Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
Намерени са резултати от
592
текста в
6
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Знание
'.
На страница
5
:
1477
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непосредствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа
знание
, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото.
Ние не стигаме до никакви пълносъдържателни, действителни представи за тези душевни елементи. И от друга страна говорим за един лишен от дух материален свят, за един лишен от душа материален свят, и се базираме на един така да се каже външно втвърден, вкаменен, бездушен материален свят и не можем да построим никакъв мост от него до душевното. За нас светът се е разпаднал на два елемента, духовното, което е навсякъде, и телесното, което е същевременно нещо духовно. Ние не можем да стигнем само с чисти теории до един такъв мост между телесното и духовното. И понеже не можем да стигнем до един такъв мост, цялото наше научно мислене е приело този характер на един раздор, на едно противоречие между телесното и духовното или душевното.
Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непосредствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа знание, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото.
Който обгръща от тази гледна точка с поглед възгледа на естествената наука, както този възглед се е развил в течение на 19-то столетие и нашето 20-то столетие, ще трябва да си каже: всичко, което застава тук пред нас, се явява като последствие на това, което току що бе охарактеризирано. Обаче ние трябва да прибавим правилното, трябва да прибавим истината, която може да се получи от разнообразните предпоставки, за които говорихме от дълго време тук, трябва да прибавим преди всичко тази истина, преди да можем да разберем напълно заблуждението, което днес покрива напълно истината. Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното. Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност. И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава.
към текста >>
Само чрез онези процеси, които аз описах в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" можем постепенно да се издигнем до едно по
знание
, което не живее само в това, което хората наричат почти само с неговото словесно значение "душевното": във възприятието на сетивата и в мисленето.
Но съвсем не е така. Онова, което върви успоредно с възприятието на сетивата и с мисленето, са процеси на умирането, това са процеси на нараняване, процеси на разрушение. Материалното трябва първо да бъде разрушено и тогава върху органическия процес на разрушението се издига процесът на мисленето. Човечеството схваща тези неща днес така, като се опитва да разкрие тяхната природа външно. Човекът мисли, човекът възприема сетивно, обаче това, което става успоредно в организма за него той не знае нищо, това остава за него напълно в несъзнателната област.
Само чрез онези процеси, които аз описах в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" можем постепенно да се издигнем до едно познание, което не живее само в това, което хората наричат почти само с неговото словесно значение "душевното": във възприятието на сетивата и в мисленето.
При една развитие, през което душата минава по този начин, тя може да се отдаде от едната страна на мисленето, на възприятието на сетивата и същевременно да възприема това, което става в мозъка. Тогава човек не възприема онова, което той чувствува иначе като процес на растежа, а възприема един процес на разграждане, който трябва постоянно да бъде отново изправен от останалия организъм. Това е трагическото съпровождащо явление на едно действително познание на дейността на нашата глава. Ясновиждащият човек не може да се радва на едно разцъфтяване на органическите процеси на главата, когато мисли, когато възприема сетивно, а трябва да се запознае с един процес на разрушението. Но той трябва да се запознае също с това, че материалистично настроеният човек приема, че в човешката глава стават такива процеси, които са именно изключени, когато човекът мисли или възприема сетивно.
към текста >>
Това е трагическото съпровождащо явление на едно действително по
знание
на дейността на нашата глава.
Човечеството схваща тези неща днес така, като се опитва да разкрие тяхната природа външно. Човекът мисли, човекът възприема сетивно, обаче това, което става успоредно в организма за него той не знае нищо, това остава за него напълно в несъзнателната област. Само чрез онези процеси, които аз описах в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" можем постепенно да се издигнем до едно познание, което не живее само в това, което хората наричат почти само с неговото словесно значение "душевното": във възприятието на сетивата и в мисленето. При една развитие, през което душата минава по този начин, тя може да се отдаде от едната страна на мисленето, на възприятието на сетивата и същевременно да възприема това, което става в мозъка. Тогава човек не възприема онова, което той чувствува иначе като процес на растежа, а възприема един процес на разграждане, който трябва постоянно да бъде отново изправен от останалия организъм.
Това е трагическото съпровождащо явление на едно действително познание на дейността на нашата глава.
Ясновиждащият човек не може да се радва на едно разцъфтяване на органическите процеси на главата, когато мисли, когато възприема сетивно, а трябва да се запознае с един процес на разрушението. Но той трябва да се запознае също с това, че материалистично настроеният човек приема, че в човешката глава стават такива процеси, които са именно изключени, когато човекът мисли или възприема сетивно. Материализмът приема за себе си именно противоположното на това, което е действително вярно. Следователно при човешката глава имаме работа с едно развитие от животинското, обаче сега вече с едно протичащо обратно развитие, с един процес на разграждане. Във възходящо развитие се намира нашият останал организъм.
към текста >>
Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съ
знание
така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането.
Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението.
Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането.
Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове.
към текста >>
Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием
знание
за действително божественото у човека?
Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането.
Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека?
, тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове. В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа.
към текста >>
За това имаха съ
знание
също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет.
И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове. В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа. Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата. От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при човека в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане. Ако от нашата Библия разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане.
За това имаха съзнание също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет.
Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел.
към текста >>
Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съ
знание
то, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни.
В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа. Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата. От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при човека в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане. Ако от нашата Библия разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане. За това имаха съзнание също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет.
Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни.
И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
към текста >>
Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съ
знание
то влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел.
Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта. От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото. Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум. Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден.
към текста >>
От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва
знание
то при човека, което не съдържа първо божественото.
И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня. И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта.
От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото.
Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум. Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност.
към текста >>
Обаче когато от това състояние на съ
знание
то човекът се развива до едно друго състояние на съ
знание
то, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум.
Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня. И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта. От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото.
Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел.
към текста >>
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното по
знание
това по
знание
беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова по
знание
, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съ
знание
, ако това съ
знание
би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня. И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта. От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото. Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>
И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез по
знание
то на сетивния свят.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел.
И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
И какво съзнание се крие зад всичко това? Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества. Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества. Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер. Онова същество, което е довело човешката глава от животинското до нейната настояща форма, е едно луциферическо същество.
към текста >>
И какво съ
знание
се крие зад всичко това?
Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
И какво съзнание се крие зад всичко това?
Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества. Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества. Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер. Онова същество, което е довело човешката глава от животинското до нейната настояща форма, е едно луциферическо същество. И онова Същество, което човекът трябва да чувствува като божествено, то трябва да се влива от нощното състояние на останалия организъм в човешката глава.
към текста >>
Зад всичко това се крие съ
знание
то, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества.
И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят. И какво съзнание се крие зад всичко това?
Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества.
Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества. Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер. Онова същество, което е довело човешката глава от животинското до нейната настояща форма, е едно луциферическо същество. И онова Същество, което човекът трябва да чувствува като божествено, то трябва да се влива от нощното състояние на останалия организъм в човешката глава. Така стояха нещата с онова, което човекът можеше да знае в предихристиянските времена.
към текста >>
Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съ
знание
, т.е.
Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото. Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята. Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване. Благодарение на това, че Христовото Същество живя в едно човешко тяло, което мина през смъртта, в земното развитие се получи като един вид тласък. Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл.
Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е.
в обикновеното състояние на съзнанието. Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел. Имаше нужда от едно преходно време. Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта. Обаче това трябваше да бъде предходено още от една голяма грешка, трябваше да бъде предходено така да се каже от една нощ на познанието.
към текста >>
в обикновеното състояние на съ
знание
то.
Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята. Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване. Благодарение на това, че Христовото Същество живя в едно човешко тяло, което мина през смъртта, в земното развитие се получи като един вид тласък. Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл. Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е.
в обикновеното състояние на съзнанието.
Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел. Имаше нужда от едно преходно време. Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта. Обаче това трябваше да бъде предходено още от една голяма грешка, трябваше да бъде предходено така да се каже от една нощ на познанието. Аз често съм казвал, че никак не съм в съгласие с онези, които постоянно казват, че нашето време е едно преходно време.
към текста >>
Обаче това трябваше да бъде предходено още от една голяма грешка, трябваше да бъде предходено така да се каже от една нощ на по
знание
то.
Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е. в обикновеното състояние на съзнанието. Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел. Имаше нужда от едно преходно време. Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта.
Обаче това трябваше да бъде предходено още от една голяма грешка, трябваше да бъде предходено така да се каже от една нощ на познанието.
Аз често съм казвал, че никак не съм в съгласие с онези, които постоянно казват, че нашето време е едно преходно време. Аз зная много добре, че всяко време е една преход на епоха. Обаче аз не искам да остана при такива формални абстрактни определения, защото важното е това, да бъде показано, в какво се състои преходността на определено време. Преходът в нашето време се състои в това, че хората трябва да познаят: чрез будното дневно познание трябва да дойде онова, което по-рано е било само нощно познание. С други думи казано: Михаел беше откровителят чрез нощта и в нашето време той трябва да стане откровителят през време на деня.
към текста >>
Преходът в нашето време се състои в това, че хората трябва да познаят: чрез будното дневно по
знание
трябва да дойде онова, което по-рано е било само нощно по
знание
.
Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта. Обаче това трябваше да бъде предходено още от една голяма грешка, трябваше да бъде предходено така да се каже от една нощ на познанието. Аз често съм казвал, че никак не съм в съгласие с онези, които постоянно казват, че нашето време е едно преходно време. Аз зная много добре, че всяко време е една преход на епоха. Обаче аз не искам да остана при такива формални абстрактни определения, защото важното е това, да бъде показано, в какво се състои преходността на определено време.
Преходът в нашето време се състои в това, че хората трябва да познаят: чрез будното дневно познание трябва да дойде онова, което по-рано е било само нощно познание.
С други думи казано: Михаел беше откровителят чрез нощта и в нашето време той трябва да стане откровителят през време на деня. От един дух на нощта Михаел трябва да стане един дух на деня. За него Тайната на Голгота означава едно превръщане от дух на нощта в дух на деня. Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина. За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност.
към текста >>
Обаче това по
знание
, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това по
знание
трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина.
Обаче аз не искам да остана при такива формални абстрактни определения, защото важното е това, да бъде показано, в какво се състои преходността на определено време. Преходът в нашето време се състои в това, че хората трябва да познаят: чрез будното дневно познание трябва да дойде онова, което по-рано е било само нощно познание. С други думи казано: Михаел беше откровителят чрез нощта и в нашето време той трябва да стане откровителят през време на деня. От един дух на нощта Михаел трябва да стане един дух на деня. За него Тайната на Голгота означава едно превръщане от дух на нощта в дух на деня.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина.
За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското. Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството.
към текста >>
Това е нещо като едно наказание на по
знание
то, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското. Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството.
Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
От къде може да произхожда всъщност тази тенденция, че човекът създаде измислицата: аз произхождам от животинството, докато истинският процес е този, който аз вече изтъкнах относно произхода на главата и на останалия организъм. Кое вдъхнови на човека измислицата: целият човек произхожда от животинството? Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент. И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в борба, в останалия човешки организъм. И така се роди чисто ариманическата измислица, че човекът произхожда от редицата на животните.
към текста >>
Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното по
знание
, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент.
Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството. Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл. От къде може да произхожда всъщност тази тенденция, че човекът създаде измислицата: аз произхождам от животинството, докато истинският процес е този, който аз вече изтъкнах относно произхода на главата и на останалия организъм. Кое вдъхнови на човека измислицата: целият човек произхожда от животинството?
Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент.
И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в борба, в останалия човешки организъм. И така се роди чисто ариманическата измислица, че човекът произхожда от редицата на животните. Че човекът произхожда от редицата на животните, това е едно вдъхновение на Ариман. Тази наука има чисто ариманически характер. На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от редицата на животните.
към текста >>
Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно по
знание
на това положение на човека спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да представим например по отношение на човешката глава и останалия човешки организъм.
Христовото Същество мина през смъртта на Исус от Назарет. Христовото Същество се свърза с развитието на човечеството. Подготвителното време изтече. Самият Михаел взе участие в свръхсетивните светове в резултатите на Тайната на Голгота. От последната третина на 19-то столетие Михаел има едно съвсем особено положение в развитието на човечеството.
Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно познание на това положение на човека спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да представим например по отношение на човешката глава и останалия човешки организъм.
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек. Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек. Тази тайна трябва да прозре човечеството. Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие. И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните.
към текста >>
Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу по
знание
то, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие.
От последната третина на 19-то столетие Михаел има едно съвсем особено положение в развитието на човечеството. Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно познание на това положение на човека спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да представим например по отношение на човешката глава и останалия човешки организъм. Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек. Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек. Тази тайна трябва да прозре човечеството.
Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие.
И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните. Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този човек, какъвто той стои пред нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме конкретно духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме конкретно божествено-духовното, което работи над целия човек, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа. Говорейки в имагинации, можем да посочим в миналото, как луциферическият елемент е бил внедрен в човека чрез импулса на архангел Михаел; чрез онова, което Михаел е станал, от човека трябва да бъде отнет отново ариманическият елемент. Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н. познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека.
към текста >>
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съ
знание
така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
Тази тайна трябва да прозре човечеството. Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие. И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните. Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този човек, какъвто той стои пред нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме конкретно духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме конкретно божествено-духовното, което работи над целия човек, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа. Говорейки в имагинации, можем да посочим в миналото, как луциферическият елемент е бил внедрен в човека чрез импулса на архангел Михаел; чрез онова, което Михаел е станал, от човека трябва да бъде отнет отново ариманическият елемент.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека. Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното. Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин. Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н.
към текста >>
Трябва да имаме съ
знание
то: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин.
Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този човек, какъвто той стои пред нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме конкретно духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме конкретно божествено-духовното, което работи над целия човек, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа. Говорейки в имагинации, можем да посочим в миналото, как луциферическият елемент е бил внедрен в човека чрез импулса на архангел Михаел; чрез онова, което Михаел е станал, от човека трябва да бъде отнет отново ариманическият елемент. Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н. познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека. Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното.
Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин.
Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент. Михаел е Духът на Силата. Прониквайки в развитието на човечеството, той трябва да направи хората способни, не да имат от едната страна абстрактно духовното, а от друга страна материалността, която чукаме, която разрязваме и за която нямаме никакво предчувствие, че всъщност тя е само една външна форма на изява също на духовното.
към текста >>
Ние обърнахме вниманието върху една древна степен на съ
знание
то на човечеството, като казахме: в това древно време словото живееше по духовен начин, но словото стана плът и живя между нас така изразява това евангелистът.
и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент. Михаел е Духът на Силата. Прониквайки в развитието на човечеството, той трябва да направи хората способни, не да имат от едната страна абстрактно духовното, а от друга страна материалността, която чукаме, която разрязваме и за която нямаме никакво предчувствие, че всъщност тя е само една външна форма на изява също на духовното. Михаел трябва да ни проникне като една мощна сила, която прозира материалното, като вижда в материалното същевременно духовното, като навсякъде в материалното бива виждан духът.
Ние обърнахме вниманието върху една древна степен на съзнанието на човечеството, като казахме: в това древно време словото живееше по духовен начин, но словото стана плът и живя между нас така изразява това евангелистът.
Словото се съедини с плътта и това събитие бе предходено от откровението на Михаела. Всичко това са процеси в човешкото съзнание, върху които се обръща вниманието. Но трябва да започнете обратния процес, този обратен процес, който се състои в това, да прибавим към Словото на Евангелиста едно друго. В нашето съзнание трябва да се настани силата, да виждаме, как човекът приема това, което от духовните светове се е съединило чрез Христовия Импулс със Земята и трябва да се свърже с човечеството, за да не загине това човечество заедно с материалната Земя. Хората трябва да видят, как човекът приема духовното не само в своята глава, а в цялото свое същество, как той се прониква напълно с духовното.
към текста >>
Всичко това са процеси в човешкото съ
знание
, върху които се обръща вниманието.
Михаел е Духът на Силата. Прониквайки в развитието на човечеството, той трябва да направи хората способни, не да имат от едната страна абстрактно духовното, а от друга страна материалността, която чукаме, която разрязваме и за която нямаме никакво предчувствие, че всъщност тя е само една външна форма на изява също на духовното. Михаел трябва да ни проникне като една мощна сила, която прозира материалното, като вижда в материалното същевременно духовното, като навсякъде в материалното бива виждан духът. Ние обърнахме вниманието върху една древна степен на съзнанието на човечеството, като казахме: в това древно време словото живееше по духовен начин, но словото стана плът и живя между нас така изразява това евангелистът. Словото се съедини с плътта и това събитие бе предходено от откровението на Михаела.
Всичко това са процеси в човешкото съзнание, върху които се обръща вниманието.
Но трябва да започнете обратния процес, този обратен процес, който се състои в това, да прибавим към Словото на Евангелиста едно друго. В нашето съзнание трябва да се настани силата, да виждаме, как човекът приема това, което от духовните светове се е съединило чрез Христовия Импулс със Земята и трябва да се свърже с човечеството, за да не загине това човечество заедно с материалната Земя. Хората трябва да видят, как човекът приема духовното не само в своята глава, а в цялото свое същество, как той се прониква напълно с духовното. За това обаче трябва също да помогне тълкуването на Христовия Импулс чрез импулса на Михаел. Тогава към думите на Евангелиста ще може да се прибави: и трябва да дойде времето, когато плътта отново ще стане слово и ще се научи да живее в царството на словото.
към текста >>
В нашето съ
знание
трябва да се настани силата, да виждаме, как човекът приема това, което от духовните светове се е съединило чрез Христовия Импулс със Земята и трябва да се свърже с човечеството, за да не загине това човечество заедно с материалната Земя.
Михаел трябва да ни проникне като една мощна сила, която прозира материалното, като вижда в материалното същевременно духовното, като навсякъде в материалното бива виждан духът. Ние обърнахме вниманието върху една древна степен на съзнанието на човечеството, като казахме: в това древно време словото живееше по духовен начин, но словото стана плът и живя между нас така изразява това евангелистът. Словото се съедини с плътта и това събитие бе предходено от откровението на Михаела. Всичко това са процеси в човешкото съзнание, върху които се обръща вниманието. Но трябва да започнете обратния процес, този обратен процес, който се състои в това, да прибавим към Словото на Евангелиста едно друго.
В нашето съзнание трябва да се настани силата, да виждаме, как човекът приема това, което от духовните светове се е съединило чрез Христовия Импулс със Земята и трябва да се свърже с човечеството, за да не загине това човечество заедно с материалната Земя.
Хората трябва да видят, как човекът приема духовното не само в своята глава, а в цялото свое същество, как той се прониква напълно с духовното. За това обаче трябва също да помогне тълкуването на Христовия Импулс чрез импулса на Михаел. Тогава към думите на Евангелиста ще може да се прибави: и трябва да дойде времето, когато плътта отново ще стане слово и ще се научи да живее в царството на словото. Това не е една измислица на някой по-късен допълващ писател, когато в края на Евангелието /на Йоана/ стои, че някои неща са оставени ненаписани. С това посочва същевременно онова, което може да се открие на човечеството само постепенно.
към текста >>
2.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Онова, което човекът имаше тогава в своето съ
знание
, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са. Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека. Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството. Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето.
Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света.
В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската. Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас. В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно виждане едно в друго на различните моменти на времето. В това древно време не е съществувало това силно подчертаване на пространството и времето в схващането на света. Първите отзвуци на това намираме едвам към 5-то, 4-то хилядолетие, а именно във времето, което наричаме Древно-персийска епоха.
към текста >>
Там в това древно време съ
знание
то на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното.
Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас. В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно виждане едно в друго на различните моменти на времето. В това древно време не е съществувало това силно подчертаване на пространството и времето в схващането на света. Първите отзвуци на това намираме едвам към 5-то, 4-то хилядолетие, а именно във времето, което наричаме Древно-персийска епоха. Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека.
Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното.
Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност.
към текста >>
Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съ
знание
, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини.
В това древно време не е съществувало това силно подчертаване на пространството и времето в схващането на света. Първите отзвуци на това намираме едвам към 5-то, 4-то хилядолетие, а именно във времето, което наричаме Древно-персийска епоха. Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека. Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното. Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята.
Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини.
Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл.
към текста >>
Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съ
знание
то.
Положението се изменя вече в четвъртата, Гръцко-латинската епоха. Там пред хората се явява рязко противоположността на външното и вътрешното, на природното битие и на човешкото съществуване. Там човекът започва да се чувствува в противоположност с природата. И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как човекът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис. № 3/: от една страна човекът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването.
Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието.
То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
към текста >>
То излиза вече вън от съ
знание
то.
Там пред хората се явява рязко противоположността на външното и вътрешното, на природното битие и на човешкото съществуване. Там човекът започва да се чувствува в противоположност с природата. И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как човекът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис. № 3/: от една страна човекът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването. Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието.
То излиза вече вън от съзнанието.
В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено. Следователно това съзнание за процеса на дишането е било изгубено.
към текста >>
Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съ
знание
то процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре.
И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как човекът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис. № 3/: от една страна човекът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването. Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието. То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека.
Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре.
Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено. Следователно това съзнание за процеса на дишането е било изгубено. И когато се запитаме: защо индийската култура йога искаше да го възвърне отново, какво вярваше тя всъщност да постигне с това? , ние трябва да кажем: да, това, което трябваше да бъде постигнато по този начин, че процесът на дишането беше разбран в третата културна епоха, чрез това хората разбираха в себе си нещо, което беше същевременно нещо външно.
към текста >>
Следователно това съ
знание
за процеса на дишането е било изгубено.
То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
Следователно това съзнание за процеса на дишането е било изгубено.
И когато се запитаме: защо индийската култура йога искаше да го възвърне отново, какво вярваше тя всъщност да постигне с това? , ние трябва да кажем: да, това, което трябваше да бъде постигнато по този начин, че процесът на дишането беше разбран в третата културна епоха, чрез това хората разбираха в себе си нещо, което беше същевременно нещо външно. Това е, което трябва да бъде постигнато по един друг път. Защото ние още живеем Четвъртата епоха престава едвам към 1413 година, т.е. главно едвам в средата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение.
към текста >>
Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно
знание
за самите се бе си.
И когато се запитаме: защо индийската култура йога искаше да го възвърне отново, какво вярваше тя всъщност да постигне с това? , ние трябва да кажем: да, това, което трябваше да бъде постигнато по този начин, че процесът на дишането беше разбран в третата културна епоха, чрез това хората разбираха в себе си нещо, което беше същевременно нещо външно. Това е, което трябва да бъде постигнато по един друг път. Защото ние още живеем Четвъртата епоха престава едвам към 1413 година, т.е. главно едвам в средата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение.
Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си.
Помежду ни липсва онова, в което бихме виждали едновременно един процес на света и един процес в самите нас. /Виж рис. № 4/. Сега се касае за това, че отново трябва да бъде постигнато, обаче сега по съзнателен начин онова, което е изгубено. Т.е. ние отново трябва да стигнем до обхващането и схващането на нещо, което се намира във вътрешността на човека, което същевременно принадлежи на външния свят и на вътрешния свят на човека, което отново се простира едно в друго.
към текста >>
Не само съ
знание
то на човечеството се е изменило, о не, в атмосферата на Земята е имало душа.
Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на дишането при човека е станал друг. Говорейки грубо можем да кажем: в третата следатлантска културна епоха човекът дишаше още душа, сега той диша въздух. Не само нашите представи са станали материалистични, самата действителност е изгубила своята душа. Моля Ви да не виждате това, което сега казвам, нещо маловажно. Защото помислете само, що значи това, че действителността, в която човечеството живее, се е измени ла самата тя, че дишаният от нас въздух е нещо различно от този, който е съществувал преди 4 хилядолетия.
Не само съзнанието на човечеството се е изменило, о не, в атмосферата на Земята е имало душа.
Въздухът беше душата. Днес той не е вече това, съответно той е такъв по друг начин. Духовните същества от елементарно естество, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме дишането Йога. Обаче онова, което беше постижимо преди 3 хилядолетия в нормалното дишане, то не може да бъде възвърнато по изкуствен начин. Че то може да бъде възвърнато, това е голямата илюзия на източните хора.
към текста >>
И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съ
знание
, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия.
Това, което казвам сега, е нещо, което описвам напълно една действителност. Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера. И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека. На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим.
И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия.
Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира.
към текста >>
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съ
знание
за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
Той не може да проникне вече в дълбочините на Тайната на Голгота. И много опити, които са били направени, за да стане човешкото мислене способно да разбере Тайната на Голгота, са се оказали вече като неподходящи, за да може човек да се издигне до Тайната на Голгота. Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството.
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата. И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това. Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере. То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура.
към текста >>
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съ
знание
то за предсъществуването на душата.
И много опити, които са били направени, за да стане човешкото мислене способно да разбере Тайната на Голгота, са се оказали вече като неподходящи, за да може човек да се издигне до Тайната на Голгота. Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството. Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата.
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това. Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере. То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура. След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота.
към текста >>
Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съ
знание
то за предсъществуването.
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това. Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере. То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура. След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота.
Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването.
От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие.
към текста >>
От всичко това, което се превърна в съ
знание
на главата, изчезва съ
знание
то за предсъществуването на душата.
Не съществуваше вече никаква възможност за това. Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере. То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура. След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота. Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването.
От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата.
Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи.
към текста >>
Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съ
знание
то, така както Ви го охарактеризирах през тези дни.
Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере. То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура. След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота. Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването. От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата.
Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни.
Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг.
към текста >>
И трябва да допълним чисто егоистичната представа за съществуването на душата след смъртта, която е чисто егоистична, която произхожда само от нашето желание да съществуваме и след смъртта, трябва да допълним представата за послесмъртното съществуване на душата със
знание
то за предсъществуването на душата, за съществуването на душата преди раждането.
Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа. /Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея. Бележка на преводача./. Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането. Ние можем да се подкрепим чрез това, че разберем все повече, но разберем сега чрез здравия човешки ум: да, предсъществуването на душата е нещо, което стои на основата на нашата душа.
И трябва да допълним чисто егоистичната представа за съществуването на душата след смъртта, която е чисто егоистична, която произхожда само от нашето желание да съществуваме и след смъртта, трябва да допълним представата за послесмъртното съществуване на душата със знанието за предсъществуването на душата, за съществуването на душата преди раждането.
Трябва да се издигнем отново по един друг начин до възгледа за действителната вечност на душата. Ето това е, което можем да наречем култура на Михаел. Когато вървим през света със съзнанието, че с всеки поглед, с всеки тон, който чуваме, в нас се влива нещо духовно, нещо душевно поне, и същевременно ние разливаме нещо душевно в света, тогава ще сме постигнали съзнанието, от което човечеството се нуждае за бъдещето. Аз отново се връщам към образа Вие виждате един пламък. След това затваряте очите си и имате копието, последния образ, който замира, отзвучава във Вас.
към текста >>
Когато вървим през света със съ
знание
то, че с всеки поглед, с всеки тон, който чуваме, в нас се влива нещо духовно, нещо душевно поне, и същевременно ние разливаме нещо душевно в света, тогава ще сме постигнали съ
знание
то, от което човечеството се нуждае за бъдещето.
Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането. Ние можем да се подкрепим чрез това, че разберем все повече, но разберем сега чрез здравия човешки ум: да, предсъществуването на душата е нещо, което стои на основата на нашата душа. И трябва да допълним чисто егоистичната представа за съществуването на душата след смъртта, която е чисто егоистична, която произхожда само от нашето желание да съществуваме и след смъртта, трябва да допълним представата за послесмъртното съществуване на душата със знанието за предсъществуването на душата, за съществуването на душата преди раждането. Трябва да се издигнем отново по един друг начин до възгледа за действителната вечност на душата. Ето това е, което можем да наречем култура на Михаел.
Когато вървим през света със съзнанието, че с всеки поглед, с всеки тон, който чуваме, в нас се влива нещо духовно, нещо душевно поне, и същевременно ние разливаме нещо душевно в света, тогава ще сме постигнали съзнанието, от което човечеството се нуждае за бъдещето.
Аз отново се връщам към образа Вие виждате един пламък. След това затваряте очите си и имате копието, последния образ, който замира, отзвучава във Вас. Нима това е само едни субективен процес? Така казва днешният физиолог. Но това не е вярно.
към текста >>
Както Третата следатлантска епоха имаше съ
знание
то, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съ
знание
то, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.
Това също отзвучава както пламъка. Това е един обективен процес на света. Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света.
Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.
Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес. Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание. Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството.
към текста >>
Това изменение на съ
знание
то е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес.
Това е един обективен процес на света. Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света. Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.
Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес.
Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание. Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината.
към текста >>
Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съ
знание
.
Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света. Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света. Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес.
Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание.
Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината. И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха.
към текста >>
Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съ
знание
на човечеството.
Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света. Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес. Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание. Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината.
Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството.
Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината. И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха. Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината. Видите ли, това е една обектив на разлика в процеса на земното развитие. И когато мислим в голям мащаб, ние можем да кажем: въздушен душевен процес, светлинен душевен процес.
към текста >>
Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно по
знание
на самия човек.
Да се научим да познаваме онова, което е външно материално, като духовно-душевно, ето това е важно. Една действителна Духовна Наука не ще даде нещо подобно, каквото дават днешни те хора, като от една страна описват чисто материалното съществуване, как то е станало навик днес, а след това да, като една декорация наред с това казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно! Да, в това отношение хората са твърде чудни, в това отношение те искат днес да се оттеглят напълно в абстрактното. Обаче онова, което е необходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен начин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материалното.
Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия човек.
"Кръвта е един твърде особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав. това не е нищо особено. Обаче когато добием първо изходната точка, да можем да разберем правилно метаморфозата на въздуха и светлината душевно, тогава ще можем постепенно да се издигнем до там, да разбираме отново също самия човек духовно-душевно във всички негови отделни членове, тогава не ще имаме абстрактната материя и абстрактен дух, а дух, душа и тяло действуващи едни в други. Това да ще бъде култура на Михаел. Това е нещо, което нашето време изисква.
към текста >>
И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското по
знание
и различните вероизповедания.
Защото не можем да кажем, че медицинският колегиум от Бавария абсолютно не е бил прав. Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човечество, което е живяло преди около 3000 години, тогава трябва да признаем, че хората са станали нервни. Може би медицинският колеги ум е преувеличил нещата, обаче хората наистина са станали по-нервни. Само че при напредващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че определени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени. И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората.
И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското познание и различните вероизповедания.
Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря. А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна. Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука.
към текста >>
Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново по
знание
на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря.
Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човечество, което е живяло преди около 3000 години, тогава трябва да признаем, че хората са станали нервни. Може би медицинският колеги ум е преувеличил нещата, обаче хората наистина са станали по-нервни. Само че при напредващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че определени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени. И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората. И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското познание и различните вероизповедания.
Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна. Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата.
към текста >>
3.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително по
знание
на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части.
СКАЗКА СЕДМА Дорнах, 6 декември 1919 г.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части.
Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
към текста >>
Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съ
знание
лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня.
Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите. Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това?
към текста >>
Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съ
знание
само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата.
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот. Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата.
Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света.
към текста >>
Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съ
знание
.
И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот. Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите. Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата.
Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание.
Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот.
към текста >>
Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съ
знание
, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят.
Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става.
Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят.
И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот. Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но. Но то се пада в следващия седемгодишен период, само че хората не му обръщат внимание. Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
към текста >>
Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съ
знание
то отколкото е случаят днес.
Този е обаче пътят, чрез който нашата съдба фактически се изгражда. И в изграждането на нашата съдба действуват заедно такива елементални същества, които се чувствуват привлечени към нас чрез нашата собствена при рода. Там се чувствуват те привлечени, там действуват те съвместно върху нас. Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека.
Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича: ДЪЩЕРЯТА НА ЦАРЯ НА САМОВИЛИТЕ
към текста >>
Стихотворенията, които действително произхождат от древното
знание
, са винаги такива, че те отговарят на нещо фактическо, на нещо действително.
Право тя в сърцето тогаз го удари. * Моля Ви да обърнете внимание на такива неща. Тези неща не се намират така в старите стихотворения Хердер е взел това от народната поезия те не се намират там така, както в по-новите стихотворения. По отношение на нашите културни стихотворения можем да кажем, че приблизително 99 процента от тях са излишни.
Стихотворенията, които действително произхождат от древното знание, са винаги такива, че те отговарят на нещо фактическо, на нещо действително.
В такова едно стихотворение, като това, което Ви прочетох, никога не би се намирало нещо подобно като: тя го удари в главата, или в устата или в носа, а: * Право тя в сърцето тогаз го удари, Страшни болки него тогава сломи. *
към текста >>
До този момент например природо
знание
то не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот.
Така щото можем да кажем: онова, което наричаме наша съдба, наша карма, не е нужно да бъде нещо толкова много загадъчно, когато виждаме, както е само увеличение на онова, което можем да проучим в самия човешки живот в действителността на такива събития. Те не се връщат при нас неизменени, тези събития, те се връщат много силно изменени. Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо. В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота. При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот.
До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот.
Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма.
към текста >>
Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съ
знание
получава една нова форма.
До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст.
Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма.
Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години. Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст. Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година.
към текста >>
Но азовото съ
знание
/съ
знание
то за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години.
Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма. Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество.
Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години.
Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст. Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година. Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма. Това е само едно от събитията, които се връщат по един напълно очебиен начин. Обаче това може да се констатира също за по-незначителни събития на човешкия живот.
към текста >>
Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съ
знание
се възвръща приблизително към деветгодишната възраст.
И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма. Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години.
Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст.
Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година. Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма. Това е само едно от събитията, които се връщат по един напълно очебиен начин. Обаче това може да се констатира също за по-незначителни събития на човешкия живот. Тези интимности на човешкия живот ще станат наложителни, напълно наложителни и необходими за бъдещето на човешкото развитие.
към текста >>
Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съ
знание
около 9-та година.
Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма. Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години. Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст.
Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година.
Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма. Това е само едно от събитията, които се връщат по един напълно очебиен начин. Обаче това може да се констатира също за по-незначителни събития на човешкия живот. Тези интимности на човешкия живот ще станат наложителни, напълно наложителни и необходими за бъдещето на човешкото развитие. Разбирането на такива неща трябва да стане постепенно едно всеобщо състоя ние.
към текста >>
Азовото съ
знание
се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма.
Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно. По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години. Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст. Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година.
Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма.
Това е само едно от събитията, които се връщат по един напълно очебиен начин. Обаче това може да се констатира също за по-незначителни събития на човешкия живот. Тези интимности на човешкия живот ще станат наложителни, напълно наложителни и необходими за бъдещето на човешкото развитие. Разбирането на такива неща трябва да стане постепенно едно всеобщо състоя ние. То трябва да проникне във всеобщото образование.
към текста >>
Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съ
знание
, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съ
знание
.
То трябва да проникне във всеобщото образование. Това всеобщо образование на човека се променя от епоха на епоха. Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща. Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите. Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас.
Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание.
Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега. Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот. Фактът, че не знаем, от къде произхожда нещо, което ни възбужда, не означава, че то не става в нашия душевен живот. Нещата се връщат, те упражняват влияние върху нашия душевен живот. Ние не можем да си ги обясним, съвсем не ги приемаме в нашето съзнание.
към текста >>
Ние не можем да си ги обясним, съвсем не ги приемаме в нашето съ
знание
.
Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание. Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега. Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот. Фактът, че не знаем, от къде произхожда нещо, което ни възбужда, не означава, че то не става в нашия душевен живот. Нещата се връщат, те упражняват влияние върху нашия душевен живот.
Ние не можем да си ги обясним, съвсем не ги приемаме в нашето съзнание.
Последствието от това е, че изпадаме в най-различни състояния. И днес хората страдат много под такива състояния, които те просто приемат, за които обаче не знаят, че са свързани с минали изживявания. Това, което е нещо чувствено, се връща по някакъв начин обратно при нас. Бих могъл да кажа, че можете просто да запомните това, като се възползвате от казаното от мене като един вид представител на тези неща. Когато научаваме едно дете да се моли, т.е.
към текста >>
Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъ
знание
то, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Хората трябва постепенно да разберат тези неща. Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс.
Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това. Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас. Може да се познае също и външно, как в това отношение ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството.
към текста >>
Така щото можем да кажем: за онова духовно по
знание
на човека, което проявява до сега в неговата история, хри-стиянството не съществува всъщност още.
Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо. За историческото разглеждане е всъщност така, като че за него Христовия Импулс би бил заличен. Забележително е например, как един такъв историк като Ганке, който е бил вярващ християнин, и субективно е държал много за Христовото Събитие, като историк не може да внесе Христовото Събитие в историята. Той не може да направи нищо с това. За него Христовото Събитие не играе никаква роля в историческо то изложение.
Така щото можем да кажем: за онова духовно познание на човека, което проявява до сега в неговата история, хри-стиянството не съществува всъщност още.
И само нашата антропософска ориентирана Духовна Наука държи сметка по един положителен начин, когато описва историята, за необходимостта на Четвъртата Следатлантска епоха, през която в конкретното историческо развитие трябваше да проникне Събитието на Голгота. И, както знаете, ние излагаме историята така, че това Събитие на Голгота стои вътре в нашето изложение на историята. Даже ние отиваме по-нататък: ние описваме не само историческото развитие на човека, като приемаме събитието на Голгота, а описваме също развитието на света, космическото развитие така, че имаме Тайната на Голгота в космическото развитие. Когато оставите да действува върху Вас моята книга "Тайната наука", ще видите, че там не се говори само за слънчеви затъмнения, които са станали, или за лунни затъмнения, а там се говори за едно космическо събитие, говори се за Христовото Събитие като за едно космическо събитие. И странно: когато за историята може да се каже първо, че историците, така наречените историци не намират никаква възможност да вместят Христовото Събитие в хода на историческото развитие, то официалните представители на вероизповеданията подивяват, когато чуят да се казва: тук съществува нещо като антропософски ориентирана Духовна наука, която говори за Христовото Събитие като за едно космическо събитие.
към текста >>
И онова, което трябва да се влее в човешкото културно развитие, това е съ
знание
то на хората за съществуването не само на един общ, абстрактен духовен свят, а на конкретен духовен свят, в който ние живеем с това, което чувствуваме и за което проявяваме воля и вършим и от който излизаме навън само с онова, което мислим, от който изпъкваме навън само с нашата глава.
Трябва да кажем: хора, които днес често говорят за Христос, даже богословите, те съвсем не говорят за този Христос по друг начин, освен така както древните юдеи или още днешните юдеи говорят за техния Яхве или Йехова. И аз наскоро Ви казах: можете да вземете книгата на Карнак "Същност на християнството" и навсякъде, където там е употребено името Христос, да заличите това име и на негово място да поставите общото име Бог. Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното естество на Християнството. Да, книгата "Същност на християнстовото", написана от Карнак, е страница по страница една описание на противоположното на същността на Християнството, защото тя съвсем не третира за Християнството, а третира за едно общо учение на Яхве. Много е важно да се обърне внимание върху тези неща, защото тези неща са напълно свързани с най-необходимите изисквания на нашето настояще.
И онова, което трябва да се влее в човешкото културно развитие, това е съзнанието на хората за съществуването не само на един общ, абстрактен духовен свят, а на конкретен духовен свят, в който ние живеем с това, което чувствуваме и за което проявяваме воля и вършим и от който излизаме навън само с онова, което мислим, от който изпъкваме навън само с нашата глава.
Положението е вече такова, че фактически един нов вид светоглед е оправдан с това, че се стремим към едно действително проникване на онова, което чувствуваме, искаме, и вършим, с Христовия Импулс. Фактът, че нашата астрономия, нашето учение за развитието /еволюционната теория/ са се развили напълно в абстрактни формули в по-ново време, то е възможно само благодарение на това, че Христовият Импулс не е обхванал отначало вътрешно хората, а е останал една традиция и е обхванал хората до най-висока степен субективно, но не ги е обхванал вътрешно така, че вътрешните изживявания да бъдат такива, които същевременно са обективни изживявания на света, т.е. такива, в които стоим във взаимодействие с това, кое то става духовно около нас. Днес ние виждаме тук или там да зазорява едно силно съзнание за това, че за развитието на човечеството са необходими нови импулси. Обаче хората могат много трудно да се насочат към един конкретен духовен живот.
към текста >>
Днес ние виждаме тук или там да зазорява едно силно съ
знание
за това, че за развитието на човечеството са необходими нови импулси.
Много е важно да се обърне внимание върху тези неща, защото тези неща са напълно свързани с най-необходимите изисквания на нашето настояще. И онова, което трябва да се влее в човешкото културно развитие, това е съзнанието на хората за съществуването не само на един общ, абстрактен духовен свят, а на конкретен духовен свят, в който ние живеем с това, което чувствуваме и за което проявяваме воля и вършим и от който излизаме навън само с онова, което мислим, от който изпъкваме навън само с нашата глава. Положението е вече такова, че фактически един нов вид светоглед е оправдан с това, че се стремим към едно действително проникване на онова, което чувствуваме, искаме, и вършим, с Христовия Импулс. Фактът, че нашата астрономия, нашето учение за развитието /еволюционната теория/ са се развили напълно в абстрактни формули в по-ново време, то е възможно само благодарение на това, че Христовият Импулс не е обхванал отначало вътрешно хората, а е останал една традиция и е обхванал хората до най-висока степен субективно, но не ги е обхванал вътрешно така, че вътрешните изживявания да бъдат такива, които същевременно са обективни изживявания на света, т.е. такива, в които стоим във взаимодействие с това, кое то става духовно около нас.
Днес ние виждаме тук или там да зазорява едно силно съзнание за това, че за развитието на човечеството са необходими нови импулси.
Обаче хората могат много трудно да се насочат към един конкретен духовен живот. Когато говорят за духа, те постоянно имат повече или по-малко копнежа, да живеят в абстрактността. Даже съзнанието за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по определен начин. Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво предпочитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много. И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят.
към текста >>
Даже съ
знание
то за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по определен начин.
Фактът, че нашата астрономия, нашето учение за развитието /еволюционната теория/ са се развили напълно в абстрактни формули в по-ново време, то е възможно само благодарение на това, че Христовият Импулс не е обхванал отначало вътрешно хората, а е останал една традиция и е обхванал хората до най-висока степен субективно, но не ги е обхванал вътрешно така, че вътрешните изживявания да бъдат такива, които същевременно са обективни изживявания на света, т.е. такива, в които стоим във взаимодействие с това, кое то става духовно около нас. Днес ние виждаме тук или там да зазорява едно силно съзнание за това, че за развитието на човечеството са необходими нови импулси. Обаче хората могат много трудно да се насочат към един конкретен духовен живот. Когато говорят за духа, те постоянно имат повече или по-малко копнежа, да живеят в абстрактността.
Даже съзнанието за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по определен начин.
Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво предпочитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много. И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят. В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън. Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка.
към текста >>
Чрез това обаче онова, което преследваме като по
знание
, ще трябва да го чувствуваме като една сила, която ни дава възможност да преминем като цялостно човечество в следващия стадии на развитието, когато Земята под нас ще умре, както в малък размер преминаваме в други стадии на развитието, когато минаваме през вратата на смъртта.
И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят. В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън. Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка. Ние се намираме така да се каже вече в слизането на земното развитие чрез нашата връзка с духовния свят.
Чрез това обаче онова, което преследваме като познание, ще трябва да го чувствуваме като една сила, която ни дава възможност да преминем като цялостно човечество в следващия стадии на развитието, когато Земята под нас ще умре, както в малък размер преминаваме в други стадии на развитието, когато минаваме през вратата на смъртта.
Ние минаваме като отделни хора през вратата на смъртта, т.е., в духовния свят, тялото умира под нас. Така ще бъде някога за цялото човечество. Това човечество като цялост ще премине развивайки се в Юпитеровото съществувание аз го наричам Юпитерово съществувание. Земята ще се превърне в труп. Днес ние вече се намираме в умиращото развитие.
към текста >>
Това съ
знание
, ето това е, с което трябва да се проникнем.
Днес ние вече се намираме в умиращото развитие. Отделният човек получава бръчки, косата ме побелява. Днес за геолога, който може действително да наблюдава аз скоро Ви говорих за това Земята показва явни признаци на нейното остаряване. Тя умира под нас. Онова, което ние търсим днес духовно, е следователно фактически едно насрещно действие против този процес на остарява не при Земята.
Това съзнание, ето това е, с което трябва да се проникнем.
От една друга гледна точка миналите времена са нарекли тяхното мистерийно знание като неща, което е сродно с лечебната сила, също с физическата лечебна сила. Това съзнание трябва да започне отново също днес да прониква хората. Стремежът към познание трябва да роди съзнанието: с това ние вършим нещо за цялото човечество. Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа. Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят.
към текста >>
От една друга гледна точка миналите времена са нарекли тяхното мистерийно
знание
като неща, което е сродно с лечебната сила, също с физическата лечебна сила.
Отделният човек получава бръчки, косата ме побелява. Днес за геолога, който може действително да наблюдава аз скоро Ви говорих за това Земята показва явни признаци на нейното остаряване. Тя умира под нас. Онова, което ние търсим днес духовно, е следователно фактически едно насрещно действие против този процес на остарява не при Земята. Това съзнание, ето това е, с което трябва да се проникнем.
От една друга гледна точка миналите времена са нарекли тяхното мистерийно знание като неща, което е сродно с лечебната сила, също с физическата лечебна сила.
Това съзнание трябва да започне отново също днес да прониква хората. Стремежът към познание трябва да роди съзнанието: с това ние вършим нещо за цялото човечество. Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа. Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят. И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото знание да се насочат към такива стремежи.
към текста >>
Това съ
знание
трябва да започне отново също днес да прониква хората.
Днес за геолога, който може действително да наблюдава аз скоро Ви говорих за това Земята показва явни признаци на нейното остаряване. Тя умира под нас. Онова, което ние търсим днес духовно, е следователно фактически едно насрещно действие против този процес на остарява не при Земята. Това съзнание, ето това е, с което трябва да се проникнем. От една друга гледна точка миналите времена са нарекли тяхното мистерийно знание като неща, което е сродно с лечебната сила, също с физическата лечебна сила.
Това съзнание трябва да започне отново също днес да прониква хората.
Стремежът към познание трябва да роди съзнанието: с това ние вършим нещо за цялото човечество. Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа. Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят. И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото знание да се насочат към такива стремежи. Обаче днес те никак не се намират на висотата, действително не се намират на висотата, на която трябва да се издигнат.
към текста >>
Стремежът към по
знание
трябва да роди съ
знание
то: с това ние вършим нещо за цялото човечество.
Тя умира под нас. Онова, което ние търсим днес духовно, е следователно фактически едно насрещно действие против този процес на остарява не при Земята. Това съзнание, ето това е, с което трябва да се проникнем. От една друга гледна точка миналите времена са нарекли тяхното мистерийно знание като неща, което е сродно с лечебната сила, също с физическата лечебна сила. Това съзнание трябва да започне отново също днес да прониква хората.
Стремежът към познание трябва да роди съзнанието: с това ние вършим нещо за цялото човечество.
Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа. Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят. И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото знание да се насочат към такива стремежи. Обаче днес те никак не се намират на висотата, действително не се намират на висотата, на която трябва да се издигнат. Днес можете да намерите постоянно в точната наука най-невъзможни представи.
към текста >>
Естествено хората никога не ще стигнат до това съ
знание
, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа.
Онова, което ние търсим днес духовно, е следователно фактически едно насрещно действие против този процес на остарява не при Земята. Това съзнание, ето това е, с което трябва да се проникнем. От една друга гледна точка миналите времена са нарекли тяхното мистерийно знание като неща, което е сродно с лечебната сила, също с физическата лечебна сила. Това съзнание трябва да започне отново също днес да прониква хората. Стремежът към познание трябва да роди съзнанието: с това ние вършим нещо за цялото човечество.
Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа.
Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят. И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото знание да се насочат към такива стремежи. Обаче днес те никак не се намират на висотата, действително не се намират на висотата, на която трябва да се издигнат. Днес можете да намерите постоянно в точната наука най-невъзможни представи. Искам да спомена само едно нещо, което ще бъде може би общо разбираемо.
към текста >>
И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото
знание
да се насочат към такива стремежи.
От една друга гледна точка миналите времена са нарекли тяхното мистерийно знание като неща, което е сродно с лечебната сила, също с физическата лечебна сила. Това съзнание трябва да започне отново също днес да прониква хората. Стремежът към познание трябва да роди съзнанието: с това ние вършим нещо за цялото човечество. Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа. Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят.
И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото знание да се насочат към такива стремежи.
Обаче днес те никак не се намират на висотата, действително не се намират на висотата, на която трябва да се издигнат. Днес можете да намерите постоянно в точната наука най-невъзможни представи. Искам да спомена само едно нещо, което ще бъде може би общо разбираемо. Да речем, хората си представят обикновено тривиално: някъде се намира Слънцето. От Слънцето се излъчва светлина на всички страни, като от един източник на светлина.
към текста >>
Това е една забележка, която аз правя само за физиците, но физиците ще ме разберат, че даже във всички неща, които днес се поставят теоретически на основа та на нашето съвременно
знание
, царуват неиздържащи условия.
И след това те наричат скоростта, която обозначават с "С" или с "V" една функция на пътя и времето и я представят като едно частно /резултат на делението/: Обаче това е напълно погрешно. Не скоростта е един резултат, а скоростта е елементарното, което носи в себе си нещо, било материално или духовно, и ние разлагаме скоростта на "път", "пространство" и "време". Ние абстрахираме от скоростта тези две величини. Обаче пространството и времето като такива не са нещо действително в света, различните скорости.
Това е една забележка, която аз правя само за физиците, но физиците ще ме разберат, че даже във всички неща, които днес се поставят теоретически на основа та на нашето съвременно знание, царуват неиздържащи условия.
Навсякъде в това знание има условия, които съществуват само чрез това, че ние не сме в състояние да схванем духовното като нещо конкретно. Това е изискването на епохата на Михаел, човечеството да стигне в състояние да схваща духовното в неговата конкретност, т.е. да държи сметка за заобикалящия човека свят, така щото както казваме, че водата и въздухът се намират около нас, да знаем, че наоколо се намират различните елементални и висши духовни същества. Това е именно важното и това е нещо, което отново трябва да бъде включено в образованието на хората. Само че днешните хора не искат да допуснат това.
към текста >>
Навсякъде в това
знание
има условия, които съществуват само чрез това, че ние не сме в състояние да схванем духовното като нещо конкретно.
Обаче това е напълно погрешно. Не скоростта е един резултат, а скоростта е елементарното, което носи в себе си нещо, било материално или духовно, и ние разлагаме скоростта на "път", "пространство" и "време". Ние абстрахираме от скоростта тези две величини. Обаче пространството и времето като такива не са нещо действително в света, различните скорости. Това е една забележка, която аз правя само за физиците, но физиците ще ме разберат, че даже във всички неща, които днес се поставят теоретически на основа та на нашето съвременно знание, царуват неиздържащи условия.
Навсякъде в това знание има условия, които съществуват само чрез това, че ние не сме в състояние да схванем духовното като нещо конкретно.
Това е изискването на епохата на Михаел, човечеството да стигне в състояние да схваща духовното в неговата конкретност, т.е. да държи сметка за заобикалящия човека свят, така щото както казваме, че водата и въздухът се намират около нас, да знаем, че наоколо се намират различните елементални и висши духовни същества. Това е именно важното и това е нещо, което отново трябва да бъде включено в образованието на хората. Само че днешните хора не искат да допуснат това. Те не искат да допуснат такива преврати в развитието на човечеството, каквито са станали например в средата на 15-то столетие.
към текста >>
Това е вътрешно по
знание
на човека.
Някой си, не зная дали шведец или норвежец, е написал неотдавна една книга, в която предава много цитати от алхимисти. Той цитира особено едно място от един алхимист, в което се намира всичко възможно: /живак/ меркурий, антимон и т.н. И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава. Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н. Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм.
Това е вътрешно познание на човека.
Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат. Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена.
към текста >>
4.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съ
знание
на човечеството нещо без съмнение ясно искано.
И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените.
Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съзнание на човечеството нещо без съмнение ясно искано.
Обаче ако бяхме се запитали: къде се намира мостът между това, което проповядваме, и това, което външният живот строи в неговата практика, ние бихме могли да кажем: ако бихме искали да отговорим честно и съобразно с истината, ние не бихме могли да намерим един правилен отговор изхождайки от настоящето движение на времето. Аз споменавам следното явление сама затова, защото гореказаното изпъква най-нагледно от това явление на бял свят. Вие знаете, че освен всички други поводи за проповядване за днешното човечество съществуват всякакви тайни дружества. Да вземем от тези тайни дружества, да речем, обикновените франкмасонски ложи, също и онези с най-дълбоките и най-високите степени. В тези ложи намираме един символизъм: триъгълник, кръг, ъгломер и други подобни.
към текста >>
В по-новото съ
знание
на човечеството имаме чувството на една противоположност между небето и ада, други го наричат дух и материя.
Ако се намираме някъде, където определени неща, които днес, бих могъл да кажа, стават като действителни насрещни образи, като копия на целия цивилизован живот, ако се намираме някъде, където тези насрещни образи сне застават пряко пред очите на някого, но стават все пак в много области на днешния цивилизован свят и са симптоматични, пълни със значение за онова, което трябва да обхване все по-широки и по-широки кръгове около себе си, тогава намираме: да, с техните души хората се намират вън, вън от важните събития на времето. Хората живеят във всекидневието, без да държат ясно пред погледа си, какво всъщност става в настоящето, докато не са засегнати те самите от тези събития по непосредствен начин. Обаче без съмнение, същинските импулси на тези събития се намират в глъбините на по съзнателния и несъзнателния душевен живот на хората. На основата на дуализма, който ви приведох, днес се намира един друг дуализъм: дуализмът, който се изразява например искам да приведа един характерен пример чрез милтоновия "Изгубен рай". Обаче това е само един външен симптом за нещо, през цялото модерно воление.
В по-новото съзнание на човечеството имаме чувството на една противоположност между небето и ада, други го наричат дух и материя.
Съществуват всъщност само степенни разлики между небето и ада на селянина навън в селото и между материята и духа на така наречените просветени философи на нашите дни. Същинските импулси на мисленето, които стоят на основата, са именно същите. Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята.
към текста >>
Протестът против този възглед трябва да бъде вложен в онази група, която ще бъде поставена в източната част на нашата сграда, една изваяна от дърво група имаща девет метра височина, в която на мястото, или чрез която на мястото на луциферическата противоположност между Бога и Дявола е поставено онова, което трябва да стои на основата на съ
знание
то на бъдещето човечество: троичността на луциферическото, на отговарящото на Христос и на ариманическото.
Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
Протестът против този възглед трябва да бъде вложен в онази група, която ще бъде поставена в източната част на нашата сграда, една изваяна от дърво група имаща девет метра височина, в която на мястото, или чрез която на мястото на луциферическата противоположност между Бога и Дявола е поставено онова, което трябва да стои на основата на съзнанието на бъдещето човечество: троичността на луциферическото, на отговарящото на Христос и на ариманическото.
Новата цивилизация има толкова малко съзнание за тайната, която лежи на основата на гореказаното, че можем да кажем следното. Поради определени причини, за които може би ще говоря също още и тук, ние нарекохме тази сграда "Гьотеанум", като строейки в смисъла на схващането на Гьоте върху изкуството и познанието. Обаче същевременно трябва да кажем тук: в противоположността, която Гьоте е вложил в своя "Фауст" между добрите същества и Мефистофел, се крие същата грешка, както в "Изгубения Рай" на Милтон: от едната страна добрите същества, от другата страна злото същество, Мефистофел. В този Мефистофел Гьоте е смесил едно в друго луциферическото от едната страна, ариманическото от другата страна, така че в Гьотевата фигура на Мефистофел за този, който разбира нещата, са смесени една в друга две духовни индивидуалности, смесени са неорганически. Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично.
към текста >>
Новата цивилизация има толкова малко съ
знание
за тайната, която лежи на основата на гореказаното, че можем да кажем следното.
Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто. Протестът против този възглед трябва да бъде вложен в онази група, която ще бъде поставена в източната част на нашата сграда, една изваяна от дърво група имаща девет метра височина, в която на мястото, или чрез която на мястото на луциферическата противоположност между Бога и Дявола е поставено онова, което трябва да стои на основата на съзнанието на бъдещето човечество: троичността на луциферическото, на отговарящото на Христос и на ариманическото.
Новата цивилизация има толкова малко съзнание за тайната, която лежи на основата на гореказаното, че можем да кажем следното.
Поради определени причини, за които може би ще говоря също още и тук, ние нарекохме тази сграда "Гьотеанум", като строейки в смисъла на схващането на Гьоте върху изкуството и познанието. Обаче същевременно трябва да кажем тук: в противоположността, която Гьоте е вложил в своя "Фауст" между добрите същества и Мефистофел, се крие същата грешка, както в "Изгубения Рай" на Милтон: от едната страна добрите същества, от другата страна злото същество, Мефистофел. В този Мефистофел Гьоте е смесил едно в друго луциферическото от едната страна, ариманическото от другата страна, така че в Гьотевата фигура на Мефистофел за този, който разбира нещата, са смесени една в друга две духовни индивидуалности, смесени са неорганически. Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично. Това е едната сила, едното същество.
към текста >>
Поради определени причини, за които може би ще говоря също още и тук, ние нарекохме тази сграда "Гьотеанум", като строейки в смисъла на схващането на Гьоте върху изкуството и по
знание
то.
Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто. Протестът против този възглед трябва да бъде вложен в онази група, която ще бъде поставена в източната част на нашата сграда, една изваяна от дърво група имаща девет метра височина, в която на мястото, или чрез която на мястото на луциферическата противоположност между Бога и Дявола е поставено онова, което трябва да стои на основата на съзнанието на бъдещето човечество: троичността на луциферическото, на отговарящото на Христос и на ариманическото. Новата цивилизация има толкова малко съзнание за тайната, която лежи на основата на гореказаното, че можем да кажем следното.
Поради определени причини, за които може би ще говоря също още и тук, ние нарекохме тази сграда "Гьотеанум", като строейки в смисъла на схващането на Гьоте върху изкуството и познанието.
Обаче същевременно трябва да кажем тук: в противоположността, която Гьоте е вложил в своя "Фауст" между добрите същества и Мефистофел, се крие същата грешка, както в "Изгубения Рай" на Милтон: от едната страна добрите същества, от другата страна злото същество, Мефистофел. В този Мефистофел Гьоте е смесил едно в друго луциферическото от едната страна, ариманическото от другата страна, така че в Гьотевата фигура на Мефистофел за този, който разбира нещата, са смесени една в друга две духовни индивидуалности, смесени са неорганически. Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично. Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н.
към текста >>
Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много по
знание
то на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно.
Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество. Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото. Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна. Този факт трябваше да бъде разкрит.
Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно.
Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола. И "Изгубеният Рай" би трябвало всъщност да бъде схващан като едно описание на изгубеното луциферическо царство, той е бил само прекръстен. Така силно трябва вникнем днес в духа на новата цивилизация, защото е нужно човечеството да добие яснота върху това, както е тръгнало по една наклонена плоскост това е една истинска необходимост, обаче необходимостите съществуват също затова, те да бъдат разбрани и, както казах, може да се насочи отново нагоре само чрез едно коренно излечение. Днес хората често пъти разбират под едно описание на духовния свят едно описание на това, което е свръхсетивно, което обаче не живее тук на Земята. С един духовен възглед те искат да избягат от това, което ни заобикаля тук на нашата Земя.
към текста >>
Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съ
знание
то на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола.
Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото. Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна. Този факт трябваше да бъде разкрит. Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно.
Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола.
И "Изгубеният Рай" би трябвало всъщност да бъде схващан като едно описание на изгубеното луциферическо царство, той е бил само прекръстен. Така силно трябва вникнем днес в духа на новата цивилизация, защото е нужно човечеството да добие яснота върху това, както е тръгнало по една наклонена плоскост това е една истинска необходимост, обаче необходимостите съществуват също затова, те да бъдат разбрани и, както казах, може да се насочи отново нагоре само чрез едно коренно излечение. Днес хората често пъти разбират под едно описание на духовния свят едно описание на това, което е свръхсетивно, което обаче не живее тук на Земята. С един духовен възглед те искат да избягат от това, което ни заобикаля тук на нашата Земя. Те не знаят, че избягвайки в едно абстрактно духовно царство, намират именно не Духа, а луциферическата област.
към текста >>
Защото само
знание
то за някакъв дух, това не може да стои на основата на днешния духовен стремеж на хората, защото необходимо е този днешен, този настоящ стремеж към духа да познае връзката между духовните светове и света, в който се раждаме, за да живеем в него между раждането и смъртта.
Така силно трябва вникнем днес в духа на новата цивилизация, защото е нужно човечеството да добие яснота върху това, както е тръгнало по една наклонена плоскост това е една истинска необходимост, обаче необходимостите съществуват също затова, те да бъдат разбрани и, както казах, може да се насочи отново нагоре само чрез едно коренно излечение. Днес хората често пъти разбират под едно описание на духовния свят едно описание на това, което е свръхсетивно, което обаче не живее тук на Земята. С един духовен възглед те искат да избягат от това, което ни заобикаля тук на нашата Земя. Те не знаят, че избягвайки в едно абстрактно духовно царство, намират именно не Духа, а луциферическата област. И много от това, което днес се нарича мистика, което днес се нарича теософия, е едно търсене на луциферическата област.
Защото само знанието за някакъв дух, това не може да стои на основата на днешния духовен стремеж на хората, защото необходимо е този днешен, този настоящ стремеж към духа да познае връзката между духовните светове и света, в който се раждаме, за да живеем в него между раждането и смъртта.
Този въпрос трябва да ни засегне преди всичко именно тогава, когато насочваме поглед към духовните светове: защо слизаме от духовните светове и се раждаме във физическия свят? Ние се раждаме в този физически свят утре и в други ден аз ще изложа по-точно това, което днес скицирам ние се раждаме в този физически свят затова, защото тук на тази земя съществуват неща, които трябва да изпитаме, които трябва да изживеем, които не могат да бъдат изживени в духовните светове, а за да изживеем тези неща, трябва да слезем в този физически свят и трябва де се пренесем от този физически свят резултатите на това изживява не горе в духовните светове. Обаче за да постигнем това, ние трябва да се потопим също в този физически свят, трябва именно да се потопим с нашия дух познавателно в този физически свят. Ние трябва да се потопим в този физически свят заради духовния свят. За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален човек на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове.
към текста >>
Какво значи цялото негово
знание
, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси?
Обаче за да постигнем това, ние трябва да се потопим също в този физически свят, трябва именно да се потопим с нашия дух познавателно в този физически свят. Ние трябва да се потопим в този физически свят заради духовния свят. За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален човек на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове. Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота. Да вземем един такъв човек.
Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси?
То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора. Това не ги интересува, интересува ги само, как изглежда етерното тяло, как изглежда астралното тяло, тях не ги интересува, какви пъти ща изминава капиталът, като от началото на 19-то столетие е станал всъщност властвуващата сила. Знание то за астралното тяло, за етерното тяло, всичко това не ползува нищо, когато хората умрат.
към текста >>
Знание
то за астралното тяло, за етерното тяло, всичко това не ползува нищо, когато хората умрат.
Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора. Това не ги интересува, интересува ги само, как изглежда етерното тяло, как изглежда астралното тяло, тях не ги интересува, какви пъти ща изминава капиталът, като от началото на 19-то столетие е станал всъщност властвуващата сила.
Знание то за астралното тяло, за етерното тяло, всичко това не ползува нищо, когато хората умрат.
Именно това трябва да кажем от едно действително познание на духовния свят. То има стойност само тогава, когато това духовно познание се превърне в инструмент, за да се потопим в материалния живот онова, което не може да бъде прието в самите духовни светове, обаче което трябва да бъде пренесено там. Днес имаме една естествена наука, която се предава в нашите университети в различните области. Експериментира се, правят се изследвания и т.н. Така се ражда естествената наука.
към текста >>
Именно това трябва да кажем от едно действително по
знание
на духовния свят.
То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора. Това не ги интересува, интересува ги само, как изглежда етерното тяло, как изглежда астралното тяло, тях не ги интересува, какви пъти ща изминава капиталът, като от началото на 19-то столетие е станал всъщност властвуващата сила. Знание то за астралното тяло, за етерното тяло, всичко това не ползува нищо, когато хората умрат.
Именно това трябва да кажем от едно действително познание на духовния свят.
То има стойност само тогава, когато това духовно познание се превърне в инструмент, за да се потопим в материалния живот онова, което не може да бъде прието в самите духовни светове, обаче което трябва да бъде пренесено там. Днес имаме една естествена наука, която се предава в нашите университети в различните области. Експериментира се, правят се изследвания и т.н. Така се ражда естествената наука. С тази естествена наука ние храним нашата техника, с тази естествена наука днес лекуваме вече също хората, вършим всичко възможно.
към текста >>
То има стойност само тогава, когато това духовно по
знание
се превърне в инструмент, за да се потопим в материалния живот онова, което не може да бъде прието в самите духовни светове, обаче което трябва да бъде пренесено там.
Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора. Това не ги интересува, интересува ги само, как изглежда етерното тяло, как изглежда астралното тяло, тях не ги интересува, какви пъти ща изминава капиталът, като от началото на 19-то столетие е станал всъщност властвуващата сила. Знание то за астралното тяло, за етерното тяло, всичко това не ползува нищо, когато хората умрат. Именно това трябва да кажем от едно действително познание на духовния свят.
То има стойност само тогава, когато това духовно познание се превърне в инструмент, за да се потопим в материалния живот онова, което не може да бъде прието в самите духовни светове, обаче което трябва да бъде пренесено там.
Днес имаме една естествена наука, която се предава в нашите университети в различните области. Експериментира се, правят се изследвания и т.н. Така се ражда естествената наука. С тази естествена наука ние храним нашата техника, с тази естествена наука днес лекуваме вече също хората, вършим всичко възможно. Но питам Ви, запознали ли сте се вече със съдържанието на обикновените неделни следобедни проповеди, в които се говори например за царството Христово и т.н.?
към текста >>
Духовните същества, за които днес често пъти се говори, не биха могли никога да стигнат до сътворението на света, защото мислите, които развиваме върху тези същества, не са в състояние да влязат в действие в онова, което е наше
знание
върху природата или наше
знание
върху социалния живот на хората.
Другите говорят за една лишена от дух природа. Не се хвърля никакъв мост! След това в по-ново време имаме получени всякакви теософски възгледи, получили сме всякакви мистични възгледи. Да, тези мистични възгледи говорят върху всевъзможни чужди на живота неща, но не говорят за човешкия живот, защото нямат силата да се потопят в човешкия живот. Бих искал да запитам, дали се говори в истинския смисъл за един Творец на света, когато се измислят такъв, че той е винаги един много интересен, красив Дух, но никога не би стигнал до сътворението на света?
Духовните същества, за които днес често пъти се говори, не биха могли никога да стигнат до сътворението на света, защото мислите, които развиваме върху тези същества, не са в състояние да влязат в действие в онова, което е наше знание върху природата или наше знание върху социалния живот на хората.
Бих искал, без да проявявам нескромност, да обясня с един пример, какво искам да кажа. В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в човека съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията. Но откакто съществува телеграфията, хората са използували образа на тази телеграфия. Следователно: от окото нервът отива до централния орган, след това от централния орган той отново отива до някой орган. Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в действие двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението.
към текста >>
Те нямат силата в това, което са духовните възгледи, за да развият едно
знание
върху самата природа.
Но откакто съществува телеграфията, хората са използували образа на тази телеграфия. Следователно: от окото нервът отива до централния орган, след това от централния орган той отново отива до някой орган. Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в действие двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението. Тази безсмислица позволява естествената наука да бъде преподавана, учена. Трябва да я оставим да я учи, защото хората говорят в един абстрактен духовен възглед за всичко възможно, но не развиват такива мис ли, които могат да действуват положително в движението на природата.
Те нямат силата в това, което са духовните възгледи, за да развият едно знание върху самата природа.
Всъщност не съществува разликата между двигателните и сетивните нерви, а онова, което се нарича двигателни нерви, са също сетивни нерви и съществуват за това, за да възприемаме самите наши органи, когато трябва да бъдат извършени движения. Класически пример на Табеса /заболяване на гръбначния мозък/доказва именно противоположното, на това, което днешните учени искат да докажат. Аз не искам да се впускам по-нашироко върху този въпрос, тъй като между Вас няма съответни предварителни физиологични познания. Обаче бих говорил на драго сърце в кръга на хора предварително запознати с физиологичните и биологичните въпроси. Тук искам обаче само да обърна вниманието върху това, че от една страна имаме една естествена наука, от друга страна едно говорене и проповядване за духовните светове , което не прониква в някои действителни светове, които стоят пред нас в природата.
към текста >>
Ние се нуждаем от едно по
знание
на духа, което е толкова силно, че същевременно може да бъде естествена наука.
Класически пример на Табеса /заболяване на гръбначния мозък/доказва именно противоположното, на това, което днешните учени искат да докажат. Аз не искам да се впускам по-нашироко върху този въпрос, тъй като между Вас няма съответни предварителни физиологични познания. Обаче бих говорил на драго сърце в кръга на хора предварително запознати с физиологичните и биологичните въпроси. Тук искам обаче само да обърна вниманието върху това, че от една страна имаме една естествена наука, от друга страна едно говорене и проповядване за духовните светове , което не прониква в някои действителни светове, които стоят пред нас в природата. Но именно от това се нуждаем ние.
Ние се нуждаем от едно познание на духа, което е толкова силно, че същевременно може да бъде естествена наука.
Това познание ще постигнем само тогава, когато вземем под внимание воля та, върху която исках да обърна вниманието Ви днес. Ако бихме искали да основем едно сектантско движение, което да има също само някаква догматика върху Божественото и духовното и се нуждае от една сграда, тогава бихме построили някаква сграда, съответно бихме наредили да бъде построена. Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно действие да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в живота, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука. И от подробностите на тази сграда ще се види някога, че фактически важни принципи, които днес под влиянието на споменатите два дуализма са поставени в най-погрешна светлина, могат да бъдат поставени на тяхната здрава основа. Бих искал да обърна днес вниманието Ви още само върху едно нещо.
към текста >>
Това по
знание
ще постигнем само тогава, когато вземем под внимание воля та, върху която исках да обърна вниманието Ви днес.
Аз не искам да се впускам по-нашироко върху този въпрос, тъй като между Вас няма съответни предварителни физиологични познания. Обаче бих говорил на драго сърце в кръга на хора предварително запознати с физиологичните и биологичните въпроси. Тук искам обаче само да обърна вниманието върху това, че от една страна имаме една естествена наука, от друга страна едно говорене и проповядване за духовните светове , което не прониква в някои действителни светове, които стоят пред нас в природата. Но именно от това се нуждаем ние. Ние се нуждаем от едно познание на духа, което е толкова силно, че същевременно може да бъде естествена наука.
Това познание ще постигнем само тогава, когато вземем под внимание воля та, върху която исках да обърна вниманието Ви днес.
Ако бихме искали да основем едно сектантско движение, което да има също само някаква догматика върху Божественото и духовното и се нуждае от една сграда, тогава бихме построили някаква сграда, съответно бихме наредили да бъде построена. Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно действие да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в живота, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука. И от подробностите на тази сграда ще се види някога, че фактически важни принципи, които днес под влиянието на споменатите два дуализма са поставени в най-погрешна светлина, могат да бъдат поставени на тяхната здрава основа. Бих искал да обърна днес вниманието Ви още само върху едно нещо. Разгледайте подредените седем колони, които стоят от всяка страна на нашата главна сграда.
към текста >>
Днес ние се нуждаем от нещо повече отколкото някои хора биха искали да въведат, макар и да се присъединяват към някое духовно движение: ние се нуждаем днес от по
знание
то, че трябва да застанем пред едно възобновление на съществуването на човешкото развитие.
Днешните спящи души ще бъдат без съмнение очаровани, когато тук или там се яви някой и може да рисува така, както е рисувал Рафаел или както е рисувал Леонардо да Винчи. Това е разбираемо. Но ние трябва да имаме смелостта да кажем, че само онзи има правото да се възхищава на Рафаел и на Леонардо, който знае, че днес не трябва да се твори и не може да се твори така, както са творили Рафаел и Леонардо. В заключение, за да онагледим това, можем да кажем нещо твърде еснафско: днес само онзи има правото да признава значението на питагоровата теорема, който не вярва, че питагоровата теорема трябва да бъде открита днес едвам. Всяко нещо си има своето време, и нещата трябва да бъдат разбрани от конкретното време.
Днес ние се нуждаем от нещо повече отколкото някои хора биха искали да въведат, макар и да се присъединяват към някое духовно движение: ние се нуждаем днес от познанието, че трябва да застанем пред едно възобновление на съществуването на човешкото развитие.
Евтино е да се каже: нашето време е време на един преход. Всяко време е време на един преход, важното е да знаем, какво предхожда. Следователно аз не искам да кажа тази тривиалност, че нашето време е време на един преход, но бих искал да кажа другото: постоянно се говори, че природата и животът не правят скокове. Някой се представя за много мъдър, когато казва това: последователно развитие, никъде скокове! Но, природата постоянно прави скокове.
към текста >>
Хората нямат днес никакво съ
знание
затова, колко пълен със значение скок е станал на поврата на 14-то и 15-то столетие, или всъщност в средата на 15-то столетие.
Ние виждаме в човешкия живот, как със смяната на зъбите се установяват съвършено нови отношения, как с половата възраст се установяват съвършено нови отношения. И ако наблюдателната дарба на съвременните хора не беше така груба, тогава към 20-та година те биха доловили една трета епоха в човешкия живот и т.н. и т.н. Но също самата история е един организъм, и такива скокове стават. Но хората минават покрай тях, без да ги забележат.
Хората нямат днес никакво съзнание затова, колко пълен със значение скок е станал на поврата на 14-то и 15-то столетие, или всъщност в средата на 15-то столетие.
Обаче това, което е започнало тогава, то иска да бъде изпълнено в средата на нашето столетие. И не е никакво мъдруване, а нещо, което може да застане наред с всички точни истини, когато се говори за това, че събитията, които движат така човечеството, и които са стигнали до тяхната връхна точка в последно време, се стремят към нещо, което можем действително да открием като подготвящо се и като силно врязващо се в еволюцията на човечеството за средата на това столетие. В такива неща трябва да вникне онзи, който иска да постави идеали за развитието на човечеството не от някаква прищявка, а който от творящите сили на света иска да намери Духовна Наука, която след това може да се влее също в живота.
към текста >>
5.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Върху този важен прелом в развитието на човечеството трябва да развием едно съ
знание
, ако въобще искаме да бъдем способни да говорим върху работите на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще.
Ако почувствувате този план, тогава ще имате в тези два пресичащи се кръга нещо, което посочва развитието на човечеството обаче трябва да бъде схванато това с чувствата. Аз още вчера казах, че приблизително в средата на 15-то столетие трябва да бъде отбелязан един пълен със значение прелом в развитието на човечеството. Онова, което се нарича обикновено и външно "история", е само една условна басня, защото тя записва външните факти така, че при това бива предизвикана илюзията, като че вече в 8-то, 9-то столетие положението с човека е било такова, каквото е било в 18-то, 19-то столетие. Даже някои по-нови историци, като например Лампрехт, са стигнали до там да разберат, че фактически душевното устройство и душевно то настроение на хората са били съвършено различни преди и след посочения период, че е лишено от смисъл да се мисли, какво те са били като днешните. И в настоящето ние се намираме в едно развитие, което можем да разберем само ако осъзнаем, че се развиваме към бъдещето с особени душевни сили и че онези душевни сили, които са претърпели своето развитие до 15-то столетие, наистина и днес още се проявяват в човешките души те вече замират но те принадлежат вече към това, което загива, към това, което е осъдено да отпадат от еволюцията на човечеството.
Върху този важен прелом в развитието на човечеството трябва да развием едно съзнание, ако въобще искаме да бъдем способни да говорим върху работите на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще.
Такива неща се изразяват особено там, където хората искат да обърнат пълнозначително вниманието върху онова, което чувствуват, което усещат. Нужно е само да си спомним за едно нещо в развитието на архитектурата, което вече сме изнасяли тук, върху което обаче искам да обърна вниманието днес, за да покажа с един пример, как напредва развитието на човечеството. Разгледайте формите на един гръцки храм. Как можем да разберем формите на един гръцки храм? Можем да ги разберем само тогава, когато сме наясно върху факта, че цялата архитектурна мисъл на този гръцки храм е насочена към това, храмът да бъде едно обиталище, едно жилище на бога или богинята, на които той и посветен и чиято статуя е посветена вътре в храма.
към текста >>
Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съ
знание
още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи.
Тогава готическият храм е завършен. Но общността принадлежи към него, иначе неговите форми не са разбираеми. Следователно, каква еволюция имаме всъщност пред нас от гръцкия храм до готическия храм? Другото са общо взето междинни форми, каквото и да може да каже, погрешно, историческото тълкуване. Следователно, каква еволюция имаме тук пред нас?
Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи.
Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съзнанието: боговете ходят между хората. Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура. Да преминем сега по-нататък от цвета на гръцката култура към края на тази култура, към края на Четвъртата Следатлантска културна епоха, следователно към времената на 8-то, 9-то, 10-то следхристиянско столетие. Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време.
към текста >>
Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съ
знание
то: боговете ходят между хората.
Но общността принадлежи към него, иначе неговите форми не са разбираеми. Следователно, каква еволюция имаме всъщност пред нас от гръцкия храм до готическия храм? Другото са общо взето междинни форми, каквото и да може да каже, погрешно, историческото тълкуване. Следователно, каква еволюция имаме тук пред нас? Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи.
Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съзнанието: боговете ходят между хората.
Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура. Да преминем сега по-нататък от цвета на гръцката култура към края на тази култура, към края на Четвъртата Следатлантска културна епоха, следователно към времената на 8-то, 9-то, 10-то следхристиянско столетие. Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл.
към текста >>
Без това съ
знание
за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура.
Следователно, каква еволюция имаме всъщност пред нас от гръцкия храм до готическия храм? Другото са общо взето междинни форми, каквото и да може да каже, погрешно, историческото тълкуване. Следователно, каква еволюция имаме тук пред нас? Когато насочим поглед върху гръцката култура, този цвят на Четвъртата Следатлантска епоха, ние трябва да кажем: в гръцкото съзнание още живееше нещо от пребиваването на божествено-духовни същества между хората, само че хората бяха подбуждани да строят жилища на своите богове, които можеха да си представят само образи. Гръцкият храм беше обиталище на бога или богинята, за които тогавашните хора имаха съзнанието: боговете ходят между хората.
Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура.
Да преминем сега по-нататък от цвета на гръцката култура към края на тази култура, към края на Четвъртата Следатлантска културна епоха, следователно към времената на 8-то, 9-то, 10-то следхристиянско столетие. Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл. Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества.
към текста >>
Сега не съществуваше вече съ
знание
за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества.
Без това съзнание за присъствието на божествено-духовни Същества е немислимо поставянето на гръцкия храм в гръцката култура. Да преминем сега по-нататък от цвета на гръцката култура към края на тази култура, към края на Четвъртата Следатлантска културна епоха, следователно към времената на 8-то, 9-то, 10-то следхристиянско столетие. Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл.
Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества.
Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към духовните Същества. И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно. Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята. В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата. За гръка беше налице един бог или богиня.
към текста >>
И онова, което отново трябва да се влее във формите, в които въплъщаваме съ
знание
то на времето, това отново трябва да бъде нещо друго.
Следователно, гръцкият храм затваряше в себе си бога или богинята, за които хората знаеха: те присъствуват между хората. Обаче средновековния човек не чувствуваше това, той чувствуваше така да се каже земния свят изоставен от Бога. Той чувствуваше копнежа да намери пътя към боговете или към Бога. Днес ние се намираме без съмнение на изходната точка, защото от големия прелом станал в средата на 15-то столетие са изтекли едвам няколко столетия. Повечето хора едва ли виждат това, което изгрява, обаче нещо изгрява, душите на хората се изменят.
И онова, което отново трябва да се влее във формите, в които въплъщаваме съзнанието на времето, това отново трябва да бъде нещо друго.
Обаче тези неща не могат да се измъдруват с ума, с интелекта, тези неща могат само да се усещат, да се чувствуват, да се виждат художествено. И онзи, който иска да ги сведе до абстрактни понятия, той всъщност не ги разбира. Но върху тези неща може да се насочи вниманието характеризирайки ги по най-различен начин. И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели. Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото.
към текста >>
Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съ
знание
, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане.
Някои от тях произхождат от розенкройцерството в тяхната форма, разбира се други естествено произхождат от по-далечни минали времена, особено от древния Египет, и ако някой може да "продаде" египетска храмова мъдрост, тогава голяма част от човечество то се задоволява само с нейното обявяване. По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото. Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят. Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща. Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек.
Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане.
И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание. Второто изживяване е това, че в момента, когато човекът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато човек се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно наблюдение на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама. Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния човек, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага. Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята.
към текста >>
И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съ
знание
.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото. Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят. Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща. Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек. Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане.
И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание.
Второто изживяване е това, че в момента, когато човекът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато човек се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно наблюдение на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама. Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния човек, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага. Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята. Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята.
към текста >>
С тези три изживявания свързват своето
знание
хората, които днес знаят нещо за нещата, които обаче са били запазени в тези общества в онази форма, която са имали преди половината на 15-то столетие и често пъти са били запазени в една криво разбрана форма.
Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния човек, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага. Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята. Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята. Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина.
С тези три изживявания свързват своето знание хората, които днес знаят нещо за нещата, които обаче са били запазени в тези общества в онази форма, която са имали преди половината на 15-то столетие и често пъти са били запазени в една криво разбрана форма.
С тези неща свързват своето знание хората, като посочват: първо тайната на болестта, здравето, раждането и смъртта, второ тайната на великата илюзия в сетивната област, трето тайната на всемирното значение на това, което човекът върши тук на Земята. И те говорят върху това по определен начин. Върху всички тези неща и именно върху тези неща в бъдеще трябва да се говори по различен начин в сравнение с миналото. И бих искал да Ви дам една представа за това, колко различно се е говорило в миналото върху тези неща, което след това се е вляло в общото съзнание, проникнало е в обикновеното знание за природата, в обикновеното социално мислене и т.н. и как ще трябва да се говори в бъдеще там, където действително се говори за истината, как после това, което идва от тайните извори на стремежа към познание, трябва да се влее навън във външното природопознание, във външния социален възглед и т.н.
към текста >>
С тези неща свързват своето
знание
хората, като посочват: първо тайната на болестта, здравето, раждането и смъртта, второ тайната на великата илюзия в сетивната област, трето тайната на всемирното значение на това, което човекът върши тук на Земята.
Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята. Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята. Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина. С тези три изживявания свързват своето знание хората, които днес знаят нещо за нещата, които обаче са били запазени в тези общества в онази форма, която са имали преди половината на 15-то столетие и често пъти са били запазени в една криво разбрана форма.
С тези неща свързват своето знание хората, като посочват: първо тайната на болестта, здравето, раждането и смъртта, второ тайната на великата илюзия в сетивната област, трето тайната на всемирното значение на това, което човекът върши тук на Земята.
И те говорят върху това по определен начин. Върху всички тези неща и именно върху тези неща в бъдеще трябва да се говори по различен начин в сравнение с миналото. И бих искал да Ви дам една представа за това, колко различно се е говорило в миналото върху тези неща, което след това се е вляло в общото съзнание, проникнало е в обикновеното знание за природата, в обикновеното социално мислене и т.н. и как ще трябва да се говори в бъдеще там, където действително се говори за истината, как после това, което идва от тайните извори на стремежа към познание, трябва да се влее навън във външното природопознание, във външния социален възглед и т.н. и т.н.
към текста >>
И бих искал да Ви дам една представа за това, колко различно се е говорило в миналото върху тези неща, което след това се е вляло в общото съ
знание
, проникнало е в обикновеното
знание
за природата, в обикновеното социално мислене и т.н.
Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина. С тези три изживявания свързват своето знание хората, които днес знаят нещо за нещата, които обаче са били запазени в тези общества в онази форма, която са имали преди половината на 15-то столетие и често пъти са били запазени в една криво разбрана форма. С тези неща свързват своето знание хората, като посочват: първо тайната на болестта, здравето, раждането и смъртта, второ тайната на великата илюзия в сетивната област, трето тайната на всемирното значение на това, което човекът върши тук на Земята. И те говорят върху това по определен начин. Върху всички тези неща и именно върху тези неща в бъдеще трябва да се говори по различен начин в сравнение с миналото.
И бих искал да Ви дам една представа за това, колко различно се е говорило в миналото върху тези неща, което след това се е вляло в общото съзнание, проникнало е в обикновеното знание за природата, в обикновеното социално мислене и т.н.
и как ще трябва да се говори в бъдеще там, където действително се говори за истината, как после това, което идва от тайните извори на стремежа към познание, трябва да се влее навън във външното природопознание, във външния социален възглед и т.н. и т.н. За тази велика метаморфоза която обаче трябва да бъде разбрана днес, защото хората трябва да израснат напълно от груповото съзнание в индивидуалното съзнание за тази велика метаморфоза, за тази историческа метаморфоза бих искал да Ви говоря още.
към текста >>
и как ще трябва да се говори в бъдеще там, където действително се говори за истината, как после това, което идва от тайните извори на стремежа към по
знание
, трябва да се влее навън във външното природопо
знание
, във външния социален възглед и т.н.
С тези три изживявания свързват своето знание хората, които днес знаят нещо за нещата, които обаче са били запазени в тези общества в онази форма, която са имали преди половината на 15-то столетие и често пъти са били запазени в една криво разбрана форма. С тези неща свързват своето знание хората, като посочват: първо тайната на болестта, здравето, раждането и смъртта, второ тайната на великата илюзия в сетивната област, трето тайната на всемирното значение на това, което човекът върши тук на Земята. И те говорят върху това по определен начин. Върху всички тези неща и именно върху тези неща в бъдеще трябва да се говори по различен начин в сравнение с миналото. И бих искал да Ви дам една представа за това, колко различно се е говорило в миналото върху тези неща, което след това се е вляло в общото съзнание, проникнало е в обикновеното знание за природата, в обикновеното социално мислене и т.н.
и как ще трябва да се говори в бъдеще там, където действително се говори за истината, как после това, което идва от тайните извори на стремежа към познание, трябва да се влее навън във външното природопознание, във външния социален възглед и т.н.
и т.н. За тази велика метаморфоза която обаче трябва да бъде разбрана днес, защото хората трябва да израснат напълно от груповото съзнание в индивидуалното съзнание за тази велика метаморфоза, за тази историческа метаморфоза бих искал да Ви говоря още.
към текста >>
За тази велика метаморфоза която обаче трябва да бъде разбрана днес, защото хората трябва да израснат напълно от груповото съ
знание
в индивидуалното съ
знание
за тази велика метаморфоза, за тази историческа метаморфоза бих искал да Ви говоря още.
И те говорят върху това по определен начин. Върху всички тези неща и именно върху тези неща в бъдеще трябва да се говори по различен начин в сравнение с миналото. И бих искал да Ви дам една представа за това, колко различно се е говорило в миналото върху тези неща, което след това се е вляло в общото съзнание, проникнало е в обикновеното знание за природата, в обикновеното социално мислене и т.н. и как ще трябва да се говори в бъдеще там, където действително се говори за истината, как после това, което идва от тайните извори на стремежа към познание, трябва да се влее навън във външното природопознание, във външния социален възглед и т.н. и т.н.
За тази велика метаморфоза която обаче трябва да бъде разбрана днес, защото хората трябва да израснат напълно от груповото съзнание в индивидуалното съзнание за тази велика метаморфоза, за тази историческа метаморфоза бих искал да Ви говоря още.
към текста >>
6.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Нека само не забравяме, че по
знание
то на духовното има силни врагове в лицето на всички онези, които искат преди всичко да бъде продължено поради чисто удобство на мисленето.
Думите за необходимостта от преизучаването и премисля нето относно най-важните работи в развитието на човечеството, трябва да бъдат основно и сериозно разбрани. Ето защо бих Ви помолил да отдадете особено значение на това, че нашият стремеж трябва да бъде насочен към това, да победим всичко чисто сектантско, което вирее още също в антропософските сърца, и да видим действително значението на антропософски ориентираната Духовна Наука за света и за човечеството. Днес хората все още не са се пробудили от съня, в който са били потопени чрез онова развитие, което аз вече също Ви описах в определени основни черти, което е започнало към средата на 15-то столетие. Без съмнение, това, което е било въплътено тогава в еволюцията на човечеството, външната естествена наука с нейните велики тържества, материалистичното схващане на закономерността на света и с това проявяващите се днес така ясно погрешни социални идеи, всичко това, което от тази страна е обгърнато човечеството в съня, то продължава да действува мощно. И един сполучлив напредък не ще бъде възможен, без човечеството да бъде изкарано от този сън.
Нека само не забравяме, че познанието на духовното има силни врагове в лицето на всички онези, които искат преди всичко да бъде продължено поради чисто удобство на мисленето.
Не може да се каже: когато от тази страна се надига враждебност и против Духовната наука, така както ние я разбираме тук, когато такава враждебност се надига толкова повече, колкото повече бива разпространена тази Духовна наука, че ние не трябва да обръщаме внимание на тези пречки. Без съмнение, би могло да съществува един такъв възглед, да не се взема никак под внимание това, което се надига по този начин. Но това би било една съвсем погрешна мисъл в нашето днешно време, защото ние пренебрегваме също да обръщаме внимание на някои паразит ни вредни насекоми, които ни нападат, а се стараем да ги отстраним от нас и понякога да ги отстраним по един неделикатен начин. Това е нещо, което трябва да бъде решено от случай на случай. Тези неща трябва да бъдат разбрани също от необходимостите на времето.
към текста >>
Обаче там, където съ
знание
то е помътено, там са вратите, където ариманическите същества лесно намират достъп до това, което са човешки решения, човешки прояви на волята.
И когато някога ще бъде написана историята на последните 5 до 6 години, тя ще може да бъде написана само от духовнонаучни основи. Тогава в тези глави на световната история ще се намира много от това, колко безкрайно много личното е действувало във великите световноисторически събития. Аз казах: ще бъде невъзможно да се говори върху последните 5 до 6 години относно събитията, които са станали през тяхно време, без духовнонаучни основи. Достатъчно е да посоча само онова, което също често пъти съм посочвал вече тук. От 30-те до 40-те хора, които през 1914 година стояха на главните ръководни служби и участвуваха в това, което можем да наречем избухването на световната война днес хората обичат да говорят неточно, защото това може да прикрие истината; то не беше нито едно избухване, нито беше една световна война, а беше нещо съвършено друго: а беше нещо съвършено друго, което още дълго време не е завършено от 30-те до 40-те участвуващи тогава в тези събития голям брой не бяха с пълния си ум, в тях не присъствуваха силите на душата и духа.
Обаче там, където съзнанието е помътено, там са вратите, където ариманическите същества лесно намират достъп до това, което са човешки решения, човешки прояви на волята.
Ариманическите същества действуваха съществено, съдействуваха съществено в изходната точка на онези събития, които станаха през 1914 година. Още днес, стига само хората да искат, те ще могат да разберат от чисто външното проследяване на нещата, колко е необходимо да се внесе духовно познание в еволюцията на човечеството. Обаче колко далече са те още да разглеждат такива неща с цялата сериозност, поради навиците на мислене, усещания и чувствуване. От едната страна имаме налице факта и още повече предстоящия факт, че времето е узряло за явяването на хора, които могат с подходяща, способна душа да застанат срещу това, което от последната третината 19-то столетие прониква като духовни импулси в нашия физически свят. Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съзнание срещу тези духовни импулси, могат да имат отношения с духовния свят.
към текста >>
Още днес, стига само хората да искат, те ще могат да разберат от чисто външното проследяване на нещата, колко е необходимо да се внесе духовно по
знание
в еволюцията на човечеството.
Аз казах: ще бъде невъзможно да се говори върху последните 5 до 6 години относно събитията, които са станали през тяхно време, без духовнонаучни основи. Достатъчно е да посоча само онова, което също често пъти съм посочвал вече тук. От 30-те до 40-те хора, които през 1914 година стояха на главните ръководни служби и участвуваха в това, което можем да наречем избухването на световната война днес хората обичат да говорят неточно, защото това може да прикрие истината; то не беше нито едно избухване, нито беше една световна война, а беше нещо съвършено друго: а беше нещо съвършено друго, което още дълго време не е завършено от 30-те до 40-те участвуващи тогава в тези събития голям брой не бяха с пълния си ум, в тях не присъствуваха силите на душата и духа. Обаче там, където съзнанието е помътено, там са вратите, където ариманическите същества лесно намират достъп до това, което са човешки решения, човешки прояви на волята. Ариманическите същества действуваха съществено, съдействуваха съществено в изходната точка на онези събития, които станаха през 1914 година.
Още днес, стига само хората да искат, те ще могат да разберат от чисто външното проследяване на нещата, колко е необходимо да се внесе духовно познание в еволюцията на човечеството.
Обаче колко далече са те още да разглеждат такива неща с цялата сериозност, поради навиците на мислене, усещания и чувствуване. От едната страна имаме налице факта и още повече предстоящия факт, че времето е узряло за явяването на хора, които могат с подходяща, способна душа да застанат срещу това, което от последната третината 19-то столетие прониква като духовни импулси в нашия физически свят. Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съзнание срещу тези духовни импулси, могат да имат отношения с духовния свят. Без съмнение, броят на онези, в съзнанието на които още днес действува духовният свят, може да е малък. Обаче съществува фактът, че духовният свят действува в някои човешки души.
към текста >>
Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съ
знание
срещу тези духовни импулси, могат да имат отношения с духовния свят.
Обаче там, където съзнанието е помътено, там са вратите, където ариманическите същества лесно намират достъп до това, което са човешки решения, човешки прояви на волята. Ариманическите същества действуваха съществено, съдействуваха съществено в изходната точка на онези събития, които станаха през 1914 година. Още днес, стига само хората да искат, те ще могат да разберат от чисто външното проследяване на нещата, колко е необходимо да се внесе духовно познание в еволюцията на човечеството. Обаче колко далече са те още да разглеждат такива неща с цялата сериозност, поради навиците на мислене, усещания и чувствуване. От едната страна имаме налице факта и още повече предстоящия факт, че времето е узряло за явяването на хора, които могат с подходяща, способна душа да застанат срещу това, което от последната третината 19-то столетие прониква като духовни импулси в нашия физически свят.
Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съзнание срещу тези духовни импулси, могат да имат отношения с духовния свят.
Без съмнение, броят на онези, в съзнанието на които още днес действува духовният свят, може да е малък. Обаче съществува фактът, че духовният свят действува в някои човешки души. И можем да кажем: следващите 10, 20, 30 години, до средата на настоящото столетие, ще бъдат такива, в които все повече и повече хора ще са научили да се вслушват нежно в тяхната вътрешност, за да държат отворено тяхното вътрешно същество пред импулсите на духовния свят, които искат да проникнат в тях. Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък. Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа.
към текста >>
Без съмнение, броят на онези, в съ
знание
то на които още днес действува духовният свят, може да е малък.
Ариманическите същества действуваха съществено, съдействуваха съществено в изходната точка на онези събития, които станаха през 1914 година. Още днес, стига само хората да искат, те ще могат да разберат от чисто външното проследяване на нещата, колко е необходимо да се внесе духовно познание в еволюцията на човечеството. Обаче колко далече са те още да разглеждат такива неща с цялата сериозност, поради навиците на мислене, усещания и чувствуване. От едната страна имаме налице факта и още повече предстоящия факт, че времето е узряло за явяването на хора, които могат с подходяща, способна душа да застанат срещу това, което от последната третината 19-то столетие прониква като духовни импулси в нашия физически свят. Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съзнание срещу тези духовни импулси, могат да имат отношения с духовния свят.
Без съмнение, броят на онези, в съзнанието на които още днес действува духовният свят, може да е малък.
Обаче съществува фактът, че духовният свят действува в някои човешки души. И можем да кажем: следващите 10, 20, 30 години, до средата на настоящото столетие, ще бъдат такива, в които все повече и повече хора ще са научили да се вслушват нежно в тяхната вътрешност, за да държат отворено тяхното вътрешно същество пред импулсите на духовния свят, които искат да проникнат в тях. Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък. Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа. Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора.
към текста >>
Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопо
знание
, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък.
От едната страна имаме налице факта и още повече предстоящия факт, че времето е узряло за явяването на хора, които могат с подходяща, способна душа да застанат срещу това, което от последната третината 19-то столетие прониква като духовни импулси в нашия физически свят. Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съзнание срещу тези духовни импулси, могат да имат отношения с духовния свят. Без съмнение, броят на онези, в съзнанието на които още днес действува духовният свят, може да е малък. Обаче съществува фактът, че духовният свят действува в някои човешки души. И можем да кажем: следващите 10, 20, 30 години, до средата на настоящото столетие, ще бъдат такива, в които все повече и повече хора ще са научили да се вслушват нежно в тяхната вътрешност, за да държат отворено тяхното вътрешно същество пред импулсите на духовния свят, които искат да проникнат в тях.
Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък.
Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа. Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора. Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят. Ако хората не се научат да мислят вече по друг начин, тогава над Европа ще дойде моралният потоп! Касае се именно за това, да се разбере, какво би означавало, ако определен брой хора, които виждат в знание то проникващо отвъд прага, трябва да познаят: объркаността, материалистичните наклонности, социалните грешки отиват все по-нататък и хората не искат да се научат да мислят по новому и ако тези малко на брой хора притежаващи науката на посвещението би трябвало да видят, как човечеството отива надолу подавайки се на удобството в мисленето и чувствуването!
към текста >>
Касае се именно за това, да се разбере, какво би означавало, ако определен брой хора, които виждат в
знание
то проникващо отвъд прага, трябва да познаят: объркаността, материалистичните наклонности, социалните грешки отиват все по-нататък и хората не искат да се научат да мислят по новому и ако тези малко на брой хора притежаващи науката на посвещението би трябвало да видят, как човечеството отива надолу подавайки се на удобството в мисленето и чувствуването!
Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък. Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа. Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора. Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят. Ако хората не се научат да мислят вече по друг начин, тогава над Европа ще дойде моралният потоп!
Касае се именно за това, да се разбере, какво би означавало, ако определен брой хора, които виждат в знание то проникващо отвъд прага, трябва да познаят: объркаността, материалистичните наклонности, социалните грешки отиват все по-нататък и хората не искат да се научат да мислят по новому и ако тези малко на брой хора притежаващи науката на посвещението би трябвало да видят, как човечеството отива надолу подавайки се на удобството в мисленето и чувствуването!
Но не трябва да се подаваме на измама върху това, колко много подтици за едно такова положение на нещата царуват днес в така наречения цивилизован свят. Тук царуват много подтици, защото не е ли всъщност по-естествено да очакваме, че в своето високомерие днешното човечество отхвърля всичко, което идва от страна на науката на посвещението? Човечеството е толкова безкрайно умно във всеки отделен негов индивид! Човечеството е така склонно да се надсмива над всичко онова, което може да бъде постигнато само благодарение на това, че всеки човек работи за напредъка на собствената душа. Но човечеството вярва, че без да учи нещо, знае всичко.
към текста >>
Някой говори за духовните светове: трябва само да бъде съпоставено всичко, начинът, по който се говори, сериозността, с която се схващат нещата, логиката, която се развива и т.н., тогава човек ще може да си състави едно съждение, дали това, което се изнася като
знание
за духовните светове, е шарлатанство или дали то е нещо обосновано.
Даже за много хора днес е нещо фантастично, когато се говори за науката на посвещението, когато се говори за нещо, каквото е прагът на духовния свят. Вярно е, че не всеки човек може да премине днес прага за духовния свят; обаче никому не е забранено да разбере истиността на това, което казват онези, които могат да минават през прага на духовния свят. Не е правилно, когато от тази или онази страна постоянно се казва: да, как мога да разбера, че е вярно това, което този или онзи изнася като наука на посвещението, ако аз самият не мога да прогледна в духовния свят. Това е неправилно. Здравият човешки ум, който не е заблуден от погрешни идеи за природата и за социалния въпрос, които царуват днес, може винаги да реши от себе си, дали царува истината в това, което някой говори.
Някой говори за духовните светове: трябва само да бъде съпоставено всичко, начинът, по който се говори, сериозността, с която се схващат нещата, логиката, която се развива и т.н., тогава човек ще може да си състави едно съждение, дали това, което се изнася като знание за духовните светове, е шарлатанство или дали то е нещо обосновано.
Това може всеки да реши и при него не съществува пречка да направи плодотворно в мисленето за природата и за социалния живот това, което е почерпено от извора на духовния живот от страна на онзи, които имат право да говорят за принципа на посвещението. Онези сили на развитието на човечеството, които са ръководили човека несъзнателно, така че той е напредвал, са изчерпени и се изчерпват напълно до средата на столетието, говорейки с приблизителност. От дълбочините на душите трябва да бъдат извлечени нагоре новите сили. И човекът трябва да разбере, как в дълбочините на неговата душа той е свързан с корените на духовния живот. Естествено, не всеки днес може да премине прага на духовния свят.
към текста >>
Но помислете само, колко много от това, което наричате съдържание на Вашето съ
знание
, се изгубва, когато не се намирате вече в пространството и във времето.
Физическото тяло е в пространството. Азът, истинския Аз може да бъде намерен само тогава, когато излезем вън от пространството. Защото светът, в който се намира истинският Аз, е безпространствен. Следователно две неща принадлежат към първите изживявания: да излезем от времето и да излезем от пространството, когато преминем прага за духовния свят. По-рано аз често пъти съм обръщал вниманието върху някои неща, които могат да доведат до безпространствени представи, като съм насочвал вниманието Ви върху измеренията, не по такъв детински начин, както често пъти спиритистите говорят за четириизмерното пространство, а по сериозен начин.
Но помислете само, колко много от това, което наричате съдържание на Вашето съзнание, се изгубва, когато не се намирате вече в пространството и във времето.
Вашият живот е изцяло приспособен към времето и към пространството. Също и душевният живот е изцяло приспособен към пространството и времето. Вие влизате в един свят, към който не сте приспособени: неприспособеността към света означава изпитване на болка, изпитване на страдание. Така щото без побеждаването на болката и на страданието не може да се влезе първо в духовния свят. Хората не осъзнават това или отстъпват от духовния свят от страх, защото не биха искали да встъпят в безпочвен свят, в който няма пространство и време.
към текста >>
Всичко това, което трябва да бъде по
знание
на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви.
Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това. Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви.
Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви.
И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа. Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред.
към текста >>
И на истинското по
знание
, на свободното по
знание
бе оста вена само външната природа.
Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви.
И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа.
Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата.
към текста >>
" Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съ
знание
то се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението.
Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата. От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове?
" Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съзнанието се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението.
В днешното обикновено съзнание мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго. В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато човек иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съзнанието. Те стават самостоятелни. Тогава човек се научава да ги познава, научава се действително първо да различава едно от друго мисленето, чувствуването и волението. Той се научава именно да различава мисленето от волението /волята/.
към текста >>
В днешното обикновено съ
знание
мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго.
Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата. От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? " Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съзнанието се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението.
В днешното обикновено съзнание мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго.
В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато човек иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съзнанието. Те стават самостоятелни. Тогава човек се научава да ги познава, научава се действително първо да различава едно от друго мисленето, чувствуването и волението. Той се научава именно да различава мисленето от волението /волята/. Мисленето, което царува в нас като човеци, ако не го разглеждаме по неговото съдържание, а ако го разглеждаме по отношение на неговата си лова природа, следователно когато разглеждаме силата на мисленето в нас, тогава онова, което е сила на мислене то, е като едно вътрешно светене на онова, което сме изживели преди раждането, съответно преди зачатието в духовните светове.
към текста >>
В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато човек иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съ
знание
то.
Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата. От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? " Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съзнанието се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението. В днешното обикновено съзнание мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго.
В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато човек иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съзнанието.
Те стават самостоятелни. Тогава човек се научава да ги познава, научава се действително първо да различава едно от друго мисленето, чувствуването и волението. Той се научава именно да различава мисленето от волението /волята/. Мисленето, което царува в нас като човеци, ако не го разглеждаме по неговото съдържание, а ако го разглеждаме по отношение на неговата си лова природа, следователно когато разглеждаме силата на мисленето в нас, тогава онова, което е сила на мислене то, е като едно вътрешно светене на онова, което сме изживели преди раждането, съответно преди зачатието в духовните светове. И същността на волята в човека е нещо зародишно, нещо ембрионално, което стига до своето пълно развитие след смъртта.
към текста >>
Ето защо принципът на човешкото съ
знание
, който се получава, когато насочим погледа върху собственото съ
знание
е: аз мисля, следователно аз не съм.
Ако закриете с един параван свещта, тогава ще видите само нейното отражение в огледалото. Образът /отражението/ ще прави всичко, което прави свещта. Вие сте свикнали да мислите пространствено и затова можете лесно да си представите, как образът се отнася към действителността на свещта. Обаче това, което в нас е сила на мисленето, е като сила едно отражение, един огледален образ и действителността се намира преди раждането. Действителната сила, чийто образ ние прилагаме в този живот, се намира преди смъртта.
Ето защо принципът на човешкото съзнание, който се получава, когато насочим погледа върху собственото съзнание е: аз мисля, следователно аз не съм.
Cogito ergo non sum! Това е принципното, което трябва да бъде разбрано, че в мисленето царува една образна природа и че силата на мисленето се намира преди раждането. Новото развитие е започнало с това, да постави като основна аксиома на философията противоположното: cogito ergo sum, което е една безсмислица. Вие виждате, как новото човечество трябва да мине през своето изпитание. Обаче ние се намираме на разделната точка.
към текста >>
Всички тези неща трябва да бъдат казани днес, защото тук трябва да бъде познато из основи, какво трябва да бъде съдържанието на бъдещето съ
знание
.
Всъщност Християнството не съществува. Защото при хората, които често пъти говорят за Христос, те могат да правят така, както Ви обясних книгата на Харнак "Същност на християнството". Вие можете да се отнесете с книгата на Адолф Харнак "Същност на християнството" така, че навсякъде, където е написана думата "Христос", можете да заличите думата "Христос" и на нейно място да поставите един чисто пантеистичен "Бог" и тем подобни. Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо. И там, където не се получава това, той говори безсмислици, предикати, които не принадлежат към субекта.
Всички тези неща трябва да бъдат казани днес, защото тук трябва да бъде познато из основи, какво трябва да бъде съдържанието на бъдещето съзнание.
Видите ли, също така говори днешното учение /теория/ на еволюцията за това: човекът се е развил от по-нисши същества и т.н., тези нисши същества са се развили и са станали човеци. Без съмнение, достатъчно е само да прочетете моята книга "Тайната наука", и ще видите, че от една страна това трябва да кажем и ние. Обаче положението е такова, че когато разглеждаме човешката глава, тогава тази човешка глава, каквато я носим днес върху нашите рамене, се намира вече отново в едно низходящо развитие. Ако целият наш организъм моля да ме разберете сега добре бих имал същата организация както нашата глава, ние непрестанно трябва да умираме. Ние живеем само чрез онова, което е жизнена сила в останалия организъм и постоянно е изпращано в главата.
към текста >>
7.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно по
знание
.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Онези от вас, чули последните лекции, изнесени тук, ще разберат от казаното в тях, че е абсолютна необходимост на нашето време Науката на Посвещението, истинската наука за духовния живот да проникне в цялостната еволюция на настоящото ни цивилизовано общество. Вече казах много относно пречките, които спъват, днес и за в бъдеще, проникването на науката за духовните светове в нашата цивилизация.
Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание.
В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида. Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството. В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание.
към текста >>
Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид по
знание
?
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Онези от вас, чули последните лекции, изнесени тук, ще разберат от казаното в тях, че е абсолютна необходимост на нашето време Науката на Посвещението, истинската наука за духовния живот да проникне в цялостната еволюция на настоящото ни цивилизовано общество. Вече казах много относно пречките, които спъват, днес и за в бъдеще, проникването на науката за духовните светове в нашата цивилизация. Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание. В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида.
Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание?
Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството. В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука.
към текста >>
Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съ
знание
то на човечеството.
Вече казах много относно пречките, които спъват, днес и за в бъдеще, проникването на науката за духовните светове в нашата цивилизация. Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание. В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида. Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко.
Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството.
В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души.
към текста >>
В своето съ
знание
човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид по
знание
.
Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание. В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида. Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството.
В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание.
Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува.
към текста >>
Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това
знание
, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува.
В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души.
Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува.
Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото. Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност.
към текста >>
В нашето време дори лица с материалистично съ
знание
не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят.
И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят.
В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят.
И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото. Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност. В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят. Тъй като в края на краищата, той би искал да узнае какво е онова, което е наистина там, но от което той вижда само едно отражение.
към текста >>
В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за по
знание
на духовния свят.
Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото. Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност.
В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят.
Тъй като в края на краищата, той би искал да узнае какво е онова, което е наистина там, но от което той вижда само едно отражение. Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие. Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед. Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини".
към текста >>
Тогава, естествено, никой не може да си представи какво би сполетяло днешните човешки същества, които често са толкова смели в своето съ
знание
и толкова жалки в своите души, ако внезапно придобиеха силата да живеят в свръхсетивния свят, ако трябваше да преживеят всичко, идващо от непригодеността към свръхсетивния свят.
Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка. Болката идва от непригодеността към сетивната материалност. Но когато човек пресича прага и влиза в духовния свят, тогава в цялото си тяло той вече не е адаптиран към сетивното тяло. Той малко по-малко започва да чувства нещо сходно с онова, което чувства като си пореже пръста. И за това, скъпи приятели, трябва да се мисли като за нарастващо до неограничена степен.
Тогава, естествено, никой не може да си представи какво би сполетяло днешните човешки същества, които често са толкова смели в своето съзнание и толкова жалки в своите души, ако внезапно придобиеха силата да живеят в свръхсетивния свят, ако трябваше да преживеят всичко, идващо от непригодеността към свръхсетивния свят.
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха. Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях. Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия. Дошло е време, когато трябва публично да се казва, че ако ще бъде внесен плодотворен импулс в живота, в живота с неговите съвременни пагубни явления, то това не може да бъде друг, освен принципът на троичното разделение на социалния организъм.
към текста >>
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това по
знание
за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха.
Болката идва от непригодеността към сетивната материалност. Но когато човек пресича прага и влиза в духовния свят, тогава в цялото си тяло той вече не е адаптиран към сетивното тяло. Той малко по-малко започва да чувства нещо сходно с онова, което чувства като си пореже пръста. И за това, скъпи приятели, трябва да се мисли като за нарастващо до неограничена степен. Тогава, естествено, никой не може да си представи какво би сполетяло днешните човешки същества, които често са толкова смели в своето съзнание и толкова жалки в своите души, ако внезапно придобиеха силата да живеят в свръхсетивния свят, ако трябваше да преживеят всичко, идващо от непригодеността към свръхсетивния свят.
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха.
Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях. Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия. Дошло е време, когато трябва публично да се казва, че ако ще бъде внесен плодотворен импулс в живота, в живота с неговите съвременни пагубни явления, то това не може да бъде друг, освен принципът на троичното разделение на социалния организъм. По този начин очите на човешките души ще бъдат насочени към трите основни потока на настоящия цивилизован живот.
към текста >>
Само това по
знание
за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение.
Но когато човек пресича прага и влиза в духовния свят, тогава в цялото си тяло той вече не е адаптиран към сетивното тяло. Той малко по-малко започва да чувства нещо сходно с онова, което чувства като си пореже пръста. И за това, скъпи приятели, трябва да се мисли като за нарастващо до неограничена степен. Тогава, естествено, никой не може да си представи какво би сполетяло днешните човешки същества, които често са толкова смели в своето съзнание и толкова жалки в своите души, ако внезапно придобиеха силата да живеят в свръхсетивния свят, ако трябваше да преживеят всичко, идващо от непригодеността към свръхсетивния свят. Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха.
Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение.
Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях. Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия. Дошло е време, когато трябва публично да се казва, че ако ще бъде внесен плодотворен импулс в живота, в живота с неговите съвременни пагубни явления, то това не може да бъде друг, освен принципът на троичното разделение на социалния организъм. По този начин очите на човешките души ще бъдат насочени към трите основни потока на настоящия цивилизован живот. Тези три основни потока, както повечето от вас напълно съзнават, са потокът на духовния живот (в пълния смисъл на думата духовен), на политическия правен живот и на външния живот на икономиката и индустрията.
към текста >>
Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо по
знание
за живота, по
знание
което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите.
Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти.
Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите.
Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н. Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек. Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма. Пътят, по който водачите на тези Мистерии поели и който, доколкото за тях било възможно, показвали на хората, принадлежащи към такива Мистерии, бил един път водещ отгоре надолу.
към текста >>
Но това по
знание
било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото по
знание
.
В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите.
Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание.
Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н. Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек. Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма. Пътят, по който водачите на тези Мистерии поели и който, доколкото за тях било възможно, показвали на хората, принадлежащи към такива Мистерии, бил един път водещ отгоре надолу. Първо, тези Мистерийни водачи се стремели към откровение на духовния свят, после долавяйки истински Духа според основните принципи на атавистичното ясновидство, те слизали до политическия живот, до политическото оформяне на социалния организъм, след това надолу до стопанството и индустрията.
към текста >>
Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и
знание
се разкрива доста ясно.
Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела. Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е.
Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно.
И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация". Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение. И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки.
към текста >>
Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от по
знание
то на тези Мистерии на Човека.
Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества. Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим.
Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум. Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим. Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата. Бихме могли да изложим много случаи за да докажем това твърдение, но ще бъде достатъчно ако изтъкнем пътищата, поети от Християнството. Когато Християнството се опитваше да навлезе в света, къде трябваше да се появи Христос Исус, така че онова, което Той трябваше да даде на света, да можеше да намери опорна точка?
към текста >>
Той пропълзя в природо
знание
то като през прозорец и стана "природен закон".
Гьоте, който се опитваше да се избави от правната система в сферата на естествената наука, е показателен за този бунт срещу чисто източния духовен живот. Тъй като правният елемент бе навлязъл също и в естествената наука. Ние говорим за "природни закони". Изтокът никога не би говорил за закони на природата, а за Властта на Космическата Воля. Терминът "природен закон" произлиза от страничния поток на юриспруденцията.
Той пропълзя в природознанието като през прозорец и стана "природен закон".
Гьоте искаше да улови чистото явление, чистия факт, основното явление. Докато не прочистим нашата естествена наука от нейната зависимост от юриспруденцията, никога няма да постигнем изчистен културен живот. По тази причина Духовната Наука навсякъде почива на факти, и посочва т.н. "закони" само като вторични явления. Също откриваме и определен бунт срещу римската правна система, бунт който още в умовете на много хора клони към социализъм.
към текста >>
Отново и отново се появява твърдение като следното: "В немската философия е бил направен опита още веднъж интелекта, изгубил своето древно душевно виждане, да бъде издигнат до определена духовност." В Източна Европа те искаха да направят себе си интимно запознати с този опит в Централна Европа, и това интимно по
знание
се отразява в начина, по който тези руски революционери си пишат един на друг.
Хората особено желаеха да сложат край на отвлечените отношения, които преобладават днес между хората. Духовният живот е толкова отслабнал, че живее в нас като абстракция; а икономическият живот се бори и се мъчи да намери пътя отдолу нагоре. В Източна Европа, където сега се изработват неща от такава тревожеща, унищожителна значимост, за пръв път в объркания XIX век бе показано как някои хора се опитваха да се подготвят за бунта срещу този хаос на цивилизацията. Руските революционери от втората и последната третина на XIX-то столетие се опитваха в частност да обогатят остатъка, останал на изток на ранен етап на духовен живот, с онзи елемент в Централна Европа, който вече се бе разбунтувал срещу традицията. Сред тези руснаци намираме в тяхната кореспонденция един с друг как те изтъкват, че вече в Централна Европа интелектът, чисто абстрактният живот на разума се старае да пропие себе си с определена духовност.
Отново и отново се появява твърдение като следното: "В немската философия е бил направен опита още веднъж интелекта, изгубил своето древно душевно виждане, да бъде издигнат до определена духовност." В Източна Европа те искаха да направят себе си интимно запознати с този опит в Централна Европа, и това интимно познание се отразява в начина, по който тези руски революционери си пишат един на друг.
Те много ценят философът Иван Петрович. Те говорят много от неговата философия, как той е издигнал себе си до чистата мисъл, опитвайки се да внесе отново Духа в диалектическата игра на мисли на западната култура. Те се опитваха да правят изводи от неговата философия. За да изразят по-добре своето собствено чувство на близост с него, те не го наричаха "Хегел", а "Иван Петрович". В техните стремежи виждаме предизвестено онова, което по-късно трябваше да работи толкова разрушително.
към текста >>
8.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
От възгледите, представяни тук от известно време, и по-специално от разглежданията, направени от нас през последните няколко дни, ние виждаме колко е важно за по-нататъшната културна еволюция на човечеството, че в нея ще се влее онова, което можем да наречем по
знание
на Посвещението.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
От възгледите, представяни тук от известно време, и по-специално от разглежданията, направени от нас през последните няколко дни, ние виждаме колко е важно за по-нататъшната културна еволюция на човечеството, че в нея ще се влее онова, което можем да наречем познание на Посвещението.
Трябва да кажем без никаква сдържаност: Избавянето на човечеството от водещия надолу еволюционен ход зависи изцяло от неговото обръщане към едно откровение, което може да дойде само чрез духовно познание. Макар и да може да се каже, с определена доза чувство или логика, че в наше време ще бъде трудно за най-широки кръгове хора да приемат такова знание, което отначало може да бъде дадено само от малцина, достигнали нивото да могат да виждат в духовния свят, и всички такива възражения, които дори когато изглеждат оправдани, няма да противоречат на застрашителния факт, че без приемането на нареченото тук Антропософска Духовна Наука цивилизацията трябва да потъне в бездната. Работата на Божествените Сили върху Земята трябва да престане, ако тяхната по-нататъшна Космическа еволюция не е свързана с човечеството. Излекуването на човечеството може да се случи само ако достатъчно голям брой хора се проникнат с онова, което се опитваме да кажем тук. Защото само онзи който няма, който изобщо няма да изследва случилото се в целия свят в резултат на последните катастрофални години, само той може да си затвори очите за факта, че ние сме в началния момент на един унищожителен процес, и че нищо няма да ни изведе от този унищожителен процес освен нещо ново.
към текста >>
Трябва да кажем без никаква сдържаност: Избавянето на човечеството от водещия надолу еволюционен ход зависи изцяло от неговото обръщане към едно откровение, което може да дойде само чрез духовно по
знание
.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ От възгледите, представяни тук от известно време, и по-специално от разглежданията, направени от нас през последните няколко дни, ние виждаме колко е важно за по-нататъшната културна еволюция на човечеството, че в нея ще се влее онова, което можем да наречем познание на Посвещението.
Трябва да кажем без никаква сдържаност: Избавянето на човечеството от водещия надолу еволюционен ход зависи изцяло от неговото обръщане към едно откровение, което може да дойде само чрез духовно познание.
Макар и да може да се каже, с определена доза чувство или логика, че в наше време ще бъде трудно за най-широки кръгове хора да приемат такова знание, което отначало може да бъде дадено само от малцина, достигнали нивото да могат да виждат в духовния свят, и всички такива възражения, които дори когато изглеждат оправдани, няма да противоречат на застрашителния факт, че без приемането на нареченото тук Антропософска Духовна Наука цивилизацията трябва да потъне в бездната. Работата на Божествените Сили върху Земята трябва да престане, ако тяхната по-нататъшна Космическа еволюция не е свързана с човечеството. Излекуването на човечеството може да се случи само ако достатъчно голям брой хора се проникнат с онова, което се опитваме да кажем тук. Защото само онзи който няма, който изобщо няма да изследва случилото се в целия свят в резултат на последните катастрофални години, само той може да си затвори очите за факта, че ние сме в началния момент на един унищожителен процес, и че нищо няма да ни изведе от този унищожителен процес освен нещо ново. Защото онова, което търсим в самата разрушителна сила, не може никога да бъде нещо друго освен сила на разрушение.
към текста >>
Макар и да може да се каже, с определена доза чувство или логика, че в наше време ще бъде трудно за най-широки кръгове хора да приемат такова
знание
, което отначало може да бъде дадено само от малцина, достигнали нивото да могат да виждат в духовния свят, и всички такива възражения, които дори когато изглеждат оправдани, няма да противоречат на застрашителния факт, че без приемането на нареченото тук Антропософска Духовна Наука цивилизацията трябва да потъне в бездната.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ От възгледите, представяни тук от известно време, и по-специално от разглежданията, направени от нас през последните няколко дни, ние виждаме колко е важно за по-нататъшната културна еволюция на човечеството, че в нея ще се влее онова, което можем да наречем познание на Посвещението. Трябва да кажем без никаква сдържаност: Избавянето на човечеството от водещия надолу еволюционен ход зависи изцяло от неговото обръщане към едно откровение, което може да дойде само чрез духовно познание.
Макар и да може да се каже, с определена доза чувство или логика, че в наше време ще бъде трудно за най-широки кръгове хора да приемат такова знание, което отначало може да бъде дадено само от малцина, достигнали нивото да могат да виждат в духовния свят, и всички такива възражения, които дори когато изглеждат оправдани, няма да противоречат на застрашителния факт, че без приемането на нареченото тук Антропософска Духовна Наука цивилизацията трябва да потъне в бездната.
Работата на Божествените Сили върху Земята трябва да престане, ако тяхната по-нататъшна Космическа еволюция не е свързана с човечеството. Излекуването на човечеството може да се случи само ако достатъчно голям брой хора се проникнат с онова, което се опитваме да кажем тук. Защото само онзи който няма, който изобщо няма да изследва случилото се в целия свят в резултат на последните катастрофални години, само той може да си затвори очите за факта, че ние сме в началния момент на един унищожителен процес, и че нищо няма да ни изведе от този унищожителен процес освен нещо ново. Защото онова, което търсим в самата разрушителна сила, не може никога да бъде нещо друго освен сила на разрушение. Сила за градене наново може да се добие само от източник, непринадлежащ на Земната еволюция досега.
към текста >>
Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съ
знание
.
Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля. Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля. Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос.
Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание.
Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо. Това означава, че Мистерията на Волята е изцяло непозната на съвременния човек, и с това е свързан фактът, че цялата ни съвременна цивилизация особено онази, навлязла след XV век е абсолютно интелектуална, това е култура на разбирането; защото културата на естествената наука е една интелектуална култура. Волята играе най-малката възможна роля във всичко, което схващаме с нашия интелект, с нашето разбиране. Когато мислим, когато формираме идеи, волята разбира се играе определена роля във формирането на идеите, но само в много фино състояние. Човекът не забелязва как волята пулсира в неговите възприятия и как волята работи вътре в тях по други начини.
към текста >>
Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съ
знание
, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло.
Това не е така. Трябва да търсим другаде истинските причини, точно както трябва да търсим в нашия интелект причината за буквите, всяка следваща другата. Взето в широк смисъл, къде лежат най-важните причини за външните събития в природата? Това може да бъде определено само чрез духовно изследване; тези причини лежат в човечеството. Знаете ли къде трябва да гледате, ако желаете да проникнете в същината на наистина основните причини за развитието на природата на Земята?
Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло.
Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм. Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля. До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят.
към текста >>
Пряко нашето внимание е насочено към такива неща, по
знание
то за които ни завладява.
То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес. Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса. Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си.
Пряко нашето внимание е насочено към такива неща, познанието за които ни завладява.
Това познание не работи по такъв неясен начин, както прави нашето интелектуално знание. То е взето далеч повече от реалности, и следователно работи по много по-жив начин. И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание. Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел.
към текста >>
Това по
знание
не работи по такъв неясен начин, както прави нашето интелектуално
знание
.
Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес. Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса. Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си. Пряко нашето внимание е насочено към такива неща, познанието за които ни завладява.
Това познание не работи по такъв неясен начин, както прави нашето интелектуално знание.
То е взето далеч повече от реалности, и следователно работи по много по-жив начин. И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание. Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е.
към текста >>
И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното
знание
на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това по
знание
.
Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса. Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си. Пряко нашето внимание е насочено към такива неща, познанието за които ни завладява. Това познание не работи по такъв неясен начин, както прави нашето интелектуално знание. То е взето далеч повече от реалности, и следователно работи по много по-жив начин.
И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание.
Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек. Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век.
към текста >>
За измислящите тези теории по
знание
то, придобито чрез опита е абстрактно, защото те си нямат представа за това какво е истинският живот.
Сред най-важните средства, с които Ариман трябва да работи от другата страна, е подпомагането на абстрактното мислене в човека. И понеже днес хората се придържат толкова много към това абстрактно мислене, те работят по начин, най-благоприятен за идването на Ариман. Трябва да осъзнаете, че няма по добър начин да се подготвим за факта, че Ариман се стреми коварно да плени цялата Земя за своята еволюция, от това човекът да продължи да живее абстрактен живот, напоявайки себе си с абстракции, както той прави в днешния социалния живот. Това е една от хитрините, един от изкусните способи, чрез които Ариман се приготвя по свой собствен начин за своето господство над Земята. Вместо да покажат на човека днес от убедителен опит какво трябва да се случи, водачите му предлагат теории по всички теми, включително и по социалния въпрос.
За измислящите тези теории познанието, придобито чрез опита е абстрактно, защото те си нямат представа за това какво е истинският живот.
Всичко това е подготовка от Ариманическа гледна точка. Но има също и друга подготовка за Ариман, която се състои в погрешен възглед за Евангелията. Това също е нещо, което трябва да се оповестява в наше време. Знаете много добре, че днес има наистина много хора, особено сред официалните представители на тази или онази форма на религиозно изповедание, които се борят докрай срещу онова ново Христово познание, което се надига сред нас от Науката за Посвещение. Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското естество на Евангелията?
към текста >>
Знаете много добре, че днес има наистина много хора, особено сред официалните представители на тази или онази форма на религиозно изповедание, които се борят докрай срещу онова ново Христово по
знание
, което се надига сред нас от Науката за Посвещение.
Вместо да покажат на човека днес от убедителен опит какво трябва да се случи, водачите му предлагат теории по всички теми, включително и по социалния въпрос. За измислящите тези теории познанието, придобито чрез опита е абстрактно, защото те си нямат представа за това какво е истинският живот. Всичко това е подготовка от Ариманическа гледна точка. Но има също и друга подготовка за Ариман, която се състои в погрешен възглед за Евангелията. Това също е нещо, което трябва да се оповестява в наше време.
Знаете много добре, че днес има наистина много хора, особено сред официалните представители на тази или онази форма на религиозно изповедание, които се борят докрай срещу онова ново Христово познание, което се надига сред нас от Науката за Посвещение.
Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското естество на Евангелията? Това са хората, които през XIX век приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят. Какво е дошло от Евангелията чрез научния метод на последното столетие? Нищо друго, освен че схващането за Евангелията постепенно е станало напълно материалистично. Вниманието ни първо бе привлечено от противоречията в четирите Евангелия.
към текста >>
Това по
знание
може да бъде получено само с разбиране, оплодено от Духовната Наука.
Следователно ние оставяме с чувството, че той признава всички възражения, направени към Христос Исус, така че накрая да запази за Евангелията малък етикет на тази световна наука. Дори този малък етикет ще даде път. Човекът няма да спечели нищо от тази светска наука. Той няма да добие нищо, що се отнася до автентичността на Евангелията от начина, по който ги разглеждат тези хора. За да имаме правилно отношение към тези Евангелия, трябва да знаем защо са възникнали те, т.е трябва да знаем истинското им предназначение.
Това познание може да бъде получено само с разбиране, оплодено от Духовната Наука.
Ако се потопим в Евангелията, ако усвоим тяхното съдържание и сила, тогава добиваме от тях една душевност. Никаква външна историческа наука няма да обясни загадките на Евангелията; но ние можем да се потопим в Евангелията, и тогава получаваме едно душевно съдържание. Това душевно съдържание обаче, е една голяма халюцинация определено най-одухотворената халюцинация, халюцинацията на Мистерията на Голгота. Най-висшето, което може да се добие от Евангелията, е халюцинация за Мистерията на Голгота, нито повече, нито по-малко. Точно тази е тайната, позната на по-голямата част на съвременната Католическа църква.
към текста >>
По тази причина не се допуска Евангелията да се изучават от миряните, защото има страх, че хората ще открият, че не могат да имат историческо по
знание
за Христовата Мистерия, а само халюцинация на тази Мистерия на Голгота.
Ако се потопим в Евангелията, ако усвоим тяхното съдържание и сила, тогава добиваме от тях една душевност. Никаква външна историческа наука няма да обясни загадките на Евангелията; но ние можем да се потопим в Евангелията, и тогава получаваме едно душевно съдържание. Това душевно съдържание обаче, е една голяма халюцинация определено най-одухотворената халюцинация, халюцинацията на Мистерията на Голгота. Най-висшето, което може да се добие от Евангелията, е халюцинация за Мистерията на Голгота, нито повече, нито по-малко. Точно тази е тайната, позната на по-голямата част на съвременната Католическа църква.
По тази причина не се допуска Евангелията да се изучават от миряните, защото има страх, че хората ще открият, че не могат да имат историческо познание за Христовата Мистерия, а само халюцинация на тази Мистерия на Голгота.
Мога също да кажа имагинация; защото халюцинацията е толкова одухотворена, че е същинска имагинация. Но няма да се придобие повече от имагинация от съдържанието на Евангелията. Какъв е пътят от имагинацията до реалността? Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука.
към текста >>
9.
Съдържание
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
За повечето от така отпечатаните лекции предварителното условие е да се знае поне антропософското по
знание
за човешкото същество и за космоса до степента, до която тяхната природа е изложена от антропософията и
знание
за онова, което съществува във формата на „антропософска история в съобщенията от света на духа."
В Рудолф Щайнеровата автобиография (глави 35 и 36), той говори както следва относно характера на тази частно отпечатана материя: „Съдържанието на тази отпечатана материя бе изречено като лекции, а не с цел отпечатване... Никога нищо не е казано, което да не е до най-висока степен най-чист резултат на развиващата се Антропософия... Който чете тази частно издадена материя трябва да може да я възприеме в пълна смисъл съдържаща онова, което Антропософията има да каже. Ето защо стана възможно без никакво колебание отпечатаните лекции само за разпространение всред членовете (на Антропософското Общество) да се четат и от други читатели, обаче, трябва да се примирим с факта, че може и грешки да има включени в тези бележки взети от записки, които аз допълнително не съм прегледал. „Правото на преценка на съдържанието на така отпечатаните частно лекции естествено може да се даде само на този, който знае какво се взима за предварително условно като основа на такава преценка.
За повечето от така отпечатаните лекции предварителното условие е да се знае поне антропософското познание за човешкото същество и за космоса до степента, до която тяхната природа е изложена от антропософията и знание за онова, което съществува във формата на „антропософска история в съобщенията от света на духа."
към текста >>
10.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Точно защото то е в хармония с нашите Ариманови енергии на
знание
, неговото съдържание моля обърнете внимание на разликата неговото съдържание е Луциферично.
Ала Луцифер се стреми да разкъсва, да пресича моралните енергии като такива (значението на моралните енергии се крие в следното: че те съществуват в настоящето като семенца за бъдещото), Луцифер се стреми да разкъса, да премахне всички морални енергии от световната картина; той позволява само законите на природата, необходимата и естествената страна да се появи в световната картина. И така обеднялото човешко същество на съвремието притежава мъдрост за света, в която звездите се движат чисто по механична необходимост, лишена от моралност; така, че моралното значение на световния ред не може да се открие в техните движения. Това, мои мили приятели, е чисто Луциферична световна картина. Така както гледал навън в света, египтянинът виждал и Ариман-Тифон като този, който му отнема Озирис, така и ние трябва да гледаме на нашата Луциферова световна картина, на математическата, механична световна картина, така както египтянинът е виждал, както си е представял, че Ариман-Тифон е действал във вятъра и климата и в снежните бури на зимата, така съвременният човек ще трябва да се научи все повече да съзерцава една духовно-научна основа, и ако желае да разбере нещата, би трябвало да си представя, че Луцифер му се явява в слънчевата светлина и в светлината на звездите, в движенията на планетите и на Луната. Световната пред става, световното разбиране на Коперник, Галилей и Кеплер е Луциферично разбиране.
Точно защото то е в хармония с нашите Ариманови енергии на знание, неговото съдържание моля обърнете внимание на разликата неговото съдържание е Луциферично.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока. Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил.
към текста >>
Ние не сме Го загубили и не е необходимо да тръгнем да Го търсим, въоръжени с енергията на Изис онова, което ние сме загубили е Мъдростта и
Знание
то за Христос-Исус.
Разбира се, ако говорим само за вътрешната страна на човешкото същество, можем също така добре да кажем, че в собствената си теология човекът е Ариманически. Тогава по същия начин би трябвало да кажем за египтянинът, че той е Луцифициран, по същия начин, по който казваме за него, че неговото възприемане на външния свят е ариманическо. Коледната Мистерия трябва ад бъде схваната наново от съвременния човек. Нека той да осъзнае, че преди всичко трябва да търси Изис, за да му се яви Христос. Причината за нещастията и тревогите в съвременната ни цивилизация не е, че ние сме загубили Христос, който стои пред нас в много по-голяма слава отколкото Озирис в очите на египтяните.
Ние не сме Го загубили и не е необходимо да тръгнем да Го търсим, въоръжени с енергията на Изис онова, което ние сме загубили е Мъдростта и Знанието за Христос-Исус.
Това е което отново трябва да намерим с помощта на енергията на Христос, която е в нас. Това е начинът, по който би трябвало да гледаме на съдържанието на Коледния празник. За много съвременни хора Коледа е само възможността да даваме и получаваме подаръци, нещо, което те празнуват всяка година по навик. Коледният празник е станал празна фраза, също както и много други неща в съвременния ни живот. И точно защото толкова много неща са станали само фраза, затова съвременният ни живот е толкова много изпълнен с нещастия и хаос.
към текста >>
Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното
знание
, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството.
Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята. Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни. Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее. Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух. О, мои мили приятели, душата напълно ще достигне до нови чувства, ако тя пожелае да преживее новата Изисова легенда вътре в съвременното човечество.
Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството.
Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария.
към текста >>
Тя бе убита от всичко, което възникна при съвременното съ
знание
на човечеството.
Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София. Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария.
Тя бе убита от всичко, което възникна при съвременното съзнание на човечеството.
Нови форми на религии са отчасти унищожили точно този възглед за Марията. Това е Мистерията на съвременното човечество. Мария Изис е била убита и трябва а бъде търсена, така както Озирис бе търсен от Изис; ала тя трябва да бъде търсена в широките пространства на небето, чрез онази енергия, която Христос може да събуди в нас ако ние се отдадем на Него по правилен начин. Нека да си представим това картинно, по правилен начин, нека се потопим в тази нова Изисова легенда, която трябва да бъде изживяна и нека да изпълним душите си с нея. Само тогава ще изживеем в истинския смисъл тази свята Бъдни Вечер, която ни въвежда в Коледния ден.
към текста >>
Нека да осъзнаем тази най-интимна и скъпа задача, нека в дух да отидем до яслата и да принесем на Детето нашата жертва и нашия дар със
знание
то, че нещо напълно ново трябва да изпълни душите ни, за да можем да предприемем задачите; които могат да изведат човечеството от варварството и да го въведат в една нова цивилизация.
Мария Изис е била убита и трябва а бъде търсена, така както Озирис бе търсен от Изис; ала тя трябва да бъде търсена в широките пространства на небето, чрез онази енергия, която Христос може да събуди в нас ако ние се отдадем на Него по правилен начин. Нека да си представим това картинно, по правилен начин, нека се потопим в тази нова Изисова легенда, която трябва да бъде изживяна и нека да изпълним душите си с нея. Само тогава ще изживеем в истинския смисъл тази свята Бъдни Вечер, която ни въвежда в Коледния ден. Денят на Христос. Мои мили приятели, това антропософско общество може да стане общество на човешки същества, свързани в обич, поради търсенето, което предприемат заедно.
Нека да осъзнаем тази най-интимна и скъпа задача, нека в дух да отидем до яслата и да принесем на Детето нашата жертва и нашия дар със знанието, че нещо напълно ново трябва да изпълни душите ни, за да можем да предприемем задачите; които могат да изведат човечеството от варварството и да го въведат в една нова цивилизация.
С тази цел действително между нас трябва да пребъдва помощ с обич, така че истинско общество на души да възникне, в което завист и всички такива неща да изчезнат и в такова общество не ще се възприемаме чрез нашата собствена специална цел, но ще застанем един до друг, свързани с обич от великата мисия, която е наша обща, без дисхармония помежду ни. Защото общата задача означава единство и хармония. Светлината на Коледа ще ни свети като светлина на мира, това е светлина, която носи мир навън, преди всичко, защото тя излъчва вътрешен мир в сърцата на човеците. Би трябвало да разберем това и да си кажем заедно: Нека да осъзнаем това и да заработим заедно с обич за голямата ни задача. Тогава и само тогава ще разберем Коледата.
към текста >>
И с лодките на Духовното
знание
Отнесе я в Космическото пространство. * Христова Воля Работеща в човека Ще я изтръгне от Луцифер
И с лодките на Духовното знание
Ще я извика за нов живот в душите на човеците Изис София Мъдрост Божия.
към текста >>
11.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко
знание
в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на човека с всички негови тайни, от друга страна. В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството.
И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята.
През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота. Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава. А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената. Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на
знание
то принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на
знание
вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха
знание
, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на човека с всички негови тайни, от друга страна. В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството. И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята. През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота.
Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава.
А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената. Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес.
към текста >>
А от друга страна, такова
знание
бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите.
Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на човека с всички негови тайни, от друга страна. В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството. И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята. През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота. Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава.
А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите.
Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената. Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса.
към текста >>
Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това
знание
бе наследство от онова древно
знание
, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената.
В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството. И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята. През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота. Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава. А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите.
Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената.
Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества.
към текста >>
Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на
знание
, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота.
И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята. През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота. Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава. А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената.
Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота.
Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества. Човеците схващали духовното зад широките небеса на звездите.
към текста >>
С една и съща способност за по
знание
, хората на древността възприемали тези три области на съществуването.
Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества. Човеците схващали духовното зад широките небеса на звездите. Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна реалност.
С една и съща способност за познание, хората на древността възприемали тези три области на съществуването.
Те говорели за звездите като за същества, надарени с душа и също за минералите и растенията като за същества надарени с душа. Не трябва да си мислим, че способностите за познание през древните времена са били подобни на нашите. Преди малко ви говорих за степента на познание в древни времена, която, макар че не е била много по-различна от нашата, все пак е трудна за мнозина днес да си я представят картинно. Казах, че гърците, в по-ранен период на своята култура, не са виждали синия цвят, че за тях небесата не са били сини. Те са възприемали цветовете, които били повече от активната страна, към страната на червено-жълтото.
към текста >>
Не трябва да си мислим, че способностите за по
знание
през древните времена са били подобни на нашите.
Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества. Човеците схващали духовното зад широките небеса на звездите. Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна реалност. С една и съща способност за познание, хората на древността възприемали тези три области на съществуването. Те говорели за звездите като за същества, надарени с душа и също за минералите и растенията като за същества надарени с душа.
Не трябва да си мислим, че способностите за познание през древните времена са били подобни на нашите.
Преди малко ви говорих за степента на познание в древни времена, която, макар че не е била много по-различна от нашата, все пак е трудна за мнозина днес да си я представят картинно. Казах, че гърците, в по-ранен период на своята култура, не са виждали синия цвят, че за тях небесата не са били сини. Те са възприемали цветовете, които били повече от активната страна, към страната на червено-жълтото. Те не са рисували в синия оттенък, известен на нас. Синьото дошло твърде по-късно в обсега на човешкото възприятие.
към текста >>
Преди малко ви говорих за степента на по
знание
в древни времена, която, макар че не е била много по-различна от нашата, все пак е трудна за мнозина днес да си я представят картинно.
Човеците схващали духовното зад широките небеса на звездите. Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна реалност. С една и съща способност за познание, хората на древността възприемали тези три области на съществуването. Те говорели за звездите като за същества, надарени с душа и също за минералите и растенията като за същества надарени с душа. Не трябва да си мислим, че способностите за познание през древните времена са били подобни на нашите.
Преди малко ви говорих за степента на познание в древни времена, която, макар че не е била много по-различна от нашата, все пак е трудна за мнозина днес да си я представят картинно.
Казах, че гърците, в по-ранен период на своята култура, не са виждали синия цвят, че за тях небесата не са били сини. Те са възприемали цветовете, които били повече от активната страна, към страната на червено-жълтото. Те не са рисували в синия оттенък, известен на нас. Синьото дошло твърде по-късно в обсега на човешкото възприятие. Да помислим за всички оттенъци на синьото в света и следователно и на зеленото, които изглеждали по-различно от това, което изглеждат днес.
към текста >>
Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно по
знание
, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини.
Флуидите на земята, качествата на земята, обявиха себе си като прототипи на звездните небеса чрез някои вътрешни качества на възприемане. Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел. Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята. Ала това не бе смътно чувство или преживявания. Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните.
Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини.
Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса. Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята. Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят. Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята. Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният свят, който вече станал външен.
към текста >>
И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно
знание
за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно
знание
, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят. Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята. Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният свят, който вече станал външен. Той започнал да възприема света такъв, какъвто и ние го възприемаме днес в неговите цветове и т.н. без да възприема духовното.
И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика. Способностите за външно и вътрешно възприемане са били все още толкова богати в индивидуалните човеци по онова време, че мистерията за раждането на Исус е могла да бъде обявена от тези две страни. Какво всъщност лежеше зад тази способност за възприятие? През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини.
към текста >>
Защото някои хора са позволявали вида
знание
, притежавано от Мъдреците на Изтока, да се оттегли, а следсмъртното
знание
да изскочи на преден план, и поради това, че предрождените способности са могли да оплодяват следсмъртните способности, дарът за пророкуване се развил в тези хора, дарът за предсказване пророчески чрез след смъртните способности.
Вече съм казвал, че такива способности за гениалност, каквито имаме в по-късните години на живота се задържат от факта, че сме станали по-детски, отколкото онези, които нямат тези способности или пък ги имат в малка степен. Поддържането на детски способности до по-късни години ни екипира с изобретателски способности и други подобни. Колкото повече задържим детските си способности до късни години, толкова по-творчески сме. Тези творчески енергии отново се появяват особено след смърт. Всред отделни народи от предхристиянските времена е било възможно след смъртните способности да бъдат оплодени от онези способности, които са останали от преди раждане.
Защото някои хора са позволявали вида знание, притежавано от Мъдреците на Изтока, да се оттегли, а следсмъртното знание да изскочи на преден план, и поради това, че предрождените способности са могли да оплодяват следсмъртните способности, дарът за пророкуване се развил в тези хора, дарът за предсказване пророчески чрез след смъртните способности.
Онези, които ние наричаме Еврейски Пророци са били мъже, в които следсмъртните способности са били особено развити и тези способности не оставали само в инстинктивния живот, както при скромните овчари на полето, на които бе обявявано раждането на Исус, те са били прониквани и от онези други способности, които са развити до по-голяма степен всред такива човеци като Мъдреците на Изтока и които способности довеждали до специално знание, свързано с тайните на звездите и на случките в небесата. Звездните небеса ……………………………….Земните дълбини Минералния свят……………………………….Човешката душа Растителния свят……………………………….Животинският живот Предрождени…………………………………..Следсмъртни способности
към текста >>
Онези, които ние наричаме Еврейски Пророци са били мъже, в които следсмъртните способности са били особено развити и тези способности не оставали само в инстинктивния живот, както при скромните овчари на полето, на които бе обявявано раждането на Исус, те са били прониквани и от онези други способности, които са развити до по-голяма степен всред такива човеци като Мъдреците на Изтока и които способности довеждали до специално
знание
, свързано с тайните на звездите и на случките в небесата.
Поддържането на детски способности до по-късни години ни екипира с изобретателски способности и други подобни. Колкото повече задържим детските си способности до късни години, толкова по-творчески сме. Тези творчески енергии отново се появяват особено след смърт. Всред отделни народи от предхристиянските времена е било възможно след смъртните способности да бъдат оплодени от онези способности, които са останали от преди раждане. Защото някои хора са позволявали вида знание, притежавано от Мъдреците на Изтока, да се оттегли, а следсмъртното знание да изскочи на преден план, и поради това, че предрождените способности са могли да оплодяват следсмъртните способности, дарът за пророкуване се развил в тези хора, дарът за предсказване пророчески чрез след смъртните способности.
Онези, които ние наричаме Еврейски Пророци са били мъже, в които следсмъртните способности са били особено развити и тези способности не оставали само в инстинктивния живот, както при скромните овчари на полето, на които бе обявявано раждането на Исус, те са били прониквани и от онези други способности, които са развити до по-голяма степен всред такива човеци като Мъдреците на Изтока и които способности довеждали до специално знание, свързано с тайните на звездите и на случките в небесата.
Звездните небеса ……………………………….Земните дълбини Минералния свят……………………………….Човешката душа Растителния свят……………………………….Животинският живот Предрождени…………………………………..Следсмъртни способности Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и знанието на Мъдреците от Изтока, по необходимост бяха в хармония.
към текста >>
Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и
знание
то на Мъдреците от Изтока, по необходимост бяха в хармония.
Онези, които ние наричаме Еврейски Пророци са били мъже, в които следсмъртните способности са били особено развити и тези способности не оставали само в инстинктивния живот, както при скромните овчари на полето, на които бе обявявано раждането на Исус, те са били прониквани и от онези други способности, които са развити до по-голяма степен всред такива човеци като Мъдреците на Изтока и които способности довеждали до специално знание, свързано с тайните на звездите и на случките в небесата. Звездните небеса ……………………………….Земните дълбини Минералния свят……………………………….Човешката душа Растителния свят……………………………….Животинският живот Предрождени…………………………………..Следсмъртни способности
Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и знанието на Мъдреците от Изтока, по необходимост бяха в хармония.
Знанието притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята. Приближаването на Христос бе разкрито на Мъдреците от знанието им за звездите. А какво бе откровението за овчарите на полето, чиято особена способност бе да изживяват Земните дълбини? Земята ставаше по-различна, с приближаването на Христос. Чистосърдечните овчари на полето почувствали, какво отразявала Земята, от дълбините, начина по който Земята реагирала на приближаването на Христос.
към текста >>
Знание
то притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това
знание
, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята.
Звездните небеса ……………………………….Земните дълбини Минералния свят……………………………….Човешката душа Растителния свят……………………………….Животинският живот Предрождени…………………………………..Следсмъртни способности Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и знанието на Мъдреците от Изтока, по необходимост бяха в хармония.
Знанието притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята.
Приближаването на Христос бе разкрито на Мъдреците от знанието им за звездите. А какво бе откровението за овчарите на полето, чиято особена способност бе да изживяват Земните дълбини? Земята ставаше по-различна, с приближаването на Христос. Чистосърдечните овчари на полето почувствали, какво отразявала Земята, от дълбините, начина по който Земята реагирала на приближаването на Христос. Така космичните ширини обявила на Мъдреците от Изток същото, което земните дълбини обявили на овчарите.
към текста >>
Приближаването на Христос бе разкрито на Мъдреците от
знание
то им за звездите.
Минералния свят……………………………….Човешката душа Растителния свят……………………………….Животинският живот Предрождени…………………………………..Следсмъртни способности Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и знанието на Мъдреците от Изтока, по необходимост бяха в хармония. Знанието притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята.
Приближаването на Христос бе разкрито на Мъдреците от знанието им за звездите.
А какво бе откровението за овчарите на полето, чиято особена способност бе да изживяват Земните дълбини? Земята ставаше по-различна, с приближаването на Христос. Чистосърдечните овчари на полето почувствали, какво отразявала Земята, от дълбините, начина по който Земята реагирала на приближаването на Христос. Така космичните ширини обявила на Мъдреците от Изток същото, което земните дълбини обявили на овчарите. Това станало по времето, когато остатъци от древното знание все още съществували.
към текста >>
Това станало по времето, когато остатъци от древното
знание
все още съществували.
Приближаването на Христос бе разкрито на Мъдреците от знанието им за звездите. А какво бе откровението за овчарите на полето, чиято особена способност бе да изживяват Земните дълбини? Земята ставаше по-различна, с приближаването на Христос. Чистосърдечните овчари на полето почувствали, какво отразявала Земята, от дълбините, начина по който Земята реагирала на приближаването на Христос. Така космичните ширини обявила на Мъдреците от Изток същото, което земните дълбини обявили на овчарите.
Това станало по времето, когато остатъци от древното знание все още съществували.
Тук се касае за човеци, които били изключителни, дори в ония дни, човеци като тримата Мъдреци от Изтока и онези особени овчари от полето. И двете тези групи бяха задържали, всяка по свой собствен начин, онова, което малко или повече бе изчезнало изобщо от човечеството. Това бе причината, поради която Мистерията на Голгота, когато и приближило времето можа да бъде прокламирана на тях, както и беше. При проучването на тези неща трябва да прибавяме към обикновения исторически възглед и знанието, което идва от Духовната Наука. Трябва да се опитаме да проумеем обширностите на пространството и дълбините на душевния живот.
към текста >>
При проучването на тези неща трябва да прибавяме към обикновения исторически възглед и
знание
то, което идва от Духовната Наука.
Така космичните ширини обявила на Мъдреците от Изток същото, което земните дълбини обявили на овчарите. Това станало по времето, когато остатъци от древното знание все още съществували. Тук се касае за човеци, които били изключителни, дори в ония дни, човеци като тримата Мъдреци от Изтока и онези особени овчари от полето. И двете тези групи бяха задържали, всяка по свой собствен начин, онова, което малко или повече бе изчезнало изобщо от човечеството. Това бе причината, поради която Мистерията на Голгота, когато и приближило времето можа да бъде прокламирана на тях, както и беше.
При проучването на тези неща трябва да прибавяме към обикновения исторически възглед и знанието, което идва от Духовната Наука.
Трябва да се опитаме да проумеем обширностите на пространството и дълбините на душевния живот. И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота. Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии. Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената.
към текста >>
Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на
знание
то.
Това бе причината, поради която Мистерията на Голгота, когато и приближило времето можа да бъде прокламирана на тях, както и беше. При проучването на тези неща трябва да прибавяме към обикновения исторически възглед и знанието, което идва от Духовната Наука. Трябва да се опитаме да проумеем обширностите на пространството и дълбините на душевния живот. И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота. Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии.
Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието.
Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена. Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция. „Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите.
към текста >>
Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид
знание
, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съ
знание
за външната вселена.
И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота. Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии. Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята.
Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена.
Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция. „Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите. Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер. Ние осъзнаваме дълбочината н значението на знанието на Мъдреците и прокламацията на овчарите, както е разказано в Новия Завет, когато се опитваме да проумеем естеството на човешкото знание и на човешката воля способности, свързани със съществуването преди раждане и след смърт. Звездни небеса Земни дълбини
към текста >>
Изпълненото със светлина
знание
, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена. Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция. „Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите.
Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
Ние осъзнаваме дълбочината н значението на знанието на Мъдреците и прокламацията на овчарите, както е разказано в Новия Завет, когато се опитваме да проумеем естеството на човешкото знание и на човешката воля способности, свързани със съществуването преди раждане и след смърт. Звездни небеса Земни дълбини Човешка душа Минерален свят Животински живот Растителен свят Пред раждане След смърт
към текста >>
Ние осъзнаваме дълбочината н значението на
знание
то на Мъдреците и прокламацията на овчарите, както е разказано в Новия Завет, когато се опитваме да проумеем естеството на човешкото
знание
и на човешката воля способности, свързани със съществуването преди раждане и след смърт.
В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена. Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция. „Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите. Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
Ние осъзнаваме дълбочината н значението на знанието на Мъдреците и прокламацията на овчарите, както е разказано в Новия Завет, когато се опитваме да проумеем естеството на човешкото знание и на човешката воля способности, свързани със съществуването преди раждане и след смърт.
Звездни небеса Земни дълбини Човешка душа Минерален свят Животински живот Растителен свят Пред раждане След смърт способности способности
към текста >>
Вече съм разказал какъв е бил светът на духа за човеците от древността звездните, минералите, растенията казах, че това за нас е станало гоблена на сетивния свят; онова, което преди е било вътрешно
знание
е изтеглено на повърхността.
Човешка душа Минерален свят Животински живот Растителен свят Пред раждане След смърт способности способности Интелект Воля
Вече съм разказал какъв е бил светът на духа за човеците от древността звездните, минералите, растенията казах, че това за нас е станало гоблена на сетивния свят; онова, което преди е било вътрешно знание е изтеглено на повърхността.
Ако си представим картината на знанието в овчарите като вътрешно, а онова, което се проявява в Мъдреците като външно, точно това външно знание в Магите бе онова, което излезе в пространството и там възприе духа. Вътрешният живот води до възприемане на земните дълбини. Вътрешният вид знание. проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата).
към текста >>
Ако си представим картината на
знание
то в овчарите като вътрешно, а онова, което се проявява в Мъдреците като външно, точно това външно
знание
в Магите бе онова, което излезе в пространството и там възприе духа.
Животински живот Растителен свят Пред раждане След смърт способности способности Интелект Воля Вече съм разказал какъв е бил светът на духа за човеците от древността звездните, минералите, растенията казах, че това за нас е станало гоблена на сетивния свят; онова, което преди е било вътрешно знание е изтеглено на повърхността.
Ако си представим картината на знанието в овчарите като вътрешно, а онова, което се проявява в Мъдреците като външно, точно това външно знание в Магите бе онова, което излезе в пространството и там възприе духа.
Вътрешният живот води до възприемане на земните дълбини. Вътрешният вид знание. проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата). Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
към текста >>
Вътрешният вид
знание
.
способности способности Интелект Воля Вече съм разказал какъв е бил светът на духа за човеците от древността звездните, минералите, растенията казах, че това за нас е станало гоблена на сетивния свят; онова, което преди е било вътрешно знание е изтеглено на повърхността. Ако си представим картината на знанието в овчарите като вътрешно, а онова, което се проявява в Мъдреците като външно, точно това външно знание в Магите бе онова, което излезе в пространството и там възприе духа. Вътрешният живот води до възприемане на земните дълбини.
Вътрешният вид знание.
проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата). Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата. Онова, което нявга било външно познание, обемащо света на звездите се изтегля навътре и става сух, геометрико-математически, механичен свят, който сега ние извличаме вътре от нас. Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят.
към текста >>
Онова, което даде на Мъдреците тяхното
знание
за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата).
Вече съм разказал какъв е бил светът на духа за човеците от древността звездните, минералите, растенията казах, че това за нас е станало гоблена на сетивния свят; онова, което преди е било вътрешно знание е изтеглено на повърхността. Ако си представим картината на знанието в овчарите като вътрешно, а онова, което се проявява в Мъдреците като външно, точно това външно знание в Магите бе онова, което излезе в пространството и там възприе духа. Вътрешният живот води до възприемане на земните дълбини. Вътрешният вид знание. проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие.
Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата).
Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата. Онова, което нявга било външно познание, обемащо света на звездите се изтегля навътре и става сух, геометрико-математически, механичен свят, който сега ние извличаме вътре от нас. Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят. Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики.
към текста >>
Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно
знание
, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно
знание
, възприятие чрез сетивата.
Ако си представим картината на знанието в овчарите като вътрешно, а онова, което се проявява в Мъдреците като външно, точно това външно знание в Магите бе онова, което излезе в пространството и там възприе духа. Вътрешният живот води до възприемане на земните дълбини. Вътрешният вид знание. проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата).
Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
Онова, което нявга било външно познание, обемащо света на звездите се изтегля навътре и става сух, геометрико-математически, механичен свят, който сега ние извличаме вътре от нас. Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят. Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики. Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича.
към текста >>
Онова, което нявга било външно по
знание
, обемащо света на звездите се изтегля навътре и става сух, геометрико-математически, механичен свят, който сега ние извличаме вътре от нас.
Вътрешният живот води до възприемане на земните дълбини. Вътрешният вид знание. проявено в овчарите (червено в диаграмата) расте външно през по-нататъшната еволюция на човечеството и става външното възприятие на днешния ден, става онова, което ние наричаме емпирично възприятие. Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата). Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата.
Онова, което нявга било външно познание, обемащо света на звездите се изтегля навътре и става сух, геометрико-математически, механичен свят, който сега ние извличаме вътре от нас.
Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят. Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики. Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре.
към текста >>
Това, което днес е нашето обикновено по
знание
чрез сетивата, с които не виждаме нищо друго освен зелената повърхност на тревата, кафявите кожи на животните и друг подобни на тоз вид
знание
, когато то е било все още вътрешно, когато то все още не е било изтеглено навън към очите, към кожата, чрез него
знание
бе разкрито на овчарите на полето дълбокото влияние на земята, властта, чрез която Христос ще работи в земята и какво Христос ще бъде за земята.
Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически. Способността, която, усилена в различна форма в овчарите на полето до възприемане гласа на Ангела във висините, е станала суха, безплодна и слаба в нас този свят е станал нашето възприятие на външния свят на сетивата; с това възприятие ние днес виждаме минералите и растенията, докато пък със старата способност, макар че тя едва е станала членоразделна, хората са виждали земните дълбини или света на човеците и животните. Онова, което днес е изчезнало в математико-механическата вселена, онова което нявга е било астрология, бе имало такава власт, че Христос бил разкрит на Мъдреците като Същество на Небесата.
Това, което днес е нашето обикновено познание чрез сетивата, с които не виждаме нищо друго освен зелената повърхност на тревата, кафявите кожи на животните и друг подобни на тоз вид знание, когато то е било все още вътрешно, когато то все още не е било изтеглено навън към очите, към кожата, чрез него знание бе разкрито на овчарите на полето дълбокото влияние на земята, властта, чрез която Христос ще работи в земята и какво Христос ще бъде за земята.
Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение. Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука. Какво се съдържа в тези Въображения? Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос. Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно.
към текста >>
Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно по
знание
на овчарите на полето.
Ала външното възприятие трябва също да бъде задълбочено, да стане по-мъдро. Самото външно възприятие е слязло от онова, което някога е бил животът на вътрешните преживявания, на инстинкта в човека. Силата, която всред овчарите на полето бе все още вътрешна, бе в техните сърца, днес е само в очите и ушите; тя напълно се е прехвърлила във външната част на човека и следователно възприема само външния гоблен на сетивния свят. Тази сила би трябвало да отиде навън още по-нататък. Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение.
Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето.
Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели.
към текста >>
Със
знание
то, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос.
Силата, която всред овчарите на полето бе все още вътрешна, бе в техните сърца, днес е само в очите и ушите; тя напълно се е прехвърлила във външната част на човека и следователно възприема само външния гоблен на сетивния свят. Тази сила би трябвало да отиде навън още по-нататък. Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение. Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето. Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите.
Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос.
Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини.
към текста >>
Нищо пряко не ще се спечели от онова, което за съвременното човечество има най-голяма стойност за
знание
то и волята.
Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти. хората се готвят за следващата голяма световна война. Културата се разру шаван по други начини.
Нищо пряко не ще се спечели от онова, което за съвременното човечество има най-голяма стойност за знанието и волята.
Външният земен живот, доколкото той е продукт на по-стари времена, ще отмине и напълно празни са надеждите да се вярва, че старите навици на мисъл и воля могат да продължат. Онова, което трябва да възникне е нов вид знание, нов вид воля за работа във всички области. Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови. Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството. Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага.
към текста >>
Онова, което трябва да възникне е нов вид
знание
, нов вид воля за работа във всички области.
Ще дойдат още конфликти. хората се готвят за следващата голяма световна война. Културата се разру шаван по други начини. Нищо пряко не ще се спечели от онова, което за съвременното човечество има най-голяма стойност за знанието и волята. Външният земен живот, доколкото той е продукт на по-стари времена, ще отмине и напълно празни са надеждите да се вярва, че старите навици на мисъл и воля могат да продължат.
Онова, което трябва да възникне е нов вид знание, нов вид воля за работа във всички области.
Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови. Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството. Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага. Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека. Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията.
към текста >>
Прочетете книгата „
Знание
за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше
знание
, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага.
Нищо пряко не ще се спечели от онова, което за съвременното човечество има най-голяма стойност за знанието и волята. Външният земен живот, доколкото той е продукт на по-стари времена, ще отмине и напълно празни са надеждите да се вярва, че старите навици на мисъл и воля могат да продължат. Онова, което трябва да възникне е нов вид знание, нов вид воля за работа във всички области. Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови. Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството.
Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага.
Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека. Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията. Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага. Така е наистина, мои мили приятели; съвременното човечество преминава през един праг, при който стои пазач, Пазач изпълнен със значение, и строгост. И този сериозен Пазач говори: „Не се стискайте здраво за онова, което е дошло като присадено от стари времена, погледнете в сърцата си, в душите си, за да бъдете способни да създавате нови форми.
към текста >>
Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото
знание
за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията.
Онова, което трябва да възникне е нов вид знание, нов вид воля за работа във всички области. Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови. Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството. Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага. Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека.
Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията.
Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага. Така е наистина, мои мили приятели; съвременното човечество преминава през един праг, при който стои пазач, Пазач изпълнен със значение, и строгост. И този сериозен Пазач говори: „Не се стискайте здраво за онова, което е дошло като присадено от стари времена, погледнете в сърцата си, в душите си, за да бъдете способни да създавате нови форми. Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят. „Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество.
към текста >>
Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съ
знание
, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага.
Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови. Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството. Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага. Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека. Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията.
Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага.
Така е наистина, мои мили приятели; съвременното човечество преминава през един праг, при който стои пазач, Пазач изпълнен със значение, и строгост. И този сериозен Пазач говори: „Не се стискайте здраво за онова, което е дошло като присадено от стари времена, погледнете в сърцата си, в душите си, за да бъдете способни да създавате нови форми. Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят. „Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество. И онези, които са се свързали заедно, както е в антропософското общество, трябва да осъзнаят, че то е едно от най-необходимите неща в наши дни, за да доведе хората до разбиране на това преминаване през областта, която е един праг.
към текста >>
Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на по
знание
то и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят.
Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека. Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията. Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага. Така е наистина, мои мили приятели; съвременното човечество преминава през един праг, при който стои пазач, Пазач изпълнен със значение, и строгост. И този сериозен Пазач говори: „Не се стискайте здраво за онова, което е дошло като присадено от стари времена, погледнете в сърцата си, в душите си, за да бъдете способни да създавате нови форми.
Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят.
„Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество. И онези, които са се свързали заедно, както е в антропософското общество, трябва да осъзнаят, че то е едно от най-необходимите неща в наши дни, за да доведе хората до разбиране на това преминаване през областта, която е един праг. Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач.
към текста >>
„Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше
знание
в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество.
Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията. Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага. Така е наистина, мои мили приятели; съвременното човечество преминава през един праг, при който стои пазач, Пазач изпълнен със значение, и строгост. И този сериозен Пазач говори: „Не се стискайте здраво за онова, което е дошло като присадено от стари времена, погледнете в сърцата си, в душите си, за да бъдете способни да създавате нови форми. Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят.
„Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество.
И онези, които са се свързали заедно, както е в антропософското общество, трябва да осъзнаят, че то е едно от най-необходимите неща в наши дни, за да доведе хората до разбиране на това преминаване през областта, която е един праг. Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие.
към текста >>
Само дълбоко
знание
за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач.
Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят. „Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество. И онези, които са се свързали заедно, както е в антропософското общество, трябва да осъзнаят, че то е едно от най-необходимите неща в наши дни, за да доведе хората до разбиране на това преминаване през областта, която е един праг. Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм.
Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач.
Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос. Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията.
към текста >>
Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше
знание
: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие.
„Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество. И онези, които са се свързали заедно, както е в антропософското общество, трябва да осъзнаят, че то е едно от най-необходимите неща в наши дни, за да доведе хората до разбиране на това преминаване през областта, която е един праг. Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач.
Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие.
Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос. Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека.
към текста >>
Само чрез духовно-научно
знание
за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава.
към текста >>
В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето
знание
и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава.
В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
Това ще бъде човешкото знание, проникнато от Христос: това ще бъде човешка воля за дела, проникната от Христос. И това знание не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна държава ще стане троичен. И онези, които правилно стоят в духовния живот ще разпознават, както това направиха овчарите на полето, какво преживява земята чрез Христос. А онези, които стоят правилно в икономическия живот, в икономическите сдружения, ще разгънат в истински смисъл воля, която ще донесе социален ред, изпълнен с Христос.
към текста >>
Това ще бъде човешкото
знание
, проникнато от Христос: това ще бъде човешка воля за дела, проникната от Христос.
Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
Това ще бъде човешкото знание, проникнато от Христос: това ще бъде човешка воля за дела, проникната от Христос.
И това знание не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна държава ще стане троичен. И онези, които правилно стоят в духовния живот ще разпознават, както това направиха овчарите на полето, какво преживява земята чрез Христос. А онези, които стоят правилно в икономическия живот, в икономическите сдружения, ще разгънат в истински смисъл воля, която ще донесе социален ред, изпълнен с Христос.
към текста >>
И това
знание
не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна държава ще стане троичен.
Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи. Това ще бъде човешкото знание, проникнато от Христос: това ще бъде човешка воля за дела, проникната от Христос.
И това знание не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна държава ще стане троичен.
И онези, които правилно стоят в духовния живот ще разпознават, както това направиха овчарите на полето, какво преживява земята чрез Христос. А онези, които стоят правилно в икономическия живот, в икономическите сдружения, ще разгънат в истински смисъл воля, която ще донесе социален ред, изпълнен с Христос.
към текста >>
12.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Още веднъж нека да опишем тези форми на
знание
.
Говорих за значителните факти, че вътре в обсега на разказа за Мистерията на Голгота, имаме от една страна обявяването, дадено на неуките овчари, а от друга на Мъдреците от Изтока, мъже, които според идеите преобладаващи по онова време, бяха достигнали най-висшата мъдрост, която бе възможна да се достигне. Мистерията обявена на Мъдреците чрез звездите и тайните, прочетени от звездите. Същото бе разкрито и на неуките, обикновени овчари чрез онзи вид ясновидство, което можеше да възникне в онези времена у мъже с набожност в сърцата. Казах, че тези сили бяха последни остатъци от способности за зрение, което през още по-ранни времена беше нормално аз човечеството и които способности през епохата на Мистерията на Голгота все още съществуваха, в последната си фаза всред изключителни хора, както учени, така и неуки. Следователно, може да се каже: по времето, когато последните остатъци от древните способности, които давали възможност да се схване свръхсетивната страна на Събитието Голгота това Събитие, тогава фактически стана на земята.
Още веднъж нека да опишем тези форми на знание.
От една страна, имаме овчарите. Те изживяват чрез своето наивно, инстинктивно виждане, това което става в света на хората. Такива вътрешни видения, са се дължали, както вече ви казах, на енергиите на земята, които работят вътре в човешкото същество. Тези енергии на земята не работят само в нисшите царства, но също и в човешкото същество. Съвременните хора, особено тези, които живеят понастоящем, вече не преживяват пряко тези земни енергии, които се издигат от земята, а след това се появяват като вътрешни видения.
към текста >>
Способностите за вътрешно
знание
, като им идваха от енергиите на земята, развити в някоя област или територия, а след това, поради разселването на народите и стоката към други територии, а тези вътрешни видения бяха пряко свързани с територията, където виденията се бяха появили, и тогава поради миграцията на народите те се предаваха по наследство.
Такива вътрешни видения, са се дължали, както вече ви казах, на енергиите на земята, които работят вътре в човешкото същество. Тези енергии на земята не работят само в нисшите царства, но също и в човешкото същество. Съвременните хора, особено тези, които живеят понастоящем, вече не преживяват пряко тези земни енергии, които се издигат от земята, а след това се появяват като вътрешни видения. Ала колкото върви назад в еволюцията, толкова повече откриваме тези вътрешни видения, видения, които в цялостните си очертания и форма се различават според различните климатични условия, различните области на земята и пр. Онова, което може да бъде разкрито в тази връзка, обаче, е измамно, защото хората от старите времена са били скитници.
Способностите за вътрешно знание, като им идваха от енергиите на земята, развити в някоя област или територия, а след това, поради разселването на народите и стоката към други територии, а тези вътрешни видения бяха пряко свързани с територията, където виденията се бяха появили, и тогава поради миграцията на народите те се предаваха по наследство.
Не може винаги да се казва, следователно, че тези вътреш ни видения, са били пряко свързани с територията, там където се явяват по хората. Така както животинският свят има известна форма в специфична част на земята при животните това е изразено предимно във външния растеж и форма, в начина на живот и пр. така, когато човешките същества са били тясно свързани с енергиите на природата, те са били свързани чрез своите вътрешни характеристики с вътрешните енергии на земята. Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза.
към текста >>
И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съ
знание
то му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят.
Така както животинският свят има известна форма в специфична част на земята при животните това е изразено предимно във външния растеж и форма, в начина на живот и пр. така, когато човешките същества са били тясно свързани с енергиите на природата, те са били свързани чрез своите вътрешни характеристики с вътрешните енергии на земята. Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека.
И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят.
В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
към текста >>
Другият вид
знание
представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно.
Нашето обикновено сетивно възприятие след това се е развило по тази вътрешна способност. Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата. Те, сетивата, са станали начина за възприемане, който е въздигнат до идол в естествените науки, където хората вярват само онова, което интелектът съчетава само от своите сетивни възприятия. Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология. Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно.
То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
към текста >>
Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното
знание
за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология. Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие. Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие.
Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите. Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека.
към текста >>
Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично
знание
.
Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие. Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание.
Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите. Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо.
към текста >>
Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично
знание
, което възниква от вътре из нас самите.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание.
Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията.
към текста >>
Математическото и механичното
знание
, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение.
Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура. Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават. Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна. Често се казва, че човечеството трябва да стане способно отново да разгъне истински виждания.
Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение.
Сетивният свят, който става обект на размишления и позволява да възникват всевъзможни видове теории относно сетивните процеси, трептенията на вълни и други подобни, трябва отново да бъде изпълнен с възприятията на Вдъхновението. И чрез това хората ще открият връзката със собствения си произход, с духовното, което е тяхното собствено същество. Не сме развили математически понятия и външни сетивни възприятия като последни остатъци на онези древни времена. И какво се е случило в еволюцията на човечеството като резултат от това? Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките.
към текста >>
Лок познава единствената форма на
знание
, която е валидна
знание
то, което се пре праща в самото начало чрез сетивата.
Сетивният свят, който става обект на размишления и позволява да възникват всевъзможни видове теории относно сетивните процеси, трептенията на вълни и други подобни, трябва отново да бъде изпълнен с възприятията на Вдъхновението. И чрез това хората ще открият връзката със собствения си произход, с духовното, което е тяхното собствено същество. Не сме развили математически понятия и външни сетивни възприятия като последни остатъци на онези древни времена. И какво се е случило в еволюцията на човечеството като резултат от това? Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките.
Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата.
Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо. И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията. Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
към текста >>
Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на
знание
то, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие.
И какво се е случило в еволюцията на човечеството като резултат от това? Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките. Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата. Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо. И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност?
Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие.
И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията. Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология. Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса.
към текста >>
Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо по
знание
, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата. Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо. И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията.
Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи.
към текста >>
Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за
знание
, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена.
Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо. И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията. Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена.
И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически.
към текста >>
Само така е дошло в човека съ
знание
то за свобода.
Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо.
Само така е дошло в човека съзнанието за свобода.
Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция. От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода. Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог.
към текста >>
Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото
знание
за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция.
Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода.
Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция.
От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода. Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог. Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят.
към текста >>
От една страна имаше възможния най-лош упадък на
знание
то, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция.
От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог. Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят. „Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“.
към текста >>
Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това
знание
към човешкото същество.
Присъстваше само обвивката около човека. Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия. Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено.
Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество.
Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество. От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество. Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост. В една от най-наскоро издадените книги (а след нея се появи и друга, защото брошурите целящи да се опровергае антропософията вече достигат до цели томове) в една доста голяма книга откриваме да пише, че много от Антропософията е възпоменание от древните митологии. Това е така, защото авторът просто не разбира антропософията.
към текста >>
Но в съвременния стремеж за
знание
няма истинско разбиране на човешкото същество.
Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия. Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество.
Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество.
От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество. Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост. В една от най-наскоро издадените книги (а след нея се появи и друга, защото брошурите целящи да се опровергае антропософията вече достигат до цели томове) в една доста голяма книга откриваме да пише, че много от Антропософията е възпоменание от древните митологии. Това е така, защото авторът просто не разбира антропософията. Той е лисансие по Теология, много учен господин... те всички са учени господа.
към текста >>
Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съ
знание
, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия.
Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост. В една от най-наскоро издадените книги (а след нея се появи и друга, защото брошурите целящи да се опровергае антропософията вече достигат до цели томове) в една доста голяма книга откриваме да пише, че много от Антропософията е възпоменание от древните митологии. Това е така, защото авторът просто не разбира антропософията. Той е лисансие по Теология, много учен господин... те всички са учени господа. Това може да се каже и като рефрен, като си помислим за едно прочуто изказване на Шекспировия „Юлий Цезар“: „И така всички те са почтени хора...“ Те всички са учени хора и точно този човек, защото съвсем никак не разбира Антропософията, открива в нея нещо сходно с древните митологии.
Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия.
Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини. И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание. Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна: „Варуна е мотивиращата сила във всички същества.
към текста >>
И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за
знание
.
Той е лисансие по Теология, много учен господин... те всички са учени господа. Това може да се каже и като рефрен, като си помислим за едно прочуто изказване на Шекспировия „Юлий Цезар“: „И така всички те са почтени хора...“ Те всички са учени хора и точно този човек, защото съвсем никак не разбира Антропософията, открива в нея нещо сходно с древните митологии. Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия. Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини.
И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание.
Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна: „Варуна е мотивиращата сила във всички същества. Варуна е този, който е разстлал въздуха през горите. Варуна е този, който е дал на бързокраките животни бързината. Варуна е този, който произвежда млякото в млечните крави.
към текста >>
Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съ
знание
то и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение.
Варуна е този, който раздвижва Волята в сърцето на човека. Варуна е този, който запалва светкавицата в океана на облаците. Варуна е, който причинява светлината на слънцето да свети в свода на небето. Варуна е, който произвежда Сома-питието на планината.“ С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера.
Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение.
А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите.
към текста >>
И от това, което следва, можем да разберем вида
знание
, което живее в Мъдреците от Изтока.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето.
И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока.
Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света. Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
към текста >>
Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством
знание
то, притежавано от Магите.
Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока.
Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите.
Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света. Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества.
към текста >>
Странно е, че хората се опитват да спазват тези понятия, които са толкова повърхностни, че те не желаят да се захванат с ново вътрешно
знание
от една страна и да се стремят, от друга, към ново външно
знание
.
Обаче трябва да осъзнаем, че днес виждаме света през много разкривени очила, и че въпреки нашето научно развитие, не разбираме онова, което е най-близо до нас: ние не знаем въздействието на много вещества, които използваме в ежедневния си живот. А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме. Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те). Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества. Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света.
Странно е, че хората се опитват да спазват тези понятия, които са толкова повърхностни, че те не желаят да се захванат с ново вътрешно знание от една страна и да се стремят, от друга, към ново външно знание.
Понякога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде почувствано, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съзнанието си. Напоследък приятел ми даде брой от ,,Rheinische nusik und Theater Zeitung“. Първата статия е за опитностите на един музикант. Той пише въз основа на непосредствена опитност при специфични обстоятелства и това, което разказва е крайно интересно. Ще цитирам няколко изречения: „Към общите социални и икономически размирици бяха прибавени и проблемите на музиката, външния проблем този на новата публика, която идва към изкуството много неподготвена.
към текста >>
Понякога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде почувствано, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съ
знание
то си.
А живеем всред тези въздействия и ги изпитваме. Съвременната наука не знае какво е Сома-питието, или пък Философския камък, макар че малцина не са запознати с тези вещества (те просто не знаят какво са те). Също така може да бъда казано: Съвременните хора осъзнават твърде много взаимоотношенията меж ду банките и индустриалните начинания и мнозина откъсват своите купони от вестниците, които получават, обаче те знаят твърде малко какво означава това в комплекса на социалния живот, както малко знаят и за споменатите по-горе вещества. Нашият начин на възприятие е от онзи вид, който ни замъглява, заблуждава ни дори и с очила: правим ежедневните си подреждания без да знаем нищо истинско за вътрешните връзки на света. Странно е, че хората се опитват да спазват тези понятия, които са толкова повърхностни, че те не желаят да се захванат с ново вътрешно знание от една страна и да се стремят, от друга, към ново външно знание.
Понякога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде почувствано, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съзнанието си.
Напоследък приятел ми даде брой от ,,Rheinische nusik und Theater Zeitung“. Първата статия е за опитностите на един музикант. Той пише въз основа на непосредствена опитност при специфични обстоятелства и това, което разказва е крайно интересно. Ще цитирам няколко изречения: „Към общите социални и икономически размирици бяха прибавени и проблемите на музиката, външния проблем този на новата публика, която идва към изкуството много неподготвена. Кое от изкуствата има постоянна стойност и как изкуствата и хората могат да бъдат обединени.
към текста >>
В големите Държавни както и в провинциалните органи, дилетанти имат авторитета и също, според силата на партиите, политици, за които изкуството е само вторичен интерес и които макар и да имат често добрата воля, обикновено им липсва експертното
знание
и не са освободени от предразсъдъци.
Може би най-добре са „Немските Музикални Обединения“ които включват по-специално оркестранти и „Обединението на Музикалните търговци“, където има обща основа, поради техните икономически цели. След голям интервал следват различните академически и неакадемически учители по музика, учителки по пеене в музикалните училища, органисти, директори и критици, както и композитори и изпълнители на музика. Егоистични интереси и съперничества са отблъснали мнозина да се присъединят към тези асоциации. Общо взето, работещите в културни професии са далеч от осъзнаване нуждата от организация. И става така, че в света на музиката онези, начело на нейните обществени интереси не са експерти, които осъзнават истинските нужди.
В големите Държавни както и в провинциалните органи, дилетанти имат авторитета и също, според силата на партиите, политици, за които изкуството е само вторичен интерес и които макар и да имат често добрата воля, обикновено им липсва експертното знание и не са освободени от предразсъдъци.
И така става, че Държавата почти никак не успява да посрещне оправданите изисквания на музиката. И това не се отнася само до музиката, то е типично за всички културни нужди. Също осъществяването икономическите проблеми на хората не могат подходящо да се разрешат от политиците, които досега са боравили с тези въпроси, напоследък се основава нов „Икономически Съвет“. От около 400 места, три бяха дадени на Изкуството такава беше преценката за важността му. И като знаем, че един от трите гласа не може да представлява интересите на Немското Обединение на Музикантите дори само по икономическите и финансови въпроси, не може да не запитаме: къде тогава ще се разглеждат културните интереси на хората?
към текста >>
Последните столетия не само са затъпили човешкото
знание
, те фактически са подтиснали практическите способности на хората.
Днес бих искал да обърна внимание на нещо много специално. Когато „Futurum Company“ се основа тук в Дорнах, нашият добър приятел господин Молт говори за всичко, което би трябвало да влезе и бъде приложено в селата за практичния живот. Той бе прав във всичко, което каза. Когато аз говорих след това казах, че не съм загрижен за присаждането на антропософски мисли и идеи в практически институции ала онова, което ми причинява грижа е, дали ще намерим достатъчно много човешки същества, способни и достатъчно енергични, да прокарат тези неща. Онова, което е много необходимо, мои мили приятели, е щото ние винаги да се опитваме да обединяваме заедно онези човешки същества, които са достатъчно енергични и способни, за да направят антропософия та наистина практична.
Последните столетия не само са затъпили човешкото знание, те фактически са подтиснали практическите способности на хората.
И съществено е хората да се опитат да разгърнат тези си сили от най-дълбоките основи на своето същество защото силите, които са необходими лежат във всеки индивид. Необходимо е също възобновяване на външните практически способности у човека от най-дълбоките му основи. Това раждане би трябвало да пърха пред нас във всичко, което усещаме да е свързано с Коледа. Да помислим също за науката. Преди няколко дни при мен беше млад студент по медицина и ми говори за своето учение.
към текста >>
13.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато оставаме в нашето обикновено съ
знание
, с него достигаме единствено до там, да запазим впечатления от света на спомените.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 24 Септември 1921 Както вчера казах, дълбоко вътре в човека съществува един вид „огнище на разрушение“.
Когато оставаме в нашето обикновено съзнание, с него достигаме единствено до там, да запазим впечатления от света на спомените.
Ние изграждаме нашите опитности с помощта на сетивата, на разума, изобщо чрез определени въздействия върху нашия душевен живот. После от спомените ние можем отново да извлечем „копия“ на това, което сме изживели. В духовния си живот, ние носим „копия“ от сетивните изживявания. Нещата изглеждат така, сякаш в себе си имаме едно огледало, само че то действува различно от обикновеното пространствено огледало. Едно обикновено огледало отразява обратно това, което е пред него.
към текста >>
В хода на времето, то връща сетивните впечатления, които сме получили, обратно в съ
знание
то и така ние имаме спомен за нашите изживявания.
После от спомените ние можем отново да извлечем „копия“ на това, което сме изживели. В духовния си живот, ние носим „копия“ от сетивните изживявания. Нещата изглеждат така, сякаш в себе си имаме едно огледало, само че то действува различно от обикновеното пространствено огледало. Едно обикновено огледало отразява обратно това, което е пред него. Онова живо огледало, което носим в себе си, също отразява, но по съвсем друг начин.
В хода на времето, то връща сетивните впечатления, които сме получили, обратно в съзнанието и така ние имаме спомен за нашите изживявания.
Ако строшим едно обикновен огледало, ние поглеждаме зад него. Погледът ни попада в една област, коя то е била затворена за нас именно поради целостта на здравото огледало. Но ако вътрешно се упражняваме по един правилен начин, тогава ще достигнем, както често съм казвал, до нещо като строшаване на вътрешното огледало. Тогава спомените, така да се каже, участвуват за кратко време но под наш контрол и ние проникваме още по-дълбоко в нашата същност. И точно когато се вглеждаме дълбоко в себе си, когато се вглеждаме зад огледалото на спомените, ние съзираме това, което вчера аз описах като един вид огнище на разрушение.
към текста >>
Обаче чрез обикновеното съ
знание
не може да се премине през този сетивен екран.
Тъкмо в това огнище на разрушение, тогава възниква зародиша на бъдещия свят; възниква чрез нашето човешко съучастие. И когато говорим както например в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ за това че някога нашата Земя ще бъде подложена на унищожение, за да достигне през различни преходни състояния следващото си Юпитерово въплъщение*7, длъжни сме да допълним: В това Юпитерово въплъщение ще съществува само това, което днес в огнището на разрушение човек формира като ново изваяние от моралните си идеали а несъмнено и от тези импулси, които са антиморални, които активират егоизма и злото. Така че новият Юпитер ще бъде тъкмо последица от борбата между това, което хората успяват да направят на Земята, влагайки моралните си идеи в своя вътрешен хаос, и това което те изваждат навън като неморалност, егоизъм, антиморалност. Ето как ние отправяме взор към една област, където материята е тласната обратно към своето небитие, към нищото. Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони.
Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран.
Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления. Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това. И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание. Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място. Така се разви и особения копнеж на Изтока да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието.
към текста >>
Както с обикновеното съ
знание
не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления.
И когато говорим както например в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ за това че някога нашата Земя ще бъде подложена на унищожение, за да достигне през различни преходни състояния следващото си Юпитерово въплъщение*7, длъжни сме да допълним: В това Юпитерово въплъщение ще съществува само това, което днес в огнището на разрушение човек формира като ново изваяние от моралните си идеали а несъмнено и от тези импулси, които са антиморални, които активират егоизма и злото. Така че новият Юпитер ще бъде тъкмо последица от борбата между това, което хората успяват да направят на Земята, влагайки моралните си идеи в своя вътрешен хаос, и това което те изваждат навън като неморалност, егоизъм, антиморалност. Ето как ние отправяме взор към една област, където материята е тласната обратно към своето небитие, към нищото. Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони. Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран.
Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления.
Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това. И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание. Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място. Така се разви и особения копнеж на Изтока да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието. Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада.
към текста >>
Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съ
знание
, с едно инстинктивно ясновиждащо съ
знание
, те можеха това.
Така че новият Юпитер ще бъде тъкмо последица от борбата между това, което хората успяват да направят на Земята, влагайки моралните си идеи в своя вътрешен хаос, и това което те изваждат навън като неморалност, егоизъм, антиморалност. Ето как ние отправяме взор към една област, където материята е тласната обратно към своето небитие, към нищото. Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони. Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран. Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления.
Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това.
И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание. Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място. Така се разви и особения копнеж на Изтока да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието. Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада. На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
към текста >>
И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съ
знание
.
Ето как ние отправяме взор към една област, където материята е тласната обратно към своето небитие, към нищото. Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони. Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран. Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления. Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това.
И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание.
Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място. Така се разви и особения копнеж на Изтока да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието. Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада. На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност. Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение.
към текста >>
Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съ
знание
то на хората.
Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място. Така се разви и особения копнеж на Изтока да се живее зад сетивните явления, копнежът по Нирвана, копнежът да се заличи егоизма и себелюбието. Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада. На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност. Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение.
Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората.
Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове. Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина. И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане.
към текста >>
Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съ
знание
то за тези светове.
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност. Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия.
Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина. И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане. Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос. Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос. Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н.
към текста >>
Той трябва да постигне съ
знание
за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина.
Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина.
И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане. Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос. Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос. Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум.
към текста >>
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съ
знание
човек изследва околния свят, той си изгражда т.н.
Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове. Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина. И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане. Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос. Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н.
природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно. И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят. В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане.
към текста >>
Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съ
знание
, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно.
Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос. Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос. Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли.
Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно.
И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят. В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане. И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности.
към текста >>
В този свят така както той е даден на обикновеното съ
знание
ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно. И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят.
В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане.
И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие. И сега това което възниква в човека като духовни способност: Съвсем наложително е да го проследим далеч преди раждането и зачатието.
към текста >>
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от по
знание
то на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до по
знание
то за Бог Отец.
И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие. И сега това което възниква в човека като духовни способност: Съвсем наложително е да го проследим далеч преди раждането и зачатието. Обаче тогава стигаме до там, че иначе абстрактните природни закони на външната природа, застават пред нас като нещо живо и духовно. И тогава стигаме, с други думи, до констатацията на това, което може да се нарече Бог Отец.
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец.
Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен. Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах. Обаче с това обикновено съзнание не може да се отиде по-далеч от този Бог Отец. До него може да се стигне с обикновеното съзнание, но по-нататък не може. Показателно е, че Адолф фон Харнак*8 един от забележителните теолози на новото време говореше че всъщност Христос, Синът, не принадлежи към Евангелията, че в тях звучи посланието на Отца и че Христос Исус е само дотолкова намесен в Евангелията, до колкото носи посланието на Отца.
към текста >>
Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съ
знание
, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен.
Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие. И сега това което възниква в човека като духовни способност: Съвсем наложително е да го проследим далеч преди раждането и зачатието. Обаче тогава стигаме до там, че иначе абстрактните природни закони на външната природа, застават пред нас като нещо живо и духовно. И тогава стигаме, с други думи, до констатацията на това, което може да се нарече Бог Отец. Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец.
Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен.
Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах. Обаче с това обикновено съзнание не може да се отиде по-далеч от този Бог Отец. До него може да се стигне с обикновеното съзнание, но по-нататък не може. Показателно е, че Адолф фон Харнак*8 един от забележителните теолози на новото време говореше че всъщност Христос, Синът, не принадлежи към Евангелията, че в тях звучи посланието на Отца и че Христос Исус е само дотолкова намесен в Евангелията, до колкото носи посланието на Отца. Вие съвсем ясно можете да видите, че това модерно мислене, дори и в днешната теология, води с една логична последователност до там, че се признава само Бог Отец, и че самите Евангелия се разглеждат така, сякаш съдържат само посланието на Бог Отец.
към текста >>
Обаче с това обикновено съ
знание
не може да се отиде по-далеч от този Бог Отец.
Обаче тогава стигаме до там, че иначе абстрактните природни закони на външната природа, застават пред нас като нещо живо и духовно. И тогава стигаме, с други думи, до констатацията на това, което може да се нарече Бог Отец. Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец. Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен. Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах.
Обаче с това обикновено съзнание не може да се отиде по-далеч от този Бог Отец.
До него може да се стигне с обикновеното съзнание, но по-нататък не може. Показателно е, че Адолф фон Харнак*8 един от забележителните теолози на новото време говореше че всъщност Христос, Синът, не принадлежи към Евангелията, че в тях звучи посланието на Отца и че Христос Исус е само дотолкова намесен в Евангелията, до колкото носи посланието на Отца. Вие съвсем ясно можете да видите, че това модерно мислене, дори и в днешната теология, води с една логична последователност до там, че се признава само Бог Отец, и че самите Евангелия се разглеждат така, сякаш съдържат само посланието на Бог Отец. В смисъла на тази теология, Христос е зачетен само като едно Същество, което някога е дошло на Земята, за да предостави на хората истинското учение за Бог Отец. От тук произлизат две неща: На първо място вярата, че посланието на Бог Отец може да бъде открито и с обикновеното проучване на света.
към текста >>
До него може да се стигне с обикновеното съ
знание
, но по-нататък не може.
И тогава стигаме, с други думи, до констатацията на това, което може да се нарече Бог Отец. Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец. Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен. Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах. Обаче с това обикновено съзнание не може да се отиде по-далеч от този Бог Отец.
До него може да се стигне с обикновеното съзнание, но по-нататък не може.
Показателно е, че Адолф фон Харнак*8 един от забележителните теолози на новото време говореше че всъщност Христос, Синът, не принадлежи към Евангелията, че в тях звучи посланието на Отца и че Христос Исус е само дотолкова намесен в Евангелията, до колкото носи посланието на Отца. Вие съвсем ясно можете да видите, че това модерно мислене, дори и в днешната теология, води с една логична последователност до там, че се признава само Бог Отец, и че самите Евангелия се разглеждат така, сякаш съдържат само посланието на Бог Отец. В смисъла на тази теология, Христос е зачетен само като едно Същество, което някога е дошло на Земята, за да предостави на хората истинското учение за Бог Отец. От тук произлизат две неща: На първо място вярата, че посланието на Бог Отец може да бъде открито и с обикновеното проучване на света. Схоластиката приема, че Евангелията са тук, за да говорят за Сина, а не за Бог Отец.
към текста >>
По този начин в модерното религиозно съ
знание
навлезе една неистина.
От тук произлизат две неща: На първо място вярата, че посланието на Бог Отец може да бъде открито и с обикновеното проучване на света. Схоластиката приема, че Евангелията са тук, за да говорят за Сина, а не за Бог Отец. Че може да се застъпи мнение, по силата на което да се говори само за Бог Отец, това потвърждава: теологията също е навлязла в западния начин на мислене, в западния морал. Защото до третото, четвъртото столетие след Христос, когато източната мъдрост все още присъствуваше в християнството, хората дълбоко се вълнуваха от въпроса за различията между Бог Отец и Бог Син. От дълго време насам, ние можем да твърдим: тези тънки различия между Бог Отец и Бог Син, които под влиянието на източната мъдрост занимаваха първите следхристиянски столетия, нямат вече никакъв смисъл за модерния човек, за този модерен човек, който трябваше в описаните вчера от мен условия да развива и култивира егоизма, себелюбието.
По този начин в модерното религиозно съзнание навлезе една неистина.
Това което човек изживява вътрешно, до което достига в аналитично-синтезния си подход към света, то е Бог Отец. Но след това по традиция той има и Бог Син. В този смисъл му говорят Евангелията. В този смисъл му говори и традицията: Той има Христос, той трябва да изповядва Христос но практически в своите вътрешни изживявания, той няма Христос. И всъщност това, което трябва да се отнася само към Бог Отец, човек го отнася към Христос.
към текста >>
Соловьов ги изживява поотделно, и той все още има представа за онази бушуваща през първите християнски столетия духовна борба, която искаше да припомни на човешкото съ
знание
именно различията между Бог Отец и Бог Син.
То се изменя още в европейския Изток. Вземете например често споменаваният тук руски философ Владимир Соловьов*9: В негово лице Вие отново имате едно душевно устройство, една личност, която с пълно право, с дълбоко вътрешно право, говори за различията между Отец и Син, защото двамата Отец и Христос - за Соловьов са истински вътрешни изживявания. Западният човек обаче не разграничава Бог Отец и Христос. И ако Вие имате една вродена почтеност в душата си, ще почувствувате сами: поискате ли да се доберете до известно разграничаване между Бог Отец и Христос, тези две същности се сливат в една. При Соловьов това е невъзможно.
Соловьов ги изживява поотделно, и той все още има представа за онази бушуваща през първите християнски столетия духовна борба, която искаше да припомни на човешкото съзнание именно различията между Бог Отец и Бог Син.
Но това са неща, до които модерният човек отново трябва да се приближи. Някаква истина трябва да внесеш, за да се наречеш християнин. Непозволено е да си даваш вид, че почиташ Христос, а всъщност да му приписваш качествата на Бога Отец! Да, обаче това е възможно само тогава, когато се изнасят истини, каквито аз вчера изнесох; само тогава се стига до двете изживявания, до изживяването на Отца и изживяването на Сина. Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съзнанието, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съзнанието.
към текста >>
Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съ
знание
то, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съ
знание
то.
Соловьов ги изживява поотделно, и той все още има представа за онази бушуваща през първите християнски столетия духовна борба, която искаше да припомни на човешкото съзнание именно различията между Бог Отец и Бог Син. Но това са неща, до които модерният човек отново трябва да се приближи. Някаква истина трябва да внесеш, за да се наречеш християнин. Непозволено е да си даваш вид, че почиташ Христос, а всъщност да му приписваш качествата на Бога Отец! Да, обаче това е възможно само тогава, когато се изнасят истини, каквито аз вчера изнесох; само тогава се стига до двете изживявания, до изживяването на Отца и изживяването на Сина.
Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съзнанието, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съзнанието.
Естествено, така както Ви представих нещата вчера, те не могат да се изнесат пред света, той не е достатъчно подготвен от Духовната Наука, от Антропософията. Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния човек, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния свят се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите времена се говореше за грехопадение и т.н. Днес трябва да се намери само формата и начинът, с чиято помощ тези неща могат да преминат в обикновеното съзнание, както по-рано учението за грехопадението беше дадено на света, но от една духовна грижа, твърде различна от нашето учение за Бог Отец. Нашата Духовна Наука постепенно ще трябва да се проникне с такива възгледи, за каквито вчера аз споменах. Нашата Духовна Наука напълно признава природните закони в дълбоката същност на човека.
към текста >>
Днес трябва да се намери само формата и начинът, с чиято помощ тези неща могат да преминат в обикновеното съ
знание
, както по-рано учението за грехопадението беше дадено на света, но от една духовна грижа, твърде различна от нашето учение за Бог Отец.
Непозволено е да си даваш вид, че почиташ Христос, а всъщност да му приписваш качествата на Бога Отец! Да, обаче това е възможно само тогава, когато се изнасят истини, каквито аз вчера изнесох; само тогава се стига до двете изживявания, до изживяването на Отца и изживяването на Сина. Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съзнанието, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съзнанието. Естествено, така както Ви представих нещата вчера, те не могат да се изнесат пред света, той не е достатъчно подготвен от Духовната Наука, от Антропософията. Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния човек, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния свят се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите времена се говореше за грехопадение и т.н.
Днес трябва да се намери само формата и начинът, с чиято помощ тези неща могат да преминат в обикновеното съзнание, както по-рано учението за грехопадението беше дадено на света, но от една духовна грижа, твърде различна от нашето учение за Бог Отец.
Нашата Духовна Наука постепенно ще трябва да се проникне с такива възгледи, за каквито вчера аз споменах. Нашата Духовна Наука напълно признава природните закони в дълбоката същност на човека. Обаче там, именно в това огнище на разрушение, за което толкова често стана дума, там природните закони се обединяват с моралните закони, там природните и моралните закони стават едно цяло. В нашата вътрешна същност, материята а наред с нея и всички природни закони биват унищожени. Материалният живот с всички природни закони е захвърлен обратно в хаоса, и от хаоса успява да се надигне една нова същност, проникната от моралните импулси, които ние сме вложили в огнището на разрушение.
към текста >>
С помощта на по
знание
то, човек не може да се добере до нищо друго.
Обаче там, именно в това огнище на разрушение, за което толкова често стана дума, там природните закони се обединяват с моралните закони, там природните и моралните закони стават едно цяло. В нашата вътрешна същност, материята а наред с нея и всички природни закони биват унищожени. Материалният живот с всички природни закони е захвърлен обратно в хаоса, и от хаоса успява да се надигне една нова същност, проникната от моралните импулси, които ние сме вложили в огнището на разрушение. Вече казахме: всичко онова, което действува като огнище на разрушение, е под огледалото на спомнянето. Ако потопим съзерцаващ поглед под това огледало, ние забелязваме всъщност онова, което е неизменно в човека.
С помощта на познанието, човек не може да се добере до нищо друго.
Човек узнава примерно що е той, как е устроен. Но човек трябва да извоюва нещо много повече от това да знае, какво представлява и как е устроен. Обаче навлизаме ли по този начин, така да се каже, във вътрешното зло на човека, същевременно добиваме съзнание за това, как се изграждат и движат духовните импулси в това вътрешно зло, където материята по степенно се разрушава, където материята се подхвърля на хаоса, и тогава ние сме съвсем близо до възникването на онази наша свръхсетивна съставна част, която наричаме Духът-Себе (Geistselbst)*10. Тогава ние възприемаме вече самия творящ Дух. Защото докато моралните закони действуват върху материята, докато я хаотизират и разрушават, ние имаме в себе си по естествен и природен начин, един духовно-действуващ принцип.
към текста >>
Обаче навлизаме ли по този начин, така да се каже, във вътрешното зло на човека, същевременно добиваме съ
знание
за това, как се изграждат и движат духовните импулси в това вътрешно зло, където материята по степенно се разрушава, където материята се подхвърля на хаоса, и тогава ние сме съвсем близо до възникването на онази наша свръхсетивна съставна част, която наричаме Духът-Себе (Geistselbst)*10.
Вече казахме: всичко онова, което действува като огнище на разрушение, е под огледалото на спомнянето. Ако потопим съзерцаващ поглед под това огледало, ние забелязваме всъщност онова, което е неизменно в човека. С помощта на познанието, човек не може да се добере до нищо друго. Човек узнава примерно що е той, как е устроен. Но човек трябва да извоюва нещо много повече от това да знае, какво представлява и как е устроен.
Обаче навлизаме ли по този начин, така да се каже, във вътрешното зло на човека, същевременно добиваме съзнание за това, как се изграждат и движат духовните импулси в това вътрешно зло, където материята по степенно се разрушава, където материята се подхвърля на хаоса, и тогава ние сме съвсем близо до възникването на онази наша свръхсетивна съставна част, която наричаме Духът-Себе (Geistselbst)*10.
Тогава ние възприемаме вече самия творящ Дух. Защото докато моралните закони действуват върху материята, докато я хаотизират и разрушават, ние имаме в себе си по естествен и природен начин, един духовно-действуващ принцип. Обаче ние трябва много по-конкретно да осмислим онзи духовен принцип, който е в нас и който представлява зародиша на бъдещия свят. С какво можем да сравним това, което откриваме в себе си? Ние не можем да го сравним с онова, което нашите сетива ни съобщават за външния свят.
към текста >>
Човек възприема духовните Същества на висшите Йерархии*11, които управляват там, с помощта на имагинативното по
знание
.
С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно. Тук говори не нашата дълбока същност, но от нейната арена говори самият свят. Но виждате ли, по сходен начин стоят нещата и за онзи човек, според когото зад „сетивното табло“ е разположен един друг, един духовен свят.
Човек възприема духовните Същества на висшите Йерархии*11, които управляват там, с помощта на имагинативното познание.
Но това познание непрекъснато се изпълва от един съкровен вътрешен живот, при което човек само привидно възприема словото чрез себе си; в действителност той го възприема от света. Човек навлиза в надсетивния свят с любов и себеотдаване. Той е привлечен от Съществата и те му се откриват според степента на неговото себеотдаване; човек възприема тези Същества чрез вътрешното слово, на което той попада в своя съкровен Аз. Да, така е щом се пробуди вътрешното слово, прозвучава и външния свят. Всичко което аз тук описвам пред Вас, то съществува у всеки човек.
към текста >>
Но това по
знание
непрекъснато се изпълва от един съкровен вътрешен живот, при което човек само привидно възприема словото чрез себе си; в действителност той го възприема от света.
Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно. Тук говори не нашата дълбока същност, но от нейната арена говори самият свят. Но виждате ли, по сходен начин стоят нещата и за онзи човек, според когото зад „сетивното табло“ е разположен един друг, един духовен свят. Човек възприема духовните Същества на висшите Йерархии*11, които управляват там, с помощта на имагинативното познание.
Но това познание непрекъснато се изпълва от един съкровен вътрешен живот, при което човек само привидно възприема словото чрез себе си; в действителност той го възприема от света.
Човек навлиза в надсетивния свят с любов и себеотдаване. Той е привлечен от Съществата и те му се откриват според степента на неговото себеотдаване; човек възприема тези Същества чрез вътрешното слово, на което той попада в своя съкровен Аз. Да, така е щом се пробуди вътрешното слово, прозвучава и външния свят. Всичко което аз тук описвам пред Вас, то съществува у всеки човек. Само че той няма никакви представи, никакво съзнание за него.
към текста >>
Само че той няма никакви представи, никакво съ
знание
за него.
Но това познание непрекъснато се изпълва от един съкровен вътрешен живот, при което човек само привидно възприема словото чрез себе си; в действителност той го възприема от света. Човек навлиза в надсетивния свят с любов и себеотдаване. Той е привлечен от Съществата и те му се откриват според степента на неговото себеотдаване; човек възприема тези Същества чрез вътрешното слово, на което той попада в своя съкровен Аз. Да, така е щом се пробуди вътрешното слово, прозвучава и външния свят. Всичко което аз тук описвам пред Вас, то съществува у всеки човек.
Само че той няма никакви представи, никакво съзнание за него.
Когато изследваме света с обикновеното съзнание, с неговите интелектуалистични понятия, ние всъщност добиваме знание само за преходното, за миналото. И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят. Обаче с това, за което аз загатнах, ние можем да намерим Бог Отец. Впрочем, какво съзнание развиваме ние спрямо Бог Отец? Съзнанието, че Бог Отец е в основата на един свят, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм.
към текста >>
Когато изследваме света с обикновеното съ
знание
, с неговите интелектуалистични понятия, ние всъщност добиваме
знание
само за преходното, за миналото.
Човек навлиза в надсетивния свят с любов и себеотдаване. Той е привлечен от Съществата и те му се откриват според степента на неговото себеотдаване; човек възприема тези Същества чрез вътрешното слово, на което той попада в своя съкровен Аз. Да, така е щом се пробуди вътрешното слово, прозвучава и външния свят. Всичко което аз тук описвам пред Вас, то съществува у всеки човек. Само че той няма никакви представи, никакво съзнание за него.
Когато изследваме света с обикновеното съзнание, с неговите интелектуалистични понятия, ние всъщност добиваме знание само за преходното, за миналото.
И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят. Обаче с това, за което аз загатнах, ние можем да намерим Бог Отец. Впрочем, какво съзнание развиваме ние спрямо Бог Отец? Съзнанието, че Бог Отец е в основата на един свят, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм. От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света.
към текста >>
Впрочем, какво съ
знание
развиваме ние спрямо Бог Отец?
Всичко което аз тук описвам пред Вас, то съществува у всеки човек. Само че той няма никакви представи, никакво съзнание за него. Когато изследваме света с обикновеното съзнание, с неговите интелектуалистични понятия, ние всъщност добиваме знание само за преходното, за миналото. И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят. Обаче с това, за което аз загатнах, ние можем да намерим Бог Отец.
Впрочем, какво съзнание развиваме ние спрямо Бог Отец?
Съзнанието, че Бог Отец е в основата на един свят, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм. От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света. Това, което анализираме и изпитваме с нашето интелектуалистично научно познание, е не друго, а мъртвия труп на света. И такива теолози като Адолф Харнак, които държат само на Бог Отец, те са нещо като трубадури на пропадащия свят; на всичко, което наред със Земята напълно ще се заличи, което наред със Земята напълно ще изчезне. И най-после, как изглеждат нещата за този човек, който е напълно вживян в това, което природонаучното мислене още от детството набива в главата му?
към текста >>
Съ
знание
то, че Бог Отец е в основата на един свят, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм.
Само че той няма никакви представи, никакво съзнание за него. Когато изследваме света с обикновеното съзнание, с неговите интелектуалистични понятия, ние всъщност добиваме знание само за преходното, за миналото. И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят. Обаче с това, за което аз загатнах, ние можем да намерим Бог Отец. Впрочем, какво съзнание развиваме ние спрямо Бог Отец?
Съзнанието, че Бог Отец е в основата на един свят, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм.
От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света. Това, което анализираме и изпитваме с нашето интелектуалистично научно познание, е не друго, а мъртвия труп на света. И такива теолози като Адолф Харнак, които държат само на Бог Отец, те са нещо като трубадури на пропадащия свят; на всичко, което наред със Земята напълно ще се заличи, което наред със Земята напълно ще изчезне. И най-после, как изглеждат нещата за този човек, който е напълно вживян в това, което природонаучното мислене още от детството набива в главата му? Ето как е свикнал да мисли той: Наистина, там някъде в света възникват външните феномени, те възникват и умират, обаче материята остава, тя е неразрушима, и ако някога Земята стигне до своя край, материята няма да бъде унищожена.
към текста >>
Това, което анализираме и изпитваме с нашето интелектуалистично научно по
знание
, е не друго, а мъртвия труп на света.
И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят. Обаче с това, за което аз загатнах, ние можем да намерим Бог Отец. Впрочем, какво съзнание развиваме ние спрямо Бог Отец? Съзнанието, че Бог Отец е в основата на един свят, чиито залез вече се въз вестява в нашия интелектуализъм. От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света.
Това, което анализираме и изпитваме с нашето интелектуалистично научно познание, е не друго, а мъртвия труп на света.
И такива теолози като Адолф Харнак, които държат само на Бог Отец, те са нещо като трубадури на пропадащия свят; на всичко, което наред със Земята напълно ще се заличи, което наред със Земята напълно ще изчезне. И най-после, как изглеждат нещата за този човек, който е напълно вживян в това, което природонаучното мислене още от детството набива в главата му? Ето как е свикнал да мисли той: Наистина, там някъде в света възникват външните феномени, те възникват и умират, обаче материята остава, тя е неразрушима, и ако някога Земята стигне до своя край, материята няма да бъде унищожена. Наистина тя ще заприлича на гигантско гробище, обаче това гигантско гробище ще съдържа същите атоми и молекули, от които е изградена и днешната Земя. Само че нека отвърнем поглед от този замиращ свят, нека видим какво взема от него идващият, пробуждащият се свят.
към текста >>
Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съ
знание
то на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят.
И най-после, как изглеждат нещата за този човек, който е напълно вживян в това, което природонаучното мислене още от детството набива в главата му? Ето как е свикнал да мисли той: Наистина, там някъде в света възникват външните феномени, те възникват и умират, обаче материята остава, тя е неразрушима, и ако някога Земята стигне до своя край, материята няма да бъде унищожена. Наистина тя ще заприлича на гигантско гробище, обаче това гигантско гробище ще съдържа същите атоми и молекули, от които е изградена и днешната Земя. Само че нека отвърнем поглед от този замиращ свят, нека видим какво взема от него идващият, пробуждащият се свят. Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов.
Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят.
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине.
към текста >>
Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съ
знание
то за Бог Отец.
И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук. Днес той може да си каже: Аз поглеждам към Бог Отец. Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение.
Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец.
И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека. Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят. Трябва, наистина трябва да имаме силното усещане и за умиращия, и за идващия свят. Дори в самата природа ние трябва да долавяме една постоянна смърт.
към текста >>
Ако чрез съ
знание
то за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение. Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец. И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека.
Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
Трябва, наистина трябва да имаме силното усещане и за умиращия, и за идващия свят. Дори в самата природа ние трябва да долавяме една постоянна смърт. Тази смърт вече обагря природата. Но затова пък в природата има нещо, което постоянно напира към живот, нещо което постоянно се ражда. Така че природата се обагря не от това, което улавят сетивата, а от нещо, което е в самата нея, стига ние да й се отдаваме с открито и чисто сърце.
към текста >>
Според имагинативното по
знание
, тук материята не се разпада по този начин, тя се приближава към центъра на Слънцето, за да получи живот; тя получава живот, който е устремен лъчисто навън (рис.6).
Материята се концентрира според Лунния център, но не понася ни какъв център; прави така, че се разпръсква навън като космически прах. Само за обикновеното сетивно възприятие Луната изглежда спокойна, дремеща и неподвижна. Но Луната не е спокойна. Там материята постоянно се нагнетява, за да се раздроби и разпадне навън в света. Съвсем иначе е при Слънцето.
Според имагинативното познание, тук материята не се разпада по този начин, тя се приближава към центъра на Слънцето, за да получи живот; тя получава живот, който е устремен лъчисто навън (рис.6).
Тук няма разпадане, тук живота се излъчва от центъра по всички посоки. И с този живот се развива астралността. При Луната не е така; там астралността се разрушава. В действителност, Слънце то е нещо, което е пронизано от вътрешен живот, то не понася центростремителното движение, средищната точка; то действува като нещо оплодотворяващо. В центъра на Слънцето живее космическия оплодотворяващ принцип.
към текста >>
Но човек ще трябва отново да го познае, и то в най-пълно и ясно съ
знание
, щом иска по един честен начин да каже за себе си: Аз съм християнин.
Тук, в нашата вътрешна човешка същност, материята постоянно се натъква на Лунното естество, и така човек постоянно всмуква със сетивата си нещо от Слънчевото естество. Да, така сме изправени ние в Космоса, и така трябва да имаме тези възприятия за Лунното естество, за саморазрушаващата се и разпилявана като космически прах материя; и за Слънчевото естество, за оживотворящото Слънчево естество. С тези две изживявания ние поглеждаме в раздробяващата се, разпилявана материя, в света на Бог Отец, докато този свят се превърне в света на Божия Син, физически осезаем и видим за нас чрез Слънчевата същност на света. Лунната и Слънчевата същност те се отнасят помежду си, както Бог Отец и Бог Син. В първите християнски столетия, това беше все още долавяно инстинктивно.
Но човек ще трябва отново да го познае, и то в най-пълно и ясно съзнание, щом иска по един честен начин да каже за себе си: Аз съм християнин.
Това е, което аз имах да изложа днес пред Вас.
към текста >>
14.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съ
знание
, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 14 Октомври 1921 В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери.
Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове.
Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н. И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност. Относно душевният живот на човека, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на човека, как чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът. После Ви показах, как това, което днес човек определя като свое тяло ако правилно вникнем в неговия истински облик – трябва да се разглежда като зародиш на бъдещи светове, фактически всичко, което занапред ще прерасне в Бъдещият Юпитер, има своя зародиш и днес в нашите човешки тела: Нашето физическо тяло, което полагаме в гроба за да се разложи от земните сили, съдържа зародиша на това, което Земята ще стане, след като надживее своята гибел. Нашето етерно тяло: Кратко време след като сме минали през Портата на смъртта, то се разтваря в етерния Космос; но то също носи в себе си един зародиш за Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно по
знание
.
Нашето етерно тяло: Кратко време след като сме минали през Портата на смъртта, то се разтваря в етерния Космос; но то също носи в себе си един зародиш за Бъдещият Юпитер. Така стоят нещата и с нашето астрално тяло, и с нашата Азова обвивка. Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета. А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене.
Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание.
Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание. Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно по
знание
.
Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета. А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни.
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот? Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят. Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети.
към текста >>
Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на
знание
то.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот? Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят. Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети.
Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието.
Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност. И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение.
към текста >>
В случай, че Азът не приеме в себе си това, което той може да приеме чрез Земната култура, тогава Азовото съ
знание
се прекратява със свършека на Земята; със Земята изчезва и земния Аз.
Но сега, позволете да запитам: Чии отношения се проявяват тук, между двете 1култури, между Азовата култура която човек приема едва в сегашното Земно развитие и онази култура, на която е съдено да бъде приета чрез антропософската Духовна Наука? Една проста схематична рисунка ще ни помогне да отговорим на този въпрос. Ако тук ние имаме Земята (рис.26, червено), в нея вече са преминати епохите Луна, Слънце, Сатурн. А тук бихме имали следващата планета, в която ще се превърне Земята след своята гибел, Бъдещият Юпитер (зелено). В изграждането на този Бъдещ Юпитер по най-интензивен начин са включени макар и като зародишни сили онези съставни части на човешкото същество, които наричаме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; обаче за Азът, това важи само при едно важно условие.
В случай, че Азът не приеме в себе си това, което той може да приеме чрез Земната култура, тогава Азовото съзнание се прекратява със свършека на Земята; със Земята изчезва и земния Аз.
Той ще трябва да се развие в други форми. Ако обаче човек развие едно активно астрално тяло, тогава тази активност рефлектира и върху Азът. По този начин човек получава една витална обвивка, съставена от вътрешно активни Аз и астрално тяло. И сега той не чувствува вече неспокойствие или парене под петите за което стана дума преди малко сега той се чувствува вътрешно проникнат от здрави жизнени сили и тези сили го свързват с това, което ще се излъчи от неговите телесни обвивки като зародишни кълнове за бъдещите метаморфози на Земната планета. Антропософската Духовна Наука трябва да се разглежда като нещо живо.
към текста >>
15.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
То полита нагоре, полита като сенки от дълбините на човешкото същество, изпълва нашето съ
знание
и едва тогава става съдържание на нашите мисли.
Позволете ми още веднъж да се спра върху съдържанието на моите последни лекции. Ние опитахме да си изградим представа за човешкия духовен, душевен и телесен живот. Когато разглеждаме душевния живот на човека, т.е. това, което протича в него като мисли, чувства и воля, ние установяваме, че мисленето, или с други думи това, което непосредствено се изживява като съдържание на мислите, се разиграва между физическото и етерното тяло, че чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло, а волята между астралното тяло и Азът. Ние виждаме, че мислите доколкото можем съзнателно да ги обхващаме само изобразяват това, което душевно блика от дълбините на нашето същество.
То полита нагоре, полита като сенки от дълбините на човешкото същество, изпълва нашето съзнание и едва тогава става съдържание на нашите мисли.
Ако искаме да представим нещата схематично, те ще изглеждат приблизително така: Физическо тяло (рис. 27, синьо), етерно тяло (оранжево), астрално тяло (червено) и Аз (виолетово). Тогава между физическото и етерното тяло бихме имали съдържанието на нашите мисли. Обаче от моите предишни описания . Вие знаете, че по своята същност, мисловното съдържание е нещо много по-реално отколкото това, което ние изживяваме в съзнанието.
към текста >>
Вие знаете, че по своята същност, мисловното съдържание е нещо много по-реално отколкото това, което ние изживяваме в съ
знание
то.
То полита нагоре, полита като сенки от дълбините на човешкото същество, изпълва нашето съзнание и едва тогава става съдържание на нашите мисли. Ако искаме да представим нещата схематично, те ще изглеждат приблизително така: Физическо тяло (рис. 27, синьо), етерно тяло (оранжево), астрално тяло (червено) и Аз (виолетово). Тогава между физическото и етерното тяло бихме имали съдържанието на нашите мисли. Обаче от моите предишни описания .
Вие знаете, че по своята същност, мисловното съдържание е нещо много по-реално отколкото това, което ние изживяваме в съзнанието.
Това, което изживяваме в съзнанието, е само нещо, което от дълбините на нашето същество полита вълнообразно нагоре към Азът. Съдържанието на нашите чувства се простира между етерното и астралното тяло и също полита нагоре към Азът. Съдържанието на нашата воля е между астралното тяло и Азът. Волята е разположена най-близо до Азът. И тук отново подчертавам: Азът изживява себе си най-непосредствено и пълно именно във волята, докато съдържанието на чувствата и съдържанието на мислите почиват долу, в дълбините на нашето същество, и само като неясни вълни и пулсации се надигат нагоре към Азът (рис.27).
към текста >>
Това, което изживяваме в съ
знание
то, е само нещо, което от дълбините на нашето същество полита вълнообразно нагоре към Азът.
Ако искаме да представим нещата схематично, те ще изглеждат приблизително така: Физическо тяло (рис. 27, синьо), етерно тяло (оранжево), астрално тяло (червено) и Аз (виолетово). Тогава между физическото и етерното тяло бихме имали съдържанието на нашите мисли. Обаче от моите предишни описания . Вие знаете, че по своята същност, мисловното съдържание е нещо много по-реално отколкото това, което ние изживяваме в съзнанието.
Това, което изживяваме в съзнанието, е само нещо, което от дълбините на нашето същество полита вълнообразно нагоре към Азът.
Съдържанието на нашите чувства се простира между етерното и астралното тяло и също полита нагоре към Азът. Съдържанието на нашата воля е между астралното тяло и Азът. Волята е разположена най-близо до Азът. И тук отново подчертавам: Азът изживява себе си най-непосредствено и пълно именно във волята, докато съдържанието на чувствата и съдържанието на мислите почиват долу, в дълбините на нашето същество, и само като неясни вълни и пулсации се надигат нагоре към Азът (рис.27). Но Вие знаете също и това, че волята, така както се изживява тя от нас, се изживява притъпено и смътно.
към текста >>
В нашето будно съ
знание
, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество.
И тук отново подчертавам: Азът изживява себе си най-непосредствено и пълно именно във волята, докато съдържанието на чувствата и съдържанието на мислите почиват долу, в дълбините на нашето същество, и само като неясни вълни и пулсации се надигат нагоре към Азът (рис.27). Но Вие знаете също и това, че волята, така както се изживява тя от нас, се изживява притъпено и смътно. За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането. Да, така е, волята живее притъпено и смътно в нас. И все пак тя остава най-близо до нашия Аз.
В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество.
Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно. Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки. Да, така изглеждат нещата, когато разглеждаме и проникваме дълбоко навътре в човешкото същество. Ние виждаме каква нищожна част от себе си осмисляме в нашето съзнание; ние възприемаме само един полъх от това, което се издига нагоре към този смътен, волев Аз. С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването.
към текста >>
Едно будно съ
знание
за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
За този волев импулс, който предизвиква едно движение на рамото или крака, ние знаем толкова, колкото и за това, което се разиграва в нас между заспиването и пробуждането. Да, така е, волята живее притъпено и смътно в нас. И все пак тя остава най-близо до нашия Аз. В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество. Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно.
Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки.
Да, така изглеждат нещата, когато разглеждаме и проникваме дълбоко навътре в човешкото същество. Ние виждаме каква нищожна част от себе си осмисляме в нашето съзнание; ние възприемаме само един полъх от това, което се издига нагоре към този смътен, волев Аз. С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването. Обаче с мига на пробуждането, в този притъпен и смътен Аз нахлува светът на сетивните възприятия. Помислете само колко притъпен и неясен е Вашия живот между заспиването и пробужда нето, помислете и за това, че Вие всъщност усещате този интервал от време като една празнина.
към текста >>
Ние виждаме каква нищожна част от себе си осмисляме в нашето съ
знание
; ние възприемаме само един полъх от това, което се издига нагоре към този смътен, волев Аз.
И все пак тя остава най-близо до нашия Аз. В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество. Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно. Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки. Да, така изглеждат нещата, когато разглеждаме и проникваме дълбоко навътре в човешкото същество.
Ние виждаме каква нищожна част от себе си осмисляме в нашето съзнание; ние възприемаме само един полъх от това, което се издига нагоре към този смътен, волев Аз.
С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването. Обаче с мига на пробуждането, в този притъпен и смътен Аз нахлува светът на сетивните възприятия. Помислете само колко притъпен и неясен е Вашия живот между заспиването и пробужда нето, помислете и за това, че Вие всъщност усещате този интервал от време като една празнина. И едва в мига на пробуждането, когато отваряте сетивата навън, Вие сте в състояние, чрез тези сетивни възприятия, да се идентифицирате с Вашия Аз. Тогава цялата привидност и цялата илюзия на сетивните възприятия нахлуват в Азът.
към текста >>
С нашето обикновено съ
знание
ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването.
В нашето будно съзнание, ние възприемаме волята само чрез мислите-сенки, които прииждат от дълбините на нашето същество. Представите, които ние имаме в будно състояние, са само сенките на едно дълбоко душевно движение, те наистина са само сенки; а волята ние изживяваме непосредствено, макар и смътно. Едно будно съзнание за волята можем да имаме само чрез мислите-сенки. Да, така изглеждат нещата, когато разглеждаме и проникваме дълбоко навътре в човешкото същество. Ние виждаме каква нищожна част от себе си осмисляме в нашето съзнание; ние възприемаме само един полъх от това, което се издига нагоре към този смътен, волев Аз.
С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването.
Обаче с мига на пробуждането, в този притъпен и смътен Аз нахлува светът на сетивните възприятия. Помислете само колко притъпен и неясен е Вашия живот между заспиването и пробужда нето, помислете и за това, че Вие всъщност усещате този интервал от време като една празнина. И едва в мига на пробуждането, когато отваряте сетивата навън, Вие сте в състояние, чрез тези сетивни възприятия, да се идентифицирате с Вашия Аз. Тогава цялата привидност и цялата илюзия на сетивните възприятия нахлуват в Азът. Така че в земния човек, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния свят; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен.
към текста >>
Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше
знание
, има своята стойност само за земния живот.
Но преди всичко: тогава хората можеха да изживяват в много по-голяма степен това, което те пренасяха през Портата на смъртта. Защото това, с което се гордеят хората от 15 век насам, това което има колосална стойност за така наречения образован свят, то е нещо, което след смъртта угасва напълно. И коя е характерната особеност на новата цивилизация? Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание. И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята.
Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот.
В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят. Интелектуализмът може да бъде правилно разбран от душата по следния начин. Когато сутрин човек се пробуди, в него нахлуват сетивните образи. Той само забелязва, че те прерастват като една фина мрежа в света на мислите, така че той живее практически в образите. Вечер при заспиване, тези образи изчезват веднага.
към текста >>
Непосредствено след смърт та си, човек има бързопреходното изживяване на тези образи, които съдържат в себе си илюзията на сети вата, разбира се доколкото Азът е прокарал през тях насочващите и твърди линии на едно или друго
знание
.
Вечер при заспиване, тези образи изчезват веднага. Обаче илюзията от тези сетивни образи е нещо много важно, защото само това, което Азът успее да извлече от нея само то преминава отвъд смъртта. А това, което се поражда отвътре, т.е. самите мисли и съдържанието на мислите, то остава под формата на нетрайни спомени няколко дни след смъртта, докато човек още носи своето етерно тяло. После етерното тяло се разтваря в Космоса.
Непосредствено след смърт та си, човек има бързопреходното изживяване на тези образи, които съдържат в себе си илюзията на сети вата, разбира се доколкото Азът е прокарал през тях насочващите и твърди линии на едно или друго знание.
Обаче няколко дни след смъртта си, човек отхвърля своето етерно тяло. Така той прониква със своите образи в Космоса и тогава тези образи се вплитат в Космоса според начина, по който са били вплетени в самия него преди смъртта. Преди смъртта тези образи се напластяват чрез сетивните възприятия в посока на вътре. Така че те се обхващат от човешкото същество, доколкото то ги затваря, ако мога така да се изразя, в своята кожа. Но след смъртта, няколко дни след смъртта, когато мисловният свят е все още жив, преди да се разпадне етерното тяло, настъпва едно уголемяване на образите.
към текста >>
Това привидно по
знание
наричаме антропоморфизъм.
От илюзията на сетивата остава само това, което току-що описах, и то по този начин, както аз го описах пред Вас. В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят. Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност.
Това привидно познание наричаме антропоморфизъм.
Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят. Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта. И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
В противен случай, в нашето човешко съ
знание
ще имаме само илюзията на сетивата.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си. Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си. И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка. И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата.
И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене. И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта. Какво пренасяме ние впрочем отвъд смъртта? Именно това, което тук между раждането и смъртта, ние изживяваме в истинска свобода. Човек може да пренесе през Портата на смъртта само резултатите от онези свои действия, които съответствуват на описанието на свободата в моята книга „философия на свободата“.
към текста >>
Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно
знание
, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Да, ето как интимно е свързана нашата интелектуалистична епоха с проблема за свободата. Затова и винаги съм казвал: Човек трябваше да стане интелектуалистичен, за да може да напредва в своята свобода. В интелектуализма човек изгубва своята духовна същност; нищо от него той не може да пренесе отвъд смъртта. Обаче чрез интелектуализма човек извоюва свободата, и това което той извоюва в свободата, човек вече може да го пренесе през Портата на смъртта. Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта.
Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят. Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот. Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят. Днес аз представих нещата според както те могат да се видят в самото човешко същество. Утре бих искал да говоря за тях във връзката им с Мистерията на Голгота, за да покажа как смъртта и Възкресението Христово могат да се влеят в човека като негово основно и първично изживяване.
към текста >>
16.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съ
знание
, човек практически няма никаква представа за себе си.
Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност. В резултат на това, че се издигаме до чистите и свободни мотиви на нашата воля без да я товарим с нищо земно, ние си осигуряваме тази възможност, щото между смъртта и новото раждане да бъдем едно самостоятелно същество. И сега: към себесъхранението на това същество през нашата епоха, принадлежи и всичко, което можем да наречем отношение към Мистерията на Голгота. Тази Мистерия на Голгота може да се обсъжда от различни гледни точки. В продължение на доста месеци ние обсъждахме Мистерията на Голгота от твърде голям брой гледни точки, но сега бих желал да направим това от гледната точка на човешката свобода.
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, човек практически няма никаква представа за себе си.
Човекът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си. И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация. Но това е една заблуда, една илюзия. Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния свят. Обаче що за възглед е той?
към текста >>
Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съ
знание
.
Аз вече обърнах внимание върху това в моята книга „Върху загадките на човека“. Там посочих, че всъщност светът в който живеем, светът на нашите изживявания, може да бъде сравнен с образите, които гледат към нас от едно огледало. Практически те не могат да ни бъдат наложени, те са именно образи, илюзия, Майя. И по този начин светът на човешките възприятия също остава една илюзия, една Майя. И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията.
Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание.
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя.
към текста >>
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съ
знание
тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия.
Там посочих, че всъщност светът в който живеем, светът на нашите изживявания, може да бъде сравнен с образите, които гледат към нас от едно огледало. Практически те не могат да ни бъдат наложени, те са именно образи, илюзия, Майя. И по този начин светът на човешките възприятия също остава една илюзия, една Майя. И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание.
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия.
То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съ
знание
.
Практически те не могат да ни бъдат наложени, те са именно образи, илюзия, Майя. И по този начин светът на човешките възприятия също остава една илюзия, една Майя. И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание. Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия.
То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание.
Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят. Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството.
към текста >>
Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съ
знание
човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят. Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности.
Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя.
към текста >>
Но постепенно човекът оформи в своето съ
знание
също и представи за свършека на Земята.
Благодарение на откриващия се божествено-духовен свят, в древните епохи хората имаха твърде екзактни представи за началото и края на Земята. Ако се обърнем към Стария Завет или другите религиозни учения на древните, ще установим, че хората си изработваха съвсем други представи за началото на света, разбира се според вида, който те можеха да имат тогава; и според тези представи, човек можеше в значителна степен да осмисли своето битие именно като жител и поданик на Земята. Но от хипотезата на Кант-Лаплас, от първичната мъглявина на Кант-Лаплас никога не може да се изведе човешкия живот тук, на нашата Земя. Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята. И така, човекът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята.
Но постепенно човекът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята.
В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека! Нека да се спрем на днешната хипотетична представа за края на Земята: според нея Земята ще бъде погълната от една равномерна топлина. В тази топлина, в този огън ще се претопи цялото човешко същество. Там човекът няма вече място. Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
към текста >>
Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото
знание
на човека.
Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
Да, замислете се над тези неща съвсем сериозно. Приемете за начален пункт на Земното развитие една първична мъглявина, от която се отделят неопределени формации, а после се диференцират различните форми на живот, включително и до човека. Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш свят. Нима върху Земята се разиграват епизоди без начало и край? Разбира се, в този случай историята наистина изглежда безсмислена.
към текста >>
в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително по
знание
за природния свят.
И той би трябвало да си каже: Да, без представите за начало и край, цялото историческо развитие е нещо безсмислено. Отделни хора предусетиха това доста отдавна. Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко прозря Шопенхауер в това безсмислие. Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята. Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е.
в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят.
В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят. Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея. Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса. Съвременното човечество общо взето живее точно в това състояние на съзнанието. Но тук то е застрашено от една голяма опасност.
към текста >>
В естество
знание
то е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят.
Отделни хора предусетиха това доста отдавна. Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко прозря Шопенхауер в това безсмислие. Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята. Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е. в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят.
В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят.
Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея. Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса. Съвременното човечество общо взето живее точно в това състояние на съзнанието. Но тук то е застрашено от една голяма опасност. Така както са поставени нещата, човечеството не успява да се вживее в света на феномените, не успява да намери мястото си в света на Майя.
към текста >>
Съвременното човечество общо взето живее точно в това състояние на съ
знание
то.
Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е. в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят. В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят. Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея. Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса.
Съвременното човечество общо взето живее точно в това състояние на съзнанието.
Но тук то е застрашено от една голяма опасност. Така както са поставени нещата, човечеството не успява да се вживее в света на феномените, не успява да намери мястото си в света на Майя. То пада в примките на необходимостта, онази вътрешна необходимост на инстинкти, нагони, страсти. И каква нищожна част от свободната импулсивност на мисленето се осъществява днес! Обаче колкото повече не достига свободата в този свят между раждането и смъртта, толкова повече в света между смъртта и новото раждане, върху човека ще се стовари хипнотизиращата принуда на несвободата, на необходимостта.
към текста >>
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно по
знание
.
И в това се състои огромната разлика между християнството и древните божествени учения. Когато човекът поиска да намери Христос, той трябва да го намери в свобода. Той трябва да застане напълно свободен пред Мистерията на Голгота. Космогониите принуждаваха човека. Мистерията на Голгота не принуждава никого.
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание.
И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода. Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. . Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съ
знание
, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център.
И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода. Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. . Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център.
Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
към текста >>
В нашата епоха, общо взето, твърде малко хора са разбрали, че само едно по
знание
в свобода, е активното по
знание
за Христос, и че единственото може да доведе до Мистерията на Голгота.
Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
В нашата епоха, общо взето, твърде малко хора са разбрали, че само едно познание в свобода, е активното познание за Христос, и че единственото може да доведе до Мистерията на Голгота.
Защото през онези времена, когато хората нямаха Духовната Наука, те черпеха сведения за Мистерията на Голгота само от историческите съобщения на Библията. Разбира се, Евангелието никога няма да изгуби своята стойност. Тази стойност постоянно ще нараства, обаче към Евангелието трябва да се прибави и непосредственото познание за истинската същност на Голготската Мистерия. Христос ще трябва да бъде усетен, почувствувай и разбран не само чрез действуващата в Евангелията сила, а също и чрез едноличната човешка сила. И точно този е върхът, към който Духовната Наука иска да издигне християнството.
към текста >>
Тази стойност постоянно ще нараства, обаче към Евангелието трябва да се прибави и непосредственото по
знание
за истинската същност на Голготската Мистерия.
И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата. В нашата епоха, общо взето, твърде малко хора са разбрали, че само едно познание в свобода, е активното познание за Христос, и че единственото може да доведе до Мистерията на Голгота. Защото през онези времена, когато хората нямаха Духовната Наука, те черпеха сведения за Мистерията на Голгота само от историческите съобщения на Библията. Разбира се, Евангелието никога няма да изгуби своята стойност.
Тази стойност постоянно ще нараства, обаче към Евангелието трябва да се прибави и непосредственото познание за истинската същност на Голготската Мистерия.
Христос ще трябва да бъде усетен, почувствувай и разбран не само чрез действуващата в Евангелията сила, а също и чрез едноличната човешка сила. И точно този е върхът, към който Духовната Наука иска да издигне християнството. Антропософията се опитва да обясни Евангелието по един честен на чин. Обаче тя съвсем не се базира на Евангелията и това е, което смущава хората. И все пак Антропософията не изключва Евангелията.
към текста >>
Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от по
знание
то за Мистерията на Голгота и това по
знание
ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие.
В Слънцето, древното човечество възприемаше това централно духовно Същество, което по-късно щеше да се появи като Христос. Когато древното човечество говореше за Христос, то отправяше своя поглед към Слънцето и призоваваше Слънцето. Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота. Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята. А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество.
Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие.
В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук! Да, скъпи мои приятели, ето какво се получава когато погледнем към Мистерията на Голгота от гледище на свободата. И новото човечество ако то иска да се изтръгне от упадъчните сили, и да влезе в правия път на своята еволюция е длъжно да се извиси до това гледище на свободата.
към текста >>
И това по
знание
няма да бъде абстрактно или теоретично, а едно непосредствено по
знание
, изживяно като чувство.
С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук! Да, скъпи мои приятели, ето какво се получава когато погледнем към Мистерията на Голгота от гледище на свободата. И новото човечество ако то иска да се изтръгне от упадъчните сили, и да влезе в правия път на своята еволюция е длъжно да се извиси до това гледище на свободата. Но всичко трябва да бъде разбрано дълбоко и основно.
И това познание няма да бъде абстрактно или теоретично, а едно непосредствено познание, изживяно като чувство.
Християнството, за което говори Антропософията, е не просто едно насочване към Христос, а едно цялостно проникване с Христос. Разликата между древната теософия и Антропософията никога не трябва да бъде забравяна. Тази разлика е ясна, нали? Навсякъде в теософската литература Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съвременния човек; наистина тази литература му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени. И какво липсва на тези съчинения?
към текста >>
И ето как цялото развитие както назад до Сатурновата епоха, така и напред до Бъдещият Вулкан се осветлява именно от по
знание
то за Мистерията на Голгота.
Навсякъде в теософската литература Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съвременния човек; наистина тази литература му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени. И какво липсва на тези съчинения? На тези древни теософски съчинения им липсва именно центърът, средищната точка, липсва им Мистерията на Голгота. И тя им липсва много по-силно, отколкото на външните естествени науки. Антропософията носи в себе си една напредваща космология, която не премахва, а постоянно притегля и всмуква в себе си Мистерията на Голгота.
И ето как цялото развитие както назад до Сатурновата епоха, така и напред до Бъдещият Вулкан се осветлява именно от познанието за Мистерията на Голгота.
Необходима е само добрата воля да признаем тази принципна противоположност и тогава не може да съществува вече никакво съмнение върху различията между древната теософия и Антропософията. И когато така наречените християнски теолози все отново и отново искат да свържат Антропософията с теософията, това произтича изключително от обстоятелството, че тези християнски теолози не разбират твърде много от самото християнство. Наистина е многозначително, как добрият приятел на Нитче, известният базелски теолог Овербек*18, написа една книга върху християнската същност на модерната теология, в която търсеше доказателства за това, че модерната теология а също и християнската теология – всъщност е престанала да бъде вече християнска. Така че можем да кажем: в случая дори външната наука ни обръща внимание върху това, че модерната християнска теология не разбира нищо от християнството, не знае нищо за християнството. И трябва поне веднъж отново да се вникне, как всичко това принадлежи към нехристиянството.
към текста >>
Обаче заради известно удобство, хората са изличили тези неща от своето съ
знание
.
Наистина е многозначително, как добрият приятел на Нитче, известният базелски теолог Овербек*18, написа една книга върху християнската същност на модерната теология, в която търсеше доказателства за това, че модерната теология а също и християнската теология – всъщност е престанала да бъде вече християнска. Така че можем да кажем: в случая дори външната наука ни обръща внимание върху това, че модерната християнска теология не разбира нищо от християнството, не знае нищо за християнството. И трябва поне веднъж отново да се вникне, как всичко това принадлежи към нехристиянството. Във всеки случай, модерната теология не принадлежи към християнството. Тя принадлежи към нехристиянството.
Обаче заради известно удобство, хората са изличили тези неща от своето съзнание.
Но те далеч не трябва да бъдат изличава ни, защото колкото повече ги изличаваме, толкова по-безвъзвратно изгубваме възможността за истинско и вътрешно изживяване на християнството. И все пак това ще трябва да бъде изживяно, ще трябва, защото то е другият полюс спрямо изгряващото изживяване на свободата. Обаче да изживее единствено свободата а той трябва да го стори това би отвело човекът долу в пропастта. Неговият единствено сигурен водач в полета му над тази пропаст, може да бъде само Мистерията на Голгота. Но за това ще продължим да говорим следващия път.
към текста >>
17.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Нека най-напред спрем вниманието си върху много по-ранните етапи от развитието на човечеството, когато това, което днес наричаме „по
знание
“, носеше съвършено друг характер.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 Октомври 1921 г. А сега ще бъде напълно уместно да продължа описанията на онези неща, за които стана дума тук през последните седмици.
Нека най-напред спрем вниманието си върху много по-ранните етапи от развитието на човечеството, когато това, което днес наричаме „познание“, носеше съвършено друг характер.
Ние вече сме говорили за предишния характер на човешкото познание. И все пак, в хода на този лекционен цикъл, ще се опитаме да прибавим нещо ново. Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха. Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм. Тази промяна в характера на човешкото познание стана в началото на 8.
към текста >>
Ние вече сме говорили за предишния характер на човешкото по
знание
.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 Октомври 1921 г. А сега ще бъде напълно уместно да продължа описанията на онези неща, за които стана дума тук през последните седмици. Нека най-напред спрем вниманието си върху много по-ранните етапи от развитието на човечеството, когато това, което днес наричаме „познание“, носеше съвършено друг характер.
Ние вече сме говорили за предишния характер на човешкото познание.
И все пак, в хода на този лекционен цикъл, ще се опитаме да прибавим нещо ново. Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха. Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм. Тази промяна в характера на човешкото познание стана в началото на 8. век преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
Впрочем човешкото по
знание
прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха.
Дорнах, 23 Октомври 1921 г. А сега ще бъде напълно уместно да продължа описанията на онези неща, за които стана дума тук през последните седмици. Нека най-напред спрем вниманието си върху много по-ранните етапи от развитието на човечеството, когато това, което днес наричаме „познание“, носеше съвършено друг характер. Ние вече сме говорили за предишния характер на човешкото познание. И все пак, в хода на този лекционен цикъл, ще се опитаме да прибавим нещо ново.
Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха.
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм. Тази промяна в характера на човешкото познание стана в началото на 8. век преди Мистерията на Голгота. От тогава познанието прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес. Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко познание примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко по
знание
предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „по
знание
то“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
А сега ще бъде напълно уместно да продължа описанията на онези неща, за които стана дума тук през последните седмици. Нека най-напред спрем вниманието си върху много по-ранните етапи от развитието на човечеството, когато това, което днес наричаме „познание“, носеше съвършено друг характер. Ние вече сме говорили за предишния характер на човешкото познание. И все пак, в хода на този лекционен цикъл, ще се опитаме да прибавим нещо ново. Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха.
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
Тази промяна в характера на човешкото познание стана в началото на 8. век преди Мистерията на Голгота. От тогава познанието прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес. Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко познание примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство. Познавателният живот се градеше не върху понятия, а върху образи.
към текста >>
Тази промяна в характера на човешкото по
знание
стана в началото на 8.
Нека най-напред спрем вниманието си върху много по-ранните етапи от развитието на човечеството, когато това, което днес наричаме „познание“, носеше съвършено друг характер. Ние вече сме говорили за предишния характер на човешкото познание. И все пак, в хода на този лекционен цикъл, ще се опитаме да прибавим нещо ново. Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха. Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
Тази промяна в характера на човешкото познание стана в началото на 8.
век преди Мистерията на Голгота. От тогава познанието прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес. Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко познание примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство. Познавателният живот се градеше не върху понятия, а върху образи. Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа.
към текста >>
От тогава по
знание
то прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес.
И все пак, в хода на този лекционен цикъл, ще се опитаме да прибавим нещо ново. Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха. Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм. Тази промяна в характера на човешкото познание стана в началото на 8. век преди Мистерията на Голгота.
От тогава познанието прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес.
Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко познание примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство. Познавателният живот се градеше не върху понятия, а върху образи. Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа. Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съзнанието като нетрайни и подвижни образи. Впрочем въпросното познание се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното познание, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият човек, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат.
към текста >>
Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко по
знание
примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство.
Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха. Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм. Тази промяна в характера на човешкото познание стана в началото на 8. век преди Мистерията на Голгота. От тогава познанието прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес.
Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко познание примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство.
Познавателният живот се градеше не върху понятия, а върху образи. Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа. Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съзнанието като нетрайни и подвижни образи. Впрочем въпросното познание се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното познание, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият човек, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат. По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят.
към текста >>
Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съ
знание
то като нетрайни и подвижни образи.
век преди Мистерията на Голгота. От тогава познанието прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес. Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко познание примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство. Познавателният живот се градеше не върху понятия, а върху образи. Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа.
Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съзнанието като нетрайни и подвижни образи.
Впрочем въпросното познание се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното познание, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият човек, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат. По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят.
към текста >>
Впрочем въпросното по
знание
се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното по
знание
, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият човек, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат.
От тогава познанието прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес. Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко познание примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство. Познавателният живот се градеше не върху понятия, а върху образи. Тези образи приличаха донякъде на нашите сънища; те имаха нещо общо с духовния свят, и все пак животът им протичаше там „долу“, в човешката душа. Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съзнанието като нетрайни и подвижни образи.
Впрочем въпросното познание се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното познание, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият човек, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса.
към текста >>
Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ по
знание
, човекът беше все още свързан с останалия свят.
Те не притежаваха ясните очертания на днешния понятиен апарат, а се явяваха пред съзнанието като нетрайни и подвижни образи. Впрочем въпросното познание се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното познание, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият човек, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат. По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос.
Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят.
А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света. Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи. С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло. Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг.
към текста >>
Да, такъв беше характерът на човешкото по
знание
през онези древни епохи.
Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи.
С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло. Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг. Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос.
към текста >>
С помощта на своето образно по
знание
, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света. Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи.
С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг. Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
Древното по
знание
, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса.
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг. Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса.
Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи. Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание. Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм.
към текста >>
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното по
знание
, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера.
Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос. Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса. Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване.
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера.
Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи. Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание. Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм. Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание. Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
към текста >>
Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко по
знание
.
И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос. Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса. Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание.
Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм. Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание. Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
към текста >>
Истинското човешко по
знание
е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса. Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи. Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание.
Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм.
Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание. Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел.
към текста >>
Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко по
знание
.
Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи. Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание. Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм.
Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието.
към текста >>
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно по
знание
, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи. Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание. Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм. Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго по
знание
.
Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание. Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм. Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание. Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои.
Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание. Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя.
към текста >>
Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до по
знание
то.
Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание. Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел.
Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието.
Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание. Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
към текста >>
Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това по
знание
.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието.
Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание.
към текста >>
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в по
знание
то на Ангела.
Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание. Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна.
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна. Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят.
към текста >>
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше по
знание
.
Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание. Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание.
През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна. Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят. В своето познание, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята.
към текста >>
През епохата на Старата Луна това висше по
знание
беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание.
През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна. Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят. В своето познание, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята. В своята мъдрост той се усещаше все още свързан с по-висшите сфери, а със земните си задачи се справяше малко или много инстинктивно.
към текста >>
В своето по
знание
, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята.
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна. Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят.
В своето познание, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята.
В своята мъдрост той се усещаше все още свързан с по-висшите сфери, а със земните си задачи се справяше малко или много инстинктивно. И тогава започна да се проявява именно това, което можеше да настъпи единствено с развитието на „Разбираща та Душа“. Човекът започна да пробужда разбирането в самия себе си. Човекът започна да изработва прецизни и точни понятия. Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия.
към текста >>
И при Аристотел ние вече виждаме как по
знание
то направо прие формата на една теоретична конструкция.
И ако правилно вникнем в истинската душевна нагласа на Платон, едва ли бихме могли да посочим друга по-подходяща форма за неговите книги от диалогичната. Диалогичната форма се налага по простата причина, че Платон ясно долавяше това, което за по-древния човек беше неясно и смътно. Древният човек си казваше: „Ето, мъдростта е несъмнено тук, тя ме пронизва и озарява целия.“ Докато Платон се намираше в един непрекъснат разговор, в един непрекъснат диалог с онова Същество, което така да се каже влагаше мъдростта в самия него. Самият Платон изживяваше мъдростта под формата на диалог; ето защо той предпочиташе и да я разпространява под формата на диалог. Но скоро се получи така, че понятийният апарат на човешкото мислене бързо укрепна.
И при Аристотел ние вече виждаме как познанието направо прие формата на една теоретична конструкция.
С напредването на Четвъртата следатлантска епоха се очерта един културен елемент, който се изразяваше в следното: Хората чувствуваха, че доскоро душите им бяха отворени за древната мъдрост, че за да им донесат мъдростта, при тях слизаха свръхчовешки Същества. Но сега те чувствуваха как тази мъдрост ставаше все по-абстрактна и с течение на времето те престанаха да я разбират. Това, което дотогава се вливаше в тях от духовния свят, сега изгуби напълно своето значение. Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим. Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене.
към текста >>
Този напредък на човешкото по
знание
, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим.
Но скоро се получи така, че понятийният апарат на човешкото мислене бързо укрепна. И при Аристотел ние вече виждаме как познанието направо прие формата на една теоретична конструкция. С напредването на Четвъртата следатлантска епоха се очерта един културен елемент, който се изразяваше в следното: Хората чувствуваха, че доскоро душите им бяха отворени за древната мъдрост, че за да им донесат мъдростта, при тях слизаха свръхчовешки Същества. Но сега те чувствуваха как тази мъдрост ставаше все по-абстрактна и с течение на времето те престанаха да я разбират. Това, което дотогава се вливаше в тях от духовния свят, сега изгуби напълно своето значение.
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим.
Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене. Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия. Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна Гърция. Всичко, което римляните наследиха като имагинативен свят, идваше от Гърция. Римляните напреднаха по пътя на логизма и прозата, те изковаха своя латински език и му предадоха онази желязна и строга логика, с коя то той продължи да формира културното развитие на света в продължение на цели столетия.
към текста >>
От една страна те са блестящо образовани мъже и носят в своите представи
знание
то за свръхсетивните светове; като типично ренесансови хора обаче, те далеч не са в състояние да издигнат това, което е човешката личност, до духовните светове.
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят. И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите. Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи. Но наред с всичко това ние виждаме как се развива и една инстинктивна разновидност на ренесансовия живот. Каква поразителна и ужасна гледка ни предлага историята в лицето на папа Александър VI и Лъв Х.
От една страна те са блестящо образовани мъже и носят в своите представи знанието за свръхсетивните светове; като типично ренесансови хора обаче, те далеч не са в състояние да издигнат това, което е човешката личност, до духовните светове.
От една страна ние виждаме как тези типично ренесансови хора разгръщат едно подобие на висш животински живот, от друга страна обаче виждаме как и над двамата се разтваря загатвайки за своите луциферически свойства самото небе, което при единия се проявява като божествена и прекрасна теология, а после при другия тъкмо като луциферическа и съобразена с човешките представи теология. Но постепенно ние навлизаме в такава епоха, при която в хода на човешкото развитие се намесват съвсем други духовни сили, а не древните Ангелски Същества. Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека.
към текста >>
Ако обаче вложим в сетивното по
знание
на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица. Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука е под знака на Ариман. Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер.
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман.
Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия. Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство.
към текста >>
И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно по
знание
, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман.
Те искат да имат около себе си един непрекъснат Ренесанс. Те изпълват човека с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съвременния човек; те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствувани от свръхземния свят. От своя страна ариманическите Същества се борят срещу всяко духовно развитие, те пречат на човека да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство, те изкушават човека с чудесата на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява, ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в милиони и милиарди екземпляри. Да, Ариман може да проникне в много хора тъкмо чрез несметния брой на екземплярите, чрез тайната на числата. Днес човекът е в самия център на тази борба.
И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман.
Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство.
към текста >>
Но той може да излезе от там, само ако осъществи пълен обрат в душевната си нагласа, пълен обрат в духовното си по
знание
, пълен обрат в своите познания и представи, които трябва да се изпълнят с действителните духовни сили, понеже Духът обхваща целия човек.
От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y. Разбира се, ние често виждаме как съвременният човек се бунтува срещу ариманизма, как ругае бюрокрацията тази чиста форма на ариманизъм, как се възмущава от шаблонните методи на обучение и т.н. обаче в край на сметка, само за да пропадне още по-дълбоко в блатото, от което иска да излезе.
Но той може да излезе от там, само ако осъществи пълен обрат в душевната си нагласа, пълен обрат в духовното си познание, пълен обрат в своите познания и представи, които трябва да се изпълнят с действителните духовни сили, понеже Духът обхваща целия човек.
Ариман може да бъде преодолян, и след като Духът преодолява Ариман, той всъщност спасява Ариман. Тук ние не казваме нито дума срещу Ариман. Тук ние не протестираме срещу неизбежния свят на всеобщата регистрация, срещу всевъзможните правилници, устави и параграфи. Само че всички те трябва да бъдат проникнати от Духа. И едва ли можем да правим нещо друго в нашата съвременна епоха, освен да развиваме ариманическите изкуства, да стенографираме, да препечатваме на нашите пишещи машини и т.н.
към текста >>
18.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Когато с помощта на обикновеното съ
знание
Вие осмисляте една мисъл или една представа, цялото „осъзнаване“ на тази мисъл или представа се дължи на онова „нахлуване“ в Космоса, за което говорихме вчера и завчера, при което материалният свят изгубва всякакво значение, а човекът е постоянно принуждаван да „съживява“ своята глава, защото всичките и съставни части се намират в постоянен упадък, в разрушение, в непресекваща смърт.
Спомнете си например както казах, става дума за един образ, но наред с него и за изключително фините процеси, благодарение на които можем да приближим нещо до нашата душа спомнете си например една известна картина, да кажем Рафаеловата „Мадона“. Естествено, платното пред нас съществува в своя материален вид; иначе картината изобщо не би могла да възникне в нашия физически свят. Представете си обаче, че материални те съставки на Сикстинската Мадона биха били напълно разрушени и превърнати в прах, но около нея все пак остане един фин етерен облак. И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния свят. Така стоят нещата и с процесите на мисленето.
Когато с помощта на обикновеното съзнание Вие осмисляте една мисъл или една представа, цялото „осъзнаване“ на тази мисъл или представа се дължи на онова „нахлуване“ в Космоса, за което говорихме вчера и завчера, при което материалният свят изгубва всякакво значение, а човекът е постоянно принуждаван да „съживява“ своята глава, защото всичките и съставни части се намират в постоянен упадък, в разрушение, в непресекваща смърт.
И доколкото трае тази непресекваща смърт, етерният образ на главата се издига нагоре (рис. 17, външната червена защрихована линия) и това издигане на етерната глава представлява моментът, когато човек „осъзнава“ мислите. Доколкото материалният свят се намира в разрушение и остават само етерните преобразувания, дотолкова човек има по съзнателен начин своите мисли и представи. Вие помните моите думи: В сетивните органи съществува малко или много нещо като един физикален апарат. Окото например е физикален апарат, проникнат от силите на човешкото етерно тяло.
към текста >>
Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния живот, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съ
знание
се присъединява „представата“.
И точно в това проникване в неорганичния свят, който, непрекъснато се стреми към разпад и разрушение, и който, собствено, е прототипът на машините и изобщо на механиката, дори бих казал „субмеханиката“, точно в това проникване пулсира не друго, а самата етерна същност. Така изглеждат нещата в сетивната област. Знаем, че нервната област е едно продължение на сетивната област в посока навътре, а тъкмо нервната област свързва много по-интимно етерното тяло с материята, макар и нашият цялостен нервен живот непрекъснато да се бори за превръщането си в сетивен живот. Моля Ви да си представите: Ето, сега Вие виждате, да кажем една цветна повърхност. Първоначално Вие имате сетивното възприятие, това е така, защото етерното тяло свободно се движи и пулсира в нас.
Ако сега се абстрахирате от сетивното възприятие и се оставите на нервния живот, цялата Ви нервна същност ще поиска да се превърне в сетивна същност; в този миг към Вашето съзнание се присъединява „представата“.
Бихме могли да кажем: Доколкото човекът е изграден от нервните процеси, доколкото е, така да се каже, „нервен човек“, в областта на представите той непрекъснато се превръща в едно сетивно същество. После идва това, което можем да наречем „реакция“ или „отговор“. Сетивата са обърнати към физическия свят. Те понасят едно непрекъснато натоварване, те непрекъснато приемат нещо. А нервите приемат в себе си това, което им предоставят сетивата.
към текста >>
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съ
знание
извънредно точно.
Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят. Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало. Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този израз, носител на образи. И едва тогава той има вече изживяването? наречено „образ“; образът, който се носи и плува в етерния свят.
Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича животът на мислите в наше то съзнание. Когато човекът развива формата на своята глава, в същото време той е изложен на онези сили, който действуват в нашата епоха докато Слънцето минава през знака на Рибите, Овена, Телеца и т.н. Обаче, както вече казах, човекът изправя своята глава. По този начин тя се издига над животинската глава, така че той ако мога така да кажа се доближава към човешката вертикала, докато животното остава затворено в рамките на животинския кръг. Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер.
към текста >>
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича животът на мислите в наше то съ
знание
.
Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало. Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този израз, носител на образи. И едва тогава той има вече изживяването? наречено „образ“; образът, който се носи и плува в етерния свят. Вие виждате, скъпи мои приятели, че ако следваме антропософските духовно-научни принципи, можем да опишем мисловния живот така както възниква в нашето съзнание извънредно точно.
И за всеки, който се стреми към Антропософията, е просто необходимо да знае как всъщност протича животът на мислите в наше то съзнание.
Когато човекът развива формата на своята глава, в същото време той е изложен на онези сили, който действуват в нашата епоха докато Слънцето минава през знака на Рибите, Овена, Телеца и т.н. Обаче, както вече казах, човекът изправя своята глава. По този начин тя се издига над животинската глава, така че той ако мога така да кажа се доближава към човешката вертикала, докато животното остава затворено в рамките на животинския кръг. Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното.
към текста >>
Тази свързаност с материята се явява като една пречка пред съ
знание
то.
Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо. Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения. Това е естестствено. Обаче главата е слабо подвижна дори и в своята външна повърхност, едно странно изключение е например човек да движи ушите си.
Тази свързаност с материята се явява като една пречка пред съзнанието.
Но затова пък ние сме в състояние да развием тъкмо волята. Ако тук (горе) ние унищожаваме материята, тук (долу) след като сме обрекли материята на смърт ние запазваме зародишната сила като предпоставка за следващите земни животи. А всичко, което остава по средата, вчера ние го описахме като дихателен и циркулаторен живот. Освен това, що се отнася до формата на „средния“ или „циркулаторния човек“, ние посочихме с кои съзвездия на животинския кръг е свързано нейното изграждане в хода на индивидуалното човешко развитие. Ако Вие свържете съвременната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначите 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (рис.
към текста >>
Човекът се оказва лишен и от астралното тяло, в своето съ
знание
той разполага само с Азът.
Как стоят нещата с волята? Тук със своето етерно тяло човек е изцяло потопен в органичната материя. Обаче в будно състояние етерното тяло увлича астралното тяло със себе си. А чрез това човекът е в състояние да осъществи едно или друго движение. Така в материята нахлува и астралното тяло.
Човекът се оказва лишен и от астралното тяло, в своето съзнание той разполага само с Азът.
Представи: Етерно тяло, Астрално тяло, Аз. Чувства: Астрално тяло, Аз. Воля: Аз. Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот. Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
към текста >>
Единствено с помощта на антропософското по
знание
ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Човекът се оказва лишен и от астралното тяло, в своето съзнание той разполага само с Азът. Представи: Етерно тяло, Астрално тяло, Аз. Чувства: Астрално тяло, Аз. Воля: Аз. Вие разбирате, че по този начин ние стигаме до една съвършена зависимост между душевния и телесния живот.
Единствено с помощта на антропософското познание ние разбираме как Азът, астралното тяло и етерното тяло участвуват във физическото тяло; едва сега ние забелязваме разликите между душевния мисловен, чувствен и волев живот; едва сега ние откриваме, че душевният мисловен живот е такава част от умиращия организъм, която се формира от „горните“ съзвездия на животинския кръг и от външните планети на нашата система, и че там човекът разрушава своето космическо минало, разрушава и разпилява материята, за да постигне образа, за да постигне изживяването, наречено „образ“.
Ние откриваме, че там, в средната област, където е „ритмичният човек“, индивидът може да изживее миналото, както и в Макрокосмоса, доколкото той е свързан с миналото и произлиза от миналото; но наред с всичко това след като вече функционира един постоянен ритъм, било то свързването кислород-водород, или пък ритмичното функциониране на жлезите и техните „екскременти“ той, индивидът, се издига и до нещо друго, а именно, до способността да реагира! Отговорът на Микрокосмоса, или индивидуалната човешка реакция, се осъществява там, където са жлезите. Средният човек живее не само със своите вътрешни ритми, той живее в синхрон с целия свят, отваря се пред света и го приема в себе си. Човекът всмуква света в себе си, той е индивидуално същество само наполовина и непрекъснато се люшка между Макрокосмоса и Микрокосмоса. Това е типично за живота на чувствата.
към текста >>
Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото естество
знание
, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век.
Ако пристъпим към душевно-духовния живот с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н. Едва тогава ние ще изковем надеждни понятия за нещата, без да ги свързваме с онази анатомична прегледност, която изследва продуктите на черния дроб, а после със същата методология иска да изследва и мозъка, говорейки за някаква абстрактна мозъчна тъкан. Ние трябва съвсем точно да знаем как в своя горен край, където е „полюсът-глава“, човекът се отнася по строго определен начин към целия Макрокосмос, как го разрушава, как унищожава своето космическо минало, и как долу, в двигателно-веществообменния полюс, той задържа растежните тенденции и остава, така да се каже, зародиш. И най-ужасното е, когато с незначителни изключения хората спекулират и се произнасят авторитетно както върху същността на тялото, така и върху същността на душата и Духа, когато си служат с най-елементарни думи от всекидневието, изменяйки произволно смисъла им с едно или друго окончание, какъвто е случаят с „психоидните“ феномени и т.н. Днес има много хора, които просто нямат дори и далечното предчувствие, как се стига от думата до понятието.
Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век.
Навсякъде шум, навсякъде лекции нека вземем например тези на Артур Дрюс, от които е ясно: Някога той е проучил философията на Хартман от своите младежки години той постоянно танцува около Хартман проучил е философията на Хартман, обаче в общи линии от нея е взел само думите. В неговата глава тези думи се търкалят по няколко установени, вечно едни и същи коловози, и той също не знае какъв е собствено пътят от думата до понятието. И с тези няколко думи, механично заимствувани от философията на Хартман, той се опитва да критикува Антропософията. Ето, такива са плодовете от съвременната цивилизация, плодовете на съвременното образование, които просто не желаят да се докоснат до връзките на човека с Космоса, нито пък да вникнат в двете основни противоположности а именно, как от една страна човек развива в умиращата си глава образите и представите на своя душевен живот, и как от друга страна в своите зародишни сили той развива волевия елемент на душевния живот. Аз добре зная, че за официалните научни среди тези неща звучат съвсем неприемливо.
към текста >>
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското по
знание
се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот.
Стана така, че в първата половина на 19 век безсъдържателната философия се изпари напълно, дори и при онези „рицари на словото“ от категорията на Куно Фишер. Обаче да не забравяме, че през епохата на Куно Фишер от университетските катедри по философия преподаваха все още философите. Но тази философия вече беше лишена от всякакво вътрешно съдържание. И все пак, ние трябваше да сме наясно: макар и малко на брой, но в света имаше хора, които се досетиха какво се крие зад „психоидните феномени“ и зад цялото това лъготене; и тези хора прекрасно знаеха в какъв дълбок упадък навлиза нашето университетско образование. Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния живот като образен живот, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
Ако съпоставите тези факти, Вие ще доловите как антропософското познание се стреми на първо място да пробуди в човека неговото чувство за истинност, на второ място естетическото му чувство, доколкото Антропософията гледа на човека като на една форма, извлечена от целия Макрокосмос, и на трето място да пробуди импулсите му за религиозен живот.
Точно от тези три лекции Вие ще разберете с какво дълбоко основание тук в лекционните цикли и навсякъде, където е възможно с какво дълбоко основание Антропософията се стреми към една синтеза, към едно хармонично сливане на религията, изкуството и науката. Обаче това сливане на религия, изкуство и наука е неосъществимо без да се извисим до една истинска космология, която непрекъснато да ни сочи и напомня, какво точно представлява човекът в своята форма и в своя живот. А това, от което се нуждаем по-нататък, за да вникнем правилно в душевния живот на човека, е едно истинско учение за свободата. То ще ни държи будни за основния космически факт от историята на човека как този човек постепенно се освобождава от Макрокосмоса, как се изтръгва от Макрокосмоса, за да формира двата полюса, за които вече стана дума. Само това, което човек развива и постига в свобода, само него той ще пренесе в далечното космическо бъдеще, когато Земята няма да съществува.
към текста >>
19.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Продължения на схоластичното противопоставяне между по
знание
то чрез разума и по
знание
то чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте.
За човешките форми: сфинксът, Светият Дух под формата на гълъб, Христос, под формата на божествения Агнец, са имагинации, инспирации от атавистично то ясновидство. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. Религиозните борби на Средновековието са основа за модерното духовно ориентиране. Жан Скотус Ериген и монахът Готшалк. Спорът върху предопределението и вероизповеданието.
Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. Човешкият Аз, напълно съзнателен за самия себе си и Мистерията на Троицата. Живият принцип на космичния Отец. Лечителският принцип на човешкото тяло, което се разрушава и Възнесението на Сина. Светият Дух, изпратен от Христос.Възможността, която човек има, да разбере свръхсетивното чрез духа, който живее в него.
към текста >>
Възприемането чрез главата през интелектуалната епоха, по
знание
то за боговете в древните времена и новата опитност на Христос.
КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ В ХОДА НА ВРЕМЕНАТА. 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. Последователни образи, мисловни образи и спомени. Модификацията на отношението между Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло през епохите. Във връзка с това изменение, модификацията на спомена.
Възприемането чрез главата през интелектуалната епоха, познанието за боговете в древните времена и новата опитност на Христос.
Споменът в съществуването след смъртта. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. Светогледът на Осуалд Шпенглер в първия и най-вече във втория том на неговия труд "Упадъка на западния свят". Материалистичната мистика на Спинглер и нейния безпорядък с лице към машината. Значението на механичния живот за световната еволюция.
към текста >>
Обектът на по
знание
то чрез посвещението: самият познаващ човек.
Прощални слова преди отпътуването за Англия. ЧАСТ ТРЕТА МИСИЯТА НА ДУХА 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. Методът на духовното търсене.
Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек.
Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта. Безсмъртието и нераждаемостта.
към текста >>
Знание
за вяра /догми/.
Тяхната връзка с езика. Адам Кадмон. Изграждането на човешката форма, изхождайки от констелации и движение на звездите. Произход на очите, на сърцето. Изкореняване на древната наука за посвещението от ІV век.
Знание за вяра /догми/.
Представа за Аза и симетричния човек. Бъдеща трансформация на двете очи в едно единствено духовно око. Необходимостта да се разберат процесите на връщане. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. Мистерията на Голгота е смисълът на цялото земно съществуване.
към текста >>
От факта на тяхното естество и тяхното предназначение да се позволи на индивидуалното съ
знание
да разбере действителността, сетивната и свръхсетивната тези бележки не съставят една чиста и първична информация.
ПРЕДИСЛОВИЕ Текстове, като този настоящият, не бяха предназначени за публикуване. В действителност, те са препис на лекции, които Рудолф Щайнер изнесе пред членовете на Теософското Общество, направен после, от 1913 г., нататък в Антропософско Общество, невидяни повече от Рудолф Щайнер. Тези устни съобщения бяха предназначени следователно, за една по-собствена публика, с определени бележки, които намираме развити именно в писмените трудове на Рудолф Щайнер* /* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори", Женева, EAR, 1988г./.
От факта на тяхното естество и тяхното предназначение да се позволи на индивидуалното съзнание да разбере действителността, сетивната и свръхсетивната тези бележки не съставят една чиста и първична информация.
За всеки, който се приближава към тях, искайки да ги направи свои, те имат произход на модификация на погледа, който всеки носи върху света и върху самия себе си, следователно, на отношението на всеки към действителността. Точно този опит който всеки може да направи при пълна яснота на съзнанието позволява да се напра ви едно точно и правилно оценяване на съдържание като това.
към текста >>
Точно този опит който всеки може да направи при пълна яснота на съ
знание
то позволява да се напра ви едно точно и правилно оценяване на съдържание като това.
В действителност, те са препис на лекции, които Рудолф Щайнер изнесе пред членовете на Теософското Общество, направен после, от 1913 г., нататък в Антропософско Общество, невидяни повече от Рудолф Щайнер. Тези устни съобщения бяха предназначени следователно, за една по-собствена публика, с определени бележки, които намираме развити именно в писмените трудове на Рудолф Щайнер* /* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори", Женева, EAR, 1988г./. От факта на тяхното естество и тяхното предназначение да се позволи на индивидуалното съзнание да разбере действителността, сетивната и свръхсетивната тези бележки не съставят една чиста и първична информация. За всеки, който се приближава към тях, искайки да ги направи свои, те имат произход на модификация на погледа, който всеки носи върху света и върху самия себе си, следователно, на отношението на всеки към действителността.
Точно този опит който всеки може да направи при пълна яснота на съзнанието позволява да се напра ви едно точно и правилно оценяване на съдържание като това.
към текста >>
20.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съ
знание
чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско
знание
и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съ
знание
, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съ
знание
.
Не могат да се изложат по съвсем точен начин тези конференции, които ако се съди по заглавията им, най-напред изглеждат, че принадлежат към религиозната област, ако не се допълни това кратко табло за 1922 г. чрез един основен аспект: от 1920 г. и най-вече от пролетта на 1921 г., е на път да се образува, по инициатива на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни". Но точно в навечерието на това основаване и в момента на закриване на цикъла от конференции "Философия, космогония и религия в Антропософията", Щайнер характеризира Антропософията като всеобщ извор на обновление, чиито води не могат да бъдат уловени от никаква религиозна форма. "Във всички области ние сме водени точно от модерната наука за посвещението, към едно задълбочено възприемане на христологията.
Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание.
Антропософията иска, да допринесе за продължаването на правилното по-нататъшно развитие на християнството, в такъв смисъл, че тя не иска да стане нова религия, а да помогне на християнската религия, дошла в света чрез мистерията на голгота, да разгърне своята форма. Тази религия носи в себе си силата да продължава да еволюира: антропософията иска да се разбере това по правилен начин и да бъде за продължаването на тази еволюция". Конференциите върху Троицата са поставени под знака на същата всеобщност. В действителност, само Антропософията позволява да се разбере тази "Мистерия на Троицата". Какво представлява Отца, Синът и най-вече Светият Дух?
към текста >>
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво по
знание
, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
Духът, който ни лекува, духът, който ни пробужда от смъртта, светият дух. И съпроводени от Христос, се чувствуваме изпълнени отново с живот, с това, което сме изпитали в смъртта. Ние чувстваме, че живият дух, духът, който лекува, ни говори от всички същества на този свят" /Х конференция/. Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот.
към текста >>
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към по
знание
то.
Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух. Тогава ние разбираме, че ако не можем да виждаме божествеността, от която сме родени, то това би било нещо, подобно на болест. За да е атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество.
Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух.
към текста >>
Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето по
знание
има вече в аванс значение за бъдещето.
Той е в добро здраве само тогава, когато неговата физическа природа, в своята цялост, е такава, че той може да усети отвътре това "от бога съм роден", квинтесенция на неговото собствено същество. Удар на съдбата е, ако човек не намери в своя земен живот Христос, който може да го води, който, накрая на земния живот може да бъде водачът, който ще му помогне да премине смъртта, който може, преминавайки през смъртта, да го поведе към познанието. Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето.
Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух. Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/. Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм. Женевиев и Пол Хенри Бидо 1. Конференция от 28. VІІІ.
към текста >>
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на
знание
то, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
Защото ако ние усещаме така, "in Christo morimur", ние усещаме също това, което иска да се роди в нас чрез съпровода на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ние усещаме, че от всичко това възкръсва духа, възкръсва даже в този земен живот. Ние се чувстваме отново живи в този земен живот, ние гледаме надалече, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ние наблюдаваме този живот, който е отвъд смъртта и сега знаем защо Христос бе изпратил духа, светия дух: защото ние можем да се свържем още в този живот със светия дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава, с право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което направихме опит тук в природата чрез нашето познание има вече в аванс значение за бъдещето. Защото това, което иначе е една мъртва наука, бива пробуден от живия Дух.
Ако ние сме разбрали добре: "От Отца сме родени, в Христос ще умрем" можем да кажем с пълно право, когато, на мястото на смъртта на знанието, се яви неочаквано истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки чрез погледа вратата на смъртта : В Светия Дух живеем новото пробуждане Per Spiritum sanctum reviviscimus /Х конференция/.
Да се разбере тройната връзка на човека с духа е ключът, който позволява едно оздравително действие в социалния организъм. Женевиев и Пол Хенри Бидо 1. Конференция от 28. VІІІ. 1922 г. "Човешкото същество в социалния ред".
към текста >>
21.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното
знание
за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Тук /рис. 1/, трябва да нарисувам достатъчно ясно тази форма: дълго и тънко стебло, изолира ни листа; "събира се силата на листата": в тази идея получавам още една форма, третата. И така, нужно ми е да формирам едно подвижно понятие и чрез това подвижно понятие, цялата растителна система става за мен едно единство. Докато Лине събра едни с други различните форми и ги наблюдава като минерални форми, Гьоте искаше да схване цялата растителна система като едно единство с подвижните идеи; така че прониква, плъзва се, така да се каже, с тази идея вън от една растителна форма и трансформирайки самият той тази идея, се плъзва, прониквайки в една друга растителна форма и т.н. Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение.
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията.
Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение. Казано с други думи, това означава, че Гьоте си казваше: когато гледам едно растение, това, което виж дам, изобщо не е физическото, което най-малко, предполагам да видя, а това физическо е станало невидимо и трябва да възприема това, което виждам с други идеи, различни от тези на минералното царство. Изключително важно е да зачетем това! Защото ние можем да си кажем, ако поставим това по правилен на чин пред нашата душа: в минералното царство, физическата природа е видима външно около нас. В растителното царство, физическата природа е станала невидима.
към текста >>
Естествено, според тяхната имагинативна природа, те са видими само за имагинативното съ
знание
.
Ние, естествено, не бихме видели растенията с обикновени очи, ако невидимото етерно тяло не носеше, казано грубо, малки физически зрънца. Чрез физическото, етерната форма става видима за нас; но това, което ние в действителност виждаме, е етерната форма, физическото е само, така да се каже, средство, чрез което виждаме етерното. Така че, в действителност, етерната форма на растението е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в духовния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания. Тогава, скъпи мои приятели, ако попитате: "какво са имагинациите? " може да ви се отговори, че всичките растения са имагинации.
Естествено, според тяхната имагинативна природа, те са видими само за имагинативното съзнание.
Че растенията са видими също и за физическото око, произлиза от това, че те са изпълнени от физически частици; от този факт, етерното става видимо за физическото око по един физически начин. Но ако искаме да назовем нещата такива, каквито са, ние даже нямаме право, да казваме, че виждаме в растението една физическа реалност. В растението, ние виждаме една истинска имагинация. Следователно, навсякъде около вас вие имате имагинации, във формите на растителния свят. Ако сега се издигнем от света на растенията към света на животните, не е достатъчно вече да се обърнем към етерното.
към текста >>
Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения живот, в обикновеното съ
знание
: това са неговите абстрактни мисли; животни те нямат такива, защото още нямат Аз.
Ако искаме да се изразим по точен начин, би ни трябвало да кажем: можем да възприемем човешкото същество в неговата цялостност само ако мислим, че то е образувано от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Това, което виждаме пред нас е Азът и отвътре се намират невидими, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обаче, ние схващаме човешкото същество само ако гледаме нещата от още по-близо. Това, което виждаме е най-напред само външния аспект на Аза. Но би било възможно да възприеме Аза в неговата вътрешна действителност само чрез интуицията, това е сигурно.
Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения живот, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли; животни те нямат такива, защото още нямат Аз.
Животното няма способността да се абстрахира, защото няма още Аз. Следователно, можем да кажем това: в човешката форма външно виждаме земната инкарнация на Аза. Когато се усещаме отвътре в нашите абстрактни мисли, имаме Аза; но това са само мисли, това не са реалности; това са образи. Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението. За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони.
към текста >>
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно
знание
, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат. Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни. През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията. Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото. В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията. И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос?
към текста >>
22.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съ
знание
за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съ
знание
до опитности на душата на едно съ
знание
, което го поставя във връзка с духовния свят.
ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Дорнах, 29 юли 1922 г. Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки.
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане. След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията.
към текста >>
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съ
знание
на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното.
Дорнах, 29 юли 1922 г. Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки. Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят. Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното.
И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
към текста >>
И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до по
знание
то за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това?
И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време. Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях. И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко.
към текста >>
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно
знание
, от една страна и в по
знание
то за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна.
Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията. Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос. Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това? И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна.
Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време. Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях. И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко. Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип.
към текста >>
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко по
знание
, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях.
Как да постигнем разбирането на това? И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение. Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях.
И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко. Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин. Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше. Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег.
към текста >>
И суровата схоластика на разделянето на човешкото по
знание
, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко.
И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение. Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време. Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях.
И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко.
Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин. Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше. Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
към текста >>
Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко по
знание
, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време. Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях. И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко. Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин.
Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род. Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях.
към текста >>
Ако допусна все
знание
то на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив.
Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип. До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин. Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше. Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род.
Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив.
Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив! Значи, човек, който би бил се съпоставил с това би стигнал до разсъждения от този род. Но в тези първи векове на християнската ера той не би казал без нещо повече: значи, аз трябва да разисквам, за да зная да ли Бог предвижда осъждането или блаженството на един човек.
към текста >>
Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съ
знание
в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата.
Този труд беше, на свой ред, представен на Шарл льо Шов. Скотус Ериген не написа опровержение, но имаме в неговите писмени трудове всички видове указания за начина, по който той е участвал; намираме тук как тази доктрина, която е, знаем, тази на католическата правоверност, а именно, че хлябът и виното са реално превърнати в тялото и кръвта на Христос, че тази доктрина, значи, трябва да бъде променена, защото не може да бъде разбрана. Ето така се изрази Скотус Ериген още от тази епоха. Накратко, точно в този ІХ век се разпали, най-вече, борбата по повод отношението на човешката душа към свръхсетивния свят и за сериозните духове на епохата, беше изключително трудно да се ориентират. Защото навсякъде в християнските догми имаше елементи, които произлизаха от древните истини на посвещението; но хората бяха безсилни да разберат.
Ето с какво разполагаха външно хората в Словото най-напред трябваше още да се разбере Словото според еволюцията на душите в направление на духовния свят то се изследваше с критерии, за които хората имаха съзнание в стадий на развитие, достигнато от човешкия дух на епохата.
И от тези изследвания се родиха действително, в християнския живот на Европа, най-тежките борби. Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това. Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното. Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане.
към текста >>
От една страна,
знание
то на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до реалността.
Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности. Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там. За какво ставаше въпрос, всъщност? Ще ви се стори чудно това, което ще ви кажа и при това, този, който гледа тези неща с една душа, лишена от предразсъдъци, може само да ги види така, както сега ще ги опиша. Вземете двете течения представени в схоластиката.
От една страна, знанието на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до реалността.
Под най-различни форми, това течение продължава своя път минавайки от една личност към друга и завършва до Шилер. Той е въведен, по определен начин, в една форма на знание, за която схоластиката каза, че чрез нея не могат да се на мерят идеите никъде другаде, освен в сетивното. Но Шилер е вън от това състояние той е един много силно изразен комплектен човек да допуща в областта на сетивата нещо, което човешкото същество може да бъде, запазвайки напълно своето човешко достойнство. Знанието на схоластиката търси идеите само в сетивния свят. Шилер оставя света на сетивата настрани и оставя само идеите.
към текста >>
Той е въведен, по определен начин, в една форма на
знание
, за която схоластиката каза, че чрез нея не могат да се на мерят идеите никъде другаде, освен в сетивното.
За какво ставаше въпрос, всъщност? Ще ви се стори чудно това, което ще ви кажа и при това, този, който гледа тези неща с една душа, лишена от предразсъдъци, може само да ги види така, както сега ще ги опиша. Вземете двете течения представени в схоластиката. От една страна, знанието на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до реалността. Под най-различни форми, това течение продължава своя път минавайки от една личност към друга и завършва до Шилер.
Той е въведен, по определен начин, в една форма на знание, за която схоластиката каза, че чрез нея не могат да се на мерят идеите никъде другаде, освен в сетивното.
Но Шилер е вън от това състояние той е един много силно изразен комплектен човек да допуща в областта на сетивата нещо, което човешкото същество може да бъде, запазвайки напълно своето човешко достойнство. Знанието на схоластиката търси идеите само в сетивния свят. Шилер оставя света на сетивата настрани и оставя само идеите. В тях той не постига действителността, а само красивата външност. Той се бори с този проблем: какво най-точно да направи от това схоластично знание, произлязло от човешкото същество, за да даде на човека по някакъв начин неговото достойнство?
към текста >>
Знание
то на схоластиката търси идеите само в сетивния свят.
Вземете двете течения представени в схоластиката. От една страна, знанието на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до реалността. Под най-различни форми, това течение продължава своя път минавайки от една личност към друга и завършва до Шилер. Той е въведен, по определен начин, в една форма на знание, за която схоластиката каза, че чрез нея не могат да се на мерят идеите никъде другаде, освен в сетивното. Но Шилер е вън от това състояние той е един много силно изразен комплектен човек да допуща в областта на сетивата нещо, което човешкото същество може да бъде, запазвайки напълно своето човешко достойнство.
Знанието на схоластиката търси идеите само в сетивния свят.
Шилер оставя света на сетивата настрани и оставя само идеите. В тях той не постига действителността, а само красивата външност. Той се бори с този проблем: какво най-точно да направи от това схоластично знание, произлязло от човешкото същество, за да даде на човека по някакъв начин неговото достойнство? Не може тогава повече от това да се постигне установяване в действителността, човек е задължен да се подслони в красивата външност. Виждате по какъв начин се намира при Шилер продължението на схоластичното течение на знанието чрез разума.
към текста >>
Той се бори с този проблем: какво най-точно да направи от това схоластично
знание
, произлязло от човешкото същество, за да даде на човека по някакъв начин неговото достойнство?
Той е въведен, по определен начин, в една форма на знание, за която схоластиката каза, че чрез нея не могат да се на мерят идеите никъде другаде, освен в сетивното. Но Шилер е вън от това състояние той е един много силно изразен комплектен човек да допуща в областта на сетивата нещо, което човешкото същество може да бъде, запазвайки напълно своето човешко достойнство. Знанието на схоластиката търси идеите само в сетивния свят. Шилер оставя света на сетивата настрани и оставя само идеите. В тях той не постига действителността, а само красивата външност.
Той се бори с този проблем: какво най-точно да направи от това схоластично знание, произлязло от човешкото същество, за да даде на човека по някакъв начин неговото достойнство?
Не може тогава повече от това да се постигне установяване в действителността, човек е задължен да се подслони в красивата външност. Виждате по какъв начин се намира при Шилер продължението на схоластичното течение на знанието чрез разума. Гьоте не се интересуваше много от това знание чрез разума. Всъщност, той беше далеч по-силно стимулиран от познанието чрез откровението; дори и да намирате това за странно, то е, при все това, точно така. Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше.
към текста >>
Виждате по какъв начин се намира при Шилер продължението на схоластичното течение на
знание
то чрез разума.
Знанието на схоластиката търси идеите само в сетивния свят. Шилер оставя света на сетивата настрани и оставя само идеите. В тях той не постига действителността, а само красивата външност. Той се бори с този проблем: какво най-точно да направи от това схоластично знание, произлязло от човешкото същество, за да даде на човека по някакъв начин неговото достойнство? Не може тогава повече от това да се постигне установяване в действителността, човек е задължен да се подслони в красивата външност.
Виждате по какъв начин се намира при Шилер продължението на схоластичното течение на знанието чрез разума.
Гьоте не се интересуваше много от това знание чрез разума. Всъщност, той беше далеч по-силно стимулиран от познанието чрез откровението; дори и да намирате това за странно, то е, при все това, точно така. Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше. Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно. Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен.
към текста >>
Гьоте не се интересуваше много от това
знание
чрез разума.
Шилер оставя света на сетивата настрани и оставя само идеите. В тях той не постига действителността, а само красивата външност. Той се бори с този проблем: какво най-точно да направи от това схоластично знание, произлязло от човешкото същество, за да даде на човека по някакъв начин неговото достойнство? Не може тогава повече от това да се постигне установяване в действителността, човек е задължен да се подслони в красивата външност. Виждате по какъв начин се намира при Шилер продължението на схоластичното течение на знанието чрез разума.
Гьоте не се интересуваше много от това знание чрез разума.
Всъщност, той беше далеч по-силно стимулиран от познанието чрез откровението; дори и да намирате това за странно, то е, при все това, точно така. Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше. Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно. Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен. Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда.
към текста >>
Всъщност, той беше далеч по-силно стимулиран от по
знание
то чрез откровението; дори и да намирате това за странно, то е, при все това, точно така.
В тях той не постига действителността, а само красивата външност. Той се бори с този проблем: какво най-точно да направи от това схоластично знание, произлязло от човешкото същество, за да даде на човека по някакъв начин неговото достойнство? Не може тогава повече от това да се постигне установяване в действителността, човек е задължен да се подслони в красивата външност. Виждате по какъв начин се намира при Шилер продължението на схоластичното течение на знанието чрез разума. Гьоте не се интересуваше много от това знание чрез разума.
Всъщност, той беше далеч по-силно стимулиран от познанието чрез откровението; дори и да намирате това за странно, то е, при все това, точно така.
Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше. Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно. Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен. Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда. За вярата, Гьоте не искаше да знае нищо.
към текста >>
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в по
знание
чрез откровението, в свръхсетивното по
знание
, което той овладява само до определена степен.
Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението. Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване. Царете, фигуриращи тук, също не са действително истински. Те също постигат само едно съществуване на растения, те казват само, че имат едно друго съществуване. Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния свят.
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Шилер представя едно знание чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в реалност, докато самото то стига само до реалността на външността в красотата. Може да се каже, че безкрайната вътрешна истина в тези две личности, им дава една такава автентичност, че никой от двамата не каза, че не може повече. Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да живее по друг начин, освен естетичния. Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични бележки" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът. В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да живеят до сега.
към текста >>
Шилер представя едно
знание
чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в реалност, докато самото то стига само до реалността на външността в красотата.
Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване. Царете, фигуриращи тук, също не са действително истински. Те също постигат само едно съществуване на растения, те казват само, че имат едно друго съществуване. Защото би трябвало нещо друго да влезе тогава чрез инспирацията в Златния цар, Сребърния цар, Бронзовия цар, за да бъдат смятани, че живеят действително в духовния свят. Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Шилер представя едно знание чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в реалност, докато самото то стига само до реалността на външността в красотата.
Може да се каже, че безкрайната вътрешна истина в тези две личности, им дава една такава автентичност, че никой от двамата не каза, че не може повече. Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да живее по друг начин, освен естетичния. Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични бележки" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът. В отношението между Гьоте и Шилер, се вижда, че тези течения продължават да живеят до сега. Това, от което те имаха нужда, при Гьоте, беше това да се издигне от имагинацията до инспирацията, при Шилер да оживи абстрактните понятия чрез имагинативния свят.
към текста >>
Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в по
знание
то.
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в един духовен свят. Как се бори Гьоте с това, което наричаше "да си набожен"! Колко забележителни можем да намерим тези думи на Шилер: "Коя от съществуващите религии изповядваш? Никоя, казва той. Защо? Заради религията!
Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в духовно познание.
към текста >>
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното
знание
в духовно по
знание
.
Как се бори Гьоте с това, което наричаше "да си набожен"! Колко забележителни можем да намерим тези думи на Шилер: "Коя от съществуващите религии изповядваш? Никоя, казва той. Защо? Заради религията! Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в духовно познание.
към текста >>
23.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато си служи със своето обикновено съ
знание
, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание.
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА И НА НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ С ДУХОВНИЯ СВЯТ ПРЕЗ ВРЕМЕНАТА ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Дорнах, 5 август 1922 г.
Когато си служи със своето обикновено съзнание, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание.
Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива. И докато мислим за това, което ни дават сетивата, от което формираме мисли, ни остават спомени от тези мисли. Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития. Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание. Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени.
към текста >>
Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съ
знание
образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива.
НЕГОВОТО ОТНОШЕНИЕ С ДУХОВНИЯ СВЯТ ПРЕЗ ВРЕМЕНАТА ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Дорнах, 5 август 1922 г. Когато си служи със своето обикновено съзнание, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание.
Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива.
И докато мислим за това, което ни дават сетивата, от което формираме мисли, ни остават спомени от тези мисли. Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития. Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание. Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени. Но нещата не са така.
към текста >>
Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съ
знание
.
Дорнах, 5 август 1922 г. Когато си служи със своето обикновено съзнание, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание. Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива. И докато мислим за това, което ни дават сетивата, от което формираме мисли, ни остават спомени от тези мисли. Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития.
Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание.
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени. Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс.
към текста >>
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на по
знание
то, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени.
Когато си служи със своето обикновено съзнание, човек познава само една част от това, което е във връзка с неговото съществувание. Когато гледаме света около нас, получаваме чрез нашето обикновено съзнание образите от външния свят, които можем да породим вътре в нас чрез нашите сетива. И докато мислим за това, което ни дават сетивата, от което формираме мисли, ни остават спомени от тези мисли. Така че животът в душата протича по следния начин: човекът гледа външния свят, той носи в самия себе си спомените от миналите преживяни събития. Само че, това, което живее в спомена не е така точно познато от обикновеното съзнание.
Всъщност, човешкото същество си представя това по следния начин: то е получило от външния свят елементи на познанието, възприятия; те произвеждат в него образи; тези образи се запазват някъде и то може да ги накара да се покажат отново в душевния му живот под формата на образи от спомени.
Но нещата не са така. Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс.
към текста >>
Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съ
знание
.
В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито. Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм. Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас. Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното.
Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание.
Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие. И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали. Илюстрирах ви това чрез нещо конкретно. Предположете, че гледате нещо във външния свят, да речем, на пример, една машина. Имате образа на машината.
към текста >>
С нашето обикновено съ
знание
, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става.
Това е земният живот. После се потапяме отново. После идва отново един земен живот. Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят.
С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става.
Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето. Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят.
към текста >>
Обикновеното съ
знание
греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула.
Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето. Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят.
Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула.
Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално. По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето. Кулата не се променя от гледна точка на своята реалност в пространството, когато нашият образ се променя.
към текста >>
Това, което в нас е съ
знание
, развиващо се във времето, всъщност, не е нищо друго, освен едно виждане на миналото в перспектива.
Кулата не се променя от гледна точка на своята реалност в пространството, когато нашият образ се променя. И в това, което се отнася до нейната реалност, това, което отговаря на нашия образ на спомена също малко се променя. Той продължава да съществува, така както и нашата кула продължава да съществува. Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата временна перспектива. Така, много неща, които се отнасят до човека, трябва да бъдат просто уточнени.
Това, което в нас е съзнание, развиващо се във времето, всъщност, не е нищо друго, освен едно виждане на миналото в перспектива.
Миналото не преминава, то продължава да съществува. Нашите образи само се поместват, във временната перспектива. Обаче, това именно е отношението, в което се намират вътре в нас най-духовните процеси, в действителност, даже между раждането и смъртта, което се променя основно за хората по време на земния живот. Когато наблюдаваме човешкото същество, то е съставено, знаем, от физическо тяло и от етерно тяло. Но това е само тази част от човека, която нощем остава в леглото, докато той спи.
към текста >>
Процесът на спомняне вече, който, всъщност, се провежда най-долу, се изплъзва от съ
знание
то му.
Обаче, тъй като той не потъва повече в цялостта на своето етерно тяло, а само в това на главата, той вече няма това инстинктивно ясновидство, а едно ясно съзнателно виждане, едно ясно съзнателно възприятие на външния свят; това е само едно възприятие на външните свят чрез главата, каквото е именно нашето възприятие. Някогашният човек виждаше чрез цялото своето човешко същество. Модерният човек вижда само чрез главата. И главата е именно това, което има най-физическа природа между раждането и смъртта. Но човека от интелектуалната епоха е дадено също само това, което възприема чрез своята физическа глава и още чрез етерното тяло на своята глава: мислите, които той може да оформи.
Процесът на спомняне вече, който, всъщност, се провежда най-долу, се изплъзва от съзнанието му.
Модерният човек има за него една изцяло фалшива интерпретация, както ви изложих. От този факт, някогашният човек не виждаше само около себе си външния физически свят, а зад него духовната същност. Физическият свят за него нямаше така чисти обособени контури, а много по-замъглени контури, отколкото за модерния човек. Но в замяна на това, зад нещата, които се простираха във физическия свят, той виждаше навсякъде божествени духовни същности от по-нисша природа а също и други, от по-висша природа. Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа.
към текста >>
Защото една човешка глава ви дава само съ
знание
за физическото земно съществувание.
Но в настоящата епоха, той се подготвя за това по определен начин. Той е на път да се освободи изцяло от самия себе си и да вземе своята перспектива от вън. Ето какво очаква човека в бъдеще. Сега, той всъщност е на път вече да постигне това, защото щом не се намира вътре в нищо друго, освен в своята глава, тогава, в действителност, той е в света само чрез най-абстрактните мисли. Действително, той вече не е във вътрешността на нищо, би могло да се каже; така нещата са изказани по малко краен начин, но можем да кажем: човек не се намира в нищо повече, освен в своята глава.
Защото една човешка глава ви дава само съзнание за физическото земно съществувание.
Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново познанието, но този път за са мия човек. Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете. Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност.
към текста >>
Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново по
знание
то, но този път за са мия човек.
Той е на път да се освободи изцяло от самия себе си и да вземе своята перспектива от вън. Ето какво очаква човека в бъдеще. Сега, той всъщност е на път вече да постигне това, защото щом не се намира вътре в нищо друго, освен в своята глава, тогава, в действителност, той е в света само чрез най-абстрактните мисли. Действително, той вече не е във вътрешността на нищо, би могло да се каже; така нещата са изказани по малко краен начин, но можем да кажем: човек не се намира в нищо повече, освен в своята глава. Защото една човешка глава ви дава само съзнание за физическото земно съществувание.
Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново познанието, но този път за са мия човек.
Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете. Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност. Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
към текста >>
Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи по
знание
то за определеност та на боговете.
Ето какво очаква човека в бъдеще. Сега, той всъщност е на път вече да постигне това, защото щом не се намира вътре в нищо друго, освен в своята глава, тогава, в действителност, той е в света само чрез най-абстрактните мисли. Действително, той вече не е във вътрешността на нищо, би могло да се каже; така нещата са изказани по малко краен начин, но можем да кажем: човек не се намира в нищо повече, освен в своята глава. Защото една човешка глава ви дава само съзнание за физическото земно съществувание. Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново познанието, но този път за са мия човек.
Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете.
Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност. Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си. Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората.
към текста >>
Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи по
знание
то за своята собствена космична предопределеност.
Сега, той всъщност е на път вече да постигне това, защото щом не се намира вътре в нищо друго, освен в своята глава, тогава, в действителност, той е в света само чрез най-абстрактните мисли. Действително, той вече не е във вътрешността на нищо, би могло да се каже; така нещата са изказани по малко краен начин, но можем да кажем: човек не се намира в нищо повече, освен в своята глава. Защото една човешка глава ви дава само съзнание за физическото земно съществувание. Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново познанието, но този път за са мия човек. Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете.
Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност.
То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност. Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си. Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората. Така, човекът е на пътя към познанието за човека, защото взема малко по малко своята изходна точка вън от човека.
към текста >>
Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за по
знание
на човека, ограничен в главата си.
Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново познанието, но този път за са мия човек. Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете. Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност.
Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората. Така, човекът е на пътя към познанието за човека, защото взема малко по малко своята изходна точка вън от човека. Така че, това е,следователно, общата предопределеност на човечеството да се освобождава все повече и повече от етерното тяло и да постига познание за човека. Но това, естествено, е нещо, което е свързано с определена опасност. Губи се малко по малко или най-малко съществува възможността да се изгуби, връзката с етерното тяло.
към текста >>
Така, човекът е на пътя към по
знание
то за човека, защото взема малко по малко своята изходна точка вън от човека.
Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност. Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си. Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората.
Така, човекът е на пътя към познанието за човека, защото взема малко по малко своята изходна точка вън от човека.
Така че, това е,следователно, общата предопределеност на човечеството да се освобождава все повече и повече от етерното тяло и да постига познание за човека. Но това, естествено, е нещо, което е свързано с определена опасност. Губи се малко по малко или най-малко съществува възможността да се изгуби, връзката с етерното тяло. В космичната предопределеност на човечеството, то беше предотвратено именно чрез Мистерията на Голгота. Докато човек видя някога определеността на боговете отвън, занапред той е потенциално способен да вижда своята собствена космична предопределеност на човека.
към текста >>
Така че, това е,следователно, общата предопределеност на човечеството да се освобождава все повече и повече от етерното тяло и да постига по
знание
за човека.
То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност. Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си. Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората. Така, човекът е на пътя към познанието за човека, защото взема малко по малко своята изходна точка вън от човека.
Така че, това е,следователно, общата предопределеност на човечеството да се освобождава все повече и повече от етерното тяло и да постига познание за човека.
Но това, естествено, е нещо, което е свързано с определена опасност. Губи се малко по малко или най-малко съществува възможността да се изгуби, връзката с етерното тяло. В космичната предопределеност на човечеството, то беше предотвратено именно чрез Мистерията на Голгота. Докато човек видя някога определеността на боговете отвън, занапред той е потенциално способен да вижда своята собствена космична предопределеност на човека. Но, от факта, че се освобождава все повече и повече от самия себе си и че Мистерията на Голгота се разбира така, както горещо препоръчваше апостол Павел: "Не аз, а Христос в мен", човек влиза отново в човешка та същност чрез своята връзка с Христос.
към текста >>
Но трябва именно чрез духовното по
знание
, да се открие перспективата позволяваща да се постигне по
знание
за това, което е от значение за Христос в Исус.
Можеха също да кажат безкрайно много неща за Христос в качеството му на Бог. Те не дискутираха какво е станало с този Бог, когато е слязъл в един човек чрез Кръщението на река Йордан. Имахме също в първите времена на християнството една съвсем характерна христология и не исусология. И тъй като светът на боговете престана най-общо да бъде нещо познато, христологията се превърна много скоро в една чисто и просто исусология. И исусологията стана силна до ХХ век, когато Христос не беше вече разбран даже чрез усета, когато, напротив, за модерната теология беше въпрос на чест да разбере Исус по възможно най-човешкия начин, без да се грижи за Христос.
Но трябва именно чрез духовното познание, да се открие перспективата позволяваща да се постигне познание за това, което е от значение за Христос в Исус.
Защото само така, като се излезе от връзката с човека и се гледа само навън, стана възможно, чрез завоя, който определя връзката с Христос, да се гледа отново човека и самото човечество с интерес, чрез завоя, който определя разбирането на Мистерията на Голгота. Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия. В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи. Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот.
към текста >>
Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съ
знание
то за Христос.
Защото само така, като се излезе от връзката с човека и се гледа само навън, стана възможно, чрез завоя, който определя връзката с Христос, да се гледа отново човека и самото човечество с интерес, чрез завоя, който определя разбирането на Мистерията на Голгота. Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия. В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи. Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот.
Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос.
Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма. Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
към текста >>
Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят при
знание
то, че не могат да намерят това съ
знание
за Христос по пътя на интелектуализма.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия. В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи. Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот. Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос.
Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба. Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съ
знание
то, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма. Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл. Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция. И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм. Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него. И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
към текста >>
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съ
знание
то на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба. Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е. Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл. Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция.
И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него. И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието. И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне. Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си.
към текста >>
И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съ
знание
то.
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е. Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл. Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция. И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм. Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него.
И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне. Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него. Светът на нашите спомени остава долу, в океана на духовния свят.
към текста >>
Възможно е, обаче, да сме включили в нашата опитност това, което наричам съ
знание
за Христос.
Това е, приблизително, неговото основание. Когато човешкото същество отправя ретроспективен поглед във времето, то не гледа на образите от спомените като на действителни, защото не зачита временната перспектива. Но това спира, когато спре всяка перспектива, когато се намираме вън от пространството и времето. Когато преминем в смъртта, това спира. Тогава този, който живее във временната перспектива, се представя много силно под аспекта на действителността.
Възможно е, обаче, да сме включили в нашата опитност това, което наричам съзнание за Христос.
После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в живота с действителността, която не сме изживели само по абстрактен начин. Перспективата спира, действителността е тук. Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния живот, сме построили картонени кули. Построили сме нещо, което няма никаква вътрешна солидност. С интелектуалното знание може да се построи, разбира се, нещо, но то няма солидност, то е крехко и трошливо.
към текста >>
С интелектуалното
знание
може да се построи, разбира се, нещо, но то няма солидност, то е крехко и трошливо.
Възможно е, обаче, да сме включили в нашата опитност това, което наричам съзнание за Христос. После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в живота с действителността, която не сме изживели само по абстрактен начин. Перспективата спира, действителността е тук. Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния живот, сме построили картонени кули. Построили сме нещо, което няма никаква вътрешна солидност.
С интелектуалното знание може да се построи, разбира се, нещо, но то няма солидност, то е крехко и трошливо.
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули. За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди. За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа. Картонените кули продължават да стоят там, където са построени. Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически.
към текста >>
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съ
знание
то за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули.
После, след смъртта, гледаме назад и виждаме, че сме свързани в живота с действителността, която не сме изживели само по абстрактен начин. Перспективата спира, действителността е тук. Но ако ние сме останали в нея на една чисто абстрактна опитност, тогава, разбира се, действителността е там, но в земния живот, сме построили картонени кули. Построили сме нещо, което няма никаква вътрешна солидност. С интелектуалното знание може да се построи, разбира се, нещо, но то няма солидност, то е крехко и трошливо.
Така че, модерният човек има нужда да бъде пропит от съзнанието за Христос, за да се свърже с действителните неща, за да построи не картонени кули, а духовни кули.
За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди. За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа. Картонените кули продължават да стоят там, където са построени. Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически. Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
към текста >>
Вие виждате, съ
знание
то за Христос има именно за интелектуализма една твърде реална важност, една важност за нашето съществувание в смисъла на една истинска доктрина на изкуплението изкуплението на построяването на картонени кули след като сме преминали прага на смъртта.
За земята, картонените кули са конструкции, чиито основи не са достатъчно твърди. За духовния живот, картонените кули са нещо, под духа. Картонените кули продължават да стоят там, където са построени. Само за земното съществувание те са твърде слаби; за духовното съществувание, са твърде компактно физически. Хората не могат тогава да се откъснат от тази физическа компактност, но която има, всъщност, една по-незначителна действителност, по отношение на духовното; те остават свързани със Земята, не постигат свободна връзка със земното съществувание, когато са построили картонени кули чрез интелектуализма.
Вие виждате, съзнанието за Христос има именно за интелектуализма една твърде реална важност, една важност за нашето съществувание в смисъла на една истинска доктрина на изкуплението изкуплението на построяването на картонени кули след като сме преминали прага на смъртта.
Тези неща не са догми за Антропософията, тези неща са познания, които могат да бъдат постигнати точно така, както могат да бъдат постигнати математически знания от този, който знае да използва математическите методи.
към текста >>
24.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Можеше да се види така, как един човек, изпълнен от
знание
и разум, който, изхождайки от един определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на един определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е духовно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен стремеж на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
Вярно е, и разбира се, това се виждаше, че Освалд Шпенглер виждаше това, което е в упадък. Хората си даваха сметка още от тази епоха, както беше и при него, при когото мисълта беше изцяло обзета от това залязване, на това основание той имаше предвид всичко, което е в залеза си; защото той усещаше упадъка в цялото разположение на своята собствена душа, той не очакваше вече нищо това можеше да се разбере от всеки от всичко онова, което можеше да излезе още от цивилизацията на масата. Той вярваше, че Западният свят беше тръгнал на път да стане именно жертва на една определена форма на цезаризъм, на една определена форма на демонстрация на сила от страна на изолираните индивиди, които биха заменили култури и диференцирани и структурирани по различни начини цивилизации с една обикновено и брутална действителност. Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес. Освалд Шпенглер нямаше ни най-малко усет за една нова сила от този род, която, естествено, трябва да бъде една духовна сила,която трябва да почива върху изработване на това, което е духовно.
Можеше да се види така, как един човек, изпълнен от знание и разум, който, изхождайки от един определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на един определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е духовно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен стремеж на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
И при това, когато се появи първият обем, човек можеше да има най-малко определен респект от тези ще трябва още веднъж да употребя тази дума проникваща духовност, с лице към вцепенеността и задремалостта, и толкова далеч от висотата на силите, които придвижват историята и които дават днес тона, толкова маниери именно в литературния свят. И ето че, малко след това, се появи вторият том на Освалд Шпенглер и той показа много по-силно всичко, което живее в един човек от днешното време, което самият той отблъсква с определена бруталност всичко, което е действително духовно, всичко възможно виждане за света, всяка възможна концепция за света. Този втори том е също изпълнен от смисъл, разбира се. Но въпреки изпълнените от смисъл впечатления, намиращи се тук, той не предлага, всъщност, нищо друго, освен ужасната стерилност на една крайно абстрактна и интелектуална мисъл. Нещата са толкова по-крайно забележителни, когато се види в тях до какво особено устройство на ума стига една личност от днешното време, която има, все пак размах.
към текста >>
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно по
знание
за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който възприема природата на предметното мислене в своята прозрачност такава, каквато тя живее в неживата природа може после да се издигне до другите процеси на мисленето и наблюдаването, до това, което прониква с внимание мисленето: имагинацията, инспирацията, интуицията. Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен живот е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно. И този, който е усетил така тази сила на днешната мисъл знае, че тази мисъл действа в машината, че тази мисъл ни е донесла модерната техника, в която ние конструираме, изхождайки от тази мисъл, външни, неорганични, неживи структури, които имат цялата прозрачност, необходима за нуждите на външната активност на човека. Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика. И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга. Краят на тази книга говори за машината, за това, което именно бележи модерната цивилизация със своя отпечатък; обаче, от друга страна, машината се противопоставя на човешкото същество, защото това е нещо, което, всъщност, най-напред е чуждо на неговата природа; и при това, точно по повод машината той разви прозрачната мисъл. Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него.
към текста >>
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното по
знание
и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен живот е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно. И този, който е усетил така тази сила на днешната мисъл знае, че тази мисъл действа в машината, че тази мисъл ни е донесла модерната техника, в която ние конструираме, изхождайки от тази мисъл, външни, неорганични, неживи структури, които имат цялата прозрачност, необходима за нуждите на външната активност на човека. Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед. Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга. Краят на тази книга говори за машината, за това, което именно бележи модерната цивилизация със своя отпечатък; обаче, от друга страна, машината се противопоставя на човешкото същество, защото това е нещо, което, всъщност, най-напред е чуждо на неговата природа; и при това, точно по повод машината той разви прозрачната мисъл. Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него. Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо все
знание
.
Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо налягане. Тези ангренажи, валяци и лостове замълчаха. Всичко, което решаващо, се оттегля навътре. Човек усети машината буквално като дяволска. В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога.
Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
Никога микрокосмосът не е имал, по отношение на макрокосмоса едно по-силно чувство на превъзходство. Тук, малки живи същества, чрез своята интелектуална сила поставиха неживото под своя зависимост. Няма равен на този триумф, който само една култура да е постигнала и, може би за малко векове само. Но именно чрез това, фалшивият човек е станал роб на своето творение* /* Ибид стр.1188/. Ние виждаме да се явява тук цялата обърканост на мислителя, пред машината.
към текста >>
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното по
знание
, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
Тук, малки живи същества, чрез своята интелектуална сила поставиха неживото под своя зависимост. Няма равен на този триумф, който само една култура да е постигнала и, може би за малко векове само. Но именно чрез това, фалшивият човек е станал роб на своето творение* /* Ибид стр.1188/. Ние виждаме да се явява тук цялата обърканост на мислителя, пред машината. Този мислител не се съмнява изобщо за това, че машината не може да бъде нещо мистично по един или друг начин в очите на този, който възприема именно не-живото по свой начин, лишен от мистичност.
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично. Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот. Този, който искайки да започне с една метафизична яснота, започва с едно конфузно представяне на растителното, и го прави на основанието, че той е в това положение на отношение на машината. Значи, Освалд Шпенглер е разбрал функцията и той се заема да изучава това, което остава тъмно за него, растителното. Е добре, когато човек разглежда минерала, растението, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
към текста >>
Защото Освалд Шпенглер би имал точно толкова правото да напише историята, тогава труфи растението с едно по
знание
на "кога?
"Растението познава само връзката с "кога? " е със "защо? "* /*Ибид стр. 563/. И ето, че растението започва сега не само своя сън, а и да "познава" в своя блажен сън. Намираме се пред едно предположение, например, което би било долу-горе такова: този сън, който е смятан, че се разпространява в човешката еволюция като един продължителен прилив за историята би могъл също да започне сега да става пробуждане.
Защото Освалд Шпенглер би имал точно толкова правото да напише историята, тогава труфи растението с едно познание на "кога?
" и "защо? ". Още повече, състоянието на сън, в което е растението, има даже изключително интересни качества: "Напорът на първите малки зелени връхчета, излизащи от зимната земя, издуването на пъпките, цялата сила, предизвикваща растежа, разпръскването на аромата, проявяването, узряването: всичко това е желание да се изпълни една съдба и питане, стремящо се непрекъснато към "кога? "* /*Ибид/. Разбира се, много лесно може да се опише историята като един растителен живот, щом има предварителна подготовка от антропоморфизми. И защото всичко, това е така, Освалд Шпенглер продължава: Това "къде?
към текста >>
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме по
знание
за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Това е кръвта, кръвта, която, тече през поколенията. И, така Освалд Шпенглер си приготвя един метод, за да може да каже: най-значимите събития, протичащи в човешката история се произвеждат от кръвта. За да стане това, той трябва, наистина, да се отдаде още на няколко пируета на мисълта: "В този кръг, да бъдеш пробуден е синоним на "констатирам", като става въпрос за осезанието на един инфузий или за човешката мисъл на най-високо ниво"* /*Ибид стр. 572/. Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво! И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята.
И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината.
Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/. И така той излага, че това, което е действително от значение, излиза от необходимост от тъмнината, от мрака, от растителното, от кръвта и всички хора, направили нещо в историята, не са го направили, както би могло да се смята, изхождайки от една идея, от една мисъл, а че мислите, даже мислите на мислителите са само допълнения. Освалд Шпенглер няма достатъчно думи на презрение, по повод това, което произвежда мисълта. И той се противопоставя тогава на всички, които действат истински, защото оставят мисълта да бъде мисъл, те оставят мисълта да бъде работа на другите. Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността.
към текста >>
Будните съществувание и съ
знание
, мярката и напрежението, инстинктите и възгледите, органите на циркулация и тези на осезанието рядко ще се намери човек на определено ниво, при когото едната или другата от тези страни да не съдържа абсолютна важност* /*Ибид стр575./.
И така той излага, че това, което е действително от значение, излиза от необходимост от тъмнината, от мрака, от растителното, от кръвта и всички хора, направили нещо в историята, не са го направили, както би могло да се смята, изхождайки от една идея, от една мисъл, а че мислите, даже мислите на мислителите са само допълнения. Освалд Шпенглер няма достатъчно думи на презрение, по повод това, което произвежда мисълта. И той се противопоставя тогава на всички, които действат истински, защото оставят мисълта да бъде мисъл, те оставят мисълта да бъде работа на другите. Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността. Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, познаващ света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на "духа" Шпенглер слага тази дума в кавички светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът, като той е предопределен за това от силата на своята мисъл или своето кръвно не дохранване.
Будните съществувание и съзнание, мярката и напрежението, инстинктите и възгледите, органите на циркулация и тези на осезанието рядко ще се намери човек на определено ниво, при когото едната или другата от тези страни да не съдържа абсолютна важност* /*Ибид стр575./.
"/…/ Активният човек е един цялостен човек: в човека на разсъждението, един изолиран орган иска да действа без тялото и против него"* /* Ибид/. Защото само действащият човек, човекът на съдбата значи, този, на когото мислите са безразлични живее, в крайна сметка, в реалния свят, светът на политически, военни и икономически решения, където възгледите и системите не струват. Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/. Ето какво е ясно казано! Но също толкова е ясно, че може да се познае кой го е казал: в крайна сметка, все пак една "писарушка и един библиотекарски плъх" го е писал, който иска да си говори само за паунски пера.
към текста >>
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съ
знание
и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
"Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите.
Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите. Но за нас, които една съдба е поставила в тази цивилизация и в този момент от своето развитие, където парите празнуват своите последни победи и където техният наследник, цезаризмът, върви напред, безшумно и неустоимо, е дадена, от този факт в един тесен кръг ориентацията на желанието и на необходимостта, без които не струва усилието да се живее"* /* Ибид стр. 1194/. Така Освалд Шпенглер привлича вниманието върху идването на цезаризма, върху това, което ще се изкачи на хоризонта, преди пълния залез на западните цивилизации, върху това, което днешната цивилизация ще стане. Изложих ви днес това с основанието, че будният човек разбира се, за Освалд Шпенглер, този пробуден човек няма никакво значение!
към текста >>
Будното съ
знание
, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити.
Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
Но за нас, които една съдба е поставила в тази цивилизация и в този момент от своето развитие, където парите празнуват своите последни победи и където техният наследник, цезаризмът, върви напред, безшумно и неустоимо, е дадена, от този факт в един тесен кръг ориентацията на желанието и на необходимостта, без които не струва усилието да се живее"* /* Ибид стр. 1194/. Така Освалд Шпенглер привлича вниманието върху идването на цезаризма, върху това, което ще се изкачи на хоризонта, преди пълния залез на западните цивилизации, върху това, което днешната цивилизация ще стане. Изложих ви днес това с основанието, че будният човек разбира се, за Освалд Шпенглер, този пробуден човек няма никакво значение! Но, защото все пак, будният човек, даже когато е антропософ, има някакво задължение да наблюдава това, което става в действителността. И аз исках така, от тази гледна точка, да ви покажа именно един проблем на нашето време.
към текста >>
25.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В този труд, вие сте постоянно въвеждани във всички видове мрачен социален контекст, за които хората нямат ясно съ
знание
, но които упражняват своето действие, които са уловени и поддържани от един или друг в полу-съ
знание
.
Ако видите хора, които са искали да бъдат в тази епоха, поне малко наясно с цивилизацията, ще откриете, че това ставаше голям въпрос за тези хора: всъщност, какво е това, което действа от човек към човек? Хората смятаха, че мислят, това го знаем, но те не мислеха. Кое е това, което действаше от човек към човек? Това беше, например, един голям въпрос за Гьоте. И именно на това разположение на духа, той написа своя Wilhelm Meister Вилхем Майстер.
В този труд, вие сте постоянно въвеждани във всички видове мрачен социален контекст, за които хората нямат ясно съзнание, но които упражняват своето действие, които са уловени и поддържани от един или друг в полу-съзнание.
Всички видове нишки са изтъкани там. Гьоте се опита да намери тези нишки. Този род нишки търсеше той. И в кръга, в който можа да ги намери, той поиска да ги изложи в невероятна композиция на своя Вилхем. Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век.
към текста >>
Нали, когато хората, след като са били малки деца, плачещи и ритащи с крака, които са отгледани криво-ляво в модерната епоха нямат, наистина съ
знание
то, че са били снабдени с извънредно големи очаквания, преди да слязат на земята.
Но по време на последната третина на ХІХ век, нещата станаха малко по малко такива, че, най-напред, тези елементарни същества, които мислеха с човешкия мозък и които после тъчаха, всъщност тези нишки, присвоявайки си човешки умове и създавайки социалните контексти на ХІХ век, накрая, това им беше достатъчно. Те изпълнеха своята задача в световната история или, по-добре би било да се каже, че те задоволиха своята нужда на световния исторически план. И, отделно от това, се намеси нещо, което им попречи да продължават своята активност на паразити. Тя се разви извънредно добре до към края на ХVІІІ век; после крайно добре през ХІХ век; но тези елементарни същества, постигнаха тогава, малко по малко получаването на това, което им харесваше. И това стана на основанието, че все повече и повече души слизаха от духовния свят на физически план с големи очаквания за това, което се отнася до земния живот.
Нали, когато хората, след като са били малки деца, плачещи и ритащи с крака, които са отгледани криво-ляво в модерната епоха нямат, наистина съзнанието, че са били снабдени с извънредно големи очаквания, преди да слязат на земята.
Но това продължи да живее в емоциите, в цялата конфигурация на душата и продължава да живее там и днес. В действителност, човешките души слизат във физическия свят с извън редно големи очаквания. И от там идват също разочарованията, които се изпитват несъзнателно, от отдавна вече в детските души, защото тези очаквания, все пак, не са задоволени. Елитни духове, които имаха изключително силни импулси и очаквания, преди да слязат на физически план, това, бяха, например, тези, които после наблюдаваха този физически план и видяха, че тези очаквания тук не са задоволени; тогава те написаха утопии, за да кажат как би трябвало да бъдат нещата, какво би могло да се направи. И ще бъде извънредно интересно да се изучи как бяха устроени, от гледна точка на тяхното влизане във физическо съществувание чрез раждането, душите на големите и даже на малките утописти и мозъците, повече или по-малко изкривени, изобретили всички видове неща, които не могат да се нарекат дори утопия; техните изобретения предават едно изключително добро, достойно за похвала желание да построят за хората един рай на земята; ще бъде интересно да се види как бяха устроени, всъщност, тези души, от гледна точка на тяхното влизане на физически земен план.
към текста >>
И той използва цялото си
знание
, за да изнесе една съвсем адекватно реч в полза на съня.
Това означава, че сънят е нещо, което се радва на едно изключително благоразположение, нали? Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение. Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни. Но Шпенглер е един странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят. Другите спят, но Шпенглер казва това: трябва да се спи, абсолютно нямаме правото да се събуждаме!
И той използва цялото си знание, за да изнесе една съвсем адекватно реч в полза на съня.
И така, стигнало се е до там, че един човек от сегашното време, един изключително духовен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня! Но, това е нещо, с което трябва да се внимава. Няма нужда да се вдига врява, като Шпенглер, не трябва да бъде видяно и тогава ще се открие до каква степен е необходимо да се разбере какво е будността, тази будност, която трябва да става все по-голяма, и която трябва да бъде получена именно чрез нещо като духовните импулси на Антропософията. Необходимо е трябва да се набляга на това непрекъснато човек да обикне малко по малко будността, истинската будност в недрата на душата. Всъщност, защо този Дорнах е намерен за така антипатичен?
към текста >>
Защото иска да подбуди пробуждането, а не съня и тъй като той иска да приеме пробуждането съвсем на сериозно, да се разпространи действително будността във всички неща, будността в изкуството, будността в социалния живот, най-вече, будността в живота на по
знание
то, будността в цялата житейска практика, във всичко в целия човешки живот, най-общо.
И така, стигнало се е до там, че един човек от сегашното време, един изключително духовен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня! Но, това е нещо, с което трябва да се внимава. Няма нужда да се вдига врява, като Шпенглер, не трябва да бъде видяно и тогава ще се открие до каква степен е необходимо да се разбере какво е будността, тази будност, която трябва да става все по-голяма, и която трябва да бъде получена именно чрез нещо като духовните импулси на Антропософията. Необходимо е трябва да се набляга на това непрекъснато човек да обикне малко по малко будността, истинската будност в недрата на душата. Всъщност, защо този Дорнах е намерен за така антипатичен?
Защото иска да подбуди пробуждането, а не съня и тъй като той иска да приеме пробуждането съвсем на сериозно, да се разпространи действително будността във всички неща, будността в изкуството, будността в социалния живот, най-вече, будността в живота на познанието, будността в цялата житейска практика, във всичко в целия човешки живот, най-общо.
И виждате ли, наистина е действително необходимо да привличаме от време на време вниманието върху тези неща. Защото, най-малко, в момента като този, в който сме отново събрани и ще прекъснем за известно време тези конференции до моето завръщане от конгреса в Оксфорд, при такива обстоятелства, трябва да привлечем вниманието, както често се случва, върху факта, че трябва да се разпространява, най-вече между нас, една определена склонност към будното състояние: това трябва да приемем в нас, в Антропософията, за да го ориентираме върху състоянието на будност на човека. Защото точно от това имаме нужда във всички области: едно състояние на истинска будност. И това състояние на будност не може да се постигне, без да се търси с прилагане и постоянство. Ако не се разпространи този интерес към състоянието на будност, което всъщност, иска Антропософията, ще организираме, може би, още други конгреси и даже ние ще продължим да създаваме достатъчно добри сомнамбули, но няма да се пробудим наистина, напротив, ще продължим да спим заедно с другите спящи от днешната цивилизация.
към текста >>
26.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това по
знание
за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук.
ЧАСТ ТРЕТА МИСИЯТА НА ДУХА ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ Оксфорд, 20 август 1922 г.
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това познание за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук.
Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване. Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание. Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща. Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното. Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха.
към текста >>
Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното по
знание
.
МИСИЯТА НА ДУХА ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ Оксфорд, 20 август 1922 г. На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това познание за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук. Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване.
Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание.
Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща. Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното. Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха. Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа. Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание.
към текста >>
Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича по
знание
чрез посвещение; това по
знание
беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха.
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това познание за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук. Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване. Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание. Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща. Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното.
Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха.
Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа. Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание. То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне познание чрез посвещение. Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава познание чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това познание чрез посвещение. Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това познание чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието.
към текста >>
Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на по
знание
то чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа.
Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване. Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание. Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща. Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното. Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха.
Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа.
Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание. То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне познание чрез посвещение. Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава познание чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това познание чрез посвещение. Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това познание чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието. Ние мислим, например, смятаме, че узнаваме нещо чрез нашите мисли.
към текста >>
Този, който има по
знание
чрез посвещение се различава от този, който има друго
знание
, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото по
знание
чрез посвещение е една висша степен на обикновеното по
знание
.
Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание. Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща. Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното. Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха. Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа.
Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание.
То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне познание чрез посвещение. Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава познание чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това познание чрез посвещение. Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това познание чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието. Ние мислим, например, смятаме, че узнаваме нещо чрез нашите мисли. Там, когато се приема като мислещи същества, ние сме субектът.
към текста >>
То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното
знание
; това
знание
трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне по
знание
чрез посвещение.
Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща. Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното. Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха. Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа. Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание.
То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава познание чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това познание чрез посвещение. Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това познание чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието. Ние мислим, например, смятаме, че узнаваме нещо чрез нашите мисли. Там, когато се приема като мислещи същества, ние сме субектът. Търсим обектите, наблюдавайки природата, наблюдавайки човешкия живот, експериментирайки.
към текста >>
Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава по
знание
чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това по
знание
чрез посвещение.
Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното. Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха. Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа. Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание. То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава познание чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това познание чрез посвещение.
Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това познание чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието. Ние мислим, например, смятаме, че узнаваме нещо чрез нашите мисли. Там, когато се приема като мислещи същества, ние сме субектът. Търсим обектите, наблюдавайки природата, наблюдавайки човешкия живот, експериментирайки. Ние винаги търсим обектите.
към текста >>
Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това по
знание
чрез посвещение се различава принципно от обикновеното
знание
: в обикновеното
знание
ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на
знание
то.
Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха. Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа. Този, който има познание чрез посвещение се различава от този, който има друго знание, в, днешния сми съл на думата, не само, например, чрез факта, че неговото познание чрез посвещение е една висша степен на обикновеното познание. То е постигнато, разбира се, на основата на обикновеното знание; това знание трябва да бъде там; интелектуалната мисъл трябва да бъде напълно развита, ако човек иска да постигне познание чрез посвещение. Но после е необходима една коренна промяна на ориентацията, така че, този, който притежава познание чрез посвещение трябва, най-общо, да гледа света от една друга гледна точка, от която не може да гледа без това познание чрез посвещение.
Мога да изразя в едно просто формулиране в какво това познание чрез посвещение се различава принципно от обикновеното знание: в обикновеното знание ние сме съзнателни за нашата мисъл, най-общо, за вътрешните опитности на нашата душа, чрез които постигаме знания и там, ние сме субекта на знанието.
Ние мислим, например, смятаме, че узнаваме нещо чрез нашите мисли. Там, когато се приема като мислещи същества, ние сме субектът. Търсим обектите, наблюдавайки природата, наблюдавайки човешкия живот, експериментирайки. Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да дойдат към нас.
към текста >>
При човека, който търси по
знание
то чрез посвещение се явява една тотално различна ориентация.
Търсим обектите, наблюдавайки природата, наблюдавайки човешкия живот, експериментирайки. Ние винаги търсим обектите. Обектите трябва да дойдат към нас. Обектите трябва да са пред нас, така че ние да можем да ги обгърнем с мислите си, към които можем да приложим нашите мисли. Ние сме субектът; това, което идва към нас, са обектите.
При човека, който търси познанието чрез посвещение се явява една тотално различна ориентация.
Той трябва да се възприеме, в качеството си на човек, като обект и за този обект, човекът, той трябва да търси субекта. Ето, значи, тази пълна противоположност, която трябва да се получи. В обикновеното знание ние се усещаме като субекти, ние търсим обектите, които са вън от нас. В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското познание чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си. Но тогава това е материята на познанието, което идва едва по-късно.
към текста >>
В обикновеното
знание
ние се усещаме като субекти, ние търсим обектите, които са вън от нас.
Обектите трябва да са пред нас, така че ние да можем да ги обгърнем с мислите си, към които можем да приложим нашите мисли. Ние сме субектът; това, което идва към нас, са обектите. При човека, който търси познанието чрез посвещение се явява една тотално различна ориентация. Той трябва да се възприеме, в качеството си на човек, като обект и за този обект, човекът, той трябва да търси субекта. Ето, значи, тази пълна противоположност, която трябва да се получи.
В обикновеното знание ние се усещаме като субекти, ние търсим обектите, които са вън от нас.
В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското познание чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си. Но тогава това е материята на познанието, което идва едва по-късно. Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти. Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват. Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата.
към текста >>
В по
знание
то чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското по
знание
чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си.
Ние сме субектът; това, което идва към нас, са обектите. При човека, който търси познанието чрез посвещение се явява една тотално различна ориентация. Той трябва да се възприеме, в качеството си на човек, като обект и за този обект, човекът, той трябва да търси субекта. Ето, значи, тази пълна противоположност, която трябва да се получи. В обикновеното знание ние се усещаме като субекти, ние търсим обектите, които са вън от нас.
В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското познание чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си.
Но тогава това е материята на познанието, което идва едва по-късно. Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти. Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват. Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата. В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса.
към текста >>
Но тогава това е материята на по
знание
то, което идва едва по-късно.
При човека, който търси познанието чрез посвещение се явява една тотално различна ориентация. Той трябва да се възприеме, в качеството си на човек, като обект и за този обект, човекът, той трябва да търси субекта. Ето, значи, тази пълна противоположност, която трябва да се получи. В обикновеното знание ние се усещаме като субекти, ние търсим обектите, които са вън от нас. В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското познание чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си.
Но тогава това е материята на познанието, което идва едва по-късно.
Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти. Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват. Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата. В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса. Това не са нищо друго, освен абстрактни линии за ориентация, но вие виждате, че тези абстрактни линии за ориентация са навсякъде следвани в конкретните факти от метода на посвещение.
към текста >>
Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в по
знание
то чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти.
Той трябва да се възприеме, в качеството си на човек, като обект и за този обект, човекът, той трябва да търси субекта. Ето, значи, тази пълна противоположност, която трябва да се получи. В обикновеното знание ние се усещаме като субекти, ние търсим обектите, които са вън от нас. В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското познание чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си. Но тогава това е материята на познанието, което идва едва по-късно.
Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти.
Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват. Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата. В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса. Това не са нищо друго, освен абстрактни линии за ориентация, но вие виждате, че тези абстрактни линии за ориентация са навсякъде следвани в конкретните факти от метода на посвещение. Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето.
към текста >>
Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в по
знание
то чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват.
Ето, значи, тази пълна противоположност, която трябва да се получи. В обикновеното знание ние се усещаме като субекти, ние търсим обектите, които са вън от нас. В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското познание чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си. Но тогава това е материята на познанието, което идва едва по-късно. Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти.
Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват.
Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата. В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса. Това не са нищо друго, освен абстрактни линии за ориентация, но вие виждате, че тези абстрактни линии за ориентация са навсякъде следвани в конкретните факти от метода на посвещение. Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение.
към текста >>
Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното
знание
, ние сме тези, които мислим за нещата.
В обикновеното знание ние се усещаме като субекти, ние търсим обектите, които са вън от нас. В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското познание чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си. Но тогава това е материята на познанието, което идва едва по-късно. Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти. Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват.
Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата.
В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса. Това не са нищо друго, освен абстрактни линии за ориентация, но вие виждате, че тези абстрактни линии за ориентация са навсякъде следвани в конкретните факти от метода на посвещение. Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век.
към текста >>
В по
знание
то чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса.
В познанието чрез посвещение, ние самите сме обектът и търсим субекта, който съответства на този обект; по-точно казано, в истинското познание чрез посвещение, субектите се представят от самите себе си. Но тогава това е материята на познанието, което идва едва по-късно. Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти. Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват. Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата.
В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса.
Това не са нищо друго, освен абстрактни линии за ориентация, но вие виждате, че тези абстрактни линии за ориентация са навсякъде следвани в конкретните факти от метода на посвещение. Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето. Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество.
към текста >>
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното
знание
, валидно днес, чрез посвещението, това по
знание
чрез посвещение, тръгва от мисленето.
Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти. Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват. Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата. В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса. Това не са нищо друго, освен абстрактни линии за ориентация, но вие виждате, че тези абстрактни линии за ориентация са навсякъде следвани в конкретните факти от метода на посвещение.
Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето.
Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите. Но този, който не може да приеме научните знания, без критичен поглед върху самия себе си, всъщност е задължен да си зададе въпрос: какво означава това, което аз самият правя, проследявайки едно същество след друго, започвайки от несъвършеното, стигайки до съвършеното?
към текста >>
Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне по
знание
чрез посвещение.
Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват. Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата. В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса. Това не са нищо друго, освен абстрактни линии за ориентация, но вие виждате, че тези абстрактни линии за ориентация са навсякъде следвани в конкретните факти от метода на посвещение. Ако ние днес не искаме наистина да получаваме съобщения от никъде другаде, освен от модерното знание, валидно днес, чрез посвещението, това познание чрез посвещение, тръгва от мисленето.
Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение.
Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите. Но този, който не може да приеме научните знания, без критичен поглед върху самия себе си, всъщност е задължен да си зададе въпрос: какво означава това, което аз самият правя, проследявайки едно същество след друго, започвайки от несъвършеното, стигайки до съвършеното? Или, още, е задължен да се попита: когато се занимавам с математика, образувам, разбира се, мисли, които излизат от мен самия.
към текста >>
Тогава стигаме до големия въпрос, въпросът, който е абсолютно трагичен за мислителя: какво от самата мисъл има в това, което употребявам, в цялото
знание
?
Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите. Но този, който не може да приеме научните знания, без критичен поглед върху самия себе си, всъщност е задължен да си зададе въпрос: какво означава това, което аз самият правя, проследявайки едно същество след друго, започвайки от несъвършеното, стигайки до съвършеното? Или, още, е задължен да се попита: когато се занимавам с математика, образувам, разбира се, мисли, които излизат от мен самия. Математика та е наистина, едно платно, което аз изкарвам от самия себе си. Прилагам после това платно върху външните неща и то им подхожда.
Тогава стигаме до големия въпрос, въпросът, който е абсолютно трагичен за мислителя: какво от самата мисъл има в това, което употребявам, в цялото знание?
Не може да се намери какво от тази мисъл има, даже ако човек разсъждава достатъчно дълго, колкото иска; защото мисълта остава тогава винаги в една и съща точка, човек се върти, така да се каже, в кръг около оста, която самият той е създал. Трябва да се направи нещо с тази мисъл. С тази мисъл трябва да се реализира това, което описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"* / Виж: Р. Щайнер, "Как се постигат познания за висшите светове", Монтесон, Новалис 1993 г./:медитация. По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин.
към текста >>
До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съ
знание
; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща.
В това ние сме напълно свободни. Тази медитативна практика е едно действие, което е в основата си свободно. Ако можем, при все това, да останем предани на самите себе си, ако си обещаем не на някой друг, а на нас самите единствено да останем предани на това медитиране, това е, чрез самото себе си, една огромна душевна сила. След като изложих този въпрос, бих желал да привлека вниманието ви върху начина, по който самата медитация е практикувана в своите най-прости форми. Днес мога да се занимая само с принципа.
До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съзнание; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща.
Добре е също да не го извличаме от трезора на нашата памет, а да си го доставим чрез една друга личност, експериментирала в този род неща но тя да иска да упражнява някакво внушение върху нас, а защото можем да бъдем сигурни, че това, върху което медитираме тогава, е нещо ново за нас. Ние бихме могли също да вземем едно древно писание, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него израз, върху който да медитираме. Важното е да не извличаме от нашето подсъзнание и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас. В този случай, тези неща не могат да бъдат възприемани в своята цялостност, защото всички видове остатъци от това, което човек е изпитвал и усещал се смесват там. Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност.
към текста >>
Важното е да не извличаме от нашето подсъ
знание
и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас.
След като изложих този въпрос, бих желал да привлека вниманието ви върху начина, по който самата медитация е практикувана в своите най-прости форми. Днес мога да се занимая само с принципа. До нас се отнася това, да поставим някаква представа или комплекс от представи в центъра на нашето съзнание; няма значение материята на този комплекс представи; но той не трябва да бъде свързан с нищо друго, по такъв начин, че да не представя реминисценции, извлечени от нашата памет или други подобни неща. Добре е също да не го извличаме от трезора на нашата памет, а да си го доставим чрез една друга личност, експериментирала в този род неща но тя да иска да упражнява някакво внушение върху нас, а защото можем да бъдем сигурни, че това, върху което медитираме тогава, е нещо ново за нас. Ние бихме могли също да вземем едно древно писание, за което сме сигурни, че не сме го чели още и да потърсим в него израз, върху който да медитираме.
Важното е да не извличаме от нашето подсъзнание и от нашата несъзнателност израз, който е навлязъл дълбоко в нас.
В този случай, тези неща не могат да бъдат възприемани в своята цялостност, защото всички видове остатъци от това, което човек е изпитвал и усещал се смесват там. Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност. Да вземем нещо съвсем обикновено, израза: "Мъдростта живее в светлината". Тук изобщо не става въпрос да изследваме дали това е вярно. Това е образно.
към текста >>
Важното тук е не да се занимаваме със съдържанието като такова, иначе казано, да го обгръщаме с вътрешния поглед на нашата душа, оставяйки нашето съ
знание
да почива върху него.
В този случай, тези неща не могат да бъдат възприемани в своята цялостност, защото всички видове остатъци от това, което човек е изпитвал и усещал се смесват там. Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност. Да вземем нещо съвсем обикновено, израза: "Мъдростта живее в светлината". Тук изобщо не става въпрос да изследваме дали това е вярно. Това е образно.
Важното тук е не да се занимаваме със съдържанието като такова, иначе казано, да го обгръщаме с вътрешния поглед на нашата душа, оставяйки нашето съзнание да почива върху него.
Отначало ще постигнем само един кратък престой на нашето съзнание върху това съдържание. Това време ще става после все по-дълго. Кое, значи, е важното тук? Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това единствено съдържание всичко, което в нас е сила на мисълта, сила на усещането. Така както мускулите на ръцете укрепват, когато ги караме да работят, така е душевните сили укрепват от факта, че са направлявани безброй пъти отново и отново върху едно съдържание.
към текста >>
Отначало ще постигнем само един кратък престой на нашето съ
знание
върху това съдържание.
Важното е това да се улавя в своята цялостност, както математическа теорема е възприемана в своята цялостност. Да вземем нещо съвсем обикновено, израза: "Мъдростта живее в светлината". Тук изобщо не става въпрос да изследваме дали това е вярно. Това е образно. Важното тук е не да се занимаваме със съдържанието като такова, иначе казано, да го обгръщаме с вътрешния поглед на нашата душа, оставяйки нашето съзнание да почива върху него.
Отначало ще постигнем само един кратък престой на нашето съзнание върху това съдържание.
Това време ще става после все по-дълго. Кое, значи, е важното тук? Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това единствено съдържание всичко, което в нас е сила на мисълта, сила на усещането. Така както мускулите на ръцете укрепват, когато ги караме да работят, така е душевните сили укрепват от факта, че са направлявани безброй пъти отново и отново върху едно съдържание. Това единствено съдържание трябва да остане толкова, колкото е възможно същото, месеци наред, може би и години.
към текста >>
Първото нещо, което дава по
знание
то чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа.
Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации. И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане. Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа.
Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено. Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност. Ние виждаме в този вътрешно активен елемент в организма етерното тяло на човека. Това не е пространствено тяло, то е едно времево тяло.
към текста >>
Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към по
знание
то чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи.
Можете също да опишете етерното тяло като едно пространствено тяло, само ако осъзнавате, че правите същото нещо като когато рисувате светкавица. Когато рисувате светкавица, рисувате, естествено, един миг; вие фиксирате мига. Етерното тяло също може да се фиксира пространствено само под формата на миг. В действителност, ние имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, с което ние обгръщаме с поглед цялостността, която стига до раждането ни и изхожда от мига, в който се намираме в състоянието да направим това откритие. Това са първите свръхсетивни придобивки, които можем да открием най-напред в нас самите.
Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи.
Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение. Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал. Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот. Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение. Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот.
към текста >>
Напротив, модерното по
знание
чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал.
Етерното тяло също може да се фиксира пространствено само под формата на миг. В действителност, ние имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, с което ние обгръщаме с поглед цялостността, която стига до раждането ни и изхожда от мига, в който се намираме в състоянието да направим това откритие. Това са първите свръхсетивни придобивки, които можем да открием най-напред в нас самите. Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи. Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение.
Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал.
Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот. Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение. Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот. Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота. Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме.
към текста >>
Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на по
знание
то чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот.
В действителност, ние имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, с което ние обгръщаме с поглед цялостността, която стига до раждането ни и изхожда от мига, в който се намираме в състоянието да направим това откритие. Това са първите свръхсетивни придобивки, които можем да открием най-напред в нас самите. Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи. Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение. Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал.
Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение. Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот. Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота. Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма.
към текста >>
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира по
знание
то чрез посвещение.
Това са първите свръхсетивни придобивки, които можем да открием най-напред в нас самите. Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи. Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение. Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал. Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение.
Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот. Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота. Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора.
към текста >>
Съ
знание
то се простира, така да се каже, в далечините на етера.
Този, който излага наистина свръхсетивни истини, трябва, всъщност, винаги да ги изработва в момента, в който ги излага. Така че, аз самият мога да изнеса 30, 40, 50 пъти една и съща лекция и за мен тя няма да бъде никога същата. Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта. Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса. Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса.
Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера.
Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество. Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
към текста >>
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси по
знание
за свръхсетивните светове.
Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене. Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество. Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове.
Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака. Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си.
към текста >>
Тези, които търсят свръхсетивното по
знание
не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове. Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака. Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания.
Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си.
Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване. На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri? и на английски език Occult Science An Outline. Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание.
към текста >>
На основата на едно по
знание
като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване.
На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
и на английски език Occult Science An Outline. Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот. Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание.
към текста >>
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно по
знание
.
Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване. На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri? и на английски език Occult Science An Outline.
Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание.
Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот. Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание. Така както в активния живот човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си. Това понякога не е така лесно в обикновения живот.
към текста >>
Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съ
знание
.
На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri? и на английски език Occult Science An Outline. Но после, трябва да може да се прониква по-напред в това свръхсетивно познание. Това се получава от факта, че се развива сега медитацията. Най -напред, човек се отпуща в медитация върху определени представи и комплекси от представи и от този факт укрепва душевния живот.
Това все още не е достатъчно за пълното проникване в свръхсетивния свят; за това, е необходимо да се упражнява също, не само това да можем да се отпущаш върху представи, не само да концентрираш, така да се каже, цялата си душа върху тази представа, а и да можеш също постоянно да ги изхвърляш по волята на своето съзнание.
Така както в активния живот човек може да гледа нещо и после да отмести погледа си в обратна посока, така в свръхсетивното развитие трябва да се научим да можем да се концентрираме силно върху едно душевно съдържание и после да го изхвърлим вън от душата си. Това понякога не е така лесно в обикновения живот. Помислете до каква малка степен човешкото същество е в състояние да прогонва непрекъснато своите мисли. Понякога, определени мисли ви преследват по цели дни, особено когато са неприятни. Не можете да се освободите от тях.
към текста >>
Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съ
знание
цялото това ретроспективно виждане върху нашия живот да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето.
Помислете до каква малка степен човешкото същество е в състояние да прогонва непрекъснато своите мисли. Понякога, определени мисли ви преследват по цели дни, особено когато са неприятни. Не можете да се освободите от тях. Но това става още много по-трудно, веднъж щом сме свикнали да се концентрираме върху мисълта. Мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, накрая започва да ни държи и трябва да вложим всичките усилия на света, за да го отдалечим отново.
Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия живот да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето.
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне. Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание". Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва.
към текста >>
Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съ
знание
".
Но това става още много по-трудно, веднъж щом сме свикнали да се концентрираме върху мисълта. Мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, накрая започва да ни държи и трябва да вложим всичките усилия на света, за да го отдалечим отново. Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия живот да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето. Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне.
Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание".
Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва. Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах. Това е инспирацията. Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива.
към текста >>
Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съ
знание
.
Мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, накрая започва да ни държи и трябва да вложим всичките усилия на света, за да го отдалечим отново. Когато дълго време сме се упражнявали в това, ще постигнем накрая способността да се отдалечаваме, да отделяме също от нашето съзнание цялото това ретроспективно виждане върху нашия живот да раждането, цялото това етерно тяло, както аз наричам, това тяло на времето. Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне. Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание".
Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание.
Но сега, то се изпълва. Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах. Това е инспирацията. Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива. Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка.
към текста >>
Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съ
знание
, родено по начина, който описах.
Това,естествено, е степен на развитие, която ние трябва да постигнем. Най-напред трябва да узреем, като накараме да изчезнат представите, върху които сме медитирали, трябва да постигнем силата да караме да изчезва този душевен колос, този исполин на душата; цялата страшна акула на нашия живот до настояще то, между настоящия момент и раждането и там, пред нас ни е нужно да го накараме да изчезне. Ако го накараме за изчезне, тогава започва нещо, което бих желал да нарека "по-будно съзнание". Тогава ние сме просто пробудени, без да има съдържание, в това будно съзнание. Но сега, то се изпълва.
Така както нахлува въздух в белите дробове, от който те имат нужда, така истински духовния свят сега нахлува в празното съзнание, родено по начина, който описах.
Това е инспирацията. Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива. Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка. Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно. Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива.
към текста >>
Тези неща, за по
знание
то чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
И само сега аз зная, чрез опитност, какво е духът. Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен свят. Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух. Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия.
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно. От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието. Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта? Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта. Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви.
към текста >>
Това, което е предшествало, има стойност само за по
знание
то.
Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта? Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта. Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви. Хората по-малко се интересуват от това, което е било преди раждането. Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние.
Това, което е предшествало, има стойност само за познанието.
Но не могат да се получат наистина верни познания, ако човек не направлява своите познания върху това, което съдържа нашето съществувание преди раждането или, още по-точно, преди зачатието. В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва. Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта. И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието. Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност.
към текста >>
И по
знание
то чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието.
Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние. Това, което е предшествало, има стойност само за познанието. Но не могат да се получат наистина верни познания, ако човек не направлява своите познания върху това, което съдържа нашето съществувание преди раждането или, още по-точно, преди зачатието. В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва. Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта.
И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието.
Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност. Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и концентрация повече в посока на упражнения за волята. Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия. В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават.
към текста >>
Ако искаме да имаме по
знание
за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща.
Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности. Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват. От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно познание. Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения.
към текста >>
От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно по
знание
.
Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности. Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват.
От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно познание.
Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения. Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството.
към текста >>
Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съ
знание
, едно съ
знание
, от което модерното човечество има доста голяма нужда.
Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони. Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света.
Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда.
Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите. Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света. Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание. Мога само да нахвърля това. Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на познание, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното познание: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши.
към текста >>
Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от по
знание
за моралната подредба на света.
И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност. Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони. Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света. Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда. Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите.
Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света.
Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание. Мога само да нахвърля това. Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на познание, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното познание: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши. Сега, болката става едно космическо страдание с цялото настоящо страдание на основата на съществуванието. Човек може лесно да се попита защо боговете или Бог създават страданието.
към текста >>
Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното по
знание
.
Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони. Това кара да нарасне нашето чувство на отговорност пред света. Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда. Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите. Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света.
Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание.
Мога само да нахвърля това. Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на познание, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното познание: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши. Сега, болката става едно космическо страдание с цялото настоящо страдание на основата на съществуванието. Човек може лесно да се попита защо боговете или Бог създават страданието. Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя красота.
към текста >>
Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на по
знание
, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното по
знание
: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши.
Това ни дава, най-общо, едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което модерното човечество има доста голяма нужда. Това модерно човечество, което гледа към началото на Земята, към начина, по който Земята се е образувала, начиная от едно неясно начало, към начина, по който са излезли от това неясно начало животът, човешкото същество и от него, като една женитба, светът на идеите. Това човечество, което има като перспектива студената смърт, такава, че всичко, в което живее човечеството ще бъде отново потопено в едно обширно гробище, съставено от това, в което живее човечеството, това човечество има нужда от познание за моралната подредба на света. Тя може основно да бъде напълно спечелена чрез духовното познание. Мога само да нахвърля това.
Но вторият симптом е, че човек не може да постигне този интуитивен начин на познание, да се потопи във външните неща, без да е преминал през едно интензивно страдание, интензивно, по отношение на бол ката, което беше необходимо вече да характеризирам по повод имагинативното познание: вече казах тогава, че в действителност, трябва да започнем да се откриваме, с много усилия, в своите симпатии и антипатии, което е винаги болезнено, всъщност, когато трябва да се извърши.
Сега, болката става едно космическо страдание с цялото настоящо страдание на основата на съществуванието. Човек може лесно да се попита защо боговете или Бог създават страданието. Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя красота. Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото. Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието.
към текста >>
Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на по
знание
то.
Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя красота. Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото. Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието. Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката.
Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието.
Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си. Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос. Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си. Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта.
към текста >>
Всеки човек, постигнал някакво по
знание
би могъл да ви направи при
знание
; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото. Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието. Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието.
Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос. Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си. Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
към текста >>
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото по
знание
, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието. Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието. Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си. Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие.
към текста >>
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното по
знание
.
Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието. Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си. Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос.
Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание.
Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си. Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Когато човек е разбрал това, има в съ
знание
то си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта.
Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието. Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си. Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос. Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта.
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят. Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това.
към текста >>
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в по
знание
то, когато се е издигнал до интуитивното по
знание
, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си. Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос. Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си. Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта.
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят. Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта.
към текста >>
Той се връща тогава в своето тяло с това по
знание
, щом го е трансформирал в понятие.
Ако човек усеща това още отначало, по отношение на нисшото познание, може да го изживее напълно, когато прави усилие върху самия себе си, когато си проправя път през болката, която е усетена като една космична болка, до неутралната опитност в духовния космос. Трябва да се намери с голяма мъка как човек може да участва в развиването и в същността на всички неща, тогава идва интуитивното познание. Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си. Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие.
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят. Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта. Човек има опитност с безсмъртието.
към текста >>
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага по
знание
то чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно.
Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си. Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно.
Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта. Човек има опитност с безсмъртието. Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието. Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество.
към текста >>
Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в по
знание
то.
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят. Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта. Човек има опитност с безсмъртието.
Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието.
Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество. Той се научава да се опознава в своето тяло, именно толкова дълго, колкото е в своето тяло. Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество. Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество. Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението.
към текста >>
Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към по
знание
то, което идва именно от науката за посвещението.
Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието. Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество. Той се научава да се опознава в своето тяло, именно толкова дълго, колкото е в своето тяло. Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество. Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество.
Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението.
Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение. Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот. Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент.
към текста >>
И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на по
знание
то чрез посвещение.
Той се научава да се опознава в своето тяло, именно толкова дълго, колкото е в своето тяло. Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество. Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество. Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението. Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света.
И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение.
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот. Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент. Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа.
към текста >>
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от по
знание
то чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот.
Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество. Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество. Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението. Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение.
Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот.
Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент. Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа. Ето защо, трябва да се опитвате, вие самите да намерите духа активни в себе си, за да може духът да бъде също опознат в света.
към текста >>
27.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И след смъртта, имате най-напред още съ
знание
то на човека, който сте били тук, на земята, под формата на земен спомен и земни образи
Всичко, което носим сега отвътре на нашата кожа, става все повече и повече нашият външен свят, нашият универс, нашият космос, между смъртта и едно ново ражда не. Начинът на виждане на отношението между света и човека е тотално обърнат, когато живеем между смъртта и едно ново раждане. И нещата стоят така, че когато изживяваме смъртта си, значи, когато преминаваме вратата на смъртта, имаме най-напред един точен образ на това, което беше там, когато ние бяхме тук на земята само един образ. Трябва да си представите, че този образ ви дава впечатление за външния свят. Имате най-напред този образ във вас като едно явление.
И след смъртта, имате най-напред още съзнанието на човека, който сте били тук, на земята, под формата на земен спомен и земни образи
Но те все повече и повече изчезват и вие продължавате все по-напред във виждането на човека: Аз-свят, универс-човек. Това става все по-интензивно. Просто, не трябва да си представяте, че белите дробове имат тогава същия вид, който сега. Той няма да бъде същият вид, който може да замести за вас красивият вид на Слънцето и на Луната; но това, което тогава са белите дробове, това което е сърцето, е нещо много по-грандиозно, нещо много по-величествено, от това, което са сега Слънцето и Луната за човешкото око. По този начин, човек си съставя за първи път идея, за това, какво е в действителност, майа.
към текста >>
Никога няма пълна свобода, пълно съ
знание
в това, което събира като външни обстоятелства мъжките и женските същества.
Един от вашите далечни деди се е влюбил през ХVІ век в една далечна баба; те са усещали импулса да вървят един до друг. Там в този техен импулс да се свържат, сте действали вече вие от духовните светове. И когато после, през ХVІІ век, един по-малко далечен дядо е обикнал една по-малко далечна баба, отново вие сте били, в определен смисъл посредникът. Вие сте събрали цялата последователност от поколения, за да може накрая да излязат от нея тези, които са можели да бъдат вашите майка и баща. И в тези мистериозна неопределеност, която се крие в отношенията на земната любов, действат силите, които се излъчват от тези, които търсят бъдещите инкарнации.
Никога няма пълна свобода, пълно съзнание в това, което събира като външни обстоятелства мъжките и женските същества.
Това са неща, които се изплъзват тотално днес от разбирането на хората. Това, което днес наричаме история, всъщност е, само, това се знае, нещо съвсем външно. Няма вътре, със сигурност почти нищо днес от историята на душите на хората във външния живот. Че душите на хората са усещали нещата по съвсем друг начин, още през ХІІ, ХІІІ век, днешните хора не знаят нищо за това. Макар и не толкова ясно, като това, което току-що изразих, а повече като на сън, хората познаваха още през Х, ХІ и ХІІ век тези мистериозни сили, които действаха от духовния свят, но чрез човешките души.
към текста >>
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно по
знание
чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта.
Виж Жорж Адамс, interprefer of Rudolf Steiner, compiled by Olive Whicher, Henry Goulden Lft, East Grinstad/Sussen 1977// После ще продължа моето изложение. От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта. Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят. Ще дам примери за това. Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта.
За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания. Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите. Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят.
към текста >>
Представете си, че това /ръкавицата/ е това, което са Слънцето и Луната съединени, идва пред вас и че вие знаете следното нещо: когато твоето космично съ
знание
изчезне напълно, когато преминеш мрака това става след зачатието, когато човешкото същество се потопи в ембриона ти трябва да обърнеш това по такъв начин, че вътрешното да дойде отвън.
Слънцето и Луната тогава са вашите водачи, но водейки ви, те се приближават все повече едно към друго. И човек вижда тогава пред себе си една задача, която трябва да изпълни. Вижда тогава, така да се каже, като една единствена точка, това, което е още далечно в човешкия ембрион. И човек вижда това, което се е образувало от съединението на Слънцето и Луната, да се приближава към майката. Но той вижда пред себе си една задача, която има да изпълни, което мога да характеризирам по следния начин.
Представете си, че това /ръкавицата/ е това, което са Слънцето и Луната съединени, идва пред вас и че вие знаете следното нещо: когато твоето космично съзнание изчезне напълно, когато преминеш мрака това става след зачатието, когато човешкото същество се потопи в ембриона ти трябва да обърнеш това по такъв начин, че вътрешното да дойде отвън.
Ти трябва да обърнеш това, което беше Слънце и Луна и тогава ще се образува един малък отвор и ти трябва да минеш през този отвор с твоя Аз и това ще стане тогава, образно, твоето човешко тяло на земята. Виждате ли, ето зеницата на човешкото око. От това, което тук е едно, едно единство, са образувани тогава двете, сякаш два образа отражения се раждат. Това са двете човешки очи, най-напред съединени в самите себе си, но под формата на съединяването на Слънцето и Луната, после, обръщайки се като ръкавицата. На вас се пада следната задача, която изпълнявате несъзнателно: трябва всичко да се обърне, да обърнете вътрешното навън и да минете през малкия отвор.
към текста >>
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само по
знание
то за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса. И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане. Тези неща бяха още ясни за много хора през епохата, в която Мистерията на Голгота се разви на земята. Тогава хората нямаха, всъщност това мнение, че Христос-Исус е основно съществото, което имаше еволюция на земята; напротив, те имаха мнението, че Христос-Исус е бил някога в света, към който самите те принадлежаха между смъртта и едно ново раждане и те разсъждаваха за начина, по който той е слязъл и е влязъл в Земята. Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят.
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко.
към текста >>
И така,
знание
то, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно
знание
за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш.
И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане. Тези неща бяха още ясни за много хора през епохата, в която Мистерията на Голгота се разви на земята. Тогава хората нямаха, всъщност това мнение, че Христос-Исус е основно съществото, което имаше еволюция на земята; напротив, те имаха мнението, че Христос-Исус е бил някога в света, към който самите те принадлежаха между смъртта и едно ново раждане и те разсъждаваха за начина, по който той е слязъл и е влязъл в Земята. Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш.
В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната.
към текста >>
Хелен Келер има един различен чувствен свят, един различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно по
знание
за езика.
Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната. И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
Хелен Келер има един различен чувствен свят, един различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно познание за езика.
Без него, ние не бихме развили представата за Аза. Развиваме я от факта, че можем да поставим дясната ръка върху лявата, по-специално, когато поставяме един върху друг симетричните крайници. Така, ние развиваме също една фина представа за Аза, защото кръстосваме очните оси на двете очи, когато визираме един обект. Така както кръстосваме ръцете, така кръстосваме и двете очни оси. Когато гледаме нещо, винаги кръстосваме очите.
към текста >>
28.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно по
знание
духовното.
ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Оксфорд, 27 август 1922 г. Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното.
Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл. И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята? Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл.
към текста >>
Никакво интелектуално
знание
не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално
знание
обхваща само човешката мисъл.
ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Оксфорд, 27 август 1922 г. Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота. Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното.
Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл.
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята? Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл. Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи.
към текста >>
И когато имаме едно
знание
, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ Оксфорд, 27 август 1922 г. Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота. Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл.
И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят.
В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята? Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл. Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи. Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция.
към текста >>
Но моето дълбоко убеждение, почерпено от по
знание
то за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи.
Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл. И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята? Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл.
Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи.
Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция. И от този смисъл, който обхваща Мистерията на Голгота, едно същество от всеки друг свят би могло да разбере Земята с другите нейни процеси. Ние, хората от днешното време, абсолютно не знаем до каква степен сме навлезли в интелектуалната абстракция. Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората живели малко преди Мистерията на Голгота. Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души.
към текста >>
Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съ
знание
: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване.
Всяка морална необходимост беше за него също една природна необходимост; всяка природна необходимост беше също една морална необходимост. Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен свят. Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл. И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта.
Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване.
Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха. В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество. Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът.
към текста >>
И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за по
знание
и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец.
Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух. И така човекът от миналото време изпитваше духа, от който се беше отдалечил под формата на Духа Отец. И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца.
И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец.
Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*. Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей", Париж, Триади 1981/. И човечеството усещаше, че се беше все повече и повече отдалечило от Отца по отношение на който човек можеше да каже: Ex Deo nascimur и трябваше то да бъде излекувано. Човечеството очакваше в този, който практикуваше познанието, лечителят, спасителят. Христос за нас вече не живее като Спасител; но само ако той бъде изпитан отново като лечител на световете, като великия Спасител, би могло да му се от даде отново неговото точно място в света.
към текста >>
Човечеството очакваше в този, който практикуваше по
знание
то, лечителят, спасителят.
И в Мистериите, най-известният посветен беше този, който беше развил в себе си, в своето сърце, в своята душа, силите, чрез които той можеше в качеството си на човек да представи външно Отца. И кога то учениците на Мистериите преминаваха вратата на Мистериите, като влизаха в тези учреждения, които бяха едновременно институти за изкуство, за познание и за посвещенски култ и когато се намираха тогава пред най-издигнатия посветен, представителя на Бог Отец. Отците бяха по-издигнатите посветени от слънчевите герои*. Преди Мистерията на Голгота господстващ беше принципът на Отца./* Виж: "Евангелието на Матей", Париж, Триади 1981/. И човечеството усещаше, че се беше все повече и повече отдалечило от Отца по отношение на който човек можеше да каже: Ex Deo nascimur и трябваше то да бъде излекувано.
Човечеството очакваше в този, който практикуваше познанието, лечителят, спасителят.
Христос за нас вече не живее като Спасител; но само ако той бъде изпитан отново като лечител на световете, като великия Спасител, би могло да му се от даде отново неговото точно място в света. Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца. И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество. В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят. Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода.
към текста >>
Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съ
знание
за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъ
знание
за Аза, вътрешната свобода.
Човечеството очакваше в този, който практикуваше познанието, лечителят, спасителят. Христос за нас вече не живее като Спасител; но само ако той бъде изпитан отново като лечител на световете, като великия Спасител, би могло да му се от даде отново неговото точно място в света. Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца. И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество. В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода.
Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди. Цялото човечество усещаше в определен смисъл болестта на Лазар. Но това беше именно болестта, която не води към смъртта, която води към освобождаването и към едно ново опознаване на това, което е вечно в човека. Може да се каже това: хората все повече и повече забравяха това минало на своята душа дух преди раждането, техния поглед все повече и повече се обръщаше към физическия свят, който ги заобикаляше. Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането.
към текста >>
Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съ
знание
за Бог Отец и че това съ
знание
беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
Когато в миналото една душа гледаше посредством своето тяло физическия заобикалящ свят, тя виждаше на всякъде, именно в звездите образите от духовното, което беше напуснала идвайки на земята чрез раждането. Тя виждаше в светлината на Слънцето излъчващата се мъдрост, която беше атмосферата за живот, в която тя беше живяла, тя виждаше в самото Слънце хора на висшите йерархии, от които тя беше изпратена тук-долу на земята. Но човечеството беше забравило това. Ето това усещаха хората, когато настъпиха VІІІ, VІІ и следващите векове преди Мистерията на Голгота. Ако външната история не говори за тях, това просто е една празнота на външната история.
Този, който се заема да следва хода на историята, вижда, че в изходната точка на еволюцията на човечеството имаше едно силно съзнание за Бог Отец и че това съзнание беше малко по малко парализирано, че човекът се считаше, че има около себе си само природата лишена от дух.
Много неща останаха неизразени в тази епоха, много неща бяха в несъзнателните дълбини на човешките души. Но това, което най-силно действаше в несъзнателните сфери на човешката душа беше един въпрос хората не го предаваха с думи, те само усещаха този въпрос със сърцата си: около нас е природата; къде е духът, чиито деца сме ние? Къде да видим духа, чиито деца сме ние? Този въпрос живееше в несъзнателното на най-добрите души от ІV, ІІІ, ІІ, І век, без да бъде формулиран. Това беше епоха на въпроси, тази епоха, в която човечеството усещаше своето отдалечаване по отношение на Бог Отец, знаеше, така да се каже, в дълбините на душата си: Ex Deo nascimur не знаем ли го още ние, можем ли да го знаем?
към текста >>
И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съ
знание
: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност. Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание. Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята. Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност. И започна да се говори за тази същност, която беше определена по-късно с името Христос като за този, който щеше да слезе в бъдеще на земята, щеше да облече едно човешко тяло така както и се облече после в Исус от Назарет. И това, което се казваше за Христос, а именно, че той принадлежеше на бъдещето, беше едно от основните съдържания на това, което се казваше за него в последните векове, предшестващи Мистерията на Голгота. Ние виждаме в грандиозния характер на образите на тези трима магове или на тримата източни царе, представители на тези посветени, които бяха научили това в техните места за посвещение: Христос ще дойде когато времената се изпълнят и небесните знаци го известят. Тогава ние трябва да го видим в своята скрита обител.
към текста >>
Но духовната наука, духовното по
знание
може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос. Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части.
Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие. И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur. Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото.
към текста >>
Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съ
знание
то за безсмъртие.
И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма. Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание.
Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие.
И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur. Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото. В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта.
към текста >>
В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съ
знание
то, те имаха едно вътрешно по
знание
за своето душевно същество; те имаха по
знание
за това, което не може да умира.
Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие. И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur. Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото.
В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира.
Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта. Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата. И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта.
към текста >>
В еволюцията на човечеството се прибави така за съ
знание
то към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата. И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта. Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му. Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек.
В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч.
в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./ Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време. Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове. Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа.
към текста >>
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното
знание
за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на по
знание
то, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му. Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек. В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч. в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./ Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време.
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин.
към текста >>
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съ
знание
, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация.
Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек. В еволюцията на човечеството се прибави така за съзнанието към словото "От Бога" от Бог Отец, значи "родени сме", словото на живота, на утешението, на силата: "В Христос ще умрем", т.е.: ние живеем в него./* Зачитаме пасажа от мн.ч. в ед.ч.,който се намира в оригиналния текст./ Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време. Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация.
Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно по
знание
, се представя с пълна сила на душата.
Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа.
Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата.
Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата.
към текста >>
Ето какво трябва да намерим в едно духовно по
знание
, в едно ново по
знание
чрез посвещение.
И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли. Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта. Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение.
Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух. Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени.
към текста >>
Нашето по
знание
ще остане едно мъртво по
знание
, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
към текста >>
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо по
знание
, не едно мъртво
знание
, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот.
към текста >>
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към по
знание
то.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух. Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество.
И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух.
към текста >>
Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето по
знание
, има вече в аванс едно значение за бъдещето.
Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието. Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта.
Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето.
Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух. Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на по
знание
то, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
Защото, ако останем така "In Christo morimur", ще усетим също това, което иска да дойде към нас чрез придружаването на Христос, чрез водачеството на Христос, тогава ще усетим, че всичко това възкресява Духа, възкресява го даже в самия този земен живот. Ще се усетим отново живи в този земен живот, ще гледаме надалеч, през вратата на смъртта, през която Христос ни води, ще гледаме този живот, който е отвъд смъртта и ще знаем сега защо Христос изпрати Духа, Светия Дух: защото ние можем да се свържем още този живот със Светия Дух, ако се доверим на водачеството на Христос. Можем тогава с пълно право да кажем, с пълна сигурност, че ще умрем в Христос, когато преминем вратата на смъртта. Това, с което имахме опитност тук в природата, чрез нашето познание, има вече в аванс едно значение за бъдещето. Защото това, което би било иначе една мъртва наука, е пробудено от живия Дух.
Ако сме разбрали добре "От Бога сме родени, в Христос ще умрем" ще можем да кажем с пълно право, когато вместо смъртта на познанието, се появи истинската смърт, която ни отнема тялото преминавайки с поглед вратата на смъртта: в Светия Дух ние изживяваме новото пробуждане per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
29.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В действителност, ние изживяваме по съзнателен начин чрез обикновеното сетивно съ
знание
само будната част на човешкото съществувание.
Лондон, 30 август 1922 г. Когато хората могат да се срещат само толкова рядко, искат да съберат възможно най-много неща в едно изложение; от този факт, лесно идва рискът да се събере твърде много материя. При все това, ще опитам днес да ви характеризирам от определена гледна точка, това, което може да се нарече "другата страна на човешкото съществувание на Земята". И после, бих желал да свържа това със значимостта за нашето вре ме на най-дълбоките познания, на духовните познания. Каква част познава в крайна сметка човешкото същество от това, което участва в неговото съществува ние, когато то си служи за опознаването само със своите сетива и с усещането свързано със сетивата му?
В действителност, ние изживяваме по съзнателен начин чрез обикновеното сетивно съзнание само будната част на човешкото съществувание.
Обаче, наистина не без основание духовните сили, които водят света, са включени в човешкото съществувание състоянието на сън. От момента на заспиване до момента на пробуждане, безброй много неща стават в човешкото същество. И даже по-голямата част от нещата, които духът трябва да извърши в земното съществувание, през човешко то същество може да предприеме със самото себе си и с нещата. По време на състоянието на сън, в човешката еволюция се провежда всичко, което висши духовни същества предприемат с човешката душа, за да отведат човека до обходи цялостността на своята еволюция в недрата на земното съществувание. И абсолютно не бива де се губи предвид това, че е, разбира се възможно, даже при модерното познание чрез посвещение да се гледат с прецизност и проникновеност значимите процеси, които протичат в човека между заспиването и пробуждането, че тези процеси, все пак, не протичат само при посветения, а при всички хора; че еволюцията на всички хора зависи от тези процеси.
към текста >>
И абсолютно не бива де се губи предвид това, че е, разбира се възможно, даже при модерното по
знание
чрез посвещение да се гледат с прецизност и проникновеност значимите процеси, които протичат в човека между заспиването и пробуждането, че тези процеси, все пак, не протичат само при посветения, а при всички хора; че еволюцията на всички хора зависи от тези процеси.
В действителност, ние изживяваме по съзнателен начин чрез обикновеното сетивно съзнание само будната част на човешкото съществувание. Обаче, наистина не без основание духовните сили, които водят света, са включени в човешкото съществувание състоянието на сън. От момента на заспиване до момента на пробуждане, безброй много неща стават в човешкото същество. И даже по-голямата част от нещата, които духът трябва да извърши в земното съществувание, през човешко то същество може да предприеме със самото себе си и с нещата. По време на състоянието на сън, в човешката еволюция се провежда всичко, което висши духовни същества предприемат с човешката душа, за да отведат човека до обходи цялостността на своята еволюция в недрата на земното съществувание.
И абсолютно не бива де се губи предвид това, че е, разбира се възможно, даже при модерното познание чрез посвещение да се гледат с прецизност и проникновеност значимите процеси, които протичат в човека между заспиването и пробуждането, че тези процеси, все пак, не протичат само при посветения, а при всички хора; че еволюцията на всички хора зависи от тези процеси.
Посветеният може само да привлече внимание то върху тези процеси. Но що се отнася до усещането, до изпитването на тяхната значимост, малко по малко всички хора би трябвало да го направят в човешкото съществувание, що се отнася до разсъждаването им за значението на това земно съществувание. Бих искал, обаче, днес просто да ви опиша всичко, което играе роля в състоянието на сън на човешкото същество. Когато човек заспива както знаете, външно това се характеризира като се казва, че неговото астрално тяло и неговият Аз се отделят от физическото тяло и от етерното тяло този Аз и това астрално тяло тогава са в духовния свят и не проникват физическото тяло и етерното тяло, както го правят в състоянието, което настъпва от пробуждането до заспиването. Но ако наблюдаваме сега това, което става действително в човека по време на състоянието на сън, тогава вниманието ни ще бъде привлечено върху факта, че по време на състоянието на будността, той е свързан с тази Земя.
към текста >>
Че хората забравят още щом се събудят смътното съ
знание
, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи единствено на тяхното днешно установяване.
Но в мига, в който влизате в състояние на сън, в този миг, частта от вашето астрално тяло, която по време на състоянието на будност е вместена в сърцето, става действително око на сърцето; то става виждащо за това, което се провежда по този начин. И това око на сърцето наистина възприема дори и това възприятие да е твърде неясно в днешното човечество то възприема това, с което човешкото същество има тогава опитност. И с това, с което той има тогава опитност, с възприемането от това око на сърцето под такава форма, че в началото след заспиването, това око на сърцето гледа назад към този човек, чието физическо тяло и етер но тяло са в леглото. Гледайки назад, Азът и астралното тяло виждат това чрез окото на сърцето. И това, с което имате външна опитност, този образ на движенията на планетите във вашето тяло изпраща лъчи обратно към вас, от вашето собствено етерно тяло, така че вие виждате в него образа отражение във вашето собствено етерно тяло.
Че хората забравят още щом се събудят смътното съзнание, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи единствено на тяхното днешно установяване.
Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите. Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от живота. Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера. Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера. Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса.
към текста >>
Това е едно смътно съ
знание
, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите.
И това око на сърцето наистина възприема дори и това възприятие да е твърде неясно в днешното човечество то възприема това, с което човешкото същество има тогава опитност. И с това, с което той има тогава опитност, с възприемането от това око на сърцето под такава форма, че в началото след заспиването, това око на сърцето гледа назад към този човек, чието физическо тяло и етер но тяло са в леглото. Гледайки назад, Азът и астралното тяло виждат това чрез окото на сърцето. И това, с което имате външна опитност, този образ на движенията на планетите във вашето тяло изпраща лъчи обратно към вас, от вашето собствено етерно тяло, така че вие виждате в него образа отражение във вашето собствено етерно тяло. Че хората забравят още щом се събудят смътното съзнание, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи единствено на тяхното днешно установяване.
Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите.
Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от живота. Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера. Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера. Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса. Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото.
към текста >>
Защото, бидейки дадена конституцията на хората в настоящата епоха, те едва биха имали силата да пренасят тези неща с пълно съ
знание
от другата страна на съществуванието в тази тук страна на съществуванието.
Това са двете основни чувства, които се случват на човека в първата сфера след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на божествеността, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла. И това е нещо, което възприятието на сърцето трябва да донесе сутринта, когато човекът се потапя отново със своята душа в своето физическо тяло и своето етерно тяло. Защото, ако тази опитност не беше въведе на отново в живота, всички субстанции, които човешкото същество абсорбира на другия ден, за да се на храни или които са изработени в него чрез метаболизма дори когато той няма нищо за ядене, субстанциите са тогава, това се знае, постоянно извличани от неговото собствено тяло тези субстанции, значи, ще приемат своя абсолютно земен характер и ще внесат порядък в целия човешки организъм. Значимостта на съня за състоянието на будност на човека е в действителност, изключително голяма и значителна. И ние можем да кажем само това: в тази епоха на земната еволюция е още спестено на човека това, да бди самият той за това, божественото да бъде пренесено от отвъд.
Защото, бидейки дадена конституцията на хората в настоящата епоха, те едва биха имали силата да пренасят тези неща с пълно съзнание от другата страна на съществуванието в тази тук страна на съществуванието.
После, когато човешкото същество направи тази опитност, то влиза в следващата сфера. При това, то не губи първата, тя продължава да живее за неговото възприятие на сърцето. Но следващата сфера е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по време на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата сфера. И в следващата сфера, там стоят така, че човекът усеща сега в своето астрално тяло силите, които идват от констелациите на Зодиака: един вид сили идват директно от констелациите, друг под формата,под която силите на Зодиака преминават Земята, според това дали констелациите са над или под Земята. От тук идва голямото различие.
към текста >>
И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съ
знание
, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения.
И отново е така, че човешкото същество получава отражението на всичко това чрез своето собствено физическо и етерно тяло, върху което той отправя сега своя ретроспективен поглед. Така че всяка нощ човекът вижда това, което се излъчва от неговото тяло във връзка с цялостността на космоса, с движението на планетите и констелацията на неподвижните звезди. Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при един човек половин час след заспиването, при друг дълго време след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се чувства тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди. Обаче, опитностите, които човек има с неподвижните звезди са изключително сложни. Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око!
И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения.
Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота. Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането. Това, което става тогава, е действително такова, че човешкото същество усеща отново: ще потъна ли в тази звездна многобройност и в това, което се случва с тях? И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления, чувства и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос, един вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази сфера. Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък.
към текста >>
Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно по
знание
по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно по
знание
за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота.
Така че всяка нощ човекът вижда това, което се излъчва от неговото тяло във връзка с цялостността на космоса, с движението на планетите и констелацията на неподвижните звезди. Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при един човек половин час след заспиването, при друг дълго време след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се чувства тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди. Обаче, опитностите, които човек има с неподвижните звезди са изключително сложни. Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око! И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения.
Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота.
Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането. Това, което става тогава, е действително такова, че човешкото същество усеща отново: ще потъна ли в тази звездна многобройност и в това, което се случва с тях? И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления, чувства и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос, един вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази сфера. Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък. Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето време.
към текста >>
Не разбират безпорядъчния начин, по който хората незасегнати още от Христовото събитие вкарват нощните събития в ясното дневно съ
знание
, само когато знаят това, което сега преди малко изложих.
Това, което става тогава, е действително такова, че човешкото същество усеща отново: ще потъна ли в тази звездна многобройност и в това, което се случва с тях? И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления, чувства и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос, един вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази сфера. Така че, не е нужно наистина да кажем: ако разглеждаме другата страна на живота, тогава само се изяснява за нас пълното значение на Христос за земния живот на човечеството от Мистерията на Голгота нататък. Без това, никой в действителност, няма да разбере, какво е необходимо да стане с Христос още за земния живот в недрата на обикновената цивилизация на нашето време. Обаче, хората си обясняват по погрешен начин всичките тези неща, които днес малко от тях още изучават.
Не разбират безпорядъчния начин, по който хората незасегнати още от Христовото събитие вкарват нощните събития в ясното дневно съзнание, само когато знаят това, което сега преди малко изложих.
В действителност, когато най-напред сме преминали мъглявото съществувание в състоянието на сън, се намираме, така да се каже, пред един свят, който ни смущава, в който Христос се появява изведнъж като духовно слънце и става нашият водач, така че смутния безпорядък се превръща в един вид хармонично разбиране. Това е важно, защото в мига, в който влизаме в тази сфера, в която имаме елементи, които се смесват във вихрушка констелациите на неподвижните звезди на Зодиака движението на планетите нашата карма се представя в състоянието на сън. Отражението на това възприятие се вмъква само под формата на чувство в състояние на будност. Много начини да се чувстваш вътрешно, които един човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н. и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния живот.
към текста >>
Светът би останал несъвършен, ако имаше този начин на стремеж към по
знание
то, ако човекът се придържаше само към положението на Буда, за да постигне по
знание
.
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез упражнения да стигне до духовната мъдрост. Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците. Той иска, така да се каже, да сложи вън от кръгообразното обходно движение силите на крайниците. Можете също да видите в положението на всички, които се стремят към мъдростта върху източния свят, че те искат да развият връзки само с това, което е над Земята. Те искат да развият познавателни връзки само с това, което е от природата на душата.
Светът би останал несъвършен, ако имаше този начин на стремеж към познанието, ако човекът се придържаше само към положението на Буда, за да постигне познание.
През времето на Гърция вече, човешкото същество трябваше да влезе във връзка също със силите, с които човек влиза във връзка, когато се развива в посока към констелациите, намиращи се според момента под Земята. Това е посочено в гръцката митология по един възпитателно фин начин. Защото в гръцката митология ви се казва винаги по повод определен тип посвещение: заинтересованият е слязъл в подземния свят. От опре делени гръцки герои можете винаги да узнаете, че те изживяват опитността на посвещение, когато човек казва за тях, че са слезли в подземния свят. Това означава, че те са се научили да познават силите на космоса, които действат през Земята, че са се научили да познават космическите сили.
към текста >>
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме по
знание
по история.
В Гърция, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа. Гейа, Земята, е в изходна точка на гръцката митология. И гъркът се стремеше винаги да опознае Мистериите на самата Земя, които са естествено също космични Мистерии, действащи през Земята. Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае. И така, в Гърция се разви една истинска космология.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история.
Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено. Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят. Нашата настояща епоха съставя всъщност, един преход, който води към съзнателно завоюване на една опитност в духовния свят. За тази цел ни е нужно да хвърлим, преди всичко, поглед върху историята. Постоянно се случва също в нашето антропософско движение да се обсъждат различни исторически периоди, като се изкачваме до момента, в който хората получаваха още своите познания от висшите свръхсетивни същности; после тази историческа еволюция на човека бе проследена чак до нашата епоха.
към текста >>
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съ
знание
само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
И гъркът се стремеше винаги да опознае Мистериите на самата Земя, които са естествено също космични Мистерии, действащи през Земята. Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае. И така, в Гърция се разви една истинска космология. Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история. Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено.
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
Нашата настояща епоха съставя всъщност, един преход, който води към съзнателно завоюване на една опитност в духовния свят. За тази цел ни е нужно да хвърлим, преди всичко, поглед върху историята. Постоянно се случва също в нашето антропософско движение да се обсъждат различни исторически периоди, като се изкачваме до момента, в който хората получаваха още своите познания от висшите свръхсетивни същности; после тази историческа еволюция на човека бе проследена чак до нашата епоха. Всъщност, тази историческа еволюция на човека е разглеждана от външното душевно знание по един начин съдържащ всичко възможно най-абстрактно. Какви абстрактни перспективи не трасира днес човека, когато изучава историята!
към текста >>
Всъщност, тази историческа еволюция на човека е разглеждана от външното душевно
знание
по един начин съдържащ всичко възможно най-абстрактно.
Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено. Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят. Нашата настояща епоха съставя всъщност, един преход, който води към съзнателно завоюване на една опитност в духовния свят. За тази цел ни е нужно да хвърлим, преди всичко, поглед върху историята. Постоянно се случва също в нашето антропософско движение да се обсъждат различни исторически периоди, като се изкачваме до момента, в който хората получаваха още своите познания от висшите свръхсетивни същности; после тази историческа еволюция на човека бе проследена чак до нашата епоха.
Всъщност, тази историческа еволюция на човека е разглеждана от външното душевно знание по един начин съдържащ всичко възможно най-абстрактно.
Какви абстрактни перспективи не трасира днес човека, когато изучава историята! Хората от древни времена знаеха още да следват хода на историята: те и даваха дрехата на мит, слагаха историята във връзка с цялата природа и нейните събития. Ние вече не можем да го правим. Но хората не са постигнали още капацитета да се питат: как беше това, когато първите хора получаваха от висшите същности мъдростта, а после това потъна в мрак малко по малко? Как беше, когато Бог слезе, самият той, за да се инкарнира в едно човешко тяло чрез Мистерията на Голгота – изпълни, със Земята, една грандиозна космична мисия, така че, благодарение на това дело, Земята има от тогава една посока?
към текста >>
Така както някога хората отправяха своето по
знание
само към висшите светове това, което можете добре да наблюдавате в състоянието на Буда; така, по-късно, хората търсейки една космология, го прочетоха в еволюцията на Земята и бяха посветени в истинските Мистерии на гърците, това, което гръцкият мит разказва често на определени важни именити места; така, след като хората изучиха така Мистериите на небето – Мистериите на Земята в науката, излязла от посвещението, имаме нужда от една модерна наука на посвещението, която да може, така да се каже, да се колебае в ритъм между небето и Земята, която да изпита небето, когато иска да се осведоми за Земята и да пита Земята, когато иска да се осведоми за небето.
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение. Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението. Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня. Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието. Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието.
Така както някога хората отправяха своето познание само към висшите светове това, което можете добре да наблюдавате в състоянието на Буда; така, по-късно, хората търсейки една космология, го прочетоха в еволюцията на Земята и бяха посветени в истинските Мистерии на гърците, това, което гръцкият мит разказва често на определени важни именити места; така, след като хората изучиха така Мистериите на небето – Мистериите на Земята в науката, излязла от посвещението, имаме нужда от една модерна наука на посвещението, която да може, така да се каже, да се колебае в ритъм между небето и Земята, която да изпита небето, когато иска да се осведоми за Земята и да пита Земята, когато иска да се осведоми за небето.
И нещата са почти такива мога да го кажа тук с цялата си скромност въпросите са поставени и им е от говорено до определена степен в книгата "Наука за окултното в основните линии" /преведена на английски под заглавието "An Onthene of Occult Science". В тази книга е направен опит да се опише това, от което модерният човек има толкова много нужда, как някогашният човек от Изтока имаше нужда от Мистериите на небето, как гърците имаха нужда от Мистериите на Земята. И човекът би трябвало също да наблюдава в настоящата епоха какво от всичко това има в модерното посвещение и за неговата връзка с хората. За да се характеризират в няколко черти присъщите задачи на модерното посвещение, имам да кажа нещо, което можах вече, всъщност, да кажа на някой от вас, когато бях там долу тези последни дни в Оксфорд. Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята.
към текста >>
Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното по
знание
чрез посвещение.
За да се характеризират в няколко черти присъщите задачи на модерното посвещение, имам да кажа нещо, което можах вече, всъщност, да кажа на някой от вас, когато бях там долу тези последни дни в Оксфорд. Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята. Но човек ще постигне това само ако зачете следното нещо. Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно единство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек. Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните сетива, които можем да си обясним с усета свързан със сетивата.
Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното познание чрез посвещение.
Човек би казал това: това познание чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса. Сравнете сега положението на днешния посветен и положението на посветения от миналото. Чрез всички душевни способности на някогашните хора, беше възможно да се пробуди спомена от предшестващата нашето слизане в едно земно тяло, епоха. Това беше също, най-вече за посветените от миналото, едно пробуждане на космическите спомени. За гърците, после дойде способността да се потапя погледа в природата.
към текста >>
Човек би казал това: това по
знание
чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса.
Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята. Но човек ще постигне това само ако зачете следното нещо. Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно единство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек. Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните сетива, които можем да си обясним с усета свързан със сетивата. Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното познание чрез посвещение.
Човек би казал това: това познание чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса.
Сравнете сега положението на днешния посветен и положението на посветения от миналото. Чрез всички душевни способности на някогашните хора, беше възможно да се пробуди спомена от предшестващата нашето слизане в едно земно тяло, епоха. Това беше също, най-вече за посветените от миналото, едно пробуждане на космическите спомени. За гърците, после дойде способността да се потапя погледа в природата. За модерния посветен, при него става въпрос за това да се познава човека директно, в неговото качество на духовно същество.
към текста >>
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на по
знание
то чрез посвещение.
Това беше също, най-вече за посветените от миналото, едно пробуждане на космическите спомени. За гърците, после дойде способността да се потапя погледа в природата. За модерния посветен, при него става въпрос за това да се познава човека директно, в неговото качество на духовно същество. Той трябва тогава да постигне способността да се отдели от своя земен начин на възприемане на това, което вкарва човека във връзка със света. Бих искал да ви дам за това отново примера, който съвсем наскоро споменах.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение.
Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
към текста >>
Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско
знание
.
Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот. Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език. Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия език само в междуметията, където казваме "Ах! "/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас.
Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание.
И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята. Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята. И докато ние проникваме в цветето лале с нашите душевни сили, ние изразяваме в имагинацията за лалето, това, което се изразява тук на Земята в конфигурация на душата. Ние растем отново и влизаме в това, което е духовно във всички неща. Но чрез този пример за езика, който ви характеризирам тук, вие виждате именно че човек влиза все по-напред във всички други условия, когато е преминал вратата на смъртта, че ние познаваме твърде малко неща от човешкото същество, когато познаваме само външното му лице тук долу, че модерната наука на посвещението трябва да познава това друго лице на човешкото същество.
към текста >>
Тази наука на посвещението, от която ние имаме нужда, която може да вижда в хипотезите на настоящата наука само едно начало на отнасящото се до по
знание
то на човека, ще бъде също все повече и повече оборвана.
Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са изживели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно време трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато един ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса. Такава е задача та на модерната наука на посвещението. Изхождайки от тази сила трябва да говори, тази модерна наука на посвещението. Както знаете, науката на посвещението влезе чрез различни подновявания в духовната еволюция на Земята. Тя постоянно присъстваше чрез периодите.
Тази наука на посвещението, от която ние имаме нужда, която може да вижда в хипотезите на настоящата наука само едно начало на отнасящото се до познанието на човека, ще бъде също все повече и повече оборвана.
Вие ще имате нужда от сили, за да преодолеете всички препятствия, които се противопоставят на модерното посвещение. Защото преди модерното посвещение, което е, що се отнася до него, един диалог със свръхсетивните сили, да беше всъщност, успяло само в последната третина на ХІХ век да бъде премахнато, противоположните сили вече бяха в действие: те докарват, за една голяма част под несъзнателна форма, едно състояние на човешката култура и цивилизация, което се стреми в действителност да премахне чрез всички средства модерното посвещение. Помислете само до каква степен е станало текущо днес противопоставянето на всяко познание, което се представя в света: това е моята гледна точка. И хората казват: това е моята гледна точка, без да се разви ват по някакъв начин. Всеки изтъква своята гледна точка именно, изхождайки от точката, която заема в света точно в момента, в който казва това.
към текста >>
Помислете само до каква степен е станало текущо днес противопоставянето на всяко по
знание
, което се представя в света: това е моята гледна точка.
Както знаете, науката на посвещението влезе чрез различни подновявания в духовната еволюция на Земята. Тя постоянно присъстваше чрез периодите. Тази наука на посвещението, от която ние имаме нужда, която може да вижда в хипотезите на настоящата наука само едно начало на отнасящото се до познанието на човека, ще бъде също все повече и повече оборвана. Вие ще имате нужда от сили, за да преодолеете всички препятствия, които се противопоставят на модерното посвещение. Защото преди модерното посвещение, което е, що се отнася до него, един диалог със свръхсетивните сили, да беше всъщност, успяло само в последната третина на ХІХ век да бъде премахнато, противоположните сили вече бяха в действие: те докарват, за една голяма част под несъзнателна форма, едно състояние на човешката култура и цивилизация, което се стреми в действителност да премахне чрез всички средства модерното посвещение.
Помислете само до каква степен е станало текущо днес противопоставянето на всяко познание, което се представя в света: това е моята гледна точка.
И хората казват: това е моята гледна точка, без да се разви ват по някакъв начин. Всеки изтъква своята гледна точка именно, изхождайки от точката, която заема в света точно в момента, в който казва това. И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше познание, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция. Ако възможността да се завоюва модерното познание основно се е появила в последната третина от ХІХ век, твърде по-рано действаха противоположните сили, които искаха да създадат преди всичко между хората голямо изравняване, голямо уеднаквяване, даже в областта на духа. Би могло да бъдат цитирани много хора, при които беше действаща тази враждебност към модерното посвещение.
към текста >>
И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше по
знание
, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция.
Вие ще имате нужда от сили, за да преодолеете всички препятствия, които се противопоставят на модерното посвещение. Защото преди модерното посвещение, което е, що се отнася до него, един диалог със свръхсетивните сили, да беше всъщност, успяло само в последната третина на ХІХ век да бъде премахнато, противоположните сили вече бяха в действие: те докарват, за една голяма част под несъзнателна форма, едно състояние на човешката култура и цивилизация, което се стреми в действителност да премахне чрез всички средства модерното посвещение. Помислете само до каква степен е станало текущо днес противопоставянето на всяко познание, което се представя в света: това е моята гледна точка. И хората казват: това е моята гледна точка, без да се разви ват по някакъв начин. Всеки изтъква своята гледна точка именно, изхождайки от точката, която заема в света точно в момента, в който казва това.
И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше познание, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция.
Ако възможността да се завоюва модерното познание основно се е появила в последната третина от ХІХ век, твърде по-рано действаха противоположните сили, които искаха да създадат преди всичко между хората голямо изравняване, голямо уеднаквяване, даже в областта на духа. Би могло да бъдат цитирани много хора, при които беше действаща тази враждебност към модерното посвещение. Но, скъпи приятели, мислите ли, че когато трябва да ви се говори, изхождайки от духа на тази наука на посвещението, трябва думите да имат същия звук, като този, който трябва да имат тук на Земята за обикновените земни условия? Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него. Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация!
към текста >>
Ако възможността да се завоюва модерното по
знание
основно се е появила в последната третина от ХІХ век, твърде по-рано действаха противоположните сили, които искаха да създадат преди всичко между хората голямо изравняване, голямо уеднаквяване, даже в областта на духа.
Защото преди модерното посвещение, което е, що се отнася до него, един диалог със свръхсетивните сили, да беше всъщност, успяло само в последната третина на ХІХ век да бъде премахнато, противоположните сили вече бяха в действие: те докарват, за една голяма част под несъзнателна форма, едно състояние на човешката култура и цивилизация, което се стреми в действителност да премахне чрез всички средства модерното посвещение. Помислете само до каква степен е станало текущо днес противопоставянето на всяко познание, което се представя в света: това е моята гледна точка. И хората казват: това е моята гледна точка, без да се разви ват по някакъв начин. Всеки изтъква своята гледна точка именно, изхождайки от точката, която заема в света точно в момента, в който казва това. И днес за хората няма нищо по-раняващо, по-непоносимо от това да слушат да се говори просто за висше познание, което се смята, че трябва да бъде постигнато по вре ме на една еволюция.
Ако възможността да се завоюва модерното познание основно се е появила в последната третина от ХІХ век, твърде по-рано действаха противоположните сили, които искаха да създадат преди всичко между хората голямо изравняване, голямо уеднаквяване, даже в областта на духа.
Би могло да бъдат цитирани много хора, при които беше действаща тази враждебност към модерното посвещение. Но, скъпи приятели, мислите ли, че когато трябва да ви се говори, изхождайки от духа на тази наука на посвещението, трябва думите да имат същия звук, като този, който трябва да имат тук на Земята за обикновените земни условия? Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него. Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация! Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен живот.
към текста >>
Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско по
знание
за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur.
Би могло да бъдат цитирани много хора, при които беше действаща тази враждебност към модерното посвещение. Но, скъпи приятели, мислите ли, че когато трябва да ви се говори, изхождайки от духа на тази наука на посвещението, трябва думите да имат същия звук, като този, който трябва да имат тук на Земята за обикновените земни условия? Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него. Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация! Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен живот.
Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско познание за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur.
Всеки спомен трябва да бъде изграден върху това, което може да дойде в нас, когато отправяме поглед върху света, където Христос става нашият водач в несъзнателното, така както го описах днес. Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия свят: in Christo morimur. Но от факта, че се погребваме с Христос в гроба на земния живот, ние имаме после с него възкресение то и мисията на Духа: per spiritum sanctum reviviscimus. Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" трябва да дири преди всичко модерният посветен. Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение.
към текста >>
Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съ
знание
, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия свят: in Christo morimur.
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него. Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация! Това е нещо, което естествено човечеството не допуща като идващо от само себе си: че човек може, от земна гледна точка да каже за някого, че е велик дух, но ако иска наистина да опознае човешкото същество и това, което казвам че модерната наука на посвещението трябва да познава Небето и Земята и трябва да описва ритъма, който ги свързва -, трябва най-вече да се каже също, че този, който може, например, да бъде описан на Земята като велика личност, като Русо, трябва да бъде наречен, именно от гледна точка на посвещението, главен бърборко на модерния духовен живот. Само в съгласие между това, което дава от звук от едната страна и от другата се дава това, което води към едно истинско познание за човешкото същество трябва да бъде изградено върху това, върху което посветените от миналото са изграждали върху: ex deo nascimur. Всеки спомен трябва да бъде изграден върху това, което може да дойде в нас, когато отправяме поглед върху света, където Христос става нашият водач в несъзнателното, така както го описах днес.
Но ние трябва да го внасяме все повече и повече в нашето съзнание, по такъв начин, че да осъзнаем, че това, което в света, на който е свойствено умирането се намира под водачеството на Христос, да осъзнаем, че с Христос ние влизаме с нашия живот в мъртвия свят: in Christo morimur.
Но от факта, че се погребваме с Христос в гроба на земния живот, ние имаме после с него възкресение то и мисията на Духа: per spiritum sanctum reviviscimus. Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" трябва да дири преди всичко модерният посветен. Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение. И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот. Ето това искам да посоча тук в един тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение.
към текста >>
30.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
В Средна Европа ние сме забравили Гьоте и сме приели Дарвин, макар че Гьоте беше схванал в самите му основи
знание
то, към което Дарвин само повърхностно насочи.
Така там имаме Средните Векове в настоящето. В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял. Най-напред те отхвърлиха облеклото; после, с внезапен скок, те възприеха начин на мислене, много различен по своя характер, който водеше право към материализма. Тези контрасти между Западна и Средна Европа са изключителни големи. А сега има един наистина показателен феномен, който аз предпочитам да опиша с факти, а не с абстрактни думи.
В Средна Европа ние сме забравили Гьоте и сме приели Дарвин, макар че Гьоте беше схванал в самите му основи знанието, към което Дарвин само повърхностно насочи.
Могат да бъдат цитирани много подобни неща. Вие може да кажете, че Гьоте не е забравен, защото, например, съществува Гьотево Общество. Но аз не вярвам, че вие ще го кажете, затова няма да продължавам темата. Самият Гьоте и онова, което той извади наяве - средно-европейският духовен импулс - фактически бяха забравени през втората половина на XIX век. Но тези неща са само симптоми.
към текста >>
От тогава Средна Европа изгуби духовното, изгуби елемента, който бушува и пулсира през душата, от своето съ
знание
.
Вие може да кажете, че Гьоте не е забравен, защото, например, съществува Гьотево Общество. Но аз не вярвам, че вие ще го кажете, затова няма да продължавам темата. Самият Гьоте и онова, което той извади наяве - средно-европейският духовен импулс - фактически бяха забравени през втората половина на XIX век. Но тези неща са само симптоми. Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен живот, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад.
От тогава Средна Европа изгуби духовното, изгуби елемента, който бушува и пулсира през душата, от своето съзнание.
Ето защо беше възможно също и това Гьоте да бъде забравен. На Запад този елемент бе запазен в традициите и във външния живот. В Средна Европа, особено в немско-говорящите райони, той бе натикан, така да се каже, в дълбините на душевния живот, без съзнанието да бъде изпълнено с него. Това бе особено явно в последната третина на XIX век. Внимателното историческо проучване ще разкрие нещо странно за последната третина на XIX век.
към текста >>
В Средна Европа, особено в немско-говорящите райони, той бе натикан, така да се каже, в дълбините на душевния живот, без съ
знание
то да бъде изпълнено с него.
Но тези неща са само симптоми. Същността е в това, че по пътя, поет от Средна Европа и нейния културен живот, водещите културни центрове се еманципираха през XIII, XIV и XV век от духа, който все пак остана на Запад. От тогава Средна Европа изгуби духовното, изгуби елемента, който бушува и пулсира през душата, от своето съзнание. Ето защо беше възможно също и това Гьоте да бъде забравен. На Запад този елемент бе запазен в традициите и във външния живот.
В Средна Европа, особено в немско-говорящите райони, той бе натикан, така да се каже, в дълбините на душевния живот, без съзнанието да бъде изпълнено с него.
Това бе особено явно в последната третина на XIX век. Внимателното историческо проучване ще разкрие нещо странно за последната третина на XIX век. Ако проучим литературата и трудовете, четени от онези, които играеха роля във формирането на културния живот, ние намираме по време на последната третина на XIX век, до средата на осемдесетте и деветдесетте, в немско-говорящите райони съвсем различен стил на изразяване в списанията и дори във вестниците от стила, общоустановен днес. Мислите бяха ясно очертани и развити; бе придавана важност на последователността на мислите, както и на красотата. В сравнение със стила, общоприет през последната третина на XIX век, нашият съвременен стил е груб и суров.
към текста >>
Това също достигна своята кулминация през последната третина на XIX век, но не в дълбините на душата, а в областта на съ
знание
то.
Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век. Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи". Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира. И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен. Скъпи приятели, когато думите звучат без душа от устата - както това става в празните думи, в клишетата - тогава ние минаваме покрай другите човешки същества и не може да ги разберем.
Това също достигна своята кулминация през последната третина на XIX век, но не в дълбините на душата, а в областта на съзнанието.
Хората все повече и повече се отчуждаваха един от друг. Колкото по-силен е призивът за социални реформи, толкова повече това е симптом за факта, че хората са станали асоциални. Понеже вече нямат никакво чувство за онова, което е истински социално, те крещят за социална реформа. Гладното животно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма. По подобен начин душата, която вика за социален живот, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма.
към текста >>
31.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Имагинативно по
знание
на духовно-душевното.
Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди. Следствие: възпламеняване на храносмилателните процеси. Връщането на човека през трите стадия към събуждането чрез лунните сили. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
Имагинативно познание на духовно-душевното.
Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност. Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация. Преход от изживяване към откровение на духовния Космос. Стремежът към ново въплъщаване. Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева сфера.
към текста >>
Ново отношение днес към светлината: подвижно по
знание
.
Културни и физиологични промени. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Характеристика на древната светла епоха. Същност на болестта и здравето, отношение на човека към светлината. Болест и лечение през светлата и тъмната епоха.
Ново отношение днес към светлината: подвижно познание.
Христовото събитие и оживяването на мъртвата светлина. ТРЕТА ЧАСТ Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г.
към текста >>
Сън. Оставане на религиозното и моралното съ
знание
във физическото и етерното тяло.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживяване на духовно-душевната същност на човека по време на сън
Сън. Оставане на религиозното и моралното съзнание във физическото и етерното тяло.
Поради това достъп в съня до човешката душа на Ариман като изкусител към злото. Изживяване на физическото и етерното тяло преди и след Христос. Съответни лечебни методи. Подготовка на новия земен живот чрез изпадане под влиянието на духовните сили на планетите. Луна – определяне на пола, Венера – семейството, Меркурий – народа.
към текста >>
Екзактно по
знание
за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
Стремежът към нов уравняващ земен живот в световното среднощие. Приемане на кармичното спомняне. Христос-Михаилова дейност; подготвяне на земното тяло за други хора в бъдещето. ПЕТА ЧАСТ ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична)
Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън.
към текста >>
Постигане на изцяло будното, волево празно съ
знание
.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична) Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло.
Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание.
Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съ
знание
то: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот.
Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта.
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот.
Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична) Христос от гледната точка на антропософията Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос. Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
към текста >>
Задълбочаване чрез по
знание
то на отношението към Христос.
Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична) Христос от гледната точка на антропософията
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос.
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата. Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос.
към текста >>
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и
знание
то за предрожденното битие като основа на културата.
Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична) Христос от гледната точка на антропософията Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос.
Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата.
Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си.
към текста >>
Значение на антропософския път на по
знание
то.
Христос от гледната точка на антропософията Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос. Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата. Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата.
Значение на антропософския път на познанието.
Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична) Възпитание и учебни въпроси Времевото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората.
към текста >>
Възпитателско изкуство чрез по
знание
за човека
Избор на правилния момент за това. Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване. Интелектуално схващане на моралното в третия седемгодишен жизнен период: морално свободна личност в изграждането на социалните отношения. ШЕСТА ЧАСТ ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г.
Възпитателско изкуство чрез познание за човека
Познаването на душевността и духовността в детската природа. Въздействие на обкръжението върху изграждането на детския организъм. Значението на подражанието и наследствените сили. След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя. Живи понятия чрез реална образност.
към текста >>
Знание
и изкуство.
Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне. Значение за бъдещето на любвеобилното действие и безлюбието. Силата на възпоминанията и любовта в словото и музиката. Значение на изкуството. Религия и изкуство.
Знание и изкуство.
ОСМА ЧАСТ ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят Смисъл на духовнонаучното познание. Духовнонаучното изследване.
към текста >>
Смисъл на духовнонаучното по
знание
.
Религия и изкуство. Знание и изкуство. ОСМА ЧАСТ ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
Смисъл на духовнонаучното познание.
Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
към текста >>
Ново съ
знание
за жизнените задачи.
ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят Смисъл на духовнонаучното познание. Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване.
Ново съзнание за жизнените задачи.
Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината.
към текста >>
Самосъ
знание
в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
Смисъл на духовнонаучното познание. Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост. Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
към текста >>
Духовно по
знание
в земното създава светлина за живота след смъртта.
Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост.
Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.
ДЕВЕТА ЧАСТ ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек.
към текста >>
Значение на по
знание
то на духовните факти за живота след смъртта.
Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно.
Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта.
Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум. Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека. Указания към това издание. Рудолф Щайнер за записките на лекциите. Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>
Вживяване в моралността чрез по
знание
то за духа: пълната отговорност на човека.
Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно. Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта. Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум.
Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
Указания към това издание. Рудолф Щайнер за записките на лекциите. Рудолф Щайнер – живот и творчество.
към текста >>
32.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съ
знание
.
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ, ОСНОВАНИЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДНЕВНИЯ ЖИВОТ Първа лекция, Щутгарт, 9 октомври 1922 г.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
към текста >>
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съ
знание
различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА ПО ВРЕМЕ НА СЪНЯ, ОСНОВАНИЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА ДНЕВНИЯ ЖИВОТ Първа лекция, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното.
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния. Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно.
към текста >>
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съ
знание
то.
Първа лекция, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н.
Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния. Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта.
към текста >>
Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на по
знание
то.
От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието.
Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния. Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
към текста >>
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на по
знание
то не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно.
Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно.
Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
към текста >>
Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно по
знание
е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния. Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта.
Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния. Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
към текста >>
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съ
знание
, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния. Всички знаете, че нашето антропософско разглеждане изхожда именно от тази гледна точка, като сериозно приема, че с признатите днес средства на познанието не могат да се обосноват дълбините на душевността, че антропософското разглеждане приема, че за тези обикновени средства трябва да се посочи именно нещо несъзнателно. Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното.
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния. Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
към текста >>
Именно защото антропософското по
знание
се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за по
знание
.
Всъщност не се нуждаем дори да разглеждаме - това ще го направим при следващата лекция[1] - двете гранични точки на физическия живот, раждането и смъртта. Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния.
Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание.
Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства. Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно по
знание
.
Достатъчно е да разгледаме обикновеното, появяващо се всеки ден състояние на сън и ще трябва да си кажем, че за действителното душевно познание е невъзможно това, което обикновените познавателни средства могат да кажат за душевните изживявания, да устои пред възражения като следното. Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния. Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание.
Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства. Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние.
към текста >>
Чрез този особен начин на по
знание
, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
Обикновените познавателни средства установяват голямата зависимост от тялото на всяко мислене, чувстване и воля, както те се проявяват в обикновеното ежедневно съзнание, така че съвсем сигурно можем да кажем, че душевните изживявания изплуват от телесните състояния именно като от нещо подсъзнателно и по време на съня преобладава органичният живот, от който не произлизат представи, чувства и волеви импулси; всъщност против това не може да се каже нищо друго. Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния. Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането.
към текста >>
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното по
знание
, а въз основа именно на тези три степени на по
знание
то просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането.
Най-многото можем да извадим заключения от сънищата, които се появяват така, като че ли изплуват от сънищния живот и ние можем да си ги спомним при събуждането, можем евентуално да заключим от изпълненото със сънища спане, че душевността някак си продължава да действа по време на съня, но това са несигурни неща. Всъщност никой сериозен непредубеден човек, изхождайки от обикновените познавателни средства, не може да говори за душата по друг начин, освен да каже, че тя показва явления, които изглеждат зависими от телесните състояния. Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства.
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането.
От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание.
към текста >>
Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното по
знание
.
Именно защото антропософското познание се отнася сериозно към тази способност или неспособност на обикновените познавателни средства, то трябва, от друга страна, да се стреми да си служи с други средства за познание. Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства. Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка.
Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание.
Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание.
към текста >>
Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съ
знание
, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние.
Знаете, че такива познавателни средства се използват в често обсъжданото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства. Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание.
Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние.
По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние.
към текста >>
По време на дневното съ
знание
човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането.
Чрез този особен начин на познание, което като способност първо се развива от обикновения душевен живот, което първо трябва да бъде развито, когато човек наистина прави усилия да постигне това развитие, се постига яснотата за това, за което тя не може да се постигне с обикновените познавателни средства. Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние.
По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането.
Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съ
знание
.
Днес бих искал, без отново да повтарям често казаното за същността на имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, а въз основа именно на тези три степени на познанието просто да опиша една важна област, именно тази на подсъзнателното или несъзнателното в човека, областта на душевния живот във времето между заспиването и събуждането. От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането.
Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание.
За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
към текста >>
За обикновеното съ
знание
се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън.
От определени гледни точки често съм я описвал, но днес искам отново да го направя от една особена гледна точка. Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание.
За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън.
Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише.
към текста >>
Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното по
знание
.
Първо бих искал просто да опиша какво се представя по време на сън пред имагинативното, инспиративното и интуитивното познание. Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън.
Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание.
Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише. Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища.
към текста >>
Мракът започва да става светъл и с имагинативното по
знание
вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние.
Обикновено осъзнаваме само, че изпълненото с определено съдържание съзнание, което имаме от събуждането до заспиването, първоначално бива потиснато при заспиването, след това изтрито и между заспиването и събуждането настъпва несъзнателно състояние. По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание.
Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние.
По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише. Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот.
към текста >>
По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното по
знание
.
По време на дневното съзнание човекът не може да каже какво прави душата му през времето между заспиването и събуждането. Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние.
По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание.
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише. Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин.
към текста >>
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното по
знание
се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание.
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише. Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват.
към текста >>
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съ
знание
, изпълнено със сънища.
Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища.
Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно.
към текста >>
Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до по
знание
за душевния живот.
Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише. Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища.
Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот.
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава.
към текста >>
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съ
знание
, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил по
знание
за съня по съвсем друг начин.
По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание. Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише. Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот.
Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин.
Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността.
към текста >>
Който наистина постигне по
знание
за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското по
знание
за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват.
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен. И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише. Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин.
Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват.
Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността. През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането.
към текста >>
Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното по
знание
, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно.
Знаете, че когато човекът заспива, в заспиването може да се наложи неясното, размито появяващото се съзнание, изпълнено със сънища. Този сънищен свят първоначално изобщо не може да доведе до познание за душевния живот. Защото това, което може да се узнае за сънищата с обикновените познавателни средства в дневното съзнание, остава наистина нещо много външно и самите сънища не се представят така, че да могат да се използват преди човек да е спечелил познание за съня по съвсем друг начин. Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно.
Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно.
Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността. През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането. Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало.
към текста >>
През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съ
знание
в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането.
Който наистина постигне познание за състоянията по време на съня, знае, че сънищата по-скоро пречат на истинското познание за тези състояния на сън, отколкото да ги осветляват. Изживяното от душата е несъзнателно. Понеже описвам, изхождайки от имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, трябва да описвам така, като че ли нещата са изживени от душата съзнателно. Ще ви опиша изживяванията на душата от заспиването до събуждането така, сякаш те са изживени съзнателно, макар да не са, но това, което ще опиша, като че ли е изживяно съзнателно, то наистина се изживява от душата, макар тя да не го осъзнава. Като факт то е налице и действа не само от заспиването до събуждането, а преди всичко навлиза и в човешкия физически организъм, и то най-често по време на будността.
През деня, от събуждането до заспиването, ние винаги внасяме в нас следствията от нощните изживявания и макар за външната култура всичко извършено от човека съзнателно, всичко, което се случва в самия него, да е от извънредно голямо значение, то е зависимо от неговото съзнание в най-минимална степен, а в най-висша степен зависи от несъзнателното изживяване от заспиването до събуждането.
Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало. Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция. Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина.
към текста >>
Имагинативното по
знание
не прави нищо друго освен да издигне в съ
знание
то тези факти, както обикновеното дневно съ
знание
на хората издига в съ
знание
то циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата.
Тя не ги изживява съзнателно, но вие можете да си представите как, когато сте будни и изживявате съзнателно, някои процеси в организма ви протичат несъзнателно, което е неоспорим факт. Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата. Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние. Това пулсиране на кръвта обаче е факт. Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата.
Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.?
към текста >>
Фактите са налице и навлизат в дневното съ
знание
, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот.
Да кажем например, че почувствате някакво радостно чувство, да, същевременно кръвта пулсира различно при радостта, отколкото при тъгата. Вие съзнателно чувствате радостта или тъгата, но не усещате пулсирането на кръвта в едното или в другото състояние. Това пулсиране на кръвта обаче е факт. Така описаното тук, от една страна, отговаря на това, което описвам като общо плуване в една недиференцирана мирова субстанция, и, от друга страна, като потребност от божественото и отговаря на факти в душевния живот. Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата.
Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот.
Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос?
към текста >>
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното по
знание
, а е необходимо инспиративното, инспирираното по
знание
.
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание.
Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх.
към текста >>
Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съ
знание
така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности.
Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност. Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание.
Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности.
Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>
Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съ
знание
то като страхливост.
Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност. Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности.
Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост.
След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх. По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
към текста >>
в нещо, което би било страхливост за съ
знание
то, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество.
Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност. Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е.
в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество.
Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх. По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога. В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство.
към текста >>
В тези древни времена в съ
знание
то на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят.
След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх. По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят.
Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване. Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци. Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване.
към текста >>
Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съ
знание
няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване.
Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване. Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци. Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания.
Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване.
За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>
Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и
знание
то, които притежава във възгледите за външния свят.
Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно.
Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят.
Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня. Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н. Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот. Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта. И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система.
към текста >>
Когато с инспирираното съ
знание
се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят.
Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
Когато последователно се проследи как в душевността си човек стои вътре в процеса на дишането, кръвната циркулация и в проникващия в циркулацията на кръвта храносмилателен процес, може и чрез обикновената природна наука да се узнае, да се почувства, че нещо се случва, когато човек се движи и т.н. Човек чувства душевно-духовната си същност, свързана с телесните устройства, и когато описва дишането или циркулацията на кръвта, знае, че описва нещо, в което протича душевното изживяване по време на будния дневен живот. Душевното изживяване от заспиването до събуждането не протича в сетивното, а е съвсем определен вътрешен живот, който също така може да бъде отнесен към нещо, както дневният вътрешен живот може да бъде отнесен към дишането и циркулацията на кръвта. И тук се установява, че този нощен вътрешен живот е свързан с развитието на сили, подобно на развитието на силите при дишането и кръвообращението, което е отражение на планетните движения на нашата планетна система. Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения.
към текста >>
А инспирираното по
знание
може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Забележете, че не казвам, че всяка нощ от заспиването до събуждането се намираме в планетните движения или сме свързани с тях, а че ние се намираме вътре в нещо, което е отражение, така да се каже, миниатюра на нашия планетен Космос, съответно неговите движения. Както при дневния живот се намираме в кръвообращението, така по време на нощното изживяване се намираме в образа на планетните движения на нашата Слънчева система. Ако си кажем, че в нас циркулират белите и червените кръвни телца, че кръжи силата на дишането, чрез която вдишваме и издишваме, трябва и за нощния душевен живот да кажем: «В нас кръжи отражението на движението на Меркурий, Венера, Юпитер. От заспиването до събуждането нашият душевен живот е малък планетен Космос. Между заспиването и събуждането животът ни се превръща от лично-човешки в космически.
А инспирираното познание може тогава да открие как, когато сме уморени вечер, силите през предишния ден, каращи кръвта да пулсира, могат да поддържат виталността през нощта чрез собствената си устойчивост, как обаче те се нуждаят от импулса, произлизащ от изживяването на отражението на планетния Космос през нощта, за да го превърнат отново в дневен душевен живот.» Със събуждането в нас се враства, инжектира се резултатът от изживяванията ни между заспиването и събуждането в отраженията на планетните движения.
Това е, което свързва Космоса с нашия индивидуален живот. При сутрешното ни събуждане в нас не би могло правилно да навлезе това, от което се нуждаем като сили, за да сме съзнателни по правилния начин, ако не получавахме този резултат от нощните ни изживявания. Оттук можете да видите колко малко имат право някои хора, когато се оплакват и възмущават от безсънието. Обикновено това е извънредно силно самозаблуждение. Но сега не искам да го засегна, защото тези, които се поддават на това самозаблуждение, и без това няма да повярват.
към текста >>
Животът в целия свят се забулва от обикновеното съ
знание
, понеже е много смекчен за будното състояние.
Не бихме могли да мислим разумно, ако през деня не получавахме в процеса на дишането и кръвообращението следствията от нощното изживяване на планетите. Такива неща са правилни винаги само общо взето и когато при хора, силно страдащи от безсъние, такива факти привидно се осуетяват, тогава имаме задачата да изясним съответните анормалности. Ако наистина се прозрат, те не оспорват тези истини. Но тези истини, които общо взето са правилни, първо дават възможност наистина да се обясни отделното в неговата същност. Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят.
Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние.
Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса. През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих.
към текста >>
Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съ
знание
между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
Но тези истини, които общо взето са правилни, първо дават възможност наистина да се обясни отделното в неговата същност. Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят. Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние. Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса.
Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих. Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано. Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята. Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса.
към текста >>
Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съ
знание
е приглушено и парализирано.
Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса. През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих.
Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано.
Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята. Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса. Но съзерцанието съществено ще се различава Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие.
към текста >>
Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съ
знание
то си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята.
Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса. През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих. Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано.
Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята.
Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса. Но съзерцанието съществено ще се различава Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие. В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
към текста >>
Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съ
знание
гледа от Земята към Космоса.
Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса. През нощта е точно обратното. Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих. Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано. Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята.
Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса.
Но съзерцанието съществено ще се различава Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие. В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока. Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание.
към текста >>
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съ
знание
също подлежи на развитие, че съ
знание
то на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съ
знание
и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ.
Тогава изживяването на човека е космическо изживяване, само че отражението на едно космическо изживяване, но вярно отражение, както вече посочих. Тогава човекът наистина има едно космическо изживяване и понеже трябва да го изживее, неговото дневно съзнание е приглушено и парализирано. Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята. Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса. Но съзерцанието съществено ще се различава
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ.
Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие. В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока. Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава.
към текста >>
В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съ
знание
днес се нуждае от посока.
Бъдещото развитие на човечеството ще се състои в това, човекът все повече и повече да се вживява в Космоса и някога да си изгради способността да се намира със съзнанието си на Слънцето, Луната и звездите, както сега съзнателно чувства, че е на Земята. Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса. Но съзерцанието съществено ще се различава Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие.
В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес. С това днес ви описах една част от това, което днес се хвърля в боклукчийския кош на познанието в понятието за несъзнателното.
към текста >>
Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното по
знание
.
Тогава ще гледа от Космоса към Земята, както в сегашното си будно съзнание гледа от Земята към Космоса. Но съзерцанието съществено ще се различава Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие. В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание.
Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес. С това днес ви описах една част от това, което днес се хвърля в боклукчийския кош на познанието в понятието за несъзнателното. При следващата ми лекция също така ще се опитам да опиша изживяванията на човека, лежащи отвъд раждането и смъртта, както днес описах несъзнаваните състояния по време на съня.
към текста >>
Той трябва да го внесе в съ
знание
то си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие. В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока. Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава.
Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
С това днес ви описах една част от това, което днес се хвърля в боклукчийския кош на познанието в понятието за несъзнателното. При следващата ми лекция също така ще се опитам да опиша изживяванията на човека, лежащи отвъд раждането и смъртта, както днес описах несъзнаваните състояния по време на съня. [1] Виж втората лекция на този сборник.
към текста >>
С това днес ви описах една част от това, което днес се хвърля в боклукчийския кош на по
знание
то в понятието за несъзнателното.
В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока. Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
С това днес ви описах една част от това, което днес се хвърля в боклукчийския кош на познанието в понятието за несъзнателното.
При следващата ми лекция също така ще се опитам да опиша изживяванията на човека, лежащи отвъд раждането и смъртта, както днес описах несъзнаваните състояния по време на съня. [1] Виж втората лекция на този сборник.
към текста >>
33.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съ
знание
на човека, както той го притежава днес в земното битие.
ЗА ДУХОВНО-ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ Втора лекция, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е.
на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие.
Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията.
към текста >>
Знаете, че това, което е налице като по
знание
в обикновеното съ
знание
на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно по
знание
.
Последния път тук говорих за една област на несъзнателния живот, т.е. на този живот, който остава неосъзнаван от обикновеното съзнание на човека, както той го притежава днес в земното битие. Говорих за характера на съня и се опитах детайлно съвсем коректно да опиша какво изживява човешката душа от заспиването до събуждането. Може би успяхте да разберете, че тези изживявания на човешката душа между заспиването и събуждането са ясни откровения на вечния, непроменлив живот на човешката душа, понеже трябваше да видите, че това, което душата преживява в състоянието на сън, изцяло са изживявания, произлизащи от духовния свят. Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н.
Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание.
Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване. И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта. Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство. В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот.
към текста >>
Постигне ли човекът имагинативното по
знание
- него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
Знаете, че познанията за такива свръхсетивни изживявания могат да бъдат придобити чрез това, което често съм описвал устно тук и писмено съм го представил в книгите си «Как се постигат познания за висшите светове», «Въведение в тайната наука» и т.н. Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване. И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта.
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло.
към текста >>
В обикновеното физическо съ
знание
човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот.
Знаете, че това, което е налице като познание в обикновеното съзнание на човека, може да бъде развито до така нареченото имагинативно, инспиративно и интуитивно познание. Изживявания, каквито душата несъзнателно има по време на сън, се осветляват чрез онази сила, която опознаващата човешка душа може да постигне, ако се развие до имагинацията, инспирацията и интуицията. Чрез такова развитие обаче е възможно да се изследва до определена степен и тази част от несъзнателното човешко изживяване, от която сънният живот е само отблясък, отражение, тази част, от която човешката душа излиза, когато чрез раждането или, да кажем, чрез зачатието пристъпва във физическото земно съществуване, и в която отново пристъпва, когато се освободи чрез смъртта от физическото земно съществуване. И днес поне накратко аз ще ви опиша нещо относно душевно-духовния човешки живот от това, което стои зад събитията на раждането или зачатието и на смъртта. Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот.
Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез.
към текста >>
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното по
знание
съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм.
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни.
към текста >>
Съзряното чрез имагинативното по
знание
не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло. Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно.
Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване.
към текста >>
Пред имагинативното по
знание
много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Тя има право, когато насочва към факта, че тези спомени още не съществуват за човека през първите години от живота му, че те се развиват с физическия организъм на човека и отново започват да изчезват, когато физическият организъм достига своя залез. И от някои болестни явления, от изследвания на физическия организъм на болни хора след тяхната смърт да констатира как изгубването на паметта е обусловено от определени части на физическата организация. Науката днес не е стигнала до някакво заключение, но този, който проникне в духа на съответните физическо-научни резултати, може вече да прозре, как някога наистина ще дойде времето, когато ще бъде посочено, че обикновените спомени са свързани с физическия човешки организъм. Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет.
Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм.
Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите. Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство.
към текста >>
Те просветляват съ
знание
то ни.
Но това, което разглеждаме в ретроспективния поглед, хвърлен върху нашия живот, това от потока на изживяването, издигащо се нагоре като отделни спомени, не се има предвид, когато се казва, че имагинативното познание съзира като голяма картинна панорама на земния живот на човека, доколкото той е нещо духовно-душевно. Съзряното чрез имагинативното познание не са абстрактни спомени, както те са съхранени в обикновената памет. Пред имагинативното познание много повече се разгръща едно дейно само по себе си органично изживяване, което не е така пасивно като образите от спомените, а притежава вътрешна сила също като растежните сили, дейни в нашия организъм, когато - може да се каже - по изумителен начин преобразуват веществата на външния свят, които приемаме като наша храна, в това, от което се нуждаем, за да изградим нашия организъм. Това, което живее, твори и създава в нас, е различно от съдържащото се само по повече пасивен начин в нашите спомени. Погледнете мислите.
Те просветляват съзнанието ни.
Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм.
към текста >>
При имагинативното по
знание
можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съ
знание
, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм.
Те просветляват съзнанието ни. Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет.
При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм.
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум.
към текста >>
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко
знание
на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко
знание
как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм.
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили.
към текста >>
Имагинативното по
знание
съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор.
Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека. Това е първото, което постигаме като съзерцание, когато се издигнем до имагинативното познание.
към текста >>
Това имагинативно по
знание
няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно по
знание
има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е.
Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е.
тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека. Това е първото, което постигаме като съзерцание, когато се издигнем до имагинативното познание. Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
към текста >>
Това е първото, което постигаме като съзерцание, когато се издигнем до имагинативното по
знание
.
Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека.
Това е първото, което постигаме като съзерцание, когато се издигнем до имагинативното познание.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот. Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие.
към текста >>
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съ
знание
.
тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека. Това е първото, което постигаме като съзерцание, когато се издигнем до имагинативното познание. Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес. Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло.
към текста >>
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съ
знание
се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека. Това е първото, което постигаме като съзерцание, когато се издигнем до имагинативното познание. Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот. Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес. Вижте, когато сме тук, в земния живот, и говорим за нас, ние се чувстваме свързани с нашето физическо тяло. По време на будното си състояние ние се чувстваме свързани с това физическо тяло.
към текста >>
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съ
знание
то за съвсем друг вътрешен живот.
При някои обстоятелства ние чувстваме нашите бели дробове, стомаха, сърцето, главата. В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават.
Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие.
към текста >>
Това съ
знание
за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на по
знание
то.
В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот.
Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието.
То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие. И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане.
към текста >>
А инспиративното по
знание
ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност.
А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса.
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм.
към текста >>
Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъ
знание
, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм.
Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие. Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване. Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното.
към текста >>
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото по
знание
познавателно гледаме в предземното съществуване.
В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
Ние поглеждаме към нашето космическо съществуване, когато чрез инспириращото познание познавателно гледаме в предземното съществуване.
Както тук се усещаме едно с нашия организъм, така чрез това съзерцание ние се чувстваме едно с целия свят. Тук, в този свят, човекът поглежда към външните откровения на духовното в природата и в човешкото битие и зад сетивно-физическите откровения предчувства божествено-духовното. В предземното съществуване той е проникнат, пронизан и протъкан от това божествено-духовно битие и това божествено-духовно битие се изживява в него така, че всажда силите, които тендират към физическото земно съществуване. Както тук насочваме очите си към прекрасното звездно небе, така от извънземното битие ние насочваме очи към чудния строеж на физическия човек, както той съществува в земния живот. Искам да кажа, че ние гледаме от Земята към небето в нашето физическо земно съществуване, но в предземното ни битие поглеждаме от небето към Земята.
към текста >>
Мировото съ
знание
и човешкото съ
знание
се сливат.
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества.
Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат.
Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу.
към текста >>
Следва времето, когато мировото и човешкото съ
знание
се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност.
Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат.
Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
към текста >>
Там ги осъзнаваме, но съ
знание
то ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съ
знание
то за бъдещия земен живот.
Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята. Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно.
В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот.
За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели. Сега погледът към Земята се замъглява, но се появява друга гледка. Кратко време преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният свят.
към текста >>
Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното по
знание
, когато човекът разширява своето съ
знание
извън обикновеното земно съ
знание
.
В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели. Сега погледът към Земята се замъглява, но се появява друга гледка. Кратко време преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният свят. Появяват се етерните явления, които съдържат светлината, жизнените сили, разпростряното в пространството, но не излъчващо се централно от Земята и разпростиращо се в пространството, а като че ли етерното, което съзерцаваме, идва от периферията на света и действа върху Земята, изливащо се върху нея. Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас един етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване.
Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното познание, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание.
След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание. Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание.
към текста >>
След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съ
знание
, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съ
знание
.
Сега погледът към Земята се замъглява, но се появява друга гледка. Кратко време преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният свят. Появяват се етерните явления, които съдържат светлината, жизнените сили, разпростряното в пространството, но не излъчващо се централно от Земята и разпростиращо се в пространството, а като че ли етерното, което съзерцаваме, идва от периферията на света и действа върху Земята, изливащо се върху нея. Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас един етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване. Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното познание, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание.
След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание.
Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост.
към текста >>
Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съ
знание
то като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съ
знание
то.
Появяват се етерните явления, които съдържат светлината, жизнените сили, разпростряното в пространството, но не излъчващо се централно от Земята и разпростиращо се в пространството, а като че ли етерното, което съзерцаваме, идва от периферията на света и действа върху Земята, изливащо се върху нея. Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас един етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване. Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното познание, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание. След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание. Това често съм го посочвал.
Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието.
Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука».
към текста >>
Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното по
знание
, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото по
знание
.
Бих могъл само да скицирам това, което се представя пред имагинативното и инспирираното познание, когато човекът разширява своето съзнание извън обикновеното земно съзнание. След като в хода на земното развитие човекът е стигнал до днешното си съзнание, тясно свързано с физическото тяло, той изгубва първоначалното си съзнание. Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство.
Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание.
В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване.
към текста >>
Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съ
знание
, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах.
Това често съм го посочвал. Посочвал съм как историята описва само външните белези на земния живот на човечеството, как се нуждаем от една душевна история, как тази душевна история ще ни покаже, че хората не винаги са имали такова състояние на съзнанието като днес, когато те могат само да комбинират със своя ум възприетото от сетивните органи и могат да изведат само от физическото тяло това, което се издига нагоре до съзнанието. Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост.
Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах.
Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване. Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах. Както днес човек си спомня с обикновеното съзнание за преживяното на
към текста >>
Както днес човек си спомня с обикновеното съ
знание
за преживяното на
Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука». Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване. Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване. Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах.
Както днес човек си спомня с обикновеното съзнание за преживяното на
Земята преди двадесет-тридесет години, така някой човек от древните епохи си е спомнял в известен смисъл за преживяното в предземното си съществуване и това, което днес ви описах, изхождайки от науката за духа. Както днешният човек е сигурен от спомените си, че не е роден днес сутринта, а преди тази сутрин вече е бил тук, така човекът от по-древните епохи е знаел за своето предземно съществуване чрез изживяванията в душата си. Оттам за него се е пораждала сигурността, че това, което е изживял, се е намирало в един духовно-душевен свят преди слизането му във физическото земно съществуване, че то преминава през портата на смъртта и не е зависимо от физическия организъм и че точно както то изгражда физическия организъм за земното съществуване, така ще продължи и по-нататъшното си съществуване, когато прекрачи портата на смъртта. Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм.
към текста >>
Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното по
знание
, той прави огромни открития.
Оттам за него се е пораждала сигурността, че това, което е изживял, се е намирало в един духовно-душевен свят преди слизането му във физическото земно съществуване, че то преминава през портата на смъртта и не е зависимо от физическия организъм и че точно както то изгражда физическия организъм за земното съществуване, така ще продължи и по-нататъшното си съществуване, когато прекрачи портата на смъртта. Но какво излиза навън от физическото земно битие? Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм. Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот.
Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития.
Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение. Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
към текста >>
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съ
знание
, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия.
Това, което тук във физическото земно битие изживяваме като мисли, също е свързано с физическия организъм. Само извиращото като воля от човека по такъв чудесен начин, така че той може да схване и своите волеви импулси само в мисли, в представи и може само да каже: «Аз искам да повдигна ръката си», но не знае какво се случва между тези мисли и действителното повдигане на ръката, цялото това чудо, което се случва там, напрягането на мускула, всичко лежи за душата в несъзнателното, както събитията по време на съня. Това, което се проявява като воля, остава до голяма част несъзнавано, то само се оглежда в мисловния живот. Който обаче поглежда навътре в този волев живот с инспирираното и интуитивното познание, той прави огромни открития. Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия.
Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
към текста >>
Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съ
знание
, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице.
Тук, във физическото земно битие, което виждаме само външно, ние извършваме своите действия и материалистическото време би могло да вярва, че тези действия се изчерпват във физическото земно битие, че те нямат по-нататъшно значение. Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице.
Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание.
към текста >>
Тогава той все още има съ
знание
за своите земни дела.
Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло.
Тогава той все още има съзнание за своите земни дела.
Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер. Човекът живее с това, което ще намерите обозначено в моята «Теософия» като астрално тяло. С него той постепенно се вживява в Космоса, но живее и заедно с неговия новообразуван морално-духовен организъм, който взима със себе си, с него живее по-нататък. Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили.
към текста >>
Това съ
знание
обаче започва да се прониква с космическо мирово съ
знание
.
Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела.
Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание.
Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер. Човекът живее с това, което ще намерите обозначено в моята «Теософия» като астрално тяло. С него той постепенно се вживява в Космоса, но живее и заедно с неговия новообразуван морално-духовен организъм, който взима със себе си, с него живее по-нататък. Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили. Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин.
към текста >>
Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съ
знание
, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм.
Човекът живее с това, което ще намерите обозначено в моята «Теософия» като астрално тяло. С него той постепенно се вживява в Космоса, но живее и заедно с неговия новообразуван морално-духовен организъм, който взима със себе си, с него живее по-нататък. Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили. Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин. Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло.
Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм.
Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят. Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера. И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили. Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите.
към текста >>
И за това ясновидското съ
знание
на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили.
Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин. Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло. Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм. Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят. Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили.
Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите. Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание. Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето.
към текста >>
Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше
знание
.
Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят. Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера. И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили. Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите.
Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание.
Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето. То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето».
към текста >>
Човечеството придобива своето интелектуално съ
знание
, свързано напълно с физическото тяло, зависимо от него, и според организацията на физическото тяло ние имаме земното си съ
знание
.
Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него? Едно изживяване в живота. Той е виждал, че в него има нещо независимо от смъртта. Имал е в своето тяло това, което е било независимо, и понеже го е имал в тялото си, той е можел да види как Слънчевото същество идва срещу него и е можел да приеме помощта след смъртта си. Но земният прогрес на хората се състои в това, че хората са изгубили по естествен път съзерцанието на своята вечна същност.
Човечеството придобива своето интелектуално съзнание, свързано напълно с физическото тяло, зависимо от него, и според организацията на физическото тяло ние имаме земното си съзнание.
Това земно съзнание ни затъмнява духовния свят преди да се родим и след като умрем. За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера. Чрез душевното си съдържание между раждането и смъртта той е можел да познае това висше Слънчево същество. Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука. Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си.
към текста >>
Това земно съ
знание
ни затъмнява духовния свят преди да се родим и след като умрем.
Едно изживяване в живота. Той е виждал, че в него има нещо независимо от смъртта. Имал е в своето тяло това, което е било независимо, и понеже го е имал в тялото си, той е можел да види как Слънчевото същество идва срещу него и е можел да приеме помощта след смъртта си. Но земният прогрес на хората се състои в това, че хората са изгубили по естествен път съзерцанието на своята вечна същност. Човечеството придобива своето интелектуално съзнание, свързано напълно с физическото тяло, зависимо от него, и според организацията на физическото тяло ние имаме земното си съзнание.
Това земно съзнание ни затъмнява духовния свят преди да се родим и след като умрем.
За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера. Чрез душевното си съдържание между раждането и смъртта той е можел да познае това висше Слънчево същество. Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука. Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си. От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек.
към текста >>
От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съ
знание
, в което единствено може да спечели свободата си като човек.
Това земно съзнание ни затъмнява духовния свят преди да се родим и след като умрем. За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера. Чрез душевното си съдържание между раждането и смъртта той е можел да познае това висше Слънчево същество. Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука. Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си.
От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек.
Чрез това през определено време за човечеството би настъпило ужасно състояние. Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта. А какво е довело до по-нататъшния действителен напредък на човечеството? За това не е можело да помогне някое външно абстрактно познание или теория. Да помогне е могло единствено Съществото, живяло преди само в надсетивните светове, което е посрещало хората, когато между смъртта и раждането те са пристъпвали в надсетивното, можело е да помогне само ако Съществото би слязло на Земята, така че земният човек още на Земята да може да се свърже с него.
към текста >>
За това не е можело да помогне някое външно абстрактно по
знание
или теория.
Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си. От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек. Чрез това през определено време за човечеството би настъпило ужасно състояние. Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта. А какво е довело до по-нататъшния действителен напредък на човечеството?
За това не е можело да помогне някое външно абстрактно познание или теория.
Да помогне е могло единствено Съществото, живяло преди само в надсетивните светове, което е посрещало хората, когато между смъртта и раждането те са пристъпвали в надсетивното, можело е да помогне само ако Съществото би слязло на Земята, така че земният човек още на Земята да може да се свърже с него. А слизането долу е Събитието на Голгота. Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното битие. В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус. Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
към текста >>
Това, което той прибавя към своето земно съ
знание
при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съ
знание
, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съ
знание
с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
За това не е можело да помогне някое външно абстрактно познание или теория. Да помогне е могло единствено Съществото, живяло преди само в надсетивните светове, което е посрещало хората, когато между смъртта и раждането те са пристъпвали в надсетивното, можело е да помогне само ако Съществото би слязло на Земята, така че земният човек още на Земята да може да се свърже с него. А слизането долу е Събитието на Голгота. Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното битие. В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус.
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
към текста >>
Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съ
знание
, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота.
А слизането долу е Събитието на Голгота. Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното битие. В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус. Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта.
Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота.
Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта. Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос! Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
Защото съ
знание
то, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове.
Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното битие. В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус. Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота.
Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове.
Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта. Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос! Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане. В лунната сфера ще изоставите своята морална същност, но ще я намерите отново, когато отново се завърнете в нея.
към текста >>
Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съ
знание
, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съ
знание
то си субстанционалността на Христос!
Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос!
Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане. В лунната сфера ще изоставите своята морална същност, но ще я намерите отново, когато отново се завърнете в нея. И това, което първо изоставяте, а после отново го намирате в лунната сфера, ще се появи във вашата земна съдба.» За това, което мога да ви разкажа сега, човешката наука го знае въщност чрез природознанието, и то чрез силите, навлезли в човечеството през последната третина на деветнадесето столетие. Преди тези сили са били повече или по-малко смътни в човечеството.
към текста >>
За това, което мога да ви разкажа сега, човешката наука го знае въщност чрез природо
знание
то, и то чрез силите, навлезли в човечеството през последната третина на деветнадесето столетие.
Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта. Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос! Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане. В лунната сфера ще изоставите своята морална същност, но ще я намерите отново, когато отново се завърнете в нея. И това, което първо изоставяте, а после отново го намирате в лунната сфера, ще се появи във вашата земна съдба.»
За това, което мога да ви разкажа сега, човешката наука го знае въщност чрез природознанието, и то чрез силите, навлезли в човечеството през последната третина на деветнадесето столетие.
Преди тези сили са били повече или по-малко смътни в човечеството. Те са били още тук от старите времена, които одеве ви описах, но са били съноподобни. В първите християнски столетия хората не са имали това, което днес ние можем да постигнем чрез имагинация, инспирация и интуиция, но те са притежавали естествено, атавистично ясновидство и по времето на Мистерията на Голгота още е имало древни посветени. На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за времето на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос. Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
За да се стигне до съ
знание
то за свободата, е трябвало хората да забравят за известно време древната инициационна наука.
На доверените си хора те са можели да кажат: «Христос, който беше в онзи свят, за който си спомняте като за времето на предземното си съществуване, Христос, който преди беше само в извънземните сфери, слезе на Земята чрез Мистерията на кръста на Голгота.» В първите четири столетия от християнското развитие също и на западните страни, вниманието е било преди всичко насочвано към слизащия надолу Христос. Навсякъде в описанията на първите християнски столетия намирате - литературата е унищожена до голяма част - как Христос е слязъл от космичните духовни светове и е приел земното битие в тялото на Исус от Назарет. Тогава е било отдавано голямо значение на това слизане, на това насочване на Христос към Земята. Когато обаче от четвъртото столетие нататък древните посветени измират, а още не е имало нова наука на посвещението, която е било възможно да се появи едва от последната третина на 19-то столетие, когато тези древни посветени са измрели, се е наложило да се утвърди в документите това, което преди е било непосредствено съзерцание. Наложило се е то да се пренася нататък по традиция.
За да се стигне до съзнанието за свободата, е трябвало хората да забравят за известно време древната инициационна наука.
Оттам идва, че колкото повече се приближава 19-то столетие, толкова повече се забравя как надсетивното Христово същество е слязло долу на Земята и в тялото на Исус от Назарет е приело земното съществуване. Накрая се е разглеждало само историческото събитие и Христос постепенно се изгубва за сметка на Исус, хората забравят да говорят за Христос като за надсетивно същество. Днес отново трябва да започнем да говорим за Христос като за надсетивно същество, трябва да разберем какво означава, че Христос поддържа човешката душа жива. Защото тялото се променя в течение на развитието на човечеството. Защо древните хора са били ясновидци?
към текста >>
34.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това
знание
за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със
знание
то например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност.
Защо то се появява? То се появява, защото става преход от бъбречната дейност към чернодробната дейност. Можете да го разберете, когато се обърнете към физиологията. Предишните физиолози са били в известно отношение, разбира се, по-добри физиолози от материалистическите физиолози на съвремието. Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му.
Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност.
Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното. И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците. Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля.
към текста >>
Също така е задължение на по
знание
то да проследи божествената творческа дейност до последните и следи в материалното, а не човек само да е знатен историк, който описва Парсифал и казва: «Когато се описва Парсифал, не бива веднага да се разглежда нещо така нисше като физиологичната дейност на човека.»
След като е преминал през това, той намира състоянието на saelde. Има възможност да се проследи до членовете на човешкия организъм какви настроения преминават през голямата мирова история. Може да се каже, че при хората, даващи тон на епохите, при онези, които са формирали един такъв Парсифалов мотив, е така, че те са били пионерите, първите предвестници на съвременната организация на човека, която е преминала от старата бъбречна дейност към новата чернодробна дейност. Нещо такова не бива да се презира. Не бива да се казва: «Това е нисшата сетивност.» Господ също не я е презирал, а е създал нисшата материя.
Също така е задължение на познанието да проследи божествената творческа дейност до последните и следи в материалното, а не човек само да е знатен историк, който описва Парсифал и казва: «Когато се описва Парсифал, не бива веднага да се разглежда нещо така нисше като физиологичната дейност на човека.»
Светът е едно и за да разбере големите исторически взаимовръзки, човек трябва, изхождайки от тях, същевременно действително да освети отделните човешки взаимовръзки. От тези знания на древните времена наистина са били запазени следи чак до Средновековието. Можете да проследите това в описания като тези в «Бедният Хайнрих»,[9] където виждаме как се извършват още морални излекувания и т.н. Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко познание представлява едно голямо единство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат. Вина има именно формата, която е придобила науката на настоящето, която изобщо не знае, че духът трябва да се проследи до най-външните разклонения на материята и едва тогава светът постепенно може да се разбере.
към текста >>
Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко по
знание
представлява едно голямо единство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат.
Не бива да се казва: «Това е нисшата сетивност.» Господ също не я е презирал, а е създал нисшата материя. Също така е задължение на познанието да проследи божествената творческа дейност до последните и следи в материалното, а не човек само да е знатен историк, който описва Парсифал и казва: «Когато се описва Парсифал, не бива веднага да се разглежда нещо така нисше като физиологичната дейност на човека.» Светът е едно и за да разбере големите исторически взаимовръзки, човек трябва, изхождайки от тях, същевременно действително да освети отделните човешки взаимовръзки. От тези знания на древните времена наистина са били запазени следи чак до Средновековието. Можете да проследите това в описания като тези в «Бедният Хайнрих»,[9] където виждаме как се извършват още морални излекувания и т.н.
Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко познание представлява едно голямо единство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат.
Вина има именно формата, която е придобила науката на настоящето, която изобщо не знае, че духът трябва да се проследи до най-външните разклонения на материята и едва тогава светът постепенно може да се разбере. Едва тогава човек се научава да се издига до едно наистина религиозно схващане на света, докато иначе то многократно остава само егоистично схващане, което спекулира с егоистичните мотиви на човека, но не иска да навлезе в познанието, поради което ние стигаме изцяло до упадък, а не до възход на цивилизацията. Възходът на цивилизацията е свързан с това, хората да приемат в себе си светлината и да разглеждат света в нея, а не в мрака. Днешната физиология и анатомия, която полага хората само върху масата за аутопсия, разглежда само симптомите, които могат да се наблюдават при болния човек с материалистическата наука, не стига дотам действително да разбере вътрешно човека. Може да се каже, че едва когато хранителните вещества се поемат, умъртвят се, после отново се оживят, астрализират и преминат в аза, едва тогава се разбира птиалинът и пепсинът в приетата умъртвена храна.
към текста >>
Едва тогава човек се научава да се издига до едно наистина религиозно схващане на света, докато иначе то многократно остава само егоистично схващане, което спекулира с егоистичните мотиви на човека, но не иска да навлезе в по
знание
то, поради което ние стигаме изцяло до упадък, а не до възход на цивилизацията.
Светът е едно и за да разбере големите исторически взаимовръзки, човек трябва, изхождайки от тях, същевременно действително да освети отделните човешки взаимовръзки. От тези знания на древните времена наистина са били запазени следи чак до Средновековието. Можете да проследите това в описания като тези в «Бедният Хайнрих»,[9] където виждаме как се извършват още морални излекувания и т.н. Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко познание представлява едно голямо единство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат. Вина има именно формата, която е придобила науката на настоящето, която изобщо не знае, че духът трябва да се проследи до най-външните разклонения на материята и едва тогава светът постепенно може да се разбере.
Едва тогава човек се научава да се издига до едно наистина религиозно схващане на света, докато иначе то многократно остава само егоистично схващане, което спекулира с егоистичните мотиви на човека, но не иска да навлезе в познанието, поради което ние стигаме изцяло до упадък, а не до възход на цивилизацията.
Възходът на цивилизацията е свързан с това, хората да приемат в себе си светлината и да разглеждат света в нея, а не в мрака. Днешната физиология и анатомия, която полага хората само върху масата за аутопсия, разглежда само симптомите, които могат да се наблюдават при болния човек с материалистическата наука, не стига дотам действително да разбере вътрешно човека. Може да се каже, че едва когато хранителните вещества се поемат, умъртвят се, после отново се оживят, астрализират и преминат в аза, едва тогава се разбира птиалинът и пепсинът в приетата умъртвена храна. Проведена в лимфните жлези, доведена до сърцето и възпламенена от сърцето и пролъчена от бъбреците, направена цялата астрална, приета от функцията на черния дроб и проведена в аза. Тогава цялото може да се поеме от дейността на далака и човекът евентуално може да бъде направен един ентусиаст, някой, който получава сила от духовния свят или пък също чрез дейността на далака да бъде превърнат в налудничав, песимистичен човек, който иска да стои само на стола си, който не иска да бъде проникнат от духа, не иска да мисли.
към текста >>
Това е, което следва да произлезе от антропософията, човек да бъде буден, да притежава ентусиазъм, да превърне по
знание
то в истинска дейност, в дела, така че не само да знае нещо, а да стане нещо чрез антропософията.
Днес има много такива хора. Те довеждат човека до отчаяние, понеже седят на столовете си, всъщност само една тежка маса, като че ли изобщо нямат глава. Дейността на далака, която би трябвало да е нещо висше в човека, всъщност действа смачкващо върху тези хора. Вместо ентусиазъм, те имат сплин и днес той се проявява под най-различните форми. Днес обаче се нуждаем от онази работа, която превръща много от сплина в ентусиазъм, в огън, така че хората да нямат само една сънлива, а будна цивилизация.
Това е, което следва да произлезе от антропософията, човек да бъде буден, да притежава ентусиазъм, да превърне познанието в истинска дейност, в дела, така че не само да знае нещо, а да стане нещо чрез антропософията.
Едва тогава антропософията има цел и може и да я постигне. Но да стане човек сънлив чрез антропософията, означава да се изпитва прекалено много респект към физическото качество на далака и да не се оползотворят висшите духовни свойства на далака. Това обаче посочва към нещо, от което съвременното човечество особено се нуждае. То се нуждае от огън, от ентусиазъм, от въодушевление за нещо. Докато не го можем, ще мислим само за самите нас и това означава да придаваме голямо значение също на това, което в нас се отделя като пикочна киселина, пикочни вещества, които всъщност са определени не да бъдат проведени в един кръг - клетки, белтъци, а в онзи колебаещ се белтък, какъвто всъщност сме изцяло.
към текста >>
35.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо по
знание
.
За този, който може да възприема в духовния свят, нашето време действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните времена винаги е посочвала този важен преход. В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха. Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване.
Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание.
В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост. Колкото и малко да можем да кажем, виждайки събитията на съвремието от външната им страна, че като човечество, именно като цивилизовано европейско човечество ние преминаваме от по-лоши в по-добри условия, толкова, от друга страна, е истина това, което още древната мъдрост е имала предвид с преминаването в светлата епоха и което ние днес отново трябва да потвърдим. Само трябва да разбираме нещата по правилния начин. Първоначално бих искал с един пример да изясня каква е разликата на разбиращата се в този смисъл светла епоха и една мрачна епоха. Хората, които някога, приблизително в 5-то предхристиянско хилядолетие, са говорили за една такава мрачна и за една светла епоха, са приемали мрачната епоха като следствие от предишна светла епоха и са казвали, че след като мрачната епоха трае известно време, отново ще настъпи една светла епоха.
към текста >>
В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното по
знание
трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха. Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване. Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание.
В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
Колкото и малко да можем да кажем, виждайки събитията на съвремието от външната им страна, че като човечество, именно като цивилизовано европейско човечество ние преминаваме от по-лоши в по-добри условия, толкова, от друга страна, е истина това, което още древната мъдрост е имала предвид с преминаването в светлата епоха и което ние днес отново трябва да потвърдим. Само трябва да разбираме нещата по правилния начин. Първоначално бих искал с един пример да изясня каква е разликата на разбиращата се в този смисъл светла епоха и една мрачна епоха. Хората, които някога, приблизително в 5-то предхристиянско хилядолетие, са говорили за една такава мрачна и за една светла епоха, са приемали мрачната епоха като следствие от предишна светла епоха и са казвали, че след като мрачната епоха трае известно време, отново ще настъпи една светла епоха. Интересно е, като се погледне назад, да се разбере с какво в главните човешки въпроси светлата някогашна епоха през 7-8-мо хилядолетие пр. Хр.
към текста >>
Върху каква основа е било изграждано човешкото по
знание
в тогавашното време?
Рис. 12 Защо обаче хората са можели изобщо да постъпват по този начин? Можели са, защото са имали ясна представа за човешкото етерно тяло. В онези древни времена не се е разглеждало само физическото човешко тяло, а се виждало и етерното тяло, то се е виждало светещо. Човекът е бил светлинно същество и както днес от изгледа на плътта се преценява, че някой е болен, ако например е блед, така здравословното състояние тогава се е преценявало според етерното тяло, според оцветяването, когато например е ставало червено, синьо или зелено.
Върху каква основа е било изграждано човешкото познание в тогавашното време?
Върху светлината, върху това, което в човека е било светлината. Трябва да се вземе съвсем буквално, че тогава е била светлата епоха, времето, в което наистина се е възприемало това, което в човека е живяло като светлина. Ако от днешната гледна точка човекът се разглежда по отношение на здравето и болестта, ще откриете, че и днес трябва да се каже: «Светлината има невероятно силно влияние върху човешкото здраве. Човекът трябва да се стреми да получи правилното количество светлина в своя организъм.» Знаем как деца, които в ранната си възраст страдат от липсата на светлина, се разболяват от рахит и други болести, свързани изцяло с липсата на светлината - естествено и с други неща, една болест никога не произхожда от една-единствена причина, но неща като например рахита са свързани изцяло с липсата на светлина. Може да се констатира колко много са заплашени от рахита деца, живеещи в града в жилища с недостатъчно светлина и колко малко имат склонност към рахита деца - разбира се взето средно аритметично, които могат да бъдат излагани по подходящ начин на светлината.
към текста >>
Но по
знание
то, че човешкият организъм не е от тази Земя, че може да се задържи на тази Земя само ако непрекъснато бива импулсиран да превъзмогне силите на тази Земя, е съществувало.
Тук също няма граница докъде някой се нуждае от черен или червен пипер като лекарство; също няма граница дали употребява черен или червен пипер, за да може добре да храносмила, или, ако нещата се влошат, да вземе нещо от минералното царство. Не става въпрос дали да се вземе прибавка към храната или лекарство, не е в това проблемът. Тук отново има преливане едно в друго, отново няма граница. Това, което точно се е знаело, е, че когато човекът изобщо поеме в себе си нещо от външния свят, той затруднява, уврежда своя вътрешен организъм и затова трябва непременно да го превъзмогне, да го преодолее. Дали е влязъл в крака ми ръждясал пирон и моят организъм трябва да го изхвърли, или съм изял нещо, което не бива да остане така в стомаха ми и моят организъм трябва да премине през всички тези процеси, за да го асимилира, това са само различни степени.
Но познанието, че човешкият организъм не е от тази Земя, че може да се задържи на тази Земя само ако непрекъснато бива импулсиран да превъзмогне силите на тази Земя, е съществувало.
Ние не се храним, за да поемаме в нас някоя храна, а всъщност се храним, за да развием вътрешно силите, които превъзмогват тази храна. Ние се храним, за да оказваме съпротива срещу силите на тази Земя и живеем върху нея чрез това, че оказваме съпротива. Но това постепенно е било забравено. Цялото започва да се приема материалистически и да се изпробва накрая само дали тази или онази субстанция в различните растения може да помогне. Да, това е, което някога се е имало предвид с тъмната епоха и което днес отново трябва да го имаме предвид.
към текста >>
Сега ние трябва отново да си изградим по
знание
то, етерното по
знание
във външния свят, именно в растителния свят.
Сега повече не се вижда нищо от тази светлина. Възприема се само къде има вещества и човек се придържа към мъртвата светлина. Но тази мъртва светлина има за човека първоначално само абстрактни понятия, донесла е само интелектуализма. Днес обаче стоим в прехода към необходимостта отново да опознаем светлината по нов начин. Преди човекът е знаел, че има светлото етерно тяло.
Сега ние трябва отново да си изградим познанието, етерното познание във външния свят, именно в растителния свят.
Гьоте е поставил началото с неговото учение за метаморфозата. Той обаче е обхванал цялото също още интелектуално, абстрактно, в понятия. То трябва все повече да се превърне в картини. И ние трябва да сме наясно, че трябва да стигнем дотам да виждаме растителността в светещи картини. Докато човекът е блестял през предишната светла епоха, в бъдеще трябва природата около нас, доколкото е растителен свят, да заблести в най-разнообразни имагинации.
към текста >>
Човешкият род стои днес пред тази необходимост и може би точно при медицинското
знание
и умение ще се види дали е намерен преходът от съзерцаването само на мрака във веществото - така че цветът на едно растение някак си да се разглежда, както това се прави днес - или до имагинативно-образното съзерцание чрез възпламеняването на кибритената клечка, за да се познае, изхождайки оттам, как действа това или онова в човека.
А който каже, че ясновидството, към което човек се стреми, всъщност е съвсем далечно, той иска само да поглежда кибритената клечка, не да я запали. Но никога няма да пламне огън, ако кибритената клечка само се поглежда. Действително е така, че трябва първо да се опознае кибритената клечка, иначе човек ще се поддаде на илюзията, че може да пали с топлийка. Разбира се, че не можете да запалите огън с топлийката - това ще рече със съвременната наука. Можете да го запалите само с кибритена клечка, с истинска кибритена клечка, но човек трябва да го запали!
Човешкият род стои днес пред тази необходимост и може би точно при медицинското знание и умение ще се види дали е намерен преходът от съзерцаването само на мрака във веществото - така че цветът на едно растение някак си да се разглежда, както това се прави днес - или до имагинативно-образното съзерцание чрез възпламеняването на кибритената клечка, за да се познае, изхождайки оттам, как действа това или онова в човека.
А този, който премисли малко нещата сега, ще трябва да си каже, че пред днешното човечество стои възможността да пристъпи от мрака отново в светлината, да се научи да преценява ясновиждащо. Искам да го обясня още веднъж с един пример. Да приемем, че днешният лекар поставя диагноза разширение на сърцето. Той го прави, както днес се прави и открива разширение на сърцето. Човек не може много да направи с такава диагноза.
към текста >>
Това се представя пред нас; всичко трябва да премине в подвижно по
знание
.
Той диагностицира така, че предпочита отвън да очертае контурите на сърцето, на това, което е готов физически орган. Не става въпрос толкова да се види външния готов орган, защото той е просто един орган, който винаги се променя и подменя. И това подменяне е вътрешно подвижно и ако го начертая, е всъщност все едно, че чертая светкавица, то се намира в непрекъсната подвижност. Ако искам да разбера човека, трябва да го обхвана в неговата подвижност. А тази подвижност днес я намирам само когато разбера целия свят и въз основа на това също и човека.
Това се представя пред нас; всичко трябва да премине в подвижно познание.
Преди всичко още в училище трябва да започнем с подвижността. Нещо ужасно е, когато учим децата в училище на неподвижност. Винаги ми тежи, когато децата, да речем, имат някакъв готов триъгълник, с който могат да направят различни неща. Това застинало нещо всъщност е едно нищо. Би трябвало да има нещо подобно, където триъгълникът се измества.
към текста >>
36.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Преди всичко за по
знание
то на духовния свят и постигането на вътрешната връзка с духовния свят става въпрос да се види в правилната светлина това, което може да се нарече скритата страна на човешкото съществуване.
СКРИТИТЕ СТРАНИ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ И ХРИСТОВИЯТ ИМПУЛС Хага, 5 ноември 1922 г. Винаги се радвам в края на публичните лекции[1] и представления да мога да говоря и тук, в клона в Хага, и тази вечер ще се опитам да ви кажа нещо, което може да бъде по-вътрешно продължение, едно допълнение на това, което бях в състояние да изнеса в публичните лекции.
Преди всичко за познанието на духовния свят и постигането на вътрешната връзка с духовния свят става въпрос да се види в правилната светлина това, което може да се нарече скритата страна на човешкото съществуване.
Скритите страни на човешкото съществуване са най-важни за общата преценка и оценка на човешкия живот. Това може да не се признава от външно материалистически мислещите хора, но е вярно. Никой не може да опознае човешкото битие, ако не пожелае да се занимае с неговите скрити страни. Може би бихме могли, ако мога така да се изразя, да се оплачем от боговете, че са скрили най-ценното за човека в скритите страни на живота му, че не му поднасят открито най-ценното за него. Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл.
към текста >>
Те могат да станат съзнателни за имагинативното, инспирираното и интуитивното съ
знание
.
Днес, за да обясня по-отблизо тази въвеждаща тема, бих искал отново да говоря от една определена гледна точка за скритата страна на човешкото битие, която се крие в безсъзнателността на съня. Искам да споделя какво се крие в състоянията, които по време на земния живот остават несъзнателни, в състоянията на предземния живот и на живота след смъртта. Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия живот, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него. Това обаче, което лежи извън раждането и смъртта, се забулва точно в онази същност на човека, която със заспиването става несъзнателна. Искам да ви опиша състоянията, през които човекът преминава, като че ли те са съзнателни.
Те могат да станат съзнателни за имагинативното, инспирираното и интуитивното съзнание.
Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в познанието. Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата. Но чрез това сънният живот и за самия него не става нищо по-различно, отколкото е при всеки човек, също и за този, който напълно несъзнателно го преживява. Може вярно да се опише, когато несъзнателното просто се описва, като че ли човекът го преживява съзнателно. Така и ще направя.
към текста >>
Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в по
знание
то.
Искам да споделя какво се крие в състоянията, които по време на земния живот остават несъзнателни, в състоянията на предземния живот и на живота след смъртта. Спането протича така за човека, че с прехода от сънищата - които имат много съмнително значение за човешкия живот, когато се приемат просто така, както те се представят, той потъва в безсъзнателността на дълбокия сън, от който отново излиза при събуждането, когато със своя аз и астралното си тяло навлиза в етерното и физическото тяло, следователно ползва тези две организации като инструмент, за да възприема своето физическо обкръжение и да работи чрез волята си в него. Това обаче, което лежи извън раждането и смъртта, се забулва точно в онази същност на човека, която със заспиването става несъзнателна. Искам да ви опиша състоянията, през които човекът преминава, като че ли те са съзнателни. Те могат да станат съзнателни за имагинативното, инспирираното и интуитивното съзнание.
Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в познанието.
Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата. Но чрез това сънният живот и за самия него не става нищо по-различно, отколкото е при всеки човек, също и за този, който напълно несъзнателно го преживява. Може вярно да се опише, когато несъзнателното просто се описва, като че ли човекът го преживява съзнателно. Така и ще направя. След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността.
към текста >>
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съ
знание
в безсъзнателността.
Но в сравнение с това, което всеки човек преживява през нощта, тук имаме само разлика в познанието. Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата. Но чрез това сънният живот и за самия него не става нищо по-различно, отколкото е при всеки човек, също и за този, който напълно несъзнателно го преживява. Може вярно да се опише, когато несъзнателното просто се описва, като че ли човекът го преживява съзнателно. Така и ще направя.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността.
Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
Но за над сетивното по
знание
тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
Който поглежда съня като съвременен посветен, знае как стоят нещата. Но чрез това сънният живот и за самия него не става нищо по-различно, отколкото е при всеки човек, също и за този, който напълно несъзнателно го преживява. Може вярно да се опише, когато несъзнателното просто се описва, като че ли човекът го преживява съзнателно. Така и ще направя. След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността.
Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст. Това, което се нарича прагът на духовния свят, трябва да бъде там, защото човекът първо трябва да се подготви да изпитва чувството, че е изгубил опората, която му дава физическото тяло и да изпитва страх в душата си, който идва оттам, че първоначално той застава пред нещо напълно непознато, неопределено.
към текста >>
По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съ
знание
не космическо съ
знание
, но космическо изживяване.
Не бива да се вярва, че духовно-душевното не стои в никакви отношения с физическото! То не стои по такъв начин, че това, което днес се проявява като нерелигиозност, непосредствено да се наказва с болест от някакви демонични богове. Битието не протича по този външен начин, но има вътрешна връзка между това, което човекът изживява духовно-душевно и физическото му устройство. За да бъде човекът здрав през деня, трябва да внесе в съня си чувството за своята взаимовръзка с божествено-духовните същества, в чиито действия той потапя своята вечна същност по време на съня. Човекът може да извлече правилните, също и духовно-душевно оздравителните сили за своя дневен живот само от правилното пребиваване в духовно-душевния свят между заспиването и събуждането.
По време на втория стадий на съня човекът стига дотам да има на мястото на своето обикновено физическо съзнание не космическо съзнание, но космическо изживяване.
Както казах, едва посветеният осъзнава това космическо изживяване, но и всеки човек го изживява през нощта от заспиването до събуждането. През този втори период на съня човекът се намира в такова жизнено състояние, че в душевността му се отразяват планетните движения на нашата слънчева система. През деня се изживяваме в нашето физическо тяло. Когато говорим за себе си като за физически човек, казваме: «В нас са нашите бели дробове, нашето сърце, стомах, мозък и т.н., това е физическата ни вътрешност.» През втория стадий на съня нашата духовно-душевна вътрешност е движението на Венера, движението на Меркурий, Слънцето и Луната. Цялото взаимодействие на планетните движения на нашата слънчева система го носим не директно в нас, носим не самите планетни движения, но отраженията, астралните отражения от това са нашата вътрешна организация.
към текста >>
Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съ
знание
, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
Защото ние трябва да се ориентираме дори когато не осъзнаваме това, което носим вътрешно, което за душата вместо кръвообращението по време на деня, е планетната циркулация, която продължава в изоставеното (в леглото) физическо тяло. След като сме преживели това, навлизаме в третия стадий на съня. В третия стадий се прибавя - нещата от първия стадий остават, само се прибавят изживяванията на следващия стадий - това, което искам да нарека изживяването на неподвижните звезди (Зодиака). След като сме изживели циркулацията на планетните отражения, ние действително изживяваме формите на неподвижните звезди, това, което в древни времена са били означавали например като съзвездията, знаците на Зодиака. Това, което се изживява там, е необходимо за душевната страна на човека, понеже той трябва да внесе в своя буден дневен живот ехото, следствията от това изживяване с неподвижните звезди, за да има изобщо силата по всяко време да може да овладява и оживява физическия си организъм от страна на душата.
Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
За този, който прозре стадиите на съня, всяка нощ се поражда един важен въпрос. Човешката душа, астралният организъм и азовата същност излизат от физическото тяло, тяхната вътрешност се изпълва с отраженията на планетните движения и констелациите на неподвижните звезди. Въпросът е следният: Защо всяка сутрин, след всяко спане, човекът отново се завръща във физическото си битие? За инициационната наука става ясно, че човекът наистина не би се завърнал, ако след като е навлязъл в планетните движения и формите на неподвижните звезди, при това издигане в отраженията на космическото съществуване той не би се вживял в лунните сили. Той се вживява в духовните лунни сили, в онези сили на Космоса, които имат своето отражение във физическата Луна и в промените на физическата Луна.
към текста >>
Ние виждаме, че имаме космическо съ
знание
.
Безразлично е - не става въпрос за физическата констелация, макар и тя да има известно значение - дали е новолуние, пълнолуние или намаляваща Луна, Луната е винаги в духовния свят и лунните сили въвеждат човека във физическия свят, в неговото физическо тяло. Виждате, че като ви описвам макар и схематично какво преживява човекът между заспиването и събуждането, е дадено нещо като отражение на пребиваването на човека изобщо в духовния свят. Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане. Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие.
Ние виждаме, че имаме космическо съзнание.
Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос. И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии. Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа между нас и съществата на висшите духовни йерархии. В какво се състои тази работа?
към текста >>
И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съ
знание
, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии.
Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане. Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие. Ние виждаме, че имаме космическо съзнание. Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос.
И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии.
Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа между нас и съществата на висшите духовни йерархии. В какво се състои тази работа? Тя се състои в това, че в съюз с невероятен брой възвишени духовни същества на Вселената духовно-душевният човек изтъкава в духовността космическия духовен зародиш на своето физическо човешко тяло. Колкото и да ви изглежда невероятно, че физическото човешко тяло се изтъкава като духовен зародиш от космическия Всемир, това е най-великата, значима работа, която изобщо е мислима във Вселената.
към текста >>
Интуитивното съ
знание
, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съ
знание
.
Той е изцяло излят в космическото божествено битие. В това състояние в средата между смъртта и новото раждане той изживява това, което изживяват боговете. Когато обаче човекът продължи по-нататък към зачатието и раждането, това се променя. Той има впечатлението, че божествено-духовните същества от висшите йерархии се оттеглят от него. И сега му се явява като откровение, като отблясък как боговете се отдръпват от него и техните мъгляви отражения стоят пред човешката душа, като че ли един вид було се простира като мъгляво отражение на това, което по-рано е било реално сътворявано.
Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание.
Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения. Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз. Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение. Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество.
към текста >>
Затова пък в душевното съ
знание
все повече и повече се поражда един вътрешен аз.
Когато обаче човекът продължи по-нататък към зачатието и раждането, това се променя. Той има впечатлението, че божествено-духовните същества от висшите йерархии се оттеглят от него. И сега му се явява като откровение, като отблясък как боговете се отдръпват от него и техните мъгляви отражения стоят пред човешката душа, като че ли един вид було се простира като мъгляво отражение на това, което по-рано е било реално сътворявано. Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание. Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения.
Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз.
Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение. Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество. И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж. В средата между смъртта и новото раждане човекът в известен смисъл работи върху духовния зародиш на физическото си тяло, изхождайки от едно по-дълбоко вътрешно удовлетворение.
към текста >>
Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съ
знание
, човекът обаче се чувства като собствено същество.
Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание. Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения. Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз. Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение.
Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество.
И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж. В средата между смъртта и новото раждане човекът в известен смисъл работи върху духовния зародиш на физическото си тяло, изхождайки от едно по-дълбоко вътрешно удовлетворение. Той поглежда целта си като свое физическо тяло в следващия земен живот, но не е проникнат от желание, а само, бих казал, от удивление пред това физическо тяло, взето универсално. В момента, когато човекът не живее повече в божествените светове, а само в откровенията на божествените светове, в него се събужда желанието отново да се въплъти на Земята. Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята.
към текста >>
Точно когато се засилва азовото съ
знание
, се събужда желанието за въплътяване на Земята.
Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество. И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж. В средата между смъртта и новото раждане човекът в известен смисъл работи върху духовния зародиш на физическото си тяло, изхождайки от едно по-дълбоко вътрешно удовлетворение. Той поглежда целта си като свое физическо тяло в следващия земен живот, но не е проникнат от желание, а само, бих казал, от удивление пред това физическо тяло, взето универсално. В момента, когато човекът не живее повече в божествените светове, а само в откровенията на божествените светове, в него се събужда желанието отново да се въплъти на Земята.
Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята.
В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек. Това желание постоянно се засилва и това, което външно се съзерцава, също се променя. Преди човекът е живял сред много същества, сред божествено-духовните йерархии, усещал се е едно с тези божествени йерархии. Когато е чувствал своята вътрешност, това е бил Космосът, но Космосът са съществата, с които живее, намиращи се на висши степени на съзнанието. Сега тук се намира един външен блясък и в този външен блясък постепенно се появяват първите образи на това, което ще са физическите отражения на божествено-духовните същества.
към текста >>
Когато е чувствал своята вътрешност, това е бил Космосът, но Космосът са съществата, с които живее, намиращи се на висши степени на съ
знание
то.
В момента, когато човекът не живее повече в божествените светове, а само в откровенията на божествените светове, в него се събужда желанието отново да се въплъти на Земята. Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята. В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек. Това желание постоянно се засилва и това, което външно се съзерцава, също се променя. Преди човекът е живял сред много същества, сред божествено-духовните йерархии, усещал се е едно с тези божествени йерархии.
Когато е чувствал своята вътрешност, това е бил Космосът, но Космосът са съществата, с които живее, намиращи се на висши степени на съзнанието.
Сега тук се намира един външен блясък и в този външен блясък постепенно се появяват първите образи на това, което ще са физическите отражения на божествено-духовните същества. От съществото, което оттатък човек е опознал като висшето Слънчево същество, остава блясъкът и в този блясък постепенно изплува Слънцето, виждано отвън, от страна на света. Тук, от Земята, поглеждаме нагоре към Слънцето. Там, когато слизаме надолу, най-напред виждаме Слънцето от другата страна. Тогава изплува Слънцето, изплуват неподвижните звезди и зад тях планетните движения.
към текста >>
И от това негово тяло се поражда желанието за земното съществуване, за азовото съ
знание
в неговото тяло.
Защото някой, който е в състояние да разглежда хората само във връзка със земното съществуване, не познава живота истински. Какво представлява там за нас връзката ни със земното битие? В невероятно дългото време между смъртта и новото раждане Земята не е нищо за нас и това, което бих казал, просветва срещу нас само като нещо външно, в дългото пребиваване в божествените светове се е превърнало за нас в нещо, в което живеем, и едва когато се приближаваме към Земята за ново земно съществуване, то се показва в своя външен облик като звезди. Това, което човекът първо е изтъкал като духовен зародиш на своето физическо тяло, отначало той го възприема като едно със целия Всемир, с духовния Всемир. После, когато той вижда само откровенията на божествено-духовните светове, то все повече става негово тяло, което сега е също отражение на Космоса.
И от това негово тяло се поражда желанието за земното съществуване, за азовото съзнание в неговото тяло.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
към текста >>
Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съ
знание
на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят.
Защото през тези столетия християнството е било нещо съвсем различно. Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука. От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му. Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен. Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в тялото.
Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят.
Колкото нашето азово съзнание е по-светло чрез физическото тяло тук, на Земята, толкова е по-тъмно горе. Човекът не е можел повече да се доближи до Слънчевото същество, чрез своите собствени сили след смъртта той не би могъл да извърши прехода от лунната сфера във висшите сфери, ако Христос не би слязъл долу и не би минал през Мистерията на Голгота. Съществото, което по-рано човекът е срещал след смъртта си в духовния свят, е слязло долу, след Мистерията на Голгота то живее тук, на Земята. Човекът може да влезе в отношения с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната сфера своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху духовния зародиш на своето физическо тяло.
към текста >>
Колкото нашето азово съ
знание
е по-светло чрез физическото тяло тук, на Земята, толкова е по-тъмно горе.
Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука. От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му. Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен. Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в тялото. Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят.
Колкото нашето азово съзнание е по-светло чрез физическото тяло тук, на Земята, толкова е по-тъмно горе.
Човекът не е можел повече да се доближи до Слънчевото същество, чрез своите собствени сили след смъртта той не би могъл да извърши прехода от лунната сфера във висшите сфери, ако Христос не би слязъл долу и не би минал през Мистерията на Голгота. Съществото, което по-рано човекът е срещал след смъртта си в духовния свят, е слязло долу, след Мистерията на Голгота то живее тук, на Земята. Човекът може да влезе в отношения с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната сфера своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху духовния зародиш на своето физическо тяло. И поради това той има силата, при слизането през лунната сфера отново по свободна воля да поеме своята карма, своите добри и зли дела с техните следствия.
към текста >>
Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съ
знание
в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството.
Напълно безразлично е дали това ни харесва или не на Земята, ние го правим, когато ставаме истински християни тук, на Земята, в стадия, който описах. Постарах се да ви покажа някои неща от това, как съвременната инициационна наука може да вижда в световете, които можем да наречем скритите страни на човешкото битие, как всъщност всичко, което е в човека, може да бъде обяснено, когато се прозрат тези скрити страни. Същевременно се опитах във връзка с това да ви покажа какво представлява Христовият импулс за сегашните хора, защото ние трябва постоянно да се обръщаме към него. Човекът не може да бъде пълноценно човешко същество във времето след Мистерията на Голгота, ако не намери пътя към този Христов импулс. И затова е необходимо антропософската наука за духа постоянно да осветлява именно Христовия импулс по правилен начин.
Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството.
Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък. Само по този път може да настъпи онзи мир на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това чувства всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята. Ние ще трябва още повече да се убедим колко непълноценно е днес всяко мислене относно външните институции и колко е необходимо непосредствено да се обърнем към душите. Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес. Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук.
към текста >>
Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съ
знание
то, за които говорих днес.
И затова е необходимо антропософската наука за духа постоянно да осветлява именно Христовия импулс по правилен начин. Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството. Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък. Само по този път може да настъпи онзи мир на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това чувства всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята. Ние ще трябва още повече да се убедим колко непълноценно е днес всяко мислене относно външните институции и колко е необходимо непосредствено да се обърнем към душите.
Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес.
Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук. О, този, който прозира живота, вижда във всяко човешко лице отражение на космическата съдба, която човекът прекарва между смъртта и новото раждане! Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса. Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
към текста >>
Дори тези състояния на съ
знание
то да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук.
Защото с начина, по който той е бил осветляван от едно помрачено съзнание в миналото, на голяма част от човечеството - помислете за ориенталците, за обитателите в други области на Земята - би била отнета възможността то да приеме християнството. Когато това християнство се задълбочи антропософски духовнонаучно - ако само правилно се разбере естеството на науката за духа, както се има предвид тук, то действително ще бъде схванато с копнеж именно от ориенталците, които имат една древна духовност, макар и намираща се в упадък. Само по този път може да настъпи онзи мир на Земята, който трябва да дойде от душата и духа на хората и който - това чувства всеки непредубеден човек днес - е така необходим за Земята. Ние ще трябва още повече да се убедим колко непълноценно е днес всяко мислене относно външните институции и колко е необходимо непосредствено да се обърнем към душите. Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес.
Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук.
О, този, който прозира живота, вижда във всяко човешко лице отражение на космическата съдба, която човекът прекарва между смъртта и новото раждане! Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса. Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване. Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание.
към текста >>
Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно по
знание
, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
Към душите обаче не можем да се обърнем, ако не знаем какво да кажем на тези души за същинското отечество на душата, за това, което човекът изживява отвъд физическото битие в онези състояния на съзнанието, за които говорих днес. Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук. О, този, който прозира живота, вижда във всяко човешко лице отражение на космическата съдба, която човекът прекарва между смъртта и новото раждане! Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса.
Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание. А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността. Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие. Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното.
към текста >>
Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова
знание
.
Дори тези състояния на съзнанието да не са налице по време на земния живот, техните въздействия са тук. О, този, който прозира живота, вижда във всяко човешко лице отражение на космическата съдба, която човекът прекарва между смъртта и новото раждане! Днес ви описах как съдбата на човека, дали той е мъж или жена, може да се разбере от страна на Космоса, как дори цветът на очите и косата може да се разбере едва когато човек може да съзерцава в космическото битие. Нищо не е разбираемо в този свят, ако не бъде разбрано, като се изхожда от Космоса. Човекът ще се почувства истински като човек едва когато, изхождайки от едно истинско духовно познание, можем да му кажем каква е неговата връзка с това, което се намира зад сетивно-физическото съществуване.
Дори днес хората на Земята още да не знаят, те несъзнателно жадуват за такова знание.
А каквото днес се развива конвулсивно във всички области, било в областта на духовния, външния правов или стопанския живот, всичко в края на краищата е действие на духовността. Всичко това може да се доведе от упадък до възход само чрез това, че човекът отново се научи да знае нещо за своята взаимовръзка с надсетивното битие; защото физическото битие не е нищо, ако то не се вземе във връзката му с надсетивното битие. Физическото човешко тяло получава своето значение едва когато го разглеждаме като сливане на всички възвишени величествени сили, които се изтъкават между смъртта и новото раждане. Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното. Човешкото тяло се поставя на масата за аутопсия, изследват се грижливо неговите тъкани и физически съставни части.
към текста >>
Проникнем ли се със съ
знание
то, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи.
Това е трагичността на материалистическия мироглед, че той сам не познава материалното. Човешкото тяло се поставя на масата за аутопсия, изследват се грижливо неговите тъкани и физически съставни части. Това го правим, защото искаме да изучим материята. Но по този път не се научаваме да я познаваме, защото тя е действие на духа и ние ще я опознаем едва когато можем да я проследим в онези стадии, където тя се изплита от духа. Точно физическо-материалното съществуване ще стане разбираемо за хората, когато те биват космически въведени с душата си в душевността и духовността
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи.
И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света.
към текста >>
И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съ
знание
, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски.
Човешкото тяло се поставя на масата за аутопсия, изследват се грижливо неговите тъкани и физически съставни части. Това го правим, защото искаме да изучим материята. Но по този път не се научаваме да я познаваме, защото тя е действие на духа и ние ще я опознаем едва когато можем да я проследим в онези стадии, където тя се изплита от духа. Точно физическо-материалното съществуване ще стане разбираемо за хората, когато те биват космически въведени с душата си в душевността и духовността Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи.
И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски.
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи.
към текста >>
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно по
знание
.
Това го правим, защото искаме да изучим материята. Но по този път не се научаваме да я познаваме, защото тя е действие на духа и ние ще я опознаем едва когато можем да я проследим в онези стадии, където тя се изплита от духа. Точно физическо-материалното съществуване ще стане разбираемо за хората, когато те биват космически въведени с душата си в душевността и духовността Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи. И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски.
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание.
Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо.
към текста >>
Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното по
знание
можем да представляваме за света.
Проникнем ли се със съзнанието, че следва все повече да разбираме как сме свързани с духовно-душевната същност на Космоса, тогава ще станем истински антропософи. И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила.
Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света.
То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>
То задоволява само нашето по
знание
и трябва някога да се появи.
И вие сигурно няма да ми се присмеете, когато ви кажа, че светът днес се нуждае от истински антропософи, които ще предизвикат възхода на човечеството от това съзнание, което произлиза от изживяването на духовността, макар и първоначално само да я разбираме образно, понятийно, макар и сами още да не я опознаваме ясновидски. Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света.
То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи.
Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл. [1] Лекциите в Хага, Ротердам и Делфт в Холандия от 31 октомври до 6 ноември 1922 г.
към текста >>
Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това по
знание
не е необходимо.
Не е необходимо да сме ясновидци, за да действаме благотворно, притежавайки духовно познание. Точно толкова малко, колкото човекът се нуждае да знае от какво се състои месото, когато го яде и въпреки това месото го храни, толкова малко човекът се нуждае да бъде ясновидец, за да осъществи чрез своята работа взаимовръзката си с живота на висшите светове. Приеме ли човекът духовността преди да е ясновидец, е подобно, като че ли я смила. Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи.
Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо.
Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл. [1] Лекциите в Хага, Ротердам и Делфт в Холандия от 31 октомври до 6 ноември 1922 г. още не са публикувани в Събраните съчинения.
към текста >>
37.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Най-напред човекът изоставя своето физическо тяло и се намира в положение, в каквото той не може да бъде чрез обикновеното си съ
знание
по време на земния си живот.
ИЗЖИВЯВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В СЪНЯ И СЛЕД СМЪРТТА В ДУХОВНИЯ СВЯТ Трета лекция, Лондон, 19 ноември 1922 г. Днес бих искал да доведем до определен край разглежданията, които през последно време направихме тук. Бих искал първо да обърна вниманието ви към това, че вече знаете каква е съдбата на човека след смъртта.
Най-напред човекът изоставя своето физическо тяло и се намира в положение, в каквото той не може да бъде чрез обикновеното си съзнание по време на земния си живот.
Той има своя аз, астралното и етерното си тяло. Етерното тяло иначе остава свързано с физическото тяло през цялото време от раждането до смъртта и по време на сън човекът е извън етерното и физическото си тяло само с аза и с астралното си тяло. Понеже след смъртта за кратко време - само дни - човекът задържа етерното си тяло, т.е. тялото на изграждащите сили, той е в състояние да съзерцава своята биография в земния си живот. Земната биография всъщност се съдържа в етерното тяло.
към текста >>
Инициационното по
знание
показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот.
И само чрез физическото тяло, в което това етерно тяло остава винаги, то бива задържано по време на живота. Липсват ли обвързващите сили на физическото тяло, тогава етерното тяло започва да се разширява и след няколко дни то се изгубва за нас поради голямото си разширение. Знаете, че ако имате една малка капка вода и я затоплите, тя се разширява на всички страни и се изгубва. Повече не можете да я виждате. Така се разширява етерното тяло след смъртта и след няколко дни то се изгубва.
Инициационното познание показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот.
То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот. Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир. Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло.
към текста >>
Инициационната наука, инициационното по
знание
може да задържи картинните образи, които се представят по този начин в етерното тяло най-много три до четири дни, след това те изчезват и ако човек иска да запази някаква връзка с него, трябва да се завърне във физическото си тяло, за да може да задържи етерното тяло.
То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот. Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир. Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло.
Инициационната наука, инициационното познание може да задържи картинните образи, които се представят по този начин в етерното тяло най-много три до четири дни, след това те изчезват и ако човек иска да запази някаква връзка с него, трябва да се завърне във физическото си тяло, за да може да задържи етерното тяло.
Така етерното тяло изчезва няколко дни след смъртта, но чрез това, човек сам се враства все повече и повече в звездния свят. След като етерното тяло е изчезнало, човек се чувства първоначално чужд в звездния свят. Каквото от звездния свят изглежда познато, са само лунните сили. Луната се появява така, че, от една страна, човек я има като отражение на физическия си образ. Но същевременно се разбира по-точно какви духовни сили са свързани с Луната.
към текста >>
Обикновеното съ
знание
не знае нищо за това, но ние го носим в себе си.
Нека да разгледаме следното: тези смъртни сили, които са и сили на раждането, са лунни сили. В лунните сили е вложено всичко, което човекът е събрал като морални мирови сили от своето раждане до смъртта си. Ако човек е бил добър в някое отношение, то в сферата на лунните смъртни сили в известен смисъл се намира едно същество, което има в себе си една сила, останала от нашата доброта. Това същество има в себе си и всичко това, което е останало от нашата лошотия. И докато живеем на Земята, ние изграждаме това същество.
Обикновеното съзнание не знае нищо за това, но ние го носим в себе си.
Ние го носим в нас така, че всяка нощ, когато спим, го напускаме. Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло. Казах ви, че моралните и религиозните усещания биват оставяни във физическото и етерното тяло. Там остава едно действително същество, което ние изграждаме като носител на нашата карма по време на земния ни живот. Това същество обаче остава във връзка с нас, докато сме в сферата на лунните сили.
към текста >>
Но истината е, че живата дейност, в която човек се е намирал преди това, се преобразува в мисловна картина, само че сега мисли едно съвсем друго съ
знание
, едно звездно съ
знание
, докато тук е мислило земното съ
знание
.
При съвсем малки деца казаното почти няма значение, както можете да си представите според моето изложение. Докато човек има още духовно-душевна връзка със своите земни действия, той действително изживява ретроспективно живота си още веднъж. И когато стигне до раждането си, се установява, че му е останал спомен от всичко това. Сега е така, като че ли отново трябва да се изостави още едно тяло. Човек изоставя астралното си тяло.
Но истината е, че живата дейност, в която човек се е намирал преди това, се преобразува в мисловна картина, само че сега мисли едно съвсем друго съзнание, едно звездно съзнание, докато тук е мислило земното съзнание.
Продължавате сега по-нататъшния си път в духовния свят, като трябва да живеете с онези същества, чийто физически отблясък са Слънцето, Луната и звездите. Вие трябва да живеете по-нататък с духовете на звездите. Там внасяте спомените си за същността на кармата, която преди сте изоставили с напускането на астралното си тяло. Изоставили означава, че всичко, което преди това е било вътре, сега е спомен, който имаме като космичен човек. Ние пристъпваме в един чисто духовен свят, натоварени със спомена за това, което ни е оставил нашият земен живот.
към текста >>
Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съ
знание
то ни в целия ни земен живот и другото съ
знание
, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съ
знание
, което надхвърля нашето земно съ
знание
.
Така е и когато например преминаваме през звездната сфера на Лъва. Там от Слънцето ни се огряват всички несъвършенства, които сме проявили чрез нашето повърхностно или задълбочено сърце, нашите симпатии и антипатии, които стоят във връзка с темпераментите и кръвообращението ни на Земята, така че ние изработваме бъдещото си тяло и целият ни предишен живот прозвучава като планетно слово навън във всемирното пространство Да, така е, колкото и да изглежда странно от земна гледна точка, че ние съглеждаме там отвън планетните движения, когато виждаме как Марс извършва своите движения по посока към Телеца, тези движения образуват един знак, който в същото време звучи, и това е звездният шрифт, записан от нашите собствени дела в мировото пространство. Нищо чудно, че когато отново се обърнем назад, ние подготвяме това, което след това принадлежи към нас, отговаря на нашата карма. Защото ние можем да подготвим бъдещото си физическо тяло само непрекъснато възприемайки звездното слово.
Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание.
В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там.
към текста >>
В земното съ
знание
като възрастни хора имаме такова съ
знание
, което надхвърля сънното съ
знание
на детето.
Там от Слънцето ни се огряват всички несъвършенства, които сме проявили чрез нашето повърхностно или задълбочено сърце, нашите симпатии и антипатии, които стоят във връзка с темпераментите и кръвообращението ни на Земята, така че ние изработваме бъдещото си тяло и целият ни предишен живот прозвучава като планетно слово навън във всемирното пространство Да, така е, колкото и да изглежда странно от земна гледна точка, че ние съглеждаме там отвън планетните движения, когато виждаме как Марс извършва своите движения по посока към Телеца, тези движения образуват един знак, който в същото време звучи, и това е звездният шрифт, записан от нашите собствени дела в мировото пространство. Нищо чудно, че когато отново се обърнем назад, ние подготвяме това, което след това принадлежи към нас, отговаря на нашата карма. Защото ние можем да подготвим бъдещото си физическо тяло само непрекъснато възприемайки звездното слово. Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание.
В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето.
Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там. Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината.
към текста >>
Има три степени на съ
знание
то.
Да, така е, колкото и да изглежда странно от земна гледна точка, че ние съглеждаме там отвън планетните движения, когато виждаме как Марс извършва своите движения по посока към Телеца, тези движения образуват един знак, който в същото време звучи, и това е звездният шрифт, записан от нашите собствени дела в мировото пространство. Нищо чудно, че когато отново се обърнем назад, ние подготвяме това, което след това принадлежи към нас, отговаря на нашата карма. Защото ние можем да подготвим бъдещото си физическо тяло само непрекъснато възприемайки звездното слово. Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание. В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето.
Има три степени на съзнанието.
Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там. Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината. Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съ
знание
, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съ
знание
.
Нищо чудно, че когато отново се обърнем назад, ние подготвяме това, което след това принадлежи към нас, отговаря на нашата карма. Защото ние можем да подготвим бъдещото си физическо тяло само непрекъснато възприемайки звездното слово. Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание. В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието.
Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание.
И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там. Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината. Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане. В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии.
към текста >>
И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съ
знание
, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане.
Защото ние можем да подготвим бъдещото си физическо тяло само непрекъснато възприемайки звездното слово. Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание. В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание.
И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане.
Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там. Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината. Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане. В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии. Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора.
към текста >>
Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съ
знание
, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината.
В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там.
Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината.
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане. В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии. Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора. «Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.»
към текста >>
В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съ
знание
то, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии.
Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там. Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината. Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане.
В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии.
Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора. «Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.» Там започва началото на стремежа, на порива отново да слезем на Земята, в известен смисъл да стигнем до решението между Сатурн и Луната. Отново следваме просветващите лунни сили, за да поемем пътя обратно към Земята, при човек, който е станал възрастен в предишния си живот, именно след столетия.
към текста >>
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съ
знание
то, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии.
Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора. «Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.» Там започва началото на стремежа, на порива отново да слезем на Земята, в известен смисъл да стигнем до решението между Сатурн и Луната. Отново следваме просветващите лунни сили, за да поемем пътя обратно към Земята, при човек, който е станал възрастен в предишния си живот, именно след столетия.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии.
Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили.
към текста >>
Това означава, че получаваме съ
знание
, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества.
«Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.» Там започва началото на стремежа, на порива отново да слезем на Земята, в известен смисъл да стигнем до решението между Сатурн и Луната. Отново следваме просветващите лунни сили, за да поемем пътя обратно към Земята, при човек, който е станал възрастен в предишния си живот, именно след столетия. И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии.
Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества.
Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си.
към текста >>
Такъв е кръговратът, който човекът прави от смъртта до раждането, като той изживява изкачването до самостоятелното съ
знание
в духовната сфера и това съ
знание
отново потъмнява, когато той изживява духовната сфера само като образи, като отражение.
Това е процесът на завръщането към новото земно съществуване. И докато преди сме имали само образите на духовните същества, сега ние поемаме и се свързваме с всичко, което чрез лунните сили можем да приемем в нас от спомена за нашата кармична същност. Това сега го поемаме в нас като действителни сили. Ние ги поемаме в етерното тяло, вчленяваме ги там. Затова се появяваме на тази Земя така, че предизвикаме изживяването на нашата съдба, на нашата карма по време на преминаването ни през лунните сили, ние сме развили копнежа да изживеем нашата карма тук, на Земята.
Такъв е кръговратът, който човекът прави от смъртта до раждането, като той изживява изкачването до самостоятелното съзнание в духовната сфера и това съзнание отново потъмнява, когато той изживява духовната сфера само като образи, като отражение.
Докато я възприема само като отражение, той поема в своята карма, в себе си стремежа да се завърне на Земята, за да работи по-нататък във физическото тяло, докато през поредица земни животи стигне дотам, да премине в една друга метаморфоза на съществуването. За сегашното съвремие земното време е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната сфера, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен. Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло. Но ние се намираме в един много важен период от земното битие. Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята.
към текста >>
Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на по
знание
то към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото по
знание
.
Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло. Но ние се намираме в един много важен период от земното битие. Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята. Но в този момент се подготвя нещо съществено именно в нашата епоха. Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот.
Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание.
Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил. Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството. Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят. Следователно врастването в духовното познание е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство. Другата страна обаче е тази, която произлиза за човешката душевност, за човешката душа от едно истинско честно проникване с науката за духа и това е, че фактически, докато се разпространява светлината на тази наука за духа, тази светлина не остава само теория, а се влива в човешкото чувстване и остава там като разпространяваща се човешка любов.
към текста >>
Следователно врастването в духовното по
знание
е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство.
Често съм посочвал как в последната третина на 19-то столетие от страна на духовния свят са настъпили промени в цялото протичане на човешкия земен живот. Посочвал съм как действително по определен начин е била отворена портата на познанието към духовния свят, как, ако от наша страна извършим необходимото, наистина можем да проникнем познавателно в духовния свят, което не е било възможно в продължението на много столетия, докато се изгражда материалистическото познание. Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил. Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството. Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят.
Следователно врастването в духовното познание е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство.
Другата страна обаче е тази, която произлиза за човешката душевност, за човешката душа от едно истинско честно проникване с науката за духа и това е, че фактически, докато се разпространява светлината на тази наука за духа, тази светлина не остава само теория, а се влива в човешкото чувстване и остава там като разпространяваща се човешка любов. Каквото е било съхранено през последните столетия, се отнася всъщност към човека само като знание на главата, но знание на главата, което не протича в целия човек. Да, това е като душевен тумор, това е нещо, което постепенно се втвърдява, понеже не получава останалите сили от човешкия организъм. Ако винаги ставаме само по-умни в главата, а тази интелигентност не се прониква от останалия организъм с необходимото чувстване, тогава ставаме същества, които имат всъщност нещо като душевно-духовен тумор. И тялото не може да процъфтява духовно, ако останалият човек не стои в света любящ и желаещ любимото.
към текста >>
Каквото е било съхранено през последните столетия, се отнася всъщност към човека само като
знание
на главата, но
знание
на главата, което не протича в целия човек.
Промяната в духовния свят настъпва поради това, че на мястото на предишните водещи същества пристъпва мъдростта, която поради приликата на нейните свойства с това, което в традицията се посочва като съществото Михаил, може да се означи именно с името Михаил. Може да се каже, че Михаиловата мъдрост поема духовното ръководство на човечеството. Еквивалентът за това, че Михаил навлиза в душевния и духовния живот на човечеството тук, на Земята, е, че все повече и повече хора биват наистина проникнати от чувството, че човекът е свързан със земното царство не само чрез физическото си тяло, но че чрез своята душевно-духовна същност той се намира в непрекъсната връзка с духовния свят. Следователно врастването в духовното познание е едната страна, с която е свързано Михаиловото господство. Другата страна обаче е тази, която произлиза за човешката душевност, за човешката душа от едно истинско честно проникване с науката за духа и това е, че фактически, докато се разпространява светлината на тази наука за духа, тази светлина не остава само теория, а се влива в човешкото чувстване и остава там като разпространяваща се човешка любов.
Каквото е било съхранено през последните столетия, се отнася всъщност към човека само като знание на главата, но знание на главата, което не протича в целия човек.
Да, това е като душевен тумор, това е нещо, което постепенно се втвърдява, понеже не получава останалите сили от човешкия организъм. Ако винаги ставаме само по-умни в главата, а тази интелигентност не се прониква от останалия организъм с необходимото чувстване, тогава ставаме същества, които имат всъщност нещо като душевно-духовен тумор. И тялото не може да процъфтява духовно, ако останалият човек не стои в света любящ и желаещ любимото. Каквото Михаиловото господство иска в човека, човекът ще го разбере, когато поеме пътя срещу това Михаилово господство чрез своите способности. Той може да го направи, когато бъде духовно просветен и бъде изпълнен с идващата от общото, именно от духовното просвещение човешка любов.
към текста >>
В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното по
знание
, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
Това означава, че по това време Михаил е действал в силите на Яхве. Той е бил служител на Яхве. Той се е борил срещу това, което е трябвало да бъде победено като ариманична мощ, за което говорих през последните дни. В нашата епоха Михаил е определен все повече и повече да става служещо на Христос същество. Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята.
В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо. Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло. Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.»
към текста >>
Защото светлината на духовното по
знание
свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
В нашата епоха Михаил е определен все повече и повече да става служещо на Христос същество. Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята. В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане. Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо.
Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност. Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.» Ние винаги можем да увредим други хора чрез това, което правим. Преценката за това, което сме направили на някой друг човек, ще свети особено силно в момента, когато сме още в етерното тяло, когато още не сме навлезли във физическото тяло. Там обаче ще действа в бъдеще светлината на Михаил и любовта на Христос.
към текста >>
Разпространява ли се все повече и повече духовното по
знание
на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност.
Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята. В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане. Още от древните времена на земното развитие е така, че човекът си подготвя своето физическо тяло като духовен зародиш по начина, който характеризирах и после, когато пристъпи в земното битие го поема. Но от времето на Христос-Михаиловото господство човекът все повече и повече ще бъде в състояние - понастоящем са малко хората, но ще стават повече - преди да слезе на Земята да реши още нещо. Защото светлината на духовното познание свети така, че по същото време осветява Земята и надфизическия свят, така че човекът ще се научи чрез Михаиловото господство да вземе решението, когато вече е поел своята карма в етерното си тяло и поема пътя към своето физическо тяло.
Разпространява ли се все повече и повече духовното познание на Земята и ако човекът все повече и повече изживява в себе си тази всеобща човешка любов, преди слизането в земния живот за човечеството ще настъпи следната възможност.
Човекът ще може да си каже: «Това тяло го подготвих, но докато изпратих това тяло на Земята и приех своята карма в моето етерно тяло, което концентрирах, виждам, че тази карма е такава, че чрез това, което съм извършил в предишен земен живот, тежко съм увредил този или онзи човек.» Ние винаги можем да увредим други хора чрез това, което правим. Преценката за това, което сме направили на някой друг човек, ще свети особено силно в момента, когато сме още в етерното тяло, когато още не сме навлезли във физическото тяло. Там обаче ще действа в бъдеще светлината на Михаил и любовта на Христос. И ние ще бъдем в състояние да направим промяна в нашето решение, да предадем на някой друг тялото, което сме подготвили, и сами да поемем тялото, което е подготвено от този, когото особено сме увредили.
към текста >>
38.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ЕКЗАКТНО ПО
ЗНАНИЕ
ЗА НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ В СМИСЪЛА НА АНТРОПОСОФСКАТА НАУКА ЗА ДУХА
ЕКЗАКТНО ПОЗНАНИЕ ЗА НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ В СМИСЪЛА НА АНТРОПОСОФСКАТА НАУКА ЗА ДУХА
Първа полупублична лекция, Лондон, 17 ноември 1922 г. Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят. Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съвременната наука като способност за преценка и авторитет. И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за познанието на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно знание, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно знание за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.» Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят.
към текста >>
Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до по
знание
то за надсетивния свят.
ЕКЗАКТНО ПОЗНАНИЕ ЗА НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ В СМИСЪЛА НА АНТРОПОСОФСКАТА НАУКА ЗА ДУХА Първа полупублична лекция, Лондон, 17 ноември 1922 г.
Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят.
Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съвременната наука като способност за преценка и авторитет. И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за познанието на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно знание, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно знание за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.» Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят. Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука. Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота.
към текста >>
И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за по
знание
то на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно
знание
, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно
знание
за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.»
ЕКЗАКТНО ПОЗНАНИЕ ЗА НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ В СМИСЪЛА НА АНТРОПОСОФСКАТА НАУКА ЗА ДУХА Първа полупублична лекция, Лондон, 17 ноември 1922 г. Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят. Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съвременната наука като способност за преценка и авторитет.
И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за познанието на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно знание, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно знание за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.»
Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят. Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука. Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота. Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи.
към текста >>
Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съ
знание
така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота.
Без съмнение е, че понастоящем голям брой от хората копнее да знае нещо за духовните, надсетивните светове и дори учените в последно време усилено се опитват да открият пътища, по които да се стигне до познанието за надсетивния свят. Само че при всички тези опити да се навлезе в надсетивния свят стои като пречка това, което произлиза от съвременната наука като способност за преценка и авторитет. И срещу някои източници, от които се вярва, че може да се почерпи нещо за познанието на надсетивния свят, се смята: «Да, ама не може да има едно екзактно знание, каквото сме свикнали да развиваме в науката, едно екзактно знание за надсетивните светове не може да има, защото всичко това не може да се докаже.» Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят. Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука.
Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота.
Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи. При антропософската наука за духа, както се има предвид тук, тези способности трябва да се изведат от душата по такъв начин, че преди човекът да се насочи към познанието, трябва да приложи методите върху своето собствено развитие, да си служи екзактно с тях именно при това собствено развитие. Човек се подготвя за виждането във висшия свят така, че подготовката, която извършва със самия себе си, предпоставя точния метод. Затова е възможно, както вече си позволих да кажа в тази зала при последните си лекции, да се стигне по този начин до едно екзактно, точно ясновидство.
към текста >>
При антропософската наука за духа, както се има предвид тук, тези способности трябва да се изведат от душата по такъв начин, че преди човекът да се насочи към по
знание
то, трябва да приложи методите върху своето собствено развитие, да си служи екзактно с тях именно при това собствено развитие.
Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят. Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука. Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота. Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи.
При антропософската наука за духа, както се има предвид тук, тези способности трябва да се изведат от душата по такъв начин, че преди човекът да се насочи към познанието, трябва да приложи методите върху своето собствено развитие, да си служи екзактно с тях именно при това собствено развитие.
Човек се подготвя за виждането във висшия свят така, че подготовката, която извършва със самия себе си, предпоставя точния метод. Затова е възможно, както вече си позволих да кажа в тази зала при последните си лекции, да се стигне по този начин до едно екзактно, точно ясновидство. То се постига по екзактен начин, както се изследва природата с обикновеното познание. Днес по-малко ще говоря за начина, по който се постига това екзактно ясновидство. От време на време ще го споменавам, защото вече говорих тук в предишните лекции[1] за методите, чрез които се стига до него и сведения за тези методи могат да се почерпят в книгата, преведена на английски под заглавието: «The Way of Initiation».[2]
към текста >>
То се постига по екзактен начин, както се изследва природата с обикновеното по
знание
.
Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи. При антропософската наука за духа, както се има предвид тук, тези способности трябва да се изведат от душата по такъв начин, че преди човекът да се насочи към познанието, трябва да приложи методите върху своето собствено развитие, да си служи екзактно с тях именно при това собствено развитие. Човек се подготвя за виждането във висшия свят така, че подготовката, която извършва със самия себе си, предпоставя точния метод. Затова е възможно, както вече си позволих да кажа в тази зала при последните си лекции, да се стигне по този начин до едно екзактно, точно ясновидство.
То се постига по екзактен начин, както се изследва природата с обикновеното познание.
Днес по-малко ще говоря за начина, по който се постига това екзактно ясновидство. От време на време ще го споменавам, защото вече говорих тук в предишните лекции[1] за методите, чрез които се стига до него и сведения за тези методи могат да се почерпят в книгата, преведена на английски под заглавието: «The Way of Initiation».[2] Затова пък най-напред искам да изясня защо в обикновения живот не е възможно за човека да навлезе във висшите светове. Не му е възможно затова, защото преди всичко той винаги възприема света само в настоящия момент. С нашите очи можем да виждаме света и неговите явления само в настоящия момент.
към текста >>
Всичко, което надхвърля настоящия момент, представлява само сенчест спомен за обикновеното съ
знание
.
С нашите очи можем да виждаме света и неговите явления само в настоящия момент. С ушите си можем да чуваме звуци само в настоящия момент. И така е с всичките ни сетива. Всичко, което представлява миналото на нашия собствен земен живот, можем да го знаем само от спомените, това означава в избледнели мисли. Нека сравним колко живо, колко конкретно е било всичко, което сме преживели преди десет години, и колко бледа, сенчеста е мисълта, представата, с която днес си го спомняме.
Всичко, което надхвърля настоящия момент, представлява само сенчест спомен за обикновеното съзнание.
Но този сенчест спомен може да се разпали до по-висш живот. И това става чрез методите, които днес не искам да обсъждам, методите за медитиране в мисли, за концентрация върху определени мисли, за самовъзпитание и т.н. Този, който приложи такива методи върху себе си, чрез което ще се научи също така интензивно да живее в мислите, както живее само във външните сетивни впечатления, той постига определена способност, чрез която може да наблюдава света не само в настоящия момент. Такива упражнения, които водят човека дотам, да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва да се правят грижливо и систематично дълго време именно в екзактна медитация и концентрация, според заложбите на съответния човек. Някои хора в настоящето още с раждането си донасят способността, която може да се обучи по този начин.
към текста >>
Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъ
знание
.
Някои хора в настоящето още с раждането си донасят способността, която може да се обучи по този начин. Това означава, че тя не е налице още при раждането, но в определен момент от живота се проявява от душевността и човек знае, че ако не би си я донесъл като заложба с раждането, не би могъл да я прояви в обикновения живот. Тази способност се състои в това, че човек може да живее в мислите така, както чрез своето тяло живее в сетивния свят. Нека това изказване да не се приема твърде леконравно. Знаем, че всичко, чрез което човекът знае за своето съществуване, се дължи на преживяванията му в сетивния свят.
Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание.
Изживява се точно това, което бих искал да нарека събуждане за живот не извън тялото, а във вътрешността, в душевността на човека, въпреки че физическото тяло остава спокойно и нечувствително, както е в съня. Когато погледнем в себе си, откриваме, че знаем само това в обикновения живот, което сме възприели чрез сетивата. От непосредственото възприемане не знаем нищо за нашата собствена душевност. С обикновеното съзнание не можем да погледнем в нашата вътрешна организация. Ако постигнем самосъзнание в чистото мислене, ние се научаваме да виждаме навътре също така, както сега можем да виждаме навън.
към текста >>
С обикновеното съ
знание
не можем да погледнем в нашата вътрешна организация.
Знаем, че всичко, чрез което човекът знае за своето съществуване, се дължи на преживяванията му в сетивния свят. Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание. Изживява се точно това, което бих искал да нарека събуждане за живот не извън тялото, а във вътрешността, в душевността на човека, въпреки че физическото тяло остава спокойно и нечувствително, както е в съня. Когато погледнем в себе си, откриваме, че знаем само това в обикновения живот, което сме възприели чрез сетивата. От непосредственото възприемане не знаем нищо за нашата собствена душевност.
С обикновеното съзнание не можем да погледнем в нашата вътрешна организация.
Ако постигнем самосъзнание в чистото мислене, ние се научаваме да виждаме навътре също така, както сега можем да виждаме навън. Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни. Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина. Това състояние на човешкото изживяване може да се нарече ясновидство.
към текста >>
Ако постигнем самосъ
знание
в чистото мислене, ние се научаваме да виждаме навътре също така, както сега можем да виждаме навън.
Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание. Изживява се точно това, което бих искал да нарека събуждане за живот не извън тялото, а във вътрешността, в душевността на човека, въпреки че физическото тяло остава спокойно и нечувствително, както е в съня. Когато погледнем в себе си, откриваме, че знаем само това в обикновения живот, което сме възприели чрез сетивата. От непосредственото възприемане не знаем нищо за нашата собствена душевност. С обикновеното съзнание не можем да погледнем в нашата вътрешна организация.
Ако постигнем самосъзнание в чистото мислене, ние се научаваме да виждаме навътре също така, както сега можем да виждаме навън.
Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни. Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина. Това състояние на човешкото изживяване може да се нарече ясновидство. И това ясновидство при събуденото самосъзнание в духа първоначално предизвиква способността човек да може да бъде вътре във всеки момент, който изживява на Земята.
към текста >>
И това ясновидство при събуденото самосъ
знание
в духа първоначално предизвиква способността човек да може да бъде вътре във всеки момент, който изживява на Земята.
Ако постигнем самосъзнание в чистото мислене, ние се научаваме да виждаме навътре също така, както сега можем да виждаме навън. Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни. Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина. Това състояние на човешкото изживяване може да се нарече ясновидство.
И това ясновидство при събуденото самосъзнание в духа първоначално предизвиква способността човек да може да бъде вътре във всеки момент, който изживява на Земята.
Може например много добре да се изживее: «Ти си бил на осемнадесет години. Тогава си прекарал едно или друго събитие.» Човек има обаче не само спомени за тези събития, но ги изживява повече или по-малко отново. Той е този, който е бил на осемнадесет, петнадесет или на десет години. Ние бихме могли да се потопим във всеки момент от своя живот и да стигнем до вътрешно просветлено съзерцание на това, което в сравнение с пространственото тяло, което съдържа нашите сетива и ни довежда до външното наблюдение, може да се нарече времево тяло. Това времево тяло съществува.
към текста >>
Своеобразното е, че всичко, което се изживява в това фино тяло, може да се задържи в съ
знание
то само за кратко време.
Знаем, че човекът има още едно второ, по-фино тяло, изтъкано от картинни образи на досегашния земен живот, но от такива образи, които същевременно творчески изграждат този земен живот, а именно в нашата дейност и в нашия организъм, в който организъм се намираме и чиято дейност сме извършили. Така се научаваме да познаваме един втори човек в нас. Този втори човек, който опознаваме по този начин, го възприемаме как се изживява в един фин етерен, бих казал, просветлен свят, както физическото пространствено тяло се изживява във физическия свят. Светът е отново тук във фини форми. В основата на всичко физическо лежат фини етерни образувания, които могат да се съзерцават по този начин.
Своеобразното е, че всичко, което се изживява в това фино тяло, може да се задържи в съзнанието само за кратко време.
Най-често този, който е постигнал това екзактно ясновидство и чрез него може да съзерцава своето етерно тяло или тялото на изграждащите сили, както бих искал да го нарека, може да възприема етерността на света, своята собствена етерност, но същевременно той трябва да узнае колко невероятно бързо изчезват тези впечатления. Те не могат да се задържат. Човек се изплашва и бърза да се завърне към възприятията на физическото тяло, за да има вътрешна опора като човек, като личност. Така се изживяваме в нашето етерно тяло, в това етерно тяло изживяваме и нещата на по-висшия свят, изживяваме всичко, което във висшия свят е етерно. Същевременно виждаме колко бегли са всички тези впечатления, как не могат дълго да се задържат, освен само когато някак си си помогнем.
към текста >>
Всичко това не става несъзнателно както при медиумите, а се извършва с пълно съ
знание
.
Същевременно виждаме колко бегли са всички тези впечатления, как не могат дълго да се задържат, освен само когато някак си си помогнем. За пример бих искал да изложа как сам си помагам, за да не изчезнат прекалено бързо впечатленията от това етерно съзерцание. Всеки път, когато тези впечатления са налице, се опитвам не само да ги съзерцавам, но и да си записвам; така че дейността, която се упражнява, не се упражнява само чрез отделните способности на душата, но и се задържа чрез записването. Не става въпрос след това да се прочитат нещата, но да се прояви по-засилена дейност, която да се влее в първоначално чисто етерната дейност. Така човек излива, така да се каже, в своите обикновени човешки способности това, което е невероятно бегло и течащо и бързо профучава.
Всичко това не става несъзнателно както при медиумите, а се извършва с пълно съзнание.
Човек излива всичко това в своите обикновени човешки телесни способности. Така може да го задържи. Чрез това се стига до разбирането на нещо много важно. Стига се до разбирането как първоначално да се задържи (в съзнанието) един надсетивен етерен свят - после ще говорим за другите надсетивни светове, но един надсетивен етерен свят, който ни обгръща в нашия досегашен земен живот и обхваща и етерното на външната природа чак до звездния свят. Научаваме се да познаваме този етерен свят.
към текста >>
Стига се до разбирането как първоначално да се задържи (в съ
знание
то) един надсетивен етерен свят - после ще говорим за другите надсетивни светове, но един надсетивен етерен свят, който ни обгръща в нашия досегашен земен живот и обхваща и етерното на външната природа чак до звездния свят.
Така човек излива, така да се каже, в своите обикновени човешки способности това, което е невероятно бегло и течащо и бързо профучава. Всичко това не става несъзнателно както при медиумите, а се извършва с пълно съзнание. Човек излива всичко това в своите обикновени човешки телесни способности. Така може да го задържи. Чрез това се стига до разбирането на нещо много важно.
Стига се до разбирането как първоначално да се задържи (в съзнанието) един надсетивен етерен свят - после ще говорим за другите надсетивни светове, но един надсетивен етерен свят, който ни обгръща в нашия досегашен земен живот и обхваща и етерното на външната природа чак до звездния свят.
Научаваме се да познаваме този етерен свят. Научаваме се сами да се изживяваме в този етерен свят и знаем, че без да се опрем отново на физическото тяло, е невъзможно да задържим този свят повече от два до три дни. Когато тези способности са добре изградени, се стига дотам, този свят да се задържи два до три дни. И понеже тогава чрез неща, за които веднага ще говоря, могат да се обхванат от съвременния посветен, може и да се прецени, какво е това, което човек, без да се опира на телесните способности, може да го задържи в етерното тяло, в тялото на изграждащите сили. Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъзнание и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъзнание повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло.
към текста >>
Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъ
знание
и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъ
знание
повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло.
Стига се до разбирането как първоначално да се задържи (в съзнанието) един надсетивен етерен свят - после ще говорим за другите надсетивни светове, но един надсетивен етерен свят, който ни обгръща в нашия досегашен земен живот и обхваща и етерното на външната природа чак до звездния свят. Научаваме се да познаваме този етерен свят. Научаваме се сами да се изживяваме в този етерен свят и знаем, че без да се опрем отново на физическото тяло, е невъзможно да задържим този свят повече от два до три дни. Когато тези способности са добре изградени, се стига дотам, този свят да се задържи два до три дни. И понеже тогава чрез неща, за които веднага ще говоря, могат да се обхванат от съвременния посветен, може и да се прецени, какво е това, което човек, без да се опира на телесните способности, може да го задържи в етерното тяло, в тялото на изграждащите сили.
Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъзнание и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъзнание повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло.
Така чрез изграждането на екзактното ясновидство се изживява първото състояние, което настъпва при човека след смъртта, защото човек предварително го изживява познавателно. Това, което посветеният предварително изживява в познанието, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло. Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни. Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят. След това той изоставя това съзнание.
към текста >>
Това, което посветеният предварително изживява в по
знание
то, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло.
Научаваме се сами да се изживяваме в този етерен свят и знаем, че без да се опрем отново на физическото тяло, е невъзможно да задържим този свят повече от два до три дни. Когато тези способности са добре изградени, се стига дотам, този свят да се задържи два до три дни. И понеже тогава чрез неща, за които веднага ще говоря, могат да се обхванат от съвременния посветен, може и да се прецени, какво е това, което човек, без да се опира на телесните способности, може да го задържи в етерното тяло, в тялото на изграждащите сили. Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъзнание и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъзнание повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло. Така чрез изграждането на екзактното ясновидство се изживява първото състояние, което настъпва при човека след смъртта, защото човек предварително го изживява познавателно.
Това, което посветеният предварително изживява в познанието, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло.
Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни. Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят. След това той изоставя това съзнание. Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество. Това, което ви описвам тук като първите моменти - защото за мировото съществуване са първите моменти, може да го твърди този, който е постигнал характеризираната способност да съзерцава във висшия свят, защото той е изживял предварително това, което иначе нормално настъпва в човешкия живот след смъртта.
към текста >>
Човекът не би имал по-нататък никакво съ
знание
- поради какво той въпреки това има съ
знание
след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съ
знание
през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето по
знание
, това означава два до три дни.
Когато тези способности са добре изградени, се стига дотам, този свят да се задържи два до три дни. И понеже тогава чрез неща, за които веднага ще говоря, могат да се обхванат от съвременния посветен, може и да се прецени, какво е това, което човек, без да се опира на телесните способности, може да го задържи в етерното тяло, в тялото на изграждащите сили. Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъзнание и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъзнание повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло. Така чрез изграждането на екзактното ясновидство се изживява първото състояние, което настъпва при човека след смъртта, защото човек предварително го изживява познавателно. Това, което посветеният предварително изживява в познанието, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло.
Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни.
Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят. След това той изоставя това съзнание. Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество. Това, което ви описвам тук като първите моменти - защото за мировото съществуване са първите моменти, може да го твърди този, който е постигнал характеризираната способност да съзерцава във висшия свят, защото той е изживял предварително това, което иначе нормално настъпва в човешкия живот след смъртта. Чрез това, че е постигнал мощното самосъзнание, което вече не е зависимо от тялото, той още в това съзнание предварително изживява настъпващите непосредствено след смъртта моменти.
към текста >>
Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съ
знание
за етерния свят.
И понеже тогава чрез неща, за които веднага ще говоря, могат да се обхванат от съвременния посветен, може и да се прецени, какво е това, което човек, без да се опира на телесните способности, може да го задържи в етерното тяло, в тялото на изграждащите сили. Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъзнание и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъзнание повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло. Така чрез изграждането на екзактното ясновидство се изживява първото състояние, което настъпва при човека след смъртта, защото човек предварително го изживява познавателно. Това, което посветеният предварително изживява в познанието, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло. Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни.
Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят.
След това той изоставя това съзнание. Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество. Това, което ви описвам тук като първите моменти - защото за мировото съществуване са първите моменти, може да го твърди този, който е постигнал характеризираната способност да съзерцава във висшия свят, защото той е изживял предварително това, което иначе нормално настъпва в човешкия живот след смъртта. Чрез това, че е постигнал мощното самосъзнание, което вече не е зависимо от тялото, той още в това съзнание предварително изживява настъпващите непосредствено след смъртта моменти. Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта.
към текста >>
След това той изоставя това съ
знание
.
Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъзнание и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъзнание повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло. Така чрез изграждането на екзактното ясновидство се изживява първото състояние, което настъпва при човека след смъртта, защото човек предварително го изживява познавателно. Това, което посветеният предварително изживява в познанието, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло. Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни. Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят.
След това той изоставя това съзнание.
Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество. Това, което ви описвам тук като първите моменти - защото за мировото съществуване са първите моменти, може да го твърди този, който е постигнал характеризираната способност да съзерцава във висшия свят, защото той е изживял предварително това, което иначе нормално настъпва в човешкия живот след смъртта. Чрез това, че е постигнал мощното самосъзнание, което вече не е зависимо от тялото, той още в това съзнание предварително изживява настъпващите непосредствено след смъртта моменти. Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта. Искам да обясня какво се появява след тези дни, след като тази част от лекцията бъде преведена.
към текста >>
Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съ
знание
, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество.
Така чрез изграждането на екзактното ясновидство се изживява първото състояние, което настъпва при човека след смъртта, защото човек предварително го изживява познавателно. Това, което посветеният предварително изживява в познанието, настъпва при всеки човек, когато той изостави своето физическо тяло. Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни. Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят. След това той изоставя това съзнание.
Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество.
Това, което ви описвам тук като първите моменти - защото за мировото съществуване са първите моменти, може да го твърди този, който е постигнал характеризираната способност да съзерцава във висшия свят, защото той е изживял предварително това, което иначе нормално настъпва в човешкия живот след смъртта. Чрез това, че е постигнал мощното самосъзнание, което вече не е зависимо от тялото, той още в това съзнание предварително изживява настъпващите непосредствено след смъртта моменти. Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта. Искам да обясня какво се появява след тези дни, след като тази част от лекцията бъде преведена. За да се прозре надсетивната част от земната ни биография, която в своя характер продължава още няколко дни след смъртта, е необходимо описаното вътрешно просветление.
към текста >>
Чрез това, че е постигнал мощното самосъ
знание
, което вече не е зависимо от тялото, той още в това съ
знание
предварително изживява настъпващите непосредствено след смъртта моменти.
Човекът не би имал по-нататък никакво съзнание - поради какво той въпреки това има съзнание след смъртта, ще обясня по-късно, не би имал съзнание през цялото време, в което той може да задържи етерното си тяло, или тялото на изграждащите сили при висшето познание, това означава два до три дни. Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят. След това той изоставя това съзнание. Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество. Това, което ви описвам тук като първите моменти - защото за мировото съществуване са първите моменти, може да го твърди този, който е постигнал характеризираната способност да съзерцава във висшия свят, защото той е изживял предварително това, което иначе нормално настъпва в човешкия живот след смъртта.
Чрез това, че е постигнал мощното самосъзнание, което вече не е зависимо от тялото, той още в това съзнание предварително изживява настъпващите непосредствено след смъртта моменти.
Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта. Искам да обясня какво се появява след тези дни, след като тази част от лекцията бъде преведена. За да се прозре надсетивната част от земната ни биография, която в своя характер продължава още няколко дни след смъртта, е необходимо описаното вътрешно просветление. Човек трябва да разпали в себе си духовната светлина, която свети навътре. Тогава се надхвърля това, което чрез сетивата се възприема само в настоящия момент.
към текста >>
Искам, както вече казах, да изяснявам от време на време само някои от методите на съвременния посветен, чрез които той получава екзактно по
знание
за висшите светове.
Границите на нашата кожа същевременно са границите на живота ни. Нашият живот не се простира по-далеч от тялото ни. Вътре в такова състояние на изживяването не е възможно да се излезе извън това, което описах като познания за висшите светове. За познанията на висшите светове може да се излезе от обикновеното изживяване едва когато стигнем до изживяване, което не е затворено в границите на пространственото тяло, а което съизживява целия свят, който се намира наоколо. Едно такова съизживяване може да бъде постигнато за опознаването на висшите светове.
Искам, както вече казах, да изяснявам от време на време само някои от методите на съвременния посветен, чрез които той получава екзактно познание за висшите светове.
Останалото можете да намерите в споменатата книга. Когато човек си изработи способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си изработи и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съзнание, но чрез систематични упражнения може винаги да ги отстранява от съзнанието си, тогава той стига до изживяване извън тялото. Искам да покажа едно просто упражнение. Да си представим, че гледаме един кристал. Имаме кристала пред очите си.
към текста >>
Когато човек си изработи способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си изработи и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съ
знание
, но чрез систематични упражнения може винаги да ги отстранява от съ
знание
то си, тогава той стига до изживяване извън тялото.
Вътре в такова състояние на изживяването не е възможно да се излезе извън това, което описах като познания за висшите светове. За познанията на висшите светове може да се излезе от обикновеното изживяване едва когато стигнем до изживяване, което не е затворено в границите на пространственото тяло, а което съизживява целия свят, който се намира наоколо. Едно такова съизживяване може да бъде постигнато за опознаването на висшите светове. Искам, както вече казах, да изяснявам от време на време само някои от методите на съвременния посветен, чрез които той получава екзактно познание за висшите светове. Останалото можете да намерите в споменатата книга.
Когато човек си изработи способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си изработи и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съзнание, но чрез систематични упражнения може винаги да ги отстранява от съзнанието си, тогава той стига до изживяване извън тялото.
Искам да покажа едно просто упражнение. Да си представим, че гледаме един кристал. Имаме кристала пред очите си. Този, който иска да е само медиум или да дойде до един вид хипноза, се втренчва в кристала и впечатлението, което кристалът упражнява върху него, го пренася в състояние на занесеност. С това антропософската наука за духа няма нищо общо.
към текста >>
Така могат да се правят особено упражнения, при които мислите, които изплуват в дадения момент от външния живот или от спомените за изминалия живот, се отстраняват и съ
знание
то се опразва, като оставаме само будни, но в съ
знание
то ни няма нищо от външния свят.
С това антропософската наука за духа няма нищо общо. За нея важат съвсем други упражнения. За нея важи, когато гледаме един кристал, първо да стигнем дотам, да се абстрахираме от него, както иначе се абстрахираме само от мисли. Имаме един кристал пред себе си и се учим да погледнем през него не физически, а душевно, така че да не използваме очите си, за да го разглеждаме, макар те да са напълно отворени, а да изграждаме душевното си опознаване така, че да не виждаме кристала, да го отстраним от съзерцанието. Това упражнение може да се прави, като се абстрахираме от някой цвят, който имаме пред себе си, така че да не го виждаме, макар да е пред нас, но да продължаваме да го гледаме.
Така могат да се правят особено упражнения, при които мислите, които изплуват в дадения момент от външния живот или от спомените за изминалия живот, се отстраняват и съзнанието се опразва, като оставаме само будни, но в съзнанието ни няма нищо от външния свят.
Правим ли такива упражнения, ще открием в себе си възможността да не оставаме с живота си само вътре в границите на пространственото тяло, а да излезем от него. Тогава ще изживеем живота на цялото обкръжение, който иначе съзерцаваме само в неговото сетивно проявление. Така в напълно будното съзнание преди всичко се появява нещо, което мога да сравня със спомен за живота, който прекарваме в съня, за живота между заспиването и събуждането. Точно както за обикновеното възприемане сме ограничени до настоящия момент, така за обикновения живот сме ограничени до това, което винаги изживяваме в будното състояние. Представете си, че когато си спомняте живота, съзнанието ви винаги се прекъсва през времето, когато спите.
към текста >>
Така в напълно будното съ
знание
преди всичко се появява нещо, което мога да сравня със спомен за живота, който прекарваме в съня, за живота между заспиването и събуждането.
Имаме един кристал пред себе си и се учим да погледнем през него не физически, а душевно, така че да не използваме очите си, за да го разглеждаме, макар те да са напълно отворени, а да изграждаме душевното си опознаване така, че да не виждаме кристала, да го отстраним от съзерцанието. Това упражнение може да се прави, като се абстрахираме от някой цвят, който имаме пред себе си, така че да не го виждаме, макар да е пред нас, но да продължаваме да го гледаме. Така могат да се правят особено упражнения, при които мислите, които изплуват в дадения момент от външния живот или от спомените за изминалия живот, се отстраняват и съзнанието се опразва, като оставаме само будни, но в съзнанието ни няма нищо от външния свят. Правим ли такива упражнения, ще открием в себе си възможността да не оставаме с живота си само вътре в границите на пространственото тяло, а да излезем от него. Тогава ще изживеем живота на цялото обкръжение, който иначе съзерцаваме само в неговото сетивно проявление.
Така в напълно будното съзнание преди всичко се появява нещо, което мога да сравня със спомен за живота, който прекарваме в съня, за живота между заспиването и събуждането.
Точно както за обикновеното възприемане сме ограничени до настоящия момент, така за обикновения живот сме ограничени до това, което винаги изживяваме в будното състояние. Представете си, че когато си спомняте живота, съзнанието ви винаги се прекъсва през времето, когато спите. Това, което душата винаги изживява между заспиването и събуждането, не пристъпва в спомена, така че в спомените всъщност винаги имаме едно прекъснато течение. Само че не го забелязваме. Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло.
към текста >>
Представете си, че когато си спомняте живота, съ
знание
то ви винаги се прекъсва през времето, когато спите.
Така могат да се правят особено упражнения, при които мислите, които изплуват в дадения момент от външния живот или от спомените за изминалия живот, се отстраняват и съзнанието се опразва, като оставаме само будни, но в съзнанието ни няма нищо от външния свят. Правим ли такива упражнения, ще открием в себе си възможността да не оставаме с живота си само вътре в границите на пространственото тяло, а да излезем от него. Тогава ще изживеем живота на цялото обкръжение, който иначе съзерцаваме само в неговото сетивно проявление. Така в напълно будното съзнание преди всичко се появява нещо, което мога да сравня със спомен за живота, който прекарваме в съня, за живота между заспиването и събуждането. Точно както за обикновеното възприемане сме ограничени до настоящия момент, така за обикновения живот сме ограничени до това, което винаги изживяваме в будното състояние.
Представете си, че когато си спомняте живота, съзнанието ви винаги се прекъсва през времето, когато спите.
Това, което душата винаги изживява между заспиването и събуждането, не пристъпва в спомена, така че в спомените всъщност винаги имаме едно прекъснато течение. Само че не го забелязваме. Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло. Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие. Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането.
към текста >>
Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съ
знание
то, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло.
Така в напълно будното съзнание преди всичко се появява нещо, което мога да сравня със спомен за живота, който прекарваме в съня, за живота между заспиването и събуждането. Точно както за обикновеното възприемане сме ограничени до настоящия момент, така за обикновения живот сме ограничени до това, което винаги изживяваме в будното състояние. Представете си, че когато си спомняте живота, съзнанието ви винаги се прекъсва през времето, когато спите. Това, което душата винаги изживява между заспиването и събуждането, не пристъпва в спомена, така че в спомените всъщност винаги имаме едно прекъснато течение. Само че не го забелязваме.
Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло.
Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие. Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането. Необходимо е обаче да сме наясно, че това, което се появява, трябва да се прецени от нас по правилен начин. Ние се научаваме да познаваме, че това, което душата изживява от заспиването до събуждането, се изживява извън тялото. Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото.
към текста >>
Чрез това настъпва втората степен на по
знание
то на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие.
Точно както за обикновеното възприемане сме ограничени до настоящия момент, така за обикновения живот сме ограничени до това, което винаги изживяваме в будното състояние. Представете си, че когато си спомняте живота, съзнанието ви винаги се прекъсва през времето, когато спите. Това, което душата винаги изживява между заспиването и събуждането, не пристъпва в спомена, така че в спомените всъщност винаги имаме едно прекъснато течение. Само че не го забелязваме. Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло.
Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие.
Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането. Необходимо е обаче да сме наясно, че това, което се появява, трябва да се прецени от нас по правилен начин. Ние се научаваме да познаваме, че това, което душата изживява от заспиването до събуждането, се изживява извън тялото. Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото. Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането.
към текста >>
Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съ
знание
, едно жизнено състояние извън тялото.
Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло. Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие. Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането. Необходимо е обаче да сме наясно, че това, което се появява, трябва да се прецени от нас по правилен начин. Ние се научаваме да познаваме, че това, което душата изживява от заспиването до събуждането, се изживява извън тялото.
Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото.
Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо. Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н. Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание. Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове.
към текста >>
Както през деня живеем с обикновеното си съ
знание
в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н.
Необходимо е обаче да сме наясно, че това, което се появява, трябва да се прецени от нас по правилен начин. Ние се научаваме да познаваме, че това, което душата изживява от заспиването до събуждането, се изживява извън тялото. Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото. Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо.
Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н.
Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание. Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове. Ние се чувстваме в общия живот на Космоса. Виждаме света от гледната точка на всеобщия живот в Космоса. И докато вътрешно изживяваме в нас това, което се намира около нас, ние преминаваме - и то като истински живот ретроспективно - през това в съня си, което сме изживели тук, във физическия живот от предишното събуждане до заспиването.
към текста >>
Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съ
знание
, а космическо съ
знание
.
Ние се научаваме да познаваме, че това, което душата изживява от заспиването до събуждането, се изживява извън тялото. Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото. Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо. Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н.
Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание.
Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове. Ние се чувстваме в общия живот на Космоса. Виждаме света от гледната точка на всеобщия живот в Космоса. И докато вътрешно изживяваме в нас това, което се намира около нас, ние преминаваме - и то като истински живот ретроспективно - през това в съня си, което сме изживели тук, във физическия живот от предишното събуждане до заспиването. Когато например редовно будуваме през деня и нощем спим, когато заспиваме, се виждат последните изживявания, които сме имали вечерта преди да заспим и назад продължаваме ретроспективно да изживяваме до следобед и нататък целия предишен ден.
към текста >>
Имаме съ
знание
, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното по
знание
е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове.
Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото. Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо. Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н. Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание.
Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове.
Ние се чувстваме в общия живот на Космоса. Виждаме света от гледната точка на всеобщия живот в Космоса. И докато вътрешно изживяваме в нас това, което се намира около нас, ние преминаваме - и то като истински живот ретроспективно - през това в съня си, което сме изживели тук, във физическия живот от предишното събуждане до заспиването. Когато например редовно будуваме през деня и нощем спим, когато заспиваме, се виждат последните изживявания, които сме имали вечерта преди да заспим и назад продължаваме ретроспективно да изживяваме до следобед и нататък целия предишен ден. Става въпрос, че при екзактното ясновидство, за което говорих, в обикновения дневен живот имаме този ретроспективен спомен за нощните изживявания.
към текста >>
Точно както в обикновения спомен си спомняме нещо изживяно с дневното съ
знание
преди години, така с екзактното ясновидство можем ретроспективно да изживеем дневния живот.
Ние се чувстваме в общия живот на Космоса. Виждаме света от гледната точка на всеобщия живот в Космоса. И докато вътрешно изживяваме в нас това, което се намира около нас, ние преминаваме - и то като истински живот ретроспективно - през това в съня си, което сме изживели тук, във физическия живот от предишното събуждане до заспиването. Когато например редовно будуваме през деня и нощем спим, когато заспиваме, се виждат последните изживявания, които сме имали вечерта преди да заспим и назад продължаваме ретроспективно да изживяваме до следобед и нататък целия предишен ден. Става въпрос, че при екзактното ясновидство, за което говорих, в обикновения дневен живот имаме този ретроспективен спомен за нощните изживявания.
Точно както в обикновения спомен си спомняме нещо изживяно с дневното съзнание преди години, така с екзактното ясновидство можем ретроспективно да изживеем дневния живот.
И така действително имаме нещо като разширен спомен в това екзактно ясновиждане. Ние гледаме назад изживяването си по време на съня. Знаем, че докато спим, се намираме извън физическото пространствено тяло, че в съзнанието си имаме една действителна мирова същност, която е отражение на целия свят, че в такава мирова същност ние ретроспективно изживяваме изминалия ден. Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят. Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване, че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съзнание.
към текста >>
Знаем, че докато спим, се намираме извън физическото пространствено тяло, че в съ
знание
то си имаме една действителна мирова същност, която е отражение на целия свят, че в такава мирова същност ние ретроспективно изживяваме изминалия ден.
Когато например редовно будуваме през деня и нощем спим, когато заспиваме, се виждат последните изживявания, които сме имали вечерта преди да заспим и назад продължаваме ретроспективно да изживяваме до следобед и нататък целия предишен ден. Става въпрос, че при екзактното ясновидство, за което говорих, в обикновения дневен живот имаме този ретроспективен спомен за нощните изживявания. Точно както в обикновения спомен си спомняме нещо изживяно с дневното съзнание преди години, така с екзактното ясновидство можем ретроспективно да изживеем дневния живот. И така действително имаме нещо като разширен спомен в това екзактно ясновиждане. Ние гледаме назад изживяването си по време на съня.
Знаем, че докато спим, се намираме извън физическото пространствено тяло, че в съзнанието си имаме една действителна мирова същност, която е отражение на целия свят, че в такава мирова същност ние ретроспективно изживяваме изминалия ден.
Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят. Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване, че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съзнание. Така че ако някой, който е буден през две трети от живота си и една трета спи, в тази трета от времето той изживява това, което е преживял през двете трети от физическото си съществуване. Така се опознава животът, който човекът разгръща извън своето тяло, протичащ ретроспективно три пъти по-бързо. Когато в обикновения дневен живот си спомняме за изживяното през нощта по време на съня, същевременно знаем, че това ретроспективно изживяване няма собствено значение.
към текста >>
Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване, че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съ
знание
.
Точно както в обикновения спомен си спомняме нещо изживяно с дневното съзнание преди години, така с екзактното ясновидство можем ретроспективно да изживеем дневния живот. И така действително имаме нещо като разширен спомен в това екзактно ясновиждане. Ние гледаме назад изживяването си по време на съня. Знаем, че докато спим, се намираме извън физическото пространствено тяло, че в съзнанието си имаме една действителна мирова същност, която е отражение на целия свят, че в такава мирова същност ние ретроспективно изживяваме изминалия ден. Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят.
Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване, че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съзнание.
Така че ако някой, който е буден през две трети от живота си и една трета спи, в тази трета от времето той изживява това, което е преживял през двете трети от физическото си съществуване. Така се опознава животът, който човекът разгръща извън своето тяло, протичащ ретроспективно три пъти по-бързо. Когато в обикновения дневен живот си спомняме за изживяното през нощта по време на съня, същевременно знаем, че това ретроспективно изживяване няма собствено значение. Това, което е налице в дневното съзнание, е вече спомен при екзактното ясновидство. Но това, за което си спомняме като изживяване по време на съня, показва, че то няма собствено значение, а има само предварително значение.
към текста >>
Това, което е налице в дневното съ
знание
, е вече спомен при екзактното ясновидство.
Вижда се също, че това дневно битие в ретроспективното изживяване не се нуждае от толкова дълго време, колкото му е било нужно тук, във физическия свят. Човек постепенно се научава, като наистина става изследовател в тази област - това означава все повече и повече по систематичен начин да опознава нещата чрез екзактно изживяване, че това ретроспективно изживяване протича три пъти по-бързо от физическото изживяване в обикновеното съзнание. Така че ако някой, който е буден през две трети от живота си и една трета спи, в тази трета от времето той изживява това, което е преживял през двете трети от физическото си съществуване. Така се опознава животът, който човекът разгръща извън своето тяло, протичащ ретроспективно три пъти по-бързо. Когато в обикновения дневен живот си спомняме за изживяното през нощта по време на съня, същевременно знаем, че това ретроспективно изживяване няма собствено значение.
Това, което е налице в дневното съзнание, е вече спомен при екзактното ясновидство.
Но това, за което си спомняме като изживяване по време на съня, показва, че то няма собствено значение, а има само предварително значение. Запитайте се как преценявате спомена от едно изживяване, което сте имали преди двадесет години. Вие си казвате: «Аз живея в сенчести мисли. Но този спомен чрез своята собствена същност ми дава гаранция, че нямам въображение пред себе си, а отражение на това, което действително е изживяно някога в моя изминал земен живот.» Както споменът съдържа в себе си гаранцията, че се отнася до нещо друго, което действително лежи в миналото, така това, което се съзерцава като нощно изживяване, съдържа в себе си гаранцията, че няма собствено значение, а посочва нещо в бъдещето. Не е нужно да се доказва, че споменът се отнася до нещо минало.
към текста >>
Учим се чрез този подобен на спомнянето процес да познаваме значението на трите дни след смъртта, когато човек се чувства в едно мирово съ
знание
, в едно космическо съ
знание
, където оглежда етерното си тяло от Космоса, поглежда още веднъж ретроспективно върху изживяното в своя земен живот.
Но този спомен чрез своята собствена същност ми дава гаранция, че нямам въображение пред себе си, а отражение на това, което действително е изживяно някога в моя изминал земен живот.» Както споменът съдържа в себе си гаранцията, че се отнася до нещо друго, което действително лежи в миналото, така това, което се съзерцава като нощно изживяване, съдържа в себе си гаранцията, че няма собствено значение, а посочва нещо в бъдещето. Не е нужно да се доказва, че споменът се отнася до нещо минало. Също така, когато е постигнато екзактното ясновидство, не е необходимо да се доказва, че това, което се съзерцава при нощните изживявания, не е въображение от настоящето. Вижда се, че то се отнася до бъдещето на човека, и то до това бъдеще на човека, когато човекът изостави след смъртта си своето физическо тяло, както сега с екзактното ясновидство той го е напуснал само образно. Чрез това се учим да познаваме какво изживява човекът след смъртта, когато са преминали трите дни, за които говорих.
Учим се чрез този подобен на спомнянето процес да познаваме значението на трите дни след смъртта, когато човек се чувства в едно мирово съзнание, в едно космическо съзнание, където оглежда етерното си тяло от Космоса, поглежда още веднъж ретроспективно върху изживяното в своя земен живот.
И тогава разбираме какво ще изживеем по-нататък, как към събитието на смъртта ще се прибави един живот, който протича три пъти по-бързо от земния живот. Научаваме се да го познаваме чрез съзерцанието на нощните изживявания. От етерното съзерцание, което трае само кратко време след смъртта, знаем, че започва един живот, който ще трае двадесет, тридесет години, но и по-малко, според това колко е продължил земният живот на човека. Този живот протича приблизително - всичко това е относително - три пъти по-бързо от изтеклия земен живот. Ако някой е починал на тридесет години, след смъртта си живее три пъти по-бързо, следователно - десет години.
към текста >>
ретроспективният спомен за нашата морална ценност на Земята и ние трябва да продължим в духовните светове с едно друго съ
знание
, което може да се познае с екзактното ясновиждане.
През това време, което прекарваме след смъртта, ние осъзнаваме нашата морална личност, нашата морална ценност, както тук на Земята осъзнаваме живота в плът и кръв. След смъртта ние живеем в това, което сме били като морални хора тук, на Земята. След като преминем ретроспективно през всички тези събития и не сме вече отклонявани от моралната си преценка чрез нашите инстинкти, нагони и страсти, а ги преценяваме чисто духовно, ние се научаваме правилно да преценяваме нашите собствени морални качества. За тази преценка е необходимо времето, за което говорих. Приключило ли е това време след смъртта, избледнява това, което е морален вътрешен живот, т.е.
ретроспективният спомен за нашата морална ценност на Земята и ние трябва да продължим в духовните светове с едно друго съзнание, което може да се познае с екзактното ясновиждане.
Тогава е необходимо човекът не само да се научи да живее извън своето пространствено тяло, а и в едно съвсем друго съзнание, различно от това, което има във физическия свят. Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от времето на изминалия си земен живот, започва надсетивното духовно изживяване. Той научава какво става нататък. Тогава започва един друг, чисто духовен живот. Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съзнание към едно чисто, по-висше съзнание и да може напълно да прецени това по-висше съзнание.
към текста >>
Тогава е необходимо човекът не само да се научи да живее извън своето пространствено тяло, а и в едно съвсем друго съ
знание
, различно от това, което има във физическия свят.
След смъртта ние живеем в това, което сме били като морални хора тук, на Земята. След като преминем ретроспективно през всички тези събития и не сме вече отклонявани от моралната си преценка чрез нашите инстинкти, нагони и страсти, а ги преценяваме чисто духовно, ние се научаваме правилно да преценяваме нашите собствени морални качества. За тази преценка е необходимо времето, за което говорих. Приключило ли е това време след смъртта, избледнява това, което е морален вътрешен живот, т.е. ретроспективният спомен за нашата морална ценност на Земята и ние трябва да продължим в духовните светове с едно друго съзнание, което може да се познае с екзактното ясновиждане.
Тогава е необходимо човекът не само да се научи да живее извън своето пространствено тяло, а и в едно съвсем друго съзнание, различно от това, което има във физическия свят.
Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от времето на изминалия си земен живот, започва надсетивното духовно изживяване. Той научава какво става нататък. Тогава започва един друг, чисто духовен живот. Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съзнание към едно чисто, по-висше съзнание и да може напълно да прецени това по-висше съзнание. Така се опитах да ви опиша две състояния след смъртта.
към текста >>
Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съ
знание
към едно чисто, по-висше съ
знание
и да може напълно да прецени това по-висше съ
знание
.
ретроспективният спомен за нашата морална ценност на Земята и ние трябва да продължим в духовните светове с едно друго съзнание, което може да се познае с екзактното ясновиждане. Тогава е необходимо човекът не само да се научи да живее извън своето пространствено тяло, а и в едно съвсем друго съзнание, различно от това, което има във физическия свят. Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от времето на изминалия си земен живот, започва надсетивното духовно изживяване. Той научава какво става нататък. Тогава започва един друг, чисто духовен живот.
Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съзнание към едно чисто, по-висше съзнание и да може напълно да прецени това по-висше съзнание.
Така се опитах да ви опиша две състояния след смъртта. Третото ще опиша веднага след като досегашното изложение бъде преведено. Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня.
към текста >>
Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съ
знание
през деня.
Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съзнание към едно чисто, по-висше съзнание и да може напълно да прецени това по-висше съзнание. Така се опитах да ви опиша две състояния след смъртта. Третото ще опиша веднага след като досегашното изложение бъде преведено. Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него.
Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня.
Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е. Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание. Към екзактното ясновиждане трябва да се прибави това, което ще означа като идеална магия. То трябва напълно да се отличи от неправилната магия, която се извършва външно и е свързана с много шарлатанство, напълно трябва да се отличи това, което имам предвид като идеална магия.
към текста >>
Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съ
знание
на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е.
Така се опитах да ви опиша две състояния след смъртта. Третото ще опиша веднага след като досегашното изложение бъде преведено. Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня.
Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е.
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание. Към екзактното ясновиждане трябва да се прибави това, което ще означа като идеална магия. То трябва напълно да се отличи от неправилната магия, която се извършва външно и е свързана с много шарлатанство, напълно трябва да се отличи това, което имам предвид като идеална магия. Под тази идеална магия разбирам следното.
към текста >>
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето по
знание
и висшия живот, е свободното движение в духовния свят.
Третото ще опиша веднага след като досегашното изложение бъде преведено. Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня. Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е.
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят.
Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание. Към екзактното ясновиждане трябва да се прибави това, което ще означа като идеална магия. То трябва напълно да се отличи от неправилната магия, която се извършва външно и е свързана с много шарлатанство, напълно трябва да се отличи това, което имам предвид като идеална магия. Под тази идеална магия разбирам следното. Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съзнание, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено отношение.
към текста >>
Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съ
знание
.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня. Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е. Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят.
Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
Към екзактното ясновиждане трябва да се прибави това, което ще означа като идеална магия. То трябва напълно да се отличи от неправилната магия, която се извършва външно и е свързана с много шарлатанство, напълно трябва да се отличи това, което имам предвид като идеална магия. Под тази идеална магия разбирам следното. Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съзнание, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено отношение. Навиците са се променили, макар и бавно.
към текста >>
Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съ
знание
, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено отношение.
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание. Към екзактното ясновиждане трябва да се прибави това, което ще означа като идеална магия. То трябва напълно да се отличи от неправилната магия, която се извършва външно и е свързана с много шарлатанство, напълно трябва да се отличи това, което имам предвид като идеална магия. Под тази идеална магия разбирам следното.
Когато човекът обхваща живота си с обикновеното съзнание, той вижда как с всяка година и с всяко десетилетие е станал друг в определено отношение.
Навиците са се променили, макар и бавно. Някои способности са придобити, някои са изчезнали. Който честно се разгледа по отношение на някои способности в земния живот, може да си каже, че е станал друг. Но това животът е направил от нас. Ние изцяло сме били отдадени на живота и той ни възпитава, тренира, изгражда нашата душевност.
към текста >>
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съ
знание
и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съ
знание
, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят.
Но ние можем да направим следното и това прави напълно систематично този, който като духовен изследовател иска да достигне идеалната магия и да я постигне редом с екзактното ясновиждане. Той трябва например да развие толкова силна воля, че в определен момент от живота си да си каже: «Ти трябва да промениш определен навик и душата ти да придобие друг такъв.» Това е възможно, когато се прояви енергична воля в продължение на години, за да може в това отношение човек изцяло да се преобърне по отношение на определени форми на изживяването. Възможно е човек не само да остави животът да го възпитава чрез физическото му тяло, а сам да вземе в ръцете си възпитанието, самовъзпитанието си. Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят.
Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот.
към текста >>
И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съ
знание
- съ
знание
то, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания.
Възможно е човек не само да остави животът да го възпитава чрез физическото му тяло, а сам да вземе в ръцете си възпитанието, самовъзпитанието си. Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги. Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането.
И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания.
И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах. След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче.
към текста >>
И чрез това друго съ
знание
става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги. Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания.
И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот.
Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах. След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче. Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството.
към текста >>
След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съ
знание
то, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съ
знание
, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче.
И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах.
След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче.
Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен.
към текста >>
Знаете, че обикновеното съ
знание
не може да си спомни тези най-първи години от детството.
И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах. След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче.
Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството.
Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен. От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят.
към текста >>
Тогава човекът живее като в едно смътно съ
знание
, като спящ живее той в света.
Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах. След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче. Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството.
Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света.
А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен. От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят. Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим.
към текста >>
А нашето обикновено съ
знание
като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съ
знание
, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот.
Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах. След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче. Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света.
А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот.
Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен. От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят. Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим. Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание.
към текста >>
Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съ
знание
като възрастен човек и това смътно детско съ
знание
.
Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах. След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче. Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот.
Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание.
Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен. От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят. Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим. Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание. Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества.
към текста >>
Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съ
знание
, до ясното съ
знание
като възрастен.
След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче. Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание.
Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен.
От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят. Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим. Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание. Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества. Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване.
към текста >>
От съотношението, което той познава между детското съноподобно съ
знание
и своето съ
знание
като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съ
знание
като възрастен и просветленото съ
знание
, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят.
Знаете, че обикновеното съзнание не може да си спомни тези най-първи години от детството. Тогава човекът живее като в едно смътно съзнание, като спящ живее той в света. А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен.
От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят.
Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим. Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание. Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества. Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване. Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете.
към текста >>
Към съотношението между началното детство и обикновеното съ
знание
се учим да опознаваме и другото съотношение на съ
знание
то на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съ
знание
.
А нашето обикновено съзнание като възрастни е светло, интензивно и ясно в сравнение с това смътно, мрачно съзнание, в което поглеждаме назад и което сме имали, когато сме изживявали първите години от земния си живот. Но този, който се издига по описания начин до идеалната магия, учи да познава разликата между своето обикновено будно съзнание като възрастен човек и това смътно детско съзнание. Той научава, че се е издигнал една степен по-нагоре от смътното детско съзнание, до ясното съзнание като възрастен. От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят. Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим.
Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание.
Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества. Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване. Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете. Човек научава как се отнася този чисто духовен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта. Погледне ли посветеният назад към най-ранното си детство, знае, че за всеки става все по-лесно да вижда в духовния свят, колкото той става по-възрастен.
към текста >>
Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съ
знание
на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете.
От съотношението, което той познава между детското съноподобно съзнание и своето съзнание като възрастен, от това съотношение той се учи да преценява и другото съотношение между своето съзнание като възрастен и просветленото съзнание, в което е внесъл не само екзактното ясновидство, но и идеалната магия, така че сега може свободно да се движи в духовния свят. Бих казал, че ние се учим да се движим свободно в духовния свят също както като тела сме се научили да се движим свободно по време на физическия земен живот в детството, когато не сме можели да се движим. Към съотношението между началното детство и обикновеното съзнание се учим да опознаваме и другото съотношение на съзнанието на възрастния към едно по-висше, чисто духовно съзнание. Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества. Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване.
Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете.
Човек научава как се отнася този чисто духовен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта. Погледне ли посветеният назад към най-ранното си детство, знае, че за всеки става все по-лесно да вижда в духовния свят, колкото той става по-възрастен. Естествено, има сравнително млади личности, които могат добре да виждат в духовния свят. Но това съзерцание става по-екзактно и ясно с всяка година, с която човек остарява. Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото.
към текста >>
Все повече се засилва способността да се премине в другото съ
знание
, научава се как едното съ
знание
се отнася към другото.
Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете. Човек научава как се отнася този чисто духовен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта. Погледне ли посветеният назад към най-ранното си детство, знае, че за всеки става все по-лесно да вижда в духовния свят, колкото той става по-възрастен. Естествено, има сравнително млади личности, които могат добре да виждат в духовния свят. Но това съзерцание става по-екзактно и ясно с всяка година, с която човек остарява.
Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото.
Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година. Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание. Разбира как животът в духа след смъртта ще е също толкова по-дълъг, колкото е целият земен живот в сравнение с живота на малкото дете в смътното състояние, той се простира над много столетия. Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя един чисто духовен живот на човека като дух между духовете, който трае столетия.
към текста >>
Наблюдава съотношението, колко пъти съ
знание
то на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съ
знание
.
Естествено, има сравнително млади личности, които могат добре да виждат в духовния свят. Но това съзерцание става по-екзактно и ясно с всяка година, с която човек остарява. Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото. Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година.
Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание.
Разбира как животът в духа след смъртта ще е също толкова по-дълъг, колкото е целият земен живот в сравнение с живота на малкото дете в смътното състояние, той се простира над много столетия. Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя един чисто духовен живот на човека като дух между духовете, който трае столетия. В това изживяване човекът също има задачи в духовния свят, както в земния свят има задачите на физическия свят. Но тези задачи се показват на екзактното ясновидство, което е подкрепяно от, бих казал, странстването в духовния свят, чрез идеалната магия, те се показват чрез това, че от същността на духовния свят, в който човекът живее след смъртта, се изработва като сили всичко това, което води до следващия живот на Земята. Този следващ живот на Земята стои като цел пред човека от началото на живота след смъртта.
към текста >>
Към това се прибавя и космическото съ
знание
, както го описах.
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно. Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си. Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот. Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
Към това се прибавя и космическото съзнание, както го описах.
Поради това, че в отделните хора навлиза космическото съзнание, да, това съзнание е налице всяка нощ, макар и в едно смътно състояние, така че не е истинско съзнание, а - ако мога парадоксално да се изразя - то е несъзнателно съзнание, поради това хората като духовни същества живеят не само заедно с други духовни същества, които никога не идват на Земята, а обитават чисто духовния свят, и много повече живеят заедно с всички души, които или са въплътени във физически човешки тела, или сами са минали през портата на смъртта и правят същото като тях: живеят в космическото съзнание, което имат всички заедно. И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло. Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот. Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
към текста >>
Поради това, че в отделните хора навлиза космическото съ
знание
, да, това съ
знание
е налице всяка нощ, макар и в едно смътно състояние, така че не е истинско съ
знание
, а - ако мога парадоксално да се изразя - то е несъзнателно съ
знание
, поради това хората като духовни същества живеят не само заедно с други духовни същества, които никога не идват на Земята, а обитават чисто духовния свят, и много повече живеят заедно с всички души, които или са въплътени във физически човешки тела, или сами са минали през портата на смъртта и правят същото като тях: живеят в космическото съ
знание
, което имат всички заедно.
Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си. Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот. Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот. Към това се прибавя и космическото съзнание, както го описах.
Поради това, че в отделните хора навлиза космическото съзнание, да, това съзнание е налице всяка нощ, макар и в едно смътно състояние, така че не е истинско съзнание, а - ако мога парадоксално да се изразя - то е несъзнателно съзнание, поради това хората като духовни същества живеят не само заедно с други духовни същества, които никога не идват на Земята, а обитават чисто духовния свят, и много повече живеят заедно с всички души, които или са въплътени във физически човешки тела, или сами са минали през портата на смъртта и правят същото като тях: живеят в космическото съзнание, което имат всички заедно.
И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло. Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот. Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света. Чрез екзактното ясновидство и идеалната магия всичко това е не само нещо, в което се вярва, а то става реално знание.
към текста >>
Чрез екзактното ясновидство и идеалната магия всичко това е не само нещо, в което се вярва, а то става реално
знание
.
Поради това, че в отделните хора навлиза космическото съзнание, да, това съзнание е налице всяка нощ, макар и в едно смътно състояние, така че не е истинско съзнание, а - ако мога парадоксално да се изразя - то е несъзнателно съзнание, поради това хората като духовни същества живеят не само заедно с други духовни същества, които никога не идват на Земята, а обитават чисто духовния свят, и много повече живеят заедно с всички души, които или са въплътени във физически човешки тела, или сами са минали през портата на смъртта и правят същото като тях: живеят в космическото съзнание, което имат всички заедно. И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло. Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот. Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
Чрез екзактното ясновидство и идеалната магия всичко това е не само нещо, в което се вярва, а то става реално знание.
То навлиза в непосредственото съзерцание на човека. Да, дори можем да кажем: «Тук, във физическия свят, има пропаст между душите, колкото и да се обичат, защото те се срещат в телата си и могат да влязат само в такива взаимни отношения, които се опосредяват чрез телесните отношения. Но когато човекът е в духовния свят, тогава физическото тяло на оставеното тук любимо същество не е пречка, за да се живее заедно с неговата душа.» Както за съзерцанието в духовния свят човек трябва да си усвои, както описах, способността да прозира през земните предмети, така този, който е преминал през портата на смъртта, общува през телата с душите, които е оставил тук, на Земята, като най-близките си. Той ги изживява все още като души, докато те са още на Земята до тяхната собствена смърт. С тези три лекции исках да ви разкажа за това, което може да даде разбиране за истинския надсетивен живот на човека.
към текста >>
Исках да посоча, че чрез стремежа за екзактното ясновидство и идеалната магия може действително да се говори научно познавателно за висшите светове, както чрез екзактното природо
знание
може да се говори за сетивния свят.
То навлиза в непосредственото съзерцание на човека. Да, дори можем да кажем: «Тук, във физическия свят, има пропаст между душите, колкото и да се обичат, защото те се срещат в телата си и могат да влязат само в такива взаимни отношения, които се опосредяват чрез телесните отношения. Но когато човекът е в духовния свят, тогава физическото тяло на оставеното тук любимо същество не е пречка, за да се живее заедно с неговата душа.» Както за съзерцанието в духовния свят човек трябва да си усвои, както описах, способността да прозира през земните предмети, така този, който е преминал през портата на смъртта, общува през телата с душите, които е оставил тук, на Земята, като най-близките си. Той ги изживява все още като души, докато те са още на Земята до тяхната собствена смърт. С тези три лекции исках да ви разкажа за това, което може да даде разбиране за истинския надсетивен живот на човека.
Исках да посоча, че чрез стремежа за екзактното ясновидство и идеалната магия може действително да се говори научно познавателно за висшите светове, както чрез екзактното природознание може да се говори за сетивния свят.
Човек ще види, когато все повече и повече се вживява - защото ще има хора, които да развият своите способности, за да се вживеят в тези светове, че никоя наука, колкото и съвършено да се е развила, няма да е пречка да се признае това, което с истинска научна нагласа чрез екзактното ясновидство и идеалната магия може да бъде получено като познания на човека за преживяванията му не само тук на тази Земя между раждането и смъртта, но и между смъртта и новото раждане до завръщането му в новия земен живот. Какво представляват тези повтарящи се животи и доколко те ще стигнат до определен край, искам да говоря утре, ако ми разрешите да изложа какво ново внася в човешкия земен живот Христовото събитие, събитието на Голгота. Тогава ще покажа, че познанието, за което говорих, доколкото то засяга човека като отделен човек, хвърля светлина върху цялото развитие на човешкия род по време на живота му на Земята и поради това то може да просветли и случилото се за човечеството чрез навлизането в земния живот на Христос. Чрез тези лекции ще се види, че не е необходимо да се върви срещу природната наука, когато се говори за надсетивните познания. Предметът на утрешната лекция ще бъде, че най-важното събитие за земния живот на човечеството, Христовото събитие, ще се разкрие под нов образ, под блестящ образ пред човешката душа, когато тази човешка душа е готова да приеме познанието на надсетивния свят, както се има предвид тук.
към текста >>
Тогава ще покажа, че по
знание
то, за което говорих, доколкото то засяга човека като отделен човек, хвърля светлина върху цялото развитие на човешкия род по време на живота му на Земята и поради това то може да просветли и случилото се за човечеството чрез навлизането в земния живот на Христос.
Той ги изживява все още като души, докато те са още на Земята до тяхната собствена смърт. С тези три лекции исках да ви разкажа за това, което може да даде разбиране за истинския надсетивен живот на човека. Исках да посоча, че чрез стремежа за екзактното ясновидство и идеалната магия може действително да се говори научно познавателно за висшите светове, както чрез екзактното природознание може да се говори за сетивния свят. Човек ще види, когато все повече и повече се вживява - защото ще има хора, които да развият своите способности, за да се вживеят в тези светове, че никоя наука, колкото и съвършено да се е развила, няма да е пречка да се признае това, което с истинска научна нагласа чрез екзактното ясновидство и идеалната магия може да бъде получено като познания на човека за преживяванията му не само тук на тази Земя между раждането и смъртта, но и между смъртта и новото раждане до завръщането му в новия земен живот. Какво представляват тези повтарящи се животи и доколко те ще стигнат до определен край, искам да говоря утре, ако ми разрешите да изложа какво ново внася в човешкия земен живот Христовото събитие, събитието на Голгота.
Тогава ще покажа, че познанието, за което говорих, доколкото то засяга човека като отделен човек, хвърля светлина върху цялото развитие на човешкия род по време на живота му на Земята и поради това то може да просветли и случилото се за човечеството чрез навлизането в земния живот на Христос.
Чрез тези лекции ще се види, че не е необходимо да се върви срещу природната наука, когато се говори за надсетивните познания. Предметът на утрешната лекция ще бъде, че най-важното събитие за земния живот на човечеството, Христовото събитие, ще се разкрие под нов образ, под блестящ образ пред човешката душа, когато тази човешка душа е готова да приеме познанието на надсетивния свят, както се има предвид тук. Моята задача утре ще бъде да разясня отношението на антропософската наука към християнството. [1] Виж Лондон на 14-ти април 1922 г. «Познание и инициация» и на 15-ти април 1922 г.
към текста >>
Предметът на утрешната лекция ще бъде, че най-важното събитие за земния живот на човечеството, Христовото събитие, ще се разкрие под нов образ, под блестящ образ пред човешката душа, когато тази човешка душа е готова да приеме по
знание
то на надсетивния свят, както се има предвид тук.
Исках да посоча, че чрез стремежа за екзактното ясновидство и идеалната магия може действително да се говори научно познавателно за висшите светове, както чрез екзактното природознание може да се говори за сетивния свят. Човек ще види, когато все повече и повече се вживява - защото ще има хора, които да развият своите способности, за да се вживеят в тези светове, че никоя наука, колкото и съвършено да се е развила, няма да е пречка да се признае това, което с истинска научна нагласа чрез екзактното ясновидство и идеалната магия може да бъде получено като познания на човека за преживяванията му не само тук на тази Земя между раждането и смъртта, но и между смъртта и новото раждане до завръщането му в новия земен живот. Какво представляват тези повтарящи се животи и доколко те ще стигнат до определен край, искам да говоря утре, ако ми разрешите да изложа какво ново внася в човешкия земен живот Христовото събитие, събитието на Голгота. Тогава ще покажа, че познанието, за което говорих, доколкото то засяга човека като отделен човек, хвърля светлина върху цялото развитие на човешкия род по време на живота му на Земята и поради това то може да просветли и случилото се за човечеството чрез навлизането в земния живот на Христос. Чрез тези лекции ще се види, че не е необходимо да се върви срещу природната наука, когато се говори за надсетивните познания.
Предметът на утрешната лекция ще бъде, че най-важното събитие за земния живот на човечеството, Христовото събитие, ще се разкрие под нов образ, под блестящ образ пред човешката душа, когато тази човешка душа е готова да приеме познанието на надсетивния свят, както се има предвид тук.
Моята задача утре ще бъде да разясня отношението на антропософската наука към християнството. [1] Виж Лондон на 14-ти април 1922 г. «Познание и инициация» и на 15-ти април 1922 г. «Опознаване на Христос чрез антропософията»; публикувани в «Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението », Събр. съч. 211.
към текста >>
«По
знание
и инициация» и на 15-ти април 1922 г.
Тогава ще покажа, че познанието, за което говорих, доколкото то засяга човека като отделен човек, хвърля светлина върху цялото развитие на човешкия род по време на живота му на Земята и поради това то може да просветли и случилото се за човечеството чрез навлизането в земния живот на Христос. Чрез тези лекции ще се види, че не е необходимо да се върви срещу природната наука, когато се говори за надсетивните познания. Предметът на утрешната лекция ще бъде, че най-важното събитие за земния живот на човечеството, Христовото събитие, ще се разкрие под нов образ, под блестящ образ пред човешката душа, когато тази човешка душа е готова да приеме познанието на надсетивния свят, както се има предвид тук. Моята задача утре ще бъде да разясня отношението на антропософската наука към християнството. [1] Виж Лондон на 14-ти април 1922 г.
«Познание и инициация» и на 15-ти април 1922 г.
«Опознаване на Христос чрез антропософията»; публикувани в «Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението », Събр. съч. 211. [2] Английско издание на «Как се постигат познания за висшите светове», Събр. съч. 10
към текста >>
39.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
От две страни, освен някои други, точно в настоящето се надига съпротива срещу това, което наричам антропософско духовно по
знание
.
ХРИСТОС ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА АНТРОПОСОФИЯТА Втора полупублична лекция, Лондон, 18 ноември 1922 г.
От две страни, освен някои други, точно в настоящето се надига съпротива срещу това, което наричам антропософско духовно познание.
За едната вчера загатнах. Тя произхожда от защитниците на естествените науки, които смятат, че надсетивните познания от вида, както ги изложих вчера, изобщо не могат да се постигнат от страна на човешките познавателни сили. Така, от тази страна, антропософията се смята за нещо невъзможно. Днес ще се занимаем с другата съпротива. Тя произхожда от личности, които имат чувството, че антропософията и някои от нейните поддръжници им отнемат отношението към Христос.
към текста >>
И първата от тези две страни ще бъде разглеждането на това, което хората са чувствали като свой религиозен живот, като религиозно съ
знание
в различни времена от развитието на човечеството на Земята.
Това, което се поражда като чувства при тези хора, трябва да се уважава. Но въпреки това точно по отношение на антропософията такива хора изпадат в дълбоко заблуждение. Ако биха разбрали правилното, щяха да видят, че сигурният път, който те търсят към Христос, им се прокарва точно чрез антропософията. Те биха разбрали, че простата набожност на сърцата им и копнежът им към Христос съществено се засилва чрез това, което антропософията може да каже за Христос. Искам от различни страни да ви разясня това, което току що казах.
И първата от тези две страни ще бъде разглеждането на това, което хората са чувствали като свой религиозен живот, като религиозно съзнание в различни времена от развитието на човечеството на Земята.
Нека в това отношение да се върнем малко назад в древните времена от развитието на човечеството. По-нататък в моите днешни изложения ще видите, че този исторически поглед не е излишен, а ще може да изясни някои от недоразуменията в настоящето. Тези древни времена от развитието на човечеството не могат да се намерят в историческите документи, а до тях се стига само със средствата на науката за духа, за която говорих вчера. Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии.
към текста >>
И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното по
знание
с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят.
Такива учители, според тези, които са мислили, че познават тяхната същност, са били смятани за хора, чиято душевност е била изпълнена от самата божествена сила. В мистерийните центрове, когато хората са говорили с въодушевление, изхождащо от мистериите и от техния култ, се е смятало, че говори не човекът, а чрез неговата уста говорят мировите власти. Това не е била символична представа, а за древните мистерийни ученици е било изцяло реално усещане. Можете да си представите колко дълбоко е било чувството на почит от страна на ученика към неговия учител, когато той е знаел, че от учителя към него говори не нещо човешко, а божествено, че говори това, което той нарича свой Бог. Това, което днес ни изглежда парадоксално, но е било характерно за разбирането от страна на учениците на древните мистерийни учители, е, че те са мислили: «В още по-древни времена от развитието на човечеството, във времената, в които земното развитие е започнало, самите божествени същества са слизали на Земята по начин, както това е било възможно, разбира се, по духовен начин.
И тези духовно-божествени същества, които не са се въплътявали в човешко тяло, но въпреки това са можели да се разбират чрез средствата на духовното познание с първите гуру, с първите мистерийни учители, тези божествено-духовни същества са дали първите указания за това, на което хората следва да бъдат научени, като учение, което е можело да ги свърже с духовния свят.
И така се е смятало, че даденото някога на хората от боговете се е опазвало от поколение на поколение и е достигало до учениците от всяка епоха. Сигурно ще кажете, че това обяснява произхода на човешката мъдрост от надсетивните светове. Тук докосваме една област, където дори днес, ако вземем за пример обясненията относно езика, хората не са наясно за произхода на тази област. Разбира се, има хора, които мислят, че човешкият говор се е развил в следствие развитието на животните в смисъла на Дарвиновата теория. Но преди не много време е имало и още има хора, които са приписвали божествен произход на говора.
към текста >>
Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съ
знание
, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък.
Слънчево същество, което не са можели да възприемат тук, на Земята, но което ги пресреща, когато преминат през портата на смъртта и им помага да се направи съвършено несъвършенството, постигнато тук, на Земята: «Придържайте се в сърдечно благоговеене към висшето Слънчево същество, за да го откриете и след вашата смърт да се промени вашето несъвършенство чрез срещнатото в духовните светове същество, което не сте могли да срещнете на Земята, за да ви помогне това същество да преминете по правилен начин през духовния свят»! За това същество, което привежда в равновесие всичко несъвършено при човека, древните учители са говорили така, както ви посочих. А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители.
Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък.
Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.» Така са говорили посветените, инициираните по времето на Мистерията от Голгота чак до 3-то столетие.Тези посветени са казвали на хората, които са искали да ги чуят: «За каквото копнеете като за истинската лечебна същност, човечеството го е имало в древните времена. Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено отношение към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора. Това е било настроението, разпространявано от съвременниците на Мистерията на Голгота и от много посветени в първите три християнски столетия, за което обаче историческите източници малко съобщават, защото всичко, отнасящо се до тези съобщения, е било унищожено. Но чрез вникването в мировия порядък, за което вчера говорих, се стига дотам да се разбере, че настроението като настроение към Христос през първите три столетия, разпространено между тези, които са искали да чуят някогашните посветени, Христовото настроение, е било изгубено и днес то отново трябва да се обнови.
към текста >>
Но това
знание
за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството.
Защо е необходимо това? Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството. Каквото някога е съществувало, можем напълно да го установим с антропософската наука за духа и без историческите документи. В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство. Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване.
Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството.
Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
към текста >>
Под влиянието на това
знание
хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода.
Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството. Каквото някога е съществувало, можем напълно да го установим с антропософската наука за духа и без историческите документи. В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство. Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството.
Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода.
Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
към текста >>
То обаче е и времето, през което угасва древното съ
знание
, което никога не би могло да бъде свободно.
Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието.
То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно.
Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите.
към текста >>
Но докато в този залез на предишното съ
знание
човекът все повече и повече изгражда научното по
знание
, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото по
знание
.
Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието. И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност. Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах.
към текста >>
Това духовно по
знание
обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природо
знание
то.
Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота. Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност. Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното.
към текста >>
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето по
знание
, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природо
знание
то казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота. Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание. Това духовно познание обаче, за което вчера говорих, е истинското продължение на природознанието.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност.
Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното. От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
към текста >>
От Земята той научава освен за света, който обяснява природо
знание
то, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност. Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното.
От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
В дълбочината на душата на антропософски стремящия се човек се пораждат въпроси от най-голямо значение. Търсейки отговор на тези въпроси, той стига отново до разбирането и на Мистерията на Голгота. От една страна, човек се научава да съзерцава духовното, след като издигна съзнанието си над Земята, след като постига способността да възприема без човешкото тяло и дори да действа в идеалната магия, както описах вчера. В това свободно от тялото състояние той се научава да навлиза в духовния свят с познанието и с волята си. Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет.
към текста >>
От една страна, човек се научава да съзерцава духовното, след като издигна съ
знание
то си над Земята, след като постига способността да възприема без човешкото тяло и дори да действа в идеалната магия, както описах вчера.
Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното. От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека. В дълбочината на душата на антропософски стремящия се човек се пораждат въпроси от най-голямо значение. Търсейки отговор на тези въпроси, той стига отново до разбирането и на Мистерията на Голгота.
От една страна, човек се научава да съзерцава духовното, след като издигна съзнанието си над Земята, след като постига способността да възприема без човешкото тяло и дори да действа в идеалната магия, както описах вчера.
В това свободно от тялото състояние той се научава да навлиза в духовния свят с познанието и с волята си. Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос. Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
към текста >>
В това свободно от тялото състояние той се научава да навлиза в духовния свят с по
знание
то и с волята си.
Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното. От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека. В дълбочината на душата на антропософски стремящия се човек се пораждат въпроси от най-голямо значение. Търсейки отговор на тези въпроси, той стига отново до разбирането и на Мистерията на Голгота. От една страна, човек се научава да съзерцава духовното, след като издигна съзнанието си над Земята, след като постига способността да възприема без човешкото тяло и дори да действа в идеалната магия, както описах вчера.
В това свободно от тялото състояние той се научава да навлиза в духовния свят с познанието и с волята си.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос. Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност. С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото по
знание
, достига с това по
знание
на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
От една страна, човек се научава да съзерцава духовното, след като издигна съзнанието си над Земята, след като постига способността да възприема без човешкото тяло и дори да действа в идеалната магия, както описах вчера. В това свободно от тялото състояние той се научава да навлиза в духовния свят с познанието и с волята си. Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос.
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек. Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
към текста >>
С по
знание
то за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
В това свободно от тялото състояние той се научава да навлиза в духовния свят с познанието и с волята си. Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос. Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност.
С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове.
към текста >>
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съ
знание
на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съ
знание
да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност. С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек. Точно чрез пълното схващане на духовния свят съвременната антропософия отново води до Христос. Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди.
Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят.
Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност. Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло. Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност. Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност.
към текста >>
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съ
знание
и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
Тя довежда до него точно тогава, когато човек се подготвя по този начин чрез антропософията. За да изясня това напълно, искам да посоча как съвременният човек може да навлезе в духовния свят правилно и чрез заблуди. Днешните последователи на тези, които някога са стояли под влиянието на мистериите и са искали в смътното съзнание на човечеството, което обаче е можело да възприема в определени състояния предземното битие и в това смътно съзнание да оставя духовното, да се издигне в култовите ритуали до божественото, тези последователи на древната благочестивост и набожност днес са хора, които по напълно съмнителен начин искат да влязат в отношения с духовния свят. Някога външният душевен живот при благочестивите хора е оставал в душевността, те са насочвали чувствата си в надсетивните светове. Това благочестиво настроение се пренася като християнско настроение при благочестивите и набожните, за които говорих в началото на лекцията, които остават при тази наивна набожност.
Наивна е днес затова, защото човекът не може повече да съзерцава в надсетивното битие чрез своето естествено съзнание и защото човекът няма да се издигне нагоре чрез тази наивна набожност, както са го правили древните ученици на мистериите, а тук, на Земята, той остава в своето физическо тяло.
Характерното за тази наивна набожност е, че се остава при чувствата, при усещанията, които душата има, когато човек се потопи в себе си, в своята собствена човечност. Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие. Какво представлява една медиумна личност?
към текста >>
Това, че медиуми се проявяват, когато съ
знание
то им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид.
Когато човекът се потопи в собствената си човечност, узнава, че това, което е долу във физическото тяло, е не само плът и кръв, а е духовност. Тази духовност благочестивият иска да я насочи към божественото. Този, който днес, бих казал, е неправилен последовател на древните ученици на мистериите, иска като медиумна личност да я превърне в действие. Какво представлява една медиумна личност? Тя иска духовността да говори от физическото тяло, иска да я остави да пише чрез физическото тяло или да се манифестира по друг начин.
Това, че медиуми се проявяват, когато съзнанието им, от което идва писането и говоренето, е потиснато, както е било някога при учениците на гуру в древните времена, доказва, че човешкото тяло не е само физическо, а от него говори и нещо духовно, но механично духовно, духовност от подчинен вид.
Тези медиуми искат не само да изживеят духовността непосредствено в тялото си, те искат тя да се разкрие при тях. И действително, когато медиумът говори или пише, говори нещо духовно, което живее в тялото. Какво е характерното на такива медиуми с тяхното откровение по отношение на божественото? Характерното е - може би знаете, че те стават разговорливи и пишат с удоволствие, говорят с удоволствие, но смесват неизброими неща, които изглеждат съмнителни за обикновената логика, в това, което духът оповестява чрез тяхното тяло. Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин.
към текста >>
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното по
знание
, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му.
Тези медиуми са доказателството, че не трябва да се връщаме назад към връзката с божествено-духовното, а трябва да я търсим по друг начин. Този друг начин го търси антропософската наука за духа. И може би ще ми бъде позволено да говоря за този друг начин именно поради едно определено основание. Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише. Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи!
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му.
Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
към текста >>
Когато човек е обхванат от по
знание
то на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум.
Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си.
Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли. Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото. Казах, че мога да говоря за тези изживявания, защото са мои собствени. Те са такива, които добре познавам в това развитие, през което сам преминах от естествените науки през разбирането на духовните светове до съзерцанието на духовните светове и до съзерцанието на Мистерията на Голгота в тези духовни светове. Но вие също ще разберете, че този, който се доближи със съвременната антропософска наука за духа до Мистерията на Голгота, има и трудности.
към текста >>
И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само по
знание
.
В един напълно несетивен образ трябва да се възприеме великото историческо събитие. И точно относно това несетивно възприемане в мисли и изразяването му чрез словото, или дори в описанието му писмено, човек извънредно трудно може да се пребори по начина, който описах. Но това, което се постига по този път, е вътрешното благоговение, вътрешното страхопочитание пред Великата мистерия, разиграла се на Голгота. Нещо се излива в душата на този, който онемява в своите мисли и думи, който не иска да се помръдне, когато божествено-духовното в него го насочва към Мистерията на Голгота. Върху душата се излива толкова дълбоко, благоговеещо усещане, че човек не иска да се приближи.
И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само познание.
Познанието е първоначално. То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание.
към текста >>
По
знание
то е първоначално.
И точно относно това несетивно възприемане в мисли и изразяването му чрез словото, или дори в описанието му писмено, човек извънредно трудно може да се пребори по начина, който описах. Но това, което се постига по този път, е вътрешното благоговение, вътрешното страхопочитание пред Великата мистерия, разиграла се на Голгота. Нещо се излива в душата на този, който онемява в своите мисли и думи, който не иска да се помръдне, когато божествено-духовното в него го насочва към Мистерията на Голгота. Върху душата се излива толкова дълбоко, благоговеещо усещане, че човек не иска да се приближи. И така от това, което представлява антропософският път, не произлиза само познание.
Познанието е първоначално.
То се проявява в съзерцанието на надсетивните светове, но се излива в чувстването, става плахо благоговение. Става нещо, което много по-дълбоко обхваща човешката душа, отколкото някога нещо е обхващало ученика като благоговение пред неговия гуру. И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота.
към текста >>
Така от антропософската наука за духа извира по
знание
за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в по
знание
то за надсетивното.
И това чувстване най-напред се поражда като най-дълбок копнеж да се схване Христос Исус на Голгота. Чрез една вътрешна душевна метаморфоза напълно се преобразява в чувстване това, което първо е било надсетивно съзерцание. Това чувстване търси богочовека на Голгота. То може да го намери, понеже се е научило да съзерцава духовното. То не говори за човека Исус от Назарет, а се учи да познава този човек Исус от Назарет, но така, че да може наистина да съзерцава в него земния живот на Христос като духовно-божествена същност.
Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното.
Как това може да стигне до оплодяване на християнството, ще изложа в кратката трета част, след като втората част бъде преведена. Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус. Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло. Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло. Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло.
към текста >>
Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съ
знание
то, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съ
знание
, засилено съ
знание
вън от физическото си тяло.
Така от антропософската наука за духа извира познание за духовния Христос, така обаче онова истинско благоговение протича и срещу божествеността чрез това, което може да живее в познанието за надсетивното. Как това може да стигне до оплодяване на християнството, ще изложа в кратката трета част, след като втората част бъде преведена. Точно този, който първо иска да онемее в мислите и думите по описания начин, когато го обхване надсетивната познавателна сила, който не иска да си послужи със своя организъм, за да обяви какво живее в него, точно той изживява нещо при прехода - когато се реши да говори за това, което живее вътре в него също и външно, което му дава право да говори за духовната същност на Христос Исус. Това, което се изживява при този преход, когато човек стига до решението: «Ти въпреки това мислиш духовното в мислите, говориш за духовното, пишеш за духовото», това, което се изживява там, е, че при всяко говорене и мислене на тази духовност човек се чувства издигнат нагоре от физическото тяло. Тогава не може да се мисли и говори, защото за мисленето и говоренето е необходимо физическото тяло, а човек се чувства по определен начин отчужден от физическото си тяло.
Докато медиумната личност се чувства изцяло във физическото тяло и дори потиска съзнанието, за да навлезе изцяло във физическото тяло и да остави духовното да говори, този, който имам предвид сега като надсетивен изследовател, се издига чрез едно префинено съзнание, засилено съзнание вън от физическото си тяло.
Чрез всичко, което той изживява като духовен свят, за него става извънредно трудно да обхване физическия свят. Той не намира думи, не може да задвижи мисленето си, не чувства ръцете си и изобщо цялото си физическо тяло. Трябва да се изпита как отново се открива този физически свят, мислите и говора за това, което човек изживява в надсетивния свят. Но това е нещо, което довежда до състоянието, като че ли човек отново, повторно трябва да завладее живота, като че ли трябва да премине през сътвореното от самия него раждане. Така се опознават дълбините на човешката същност.
към текста >>
Тогава тя се опознава така, че се знае по същия начин надсетивно, както е надсетивното по
знание
, за което вчера и днес говорих, че проникне ли се чрез надсетивното по
знание
в собствения организъм, също и там се открива Христос, както е минал през Мистерията на Голгота.
Но това е нещо, което довежда до състоянието, като че ли човек отново, повторно трябва да завладее живота, като че ли трябва да премине през сътвореното от самия него раждане. Така се опознават дълбините на човешката същност. Защото при повторното обхващане на тази човешка същност тя се опознава, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното. Това обаче ни учи да опознаваме дълбините на човешката същност. Защото тази човешка същност може да се опознае, когато се обхване за втори път, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното.
Тогава тя се опознава така, че се знае по същия начин надсетивно, както е надсетивното познание, за което вчера и днес говорих, че проникне ли се чрез надсетивното познание в собствения организъм, също и там се открива Христос, както е минал през Мистерията на Голгота.
И сега разбираме не само слезлия на Земята някога, преминалия през смъртта Христос, а изживяваме Христос, който е преминал през смъртта и се е излял в цялото човечество за това, че човекът да може да го намери, ако достатъчно дълбоко навлезе в себе си. Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло. И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос. Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си.
към текста >>
Това изживява в надсетивното по
знание
този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло.
Защото при повторното обхващане на тази човешка същност тя се опознава, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното. Това обаче ни учи да опознаваме дълбините на човешката същност. Защото тази човешка същност може да се опознае, когато се обхване за втори път, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното. Тогава тя се опознава така, че се знае по същия начин надсетивно, както е надсетивното познание, за което вчера и днес говорих, че проникне ли се чрез надсетивното познание в собствения организъм, също и там се открива Христос, както е минал през Мистерията на Голгота. И сега разбираме не само слезлия на Земята някога, преминалия през смъртта Христос, а изживяваме Христос, който е преминал през смъртта и се е излял в цялото човечество за това, че човекът да може да го намери, ако достатъчно дълбоко навлезе в себе си.
Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло.
И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос. Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си. Съвременният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност. Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност.
към текста >>
И каквото той така си спечелва като Христово по
знание
, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос.
Това обаче ни учи да опознаваме дълбините на човешката същност. Защото тази човешка същност може да се опознае, когато се обхване за втори път, за да се направи инструмент на мисленето и изговарянето на духовното, на надсетивното. Тогава тя се опознава така, че се знае по същия начин надсетивно, както е надсетивното познание, за което вчера и днес говорих, че проникне ли се чрез надсетивното познание в собствения организъм, също и там се открива Христос, както е минал през Мистерията на Голгота. И сега разбираме не само слезлия на Земята някога, преминалия през смъртта Христос, а изживяваме Христос, който е преминал през смъртта и се е излял в цялото човечество за това, че човекът да може да го намери, ако достатъчно дълбоко навлезе в себе си. Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло.
И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос.
Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си. Съвременният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност. Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност. Тази проста първична възможност може да намери Христос.
към текста >>
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово по
знание
да намери нови пътища и за първичната проста набожност.
Това изживява в надсетивното познание този, който го разбере, като още веднъж обхване своето тяло. И каквото той така си спечелва като Христово познание, тогава може да го облече в думи, които съдържат в себе си истинско послание от Христос. Защото той знае, че Христос е умрял на Голгота, Христос се е излял чрез смъртта в рождественските сили на човека и оттогава той живее в човешката същност. Могат да го открият тези, които дълбоко навлязат в себе си. Съвременният посветен знае, че словата на апостол Павел са дълбока истина: «Не аз, а Христос в мен.» Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност.
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност.
Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек.
към текста >>
Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това при
знание
на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа.
Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота. Древният гуру е казвал на своите ученици и на цялото човечество: «Когато преминете през портата на смъртта, ще намерите висшето Слънчево същество, което уравнява несъвършенството на Земята.» Съвременният учител казва: «Ако тук, на Земята, си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портата на смъртта и тя ще извърши с вас това, което не можете да извършите тук, на Земята, докато носите физическото си тяло. Това, което висшето Слънчево същество е извършило с хората през древните времена, това ще го извърши с вас Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност, която след смъртта е свободна от тялото.
Христовата сила ще действа на Земята в това, което в човека още е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот.» Защото това, което тя прониква с вътрешна сила, като силата, изливаща се от Христос, ще може да бъде осветено чрез учението на антропософската наука за духа.
Тази сила може да навлезе в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия и така да се влее в социалния живот. Христовите сили могат да се влеят в социалния живот. Днес много се говори за социални реформи, говори се за социален напредък. Кой ще бъде големият реформатор на социалния живот, когато действията между хората някога се извършат в социалния живот по поръка на Христос Исус, така че светът да може да се християнизира? Кой ще бъде големият социален реформатор, който ще въдвори мир в социалните конфликти по Земята?
към текста >>
То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в по
знание
то.
Самият Христос ще бъде, ако хората могат да изградят помежду си един социален живот, който в определени моменти от живота им да им стане свещенослужение, при което така ще поглеждат към Христос, че няма да казват: «Аз», а ще казват: «Ако само двама, трима или повече се обединят в името на Христос, то Христос е между тях.»[1] И социалната дейност ще е свещенодействие, тя ще продължи древните култови ритуали. След като Христос днес е жив и действа в човешката същност, трябва сам да стане големият социален реформатор. В християнизирането на социалния живот лежи второто. Ще ви запитам дали е възможно това, за което хората копнеят, за което обикновеният благочестив човек копнее, а именно че може да намери в душата си Христовата сила, когато действа сред другите хора в социалния живот, да разбере, че действа по поръка на Христос, така че делата му да са изпълнени по поръка на Христос. Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос.
То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
Така е възможно обикновените благочестиви хора да се научат не да казват: «На нашия път - който искаме да го вървим само с проста благочестивост - ни пречи познанието, към което се стреми антропософската наука за духа.» Не! Чрез продължаването на чисто външната природна наука тази благочестивост постепенно ще залезе и помрачнее напълно. Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс. Това, за което именно благочестивият копнее, става сигурно знание чрез антропософската наука за духа. Затова тя казва, че не пречи на истински благочестивия да върви по пътя си, тя не отклонява хората от Христос.
към текста >>
Така е възможно обикновените благочестиви хора да се научат не да казват: «На нашия път - който искаме да го вървим само с проста благочестивост - ни пречи по
знание
то, към което се стреми антропософската наука за духа.» Не!
След като Христос днес е жив и действа в човешката същност, трябва сам да стане големият социален реформатор. В християнизирането на социалния живот лежи второто. Ще ви запитам дали е възможно това, за което хората копнеят, за което обикновеният благочестив човек копнее, а именно че може да намери в душата си Христовата сила, когато действа сред другите хора в социалния живот, да разбере, че действа по поръка на Христос, така че делата му да са изпълнени по поръка на Христос. Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос. То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието.
Така е възможно обикновените благочестиви хора да се научат не да казват: «На нашия път - който искаме да го вървим само с проста благочестивост - ни пречи познанието, към което се стреми антропософската наука за духа.» Не!
Чрез продължаването на чисто външната природна наука тази благочестивост постепенно ще залезе и помрачнее напълно. Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс. Това, за което именно благочестивият копнее, става сигурно знание чрез антропософската наука за духа. Затова тя казва, че не пречи на истински благочестивия да върви по пътя си, тя не отклонява хората от Христос. Тя може да каже: «Не срещу съвременната наука се влиза в духовния свят, а с нея и с нейното уважение!
към текста >>
Когато обаче антропософската наука за духа донесе по
знание
то за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс.
Ще ви запитам дали е възможно това, за което хората копнеят, за което обикновеният благочестив човек копнее, а именно че може да намери в душата си Христовата сила, когато действа сред другите хора в социалния живот, да разбере, че действа по поръка на Христос, така че делата му да са изпълнени по поръка на Христос. Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос. То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието. Така е възможно обикновените благочестиви хора да се научат не да казват: «На нашия път - който искаме да го вървим само с проста благочестивост - ни пречи познанието, към което се стреми антропософската наука за духа.» Не! Чрез продължаването на чисто външната природна наука тази благочестивост постепенно ще залезе и помрачнее напълно.
Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс.
Това, за което именно благочестивият копнее, става сигурно знание чрез антропософската наука за духа. Затова тя казва, че не пречи на истински благочестивия да върви по пътя си, тя не отклонява хората от Христос. Тя може да каже: «Не срещу съвременната наука се влиза в духовния свят, а с нея и с нейното уважение! Не без Христос следва човечеството да навлезе в бъдещето, а с Христос, с наистина опознатия, почувствания и желания Христос и действайки в света с неговата същност.» [1] Матей 18, 20.
към текста >>
Това, за което именно благочестивият копнее, става сигурно
знание
чрез антропософската наука за духа.
Може ли този обикновен благочестив човек да достигне сигурност за своите дела, ако съвременният посветен му каже: «Така е, от Смъртта на Голгота произлиза това, което можеш да намериш чрез твоята наивна вътрешна душевна благочестивост, каквото можеш да разбереш, когато се замислиш за теб самия и за всичко, което като Христос живее в теб.» И то наистина произлиза от Христос. То е това, което извършваш в социалния живот с убеждението, че го правиш като Христов импулс, че го извършваш по поръка на Христос, защото Той живее сред хората, когато те го намерят.» Те го намират чрез самите тях, чрез задълбочаването на социалния живот, както намират истинската всеотдайна обич, която строи мостове от човешко сърце до човешко сърце, която внася надсетивен елемент в чувстването, както светлината, която вътрешно просветлява, внася надсетивен елемент в познанието. Така е възможно обикновените благочестиви хора да се научат не да казват: «На нашия път - който искаме да го вървим само с проста благочестивост - ни пречи познанието, към което се стреми антропософската наука за духа.» Не! Чрез продължаването на чисто външната природна наука тази благочестивост постепенно ще залезе и помрачнее напълно. Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс.
Това, за което именно благочестивият копнее, става сигурно знание чрез антропософската наука за духа.
Затова тя казва, че не пречи на истински благочестивия да върви по пътя си, тя не отклонява хората от Христос. Тя може да каже: «Не срещу съвременната наука се влиза в духовния свят, а с нея и с нейното уважение! Не без Христос следва човечеството да навлезе в бъдещето, а с Христос, с наистина опознатия, почувствания и желания Христос и действайки в света с неговата същност.» [1] Матей 18, 20.
към текста >>
40.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тя трябва да стане практика в съществуването, защото това духовно по
знание
, за което вчера и завчера говорих, следва да доведе до истинско проникване, истинско прозиране в духовния свят, който не съществува сам за себе си, а навлиза във всеки материален процес.
МОРАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА АНТРОПОСОФИЯТА Трета полупублична лекция, Лондон, 19 ноември 1922 г. Антропософията, както си позволявам да я характеризирам през последните два дни, не иска да бъде само теоретичен възглед, чрез който човек да се издигне над нерадостното, болезненото и нещастието в живота и да може да избяга в някакъв мистичен свят, а тя иска да бъде нещо, което да може да навлезе в практическия живот на човека.
Тя трябва да стане практика в съществуването, защото това духовно познание, за което вчера и завчера говорих, следва да доведе до истинско проникване, истинско прозиране в духовния свят, който не съществува сам за себе си, а навлиза във всеки материален процес.
Когато в живота заставаме срещу човека, нямаме работа само с това, което нашите очи могат да възприемат, което може да бъде разбрано от неговия говор, което изобщо като прояви и жестове може да се разбере от неговата същност с обикновеното съзнание, но ние имаме работа с една живееща в него духовна, спиритуална същност, с такава духовност, с такава надсетивна същност, която непрекъснато навлиза в неговата материална организация. С познанието, което постигаме чрез обикновеното сетивно възприятие и интелекта, обвързан със сетивните възприятия, никога не можем да разберем нещо повече от света. Човек се надява някога, когато науката, както се казва, стане по-съвършена, да разбере повече от сега от света чрез интелигентността, чрез сетивното наблюдение и експеримента. Но който може да прецени отношението на човека към света, както се вижда в двете лекции, които изнесох тук, знае, че със сетивното наблюдение и с интелекта може да се разбере само минералното царство. Щом се стигне до растителното царство, трябва да сме наясно, че в растителното царство навлизат от Всемира много по-фини закономерности и сили от тези, които могат да бъдат схванати с разума и сетивата.
към текста >>
Когато в живота заставаме срещу човека, нямаме работа само с това, което нашите очи могат да възприемат, което може да бъде разбрано от неговия говор, което изобщо като прояви и жестове може да се разбере от неговата същност с обикновеното съ
знание
, но ние имаме работа с една живееща в него духовна, спиритуална същност, с такава духовност, с такава надсетивна същност, която непрекъснато навлиза в неговата материална организация.
МОРАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА АНТРОПОСОФИЯТА Трета полупублична лекция, Лондон, 19 ноември 1922 г. Антропософията, както си позволявам да я характеризирам през последните два дни, не иска да бъде само теоретичен възглед, чрез който човек да се издигне над нерадостното, болезненото и нещастието в живота и да може да избяга в някакъв мистичен свят, а тя иска да бъде нещо, което да може да навлезе в практическия живот на човека. Тя трябва да стане практика в съществуването, защото това духовно познание, за което вчера и завчера говорих, следва да доведе до истинско проникване, истинско прозиране в духовния свят, който не съществува сам за себе си, а навлиза във всеки материален процес.
Когато в живота заставаме срещу човека, нямаме работа само с това, което нашите очи могат да възприемат, което може да бъде разбрано от неговия говор, което изобщо като прояви и жестове може да се разбере от неговата същност с обикновеното съзнание, но ние имаме работа с една живееща в него духовна, спиритуална същност, с такава духовност, с такава надсетивна същност, която непрекъснато навлиза в неговата материална организация.
С познанието, което постигаме чрез обикновеното сетивно възприятие и интелекта, обвързан със сетивните възприятия, никога не можем да разберем нещо повече от света. Човек се надява някога, когато науката, както се казва, стане по-съвършена, да разбере повече от сега от света чрез интелигентността, чрез сетивното наблюдение и експеримента. Но който може да прецени отношението на човека към света, както се вижда в двете лекции, които изнесох тук, знае, че със сетивното наблюдение и с интелекта може да се разбере само минералното царство. Щом се стигне до растителното царство, трябва да сме наясно, че в растителното царство навлизат от Всемира много по-фини закономерности и сили от тези, които могат да бъдат схванати с разума и сетивата. Още повече важи това за животинския свят, а най-много важи за човека.
към текста >>
С по
знание
то, което постигаме чрез обикновеното сетивно възприятие и интелекта, обвързан със сетивните възприятия, никога не можем да разберем нещо повече от света.
МОРАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА АНТРОПОСОФИЯТА Трета полупублична лекция, Лондон, 19 ноември 1922 г. Антропософията, както си позволявам да я характеризирам през последните два дни, не иска да бъде само теоретичен възглед, чрез който човек да се издигне над нерадостното, болезненото и нещастието в живота и да може да избяга в някакъв мистичен свят, а тя иска да бъде нещо, което да може да навлезе в практическия живот на човека. Тя трябва да стане практика в съществуването, защото това духовно познание, за което вчера и завчера говорих, следва да доведе до истинско проникване, истинско прозиране в духовния свят, който не съществува сам за себе си, а навлиза във всеки материален процес. Когато в живота заставаме срещу човека, нямаме работа само с това, което нашите очи могат да възприемат, което може да бъде разбрано от неговия говор, което изобщо като прояви и жестове може да се разбере от неговата същност с обикновеното съзнание, но ние имаме работа с една живееща в него духовна, спиритуална същност, с такава духовност, с такава надсетивна същност, която непрекъснато навлиза в неговата материална организация.
С познанието, което постигаме чрез обикновеното сетивно възприятие и интелекта, обвързан със сетивните възприятия, никога не можем да разберем нещо повече от света.
Човек се надява някога, когато науката, както се казва, стане по-съвършена, да разбере повече от сега от света чрез интелигентността, чрез сетивното наблюдение и експеримента. Но който може да прецени отношението на човека към света, както се вижда в двете лекции, които изнесох тук, знае, че със сетивното наблюдение и с интелекта може да се разбере само минералното царство. Щом се стигне до растителното царство, трябва да сме наясно, че в растителното царство навлизат от Всемира много по-фини закономерности и сили от тези, които могат да бъдат схванати с разума и сетивата. Още повече важи това за животинския свят, а най-много важи за човека. Защото растенията - при тях най-малко, животните и хората дори в тяхната физическа организация са такива, че силите, действащи в материята, действат като идеална магия.
към текста >>
Аз можах да покажа, че първата степен от това по
знание
показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега.
Защото растенията - при тях най-малко, животните и хората дори в тяхната физическа организация са такива, че силите, действащи в материята, действат като идеална магия. Който вярва, че някакъв процес, който той е проследявал в лабораторията, може да го проследи по същия начин в животното или в човешкия организъм, много се заблуждава. Защото в животинския и човешкия организъм чисто физическият процес се обхваща в една идеална магия. И ние разбираме нещо от човека тогава, когато прозрем тази идеална магия, когато сме в състояние да преценяваме човека така, че да прозрем през материалните процеси как в него непрекъснато действа духовното. Разбирането на една такава духовна магия може да се постигне от човека чрез познанията, за които вчера и завчера говорих тук.
Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега.
Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало. Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза. Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло. Този по-фин организъм е времеви организъм.
към текста >>
Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва по
знание
то, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека.
Да предположим, че някой като тридесет и пет годишен има възможността да навлезе в нова жизнена ситуация. Ако той е дорасъл за тази жизнена ситуация, така че да е в състояние да постъпи правилно, може да си спомни, че някога, може би като дванадесетгодишен или като осемгодишен е научил най-важното от това, което му предлага възможността сега лесно да се справи в тази ситуация. И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган.
Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека.
И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство. При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата. Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието. Тя е такава и в едно друго отношение.
към текста >>
И тези морални импулси трябва да обогатят човешкото по
знание
и наблюдението на човека така, както току-що описах.
Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия. Само това, което издига самите нас вътрешно морално като възпитател или учител във възпитанието, което прониква възпитателните ни подходи като религиозно богослужение, дава силата, чрез която можем да действаме редом с детето така, че всички заложби в него да се разгърнат навън. С други думи, всяко възпитание и занимание трябва сами да са морални действия, да произлизат от морални импулси.
И тези морални импулси трябва да обогатят човешкото познание и наблюдението на човека така, както току-що описах.
Ако се съобразяваме с това, ще видим как в живота се вижда по-ясно, отколкото се предполага, че човекът преминава през различни жизнени периоди. Обикновено се вижда по един външен начин, че например около седмата година детето получава вторите си зъби. Понякога се вижда какви телесни промени се извършват със смяната на зъбите, но не се възприема точно какво преобразяване се извършва с целия човек по време на тази смяна на зъбите. Който правилно може да наблюдава какъв е бил човекът преди седмата си година и какъв става по-късно, вижда, че след седмата година се развиват сили от дълбините на човешкото същество, които преди това са били дълбоко скрити в организма. Ако разгледаме добре нещата, трябва да си кажем, че смяната на зъбите не е еднократно, появило се внезапно събитие в човешкия живот.
към текста >>
Тези сили ги виждаме отново, когато можем да разгледаме човека с надсетивното по
знание
, в променения душевен живот на детето в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
В самата смяна на зъбите се стига само до завършека на това, което действа в детето през целия първи жизнен период. Това повече не се повтаря в по-нататъшния живот. Какво означава то? Означава, че във физическия организъм детето е развило до седмата си година сили, от които се нуждае, докато получи вторите зъби, от които повече не се нуждае след това за своя физически организъм, защото не настъпва друга смяна на зъбите. Какво става с тези сили?
Тези сили ги виждаме отново, когато можем да разгледаме човека с надсетивното познание, в променения душевен живот на детето в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
Този душевен живот става друг. В душата се проявяват друг вид паметни сили. Детето започва да се отнася по друг начин към своето обкръжение. И ако можем да наблюдаваме духовно, а не само физически, трябва да кажем и че това, което виждаме в душата на детето от приблизително седмата до четиринадесетата година, е било преди това в неговия физически организъм, било е още дейност, която е свързана със смяната на зъбите, но също и с различни други процеси в човешкия организъм, и която през седмата година престава да се проявява по физически начин, а започва да действа душевно. Можем следователно да кажем, че ако искаш да прецениш това, което действа като особени сили в душевността на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, трябва да погледнеш какво е действало физически в детето от раждането му до смяната на зъбите.
към текста >>
И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва
знание
то, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време.
И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време. И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка. Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила.
И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време.
Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава? » Саморазбиращото се авторитетно отношение води до невидимото в отношенията между възпитателя и детето! Искам да го онагледя с един пример. Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно безсмъртието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно. Научното всъщност не съществува за детето до половата зрялост.
към текста >>
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъ
знание
детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина. Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ. Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща.
Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето.
И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
към текста >>
41.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съ
знание
процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
ОТНОШЕНИЕ НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА КЪМ ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ Щутгарт, 4 декември 1922 г. Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Днес искам да говоря как животът, който човекът прекарва между раждането и смъртта тук, на Земята, в известно отношение е преобразуван отпечатък на изживяваното в духовните светове между смъртта и новото раждане. Човешкият живот на Земята се разбира само тогава, когато отделни прояви на този живот могат да се отнесат към това, което им съответства в духовния свят, в който човекът, бих казал, прекарва главната част от своето съществуване. Най-напред бих желал да говоря предимно за душевните прояви на човека, доколкото като земни душевни прояви те могат да бъдат отнесени към изживявания в духовния свят. От двете последни лекции, които изнесох тук, можете да си спомните, че изживяванията на човешката душа в духовния свят между смъртта и едно ново раждане са съществено различни от тези, които човекът има тук, между раждането и смъртта. Тук, между раждането и смъртта, той има своите изживявания чрез посредничеството на тялото си, било физическото или етерното тяло.
към текста >>
В обикновения здравословен живот нашето съ
знание
не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи.
Така е и с мисленето, което живее като процес в душата. В своята същност то сигурно не е някакъв мозъчен процес, но то не може да протича, ако тук, във физическия живот, няма мозъка като своя опора. Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене. Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване. По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н.
В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи.
Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет. Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие. Тук, на Земята, човекът най-малко познава това, което обикновено приема за най-ценното в телесното си битие, вътрешността на своето тяло.
към текста >>
Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съ
знание
.
Именно това е характерното, че при духовното изживяване всъщност всичко е обратно на физическите ни опитности тук. Само че ние постепенно разбираме чрез инициационната наука как да си представяме това обратно. Но има един съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии. Ако беше винаги така, че бихме възприемали вътрешно света на висшите йерархии само в духовния свят, ние никога не бихме се осъзнали. Щяхме да знаем, че в нас живее това или онова същество, но в духовния свят никога не бихме осъзнали себе си.
Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание.
По отношение на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не слушаме с ушите, когато спим. Но спането тук е нещо друго. Отвърнем ли - ако мога да се изразя така - нашето внимание от света на духовните същества в нас, тогава започваме сами да се възприемаме. Но тогава е така, като че ли се намираме извън нас, но знаем, че това извън нас сме самите ние. В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества.
към текста >>
Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което човекът го няма в обикновеното съ
знание
, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно битие, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят?
В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества. Този ритмичен процес, който постоянно се повтаря, можем да го сравним с две неща от физическото земно съществуване. Можем да го сравним с вдишването и издишането, но също и със сън и будност. И двата процеса са ритмични процеси във физическото земно битие, и двата процеса могат да се сравнят с описаното. Само че става въпрос за процеси в духовния свят, които протичат между смъртта и новото раждане, не само абстрактно да знаем и да задоволим духовното си любопитство, а да опознаем земния живот като отражение на надземния.
Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което човекът го няма в обикновеното съзнание, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно битие, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят?
Какво е то? Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал. Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала. Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане. А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие.
към текста >>
Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съ
знание
, съ
знание
то за нашата личност, което е идентично със съ
знание
то за свободата.
Какво е то? Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал. Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала. Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане. А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие.
Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата.
Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане. Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна. Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме. Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот. Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот.
към текста >>
Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъ
знание
, което изживяваме там в ритмична смяна.
Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала. Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане. А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие. Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата. Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Разглеждайки душата, бихме могли още по-точно да кажем какво остава в нея като отзвук от взаимността с духовните същества и от онова духовно самосъзнание, което изживяваме там в ритмична смяна.
Това, което в земния живот ни остава като отзвук от взаимното изживяване със съществата на духовния свят, е способността да обичаме. Тази способност да обичаме е в по-тясна зависимост, отколкото предполагаме, именно с моралния живот. Защото без способността да обичаме, на Земята не би съществувал морален живот. Всичко морално произлиза от разбирането, което поднасяме на другата човешка душа, произлиза от стремежа, това, което вършим, да се породи от разбирането на другата човешка душа. Как самоотвержено се отнасяме към другия човек, това означава как можем да бъдем морални в любовта, това е главно отзвук от взаимния живот с духовните същества в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъ
знание
по отношение на духовния свят.
Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва. И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята. Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят.
С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен. И така се вживяваме в нашето тяло. Чувството на самотност се опира на тялото и става способност на паметта, а чувството на общност трябва отново да го завладеем тук, на Земята.
към текста >>
За обикновеното съ
знание
тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия».
И това ретроспективно изживяване е нещо, което лежи между пълната действителност и отражението. Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие. Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето.
За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия».
Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта. Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им. Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние. Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло.
към текста >>
Интуитивното и инспирираното съ
знание
, описани в моята книга «Как се постига по
знание
за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие. Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия».
Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им. Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние. Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта.
към текста >>
Кой вижда с обикновеното съ
знание
в слабата сенчеста сила на спомена отзвука на това, което всъщност сме били като аз в духовния свят?
Когато на Земята се вглъбим в нас, е обратното. Тук ние изразяваме нашата собствена същност, когато говорим и пеем. Защото това, което изразяваме в пеенето и в говора, е собствената същност на човека. Цялата наша същност я изразяваме в процеса на дишането, а цялата същност на света я получаваме в Логоса, когато се отделим от взаимното битие с духовните същества във времето между смъртта и новото раждане. Но е така, че преминем ли от духовния във физическия свят, същевременно преминаваме, така да се каже, през голямото забравяне.
Кой вижда с обикновеното съзнание в слабата сенчеста сила на спомена отзвука на това, което всъщност сме били като аз в духовния свят?
А кой познава в езика, в частта, която идва от спомнянето, отклика на вибрирането на аза? Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съзнание отзвука на съществата на висшите йерархии? Въпреки това не е ли така, че този, който се вслушва в говора, изключвайки ползата от него, който може да чуе това, което тоновете изразяват чрез своята самостоятелна същност, догажда, прозира, ако притежава художествено чувство, как в говоренето и пеенето се разкрива повече от това, което осъзнава обикновеното съзнание? А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим израз на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето? Защо го преобразуваме там?
към текста >>
Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съ
знание
отзвука на съществата на висшите йерархии?
Защото това, което изразяваме в пеенето и в говора, е собствената същност на човека. Цялата наша същност я изразяваме в процеса на дишането, а цялата същност на света я получаваме в Логоса, когато се отделим от взаимното битие с духовните същества във времето между смъртта и новото раждане. Но е така, че преминем ли от духовния във физическия свят, същевременно преминаваме, така да се каже, през голямото забравяне. Кой вижда с обикновеното съзнание в слабата сенчеста сила на спомена отзвука на това, което всъщност сме били като аз в духовния свят? А кой познава в езика, в частта, която идва от спомнянето, отклика на вибрирането на аза?
Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съзнание отзвука на съществата на висшите йерархии?
Въпреки това не е ли така, че този, който се вслушва в говора, изключвайки ползата от него, който може да чуе това, което тоновете изразяват чрез своята самостоятелна същност, догажда, прозира, ако притежава художествено чувство, как в говоренето и пеенето се разкрива повече от това, което осъзнава обикновеното съзнание? А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим израз на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето? Защо го преобразуваме там? Какво всъщност правим? Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе.
към текста >>
Въпреки това не е ли така, че този, който се вслушва в говора, изключвайки ползата от него, който може да чуе това, което тоновете изразяват чрез своята самостоятелна същност, догажда, прозира, ако притежава художествено чувство, как в говоренето и пеенето се разкрива повече от това, което осъзнава обикновеното съ
знание
?
Цялата наша същност я изразяваме в процеса на дишането, а цялата същност на света я получаваме в Логоса, когато се отделим от взаимното битие с духовните същества във времето между смъртта и новото раждане. Но е така, че преминем ли от духовния във физическия свят, същевременно преминаваме, така да се каже, през голямото забравяне. Кой вижда с обикновеното съзнание в слабата сенчеста сила на спомена отзвука на това, което всъщност сме били като аз в духовния свят? А кой познава в езика, в частта, която идва от спомнянето, отклика на вибрирането на аза? Кой вижда във формирането на говора, в пеенето и говоренето, в изграждането на пластичността на езика, кой познава с обикновеното съзнание отзвука на съществата на висшите йерархии?
Въпреки това не е ли така, че този, който се вслушва в говора, изключвайки ползата от него, който може да чуе това, което тоновете изразяват чрез своята самостоятелна същност, догажда, прозира, ако притежава художествено чувство, как в говоренето и пеенето се разкрива повече от това, което осъзнава обикновеното съзнание?
А защо преобразуваме това, което представлява обикновения говор, с който си служим тук, на Земята, защо го преобразуваме в пеенето, като игнорираме ползата, която имаме, и го правим израз на нашата собствена същност в декламирането, в пеенето? Защо го преобразуваме там? Какво всъщност правим? Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе. Премина през голямото забравяне.
към текста >>
И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното по
знание
осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа.
Защо го преобразуваме там? Какво всъщност правим? Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе. Премина през голямото забравяне. В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта.
И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа.
Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е.
към текста >>
И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на по
знание
то», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на по
знание
то.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията.
И представете си, получих три бирени чаши, разбира се, художествено оформени чаши! Сам бях изненадан в началото, макар Гьоте също да говори за чаши. Нещата ми се изясниха, когато се досетих, че тези чаши са стояли на един олтар и е било донасяно нещо като тамян, жертвеното слово е било изпявано и от силата на жертвеното слово, което в древните времена на човечеството е имало съвсем различна от днес, произвеждаща трептения мощ, се е формирал димът от тамяна като образ на божеството, което е било призовавано. В религиозния култ имате непосредствено придружаващото пеене, което се изживява в пластиката на дима. Човечеството наистина е извлякло изкуството от религиозния живот.
И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията.
В действителност е казано: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата ще проникнеш в страната на познанието». С други думи, това означава, че всяко знание е произлязло от изкуството. Всъщност няма знание, което да не е вътрешно свързано с изкуството. Само знанието, което се отнася до външното, до ползата, изглежда да няма връзка с изкуството. Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите.
към текста >>
В действителност е казано: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата ще проникнеш в страната на по
знание
то».
Сам бях изненадан в началото, макар Гьоте също да говори за чаши. Нещата ми се изясниха, когато се досетих, че тези чаши са стояли на един олтар и е било донасяно нещо като тамян, жертвеното слово е било изпявано и от силата на жертвеното слово, което в древните времена на човечеството е имало съвсем различна от днес, произвеждаща трептения мощ, се е формирал димът от тамяна като образ на божеството, което е било призовавано. В религиозния култ имате непосредствено придружаващото пеене, което се изживява в пластиката на дима. Човечеството наистина е извлякло изкуството от религиозния живот. И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията.
В действителност е казано: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата ще проникнеш в страната на познанието».
С други думи, това означава, че всяко знание е произлязло от изкуството. Всъщност няма знание, което да не е вътрешно свързано с изкуството. Само знанието, което се отнася до външното, до ползата, изглежда да няма връзка с изкуството. Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите. Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство.
към текста >>
С други думи, това означава, че всяко
знание
е произлязло от изкуството.
Нещата ми се изясниха, когато се досетих, че тези чаши са стояли на един олтар и е било донасяно нещо като тамян, жертвеното слово е било изпявано и от силата на жертвеното слово, което в древните времена на човечеството е имало съвсем различна от днес, произвеждаща трептения мощ, се е формирал димът от тамяна като образ на божеството, което е било призовавано. В религиозния култ имате непосредствено придружаващото пеене, което се изживява в пластиката на дима. Човечеството наистина е извлякло изкуството от религиозния живот. И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията. В действителност е казано: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата ще проникнеш в страната на познанието».
С други думи, това означава, че всяко знание е произлязло от изкуството.
Всъщност няма знание, което да не е вътрешно свързано с изкуството. Само знанието, което се отнася до външното, до ползата, изглежда да няма връзка с изкуството. Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите. Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство. И ако художественото се схване по правилния начин в своята духовност, то постепенно ще премине в религиозното.
към текста >>
Всъщност няма
знание
, което да не е вътрешно свързано с изкуството.
В религиозния култ имате непосредствено придружаващото пеене, което се изживява в пластиката на дима. Човечеството наистина е извлякло изкуството от религиозния живот. И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията. В действителност е казано: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата ще проникнеш в страната на познанието». С други думи, това означава, че всяко знание е произлязло от изкуството.
Всъщност няма знание, което да не е вътрешно свързано с изкуството.
Само знанието, което се отнася до външното, до ползата, изглежда да няма връзка с изкуството. Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите. Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство. И ако художественото се схване по правилния начин в своята духовност, то постепенно ще премине в религиозното. Изкуство, религия и наука някога са били едно.
към текста >>
Само
знание
то, което се отнася до външното, до ползата, изглежда да няма връзка с изкуството.
Човечеството наистина е извлякло изкуството от религиозния живот. И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията. В действителност е казано: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата ще проникнеш в страната на познанието». С други думи, това означава, че всяко знание е произлязло от изкуството. Всъщност няма знание, което да не е вътрешно свързано с изкуството.
Само знанието, което се отнася до външното, до ползата, изглежда да няма връзка с изкуството.
Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите. Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство. И ако художественото се схване по правилния начин в своята духовност, то постепенно ще премине в религиозното. Изкуство, религия и наука някога са били едно. Но ние можем да предположим техния общ произход.
към текста >>
Но това
знание
може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите.
И Шилер има право, когато казва: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата[2] ще проникнеш в страната на познанието», което в книгите обикновено стои напечатано така: «Само през портата (Morgentor) на зазоряващата се красота ще проникнеш в страната на познанието.» Когато някога писателят направи правописна грешка, тази правописна грешка се предава по-нататък през поколенията. В действителност е казано: «Само през пурпурната зора (Morgenrot) на красотата ще проникнеш в страната на познанието». С други думи, това означава, че всяко знание е произлязло от изкуството. Всъщност няма знание, което да не е вътрешно свързано с изкуството. Само знанието, което се отнася до външното, до ползата, изглежда да няма връзка с изкуството.
Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите.
Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство. И ако художественото се схване по правилния начин в своята духовност, то постепенно ще премине в религиозното. Изкуство, религия и наука някога са били едно. Но ние можем да предположим техния общ произход. Това го можем само когато в човешката цивилизация, в човешкото развитие отново се завърнем към духа, когато сериозно приемем отношенията, които съществуват между човека тук, в неговото физическо земно битие, и духовния свят.
към текста >>
Това трябва да го направим наше по
знание
, изхождайки от най-различните гледни точки.
Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство. И ако художественото се схване по правилния начин в своята духовност, то постепенно ще премине в религиозното. Изкуство, религия и наука някога са били едно. Но ние можем да предположим техния общ произход. Това го можем само когато в човешката цивилизация, в човешкото развитие отново се завърнем към духа, когато сериозно приемем отношенията, които съществуват между човека тук, в неговото физическо земно битие, и духовния свят.
Това трябва да го направим наше познание, изхождайки от най-различните гледни точки.
Исках да заема една от тези гледни точки днес, за да опиша от определена страна как човекът е свързан с духовния свят. Надявам се, че в близко време ще можем тук да допълним това разглеждане. [1] Виж «Духовнонаучни обяснения на Гьотевия Фауст», том II: «Проблемът на Фауст. Романтичната и класическата Валпургиева нощ», Събр. съч. 273, както и лекцията от 21 декември 1923 г.
към текста >>
42.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез
знание
то за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното
знание
относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество.
Бих искал от определена гледна точка да говоря за отношенията на човека към надсетивния свят. Това е постоянната тема, за която говорим в антропософското движение. Но вие сигурно вече знаете, че истините за надсетивните светове могат да станат ясни за човешката душевност едва когато бъдат осветлени от различни гледни точки, така че, както често съм казвал, чрез приемането на описанията от различни страни може да се получи общо впечатление. Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло.
Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество.
Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове.
към текста >>
Можем да кажем, че висшето по
знание
не внася нищо ново в човека.
Това е постоянната тема, за която говорим в антропософското движение. Но вие сигурно вече знаете, че истините за надсетивните светове могат да станат ясни за човешката душевност едва когато бъдат осветлени от различни гледни точки, така че, както често съм казвал, чрез приемането на описанията от различни страни може да се получи общо впечатление. Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество.
Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека.
Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно.
към текста >>
Всичко, което дава висшето по
знание
, вече се намира в човека.
Но вие сигурно вече знаете, че истините за надсетивните светове могат да станат ясни за човешката душевност едва когато бъдат осветлени от различни гледни точки, така че, както често съм казвал, чрез приемането на описанията от различни страни може да се получи общо впечатление. Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека.
Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека.
Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него.
към текста >>
Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съ
знание
, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото по
знание
като такова, а изживяването на това по
знание
.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека.
Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание.
Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него. Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота.
към текста >>
Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до по
знание
за тези надсетивни светове.
Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж.
Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове.
Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него. Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота. Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание. Често съм подчертавал, че не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване.
към текста >>
Можем да говорим за ясновидско по
знание
, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него.
Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно.
Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него.
Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота. Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание. Често съм подчертавал, че не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване. Но и за този, който сам стига до ясновидското съзерцание, е важно да превърне в обикновените човешки понятия това, което съзерцава. Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съвременния човек, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на човека в днешната цивилизация.
към текста >>
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското по
знание
.
Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него. Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота.
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание.
Често съм подчертавал, че не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване. Но и за този, който сам стига до ясновидското съзерцание, е важно да превърне в обикновените човешки понятия това, което съзерцава. Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съвременния човек, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на човека в днешната цивилизация. Следователно човек трябва да разбере това, което се разкрива чрез ясновидското изследване, независимо дали е ясновидец или не е ясновидец. И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
към текста >>
с обикновеното по
знание
, гледайки в себе си.
Той възприема в определен смисъл своето мислене, чувстване и воля, когато поглежда в себе си. Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н.
с обикновеното познание, гледайки в себе си.
Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни. Когато са здрави, не ги усещаме. Човекът живее в себе си, действа в себе си. Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той. Това ни показва, че по време на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния свят и имаме около нас именно един свят със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за един аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съзнание, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен външен свят.
към текста >>
Това ни показва, че по време на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния свят и имаме около нас именно един свят със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за един аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съ
знание
, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен външен свят.
с обикновеното познание, гледайки в себе си. Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни. Когато са здрави, не ги усещаме. Човекът живее в себе си, действа в себе си. Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той.
Това ни показва, че по време на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния свят и имаме около нас именно един свят със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за един аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съзнание, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен външен свят.
Това е главното в нашите изживявания между раждането и смъртта. Между смъртта и новото раждане изживяването е съществено различно. Точно по времето на съществуването ни между смъртта и новото раждане, което може да се сравни със средата на земния ни живот, когато като тридесет-четиридесет годишни сме в разцвета на физическите си сили, точно по средата на времето между смъртта и новото раждане е обратното в сравнение със земния ни живот. Там поглеждаме вътре в нас с едно друго съзнание, което имаме тогава, и гледайки в нас, имаме така конкретно съдържание, както на Земята го имаме, когато гледаме външния свят. Само когато тук, на Земята, поглеждаме външния свят, около нас ние имаме съществата на трите или четирите царства, съществата на минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
към текста >>
Там поглеждаме вътре в нас с едно друго съ
знание
, което имаме тогава, и гледайки в нас, имаме така конкретно съдържание, както на Земята го имаме, когато гледаме външния свят.
Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той. Това ни показва, че по време на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния свят и имаме около нас именно един свят със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за един аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съзнание, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен външен свят. Това е главното в нашите изживявания между раждането и смъртта. Между смъртта и новото раждане изживяването е съществено различно. Точно по времето на съществуването ни между смъртта и новото раждане, което може да се сравни със средата на земния ни живот, когато като тридесет-четиридесет годишни сме в разцвета на физическите си сили, точно по средата на времето между смъртта и новото раждане е обратното в сравнение със земния ни живот.
Там поглеждаме вътре в нас с едно друго съзнание, което имаме тогава, и гледайки в нас, имаме така конкретно съдържание, както на Земята го имаме, когато гледаме външния свят.
Само когато тук, на Земята, поглеждаме външния свят, около нас ние имаме съществата на трите или четирите царства, съществата на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Ние ги имаме около нас, както те ни се представят със сетивно съдържание. Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото време в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а един свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии. Тук имаме външни мирови възприятия от нещата, а в духовния свят имаме вътрешни възприятия, възприятия на същества. Ние се оглеждаме около нас, но не виждаме органи като тези, които носим в нас тук, на Земята, а откриваме цял свят от същества, ако имаме правилното съзнание за това.
към текста >>
Ние се оглеждаме около нас, но не виждаме органи като тези, които носим в нас тук, на Земята, а откриваме цял свят от същества, ако имаме правилното съ
знание
за това.
Там поглеждаме вътре в нас с едно друго съзнание, което имаме тогава, и гледайки в нас, имаме така конкретно съдържание, както на Земята го имаме, когато гледаме външния свят. Само когато тук, на Земята, поглеждаме външния свят, около нас ние имаме съществата на трите или четирите царства, съществата на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Ние ги имаме около нас, както те ни се представят със сетивно съдържание. Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото време в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а един свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии. Тук имаме външни мирови възприятия от нещата, а в духовния свят имаме вътрешни възприятия, възприятия на същества.
Ние се оглеждаме около нас, но не виждаме органи като тези, които носим в нас тук, на Земята, а откриваме цял свят от същества, ако имаме правилното съзнание за това.
И този, който описва тези същества на висшите йерархии, всъщност ги описва като външни възприятия на човека между смъртта и новото раждане. И ако така, както тук можем да отдръпнем поглед от външния свят и да го насочим в себе си, между смъртта и новото раждане, където намираме съществата на висшите йерархии в нас, можем да насочим поглед навън и да открием самите нас, тогава можем да дойдем до самите нас. Външен свят там е всъщност вътрешен свят, вътрешната същност там е външна същност по начина, по който вече обясних. Това обаче, което там съзираме в нас като един вътрешен напълно съдържателен свят от духовни същества, тук, по време на земното съществуване, ни се представя в неговото отражение, представя се така, че ние виждаме сетивните образи на онези същества, които иначе възприемаме в нашата вътрешност между смъртта и новото раждане. Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас.
към текста >>
Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното по
знание
, не с онова къртично по
знание
между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съ
знание
?
И този, който описва тези същества на висшите йерархии, всъщност ги описва като външни възприятия на човека между смъртта и новото раждане. И ако така, както тук можем да отдръпнем поглед от външния свят и да го насочим в себе си, между смъртта и новото раждане, където намираме съществата на висшите йерархии в нас, можем да насочим поглед навън и да открием самите нас, тогава можем да дойдем до самите нас. Външен свят там е всъщност вътрешен свят, вътрешната същност там е външна същност по начина, по който вече обясних. Това обаче, което там съзираме в нас като един вътрешен напълно съдържателен свят от духовни същества, тук, по време на земното съществуване, ни се представя в неговото отражение, представя се така, че ние виждаме сетивните образи на онези същества, които иначе възприемаме в нашата вътрешност между смъртта и новото раждане. Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас.
Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното познание, не с онова къртично познание между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съзнание?
Сетивно ние виждаме в Слънцето определена картина. Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като един свят от духовни същества. Тогава не виждаме Слънцето, както го виждаме тук, а като царство от духовни същества. Тук, в земното битие, имаме нещо като един вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето. Така е и с другите звезди.
към текста >>
Нашето духовно съ
знание
между смъртта и новото раждане става космическо съ
знание
.
Сетивно ние виждаме в Слънцето определена картина. Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като един свят от духовни същества. Тогава не виждаме Слънцето, както го виждаме тук, а като царство от духовни същества. Тук, в земното битие, имаме нещо като един вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето. Така е и с другите звезди.
Нашето духовно съзнание между смъртта и новото раждане става космическо съзнание.
Там ние не сме в нашата кожа както тук, ние наистина сме целият свят. Само не бива да си го представяме пространствено. Ние сме целият свят, носим звездното небе в нас. Както на Земята носим нашите бели дробове, сърце, стомах и т.н. в нас, така между смъртта и новото раждане носим в нас Слънцето, Луната, Сатурн и другите звезди като наши вътрешни органи, но те са духовни същества.
към текста >>
Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съ
знание
в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите.
в нас, така между смъртта и новото раждане носим в нас Слънцето, Луната, Сатурн и другите звезди като наши вътрешни органи, но те са духовни същества. Това, което тук носим в нас, е тяхното съответствие. Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се чувстваме едно със света на висшите йерархии. Но това не може да бъде така. То би било точно както ако на Земята бихме искали само да вдишваме и никога да не издишваме.
Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите.
Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас. Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си. Този живот между смъртта и новото раждане в духовния свят, чийто физически отблясък е звездният свят, наистина не е по-малко богат от земния живот. Но в земния живот ние всъщност опознаваме само резултата - и то много неясно - на това, което изживяваме между смъртта и новото раждане. Нека да си представим следното.
към текста >>
Там със слънчевото съ
знание
не бихме веднага познали от намиращото се на Слънцето, че то е резултат от земната цивилизация.
Но в земния живот ние всъщност опознаваме само резултата - и то много неясно - на това, което изживяваме между смъртта и новото раждане. Нека да си представим следното. Ние живеем тук, в земния живот; някой прави обувки, друг шие дрехи, трети фризира косите на хората, четвърти строи локомотиви и т.н. Докато правим това на Земята във физическото съществуване, изграждаме така наречената човешка култура, цивилизацията. Представете си, че цялата тази цивилизация с нейните плодове от време на време би била събирана като резултат в една съвсем друга област, например на Слънцето.
Там със слънчевото съзнание не бихме веднага познали от намиращото се на Слънцето, че то е резултат от земната цивилизация.
Да предположим, че всичко, което се създава тук, на Земята, представлява на Слънцето резултат в много екземпляри. Така е наистина с това, което вършим между смъртта и новото раждане в описаните различни взаимовръзки със съществата на висшите йерархии. Там ние работим с тези същества върху духовната форма на нашето физическо тяло. И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане. Но по-древните мирогледи съзнателно са знаели какво казват, когато са наричали човешкото тяло «храм на боговете».
към текста >>
Защото човешкото тяло действително е най-сложното нещо, което съществува изобщо в Космоса, макар и ние да не му отдаваме внимание с обикновеното си земно съ
знание
.
Да предположим, че всичко, което се създава тук, на Земята, представлява на Слънцето резултат в много екземпляри. Така е наистина с това, което вършим между смъртта и новото раждане в описаните различни взаимовръзки със съществата на висшите йерархии. Там ние работим с тези същества върху духовната форма на нашето физическо тяло. И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане. Но по-древните мирогледи съзнателно са знаели какво казват, когато са наричали човешкото тяло «храм на боговете».
Защото човешкото тяло действително е най-сложното нещо, което съществува изобщо в Космоса, макар и ние да не му отдаваме внимание с обикновеното си земно съзнание.
А отделното човешко тяло представлява именно взаимната работа на безброй същества, към които сами принадлежим, защото ние работим върху тялото, с което се обличаме в отделната земна инкарнация, само че не можем да го изработим сами, а трябва да го изработваме заедно с безброй духовни същества от различни рангове. Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл. Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот. В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри.
към текста >>
Той се намира в себе си в момента, когато съ
знание
то му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот.
Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам. Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата. Така човекът стои в духовния свят между смъртта и новото раждане. Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си.
Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот.
В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества.
към текста >>
Някога е имало смътно, потиснато съ
знание
за тези неща, в които са прониквали лъчите на древните мистерии, но с древните методи.
Но днес познаваме човека само така, както къртицата познава музеите. Къртицата, която разравя земята под музеите, вероятно може да изброи своите опитности, но в тях няма да има много от това, което се намира горе. Така приблизително изглежда светът по отношение на това, което една земна наука може да бъде, когато заема такава «къртичина гледна точка». Само че къртицата може да живее и без музеите - те нямат много общо с нея, но човекът е вътрешно свързан с надсетивния свят, той е зависим от него. Човечеството трябва отново да осъзнае това.
Някога е имало смътно, потиснато съзнание за тези неща, в които са прониквали лъчите на древните мистерии, но с древните методи.
Тези древни мистерии не са били само едностранчиви култови места. Склонност към едностранчиви култови места има всъщност едва по-новото човечество. То дори извършва отделни култове, понеже е станало егоистично и иска да има застраховка за безсмъртието на собствения си аз. Тя може да бъде дадена, тя е факт. Но човекът днес е склонен да отделя всичко едно от друго.
към текста >>
Иначе той не би постигнал съ
знание
то за своята свобода.
Тя може да бъде дадена, тя е факт. Но човекът днес е склонен да отделя всичко едно от друго. По времето на Парацелз не е било така, тогава лечителството е било служба към Бог. Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност. Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят.
Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода.
Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило. Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи. Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока. Защото, представете си, че някоя мистерийна школа обслужва с мистериите някоя област. Грижата на тази мистерийна школа се е отнасяла до всички работи на хората, живеещи наоколо, до всички дела, които могат да бъдат изпълнени, да бъдат подредени само чрез взаимовръзката на земния живот с духовния свят.
към текста >>
Той отново трябва да проникне съ
знание
то си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи.
По времето на Парацелз не е било така, тогава лечителството е било служба към Бог. Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност. Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят. Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода. Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило.
Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи.
Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока. Защото, представете си, че някоя мистерийна школа обслужва с мистериите някоя област. Грижата на тази мистерийна школа се е отнасяла до всички работи на хората, живеещи наоколо, до всички дела, които могат да бъдат изпълнени, да бъдат подредени само чрез взаимовръзката на земния живот с духовния свят. Представете си, че някой човек се разболява. В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока?
към текста >>
Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно
знание
, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити.
Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало.
Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити.
Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот.
към текста >>
И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от по
знание
то на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво.
И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
Тези неща са, така да се каже, «засипано» познание. Те трябва да се издигнат на по-висша степен, да се прозрат с нашата съвременна интелигентност, отново да се открият, след като човечеството се е движило известно време в мрака. Те трябва наново да се открият и могат да бъдат открити и антропософският мироглед е началото на това новооткриване на духовното прозрение на човечеството във всички области на живота. Описах ви слизането на човека до навлизането му в планетната сфера. Следва известно време, когато се проявява лунното влияние, всъщност току-що започва, когато човекът изгубва духовния зародиш на физическото си тяло, който обаче вече силно се е концентрирал - изразите, естествено, са груби, но вие ще ги разберете.
към текста >>
Тези неща са, така да се каже, «засипано» по
знание
.
Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
Тези неща са, така да се каже, «засипано» познание.
Те трябва да се издигнат на по-висша степен, да се прозрат с нашата съвременна интелигентност, отново да се открият, след като човечеството се е движило известно време в мрака. Те трябва наново да се открият и могат да бъдат открити и антропософският мироглед е началото на това новооткриване на духовното прозрение на човечеството във всички области на живота. Описах ви слизането на човека до навлизането му в планетната сфера. Следва известно време, когато се проявява лунното влияние, всъщност току-що започва, когато човекът изгубва духовния зародиш на физическото си тяло, който обаче вече силно се е концентрирал - изразите, естествено, са груби, но вие ще ги разберете. Този духовен зародиш на физическото тяло слиза долу по-рано от самия човек, той бива предаден на една родителска двойка, потапя се в оплодения човешки зародиш, образува там растежния елемент преди човекът сам да е слязъл.
към текста >>
Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природо
знание
.
Предположете, че ние не го изпратим предварително, а го проникнем с етерното тяло, преди да сме стигнали в субстанцията на физическия ембрион и при това, което ни бива предложено там. Какво би се случило? Точно чрез това, че можем да знаем какво би могло да се случи, започваме изключително да се възхищаваме на мъдрото ръководство на Всемира. Защото, ако беше станало другото, при всяка мисъл, която схващаме, пред нас постоянно би заставала склонността, която имаме към злото. Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата.
Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание.
Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил! » Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост. Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята.
към текста >>
С други думи, обикновеното земно по
знание
, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства.
Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята. Какво се случва, когато сме стигнали дотук? Вече казах, че става така, че ние трябва да си кажем: «Узная ли, че човекът първо изпраща формиращите сили на своето физическо човешко тяло долу и тогава го последва, непременно ще стигна до възхищението пред мъдрото ръководство на мировите събития. Ако схвана това съвсем живо, няма да стоя като сламена глава, изработила една машина, без да е необходимо да и се възхищава, защото би трябвало да съм съвсем сух човек, който узнава такава невероятна мъдрост на мировото ръководство и не изпитва възхищение към нея! » И така е с всички антропософски знания.
С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства.
Това не е така при познанието, което черпим при вътрешните изживявания в духовния свят. Те обхващат цялото ни същество, да, когато усвоим тези знания, цялото ни същество бива другояче организирано. Духовнонаучните знания не ни оставят студени в нашата душевност, както физическите знания, но въпреки това те не са по-малко обективни знания. Ако някой би казал: «Знания, които докосват душевността, не са обективни, те са субективни» - не бива да си представяме следното. Когато някой стои пред Рафаеловата Сикстинска мадона, би трябвало да е особняк, ако не изпита възхищение от тази картина.
към текста >>
Това не е така при по
знание
то, което черпим при вътрешните изживявания в духовния свят.
Какво се случва, когато сме стигнали дотук? Вече казах, че става така, че ние трябва да си кажем: «Узная ли, че човекът първо изпраща формиращите сили на своето физическо човешко тяло долу и тогава го последва, непременно ще стигна до възхищението пред мъдрото ръководство на мировите събития. Ако схвана това съвсем живо, няма да стоя като сламена глава, изработила една машина, без да е необходимо да и се възхищава, защото би трябвало да съм съвсем сух човек, който узнава такава невероятна мъдрост на мировото ръководство и не изпитва възхищение към нея! » И така е с всички антропософски знания. С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства.
Това не е така при познанието, което черпим при вътрешните изживявания в духовния свят.
Те обхващат цялото ни същество, да, когато усвоим тези знания, цялото ни същество бива другояче организирано. Духовнонаучните знания не ни оставят студени в нашата душевност, както физическите знания, но въпреки това те не са по-малко обективни знания. Ако някой би казал: «Знания, които докосват душевността, не са обективни, те са субективни» - не бива да си представяме следното. Когато някой стои пред Рафаеловата Сикстинска мадона, би трябвало да е особняк, ако не изпита възхищение от тази картина. Но никой не би казал, че това е само субективно, че Рафаеловата мадона не е обективна.
към текста >>
Но когато пред нас се представи нещо като такива знания и ние изпитаме възхищение, тогава това възхищение съвсем сигурно не нарушава обективността на
знание
то.
Ако някой би казал: «Знания, които докосват душевността, не са обективни, те са субективни» - не бива да си представяме следното. Когато някой стои пред Рафаеловата Сикстинска мадона, би трябвало да е особняк, ако не изпита възхищение от тази картина. Но никой не би казал, че това е само субективно, че Рафаеловата мадона не е обективна. Защото става въпрос не за това, че не трябва да изпитваме симпатия или антипатия в душевността, ако гледаме нещо обективно, а за това да не пречим на обективното чрез нашата субективност. Когато, естествено, признаем нещо за това, че ни пасва да приемем нещо за обективно, тогава не сме обективни, защото в този случай приемаме нещо, понеже ни харесва.
Но когато пред нас се представи нещо като такива знания и ние изпитаме възхищение, тогава това възхищение съвсем сигурно не нарушава обективността на знанието.
Това е същественото при антропософските духовнонаучни познания, че те ангажират не само нашия разум, нашата глава, а цялото ни човешко същество. И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на човека между смъртта и новото раждане, при него се ангажират чувствата, а след това и волята. Това означава, че човекът се прониква с импулси за дела чрез това, което той узнава от духовните светове. Тук, на Земята, той се чувства като изпълнител на това, което е бил в духовния живот между смъртта и новото раждане. Така произлизащото от изживяната антропософия има сила да изпълни целия човек, както някога инстинктивното ясновидство е изпълвало целия човек, т.е инстинктивната връзка с духовния свят, съществувала при древното човечество.
към текста >>
Когато човек иска да узнае какво означава духовното по
знание
- именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки разум, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното по
знание
.
Има хора, които днес чуват какво може да се представи от страна на науката за духа и казват: «Там има особени хора, които днес оповестяват една духовнонаучна истина и смятат, че тя е необходима за човечеството. Ние не се съмняваме, че може да е истина, че има такива светове, за които говори науката за духа, но какво ни засягат те? Можем спокойно да изчакаме да умрем и тогава ще видим какво е вярно. Защо тук да се напрягаме да разбираме какво има в духовния свят? » Но нещата не стоят така.
Когато човек иска да узнае какво означава духовното познание - именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки разум, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното познание.
За него искам да кажа няколко думи. Както човекът живее обикновено, той има съзнание само за настоящето. Това съзнание той го има чрез своето физическо тяло. То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения.
към текста >>
Както човекът живее обикновено, той има съ
знание
само за настоящето.
Можем спокойно да изчакаме да умрем и тогава ще видим какво е вярно. Защо тук да се напрягаме да разбираме какво има в духовния свят? » Но нещата не стоят така. Когато човек иска да узнае какво означава духовното познание - именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки разум, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното познание. За него искам да кажа няколко думи.
Както човекът живее обикновено, той има съзнание само за настоящето.
Това съзнание той го има чрез своето физическо тяло. То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения. Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава.
към текста >>
Това съ
знание
той го има чрез своето физическо тяло.
Защо тук да се напрягаме да разбираме какво има в духовния свят? » Но нещата не стоят така. Когато човек иска да узнае какво означава духовното познание - именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки разум, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното познание. За него искам да кажа няколко думи. Както човекът живее обикновено, той има съзнание само за настоящето.
Това съзнание той го има чрез своето физическо тяло.
То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения. Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване).
към текста >>
Оттам човекът винаги има съ
знание
за настоящето.
За него искам да кажа няколко думи. Както човекът живее обикновено, той има съзнание само за настоящето. Това съзнание той го има чрез своето физическо тяло. То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения.
Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето.
А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване). Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава. И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката.
към текста >>
Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съ
знание
, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава.
То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения. Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване).
Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега?
към текста >>
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съ
знание
изживява своето пространствено тяло.
Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения. Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване). Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло.
Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
към текста >>
Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното по
знание
, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега?
Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите. Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ.
към текста >>
Нещата, които се описват за живота след смъртта, не са измислени, а са спечелени от едно живо по
знание
.
Могат да се изградят условията, при които да се възприеме нещо от етерния свят, но то веднага се забравя. Затова трябва да си помогнем по различни начини. Подробности за това описах в «Как се постигат познания за висшите светове», за да не се изплъзне веднага това, което по този начин човек придобива като духовно-етерно съзерцание. То изчезва съвсем сигурно след няколко дни и това, което човекът носи като свое етерно тяло след смъртта си, също изчезва много бързо. Човекът опознава цялата същност на етерното от това изживяване, както сега го описах.
Нещата, които се описват за живота след смъртта, не са измислени, а са спечелени от едно живо познание.
Когато обаче искаме да използваме помощ, никога не е достатъчна само дейността на главата. Аз не се боя да говоря за собствения си опит, когато забелязах колко бегли са такива изживявания в етерния Космос. Колкото и човек да съзерцава, трябва да прибегне до нещо друго, за да разкаже след една седмица своите изживявания на други хора. Но тази помощ не идва от способностите на главата. Подходящо се оказа да се записва изживяното, още докато то не беше изчезнало, така че дейността не беше предизвикана от главата, а чрез пишещата ръка.
към текста >>
Знание
то за духовността не е трябвало да изчезне.
Затворите ли очите, не ги виждате. Когато поглеждате духовния човек, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в битието между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н. Това е едно единство. Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е. взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта.
Знанието за духовността не е трябвало да изчезне.
При по-новото човечество също не бива да изчезне. Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток. Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм. Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане. А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина.
към текста >>
Тук на Земята човек трябва да си усвои
знание
то за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток.
Това е едно единство. Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е. взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне.
Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток.
Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм. Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане. А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина. Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук. Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят.
към текста >>
Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като
знание
за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане.
взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне. Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток. Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм.
Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане.
А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина. Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук. Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят. Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот.
към текста >>
А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на
знание
то за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина.
Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне. Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток. Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм. Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане.
А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина.
Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук. Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят. Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове.
към текста >>
Вие изваждате очите на духа, когато изключвате
знание
то за духовния свят.
Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток. Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм. Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане. А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина. Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук.
Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове. От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот. Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
към текста >>
Това е
знание
, което трябва да проникне в човечеството.
Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм. Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане. А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина. Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук. Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството.
Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове. От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот. Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо. Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание.
към текста >>
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното по
знание
.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове. От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот. Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание.
От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане. Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното по
знание
като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание. От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане.
Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
Нека да останем заедно с тези мисли, чувства и преди всичко с тази нагласа и да се държим заедно във времето, когато ще бъдем пространствено разделени. Това е, което искам да ви кажа като поздрав, с пожеланието да оставим като повод това, което можем да обсъдим заедно, когато съдбата ни събира, да остане в нас като мисъл, като взаимна принадлежност, която е в духовното и когато сме пространствено разделени! Въпреки това, присъединявам и желанието скоро да ми бъде възможно да допълня изложеното днес пред вас.[4] [1] Берлинският клон, в който е изнесена тази лекция, е основан от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер фон Сиверс през 1905 г. Тук той непрекъснато излага своята наука за духа в годините до началото на Първата световна война.
към текста >>
43.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент
знание
то за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия.
Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност.
В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия.
И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята. Ние се намираме вече в тази криза.
към текста >>
Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като
знание
това, което ангажира само главата.
И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек.
Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата.
Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята. Ние се намираме вече в тази криза. Затова е необходимо чрез целия човек да се постигне и знанието за надсетивните светове. Още като се издигнем към имагинативното познание, трябва дейно да постигнем това имагинативно съзнание. Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи.
към текста >>
Затова е необходимо чрез целия човек да се постигне и
знание
то за надсетивните светове.
И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята. Ние се намираме вече в тази криза.
Затова е необходимо чрез целия човек да се постигне и знанието за надсетивните светове.
Още като се издигнем към имагинативното познание, трябва дейно да постигнем това имагинативно съзнание. Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта. Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света. Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа.
към текста >>
Още като се издигнем към имагинативното по
знание
, трябва дейно да постигнем това имагинативно съ
знание
.
Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята. Ние се намираме вече в тази криза. Затова е необходимо чрез целия човек да се постигне и знанието за надсетивните светове.
Още като се издигнем към имагинативното познание, трябва дейно да постигнем това имагинативно съзнание.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта. Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света. Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно.
към текста >>
Човек си спечелва обикновеното по
знание
в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи.
Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята. Ние се намираме вече в тази криза. Затова е необходимо чрез целия човек да се постигне и знанието за надсетивните светове. Още като се издигнем към имагинативното познание, трябва дейно да постигнем това имагинативно съзнание.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи.
То се постига и се запазва в паметта. Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света. Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва.
към текста >>
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното по
знание
, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Ние се намираме вече в тази криза. Затова е необходимо чрез целия човек да се постигне и знанието за надсетивните светове. Още като се издигнем към имагинативното познание, трябва дейно да постигнем това имагинативно съзнание. Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта.
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва. То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта.
към текста >>
Този, който е постигнал етерното (имагинативното) по
знание
, знае, че то изчезва след три дни, ако той не направи максимални усилия да го превърне в обикновените понятия.
Това е същата дейност. След смъртта човек си спомня чрез своето етерно тяло около три дни. Има малка разлика при различните хора. Можете да прочетете за това в книгата ми «Въведение в тайната наука». Но обикновено, докато се намира в етерното тяло, човек си спомня в продължение на три дни.
Този, който е постигнал етерното (имагинативното) познание, знае, че то изчезва след три дни, ако той не направи максимални усилия да го превърне в обикновените понятия.
По-рано винаги си помагах, като всичко, което беше изследвано така, веднага го записвах или си съставях илюстрации, при което само главата е активна. Това не е медиумно писане, не е написано и за да може да се чете по-късно, което би било невероятно трудно при сегашния ми живот. Когато бях в Берлин, аз отново видях колко много бележници са се събрали там. Ако трябваше да ги чета, нямаше да мога, защото съм или в Дорнах, или в Щутгарт. Става въпрос не за четене от бележките, а да се остане в активност, която да е дейност на главата.
към текста >>
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно по
знание
.
Ако трябваше да ги чета, нямаше да мога, защото съм или в Дорнах, или в Щутгарт. Става въпрос не за четене от бележките, а да се остане в активност, която да е дейност на главата. Тогава имагинативното мислене се свързва с обикновеното мислене. Тогава то може да се припомни и да се изнесат лекции. Ако не се направят такива усилия, човек би могъл да говори за това най-много на следващия ден, след това всичко би изчезнало, също както ретроспекцията след смъртта изчезва след три дни.
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание.
При по-висшите познания това още повече важи. Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек. Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива. Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото.
към текста >>
Не е чудно, че тогава още едно по
знание
засяга целия човек.
Тогава имагинативното мислене се свързва с обикновеното мислене. Тогава то може да се припомни и да се изнесат лекции. Ако не се направят такива усилия, човек би могъл да говори за това най-много на следващия ден, след това всичко би изчезнало, също както ретроспекцията след смъртта изчезва след три дни. Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание. При по-висшите познания това още повече важи.
Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек.
Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива. Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо.
към текста >>
При имагинативното по
знание
обаче пространственото престава да съществува.
Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива. Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо.
При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува.
Всичко става времево. Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно. Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване.
към текста >>
Този, който се издигне до имагинативното по
знание
, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване.
При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува. Всичко става времево. Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно.
Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване.
Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял. Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен. Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък. Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава. Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години.
към текста >>
Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното по
знание
.
Това е отминало и отзвучало. То вече не съществува. В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода. Хората се намират отново в стадий, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който ще преминат след смъртта. И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята.
Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание.
Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян.
към текста >>
А по
знание
то, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а по
знание
то, то изгражда духовните очи след смъртта.
Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата.
А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта.
Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни. То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране. Тези неща също така трябва да бъдат разбрани от духовния изследовател, както ги разбира този, на когото те се съобщават. Защото това, което е задачата на човека на Земята, не е непосредствено ясновидството.
към текста >>
Това, което се постига чрез имагинативното съ
знание
, което се съзерцава, изчезва за съ
знание
то след няколко дни.
Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата. А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта. Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек.
Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни.
То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране. Тези неща също така трябва да бъдат разбрани от духовния изследовател, както ги разбира този, на когото те се съобщават. Защото това, което е задачата на човека на Земята, не е непосредствено ясновидството. Ясновидството трябва да е налице, за да се открият надсетивните истини. Но това, което е задачата на човека на Земята, е разбирането на надсетивните истини с обикновения здрав човешки разум.
към текста >>
Обикновеното
знание
с главата е всъщност морално неутрално.
Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази. Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното. Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи педагогически и дидактически.
Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално.
Навлезем ли в духовната област, навсякъде я чувстваме като пронизана с моралност. Достатъчно е да си спомните казаното, че заедно с висшите йерархии изграждаме любовта. Моралността на Земята е само отражение на изживяването в небесните сфери. Но как изживяваме тогава това, което наричаме «добро»? Ние го изживяваме така, че казваме: «Човекът в действителност не е само физическо, той е и духовно същество.
към текста >>
44.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съ
знание
, което човек изгражда на Земята.
След смъртта ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 Отношението на звездния свят към човека. Борбата на луциферическите и ариманически Същества за надмощие върху човека по време на неговия сън. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което човек изгражда на Земята.
Любов, памет и чувството за свобода. За невъзможността да се проникне в истините на моралния свят без антропософската Духовна наука. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 За съотношенията на човешките качества с напредващите и изоставащи елементарни Същества. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
към текста >>
Одухотворяване на
знание
то, което човек извлича от пространството.
За невъзможността да се проникне в истините на моралния свят без антропософската Духовна наука. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 За съотношенията на човешките качества с напредващите и изоставащи елементарни Същества. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 Задачите на човечеството през съвременната епоха.
Одухотворяване на знанието, което човек извлича от пространството.
Мисията на Михаил. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 Дори и като сетивно същество, човекът принадлежи към свръхсетивния свят. Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно познание. Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното познание.
към текста >>
Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно по
знание
.
Задачите на човечеството през съвременната епоха. Одухотворяване на знанието, което човек извлича от пространството. Мисията на Михаил. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 Дори и като сетивно същество, човекът принадлежи към свръхсетивния свят.
Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно познание.
Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното познание. Силата на спомнянето възниква при събуждането чрез „сгъстяване" на това, което живее във времето. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 Преобразяване на летните Мистерии в зимно-коледната Мистерия чрез Тайната на Голгота. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
към текста >>
Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното по
знание
.
Одухотворяване на знанието, което човек извлича от пространството. Мисията на Михаил. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 Дори и като сетивно същество, човекът принадлежи към свръхсетивния свят. Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно познание.
Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното познание.
Силата на спомнянето възниква при събуждането чрез „сгъстяване" на това, което живее във времето. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 Преобразяване на летните Мистерии в зимно-коледната Мистерия чрез Тайната на Голгота. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 Космическата Коледа.
към текста >>
Духовното по
знание
е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
Движението за религиозно обновление и неговото отношение към Антропософското Движение. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на човека. Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм. Природна необходимост и човешка свобода.
Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
13. БЕЛЕЖКИ * * * Указания относно публикуването на езотеричните лекции от Рудолф Щайнер За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография «Моят жизнен път» (Събр. Съч.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското по
знание
за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в по
знание
то на това, което под формата на « антропософска история» се съдържа в съобщенията от духовния свят.
«Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения… Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия… Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо… първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща. Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на « антропософска история» се съдържа в съобщенията от духовния свят.
* Някога звездите говореха на човека, Но техният глас замлъкна и такава е съдбата на свети; Да усети мълчанието им - може да е страдание за Земния човек.
към текста >>
45.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По правило той приема храна и течности само в своето будно съ
знание
, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи.
Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето. Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса. Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили. Денем човек възприема света благодарение на своите сетива. Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня.
По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи.
Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно. Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки. И така, нека тръгнем от факта, че човекът приема хранителните вещества от външния свят по време на своето будно дневно съзнание.
към текста >>
И така, нека тръгнем от факта, че човекът приема хранителните вещества от външния свят по време на своето будно дневно съ
знание
.
По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно. Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
И така, нека тръгнем от факта, че човекът приема хранителните вещества от външния свят по време на своето будно дневно съзнание.
По време на това будно състояние в него се извършват определени процеси, които оказват влияние върху преработката на хранителните вещества. Обаче не трябва да отминаваме обстоятелството, че точно в този момент вътрешните физически и етерни процеси в човешкия организъм са прониза-ни от човешкият Аз и човешкото астрално тяло. С други думи: докато човек е буден, неговите Аз и астралното тяло завладяват всичко онова, което се присъединява към нахранването във физическия и етерен човек. Обаче това, което става под влиянието на Азът и астралното тяло, то не може да продължава и по време на съня. По време на съня, в етерното и физическо тяло на човека се разиграват такива въздействия, които водят началото си не от Земята, а от космическото обкръжение на Земята, от звездния свят.
към текста >>
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо по
знание
, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер.
По сходен начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на човека, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло. Те влизат в непосредствена връзка не със звездния свят, а с онези Същества, чиито физически облик имаме в лицето на Слънцето, Луната и звездите; с други думи със Съществата от висшите Йерархии. Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии. Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това.
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер.
Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления. Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране. И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
към текста >>
Защо то човекът не стига до съ
знание
то: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления.
Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии. Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това. Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер. Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство.
Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления.
Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране. И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано. Защото в определен момент, човек разбира: върху него имат влияние не само онези Същества, чиито физически тела можем да наблюдаваме под формата на звездите; по време на земния му живот върху него действуват и такива свръхсетивни Същества, които са сродни със звездните Същества, само че са избрали за своя арена именно Земния свят. Вие знаете, скъпи мои приятели, че древноеврейският народ почиташе Яхве.
към текста >>
И всъщност, скъпи мои приятели, това е една разтърсваща и ужасно болезнена истина, която Посвещението дава на човека; както и друг път съм споменавал; да се прониква зад прага на обикновеното съ
знание
, съвсем не е нещо безопасно за човека.
Така се образува един вид триединство от Съществата на Луната, Меркурий и Венера. Космическите Същества от този род, които са минали през едно правилно развитие, принадлежат точно на тези звезди. Обаче както в телуричния, така и във водния елемент на Земята, действуват такива Същества, които макар и да са от същата категория, принадлежат тъй да се каже към една друга епоха и които не напуснаха космическото тяло на Земята, докато навън в Космоса се обособяваха Луната, Венера и т.н. И сега тези Същества упражняват върху спящия човек определени въздействия, както и самите космически Същества, само че тези въздействия са подчертано опасни и вредни. Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно действие, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия човек и си поставят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
И всъщност, скъпи мои приятели, това е една разтърсваща и ужасно болезнена истина, която Посвещението дава на човека; както и друг път съм споменавал; да се прониква зад прага на обикновеното съзнание, съвсем не е нещо безопасно за човека.
Материалистично ориентираният светоглед изобщо не може да се добере до някаква правдоподобна представа за явленията, които настъпват в спящия човек. А той по време на сън е действително открит за онези Същества, които се мъчат да го убедят, че доброто е зло и че злото е добро. Защото земният морален ред всъщност се крепи на човешкото етерно тяло, и докато човек спи, той оставя моралните си завоевания в леглото. Издигайки се над своето спящо тяло, човекът изобщо не е въоръжен със своите морални качества. Естествените науки често се докосват до тези неща, които по необходимост трябваше да бъдат изнесени на света от Духовната Наука.
към текста >>
Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното по
знание
напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят.
Ако зависеше само от тях, те биха принудили човека да се открива всяка нощ на звездните влияния и да не се връща повече към Земния свят. Те биха поискали изцяло да откъснат човека от Земята. Те искат впрочем още от възникването на човешкия род на Земята нещо страшно: те искат човека да презре Земята, така че да не израсне до индивидуалната свобода, а да остане един морален автомат, какъвто беше в хода на Земното развитие още преди отделянето на Луната. И сега аз бих желал отново да припомня: Човекът е поставен между тези две воюващи сили, между тези две космически войнства, разположени съответно в земния и воден елемент от една страна и в топлинния и въздушен елемент от друга. И само обстоятелството, че той е инкарниран във физическо тяло, скрива от него факта, че за душата му се води една ужасяваща битка в Космоса.
Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното познание напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят.
Днешният човек трябва да изгради най-после представа за своето истинско достойнство, за своето космическо достойнство. Несъмнено един ден хората ще гледат с пренебрежение към мрачния и безутешен материалистичен светоглед на днешното човечество; занапред те ще знаят много повече за духовния свят, скрит зад завесата на външния сетивен свят. Днес ние също имаме известно право да кажем за древните гърци: „О, колко детински изглеждат техните естествени науки! Та те са просто деца! Колко далеч сме напреднали от тогава!
към текста >>
И в нашата съвременна епоха, скъпи мои приятели, вече са налице онези знаци, които ни дават правото да говорим за тези неща, да разпространяваме
знание
то за тези неща.
Несъмнено един ден хората ще гледат с пренебрежение към мрачния и безутешен материалистичен светоглед на днешното човечество; занапред те ще знаят много повече за духовния свят, скрит зад завесата на външния сетивен свят. Днес ние също имаме известно право да кажем за древните гърци: „О, колко детински изглеждат техните естествени науки! Та те са просто деца! Колко далеч сме напреднали от тогава! " Да, въпреки цялото днешно филистерство, човекът е направил голяма крачка напред и той би имал още по-пълно право за такава критика, ако се окаже в състояние да говори ясно и точно за тази ужасяваща битка, която се води заради него от силите на духовния свят.
И в нашата съвременна епоха, скъпи мои приятели, вече са налице онези знаци, които ни дават правото да говорим за тези неща, да разпространяваме знанието за тези неща.
Впрочем за голяма част от хората, грандиозната битка между луциферическите и ариманически Същества остава скрита в гъстия и непрогледен мрак на техния земен живот. Ехото от тази духовна битка се носи над човечеството от всички страни; днес аз посочих само някои от тях и те трябва да бъдат внимателно разбрани, ако не искаме да проспим тези важни моменти от Земното развитие. Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот. Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит.
към текста >>
Ако човечеството пренебрегне всичко онова, което днес може да се каже за духовния свят, занапред то ще се ориентира все по-слабо и по-слабо в тези явления, така че те постепенно ще обсебят цялото му подсъ
знание
.
Другата ударна вълна идва от ариманическото войнство, което е разположено в твърдите и течни отношения на Земята; то застъпва противоположния възглед: Христос не съществува; има само физическия Исус, „скромния мъж от Назарет" отново един теологически специалитет. Обявяването на Христос за мит е чисто луциферически похват; превръщането на Онзи, който дойде чрез Мистерията на Голгота, в един обикновен човек, е чисто ариманически похват. Евангелията и „скромният мъж от Назарет" са вътрешно несъвместими! И все пак: този специалитет на теологията е само израз на това, че ариманическата ударна вълна нахлува в човешката култура. Ако човек иска да се ориентира правилно в тези неща, той трябва да ги проследи чак зад кулисите на материалния свят.
Ако човечеството пренебрегне всичко онова, което днес може да се каже за духовния свят, занапред то ще се ориентира все по-слабо и по-слабо в тези явления, така че те постепенно ще обсебят цялото му подсъзнание.
Ако обаче човечеството повери своето бъдеще на подсъзнанието, това ще се окаже извънредно опасно. Човечеството се нуждае не от друго, а от ясно и чисто мислене, от верен усет за действителния свят. И това чисто и ясно мислене, този верен усет за действителния свят трябва да се проявят най-вече в тези два случая: От една страна, когато теологията отрича Христос, и от друга когато тя го превръща в мит. Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си изработи ясен и сигурен поглед за въздействията, които духовният свят упражнява върху физическия свят. Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до един прост пример.
към текста >>
Ако обаче човечеството повери своето бъдеще на подсъ
знание
то, това ще се окаже извънредно опасно.
Обявяването на Христос за мит е чисто луциферически похват; превръщането на Онзи, който дойде чрез Мистерията на Голгота, в един обикновен човек, е чисто ариманически похват. Евангелията и „скромният мъж от Назарет" са вътрешно несъвместими! И все пак: този специалитет на теологията е само израз на това, че ариманическата ударна вълна нахлува в човешката култура. Ако човек иска да се ориентира правилно в тези неща, той трябва да ги проследи чак зад кулисите на материалния свят. Ако човечеството пренебрегне всичко онова, което днес може да се каже за духовния свят, занапред то ще се ориентира все по-слабо и по-слабо в тези явления, така че те постепенно ще обсебят цялото му подсъзнание.
Ако обаче човечеството повери своето бъдеще на подсъзнанието, това ще се окаже извънредно опасно.
Човечеството се нуждае не от друго, а от ясно и чисто мислене, от верен усет за действителния свят. И това чисто и ясно мислене, този верен усет за действителния свят трябва да се проявят най-вече в тези два случая: От една страна, когато теологията отрича Христос, и от друга когато тя го превръща в мит. Тези случаи а те биха могли да се умножат до безкрайност показват, че днешното човечество, ако не желае да причини своята гибел, трябва да си изработи ясен и сигурен поглед за въздействията, които духовният свят упражнява върху физическия свят. Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до един прост пример. Представете си двама души, които намират едно извито парче желязо.
към текста >>
Точно в същото положение се оказват и онези хора, които отказват да приемат по
знание
то за духовния свят.
Единият от тях казва: Каква чудесна подкова! Тя е тъкмо за моя кон. Другият възразява: Това е магнит и може да се употреби за съвсем друго, а не за да подковаваш твоя кон! Не виждам тук никакъв магнит, отвръща първият, как може да си толкова смахнат, че да говориш за невидими магнитни сили. Това е само една чудесна подкова.
Точно в същото положение се оказват и онези хора, които отказват да приемат познанието за духовния свят.
Те искат, ако ми позволите този израз да подковат коня си с целия свят, тъй като не виждат в този свят никакви свръхсетивни сили; да подковат коня си, а не да разберат и приложат скритите в нашия свят свръхсетивни сили. Естествено, имаше и такива времена споменът за тях не е чак толкова далечен кога то с подобни железни парчета хората подковаваха своите коне и не усещаха нищо нередно, нищо смущава що. Обаче днес нещата изглеждат съвсем различно. А наближава една друга епоха, през която човекът ще копнее за вестите от духовния свят; той ще копнее за тях дори с оглед на обикновения си социален живот. Това не трябва да забравяме нито за миг.
към текста >>
46.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, там ние притежаваме едно космическо съ
знание
.
Да, нека да си изясним това особено състояние. Ако сме например тук на Земята и откъснем едно цвете, имаме право да кажем: ето, сега аз откъсвам това цвете. Обаче в съвместния живот със Съществата от висшите Йерархии нещата са съвсем други. Ако там ние вършим нещо в „сътрудничество" с тези Същества, ние трябва да кажем: ето, не аз, а другите Същества действуват в мен. Така че там ние сме в едно състояние на непрекъсната принуда, там ние изживяваме нашата космическа деятелност не като наша лична инициатива, а като дейност на висшите Йерархии в нас.
Да, там ние притежаваме едно космическо съзнание.
Както.тук усещаме белите дробове, сърцето и т.н. вътре в нас, така и след смъртта ние усещаме света на висшите Йерархии вътре в нас. Всичко, което става, е в резултат на една чужда инициатива, и ние сме включени в нея; ако обаче трябва съвсем точно да определим това състояние, длъжни сме да допълним: ето, сега едно от Съществата на висшите Йерархии действува в нас. Но това е само едното състояние. Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние.
към текста >>
И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съ
знание
ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка воля, която тези Същества упражняват върху нас.
Всичко, което става, е в резултат на една чужда инициатива, и ние сме включени в нея; ако обаче трябва съвсем точно да определим това състояние, длъжни сме да допълним: ето, сега едно от Съществата на висшите Йерархии действува в нас. Но това е само едното състояние. Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние. Да, по време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане, ние не бихме могли да понесем това състояние, също както тук на Земята не бихме могли да понесем едно безкрайно вдишване, без да го прекъсваме с ритмичния процес на издишването. Да, това състояние трябва да се замени с едно друго състояние.
И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съзнание ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка воля, която тези Същества упражняват върху нас.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас. Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества. И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло. Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си.
към текста >>
Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съ
знание
за действуващите в нас свръхсетивни Същества.
Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние. Да, по време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане, ние не бихме могли да понесем това състояние, също както тук на Земята не бихме могли да понесем едно безкрайно вдишване, без да го прекъсваме с ритмичния процес на издишването. Да, това състояние трябва да се замени с едно друго състояние. И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съзнание ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка воля, която тези Същества упражняват върху нас. Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас.
Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества.
И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло. Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си. Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си. Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си.
към текста >>
Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съ
знание
за себе си.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас. Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества. И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло. Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си.
Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си.
Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си. Впрочем в известен смисъл целият земен живот е една логическа последица от това, което сме изживели между смъртта и новото раждане. Вие си спомняте моите описания за това как такива извоювани при земните условия човешки качества, като ходене, говор и мислене са всъщност преображения на определени опитности от духовния свят. Днес бих желал да се спрем по-скоро на душевните качества. По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Да, днес антропософското по
знание
ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
Днес бих желал да се спрем по-скоро на душевните качества. По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии.
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съ
знание
за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек. Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси. Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа. Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия. И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
И нали се досещате? това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот. А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта. Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е. силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят.
към текста >>
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съ
знание
, т.е.
И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане. Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си. И нали се досещате? това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот. А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта.
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е.
силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят. Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало. Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на човека. Между заспиването и пробуждането човек губи своето съзнание. През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание.
към текста >>
Между заспиването и пробуждането човек губи своето съ
знание
.
А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта. Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е. силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят. Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало. Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на човека.
Между заспиването и пробуждането човек губи своето съзнание.
През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание. В условията на земния живот трябва да бъде точно така. Защо? Защото, скъпи мои приятели, ако по времето между заспиване и пробуждане ние запазвахме изживяванията в нашия Аз и нашето астрално тяло, тогава при всяко пробуждане ние щяхме да отпечатваме тези силни изживявания също и в нашето физическо и в нашето етерно тяло, така че всеки път щяхме да внасяме промяна в етерното и физическо тяло, всеки път ние щяхме да искаме да ги правим други. Всеки от нас, който би стигнал до някакви познания за човешките опитности между заспиването и пробуждането, би трябвало да се приучи на един твърд и безкомпромисен отказ. И той неизбежно би си казал: Да, сега аз изживях нещо чудно, изживях го с моя Аз и моето астрално тяло между заспиването и пробуждането.
към текста >>
През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съ
знание
.
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е. силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят. Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало. Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на човека. Между заспиването и пробуждането човек губи своето съзнание.
През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание.
В условията на земния живот трябва да бъде точно така. Защо? Защото, скъпи мои приятели, ако по времето между заспиване и пробуждане ние запазвахме изживяванията в нашия Аз и нашето астрално тяло, тогава при всяко пробуждане ние щяхме да отпечатваме тези силни изживявания също и в нашето физическо и в нашето етерно тяло, така че всеки път щяхме да внасяме промяна в етерното и физическо тяло, всеки път ние щяхме да искаме да ги правим други. Всеки от нас, който би стигнал до някакви познания за човешките опитности между заспиването и пробуждането, би трябвало да се приучи на един твърд и безкомпромисен отказ. И той неизбежно би си казал: Да, сега аз изживях нещо чудно, изживях го с моя Аз и моето астрално тяло между заспиването и пробуждането. Само че аз категорично отказвам да пренеса тези изживявания в етерното и физическо тяло, защото в условията на земния живот те просто няма да ги понесат.
към текста >>
Ако това, което остава неуловимо за съ
знание
то, успее да проникне в съ
знание
то на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи.
И той неизбежно би си казал: Да, сега аз изживях нещо чудно, изживях го с моя Аз и моето астрално тяло между заспиването и пробуждането. Само че аз категорично отказвам да пренеса тези изживявания в етерното и физическо тяло, защото в условията на земния живот те просто няма да ги понесат. Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик.
Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи.
Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи. Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н. Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето съзнание е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло. Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма.
към текста >>
Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво по
знание
за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи. Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи.
Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето съзнание е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло. Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии. Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло.
към текста >>
Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето съ
знание
е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло.
Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи. Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи. Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето съзнание е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло.
Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма. По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии. Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло. Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло.
към текста >>
По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съ
знание
то за връзките си със Съществата от висшите Йерархии.
Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи. Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н. Обаче по време на живота между смъртта и новото раждане, нашето съзнание е будно за тези неща, така че то се включва в подготовката на нашето бъдещо физическо тяло. Но ако този процес би бил предоставен на самите нас, тогава ние нямаше да изградим това физическо тяло според законите на Кармата. Ето защо ние го изграждаме заедно със Съществата от висшите Йерархии, които бдят над нашата Карма.
По този начин ние получаваме например онези очи, онзи нос и т.н., каквито едва ли бихме си избрали сами: Просто защото в определени мигове между смъртта и новото раждане, ние сме извънредно егоистични, а именно тогава, когато заличаваме съзнанието за връзките си със Съществата от висшите Йерархии.
Силите, които черпим от тези изживявания, ни помагат да изградим нашето бъдещо физическо тяло. Да, наред с всичко друго, ние изграждаме и нашето бъдещо физическо тяло. И това е едно твърде интензивно изживяване; то просто носи в себе си зародиша на съзиданието. Само че докато съществува в своя отслабен вид тук на Земята, това изживяване ни се представя под формата на земната любов, или в другата си разновидност, която вече описах а именно като спомняне, като сила на спомняне, като памет. Точно паметта лежи в основата на усещането ни за идентичност на нашия Аз.
към текста >>
Да, в нашето тяло действува една формираща сила, при детето тя е една формираща сила, която не се определя от детското съ
знание
като „памет"; тази могъща сила действува в растежните процеси.
Точно паметта лежи в основата на усещането ни за идентичност на нашия Аз. Ако пребивавахме в едно вечно настояще, ако бяхме лишени от спомени, нашият Аз щеше да изгуби своята вътрешна сигурност. Ние не бихме се усещали свързани от един цялостен Аз. Обаче в същото време Вие виждате: Нашите спомени са само далечен и слаб отблясък от могъщата ни способност в духовния свят; способността да получаваме напътствия от Съществата на висшите Йерархии. И ние получаваме тези напътствия, за да изградим нашето физическо тяло.
Да, в нашето тяло действува една формираща сила, при детето тя е една формираща сила, която не се определя от детското съзнание като „памет"; тази могъща сила действува в растежните процеси.
По-късно от тази могъща сила се обособява и отделя „нещо", което е по-нежно и фино, и то е вече не друго, а човешката памет. С нея е свързан и един друг факт: Че тук на Земята човек живее преди всичко със самия себе си. Паметта обаче има нещо много общо и с това, което от едната си страна се изправя пред нас като човешкия егоизъм, а от другата си страна като човешката свобода. Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува.
към текста >>
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското по
знание
, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето по
знание
; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си.
В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал. Обаче човекът принадлежи и на двата свята. Моралът става за него една реалност само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща. Моралът никога не може да бъде разбран от земните отношения.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си.
Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано. Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията. В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят. Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е. вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва.
към текста >>
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното по
знание
, до онова по
знание
, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
Моралът никога не може да бъде разбран от земните отношения. Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си. Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано. Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията. В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе.
към текста >>
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното по
знание
, тогава пространството изчезва.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си. Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано. Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията. В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят. Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва.
Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения.
към текста >>
Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво по
знание
за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота.
В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето. Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне един друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини. Тогава Вие изобщо няма да сте в състояние да виждате. Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в живота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на един бъдещ духовен свят. И това, което се развива в този случай, са именно очите за свръхсетивния свят.
Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво познание за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота.
Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком. Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане. Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма. Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп. В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед.
към текста >>
Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво по
знание
за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне един друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини. Тогава Вие изобщо няма да сте в състояние да виждате. Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в живота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на един бъдещ духовен свят. И това, което се развива в този случай, са именно очите за свръхсетивния свят. Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво познание за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота.
Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане. Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма. Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп. В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед. Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно.
към текста >>
В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно
знание
за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед.
Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво познание за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота. Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком. Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане. Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма. Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп.
В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед.
Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно. Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство. Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене. Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят. Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство.
към текста >>
Постепенно това древно
знание
за свръх-сетивния свят изчезна напълно.
Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком. Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане. Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма. Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп. В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед.
Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно.
Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство. Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене. Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят. Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство. Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание.
към текста >>
Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно
знание
; да, той трябва да се опира на духовното
знание
, а не на инстинктивното ясновидство.
Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане. Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма. Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп. В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед. Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно.
Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство.
Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене. Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят. Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство. Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия.
към текста >>
Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и по
знание
то за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство.
В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед. Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно. Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство. Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене. Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят.
Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство.
Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия. Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят. Науката за Посвещението днес е един факт. И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи.
към текста >>
Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно по
знание
.
Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно. Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство. Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене. Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят. Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство.
Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание.
Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия. Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят. Науката за Посвещението днес е един факт. И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи. И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали човекът ще потърси свръхсетивното позна ние или не.
към текста >>
Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното по
знание
; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят. Науката за Посвещението днес е един факт. И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи. И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали човекът ще потърси свръхсетивното позна ние или не. Епохата, през която той е длъжен да го потърси, вече настъпи.
Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>
47.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Дори и да се пренесем в някоя от още по-древните епохи като Египетската, Древноиндийската и Древноперсийската, ние навсякъде ще открием как по
знание
то блика навън от самия човек, но в същото време то остава здраво свързано с живота между смъртта и новото раждане.
Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност. Обаче всичко онова, което позволи на човека да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия живот между смъртта и новото раждане.
Дори и да се пренесем в някоя от още по-древните епохи като Египетската, Древноиндийската и Древноперсийската, ние навсякъде ще открием как познанието блика навън от самия човек, но в същото време то остава здраво свързано с живота между смъртта и новото раждане.
В Древноиндийската епоха ние откриваме, че човекът имаше едно ясно космическо съзнание, което го доближаваше по-скоро до духовните Същества от другите Йерархии. И човекът от индийската култура се чувствуваше по-скоро поданик на света, в който пребивават божествено-духовните Същества, отколкото поданик на Земята. Той се чувствуваше, тъй да се каже, откъснат от духовните Същества и свален долу на Земята. И докато изграждаше своята цивилизация долу, праиндиецът ясно усещаше, че земните дела и дори земните предмети трябва да се формират в съответствие с духовните Същества, в съответствие с техните качества и импулси. По време на Древноперсийската епоха това усещане за идентичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината.
към текста >>
В Древноиндийската епоха ние откриваме, че човекът имаше едно ясно космическо съ
знание
, което го доближаваше по-скоро до духовните Същества от другите Йерархии.
От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност. Обаче всичко онова, което позволи на човека да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия живот между смъртта и новото раждане. Дори и да се пренесем в някоя от още по-древните епохи като Египетската, Древноиндийската и Древноперсийската, ние навсякъде ще открием как познанието блика навън от самия човек, но в същото време то остава здраво свързано с живота между смъртта и новото раждане.
В Древноиндийската епоха ние откриваме, че човекът имаше едно ясно космическо съзнание, което го доближаваше по-скоро до духовните Същества от другите Йерархии.
И човекът от индийската култура се чувствуваше по-скоро поданик на света, в който пребивават божествено-духовните Същества, отколкото поданик на Земята. Той се чувствуваше, тъй да се каже, откъснат от духовните Същества и свален долу на Земята. И докато изграждаше своята цивилизация долу, праиндиецът ясно усещаше, че земните дела и дори земните предмети трябва да се формират в съответствие с духовните Същества, в съответствие с техните качества и импулси. По време на Древноперсийската епоха това усещане за идентичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината. Той искаше да се бори с онези Същества, които идваха от мрака на Земята; да, той виждаше своята задача в това да подкрепя Духовете на светлината срещу Духовете на мрака.
към текста >>
Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето
знание
да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане.
Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните. След навлизането на 4 следатлантска епоха, т.е. Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята. В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане. Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют.
Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане.
Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят. Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност. Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят. Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят. В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
към текста >>
Древният грък имаше ясното усещане: Чрез по
знание
то, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят.
След навлизането на 4 следатлантска епоха, т.е. Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята. В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане. Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют. Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане.
Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят.
Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност. Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят. Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят. В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества. От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете.
към текста >>
Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат
знание
, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят.
Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят. В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества. От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете. Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа. В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете.
Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят.
В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н. И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос. Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят.
към текста >>
Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко
знание
, еманципирано от божествено-духовната воля.
В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н. И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос. Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят.
Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля.
И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя. За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм.
към текста >>
И това чисто човешко, еманципирано от Боговете
знание
се прояви в учението на Галилей и Коперник.
алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н. И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос. Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят. Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля.
И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник.
Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя. За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм. Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
към текста >>
Това
знание
стигна до един твърде абстрактен образ на света.
Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н. И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос. Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят. Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля. И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник.
Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света.
Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя. За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм. Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят. Този модерен светоглед, изкован от чисто човешки представи, показва едно грандиозно различие от досегашните светогледи на човечеството.
към текста >>
Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно по
знание
, което въпреки че е сродно с това природо
знание
му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
И въпреки това, Антропософията иска да проникне във всички научни области. Тя е длъжна да го направи по нейния дълбок и свойствен начин, а не да кокетира с една или друга научна дисциплина. Обаче отново трябва да изтъкнем: изключително трудно е за Антропософията да насочи пространствено ориентираното човешко мислене, това чисто човешко мислене, еманципирано от божествено-духовния свят отново към Боговете. Ние не искаме да се връщаме към древните душевни състояния, ние искаме да развием съвсем нови душевни състояния, да уловим техния зародиш в сляпата привързаност на човека към пространствено-материалния свят и да го пренесем в сферите на Духа. Ние искаме да сменим тона, ние искаме да говорим за веществата, силите и Духа с други думи, а не с тези на Галилей и Коперник.
Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел? Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот. И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе. За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното по
знание
на Земния човек след първата третина на 15 век.
Обаче какво извлича днешният човек от експеримента? Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия! В своите научни понятия той изобщо не е прекрачил в епохата на Михаил. Обаче човекът трябва да влезе в епохата на Михаил, понеже тази епоха има една много важна особеност. Ако си зададем въпроса: Какъв смисъл имаше впрочем това, че ако мога така да се изразя Гавраил предаде скиптъра на Михаил?
ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното познание на Земния човек след първата третина на 15 век.
Гавраил застава, тъй да се каже, изумен и слисан пред днешните представи на един образован човек. А Михаил, който е извънредно близък със Слънчевите сили, изобщо не се интересува от това как изглеждат човешките мисли, той е там, където човекът кове импулсите за своите свободни действия. Михаил е призван да работи в това, което моята „Тайна Наука" описва като свободно и чисто мислене; то впрочем трябва да бъде истинският импулс за свободния човек на новото време. Но Михаил е свързан и с онези действия, които произтичат от импулсите на любовта. Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно познание.
към текста >>
Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно по
знание
.
ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното познание на Земния човек след първата третина на 15 век. Гавраил застава, тъй да се каже, изумен и слисан пред днешните представи на един образован човек. А Михаил, който е извънредно близък със Слънчевите сили, изобщо не се интересува от това как изглеждат човешките мисли, той е там, където човекът кове импулсите за своите свободни действия. Михаил е призван да работи в това, което моята „Тайна Наука" описва като свободно и чисто мислене; то впрочем трябва да бъде истинският импулс за свободния човек на новото време. Но Михаил е свързан и с онези действия, които произтичат от импулсите на любовта.
Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно познание.
И какво иска Антропософията? Антропософията иска да осветли цялата разсъдъчна дейност на човека, която е свързана с пространството, отново да я превърне в нещо свръхсетивно, тя работи отдолу нагоре и протяга, тъй да се каже, ръцете си отдолу.нагоре, за да улови протегнатите отгоре надолу ръце на Михаил. Само така могат да бъдат изградени мостовете между хората и Боговете. И Михаил стана предводител на тази велика епоха не за друго, а защото беше длъжен да пренесе интелектуалния щурм на човека „горе" в духовния свят междувременно той успя да утвърди категорията „пространство" в категорията „време" и да включи този щурм, респективно тази специфично човешка опитност в знанието на Боговете. Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето.
към текста >>
И Михаил стана предводител на тази велика епоха не за друго, а защото беше длъжен да пренесе интелектуалния щурм на човека „горе" в духовния свят междувременно той успя да утвърди категорията „пространство" в категорията „време" и да включи този щурм, респективно тази специфично човешка опитност в
знание
то на Боговете.
Но Михаил е свързан и с онези действия, които произтичат от импулсите на любовта. Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно познание. И какво иска Антропософията? Антропософията иска да осветли цялата разсъдъчна дейност на човека, която е свързана с пространството, отново да я превърне в нещо свръхсетивно, тя работи отдолу нагоре и протяга, тъй да се каже, ръцете си отдолу.нагоре, за да улови протегнатите отгоре надолу ръце на Михаил. Само така могат да бъдат изградени мостовете между хората и Боговете.
И Михаил стана предводител на тази велика епоха не за друго, а защото беше длъжен да пренесе интелектуалния щурм на човека „горе" в духовния свят междувременно той успя да утвърди категорията „пространство" в категорията „време" и да включи този щурм, респективно тази специфично човешка опитност в знанието на Боговете.
Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето. Човекът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено! Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението! Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око.
към текста >>
48.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Това човечество все още притежаваше един вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на съ
знание
то, които се намираха между дълбокия сън и будността.
Нека да насочим нашия поглед към древните източни култури преди основаването на християнството. Ако сравним техните Мистерии, както и Мистериите, които бяха разпространени в Средна, Западна и Северна Европа преди основаването на християнството, да, ако ги сравним, с Коледната Мистерия, ние преди всичко ще забележим, че те бяха не зимни, а летни Мистерии; те изразяваха сливането на човешко то същество с онези Земни сили, които се проявяват по време на лятото. А една добра представа за тези неща ще си изградим само тогава, когато насочим поглед към онази част от човешката история, която предшествува Мистерията на Голгота. Нека за миг да се пренесем в една от тези древни епохи. Както и друг път, ние веднага ще се убедим, че всичко, което се изнасяше в древните Мистерии, беше предназначено за едно друго човечество.
Това човечество все още притежаваше един вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на съзнанието, които се намираха между дълбокия сън и будността.
Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този израз човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация. Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището. Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения. Образите имаха само бегла прилика със съновиденията. Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така.
към текста >>
Там не съществуваше никаква разлика между вяра и по
знание
.
Древните хора също полагаха подобни усилия, само че по отношение на образите, които те имаха от духовния свят. Но наред с образите, от духовния свят те получаваха и мисли. Да, ако можехме да си представим величествените и преливащи от светлина мисли на древното човечество, ние просто бихме застинали от удивление. Тези мисли не бяха съчинявани, те бяха получавани като едно откровение. Както днес имаме училища и университети, така древните имаха своите Мистерии, в които наука, изкуство и религия бяха едно цяло.
Там не съществуваше никаква разлика между вяра и познание.
Познанието се изграждаше с помощта на образи, а онова, в което хората вярваха, се подкрепяше от силата на познанието. Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост. Докато днес човек се чувствува задължен да прави разликата: това, което човек почита като мъдрост е истина. А това, което създават художници, скулптори, музиканти то е фантазия. Нека допълним: Гьоте беше последния представител на онова човечество, което не допускаше в себе си подобно разграничаване между изкуство, наука и религия.
към текста >>
По
знание
то се изграждаше с помощта на образи, а онова, в което хората вярваха, се подкрепяше от силата на по
знание
то.
Но наред с образите, от духовния свят те получаваха и мисли. Да, ако можехме да си представим величествените и преливащи от светлина мисли на древното човечество, ние просто бихме застинали от удивление. Тези мисли не бяха съчинявани, те бяха получавани като едно откровение. Както днес имаме училища и университети, така древните имаха своите Мистерии, в които наука, изкуство и религия бяха едно цяло. Там не съществуваше никаква разлика между вяра и познание.
Познанието се изграждаше с помощта на образи, а онова, в което хората вярваха, се подкрепяше от силата на познанието.
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост. Докато днес човек се чувствува задължен да прави разликата: това, което човек почита като мъдрост е истина. А това, което създават художници, скулптори, музиканти то е фантазия. Нека допълним: Гьоте беше последния представител на онова човечество, което не допускаше в себе си подобно разграничаване между изкуство, наука и религия. Защото Гьоте възприемаше изкуството и науката като две отделни страни на една и съща истина.
към текста >>
Обаче имаше хора, чиято мъдрост им беше необходима през цялата година например тези участници в Мистериите, които практикуваха един или друг вид лечение, защото лечението също беше включено в мистерийното
знание
.
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този израз се „освобождаваха" от всеки един символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост. И в този момент дълбоката изповед на древните мъдреци звучеше по един единствен начин: Ето, сега ние отново станахме невежи, отново станахме пълни глупаци. В действителност това беше само едно средство, за да не се изпада под луциферически влияния: Напредвайки към върховата точка на лятото, човекът натрупваше мъдрост, после тя се превръщаше в глупост, за да освободи място на нова мъдрост. Да, този беше начина, по който Космосът искаше да бъде изживяван. И както Космосът позволяваше редуване на зима и лято, така и човек трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глупостта.
Обаче имаше хора, чиято мъдрост им беше необходима през цялата година например тези участници в Мистериите, които практикуваха един или друг вид лечение, защото лечението също беше включено в мистерийното знание.
Така че те съвсем не можеха да постъпват по този начин. И наистина: Недопустимо би било ако трябва да се изразя с днешните имена на месеците лекарят да се окаже кръгъл глупак през август или септември. Естествено, тези хора трябваше да съхраняват мъдростта и те бяха тъй да се каже „практикуващите" участници в Мистериите, докато ръководителите и „теоретиците" на Мистериите всяко лято потъваха в мрака на глупостта. Известни следи от това потъване в глупостта е доловил и Гьоте. В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено съзнание, а не в будност; ръководи ги от мрака на глупостта, а не от сиянието на мъдростта.
към текста >>
В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено съ
знание
, а не в будност; ръководи ги от мрака на глупостта, а не от сиянието на мъдростта.
Обаче имаше хора, чиято мъдрост им беше необходима през цялата година например тези участници в Мистериите, които практикуваха един или друг вид лечение, защото лечението също беше включено в мистерийното знание. Така че те съвсем не можеха да постъпват по този начин. И наистина: Недопустимо би било ако трябва да се изразя с днешните имена на месеците лекарят да се окаже кръгъл глупак през август или септември. Естествено, тези хора трябваше да съхраняват мъдростта и те бяха тъй да се каже „практикуващите" участници в Мистериите, докато ръководителите и „теоретиците" на Мистериите всяко лято потъваха в мрака на глупостта. Известни следи от това потъване в глупостта е доловил и Гьоте.
В своето стихотворение „Тайните", той описва една загадъчна фигура, „тринадесетият", който ръководи другите, намирайки се в понижено съзнание, а не в будност; ръководи ги от мрака на глупостта, а не от сиянието на мъдростта.
Да, душевното настроение на древните беше съвсем различно отколкото при следващите поколения, които започнаха да гледат на мислите, като на свое лично завоевание. Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на мислите се гледаше като на нещо, което се поражда в самия човек като например кръвта. Бихме могли да допълним: В древните епохи човекът беше свързан с мислите, както е свързан с въздуха. От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща мислите си, както усещаше и своята кръв. Но сега човекът си казваше и друго: Това, което изживявам като мисли, вече изгуби своя небесен произход; то е нещо, което възниква в самия мен, то е нещо земно.
към текста >>
И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното
знание
за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии. Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли. Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят.
И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
Древният човек усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете. И всяка година той го връщаше на духовния свят. Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание. За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което живя три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай човек би паднал в клопките на егоизма. В известен смисъл ако мога така да се изразя древните Мистерии имаха един подчертано аристократичен характер и общо взето, самият аристократизъм води началото си от тези древни Мистерии, защото отделните мистерийни свещенослужители принасяха жертвите от името на всички останали.
към текста >>
Древният човек усещаше това
знание
не като свое притежание, а като дар от Боговете.
Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли. Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
Древният човек усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете.
И всяка година той го връщаше на духовния свят. Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание. За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което живя три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай човек би паднал в клопките на егоизма. В известен смисъл ако мога така да се изразя древните Мистерии имаха един подчертано аристократичен характер и общо взето, самият аристократизъм води началото си от тези древни Мистерии, защото отделните мистерийни свещенослужители принасяха жертвите от името на всички останали. Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер.
към текста >>
Но тогава в сила беше старото имагинативно по
знание
.
Ако подобна книга трябваше да се напише в някоя от древните епохи, тогава нейният автор би трябвало да черпи всичко от звездите. Обаче в моята „Тайна Наука" се тръгва преди всичко от самия човек. Да, тръгва се от човека и след това дълбоката вътрешна същност на човека се разпростира както назад към древната Сатурнова, Слънчева, Лунна епоха, така и напред към бъдещите планетарни епохи от развитието на нашата Земя. Ако в древните епохи някой търсеше мъдростта на света, той започваше всичко от звездите, които са вън в духовния Космос и се опитваше да пренесе в човешката душа това, което те говореха на човека. И ето, той отправяше погледа си например към Слънцето.
Но тогава в сила беше старото имагинативно познание.
За днешния учен Слънцето представлява едно гигантско газово кълбо, нещо което естествено е немислимо за чистото и непреднамерено съзерцание. За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила. Да, човекът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето. И тогава той съумяваше да разчете в Космоса това, което виждаше като духовен облик на Слънцето, да го пренесе долу в своето собствено сърце и да каже: Ето, чак сега аз разбирам човешкото сърце, самото Слънце ми подсказва какво представлява естеството на човешкото сърце. Така и в другите звезди и съзвездия човекът откриваше това, което беше скрито в самия него.
към текста >>
Колко малко знаят днешните хора за тази космическа Коледа, колко повърхностно е тяхното
знание
и колко недостатъчни са спомените им за Мистерията на Голгота.
и чак тогава ще се научи да разбира целия Космос. За да се превърне в едно цяло с Космоса, древният човек си изработваше интимно усещане за тези неща, той изостряше това усещане най-вече в разгара на лятото, защото тогава най-добре можеше да поглежда нагоре към Слънцето и другите звезди. Ако обаче днес човек иска да поеме чрез своите възприятия езика на Космоса, той трябва да обърне погледа си към дълбините на човешкото същество. И най-подходящото време за осъществяването на тази цел е сезона на зимата, на Коледата. Опитайте се да разберете тази характерна особеност на Коледната Мистерия, скъпи мои приятели, защото за нас е наложително да съживим нещо от древните традиции, тъй като няма друг начин отново да застанем честно пред годишния кръг на Земята и да съизживеем истински този годишен кръг.
Колко малко знаят днешните хора за тази космическа Коледа, колко повърхностно е тяхното знание и колко недостатъчни са спомените им за Мистерията на Голгота.
Подобна профанизация е в основата на голямото нещастие, което днес тегне над човечеството; тук се корени истинската вина на хората. Да, истинската вина е в летаргията и в отказа да обновим Коледното настроение, Коледните мисли. А всички ние се нуждаем от такова обновление, защото иначе е невъзможно да станем истински хора, истински човеци; невъзможно е да открием космическия източник на нашите духовни сили. Да, ние се нуждаем от една космическа Коледа, от едно ново раждане на духовния живот. И едва тогава ще можем да празнуваме Коледата като честни хора; едва тогава ще има смисъл стремежът ни към пълно християнизиране на нашия мисловен свят, който сега усещаме като гореща кръв в нашето тяло, за разлика от древните мисли, които усещахме като вдишване и издишване.
към текста >>
Опитайте се да слеете Коледния импулс с онази душевна сила, която рано или късно ще озари мрака на „другото"
знание
с напиращата отвсякъде духовна светлина и тогава Христовото Посвещение ще работи във всяко човешко сърце, а в душата си заедно с цялото човечество Вие ще изживеете една грандиозна космическа Коледа.
Само там то ще намери необходимата светлина. Да, човекът не трябва да остане в оковите на старата традиция, според която първата Коледна меса беше отпразнувана в „среднощния час". Човекът трябва да се издигне до убеждението, че от неговия собствен душевен мрак ще се роди най-добрата му част, че от мрака на душата му ще засияе неговата чиста и нова утринна светлина. Защото това е една несъмнена истина, скъпи мои приятели, че истинската светлина ще се роди от мрака. Само че занапред от този мрак не трябва да се поражда мрак и само мрак, а именно светлина.
Опитайте се да слеете Коледния импулс с онази душевна сила, която рано или късно ще озари мрака на „другото" знание с напиращата отвсякъде духовна светлина и тогава Христовото Посвещение ще работи във всяко човешко сърце, а в душата си заедно с цялото човечество Вие ще изживеете една грандиозна космическа Коледа.
към текста >>
49.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в по
знание
, превръщаше се в четене.
Както Земята, така и той, се оказваха в една пълна космическа самотност. И ние можем да вникнем в тогавашното му положение най-добре, когато отправим поглед към онези древни Мистерии, които бяха; широко разпространени преди Мистерията на Голгота. В тези Мистерии се пазеше науката за Посвещението, разбира се в нейната тогавашна разновидност. За част от древните народи Посвещението се състоеше в това, че окултните кандидати се научаваха да разчитат космическите надписи, но не така, както се четат мъртвите букви на лист хартия, а както се приемат озарения от свръхсетивните Същества. Ако един човек навлизаше в тайните на Космоса, той знаеше, че това, което набира сили и израства по лицето на Земята, е само един образ на процесите, които имат своето начало горе в звездния Космос.
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии. Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот. Навлизайки в тези тайни, хората се приближаваха и до древната мъдрост. Да, тогава те можеха просто да разчитат скритите послания на духовните Същества. А едно от най-важните послания за учениците беше това на „Годишния Бог".
към текста >>
Напредвайки в своята космическа самотност, Земята пробуждаше своето „себесъ
знание
".
Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената. Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите. През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н.
Напредвайки в своята космическа самотност, Земята пробуждаше своето „себесъзнание".
Да, събитията през втората половина на Септември, особено в селските области, които все още пазеха спомена за Михаиловия празник, се посрещаха с особена тържественост. Целият този празник напомняше: В онзи миг, когато космическите простори се отдръпват от човека и когато се затварят всички земни пъти ща към Космоса, тогава човекът трябва да намери сили и да се присъедини към онези сфери, които не са свързани с външните физически и етерни процеси, с една дума да повери душата си на духовния Космос. Но дори и в поизбледнелия Михаилов празник от края на Септември, е запазено нещо от онзи копнеж на човечеството за духовно ръководство, каквото то се надяваше че ще получи от Йерархиите, в случай че външното ръководство чрез Слънцето и звездите се окажеше недостатъчно. И в това чудно „четене", което неусетно се преобразяваше в знание, се откриваха тайните на човешкото астрално тяло. Този процес беше най-подчертан през есента, когато инспирираните от „Годишния Бог" кандидати, успяваха да проникнат в тайните на човешкото астрално тяло.
към текста >>
И в това чудно „четене", което неусетно се преобразяваше в
знание
, се откриваха тайните на човешкото астрално тяло.
През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н. Напредвайки в своята космическа самотност, Земята пробуждаше своето „себесъзнание". Да, събитията през втората половина на Септември, особено в селските области, които все още пазеха спомена за Михаиловия празник, се посрещаха с особена тържественост. Целият този празник напомняше: В онзи миг, когато космическите простори се отдръпват от човека и когато се затварят всички земни пъти ща към Космоса, тогава човекът трябва да намери сили и да се присъедини към онези сфери, които не са свързани с външните физически и етерни процеси, с една дума да повери душата си на духовния Космос. Но дори и в поизбледнелия Михаилов празник от края на Септември, е запазено нещо от онзи копнеж на човечеството за духовно ръководство, каквото то се надяваше че ще получи от Йерархиите, в случай че външното ръководство чрез Слънцето и звездите се окажеше недостатъчно.
И в това чудно „четене", което неусетно се преобразяваше в знание, се откриваха тайните на човешкото астрално тяло.
Този процес беше най-подчертан през есента, когато инспирираните от „Годишния Бог" кандидати, успяваха да проникнат в тайните на човешкото астрално тяло. Да, по правило в есенния сезон Посветените се обръщаха към своите ученици и им казваха: Радвайте се и се уповавайте на онова Същество, което е изправено пред лика на Слънцето. Не забравяйте, че след като минете през Портата на смъртта и пристъпите в свръхсетивния свят, Вие ще се нуждаете от всички онези сили на Вашето астрално тяло, които са останали съхранени от поредния земен живот. Тайните на човешкото астрално тяло се извличаха от откровенията на Логоса в цъфтящите и увяхващи растения, от завиращите се в почвата насекоми и т.н. Да, човекът постепенно разбираше, че ако иска да постигне истинското си достойнство, той трябва да се обърне към духовния свят.
към текста >>
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно по
знание
, сега то израстваше до един богат вътрешен живот.
Тайните на човешкото астрално тяло се извличаха от откровенията на Логоса в цъфтящите и увяхващи растения, от завиращите се в почвата насекоми и т.н. Да, човекът постепенно разбираше, че ако иска да постигне истинското си достойнство, той трябва да се обърне към духовния свят. И тогава той ръководен от Посветените насочваше своя душевен поглед към онова свръхсетивно Същество, което ние означавам с името Михаил. После обаче идваше онзи сезон от годината, който съответствува на днешната Коледа. През този сезон Посветените от „Годишния Бог" показваха на своите ученици онези особености, които проличават в замръзването на водата, онези художествени форми на милиардите снежинки, от които е изтъкана бялата пелена на зимата.
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот.
Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд. Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика. Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата. Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили.
към текста >>
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно по
знание
.
За тази цел ние трябва да си изработим нов духовен слухов орган, едно ново духовно ухо за незатихващото откровение на Логоса, за незатихващото му откровение в самото човешко същество. Нека да се вслушаме в инспирациите на този човешки Бог, както и на времето хората се научиха да се вслушват в инспирациите на „Годишния Бог". Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят.
към текста >>
50.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съ
знание
то за свобода вътре в развитието на човечеството.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 март 1923 година От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие.
С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството.
Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период. Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха. Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи. Така, ако се обърнем към по-ранните епохи, то това различие в неговото устройство се проявява даже и в цялата външност на човека, в неговата, можем да кажем, телесност.
към текста >>
Към някакво по-определено по
знание
хората от това време не са се стремили.
При което, това се е правило не на основата на някакво външно интелектуално разглеждане, а изхождайки от дълбоко инстинктивно чувство: тоест това не значи, че хората от това време са провеждали някакви физиологически изследвания, това, разбира се, съвсем не им е било необходимо. Подобни неща са възможни само в такива времена, когато интелектуализмът, дори и още неразвил се напълно, все пак вече се пробужда. Те са имали фин физиогномичен усет. Те дълбоко са усещали, например, следното: ако този човек има еди какво си изражение на лицето, то това показва, че той притежава музикални способности. Те са придавали голямо значение на възможността да научават за музикалните способности на човека въз основа на изражението на неговото лице или неговите жестове, и на целия му облик.
Към някакво по-определено познание хората от това време не са се стремили.
За тях би било непонятно и неприемливо твърдението, че нещо трябва да бъде доказано. Това би било неприемливо за тях, това би предизвикало в тях усещане на почти физическа болка, а в по-старите времена действително би предизвикало физическа болка. Да доказваш какво да е на който и да е, това е все едно да го мушкаш с нож! Така биха казали тогава хората. Защо трябва да се доказва?
към текста >>
На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съ
знание
за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано.
Там знаят: доказването е занятие, което на Земята се налага да се използва, а в света на духовното битие - там не доказват. Ако някой там би поискал да доказва, то би се получило впечатление, че той е взел някакъв мащаб и казва, че човек е длъжен да бъде с еди какъв си ръст, тъй като това фигурира в легендата за Прокруст: на този, който е твърде висок, трябва да му се отсече парче от крака, а този, който е недостатъчно висок - го разтягат. Така би изглеждал в духовния свят стремежа да се «доказва». Там нещата не са такива, че да може за доказателство да ги отсечеш. Там всички неща са вътрешно подвижни, вътрешно променливи.
На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано.
Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства.
към текста >>
Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме по
знание
с помощта на доказателства.
На такъв човек от древно- индийската култура, с неговото силно съзнание за това, че той е слязъл от духовния свят, и че тук на Земята той само външно се е облякъл в съществото на човек, на такъв човек би се сторило твърде странно, ако биха му казали, че нещо трябва да бъде доказано. Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н.
Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства.
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика.
към текста >>
Тогава все още е съществувало съ
знание
за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение.
Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха. По време на третата следатлантска епоха този инстинкт – да прозират духовното, да съзират във времето мислите на Боговете, е бил в основни линии изгубен от хората. И тогава постепенно започнали да изчисляват. Тогава на мястото на интуитивното схващане на мислите на Боговете за хората, възприемани в явленията и констелациите на природния свят, дошло изчисляването на констелациите на небесните светила; и когато човек се появявал на белия свят, изчислявали за него съществуващата тогава констелация на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Така, че характерно за тази трета, египетско-халдейска епоха, е било това, че тогава се е придавало най-голямо значение на възможността по констелацията на небесните светила да се изчисли, по какъв начин човек навлиза от своя доземен в земния си живот.
Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение.
Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията. Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията. Това е недопустимо. Но, разбира се, голямата разлика е, когато на преден план се издигат тези външни методи на мислене, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията.
към текста >>
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съ
знание
то за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно). Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора.
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие.
към текста >>
По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съ
знание
; неговото съ
знание
все повече и повече се свивало и свличало на Земята.
За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора. И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята. Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н.
По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята.
Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие. И накрая настъпва гръко-римската епоха, където човек става съвсем земен човек. Ако още един път се върнем към третата следатлантска епоха се натъкваме на такова време, в което хората, макар и да са правили изчисления относно своето небесно съществувание, в същото време са имали силно развито чувство за това, къде именно са се родили на Земята. Това е много интересен факт. Своето доземно, небесно съществувание те са забравили; те си спомняли за него само по пътя на изчисленията: налагало се е да го изчисляват.
към текста >>
В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съ
знание
то на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода.
Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване. При гърците това се прекратило.
В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода.
В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило. Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят. Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята.
към текста >>
Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съ
знание
, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят.
При гърците това се прекратило. В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода. В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило.
Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят.
Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята. Със своето съзнание той не излизал извън пределите на земния свят. Себе си той чувствал съединен чрез кръвта със своя род, със своето племе. А как стои работата с нас в петата следатлантска епоха? Това почти се изяснява на схемата, която ви надрасках.
към текста >>
Със своето съ
знание
той не излизал извън пределите на земния свят.
В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило. Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят. Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята.
Със своето съзнание той не излизал извън пределите на земния свят.
Себе си той чувствал съединен чрез кръвта със своя род, със своето племе. А как стои работата с нас в петата следатлантска епоха? Това почти се изяснява на схемата, която ви надрасках. Да, ние като че ли сме се зарили в земята. Ние съвсем сме се лишили от извънземни сили, а също не живеем повече и с тези само земни сили, които вибрират в кръвта, ние и не трябва повече да живеем с тях, но станахме зависими от сили, намиращи се под земята.
към текста >>
Човек се е усещал някога в своето съ
знание
като резултат от имагинациите на Боговете, след това от мислите на Боговете, после – резултат от констелациите и накрая, земен човек.
За това вече говорих веднъж тук подробно. Какво означава това за нас, хората, това, че сме станали зависими от подземните сили? Това, разбира се, не означава за нас същото, каквото и за картофите: за зимата нас не ни складират в ями, за да се запазим по-добре, за нас това означава нещо съвсем друго. Това означава, че Земята ни е отнела надземните въздействия. Земята като че ни е ограбила, лишила ни е от надземното.
Човек се е усещал някога в своето съзнание като резултат от имагинациите на Боговете, след това от мислите на Боговете, после – резултат от констелациите и накрая, земен човек.
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта. На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв. Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви. Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили.
към текста >>
Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съ
знание
, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви.
Това означава, че Земята ни е отнела надземните въздействия. Земята като че ни е ограбила, лишила ни е от надземното. Човек се е усещал някога в своето съзнание като резултат от имагинациите на Боговете, след това от мислите на Боговете, после – резултат от констелациите и накрая, земен човек. Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта. На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв.
Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви.
Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора. Това е така започвайки от петата следатлантска епоха.
към текста >>
И само интелектуалното
знание
е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща.
А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността. А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните мисли, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята. И от целият течен елемент на Земята би се формирал минерален елемент на Земята. И човек би получил пълна възможност, ако не оживи своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от Космоса, човек би получил възможност да разтроши Земята, да я раздроби. Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие.
И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща.
Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената. Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество. Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание».
към текста >>
И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно
знание
».
И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща. Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената. Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество. Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото.
И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание».
Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната.
към текста >>
51.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В миналото, когато тяхното съ
знание
беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на животните и т.н.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, Велики Понеделник, 2.Април 1923 Ние съвсем не бива да подценяваме какво значение има за човечеството фактът, че то може да насочва цялото си внимание към един или друг годишен празник. Днес хората участвуват в религиозните празници по-скоро по навик, но това не винаги е било така.
В миналото, когато тяхното съзнание беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на животните и т.н.
Изобщо хората съизживяваха с природата нейните постепенни промени и метаморфози. Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа. Душите изпитваха такива усещания, чиито особен характер подсказваше тяхната нагласа към онова, което представляваха празниците. Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество. Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък.
към текста >>
Но тяхното съ
знание
се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа.
Дорнах, Велики Понеделник, 2.Април 1923 Ние съвсем не бива да подценяваме какво значение има за човечеството фактът, че то може да насочва цялото си внимание към един или друг годишен празник. Днес хората участвуват в религиозните празници по-скоро по навик, но това не винаги е било така. В миналото, когато тяхното съзнание беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на животните и т.н. Изобщо хората съизживяваха с природата нейните постепенни промени и метаморфози.
Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа.
Душите изпитваха такива усещания, чиито особен характер подсказваше тяхната нагласа към онова, което представляваха празниците. Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество. Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък. Както днес определени душевни изживявания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни изживявания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни изживявания и промените във външната природа. Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света.
към текста >>
Обаче такава ангажираност на съ
знание
то е свързана с различни инспирации.
Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък. Както днес определени душевни изживявания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни изживявания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни изживявания и промените във външната природа. Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света. В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят. Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации.
Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот. На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците. Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание. Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено. Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността.
към текста >>
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и
знание
, между по
знание
и откровение, което именно наричаме схоластическо.
На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците. Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание. Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено. Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността. През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата. И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание.
към текста >>
Че от човека може да се очаква само по
знание
за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание. Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено. Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността. През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят.
към текста >>
И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно по
знание
.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата. И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба.
И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание.
След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя. Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
към текста >>
Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съ
знание
то на хората и на свой ред отново ги инспирира.
И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя. Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот.
Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне! ”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството? Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа. Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност.
към текста >>
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че по
знание
то за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от солев, живачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността.
И така е с всичко. Кой днес се интересува, да кажем, в една област, каквато е систематиката на растенията, може ли да се прояви някакъв вид троичност! Хората откриват един вид до друг вид, една закономерност до друга закономерност. Пресмятат по такъв начин, сякаш хвърлят бобени зърна или камъчета. Обаче действието, което едно число упражнява в света, произтича от неговата вътрешна същност и човек трябва да вникне в тази вътрешна същност.
Ако бихме могли да се върнем малко по-назад във времето, щяхме да установим, че познанието за веществата също се опираше върху троичността: Върху това, което беше от солев, живачен и фосфорен характер, щяхме да установим, че в троичността хората виждаха един сбор от прадревните мирови сили, че всичко, което се проявява като нещо отделно, трябва по някакъв начин да се свързва с прадревната сила на троичността.
А ако бихме се върнали още по-назад във времето, когато впрочем поради състоянието на културата хората живееха по-лесно, щяхме да се окажем в по-горещите климатични зони, където в рамките на източните култури до древното елементарно ясновидство се стигаше много по-бързо. Днес в подходящите климатични зони също е възможно да се стигне до тези неща с помощта на свободното, екзактно ясновидство. Обаче в случая ни интересуват именно древните култури! Тогава хората не различаваха пролет, лято, есен и зима. Да разграничаваш пролет, лято, есен, зима би било подвеждащо и изобщо да се подчинява годишния ход на числото четири – това за древно-индийската култура би било абсурдно, понеже в такъв случай не остава място за прамогъщите сили на троичността.
към текста >>
Едно такова вътрешно съ
знание
би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил.
Обаче природата не следва това тактуване. Разбира се, ако ограничим погледа си само върху една част от годината, където всичко е преплетено едно в друго, например пролетта, ние няма да открием този троичен пулс. Ако обаче проследим цялата година, ако видим как троичността може да се разчленява на отделни части, как двоичността включва в себе си духовното и физическо-материалното, а тяхното ритмично застъпване се проявява като един трети елемент, тогава ще се научим да възприемаме трите в едното, едното в трите и накрая ще проумеем, как човекът сам може да намери мястото си в този миров ритъм: преходът от три в едно, от едно в три. И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете. Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил.
Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
към текста >>
52.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Впрочем съ
знание
то за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека.
столетие, а във втората лекция се опитах да покажа какви са сегашните и бъдещи възможности за плодотворното обновление на този импулс. Обаче преди да говорим за особеностите при въвеждането на Михаиловия празник в началото на есента, което ще направя утре, бих искал да засегна някои предварителни условия, свързани с един такъв замисъл. Става дума за това, че всъщност един такъв импулс като Михаиловия импулс винаги е свързан с обстоятелството, че човекът стига до един свръхсетивен възглед относно своята свързаност както със Земята, така и с Космоса, и започва да разглежда себе си не само като Земен гражданин, но и като гражданин на Космоса, чиито откровения той получава или по духовен път, или като някакви образи от по-скоро физическо естество. Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени. Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения.
Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека.
Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени. За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства. Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение. Ако трябва да се замислим за социалната важност на Михаиловия празник – за нея ще говоря утре – и за неговото провеждане, най-напред следва да породим в себе си едно усещане за това, какво би могъл да означава един такъв Михаилов празник. Защото този празник не би трябвало да носи характера на съвременните религиозни празници; той би следвало да бъде извлечен, както загатнах завчера, от самите дълбини на човешката душа.
към текста >>
За да обоснова думите си, бих искал само да припомня колко абстрактно, колко нищожно е онова, което днес достига до човешкото съ
знание
като чувства и усещания, потвърждаващи връзката между човека и Космоса.
За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства. Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение. Ако трябва да се замислим за социалната важност на Михаиловия празник – за нея ще говоря утре – и за неговото провеждане, най-напред следва да породим в себе си едно усещане за това, какво би могъл да означава един такъв Михаилов празник. Защото този празник не би трябвало да носи характера на съвременните религиозни празници; той би следвало да бъде извлечен, както загатнах завчера, от самите дълбини на човешката душа. Но до тези дълбини можем да стигнем само ако отново съживим връзките между човека и Космоса, както и всичко онова, с което Космосът участвува в кръговрата на годината.
За да обоснова думите си, бих искал само да припомня колко абстрактно, колко нищожно е онова, което днес достига до човешкото съзнание като чувства и усещания, потвърждаващи връзката между човека и Космоса.
Замислете се например за днешната астрономия, астрофизика и т.н. Те изчисляват планетарните орбити, координатите на неподвижните звезди, чрез спектралните анализи правят изводи за молекулярния състав на небесните тела. Обаче всичко това не говори нищо на човешката душа. Разполагайки с тази небесна мъдрост човекът се усеща още по-голям самотник на Земната планета. В общи линии днешният начин на мислене, който разглежда тези неща, е само една система от тесни понятия.
към текста >>
За да вникнем душевно във всичко това, нека да разгледаме една от разновидностите на човешкото съ
знание
, въпреки че тя няма голямо значение за ежедневния живот: съ
знание
то, което човекът има докато спи и сънува.
Замислете се например за днешната астрономия, астрофизика и т.н. Те изчисляват планетарните орбити, координатите на неподвижните звезди, чрез спектралните анализи правят изводи за молекулярния състав на небесните тела. Обаче всичко това не говори нищо на човешката душа. Разполагайки с тази небесна мъдрост човекът се усеща още по-голям самотник на Земната планета. В общи линии днешният начин на мислене, който разглежда тези неща, е само една система от тесни понятия.
За да вникнем душевно във всичко това, нека да разгледаме една от разновидностите на човешкото съзнание, въпреки че тя няма голямо значение за ежедневния живот: съзнанието, което човекът има докато спи и сънува.
Тук искам да кажа само няколко думи за съня, изпълнен със сънища, като отправна точка на днешната лекция. Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси. Това е едната възможност. Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н. Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо.
към текста >>
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съ
знание
то му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси.
Обаче всичко това не говори нищо на човешката душа. Разполагайки с тази небесна мъдрост човекът се усеща още по-голям самотник на Земната планета. В общи линии днешният начин на мислене, който разглежда тези неща, е само една система от тесни понятия. За да вникнем душевно във всичко това, нека да разгледаме една от разновидностите на човешкото съзнание, въпреки че тя няма голямо значение за ежедневния живот: съзнанието, което човекът има докато спи и сънува. Тук искам да кажа само няколко думи за съня, изпълнен със сънища, като отправна точка на днешната лекция.
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси.
Това е едната възможност. Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н. Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо. Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение. Напротив, от найголямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата.
към текста >>
– Но той продължаваше да е сигурен: Естествено, Духове не съществуват, тук говори моето подсъ
знание
.
Тогава те заявиха: Да, ние трябваше да те излъжем, това е в нашата природа. – Но той продължаваше да ги разпитва за всичко, което го засягаше. И накрая се стигна до там, че те казаха: Глупак! – Ние не бихме могли да приемем, че неговата собствена душевна нагласа му позволява сам да определи себе си като “глупак”. Следователно, всичко идва от онези, които заявиха: Ние трябваше да те излъжем!
– Но той продължаваше да е сигурен: Естествено, Духове не съществуват, тук говори моето подсъзнание.
– Обаче сега нещата стават все по-обезпокоителни, защото ако подсъзнанието нарича горното съзнание “глупак”, като при това лъже, тогава целият този процес би трябвало да доведе дотам, че съответната личност да си каже: В моето подсъзнание аз съм един пълен лъжец! И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях.
към текста >>
– Обаче сега нещата стават все по-обезпокоителни, защото ако подсъ
знание
то нарича горното съ
знание
“глупак”, като при това лъже, тогава целият този процес би трябвало да доведе дотам, че съответната личност да си каже: В моето подсъ
знание
аз съм един пълен лъжец!
– Но той продължаваше да ги разпитва за всичко, което го засягаше. И накрая се стигна до там, че те казаха: Глупак! – Ние не бихме могли да приемем, че неговата собствена душевна нагласа му позволява сам да определи себе си като “глупак”. Следователно, всичко идва от онези, които заявиха: Ние трябваше да те излъжем! – Но той продължаваше да е сигурен: Естествено, Духове не съществуват, тук говори моето подсъзнание.
– Обаче сега нещата стават все по-обезпокоителни, защото ако подсъзнанието нарича горното съзнание “глупак”, като при това лъже, тогава целият този процес би трябвало да доведе дотам, че съответната личност да си каже: В моето подсъзнание аз съм един пълен лъжец!
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много.
към текста >>
столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съ
знание
; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съ
знание
, тогава нещата се променят.
И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони. И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19.
столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони. Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници. Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място. Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията.
към текста >>
Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съ
знание
.
Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони. И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.
Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони. Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници. Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място. Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията. И така, по отношение на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса.
към текста >>
Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природо
знание
, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място.
Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони. Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници.
Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място.
Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията. И така, по отношение на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса. – Работата е там, че тъкмо по отношение на своето мислене физикът отхвърля този извод. Ето защо с подобно мислене – основаващо се на факта, че 2х2=4 – което е валидно само в земните лаборатории и клиники, и изобщо тук на Земята, могат да бъдат разбрани само земните неща. Ако гравитацията намалява според квадрата на ускорението, защо да не намалява също и валидността на природните закони в случай, че се отдалечаваме от Земята?
към текста >>
Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното по
знание
за тези неща заглъхнаха.
Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от денонощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи. Той можеше да проследява тези сенковидни форми и изхождайки единствено от тях да твърди с голяма точност: сега сме в периода на Март, сега сме в периода на Октомври. С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот. Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните?
Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха.
Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята. И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага. Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса. И всичко това навлизаше до най-дълбоките пластове на социалния живот.
към текста >>
И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съ
знание
: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра.
Впрочем във вчерашната си открита лекция аз казах, че сърцето на човека представлява един подсъзнателен сетивен орган. Само благодарение на сърцето главата възприема онези физически процеси, които се разиграват в гърдите и долната част на тялото. Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции. Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган.
И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра.
Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”. През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства. И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес. Само за абстрактно мислещия човек процесите в нашия организъм са едни и същи през цялата година.
към текста >>
Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем по
знание
то от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н.
Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот. Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния живот.
Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н.
с помощта на спектроскопа и абстрактните изчисления, а според готовността ни да приложим онези познавателни средства, които са заложени в имагинацията, инспирацията и интуицията. И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното наблюдение изобщо. Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално естество, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята. Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време.
към текста >>
Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи
знание
то изгряваше в човешката душа.
Ние често сме чували как – връщайки се назад в Земното развитие – стигаме до онези древни епохи, когато хората имаха не само онова инстинктивно ясновидство, за което аз говорих и в днешната лекция, но като свои учители те имаха и такива Същества, които никога не са притежавали физическо тяло, такива по-висши духовни Същества, които са разполагали само с етерно тяло, чиито наставления към хората не се изразявали в това да им говорят, както ние днес говорим, а се изразявали в това, че те са влагали мъдрост в хората, че те тъй да се каже, са инжектирали мъдрост в тяхното етерно тяло. Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло. През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи.
Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа.
И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия. Но тогавашното знание беше съвсем различно от днешното. То беше едно знание, което наподобяваше органическите, растежните сили. Следователно, тази прамъдрост имаше съвсем друга природа и аз ще се опитам да я охарактеризирам с помощта на едно сравнение. Представете си, че в един съд изливам някаква течност и после прибавям сол.
към текста >>
И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че
знание
то да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло. През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа.
И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
Но тогавашното знание беше съвсем различно от днешното. То беше едно знание, което наподобяваше органическите, растежните сили. Следователно, тази прамъдрост имаше съвсем друга природа и аз ще се опитам да я охарактеризирам с помощта на едно сравнение. Представете си, че в един съд изливам някаква течност и после прибавям сол. Сега разтварям солта, течността потъмнява, после върша още нещо, в резултат на което солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна.
към текста >>
Но тогавашното
знание
беше съвсем различно от днешното.
През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа. И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
Но тогавашното знание беше съвсем различно от днешното.
То беше едно знание, което наподобяваше органическите, растежните сили. Следователно, тази прамъдрост имаше съвсем друга природа и аз ще се опитам да я охарактеризирам с помощта на едно сравнение. Представете си, че в един съд изливам някаква течност и после прибавям сол. Сега разтварям солта, течността потъмнява, после върша още нещо, в резултат на което солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Ако бих искал да опиша онова, което протъкава целия човек през епохата на древната прамъдрост, ще се получи една смесица от чисто духовни и физическо-анималистични прослойки.
към текста >>
То беше едно
знание
, което наподобяваше органическите, растежните сили.
Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа. И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия. Но тогавашното знание беше съвсем различно от днешното.
То беше едно знание, което наподобяваше органическите, растежните сили.
Следователно, тази прамъдрост имаше съвсем друга природа и аз ще се опитам да я охарактеризирам с помощта на едно сравнение. Представете си, че в един съд изливам някаква течност и после прибавям сол. Сега разтварям солта, течността потъмнява, после върша още нещо, в резултат на което солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Ако бих искал да опиша онова, което протъкава целия човек през епохата на древната прамъдрост, ще се получи една смесица от чисто духовни и физическо-анималистични прослойки. Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни мисли чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно, дишането или кръвната циркулация.
към текста >>
Фактически до вътрешната същност на планетите се приближаваме най-вече тогава, когато – тръгвайки отгоре – стигаме до нагледно по
знание
за това, което иначе е видимо само в условията на външния свят.
Защото това, което изгрява и се надига отвътре, не са никакви реминисценции, а могъщи имагинации, пронизани от интуиции, и сега това, което иначе човек вижда само външно, той започва да го вижда вътрешно. Той усеща себе си вплетен в големите тайни на Зодиака. И ако улучи благоприятния момент – вече откъм вътрешната страна на Универсума – даден човек може, примерно, да долови вътрешно някоя от тайните на Сатурн, докато Сатурн преминава през едно или друго съзвездие на Зодиака. Да разчетеш космическата писменост се състои в това, да откриеш методите, с чиято помощ можеш да проследяваш вътрешно видяните небесни тела при тяхното преминаване през съзвездията на Зодиака. Това, което отделната планета казва някому, му дава „гласната буква” на космическата писменост А това, което се разполага около нея, докато планетите преминават през съзвездията на Зодиака, му дава „съгласните”.
Фактически до вътрешната същност на планетите се приближаваме най-вече тогава, когато – тръгвайки отгоре – стигаме до нагледно познание за това, което иначе е видимо само в условията на външния свят.
Тъкмо този е пътят, по който, примерно, можем да навлезем в истинската вътрешна същност на Сатурн. И тогава някой би могъл да установи следното: Там има едно „население” и то е един вид „пазителят на спомени”, свързани с нашата планетарна система. Сатурновите Духове съхраняват всичко, което се е случило в нашата планетарна система от незапомнени времена; Сатурновите Духове го съхраняват в своята необятна космическа памет. И който наистина иска да проучи историческото, великото космическо и историческо развитие на нашата планетарна система, не бива да спекулира, както правят Кант и Лаплас, твърдейки, че някога е съществувала някаква първична мъглявина, която постепенно се е сгъстила и след като преминала в спираловидно движение, от нея се отделили планетите, а в средата останало Слънцето, около което те започнали да описват своите орбити. Аз често съм повтарял тези думи и винаги съм прибавял следното: Прекрасно е, когато правим този експеримент пред децата, когато наливаме течност в някакъв съд, после изсипваме няколко капки олио, след което поставяме отгоре малко картонче, пробито с игла, и след като го завъртим няколко пъти, виждаме как отстрани започват да се отделят малки капки олио.
към текста >>
Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съ
знание
?
Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента. В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло. И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение. Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение.
Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание?
Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина.
към текста >>
И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното по
знание
, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина.
Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд.
И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина.
Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня. И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня. Ето към какво исках да обърна Вашето внимание, преди утре да говоря за онези неща, които могат да осветлят Михаиловия празник като един особено значим и наистина социален празник.
към текста >>
53.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Това, което действува тук, поради кое то човекът се чувствува благодарение на факта, че той е едно така устроено същество, както аз го представих, то остава първо именно в подсъ
знание
то при обикновеното днешно съ
знание
.
Ако например в онова, което бих могъл да кажа при човека трябва да бъде духовно вещество, ако в него проникне физическа материя, физическо вещество, ако например в системата на обмяната на веществата се прояви много силно физическото вещество, което води всъщност към главата, ако така да се каже обмяната на веществата бъде проникната много силно от същността на главата, тогава човекът се разболява, тогава се раждат напълно определени типове болест. И тогава задачата на лечението се състои в това, да бъде от ново парализирано това широко простиращо се в духовното вещество физическо вещество, да бъде то изкарано навън. От друга страна, ако системата на обмяната на веществата при човека, в нейното особено естество да бъде именно обработена от физически сили, ако тази система на обмяната на веществата бъде изпра тена нагоре към главата, тогава човешката глава бива, ако мога да се изразя така, прекалено силно одухотворена, настъпва едно прекалено силно одухотворение на главата. И тогава трябва да бъдат положени грижи за това, понеже това съставлява едно болестно състояние, да бъдат изпратени на главата достатъчно хранителни сили, така че те да стигнат до главата без да бъдат одухотворени. Който насочва поглед върху здравия и болния човек, ще може много скоро да разбере това различаване, ако въобще иска да има работа с истината, а не с външното явление.
Това, което действува тук, поради кое то човекът се чувствува благодарение на факта, че той е едно така устроено същество, както аз го представих, то остава първо именно в подсъзнанието при обикновеното днешно съзнание.
То съществува вече там. Там то се явява като един вид настроение, като жизнено настроение на човека. Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята. Защото от една страна той трябва да си каже: за да мога да поддържам моето човешко същество, аз се нуждая от определени условия, обаче чрез тези условия аз ставам всъщност длъжник на Земята. Аз непрестанно извличам нещо от Земята.
към текста >>
Обаче до пълното съ
знание
може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята.
И тогава трябва да бъдат положени грижи за това, понеже това съставлява едно болестно състояние, да бъдат изпратени на главата достатъчно хранителни сили, така че те да стигнат до главата без да бъдат одухотворени. Който насочва поглед върху здравия и болния човек, ще може много скоро да разбере това различаване, ако въобще иска да има работа с истината, а не с външното явление. Това, което действува тук, поради кое то човекът се чувствува благодарение на факта, че той е едно така устроено същество, както аз го представих, то остава първо именно в подсъзнанието при обикновеното днешно съзнание. То съществува вече там. Там то се явява като един вид настроение, като жизнено настроение на човека.
Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята.
Защото от една страна той трябва да си каже: за да мога да поддържам моето човешко същество, аз се нуждая от определени условия, обаче чрез тези условия аз ставам всъщност длъжник на Земята. Аз непрестанно извличам нещо от Земята. Човек стига именно до там, да си каже: Това, което нося в себе си като духовно вещество през време на земното съществувание, от него се нуждае всъщност Земята. Когато мина през смъртта, аз би трябвало да го оставя на Земята, защото за нейното възобновяване Земята непрестанно се нуждае от духовно вещество. Но човекът не може да стори това, защото през времето след смъртта не би могъл да измине своя човешки път.
към текста >>
Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност
знание
то не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от по
знание
то.
И какъв е всъщност крайният резултат на естествената история, която днес се намира в книгите? Сега скоро бе издадено продължението на онази книга на Алберт Швайтцер, за която аз говорих веднъж. Вие си спомняте може би за това, което Ви говорих върху тази книжка, третираща за съвременните състояния на културата, в нашето списание "Гьотеанум". Предговорът в споменатото продължение на тази книжка е, бих могъл да кажа, една печална глава на съвременното духовно производство. Защото ако първото томче, за което говорих по-рано, съдържаше все пак известна сила и известно разбиране за това, за да бъде дадено на нашата съвременна култура това, което й липсва, то въпросният предговор в неговото продължение е наистина една печална глава.
Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието.
Трябва да кажем първо, че за границите на познанието се е говорило много, и нужно е малко как да кажа? късогледство, за да вярва човек, че той е първият, който е говорил за границите на познанието. Това са сторили природоизследователите във всички възможни сили. Следователно човек не трябва да се хвали, че той е първият, който е открил тази огромна грешка. Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо.
към текста >>
Трябва да кажем първо, че за границите на по
знание
то се е говорило много, и нужно е малко как да кажа?
Сега скоро бе издадено продължението на онази книга на Алберт Швайтцер, за която аз говорих веднъж. Вие си спомняте може би за това, което Ви говорих върху тази книжка, третираща за съвременните състояния на културата, в нашето списание "Гьотеанум". Предговорът в споменатото продължение на тази книжка е, бих могъл да кажа, една печална глава на съвременното духовно производство. Защото ако първото томче, за което говорих по-рано, съдържаше все пак известна сила и известно разбиране за това, за да бъде дадено на нашата съвременна култура това, което й липсва, то въпросният предговор в неговото продължение е наистина една печална глава. Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието.
Трябва да кажем първо, че за границите на познанието се е говорило много, и нужно е малко как да кажа?
късогледство, за да вярва човек, че той е първият, който е говорил за границите на познанието. Това са сторили природоизследователите във всички възможни сили. Следователно човек не трябва да се хвали, че той е първият, който е открил тази огромна грешка. Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо. Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света.
към текста >>
късогледство, за да вярва човек, че той е първият, който е говорил за границите на по
знание
то.
Вие си спомняте може би за това, което Ви говорих върху тази книжка, третираща за съвременните състояния на културата, в нашето списание "Гьотеанум". Предговорът в споменатото продължение на тази книжка е, бих могъл да кажа, една печална глава на съвременното духовно производство. Защото ако първото томче, за което говорих по-рано, съдържаше все пак известна сила и известно разбиране за това, за да бъде дадено на нашата съвременна култура това, което й липсва, то въпросният предговор в неговото продължение е наистина една печална глава. Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието. Трябва да кажем първо, че за границите на познанието се е говорило много, и нужно е малко как да кажа?
късогледство, за да вярва човек, че той е първият, който е говорил за границите на познанието.
Това са сторили природоизследователите във всички възможни сили. Следователно човек не трябва да се хвали, че той е първият, който е открил тази огромна грешка. Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо. Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света. Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък.
към текста >>
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко
знание
и при
знание
; защото
знание
то и по
знание
то не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо.
Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието. Трябва да кажем първо, че за границите на познанието се е говорило много, и нужно е малко как да кажа? късогледство, за да вярва човек, че той е първият, който е говорил за границите на познанието. Това са сторили природоизследователите във всички възможни сили. Следователно човек не трябва да се хвали, че той е първият, който е открил тази огромна грешка.
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо.
Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света. Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък. Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло. Обаче ако не искаме да отидем по-далече, ние не стоим на равнището, където може да се яви един смисъл на света. Ние трябва да преминем именно към духовното, към нещо духовно, към това, което духовното, което науката на посвещението може да каже някому върху света.
към текста >>
Знание
то и по
знание
то, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света.
Трябва да кажем първо, че за границите на познанието се е говорило много, и нужно е малко как да кажа? късогледство, за да вярва човек, че той е първият, който е говорил за границите на познанието. Това са сторили природоизследователите във всички възможни сили. Следователно човек не трябва да се хвали, че той е първият, който е открил тази огромна грешка. Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо.
Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света.
Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък. Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло. Обаче ако не искаме да отидем по-далече, ние не стоим на равнището, където може да се яви един смисъл на света. Ние трябва да преминем именно към духовното, към нещо духовно, към това, което духовното, което науката на посвещението може да каже някому върху света. Тогава ще намерим вече смисъла на света, като открием чудесни тайни даже във всяко съществувание, такива тайни, каквато е онази, която се проявява с умиращия орел и с умиращата крава, между които стои умиращият лъв, който отново държи в себе си в равновесие духовното вещество и физическото вещество чрез съзвучието на своя ритъм на дишането и на кръвообращението.
към текста >>
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно по
знание
.
Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло. Обаче ако не искаме да отидем по-далече, ние не стоим на равнището, където може да се яви един смисъл на света. Ние трябва да преминем именно към духовното, към нещо духовно, към това, което духовното, което науката на посвещението може да каже някому върху света. Тогава ще намерим вече смисъла на света, като открием чудесни тайни даже във всяко съществувание, такива тайни, каквато е онази, която се проявява с умиращия орел и с умиращата крава, между които стои умиращият лъв, който отново държи в себе си в равновесие духовното вещество и физическото вещество чрез съзвучието на своя ритъм на дишането и на кръвообращението. Ние ще констатираме при него, че чрез своята групова душа той регулира, колко орли са необходими и колко крави са необходими, за да направят да протича правилният процес нагоре и надолу, както аз Ви го описах.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание.
Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система. И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение. Така ние се вживяваме в кармическата връзка. Така чувствуваме дълбокото родство в света и се научаваме да познаваме, колко мъдри са всъщност онези сили, които царуват в съществуванието, в което е вплетен човекът и от което човекът е обграден и обгърнат като с вълни.
към текста >>
54.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съ
знание
във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух.
Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
Ние насочваме поглед в дълбочините на Земята, като не търсим там абстрактни идеи за някакви само механично действуващи природни закони, а гледаме надолу в дълбочините на Земята и виждаме пътуващите и странствуващи Гноми, които са пълносветлите съхранители на мировия Ум вътре в Земята. Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено знание; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум. Всичко при тях е ум, обаче един ум, който е универсален, който поради това гледа към човешкия ум надолу като към нещо несъвършено. Светът на Гномите ни се присмива всъщност заради нашия задушаващ се, воюващ ум, с който схващаме по някога това или онова, докато Гномите съвсем нямат нужда да размишляват. Те виждат това, което е разбираемо в света, и са особено иронични тогава, когато забелязват, че човекът трябва да полага усилия, за да разбере първо това или онова.
към текста >>
Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено
знание
; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум.
Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък. Ние насочваме поглед в дълбочините на Земята, като не търсим там абстрактни идеи за някакви само механично действуващи природни закони, а гледаме надолу в дълбочините на Земята и виждаме пътуващите и странствуващи Гноми, които са пълносветлите съхранители на мировия Ум вътре в Земята.
Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено знание; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум.
Всичко при тях е ум, обаче един ум, който е универсален, който поради това гледа към човешкия ум надолу като към нещо несъвършено. Светът на Гномите ни се присмива всъщност заради нашия задушаващ се, воюващ ум, с който схващаме по някога това или онова, докато Гномите съвсем нямат нужда да размишляват. Те виждат това, което е разбираемо в света, и са особено иронични тогава, когато забелязват, че човекът трябва да полага усилия, за да разбере първо това или онова. Как може някой да върши това? казват Гномите, как може някой да полага първо усилия, да размишлява?
към текста >>
Обаче с логиката казват Гномите, човекът може да има всъщност само съвсем малки частици
знание
.
Защото, за какво е нужно нещо толкова излишно, каквото е едно ръководство за мисленето? Нали мислите са налице. Идеите се струят през растенията. Защо хората не наврат носа си така дълбоко в Земята както корените на растенията и не оставят да прокапи в носа им това, което Слънцето казва на растенията? Тогава те биха знаели нещо!
Обаче с логиката казват Гномите, човекът може да има всъщност само съвсем малки частици знание.
Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество.
към текста >>
Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съ
знание
, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици.
Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре.
Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици.
Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка.
към текста >>
размножението на растението, ние трябва да имаме съ
знание
то, че първо от това, което великите химици.
Чрез това се ражда семето на новото растение. Така е описано това навсякъде. Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е.
размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици.
Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите. Там долу се намира тази форма на растението. И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали. И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва.
към текста >>
И понеже всъщност подсъ
знание
то на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество.
Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство. Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята. Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях. И докато от една страна духовете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса одухотворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите духовната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята. Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията.
И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество.
И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението. Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре. Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това.
към текста >>
55.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Те получават благодарение на това тяхното всеобхватно
знание
, защото в металите и в Земята им се разкрива всичко това, което съществува навън във Вселената.
Само че те имат едно вътрешно усещание, едно вътрешно изживяване за различните съставни части на Земята; те чувствуват различно, когато минават по продължението на една метална жила, отколкото когато минават в своя път по продължението на варовиков пласт. Но Гномите чувствуват всичко това по вътрешен начин, те проникват през всичко това. Те нямат всъщност никак представата за това, че съществува Земята; те имат представата, че съществува едно пространство, в което изживяват различни усещания, различни чувства: усещания на златото, усещания на живака, усещания на калая, усещания на кремъка и т.н. Това е казано на човешкия език, но не на езика на Гномите. Техният език е много по-нагледен и именно благодарение на това, че през целия си живот преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих.
Те получават благодарение на това тяхното всеобхватно знание, защото в металите и в Земята им се разкрива всичко това, което съществува навън във Вселената.
Те чувствуват всичко това като в едно огледало, чувствуват по този начин всичко, което съществува навън във Вселената. Но за самата Земя Гномите нямат никакво виждане, никакъв възглед, а само за нейните различни съставни части имат различни видове на изживяването. В замяна на това обаче тези Гноми са извънредно надарени за впечатленията, които идват от Луната. За тях Луната е онова, в което те непрестанно се вслушват с внимание. И в това отношение те са родените не мога да кажа така, защото е трудно да се намерят думи за това те са така да се каже станалите неврастеници.
към текста >>
И те се стремят към тези висши йерархии и им занасят
знание
то за Земята.
Те отнасят това, което са приели в себе си, нагоре. И ние виждаме аз Ви описах вече това от една друга страна, как сега това, което съществата на огъня отнасят навън от крилата на пеперудите, блещука в мировото пространство. Но то не само блести навън, то се разлива навън и е онова, което дава същинския изглед, същинския облик на Духовете на висшите йерархии виждан от Земята. Духовете на висшите йерархии гледат на Земята и виждат от Земята предимно тази изнесена от съществата на огъня същност на пеперудите и на насекомите, при което съществата на огъня намират своето най-висше удоволствие в това, да доловят, какви са те самите, които застават пред очите, пред духовните очи на висшите йерархии. Те намират като тяхна най-висша наслада да бъдат гледани, да бъдат така да се каже приети от погледите така да се каже, от духовните погледи на висшите йерархии.
И те се стремят към тези висши йерархии и им занасят знанието за Земята.
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на висшите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното естество преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня, действието на които е нещо трайно. Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената. И така Земята носи около себе си един вид огнена мантия. Гледан от вън тя се явява като огнена. Обаче всичко това е произведено от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората.
към текста >>
Ние хората се намираме постоянно вътре в това, което става тук, и положението е в същност такова, макар и първоначално човекът да не е в състояние да обхване със своето обикновено съ
знание
този заобикалящ го свят, положението, казвам, е всъщност такова, че всяка нощ ние се намираме в тъкането и работата на тези същества, вземаме с нашия Аз и с нашето астрално тяло участие в това, което тези същества вършат.
И отново загиването на пеперудите е нещо, което обгръща Земята така да се каже трайно като с една огнена черупка. За ясновиждането това е така, че Земята е заобиколена от една чудесна огнена картина и от едната страна, когато се гледа от към Земята, са тези проблясващи светкавици, тези фосфоресциращи и изчезващи Ундини. Всичко това е така, като че би трябвало да кажем: Тук на Земята живеят и тъкат тези същества на елементите; те се стремят нагоре и изчезват в огнената мантия на Земята. Обаче в действителност те не изчезват, а намират там своето вечно съществувание, като преминават в Съществата на висшите йерархии. Всичко това, което накрая виждаме като една чудесна мирова картина, която обаче е израз на това, което става на Земята, всичко това става първо в неговия начален стадий на Земята.
Ние хората се намираме постоянно вътре в това, което става тук, и положението е в същност такова, макар и първоначално човекът да не е в състояние да обхване със своето обикновено съзнание този заобикалящ го свят, положението, казвам, е всъщност такова, че всяка нощ ние се намираме в тъкането и работата на тези същества, вземаме с нашия Аз и с нашето астрално тяло участие в това, което тези същества вършат.
Обаче особено за Гномите е действително един вид развлечение да наблюдават спящия човек; не физическото тяло в леглото, а човека, който се намира вън от своето физическо тяло като Аз и като астрално тяло, и да виждат сега: този човек, той в същност мисли в духа и не знае това. Той не знае че неговите мисли живеят в духовното. И отново на Ундините им е необяснимо, че човекът познава така малко самия себе си; на Силфите и на съществата на огъня също така. Видите ли, на физическото поле е често пъти неприятно човек да бъде заобиколен от комари и тем подобни. Обаче духовният човек, Азът и астралното тяло са заобиколени през нощта от тези същества на елементите, които живеят около и това е всъщност едно постоянно предупреждение за човека той да напредне със своето съзнание , така че да знае повече за света.
към текста >>
Обаче духовният човек, Азът и астралното тяло са заобиколени през нощта от тези същества на елементите, които живеят около и това е всъщност едно постоянно предупреждение за човека той да напредне със своето съ
знание
, така че да знае повече за света.
Ние хората се намираме постоянно вътре в това, което става тук, и положението е в същност такова, макар и първоначално човекът да не е в състояние да обхване със своето обикновено съзнание този заобикалящ го свят, положението, казвам, е всъщност такова, че всяка нощ ние се намираме в тъкането и работата на тези същества, вземаме с нашия Аз и с нашето астрално тяло участие в това, което тези същества вършат. Обаче особено за Гномите е действително един вид развлечение да наблюдават спящия човек; не физическото тяло в леглото, а човека, който се намира вън от своето физическо тяло като Аз и като астрално тяло, и да виждат сега: този човек, той в същност мисли в духа и не знае това. Той не знае че неговите мисли живеят в духовното. И отново на Ундините им е необяснимо, че човекът познава така малко самия себе си; на Силфите и на съществата на огъня също така. Видите ли, на физическото поле е често пъти неприятно човек да бъде заобиколен от комари и тем подобни.
Обаче духовният човек, Азът и астралното тяло са заобиколени през нощта от тези същества на елементите, които живеят около и това е всъщност едно постоянно предупреждение за човека той да напредне със своето съзнание , така че да знае повече за света.
Така щото сега аз мога да се опитам да Ви дам едно понятие за това, как тези същества: Гноми, Ундини, Силфи, същества на огъня /Саламандри/ свистят нощно време около човека и какво става, когато той започва да чува, какво ги забавлява и развеселява при него и какво искат те да имат от него, като го предупреждават и му напомнят да напредне със своето съзнание. Да, видите ли, идват Гномите и казват приблизително следното: Ти сънуваш самия себе си И отбягваш да се събудиш, Гномите знаят, че човекът има всъщност своя Аз като в сън, че той тепърва трябва направо да се събуди, за да стигне до този истински Аз.
към текста >>
Така щото сега аз мога да се опитам да Ви дам едно понятие за това, как тези същества: Гноми, Ундини, Силфи, същества на огъня /Саламандри/ свистят нощно време около човека и какво става, когато той започва да чува, какво ги забавлява и развеселява при него и какво искат те да имат от него, като го предупреждават и му напомнят да напредне със своето съ
знание
.
Обаче особено за Гномите е действително един вид развлечение да наблюдават спящия човек; не физическото тяло в леглото, а човека, който се намира вън от своето физическо тяло като Аз и като астрално тяло, и да виждат сега: този човек, той в същност мисли в духа и не знае това. Той не знае че неговите мисли живеят в духовното. И отново на Ундините им е необяснимо, че човекът познава така малко самия себе си; на Силфите и на съществата на огъня също така. Видите ли, на физическото поле е често пъти неприятно човек да бъде заобиколен от комари и тем подобни. Обаче духовният човек, Азът и астралното тяло са заобиколени през нощта от тези същества на елементите, които живеят около и това е всъщност едно постоянно предупреждение за човека той да напредне със своето съзнание , така че да знае повече за света.
Така щото сега аз мога да се опитам да Ви дам едно понятие за това, как тези същества: Гноми, Ундини, Силфи, същества на огъня /Саламандри/ свистят нощно време около човека и какво става, когато той започва да чува, какво ги забавлява и развеселява при него и какво искат те да имат от него, като го предупреждават и му напомнят да напредне със своето съзнание.
Да, видите ли, идват Гномите и казват приблизително следното: Ти сънуваш самия себе си И отбягваш да се събудиш, Гномите знаят, че човекът има всъщност своя Аз като в сън, че той тепърва трябва направо да се събуди, за да стигне до този истински Аз. Те виждат съвсем ясно това и извикват на човека в съня:
към текста >>
Всичко това е едно предупреждение, едно напомняне, че човекът трябва да напредне със своето съ
знание
.
В теб действува като сила волята на Боговете, Ти не я възприемаш. Ти волиш с нейната сила със силата на волята на Боговете И я отблъскваш от себе си.
Всичко това е едно предупреждение, едно напомняне, че човекът трябва да напредне със своето съзнание.
Тези същества, които не идват във физическо съществувание, искат, щото човекът да напредне със своето съзнание, за да може да участвува в техния свят. И когато сме се вживели в това, което тези същества имат да кажат на човека, ние разбираме също постепенно, как те изразяват тяхното собствено същество. Гномите например приблизително така: Аз държа силата на корените, Аз държа силата на корените,
към текста >>
Тези същества, които не идват във физическо съществувание, искат, щото човекът да напредне със своето съ
знание
, за да може да участвува в техния свят.
Ти не я възприемаш. Ти волиш с нейната сила със силата на волята на Боговете И я отблъскваш от себе си. Всичко това е едно предупреждение, едно напомняне, че човекът трябва да напредне със своето съзнание.
Тези същества, които не идват във физическо съществувание, искат, щото човекът да напредне със своето съзнание, за да може да участвува в техния свят.
И когато сме се вживели в това, което тези същества имат да кажат на човека, ние разбираме също постепенно, как те изразяват тяхното собствено същество. Гномите например приблизително така: Аз държа силата на корените, Аз държа силата на корените, Тя ми създава формата на тялото.
към текста >>
Обаче тези думи, тези слова принадлежат на мировите слова и макар ние да не ги чуваме с нашето обикновено съ
знание
, тези слова не са без значение за хората.
Естествено човек може да отклони вниманието си от всичко това, тогава той не го чува. Зависи от волята на човека, дали той чува или не такива неща. Но когато ги чува, той знае, че те са съставни части на мировото съществувание, че в действителност става нещо, когато Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите се разгръщат по описания начин. И Гномите не съществуват за човека само в отношението, което аз вече описах, а те съществуват, за да направят да прозвучат от Земята мировите слова, Ундините за да направят да прозвучат мировите слова в разливането нагоре, Силфите отгоре, Саламандрите като един хор, като едно сливане на едно мощно разгръщане на гласовете. Да, така се представя това пренесено в думи, както би могло да се яви някому.
Обаче тези думи, тези слова принадлежат на мировите слова и макар ние да не ги чуваме с нашето обикновено съзнание, тези слова не са без значение за хората.
И прадревният възглед, който е произлязъл от едно инстинктивно ясновиждане, според който възглед светът е бил създаден от Словото, този възглед е именно една истина. Обаче мировото Слово не е едно съчетание на срички, едно съчетание от малко срички, а мировото Слово е онова, което звучи от безброй и безброй същества, то звучи заедно от безброй същества. Безброй и безброй същества имат да кажат нещо и мировото Слово звучи заедно от тези безброй и безброй същества. Не общата абстрактна истина, че светът е роден от Словото, може да ни даде напълно цялостно това, а може да ни го даде цялостно само това, когато постепенно разберем, как мировото Слово е съставено в неговите различни нюанси от гласовете на отделните същества, така че тези различни нюанси звучат и говорят във великата хармония на светя и в мощната мирова мелодия, когато то твори. И когато хорът на Гномите прави да прозвучат думите "Стреми се да се събудиш", това е предадено само на езика на Гномите, предадено е това, което действува като сила, за да произведе човешката костна система, въобще двигателната система.
към текста >>
Иначе ние подреждаме и разбъркваме
знание
то в думи, ако не проглеждаме в семенните сили, които изграждат човека но най-различните начини.
Приеми с любов силата на волята на Боговете Така Вие виждате, как това, което се намира отвъд прага, принадлежи към нашата природа, как то ни довежда в творящите сили на Боговете, в това, което действува и живее във всичко друго. Когато си спомним за всичко, за което е копнеела една друга епоха, и което е вложено в думите: Гледай цялата действуваща сила и семе И не го подреждай вече в думи, то трябва да се осъществи в напредъка на развитието на човечеството, в разгръщането на човечеството.
Иначе ние подреждаме и разбъркваме знанието в думи, ако не проглеждаме в семенните сили, които изграждат човека но най-различните начини.
Така щото можем да кажем: Двигателната система, системата на обмяната на веществата, ритмичната система, нервно-сетивната система съставляват едно единство, което тече заедно, влива се в едно, когато отдолу звучи нагоре: "Стреми се да се събудиш"; "Мисли в духа" а отгоре надолу се примесва със стремящите се нагоре думи другото: "Живей като твориш дишащо съществувание"; "Приеми с любов силата на волята на Боговете". Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата. А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично.
към текста >>
56.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-
знание
то, се нарича наследственост.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ 25 ноември 1923г.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост.
Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е. вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот. Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера. Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно.
към текста >>
И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съ
знание
то му.
И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън.
И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му.
И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане. Обаче при това става и още нещо. Това, което фигурира тук като спомени от заспиването до пробуждането, което следователно съставлява основното съдържание на човешкия астрален душевен живот, се съединява по време на сън със силите, стоящи зад природните явления. Следователно можем да кажем: всичко, което живее в спомените като астрално тяло, се съединява със силите, които стоят зад минералите, намират се вътре в минералите, вътре в растенията, зад облаците и т. н. За разбиращия този факт е ужасно да чува хората да говорят: Зад природните явления стоят материални атоми.
към текста >>
И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното
знание
, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година. Защото за тези природни същества човек се ражда със смяната на зъбите. Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид.
И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
Защото така се създава прекрасна приказна фантазия. И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат. Тези духове на природата понякога са много егоистични. Те стават мълчаливи, когато не им разказват нещо, което им е любопитно. И най-добрият разказ за тях е този, който им разказва за дяволиите на малчуганите.
към текста >>
57.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съ
знание
то му.
Изпитанията, за които говорих вчера, първо се провеждали при двете статуи, защото в бъдещия душевен живот на ученика би трябвало да се слеят в едно влиянията на двете статуи. Обаче въпреки това ученикът бивал фиксиран първо в него интензивно да звучи впечатлението от мъжката статуя. И ще ви опиша това впечатление така, както то е звучало в ученика. Разбира се, ще ми се наложи да използвам думи, съвсем непригодни за подобно посветително преживяване; затова нещата, изразени тук в думи, би трябвало да бъдат почувствани в съответствие с тяхното действително вътрешно значение. Първото, което сега преживявал ученикът, отдавайки се на впечатленията от мъжката статуя, било нещо като душевно вкочаняване, действително душевно вкочаняване, завладяващо го все повече и повече, доколкото той се пренасял във времената, в които е трябвало да даде на тези неща да зазвучат: нещо като душевно вкочаняване, усещано също и като телесно вкочаняване Ученикът е можел в промеждутъците да се грижи за най-необходимото за живота, обаче той отново и отново преминавал в душата си в този отзвук и преживявал това вкочаняване
Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му.
Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен. Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него. И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване. След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе.
към текста >>
Не можем да кажем, че съ
знание
то се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съ
знание
, в което преминавам, е съвсем непривично за мен.
Обаче въпреки това ученикът бивал фиксиран първо в него интензивно да звучи впечатлението от мъжката статуя. И ще ви опиша това впечатление така, както то е звучало в ученика. Разбира се, ще ми се наложи да използвам думи, съвсем непригодни за подобно посветително преживяване; затова нещата, изразени тук в думи, би трябвало да бъдат почувствани в съответствие с тяхното действително вътрешно значение. Първото, което сега преживявал ученикът, отдавайки се на впечатленията от мъжката статуя, било нещо като душевно вкочаняване, действително душевно вкочаняване, завладяващо го все повече и повече, доколкото той се пренасял във времената, в които е трябвало да даде на тези неща да зазвучат: нещо като душевно вкочаняване, усещано също и като телесно вкочаняване Ученикът е можел в промеждутъците да се грижи за най-необходимото за живота, обаче той отново и отново преминавал в душата си в този отзвук и преживявал това вкочаняване Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му.
Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен.
Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него. И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване. След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе. А после настъпвало - това е било не загуба на съзнание, а изменение на съзнанието, - после настъпвало нещо съвсем особено.
към текста >>
И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съ
знание
то е преизпълнено с усещането за вцепеняване.
Разбира се, ще ми се наложи да използвам думи, съвсем непригодни за подобно посветително преживяване; затова нещата, изразени тук в думи, би трябвало да бъдат почувствани в съответствие с тяхното действително вътрешно значение. Първото, което сега преживявал ученикът, отдавайки се на впечатленията от мъжката статуя, било нещо като душевно вкочаняване, действително душевно вкочаняване, завладяващо го все повече и повече, доколкото той се пренасял във времената, в които е трябвало да даде на тези неща да зазвучат: нещо като душевно вкочаняване, усещано също и като телесно вкочаняване Ученикът е можел в промеждутъците да се грижи за най-необходимото за живота, обаче той отново и отново преминавал в душата си в този отзвук и преживявал това вкочаняване Вкочаняването - това със сигурност е някакъв вид посвещение, още много силно, макар и вече не съвсем напомнящо древния стил на прамистериите, - вцепеняването го довеждало до изменение на съзнанието му. Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен. Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него.
И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване.
След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе. А после настъпвало - това е било не загуба на съзнание, а изменение на съзнанието, - после настъпвало нещо съвсем особено. Когато ученикът достатъчно дълго време - а да бъде времето достатъчно дълго, са се грижили инициаторите му - преживявал този род вцепеняване, тази възприетост от вселената, тогава си казвал примерно следното: слънчевите лъчи, лъчите на звездите ме привличат, притеглят ме в цялата вселена, но все пак аз оставам съсредоточен в себе си. Когато ученикът достатъчно дълго време преживявал това, стигал до забележително зрелище.
към текста >>
А после настъпвало - това е било не загуба на съ
знание
, а изменение на съ
знание
то, - после настъпвало нещо съвсем особено.
Не можем да кажем, че съзнанието се притъпявало, но то ставало такова, че ученикът чувствал: състоянието на съзнание, в което преминавам, е съвсем непривично за мен. Аз нито мога да го управлявам, нито мога да правя нещо с него. И затова ученикът чувствал само, че цялото това състояние на съзнанието е преизпълнено с усещането за вцепеняване. След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе.
А после настъпвало - това е било не загуба на съзнание, а изменение на съзнанието, - после настъпвало нещо съвсем особено.
Когато ученикът достатъчно дълго време - а да бъде времето достатъчно дълго, са се грижили инициаторите му - преживявал този род вцепеняване, тази възприетост от вселената, тогава си казвал примерно следното: слънчевите лъчи, лъчите на звездите ме привличат, притеглят ме в цялата вселена, но все пак аз оставам съсредоточен в себе си. Когато ученикът достатъчно дълго време преживявал това, стигал до забележително зрелище. Преди всичко той е знаел за какво е било съзнанието, настъпващо по време на вцепеняването - защото сега, в съответствие със своите преживявания, съзвучни с едно или друго, той получавал най-разнообразни впечатления във вид на зимни пейзажи. Зимните ландшафти са били пред него в духа, ландшафти, в които виждал танца на снежинките, изпълващи въздуха - всичко, както беше казано, той виждал в духа, - или ландшафти, където виждал гори с дървета с натежали от снега клони и т.н. - неща, съзвучни на едно или друго видяно от него в живота, оставящи обаче винаги впечатление за действителност.
към текста >>
Преди всичко той е знаел за какво е било съ
знание
то, настъпващо по време на вцепеняването - защото сега, в съответствие със своите преживявания, съзвучни с едно или друго, той получавал най-разнообразни впечатления във вид на зимни пейзажи.
След това ученикът сякаш усещал, че нещо, което в него е било вкочанено - следователно той самият, - се възприемало от вселената; той се чувствал сякаш преместен в просторите на вселената. И той е можел да си каже: вселената ме възприе. А после настъпвало - това е било не загуба на съзнание, а изменение на съзнанието, - после настъпвало нещо съвсем особено. Когато ученикът достатъчно дълго време - а да бъде времето достатъчно дълго, са се грижили инициаторите му - преживявал този род вцепеняване, тази възприетост от вселената, тогава си казвал примерно следното: слънчевите лъчи, лъчите на звездите ме привличат, притеглят ме в цялата вселена, но все пак аз оставам съсредоточен в себе си. Когато ученикът достатъчно дълго време преживявал това, стигал до забележително зрелище.
Преди всичко той е знаел за какво е било съзнанието, настъпващо по време на вцепеняването - защото сега, в съответствие със своите преживявания, съзвучни с едно или друго, той получавал най-разнообразни впечатления във вид на зимни пейзажи.
Зимните ландшафти са били пред него в духа, ландшафти, в които виждал танца на снежинките, изпълващи въздуха - всичко, както беше казано, той виждал в духа, - или ландшафти, където виждал гори с дървета с натежали от снега клони и т.н. - неща, съзвучни на едно или друго видяно от него в живота, оставящи обаче винаги впечатление за действителност. По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти. И при това той се усещал така, сякаш не бил в тялото си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си. Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава чувствал и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя.
към текста >>
По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съ
знание
е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти.
Когато ученикът достатъчно дълго време - а да бъде времето достатъчно дълго, са се грижили инициаторите му - преживявал този род вцепеняване, тази възприетост от вселената, тогава си казвал примерно следното: слънчевите лъчи, лъчите на звездите ме привличат, притеглят ме в цялата вселена, но все пак аз оставам съсредоточен в себе си. Когато ученикът достатъчно дълго време преживявал това, стигал до забележително зрелище. Преди всичко той е знаел за какво е било съзнанието, настъпващо по време на вцепеняването - защото сега, в съответствие със своите преживявания, съзвучни с едно или друго, той получавал най-разнообразни впечатления във вид на зимни пейзажи. Зимните ландшафти са били пред него в духа, ландшафти, в които виждал танца на снежинките, изпълващи въздуха - всичко, както беше казано, той виждал в духа, - или ландшафти, където виждал гори с дървета с натежали от снега клони и т.н. - неща, съзвучни на едно или друго видяно от него в живота, оставящи обаче винаги впечатление за действителност.
По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти.
И при това той се усещал така, сякаш не бил в тялото си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си. Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава чувствал и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя. Той усещал вътрешно родство, например на своите очи, с тези ландшафти. Той усещал във всяко око сякаш действащ целия обозрим от него ландшафт, като че отвсякъде въздействащ върху това око, сякаш окото било нещо като вътрешно огледало за това, което било там навън. Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал.
към текста >>
- Това завладявало съ
знание
то на ученика.
И след това в това дълбоко вътрешно душевно смущение се разкривало друго, което трябвало да преживее. Ставало така, че от душевното страдание се раждало нещо, което би могло да бъде предадено със следните думи: Аз имам в себе си нещо, което е потребно на моята телесност в обикновения земен живот. Това трябва да бъде преодоляно. Моят земен аз трябва да бъде преодолян.
- Това завладявало съзнанието на ученика.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени.
към текста >>
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съ
знание
, а добре познатото му състояние на съ
знание
, състоянието на съ
знание
при сънуване.
Ставало така, че от душевното страдание се раждало нещо, което би могло да бъде предадено със следните думи: Аз имам в себе си нещо, което е потребно на моята телесност в обикновения земен живот. Това трябва да бъде преодоляно. Моят земен аз трябва да бъде преодолян. - Това завладявало съзнанието на ученика.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване.
Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>
Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съ
знание
, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съ
знание
, което е вид сънуване.
Аз имам в себе си нещо, което е потребно на моята телесност в обикновения земен живот. Това трябва да бъде преодоляно. Моят земен аз трябва да бъде преодолян. - Това завладявало съзнанието на ученика. След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване.
Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване.
Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън. В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената.
към текста >>
Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съ
знание
- лято като сън.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени.
Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената. Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце. И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото. Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето. Когато това е било извършено от ученика, тогава към него идвало преживяването, че двете състояния следвали едно след друго.
към текста >>
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съ
знание
са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената.
Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени. Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената.
Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце. И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото. Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето. Когато това е било извършено от ученика, тогава към него идвало преживяването, че двете състояния следвали едно след друго. Да кажем, той гледал пейзаж, състоящ се от поля, вирове и малки езерца.
към текста >>
Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съ
знание
, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт.
Ако него вече го има, тогава се знае: в материята духът постоянно умира, известявайки за себе си в изстиващата и смръзната природа. Тук постоянно действа нищото. И от това нищо се ражда на първо място нещо като сън за природата. А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще. Обаче мировата смърт не би се докоснала до мировото раждане, ако човекът не бе стоял между тях.
Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт.
Никакво бъдеще не би възникнало в противовес на миналото. Сатурн, Слънцето, Луната и Земята биха били, но не и Юпитер, Венера и Вулкан. За да се присъедини бъдещето на Космоса към миналото, човек трябва да стои между миналото и бъдещето. Всичко това ученикът просто знаел след преживяното. И сега всичко преживяно от ученика бивало обобщено за него от инициаторите му.
към текста >>
Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм по
знание
, но не ми достига битие.
В далнините трябва да научиш как в етерната синева първо мировото битие изчезва и в теб се преоткрива. В тези думи се обобщавали преживяните усещания. След това се обобщавали усещанията от второто състояние, предизвикано от действието на втората статуя: В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието. Помислете, скъпи мои приятели, че на този етап, който ви описах вчера в края на лекцията, ученикът се освобождавал с думите, възникващи на местата на двете статуи: Наука, Изкуство.
Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига битие.
А Изкуство се изписвало на мястото на статуята, която казвала: Аз съм фантазия, но не ми достига истина. Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо познанието. Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие. Сега той преживявал отгласи. И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери битие от това, което той има в познанието в същото време, когато губи себе си в мировите далнини.
към текста >>
Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо по
знание
то.
След това се обобщавали усещанията от второто състояние, предизвикано от действието на втората статуя: В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието. Помислете, скъпи мои приятели, че на този етап, който ви описах вчера в края на лекцията, ученикът се освобождавал с думите, възникващи на местата на двете статуи: Наука, Изкуство. Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига битие. А Изкуство се изписвало на мястото на статуята, която казвала: Аз съм фантазия, но не ми достига истина.
Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо познанието.
Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие. Сега той преживявал отгласи. И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери битие от това, което той има в познанието в същото време, когато губи себе си в мировите далнини. В далнините трябва да научиш как в етерната синева първо мировото битие изчезва и в теб се преоткрива. Защото това е било действително усещане: той се устремява по някакъв начин навън, в далечините на етера, обкръжени от синевата на просторите, и накрая се съединявал с тази синева на далечните простори.
към текста >>
Защото му е било съвсем ясно, че по
знание
то, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие.
В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието. Помислете, скъпи мои приятели, че на този етап, който ви описах вчера в края на лекцията, ученикът се освобождавал с думите, възникващи на местата на двете статуи: Наука, Изкуство. Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига битие. А Изкуство се изписвало на мястото на статуята, която казвала: Аз съм фантазия, но не ми достига истина. Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо познанието.
Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие.
Сега той преживявал отгласи. И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери битие от това, което той има в познанието в същото време, когато губи себе си в мировите далнини. В далнините трябва да научиш как в етерната синева първо мировото битие изчезва и в теб се преоткрива. Защото това е било действително усещане: той се устремява по някакъв начин навън, в далечините на етера, обкръжени от синевата на просторите, и накрая се съединявал с тази синева на далечните простори. Но тогава това, което било земно, така се разсейвало в далечините, че се превръщало сякаш в нищо.
към текста >>
И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери битие от това, което той има в по
знание
то в същото време, когато губи себе си в мировите далнини.
Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига битие. А Изкуство се изписвало на мястото на статуята, която казвала: Аз съм фантазия, но не ми достига истина. Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо познанието. Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие. Сега той преживявал отгласи.
И от тези отгласи узнавал, че човек трябва да намери битие от това, което той има в познанието в същото време, когато губи себе си в мировите далнини.
В далнините трябва да научиш как в етерната синева първо мировото битие изчезва и в теб се преоткрива. Защото това е било действително усещане: той се устремява по някакъв начин навън, в далечините на етера, обкръжени от синевата на просторите, и накрая се съединявал с тази синева на далечните простори. Но тогава това, което било земно, така се разсейвало в далечините, че се превръщало сякаш в нищо. Учили се да усещат нищото от съзерцанието на вълшебния зимен ландшафт. И сега знаели, че само човек може да съхрани себе си в тези простори, водещи чак до сините етерни далнини.
към текста >>
И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съ
знание
, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения.
Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми. Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек. Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен. И за всичко, което срещам навън, от недрата на душевния ми живот се надига нещо, което е свързано с него, което съвпада с него. Такава двояка свързаност със света - ето какво действително вътрешно грандиозно усещане стояло пред ученика като отзвук от двете статуи.
И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения.
Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси. От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност. Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение.
към текста >>
И когато сега ученикът сам в пълно съ
знание
извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло.
Ти трябва да се задържиш в това излизане в мировите простори. И трето, ти трябва да се задържиш върху това да се усещаш сякаш излят и умножен в твоите външни сетива. Ти трябва вътрешно да си изясниш какво представлява всяко от тези състояния поотделно. Ти трябва да умееш точно да различаваш едно от друго всяко от тези три отделни чувства. Ти трябва да имаш някакво етерно вътрешно преживяване от всяко от тези три състояния.
И когато сега ученикът сам в пълно съзнание извиквал това състояние на вътрешно вцепеняване, тогава пред тази душа се появявало всичко, което тя е придобила в преживяванията до слизането от духовните светове на Земята, до земното зачатие на своето тяло, когато от мировите простори тя е събрала етерни импулси и етерни сили, за да се облече в етерно тяло.
Така ученикът в Хибернийските Мистерии се въвеждал в съзерцание на последното състояние преди слизането във физическо тяло. А след това той е трябвало напълно да си изясни вътрешното преживяване, което получавал, когато навлизал в мировите далнини. Втория път при това повторение той се усещал не така, сякаш го всмукват лъчите на Слънцето и звездите, а се чувствал при това повторение така, сякаш нещо идвало насреща му, сякаш отдалеч от всички страни насреща му идвали Йерархиите, сякаш идвали насреща му и други преживявания. Той усещал това, което стояло в неговото по-отдалечено минало, в неговия доземен живот. А след това е трябвало да си изясни кристално състоянието, когато е бил разлят във външните сетива и се чувствал сякаш раздробен в света на външните сетива.
към текста >>
След това на ученика се пояснявало, че той трябва вътрешно поотделно да преживее и други състояния, които е преживял в съзвучие с другата статуя, така че за всяко отделно състояния да има вътрешно ясно, съобразно на усещането
знание
, сякаш преминаващо през него, и че той трябвало след това да го извика с пълно съ
знание
.
Виждате, че това, което позволява на посвещавания да проникне в тези съкровени светове, към които обаче човек принадлежи със своето същество, може да бъде достигнато по най-разнообразни начини. Когато разгледаме нещата така, както ви казах вчера и много пъти по-рано, тогава ще можете да си кажете: В различните мистерийни места съзерцанието на свръхсетивния свят се е достигало по най-различни начини. Защо са се стремили към такова разнообразие, защо над всички Мистерии не се е разливал еднообразен духовен път -за това ще си поговорим в следващите лекции. Днес само искам да посоча този факт. Но всички тези различни пътища на Мистериите са били предназначени да разкрият съкровените страни от живота на света и човека, на които отново и отново от най-различни гледни точки сме обръщали внимание при тези и други лекции и други съчинения.
След това на ученика се пояснявало, че той трябва вътрешно поотделно да преживее и други състояния, които е преживял в съзвучие с другата статуя, така че за всяко отделно състояния да има вътрешно ясно, съобразно на усещането знание, сякаш преминаващо през него, и че той трябвало след това да го извика с пълно съзнание.
Това и правил той тогава. И при това, което описах като някакъв вид душевно бедствие, той усещал непосредствено какво следва след смъртта в душевния живот. После настъпвало съзерцание благодарение на това, което той преживявал по-нататък, когато външната природа се откривала в летните ландшафти, но сякаш в сън за летните ландшафти. Тук, при повторното преживяване, му се разкривало, но сега с пълно съзнание, това състояние отделно от другото състояние на съзнание. Тук той се учел да познава това, което определяло по-нататъшното течение на следземния му живот.
към текста >>
Тук, при повторното преживяване, му се разкривало, но сега с пълно съ
знание
, това състояние отделно от другото състояние на съ
знание
.
Но всички тези различни пътища на Мистериите са били предназначени да разкрият съкровените страни от живота на света и човека, на които отново и отново от най-различни гледни точки сме обръщали внимание при тези и други лекции и други съчинения. След това на ученика се пояснявало, че той трябва вътрешно поотделно да преживее и други състояния, които е преживял в съзвучие с другата статуя, така че за всяко отделно състояния да има вътрешно ясно, съобразно на усещането знание, сякаш преминаващо през него, и че той трябвало след това да го извика с пълно съзнание. Това и правил той тогава. И при това, което описах като някакъв вид душевно бедствие, той усещал непосредствено какво следва след смъртта в душевния живот. После настъпвало съзерцание благодарение на това, което той преживявал по-нататък, когато външната природа се откривала в летните ландшафти, но сякаш в сън за летните ландшафти.
Тук, при повторното преживяване, му се разкривало, но сега с пълно съзнание, това състояние отделно от другото състояние на съзнание.
Тук той се учел да познава това, което определяло по-нататъшното течение на следземния му живот. Когато напълно си изяснявал и оживявал това, което се явявало съсредоточеното в сърцето същество, тогава, правейки това живо, налично в своето съзнание, е можел да достигне средата на живота между смъртта и новото раждане. И инициаторът е можел да му каже: Научи се духовно да съзерцаваш зимното битие и ще ти се открие гледка на доземното. Научи се духовно да сънуваш лятното битие и ще добиеш преживяване на следземното.
към текста >>
Когато напълно си изяснявал и оживявал това, което се явявало съсредоточеното в сърцето същество, тогава, правейки това живо, налично в своето съ
знание
, е можел да достигне средата на живота между смъртта и новото раждане.
Това и правил той тогава. И при това, което описах като някакъв вид душевно бедствие, той усещал непосредствено какво следва след смъртта в душевния живот. После настъпвало съзерцание благодарение на това, което той преживявал по-нататък, когато външната природа се откривала в летните ландшафти, но сякаш в сън за летните ландшафти. Тук, при повторното преживяване, му се разкривало, но сега с пълно съзнание, това състояние отделно от другото състояние на съзнание. Тук той се учел да познава това, което определяло по-нататъшното течение на следземния му живот.
Когато напълно си изяснявал и оживявал това, което се явявало съсредоточеното в сърцето същество, тогава, правейки това живо, налично в своето съзнание, е можел да достигне средата на живота между смъртта и новото раждане.
И инициаторът е можел да му каже: Научи се духовно да съзерцаваш зимното битие и ще ти се открие гледка на доземното. Научи се духовно да сънуваш лятното битие и ще добиеш преживяване на следземното. Моля заострете вниманието си върху думите, употребени от мен, защото върху това отношение между съзерцаване-то на доземното и преживяването на следземното, между сънуването и съзерцанието, върху това отношение се основава колосалната разлика, съдържаща се в тези две преживявания на посвещавания в Мистериите на Хиберния. Какво място е заемало това посвещение в историческите взаимовръзки на човечеството, в цялото развитие на човечеството, какво значение е имало то за това човешко развитие и какъв още много по-дълбок смисъл е имало именно на този етап, с който завърших вчерашната лекция, където се появяваше сякаш някакво съзерцание на Христос в ученика от Хиберния - за всичко това ще говоря утре.
към текста >>
58.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и по
знание
то, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 14 декември 1923 г.
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си. Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота. Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно. Следователно за посветените и техните ученици в Хиберния се открила необходимост действителното сетивно събитие да бъде преживяно само по духовен, спиритуален начин. И за този начин на мислене и тази познавателна ориентация, които са били знайни в Хиберния, не се изисквало друго освен спиритуалност във физическия свят.
към текста >>
Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на по
знание
то, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо число ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в тишина продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров.
С това обаче става очевидно, че в Хиберния въобще на първо място се поставяло спиритуалното, духовното на всички неща. Наистина каквото в Хиберния било тържествено извършено, било прихванато от всевъзможни тайни течения в духовния живот през британските острови, през Бретан, през днешна Холандия и Белгия, а също и през днешния Елзас към Средна Европа. И в първите столетия от християнското развитие ние намираме, макар и не във всеобщата цивилизация, но все пак навсякъде в посочените области, тук-там отделни хора, които са можели да разбират произлизащото от Хибернийските Мистерии. Обаче това, както беше казано, не е станало всеобщо достояние.
Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на познанието, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо число ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в тишина продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров.
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето. И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия живот. Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма. Обаче това станало необходима посока на движението на културното развитие в Европа. Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало.
към текста >>
Защото те са били дълбоко проникнати от по
знание
то, че човек е истински микрокосмос, т.е.
Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато. Великата загадка за посветения в гръцките Мистерии се свеждала до въпроса: Защо човек, съдържащ в себе си например желязо, калций, натрий и други вещества, необходими и във външната природа, не съдържа например олово и калай? Те са били дълбоко убедени, че човек е малък свят, микрокосмос. И все пак изглеждало, че не съдържа в себе си тези метали: олово, калай, живак, сребро и злато. Относно най-древните посвещавани в Гърция действително може да се каже, че те са били на мнението, че това е само привидно.
Защото те са били дълбоко проникнати от познанието, че човек е истински микрокосмос, т.е.
носи в себе си всичко, което го има в света. Да надникнем в душевното състояние на гръцкия посвещаван. Него например го учили така - каквото се простирало в течение на дългото време на обучение, аз трябва да изведа в няколко изречения, но вие ще ме разберете, - че му казвали: виж, също така, както днес Земята навсякъде в себе си съдържа желязо и желязото го има и в човека, така и някога, когато Земята още не е била Земя, а се е намирала в предшестващото планетарно състояние, тя, биваща тогава Луна или даже Слънце, е съдържала в себе си олово, калай и т.н.; и всички същества, взели участие в това предшестващо формообразуване на Земята, споделяли и тези метали и техните сили - също както днешният човек споделя със Земята силата на желязото. Обаче при тези преобразувания, които претърпяла древната форма на Земята, само желязото съхранило такава сила и плътност, че човек може да бъде пронизан с тях. Другите изброени метали, макар и да са се съхранили в Земята, вече не се съдържат в нея в такъв вид, че човек да може да бъде непосредствено пронизан от тях.
към текста >>
Имало е естество
знание
, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори.
Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса. Ето така - непосредствено докосвайки се до взаимовръзките на човека с Космоса - се занимавали в Гърция с това, което по-късно в карикатурна форма се наричало Астрология. Тук е имало истинска мъдрост, защото в звездата виждали не просто намираща се горе светлинна точка или петно; в звездата виждали живо духовно същество, а във връзка с това живо духовно същество и човешкото същество на Земята.
Имало е естествознание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори.
Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите. Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии. Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета. Така че в статуята, представляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека. Виж - така се казвало на ученика, - тук пред теб е изправен мировият Отец.
към текста >>
Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно по
знание
за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята.
Това можете да видите навсякъде навън, ако се разходите до мини с метални руди и се поинтересувате от металите. Това, което се приближавало срещу металите, го наричали Майка. Най-значителните от тези земни субстанции, които отивали срещу небесно-металното, за да го обхванат, са ги наричали Майки. Това е един от аспектите за разбирането на тези «Майки», към които се спуска Фауст. Той едновременно се спуска в доземните времена на Земята, за да види как възприема в себе си майчински Земята бащински даденото от Космоса.
Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно познание за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът. Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
към текста >>
На гръцкия ученик се давало друго естество-
знание
, живо естество
знание
, разглеждащо днешното олово като труп на оловото.
Това е един от аспектите за разбирането на тези «Майки», към които се спуска Фауст. Той едновременно се спуска в доземните времена на Земята, за да види как възприема в себе си майчински Земята бащински даденото от Космоса. Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно познание за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята. Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът. Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа.
На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото.
Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята. След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята. Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция. Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете.
към текста >>
Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естество
знание
, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах.
И той се разиграл между Платон и Аристотел тогава, когато Платон е бил вече доста стар; Платон е бил в края на своя жизнен път; и между Платон и Аристотел е станала следната сцена. Платон казал: Трябва да предам с думи това, което, разбира се, е станало по доста по-сложен начин. - Платон казал на Аристотел примерно следното: Много от това, което предавам от мен към теб и други ученици, може да ти изглежда не съвсем правилно. Това, което съм давал на теб и другите ученици, е в края на краищата екстракт от святата древна мъдрост на Мистериите.
Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах.
- Ето това обяснил Платон на Аристотел. - Затова искам да се оттегля за определено време, - казал Платон, - а ти ще останеш сам на себе си. Опитай се да изработиш в мисловния свят, към който ти имаш особено разположение и който трябва да стане мисловен свят на хората за много столетия, опитай се да изработиш в мислите това, което си възприел в моята школа. След това Аристотел и Платон се разделили и именно чрез Аристотел Платон изпълнил високо духовно задание. Виждате ли, скъпи мои приятели, аз трябваше именно така да ви опиша тази сцена, както я описах сега.
към текста >>
Едните съдържали в себе си забележителното естество
знание
, естество
знание
то на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
Ето какво се разказва в тях: Аристотел винаги е бил от вироглавите ученици на Платон, така че Платон веднъж казал, че Аристотел, макар и способен ученик, прилича на кон, хвърлящ къч по своя треньор. И случващото се между Платон и Аристотел постепенно довело до това, че Платон се отдалечил от Аристотел, разсърдил се и повече не ходил да преподава в Академията. Ето това е написано в историческите книги. Но едно е в книгите по история, а другото, разказано ви от мен, е истината и съдържа импулс за нещо много по-значително. Съществували са два вида аристотелеви съчинения.
Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли. Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа. Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е.
към текста >>
Тези съчинения заедно с трошици от естество
знание
то е предал Аристотел на своя ученик Теофраст.
Но едно е в книгите по история, а другото, разказано ви от мен, е истината и съдържа импулс за нещо много по-значително. Съществували са два вида аристотелеви съчинения. Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии. И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли.
Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст.
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа. Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло. И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
към текста >>
За това естество
знание
, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естество
знание
, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли. Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа. Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии.
За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа. Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран. Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран.
към текста >>
И това, което още е можело да се спаси от това естество
знание
, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естество
знание
; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа. Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран. Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
към текста >>
59.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото
знание
, цялото по
знание
на древността, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 15 декември 1923 г.
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото познание на древността, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време.
Да, трябва даже да кажем, че този, който е в състояние да възприеме това нещо като мироглед, не само със съзнанието, но и с душата си, може в логическите изложения на Аристотел да почувства, че в основата на неговата логика и философия стои вътрешната връзка с тайните на природата. Това е била съдбата на Аристотел - да разпространи по Европа логическата система, което, ако мога така да се изразя, е неговият собствен път на развитие. За илюстрация може да се приведе този своеобразен факт: навярно би било немислимо Платон да стане учител на Александър, когато знаем, че Аристотел е можел да изпълни тази задача. Платон е продължил древните Мистерии по своему, в по-идейна форма. Но именно благодарение на своята идейност той станал личността, отделила се от тайните на природата, докато Аристотел отново издигнал към тях това, което вече можахме да видим от краткото изложение, представено в моята книга «Загадките на философията».
към текста >>
Да, трябва даже да кажем, че този, който е в състояние да възприеме това нещо като мироглед, не само със съ
знание
то, но и с душата си, може в логическите изложения на Аристотел да почувства, че в основата на неговата логика и философия стои вътрешната връзка с тайните на природата.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 15 декември 1923 г. От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото познание на древността, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време.
Да, трябва даже да кажем, че този, който е в състояние да възприеме това нещо като мироглед, не само със съзнанието, но и с душата си, може в логическите изложения на Аристотел да почувства, че в основата на неговата логика и философия стои вътрешната връзка с тайните на природата.
Това е била съдбата на Аристотел - да разпространи по Европа логическата система, което, ако мога така да се изразя, е неговият собствен път на развитие. За илюстрация може да се приведе този своеобразен факт: навярно би било немислимо Платон да стане учител на Александър, когато знаем, че Аристотел е можел да изпълни тази задача. Платон е продължил древните Мистерии по своему, в по-идейна форма. Но именно благодарение на своята идейност той станал личността, отделила се от тайните на природата, докато Аристотел отново издигнал към тях това, което вече можахме да видим от краткото изложение, представено в моята книга «Загадките на философията». Но пълна представа за фактическото положение на нещата ще получим тогава, когато узнаем какво е било съдържанието на седемгодишното обучение, което Аристотел е провел с Александър.
към текста >>
Когато в онези времена се е говорело за природата, под природа се разбирало не това, което разбира днешното естество
знание
- само земните явления, по които след това по външен начин се правят заключения за извънземни, небесни явления.
За илюстрация може да се приведе този своеобразен факт: навярно би било немислимо Платон да стане учител на Александър, когато знаем, че Аристотел е можел да изпълни тази задача. Платон е продължил древните Мистерии по своему, в по-идейна форма. Но именно благодарение на своята идейност той станал личността, отделила се от тайните на природата, докато Аристотел отново издигнал към тях това, което вече можахме да видим от краткото изложение, представено в моята книга «Загадките на философията». Но пълна представа за фактическото положение на нещата ще получим тогава, когато узнаем какво е било съдържанието на седемгодишното обучение, което Аристотел е провел с Александър. Ще ви предам накратко съдържанието на това обучение, взето от същността на античните Мистерии.
Когато в онези времена се е говорело за природата, под природа се разбирало не това, което разбира днешното естествознание - само земните явления, по които след това по външен начин се правят заключения за извънземни, небесни явления.
Тогава човекът е бил включван в природата в най-широк смисъл и това се е правило благодарение на факта, че и в природата се е търсил Духът, защото не се е одобрявало да се разглежда човекът като бездушно и бездуховно същество. При мистерийното обучение работата се състояла в това, да се разшири природата в космическите простори дотолкова, доколкото космосът е бил достъпен за човека благодарение на родството му с него. Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение. Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него.
към текста >>
Това, което сега си представяме като
знание
, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля.
Ще ви предам накратко съдържанието на това обучение, взето от същността на античните Мистерии. Когато в онези времена се е говорело за природата, под природа се разбирало не това, което разбира днешното естествознание - само земните явления, по които след това по външен начин се правят заключения за извънземни, небесни явления. Тогава човекът е бил включван в природата в най-широк смисъл и това се е правило благодарение на факта, че и в природата се е търсил Духът, защото не се е одобрявало да се разглежда човекът като бездушно и бездуховно същество. При мистерийното обучение работата се състояла в това, да се разшири природата в космическите простори дотолкова, доколкото космосът е бил достъпен за човека благодарение на родството му с него. Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение.
Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля.
И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди.
към текста >>
Достигайки до гръцкото
знание
, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално.
Тогава човекът е бил включван в природата в най-широк смисъл и това се е правило благодарение на факта, че и в природата се е търсил Духът, защото не се е одобрявало да се разглежда човекът като бездушно и бездуховно същество. При мистерийното обучение работата се състояла в това, да се разшири природата в космическите простори дотолкова, доколкото космосът е бил достъпен за човека благодарение на родството му с него. Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение. Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него.
Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално.
Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа. На обучавания, който постепенно е трябвало да стигне до знанието, се посочвала необходимостта от истинско вживява-не в природното обкръжение.
към текста >>
Чрез по
знание
то човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без по
знание
то.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение. Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот.
Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието.
Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа. На обучавания, който постепенно е трябвало да стигне до знанието, се посочвала необходимостта от истинско вживява-не в природното обкръжение. Вгледай се - примерно така му казвали, - ти дишаш въздух, но въздухът през лятото е топъл, а през зимата - студен. Ти дишаш така, че през зимата можеш да възприемеш дишането си под формата на пара, на мъгла.
към текста >>
Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на по
знание
то човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди.
Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието.
Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди.
И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа. На обучавания, който постепенно е трябвало да стигне до знанието, се посочвала необходимостта от истинско вживява-не в природното обкръжение. Вгледай се - примерно така му казвали, - ти дишаш въздух, но въздухът през лятото е топъл, а през зимата - студен. Ти дишаш така, че през зимата можеш да възприемеш дишането си под формата на пара, на мъгла. През лятото, когато дишаш топъл въздух, то става невидимо.
към текста >>
На обучавания, който постепенно е трябвало да стигне до
знание
то, се посочвала необходимостта от истинско вживява-не в природното обкръжение.
Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
На обучавания, който постепенно е трябвало да стигне до знанието, се посочвала необходимостта от истинско вживява-не в природното обкръжение.
Вгледай се - примерно така му казвали, - ти дишаш въздух, но въздухът през лятото е топъл, а през зимата - студен. Ти дишаш така, че през зимата можеш да възприемеш дишането си под формата на пара, на мъгла. През лятото, когато дишаш топъл въздух, то става невидимо. Този феномен би могъл да е отправна точка за обучение. Връзката с природата ставала не като се каже: погледни това тяло, то има тази и тази температура; нагрявам го в ретортата и то преминава през едни или други промени.
към текста >>
Но с пътешествието към подземните демони е свързано в същото време по
знание
то на природата.
Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света. Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло. Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда. Тогава не се говорело за нещата, тогава се говорело за самия човек. Тогава казвали, че въздушно-топлото води към боговете, към боговете във висините, а влажно-студеното води към подземните демони.
Но с пътешествието към подземните демони е свързано в същото време познанието на природата.
Нужно е само да вземеш със себе си в нисшите сфери това, което се открива и преживява посредством въздушно-топлото във висините, за да не може нисшето да причини никаква вреда. И когато после с това вътрешно усещане за противоположност на въздушно-топлото и влажно-студеното пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същността на Вселената въобще. Днес химикът изследва водорода и след изследването описва определени негови свойства. След това наблюдава мировите пространства, вижда там нещо, проявяващо свойствата, както водородът в лабораторията, и казва, че водород има и в космическите пространства. Такова съотнасяне е било безумие още във времената на Аристотел.
към текста >>
По
знание
то за растенията е било това, към което водели ученика.
Днес химикът изследва водорода и след изследването описва определени негови свойства. След това наблюдава мировите пространства, вижда там нещо, проявяващо свойствата, както водородът в лабораторията, и казва, че водород има и в космическите пространства. Такова съотнасяне е било безумие още във времената на Аристотел. Тогава към работата са подхождали по различен начин. Ако вътрешното преживяване е било задълбочено по току-що описания начин, ученика го довеждали до наблюдение на това, което действително живее в стремящото се нагоре, в разтварящото се срещу мировите простори цвете.
Познанието за растенията е било това, към което водели ученика.
Познанието за растенията се осъществявало, като му казвали: Виж разтварящата се чашка на цвета, наблюдавай как тук ти въздейства това, което сияе срещу мировите простори. В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина. Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори. И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето.
към текста >>
По
знание
то за растенията се осъществявало, като му казвали: Виж разтварящата се чашка на цвета, наблюдавай как тук ти въздейства това, което сияе срещу мировите простори.
След това наблюдава мировите пространства, вижда там нещо, проявяващо свойствата, както водородът в лабораторията, и казва, че водород има и в космическите пространства. Такова съотнасяне е било безумие още във времената на Аристотел. Тогава към работата са подхождали по различен начин. Ако вътрешното преживяване е било задълбочено по току-що описания начин, ученика го довеждали до наблюдение на това, което действително живее в стремящото се нагоре, в разтварящото се срещу мировите простори цвете. Познанието за растенията е било това, към което водели ученика.
Познанието за растенията се осъществявало, като му казвали: Виж разтварящата се чашка на цвета, наблюдавай как тук ти въздейства това, което сияе срещу мировите простори.
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина. Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори. И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето. Така постепенно ученикът стигал до там, че на въпроса на учителя: Какво, собствено, възприемаш ти, когато гледаш чашката на цвета, разтварящата се цветна корона, излизащите оттам и сияещи срещу теб тичинки?
към текста >>
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното
знание
, вътрешната светлина.
Такова съотнасяне е било безумие още във времената на Аристотел. Тогава към работата са подхождали по различен начин. Ако вътрешното преживяване е било задълбочено по току-що описания начин, ученика го довеждали до наблюдение на това, което действително живее в стремящото се нагоре, в разтварящото се срещу мировите простори цвете. Познанието за растенията е било това, към което водели ученика. Познанието за растенията се осъществявало, като му казвали: Виж разтварящата се чашка на цвета, наблюдавай как тук ти въздейства това, което сияе срещу мировите простори.
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина.
Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори. И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето. Така постепенно ученикът стигал до там, че на въпроса на учителя: Какво, собствено, възприемаш ти, когато гледаш чашката на цвета, разтварящата се цветна корона, излизащите оттам и сияещи срещу теб тичинки? - е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние.
към текста >>
Той вече е преживял това и благодарение на преживяването е стигал при цветето до подобно по
знание
.
И действително, благодарение на това, което му се разкривало, ученикът, от най-интимните дълбини на сърцето си е казвал: Аз гледам цветята; те разкриват своето родство с битието на Луната; те сега са покорени от Земята, тъй като са воднородени. Ученикът е можел да почувства това, защото първо е бил въведен в усещането, което му откривала охлаждащата вода.
Той вече е преживял това и благодарение на преживяването е стигал при цветето до подобно познание.
Когато ученикът е бивал вече достатъчно посветен в тайната на Луната, разкривана чрез растенията, израстващи от Земята, го водели по-нататък към металите на Земята, към главните метали: олово, калай, желязо, злато, мед, живак и сребро - както ви говорих за тях вчера в друга връзка. Когато вече е имал толкова задълбочен живот на чувствата, както посочих, тогава при металите, запознавайки се с това, което те тайнствено му съобщавали, узнавал тайните на цялата планетна система. Защото оловото го просвещавало за Сатурн, калаят - за Юпитер, желязото - за Марс, златото - за Слънцето, медта - за Венера, живакът - за Меркурий и среброто - за Луната, не защото Луната е в по-тясно родство със Земята, а защото тя е член на цялата Вселена. И както ученикът откривал за себе си тайната на цветята, така откривал и тайната на металите. Първа била тайната на растенията, а втора - тайната на металите.
към текста >>
Достигал до някакво определено състояние на съ
знание
то и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността.
И както ученикът откривал за себе си тайната на цветята, така откривал и тайната на металите. Първа била тайната на растенията, а втора - тайната на металите. Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност.
Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността.
Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн. Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето. Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята. За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глупост на древните.
към текста >>
Тогавашното естество
знание
е работило невероятно много именно над това, да позволи да му въздейства многостранната човешка природа на Земята и да дойде до отговора на въпроса: каква праформа на човека стои, собствено, в основата на намеренията на Боговете?
Ако се отправим в жегата на Африка с нейния своеобразен климат, там ще намерим хора, цветово отличаващи се от хората в Елада. Ако преминем в Азия, и там ще намерим хора, отличаващи се от жителите по други места. Гърците са имали тънък усет за външните различия на хората. Едно от най-интересните съчинения, стигнало от Аристотел до потомците, е съчинението по физиогномика, под която се разбирало не само физиогномиката на лицето, но и физиогномиката на целия човек, с претенцията, че по такъв начин се разбира действителната природа на човека, как човек е с къдрава или права коса, в съответствие с различния климат, в който той мени не само цвета на своята кожа, но и целия израз на своето човешко същество, в съответствие с това, в какъв климат се е родил. Изучавайки отражението на лунната тайна в цветята, изучавайки отражението на планетите в металите, човек се научавал да познава и собствената си тайна на Земята посредством това трето обучение.
Тогавашното естествознание е работило невероятно много именно над това, да позволи да му въздейства многостранната човешка природа на Земята и да дойде до отговора на въпроса: каква праформа на човека стои, собствено, в основата на намеренията на Боговете?
По формите, по физиогномиката на човека на Земята, каквато са я виждали, живо се представяла пред ученика, вътрешно се откривала тайната на зодиакалния кръг. Защото по начина, по който този зодиакален кръг действа върху елементите на Земята, как този зодиакален кръг, във връзка с планетната система и с Луната, в съответното време от годината носи ветрове в едно направление, а в друго време от годината - в друго направление, пренася в някоя област ту топъл въздух, ту разпространява студ в други области и благодарение на това дълбоко прониква в човешкия живот - за това тогавашните естествоизпитатели са търсели източници във влиянията, излъчващи се към Земята от звездите на Зодиака, модифицирани от планетите, Слънцето и Луната. Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени. Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства. Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер.
към текста >>
Особен интерес за естество
знание
то от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени.
Едно от най-интересните съчинения, стигнало от Аристотел до потомците, е съчинението по физиогномика, под която се разбирало не само физиогномиката на лицето, но и физиогномиката на целия човек, с претенцията, че по такъв начин се разбира действителната природа на човека, как човек е с къдрава или права коса, в съответствие с различния климат, в който той мени не само цвета на своята кожа, но и целия израз на своето човешко същество, в съответствие с това, в какъв климат се е родил. Изучавайки отражението на лунната тайна в цветята, изучавайки отражението на планетите в металите, човек се научавал да познава и собствената си тайна на Земята посредством това трето обучение. Тогавашното естествознание е работило невероятно много именно над това, да позволи да му въздейства многостранната човешка природа на Земята и да дойде до отговора на въпроса: каква праформа на човека стои, собствено, в основата на намеренията на Боговете? По формите, по физиогномиката на човека на Земята, каквато са я виждали, живо се представяла пред ученика, вътрешно се откривала тайната на зодиакалния кръг. Защото по начина, по който този зодиакален кръг действа върху елементите на Земята, как този зодиакален кръг, във връзка с планетната система и с Луната, в съответното време от годината носи ветрове в едно направление, а в друго време от годината - в друго направление, пренася в някоя област ту топъл въздух, ту разпространява студ в други области и благодарение на това дълбоко прониква в човешкия живот - за това тогавашните естествоизпитатели са търсели източници във влиянията, излъчващи се към Земята от звездите на Зодиака, модифицирани от планетите, Слънцето и Луната.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени.
Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства. Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер. В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>
И когато ученикът се посвещавал по такъв начин, в сърцето му отново се откривало по
знание
, което той изразявал примерно в следната форма:
Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства. Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер. В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
И когато ученикът се посвещавал по такъв начин, в сърцето му отново се откривало познание, което той изразявал примерно в следната форма:
Аз преживявам тайната на зодиакалния кръг в многообразието на хората; родството на това многообразие на хората с неподвижните звезди стои пред моята душа; защото хората живеят в това многообразие
към текста >>
Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на по
знание
то е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света.
Помислете над днешното възпитание на един принц - на какво го учат; представете си такъв принц, възпитаван за походи. Опитайте се да получите ясна представа за връзката между изучаването на физика. която му преподава някакъв възпитател, и това, което после се преживява в походите: що за връзка има тук? Като правило, от ретортата не изскача нищо такова, което става по време на походите. От такива примери особено ясно е видно колко отдалечено днес е това, което се дава на човек за вътрешното му формиране, от това, което той представлява във външния живот.
Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на познанието е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света.
Древната история се преподава вече от школската стая. Но тогава школската стая е била родствена на Мистериите, била е мистерийна; и Мистерията означавала света, а светът се оказвал като резултат от силите в Мистериите. Така се давал импулс да се понесе в Азия това, което представлявало древното естествознание. В многократно отслабено състояние стигнало то през Испания в Европа. Това естествознание може да се забележи в изразяващото се чрез Парацелз, Якоб Бьоме, Йохан Гихтел[1] - различни хора, доближаващи се до такъв дух като Базилиус Валентинус[2].
към текста >>
Така се давал импулс да се понесе в Азия това, което представлявало древното естество
знание
.
Като правило, от ретортата не изскача нищо такова, което става по време на походите. От такива примери особено ясно е видно колко отдалечено днес е това, което се дава на човек за вътрешното му формиране, от това, което той представлява във външния живот. Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на познанието е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света. Древната история се преподава вече от школската стая. Но тогава школската стая е била родствена на Мистериите, била е мистерийна; и Мистерията означавала света, а светът се оказвал като резултат от силите в Мистериите.
Така се давал импулс да се понесе в Азия това, което представлявало древното естествознание.
В многократно отслабено състояние стигнало то през Испания в Европа. Това естествознание може да се забележи в изразяващото се чрез Парацелз, Якоб Бьоме, Йохан Гихтел[1] - различни хора, доближаващи се до такъв дух като Базилиус Валентинус[2]. Но първо е трябвало да победи това, което е проникнало само в мислов-ната форма, само в логиката; другото е трябвало да чака. Сега обаче настъпило време, когато това друго изпълнило своята задача да чака и когато то отново е трябвало да бъде намерено като сбор от знания за природата. Отначало Александър е трябвало да погребе там, в Азия, тези тайни на природата, защото само техните трупове са били пренесени в Европа.
към текста >>
Това естество
знание
може да се забележи в изразяващото се чрез Парацелз, Якоб Бьоме, Йохан Гихтел[1] - различни хора, доближаващи се до такъв дух като Базилиус Валентинус[2].
Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на познанието е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света. Древната история се преподава вече от школската стая. Но тогава школската стая е била родствена на Мистериите, била е мистерийна; и Мистерията означавала света, а светът се оказвал като резултат от силите в Мистериите. Така се давал импулс да се понесе в Азия това, което представлявало древното естествознание. В многократно отслабено състояние стигнало то през Испания в Европа.
Това естествознание може да се забележи в изразяващото се чрез Парацелз, Якоб Бьоме, Йохан Гихтел[1] - различни хора, доближаващи се до такъв дух като Базилиус Валентинус[2].
Но първо е трябвало да победи това, което е проникнало само в мислов-ната форма, само в логиката; другото е трябвало да чака. Сега обаче настъпило време, когато това друго изпълнило своята задача да чака и когато то отново е трябвало да бъде намерено като сбор от знания за природата. Отначало Александър е трябвало да погребе там, в Азия, тези тайни на природата, защото само техните трупове са били пренесени в Европа. Обаче не тези трупове трябва да бъдат излъскани, а живото в древното трябва да бъде отново намерено днес. Необходимото за това вдъхновение ще бъде до голяма степен получено само тогава, когато се появи някакво топло усещане за случващото се в поврата на времената и когато се развие живо чувство за това, което външно е изглеждало само като завоевателни войни: походите на Александър.
към текста >>
60.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съ
знание
с цялата си яснота се появява тричленното развитие.
Това бяха Мистериите на Хиберния. Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека. Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растителност, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората. Преминавайки на Изток, което в историческа връзка ще направим в следващите дни, бихме намерили нещо различно в Мистериите. Обаче днес имам - доколкото все още не всички слушатели са се събрали - да добавя нещо към вече разгледаното и после ще започнем нещо ново.
Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие.
Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи. Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията. Чак до египетския период, за човечеството, за съзнанието на онова време, както на африканско-европейските народи, така и на азиатските народи, въобще не е съществувало това, което днес наричаме вещества. За съзнанието на човечеството не са съществували даже външните груби вещества, да не говорим пък за абстракциите, които днес обозначаваме като въглерод, водород, сяра и т.н. Тези неща не са съществували, а всичко това, което се разстилало във външната природа, непосредствено се разглеждало като тяло на божествено-духовните същности, откриващи се в цялата природа.
към текста >>
Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съ
знание
, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи.
Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека. Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растителност, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората. Преминавайки на Изток, което в историческа връзка ще направим в следващите дни, бихме намерили нещо различно в Мистериите. Обаче днес имам - доколкото все още не всички слушатели са се събрали - да добавя нещо към вече разгледаното и после ще започнем нещо ново. Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие.
Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи.
Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията. Чак до египетския период, за човечеството, за съзнанието на онова време, както на африканско-европейските народи, така и на азиатските народи, въобще не е съществувало това, което днес наричаме вещества. За съзнанието на човечеството не са съществували даже външните груби вещества, да не говорим пък за абстракциите, които днес обозначаваме като въглерод, водород, сяра и т.н. Тези неща не са съществували, а всичко това, което се разстилало във външната природа, непосредствено се разглеждало като тяло на божествено-духовните същности, откриващи се в цялата природа. Сега ние ходим в планината, стъпваме по камъните, вземаме ги в ръце, виждайки в тях някаква безучастна субстанция.
към текста >>
Чак до египетския период, за човечеството, за съ
знание
то на онова време, както на африканско-европейските народи, така и на азиатските народи, въобще не е съществувало това, което днес наричаме вещества.
Преминавайки на Изток, което в историческа връзка ще направим в следващите дни, бихме намерили нещо различно в Мистериите. Обаче днес имам - доколкото все още не всички слушатели са се събрали - да добавя нещо към вече разгледаното и после ще започнем нещо ново. Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие. Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи. Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията.
Чак до египетския период, за човечеството, за съзнанието на онова време, както на африканско-европейските народи, така и на азиатските народи, въобще не е съществувало това, което днес наричаме вещества.
За съзнанието на човечеството не са съществували даже външните груби вещества, да не говорим пък за абстракциите, които днес обозначаваме като въглерод, водород, сяра и т.н. Тези неща не са съществували, а всичко това, което се разстилало във външната природа, непосредствено се разглеждало като тяло на божествено-духовните същности, откриващи се в цялата природа. Сега ние ходим в планината, стъпваме по камъните, вземаме ги в ръце, виждайки в тях някаква безучастна субстанция. В съзнанието ни въобще не влиза това, което е влизало в съзнанието на древния египтянин, древния човек от Изтока. Сега, разглеждайки човешкия палец, ние не го възприемаме като нещо безразлично.
към текста >>
За съ
знание
то на човечеството не са съществували даже външните груби вещества, да не говорим пък за абстракциите, които днес обозначаваме като въглерод, водород, сяра и т.н.
Обаче днес имам - доколкото все още не всички слушатели са се събрали - да добавя нещо към вече разгледаното и после ще започнем нещо ново. Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие. Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи. Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията. Чак до египетския период, за човечеството, за съзнанието на онова време, както на африканско-европейските народи, така и на азиатските народи, въобще не е съществувало това, което днес наричаме вещества.
За съзнанието на човечеството не са съществували даже външните груби вещества, да не говорим пък за абстракциите, които днес обозначаваме като въглерод, водород, сяра и т.н.
Тези неща не са съществували, а всичко това, което се разстилало във външната природа, непосредствено се разглеждало като тяло на божествено-духовните същности, откриващи се в цялата природа. Сега ние ходим в планината, стъпваме по камъните, вземаме ги в ръце, виждайки в тях някаква безучастна субстанция. В съзнанието ни въобще не влиза това, което е влизало в съзнанието на древния египтянин, древния човек от Изтока. Сега, разглеждайки човешкия палец, ние не го възприемаме като нещо безразлично. Разглеждаме го като нещо, което се отнася към целия човешки организъм.
към текста >>
В съ
знание
то ни въобще не влиза това, което е влизало в съ
знание
то на древния египтянин, древния човек от Изтока.
Обаче днес ще разгледаме от определена гледна точка средните стадии в развитието на човечеството, появяващи се с цялата си яснота именно пред имагинацията, а не пред инспирацията. Чак до египетския период, за човечеството, за съзнанието на онова време, както на африканско-европейските народи, така и на азиатските народи, въобще не е съществувало това, което днес наричаме вещества. За съзнанието на човечеството не са съществували даже външните груби вещества, да не говорим пък за абстракциите, които днес обозначаваме като въглерод, водород, сяра и т.н. Тези неща не са съществували, а всичко това, което се разстилало във външната природа, непосредствено се разглеждало като тяло на божествено-духовните същности, откриващи се в цялата природа. Сега ние ходим в планината, стъпваме по камъните, вземаме ги в ръце, виждайки в тях някаква безучастна субстанция.
В съзнанието ни въобще не влиза това, което е влизало в съзнанието на древния египтянин, древния човек от Изтока.
Сега, разглеждайки човешкия палец, ние не го възприемаме като нещо безразлично. Разглеждаме го като нещо, което се отнася към целия човешки организъм. И гледайки например показалеца на човека, можем само да кажем: това е част от единния организъм. Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята.
към текста >>
И така, както ние сега в своето съ
знание
се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята.
Сега, разглеждайки човешкия палец, ние не го възприемаме като нещо безразлично. Разглеждаме го като нещо, което се отнася към целия човешки организъм. И гледайки например показалеца на човека, можем само да кажем: това е част от единния организъм. Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята.
И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята.
Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно. А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн. И по такъв начин древните са имали нещо напълно ду-шевно-духовно в усещането на целия Космос и в усещането на Земята като част от този Космос. Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо.
към текста >>
Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съ
знание
, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съ
знание
то ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно.
Разглеждаме го като нещо, което се отнася към целия човешки организъм. И гледайки например показалеца на човека, можем само да кажем: това е част от единния организъм. Така е било в древния Египет и при древните хора от Изтока. Когато те стъпвали на някакъв камък, вдигали някакъв камък, за тях това не е бил някакъв безразличен камък, както сега за нас; за тях това не е била въобще обикновена земна субстанция, а част от божественото тяло, каквато е била за тях Земята. И така, както ние сега в своето съзнание се отнасяме към кожата на човека, така и древните се отнасяли към външната повърхност на Земята.
Когато днес се приближим към някакъв човек и благодарение на едни или други обстоятелства, излизащи пред нашето съзнание, той ни напомня на друг познат ни човек, който може би сега не се намира тук, тогава в съзнанието ни непосредствено идва: тези двамата имат една плът и кръв, те по определен начин са единни телесно.
А когато древният грък или човекът от древния Изток вдигал взор към Марс, Юпитер или Сатурн, а после го обръщал към Земята, тогава в тази Земя той виждал на първо място божественото тяло на Бога на Земята и в същото време в тази Земя виждал сестра или брат на другите планети, кръжещи около Земята - Юпитер, Марс, Сатурн. И по такъв начин древните са имали нещо напълно ду-шевно-духовно в усещането на целия Космос и в усещането на Земята като част от този Космос. Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо. Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове.
към текста >>
Такова съ
знание
е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съ
знание
се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо. Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове. Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности. В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества.
Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях.
към текста >>
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото
знание
, в човешкото по
знание
, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо. Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове. Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности. В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества. Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
към текста >>
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съ
знание
то се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове. Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности. В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества. Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята. Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
към текста >>
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съ
знание
, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности. В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества. Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята. Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
към текста >>
В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това
знание
, което сега е съвсем изтляло.
Защото «отец» наричали извършващия службата инициатор (посветения) в тези Мистерии. И какво е откривала на ученика магическата сила на тези извършващи службата отци? Чрез това, което Боговете са вложили в човека, чрез силата на словото жрецът маг и мъдрец вписвал в жертвения дим писмената, които изразявали тайните на Вселената. Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите Богове, тези велики Богове, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята. С речта, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек.
В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това знание, което сега е съвсем изтляло.
Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива. В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете.
към текста >>
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съ
знание
за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс.
Той усещал дима. И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща. Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание. Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове. И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство.
В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс.
Ставало така, сякаш цялото съзнание на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от гърдите в главата. Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите Богове». От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му. Виждате ли, съвсем не само природни явления и същества във външния свят са се показвали на учениците в древните времена. Това, което се случвало пред тях, не било нито едностранно натуралистично, нито едностранно морално.
към текста >>
Ставало така, сякаш цялото съ
знание
на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от гърдите в главата.
И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща. Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание. Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове. И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство. В същото време, докато посвещаващият отец водил ученика към жертвения олтар и той постепенно научавал как може да се усеща чрез речта, колкото повече се придвижвал напред и привиквал към това усещане чрез думите, накрая стигал до стадий на вътрешното преживяване, в което той преди всичко имал ясно съзнание за това, как е образуван Меркурий-Хермес, как е образуван Аполон, как е образуван Арес-Марс.
Ставало така, сякаш цялото съзнание на човека било изнесено от неговото тяло, сякаш това, което по-рано е било съдържание на главата, се намирало над главата, сякаш сърцето е било разположено на ново място, прониквайки от гърдите в главата.
Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите Богове». От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му. Виждате ли, съвсем не само природни явления и същества във външния свят са се показвали на учениците в древните времена. Това, което се случвало пред тях, не било нито едностранно натуралистично, нито едностранно морално. То е било нещо, в което морал и природа се сливали в едно.
към текста >>
Тайната на самотракийския свят била, че ученикът опосредствано е получавал съ
знание
то: природата е Дух, Духът е природа.
Тогава в този действително излязъл от себе си човек възниквало нещо, което вътрешно се оформило в думите: «Такъв те искат Кабирите, великите Богове». От този момент ученикът знаел как Меркурий живее в неговите крайници, Слънцето - в сърцето му, а Марс - в речта му. Виждате ли, съвсем не само природни явления и същества във външния свят са се показвали на учениците в древните времена. Това, което се случвало пред тях, не било нито едностранно натуралистично, нито едностранно морално. То е било нещо, в което морал и природа се сливали в едно.
Тайната на самотракийския свят била, че ученикът опосредствано е получавал съзнанието: природата е Дух, Духът е природа.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе. В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така. За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята.
към текста >>
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без по
знание
за растението.
В действителност те са семена, които са били посадени в земното битие от небето по време на древното слънчево и лунно време. Такова е било учението на Кабирите в самотракийските Мистерии и това, в края на краищата, е била атмосферата на знания, в която Аристотел и Александър Велики са били и която им е въздействала. По-късно е било положено началото на нещо съвсем друго. Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена. В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето.
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението.
Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението? Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето? И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта. И накрая, там вътре живее огненото, което се е разтворило в отделните същества по такъв начин, че от разкъсаните, разпръснати части може да възникне новото. Елементите живеят във всяко земно образувание.
към текста >>
И от по
знание
за небето постепенно, може да се каже, се образувало по
знание
за въртенето на планетите, по
знание
за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена. В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето. Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението. Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението? Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето?
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И накрая, там вътре живее огненото, което се е разтворило в отделните същества по такъв начин, че от разкъсаните, разпръснати части може да възникне новото. Елементите живеят във всяко земно образувание. Както преди, в древните Мистерии, хората са виждали в солите нещо старомодно космическо, формирано обаче в земни условия, което Майката-Земя е носела срещу металите, те виждали меркуриевото във всичко това, което, изхождайки от Вселената, е трябвало да стане метал. И колко детинско е, когато днес хората започват да дават описание на това, което още в средновековието се представяло като Меркурий! Зад всички описания винаги на заден план стои фактът, че като Меркурий в Средновековието са обозначавали нещо подобно на живак, или изобщо някакъв отделен метал.
към текста >>
Също и в съ
знание
то му се разделили елементите вода, въздух, огън; те се разделили на сяра, въглерод, водород.
От този момент нататък започва да се говори за това, което стои между обкръжаващото и Земята. Между това обкръжение и Земята се намира долу самата Земя, след това - водният елемент, въздухообразният елемент и огненият елемент. Следователно всичко, което е било на Земята, древните виждали в аспекта на Небето; по такъв начин средните векове, завършили в първата третина на четиринадесето столетие, виждали всичко в аспекта на обкръжението, на атмосферното. В четиринадесето, петнадесето столетие настъпил велик поврат. Човекът с целия си светоглед окончателно паднал на Земята.
Също и в съзнанието му се разделили елементите вода, въздух, огън; те се разделили на сяра, въглерод, водород.
Човекът виждал всичко в земен аспект. С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето познание, а небето се превръща за него в математика. Той изчислява звездната величина, движението, отдалечеността на небесните светила и така нататък. Небето се превръща в абстракция. Но не само небето се превърнало в абстракция.
към текста >>
С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето по
знание
, а небето се превръща за него в математика.
Следователно всичко, което е било на Земята, древните виждали в аспекта на Небето; по такъв начин средните векове, завършили в първата третина на четиринадесето столетие, виждали всичко в аспекта на обкръжението, на атмосферното. В четиринадесето, петнадесето столетие настъпил велик поврат. Човекът с целия си светоглед окончателно паднал на Земята. Също и в съзнанието му се разделили елементите вода, въздух, огън; те се разделили на сяра, въглерод, водород. Човекът виждал всичко в земен аспект.
С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето познание, а небето се превръща за него в математика.
Той изчислява звездната величина, движението, отдалечеността на небесните светила и така нататък. Небето се превръща в абстракция. Но не само небето се превърнало в абстракция. Защото отражение на небето в живия човек е неговата глава. И което човек може да разбера за небето, това живее в главата му.
към текста >>
Тук безсилието на съвременния човек се усещало като подготовка за действителното
знание
.
И което човек може да разбера за небето, това живее в главата му. Ако човек познава за небето само математиката, тоест логическото, абстрактното, така и в неговата глава живеело само логическо-абстрактното, понятийно-идейното. И по такъв начин оттогава не съществувала възможност за човека да получи и внесе спиритуално-духовното в понятийно-идейното. А там, където търсели Духа, започнала великата борба между това, което човек е можел да достигне с идейното съдържание на главата си, на мозъка си, и това, което Боговете са искали да му разкрият за небето. По най-велик, най-гигантски начин се водела тази борба в истинските форми на това, което се нарича розенкройцерски Мистерии на средновековието.
Тук безсилието на съвременния човек се усещало като подготовка за действителното знание.
Защото това е било вече нещо, което е могло да се усеща като нещо могъщо именно в кръговете на истинското розенкройцерско посвещение. Могъществото било в това, че за ученика не абстрактно, а вътрешно живо ставало ясно следното: ти, съвременен човече, можеш да проникнеш само в света на понятията. Но с това ти губиш живото същество на своята човечност. И докато ученикът чувствал, че това, което му дава новото време, не може да го поведе към неговото собствено същество, разбирал: ти или трябва да се отчаеш от познанието, или трябва да преминеш през нещо като умъртвяване на високомерието на абстракциите. И ученикът розенкройцер, истинският ученик розенкройцер усещал нещо подобно на това, сякаш учителят го удрял зад врата, за да му покаже, че абстрактното в съвременната глава не е пригодно да навлезе в духовните светове, че ученикът трябва да може да се откаже от простите абстракции, за да навлезе в духовния свят.
към текста >>
И докато ученикът чувствал, че това, което му дава новото време, не може да го поведе към неговото собствено същество, разбирал: ти или трябва да се отчаеш от по
знание
то, или трябва да преминеш през нещо като умъртвяване на високомерието на абстракциите.
По най-велик, най-гигантски начин се водела тази борба в истинските форми на това, което се нарича розенкройцерски Мистерии на средновековието. Тук безсилието на съвременния човек се усещало като подготовка за действителното знание. Защото това е било вече нещо, което е могло да се усеща като нещо могъщо именно в кръговете на истинското розенкройцерско посвещение. Могъществото било в това, че за ученика не абстрактно, а вътрешно живо ставало ясно следното: ти, съвременен човече, можеш да проникнеш само в света на понятията. Но с това ти губиш живото същество на своята човечност.
И докато ученикът чувствал, че това, което му дава новото време, не може да го поведе към неговото собствено същество, разбирал: ти или трябва да се отчаеш от познанието, или трябва да преминеш през нещо като умъртвяване на високомерието на абстракциите.
И ученикът розенкройцер, истинският ученик розенкройцер усещал нещо подобно на това, сякаш учителят го удрял зад врата, за да му покаже, че абстрактното в съвременната глава не е пригодно да навлезе в духовните светове, че ученикът трябва да може да се откаже от простите абстракции, за да навлезе в духовния свят. Този е бил великият подготвителен момент за това, което можем да наречем Розенкройцерско посвещение. [1] трима Кабири: Аксиерос, Аксиокерсос и Аксиокерса.
към текста >>
61.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съ
знание
на Земята в определената епоха може само да се предчувства.
Който действително разбира Мистерията на Голгота - защото тя не се разбира чрез историческите сведения, запазили се за нея, - едновременно постига разбиране в нея и на предшествалите я Мистерии. Мистериите, предшествали Мистерията на Голгота и постигнали в нея връхна точка, са имали една особеност при въздействието си върху сетивата. В тях е имало много трагичност. Който достигал посвещение в Мистериите, е трябвало да преживее много страдание и болка. Често съм говорил за това.
Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства.
И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост. После настъпило преходно време - в лекциите, които ще прочета в следващите дни[1], ще охарактеризирам тези неща от историческа гледна точка, - настъпил преходен период, който, в края на краищата, довел до четиринадесетото, петнадесетото столетие, когато, както знаете, започнала новата епоха на човешкото развитие. Преминало преходното време. След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за висшите светове. Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщност все пак радостни лица.
към текста >>
След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел по
знание
за висшите светове.
Често съм говорил за това. Обаче като цяло можем да кажем, че до Мистерията на Голгота този, който е трябвало да премине през Посвещение и който е знаел, че при подготовката е трябвало да мине през разнообразни страдания и болка и да преживее трагическото, все пак си казвал: Ще премина през целия огън на света, защото това все пак води в светлата област на Духа, в която се вижда това, което в обикновеното човешко съзнание на Земята в определената епоха може само да се предчувства. И така, по същество това е била мъка, но мъка, която едновременно е била радостна, която обхващала този, който търсел пътя към старите Мистерии - разбира се, това е била сериозна радост, дълбока радост, възвишена радост, но все пак радост. После настъпило преходно време - в лекциите, които ще прочета в следващите дни[1], ще охарактеризирам тези неща от историческа гледна точка, - настъпил преходен период, който, в края на краищата, довел до четиринадесетото, петнадесетото столетие, когато, както знаете, започнала новата епоха на човешкото развитие. Преминало преходното време.
След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за висшите светове.
Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщност все пак радостни лица. И ако се опише сцената, която може да се извлече от Акаша-хрониката - например, сцена от Самотракийските Мистерии на Кабирите, - би трябвало да кажем: личностите, които влизали във вътрешността на храмовете на Кабирите, имали многозначителни, задълбочени лица, но имали в себе си и нещо радостно. После настъпил преходният период. След това дошло това, което не е имало собствен храм, но все пак е имало някакъв морален кодекс, както е било в древните Мистерии. И после дошло това, което често се обозначава като розенкройцерската същност на Средновековието.
към текста >>
Ако обаче по начина, по който охарактеризирах античните Мистерии, охарактеризирам учениците в Мистериите на Розенкройцерството, би трябвало да кажем: най-значителните от тези личности, които в Средновековието вървели към по
знание
то, към изследване на духовния свят, имали не радостни, а наистина дълбоко трагични лица.
Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщност все пак радостни лица. И ако се опише сцената, която може да се извлече от Акаша-хрониката - например, сцена от Самотракийските Мистерии на Кабирите, - би трябвало да кажем: личностите, които влизали във вътрешността на храмовете на Кабирите, имали многозначителни, задълбочени лица, но имали в себе си и нещо радостно. После настъпил преходният период. След това дошло това, което не е имало собствен храм, но все пак е имало някакъв морален кодекс, както е било в древните Мистерии. И после дошло това, което често се обозначава като розенкройцерската същност на Средновековието.
Ако обаче по начина, по който охарактеризирах античните Мистерии, охарактеризирам учениците в Мистериите на Розенкройцерството, би трябвало да кажем: най-значителните от тези личности, които в Средновековието вървели към познанието, към изследване на духовния свят, имали не радостни, а наистина дълбоко трагични лица.
Това е толкова истинно, че можем даже да кажем: тези, които не са имали дълбоко трагични лица, определено не са били хора, верни на този стремеж. Разбира се, те са имали всички основания за това, да имат тези трагични лица. Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии. Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си.
към текста >>
Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към по
знание
- в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии.
След това дошло това, което не е имало собствен храм, но все пак е имало някакъв морален кодекс, както е било в древните Мистерии. И после дошло това, което често се обозначава като розенкройцерската същност на Средновековието. Ако обаче по начина, по който охарактеризирах античните Мистерии, охарактеризирам учениците в Мистериите на Розенкройцерството, би трябвало да кажем: най-значителните от тези личности, които в Средновековието вървели към познанието, към изследване на духовния свят, имали не радостни, а наистина дълбоко трагични лица. Това е толкова истинно, че можем даже да кажем: тези, които не са имали дълбоко трагични лица, определено не са били хора, верни на този стремеж. Разбира се, те са имали всички основания за това, да имат тези трагични лица.
Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си. Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления. Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек. Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
към текста >>
Това непосредствено отношение към явленията и нещата от природата, когато всеки отделен предмет от природата, всяко отделно явление в природата е било откровение на божественото за човека - този мироглед след това е преминал в нещо съвсем друго, в което в някаква степен от по
знание
то си отишло това, което е божественото в природните явления.
Още вчера ви обърнах внимание на следното: природните явления, природните процеси за древния човек са били непосредствено божествени явления. Така, както на никого няма да му хрумне да разглежда движението на човешките очи само по себе си, а не като израз на душевно-духовно-телесното в човека, толкова малко и на древния човек му хрумвало да разглежда кое да е природно явление като отделно, само по себе си. Той го разглеждал като израз на Бога, който се откривал в природните явления. Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек. Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри.
Това непосредствено отношение към явленията и нещата от природата, когато всеки отделен предмет от природата, всяко отделно явление в природата е било откровение на божественото за човека - този мироглед след това е преминал в нещо съвсем друго, в което в някаква степен от познанието си отишло това, което е божественото в природните явления.
Представете си - ако допуснем, че е станало нещо ужасно, че кой да е от вас е попаднал някъде и в него биха виждали само тялото, така, както се вижда Земята - неутрално, само по себе си, неодушевено. Това би било ужасно, нали, нещо съвсем ужасно! Но този ужас е настъпил за познанието в новите времена. И този ужас са усещали знаещите през Средновековието. Това е все едно, ако божественото би отстъпило за знаещия от природните явления и процеси и тогава, както в древните времена нещата от природата и природните явления са били откровения на божественото, настъпва този среден период и тук нещата и явленията от природата стават само образи, вече не откровения, а образи на божественото.
към текста >>
Но този ужас е настъпил за по
знание
то в новите времена.
Повърхността на Земята за древния човек е била също такава кожа на Божествено-земното същество, както кожата на човека е кожа на одушевеното човешко същество за днешния човек. Съвсем не се разбира каква е била душевността на древния човек, ако не се знае, че той е говорил по начина, за който вчера споменах: за Земята - като за тяло на Бога, а по отношение на другите планети от нашата планетарна система - като за братя и сестри. Това непосредствено отношение към явленията и нещата от природата, когато всеки отделен предмет от природата, всяко отделно явление в природата е било откровение на божественото за човека - този мироглед след това е преминал в нещо съвсем друго, в което в някаква степен от познанието си отишло това, което е божественото в природните явления. Представете си - ако допуснем, че е станало нещо ужасно, че кой да е от вас е попаднал някъде и в него биха виждали само тялото, така, както се вижда Земята - неутрално, само по себе си, неодушевено. Това би било ужасно, нали, нещо съвсем ужасно!
Но този ужас е настъпил за познанието в новите времена.
И този ужас са усещали знаещите през Средновековието. Това е все едно, ако божественото би отстъпило за знаещия от природните явления и процеси и тогава, както в древните времена нещата от природата и природните явления са били откровения на божественото, настъпва този среден период и тук нещата и явленията от природата стават само образи, вече не откровения, а образи на божественото. Древно време: неща и явления от природата - откровение на божественото. Среден период: неща и явления от природата
към текста >>
Това е бил първият въпрос, който си е задавал този, който тогава се е занимавал с естество
знание
и седейки пред своята реторта, се е питал: как протича този или друг външен процес, който аз наблюдавам в ретортата или по друг начин, какъв е този процес в човека?
Вярно е обаче, че ако човек не би имал в храносмилателния си тракт оксалова киселина, той въобще не би могъл да живее, тоест неговото етерно тяло не би имало никаква основа в неговия организъм. Ако човек не превръщаше оксаловата киселина в мравчена, неговото астрално тяло не би имало никаква основа в организма му. Човек употребява за своето етерно тяло оксалова киселина, а за своето астрално тяло - мравчена киселина. И той се нуждае не толкова от тези субстанции, а от работата, от дейността във вътрешното тяло, която се състои в това, което има място в процеса на оксаловата киселина и в процеса на мравчената киселина. Това, разбира се, е нещо, което днешната физиология все още трябва да достигне - сега още не може да говори по този начин, защото тя говори за това, което става в човека така, като че това са външни процеси.
Това е бил първият въпрос, който си е задавал този, който тогава се е занимавал с естествознание и седейки пред своята реторта, се е питал: как протича този или друг външен процес, който аз наблюдавам в ретортата или по друг начин, какъв е този процес в човека?
Вторият въпрос бил такъв: как протича този процес навън, във великата природа? Ето така, по отношение на процеса, който избрах в качеството на пример, тогавашният естествоизпитател би казал: Аз обръщам поглед към външното на Земята, където се разстила светът на растенията. Разбира се - изразявайки се радикално, - оксаловата киселина се намира в детелината, но в действителност оксаловата киселина е разпространена навсякъде в растителността, макар понякога и в хомеопатични дози, но тя се намира навсякъде. В същото време навсякъде има следи, дори понякога и хомеопатични следи от това, което например насекоми от вида на мравките произвежда от оксаловата киселина в съвременните дървета. Тази армия от насекоми, която понякога така досажда на човека, превръща това, което е разпространено като оксалова киселина по ливади и поляни, в цялата растителна покривка на Земята, в мравчена киселина.
към текста >>
Обаче днес вече съвсем не се знае - и още в XII-XIII столетие едва ли са знаели - какви са условията за действителното астрологично
знание
и действителното алхимично
знание
.
С това ви охарактеризирах прехода от духа на древните Мистерии към това, което после станало същност на Мистериите в Средновековието. Виждате ли, нещо от древните Мистерии традиционно се съхранило също и в съществото на Мистериите от Средновековието. Но това, което било величието даже на късните Мистерии от Самотраки или Хиберния, вече е било невъзможно да бъде достигнато в Средновековието. Традиционно чак до наши дни се е съхранило това, което се нарича астрология. Традиционно се е съхранило и това, което се нарича алхимия.
Обаче днес вече съвсем не се знае - и още в XII-XIII столетие едва ли са знаели - какви са условията за действителното астрологично знание и действителното алхимично знание.
Благодарение на размишление или благодарение на емпирично изследване - както това сега се нарича - никой не може да стигне до астрологията. Хората, които са били посветени в древните Мистерии, на вашия въпрос би ли могло чрез изследване, чрез размишление да се стигне до астрологията, биха отговорили: ти можеш да стигнеш до астрологията чрез размишление, чрез емпирическо изследване дотолкова, доколкото можеш да узнаеш чрез емпирическо изследване и размишление тайните на човека, ако той сам не ти ги разкаже. Да допуснем, че съществува нещо, което го знае само един човек, което не знае никой, освен този човек; и някой започва да гради предположения, да прави експерименти, за да узнае какво знае този човек или мисли за това, което този човек знае - това би било абсурдно, нали? Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблюдение, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него. Защото древните хора са знаели: тайните на звездните светове ги знаят само Боговете, или, както по-късно са ги наричали, космически Интелигенции.
към текста >>
Затова трябва да се премине път на по
знание
, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции.
Хората, които са били посветени в древните Мистерии, на вашия въпрос би ли могло чрез изследване, чрез размишление да се стигне до астрологията, биха отговорили: ти можеш да стигнеш до астрологията чрез размишление, чрез емпирическо изследване дотолкова, доколкото можеш да узнаеш чрез емпирическо изследване и размишление тайните на човека, ако той сам не ти ги разкаже. Да допуснем, че съществува нещо, което го знае само един човек, което не знае никой, освен този човек; и някой започва да гради предположения, да прави експерименти, за да узнае какво знае този човек или мисли за това, което този човек знае - това би било абсурдно, нали? Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблюдение, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него. Защото древните хора са знаели: тайните на звездните светове ги знаят само Боговете, или, както по-късно са ги наричали, космически Интелигенции. Тези космически Интелигенции знаят тайните на звездните светове и само те могат да ги съобщят на човека.
Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции.
Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия? Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук. Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции. Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове.
към текста >>
Във всички тези времена например изцелението все още в голяма степен е било интимно свързано със
знание
то от всеобщия светоглед.
Усеща се как природните духове на земния елемент, природните духове на водния елемент се явяват от оксаловата киселина, усещат се, но после цялото това преминава в някакво мелодично жужене, някаква хармония, които след това отново се прибират в себе си. Така са преживявали процеса, при който се получава мравчена киселина и въглена киселина. И ако така са се вживявали в този преход от цветно в звучащо, тогава са се вживявали също и в това, което е можел да каже лабораторният процес за великата природа и за човека. Тогава се е добивало чувството: нещата от природата и природните явления все още разкриват това, което Боговете говорят, те са образи на божественото. И това се обръщало вътрешно в полза на човека.
Във всички тези времена например изцелението все още в голяма степен е било интимно свързано със знанието от всеобщия светоглед.
Да допуснем, че човек с такъв мироглед е имал за задача да препоръча лечение. Имал е пред себе си някакъв човек. Един и същ външен комплекс симптоми може да намери израз в разнообразни болезнени състояния и причини за болести. Но с методите, които този човек е прилагал - не казвам, че днес те биха могли да бъдат такива, каквито са били в Средновековието, днес, разбира се, те би трябвало да бъдат други, - е можел да каже: ако се проявява точно определен комплекс симптоми, значи човекът не е в състояние да превърне достатъчно оксалова киселина в мравчена. Той по някакъв начин е отслабнал в способността си да превръща оксаловата киселина в мравчена киселина.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото по
знание
, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието.
Виждате, че нещата са много сложни. Тези алхимични изследователи, тези, които заслужават това име - защото с тези неща са свързани и много глупости и измами, - винаги са премисляли вътрешната връзка на това, което е здравата природа в човека, с това, което е болната природа в човека. Всичко това е довеждало до общуване с природните духове. Следователно средновековният изследовател е имал чувството: Аз общувам с природните духове; но е имало и по-древни времена, когато хората са общували с космическите Интелигенции. За мен те са недостъпни.
Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото познание, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието.
Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора. А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове. И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението.
към текста >>
А с това, което тогава се прилагало като средство за по
знание
, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове.
Всичко това е довеждало до общуване с природните духове. Следователно средновековният изследовател е имал чувството: Аз общувам с природните духове; но е имало и по-древни времена, когато хората са общували с космическите Интелигенции. За мен те са недостъпни. Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото познание, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието. Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора.
А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове.
И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението. По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност. Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека.
към текста >>
И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в по
знание
то на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове.
Следователно средновековният изследовател е имал чувството: Аз общувам с природните духове; но е имало и по-древни времена, когато хората са общували с космическите Интелигенции. За мен те са недостъпни. Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото познание, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието. Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора. А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове.
И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове.
Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението. По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност. Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека. Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека.
към текста >>
По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало по
знание
то от природните духове и е било изгубено по
знание
то на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност.
Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора. А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове. И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението.
По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност.
Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека. Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека. И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали. Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата. Днес много в традициите е изгубено, но то трябва отново да бъде намерено.
към текста >>
Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното по
знание
за човека.
А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове. И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението. По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност.
Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека.
Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека. И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали. Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата. Днес много в традициите е изгубено, но то трябва отново да бъде намерено. Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи.
към текста >>
Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно по
знание
за човека.
И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението. По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност. Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека.
Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека.
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали. Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата. Днес много в традициите е изгубено, но то трябва отново да бъде намерено. Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи. Скъпи мои приятели, поставих пред вашите души някои от мислите, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи.
към текста >>
Но тези природни духове на са давали никакво истинско по
знание
на душата.
Такова е било настроението. По същество обстоятелството, че у средновековните алхимици е останало познанието от природните духове и е било изгубено познанието на космическите Интелигенции - това е и била причината за тази трагичност. Това е и била причината средновековният естествоизпитател вече да не може да достигне до пълното познание за човека. Но той все още е предчувствал къде се намира това пълно познание за човека. И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали.
Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата.
Днес много в традициите е изгубено, но то трябва отново да бъде намерено. Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи. Скъпи мои приятели, поставих пред вашите души някои от мислите, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи. Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на волята, но със съзнанието: О, воля, воля има в мен — как да я изведа на пътя, водещ до космическите Интелигенции?
към текста >>
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на волята, но със съ
знание
то:
И следва да кажем: това е своего рода реминисценция за чувствата, които е изпитвал някой лаборант в Средновековието, когато Гьотевият Фауст казва: «И ето ме, безумец клет, тъй умен, както по-напред... » - защото всъщност учението се е давало на лабораторните изследователи от природните духове, до които те са прониквали. Но тези природни духове на са давали никакво истинско познание на душата. Днес много в традициите е изгубено, но то трябва отново да бъде намерено. Тези изследователи определено са знаели за повтарящите се земни животи, но природните духове, с които са контактували, са имали тази особеност, че те са говорели охотно за всевъзможни неща по отношение на субстанциите и за ставащото в света, обаче никога нищо не са говорили за повтарящите се земни животи; те съвсем не са се интересували от повтарящите се земни животи. Скъпи мои приятели, поставих пред вашите души някои от мислите, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи.
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на волята, но със съзнанието:
О, воля, воля има в мен — как да я изведа на пътя, водещ до космическите Интелигенции? Да, тук са възниквали безчислени въпроси в душата на този средновековен изследовател на природата! И слаб отблясък за това е първият монолог на Фауст и това, което следва след него. Утре малко по-отблизо ще разгледаме този сериозен изследовател с дълбоко замислено лице, който е праотец на Гьотевия Фауст. [1] лекции .
към текста >>
62.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това по
знание
ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 23 декември 1923 г. Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век. Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше. Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека. То е било нещо като сърдечно, душевно познание.
към текста >>
Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно по
знание
, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за по
знание
, носена от сетивно-образното преживяване в човека.
Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека.
То е било нещо като сърдечно, душевно познание. Откъде произтичало това? Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма. Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с живота на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят. Всяка планета, както и въобще всичко, което е разпространено на небосвода, е било живо същество, не само живо, но и одушевено, не само одушевено, но и пронизано от духовно същество.
към текста >>
То е било нещо като сърдечно, душевно по
знание
.
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше. Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека.
То е било нещо като сърдечно, душевно познание.
Откъде произтичало това? Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма. Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с живота на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят. Всяка планета, както и въобще всичко, което е разпространено на небосвода, е било живо същество, не само живо, но и одушевено, не само одушевено, но и пронизано от духовно същество. И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела.
към текста >>
Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото
знание
някога е имала на Земята, като покажа древната форма.
Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше. Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека. То е било нещо като сърдечно, душевно познание. Откъде произтичало това?
Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма.
Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с живота на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят. Всяка планета, както и въобще всичко, което е разпространено на небосвода, е било живо същество, не само живо, но и одушевено, не само одушевено, но и пронизано от духовно същество. И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела. Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система. Имало е съвършен паралел между човешкото и това, което се откривало вън в космоса.
към текста >>
Именно днес вече не се знае, че
знание
то, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка.
И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото. Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка.
Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите.
към текста >>
Тук се получавало от друга страна определено впечатление в душата, благодарение на което едва сега за пръв път стигали до по
знание
то.
На Земята въглеродът се среща в най-разнообразни форми. Но в онова време, чрез методите, използвани в древните Мистерии, са се учили да познават, че съществуват още и други образувания на въглерода, освен тези, които ги има на Земята. Тук се давала друга, различна от слънчевата подготовка, за която вече ви разказах, давала се лунна подготовка. Именно при слънчевите Мистерии е съществувало нещо като обсерватория, където човек е можел да експонира с душата и физическите си очи фазите на Луната. Тук е трябвало не просто да гледаш при приглушена светлина в определеното време към Слънцето; тук е трябвало фактически седмици наред да се експонират с пронизан от душата поглед различните фази на луната нощем.
Тук се получавало от друга страна определено впечатление в душата, благодарение на което едва сега за пръв път стигали до познанието.
Следователно както посредством експонирането на Слънцето получавали надарена от Слънцето душа, така получавали надарена от Луната душа посредством експониране на лунните фази. Сега се учили да познават какви метаморфози може да претърпи въглеродът. На Земята въглеродът е или въглища, или графит, или диамант, или антрацит. На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е сребро. Това е било тайна на древните Мистерии: въглеродът на Луната е сребро.
към текста >>
Това, което в древните Мистерии така дълбоко се е довеждало до
знание
то на човека, се състояло в следното: някаква субстанция има дадения външен вид само на даденото място, в даденото време.
Сега се учили да познават какви метаморфози може да претърпи въглеродът. На Земята въглеродът е или въглища, или графит, или диамант, или антрацит. На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е сребро. Това е било тайна на древните Мистерии: въглеродът на Луната е сребро. Въглеродът е философски камък, а на Луната е сребро.
Това, което в древните Мистерии така дълбоко се е довеждало до знанието на човека, се състояло в следното: някаква субстанция има дадения външен вид само на даденото място, в даденото време.
Би било просто невежество, ако не знаете, че въглеродът е въглища, диамант или графит само на Земята. Същото, което на Земята е диамант и графит, на Луната е сребро. И ако би било възможно парче от нашите обикновени, черни въглища в този момент да се пренесе на Луната, там то би се превърнало в сребро. Такъв, бих казал, радикален метаморфозен възглед добивал ученикът от тези древни времена. Това е стояло в основата на истинската древна алхимия, а не на шарлатанската алхимия, за която днес разказват всевъзможни неща.
към текста >>
Но нещо такова, каквото е древната алхимия, не се достига по този абстрактен път на по
знание
, по който сега нещо се научава.
Би било просто невежество, ако не знаете, че въглеродът е въглища, диамант или графит само на Земята. Същото, което на Земята е диамант и графит, на Луната е сребро. И ако би било възможно парче от нашите обикновени, черни въглища в този момент да се пренесе на Луната, там то би се превърнало в сребро. Такъв, бих казал, радикален метаморфозен възглед добивал ученикът от тези древни времена. Това е стояло в основата на истинската древна алхимия, а не на шарлатанската алхимия, за която днес разказват всевъзможни неща.
Но нещо такова, каквото е древната алхимия, не се достига по този абстрактен път на познание, по който сега нещо се научава.
Днес наблюдават или размишляват за нещата. Така алхимията не би могла да бъде достигната. Днес насочват телескопа към дадена звезда, установяват звездния паралакс и т.н. и изчисляват, изчисляват, или, за да се запознаят със субстанцията й, употребяват спектроскоп и т.н. Но всичко, което научават, е безкрайно абстрактно в сравнение с това, което някога са можели да узнаят за звездите!
към текста >>
Виждате какво в древните времена е означавало
знание
.
Лунната Интелигенция се разпознавала като това, което в древността са били великите Учители на земното човечество, някога преподавали на Земята прамъдростта. Това са били същите Учители, които сега, бих казал, изпращат на Земята своите сили, своите импулси от Луната. В определено време те се оттеглили в битието на Луната, като при отделянето на Луната от Земята основали своеобразна лунна колония. И така, с това, което тук (вж. схемата) е второ - тайната на въглищата и среброто, - има работа тази Интелигенция, която някога даже е била на Земята и която сега е лунна Интелигенция.
Виждате какво в древните времена е означавало знание.
Искам да ви приведа още един пример. Също както от Слънцето и Луната, стигали до впечатления и от другите планети при душевната подготовка. Така е и с една от тайните на древните времена, отнасяща се до Венера. Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила. Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и предполагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н.
към текста >>
Знание
то го е имало там, защото е съществувало отношението между човека и космическите Интелигенции.
Имало е нараствания, кулминации, катастрофи, кризи и между опозицията и катастрофата или кризата се е простирал отрязък от време във великата опозиционна борба, разиграваща се в духовния свят, а във външни знаци изразяваща се само в астрологичното и астрономично отношение между Венера и Слънцето. В разиграващото се тук е имало следващи една след друга фази. И никой от хората няма да може да разбере какво живее на Земята като вътрешни импулси в историята, ако не знае как протича борбата между Венера и Слънцето. Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази борба между Венера и Слънцето. Това са го знаели в древните Мистерии.
Знанието го е имало там, защото е съществувало отношението между човека и космическите Интелигенции.
Но ето, настъпило времето, за което ви разказвах, периодът от десети до петнадесети век. С развитието на човечеството изследователите в средновековните алхимически лаборатории не можели повече да достигат нагоре до космическите Интелигенции, но все още са можели да достигат до природните духове. Провеждайки безчислени химически опити, както вчера ви описах с примера за превръщането на оксаловата киселина в мравчена киселина, които би трябвало да им открият божествените действия и управление на процесите и явленията в природата, тези алхимически изследователи са можели да говорят с духовете на природата в подходящия момент - вчера говорих за това, - ако са били подготвени по съответния начин благодарение на кротост и благочестие. Сега ще разгледаме по-подробно в какво състояние се е намирал такъв изследовател. Той се е намирал в своята лаборатория.
към текста >>
Но от външното
знание
той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до висшите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н.
Той се е намирал в своята лаборатория. Там е можел да си каже: Тук, в моята лаборатория, аз внасям субстанции, реторти, пещи. Провеждам различни експерименти. В същото време, когато поставям въпроси на природата с моите експерименти в моята лаборатория, за моето съзерцание се появяват природните духове с техните откровения. Защото чак до петнадесетото столетие духовете на природата още са се явявали на правилно подготвения розенкройцерски изследовател; това му се давало.
Но от външното знание той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до висшите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н.
Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател. Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни.
към текста >>
По друг начин той е стигал до
знание
то, което някога са достигали чрез космическото по
знание
, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното.
Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател.
По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното.
Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност.
към текста >>
И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото
знание
и човешкото битие.
Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател.
И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие.
И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили. Такова е било преживяването на средновековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там. Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека.
към текста >>
По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на по
знание
за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност.
По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека. И при това преминаване през всички органи следвали планетите. Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок. Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро. Всичко това живее също в човешката кръв.
По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност.
Само блед отблясък е, когато Фауст открива книгата на Макрокосмоса и иска да се издигне до космическите Интелигенции, но отново я затваря, защото той не може това и се спира само на Духа на Земята. По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции. Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент. Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове.
към текста >>
63.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Определено може да се каже, че първоначалната идея на празника беше да пробуди човешкото съ
знание
и да му покаже неговата свързаност с преходните земни неща, за разлика от неговата по-друга свързаност с извънземните събития и факти.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 20 април 1924
Определено може да се каже, че първоначалната идея на празника беше да пробуди човешкото съзнание и да му покаже неговата свързаност с преходните земни неща, за разлика от неговата по-друга свързаност с извънземните събития и факти.
Това важи особено за Великденския празник, чието разглеждане днес, т.е. според антропософската гледна точка, може да го приближи в още по-голяма степен до човека. В хода на последните три, четири, пет столетия цивилизованият свят мина през такова душевно-духовно развитие, което все повече и повече отклони човека от връзките му с космическите сили. Човекът беше все повече ограничаван, все повече принуждаван да се съобразява единствено със земните сили, да зачита единствено материалните събития и факти. В известен смисъл дори е логично, че с днешните познавателни средства просто не могат да се установят някакви други отношения със света.
към текста >>
И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно по
знание
, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без никаква признателност, без никакво съ
знание
за своето извънземно, за своето космическо отечество!
Това важи особено за Великденския празник, чието разглеждане днес, т.е. според антропософската гледна точка, може да го приближи в още по-голяма степен до човека. В хода на последните три, четири, пет столетия цивилизованият свят мина през такова душевно-духовно развитие, което все повече и повече отклони човека от връзките му с космическите сили. Човекът беше все повече ограничаван, все повече принуждаван да се съобразява единствено със земните сили, да зачита единствено материалните събития и факти. В известен смисъл дори е логично, че с днешните познавателни средства просто не могат да се установят някакви други отношения със света.
И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно познание, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без никаква признателност, без никакво съзнание за своето извънземно, за своето космическо отечество!
Тука аз бих желал да скицирам само някои подробности, защото по-точните описания са вече изложени в един или друг лекционен цикъл. Тези четири лекции са замислени именно за да ни свържат още по-дълбоко с Великдена; ето защо аз няма да се впускам в подробности. Ако мислено се пренесем в някоя от древните религиозни системи, една от тези, които стоят най-близо до модерния човек, несъмнено е юдейско-еврейската религиозна система. Във всяка монотеистична религиозна система на древността, ние неизбежно ще открием преклонението пред едно Божество, а конкретно в християнското вероизповедание, това е „първото лице" на Божеството или Бог Отец. И забележете, че във всички тези религии, които са вдъхновени от идеята за Бог Отец, във всички тях, малко или много пулсира живата връзка между този Бог Отец и космическите сили на Луната, силите които постоянно се изливат от Луната към Земята.
към текста >>
И при посветените на древната юдейска религия живееше ясното съ
знание
, че от Луната се изливат онези космически сили, които въвличат човека във физическото съществувание, и от които той се изтръгва, щом мине през Портата на смъртта.
Защото: ако ние останем без организиращата функция на извън-Земните сили, ако лишени от тяхната космическа помощ ние престанем да поддържаме пластичния облик на нашето тяло, какво биха дали тогава Земните сили на нашето тяло? В мига щом извън-Земните сили се отдръпнат от това тяло и то бъде оставено само на Земните сили, тогава то се разпада, разлага се, превръща се в труп. Земните сили могат да направят от човека само един труп, те не могат да изградят никакъв жив човек. А онези сили, които между раждането и смъртта поддържат човека като един жив и цялостен организъм и не му позволяват да се изостави на силите на разрушението и смъртта, силите които през целия земен живот на човека се борят срещу това разрушение защото те трябва да се борят срещу него тях ние дължим на влиянието на Луната, на Лунните сили, на Лунната мощ. Ако от една страна приемем, че Лунните сили насочват и поддържат формирането на човешкото тяло, от друга страна ние трябва да видим, как древните религии почитаха тъкмо тях, тъкмо тези сили, които така да се каже чрез раждането вкарваха човека във физическия свят; и те ги почитаха като бащини сили, като сили на Бог Отец.
И при посветените на древната юдейска религия живееше ясното съзнание, че от Луната се изливат онези космически сили, които въвличат човека във физическото съществувание, и от които той се изтръгва, щом мине през Портата на смъртта.
Древните монотеистични религии имаха тази особеност, че караха човека да се преклони пред силите на Бог Отец, да ги приеме в дъното на душата си, да ги възвеличи в култа, в молитвата. Обаче в тези древни религии имаше много по-здрава логика, от колкото обикновено се мисли. Днес тези неща се представят в историята съвсем погрешно и изопачено, защото историята може да се произнася върху тях само въз основа на външните документи, тя не може да черпи от наблюденията в духовния свят. Всъщност религиите, които отправяха взор към Луната, към Луната като духовно Същество, възникнаха сравнително по-късно. А първоначалните религии наред с тази представа за Луната имаха едно ясно усещане и за Слънчевите сили, дори и налага се да го споменем за Сатурновите сили, но преди всичко за силите на Слънцето.
към текста >>
Например това, което в душевен смисъл се извършва с човека в неговата 30-та година, за преобладаващата част от днешните хора то остава в подсъ
знание
то.
Тази далечна епоха е описана в моята „Тайна наука" под името древноиндийска културна епоха. Следващата епоха е древноперсийската. В хода на тези две цивилизации човекът се развиваше по съвсем друг начин, а не както впоследствие. Практически през последните 2000 години всички ние се развиваме по такъв начин, че просто не можем да забележим огромната пропаст, която ни дели от по-ранните епохи. Да, тази пропаст ние наистина не можем да видим.
Например това, което в душевен смисъл се извършва с човека в неговата 30-та година, за преобладаващата част от днешните хора то остава в подсъзнанието.
Но за човечеството, което живееше в осмото или деветото столетие преди основаването на християнството, тези неща бяха съвършено различни. Тогава беше така, че до към своята 30-та година, човекът се развиваше по такъв начин, щото неговото развитие протичаше като един непрекъснат процес. Обаче с настъпването на 30-та година, с човека ставаше една мощна промяна, една метаморфоза. Тази метаморфоза трябва да бъде описана сега смело и решително. В онези древни епохи можеше да се случи например следното: Преди да е навършил 30 години, един човек се запознаваше с друг, по-млад от него, с 3 или 4 години по-млад.
към текста >>
Ето колко могъщи бяха силите, които през първите християнски столетия действуваха, за да унищожат всяка следа от подобно
знание
, от подобно отношение към Слънцето.
Той знае само приблизителни и съвсем външни подробности от физическо естество. Той знае например моля да ме извините че Слънчевите сили го изпотяват ... или пък, че може да си прави слънчеви бани и т.н....с други думи, дори и да е достигнал до някои терапевтични свойства на Слънцето, днешния човек разсъждава за него съвсем повърхностно, съвсем външно. Той изобщо не долавя и не може да измери онези събития в своя живот, които се направляват от духовните сили на Слънцето. Последният езически Цезар „вероотстъпникът" Юлиан все още можеше да открива в далечните и слаби отблясъци на Мистериите нещо от тези духовни сили на Слънцето. И когато се опита да ги съживи за официалния живот на империята, да реабилитира Слънчевия култ, той беше убит по време на похода към Персия.
Ето колко могъщи бяха силите, които през първите християнски столетия действуваха, за да унищожат всяка следа от подобно знание, от подобно отношение към Слънцето.
Ето защо не е чудно, че днешният човек не може да стигне до познанието за тези неща. Докато Лунните сили представляват онова, което детерминира човека, което го изпълва с една неумолима вътрешна необходимост, така че той е длъжен да постъпва според законите на своите инстинкти, на своя темперамент, емоции, изобщо според цялото си физическо-етерно тяло, то духовните Слънчеви сили освобождават човека от тази необходимост. Те претопяват, така да се каже, силата на тази необходимост, претопяват я в самия човек, така че чрез Слънчевите сили той става едно свободно същество. В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение. Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек.
към текста >>
Ето защо не е чудно, че днешният човек не може да стигне до по
знание
то за тези неща.
Той знае например моля да ме извините че Слънчевите сили го изпотяват ... или пък, че може да си прави слънчеви бани и т.н....с други думи, дори и да е достигнал до някои терапевтични свойства на Слънцето, днешния човек разсъждава за него съвсем повърхностно, съвсем външно. Той изобщо не долавя и не може да измери онези събития в своя живот, които се направляват от духовните сили на Слънцето. Последният езически Цезар „вероотстъпникът" Юлиан все още можеше да открива в далечните и слаби отблясъци на Мистериите нещо от тези духовни сили на Слънцето. И когато се опита да ги съживи за официалния живот на империята, да реабилитира Слънчевия култ, той беше убит по време на похода към Персия. Ето колко могъщи бяха силите, които през първите християнски столетия действуваха, за да унищожат всяка следа от подобно знание, от подобно отношение към Слънцето.
Ето защо не е чудно, че днешният човек не може да стигне до познанието за тези неща.
Докато Лунните сили представляват онова, което детерминира човека, което го изпълва с една неумолима вътрешна необходимост, така че той е длъжен да постъпва според законите на своите инстинкти, на своя темперамент, емоции, изобщо според цялото си физическо-етерно тяло, то духовните Слънчеви сили освобождават човека от тази необходимост. Те претопяват, така да се каже, силата на тази необходимост, претопяват я в самия човек, така че чрез Слънчевите сили той става едно свободно същество. В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение. Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек. Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек.
към текста >>
И ако в продължение на дълго време хората пазеха свещения спомен: да, човекът зависи от Лунните сили, от бащините сили, то съ
знание
то за Слънчевите сили и за освобождаващите им въздействия, беше вече напълно угаснало.
Обаче човечеството непрекъснато се развива. В хода на това развитие настъпи една епоха, в която Слънчевите действия върху човека бяха известни само в Мистериите. И знанията за Слънчевите сили се запазиха най-дълбоко в медицинските направления на Мистериите. Защото точно тези сили, които даваха на човека свободата, предоставяйки му възможността на направи нещо от себе си, тези Слънчеви сили, Христови сили, същевременно продължаваха да живеят в много от земните растения, както и в други земни същества под формата на лечебни средства. Обаче човечеството, общо взето, изгуби именно своята връзка със Слънцето.
И ако в продължение на дълго време хората пазеха свещения спомен: да, човекът зависи от Лунните сили, от бащините сили, то съзнанието за Слънчевите сили и за освобождаващите им въздействия, беше вече напълно угаснало.
Това, което днес наричаме природни сили, са всъщност абстрактно разбираните, абстрактно приеманите Лунни сили. Обаче в хода на времето Слънчевите сили все пак можеха да се изявят и те неизменно сочеха към носителя на Христос, Исус от Назарет. И Той трябваше да ги познава основно, защото беше определен да свали на Земята и приеме в собственото си тяло именно тези Слънчеви сили, които в древните Мистерии се откриваха на човека само ако при своето Посвещение той би се издигнал до сферата на Слънцето. Вчера аз говорих пред Вас точно за тези процеси. А най-същественото в случая с Исус от Назарет беше това, че промяната, която стана в неговата 30 година, в предишните епохи се извършваше с всички хора, но с тази разлика, че тогава светлината на духовното Слънце проникваше само външно в тях, докато сега самият духовен повелител на Слънцето, самият Христос ако трябва да го наречем с една човешка дума се спусна долу, за да потърси убежище в тялото на Исус от Назарет и за да се включи в неговото развитие.
към текста >>
Днес хората вярват, че по отношение на по
знание
то са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят.
А най-същественото в случая с Исус от Назарет беше това, че промяната, която стана в неговата 30 година, в предишните епохи се извършваше с всички хора, но с тази разлика, че тогава светлината на духовното Слънце проникваше само външно в тях, докато сега самият духовен повелител на Слънцето, самият Христос ако трябва да го наречем с една човешка дума се спусна долу, за да потърси убежище в тялото на Исус от Назарет и за да се включи в неговото развитие. И тъкмо това е най-важното събитие в планетарния живот на нашата Земя, тъкмо то лежи в основата на Голготската Мистерия. Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението. Преди всичко той минаваше през три степени. Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава скромност, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа.
Днес хората вярват, че по отношение на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят.
Да, днес това е точно така. Но преди хиляди години, в крайната точка на Посвещението, човек стигаше до там, че той просто не се считаше за човек и заявяваше: Сега аз съм длъжен да стана вече човек! Днес никой не може да изисква от човека, щото в определен момент от своя живот, той да не се счита за човешко същество. Обаче на времето нещата изглеждаха така, че това беше главното условие, за да може някой да заяви: Наистина, преди да сляза долу в едно земно тяло, аз също бях човек; преди моето въплъщение аз бях един духовно-душевен човек. После духовно-душевните сили бяха вкарани във физическото тяло, което получих от моята майка, от моите родители.
към текста >>
Впрочем хората нямаха никакво съ
знание
за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1].
Но преди хиляди години, в крайната точка на Посвещението, човек стигаше до там, че той просто не се считаше за човек и заявяваше: Сега аз съм длъжен да стана вече човек! Днес никой не може да изисква от човека, щото в определен момент от своя живот, той да не се счита за човешко същество. Обаче на времето нещата изглеждаха така, че това беше главното условие, за да може някой да заяви: Наистина, преди да сляза долу в едно земно тяло, аз също бях човек; преди моето въплъщение аз бях един духовно-душевен човек. После духовно-душевните сили бяха вкарани във физическото тяло, което получих от моята майка, от моите родители. Да, те проникнаха в това физическо тяло.
Впрочем хората нямаха никакво съзнание за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1].
Хората не знаеха това. Разбира се, те съзнаваха, че вън от своите сетива възприемат именно околния физически свят... Обаче, дори ако човек стига до там, че със своите духовни сили прониква дълбоко навътре в своето физическо тяло, имайки се за един напълно развит, напълно зрял човек... какво може той тогава? Той може само да гледа навън с очите си, да слуша навън с ушите си, да усеща навън с кожата си топлина или студ, грапавия или гладък предмет: С една дума, той може да възприема само в посока навън, а не в посока навътре. С очите си той не може да вникне вътре в себе си, в най-добрия случай може да сецира физическия труп и да вярва, че гледа навътре в себе си. Обаче в действителност това съвсем не е така.
към текста >>
По
знание
то за природния свят беше всъщност едно припомняне.
Естествено, аз бих могъл да допусна, че в определени случаи това би било дори приятно... и все пак, съгласете се, че животът не може да съществува при такива условия. Обаче законите на нашата цивилизация изискват от модерния човек точно това! Защото преди още да е слязъл на Земята, човекът вече познава, човекът вече е изучил природните царства откъм духовната им страна. И докато днес на човека се препоръчва да забрави всичко онова, което преди да е слязъл във физическо въплъщение той е знаел за минералите, за растенията, за животните, на древния кандидат за Посвещение в т.н. първа степен от Мистериите се казваше: Сега ти виждаш кварц... И всички усилия бяха насочвани към една цел той трябваше да си спомни онова, което е знаел за кварца преди своето земно въплъщение... или пък което е знаел за лилията, за розата.
Познанието за природния свят беше всъщност едно припомняне.
И щом някой подхождаше към природознанието като към едно припомняне на всичко, което е знаел преди да слезе в земния живот, тогава той беше допускан до втората степен. По време на втората степен човекът изучаваше музика, както и това, което тогава беше архитектура, геометрия, геодезия и т.н. Какво впрочем съдържаше тази втора степен? Тя съдържаше всичко, което човекът възприема не просто като се вглежда с очите си и като се вслушва с ушите си, а това, което той възприема докато действително напредва и се издига в себе си. Тогава на кандидатите за Посвещение се казваше: Ти влизаш в човешката храмова пещера.
към текста >>
И щом някой подхождаше към природо
знание
то като към едно припомняне на всичко, което е знаел преди да слезе в земния живот, тогава той беше допускан до втората степен.
Обаче законите на нашата цивилизация изискват от модерния човек точно това! Защото преди още да е слязъл на Земята, човекът вече познава, човекът вече е изучил природните царства откъм духовната им страна. И докато днес на човека се препоръчва да забрави всичко онова, което преди да е слязъл във физическо въплъщение той е знаел за минералите, за растенията, за животните, на древния кандидат за Посвещение в т.н. първа степен от Мистериите се казваше: Сега ти виждаш кварц... И всички усилия бяха насочвани към една цел той трябваше да си спомни онова, което е знаел за кварца преди своето земно въплъщение... или пък което е знаел за лилията, за розата. Познанието за природния свят беше всъщност едно припомняне.
И щом някой подхождаше към природознанието като към едно припомняне на всичко, което е знаел преди да слезе в земния живот, тогава той беше допускан до втората степен.
По време на втората степен човекът изучаваше музика, както и това, което тогава беше архитектура, геометрия, геодезия и т.н. Какво впрочем съдържаше тази втора степен? Тя съдържаше всичко, което човекът възприема не просто като се вглежда с очите си и като се вслушва с ушите си, а това, което той възприема докато действително напредва и се издига в себе си. Тогава на кандидатите за Посвещение се казваше: Ти влизаш в човешката храмова пещера. Тази човешка храмова пещера нея ти трябва да опознаеш отвсякъде!
към текста >>
Строго погледнато, природо
знание
то няма голяма стойност за човешкия живот на Земята.
Едната камера беше камерата на мисленето: Там ти трябва да изучиш всичко, свързано с мисленето... Да, ако на главата се гледа отвън, тя е твърде малка,... но ако се гледа отвътре, тя е голяма, голяма е колкото света... и в нея човек може да разбере своята духовна организация. Тази беше първата камера. Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата. Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята. Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята.
То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване. Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки.
към текста >>
Тя заостряше вниманието на окултните кандидати, обясняваше им, че всички приказки за едно по
знание
, което почива на обикновените земни средства т.е.
Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване. Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки. Всичко това беше твърде важно за втората степен на Посвещението.
Тя заостряше вниманието на окултните кандидати, обясняваше им, че всички приказки за едно познание, което почива на обикновените земни средства т.е.
ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природознание всъщност трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено знание от пред-Земни живот. И че геометрия, архитектура, музика, геодезия са науки, които трябва да се изучават именно на Земята, заради Земята. След всичко това, кандидатът потъваше в себе си за да изучи „трикамерния" човек в продължение на една земна инкарнация; кандидатът потъваше в себе си и външното наблюдение повече не му беше необходимо. А в третата степен, кандидатът се опитваше да изучава човека не просто като потъваше в себе си, не просто като изживяваше себе си в духовно отношение, а като пренасяше това духовно отношение, тези духовни отношения непосредствено в човешкото тяло. Всички древни Мистерии означаваха тази степен като Портата на смъртта.
към текста >>
ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природо
знание
всъщност трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено
знание
от пред-Земни живот.
Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване. Ние измерваме земното пространство: геодезията и геометрията са земни науки. Всичко това беше твърде важно за втората степен на Посвещението. Тя заостряше вниманието на окултните кандидати, обясняваше им, че всички приказки за едно познание, което почива на обикновените земни средства т.е.
ако то не се основава на геометрията, архитектурата и геодезията са пълна илюзия; че едно действително природознание всъщност трябва да бъде не нещо друго, а едно новоприпомнено знание от пред-Земни живот.
И че геометрия, архитектура, музика, геодезия са науки, които трябва да се изучават именно на Земята, заради Земята. След всичко това, кандидатът потъваше в себе си за да изучи „трикамерния" човек в продължение на една земна инкарнация; кандидатът потъваше в себе си и външното наблюдение повече не му беше необходимо. А в третата степен, кандидатът се опитваше да изучава човека не просто като потъваше в себе си, не просто като изживяваше себе си в духовно отношение, а като пренасяше това духовно отношение, тези духовни отношения непосредствено в човешкото тяло. Всички древни Мистерии означаваха тази степен като Портата на смъртта. Едва в този момент окултният кандидат разбираше как изглеждат нещата, след като човек положи в земята своето физическо тяло.
към текста >>
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше по
знание
, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Сега само изтъквам определени факти. Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба. Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло.
И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят. И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт. В този случай пред окултния кандидат Земята се явяваше като една външна планета, като една звезда и там в древните Мистерии той трябваше вместо със Земята, да живее със Слънцето. Да, тогава той добре знаеше какво получава от Слънцето и как действуват Слънчевите сили в него. След тази трета степен, която току що описах, следва четвъртата степен.
към текста >>
И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното по
знание
, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия.
Но ако не си посветен, това е изключено, За тази цел ти трябва да се намираш в четвъртата степен. За да изучаваш химия, ти трябва първо да се съюзиш със силите на Слънцето." А помислете сега, ако днес на един фармацевт или химик, които искат да придобият научна степен, им бъде наложено: Добре, само че преди това вие трябва да се поставите спрямо силите на Слънцето по същия начин, както приемате картофите, телешкото и т.н. нима това не е чисто безумие! Обаче на времето тези неща бяха реалност.
И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното познание, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия.
Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърхностно. За онзи, който иска действително да навлезе в химията, те звучат направо отчайващо; те се базират на външни предписания и наблюдения, те не идват от вътрешното и духовно вникване в същността на науката, на нещата. И ако хората биха искали да са искрени и непредубедени, те щяха да кажат: Тук е необходимо нещо съвсем друго; да, ако човек иска да изучава химията, той трябва да започне от нещо съвсем друго. Слабост на познанието, слабост и малодушие на познанието е, щом човек не успее да приеме в сърцето си един такъв импулс. Но тогава човекът беше мъдър.
към текста >>
Слабост на по
знание
то, слабост и малодушие на по
знание
то е, щом човек не успее да приеме в сърцето си един такъв импулс.
Обаче на времето тези неща бяха реалност. И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното познание, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия. Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърхностно. За онзи, който иска действително да навлезе в химията, те звучат направо отчайващо; те се базират на външни предписания и наблюдения, те не идват от вътрешното и духовно вникване в същността на науката, на нещата. И ако хората биха искали да са искрени и непредубедени, те щяха да кажат: Тук е необходимо нещо съвсем друго; да, ако човек иска да изучава химията, той трябва да започне от нещо съвсем друго.
Слабост на познанието, слабост и малодушие на познанието е, щом човек не успее да приеме в сърцето си един такъв импулс.
Но тогава човекът беше мъдър. Той стигна дори до там, че стана астроном а това, което дойде после ... да се гледа на звездите отвън, да се пресмятат техните движения и траектории, то би изглеждало днес съвсем безсмислено... защото в звездите обитават духовни Същества и до тях може да се стигне, само ако се превъзмогнат всички възгледи произтичащи от тялото, само ако се превъзмогнат геометрията, тъй като фактически в Космоса обитават духовните първообрази на звездите... И на времето човек можеше да вникне в тях... Тогава той беше много по-сроден с Възкресението ... Да, тогава той можеше непосредствено да вижда как Луната и Слънчевите сили работят в земното тяло на човека. Така или иначе, днес трябваше да Ви опиша и то от две различни страни как беше изживян Великдена в древните Мистерии, как беше изживян той не просто в едно определено годишно време, а в една определена степен от развитието на човека: Великдена като Възкресение на духовно-душевния човек, издигащо го от физическото тяло до духовния Космос. Но времето напредваше. От онези епохи останаха само далечни отблясъци, които мистерийното обучение постоянно припомняше на окултните кандидати.
към текста >>
За тази цел обаче, човешкият живот трябва да бъде разгледан според неговите три етапа: Според онзи етап, когато човек поглежда в себе си; според онзи етап, когато човек влиза в себе си; и според онзи етап, когато човек стига до съ
знание
то, каквото иначе получава едва с настъпването на смъртта.
Но сега идва времето, когато Мистериите трябва да бъдат отново намерени. И всеки трябва да е наясно, че за откриването на Мистериите, днес са необходими общи и организирани усилия, необходими са така да се каже институти! От тази гледна точка, другият велик празник, Коледа, или Рождество Христово, по необходимост трябва да се смята за такъв празник, който възроди Мистериите и ги направи достояние на всички хора по света. И тук веднага искам да изтъкна, че в своето по-нататъшно развитие, Антропософското Общество[2] е длъжно да бъде не друго, а самият път към обновените общочовешки Мистерии. И занапред Вашата истинска задача, скъпи мои приятели, може да бъде само тази: С едно вярно разбиране за нещата, да проявявате активна помощ в укрепването на тези самообновяващи се Мистерии.
За тази цел обаче, човешкият живот трябва да бъде разгледан според неговите три етапа: Според онзи етап, когато човек поглежда в себе си; според онзи етап, когато човек влиза в себе си; и според онзи етап, когато човек стига до съзнанието, каквото иначе получава едва с настъпването на смъртта.
И накрая, като спомен от днешната среща, аз бих желал да отнесете в сърцата си следните думи: Застани пред Портата на човешкия живот отново; И виж там в арката нейна ето Мировото Слово. Вживей се неустрашимо в дълбините на човека; И в рождения час на света вникни ти полека.
към текста >>
[1] Още с първите си опити да разшири по
знание
то ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
И виж в арката нейна ето Мировото Слово. Вживей се неустрашимо в дълбините на човека; И в рождения час на света вникни ти полека. Замисли се над човека и предсмъртния му вик; И безпогрешно открий в него на Духа повратния миг.
[1] Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално" Етерно тяло или „Жизнено тяло", „растително" Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско" Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично разделяне, включващо:
1. нервно-сетивната система носител на мисленето 2. ритмична система носител на чувствата 3. системата „веществообмен-крайници" носител на волята. [2] Антропософското движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>
64.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
С епохата на материализма, в съ
знание
то на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съ
знание
; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н.
А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник. Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н. тайна на Луната. В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос. Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
С епохата на материализма, в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н.
Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените отношения, констелации и т.н. лежат не физически ,а духовни връзки. Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза.И духовното наблюдение установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н. подвижни звезди, в излъчващата се светлина от звездите и т.н. Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по отношение на човека в такава взаимна връзка, каквато от друга страна съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят.
към текста >>
И ако имаме съ
знание
за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
После цикъла отново стига до Пълнолунието. Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление. Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие. Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас.
И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
Или иначе казано, веднъж Луната надвисва над нас в своя цялостен физически облик, а друг път в своя цялостен духовен облик. Така че ние сме непрекъснато поставени в ритмичната смяна между физическата и духовна изява на Луната. Ако искаме да разберем за какво точно става дума, ние трябва да се обърнем към един факт, който е подробно разглеждан в моята „Тайна Наука". Нека се спрем на този факт: Някога Луната беше включена в тялото на Земята. Тя принадлежеше към тялото на Земята.
към текста >>
Цялото това
знание
беше добре известно в древните Мистерии.
Целият духовен живот на Луната зависеше от начина, по който духовните Същества, намиращи се в нея наблюдаваха панорамата на Всемира, на Космоса. И ако ми позволите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор преди всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е. те отправяха взор към подвижните звезди на нашата планетарна система. И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е. правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н.
Цялото това знание беше добре известно в древните Мистерии.
В много от тях посветените наистина знаеха: констелациите и подвижните съотношения в планетарната система, която принадлежи на нашата Земя, зависят от Луната, от духовните Същества, които живеят там, от техния „наблюдателен пункт". Този факт намери отражение и в нещо друго: именно Луната беше схващана като определящата точка в планетарните взаимни връзки и отношения, от които пък зависеше и изграждането на човешкото етерно тяло. С други думи, човечеството все пак разбра, че Лунните сили не са статични, а взаимодействуват по определен начин със силите на другите подвижни звезди. И всичко това е записано в дните на седмицата. Луна (Моnd) = ден на Луната, понеделник /Montag/
към текста >>
По този начин дори самото разпределение на времето както в планетарната система, така и в съ
знание
то на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества.
спрямо Венера = ден на Венера, петък (немската Фрайя) /Freitag/ спрямо Сатурн = ден на Сатурн, събота /Saturday/ спрямо Слънцето /немски: Sonne/, чиито преки сили не се ползват от човека за изграждане на неговото етерно тяло; в действие влизат само отразените от Луната Слънчеви сили = ден на Слънцето, неделя /Sontag/
По този начин дори самото разпределение на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества.
И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че преди да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната според начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система. Но това, което Луната има от вторника, срядата, четвъртъка, петъка и т.н. нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непосредствено преди началото на новия ти земен живот". Така, от една страна имаме ритмичния ход на Луната в нейния растящ и чезнещ светъл диск около нашата Земя, а от друга страна цялата планетарна система, така да се каже, „регистрирана" в съзнанието на човека: Да, Мистериите пазеха дълбокото знание за тези неща и можеха да потвърдят: Ето, само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Марс, човекът получава в своето етерно тяло способността да говори; само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Меркурий човек успява да вложи в своето етерно тяло способността за движение. Ако пък човек иска сам да говори с тези Лунни тайни, той може да го направи под една съвсем друга форма: Тогава от езика ще трябва да израсне евритмията.
към текста >>
Така, от една страна имаме ритмичния ход на Луната в нейния растящ и чезнещ светъл диск около нашата Земя, а от друга страна цялата планетарна система, така да се каже, „регистрирана" в съ
знание
то на човека: Да, Мистериите пазеха дълбокото
знание
за тези неща и можеха да потвърдят: Ето, само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Марс, човекът получава в своето етерно тяло способността да говори; само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Меркурий човек успява да вложи в своето етерно тяло способността за движение.
= ден на Слънцето, неделя /Sontag/ По този начин дори самото разпределение на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества. И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че преди да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната според начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система. Но това, което Луната има от вторника, срядата, четвъртъка, петъка и т.н. нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непосредствено преди началото на новия ти земен живот".
Така, от една страна имаме ритмичния ход на Луната в нейния растящ и чезнещ светъл диск около нашата Земя, а от друга страна цялата планетарна система, така да се каже, „регистрирана" в съзнанието на човека: Да, Мистериите пазеха дълбокото знание за тези неща и можеха да потвърдят: Ето, само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Марс, човекът получава в своето етерно тяло способността да говори; само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Меркурий човек успява да вложи в своето етерно тяло способността за движение.
Ако пък човек иска сам да говори с тези Лунни тайни, той може да го направи под една съвсем друга форма: Тогава от езика ще трябва да израсне евритмията. Евритмията наистина израства от езика, и то след като към неговите тайни се подходи приблизително по следния начин: ето, сега Лунните Същества вече са отправили взор към Марс и техните наблюдения са готови, но по-нататък ще трябва да се проследи как тези наблюдения се изменят след като Лунните Същества са отклонили своя взор към Меркурий. Говорната способност на човека се превръща в евритмична способност, едва след като Марсовите опитности на Лунните Същества се трансформират в Меркуриеви опитности. Този е космическият смисъл на нещата. А това, което пронизва човека като способност за мъдри мисли, което го пронизва като мъдрост,той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Юпитер.
към текста >>
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съ
знание
за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно.
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят. И какво можеше да наблюдава в този случай? Преди всичко, можеше да се наблюдава наред с много други неща, но това беше най-съществено как от Слънцето идват такива сили, които не трябва да се допускат до изграждането на човешкото етерно тяло. Слънцето се проявяваше като нещо, което може да разпадне, да разруши етерното тяло. Етерните тела имаха нужда не от силите на Слънцето, а от силите на по-горните съставни части на човешкото същество от силите на Азът и на астралното тяло.
към текста >>
Защото цялата тази опитност на човека изобщо не премина в по-късното материалистично съ
знание
, тя се превърна само в една абстрактна представа.
Цялото това Посвещение беше едно съвсем реално изживяване. И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник. В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето. Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
Защото цялата тази опитност на човека изобщо не премина в по-късното материалистично съзнание, тя се превърна само в една абстрактна представа.
Човекът не можеше вече да се вглежда в себе си и да казва: Ето, сега аз съм в състояние да се присъединя към Лунната светлина... той можеше само да поглежда към външната Луна, към Пълнолунието. И тогава, гледайки към Пълнолунието, той казваше: Всъщност не аз, а самата Земя се стреми да ме тласне към едно по-нататъшно развитие на душата. И кога този неин стремеж е най-силно подчертан? В началото на пролетта! , тогава когато силите, вложени чрез семената и растенията вътре в Земята, се пробуждаха, за да напуснат Земната повърхност.
към текста >>
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към по
знание
то, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване.
А когато през външния природен свят минаваше предсмъртната есенна тръпка, т.е. годишният залез на прекрасния природен свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа. Тези неща изглеждаха различно и бяха устроени според съответните географски и етнически области. В миналите епохи действително имаше народи, които бяха предимно „есенни" и народи, които бяха предимно „пролетни". За есенните народи присъщи бяха Мистериите на Адонис, за пролетните народи, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес.
И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване.
Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната. Затова и за древните посветени се разказва, че те странствуват от една Мистерия към друга Мистерия. По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ. Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната.
към текста >>
И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното по
знание
към космическото по
знание
, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното познание към космическото познание, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници.
Обаче голяма част от първоначалното съдържание, вложено и закодирано в тези годишни празници, е вече напълно изгубена. Утре, придържайки се още по-близо към определени принципи от Мистериите, ще се опитам доколкото мога да се задълбоча по-нататък в нашата тема, която днес разгледах откъм небесните съотношения на Слънцето, Луната и останалите планети.
към текста >>
65.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
и като основа за по
знание
то
Световната история в Антропософска светлина
и като основа за познанието
на човешкия дух ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта. Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят. Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците.
към текста >>
Будното му съ
знание
е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите.
Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните народи от Азия. За източния човек Земята е само подножие на Космоса, най-низшето от четирите царства, които са в неделимо цяло.
Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите.
В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие.
към текста >>
Съ
знание
то на посветените е днешното будно съ
знание
.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните народи от Азия. За източния човек Земята е само подножие на Космоса, най-низшето от четирите царства, които са в неделимо цяло. Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите. В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия.
Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание.
Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие. Проблемът със смъртта в Гърция. Троянската война като война на предчувствие и страх.
към текста >>
Жизнените сили приглушават съ
знание
то, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие.
Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите. В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване.
Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие.
Проблемът със смъртта в Гърция. Троянската война като война на предчувствие и страх. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. Египетско-халдейската епоха. Гилгамеш и Еабани – двойствеността на човешкото самосъзнание в третия следатлантски период.
към текста >>
Гилгамеш и Еабани – двойствеността на човешкото самосъ
знание
в третия следатлантски период.
Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие. Проблемът със смъртта в Гърция. Троянската война като война на предчувствие и страх. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. Египетско-халдейската епоха.
Гилгамеш и Еабани – двойствеността на човешкото самосъзнание в третия следатлантски период.
Начало на преживяване на обособяване на душевно-духовното от физическо-етерното. Гилгамеш осъзнава в кой момент от историческото развитие се намира чрез инспирация от Еабани след смъртта му. Проблемът на безсмъртието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му. Луната като обиталище на първите велики учители на земното човечество. Съзнанието за единството на човечеството и Космоса в мистериите на Ефес.
към текста >>
Съ
знание
то за единството на човечеството и Космоса в мистериите на Ефес.
Гилгамеш и Еабани – двойствеността на човешкото самосъзнание в третия следатлантски период. Начало на преживяване на обособяване на душевно-духовното от физическо-етерното. Гилгамеш осъзнава в кой момент от историческото развитие се намира чрез инспирация от Еабани след смъртта му. Проблемът на безсмъртието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му. Луната като обиталище на първите велики учители на земното човечество.
Съзнанието за единството на човечеството и Космоса в мистериите на Ефес.
Прераждането на Гилгамеш и Еабани като последователи на мистериите в Ефес. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. Хибернийските и Ефеските мистерии. Изживяване в Хибернийските мистерии на самостоятелното действие на Слънцето и Луната. Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената.
към текста >>
Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естество
знание
то на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст.
Преходният период от Александър до Юлиан Отстъпник. Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния.
Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст.
Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение. Оцеляването на Аристотелевия дух в народната мъдрост. Парацелз. Бьоме. Степени на обучение: гимнастик, оратор, доктор. Последните убежища на аристотелизма съществуват чак до 19-ти век.
към текста >>
В модерни времена се губи
знание
то за връзката на човека със света.
Парацелз. Бьоме. Степени на обучение: гимнастик, оратор, доктор. Последните убежища на аристотелизма съществуват чак до 19-ти век. Огънят на Ефес и изгарянето на Гьотеанума. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
В модерни времена се губи знанието за връзката на човека със света.
Преход от Разсъдъчна към Съзнателна душа. Знания през Средновековието за кореспонденцията между микрокосмоса и макрокосмоса. Разнообразието на метали в природата и в човека. Физическият човек и силите на земята. Силите на обкръжаващия свят и етерното тяло; изясняване на силите, които действат в белтъка, така че да може да служи на възпроизводството.
към текста >>
66.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съ
знание
само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи. Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване.
И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност. От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет. И така, човекът от отдавна отминалите времена се е различавал по цялата си конституция от човека от по-късното време и още повече от съвременния човек. Съвременният човек в будно състояние носи вътре в себе си аз и астрално тяло, без да ги забелязва; повечето хора не забелязват, как физическото тяло носи вътре в себе си заедно с етерното тяло много по-важната организация на астралното тяло и аза.
към текста >>
Този преход се състои в следното: аз-съ
знание
то, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното.
Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед. В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш. Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена. Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция.
Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното.
Това е било ново устройство на душата. Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята.
към текста >>
Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем ясно
знание
.
В Гилгамеш пред нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения. В другата индивидуалност, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно битие и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята. Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка преди тринадесет години. И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации.
Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание.
По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока. В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи.
към текста >>
Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото
знание
, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия.
към текста >>
Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско по
знание
за Луната, получава също по
знание
и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята.
Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората. Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната.
Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята.
Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата. Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес.
към текста >>
Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно
знание
, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят.
Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата. Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес.
Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят.
И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не. Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила.
към текста >>
Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на
знание
.
Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата. Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес. Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят. И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не.
Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание.
/*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила. А в този период, с който сега се занимаваме, тя още не е отмряла. Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
към текста >>
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за по
знание
, която притежавал Гилгамеш.
И това го довело до много важен резултат. Той дошъл в област, близка до тази, която сега наричаме Бургенланд; това е районът, за който много се говореше неотдавна и за който много се караха – ще принадлежи ли на Унгария или не. Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена. Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X. е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш.
Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително.
към текста >>
Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съ
знание
то на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съ
знание
то.
Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града. Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него. Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието.
Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа. Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека. Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното. Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега. Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето.
към текста >>
Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съ
знание
то, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека.
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието. По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа.
Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека.
Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното. Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега. Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето. И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите. В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища.
към текста >>
Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско по
знание
, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното.
Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието. По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа. Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека.
Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното.
Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега. Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето. И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите. В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища. Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството.
към текста >>
Те чувствали, че за самопо
знание
то човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
Каква роля сме играли в еволюцията на Земята? Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали? Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята.
Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса. Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции. Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека. Един мистериен център, където са се преподавали такива неща, оцелял до много по-късни времена. Това били Ефеските мистерии, мистериите на Артемида Ефеска.
към текста >>
Тайното
знание
, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо
знание
; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса.
Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали? Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса.
Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции. Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека. Един мистериен център, където са се преподавали такива неща, оцелял до много по-късни времена. Това били Ефеските мистерии, мистериите на Артемида Ефеска. Мистериите са имали в самата среда на своя олтар изображение на богинята Артемида.
към текста >>
Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съ
знание
за това, че пребивава в границите на кожата си.
Мистериите са имали в самата среда на своя олтар изображение на богинята Артемида. Когато в наше време разглеждаме репродукция с богинята Артемида Ефеска, то имаме, само гротескно впечатление от женски образ с множество гърди. Това е защото ние не си представяме, как подобни неща са се преживявали в древните времена; тогава важно е било именно преживяването, извършващо се пред лицето на един или друг факт. Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, преди да преминат към истинския център на мистериите. В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида.
Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си.
Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н. - но, когато се е чувствал единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства. Той се е чувствал единен със света на звездите, единен с процесите в света на звездите. Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо битие. Той усещал себе си в етерното.
към текста >>
Това самоотъждествяване в съ
знание
то с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н.
Когато в наше време разглеждаме репродукция с богинята Артемида Ефеска, то имаме, само гротескно впечатление от женски образ с множество гърди. Това е защото ние не си представяме, как подобни неща са се преживявали в древните времена; тогава важно е било именно преживяването, извършващо се пред лицето на един или друг факт. Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, преди да преминат към истинския център на мистериите. В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида. Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си.
Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н.
- но, когато се е чувствал единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства. Той се е чувствал единен със света на звездите, единен с процесите в света на звездите. Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо битие. Той усещал себе си в етерното. И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята.
към текста >>
И когато започнат умозрително да тълкуват това, което предлага съвременното научно
знание
, тогава стигаме до прелестни резултати!
Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо битие. Той усещал себе си в етерното. И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята. Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния. Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
И когато започнат умозрително да тълкуват това, което предлага съвременното научно знание, тогава стигаме до прелестни резултати!
Защото само чрез духовно виждане може да се проникне в условията, преобладаващи в прадревните времена. Но подобно духовно видение, отнасящо се до първичните състояния на Земята и човечеството,* се е достигало от ефеските ученици, когато те се отъждествявали с образа на богинята. /*Виж. "Въведение в тайната наука", а също "Еволюцията от гледна точка на истината" (GA 132) и лекция от 01. 12. 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество.
към текста >>
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съ
знание
за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
Така, че човешките същества – както описах във връзка с учението на Платон в книгата "Християнството като мистичен факт" човешката идееобразуваща способност – прониквали едно в друго. И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук. Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени. Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване. Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации.
Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното.
Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго. Ако са ясно различими, можете да съдите за едното с помощта на другото. Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации. И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество. И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни.
към текста >>
Освен това в тях е имало ясно съ
знание
, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество.
Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации. И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество. И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/.
Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество.
Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин. И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството. Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството.
към текста >>
67.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В предните епохи е имало съ
знание
за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата.
Този, който се стреми към по-нататъшно задълбочаване в духовната наука, не може да представя нещата, без да посочва последствията от събитията, отразяващи се в човешкото същество. Защото само в нашата епоха човек се усеща - по причини, които ще обсъждаме в хода на тези лекции – откъснат като отделно същество от останалия свят. Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм. Защото в този момент, когато палецът е отделен от организма, той повече не е палец, той започва да изчезва, той е нещо съвсем друго и е подчинен на съвсем други закони, отколкото когато принадлежи на човешкия организъм. И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния живот или в живота между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло.
В предните епохи е имало съзнание за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата.
Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлежност към целия Космос. Обрисувах ви две личности: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани. Показах ви, как тези личности живели в древната египетско-халдейска епоха в съответствие с това, което е било възможно за хората от това време, и как те след това чрез Ефеските мистерии преживели задълбочаване. И аз ви казах в края на вчерашната ми лекция, че същите тези човешки същества, взели по-късно участие в историческото развитие на света като Аристотел и Александър. За да разберем сега напълно хода на земното развитие в онези времена, когато всичко това е ставало, ние трябва да се вгледаме внимателно в това, което такива души са могли да възприемат в себе си в тези три следващи един след друг периоди.
към текста >>
Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съ
знание
за принадлежност към целия Космос.
Защото само в нашата епоха човек се усеща - по причини, които ще обсъждаме в хода на тези лекции – откъснат като отделно същество от останалия свят. Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм. Защото в този момент, когато палецът е отделен от организма, той повече не е палец, той започва да изчезва, той е нещо съвсем друго и е подчинен на съвсем други закони, отколкото когато принадлежи на човешкия организъм. И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния живот или в живота между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло. В предните епохи е имало съзнание за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата.
Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлежност към целия Космос.
Обрисувах ви две личности: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани. Показах ви, как тези личности живели в древната египетско-халдейска епоха в съответствие с това, което е било възможно за хората от това време, и как те след това чрез Ефеските мистерии преживели задълбочаване. И аз ви казах в края на вчерашната ми лекция, че същите тези човешки същества, взели по-късно участие в историческото развитие на света като Аристотел и Александър. За да разберем сега напълно хода на земното развитие в онези времена, когато всичко това е ставало, ние трябва да се вгледаме внимателно в това, което такива души са могли да възприемат в себе си в тези три следващи един след друг периоди. Говорих ви за това, как личността, която е скрита под името Гилгамеш, е предприела поклонничество на Запад и е преминала през своего рода западно следатлантско посвещение.
към текста >>
Но цялото по
знание
, което човек може да има със сегашното си съ
знание
относно илюзорния характер на сетивния свят, е нищо в сравнение с този вътрешен срив, вътрешна трагика, която хората от онези времена са преживявали при подготовката за Хибернийското посвещение.
Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина. И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие. Възможно е, сега вие да кажете, че сами отдавна вече сте стигнали до това убеждение; че вие знаете това достатъчно добре.
Но цялото познание, което човек може да има със сегашното си съзнание относно илюзорния характер на сетивния свят, е нищо в сравнение с този вътрешен срив, вътрешна трагика, която хората от онези времена са преживявали при подготовката за Хибернийското посвещение.
Защото, когато казват теоретически: всичко е майя, всичко е илюзия, - то приемат това много леко. Но тренировката на хибернийските ученици се е насочвала към такъв момент, когато е трябвало да си кажат: за човека няма възможност да пробие през илюзиите и да дойде до истинското битие. Учениците са ги подготвяли по такъв начин, че в началото, изхождайки от отчаяние, те се задоволявали с илюзиите Те изпадали в състояние на отчаяние: възприеманата от тях илюзорност е била толкова всемогъща и толкова всеобемаща, че е било невъзможно да се пробие през нея. И в живота на тези ученици ние винаги намираме настройката: прекрасно, тогава ние трябва да останем в илюзиите. Но това значи: ние трябва да изгубим почва под краката си, защото не трябва да се стои твърдо на почвата на илюзиите.
към текста >>
И това е довеждало до ново
знание
.
И Словото беше у Бога. И Словото бе Бог." В Ефес ученикът се довеждал не до две статуи, а до една, известна като Артемида Ефеска. Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пълнотата на живота, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер. С цялото си вътрешно възприятие и преживяване той се е издигал от обикновеното земно съществуване до преживяване на космическия етер.
И това е довеждало до ново знание.
Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език. А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената. Повтарям, мога да описвам тези неща само в общи линии – това, как са протичали. Вниманието на ученика се заостряло към това, което става, когато човешкото същество говори, когато то оставя печата на своето слово в изходящото дихание. Ученикът се довеждал до преживяване на това, което човекът със своята вътрешна деятелност въплъщава в живота, - което става във въздушната стихия; а после на това, как два далечни процеса се съединяват със ставащото в елемента въздух.
към текста >>
В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съ
знание
: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
" В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства.
В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време! Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите. Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел.
към текста >>
А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното
знание
, категориите, и отхвърлило всичко останало.
И в заключение, скъпи мои приятели, можете да почувствате дълбоката, тясна връзка между природно и морално, когато ви кажа, че Александър е говорил по следния начин: аз трябва да напусна хладно-влажната стихия и да се насоча към огнената, - аз трябва да предприема поход към Индия. Това е бил начин на изразяване, тясно свързан както с природното, така и с моралното. По-подробно ще разкажа за това утре. Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен напредък, който станал в световната история. В онези времена още е било възможно по интимен начин да се говори на учениците за великите мистерии от миналото.
А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало.
Затова ние трябва да виждаме в тези събития проява на огромния, дълбок напредък в историческото развитие на човечеството и решаващ момент в хода на цялата европейска цивилизация в нейните връзки с Изтока.
към текста >>
68.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на по
знание
то.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот. От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция. Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии.
Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието.
И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока. Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим. Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес.
към текста >>
Достатъчни били размишления и дълбока медитация и миналото изгрявало от дълбините на човешкото съ
знание
.
Историята се появява за първи път в римския период. Помислете, скъпи мои приятели, какво потресаващо изменение имаме тук. Помислете, как учениците в Ефеските мистерии са живели с времето, вземали са участие в него. На тях не са им трябвали книги по история. Писмените летописи биха били смехотворни за тях.
Достатъчни били размишления и дълбока медитация и миналото изгрявало от дълбините на човешкото съзнание.
Това не са били демонстрации на психоанализа в духа на съвременните доктори: човешката душа изпитвала огромен подем, извиквайки по такъв начин миналото от живата памет. Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото. Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”.
към текста >>
Достигнахме време, когато човечество се е лишило от каквото и да е
знание
за живата връзка с духовния свят.
Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена. И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии. Сега се приближаваме до периода, когато западният човек, започвайки от III или IV век сл.Р.Х. чак до наше време, провежда своя земен живот напълно извън духовния свят, живее в станалите празни абстракции понятия и идеи. В Рим даже самите богове станали абстракции.
Достигнахме време, когато човечество се е лишило от каквото и да е знание за живата връзка с духовния свят.
Земята повече не е Азия, низшето от небесата, Земята е сама по себе си някакъв свят, а небесата са далечни, непроницаеми и покрити с мъгла за човешкия взор. Настъпило време, когато човек изработва в себе си личността под влияние на римската култура, която се разпространила по всички страни на Запада. И точно както светът на душите граничи с духовния свят, със света на духовете, стоящ по-високо, така и цивилизацията на Запада, своего рода свят на душите, във времето граничи с духовния източен свят. И този свят на душите се простира чак до наши дни. И сега, в наше време, повечето хора съвсем не забелязват факта, че отново става друго грамадно изменение.
към текста >>
До по
знание
то за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път.
Строго се охранявали тези мистерии на Хиберния, обгърнати от атмосфера на дълбока сериозност. Такива са били те във времената, предшестващи Мистерията на Голгота и такива са останали по време на Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота е станала в Азия; в Йерусалим станали събития, които са станали по-късно известни на хората чрез Евангелията по пътя на традициите. Но в този момент, когато се е разигравала Мистерията на Голгота в Палестина, в същия този момент тя станала известна в мистериите на Хиберния и са я съзерцавали ясновидски. И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим.
До познанието за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път.
Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят. Събитията от човешката еволюция са тясно свързани помежду си; съществували са сякаш нещо като пукнатини или проломи, разпространили се в онова време по света, в които постепенно изчезвала предишната близост между човека и бога. На Изток древното виждане на боговете тръгнало към упадък след изгарянето на Ефес. В Хиберния то останало още няколко века след Христа, но впоследствие изчезнало и там. И всичко, което се е излъчило от Мистерията на Голгота, се развило чрез традицията, предавало се е по пътя на устната традиция и ние виждаме на Запад растеж на цивилизацията, основаващ се изцяло на устната традиция.
към текста >>
Благодарение на походите на Александър естество
знание
то на Аристотел проникнало в Азия, доброто естество
знание
се разпространило повсеместно.
Той е бил, така да се каже, последното острие, извадено от някои духовни сили от Азия. Когато той хвърлял горящия факел в храма в Ефес, зад него стояли демонични същества, държейки го, както се държи меч или дръжка на факел; той е бил само меч или факел в ръцете им. Защото тези демонични същества не са възнамерявали да допуснат същества от сферите на духа в бъдещата европейска цивилизация; трябвало е да се отреже достъпа на духовното там. Аристотел и Александър са противостояли на дейността на тези същества. И какво са направили те в историята?
Благодарение на походите на Александър естествознанието на Аристотел проникнало в Азия, доброто естествознание се разпространило повсеместно.
Не само в Египет, но и навсякъде в Азия Александър основавал академии и тези академии превръщал в обители на древната мъдрост, където още дълго е можело да продължи нейното изучаване. Тук винаги са можели да дойдат гръцките мъдреци и да намерят убежище. Благодарение на Александър естествознанието е било пренесено в Азия. В Европа това дълбоко естествознание не е могло да проникне по същия начин. Европа не могла съвсем честно да го приеме.
към текста >>
Благодарение на Александър естество
знание
то е било пренесено в Азия.
Аристотел и Александър са противостояли на дейността на тези същества. И какво са направили те в историята? Благодарение на походите на Александър естествознанието на Аристотел проникнало в Азия, доброто естествознание се разпространило повсеместно. Не само в Египет, но и навсякъде в Азия Александър основавал академии и тези академии превръщал в обители на древната мъдрост, където още дълго е можело да продължи нейното изучаване. Тук винаги са можели да дойдат гръцките мъдреци и да намерят убежище.
Благодарение на Александър естествознанието е било пренесено в Азия.
В Европа това дълбоко естествознание не е могло да проникне по същия начин. Европа не могла съвсем честно да го приеме. Тя искала само външното знание, външната култура, външната цивилизация. Затова ученикът на Аристотел – Теофраст, извлякъл от аристотелизма това, което Западът можел да възприеме и го разпространил. Това били в голямата си част логически съчинения.
към текста >>
В Европа това дълбоко естество
знание
не е могло да проникне по същия начин.
И какво са направили те в историята? Благодарение на походите на Александър естествознанието на Аристотел проникнало в Азия, доброто естествознание се разпространило повсеместно. Не само в Египет, но и навсякъде в Азия Александър основавал академии и тези академии превръщал в обители на древната мъдрост, където още дълго е можело да продължи нейното изучаване. Тук винаги са можели да дойдат гръцките мъдреци и да намерят убежище. Благодарение на Александър естествознанието е било пренесено в Азия.
В Европа това дълбоко естествознание не е могло да проникне по същия начин.
Европа не могла съвсем честно да го приеме. Тя искала само външното знание, външната култура, външната цивилизация. Затова ученикът на Аристотел – Теофраст, извлякъл от аристотелизма това, което Западът можел да възприеме и го разпространил. Това били в голямата си част логически съчинения. Но и това е много важно.
към текста >>
Тя искала само външното
знание
, външната култура, външната цивилизация.
Не само в Египет, но и навсякъде в Азия Александър основавал академии и тези академии превръщал в обители на древната мъдрост, където още дълго е можело да продължи нейното изучаване. Тук винаги са можели да дойдат гръцките мъдреци и да намерят убежище. Благодарение на Александър естествознанието е било пренесено в Азия. В Европа това дълбоко естествознание не е могло да проникне по същия начин. Европа не могла съвсем честно да го приеме.
Тя искала само външното знание, външната култура, външната цивилизация.
Затова ученикът на Аристотел – Теофраст, извлякъл от аристотелизма това, което Западът можел да възприеме и го разпространил. Това били в голямата си част логически съчинения. Но и това е много важно. Защото всичко съчинения на Аристотел имат тази особеност, че те се четат по друг начин, от съчиненията на други автори и даже неговите абстрактни и логически съчинения не представляват изключение. Направете си експеримент и прочетете отначало Платон, а след това Аристотел с вътрешна съсредоточеност, в медитативен дух и ще откриете, че при това възникват съвсем различни преживявания.
към текста >>
Защото естество
знание
то, което Аристотел е могъл да предаде на Александър, е изисквало за разбирането си такива души, които все още били в съприкосновение с духа на Ефеската ера, - с времето, което предшества изгарянето на Ефес.
Сам Аристотел е с глава над всички педанти, които дошли след него и развили логиката, изхождайки от него. В някакъв смисъл можем да кажем, че съчиненията на Аристотел се разбират правилно само тогава, когато се разглеждат като книги за медитация. Така забележително стои работата. Помислете, какво би станало, ако естественонаучните съчинения на Аристотел биха преминали на Запад и пристигнали в Средна и Южна Европа. Несъмнено, те биха дали много, но по вреден начин.
Защото естествознанието, което Аристотел е могъл да предаде на Александър, е изисквало за разбирането си такива души, които все още били в съприкосновение с духа на Ефеската ера, - с времето, което предшества изгарянето на Ефес.
Такива души е можело да се намерят само в Азия или в Египет; и именно тук това природознание, проникващо в съществото на природата, е било донесено с походите на Александър (рисунка: оранжево вдясно). Едва по-късно и в разводнена форма то стигнало в Европа по много и разнообразни пътища, - по специално, например, през Испания, но винаги в много разредена или, може да се каже, фризирана форма (жълто отдясно наляво). Съчиненията на Аристотел, които непосредствено проникнали в Европа, били неговите съчинения по логика и философия. Те оживели и придобили нов живот в средновековната схоластика. По такъв начин, ние имаме тези две течения.
към текста >>
Такива души е можело да се намерят само в Азия или в Египет; и именно тук това природо
знание
, проникващо в съществото на природата, е било донесено с походите на Александър (рисунка: оранжево вдясно).
В някакъв смисъл можем да кажем, че съчиненията на Аристотел се разбират правилно само тогава, когато се разглеждат като книги за медитация. Така забележително стои работата. Помислете, какво би станало, ако естественонаучните съчинения на Аристотел биха преминали на Запад и пристигнали в Средна и Южна Европа. Несъмнено, те биха дали много, но по вреден начин. Защото естествознанието, което Аристотел е могъл да предаде на Александър, е изисквало за разбирането си такива души, които все още били в съприкосновение с духа на Ефеската ера, - с времето, което предшества изгарянето на Ефес.
Такива души е можело да се намерят само в Азия или в Египет; и именно тук това природознание, проникващо в съществото на природата, е било донесено с походите на Александър (рисунка: оранжево вдясно).
Едва по-късно и в разводнена форма то стигнало в Европа по много и разнообразни пътища, - по специално, например, през Испания, но винаги в много разредена или, може да се каже, фризирана форма (жълто отдясно наляво). Съчиненията на Аристотел, които непосредствено проникнали в Европа, били неговите съчинения по логика и философия. Те оживели и придобили нов живот в средновековната схоластика. По такъв начин, ние имаме тези две течения. От една страна, винаги имаме потока на мъдростта, който се разтича нашир и надлъж сред обикновения народ, - това е тайния източник на много средновековни мисли и възгледи.
към текста >>
До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно
знание
.
Виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 април 1924 г. в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената. В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване.
До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание.
/*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г. в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./ Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка. В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество. Учителят е гимнастик.
към текста >>
в "Педагогически стойности на по
знание
то за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване. До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание. /*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка. В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество. Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране. Гимнастикът е учител.
към текста >>
И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно
знание
, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век.
Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене. Ораторите измрели. Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието. Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му. Двата потока протичали паралелно.
И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век.
Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други. Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците. Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ.
към текста >>
Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природо
знание
, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма.
Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други. Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците. Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ.
Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природознание, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма.
В старата алхимия, в старото знание за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас. Сега той е отмрял; сега той е замлъкнал и повече не може да се дочуе. По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни личности, явяващи се свидетелство за Аристотелевите духовни наставления; сега и от тях няма. Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на Изток (далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво). Но това, което било пренесено на Изток, отново се върнало назад.
към текста >>
В старата алхимия, в старото
знание
за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас.
Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други. Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците. Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ. Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природознание, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма.
В старата алхимия, в старото знание за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас.
Сега той е отмрял; сега той е замлъкнал и повече не може да се дочуе. По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни личности, явяващи се свидетелство за Аристотелевите духовни наставления; сега и от тях няма. Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на Изток (далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво). Но това, което било пренесено на Изток, отново се върнало назад. В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно познание е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах.
към текста >>
В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно по
знание
е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах.
В старата алхимия, в старото знание за връзките между силите и субстанциите на природата, толкова поразително живеещо сред простия селски народ, отново можем да намерим неговия последен отглас. Сега той е отмрял; сега той е замлъкнал и повече не може да се дочуе. По същия начин в онези години и било възможно все още да се намерят отделни личности, явяващи се свидетелство за Аристотелевите духовни наставления; сега и от тях няма. Така се е съхранявало това, което някога било пренесено на Изток (далечната разработка на рисунката; червено отдясно наляво), и това, което по околни пътища, чрез ученика на Аристотел, Теофраст, е било пренесено на Запад (синьо - от центъра в ляво). Но това, което било пренесено на Изток, отново се върнало назад.
В 70-те, 80-те години на XIX век новото, непосредствено духовно познание е могло да се доближи до това, което като последни издънки се е коренило в събитията, които ви описах.
Съществува наистина удивително взаимодействие във всичките тези неща. Защото ние можем да видим, как в тях са присъствали походите на Александър и учението на Аристотел, - за да не се скъсат нишките, които свързват човека с древната духовност, сякаш да тропосат с тях бъдещата материалистична цивилизация, за да издържат те до времето, когато ще бъдат дадени нови духовни откровения. От тази гледна точка ние можем да придобием правилно разбиране на историческите събития, защото често това, което ни се струва празна работа, е с изключително дълбоко значение за историческото развитие на човечеството. Лесно е да се каже, че експедициите на Александър в Азия и Египет минали и заминали. Но това не е така.
към текста >>
69.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Всяко
знание
от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално
знание
на човешкото същество.
Дорнах, 30 декември 1923 г. Последният велик пробив в историческото развитие на човечеството станал в първата третина на XV век – за това често сме говорили; това е преходът от разсъдъчна към съзнателна душа: живеем в епоха, когато човечеството развива преимуществено съзнателната душа. И в тази епоха напълно е изгубено истинското проникване в самия дух на природата, изгубена е взаимовръзката на човешкото същество с по-дълбоките импулси и сили на природата. В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали.
Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество.
Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него. Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило. Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
към текста >>
Чак до XIV и XV век, виждането и
знание
то за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него.
В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали. Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество. Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената.
Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него.
Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило. Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество? Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество.
към текста >>
Какво знае, например, най-новото естество
знание
, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество. Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него. Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило.
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека. В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
към текста >>
Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от не
знание
около човека.
Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило. Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество? Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество.
Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека.
В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа. Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата. При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали. Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други. Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм.
към текста >>
В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в по
знание
то за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество? Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека.
В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата. При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали. Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други. Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм. Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека.
към текста >>
Чак до последната велика революция в човешкото съ
знание
, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата.
Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи. В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека. В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа.
Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата.
При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали. Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други. Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм. Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека. И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената.
към текста >>
И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското по
знание
, това закономерно е произтичало от
знание
то за природата на човека и природата на Вселената.
Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата. При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали. Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други. Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм. Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека.
И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената.
Хората знаели, че до истинското разбиране за човека ще дойдат само тогава, когато сведат до едно цяло природата, с всичките и импулси, с всичките и субстанциални съставки. И само тогава може да се получи образ, имагинация за съществото на човека. Елемент на дисхармония се вмъква в този образ тогава, когато ние срещаме в природата нещо, което не може да се намери в човека. Така са мислили естествоизпитателите от IX-XI век. Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм .
към текста >>
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето по
знание
за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
И хората са могли по този път да научават множество неща, които те някога в бъдеще ще открият отново. Защото, честно казано, съвремието нищо не знае за истинската природа на човешкото същество. Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Как да си съставим правилно понятие за него? (скоро ще видите защо заговорих за това). Да вземем някакъв предмет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък. Камъкът пада на Земята. Ние казваме: камъкът е тежък, той се притегля от Земята, той има тегло.
към текста >>
Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско
знание
за човешкото същество просто отмирало.
За причината предизвикала това вие нищо не можете да научите. Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган. От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество. Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него. В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки.
Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало.
И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество. Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата. Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество. Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка? Той стои в особена връзка с всичко, което в човешкото същество е минерално.
към текста >>
И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием
знание
за човешкото същество.
Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган. От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество. Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него. В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало.
И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество.
Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата. Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество. Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка? Той стои в особена връзка с всичко, което в човешкото същество е минерално. Така, когато приемате в себе си някакво специфично минерално вещество, - например, когато сложите на езика си малко сол, - то този ваш аз незабавно прониква в тази минерална субстанция.
към текста >>
Такова
знание
ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата.
От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество. Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него. В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало. И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество.
Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата.
Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество. Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка? Той стои в особена връзка с всичко, което в човешкото същество е минерално. Така, когато приемате в себе си някакво специфично минерално вещество, - например, когато сложите на езика си малко сол, - то този ваш аз незабавно прониква в тази минерална субстанция. И докато веществото преминава по нататък в тялото, през цялото време - даже когато солената субстанция се намира в стомаха – азът остава с тази субстанция.
към текста >>
Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно по
знание
и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка?
В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало. И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество. Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата. Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество.
Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка?
Той стои в особена връзка с всичко, което в човешкото същество е минерално. Така, когато приемате в себе си някакво специфично минерално вещество, - например, когато сложите на езика си малко сол, - то този ваш аз незабавно прониква в тази минерална субстанция. И докато веществото преминава по нататък в тялото, през цялото време - даже когато солената субстанция се намира в стомаха – азът остава с тази субстанция. Солта преминава още по-нататък, тя претърпява разни промени, тя преминава през червата, - нито на едно място азът не изпуска солта. Те напомнят на две тясно свързани неща, две неща, принадлежащи едно на друго: азът и солта, която влиза в човешкото същество.
към текста >>
Без по
знание
за човека вече повече нищо не може да се научи за здравото или болното човешко същество.
Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно. И тук ние се доближаваме до разглеждане на много важни процеси в човешкото тяло. Научаваме се да разбираме, как в нашата веществообмяна имаме процеси, които са само на една еволюционна степен от обменните процеси, които стават, например, в нашия мозък, - процеси, които строят нервната система и т.н. Ще говоря за това утре и във връзка с тези процеси ще поясня коренната разлика между хората от XII и XX век. Ще видим, че са необходими нови импулси, ако хората очакват прогрес в разбирането на здравето и болестта.
Без познание за човека вече повече нищо не може да се научи за здравото или болното човешко същество.
И така, за това ще продължим да беседваме утре.
към текста >>
70.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И в македонската епоха е трябвало да се действа с пълно съ
знание
за това, че завистта на боговете просмуква духовната атмосфера над повърхността на Земята.
С изгарянето на Ефес станало ясно, че по-нататъшното духовно развитие е възможно само, ако човек осъзнае, че боговете съществуват, - тоест свръхсетивни същества, - които завиждат на по-нататъшното развитие на човека. – Това е, което придава особен колорит на цялата история, последвала изгарянето на Ефес, - или, бих могъл да кажа, след раждането на Александър. И това е съществено за правилното разбиране на Мистерията на Голгота. Пред нашия взор се открива свят, пълен със завист от определен вид богове. От времето, започнало скоро след персийската война, душевната атмосфера на гръцкия свят била изпълнена с прояви на завист от боговете.
И в македонската епоха е трябвало да се действа с пълно съзнание за това, че завистта на боговете просмуква духовната атмосфера над повърхността на Земята.
Но хората действали смело и дръзко - въпреки взаимното неразбиране между богове и хора. В тази атмосфера, напоена със завистта на боговете, се е потопило след това деянието на този Бог, който носеше най-великата сила на любовта, която може да съществува в света. Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над Гърция, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същност изразява завистта на боговете. А след това в тази запълнена с облаци атмосфера ние съзерцаваме струящите надолу топли и кротки лъчи на любовта, изливащи се от Мистерията на Голгота. Но когато се приближаваме до нашето собствено време, тогава това, което в миналите векове е било, ако можем така да се изразим, работа на боговете и хората, в тази епоха на човешка свобода трябва да се разиграва долу, във физическия живот на хората.
към текста >>
Когато хората са размишлявали за мистериите в древните времена, то това би могло да се изрази със следните думи: в мистериите, казвали те, има пристанище на човешко
знание
, човешка мъдрост.
В тази атмосфера, напоена със завистта на боговете, се е потопило след това деянието на този Бог, който носеше най-великата сила на любовта, която може да съществува в света. Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над Гърция, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същност изразява завистта на боговете. А след това в тази запълнена с облаци атмосфера ние съзерцаваме струящите надолу топли и кротки лъчи на любовта, изливащи се от Мистерията на Голгота. Но когато се приближаваме до нашето собствено време, тогава това, което в миналите векове е било, ако можем така да се изразим, работа на боговете и хората, в тази епоха на човешка свобода трябва да се разиграва долу, във физическия живот на хората. Можем да опишем, по какъв начин това се разиграва.
Когато хората са размишлявали за мистериите в древните времена, то това би могло да се изрази със следните думи: в мистериите, казвали те, има пристанище на човешко знание, човешка мъдрост.
А когато за мистериите се изказвали боговете, тогава се казвало: когато слизаме в мистериите, ние намираме жертвоприношения от човешките същества и човешките същества достигат до нас чрез жертвоприношенията. Изгарянето на Ефес ознаменува началото на епохата на постепенно изчезване на мистериите в тяхната древна форма. Казах ви, че мистериите тук-таме се съхранили: например, в Хибернийските мистерии Мистерията на Голгота е била грандиозно отпразнувана в култа в същото това време, когато тя физически се е извършвала в Палестина. Знанието за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния. Но все пак, истинската същност на мистериите отстъпвала все повече.
към текста >>
Знание
то за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния.
Можем да опишем, по какъв начин това се разиграва. Когато хората са размишлявали за мистериите в древните времена, то това би могло да се изрази със следните думи: в мистериите, казвали те, има пристанище на човешко знание, човешка мъдрост. А когато за мистериите се изказвали боговете, тогава се казвало: когато слизаме в мистериите, ние намираме жертвоприношения от човешките същества и човешките същества достигат до нас чрез жертвоприношенията. Изгарянето на Ефес ознаменува началото на епохата на постепенно изчезване на мистериите в тяхната древна форма. Казах ви, че мистериите тук-таме се съхранили: например, в Хибернийските мистерии Мистерията на Голгота е била грандиозно отпразнувана в култа в същото това време, когато тя физически се е извършвала в Палестина.
Знанието за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния.
Но все пак, истинската същност на мистериите отстъпвала все повече. Външните центрове, които са били места за срещи между богове и хора, все повече и повече губели своето значение. Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали. Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път. В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища.
към текста >>
Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво
знание
за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото.
Той чувствал сили, излизащи от неговите физическо, етерно и астрално тела, които го съединяват с йерархиите. Защото той е усещал, как чрез минералния свят той е съединен с първата йерархия, чрез водното на Земята - с втората йерархия, а чрез атмосферата - с третата. И на него му се откривало, че той е обитател на Земята изключително по причина на елемента топлина, който той носи в себе си. По такъв начин розенкройцерският ученик идвал до достигане на това, че топлината, физическата топлина вътре в него е същото това, което го прави човек на земята. И той все повече се научавал да усеща, как тясно са свързани топлината на душата и топлината на духа с физическата топлина.
Човекът от последващите времена постепенно изгубил всякакво знание за това, как неговото физическо, етерно и астрално съдържание е свързано - чрез твърдите, течни и въздушни форми - с божественото.
Но розенкройцерският ученик добре е знаел това; той е знаел, че това, което го е направило земен, съвсем не са били тези стихии, а елементът топлина. От момента в който ученикът на розенкройцерското учение възприемел тази тайна за връзката на топлината с целия му живот на Земята в качеството му на земен човек, той е знаел, как да съедини в себе си човешкото с духовното. По-нататък, учениците, които идвали в тези скромни обители, където живеели такива розенкройцерски учители, отрано се подготвяли по такъв начин, който им се струвал често съвсем неуместен и в очите им изглеждал много чудноват. На тях им намеквали по един или друг начин – често уж случайно: вие трябва да търсите, къде вашата собствена духовна природа се свързва с духовния Космос. И ако ученикът е можел да побере указанията, за които ви говорих, той казвал на учителя: "Аз отнасям със себе си най-голямата утеха на Земята.
към текста >>
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем по
знание
подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус.
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година. За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос. Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ.
към текста >>
71.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съ
знание
по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло.
към текста >>
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното по
знание
.
Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена ценност и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават пред Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага! Ти злоупотреби със своите идеи заради сетивния свят. Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. " Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество.
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер.
към текста >>
На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско
знание
; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това
знание
, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство.
Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. " Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество. Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание. Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство.
" Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината.
към текста >>
" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в при
знание
то на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
Скъпи мои приятели, вчера беше годишнината от деня, в който ние се взирахме в огнените езици поглъщащи стария Гьотеанум. Но тези пламъци не можаха да попречат на работата ни през изминалата година. Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света . Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света.
към текста >>
72.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това са именно неща, които също и във външния живот се случват поради недоглеждане от страна на днешното
знание
.
Той просто влязъл във ваната и почувствал, че кракът му става по-лек или по-тежък, според това, дали го простира навън, или го потопява във водата. И тогава Архимед извикал: «Открих, Еврика! » Да, мои мили приятели, това е един много важен факт, само че понякога важните неща се забравят. И ако инженерното изкуство не би забравило този принцип на Архимед[1], вероятно не би се случило едно от най-големите нещастия през последно време в Италия.
Това са именно неща, които също и във външния живот се случват поради недоглеждане от страна на днешното знание.
Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода. Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба. В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата.
към текста >>
Днес хората отвреме навреме откриват това по
знание
, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба.
И ако инженерното изкуство не би забравило този принцип на Архимед[1], вероятно не би се случило едно от най-големите нещастия през последно време в Италия. Това са именно неща, които също и във външния живот се случват поради недоглеждане от страна на днешното знание. Във всеки случай тялото изгубва толкова от своето тегло, колкото тежи изместената от него вода или друга течност. А мозъкът е изцяло потопен в мозъчната вода. Той плува в мозъчната вода.
Днес хората отвреме навреме откриват това познание, че човекът, доколкото той е от твърдо вещество, е всъщност една риба.
В действителност човекът наистина е риба, защото неговото тяло се състои от 90% от вода, а твърдата част на това тяло плува вътре както рибата във водата. Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама. Мозъкът, който иначе тежи всъщност 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа. А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода. Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест.
към текста >>
Защото в момента, когато се издигнем до имагинативно по
знание
- аз вече говорих за това, - веднага виждаме, че в минералния свят минералите са завършени, затворени са в минералния свят.
То произвежда в нас първоначалната конституция на човека, която до голяма степен е свързана с нашата съдба. Защото дали чрез действието на силите от етерния свят някой има този или онзи състав на черния дроб, на белите дробове или на мозъка, това дълбоко е свързано с неговата съдба. Във всеки случай от всички тези неща човекът вижда само външната страна. Без съмнение, когато гледаме минералния свят навън, в минералния свят ние виждаме приблизително и това, което се съдържа вътре в него; ето защо днес хората на науката така много харесват този минерален свят, - ако изобщо може да се говори за научно харесване, - защото той съдържа всичко, което хората искат да намерят. При това, което представлява сили, подържащи растителното царство, вече не е така.
Защото в момента, когато се издигнем до имагинативно познание - аз вече говорих за това, - веднага виждаме, че в минералния свят минералите са завършени, затворени са в минералния свят.
Това, което подържа растителното царство, то изобщо не се появява външно пред обикновеното съзнание. Тук човек трябва по-дълбоко да проникне в света. И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
Това, което подържа растителното царство, то изобщо не се появява външно пред обикновеното съ
знание
.
Защото дали чрез действието на силите от етерния свят някой има този или онзи състав на черния дроб, на белите дробове или на мозъка, това дълбоко е свързано с неговата съдба. Във всеки случай от всички тези неща човекът вижда само външната страна. Без съмнение, когато гледаме минералния свят навън, в минералния свят ние виждаме приблизително и това, което се съдържа вътре в него; ето защо днес хората на науката така много харесват този минерален свят, - ако изобщо може да се говори за научно харесване, - защото той съдържа всичко, което хората искат да намерят. При това, което представлява сили, подържащи растителното царство, вече не е така. Защото в момента, когато се издигнем до имагинативно познание - аз вече говорих за това, - веднага виждаме, че в минералния свят минералите са завършени, затворени са в минералния свят.
Това, което подържа растителното царство, то изобщо не се появява външно пред обикновеното съзнание.
Тук човек трябва по-дълбоко да проникне в света. И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията.
към текста >>
Ако не искаме да останем глухи за по
знание
то, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили.
Тук човек трябва по-дълбоко да проникне в света. И когато си зададем въпроса: - Какво действа всъщност в растителното царство, какво действа в него така, че от далечините на етера могат да дойдат силите, които подтикват растенията да поникнат и израстнат от Земята, които обаче също и в нас предизвикват растежа, създават финия състав на цялото наше тяло. Какво действа тук? - Ние стигаме тогава до съществата на така наречената трета йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Те първоначално са невидими; обаче без тях не би съществувало онова движение нагоре и надолу на етерните сили, които карат растенията да растат и които действат в нас, тъй като ние носим в нас същите сили, които са причина за растежа на растенията.
Ако не искаме да останем глухи за познанието, ние не можем вече да спрем само при видимото, когато искаме да пристъпим към растителния свят и неговите сили.
Ние трябва вече да осъзнаем, че в свободното от тялото състояние между смъртта и едно ново раждане, с тези същества - Ангели, Архангели и Архаи, ние влизаме в определени отношения. И според това, как развиваме връзки и отношения към тези същества на третата йерархия, се изгражда нашата вътрешна, бих искал да кажа, нашата съществена карма, онази карма, която зависи от това, как нашето етерно тяло съчетава течностите в нашето тяло и ни прави да бъдем дребни или едри и т.н.. Обаче съществата на третата йерархия имат само тази сила. Че растенията могат да растат, това не идва единствено от тяхната сила. По отношение на това тези същества на третата йерархия се намират в служба на по-висши същества.
към текста >>
Помислете какво се представя при пълно съ
знание
като импулс, който ни е довел дотам.
В живота ни често срещаме някой, който е извънредно важен за нас. Когато насочим поглед назад и помислим, как сме живели дотогава, докато срещнем този човек, тогава целият живот ни се явява като път, за да намерим този човек. Това е, като че сме насочвали всяка наша стъпка така, че да се срещнем именно в необходимото време с този човек, или изобщо да го намерим в определено време. Достатъчно е само да размислим върху следното: Представете си, какво действително означава, в определен период от нашия живот да срещнем даден човек, оттам нататък съвместно с него да изживеем нещо общо, да работим и действаме съвместно. Размислете само, какво означава това.
Помислете какво се представя при пълно съзнание като импулс, който ни е довел дотам.
Може би, ако размислим върху това, как става, че сме намерили този човек, може би тогава ще ни хрумне мисълта, че първо е трябвало да изживеем дадено събитие, което е свързано с много други хора, иначе не би се получила никаква възможност да намерим този човек в живота си. И за да настъпи това събитие, отново е трябвало да бъде изживяно нещо друго. Ние навлизаме в сложни взаимовръзки, всички които е трябвало да настъпят, в които е трябвало да навлезем, за да стигнем до дадено решаващо изживяване. А след това нека да размислим, може би, върху това: Ако на един човек би била поставена задачата напълно съзнателно да измисли, как в неговата петдесета година да организира една решаваща среща с даден човек; ако трябва да реши тази задача, не искам да кажа за една година, а да речем за четиринадесет години; ако си представим, че той би трябвало да реши тази задача като една изчислителна задача - представете си, какво изисква всичко това! Когато разглеждаме такива неща ние установяваме, колко сме глупави като съзнателни хора и колко безкрайно умно и мъдро е това, което става с нас в света.
към текста >>
В този живот между смъртта и едно ново раждане имате силното съ
знание
: - Ако съм нанесъл вреда на един човек, аз съм станал по-несъвършен, отколкото ако не бих му нанесъл тази вреда.
За това е необходима силата, която притежава първата йерархия: Серафими, Херувими и Престоли, която имат най-висшите същества. Понеже това, което се проявява тук, живее в нашия истински аз, в нашата азова организация, то се проявява в един земен живот, идвайки от един предишен живот на Земята. А сега помислете: Вие живеете в един земен живот, правите това или онова от инстинкти, страсти, нагони или от разумни и глупави мисли; всичко това съществува действително като импулси. Помислете, че когато живеете в един земен живот, това, което вършите от различни стремежи, ви води до ощастливяването или до увреждането на един друг човек. След това преминавате в живота между смъртта и едно ново раждане.
В този живот между смъртта и едно ново раждане имате силното съзнание: - Ако съм нанесъл вреда на един човек, аз съм станал по-несъвършен, отколкото ако не бих му нанесъл тази вреда.
Аз трябва да изправя тази вреда. - Във вас се ражда стремежът и подтикът да изправите тази вреда. Ако на един човек сте сторили нещо, което е в негова полза, което го поощрява към добро, тогава гледате на това, което е за доброто на човека така, че казвате: - Това трябва да даде основата за общото добро на света, трябва да доведа до по-нататъшно следствие в света. Всичко това вие можете вътрешно да развиете. Всичко това може да причини благоразположение или неприятно чувство, според това, как според него вие изграждате вътрешната същност на вашето тяло в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
73.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И когато въоръжени с това
знание
за историческите кармически взаимовръзки хвърлим поглед върху лорд Бейкън и неговите съчинения, ние откриваме причината, поради която тези съчинения звучат всъщност толкова малко християнски и толкова много арабски.
И така ние виждаме Харун ал Рашид фактически да възкръсва отново в историята на европейския духовен живот. И той се явява като една личност, която отново е широко позната, явява се като лорд Бейкън от Верулам[7]. Аз разгледах този лорд Бейкън в много от лекциите. Всичко онова, което в известно отношение беше практическа импулсивност у Харун ал Рашид, която той пренесе върху заобикалящите го лица, това лорд Бейкън пренася в повече абстрактна форма върху отделните науки, понеже той живее в абстрактната епоха. Както Харун ал Рашид е универсален дух чрез това, че обединява около себе си отделните специализирани духове, така и лорд Бейкън - разбира се, имайки зад себе си своя вдъхновител, но той е именно подходящ да бъде инспириран по този начин, - е една личност, която може да действа универсално.
И когато въоръжени с това знание за историческите кармически взаимовръзки хвърлим поглед върху лорд Бейкън и неговите съчинения, ние откриваме причината, поради която тези съчинения звучат всъщност толкова малко християнски и толкова много арабски.
Да, тогава ние откриваме истинската арабска отсенка в тези съчинения на лорд Бейкън. И ние ще си обясним също така някои неща относно характера на лорд Бейкън, който е изпитал толкова много нападки, когато виждаме именно в лицето на лорд Бейкън едно превъплъщение на Харун ал Рашид. От живота, от практическия културен живот, който царуваше в двореца на Харун ал Рашид в Багдат, пред който с право се прекланя самият Карл Велики, се е получило това, което по-късно се прояви по един абстрактен начин в абстрактния учен лорд Бейкън. Но от своя страна човек се прекланя пред лорд Бейкън. И бихме искали да кажем, че който изучава начина, по който европейската цивилизация се е отнасяла спрямо Харун ал Рашид в 8-то, 9-то столетие, и който след това изучава как европейските научни кръгове са се отнасяли към лорд Бейкън, той има впечатлението, че хората просто са се обърнали.
към текста >>
За разпространението на духовното човеко
знание
съществуват вътрешни духовни необходимости.
Понеже всичко вече е притъпено, той не приема конкретна форма. Аз признавам, че сега непрекъснато трябва да си задавам въпроса: - Трябва ли или не трябва да кажа това? Но считам, че нищо не помага, ако за тези неща говорим само абстрактно. И така всички предпазливи съображения трябва да бъдат оставени настрана, за да говорим конкретно за нещата, които са налице. Нека светът приеме нещата така, именно както той може да ги приеме.
За разпространението на духовното човекознание съществуват вътрешни духовни необходимости.
Човек се подчинява на това, което се ражда в него от духовната необходимост и не проявява външна «съпротива». Опортюнизмът е нанесъл достатъчно вреда на Антропософското общество; в бъдеще той не трябва вече да се практикува. И даже когато нещата би трябвало да действат парадоксално, те в бъдеще просто трябва направо да бъдат казвани. Ако в течение на историята проследим този Муавия, който е бил един от най-близките приемници на Мохамед, как той действа по-нататък в невидимото течение и как отново изплува на повърхността, ние намираме Уудроу Уилсън[14]. По един потресаващ за нас начин настоящето се свързва с миналото.
към текста >>
74.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Предишното
знание
бива затрупано, обаче то не се изгубва; то се проявява по един друг начин.
Предишни епохи са пренесени в по-късните епохи чрез самия човек Песталоци, Кондрат Фердинанд Майер, Емерсон, Херман Грим. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година Как стои въпросът с прераждането на посветени от миналото? Различия на редуващите се един след друг земни животи. Необходимост от приспособяване към новите условия на цивилизацията и на живота.
Предишното знание бива затрупано, обаче то не се изгубва; то се проявява по един друг начин.
Горещият въпрос на предноазиатските мистерии през първите столетия на християнската ера. Древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания се проявява сега в поетическото творчество. Ибсен, Франк Ведекинд, Хьолдерлин, Хамерлинг ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година Необикновеното във всекидневието.
към текста >>
Значението на храмовата архитектура, на култа и на протичащата в образи медитация: Задълбочено вътрешно по
знание
и оздравено сетивно усещане.
Необикновеното във всекидневието. Изпъкване на човешки характери от историческите събития, които се превръщат в душевни импулси за следващите земни съществувания. Коронованият принц Рудолф. Добро и зло в светлината на кармата. Въпросът за съдбата като морално изживяване на човека.
Значението на храмовата архитектура, на култа и на протичащата в образи медитация: Задълбочено вътрешно познание и оздравено сетивно усещане.
Изграждането на Гьотеанума възпитание за кармичното виждане Кармическо разглеждане на индивидуалния човешки живот ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година Чрез обективното разглеждане на кармата се влива жив етос в нашето душевно устройство. Слаба пригодност на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е една опасност за духовния стремеж.
към текста >>
Добиването на една правилна гледна точка чрез проникването с това, което съществува в света като мъдри институции, е началото на пътя на по
знание
то; след това човек трябва да може да чака.
Кармическото изправяне при вживяването един в друг на кармически свързаните хора във времето между смъртта и едно ново раждане; човек излиза от себе си и влиза в другия. Кармата хвърля напред своите сенки или своите светлини. Практически кармически упражнения чрез заличаване на видимия човек така, че зад него стават видими сатурновите, слънчевите и лунните импулси СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година Вътрешно устройство на душата, за да се научи да се съзерцава кармата.
Добиването на една правилна гледна точка чрез проникването с това, което съществува в света като мъдри институции, е началото на пътя на познанието; след това човек трябва да може да чака.
Чрез енергичното издигане на изживяваните събития в съзнанието, човек добива изграждането на образа чрез астралното тяло във вътрешния етер; по-късно изработване на така овеществените образи чрез етерното тяло, след това чрез физическото тяло. За превръщане на волята във виждане се изисква духовно напрежение чрез дейността на душата, както и абсолютна разсъдливост на главата и топлина на сърцето ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година Кармическа връзка по отношение на физическото външно устройство, физиономията, мимиката на човека. Материята е външното откровение на душевно-духовното; формата на човека и нейните възможности за движение са отражение на духовния свят.
към текста >>
Чрез енергичното издигане на изживяваните събития в съ
знание
то, човек добива изграждането на образа чрез астралното тяло във вътрешния етер; по-късно изработване на така овеществените образи чрез етерното тяло, след това чрез физическото тяло.
Кармата хвърля напред своите сенки или своите светлини. Практически кармически упражнения чрез заличаване на видимия човек така, че зад него стават видими сатурновите, слънчевите и лунните импулси СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година Вътрешно устройство на душата, за да се научи да се съзерцава кармата. Добиването на една правилна гледна точка чрез проникването с това, което съществува в света като мъдри институции, е началото на пътя на познанието; след това човек трябва да може да чака.
Чрез енергичното издигане на изживяваните събития в съзнанието, човек добива изграждането на образа чрез астралното тяло във вътрешния етер; по-късно изработване на така овеществените образи чрез етерното тяло, след това чрез физическото тяло.
За превръщане на волята във виждане се изисква духовно напрежение чрез дейността на душата, както и абсолютна разсъдливост на главата и топлина на сърцето ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година Кармическа връзка по отношение на физическото външно устройство, физиономията, мимиката на човека. Материята е външното откровение на душевно-духовното; формата на човека и нейните възможности за движение са отражение на духовния свят. Разглеждане на главата, на ритмичната система и на системата на обмяната на веществата и на крайниците в кармическия поток на развитието
към текста >>
Знание
то за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм.
Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година Намесата на порядъка на йерархиите и отражения на духовните същества в планетната система. Имагинативно и инспиративно познание на живота след смъртта. Области на Луната, Меркурий и Венера. Слънчево съществуване.
към текста >>
Имагинативно и инспиративно по
знание
на живота след смъртта.
Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година Намесата на порядъка на йерархиите и отражения на духовните същества в планетната система.
Имагинативно и инспиративно познание на живота след смъртта.
Области на Луната, Меркурий и Венера. Слънчево съществуване. Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването на кармата с висшите същества. Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго
към текста >>
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съ
знание
, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното по
знание
.
Слънчево съществуване. Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването на кармата с висшите същества. Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното познание.
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло. Тогава физическото тяло се явява като носител на духовните същества. Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата се явява едва чрез развитието на Съзнателната душа; това е едната страна, другата е страната на йерархиите в човека. Съдбата на човека е работа на боговете.
към текста >>
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното по
знание
: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло.
Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването на кармата с висшите същества. Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното познание.
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло.
Тогава физическото тяло се явява като носител на духовните същества. Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата се явява едва чрез развитието на Съзнателната душа; това е едната страна, другата е страната на йерархиите в човека. Съдбата на човека е работа на боговете. Спокойното приемане на съдбата дава най-силните духовни импулси.
към текста >>
75.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото всъщност значение има не само
знание
то за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах 24 април 1924 Разглеждания, които се намесват в човешката карма - естествено намесват се само като разглеждане, - трябва да се приемат сериозно и да бъдат душевно преработени.
Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота.
Такива съзерцания могат да бъдат плодотворни, когато в една по-висока степен запалват любов и разбиране към човека и не водят до по-голямо безразличие към него, както обикновено се случва, когато разглеждайки човека, се държи сметка само за единствения му земен живот. Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота. Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще. Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни. И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т.
към текста >>
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на
знание
то и на по
знание
то; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа.
За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук. Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени. От това може да изникне въпросът: - Къде живеят в наше време тези посветени? Как стои въпросът с тяхното прераждане? -
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа.
Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща. Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н. отдавна е определена, но решението да се извърши тази извънредно голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извънредно много неща. Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта. Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го.
към текста >>
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез
знание
то за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата.
Като оставим настрана условията на културата и цивилизацията, нашата епоха не дава така лесно тела, в които животът да може да бъде прекаран по стария начин, както са живели посветените. И когато наближи времето, когато човешката душа, също и душата на един древен посветен, трябва да използва едно човешко тяло, тогава се касае за факта, това човешко да бъде прието такова, каквото е, и душата да се врастне в онази форма на възпитанието, в онзи заобикалящ я живот, който може да съществува именно там. Но душата не изгубва онова, което по-рано е развила в себе си. Само че то се изразява по друг начин. Основната конфигурация на душевността остава, но тя се проявява по друг начин.
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата.
Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят. Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането. Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството.
към текста >>
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съ
знание
за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира.
Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането. Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството. В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите.
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира.
И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос. През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота? Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
към текста >>
Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си по
знание
то за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира. И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос. През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота?
Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
- Този беше парещият въпрос на близкоизточните мистерии. Имаше един човек, посветен в мистерийната мъдрост и този въпрос особено много вълнуваше неговите мистерийни чувства. Трябва да кажа, че прави извънредно разтърсващо впечатление, когато в търсенето на кармическите взаимовръзки човек попадне на този човек, наистина посветен в един такъв близкоизточен мистериен център в първите християнски столетия. Има нещо разтърсващо, защото този посветен изцяло беше изпълнен със стремежа, чрез всичко, което бе узнал тогава от инициационната наука да разбере цялото значение на Тайната на Голгота: - Какво ще стане сега? Как тези слаби човешки души ще могат да приемат това?
към текста >>
Със
знание
то на посветен той изживя това.
Има нещо разтърсващо, защото този посветен изцяло беше изпълнен със стремежа, чрез всичко, което бе узнал тогава от инициационната наука да разбере цялото значение на Тайната на Голгота: - Какво ще стане сега? Как тези слаби човешки души ще могат да приемат това? - И виждате ли, този посветен, изпълнил душата си с парещия въпрос за съдбата на християнството, един ден излезе в по-далечните околности на своя мистериен център и изживя нещо, което му направи потресаващо впечатление. Той изживя, виждайки така да се каже като посветен, как Юлиан Отстъпникът /Юлиан Апостата/[1] бе злодейски убит от един човек.
Със знанието на посветен той изживя това.
Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос. Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия. Това преживя онзи посветен, този извънредно важен симптом на световната история. Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света. Това изживя сега този посветен, при когото, бих искал да кажа, цялата наука на посвещението, която беше приел в един предноазиатски мистериен център, беше осветена и озвучена от въпроса: - Какво ще стане с християнството?
към текста >>
Тази личност, която някога с инициационното по
знание
изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
В тази епоха лежат много извънредни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на човечеството. Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война. Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3]. Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко. След това дойде 19-то столетие.
Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване. Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела. Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма. Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък.
към текста >>
Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко по
знание
, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат.
Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие. Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо. Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота. Как хората се отнасят един към друг в живота, какво си говорят, какво вършат, той не виждаше това както го вижда един обикновен еснаф днес - той бе далече от това да го разглежда както това прави един обикновен еснаф, - а го разглеждаше с това, което беше станало негово душевно око, имайки в себе си импулсите от неговото алхимично време. И той прехвърляше едно през друго събитията, които ставаха между хората, правеше от това драми и стана Франк Ведекинд[6].
Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко познание, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат.
Вземете само «Хидала» или някоя друга драма на Франк Ведекинд, при която на човек му се завъртява главата, когато иска да свърже по-ранното с по-късното. Обаче човек може да бъде омагьосан по един особен начин, така че е напълно сигурен: - Тук не се касае за това, че еснафите седят в партера и произнасят своите преценки. Те имат право, от еснафска гледна точка, разбира се, но съвсем не се касае за това. - А се касае за това, че световната история е създала нещо особено, че един алхимичен начин на мислене, прехвърлен през столетията, се прилага върху човешкия живот и човешките дела и човешките разговори се смесват, както някога в една епоха, когато алхимията беше вече в упадък, в кухните на алхимците се правеха опити в реторти, смесваха се веществата и силите, и се изпитваха в тяхното действие. И всъщност животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически отношения даже по отношение на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята.
към текста >>
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в по
знание
то на духовния живот.
И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщност духовните импулси. Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико. Също така и другият, Роберт Хамерлинг, чрез болестта на тялото му. Болестта и здравето, когато те се разглеждат във връзка със съдбата, се показват естествено съвършено различно, отколкото изглеждат, когато ги разглеждаме само в границите на един земен живот. Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека. Утре ще продължа това разглеждане. [1] Флавий Клавдий Юлиан Апостат (Отстъпника), 332-363, римски кайзер 361-363. [2] че веднъж изложих в Щутгарт.. също и на Коледната конференция: виж лекциите от 30 декември 1910 в «Окултна история. Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история», Събр. съч.
към текста >>
126, и от 29 декември 1923 в «Световната история в светлината на антропософията и като основа за по
знание
то на човешкия дух.
И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека. Утре ще продължа това разглеждане. [1] Флавий Клавдий Юлиан Апостат (Отстъпника), 332-363, римски кайзер 361-363. [2] че веднъж изложих в Щутгарт.. също и на Коледната конференция: виж лекциите от 30 декември 1910 в «Окултна история. Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история», Събр. съч.
126, и от 29 декември 1923 в «Световната история в светлината на антропософията и като основа за познанието на човешкия дух.
», Събр. съч. 233, стр. 98. [3] «Химичната сватва на Християн Розенкройц»: виж забележка към стр. 19. [4] Хенрик Ибсен, 1828-1906, норвежки драматург. [5] Базилий Валентин, живее през 1413 в манастира „Свети Петър” в Ерфурт.
към текста >>
76.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на редуващите се земни съществувания, те все още са имали по
знание
то, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел.
Така че при деца, чиято коса израства много бързо, трябва винаги да свързваме това с техния изпълнен с внимание живот от миналото земно съществуване. Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез едно морално-духовно поведение от предишния си земен живот. Ние винаги ще намерим потвърждение за това, как духовно-душевното участва в образуването на човека. При един човек, чиято карма е такава, каквато описах, - че от една особено силна склонност внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот той получава силно развити кости, добре развити мускули, - при такъв човек ние ще видим, как той смело крачи в живота. Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за един изпълнен със смелост живот.
Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на редуващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел.
Той все още можеше да опише в своята «Физиономика»[1], как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек. Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание.
към текста >>
В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за
знание
, но не само на жаждата за
знание
.
Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на редуващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел. Той все още можеше да опише в своята «Физиономика»[1], как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек. Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето.
В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание.
Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х. Това са неща, които много интимно показват връзката между духовно-душевното от една страна и природно-физическото от друга страна.
към текста >>
Защото, когато погледнем с известно по
знание
нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот.
Той все още можеше да опише в своята «Физиономика»[1], как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек. Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание.
Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот.
Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х. Това са неща, които много интимно показват връзката между духовно-душевното от една страна и природно-физическото от друга страна. Да, мои мили приятели, ние можем даже до детайлите на конфигурацията на главата да погледнем целия човек отвъд в миналия земен живот.
към текста >>
В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното по
знание
; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията.
Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот. Това са неща, които същевременно показват, как именно духовната наука не се интересува само от абстрактно-духовното, а се интересува също и от действието на духовното във физическото. Често съм подчертавал, че не е толкова жалко, че материализмът насочва поглед само върху материята, но жалкото е и това е трагедията на материализма, че той всъщност нищо не знае за материята, защото не познава действието на духовното в материята. Точно при разглеждането на човека истински трябва да насочим поглед първо върху материята, защото именно при човешката форма, при цялото човешко същество, в материята се изразява действието на духа. Материята е външното откровение на духа.
В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията.
Тя се състои от външно видими имагинации. Но това се простира също и върху начина, по който човек е изграден. Има хора, при които долната част на туловището е по-дълга отколкото горната част, т.е. долната част от началото на туловището до гърдите е по-дълга у тях, а горната част, от гърдите до шията, е по-къса. Ако тази част от гърдите до шията е по-къса, отколкото долната част на туловището, имаме работа с човек, който във времето между смъртта и едно ново раждане така е минал през духовния живот, че много бързо е изминал изкачването до средата на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Там, където трябва да се прояви това съ
знание
, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в принципите на възпитанието, както на подрастващите деца, така и на възрастните.
н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално. Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността. Един земен живот, който е воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето. Тогава в живота между смъртта и едно ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот той става лакомник в яденето. Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат предвид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на човечеството, а когато те обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е направил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга.
Там, където трябва да се прояви това съзнание, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в принципите на възпитанието, както на подрастващите деца, така и на възрастните.
Сега бих искал да обърна вниманието ви върху още два типа хора. Съществува тип хора, които могат да приемат всичко сериозно и то не само външно сериозно. Ние можем да си представим напълно сериозни хора, които даже притежават нещо много трагично в тяхното душевно устройство и които въпреки това могат да се смеят, защото ако един човек никак не може да се смее, - а в живота има толкова много смешни неща, - когато всичко преминава така покрай човека, че той да не може да се смее, той трябва да е едно апатично същество. Човек наистина може да се смее. Но въпреки, че някой е такъв човек, който може добре да се смее на смешните неща, все пак в основната си душевна нагласа той може да бъде сериозен човек.
към текста >>
77.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното по
знание
по отношение на това, което съществува около човека.
То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж. И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси. Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова.
Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес. Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели. Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно.
към текста >>
Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природо
знание
, в сравнение с това, което хората имат днес.
И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси. Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова. Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес.
Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели. Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно. Както казах, тези праучители смениха арената на тяхното действие от Земята на Луната и тъй като във Вселената всичко е свързано, сега имат една велика задача във връзка с целия космически процес.
към текста >>
Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно по
знание
и
знание
за нещата, което
знание
днес е невъзможно.
Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека. Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали едно съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес. Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели.
Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно.
Както казах, тези праучители смениха арената на тяхното действие от Земята на Луната и тъй като във Вселената всичко е свързано, сега имат една велика задача във връзка с целия космически процес. И те са именно тези, които извънредно много се занимават с образуването на човешката карма. Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен ред - не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване. Когато човек е минал през вратата на смъртта, той първо има един ясен ретроспективен поглед върху една мощна велика картинна панорама на това, което е преживял в живота си. Това е картинно виждане на изминалия земен живот.
към текста >>
Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съ
знание
.
След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява наблюдението на тази ретроспективна картина. Тогава започва действителното ретроспективно изживяване. Нали, по време на нашето земно съществуване нашият живот протича така, че когато го обгръщаме в спомен той ни изглежда като единство, но това естествено е заблуждение; защото животът не протича като единство, ние сме будни през деня и безсъзнателни през нощта - буден ден, безсъзнателна нощ и т. н.. Когато след това човек си спомня изминалото време, той забравя, че винаги между дните са и нощите. През тези нощи с душата, с астралното тяло и с аза стават много неща, но човек не знае нищо за тях.
Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
към текста >>
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съ
знание
за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си.
към текста >>
Представете си само, какво бихте изживели на Земята с обикновеното съ
знание
, ако нямахте физическо и етерно тяло.
Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните. Когато човек премине през вратата на смъртта, няма физическо и етерно тяло, чрез които той има своите изживявания на Земята.
Представете си само, какво бихте изживели на Земята с обикновеното съзнание, ако нямахте физическо и етерно тяло.
Вие бихте минавали така бързо и повърхностно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение; след това бихте спали по-нататък и по-нататък. Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване. А от какво се поражда то? Виждате ли, то идва оттам, че в момента, когато човек е минал през вратата на смъртта и се е отделил вече от своето етерно тяло, в момента, когато започне това ретроспективно пътуване, веднага към човека пристъпват обитателите на Луната и те са онези, които със своята древна, магическа сила насищат картинните образи с космическа субстанция и проникват в неговото изживяване. Ако мога да употребя едно сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина.
към текста >>
И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено
знание
, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот.
Това обаче беше само едно сравнение, защото Раймундус Лулус не е разбирал в смисъл на една мъртва рулетка, а духовната глава, която трябва да съчетае в себе си тези понятия едно с друго. Обаче онези, които чули нещо за това, взели сериозно тази история и оттогава насам се смеят над нея. Философите намират, че това е било твърде детинско разбиране от страна на Раймундус Лулус. Обаче то е детинско само от страна на по-новата философия, която не знае, за какво се касае. Вие виждате, че фактически е било изгубено почти всичко от онова, което човечеството е получило в по-древно време от тези праучители, които днес трябва да считаме за обитатели на Луната.
И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот.
Тогава по един особен начин той знае, как тези прамъдреци са мислели и са знаели. Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта. Но точно в наше време нещата са малко объркани. Те са объркани поради това, че съществува един вид неразбиране между хората, които - откакто угасна прамъдростта, - тук на Земята живеят в техните абстрактни понятия и това, което тези праучители имат като душевна нагласа, откакто са свързани с лунното съществуване. Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък.
към текста >>
Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съ
знание
то ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт.
Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост. Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия.
Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт.
Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност. Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд. И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира. Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред.
към текста >>
Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съ
знание
то, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция.
Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд. И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира. Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред. Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно. И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша.
към текста >>
78.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото по
знание
.
И аз се опитах да ви представя, как с една голяма живост и с голяма вътрешна сила върху човека въздействат точно събитията, които той изживява във времето, обхващащо една трета от земния му живот; как тези изживявания действат извънредно силно върху него и как те въздействат върху наблюдателя, който проследява живота на човека през това време. Сега трябва да обхванем с поглед, как земният свят, сред който става всъщност изпълнението и образуването на кармата, действа върху човека и по какъв различен начин действа извънземният свят. Когато насочим поглед, така да се каже, върху арената на нашата карма, която е Земята, ще открием, че това, което й принадлежи - всички същества от различните земни царства, - има реално влияние върху човека. То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава това, което се намира в заобикалящата го земна среда. Човек трябва да се храни, трябва да расте; за целта трябва да приема в себе си веществата на Земята.
Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото познание.
Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти. Ние трябва да забелязваме това в най-различните области на живота. Можем например да попитаме: - Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни средства върху човешкия организъм? - Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот. Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите.
към текста >>
- Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето
знание
, както и в известен смисъл от нашия душевен живот.
Човек трябва да се храни, трябва да расте; за целта трябва да приема в себе си веществата на Земята. Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото познание. Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти. Ние трябва да забелязваме това в най-различните области на живота. Можем например да попитаме: - Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни средства върху човешкия организъм?
- Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот.
Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите. Не може и да става дума за влияние на звездния свят по същия инстинктивен начин, който е характерен за влиянието на земните царства. Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот.
към текста >>
И всъщност цялото по
знание
се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот.
Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот. Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната. От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот. И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1]. Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде.
И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот.
Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища.
към текста >>
Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на по
знание
то не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора?
И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене. Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално все още не действа духовното. Ние трябва да вземем под внимание този факт, че в земния живот съществува една пропаст между морално-душевното и природно-физическото. Тази пропаст съществува, защото духовните закони не съвпадат с природните закони.
Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора?
Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание. Но ние не можем да знаем това, което става с намеренията, които съществуват като душевно-духовни изживявания вътре в нас. - Когато човек не насочва поглед към това, което е изразено с отсечката от в до с, той не може да знае нищо за него. Той може само да вярва, че тези неща, които живеят в нашата душа, по някакъв начин също се осъществяват. В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата.
към текста >>
Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето по
знание
.
Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално все още не действа духовното. Ние трябва да вземем под внимание този факт, че в земния живот съществува една пропаст между морално-душевното и природно-физическото. Тази пропаст съществува, защото духовните закони не съвпадат с природните закони. Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора?
Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание.
Но ние не можем да знаем това, което става с намеренията, които съществуват като душевно-духовни изживявания вътре в нас. - Когато човек не насочва поглед към това, което е изразено с отсечката от в до с, той не може да знае нищо за него. Той може само да вярва, че тези неща, които живеят в нашата душа, по някакъв начин също се осъществяват. В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата. Но в същата степен, в каквато се говори за знание и вяра, не може вече да се говори за карма.
към текста >>
В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло
знание
то за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това
знание
е угаснало, е настъпило разделянето между
знание
то и вярата.
Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора? Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание. Но ние не можем да знаем това, което става с намеренията, които съществуват като душевно-духовни изживявания вътре в нас. - Когато човек не насочва поглед към това, което е изразено с отсечката от в до с, той не може да знае нищо за него. Той може само да вярва, че тези неща, които живеят в нашата душа, по някакъв начин също се осъществяват.
В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата.
Но в същата степен, в каквато се говори за знание и вяра, не може вече да се говори за карма. Защото кармата, също както и един природен закон, изразява една закономерност, а не нещо, в което трябва само да се вярва. Когато още от началото на времето, което ви описах, насочим поглед върху преминаването ни през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава с нашето разглеждане навлизаме в един свят, в който живеят съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес и вместо земното съществуване имаме слънчевото съществуване, /виж рис. стр. 188/; понеже, дори и да излезем над звездната област, Слънцето остава да свети не във физическия смисъл, но то остава да свети, когато минаваме през живота между смъртта и едно ново раждане. Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и едно ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни носят съществата на Слънцето - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
към текста >>
Но в същата степен, в каквато се говори за
знание
и вяра, не може вече да се говори за карма.
Те могат да кажат: - Да, природните закони и това, което човек върши и изживява, понеже е вплетен в тях, това е една реална действителност, това е реално и върху него може да се разпростре нашето познание. Но ние не можем да знаем това, което става с намеренията, които съществуват като душевно-духовни изживявания вътре в нас. - Когато човек не насочва поглед към това, което е изразено с отсечката от в до с, той не може да знае нищо за него. Той може само да вярва, че тези неща, които живеят в нашата душа, по някакъв начин също се осъществяват. В същата степен, в която от древните времена насам в развитието на човечеството е намаляло знанието за скритото зад отсечката в до с, в същата степен, до която това знание е угаснало, е настъпило разделянето между знанието и вярата.
Но в същата степен, в каквато се говори за знание и вяра, не може вече да се говори за карма.
Защото кармата, също както и един природен закон, изразява една закономерност, а не нещо, в което трябва само да се вярва. Когато още от началото на времето, което ви описах, насочим поглед върху преминаването ни през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава с нашето разглеждане навлизаме в един свят, в който живеят съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес и вместо земното съществуване имаме слънчевото съществуване, /виж рис. стр. 188/; понеже, дори и да излезем над звездната област, Слънцето остава да свети не във физическия смисъл, но то остава да свети, когато минаваме през живота между смъртта и едно ново раждане. Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и едно ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни носят съществата на Слънцето - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл.
към текста >>
Има една поговорка, която в съ
знание
то на днешните хора се отнася обаче само за физическите въздействия на Слънцето.
в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот. Бихме могли да изразим нещата също така, че да кажем: - В това слънчево съществуване с благосклонност се приема всичко онова, което човек изживява в душата си с нюанса на доброто, но злото въобще е отхвърлено. То не може да проникне в това слънчево съществуване. В курса, който можах да държа още там горе в изгорелия Гьотеанум, така нареченият «френски курс»[2], насочих вниманието ви към това, как човек трябва да остави своята лоша карма, преди в определен момент да навлезе в една нова област през времето между смъртта и новото раждане. Злото не може да влезе в слънчевото съществуване.
Има една поговорка, която в съзнанието на днешните хора се отнася обаче само за физическите въздействия на Слънцето.
Тази поговорка гласи, че Слънцето огрява еднакво доброто и злото[3]. То прави това; но то не приема в себе си злото. Когато духовно виждате това, което в душата на човека е добро, то е ясно като слънчева светлина, но ясно по духовен начин. Когато обаче виждате в човека това, което е зло в него, то е тъмно както някое място, където не прониква слънчева светлина. И така, цялото зло трябва да бъде изоставено от човека, когато той навлиза в слънчевото съществуване.
към текста >>
Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава по
знание
то на слънчевите същества.
Но такива пълни злодеи всъщност не съществуват. Всички хора в определен смисъл са поне малко добри. Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване. Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване. От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4].
Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества.
Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте. Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо. Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество.
към текста >>
Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има по
знание
то на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте.
Всички хора в определен смисъл са поне малко добри. Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване. Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване. От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4]. Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества.
Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте.
Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо. Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество. А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ.
към текста >>
Вагнер без съмнение е учен човек, но няма по
знание
то на слънчевите същества.
Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване. Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване. От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4]. Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества. Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте.
Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества.
Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо. Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество. А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ. Човекът носи в себе си слънчевото естество.
към текста >>
Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има по
знание
то на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо.
Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване. От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4]. Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества. Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте. Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества.
Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо.
Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо. Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество. А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ. Човекът носи в себе си слънчевото естество. При човека земното е само образ.
към текста >>
79.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Зад кулисите на обикновеното съ
знание
стават, така да се каже, извънредно много неща.
Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин. И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот. Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Зад кулисите на обикновеното съзнание стават, така да се каже, извънредно много неща.
И именно в това, което става зад кулисите на обикновеното съзнание, участват тези същества. И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите. Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество. Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.
към текста >>
И именно в това, което става зад кулисите на обикновеното съ
знание
, участват тези същества.
И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот. Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите. Зад кулисите на обикновеното съзнание стават, така да се каже, извънредно много неща.
И именно в това, което става зад кулисите на обикновеното съзнание, участват тези същества.
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите. Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество. Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека. Рис.2
към текста >>
Така ние можем да кажем, че това ясно съ
знание
, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съ
знание
все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно.
Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/. Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване.
Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно.
Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта. - Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извърши в първите християнски столетия. Тогава в хората, които минаваха през своето важно въплъщение, това смътно съзнание бе притъпено. И умът пое посока само към земното.
към текста >>
- Такова съ
знание
се възцарява все повече и повече.
Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/. Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване. Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно. Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта.
- Такова съзнание се възцарява все повече и повече.
А това развитие се извърши в първите християнски столетия. Тогава в хората, които минаваха през своето важно въплъщение, това смътно съзнание бе притъпено. И умът пое посока само към земното. Тази острота на ума е голяма, но тя поема посока само към земното. Когато човек предприема кармически разглеждания, той се натъква на извънредно фрапиращи, извънредно значителни неща в тази област.
към текста >>
Тогава в хората, които минаваха през своето важно въплъщение, това смътно съ
знание
бе притъпено.
Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване. Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно. Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта. - Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извърши в първите християнски столетия.
Тогава в хората, които минаваха през своето важно въплъщение, това смътно съзнание бе притъпено.
И умът пое посока само към земното. Тази острота на ума е голяма, но тя поема посока само към земното. Когато човек предприема кармически разглеждания, той се натъква на извънредно фрапиращи, извънредно значителни неща в тази област. Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история в едно висше училище, един много умен човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество. Когато обгърна с поглед неговия живот до момента, до който при него са действали кармическите изисквания през тази неутрална зона тук /виж рис.
към текста >>
Именно, когато прекарате пред съ
знание
то си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, вие ще намерите потвърдено това, което казвам.
Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство. По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити.
Именно, когато прекарате пред съзнанието си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, вие ще намерите потвърдено това, което казвам.
Но чрез това, което казвам, вие ще бъдете същевременно насочени към факта, как различните периоди в човешкия живот по най-различен начин показват, как кармата и кармическите импулси навлизат в живота на човека. Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщност човека само на младини. Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, - имам предвид, може да издържи кармически през целия живот. Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането. Всъщност този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот.
към текста >>
Защото едва това
знание
за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
Не искам да кажа, че след 49-та година животът е подарен[2]; както вече казах, ще разгледаме това по-нататък. Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр. 193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия. След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия. Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият.
Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си. - Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили. След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето.
към текста >>
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъ
знание
през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр. 193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия. След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия. Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият. Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
- Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили. След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната.
към текста >>
И както през първите три периода на живота в нашето подсъ
знание
Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си.
- Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили. След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната.
И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си.
- също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това. В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии. Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си.
към текста >>
- също така от 28-та година нататък в нашето подсъ
знание
се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъ
знание
: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.
И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили. След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната. И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си.
- също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.
В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии. Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си. Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер.
към текста >>
В подсъ
знание
то на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата.
Ние сме го прочели от техните сили. След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната. И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си. - също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.
В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата.
Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии. Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си. Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му.
към текста >>
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съ
знание
и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си. Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното! [1] От това един професор.. направи: Има се предвид професорът по анатомия в Гьотинген, д-р Хуго Фукс, който се проявява като бурен противник на антропософията. [2] след 49-та година животът е подарен: В предишните издания е написано «ограничен». В стенограмата ги има и двете думи.
към текста >>
80.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И сега в нашето съ
знание
просветва нещо относно нашия мисловен свят.
И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи. И виждаме, как пред нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи. Ние гледаме това поле и долавяме, разбираме, как сме поставени като хора в духовния Космос. Ние създаваме работа на Ангелите за часовете, през които спим, а тази работа я създаваме, когато сме будни. Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън.
И сега в нашето съзнание просветва нещо относно нашия мисловен свят.
Сега в съзнанието ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия. И ние виждаме още нещо. През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр. 278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важност и величие. Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло.
към текста >>
Сега в съ
знание
то ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
И виждаме, как пред нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи. Ние гледаме това поле и долавяме, разбираме, как сме поставени като хора в духовния Космос. Ние създаваме работа на Ангелите за часовете, през които спим, а тази работа я създаваме, когато сме будни. Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън. И сега в нашето съзнание просветва нещо относно нашия мисловен свят.
Сега в съзнанието ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
И ние виждаме още нещо. През времето, когато виждаме, как тези същества на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи, изплуват от съществата на втората йерархия и от техните действия, ние гледаме зад тъкането /виж рис.11 стр. 278 светло лилаво, долу/ как към действията на втората йерархия се присъединяват същества от особена важност и величие. Ние наблюдаваме синкаво-червеникавото формиране на съществата от втората йерархия, но виждаме как в творенето и в живота на втората йерархия, като че със своите действия отдолу прониква и нещо друго, и скоро забелязваме, че това отчасти преминава като светкавици /червено/ в творчеството и в живота на втората йерархия, но прониква също до отвъдната страна на Земята и в действителност има работа не с това, което лежи в леглото, а с онова, което е изнесено навън с нашия азов организъм и с нашето астрално тяло. И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на мислите, идващи от дейността на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и Архаите за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дейност съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз.
към текста >>
И ние можем да си представим, че
знание
то, виждането на тези възвишени факти все повече и повече се е вграждало и изживявало в сърцата и в душите на онези, които са усвоявали някога науката на посвещението.
Аз се намирам вътре в него и гледам надолу към моето физическо и моето етерно тяло. Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите. Аз зная, че съм съединен със съществата на първата и втората йерархия. Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. - И така, мои мили приятели, вие можете да добиете една конкретна представа, как при съзерцанието на посветения вътре във физическия образ на света имагинативно-образно се явяват съществата на трите йерархии, само че именно, когато този физически свят е обгърнат от нощта в другата част на Земята.
И ние можем да си представим, че знанието, виждането на тези възвишени факти все повече и повече се е вграждало и изживявало в сърцата и в душите на онези, които са усвоявали някога науката на посвещението.
Това отново може да се изживее в сърцата и в душите на онези, които ще бъдат въведени в модерната наука на посвещението. Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/. Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята. И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени, Рис. 12
към текста >>
81.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато се пристъпи с такова
знание
към Космоса, мои мили приятели, там навън се намират звездите, космическите знаци, от които към нас блести и сияе душевният живот на онези, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
Ние гледаме в правилните посоки, когато насочваме нашия поглед към звездното небе. Там се намират душите, поне тези са посоките, които ни позволяват да намерим душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Ние обгръщаме с поглед целия човешки род, който населява Земята, когато насочваме поглед нагоре и надолу. В областта на планетите намираме само онези души, които са на път да слязат в земното съществуване или са на път за духовния свят след смъртта. Не можем обаче да говорим за среднощния час между смъртта и едно ново раждане, без да помислим за една звезда, която човек обитава през този период, като също вземем предвид това, което казах за същността на звездите.
Когато се пристъпи с такова знание към Космоса, мои мили приятели, там навън се намират звездите, космическите знаци, от които към нас блести и сияе душевният живот на онези, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
Тогава сме заставени да разгледаме и констелациите на звездите, като се запитаме: - Как е свързано с човешкия живот всичко това, което виждаме в космическите ширини? - Тогава се научаваме да гледаме по друг начин, с душевна топлота нагоре към сребристо светещата Луна, към ослепителното Слънце, към блещукащите през нощта звезди; защото ние също и човешки се чувстваме съединени с всичко това. И това - човешките души да се чувстват свързани с целия Космос, - трябва да бъде постигнато за тях чрез антропософията. Тогава обаче ни се разкриват също и определени тайни на космическото съществуване. Мои мили приятели, Слънцето изгрява и залязва, звездите изгряват и залязват.
към текста >>
- Само че това не може да стане изведнъж, а може само бавно и постепенно да достигне до съ
знание
то, за да се яви така в съ
знание
то, че действията на Антропософското общество да се изградят върху основите, които вече съществуват за антропософите.
И в това одухотворение, което Антропософското общество трябва да намери след Коледното събрание, е залегнала задачата да ставаме все по-съзнателни и по-съзнателни за онова, което духовно-космически стои в основата на едно такова общество, каквото е Антропософското общество. Тогава именно всеки отделен член може правилно да стои в това общество. Ето защо с онази отговорност, която произлезе от Коледното събрание, също можем да говорим за кармата на Антропософското общество, тази твърде сложна карма; защото това е една обща карма, която се ражда от кармическото сливане на множество отделни хора. И когато вземете в истинския смисъл, в неговия дълбок смисъл всичко това, което е било казано в течение на тези лекции върху кармата и което произтича също и от други взаимовръзки, които са били разглеждани тук, тогава ще констатирате, мои мили приятели, че някои неща, които стават тук, когато определен брой хора чрез тяхната карма са доведени в Антропософското общество, са предхождани от други събития, които са станали с тези хора, преди те да встъпят в земното съществуване, а това отново е следствие от събития, които са станали в минали земни съществувания. Когато оставите мисълта да прехвърли всичко това, което се събужда от една такава идея, ще си кажете: - Тази мисъл може да бъде задълбочена така, че духовно да се яви историята, която стои зад Антропософското общество.
- Само че това не може да стане изведнъж, а може само бавно и постепенно да достигне до съзнанието, за да се яви така в съзнанието, че действията на Антропософското общество да се изградят върху основите, които вече съществуват за антропософите.
А сега, виждате ли, първоначално антропософията е тази, която крепи обществото, антропософията като такава. И антропософията трябва да бъде търсена по някакъв начин от онзи, който се намира в Антропософското общество. Това е свързано с предварителните събития, които са били изживени - ние искаме най-напред да ги проследим само дотам - преди душите, които стават именно антропософи да слязат в земното им съществуване. Но когато по-късно проникнем с поглед това, което е станало, поглеждаме към света и казваме: - Днес в света има много хора, които срещаме тук и там, и за които, когато обгърнем с поглед връзката им с тяхното предземно съществуване можем да кажем, че чрез това предземно съществуване са били определени за Антропософското общество, но поради определени събития не могат да намерят пътя в него. - Такива хора съществуват много повече, отколкото можем да си представим.
към текста >>
82.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното подсъ
знание
чувстват стремеж към антропософското движение, носят този стремеж в себе си поради тяхното особено отношение към силите на Михаил.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 3 август 1924 г.
Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното подсъзнание чувстват стремеж към антропософското движение, носят този стремеж в себе си поради тяхното особено отношение към силите на Михаил.
Ние разгледахме действието на тези сили в различните столетия, за да видим, какво влияние могат да имат тези импулси на Михаил върху живота на онези, които се намират в някаква връзка с тях. Но импулсите на Михаил са от такова естество, - а това е от голямо значение за кармата на всеки отделен антропософ, - че те действат дълбоко и интензивно в целия човек. От предишните изложения знаем, че господството на Михаил, ако искаме да го наречем така, което за земния живот е започнало в края на 70-те години на 19-то столетие, е било предшествано от господството на Гавраил и аз обясних вече, как това господство на Гавраил е свързано със силите, които минават през физическото възпроизводство, през физическото размножение, със сили, които са свързани с физическата наследственост. Точно противоположни на това са силите на Михаил. При господството на Гавраил е така, че неговите импулси действат силно във физическото тяло на човека.
към текста >>
В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съ
знание
то.
Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта. Това отново е във връзка с факта, че силите на Михаил се проявяват не само космично, но изтръгват човека от тесните земни връзки и го възнасят на една духовна висота, на която той по-слабо от другите хора чувства земните връзки; поне чрез неговата карма той е предопределен за това - отново нещо, което има дълбоко влияние върху кармата на всеки отделен човек, който принадлежи към течението на Михаил. Виждате ли, през последната третина на 19-то столетие действително беше така, че хората силно можаха да почувстват, да доловят проникването на силите на Михаил в света - не става въпрос за нервни хора, а за душевно-духовно чувствителни хора. Това проникване на силите на Михаил в света се прояви при същинските хора на Михаил така, че те почувстваха някои неща, покрай които другите минаваха без да ги забележат, като имащи дълбоко значение и като решаващи в живота. Преди всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман.
В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието.
Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време. В такива моменти, когато човек изпада в едно размътване на съзнанието, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него. Тогава те действат в него, той е изложен на тях. Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките сетива. Непосредствено граничещо с този свят е онова, което ни показва много от тези исторически процеси, в които се намесват висшите, свръхсетивни същества.
към текста >>
Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съ
знание
то, което трае по-дълго време.
Това отново е във връзка с факта, че силите на Михаил се проявяват не само космично, но изтръгват човека от тесните земни връзки и го възнасят на една духовна висота, на която той по-слабо от другите хора чувства земните връзки; поне чрез неговата карма той е предопределен за това - отново нещо, което има дълбоко влияние върху кармата на всеки отделен човек, който принадлежи към течението на Михаил. Виждате ли, през последната третина на 19-то столетие действително беше така, че хората силно можаха да почувстват, да доловят проникването на силите на Михаил в света - не става въпрос за нервни хора, а за душевно-духовно чувствителни хора. Това проникване на силите на Михаил в света се прояви при същинските хора на Михаил така, че те почувстваха някои неща, покрай които другите минаваха без да ги забележат, като имащи дълбоко значение и като решаващи в живота. Преди всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман. В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието.
Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време.
В такива моменти, когато човек изпада в едно размътване на съзнанието, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него. Тогава те действат в него, той е изложен на тях. Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките сетива. Непосредствено граничещо с този свят е онова, което ни показва много от тези исторически процеси, в които се намесват висшите, свръхсетивни същества. В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата борба на Михаил бяха скрити само зад едно тънко було.
към текста >>
В такива моменти, когато човек изпада в едно размътване на съ
знание
то, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него.
Виждате ли, през последната третина на 19-то столетие действително беше така, че хората силно можаха да почувстват, да доловят проникването на силите на Михаил в света - не става въпрос за нервни хора, а за душевно-духовно чувствителни хора. Това проникване на силите на Михаил в света се прояви при същинските хора на Михаил така, че те почувстваха някои неща, покрай които другите минаваха без да ги забележат, като имащи дълбоко значение и като решаващи в живота. Преди всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман. В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието. Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време.
В такива моменти, когато човек изпада в едно размътване на съзнанието, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него.
Тогава те действат в него, той е изложен на тях. Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките сетива. Непосредствено граничещо с този свят е онова, което ни показва много от тези исторически процеси, в които се намесват висшите, свръхсетивни същества. В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата борба на Михаил бяха скрити само зад едно тънко було. Оттогава насам в известна степен Михаил води борба във външния свят.
към текста >>
Тогава се виждаше, колко силно Михаил трябва да се бори против Ариман и колко лесно беше да бъде отклонено съ
знание
то чрез луциферически влияния.
И във всички тези взаимовръзки, които аз ви описах, в тази свръхсетивна школа през 15-и, 16-и, 17-и век, в онзи свръхсетивен култ в началото на 19-и век, между духовете, които участват, непрекъснато действат множество луциферически същества, необходими за тези взаимовръзки. Михаил се нуждае от луциферически същества, които съдействат, за да победи той полярната противоположност, да победи Ариман. Така че хората на Михаил вече също са поставени, - не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси. Тези неща много определено се показаха именно към края на миналото столетие. Тогава не беше рядкост човек да успее да прозре през това, което нарекох було.
Тогава се виждаше, колко силно Михаил трябва да се бори против Ариман и колко лесно беше да бъде отклонено съзнанието чрез луциферически влияния.
Може би вие ще кажете: - Отклонения на съзнанието, припадъци не са толкова необикновено нещо. - Без съмнение, външно погледнато, те не са нещо необикновено; но те добиват значение чрез това, което настъпва като последствие, когато е налице отклоняване или замъгляване на съзнанието. Искам да ви дам един пример за това. Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията.
към текста >>
Може би вие ще кажете: - Отклонения на съ
знание
то, припадъци не са толкова необикновено нещо.
Михаил се нуждае от луциферически същества, които съдействат, за да победи той полярната противоположност, да победи Ариман. Така че хората на Михаил вече също са поставени, - не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси. Тези неща много определено се показаха именно към края на миналото столетие. Тогава не беше рядкост човек да успее да прозре през това, което нарекох було. Тогава се виждаше, колко силно Михаил трябва да се бори против Ариман и колко лесно беше да бъде отклонено съзнанието чрез луциферически влияния.
Може би вие ще кажете: - Отклонения на съзнанието, припадъци не са толкова необикновено нещо.
- Без съмнение, външно погледнато, те не са нещо необикновено; но те добиват значение чрез това, което настъпва като последствие, когато е налице отклоняване или замъгляване на съзнанието. Искам да ви дам един пример за това. Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията. Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията.
към текста >>
- Без съмнение, външно погледнато, те не са нещо необикновено; но те добиват значение чрез това, което настъпва като последствие, когато е налице отклоняване или замъгляване на съ
знание
то.
Така че хората на Михаил вече също са поставени, - не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси. Тези неща много определено се показаха именно към края на миналото столетие. Тогава не беше рядкост човек да успее да прозре през това, което нарекох було. Тогава се виждаше, колко силно Михаил трябва да се бори против Ариман и колко лесно беше да бъде отклонено съзнанието чрез луциферически влияния. Може би вие ще кажете: - Отклонения на съзнанието, припадъци не са толкова необикновено нещо.
- Без съмнение, външно погледнато, те не са нещо необикновено; но те добиват значение чрез това, което настъпва като последствие, когато е налице отклоняване или замъгляване на съзнанието.
Искам да ви дам един пример за това. Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията. Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията. И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път.
към текста >>
Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съ
знание
поради най-рафинирани отношения в кармата.
Искам да ви дам един пример за това. Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията. Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек - това беше в края на 90-те години на миналото столетие - по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията. И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път.
Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата.
Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван. Естествено на такива неща не се обръща особено силно внимание в обикновения живот. Но именно чрез тези неща непосредствено можем да погледнем от земния свят в духовния свят. И ако искаме обяснение на този факт, ние можем да кажем: - Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията, би получил несъмнено едно извънредно силно лично впечатление, ако би изпитал именно това, което аз разказвам.
към текста >>
В други случаи някакво събитие, което би отклонило даден човек от Михаил, биваше възпрепятствано така, че идваше някой приятел или някой друг и отвеждаше съответния човек някъде другаде и неговото съ
знание
беше отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той беше възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му беше предопределено кармически.
Аз привеждам този малко парадоксален пример, за да ви покажа, по какви пътища Михаиловият елемент стига до хората. И биха могли да се приведат много, много такива примери. Днес хората биха били напълно други, ако с мнозина от тях не биха се случили такива неща. Защото тези неща могат да се случат по стотици начини. В случая, който ви разказах съответният човек действително изпадна в един вид сънно състояние.
В други случаи някакво събитие, което би отклонило даден човек от Михаил, биваше възпрепятствано така, че идваше някой приятел или някой друг и отвеждаше съответния човек някъде другаде и неговото съзнание беше отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той беше възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му беше предопределено кармически.
През тези години се случваха най-силните вмешателства в обикновения нормален ход на кармата. И по правило тук може да се види, колко дълбоко се простират влиянията на Михаил. В множество случаи се оказва, че бе упражнено не само душевно влияние, но и проникващо вътре в тялото влияние при такива хора, които в тяхната карма трябваше да получат един тласък, понеже Михаил трябваше да проникне в земния сетивен свят през вратата на човешкото съзнание. Много интересно е да се види, как в 90-те години хора бяха вкарани в събития, които не представляват нищо друго, освен пътищата на Михаил от духовния свят във физическия свят. Защото трябва да размислите: Това, което като навлизане на Михаил във физическия свят стана в последната третина на 19-то столетие, вече от дълго време, още от началото на 40-те години на 19-и век се подготвяше в духовния свят.
към текста >>
В множество случаи се оказва, че бе упражнено не само душевно влияние, но и проникващо вътре в тялото влияние при такива хора, които в тяхната карма трябваше да получат един тласък, понеже Михаил трябваше да проникне в земния сетивен свят през вратата на човешкото съ
знание
.
Защото тези неща могат да се случат по стотици начини. В случая, който ви разказах съответният човек действително изпадна в един вид сънно състояние. В други случаи някакво събитие, което би отклонило даден човек от Михаил, биваше възпрепятствано така, че идваше някой приятел или някой друг и отвеждаше съответния човек някъде другаде и неговото съзнание беше отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той беше възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му беше предопределено кармически. През тези години се случваха най-силните вмешателства в обикновения нормален ход на кармата. И по правило тук може да се види, колко дълбоко се простират влиянията на Михаил.
В множество случаи се оказва, че бе упражнено не само душевно влияние, но и проникващо вътре в тялото влияние при такива хора, които в тяхната карма трябваше да получат един тласък, понеже Михаил трябваше да проникне в земния сетивен свят през вратата на човешкото съзнание.
Много интересно е да се види, как в 90-те години хора бяха вкарани в събития, които не представляват нищо друго, освен пътищата на Михаил от духовния свят във физическия свят. Защото трябва да размислите: Това, което като навлизане на Михаил във физическия свят стана в последната третина на 19-то столетие, вече от дълго време, още от началото на 40-те години на 19-и век се подготвяше в духовния свят. Бих искал да кажа, че Михаил и неговите сподвижници все повече и повече се приближаваха, и все повече и повече се показваше, че долу ще слязат хора, които в техните земни съдби са свързани с това, което е задача на Михаил - тук на Земята отново да поемат интелигентността, след като тя беше се изтръгнала от властта на Михаиловите отряди в свръхсетивната област. Във всичко това - вие можете да го видите вече от досегашните изявления - в крайна сметка е поставено антропософското движение. Защото антропософското движение е свързано с цялото това течение на Михаил, както се вижда от изложението, което направих досега.
към текста >>
Едната група са такива хора, които още внасят
знание
от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството.
Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/. Табела 7 Всъщност когато днес гледаме по-надълбоко в света, ние непрестанно можем да наблюдаваме тези течения, които имат в себе си нещо разтърсващо сърцето. Аз казах: - Онези, които идват в Антропософското общество, се делят на две групи.
Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството.
Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното. Тези две групи ясно се различават една от друга. Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили. Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия.
към текста >>
Тогава, когато настъпва това, за което аз говорих - размътване на съ
знание
то или отклоняване на съ
знание
то само за определено време, - човекът представлява една обвивка, една дреха, Ариман има възможност, не да се инкарнира, а да се всели, да действа със способностите на човека от самия човек.
Но какво представлява всичко това, което е проникнало в човечеството? Всичко това е духовна храна за ариманическите същества. Те първи имат възможност да се подвизават в тази област. Ето защо възможностите за намесата на Ариман в цивилизацията са станали все по-силни и по-силни. Такива духове като Ариман естествено не могат да се въплътят във физически тела на Земята, но въпреки това те могат да действат на Земята; те могат да действат на Земята чрез това, че наистина не се въплътяват, но именно се вселяват за определени времена.
Тогава, когато настъпва това, за което аз говорих - размътване на съзнанието или отклоняване на съзнанието само за определено време, - човекът представлява една обвивка, една дреха, Ариман има възможност, не да се инкарнира, а да се всели, да действа със способностите на човека от самия човек.
Моята задача ще бъде именно да говоря за това действие на Ариман. И тогава, бих искал да покажа, доколко например Ариман се явява дори и като писател в течение на новото време, за да обърне вниманието върху това, което трябва да бъде наблюдавано от онези, които днес искат да наблюдават реалности. [1] изморени от християнството [изморени от езичеството]: В стенограмата стои изморени от християнството, и така беше напечатано в първите пет издания. Сигурно се касае за слухова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи.
към текста >>
83.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото
знание
.
Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка от интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща от всемирната интелигентност, се потопява в известна степен, в главата, в тялото на човека, изпълва го, така че когато един човек ходи по Земята, той има в себе си нещо като един вид част от общата космическа интелигентност. Когато после човекът умира, Табела 9 когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно. Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие. Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие.
Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание.
Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин.
към текста >>
Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съ
знание
за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност.
Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето.
към текста >>
А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално по
знание
.
Но ние можем да преценим едно такова развитие, когато насочим поглед зад кулисите на съществуването и видим духовното зад материалното. Важното е да виждаме външните събития в човечеството, как те се формират от духовния свят. Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което аз казах. Пренесете се в онзи факт, че с 9-то следхристиянско столетие се извършва кризата: Космическата интелигентност слиза долу между земните хора. Това е обективен факт, то е онова, което става.
А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание.
Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация. Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята. Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година. То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа.
към текста >>
- Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съ
знание
то за духа.
Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година. То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството.
- Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа.
- Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим. Аз казах по-рано, че досега само абстрактно охарактеризирах, как е станало развитието на царството на Михаил зад кулисите на земното съществуване. Казах, че космическата интелигентност е слязла до отделните човеци. Но това е само една абстракция, мои мили приятели. Що е впрочем интелигентност?
към текста >>
- Но, мои мили приятели, с изчезване на съ
знание
то за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим.
То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. - Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа.
- Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим.
Аз казах по-рано, че досега само абстрактно охарактеризирах, как е станало развитието на царството на Михаил зад кулисите на земното съществуване. Казах, че космическата интелигентност е слязла до отделните човеци. Но това е само една абстракция, мои мили приятели. Що е впрочем интелигентност? Естествено ние не трябва да си представяме, че когато се издигнем в най-висшите царства, там ще можем да напипаме, да хванем с ръце интелигентността, както тук във физическия свят хващаме дърветата или храстите.
към текста >>
В определени времена, когато човешкото съ
знание
е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята.
Виждате ли, съществата от йерархията на Ангелите, които се бяха съединили със земния принцип, от към 9-то, 10-то столетие насам всъщност живеят на Земята. И отново това е потресаващото, мои мили приятели. Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора. В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята.
В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята.
Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена. Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него. Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова. Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми. Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции.
към текста >>
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съ
знание
е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него.
Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора. В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята. Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена.
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него.
Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова. Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми. Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции. Именно поради тази причина Ариман може да се яви като писател. Естествено той си служи с едно ангелско същество.
към текста >>
Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съ
знание
то за значението на Михаил.
На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма. Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение. Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.
Този импулс трябва да бъде душата на антропософския живот; самата душа трябва да иска да стои вътре в антропософското движение. С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение мисли, но и да оживим тези мисли; така че чрез тези мисли душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията. За да оставите това спокойно да действа върху вас, затова в този последен час ви казвам тези сериозни думи. Ние ще продължим, когато отново се съберем. Когато отново се съберем в първите дни на месец септември, ще продължим тези разглеждания.
към текста >>
Рудолф Щайнер говори за това още в «Съ
знание
то на инициацията», Събр. съч.
Междувременно бих искал да съм вложил във вашите души, в сърцата на всички вас това, което трябваше да говоря тази вечер във връзка с кармата на отделните антропософи и на Антропософското общество. [1] 11. лекция не е запазена оригиналната стенограма. [2] Интелигинциите на планетите: Учението за интелигенциите на планетите произхожда от Job. Trithemius von Sponheim (1462-1516) - (De septem intelligenttis libellus»).
Рудолф Щайнер говори за това още в «Съзнанието на инициацията», Събр. съч.
243, 7. лекция и в «Указания за езотерично обучение», Събр. съч. 245. [3] Йоханес Дунс Скотус, 1266-1308, схоластик. [4] когато написах книгата си: «Фридрих Нитцше, борец срещу своето време», Събр.
към текста >>
84.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Сега аз бих желал само, колкото е възможно по-голям брой от вас, като знаят вече това, да вземат в ръцете си историята на Тит Ливий със
знание
то, което се получава тук от кармическите взаимовръзки и да оставят да им въздейства стилът на Тит Ливий.
Душите, които бяха в телата на тези мумии, бяха се въплътили като римляни именно в 7-те римски царе - защото тези 7 римски царе са съществували. Времето, когато тези двамата са живели в Египет, вождът и прислужникът, принадлежи на една много стара египетска епоха. И по силата на определен закон, който важи именно за прераждането на души, чиито тела са били мумифицирани, тези души скоро бяха призовани на Земята. Обаче кармическата връзка на прислужника на вожда, за който аз говорих, с тези души, чиито тела той беше балсамирал, е толкова интимна, толкова вътрешна, че той трябваше да пише именно история за тях - естествено той трябваше да включи в тази история и друго, което не беше свързано с балсамирането, - но той трябваше да напише именно историята на онези хора, които беше балсамирал. Така Тит Ливий стана историк.
Сега аз бих желал само, колкото е възможно по-голям брой от вас, като знаят вече това, да вземат в ръцете си историята на Тит Ливий със знанието, което се получава тук от кармическите взаимовръзки и да оставят да им въздейства стилът на Тит Ливий.
Те ще видят, че това, което в стила на Тит Ливий се проявява като странно човешки проникващо и убедително, и същевременно клонящо към мита, се стреми към онова човешко познание, което може да добие само един балсамьор. До такава връзка ние стигаме едва тогава, когато извършим такива изследвания. Но тогава се получава именно това, което внезапно разпръсва светлина. Ние трудно можем да си представим произхода на стила на Тит Ливий, този забележителен стил, който също и като историк балсамира хората, които описва - защото такъв е в крайна сметка този стил. Ние трудно можем да си създадем представа за произхода на този стил.
към текста >>
Те ще видят, че това, което в стила на Тит Ливий се проявява като странно човешки проникващо и убедително, и същевременно клонящо към мита, се стреми към онова човешко по
знание
, което може да добие само един балсамьор.
Времето, когато тези двамата са живели в Египет, вождът и прислужникът, принадлежи на една много стара египетска епоха. И по силата на определен закон, който важи именно за прераждането на души, чиито тела са били мумифицирани, тези души скоро бяха призовани на Земята. Обаче кармическата връзка на прислужника на вожда, за който аз говорих, с тези души, чиито тела той беше балсамирал, е толкова интимна, толкова вътрешна, че той трябваше да пише именно история за тях - естествено той трябваше да включи в тази история и друго, което не беше свързано с балсамирането, - но той трябваше да напише именно историята на онези хора, които беше балсамирал. Така Тит Ливий стана историк. Сега аз бих желал само, колкото е възможно по-голям брой от вас, като знаят вече това, да вземат в ръцете си историята на Тит Ливий със знанието, което се получава тук от кармическите взаимовръзки и да оставят да им въздейства стилът на Тит Ливий.
Те ще видят, че това, което в стила на Тит Ливий се проявява като странно човешки проникващо и убедително, и същевременно клонящо към мита, се стреми към онова човешко познание, което може да добие само един балсамьор.
До такава връзка ние стигаме едва тогава, когато извършим такива изследвания. Но тогава се получава именно това, което внезапно разпръсва светлина. Ние трудно можем да си представим произхода на стила на Тит Ливий, този забележителен стил, който също и като историк балсамира хората, които описва - защото такъв е в крайна сметка този стил. Ние трудно можем да си създадем представа за произхода на този стил. Когато насочим вниманието си върху такива връзки, се хвърля светлина върху този стил.
към текста >>
Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно по
знание
на някакъв вид алхимически въпроси; това по
знание
разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа.
Между тях има един покровител, който е твърде странен човек. Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност.
Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа.
И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често. Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек. А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности. И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност. Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил.
към текста >>
Кой въобще може да разбере един земен живот с обикновеното съ
знание
!
Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор. А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4] Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в живота.
Кой въобще може да разбере един земен живот с обикновеното съзнание!
Той може да бъде разбран само тогава, когато знаем, какво се намира в основата на една душа. Теоретически мнозина знаят, че в основата на душата са складирани редуващите се земни съществувания. Но това става действително, конкретно едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай. Погледът бе отново изведен вън от тази стая, защото другата личност, която е била мумифицирана в древен Египет, не показа по-нататък никакви значителни следи. Напротив сега се получи също и душевният път на древния вожд, на Юлия, на откривателя на Лауриновия омагьосан замък: това е Август Стриндберг.[5]
към текста >>
85.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които по
знание
то и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия.
И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие. Така в двореца на Харун ал Рашид като втори организатор живееше един съветник, който също беше притежател на извънредно дълбоки разбирания - но при тогавашното въплъщение нямаше разбирането на посветените, - който направи възможно най-големите услуги на Харун ал Рашид. Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият съветник, минаха през вратата на смъртта. И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в Средна Европа. И двамата бяха големи сили и през време на своя земен живот Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят.
Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия.
Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка. То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка. И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики. Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен живот във формата, която Аристотел му беше дал. Но то прие своеобразни форми.
към текста >>
С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съ
знание
не вижда това.
Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят. Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия. Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър.
С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това.
В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма. Става даже нещо твърде забележително, твърде странно, че християнските църковни учители, въоръжени в тяхната душа с аристотелизма, водят борба против онези, които бяха принесли от Азия в Испания другия аристотелизъм и разпространиха там едно нехристиянско учение. И върху картините, които са били нарисувани по-късно, ние навсякъде виждаме, бих искал да кажа, аристотелизмът водещ борба с християнските църковни отци, а от своя страна църковните отци, държейки в ръка това, което имаха от аристотелизма, от Аристотел, тъпчат с краката си Аверое и другите, които също застъпват онзи аристотелизъм, който беше проникнал чрез Александър в Европа, но по свой начин.
към текста >>
В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше
знание
то на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство преди Тайната на Голгота.
което става само на физическото поле. Евангелията се вземаха и не се обясняваше това, което сочеше към Космоса, а като земен епос се разказваше това, което беше съдържание на Евангелията. Ако искаме добре да разберем онова, което всъщност стана по този начин, ние трябва да бъдем наясно върху факта, че в действителното развитие на християнството е съществувало едно християнство преди слизането на Христос на Земята, преди Тайната на Голгота. И трябва да се вземат сериозно такива думи, като тези на свети Августин, който казваше, че християнството винаги е съществувало, само че онези, които изповядваха християнството преди Тайната на Голгота, не се наричаха християни, а носеха други имена. Обаче това е само външният прикачен израз за нещо, което има извънредно дълбоко значение.
В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше знанието на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство преди Тайната на Голгота.
Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия живот в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо. Така в древните мистерии се говореше за Христос, който ще дойде. Не се говореше за един земен Христос, който е живял на Земята и се намира там; но се говореше за идващия Христос, който някога ще бъде тук на Земята, а тогава хората го търсеха на Слънцето. Но такива неща се разпространяваха и в по-късни времена, в някои центрове, до които християнството не беше стигнало също и в следхристиянските столетия. И неотдавна, при едно пребиваване в Англия, когато бе проведен курсът в гр.
към текста >>
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше по
знание
то, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, по
знание
то за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота.
Ние виждаме, тези рицари на Артуровата кръгла маса, наблюдавайки играта на стихиите на светлината, въздуха, водата, земята, на елементарните духове. Но ние виждаме също, как тези елементарни духове за тях бяха вестители на посланията на Слънцето, Луната и звездите, което премина в техните импулси, а именно в по-старите времена. Много неща са се запазили в течение на столетията на следхристиянското време до онова столетие, 9-то столетие, за което сега говоря. Задачата на този орден на Артур, който е бил основан там по указания на Мерлин беше да култивира Европа, когато тази Европа още навсякъде се намираше под влиянието на най-странните елементарни същества. И много повече отколкото се мисли днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки живот.
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота.
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот. Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия. Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса. В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието.
към текста >>
В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при по
знание
то.
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота. И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот. Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия. Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса.
В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието.
Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство. Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство. Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот.
към текста >>
[1] когато лятният курс се проведе в Торквай: «Инициационното съ
знание
.
Духовността на Дантевата «Божествена комедия» произхожда от ученията, които Брунето Латини даде на своя ученик. Във всичко това живее онова, което, бих искал да кажа, свръхсетивно е било решено на свръхсетивния събор от 869 година. Защото инспирирането на ученията от Шартр, инспирацията на Брунето Латини, също и инспирацията на Данте, така че в поетическото произведение на Данте да може да живее нещо космическо, всичко това е свързано с импулса, който произхожда от това събрание в свръхсетивния свят в 9-то следхристиянско столетие. Когато вникнем в тези неща, когато обгърнем с поглед целия европейски духовен живот от старото време на Александър Велики, от времето на Тайната на Голгота, до времената, когато се разцъфтява школата от Шартр и когато ги проследим по-нататък в следващите времена - ние още ще видим това, - когато обгърнем с поглед какво става свръхсетивно заедно с това, което тук долу на Земята има своя сянков образ във физическия свят, едва тогава действително започваме да разбираме това, което днес трябва да наречем течение на Михаил, да разбираме какво иска течението на Михаил. Тогава можем да прозрем, какъва е целта на антропософското движение в смисъла на течението на Михаил - за това искаме да говорим следващия път.
[1] когато лятният курс се проведе в Торквай: «Инициационното съзнание.
Истинските и погрешните пътища на духовното изследване», Събр. съч. 243. [2] Когато човек застава на местата: Тинтагел в Корнуел. [3] онзи осми екуменски концил в Константинопол: На този концил в 869 година така наречената трихотомия беше обявена за еретична. Виж между др.
към текста >>
86.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за по
знание
, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
Трябва само да имате предвид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV. Кардинал Мазарини беше надарен с широк поглед, беше велик държавник, обаче отново като като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела; така че, бихме искали да кажем, тези дела протичаха като грандиозни сръчности, обаче не като нещо, което иде от дълбочината на сърцето. Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице. След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
към текста >>
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно
знание
.
Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи? Тя не ще знае какво да прави с нея.
Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание.
Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице. Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството. Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности. Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща. Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят.
към текста >>
87.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това учение беше свързано с едно проникващо по
знание
на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания. Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света. Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия. И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа? Колко богат и мощен е вътрешно светът!
към текста >>
Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше по
знание
на природата и на света.
Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране. Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в определена научна работа. И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един честен начин дойдоха при антропософията, бяха изживели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-жива форма, отколкото то се прояви по-късно. И сега ние виждаме едно твърде забележително явление. Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по отношение на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност.
Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света.
Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва. Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер. И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи. Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции. И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия.
към текста >>
В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото по
знание
, а да ги изобразява във визионерни виждания.
Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер. И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи. Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции. И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия. Аз изложих тук, че богинята Природа беше представена също както древната Прозерпина.
В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания.
Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание. Личността, която сега се намираше въплътена като мъж, можеше именно да говори за нейното общение с инспририращите същества, Диалектика, Реторика и т. н., тя беше изцяло изпълнена от съзерцанието на духовното действие. И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена. В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност.
към текста >>
Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно
знание
за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше.
н., тя беше изцяло изпълнена от съзерцанието на духовното действие. И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена. В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност. И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа. Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж.
Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше.
Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение. И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност. И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове. След това онази личност, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се прероди отново като мъж.
към текста >>
Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съ
знание
то от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма.
И така тук пред себе си имаме странното положение, че през време когато настъпва епохата на Съзнателната душа, в свръхсетивния свят една индивидуалност се развива по-нататък, една индивидуалност става враждебна на онова, което е било предишна духовност. Виждате ли, мои мили приятели, така е станало с много души. Още преди земния си живот, когато живееха своя свръхсетивен живот в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно. Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм. Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята.
Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма.
И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане. Това духовно виждане натовари душата с цялата наклонност към интелигентна схватливост, тази индивидуалност, която отхвърли предишното и при която по един странен начин постепенно се разви отвръщение към предишното по един напълно индивидуален начин. Разви се антипатия към онова предихристиянско въплъщение като жена и с това въобще едно отвръщение към жените. Тук отвръщението към жените действаше именно в лично-индивидуалното. И както става именно в кармата, вместо тук да има нещо теоретическо, то се превръща в лична работа, в личен темперамент, в лична симпатия и антипатия - в този случай в антипатия.
към текста >>
Вижте всички пречки, които има една душа, която сама е поставена по един такъв ненормален начин от епохата на Ренесанса в настоящата епоха; вижте пречките да намери нещо духовно, които тя има, въпреки че в основата, в подсъ
знание
то на нейната душа има толкова много духовно съдържание и направете от това извода, колко много пречки съществуват в епохата на Михаил, за да може човек да отговори напълно на изискванията на тази епоха на Михаил.
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена. Мои мили приятели, разгледайте от тази гледна точка съчиненията на Отто Вайнингер.
Вижте всички пречки, които има една душа, която сама е поставена по един такъв ненормален начин от епохата на Ренесанса в настоящата епоха; вижте пречките да намери нещо духовно, които тя има, въпреки че в основата, в подсъзнанието на нейната душа има толкова много духовно съдържание и направете от това извода, колко много пречки съществуват в епохата на Михаил, за да може човек да отговори напълно на изискванията на тази епоха на Михаил.
Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство. Но от значение е да се проследи, как древната духовност се развива в човешките души до новите времена и след това спира; от значение е да се види именно при такива интересни явления, как това развитие спира. Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес. Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето. Днес разгледахме един случай, който ни учи, какво може да изпита една душа в тази епоха.
към текста >>
88.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съ
знание
.
Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза. След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светоглед взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят. И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало. Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него. Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки.
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>
В единият случай, при който обикновеното съ
знание
изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи.
След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светоглед взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят. И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало. Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него. Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи.
Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас. Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот.
към текста >>
И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съ
знание
, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания.
На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас. Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот. И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него.
И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания.
Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ. Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области. Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области.
към текста >>
Това, което обикновено наричаме «несъзнателно», ще бъде нещо извънредно богато, когато отново се издигне нагоре в
знание
то.
Когато човекът слиза в земното съществуване, всичко, което те са записали се вдълбава, така да се каже, гравира се в неговото астрално тяло. Да, мои мили приятели, колко лесно се говори за това: Човекът се състои от една азова организация, от едно астрално тяло, етерно тяло и т. н.. Азовата организация е именно онази, която най-много е насочена към Земята, тя е онова, което ние научаваме и изживяваме в земното съществуване. Не е така обаче при другите, намиращи се по-дълбоко членове на човешкото същество. Още при астралното тяло положението е друго, то е пълно с нанесеното, със записаното в него, пълно е с образи.
Това, което обикновено наричаме «несъзнателно», ще бъде нещо извънредно богато, когато отново се издигне нагоре в знанието.
И посвещението дава възможност да се потопим в това астрално тяло и да видим всичко онова, което лунните същества са нанесли в него, - а това са общите изживявания с други хора. Така благодарение на науката на посвещението ние действително проникваме зад тайната, която ни показва, как цялото минало лежи в човека и как става «съдба» поради това, че с лунното съществуване са свързани същества, които записват миналото така, че то почива в нашето вътрешно същество, когато идваме на Земята. Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната. И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето.
към текста >>
Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съ
знание
получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната.
Не е така обаче при другите, намиращи се по-дълбоко членове на човешкото същество. Още при астралното тяло положението е друго, то е пълно с нанесеното, със записаното в него, пълно е с образи. Това, което обикновено наричаме «несъзнателно», ще бъде нещо извънредно богато, когато отново се издигне нагоре в знанието. И посвещението дава възможност да се потопим в това астрално тяло и да видим всичко онова, което лунните същества са нанесли в него, - а това са общите изживявания с други хора. Така благодарение на науката на посвещението ние действително проникваме зад тайната, която ни показва, как цялото минало лежи в човека и как става «съдба» поради това, че с лунното съществуване са свързани същества, които записват миналото така, че то почива в нашето вътрешно същество, когато идваме на Земята.
Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната.
И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето. Физиците ще открият, че там, където предполагат, че има горещи газове, изобщо няма нищо, има нещо по-малко от пространство, по-малко от нищото - една дупка в мировото пространство. Какво означава пространство? Що е пространство, хората не знаят; най-малко го знаят тези, които най-много размишляват върху него - философите.
към текста >>
Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва по
знание
то от сетивността, от материалността.
От човека ни става ясен целият Космос. - Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос.
Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.
И сега ние се научаваме да познаваме закономерните връзки, които съществуват между духовното и физическото, между душевното и духовното. Ние срещаме например хора в света, които имат вродено разбиране за нещата от заобикалящия ги свят, за хората, които ги заобикалят. Разгледайте само в това отношение живота, мои мили приятели! Има хора, които срещат много други хора, обаче те не се научават да ги познават действително. Това, което те ни разказват за тях, е съвсем безинтересно, в разказаното от тях няма никакви характерни черти.
към текста >>
89.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Антропософията като основа на по
знание
то
Антропософията като основа на познанието
на духовното в света и в човека и като душевен импулс за морален и религиозен живот * * * ПЕТА ЛЕКЦИЯ
към текста >>
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като по
знание
за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова по
знание
за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот.
Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото. Днес с радост мога да погледна изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Коледното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил. Така че нашето антропософско движение от Коледното събрание насам можа да става и по-нататък ще става все по-езотерично. С това е свързан фактът, че всъщност срещу антропософското движение - също и от духовна страна - се надигат враждебни демонични сили. Но безспорно ние следва да се надяваме, че силите на съюза, който чрез Коледното събрание ние биваше да сключим с добрите духовни сили, в бъдеще ще бъдат в състояние да премахнат въздействията на всичките тези враждебни сили от духовните области, които си служат с хората на Земята, за да постигнат своите цели.
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като познание за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова познание за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот.
Поради това, че изобщо ще стане възможно да се получат познания, които същевременно дават религиозни и морални импулси, чрез това антропософията ще може да даде на човечеството нещо по-различно, отколкото цивилизацията на последните столетия. Последната особено силно боледуваше, защото великите познания, които вече съществуваха - естественонаучни, икономически, философски познания, - ангажираха само главата на хората. Моралните и религиозните импулси трябва да дойдат от сърцата, трябва да покълнат от душевността. Те бяха там като религиозни, като морални идеали. Но дали в тези морални идеали също има една така мощна сила, че моралното и религиозно чувстване да може да създаде светове, които имат значение за бъдещето, когато физическият свят на съвремието пропадне, затова новата наука не можеше да направи изявления.
към текста >>
Но другояче изглежда всичко това, когато се разглежда смъртта на човека със силите на по
знание
то, които се пораждат в душата чрез душевни упражнения.
Тя може само да го разруши. Нека разгледаме силите, които се намират около нас. Те нищо не изграждат в човешкото тяло, когато им се предостави човешкият труп, а го разрушават. Ние можем да кажем: - Това, което като природна сила е около нас, не е пригодно за изграждане; защото, когато човешкото тяло се предостави на природните сили, то се разпада. Значи трябва да има нещо друго, което го изгражда, нещо различно от земното, щом чрез земното то се разпада.
Но другояче изглежда всичко това, когато се разглежда смъртта на човека със силите на познанието, които се пораждат в душата чрез душевни упражнения.
Обикновените сили на познанието не виждат трупа по друг начин. Но ако чрез душевните упражнения достигнем до една друга степен на познанието, която в моите книги описах като имагинация, тогава смъртта напълно се променя за нас. Чрез смъртта, човекът се изтръгва от Земята. И когато изградим степента на познание, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп. За познавателната степен на имагинацията физическата смърт се превръща в духовно раждане.
към текста >>
Обикновените сили на по
знание
то не виждат трупа по друг начин.
Нека разгледаме силите, които се намират около нас. Те нищо не изграждат в човешкото тяло, когато им се предостави човешкият труп, а го разрушават. Ние можем да кажем: - Това, което като природна сила е около нас, не е пригодно за изграждане; защото, когато човешкото тяло се предостави на природните сили, то се разпада. Значи трябва да има нещо друго, което го изгражда, нещо различно от земното, щом чрез земното то се разпада. Но другояче изглежда всичко това, когато се разглежда смъртта на човека със силите на познанието, които се пораждат в душата чрез душевни упражнения.
Обикновените сили на познанието не виждат трупа по друг начин.
Но ако чрез душевните упражнения достигнем до една друга степен на познанието, която в моите книги описах като имагинация, тогава смъртта напълно се променя за нас. Чрез смъртта, човекът се изтръгва от Земята. И когато изградим степента на познание, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп. За познавателната степен на имагинацията физическата смърт се превръща в духовно раждане. Преди смъртта човекът застава пред нас като земен човек.
към текста >>
Но ако чрез душевните упражнения достигнем до една друга степен на по
знание
то, която в моите книги описах като имагинация, тогава смъртта напълно се променя за нас.
Те нищо не изграждат в човешкото тяло, когато им се предостави човешкият труп, а го разрушават. Ние можем да кажем: - Това, което като природна сила е около нас, не е пригодно за изграждане; защото, когато човешкото тяло се предостави на природните сили, то се разпада. Значи трябва да има нещо друго, което го изгражда, нещо различно от земното, щом чрез земното то се разпада. Но другояче изглежда всичко това, когато се разглежда смъртта на човека със силите на познанието, които се пораждат в душата чрез душевни упражнения. Обикновените сили на познанието не виждат трупа по друг начин.
Но ако чрез душевните упражнения достигнем до една друга степен на познанието, която в моите книги описах като имагинация, тогава смъртта напълно се променя за нас.
Чрез смъртта, човекът се изтръгва от Земята. И когато изградим степента на познание, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп. За познавателната степен на имагинацията физическата смърт се превръща в духовно раждане. Преди смъртта човекът застава пред нас като земен човек. Той може да каже: - Аз съм тук на това място, навън е светът.
към текста >>
И когато изградим степента на по
знание
, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп.
Значи трябва да има нещо друго, което го изгражда, нещо различно от земното, щом чрез земното то се разпада. Но другояче изглежда всичко това, когато се разглежда смъртта на човека със силите на познанието, които се пораждат в душата чрез душевни упражнения. Обикновените сили на познанието не виждат трупа по друг начин. Но ако чрез душевните упражнения достигнем до една друга степен на познанието, която в моите книги описах като имагинация, тогава смъртта напълно се променя за нас. Чрез смъртта, човекът се изтръгва от Земята.
И когато изградим степента на познание, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп.
За познавателната степен на имагинацията физическата смърт се превръща в духовно раждане. Преди смъртта човекът застава пред нас като земен човек. Той може да каже: - Аз съм тук на това място, навън е светът. - В този момент, когато настъпи смъртта, човекът не е само там, където се намира неговият труп. Той започва своето битие в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал.
към текста >>
Земята - така се показва на имагинативното по
знание
- ни дава възможността да преминем през смъртта.
Той може да каже: - Аз съм тук на това място, навън е светът. - В този момент, когато настъпи смъртта, човекът не е само там, където се намира неговият труп. Той започва своето битие в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал. Светът извън неговото тяло става негово изживяване и така това, което досега е било вътрешен свят става външен свят; това, което досега е било външен свят става вътрешен свят. От личното съществуване ние преминаваме в едно световно съществуване.
Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта.
Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса. Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята. Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли. За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови мисли, които живеят и творят в ширините на пространството. Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите мисли.
към текста >>
Пред това имагинативно по
знание
Земята се разкрива като смъртта в Космоса.
- В този момент, когато настъпи смъртта, човекът не е само там, където се намира неговият труп. Той започва своето битие в ширините на световното пространство, той става едно със света, който по-рано само е наблюдавал. Светът извън неговото тяло става негово изживяване и така това, което досега е било вътрешен свят става външен свят; това, което досега е било външен свят става вътрешен свят. От личното съществуване ние преминаваме в едно световно съществуване. Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта.
Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса.
Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята. Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли. За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови мисли, които живеят и творят в ширините на пространството. Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите мисли. Всичко действа и твори в мирови мисли.
към текста >>
Трябва да пристъпи втората степен на по
знание
то - инспирацията.
То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство. Така след първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния живот. След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства. Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека след смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни.
Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията.
Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност. Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>
Това е едно не образно по
знание
, а по
знание
на духовно слушане.
Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност. Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот. Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си.
Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане.
Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува. От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества.
към текста >>
Инспирираното по
знание
така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува.
При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност. Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот. Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си. Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане.
Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува.
От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества. Аз казах: - Светът е изпълнен с мирови мисли.
към текста >>
Достигнем ли интуитивното по
знание
, звездите ни разкриват мировата същност, духовната мирова същност.
- Те още не насочват към някои същества, но зад мислите ние започваме да възприемаме думи и с интуицията виждаме мировите същества. Първият аспект е аспектът на смъртта - земният аспект; вторият аспект, който ни извежда в ширините на пространството, към които иначе като земен човек поглеждаме без разбиране, е аспектът на изчезването на човека. А третият аспект ни показва това, което също ограничава пространствените ширини за физическия поглед, - третият аспект е аспектът на звездите. Но звездите не са такива, както изглеждат за физическия поглед. За физическия поглед звездите са светещи точки на границата на пространството, към които ние поглеждаме.
Достигнем ли интуитивното познание, звездите ни разкриват мировата същност, духовната мирова същност.
И вместо да виждаме физическите звезди, с интуицията ние виждаме духовни колонии в духовния Космос, които се намират на отделните места, където ние предполагаме физически звезди. Третият аспект е аспектът на звездите. След като сме опознали смъртта, след като сме опознали мировата интелигентност, третият аспект ни довежда през пространствените ширини в сферата на мировата същност, на духовната мирова същност, той пристъпва като човешки аспект в сферата на мировата същност и с това в сферата на звездите. И така, както между раждането и смъртта човекът е приет от Земята, така след като човекът е преминал през пропастта, след като няколко дни след смъртта си е пребивавал в мировата интелигентност, човекът е приет от звездния свят. На Земята човекът беше земен човек между земни същества; след смъртта си той става небесно същество между небесни същества.
към текста >>
Всичко онова, което може да обхваща земното
знание
няма значение за човека в този момент.
На Земята човекът беше земен човек между земни същества; след смъртта си той става небесно същество между небесни същества. Първата сфера, в която човекът пристъпва е лунната сфера. По-късно той пристъпва в другите мирови сфери. За да подкрепя малко това, което искам да изложа, бих желал да начертая на дъската една схема[3]. В момента на смъртта, човекът още принадлежи на земната сфера.
Всичко онова, което може да обхваща земното знание няма значение за човека в този момент.
На Земята ние имаме различни вещества, метали и други вещества. В момента на смъртта всичкото това диференциране престава. Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина. Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция. Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област.
към текста >>
Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното по
знание
, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване.
Тези пра учители нямаха физическо човешко тяло, те присъстваха на Земята само в едно етерно тяло. Когато човекът беше обучаван от тях, той възприемаше това вътрешно. След като тези велики учители известно време пребиваваха на Земята, заедно с Луната те се отделиха от Земята и сега образуват една колония на Луната, една колония от лунни същества. Тези пра учители на хората на Земята, които от дълго време са се отделили от Земята, срещаме като първите мирови същества няколко дни след смъртта. Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот.
Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване.
Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава?
към текста >>
Когато със свръхсетивното по
знание
се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън.
След като тези велики учители известно време пребиваваха на Земята, заедно с Луната те се отделиха от Земята и сега образуват една колония на Луната, една колония от лунни същества. Тези пра учители на хората на Земята, които от дълго време са се отделили от Земята, срещаме като първите мирови същества няколко дни след смъртта. Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот. Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така.
Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън.
Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня.
към текста >>
90.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното по
знание
като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва.
Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили.
Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва.
Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача.
към текста >>
Оттам всяко лекуване, всяко медицинско
знание
беше тайна на известни мистерийни школи, на мистериите на Меркурий.
Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове! - Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир. Това е много важен факт в нашия живот между смъртта и едно ново раждане. Тези факти се познаваха някога, когато човечеството се поучаваше от онези същества, които бяха пра учителите на човечеството и които по-късно станаха обитатели на Луната. Тогава се знаеше, че може да се научи, какво отговаря на истината относно същността на болестите, когато истината дойде от меркуриевите същества.
Оттам всяко лекуване, всяко медицинско знание беше тайна на известни мистерийни школи, на мистериите на Меркурий.
В такива мистерийни школи нямаше някой човек като преподавател, както в днешните университети, а наистина висши същества от звездните региони действаха чрез култа, който беше присъщ на тези мистерии. Боговете сами бяха учители на хората и в древните времена медицината беше онази мъдрост, която от съществата на Меркурий се изпращаше директно в мистериите. Оттам тази древна медицина изцяло беше смятана от хората като дар от боговете. В края на краищата всичко това, което в медицинската област е плодоносно, днес или произхожда от древните времена и е отзвук от онова, което се е узнало от боговете на Меркурий, или отново трябва да се открие чрез тези методи, които довеждат хората да имат контакт с боговете, да могат да се учат от боговете. Старата мъдрост пресъхва, изчезва.
към текста >>
Когато се постигне имагинативното съ
знание
, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама.
Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие. Мои мили приятели, сигурно в душите ви изплува въпросът: - Какво изживява онзи, който изобщо може да изживее такива неща в съзерцанието? - Сигурно сте прочели това, което аз дадох като духовни упражнения в книгата, която е преведена на френски «L'Initiation»[1] и вие ще знаете, че чрез такива духовни упражнения човекът постепенно достига до едно такова съзерцание.
Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама.
Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота. Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот. Това е важното. Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст.
към текста >>
91.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне по
знание
за съответните светове.
Париж, 25. Май 1924 г. Ние говорихме за живота между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как след смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят. Когато посочваме към тези знаци, ние същевременно посочваме към духовните светове, които сами наблюдаваме, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера.
Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове.
Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е.
към текста >>
И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на
знание
то, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло.
Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света. Точно обратното е в живота на слънчевата сфера. Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас.
И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло.
В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване. Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
към текста >>
- Но когато се проникнем с по
знание
то какво всъщност представлява Слънцето, ние ще почувстваме, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази.
Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот. Там той трябва да работи заедно с всички висши йерархии. Защото онова, което се ражда чрез майката на човека, не се е породило на Земята, а Земята е само сцената, където то се ражда. В това, което имаме чрез физическото наследство, се въплътява един чудесен миров организъм, който се изгражда в свръхсетивните светове през слънчевото ни съществуване. Когато се обхванат такива неща с истинските познавателни способности, трябва да се погледне към Слънцето и да се каже: - Неговите физически лъчи са прекрасни, прекрасно е това, което струи към Земята като слънчева топлина.
- Но когато се проникнем с познанието какво всъщност представлява Слънцето, ние ще почувстваме, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази.
За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен живот. Това слънчево кълбо всъщност е духовният ембрион на това, което ние ще имаме като земен живот в бъдещето. През първата половина от слънчевото ни битие ние работим заедно с боговете, за да формираме нашето бъдещо земно човешко същество. Когато минем половината от нашето пребиваване между смъртта и едно ново раждане и сме достигнали до това, което в моите мистерийни драми наричам «среднощния час», започва една друга работа. Ние чухме, че слънчевото битие представлява чиста доброта.
към текста >>
Когато посветените са можели да се издигат до по
знание
извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето.
Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот.
Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето.
След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека.
към текста >>
По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съ
знание
да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие.
Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос.
По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие.
И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване. Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно по
знание
не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години. Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване.
към текста >>
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива по
знание
то за кармата.
Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете.
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
Да вземем един човек, който преди разпространението на арабското господство в Африка, според обичаите на тогавашното време е изучавал науката на по
знание
то.
Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества. Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили. Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили. Да вземем един пример. Нека вземем за пример един човек, който е живял по времето, когато арабите нахлуват от Азия през Северна Африка в Европа, носейки импулса на мохамеданството и заплашват да установят в Испания мавърско и арабско господство.
Да вземем един човек, който преди разпространението на арабското господство в Африка, според обичаите на тогавашното време е изучавал науката на познанието.
Имаше един такъв човек. В Северна Африка той беше изучил северно-африканската наука - не точно така, както исторически ви е известно за свети Августин, но по подобен начин. Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене.
към текста >>
Не е задължително онзи, който в една предишна инкарнация с пълно съ
знание
също и навън се е проявявал като посветен, в една следваща инкарнация отново да бъде посветен.
У всички вас, мои мили приятели, с право би могъл да изникне един въпрос, който се опира на твърдението, което аз често съм изказвал в книги и лекции, че в древни времена е имало велики посветени, които са живели между хората. Вие можете да запитате: - Къде са те сега в настоящето, в по-късното време? - И вероятно, когато се огледате наоколо, за много хора, които действат в настоящето, не бихте твърдяли, че те имат характера на посветени, а всъщност наистина е така. Въпросът обаче трябва да се постави по друг начин: - Къде се намират посветените в техните по-късни инкарнации? -
Не е задължително онзи, който в една предишна инкарнация с пълно съзнание също и навън се е проявявал като посветен, в една следваща инкарнация отново да бъде посветен.
Посвещението може да остане в подсъзнанието. Човекът трябва да ползва онова тяло, което му предоставя определена епоха. Днешните тела не са подходящи за духовната наука, те са постоянно препятствие, понеже произлизат от една материалистично оцветена епоха и самото наше възпитание още от детството е една такава пречка. Когато човекът израсне в него, дори преди в древните времена да е бил посветен, в тази инкарнация той не може да прояви навън онова, което е останало от посвещението. Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението.
към текста >>
Посвещението може да остане в подсъ
знание
то.
Вие можете да запитате: - Къде са те сега в настоящето, в по-късното време? - И вероятно, когато се огледате наоколо, за много хора, които действат в настоящето, не бихте твърдяли, че те имат характера на посветени, а всъщност наистина е така. Въпросът обаче трябва да се постави по друг начин: - Къде се намират посветените в техните по-късни инкарнации? - Не е задължително онзи, който в една предишна инкарнация с пълно съзнание също и навън се е проявявал като посветен, в една следваща инкарнация отново да бъде посветен.
Посвещението може да остане в подсъзнанието.
Човекът трябва да ползва онова тяло, което му предоставя определена епоха. Днешните тела не са подходящи за духовната наука, те са постоянно препятствие, понеже произлизат от една материалистично оцветена епоха и самото наше възпитание още от детството е една такава пречка. Когато човекът израсне в него, дори преди в древните времена да е бил посветен, в тази инкарнация той не може да прояви навън онова, което е останало от посвещението. Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението. А такива са и другите условия на живота.
към текста >>
Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико
знание
.
Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението. А такива са и другите условия на живота. Личности, които в предишни епохи са били посветени, по-късно в живота се проявяват с важни задачи по друг начин, не отново като посветени. И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение. Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен живот личност.
Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико знание.
Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени. Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина. Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че след като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина. Ученикът е бил завеждан пред две статуи[2]. Едната била съвсем еластична, но куха отвътре.
към текста >>
Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съ
знание
то, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма.
Женските инкарнации лежат между тях. Днес, когато жената започва да играе голямата роля в историческото развитие, днес се подготвя времето, когато по-интензивно ще се говори за женските инкарнации. И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята. След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще. Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало.
Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма.
Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен. Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния. Когато тази личност се появи на Земята, поради контраста в който душата сега трябваше да се развива, в нея бяха останали само бъдещи импулси.
към текста >>
Тази личност по-късно се ражда като мъж, силно проникнат в подсъ
знание
то си от онова, което може да произлезе от такива мистерии като сугестивна сила.
Как чрез разглеждането на една кармична връзка се разбира нещо, което в такива случаи иначе изглежда съвсем загадъчно, съвсем неразбираемо? Да погледнем един вид мистерии, но съвсем западнали мистериии - мистериите, които някога са играли голяма роля в Америка, но по-късно са западнали, така че представите, които се бяха създали за култа и изпълнението на самия култ са станали изцяло детски, в сравнение със значителното, което е съществувало преди. Малко преди откриването на Америка, следователно не много отдавна, дори в суеверието, в магическото, във фокусите на тези мистерии се вижда нещо от силата, от сугестивната сила на тези стари мистерии. Отново имаме една личност, за която искам да говоря, която всред тези мистерии не само можа да си създаде определени представи, но и можеше да възприема такива същности, които там бяха наричани Таотел, Квитцалкаотел, Тетцкватлипока - същества, които всъщност въздействат по един силен, но бих казал, нечист начин върху хората. В повечето случаи начинът на въздействие от западналите мистерии има негативно влияние върху етичността.
Тази личност по-късно се ражда като мъж, силно проникнат в подсъзнанието си от онова, което може да произлезе от такива мистерии като сугестивна сила.
Ние виждаме тази личност, с нейните абстрактни, рационалистични, чисто външни понятия, в които се проявява онова, което е западналата мистерийна същност, преродена като Елифас Леви[4]. Веднага се хвърля светлина върху иначе едно загадъчно явление, където в произведенията на тази личност има нещо велико, но също и нещо от това, което прави човешката душата напълно разпокъсана, дори в известно отношение глупава и притъпена. Навсякъде, където погледнем, животът се прояснява чрез разглеждането на взаимовръзките, които антропософията трябва да посочи не по един абстрактен, а по един съвсем конкретен начин. Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила?
към текста >>
Стане ли по
знание
то вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно. Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
Това подсилване на моралните импулси, е съществен аспект на антропософията. Аз вярвам, че в тези три лекции този аспект е излязъл наяве в начина на описанието. Нека погледнем другия аспект, аспекта на смъртта, който приключва земния живот. На мястото, където човекът е живял, той поставя едно нищо. Опишем ли обаче онова, което можахме да опишем от свръхсетивния свят, тогава от това нищо се издига духовният божествен свят и човекът осъзнава, че той ще има силата да започне работата за създаването на едно ново физическо тяло там, където нищото се е поставило на мястото на неговото физическо тяло.
към текста >>
92.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но в онези древни времена за съ
знание
то на хората, което всъщност беше само едно тъпо, съноподобно съ
знание
долу при хората слизаха също и други същества, същества, които изобщо не са обитавали Земята.
Тогава човекът е могъл напълно да бъде излекуван. Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга гледна точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на старото лечителско изкуство. Вижте, вчера ние трябваше да говорим за великите пра учители. Някога те бяха съжители на хората на Земята. Те бяха навсякъде там, където бяха хората, понеже живееха на Земята заедно с хората като един втори вид, етерен човешки род.
Но в онези древни времена за съзнанието на хората, което всъщност беше само едно тъпо, съноподобно съзнание долу при хората слизаха също и други същества, същества, които изобщо не са обитавали Земята.
Естествено, това, което се казва за такива неща е не само парадокс, но дори и пълна безсмислица за хора, които изцяло са отдадени на днешната материалистична наука. Но тази «безсмислица» е истината. Древните мъдреци от мистериите са знаели, че само свръхсетивните същества от Меркурий могат да им дадат обяснение за оздравителните процеси. Затова тези меркуриеви мистерии бяха така устроени, че чрез един подходящ култ, обитатели от Меркурий действително са можели да слизат долу до олтара на меркуриевите храмове и чрез извършването на култовата служба жреците на меркуриевите мистерии са могли да получават съобщения от така слезлите духовни същества. И това, което в тези древни времена е било лечителство, това изцяло е получавано в този смисъл от меркуриевите мистерии.
към текста >>
Но в обикновеното настоящо човешко съ
знание
съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена.
Отделните същества, които не са били винаги едни и същи, но хората са ги възприемали като едно и също същество, са били наричани бог Меркурий. Старата мистерийна медицина е била приемана по такъв начин, че се е казвало: - Бог Меркурий е съобщил това на своя лекар-жрец. И с това се е лекувало. Също и днес духовната наука почива на това, че чрез съответната подготовка посветените общуват със свръхсетивни същества от нашия Космос, които слизат долу на Земята. Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от общуването със свръхсетивни същества от Космоса.
Но в обикновеното настоящо човешко съзнание съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена.
Днес се казва: - Лекар е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет. Това не се казваше по-рано. В древните времена лекар е бил този, който е говорел с бог Меркурий. Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий. Сега в сферата на Венера наистина се касае да се прехвърли в слънчевата сфера това, което е останало от човека, след като той е изоставил своето зло и болестните си състояния.
към текста >>
Но хората изобщо няма да достигнат до самопо
знание
и няма да опознаят своето собствено същество, преди - що се отнася до извънземния Космос - изцяло да преобразят физическата наука в една духовна наука.
Те наистина са това; там няма нищо физическо. А да се види космически една звезда, означава същото, каквото се чувства като породено от любовта на човека докосване. Така, когато поглеждаме към звездите, ние усещаме любовта на божествено-духовните същества. Ние трябва да се запознаем с това, че звездите са само знаци за присъствието на боговете във Всемира. Нашата физическа наука ще трябва много да учи, ако иска от нейните илюзии да достигне до истината.
Но хората изобщо няма да достигнат до самопознание и няма да опознаят своето собствено същество, преди - що се отнася до извънземния Космос - изцяло да преобразят физическата наука в една духовна наука.
Физическата наука има смисъл само относно Земята, защото само на Земята има физическа субстанция. И напускайки Земята при преминаването през портата на смъртта, ние все повече и повече навлизаме вътре в едно чисто духовно изживяване. Че първоначално нашият живот при това ретроспективно изживяване на една трета от земния ни живот изглежда различно от физическия живот, се дължи на това, че ни прониква лунната сфера с нейната субстанция. Това става по духовен начин. И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата.
към текста >>
От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно по
знание
, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
И напускайки Земята при преминаването през портата на смъртта, ние все повече и повече навлизаме вътре в едно чисто духовно изживяване. Че първоначално нашият живот при това ретроспективно изживяване на една трета от земния ни живот изглежда различно от физическия живот, се дължи на това, че ни прониква лунната сфера с нейната субстанция. Това става по духовен начин. И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата. За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения.
От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година. Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий.
към текста >>
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за по
знание
то на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
Това става по духовен начин. И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата. За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг.
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година. Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий. Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир.
към текста >>
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съ
знание
то си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата. За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година. Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий. Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир.
към текста >>
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното по
знание
се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий. Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир. И аз ви моля да се съобразите с едно нещо.
към текста >>
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното по
знание
, на негово място се появява сферата на Меркурий.
От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий.
Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир. И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука.
към текста >>
Защото с днешното разбиране и
знание
не могат да се дадат никакви правилни имена.
Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир. И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос.
Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена.
Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива.
към текста >>
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното по
знание
, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера.
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера.
Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин. И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
към текста >>
Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопо
знание
, от задълбоченото човешко самопо
знание
, което се поражда по този начин.
Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството. И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера. Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука.
Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание. За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това.
към текста >>
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното по
знание
, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопо
знание
.
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера. Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера.
към текста >>
За да се достигне до слънчевото по
знание
, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система.
Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин. И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система.
А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера. Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век.
към текста >>
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно по
знание
, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изследване. Защото, когато някой е иницииран преди четиридесет и деветата си година, той не може да погледне назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година. Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера. Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща.
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера. Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма. - Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия.
към текста >>
Във времето, когато
знание
то беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес.
Нека разгледаме един човек и да оставим неговата карма да подейства върху нас. Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания. Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин.
Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес.
Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят. Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите. Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското
знание
, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия. И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни.
към текста >>
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично
знание
.
- И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия. И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст». Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание.
И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално.
към текста >>
Човешкото самопо
знание
в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни.
Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално.
Човешкото самопознание е мирово познание. Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих: Искаш ли да опознаеш теб самия, погледни навън в мировите ширини. Искаш ли да прозреш мировите ширини,
към текста >>
Човешкото самопо
знание
е мирово по
знание
.
И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално.
Човешкото самопознание е мирово познание.
Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих: Искаш ли да опознаеш теб самия, погледни навън в мировите ширини. Искаш ли да прозреш мировите ширини, погледни вътре в твоето собствено Себе.
към текста >>
93.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но това по
знание
може още да бъде задълбочено.
ДЕСЕТА ГЛАВА Вроцлав, 9. Юни1924 Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества.
Но това познание може още да бъде задълбочено.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така.
към текста >>
Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното по
знание
.
Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове. - Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят. И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство. Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални.
Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание.
Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук.
към текста >>
И нашето човешко самопо
знание
по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява.
Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората.
И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява.
И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина. Тук на Земята виждаме да се появяват чрез раждането различни хора. Те първо са деца, порастват, радват се на съдбата, творят, работят, имат различни способности. От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки живот в течение на времето. Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин.
към текста >>
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното по
знание
се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
Коледното събрание наистина не беше някаква игра, а беше приемане на нови отговорности по отношение на антропософското движение точно от духовните области. Ако може да се погледне това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът. Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна. И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер.
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората. Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често. Да вземем мъдростта. Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта!
към текста >>
Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко
знание
в определена област.
Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често. Да вземем мъдростта. Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта! Ако някой притежава поне малко мъдрост, то тя е постигната с много усилия.
Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко знание в определена област.
Юпитеровите същества не се нуждаят от това. Те са надарени със знанието - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от ембрион, така не се създават юпитеровите същества. Трябва да си представите, че в обкръжението на Юпитер има нещо подобно на облаците около Земята. Ако си представите, че човешките тела се оформят от облаците и тогава политат надолу към Земята, това би бил начинът по който младите същества на Юпитер се раждат като от облаците. Те притежават мъдростта като тяхно основно качество.
към текста >>
Те са надарени със
знание
то - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от ембрион, така не се създават юпитеровите същества.
Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта! Ако някой притежава поне малко мъдрост, то тя е постигната с много усилия. Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко знание в определена област. Юпитеровите същества не се нуждаят от това.
Те са надарени със знанието - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от ембрион, така не се създават юпитеровите същества.
Трябва да си представите, че в обкръжението на Юпитер има нещо подобно на облаците около Земята. Ако си представите, че човешките тела се оформят от облаците и тогава политат надолу към Земята, това би бил начинът по който младите същества на Юпитер се раждат като от облаците. Те притежават мъдростта като тяхно основно качество. Но тя не е придобивка, не е постижение, те просто си я имат. Поради това те мислят и съвсем различно от човека.
към текста >>
94.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съ
знание
е напълно будно.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 12. Юни1924 Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия.
В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно.
Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно.
към текста >>
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съ
знание
в нашия чувствен живот.
Вроцлав, 12. Юни1924 Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот.
Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот.
И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства.
към текста >>
- И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съ
знание
то ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата.
При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи.
- И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата.
Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели. А пък нашата воля още повече! Да, какво знаем в нашето съзнание за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това! - Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема.
към текста >>
Да, какво знаем в нашето съ
знание
за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това!
И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата. Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели. А пък нашата воля още повече!
Да, какво знаем в нашето съзнание за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това!
- Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема. Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам». Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят.
към текста >>
Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съ
знание
аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам».
Така че ние можем да кажем, че сме будни всъщност само в нашите сетивни възприятия и в нашите мисли, докато в нашите чувства дори и когато сме будни сме сънуващи, мечтателни. И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели. А пък нашата воля още повече! Да, какво знаем в нашето съзнание за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това! - Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема.
Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам».
Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието.
към текста >>
Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съ
знание
как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща?
И в обикновения буден дневен живот чувствата ни правят сънуващи мечтатели. А пък нашата воля още повече! Да, какво знаем в нашето съзнание за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това! - Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема. Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам».
Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща?
Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието. В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим.
към текста >>
Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съ
знание
, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят.
Да, какво знаем в нашето съзнание за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това! - Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема. Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам». Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва.
Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят.
До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието. В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим. Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието. Само че има нещо, което също и когато сме будни, постоянно изплува от дълбините на душата ни.
към текста >>
До съ
знание
то ми не достига нито едното, нито другото.
- Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема. Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам». Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят.
До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото.
Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието. В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим. Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието. Само че има нещо, което също и когато сме будни, постоянно изплува от дълбините на душата ни. Това са спомените.
към текста >>
Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съ
знание
то.
Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам». Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото.
Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието.
В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим. Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието. Само че има нещо, което също и когато сме будни, постоянно изплува от дълбините на душата ни. Това са спомените. Ние мислим за настоящето.
към текста >>
Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъ
знание
то.
Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието. В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим.
Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието.
Само че има нещо, което също и когато сме будни, постоянно изплува от дълбините на душата ни. Това са спомените. Ние мислим за настоящето. Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли.
към текста >>
В нашето обикновено съ
знание
ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни.
И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен. Защото нашата цивилизация е станала съвсем абстрактна, тотално абстрактна!
В нашето обикновено съзнание ние вече можем само да мислим и то само да мислим това, което се натрапва в очите ни.
Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават. Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи. Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот. И тогава?
към текста >>
За обикновеното съ
знание
той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин.
Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот. И тогава? Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния живот. По-късно идва това, което се присъединява към половата зрялост, идват годините между половата зрялост и двадесет и първата, двадесет и втората година. Да, какво ни разкрива там човекът?
За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин.
Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна. Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън. Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек. Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека. Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека.
към текста >>
Разгледайте огромната разлика, която за обикновеното съ
знание
съществува между самолюбие и любов към другия.
Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там? Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот. Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост. В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот. Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
Разгледайте огромната разлика, която за обикновеното съзнание съществува между самолюбие и любов към другия.
Всички хора доста добре разбират самолюбието, защото то им е така приятно! За това няма и съмнение. Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно.
към текста >>
Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съ
знание
то му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно.
Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
- тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи. Аз искам да зная какво от предишните степени на съществуването живее вътрешно в самия мен. Вие нищо не знаете за това. Вие нищо не ми казвате за него. Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата.
към текста >>
Знание
, изкуство, поезия, архитектура, скулптура в някогашната форма, науките бяха организирани от този мъж в двора на Харун ал Рашид.
А някои неща във военните походи на Карл Велики не бяха нещо, което би могло да възхити едно съвременно сърце. Едновременно с Харун ал Рашид, в двора му живееше една друга личност, която тогава беше универсален мъдрец, но през една предишна инкарнация, много по-рано той беше един посветен. Аз ви бях казал, че каквото е било посвещение в една предишна инкарнация, в един следващ живот може да отстъпи назад. Наистина беше една грандиозна академия това, което беше основано там в Ориента. Но тази друга личност беше един вид организатор.
Знание, изкуство, поезия, архитектура, скулптура в някогашната форма, науките бяха организирани от този мъж в двора на Харун ал Рашид.
Двете души, Харун ал Рашид и неговият мъдрец преминаха през портата на смъртта и се развиха по-нататък. Ние знаем, че това беше времето, в което арабизмът се разпространи в Европа. Това разпространение приключи. Но както самият Харун ал Рашид, така и неговият мъдрец останаха при техните дела. Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
към текста >>
95.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съ
знание
азът е закотвен в основата на паметната способност.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя.
От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност.
В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си.
към текста >>
Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съ
знание
без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното?
Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот.
Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното?
Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1): Рис. 1
към текста >>
Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съ
знание
.
Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко. Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното?
Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание.
Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1): Рис. 1 - Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това.
към текста >>
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до при
знание
и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
към текста >>
Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното по
знание
и може да вижда в духовния свят.
- Това абстрактно може да се каже, казва се също винаги; но не е истина. В действителност някои поети дължат точно своя особен темперамент, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах. Ако цени това, че е станал прочут поет, той ще бъде благодарен, на онези, които са го оставили да пропадне и не са попречили на неговото поприще с това, че са му писали отличен по всеки отделен предмет. Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас. - Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори.
Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят.
Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин: Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това.
към текста >>
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно по
знание
- какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
Ако цени това, че е станал прочут поет, той ще бъде благодарен, на онези, които са го оставили да пропадне и не са попречили на неговото поприще с това, че са му писали отличен по всеки отделен предмет. Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас. - Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори. Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят. Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин:
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
към текста >>
». Който сгъсти и усили своето по
знание
, той може да насочи това свое по
знание
към някакво настоящо изживяване.
Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас. - Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори. Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят. Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин: Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване.
Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг. Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>
Когато човек притежава инициационно по
знание
, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това по
знание
.
- Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори. Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят. Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин: Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване.
Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание.
Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг. Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини. В какво се състои това превръщане?
към текста >>
Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното по
знание
, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това.
Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят. Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин: Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание.
Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това.
Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг. Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини. В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява.
към текста >>
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното по
знание
, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него.
Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него.
Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма. Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано. Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис. 2, стр. 229).
към текста >>
Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съ
знание
това да остава несъзнавано.
И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма.
Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис. 2, стр. 229). Ние вървим по Земята, в нас са призрачните спомени. Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото. Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот.
към текста >>
Виждате ли, това е пътят на по
знание
то, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата.
Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот. Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие. По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят. Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата.
Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
към текста >>
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното по
знание
, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят. Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Запознае ли се човек с истинското духовно по
знание
, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо! - сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град. Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени.
Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други.
към текста >>
Чрез духовното по
знание
от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
- сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град. Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример.
към текста >>
Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване,
знание
то за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот. Вижте, тук се поражда големият въпрос: Защо се случва това? - За многобройни души се показва, че до това се е дошло по забележителен начин.
Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос. То заглъхна толкова много, че днес се е стигнало толкова далеч - но някога наистина беше започнало, - че най-големият упрек относно разбирането на Христос чрез антропософията се състои в това, че антропософията разбира Христос като едно космическо същество, като едно слънчево същество. Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия грях на антропософията, че тя схваща Христос космологически. Там се казва: - Това е притопляне на онова, което вече е било тук като гностично християнство. - Но хората съвсем не знаят, какво изобщо представлява гностичното християнство.
към текста >>
Това
знание
, което се разширява от Земята до космическата духовност, това
знание
беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос.
От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот. Вижте, тук се поражда големият въпрос: Защо се случва това? - За многобройни души се показва, че до това се е дошло по забележителен начин. Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос.
То заглъхна толкова много, че днес се е стигнало толкова далеч - но някога наистина беше започнало, - че най-големият упрек относно разбирането на Христос чрез антропософията се състои в това, че антропософията разбира Христос като едно космическо същество, като едно слънчево същество. Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия грях на антропософията, че тя схваща Христос космологически. Там се казва: - Това е притопляне на онова, което вече е било тук като гностично християнство. - Но хората съвсем не знаят, какво изобщо представлява гностичното християнство. Защото освен малкото, от което отчасти може нещо да се разбере, както Пистис София, гностиката е станала позната на по-късния свят само чрез противниковите книги.
към текста >>
96.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид по
знание
, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности.
СКАЗКА ПЕТА Торки, 14 август 1924 г. Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност? И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху определени връзки, които са съществували в редуващите се земни съществувания на различни личности.
Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности.
Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път. Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси. Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси. Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството. Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
към текста >>
Тези посветени са притежавали едно обширно велико
знание
, една извънредно голяма мъдрост.
Неговото име няма значение, то не се е предало на по-късните времена. Обаче това е била една извънредно мъдра личност За да я разберем, трябва да насочим поглед върху нещо, на което особено познавателите на Духовната наука могат да се удивляват. Видите ли, обични приятели, Вие всички можете да подхвърлите един въпрос. Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни разказва, че някога е имало посветени. Тук и там е имало посветени.
Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извънредно голяма мъдрост.
Но тъй като хората отново се връщат на Земята в повтарящи се земни съществувания, как става тогава, че например днес не може да се забележи, че съществуват преродили се древни посветени? Това е един оправдан въпрос, който можете да зададете. Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието. И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен. Такава една личност е била тази, за която Ви говоря, че е била съветник на Харун ал Рашид.
към текста >>
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъ
знание
то, а горното съ
знание
, дневното съ
знание
може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен.
Тук и там е имало посветени. Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извънредно голяма мъдрост. Но тъй като хората отново се връщат на Земята в повтарящи се земни съществувания, как става тогава, че например днес не може да се забележи, че съществуват преродили се древни посветени? Това е един оправдан въпрос, който можете да зададете. Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен.
Такава една личност е била тази, за която Ви говоря, че е била съветник на Харун ал Рашид. Този съветник е бил един посветен в много древни мистерии. Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен. Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен. Но Харун ал Рашид държеше много на този мъдър човек.
към текста >>
Ето защо в западната християнска цивилизация можеше да се долови толкова малко от една склонност към духовното, защото по
знание
то на духа бе обявено за нещо еретическо на 8-ия вселенски събор в 869 година.
Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел. И тази среща стана и че тя стана, това има извънредно голяма значение. Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море. Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол. Този 8-ми вселенски събор в Константинопол има голямо значение за цивилизацията на запад, защото на него бе решено, че трихотомията, възгледът, че човекът се състои от тяло, душа и дух е еретически, че трябва да се говори само за това ако някой иска да бъде истински християнин че човекът се състои от две същности, от тяло и душа и че душата има някои духовни качества.
Ето защо в западната християнска цивилизация можеше да се долови толкова малко от една склонност към духовното, защото познанието на духа бе обявено за нещо еретическо на 8-ия вселенски събор в 869 година.
Това беше едно важно, решаващо събитие. Можем да кажем: тогава духът бе премахнат и човекът трябваше да се състои само от тяло и душа. Хората не вземат достатъчно силно под внимание едно такова решаващо, важно събитие. Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е. с техните души в духовния свят.
към текста >>
97.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до
знание
то.
И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен.
И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието.
Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света.
към текста >>
Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до
знание
.
с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието.
Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание.
По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света. И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост.
към текста >>
По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до
знание
то, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения.
Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание.
По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения.
Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света. И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост. Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост.
към текста >>
Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като
знание
в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света.
И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме.
Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света.
И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост. Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост. С това обаче онези велики пра-Учители нямаха вече никаква задача на Земята. Те напуснаха Земята.
към текста >>
Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно
знание
чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост.
Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света. И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост. Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост.
Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост.
С това обаче онези велики пра-Учители нямаха вече никаква задача на Земята. Те напуснаха Земята. Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители. Днес те образуват един вид мирова колония на Луната и онзи, който разглежда Луната с помощта на науката на посвещението, я намира населена от онези мъдри Същества, които някога са били другари на човечеството. Ние още можем да проникнем в основите на мъдростта на тези Същества, когато чрез едно по-високо развитие на онова, което описах в книгата "Как се добиват познания за висшите светове" стигнем до там, да се разбираме с тези Същества.
към текста >>
Ето защо то почива изцяло в подсъ
знание
то, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята.
В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците.
Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята.
Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества. То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно. Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма.
към текста >>
Свръхсетивното по
знание
е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е по
знание
то на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме.
Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно. Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма. Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората.
към текста >>
От това Вие виждате, колко малко знае съвременното по
знание
за това, какво са всъщност небесните тела от външния свят.
Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората. Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е. от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
От това Вие виждате, колко малко знае съвременното познание за това, какво са всъщност небесните тела от външния свят.
Физическото познание на Луната, с което сме свикнали днес, не е всъщност никакво позна ние. Онзи, който днес описва Луната физически, мисли, представя си, че това, което намира изобразено върху картите на Луната като планини, винаги е било там. Наивно е да се вярва това. Лунните Същества са били винаги там, духовно-душевното естество на Луната е било там, не обаче физическата материя. Можете да си изясните това, когато насочите поглед върху самия човек.
към текста >>
Физическото по
знание
на Луната, с което сме свикнали днес, не е всъщност никакво позна ние.
Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е. от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба. От това Вие виждате, колко малко знае съвременното познание за това, какво са всъщност небесните тела от външния свят.
Физическото познание на Луната, с което сме свикнали днес, не е всъщност никакво позна ние.
Онзи, който днес описва Луната физически, мисли, представя си, че това, което намира изобразено върху картите на Луната като планини, винаги е било там. Наивно е да се вярва това. Лунните Същества са били винаги там, духовно-душевното естество на Луната е било там, не обаче физическата материя. Можете да си изясните това, когато насочите поглед върху самия човек. В течение на своя земен живот човекът непрестанно променя, заменя своите физически същества.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално по
знание
.
В течение на своя земен живот човекът непрестанно променя, заменя своите физически същества. След 7 години ние нямаме вече нищо от веществата, които сега носим в себе си. Всичко ще бъде заменено. Това, което остава в нас, е духовно-душевното, и така също и с небесните тела. Вие можете да гледате днес нагоре към Луната: нейното вещество, макар и да трае по-дълго от човешкото вещество, е станало съвършено друго в течение на времето; само духовно-душевното остава.
Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално познание.
Това материално познание е без съмнение извънредно умно, остроумно, то може преди всичко да изчислява и изчислява абсолютно сигурно. Изчисленията са винаги правилни, верни, обаче те не отговарят на истината. Видите, някой днес може да изчисли структурата на сърцето. Той наблюдава тази структура днес, и в течение на един месец я наблюдава отново: тя се е изменила, не много. След още един месец тя пак не се е изменила много.
към текста >>
Това материално по
знание
е без съмнение извънредно умно, остроумно, то може преди всичко да изчислява и изчислява абсолютно сигурно.
След 7 години ние нямаме вече нищо от веществата, които сега носим в себе си. Всичко ще бъде заменено. Това, което остава в нас, е духовно-душевното, и така също и с небесните тела. Вие можете да гледате днес нагоре към Луната: нейното вещество, макар и да трае по-дълго от човешкото вещество, е станало съвършено друго в течение на времето; само духовно-душевното остава. Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално познание.
Това материално познание е без съмнение извънредно умно, остроумно, то може преди всичко да изчислява и изчислява абсолютно сигурно.
Изчисленията са винаги правилни, верни, обаче те не отговарят на истината. Видите, някой днес може да изчисли структурата на сърцето. Той наблюдава тази структура днес, и в течение на един месец я наблюдава отново: тя се е изменила, не много. След още един месец тя пак не се е изменила много. Тогава въпросният изследовател пресмята, колко се е изменила структурата на сърцето за една година.
към текста >>
Сега тъкането на съдбата става напълно в подсъ
знание
то.
Изчисленията са винаги правилни, обаче те не отговарят на действителността. Така е също и по отношение на външното вещество на небесните тела. Те променят тяхното вещество, обаче духовно-душевното остава. А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек. Така фактически Луната е една от вратите, които насочват човека в духовния свят, от който бива изтъкана неговата съдба от Съществата, които някога са били нашите мъдри другари на Земята в онова време, когато от един вътрешен инстинкт хората сами са си изтъкавали съдбата.
Сега тъкането на съдбата става напълно в подсъзнанието.
По-нататък ще чуем още някои неща върху този въпрос. Съществува още и една друга врата за духовния свят: това е Слънцето. Когато се запознаваме със Слънцето чрез науката на посвещението, тогава ние не намираме Същества, които са свързани с нашата Земя както лунните Същества; ние не намираме в Слънцето същества, които да са били някога обитатели на Земята. Ние намираме онези Същества, които намирате назовани в моята книга "Тайната наука" с името Ангели и другите по-висши Същества на йерархиите. Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си представите тези Същества в цялата сфера на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето.
към текста >>
Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съ
знание
вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
В действителност от Слънцето е изпратена на Земята не само слънчевата светлина, не само външната светлина на Луната; но когато насочим духовния поглед към Слънцето и Луната, ние знаем, че Луната стои във връзка с нашето астрално тяло. Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба. Слънцето стои във връзка с нашия Аз, и чрез Съществата, които са за нас един образец за нашето космическо бъдеще, Слънцето стои във връзка с това, което е наша бъдеща съдба. Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни отношения на светлината, в образа на взаимоотношенията на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба. Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата.
Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие. В едно подобно отношение може човекът да гледа също и Слънцето. И там също той може да предчувствува онова, което му прави знак като бъдещи определения на съдбата, поне в общи черти, ако не специално. Когато сега се абстрахираме от космическото и насочваме поглед към самия човек, тогава виждаме как човешката съдба действително е изтъкана по един чудесен начин от два елемента. Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг.
към текста >>
Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъ
знание
то, включително и мястото на срещата.
В едно подобно отношение може човекът да гледа също и Слънцето. И там също той може да предчувствува онова, което му прави знак като бъдещи определения на съдбата, поне в общи черти, ако не специално. Когато сега се абстрахираме от космическото и насочваме поглед към самия човек, тогава виждаме как човешката съдба действително е изтъкана по един чудесен начин от два елемента. Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща.
Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата.
Но какво е действувало в подсъзнанието? Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот. Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б. В момента, когато и двамата човеци се срещат, подсъзнателно престава да има единственото значение, защото тогава тези двама души се виждат един друг. Те правят впечатление един върху другия.
към текста >>
Но какво е действувало в подсъ
знание
то?
И там също той може да предчувствува онова, което му прави знак като бъдещи определения на съдбата, поне в общи черти, ако не специално. Когато сега се абстрахираме от космическото и насочваме поглед към самия човек, тогава виждаме как човешката съдба действително е изтъкана по един чудесен начин от два елемента. Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата.
Но какво е действувало в подсъзнанието?
Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот. Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б. В момента, когато и двамата човеци се срещат, подсъзнателно престава да има единственото значение, защото тогава тези двама души се виждат един друг. Те правят впечатление един върху другия. Изпитват симпатия или антипатия един към друг.
към текста >>
Обаче онова, което те носят в тяхното подсъ
знание
, събира техните воли.
Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А. Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека. Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат.
Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли.
Това се показва често пъти още през времето на детството. Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той". Тогава е налице една кармическа връзка. Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора. Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно отношение между волите, а се установява такова отношение, при което меродавно естетическото или умствено впечатление.
към текста >>
А сега видите ли, онова, което Ви разказах, а именно нещо, което може да бъда добито като по
знание
на света чрез Антропософията, и също както съвсем не е необходимо човек да бъде художник, за да намери, че една картина е хубава, така не е необходимо той да бъде посветен, за да разбере нещата.
Той може би ще хвали един такъв човек, с който не е свързан кармически, ще го намери за мил, за отличен човек, но той не влиза във волята, а само в ума, в естетическото чувство. Това е вторият вид, по който се срещаме с хора. Ако онова, което двама души упражняват като въздействие един върху друг, прониква чак във волята, в сърцето, в характера, тогава е налице една кармическа съпринадлежност, тогава двамата са били събрани чрез общи изживявания в миналия земен живот. Ако от един човек излиза един импулс, който прониква само до ума, до естетическото чувство, така че този човек само ни харесва или не ни харесва, тогава няма нещо, което Луната е направила, а което Слънцето прави едва в настоящето и което ще намери едно продължение едва в бъдещето. Така щото чрез едно смислено разглежда не на човека ние можем да стигнем до там, да чувствуваме, къде са налице кармически връзки.
А сега видите ли, онова, което Ви разказах, а именно нещо, което може да бъда добито като познание на света чрез Антропософията, и също както съвсем не е необходимо човек да бъде художник, за да намери, че една картина е хубава, така не е необходимо той да бъде посветен, за да разбере нещата.
Човек може да разбере нещата, защото идеите си съответствуват едни с други. Има хора, които казват: какво ни интересува нас целият духовен свят, ние ще можем да го разберем едва тогава, когато ще бъдем в него. Тези хора казват това поради причината, защото днес са свикнали да наричат едно доказателство само онова, което може да бъде доказано само сетивно уловимо с ръка. Такива хора изглеждат на безумци, които казват: всичко, което е в света, трябва да се опира на нещо, трябва да бъде подпряно, иначе то ще падне на Земята. Някой може да дойде и да каже: Земята, Луната, Слънцето се намират вън в мировото пространство, обаче те трябва да имат една подпора, за да не паднат долу.
към текста >>
Обаче това отношение ще бъде различно от онова, което съществува за обикновеното съ
знание
.
Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен живот. Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната воля в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек. В една епоха, която ще дойде след 7,000 до 9,000 години, всички хора на Земята ще чуват да им говорят вътрешно другите хора, с които са свързани кармически. Когато се срещнем с един човек, с който не сме били свързани кармически, когато срещаме за първи път, това също се представя различно, след като сме получили посвещението. Естествено посветеният може да срещне в живота хора, с които не е свързан кармически.
Обаче това отношение ще бъде различно от онова, което съществува за обикновеното съзнание.
Той чувствува с определена тънкост нови факти в космическия човек. Ние виждаме чрез един човек, когото срещаме за първи път, по-дълбоко в света. Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство. Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек. Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек.
към текста >>
Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съ
знание
.
Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек. Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно. Той чува думите на Ангелите на тези хора от своята вътрешност. Това предава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората. Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел.
Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съзнание.
Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек. На това почива способността за преобразуване на онези хора със силата на посвещението. Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща. Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща. Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин.
към текста >>
Напълно невъзможно е, да постигнем истинско по
знание
на човека, без да имаме по
знание
на Ангелите.
Така ние можем да кажем: онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, с който е свързан кармически, възприема неговото минало като свое собствено, научава се да познава това минало чрез духовно-душевното естество на лунните същества. Онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, когото среща за първи път в Космоса, получава задачата да се свърже с неговия Ангел. Тогава той се научава да познава много неща от външния свят. Наистина Ангелите му говорят отвътре, Ангелите говорят общо взето вътре в нас, и ние сме един външен свят. В действителност ние не можем никак да познаем други хора по-дълбоко с духовни сили, без да познаем войнството от Ангели.
Напълно невъзможно е, да постигнем истинско познание на човека, без да имаме познание на Ангелите.
Също така, както трябва да кажа, че и обикновеното тънко чувство, когато то се среща с хората, които не са кармически свързани, се научава да познава заобикалящия свят, така и посветеният се научава да познава добре същинския външен свят, света на Ангелите. С това той получава посредници за по-висшите йерархии. Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота. Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг. Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него.
към текста >>
Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъ
знание
то, когато сме кармически свързани с него.
Срещаме други хора, видели сме ги само бегло и те ни преследват в нашите сънища, даже и в будните сънища. Това е едно представяне оформено вътре, което няма нищо общо с проявите на човек, с неговата външност, защото сме кармически свързани с него. Срещаме един човек, с който сме били кармически свързани, и веднага сме заставени да си създадем един образ за този човек. Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван.
Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него.
Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо. Хората се отнасят също според това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща. Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически.
към текста >>
За това трябва да има съ
знание
всеки отделен член.
Членовете на Антропософското Общество ще направят добре да съобщават на редакцията на бюлетина онова, което са изживели вътре и вън от Антропософското Общество. Това ще бъде после преработено и винаги ще може да се прочита за това, което става в Антропософското Общество. Аз възнамерявам в бъдеще да включвам във всеки брой малки, кратки афоризми, които резюмират важни съдържания на живота, така щото такива афоризми ще могат да се използуват в клоновете или при други случаи. Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество.
За това трябва да има съзнание всеки отделен член.
И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума. Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост. Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен живот. Тогава също Антропософското Общество ще може да действува в света.
към текста >>
98.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено
знание
на ума и на наблюдението.
Въпреки това в Луната и в Слънцето имаме нещо, което се очертава като врата в онзи свят, от който произхождат нашето астрално тяло и нашият Аз. Вие сте проследили в моята книга "Тайната наука" и в други книги, че там се говори за един момент, когато физическата Луна се е отделила от Земята. Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята. Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт. Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост.
Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението.
Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята.
към текста >>
Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно
знание
на ума.
Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята. Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт. Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът.
Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума.
Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико.
към текста >>
Прадревното
знание
на човечеството беше едно инстинктивно
знание
, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното
знание
.
Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт. Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума.
Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание.
Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
към текста >>
Обаче трябва да имаме съ
знание
то: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико.
Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството.
И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество.
към текста >>
Обаче в определени състояния на съ
знание
то хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съ
знание
то, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек.
Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек.
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек.
Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот. Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи.
към текста >>
Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното
знание
, което тези Същества притежаваха.
Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек.
Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха.
Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот. Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи. И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци.
към текста >>
По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно
знание
, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като
знание
все пак.
Това са книги, които съдържат всичко, което сме преживяли заедно с другите хора. Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот. Така чудесно са устроени пълните с тайнственост връзки във Вселената. И така ние трябва да гледаме с едно задълбочено чувство, с едно чувство задълбочено чрез Антропософията, нагоре към лунното съществуване и да обгръщаме с поглед не само онова, което една физическа наука описва за Луната, а да обгърнем с поглед онова, което една Духовна Наука може да ни каже за духовно-душевното, за духовното, което съществува на Луната. Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера!
По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак.
И в нашите редове често пъти беше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години. Вие знаете, че човекът изтласква навън своето физическо вещество в кожата, той си изрязва ноктите, косите. Всичко това ни сочи и е действително така, че човекът постоянно изтласква материята от своя център и постоянно я заменя с нова. Това, което изрязвате днес от Вашите нокти, то беше преди 7 или 8 години едно вещество сред Вашия организъм, Вие го изтласквате на вън, то отпада. Физическото вещество се възобновява.
към текста >>
Така щото онова, което за обикновеното съ
знание
е само един вид чувство и усещане, за съ
знание
то на посветения то се явява в пълна нагледност.
Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек.
Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност.
И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание. Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество. Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас. То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него.
към текста >>
И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съ
знание
то на един посветен, а за обикновено съ
знание
.
Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек. Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност.
И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.
Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество. Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас. То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него. Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с живота на настоящия човек
към текста >>
Ние гледаме така навън в природата, че през време на това гледане макар и да не можем да разберем това с обикновеното съ
знание
виждаме онова, което в заобикалящия ни земен свят или също в мировия заобикалящ свят ни донася болестта.
И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване. Така пред едно духовно разглеждане природното съществуване и моралното съществуване се втъкават в едно. Пред едно такова духовно разглеждане ние имаме от една страна природата с нейната скована необходимост и от друга страна духовно-душевното, което не може да има никаква връзка с това, което живее като един отделен морален ред на света; не, ние нямаме този антигонизъм, а имаме възможността да намерим в явленията на природата същевременно това, което живее в нас като морално. Без съмнение ние трябва да излезем от обикновените природни явления и да навлезем в онова, което ни се представя в духовното съществуване на Слънцето, в духовното съществуване на Луната. Видите ли, пред едно такова разглеждане се явява въобще и главно възможността, да се издигнем от природното съществуване на човека до духовно-душевното съществуване.
Ние гледаме така навън в природата, че през време на това гледане макар и да не можем да разберем това с обикновеното съзнание виждаме онова, което в заобикалящия ни земен свят или също в мировия заобикалящ свят ни донася болестта.
То се намира навсякъде в този заобикалящ ни свят. Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло. Тук на Земята може да ни разболее само нещо, което идва до човека от вън и което човек не може, не е в състояние да преобрази напълно съобразно с неговото вътрешно същество. Можете да наблюдавате това и при най-простите явления. Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ.
към текста >>
Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съ
знание
то за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно.
За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота. Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин?
Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно.
Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената. Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената. Видите ли, да се срасне човек по този начин със света, това е също една от задачите, които Антропософията си поставя в нейната дейност. И аз се надявам, че ние, които сме събрани в такъв голям брой в тези клонове на Антропософското Общество, ще се сраснем именно чрез такива разглеждания с тази задача на Антропософията, да задълбочим не само мислите, но и усещанията, и сърцето. И за да стане това все по-добре, все по-интензивно, за това бе устроено Коледното Тържество.
към текста >>
Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съ
знание
, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично.
Вярно е, че ние бихме искали да имаме такива цикли, такива записани сказки. Колко много трябваше да се съгласим с такива желания, въпреки че знаехме: тъкмо чрез това ние ще дадем в ръцете на противниците това, от което те имат нужда. Ние живеем в едно време, в което такива неща са невъзможни. Ето защо при Коледното Тържество трябваше да бъде взета под внимание пълната откритост за Обществото. Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично.
Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично.
Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави. При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност.
към текста >>
99.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съ
знание
то чувството за устойчивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото.
По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея. При това до края на медитирането мисълта трябва да стои пред душата все така ярка и жива, както в началото. Това упражнение се прави всеки ден в продължение най-малко на един месец. Всеки ден може да се захваща нова мисъл, но може и няколко дни да се задържи една и съща мисъл.
В края на такова упражнение се опитва напълно да се доведе до съзнанието чувството за устойчивост и сигурност, което скоро се забелязва при фино насочване на вниманието към собствената душа и упражнението се завършва с това, че човек си представя главата и гръбнака (главния и гръбначния мозък) така, като че ли той иска да влее онова чувство в тези части на тялото.
След като човек така се е упражнявал приблизително един месец, нека премине към едно второ изискване. Да се опита да измисли някакво действие, което според обичайното протичане на живота му дотогава съвсем не би предприел. Нека сам превърне тази постъпка в ежедневно задължение. Добре ще е, ако може да избере едно действие, което да повтаря всеки ден по възможност дълъг период от време. Отново е по-добре да започне с едно незначително действие, за извършването на което, така да се каже, да трябва да употребява вътрешна принуда, например всеки ден в определен час да полива купено цвете.
към текста >>
Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му
знание
за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо.
За повтарянето на упражненията от първите месеци важи казаното за предните месеци. През петия месец човек нека направи опит да изгради в себе си такава нагласа, при която да посреща всяка нова случка, всяко ново съобщение без всякакво предубеждение, напълно безпристрастно. Когато видят или чуят нещо съвсем ново, хората обикновено казват: «Това никога не съм го чувал, никога досега не съм го виждал, не го вярвам, това е заблуждение.» Езотеричният ученик трябва окончателно да скъса с такъв навик. Във всеки миг той трябва да бъде готов да приеме една съвсем нова опитност. Това, което досега е признавал за закономерно, което му е изглеждало възможно, не бива да бъде пречка за възприемане на една нова истина.
Наистина прекалено силно е казано, но е напълно вярно, че ако някой дойде при един езотеричен ученик и му каже: «Ей, знаеш ли, камбанарията на църквата «Х» през тази нощ цялата се е наклонила», езотерикът трябва да си остави една вратичка за мисълта, че досегашното му знание за природните закони би могло да се разшири чрез едно такова явно невероятно нещо.
Който в петия месец насочи вниманието си да бъде настроен по този начин, ще забележи, че в неговата душа се промъква едно усещане, като че ли в онова пространство, за което говорихме при упражнението през четвъртия месец, се заражда нещо живо, сякаш в него нещо се раздвижва. Това чувство е извънредно фино и субтилно. Човек трябва да се опита внимателно да обхване това субтилно вибриране около него и да го остави да се влее във всичките пет сетива, особено в очите и ушите, също и в кожата, доколкото тя съдържа сетивото за топлината. При тази степен на езотерично развитие да се отдава по-малко внимание на впечатленията за онези пориви в по-нисшите сетива - на вкуса, на мириса, на осезанието. На тази степен още не е напълно възможно да се разграничават многочислените лоши влияния, които се смесват с добрите в тази област.
към текста >>
100.
Кратки бележки от езотеричния час в Берлин на 9 Октомври 1907.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Затова сега се подготвя една малка групичка, която е определена да запали факела на духовното
знание
, за да свети в онази мрачна епоха.
Годината 1879 е една от най-важните епохи в развитието на човечеството поради едно събитие, станало в астралния план: от тогава нашата култура получи друга насока. В 1250 година започва едно духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459 година: когато Християн Розенкройцер е издигнат в рицар на Розенкройцерството, на Кръста с розите. Тогава /1510/ започва епохата, която в окултизма се нарича епохата на Гавраил. В 1879 година започва епохата на Михаил; следващата ще бъде епохата на Орифиел. Тогава ще вилнеят големи борби между хората.
Затова сега се подготвя една малка групичка, която е определена да запали факела на духовното знание, за да свети в онази мрачна епоха.
Обсъждане на медиативната формула: «В чистите лъчи на светлината». - Имагинативно представяне на отделните строфи: In den reinen Strahlen des Lichtes Erglmzt die Gottheit der Welt! В чистите лъчи на светлината
към текста >>
В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съ
знание
», Торквай, Август 1924, Събр.Съч.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание. В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч. № 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч. № 130.
В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч.
№ 243. 1879-1510 Гавраил /Луна/ 850-500 Захариел /Юпитер/ 1510-1190 Самаил /Марс/ 500-150 Анаел /Венера/ 1190-850 Рафаил /Меркурий/ 150-200 пр. Хр. Орифиел /Сатурн/
към текста >>
НАГОРЕ