Търсене в текстове за 'Животинско'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 4

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 ,

Намерени са резултати от 317 текста в 4 страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Животинско'.
На страница 4: 31 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Това е единствено по рода си в животинското царство.
Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността. Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън. Това е единствено по рода си в животинското царство. То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи. Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.[3] Ежегодното изграждане на еленовите рога е значителна обмяна на вещества на целия организъм. При елена „ротхирш“ това трае от март до края на юли.
към текста >>

2. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване.
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност. Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“. В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни. Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея. За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка. Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>

3. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние.
Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение. Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние. По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята. И така, връщайки се в миналото, бихте могли да си представите следното: скалните породи, които в настоящо време в древните Алпи притежават изключителна твърдост, започват да текат, например така, както тече желязото в леярския цех. Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно. Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел. пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г.
към текста >>

4. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното.
При сериозно изучаване на историята може да се види какви усилия са прилагали хората за изработка на своите религиозни убеждения. Затова по-рано се е водила борба за религиозните убеждения. Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина.
към текста >>

5. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Медиумът представлява нещо спуснало се до животинското ниво.
Изказванията на медиумите представляват само това, което възприема човек - отново трябва да употребя този израз - в своята магарешка природа. Господа, чувал съм за медиуми, които казват нещо наистина значително. Това също е истина; медиумите казват и значителни неща, обаче това не трябва да ни учудва. Виждате ли, ако например някъде става силно земетресение, животните преди всичко избягват; хората остават и стават жертви на земетресението. Животните предварително предвещават събитията, защото разумът присъства навсякъде; само че животните още не са вкарали този разум в себе си. Медиумът представлява нещо спуснало се до животинското ниво. Той може да прави удивителни неща, може даже да казва стихове, по-прекрасни от стиховете на Гьоте, и всичко това, защото той е паднал до нивото на животинския разум. При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противоположното. Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден. Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата. Той си казва: да, ако в своя земен живот ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта.
към текста >>

6. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище. Виждате ли, господа, можете да бъдете уверени, че не само физическото телесно наказание се отразява на астрално-то тяло. Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче.
към текста >>

Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и мислене, а по съвсем различен начин.
Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло. По отношение на своето физическо тяло той днес е станал човек. Но по отношение на своето астрално тяло той още се намира на нивото на животното, на животинската степен, на която е стоял преди. Според това, как човек се е учил да ходи, да говори и да мисли, е възниквало това, което е неговата съдба. Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и мислене, а по съвсем различен начин. Между тези две състояния (до инкарнацията и след нея) има определен времеви промеждутък, в течение на който ние отново и отново се връщаме към известен вид живот. Виждате ли, господа, сега има още един въпрос. Него ще трябва да го обсъдим следващия път в сряда в девет часа. Това е важен въпрос, който отново и отново се задава; той звучи така: е, ти добре говориш за предишни земни животи, но аз нищо не помня за тях. И понеже нищо не помня за тях, и не вярвам в тях.
към текста >>

7. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека.
На вкус би ви се струвало, че млякото е изпълнено с малки косъмчета. Но при млякото това не отива толкова далеч, тъй като самото мляко произхожда от човешкото тяло или от тялото на животното, и всичко това остава в течна форма. На детето и това му стига, но за възрастните хора то вече е недостатъчно. А възрастни почваме да ставаме от самото детство. И още тогава става необходима тази по-мощна хексагонална сила, която се съдържа в меда. Ето кое е интересно: ако се вземе мляко, даже ако е човешко, все пак носи животински характер, тъй като е присъщо на животинското начало в човека. То носи животински характер. Ако разглеждате меда, той постъпва от растителното царство, макар и по околен път, посредством пчелите. Той идва от растителното царство, присъщ е на растението. Ако вземете кремъчна киселина, тоест кварц - това е минерално. На него му е присъща ярко изразена хексагонална форма.
към текста >>

8. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата!
Това е един розов цвят, това е друг, ето трети и т. н. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не представлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда. И вие виждате, господа, че това, от което се нуждае това цвете, това, което му е съвсем необходимо, представлява едно вещество, което играе голяма роля и в човешкото тяло. Ако вие изследвате човешкото тяло, ще откриете в него най-различни вещества. Всички тези вещества постоянно се изменят.
към текста >>

9. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Защото мравчената киселина, която получих от ретортата, няма да помогне нито на човешкото тяло, нито на животинското.
Виждате ли, оксаловата киселина присъства навсякъде, където трябва да има живот. Където има нещо живо, там има и оксалова киселина. Но там има също и етерно тяло. Етерното тяло действа така, че оксаловата киселина веднага се обновява. Но оксаловата киселина никога не става мравчена киселина, пригодна за човешкия или животински организъм, ако тя е превърната от оксалова киселина в мравчена без посредничеството на астралното тяло. Защото мравчената киселина, която получих от ретортата, няма да помогне нито на човешкото тяло, нито на животинското. Тези, които смятат, че мъртвото може да помогне по действен начин, се заблуждават. Мравчената киселина, която се образува и там, и там - в човека и благодарение на насекомото, - е жива, и тя се появява навсякъде, където възниква усещане, възниква душевното. Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното. Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека.
към текста >>

10. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло.
Може да се каже така: растителните отрови способстват за това, че етерното тяло се въвлича в астралното. Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането. Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака. И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото. Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло. Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса. Виждате ли, господа, обикновените растения растат през пролетта, живеят през лятото, а през есента изсъхват. Такива са обикновените (едногодишни) растения. Но съществуват дървета: те не изсъхват, а продължават да живеят по-нататък. Това става по причина, че към тях се приближава отвън и влиза в тях астралното начало.
към текста >>

Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие.
Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи. Те се чувстват безкрайно приятно при такава спяща долна част на тялото и бодърстваща глава. Употребата на водка от човека представлява активизация на приятното животинско-растително битие. Трети вид отрови са отровите от животински произход. Това е например змийската отрова, след това различните отрови на насекомите; освен това има отрови, подобни на отровата на бяса при кучетата. Тези отрови действат на кръвта. Най-добре това може да се види при змийската отрова. Когато ви ухапе змия, отровата влиза преди всичко в кръвта и нанася при това голяма вреда.
към текста >>

11. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише.
Така че вие имате въглища под формата на въглена киселина, която носите в себе си, кислород, който постъпва от въздуха, а също и от хранителните продукти. Това се нарича въглерод и кислород. Освен това в човешкия организъм има също и водород, защото например пиете вода. Този водород встъпва в съединение с въглерода и кислорода. Трябва също да помислите и за това вещество, което присъства в човешкото тяло и при известни условия започва да мирише лошо. Достатъчно е да си спомните за това, което се съдържа в животинското тяло, за яйцето - неотдавна говорихме за това, - то може да мирише. Това е азотът. Обаче във въздуха той няма лоша миризма, тъй като не е свързан по съответния начин с другите вещества. Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол. Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите). Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества.
към текста >>

12. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Разглеждайки някакво същество, било то от растителното или от животинското царство, трябва да се запитаме как противостои това същество на външния свят.
Следващ въпрос: Какво означават надлъжните линии от двете страни на рибите? Следващ въпрос: Един мъж пиеше прекалено много алкохол и преди осем седмици умря. В последните дни преди своята смърт той ядеше шоколад и захар, което никога преди не беше правил. Защо стана така? Доктор Щайнер: Относно въпроса за надлъжните линии при рибите, трябва да ви е ясно следното. Разглеждайки някакво същество, било то от растителното или от животинското царство, трябва да се запитаме как противостои това същество на външния свят. Виждате ли, при растенията в зелено са оцветени преди всичко листата. Този зелен цвят при листата се появява поради това, че растението встъпва в специфични отношения със светлината и топлината. От една страна, растението поема в себе си това, което идва със светлината - другото то отдава обратно, не го приема. Това е причината за зеления цвят при растенията. Точно така би следвало да се зададе въпросът: по каква причина възниква едно или друго при рибите?
към текста >>

13. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Знаели са, че Луната има отношение към растителното начало в човека, Слънцето - към животинското начало в човека, Сатурн има отношение към чисто човешкото начало в човека.
Той друго нищо не прави». Тя просто не знае какво друго прави той. Съвременните учени казват същото нещо, но за звездите, за небесните тела, те казват само това, което могат да изчислят, което знаят. Другите, предишните хора поне биха се заинтересували какво още правят звездите. Ето защо те са имали такава наука за звездите. Знаели са, че Луната има отношение към растителното начало в човека, Слънцето - към животинското начало в човека, Сатурн има отношение към чисто човешкото начало в човека. Това те развили по-нататък. Те разсъждавали така: «Слънцето има отношение към животинското начало в човека. Ако Слънцето свети съвсем отвесно, вертикално, тогава в горещата климатична зона човек силно въздейства върху животните». Виждате ли, например в Европа има място силното взаимодействие между човека и коня. Но да развие такава вътрешна, фина връзка с коня, както това е при арабите, тоест в горещата зона, в Европа никой не е способен, доколкото такива отношения между човек и животно именно тук не могат да бъдат развити.
към текста >>

Те разсъждавали така: «Слънцето има отношение към животинското начало в човека.
Съвременните учени казват същото нещо, но за звездите, за небесните тела, те казват само това, което могат да изчислят, което знаят. Другите, предишните хора поне биха се заинтересували какво още правят звездите. Ето защо те са имали такава наука за звездите. Знаели са, че Луната има отношение към растителното начало в човека, Слънцето - към животинското начало в човека, Сатурн има отношение към чисто човешкото начало в човека. Това те развили по-нататък. Те разсъждавали така: «Слънцето има отношение към животинското начало в човека. Ако Слънцето свети съвсем отвесно, вертикално, тогава в горещата климатична зона човек силно въздейства върху животните». Виждате ли, например в Европа има място силното взаимодействие между човека и коня. Но да развие такава вътрешна, фина връзка с коня, както това е при арабите, тоест в горещата зона, в Европа никой не е способен, доколкото такива отношения между човек и животно именно тук не могат да бъдат развити. Това зависи от отвесното падане на слънчевите лъчи, от въздействието на Слънцето. Рис. 13
към текста >>

14. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи