромно внимание и заплени много сърца. Следователно тези читатели възприеха не истинското учение за Осмата Сфера, а странното твърдение на Синет, че Луната е Осмата Сфера. И така я имаше "Езотеричен Будизъм" на Синет. Книгата бе написана по времето, когато Блаватска, след всички събития за които ви разказах, бе вече вкарана в едностранчивата сфера на влияние от онези индийски окултисти, които принадлежаха на левицата и имаха свои собствени специални цели. От това следва, че в "Езотеричен Будизъм" са дадени учения относно устройство на човека, и относно реинкарнация и Карма.
Следователно тя е написана в противодействие на онези, които искаха да оставят знанието за прераждането да изчезне.
Това ще ви покаже също колко силно се водеше конфликтът. Блаватска беше свързана с Американски спиритуалисти, които искаха да оставят учението за прераждането да изчезне. Медиумизмът беше средство за тази цел и така бе възприет този метод. Когато Блаватска се разбунтува, тя бе отстранена и попадаше все повече и повече под влиянието на индийските окултисти; тя бе отведена в ръцете им. Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в сферата на окултизма.
към текста >>
Виждали са чрез имагинативно по
знание
в надигащи се, вълнуващи се образи.
Ако си представите Земния човек по такъв начин, че да виждате само неговата минерална част, трябва да си представите Лунния човек вътре в него. Само че няма нищо минерално в този Лунен човек, затова той не може да се види с физически очи, а само с духовен поглед. Лунната форма лежи в основата на определени съставни части на физическия човек, съдържа се вътре в него, но може да бъде доловена само от окото на ясновидеца. Излишно е да се казва, че съществуващото вътре е присъствало на Старата Луна. Но само си припомнете как са виждали на Старата Луна.
Виждали са чрез имагинативно познание в надигащи се, вълнуващи се образи.
Те все още присъстват днес, но за да се видят, е необходимо поне атавистично ясновидство. Човекът на Старата Луна би могъл да се възприеме само чрез атавистично ясновидство, което в онази епоха е било нормалната способност за виждане. Затова също и всичко свързано с тази еволюция на Старата Луна може да се види само в имагинации, с древното зрително ясновидство. Никога не трябва да се мисли, че Лунният човек може да се създаде на минералната Земя; той е продукт на Старата Луна и като такъв може да бъде видян в имагинативното ясновидство. И така във връзка със Старата Луна трябва да си представим, че цялата околна среда е била видима за имагинативното ясновидство на Лунния човек точно както нашето обкръжение, с растенията, животните, реките, планините, е видимо за физическите очи.
към текста >>
7.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Замесените бяха хора на по
знание
то, те бяха добре информирани.
В ранните векове обаче, определени космически истини бяха изключени от тези импулси. Тези истини са изцяло съвместими с Християнството, въпреки че проницателността не успява да докаже това. Истини относно повтарящите се животи на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която учението за повтарящите се животи на Земята бе изключено. Показах ви как определени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни животи. Говорих за направленията в окултизма, които бяха свързани например с Висшето Духовенство на Църквата.
Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани.
Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество. Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система. Силите тук, внедрени в човешката душа, имат нещо общо главно с човешкото участие в Космоса извън Земята; и от тези среди се желаеше хората да бъдат оставени в неведение относно това участие. Намерението бе те да се отклонят от осъзнаването, че душата е свързана не само със Земята и нейните събития, а също и с онова там отвън в Космоса, просветващо долу до нас например от другите планети на нашата Слънчева система. Поради това, че работят върху човешкото същество, импулсите произлизащи от другите планети на нашата Слънчева система имат силата да изтръгнат душата, като живееща душа, от физическата смърт.
към текста >>
Но ако разгледате назад еволюцията на човечеството ще намерите, че точно във времената, когато атавистичното
знание
, ясновидското
знание
, присъстваше като древно наследство, хората отправяха своя поглед към другите небесни тела на нашата Слънчева система, и Астрологията която в наши дни е станала такава съмнителна наука играеше роля от огромна важност в онези стари времена.
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система. Силите тук, внедрени в човешката душа, имат нещо общо главно с човешкото участие в Космоса извън Земята; и от тези среди се желаеше хората да бъдат оставени в неведение относно това участие. Намерението бе те да се отклонят от осъзнаването, че душата е свързана не само със Земята и нейните събития, а също и с онова там отвън в Космоса, просветващо долу до нас например от другите планети на нашата Слънчева система. Поради това, че работят върху човешкото същество, импулсите произлизащи от другите планети на нашата Слънчева система имат силата да изтръгнат душата, като живееща душа, от физическата смърт. Това е тяхната съществена функция, както можете да осъзнаете от описанията на живота между смъртта и новото раждане, които съм давал по различни поводи и от различни гледни точки.
Но ако разгледате назад еволюцията на човечеството ще намерите, че точно във времената, когато атавистичното знание, ясновидското знание, присъстваше като древно наследство, хората отправяха своя поглед към другите небесни тела на нашата Слънчева система, и Астрологията която в наши дни е станала такава съмнителна наука играеше роля от огромна важност в онези стари времена.
Защо, можем да се попитаме, Астрологията е престанала да играе тази важна роля? Това е защото погледът на човешките души трябваше да бъде отклонен, с цел Християнството да има време да пусне корени в Земното Битие. Точно както погледът на ясновидеца трябваше да бъде отклонен от имагинативния свят, така също трябваше и погледът да бъде отклонен от импулсите, произтичащи от планетите на нашата Слънчева система. Всичко, което е останало от Астрологията, се съдържа в стари традиции. Аз често съм говорил за това.
към текста >>
Могат да се дадат стотици подобни примери и те ще ви посочат как някога начинът на мислене беше напълно различен, как
знание
то, което беше налице във всеки случай до не толкова отдавна, бе изродено в материалистичния възглед за света.
. . последните две думи са в скоби. "Aura Vitalis" може да се преведе само като "етерно тяло". Човекът, написал това, бе професор по психиатрична терапия в Университета в Лайпциг и доктор в болницата "Сейнт Джордж" там. Това бе Йохан Кристиян Аугуст Хайнрот, за когото говорих веднъж във връзка с Гьоте.
Могат да се дадат стотици подобни примери и те ще ви посочат как някога начинът на мислене беше напълно различен, как знанието, което беше налице във всеки случай до не толкова отдавна, бе изродено в материалистичния възглед за света.
Някой може да каже: Едно течение на познание постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа. Връзката с Космоса е установена отново, този път отвътре. Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали факта, че докато от една страна знанието за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре. Тук ще ви прочета пасаж от книга, публикувана дори още по-рано, от който можете да разберете, че наистина имаше хора, които обръщаха внимание на промяната, която ще се състои в устройството на човечеството в бъдеще. Разбира се, историята е разказана в много забулена форма, но във всеки случай е разказана.
към текста >>
Някой може да каже: Едно течение на по
знание
постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа.
последните две думи са в скоби. "Aura Vitalis" може да се преведе само като "етерно тяло". Човекът, написал това, бе професор по психиатрична терапия в Университета в Лайпциг и доктор в болницата "Сейнт Джордж" там. Това бе Йохан Кристиян Аугуст Хайнрот, за когото говорих веднъж във връзка с Гьоте. Могат да се дадат стотици подобни примери и те ще ви посочат как някога начинът на мислене беше напълно различен, как знанието, което беше налице във всеки случай до не толкова отдавна, бе изродено в материалистичния възглед за света.
Някой може да каже: Едно течение на познание постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа.
Връзката с Космоса е установена отново, този път отвътре. Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали факта, че докато от една страна знанието за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре. Тук ще ви прочета пасаж от книга, публикувана дори още по-рано, от който можете да разберете, че наистина имаше хора, които обръщаха внимание на промяната, която ще се състои в устройството на човечеството в бъдеще. Разбира се, историята е разказана в много забулена форма, но във всеки случай е разказана. Историята е за един женски образ.
към текста >>
Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали факта, че докато от една страна
знание
то за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре.
Човекът, написал това, бе професор по психиатрична терапия в Университета в Лайпциг и доктор в болницата "Сейнт Джордж" там. Това бе Йохан Кристиян Аугуст Хайнрот, за когото говорих веднъж във връзка с Гьоте. Могат да се дадат стотици подобни примери и те ще ви посочат как някога начинът на мислене беше напълно различен, как знанието, което беше налице във всеки случай до не толкова отдавна, бе изродено в материалистичния възглед за света. Някой може да каже: Едно течение на познание постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа. Връзката с Космоса е установена отново, този път отвътре.
Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали факта, че докато от една страна знанието за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре.
Тук ще ви прочета пасаж от книга, публикувана дори още по-рано, от който можете да разберете, че наистина имаше хора, които обръщаха внимание на промяната, която ще се състои в устройството на човечеството в бъдеще. Разбира се, историята е разказана в много забулена форма, но във всеки случай е разказана. Историята е за един женски образ. Когато чета пасажа, повечето от вас ще познаят откъде е той. Ние четем, че има душа в тялото на жена, която вече не води Земен живот, а Слънчев живот, че в хода на своя живот тя обикаля в по-широки и по-широки сфери следователно може да се допусне, че съществата са толкова по-телесни, отивайки към центъра, и толкова по-духовни, отивайки към периферията.
към текста >>
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с по
знание
за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите.
Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие. Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение. Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася. Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство. Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната.
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите.
Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост. Той е математик и следователно твърдоглав, ясен ум и следователно невярващ. Дълго време той се съпротивляваше, следеше какво тя споменава, именно така се стараеше да се доближи до последствието от различните години, придържаше се особено към най-новото становище, противоположното на разбиранията за небесата и техните задачи, и накрая възкликна: "Защо Бог и Природата да не бъдат живееща "Armillarsphere", разумно движение на часовников механизъм, така че точно както часовниците биха ни го представяли ежедневно и ежечасно, ако бяха в състояние от само себе си по особен начин да следват движението на звездите! "
към текста >>
пр.) един лист, засягащ Макариа и специалната способност, която бе дадена на нейното съ
знание
.
Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност. Тук, по най-забележителен начин, ни се представя перспектива как душата, как човешкото същество, ще поеме по пътя на завръщане отвътре в света на звездите. Четох ви описанието на Макариа от "Вилхелм Майстер" на Гьоте, и той нарочно добави, че не е казал всичко. Той посочи, че това бе неземна поема, с думите: "Докато сега ние затваряме тази неземна поезия, надявайки се на прошка, нека се обърнем отново към онази Земна история, за която по-горе накратко споменахме." Преди да описва Макариа, Гьоте пише: Но стигнали в тази точка, не можем да устоим на изкушението да прочетем от нашите архиви (Гьоте има предвид "духовни" архиви бел. англ.
пр.) един лист, засягащ Макариа и специалната способност, която бе дадена на нейното съзнание.
За съжаление, това съчинение бе записано по памет не много време след като съдържанието на книгата бе разгласено, и не може да се счита за напълно автентично, както е желателно при толкова забележителен случай. Но то може би е така тясно свързано, че да предизвика размисъл и да обърне внимание дали не е било отбелязано и записано нещо близко или почти съответстващо му. Искам да насоча вниманието ви към този пасаж от "Пътешествията на Вилхелм Майстер", защото той ще ви покаже, че в Духовната Наука ние наистина се срещаме с изискванията на нашата епоха. Човешката природа се променя по такъв начин, че тя ще породи отвътре онова древно наследство от пред-Земния свят, което е изгубила. И хората трябва да съзнават какво приближава към тях иначе ще изпаднат в пълно объркване.
към текста >>
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съ
знание
то на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система.
Искам да насоча вниманието ви към този пасаж от "Пътешествията на Вилхелм Майстер", защото той ще ви покаже, че в Духовната Наука ние наистина се срещаме с изискванията на нашата епоха. Човешката природа се променя по такъв начин, че тя ще породи отвътре онова древно наследство от пред-Земния свят, което е изгубила. И хората трябва да съзнават какво приближава към тях иначе ще изпаднат в пълно объркване. Духовната Наука трябва да затвърди мястото си в културния живот на нашето време. Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас.
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система.
Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област.
към текста >>
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към по
знание
то за духовния свят.
Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро. Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света. Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение? Очевидно не може да бъде така.
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят.
Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош!
към текста >>
За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съ
знание
и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Няма причина защо това да не бъде така. Но от това може да бъдете сигурни: екзотеричният живот на тази Богородица в такова прераждане не би бил във формата, в която се твърди, че той би се състоял! Наистина, в тези проблеми става въпрос за нещо, което съм подчертавал от много години и което счетох за необходимо да включа в моят основен философски труд. Ако четете други философи, ще намерите в техните теории и начини на изразяване, а също и в по-ранни съчинения много неща, които отново се появяват в моята "Философия на свободата". Но в нея се съдържа едно нещо, което е съвсем оригинално, най-малкото заради начина по който е изразено и вмъкнато като етичен принцип, като морален импулс.
За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Това е "морална тактичност". Опитах се да го формулирам колкото е възможно по-ясно във "Философия на свободата". Наистина е необходимо да подчертаем в настоящия момент, че понеже тук си имаме работа с нещо, криещо много опасности трябва да избягваме опасността от изпадане в другата крайност. Вчера посочих различни опасности, но чувствам за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност. Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
към текста >>
8.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Такова Движение трябва следователно непременно да разглежда атавистичното ясновидство и
знание
то, остатък от атавистично ясновидство, като остаряло и вече неподходящо за нашето време; трябва да бъде Движение, което не отдава голямо значение на нищо, произтичащо от атавистични източници.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ В една лекция наскоро казах нещо, към което искам да се върна днес, защото то логично формира нещо като основа на това, което трябва още да кажа. Аз казах, че духовно-научно Движение като нашето трябва да взема изцяло под внимание изискванията на настоящия период от еволюцията на човечеството и неизбежните последствия от тази еволюция.
Такова Движение трябва следователно непременно да разглежда атавистичното ясновидство и знанието, остатък от атавистично ясновидство, като остаряло и вече неподходящо за нашето време; трябва да бъде Движение, което не отдава голямо значение на нищо, произтичащо от атавистични източници.
Това означава, че голяма част от знанието, изнесено в т.н. Теософско Общество, трябва просто да бъде отхвърлено или пренебрегнато във формата, в която то бе представено там, и в определени случаи да се изгради изцяло наново. Затова от започването нататък бяха направени големи усилия от старите представители на това Общество да ни се противодейства. Само ще ви дам един пример. Можете да сравните казаното от мен през 1904 год.
към текста >>
Това означава, че голяма част от
знание
то, изнесено в т.н.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ В една лекция наскоро казах нещо, към което искам да се върна днес, защото то логично формира нещо като основа на това, което трябва още да кажа. Аз казах, че духовно-научно Движение като нашето трябва да взема изцяло под внимание изискванията на настоящия период от еволюцията на човечеството и неизбежните последствия от тази еволюция. Такова Движение трябва следователно непременно да разглежда атавистичното ясновидство и знанието, остатък от атавистично ясновидство, като остаряло и вече неподходящо за нашето време; трябва да бъде Движение, което не отдава голямо значение на нищо, произтичащо от атавистични източници.
Това означава, че голяма част от знанието, изнесено в т.н.
Теософско Общество, трябва просто да бъде отхвърлено или пренебрегнато във формата, в която то бе представено там, и в определени случаи да се изгради изцяло наново. Затова от започването нататък бяха направени големи усилия от старите представители на това Общество да ни се противодейства. Само ще ви дам един пример. Можете да сравните казаното от мен през 1904 год. в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното преди това.
към текста >>
Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено по
знание
.
А сега искам да говоря за нещо, което е важно да се запомни, когато говорим за първите години от живота между смъртта и новото раждане. Наистина положителна и достоверна картина на тези първи години или десетилетия може да се добие само чрез използване на определени паралели. Само така е възможно, чрез добавяне на много детайли, да се допълни общата картина, предадена в книгата "Теософия". Цялото наше развитие зависи от това дали ще го направим. В тази книга е даден широк общ план, и нашата работа трябва да се състои в разширяването на разнообразните направления, скицирани в общия план.
Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание.
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст. Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година.
към текста >>
Оказва се, че починалите преди години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в съня се пробуди съ
знание
за духовния свят.
И така онези, които умират в ранно детство преди 7 или 8 години, могат да бъдат намерени заети главно с човешките същества тук долу на Земята; но онези които умират във възрастта от 10 до 15 или 16 години се оказват заети с души, чиито усилия са скоро да се инкарнират. Те са жизнени придружители и помощници, важни пратеници за това от какво тези души имат нужда, за да се подготвят за своето Земно съществуване. Това е важно да се знае, ако искаме да избегнем общите приказки и сме решени да проникнем в тези духовни светове. Не е лесно да се изследват тези неща. Някой може да се заинтересува, питайки например: Кой е най-добрият начин да намерим мъртвите?
Оказва се, че починалите преди години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в съня се пробуди съзнание за духовния свят.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят. Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот.
към текста >>
Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепо
знание
.
Не е лесно да се изследват тези неща. Някой може да се заинтересува, питайки например: Кой е най-добрият начин да намерим мъртвите? Оказва се, че починалите преди години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в съня се пробуди съзнание за духовния свят. Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят.
Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание.
Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот. Но изследване за живота на мъртвите се провежда най-лесно, когато пробуждането стане по време на сън, защото тогава собствената дейност е най-тясно свързана с онази на мъртвите. Тогава се прави забележително откритие. Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот.
към текста >>
След смъртта обаче всичко, което сме изживели през нощите, идва в нашето съ
знание
.
Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред. В нашия живот тук на Земята ние сме заети с онова, което ни носят дните и също въпреки, че не го съзнаваме с онова, което преживяваме през нощите.
След смъртта обаче всичко, което сме изживели през нощите, идва в нашето съзнание.
Нощ след нощ всичко се връща при нас. И е важно да се схване, че мъртвите живеят преди всичко през нощта. Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само постепенно. Естествено, човек преживява своя живот, но го преживява чрез своите опитности през нощите. Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята.
към текста >>
Тук имаме изглед към една удивителна връзка с Космоса, и можем да оценим дълбоката истина на описаното в първата сцена на втората Мистерийна Драма "Изпитанието на душата": как духовните светове работят чрез своите Същества да създадат Човека, и как когато това
знание
достига до него, Капезиус е изпълнен с високомерие като научава, че Човекът е целта на всички действия на Боговете.
Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят. Откриваме, че това са силите, които би трябвало да са проникнали в зъбите, но сега са на разположение на детето. Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма. Когато едно човешко същество е във физическия свят, то трябва да развие определени физически сили, за да може да израснат зъбите в организма. Ако то умира преди зъбите да са израснали, или когато едва са израснали, тези сили са свободни за него в духовния свят и то може да работи с тях в Земния свят; ако живее във физическия свят, тези сили изграждат зъбите, които тогава то използва във физическия свят.
Тук имаме изглед към една удивителна връзка с Космоса, и можем да оценим дълбоката истина на описаното в първата сцена на втората Мистерийна Драма "Изпитанието на душата": как духовните светове работят чрез своите Същества да създадат Човека, и как когато това знание достига до него, Капезиус е изпълнен с високомерие като научава, че Човекът е целта на всички действия на Боговете.
Но тази велика истина е едва забелязвана. Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност. Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на метаморфоза. На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи сред онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация. Помислете за безкрайно дълбоката връзка тук.
към текста >>
Докато учените от едната страна полагат усилия да не показват нищо, което може да доведе към света отвъд природата, то представителите на религиозните общности се стараят да попречат на всичко, което идва до
знание
то на душите и може да ги просвети какво преминава отвъд смъртта и по-нататък в следващото превъплъщение.
Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния живот. Човек съзнава своето мислене, чувстване и воля; но зад тях има нещо друго, а именно съществуването на душата, която преминава от едно прераждане в друго. И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и волята лежи другата реалност. По тази причина книгата "Загадките на философията" ще бъде много нежелана, защото се занимавам с този въпрос в последната глава. Пътят към света на духа е преграден от две страни.
Докато учените от едната страна полагат усилия да не показват нищо, което може да доведе към света отвъд природата, то представителите на религиозните общности се стараят да попречат на всичко, което идва до знанието на душите и може да ги просвети какво преминава отвъд смъртта и по-нататък в следващото превъплъщение.
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане. От една страна учените казват: тук са границите на познанието.
към текста >>
От една страна учените казват: тук са границите на по
знание
то.
Докато учените от едната страна полагат усилия да не показват нищо, което може да доведе към света отвъд природата, то представителите на религиозните общности се стараят да попречат на всичко, което идва до знанието на душите и може да ги просвети какво преминава отвъд смъртта и по-нататък в следващото превъплъщение. Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане.
От една страна учените казват: тук са границите на познанието.
А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека. Утре ще разгледаме доводите, на които са основани твърденията на тези две категории опоненти, и след това ще преминем към други теми.
към текста >>
9.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Те отчитаха, че такова
знание
е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора.
от външните проявления на природата към скритото зад природата. И поради тази опасност се стигна до онова, което посочих, малко или много метафорично, казвайки: В т.н. Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни. Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило". Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества.
Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора.
Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
към текста >>
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше
знание
, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо по
знание
, достигащо до широката публика.
Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни. Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило". Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества. Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора. Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън.
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика.
В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост.
към текста >>
Знание
то, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото
знание
да се изрази във всякакви видове символи.
Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества. Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора. Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени.
Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг.
към текста >>
И когато този език е овладян, той предава определено по
знание
.
Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
И когато този език е овладян, той предава определено познание.
Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от по
знание
за най-вътрешните кръгове.
В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост.
Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове.
Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия. Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита? Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце?
към текста >>
Знание
то се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг.
Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове.
Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг.
Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия. Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита? Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце? Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце.
към текста >>
По
знание
то не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце?
Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия. Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита?
Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце?
Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце. Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид. В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение.
към текста >>
Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха
знание
то да попада в неподходящи ръце.
Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия. Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита? Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце?
Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце.
Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид. В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение. Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие.
към текста >>
В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг
знание
то се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение.
Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце? Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце. Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид.
В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение.
Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие. Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани. На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия.
към текста >>
В много случаи те вече не са притежатели на никакво специално
знание
, а по-скоро на празен формализъм.
Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите. Този символизъм следователно имаше много сериозни основания. След XIV, XV или XVI век обаче, тези основания загубиха своята обоснованост; те не могат да бъдат подкрепяни. Затова оттогава окултните Ордени задълго изгубиха значимостта, която някога им се придаваше. В много отношения те бяха станали Общества, където се преследват всякакви видове особени цели; те са Общества за подхранване на лично честолюбие и т.н.
В много случаи те вече не са притежатели на никакво специално знание, а по-скоро на празен формализъм.
Развитието на естествената наука от времето на Галилей, Коперник и др. тук изигра съществена роля. Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост. Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата. Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание.
към текста >>
Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъ
знание
то му сили постепенно го превръщали в човек на мъдростта.
Той си придал вид на много глуповат човек. Антониус обаче приел този човек като кукла ние ще го наричаме Пол Глупакът и го карал година след година да изпълнява определени задачи. Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял пред своята кукла! Тя трябвало да носи вода, но в продупчени съдове, така че когато стигала до своята цел, в тях не била останала никаква вода; и той трябвало да прави това година след година. Трябвало да шие дрехи и когато били готови, да ги разшива; година след година, той трябвало да носи камъни нагоре по планините и достигайки върха, да ги пуска да се търкалят към първоначалните им места.
Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъзнанието му сили постепенно го превръщали в човек на мъдростта.
Пол Глупакът станал Пол Мъдрецът. Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът! Само ви разказвам историята. Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът. Какво щеше да се случи?
към текста >>
Науката няма необходимите сили на по
знание
, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни! Ако обмислите тези два примера до крайните им заключения, ще забележите определени опасности, които застрашават човека, ако той влезе в полето на действие на духовните сили, които се крият зад външната природа. От примера, който дадох във връзка с Данте, можете да осъзнаете пред какви важни последствия сме изправени тук. Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто.
Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на познание, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата? Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества. Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции. Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят. Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества.
към текста >>
Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на по
знание
, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата?
Ако обмислите тези два примера до крайните им заключения, ще забележите определени опасности, които застрашават човека, ако той влезе в полето на действие на духовните сили, които се крият зад външната природа. От примера, който дадох във връзка с Данте, можете да осъзнаете пред какви важни последствия сме изправени тук. Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто. Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на познание, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата?
Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества. Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции. Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят. Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества. Забележителното нещо е, че съществата срещани най-напред в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото преди това сме били.
към текста >>
Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на по
знание
, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Но той не може да бъде пронизан от хора със способностите за изучаване на разположение на естествената наука. Ако това беше възможно, днес екранът щеше вече да е пронизан. Но с такива способности това не е възможно. Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители.
Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното. Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им. От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка.
към текста >>
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на по
знание
но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Ако това беше възможно, днес екранът щеше вече да е пронизан. Но с такива способности това не е възможно. Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители. Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им. От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка. Това е изпълнено с опасности, защото първите срещнати същества са враждебни към човека.
към текста >>
И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното по
знание
, беше следният.
Но един човек, който тръгва по пътя, който ще направи това възможно, ако методите на естествената наука бяха доведени по-нататък, неминуемо ще се натъкне на тези същества, враждебни не само към човека, а и към самата природа и той ще получи множество мощно разрушителни сили. Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението.
И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният.
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина. Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея. Човечеството е напреднало!
към текста >>
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето по
знание
и вида на
знание
то, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният.
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина. Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея. Човечеството е напреднало! Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно!
към текста >>
Те казваха: Ние притежаваме
знание
, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това
знание
екзотерично.
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично.
Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина. Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея. Човечеството е напреднало! Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът?
към текста >>
И оттук онова, което някога бе дълбоко по
знание
, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност.
Човечеството е напреднало! Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина.
И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност.
Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна. Както ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма. Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на символите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма. От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан. Но също ще ви бъде ясно, че нашето Движение не може да се състои в това да се вземат тайни от някой Орден, както се пазят те там, и да се правят екзотерични.
към текста >>
Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят
знание
то в тайна.
Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност.
Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
Както ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма. Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на символите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма. От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан. Но също ще ви бъде ясно, че нашето Движение не може да се състои в това да се вземат тайни от някой Орден, както се пазят те там, и да се правят екзотерични. Ако би се правело това а то според мен означава вземането на древни тайни от някой Орден и преподаването им на широката публика тогава бихме били въвлечени във всякакви видове съмнителна магия, от което не би могло да произлезе нищо добро.
към текста >>
10.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тази подготовка протича в подсъ
знание
то; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността.
Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят. Както виждате, съществува двойнственност. Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука. Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят. Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление.
към текста >>
Нашето развитие в Духовната Наука съществено зависи от разпознаването им, от
знание
то ни, че те са там.
В нашата собствена човешка природа има низши подтици и импулси. Но тези низши пориви са сили, които представляват низши импулси само в нас като човешки същества. Същите тези подтици у тези духовни същества са висши сили. Но тези същества работят през цялото време вътре в нас. Те са винаги там, в нашата същност.
Нашето развитие в Духовната Наука съществено зависи от разпознаването им, от знанието ни, че те са там.
Това ни позволява да кажем: ние имаме нашите по-висши и нашите по-низши сили, и освен това онези сили, които в нас са низши, в тези духовни същества са висши. Това разширява двойнственността на нашите висши и низши сили в триада. Когато вместо двойнственността на нашите низши и висши сили разпознаваме троичността, ние вече сме на ръба на Прага на духовния свят. Както казах, в нашата епоха е невъзможно да се възприеме метода, използван от Отец Антониус в работата му с Пол Глупакът; невъзможно е също много неща да се правят по начина, по който определени Ордени са свикнали да ги правят. Това е равнозначно на следното: познанието в неговата стара форма не може да се използва.
към текста >>
Това е равнозначно на следното: по
знание
то в неговата стара форма не може да се използва.
Нашето развитие в Духовната Наука съществено зависи от разпознаването им, от знанието ни, че те са там. Това ни позволява да кажем: ние имаме нашите по-висши и нашите по-низши сили, и освен това онези сили, които в нас са низши, в тези духовни същества са висши. Това разширява двойнственността на нашите висши и низши сили в триада. Когато вместо двойнственността на нашите низши и висши сили разпознаваме троичността, ние вече сме на ръба на Прага на духовния свят. Както казах, в нашата епоха е невъзможно да се възприеме метода, използван от Отец Антониус в работата му с Пол Глупакът; невъзможно е също много неща да се правят по начина, по който определени Ордени са свикнали да ги правят.
Това е равнозначно на следното: познанието в неговата стара форма не може да се използва.
Тъй като ако бъде представено така на хората, ще причини точно онова, за което говоря. То без съмнение би възбудило низшите инстинкти в тях. Например, в света действително съществува Орден, който води някои хора към запознаване с тези тайнствени същества без никаква подготовка. Във всички такива хора се подбуждат инстинкти за унищожение, така че този Орден всъщност е отговорен за изпращането в света на човешки същества с разрушителни инстинкти. В един пасаж от свой труд Ницше загатна за съществуването на този Орден, без да познава точните обстоятелства.
към текста >>
11.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното по
знание
СКАЗКА ПЪРВА Мюнхен, 5 май 1918 г.
Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното познание
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството. За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото. Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането.
към текста >>
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното по
знание
, с това, което можем да наречем виждащото съ
знание
или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
СКАЗКА ПЪРВА Мюнхен, 5 май 1918 г. Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното познание
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото. Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането.
към текста >>
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното по
знание
има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
СКАЗКА ПЪРВА Мюнхен, 5 май 1918 г. Изворите на художествената фантазия и изворите на свръхсетивното познание Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна.
към текста >>
Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съ
знание
.
Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна.
Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание.
Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание. По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника.
към текста >>
Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съ
знание
.
Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание.
Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието.
към текста >>
Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно по
знание
.
Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада.
Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени.
към текста >>
Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съ
знание
то по рафинирани пътища.
Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв.
Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища.
Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи. С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество. Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание? За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството.
към текста >>
С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното по
знание
, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи.
С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание? За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството. Тези опити с изкуствата са общо взето вече характерни в тяхната изходна точка. Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно познание, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления. Човек може да изключи, да премахне това от своята душа.
към текста >>
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното по
знание
?
Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи. С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание?
За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството. Тези опити с изкуствата са общо взето вече характерни в тяхната изходна точка. Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно познание, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления. Човек може да изключи, да премахне това от своята душа. Когато сега този, който стои следователно в свръхсетивното виждане, се опита да обгърне ясно с поглед по отношение на едно произведение на изкуството всичко това, което е свикнал да обгръща с поглед по отношение на едно външно сетивно явление, получава се едно съвършено друго изживяване.
към текста >>
Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно по
знание
, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления.
Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи. С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество. Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание? За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството. Тези опити с изкуствата са общо взето вече характерни в тяхната изходна точка.
Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно познание, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления.
Човек може да изключи, да премахне това от своята душа. Когато сега този, който стои следователно в свръхсетивното виждане, се опита да обгърне ясно с поглед по отношение на едно произведение на изкуството всичко това, което е свикнал да обгръща с поглед по отношение на едно външно сетивно явление, получава се едно съвършено друго изживяване. По отношение на сетивното явление виждащият е винаги в състояние да изключва сетивни възприятия и свързани със спомена представи, но не и по отношение на произведението на изкуството. Въпреки че всичко, което е свързано със сетивата и с представите е самопонятно изключено, остава винаги едно важно вътрешно съдържание, което той нито иска, нито може да изключи. Произведението на изкуството дава нещо, което му се представя като сродно с неговото ясновидство.
към текста >>
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното по
знание
.
Когато сега този, който стои следователно в свръхсетивното виждане, се опита да обгърне ясно с поглед по отношение на едно произведение на изкуството всичко това, което е свикнал да обгръща с поглед по отношение на едно външно сетивно явление, получава се едно съвършено друго изживяване. По отношение на сетивното явление виждащият е винаги в състояние да изключва сетивни възприятия и свързани със спомена представи, но не и по отношение на произведението на изкуството. Въпреки че всичко, което е свързано със сетивата и с представите е самопонятно изключено, остава винаги едно важно вътрешно съдържание, което той нито иска, нито може да изключи. Произведението на изкуството дава нещо, което му се представя като сродно с неговото ясновидство. Тук възниква въпросът: в какво се състои това родство?
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание.
Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание. Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането.
към текста >>
Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съ
знание
.
По отношение на сетивното явление виждащият е винаги в състояние да изключва сетивни възприятия и свързани със спомена представи, но не и по отношение на произведението на изкуството. Въпреки че всичко, което е свързано със сетивата и с представите е самопонятно изключено, остава винаги едно важно вътрешно съдържание, което той нито иска, нито може да изключи. Произведението на изкуството дава нещо, което му се представя като сродно с неговото ясновидство. Тук възниква въпросът: в какво се състои това родство? Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание.
Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание.
Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/.
към текста >>
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съ
знание
и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Тук възниква въпросът: в какво се състои това родство? Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание. Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание. Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение.
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/. Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание. Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>
Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съ
знание
.
Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/.
Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание.
Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой. По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно. Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство.
към текста >>
Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъ
знание
то.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля. Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми.
Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то.
Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено. Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно. Така архитектът и скулпторът създават своите форми.
към текста >>
Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съ
знание
, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема.
Така архитектът и скулпторът създават своите форми. Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят. Както човек има иначе представата и възприятието, така ясновидецът трябва да развие дарби, които сочат към това, което прави да потръпне и да потрепери великата сграда на света. И това, което той вижда и преживява по този начин като ясновидец, то живее по един подсъзнателен начин в архитекта и скулптора, прониква тяхното творчество, когато те създават художествени форми. По един друг начин се чувствува в своите изживявания онзи, който познава свръхсетивни изживявания и който търси отношение към поетическото и музикалното творчество.
Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема.
Той се чувствува в едно чувствуване и воление в себе си. Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението. Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи.
към текста >>
Имайки ясното съ
знание
, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи.
Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема. Той се чувствува в едно чувствуване и воление в себе си. Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението. Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго.
Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи.
Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят. Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят. Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката. То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното по
знание
могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите.
С поезията е така, че ние се намираме във волението /волята/. Това иска поезията, която се научаваме именно по този път да чувствуваме като истинска поезия, като отново намираме в нея нашето воление. Чувствуване в музиката, воление в истинската поезия. В особено положение, в особено забележително положение се намира ясновидството по отношение на живописта. Тук положението е такова, че не настъпва нито едното, нито другото, но нещо друго, нещо още по-характерно.
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите.
Те не се смущават едни други. Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото учение за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете. Там се съдържа най-елементарното. Там е описано с вътрешен инстинкт това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове. До това чувствуване идва ясновидството от духовния свят, до това чувство, което действително може да бъде изживяно всеки ден в по-висшия свят.
към текста >>
Когато ходех с моите обикновени очи през света и виждах цветове и форми, пресъздавах ги художествено, аз изживях в мене нещо, което по-рано се вълнуваше в дълбочините на моята душа; то се издигна в съ
знание
то и се превърна в изкуство.
Ясновидецът е принуден да имагинира /да предаде в астрални образи/ или грубо казано да илюстрира това, което изживява. Това става, като той привежда в цветове и форми това, което изживява. Тук той се среща с живописеца. И отново трябва да кажем, как стоим ние един към друг, когато той би запитал за това живописеца? Живописецът би трябвало да отговори: в мене живее нещо!
Когато ходех с моите обикновени очи през света и виждах цветове и форми, пресъздавах ги художествено, аз изживях в мене нещо, което по-рано се вълнуваше в дълбочините на моята душа; то се издигна в съзнанието и се превърна в изкуство.
Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата. Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта. Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието. Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе.
към текста >>
Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъ
знание
то импулсите, които създават живописта.
И отново трябва да кажем, как стоим ние един към друг, когато той би запитал за това живописеца? Живописецът би трябвало да отговори: в мене живее нещо! Когато ходех с моите обикновени очи през света и виждах цветове и форми, пресъздавах ги художествено, аз изживях в мене нещо, което по-рано се вълнуваше в дълбочините на моята душа; то се издигна в съзнанието и се превърна в изкуство. Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата.
Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта.
Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието. Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе. Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъзнанието, доведох до съзнанието това, което е подсъзнателно за тебе. Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно. Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата.
към текста >>
Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съ
знание
то.
Живописецът би трябвало да отговори: в мене живее нещо! Когато ходех с моите обикновени очи през света и виждах цветове и форми, пресъздавах ги художествено, аз изживях в мене нещо, което по-рано се вълнуваше в дълбочините на моята душа; то се издигна в съзнанието и се превърна в изкуство. Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата. Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта.
Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието.
Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе. Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъзнанието, доведох до съзнанието това, което е подсъзнателно за тебе. Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно. Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата. Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството.
към текста >>
Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъ
знание
то, доведох до съ
знание
то това, което е подсъзнателно за тебе.
Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата. Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта. Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието. Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе.
Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъзнанието, доведох до съзнанието това, което е подсъзнателно за тебе.
Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно. Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата. Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството. Той ни напомня добре за това, че едно такова ясновидство, каквото аз разбирам, не е всъщност така чуждо и непознато на обикновения живот: само че не му се обръща внимание. Бих могъл да изкажа парадоксалното, но отговарящо на истината изречение.
към текста >>
Аз имам съ
знание
то за един Аз, защото възприятието на това, което застава срещу мене като физически човек, почива на нещо различно от възприятието на кристали или на растения.
Те искат да останат напълно в областта на натуралистичното, затова си казват: аз имам тук пред себе си овала на лицето и други нещо в моя спомен и понеже от различни изживявания съм изпитвал, че в такава форма се крие един човек, вадя заключението, че тук зад тази форма на носа ще има един човешки Аз. Днес ние намираме такива обяснения при "умните хора". Обаче това не отговаря на опита, до който стигаме, когато наблюдаваме живота от нашето собствено участие в живота. Аз не заключавам чрез формата на лицето и т.н. за съществуването на един човешки Аз.
Аз имам съзнанието за един Аз, защото възприятието на това, което застава срещу мене като физически човек, почива на нещо различно от възприятието на кристали или на растения.
Не е вярно, че неживите природни тела правят същото впечатление както един човек. При животното това е различно. Това, което стои пред нас като сетивен човешки обект, се премахва само, става идейно прозрачно и чрез действително ясновидство виждаме винаги непосредствено, когато стоим пред един човек, неговия Аз. Този е действителният факт. Това ясновидство не се състои в нищо друго, освен в това, че ние разпростираме върху света начина, по който стоим срещу един човек чрез нашия собствен субект, за да видим, дали съществува и нещо друго, което можем да прозрем по същия начин както човека.
към текста >>
Това е нещо, което ни довежда в отношение с художественото схващане и свръхсетивното по
знание
.
Когато обърнем към човешката форма ясновидството, което се разпростира върху другите области на света, когато обърнем това ясновидство към човешката форма така получава се, че така спокойният инкарнат се колебае между противоположности и средното състояние. Ние възприемаме избледняване и изчервяване, което е така, като че излъчва топлина. В това, че виждаме човека да избледнява и да се изчервява, се намира средното състояние. В това изживяване в движение е свързано обстоятелството, че ние знаем, че се потопяваме също във външното същество на човека, а не само в неговата душа, в неговия Аз. Ние се потопяваме в това, което той е чрез своята душа в своето тяло, чрез инкарната.
Това е нещо, което ни довежда в отношение с художественото схващане и свръхсетивното познание.
Защото това, което става така подвижно в инкарната, се намира несъзнателно в художественото създаване на инкарната. Нужно е само художникът да има тънко съзнание за това. Обаче само благодарение на това, че може да изживее това, един художник ще дойде в състояние да вложи тънкото, живото трептене в средата на инкарната. Така в живописта се показва, как се сблъскват един с друг изворите на художествената фантазия и на свръхсетивното познание. В обикновения живот те се сблъскват, макар и хората да не забелязват това, в областта на говора.
към текста >>
Нужно е само художникът да има тънко съ
знание
за това.
В това, че виждаме човека да избледнява и да се изчервява, се намира средното състояние. В това изживяване в движение е свързано обстоятелството, че ние знаем, че се потопяваме също във външното същество на човека, а не само в неговата душа, в неговия Аз. Ние се потопяваме в това, което той е чрез своята душа в своето тяло, чрез инкарната. Това е нещо, което ни довежда в отношение с художественото схващане и свръхсетивното познание. Защото това, което става така подвижно в инкарната, се намира несъзнателно в художественото създаване на инкарната.
Нужно е само художникът да има тънко съзнание за това.
Обаче само благодарение на това, че може да изживее това, един художник ще дойде в състояние да вложи тънкото, живото трептене в средата на инкарната. Така в живописта се показва, как се сблъскват един с друг изворите на художествената фантазия и на свръхсетивното познание. В обикновения живот те се сблъскват, макар и хората да не забелязват това, в областта на говора. Днес говорът, езикът се разглежда също научно силно умствено; обаче в нас животът на езика съществува по тричленен начин. Който пристъпва към езика с ясновиждането и трябва да изрази възприеманото в духовния свят, той усвоява по отношение на езика първо едно чувство, което бихме могли да наречем смахнато: когато хората говорят така помежду си едни с други, а също когато водят обикновена наука, всичко, което те казват, е понижение достойнството на езика до равнището, на което трябва да стои езикът.
към текста >>
Така в живописта се показва, как се сблъскват един с друг изворите на художествената фантазия и на свръхсетивното по
знание
.
Ние се потопяваме в това, което той е чрез своята душа в своето тяло, чрез инкарната. Това е нещо, което ни довежда в отношение с художественото схващане и свръхсетивното познание. Защото това, което става така подвижно в инкарната, се намира несъзнателно в художественото създаване на инкарната. Нужно е само художникът да има тънко съзнание за това. Обаче само благодарение на това, че може да изживее това, един художник ще дойде в състояние да вложи тънкото, живото трептене в средата на инкарната.
Така в живописта се показва, как се сблъскват един с друг изворите на художествената фантазия и на свръхсетивното познание.
В обикновения живот те се сблъскват, макар и хората да не забелязват това, в областта на говора. Днес говорът, езикът се разглежда също научно силно умствено; обаче в нас животът на езика съществува по тричленен начин. Който пристъпва към езика с ясновиждането и трябва да изрази възприеманото в духовния свят, той усвоява по отношение на езика първо едно чувство, което бихме могли да наречем смахнато: когато хората говорят така помежду си едни с други, а също когато водят обикновена наука, всичко, което те казват, е понижение достойнството на езика до равнището, на което трябва да стои езикът. Езикът само като средство за разбирателството е понижение на неговата стойност. Езикът живее всъщност в неговата собствена същност там, когато поезията протича през него, когато през езика /говора/ тече това, което прониква от вътрешността на човека.
към текста >>
Той намира, че бъбренето има своите основи в не
знание
то за смисъла и стойността на отделните думи, че бъбривият човек стига до там да изкара думата от нейните здрави очертания и да я доведе до неяснота.
Езикът само като средство за разбирателството е понижение на неговата стойност. Езикът живее всъщност в неговата собствена същност там, когато поезията протича през него, когато през езика /говора/ тече това, което прониква от вътрешността на човека. Там действува самият дух на езика. Едвам поетът открива всъщност, къде се намира равнището на езика, той чувствува обикновения говор като едно пренебрегване на по-високото равнище на говора. Тук може да се почувствува, че един поет с тънък усет, какъвто беше Християн Моргенщерн, можа да стигне до там да забележи, че всъщност в посоката надолу е възприемаема една граница на говора, която е много разпространена, граница, която можем да наречем бъбренето, бръщолевенето.
Той намира, че бъбренето има своите основи в незнанието за смисъла и стойността на отделните думи, че бъбривият човек стига до там да изкара думата от нейните здрави очертания и да я доведе до неяснота.
Моргенщерн чувствува, че тук се изразява една дълбока тайна на живота. Той казва, че говорът си отмъщава при неяснотата. Тъй като той беше в състояние да хвърли мостове между поезията и ясновиждането, това е също така разбираемо, като че той намира родството на говора с тона, образа, архитектурата и т.н. Същото това родство стоеше на основата на цялото творчество на Гьоте, който в определено време на неговия живот не знаеше, дали трябва да стане поет или скулптор. Обаче ясновидецът изживява това, което за него е съдържание на духовните изживявания, вън от говора.
към текста >>
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съ
знание
, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин?
Към него има правилно отношение онзи, който разбира, Как е изразено нещо, който разбира, че ясновидецът обръща внимание на това, да каже някои неща накратко, някои по-нашироко, а някои да не изкаже никак, че той е принуден да формулира от една страна изречението така, след това да прибави едно друго от другата страна. Формиращото е това, което е важно по отношение на по-висшите части на духовния свят. Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния свят е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит. Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено. При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм.
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин?
Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно. Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят. Нашето обикновено съзнание протича от едната страна към виждането на природата. Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност.
към текста >>
Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъ
знание
то, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно.
Формиращото е това, което е важно по отношение на по-висшите части на духовния свят. Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния свят е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит. Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено. При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм. На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин?
Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно.
Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят. Нашето обикновено съзнание протича от едната страна към виждането на природата. Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността.
към текста >>
Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съ
знание
на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния свят е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит. Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено. При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм. На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин? Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно.
Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
Нашето обикновено съзнание протича от едната страна към виждането на природата. Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността. Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата.
към текста >>
Нашето обикновено съ
знание
протича от едната страна към виждането на природата.
Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено. При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм. На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин? Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно. Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
Нашето обикновено съзнание протича от едната страна към виждането на природата.
Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността. Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата. Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината.
към текста >>
Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съ
знание
, в художественото творчество.
Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността. Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата. Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината.
Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество.
Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
към текста >>
Тук себепо
знание
то трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено.
И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността. Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата. Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината. Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество.
Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено.
Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас. Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми.
към текста >>
Действителното себепо
знание
се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма.
Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата. Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината. Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз.
Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма.
Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас. Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното. При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото.
към текста >>
Когато стоим срещу света в будното съ
знание
, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съ
знание
не възприема нищо от това, което става в нас.
Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме.
Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното. При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
към текста >>
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съ
знание
, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми.
Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми.
Тогава се показва следното. При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган. Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес.
към текста >>
Обикновеното съ
знание
не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас. Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното. При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес.
Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/.
към текста >>
Обикновеното съ
знание
е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес.
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното. При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес.
Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата.
към текста >>
Това подсъзнателно
знание
на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка.
В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата. Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно.
Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка.
Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване. Душата влиза в съществуването, като се научава да свири на инструмента на физическото тяло. И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре? Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата? Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия!
към текста >>
В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъ
знание
то.
Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата. Ние научаваме, че от тялото не идват насреща хаотични сили, а форми, които показват, че човекът е интегриран от Космоса. Като насочваме погледа повече върху външните сили, които душата изживява подсъзнателно, ние имаме повече работа с пластичната фантазия. Между двете се намира една забележителна съзнателна област, която душа та притежава долу в нейните глъбини. Когато нервната вълна трепти между тялото и мозъка, тази нервна вълна, която е всъщност студена, интелектуална в човешкото тяло, стои в допир с топлата кръв.
В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието.
Човекът стои несъзнателно в духовния свят, който се разтваря чрез ясновиждането. Не напразно в древни времена хората са чувствували тялото като храм. В това разбиране е посочено, как архитектурата е сродна с отношението на равновесие на цялото тяло и на целия Космос. Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането.
към текста >>
Ако това трябва да бъде доведено до съ
знание
то, може да стане само чрез ясновиждането.
В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието. Човекът стои несъзнателно в духовния свят, който се разтваря чрез ясновиждането. Не напразно в древни времена хората са чувствували тялото като храм. В това разбиране е посочено, как архитектурата е сродна с отношението на равновесие на цялото тяло и на целия Космос. Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос.
Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането.
Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство.
към текста >>
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съ
знание
то несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Не напразно в древни времена хората са чувствували тялото като храм. В това разбиране е посочено, как архитектурата е сродна с отношението на равновесие на цялото тяло и на целия Космос. Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна.
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това.
към текста >>
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съ
знание
то ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват.
В това разбиране е посочено, как архитектурата е сродна с отношението на равновесие на цялото тяло и на целия Космос. Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват.
И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината.
към текста >>
Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъ
знание
то, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство.
Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени.
Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство.
Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това.
към текста >>
Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на по
знание
то на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Изкуството не може да бъде познато чрез обикновената наука, ето защо художникът отхвърля тази естетика. Обаче ясновидството развива една наука, която не отнема на изкуството росата на цветята, когато тя се стреми да разбере. Ясновидството е достатъчно подвижно, за да разбере изкуството. Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом. Той казва: "Който може да се потопи само чувствувайки в това, което днес може да бъде изпитано от божествено-духовното, а не иска да проникне в него познавайки, той прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на човечеството ще може да действува един пълен със значение импулс.
към текста >>
12.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и по
знание
на изкуството" тя написа следния предговор.
Заглавието на този том произхожда от Мария Щайнер. Заглавията на отделните сказки, които с изключение на ІІ и VІІ са били държани публично, произхождат от самия Рудолф Щайнер; заглавието за неозаглавената от Рудолф Щайнер сказка от 12 септември 1920 година даде Мария Щайнер за отделното издание от 1928 година. Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки. От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път.
Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор.
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука. Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа. Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание.
към текста >>
Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съ
знание
то, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване.
Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки. От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път. Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор. "Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години.
Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване.
Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука. Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа. Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание. Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти. За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми.
към текста >>
Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова
знание
за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.
От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път. Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор. "Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване.
Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.
Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа. Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание. Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти. За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми. Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно пред погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план пред това същественото, което иска да бъде спасено.
към текста >>
Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно
знание
.
Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор. "Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука. Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа.
Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание.
Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти. За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми. Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно пред погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план пред това същественото, което иска да бъде спасено. Тъй като всяка една от тези сказки бе държана два пъти, те се допълват взаимно, защото Рудолф Щайнер говореше свободно, винаги използуваше нови обръщения, разкриваше нови гледни точки. Две такива сказки са също вече издадени като отделни брошури в техния собствен замисъл.
към текста >>
13.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ако човек иска да навлезе в интимната сфера на музикалния живот, той непременно трябва да си изгради съ
знание
за това, тъй като музикалният живот отговаря на финото устройство на човешкото същество.
ОТГОВОР НА ВЪПРОСИ Дорнах, 30 септември 1920 г., вечерта (продължение) Бих искал да направя някои забележки по темата, по която вчера си бях отбелязал разни неща, за които така и не остана време да бъдат казани. Най-напред бих искал да кажа няколко думи за връзките между мажор и минор.
Ако човек иска да навлезе в интимната сфера на музикалния живот, той непременно трябва да си изгради съзнание за това, тъй като музикалният живот отговаря на финото устройство на човешкото същество.
Трябва да кажем, че музикалните факти отговарят по определен начин на вътрешното по-фино устройство на човека. Вчера вече загатнах как ритъмът, който изживяваме музикално, съответства на вътрешния ритъм на изкачване и слизане на мозъчната вода и на взаимовръзката, която има мозъчната вода с процесите в мозъка, от една страна, а от друга - с тези във веществообменната система чрез посредничеството на кръвоносната система. В тази връзка може да се обърне внимание на индивидуално степенуваните форми на човешкото устройство. Най-значимата ни ритмична система е дихателната система и всъщност ако само малко обърнат внимание на това, за повечето хора не ще представлява трудност да установят как ходът на мисълта, дори и най-логичният ход на мисълта, както и най-повлияният от чувствата ход на мисълта, оказва въздействие върху дихателния процес. Дихателният процес също стои в непосредствена или опосредствана връзка с всичко, което човек изживява музикално.
към текста >>
Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съ
знание
то на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане.
И виждате ли, на този контраст между видовете хора се дължи възникването на мажорния и на минорния лад, като произходът на всичко, което може да бъде изживяно в минор, принадлежи или, за да се изразим по-добре, отговаря на онова човешко устройство, което се основава на жаждата за кислород, на това астралното тяло да чувства определена наслада, докато се удря о етерното тяло. И обратно - мажорните ладове се основават на това, че възниква приятно усещане при удрянето на етерното тяло о астралното или дори едно известно усещане за въздигане, чувство на облекчение, на полет. Интересно е, че във външния свят нещата често са отбелязани в противоположна посока. Твърди се, че меланхоликът е по-дълбокият човек. Погледнато от друга страна, той не е по-дълбок човек, а е по-големият лакомник за кислород.
Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане.
И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид. Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване. И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството. Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това. Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
към текста >>
рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до съ
знание
то си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна.
По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си. Бе изказано учудване как тогава става така, че тъкмо тъмните гласни съответстват на тъмните цветове, а светлите гласни И, Е съответстват на светлите цветове, но в тяхна-та характеристика на преден план не е тоновото, а по-скоро шумовото. Ако съм разбрал правилно, така беше, нали? Бих искал да отбележа следното по въпроса. Ако не описваме цветовата скала в абстрактна праволинейност, както сме свикнали в съвременната физика, а ако я опишем в кръг, както е според Гьотевото учение за цветовете и следователно имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово - ако отидем в тази посока (вж.
рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до съзнанието си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна.
И тогава, ако продължим напълно в смисъла на г-н Бауман, ще се придвижим към А и от тази страна ще преминем в червеното, за да навлезем веднага след това в светлите цветове. Следователно се движим така, че когато тръгваме от синьото в смисъла на съпровождащ цвят на отделния тон, излизаме извън цветовия елемент и после го докосваме отново отзад напред в кръга. Това е причината, поради която тук повече не можем да установим паралел по същия начин, както в областта, в която тоновото и цветовото съвсем очевидно съвпадат. Получава се така поради това, че от тази страна на цветовата скала, където са синьото и виолетовото, имаме работа с излизане извън себе си с цвета. Заедно с усещането е налице и едно поглъщане от външния свят.
към текста >>
Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно
знание
за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т.
Така всъщност изхождаме от природата на тоновете. Това е причината, поради която се появява привидното несъответствие, върху което вчера ви обърнах внимание. По-нататък бих искал да направя някои забележки относно нещо, за което се спомена, че е било открито. То е открито не само от онзи, който вчера го спомена, а подобни неща твърдят и разпространяват много хора, а именно че можем да почувстваме гласните звуци дори тоново в организма: И - горе в главата, Е - повече в ларинкса, А - в гърдите, О - в долната част на тялото и У - дълбоко надолу. Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм.
Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т.
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща. Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен.
към текста >>
Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съ
знание
то онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно.
Естествено трябва да държим сметка за силната обагреност на изкуствата днес. Така че не може да се получи онази тясна връзка между пеене, рецитация и евритмия, която е съществувала по времето на Есхил в Древна Гърция. Не трябва да забравяме, че сме стигнали до едно диференциране. Затова формите в евритмията трябва да се търсят чрез истинска инспирация, интуиция и имагинация. Това са те всъщност.
Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съзнанието онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно.
Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят. Защото всъщност всички хора евритмизират! Всички те евритмизират, а по-точно етерното си тяло. Когато говорите, вие евритмизирате. Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението.
към текста >>
Мориц Кариер[14] е бил смятан за голям естетик от много хора не само в Мюнхен, може би не за учен в изкуство
знание
то във вашия смисъл, но това няма никакво значение - бихме могли да приведем примери и от тази област.
Въпрос: „Какво е понятието за изкуство, което всъщност не е никакво изкуство? Каква е същността на изкуството и по какво се отличава то от науката за изкуството? “ Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен смисъл. Виждате ли, когато искаме да разберем как се им-пулсира схващането за изкуството посредством духовно-научното, трябва да усещаме разликата между отделните начини, по които някои естетици са писали за архитектура, пластика, музика и др.
Мориц Кариер[14] е бил смятан за голям естетик от много хора не само в Мюнхен, може би не за учен в изкуствознанието във вашия смисъл, но това няма никакво значение - бихме могли да приведем примери и от тази област.
По времето, когато Кариер естетикът живееше в Мюнхен, там се намираше и един художник. Аз също познавах един художник и веднъж с него започнахме да си говорим за Кариер. И той каза: „О, да, спомням си съвсем добре как, когато бяхме млади художници, млади неориентирани студенти, потънали изцяло в изкуството, си говорехме за Кариер и го бяхме нарекли „естетическия блажен мърморко“. На хората им доставя удоволствие да изпитват голям респект пред абстрактния израз на мислите върху изкуството, но след като говорихме за едно художествено разбиране за него, да искате повторно да се дава дефиниция за изкуството, е нещо, което не върви. Естествено би било много лесно да се дефинира същността на изкуството, тъй като тя многократно е била дефинирана в течение на 19-ти и в началото на 20-ти век.
към текста >>
Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуство
знание
то, от традиционния метод.
И той каза: „О, да, спомням си съвсем добре как, когато бяхме млади художници, млади неориентирани студенти, потънали изцяло в изкуството, си говорехме за Кариер и го бяхме нарекли „естетическия блажен мърморко“. На хората им доставя удоволствие да изпитват голям респект пред абстрактния израз на мислите върху изкуството, но след като говорихме за едно художествено разбиране за него, да искате повторно да се дава дефиниция за изкуството, е нещо, което не върви. Естествено би било много лесно да се дефинира същността на изкуството, тъй като тя многократно е била дефинирана в течение на 19-ти и в началото на 20-ти век. И в краен случай можем да си представим какво има предвид под наука за изкуството онзи, който не смята, че чрез метода на разглеждане на духовната наука човек разбира изкуството. Но става дума за това да не оставаме при определени предразсъдъци, които веднъж сме си втълпили, а да съумеем да се настроим в живото движение на духовния живот и да вървим в крак с това, което днес в действителност се призовава от дълбините на човечеството: обединяване на наука, изкуство и религия, а не продължаване на разцеплението на тези три течения на човешкия духовен живот.
Естествено днес все още можем да предизвикаме негодувание, ако смятаме, че разглеждането на изкуството трябва да приеме напълно различна форма от обичайния метод на разглеждане в изкуствознанието, от традиционния метод.
Но днес сме стигнали до точката, от която трябва да напреднем в загатнатата посока. Тук също става дума за това, че въпроси като „Каква е същността на изкуството? Каква е същността на човека? “, които се свеждат до даването на дефиниции, изобщо ще престанат да съществуват. Става дума за това, че ние все повече трябва да се опитваме да проумеем какво са имали предвид хора като Гьоте, който в увода си за учението за цветовете[15] казва: „За същността на светлината не може да се говори.
към текста >>
Действително трябва да изживеем тези диференцирания, но също така трябва да използваме всеки удобен случай да обозрем диференцираното, да го чуем да звучи в едно, да се потопим в едно живо цяло, така че резултатът от по
знание
то в същото време да стане съдържание на едно изкуство и откровение на религиозното.
И бих желал да допълня, че днес по разбираеми причини не бихме могли да се разпрострем достатъчно надалеч. Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели гърците, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса. Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“. Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената. Човечеството вече се намира извън влиянието на това, което днес е диференцирано.
Действително трябва да изживеем тези диференцирания, но също така трябва да използваме всеки удобен случай да обозрем диференцираното, да го чуем да звучи в едно, да се потопим в едно живо цяло, така че резултатът от познанието в същото време да стане съдържание на едно изкуство и откровение на религиозното.
Това е, към което винаги трябва да се стремим. Мъдростта може да се появи и представи под формата на красота и да се разкрие под формата на религиозен импулс. Тогава ще изживеем това, което без съмнение принадлежи на далечното бъдеще: че самите ние намираме определен синтез между олтар и лабораторна маса. Ако можем да стоим пред природата с благоговение, с каквото всъщност би трябвало да стоим пред нея, за нас науката ще се превърне в богослужение. И ако като хора напълно се проникнем с онези похвати, с онези средства, които съответстват на едно такова разбиране на природата, на духа и на душата, тогава всички дейности на науката, от своя страна, ще протичат в красиви форми.
към текста >>
Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съ
знание
при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло.
Мога да Ви уверя, че в новия, легнал на сърцето ни начин да се занимаваме с изкуство, за основаването може би на едно ново певческо изкуство не можем да имаме предвид някой педагог като помощник за школуването на един мъжки певчески глас. Искам да попитам още дали жена може бъде педагог в случая? “ Изглежда, че днес в поставянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично! На първо място, нали така, тук няма много какво да се добави, освен това, което е налице и при която и да е друга човешка способност.
Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло.
Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания. Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото. Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание. Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер. Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл?
към текста >>
Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съ
знание
да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото.
“ Изглежда, че днес в поставянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично! На първо място, нали така, тук няма много какво да се добави, освен това, което е налице и при която и да е друга човешка способност. Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло. Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания.
Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото.
Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание. Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер. Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл? Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в поставения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина. Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа.
към текста >>
Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съ
знание
.
Изглежда, че днес в поставянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично! На първо място, нали така, тук няма много какво да се добави, освен това, което е налице и при която и да е друга човешка способност. Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло. Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания. Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото.
Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание.
Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер. Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл? Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в поставения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина. Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа. Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот.
към текста >>
Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съ
знание
то си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс.
Не бих желал да се разпростирам върху това, но ще насоча вниманието ви върху едно нещо. Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се постави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни упражнения, преди изобщо да се стигне до същинско пеене. Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид.
Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс.
Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания. Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента. Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен. Обаче наистина мисля, че ако разполагаме с външните предпоставки за една такава педагогика, за която се грижим чрез Валдорфското училище, тя все повече и повече ще довежда до успехи в часовете по изкуство и по пеене. Онова, което вчера г-н Бауман имаше предвид във връзка с Валдорфското училище, присъства също и в евритмията и в пеенето, в музикалното.
към текста >>
14.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
За онези, които са под влиянието на материалистичната култура на нашите времена, ще се стори играчка, шега да се вярва, че чрез разглеждане на числата е възможно да се придобие
знание
за естеството на нещата.
Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща. Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова, което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света. Да се мисли за числата, може да се стори на мнозина отегчително и сухо.
За онези, които са под влиянието на материалистичната култура на нашите времена, ще се стори играчка, шега да се вярва, че чрез разглеждане на числата е възможно да се придобие знание за естеството на нещата.
Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата. Но не го смятайте за достатъчно да размишляваме само върху числата 1,3, или 7. Истинското окултно знание, не се интересува абсолютно от магьосничество и магия, нито от суеверните значения на някои числа. Това знание почива върху по-дълбоки неща и от кратката скица, която ще Ви дам, ще се убедите, че числата могат да Ви дадат указание за онова, което се нарича медитация, ако имате ключа, за да се потопите достатъчно дълбоко. Трябва да започнем от числото ЕДНО.
към текста >>
Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че
знание
за естеството на числата води до същината на нещата.
Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща. Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова, което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света. Да се мисли за числата, може да се стори на мнозина отегчително и сухо. За онези, които са под влиянието на материалистичната култура на нашите времена, ще се стори играчка, шега да се вярва, че чрез разглеждане на числата е възможно да се придобие знание за естеството на нещата.
Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата.
Но не го смятайте за достатъчно да размишляваме само върху числата 1,3, или 7. Истинското окултно знание, не се интересува абсолютно от магьосничество и магия, нито от суеверните значения на някои числа. Това знание почива върху по-дълбоки неща и от кратката скица, която ще Ви дам, ще се убедите, че числата могат да Ви дадат указание за онова, което се нарича медитация, ако имате ключа, за да се потопите достатъчно дълбоко. Трябва да започнем от числото ЕДНО. По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря.
към текста >>
Истинското окултно
знание
, не се интересува абсолютно от магьосничество и магия, нито от суеверните значения на някои числа.
Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова, което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света. Да се мисли за числата, може да се стори на мнозина отегчително и сухо. За онези, които са под влиянието на материалистичната култура на нашите времена, ще се стори играчка, шега да се вярва, че чрез разглеждане на числата е възможно да се придобие знание за естеството на нещата. Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата. Но не го смятайте за достатъчно да размишляваме само върху числата 1,3, или 7.
Истинското окултно знание, не се интересува абсолютно от магьосничество и магия, нито от суеверните значения на някои числа.
Това знание почива върху по-дълбоки неща и от кратката скица, която ще Ви дам, ще се убедите, че числата могат да Ви дадат указание за онова, което се нарича медитация, ако имате ключа, за да се потопите достатъчно дълбоко. Трябва да започнем от числото ЕДНО. По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря. Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО.
към текста >>
Това
знание
почива върху по-дълбоки неща и от кратката скица, която ще Ви дам, ще се убедите, че числата могат да Ви дадат указание за онова, което се нарича медитация, ако имате ключа, за да се потопите достатъчно дълбоко.
Да се мисли за числата, може да се стори на мнозина отегчително и сухо. За онези, които са под влиянието на материалистичната култура на нашите времена, ще се стори играчка, шега да се вярва, че чрез разглеждане на числата е възможно да се придобие знание за естеството на нещата. Имало е, обаче, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата. Но не го смятайте за достатъчно да размишляваме само върху числата 1,3, или 7. Истинското окултно знание, не се интересува абсолютно от магьосничество и магия, нито от суеверните значения на някои числа.
Това знание почива върху по-дълбоки неща и от кратката скица, която ще Ви дам, ще се убедите, че числата могат да Ви дадат указание за онова, което се нарича медитация, ако имате ключа, за да се потопите достатъчно дълбоко.
Трябва да започнем от числото ЕДНО. По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря. Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО. Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число.
към текста >>
Човешкото съ
знание
по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено.
Има безкрайно много двойнственост. Те изпълват целия живот, но ние трябва да ги търсим на правилното място. Има една много важна двойственост в живота, върху която човек е добре да поразсъждава. Вчера разгледахме известени състояния, които човек преминава преди да стане жител на нашата настояща Земя. Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно безсмъртие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира.
Човешкото съзнание по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено.
Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно съзнание, което е свързано със себе-съзнание. Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него. Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло.
към текста >>
Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно съ
знание
, което е свързано със себе-съ
знание
.
Те изпълват целия живот, но ние трябва да ги търсим на правилното място. Има една много важна двойственост в живота, върху която човек е добре да поразсъждава. Вчера разгледахме известени състояния, които човек преминава преди да стане жител на нашата настояща Земя. Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно безсмъртие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира. Човешкото съзнание по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено.
Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно съзнание, което е свързано със себе-съзнание.
Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него. Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така.
към текста >>
Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съ
знание
.
Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно безсмъртие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира. Човешкото съзнание по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено. Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно съзнание, което е свързано със себе-съзнание. Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него.
Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание.
Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
към текста >>
Само когато човек е постигнал тази степен на самосъ
знание
в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта.
Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него. Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така.
Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта.
В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/. Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>
Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъ
знание
/.
Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си.
Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот. Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Във физиката, Вие откривате положително и отрицателно електричество, при магнетизма сили на привличане и отблъскване.
към текста >>
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъ
знание
.
Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание.
Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот. Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Във физиката, Вие откривате положително и отрицателно електричество, при магнетизма сили на привличане и отблъскване. Всичко се проявява в двойственост.
към текста >>
Само тук те достигат съществуващото им съ
знание
, да бъде ориентирано към външния свят.
Някога, в бъдещето, това ще стане. Днес, обаче, хората са творци на минералното царство. Три други царства, елементарни, първоначални царства, са предшествували това: минералното царство е четвъртото. А те всички са СЕДЕМ. Хората стоят в четвъртото царство.
Само тук те достигат съществуващото им съзнание, да бъде ориентирано към външния свят.
На Луната те все още са действали в третото елементарно царство, на Слънцето във второто, а на Сатурн в първото. В бъдеще на Юпитер, те ще могат да действуват в растителното царство. Там, те ще могат да създават растения, както сега създават някой часовник. Всичко видимо в Сътворението, стои в знака ЧЕТИРИ. Планета от сътворението навлезе в минералното царство, тя може да бъде видима.
към текста >>
15.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човеко
знание
като основа на педагогиката".
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика. Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея. Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката".
Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч. №294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295). Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия. Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества? И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище".
към текста >>
Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е
знание
то за човека: Общото човеко
знание
.
Сега с право възниква въпросът, кое предава на тази педагогика както невероятната съпротивителна сила и издръжливост, така и експанзионистичните и качества? И четем следното: „Става дума за методично училище", а по-нататък Р.Щайнер продължава: „...става дума не за някакво политическо направление, а за едно чисто методично училище". Това трезво и почти непонятно за нашето време обяснение се допълва от следните думи: „тук не става дума за някакво религиозно направление, нито за Антропософията като религиозно изповедание, а става дума за методично училище, което би могло да бъде въведено навсякъде" (Събр. Съч. 260, стр.155-156). Така се поражда и въпросът за особеността на този метод.
Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание.
Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод? Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика! Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>
Що за човеко
знание
, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Така се поражда и въпросът за особеността на този метод. Отговорът изглежда лесен и се съдържа в самото заглавие основата на педагогиката е знанието за човека: Общото човекознание. Или с други думи: съзерцавайки човешката същност, пред нас възниква един метод. Какъв е този метод? Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика!
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия! Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор. „Общото човекознание" е една от трудните книги на Р.Щайнер.
към текста >>
Общото човеко
знание
е извор, утоляващ неутолимата жажда за по
знание
както у младежа, така и у грохналия старец.
Какъв е този метод? Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика! Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец.
Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор. „Общото човекознание" е една от трудните книги на Р.Щайнер. И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика. Великден 1995, Дорнах Херман Кьопке, Валдорфски учител в Базел
към текста >>
„Общото човеко
знание
" е една от трудните книги на Р.Щайнер.
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата. Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия! Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец. Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
„Общото човекознание" е една от трудните книги на Р.Щайнер.
И въпреки всичко нека това, което извира от духовните висини, прерасне тук долу, в плодотворен труд и в истинско възпитателно изкуство, бликащо от самите души на онези учители, които тепърва ще открият вълшебната сила на Валдорфската педагогика. Великден 1995, Дорнах Херман Кьопке, Валдорфски учител в Базел
към текста >>
16.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В известен смисъл, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско по
знание
на човешкото същество, нещата изцяло се променят.
Но какво представлява този закон за съхранение на енергията от културно-историческа гледна точка? Всъщност той е една голяма пречка за правилното разбиране на човешката природа. Ние никога не бихме стигнали до такова разбиране, ако смятаме, че в хода на еволюцията е невъзможно да се породят съвсем нов вид сили. Защото истинската природа на човека подсказва, че чрез него непрекъснато се пораждат нови сили. Впрочем в условията на физическия свят, човекът е единственото същество, в което се образуват нови сили а както по-късно ще чуем също и нови вещества, нови субстанции.
В известен смисъл, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско познание на човешкото същество, нещата изцяло се променят.
Като учители, Вие по необходимост ще трябва да запознавате Вашите ученици с природата, но от друга страна ще се налага да ги въвеждате и в сферата на духовния живот. Без да е запознат с природата, поне до известна степен, и без да е ориентиран в духовния живот, днешният човек не може да бъде правилно поставен в социалния живот. Нека най-напред да се обърнем към външната природа. Външната природа застава пред нас по такъв начин, че от една страна ние й противопоставяме нашия представен и мисловен живот, които имат образен характер, и които са един вид отражение на живота преди раждането; от друга страна насочваме към природата нашата волева същност, чиито зародишни сили са отправени към нашия живот след смъртта. По този начин, ние сме в непрекъсната връзка с природата.
към текста >>
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съ
знание
то, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа. А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер. Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата.
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност. Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е. мисленето, което се отнася не до външната природа, а до свръхсетивната същност в самия човек, която прави от човека самостоятелно същество, разширяващо се извън пределите на мъртвите и живи сили в природата. Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята. Но ако разглеждате природата от тази гледна точка, Вие ще се съгласите: Да, намирайки се всред нея, аз нося в себе си както потока на разрушението, така и потока на съзиданието.
към текста >>
Разбира се, този факт не стига до неговото съ
знание
; ако беше така, той би възкликнал: „Аз непрекъснато танцувам в рамките на един триъгълник!
В качеството си на свръхсетивно човешко същество, Вие извършвате в определено време известни движения, за които обикновено не знаете нищо. Ето, Вие правите няколко крачки в една посока, после се връщате назад и след това заставате на първоначалното си място. С извършените от Вас несъзнателни движения, Вие фактически начертавате един триъгълник, Тези несъзнателни движения са действително извършени, само че Вие не ги възприемате; обаче поради обстоятелството, че Вашият гръбначен стълб е изправен вертикално, Вие се намирате в същата плоскост, в която са извършени движенията. Животното не се намира в тази плоскост, неговият гръбначен стълб е разположен хоризонтално и движенията не изглеждат по същия начин. Обаче поради вертикалното положение на своя гръбначен стълб, човекът е в плоскостта, където се извършват тези движения.
Разбира се, този факт не стига до неговото съзнание; ако беше така, той би възкликнал: „Аз непрекъснато танцувам в рамките на един триъгълник!
" Това не се случва, но ето, че той начертава една фигура и казва: Ето, тук имаме един триъгълник. В действителност това е едно несъзнателно извършено движение, което протича в Космоса. Тези движения, които фиксирате в геометрията, когато чертаете определена геометрична фигура, Вие извършва те заедно със Земята. На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи израз в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н. Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато знание, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата костна система.
към текста >>
Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато
знание
, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата костна система.
Разбира се, този факт не стига до неговото съзнание; ако беше така, той би възкликнал: „Аз непрекъснато танцувам в рамките на един триъгълник! " Това не се случва, но ето, че той начертава една фигура и казва: Ето, тук имаме един триъгълник. В действителност това е едно несъзнателно извършено движение, което протича в Космоса. Тези движения, които фиксирате в геометрията, когато чертаете определена геометрична фигура, Вие извършва те заедно със Земята. На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи израз в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н.
Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато знание, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата костна система.
Обаче с Вашето обикновено съзнание, Вие не можете да проникнете в костната система; тук съзнанието угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от костната система. Човекът е включен в Космоса: Създавайки геометрията, той възпроизвежда това, което сам извършва в Космоса. Ето как ние се доближаваме до онази част от обкръжаващия ни свят, която се намира в един непрекъснат процес на умиране. От друга страна, пред нас застава всичко онова, което се крие в силите на нашата кръвно-мускулна система: Тук всичко е в непрекъснато движение, в непрекъснат трепет; тук тържествуват зародишните сили, а не смъртта. Ние задържаме в себе си процеса на умирането и единствено ние като човешки същества сме в състоя ние да вложим в този процес младенческите сили на развитието.
към текста >>
Обаче с Вашето обикновено съ
знание
, Вие не можете да проникнете в костната система; тук съ
знание
то угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от костната система.
" Това не се случва, но ето, че той начертава една фигура и казва: Ето, тук имаме един триъгълник. В действителност това е едно несъзнателно извършено движение, което протича в Космоса. Тези движения, които фиксирате в геометрията, когато чертаете определена геометрична фигура, Вие извършва те заедно със Земята. На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи израз в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н. Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато знание, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата костна система.
Обаче с Вашето обикновено съзнание, Вие не можете да проникнете в костната система; тук съзнанието угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от костната система.
Човекът е включен в Космоса: Създавайки геометрията, той възпроизвежда това, което сам извършва в Космоса. Ето как ние се доближаваме до онази част от обкръжаващия ни свят, която се намира в един непрекъснат процес на умиране. От друга страна, пред нас застава всичко онова, което се крие в силите на нашата кръвно-мускулна система: Тук всичко е в непрекъснато движение, в непрекъснат трепет; тук тържествуват зародишните сили, а не смъртта. Ние задържаме в себе си процеса на умирането и единствено ние като човешки същества сме в състоя ние да вложим в този процес младенческите сили на развитието. Ако човекът не беше тук на Земята, процесът на умиране отдавна би завладял цялата Земя и като цяло, Земята би се превърнала в огромно кристално тяло.
към текста >>
В моите първи съчинения, аз непрекъснато застъпвах идеята, че всъщност поставям по
знание
то на една по-друга основа, а не тази, върху която сме свикнали да го изграждаме в днешно време*31.
Едва ли е нужно да се добавя и това, което вълнуваше Хартман най-вече поради цялата ограниченост на естествено-научния му мироглед: Понеже самоунищожението на хората явно не беше достатъчно, той искаше и самата Земя да бъде хвърлена по някакъв начин във въздуха. Впрочем до тази крайност не би трябвало да се стига. Нужно е само да се подготви голямото самоунищожение на хората, и Земята от само себе си ще хвръкне във въздуха! Защото без екстракта, който човек внася в тялото на Земята, нейната еволюция е немислима. Днес тези неща трябва да бъдат отново разбрани.
В моите първи съчинения, аз непрекъснато застъпвах идеята, че всъщност поставям познанието на една по-друга основа, а не тази, върху която сме свикнали да го изграждаме в днешно време*31.
Според официалната философия, която се опира на англо-американския стил на мислене, човекът е само един обикновен „зрител" на света; да, с целия си душевен живот, той е само зрител на света. И ако човекът не би бил тук така е прието да се вярва ако не би изживявал в душата си процесите и събитията от външния свят, всичко щеше да си продължава по същия начин. Това се отнася както до естествените науки, за които вече споменах, така и за философията. Днешният философ се чувствува твърде удобно като „зрител" на света, т.е. чувствува се удобно в мъртвите елементи на познанието.
към текста >>
чувствува се удобно в мъртвите елементи на по
знание
то.
В моите първи съчинения, аз непрекъснато застъпвах идеята, че всъщност поставям познанието на една по-друга основа, а не тази, върху която сме свикнали да го изграждаме в днешно време*31. Според официалната философия, която се опира на англо-американския стил на мислене, човекът е само един обикновен „зрител" на света; да, с целия си душевен живот, той е само зрител на света. И ако човекът не би бил тук така е прието да се вярва ако не би изживявал в душата си процесите и събитията от външния свят, всичко щеше да си продължава по същия начин. Това се отнася както до естествените науки, за които вече споменах, така и за философията. Днешният философ се чувствува твърде удобно като „зрител" на света, т.е.
чувствува се удобно в мъртвите елементи на познанието.
Но аз исках да освободя познанието от тези мъртви елементи. Ето защо винаги повтарях: Човекът е не просто зрител на световните процеси; той е същинската арена, където непрекъснато се разиграват грандиозните космически процеси и събития. Винаги съм подчертавал: С целия си душевен живот, човекът е арената, където се разиграват космическите процеси. Тази мисъл може да се изрази и по абстрактно-философски начин. Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е поставен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен смисъл тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси.
към текста >>
Но аз исках да освободя по
знание
то от тези мъртви елементи.
Според официалната философия, която се опира на англо-американския стил на мислене, човекът е само един обикновен „зрител" на света; да, с целия си душевен живот, той е само зрител на света. И ако човекът не би бил тук така е прието да се вярва ако не би изживявал в душата си процесите и събитията от външния свят, всичко щеше да си продължава по същия начин. Това се отнася както до естествените науки, за които вече споменах, така и за философията. Днешният философ се чувствува твърде удобно като „зрител" на света, т.е. чувствува се удобно в мъртвите елементи на познанието.
Но аз исках да освободя познанието от тези мъртви елементи.
Ето защо винаги повтарях: Човекът е не просто зрител на световните процеси; той е същинската арена, където непрекъснато се разиграват грандиозните космически процеси и събития. Винаги съм подчертавал: С целия си душевен живот, човекът е арената, където се разиграват космическите процеси. Тази мисъл може да се изрази и по абстрактно-философски начин. Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е поставен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен смисъл тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси. Естествено, в определени среди тези неща не могат да бъдат разбрани лесно.
към текста >>
17.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, по
знание
за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 30.08.1919 Скъпи мои приятели,
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света. За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка. Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния. Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието. Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот.
към текста >>
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското по
знание
за човека и света.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 30.08.1919 Скъпи мои приятели, Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка. Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния. Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието. Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода.
към текста >>
За да стигнем до това по
знание
, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 30.08.1919 Скъпи мои приятели, Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва. В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка.
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния. Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието. Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си.
към текста >>
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съ
знание
то; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
Щутгарт, 30.08.1919 Скъпи мои приятели, Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва. В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света. За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка.
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието. Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си. От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки.
към текста >>
Умозаключението може да възникне само в живия Дух на човека, само там то е напълно здраво, с други думи, само когато протича в напълно будно съ
знание
.
Обаче практически съжденията са вплетени едно в друго, защото на живота е присъща една непрекъсната мисловно познавателна активност. Когато се изправите пред „Карл", Вие правите трите съждения едновременно. Разсъждавайки за него, Вие се опирате и на трите съждения. Накратко: най-напред е умозаключението, после идва съждението, и чак накрая индивидуализираното понятие за „смъртния Карл". В какви взаимоотношения се намират тези три категории?
Умозаключението може да възникне само в живия Дух на човека, само там то е напълно здраво, с други думи, само когато протича в напълно будно съзнание.
Както ще видим по-късно, този факт е изключително важен. Вие просто разрушавате детската душа, когато вкарвате готовите умозаключения в паметта на детето. Нещата, които обсъждаме тук, са от фундаментално значение. Във Валдорфските училища Вие ще обучавате деца от различни възрастови групи, които вече са били възпитавани по всевъзможни методи. Пред себе си Вие ще имате деца, израснали с вече формирани умозаключения съждения и понятия.
към текста >>
Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито
знание
, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало.
Както ще видим по-късно, този факт е изключително важен. Вие просто разрушавате детската душа, когато вкарвате готовите умозаключения в паметта на детето. Нещата, които обсъждаме тук, са от фундаментално значение. Във Валдорфските училища Вие ще обучавате деца от различни възрастови групи, които вече са били възпитавани по всевъзможни методи. Пред себе си Вие ще имате деца, израснали с вече формирани умозаключения съждения и понятия.
Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито знание, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало.
Характерното за сегашната ситуация е, че се налага да започнем с деца от първи до осми клас едновременно. С други думи, Вие ще се изправите пред плахи, полуподготвени детски души и на първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате децата като обременявате тяхната памет с готови умозаключения. Ако обаче тези готови умозаключения са здраво заседнали в детските души, по-добре е да ги оставите там и да насърчите детето в стремежа му да извлича умозаключения от своя непосредствен живот. Естествено, съждението също възниква в условията на будното дневно съзнание. Обаче при определени случаи, съждението може да потъне в дълбините на човешката душа, в нейните сънища.
към текста >>
Естествено, съждението също възниква в условията на будното дневно съ
знание
.
Пред себе си Вие ще имате деца, израснали с вече формирани умозаключения съждения и понятия. Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито знание, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало. Характерното за сегашната ситуация е, че се налага да започнем с деца от първи до осми клас едновременно. С други думи, Вие ще се изправите пред плахи, полуподготвени детски души и на първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате децата като обременявате тяхната памет с готови умозаключения. Ако обаче тези готови умозаключения са здраво заседнали в детските души, по-добре е да ги оставите там и да насърчите детето в стремежа му да извлича умозаключения от своя непосредствен живот.
Естествено, съждението също възниква в условията на будното дневно съзнание.
Обаче при определени случаи, съждението може да потъне в дълбините на човешката душа, в нейните сънища. Но умозаключението не трябва да потъва там! Много от съжденията, които си изграждаме за света, просто са устремени към дълбините на сънуващата човешка душа. Добре, но какво всъщност представлява сънуващата душа? Както вече посочихме, тя се приближава до областта на чувствата.
към текста >>
Когато човек не обръща достатъчно внимание на отделните факти от живота, неговите понятия остават в областта на под съ
знание
то.
Херман Бар има и други интересни наблюдения: Ако през 90-те години на миналия век казва той сте били поканени на вечеря, вероятно сте забелязали, че не сте в състояние да различите двете дами, седнали от лявата Ви и дясна страна; единствената разлика е тази, че едната е отдясно, а другата отляво. И ако след три дни вечеряте в друга компания, твърде възможно е да се попитате, дали двете дами, между които седите, не са същите, или са други? С една дума, всред хората е настъпило едно уеднаквяване. Това обаче е доказателство, че по време на предишните епохи, в човешките души не са вложени достатъчно ясни и точни понятия. От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във възпитателното дело, защото възпитанието играе огромна роля в целия културен живот.
Когато човек не обръща достатъчно внимание на отделните факти от живота, неговите понятия остават в областта на под съзнанието.
И така, понятията съществуват в областта на подсъзнанието, съжденията в областта на полубудното съзнание, а умозаключенията единствено в областта на ясното дневно съзнание. А това означава, че всичко, отнасящо се до умозаключенията, следва да бъде обсъждано с децата, докато всичко, водещо към прибързани умозаключения, следва грижливо да се отбягва. Какво е необходимо за тази цел? Представете си за миг, че изграждате понятия, които обаче са мъртви. В този случай Вие буквално инжектирате в тялото останки от мъртви понятия; Вие вкарвате там не понятия, а техните трупове.
към текста >>
И така, понятията съществуват в областта на подсъ
знание
то, съжденията в областта на полубудното съ
знание
, а умозаключенията единствено в областта на ясното дневно съ
знание
.
И ако след три дни вечеряте в друга компания, твърде възможно е да се попитате, дали двете дами, между които седите, не са същите, или са други? С една дума, всред хората е настъпило едно уеднаквяване. Това обаче е доказателство, че по време на предишните епохи, в човешките души не са вложени достатъчно ясни и точни понятия. От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във възпитателното дело, защото възпитанието играе огромна роля в целия културен живот. Когато човек не обръща достатъчно внимание на отделните факти от живота, неговите понятия остават в областта на под съзнанието.
И така, понятията съществуват в областта на подсъзнанието, съжденията в областта на полубудното съзнание, а умозаключенията единствено в областта на ясното дневно съзнание.
А това означава, че всичко, отнасящо се до умозаключенията, следва да бъде обсъждано с децата, докато всичко, водещо към прибързани умозаключения, следва грижливо да се отбягва. Какво е необходимо за тази цел? Представете си за миг, че изграждате понятия, които обаче са мъртви. В този случай Вие буквално инжектирате в тялото останки от мъртви понятия; Вие вкарвате там не понятия, а техните трупове. А какви трябва да бъдат в действителност понятията, които предлагаме на другите хора?
към текста >>
Ако преподаваме естество
знание
и описваме животинското царство, така както се прави днес, ние не можем да избегнем дефинициите.
А кога инжектирате детето с мъртви понятия? Когато непрекъснато му досаждате с дефиниции и го карате да ги учи наизуст, заявявайки например, че „Лъвът е ..." и т.н.; в този случай Вие явно разчитате, че когато детето стане на 30 години, то ще си служи със същите понятия, които сте му предложили в детската възраст. С други думи: Дефинициите представляват смърт за обучението и възпитанието! Следователно, ние трябва да характеризираме, а не да дефинираме. А ние характеризираме нещата, когато ги разглеждаме от различни гледни точки.
Ако преподаваме естествознание и описваме животинското царство, така както се прави днес, ние не можем да избегнем дефинициите.
Нека да се опитаме и да охарактеризираме едно животно от най-различни гледни точки, напр. как хората са го открили, как са го опитомили в своите стопанства и т.н. Обаче разумно замисленото обучение дори само по себе си вече отблъсква дефинициите. Погрешно е да се описват чисто хронологически етапите в еволюцията на животинското царство: например първо сепията, после мишката, човека и т.н. фактите трябва да се съпоставят; отношенията и различията между тях са толкова разнообразни, че ние и без друго ще прибегнем до характеристика, а не до дефиниция.
към текста >>
Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното при
знание
на детето, че светът е морален.
И така, в какво се изразяват основните несъзнателни импулси у детето до зъбната смяна? Преди всичко, тези импулси са нещо прекрасно; те трябва да бъдат грижливо и ревностно пазени. Те бликат от несъзнаваната, но извънредно силна убеденост на детската душа: Целият свят е морален! Съвременните хора не споделят това усещане; обаче в хода на своята инкарнация, т.е. слизайки в условията на физическия свят, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален!
Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.
В текстовете, които разгледахме наскоро, обърнах внимание върху необходимата подготовка, така че да не се забравя тяхната морална цел*50. Там, където се говори за овчарското и домашното куче, аз подчертах, че човешкият морал може да намери своето отражение и в животинското царство. В стихотворението на Хофман фон Фалерслебен, „Теменугата", също се опитах без никакъв педантизъм да подчертая моралния елемент пред седемгодишни деца, и то с оглед на тяхното несъзнателно убеждение, че светът е морален. Величественото и красивото при децата е, че те представляват една самостоятелна „раса", която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава. Да, детето живее в миналото и в много отношения то е един истински вестоносец от предрожденното минало, не от физическото, а от духовно-душевното минало.
към текста >>
18.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко
знание
.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 август 1919 След една работа, която позволи да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес като вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на човечеството отново в изпълнен с надежда попътен вятър. В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха. Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество.
В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание.
Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора. Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми. И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание. Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание.
към текста >>
И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича
знание
и по
знание
.
Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество. В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора. Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми.
И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание.
Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание. Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо. Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо. Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна.
към текста >>
Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното по
знание
.
В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора. Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми. И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание.
Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание.
Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо. Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо. Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине.
към текста >>
А естество
знание
то и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително.
Това означава твърде много за контакта на човека с машината. И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно. Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека. Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум. То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително.
Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното? По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията. Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал.
към текста >>
По отношение на по
знание
то надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това по
знание
да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията.
Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека. Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум. То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително. Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното?
По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията.
Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система. Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал. А самата астрономия, какъв е нейният идеал? Да разглежда цялата световна постройка като машина.
към текста >>
Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително по
знание
.
Правов живот, който е просто власт. Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии. От това триделение ние трябва да се измъкнем. А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това триделение. Но виждате ли, то е свързано с това, което в общи линии може да бъде разбрано само когато се върнем към антропософски ориентираната духовна наука.
Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително познание.
Аз казах: Водещите, ръководещите кръгове на съвремието вече не могат да се доверят на мозъка си, защото той е декадентен. Те трябва да се насилят са проумеят това, за което мозъка не е нужен, за което е нужно етерното тяло. Защото мислите, което трябва да бъдат обхванати от антропософски ориентираната духовна наука, не се нуждаят от мозъка. Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно познание, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци. Пролетариатът се стреми натам.
към текста >>
Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно по
знание
, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
Но виждате ли, то е свързано с това, което в общи линии може да бъде разбрано само когато се върнем към антропософски ориентираната духовна наука. Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително познание. Аз казах: Водещите, ръководещите кръгове на съвремието вече не могат да се доверят на мозъка си, защото той е декадентен. Те трябва да се насилят са проумеят това, за което мозъка не е нужен, за което е нужно етерното тяло. Защото мислите, което трябва да бъдат обхванати от антропософски ориентираната духовна наука, не се нуждаят от мозъка.
Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно познание, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
Пролетариатът се стреми натам. То има все още неупотребен мозък. Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично. Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред. А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански.
към текста >>
Към тези три понятия е прикачено социалното по
знание
на съвремието.
Ще откриете три понятия: ще ги откриете и в книгата ми "Същност на социалния въпрос", която всъщност написах не за антропософи, а за широката публика. И там ще намерите трите важни понятия за съвременния социален живот. Там е понятието Стока или продукт, базата на стопанския живот. Следващото важно понятие е Работата. И третото важно понятие е понятието Капитал.
Към тези три понятия е прикачено социалното познание на съвремието.
Какво ли не са казвали хората в социалните науки за да проникнат в тези три понятия! Ако някому е известно какво се случва именно през втората половина на 19 век в националните икономики в науката, за да бъдат разбрани тези три понятия Стока, Работа и Капитал, то той ще знае и каква невъзможна наука се е образувала, тъй като цялата тази наука не е достатъчна. Известният професор Луйо Брентано, съвременното светило на националноикономическите науки в Централна Европа, скоро написа една статия, която се казва: " Предприемачът". В нея той развива белезите на предприемача, три отличителни знака на предприемача. Бих желал да ви кажа само третия отличителен белег на предприемача според Брентано.
към текста >>
Защото той разбира се е един много умен съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно по
знание
!
Понятието Работа изисква инспирация; Понятието Капитал изисква интуиция. Ако тези понятия не бъдат дефинирани по този начин резултатите са винаги конфузни. С това вие можете конкретно да видите, защо трябва да произлизат конфузни неща. Защо Луйо Брентано дефинира понятието Капитал, което съвпада с понятието Предприемач, така, че при него работникът е и капиталист, предприемач?
Защото той разбира се е един много умен съвременен господин, но няма представа, че, за да се извлече от Капитала действиетелно понятие е нужно и известно интуитивно познание!
Във всеки случай, това се получава по един заобиколен път. Библията посочва нещо от този път, като говори за капитализма като за мамонизъм. Тя свързва капитала с един особен род духовност. Ако желаем да открием действуващата в капитализма духовност, мамонизма, то ще ни е нужна интуиция. В Библията това е написано.
към текста >>
Но днес ни е необходимо едно по
знание
за света, което да повдигне това в модерното време.
Във всеки случай, това се получава по един заобиколен път. Библията посочва нещо от този път, като говори за капитализма като за мамонизъм. Тя свързва капитала с един особен род духовност. Ако желаем да открием действуващата в капитализма духовност, мамонизма, то ще ни е нужна интуиция. В Библията това е написано.
Но днес ни е необходимо едно познание за света, което да повдигне това в модерното време.
Трябва да се направи опита, да се проникнат същностно познавателно нещата, които днес все още биха се смятали за нещо ненормално. Действително познаване на фактите в тази област обаче навсякъде ще роди необходимостта от проникване на социалните възгледи с истинска, действителна Духовна наука. Това е нещото, до което ще стигне всеки необременен наблюдател на живота. Сами си спомнете, ако сте били там, един подбуждащ размисли въпрос, който беше поставен в Бернулианома в Базел преди заминаването ми след една лекция, когато в хода на дискусията един човек зададе въпроса: Как може да се стигне дотам Ленин да завладее света? Защото според неговите възгледи, докато това не се случи той не може да види добро.
към текста >>
19.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
В римската империя хората носеха в себе си силното съ
знание
, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието.
Вие знаете, че това, което се образува в гръцката култура от кръвта, стана абстрактно в римската култура. Вече съм споменавал това тук. Докато гръцката социална структура който може да се нарече и държавна структура излезе напълно, обособи се напълно от кръвното родство, то произхождащото от кръвта не премина в римската култура. Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в Гърция, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта. И докато на нито един грък от древността не би хрумнало да се съмнява в това, че съществуват хора от "по-долен" вид, хора от народа-завоевател, и хора от "по-висш" вид, арийци, при римляните това не беше така.
В римската империя хората носеха в себе си силното съзнание, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието.
Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим като разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно животно, от вълчица. Всичко това са неща, които така са врастнали в римското същество, и които са довели дотам, че в Рим всичко, което е социалния организъм се разделя на абстрактни понятия. Ето защо, това което сме съхранили като правови и държавнически понятия изхожда от римското душевно устройство. Виждате ли, в такава една история винаги се сещам за един стар приятел. Запознах се с него, когато той вече беше значително остарял.
към текста >>
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на по
знание
то се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи научен начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения.
Това води дотам, че днес, когато тези неща се намират в декадентност, в упадък, много хора изобщо не вярват в ценността на това, което имат като хора, а в ценността на това, което са постигнали в някаква йерархия от чиновници, в ценността на един или друг чиновнически пост. Човекът предпочита много повече да е нещо безлично в смисъла на римските правови понятия, отколкото да е личност. И сега, от 15 век насам несъзнателния, подсъзнателният стремеж на човека е да построи всичко на върха на личността. Това ни уверява, че по отношение на духовния си живот и по отношение на правовия живот ние сме изостанали от времето, че и по отношение на двете ни е нужно обновление, едно действително обновление. Това, което трябва да се обяви като обновление в човешките души е свързано с много по-дълбоки импулси на човешкото развитие изобщо.
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи научен начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения.
Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда като мисли върху сетивното наблюдение. Вчера споменах това и преди последното ми отпътуване отново ви обърнах внимание върху това, че днес вече съществуват достатъчно хора, които за стъпват правилното схващане, че с едно такова природонаблюдение, каквото придобиваме по току що описания начин получаваме само един призрачен образ на природата. Образът, който естествоизпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния свят. Ето защо трябва да кажем: от средата на 15 век насам човечеството е в състояние да си състави един призрачен образ на света по отношение на едната му половина. Зад нея обаче за науката на посвещението се крие нещо много по-дълбоко, и то трябва да бъде изведено пред душите ни.
към текста >>
аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на по
знание
то относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие.
Абстрактността на понятията съществува като такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам. Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят.
аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие.
Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж.
към текста >>
Естество
знание
то ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа. Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души.
Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло. Така самият човек на петата следатлантска епоха е насилствено насочен към духовното, към предрожденното, и така той е поставен и от още нещо в една необичайна ситуация, който трябва да развие, коя то трябва да доведе до напредък. Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа.
към текста >>
То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно по
знание
, което е призрачно, което не се докосва до действителността.
И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие. Когато навлезете в гората да събирате дърва, то това има космическо значение, надхвърлящо земното развитие. Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение надхвърлящо земното развитие. В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл. Помислете какво означава това.
То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността.
Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина. Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие. Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
към текста >>
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до по
знание
то за действителността, до онова по
знание
за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността. Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина. Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие. Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл.
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа.
към текста >>
Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното по
знание
и да навлязат в реалното по
знание
на духа.
Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие. Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами.
Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа.
И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното по
знание
, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието.
По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа. Вчера ви дадох един пример за начина, по който трябва да възпитаваме. Ние трябва да прозрем, че до 7-та си година човекът, тъй като развива особено физическото си тяло, е един наподобител, това ние трябва да превърнем в основа на възпитанието.
За периода между 7-та и 14-та година трябва да знаем, че трябва да развиваме човека според принципа на авторитета, и духовното познание, което ще придобием, ние трябва да превърнем в импулс на същината на възпитанието.
И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието. И едва след това можем да излезем в духа. До средата на 15 век хората желаеха инстинктивно да достигнат духа. Ние принципно желаем напълно да се вживеем в машинното на външния живот, в механизма дори и в политиката, която постепенно превърна държавите в машини. Ние трябва да се стремим да се върнем към една проникната от духа воля.
към текста >>
Затова обаче е нужно да приемем идеята на Духовната наука, при възпитанието например трябва да започнем така, че да поставим в основата това, което знаем от по
знание
то на духовния свят, да възпитаваме така, както ни е дадено това в антропософската духовна наука.
И трябва да знаем, че астрално то тяло се развива между 14-та и 21-та година, и да превърнем това в импулс на възпитанието. И едва след това можем да излезем в духа. До средата на 15 век хората желаеха инстинктивно да достигнат духа. Ние принципно желаем напълно да се вживеем в машинното на външния живот, в механизма дори и в политиката, която постепенно превърна държавите в машини. Ние трябва да се стремим да се върнем към една проникната от духа воля.
Затова обаче е нужно да приемем идеята на Духовната наука, при възпитанието например трябва да започнем така, че да поставим в основата това, което знаем от познанието на духовния свят, да възпитаваме така, както ни е дадено това в антропософската духовна наука.
С това по-силно, по-съзнателно подчертаване на волята от духа ние поставяме един противовес на безсмислената воля в индустриализма. Затова индустриализмът с цялото му опустошаване на хората и душите, ни е даден за да възкопнеем да се освободим от тази пустота и да поискаме да достигнем до духа. Най-добре можем да започнем да желаем да достигнем духа във възпитанието, ако възпитаваме така, както то може да бъде извлечено от духа и познаването му. В днешно време много неща трябва да бъдат осмислени по новому. Затова обаче е нужно едно старателно и интимно развито вътрешно чувство за истина.
към текста >>
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съ
знание
, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените. Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност.
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си. Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща? Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело. И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята?
към текста >>
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съ
знание
и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си.
Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените. Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност. Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си.
Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща? Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело. И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини?
към текста >>
Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съ
знание
то, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело.
Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност. Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност. Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си. Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща?
Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело.
И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини? Причината се съдържа в следното. В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството. Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот.
към текста >>
Знание
то, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността.
Откъде идва идеята на тези картини? Причината се съдържа в следното. В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството. Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот. Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н.
Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността.
Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си.
към текста >>
То изведе човешкия живот в човешко то съ
знание
само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот.
Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот. Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н. Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред?
То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот.
Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта.
към текста >>
И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното по
знание
на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното по
знание
и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието.
И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи. Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек. Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота. И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание.
към текста >>
От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съ
знание
върху повтарящите се земни животи.
Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек. Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота. И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание. Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен?
към текста >>
Цялата важност на това разширяване на човешкото съ
знание
в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек.
Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това. От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек.
Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота. И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание. Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение.
към текста >>
И в крайна сметка едно външно по
знание
ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съ
знание
.
И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това. От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи. Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек. Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота.
И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание.
Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота.
към текста >>
Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езико
знание
, от 9 10 география, от 10 11 история!
Днес той гледа назад към детството, чувства се върнат в него, не може да извлече от детството си нещо, защото нищо не е било развито. Но нашите принципи на възпитание трябва коренно да се променят, ако искаме да постигнем в тази точка правилното! Преди всичко ние трябва да сме много внимателни във всичко от съвремието, което се възхвалява като нещо специално, като особено лечебно. Така ни е необходимо без да насилваме нещата, не с напрягане, а чрез икономия на възпитанието да постигнем концентрация у децата. Това ние можем да постигнем по начина, по който днешният човек се нуждае от него, единствено когато премахнем нещо, което днес е много почитано: ако премахнем проклетия учебен план от училищата, това убийствено средство за истинското развитие на човешките сили.
Само помислете какво означава: от 7 8 смятане, от 8 9 езикознание, от 9 10 география, от 10 11 история!
Всичко, което между 7 8 е преминало през душата, се изтрива между 8 9 и т.н. В тези неща днес е необходимо нещата да се поставят в основата. Ние изобщо нямаме право да мислим, че учебните предмети съществуват за да бъдат учени "учебни предмети"ние трябва да сме наясно: в човека между 7-та и 14-та му година трябва да бъде развито правилно мисленето, чувстването и волението. География, смятане, всичко трябва да бъде употребено така, че да се развият правилно мисленето, чувстването и волението. В днешната педагогика много се говори за това, че трябва да се развива индивидуалността, трябва да се разбере от природата коя способност подлежи на развитие.
към текста >>
Но, не е ли така, хората не вярват днес в тези неща, защото не винаги самопо
знание
то е това, което е най-силно застъпено в душите.
Днес отново и отново можем да преживеем това, че на хората им е удобно да казват: Да, революция е нужна! Дори и една голяма част от еснафите днес вярват в революцията. Не зная, дали и тук е така, но съществуват обширни области, в които дори една голяма част от еснафите вярват в необходимостта от революция. Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно. Още Лихтенберг каза: Когато се съберат една глава и една книга и звукът е на кухо, то не винаги вината е на книгата.
Но, не е ли така, хората не вярват днес в тези неща, защото не винаги самопознанието е това, което е най-силно застъпено в душите.
Но често можем и да видим, че и в доста обширни области еснафите вярват в революцията. Но тогава те казват: Е да, човек не може да се довери на толкова големи неща, на толкова големи мисли, трябва да ни кажеш например как да се социализира обувното производство, как да се социализират аптеките, как да се социализира това и това, трябва да ни кажеш как ще продавам в социализираната държава подправките си. Постепенно можем да забележим, какво всъщност имат в предвид хората с такова едно нещо. Значи те имат впредвид, че трябва да се проведе революция, но така, че всичко да остане по старому, така че нищо да не се промени. Как можем съвършено да преобърнем света?
към текста >>
20.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
За тази връзка се знаеше, но
знание
то за нея беше по-скоро един отзвук, един вид спомен за това, което преди се знаеше в това отношение.
Всичко това той схващаше благодарение на интелигентността си. Чрез интелигентността си той получаваше една съвършенно вътрешна картина на родството си с космоса. Когато през 8 век преди основополагането на християнството египетско-халдейската епоха отмина тази интелигентност се измени. Постепенно тя се превърна в нещо съвсем различно от това, което беше през египетско-халдейската епоха. Разбирането на връзката с космоса вече не навлизаше в нея така пълно, както преди 8 век преди християнството.
За тази връзка се знаеше, но знанието за нея беше по-скоро един отзвук, един вид спомен за това, което преди се знаеше в това отношение.
За сметка на това обаче в гръцката интелигентност се появи в по-голяма степен едно размишление на човека върху самия себе си, по-малко върху това какъв е той във връзка с космоса, а повече какъв е той извън контекста на космоса, като земен обитател. Когато употребяваше тъкмо интелигентността си, гъркът имаше едно много ясно чувство, много ясно усещане точно за това. Чрез тази интелигентност той разбираше всичко това на земята, което е подчинено на смъртта. Това чувство отново се изгуби с развитието на интелигентността след средата на 15 век, с настъпването на петата следатлантска епоха. Когато искаше да разбере свръхсетивното гъркът знаеше, че трябва да се обърне към виждането, което съществуваше повече или по-малко атавистично в предхристиянската епоха.
към текста >>
Но човешката интелигентност все повече ще придобива склонността да измисля злото и да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в по
знание
то.
Днес тя вече има определени заложби. Като човечество ние ще преминем през едно такова развитие на интелигентността, което ще и придаде склонността да разбира само грешното, само заблудата, измамата, и да измисля само злото. Учениците, а именно и посветените в тайните школи знаеха от определено време насам, че човешката интелигентност ще тръгне в развитието си по пътя към злото, че ще е все по-невъзможно и по-невъзможно доброто да се разбере с чистата интелигентност. Днес човечеството се намира в този преход. Можем да кажем: все още, когато съсредоточат интелигентността си и не носят в себе си много диви инстинкти, хората успяват да видят нещо в светлината на доброто.
Но човешката интелигентност все повече ще придобива склонността да измисля злото и да вплита човешкото зло в моралното, да вплита заблудата в познанието.
Това беше една от причините поради които посветените се нарекоха Мъже на скръбта, защото на дело, когато наблюдавам развитието на човечеството от гледна точка на тази едностранчивост, когато току що описах, ние ще се обезпокоим: ще се обезпокоим именно относно развитието на интелигентността. Съвсем не е случайно, че интелигентността може да влее толкова много гордост и високомерие в днешните хора. Това, бих казал, е предчувствието на злото, в което ще се превърне интелигентността в пета та следатлантска епоха, и в началото на чиито процес ние се намираме. И ако човекът не развие нищо друго освен интелигентността си, то той ще се превърне на земята в едно зло същество. Когато мислим за бъдещето и искаме да си го представяме благотворно, ние не бива да разчитаме на едностранчивото развитие на интелигентността.
към текста >>
А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно при
знание
пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото.
Раждането води до бог, а новораждането до Христос. Преди Мистерията на Голгота човекът не можеше да достигне до това новораждане, чрез което Христос може да бъде разпознат като мъдростта в човека. И в това именно се състои разликата, към която ви моля да насочите погледа си: че преди Мистерията на Голгота, когато Христос заедно с мъдростта си още не се беше слял в човечеството, човекът все още не можеше да достигне до това новораждане, не можеше да познае, че в него живее Христос. След Мистерията на Голгота той вече е способен на това. Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си.
А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно признание пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото.
А в езотерически смисъл това е по-висшето понятие на спасението. Ние трябва да развием интелигентността си, тъй като не можем да останем лишени от интелигентност, но в стремежа си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото. Това изкушение може да се избегне единствено, когато си добием усещане за това, което Мистерията на Голгота е внесла в развитието на човечеството. Нещата са така, че човек с Христово съзнание, намиращ се в съединение с Христос, открива възможността да избегне злото, заблудата. Египетско-халдейският човек не се нуждаеше от това новораждане в Христа, защото със своята природна интелигентност той все още усещаше родството си с Космоса.
към текста >>
Нещата са така, че човек с Христово съ
знание
, намиращ се в съединение с Христос, открива възможността да избегне злото, заблудата.
Той може да открие в себе си искрицата, когато се стреми към това чрез живота си. А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно признание пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото. А в езотерически смисъл това е по-висшето понятие на спасението. Ние трябва да развием интелигентността си, тъй като не можем да останем лишени от интелигентност, но в стремежа си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото. Това изкушение може да се избегне единствено, когато си добием усещане за това, което Мистерията на Голгота е внесла в развитието на човечеството.
Нещата са така, че човек с Христово съзнание, намиращ се в съединение с Христос, открива възможността да избегне злото, заблудата.
Египетско-халдейският човек не се нуждаеше от това новораждане в Христа, защото със своята природна интелигентност той все още усещаше родството си с Космоса. Общо казано гъркът виждаше пред себе си изправена сериозността на смъртта, когато се отдаваше на интелигентността си. днес човекът живее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила. Помислете, това е много сериозно. То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си.
към текста >>
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съ
знание
у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Днес вече може да се наблюдава от две страни: хора, които са много интелигентни, и които имат силна склонност към злото; а от другата страна може да се наблюдава, колко много хора потискат тази склонност несъзнателно, не се борят с нея като оставят интелигентността си в едно спящо състояние. Дрямка на душата, или при будните души една силна склонност към злото и към заблуждението, това може да се наблюдава много ясно в съвременността. А сега си спомнете, как преди последното си заминаване ви описах колко различни деца се раждат от пет, шест, седем, осем години насам, те се раждат може да се каже, с едно изражение на меланхолия на лицата си, което е ясно различимо за този, който може да различава тези неща. Аз ви казах: това се дължи на обстоятелството, че днес душите не слизат с удоволствие в изпълнения от материализъм свят. Би могло да се каже: преди раждането си душите изпитват известен страх да встъпят в света, в който интелигентността има склонност, предразположение към злото и се схваща в посока на отрицателно развитие.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането. Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория.
към текста >>
Трябва да се преподава със съ
знание
то, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
Би могло да се каже: преди раждането си душите изпитват известен страх да встъпят в света, в който интелигентността има склонност, предразположение към злото и се схваща в посока на отрицателно развитие. Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството. Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия.
Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория. Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта! Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс. И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност.
към текста >>
Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съ
знание
: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането. Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория. Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта!
Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс. Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота. Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението.
към текста >>
Защото не само
знание
то ни, а целият ни живот трябва да се импулсира от това, което е Духовната наука.
Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от смисъл. Човек трябва много силно да се проникне с тези неща, ако желае да направи днес нещо за бъдещето, за да възпитава човека, за да преподава на човека. Трябва да бъдат възприети тези важни гледища. Но вие знаете също така, колко отдалечени са хората на съвремието от това, да възприемате тези важни гледни точки. Затова е нищо не е по-необходимо от това, не само отново и отново да посочваме важността на духовнонаучното учение, а и да посочваме и сериозността, с която трябва да се сдобие душата ни с това, че посредством Духовната наука ние се запознаваме със съответните факти от развитието на човечеството.
Защото не само знанието ни, а целият ни живот трябва да се импулсира от това, което е Духовната наука.
Без тази сериозност човек не може да бъде истински духовнонаучен изследовател. И аз ви моля да разгледате много внимателно от гледна точка на духовнонаучните основи това специално откровение: че човешката интелигентност, оставена сама на себе си, ще поеме по пътя на Ариман, че тя може да добие сили за доброто единствено чрез приемането на истинския Христов импулс. Вярвам, че този, който приеме в себе си тази истина с пълна сериозност, ще може да пренесе сериозността и върху това отношение, което създава в себе си към различните светогледи и светогледни течения на съвременността. Тъй като в тази област може да се направи наистина много. Не е ли така: хората, които днес идват от различните източни области на Европа, разказват за свой голям ужас за един факт, който не свидетелства тъкмо за напредничавостта по пътя към една особена цивилизация.
към текста >>
Самото по
знание
на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност.
Не е ли така, вече достигнахме до една съвсем особена проява на нашата съвременна цивилизация! А института на тези картечнички все пак е постижение на съвремието. Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време. Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието.
Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност.
Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане. Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>
21.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Резултатът от това беше, че по
знание
то му силно се различаваше от нашето по
знание
, интелигентността му действаше различно от нашата.
А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха. Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха. И така, това, което казах се намира в съществена връзка с развитието на човечеството. Като съвременни хора ние значи разнасяме един труп. Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение.
Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата.
Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото! Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност. Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота. Това състояние никога няма да настъпи.
към текста >>
Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното по
знание
.
Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота. Това състояние никога няма да настъпи. По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него. Но интелигентното у човека и това, което познава, въпреки всичко е физическото тяло, т.е. трупът. Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си?
Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание.
Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
към текста >>
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съ
знание
.
Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание.
Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
към текста >>
Ако по време на гръко-латинската епоха, между осмия предихристиянски век и средата на 15 век след Христа, се наблягаше на това, трупът да придобие все повече и повече мъртво
знание
, то сега нашата интелигентност поема по пътя, за който вчера говорих.
Затова обаче се притъпиха дълбоките въздействия, които съпровождаха подобни неща. В първия следатлантски период: дълбокото въздействие на Аза; във втория следатлантски период дълбокото въздействие на астралното тяло; във втория следатлатски период дълбокото въздействие на етерното тяло, но и вече едно поносимо въздействие, което както ви казах вчера поставя човека във връзка, в родствени отношения с космоса. Сега ние можем да изговорим Аза, можем да изговорим всичко възможно, но нещата вече не ни въздействат, защото това, което схващаме от света ние разбираме с трупа си. Това означава, че от света ние разбираме единствено мъртвото, минералното. Но ние трябва отново да се издигнем дотам, да се върнем обратно в онези области, в които да обгръщаме и живота.
Ако по време на гръко-латинската епоха, между осмия предихристиянски век и средата на 15 век след Христа, се наблягаше на това, трупът да придобие все повече и повече мъртво знание, то сега нашата интелигентност поема по пътя, за който вчера говорих.
Тъкмо затова ние трябва да се противопоставим на голата интелигентност. Към нея ние трябва да прибавим нещо друго. Характерно за това е, че ние трябва да извървим правилно пътя назад, че днес в петата следатлатска епоха ние трябва да познаем в известно отношение растителното, в шестата епоха животинското, и едва в седмата истински човешкото. Затова задача на човечеството ще бъде да се изкачи от едно такова познаване на минералното до познаването на растителното. А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението.
към текста >>
Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съ
знание
за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
За какво задават днес хората много въпроси? Питат ли много за общите съдби на човечеството? О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби. Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха. Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология.
Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
Това преобразяване на човечеството, това безразличие на човечеството спрямо големите съдбини на съществуването, са едно набиващо се на очи проявление. Днес всичко рикошира в човечеството. Най-всеобхватните, най-решаващите, най-интензивните факти се приемат като сензация. Те не действат достатъчно покъртително. А това се дължи единствено на факта, че все по-усилващия се интелигентен егоизъм на хората ограничава интересите им.
към текста >>
Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съ
знание
се измества в сферата на егоизма.
Там бушуват егоистичните интереси. Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора.
Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели. Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща. Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло. Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор.
към текста >>
Религиозното съ
знание
ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща. Днес това почти може да се хване с ръка, защото навсякъде могат да се срещнат красивите речи на Рабиндарат тагор, в които може да се прочете, как един източен човек мисли за целите на човечеството като цяло. Тези речи се четат като фейлетоните на който и да било драскач, защото днес много трудно се прави разлика между драскача и човека с огромна спиритуалност, какъвто е Рабиндарат Тагор. Не се осъзнава, че наред една с друга живеят различни расови субстанциалности.
към текста >>
Защото ако във всеки човек не съществуваше един вид, сравнително скрито за съ
знание
то, бунт срещу гръцка та култура в образованието и римската в правото, то бъдещето нямаше да може да проблясва, и ние щяхме да бъдем едни тъжни човеци, доста тъжни човеци.
във воденето на икономиката, и с това те са действителната същност на съвременната икономика; другото е нещо антично, което ние пренасяме в съвременността. Не твърдя, че с това трябва да се представи нещо особено желателно; но обратното също не е най-желателното от съвремието да се върнем назад в античните култури чрез женските души. Когато поглеждаме към това, което живее в нашия културен свят, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена. И ако съществува усет за това, то не се намесват само древните времена, а и бъдещето. Да, наша работа е да се намесва и бъдещето.
Защото ако във всеки човек не съществуваше един вид, сравнително скрито за съзнание то, бунт срещу гръцка та култура в образованието и римската в правото, то бъдещето нямаше да може да проблясва, и ние щяхме да бъдем едни тъжни човеци, доста тъжни човеци.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите.
към текста >>
Аз изнасях лекциите така както сега ви описвам нещата навсякъде във вестниците се появяваха обяви: колко много дължи германската култура на гимназиалното образование на младежта си за "Засилване на националното съ
знание
", "на националната сила" и т.н., няколко седмици преди Договора от Версай!
Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и възпитава без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е. до ангела, но и без да има понятие да неегоистичните, определящи съдбините сили, и без да е получил понятие за това, как в нашата култура се преплитат миналото и бъдещето, римското право, гръцката духовна субстанция, и неопределения бунт на бъдещето, който ни спасява. Но днес човечеството има твърде малко склонност да се отдава на тези неща. Преди известно време отново и отново подчертавах в лекциите, че една от нашите социални задачи е да извлечем от съвременността средствата си за обучение за времето, което днес човек прекарва в гимназиите, да го направим така, както в края на краищата направиха това гърците: те взеха предметите на обучение от съвремието си. На същите места поне според времето -, на които говорих отново и отново по този въпрос като за един от най-съществените социални въпроси скоро след това, на това място не желая да конструирам каузални взаимовръзки, но важна е симтоматиката на факта във всички вестници в съответния регион масово се провеждаше пропаганда на съвременната гимназия.
Аз изнасях лекциите така както сега ви описвам нещата навсякъде във вестниците се появяваха обяви: колко много дължи германската култура на гимназиалното образование на младежта си за "Засилване на националното съзнание", "на националната сила" и т.н., няколко седмици преди Договора от Версай!
Тези обяви бяха подписани от всевъзможни локални величини от училищата, от педагозите. Винаги става така, че това, което днес действително се представя на базата на фактическите основи на развитието на човечеството, рикошира. Хората го оставят да рикошира то не докосва дълбините на душата. На това се дължи трудността на делото в областта на социалния въпрос. Защото с тази повърхностност, с която днес обикновено се прави опит да се приближи социалния въпрос, това никога няма да стане.
към текста >>
И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско по
знание
, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия.
Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до мъртвото; социалното обаче трябва да е живо. Тук в употреба трябва да влязат гъвкави възгледи, гъвкави изречения, гъвкави форми. Затова вече е необходимо не само да разсъждаваме, както често съм казвал, върху преобразяването на отделните институции, а да благоволим наистина да осмислим по нов начин и да се преобучим по отношение на най-вътрешното устройство на мисленето и сетивата ни. Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение. Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос.
И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия.
Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително. Те оставят най-добрите се волеви сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това. Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни стремеж, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от лоша воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата. Става дума за смелостта, когато трябва да осъществим такива неща. Ние трябва да се разглеждаме така, че сме тук като една малка купчинка, която е определена от съдбата, да знае това, и да съобщава на света това, което най-много му е необходимо.
към текста >>
22.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно по
знание
, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО (III) Оксфорд, 18. Август 1922
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата.
При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма. В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения.
към текста >>
В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно по
знание
по пътя на аскетизма.
ДУХОВНИТЕ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО (III) Оксфорд, 18. Август 1922 Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата. При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера.
В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма.
По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма. В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
към текста >>
В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към по
знание
, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината. А чрез пътя, по който нашият организъм бива умъртвен чрез страдание, чрез болки, чрез преодоляване на трудности, чрез този път организмът става прозрачен. И по този начин в действителност възниква възможността да възприемем светлинния свят около себе си, така за целия организъм възниква възможността да възприема духовния свят около себе си тогава, когато по този начин сме направили организма прозрачен. Това, което описах, е същото, което по силата на традициите е стигнало до наше време от едни постари времена, от които произхождат най-важните религиозни възгледи и което не по пътя на личното откритие на съвременното човечество, е довело до онзи телесен аскетизъм, който аз сега нагледно се опитах да опиша. Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм.
В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек. В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота. Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед. Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота.
към текста >>
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има
знание
и по
знание
трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
А чрез пътя, по който нашият организъм бива умъртвен чрез страдание, чрез болки, чрез преодоляване на трудности, чрез този път организмът става прозрачен. И по този начин в действителност възниква възможността да възприемем светлинния свят около себе си, така за целия организъм възниква възможността да възприема духовния свят около себе си тогава, когато по този начин сме направили организма прозрачен. Това, което описах, е същото, което по силата на традициите е стигнало до наше време от едни постари времена, от които произхождат най-важните религиозни възгледи и което не по пътя на личното откритие на съвременното човечество, е довело до онзи телесен аскетизъм, който аз сега нагледно се опитах да опиша. Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм. В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота.
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек.
В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота. Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед. Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота. Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
към текста >>
Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше по
знание
, това усамотение вече не може да бъде наш възглед.
Днес ние не можем да подражаваме на този аскетизъм. В по-стари времена това е било едно общо настроение в човека, тогава, когато същият се е стремял към познание, когато е желаел да чуе какво става в духовните светове; тогава човекът се е обръщал към определени самотници, към такива хора, които са се откъснали от живота. Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек. В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота.
Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед.
Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота. Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят. Поради тези съображения днес ние трябва да се стремим към тази прозрачност, изхождайки от самия душевно-духовен елемент, без при това чрез аскетизъм да отнемаме на нашето тяло неговата сила за действие. И ние можем да направим това. Можем, защото чрез нашето вековно природонаучно развитие ние сме в състояние да обучаваме своето мислене.
към текста >>
Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо по
знание
то, до което някога са достигали аскетите, не можем от това по
знание
да черпим знания за божествено-духовния свят.
Това е едно общо вярване, че от хора, застанали в кипежа на живота, човек нищо не може да научи и че това, което трябва да бъде научено от духовните светове може да бъде придобито единствено в самота, и че човекът, който желае да има знание и познание трябва да стане нещо по-различно от това, което е обикновеният човек. В съгласие с нашия житейски възглед ние вече не можем да разсъждаваме така. Днес ние се стремим да вярваме само на този човек, който е стъпил здраво на двата си крака, който се труди с ръцете си за другите хора, който има стойност в живота, който може да работи, да действува, който знае как стават нещата в живота. Това усамотение, на което в по-стари времена се е гледало като на предварително условие за едно по-висше познание, това усамотение вече не може да бъде наш възглед. Ако днес ние вярваме на човека, ние трябва да имаме пред себе си една активна личност, човек който не напуска живота, но който се впуска в живота.
Не е възможно днес ние да имаме същото отношение спрямо познанието, до което някога са достигали аскетите, не можем от това познание да черпим знания за божествено-духовния свят.
Поради тези съображения днес ние трябва да се стремим към тази прозрачност, изхождайки от самия душевно-духовен елемент, без при това чрез аскетизъм да отнемаме на нашето тяло неговата сила за действие. И ние можем да направим това. Можем, защото чрез нашето вековно природонаучно развитие ние сме в състояние да обучаваме своето мислене. Това, което казвам тук, не е насочено срещу интелектуалното. Навсякъде интелектуалният елемент трябва да бъде основа, основа трябва да бъде ясното мислене.
към текста >>
Той отслабва своето тяло, за да могат волята и по
знание
то мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят.
Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това? Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън.
Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят.
Ние трябва да засилим волята си, трябва да засилим мисловната сила, за да станат те по-силни от тялото, което трябва да продължава своите дейности: ето как ние принуждаваме тялото да стане прозрачно за света на Духа. Ние правим тъкмо противоположното на това, което прави древният аскет. Виждате ли, тези неща аз съм ги представил в моята книга “Как се постигат познания за висшите светове”7. Многократно това, което съм изложил, е било разглеждано като един вид стар аскетизъм, било е така разглеждано, сякаш това е един стар аскетизъм в нова форма. Но който чете внимателно, ще открие: всичко това е нещо съвсем различно от този древен аскетизъм.
към текста >>
Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно по
знание
, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
Помислете си само какви бихте желали да бъдете примерно след 10 години. Човекът трябва да вземе предвид цялото човешко същество между раждането и смъртта. Човекът живее лесно само в самия момент. Това, за което става дума тук е: Да се научим да живеем във времето, в хода на целия живот. Тогава светът на Духа става прозрачен за нас и когато нашето тяло стане прозрачно, по този начин ние действително виждаме около себе си един духовен свят.
Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно познание, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател. Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин.
към текста >>
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно по
знание
преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател.
Човекът трябва да вземе предвид цялото човешко същество между раждането и смъртта. Човекът живее лесно само в самия момент. Това, за което става дума тук е: Да се научим да живеем във времето, в хода на целия живот. Тогава светът на Духа става прозрачен за нас и когато нашето тяло стане прозрачно, по този начин ние действително виждаме около себе си един духовен свят. Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно познание, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател.
Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо. Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание. Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин.
към текста >>
Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше по
знание
.
Това, за което става дума тук е: Да се научим да живеем във времето, в хода на целия живот. Тогава светът на Духа става прозрачен за нас и когато нашето тяло стане прозрачно, по този начин ние действително виждаме около себе си един духовен свят. Всичко, което е описано например в моята книга “Тайната наука”8, е описано единствено върху основата на подобно познание, в рамките на което човешкото тяло е станало тъй прозрачно, както обикновено е прозрачно окото за светлината. Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател. Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо.
Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание.
Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране.
към текста >>
Да приемем: Аз имам в себе си ясното по
знание
, че между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето преди всичко друго има нужда от авторитета, че детето има нужда от примери, в които примери да вярва: тогава аз допринасям с нещо за това детето да ми вярва, защото за него аз съм посредник на божествено-духовния свят.
Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране. Ала този, който разсъждава по такъв начин, изхождайки от интелектуалността, той не се съобразява с това какво произлиза от едно условие, към което тласкаме детето, когато това дете стане възрастен мъж, възрастна жена или старец. Такъв човек не се съобразява с живота, той не се съобразява например със следното.
Да приемем: Аз имам в себе си ясното познание, че между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето преди всичко друго има нужда от авторитета, че детето има нужда от примери, в които примери да вярва: тогава аз допринасям с нещо за това детето да ми вярва, защото за него аз съм посредник на божествено-духовния свят.
Детето ми вярва. То приема нещата, но все още не ги разбира. Ние не разбираме толкова много неща, които несъзнателно сме приели у себе си в нашата детска възраст. Ако в своето детство ние приемахме само това, което разбираме, тогава за нашия по-късен живот би останало много малко. И Жан Паул9, немският поет и мислител, не би могъл да каже, че през първите три години от своя живот човекът придобива повече неща за своето човешко съществуване, отколкото през три години, прекарани в някоя академия.
към текста >>
И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в по
знание
то на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години.
Ето защо аз не посмях да изкажа определени истини за същността на човека, такива, каквито ги видях преди 35 години. Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10. Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди. Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години.
И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години.
И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете. И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието.
към текста >>
Това по
знание
за човека днес много трудно може да бъде постигнато.
Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години. И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години. И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете. И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят.
Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато.
Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
към текста >>
Днес ние сравнително лесно постигаме по
знание
за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието.
И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години. И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете. И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато.
Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието.
Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
към текста >>
Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природо
знание
то, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност.
Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека. Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца.
към текста >>
Нашият живот е проникнат от това природо
знание
, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от по
знание
за човека и то практично по
знание
за човека, такова по
знание
, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека. Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище.
към текста >>
За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо по
знание
за човека.
Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
Днес бих желал да се спра на няколко насоки, които изплуваха пред мен преди повече от 30 години и които се превърнаха в основа за индивидуално обучение на Валдорфските учители. Та нали въпросът се свежда до това, във възрастта, в която децата постъпват в основното училище, пред нас да изпъкне душевния живот на тези деца. През следващите дни аз ще говоря и за възпитанието на съвсем малки деца. На мен ми причинява голяма болка обстоятелството, че все още не можем да имаме училище за съвсем малки деца, което да предхожда Валдорфското училище. И че ние трябва да поемаме децата на 6-7-годишна възраст, но друго ние не можем, тъй като нямаме пари за целта.
към текста >>
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното по
знание
да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния.
Волевата дейност изявява себе си във физическата природа на човека чрез една фина веществообмяна. Съществено е да се познават фините веществообменни процеси, които протичат, когато се разгръща волевата дейност под формата на процеси на изгаряне в човека. Ако човекът има тези понятия, които аз можах да набележа чрез някои насоки – чрез тяхното приложение, което ще ни се представи през следващите дни, ще бъдат изяснени и подробности – ако човек има тези елементарни насоки, тогава очите му ще се отворят за всичко онова, което изплува пред нас в детската природа. Защото детската природа все още не е така устроена. Например малкото дете е все още изцяло сетивен орган, всъщност то е само глава, както вече разясних това.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния.
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане.
към текста >>
23.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човеко
знание
, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно. Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин. И така, от другата страна имахме децата. Първоначално това бяха – бих казал – по-малките трудности.
По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст. Тези деца дойдоха от най-различни училища. Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете. Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за възпитанието. Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на децата във всеки един отделен клас.
към текста >>
Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човеко
знание
то.
Е, често такава приумица бива оставяна на мира, защото човек си казва: Добре, ще видим какво ще излезе от това! Но все пак, човек трябва да се съобразява с това и така аз се опитах да се справя с положението чрез следния компромис. В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище. Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище.
Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието.
После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота. Така че успоредно с обикновеното училищно дело, ние се опитахме да преведем в съответствие, в известна хармония това, към което всъщност трябваше да се стремим с онова, което беше вече на лице.
към текста >>
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното
знание
.
В тази купа например може да бъде сложено нещо. Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус. Но при това се установява нещо много странно. Вземете например следното: В определен период от време в класа сме се занимавали с човешката анатомия, така както е било необходимо за този клас в училището. Обяснили сме на децата формата на костната система, обяснили сме също и външната страна на тялото, начина на живот в човешкия организъм.
Когато урокът е така артистично изграден, както представих това през последните дни, тогава децата по един жив начин поемат в себе си преподаваното знание.
То е навлязло в тяхната воля, а не само в мислите им, в главата. И когато децата започнат да изработват даден предмет, тогава човек вижда, че преподаването продължава да живее в ръцете им. Предметите придобиват различни форми, в зависимост от това с какво сме се занимавали през часа. Детето изживява преподаденото в изработените форми. По това, което децата извайват пластично, ние виждаме с какво са се занимавали те в сутрешните часове от 8 до 10 часа, защото това, което трябва да бъде предадено като урок, то именно навлиза в целия човек.
към текста >>
24.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Всичко това означава много за този, който обхваща духа, душата и тялото, изхождайки от едно действително човеко
знание
и който ги разглежда в тясно взаимодействие; защото в този акт на изоставане и по-точно в акта на преодоляването на притегателната сила на Земята чрез израстването, в него е заложена една основна истина на човешката природа.
Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си. Ние вече посочихме каква разлика настъпва между момчетата и момичетата към 10-та година. Тогава момичетата започват да растат по-усилено и на височина. Момчетата изостават малко в растежа си до настъпването на половата зрялост. Тогава момчетата отново изпреварват момичетата.
Всичко това означава много за този, който обхваща духа, душата и тялото, изхождайки от едно действително човекознание и който ги разглежда в тясно взаимодействие; защото в този акт на изоставане и по-точно в акта на преодоляването на притегателната сила на Земята чрез израстването, в него е заложена една основна истина на човешката природа.
От друга страна отново имаме една основна истина в зависимостта, с която нещо от явленията в живота на човека настъпва в една или друга епоха от живота му. Това е така, защото определени космически, извънчовешки въздействия, които външният свят упражнява върху човека между 10. и 14. година действуват по-интензивно върху женския организъм, отколкото върху мъжкия. В известен смисъл между 10.
към текста >>
Напредъкът на материалистичното по
знание
за света придобива значение тъкмо чрез духовния възглед.
Човекът би желал да каже: В момичето малко по-рано бива вложено нещо от целия Космос, нещо от Вселената, докато в момчето през обходния път, чрез езика, бива вложен заобикалящият го земен свят. Външно Вие можете да усетите това чрез един симптом – когато момчето променя тембъра на своя глас. По този обходен път на мутирането на гласа се извършва нещо огромно в цялостното устройство на момчето. В женския организъм това мутиране на гласа се извършва по един много лек, незабележим начин. Обратно, вътрешно в организма се извършва нещо, което е свързано с бързото израстване като по този начин – ако мога да се изразя така – свръхсетивният свят се излива в момичето много по-силно, отколкото това става при момчето.
Напредъкът на материалистичното познание за света придобива значение тъкмо чрез духовния възглед.
Виждате ли, когато става дума за това, че някъде биват застъпени духовни възгледи или духовни стойности, тогава хората лесно казват: Да, това са едни особени чудаци, които витаят над земята, презирайки материалното. И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното познание, извършен през последните векове. И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света като антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят. Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят. Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия.
към текста >>
И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното по
знание
, извършен през последните векове.
По този обходен път на мутирането на гласа се извършва нещо огромно в цялостното устройство на момчето. В женския организъм това мутиране на гласа се извършва по един много лек, незабележим начин. Обратно, вътрешно в организма се извършва нещо, което е свързано с бързото израстване като по този начин – ако мога да се изразя така – свръхсетивният свят се излива в момичето много по-силно, отколкото това става при момчето. Напредъкът на материалистичното познание за света придобива значение тъкмо чрез духовния възглед. Виждате ли, когато става дума за това, че някъде биват застъпени духовни възгледи или духовни стойности, тогава хората лесно казват: Да, това са едни особени чудаци, които витаят над земята, презирайки материалното.
И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното познание, извършен през последните векове.
И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света като антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят. Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят. Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия. Духовният човек може да бъде материалист. Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята.
към текста >>
Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното по
знание
, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят.
Обратно, вътрешно в организма се извършва нещо, което е свързано с бързото израстване като по този начин – ако мога да се изразя така – свръхсетивният свят се излива в момичето много по-силно, отколкото това става при момчето. Напредъкът на материалистичното познание за света придобива значение тъкмо чрез духовния възглед. Виждате ли, когато става дума за това, че някъде биват застъпени духовни възгледи или духовни стойности, тогава хората лесно казват: Да, това са едни особени чудаци, които витаят над земята, презирайки материалното. И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното познание, извършен през последните векове. И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света като антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят.
Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят.
Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия. Духовният човек може да бъде материалист. Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята. Тъкмо материалистът губи всякакъв възглед за материалния процес. Това е нещо, което аз желая да подчертая като нещо особено значително.
към текста >>
Но материалистът заедно с Духа губи и по
знание
то за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята.
И тогава идва природоизследователят и изтъква големия напредък на чисто материалистичното познание, извършен през последните векове. И хората вярват, че тези, които говорят за такива отдалечени от света неща – нямам предвид, че антропософията е отдалечена от света, но за света антропософията е чужда – когато се появи такова нещо, чуждо за света като антропософията, тогава хората вярват, че тя не се интересува от материята, от практическия свят. Докато именно антропософията е тази, която възприема големия напредък на природонаучното познание, възприема го с огромна любов и го пропива с онова, което човек може да опознае от духовния свят. Така че правилна оценка на материалното можем да открием тъкмо сред последователите на една духовна философия. Духовният човек може да бъде материалист.
Но материалистът заедно с Духа губи и познанието за материята, защото пред себе си той вече няма нищо друго, освен външния отблясък на материята.
Тъкмо материалистът губи всякакъв възглед за материалния процес. Това е нещо, което аз желая да подчертая като нещо особено значително. И виждате ли, един преподавател, който по този начин се изправя пред децата, както прави това Валдорфския учител, такъв възпитател преценява човека, достигнал полова зрялост по съвсем различен начин, в сравнение с този, който не знае нещата по-точно, който не познава нещата от духовната гледна точка – тъй, както ги описах за младия човек, който в своето жизнено развитие е преодолял затрудненията през споменатата жизнена епоха. Около 14., 15. година в лицето на момчето пред нас се изправя един човек, в който бушува околният свят.
към текста >>
Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съ
знание
– волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15.
Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви. Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15. година от живота започва да му се струва чуждо. То изпада в състояние на удивление, на критика и на съмнение спрямо себе си; то изпада в състояние на несигурност спрямо себе си. И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа.
Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съзнание – волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15.
година от живота. Иначе стоят нещата при момичетата. И тъкмо сега, когато с пълно основание се стремим към това, което ще дойде занапред – пълното равенство, равноправието между двата пола в света, именно тогава трябва да имаме ясен, безпристрастен поглед за разграничаването. Само по този път може да се осъществи равенството, когато добием ясен безпристрастен поглед за разграничаването. И в същия смисъл, в който момчето се превръща в загадка за самото себе си, в нещо на което се удивлява, за момичето в тези години външният свят се превръща в загадка.
към текста >>
Ето защо разрешете ми да Ви разкажа нещо от физиологията, на което обикновено не се обръща внимание, но което може да бъде оценено едва когато бъде разгледано като факт, изхождайки от една Духовна наука, от едно духовно по
знание
.
Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично. Хората не съзнават това, но тъкмо когато тези хора принадлежат към така наречените образовани съсловия, тъкмо те си служат с един мисловен език, който децата изобщо не разбират. Ето защо днес действително съществува пропаст между възрастни и деца. Но тъкмо чрез едно такова преподаване, каквото е Валдорфското, чрез такова едно учителство тази пропаст трябва да изчезне. Тя може да изчезне само ако човек вникне дълбоко в човешката природа.
Ето защо разрешете ми да Ви разкажа нещо от физиологията, на което обикновено не се обръща внимание, но което може да бъде оценено едва когато бъде разгледано като факт, изхождайки от една Духовна наука, от едно духовно познание.
Виждате ли, хората вярват, че вършат нещо особено, когато превръщат нещо в понятие, когато е на лице идеал, представа за нещо. Ала в това вярват само онези хора, които съдят за човека според мисленето му. Понякога истините са нещо ужасно парадоксално: когато се обърнем към подсъзнателното, към сърдечната природа на човека, към душевността на човека, тогава всъщност всички понятия, всички идеи представляват нещо, което поражда в човека едно тихо чувство на антипатия: така е и при философа – едно тихо чувство на антиаптия. Във формулирането на идеи винаги има някакво отвращение. Ето защо е така важно да знаем, че всяко скрито, подсъзнателно отвращение у децата в никакъв случай не бива да бъде надмогвано чрез това децата да бъдат пресищани с понятия.
към текста >>
Това е, което всяко интелектуалистично мислене предизвиква като отпечатък: то принуждава човека да използува повторно всичко онова, което той вече е отделил и което лежи разпръснато; и човекът възприема с едно тихо чувство на отвращение всичко онова, което не се е издигнало до съ
знание
то и тъкмо това оказва още по-силно влияние върху цялостната вътрешна нагласа на човека.
година от живота, тогава заедно с него аз осъществявам този отделителен процес. Стига се до истинско отделяне. И тогава в това отделяне той чувствува себе си като човек. Но ако аз просто му диктувам понятия, тогава аз поставям пред него едно особено прекомерно изискване. Тези готови понятия не могат да нахлуят в човешката природа, те се натъкват на мозъка, напират и не могат да навлязат в мозъка, а се сблъскват в него; така те карат мозъка повторно да използува в своята нервна дейност старите продукти на отделянето, които вече са на лице, разхвърляни тук и там.
Това е, което всяко интелектуалистично мислене предизвиква като отпечатък: то принуждава човека да използува повторно всичко онова, което той вече е отделил и което лежи разпръснато; и човекът възприема с едно тихо чувство на отвращение всичко онова, което не се е издигнало до съзнанието и тъкмо това оказва още по-силно влияние върху цялостната вътрешна нагласа на човека.
Виждате ли, преди човек да знае тези неща, той не може правилно да ги оцени, защото хората не предполагат, че мисленето представлява процес на отделяне и че едно мислене, което си служи с абстрактни идеи, кара човека принудително да използува още веднъж това, което вече е отделил, принуждава го още веднъж да се рови във всички свои фосфорни соли. Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека. Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек. Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот. Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи.
към текста >>
Изхождайки от съ
знание
то на нашето съвремие, аз самият чувствувам, че в наше време се говори невероятно много, говори се твърде много за възпитанието и за преподаването: при това човек започва да се чувствува принуден да говори твърде много за всичко това, как да се преподава, как да се възпитава?
Но този, който желае да работи с човека като творец, той се нуждае от светоглед. Ето за какво става дума тук. Доколко в антропософския замисъл има нещо, което може да послужи също така и на преподаването, и на възпитанието, затова ще говоря в третата част на днешната лекция. Поглеждайки сега назад към деветте лекции, аз сигурно има в какво да ги критикувам, има несъвършени неща в тях, които аз мога да разкрия, но това, което най-много трябва да осъдя в тях, е изобщо формата, в която ги изнесох. Колкото и парадоксално да звучи, аз бих предпочел, ако изобщо нямаше нужда да изнасям такива лекции.
Изхождайки от съзнанието на нашето съвремие, аз самият чувствувам, че в наше време се говори невероятно много, говори се твърде много за възпитанието и за преподаването: при това човек започва да се чувствува принуден да говори твърде много за всичко това, как да се преподава, как да се възпитава?
И когато човек сам трябва да се намеси в тези въпроси, макар и от една различна гледна точка, тогава всичко това започва да му се струва прекомерно много. Да, защо всъщност днес се говори толкова много за възпитанието, за преподаването? И в най-малкото градче да влезе човек, не може да не чуе, че навсякъде се тръби: Как да възпитаваме, как да преподаваме? Навсякъде се говори, обсъжда се, провеждат се конгреси. Защо е всичко това?
към текста >>
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човеко
знание
, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас?
И в най-малкото градче да влезе човек, не може да не чуе, че навсякъде се тръби: Как да възпитаваме, как да преподаваме? Навсякъде се говори, обсъжда се, провеждат се конгреси. Защо е всичко това? Ако погледнем към подревните времена на човешкото развитие, виждаме, че тогава хората съвсем не са говорили толкова много за преподаване и възпитание. Преподаването, възпитанието са били нещо, което хората са извършвали, изхождайки от своята наивност, от своя инстинкт и те са знаели какво трябва да правят.
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас?
И колкото и странно да звучи, трябва да отговорим, че това наистина е било така. Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас. В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко. Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека.
към текста >>
Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали по
знание
за света – в това отношение те са знаели повече от нас.
Защо е всичко това? Ако погледнем към подревните времена на човешкото развитие, виждаме, че тогава хората съвсем не са говорили толкова много за преподаване и възпитание. Преподаването, възпитанието са били нещо, което хората са извършвали, изхождайки от своята наивност, от своя инстинкт и те са знаели какво трябва да правят. След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас? И колкото и странно да звучи, трябва да отговорим, че това наистина е било така.
Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас.
В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко. Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека. Ние сме изгубили възможността да поставим човека на неговото място в света като едно действително същество, намиращо своите основания в самото себе си. Ние сме изгубили познанието за човека в по-голямата негова част.
към текста >>
Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива по
знание
за човека.
След като вече съм изложил начина, по който едно здравословно възпитание, едно здравословно преподаване трябва да се основава на такова човекознание, каквото именно трябва да усвоят учителите от Валдорфското училище, сега вече човек трябва да се запита: Имали ли са предишните хора, хората от по-ранните времена безкрайно много повече познания за човека, в сравнение с нас? И колкото и странно да звучи, трябва да отговорим, че това наистина е било така. Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас. В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко.
Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека.
Ние сме изгубили възможността да поставим човека на неговото място в света като едно действително същество, намиращо своите основания в самото себе си. Ние сме изгубили познанието за човека в по-голямата негова част. Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка. От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това. Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение.
към текста >>
Ние сме изгубили по
знание
то за човека в по-голямата негова част.
Наистина хората не са били така просветени в природонаучно отношение, както сме ние, но начина, по който тези по-древни хора са имали познание за света – в това отношение те са знаели повече от нас. В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко. Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека. Ние сме изгубили възможността да поставим човека на неговото място в света като едно действително същество, намиращо своите основания в самото себе си.
Ние сме изгубили познанието за човека в по-голямата негова част.
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка. От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това. Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите. Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание.
към текста >>
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова по
знание
за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка.
В тези лекции аз вече споменах веднъж, че за нас човекът постепенно се превръща в един заключителен акорд. Ние разглеждаме всички останали създания в света и казваме: Всички те са се развили до заключителната степен на човека; тук ние спираме и за самия човек говорим изключително малко. Нашата физиология дори се опитва чрез опити върху животните да придобива познание за човека. Ние сме изгубили възможността да поставим човека на неговото място в света като едно действително същество, намиращо своите основания в самото себе си. Ние сме изгубили познанието за човека в по-голямата негова част.
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка.
От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това. Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите. Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание. Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
към текста >>
Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено
знание
, своето собствено по
знание
.
Ние сме изгубили познанието за човека в по-голямата негова част. Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка. От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това. Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите.
Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание.
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта. Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората. Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване.
към текста >>
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за по
знание
като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
Виждате ли, това е нещо, което антропософията отново би желала да върне на човечеството – да имаме такова познание за света, от което обаче човекът да не е изключен или в което човекът да не бъде поставен най-много като една крайна точка. От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това. Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите. Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание.
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората. Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
към текста >>
Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи по
знание
то към хората.
От всичко, което човек може да знае за света, действително трябва да произлезе една сила, чрез която да се вникне в човека според неговата душа, тяло и Дух, при което да узнаем какво извършва Духът в човека и да знаем: В интелектуална форма Духът отделя в човека всякакви вещества, така както описах вече това. Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите. Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание. Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората.
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност. Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси.
към текста >>
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото
знание
, цялото по
знание
на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси.
Този светоглед застава пред човека, достигайки само до животното, той изгражда една биология и после я превръща във физиология: при това обаче човекът не бива взет в съображение. Ето защо днес човекът в много отношения все още действува, изхождайки от инстинктите. Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание. Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта. Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората.
Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси.
Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност. Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време.
към текста >>
Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно по
знание
, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта. Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората. Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване.
Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време. И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието. Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество. Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма.
към текста >>
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало по
знание
има много слаби възпитателни импулси.
Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората. Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност.
Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси.
Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време. И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието. Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество. Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма. Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
към текста >>
Ако наблюдавате по-внимателно, Вие ще откриете: Антропософията не желае нищо друго, освен да направи по
знание
то всестранно и да го одухотвори.
После идва г-н Б и казва: това ние вече го имаме, ала г-н А прави нещата зле. Валдорфският учител казва: г-н А има доброто в себе си и г-н Б има доброто в себе си и ето защо ние се опитваме да вземем това, което живее универсално в света. Ето защо чуваме често да се казва: Валдорфската педагогика говори така, както и самите ние. Но това не е така: единият говори, както говори и другият, защото ние знаем, че чрез фанатичното преследване на определена насока стигаме до най-страшното зло в света и това, което Валдорфският учител трябва да притежава, е отсъствието на всякакъв фанатизъм: той трябва да има пред себе си единствено реалността на изграждащия се човек, на детето. Сигурно мнозина могат да кажат: Има едно антропософско движение и в него вече срещаме фанатици.
Ако наблюдавате по-внимателно, Вие ще откриете: Антропософията не желае нищо друго, освен да направи познанието всестранно и да го одухотвори.
Това, че я наричат антропософия, това на нея, както вече казах, ú е напълно безразлично. Тя наистина не желае нищо друго, освен да направи отново универсално това, което постепенно е станало едностранчиво. Ако все пак в антропософското движение откриваме фанатизъм, дори догматичност, придържане към определени формули, това е внесено отвън, то не се е оформило отвътре, защото в движението бяха внесени много неща, които изобщо не съответствуваха на природата и на същността му. Ето защо, когато се казва, че зад Валдорфските принципи също се крие една секта, в която хората вършат разни свои приумици, тогава трябва да се занимаем именно с тях, с конкретните условия, в които те живеят и тогава ще видим, че те могат да присъствуват по твърде особен начин в преподаването и във възпитанието, и че фактически то не желае нищо друго, освен да осъществи общочовешкия идеал в живия човек именно практически, а не причудливо, измамно-идеалистично и абстрактно. Тези лекции върху възпитанието аз ще трябва да приключа с твърдението, че тъкмо живото, което трябва да говори от учителите е това, което най-вече изгражда атмосферата във Валдорфското училище.
към текста >>
25.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъ
знание
.
В случая този период от време е подготвен още от 15. век, за да стигне до своята кулминация през 19. век. Ние се намираме в този период от време, обаче като цяло човечеството е постигнало твърде ограничено разбиране за своеобразието на този световноисторически момент. И още нещо: Това, което днес трябва да бъде видяно в социалния живот, което е необходимо да бъде съзряно в социалния живот, е следното – Човекът навсякъде се стреми да се освободи от старите връзки и да живее като свободен човек. За тази цел ние преди всичко се нуждаем от един мироглед – или както казваме в Германия – от един мироглед на свободата, но сега следва да припомним, тъй като тук думата свобода има по-друго значение, че става дума за един мироглед, опиращ се на духовната активност, на действието, на мисленето, на чувствата, накратко, опиращ се на духовната човешка индивидуалност.
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание.
По-рано човекът беше подчинен на определени условия и връзки, които определяха неговото мислене, неговото поведение. Погледнете един представител на Средновековието: той далеч не е човек в днешния смисъл на думата, а по-скоро принадлежи на определено съсловие, на определена каста. Той още не е човек, въпреки че примерно може да е християнин, благородник, поданик. Всичко, което той мисли, е белязано от благородниците, свещениците, владетелите. Едва в хода на последните векове той успя да се освободи от тези зависимости, В предишните епохи, когато ставаше дума за това индивидът социално да се включи в човешката общност, въпросът гласеше: Какво е “добро” от гледна точка на свещениците?
към текста >>
Да, всичко това може да бъде извлечено от едно действително по
знание
за света.
И тогава ние виждаме само външните признаци, тогава ние виждаме, че там се е настанила мизерията. Мизерията възниква тогава, когато човешките сили и способности не намират правилното си приложение в социалния организъм. Нека да обърнем поглед към Русия – мизерия. Защо? Защото социалните сили не бяха насочени както трябва в социалният организъм; защото социалният организъм не беше естествено структуриран според трите си съставни части. Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният живот е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният живот урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански живот се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло.
Да, всичко това може да бъде извлечено от едно действително познание за света.
Но когато идва някой и започне да го обяснява теоретически и интелектуално с доктрината на Маркс, тогава естествено нещата остават неразбрани; остава неразбран този, който не се задоволява с повърхностното разглеждане на мизерията и заявява: Там нищо не може да се подобри, защото първо хората трябва да бъдат поставени в такива социални връзки, които принуждават мизерията да изчезне. И тук ние трябва да сме наясно: Това, което представляваше теокрацията, постепенно се отдалечи от живота. Защото в онези места, където някога съществуваше теокрацията, там нямаше библиотеки, там знанието не беше складирано в библиотеките; там хората не седяха на масата, за да проучват стари книги и за да овладяват науките, там те просто живееха с живата същност на човека. Там те просто виждаха самия човек. Те знаеха: Библиотеката – това е външният свят.
към текста >>
Защото в онези места, където някога съществуваше теокрацията, там нямаше библиотеки, там
знание
то не беше складирано в библиотеките; там хората не седяха на масата, за да проучват стари книги и за да овладяват науките, там те просто живееха с живата същност на човека.
Защото социалните сили не бяха насочени както трябва в социалният организъм; защото социалният организъм не беше естествено структуриран според трите си съставни части. Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният живот е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният живот урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански живот се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло. Да, всичко това може да бъде извлечено от едно действително познание за света. Но когато идва някой и започне да го обяснява теоретически и интелектуално с доктрината на Маркс, тогава естествено нещата остават неразбрани; остава неразбран този, който не се задоволява с повърхностното разглеждане на мизерията и заявява: Там нищо не може да се подобри, защото първо хората трябва да бъдат поставени в такива социални връзки, които принуждават мизерията да изчезне. И тук ние трябва да сме наясно: Това, което представляваше теокрацията, постепенно се отдалечи от живота.
Защото в онези места, където някога съществуваше теокрацията, там нямаше библиотеки, там знанието не беше складирано в библиотеките; там хората не седяха на масата, за да проучват стари книги и за да овладяват науките, там те просто живееха с живата същност на човека.
Там те просто виждаха самия човек. Те знаеха: Библиотеката – това е външният свят. Те се взираха не в книгите, а в човешките физиономии, взираха се в човешките души, четяха в тях; взираха се не в книгите, а в човешките души. Постепенно нашата наука се отдели от човека и, тъй да се каже, застина в библиотеките. Ние се нуждаем от такъв духовен живот, който отново да се върне в света, нуждаем се от такъв духовен живот, при който хората пишат книгите си, черпейки от самия живот, а книгите са само насърчение за живота, само средства и пътища за живота.
към текста >>
Ние трябва да стигнем до едно възпитателно изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човеко
знание
и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка седмица, всяка година.
Те знаеха: Библиотеката – това е външният свят. Те се взираха не в книгите, а в човешките физиономии, взираха се в човешките души, четяха в тях; взираха се не в книгите, а в човешките души. Постепенно нашата наука се отдели от човека и, тъй да се каже, застина в библиотеките. Ние се нуждаем от такъв духовен живот, който отново да се върне в света, нуждаем се от такъв духовен живот, при който хората пишат книгите си, черпейки от самия живот, а книгите са само насърчение за живота, само средства и пътища за живота. Ние трябва да напуснем библиотеките.
Ние трябва да стигнем до едно възпитателно изкуство, което постъпва не според правилата, а според децата, които реално стоят пред нас; ние трябва да вникнем в децата като изхождаме от общото човекознание и от самото дете да извлечем онова, което следва да вършим всеки ден, всяка седмица, всяка година.
Ние се нуждаем от такъв държавно-юридически живот, в който всеки човек е равен на другия и в който компетентността на всеки един е оправдана и достойна за уважение, независимо от неговата професия и мястото, което заема в живота. Ето какво е присъщо на социалния живот: всички хора да са равни. И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин? Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма.
към текста >>
Той възникна от духовните области, от духовното по
знание
като резултат от разделението на труда.
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин? Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството.
Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда.
В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото. Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот. Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации. Разбира се, може да се случи и нещо съвсем друго.
към текста >>
Хората искат не по
знание
за действителността, те искат само утопии.
Разбира се, може да се случи и нещо съвсем друго. Онзи, който мисли пълнокръвно, не си служи с догми, а се съобразява с хората, чиито съвместен живот поражда онова, което е смислено и целесъобразно, стига те да са правилно включени в социалния организъм. Но аз станах свидетел и на друго: Истинският замисъл на моята книга “Същност на социалния въпрос” чисто и просто не беше дискутиран. Вместо това хората питаха: Но как ще стане така, че след толкова и толкова години капиталът да се наследи от най-способните? И тъй нататък.
Хората искат не познание за действителността, те искат само утопии.
Но това е нещо, което се противопоставя на безпристрастното приемане на този импулс, който е заложен в идеята за троичния социален организъм. И ние ще видим, че когато юридическо-държавният живот протича по правилен начин, този юридическо-държавен живот има непосредствена връзка с човешкия труд. Днес човешкият труд изцяло е поставен в областта на стопанския живот. Той не е третиран като нещо, което засяга отношението на човек към човека. Още през 1905 аз написах една статия върху социалния въпрос и там ясно посочих, че при сегашното разпределение на труда, човешкият труд представлява само един вид стока.
към текста >>
Появиха се хора, чиито сърца се късаха при мисълта за това, което тласна към упадък нашата епоха, те дойдоха и поискаха да знаят какво може да им каже антропософското по
знание
относно истинското проникване в реалния свят, относно импулсите, които трябва да бъдат пренесени от настоящето в бъдещето.
Първоначално тръгваме от мирогледната и познавателната гледна точка, а не от самото антропософско движение. Просто като човешки същества днес ние можем да видим и да почувствуваме от самите ретроградни сили, че нещо трябва да се случи както в областта на възпитанието, така и в социалната област, понеже при мен идват хора и питат: Какво може да каже антропософията относно изграждането на такива училища, които се съобразяват с цялостния живот, с бъдещето, което е скрито в по-дълбоките пластове на човешката душа? Защото от силите, разположени в повърхностните пластове на душата, занапред няма да можем да получаваме нищо. Стремежът за обновление на възпитанието възникна не от някаква приумица или от някаква абстрактна идея, а защото се появиха хора, които поставиха този въпрос пред антропософията, които поискаха да знаят какво има да им каже тя, черпейки от живота, а не от някакви сектантски амбиции. Това се отнасяше в още по-голяма степен и за социалния въпрос.
Появиха се хора, чиито сърца се късаха при мисълта за това, което тласна към упадък нашата епоха, те дойдоха и поискаха да знаят какво може да им каже антропософското познание относно истинското проникване в реалния свят, относно импулсите, които трябва да бъдат пренесени от настоящето в бъдещето.
А че тук намерих разбиране, затова накрая още веднъж изказвам моята сърдечна благодарност и отново подчертавам: Всичко онова, което трябваше да бъде казано тук, разчита че ще намери прием и в живота, и че – изнесено в колежа – то ще окаже въздействията си навън в света, където са хората; следователно, то не е антикварна наука, а потвърждава, че тъкмо в местата с духовен живот възникват онези импулси, които правят така, че също и във фабриките да се появяват подходящите хора, умеещи да управляват капитала. Това, че си послужих с такива примери не би трябвало да засегне някого, понеже от друга страна аз многократно посочих, че за мен беше наистина голямо щастие да обсъждам тези теми тук в Оксфорд, където всяка крачка по улиците действува инспириращо поради достопочтенната древност на всичко наоколо, от което се нуждае този, който иска да говори, черпейки от Духа. В миналите епохи тук властвуваше не този Дух, който днес трябва да е жив, за да работи и по-нататък в бъдещето, но този Дух е жив. И този Дух може да действува инспириращо. Ето защо аз бях изпълнен с дълбоко задоволство, че можах да изнеса тези лекции и да насърча тези инициативи тъкмо тук, всред достопочтенната атмосфера на Оксфорд.
към текста >>
26.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо тяло, той е в състояние чрез по
знание
то си за природата да се извиси до един истински творчески акт.
А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг. Всъщност те са образец на смелост. Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден.
Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо тяло, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт.
Разбира се, в областта на техниката ние постоянно създаваме нещо ново, но то далеч не е в смисъла на Шелинг, а по-скоро като едно съчетание и подреждане на природните сили, което дава възможност на самата природа да се изяви в една или друга посока. И така, ние имаме работа с един абсурд, определящ цялото мислене на гениалния човек Шелинг. Да познаваш природата, означава да твориш природата. Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин.
към текста >>
Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно
знание
.
Да познаваш природата, означава да твориш природата. Но вчера аз не случайно Ви цитирах и едно друго изречение, което е в пълна противоположност на първото: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин. Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация. Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение.
Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание.
Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е.
към текста >>
От гледна точка на съвременното
знание
, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни.
Самият Шелинг не е формулирал последното изречение точно по този съвършен начин. Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация. Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост.
От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни.
Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
към текста >>
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като по
знание
.
Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание.
Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация.
към текста >>
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко по
знание
не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре.
към текста >>
Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съ
знание
то като сили на спомнянето.
Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме. А един такъв човек като Шелинг чисто и просто успя да предусети всичко това, благодарение на своите здрави инстинкти. Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили.
Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето.
Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм. Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата организация.
към текста >>
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съ
знание
(като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата организация. Така се получава това, за което Ви говорих вчера. Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм. Но в противен случай, т.е. ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера.
към текста >>
И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско по
знание
.
И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания.
И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание.
Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат.
към текста >>
Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съ
знание
.
От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд. Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм.
Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание.
Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно. Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране.
към текста >>
Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съ
знание
то там никога не е напълно будно.
Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание.
Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно.
Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно. Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта.
към текста >>
Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съ
знание
то, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно.
Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно. Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта. Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е.
към текста >>
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съ
знание
то, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съ
знание
будно и ясно.
И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта. Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта.
към текста >>
Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съ
знание
, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта.
Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно. Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране.
Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта.
Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното.
към текста >>
Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съ
знание
то, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес.
чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация.
Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съзнанието, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес.
И тук ние можем да прибавим: Докато при организиращите процеси естествено тук давам само една абстрактна схема ние запазваме устройството, или така да се каже, конструкцията на човешкия организъм (рис. 2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща организираща сила (рис. 3, червено),то при втория случай ние не позволяваме на организиращите и помрачаващи нашето съзнание сили да проникват в устройството на човешкия организъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4). Обаче с помощта на нашия Аз ние изобщо не можем да проумеем какво става всъщност тук, защото Аза е дълбоко свързан с организма. Така ние се доближаваме до другата страна, където човекът започва да развива Духа, т.е.
към текста >>
червено),то при втория случай ние не позволяваме на организиращите и помрачаващи нашето съ
знание
сили да проникват в устройството на човешкия организъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4).
Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация. Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съзнанието, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес. И тук ние можем да прибавим: Докато при организиращите процеси естествено тук давам само една абстрактна схема ние запазваме устройството, или така да се каже, конструкцията на човешкия организъм (рис. 2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща организираща сила (рис. 3,
червено),то при втория случай ние не позволяваме на организиращите и помрачаващи нашето съзнание сили да проникват в устройството на човешкия организъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4).
Обаче с помощта на нашия Аз ние изобщо не можем да проумеем какво става всъщност тук, защото Аза е дълбоко свързан с организма. Така ние се доближаваме до другата страна, където човекът започва да развива Духа, т.е. където започва да развива волева дейност в областите на Духа. И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата организация нещо духовно. Тази друга страна от човешкото същество е манията, тя е бушуващата страна, при която човекът става буен и див.
към текста >>
Обратно, при душевните заболявания, при така наречените душевни заболявания, нещата са поставени така, че можем да сме напълно сигурни: Ако човек вярва, че може да извлече
знание
от съмнителната психопатологична феноменология, ако вярва, че може да спечели нещо от описанието на душевните абнормности а само по себе си то е твърде полезно тогава той остава в една пълна абстракция.
Ако размишляваме за причините на една телесна болест, в края на краищата ние трябва да стигнем до идеята за едно духовно смущение във физическия организъм. Разбира се, ние не трябва да си представяме тези неща абстрактно. Човек, комуто липсва усета за съотношенията между духовните сили и физическия организъм, изобщо не трябва да се произнася за тези неща. Но ако човек познава съотношенията между духовния и физическия свят, той може да се ориентира и да посочи един често срещан духовно-душевен факт, какъвто е например свръхорганизацията в един или друг орган. Да, във всички случаи, при които нямаме работа с някакво драстично външно действие, ние можем да се доберем до болестните причини тъкмо по този начин.
Обратно, при душевните заболявания, при така наречените душевни заболявания, нещата са поставени така, че можем да сме напълно сигурни: Ако човек вярва, че може да извлече знание от съмнителната психопатологична феноменология, ако вярва, че може да спечели нещо от описанието на душевните абнормности а само по себе си то е твърде полезно тогава той остава в една пълна абстракция.
Разбира се, с тези описания той може да предизвика сензации всред лаиците, защото винаги е любопитно, когато един неуравновесен или смахнат човек се отклонява от общоприетите норми на поведение. Да, в нашето време интересно е това, което е рядко, което е куриозно. Ако обаче човек застине на това ниво, той се обрича на пълна пасивност, на пълно безплодие. Той не може да добави абсолютно нищо към дилетантските представи, че ето душата в този момент е болна и трябва да се лекува с душевни или лекарствени средства. А тъкмо при така наречените душевни заболявания, нещата се определят изключително много от това, че в един или друг вътрешен орган е налице извънредно слаба, извънредно недостатъчна организация.
към текста >>
27.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко по
знание
за практическото възпитание на здравите деца.
И така, скъпи мои приятели, вече имаме значителен брой деца, които следва да бъдат възпитавани с оглед на тяхното изоставащо развитие, и съответно, доколкото е възможно, да бъдат излекувани. Една част от тези деца се намират тук, в КлиничноТерапевтичния Институт, а друга част от тях са в Лауенщайн. Ние ще направим така, че това, което обсъждаме тук, да бъде приложено практически във възможно най-кратки срокове. Благодарение на това, че г-жа д-р Вегман ни разреши да се занимаем с настанените тук деца, ние ще можем непосредствено да разгледаме няколко случая. Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца.
Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца.
Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения.
към текста >>
Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова по
знание
.
Една част от тези деца се намират тук, в КлиничноТерапевтичния Институт, а друга част от тях са в Лауенщайн. Ние ще направим така, че това, което обсъждаме тук, да бъде приложено практически във възможно най-кратки срокове. Благодарение на това, че г-жа д-р Вегман ни разреши да се занимаем с настанените тук деца, ние ще можем непосредствено да разгледаме няколко случая. Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца.
Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание.
Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съ
знание
.
Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност. С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето. Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид. Защото какво всъщност представлява човекът? Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание.
Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
към текста >>
Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено не
знание
за човешката организация.
В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца. Но помислете си само, как цялостното същество на човека участвува в неговото развитие. Ако вземем само първите седем години от живота, ние ще си имаме работа главно с наследствените дефекти. Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят.
Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация.
Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят. Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес.
към текста >>
И това
знание
, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от
знание
, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят.
Ако вземем само първите седем години от живота, ние ще си имаме работа главно с наследствените дефекти. Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят. Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години.
И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят.
Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това?
към текста >>
Обаче
знание
то, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят.
Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят. Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят.
Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят.
Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят.
към текста >>
Това
знание
, то е нещо неизмеримо голямо.
Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят. Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят. Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят.
Това знание, то е нещо неизмеримо голямо.
Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят. И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят.
към текста >>
Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото по
знание
и външния свят.
Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това?
Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят.
И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят. Има и една друга тайна: Ето, Вие се движите по света. И сега Вие вярвате, примерно, че движейки се в една или друга посока, това е нещо незначително. За обикновеното съзнание то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното съзнание, където се гради подсъзнанието. Защото ако Вие вървите през света дори и само един ден и сте го наблюдавали внимателно, това е вече една важна предпоставка за опознаване на вътрешния свят на човека.
към текста >>
И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на по
знание
за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко
знание
, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят.
Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят.
И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят.
Има и една друга тайна: Ето, Вие се движите по света. И сега Вие вярвате, примерно, че движейки се в една или друга посока, това е нещо незначително. За обикновеното съзнание то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното съзнание, където се гради подсъзнанието. Защото ако Вие вървите през света дори и само един ден и сте го наблюдавали внимателно, това е вече една важна предпоставка за опознаване на вътрешния свят на човека. Външният свят в земния живот – това е духовният вътрешен свят в извънземния живот.
към текста >>
За обикновеното съ
знание
то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното съ
знание
, където се гради подсъ
знание
то.
Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят. И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят. Има и една друга тайна: Ето, Вие се движите по света. И сега Вие вярвате, примерно, че движейки се в една или друга посока, това е нещо незначително.
За обикновеното съзнание то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното съзнание, където се гради подсъзнанието.
Защото ако Вие вървите през света дори и само един ден и сте го наблюдавали внимателно, това е вече една важна предпоставка за опознаване на вътрешния свят на човека. Външният свят в земния живот – това е духовният вътрешен свят в извънземния живот. Ние допълнително ще говорим за въздействията на нашата цивилизация и защо, като резултат от тях, се раждат толкова много непълноценни деца. Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни. Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела.
към текста >>
Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето не
знание
за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни.
И сега Вие вярвате, примерно, че движейки се в една или друга посока, това е нещо незначително. За обикновеното съзнание то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното съзнание, където се гради подсъзнанието. Защото ако Вие вървите през света дори и само един ден и сте го наблюдавали внимателно, това е вече една важна предпоставка за опознаване на вътрешния свят на човека. Външният свят в земния живот – това е духовният вътрешен свят в извънземния живот. Ние допълнително ще говорим за въздействията на нашата цивилизация и защо, като резултат от тях, се раждат толкова много непълноценни деца.
Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни.
Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела. Докато тези, които биха предоставяли добри тела, ще остават стерилни. И действително, как при слизането от духовния свят възниква едно поколение – това зависи от цялостното развитие на дадена епоха. И когато разглеждаме едно дете, ние трябва да прозрем какво живее в него от предишния му земен живот. Длъжни сме да разберем, защо то си избира органи, които ще боледуват по силата на наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно тяло.
към текста >>
Той само искал да даде израз на това, което определя съ
знание
то.
Тук ние сме изправени пред един сложен случай. Бащата на въпросния млад човек бил философ и по един странен начин разделял душевните способности на представи, съждения от една страна и на сили на симпатия и антипатия от друга страна, без да държи сметка за волята. Волята не била включена в списъка на душевните сили. Когато изброявал душевните сили, той никога не споменавал волята. Обаче той искал да бъде честен.
Той само искал да даде израз на това, което определя съзнанието.
И той стигнал толкова далеч, че за него станало напълно естествено да няма никаква представа за волята. В сравнително късна възраст му се родил син. Той, бащата, чрез системното игнориране на волята заложил в черния дроб не друго, а неспособност за превръщане на субективните намерения в действие. При сина всичко това вече се проявява като заболяване. И тук Вие се досещате защо индивидуалността на сина е избрала тъкмо този баща: защото тя не е знаела нищо за вътрешната организация на черния дроб.
към текста >>
28.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Човек винаги може да придобие познания в дадена област, дори е винаги добре, човек да придобива
знание
.
Става дума за съвместната работа, за взаимопроникване на работата. И тъкмо този курс ще трябва да отдаде голямото внимание на обстоятелството, в никакъв случай да не изпадне всичко в хаос, по причина, че теологът, не зная по каква причина, би могъл да се опита да дилетанствува в някакви медицински сфери, които не биха могли да застанат на пътя му. И обратно, в този наш смисъл лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога. Да бъде напълно прозряно всичко това и от двете страни, от теологическа и от медицинска, от това ще зависи изключително много. Ето, стана ясно, че съществува например и следното мнение: да, теологът трябва да притежава медицински познания.
Човек винаги може да придобие познания в дадена област, дори е винаги добре, човек да придобива знание.
Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог. И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий. И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност. Не бива с жертвения огън да лекуваме, и с жезъла на Меркурий да отслужваме литургия. Но трябва да разберем, че и двете представляват богослужение.
към текста >>
Ние трябва да обръщаме внимание на това, което действува в живота, но като трето ние трябва да обърнем внимание на това, което нахлува непосредствено в областта на Съ
знание
то.
Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна. Така е и при другите лечебни въздействия. Ала чрез лечебния метод ние непрекъснато посягаме на човека по начин, различен от този, по който животът посяга на него. Защото как се посяга на човека в живота, или как посяга самият той? Скъпи мои приятели, по отношение на всичко, което осъществява процесите в живота на човека, или което може да ги осъществява, ние различаваме три неща: първо това, което по такъв начин действува в човека, тъй както действува в природата физикално-химическия елемент; второ това, което действува в човека не по физикално-химичен, но по витален начин.
Ние трябва да обръщаме внимание на това, което действува в живота, но като трето ние трябва да обърнем внимание на това, което нахлува непосредствено в областта на Съзнанието.
1. ФИЗИКАЛНО-ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕН 2. ЖИВОТ 3. СЪЗНАНИЕ Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
към текста >>
3. СЪ
ЗНАНИЕ
Защото как се посяга на човека в живота, или как посяга самият той? Скъпи мои приятели, по отношение на всичко, което осъществява процесите в живота на човека, или което може да ги осъществява, ние различаваме три неща: първо това, което по такъв начин действува в човека, тъй както действува в природата физикално-химическия елемент; второ това, което действува в човека не по физикално-химичен, но по витален начин. Ние трябва да обръщаме внимание на това, което действува в живота, но като трето ние трябва да обърнем внимание на това, което нахлува непосредствено в областта на Съзнанието. 1. ФИЗИКАЛНО-ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕН 2. ЖИВОТ
3. СЪЗНАНИЕ
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин.
към текста >>
В обикновения живот имаме три състояния на съ
знание
, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
Ние трябва да обръщаме внимание на това, което действува в живота, но като трето ние трябва да обърнем внимание на това, което нахлува непосредствено в областта на Съзнанието. 1. ФИЗИКАЛНО-ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕН 2. ЖИВОТ 3. СЪЗНАНИЕ Тук трябва да въведем едно важно понятие.
В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>
В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съ
знание
то.
1. ФИЗИКАЛНО-ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕН 2. ЖИВОТ 3. СЪЗНАНИЕ Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието.
Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент. Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно.
към текста >>
Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съ
знание
.
Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент. Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно.
Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание.
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред.
към текста >>
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съ
знание
то.
Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент. Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание.
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието.
Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
към текста >>
Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съ
знание
то.
Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент. Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието.
Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието.
Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното.
към текста >>
Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съ
знание
то.
Но тук вече започва лечебният елемент. Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието.
Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието.
И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент.
към текста >>
И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съ
знание
то.
Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието.
И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието.
Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека.
към текста >>
Защото промяна в състоянията на съ
знание
то, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред.
Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено. Така ние можем да кажем: когато лекарят правилно разбира своята професия, той се приближава непосредствено до духовното.
към текста >>
И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съ
знание
то, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното.
Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното.
Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено. Така ние можем да кажем: когато лекарят правилно разбира своята професия, той се приближава непосредствено до духовното. Привидно е, когато лечебните мерки ни се виждат единствено като обикновени физически или биологически мерки.
към текста >>
Ако те са действителни лечебни мерки, в противен случай те никога не биха били такива, тогава те винаги привличат душевния елемент, дори когато това остава неосъзнато от обикновеното съ
знание
.
Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено. Така ние можем да кажем: когато лекарят правилно разбира своята професия, той се приближава непосредствено до духовното. Привидно е, когато лечебните мерки ни се виждат единствено като обикновени физически или биологически мерки.
Ако те са действителни лечебни мерки, в противен случай те никога не биха били такива, тогава те винаги привличат душевния елемент, дори когато това остава неосъзнато от обикновеното съзнание.
Но само веднъж, скъпи мои приятели, би трябвало да проследим какво става в действителност в човека, когато наистина чрез даден лечебен процес, да кажем, бива понижена непосредствено повишената телесна температура. Тогава ние въздействуваме до най-дълбоката вътрешност на неговото същество, тъй както обратно и болестният процес въздействува до най-дълбоката вътрешност на съществото, и което пренася процесите в човека над обикновения физически и биологически елемент. Това е от едната страна. Ние виждаме как съвсем съществено това, да бъдеш лекар, да лекуваш, изхождайки от физическото, чрез своята собствена същност ни отвежда в сферата на духовното. Нека приемем също така сериозно пасторската професия.
към текста >>
И това, което се осъществява пред вярващите, се осъществява първично пред съ
знание
то, и не бива да се осъществява първично пред съ
знание
то, и не бива да се осъществява нищо друго, освен това, което се осъществява пред съ
знание
то.
Свещенодействието, какво представлява то? То се състои в това, че се извършват външните процеси. Тези външни процеси включват в себе си, носят в себе си нещо, което не се изчерпва в химическия или в биологичния елемент, това, което става; но то включва в себе си ориентации, направления, които биват въплътени в сферата на физическото, на биологическото, и които имат своето първично седалище в областта на духовното. Ние извършваме сетивни процеси, в които, в акта на себеосъществявлението, нахлува духовният елемент. В култа духовно-същественото се извършва по сетивен начин.
И това, което се осъществява пред вярващите, се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява нищо друго, освен това, което се осъществява пред съзнанието.
В противен случай това не култ, това не е тайнство, но е внушения /сугестия/. Свещенодействието, култът в правилния смисъл никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното. Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота. Чрез причастието човек не просто приема субстанцията, която му бива дадена; в такъв случай ние не бихме имали работа с тайнство. Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието.
към текста >>
Той се разиграва пред съ
знание
то, действува обаче навътре в живота.
Ние извършваме сетивни процеси, в които, в акта на себеосъществявлението, нахлува духовният елемент. В култа духовно-същественото се извършва по сетивен начин. И това, което се осъществява пред вярващите, се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява нищо друго, освен това, което се осъществява пред съзнанието. В противен случай това не култ, това не е тайнство, но е внушения /сугестия/. Свещенодействието, култът в правилния смисъл никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното.
Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота.
Чрез причастието човек не просто приема субстанцията, която му бива дадена; в такъв случай ние не бихме имали работа с тайнство. Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието. Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота. ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪЗНАНИЕ КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ ЖИВОТ
към текста >>
Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съ
знание
то.
И това, което се осъществява пред вярващите, се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява нищо друго, освен това, което се осъществява пред съзнанието. В противен случай това не култ, това не е тайнство, но е внушения /сугестия/. Свещенодействието, култът в правилния смисъл никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното. Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота. Чрез причастието човек не просто приема субстанцията, която му бива дадена; в такъв случай ние не бихме имали работа с тайнство.
Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието.
Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота. ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪЗНАНИЕ КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ ЖИВОТ По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно. В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес.
към текста >>
Култът със свещенодействието въвежда съ
знание
то в сферата на живота.
В противен случай това не култ, това не е тайнство, но е внушения /сугестия/. Свещенодействието, култът в правилния смисъл никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното. Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота. Чрез причастието човек не просто приема субстанцията, която му бива дадена; в такъв случай ние не бихме имали работа с тайнство. Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието.
Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота.
ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪЗНАНИЕ КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ ЖИВОТ По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно. В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес. В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание.
към текста >>
ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪ
ЗНАНИЕ
Свещенодействието, култът в правилния смисъл никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното. Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота. Чрез причастието човек не просто приема субстанцията, която му бива дадена; в такъв случай ние не бихме имали работа с тайнство. Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието. Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота.
ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪЗНАНИЕ
КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ ЖИВОТ По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно. В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес. В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание. И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека.
към текста >>
КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪ
ЗНАНИЕ
ЖИВОТ
Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота. Чрез причастието човек не просто приема субстанцията, която му бива дадена; в такъв случай ние не бихме имали работа с тайнство. Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието. Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота. ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪЗНАНИЕ
КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ ЖИВОТ
По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно. В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес. В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание. И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито.
към текста >>
В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съ
знание
то и съ
знание
то се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съ
знание
то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес.
Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието. Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота. ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪЗНАНИЕ КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ ЖИВОТ По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно.
В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес.
В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание. И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито. Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие. Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
към текста >>
В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съ
знание
.
Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота. ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪЗНАНИЕ КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ ЖИВОТ По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно. В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес.
В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание.
И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито. Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие. Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото. Пасторът се нуждае от този школуван поглед, за да просветне физическият образ за един духовен процес.
към текста >>
29.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо по време на земния си живот той не достига до съ
знание
то, че това е нещо лошо.
Да разгледаме само: "Кралят на Алпите и врагът на хората" и т.н., и ние можем да го сравним с Шекспир дори и това, че той е същевременно и един значителен актьор, което също така произхожда от вътрешния му стремеж, изхождайки от духовното, да представи на сцената тривиалното и нетривиалното. Той е несравним актьор, изпълнен с хумор на сцената, а в живота той е изцяло под влиянието на другото, което идва от измъчването на животните, с което се е занимавал. Така единно тук са размесени помежду си патологичното и гениалното; гениалното, което от една страна наистина го тласка с шекспирова сила и мощ да създава една духовно-душевна драматургия и също така да я въплъщава на сцената, и патологичното, което от друга страна го тласка да пренася фантастичното дори във външния живот. Сега трябва да разгледаме една особена черта на Фердинанд Раймунд. Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание.
Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо.
Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание. Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата. Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система.
към текста >>
Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съ
знание
.
Той е несравним актьор, изпълнен с хумор на сцената, а в живота той е изцяло под влиянието на другото, което идва от измъчването на животните, с което се е занимавал. Така единно тук са размесени помежду си патологичното и гениалното; гениалното, което от една страна наистина го тласка с шекспирова сила и мощ да създава една духовно-душевна драматургия и също така да я въплъщава на сцената, и патологичното, което от друга страна го тласка да пренася фантастичното дори във външния живот. Сега трябва да разгледаме една особена черта на Фердинанд Раймунд. Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание. Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо.
Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание.
Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата. Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система. Защото човекът е устроен така, ако си представите човека схематично /Виж рис.
към текста >>
Затова пасторската медицина сега бива изнесена за пасторите и лекарите в рамките на антропософското движение, но по-късно те ще намерят възможност да я продължат със
знание
то си за Природата и за Духа; но също така да проникнати в онези области на живота, които са разположени в границите на тяхната мисия.
Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е. това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение. Всичко в живота, и изкуството, и религията да бъде превърнато в богослужение, това е, което в крайна сметка може да бъде задача на най-всеобхватната пасторска медицина, която може да бъде практикувана в рамките на антропософското движение. Но началото трябва да бъде поставено чрез това, че засега поне, в общи линии пасторската медицина да бъде изложена за тези, от които, изхождайки от духовните основи, трябва да произлезе дейността за двете страни на истинското богослужение.
Затова пасторската медицина сега бива изнесена за пасторите и лекарите в рамките на антропософското движение, но по-късно те ще намерят възможност да я продължат със знанието си за Природата и за Духа; но също така да проникнати в онези области на живота, които са разположени в границите на тяхната мисия.
За това ще продължим утре.
към текста >>
30.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това по
знание
, че психопатът и тъй нар.
Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията. А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати.
Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар.
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено. Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани. Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят. Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис. №6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
към текста >>
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това по
знание
трябва да бъде особено оценено.
И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията. А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати. Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар.
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено.
Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани. Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят. Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис. №6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът. Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател.
към текста >>
Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели по
знание
то за човека в самия човек.
В едното състояние той сънува своята болест, в другото състояние той сънува своето лекарство, и тук пред себе си ние имаме начина, по който изобщо е била търсена патологията и терапията в древните мистерии. Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес. След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението. Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията.
Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
Не до тези методи трябва да достигнем ние, но до онези методи, при които с помощта на имагинативното изживяване веднага достигаме до състоянието да можем да проследим болестния процес, и при които чрез интуитивния метод да изживеем оздравителния процес, който не ни въвежда вън от човека. Това, което преди е било един вид експеримент, в тази област тъкмо ще трябва да се превърне в едно настойчиво наблюдение. Виждате къде всъщност е залегнала ориентацията. Външната физична наука, която в древни времена е била изцяло съзерцателна, после е преминала към експеримента, все повече и повече замествайки чистото наблюдение чрез експеримента. В това тя има право.
към текста >>
В най-простата изява на ежедневния живот, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разгледано, може да ни доведе до по
знание
то за сложни болест ни процеси, ако само разгледаме нещата в правилното им взаимоотношение.
В това тя има право. Но лечебната наука и е подражавала и тук тя е сбъркала. Лечебната наука е експериментирала с човека с помощта на храмовите изследвания. От този експеримент ние трябва да намерим прехода към едно старателно одухотворено, научно оплодено наблюдение над живота. Защото който наблюдава живота, той навсякъде може да улови болестта.
В най-простата изява на ежедневния живот, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разгледано, може да ни доведе до познанието за сложни болест ни процеси, ако само разгледаме нещата в правилното им взаимоотношение.
Това води до там, че все повече и повече лекарят трябва да се превърне в истински практик, от своя страна отново един обратен ход по отношение на постигнатото от развитието в ново време под влиянието на материализма. Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма смисъл. Лекарят има своя смисъл само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им смисъл. Чрез опознаване в абстрактния смисъл на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони. Тук имате нещата разгледани от едната страна.
към текста >>
Наистина е важно, тези лекари и пастори, пребиваващи в рамките на антропософското движение, да се обедини в
знание
то си на подобни факти.
В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му тяло, в рамки те на физическото тяло и на етерното тяло, и Азът му, в рамките на физическото тяло и на етерното тяло, с божествено-духовното битие на света. В това отношение всичко е свързано с обстоятелството, че от страна на пасторите тайнството бива наблюдавано с подобно настроение. Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят. Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията. В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението.
Наистина е важно, тези лекари и пастори, пребиваващи в рамките на антропософското движение, да се обедини в знанието си на подобни факти.
Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно познание, различно от познанието на другите. Противно на това всяко решение да бъде основан някакъв съюз, или обединение, или група, всяко подобно решение представлява една абстракция. Истински свързва щото звено с притежанието на едно определено знание. Тези, които притежават това знание, те са едно цяло и те би трябвало да се чувствуват като едно цяло. Вътрешната връзка трябва да бъде израз на тази вътрешна връзка, създадена чрез знанието.
към текста >>
Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно по
знание
, различно от по
знание
то на другите.
В това отношение всичко е свързано с обстоятелството, че от страна на пасторите тайнството бива наблюдавано с подобно настроение. Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят. Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията. В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението. Наистина е важно, тези лекари и пастори, пребиваващи в рамките на антропософското движение, да се обедини в знанието си на подобни факти.
Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно познание, различно от познанието на другите.
Противно на това всяко решение да бъде основан някакъв съюз, или обединение, или група, всяко подобно решение представлява една абстракция. Истински свързва щото звено с притежанието на едно определено знание. Тези, които притежават това знание, те са едно цяло и те би трябвало да се чувствуват като едно цяло. Вътрешната връзка трябва да бъде израз на тази вътрешна връзка, създадена чрез знанието. В това отношение на нашето време му липсват много неща.
към текста >>
Истински свързва щото звено с притежанието на едно определено
знание
.
Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията. В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението. Наистина е важно, тези лекари и пастори, пребиваващи в рамките на антропософското движение, да се обедини в знанието си на подобни факти. Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно познание, различно от познанието на другите. Противно на това всяко решение да бъде основан някакъв съюз, или обединение, или група, всяко подобно решение представлява една абстракция.
Истински свързва щото звено с притежанието на едно определено знание.
Тези, които притежават това знание, те са едно цяло и те би трябвало да се чувствуват като едно цяло. Вътрешната връзка трябва да бъде израз на тази вътрешна връзка, създадена чрез знанието. В това отношение на нашето време му липсват много неща. Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим! , през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно.
към текста >>
Тези, които притежават това
знание
, те са едно цяло и те би трябвало да се чувствуват като едно цяло.
В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението. Наистина е важно, тези лекари и пастори, пребиваващи в рамките на антропософското движение, да се обедини в знанието си на подобни факти. Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно познание, различно от познанието на другите. Противно на това всяко решение да бъде основан някакъв съюз, или обединение, или група, всяко подобно решение представлява една абстракция. Истински свързва щото звено с притежанието на едно определено знание.
Тези, които притежават това знание, те са едно цяло и те би трябвало да се чувствуват като едно цяло.
Вътрешната връзка трябва да бъде израз на тази вътрешна връзка, създадена чрез знанието. В това отношение на нашето време му липсват много неща. Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим! , през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно. Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н.
към текста >>
Вътрешната връзка трябва да бъде израз на тази вътрешна връзка, създадена чрез
знание
то.
Наистина е важно, тези лекари и пастори, пребиваващи в рамките на антропософското движение, да се обедини в знанието си на подобни факти. Това е нещо, което наистина свързва, което ни прониква с едно познание, различно от познанието на другите. Противно на това всяко решение да бъде основан някакъв съюз, или обединение, или група, всяко подобно решение представлява една абстракция. Истински свързва щото звено с притежанието на едно определено знание. Тези, които притежават това знание, те са едно цяло и те би трябвало да се чувствуват като едно цяло.
Вътрешната връзка трябва да бъде израз на тази вътрешна връзка, създадена чрез знанието.
В това отношение на нашето време му липсват много неща. Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим! , през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно. Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н. ще излезе нещо.
към текста >>
Едно съ
знание
, което засега е празно, прикрепено към едно съ
знание
, което също е празно, прикрепено към едно трето съ
знание
, което също е празно, това не дава нищо!
В това отношение на нашето време му липсват много неща. Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим! , през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно. Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н. ще излезе нещо.
Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо!
Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо. Това няма нужда да е човек, но това трябва да е изпълването с нещо, тогава това е нещо. Ала куриозното е, че това предполага, то самото вече да е нещо, дори това, което именно не е човек, но което е знанието, то именно да бъде същественото. Би трябвало да се мисли върху тези неща в наше време, когато хората често са твърде лениви за да потърсят конкретното, и поради това се обединяват в абстрактното. Обединението е нещо добро, но то идва от само себе си, когато е налице конкретното.
към текста >>
Ала куриозното е, че това предполага, то самото вече да е нещо, дори това, което именно не е човек, но което е
знание
то, то именно да бъде същественото.
Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н. ще излезе нещо. Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо! Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо. Това няма нужда да е човек, но това трябва да е изпълването с нещо, тогава това е нещо.
Ала куриозното е, че това предполага, то самото вече да е нещо, дори това, което именно не е човек, но което е знанието, то именно да бъде същественото.
Би трябвало да се мисли върху тези неща в наше време, когато хората често са твърде лениви за да потърсят конкретното, и поради това се обединяват в абстрактното. Обединението е нещо добро, но то идва от само себе си, когато е налице конкретното. Това също така е нещо, което може би първи би трябвало да разберат тези, които работят сред съвременно то човечество като лекари и пастори. Защото можем да кажем, че тези две неща днес могат да бъдат наблюдавани навсякъде. Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното тяло на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото тяло и етерното тяло.
към текста >>
И това по
знание
трябва да проникне в нас.
Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен.
И това познание трябва да проникне в нас.
Да си материалист означава да си болен. Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма. И тук достигаме до една област, където, тъй като тези неща не се разиграват в тази част на света, които са все още свързани помежду си, не в тази част на света, където светът вече е хвърлен в хаоса и блоковете му са разположени един до друг; тук достигаме до областта, където едното вече не представлява вече откровение на другото, но двете се разминават. Докато болният разказва за процесите в своите вътрешни органи, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на болните органи. Но тъй като поради болестта на материализма човекът не описва отвътре своите вътрешни органи, не разчупва организма по посока на другата страна и желае да описва външния свят, тъй както това става в материализма; тогава противоположното на сънищата, фалшивият спиритуализъм, започва да действува вече не като лекарство, но обратно, като по-силна болестотворна причина.
към текста >>
31.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително по
знание
.
Защото ако обърнем внимание тъкмо на такива неща, човек успява да извърши нужното както за предпазването, така и за по-доброто разпознаване на болестта и на болестните явления в човешкия душевен живот. С подобни указания се цели на човека да бъде дадена една преди това несъществуваща в него сила, която често бива употребена за най-безчестни неща. И днес все още в това направление има всевъзможни указания за това, как търговските агенти например да успеят да сключат сделки или други подобни неща. В тази област днес се извършват невероятно много нередни неща. Но виждате ли, какво е залегнало в основата на това?
Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително познание.
Защото мисленето на хората от по-ново време, и по-точно научното мислене се е развило изключително под влияние на материализма. Когато днес вече многостранно бива изказано задоволство за това, че в науката материализмът бил в упадък, че навсякъде съществува стремежът да се излезе извън рамките на материализма, да, скъпи мои приятели, но човек, който прониква в тези неща, всичко това прави едно доста по-неприятно впечатление. Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни. Но тези дърдорковци на тема спиритуализъм, идеализъм и др.п., те хвърлят пясък в очите на другите хора, а и в собствените си очи. Защото какво се получава, какво се прави по начина на Дриш или друг някакъв на чин, за да може да бъде изложено нещо от материалните процеси?
към текста >>
Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато
знание
то на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете.
Навлезнете сега в по-новото време, с големите му открития на звездите-джуджета например, да, тук всичко изпада в хаос. Тук една звезда се нарича Андромеда, друга носи друго някакво гръцко име, тук наистина всичко изпада в един своеволен хаос. Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн. Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така.
Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете.
Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите.
към текста >>
32.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съ
знание
да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съ
знание
то, той стига така да се каже до две пределни граница.
СКАЗКА ТРЕТА Дорнах, 29 септември 1920 г. Много уважаеми присъствуващи!
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница.
Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането.
към текста >>
Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето по
знание
.
СКАЗКА ТРЕТА Дорнах, 29 септември 1920 г. Много уважаеми присъствуващи! Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница.
Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание.
Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съ
знание
чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа.
СКАЗКА ТРЕТА Дорнах, 29 септември 1920 г. Много уважаеми присъствуващи! Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание.
Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа.
Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането. Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н.
към текста >>
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на
знание
върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съ
знание
.
Много уважаеми присъствуващи! Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа.
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането. Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна.
към текста >>
И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето по
знание
на природата от към тази страна.
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането. Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно.
И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна.
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика. Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
към текста >>
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето по
знание
изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е.
В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането. Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна.
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е.
целият обсег на така наречената аналитична механика. Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла. Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
към текста >>
Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното
знание
на опита.
Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика. Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията.
Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита.
За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла. Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите.
към текста >>
Каква разлика има между събирането на едно
знание
на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика. Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента.
към текста >>
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно по
знание
може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв.
към текста >>
Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопо
знание
то, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима.
Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв. резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно. Ето виждате ли, когато вземем съвсем простото явление, това, че трием едно тяло с едно друго и се получава топлина, по отношение на едно такова частично явление ние не казваме в естествената наука: тази топлина се е родила от нещо или тази топлина просто съществува, а търсим условията, при които тази топлина се е намирала от по-рано в латентно състояние в тялото, чрез което тя така да се каже се е проявила. Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука.
към текста >>
На второ място за нас качеството на това природопо
знание
, съотв.
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв.
резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно. Ето виждате ли, когато вземем съвсем простото явление, това, че трием едно тяло с едно друго и се получава топлина, по отношение на едно такова частично явление ние не казваме в естествената наука: тази топлина се е родила от нещо или тази топлина просто съществува, а търсим условията, при които тази топлина се е намирала от по-рано в латентно състояние в тялото, чрез което тя така да се каже се е проявила. Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука. И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта?
към текста >>
резултатите на това природопо
знание
трябва да станат нещо много сериозно.
Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв.
резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно.
Ето виждате ли, когато вземем съвсем простото явление, това, че трием едно тяло с едно друго и се получава топлина, по отношение на едно такова частично явление ние не казваме в естествената наука: тази топлина се е родила от нещо или тази топлина просто съществува, а търсим условията, при които тази топлина се е намирала от по-рано в латентно състояние в тялото, чрез което тя така да се каже се е проявила. Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука. И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта? Не, то не е винаги налице.
към текста >>
Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съ
знание
се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък.
Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука. И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта? Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда.
Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък.
Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека.
към текста >>
И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и по
знание
в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически. Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата. В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно.
И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност. Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия организъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице.
към текста >>
Също и когато вървим, ние имаме съ
знание
за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Върху това ние ще има още да говорим. Сега искам само антиципирайки за нещо по-късно да кажа, че това сетиво на живота – ако мога да употребя тази тавтология – е твърде особено дейна в жизнеността на детето до момента на смяната на зъбите. Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/. Третото нещо, което откриваме вътрешно, е сетивото на равновесието. 1. СЕТИВО НА ЖИВОТА 2. СЕТИВО НА ДВИЖЕНИЕТО 3. СЕТИВО НА РАВНОВЕСИЕТО
към текста >>
Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /
знание
то добито чрез външен опит/ живее в нас.
И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането. Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация.
Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас.
При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие.
към текста >>
И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съ
знание
то, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране.
Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата. Първичните явления трябва да бъдат емпирическата аксиома, достъпната за опита аксиома. Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията.
И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране.
Следователно това, което Гьоте търси, то е едно изменено, едно метаморфозирано математизиране, едно внасяне на математизирането в явленията. Това изисква той като една естественонаучна дейност. С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност.
към текста >>
Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съ
знание
то.
Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията. И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране. Следователно това, което Гьоте търси, то е едно изменено, едно метаморфозирано математизиране, едно внасяне на математизирането в явленията. Това изисква той като една естественонаучна дейност. С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята.
Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието.
Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние. След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”. Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”. За това ще говорим по-нататък утре.
към текста >>
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съ
знание
, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
Това изисква той като една естественонаучна дейност. С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние.
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”. За това ще говорим по-нататък утре.
към текста >>
Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съ
знание
то резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние. След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”.
За това ще говорим по-нататък утре.
към текста >>
33.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на по
знание
то.
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание. Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука.
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието.
Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно по
знание
и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят.
Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията. Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот.
към текста >>
Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова по
знание
, което е социално приложимо.
Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо.
Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо.
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията. Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
към текста >>
Обаче когато човек е принуден да внесе своето по
знание
, съдържанието на своето по
знание
в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
към текста >>
Когато искаме да ги внесем в едно социално
знание
, в едно социално по
знание
, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот.
Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията. Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот.
Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
към текста >>
Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от
знание
то искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията. Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин.
Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието.
към текста >>
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова
знание
, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето по
знание
: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съ
знание
то.
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията. Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи.
към текста >>
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме по
знание
то по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи. И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
към текста >>
От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съ
знание
то, не трябва да искаме да проникнем в това съ
знание
с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи. И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание. Но същевременно можем да кажем, че това съвременно човечество е стигнало в точката на своето развитие идвайки от други исторически възникнали форми.
към текста >>
Трябва да ни бъде ясно, че това съ
знание
е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съ
знание
то.
Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието.
Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи. И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание. Но същевременно можем да кажем, че това съвременно човечество е стигнало в точката на своето развитие идвайки от други исторически възникнали форми. Но именно тази точка на неговото развитие изисква сега да се премине от едната страна към инспирацията, а от другата страна към имагинацията.
към текста >>
Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на по
знание
то.
Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието.
Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието.
Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи. И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание. Но същевременно можем да кажем, че това съвременно човечество е стигнало в точката на своето развитие идвайки от други исторически възникнали форми. Но именно тази точка на неговото развитие изисква сега да се премине от едната страна към инспирацията, а от другата страна към имагинацията. И онзи, който може да проучи онова, което всъщност става днес с човечеството, което се показва още едва в своите начални симптоми, той знае, как – бих могъл да кажа – от глъбините на човешкото развитие възлизат сили, които се стремят напълно към въвеждането в това човешко развитие на Инспирацията и на Имагинацията по един правилен начин
към текста >>
И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно по
знание
, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко по
знание
.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи.
И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
Но същевременно можем да кажем, че това съвременно човечество е стигнало в точката на своето развитие идвайки от други исторически възникнали форми. Но именно тази точка на неговото развитие изисква сега да се премине от едната страна към инспирацията, а от другата страна към имагинацията. И онзи, който може да проучи онова, което всъщност става днес с човечеството, което се показва още едва в своите начални симптоми, той знае, как – бих могъл да кажа – от глъбините на човешкото развитие възлизат сили, които се стремят напълно към въвеждането в това човешко развитие на Инспирацията и на Имагинацията по един правилен начин Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
към текста >>
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съ
знание
онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съ
знание
, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Но същевременно можем да кажем, че това съвременно човечество е стигнало в точката на своето развитие идвайки от други исторически възникнали форми. Но именно тази точка на неговото развитие изисква сега да се премине от едната страна към инспирацията, а от другата страна към имагинацията. И онзи, който може да проучи онова, което всъщност става днес с човечеството, което се показва още едва в своите начални симптоми, той знае, как – бих могъл да кажа – от глъбините на човешкото развитие възлизат сили, които се стремят напълно към въвеждането в това човешко развитие на Инспирацията и на Имагинацията по един правилен начин Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
Тогава човек израства в едно съ
знание
, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката.
И онзи, който може да проучи онова, което всъщност става днес с човечеството, което се показва още едва в своите начални симптоми, той знае, как – бих могъл да кажа – от глъбините на човешкото развитие възлизат сили, които се стремят напълно към въвеждането в това човешко развитие на Инспирацията и на Имагинацията по един правилен начин Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това.
Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката.
Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена.
към текста >>
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно по
знание
на действителния духовен свят.
Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване. След това обаче от това беззвучно изживяване се издига нещо, така че с това, което изживяваме сега, ние сме в състояние да получим едно вътрешно смислено съдържание също така, както външно получаваме едно смислено съдържание, когато слушаме един човек, който ни говори чрез смислени думи. Духовният свят започва просто да говори и човек трябва само да усвои една опитност за тези неща. И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят.
Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна. И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата. Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест.
към текста >>
И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват по
знание
за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда. Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда. Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят.
И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза. И, мои много уважаеми слушатели, най-блестящия пример на един човек, който в по-ново време навлезе не напълно подготвен в тази област, най-блестящият пример е Фридрих Ницше. Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката. Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи.
към текста >>
Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към по
знание
Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи. Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това.
Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения.
към текста >>
И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като стремеж в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото
знание
то трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство.
А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред организма като нещо душевно-духовно без съдържание. От една такава гледка можем да научим целия трагизъм на нашата модерна култура, нейния стремеж към духовния свят, нейната склонност към това, което може да дойде от Инспирацията. Аз не се колебая да изнеса тук моето лично чувство – но за мене това беше един от онези моменти, които могат да се изтълкуват също и по Гьотев начин. Гьоте казва: природата няма в себе си никаква тайна, която не би разкрила някъде. Съвременното развитие на човечеството носи в себе си тайната, че от това човечество се проявява стремежът, проявява се една тенденция, един импулс, който шуми, кипи в нашите социални преврати, които преминават през нашата цивилизация, който иска да прогледне в духовния свят на Инспирацията.
И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като стремеж в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото знанието трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство.
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене. Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието. Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н. насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение.
към текста >>
Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съ
знание
то.
Аз не се колебая да изнеса тук моето лично чувство – но за мене това беше един от онези моменти, които могат да се изтълкуват също и по Гьотев начин. Гьоте казва: природата няма в себе си никаква тайна, която не би разкрила някъде. Съвременното развитие на човечеството носи в себе си тайната, че от това човечество се проявява стремежът, проявява се една тенденция, един импулс, който шуми, кипи в нашите социални преврати, които преминават през нашата цивилизация, който иска да прогледне в духовния свят на Инспирацията. И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като стремеж в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото знанието трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство. Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене.
Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието.
Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н. насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение. И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>
Също и към тази страна на съ
знание
то ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н.
Гьоте казва: природата няма в себе си никаква тайна, която не би разкрила някъде. Съвременното развитие на човечеството носи в себе си тайната, че от това човечество се проявява стремежът, проявява се една тенденция, един импулс, който шуми, кипи в нашите социални преврати, които преминават през нашата цивилизация, който иска да прогледне в духовния свят на Инспирацията. И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като стремеж в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото знанието трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство. Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене. Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието.
Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н.
насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение. И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>
И тук към другата страна, към границата на съ
знание
то ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение.
И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като стремеж в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото знанието трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство. Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене. Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието. Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н. насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия.
И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение.
И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>
34.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на по
знание
то, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат.
Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността. Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература.
към текста >>
И затова бих искал да покажа, как най-различни други области, които днес нямат връзка с астрономията, имат определени отношения към пространствено универсалното
знание
, към астрономията, така че в другите области трябва да изплуват определени астрономически знания, за да се научим да овладяваме тези други области по съответстващ на действителността начин.
Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света. Всички те не могат нищо друго, освен да работят в тясно ограничените си области. Те правят света за нас все по-абстрактен, все по-несъвместим с действителността. С тези доклади бих искал да удовлетворя изискванията на времето. Бих искал да ви покажа, че е невъзможно по-нататъшното оставане при предишните структури.
И затова бих искал да покажа, как най-различни други области, които днес нямат връзка с астрономията, имат определени отношения към пространствено универсалното знание, към астрономията, така че в другите области трябва да изплуват определени астрономически знания, за да се научим да овладяваме тези други области по съответстващ на действителността начин.
И така, задача на тези лекции е да се прокара мост от различните научни области в областта на астрономическото, и в отделните научни области, астрономическото да застане по правилния начин. И за да не бъда разбран неправилно, искам да направя и една методическа забележка. Виждате ли, начинът на представяне на научните факти приет днес, трябва да претърпи известни промени поради това, че той е роден от днешната ни научна структура, която трябва да бъде преодоляна. Днес, именно сочейки към някакви факти, които са далеч от разбирането на човека, доколкото с цялата си наука той просто не се среща с тях, често е прието да се казва: твърди се, но не е доказано. – Разбира се, работата е в това, че при научната дейност днес просто възниква необходимост много неща да се казват, основавайки се на наблюдението, което после е необходимо да се проверява, поради натрупването на все по-голямо количество факти, изискващи провеждането на проверка.
към текста >>
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съ
знание
то си различни вътрешни сили.
В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина. Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите. Този, който разглежда научното развитие, каквото го наблюдаваме днес, като нещо абсолютно значимо, ще каже: да, в предишното човечество тогава още не са съществували строго научните представи, които то тепърва е трябвало да постига. И това, към което в края на краищата сме стигнали – математико-механичния начин за разглеждане на небесните явления – съответства на обективността, базирано е на действителността. С други думи, се казва: предишните хора са внасяли в мировите явления нещо субективно; новото човечество е постигнало строго научното разбиране на това, което, по същество, съответства сега на действителността.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили.
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили. Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник.
към текста >>
Това дотолкова се е внедрило в съ
знание
то на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин.
Тук той чувства почва под краката си. И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие. И изхождайки от това, то е създало съвременната наука астрономия в нейната особена форма като образ на света. Сега нищо не казвам за отделните истини, а преди всичко имам предвид образа на света като цяло.
Това дотолкова се е внедрило в съзнанието на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин.
Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“. – И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание.
към текста >>
Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо по
знание
.
Това дотолкова се е внедрило в съзнанието на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин. Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“. – И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи.
Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание.
Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“. – И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди. Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления. Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията.
към текста >>
Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естество
знание
то, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото по
знание
“.
Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“. – И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание.
Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“.
– И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди. Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления. Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата.
към текста >>
Наричаме това „астрономическо по
знание
“.
Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата. В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе.
Наричаме това „астрономическо познание“.
Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде. Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности. В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7]. Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото.
към текста >>
Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо по
знание
, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област.
И, изхождайки от изчисленията, би могло да се каже, как действа едно или друго лекарство. В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес. Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо.
Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо познание, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област.
Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно. Но това, естествено, не се прави. Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непоследователност. Характерно за съвременността е това, че стана възможно да се издигне общото изискване всичко да се разбира по образец на астрономията. Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща.
към текста >>
Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено по
знание
в това направление, днес никъде няма да намерите.
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща. Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека. Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10].
Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите.
Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика. Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това.
към текста >>
Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото
знание
.
Това прави необходимо пълното прегрупиране на науките. Невъзможно е да се стане ембриолог, без да се изучава астрономия. Невъзможно е да се усъвършенстват хора, които насочват очите и телескопите си само към звездите. Защото такова изучаване на звездите няма никакъв по-нататъшен смисъл, ако не знаеш, че от големия свят тук наистина се образува най-малкият свят. Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции.
Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността. Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността.
към текста >>
Знаменитата му реч „За границите на по
знание
то за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г.
[4] в постскриптума стои „изследвания“ вместо „последствия“, което дава по-правилен смисъл на изречението [5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ. Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“. Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“. [6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски естествоизпитател от швейцарски произход.
Знаменитата му реч „За границите на познанието за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г.
[7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном. Окончателно е формулирал принципите на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика. Главното му произведение е: „Математически начала на натурфилософията“, 1687. [8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен. Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>
35.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, този курс не е учебник по астрономия или естество
знание
.
Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от слушателите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране. До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките.
И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание.
Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща. Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание. Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка. От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година.
към текста >>
Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това
знание
.
Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките. И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание. Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща.
Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание.
Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка. От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година. В първото издание това място е било коригирано. В настоящето издание то е възстановено в първоначалната редакция.
към текста >>
Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото
знание
и все пак е изложил това така, както го е направил.
– Това, че Рудолф Щайнер в повечето случаи не се е нуждаел да го поучават други, се е знаело добре от участниците в курса от многобройните им опити в това отношение. Обаче те не са знаели, че преди да се изкаже, той интензивно си е представял научните теории. Към дадения курс съществуват 114 страници бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр. 65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия. – От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст.
Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил.
Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция. От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни бележки. Собствено, още първото издание показа, че е невъзможно да се мине без бележките под линия. Съдържанието на курса, за разлика от повечето антропософски изяви на Рудолф Щайнер, не произтича от духовно съзерцание, а е чисто разсъдъчно. По такъв начин, това е съдържание за здравия човешки разсъдък, който е толкова здрав, че, както често се е изразявал Рудолф Щайнер, може да съди за резултатите от духовното съзерцание.
към текста >>
Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естество
знание
то и математиката.
Има места, които показват, доколко постскриптът може да се измени вследствие погрешно прочитане на стенограмата, което още един път показва значението на оригиналната стенограма. Там, където я няма, няма и надежда да се поправят много думи, които са достигнали до нас само „по милостта на стенографията“. Защото кой може без стенограмата да се досети, например, че вместо „wie gewöhnlich (както обикновено)“, трябва да се чете „wie Geologen (като геолог)“ (виж стр. 23)? Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите.
Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката.
Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката. Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището. По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното по
знание
за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
Защото кой може без стенограмата да се досети, например, че вместо „wie gewöhnlich (както обикновено)“, трябва да се чете „wie Geologen (като геолог)“ (виж стр. 23)? Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите. Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката. Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката.
Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището.
По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
36.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Те предполагат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на по
знание
то, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено средство, чрез което човек може да стигне до истината.
Тези методи са познати и те се прилагат също към познати явления. Методите? От Бейкън насам те не са се изменили вече. От само себе си се разбира, че те се основават на наблюдението, след това на провеждането на опити, като това последното не е нищо друго освен едно разширено и повтарящо по воля наблюдение. Те поставят в действие противоположните операции на анализата и индукцията; широко използуват хипотезата; държат сметка за механизма на причините и се основават върху формите на разсъждение, с които ни запознава всяко едно ръководство по приложна логика.
Те предполагат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на познанието, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено средство, чрез което човек може да стигне до истината.
Явленията? Това са всички онези, които неживата материя и живото вещество ни разкриват. Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е. от онези процеси, които само изменят състоянието или движението на една система, без да изменят каквото и да е от природата на елементите, които съставят. От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
към текста >>
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно по
знание
, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
Те предполагат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на познанието, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено средство, чрез което човек може да стигне до истината. Явленията? Това са всички онези, които неживата материя и живото вещество ни разкриват. Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е. от онези процеси, които само изменят състоянието или движението на една система, без да изменят каквото и да е от природата на елементите, които съставят.
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
В последната анализа, те са се заловили с изучаване проблемата на самото живо същество. Тук имаме един много дълъг и много бавен процес, който в очите на нашите съвременници представлява това, което се нарича "завоюванията на науката". Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега. Всяко явление, което и да бъде то, не е познато наистина в неговата действителна същност освен тогава, когато е сведено до механически процеси до едно уравнение. Странна и привлекателна е съдбата на човека, така както Рудолф Щайнер ни я разказва в течение на следващите сказки.
към текста >>
Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на по
знание
то човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега.
Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е. от онези процеси, които само изменят състоянието или движението на една система, без да изменят каквото и да е от природата на елементите, които съставят. От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията. В последната анализа, те са се заловили с изучаване проблемата на самото живо същество. Тук имаме един много дълъг и много бавен процес, който в очите на нашите съвременници представлява това, което се нарича "завоюванията на науката".
Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега.
Всяко явление, което и да бъде то, не е познато наистина в неговата действителна същност освен тогава, когато е сведено до механически процеси до едно уравнение. Странна и привлекателна е съдбата на човека, така както Рудолф Щайнер ни я разказва в течение на следващите сказки. Постепенно човешкият дух е доведен до там, да не вижда в природата нищо друго освен един комплекс от материални елементи, чиито положения и движения се управляват от сили също материални, т.е. лишени от всяка свобода и съзнателна личност. Тези елементи, молекули, атоми, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една наука на мъртвото.
към текста >>
Но този кратък увод не трябва да се обърне да изследва или да критикува научния дух, когато този дух претендира, че може да достави едно точно по
знание
на света на явленията, което един ден ще задоволи вечните нужди на човешкото сърце.
Неговото усилие не е било напразно; то трябваше да бъде опитано. Рудолф Щайнер не веднъж е настоявал върху тази точка: древното човечество беше останало твърде близо до своя духовен произход. То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на думата едно земно човечество. То бе работило чудесно; неговата работа беше толкова производителна, че създаде тази техника, не по-малко чудесно приложение на научните завоювания, които започват да объркват нашата епоха; някои духове изказват даже желание да се сложи спирачка на този прогрес. Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една философия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
Но този кратък увод не трябва да се обърне да изследва или да критикува научния дух, когато този дух претендира, че може да достави едно точно познание на света на явленията, което един ден ще задоволи вечните нужди на човешкото сърце.
Това изследване и тази критика са били направени много пъти и от различни гледни точки. Антропософията много пъти е разглеждала при различни случаи този непреодолим стремеж, който положителните науки имат да обгърнат в една синтеза всички подтици на човешкото същество и, нещо, което е по-добро, та показа пътищата, по които човечеството трябва да тръгне, ако иска да се освободи от този плен на научната отвлеченост. Впрочем Рудолф Щайнер загатва за тези нови пътища накрая на тези сказки. * * * Нека оставим тук тези твърде общи разсъждения и да се върнем към по-особената проблема, която се разглежда в този труд.
към текста >>
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско по
знание
, което древните хора са притежавали като нещо нормално.
Ние казахме вече, това е проблемата на раждането на естествените науки в течение на историята. Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух. Това бяха предтечи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те предсказаха и вече подготвиха. Тази почва бе подготвена, както ни казва Рудолф Щайнер, едва през един период, който можем да поставим приблизително между живота на две велики личности на тези времена, Николай от Куза и Николай Коперник. Първият, който обикновено е наречен Кузански и който е бил кардинал на Католическата Църква, е живял от 1401 до 1565 година; вторият от 1473 до 1543 година.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално.
Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи. Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше. От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен. Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност. За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
към текста >>
За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за по
знание
на една природа вън от него.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално. Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи. Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше. От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен. Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност.
За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
Обаче тази жива опитност на една космическа духовност се изгубва в течение на столетията; тялото не се счита вече като един образ на духа, защото човекът беше изгубил постепенно всякаква връзка с него. Човекът се отделя от окръжаващата природа; той още не е станал материалист; той още чувствува нещо свръхсетивно да плува и тупти в него; но неговата тяло издига една бариера между този свръхсетивен свят и заобикалящия го материален свят. Човекът започва да се противопоставя на природата, да се различава от нея; той я гледа, наблюдава я, има желание да я изучава, да я разчете. Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е. В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
към текста >>
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на по
знание
, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност. За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него. Обаче тази жива опитност на една космическа духовност се изгубва в течение на столетията; тялото не се счита вече като един образ на духа, защото човекът беше изгубил постепенно всякаква връзка с него. Човекът се отделя от окръжаващата природа; той още не е станал материалист; той още чувствува нещо свръхсетивно да плува и тупти в него; но неговата тяло издига една бариера между този свръхсетивен свят и заобикалящия го материален свят. Човекът започва да се противопоставя на природата, да се различава от нея; той я гледа, наблюдава я, има желание да я изучава, да я разчете.
Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е.
В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване. У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година.
към текста >>
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното по
знание
на вселената; то ще бъде заменено с едно друго по
знание
: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие.
Обаче тази жива опитност на една космическа духовност се изгубва в течение на столетията; тялото не се счита вече като един образ на духа, защото човекът беше изгубил постепенно всякаква връзка с него. Човекът се отделя от окръжаващата природа; той още не е станал материалист; той още чувствува нещо свръхсетивно да плува и тупти в него; но неговата тяло издига една бариера между този свръхсетивен свят и заобикалящия го материален свят. Човекът започва да се противопоставя на природата, да се различава от нея; той я гледа, наблюдава я, има желание да я изучава, да я разчете. Един Николай от Куза още чувствува нещо от това, което са изпитвали древните хора; но той е вече на пълно обхванат от жаждата да познава природата; и Рудолф Щайнер ни описва с величествени думи душевното състояние на един такъв човек, разкъсван от два противоположни подтика и който, поради липса на нещо по-добро, поради липса на един друг начин на познание, което той е още по-безсилен да изгради, намира прибежище, за да се утеши, в ученото невежество, т.е. В един вид мистично унищожение, което изоставя добитата вече наука, за да се съедини по-добре със самите корени на всяко съществуване.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие.
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
към текста >>
Проучвайки нещата отблизо, намираме най-после в интуитивното по
знание
на човека основите на една физика, която в човешкото тяло се изразява в движението на течностите и техните взаимодействия, които основи са били изходната точка на самите естествени науки.
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея. Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух. Рудолф Щайнер показва по-нататък, че това съвсем не е така. Първоначално в човека има една вътрешна опитност за ориентирането в пространството, която е основата на математическите понятия. В миналото човекът е познавал също /Рудолф Щайнер разглежда този въпрос в други свои трудове/ една друга вътрешна опитност, която му даваше качественото разбиране на числата.
Проучвайки нещата отблизо, намираме най-после в интуитивното познание на човека основите на една физика, която в човешкото тяло се изразява в движението на течностите и техните взаимодействия, които основи са били изходната точка на самите естествени науки.
Явно, всичко това е било забравено и днешният човек остава равнодушен пред един камък, който пада, или пред блясъка на цветовете при изгрева и залеза на слънцето. Едно от усилията на Рудолф Щайнер е именно това, да помогне на човека отново да намери, по пътищата различни от тези на миналото, този тънък вътрешен живот и да го запази от отвлечеността, в която той е изпаднал. * * * Рудолф Щайнер непрестанно повтаря, че той не иска да заеме спрямо модерната научна мисъл никакво становище на критикуване или укор. Но има ли той качеството да съди за методите на тази научна мисъл и за нейното развитие?
към текста >>
И, за да виждаме ясно в утрешната работа, трябваше вече да знаем, по какъв начин и през какви етапи човешкият дух е изпаднал в отвлечеността; изследването на Рудолф Щайнер ни обяснява това обширно и с едно остро по
знание
на философските въпроси, които са свързани с научната проблема.
За целта човек трябва първо да познае себе си, т.е. да притежава една Антропософия и, познавайки себе си, да добие една жива опитност за своите отношения с природата; тази опитност ще му покаже, че в природата няма нищо, което да не се намира и в самия него, и че от нея към него тупти един и същ живот. Основните елементи на съвременните науки не са, в тяхната същност, нищо друго освен едно проектиране вън от човека на опитности и усещания, които в миналото са съставлявали цялостна част от неговия субективен живот. Как е станало това? Страниците, които следват, ни го казват.
И, за да виждаме ясно в утрешната работа, трябваше вече да знаем, по какъв начин и през какви етапи човешкият дух е изпаднал в отвлечеността; изследването на Рудолф Щайнер ни обяснява това обширно и с едно остро познание на философските въпроси, които са свързани с научната проблема.
Научен натурализъм, рационален идеализъм, прагматизъм, интуитивизъм и пробабилизъм, онези, които се интересуват от стойността на човешкото знание, с което човек се обогатява чрез научните методи, познават водовъртежа на идеите, между които се борят всички различни доктринални схващания. Каквито и да бъдат, те трябва да признаят, че тяхната надежда да обхванат абсолютното е била напразна Може да се разкрие един вид нова вярване, което без съмнение не ще ни накара да познаем абсолютното, но което от гледна точка на относителното отново ще постави човека в едно положение, при което той не би имал вече нужда да търси абсолютното, защото ще познава своето истинско място в лоното на вселената. Книгата на Рудолф Щайнер може да служи за ръководство на онези, които, поставени не пред фалимента на науката, но пред нейната невъзможност да изясни проблемите в хармония с материалните придобивки, търсят една логическа синтеза на човешката дейност. Сказките, които ще бъдат прочетени, са само една не значителна част от цялото дело на Рудолф Щайнер; но въпреки това те са извънредно ценни, защото доставят един обзор на метода приложен от техния автор в установяването на историческото развитие на човешкия дух в неговия път към научния рационализъм; а чрез това те показват средството за избягване на опасностите на този рационализъм. Пиер Моризо
към текста >>
Научен натурализъм, рационален идеализъм, прагматизъм, интуитивизъм и пробабилизъм, онези, които се интересуват от стойността на човешкото
знание
, с което човек се обогатява чрез научните методи, познават водовъртежа на идеите, между които се борят всички различни доктринални схващания.
да притежава една Антропософия и, познавайки себе си, да добие една жива опитност за своите отношения с природата; тази опитност ще му покаже, че в природата няма нищо, което да не се намира и в самия него, и че от нея към него тупти един и същ живот. Основните елементи на съвременните науки не са, в тяхната същност, нищо друго освен едно проектиране вън от човека на опитности и усещания, които в миналото са съставлявали цялостна част от неговия субективен живот. Как е станало това? Страниците, които следват, ни го казват. И, за да виждаме ясно в утрешната работа, трябваше вече да знаем, по какъв начин и през какви етапи човешкият дух е изпаднал в отвлечеността; изследването на Рудолф Щайнер ни обяснява това обширно и с едно остро познание на философските въпроси, които са свързани с научната проблема.
Научен натурализъм, рационален идеализъм, прагматизъм, интуитивизъм и пробабилизъм, онези, които се интересуват от стойността на човешкото знание, с което човек се обогатява чрез научните методи, познават водовъртежа на идеите, между които се борят всички различни доктринални схващания.
Каквито и да бъдат, те трябва да признаят, че тяхната надежда да обхванат абсолютното е била напразна Може да се разкрие един вид нова вярване, което без съмнение не ще ни накара да познаем абсолютното, но което от гледна точка на относителното отново ще постави човека в едно положение, при което той не би имал вече нужда да търси абсолютното, защото ще познава своето истинско място в лоното на вселената. Книгата на Рудолф Щайнер може да служи за ръководство на онези, които, поставени не пред фалимента на науката, но пред нейната невъзможност да изясни проблемите в хармония с материалните придобивки, търсят една логическа синтеза на човешката дейност. Сказките, които ще бъдат прочетени, са само една не значителна част от цялото дело на Рудолф Щайнер; но въпреки това те са извънредно ценни, защото доставят един обзор на метода приложен от техния автор в установяването на историческото развитие на човешкия дух в неговия път към научния рационализъм; а чрез това те показват средството за избягване на опасностите на този рационализъм. Пиер Моризо
към текста >>
37.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души по
знание
то на духовното.
СКАЗКА ПЪРВА Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на Духовната Наука. Преди да започнем нашата работа, държа да поднеса сърдечен поздрав, един Коледен поздрав, на всички приятели, които присъствуват тук или се намират далече, на всички онези, които се интересуват от нашето дело. Погълнат от много работа, не бих могъл в този момент освен да Ви дам един подтик, който ще трябва да следвате чрез Вашите собствени сили. Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума.
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното.
Колкото по-дълбоко ще бъде единението на тези, които се интересуват от Антропософията и колкото повече тяхната дейност ще бъде хармонична в нейните резултати, толкова повече в нашият идеал ще се осъществи. В тази надежда Ви поздравявам всички, както тези, които са близки на нашата Школа, така и онези, които идват от вън. Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник. На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа? Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята?
към текста >>
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно по
знание
, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума. Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното. Колкото по-дълбоко ще бъде единението на тези, които се интересуват от Антропософията и колкото повече тяхната дейност ще бъде хармонична в нейните резултати, толкова повече в нашият идеал ще се осъществи. В тази надежда Ви поздравявам всички, както тези, които са близки на нашата Школа, така и онези, които идват от вън. Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник.
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата. Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р. Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик.
към текста >>
Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно по
знание
и на един нов духовен подтик.
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа? Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата. Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р. Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания.
Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик.
Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес. Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл.
към текста >>
С богословската наука той съединяваше едно задълбочено по
знание
на математическите схващания на неговата епоха.
По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество". Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"? Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха. Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност.
С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха.
Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката. Николай Кузански беше изключителен, пристрастен, обаче въпреки това неговата мисъл беше много сигурна. Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение. Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото.
към текста >>
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето по
знание
различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото.
С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката. Николай Кузански беше изключителен, пристрастен, обаче въпреки това неговата мисъл беше много сигурна. Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото.
Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце. Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог. Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта. Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество. Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
към текста >>
Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между по
знание
то и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце.
Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката. Николай Кузански беше изключителен, пристрастен, обаче въпреки това неговата мисъл беше много сигурна. Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение. Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото.
Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце.
Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог. Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта. Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество. Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество. Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение.
към текста >>
Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съ
знание
то, че отвъд това нищо се намира Бог.
Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката. Николай Кузански беше изключителен, пристрастен, обаче въпреки това неговата мисъл беше много сигурна. Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение. Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце.
Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог.
Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта. Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество. Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество. Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение. Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/.
към текста >>
Когато
знание
то се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце. Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог. Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта. Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение. Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят.
към текста >>
слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно по
знание
.
Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми.
слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание.
Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо. Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено Аз. И в това търсене на Аза, към което ме подбуждаше цялата природа, аз потънах в нищото, преди да са съм намерил нещо. Такова е чувството, което изпълни Майстер Екхардт, когато, искайки да намери своя Аз, той пада в нищото. Той преведе това чувство с една дълбоко вълнуваща дума: Аз се потопявам в нищото на божественото и в това нищо, чрез това нищо Аз съм едно вечно Аз.
към текста >>
Но полученото по този начин духовно по
знание
не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото. С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото. Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното. Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Стигнал там, човек може да остане само ням. Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество. А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката. Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм.
към текста >>
Но Николай Кузански за пазва пълно съ
знание
за този символичен характер.
Стигнал там, човек може да остане само ням. Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество. А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката. Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм.
Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер.
Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката. Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката. А това именно отбелязва края на една епоха в историята на човешката мисъл. Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката.
към текста >>
Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото
знание
.
Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество. А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката. Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм. Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер.
Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание.
Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката. Но същевременно безсилието, безплодието на богословието тежат толкава силно върху неговата душа, че той няма смелостта да приложи в областта на духовното освен в символи точността на математиката. А това именно отбелязва края на една епоха в историята на човешката мисъл. Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката. Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
към текста >>
Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно при
знание
за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи. Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз. В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние. Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла.
към текста >>
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото по
знание
, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
"За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули. Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание. Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл. Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз. В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние. Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла. До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен живот може да роди тя.
към текста >>
38.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до по
знание
то на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
СКАЗКА ОСМА Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път.
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието. Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско познание, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването. Но от друга страна, сега имаме възможност да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на нещата, особено след изминаването до последната третина на 19-то столетие, което показа големия прилив на материалистичната вълна; защото от този момент, една промяна, която е станала в отношението на физическото към духовното, позволява вече на човека да намери отново свръхсетивните явления зад външните факти. Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят. Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно.
към текста >>
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съ
знание
то си това, което в миналото е било наука на посвещението, по
знание
на дълбоките истини на живота и на развитието.
СКАЗКА ОСМА Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско познание, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването. Но от друга страна, сега имаме възможност да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на нещата, особено след изминаването до последната третина на 19-то столетие, което показа големия прилив на материалистичната вълна; защото от този момент, една промяна, която е станала в отношението на физическото към духовното, позволява вече на човека да намери отново свръхсетивните явления зад външните факти. Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят. Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно. Ние се намираме в началото на тази нова ера.
към текста >>
Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско по
знание
, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването.
СКАЗКА ОСМА Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение. Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско познание, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването.
Но от друга страна, сега имаме възможност да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на нещата, особено след изминаването до последната третина на 19-то столетие, което показа големия прилив на материалистичната вълна; защото от този момент, една промяна, която е станала в отношението на физическото към духовното, позволява вече на човека да намери отново свръхсетивните явления зад външните факти. Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят. Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно. Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти.
към текста >>
Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко по
знание
на духовния свят.
Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение. Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието. Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско познание, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването. Но от друга страна, сега имаме възможност да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на нещата, особено след изминаването до последната третина на 19-то столетие, което показа големия прилив на материалистичната вълна; защото от този момент, една промяна, която е станала в отношението на физическото към духовното, позволява вече на човека да намери отново свръхсетивните явления зад външните факти.
Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят.
Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно. Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти. Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология. Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението.
към текста >>
Но ето че просиява зората на едно ново духовно по
знание
, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно.
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение. Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието. Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско познание, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването. Но от друга страна, сега имаме възможност да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на нещата, особено след изминаването до последната третина на 19-то столетие, което показа големия прилив на материалистичната вълна; защото от този момент, една промяна, която е станала в отношението на физическото към духовното, позволява вече на човека да намери отново свръхсетивните явления зад външните факти. Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят.
Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно.
Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти. Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология. Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението. Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас.
към текста >>
Ако добре разберем какво е било човешкото
знание
през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология.
Но от друга страна, сега имаме възможност да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на нещата, особено след изминаването до последната третина на 19-то столетие, което показа големия прилив на материалистичната вълна; защото от този момент, една промяна, която е станала в отношението на физическото към духовното, позволява вече на човека да намери отново свръхсетивните явления зад външните факти. Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят. Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно. Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти.
Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология.
Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението. Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас. Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
към текста >>
Хората изразява ха тяхното по
знание
на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението.
Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят. Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно. Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти. Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология.
Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението.
Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас. Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
към текста >>
Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в по
знание
то на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология. Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението. Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас. Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например.
Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита. Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига.
към текста >>
Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съ
знание
за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението. Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас. Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита. Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига. Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял.
към текста >>
В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно по
знание
същевременно сетивно и свръхсетивно.
Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита. Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига. Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял. Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата.
В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно.
И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани. Тази характерна черта: идеи, които хората на древността са разбирали напълно, са повтаряни, преглеждани са непрестанно, но не са истински разбрани. В 12-то и 14-то столетие техният смисъл изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на мислене, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в предидущите сказки. Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили. Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка.
към текста >>
И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното по
знание
стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани.
Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита. Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига. Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял. Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата. В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно.
И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани.
Тази характерна черта: идеи, които хората на древността са разбирали напълно, са повтаряни, преглеждани са непрестанно, но не са истински разбрани. В 12-то и 14-то столетие техният смисъл изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на мислене, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в предидущите сказки. Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили. Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка. Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз.
към текста >>
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно
знание
, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата. В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно. И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани. Тази характерна черта: идеи, които хората на древността са разбирали напълно, са повтаряни, преглеждани са непрестанно, но не са истински разбрани. В 12-то и 14-то столетие техният смисъл изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на мислене, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в предидущите сказки.
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка. Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз. Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата. Това можем да наречем опитност на съществуващите в човека физически явления. Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа наука за човешкото същество.
към текста >>
Само тази опитност позволява да имаме едно физическо
знание
, една физическа наука за човешкото същество.
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили. Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка. Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз. Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата. Това можем да наречем опитност на съществуващите в човека физически явления.
Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа наука за човешкото същество.
В миналото никой не би имал идеята за една физическа наука основана на нещо друго освен на вътрешната опитност. Напротив, с Коперник и Галилей, математиките, с които хората ще си служат от сега нататък, за да познаят физическия свят, става нещо външно за човешката душа и хората имат за тях вече само отвлечено, интелектуално познание. Можем да кажем, че физическата наука, в миналото включена в човешкото същество, е пренесена във външния свят. Нещо аналогично става и за химията, за която хората също са имали едно вътрешно усещане; те са възприемали живота на течностите в човешкото тяло. През първите столетия на нашата ера, както видяхме, Гален описваше човешкото същество под тази форма: в човека, казваше той, има една черна жлъчка, която се движи из течностите, има кръв, слузи и обикновена жлъчка, бяла или жълта; благодарение на взаимодействията, които тези течности упражняват едни върху други, човекът се развива и живее.
към текста >>
Напротив, с Коперник и Галилей, математиките, с които хората ще си служат от сега нататък, за да познаят физическия свят, става нещо външно за човешката душа и хората имат за тях вече само отвлечено, интелектуално по
знание
.
Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз. Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата. Това можем да наречем опитност на съществуващите в човека физически явления. Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа наука за човешкото същество. В миналото никой не би имал идеята за една физическа наука основана на нещо друго освен на вътрешната опитност.
Напротив, с Коперник и Галилей, математиките, с които хората ще си служат от сега нататък, за да познаят физическия свят, става нещо външно за човешката душа и хората имат за тях вече само отвлечено, интелектуално познание.
Можем да кажем, че физическата наука, в миналото включена в човешкото същество, е пренесена във външния свят. Нещо аналогично става и за химията, за която хората също са имали едно вътрешно усещане; те са възприемали живота на течностите в човешкото тяло. През първите столетия на нашата ера, както видяхме, Гален описваше човешкото същество под тази форма: в човека, казваше той, има една черна жлъчка, която се движи из течностите, има кръв, слузи и обикновена жлъчка, бяла или жълта; благодарение на взаимодействията, които тези течности упражняват едни върху други, човекът се развива и живее. Гален не е стигнал до тези познания употребявайки нашите модерни научни методи. Те почиват върху вътрешната опитност от една страна, и върху преданието от друга страна.
към текста >>
Размислете малко за непосредственото по
знание
, което хората на миналото са имали за физическите и химически явления.
Това разпределение на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото. Наистина, външните явления, които днес са обект на химията, за тях хората са съдели според вътрешните опитности. Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното тяло. Следователно, в миналото химията е била неразделна от човешкото същество. Само по-късно се яви външната химия, както това стана за математиките и за физиката
Размислете малко за непосредственото познание, което хората на миналото са имали за физическите и химически явления.
Те съставляваха така да се каже част от тях и не бяха просто описание на една съществуваща вън от човека природа. Това беше една живяна физика, една живяна химия. В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съзнание различно от днешното. Без съмнение ние имаме днес една психология, но, трябва да си признаем въпреки че хората се пазят от това тя не е фактически друго освен една тъкан от отвлечености. Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма.
към текста >>
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съ
знание
различно от днешното.
Следователно, в миналото химията е била неразделна от човешкото същество. Само по-късно се яви външната химия, както това стана за математиките и за физиката Размислете малко за непосредственото познание, което хората на миналото са имали за физическите и химически явления. Те съставляваха така да се каже част от тях и не бяха просто описание на една съществуваща вън от човека природа. Това беше една живяна физика, една живяна химия.
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съзнание различно от днешното.
Без съмнение ние имаме днес една психология, но, трябва да си признаем въпреки че хората се пазят от това тя не е фактически друго освен една тъкан от отвлечености. Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма. Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили мисълта, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без живот. Психологията е станала един инвентар от отвлечености. Нека помислим например за хората от 15-то, от 16-то столетие.
към текста >>
Хората на древността нямаха съ
знание
за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление.
Със зазоряването на научната ера, човекът изхвърли вън от себе си психологията. Развитието на този процес може да бъде проследено у Бейкън и Лок; в техните съчинения можем да видим, как всичко, което душата получаваше, приемаше от външния свят: звук, цвят, топлина и пр. е било по степенно включено в самия човек. Още по-лошо е положението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем. Така за философите става лесно да отричат неговото съществуване.
Хората на древността нямаха съзнание за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление.
Това присъствие на Аза образуваше основата на една наука по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология. Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко. Когато човек имаше чувството за своето физическо тяло, той същевременно имаше усещането непосредствено за физическите закони, които царуват в природата. Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно познанието на течния организъм. И когато възприемаше така отвътре астралното тяло, той влизаше в допир с всичко, което в човешкото тяло е въздух, газ.
към текста >>
Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно по
знание
то на течния организъм.
Така за философите става лесно да отричат неговото съществуване. Хората на древността нямаха съзнание за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление. Това присъствие на Аза образуваше основата на една наука по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология. Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко. Когато човек имаше чувството за своето физическо тяло, той същевременно имаше усещането непосредствено за физическите закони, които царуват в природата.
Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно познанието на течния организъм.
И когато възприемаше така отвътре астралното тяло, той влизаше в допир с всичко, което в човешкото тяло е въздух, газ. Защото човекът не е съставен само от твърдо и течно вещество; той е също така едно газообразно, въздухообразно същество. Ние вдишваме и издишваме въздуха. В миналото съдържанието на душата се намираше в особена връзка с тези движения на въздуха в нас. Тези движения бяха по-конкретни отколкото днес.
към текста >>
Извиквайки пред съ
знание
то си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Защото човекът не е съставен само от твърдо и течно вещество; той е също така едно газообразно, въздухообразно същество. Ние вдишваме и издишваме въздуха. В миналото съдържанието на душата се намираше в особена връзка с тези движения на въздуха в нас. Тези движения бяха по-конкретни отколкото днес. Нашите чувства, нашата мисъл, изолирани от това, което е тяхната насрещна материална страна, въздуха, са станали отвлечени.
Извиквайки пред съзнанието си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Той регулираше своето дихание, за да постигне напредък в своята мисъл. Той знаеше, че мисъл, чувство, воля, не са призраци без състоятелност, както хората днес вярват, а са тясно свързани с външната природа както и с човешката природа, особено чрез дишане то. Ако физиката и химията бяха изхвърлени вън от човешкия организъм, психологията бе погребана в него, но лишена от сетивен елемент, който и съответствуваше, въздуха. По същия начин пневматологията бе отделена от топлината. Така чувствуването на Аза стана неясно и слабо, каквото то е днес.
към текста >>
Развитието на съвременната наука се дължи на една метаморфоза на съ
знание
то.
В психологията те запазват достатъчно живот, за да намери още човек думи, за да назове това, което става в неговата душа. Обаче чувството на Аза става толкова изтъняло, че пневматологията изчезва напълно. Азът не е вече освен едва доловима точка. Ето това е всичко, което е останало от този вътрешен живот, толкова хармоничен, който одушевяваше човешкото същество от миналото, когато то си казваше: има четири елемента земя, вода, въздух и огън; човек чувствува земята в своето физическо тяло; водата в движението на органическите течности причинено от етерното тяло; въздуха в астралното тяло, в мисълта, чувството и волята; защото за него мисълта, чувството и волята изглеждат като да се вливат и отливат с въздуха, който той дишаше. А огънят, както го наричаха тогава, или топлината той чувствуваше в своя Аз.
Развитието на съвременната наука се дължи на една метаморфоза на съзнанието.
Когато сме разбирали това и изучаваме историята от тази гледна точка, забелязваме първо, както видяхме по-рано, че всяка епоха донася нови схващания, които се отдалечават все повече от древните предания. И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един Яков Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези предания. При Яков Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно. Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните предания. В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните.
към текста >>
Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното по
знание
през толкова изопачени текстове.
И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един Яков Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези предания. При Яков Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно. Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните предания. В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните. Той постига това много трудно, ето защо неговите изрази са толкова непохватни.
Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното познание през толкова изопачени текстове.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос.
към текста >>
Древното
знание
е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос.
Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното познание през толкова изопачени текстове. Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо.
Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос.
Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение. В 17-ия век например, се яви едно схващане, което разгледано в себе си, остава тъмно, но което става напълно разбираемо, когато го проучим по отношение на историята на човешкия дух. Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация. Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация. По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората.
към текста >>
Всички усилия на човека към по
знание
явно правят да се яви това положение.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос.
Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
В 17-ия век например, се яви едно схващане, което разгледано в себе си, остава тъмно, но което става напълно разбираемо, когато го проучим по отношение на историята на човешкия дух. Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация. Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация. По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората. През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци.
към текста >>
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното по
знание
.
Не чувствувайки вече нищо в него, човекът не е вече нищо освен един празен чувал. И в този чувал хората тъпчат всички нови представи. В 17ия век науката не е още добре развита. Тя е сведена до доста неясни идеи върху ферментациите и други явления от този род, идеи, които произволно се прилагат към човешкото същество. Тази беше целта на това, което се нарича ятрохимическа школа */* Медицинско схващане, което свежда всички жизнени явления и терапевтиката до химически действия/.
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното познание.
Но почти в същата епоха се намират други школи, които започват да си съставят за човека една идея близка до това, което намираме в съвременните ръководства по анатомия. Днес вече не си представят човека като нещо съставено от кости, мускули и органи, каквито са черния дроб, стомахът, сърцето, и пр... Неволно, четейки съчинения с този стил, че човешкото същество не е действително нища друго, освен тази съвкупност от материални органи, с точни разграничения. Без съмнение, тези органи действително съществуват. Обаче твърдото вещество, твърдата материя съставляват най-много една десета от човешкото тяло; всичко останало е течно. Човекът е една течна колона.
към текста >>
Това по
знание
е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
И въпреки това, анатомическите картини представят само една десета от човешкото тяло. Ако бихме искали да го представим изцяло, би трябвало да нарисуваме около тези органи, стомах, черен дроб и пр., едно непрестанно и безкрайно разнообразно течение от течности, които се примесват, комбинират се едни други. По този начин хората са стигнали да си съставят за човешкото същество една съвършено погрешна идея. Така на учените от 19-ия век е направило много силно впечатление фактът, че когато един човек пие вода, прави впечатление, че първата чаша е напълно асимилирана от организма, което не става с втората или третата чаша. Този факт може да бъде констатиран, но не може да бъде обяснен, защото хората си съставят за течния организъм една съвършено погрешна идея; те не знаят, че етерното тяло е това, което реагира движението на вътрешните течности и управлява химическия живот на организма.
Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Те считаха тялото като един конгломерат от твърди органи, сред който всичко се подчинява на механически закони; органите са сравнени със смукателни или тласкащи помпи и пр. Човешкото тяло се превърна в една машина. Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа. Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма. Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение.
към текста >>
Ятрохимическата школа подозираше още смътно съществуването на етерното тяло, за което Гален имаше пълно съ
знание
.
Човешкото тяло се превърна в една машина. Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа. Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма. Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение. Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
Ятрохимическата школа подозираше още смътно съществуването на етерното тяло, за което Гален имаше пълно съзнание.
Ван Хелмонт или Парацелзий имат за него вече само едно слабо чувство, което отслабва още повече у привържениците на ятрохимическата школа и изчезва напълно у ятромеханиците. Всяко понятие за етерното тяло се изпарява; остава само понятието за физическото тяло, съставено от твърди части, което се третира само чрез физическите методи. След като от човека бе извлечено всяко духовно съдържание и бе построена произволно една външна физика, към човека се прилага тази нова наука. Човекът не е вече едно живо същество, той е един празен чувал напълнен с теории. Така е още и днес.
към текста >>
Няма вече никаква следа от едно по
знание
на етерните сили, под тласъка на които се движат органическите течности.
Така е още и днес. Защото човекът, който физиологията или анатомията ни представят, не е в действителност освен едно построение на духа съобразно законите на физиката. Когато изучаваме по външния път хода на развитието, виждаме как е постъпила съдбата. Ятрохимията притежаваше още сянката на етерното тяло, ятромеханистите не знаят нищо за него. Един забележителен дух, ако съдим за него в зависимост от епохата, Щал, запознавайки се с тези различни теории, ги отхвърля; те му изглеждат незадоволителни; теорията на ферментацията не е приемлива за него, защото тя не прави друго освен да внася отново в човека идеите на материалистичната химия; тази на ятрохимиците го задоволява още по-малко, защото те не намират вече в организма нищо друго освен физическите и механически закони.
Няма вече никаква следа от едно познание на етерните сили, под тласъка на които се движат органическите течности.
Тогава, при преминаването от 17-ия към 18-ия век Щал има идеята: физическите и химически явления, които наблюдаваме в човешкото тяло не могат да бъдат подчинени на законите, които управляват външния свят. Само че той не намери нищо, с което да ги замени вътре в човешкия организъм. Тогава той измисли това, което нарече жизнена сила. Така създаде динамистичната или анимистична школа. Явно е, че Щал още беше вдъхновен от известно инстинктивно чувство, което му позволяваше да намери отново, да измисли отново това, за което беше изгубил вътрешното съзнание жизнената сила.
към текста >>
Явно е, че Щал още беше вдъхновен от известно инстинктивно чувство, което му позволяваше да намери отново, да измисли отново това, за което беше изгубил вътрешното съ
знание
жизнената сила.
Няма вече никаква следа от едно познание на етерните сили, под тласъка на които се движат органическите течности. Тогава, при преминаването от 17-ия към 18-ия век Щал има идеята: физическите и химически явления, които наблюдаваме в човешкото тяло не могат да бъдат подчинени на законите, които управляват външния свят. Само че той не намери нищо, с което да ги замени вътре в човешкия организъм. Тогава той измисли това, което нарече жизнена сила. Така създаде динамистичната или анимистична школа.
Явно е, че Щал още беше вдъхновен от известно инстинктивно чувство, което му позволяваше да намери отново, да измисли отново това, за което беше изгубил вътрешното съзнание жизнената сила.
19-то столетие положи големи усилия да изкорени тази идея, която никое научно проучване, никое експериментално проучване не поддържаше и която никога не е била освен едно вдъхновение. В този момент учените с всички усилия търсят да внесат отново в този празен чувал, какъвто е станал човекът, нещо, което да го напълни. Така се стигна до там, той да бъде считан като една машина: "Човекът е една машина", казваше Дьо Ла Метри. Материализмът, или по-скоро механизмът на 18-ия век, който беше толкова противен на Гьоте, се ражда от безсилието, в което се намират хората, да проникнат, да познаят човека по методите, които прилагат към външния свят. 19-ия век страдаше от това безсилие.
към текста >>
Но хората нямаха съ
знание
за тази нужда.
Материализмът, или по-скоро механизмът на 18-ия век, който беше толкова противен на Гьоте, се ражда от безсилието, в което се намират хората, да проникнат, да познаят човека по методите, които прилагат към външния свят. 19-ия век страдаше от това безсилие. Все пак хората трябваше да имат едно схващане за човека. И така се стигна после до там, той да бъде схващан като най-развитото животно. В действителност, хората не познаваха вече и животното; защото, за да го разберат, трябваше да имат старите понятия, ако не тези на пневматологията, по не тези на физиката, химията, физиологията, каквито те бяха схващани в миналото.
Но хората нямаха съзнание за тази нужда.
Следователно те потърсиха едно ново схващане за човешкото същество. Исторически това развитие на идеите е твърде разбираемо. Новите теории върху природата на човека се дължат на невежеството, в което хората се намират по отношение на това, което той е в действителност. Ако биха останали със своите стари познания, основани върху физиката, химията, както те бяха чувствува ни вътрешно, върху психологията и пневматологията, те никога не биха се събудили за свободата. За да стигне до вътрешната свобода, човекът трябваше да се изолира напълно от живота на елементите.
към текста >>
Така се роди една наука, която е съвършено приспособена към природата; тя днес тържествува, но се оказва абсолютно безсилна, когато бива приложена към по
знание
то на човешкото същество.
Новите теории върху природата на човека се дължат на невежеството, в което хората се намират по отношение на това, което той е в действителност. Ако биха останали със своите стари познания, основани върху физиката, химията, както те бяха чувствува ни вътрешно, върху психологията и пневматологията, те никога не биха се събудили за свободата. За да стигне до вътрешната свобода, човекът трябваше да се изолира напълно от живота на елементите. За целта той трябваше да се абстрахира от себе си, когато искаше да изучава света, да не търси да познава себе си освен с помощта на същите методи, които така добре подхождат за познаването на външния свят. Именно в този преходен период, когато човекът се отвръща от себе си, за да остави да назрее в него чувството за свобода, се раждат научните схващания, които така категорично се наложиха на природата, защото нямаха нужда да държат сметка за човешкото същество.
Така се роди една наука, която е съвършено приспособена към природата; тя днес тържествува, но се оказва абсолютно безсилна, когато бива приложена към познанието на човешкото същество.
Забележете добре, аз не критикувам, а само констатирам. Именно защото човекът се освободи от всичко, което в миналото тежеше върху него, той можа да стигне до съзнанието за свободата. Научният багаж, който той е натрупал, подхожда само на природата, особено на физическата природа. С психологията нещата не вървят вече така добре, и хората са като загубени сред отвлеченостите. Още веднъж, нещата трябваше да стигнат до тук, за да могат от друга страна хората да се пробудят към чувството за свобода, към едно морално схваща не за света, основано върху личността.
към текста >>
Именно защото човекът се освободи от всичко, което в миналото тежеше върху него, той можа да стигне до съ
знание
то за свободата.
За да стигне до вътрешната свобода, човекът трябваше да се изолира напълно от живота на елементите. За целта той трябваше да се абстрахира от себе си, когато искаше да изучава света, да не търси да познава себе си освен с помощта на същите методи, които така добре подхождат за познаването на външния свят. Именно в този преходен период, когато човекът се отвръща от себе си, за да остави да назрее в него чувството за свобода, се раждат научните схващания, които така категорично се наложиха на природата, защото нямаха нужда да държат сметка за човешкото същество. Така се роди една наука, която е съвършено приспособена към природата; тя днес тържествува, но се оказва абсолютно безсилна, когато бива приложена към познанието на човешкото същество. Забележете добре, аз не критикувам, а само констатирам.
Именно защото човекът се освободи от всичко, което в миналото тежеше върху него, той можа да стигне до съзнанието за свободата.
Научният багаж, който той е натрупал, подхожда само на природата, особено на физическата природа. С психологията нещата не вървят вече така добре, и хората са като загубени сред отвлеченостите. Още веднъж, нещата трябваше да стигнат до тук, за да могат от друга страна хората да се пробудят към чувството за свобода, към едно морално схваща не за света, основано върху личността. Ние не бихме могли да разберем развитието на съвременните науки, ако не го разглеждаме като коренативна чувството за свобода и за всички морални и религиозни схващания, които са свързани с него. ВИСША АЗ ПНЕВМАТОЛОГИЯ
към текста >>
И когато говори за едно съ
знание
за свобода, той начертава една карикатура на това чувство.
ОРГАНИЗАЦИЯ АСТРАЛНО ТЯЛО ПСИХОЛОГИЯ НИСША ЕТЕРНО ТЯЛО ХИМИЯ ОРГАНИЗАЦИЯ ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО ФИЗИКА Това ни обяснява в теориите измислени от един Хобс или един Бейкън невъзможността да се свърже човешкото същество с духа, който одушевява вселената. От една страна, Хобс замисля вече, поне в зародиш, новите научни идеи, и от друга страна, той премахва от социалния живот всеки духовен елемент, предвижва войната на всички против всички, непризнавайки нищо духовно, което би могло да обедини хората помежду им.
И когато говори за едно съзнание за свобода, той начертава една карикатура на това чувство.
Човечеството не се развива по една права линия, по една проста линия. Трябва да проследим с поглед всички течения, които го носят, за да стигнем да намерим отново сред тях смисъла на неговото развитие.
към текста >>
39.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на съ
знание
то, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен живот.
Ако си начертаем една схема за това, ще очертаем две стрели, едната за възприятието, насочена от вън навътре, другата за представата, отиваща от вътре навън. Следователно, Вие си съставихте един образ, макар и приблизителен, за това, което възприемате при нормални условия. Вие получавате от всичко, което Ви заобикаля, впечатления на цвят, звук, топлина и пр.; възприемате ги по един точен начин и това правите да имат една ясна форма. Явно е, всичко това се отнася за обикновените условия на човека върху Земята, както те съществуват обикновено в нашата епоха. Това е външната гледна точка.
Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на съзнанието, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен живот.
Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание. Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят. Това, което става под земната повърхност, има също така голямо значение за нашето устройство, както и това, което става в атмосферата, на повърхността. Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме съзнание обикновено чрез способността да си образуваме представи, която иде срещу сетивните възприятия. Ако проучим вътрешността на Земята, ще констатираме първо, че тя не е достъпна за обикновеното съзнание.
към текста >>
Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съ
знание
.
Следователно, Вие си съставихте един образ, макар и приблизителен, за това, което възприемате при нормални условия. Вие получавате от всичко, което Ви заобикаля, впечатления на цвят, звук, топлина и пр.; възприемате ги по един точен начин и това правите да имат една ясна форма. Явно е, всичко това се отнася за обикновените условия на човека върху Земята, както те съществуват обикновено в нашата епоха. Това е външната гледна точка. Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на съзнанието, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен живот.
Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание.
Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят. Това, което става под земната повърхност, има също така голямо значение за нашето устройство, както и това, което става в атмосферата, на повърхността. Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме съзнание обикновено чрез способността да си образуваме представи, която иде срещу сетивните възприятия. Ако проучим вътрешността на Земята, ще констатираме първо, че тя не е достъпна за обикновеното съзнание. Явно е, че може да се слезе в тази вътрешност до известна точка и да се наблюдават определени пластове както наблюдаваме повърхността.
към текста >>
Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме съ
знание
обикновено чрез способността да си образуваме представи, която иде срещу сетивните възприятия.
Това е външната гледна точка. Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на съзнанието, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен живот. Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание. Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят. Това, което става под земната повърхност, има също така голямо значение за нашето устройство, както и това, което става в атмосферата, на повърхността.
Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме съзнание обикновено чрез способността да си образуваме представи, която иде срещу сетивните възприятия.
Ако проучим вътрешността на Земята, ще констатираме първо, че тя не е достъпна за обикновеното съзнание. Явно е, че може да се слезе в тази вътрешност до известна точка и да се наблюдават определени пластове както наблюдаваме повърхността. Но това е почти равносилно на факта да изучаваме човека по него вия мъртъв труп. Това, което можем да видим в един мъртъв труп, е, че всъщност той е престанал напълно да бъде човек. Това са само неговите смътни останки.
към текста >>
Ако проучим вътрешността на Земята, ще констатираме първо, че тя не е достъпна за обикновеното съ
знание
.
Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на съзнанието, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен живот. Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание. Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят. Това, което става под земната повърхност, има също така голямо значение за нашето устройство, както и това, което става в атмосферата, на повърхността. Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме съзнание обикновено чрез способността да си образуваме представи, която иде срещу сетивните възприятия.
Ако проучим вътрешността на Земята, ще констатираме първо, че тя не е достъпна за обикновеното съзнание.
Явно е, че може да се слезе в тази вътрешност до известна точка и да се наблюдават определени пластове както наблюдаваме повърхността. Но това е почти равносилно на факта да изучаваме човека по него вия мъртъв труп. Това, което можем да видим в един мъртъв труп, е, че всъщност той е престанал напълно да бъде човек. Това са само неговите смътни останки. И, ако размислим добре, можем даже да кажем, че това е отрицателният аспект на един човек.
към текста >>
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съ
знание
чрез своите сетивни възприятия.
Това, което съставлява интимната истинност на едно живо същество, е че то притежава своята собствена костна, мускулна, нервна структура, притежава свое сърце, свои бели дробове и пр.. Напротив един мъртъв труп не отговаря вече действително на човека. Когато го гледам така, без живот, аз не виждам всъщност, за каква цел той би имал бели дробове, сърце и мускулна система. Неговите органи нямат вече смисъл; поради това именно те се разлагат. Те запазват за момент формата, която им е била наложена от живота; но всъщност един мъртъв труп не отговаря на тази истина; така както е той не може да съществува повече, той се разлага. Също така в земните пластове, където слиза геологът, не съществува една жива действителност, както не съществува такава и в мъртвия труп на човека.
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия.
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме. Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре. В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива. Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина.
към текста >>
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съ
знание
чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме.
Когато го гледам така, без живот, аз не виждам всъщност, за каква цел той би имал бели дробове, сърце и мускулна система. Неговите органи нямат вече смисъл; поради това именно те се разлагат. Те запазват за момент формата, която им е била наложена от живота; но всъщност един мъртъв труп не отговаря на тази истина; така както е той не може да съществува повече, той се разлага. Също така в земните пластове, където слиза геологът, не съществува една жива действителност, както не съществува такава и в мъртвия труп на човека. Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия.
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме.
Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре. В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива. Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна.
към текста >>
В своето обикновено, нормално съ
знание
човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
Те запазват за момент формата, която им е била наложена от живота; но всъщност един мъртъв труп не отговаря на тази истина; така както е той не може да съществува повече, той се разлага. Също така в земните пластове, където слиза геологът, не съществува една жива действителност, както не съществува такава и в мъртвия труп на човека. Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия. От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме. Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре.
В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна. А от определена гледна точка именно така е за човека. Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието.
към текста >>
Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съ
знание
то.
В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива. Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна. А от определена гледна точка именно така е за човека.
Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието.
И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания. Помислете за цялата тази металическа маса, която Земята съдържа. В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни предмети, камъни, растения, животни; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите. Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел. на превод./.
към текста >>
Ако имахте съ
знание
за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съ
знание
като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел.
А от определена гледна точка именно така е за човека. Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието. И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания. Помислете за цялата тази металическа маса, която Земята съдържа. В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни предмети, камъни, растения, животни; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите.
Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел.
на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу. Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации. Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съзнание не е способно да съзерцава тези имагинации.
към текста >>
Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съ
знание
не е способно да съзерцава тези имагинации.
Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел. на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу. Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации.
Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съзнание не е способно да съзерцава тези имагинации.
Те потъват в чувството. Представете си всичкото злато, което се намира в земните недра; то предава на вашето сърце смътното възприятие на заровеното в земята злато. Обаче този образ не е възприеман; отслабен, той се превръща в едно изцяло вътрешно усещане, в едно вътрешно впечатление, което човекът не може да изтълкува, а още по-малко да възприеме съзнателно. Същото е и за други органи. Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои думата "калай".
към текста >>
Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съ
знание
, което също не съвпада с обикновеното съ
знание
, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съ
знание
; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане. Следователно ние имаме възприятието на металите. Нашият чувствен живот е този, който служи като колектор. Той е нашият вътрешен отговор на металическите радиации на Земята, както нашият живот на представите отговаря на впечатленията, които ни идват от заобикалящата среда. Ако тези радиации на металите, ако тези впечатления идващи от металите упражняват по този начин едно влияние, което идва отдолу, ние сме подложени и на едно друго влияние, което идва отгоре, от космическото пространство излъчващо се от движението и формата на небесните тела.
Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Докато представата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противоположна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята. Дълбоката природа на нашата воля бихме могли да я възприемем под форма та на инспирации. Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието. Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата.
към текста >>
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съ
знание
то.
Той е нашият вътрешен отговор на металическите радиации на Земята, както нашият живот на представите отговаря на впечатленията, които ни идват от заобикалящата среда. Ако тези радиации на металите, ако тези впечатления идващи от металите упражняват по този начин едно влияние, което идва отдолу, ние сме подложени и на едно друго влияние, което идва отгоре, от космическото пространство излъчващо се от движението и формата на небесните тела. Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации". Докато представата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противоположна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята. Дълбоката природа на нашата воля бихме могли да я възприемем под форма та на инспирации.
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието.
Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата. Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите. Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.
към текста >>
Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съ
знание
то.
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието. Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата. Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите.
Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.
Всъщност човекът не знае, какво представлява в действителност силата на неговата воля. Например, той иска да протегне ръката си и да хване нещо с нея. Идеята може да бъде ясна в неговата мисъл. И на другия край на явлението той вижда изпълненото действие. Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.
към текста >>
Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съ
знание
, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.
Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието. Всъщност човекът не знае, какво представлява в действителност силата на неговата воля. Например, той иска да протегне ръката си и да хване нещо с нея. Идеята може да бъде ясна в неговата мисъл. И на другия край на явлението той вижда изпълненото действие.
Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.
В нашето чувствуване, ние сънуваме, в нашата воля, ние спим. Но именно тази воля, заспала по отношение на съзнанието, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме представата, на металическите влияния чувствата. Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа. Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока. Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите.
към текста >>
Но именно тази воля, заспала по отношение на съ
знание
то, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме представата, на металическите влияния чувствата.
Например, той иска да протегне ръката си и да хване нещо с нея. Идеята може да бъде ясна в неговата мисъл. И на другия край на явлението той вижда изпълненото действие. Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища. В нашето чувствуване, ние сънуваме, в нашата воля, ние спим.
Но именно тази воля, заспала по отношение на съзнанието, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме представата, на металическите влияния чувствата.
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа. Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока. Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите. Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре.
към текста >>
Така, в общи линии, в дневното съ
знание
физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите.
Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища. В нашето чувствуване, ние сънуваме, в нашата воля, ние спим. Но именно тази воля, заспала по отношение на съзнанието, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме представата, на металическите влияния чувствата. Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа. Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока.
Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите.
Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите. Така, през време на нощния сън върху нас се упражняват силите, които действуват в отвесната посока, а не вън хоризонталната. Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен.
към текста >>
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съ
знание
към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съ
знание
, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен.
Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите. Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите. Така, през време на нощния сън върху нас се упражняват силите, които действуват в отвесната посока, а не вън хоризонталната.
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен.
По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо. Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце.
към текста >>
Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съ
знание
, от това възприятие не може да остане нищо.
На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите. Така, през време на нощния сън върху нас се упражняват силите, които действуват в отвесната посока, а не вън хоризонталната. Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема.
Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо.
Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган. Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи.
към текста >>
Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съ
знание
.
Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите. Така, през време на нощния сън върху нас се упражняват силите, които действуват в отвесната посока, а не вън хоризонталната. Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо.
Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание.
И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган. Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи. С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания.
към текста >>
Когато човек е добил имагинативното съ
знание
, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи.
Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо. Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи.
С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване. Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо. Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели. Защото ако той би поробил колкото и малко да е това познание за земните метали за практически цели, имагинативното познание би било веднага направено невъзможно.
към текста >>
Това по
знание
е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо.
Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган. Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи. С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване.
Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо.
Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели. Защото ако той би поробил колкото и малко да е това познание за земните метали за практически цели, имагинативното познание би било веднага направено невъзможно. Това е едни космически закон. Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал. Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела.
към текста >>
Днес човек не трябва да поставя това по
знание
в служба на утилитарни цели.
Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган. Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи. С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване. Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо.
Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели.
Защото ако той би поробил колкото и малко да е това познание за земните метали за практически цели, имагинативното познание би било веднага направено невъзможно. Това е едни космически закон. Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал. Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични".
към текста >>
Защото ако той би поробил колкото и малко да е това по
знание
за земните метали за практически цели, имагинативното по
знание
би било веднага направено невъзможно.
Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи. С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване. Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо. Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели.
Защото ако той би поробил колкото и малко да е това познание за земните метали за практически цели, имагинативното познание би било веднага направено невъзможно.
Това е едни космически закон. Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал. Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични". И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня.
към текста >>
без да ги отделят от едно цялостно по
знание
на човешкото същество.
Именно това не трябва да става. Следователно, Вие ще ме разберете, когато казвам, че способността за възприемане на влиянията, които идват отгоре или отдолу, не трябва да бъде развита по един повече или по-малко болестен, анормален начин, защото от това може да се получи едно явно разрушително действие върху човешкия организъм. Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка. Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно разположение. Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е.
без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество.
Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
Това
знание
може наистина да бъде използувано имайки пълно съ
знание
.
Следователно, Вие ще ме разберете, когато казвам, че способността за възприемане на влиянията, които идват отгоре или отдолу, не трябва да бъде развита по един повече или по-малко болестен, анормален начин, защото от това може да се получи едно явно разрушително действие върху човешкия организъм. Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка. Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно разположение. Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество.
Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание.
Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека. За да разберем например сърцето, трябва от една страна да имаме възприятието отвътре на земното злато, така както сърцето може да ни го предаде, и от друга страна трябва да възприемаме силата на волята, която отговаря на потока, който намиращото се на зенита слънце разлива върху нас; вътрешното възприятие на земното злато поражда в нас имагинацията, а възприятието на слънцето поражда испирацията.
към текста >>
Този, който притежава имагинативно съ
знание
, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето.
Да се формират хора за откриване на залежи от метали е всъщност равносилно на това, да се развие обонянието у човешките същество, както това се прави с полицейските кучета; единствената разлика е, че това е още по-тежка. Когато това състояние се явява спонтанно, то е резултат на едно болестно разположение. Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание.
Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето.
Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека. За да разберем например сърцето, трябва от една страна да имаме възприятието отвътре на земното злато, така както сърцето може да ни го предаде, и от друга страна трябва да възприемаме силата на волята, която отговаря на потока, който намиращото се на зенита слънце разлива върху нас; вътрешното възприятие на земното злато поражда в нас имагинацията, а възприятието на слънцето поражда испирацията. Тогава ние постигаме да познаем сърцето на човека.
към текста >>
Едно истинско по
знание
на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.
Същото важи и за другите органи. Ако иска да се научи да познава себе си, човек трябва да се обърне към Космоса. Тук ние проникваме в една област, където връзката, която съединява човека с вселената, ни се явява още по -ясно отколкото можах да покажа това по-рано. Сказките, които завърших върху развитието на естествените науки, и особено вчерашната сказка, показват, че настоящата форма на тези науки позволява на човека да познае главно неживото, неодушевеното. Човек не познава себе си такъв, какъвто той е в действителност, той познава само своя мъртъв труп.
Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.
Това познание ще бъде тогава напълно съзнателно. В миналото то беше инстинктивно, защото астралното тяло се свързваше с етерното тяло по начин различен от днешния. Днес тези две тела са в такова отношение, че на човека е възможно да стане едно свободно същество на Земята. Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето. За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е.
към текста >>
Това по
знание
ще бъде тогава напълно съзнателно.
Ако иска да се научи да познава себе си, човек трябва да се обърне към Космоса. Тук ние проникваме в една област, където връзката, която съединява човека с вселената, ни се явява още по -ясно отколкото можах да покажа това по-рано. Сказките, които завърших върху развитието на естествените науки, и особено вчерашната сказка, показват, че настоящата форма на тези науки позволява на човека да познае главно неживото, неодушевеното. Човек не познава себе си такъв, какъвто той е в действителност, той познава само своя мъртъв труп. Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.
Това познание ще бъде тогава напълно съзнателно.
В миналото то беше инстинктивно, защото астралното тяло се свързваше с етерното тяло по начин различен от днешния. Днес тези две тела са в такова отношение, че на човека е възможно да стане едно свободно същество на Земята. Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето. За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е.
към текста >>
Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично по
знание
: по
знание
то на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха по
знание
то на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето.
Човек не познава себе си такъв, какъвто той е в действителност, той познава само своя мъртъв труп. Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу. Това познание ще бъде тогава напълно съзнателно. В миналото то беше инстинктивно, защото астралното тяло се свързваше с етерното тяло по начин различен от днешния. Днес тези две тела са в такова отношение, че на човека е възможно да стане едно свободно същество на Земята.
Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката.
към текста >>
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: по
знание
то на смъртта на физическото, по
знание
то на това, което позволява живота т.е.
Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу. Това познание ще бъде тогава напълно съзнателно. В миналото то беше инстинктивно, защото астралното тяло се свързваше с етерното тяло по начин различен от днешния. Днес тези две тела са в такова отношение, че на човека е възможно да стане едно свободно същество на Земята. Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е.
на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота.
към текста >>
на душата, и по
знание
то на това, което дава живот, т.е.
Това познание ще бъде тогава напълно съзнателно. В миналото то беше инстинктивно, защото астралното тяло се свързваше с етерното тяло по начин различен от днешния. Днес тези две тела са в такова отношение, че на човека е възможно да стане едно свободно същество на Земята. Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето. За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е.
на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е.
на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания.
към текста >>
Защото научното по
знание
се ограничава строго към средата на човешкото същество.
Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те.
Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество.
Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята. Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки. Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте. Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание. Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията.
към текста >>
Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското по
знание
.
Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество. Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята. Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки. Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание.
Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията. Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да събудят противници. За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи. Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования? Важното е да проникнем всецяло антропософските схващания; след това винаги ще можем да извлечем директиви във всички области на живота.
към текста >>
Изнасяйки този курс, в който бях помолен да опиша историческото развитие на научната мисъл, моето намерение беше да завърша това историческо изследване с един начин на по
знание
, което може да даде практическите резултати.
Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията. Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да събудят противници. За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи. Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования? Важното е да проникнем всецяло антропософските схващания; след това винаги ще можем да извлечем директиви във всички области на живота.
Изнасяйки този курс, в който бях помолен да опиша историческото развитие на научната мисъл, моето намерение беше да завърша това историческо изследване с един начин на познание, което може да даде практическите резултати.
Защото необходимо е Антропософското Движение да стане плодотворно в различни области на човешката дейност.
към текста >>
40.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
На пръв поглед казаното изглежда само като обект на
знание
, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от по
знание
то към практиката.
Ако гледаме само това, което става в растенията, които не ядем, които само се възпроизвеждат и обновяват, като че ли се интересуваме само от това тяхно свойство, тогава ще видим космическото действие в тях чрез силите на Венера, Меркурий, Луната. Те вземат участие в това, което се възпроизвежда в растението на Земята. Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца. Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн. От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава.
На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
Сега трябва да запитаме:от Луната, Венера, Меркурий постъпват на Земята сили и тези сили действат в растението. Кое ги улеснява и кое има пречи малко или много, кое благоприятства в растението да действуват силите на Луната или Сатурн и кое ги спъва, кое им противодейства? В течение на годината имаме дъждовни и недъждовни дни. В дъжда днешният физик вижда само това, че при дъждовно време на земята пада повече вода, отколкото когато не вали. За него водата е абстрактно вещество, съставено от водород и кислород.
към текста >>
[2] Густав Теодор Фехнер, 1801 1887, Изследовател Естество
знание
, Основател на психофизиката.
Последните десетилетия показват това по безспорен начин. Защото не се познават по-интимните въздействия, които пристигат от Вселената и които трябва да се търсят по такъв път, какъвто загатнах в днешния увод. Исках само да посоча, къде се намират въпросите, които излизат далеч извън днешния кръгозор. Ние не само ще продължим това, но също така ще го задълбочим и ще го приложим в практиката. [1] „Идващият ден": Акционерно дружество за подкрепа на стопански и духовни ценности, седалище Щутгарт, към което са принадлежали мелниците Дишинген с имението, мелниците и дъскорезницата, както и рафинерията в Унтерхуеб, Лахен, Доренвайд и Канценберг във Вюртемберг и в Алгой.
[2] Густав Теодор Фехнер, 1801 1887, Изследовател Естествознание, Основател на психофизиката.
Виж произведението му „Професор Шлайден и Луната", Лайпциг 1856, стр. 153. [3] Матиас Якоб Шлайден, 1804 1881, естествоизпитател. [4] Еквизетум, 9.0% силициева киселина: в пепелта! [5] Силиций, 28% са: В литературата въз основа на духовните изследвания съдържанието на силиция (силициев окис) съответно на кварца в земната кора се определя около 45 50%. [6] Сатурн може да се наблюдава само 15 години: Имат се предвид вероятно тези 15 години от тридесетте години, през които Сатурн обикаля около Земята, през които той се намира над хоризонта на дадено географско място.
към текста >>
41.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И
знание
то за тези вещества, което човек получава от химията, не надвишава
знание
то за даден човек, когото сме видели да минава по улицата, заснели сме го с фотоапарат и за когото си спомняме благодарение на снимката.
На сярата е дадено това име, защото в древността, в разпростиращата се навсякъде слънчева светлина, хората са виждали също и разпростиращият се навсякъде Дух. И затова тези вещества сярата и фосфорът, които са свързани с действието на светлината в материята, са били наречени „носители на светлината“. Понеже дейността на сярата е много фина и мъчно доловима, най-добре ще е да огледаме първо другите четири роднини въглерод, водород, кислород, азот, и наистина ги разберем, за да ни стане ясно, какво всъщност представляват тези вещества в света изобщо. Химикът днес не знае много за тези вещества. Той знае как изглеждат външно, когато ги разглежда в лаборатория, но всъщност никак не познава вътрешното значение на тези вещества в общата мирова дейност.
И знанието за тези вещества, което човек получава от химията, не надвишава знанието за даден човек, когото сме видели да минава по улицата, заснели сме го с фотоапарат и за когото си спомняме благодарение на снимката.
Това, което науката прави с тези вещества, чиято дълбока същност трябва да се познава, е не повече от едно снимане с фотоапарат. И това, което се пише в книгите и се изнася в докладите за тези вещества, всъщност не съдържа много повече. Да започнем най-напред с въглерода. Този въглерод от едно високо аристократично положение в последно време е смъкнат Боже, по този път са минали по-късно много други световни същества до едно твърде плебейско състояние. Във въглерода виждат въглищата, които се слагат в печката, графита, с който се пише.
към текста >>
Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъ
знание
от живия кислород.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата. Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас.
Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород.
Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното.
към текста >>
Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съ
знание
и още по-лошо.
Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент.
Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо.
И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява.
към текста >>
Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съ
знание
.
Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот.
Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание.
В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си. Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата болка от това.
към текста >>
Всичко става по
знание
, също и това, което живее в азота.
Една аналогия: ако си блъснете главата в една маса, ще усетите само вашата болка от това. Ако леко се допрете, ще усетите повърхността на масата и други нейни свойства. Същото е, когато медитирате. Вие постепенно се враствате в едно изживяване на азота около Вас. Това е действителният процес при медитирането.
Всичко става познание, също и това, което живее в азота.
Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща. Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство. Там се намира това, което постоянно възбужда особения интерес на скъпия ни приятел Щегеман, а именно взаимодействието на душевно-духовното с нещата около нас. Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира.
към текста >>
Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно по
знание
.
Да вземем един селянин, както върви през нивата си. Ученият го смята за невежа, за неосведомен. Ученият казва, че селянинът е глупав, но в действителност това не е вярно, то е из основи погрешно. Селянинът извинете, това е точно така той е един медитант, той медитира. Което той промедитира в своите зимни нощи, това е твърде, твърде много.
Той усвоява това, което е един вид придобиване на духовно познание.
Той не може да го изрази, то внезапно се появява. Той върви през полето и изведнъж то е там. Той знае нещо, което след това изпробва. Това съм го виждал много пъти, когато като млад съм живял със селяни; винаги, навсякъде е така. Трябва да се тръгне от тези неща.
към текста >>
Сега трябва да добием по
знание
за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане.
И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц. Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила. Той се увива около формиращата сила на калция и силиция. В самия човек, също и в животното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът. Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението.
Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане.
Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца. Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност.
към текста >>
Трябва да добием по
знание
за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество.
Този скелет ние винаги носим в себе си, така че в човека и животното въглеродът маскира своята формираща сила. Той се увива около формиращата сила на калция и силиция. В самия човек, също и в животното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът. Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението. Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане.
Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество.
Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца. Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност. Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца.
към текста >>
В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това по
знание
, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца.
В самия човек, също и в животното, той не винаги се обявява за единствено меродавен, а се опира върху това, което формират калцият и кварцът. Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението. Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц.
В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца.
Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода. По този път в почвата трябва да бъде пренесено това, което живее наоколо, което е кислородът като жива същност. Той с помощта на азота трябва да бъде вкаран в дълбините на земята, където може да добие форма във варовика, като се опира на кварца. Този процес по чудесен начин може да се наблюдава при пеперудоцветните растения, при бобовите култури, при всички растения, които в земеделието могат да се нарекат събирачи на азот. Те са предназначени да привличат азота, за да го предават на почвата под тях.
към текста >>
Виждате, че трябва да се проникне по-дълбоко, за да се постигне едно по-чувствително по
знание
.
Той е като нашите сетивни органи, които не възприемат самите себе си, а възприемат външния свят. Кварцът е всеобщото външно сетиво в земния свят. Варовикът е всеобщото външно желание в земния свят. Глината ги опосредява, тя стои между тях. Тя стои по-близо до кварца, но въпреки това е посредник към калция.
Виждате, че трябва да се проникне по-дълбоко, за да се постигне едно по-чувствително познание.
Варовикът трябва да се схваща като момък, изпълнен със силни желания, тъй като той иска всичко да откъсне, да грабне, а кварцът трябва да се разглежда като онзи благородник, който изтръгва всичко онова, което варовикът е ограбил, отнася го в атмосферата и изгражда формите на растенията. Той живее така, че или се огражда като в някой замък например в полския хвощ, или разпръснат навсякъде, по някога в силна хомеопатична доза, се занимава с това, което трябва да се отнема от калция. Виждате как отново срещу нас застава невероятно интимното природно действие. Въглеродът е истинският строител във всички растения, скулпторът на скелетообразните опори. В течение на земното развитие обаче това му става трудно.
към текста >>
42.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За тези неща човек трябва да има известно
знание
.
Защото тази силициева киселина трябва да я имаме вътре в растението. И точно по отношение на поемането на силициевата киселина с течение на времето земята губи своята мощ. Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното. Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението. То обаче има извънредно голямо значение.
За тези неща човек трябва да има известно знание.
Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите. В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове. Хората нищо не знаят за известни неща, които непрекъснато стават около нас. Ако ги познаваха, те по -лесно биха могли да приемат такива неща, които сега изложих. Знам много добре, че рутинираните в днешния начин на мислене ще кажат: но ти нищо не казваш как да се подобри азотното съдържание на тора.
към текста >>
Съвсем сигурно днес това не
знание
не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите.
И точно по отношение на поемането на силициевата киселина с течение на времето земята губи своята мощ. Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното. Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението. То обаче има извънредно голямо значение. За тези неща човек трябва да има известно знание.
Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите.
В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове. Хората нищо не знаят за известни неща, които непрекъснато стават около нас. Ако ги познаваха, те по -лесно биха могли да приемат такива неща, които сега изложих. Знам много добре, че рутинираните в днешния начин на мислене ще кажат: но ти нищо не казваш как да се подобри азотното съдържание на тора. Аз непрекъснато говорих именно за това, особено когато говорих за белия равнец, лайката, копривата, защото в органическия процес действа една тайна алхимия, която например наистина превръща калия в азот, когато той работи вътре в тора по правилен начин.
към текста >>
43.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В по-нататъшния ход на нашите обсъждания ще се опрем на това по
знание
относно развитието на растенията и изграждането на организма на животните, което постигнахме в предшестващите дни.
Индивидуализация на селскостопанските мероприятия * ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Кобервитц, 14 Юни 1924 Същността на плевела, на животните-вредители и на така наречените болести на растенията пред форума на природата.
В по-нататъшния ход на нашите обсъждания ще се опрем на това познание относно развитието на растенията и изграждането на организма на животните, което постигнахме в предшестващите дни.
Поне накратко ще разгледаме някои от духовно-научните представи за вредителите от растителен и животински вид, както и така наречените болести по растенията. Всъщност тези неща трябва да се разглеждат само конкретно. Затова също и там, където малко може да се говори общо, понеже нещата трябва да бъдат разглеждани специфично, най-напред ще дам примери, които, като се вземат за отправни точки на по-нататъшни изследвания, могат да доведат до понататъшни резултати. Бих желал сега да разгледам същността на плевелите, на така наречените растителни вредители. Става дума не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там.
към текста >>
Само че много от това, което някога е било по
знание
, по-късно се е преобразило в суеверие.
Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там. Действието на тази пепел се разпростира надалече, но е възможно нещата да не са изпълнени докрай. Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено. Виждате ли, става въпрос по този начин човек да достигне дотам, че да се съобразява с действието на звездите, без да изпада в каквото и да било суеверие.
Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие.
Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни. Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни.
към текста >>
Отново трябва да се ръководим от
знание
за нещата.
Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено. Виждате ли, става въпрос по този начин човек да достигне дотам, че да се съобразява с действието на звездите, без да изпада в каквото и да било суеверие. Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва.
Отново трябва да се ръководим от знание за нещата.
Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни. Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>
Но това
знание
трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин.
Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено. Виждате ли, става въпрос по този начин човек да достигне дотам, че да се съобразява с действието на звездите, без да изпада в каквото и да било суеверие. Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата.
Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин.
Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни. Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни. Сега бих желал да стъпя на тънък лед, бих желал да засегна един деликатен въпрос.
към текста >>
Виждате, по съвсем забележителен начин пред нас изплува това, което по-рано се е именувало
Знание
за звездите или Звездна наука.
Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
Виждате, по съвсем забележителен начин пред нас изплува това, което по-рано се е именувало Знание за звездите или Звездна наука.
Звездната мъдрост, познанието за звездите обаче не е било всякога това, което е днес, а хората са виждали в звездите нещо, според което са могли да уреждат своя земен живот, своята дейност и своята работа. Тази наука напълно е загубена. Виждате, че по този начин имаме възможност да отстраним животните-паразити и е важно да поддържаме такова отношение със земята, че да знаем, как чрез въздействието на Луната и на водата, тя да може да произвежда растенията. Това от една страна. Това обаче, което се намира в растението, което е вложено във всяко живо същество, то носи в себе си зародиша на своето собствено унищожение.
към текста >>
Звездната мъдрост, по
знание
то за звездите обаче не е било всякога това, което е днес, а хората са виждали в звездите нещо, според което са могли да уреждат своя земен живот, своята дейност и своята работа.
Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин. Виждате, по съвсем забележителен начин пред нас изплува това, което по-рано се е именувало Знание за звездите или Звездна наука.
Звездната мъдрост, познанието за звездите обаче не е било всякога това, което е днес, а хората са виждали в звездите нещо, според което са могли да уреждат своя земен живот, своята дейност и своята работа.
Тази наука напълно е загубена. Виждате, че по този начин имаме възможност да отстраним животните-паразити и е важно да поддържаме такова отношение със земята, че да знаем, как чрез въздействието на Луната и на водата, тя да може да произвежда растенията. Това от една страна. Това обаче, което се намира в растението, което е вложено във всяко живо същество, то носи в себе си зародиша на своето собствено унищожение. Както водата, от една страна, е необходимо условие за плодородие, така, от друга страна, огънят е разрушител на плодородието, на плодовитостта.
към текста >>
Прави се противно то на това, което трябва да се направи, за да се получи по
знание
за далечините.
Природата е едно цяло, отвсякъде действат сили към нас. Само този човек познава природата, който вижда очевидното действие на тези сили. А какво прави днешната наука? Поставя в малка чинийка един препарат, отстранява всичко от него и тогава го разглежда.Изключва всичко, което от всички страни би могло да действа върху препарата. Това се нарича микроскоп.
Прави се противно то на това, което трябва да се направи, за да се получи познание за далечините.
Човек вече не е доволен, че се е заключил в стаята, а бърза да се заключи вътре в тази малка тръбичка и да се изолира от целия прекрасен свят. Там не бива да се допуска нищо друго, освен това, което е под обектива. Така човек постепенно привиква да прибягва до микроскопа. Когато обаче човек намери пътя към Макрокосмоса, тогава ще постигне познание за природата и за много други неща.
към текста >>
Когато обаче човек намери пътя към Макрокосмоса, тогава ще постигне по
знание
за природата и за много други неща.
Това се нарича микроскоп. Прави се противно то на това, което трябва да се направи, за да се получи познание за далечините. Човек вече не е доволен, че се е заключил в стаята, а бърза да се заключи вътре в тази малка тръбичка и да се изолира от целия прекрасен свят. Там не бива да се допуска нищо друго, освен това, което е под обектива. Така човек постепенно привиква да прибягва до микроскопа.
Когато обаче човек намери пътя към Макрокосмоса, тогава ще постигне познание за природата и за много други неща.
към текста >>
44.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Трябва да се отбележи, че на Земята винаги е имало цивилизации, в които такива неща са се знаели и са прилагани в най-големи размери и е било възможно да бъдат запазени от злоупотреби, като по
знание
то за тях се е съхранявало от благонадеждни хора.
Изправен пред тази неотложност, днес човекът няма време дa спори дали тези неща са позволени или не. Този въпрос обаче може все пак да се постави от друга гледна точка. Трябва да се помисли наистина да се направи нещо, да се създаде един вид клапан против злоупотреба с тези методи. Защото когато те станат общо достояние, когато се генерализират, с тях естествено може да се злоупотреби. Това е съвсем ясно, нали.
Трябва да се отбележи, че на Земята винаги е имало цивилизации, в които такива неща са се знаели и са прилагани в най-големи размери и е било възможно да бъдат запазени от злоупотреби, като познанието за тях се е съхранявало от благонадеждни хора.
С такива практики е била извършена голяма злоупотреба във времето, когато нещата са стояли така, че са били възможни още по-тежки злоупотреби, понеже тези сили са действали навсякъде. Така се е случило през известни късни периоди на атлантското развитие, когато е извършена голяма злоупотреба, довела до голяма катастрофа. Общо може да се каже: да се пази знанието за тези неща в тесни кръгове, да не става общо достояние, този обичай е на пълно оправдан. В нашето време обаче това е почти невъзможно. В нашето време знанието не остава затворено в тесни кръгове.
към текста >>
Общо може да се каже: да се пази
знание
то за тези неща в тесни кръгове, да не става общо достояние, този обичай е на пълно оправдан.
Защото когато те станат общо достояние, когато се генерализират, с тях естествено може да се злоупотреби. Това е съвсем ясно, нали. Трябва да се отбележи, че на Земята винаги е имало цивилизации, в които такива неща са се знаели и са прилагани в най-големи размери и е било възможно да бъдат запазени от злоупотреби, като познанието за тях се е съхранявало от благонадеждни хора. С такива практики е била извършена голяма злоупотреба във времето, когато нещата са стояли така, че са били възможни още по-тежки злоупотреби, понеже тези сили са действали навсякъде. Така се е случило през известни късни периоди на атлантското развитие, когато е извършена голяма злоупотреба, довела до голяма катастрофа.
Общо може да се каже: да се пази знанието за тези неща в тесни кръгове, да не става общо достояние, този обичай е на пълно оправдан.
В нашето време обаче това е почти невъзможно. В нашето време знанието не остава затворено в тесни кръгове. Даже тесните кръгове се стремят това знание веднага да излезе от тях и да се разпространи. Преди книгопечатането беше по-лесно. Когато повечето хора не можеха да пишат, беше още по-лесно.
към текста >>
В нашето време
знание
то не остава затворено в тесни кръгове.
Трябва да се отбележи, че на Земята винаги е имало цивилизации, в които такива неща са се знаели и са прилагани в най-големи размери и е било възможно да бъдат запазени от злоупотреби, като познанието за тях се е съхранявало от благонадеждни хора. С такива практики е била извършена голяма злоупотреба във времето, когато нещата са стояли така, че са били възможни още по-тежки злоупотреби, понеже тези сили са действали навсякъде. Така се е случило през известни късни периоди на атлантското развитие, когато е извършена голяма злоупотреба, довела до голяма катастрофа. Общо може да се каже: да се пази знанието за тези неща в тесни кръгове, да не става общо достояние, този обичай е на пълно оправдан. В нашето време обаче това е почти невъзможно.
В нашето време знанието не остава затворено в тесни кръгове.
Даже тесните кръгове се стремят това знание веднага да излезе от тях и да се разпространи. Преди книгопечатането беше по-лесно. Когато повечето хора не можеха да пишат, беше още по-лесно. Днес почти при всяка лекция даже в тесен кръг възниква въпросът, къде да се намери стенограф. Не обичам стенографирането, но все пак трябва да се търпи.
към текста >>
Даже тесните кръгове се стремят това
знание
веднага да излезе от тях и да се разпространи.
С такива практики е била извършена голяма злоупотреба във времето, когато нещата са стояли така, че са били възможни още по-тежки злоупотреби, понеже тези сили са действали навсякъде. Така се е случило през известни късни периоди на атлантското развитие, когато е извършена голяма злоупотреба, довела до голяма катастрофа. Общо може да се каже: да се пази знанието за тези неща в тесни кръгове, да не става общо достояние, този обичай е на пълно оправдан. В нашето време обаче това е почти невъзможно. В нашето време знанието не остава затворено в тесни кръгове.
Даже тесните кръгове се стремят това знание веднага да излезе от тях и да се разпространи.
Преди книгопечатането беше по-лесно. Когато повечето хора не можеха да пишат, беше още по-лесно. Днес почти при всяка лекция даже в тесен кръг възниква въпросът, къде да се намери стенограф. Не обичам стенографирането, но все пак трябва да се търпи. Би било по-добре, ако го нямаше.
към текста >>
45.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Тези всеобемни познания във всички области на човешкия живот са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно по
знание
разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления.
ПОСЛЕСЛОВ Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
Тези всеобемни познания във всички области на човешкия живот са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно познание разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления.
Дадените от него знания не са теория, не са плод на разсъждения те са преки възприятия на свръхсетивните явления и на тяхната проява в материалния свят. И Рудолф Щайнер посочва пътя, по който днешният човек може да развие заложените в него духовно-душевни органи, та сам да постигне тези възприятия и да провежда духовно-научни изследвания. Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните. Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена.
към текста >>
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално
знание
, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята.
Дадени са физическите носители на духовните космически сили и субстанции, както и средствата, чрез които Духът се въплътява, свързва се с материята и се освобождава от нея. В тези процеси точно е посочена ролята на химическите елементи на кислорода, азота, въглерода, водорода, сярата. На този общ фон същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и животните. Това се постига чрез специален начин на наторяване, а именно животинските и растителните торове се обработват така, че да уловят в себе си и да предадат на почвата и на растенията максимално количество космически енергии и субстанции, от които всъщност зависи развитието на растенията и животните, а също и хранителното съдържание на земеделските произведения. Даден е съвършено нов начин за справяне с вредителите и болестите по растенията: вредителите не се убиват, не се тровят и унищожават, а се премахва тяхната способност за размножаване, като се отблъскват космическите сили, на първо място лунните сили, които управляват процеса на размножаване.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята.
Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието. Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>
Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съ
знание
то, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието.
В тези процеси точно е посочена ролята на химическите елементи на кислорода, азота, въглерода, водорода, сярата. На този общ фон същността на биодинамичното земеделие се очертава като дейност за създаване на най-благоприятни условия за действието на земните и космическите сили и субстанции в развитието на растенията и животните. Това се постига чрез специален начин на наторяване, а именно животинските и растителните торове се обработват така, че да уловят в себе си и да предадат на почвата и на растенията максимално количество космически енергии и субстанции, от които всъщност зависи развитието на растенията и животните, а също и хранителното съдържание на земеделските произведения. Даден е съвършено нов начин за справяне с вредителите и болестите по растенията: вредителите не се убиват, не се тровят и унищожават, а се премахва тяхната способност за размножаване, като се отблъскват космическите сили, на първо място лунните сили, които управляват процеса на размножаване. Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята.
Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието.
Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано. Лекциите на Рудолф Щайнер за тези на пръв поглед материални и прозаични неща звучат като вълшебна приказка, с тази особеност обаче, че всичко казано в тях вече е многократно потвърдено в практиката през изминалите близо осемдесет години.
към текста >>
46.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Селскостопанският курс обаче почти не разглежда, или само косвено разглежда тази познавателно-методична страна, а предпоставя
знание
то за тази основа.
Те обаче насочват вниманието към това, което следва и което е от централно значение за Селскостопанския курс. Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята. Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен. Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае. По-долу ще се занимаем с това духовно съдържание.
Селскостопанският курс обаче почти не разглежда, или само косвено разглежда тази познавателно-методична страна, а предпоставя знанието за тази основа.
Всичко друго, което Рудолф Щайнер вече е развил в продължение на четири десетилетия в книги и лекции, е включено в тези лекции, без той да може отново да го представи в подробности, понеже това би надхвърлило дадените рамки. Това той предоставя на грижата на участниците. Поради това писмено поднесеният лекционен курс е труден за изчерпване духовен извор на познанието и е централно духовно съдържание на съвместен стремеж. Големият практически опит, свързан с него, прави възможно, в продължение на десетки години в различни стопанства да се работи по биодинамичен начин и без това изучаване. Това сочат многото на брой примери във всички части на света.
към текста >>
Поради това писмено поднесеният лекционен курс е труден за изчерпване духовен извор на по
знание
то и е централно духовно съдържание на съвместен стремеж.
Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае. По-долу ще се занимаем с това духовно съдържание. Селскостопанският курс обаче почти не разглежда, или само косвено разглежда тази познавателно-методична страна, а предпоставя знанието за тази основа. Всичко друго, което Рудолф Щайнер вече е развил в продължение на четири десетилетия в книги и лекции, е включено в тези лекции, без той да може отново да го представи в подробности, понеже това би надхвърлило дадените рамки. Това той предоставя на грижата на участниците.
Поради това писмено поднесеният лекционен курс е труден за изчерпване духовен извор на познанието и е централно духовно съдържание на съвместен стремеж.
Големият практически опит, свързан с него, прави възможно, в продължение на десетки години в различни стопанства да се работи по биодинамичен начин и без това изучаване. Това сочат многото на брой примери във всички части на света. Но с нищо не се променя фактът, че този курс е същинският източник, който не може да бъде заобиколен както за по-дълбокото разбиране, така и за по-нататъшното развитие. Много земеделци, градинари и т.н., които въпреки че имат силен интерес към съдържанието, много трудно са в състояние да изпълнят тези предпоставки поради своето житейско положение. Това важи не само за практикуващите.
към текста >>
Също и природната наука в този смисъл се намира в историята на променящото се съ
знание
и не е просто там само като „обективно установило се отношение към света“.
Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек. Това важи за всички области на културата, следователно и за земеделието.
Също и природната наука в този смисъл се намира в историята на променящото се съзнание и не е просто там само като „обективно установило се отношение към света“.
Разбирането на това е едно важно, неизбежно средство, за да можем да обхванем нашето време, самите себе си и задачите на антропософията, а с това също и «Селскостопанския курс». За всяко съответно настояще се поставя въпросът накъде води то. Ние винаги сме склонни да схващаме духовно-душевната ситуация на нашето собствено съвремие като същинската, правилната, отговаряща на истината. Самите ние обаче сме деца на нашето време. Съвсем естествено е, че повечето млади хора, когато подрастват, имат чувството, че те са докарали нещата толкова надалеч в сравнение най-вече с поколението на техните родители.
към текста >>
За това ни е нужно
знание
за миналото.
Тези земеделци са най-приятелски настроените хора, каквито човек може да си представи. От друга страна има и прогресивни хора, които искат да се заловят за всичко ново, без да се досещат на какви духове служат в същото време и какви са последиците от това. Но съществува също и възможността да се види насоката, в която хората и светът трябва да се движат, за да може развитието поне в известна степен да е успешно. Такава картина за посоката на развитието във всяко време може отново да бъде проверявана, допълвана или коригирана, напълно свободно от фанатизъм. Трябва да се опитваме да си поставяме нашите цели много по-надалеч в бъдещето.
За това ни е нужно знание за миналото.
Но всяка стъпка трябва да бъде съобразена с наличните факти. Такова усърдие ние наричаме отговорност. Само в такива рамки човек може да разбере, какъв е замисълът на антропософията и на Селскостопанския курс. Как се дойде до това До курса се стигна поради молбите и настояванията на няколко земеделски стопани.
към текста >>
Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съ
знание
то и се припомня, понякога от доста дълго време назад.
Само в такива рамки човек може да разбере, какъв е замисълът на антропософията и на Селскостопанския курс. Как се дойде до това До курса се стигна поради молбите и настояванията на няколко земеделски стопани. Те бяха загрижени за развитието на земеделието, което в последно време беше тласнато в една съвсем едностранчива посока заради природната наука, станала чисто материалистична, особено химията; и в края на краищата поради абсолютното господство на непосредствените стопанско-икономически интереси. Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности.
Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад.
Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с мисленето, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки). Към всичко човекът е имал вътрешно чувство и отношение, а преценките според чувството са били важни и често определящи. Преди всичко важна роля играят изживяванията, свързани с практическата работа. Самата работа e била най-важният източник на не винаги будно изживени опитности. Често човек спонтанно е знаел какво трябва да прави, без да трябва съвсем ясно да установява произхода на хрумването или логическото съдържание.
към текста >>
Неподозирани възможности на по
знание
то се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията.
Източниците на опита обаче продължават да важат. Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли. С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога. Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот. В 19 век се стигна до особено приложение на химията в земеделието и в живота изобщо.
Неподозирани възможности на познанието се откриха не само чрез нови, но и чрез съвсем различни видове опитности, които възникнаха в лабораторията.
Постепенно можаха да бъдат опознати не само отделното живо същество с неговото аналитично установимо веществено съдържание, а също и процесите на живота; процесите, разиграващи се между живите същества, както и тези, разиграващи се между тях и тяхната околна среда. Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът. Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал. Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати. Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец.
към текста >>
Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съ
знание
и нови практически предложения.
Паралелно в течение на столетието се появи един светоглед, чиито защитници считаха това за цялото съществуване и не оставяха да важи нищо друго - материализмът. Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал. Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати. Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите.
Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения.
Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти. Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание. В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли. В рамките на антропософското икономическо сдружение „Идващият ден“ се включиха също и земеделски стопанства. Освен това Ернст Щегеман (1882-1943), лично близко свързан с Рудолф Щайнер, стопанисваше манастирските имоти край Гьотинген.
към текста >>
Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съ
знание
, в основата на които се намират съвсем нови аспекти.
Против него още Юстус фон Либих (1803-1873) упорито се е защитавал. Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати. Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите. Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения.
Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти.
Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание. В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли. В рамките на антропософското икономическо сдружение „Идващият ден“ се включиха също и земеделски стопанства. Освен това Ернст Щегеман (1882-1943), лично близко свързан с Рудолф Щайнер, стопанисваше манастирските имоти край Гьотинген. Подобно беше положението и с някои други земеделски стопани.
към текста >>
Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално по
знание
.
Във връзка с това, за разрешаването на селскостопанските проблеми безгрижно нараства употребата на химически вещества.От днешно гледище някои неща изглеждат направо авантюристични и чудновати. Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите. Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения. Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти.
Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание.
В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли. В рамките на антропософското икономическо сдружение „Идващият ден“ се включиха също и земеделски стопанства. Освен това Ернст Щегеман (1882-1943), лично близко свързан с Рудолф Щайнер, стопанисваше манастирските имоти край Гьотинген. Подобно беше положението и с някои други земеделски стопани. Тези житейски ситуации също поставяха пред Рудолф Щайнер въпроси относно земеделието.
към текста >>
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съ
знание
, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
„Целта на това изложение беше да се стигне до такива практически гледни точки за земеделието, които да свържат придобитото до днес чрез практическо вникване и научно изследване с това, което може да бъде дадено от духовното разглеждане на съответните въпроси.“9 Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности.
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки. Материализмът освободи хората от древните духовни зависимости. Само с него обаче човечеството не става нито социално, нито се справя по отношение на природата, а попада в катастрофи. Това, което е трябвало да се каже, за да може селското стопанство да бъде разбрано в този негов смисъл, той (Рудолф Щайнер) го е обхванал в дадените осем лекции.
към текста >>
Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече по
знание
от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности. След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности. Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности.
Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
Материализмът освободи хората от древните духовни зависимости. Само с него обаче човечеството не става нито социално, нито се справя по отношение на природата, а попада в катастрофи. Това, което е трябвало да се каже, за да може селското стопанство да бъде разбрано в този негов смисъл, той (Рудолф Щайнер) го е обхванал в дадените осем лекции. Как човек да усвои тези съдържания Необходимо е интензивно, основно проучване на текста, за да бъде той разбран.
към текста >>
В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия по
знание
то се осъществява чрез възприемането.
Това е един вид основно настроение, което като червена нишка трябва да прониква всяко духовно възприемане.“11 „Ти не трябва да вярваш, което ти казвам, а да го осмисляш, да го правиш съдържание на своя собствен мисловен свят…“12 Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката. По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата.
В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането.
До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план. В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за познание, което вече е душевна дейност. „Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за познание.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14 С това не се има предвид никакво принципно отвръщане от сетивния свят.
към текста >>
В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за по
знание
, което вече е душевна дейност.
По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план.
В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за познание, което вече е душевна дейност.
„Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за познание.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14 С това не се има предвид никакво принципно отвръщане от сетивния свят. По-скоро сетивното наблюдение придобива нов, активен интерес, когато човек пристъпва към него с нови, произтичащи от духовно-научното разглеждане въпроси. Точно това е същественото. Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото.
към текста >>
„Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за по
знание
.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14
То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план. В този смисъл трудността за разбирането на едно съобщение същевременно е призив за засилване на усилието за познание, което вече е душевна дейност.
„Не може достатъчно настоятелно да се подчертае колко необходимо е да се занимае със сериозната мисловна работа този, който иска да изгради по-висши способности за познание.“13 „Духовнонаучният изследовател - лектор предпоставя, че читателят заедно с него търси фактите.“14
С това не се има предвид никакво принципно отвръщане от сетивния свят. По-скоро сетивното наблюдение придобива нов, активен интерес, когато човек пристъпва към него с нови, произтичащи от духовно-научното разглеждане въпроси. Точно това е същественото. Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото. Това особено важи за израстването и за процесите на живота.
към текста >>
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше по
знание
свръхсетивна действителност.
В Германия бушуваше инфлация. Материалният аспект на веществата, след дългогодишна предимно научна подготовка насила беше наложен в широката практика при селското стопанство. Торенето с водоразтворими соли прости неорганични съединения, се смяташе от науката, съвещателните съвети и индустрията за истинското решение на проблемите с изхранването, и това силно беше пропагандирано. Индустриалните производители на средствата очакваха най-големите печалби на столетието. С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
към текста >>
Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъ
знание
, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Торенето с водоразтворими соли прости неорганични съединения, се смяташе от науката, съвещателните съвети и индустрията за истинското решение на проблемите с изхранването, и това силно беше пропагандирано. Индустриалните производители на средствата очакваха най-големите печалби на столетието. С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването. Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото.
Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности.
към текста >>
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с по
знание
то, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Индустриалните производители на средствата очакваха най-големите печалби на столетието. С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването. Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>
Всяко основно себепо
знание
наистина може да посочи, че това е заблуждение.
С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването. Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение.
Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“. Че за това на човека му е необходим мозъкът, е очевидно.
към текста >>
Те отвеждат съ
знание
то в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди.
От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно. Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната. Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти.
Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди.
Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти. Нашето ежедневие и философията все повече се определят от този начин на мислене и изследване. Редукционизмът намаляването на съставните части на комплексния процес и свеждането му до по-малко фактори от най-ниската плоскост на действителността, първоначално е почти неизбежен за специализираните изследователи. Това се превръща в мироглед, понеже стремежът да се подреди специалното в общата действителност е все още твърде слаб. Тук лежи главният проблем за взаимното разбирателство.
към текста >>
С тези предварителни думи трябва да се посочи само съдържанието, което се изтъква в много изявления на Щайнер, и чието
знание
той предпоставя.
Тези кратки аподиктични забележки не трябва да подвеждат да бъде отминат факта, че посочените трудове са значителни постижения на нашето столетие, които все още са актуални и много ценни за четене. За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се мисли, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание. Разликата от Щайнеровите изказвания е очевидна. При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения. Предпоставки за участниците.
С тези предварителни думи трябва да се посочи само съдържанието, което се изтъква в много изявления на Щайнер, и чието знание той предпоставя.
Поне книгите „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“трябвало да прочете този, който е искал да бъде допуснат до участие в курса. От тяхното основно изучаване не може да се откаже, не може да се лиши никой, който иска да участва в Селскостопанския курс[7] и наистина да усвои биодинамичния метод на земеделие. Освен това трябвало е участниците същевременно да са и земеделски стопани. Изисквало се е те да разполагат със знания в тази област и познания за земята, което е предпоставка за приложението на препоръките. Тези практически приложения желаеше Щайнер.
към текста >>
Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съ
знание
така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи.
Тази строгост и подвижност на нашето мислене е необходима. Тук трябва да бъдат дадени указания къде могат да се намерят допълнителни описания в трудовете на Рудолф Щайнер. Антропософия и философия За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години. Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе.
Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи.
При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите. За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието. Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
към текста >>
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова по
знание
, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на по
знание
то.
Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе. Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи. При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите.
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието.
Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено. При тях става дума за философски книги. Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука.
към текста >>
Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съ
знание
, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи. При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите. За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието.
Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
При тях става дума за философски книги. Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука. Общ поглед върху духовната структура на Курса
към текста >>
Щайнер 1904: „Теософия„, глава Пътят на по
знание
то
Чрез оформлението на местността земеделците могат да създадат важни условия за намиращите се там растения и животни, за тяхното разнообразие и тяхното взаимодействие. Както показва практиката, те се приемат от свободно живеещите същества, така че те изпълняват помощни функции. 8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността. При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението 1 Р.
Щайнер 1904: „Теософия„, глава Пътят на познанието
2 Тази формулировка произхожда от Тиенеман 1956: „Живот и околна среда„. 3 В. Шауман, 1995; „Научният и практическият път на развитие на екологичното земеделие и неговите перспективи„. Преработена лекция от 21.5.95 в Кил, Жива Земя, брой 4,5 и 6, 1995 и 1/1996. 4 Р.
към текста >>
Щайнер 1886 „Основни линии на теорията на по
знание
то на Гьотевия мироглед„ Сс 2.
6 март 1920, „2. Естественонаучен курс„, Сс 321. [9] Р. Щайнер 18831890 „Въведение в Гьотевите естественонаучни произведения„ Сс 1. [10] Р.
Щайнер 1886 „Основни линии на теорията на познанието на Гьотевия мироглед„ Сс 2.
[11] Р. Щайнер 1891 „Истина и наука„ Увертюра на „Философия на свободата„ Сс 3. [12] Р. Щайнер 1894 „Философия на свободата„ Сс 4. [13] Най висшата достъпна за нас на земята духовност, действащите в растенията природни духове.
към текста >>
47.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съ
знание
или в съ
знание
то на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
В първата лекция е даден общ поглед върху живота на Земята във връзка с космоса на планетите. В него е включено минералното царство (варовика и кварца), по-нататък елементарните отношения, които се създават от състоянието на времето (вода и топлина). Като резултат от различното въздействие на противоположни жизнени сили се диференцират формите на растенията, както и техните способности за размножаване, тяхната хранителност, сиреч да могат да хранят човека, и тяхната здравина и устойчивост. Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование. Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията.
Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
Също и след Коперник съществува основателна гледна точка пътищата на планетите да се описват геоцентрично. Това важи например когато се изучават отношенията на живота тук на Земята. В пространствен смисъл геоцентрично се представят например разстоянията на планетите от Земята, както и динамиката на приближаване и отдалечаване и промяната в тяхното местоположение. Това не само може да се изчисли геоцентрично, но също и да се изживее, докато по Коперник то може само да се изчисли. Ако, обратно на това, се представят движенията на масата и центробежната сила, както и отделните елиптични пътища, естествено това е нещо различно.
към текста >>
По
знание
то обаче търси да ги надрасне, да стане достойно за това, което като свръхсетивна духовна реалност стои зад химико-физическите съставки и е от съвсем особено значение за растенията и животните.
Оттук земеделецът-практик винаги на първо място трябва да бъде синтетик, следователно човек, който разглежда света и моментното му положение не от последните аналитични знания на една тясно ограничена специалност, а от обобщението на много гледни точки и оттук извежда своите заключения. Той винаги действа в комплексната, в цялостната действителност. „Когато се говори от антропософска гледна точка, тогава действително става дума не да се връщаме към древните инстинкти, а от едно дълбоко духовно вникване да намираме това, което станалите днес несигурни инстинкти все по-малко могат да ни дадат. Ето защо е необходимо да преминем към едно силно разширено разглеждане на живота на растението, на животните, но също и живота на самата Земя в посока към космичната страна“. Следователно касае се за съзнателно изучаване на новото съдържание, което напълно включва знанията на природната наука, доколкото се отнася до истински знания, а не за хипотези.
Познанието обаче търси да ги надрасне, да стане достойно за това, което като свръхсетивна духовна реалност стои зад химико-физическите съставки и е от съвсем особено значение за растенията и животните.
Относно еманципацията при животните и човека. Щайнер говори за еманципацията на животните от външния свят, която е толкова по-голяма, колкото даден вид животни стои по-близо до човека. Отнася се до едно нарастващо обособяване на организмите спрямо непосредственото въздействие на тяхното обкръжение. Наистина космичните ритми още могат да се забележат в жизнените процеси, обаче те вече са се обособили и отделили от непосредствените космични явления. Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите животни не съвпадат с тези в Космоса.
към текста >>
Свободата при човека се реализира чрез по
знание
за света, себепо
знание
и насочване на волята с разбиране.
Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение.
Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране.
За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли. Развитието на тялото дава само заложба за това. Всеки трябва сам да определя до къде да достигне в своето индивидуално развитие. Човекът е същество със силно проточено телесно развитие през младостта, което е свързано с възможността индивидуално да може да се обучава. Колективното телесно-душевно развитие е станало духовно-душевно и индивидуализирано, тоест то се осъществява, когато се създава от един индивидуален човек, в края на краищата от един Аз.[4]
към текста >>
Това, което възприемаме и опознаваме в сетивния свят, зависи не само от фактически наличните неща, доколкото те постъпват в съ
знание
то, но то се определя също от качественото насочване на вниманието, от нашето очакване.
Явленията са само едната страна на действителността, другата е тяхната съвместна свързаност. Тя се схваща само мисловно. Взаимовръзките могат да се търсят по различни начини. Да се подходи съзнателно в това отношение е основно изискване на Щайнер.[6] Сетивни явления, мисли, факти, разбиране.
Това, което възприемаме и опознаваме в сетивния свят, зависи не само от фактически наличните неща, доколкото те постъпват в съзнанието, но то се определя също от качественото насочване на вниманието, от нашето очакване.
Това, което искаме да възприемем, ние несъзнателно го филтрираме от наличното многообразие. Усилваме впечатленията, които подхождат на нашите очаквания, а другите ги изтласкваме. Това зависи от мислите, които действат в нас. Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света. Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме.
към текста >>
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съ
знание
.
Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления. Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно. При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността. Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите мисли.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени мисли, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме. Това важи напълно неограничено и за науката.
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съзнание.
За разлика от възприятията мислите чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други мисли. Когато една мисъл се включи в една мисловна връзка, когато тя е в съгласие с всички останали, тогава имаме чувството на удовлетворение и задоволство, че я разбираме. Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез мисълта, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно. Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене. Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти.
към текста >>
Тогава поставяме в ход нашите усилия за по
знание
, сиреч ние търсим мислите, които създават връзката за нашето съ
знание
.
Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене. Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти. Ние не го разбираме. За нас той остава един въпрос. Ако един въпрос е достатъчно важен за нас, той не ни оставя спокойни.
Тогава поставяме в ход нашите усилия за познание, сиреч ние търсим мислите, които създават връзката за нашето съзнание.
Това е началото на всяка наука. Без понятия и идеи няма действителност и без мисловни системи няма разбиране и обяснение[8] на света. Щом размишляваме върху нещо, ние вече сме убедени в това, че светът е създаден разумно и че нашето мислене има достъп до този световен разум. В противен случай всяко размишление, всяко разсъждение би било напразно. Следователно мислите, принципно погледнато, по никакъв начин не са надстройка над същинската реалност, нито идеология, а са съставна част на реалността.
към текста >>
Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на по
знание
то за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми.
Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре. Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание. Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват. Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират. Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта.
Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на познанието за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми.
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система. Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо. По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности. Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте.
към текста >>
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съ
знание
и до способност за придвижване.
В Селскостопанския курс Рудолф Щайнер по начало търси противоположностите в действителността и ги описва. Тези противоположности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно изживяван живот на земната повърхност. Следователно причините на сетивно възприемаемите жизнени процеси трябва да се търсят на по-високо равнище на действителността, на първо място на равнището на етерното. И на това равнище става дума за сили, които от своите противоположности в дейността им една за друга и една с друга създават действителността. Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества.
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване.
Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
към текста >>
Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съ
знание
то, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от
знание
към съпреживяване.
В един жив организъм обаче става обмяна на веществата. Организмът остава, но неговите вещества непрекъснато се сменят. При животното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях. Промяната е единствено трайното, постоянното. Всичко тече.
Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване.
Това не е лесно и прекрачва границите на онова, което обикновено правим при познанието. Можем да си представим, че едно такова непрекъснато събитие се извършва само от собствените сили на организма. При сменящите се условия на околния свят то постоянно се възобновява в съответни многопосочни градивни и разпадни процеси. Ако сме последователни, трябва да се запитаме също за източника на тези сили. Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света.
към текста >>
Това не е лесно и прекрачва границите на онова, което обикновено правим при по
знание
то.
Организмът остава, но неговите вещества непрекъснато се сменят. При животното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях. Промяната е единствено трайното, постоянното. Всичко тече. Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване.
Това не е лесно и прекрачва границите на онова, което обикновено правим при познанието.
Можем да си представим, че едно такова непрекъснато събитие се извършва само от собствените сили на организма. При сменящите се условия на околния свят то постоянно се възобновява в съответни многопосочни градивни и разпадни процеси. Ако сме последователни, трябва да се запитаме също за източника на тези сили. Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света. Антропософската литература е пълна с описания по този въпрос.
към текста >>
За човека, който се стреми към по
знание
, винаги е наложително да се включи към по
знание
то на света.
Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност. Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се получава повече или по-малко или какво ние измерваме. Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното изживяване не е проста работа. То ни заставя да съчетаваме вътрешното изживяване с изживяването на света. Ако обаче сме доволни от това, че външният начин на действие функционира добре, без действително да проникваме в него, тогава не възниква никакъв въпрос.
За човека, който се стреми към познание, винаги е наложително да се включи към познанието на света.
Трябва само да забележим това. Това се развива в посока към духовната страна съответно най-напред като сила на мисленето, което е идентично с воля в мисленето. Там можем да дойдем до изживяване на самата воля, доколкото я употребяваме и непосредствено я изживяваме, когато например вървим по трудни, по необикновени мисловни пътища или също така, когато действително твърдо задържаме само една мисъл. Съпротивата се намира особено в собствените вече налични представи или в тяхното автоматично протичане. Това добре познава всеки, ала не сме свикнали да му обръщаме внимание.
към текста >>
Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съ
знание
, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
Живите представи трябва да са променливи, да се движат като самия живот. Това става само чрез нашата воля. Упражнявайки се в тази насока могат да се развият духовни способности в антропософски смисъл и това е първата степен, имагинацията (в смисъла на Щайнер). Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция. По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит.
Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
Природната наука не се интересува от същността на силите, а само от тяхната измеримост. Сили, които не се измерват, но могат да се изживяват, за нея би трябвало да отпаднат от така изработената картина за света. При всяко познание ние противопоставяме нещо на света. Даже какъв въпрос поставяме, това зависи от самите нас. Да проследим един въпрос, това означава да оставим настрана много други.
към текста >>
При всяко по
знание
ние противопоставяме нещо на света.
Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция. По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит. Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили. Природната наука не се интересува от същността на силите, а само от тяхната измеримост. Сили, които не се измерват, но могат да се изживяват, за нея би трябвало да отпаднат от така изработената картина за света.
При всяко познание ние противопоставяме нещо на света.
Даже какъв въпрос поставяме, това зависи от самите нас. Да проследим един въпрос, това означава да оставим настрана много други. Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески. В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си. Ако някой направи това по друг начин, често скоро бива заподозрян в обвързаност с „мироглед“ от времето преди науката.
към текста >>
Не само да се приеме това състояние и може би повече или помалко да се осъзнае, но волево и с будно съ
знание
така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на по
знание
то, това е централна задача на антропософията.
Това диференциране обаче е плодоносно за всички области, поне за тези на биологията, която работи с естественонаучни методи. Под „обясняване„ той разбираше естественонаучния начин за поставяне една до друга на частите и обяснението изхождайки от тяхното външно взаимодействие. С „разбиране„ той характеризираше вътрешното взаимно проникване в не просто сумарната жива общност. Той насочи към зависимостта на изживяването на света от състоянието на наблюдателя. Й. Хиршбергер 1976 и 1991: „История на философията„.
Не само да се приеме това състояние и може би повече или помалко да се осъзнае, но волево и с будно съзнание така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на познанието, това е централна задача на антропософията.
[9] Това е едно понятие на Карл Маркс, който беше материалист и приписваше на всички мисли само качеството на надстройка, на нереалност. Че тогава това би трябвало да важи също и за мисловната постройка на марксизма, това той не е забелязал. Издателство Хердер, Фрайбург, Базел, Виена. [10] Това е само малко променено изречение от Петър Яних, 1981. „Научна теория и научно изследване„, издателство Ц. Х.
към текста >>
По
знание
то обаче е прастаро и философски се среща при Хераклит (около 544 483 пр.Хр.).
[15] 1904 Сс 11. [16] Р. Щайнер 1909: „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят„, Сс 110. 1911 Еволюцията от гледна точка на истината, Сс 132 и на много други места. [17] Л фон Берталнфи 1901 1972 се занимаваше през нашето столетие като биолог особено с въпросa за реда в протичащото равновесие, англ.
Познанието обаче е прастаро и философски се среща при Хераклит (около 544 483 пр.Хр.).
[18] По евангелието от Матей 7,4. [19] Р. Щайнер 1925: „Антропософски ръководни принципи„, писмо от 17 август 1924, Сс 26.
към текста >>
48.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Колко фино е това разпределение на еднаквите регулатори във всяка клетка често човек не си създава ясна представа, защото в съ
знание
то си има гигантски увеличените картини, взети от учебниците.
Но тя от зачатъчната клетка до израснало плододаващо състояние се намира в бавна непрекъсната промяна. Вещественият процес, който произвежда и поддържа видимия образ, се състои от многообразни веществообменни процеси, които протичат бързо и много по-бързо се променят, отколкото образът. И на най-малката промяна във външните условия те реагират в насока да запазят характерния вид на организма. Както беше обяснено горе, действителната същност на живота е промяната. Запазването на идентичността, въпреки всяка промяна, се обяснява днес с оставането на гените във всяка клетка.
Колко фино е това разпределение на еднаквите регулатори във всяка клетка често човек не си създава ясна представа, защото в съзнанието си има гигантски увеличените картини, взети от учебниците.
При средна големина на растителната клетка с диаметър 30 микрометра (микрометър, 0,03 мм) в един кубически милиметър се побират 36,000 клетки.[3] В такива големи съотношения силите на масата и на тежестта на веществото играят само подчинена роля спрямо силите на повърхността на клетките, на мембраната и на ензимната дейност. Тези въздействия произлизат от съответен подтик отвън, както се предполага, чрез гените. Както ще видим веднага, по-добре е да се каже, че спектърът на възможностите на въздействията на един организъм се определя от неговите гени. Освен това обаче всеки многоклетъчен организъм е диференциран в много тъкани и органи. Следователно в едно и също време на различни места в организма се случва нещо различно, даже противоположно.
към текста >>
Те обаче не водят към по
знание
или това става много мъчно, защото в сетивния свят може да се изпита само производното, но не е възможно доказателство за духовната реалност.
Точно това показва съвсем ясно ембриологията. Следователно гените не могат да бъдат причината на жизнения процес. Трябва да разбираме генетиката само ако я схващаме като микроскопичен физически инструментариум на една духовна реалност, която с помощта на гените може да се осъществи в тялото, всъщност същинската реалност на цялото. Духовната реалност може да се открие само със съответни, тоест с духовни методи. Докато се ограничаваме в областта на сетивните явления, следователно докато сме методически детерминирани, не можем да надхвърлим хипотезите в тази насока.
Те обаче не водят към познание или това става много мъчно, защото в сетивния свят може да се изпита само производното, но не е възможно доказателство за духовната реалност.
Разнообразните описания на Рудолф Щайнер ясно показват, че не се касае за нещо измислено. При регенериращите се екосистеми поначало е ясно, че техните жизнени общности се състоят от извънредно голямо разнообразие от видове и индивиди и с това също, че са въоръжени със съответното изобилие на своите гени. Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл.
към текста >>
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съ
знание
то.
Докато се ограничаваме в областта на сетивните явления, следователно докато сме методически детерминирани, не можем да надхвърлим хипотезите в тази насока. Те обаче не водят към познание или това става много мъчно, защото в сетивния свят може да се изпита само производното, но не е възможно доказателство за духовната реалност. Разнообразните описания на Рудолф Щайнер ясно показват, че не се касае за нещо измислено. При регенериращите се екосистеми поначало е ясно, че техните жизнени общности се състоят от извънредно голямо разнообразие от видове и индивиди и с това също, че са въоръжени със съответното изобилие на своите гени. Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм.
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието.
Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно.
към текста >>
Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съ
знание
то са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
При регенериращите се екосистеми поначало е ясно, че техните жизнени общности се състоят от извънредно голямо разнообразие от видове и индивиди и с това също, че са въоръжени със съответното изобилие на своите гени. Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества.
Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери.
към текста >>
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за по
знание
то.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието.
Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание.
към текста >>
То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съ
знание
.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери.
То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание.
Тялото се явява като служител на човешкия Дух. Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност. Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят.
към текста >>
Само в този случай може да има по
знание
и с това наука и отговорност.
Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание. Тялото се явява като служител на човешкия Дух.
Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност.
към текста >>
Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква по
знание
за тази вътрешна страна, точно така, както по
знание
на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина. Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност.
Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
С това не се казва, че на практика човекът винаги се ръководи от Духа. Ние се оставяме да бъдем ръководени от склонности, симпатии и антипатии, от обстоятелствата, даже противно на най-добро знание. Но ако те доминират в човека, това е на първо място човешка слабост. Ако владичеството на такива душевни потребности продължи трайно, то може да се превърне в болест, която в края на краищата води към човешка деградация и правно поставяне под запрещение. Следователно съществува и душевно определяне, което не винаги трябва да бъде идентично с духовното, даже може да влезе в противоречие с него и вследствие на това категорично да се различава от духовното.
към текста >>
Ние се оставяме да бъдем ръководени от склонности, симпатии и антипатии, от обстоятелствата, даже противно на най-добро
знание
.
Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност. Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие. С това не се казва, че на практика човекът винаги се ръководи от Духа.
Ние се оставяме да бъдем ръководени от склонности, симпатии и антипатии, от обстоятелствата, даже противно на най-добро знание.
Но ако те доминират в човека, това е на първо място човешка слабост. Ако владичеството на такива душевни потребности продължи трайно, то може да се превърне в болест, която в края на краищата води към човешка деградация и правно поставяне под запрещение. Следователно съществува и душевно определяне, което не винаги трябва да бъде идентично с духовното, даже може да влезе в противоречие с него и вследствие на това категорично да се различава от духовното. Обратно на това, когато спим, тогава съзнателните душевни и духовни подбуди отсъстват. По време на това състояние физическият организъм се възстановява и освежава.
към текста >>
Всяко ново по
знание
ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли.
Следователно общото в една екосистема и в едно земеделско стопанство лежи на първо място в техния собствен жизнен организъм. Всички растения изграждат етерно тяло, което обхваща не само растителния индивид, но и всички общо, също и произлизащото от растенията оживяване на минералните съставни части на местонахождението. Видяхме по-горе, че всичко в етерното е свързано. Подобно е както при мислите. Всички те са свързани.
Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли.
Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло.
към текста >>
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съ
знание
, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер. Вследствие на това във физическото тяло настъпва разграждане, втвърдяване и отделяне, следователно състаряващи процеси. „От много голямо значение е да знаем, че обикновените мисловни сили на човека са същите, но вече префинени сили на формирането и растежа. Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духовност. И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10]
към текста >>
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съ
знание
на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното. Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Вследствие на това във физическото тяло настъпва разграждане, втвърдяване и отделяне, следователно състаряващи процеси. „От много голямо значение е да знаем, че обикновените мисловни сили на човека са същите, но вече префинени сили на формирането и растежа. Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духовност. И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10] Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
към текста >>
Понеже в жизнените процеси на земеделското стопанство става въпрос предимно за растения, за израстване, за изграждане на тяло, а не за съ
знание
.
Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духовност. И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10] Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот. За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси. Сега можем също да разберем защо Щайнер при сравнението с човека казва: при човека, именно в детството,[11] тоест във възрастта, в която физическото тяло още се изгражда, а способността за мислене едва започва да се развива.
Понеже в жизнените процеси на земеделското стопанство става въпрос предимно за растения, за израстване, за изграждане на тяло, а не за съзнание.
Макар за неподготвения читател такива мисли да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса. Те ни помагат да разберем по-добре следното, което се цитира тук, защото то играе ключова роля за цялото развитие на метода на биодинамичното земеделие, а с това на екологичното земеделие: „Едно земеделско стопанство разкрива най-добре истинската си същност, когато може да се схване като един вид сама за себе си индивидуалност; като наистина затворена в себе си индивидуалност. Всяко земеделско стопанство трябва да се доближи до състоянието да бъде затворена в себе си индивидуалност - това състояние не може да се постигне напълно, но трябва да бъде доближено. Това значи, че трябва да се направи възможно в самото стопанство да е налице всичко необходимо за производството, включително и наличието на добитък.
към текста >>
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съ
знание
то и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
от живите връзки в самия организъм от по-висок разред. По този начин те не действат като чужди тела, които тепърва трябва да бъдат оживени и при това ще изискват в известна степен живи сили, а остават в организма, от който произлизат, както е нормално физиологически. Рудолф Щайнер конкретизира това, което представя в първата лекция, като действие на силите по вертикален ред в отделното стопанство и го сравнява с човешкия организъм, който в смисъла на разчленяването е устроен етерно в посока обратна на земеделското стопанство и на екологичния природен организъм. Естествено, съществува важна разлика между индивидуален организъм и жизнена общност с оглед разнообразието на индивидите във втория случай и с това - в една необозрима сложност на плоскостта на гените. Макар че нещо такова като взаимнa нагласа сигурно има също и при геномите на различните видове, от изложението ясно се вижда, че Щайнеровите описания нямат нищо общо с гените, а с това, което се обслужва от гените.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества. Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>
49.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и по
знание
.[15]
Откъде взема преценките, които довеждат до решението какво е правилно в дадения момент? За разлика от природонаучните принципи, които се стремят да изключат чувството, понеже е субективно, действащият често е принуден да се довери на своето чувство, също и ученият в областта на природната наука. Касае се за това да изградим и обучим чувството, за да стане то по-добър, по-сигурен обективен инструмент на преценката. Това изисква Щайнер. По-късно той казва: правилно да прозрем означава правилно да разберем.
Следователно чувството трябва да се усъвършенства въз основа на опит и познание.[15]
Рудолф Щайнер приключва четвъртата лекция с една основна методична бележка: «Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата. Мислите се извличат от целостта, затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко разглеждане се има предвид човекът, човекът се поставя в основата на всичко.
към текста >>
Това не е въпрос само на
знание
, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание.
Днес на това не се обръща внимание и тези фини и деликатни въздействия са на път да се загубят. Затова е много лесно да се отричат, когато някой спомене за тях. По тази причина малко ми е трудно да говоря за тези неща пред широка аудитория, защото те лесно могат да бъдат отречени, като се има предвид начинът, по който хората живеят днес.»(4., 141/142) Ако някой иска да се занимава с природна наука, той, разбира се, трябва първо да учи. Ако се захване с работа в определена научна област, трябва да навлезе в работата.
Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание.
Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно.
към текста >>
Тя се намира на сцената на човешкото съ
знание
.
Природната наука е отстранила човека от природните процеси, защото искаше и иска да изключи (с право!) всичко субективно. Но при това тя загуби всичко духовно и душевно във възприемането и разбирането на природата. Нищо от това не се съдържа в нейните мисли, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи. Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното мисли изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това. Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека.
Тя се намира на сцената на човешкото съзнание.
Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука. Това дори не се осъзнава. Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек. В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата. Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна?
към текста >>
Но себепо
знание
то не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука.
Но при това тя загуби всичко духовно и душевно във възприемането и разбирането на природата. Нищо от това не се съдържа в нейните мисли, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи. Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното мисли изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това. Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека. Тя се намира на сцената на човешкото съзнание.
Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука.
Това дори не се осъзнава. Всичко това играе важна роля за деятелния, деловия човек. В този смисъл земеделието е също така изкуство, ваятелство в живото с чувстването като ръководна функция и с неговото ориентиране към това, което се възприема с всичките сетива преди, по време и след работата. Защо култивираната местност в обширни области е все така прекрасна? Но всъщност далеч по-големият художник е самата жива природа, която чрез човека се извисява до културата.
към текста >>
Щайнер 1919:„Общо човеко
знание
като основа на педагогиката„ Сс 293.
Щайнер 1925: „Основи за разширение на лечебното изкуство„, глава пета. [3] Р. Щайнер 7 януари 1923: Сс 323. 16 ноември 1923: Сс 319. [4] Р.
Щайнер 1919:„Общо човекознание като основа на педагогиката„ Сс 293.
[5] Подробно виж забележка 91. [6] 5., 155/156. [7] 4., 121. [8] В. Шад 1991: „Млекопитаещи животни и човека„.
към текста >>
50.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съ
знание
то.
За боите от растителен произход. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. Двата основни закона на учението за цвета във връзка с утринната и вечерната заря и синия цвят на небето. Здравето и болестта във връзка с учението за цвета Въздействие на цветовете върху човешкия организъм.
Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието.
Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета.
към текста >>
Отричащата по
знание
то реч на Дюбоа Раймонд.
Структурно делене на човешкото същество – живот и смърт Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека. Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза». Съвременният човек твърде малко се грижи за речта. В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното.
Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд.
Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция. Църквата като господарка на смъртта.
към текста >>
Не може да се добие по
знание
за живота след смъртта, ако не се добие по
знание
за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.
След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция. Църквата като господарка на смъртта. Животът преди раждането и животът след смъртта.
Не може да се добие познание за живота след смъртта, ако не се добие познание за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. Животът на човека в съня и смъртта За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот.
към текста >>
Пробуждане за истинското
знание
.
«Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. Сън, смърт и завръщане
Пробуждане за истинското знание.
Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота.
към текста >>
Най-важното съдържание на древните мистерии;
знание
то за Слънцето.
Първи сведения за християнството. Двете деца Исус. Дванадесетгодишният Исус в храма. За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос.
Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето.
За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос. Явлението възкресение. Събитието при Дамаск с апостол Павел. Възнесението на Христос на небето. Идеята за Петдесятницата: огнените езици – всеобща религия за цялото човечество.
към текста >>
51.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Често съм ви казвал: съвременните хора мислят, че единствено разумно може да се смята само това
знание
, което притежава съвременният човек.
Но преди това искам да се заема с въпроса, който беше поставен тук отначало. Въпросът е за това, каква представа за света, какъв образ на света е създал Данте[1]. И така, този господин (задалият въпроса) е чел Данте. Четейки Данте, този средновековен поет, може да се види, че той е имал съвършено различна представа за света, различен образ за света от нашия. Моля ви да си спомните следното.
Често съм ви казвал: съвременните хора мислят, че единствено разумно може да се смята само това знание, което притежава съвременният човек.
Ако в миналото представите на хората са били други, съвременните хора оценяват това така: е, какво пък, някога такива представи са имали място. Налагало се е (да се примиряват с тях) и да чакат, докато за света би могло да се узнае поне нещо разумно. Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света. В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система. Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж.
към текста >>
Днешният човек може да каже: факт е, че тези хора са виждали все още по доста несъвършен начин, затова пък днес най-накрая ние достигнахме истинското по
знание
за тези неща.
Това са неподвижните звезди, а именно неподвижните звезди на Зодиака (вж. рис.). Още по голямо е това, което движи всичко, Първодвигателя. Той обаче се намира не само тук горе, той в качеството си на Първодвигател присъства също и навсякъде. Зад него съществува вечен покой, който пак се намира навсякъде. Така си е представял това Данте.
Днешният човек може да каже: факт е, че тези хора са виждали все още по доста несъвършен начин, затова пък днес най-накрая ние достигнахме истинското познание за тези неща.
Разбира се, от една страна, такова изказване е допустимо. Но Данте съвсем не е бил глупав; той също е виждал всичко това, което другите виждат днес. И така, той съвсем не е бил глупав. И тези, от които той приел (своите знания), всички тези, които вярвали в това тогава, също не били глупаци; просто те си представяли всичко това различно. Възниква въпросът: от какво е обусловено в мировата история следното събитие; това, че хора, които по-рано си представяли мирозданието съвсем различно, в XVI век изведнъж отхвърлили тази концепция и получили съвсем друга представа за строежа на света?
към текста >>
52.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки по
знание
, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос.
Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен ъгъл. Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята. Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си. Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце. Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.
Е, господа, тук е мястото, където постепенно получавайки познание, човек почва да си казва, че наистина представлява цял малък свят, микрокосмос.
Всичко, което го има в света, навън, намира своето пълно отражение вътре в човека. Само си представете, когато ви дават тази «храчка», тази разрушена материя, и вие трябва да възсъздадете там вътре всичко това! Вие не бихте могли да направите това. Виждате ли, когато «азът» остава след смъртта сам, той трябва да се учи от целия свят, за да може след това да го възсъздаде, да възпроизведе целия този свят. След като в течение на една трета от предишния си живот човек отхвърли симпатията към тялото, той започва да се учи от целия Космос, да се учи на това, как отново да стане човек.
към текста >>
Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое
знание
за Космоса; той предава това космическо
знание
на тялото, което след това става негов носител.
» човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това. В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време.
Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов носител.
След това тялото може в течение на живота да вземе върху себе си това знание. Малкото дете предава на тялото цялата космическа мъдрост. Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната наука няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце. Детето постепенно враства тук, то отдава цялата мъдрост на своя «аз» на тялото си, докато по-рано притежател на цялата тази космическа мъдрост е бил «азът». Възможно е всичко това да ви се види странно, но въпреки това е вярно; на какво основание човек, владеещ антропософията, разказва на хората за Космоса?
към текста >>
След това тялото може в течение на живота да вземе върху себе си това
знание
.
В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време. Защото същността на цялото това мятане на малкото детенце се състои в това, че човек се старае да забрави цялото свое знание за Космоса; той предава това космическо знание на тялото, което след това става негов носител.
След това тялото може в течение на живота да вземе върху себе си това знание.
Малкото дете предава на тялото цялата космическа мъдрост. Страшно болно и страшно трагично е това, че съвременната наука няма никакво понятия какво става в живота, как малкото дете отдава усвоената от него всемирна мъдрост на своето тяло, как постепенно то враства в тези очи и в тези ръце. Детето постепенно враства тук, то отдава цялата мъдрост на своя «аз» на тялото си, докато по-рано притежател на цялата тази космическа мъдрост е бил «азът». Възможно е всичко това да ви се види странно, но въпреки това е вярно; на какво основание човек, владеещ антропософията, разказва на хората за Космоса? Той разказва това по простата причина, че ретроспективно си спомня първото време от своето детство, времето на младенчеството, когато човек знае за всичко като цяло на основата на опита, получен преди влизането в тялото.
към текста >>
Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие
знание
то, което самият човек отначало е вложил там.
Детето постепенно враства тук, то отдава цялата мъдрост на своя «аз» на тялото си, докато по-рано притежател на цялата тази космическа мъдрост е бил «азът». Възможно е всичко това да ви се види странно, но въпреки това е вярно; на какво основание човек, владеещ антропософията, разказва на хората за Космоса? Той разказва това по простата причина, че ретроспективно си спомня първото време от своето детство, времето на младенчеството, когато човек знае за всичко като цяло на основата на опита, получен преди влизането в тялото. И антропософията се състои всъщност в това, цялата мирова мъдрост, отдадена на тялото, малко по-малко да се извлича от тялото. Господа, обикновената наука днес не дава никакви указания по въпроса.
Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там.
Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло. Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек. Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства. Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства.
към текста >>
Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека по
знание
то на живото тяло.
Той разказва това по простата причина, че ретроспективно си спомня първото време от своето детство, времето на младенчеството, когато човек знае за всичко като цяло на основата на опита, получен преди влизането в тялото. И антропософията се състои всъщност в това, цялата мирова мъдрост, отдадена на тялото, малко по-малко да се извлича от тялото. Господа, обикновената наука днес не дава никакви указания по въпроса. Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там. Тя прави експеримент с човека.
Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло.
Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек. Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства. Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства. Не иска това, защото съвременното възпитание развива в него твърде много високомерие по отношение на това, което би трябвало да съдейства за неговото усъвършенстване. По този начин, за начало аз бих искал малко да ви разкажа какво представлява «азът».
към текста >>
Нашите студенти ги водят към (по
знание
на) мъртвото тяло, към по
знание
за трупа, те не могат да изучават живия човек.
И антропософията се състои всъщност в това, цялата мирова мъдрост, отдадена на тялото, малко по-малко да се извлича от тялото. Господа, обикновената наука днес не дава никакви указания по въпроса. Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там. Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло.
Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек.
Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства. Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства. Не иска това, защото съвременното възпитание развива в него твърде много високомерие по отношение на това, което би трябвало да съдейства за неговото усъвършенстване. По този начин, за начало аз бих искал малко да ви разкажа какво представлява «азът». Обаче на следващите занятия ние ще говорим повече по темата, така че ще чуете значително повече и постепенно темата ще става все по-понятна за вас.
към текста >>
Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопо
знание
то, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства.
Господа, обикновената наука днес не дава никакви указания по въпроса. Тя не дава никакви указания за това как може от тялото отново да се добие знанието, което самият човек отначало е вложил там. Тя прави експеримент с човека. Той трябва да учи само това, което узнава по външен начин, докато по-правилно би било да се вкарва в човека познанието на живото тяло. Нашите студенти ги водят към (познание на) мъртвото тяло, към познание за трупа, те не могат да изучават живия човек.
Такова изучаване би било във всеки случай значително по-трудно, защото при това човек би трябвало да се тренира в самопознанието, би трябвало да съзерцава в себе си и по такъв начин да се усъвършенства.
Но работата тук върви така, че именно това съвременният човек не иска; той не иска да става по-съвършен, той иска малко да го подресират в училище, а след това иска да си остане същия, той не иска да се усъвършенства. Не иска това, защото съвременното възпитание развива в него твърде много високомерие по отношение на това, което би трябвало да съдейства за неговото усъвършенстване. По този начин, за начало аз бих искал малко да ви разкажа какво представлява «азът». Обаче на следващите занятия ние ще говорим повече по темата, така че ще чуете значително повече и постепенно темата ще става все по-понятна за вас. Виждате ли, съвсем малко ви разказах за това, с какво трябва да се занимава «азът» в течение на времето, докато човек отново не се спусне към Земята.
към текста >>
Знание
то за това е получено на основата на обективни факти.
Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност. Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек. Виждате ли, господа, ако човечество и по-нататък продължи да живее така, както живее днес, ако и по-нататък продължи да се грижи само за външното, в бъдеще ще се раждат хора, които въобще няма да могат с ръка да мръднат, тъй като на нищо не са се научили в периода до следващия живот. Към въпроса за това как се повтаря животът, ние пак ще се върнем. Днес исках да ви дам понятия, позволяващи да се види, че съвсем не е лекомислено твърдението за това как се държи «азът» след смъртта, как човек, връщайки се отново (на Земята), трябва сам да строи своя живот в неподреденото вещество.
Знанието за това е получено на основата на обективни факти.
Ето за какво става дума тук. Макар и да не върви толкова бързо, ще отговоря докрай на зададения въпрос. Да съпоставим това, което знаем за края на човешкия живот, за това как човек постепенно губи своето етерно тяло и своето астрално тяло; да го съпоставим с това, че после «азът» трябва отново да се спусне долу, за да си построи свое астрално тяло и така нататък. Тогава ще се приближим към това как човек отново и отново се спуска долу. След това ще се приближим и към това време, когато човек въобще ще се освободи от всички свои земни животи, когато няма да трябва отново да слиза долу.
към текста >>
53.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето по
знание
пътища няма.
Средновековната теология е декларирала, че съществува наука, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията. Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика. Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука.
Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма.
Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък. И така, какво твърди този господин? Той казва: науката -това е, което може да се пипне с ръце. Всичко останало е в областта на фантазията. Тези фантазии могат да вкарат в заблуда всеки човек, да го излъжат; защото за всичко това въобще нищо не може да се знае.
към текста >>
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съ
знание
то, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»!
Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък. И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята душа, авторът на книгата свежда до рота войници.
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»!
» Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота. «От наша гледна точка този факт не представлява нищо удивително. Желаейки да се ориентираш в този проблем, следва преди всичко да си изясниш какво представлява отделната личност по отношение на външния свят». И така, на първо място авторът предлага да се състави съответна представа (за «аза»). Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения на организма с външния свят.
към текста >>
Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съ
знание
, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това. В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си. Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък.
Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
Виждате ли, господа, по такъв начин стигаме до това, че човек изхожда от духовния, свръхсетивния свят и сам строи тялото си, дарявайки го със сходство. Погледнете малкото дете. Малкото дете се ражда. Когато децата са едва родени, те не се отличават много от малките зверчета, колкото и красиви да са майките им. Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно.
към текста >>
»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето по
знание
от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Обаче ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален. Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили. Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
»[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Това става знание. Ето защо науката на бъдещето трябва да се настройва за това, че не винаги ще се налага да се ограничава със сънищата за света и да се затваря само в лабораторни експерименти и физически наблюдения. Науката трябва да води хората към пробуждане. Тогава няма да се казва: човек е само физическо, материално тяло, не, тогава ще се казва така: човек се състои от физическо вещество, от етерно тяло, астрално тяло и «аз». За тях ще могат тогава да кажат следното: сега е известно, че може да се пробуди труп, да се пробуди, даже ако човек е умрял.
към текста >>
Това става
знание
.
Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили. Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят. Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? »[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване.
Това става знание.
Ето защо науката на бъдещето трябва да се настройва за това, че не винаги ще се налага да се ограничава със сънищата за света и да се затваря само в лабораторни експерименти и физически наблюдения. Науката трябва да води хората към пробуждане. Тогава няма да се казва: човек е само физическо, материално тяло, не, тогава ще се казва така: човек се състои от физическо вещество, от етерно тяло, астрално тяло и «аз». За тях ще могат тогава да кажат следното: сега е известно, че може да се пробуди труп, да се пробуди, даже ако човек е умрял. Етерното тяло трябва отначало да се приближи към човека и действайки през главата, да гради неговото физическо тяло.
към текста >>
54.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското
знание
действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот.
Обаче ако човек вече е придобил обичайния човешки разсъдък, развитието би могло да бъде продължено и по-нататък. Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека. Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае. Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот.
Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание. Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува. Иска ми се да видим какво представлява сънят. Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии.
към текста >>
Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съ
знание
.
Продължавайки развитието на обикновените познавателни сили, човек може да извърши скок, подобен на този, който се извършва при прехода от малкото дете към възрастния човек. Разбира се, всичко това е свързано с внедряването на получените знания в процеса на възпитание на човека. Днес човек не е способен в това отношение на нищо повече от това, високомерно да вири нос и да казва: аз вече всичко знам, а което не знам, не ме касае. Днес човек не е способен да каже нищо друго, защото от средното училище го възпитават така, че той прекомерно се обляга на своя ум, а за всичко друго казва: е, да, в това може да се вярва, но не може да се разбере. Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот.
Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание.
Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува. Иска ми се да видим какво представлява сънят. Виждате ли, господа, по отношение на сънищата у хората съществуват страшно много фантазии. Обаче всичко, което се говори за сънищата, е всъщност своего рода бръщолевене.
към текста >>
Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето по
знание
, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
И така, разглеждайки себе си извън нашето тяло, когато реално се намираме в «аза» и в душата си, откриваме, че ние сме фантасти, създаващи в своя «аз» всячески илюзорни представи. Тези представи ние, връщайки се в тялото си при сутрешното пробуждане, трябва да подредим, да обективизираме. На нашето тяло сме задължени, че виждаме нещата обективно, по нормален, подреден начин. Ние всъщност сме фантасти в този земен живот. Сънят ни показва, какви реално сме в земния живот.
Ако човек достига истинското разбиране на нещата, като е изпитал определено пробуждане в своето познание, той още повече вижда: човек в своя земен живот има това, за което мечтае, за което вижда сънища.
По същество той е фантазьор и само благодарение на тялото му на него се удава да установи порядък в себе си, да подреди себе си. Когато истински спи, той се намира в безсилно, безсъзнателно състояние. Той не може да възприема нищо от света. Намирайки се частично в своето тяло, той възприема света във фантастичен вид. Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят?
към текста >>
Когато придобиваме съ
знание
, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа.
Главният мозък също би си останал неподвижен и не би работил, ако през него не протичаше токът на душевния живот. В детето протича значително по-мощният ток на душевния живот, тъй като детето чак до смяната на зъбите работи над създаването на целия главен мозък, при това предимно в най-първите години от живота. Затова ви казах, че Жан Пол[1], който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета. Това, над което му се налага да работи, изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие. Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас.
Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа.
Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили.
към текста >>
Този, който стига до това по
знание
, забелязва постоянно намаляне на своите възможности.
Затова ви казах, че Жан Пол[1], който е бил много умен човек, е казал: човек за своите първи три години от живота учи доста повече, отколкото за три години в университета. Това, над което му се налага да работи, изисква много по-голямо изкуство, отколкото всичко, над което той работи впоследствие. Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас. Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа. Ние вече не я извършваме.
Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности.
Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре.
към текста >>
Истинското по
знание
му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти всъщност си седял на магарето и сам си го подкарвал.
Само малкото дете е способно на това. Всички малки деца са способни на това. И така, важно е да забележите следното: в какво магаре се превръщаш ти в течение на своя живот. Това е много важна страна от живота. При това човек не става нескромен, а наопаки, той става изключително скромен.
Истинското познание му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти всъщност си седял на магарето и сам си го подкарвал.
Сега, когато си станал старец, ти самият си се превърнал в това магаре. Виждате ли, налага се да прибягвам до силни изрази, иначе нищо няма да се получи. По такъв начин стигаме също и до това, какво означава сънят. Вече и сами сте преживявали, че насън може да си въобразите, че сте даже китайски император или някой друг. Има още много други сънища.
към текста >>
Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното
знание
.
На детето се присънва това, което то е преживявало преди слизането си на Земята, защото тези сили още се намират в него. Те са му нужни, за да формират правил-но неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено.
Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание.
На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък. По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени. Илюзорността отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло, бидейки вън от него. Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел.
към текста >>
На основата на земното
знание
може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното
знание
не може да се построи!
Те са му нужни, за да формират правил-но неговия главен мозък. Изследвайки този прекрасно формиран главен мозък, неговият (преден дял), намиращ се в самия връх вътре в черепа (рис.), вие намирате тук око, и освен това (очни) нерви, необходими за зрението. Всичко това е фино разработено. То и трябва да бъде фино разработено. Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание.
На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи!
В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък. По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени. Илюзорността отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло, бидейки вън от него. Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел. пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели.
към текста >>
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното
знание
- бел.
Господа, такава разработка би била невъзможна на основата на земното знание. На основата на земното знание може да се построи машина, но главен мозък на основата на земното знание не може да се построи! В сънищата на малките деца още може точно да се забележи, че съдържанието на сънищата при тях е тяхната работа по формирането на главния им мозък. По-късно сънищата също могат да бъдат много интересни, ако човек не води подреден живот; сънищата винаги ще бъдат хаотични, неподредени. Илюзорността отново е обусловена от това, че човек така малко знае за своето физическо тяло, бидейки вън от него.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел.
пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.). Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре. Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало.
към текста >>
Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно
знание
, бидейки малки деца.
В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката. И ние крачка след крачка трябва да я възстановяваме. Господа, на всичко това ние трябва да се научим в периода между два земни живота. Между два земни живота ние трябва да се научим на това, което не може човек, виждащ сънища. Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света.
Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца.
В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз». Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят. Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи тялото - бел. пр.) се забравя много лесно.
към текста >>
Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това
знание
(как се строи тялото - бел.
Виждате ли, има врагове и противници на антропософията, които казват: е, това са само хора, които искат да виждат сънища; всевъзможните фантазии те изкарват като истини за света. Обаче антропософията твърди, че не следва да се доверяваме на сънища, доколкото тези сънища откриват следното: ние не можем да правим това, което сме можели да правим, встъпвайки в земния живот, встъпвайки в него със смътно, безсъзнателно знание, бидейки малки деца. В антропософията ние изясняваме, че такава способност сме усвоили в света, който не е земният свят, защото в земния свят - по отношение на нашия собствен «аз» - можем да строим само едни фантазии. Колкото и прекрасен да е този свят, в него можем да строим само фантазии относно нашия собствен «аз». Всичко, което касае нашето тяло, отношението към нашето тяло и връзките с него, ние трябва да усвоим в другия свят.
Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи тялото - бел.
пр.) се забравя много лесно. Това става почти по същия начин, както при вземането на изпит. Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание.
към текста >>
Така стои работата и с това
знание
, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това
знание
.
Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи тялото - бел. пр.) се забравя много лесно. Това става почти по същия начин, както при вземането на изпит. Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо.
Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание.
Само че в дадения случай думата «бързо» ще означава нещо различно, отколкото в случая с изпита. «Бързо» - това означава целия наш живот. Когато умираме, забравяме почти всичко, което сме донесли със себе си при нашето раждане, спускайки се в земния живот. Продължителността на нашия живот съвпада примерно с продължителността на забравянето. Представете си, че един от вас е имал преживяване, за което знае следното: това си ти - растящо дете; твоите най-първи спомени се отнасят, да кажем, към времето, когато си бил на четири години.
към текста >>
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съ
знание
то, продължава като последействие.
Това означава, че след 840 години той отново ще може да дойде на Земята. Такива изчисления, като написаните от мен за вас на дъската, могат с пълна отговорност да се правят само в случай, че човек има пълна яснота, че това наистина е така, че той може да провери това, което стои в основата на съновиденията, да провери как сънищата на човека все повече и повече се отдалечават от духовния свят. Виждате ли, ако човек ходи наоколо и в едно определено време въобще не може да влезе в своето физическо тяло, той е медиум. Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек. Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък.
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие.
Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото. Обаче ако явлението се реализира наполовина, когато човек е автомат само наполовина - пъхването се осъществява отзад, така че човек се пъха от задната част на главния мозък по направление към предната, - ако човек е напъхан само наполовина, той може да затвори очи и понеже тук отзад се намира зрителният нерв (вдясно), човек възприема нещо, но тези възприятия носят фантастичен характер.
към текста >>
При този, който идва при по
знание
то по антропософски път, е налице противоположното.
Това също е истина; медиумите казват и значителни неща, обаче това не трябва да ни учудва. Виждате ли, ако например някъде става силно земетресение, животните преди всичко избягват; хората остават и стават жертви на земетресението. Животните предварително предвещават събитията, защото разумът присъства навсякъде; само че животните още не са вкарали този разум в себе си. Медиумът представлява нещо спуснало се до животинското ниво. Той може да прави удивителни неща, може даже да казва стихове, по-прекрасни от стиховете на Гьоте, и всичко това, защото той е паднал до нивото на животинския разум.
При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противоположното.
Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден. Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата. Той си казва: да, ако в своя земен живот ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта. Тогава след смъртта ще ни бъде по-леко отново да изучаваме човешкото тяло. Между смъртта и новото раждане човек трябва да изучава човешкото тяло отвътре, да изучава вътрешния строеж на човешкото тяло.
към текста >>
Цялото
знание
, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек.
За това им се налага много, много да учат. Обаче, господа, изучаването на всичко, намиращо се извън човека, изучаването, провеждано на Земята, е нищо в сравнение с това, когато се налага да се изучава човекът отвътре. Можете да възразите: но нали това, което е вътре в човека, го изучават, когато човек умре, нали тогава изучават всичко в човека. Човек го отварят и по трупа изучават какво представлява вътрешно, как изглежда той отвътре. Обаче тук има голяма разлика.
Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек.
Разбира се, за да се създаде жив човек, е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят - той съдейства при зачатието. На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво. Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли. Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
към текста >>
На Земята може да се овладее с по
знание
то само това, което е мъртво.
Човек го отварят и по трупа изучават какво представлява вътрешно, как изглежда той отвътре. Обаче тук има голяма разлика. Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек. Разбира се, за да се създаде жив човек, е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят - той съдейства при зачатието.
На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво.
Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли. Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят. Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново.
към текста >>
Не може да се овладее с по
знание
то живото и още повече това, което усеща и мисли.
Обаче тук има голяма разлика. Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек. Разбира се, за да се създаде жив човек, е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят - той съдейства при зачатието. На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво.
Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли.
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят. Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки!
към текста >>
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето по
знание
не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек. Разбира се, за да се създаде жив човек, е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят - той съдейства при зачатието. На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво. Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли.
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят.
Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки! (Математическата формула, свързваща времето на живот и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:
към текста >>
55.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
» придобие висшето
знание
, той може точно да различи с какъв характер човек преминава през смъртта.
Вече разбираме, че при това от нас се отделя само физическото тяло. То си заминава. Но обликът, формата, която изобразих сега, остава. Вие преминавате през смъртта заедно с нея. И този, който с помощта на методите, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» придобие висшето знание, той може точно да различи с какъв характер човек преминава през смъртта.
Вътре остава моралното впечатление, получено от живота. Вие трябва да влезете в свят, въз основа на който строите следващия земен живот. Да, господа, ако встъпвате в свят, въз основа на който строите следващия си живот и имате при това астрално тяло, формирало се под въздействието на изпитаните в живота побоища, бихте могли да се превърнете в куче. Но човек не може да стане куче, такава е историята. Човек под въздействието на моралните впечатления получени в течение на живота преминава през смъртта така, че той би могъл да стане това, към което го предразполагат тези морални впечатления.
към текста >>
Ако детето беше в съ
знание
, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло.
Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света. Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот. Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек. По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот? Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи.
Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло.
«Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло. Тук под влиянието на небесните тела трябва да работи астралният свят, за което неотдавна ви разказах. Детето трябва да дойде тук спящо, трябва да се учи да ходи, да се учи да говори, да се учи да мисли. Във вървежа, речта и мисленето се вливат подбрани морални импулси от предшестващия живот. Това е нашата съдба.
към текста >>
56.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той и до днес се ползва с всеобщо при
знание
.
Днес ми се иска подробно да отговоря на въпроса: Защо не помним и как можем да придобием такъв спомен? Но за да остане по-нататъшното изложение на научно ниво, още един път трябва да разгледаме човешкото тяло. Виждате ли, хората наистина комично съдят за тези, които нещо са знаели или знаят за повтарящите се земни животи. Германската цивилизация е дала един от много значителните умове, един велик дух - Лесинг[1], живял в XVIII столетие. Творчеството на Лесинг е било във висша степен духовно.
Той и до днес се ползва с всеобщо признание.
Професорите от университетите в курса по история на немската литература понякога посвещават на Лесинг цял месец. Вие, разбира се, знаете и това, че даже в литературата на социалдемократите може да се намери книгата на Франц Меринг[2] «Легендата за Лесинг». Тук Лесинг се изобразява от друга гледна точка. Не може да се каже, че даденото изложение е вярно по същество; но във всеки случай даже в литературата на социалдемократична тематика съществува дебелата книга на Франц Меринг за Лесинг. Лесинг е представен там като велик човек.
към текста >>
В днешно време хората са изгубили това
знание
.
Обаче трябва да си кажем следното: ако тези хората, привикнали да лапат опиум - лапането на опиум става за тях привичка, - ако тези фантазьори са виждали само това (тоест хаотични видения - бел. пр.), след някое време цялата тази история би им опротивяла. Обаче виждате ли, тук се открива нещо забележително. Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната душа, за душата, която преминава през различни земни животи. Те са знаели нещо за това.
В днешно време хората са изгубили това знание.
Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на душата. Макар и това да е страшно, те отново и отново са вкарвали в себе си болестотворното начало, болестта. Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън. Съзерцавайки такива хора, може да се наблюдава нещо доста странно, доста своеобразно; те превръщат употребата на опиум в привичка и затова запазват състоянието си доста дълго време; но след известен период те стават съвсем бледни. Ако по-рано са имали нормален цвят на кожата, сега те бледнеят.
към текста >>
Какво прави съвременното естество
знание
?
Той не може да си спомни как трябва да мести краката си. Това се отнася до безсъзнателната памет. След това човек започва да забравя. И така, именно това, което е достигнал, го разрушава. И все пак, когато човек прави привичка употребата на опиум, той може да види, да се убеди, да узнае, че «азът» действително съществува.
Какво прави съвременното естествознание?
Отваряйки книга, ще откриете, че там е описано това, за което ви говорих: ще намерите описания, как употребявайки малки дози опиум, човек стига до състояние на делириум и така нататък, как при употреба на голяма доза опиум човек веднага заспива, а след това тялото му веднага се разрушава. Той умира, като преди това лицето му става червено, а устните - сини. Описано е как при привикване към употреба на опиум стават гореописаните явления. Но какво описват тези хора? Те описват само физическото тяло, какво става с него; те описват как пушачите на опиум се сополивят, хриптят и имат спазми.
към текста >>
За всичко това може да се научи с помощта на естество
знание
то.
Ако за животните беше свойствено да привикват към опиум, ако те не загиваха от него веднага, вие бихте видели как много животни просто биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията. Защо биха почнали те да го употребяват? Защото животните привикват да ядат това, което им се иска. Следователно ако при животните възникваше привикване (към опиума), тези животни биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията. Ако не го правят, това е, защото при тях не се появява привикване.
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието.
Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път? Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние. Те са нямали никаква естествена наука.
към текста >>
Те идват днес до такова (по
знание
) и могат да обърнат внимание върху това на другите хора.
А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви. Понеже в последния земен живот малцина са знаели за тези неща, в днешно време това е достъпно само за малцина.
Те идват днес до такова (познание) и могат да обърнат внимание върху това на другите хора.
И тогава, ако правят това, което е описано в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? », може би тези хора и в настоящо време ще достигнат просветление, знаейки, че те вече са живели в предни земни животи. Но ние започваме именно с антропософската духовна наука. Благодарение на нея хората постепенно ще започнат отново да си спомнят себе си. Казва се така: не ни се удава да си спомним това; ако човека няма спомени за предишни земни животи, може би никакви предишни животи той не е имал.
към текста >>
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до по
знание
то на духовното с помощта на духовни упражнения.
Работата тук е, че трябва да се виждат нещата такива, каквито са те в действителност. А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
И така, виждате, че в антропософията възниква истинската духовна наука. Трябва особено да обърнете внимание на това, че антропософията е чужда на суеверията. Ако например хората намират някакви извънредни съобщения за спиритичните сеанси, те започват да казват: това са откровения на духовния свят! Но духовният свят се разкрива преди всичко в човека! Ако хората седят около масата и я заставят да почуква, те казват: тук вътре (в масата) има дух.
към текста >>
57.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското по
знание
за душевното начало.
В противовес на тях винаги привеждам един довод: известно ми е едно малко устройство, в което се слага парченце сланинка, леко запечена - това е капанът за мишки. Щом мишката опита сланинката, капанът се затваря. И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има душа, би трябвало да каже: капанът също има душа, защото сам по себе си той също се затваря. Работа винаги е в това, от какви причини се ръководим, допускайки едно или друго. Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана.
Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало.
В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания. Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата. Всички желания от такъв род се състоят в това, че човек отвътре, от своя организъм развива желание за нещо, нещо иска; такива са желанията.
към текста >>
В резултат на такова по
знание
научаваме, че човек развива желания.
Щом мишката опита сланинката, капанът се затваря. И така, този, който, наблюдавайки венерината мухоловка, прави извод, че и тя би следвало да има душа, би трябвало да каже: капанът също има душа, защото сам по себе си той също се затваря. Работа винаги е в това, от какви причини се ръководим, допускайки едно или друго. Виждате ли, най-характерното за антропософията е това, че в нея винаги се изхожда от причини, докато другите, макар и да допускат съществуването на душата, нищо не знаят за нея; те приписват душа на растението, при което при приближаването на насекомо става същото, което става и при капана. Но в антропософията не се ръководим от чисто външните данни, водещи до подобен извод; в нея съществува истинското познание за душевното начало.
В резултат на такова познание научаваме, че човек развива желания.
Силно влечение е например наличието на жажда. Ако съм жаден, имам силно влечение, страстно желание да пийна вода или още нещо. Е, добре: водата утолява жаждата. Всички желания от такъв род се състоят в това, че човек отвътре, от своя организъм развива желание за нещо, нещо иска; такива са желанията. Виждате ли, над някои неща хората не се замислят.
към текста >>
Това се е случило, защото хората са притежавали това
знание
в голяма степен безсъзнателно.
И все пак него трябва да го изучават само някои хора, на които това им е присърце, а не би следвало да заставят тези, който искат да станат юристи или лекари и го забравят по-късно. Платон съобщава, че Солон е бил у един египтянин и този мъдър египтянин му казал: вие, гърците, макар и да ви съпътстват успехи, все още сте деца, защото не знаете, че участъците суша постоянно се издигат над морето и отново се потапят, че винаги стават катаклизми. Следователно още древните египтяни знаели за това, но гърците вече не знаели, освен Платон. Той още нещо е знаел за това, че там, в Атлантическия океан, където днес сноват кораби между Европа и Америка, е било суша, че западноевропейското крайбрежие се е съединявало чрез тази суша с американското източно крайбрежие. Но тези древни сведения са били изгубени, били забравени.
Това се е случило, защото хората са притежавали това знание в голяма степен безсъзнателно.
Ние сме усвоявали абстрактното знание. Това ни е било нужно заради нашата свобода. Защото в древността хората не са били свободни (има се предвид не социалното положение, а психическото състояние - бел. пр.), те не са били свободни, затова пък са знаели доста повече. Както ви казах, Лесинг смятал, че тези древни хора са знаели значително повече, отколкото по-късните.
към текста >>
Ние сме усвоявали абстрактното
знание
.
Платон съобщава, че Солон е бил у един египтянин и този мъдър египтянин му казал: вие, гърците, макар и да ви съпътстват успехи, все още сте деца, защото не знаете, че участъците суша постоянно се издигат над морето и отново се потапят, че винаги стават катаклизми. Следователно още древните египтяни знаели за това, но гърците вече не знаели, освен Платон. Той още нещо е знаел за това, че там, в Атлантическия океан, където днес сноват кораби между Европа и Америка, е било суша, че западноевропейското крайбрежие се е съединявало чрез тази суша с американското източно крайбрежие. Но тези древни сведения са били изгубени, били забравени. Това се е случило, защото хората са притежавали това знание в голяма степен безсъзнателно.
Ние сме усвоявали абстрактното знание.
Това ни е било нужно заради нашата свобода. Защото в древността хората не са били свободни (има се предвид не социалното положение, а психическото състояние - бел. пр.), те не са били свободни, затова пък са знаели доста повече. Както ви казах, Лесинг смятал, че тези древни хора са знаели значително повече, отколкото по-късните. Така ние стигаме до това, да кажем: имало е древно време, когато хората благодарение на собствената им природа са знаели, че духовността е разпространена навсякъде.
към текста >>
Този Юлиан учил при тези хора, които още са владеели отчасти азиатското
знание
.
пр.), те не са били свободни, затова пък са знаели доста повече. Както ви казах, Лесинг смятал, че тези древни хора са знаели значително повече, отколкото по-късните. Така ние стигаме до това, да кажем: имало е древно време, когато хората благодарение на собствената им природа са знаели, че духовността е разпространена навсякъде. За това хората са знаели доста много. Имало е например един римски император Юлиан[4] в VI век след Рождество Христово.
Този Юлиан учил при тези хора, които още са владеели отчасти азиатското знание.
Той е казвал: съществува не едно, а три Слънца. Първото Слънце -това е физическото Слънце, второто Слънце - това е душевното Слънце, и третото Слънце - това е духовното Слънце. Първото от тях е видимо за нас, докато другите две са невидими. Ето какво е казвал този Юлиан. Станало нещо знаменателно.
към текста >>
Когато Исус бил на тридесет години, в Него се открило - макар това да е било подготвено от Неговото предишно велико
знание
, - в Него се открило това, за което по това време вече не знаели, което са притежавали само някои тайни учители на основата на древната мъдрост, от които по-късно това е могъл да намери Юлиан.
Днес също понякога става така, че дванадесетгодишно дете дава по-умни отговори от «образованите» учени! Но благодарение на това признали, че той бил много надарено момче. Продължавал да расте и когато бил на тридесет години, в Него съвсем внезапно нещо се изменило. Това е факт: съвсем внезапно нещо в Него се изменило. Какво се изменило в Него, когато Исус бил на тридесет години?
Когато Исус бил на тридесет години, в Него се открило - макар това да е било подготвено от Неговото предишно велико знание, - в Него се открило това, за което по това време вече не знаели, което са притежавали само някои тайни учители на основата на древната мъдрост, от които по-късно това е могъл да намери Юлиан.
На Него му се открило благодарение на древното знание: целият Космос и Слънцето съдържат Душа и Дух. Той почнал да се прониква с това, което е живеело в Космоса, защото узнал за него. Да знаеш за нещо, значи да го имаш. Тогава, в миналото хората е трябвало да възприемат тези неща в образи. Това, което днес ви говоря, може да се изрази в такава (понятийна) форма едва от XV век.
към текста >>
На Него му се открило благодарение на древното
знание
: целият Космос и Слънцето съдържат Душа и Дух.
Но благодарение на това признали, че той бил много надарено момче. Продължавал да расте и когато бил на тридесет години, в Него съвсем внезапно нещо се изменило. Това е факт: съвсем внезапно нещо в Него се изменило. Какво се изменило в Него, когато Исус бил на тридесет години? Когато Исус бил на тридесет години, в Него се открило - макар това да е било подготвено от Неговото предишно велико знание, - в Него се открило това, за което по това време вече не знаели, което са притежавали само някои тайни учители на основата на древната мъдрост, от които по-късно това е могъл да намери Юлиан.
На Него му се открило благодарение на древното знание: целият Космос и Слънцето съдържат Душа и Дух.
Той почнал да се прониква с това, което е живеело в Космоса, защото узнал за него. Да знаеш за нещо, значи да го имаш. Тогава, в миналото хората е трябвало да възприемат тези неща в образи. Това, което днес ви говоря, може да се изрази в такава (понятийна) форма едва от XV век. По-рано такива понятия не са имали.
към текста >>
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естество
знание
то, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната наука.
Докато другият евангелист, Лука, описва другото дете Исус. По такъв начин двамата (евангелисти) се съгласуват един с друг. Не съм си измислил това. То ми беше дадено в резултат на изследванията. Затова аз говоря за две деца Исус, изхождайки от тази наука, (от тези познавателни възможности), които другите не притежават.
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естествознанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната наука.
Не може да се изхожда от такъв род изказвания: «е, измислили някакви две деца; едното дете Исус е измислил Матей, другото дете Исус го е измислил Лука». По времето, когато са писани Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, за такива измислици въобще дума не може да става. Хората (от това време) говорели образно; но те нищо не измисляли, тъй като се отнасяли към тези неща толкова сериозно, че няколко века по-рано в Египет са осъждали на смърт тези, които са записвали нещо неправилно. В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили. Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо.
към текста >>
Обаче благодарение на
знание
то, че има именно две деца Исус, едно дете Исус от Евангелието от Матей и друго дете Исус от Евангелието от Лука, благодарение на това
знание
историята се обяснява по най-добрия начин.
В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили. Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо. Пълно неведение проявява този, който казва, че Евангелията от Матей и от Лука биха могли да са измислени. Но това говорят днешните учени и теолози. Като не са в състояние да решат проблема по друг начин, те са принудени да се съгласяват с наличието на противоречия.
Обаче благодарение на знанието, че има именно две деца Исус, едно дете Исус от Евангелието от Матей и друго дете Исус от Евангелието от Лука, благодарение на това знание историята се обяснява по най-добрия начин.
И ето, появява се господин Хауер, който покрай това, че е доцент в Тюбинген, фигурира и като странстващ учител. Той се появява - да се говори днес за антропософията не е доходна работа, докато да се говори против антропософията е доста доходно, - та изказва се този господин Хауер против антропософията и твърди: «Това е нещо вън от реда на нещата, нещо странно». Да, господа, естествено, това е нещо необичайно, странно, защото за него никой нищо не е знаел! Естествено, необичайно е, ако аз твърдя, че е имало не едно, а две деца Исус, едното от които е умряло на дванадесет години. Естествено, че това ни се струва странно и необичайно.
към текста >>
Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното
знание
, не така, както се прави това в антропософията.
Ако пиша книга по геометрия, аз, разбира се, трябва да спомена теоремата на Питагор; тя е била открита от Питагор 600 години преди Рождество Христово. Макар и да ви казвам много нови неща, за теоремата на Питагор също трябва да спомена; днес ще почна да я доказвам по друг начин, но тя е включена в съдържанието. Никой не може да бъде упрекван за това, че нещо вече известно по-рано, но забравено, се открива отново! Много от това, което днес твърди духовната наука, се открива, макар и в различна форма - защото в същата форма него го няма, - при древните гностици, които са писали в древността. По времето на Христос и по-късно е имало такива гностици.
Те са записвали сведения от древната мъдрост, но са го правели, изхождайки не от науката, а от древното знание, не така, както се прави това в антропософията.
Хората сравняват това, което казва антропософията, и това, което стои при гностиците. Има малко сходство между съобщенията на антропософията и съобщенията на гностиците, доколкото те са истинни. Тогава (критиците) казват: той не казва нищо различно от това, което са казвали другите! - Но относно двете деца Исус господин Хауер не може да каже: тук Щайнер се опира на това, което вече е било известно на другите! - доколкото Хауер няма никакво понятие, знаели ли са за това другите.
към текста >>
Ако Хауер знаеше вече за този, произхождащ от древното
знание
факт (наличието на картината), той тутакси би казал: Щайнер просто е виждал картината в Торино!
На нея (е изобразена) майката на Исус и две деца, но едното от тях не е Йоан, тъй като Йоан е известен по всички картини, където Исус и Йоан са изобразени едновременно. Но тук се намират две деца, които доста си приличат, но все пак не могат да са братя; приликата между тях не е достатъчна. Ясно е, че това са двама малки приятели. Този, на когото преди това се е удало да открие съществуването на две деца Исус, стига до разбиране на значението на тази картина. Тя се е появила в по-късните векове; когато още са знаели за съществуването на двете деца Исус, италианският майстор е нарисувал тези деца Исус на картината.
Ако Хауер знаеше вече за този, произхождащ от древното знание факт (наличието на картината), той тутакси би казал: Щайнер просто е виждал картината в Торино!
- той би казал, че и това е също така вече известно. А после на съответните места би почнал да говори: този Щайнер не твърди нищо ново, той твърди само това, което и без него е отдавна известно. -Такива са тези хора! Страшно впечатление получаваш, разглеждайки тези очевидно глупави възражения, издигани от тези хора срещу антропософията. На една страница казаното от мен се оценява просто като измислица, като моя измислица.
към текста >>
Искам да ви покажа с един пример това, че такъв обмен на личности може да се състои без
знание
то на други хора.
Да допуснем, че съм измислил това; но даже в този случай същият този автор в същата тази книга не може да казва: той не е казал нищо ново! Защото той твърди, че аз измислям и ме упреква за това. И после казва, че това вече било известно на другите. Да се постъпва така е лишено от смисъл. Ако човек съумее действително да се доближи до събитията около Христос и да ги изследва така, както се изследват обичайни факти, на него ще му стане ясно: необикновената надареност, която се е проявила в детето Исус, е възникнала в резултат на обмяна на личности между двете момчета.
Искам да ви покажа с един пример това, че такъв обмен на личности може да се състои без знанието на други хора.
Виждате ли - искам да ви разкажа един случай, макар такива случаи да има много, - имаше едно малко девойче, което имаше по-големи сестри; другите сестри се научили да говорят съвсем правилно, а това момиче не се научило да говори правилно; но малко по-късно, когато другите деца се научили да говорят, тя почнала да говори. Обаче говорила на език, който бил непонятен за възрастните. Тя сама си измислила език. Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче. По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички животни.
към текста >>
Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското по
знание
.
Хора, които не желаят да оценяват тези проблеми от научна гледна точка, не могат по правилен начин да съединят фактите. Този, комуто са известни фактите, когато две деца говорят на език, непонятен за възрастните и имат общо духовно начало, към което възрастните са непричастни - който разбира това, разбира и всичко, което казвам за двете деца Исус до тяхната дванадесета година. Няма нищо удивително в това, че такова събитие е носило изключителен характер. Това не се случва всеки ден. Във формата, в която е станало, това е станало в земната история само веднъж; освен това от тридесетата година необикновено просветление е обхванало този Човек.
Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското познание.
Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на познанието като такова. Можем да кажем: И така, Исус от дванадесетата си година е бил в някакъв смисъл просветлен, благодарение на другия, който умрял. Но от тридесетата година той отново съвсем внезапно станал друг, което евангелистите изразяват, казвайки: долетя гълъб долу и се спусна върху Него. Да, господа, факт е, че Той е станал друг. Какво е станало?
към текста >>
Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на по
знание
то като такова.
Този, комуто са известни фактите, когато две деца говорят на език, непонятен за възрастните и имат общо духовно начало, към което възрастните са непричастни - който разбира това, разбира и всичко, което казвам за двете деца Исус до тяхната дванадесета година. Няма нищо удивително в това, че такова събитие е носило изключителен характер. Това не се случва всеки ден. Във формата, в която е станало, това е станало в земната история само веднъж; освен това от тридесетата година необикновено просветление е обхванало този Човек. Виждате ли, тук историята на Христос се преобразува в наука, става обект на истинското познание.
Тук нищо не може да се направи; тя се преобразува именно благодарение на познанието като такова.
Можем да кажем: И така, Исус от дванадесетата си година е бил в някакъв смисъл просветлен, благодарение на другия, който умрял. Но от тридесетата година той отново съвсем внезапно станал друг, което евангелистите изразяват, казвайки: долетя гълъб долу и се спусна върху Него. Да, господа, факт е, че Той е станал друг. Какво е станало? Обяснявал съм ви: когато ще се ражда дете, има зародиш.
към текста >>
«Христос» в древните Мистерии ставал този, които се издигал до висшето
знание
.
Господа, ако четете моята книга «Християнството като мистичен факт», там ще намерите следните указания: това просветление още преди е можело да се предизвика изкуствено в някои хора, макар и само в малък мащаб, в малка степен. Тези хора тогава се наричали мъдреци от Мистериите. Разликата между тези, които по пътя на възпитанието достигали висшата мъдрост в древността, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други, получавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии. При Исус това станало от само себе си. Затова тук е имал място друг процес.
«Христос» в древните Мистерии ставал този, които се издигал до висшето знание.
Днес няма да се учудите, ако някой, учейки до двадесет и пет години, става изведнъж «господин доктор», макар той да е бил най-обикновеният Йозеф Мюлер. Така в древните Мистерии някой е ставал «Христос», макар това да не е било така лесно и просто; разбира се, човек може да е голям глупак, и въпреки това да стане на двадесет и пет години доктор! В древните Мистерии това е било невъзможно: там е имало изключително дълбока мъдрост. Така човек е ставал «Христос». Това е била титла, която давали на висшите мъдреци, както днес дават титлата «доктор» след известно обучение; само че по това време, ако всичко е протичало правилно, това е била истинска мъдрост.
към текста >>
58.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Съвременното човечество няма такова
знание
.
Там например има тридесет пациента. На всичките тридесет предписват фенацетин, след това вземат термометъра, мерят температурата, записват, и ако настъпи подобрение, разглеждат веществото като лекарствено средство. Но при това нямат понятие как лекарството действа в човешкия организъм. Не се поглежда вътре в човешкото тяло. Но правилният път може да се избере само в случай, че е известно: при плеврита е твърде много луциферичното и е необходимо да се добави ариманично; при апоплексията е твърде много ариманичното и трябва да се добави луциферично.
Съвременното човечество няма такова знание.
Човечество в това отношение е християнско само в малка степен, защото християнско е равновесието. Виждате, че ви показах в какво се състои християнското при чисто телесното излекуване. Християнското се състои в търсенето на равновесие. Виждате ли, това исках да изразя в дървената скулптура[3], която трябва да се намира в зданието на Гьотеанума. Тук горе се намира Луцифер, луциферичното начало, това е, което се проявява в човека като трескава горещина, температура, фантазия, заспиване; долу е разположено всичко, което иска да се втвърди, ариманичното.
към текста >>
59.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но в Исус, когато е бил на тридесет години, влязло
знание
за целия свят.
Нея той вече друг път, не в Лондон, а на друго място, задрямвайки, видял насън. Виждате, господа, химикът-материалист не може да се справи с проблемите с помощта на своя ум, със способностите си да измисля, да изобретява, и ето, насън той получава озарение, получава просветление относно тези два проблема. Всичко това е било истинско просветление. Иска ми се да се знае защо се протестира, когато се каже, че Исус - този, който останал - в своята тридесета година станал съвсем друг. Разбира се, Кекуле не станал изведнъж съвсем друг човек, защото неговото просветление е било мизерно.
Но в Исус, когато е бил на тридесет години, влязло знание за целия свят.
Такова явление в древността е било напълно възможно, даже и днес е възможно нещо подобно. И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност.
към текста >>
Такава двойственост разкъсва съ
знание
то на съвременния човек.
И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност. Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек.
Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт. Такива «богове» на трона обикновено не били просветлени, нямали са просветление, или поне повечето от тях; те са нямали такова, настъпващо в тридесетата година просветление.
към текста >>
И най-важното от всичко, което хората изучавали в Мистериите, било така нареченото
знание
за Слънцето.
Тук неговият ум, неговият разсъдък окончателно се шлифоват. Обаче вие в никакъв случай няма да откриете, че випускниците на университета стават там други хора; не, тяхното обучение носи чисто външен характер. Това във всеки случай е било съвсем различно в древността. В древността не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии. Там по онова време хората получавали образование.
И най-важното от всичко, което хората изучавали в Мистериите, било така нареченото знание за Слънцето.
При обсъждане на естественонаучни теми винаги съм ви казвал какво влияние оказва Слънцето върху всичко ставащо на Земята. Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето. Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери.
към текста >>
Това
знание
за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии.
Хора, притежаващи душа, се намират на Земята. Но съвременният учен разсъждава за Слънцето примерно така. Седейки на Земята, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ. Но това са просто глупости. Слънцето е населено, е, не с хора, които можеш да видиш с очи, но въпреки това то е заселено.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии.
Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него.
към текста >>
- Постановката нямаше да получи при
знание
.
И тези, които разбирали това, казали; сега в Исус влезе Христос. Виждате ли, в този момент станало забележително събитие. Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса. Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става.
- Постановката нямаше да получи признание.
В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа. Така станало и с евреите: когато всичко станало, понеже слънчевото знание изхождало вече не от Мистериите, а от един човек, който притежавал това знание, евреите казали: само той свидетелства, че всичко казано от него е истина! - Вие знаете какво правят с тези хора, които казват истина, още неизвестна на другите. Това, което възвестявал Исус от Назарет, в Когото сега обитавал Христос, било велика истина и мъдрост.
към текста >>
В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това при
знание
то ставало все по-широко.
Виждате ли, в този момент станало забележително събитие. Юдеите, които живеели основно тук, в Палестина, (изобразява го на рисунка - рисунката липсва), отдавна слушали от своите пророци: някога трябва да стане някакво събитие; Земята може да получи наставление непосредствено от мировото пространство, от Космоса. Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание.
В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко.
В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа. Така станало и с евреите: когато всичко станало, понеже слънчевото знание изхождало вече не от Мистериите, а от един човек, който притежавал това знание, евреите казали: само той свидетелства, че всичко казано от него е истина! - Вие знаете какво правят с тези хора, които казват истина, още неизвестна на другите. Това, което възвестявал Исус от Назарет, в Когото сега обитавал Христос, било велика истина и мъдрост. И ето че Го разпънали.
към текста >>
Така станало и с евреите: когато всичко станало, понеже слънчевото
знание
изхождало вече не от Мистериите, а от един човек, който притежавал това
знание
, евреите казали: само той свидетелства, че всичко казано от него е истина!
Обаче - можете да бъдете уверени в това - ако в наше време някой беше написал драмата «Вилхелм Тел», както я е написал Фр. Шилер, и драмата беше поставена в театъра, хората биха казали така: що за глупости, това за нищо не става. - Постановката нямаше да получи признание. В началото «Вилхелм Тел» е била оценена само от двама познати на Шилер; но след това признанието ставало все по-широко. В нашето общество става така, че болшинството хора винаги са готови да бъдат водени за носа.
Така станало и с евреите: когато всичко станало, понеже слънчевото знание изхождало вече не от Мистериите, а от един човек, който притежавал това знание, евреите казали: само той свидетелства, че всичко казано от него е истина!
- Вие знаете какво правят с тези хора, които казват истина, още неизвестна на другите. Това, което възвестявал Исус от Назарет, в Когото сега обитавал Христос, било велика истина и мъдрост. И ето че Го разпънали. И той действително преминал през смърт, действително умрял. Сега преминавам непосредствено към въпроса, който ми беше поставен.
към текста >>
60.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Естество-
знание
то и лечебните методи трябва да работят заедно.
Дървесен сок, жизнен сок и камбий в дървото и в нормалното тревисто растение. Какво става, ако съвсем малки количества субстанции се смесват в почвата. Връзка между почвата и малкия мозък. Грип и парализа. В същността на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на Земята.
Естество-знанието и лечебните методи трябва да работят заедно.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г. Вредите от изкуственото развъждане на пчели. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
към текста >>
61.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело
знание
то за това.
След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber). Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява!
Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това.
И нещата са се наричали правилно. Черен дроб-оживител - това е, което възпламенява, оживява човека. Ето какво трябва да кажем по отношение на черния дроб. За жлъчегонната функция на черния дроб трябва да се каже следното: секретите на черния дроб са това, което е свързано със Слънцето. Сега да преминем към белите дробове.
към текста >>
Всички тези неща ви показват как, благодарение на истинското по
знание
за човека, би следвало да се задълбочи науката.
Кварцът представлява чудесен кристал. Той има тенденция към кристалообразуване. Ако приготвите този кварц по съответния начин, ще получите доста ефективен препарат от кварц, използван в числото на нашите лекарствени препарати. Този препарат от кварц е ефективен при всички заболявания, протичащи във връзка с главата на човека, когато човек не образува кристали вътре в себе си и трябва да му се притечем на помощ отвън, използвайки тези прекрасни кристали, тези прекрасни кристални образувания. Обаче ако такъв човек стои в своята стая пред прекрасен заснежен прозорец с ледени цветя и ги гледа като теле в железница - а именно това прави нашата наука, - тогава той заедно с тази наука ще стои по този начин пред проблемите на човешката глава и тук нищо не може да се направи; защото той нищо не знае за това.
Всички тези неща ви показват как, благодарение на истинското познание за човека, би следвало да се задълбочи науката.
Същото се отнася и за изкуството на възпитанието, за педагогиката, тъй като тук преди всичко трябва да се знае следното: ако даже азбуката се дава на човек безпорядъчно - тъй като тук силно се проявява лунната активност, - ако се прави това твърде форсирано, неправилно, могат съвсем да се изтощят кристализационните сили на етерната глава. Човек може - и това наистина е така - от интензивно обучение да стане още по-глупав, ако го учат неправилно. Това е наистина така. Но за да се ориентираме в това, ще поговорим по тази тема следващия път. Необходимо е да се знае всичко това.
към текста >>
62.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Естество
знание
то и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област.
Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие. Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо параличът е особено чест при децата. Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал.
Естествознанието и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област.
Съвместната работа трябва да е навсякъде. Не трябва да се затваряме в една отделна наука. Днес едни хора се занимават само с животни, други - това са антрополозите - само с човека, нали така? След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство.
към текста >>
Но полза от такова
знание
почти няма!
Днес едни хора се занимават само с животни, други - това са антрополозите - само с човека, нали така? След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите.
Но полза от такова знание почти няма!
Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно.
към текста >>
Такова
знание
даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло.
След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма!
Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло.
Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята.
към текста >>
Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на
знание
то.
От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава.
Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието.
А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т. н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне. И това е станало, защото на хората така им е по-удобно. Хората днес вече казват: не може да си човек, който знае всичко.
към текста >>
н.; от това цялото
знание
се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне.
Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава. Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието. А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т.
н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне.
И това е станало, защото на хората така им е по-удобно. Хората днес вече казват: не може да си човек, който знае всичко. Да, ако няма стремеж да се стане човек, който може да събере и обедини цялото знание, би могло по аналогия да кажем и така: трябва въобще да се откажем от позитивното знание. Живеем в такова време, когато всички тези неща вземат застрашителни размери. Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали.
към текста >>
Да, ако няма стремеж да се стане човек, който може да събере и обедини цялото
знание
, би могло по аналогия да кажем и така: трябва въобще да се откажем от позитивното
знание
.
А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т. н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне. И това е станало, защото на хората така им е по-удобно. Хората днес вече казват: не може да си човек, който знае всичко.
Да, ако няма стремеж да се стане човек, който може да събере и обедини цялото знание, би могло по аналогия да кажем и така: трябва въобще да се откажем от позитивното знание.
Живеем в такова време, когато всички тези неща вземат застрашителни размери. Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора.
към текста >>
Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и
знание
то за Земята.
Живеем в такова време, когато всички тези неща вземат застрашителни размери. Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора.
Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята.
Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения.
към текста >>
63.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но в естество
знание
то вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили?
Ето откъде се взема комичното. Това е същото, ако някой каже за икономиката: откъде се вземат парите? Парите възникват благодарение на силата, образуваща пари. Но така нищо не се обяснява. Ако става дума за националната икономика, веднага става видно колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, образуваща пари.
Но в естествознанието вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили?
- и отговори: от витамините. Това е същото като: бедността е от нищетата. Но това не се забелязва. Мисли се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано. Това е, което в съвременните научни търсения предизвиква безпокойство.
към текста >>
Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските гърди създава само мляко, но не и мед, а трябва да се каже така: в този факт задкулисно е скрито
знание
то за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подраства-нето на детето.
Понякога природата говори на език, лесно достъпен за разбиране. Това, което тя изрича, може да се забележи, ако достатъчно просто се разглеждат простите неща. Който знае, че природата действа много мъдро, на него не му трябват много доказателства за това, че млякото е най-полезно от всичко именно за децата и подрастващите. В противен случай от женските гърди би текло не мляко, а мед, което впрочем не би било непосилно за природата, защото в растенията се образува мед, така че би било напълно възможно отделяното от гърдите на жените да е мед. Трябва само да се отнасяме към тези неща по-просто.
Не може да се каже: природа е толкова глупава, щом в женските гърди създава само мляко, но не и мед, а трябва да се каже така: в този факт задкулисно е скрито знанието за това, че на малкото дете му е необходимо преди всичко мляко, а мед може да се използва едва при подраства-нето на детето.
Но ние не трябва да си създаваме представи, които са само словесна игра и да си казваме, че бедността произлиза от нищетата, комичното - от vis comica, от «комичната сила», а животворната сила на меда - от витамините, които се съдържат в него; не, ние трябва да прозираме действителността. Тук ще ви кажа следното: да съпоставим това, което вече отдавна ни е известно от тези лекции, за да погледнем нещата по правилния начин. Виждате ли, господа, ако се качите високо в планината, там, където високопланинският масив се състои от най-твър-дите скални породи, там, където навън се проявяват едни от най-твърдите земни образувания, ще намерите кристалите на кварца. Те са много красиви. Ще намерите всевъзможни кристали.
към текста >>
64.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
А това някак не се удава на съвременното по
знание
.
Но тук играе съпътстваща роля и нещо по същество друго. Предишният пчелар е притежавал много инстинкти. Той е правил много неща, без да може да каже защо. И за да може удовлетворително да се отговори на това «защо? », е необходимо много основно задълбочаване в предмета.
А това някак не се удава на съвременното познание.
Предишният пчелар е притежавал доста силен инстинкт, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях. Има някаква разлика в това, как по-рано са правили кош, а сега се прави кутия. Кутия, направена от дърво. Дървото е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно. Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстрактното дърво.
към текста >>
Това е само предложение, но към него можете да се отнесете с пълно доверие, тъй като то е взето от
знание
то за природата на пчелите.
В тези години пчелите по-лесно заболяват, отколкото в други години. В този случай е добре в бъдеще пчеларят да построи неголяма оранжерия - тук не трябва много - и изкуствено да развъжда такива растения, които в определено време от годината пчелите особено ги обичат и които са им нужни; трябва да се направи макар и малка цветна леха, на която пчелите да могат да излитат, например през май. Тогава те сами ще я намерят, ако посочените растения, необходими им през май, са се развили в природата лошо или въобще ги няма. Изкуственото растениевъдство около кошерите по такъв начин ще стане спомагателно средство, за да се справяме напълно надеждно с такива болести. Препоръчвам такива неща.
Това е само предложение, но към него можете да се отнесете с пълно доверие, тъй като то е взето от знанието за природата на пчелите.
То ще донесе много добри плодове на пчеларя, ако той пробва. Ще видите: благодарение на това болестите при пчелите ще се преодоляват. Но преди да се прилага това на практика, следва да се отчетат всички взаимовръзки. Това е, което аз, макар и да не твърдя окончателно днес, но за което поне мога да кажа: това доста лесно може да се получи от знанията за същността на пчелите като цяло; следва да се предприемат опити с растенията, да се поддържа изкуствено развъждане на тези растения, които в определено време от годината са увехнали или ги няма. Вероятно би могло значително да се подобри състоянието на здравето на пчелите.
към текста >>
65.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното
знание
казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно».
Тези отношения носят духовен характер. Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма. Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля.
По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно».
В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа». Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос. Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна. За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат.
към текста >>
И, както се казва, инстинктивното
знание
се постига с умен нос.
Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна. За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат. Поради това инстинктът се превръща в празна дума. Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност знаят всичко това. То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво.
И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
Следващата седмица ще продължим нашите занятия. Днес исках да кажа само едно: пчелите, осите и мравките не само обират природата като грабители; те й дават възможност да живее и процъфтява. [1] «...и събират определен вид трева» – така наречената хвойнова трева, Aristida. Внимателно събират описаните тук мравешки семена Aristida stricta и Aristida oligantha, които затова и се наричат «Мравешки ориз». [2] «мравки-стопани» – за тях съобщава Брем, цитирайки Дарвин: «Друг вид, Atta malefaciens, Дарвин нарича мравки-стопани и съобщава следното: «Видът, който наричам «стопани», са големи мравки.
към текста >>
66.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно
знание
, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни.
Те се стремят да се обединят. Те искат да се махнат от света. Защото вие знаете: във времето, когато излитат, те кацат на ствола на дърво или на нещо друго, скупчват се всички заедно и се стремят да изчезнат, да отидат в духовния свят. А след това те отново се превръщат в истински кошер, ако им помогнем, като ги преместим в нов кошер. Така че може да се каже: насекомите ни учат на най-висшето от всичко, което го има в природата.
Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни.
Тези хора са се взирали в растенията по съвсем особен начин. Хората от новото време си спомнят нещо от това именно сега, по това време, когато донасят елха, украсяват я и правят от нея Рождественско дърво, дърво на Христа. Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия живот така, че то да действа по социален начин. Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта. Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност.
към текста >>
67.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но освен това човекът има още нещо, такова, каквото животните нямат; това е самосъ
знание
то.
Разказвал съм ви, че първото невидимо тяло е етерното тяло. Това е фино тяло, което не може да се възприеме с обикновените сетивни органи; това тяло всъщност е причина за това, че човек живее; то е причината за живота в растителния и животинския свят. Следващото, още по-висше тяло - това е така нареченото астрално тяло. Астралното тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да чувстваме. Наличието на астрално тяло е общ признак при човека и животните, тъй като животните също имат астрално тяло.
Но освен това човекът има още нещо, такова, каквото животните нямат; това е самосъзнанието.
За това ни служи «азът». И така, човек се състои от физическо тяло, което е видимо, и от три тела от по-висше ниво: етерно тяло, астрално тяло и «аз». Ако на основата на свръхсетивни възприятия се твърди, че човек има тези три свръхсетивни съставни части, свръхсетивни членове, основателността за такова твърдение може най-добре да се види - тя може да се види и с други примери, но най-добре тя става очевидна при разглеждане на въздействията на отровите върху човешкото тяло. При обсъждане на въпроса за насекомите видяхме, че при известни условия въздействието на такава отрова върху човека може да бъде във висша степен благоприятно. Видяхме, че отровата на насекомите отстранява някои заболявания.
към текста >>
Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съ
знание
то и изцяло се превръща в растение.
Ето защо човек е трябвало да има тази слаба противоотрова, каквато е кафето. Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк. С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно.
Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение.
Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи.
към текста >>
Знание
за лекарствените средства означава да се знае: как действа природата върху «аза»?
Признак за това е появата в човека на подагра или ревматизъм, което става поради това, че «азът» става твърде слаб и не може да разтвори хранителните продукти. Тогава те проникват в кръвта и се превръщат в чуждо тяло. Забелязвайки, че в случай на подагра или ревматизъм тялото се превръща в чужд елемент, трябва да се усили «азът». Това може да се направи с помощта на отрова от насекоми. Ако болният го ухапе пчела, тогава помощта се постига по естествен начин и човек, за негова радост, може да бъде излекуван.
Знание за лекарствените средства означава да се знае: как действа природата върху «аза»?
Как действа природата върху астралното тяло? Как действа природата върху етерното тяло? Трябва да се познава именно свръхсетивната природа, ако искаме да притежаваме познание за лекарствените средства. Виждате, че в някоя област истинска наука възниква само в случай, че се получи възможност да се разглежда свръхсетивният човек. Във вас ще се появят или вече са се появили въпроси по тази тема.
към текста >>
Трябва да се познава именно свръхсетивната природа, ако искаме да притежаваме по
знание
за лекарствените средства.
Това може да се направи с помощта на отрова от насекоми. Ако болният го ухапе пчела, тогава помощта се постига по естествен начин и човек, за негова радост, може да бъде излекуван. Знание за лекарствените средства означава да се знае: как действа природата върху «аза»? Как действа природата върху астралното тяло? Как действа природата върху етерното тяло?
Трябва да се познава именно свръхсетивната природа, ако искаме да притежаваме познание за лекарствените средства.
Виждате, че в някоя област истинска наука възниква само в случай, че се получи възможност да се разглежда свръхсетивният човек. Във вас ще се появят или вече са се появили въпроси по тази тема. Затова ще продължим идната сряда в девет часа. 1. Минералните отрови способстват физическото тяло да се вмъкне в етерното тяло. 2. Растителните отрови способстват етерното тяло да се вмъкне в астралното тяло.
към текста >>
68.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
С всичко това, което се проявява в съ
знание
то като усещане, на физическо ниво има работа средната част на човека, областта на гърдите, а на духовно ниво - астралното тяло.
В случай на гниене имаме работа с външно проявление, с миризма, която можете да помиришете. Разбира се, миризмата на развалени яйца се различава от аромата на рози, но и в единия, и в другия случай вие можете да го помиришете. Но в случай на гранясване работата стои по-различно. Признаците на гранясването се установяват посредством вътрешното, посредством органа за вкус. Това сочи, че имаме работа с по-вътрешно усещане, отколкото в случая с развалените кокоши яйца.
С всичко това, което се проявява в съзнанието като усещане, на физическо ниво има работа средната част на човека, областта на гърдите, а на духовно ниво - астралното тяло.
Известно ви е, че действията, ставащи в гръдния кош, носят въздушен характер. Ние вдишваме въздух. Ние преработваме въздух. В гръдния кош въздухът е на мястото си. В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко.
към текста >>
Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в съ
знание
то си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция.
Както в корема на човека «седи» етерното тяло, както в средната част на човека «седи» астралното тяло, така в човешката глава «седи», помещава се «азът», «азът» като такъв; последното няма да го отрече нито един човек. Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то. Всичко, което зависи от собствения «аз», привежда в движение топлинното начало. Това в подробности може конкретно да се проследи в човешкия организъм. «Азът» като такъв е свързан също с кръвта и затова кръвта произвежда топлина.
Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в съзнанието си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция.
Затова хормоналните секрети, секретите на жлезите са свързани с топлината. «Азът» като такъв е и това, което препятства ферментацията, действайки от свръхсетивното посредством силите на главата. Може да се каже така: етерното тяло се бори с гниенето на белтъците, астралното тяло се бори с гранясването на мазнините, «азът» се бори с ферментацията на захарта и нишестето. В това е причината, поради която веднъж трябваше да ви кажа, че прекомерната употреба на картофи нанася вреда на главата. Прекомерната употреба на картофи оказва върху човека следното влияние.
към текста >>
В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое
знание
тя взема само от трупове.
Науката, за да пристъпи към изучаване, изчаква, докато човек умре. Защото това, което е известно на науката за живия човек, ако си кажем истината, е незначително в сравнение с това, което тя узнава благодарение на патоанатомията, когато човек се превръща в труп, когато умре. Всичко това, на което вие тук можете да се научите, има отношение само към мъртвеца. Нашата наука дочаква трупове. Тази наука нищо не може да знае за истинския човек, докато е жив, тя не му обръща внимание.
В това е и позорът на нашата наука - така е тръгнало още от XVII век, - че цялото свое знание тя взема само от трупове.
Но трупът вече не е човек. Би трябвало да се запитаме: къде е причината, докато човек живее, трупът, който той носи със себе си, докато е жив, да не се държи, както подобава на труп, да не гние, да не гранясва, да не ферментира? Ако живият човек се разглежда както трябва, може да се достигне до тези духовни, свръхсетивни членове на човешката природа. Тогава се забелязва и това, че «азът» действа преимуществено в главата, астралното тяло действа главно в гърдите, а етерното тяло основно в корема. Науката нищо не знае за корема, защото смята, че в корема протичат същите процеси, както и отвън, във външната природа.
към текста >>
69.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Доколкото очите се намират - в голямата си част - на повърхността, доколкото те са фино устроени и отделени от главния мозък, ние можем най-добре тях да използваме за по
знание
.
На краищата на пръстите нашето осезание е най-чувствително по отношение на предметите. Тук имате работа със същия този проблем. Ако чувството на осезание го създаваше нервната система, най-добре бихме осезавали с тези места, които се намират близо до главния мозък. Но най-доброто ни осезание не е близо до главния мозък, а на места, най-отдалечени от него; ние осезаваме с това, което се намира на самия край - крайчетата на пръстите, защото «азът» е разположен най-много, тъй да се каже, «седи» на външната повърхност на тялото. Това, което се намира вътре, в човека, като негов «аз», може да бъде най-добре познато на най-външната повърхност.
Доколкото очите се намират - в голямата си част - на повърхността, доколкото те са фино устроени и отделени от главния мозък, ние можем най-добре тях да използваме за познание.
Бихте могли да възразите: но очите се намират в черепа близо до главния мозък. Обаче достатъчно много кости способстват за тази отделеност, за тази изолираност, а в мястото, където костите отсъстват, там, където окото се съединява с главния мозък, то нищо не вижда. И така, в случая с краищата на палците за тяхната особена чувствителност роля играе чисто пространствената им отдалеченост; в случая с очите играе главна роля тяхната изолираност, тяхната защитеност от главния мозък. За целта служи и нещо друго, заслужаващо внимание. Ако разгледате нисше животно, образувало свой главен мозък, този мозък се формира така, че мозъкът оставя за очите незаети кухини, при това окото не израства от мозъка, а се разполага тук, встрани, и враства (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Да направиш заключение за едно на основата на друго, се отнася към най-сложните области на
знание
то.
Вследствие от прекомерното натоварване на някои органи в неговата младост, което е предизвикало отслабване на определена дейност в очите, там са могли да изпъкнат малки отлагания на желязо, съвсем миниатюрни железни отлагания, появили се поради пренапрежение в детството. И така, те са могли да се появят като следствие от болест в по-късен период от живота, но са могли да се появят и поради пренапрежение в детството. Болшинството хора мислят: ако виждам черни точки на дъгообразната обвивка, в организма трябва да става нещо. Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния живот на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му живот, трябва да му се даде възможност да си припомни какво е правил в детството си тук или там. И така, това, което наблюдаваме на ириса, може да се тълкува различно.
Да направиш заключение за едно на основата на друго, се отнася към най-сложните области на знанието.
Ето защо предизвикват възмущение всевъзможните книжки, написани в настояще време: нещата, описвани там, като правило много кратко се наричат: ирисодиагностика. Там на петдесет страници се дава ръководство как трябва да се изследват ирисите. Така тук се дават: отделите на дъгообразната обвивка и зеницата, нарисувани схематично, после се дават болестите; тук са болестите на далака, тук на белите дробове, тук - сифилисът и т. н. И ето, на такъв запознат с дадената схема за ирисодиагностика остава само да погледне през силна лупа ириса, а след това да се обърне към своята книжка: забелязвайки нещо в сектора на белодробните заболявания, той констатира: белодробно заболяване! И така постъпват днес многобройните ирисолози след едночасово занятие.
към текста >>
В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съ
знание
то, а това, което става на повърхността, влиза в съ
знание
то.
Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение.
В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието.
Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия. И така, както виждате, това, за което ме попитахте, е свързано със следното: албинизмът възниква от неправилната преработка на сярата или желязото, осъществявана посредством «аза». Хлорозата възниква от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством вашето астрално тяло; хлорозата в по-голяма степен удря състава на кръвта. Ако човек правилно разбира, какво става вътре в него, може да обърне поглед и върху това, какви свръхсетивни негови части са задействани при тези процеси.
към текста >>
70.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ето защо
знание
то за такива неща не се разпространява.
Аз винаги вярвам, че ако на хората се обясни едно или друго явление, положението на нещата може да се подобри без вмешателството на закона, без принуда. Но няма да ви се удаде да подобрите състоянието на нещата, ако не можете да обясните същината им. Вие казвате: ние малко сме учили, не знаем това, него трябва да го знаят професорите от университетите. Но тези последните съвсем пък не го знаят. Именно те не знаят.
Ето защо знанието за такива неща не се разпространява.
Би било важно тези проблеми да се разбират в най-широки кръгове. Такива неща безусловно е необходимо да се знаят. Нещо подобно - макар и в същото време различно - става в случая с алкохола. За алкохола говорихме вече по-рано. Но в случая с отравяне с арсен, който се изразява в затлъстяване, арсенът го дават на децата други хора; когато арсенът го приемат възрастни, те го правят напълно съзнателно.
към текста >>
71.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време
знание
трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини.
Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения. Всичко това е разумно и даже, както можахте да видите, до голяма степен вярно. Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна. Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса. И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой.
Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини.
Искам да ви покажа това с един пример. Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела? Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите. На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало.
към текста >>
Как въобще получаваме по
знание
за звездите и небесните тела?
Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна. Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса. И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой. Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини. Искам да ви покажа това с един пример.
Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела?
Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите. На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това.
към текста >>
Не мога да ви опиша даже какви страдания на по
знание
то преживях веднъж във връзка с този въпрос.
Затова казваха: навсякъде има миров етер (вж. рис.). Това, което означих с червено, е мировият етер; той се състои от изключително ситни зрънца, нищожно малки зрънца. И тези нищожно ситни зрънца блъскат тук, (показва го на рисунката), при това, колкото по-близо е до средата, толкова по-силно и по-силно блъскат те. Ако тук се намират две тела, Земята и Луната, и побутва-нето от външната страна се оказва по-силно, от побутването отвътре (стрелката от външната страна и стрелката отвътре на Земята), това е равносилно на привличането на две тела. И така, силата на привличането, силата на тежестта се обясняваше с тези произвеждани отвън тласъци.
Не мога да ви опиша даже какви страдания на познанието преживях веднъж във връзка с този въпрос.
От дванадесет до осемнадесет години ме гризяха съмнения: привлича ли Земята Луната, или Луната се побутва към Земята? Защото предлаганите в случая аргументи в по-голямата си част не са глупави, а даже разумни, нали така? Но в тях вече се съдържа известен релативизъм, елементи от теорията на относителността. Пита се: има ли тук нещо абсолютно, или всичко това също е относително? Може би действително е все едно Земята ли привлича Луната, или Луната е побутвана към Земята?
към текста >>
72.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
По
знание
то на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака.
Ефектът на червеното цвекло върху чревните паразити. Коренова диета. Влияние на Луната върху размножението и растежа. Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето. Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн.
Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака.
Всички минерали са били растения, а преди това - животни. Металите и планетите. Ликвидиране на старото знание между V и XII век. Комод като «посветен». Свитъците от Константинопол.
към текста >>
Ликвидиране на старото
знание
между V и XII век.
Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето. Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн. Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака. Всички минерали са били растения, а преди това - животни. Металите и планетите.
Ликвидиране на старото знание между V и XII век.
Комод като «посветен». Свитъците от Константинопол. Коперник основава съвременната астрономия. Сведберг и алхимията. Как може отново да добием старото знание.
към текста >>
Как може отново да добием старото
знание
.
Ликвидиране на старото знание между V и XII век. Комод като «посветен». Свитъците от Константинопол. Коперник основава съвременната астрономия. Сведберг и алхимията.
Как може отново да добием старото знание.
Бедата на съвременното знание. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма Слънчевото затъмнение при смъртта на Христос. Как Христос е лекувал.
към текста >>
Бедата на съвременното
знание
.
Комод като «посветен». Свитъците от Константинопол. Коперник основава съвременната астрономия. Сведберг и алхимията. Как може отново да добием старото знание.
Бедата на съвременното знание.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма Слънчевото затъмнение при смъртта на Христос. Как Христос е лекувал. Участието на хората, природните и небесни явления в живота на Христос.
към текста >>
Раймонд Лулий за духовното по
знание
.
Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота). Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека. Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят.
Раймонд Лулий за духовното познание.
Духовната основа на азбуките. Спиритичните сеанси. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия разум».
към текста >>
Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам
знание
то, за да освободя място за вярата».
Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия разум». «Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант.
Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата».
«Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма». ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
към текста >>
Загубата на древното
знание
.
Католическата църква и масонството като най-големи противници. Целите на масоните. Ку-клукс-клан като израз на крайния национализъм. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите.
Загубата на древното знание.
За «Философия на свободата» Човек носи в себе си всички царства на природата. Третата йерархия има отношение към мисленето, втората - към сетивата, а първата - към волята в човека. Залезът на древните знания настъпва с появяването на свободата. Живеем в епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата.
към текста >>
73.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Нека днес, от гледна точка на по
знание
то, което вече сме достигнали, да разгледаме следното.
Ако разглеждаме това от гледна точка на здравето, то също действа като компенсация. Това е примерно, което искахте да знаете. Може би някой да иска да попита още нещо? Е, господа, тогава искам да продължа разглеждането на този въпрос, но вече от съвсем друга страна. Виждате ли, ние сме разглеждали много неща.
Нека днес, от гледна точка на познанието, което вече сме достигнали, да разгледаме следното.
Ако погледнете географската карта, можете да се заинтересувате от нея и да кажете: ето тук живее един народ, а там живее друг народ. Нас ни интересуват различните народи, живеещи един до друг. Но можете да кажете и така: искам да погледна географската карта от гледна точка на еволюцията на човечеството. Тогава географската карта действително става много интересна. Да разгледаме част от географската карта.
към текста >>
Това е много интересно, защото тук ни се открива народ, който на първо място е имал точно
знание
за физическото тяло, за физическия организъм.
Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н. При това индусите са гледали само физическото тяло. По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух. Рис. 2 1. Индуси: физическото тяло е духовно.
Това е много интересно, защото тук ни се открива народ, който на първо място е имал точно знание за физическото тяло, за физическия организъм.
Сега преминаваме към египтяните. При египтяните ситуацията е била следната. При тях на първи план е бил Нил. Нил е всъщност хранилник и баща на тази страна. Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно.
към текста >>
Тогава човек постепенно отново идва в съ
знание
.
Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза.
Тогава човек постепенно отново идва в съзнание.
Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща. Човек отново получава своето съзнание след смъртта. Така че може да се каже: египтяните стигнали до разбирането, че човек има етерно тяло. Това е много интересно! Индусите все още признавали в качеството му на духовно начало физическото тяло.
към текста >>
Човек отново получава своето съ
знание
след смъртта.
Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза. Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща.
Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
Така че може да се каже: египтяните стигнали до разбирането, че човек има етерно тяло. Това е много интересно! Индусите все още признавали в качеството му на духовно начало физическото тяло. Египтяните в качество на духовно начало вече разглеждали етерното тяло. (Рис. 2)
към текста >>
Това
знание
не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли. Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи. Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза. Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела.
Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
(Рис. 2) 1. Индуси: духовно физическо тяло 2. Египтяните: духовно етерно тяло, Озирис, Тифон, Изида 3. Вавилонци: духовно астрално тяло
към текста >>
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното
знание
за тяхната философия за смъртта».
в т. 6 от това издание (Събр. съч. 352). [8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>
74.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче съ
знание
то на социално неравенство е трябвало да изчезне, макар и за няколко дни в годината.
Ако се върнем към Древния Рим, ще намерим следното. По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова разделение, както и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т. н., като това разделение, най-малкото в социален смисъл, е било тогава още по-рязко отсега. Защото тези, които са били роби, са можели даже да ги продадат, човек е бил обект на покупко-продажба. Можем да кажем: различията между хората в Древния Рим са били много по-значителни.
Обаче съзнанието на социално неравенство е трябвало да изчезне, макар и за няколко дни в годината.
Днес говорят за демокрация и предполагат, че всички хора, макар и чисто теоретически, са равни помежду си. Римляните в никакъв случай не са считали така. Напротив, при тях за истински се считал само този човек, който по рождение принадлежал към висшето съсловие. Вие знаете, че чак до наши дни някои хора се ръководят от поговорката «Човекът започва едва от барона». Тоест който е бил под барон, и за човек не са го броели.
към текста >>
Така че може да се каже: природо
знание
то не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите.
Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз. Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света. Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света.
Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите.
Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците. Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното. И така, едва в Гърция човек за първи път обърнал внимание на външния свят. Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него.
към текста >>
Природо
знание
то възникнало едва при гърците.
Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз. Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света. Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение.
Природознанието възникнало едва при гърците.
Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното. И така, едва в Гърция човек за първи път обърнал внимание на външния свят. Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него. Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят). Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното.
към текста >>
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природо
знание
то.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
При другите народи в частност бил развит възгледът за човека, учението за човека. При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека. Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека.
към текста >>
Те узнавали за това благодарение на вътрешното по
знание
.
При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека. Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр.
Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание.
Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо. Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде. Египтяните разработили геометрията, доколкото тя им била нужна. На тях им се налагало всеки път отново да определят къде са разположени обработваемите площи, защото всяка година Нил заливал всичко.
към текста >>
Виждате ли, господа, имало е такъв древен възглед, че човек трябва първо да узрее, за да получи определено
знание
.
Той е преподавал там, където се е извършвало богослужението, където се е извършвал култът. Култът е бил тясно свързан с обучението. Съществували са мистерийни центрове, мистерийни места. Не е имало църкви и училища, а е имало такива места, такива учреждения, където се извършвало и едното, и другото едновременно, които днес ние наричаме мистерии. При това повсеместно е било разпространено мнението, че е необходимо голямо внимание по отношение на всичко, което е можело да се научи там.
Виждате ли, господа, имало е такъв древен възглед, че човек трябва първо да узрее, за да получи определено знание.
Днес такива правила са съвсем изгубени. Тези, които достигали в мистериите висша степен, навсякъде ги наричали «Отец». Този обичай се запазил например в Католическата Църква. Там някои свещеници ги наричат «патер» (тоест Отец). В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т.
към текста >>
н., е имало хора, посветени в
знание
то, в по
знание
то, и тях ги наричали «Отци».
Днес такива правила са съвсем изгубени. Тези, които достигали в мистериите висша степен, навсякъде ги наричали «Отец». Този обичай се запазил например в Католическата Църква. Там някои свещеници ги наричат «патер» (тоест Отец). В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т.
н., е имало хора, посветени в знанието, в познанието, и тях ги наричали «Отци».
Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове». Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците. Към тях се обръщали със «сине» или «дъще». Можете да разберете, че тези думи са били проява на определени възгледи. В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите.
към текста >>
Древният човек казвал: «Отецът» от мистериите трябва да доведе последното до съ
знание
то на всеки.
И все пак даже и сега - макар и не в Швейцария, впрочем, не зная, може това още да има място и тук, но в съседните страни е било до съвсем неотдавна, макар и вече да се прекратява - тук отличавали човека от обикновения човек с титлата «ваше превъзходителство», отличавали барона от обикновения човек. Това се възприемало като нещо разбиращо се от само себе си. Но в древността като нещо разбиращо се от само себе си се възприемало различието между синовете Божии, децата Божии и децата човешки. Този, Който се наричал тогава Христос Исус, говорел така: Син Божи, божествено дете се става не благодарение на хората, но всеки става такъв благодарение на самия Бог. Работата тук е дали човек се осъзнава като такъв.
Древният човек казвал: «Отецът» от мистериите трябва да доведе последното до съзнанието на всеки.
Христос Исус казал: човек носи зародиша на божественото и той може да израсне от него, ако се полагат усилия по правилен начин. Обаче с това Христос Исус учил какво прави душевно равни хората по цялата земя. И чрез него, благодарение на Христос Исус, се преодолявала най-голямата разлика между Синовете Божии и синовете човешки. Хората, всеки по своему, неправилно разбрали това, защото не искали премахване на различията между Синовете Божии и децата човешки. Тези, които живели по-късно, въобще не разбирали за какво става дума.
към текста >>
75.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Възможно е тези дни да сте чели, че гарантираното
знание
за звездите не е толкова стабилно.
Те живели малко по-далеч в Азия, били, във всеки случай, съседи на евреите. Религията им носила ясно изразен звезден характер. Сега хората казват: да, в Асирия са боготворили звездите. Обаче те не са боготворили звездите, но благодарение на инстинктивната мъдрост от това време знаели за звездите повече, отколкото знаят за звездите съвременните хора. Това е така, съвременните хора вярват, че им е известно всичко за звездите.
Възможно е тези дни да сте чели, че гарантираното знание за звездите не е толкова стабилно.
Скоро стана известно нещо, което беше открито неотдавна: оказва се, че Земята е обкръжена не от празно пространство. Ако се издигнем на височина четиристотин километра, там Земята е обкръжена от твърдите кристали на азота! Налага се да допуснем, че кристалното небе, за което говорили древните, постепенно се реабилитира от науката. Но за това искам да спомена само мимоходом. От подобни примери достатъчно разумните хора от нашето време биха могли да видят колко малко всъщност е известно за света на звездите.
към текста >>
Защото
знание
то е власт, даже ако понякога го потискат.
Тук ние отново трябва да се върнем към древните мистерии и да ги сравним с християнството. Виждате ли, не всички хора се допускали в древните мистерии. Казвал съм ви какви степени е имало там: «врана», «окултен», «защитник», «сфинкс» и т. н. Те знаели за звездните влияния. Затова посветеното свещеничество следяло строго, да не добият всички хора разум, за да съществува тази разумност само под техен контрол, в мистериите.
Защото знанието е власт, даже ако понякога го потискат.
Но засега свещеничеството било могъщо, знанието било тъждествено на власт. Обаче тази звездна мъдрост загинала. И ето, дошъл Христос Исус. Той отново я възстановил, макар и преобразена. Той казвал: трябва да се свали на Земята слънчевият Бог.
към текста >>
Но засега свещеничеството било могъщо,
знание
то било тъждествено на власт.
Виждате ли, не всички хора се допускали в древните мистерии. Казвал съм ви какви степени е имало там: «врана», «окултен», «защитник», «сфинкс» и т. н. Те знаели за звездните влияния. Затова посветеното свещеничество следяло строго, да не добият всички хора разум, за да съществува тази разумност само под техен контрол, в мистериите. Защото знанието е власт, даже ако понякога го потискат.
Но засега свещеничеството било могъщо, знанието било тъждествено на власт.
Обаче тази звездна мъдрост загинала. И ето, дошъл Христос Исус. Той отново я възстановил, макар и преобразена. Той казвал: трябва да се свали на Земята слънчевият Бог. Той възобновил религията на Слънцето.
към текста >>
Следователно именно това, което водело към истинското по
знание
, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено.
Той искал отново да въведе древната звездна религия. Той бил убит по време на поход в Персия! Това, което станало в Рим, може да се обясни само по следния начин. В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма.
Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено.
От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата. Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек. Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>
И у монасите - макар те и да не смеели да гъкнат за това - още се намирало
знание
за древната звездна мъдрост.
Повечето от значителните открития са направени именно от монаси. И този, който е създал системата, която носи неговото име - Коперник[8], е бил каноник, католически каноник. Всички училища също зависели от монасите. Но тук възниква нещо друго. Виждате ли, в древната църква не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост.
И у монасите - макар те и да не смеели да гъкнат за това - още се намирало знание за древната звездна мъдрост.
При желание то е можело отново да бъде намерено. Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт. Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята. Мрачно е било само това, на което обикновено се обръща внимание.
към текста >>
76.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
При хората винаги се получава така, че в самото начало те още знаят за какво става дума, но по-късно
знание
то за това прекъсва и остават само спомени.
А в по-късно време това «видоизменено» християнство се разпространило и по други страни. Християнството, изложено например в превода на Библията, направен от Вулфила, съвсем изчезнало в Европа. Тук се разпространявало култовото християнство, имащо външен характер. И на Изток, когато тук стигнали славяните, толкова повече се разпространило това, което в по-голяма степен е представяло култа и което само в малка степен е притежавало вътрешната същност. Това, което ви казах за религиозните представи на тези (германски) народи, по-късно претърпяло някои изменения.
При хората винаги се получава така, че в самото начало те още знаят за какво става дума, но по-късно знанието за това прекъсва и остават само спомени.
Остава нещо външно. Ето така от боговете, които хората виждали, от духовете на природата се определили три главни божества. Вотан си го представяли подобен на светлината и въздуха, реещ се над всичко. Вотан в частност го почитали при лошо време. Тогава казвали: Вотан е във вятъра, Вотан вее във вятъра.
към текста >>
77.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Казвал съм ви[2], господа:
знание
то, че Христос се явява същество от Слънцето, живяло в човека Исус, е изразено посредством тези символи, които и до днес по време на всяка тържествена меса могат да се видят на олтара.
Затова събитието на умирането е станало особено актуално през VI в. Виждате ли, тук е изиграл своята роля материализмът. И изследвайки развитието на християнството, ние виждаме как материализмът се развива все повече. Заради това в по-късно време станали много неща, които в противен случай не биха станали. Рис. 10
Казвал съм ви[2], господа: знанието, че Христос се явява същество от Слънцето, живяло в човека Исус, е изразено посредством тези символи, които и до днес по време на всяка тържествена меса могат да се видят на олтара.
Това е светая светих, дарохранителницата (вж. рис. 10). Слънцето в средата и Луна, над която се намира Слънцето. Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето. Защото какво се намира в дарохранителницата?
към текста >>
И хора, притежаващи
знание
, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта.
Природата възкръсвала около пасхалното време. Казвали са: човешката душа може да празнува Възкресение така, както и природата. Природата има Отец. През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили.
И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта.
Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение! Аз съм като новороден! » Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа. На вас това може да ви се стори странно, но във всички азиатски страни хората са се подразделяли на такива, които са били родени един път, и на такива, които са били родени два пъти. Навсякъде са говорили за два пъти родени хора.
към текста >>
» Един път в живота към човека идвало по
знание
то, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа.
През пролетта силите на природата се обновяват. Но в човека, ако той работи над себе си, се обновяват душевните сили. И хора, притежаващи знание, хора, имащи - както съм казвал - мъдрост, в древните мистерии са се стремили преимуществено към това, в душата им да възникне преживяване, да възникне своего рода преживяване на пролетта. Виждате ли, преживяване на пролет - това е, когато можем да си кажем: «Ах, всичко, което знаех до сега, няма значение! Аз съм като новороден!
» Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа.
На вас това може да ви се стори странно, но във всички азиатски страни хората са се подразделяли на такива, които са били родени един път, и на такива, които са били родени два пъти. Навсякъде са говорили за два пъти родени хора. Родените един път, благодарение на лунните сили, оставали такива в продължение на целия си живот. Другите, два пъти родените, преминавали обучение в мистериите, научавали нещо и знаели: човек може да се направи свободен, човек може да бъде насочван от своите собствени сили! Но това се е изобразявало в образна форма.
към текста >>
Да, господа, нещо изключително значително има в такова, направено вече в християнско време при
знание
, при
знание
на това, че някога в древните мистерии вече съществувалото християнство е било отново изявено, благодарение на Исус Христос, при това по време, когато мистериите вече не ги е имало.
Виждате ли, един от най-значителните светци в Католическата Църква е свети Августин[5], живял през IV-V в. сл. Р. Хр. Свети Августин бил отначало езичник, по-късно той се обърнал към християнството и станал един от най-уважавани-те свещеници и светци в Католическата Църква. В трудовете на свети Августин вие ще намерите забележителни думи. Той казва: «Християнство е имало и преди Исус Христос; древните мъдреци вече са били християни, само че тях още не са ги наричали християни».
Да, господа, нещо изключително значително има в такова, направено вече в християнско време признание, признание на това, че някога в древните мистерии вече съществувалото християнство е било отново изявено, благодарение на Исус Христос, при това по време, когато мистериите вече не ги е имало.
По такъв начин това явление е трябвало да стане събитието, обединяващо цялата Земя. Обаче съзнанието, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено. Материализмът просто разрушил извънредно много от това, което вече било придобито от човечеството. В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба. Той казвал: такъв трябва да стана и аз.
към текста >>
Обаче съ
знание
то, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено.
Свети Августин бил отначало езичник, по-късно той се обърнал към християнството и станал един от най-уважавани-те свещеници и светци в Католическата Църква. В трудовете на свети Августин вие ще намерите забележителни думи. Той казва: «Християнство е имало и преди Исус Христос; древните мъдреци вече са били християни, само че тях още не са ги наричали християни». Да, господа, нещо изключително значително има в такова, направено вече в християнско време признание, признание на това, че някога в древните мистерии вече съществувалото християнство е било отново изявено, благодарение на Исус Христос, при това по време, когато мистериите вече не ги е имало. По такъв начин това явление е трябвало да стане събитието, обединяващо цялата Земя.
Обаче съзнанието, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено.
Материализмът просто разрушил извънредно много от това, което вече било придобито от човечеството. В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба. Той казвал: такъв трябва да стана и аз. Аз също трябва да развия в себе си знание, което ще ми позволи да си кажа, че смъртно в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили. В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
към текста >>
Аз също трябва да развия в себе си
знание
, което ще ми позволи да си кажа, че смъртно в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили.
По такъв начин това явление е трябвало да стане събитието, обединяващо цялата Земя. Обаче съзнанието, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено. Материализмът просто разрушил извънредно много от това, което вече било придобито от човечеството. В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба. Той казвал: такъв трябва да стана и аз.
Аз също трябва да развия в себе си знание, което ще ми позволи да си кажа, че смъртно в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата. Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея.
към текста >>
Да се спасиш тук е възможно, ако поне малко изучиш
знание
то за духа.
Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно. Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин. Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
Да се спасиш тук е възможно, ако поне малко изучиш знанието за духа.
В наше време вече е необходимо идването на духовната наука, тъй като в противен случай човешката душа ще започне да умира. [1] на един от Съборите: 869 г. сл. Р Хр., на така наречения Осми екуменически мнимо-вселенски Събор в Константинопол. [2] Както съм ви казвал: в лекцията от 12 март 1924 г [3] Отфрид фон Вайзенбург (ок.
към текста >>
78.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на по
знание
то, касаещо това, което оказва реално въздействие.
Сега се преминава към пишещи машини. Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-лошото. Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя. Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло. Културата успешно се движи напред.
Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието, касаещо това, което оказва реално въздействие.
Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса. Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт. Той се състои в това, че човек, даже не знаейки всичко в подробности, забелязва: в бъдеще прогресът неизбежно е съпътстван с производството на все повече и все по-вредни неща. Едното е свързано с другото. И това, за съжаление, е така.
към текста >>
С дълбоко по
знание
те използвали такива вещества, които позволявали на физическите съединения да запазят такава прекрасна форма, че ние и до днес държим в музеите тези мумии.
Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята[1]. Те не са желаели това. Балсамирайки труповете, с това са пречели на слизането долу. Те искали да запазят за човека удобството от пребиваването в духовния свят. Следствие от това е било, че те не само са консервирали мумиите, но и с познаване на въпроса са използвали вещества.
С дълбоко познание те използвали такива вещества, които позволявали на физическите съединения да запазят такава прекрасна форма, че ние и до днес държим в музеите тези мумии.
Те представляват точно копие на това, което някога е бил човек. Първо, господа, това, което се пази в течение на хилядолетия, неизбежно става подобно на отрова, доколкото действа разрушително. То носи в себе си разрушителни, унищожителни сили. В мумията живеят - в нея са заключени - необичайно много разрушителни сили. Фактически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън[2].
към текста >>
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното
знание
.
От това той умира. Тук е заложено своего рода «радиосъобщение», ако може така да се изразим, направена е магия. Тук човек има работа с «радиопредавател, работещ във времето», с това, което са създали древните египтяни. Те са искали да убият този, който си пъха носа тук. Било е възможно само защото те са владеели изкуството да изговарят съответните думи в подправките така, че те да могат да въздействат.
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното знание.
Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа. Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината! Но това не става. Ето защо се налага ние да изразим намеренията на духовния свят. [1] Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята: това изказване видимо противоречи на казаното по темата в лекциите от 1 март 1924 г.
към текста >>
79.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Всъщност съдържанието на предишното
знание
е било съвсем изгубено чак през XIX в.
В определен смисъл трябва да привлечем на помощ географията. Но не тази днешна скучна география, която говори не за различията между взаимните въздействия на жабите и човека, а само за съвсем външните неща. В тази насока ми се иска да ви приведа още един пример, вече от съвсем друга област. Виждате ли, през XVII е имало един учен, Ван Хелмонт[3]. Този учен още владеел много от това, което са знаели по-рано.
Всъщност съдържанието на предишното знание е било съвсем изгубено чак през XIX в.
През XVII в. то още е било достатъчно силно, а през XVIII в. започнало да запада. И едва през XIX в. хората, по собственото им мнение, много поумнели!
към текста >>
Той се стремял към духовното
знание
.
И едва през XIX в. хората, по собственото им мнение, много поумнели! Този Ван Хелмонт размишлявал над въпроса, по какъв начин би могъл да научи повече от това, което би могло да се научи с помощта на обикновения човешки разсъдък. Днес хората вече не размишляват за това как да научат повече, отколкото позволява да се научи обичайният разсъдък, тъй като те са уверени, че човешкият разсъдък може да научи всичко. Обаче Ван Хелмонт, като лекар, не се доверявал много силно на човешкия разсъдък.
Той се стремял към духовното знание.
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне духовното знание по духовен начин - както се опитваме го да правим в антропософията. Тогава човечеството още не било стигало толкова далеч. И Ван Хелмонт използвал старата методика. Той направил нещо, на което не следва да се подражава, и аз, разбира се, по никакъв начин не го препоръчвам. Не трябва да се прави.
към текста >>
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне духовното
знание
по духовен начин - както се опитваме го да правим в антропософията.
хората, по собственото им мнение, много поумнели! Този Ван Хелмонт размишлявал над въпроса, по какъв начин би могъл да научи повече от това, което би могло да се научи с помощта на обикновения човешки разсъдък. Днес хората вече не размишляват за това как да научат повече, отколкото позволява да се научи обичайният разсъдък, тъй като те са уверени, че човешкият разсъдък може да научи всичко. Обаче Ван Хелмонт, като лекар, не се доверявал много силно на човешкия разсъдък. Той се стремял към духовното знание.
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне духовното знание по духовен начин - както се опитваме го да правим в антропософията.
Тогава човечеството още не било стигало толкова далеч. И Ван Хелмонт използвал старата методика. Той направил нещо, на което не следва да се подражава, и аз, разбира се, по никакъв начин не го препоръчвам. Не трябва да се прави. В настоящето то повече не действа така, както преди.
към текста >>
Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното
знание
.
Обаче по-късно германците завоювали Италия, Гърция и Испания. И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене. Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща.
Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание.
Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази вавилонска наука, достигало до Европа. Но като правило, това не стигало толкова далеч, докато във Вавилон още относително дълго се култивирала такава наука. Гръцката (византийската - бел. пр.) империя в Константинопол просъществувала чак до средните векове (до 1453 г. - бел. пр.).
към текста >>
Така в средновековието отново започнало да се разпространява
знание
, макар и в малък обем.
За това никой не се грижел. Но в Европа всичко това се изкоренявало. Едва през XII, XIII в. и по-късно, в средните векове, поради падането на империята тези пергаментови свитъци отново получили свобода, при което някои хора ги крадели и ги доставяли в Европа. Ето как станало, че още тогава не учени мъже, а необучени хора разшифровали тези пергаментови свитъци.
Така в средновековието отново започнало да се разпространява знание, макар и в малък обем.
На свой ред това ограничено знание е действало стимулиращо за останалото. Нито Парацелз[7], нито Ван Хелмонт не биха могли да създадат нещо, ако тези хора не бяха доставяли в Европа откраднатите от тях пергаментови свитъци и не бяха ги продавали там за доста пари. Благодарение на това в Европа отново нещо пристигнало. И на основата на всичко това, което попаднало в Европа, в настоящето функционират някои тайни общества. Има всевъзможни ордени, масони, Odd Fellows (братство на чудаците) и т. н.
към текста >>
На свой ред това ограничено
знание
е действало стимулиращо за останалото.
Но в Европа всичко това се изкоренявало. Едва през XII, XIII в. и по-късно, в средните векове, поради падането на империята тези пергаментови свитъци отново получили свобода, при което някои хора ги крадели и ги доставяли в Европа. Ето как станало, че още тогава не учени мъже, а необучени хора разшифровали тези пергаментови свитъци. Така в средновековието отново започнало да се разпространява знание, макар и в малък обем.
На свой ред това ограничено знание е действало стимулиращо за останалото.
Нито Парацелз[7], нито Ван Хелмонт не биха могли да създадат нещо, ако тези хора не бяха доставяли в Европа откраднатите от тях пергаментови свитъци и не бяха ги продавали там за доста пари. Благодарение на това в Европа отново нещо пристигнало. И на основата на всичко това, което попаднало в Европа, в настоящето функционират някои тайни общества. Има всевъзможни ордени, масони, Odd Fellows (братство на чудаците) и т. н. Те не биха имали никакво знание, ако не бяха доставили в Европа от Константинопол знанието в пергаментовите свитъци, които тогава продавали за много пари.
към текста >>
Те не биха имали никакво
знание
, ако не бяха доставили в Европа от Константинопол
знание
то в пергаментовите свитъци, които тогава продавали за много пари.
На свой ред това ограничено знание е действало стимулиращо за останалото. Нито Парацелз[7], нито Ван Хелмонт не биха могли да създадат нещо, ако тези хора не бяха доставяли в Европа откраднатите от тях пергаментови свитъци и не бяха ги продавали там за доста пари. Благодарение на това в Европа отново нещо пристигнало. И на основата на всичко това, което попаднало в Европа, в настоящето функционират някои тайни общества. Има всевъзможни ордени, масони, Odd Fellows (братство на чудаците) и т. н.
Те не биха имали никакво знание, ако не бяха доставили в Европа от Константинопол знанието в пергаментовите свитъци, които тогава продавали за много пари.
Но да оценят това знание не са могли. Ако човек е бил образован настоятел на катедрала, такъв, като Коперник, той не е ходел при тези хора, които са притежавали пергаментовите свитъци. Не е трябвало да се прави това. Можело е да се развали цялата репутация, целият престиж. Обаче заради това е губела репутация и тази древна наука.
към текста >>
Но да оценят това
знание
не са могли.
Нито Парацелз[7], нито Ван Хелмонт не биха могли да създадат нещо, ако тези хора не бяха доставяли в Европа откраднатите от тях пергаментови свитъци и не бяха ги продавали там за доста пари. Благодарение на това в Европа отново нещо пристигнало. И на основата на всичко това, което попаднало в Европа, в настоящето функционират някои тайни общества. Има всевъзможни ордени, масони, Odd Fellows (братство на чудаците) и т. н. Те не биха имали никакво знание, ако не бяха доставили в Европа от Константинопол знанието в пергаментовите свитъци, които тогава продавали за много пари.
Но да оценят това знание не са могли.
Ако човек е бил образован настоятел на катедрала, такъв, като Коперник, той не е ходел при тези хора, които са притежавали пергаментовите свитъци. Не е трябвало да се прави това. Можело е да се развали цялата репутация, целият престиж. Обаче заради това е губела репутация и тази древна наука. И ето, такъв човек, като Коперник, за първи път основава по това време науката, която имаме и до днес, която действително имаме днес.
към текста >>
Вече не се разбира какво от само себе си е представлявало
знание
то на древните.
Едва сега започват да разбират Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората разбирали трудно. Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления. Вие бихте могли да се замислите ето над кое: това, което още се е запазило от древната наука, е било достигнато не по пътя, по който днес се достига каквото и да е. Днес ние достигаме някакви резултати с пълна яснота в душата. Древните са правели това основно инстинктивно.
Вече не се разбира какво от само себе си е представлявало знанието на древните.
Като много интересен пример за това може да послужи случаят, станал преди няколко години. Един шведски учен[8] пристъпил към четене на древна алхимична книга, в която се говорело за олово, за сребро, за това, какво ще стане, ако в оловото се добави сребро, какво ще се случи, ако се добави злато и т. н. Какво направил този учен? Той казал: ние приехме за сведение това, което е написано тук, а сега ще го направим! И той започнал да повтаря всичко това в своята лаборатория, взел олово във вида, в който го има днес, взел сребро в този му вид, какъвто е сега, обработил ги на огън, както е било написано, но нищо не излязло!
към текста >>
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съ
знание
то следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
С този шведски учен се случило така, че той, ползвайки външните метали, е искал да направи в ретортата това, което при посочения алхимик се отнасяло до ембрионалното състояние в майчиното тяло. Разбира се, нищо не се потвърдило, защото той е трябвало да наблюдава процеса на възникване, протичащ в майчиното тяло. Тогава той би могъл да се приближи до този проблем. Виждате колко малко се разбира днес какво е имала предвид тази древна наука. Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел.
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи.
към текста >>
Бедата на съвременното
знание
е в това, че всеки знае само за част от света, а като цяло никой не го познава.
Например ако днес човек иска да узнае нещо за Луната, той трябва да отиде в обсерватория, в планетариум и там да попита. Но там, на свой ред, нищо не знаят за възникването на човека. Той трябва да се обърне с въпроси към гинеколога, акушерката, професора по женски болести. Обаче те нищо не знаят за небесните тела. А тези две неща са взаимосвързани.
Бедата на съвременното знание е в това, че всеки знае само за част от света, а като цяло никой не го познава.
Затова става така, че съвременната наука, особено ако я поднасят в популярни лекции, предизвиква страшно скучно впечатление. Разбира се, господа, предметът се оказва скучен, ако на вас ви разказват само за това, което съставлява нищожна част от предмета. Да допуснем, че сте искали да научите как е изглеждал стол, който го няма тук, а някой ви описва дървесината, докато вие искате да знаете как е сглобен столът, как е направен. Днес изучават антропологията, науката за физическия човек, както сега я наричат, толкова скучно, доколкото същевременно не се описва по какви причини става това. А ако се описва, тогава е без всякакво отношение към предмета.
към текста >>
80.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съ
знание
то на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност.
Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар. Но в големите неща, а тук и заблужденията също се оказват големи, хората не се държат така, сякаш искат да имат във всичко яснота. И така, евреите направили обичай това, което се нарича монотеизъм, изповядването на един-единствен Бог.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност.
С това се оказват разбираеми три неща. В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите. Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>
В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно по
знание
.
И само тук, в антропософията, където отново има възвръщане към отделните духове на природата, отново се знае, що за природни сили са заключени в отделните треви и камъни. По указания начин това отново стъпва на надеждна почва. И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове. Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия. Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите.
В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание.
Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение. Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област. Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава.
към текста >>
Тогава пред по
знание
то, пред съ
знание
то на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете.
По указания начин това отново стъпва на надеждна почва. И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове. Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия. Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание.
Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете.
Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение. Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област. Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава. Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение.
към текста >>
Тогава няма да е нужно в подсъ
знание
то да се култивира един-единствен народ.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове. Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия. Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете.
Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ.
Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение. Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област. Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава. Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение. Аз му казвах: такова нещо днес е несвоевременно.
към текста >>
Но днес монотеизмът трябва да се проявява под формата на духовно по
знание
.
Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек духовното начало. Днес сред евреите господства преди всичко расовото, расисткото начало. Те и бракове сключват преди всичко един с друг. Следователно те още се ръководят от расовото, расисткото, а не от духовното. И на въпроса дали еврейският народ е изпълнил своята мисия в човешката познавателна еволюция, е необходимо да се отговори така: той я е изпълнил, защото народ, култивиращ известен монотеизъм, единобожие, е трябвало да съществува по-рано.
Но днес монотеизмът трябва да се проявява под формата на духовно познание.
Ето защо мисията се явява изпълнена. Ето защо тази еврейска мисия като такава, именно като еврейска, повече не е нужна в еволюцията и единствено правилно би било, ако евреите в резултат на асимилация от другите народи биха се разтворили в тях. Въпрос: Защо съдбата на този народ се е оказала такава, че той е трябвало да се отправи в изгнание? Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, тук трябва да разглеждаме като цяло както формата, така и характерът на това изгнание. Еврейският народ, живял по времето на Христа, сред който Христос умря, е живял в обкръжението на съвсем друг народ, сред римляни.
към текста >>
Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно
знание
, но има древно
знание
от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н.
Върху едни евреи това действало по-силно, върху други - по-слабо. Това е отразено в Библията, където се казва, че в израилския народ в седемдесет души са управлявали духовете на народите, всички те са оказвали влияние. Обаче влиянието било много силно и превърнало евреите в някакъв смисъл в народ от космополити и това си качество те упорито съхраняват. Те могат да се събират заедно където и да е и да съхраняват там еврейството, доколкото по такъв начин носят цялото еврейство в самите себе си. Струва си да обърна внимание, че еврейството носи всичко в себе си!
Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н.
Но преимуществено вие ще намерите именно еврейската, така наречена Кабала и др. под. В това отношение еврейството носи наистина космополитен характер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си. Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на духовното, така и на физическото. Ето защо винаги изключително много неща се изразяват с помощта на древноеврейски думи. У евреите е имало такава отличителна особеност: да записват само съгласните, гласните се добавяли после с помощта на допълнителни знаци.
към текста >>
81.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това древно
знание
изцяло и напълно е предадено на забвение.
В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост. Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света. Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото. Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза. За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта.
Това древно знание изцяло и напълно е предадено на забвение.
Днес се смята, че нещо такова, като еврейското дърво на живота, дървото Сефирот, е фантазия. Но не е така. Рис. 15 (на рисунката погрешно е изписано дъска 16) Нека да си изясним какво са имали предвид древните евреи с дървото Сефирот.
към текста >>
И така, съществувало е ясно съ
знание
за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена.
Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра. Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност. По такъв начин, според възгледа на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава.
И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена.
Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб? Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; силите си получава от обкръжаващото човека. Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в тялото на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава. Освен това има три други сили (4, 5 и 6 на рисунката). Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове.
към текста >>
Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на по
знание
посредством десетте сефири стигнала до упадък.
Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите. По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука. Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно.
Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък.
Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините. Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири. Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса. Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина». Този тезис е бил установен от Маймонид[1].
към текста >>
Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно
знание
за това, как да се чете с помощта на десетте сефири.
Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък. Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините.
Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири.
Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса. Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина». Този тезис е бил установен от Маймонид[1]. Неговият противник, обратно, утвърждавал тезиса: «хесед», «кетер», «бина». И така, спорили са за тези тезиси.
към текста >>
При това той се изразявал образно, но даден образ философите възприемали сериозно и смятали, че Раймонд Лулий действително е имал предвид своеобразна рулетка, която се върти, за да се разбъркват картончета, докато рулетката, която е имал предвид, представлява не нещо друго, а свръхсетивно-то по
знание
, осъществявано в главата!
Лулий е казвал на своите близки: всички вие сте станали празноглави, във вашите глави вече нищо няма, вашата глава - това е нищо. Вие трябва да вложите в главите си такива понятия, като тези десет сефири. След това трябва да се учите да въртите вашата глава от един сефир към друг, докато не се научите да използвате тези букви. Ето какво им повтарял Раймонд Лулий. Това е написано в неговите съчинения.
При това той се изразявал образно, но даден образ философите възприемали сериозно и смятали, че Раймонд Лулий действително е имал предвид своеобразна рулетка, която се върти, за да се разбъркват картончета, докато рулетката, която е имал предвид, представлява не нещо друго, а свръхсетивно-то познание, осъществявано в главата!
Дървото на живота Сефирот се явява духовната азбука. Хората, намиращи се в западните страни, в Гърция, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки. По времето, когато живеели Александър Велики[3] и Аристотел[4], в съответствие с гръцката традиция също са били дадени десет понятия. Днес вие ще ги намерите навсякъде при изучаването на логиката в училищата: битие, качество, отношение и т. н. - десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
към текста >>
Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско по
знание
не се получава.
става следното (не смятам, впрочем, да опровергавам, че такива неща биха могли да стават). Имате маса, около нея сядат хора, да кажем, осем човека. Те поставят ръцете си така, че с крайчеца на палците си докосват плота на масата и тя започва да подскача! След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи. В това се състоят спиритичните сеанси.
Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава.
Истинското познание трябва да се получи по някакъв различен начин. В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си. Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия. Ето защо те сядат около масата и й дават възможност да почуква, отначало А, после В, после С и т. н., после те образуват думи - в това и се състоят спиритичните откровения.
към текста >>
Истинското по
знание
трябва да се получи по някакъв различен начин.
Имате маса, около нея сядат хора, да кажем, осем човека. Те поставят ръцете си така, че с крайчеца на палците си докосват плота на масата и тя започва да подскача! След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи. В това се състоят спиритичните сеанси. Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава.
Истинското познание трябва да се получи по някакъв различен начин.
В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си. Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия. Ето защо те сядат около масата и й дават възможност да почуква, отначало А, после В, после С и т. н., после те образуват думи - в това и се състоят спиритичните откровения. Тук мъдростта им се поднася даром, нали така, самите те не я достигат.
към текста >>
Такива хора се стремят към по
знание
на духовния свят.
Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия. Ето защо те сядат около масата и й дават възможност да почуква, отначало А, после В, после С и т. н., после те образуват думи - в това и се състоят спиритичните откровения. Тук мъдростта им се поднася даром, нали така, самите те не я достигат. Но какво всъщност бихме могли да кажем на тези хора?
Такива хора се стремят към познание на духовния свят.
Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят. Духовете не могат да се видят. Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат тяло. И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко. Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин!
към текста >>
Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъ
знание
то, това е така.
Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух. Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили! Това в действителност е така.
Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така.
Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф». Обаче при прехода от елинизма към латинството хората забравили за «алеф». Първата буква се означава с А - и поради това смятат, че първата буква означава само А. Отваряш си устата и само това! Само това и нищо друго.
към текста >>
И ако преведем буквално думата «азбука» («алфа» - «бета»), би се получило, макар и в малко различен вид: човешката мъдрост, човешкото
знание
.
Ако някой - вие няма да правите това - би започнал от «А» и свърши до «Z», той би я придобил за себе си. Да, но в съответствие с какво би се разположила и подредила в човека тази мъдрост? В съответствие с азбуката, в съответствие с това, което може да се знае за човека. Това е много интересно. Хората започнали да разпространяват мъдрост по такъв начин, защото те вече не знаят, че мъдростта всъщност идва от азбуката («алфа» - «бета»).
И ако преведем буквално думата «азбука» («алфа» - «бета»), би се получило, макар и в малко различен вид: човешката мъдрост, човешкото знание.
А бидейки изразено с помощта на гръцката дума, би се получило: «Антропософия, човешка мъдрост». Това е казано във всеки речник, във всяка енциклопедия. Всъщност съдържание на всяка енциклопедия би трябвало да бъде антропософията, защото всичко и в енциклопедията е разпределено според азбуката, тоест в съответствие с «чове-ко-мъдростта» («алфа» - «бета»), в съответствие с «човека в своето тяло» («алфа» - «бета»). Това даже е забавно. Защото всяка енциклопедия представлява мъртъв скелет.
към текста >>
82.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, Кант говори за границите на по
знание
то: никога не можем да разберем какво представлява «нещото в себе си», защото всичко, по същество, се явява само свят, създаден от човека.
Какво всъщност е той, е неизвестно. Но фактът, че тук има стол, ми оказва въздействие. И всъщност аз произвеждам, създавам този стол. Така че ако аз седна на стола, не знам върху какво «нещо в себе си» съм седнал. Това «нещо в себе си», на което съм седнал, всъщност сам си го подлагам.
Виждате ли, Кант говори за границите на познанието: никога не можем да разберем какво представлява «нещото в себе си», защото всичко, по същество, се явява само свят, създаден от човека.
Много е трудно да направиш «нещото в себе си» достъпно за разбиране. И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща. Защото ако се разглежда философията на Кант, каквато тя е, е трудно да се повярва, че нещата действително са такива. Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от мисленето, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Веднъж казах: ако човек не знае какво представлява «нещото в себе си», то може да се окаже каквото и да е, може да бъде например главичка на карфица!
към текста >>
На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното
знание
е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
После се посочва, че може да се мисли така, както учи трансценденталната методика. Необходимо е преди всичко да се изучи книгата на Кант. Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това? И тогава може да се прозре какво той всъщност иска. Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае.
На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
В това може само да се вярва. Така в хода на цялото средновековие, чак до Кант, се е формирало твърдението: за духовното нищо не може да се знае, в духовното може само да се вярва. Естествено църквата напълно я устройвало такова учение, че е невъзможно да се знае нещо за духовното и трябва само да се вярва в това, доколкото в този случай тя сама е можела да диктува в какъв вид духовност следва човек да вярва. Както вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае. Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното.
към текста >>
В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам
знание
то, за да освободя място за вярата».
Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва! Защото духовното е заключено в «нещата в себе си». А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо. Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва. Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава.
В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата».
Та това е, по същество, вероизповедание, господа! Това е, което доведе до непознаваемите «неща в себе си»! Ето защо Кант е нарекъл своята книга «Критика на чистия разум». Самият разум трябва да бъде подложен на критика, щом твърди, че той, разумът, нищо не може да знае! В тази фраза: «Аз трябваше да стесня знанието, за да освободя място за вярата» - в тази фраза се заключава всъщност истинското съдържание на Кантовата философия.
към текста >>
В тази фраза: «Аз трябваше да стесня
знание
то, за да освободя място за вярата» - в тази фраза се заключава всъщност истинското съдържание на Кантовата философия.
В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». Та това е, по същество, вероизповедание, господа! Това е, което доведе до непознаваемите «неща в себе си»! Ето защо Кант е нарекъл своята книга «Критика на чистия разум». Самият разум трябва да бъде подложен на критика, щом твърди, че той, разумът, нищо не може да знае!
В тази фраза: «Аз трябваше да стесня знанието, за да освободя място за вярата» - в тази фраза се заключава всъщност истинското съдържание на Кантовата философия.
Но с това се разтваря вратата за всяка вяра. И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае! Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата.
към текста >>
Отначало той написал книга за
знание
то - «Критика на чистия разум».
Може да има само вяра в това, което се явява «нещото в себе си». После той написал втората книга - «Критика на практическия разум». Написал и трета книга, «Критика на способността за съждение», но това вече не е така важно. И така, «Критика на практическия разум» е била написана като втора книга. Тук той създава очерк за собствената вяра.
Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум».
В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо. Сега филистерът може да сложи настрана книгата: нали му доказаха, че нищо не може да знае. След това Кант пише «Критика на практическия разум». Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра?
към текста >>
Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че
знание
то е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието!
Следователно вярвам, че него може да го създаде някой друг, който може да направи повече, отколкото аз. Следователно аз вярвам в Бог. Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум». В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме.
Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието!
Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия». Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка. Но светът, въпреки философията му, си остава! Остава и вярата, на която той оказал твърде съществена поддръжка.
към текста >>
Да, той изцяло е «съкрушил»
знание
то, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка.
В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия».
Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка.
Но светът, въпреки философията му, си остава! Остава и вярата, на която той оказал твърде съществена поддръжка. Това продължило в течение на цялото XIX столетие, докато не дошъл нашият век. И ето, естествено днес хората навсякъде пишат по повод двестагодишнината от раждането на Кант! В действителност именно Кант се явява пример за това, колко малко всъщност мислят хората.
към текста >>
Но тогава ще си кажете: в по
знание
то трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в по
знание
то да произвежда най-големите безсмислици.
Тук той отново доказва, че това е невъзможно и т. н. Всъщност трябва да кажем: цялата наука на XIX в. е преболедувала Кант. Всъщност Кант е бил болест за науката. Ако разглеждате Кант като пример за това, доколко глупави форми може да приема понякога духовното развитие, вие го разглеждате правилно.
Но тогава ще си кажете: в познанието трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в познанието да произвежда най-големите безсмислици.
Можете да си представите в какво затруднено положение се оказва човек, бидейки представител на духовната наука. Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите философи и онези, на свой ред увлечени от тези философи - всички са настроени против него. Всеки филистер идва и казва: да, ти твърдиш нещо за духовната наука, но нали Кант е доказал, че е невъзможно да знаем за това! Всъщност това е най-доброто групово възражение, което може да се направи. Всеки може да каже: не желая да слушам какво говори Щайнер, защото Кант вече е доказал, че за всичко това е невъзможно да знаем.
към текста >>
Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а
знание
за неразумната, глупава воля.
Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля. Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава.
Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
В статията, където споменах Шопенхауер, тогава казах: според Шопенхауер всичко разумно в света е работа на човека, защото именно човекът създава всичко в света. Каквото се намира зад него, е глупавата воля. И така, светът - това е глупостта на божеството. Статията обаче беше тогава конфискувана. Тя трябваше да бъде публикувана в Австрия.
към текста >>
И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естество
знание
!
Тези сили се явяват сили на волята, следователно те са неразумни, глупави сили. Всичко това той описал напълно разумно. Заедно с това той изобретил нещо, противоречащо на дарвинизма. И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно. Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма.
И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание!
Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното. Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма». Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от гледна точка на дарвинизма! Но никой не е знаел кой е авторът.
към текста >>
При Кант терминът «трансцендентална аперцепция» означава изначалното единство на съ
знание
то на познаващия субект, което обуславя единството на опита.
[2] Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа». [3] «Философия на свободата»: основен философски труд на Р. Щайнер, Събр. съч. 4. [4] Терминът «аперцепция» е бил въведен от Лайбниц и означава осъзнато възприятие, за разлика от «перцепция», обикновено възприятие.
При Кант терминът «трансцендентална аперцепция» означава изначалното единство на съзнанието на познаващия субект, което обуславя единството на опита.
– Бел. пр. [5] Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), немски философ. [6] Християн Волф (1679-1754), немски философ. [7] Едуард фон Хартман (1842-1906), немски философ. [8] Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман: «Едуард фон Хартман.
към текста >>
14: «Цел на мировия процес и значение на съ
знание
то».
Неговото учение и значението му». Отначало се появила в ежемесечника «Немско слово» (Виена), 11 книжка, януари 1891, вто-рично е публикувана в «Методологически основи на антропософията 1884-1901», Събр. съч. 30. [9] Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т. 2, Метафизика на безсъзнателното, гл.
14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
[10] Ернст Хекел (1834-1919), известен естествоизпитател. [11] Оскар Шмид (1823-1886), зоолог, ученик на Хекел. [12] се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете. Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872. [13] се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете».
към текста >>
83.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В такива работи следва да се вижда, че в основата им стои
знание
за нещата, именно
знание
, а не нещо друго.
В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
В такива работи следва да се вижда, че в основата им стои знание за нещата, именно знание, а не нещо друго.
Така стои работата с повечето от нещата, за които съобщенията са дошли от древността. Народът се е удивлявал, доколкото той не е разбирал такива неща. Но ако е известно, че в древността е имало също така и много умни хора, може да се обясни станалото. В противен случай малко от тези неща могат да бъдат обяснени. Може би някой има въпрос?
към текста >>
Виждате ли, новото
знание
, новото по
знание
никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това.
Казаното не противоречи на факта, че ако би се удало да се разшифроват знаците, погребани в скалите - до тях всъщност европейците получават достъп в редки случаи, - ние бихме стигнали до големи естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността. И така, добре е, че се стига до великите естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността. Работата е там, тези сведения да бъдат открити в нова форма. Тези сведения, които ги е имало някога, които са идвали към хората като на сън, в съноподобна мъгла, същите сведения трябва отново да се появят сред хората благодарение на антропософията. Но на Изток това не може да стане.
Виждате ли, новото знание, новото познание никога няма да може да се реализира на Изток по такъв начин, както в Европа, доколкото източното тяло не е пригодно за това.
Опитите, които трябва да се предприемат, за да се стигне до тези неща, за които ви говоря сега, са осъществими само по Западния, а не по Източния път. Човекът от Изтока е консервативен в много по-голяма степен, отколкото може би е консервативен европеецът. Човекът от Изтока не иска да има новото и затова върху него не произвежда особено силно впечатление това, което ние правим тук, в Европа. И напротив, ако му кажат: от тези древни крипти - така наричат тези пещери в скалите - идва особена мъдрост, тя е много древна, ето тогава това му прави изключително силно впечатление. Но и европейците също, макар и в незначителна степен, страдат от това.
към текста >>
Знание
то -това е власт, само ако то се пази в тайна.
Ето защо може да си представите какъв подем ще настане в случай, че стане дума за най-древна мъдрост, която може да се открие в Тибет. Защото и жителите на Азия също са изгубили много неща, тъй като най-значителната азиатска култура, индийската култура, е била основана едва впоследствие. Следователно много от това, което е неизвестно на жителите на Азия, още може да се намери в Тибет. Хората, живеещи там, нямат достатъчно възможности редовно да разпространяват тези знания, тъй като древната тибетска теокрация нищо не прави за такова обнародване. Тя иска да запази тази древна власт само за себе си.
Знанието -това е власт, само ако то се пази в тайна.
Когато европейци отиват в Тибет, те не разбират тези неща. И така, съществуват малки шансове действителните тибетски истини да бъдат обнародвани. Те продължават да живеят само в древните традиции. От преминалото към потомците вече може да се получи представа за това, какво всъщност е скрито там. Но обнародване като такова е трудно да си представим.
към текста >>
Ето още един пример, показващ, че Европа действително стига до това, сама да има духовно по
знание
, духовна наука.
19) За него жителите на Азия още помнят. На някои болшевишки ръководители на ниво правителство им стигна ума, точно както и на немските националисти, народняци, да използват тази стара свастика в качеството и на свой знак.[8] На азиатците това прави много по-голямо впечатление, отколкото марксизмът. Марксизмът се състои от мисловни понятия, които не впечатляват хората. Но такъв знак ги впечатлява. Ако без да си разбрал, какво трябва да се изучава в хората, отидеш при тях с нещо, което им е съвсем чуждо, нищо няма да успееш да постигнеш сред тях.
Ето още един пример, показващ, че Европа действително стига до това, сама да има духовно познание, духовна наука.
Възможно е да сте чули, че се появи голяма двутомна книга на известния Шпенглер[9] - веднъж той изнесе лекция в Базел. Както чух, това е книгата на Освалд Шпенглер «Залезът на Запада», т. е. залезът на Европа и Америка. Авторът показва, че всичко съществуващо сега в така наречената европейска култура трябва да загине. Той разглежда културата като обречен на смърт болен.
към текста >>
Така стоят нещата и във всички други области, с изключение на най-външното естество-
знание
, което обаче в този свят не ни въвежда в това, което е действително, то не води към реалността.
Невъзможно е да се разбере какво стои в Библията в превода на Лутер, ако бъдем честни. Може да вярваме на това, но в действителност не можем да го разберем, доколкото Европа тогава вече е встъпила в периода, когато за духа не са знаели нищо повече. В Библията има Дух! И Библията е трябвало да бъде преведена именно по духовен начин. Но това, което съдържа например немската Библия в превода на Лутер, е непонятно, недостъпно за разбиране, ако се отнесем към него честно.
Така стоят нещата и във всички други области, с изключение на най-външното естество-знание, което обаче в този свят не ни въвежда в това, което е действително, то не води към реалността.
И ако Европа иска да направи нещо в Азия, на зададения въпрос аз трябва да отговоря така: Европа ще успее да направи нещо само тогава, когато тя самата се вразуми. Сега, господа, трябва да отивам в Париж. След това ще ви кажа кога ще продължим занятията си. [1] Мойсей (ок. 1300 пр. Р.
към текста >>
84.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Има
знание
, благодарение на което може да се построяват думите точно така, ако се владее разбирането на звуците, които се намират в думите.
Това е нещо подобно на тиха радост. Човек е удовлетворен от това, което той преживява, възприема «И». Затова смехът може да се изрази така: хи-хи. Това е тиха радост. Така всяка буква носи в себе си нещо определено.
Има знание, благодарение на което може да се построяват думите точно така, ако се владее разбирането на звуците, които се намират в думите.
Рис. 21 Вие ще кажете, господа: да, но в такъв случай би трябвало да има само един-единствен език! Първоначално човечеството е имало един-единствен език. Когато още са чувствали звуците, буквите, е имало само един-единствен език. По-късно са се появили различните езици, когато хората са се разпръснали.
към текста >>
Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез
знание
то си може да допринесе с нещо за ближния си.
А в словото той се запознавал с вътрешното съдържание на човека. И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... Следователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата. В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство. Всяка от трите части повече не разбирала какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени. Разбирали са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт!
Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез знанието си може да допринесе с нещо за ближния си.
Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек знае нещо, то отива в полза на хората, тогава неговата власт е правомерна. Обаче по-късно хората започнали просто да си присвояват властта, възприемайки външни знаци. Както по-рано едни или други знаци са значели нещо, а по-късно тяхното значение е било изгубено, точно така и всичко като цяло изгубило значение. И тогава, посредством, бих казал, маймунско подражание на древните мистерии, започнало да се гради всичко това, в което вие намирате само външната страна на предмета.
към текста >>
Политическите съюзи, политическите организации винаги са били свързани с това древно мистерийно
знание
.
Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ. Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии. Това сплотява хората. В Италия, в определено време, когато са се формирали тайните политически съюзи, е имало обичай да се събират за известни церемонии и да се опознават един друг по знак и докосване.
Политическите съюзи, политическите организации винаги са били свързани с това древно мистерийно знание.
И днес може да се открие нещо забележително: ако пътешествате, например из някои области на Полша или Австрия, срещате плакати. На тези плакати са изобразени странни знаци и странни букви, образуващи дума. Неизвестно е какво означава такъв плакат. Всъщност такъв плакат - тях навсякъде ги окачват в полските и австрийските райони - се явява външен знак на някакъв съюз, създал се от известни националистически течения сред младежта. Там имат работа с тези неща.
към текста >>
85.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до
знание
, че втората йерархия представлява слънчеви същества.
За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин. Физическата топлина е свързана със Слънцето, а усещането, свързано с физическата топлина, стои във връзка с духовното Слънце. Тази втора йерархия, имаща работа с усещането, живее на Слънцето.
Несъмнено може да се стигне до това - ако само не страдаш от слабоумие, срещащо се днес в мнозина, особено при учените, - може да се стигне до знание, че втората йерархия представлява слънчеви същества.
Вътрешността на Слънцето не я познава нито един човек. Защото ако физиците действително биха могли да попаднат на Слънцето, те биха били крайно удивени от факта, че то изглежда съвсем не така, както обичайно си го представят! Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо. Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили.
към текста >>
Понякога някой казва: във всичко, което е природа, дух няма, защото там има само това, което е известно за природата на естество
знание
то, в природата няма нищо друго.
Днес те все още казват: никакво духов-но начало няма тук - както казваха селяните: тук няма никакъв въздуха, за него говорят тези градски умници, на които толкова им се иска да се покажат умни; щом може да се мине, значи тук няма нищо! - а въпреки това въздухът е отдавна тук. Днес даже селяните знаят, че въздух има. Но даже най-разумните хора днес още не знаят, че навсякъде се намират духовни същества! Впрочем, като му дойде времето, те ще признаят това, тъй като иначе няма да им се отдаде да обяснят определени неща, обяснението на които е просто необходимо.
Понякога някой казва: във всичко, което е природа, дух няма, защото там има само това, което е известно за природата на естествознанието, в природата няма нищо друго.
Да се говори така, господа, е подобно на следното: представете си, че тук лежи умрял, мъртвец, а аз идвам и казвам: «Хей, лентяй, защо не се изправиш и не ходиш? » Аз полагам усилие, за да му дам да разбере, че не трябва да бъде лентяй и трябва да стане. Да, в този случай бих проявил несхватливост, тъй като погрешно бих счел, че това е жив човек. Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото. Навсякъде в природата намира, открива само мъртвото, а това, което живее, той не го намира.
към текста >>
Господин Бурле: В минали лекции господин докторът говори за
знание
то на духовната наука при древните народи.
Да, в този случай бих проявил несхватливост, тъй като погрешно бих счел, че това е жив човек. Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото. Навсякъде в природата намира, открива само мъртвото, а това, което живее, той не го намира. Духовното той не намира по този път, но въпреки това него го има там. Ето какво исках да ви кажа в отговор на въпроса, поставен във връзка с йерархиите.
Господин Бурле: В минали лекции господин докторът говори за знанието на духовната наука при древните народи.
Днес човечеството е изгубило това знание. Не би ли могъл господин докторът да ни обясни как е станало това? Само материализмът ли е виновен? Доктор Щайнер: Как е пропаднало древното знание? Виждате ли, господа, това е твърде забележително събитие.
към текста >>
Днес човечеството е изгубило това
знание
.
Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото. Навсякъде в природата намира, открива само мъртвото, а това, което живее, той не го намира. Духовното той не намира по този път, но въпреки това него го има там. Ето какво исках да ви кажа в отговор на въпроса, поставен във връзка с йерархиите. Господин Бурле: В минали лекции господин докторът говори за знанието на духовната наука при древните народи.
Днес човечеството е изгубило това знание.
Не би ли могъл господин докторът да ни обясни как е станало това? Само материализмът ли е виновен? Доктор Щайнер: Как е пропаднало древното знание? Виждате ли, господа, това е твърде забележително събитие. В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството.
към текста >>
Доктор Щайнер: Как е пропаднало древното
знание
?
Ето какво исках да ви кажа в отговор на въпроса, поставен във връзка с йерархиите. Господин Бурле: В минали лекции господин докторът говори за знанието на духовната наука при древните народи. Днес човечеството е изгубило това знание. Не би ли могъл господин докторът да ни обясни как е станало това? Само материализмът ли е виновен?
Доктор Щайнер: Как е пропаднало древното знание?
Виждате ли, господа, това е твърде забележително събитие. В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството. Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал.
към текста >>
В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико
знание
, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството.
Днес човечеството е изгубило това знание. Не би ли могъл господин докторът да ни обясни как е станало това? Само материализмът ли е виновен? Доктор Щайнер: Как е пропаднало древното знание? Виждате ли, господа, това е твърде забележително събитие.
В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството.
Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма. Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма.
към текста >>
Бихме могли да попитаме защо е било загубено това
знание
.
Не би ли могъл господин докторът да ни обясни как е станало това? Само материализмът ли е виновен? Доктор Щайнер: Как е пропаднало древното знание? Виждате ли, господа, това е твърде забележително събитие. В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството.
Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание.
Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма. Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма. Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното знание?
към текста >>
Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното
знание
?
Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма. Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма.
Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното знание?
Да, господа, причината е, че човечеството се намира в развитие. Разбира се, сега може да подложим човека на па-тоанатомична дисекция. Ако той е умрял, вие можете да му направите дисекция. По такъв начин можете да получите сведения за това, как е устроен човекът днес. От древните времена са се запазили сравнително добре мумиите в Египет, за които неотдавна говорихме, но те са напълно балсамирани и да се подложат на правилна дисекция вече не е възможно.
към текста >>
Но заедно с втвърдяването на древното съ
знание
му дошъл краят.
Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък. Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля. Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят.
Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят.
Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък. Но за нашата свобода ние сме задължени именно на този процес. Ето така всъщност залезът на древните знания настъпил едновременно с появяването на свободата. Това е. Разбрахте ли го?
към текста >>
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното
знание
, изпаднаха в материализъм.
Но за нашата свобода ние сме задължени именно на този процес. Ето така всъщност залезът на древните знания настъпил едновременно с появяването на свободата. Това е. Разбрахте ли го? (Отговор: Да!) Залезът на знанията настъпил с появяването на свободата!
И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм.
Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора. Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата.
към текста >>
Затова ние трябва отново да стигнем до духовното по
знание
, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
Това е. Разбрахте ли го? (Отговор: Да!) Залезът на знанията настъпил с появяването на свободата! И ето, сега хората, достигнали свободата, но изгубили древното знание, изпаднаха в материализъм. Но материализмът не е истинен.
Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука.
към текста >>
И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното по
знание
.
Но материализмът не е истинен. Затова ние трябва отново да стигнем до духовното познание, въпреки че днес имаме много по-твърд мозък от древните хора. Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата.
И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание.
Това прави духовната наука. Човек отново се връща към духовното познание. Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Затова не трябва да се казва, че материализмът е лош, макар и да не е истинен. Материализмът, ако не е прекален, не е нещо лошо, благодарение на материализма човечеството може да се научи на много неща, които по-рано не е знаело.
към текста >>
Човек отново се връща към духовното по
знание
.
Това ние можем да направим само благодарение на антропософската духовна наука, която стига до познания, независими от тялото, достигани изключително с помощта на самата душа. Древните хора са притежавали своите познания благодарение на факта, че техният мозък е бил по-мек, тоест е бил по-подобен на душата. Ние имаме нашия материализъм, доколкото мозъкът ни, станал по-твърд, вече не приема душата. И ние трябва посредством душа, която мозъкът не приема, да достигнем духовното познание. Това прави духовната наука.
Човек отново се връща към духовното познание.
Но ние живеем сега в такава епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Затова не трябва да се казва, че материализмът е лош, макар и да не е истинен. Материализмът, ако не е прекален, не е нещо лошо, благодарение на материализма човечеството може да се научи на много неща, които по-рано не е знаело. Това е така. Има още един въпрос, зададен по-рано в писмена форма: Във вашата «Философия на свободата» прочетох фразата: «Едва когато направихме мировото съдържание[3] наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сами сме се освободили».
към текста >>
86.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното
знание
за тяхната философия за смъртта».
в т. 6 от това издание (Събр. съч. 352). 5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П.
Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят.
към текста >>
10. Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естество
знание
то», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
пр. Р. Хр.). 9. Тацит - Публий Корнелий Тацит (ок. 55-120 г. пр. Р. Хр.). 9а. една-единствена фраза: «Първооснователят на християните, именуван Христос, е бил осъден на смърт от прокуратора Понтий Пилат при управлението на Тиберий.» - Анали, книга 15, 44.
10. Емил Дюбоа Раймонд (1818-1896), немски естествоизпитател от швейцарски произход, професор по физиология в Берлин; за негови изказвания виж в «За границите на естествознанието», 7, Лайпциг, 1916, стр. 46.
11. Густав Щреземан (1878-1929) е бил райхсканцлер през 1923 г. 12. Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н. във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887. 13. Орлеанската дева: Жана д-Арк (1412-1431) е била причислена към светците през 1920 г 14. един немски историк: Людвиг Квиде, «Калигула», Лайпциг, 1894 г
към текста >>
14: «Цел на мировия процес и значение на съ
знание
то».
Неговото учение и значението му». Отначало се появила в ежемесечника «Немско слово» (Виена), 11 книжка, януари 1891, вто-рично е публикувана в «Методологически основи на антропософията 1884-1901», Събр. съч. 30. 52. Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т. 2, Метафизика на безсъзнателното, гл.
14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
53. Ернст Хекел (1834-1919), известен естествоизпитател. 53а. Оскар Шмид (1823-1886), зоолог, ученик на Хекел. 53б. се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете. Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872. 53в. се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете».
към текста >>
87.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Човешкото същество се пробужда към съ
знание
едва когато Земята е започнала постепенно да умира.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива.
Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира.
Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ. ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТА И ЧОВЕКА ВЪПРОСИ ЗА ХРАНЕНЕТО ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г.
към текста >>
Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съ
знание
то, че той е свободно същество.
Връзката на кафето и чая с журналистиката и дипломацията. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството Различните възгледи за еволюцията на човека. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много по-мъдри, отколкото ние днес, но са притежавали тази мъдрост по начина, по който животните днес притежават инстинкта.
Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съзнанието, че той е свободно същество.
Произход на някои суеверия от действия за спомняне на мъртвите. Съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, а съвременните маймуни са още по-пропаднали същества. Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действало като инстинкт. Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи.
към текста >>
Само с помощта на духовното по
знание
можем да се запознаем със социалните закономерности.
Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
към текста >>
Марксизмът се основава на погрешно
знание
за обществото.
Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна. Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото.
Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост Защо социалният въпрос е станал толкова парлив.
към текста >>
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито
знание
не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе.
Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост Защо социалният въпрос е станал толкова парлив.
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе.
Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
към текста >>
В индустриалната епоха истинското
знание
за звездите е заменено с изчисления.
Животът на Земята и звездната мъдрост Защо социалният въпрос е станал толкова парлив. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили.
В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления.
В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят.
към текста >>
88.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Работата е там, че ако искаме правилно да се поставим в живота, е необходимо
знание
.
Поради това неговите дробове и сърце стават слаби; туберкулозата, туберкулозата на дробовете стана особено широко разпространена едва тогава, когато започна храненето с картофи! И хората са най-отслабени в местностите, където почти нищо друго не се отглежда, освен картофи, където хората живеят с едните картофи. Именно духовната наука - и аз често съм ви говорил за това - е предназначена да изучава тези материални неща. Материалистичната наука не знае нищо за храненето, тя не знае кое е здравословно за човека. Това е отличителното свойство на материализма, той винаги само мисли, мисли, мисли, но нищо не знае!
Работата е там, че ако искаме правилно да се поставим в живота, е необходимо знание.
Това е, което исках да ви кажа във връзка с въпроса за храненето. Сега, ако някой от вас има такова желание, би могъл да зададе въпрос за нещо по-конкретно. Въпрос: Господин докторе, предния път Вие говорихте за отлаганията по артериите, за атеросклерозата. За това втвърдяване на артериите би трябвало да способства, както е прието да се казва, прекомерната употреба на месо и яйца. Познавам един човек, който на петдесет години получи атеросклероза и до седемдесет беше слабоподвижен; сега този човек е на около осемдесет и пет-шест години и той е доста по-подвижен, отколкото на петдесет-шестдесет години.
към текста >>
Виж цикъла лекции «Общото човеко
знание
като основа на педагогиката», Събр. съч.
И не само с това работата стои така; най-показателните са чаят и кафето. Но именно от тях е видно, че всички тези неща заслужават заострено внимание. Това е много важно, господа. Нашата лекция ще се състои в сряда, пак в девет часа. [1] «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908.
Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч.
293, стр. 103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч. 217, стр. 139.
към текста >>
89.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на
знание
.
Само че своите знания те са овладявали по съвсем различен начин, отколкото това се прави в днешно време. Виждате ли, днес за много неща се знае съвсем малко. Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето. Само физическата наука няма да успее да го направи. Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти.
И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание.
Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия. Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание. Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, тогава и дума не може да става, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа.
към текста >>
Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали
знание
то в по-различна форма, отколкото днес.
Виждате ли, днес за много неща се знае съвсем малко. Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето. Само физическата наука няма да успее да го направи. Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти. И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание.
Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес.
Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия. Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание. Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, тогава и дума не може да става, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много, много по-мъдри, отколкото сме ние днес.
към текста >>
Днес
знание
то е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия.
Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето. Само физическата наука няма да успее да го направи. Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти. И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес.
Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия.
Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия. Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание. Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, тогава и дума не може да става, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много, много по-мъдри, отколкото сме ние днес. Необходимо е все пак да уточним следното: виждате ли, когато е обитавал този първобитен човек, духът му е бил образуван много мъдро.
към текста >>
Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това
знание
днес почти винаги се приема за поезия.
Само физическата наука няма да успее да го направи. Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти. И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия.
Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия.
Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание. Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, тогава и дума не може да става, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много, много по-мъдри, отколкото сме ние днес. Необходимо е все пак да уточним следното: виждате ли, когато е обитавал този първобитен човек, духът му е бил образуван много мъдро. Обаче лицето му е било повече или по-малко, бихме могли да кажем, звероподобно.
към текста >>
Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето по
знание
.
Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти. И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия.
Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание.
Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, тогава и дума не може да става, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много, много по-мъдри, отколкото сме ние днес. Необходимо е все пак да уточним следното: виждате ли, когато е обитавал този първобитен човек, духът му е бил образуван много мъдро. Обаче лицето му е било повече или по-малко, бихме могли да кажем, звероподобно. Е, добре.
към текста >>
И действителен скок в историята на културата на човешкия род имаме, когато човек получава съ
знание
то, че той се явява свободно същество.
Това господа, е необходимо, за да стане човек свободен, да може да бъде свободно същество. Тези доста разумни хора от миналото, тези много умни хора от древността са били даже мъдри, но те са притежавали тази мъдрост по начин, по който животните днес притежават инстинкта. Пишели са, но при това не те самите са движели ръката. Говорели са, вярвайки, че не те самите говорят, а че духът говори в тях. Така че в древността и дума не може да става за свободен човек.
И действителен скок в историята на културата на човешкия род имаме, когато човек получава съзнанието, че той се явява свободно същество.
Благодарение на това той усеща духа не като нещо движещо го подобно на животинския инстинкт, а усеща духа в себе си. Това е, което отличава съвременния човек от човека по-рано. Виждате ли, ако от тази гледна точка разгледаме съвременните диваци, у нас ще възникне представа, че хората от древността - които тук само условно можем да наречем примитивни хора - не са били като съвременните диваци. Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище. Познавах такива хора.
към текста >>
90.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Само че по начина, привичен за съвременната естествена наука, за това не може да се научи; но все пак такова
знание
е възможно.
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости. Ако вземем Марс днес, този Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята. Следователно там има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на Земята: още без кости - както ви описвах това относно предходното състояние на Земята. За това може да се узнае.
Само че по начина, привичен за съвременната естествена наука, за това не може да се научи; но все пак такова знание е възможно.
Така че можем да кажем: ако искаме да си представим какъв е Марс днес, да си представим каква е била Земята в ранната епоха, и ще получим външния вид на Марс. Виждате ли, в днешно време имаме пасатни течения от юг на север и от север на юг. Някога тези въздушни потоци са били значително по-плътни; това са били течни, воднисти въздушни потоци. Такъв е Марс днес. На Марс тези потоци са още живи, те са по-скоро воднисти, отколкото газообразни.
към текста >>
91.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Знание
то за Земята и
знание
то за човека са свързани.
Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
Знанието за Земята и знанието за човека са свързани.
Човекът със своята собствена форма повтаря строежа на Вселената. Главата на човека се явява отражение на Вселената. Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя.
към текста >>
92.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
То е било предизвикано от това, че хората повече или по-малко изгубили истинското
знание
.
Фактът, че хората първоначално са били звероподобни, имали са звероподобен ум и т. н., е псевдонаучна приказка. На това противоречи фактът, че древните времена, които още може да се проследят исторически, свидетелстват, макар и в поетична форма, за високото съвършенство на хората, обитаващи през периода на първобитно състояние на Земята. По това време неравенството, макар и да е съществувало сред хората, не е било в смисъла, в който го преживяват те в днешно време. Имало е период, когато неравенството се е проявявало по особен начин.
То е било предизвикано от това, че хората повече или по-малко изгубили истинското знание.
Да вземем явление, което е съществувало в Древен Египет в най-широки мащаби, това, което наричат робство. Но робството не е съществувало винаги, то се е появило в древността, когато започнало да се губи истинското знание за света, истинската наука, когато вече не знаели какво всъщност означава това. Така че вие, според здравата логика, би трябвало би попитате: «Къде е причината за възникването на толкова жизнеспособно работническо движение? » Разбира се, то е трябвало да възникне, защото обстоятелствата постоянно принуждавали към това, защото хората постоянно чувствали: така повече не може да продължава.
към текста >>
Но робството не е съществувало винаги, то се е появило в древността, когато започнало да се губи истинското
знание
за света, истинската наука, когато вече не знаели какво всъщност означава това.
На това противоречи фактът, че древните времена, които още може да се проследят исторически, свидетелстват, макар и в поетична форма, за високото съвършенство на хората, обитаващи през периода на първобитно състояние на Земята. По това време неравенството, макар и да е съществувало сред хората, не е било в смисъла, в който го преживяват те в днешно време. Имало е период, когато неравенството се е проявявало по особен начин. То е било предизвикано от това, че хората повече или по-малко изгубили истинското знание. Да вземем явление, което е съществувало в Древен Египет в най-широки мащаби, това, което наричат робство.
Но робството не е съществувало винаги, то се е появило в древността, когато започнало да се губи истинското знание за света, истинската наука, когато вече не знаели какво всъщност означава това.
Така че вие, според здравата логика, би трябвало би попитате: «Къде е причината за възникването на толкова жизнеспособно работническо движение? » Разбира се, то е трябвало да възникне, защото обстоятелствата постоянно принуждавали към това, защото хората постоянно чувствали: така повече не може да продължава. Те са искали да кажат по какъв начин трябва да се подобри положението. Но от една страна, работническият въпрос станал толкова парлив във връзка с обстоятелството, че индустриалното развитие, всички открития и изобретения се проявяват във формата, която те са приели днес, нали така?
към текста >>
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито
знание
не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе.
Разбира се, че нещо не достига. От гледна точка на антропософската духовна наука не достигат знания за духовния свят. Можете да се убедите в това, когато ви стане ясно, че не може да се говори, че в днешно време хората са станали просветени, а в началото на Земята е имало само кръгли глупаци. А именно тази гледна точка днес е всеобща. Но това е невярно.
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе.
В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите. Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите. Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
към текста >>
Но първоначално е имало всеобхватно
знание
за звездите.
А именно тази гледна точка днес е всеобща. Но това е невярно. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно.
Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите.
Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите. Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души! Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е одушевен, но тези души са различни. Тук вие, разбира се, можете да кажете: не можем да надникнем горе, затова е невъзможно да се научи кое как изглежда на звездите.
към текста >>
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съ
знание
и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. В по-късните времена непосредствените изследвания са се прекратили и днес това се е превърнало в суеверие. Тези неща са започнали да се разбират неправилно. Но първоначално е имало всеобхватно знание за звездите. Днес за звездите има само знания, добити по пътя на изчисленията; но по такъв начин не може да се получи достъп до духовното начало в звездите и планетите.
Виждате ли, ако някой живееше на Марс и знаеше за Земята толкова, колкото ние с помощта на обикновеното съзнание и обикновената наука знаем за Марс, той би смятал, че на Земята няма жива душа, когато тук обитават примерно милиард и половина-два милиарда души!
Точно в същото положение се намират хората по отношение на звездния свят. Да, наистина светът на звездите навсякъде е пълен с души, той навсякъде е одушевен, но тези души са различни. Тук вие, разбира се, можете да кажете: не можем да надникнем горе, затова е невъзможно да се научи кое как изглежда на звездите. Но това е голяма грешка. Защо човек, стоящ тук, може да види това пиано?
към текста >>
Но това
знание
за звездите е стигнало до пълен упадък.
Духовната наука, антропософията, доказва, че ако човек не се ограничи с развитието, получено в детството благодарение на съвременното възпитание, ако продължи да се развива, точно така той може да възприеме духовното начало в звездите. И такова възприятие човечеството е притежавало изначално! Тогава човек не само прави изчисления за звездите, но знае, че една звезда оказва върху човека едно влияние, друга звезда - друго влияние. Ако може да се докаже, че Марс оказва влияние върху майския бръмбар и личинките му - за което ви казах, - също може да се докаже, че всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. Те оказват влияние.
Но това знание за звездите е стигнало до пълен упадък.
Какво се е появило вместо него? По-рано хората, гледайки нагоре към Луната, са знаели, че от Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята. Те са знаели, че нито едно същество не би имало потомство, ако Луната не изпращаше тук сили, способстващи размножението. Те са знаели, че нито едно същество не би могло да расте, ако от Слънцето не идваха силите на растежа, че нито един човек не би могъл да мисли, ако от Сатурн не пристигаха мисловните сили. В онова време това са го знаели, днес знаят само с каква скорост се движи Сатурн, с каква скорост се движи Луната, има ли на Луната няколко угаснали вулкана или не, но по-нататък не се отива, няма и желание да се отиде.
към текста >>
Причината за това е, че освен селяните, които още инстинктивно пазят старото
знание
, никой вече не знае ясно как трябва да се обработват нивите.
Така се стига до общото състояние днес. Никога с помощта на пресмятания хората няма да могат да определят какви условия трябва да има на Земята; само когато се знае и нещо друго, само тогава ще се разбере, какви условия трябва да има на Земята. Ето как стои работата. И можем да кажем: да, по отношение на знанията за човека ние в нашето просветено време силно сме изостанали. Както неотдавна ви казах, на събранието на земеделците неотдавна констатираха, че в течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло.
Причината за това е, че освен селяните, които още инстинктивно пазят старото знание, никой вече не знае ясно как трябва да се обработват нивите.
Но откъде може да се получи познание за това, как трябва да се обработват нивите? Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни. Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н. Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство.
към текста >>
Но откъде може да се получи по
знание
за това, как трябва да се обработват нивите?
Никога с помощта на пресмятания хората няма да могат да определят какви условия трябва да има на Земята; само когато се знае и нещо друго, само тогава ще се разбере, какви условия трябва да има на Земята. Ето как стои работата. И можем да кажем: да, по отношение на знанията за човека ние в нашето просветено време силно сме изостанали. Както неотдавна ви казах, на събранието на земеделците неотдавна констатираха, че в течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Причината за това е, че освен селяните, които още инстинктивно пазят старото знание, никой вече не знае ясно как трябва да се обработват нивите.
Но откъде може да се получи познание за това, как трябва да се обработват нивите?
Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни. Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н. Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват.
към текста >>
Да, господа, това
знание
не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни.
Ето как стои работата. И можем да кажем: да, по отношение на знанията за човека ние в нашето просветено време силно сме изостанали. Както неотдавна ви казах, на събранието на земеделците неотдавна констатираха, че в течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Причината за това е, че освен селяните, които още инстинктивно пазят старото знание, никой вече не знае ясно как трябва да се обработват нивите. Но откъде може да се получи познание за това, как трябва да се обработват нивите?
Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни.
Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н. Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще.
към текста >>
Такова
знание
е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н.
И можем да кажем: да, по отношение на знанията за човека ние в нашето просветено време силно сме изостанали. Както неотдавна ви казах, на събранието на земеделците неотдавна констатираха, че в течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Причината за това е, че освен селяните, които още инстинктивно пазят старото знание, никой вече не знае ясно как трябва да се обработват нивите. Но откъде може да се получи познание за това, как трябва да се обработват нивите? Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни.
Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н.
Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората. Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова.
към текста >>
Но това
знание
е съвсем забравено, а без да притежаваме
знание
то за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме
знание
за това, което засяга хората.
Както неотдавна ви казах, на събранието на земеделците неотдавна констатираха, че в течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Причината за това е, че освен селяните, които още инстинктивно пазят старото знание, никой вече не знае ясно как трябва да се обработват нивите. Но откъде може да се получи познание за това, как трябва да се обработват нивите? Да, господа, това знание не може да се получи с помощта на правените на Земята изчисления, когато даже за Луната се знае само, че се завърта около Земята за двадесет и осем дни. Такова знание е постижимо изключително благодарение на познаването на силите, посредством които Луната способства за размножаването на зърнените култури и т. н.
Но това знание е съвсем забравено, а без да притежаваме знанието за звездите и въздействията им върху всичко, което става по нашите поля, още по-малко е възможно да имаме знание за това, което засяга хората.
Социологията се е превърнала в чисто счетоводство, именно в чисто счетоводство. Капитал, работно време, работна заплата - само цифри, които се обработват. Но с всички сметки от такъв вид няма да се доближим до човешкия живот, няма да се доближим до живота въобще. Проклятието на новото време се състои в това, че всичко трябва да бъде пресметнато и толкова. Да се научим не само да пресмятаме, но и да постъпваме с всички неща в съответствие с това, какво те представляват, можем само когато бъде изучена науката за звездите.
към текста >>
Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално
знание
за човека.
Ако капиталът работи само като някаква сума, получена в резултат на пресмятания, би трябвало да е едно и също, независимо от това, отделен човек ли го владее или е колективно владение. Само когато отново се намери такъв начин на действие, с помощта на който може така да се вниква в живота, че като отправна точка да се взема самият човек, само тогава ще успее да се реализира такава социална наука, която действително ще успее поне нещо да направи, а не да остава недееспособна, както е съвременната наука. И затова бих искал към дадения от мен неотдавна отговор на въпроса да добавя: трябва да се гледа какво ще се осъществи благодарение на антропософията. Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки.
Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека.
Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища. Така антропософската наука ще бъде способна да изясни в какво се състои социалният въпрос и в съответствие с това да действа. Днес вие само можете да видите, че съвременното знание фактически не е в състояние своевременно да се намесва, то се спъва на всяка крачка. Ето това е, което исках да добавя. Доволни ли сте сега от отговора?
към текста >>
Днес вие само можете да видите, че съвременното
знание
фактически не е в състояние своевременно да се намесва, то се спъва на всяка крачка.
Разбира се, днес това са само зачатъци. В много отношения всичко това прилича на другите науки. Но постепенно тя трябва да се развие и да стане универсално знание за човека. Така например в областта на възпитанието и педагогиката вече са създадени училища. Така антропософската наука ще бъде способна да изясни в какво се състои социалният въпрос и в съответствие с това да действа.
Днес вие само можете да видите, че съвременното знание фактически не е в състояние своевременно да се намесва, то се спъва на всяка крачка.
Ето това е, което исках да добавя. Доволни ли сте сега от отговора? (Да, да!) Би могло да се добавят още много други неща, но това ще бъде направено при други обстоятелства и от друга гледна точка. Може би някой има още един въпрос? Въпрос: Може ли да се разбере откъде произхожда човекът, откъде води той своето начало?
към текста >>
Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съ
знание
.
Представете си, че имате в тялото си нещо, вследствие на което се осъществява твърде интензивен процес на изграждане, на съзидание; по-просто казано, ако сте изпили една излишна чашка или даже не една - повечето понасят това, - ако сте прехвърлили мярката, която можете да изпиете. Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване. А ето какво става след това.
Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание.
Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание. Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме.
към текста >>
Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъ
знание
.
Какво става тогава, господа? Тогава кръвта започва да функционира много бързо. При това изключително се ускорява процесът на изграждане, на създаване. А ето какво става след това. Ако човек е въвлечен в непрестанен процес на изграждане, той пада в несвяст, губи съзнание.
Който довежда кръвта си до превъзбуда и засилва много процеса на изграждане, той изпада в безсъзнание.
Мисленето не възниква благодарение на процеса на изграждане, не, мисленето възниква от незначителното, частично разрушаване, ставащо в мозъка, а в мозъка винаги става незначително разрушаване. Така че, за да характеризираме ставащото, можем да кажем: процесът на изграждане винаги се съпътства и с процес на разрушение! Ако в човешкото тяло не ставаше разрушаване, човек въобще не би могъл да мисли, той даже не би могъл да усеща. И така, в действителност мисленето възниква не благодарение на процесите на изграждане в нашето тяло, а поради това, че ние постоянно по малко го убиваме. Затова и трябва да спим, защото насън мисленето прекратява дейността си.
към текста >>
НАГОРЕ